You are on page 1of 42

Т 2/3 Синтез на комбинационни логически схеми с един изход и

няколко изхода

Увод
Разгледаните до тук логически елементи се характеризират с това, че
изходният им сигнал зависи само и единствено от входните сигнали. При
това, ако не се отчита закъснението на сигнала в елемента, може да се
приеме, че тези елементи се задействат моментално, т.е. при подаване на
входните сигнали веднага се получава изходният сигнал и обратно, при
изчезване на входния сигнал изчезва и изходният сигнал. Логически
елементи със споменатите свойства се наричат комбинационни логически
елементи, а схемите, които се изграждат само от тях – комбинационни
логически схеми (КЛС). В зависимост от броя на изходите комбинационно-
логическите схеми биват с един изход и няколко изхода. Синтезът на
комбинационно-логическите схеми се извършва в следната
последователност:
1. Задава се начинът на функциониране на схемата.
2. Съставя се таблица на истинност.
3. Определя се аналитичният вид на логическите функции,
описващи дадената комбинационна логическа схема.
4. Извършва се минимизация по един от известните методи.
5. Преобразува се минималната форма до вид, удобен за
практическа реализация в даден базис.
6. Съставя се принципна схема на изходната булева функция във
вид на комбинационна логическа схема.

I. Синтез на комбинационни логически схеми с един изход

Формално задачата за синтез на комбинационна логическа схема с


един изход се свежда до задачата за синтез на (n, 1) полюсник (фиг. 1).
x1
 f (x1x2 x3)
x2
x3

Фиг. 1
При това f(x1x2x3) =  (x1x2x3)
където: - x1x2x3. ..… xn логически входни променливи;
- φ – функция реализирана от КЛС;
- f – изход на КЛС.
Математическото описание на комбинационните логически схеми се
задава с помощта на булева функция. Като резултат от синтеза на (n, 1)
полюсника е необходимо да се получи комбинационна логическа схема,

102
формираща изходен сигнал в съответствие със зададената булева функция
при зададени входни набори логически променливи.
За реализиране на n, 1 полюсника се използват типови логически
елементи, образуващи функционално пълна система. Разгледаните по-рано
логически елементи можем да обединим в две големи групи:
1. Едностъпални логически елементи. Към тази група се отнасят
логическите елементи: И, ИЛИ, НЕ, И-НЕ, ИЛИ-НЕ. Броят на логическите
им входове е фиксиран най-често на 2, 3, 4 или 8. Обикновено няколко такива
елемента са изпълнени във вид на отделна интегрална схема.
2. Двустъпални логически схеми. Към тази група се отнасят логическите
елементи с по два входа, като “сума по модул 2” логическа равнозначност или
логически елементи от вида: 2И/2И – 2ИЛИ-НЕ, 2И/2И/3И – 3 ИЛИ-НЕ (фиг. 2).

x f(xy) = xy v xy x1
м2 & &
x2 & 1 x1 & 1
y f x2
x3 & x3 & f
x x4
 f(xy) = xy v xy x4
x5 &
y f = x1x2 v x3x4 x6
x7

f = x1x2 vx3 x4vx5 x6 x7


Фиг. 2

Както бе отбелязано по-рано, най-често използваните функционално


пълни базиси логически елементи се явяват И, ИЛИ, НЕ, И-НЕ, ИЛИ-НЕ. Ще
разгледаме примери, поясняващи синтеза на комбинационни логически
схеми с един изход в тези базиси.

Задача 1. Дадена е булевата функция


f (x1 x 2 x 3 )  ( x 1 x 2 vx 3 ) v x1 x 3
Да се синтезира комбинационна логическа схема с един изход в базис
И, ИЛИ, НЕ.
Решение: Прилагаме теоремата на де Морган към дадената булева
функция. Получаваме дизюнктивната нормална форма (ДНФ).
f (x 1 x 2 x 3 )  (x 1 x 2 vx 3 ) v x 1 x 3  x 1 x 2 . x 3 v x 1 x 3  (x 1 v x 2 ) x 3 v x 1 x 3 
 x1x 3 v x 2 x 3 v x 1x 3
Проверяваме дали е възможна минимизация. За целта строим
диаграма на Вейч за три променливи (фиг. 3)
X2
X1 1 0 0 1
0 1 1 1
X3
103
Фиг. 3
Виждаме, че изходната ДНФ на функцията се явява минимална, т.е.
f(x 1 x 2 x 3 )  x 1 x 3 v x 2 x 3 v x 1 x 3
Построяваме принципната схема на дадената булева функция (фиг. 4).
x1 0 & 0
1
x3

x2 1 & 1 1 f (x1 x2 x3)


x3 1 1

x1 1 & 0
x3 0

Фиг. 4

Частична проверка на работоспособността и правилния синтез на КЛС


извършваме по следния начин. Задаваме входен набор.
x1 = 0; x2 = 0; x3 = 0
x 1  1, x 2  1, x 3  1
Очаквано значение на булевата функция (на изхода на схемата 1).
Разполагаме входните логически променливи и съгласно таблиците на
истинност на всеки логически елемент формираме значението на изходния
сигнал. Виждаме, че на изхода на n, 1 полюсника се получава логическа
единица.
За пълна проверка на системата е необходимо да се намери реакцията й
за всички възможни входни набори на функцията при три променливи.
Реализиране на БФ в базис И-НЕ. За реализиране на една булева
функция в базис И-НЕ е необходимо да се намери минималната й
дизюнктивна нормална форма. Поставя се двойно отрицание над получената
форма и се преобразува функцията по първото отрицание.
Задача 2. Да се представи в базис И-НЕ булевата функция, зададена
със следната таблица на истинност (табл. 1).
Табл. 1
x1 0 0 0 0 1 1 1 1
x2 0 0 1 1 0 0 1 1
x3 0 1 0 1 0 1 0 1
f(x1 x2 x3) 0 1 1 1 0 0 1 1

Решение: Съставяме диаграма на Вейч за три променливи и записваме


дадената функция. (фиг. 5)
x2
x1 1 1 0 0
1 1 1 0
x3

104
Фиг. 5

Минималната дизюнктивна форма на булевата функция има вида:


f (x 1 x 2 x 3 )  x 2 v x 1 x 3
Прилагаме двойно отрицание над получената минимална форма:
f (x 1 x 2 x 3 )  x 2 v x 1 x 3  x 2 .x 1 x 3
Реализираме получената булева функция в базис И-НЕ (фиг. 6)
x1 &
x3 & f (x1x2 x3)
x2

Фиг. 6

Реализиране на БФ в базис ИЛИ-НЕ. За реализиране в базис ИЛИ-НЕ


на една булева функция е необходимо да се намери минималната
конюнктивна форма. Поставя се двойно отрицание над МКНФ и се
преобразува в дизюнкция от инверсии.
Задача 3. Да се представи в базис ИЛИ-НЕ булевата функция от четири
аргумента, зададена с диаграма на Вейч (фиг. 7).
x2

x1 1 0 1 1
0 0 0 0 x3
0 0 0 0
1 1 0 0
x4

Фиг. 7
Решение: От диаграмата на Вейч определяме МКНФ на функцията
f(x1x2x3x4).
МКНФ f(x 1 x 2 x 3 x 4 )  x 3 ( x 1 v x 2 ) ( x 1 v x 2 v x 4 )

МКНФ f(x 1 x 2 x 3 x 4 )  x 3 ( x 1 v x 2 ) ( x 1 v x 2 v x 4 ) 
 x 3 v x1 v x 2 v x 1 v x 2 v x 4
Съставяме принципната схема (фиг. 8)
x1
x2 1
x4
1 f(x1 x2 x3 x4)
x3
x1 1
x2

105
Фиг. 8
Реализиране на БФ в базис И-ИЛИ-НЕ. За представяне на дадена
булева функция в указания базис съществуват по принцип два подхода.
1. Намира се минималната конюнктивна форма на дадената функция.
Прилага се теоремата на де Морган.
2. Намира се инверсията на пълно определената функция f или се
образува условно инверсна функция f*, за която f*1 = f0; f*0 = f1 и f** = f* при
непълно определена функция. Функцията f* се минимизира. Получената
минимална конюнктивна форма се инвертира и реализира в разглеждания
базис.
В табл. 2 е зададена непълно определена булева функция.

Tабл. 2
x1 0 0 0 0 0 0 0 0 1 1 1 1 1 1 1 1
x2 0 0 0 0 1 1 1 1 0 0 0 0 1 1 1 1
x3 0 0 1 1 0 0 1 1 0 0 1 1 0 0 1 1
x4 0 1 0 1 0 1 0 1 0 1 0 1 0 1 0 1
f x 0 0 x 0 1 1 0 0 1 1 1 x 0 x x

Диаграмата на Вейч за булевата функция, зададена в таблица 2 и


условно инвертиране, е показана на фиг. 9.
x2
x1
x 1 0 1
x x 0 0 x3
0 1 x 1
1 0 1 x
x4

Фиг. 9
Тогава:
f ( x1 x 2 x 3 x 4 )  f ( x 1 x 2 x 3 x 4 )  x1 x 2 vx1 x 2 vx 3 x 4 vx 2 x 3 x 4
По така получената логическа функция реализираме принципната
схема в базис И-ИЛИ-НЕ.
х1 & 1
х2
х1 &
х2 f(x1 x2 x3x4)
х3 &
х4
х2 &
х3
х4

106
Фиг. 10
Известно е, че разглежданите до тук логически елементи в интегрално
изпълнение имат ограничен брой входове и допускат включване към изхода
на определено количество товари.
При синтеза на комбинационни логически схеми чрез логически
елементи с фиксиран брой входове се използват следните правила:
а) в булевата функция се търсят скобови форми, членовете на които се
реализират от логически елементи със съответния брой входове;
б) логическите изрази (конюнкции, дизюнкции) с по-голяма дължина
се разделят на части и се реализират чрез последователно свързани логически
елементи със зададения брой входове;
в) ако в даден логически елемент останат свободни входове, те могат
да се свържат към един от използваните входове или към: логическа единица
за елементи И, И-НЕ; логическа нула за елементи ИЛИ, ИЛИ-НЕ;
г) логическата функция може да се представи и реализира чрез
размножими, но съвместими логически елементи – пример И-НЕ и 2И-2И-2
ИЛИ-НЕ и т.н.
На фиг. 11 е показан вариант за използване на логически елементи при
реализиране на минтерм от шест променливи.

x1 & x1 x1 &&
& &
&
x2 x2 x2 x1
. . x3 x2 &
. . x4 x3
. . & f
. f f
x4
x6 x5 & &
x6 x2
x6 x6
Лог.1. f
Фиг. 11
Всеки логически елемент допуска включване на определен брой товари
към изхода му.
При по-голям брой товари се вземат специални мерки, като:
- логическите функции се представят във форми, при които кратността
на участие на всеки член не надвишава коефициента на разклонение на
логическия елемент по изход;
- дублиране на изхода чрез двойка последователно свързани логически
елементи (фиг. 12).
x1 & y1
x2 .
y3
/
& & y1
. /
y3
Фиг. 12
107
От казаното до тук за синтеза на комбинационни логически схеми с
един изход могат да се направят следните изводи:
1. За всяка зададена булева функция винаги може да се синтезира
принципна схема, която да й съответства еднозначно.
2. За една и съща булева функция могат да се построят множество
принципни схеми.
3. При решаването на задачата за оптимален синтез на комбинационни
логически схеми в определен базис с един изход в качеството на изходни
форми се използват МДНФ или МКНФ.

II. Синтез на комбинационни логически схеми с няколко изхода


Комбинационната логическа схема с няколко изхода се характеризира с
това, че на всеки изход се получава определена булева функция. КЛС може
да бъде представена като блок с n входа и К изхода (n – к полюсник), който
се описва със система булеви функции, като всяка от функциите може да
бъде както пълно, така и непълно определена (фиг. 13).

x1 f1 (x1x2x3… xn)
К
x2
Л .
x3 .
. С .
xn fn (x1x2x3… xn)

Фиг. 13
За синтез на комбинационни логически схеми с няколко изхода се
използват следните методи:
– използване на общи членове;
– систематичен метод на синтеза;
– използване на обща подфункция;
– използване на базова функция.
В практиката най-широко приложение е намерил методът на базовата
функция. Затова основно внимание ще отделим на него.
Същността на метода се заключава в следното – една функция от
системата булеви функции се използва като базова и чрез свойството
суперпозиция и опростяване се реализират останалите функции. За базова се
избира онази функция, която се реализира най-просто. Необходимо е да се
подчертае, че използването на базова функция при реализацията на n-к по-
люсник винаги води до повишаване на стъпалността на схемата и намаляване
на нейното бързодействие.
Примери:

Задача 1. Дадени са булевите функции:


f1 (x 1x 2 x 3 )  x 1 x 2 v x 1x 3 v x 2 x 3
f 2 (x 1x 2 x 3 )  x 1 x 2 x 3 v x 1 x 2 x 3 v x 1 x 2 x 3

108
Решение: Строим диаграмите на Вейч за разглежданите булеви
функции:
x2 x2
f1 x1 0 1 0 0 x1 0 1 0 0 f2
1 1 1 0 1 0 1 0
x3 x3

Фиг. 14 Фиг. 15

На фиг. 14 е зададена булева функция f1 (x1x2x3), а на фиг. 15, булева


функция f2 (x1x2x3).
От анализа на изходната система булеви функции се вижда, че по-
елементарна за реализиране се явява булевата функция f1(x1x2x3).
Следователно тази функция избираме за базова. Диаграмите на Вейч
показват, че булевата функция f2 (x1x2x3) ще съвпада с булевата функция f1
(x1x2x3), ако в последната се премахне единицата на набора x 1 x 2 x 3 . За това е
достатъчно да умножим булевата функция f1(x1x2x3) на конституентата на
нулата, равна на нула на този набор. Тогава:
f 2 (x 1 x 2 x 3 )  f1 (x 1 x 2 x 3 )(x 1 v x 2 v x 3 )
Принципната схема на разглежданата система булеви функции е
показана на фиг. 16.

x1 &
x2

x1 & 1 f1(x1x2x3)
x3
& f2(x1x2x3)
x2 &
x3 x1
x2 1
x3
Фиг. 16

Задача 2. Дадени са булевите функции:


f1 (x 1 x 2 x 3 )  x 1 x 2 x 3 v x 1 x 2 x 3
f2 (x1x2x3) = x1x2 v x2x3
f3 (x1x2x3) = x1x2 v x1x3 v x2x3

Строим диаграмите на Вейч за системата булеви функции по


аналогичен на предходната задача начин.
От анализа на системата булеви функции се вижда, че е целесъобразно
за базова булева функция да се избере f2 (x1x2x3). От диаграмите на Вейч

109
записваме булевите функции f1 (x1x2x3) и f3 (x1x2x3), като преобразуваме
булевата функция f2 (x1x2x3).
x2 x2 x2

x1 x1 1 1 0 0 x1 1 1 1 0
1 0 0 0
0 1 0 0 0 1 0 0 0 1 0 0

x3 x3 x3
f1 f2 f3

f1 (x 1 x 2 x 3 )  f 2 (x 1 x 2 x 3 ) (x 1 v x 3 )
f2 (x1x2x3) = x1x2 v x2x3
f3 (x1x2x3) = f2 (x1x2x3) v x1x3
Принципната схема на разглежданата система булеви функции е
показана на фиг. 17.
x1 1
& f1(x1x2x3)
x3
x1
&
x2
1 f2(x1x2x3)
x2 &
1 f3(x1x2x3)
x3
x1 &
x3

Фиг. 17

Основният извод, който трябва да се направи от синтеза на


комбинационни логически схеми с много изходи, е – към всяка конкретна
задача трябва да се подхожда творчески, да се избира най-удобен метод и
базис за реализиране на зададените булеви функции.

III. Статичен анализ на комбинационни логически схеми

Задачата на статичния анализ е да се установи дали синтезираната


комбинационна логическа схема реализира дадена булева функция (булеви
функции).
При статичния анализ на комбинационните схеми се приема, че всички
сигнали в схемата са идеални и логическите елементи не задържат сигналите.
В резултат на анализа се определят изходните сигнали на схемата при

110
зададени входни набори. За целта е необходимо за всеки входен набор да се
изчислят сигналите на схемата във всички нейни точки, като при това се
спазва следният алгоритъм:
1. Зададената комбинационна логическа схема се разделя на нива в
зависимост от въздействието на входните сигнали.
2. Отчитат се логическите уравнения на използваните логически
елементи, т.е. кой от входните сигнали се явява управляващ за даден ло-
гически елемент.
Например
- Логически елемент И – ако поне на един вход е подадена логическа
нула, то на изхода се получава логическа нула.
- Логически елемент ИЛИ – ако поне на един вход е подадена
логическа единица, то на входа се формира логическа единица.
- Логически елемент И-НЕ – ако поне на един вход е подадена
логическа нула, на изхода се получава логическа единица.
- Логически елемент ИЛИ-НЕ – ако поне на един вход е подадена
логическа единица, на изхода се формира логическа нула.
3. Определят се последователно входните и изходни сигнали от първо
ниво към ниво n.
4. Сравнява се полученото значение на булевата функция със
значението за зададения набор и се прави извод за работоспособността на
схемата.
Пример: Дадена е комбинационно логическа схема, реализираща
булевата функция f ( x 1 x 2 x 3 x 4 )  x 1 x 2 .x 4 v x 1 x 2 .x 3 (фиг. 18).

1 3
x1 1 & 1 1 &
0
x2 0 5
Набор 1 0 11 f(x1x2x3x4)
f(x1x2x3x4) x3 4
1 010 2 0
1 & 1 1
1
x4 0
1

Фиг. 18

Да се провери значението на изхода на комбинационната логическа


схема.

Решение:
1. Разделяме зададената комбинационна логическа схема с един изход
на нива.

111
- първо ниво се образува от логически елементи (ЛЕ) 1 и ЛЕ2.
ЛЕ 1 (И-НЕ) ЛЕ2 (инвертор)
- вх.набор – 01 - вх.набор 0
изходна реакция – 1 изходна реакция-1
- второ ниво се образува от ЛЕ3 и ЛЕ4
ЛЕ3 (И-НЕ) ЛЕ4 (И)
- вх.набор – 11 - вх.набор 11
изходна реакция – 0 изходна реакция-1
- трето ниво се образува от ЛЕ 5
ЛЕ5 (ИЛИ-НЕ)
вх.набор 01
изходна реакция 0
2. Сравняваме полученото значение на изхода на схемата със
значението на булевата функция за разглеждания набор.
Входните сигнали заградени в кръгче се явяват определящи за
формиране на изходния сигнал.
Ако в условието за статичен анализ на схемата е поставена задачата да
се провери реакцията на схемата за всички входни набори, тогава се попълва
таблица на истинност на булевата функция или диаграма на Вейч.
По така получената таблица на истинност или диаграма на Вейч се
получава и аналитичният запис на булевата функция във вид на СДНФ
(СКНФ) или МДНФ (МКНФ).
Заключение:
Въпросът на синтеза на логически схеми с един и няколко изхода има
важно практическо значение. Глобалността на този проблем зависи преди
всичко от разхода на материали и тяхната наличност. Разгледаната теория
позволява реализиране на дадената булева функция с налични средства.
Можем да направим следните изводи:
1. Апаратът на булевата алгебра е мощно средство за описване и
проектиране на различни възли на КС.
2. Законите на булевата алгебра и методите за минимизация на булеви
функции позволяват икономия на логически елементи при тяхната
практическа реализация.
3. Оптималният избор на функционално пълна система от логически
елементи повишава надеждността, модулността и ремонтопригодността на
синтезираните устройства.
Проверете вашите знания:
1. Какво представлява КЛС?
2. Какви логически елементи включва един базис?
3. Защо е необходимо да се използва един или друг базис?
4. Какво представляват схемите с няколко изхода?
5. Какви методи се използват за синтез на n-k полюсници?
6. Каква е целта на статичния анализ?
7. За какви набори се проверява работоспособността на схемата?

112
Т 2/4 Аудиторно упражнение по булеви функции

Представяне и изследване на булеви функции.


1. Таблично представяне на булеви функции

 Задача 1. Да се представят чрез таблица на истинност следните булеви


функции:
f163(x1, x2, x3) f65(x1, x2, x3) f363(x1, x2, x3, x4)
f88(x1, x2, x3) f49(x1, x2, x3) f429(x1, x2, x3, x4)

Решение за булевата функция f163(x1, x2, x3):

а) определя се броят на наборите – N = 2n = 23 = 8 набора


б) преобразува се десетичното число 163 в двоичен код, като се
използва метода на последователно деление на основата

163 : 2 = 81 : 2 = 40 : 2 = 20 : 2 = 10 : 2 = 5 : 2 = 2 : 2 = 1
162 80 40 20 10 4 2
1 1 0 0 0 1 0

163(10) = 10100011(2)

в) съставя се на таблицата на истинност на булевата функция:

x1 0 0 0 0 1 1 1 1
x2 0 0 1 1 0 0 1 1
x3 0 1 0 1 0 1 0 1
f163(x1x2x3) 1 0 1 0 0 0 1 1

Забележка: Останалите булеви функции се представят по аналогичен


начин.
 Задача 2. Да се запише конституентата на единицата (минтерма) на 19ти
набор, ако броят на аргументите е шест, т.е. n = 6.

Решение:
а) преобразува се числото 19(10) в двоична бройна система
19(10) = 10011(2)
б) допълва се двоичния код с една нула в старшия разряд, тъй като n= 6
19(10) = 010011(2)
в) записва се шестразрядно произведение от аргументите на булевата
функция:
0 1 0 0 1 1
x1 x2 x3 x4 x5 x6
113
г) записва се конституентата на единицата (минтерма) на 19ти набор,
като над аргументите, съответстващи на нула, се поставя отрицание
m19  x 1 x 2 x 3 x 4 x 5 x 6
 Задача 3. Да се запише конституентата на нулата (макстерма) на 26ти
набор, ако броят на аргументите са седем, т.е. n = 7.
Решение:
а) преобразува се числото 26(10) в двоична бройна система.
26(10) = 11010(2)
б) допълва се двоичният код с две нули в старшия разряд, тъй като n=7.
26(10) = 0011010(2)
в) записва се седемразрядна логическа сума от аргументите на булевата
функция
0 0 1 1 0 1 0
x1 V x2 V x3 V x4 V x5 V x6 V х7
г) записва се конституентата на нулата (макстерма) на 26ти набор, като
над аргументите, съответстващи на единица, се поставя отрицание.
M 26  x 1V x 2 V x 3 V x 4 V x 5 V x 6 V x 7
 Задача 4. С помощта на табл. 1 са зададени две булеви функции: f1(x1x2x3)
и f2(x1x2x3). Да се състави таблица от следните булеви функции:
f 3 (x1 x 2 x 3 )  f1 .f 2 V f 2 и f 4 (x1 x 2 x 3 )  f1 V f 2

Табл. 1 Табл. 2
x1 0 0 0 0 1 1 1 1 x1 0 0 0 0 1 1 1 1
x2 0 0 1 1 0 0 1 1 x2 0 0 1 1 0 0 1 1
x3 0 1 0 1 0 1 0 1 x3 0 1 0 1 0 1 0 1
f1(x1 x2x3) 0 0 1 0 0 1 1 0 f3(x1 x2x3) 0 1 1 0 0 1 1 0
f2(x1 x2x3) 0 1 1 0 0 1 1 0 f4(x1 x2x3) 1 0 0 1 1 0 0 1

 Задача 5. Да се намерят съвършената дизюнктивна нормална форма и


съвършената конюнктивна нормална форма на булевата функция f12(x1x2),
зададена таблично.
Решение:

x1 0 0 1 1 СДНФ f12 (x 1 x 2 )  x 1 x 2 v x 1 x 2
x2 0 1 0 1
f12(x1x2) 1 1 0 0 СКНФ f12 (x 1 x 2 )  (x 1 v x 2 ).(x 1 v x 2 )

 Задача 6. Да се намерят минималната дизюнктивна нормална форма и


минималната конюнктивна нормална форма на булевата функция:
f(x 1 x 2 x 3 )  x 1 x 2 x 3 v x 1 x 2 x 3 v x 1 x 2 x 3 v x 1 x 2 x 3 v x 1 x 2 x 3 v x 1 x 2 x 3

Решение:
а) строи се диаграма на Вейч за три аргумента и се попълва

114
x2 x2

x1 1 0 1 1
x1 1 1 0 1

x3 x3 x3

б) извършва се обединяване на единиците, както е показано на


диаграмата.
в) определят се минималната дизюнктивна нормална форма и
минималната конюнктивна нормална форма.
МДНФ f(x 1 x 2 x 3 )  x 3 v x 1 x 2 v x 1 x 2
МКНФ f(x 1 x 2 x 3 )  (x 1 v x 2 v x 3 ).(x 1 v x 2 v x 3 )
 Задача 7. Да се намерят минималната дизюнктивна нормална форма и
минималната конюнктивна нормална форма на булевата функция, която на
наборите с номера 0, 1, 5, 6, 7 приема стойност “1”, а на останалите приема
стойност “0”.
Решение:
а) за по-лесно попълване на диаграмата на Вейч, предварително се
записват минтермите и макстермите на булевата функция.
минтерми макстерми
0 – x1x 2 x 3 6 – x1x 2 x 3 2 – x1v x 2 v x 3
1 – x1x 2 x 3 7 – x1x2x3 3 – x1 v x 2 v x 3
5 – x1x 2 x 3 4 – x1 v x 2 v x 3
б) строи се и се попълва диаграма на Вейч

x2 x2 x2 x2

x1 1 1 1 0 x1 1 1 1 0

x1 0 0 1 1 x1 0 0 1 1

x3 x3 x3 x3 x3 x3
в) Определят се МДНФ (вижда се, че са две) и МКНФ.
МДНФ f1 (x 1 x 2 x 3 )  x 1 x 2 v x 1 x 3 v x 1 x 2
f 2 (x 1 x 2 x 3 )  x 1 x 2 v x 2 x 3 v x 1 x 2

115
МКНФ f(x 1 x 2 x 3 )  (x 1 v x 2 ) .(x 1 v x 2 v x 3 )
 Забележка: Минималната конюнктивна нормална форма може да
се получи, като се определи се минималната дизюнктивна нормална форма
на отрицанието на функцията и над нея се приложи теоремата на де Морган.
f(x1 x 2 x 3 )  x 1 x 2 v x1 x 2 x 3

f(x 1 x 2 x 3 )  x 1 x 2 v x 1 x 2 x 3  x 1 x 2 v x 1 x 2 x 3  (x 1 v x 2 ).(x 1 v x 2 v x 3 ) ,
т.е МКНФ f(x 1 x 2 x 3 )  (x 1 v x 2 ).(x 1 v x 2 v x 3 )

 Задача 8. Намерете минималните дизюнктивна и конюнктивна нормални


форми на булевата функция, зададена с диаграмата на Вейч, показана на
фигурата по-долу.
x2 x2

1 1 0 1 x3
x1
1 0 0 1
x3
0 0 0 1
x1
1 1 0 0 x3

x4 x4 x4

 Задача 9. Намерете минималните дизюнктивна и конюнктивна нормални


форми на булевата функция, зададена с диаграмата на Вейч, показана на
фигурата по-долу.
x2 x2

1 Ø Ø Ø x3
x1
0 Ø Ø 0
x3
1 1 1 0
x1
1 0 1 1 x3

x4 x4 x4

 Задача 10. Намерете минималните дизюнктивна и конюнктивна


нормални форми на булевата функция, зададена с диаграмата на Вейч.

116
x2 x2

1 1 0 1 Ø Ø Ø Ø x3
x1
1 1 1 1 Ø 1 1 0
x3
0 1 1 0 0 1 1 0
x1
0 0 0 1 0 0 0 1 x3

x4 x4 x4

x5 x5 x5 x5 x5

1. Синтез на логически схеми с един изход

 Задача 11. Да се синтезира схема, реализираща булевата функция


f(x1x2x3) в базиси И, ИЛИ, НЕ, И-НЕ, ИЛИ-НЕ, И-ИЛИ-НЕ.
f(x 1 x 2 x 3 )  x 1 x 2 x 3 v x 1 x 2 x 3 v x 1 x 2 x 3 v x 1 x 2 x 3 v x 1 x 2 x 3 v x 1 x 2 x 3
Решение:
а) строи се диаграма на Вейч за три аргумента и се попълва

x2 x2

x1 1 1 0 1
x1 1 0 1 1

x3 x3 x3
б) извършва се обединяване на единиците, както е показано на диаграмата
в) определят се минималната дизюнктивна нормална форма и
минималната конюнктивна нормална форма
МДНФ f(x 1 x 2 x 3 )  x 3 v x 1 x 2 v x 1 x 2
МКНФ f(x 1 x 2 x 3 )  (x 1 v x 2 v x 3 ).(x 1 v x 2 v x 3 )
Забележка: МКНФ може да се намери и по друг начин – чрез
използване на отрицанието на СДНФ.
МДНФ f 0 (x1 x 2 x 3 )  x1 x 2 x 3 v x 1 x 2 v x 1 x 2

МКНФf(x1x2x3) = МДНФ f 0 (x 1 x 2 x 3 )  x 1 x 2 x 3 v x 1 x 2 x 3
 (x 1 v x 2 v x 3 ).(x 1 v x 2 v x 3 )

117
г) преобразуват се съответните минимални форми в необходимия
базис, както следва:
 базис И, ИЛИ, НЕ
МДНФ f(x 1 x 2 x 3 )  x 3 v x 1 x 2 v х 1 х 2
x1x1 x2x2 x3x3

&

1
f(x1x2x3)
&

 базис И-НЕ

МДНФ f(x 1 x 2 x 3 )  x 3 v x 1 x 2 v х 1 х 2  x 3 .x 1 x 2 .x 1 x 2
x1x1 x2x2 x3x3
&

& &
f(x1x2x3)

&

 базис ИЛИ-НЕ

МКНФ f(x 1 x 2 x 3 )  (x 1 v x 2 v x 3 ).(x1 v x 2 v x 3 ) 

 (x 1 v x 2 v x 3 ) v (x 1 v x 2 v x 3 )
x1x1 x2x2 x3x3
1

1 f(x1x2x3)

118
 базис И-ИЛИ-НЕ
МКНФ f(x 1 x 2 x 3 )  (x 1 v x 2 v x 3 ).(x 1 v x 2 v x 3 )  x1 & 1
x2
 (x 1 v x 2 v x 3 ).(x 1 v x 2 v x 3 )  x3 f(x1x2x3)
 (x1 . x 2 . x 3 )v(x 1 v x 2 v x 3 ) x1 &
x2
x3
 Задача 12. Да се синтезира схема, реализираща булевата функция:
f(x1x2x3) = (0,1,5,6,7) в базиси И, ИЛИ, НЕ; И-НЕ; ИЛИ-НЕ, И-ИЛИ-НЕ.
Решение:
f(x 1 x 2 x 3 )  x 1 x 2 x 3 v x 1 x 2 x 3 v x 1 x 2 x 3 v x 1 x 2 x 3 v x 1 x 2 x 3

а) строи се диаграма на Вейч за три аргумента и се попълва

x2 x2

x1 1 1 1 0

x1 0 0 1 1

x3 x3 x3
б) извършва се обединяване на единиците и нулите, както е показано на
диаграмата
в) определят се минималната дизюнктивна нормална форма и
минималната конюнктивна нормална форма.

МДНФ f(x 1 x 2 x 3 )  x 1 x 2 v х 2 х 3 v x 1 x 2
МКНФ f(x 1 x 2 x 3 )  (x 1 v x 2 ).(x 1 v x 2 v x 3 )
г) преобразуват се съответните минимални форми в необходимия
базис, както следва:
 базис И-ИЛИ
МДНФ f(x 1 x 2 x 3 )  x 1x 2 v х 2 х 3 v x 1 x 2

119
x1x1 x2x2 x3x3

&

& 1 f(x1x2x3)

&

 базис И-НЕ

МДНФ f(x 1 x 2 x 3 )  x 1 x 2 v x 2 x 3 v x 1 x 2  x 1 x 2 . x 2 x 3 . x 1 x 2

x1x1 x2x2 x3x3

&

& &
f(x1x2x3)

&

 базис ИЛИ-НЕ

МКНФ f(x 1 x 2 x 3 )  (x 1 v x 2 ).(x 1 v x 2 v x 3 )  (x 1 v x 2 )v ( x 1 v x 2 v x 3 )

x1x1 x2x2 x3x3


1

1 f(x1x2x3)
1

120
 базис И-ИЛИ-НЕ

f(x 1 x 2 x 3 )  (x 1 v x 2 ).(x 1 v x 2 v x 3 )  (x 1 v x 2 )v ( x 1 v x 2 v x 3 ) 
МКНФ
  (x 1 .x 2 ) v (x 1 .x 2 .x 3 )

x1x1 x2x2 x3x3


& 1

f(x1x2x3)
&

2. Синтез на логически схеми с няколко изхода


 Задача 14. Да се синтезира комбинационна логическа схема,
реализираща показаните по-долу булеви функции, като се използва методът
на базовата функция.
f1(x1x2x3x4) = (1, 3, 8, 9, 10, 13, 14, 15)
f2(x1x2x3x4) = (1, 3, 8, 9, 10, 11, 14, 15)
f3(x1x2x3x4) = (1, 3, 9, 11, 13, 14, 15)

Решение: x2
x2 x2
0 1 1 1 x3 0 0 1 1 0 1 1 0
x1 x1
1 1 0 1 1 1 1 1 1 1 1 0
x3 x3
0 0 1 0 0 0 1 0 0 0 1 0
x1
0 0 1 0 x3 0 0 1 0 0 0 1 0

x4 x4 x4 x4
f1(x1x2x3x4) f2(x1x2x3x4) f3(x1x2x3x4)

Базова функция – f2(x1x2x3x4) = x 1 x 3 v x 2 x 4 v x 1 x 2

МДНФ f2(x1x2x3x4) = x 1 x 3 v x 2 x 4 v x 1 x 2
f1(x1x2x3x4) = f2(x1x2x3x4). (x 1 v x 2 v x 3 v x 4 ) v x 1 x 3 x 4

f3(x1x2x3x4) = f2(x1x2x3x4).(x2 v x4) v x1x4

121
По получената система от булеви функции е реализирана следната
принципна схема.

x1
&
x2
x4 1 f1(x1x2x3x4)
x1
x1 &
x2 1
&
x3
x3 x4
x2 & 1 F2(x1x2x3x4)
x4
& F3(x1x2x3x4)
x1 1
&
x2 1
x2
x4
x1 &
x4

122
Тема 3 Теория на автоматите. Синтез и анализ на автомати с памет

Теория на автоматите.
Синтез и анализ на
автомати с памет

123
Т 3/1 Обща характеристика на крайни автомати /КА/.
Автоматни модели на Мили и Мур.
Определение и начини на задаване

I. Обща характеристика на краен автомат


При разглеждането на n-к полюсниците бе отбелязано, че те
представляват комбинационна логическа схема (КЛС), която формира
изходен сигнал с определена задръжка спрямо момента на подаване на
входния сигнал. С премахване на входния сигнал изчезва и изходният сигнал.
Ако обаче в една такава схема се въведат подходящи обратни връзки
(фиг. 1) в схемата може да възникне нееднозначно определена функционална
зависимост на изходните сигнали от входните. Може да се каже, че
поведението на такава схема зависи не само от комбинацията от входни
въздействия, но и от състоянието, в което се е намирала схемата до момента
на постъпване на входните въздействия.

X Y X Y
Входен К Изходен
К
Л сигнал Л сигнал
С С
A q

Функция на
Блок памет
вузбуждане

Фиг. 1 Фиг. 2

Възниква качествено ново свойство на КЛС - да съхранява информация


за състоянието на схемата и да променя това състояние под въздействие на
входните сигнали последователно във времето, в определен ред (по зададен
алгоритъм).
Следователно от логическата структура могат да се отделят елементи,
които да се обособят в блок за памет, изходите на който ще определят във
всеки момент от време състоянието на автомата (фиг. 2). Структурен модел
от вида, показан на фиг. 2, се нарича краен автомат (КА) или
последователностна (многотактна)схема. Структурата на всеки КА се явява
абстрактен автомат, който се задава чрез множество от шест елемента:

S = {A,X,Y,,aI}
 
където: - A a1,a2 ,...an ,...aN - множество на вътрешните състояния;
- X  x1, x2 ,... xm,... xM - множество на входните сигнали;
- Y   y1, y2 ,... yk ,... yK - множество на изходните сигнали;
-  - функция на преходите, реализираща представянето на декартово
множество D  AxX в A; всяко вътрешно състояние на крайния автомат аs
124
зависи както от предходното състояние на КА в момента t, така и от входния
сигнал. При това новото състояние аs принадлежи на множеството вътрешни
състояния на КА. С други думи
a s    a n , x m  , as  A
-  - функция на изходите. За нея е справедливо:
D  AxX в Y (Yk =  (аn, xm) YkY
- ai  A - начално състояние на КА.
От казаното до тук можем да дадем още едно определение за КА, а то
гласи, че ако са крайни множествата A, X и Y, чрез които се дефинира
автоматът, то той се нарича краен.
Автоматът се нарича напълно определен, ако D = D = AxX. Това
означава, че областите на определяне на функциите  и  съвпадат с
множеството на всички възможни двойки от вида an, xm. При частично
определения автомат функциите  и  не са определени за всички двойки an,
xm Когато
AxX. се разглежда КА, е необходимо да се разкрие понятието
състояние на КА. То е свързано преди всичко с паметта на КА от някакъв
минал период от време, когато е постъпило входно въздействие, което е
породило и определено състояние.
КА (фиг. 2) притежава един входен и един изходен канал. Във всеки
дискретен момент от време t = 0, 1, 2 КА се намира в определено състояние
atA. За начално състояние винаги се приема състоянието а1, наричано още
начално.
Как работи КА? Приемаме, че в определен момент от време t автоматът
се намира в състояние at. На входа му се появява входен сигнал xtX, в
резултат на което се формира изходен сигнал yt = at, xtY и се
преминава в ново състояние at+1.
За това състояние можем да запишем:
a t  1    a t , x t ; a(t+1)A
Казано с други думи, във всеки дискретен момент от време постъпва
входен сигнал Х0; Х1, в резултат на което се получават изходни сигнали
Y0, Y1 и съответните вътрешни състояния asA.
На практика най-голямо разпространение са получили автоматите на
Мили и Мур.
Автоматът на Мили се задава със следните уравнения:
a t  1  a t , xt ;
y t    a t , x t 
където: t = 0, 1, 2,...като а(0) = a1
Автоматът на Мур функционира в съответствие с уравненията:
a t  1  a t , x t ;
y t    a t 
където: t = 0, 1, 2,...като а(0) = a1
От уравненията се вижда, че при автомата на Мили изходният сигнал
зависи както от вътрешното състояние в момента t, така и от входния
125
сигнал, който се появява на входния канал. При автомата на Мур има
еднозначно съответствие между вътрешното състояние и изходния сигнал,
т.е. независимо как даден КА е попаднал в състояние as, то на това
състояние отговаря точно определен изходен сигнал.

II. Способи за задаване на КА


За да се зададе един краен автомат s, е необходимо да се опишат всички
елементи на множеството S  A, X, Y, , , a1, т.е. множеството на входните и
изходни сигнали, а така също и функциите на прeходите и изходите. Особено
внимание се обръща и на изходното състояние a1, в което се намира КА в
момент t = 0.
Съществуват няколко начина за задаване на КА, но най-често се
използват табличен, графичен и матричен.
1. Табличен способ
Табличният способ за задаване на КА на Мили и Мур е различен. Затова
ще ги разгледаме на базата на конкретен пример.
При автомата на Мили бе отбелязано, че изходният сигнал зависи от
състоянието в момента t и входния сигнал. Това на практика води до поява на
две таблици - таблица на преходите (табл. 1) и таблица на изходите (табл. 2).

Tабл.1 Tабл.2
a1 ... aN a1 ... aN
x1 (a1, x1) (aN,x1) x1 (a1,x1) (aN,x1)
.

xM (a1,xM) (aN,xM) xM (a1,xM) (aN,xM)

Редовете в тези таблици съответстват на входните сигнали, а колоните


на вътрешните състояния. Крайната лява колона, винаги задава началното
състояние. В пресечната точка на реда хm и колоната аn в таблицата на
преходите се поставя състоянието as = an,xm в което автомата преминава от
състояние аn под въздействие на входния сигнал xm, а в таблицата на
изходите - съответстващия на този преход изходен сигнал Y = an,xm.
В табл. 3 и табл. 4 са показани преходите и изходните сигнали на един
реален КА.
Tабл. 3 Tабл. 4
xi a i a1 a2 a3 xi a i a1 a2 a3
x1 a3 a1 a1 x1 y1 y1 y2
x2 a1 a3 a2 x2 y1 y2 y1

За този КА можем да запишем S  A, X, Y, , , a1.


където: A = (a1, a2, a3); a t  1  a t , x t  t = 0, 1, 2...
X = (x1, x2,); yt    a t , x t  t = 0, 1, 2...

126
Y = (y1, y2,)
Приведеният пример показва, че е неудобно да се използват две отделни
таблици, а е удачно да се работи с една обобщена таблица на преходите и
изходите. В случая тази таблицата за КА от табл. 3 и 4 би изглеждала така (табл.
5).
Tабл. 5
xi ai a1 a2 a3
x1 a3 / y1 a1 / y1 a1 / y2
x2 a1 / y1 a3 / y2 a2 / y1

За частични КА, при които функциите  или  не са определени за всяка


двойка an,xm  АхХ, на съответния преход се поставя черта. Такъв краен
автомат на Мили е представен в табл. 6.

Tабл. 6
xi ai a1 a2 a3 a4
x1 a2 / y1 a3 / y3 a4 / y3 ─
x2 a3 / y2 ─ a2 / y1 a2 / y2

При автомата на Мур изходният сигнал зависи само от състоянието, в


което се намира автоматът. За задаване на такъв КА чрез табличния способ се
използват отбелязани таблици (табл. 7).
Табл. 7
xi ai (a1) (aN)
a1 ... aN t
x1 (a1x1) (aNx1)
xM t+1
(a1xn) (aNxM)
Таблицата се характеризира с това, че за всяко вътрешно състояние в
момента t на КА съществува точно определен изходен сигнал. Един реален
КА на Мур е зададен в табл. 8.
Tабл. 8
Изх.с-л./ вътр.с-е y1 y1 y3 y2 y3
входен сигнал
a1 a2 a3 a4 a5
x1 a2 a5 a5 a3 a3
x2 a4 a2 a2 a1 a1

2. Графичен способ
При графичното представяне се използва граф. Същият представлява
ориентиран свързан граф, състоящ се от възли и ориентирани дъги. При това,
възлите съответстват на вътрешните състояния на КА, а ориентираните дъги
дават преходите от едно състояние в друго.

127
Два върха на графа на автомата an и as (изходно състояние, от което се
извършва преход, и състояние, в което се преминава) се свързват с дъга,
насочена от an към as.

Автомат на Мили
Над дъгата на прехода an, as на КА се записва входният сигнал, под
въздействието на който се извършва този преход, и съответният изходен
сигнал Y = an,xm. Ако такъв липсва, се записва черта. Ако преходът от
състояние an в състояние as на КА се извършва под въздействие на няколко
входни сигнала, то за всеки от тях се поставя дъга и се записва двойката
xm;yk.
Описаната по-горе процедура е валидна за краен автомат на Мили. Графът
на преходите на КА, зададени в табл. 5 и табл. 6, са показани на фиг. 3 и фиг. 4.

x2/y1 а2 x2/y1
x1/y1 x1/y1 x1/y3
а1
x1/y1 x1/y2 x2/y2
а1 а3

x2/y2
x2/y2
а2 а3
x2/y1 x1/y3
а4

фиг. 3 фиг. 4

Автомат на Мур
При автомата на Мур изходният сигнал yk = an се записва до самия
връх, тъй като не зависи от входния сигнал, а единствено от вътрешното
състояние. Над ориентираната дъга се записва само входният сигнал, под
въздействието на който се извършва преходът от едно вътрешно състояние в
друго. Крайният автомат на Мур, показан в табл. 8, има следния граф на
преходите (фиг. 5).
y1
а1
y3 x2 x1
x2 y1
а5 x1 а2
x1 x2 x2 x2
x1
y2 а4 а3 y3
x1

Фиг. 5

128
3. Матричен способ
При матричното представяне се използва квадратна матрица C  Cns ,
редовете на която съответстват на изходните състояния, а колоните - на
състоянията на прехода. Елементът Cms= xm/yk, стоящ в пресечната точка на
m ред и s колона при автомат на Мили, съответства на входния сигнал xm,
предизвикващ преход от състояние an в състояние as, и изходен сигнал yk,
формиращ се при този преход. За КА от табл. 3 можем да запишем следната
матрица C1.

x 2 / y1  x 1 / y1
C1 x 1 / y1  x 2 / y2
x1 / y2 x 2 / y1 

В записаната матрица редовете задават изходните състояния, а


колоните - състоянията на прехода.
Ако преходът от състояние an в as се извършва под въздействието на
няколко сигнала, елементът Сns представлява множество двойки вход/изход
на този преход, съединени със знак за дизюнкция. При автомата на Мур
елемента сns е равен на множеството входни сигнали на прехода an,as, а
изходът се описва с вектор на изходите.
 a 1 
W 0   a n 
 a N 
където n - компонентът на който е изходен сигнал отбелязващ състоянието an.
За КА от табл. 8 можем да запишем:
 z1  t2  y1
 x2   x1 y1
C  x2   x1 W 0  y 3
x2  x1   y 2

x2  x1   y3
Разглежданите до тук основни понятия и способи за задаване на КА се
отнасят само за детерминирани КА. Същите се отличават с еднозначност на
прехода, което означава, че автомат, намиращ се в определено състояние под
въздействието на произволен входен сигнал, не може да премине в повече от
едно състояние. При графичното представяне това означава, че от даден
възел не могат да излязат две и повече дъги с един и същ входен сигнал.
Ще въведем някои понятия.
Състоянието as на автомата S се нарича устойчиво състояние, ако за
произволен входен сигнал xmX, такъв, че an,xm = as, има място функцията
на преходите as,xm = as .

129
Автоматът S се нарича асинхронен, ако всяко негово състояние asA е
устойчиво. Автоматът се нарича синхронен, ако не е асинхронен.
Трябва да отбележим, че всички КА, реализирани в практиката, са
асинхронни, като устойчивостта на състоянията се осигурява най-често с
въвеждането на сигнала за синхронизация.
На нивото на абстрактната теория, която не отразява много конкретни
особености в неговата реализация, е по-удобно да се работи със синхронни
автомати.
Разглежданите в лекцията автомати се явяват синхронни.

III. Елементарни автомати (ЕА). Елементарни автомати с един,


два и три входа

Блокът на паметта в един краен автомат (КА) (фиг. 6) може да се


изгради от еднотипни елементи памет (ЕА), всеки от които представлява КА,
но с минимален обем на паметта - 1 bit, отговарящ на възможността за избор
на едното от две възможни вътрешни състояния, които могат да бъдат
обозначени с 0 и 1.

х1 К Y1
Л Yk Y
X Елементарен
хm С автомат

a1 aN
... КЛС
A Qi
EA1 ... EA
N
ЗЕ Qi
q1 qN

а) б)
Фиг. 6
Разгледан като отделна структура (фиг. 6б), всеки елементарен автомат
може да се раздели на две части - комбинационна логическа схема (КЛС) и
запомнящ елемент с две устойчиви вътрешни състояния. За вътрешното
състояние на ЕА се съди по значението на сигнала на изхода Qi, наричан прав
изход. При:
Qi = 1 - единично състояние на ЕА
 
Qi = 0 Qi  1 - нулево състояние на ЕА.
 
За удобство обикновено е изведен и инверсен изход Q i , на който се
моделира обратното значение на вътрешното състояние.

130
Схемната реализация на такъв ЕА се нарича тригер от (trigger -
превключване). Следователно, всеки тригер представлява автомат на Мур с
две вътрешни състояния, които еднозначно определят и изходните му
реакции. Управлението на превключването от едно състояние в друго се
извършва чрез подходящи сигнали, постъпващи на входовете му.
Поведението на тригера се определя от вида на логическата структура на
КЛС, а запомнящият елемент трябва задължително да притежава пълна
система на преходите.
Това означава, че ако за две произволни вътрешни състояния ai и aj на
автомата съществува входен сигнал, който осигурява преминаването на
автомата от състояние ai в състояние aj (както при I = j така и при I  j), то
такъв автомат се нарича автомат с пълна система на преходите.
Автоматът на Мур има пълна система изходи, ако изходните сигнали са
различни за всичките му вътрешни състояния.
Възниква въпросът колко различни тригери могат да бъдат съставени
при наличие на n информационни входа.
Не е трудно да се прецени, че логическата структура на тригера би могла
да се представи чрез булева функция с n+1 аргумента, тъй като е
наложително да се прибави един двоичен сигнал, носещ информация за
старото състояние ac Q(t) (фиг.7). Следователно броят на тригерите е равен
q1 an
qG Тригер
ас

на различните булеви функции от q1, q2...qG аргумента + ac.


Фиг. 7
Очевидно е тогава, че броят на наборите на посочената функция (входни
n+1
сигнали) ще бъде 2 , а броят на различните функции (тригери) ще се
2n+1
определи по формулата Nтриг.= 2 (табл. 9).
Табл. 9
q1 0
. 0
. Входен набор
. сигнали

qG 0
ac 0
T1 0 0
T2 0
. 0 Тригери
.
.
T2n+1 1

131
Извод. На практика съществуват тригери с един, два, три и повече
входове.
1. Тригери с един вход

От казаното до тук следва, че теоретичният брой тригери с един вход


2n+1
може да бъде 8. Или n = 1, NТ = 2 = 8.
Така, както при логическите функции на два аргумента не всички БФ
имат физически смисъл, така и не всички възможни тригери с 1 вход са
реализуеми и има смисъл да бъдат използвани в практиката.
При синтеза на крайни автомати се използват различни видове
елементарни автомати, различаващи се по броя на входовете, по реакцията
при действие на входни сигнали, по ограниченията на комбинационни
входни сигнали и др.

А. Елементарни автомати с един вход


От гледна точка на детерминираност и функционална пълнота на
системата преходи са възможни само четири вида елементарни автомати с
един вход (табл. 10, 11, 12 и 13).

Табл. 10 Табл. 11
q(t)qD Q(t) Q(t+1) q(t)qT Q(t) Q(t+1)
0 0 0 0 0 0
0 1 0 0 1 1
1 0 1 1 0 1
1 1 1 1 1 0

Табл. 12 Табл. 13
q(t) Q(t) Q(t+1) q(t) Q(t) Q(t+1)
0 0 1 0 0 1
0 1 1 0 1 0
1 0 0 1 0 0
1 1 0 1 1 1

Всяка от таблиците на преходите на елементарните автомати с един вход


трябва да има четири реда. Увеличаването броя на редовете противоречи на
условието на детерминираност на преходите, защото в този случай на
двойката състояния Q(t) и Q(t+1) биха съответствали различни входни
сигнали. Намаляването на редовете в таблиците нарушава условието за
функционална пълнота на преходите.
Разглеждането на табл. 10 и 12, 11 и 13 показва, че същите се различават
по начина на кодиране на състоянията в момент Q(t+1). Ако в колоната за
Q(t+1) на табл. 12 и 13 заменим единицата с нули и нулите с единица, ще
получим табл. 10 и 11. Този факт говори за наличието само на два принципно
различни елементарни автомата с един вход. Като основни се приемат
тригерите, зададени с табл. 10 и 11.

132
Изцяло използваеми са само два вида тригери с един вход, наречени D-
тригер и Т-тригер.
1. D-тригер Ще разгледаме табл. 10. Състоянието на автомата в момента
(t+1) се определя от входния сигнал в предишния момент. Следователно
елементарният автомат се явява елемент за задръжка на входните сигнали на
един такт.
Логическото уравнение, описващо работата на D-тригера, се получава от
табл. 10. Записваме СДНФ за състоянието на изхода в момент t+1
Qt  1  f Qt , qt   q t .Q( t )  q t .Qt   qt 
От получения резултат се вижда, че D-тригерът формира изходен
сигнал, зависещ от информацията на входа q.
Графът на преходите на D-тригера е показан на фиг. 8.

0 1 1
0 1

0
Фиг. 8
С нула и единица са показани двете възможни състояния на тригера, а
ориентираните дъги на графа показват под въздействието на какви входни
сигнали се извършва преходът от едно вътрешно състояние в друго.
Условното изобразяване на D-тригера е показано на фиг. 9.

S Q
D
Q
R

Фиг. 9
Предназначението на входовете е както следва:
- R - вход за установяване на D тригера в начално състояние Q = 0.
Управлява се с логическа нула.
- S - вход за начално установяване в състояние 1, т.е. Q = 1. Управлява
се с логическа нула.
- D - информационен вход, на който се подава функцията на възбуждане
q(t) = q.
- Q, Q - прав и инверсен изход на тригера, от който се снемат
значенията на сигнали за обратна връзка към КЛС.

1a DC-тригер

133
Този тригер се получава от D-тригер, като е въведен допълнителен
тактов вход, изпълняващ ролята на разрешаващ. Таблицата на истинност има
следния вид (табл. 14).

Табл. 14
D С Q(t) Q(t+1)
0 0 0 0
0 0 1 1
0 1 0 0
0 1 1 0
1 0 0 0
1 0 1 1
1 1 0 1
1 1 1 1

C
D 1 1 1
1

Q(t)

Q t  1  DC  cQ t 
Условното графично изображение на този тригер е показано на фиг. 10.

S Q
D
C Q
R

Фиг. 10
Трябва да се отбележи, че при реалните тригери от вида DC входът С е
динамичен. Това означава, че приемането на информацията, подадена на
входа D, се извършва само по преден фронт.

2. Т тригер

За елементарния автомат, зададен в табл. 11, можем да кажем следното.


Ако в момента t не се подава входен сигнал, т.е. q(t) = 0, то състоянието на
автомата не се изменя. Наличието на входен сигнал q(t) = 1 изменя
вътрешното състояние на автомата на противоположното.
Уравнението за функциониране има следния вид:
Q t  1   q t Q t Vq t Q t 

Графът на преходите на Т-тригера е показан на фиг. 11

134
0 1 0
0 1

1
фиг. 11

От фиг. 11 се вижда, че единствено наличието на входен сигнал qT води


до преминаване на тригера от едно устойчиво състояние в друго. Нарича се
още броячен тригер.
Условното изобразяване на Т тригера е показано на фиг.12
S Q

T
Q

Фиг. 12
Предназначението на R и S входове е аналогично на тези на D-тригера,
показан на фиг. 10.

В. Елементарни автомати с два входа


1. R-S тригер
В схемите на съвременните КС най-широко приложение са намерили
елементарните автомати с два входа q0 (t) и q1(t), функциониращи по следния
начин: ако на входа q0 действа сигнал, равен на единица, а на входа q1 равен
на нула, независимо от неговото състояние в предидущия момент, същият се
установява в нулево състояние. Входът q0 се нарича нулев, бележи се с R, а
входът q1 - единичен и се означава с S. Законът за функциониране на такива
елементарни автомати е показан в таблица 15.

Табл. 15 Табл. 16
q0(t)/R q1(t)/s Q(t) Q(t+1) q0(t)/R q1(t)/s Q(t) Q(t+1)
0 0 0 0 0 0 0
0 0 1 0 0 1 1
0 1 0 1 0 1 0 1
0 1 1 1 0 1 1 1
1 0 0 0 1 0 0 0
1 0 1 0 1 0 1 0
1 1 0 1 1 0 Х
1 1 1 1 1 1 Х

Този автомат притежава детерминирана и пълна система преходи. Като


се запълват празните клетки на табл.15 по различен начин, могат да бъдат

135
получени различни видове елементарни автомати с два входа. При това
трябва да се имат предвид и условията за техническа реализация на
различните видове автомати. Ще разгледаме елементарния автомат, зададен в
табл.16. Приемаме, че кодирането на входните сигнали е следното: код 0 -
отсъствие на входен сигнал; код 1 - наличие на входен сигнал.
Ако q0 (t)= 0; q1(t) = 0, състоянието на автомата, зададен в табл.16, няма
да се измени. В този случай за първи и втори ред състоянията на изхода Q в
момента (t+1) - Q(t+1) ще съвпаднат със състоянията за момента t - Q(t).
Ако q0(t) = 1; q1(t) = 1, автоматът в момента t + 1 ще приема
неопределено състояние. Комбинацията от входни сигнали, предизвикваща
случайни преходи, се нарича забранена и тя никога не постъпва на входовете
на тригера.
Елементарният автомат в табл. 16 се нарича тригер с разделни видове
(R-S тригер).
За да намерим функцията на преходите в аналитична форма по табл.16
съставяме диаграма на Вейч (фиг. 13).

q1

qo 1 1 0 0
1 1 1 0
Q(t)

Фиг. 13
Засветените клетки от тази диаграма съответстват на забранените
входни комбинации.
Изхождайки от това, че тази комбинация входни сигнали никога не се
подават към елементарния автомат, празните клетки можем да запълним
произволно. Функцията на преходите ще бъде максимално опростена, ако
запишем единици.
Q t  1   q 1 t V q 0 t Q t  При q R t   q S t   0
Тригера с разделни входове може да потвърди състоянието Q(t) = 0 в
момента t + 1 т.е. Q(t+1) = 0 с две различни комбинации от входни сигнали.
q R t   0 q S t   0 и q R t   1 q S t   0
Преходът от състояние Q(t) = 1 в състояние Q(t+1) = 1 също може да се
извърши с помощта на две комбинации от входни сигнали.
q R t   0 q S t   0 и q R t   0 q S t   1
Автомати, които могат да преминават от едно състояние в друго или да
остават в същото състояние под влияние на няколко комбинации от входни
сигнали, се наричат автомати с разширена система на преходите. Този факт
се използва в процеса на синтеза за получаване на по-елементарни схеми на
крайните автомати.
Наличието на забранени комбинации на входни сигнали е нежелателно.
Графът на преходите на R-S тригера е показан на фиг. 14.

136
R=0; S=1
R= 0
R=x 1
0 S =x
S=0
R=1; S=0

Фиг. 14

Условното изобразяване на R-S тригера е показано на фиг. 15.


Фиг. 15
Входовете R и S се наричат информационни и определят изменението на
S Q
S
С
R Q
R

състоянието на изходите Q и Q съгласно табл. 16. Началото на прехода се


определя от наличието на сигнал на входа С, наречен тактов.
Входове R , S служат за установяване на тригера в състояние нула, т.е.
Q(t) = 0 или единица Q(t) = 1.

2. R  S тригер
Различава се от R-S тригера само по това, че активен сигнал на
входовете R , S е логическа "0". (табл.17). От табл. 17 може да се получи
логическото уравнение, описващо работата на R  S тригера чрез диаграма
на Вейч. Табл. 17
q0(t)/ R q1(t)/ S Q(t) Q(t+1)
0 0 0 Х
0 0 1 Х
0 1 0 0
0 1 1 0
1 0 0 1
1 0 1 1
1 1 0 Q(t)
1 1 1 Q(t)

Графът на преходите е показан на фиг. 16.

137
R=0
R=x R=1; S=0
S=1
S=0
0 1
R=x R= 0
S=0 R=0; S=1 S =x

Фиг. 16
Условното изобразяване на R  S тригера е показано на фиг. 17

S Q
S
С
R Q
R

Фиг. 17

3. J-К тригер
Таблица 18 определя закона за функциониране на елементарен автомат,
за който не съществуват ограничения върху комбинациите от входни
сигнали. Наличието на сигнал на нулевия вход на автомата q0(t) = 1
предизвиква преход на елементарния автомат в нулево положение (вход К).
Ако Q(t) = 0, сигналът на входа q0(t) не изменя състоянието на автомата.
Аналогично наличието на сигнал на входа q1(t)/J осигурява прехода на
автомата в състояние 1, ако той не се е намирал в това състояние в момента t.
Табл. 18
q1(t)/J q0(t)/К Q(t) Q(t+1)
0 0 0 0
0 0 1 1
0 1 0 0
0 1 1 0
1 0 0 1
1 0 1 1
1 1 0 1
1 1 1 0

Едновременното подаване на сигнали на двата входа осигурява прехода


на автомата в противоположно състояние. По такъв начин който и да е
преход на автомата може да бъде предизвикан от две различни комбинации
входни сигнали. Такъв елементарен автомат се нарича тригер с дублирани
преходи.
По табл. 18 строим диаграма на Вейч и получаваме уравнението на
преходите на този ЕА.
q0/R(t)

q1/J(t) 1 0 1 1

138
Q(t)
0 0 1 0

Q t  1  q R t Q t Vq J t Q t 
Физически табл. 18 се реализира с ЕА, наречен J-К тригер. При това
входът q0(t) отговаря на входа за нулиране qk(t), а вход q1(t) на qJ(t).
От логическото уравнение се вижда, че за да се получи единица на
изхода Q на тригера, е необходимо да бъдат изпълнени следните условия:
1. Тригерът да се намира в състояние единица за момента t и да отсъства
входен сигнал на информационния вход К.
2. Или да се подаде информация на входа J.
3. Да постъпи тактов сигнал С (заден фронт).
Анализът на табл. 9 показва още, че при наличие на две единици на
входовете qkt  и qyt  тригерът винаги преминава в противоположно
състояние.
На фиг. 18 е показан граф на преходите на JК-тригер.
J=1; K=x
J= x
J=o 1
0 K =0
K=x
J=x; K=1

Фиг. 18

Условното преобразяване на J-К тригера е показано на фиг. 19


S Q
J
С
K Q
R

Фиг. 19

С. Елементарни автомати с три входа


Съгласно разгледаните теоретични постановки в увода, общият брой на
различните тригери с три входа е 65536. В практиката обаче се срещат твърде
ограничен брой тригери, като RST, JКС, DC-RS и др.
В табл. 19 е показана таблицата на истинност на RST-тригер.

Tабл.19
T R S Q(t) Q(t+1)
1 0 0 0 0
1 0 0 1 1
1 0 1 0 1

139
1 0 1 1 1
1 1 0 0 0
1 1 0 1 0
1 1 1 0 X
1 1 1 1 X

От диаграмата на Вейч фиг. 20 получаваме логическо уравнение на този


ЕА.
Q(t +1) = T.S v T.Q(t)

Т 0 0 1 0
X X 1 1
S

Q(t)

Фиг. 20

Условното графично представяне на RST-тригер е показано на фиг. 21.

S Q
S
Т
R Q
R

Фиг. 21

IV. Задаване на елементарни автомати с матрици на преходите

Възможните преходи на автомата от състояние Q(t) в състояние Q(t+1)


са 00, 01, 10, 11. За всеки от тези случаи може да се намери входен сигнал,
осигуряващ този преход. Ако елементарният автомат има два или повече
входа, то значенията на входните сигнали, действащи на един или няколко
входа, не влияят на някои от преходите. Такива входни сигнали ще
означаваме с неопределените коефициенти bij. Законът за функциониране на
елементарния автомат, имащ m входа, може да се опише с матрицата на
преходите.

140
x1 x2 x3 xk xm
b 100 b 200 b 300 b k00 m
b 00
b101 2
b 01 b 301 b k01 b m01
b110 2
b10 b103
b10k
b10m

b 111 2
b 11 3
b11 k
b11 m
b11

Броят на редовете в матрицата за всеки елементарен автомат с пълна


система на преходите е 4. Броят на колоните е равен на броя на входовете на
автомата. Елементът на матрицата bijk представлява значението на входния
сигнал xk, под въздействието на който елементарният автомат преминава от
състояние i в състояние j. При това всеки елемент на матрицата bijk е равен на
0,1 или се явява неопределен коефициент.
Коефициентите на преходите на елементарните автомати можем да
съставим по таблиците на преходите. Ще разгледаме тригер с разделни
входове. По табл. 6 определяме значенията на входните сигнали q0(t) и q1(t),
които предизвикват преход на тригера от състояние Q(t) = 0 в състояние
Q(t+1) = 0. Комбинацията от тези сигнали се среща в табл. 6 два пъти.
Съответстват й две двойки значения на q0(t) и q1(t).
q0(t) = 0 и q0(t) = 1
q1(t) = 0 q1(t) = 0
Можем да направим извода, че преходът се извършва при входен сигнал
q1(t) = 0, а значението на сигнала q0(t) при зададения преход не влияе. Затова
елементи на първия ред на матрицата на прехода се явяват b1 и 0.
Преходът "0 - 1" се получава при q0 = 0 и q1(t) = 0.
"1 - 0" се получава при q0(t) = 0 и q1(t) = 0.
"1 - 1" се получава при q0(t) = 0 и q1(t) не влияе на този преход.
Матрицата на преходите ще има следния вид.

q R t  q S t 
Q(t) – Q(t+1) q 0 t  q1 t 
0 – 0 b1 0
0 – 1 0 1
1 – 0 1 0
1 – 1 0 b2

Аналогично разсъждавайки, можем да получим матриците на преходите


за другите типове елементарни автомати например Т-тригер с дублирана
система на преходите на следната матрица.
Q(t) – Q(t+1) q T t 
0 – 0 0
0 – 1 1
1 – 0 1 141
1 – 1 0
Матрицата на преходите на D тригер има следния вид:

Q(t) – Q(t+1) q D t 
0 – 0 0
0 – 1 1
1 – 0 0
1 – 1 1
Заключение:
От казаното можем да направим следните изводи:
1. Крайният автомат се явява определен от следните множества;
- множество на входните сигнали;
- множество на изходните сигнали;
- множество на вътрешните състояния.
2. Има разлика между ЕА и КА, заключаваща се в това, че КА
представлява целия дискретен преобразувател на информация, а ЕА е
градивен елемент за построяване на запомнящата част на КА.
3. Елементарните автомати представляват тригери с един, два или
повече входа. Същите се използват като градивни елементи за построяване
на запомнящата част на крайните автомати.
4. За да се осигури правилно функциониране на схемата, е необходимо
ЕА да притежава пълна система на преходите.

Проверете вашите знания:


1. Дайте определение за краен автомат. В какви моменти от време
работи крайният автомат?
2. Има ли разлика между понятието краен автомат и дискретен
преобразувател на информация?
3. Върху какви множества се задава един краен автомат? Кои функции
определят неговата работа?
4. Какви методи за задаване на крайни автомати познавате?
5. Каква е структурата на таблицата на преходите и изходите?
6. Как се нарича таблицата на преходите и изходите на автомат на Мур?
7. Каква е разликата между автомат на Мили и автомат на Мур?
8. Как и къде се записват изходните сигнали на автомат на Мур?
9. Възможен ли е преход от автомат на Мили в автомат на Мур?
10. От какви елементи се състои ориентираният граф на един краен
автомат? Какво представлява изолираното вътрешно състояние?
11. Каква е разликата между краен автомат (КА) и елементарен автомат (ЕА)?
12. Каква функция изпълняват тригерите в структурата на крайния автомат?
13. Какви видове елементарни автомати познавате?

142
14. Какво представлява таблицата на истинност и матрицата на
преходите на елементарния автомат?
15. Един елементарен автомат представлява ли автомат на Мур?
16. Какво означава един елементарен автомат да притежава пълна
система на преходите? Защо е необходима тя?
17. Какво означават понятията информационен и установъчен вход?
Кой от тях е приоритетен?
18. С какво се свързва понятието дублирана система на преходите?
19. В каква последователност се извършва преход от един ЕА в друг?
20. По каква формула се определя необходимият брой ЕА за
реализиране на КА? По какви съображения се избира вида на ЕА?

143

You might also like