Professional Documents
Culture Documents
по „Основи на електротехниката“
Ʃ I=0
където символът Σ означава „сумата от“.
Фигура 2.16 илюстрира възел във верига с множество влизащи и излизащи токове.
Прилагането на първия закон на Кирхов дава:
I1 – I2 + I3 + I4 – I5 = 0
където знаците „+“ са използвани за означаване на влизащите токове и знаците „–“
за токовете, излизащи от възела. Това уравнение може да бъде преработено според
алтернативната дефиниция на закона, като:
I1 + I3 + I4 = I2 + I5
Втори закон на Кирхоф
Този закон също вече беше използван в обяснението на п.н. в последователни и
смесени вериги. Този закон гласи, че за всеки затворен контур алгебричната сума
на ЕДС е равна на алгебричната сума на падовете на напрежение (п.н.), при
избрана посока на обход на контура. По-рано приложихме този закон за много
прости вериги, като резистори, свързани последователно към източник на ЕДС. В
този случай казахме, че сумата на п.н. е равна на приложената ЕДС (напр. U 1 + U2 =
E). Тези прости вериги обаче имаха само един източник на ЕДС и могат да бъдат
решени с помощта на прости техники като закона на Ом. Когато участват повече от
един източник на ЕДС или веригата е по-сложна, тогава трябва да се използват
методи за анализ на електрически вериги. Законите на Кирхоф са един от тези
методи.
Изразяване на закона в математическа форма:
Ʃ Е = Ʃ I.R
Една схема, изискваща прилагането на законите на Кирхоф, е показана на фиг. 2.18.
Обърнете внимание на следните важни принципи:
Мост на Уитстоун
Това е схема от взаимно свързани резистори или други компоненти, в зависимост от
приложението. Въпреки че схемата съдържа само един източник на ЕДС, тя изисква
прилагането на законите на Кирхоф за нейното решаване. Типична схема на мост на
Уитстон със съответните означения е показана на фиг. 2.23.
Както се вижда, въпреки че има пет резистора, след прилагане на първия закон на
Кирхоф броят на неизвестните токове е намален до три. По този начин за решението
ще са необходими само три уравнения, въпреки че има седем възможни контура, от
които можем да избираме. Тези седем контура са:
ABCA; ADCA; ABDCA; ADBCA; ABDA; BCDB; и ABCDA
Ако проследим тези контури, ще открием, че последните три не включват източника
на ЕДС, така че за всеки от тези контури сумата на ЕДС ще бъде НУЛА! До момента
няма значение кои три контура са избрани, при условие че поне един от тях включва
източника. Ако сте избрали да използвате само последните три контура „ с нула
ЕДС“, ще успеете само да докажете, че нулата е равна на нула!
Седемте уравнения за горните цикли са изброени по-долу.
ABCA: E1 = I1 . R1 + (I1 – I3) .R3
ADCA: E1 = I2 . R2 + (I2 + I3) .R4
ABDCA: E1 = I1 . R1 + I3 . R5 + (I2 + I3) .R4
ADBCA: E1 = I2 . R2 - I3 . R5 + (I1 – I3) .R3
ABDA: 0 = I1 . R1 + I3 . R5 + I2 . R2
BCDB: 0 = (I1 – I3) .R3 - (I2 + I3) .R4 - I3 . R5
ABCDA: 0 = I1 . R1 + (I1 – I3) .R3 - (I2 + I3) .R4 - I2 . R2
I = I1 + I2 = 3,529A
Отговор: I1 = 1,074A, I2 = 2,454A, I3 = 0,184A, I = 3,529A
Тъй като всички получени отговори са положителни стойности, тогава токовете ще
текат в посоките, отбелязани на схемата.
Пример 2.
Ако веригата от фиг. 2.24 сега е изменена, като просто се промени стойността на RDC
от 1 Ω на 2 Ω, изчислете тока, протичащ през 5 Ω резистора в централния клон.
RABC = R1 + R3 = 6 + 4 = 10Ω
10
I1 = 10 = 1A
и UAD = 3 . 2 = 6V
По този начин UAB = UAD = 6 V, така че потенциалите при B и D са равни. В
настоящия пример стойностите на R1, R2, R3 и R4 са така подбрани, че да създадат
така нареченото условие за баланс на моста. Възможността да се създаде това
условие е това, което прави мостовата верига толкова полезна за много приложения
в измервателните системи. Стойността на съпротивлението в централния клон не
оказва влияние върху условията на баланса. Това е така, защото при баланс през
него тече нулев ток. В допълнение, стойността на ЕДС също не оказва влияние
върху условията на баланса, но разбира се ще повлияе на стойностите за I1 и I2. Да
разгледаме общия случай на мостова верига, както е показано на фиг. 2.27, където
стойностите на резистори R1 до R4 се регулират така, че I3 е нула.
UAB = R1 . I1 и UAD = R2 . I2
Но при условие на баланс UAB = UAD и следва, че
R1 . I1 = R2 . I2 (1)
По същия начин UBC = UDC и също така
UBC = R3 . (I1 – I3) и UDC = R4 . (I2 + I3)
но I3 = 0 и следователно токът през R3 е = I1 и токът през R4 е = I2
R3 . I1 = R4 . I2 (2)
Ако разделим уравнение (1) на уравнение (2):
R1 I 1 R2 I 2 R1 R2
R3 I1
= R 4 I2
=> R3
= R4