Модул III.

Практическа математика – РЕШЕНИЯ

Общи задачи
Приложения на математическия анализ

1. f ′( x) = 1 + 2 , f ′′( x) = − 12
x x
 ()
f ′′ 1 = − 1 2 = −16 .
4 1
4 ()
2. f ′( x) = 4 x 3 − 6 x 2 + 6 x , f ′′( x) = 12 x 2 − 12 x + 6 , f ′′′( x) = 24 x − 12 .
 f ′′′(1) = 24 − 12 = 12 .

3. Първи начин
Уравнението на допирателната в точката ( x0 , f ( x0 ) ) към графиката на функцията f ( x) e
y = f ′( x0 )( x − x0 ) + f ( x0 ) .

f ( x) = 1
3x + 1
Пресмятаме ()
f ′ 1 : f ′( x) = −
3
3
2
 f′
1 =−
3 () 3
2
=−3.
4
(3 x + 1)
( 3. 1 + 1
3 )
Пресмятаме ()
f 1 = 1 =1.
3 3. 1 + 1 2
3
1
 допирателната в точката  , f
3 3  ()
4 3 2 ( )
1  е y = − 3 x − 1 + 1 , 3x + 4 y − 3 = 0 .

Втори начин
Декартовото уравнение на допирателната в точката ( x0 , f ( x0 ) ) към графиката на функцията

f ( x) e y = f ′( x0 ) x + b , където коефициента b намираме от условието, че точката ( x0 , f ( x0 ) )

лежи на допирателната.

Пресмятаме (както по-горе) ()

f′ 1 =−3.
3 4
 допирателната е y = − 3 x+b.
4
Пресмятаме (както по-горе) f
1 =1.
3 2 ()
Точката3
 () ( )
 1 , f 1  = 1 , 1 лежи на допирателната  1 = − 3 . 1 + b , b = 3 .
3  3 2 2 4 3 4
3 3
 допирателната е y = − x + , 3 x + 4 y − 3 = 0 .
4 4

1
Модул III. Практическа математика – РЕШЕНИЯ

4. f ( x) = x 2 − 2 x + 5
f ′( x) = 2 x − 2  f ′(2) = 2
f (2) = 5
 допирателната в точката (2, f (2)) e y = 2( x − 2) + 5 , 2 x − y + 1 = 0 .

5. f ( x) = x 3 + x 2 − 3 x + 5
Намираме f ′( x) = 3 x 2 + 2 x − 3
Нека ( x, f ( x ) ) е точка от графиката на функцията и нека допирателната в тази точка към
графиката на функцията сключва ъгъл α с положителната посока на абсцисната ос
2 5
Търсим тези x, за които f ′( x ) = tg α = 2 , 3 x + 2 x − 3 = 2 , x1 = − и x2 = 1 са абсцисите на
3
точките от графиката, в които допирателната сключва с положителната посока на абсцисната ос
ъгъл с тангенс, равен на 2.

6. f ( x) = 2 x − 4 , дефинирана при x ≥ 2 .

f ′( x) =1 , x > 2.
2x − 4
По условие f ′( x ) = tg 45° = 1


1 =1 ⇔ 2 x − 4 = 1 , 2 x − 4 = 1 , x = 5 . С проверка установяваме, че x = 5 е
2x − 4 2 2
корен на ирационалното уравнение.
5
Пресмятаме f ( ) = 1  в точката
2 ( 52 ,1) допирателната към графиката на f ( x ) сключва с

положителната посока на абсцисната ос ъгъл 45°.

4 3 2
7. а) f ( x) = x + x − 5 x − 2 x + 2
4 3 2

f ′( x) = x3 + x 2 − 5 x − 2 = ( x − 2)( x 2 + 3 x + 1) = 0 , x1 = −3 − 5 , x2 = −3 + 5 , x3 = 2 .
2 2
Прилагаме метода на интервалите и получаваме, че
f ( x) е намаляваща в (−∞, x1 ) и в ( x2 , 2) .
f ( x) е растяща в ( x1 , x2) и в (2, +∞ ) .

б) f ( x ) = x 2 + 3 x , дефинирана при x ∈ (−∞, −3] ∪ [0, +∞ ) и диференцируема при

x ∈ (−∞, −3) ∪ (0, +∞) .

f ′( x) = 2x + 3 .
2 x 2 + 3x
Числителят се анулира при x = −
3 и 2 x + 3 < 0 за x < − 3 , 2 x + 3 > 0 за x > − 3 .
2 2 2
Тъй като −
3 ∉ (−∞, −3) ∪ (0, +∞) , то
2
f ( x) е намаляваща в (−∞, −3) . f ( x) е растяща в (0, +∞ ) .
2
 Модул III. Практическа математика – РЕШЕНИЯ

в) f ( x) = x 2 − 2 x
2
г) f ( x) = x 2 + 2 x − 2
x + 3x + 3

2
8. а) f ( x) = x 2 − 4 x + 4 , дефинирана и диференцируема при x ≠ {1, 3} .
x − 4x + 3
2(2 − x)
f ′( x) = 2 4 − 2 x 2 = .
( x − 4 x + 3) ( x − 1)2 ( x − 3) 2
 f ( x ) расте в ( −∞,1) и в (1, 2) .
f ( x) намалява в (2,3) и в (3, +∞) .
f '( x) си сменя знака около точката 2 от + на −  f ( x) има локален максимум и

f max = f (2) = 0 .

б) f ( x ) =
x 2 − x + 3 , дефинирана и диференцируема при x ≠ {−1, 2} .
x2 − x − 2
5(1 − 2 x) 5(1 − 2 x)
f ′( x) = 2 2
= .
( x − x − 2) ( x + 1) 2 ( x − 2)2

 f ( x ) расте в (−∞, −1) и в 1,( 12 ) .

( )
f ( x) намалява в 1 , 2 и в (2, +∞ ) .
2
f '( x) си сменя знака около точката 1 от + на −  f ( x) има локален максимум и
2
f max = f ( 1 ) = − 11 .
2 9

2
в) f ( x) = x2 − 2 x − 2 , дефинирана и диференцируема при x ≠ {2, 5} .
x − 7 x + 10
2
f ′( x) = −5 x2 + 24 x − 34
( x − 7 x + 10) 2
Числителят е квадратен тричлен с отрицателна дискриминанта  f ′( x ) < 0, ∀x .
 f ( x ) намалява в ( −∞, 2) , намалява в (2,5) и намалява в (5, +∞ ) .
Няма локални екстремуми.

2
г) f ( x) = x 2+ 2 x − 2 , дефинирана и диференцируема при x ≠ {−2,3} .
x − x−6
2
f ′( x) = −3 x2 − 8 x − 14
( x − x − 6)2
Числителят е квадратен тричлен с отрицателна дискриминанта  f ′( x ) < 0, ∀x .
 f ( x ) намалява в ( −∞, −2) , намалява в (−2, 3) и намалява в (3, +∞) .
Няма локални екстремуми.
3
Модул III. Практическа математика – РЕШЕНИЯ

4 2
д) f ( x ) = ln( x + x ) , дефинирана и диференцируема при x ≠ 0 .
3
2 x(2 x 2 + 1) 4 x 2 + 2
f ′( x) = 4 x4 + 22x = = 3
x +x x ( x 3 + x) x +x
Производната си сменя знака около точката x = 0 , но функцията не е дефинирана в тази
точка.
 f ( x) намалява в (−∞, 0) и расте в (0, +∞) ,
Няма локални екстремуми.

е) f ( x) = x , дефинирана и диференцируема при x > 0 и x ≠ 1 .

ln x
f ′( x) = ln x2 − 1 = 0 , ln x = 1 , x = e .
ln x
Функцията ln x е растяща, тогава:
при 0 < x < e имаме ln x < ln e = 1  ln x − 1 < 0 ;
при e < x имаме 1 = ln e < ln x  ln x − 1 > 0 .
За производната f ′( x ) при x > 0 и x ≠ 1 получаваме:
f ′( x) < 0 в (0,1) и в (1, e) ;
f ′( x) > 0 в (e, +∞)
f ′( x) си сменя знака около точката x = e от − на +.
За функцията f ( x) получаваме:
намалява в (0,1) и в (1, e) ;
расте в (e, +∞) ;
има локален минимум при x = e и f min = f (e) = e .

2
− x
9. f ( x) = 1 e 2 , дефинирана в (−∞, +∞) .
2π
2
− x
f ′( x) = − x e 2 = 0 и x = 0 е единствен корен.
2π
2
−x
Функцията y=e 2
> 0 за всяко x.
 f ′( x) > 0 при x ∈ (−∞, 0) и f ′( x) < 0 при x ∈ (0, +∞) .
2
− x
f ′′( x) = 1 e 2 ( x 2 − 1) . Знакът на f ′′( x) се определя от знака на израза x 2 − 1 .
2π
 f ′′( x ) > 0 при x ∈ ( −∞, −1) и f ′′( x ) < 0 при x ∈ ( −1,1) .
lim f ( x) = 0 .
x →±∞

Тогава за функцията f ( x) получаваме:

расте в (−∞, 0) , намалява е (0, +∞) ;

има локален максимум при x = 0 и f max = f (0) = 1 ;

2π

4
 Модул III. Практическа математика – РЕШЕНИЯ

max f ( x) = f max = f (0) = 1 ;

( −∞ , ∞ ) 2π
изпъкнала е в (−∞, −1) , вдлъбната е в (−1,1) и изпъкнала е в (1, +∞) ;
има инфлексия при x = −1 и x = 1 ;
y = 0 е хоризонтална асимптота.

10. f ( x) = ln( x3 − x) , дефинирана при x3 − x > 0 ⇔ x ∈ (−1, 0) ∪ (1, +∞) .

2
f ′( x) = 3 x3 − 1 = 0 , x = ± 3 .
x −x 3
   
 f ′( x) > 0 в  −1, − 3  и в (1, +∞) ; f ′( x) < 0 в  − 3 , 0  .
 3   3 
За функцията f ( x ) получаваме:

 3  3 
расте в  −1, − 3  , намалява в  − 3 , 0  и расте в (1, +∞) ;
   

има локален максимум при x = − 3 и f max = f (− 3 ) = ln 2 3 .

3 3 9

11. а) f ( x) = ln( x 2 + 1) − x , дефинирана в (−∞, ∞) .

−( x − 1)2
f ′( x) = ≤ 0, ∀x и f ′( x) = 0 за x = 1 , но не си сменя знака около тази точка.
x2 + 1
 f ( x ) намалява в (−∞, ∞) и няма локални екстремуми.

2(1 − x 2 )
f ′′( x) = = 0 , x = ±1 и f ′′( x) си сменя знака около тези точки.
( x 2 + 1)2
 f ( x) е вдлъбната в (−∞, −1) , изпъкнала в (−1,1) и вдлъбната в (1, +∞) ; има инфлексни
точки (−1, ln 2) и (1, ln 2) .

б) f ( x) = ln(1 + x 2 ) , дефинирана в (−∞, ∞) .

f ′( x) = 2 x 2
1+ x
2
f ′′( x) = 2. 1 − x2 2
(1 + x )
 f ( x) намалява в (−∞, 0) и расте в (0, ∞) ;
има локален минимум в точката 0 и f min = f (0) = 0 ;
вдлъбната е в (−∞, −1) , изпъкнала в (−1,1) и вдлъбната в (1, ∞) ;
има инфлексни точки (−1, ln 2 + 1) и (1, ln 2 − 1) .

5
Модул III. Практическа математика – РЕШЕНИЯ

2
13. f ( x) = x2 + 3 x − 2 , дефинирана за всяко x.
x + 2x + 2
2
f ′( x) = − x2 + 8 x + 102 = 0 , x1 = 4 − 26 и x2 = 4 + 26 .
( x + 2 x + 2)
Производната си сменя знака около x1 от − на + и около x2 от + на −
 f min = f (4 − 26) и f max = f (4 + 26) .

За изчисляване на локалните екстремуми ще използваме, че x1 и x2 са корени на уравнението

− x 2 + 8 x + 10 = 0  xi 2 = 8 xi + 10 , i = 1, 2 .

8 xi + 10 + 3 xi − 2 11xi + 8
 f ( xi ) = =
8 xi + 10 + 2 xi + 2 2(5 xi + 6)

f ( x1 ) = f (4 − 26) = 52 − 11 26 =
2(26 − 5 26)

=
(52 −11 26 )( 26 + 5 26 )=
2 ( 26 − 25.26 )
2

= 52.26 + 5.52 26 − 11.26 26 − 55.26 =

2.26(26 − 25)

= 52 − 55 + 10 26 − 11 26 = −3 − 26  f min = f (4 − 26) = −3 − 26 .
2 2 2

Аналогично получаваме f max = f (4 + 26) = −3 + 26 .

2

14. а) f ( x) = sin x + cos x

f ′( x) = cos x − sin x = 2 sin( π − x) = 0

4
π
Решенията на уравнението sin( − x ) = 0 са
π − x = k π , x = π + k π , k = 0, ± 1, ± 2,...
4 4 4

Ще използваме критерия за локален екстремум с втора производна.

f ′′( x) = − sin x − cos x .

При k = 2n , f ′′( π + 2nπ) = − sin( π + 2nπ) − cos( π + 2nπ) = − 2 − 2 = − 2 < 0

4 4 4 2 2
π
 f ( x ) има локален максимум и f max = f ( + 2nπ) = 2 , n = 0, ±1,...
4

Приk = 2n + 1 , f ′′( π + (2n + 1)π) = − sin( π + (2n + 1)π) − cos( π + (2n + 1)π) = 2 > 0
4 4 4
π
 f ( x ) има локален минимум и f min = f ( + (2n + 1) π) = − 2 , n = 0, ±1,...
4
6
 Модул III. Практическа математика – РЕШЕНИЯ

б) f ( x) = sin 2 x cos x в − π , π
2 2 ( )
f ′( x) = 2 sin x cos 2 x − sin 3 x = sin x(2 cos 2 x − 1 + cos 2 x) = sin x(3cos 2 x − 1) = 0 .

sin x = 0 , x = 0 ∈ − π , π
2 2 ( ) или

cos 2 x = 1 , cos x = ± 3 .
3 3
Ще използваме критерия за локален екстремум с втора производна.

f ′′( x) = (3sin x cos 2 x − sin x)′ = 3cos3 x − 6 sin 2 x cos x − cos x .

При sin x = 0 , cos x = 1 и f ′′(0) = 3 − 0 − 1 = 2 > 0  f min = f (0) = 0 .

При cos x = 3 , sin 2 x = 1 − cos 2 x = 1 − 1 = 2 .

3 3 3

 f ′′( x) = 3. 3 3 − 6. 2 . 3 − 3 = − 4 3 < 0  f max = 2 . 3 = 2 3 .

27 3 3 3 3 3 3 9

π − x = π + 2k π
6 2 6
15. б) В задача 15. а) получихме, че първата производна се анулира при .
π − x = − π + (2k + 1)π
6 2 6
За да има функцията локален максимум, в точките, в които първата производна се анулира,

f ′′( x) = − 1 cos π − x < 0 , т.е. cos π − x > 0 .

трябва да е изпълнено
2 6 2 6 2 ( ) ( )
Последното неравенство е изпълнено само при
π − x = π + 2k π , откъдето x = 4k π ,
6 2 6
k = 0, ± 1, ± 2,...

2
+x
16. f ( x) = e x − x 2 − x , дефинирана за всяко x.
f ′( x) = e x
2
+x
(2 x + 1) − 2 x − 1 = (2 x + 1) e x ( 2
+x
)
−1 = 0 .

2 x + 1 = 0 , x = − 1 или e x
2
+x
= 1 , x 2 + x = 0 , x = 0 , x = −1 .
2
2 2
+x +x
f ′′( x) = e x (2 x + 1) 2 + 2e x −2.

f ′′(−1) = 1 + 2 − 2 > 0  при x = −1 f ( x) има локален минимум и f min = f (−1) = 1 .

−1 −1
f ′′(− 1 ) = 0 + 2e 4 − 2 < 0 , защото е 4
< 1  при x = − 1 f ( x) има локален максимум и
2 2
−1
f max = f (− 1 ) = e 4 + 1 .
2 4
f ′′(0) = 1 > 0  при x = 0 f ( x) има локален минимум и f min = f (0) = 1 .

7
Модул III. Практическа математика – РЕШЕНИЯ

2
17. а) f ( x) = x − 3x + 1 , дефинирана за x ≠ 3 .
x−3
2
f ′( x) = x − 6 x +2 8 = 0 , x1 = 2 , x2 = 4 .
( x − 3)
 f ( x) расте в (−∞, 2) , намалява в (2,3), намалява в (3,4), расте в (4, ∞) .
f max = f (2) = 1 , f min = f (4) = 5 .

f ′′( x) = 2 .
( x − 3)3
 f ( x) е вдлъбната в (−∞,3) , изпъкнала в (3, ∞) .
lim f ( x) = −∞ , lim f ( x) = ∞ , lim f ( x) = ±∞ .
x →3 x →3 x →±∞
x <3 x >3

 f ( x) има вертикална асимптота x = 3 при x → 3 , x < 3 и x > 3 , няма хоризонтални

асимптоти.

2
б) f ( x) = − x − 3x + 2 , дефинирана за x ≠ 3 .
x −3
2
(7 − x)( x + 1)
f ′( x) = − x + 6 x 2+ 7 = = 0 , x1 = −1 , x2 = 7 .
( x − 3) ( x − 3) 2
 f ( x) намалява в (−∞, −1) , расте в (−1,3), расте в (3,7), намалява в (7, ∞) .
f min = f (−1) = −1 , f max = f (7) = −17 .

f ′′( x) = − 32 .
( x − 3)3
 f ( x) е изпъкнала в (−∞,3) , вдлъбната в (3, ∞) .
lim f ( x) = ∞ , lim f ( x) = −∞ , lim f ( x) = ∓ ∞ .
x →3 x →3 x →±∞
x <3 x >3

 f ( x) има вертикална асимптота x = 3 при x → 3 , x < 3 и x > 3 , няма хоризонтални

асимптоти.

2
в) f ( x) = x + 2 x + 1 , дефинирана за x ≠ −2 .
x+2
2
( x + 3)( x + 1)
f ′( x) = x + 4 x +2 3 = = 0 , x1 = −3 , x2 = −1 .
( x + 2) ( x + 2) 2
 f ( x) расте в (−∞, −3) , намалява в (−3,−2), намалява в (−2,−1), расте в (−1, ∞) .
f max = f (−3) = −4 , f min = f (−1) = 0 .

f ′′( x) = 2 .
( x + 2)3
 f ( x) е вдлъбната в (−∞, −2) , изпъкнала в (2, ∞) .
lim f ( x) = −∞ , lim f ( x) = ∞ , lim f ( x) = ±∞ .
x →−2 x →−2 x →±∞
x <−2 x >−2

 f ( x) има вертикална асимптота x = −2 при x → −2 . x < −2 и x > −2 , няма хоризонтална

асимптота.
8
 Модул III. Практическа математика – РЕШЕНИЯ

Задачи за полиномна функция

18. а) f ( x) = x3 + x 2 + x + 1 , дефинирана в (−∞, ∞) .

f ′( x) = 3 x 2 + 2 x + 1 > 0 , f ( x) е растяща в (−∞, ∞) .

f ′′( x) = 6 x + 2 = 0 , x = − 1 ; f ( x) е вдлъбната в (−∞, − 1 ) , изпъкнала в (− 1 , ∞) .

3 3 3
Инфлексна точка ( − ,
1 20 ) .
3 27

3 2
б) f ( x) = x + x + x + 1
3 2
в) f ( x ) =
x3 + x 2 + 2 x + 1 ;
3
г) f ( x ) =
x3 + x 2 + 4 x + 1 .
3

19. f ( x) = y = ax3 + bx + c , дефинирана в (−∞, ∞) .

f ′( x) = 3ax 2 + b .
Графиката на функцията минава през точките А(1, 0) и B (3, − 16) 
f (1) = 0 и f (3) = −16 .
Ъгловият коефициент на допирателната към графиката на функцията, прекарана в точката от
графиката с абсциса x1 = −1 , е равен на нула 
f ′(−1) = 0 .
Получаваме системата:
a+b+c = 0
27a + 3b + c = −16 ⇔ a = − 4 , b = 12 , c = − 8 .
5 5 5
3a + b = 0

 f ( x) = − 4 x3 + 12 x − 8 = − 4 ( x3 − 3 x + 2) .
5 5 5 5
f ′( x) = − 4 (3 x 2 − 3) = 0 , x1 = −1 , x2 = 1 .
5
 f ( x ) намалява в (−∞, −1) , расте в (−1,1), намалява в (1, ∞ ) .

f min = f (−1) = − 16 , f max = f (1) = 0 .

5
f ′′( x) = − 24 x  f ( x) е изпъкнала в (−∞, 0) , вдлъбната в (0, ∞) , инфлексна точка
5

( )
0, − 8 .
5

9
Модул III. Практическа математика – РЕШЕНИЯ

20. f ( x) = x3 + (a 2 − a + 7) x 2 − (3a 2 − 3a − 6) x − 2 , дефинирана в (−∞, ∞) .

f ′( x) = 3 x 2 + 2(a 2 − a + 7) x − (3a 2 − 3a − 6) .
По условие допирателната към графиката на функцията в точката с абсциса x = 1 има ъглов
коефициент k = 21  f ′(1) = 21 .
 f ′(1) = − a 2 + a + 23 = 21 , a 2 − a − 2 = 0 , a = −1 , a = 2 .

21. f ( x) = 2 x + 3 , дефинирана за x ≠ −1 .
x +1
f ′( x) = − 1 2 < 0, ∀x  f ( x) намалява в (−∞, −1) , намалява в (−1, ∞) .
( x + 1)
f ( x) няма локални екстремуми.

f ′′( x) = 2 ≠ 0, ∀x .
( x + 1)3
 f ( x) няма инфлексни точки, вдлъбната в (−∞, −1) , изпъкнала в (−1, +∞) .

lim 2 x + 3 = −∞ , lim 2 x + 3 = ∞  x = −1 е вертикална асимптота при x → −1 отляво и

x →−1x +1 x →−1 x + 1
x <−1 x >−1

отдясно.

lim 2 x + 3 = 2  y = 2 е хоризонтална асимптота при x → ±∞ .

x →±∞x +1
Намираме:

f (0) = 3 , и f ( x) = 0 при x = − 3 .
2
Попълваме резултатите в таблица.

x −∞ −3 −1− −1+ 0 +∞
2
f ′( x) – –
f ( x) ց ց
f ′′( x) – +
f ( x) 2 0 ∩ −∞ +∞ 3 ∪ 2

22. a) f ( x) = − x 4 + 2 x 2 , дефинирана в (−∞, ∞) .

f ( x) е четна функция.
f ′( x) = −4 x 3 + 4 x = 4 x(− x 2 + 1) = 0 , x1 = −1 , x2 = 0 , x3 = 1 .
 f ( x) намалява в (−∞. − 1) , расте в (−1,0), намалява в (0,1), расте в (1, ∞ ) .
f max = f (−1) = 1 , f min = f (0) = 0 , f max = f (1) = 1 .

f ′′( x) = −12 x 2 + 4 = 4(1 − 3 x 2 ) = 0 , x1 = − 3 , x2 = 3 .

3 3

10
 Модул III. Практическа математика – РЕШЕНИЯ

 
 f ( x) е вдлъбната в (−∞, − 3 ) , изпъкнала в  − 3 , 3  , вдлъбната в ( 3 , ∞) . Има
3  3 3  3

инфлексия при x = − 3 и при x = 3 , f (− 3 ) = f ( 3 ) = 5 .

3 3 3 3 9
lim f ( x) = −∞ .
x →±∞

f ( x) = − x 4 + 2 x 2 = x 2 (2 − x 2 ) = 0 , x1 = − 2 , x2 = 0 , x3 = 2 .
Попълваме резултатите в таблица.

−∞ 3 3
x − 2 −1 − 3
0 3
1 2 +∞
f ′( x) + 0 – 0 + 0 –

f ( x) ր 1 ց 0 ր 1 ց
max min max

f ′′( x) – 0 + 0 –
f ( x) +∞ 0 ∩
5
9 ∪
5
9 ∩ 0 +∞
инфл. инфл.

б) f ( x) = x 4 − 2 x 2 ;

в) f ( x) = 1 (3 x − x 3 ) ;
2
3 2
г) f ( x ) = x − x − x + 2 ;
3
д) f ( x) = x − x ;
3
1 3 2
е) f ( x ) = x − 2 x + 2 ;
3
3
ж) f ( x ) = x − 3 x + 3 .

11
Модул III. Практическа математика – РЕШЕНИЯ

24. y = x3 + px 2 − qx , дефинирана в (−∞, ∞) .

y′ = 3 x 2 + 2 px − q
Нека корените на производната са x1 и x2 . По условие те са протичоположни чсила, т.е
x1 = − x2  x1 + x2 = 0 и x1 x2 < 0 .
Тогава от формулите на Виет имаме:
2p
− =0
3
 p = 0, q > 0 .
q
− <0
3
   
 y′ = 3 x 2 − q , x1 = − 1 q , x2 = 1 q и ymax = y  − 1 q  , ymin = y  1 q  .
3 3  3   3 
   
По условие y  − 1 q  − y  1 q  = 4 (1)
 3   3 
Тъй като p = 0 , то y = x3 − qx  x13 − qx1 − x2 3 + qx2 = 4 .
Получаваме уравнението:

− 1 q q+ 1 q q− 1 q q+ 1 q q =4
3 3 3 3 3 3

(
q q . 1 − 1 +1− 1 +1 = 4
3 3 3 )
q q. 1 .4 = 4
3 3
q q = 3 3 , q = 3.
Окончателно p = 0, q = 3.
Директно се проверява, че функцията y = x3 − 3 x изпълнява условието на задачата.

25. y = 1 x3 + mx 2 + nx + 2 , дефинирана в (−∞, ∞) .

4
y′ = 3 x 2 + 2mx + n
4
y′′ = 3 x + 2m
2
За x = 2 функцията има локален минимум, равен на −2.
y′(2) = 0 3 + 4m + n = 0
 и y "(2) > 0 ⇔ и 3 + 2m > 0 .
y (2) = −2 2 + 4m + 2n + 2 = −2
4m + n + 3 = 0
⇔ m = 0 , n = −3 и е изпълнено условието y "(2) > 0 .
2m + n + 3 = 0

Функцията приема вида y =

1 x3 − 3x + 2 .
4

12
 Модул III. Практическа математика – РЕШЕНИЯ

y′ = 3 x 2 − 3 = 3 ( x 2 − 4) = 0 .
4 4
Функцията расте в ( −∞, −2) , намалява е (−2,2), расте в (2, ∞) .

ymax = y (−2) = 6 , ymin = y (2) = −2 .

y′′ = 3 x .
2
Функцията е вдлъбната в (−∞, 0) , изпъкнала в (0, ∞) , инфлексна точка (0,2).
lim y ( x) = −∞ , lim y ( x) = ∞ .
x →−∞ x →∞

26. y = x3 + mx 2 + nx + 2 , дефинирана в (−∞, ∞) .

y′ = 3 x 2 + 2mx + n
y′′ = 6 x + 2m .

Заx = −1 функцията има локален максимум, равен на 4.

y′(−1) = 0 − 2m + n + 3 = 0
 и y "( −1) < 0 ⇔ и 2m − 6 < 0 .
y (−1) = 4 m−n−3= 0
m = 0 , n = −3 и е изпълнено условието y "(−1) < 0 .

Функцията приема вида y = x3 − 3x + 2 .

y′ = 3 x 2 − 3 = 3( x 2 − 1) = 0 .
Функцията расте в (−∞, −1) , намалява е (−1,1), расте в (1, ∞) .
ymax = y (−1) = 4 , ymin = y (1) = 0 .
y′′ = 6 x .

Функцията е вдлъбната в (−∞, 0) , изпъкнала в (0, ∞) , инфлексна точка (0,2).

lim y ( x) = −∞ , lim y ( x) = ∞ .
x →−∞ x →∞

13