Упражнение № 5

по „Основи на електротехниката“

Променлив ток (alternating current – AC)

и постоянен ток (direct current – DC)
В това упражнение ще се занимаем с понятията, термините и дефинициите,
свързани с променливи величини (напрежения и токове). Терминът променлива
величина се отнася до всяка величина (ток, напрежение и т.н.), чиято полярност се
сменя периодично във времето. За удобство те обикновено се наричат AC величини
(от англ. alternating current). Въпреки че AC могат да има всякаква форма на вълната,
най-често срещаната форма на вълната е синусоида. Поради тази причина, освен ако
не е посочено друго, можете да приемете, че се подразбират синусоидални форми на
вълната.
Досега разгледахме източници на EДC за постоянен ток (DC от англ. direct current).
Примери за такива източници са електрическите батерии и клетки.
Другата често използвана форма на електрозахранване е тази от електрическата
мрежа. При нея се използва променлив ток, при което токът тече последователно в
противоположни посоки. AC означава „променлив ток“, но ЕДС и п.н., свързани с
тази система, също се наричат AC напрежения. По този начин, AC генератора
(наричан още алтернатор) произвежда променливо напрежение. В повечето случаи
мрежовото напрежение е със синусоидална форма. Примери за постоянен и
променлив ток са показани на фиг. 1.12.

Всяка синусоидално изменяща се величина може да се представи векторно,

което позволява бързо, нагледно и точно изследване на електрическите вериги.
 Генериране на променлив ток
От теорията на електромагнитната индукция знаем, че средната ЕДС, индуцирана в
проводник, движещ се през магнитно поле, се дава от
e = Blv.sinθ (1)
където:
B е големината на магнитното поле (в Tesla)
l е ефективната дължина на проводника (в метри)
v е скоростта на проводника (в метри/сек)
θ е ъгълът, който проводникът сключва с линиите на магнитното поле (в
градуси или радиани)
т.е. v sin θ е компонентата на скоростта под прав ъгъл спрямо магнитното поле.
Да разгледаме намотка, поставена между полюсите на магнит, както е показано на
фиг. 6.1 (а) и (б). Фигура (а) показва общата схема. Фигура (b) показва напречно
сечение в един момент във времето, когато намотката сключва ъгъл θ с полето.

Имайки предвид фиг. 6.1 (b), всяка страна на намотката ще има същата индуцирана
стойност на ЕДС, както е дадено от уравнение (1) по-горе. Полярностите на тези
ЕДС ще бъдат както е показано (съгласно правилото на дясната ръка). Въпреки че
тези ЕДС са с противоположни полярности, и двете генерират ток в една и съща
посока по намотката. По този начин общата генерирана ЕДС се дава от:
e = 2.Blv.sinθ
От фиг. 6.1 се вижда, че в момента, в който намотката е в равнината W-Y, ъгъл
θ = 0°. Тогава индуцираната ЕДС е нула. В момента, в който се намира в равнината
X-Z, θ = 90°. В този момент ЕДС достига максимално възможната си стойност,
дадена от:
e m = 2.Blv
Ако се начертае моментната ЕДС, индуцирана в намотката за един пълен оборот, ще
се получи синусоидалната вълна, показана на фиг. 6.2. За удобство се приема, че
максималната стойност на ЕДС на бобината е 1 V и че графиката започва, когато
намотката е в позиция W.

Когато намотката направи пълен оборот, вълната се връща в началната точка.

Тогава се казва, че вълната е завършила един цикъл. Броят на циклите, генерирани в
секунда, се нарича честота f на вълната. Единицата за честота е херц (Hz). По този
начин един цикъл в секунда е равен на 1 Hz.
Времето, необходимо на вълната да завърши един цикъл, се нарича период Т. По
този начин, ако за една секунда се генерират 50 цикъла, тогава един цикъл трябва да
се генерира за 1/50 от секундата. Следователно връзката между честотата и периода
е
1 1
T = f (s) f = T (Hz)
Максималната стойност на ЕДС в един цикъл се показва от пиковете на вълната.
Тази стойност се нарича максимална, пикова или амплитудна стойност на
вълната. Използваният символ за амплитудата стойност на вълната е Em.
 Кръгова (ъглова) честота (ꞷ) и линейна честота (f)
В системата SI ъглите се измерват в радиани, а не в градуси. По тази причина
кръговата честота се измерва в радиани в секунда (rad/s), а не в обороти в секунда.
Означението за кръгова честота е ꞷ (малка гръцка омега).
Радиан е ъгълът, с връх в центъра на окръжност, който отговаря на дъга с дължина,
равна на радиуса на окръжността. Тъй като обиколката на окръжността е 2πr, тогава
в нея трябва да има 2π такива дъги. Следователно в един пълен кръг има 2π радиана;
т.е. 2π rad = 360°
Ако намотка се върти с n оборота/s, тогава тя се завърта на 360 × n градуса/секунда.
Тъй като в 360°има 2π радиана, то намотката се върти с 2π.n радиана в секунда.
Тогава кръговата честота е ꞷ = 2πn rad/s, и тъй като n = честота, f херца

следователно ꞷ = 2πf (rad/s) и f = ꞷ/2π (Hz)

Ако намотката се върти със ꞷ rad/s, след време от t секунди тя ще се завърти на ъгъл
ꞷt радиана. Следователно, графиката на вълната може да бъде представена на база
от градуси, радиани или време. В последния случай интервалът от време за един
цикъл е, разбира се, периода Т. Това е показано на фиг. 6.3.

Стандартен израз за променлива величина

Информацията, която описва една променлива величина включва амплитудата,
честотата, периодът и стойността във всеки един момент. Последната
обикновено се нарича моментна стойност.
Тази информация може удобно да се представи под формата на уравнение, в тъй
наречената тригонометрична форма. Ние ще го наричаме още стандартен израз за
променливата величина.
ЕДС за намотка с N навивки е:
e = 2 . NBlʋ.sinθ волта, θ е в градуси
или e = 2 . NBlʋ.sin(ꞷt), където ꞷt е в радиани.
и ЕДС има максимална стойност, когато sin (ꞷt), или sin θ е равно на 1.
Следователно, Em = 2 × NBlʋ волта, така че изразът става:

e = Еmsinθ (6.5)
или e = Еmsin(ꞷt) (6.6)
или e = Еmsin(2πft) (6.7)

Забележка: Използва се следното правило:

1. С i, u, e се означават моментни стойности.
2. С Iav, Uav, Eav се означават средни стойности.
3. С Im, Um, Em се означават максимални (пикови) стойности, или амплитуда.
4. С I, U, E се записват ефективни (RMS или r.m.s.) стойности.
И трите уравнения по-горе се наричат стандартни изрази за променливо
напрежение. Уравнения (6.6) и (6.7) са най-често използвани. Те съдържат цялата
необходима информация за вълната.
Пример 1.
Променливо напрежение е представено чрез израза u = 35.sin(314,2t). Определете:
(a) максималната стойност, (b) честотата, (c) периода на вълната и (d) стойността
3,5 ms, след като премине през нула, в положителна посока.
a) u = 35 sin (314,2t)
и сравнявайки това със стандартния израз u = Umsin(2πft) можем да видим, че:
Um = 35 V
b) Отново, сравнявайки двата израза:
314,2
2πf = 314,2 следователно f = 2 π = 50 Hz

1
c) T = f секунди

т.е. за Т се получава Т = 20ms

d) Когато t = 3,5ms, тогава заместваме в (6.7) и получаваме
u = 35 sin (2π.50.3,5.10-3) = 35 sin (1,099) = 35.0,891 = 31,19 V

Забележка: Стойността в скобите (маркирана с жълто) е ъгъл в радиани.

Следователно трябва да запомните да превключите вашия калкулатор в режим на
пресмятания с радиани (RAD).
Пример 2 – за самостоятелна работа
Средна стойност
Фигура 6.4 показва един цикъл на синусоидален ток.

От фигурата е очевидно, че площта оградена от кривата в положителната половина е

равна на тази от отрицателната половина. Тогава средната стойност за един пълен
цикъл ще бъде нула. По тази причина за средна стойност се приема средната
стойност за един полупериод. Тази средна стойност може да бъде получена по
няколко начина. Най-простият от тях е чрез средноаритметична стойност, както е
показано на фиг. 6.5.

Избират се поредица точки през равно разстояние по времевата ос на графиката. За

всяка от тези точки се определя моментната стойност на величината. Така се
получават стойностите i1, i2, .. in, където n е броят на избраните точки. Колкото по-
голям е броят на избраните точки, толкова по-точна ще бъде окончателната
получена средна стойност. Средната стойност се намира чрез събиране на всички
стойности на величината и разделяне на сумата на броя на точките:
I 1 + I 2+ I 3 +…+ I n
Iav = n

Важно е да се отбележи, че средната стойност, ще зависи от формата на вълната и

само за синусоида тя е:
2
Iav = π Im = 0,637 . Im
Пример 1.
Синусоидално променливо напрежение има средна стойност 3,5 V и период 6,67 ms.
Запишете стандартния израз за това напрежение.
Решение:
Uav = 3,5 V; T = 6,67.10-3s
Стандартният израз е Uav = Umsin(2πft)
Uav = 0,637 . Um
U av 3,5
откъдето Um = = 0,637 = 5,5V
0,637
1 1 1
f = T Hz = T = Hz = 150Hz
6,67 .10−3

u = 5,5sin(2π .150 .t) = 5,5sin(300πt) V

Ефективна (RMS или r.m.s.) стойност

Ефективната (r.m.s.) cтойност на променлив ток е еквивалентна на тази стойност
на постоянен ток, която при преминаване през идентична верига ще разсее точно
същата мощност. По такъв начин ефективната стойност дава възможност за
сравнение между променливотокови и постояннотокови вериги.
Терминът r.m.s. е съкращение от квадратния корен на средните квадрати (от англ.
root mean square). Техниката за намиране на r.m.s. cтойността се основава на същите
методи, които се използват за намиране на средната стойност. Въпреки това, r.m.s.
стойността се отнася за пълния цикъл на вълната.
Стойностите ще бъдат избрани и измерени по същия начин, както на фиг. 6.5. След
това всяка стойност се повдига на квадрат. Получените стойности се сумират и се
намира средната им стойност. Накрая се пресмята квадратният корен от тази средна
стойност. Това е илюстрирано с израза по-долу:
I 12+ I 22 + I 32 +…+ I n2
Irms =
√ n

и само за синусоида
1
Irms = √2 .Im = 0,707. Im и съответно Im = √ 2 Irms = 1,41 Irms
При друга форма на вълната ще имаме различно съотношение между r.m.s. и пикова
стойност.
Забележка: Най-често се посочва именно ефективната (r.m.s.) стойност на
променливо напрежение или ток. Например, ако се говори за 230V
променливотоково захранване, тогава 230V е ефективната стойност.

Пример 1
Изчислете амплитудната стойност на напрежението на битовото захранване 230 V.
1
U= . Um
√2
Um = U√ 2 = U. 1,41 = 230 . 1,41 = 325,3 V

Електричен заряд и потенциал

Да разгледаме двойка успоредни пластини (първоначално незаредени), които могат
да бъдат свързани към батерия чрез превключвател, както е показано на фиг. 3.5.
Материалът между плочите е изолатор (диелектрик), който може да бъде вакуум,
въздух, гума, стъкло, слюда, ПВЦ и др. При затваряне на ключа някои електрони от
плоча А ще бъдат привлечени към положителния извод на батерията. В този случай,
тъй като плочата А е загубила електрони, тя ще придобие положителен заряд. Това
води до появата на електрично поле. Ефектът на това поле е да индуцира
отрицателен заряд върху горната повърхност на плоча В, чрез привличане на
електрони в плочата към тази повърхност. Следователно долната повърхност на
плоча В трябва да има положителен заряд. Това от своя страна ще привлече
електрони от отрицателния извод на батерията. По този начин за всеки електрон,
който се отстранява от плоча А, един се прехвърля върху плоча В. Двете плочи ще
станат еднакво, но противоположно заредени.

Този процес на зареждане няма да продължи безкрайно (всъщност ще продължи

много кратко време). Това е така, защото с нарастването на заряда върху плочите
нараства и напрежението между тях. По този начин процесът на зареждане
продължава само докато падът на напрежение между плочите U стане равно на ЕДС,
E на батерията. Тогава токът на зареждане ще стане нула. По този начин тази схема
е еквивалентна на две батерии с еднакви ЕДС, свързани паралелно, както е показано
на фиг. 3.6. В този случай всяка от батериите ще се опитва да генерира ток с еднаква
стойност във веригата, но в противоположни посоки. Следователно двете батерии се
„балансират“ помежду си и няма да тече ток.

Ако се измери напрежението между плоча В и която и да е точка в диелектрика,

графиката на напрежението спрямо разстоянието от B ще изглежда така, както е
показано на фиг. 3.7. Наклонът на тази графика е постоянен и се измерва в единици
волт/метър, т.е. задава интензитета на електричното поле.

Кондензатор
Кондензаторът е електрически компонент, който е проектиран да има определена
стойност на капацитета. В най-простата си форма той се състои от две успоредни
плочи, разделени с диелектрик. В този случай се нарича плосък кондензатор.
За да можем да проектираме кондензатор, трябва да знаем какви размери са
необходими за плочите, дебелината на диелектрика d и други свойства на избрания
диелектричен материал.
Нека разгледаме първо свойствата, свързани с диелектрика.
Диелектрична проницаемост на вакуума (εo)
Когато електрическо поле се намира във вакуум, тогава отношението на
електричната индукция (D) към интензитета на електричното поле (E) е константа,
известна като диелектрична проницаемост на вакуума.
 D
ɛ0 = E фарад/метър

Стойността на εo = 8,854 . 10-12 F/m

Диелектричната проницаемост на вакуума се избира като референтна или базова
стойност, от която се измерва диелектричната проницаемост на всички други
диелектрици. Това е подобно на идеята за използването на земния потенциал като
отправна точка за измерване на напрежения.
Относителна диелектрична проницаемост (εr)
Капацитетът на плоския кондензатор ще се увеличи, ако вместо вакуум между
плочите се постави друг диелектрик. Тази разлика в капацитета за различните
диелектрици се отчита чрез относителната диелектрична проницаемост на всеки
диелектрик. По този начин относителната диелектрична проницаемост се определя
като отношение на капацитета на кондензатора с този диелектрик към капацитета
при диелектрик вакуум,
C2
т.e. εr = C
1

където C1 е с вакуум, а C2 е с другия диелектрик.

Забележка: Сухият въздух има същия ефект като вакуума, така че относителната
диелектрична проницаемост за въздушните диелектрици е 1.

Диелектрична проницаемост на вещество (ε)

За даден материал съотношението на електричната индукция (D) към интензитета на
електричното поле (E) е константа, известна като диелектрична проницаемост на
използвания диелектрик.
D
така ε = E F/m

но току-що видяхме, че диелектрикът (различен от въздуха) е по-ефективен от

вакуума с коефициент εr пъти, така че диелектрична проницаемост на веществото се
дава от:
ε = εr εo F/m

Изчисляване на капацитета на плосък кондензатор

Пример:
A
Като имате предвид, че основната единица за дължина е метър и ако С = ɛ0ɛr d
изчислете капацитета на кондензатор, направен от две успоредни плочи с размери
3 см на 2 см, разделени от:
(a) лист слюда с дебелина 0,5 mm и относителна диелектрична проницаемост 5,8 и
(b) специална керамика с дебелина 0,2 mm и относителна диелектрична
проницаемост 104 .

Решение:
(а) А = 6.10-4 m2; d = 5.10-4 m; ɛ0 = 8,854.10-12; ɛr = 5,8
8,854.10−12 .6 .10−4 . 5,8
C= = 61,62pF
5. 10−4

(b) А = 6.10-4 m2; d = 2.10-4 m; ɛ0 = 8,854.10-12; ɛr = 104

−12 −4 4
8,854.10 .6 .10 . 10
C= = 265,62nF
2. 10−4

Магнитна проницаемост на вакуума (µ0)

Видяхме по-горе, че диелектричната проницаемост на диелектрика е мярка за
способността на диелектрика да „провежда“ електрическо поле в него. В магнитните
вериги съответната величина е магнитната проницаемост на материала.
Ако магнитното поле съществува във вакуум, тогава съотношението на магнитната
индукция (B) към интензитета на магнитното поле (H) е константа, наречена
магнитна проницаемост на вакуума:
B
µ0 = H хенри/метър

Този израз е аналогичен на израза за диелектричната проницаемост на вакуума:

D
ɛ0 = E фарад/метър

Стойността на µ0 = 4π.10-7 хенри/метър

Стойността на величината µ0 се използва като референтно или базово ниво, от което
се определят магнитните проницаемости на всички други материали.

Относителна магнитна проницаемост (µr)

Да разгледаме соленоид (бобина) с въздушна сърцевина. При протичане на
електричен ток през бобината, в сърцевината й ще се генерира магнитно поле с
определена стойност. Ако сега поставим желязна сърцевина, ще установим, че
магнитното поле е много по-голямо. За да се отчетат тези различни резултати за
различните материали, се използва величина, известна като относителна магнитна
проницаемост.
Тя се дефинира като съотношение на магнитната индукция във веществото, към тази
във въздух (вакуум), при еднакви условия,
B2
т.е µr = B
1

където B2 е магнитната индукция във веществото (напр. желязо), а B 1 е магнитната

индукция във въздух или вакуум.
Отново, изразът е аналогичен на този за относителната диелектрична проницаемост:
C2
εr = C1
.

Както εr, така и µr е безразмерна величина, тъй като е съотношение на величини с

еднаква размерност.
Забележка: За въздух или друг НЕМАГНИТЕН материал, µ r = 1. С други думи,
всички немагнитни материали имат същите магнитни свойства като вакуума.

Магнитна проницаемост на вещество (µ)

Магнитната проницаемост на материала е съотношението на магнитната индукция в
дадения материал към интензитета на магнитното поле.
B
По този начин µ = H хенри/метър
но тъй като µ0 е референтната стойност, тогава µ = µ0µr.
B
Следователно µ0µr = H откъдето, B = µ0µrН тесла.
Това уравнение е аналогично на D = ε0εrE кулон / m2.

Пример 1
S N2
Ако израза за индуктивност на бобина е L= µ0µr l , изчислете индуктивността
на бобина с N = 50; S = 50,24. 10-6 m2; l = 6.10-2m; µr = 5.103; µ0 = 4π.10-7 H/m
където:
• L е в Хенри
• μο е магнитната проницаемост на вакуума (4π.10-7)
• μr е относителната магнитна проницаемост на сърцевината
• N е броят на намотките
• S е площта на сърцевината (πr2) в m2
• ℓ е дължината на намотката в метри
Решение:
S N2
L = µ0µr ; N = 50; S = 50,24. 10-6 m2; l = 6.10-2m; µr = 5.103; µ0 = 4π.10-7 H/m
l
−6
3 -7 50,24 .10 2500
L = 5.10 .4π.10 = 1,315.10-2 H = 13,15 mH
6.10−2

Трептящ (LC) кръг

Трептящият кръг намира широко приложение в електротехниката и електрониката
като част от генераторите за генериране на високочестотни електрически сигнали,
във филтри с различна честотна лента на пропускане и др. Той представлява
паралелно или последователно свързани бобина с индуктивност L и кондензатор с
капацитет C. Един от най-важните му параметри е неговата резонансна честота. Тя
може да се изведе от условието за минимум на импеданса на трептящия кръг. Ако
приемем, че той съдържа и активно съпротивление R, тогава импедансът има вида:
2
1
√ (
Z=√ R 2+ X 2= R2 + ωL−
ωC )
Той ще има минимална стойност, когато реактивното съпротивление стане 0, т.е.
1 1 1
ωL− =0 , откъдето следва че ωL= или ω 2=
ωC ωC LC

Следователно кръговата резонансна честота на трептящия кръг ще бъде

1
ω= и тъй като ꞷ = 2πf (rad/s) и f = ꞷ/2π (Hz), честотата при резонанс ще е
√ LC
1
f= , а периода ще бъде T = 1f =2 π √ LC .
2 π √ LC

Пример:
Определете резонансната честота и кръговата честота за трептящ кръг, състоящ се
от бобина с индуктивност 40 mH и кондензатор с капацитет 25 µF.

Решение:
L = 40 mH = 40.10–3 H; C = 25 µF = 25. 10–6 F
1 1 1 1
ω= = = = −3 =103=1000 rad /s
√ LC √ 40.10 .25 . 10 √10 10
−3 −6 −6

ω 1000
f= = =159,15 Hz
2π 2π