Упражнение № 1:

Детерминанти. Свойства и пресмятане

Правоъгълната таблица
a11 a12 … a1 n

А =
( a21 a22 ⋯ a2 n
… ………
a m 1 a m 2 … a mn
)
от m.n числа, разположени в m реда и n стьлба, се нарича
матрица от тип (m x n). Ако m = n , матрицата А се нарича
квадратна матрица от n - ти ред.
Числата аij ( i = 1,2,…,m ; j=1,2,…n) се наричат елементи на
матрицата. Детерминантата на матрица A е числовата
характеристика на всяка квадратна матрица А.
Детерминантата на матрица A ще означаваме с Δ, |A| или
det A. Всяка квадратна матрица An×n има единствена
детерминанта.
Детерминанта от втори ред

Нека е дадена матрица от втори ред

а11 а12
А= ( а21 а22 )
Определение : Числото

a11 a12
(1) Δ = |a 21 a22 |=a 11 .a22 - a21.a12

се нарича детерминанта от втори ред

(детерминанта на матрицата A).

Числата a11 , a22 , a21 , a12 записани с двойни индекси,

отговарящи на реда стълба, се наричат елементи на
детерминантата от втори ред.

Детерминантата Δ е число, което се получава от елементите

на детерминантата по формула (1). Детерминантата има
редове, стълбове и диагонали.

Детерминантa от трети ред се нарича числото

а11.а22.а33 + а12.а23.а31 + а13.а21.а32 - а13.а22.а31 - а12.а21.а33 -
а11.а23.а32 ,

което се означава така:

а11 а12 а 13
Δ= | |
а 21 а22 а 23
а31 а32 а 33
= а11.а22.а33 + а12.а23.а31 + а13.а21.а32 - а13.а22.а31 –

а12.а21.а33 - а11.а23.а32
Правила за пресмятане на детерминанти от трети ред.

Правило на Сарус
За да се пресметне детерминантата Δ по правилото на
Сарус – първите три събираеми на детерминантата са
произведения на елементите на главния диагонал и на
успоредните с него, взети със знак плюс, а вторите три –
произведения на елементите, лежащи на втория диагонал и
успоредни с него, взети със знак минус.
а11 а12 а 13 а11 а12 а11 а12 а 13 а11 а12

| |
а 21 а22 а 23 а 21 а22
а31 а32 а 33 а 31 а32 | |
а 21 а22 а 23 а 21 а22
а31 а32 а 33 а 31 а32

събиране + + + - - - изваждане

Поддетерминанта Δik на елемента аik от детерминантата ∆ се

нарича детерминантата, получена от Δ чрез остраняване на
i-тия ред и к-тия стьлб.

Адюнгирано количество на елемента aij на дадена

детерминанта Δ се нарича числото, получено чрез
формулата Аik = (-1)i+k . Δik

Пресмятането на детерминанта от n - ти ред може да се

сведе до пресмятане на детерминаната от (n - 1) ред, като се
използва формулата:
Δ= ai1 Ai1 + ai2 Ai2 + … + ain Ain .
Тази формула се нарича развитие на детерминантата по
елементите на i – тия ред. Аналогично развитие може да се
получи по елементите на кой да е стълб.

Свойства на детерминантите:
Свойство 1. Детерминантата не се променя, ако заменим
редовете със съответните стълбове.
 −1 2 0 −1 3 2
Δ= |3 4 1
2 0 3 |=| 2 4 0
0 1 3 |
Свойство 2. Детерминантата сменя знака си, ако разменим
местатa на два реда.

1 2 3 1 2 3
Δ= | | = 8,
2 1 2
3 2 1
Δ1 = | | = -8
3 2 1
2 1 2

Свойство 3. Детерминанта с два еднакви реда (стълба) е

равна на нула.
Свойство 4. Общ множител на елементите на даден ред
(стълб) може да се изнесе пред знака на детерминантата.

Δ= |14 38| = 4 . |11 32| = 4 (2-3) = -4

Свойство 5. Детерминанта с нулев ред (стълб) е равна на
нула;

Свойство 6. Детерминанта с два пропорционални реда

(стълба) е равна на нула.
Свойство 7. Детерминантата не се променя, ако към
елементите на един ред (стълб), прибавим съответните
елементи на друг ред (стълб) умножени с едно и също
число, различно от нула.

1 2 3 1 2 3
Δ= | | |
2 1 2
3 2 1
= 0 −3 −4
0 −4 −8 | =1. |−4 −8| = 24 – 16 = 8
−3 −4
Тук към елементите на втория и третия ред са добавени
елементите на първия ред, умножени съответно с −2 и −3.

Следствие: Ако всички елементи на даден ред или стълб в

една детерминанта са нули, освен един, то тогава
датерминантата е равна на произведението на този елемент
по неговото адюнгирово количество
Аik = (-1)i+k . Δik,

1 2 0 3
1 2 3
|4 5 0 6|

Δ=
1
7
1
8
100
0
1
9 = 100.(-1)3р+3ст
| |
4 5 6
7 8 9

Свойство 8. Ако детерминантата има триъгълен вид, т.е.

всички елементи под или над главния диагонал са равни на
нула, то тя е равна на произведението на елементите по
главния диагонал.

.Зад. 1: Пресметнете детерминантите от втори ред:

1) |2 1|
𝚫= 4 5, 𝚫 = a11.a22 - a21.a12

2) | 5 4|
𝚫 = −2 3 ,

3) 𝚫= 1|−3 −26 |,
4) |sin x
𝚫 = cos x
−cos x
sin x |
.Зад. 2: Пресметнете детерминантите от трети ред:
1 2 3 1 2 3 1 2
1) Δ = | |,
2 3
3 4
4
5
Δ= | |
2 3
3 4
4 2 3
5 3 4
= 1.3.5 + 2.4.3 + 3.2.4 –

3.3.3 – 1.4.4 – 2.2.5 = 15 + 24 + 24 − 27 − 16 − 20 = 0

1 2 3
2) Δ = | 0 −1 1
2 1 0 |
(отг. 9)

5 0 −10
3) Δ = |
−8
2
4 8
2 −5 |
(отг. 60)
5 1 6
4) Δ = | |
7 0 2
12 1 8

(отг. 0)

1 2 3
5) Δ = |
−1 4 5
2 5 3 |, (отг. -26)

1 0 −2
6) Δ = | −6 5 9
3 2 −7 |
(отг. 1)

1 4 6
7) Δ = | 2 −1 −7
3 5 −2 |, (отг. 47)

1 2 −1
8) Δ = |
3 1 1
5 0 3 |, (отг. 0)

а в (а+ в)
9) Δ = | в
(а+ в)
(а+в)
а
а ,
в |
(отг. -2 (a3 + b3))

Зад. 3: Да се пресметне детерминантата чрез развитие по

елементите на втория ред.
Δ = а21А21 + а22А22 + а23А23 + а24А24, (Аij=(-1)i+j.Δij)

2 1 −5 1
1 −5 1 1 −5
|1
0

Δ= 1
0
−3
2
4
−1
−7
−6 |
2
6 = 1.(-1)2р+1ст
|
2 −1 2 2 −1
4 −7 6 4 −7 | = - (-6 -40 – 14 +4
+14 +60) = -18
2 −5 1 2 1 −5
- 3 .(-1) 2р+2ст 0
| −1 2
1 −7 6 | + 0 - 6.(-1) |
2р+4ст 0 2 −1
1 4 −7 |=
-18 – 3.7 – 6.(-11) = 27
Зад. 4 : Пресметнете поддетерминантите Δ 24 и Δ 34 на
детерминантата . Поддетерминантата Δ 24 на елемента
а24 = -2 се получава от дадената детерминанта като остраним
втория ред и четвъртия стълб. Тогава получаваме

1 2 −1 0
0 1 2 1 2 −1 1 2
|

Δ = −1
3 2
0
1
2
−2
−1
|
0 , Δ 24 =
|3 2 1
| 3 2
−1 0 2 −1 0

= 4 -2 + 0 – 2 – 0 – 12 = -12

1 2 −1 0
0 1 2 −2
| |
3 2 1 −1
Δ = −1 0 2 0 , отг. = -3

Зад. 5 : Пресметнете адюнгираните количества А32 и А33

съответно на елементите а32 и а33 на детерминантата
(Аij=(-1)i+j.Δij)

1 −3 5 2
|0 0 −1 −2|
4 3 7 0
Δ = −1 0 −1 1

От определението за адюнгирано количество имаме

А32=(-1)3+2.Δ32 , където Δ32 е поддетерминантата на елемента а 32,
която е равна на 3. Тогава получаваме:
 1 5 2 1 5
3+2
А32=( - 1)
| 0 −1 −2 0 −1
−1 −1 1 −1 −1 | = - (- 1 + 10 – 2 – 2 ) = - 5

А33=?

Отг. = - 6
Зад. 6 : Пресметнете детерминантата от четвърти ред чрез
развитие по елементите на четвърти ред

1 2 −1 0
|0 1 5 1|
2 −3 4 0
Δ= 1 0 −1 6 = a41A41 + a42A42 + a43A43 + a44A44 =

2
−1 0 2 −1
a41A41 = 1.(-1) |
4+1 1 5 1 1
−3 4 0 −3 5
5
| =

- (0 + 3 + 0 – 0 – 8 – 0) = - (-5) = 5

1 2 01 2
a43A43 = -1.(-1) 4+3 0
| 1 10 1
2 −3 0 2 −3 | =

= -1.(-1) . (0 + 4 + 0 – 0 +3 – 0) = 7

1 2 −1 1 2
a44A44 = 6.(-1) |
4+4 0 1 5 0 1
2 −3 4 2 −3 | =

6 .( 4 + 2.5.2 + 0 + 2 + 15 – 0) = 6. (4+20+17) = 6.41 = 246

Δ 4 = a41A41 + a42A42 + a43A43 + a44A44 = 5 + 7 + 0 + 246 = 258
Отг. Δ 4 = 258

Зад. 7 : Пресметнете детерминантата от четвърти ред , като

прилагате свойствата.
3 4 1
2 − −5
4 4 2
3
1 −2 8
| 2 |
5 4 4 14
−
6 3 3 3
2 4 1 12
−
Δ= 5 5 2 5

за да се избегне смятане с дроби, от първия, втория, третия и

четвъртия ред се изнасят като множители съответно
1 1 1 1
, , ,
от втория и четвъртия стълб на получената
4 2 6 10

детерминанта се изнасят, като множители 4 и 4

 3 8 −2 −20
|2 −4 3 16 |
1 1 1 1 5 −8 8 28 1 1 1 1
Δ = 4.4. 4 2 6 10 4 −8 5 24 = 4.4. 4 2 6 10

3 2 −2 −5
2 −1 3 4
| |
5 −2 8 7
4 −2 5 6

3 2 −2 −5
30 ¿ |2 −1 3 4|
1¿ ¿ 5 −2 8 7
= ¿ 4 −2 5 6 ,

Вторият ред, умножен с 2 се прибавя към първия и с (-2)

към третия и четвъртия. Получената детерминанта се развива по елементите на
втория стълб

3 2 −2 −5 7 0 4 3
30 ¿ |2 −1 3 4| 30 ¿ |2 −1 3 4|
1¿ ¿ 5 −2 8 7 1¿ ¿ 1 0 2 −1
Δ= ¿ 4 −2 5 6 = ¿ 0 0 −1 −2 =
Δ = а12А12 + а22А22 + а32А32 + а42А42, (Аij=(-1)i+j.Δij)

Δ = а12А12 + а22А22 + а32А32 + а42А42 = 0. (-1)i+j.Δij + (-1) .... + 0 + 0

30 ¿ 7 4 3 7 4
1¿ ¿
¿ (-1) . (-1) 0
2+2
1
| 2 −1 1 2
−1 −2 0 −1| =

30 ¿ 7 4 3 7 4
1¿ ¿
- ¿
|
1 2 −1 1 2
0 −1 −2 0 −1 |
 30 ¿ 30 ¿
1¿ ¿ 1¿ ¿
= - ¿ (- 28 + 0 - 3 – 0 – 7 + 8 ) = - ¿ ( - 30 ) = 1