Правило на Лопитал.

Асимптоти на функция на една

променлива, интервали на монотонност и локални
екстремуми.

I. Правило на Лопитал.
Правилото на Лопитал е свързано с определянето на граници на функции,
които не можем да намерим с други средства. Това са така наречените
неопределености.

1. Неопределености, свързани с частно на две функции.

Нека търсим границата на частното на функциите f(x) и g(x) когато x

f ( x)
клони към a, lim xa g ( x ) . (a може да бъде и  или  , т.е. x може да става
много голямо положително или отрицателно число). Тази граница
очевидно зависи от границите на всяка от функциите f(x) и g(x). Възможни
са следните случаи:
 Когато x клони към a, f(x, и g(x) да клонят към крайни числа,
да кажем A и B, т.е. lim x a f ( x )  A , lim x a g ( x )  B . Тогава,
f ( x) A
lim x  a  .
g ( x) B
 Когато x клони към a, f(x) да клони към крайно число, да
кажем A, а g(x) става много голямо (положително или
отрицателно число), т.е. lim x a f ( x )  A , lim x a g ( x )   . Тогава,
f ( x) A
lim x  a  0.
g( x) 
Наистина, съобразете сами, числителят става близък до това число A, а
знаменателят става все по-голям и по-голям: 100,200,1000,… Резултатът ще
A A A
става все по-малък и по-малък: , , ,... .
100 200 1000
 Когато x клони към a, f(x) да клони към крайно число, да
кажем A, а g(x) става много малко число (положително или
отрицателно число), т.е. lim x a f ( x )  A , lim x a g ( x )  0 . Тогава,
f ( x) A
lim x  a   .
g( x) 0
Наистина, числителят става близък до A, а знаменателят става все по-малък и по-
1 1 1
малък: , , ,... Резултатът ще става все по-голяб и по-голям :
100 200 1000
A A A
 A.100,  A.200,  A.1000,... .
1/100 1/ 200 1/1000

1
  Лесно се съобразяват следните релации, записани кратко с
помощта на въведените пс-горе означения:
 0 0 1  1
 ,  0,  0.  0.0  0,  .  .  
B B   0 0
 Когато x клони към a, f(x) и g(x) да стават много големи
числа (положителни или отрицателни), т.е.
lim x  a f ( x )  lim x  a g ( x )   .
f ( x)
Тогава не е ясно какво ще е поведението на частното g ( x ) . Както ще
покажем с примери, понякога то става близко до някакво крайно
f ( x)
число C (може да се случи C =0), т.е. lim x a g ( x )  C . Но може да се
случи това частно да става все по-голямо и по-голямо число, т.е. да
f ( x)
имаме lim x a g ( x )   .

Казваме, че това е неопределеност от вида .

 Аналогично на предишния случай изглеждат нещата, когато
при x клонящо към a, f(x) и g(x) стават много малки, т.е.
когато
lim x  a f ( x )  lim x  a g ( x )  0 .
f ( x)
Тогава отново не е ясно какво ще е поведението на частното g ( x ) .
0
Казваме, че това е неопределеност от вида .
0
Правилото на Лопитал ни дава начин как да определяме граници от
този вид. Преди да го формулираме, ние ще решим няколко примера,
при които границата може да бъде опредена и без да се прилага
Лопитал.

Пример 1. Намерете границите:

x2  2x  1 x3  8x  1 x 1
(а) lim x ; (б) lim x ; (в) lim x .
3x 2  5 x2  3 2 x3  1
Решение.
(а) Тъй като и числителят, и знаменателят на тази дроб клонят към 

, когато x   , то имаме неопределеност от вида . За да се справим с

тази неопределеност, и в числителя, е в знаменателя ще изнесем пред
скоби най-високата степен на променливата x. И като вземем пред вид, че
A
 0 , за всяко крайно число A, получаваме последователно:


2
 x2 2x 1 2 1
x2 (  2  2) (1   2 ) 1
x  2x  1 
2
x 2
x x  lim x x  .
lim x   ( )  lim x  x 
3x 2  5  3 x 2
5 5 3
x2 ( 2  2 ) (3  2 )
x x x
(б) Решаваме по същия начин, както подточка (а),
3
x 8x 1 8 1
 3  3)
x3 ( x (1  2  3 )
x  8x  1 
3
x 3
x x  lim x x  .1   .
lim x   ( )  lim x  x 
x 3
2
 x 2
3 3
x2 ( 2  2 ) (1  2 )
x x x
x 1 1
x(  ) (1  )
x 1  x x x 1 1 1
(в) lim x 2 x 3  1  (  )  lim x 2 x 3 1  lim x 1
 .  0.  0
x3 ( 3  3 ) x 2 (2  3 )  2 2
x x x
.
2. Правило на Лопитал.

Теорема. (Правило на Лопитал) Нека знаем, че

lim x  a f ( x )  lim x  a g ( x )   или че lim x  a f ( x )  lim x  a g ( x )  0 . Тогава е
f ( x) f '( x )
изпълнено равенството lim x a  lim x  a .
g( x) g '( x )
Ще приложим правилото на Лопитал, за да намерим по друг начин
границите на функциите от Пример 1.
(а) По правилото на Лопитал за тази неопределеност получаваме
x2  2x  1  ( x 2  2 x  1)' 2x  2  .
lim x   ( )  lim x   lim x  ( )
3x  5
2
 (3x  5)'
2
6x 
Виждаме, че след приложение на Правилото на Лопитал стигаме до
неопределеност от същия вид. Ще приложим Лопитал (за по-кратко вместо
“Правилото на Лопитал”) още веднъж:
2x  2  (2 x  2)' 2 2 1
lim x   ( )  lim x   lim x   .
6x  (6 x )' 6 6 3
(б) И тук ще приложим Лопитал два пъти. Имаме последователно:
x3  8x  1  ( x 3  8 x  1)'
lim x   ( )  lim x  
x2  3  ( x 2  3)'
3x 2  8  (3x 2  8)' 6x
lim x   ( )  lim x   lim x   3.   .
2x  (2 x )' 2
Направете подточка (в) по Правилото на Лопитал самостоятелно.

3. Още примери. (упражнение)

Пример 2. Намерете границите

sin 2 x ex ex ln x
(а) lim x0 , (б) lim x , (в) lim x  2 , (г) lim x
x x 1
2
x 1 x

3
Решение:
(а) Тъй като sin 0  0 , то дадената граница е неопределеност от вида
0 sin 2 x 0 (sin 2 x )'
и можем да приложим Лопитал: lim x0  ( )  lim x 0 
0 x 0 x'
(sin 2 x )' cos 2 x(2 x )'
lim x 0  lim x 0  lim x 0 2cos 2 x  2cos0  2 .
x' 1
Ще отбележим, че тази граница можем да намерим и по друг начин, а именно
sin u
като използваме, че lim u 0  1 (верността на това твърдение се доказва с
u
помощта на определението и свойствата на граница на функция). Имаме
sin 2 x sin 2 x sin 2 x
последователно lim x 0  lim x 0 2  2.lim x 0 2.
x 2x 2x
За да решим останалите подточки ще ни трябват някои гранични
свойства на функциите y  f ( x )  e x и y  g ( x )  ln x , които представяме в
следната таблица.

Функция Дефиниционна Граница в левия Граница в левия

област (ДО) край на ДО край на ДО
y  f ( x)  ex ДО: x  ( , ) lim x  e x  0 lim x  e x  
y  g ( x )  ln x ДО: x  (0, ) lim x 0 ln x   lim x  ln x  

Припомняме, че записът x  0 означава, че x клони към 0 със стойности, по-

големи от 0 (дясна граница).

Използвайки таблицата, опитайте се сами да решите останалите

подточки от Пример 2.

1. Неопределености, свързани с произведение на две функции.

Нека търсим границата на произведението на функциите f(x) и g(x)

когато x клони към a, lim x a f ( x ). g ( x ) . Тук единственият случай при който
възниква неопределеност е когато едната функция, да кажем f ( x ) става
много малка, lim x a f ( x )  0 , а другата, в случая g ( x ) - много голяма,
lim x  a g ( x )   .
Тогава казваме, че имаме неопределеност от вида .0 .
За да приложим Правилото на Лопитал при неопределености от този
вид, сваляме едната от двете функции в знаменател и стигаме до
 0
неопределеност или от вида или от вида .
 0
(Помислете, кои са останалите възможности за тези граници и каква ще е
границата на произведението при всяка от тези възможности)

4
 x 1
Пример 3. Намерете границата: lim x  x ln .
x 1
Решение. Лесно се проверява, че (с Лопитал, или с изнасяне на най-
x 1 x 1
високата степен на x) lim x   1 . Тъй като ln1=0, lim x x ln  .0 .
x 1 x 1
Ще запишем x в знаменателя като 1/ x, което клони към 0 при x клонящо
0
към безкрайност, така че ще стигнем до неопределеност от вида . Нея
0
ще изследваме с Правилото на Лопитал:
x 1
ln
x 1 x  1  ( 0 )  lim x  1 x  1  ( x  1) 1
lim x x ln  .0  lim x  x  : 2
x 1 1 0 x  1 ( x  1) 2 x
x
x2 2
 lim x .  2.
x 1 x 1
По аналогичен начин се решава и следващия пример, който оставяме за
самостоятелно упражнение.
x2  1
Пример 4. Намерете границата: lim x x 2 ln  .0 .
x2  1
Отг. 2