Модул III.

Практическа математика – РЕШЕНИЯ

1.6. Изпъкналост и вдлъбнатост на функция. Инфлексни точки

2. а) f ( x) = 3 x 5 − 20 x 4 + 10 x3 + 180 x 2 + 60 x + 1
f ′( x) = 15 x 4 − 80 x 3 + 30 x 2 + 360 x + 60

f ′′( x) = 60 x 3 − 240 x 2 + 60 x + 360 = 60( x3 − 4 x 2 + x + 6) = 60( x + 1)( x − 2)( x − 3) .

 f ( x) е вдлъбната в (−∞, −1) , изпъкнала в (−1, 2) , вдлъбната в (2,3) и изпъкнала в
(3, + ∞) .

б) f ( x) = x 4 + 2 x3 + 6 x 2 + 12 x + 1 .
f ′( x) = 4 x 3 + 6 x 2 + 12 x + 12
f ′′( x) = 12 x 2 + 12 x + 12 = 12( x 2 + x + 1) > 0, ∀x .
 f ( x) е изпъкнала в (−∞, +∞) .

в) f ( x) = − x 4 − 10 x3 − 36 x 2 + 12 x + 12 .
f ′( x) = −4 x 3 − 30 x 2 − 72 x + 12
f ′′( x) = −12 x 2 − 60 x − 72 = −12( x 2 + 5 x + 6) = −12( x + 2)( x + 3)
 f ( x) е вдлъбната в (−∞, −3) , изпъкнала в (−3, −2) и вдлъбната в (−2, +∞) .

3. а) f ( x) = 2 x 3 + 3x 2 + 6 x + 1 ;
f ′( x) = 6 x 2 + 6 x + 6

f ′′( x) = 12 x + 6 = 0 , x = − 1
2
При x < −
1 f ′′( x) < 0 и при x > − 1 f ′′( x) > 0  при x = − 1 f ( x) има инфлексия.
2 2 2

б) f ( x) = x 4 + 6 x 2 + 12 x + 1 ;
f ′( x) = 4 x 3 + 12 x + 12
f ′′( x) = 12 x 2 + 12 ≠ 0, ∀x  f ( x) няма инфлексни точки.

в) f ( x) = x 4 − 6 x3 + 12 x 2 + 12 x + 1 .
f ′( x) = 4 x 3 − 18 x 2 + 24 x + 12
f ′′( x) = 12 x 2 − 36 x + 24 = 12( x 2 − 3 x + 2) = 12( x − 1)( x − 2)
Определяме знака на квадратния тричлен и намираме, че f ( x) има инфлексни точки при x = 1
и x = 2.

1
Модул III. Практическа математика – РЕШЕНИЯ

5. а) f ( x) = x 4 + 5 x3 + 6 x 2 − 4 x − 8 ;
За да намерим екстерумите, изследваме първата производна.
f ′( x) = 4 x3 + 15 x 2 + 12 x − 4 = ( x + 2) 2 (4 x − 1) = 0

Корените на първата производна са x1 = −2 и x2 =

1.
4
Около точката x1 = −2 f ′( x) не си сменя знака  f ( x) няма локален екстремум в тази
точка.

Около точката x2 =
1 f ′( x) си сменя знака от − на +  f ( x) има локален минимум в тази
4
точка и f min = f ( 1 ) = −8 139
4 256

За да намерим инфлексните точки изследваме втората производна.

f ′′( x) = 12 x 2 + 30 x + 12 = 12( x + 2)( x + 1 ) = 0

2
Корените на втората производна са x1 = −2 и x2 = −
1.
2
f ( x) има инфлексия в точките −2 и 1 .
2
Попълваме резултатите в таблица.

−1 1
x −∞ −2 2 4 +∞
f ′( x) – – – – – 0 +
f ′′( x) + 0 – 0 + +
инфл. инфл.
f ( x) ց т. ց т. ց min ր

3 2
б) f ( x ) = x − 2 x − 7 x − 3 .
Намираме първата производна и корените ѝ.

f ′( x) = 3 x 2 − 4 x − 7 = 3( x + 1)( x − 7 ) = 0
3
7
 f max = f ( −1) = 1 и f min = f ( ) = −
473 .
3 27
Намираме втората производна и корените ѝ.

f ′′( x) = 6 x − 4 = 2(3 x − 2) = 0 , x = 2  f ( x) е вдлъбната в (−∞, 2 ) , изпъкнала в ( 2 , +∞)

3 3 3
и има инфлексна точка
3 (
2 , − 223 .
27 )

2
 Модул III. Практическа математика – РЕШЕНИЯ

в) f ( x) = x , дефинирана за всяко x
1 + 2x2
Намираме първата производна и корените ѝ.
2
f ′( x) = 1 − 2 x2 2 = 0 , x1,2 = ± 2 .
(1 + 2 x ) 2

 f min = f ( −
2) = − 2 и f = f ( 2) = 2
max
2 4 2 4

Намираме втората производна и корените ѝ.

4 x(2 x 2 − 3)
f ′′( x) = 2 2
= 0 , x1 = − 6 , x2 = 0 и x3 = 6 .
(1 + 2 x ) 2 2

 f ( x) е вдлъбната в (−∞, − 6 ) , изпъкнала в (− 6 , 0) , вдлъбната в (0, 6 ) и

2 2 2

изпъкнала в ( 6 , +∞) , инфлексни точки (− 6 , − 6 ) , (0, 0) и ( 6 , 6 ) .

2 2 8 2 8

1.7. Асимптоти

2. а) f ( x) = x − 2 , дефинирана при x ≠ 1 .
x −1
Намираме лявата и дясната граница при x →1.
lim x − 2 = +∞ и lim x − 2 = −∞  f ( x) има вертикална асимптота x = 1 при x → 1
x →1 x − 1 x →1 x − 1
x <1 x >1

отляво и при x → 1 отдясно.

Намираме границите на функцията при x → ±∞ .

lim x − 2 = lim
x 1− 2
x ( )
= lim
1− 2
x = 1  y = 1 е хоризонтална асимптота при x → +∞ и
x →±∞ x − 1 x →±∞
x 1− 1
x ( )
x →±∞
1− 1
x
при . x → −∞ .

б) f ( x) = 3 x − 2 , дефинирана при x ≠ −2 .
x+2
Последователно намираме:

lim 3x − 2 = +∞ , lim 3x − 2 = −∞ , lim 3 x − 2 = lim

( )
x 3− 2
x
=3.
x →−2 x + 2
x <−2
x →−2 x + 2
x >−2
x →±∞ x + 2 x →±∞
( )
x 1+ 2
x
 x = −2 е вертикална асимптота при x → −2 отляво и отдясно.
y = 3 е хоризонтална асимптота при x → +∞ и при . x → −∞ .

3
Модул III. Практическа математика – РЕШЕНИЯ

в) f ( x) = 2 x − 3 , дефинирана при x ≠ − 1 .
2x + 1 2
Последователно намираме:

lim 2 x − 3 = +∞ , lim 2 x − 3 = −∞ , lim 2 x − 3 = lim

( )
x 2− 3
x
=1
x →− 1 2 x + 1
x <− 1
2
2
x →− 1 2 x + 1 x →±∞ 2 x + 1 x →±∞

x >− 1
2
2
( )
x 2+ 1
x

 x = − 1 е вертикална асимптота при x → − 1 отляво и отдясно.

2 2
y = 1 е хоризонтална асимптота при x → +∞ и при . x → −∞ .

г) f ( x) = 3 x , дефинирана при x ≠ 2 .
2− x
Последователно намираме:

lim 3x = +∞ , lim 3x = −∞ , lim 3 x = lim 3 x = −3 .

x→2 2 − x
x<2
x→2 2 − x x →±∞ 2 − x x →±∞
x >2
( )
x 2 −1
x
 x = 2 е вертикална асимптота при x → 2 отляво и отдясно.
y = −3 е хоризонтална асимптота при x → +∞ и при . x → −∞ .

( x − 6)2
−
3. а) f ( x) = e 4
, дефинирана за всяко x.
2
( x − 6)
.6− x .
−
f ′( x) = e 4
2
( x − 6) 2
−
Тъй като e 4
> 0, ∀x , то първата производна има единствен корен при x = 6 и
f max = f (6) = 1  max f ( x) = f max = f (6) = 1 .
( −∞ , +∞ )

Намираме втората производна:

( x − 6)2 2
. x − 12 x + 34 = 0 , x1 = 6 − 2 и x2 = 6 + 2 .
−
f ′′( x) = e 4
4
f ( x) има инфлексия при x1 = 6 − 2 и x2 = 6 + 2
Намираме границата при x → ±∞ :
2
( x − 6)
−
lim e 4
= 0  y = 0 е хоризонтална асимптота при x → −∞ и при x → +∞ .
x →±∞

( x − 4)2
−
б) f ( x) = e 6
, дефинирана за всяко x.

− x2
в) f ( x) = e 2
, дефинирана за всяко x.

4
 Модул III. Практическа математика – РЕШЕНИЯ

4. f ( x) = 3 x + 5 . Функцията е дефинирана при x ≠ − d .

x+d
5
При d = функцията е константа y = 3 .
3
5
Нека d ≠ . Функцията има вертикална асимптота x = − d и хоризонтална асимптота y = 3 .
3
а) Уравнението на ординатната ос е x = 0 и то съвпада с уравнението на вертикалната
асимптота x = − d точно когато d = 0 .
б) Пресечната точка на вертикалната и хоризонталната асимптота е ( x = − d , y = 3) Тя е във

втори квадрант при d > 0 , към което трябва да добавим и условието d ≠ 5 .

3
в) Точката ( x = − d , y = 3) е в първи квадрант при d < 0 .

5. Функцията f ( x) = ax − 1 , a ≠ ±1 има вертикална асимптота x = 2 и хоризонтална

(a − 1) x − 2 a −1

асимптота y = a , които се пресичат в точката 2 , а .

a −1 а −1 а −1 ( )
Определяйки знаците на координатите на пресечната точка, получаваме че:
а) точката е в първи квадрат при a ∈ (1, +∞) ;
б) точката е във втори квадрант при a ∈ (−∞, 0) ;
в) точката е в трети квадрант при a ∈ (0,1) ;
г) няма стойности на a, за които точката е в четвърти квадрант.

1.8. Допирателни. Допирателни към криви от втора степен

1) Допирателна към окръжност

2. а) x 2 + y 2 = 8 , (2, 2)
Окръжността е с център (0, 0) и радиус 2 2 .
Уравнението на допирателната в точката (2, 2) е:
(2 − 0)( x − 0) + (2 − 0)( y − 0) = 8 , x + y = 4 .

б) ( x − 1)2 + ( y − 1) 2 = 8 , (3, 3)
Окръжността е с център (1, 1) и радиус 2 2 .
Уравнението на допирателната в точката (3, 3) е:
(3 − 1)( x − 1) + (3 − 1)( y − 1) = 8 , 2 x − 2 + 2 y − 2 = 8 , x + y = 6 .

в) ( x + 2) 2 + ( y − 7) 2 = 10 , (1, 8)
Окръжността е с център (−2, 7) и радиус 10 .
Уравнението на допирателната в точката (1, 8) е:
(1 + 2)( x + 2) + (8 − 7)( y − 7) = 10 , 3 x + 6 + y − 7 = 10 , 3 x + y = 11 .

5
Модул III. Практическа математика – РЕШЕНИЯ

г) x 2 + y 2 − 8 x + 16 y + 60 = 0 , (2, −12)
Нормалното уравнение на окръжността е ( x − 4)2 + ( y + 8) 2 = 20 .
Окръжността е с център (4, −8) и радиус 2 5 .
Уравнението на допирателната в точката (2, −12) е:
(2 − 4)( x − 4) + (−12 + 8)( y + 8) = 20 , −2 x + 8 − 4 y − 32 = 20 , x + 2 y = −22

4. Нека M ( x0 , y0 ) е една от допирните точки и t е допирателната в тази точка.

а) ( x + 2) 2 + ( y + 10)2 = 25 , A(−3, − 3) ;
 t : ( x0 + 2)( x + 2) + ( y0 + 10)( y + 10) = 25 .
От условията, че A лежи на допирателната и М на окръжността, получаваме система за x0 , y0 :
( x0 + 2)(−3 + 2) + ( y0 + 10)(−3 + 10) = 25
 , чиито решения са (1,−6) и (−6,−7).
( x0 + 2) 2 + ( y0 + 10) 2 = 25
Уравнението на допирателната в точката (1,−6) е 3 x + 4 y + 21 = 0 .
Уравнението на допирателната в точката (−6,−7) e 4x − 3y + 3 = 0 .

б) x 2 + y 2 − 2 x + 16 y + 25 = 0 , A(−3, − 16) ;
Привеждаме уравнението в нормален вид ( x − 1) 2 + ( y + 8)2 = 40
Решаваме системата:
( x0 − 1)(−3 − 1) + ( y0 + 8)(−16 + 8) = 40
.
( x0 − 1)2 + ( y0 + 8)2 = 40
Допирна точка (−5,−10), допирателна 3 x + y + 25 = 0 .
Допирна точка (3,−14), допирателна x − 3 y − 45 = 0 .

в) ( x − 6) 2 + ( y − 3)2 = 37 , A(13, − 2) .

5. а) ( x − 1) 2 + ( y + 3)2 = 20 , (5, −1), (−1, 1).

Координатите на пресечната точка са решение на системата, образувана от уравненията на
двете допирателни.
(5 − 1)( x − 1) + (−1 + 3)( y + 3) = 20 2x + y − 9 = 0
⇔ ⇔ x = 3, y = 3 .
(−1 − 1)( x − 1) + (1 + 3)( y + 3) = 20 − x + 2y −3 = 0
Пресечната точка е (3, 3).
6
 Модул III. Практическа математика – РЕШЕНИЯ

б) x 2 + y 2 − 2 x − 16 y + 40 = 0 , (−3, 5), (4, 4);

в) x 2 + y 2 − 10 y = 0 , (−3, 9), (−4, 2);

г) ( x − 2)2 + ( y − 5) 2 = 20 , (4, 9), (−2, 3).

7. а) x 2 + y 2 = 50 , 5 x + 5 y − 12 = 0 .
Нека точка M ( x0 , y0 ) е допирната точка на една от търсените допирателни към окръжността.
Допирателната в точката M е правата x0 x + y0 y = 50 , която е успоредна на 5 x + 5 y − 12 = 0
x0 y0
 =  x0 = y0 .
5 5
2 2 2
Точката M лежи на окръжността  x0 + y0 = 50 , 2 x0 = 50 , x0 = ±5 .
Уравненията на допирателните са x + y − 10 = 0 и x + y + 10 = 0 .
б) ( x + 3) 2 + y 2 = 9 , y = 4 ;

в) x 2 + y 2 + 10 x − 2 y − 46 = 0 , x + y − 3 = 0 .

2) Допирателна към елипса

2
12. а)
x 2 + y = 1 , M (3,3) ;
12 36
Уравнението на допирателната е
3x + 3 y = 1 ⇔ x + y = 1 , 3 x + y − 12 = 0
12 36 4 12

б) 3 x 2 + y 2 = 57 , M (4,3) ;
2 2
Намираме каноничното уравнение на елипсата:
3x 2 + y = 1 ⇔ x 2 + y = 1
57 57 19 57
Уравнението на допирателната е
4 x + 3 y = 1 ⇔ 4 x + y = 1 , 4 x + y − 19 = 0 .
19 57 19 19

7
Модул III. Практическа математика – РЕШЕНИЯ

2
в)
x 2 + y = 1 , M ( 2, − 6) ;
5 60

г) 9 x 2 + 4 y 2 = 36 , M (2, 0) .

14. Нека M (m, n) е една от допирните точки и t е допирателната в тази точка.

2
а)
x 2 + y = 1 , A (4, 4) ;
16 64

 t:
mx + ny = 1 .
16 64
От условията, че М лежи на елипсата и A лежи на допирателната, получаваме система за m, n:
m2 + n2 = 1

16 64
m4 + n4 = 1
, чиито решения са (4, 0) и (
12 , 32 .
5 5 )
16 64
Уравнението на допирателната в точката (4, 0) е x = 4 .

Уравнението на допирателната в точката (125 , 325 ) e

12 x + 32 y = 1 ⇔ 3 x + 2 y − 20 = 0 .
5.16 5.64

2
б)
x 2 + y = 1 , A (4,8) ;
48 64

 t:
mx + ny = 1 .
48 64
От условията, че М лежи на елипсата и A лежи на допирателната, получаваме система за m, n:
m2 + n2 = 1

48 64 , чиито решения са (6, 4) и (0, 8) .
m4 + n8 = 1
48 64
4y
Уравнението на допирателната в точката (6, 4) е 6 x + = 1 ⇔ 2 x + y − 16 = 0 .
48 64
Уравнението на допирателната в точката (0, 8) e
0x + 8 y = 1 ⇔ y = 8 .
48 64
2
в)
x 2 + y = 1 , A (1,14) ;
25 100

x 2
y2
г) + = 1 , A (0, 2) .
4 3

8
 Модул III. Практическа математика – РЕШЕНИЯ

2
15. а)
x 2 + y = 1 , (−2, 2) , (2, 2) ;
12 6
Координатите на пресечната точка на двете допирателни са решение на системата,
образувана от уравненията на двете допирателни.
−2 x + 2 y = 1
12 6
.
2x + 2 y = 1
12 6
Пресечната точка е (0, 3).

б) 2 x 2 + y 2 = 36 , (0, 6) , (4, 2) ;

2
в)
x 2 + y = 1 , (5, 2) , ( 20 , − 1 ) ;
45 9 3 3

x 2
y2
г) + = 1 , (−5, − 3) , (−5,3) .
70 14

17. а) x − 3 y + 6 = 0 , T (− 3 , 3 )
2 2
2
Нека каноничното уравнение на елипсата е
x2 + y = 1.
a2 b2
−3x 3 y
3 3
Допирателната в точката T (− , ) е с уравнение 2 + 2 = 1 ⇔ −3 x + 3 y − 1 = 0
2 2 a2 b2 2a 2 2b 2
По условие уравнението на допирателната е x − 3 y + 6 = 0 .
−3 3
2 2
Двете прави съвпадат  2 a = b = −1  a 2 = 9 , b 2 = 3 .
2
1 −3 6
2
Елипсата е
x2 + y = 1 .
9 3

9
Модул III. Практическа математика – РЕШЕНИЯ

б) x + 4 y + 10 = 0 , T (−2, − 2) ;
2
Нека каноничното уравнение на елипсата е
x2 + y = 1.
a2 b2
−2 y
Допирателната в точката T (−2, − 2) е с уравнение −22x + 2 − 1 = 0 .
a b
По условие уравнението на допирателната е x + 4 y + 10 = 0 .
−2 −2
2 2
Двете прави съвпадат  a = b =
−1  a 2 = 20 , b 2 = 5 .
1 4 10
2
Каноничното уравнение не елипсата е
x2 + y = 1 .
20 5
3 1
в) x + y + 2 = 0 , T (− , − ) ;
2 2

г) x + 2 y − 9 = 0 , T (5, 2) .

19. а) x + y − 7 = 0 , x − 13 y + 35 = 0 ;
Да преговорим теоремата от урока:
2
y2
Теорема. Правата Ax + By + C = 0 е допирателна към елипсата x 2 + 2 = 1 точно когато
a b
2 2 2 2 2
a A + b B − C = 0 . (1)
Записваме условието (1) за дадените прави и получаваме системата:
a 2 .1 + b 2 .1 − 7 2 = 0
,
a 2 .1 + b 2 .169 − 352 = 0
чието решение е a 2 = 42 , b 2 = 7 .
2
Каноничното уравнение не елипсата е
x2 + y = 1 .
42 7

б) x + 3 y − 15 = 0 , 7 x − 9 y − 75 = 0 .

10
 Модул III. Практическа математика – РЕШЕНИЯ

2
y2 2
20. а) x + 6 y − 24 = 0 , x − 2 y − 4 = 0 , x + = 1 , x + y 2 = 1.
144 12 12
Проверяваме условието от теоремата за всяка от правите и всяка от елипсите.
За правата x + 6 y − 24 = 0 и първата елипса имаме
144.1 + 12.36 − 242 = 144 + 3.144 − 242 = 24 2 − 24 2 = 0 .
За втората елипса имаме 12.1 + 1.36 − 24 2 ≠ 0 .
 правата x + 6 y − 24 = 0 е допирателна само към първата елипса и координатите на
допирната точка са решение на системата:
x + 6 y − 24 = 0
2 .
x2 + y = 1
144 12
Решението на системата е (6, 3).
За правата x − 2 y − 4 = 0 и двете елипси проверката на условието от теоремата е:
144.1 + 12.4 − 16 ≠ 0
12.1 + 1.4 − 16 = 0  правата е допирателна само към втората елипса.
Намираме допирната точка:
x − 2y − 4 = 0
x2 + y 2 = 1 .
12
Решението на системата е 3, − ( 12 ) .

2
y2 2
y2
б) x + 6 y − 12 = 0 , x + 2 y − 12 = 0 , x + =1, x + = 1.
36 3 108 9

3) Допирателна към хипербола

2
21. а)
x 2 − y = 1 , M (12, 6)
36 12
6y
Уравнението на допирателната в точката M (12, 6) е 12 x − = 1 ⇔ 2x − 3y − 6 = 0 .
36 12

б) x 2 − 3 y 2 = 54 , M (9,3)
2
Каноничното уравнение на хиперболата е
x2 − y = 1.
54 18
Уравнението на допирателната в точката M (9,3) е
9x − 3 y = 1 ⇔ x − y − 6 = 0 .
54 18

11
Модул III. Практическа математика – РЕШЕНИЯ

2
в)
x 2 − y = 1 , M (6, 2) ;
20 5

г) x 2 − 4 y 2 = 28 , M (8,3) .

22. Нека M (m, n) е една от допирните точки и t е допирателната в тази точка.

2
а)
x 2 − y = 1 , (2, − 5) .
32 8
ny
Допирателната в точка M ( m, n ) е m x − =1
32 8
От условията, че М лежи на елипсата и (2,−5) лежи на допирателната, получаваме система за
m, n:
m2 − n2 = 1
32 8
,
m 2 n (−5)
− =1
32 8

чиито решения са (6,1) и ( − 223 , 73 ) .

Допирателната в точката (6,1) е 3 x − 2 y − 16 = 0 .

Допирателната в точката ( − 223 , 73 ) e 11x + 14 y + 48 = 0 .

2
б)
x 2 − y = 1 , (6, 6) ;
36 9

2
в)
x 2 − y = 1 , (−4, − 10) .
48 12

12
 Модул III. Практическа математика – РЕШЕНИЯ

2
23. а)
x 2 − y = 1 , (−3, − 1) , (9, − 5)
6 2
Координатите на пресечната точка на двете допирателни са решение на системата,
образувана от уравненията на двете допирателни.
−3x − −1y = 1
6 2
⇔ (−1,1).
9 x − −5 y = 1
6 2

2
б)
x 2 − y = 1 , (−21, − 12) , (−6, − 3)
9 3
Координатите на пресечната точка на двете допирателни са решение на системата,
образувана от уравненията на двете допирателни.
−21x − −12 y = 1
9 3
⇔ (−9,−5).
−6 x − −3 y = 1
9 3

2
в)
x 2 − y = 1 , (−18, − 10) , (6, − 2) ;
24 8

г)
x 2 − x 2 = 1 , (9,3) , (27,15) .
54 18

25. Да се намери каноничното уравнение на хипербола с оси върху координатните оси, ако
дадената права е допирателна към хиперболата в дадената точка.
а) 9 x − 16 y − 34 = 0 , (18,8)
2
Нека каноничното уравнение на хиперболата е
x2 − y = 1.
a2 b2
18 x 8 y
Уравнението на допирателната в точката (18,8) е 2 − 2 − 1 = 0 .
a b
По условие това уравнение е 9 x − 16 y − 34 = 0 .
18 −8
2 2
Правите съвпадат  a = b =
−1  a 2 = 68 , b 2 = 17 .
9 −16 −34
2
Каноничното уравнение на хиперболата е
x2 − y = 1.
68 17
13
Модул III. Практическа математика – РЕШЕНИЯ

б) 5 x − 9 y − 19 = 0 , (20,9) ;

в) x − 2 y − 3 = 0 , (15, 6) .

26. а) 4 x + y − 21 = 0 , 2 x − 3 y − 7 = 0
Да преговорим теоремата от урока:
x 2
y2
Теорема. Правата Ax + By + C = 0 е допирателна към хиперболата 2 − 2 = 1 точно когато
a b
a 2 A2 − b 2 B 2 − C 2 = 0 . (1)с
Записваме условието (1) за дадените прави и получаваме системата:
a 2 .16 − b 2 .1 − 212 = 0
2 2 2
⇔ a 2 = 28 , b 2 = 7
a .4 − b .9 − 7 = 0

2
Каноничното уравнение на хиперболата е
x2 − y = 1 .
28 7

б) x − y + 2 = 0 , 3x − 5 y + 2 = 0 .

x 2
y2 x 2
y2
27. а) 2 x − 3 y − 11 = 0 , 2 x + 3 y + 10 = 0 , − =1, − = 1;
70 20 55 11

Проверяваме условието от теоремата за всяка от правите и всяка от хиперболите.

За правата 2 x − 3 y − 11 = 0 и първата хипербола имаме
70.4 − 20.9 − 121 = 280 − 180 − 121 ≠ 0
За втората хипербола имаме 55.4 − 11.9 − 121 = 11(20 − 9) − 121 = 0 .
 правата 2 x − 3 y − 11 = 0 е допирателна само към втората хипербола и координатите на
допирната точка са решение на системата:
2 x − 3 y − 11 = 0
2
x2 − y = 1
55 11
Решението на системата е (10, 3).

14
 Модул III. Практическа математика – РЕШЕНИЯ

За правата 2 x + 3 y + 10 = 0 и двете елипси проверката на условието от теоремата е:

70.4 − 20.9 − 100 = 280 − 180 − 100 = 0 .
55.4 − 11.9 − 100 = 220 − 99 − 100 ≠ 0  правата е допирателна само към първата
хипербола.
Намираме допирната точка:
2 x + 3 y + 10 = 0
2 .
x2 − y = 1
70 20
Решението на системата е (−14, 6).

2
y2 2
y2
б) x + 2y + 6 = 0 , x + y + 6 = 0 , x − =1, x − = 1.
60 24 84 12

4) Допирателна към парабола

29. а) y = x 2 + 2 x + 2 , (0, 2)
f ′( x) = 2 x + 2
f ′(0) = 2 и f (0) = 2
Уравнението на допирателната е y = f ′(0)( x − 0) + f (0) ⇔ y = 2 x + 2 ⇔ 2 x − y + 2 = 0 .

б) y = x 2 − 4 x − 3 , (−1, 2)
f ′( x) = 2 x − 4
f ′(−1) = −6
f (−1) = 2
Уравнението на допирателната е y = f ′(−1)( x − (−1)) + f (−1) ⇔ y = −6( x + 1) + 2 ⇔
6x + y + 4 = 0 .

в) y = 2 x 2 − 10 x − 2 , (5, − 2) ;

г) y = 2 x 2 + 4 x − 2 , (−2, − 2) .

15
Модул III. Практическа математика – РЕШЕНИЯ

2
31. а) y = x + 5 , (3,9)
2
Правата t : y = f ′( x0 )( x − x0 ) + f ( x0 ) е допирателна в точка ( x0 , y0 ) от параболата.
Имаме:
f ′( x) = x
f ′( x0 ) = x0
x0 2
f ( x0 ) = +5.
2
x0 2
Уравнението на допирателната е: y = x0 ( x − x0 ) + +5.
2
x0 2
Точката (3,9) лежи на допирателната  9 = x0 (3 − x0 ) + + 5 ⇔ x0 2 − 6 x0 + 8 = 0 .
2
Корените на последното уравнение са 2 и 4.
Допирните точки и допирателните са (2, 7), 2 x − y + 3 = 0
и (4, 13), 4 x − y − 3 = 0 .

2
б) y = x + x − 1 , (−3, − 4)
6

в) y = x 2 + x + 1 , (0, 0) ;

г) y = −5 x 2 − 2 x + 1 , (0, 6) .

32. а) y = x 2 − 2 x + 1 , (2,1) , (4,9)

Пресмятаме:
f ′( x) = 2 x − 2
f ′(2) = 2 и f (2) = 1 .
f ′(4) = 6 и f (4) = 9 .
Допирателната в точката (2,1) е y = f ′(2)( x − 2) + f (2) ⇔ y = 2( x − 2) + 1 ⇔ 2 x − y − 3 = 0
Допирателната в точката (4,9) е y = f ′(4)( x − 4) + f (4) ⇔ y = 6( x − 4) + 9 ⇔
6 x − y − 15 = 0 .

16
 Модул III. Практическа математика – РЕШЕНИЯ

Координатите на пресечната точка на двете допирателни са решение на системата

2x − y − 3 = 0
⇔ (3, 3).
6 x − y − 15 = 0

б) y = − x 2 + 7 x − 5 , (3, 7) , (1,1) ;

в) y = x 2 + 4 x − 5 , (−7,16) , (−5, 0) ;

г) y = x 2 + 8 x + 8 , (−6, − 4) , (−2, − 4) .

34. а) 6 x + y + 30 = 0 , 2 x + y + 14 = 0
Нека правите се допират до параболата съответно в точки ( x1 , y1 ) и ( x2 , y2 ) .
Записваме декартовите уравнения на правите:
y = −6 x − 30
y = −2 x − 14
f ( x) = y = x 2 + bx + c  f ′( x) = 2 x + b .
Тогава ъгловите коефициенти на правите са f ′( x1 ) = −6 и f ′( x2 ) = −2 , откъдето получаваме
уравненията:
2 x1 + b = −6 и
2 x2 + b = −2 .
Неизвестните коефициенти b и c и координатите на допирните точки намираме от системата:
y1 = −6 x1 − 30
y2 = −2 x2 − 14
2 x1 + b = −6
2 x2 + b = −2
y1 = x12 + bx1 + c
y2 = x2 2 + bx2 + c

Решението на системата е b = 4 , c = −5 , x1 = −5 , y1 = 0 , x2 = −3 , y2 = −8 . Търсената

2
парабола е y = x + 4 x − 5 .

17
Модул III. Практическа математика – РЕШЕНИЯ

б) y = −8 , 4 x − y + 4 = 0 ;

в) 2 x + y − 2 = 0 , 6 x − y − 6 = 0 .

35. Намерете допирната точка на дадената права към дадената парабола.

2
а) x − y + 2 = 0 , y = − x + 5 x − 2 ;
Решаваме системата:
x− y+2=0
, чието решение е (2, 4).
y = − x 2 + 5x − 2
Допирната точка е (2, 4).

2
б) 4 x − y − 2 = 0 , y = x − 2 x + 7 ;

2
в) x − y − 10 = 0 , y = x + 5 x − 6 ;

2
г) 2 x − y + 1 = 0 , y = x − 2 x + 3 .

18