Professional Documents
Culture Documents
Asls 2
Asls 2
няколко изхода
Увод
Разгледаните до тук логически елементи се характеризират с това, че
изходният им сигнал зависи само и единствено от входните сигнали. При
това, ако не се отчита закъснението на сигнала в елемента, може да се
приеме, че тези елементи се задействат моментално, т.е. при подаване на
входните сигнали веднага се получава изходният сигнал и обратно, при
изчезване на входния сигнал изчезва и изходният сигнал. Логически
елементи със споменатите свойства се наричат комбинационни логически
елементи, а схемите, които се изграждат само от тях – комбинационни
логически схеми (КЛС). В зависимост от броя на изходите комбинационно-
логическите схеми биват с един изход и няколко изхода. Синтезът на
комбинационно-логическите схеми се извършва в следната
последователност:
1. Задава се начинът на функциониране на схемата.
2. Съставя се таблица на истинност.
3. Определя се аналитичният вид на логическите функции,
описващи дадената комбинационна логическа схема.
4. Извършва се минимизация по един от известните методи.
5. Преобразува се минималната форма до вид, удобен за
практическа реализация в даден базис.
6. Съставя се принципна схема на изходната булева функция във
вид на комбинационна логическа схема.
Фиг. 1
При това f(x1x2x3) = (x1x2x3)
където: - x1x2x3. ..… xn логически входни променливи;
- φ – функция реализирана от КЛС;
- f – изход на КЛС.
Математическото описание на комбинационните логически схеми се
задава с помощта на булева функция. Като резултат от синтеза на (n, 1)
полюсника е необходимо да се получи комбинационна логическа схема,
102
формираща изходен сигнал в съответствие със зададената булева функция
при зададени входни набори логически променливи.
За реализиране на n, 1 полюсника се използват типови логически
елементи, образуващи функционално пълна система. Разгледаните по-рано
логически елементи можем да обединим в две големи групи:
1. Едностъпални логически елементи. Към тази група се отнасят
логическите елементи: И, ИЛИ, НЕ, И-НЕ, ИЛИ-НЕ. Броят на логическите
им входове е фиксиран най-често на 2, 3, 4 или 8. Обикновено няколко такива
елемента са изпълнени във вид на отделна интегрална схема.
2. Двустъпални логически схеми. Към тази група се отнасят логическите
елементи с по два входа, като “сума по модул 2” логическа равнозначност или
логически елементи от вида: 2И/2И – 2ИЛИ-НЕ, 2И/2И/3И – 3 ИЛИ-НЕ (фиг. 2).
x f(xy) = xy v xy x1
м2 & &
x2 & 1 x1 & 1
y f x2
x3 & x3 & f
x x4
f(xy) = xy v xy x4
x5 &
y f = x1x2 v x3x4 x6
x7
x1 1 & 0
x3 0
Фиг. 4
104
Фиг. 5
Фиг. 6
x1 1 0 1 1
0 0 0 0 x3
0 0 0 0
1 1 0 0
x4
Фиг. 7
Решение: От диаграмата на Вейч определяме МКНФ на функцията
f(x1x2x3x4).
МКНФ f(x 1 x 2 x 3 x 4 ) x 3 ( x 1 v x 2 ) ( x 1 v x 2 v x 4 )
МКНФ f(x 1 x 2 x 3 x 4 ) x 3 ( x 1 v x 2 ) ( x 1 v x 2 v x 4 )
x 3 v x1 v x 2 v x 1 v x 2 v x 4
Съставяме принципната схема (фиг. 8)
x1
x2 1
x4
1 f(x1 x2 x3 x4)
x3
x1 1
x2
105
Фиг. 8
Реализиране на БФ в базис И-ИЛИ-НЕ. За представяне на дадена
булева функция в указания базис съществуват по принцип два подхода.
1. Намира се минималната конюнктивна форма на дадената функция.
Прилага се теоремата на де Морган.
2. Намира се инверсията на пълно определената функция f или се
образува условно инверсна функция f*, за която f*1 = f0; f*0 = f1 и f** = f* при
непълно определена функция. Функцията f* се минимизира. Получената
минимална конюнктивна форма се инвертира и реализира в разглеждания
базис.
В табл. 2 е зададена непълно определена булева функция.
Tабл. 2
x1 0 0 0 0 0 0 0 0 1 1 1 1 1 1 1 1
x2 0 0 0 0 1 1 1 1 0 0 0 0 1 1 1 1
x3 0 0 1 1 0 0 1 1 0 0 1 1 0 0 1 1
x4 0 1 0 1 0 1 0 1 0 1 0 1 0 1 0 1
f x 0 0 x 0 1 1 0 0 1 1 1 x 0 x x
Фиг. 9
Тогава:
f ( x1 x 2 x 3 x 4 ) f ( x 1 x 2 x 3 x 4 ) x1 x 2 vx1 x 2 vx 3 x 4 vx 2 x 3 x 4
По така получената логическа функция реализираме принципната
схема в базис И-ИЛИ-НЕ.
х1 & 1
х2
х1 &
х2 f(x1 x2 x3x4)
х3 &
х4
х2 &
х3
х4
106
Фиг. 10
Известно е, че разглежданите до тук логически елементи в интегрално
изпълнение имат ограничен брой входове и допускат включване към изхода
на определено количество товари.
При синтеза на комбинационни логически схеми чрез логически
елементи с фиксиран брой входове се използват следните правила:
а) в булевата функция се търсят скобови форми, членовете на които се
реализират от логически елементи със съответния брой входове;
б) логическите изрази (конюнкции, дизюнкции) с по-голяма дължина
се разделят на части и се реализират чрез последователно свързани логически
елементи със зададения брой входове;
в) ако в даден логически елемент останат свободни входове, те могат
да се свържат към един от използваните входове или към: логическа единица
за елементи И, И-НЕ; логическа нула за елементи ИЛИ, ИЛИ-НЕ;
г) логическата функция може да се представи и реализира чрез
размножими, но съвместими логически елементи – пример И-НЕ и 2И-2И-2
ИЛИ-НЕ и т.н.
На фиг. 11 е показан вариант за използване на логически елементи при
реализиране на минтерм от шест променливи.
x1 & x1 x1 &&
& &
&
x2 x2 x2 x1
. . x3 x2 &
. . x4 x3
. . & f
. f f
x4
x6 x5 & &
x6 x2
x6 x6
Лог.1. f
Фиг. 11
Всеки логически елемент допуска включване на определен брой товари
към изхода му.
При по-голям брой товари се вземат специални мерки, като:
- логическите функции се представят във форми, при които кратността
на участие на всеки член не надвишава коефициента на разклонение на
логическия елемент по изход;
- дублиране на изхода чрез двойка последователно свързани логически
елементи (фиг. 12).
x1 & y1
x2 .
y3
/
& & y1
. /
y3
Фиг. 12
107
От казаното до тук за синтеза на комбинационни логически схеми с
един изход могат да се направят следните изводи:
1. За всяка зададена булева функция винаги може да се синтезира
принципна схема, която да й съответства еднозначно.
2. За една и съща булева функция могат да се построят множество
принципни схеми.
3. При решаването на задачата за оптимален синтез на комбинационни
логически схеми в определен базис с един изход в качеството на изходни
форми се използват МДНФ или МКНФ.
x1 f1 (x1x2x3… xn)
К
x2
Л .
x3 .
. С .
xn fn (x1x2x3… xn)
Фиг. 13
За синтез на комбинационни логически схеми с няколко изхода се
използват следните методи:
– използване на общи членове;
– систематичен метод на синтеза;
– използване на обща подфункция;
– използване на базова функция.
В практиката най-широко приложение е намерил методът на базовата
функция. Затова основно внимание ще отделим на него.
Същността на метода се заключава в следното – една функция от
системата булеви функции се използва като базова и чрез свойството
суперпозиция и опростяване се реализират останалите функции. За базова се
избира онази функция, която се реализира най-просто. Необходимо е да се
подчертае, че използването на базова функция при реализацията на n-к по-
люсник винаги води до повишаване на стъпалността на схемата и намаляване
на нейното бързодействие.
Примери:
108
Решение: Строим диаграмите на Вейч за разглежданите булеви
функции:
x2 x2
f1 x1 0 1 0 0 x1 0 1 0 0 f2
1 1 1 0 1 0 1 0
x3 x3
Фиг. 14 Фиг. 15
x1 &
x2
x1 & 1 f1(x1x2x3)
x3
& f2(x1x2x3)
x2 &
x3 x1
x2 1
x3
Фиг. 16
109
записваме булевите функции f1 (x1x2x3) и f3 (x1x2x3), като преобразуваме
булевата функция f2 (x1x2x3).
x2 x2 x2
x1 x1 1 1 0 0 x1 1 1 1 0
1 0 0 0
0 1 0 0 0 1 0 0 0 1 0 0
x3 x3 x3
f1 f2 f3
f1 (x 1 x 2 x 3 ) f 2 (x 1 x 2 x 3 ) (x 1 v x 3 )
f2 (x1x2x3) = x1x2 v x2x3
f3 (x1x2x3) = f2 (x1x2x3) v x1x3
Принципната схема на разглежданата система булеви функции е
показана на фиг. 17.
x1 1
& f1(x1x2x3)
x3
x1
&
x2
1 f2(x1x2x3)
x2 &
1 f3(x1x2x3)
x3
x1 &
x3
Фиг. 17
110
зададени входни набори. За целта е необходимо за всеки входен набор да се
изчислят сигналите на схемата във всички нейни точки, като при това се
спазва следният алгоритъм:
1. Зададената комбинационна логическа схема се разделя на нива в
зависимост от въздействието на входните сигнали.
2. Отчитат се логическите уравнения на използваните логически
елементи, т.е. кой от входните сигнали се явява управляващ за даден ло-
гически елемент.
Например
- Логически елемент И – ако поне на един вход е подадена логическа
нула, то на изхода се получава логическа нула.
- Логически елемент ИЛИ – ако поне на един вход е подадена
логическа единица, то на входа се формира логическа единица.
- Логически елемент И-НЕ – ако поне на един вход е подадена
логическа нула, на изхода се получава логическа единица.
- Логически елемент ИЛИ-НЕ – ако поне на един вход е подадена
логическа единица, на изхода се формира логическа нула.
3. Определят се последователно входните и изходни сигнали от първо
ниво към ниво n.
4. Сравнява се полученото значение на булевата функция със
значението за зададения набор и се прави извод за работоспособността на
схемата.
Пример: Дадена е комбинационно логическа схема, реализираща
булевата функция f ( x 1 x 2 x 3 x 4 ) x 1 x 2 .x 4 v x 1 x 2 .x 3 (фиг. 18).
1 3
x1 1 & 1 1 &
0
x2 0 5
Набор 1 0 11 f(x1x2x3x4)
f(x1x2x3x4) x3 4
1 010 2 0
1 & 1 1
1
x4 0
1
Фиг. 18
Решение:
1. Разделяме зададената комбинационна логическа схема с един изход
на нива.
111
- първо ниво се образува от логически елементи (ЛЕ) 1 и ЛЕ2.
ЛЕ 1 (И-НЕ) ЛЕ2 (инвертор)
- вх.набор – 01 - вх.набор 0
изходна реакция – 1 изходна реакция-1
- второ ниво се образува от ЛЕ3 и ЛЕ4
ЛЕ3 (И-НЕ) ЛЕ4 (И)
- вх.набор – 11 - вх.набор 11
изходна реакция – 0 изходна реакция-1
- трето ниво се образува от ЛЕ 5
ЛЕ5 (ИЛИ-НЕ)
вх.набор 01
изходна реакция 0
2. Сравняваме полученото значение на изхода на схемата със
значението на булевата функция за разглеждания набор.
Входните сигнали заградени в кръгче се явяват определящи за
формиране на изходния сигнал.
Ако в условието за статичен анализ на схемата е поставена задачата да
се провери реакцията на схемата за всички входни набори, тогава се попълва
таблица на истинност на булевата функция или диаграма на Вейч.
По така получената таблица на истинност или диаграма на Вейч се
получава и аналитичният запис на булевата функция във вид на СДНФ
(СКНФ) или МДНФ (МКНФ).
Заключение:
Въпросът на синтеза на логически схеми с един и няколко изхода има
важно практическо значение. Глобалността на този проблем зависи преди
всичко от разхода на материали и тяхната наличност. Разгледаната теория
позволява реализиране на дадената булева функция с налични средства.
Можем да направим следните изводи:
1. Апаратът на булевата алгебра е мощно средство за описване и
проектиране на различни възли на КС.
2. Законите на булевата алгебра и методите за минимизация на булеви
функции позволяват икономия на логически елементи при тяхната
практическа реализация.
3. Оптималният избор на функционално пълна система от логически
елементи повишава надеждността, модулността и ремонтопригодността на
синтезираните устройства.
Проверете вашите знания:
1. Какво представлява КЛС?
2. Какви логически елементи включва един базис?
3. Защо е необходимо да се използва един или друг базис?
4. Какво представляват схемите с няколко изхода?
5. Какви методи се използват за синтез на n-k полюсници?
6. Каква е целта на статичния анализ?
7. За какви набори се проверява работоспособността на схемата?
112
Т 2/4 Аудиторно упражнение по булеви функции
163 : 2 = 81 : 2 = 40 : 2 = 20 : 2 = 10 : 2 = 5 : 2 = 2 : 2 = 1
162 80 40 20 10 4 2
1 1 0 0 0 1 0
163(10) = 10100011(2)
x1 0 0 0 0 1 1 1 1
x2 0 0 1 1 0 0 1 1
x3 0 1 0 1 0 1 0 1
f163(x1x2x3) 1 0 1 0 0 0 1 1
Решение:
а) преобразува се числото 19(10) в двоична бройна система
19(10) = 10011(2)
б) допълва се двоичния код с една нула в старшия разряд, тъй като n= 6
19(10) = 010011(2)
в) записва се шестразрядно произведение от аргументите на булевата
функция:
0 1 0 0 1 1
x1 x2 x3 x4 x5 x6
113
г) записва се конституентата на единицата (минтерма) на 19ти набор,
като над аргументите, съответстващи на нула, се поставя отрицание
m19 x 1 x 2 x 3 x 4 x 5 x 6
Задача 3. Да се запише конституентата на нулата (макстерма) на 26ти
набор, ако броят на аргументите са седем, т.е. n = 7.
Решение:
а) преобразува се числото 26(10) в двоична бройна система.
26(10) = 11010(2)
б) допълва се двоичният код с две нули в старшия разряд, тъй като n=7.
26(10) = 0011010(2)
в) записва се седемразрядна логическа сума от аргументите на булевата
функция
0 0 1 1 0 1 0
x1 V x2 V x3 V x4 V x5 V x6 V х7
г) записва се конституентата на нулата (макстерма) на 26ти набор, като
над аргументите, съответстващи на единица, се поставя отрицание.
M 26 x 1V x 2 V x 3 V x 4 V x 5 V x 6 V x 7
Задача 4. С помощта на табл. 1 са зададени две булеви функции: f1(x1x2x3)
и f2(x1x2x3). Да се състави таблица от следните булеви функции:
f 3 (x1 x 2 x 3 ) f1 .f 2 V f 2 и f 4 (x1 x 2 x 3 ) f1 V f 2
Табл. 1 Табл. 2
x1 0 0 0 0 1 1 1 1 x1 0 0 0 0 1 1 1 1
x2 0 0 1 1 0 0 1 1 x2 0 0 1 1 0 0 1 1
x3 0 1 0 1 0 1 0 1 x3 0 1 0 1 0 1 0 1
f1(x1 x2x3) 0 0 1 0 0 1 1 0 f3(x1 x2x3) 0 1 1 0 0 1 1 0
f2(x1 x2x3) 0 1 1 0 0 1 1 0 f4(x1 x2x3) 1 0 0 1 1 0 0 1
x1 0 0 1 1 СДНФ f12 (x 1 x 2 ) x 1 x 2 v x 1 x 2
x2 0 1 0 1
f12(x1x2) 1 1 0 0 СКНФ f12 (x 1 x 2 ) (x 1 v x 2 ).(x 1 v x 2 )
Решение:
а) строи се диаграма на Вейч за три аргумента и се попълва
114
x2 x2
x1 1 0 1 1
x1 1 1 0 1
x3 x3 x3
x2 x2 x2 x2
x1 1 1 1 0 x1 1 1 1 0
x1 0 0 1 1 x1 0 0 1 1
x3 x3 x3 x3 x3 x3
в) Определят се МДНФ (вижда се, че са две) и МКНФ.
МДНФ f1 (x 1 x 2 x 3 ) x 1 x 2 v x 1 x 3 v x 1 x 2
f 2 (x 1 x 2 x 3 ) x 1 x 2 v x 2 x 3 v x 1 x 2
115
МКНФ f(x 1 x 2 x 3 ) (x 1 v x 2 ) .(x 1 v x 2 v x 3 )
Забележка: Минималната конюнктивна нормална форма може да
се получи, като се определи се минималната дизюнктивна нормална форма
на отрицанието на функцията и над нея се приложи теоремата на де Морган.
f(x1 x 2 x 3 ) x 1 x 2 v x1 x 2 x 3
f(x 1 x 2 x 3 ) x 1 x 2 v x 1 x 2 x 3 x 1 x 2 v x 1 x 2 x 3 (x 1 v x 2 ).(x 1 v x 2 v x 3 ) ,
т.е МКНФ f(x 1 x 2 x 3 ) (x 1 v x 2 ).(x 1 v x 2 v x 3 )
1 1 0 1 x3
x1
1 0 0 1
x3
0 0 0 1
x1
1 1 0 0 x3
x4 x4 x4
1 Ø Ø Ø x3
x1
0 Ø Ø 0
x3
1 1 1 0
x1
1 0 1 1 x3
x4 x4 x4
116
x2 x2
1 1 0 1 Ø Ø Ø Ø x3
x1
1 1 1 1 Ø 1 1 0
x3
0 1 1 0 0 1 1 0
x1
0 0 0 1 0 0 0 1 x3
x4 x4 x4
x5 x5 x5 x5 x5
x2 x2
x1 1 1 0 1
x1 1 0 1 1
x3 x3 x3
б) извършва се обединяване на единиците, както е показано на диаграмата
в) определят се минималната дизюнктивна нормална форма и
минималната конюнктивна нормална форма
МДНФ f(x 1 x 2 x 3 ) x 3 v x 1 x 2 v x 1 x 2
МКНФ f(x 1 x 2 x 3 ) (x 1 v x 2 v x 3 ).(x 1 v x 2 v x 3 )
Забележка: МКНФ може да се намери и по друг начин – чрез
използване на отрицанието на СДНФ.
МДНФ f 0 (x1 x 2 x 3 ) x1 x 2 x 3 v x 1 x 2 v x 1 x 2
МКНФf(x1x2x3) = МДНФ f 0 (x 1 x 2 x 3 ) x 1 x 2 x 3 v x 1 x 2 x 3
(x 1 v x 2 v x 3 ).(x 1 v x 2 v x 3 )
117
г) преобразуват се съответните минимални форми в необходимия
базис, както следва:
базис И, ИЛИ, НЕ
МДНФ f(x 1 x 2 x 3 ) x 3 v x 1 x 2 v х 1 х 2
x1x1 x2x2 x3x3
&
1
f(x1x2x3)
&
базис И-НЕ
МДНФ f(x 1 x 2 x 3 ) x 3 v x 1 x 2 v х 1 х 2 x 3 .x 1 x 2 .x 1 x 2
x1x1 x2x2 x3x3
&
& &
f(x1x2x3)
&
базис ИЛИ-НЕ
(x 1 v x 2 v x 3 ) v (x 1 v x 2 v x 3 )
x1x1 x2x2 x3x3
1
1 f(x1x2x3)
118
базис И-ИЛИ-НЕ
МКНФ f(x 1 x 2 x 3 ) (x 1 v x 2 v x 3 ).(x 1 v x 2 v x 3 ) x1 & 1
x2
(x 1 v x 2 v x 3 ).(x 1 v x 2 v x 3 ) x3 f(x1x2x3)
(x1 . x 2 . x 3 )v(x 1 v x 2 v x 3 ) x1 &
x2
x3
Задача 12. Да се синтезира схема, реализираща булевата функция:
f(x1x2x3) = (0,1,5,6,7) в базиси И, ИЛИ, НЕ; И-НЕ; ИЛИ-НЕ, И-ИЛИ-НЕ.
Решение:
f(x 1 x 2 x 3 ) x 1 x 2 x 3 v x 1 x 2 x 3 v x 1 x 2 x 3 v x 1 x 2 x 3 v x 1 x 2 x 3
x2 x2
x1 1 1 1 0
x1 0 0 1 1
x3 x3 x3
б) извършва се обединяване на единиците и нулите, както е показано на
диаграмата
в) определят се минималната дизюнктивна нормална форма и
минималната конюнктивна нормална форма.
МДНФ f(x 1 x 2 x 3 ) x 1 x 2 v х 2 х 3 v x 1 x 2
МКНФ f(x 1 x 2 x 3 ) (x 1 v x 2 ).(x 1 v x 2 v x 3 )
г) преобразуват се съответните минимални форми в необходимия
базис, както следва:
базис И-ИЛИ
МДНФ f(x 1 x 2 x 3 ) x 1x 2 v х 2 х 3 v x 1 x 2
119
x1x1 x2x2 x3x3
&
& 1 f(x1x2x3)
&
базис И-НЕ
МДНФ f(x 1 x 2 x 3 ) x 1 x 2 v x 2 x 3 v x 1 x 2 x 1 x 2 . x 2 x 3 . x 1 x 2
&
& &
f(x1x2x3)
&
базис ИЛИ-НЕ
1 f(x1x2x3)
1
120
базис И-ИЛИ-НЕ
f(x 1 x 2 x 3 ) (x 1 v x 2 ).(x 1 v x 2 v x 3 ) (x 1 v x 2 )v ( x 1 v x 2 v x 3 )
МКНФ
(x 1 .x 2 ) v (x 1 .x 2 .x 3 )
f(x1x2x3)
&
Решение: x2
x2 x2
0 1 1 1 x3 0 0 1 1 0 1 1 0
x1 x1
1 1 0 1 1 1 1 1 1 1 1 0
x3 x3
0 0 1 0 0 0 1 0 0 0 1 0
x1
0 0 1 0 x3 0 0 1 0 0 0 1 0
x4 x4 x4 x4
f1(x1x2x3x4) f2(x1x2x3x4) f3(x1x2x3x4)
МДНФ f2(x1x2x3x4) = x 1 x 3 v x 2 x 4 v x 1 x 2
f1(x1x2x3x4) = f2(x1x2x3x4). (x 1 v x 2 v x 3 v x 4 ) v x 1 x 3 x 4
121
По получената система от булеви функции е реализирана следната
принципна схема.
x1
&
x2
x4 1 f1(x1x2x3x4)
x1
x1 &
x2 1
&
x3
x3 x4
x2 & 1 F2(x1x2x3x4)
x4
& F3(x1x2x3x4)
x1 1
&
x2 1
x2
x4
x1 &
x4
122
Тема 3 Теория на автоматите. Синтез и анализ на автомати с памет
Теория на автоматите.
Синтез и анализ на
автомати с памет
123
Т 3/1 Обща характеристика на крайни автомати /КА/.
Автоматни модели на Мили и Мур.
Определение и начини на задаване
X Y X Y
Входен К Изходен
К
Л сигнал Л сигнал
С С
A q
Функция на
Блок памет
вузбуждане
Фиг. 1 Фиг. 2
S = {A,X,Y,,aI}
където: - A a1,a2 ,...an ,...aN - множество на вътрешните състояния;
- X x1, x2 ,... xm,... xM - множество на входните сигнали;
- Y y1, y2 ,... yk ,... yK - множество на изходните сигнали;
- - функция на преходите, реализираща представянето на декартово
множество D AxX в A; всяко вътрешно състояние на крайния автомат аs
124
зависи както от предходното състояние на КА в момента t, така и от входния
сигнал. При това новото състояние аs принадлежи на множеството вътрешни
състояния на КА. С други думи
a s a n , x m , as A
- - функция на изходите. За нея е справедливо:
D AxX в Y (Yk = (аn, xm) YkY
- ai A - начално състояние на КА.
От казаното до тук можем да дадем още едно определение за КА, а то
гласи, че ако са крайни множествата A, X и Y, чрез които се дефинира
автоматът, то той се нарича краен.
Автоматът се нарича напълно определен, ако D = D = AxX. Това
означава, че областите на определяне на функциите и съвпадат с
множеството на всички възможни двойки от вида an, xm. При частично
определения автомат функциите и не са определени за всички двойки an,
xm Когато
AxX. се разглежда КА, е необходимо да се разкрие понятието
състояние на КА. То е свързано преди всичко с паметта на КА от някакъв
минал период от време, когато е постъпило входно въздействие, което е
породило и определено състояние.
КА (фиг. 2) притежава един входен и един изходен канал. Във всеки
дискретен момент от време t = 0, 1, 2 КА се намира в определено състояние
atA. За начално състояние винаги се приема състоянието а1, наричано още
начално.
Как работи КА? Приемаме, че в определен момент от време t автоматът
се намира в състояние at. На входа му се появява входен сигнал xtX, в
резултат на което се формира изходен сигнал yt = at, xtY и се
преминава в ново състояние at+1.
За това състояние можем да запишем:
a t 1 a t , x t ; a(t+1)A
Казано с други думи, във всеки дискретен момент от време постъпва
входен сигнал Х0; Х1, в резултат на което се получават изходни сигнали
Y0, Y1 и съответните вътрешни състояния asA.
На практика най-голямо разпространение са получили автоматите на
Мили и Мур.
Автоматът на Мили се задава със следните уравнения:
a t 1 a t , xt ;
y t a t , x t
където: t = 0, 1, 2,...като а(0) = a1
Автоматът на Мур функционира в съответствие с уравненията:
a t 1 a t , x t ;
y t a t
където: t = 0, 1, 2,...като а(0) = a1
От уравненията се вижда, че при автомата на Мили изходният сигнал
зависи както от вътрешното състояние в момента t, така и от входния
125
сигнал, който се появява на входния канал. При автомата на Мур има
еднозначно съответствие между вътрешното състояние и изходния сигнал,
т.е. независимо как даден КА е попаднал в състояние as, то на това
състояние отговаря точно определен изходен сигнал.
Tабл.1 Tабл.2
a1 ... aN a1 ... aN
x1 (a1, x1) (aN,x1) x1 (a1,x1) (aN,x1)
.
126
Y = (y1, y2,)
Приведеният пример показва, че е неудобно да се използват две отделни
таблици, а е удачно да се работи с една обобщена таблица на преходите и
изходите. В случая тази таблицата за КА от табл. 3 и 4 би изглеждала така (табл.
5).
Tабл. 5
xi ai a1 a2 a3
x1 a3 / y1 a1 / y1 a1 / y2
x2 a1 / y1 a3 / y2 a2 / y1
Tабл. 6
xi ai a1 a2 a3 a4
x1 a2 / y1 a3 / y3 a4 / y3 ─
x2 a3 / y2 ─ a2 / y1 a2 / y2
2. Графичен способ
При графичното представяне се използва граф. Същият представлява
ориентиран свързан граф, състоящ се от възли и ориентирани дъги. При това,
възлите съответстват на вътрешните състояния на КА, а ориентираните дъги
дават преходите от едно състояние в друго.
127
Два върха на графа на автомата an и as (изходно състояние, от което се
извършва преход, и състояние, в което се преминава) се свързват с дъга,
насочена от an към as.
Автомат на Мили
Над дъгата на прехода an, as на КА се записва входният сигнал, под
въздействието на който се извършва този преход, и съответният изходен
сигнал Y = an,xm. Ако такъв липсва, се записва черта. Ако преходът от
състояние an в състояние as на КА се извършва под въздействие на няколко
входни сигнала, то за всеки от тях се поставя дъга и се записва двойката
xm;yk.
Описаната по-горе процедура е валидна за краен автомат на Мили. Графът
на преходите на КА, зададени в табл. 5 и табл. 6, са показани на фиг. 3 и фиг. 4.
x2/y1 а2 x2/y1
x1/y1 x1/y1 x1/y3
а1
x1/y1 x1/y2 x2/y2
а1 а3
x2/y2
x2/y2
а2 а3
x2/y1 x1/y3
а4
фиг. 3 фиг. 4
Автомат на Мур
При автомата на Мур изходният сигнал yk = an се записва до самия
връх, тъй като не зависи от входния сигнал, а единствено от вътрешното
състояние. Над ориентираната дъга се записва само входният сигнал, под
въздействието на който се извършва преходът от едно вътрешно състояние в
друго. Крайният автомат на Мур, показан в табл. 8, има следния граф на
преходите (фиг. 5).
y1
а1
y3 x2 x1
x2 y1
а5 x1 а2
x1 x2 x2 x2
x1
y2 а4 а3 y3
x1
Фиг. 5
128
3. Матричен способ
При матричното представяне се използва квадратна матрица C Cns ,
редовете на която съответстват на изходните състояния, а колоните - на
състоянията на прехода. Елементът Cms= xm/yk, стоящ в пресечната точка на
m ред и s колона при автомат на Мили, съответства на входния сигнал xm,
предизвикващ преход от състояние an в състояние as, и изходен сигнал yk,
формиращ се при този преход. За КА от табл. 3 можем да запишем следната
матрица C1.
x 2 / y1 x 1 / y1
C1 x 1 / y1 x 2 / y2
x1 / y2 x 2 / y1
x2 x1 y3
Разглежданите до тук основни понятия и способи за задаване на КА се
отнасят само за детерминирани КА. Същите се отличават с еднозначност на
прехода, което означава, че автомат, намиращ се в определено състояние под
въздействието на произволен входен сигнал, не може да премине в повече от
едно състояние. При графичното представяне това означава, че от даден
възел не могат да излязат две и повече дъги с един и същ входен сигнал.
Ще въведем някои понятия.
Състоянието as на автомата S се нарича устойчиво състояние, ако за
произволен входен сигнал xmX, такъв, че an,xm = as, има място функцията
на преходите as,xm = as .
129
Автоматът S се нарича асинхронен, ако всяко негово състояние asA е
устойчиво. Автоматът се нарича синхронен, ако не е асинхронен.
Трябва да отбележим, че всички КА, реализирани в практиката, са
асинхронни, като устойчивостта на състоянията се осигурява най-често с
въвеждането на сигнала за синхронизация.
На нивото на абстрактната теория, която не отразява много конкретни
особености в неговата реализация, е по-удобно да се работи със синхронни
автомати.
Разглежданите в лекцията автомати се явяват синхронни.
х1 К Y1
Л Yk Y
X Елементарен
хm С автомат
a1 aN
... КЛС
A Qi
EA1 ... EA
N
ЗЕ Qi
q1 qN
а) б)
Фиг. 6
Разгледан като отделна структура (фиг. 6б), всеки елементарен автомат
може да се раздели на две части - комбинационна логическа схема (КЛС) и
запомнящ елемент с две устойчиви вътрешни състояния. За вътрешното
състояние на ЕА се съди по значението на сигнала на изхода Qi, наричан прав
изход. При:
Qi = 1 - единично състояние на ЕА
Qi = 0 Qi 1 - нулево състояние на ЕА.
За удобство обикновено е изведен и инверсен изход Q i , на който се
моделира обратното значение на вътрешното състояние.
130
Схемната реализация на такъв ЕА се нарича тригер от (trigger -
превключване). Следователно, всеки тригер представлява автомат на Мур с
две вътрешни състояния, които еднозначно определят и изходните му
реакции. Управлението на превключването от едно състояние в друго се
извършва чрез подходящи сигнали, постъпващи на входовете му.
Поведението на тригера се определя от вида на логическата структура на
КЛС, а запомнящият елемент трябва задължително да притежава пълна
система на преходите.
Това означава, че ако за две произволни вътрешни състояния ai и aj на
автомата съществува входен сигнал, който осигурява преминаването на
автомата от състояние ai в състояние aj (както при I = j така и при I j), то
такъв автомат се нарича автомат с пълна система на преходите.
Автоматът на Мур има пълна система изходи, ако изходните сигнали са
различни за всичките му вътрешни състояния.
Възниква въпросът колко различни тригери могат да бъдат съставени
при наличие на n информационни входа.
Не е трудно да се прецени, че логическата структура на тригера би могла
да се представи чрез булева функция с n+1 аргумента, тъй като е
наложително да се прибави един двоичен сигнал, носещ информация за
старото състояние ac Q(t) (фиг.7). Следователно броят на тригерите е равен
q1 an
qG Тригер
ас
qG 0
ac 0
T1 0 0
T2 0
. 0 Тригери
.
.
T2n+1 1
131
Извод. На практика съществуват тригери с един, два, три и повече
входове.
1. Тригери с един вход
Табл. 10 Табл. 11
q(t)qD Q(t) Q(t+1) q(t)qT Q(t) Q(t+1)
0 0 0 0 0 0
0 1 0 0 1 1
1 0 1 1 0 1
1 1 1 1 1 0
Табл. 12 Табл. 13
q(t) Q(t) Q(t+1) q(t) Q(t) Q(t+1)
0 0 1 0 0 1
0 1 1 0 1 0
1 0 0 1 0 0
1 1 0 1 1 1
132
Изцяло използваеми са само два вида тригери с един вход, наречени D-
тригер и Т-тригер.
1. D-тригер Ще разгледаме табл. 10. Състоянието на автомата в момента
(t+1) се определя от входния сигнал в предишния момент. Следователно
елементарният автомат се явява елемент за задръжка на входните сигнали на
един такт.
Логическото уравнение, описващо работата на D-тригера, се получава от
табл. 10. Записваме СДНФ за състоянието на изхода в момент t+1
Qt 1 f Qt , qt q t .Q( t ) q t .Qt qt
От получения резултат се вижда, че D-тригерът формира изходен
сигнал, зависещ от информацията на входа q.
Графът на преходите на D-тригера е показан на фиг. 8.
0 1 1
0 1
0
Фиг. 8
С нула и единица са показани двете възможни състояния на тригера, а
ориентираните дъги на графа показват под въздействието на какви входни
сигнали се извършва преходът от едно вътрешно състояние в друго.
Условното изобразяване на D-тригера е показано на фиг. 9.
S Q
D
Q
R
Фиг. 9
Предназначението на входовете е както следва:
- R - вход за установяване на D тригера в начално състояние Q = 0.
Управлява се с логическа нула.
- S - вход за начално установяване в състояние 1, т.е. Q = 1. Управлява
се с логическа нула.
- D - информационен вход, на който се подава функцията на възбуждане
q(t) = q.
- Q, Q - прав и инверсен изход на тригера, от който се снемат
значенията на сигнали за обратна връзка към КЛС.
1a DC-тригер
133
Този тригер се получава от D-тригер, като е въведен допълнителен
тактов вход, изпълняващ ролята на разрешаващ. Таблицата на истинност има
следния вид (табл. 14).
Табл. 14
D С Q(t) Q(t+1)
0 0 0 0
0 0 1 1
0 1 0 0
0 1 1 0
1 0 0 0
1 0 1 1
1 1 0 1
1 1 1 1
C
D 1 1 1
1
Q(t)
Q t 1 DC cQ t
Условното графично изображение на този тригер е показано на фиг. 10.
S Q
D
C Q
R
Фиг. 10
Трябва да се отбележи, че при реалните тригери от вида DC входът С е
динамичен. Това означава, че приемането на информацията, подадена на
входа D, се извършва само по преден фронт.
2. Т тригер
134
0 1 0
0 1
1
фиг. 11
T
Q
Фиг. 12
Предназначението на R и S входове е аналогично на тези на D-тригера,
показан на фиг. 10.
Табл. 15 Табл. 16
q0(t)/R q1(t)/s Q(t) Q(t+1) q0(t)/R q1(t)/s Q(t) Q(t+1)
0 0 0 0 0 0 0
0 0 1 0 0 1 1
0 1 0 1 0 1 0 1
0 1 1 1 0 1 1 1
1 0 0 0 1 0 0 0
1 0 1 0 1 0 1 0
1 1 0 1 1 0 Х
1 1 1 1 1 1 Х
135
получени различни видове елементарни автомати с два входа. При това
трябва да се имат предвид и условията за техническа реализация на
различните видове автомати. Ще разгледаме елементарния автомат, зададен в
табл.16. Приемаме, че кодирането на входните сигнали е следното: код 0 -
отсъствие на входен сигнал; код 1 - наличие на входен сигнал.
Ако q0 (t)= 0; q1(t) = 0, състоянието на автомата, зададен в табл.16, няма
да се измени. В този случай за първи и втори ред състоянията на изхода Q в
момента (t+1) - Q(t+1) ще съвпаднат със състоянията за момента t - Q(t).
Ако q0(t) = 1; q1(t) = 1, автоматът в момента t + 1 ще приема
неопределено състояние. Комбинацията от входни сигнали, предизвикваща
случайни преходи, се нарича забранена и тя никога не постъпва на входовете
на тригера.
Елементарният автомат в табл. 16 се нарича тригер с разделни видове
(R-S тригер).
За да намерим функцията на преходите в аналитична форма по табл.16
съставяме диаграма на Вейч (фиг. 13).
q1
qo 1 1 0 0
1 1 1 0
Q(t)
Фиг. 13
Засветените клетки от тази диаграма съответстват на забранените
входни комбинации.
Изхождайки от това, че тази комбинация входни сигнали никога не се
подават към елементарния автомат, празните клетки можем да запълним
произволно. Функцията на преходите ще бъде максимално опростена, ако
запишем единици.
Q t 1 q 1 t V q 0 t Q t При q R t q S t 0
Тригера с разделни входове може да потвърди състоянието Q(t) = 0 в
момента t + 1 т.е. Q(t+1) = 0 с две различни комбинации от входни сигнали.
q R t 0 q S t 0 и q R t 1 q S t 0
Преходът от състояние Q(t) = 1 в състояние Q(t+1) = 1 също може да се
извърши с помощта на две комбинации от входни сигнали.
q R t 0 q S t 0 и q R t 0 q S t 1
Автомати, които могат да преминават от едно състояние в друго или да
остават в същото състояние под влияние на няколко комбинации от входни
сигнали, се наричат автомати с разширена система на преходите. Този факт
се използва в процеса на синтеза за получаване на по-елементарни схеми на
крайните автомати.
Наличието на забранени комбинации на входни сигнали е нежелателно.
Графът на преходите на R-S тригера е показан на фиг. 14.
136
R=0; S=1
R= 0
R=x 1
0 S =x
S=0
R=1; S=0
Фиг. 14
2. R S тригер
Различава се от R-S тригера само по това, че активен сигнал на
входовете R , S е логическа "0". (табл.17). От табл. 17 може да се получи
логическото уравнение, описващо работата на R S тригера чрез диаграма
на Вейч. Табл. 17
q0(t)/ R q1(t)/ S Q(t) Q(t+1)
0 0 0 Х
0 0 1 Х
0 1 0 0
0 1 1 0
1 0 0 1
1 0 1 1
1 1 0 Q(t)
1 1 1 Q(t)
137
R=0
R=x R=1; S=0
S=1
S=0
0 1
R=x R= 0
S=0 R=0; S=1 S =x
Фиг. 16
Условното изобразяване на R S тригера е показано на фиг. 17
S Q
S
С
R Q
R
Фиг. 17
3. J-К тригер
Таблица 18 определя закона за функциониране на елементарен автомат,
за който не съществуват ограничения върху комбинациите от входни
сигнали. Наличието на сигнал на нулевия вход на автомата q0(t) = 1
предизвиква преход на елементарния автомат в нулево положение (вход К).
Ако Q(t) = 0, сигналът на входа q0(t) не изменя състоянието на автомата.
Аналогично наличието на сигнал на входа q1(t)/J осигурява прехода на
автомата в състояние 1, ако той не се е намирал в това състояние в момента t.
Табл. 18
q1(t)/J q0(t)/К Q(t) Q(t+1)
0 0 0 0
0 0 1 1
0 1 0 0
0 1 1 0
1 0 0 1
1 0 1 1
1 1 0 1
1 1 1 0
q1/J(t) 1 0 1 1
138
Q(t)
0 0 1 0
Q t 1 q R t Q t Vq J t Q t
Физически табл. 18 се реализира с ЕА, наречен J-К тригер. При това
входът q0(t) отговаря на входа за нулиране qk(t), а вход q1(t) на qJ(t).
От логическото уравнение се вижда, че за да се получи единица на
изхода Q на тригера, е необходимо да бъдат изпълнени следните условия:
1. Тригерът да се намира в състояние единица за момента t и да отсъства
входен сигнал на информационния вход К.
2. Или да се подаде информация на входа J.
3. Да постъпи тактов сигнал С (заден фронт).
Анализът на табл. 9 показва още, че при наличие на две единици на
входовете qkt и qyt тригерът винаги преминава в противоположно
състояние.
На фиг. 18 е показан граф на преходите на JК-тригер.
J=1; K=x
J= x
J=o 1
0 K =0
K=x
J=x; K=1
Фиг. 18
Фиг. 19
Tабл.19
T R S Q(t) Q(t+1)
1 0 0 0 0
1 0 0 1 1
1 0 1 0 1
139
1 0 1 1 1
1 1 0 0 0
1 1 0 1 0
1 1 1 0 X
1 1 1 1 X
Т 0 0 1 0
X X 1 1
S
Q(t)
Фиг. 20
S Q
S
Т
R Q
R
Фиг. 21
140
x1 x2 x3 xk xm
b 100 b 200 b 300 b k00 m
b 00
b101 2
b 01 b 301 b k01 b m01
b110 2
b10 b103
b10k
b10m
b 111 2
b 11 3
b11 k
b11 m
b11
q R t q S t
Q(t) – Q(t+1) q 0 t q1 t
0 – 0 b1 0
0 – 1 0 1
1 – 0 1 0
1 – 1 0 b2
Q(t) – Q(t+1) q D t
0 – 0 0
0 – 1 1
1 – 0 0
1 – 1 1
Заключение:
От казаното можем да направим следните изводи:
1. Крайният автомат се явява определен от следните множества;
- множество на входните сигнали;
- множество на изходните сигнали;
- множество на вътрешните състояния.
2. Има разлика между ЕА и КА, заключаваща се в това, че КА
представлява целия дискретен преобразувател на информация, а ЕА е
градивен елемент за построяване на запомнящата част на КА.
3. Елементарните автомати представляват тригери с един, два или
повече входа. Същите се използват като градивни елементи за построяване
на запомнящата част на крайните автомати.
4. За да се осигури правилно функциониране на схемата, е необходимо
ЕА да притежава пълна система на преходите.
142
14. Какво представлява таблицата на истинност и матрицата на
преходите на елементарния автомат?
15. Един елементарен автомат представлява ли автомат на Мур?
16. Какво означава един елементарен автомат да притежава пълна
система на преходите? Защо е необходима тя?
17. Какво означават понятията информационен и установъчен вход?
Кой от тях е приоритетен?
18. С какво се свързва понятието дублирана система на преходите?
19. В каква последователност се извършва преход от един ЕА в друг?
20. По каква формула се определя необходимият брой ЕА за
реализиране на КА? По какви съображения се избира вида на ЕА?
143