7kl 1 Celi Izrazi

ТЕМА 1
ЦЕЛИ ИЗРАЗИ
(Урок № 3 – Урок № 30)
В ТАЗИ ТЕМА СЕ ИЗУЧАВАТ:

• действия с едночлени и многочлени;
• формулите за съкратено умножение
(a ± b) 2 = a 2 ± 2ab + b 2
(a + b)(a − b) = a 2 − b 2
(a ± b)3 = a 3 ± 3a 2b + 3ab 2 ± b3
a 3 ± b3 = (a ± b)(a 2 ∓ ab + b 2 )
•методи за разлагане на многочлени на множители.
УЧЕНИЦИТЕ СЕ НАУЧАВАТ:
• да извършват действия с едночлени и многочлени;
• да прилагат формулите за съкратено умножение;
• д а опростяват изрази и да пресмятат числена стойност
на израз;
• да разлагат многочлени на множители;
• да извършват тъждествени преобразувания.
Към съдържанието
3. РАЦИОНАЛЕН ИЗРАЗ. ПРОМЕНЛИВИ
И ПОСТОЯННИ ВЕЛИЧИНИ
Аритметиката е наука за числата (целите и дробните положителни числа) и
действията събиране, изваждане, умножение и деление. В аритметиката се използ-
ват буквени означения, но те винаги представят положителни числа. Думата “арит-
метика” в превод от гръцки език означава “наука за числата”.
С изучаването на отрицателните числа и величините, които могат да се измер-
ват с числа (път, скорост, време, лица, обеми, ...), и с по-честото използване на бук
вени означения се навлиза в дял от математиката, който се нарича алгебра.
Променливи и постоянни величини

ЗАДАЧА 1 Фирма за товарни превози пресмята стойността z (лв.) на услугата по формулата
z = a + k . x, където a = 2 лв. е началната цена, x (km) е изминатият път, k (лв.)
е цената на 1 km превоз. При градски превоз k = 0,80 лв., а при извънградски
превоз k = 0,60 лв. Намерете цената на услугата:
а) при градски превоз – на 5 km; на 10 km;
б) при извънградски превоз – на 30 km; на 50 km.
Решение:
В задачата началната цена е а = 2 лв. Тогава формулата z = a + k . x приема
вида z = 2 + k . x.
а) k = 0,80 лв. z = 2 + 0,80 . x за x = 5 km z = 2 + 0,80 . 5 = 6 лв.
за x = 10 km z = 2 + 0,80 . 10 = 10 лв.
б) k = 0,60 лв. z = 2 + 0,60 . x за x = 30 km z = 2 + 0,60 . 30 = 20 лв.
за x = 50 km z = 2 + 0,60 . 50 = 32 лв.
В решената Задача 1 а) в z = 2 + 0,80 . x:
• буквата x може да приема различни стойности (изминат път, който се поръч-
ва от клиента и не зависи от формулата за z). Буквата x означава независима
променлива;
• буквата z също приема различни стойности, но те зависят от стойността на
x (цената зависи от разстоянието на превоза). Буквата z означава зависима
променлива.
О Променлива величина
Величина, означена с буква, която може да приема различни числени стойности,
се нарича променлива величина или неизвестно.
В случай а) z = 2 + 0,80 . x и в случай б) z = 2 + 0,60 . x величината а = 2 остава

една и съща. Величината, означена с буквата а, се нарича константа.
О Постоянна величина (константа)

Величина, означена с буква, която при решаване на една задача не изменя стой-
ността си, се нарича постоянна или константа.
14
Константи са и всички числа, записани с цифри. Има константи, които се
използват толкова често, че за тях се приемат постоянни означения. Такава е
константата π. Тя се използва например във формулите за лице на кръг (π . r2)
и за дължина на окръжност (2 . π . r).
В 3адача 1 величината, означена с буквата k, при градски превоз приема
една постоянна стойност (0,80 лв.), а при извънградски превоз – друга
постоянна стойност (0,60 лв.). Такава величина се нарича параметър.
О Постоянна величина (параметър)

Величина, означена с буква, която в една задача при даденo условие приема посто-
янна стойност, а при друго условие – друга постоянна стойност, се нарича параметър.
В този учебник е прието:

• с първите букви на латинската азбука – a, b, c, d, ... , k, m, n, p, q,
да се означават постоянни величини (константи и параметри);
• с последните букви на латинската азбука – x, y, z, t, ... ,
да се означават променливи величини (променливи) или неизвестни.
Рационален израз
3.a.x + b. y.z
Изрази от вида a + k .x, 4.x. y + 1, се наричат рационални изрази.
2 xy
О Изрази, в които числата са записани с букви или с цифри, свързани със

знаците на действията събиране, изваждане, умножение и деление, се
наричат рационални изрази.
Отделните числа, записани с букви или цифри, са рационални изрази.
Примери: 2; а; х; ...
Ако u = 3. a . x и v = 4.b + 1 са рационални изрази, то u +
v = 3.a .x + 4. b + 1 също е рационален израз, също е рационален
израз и т.н.
В учебника ще разглеждаме рационални изрази на променливите x, y, z, в
които участват и постоянни величини (константи и параметри).
Например 2 + k.x е рационален израз на променливата х, където 2 е
константа, k е параметър.
ЗАДАЧА 2 По шестобална система оценката K на тест се изчислява с формулата K = 2 + p .x,

където x е броят на получените точки. Намерете p, ако максималният брой точки
на теста е 100. Каква е оценката, която се получава при набрани 60 точки?
Решение:
За да се получи оценка отличен (6), (6 = 2 + p.x) намираме p от p.x = 4,
където x е максималният брой точки за теста (x = 100).
p . 100 = 4, p = (= 0,04) Тогава K = 2 + 0,04 . x.
За x = 60 K = 2 + 0,04 . 60 = 2 + 2,40 = 4,40, K = Добър (4,40).
В Задача 2 x (= 60) e независима променлива, K (= 4,40) е зависима промен

лива, 2 е константа, p (= 0,04) е параметър.
15
4. ЧИСЛЕНА СТОЙНОСТ НА ИЗРАЗ
Цял израз
Изразите 1 x2 + x – 1; 2 ; 3 ; 4 1 + ; 5
са рационални изрази, в които a е параметър, а x е променлива. Забелязваме,
че в изразите 1 , 2 и 5 няма деление с променлива – те се наричат цели
изрази.
О Цял рационален израз

Рационален израз, в който няма деление с променлива, се нарича
цял рационален израз или само израз.
ЗАДАЧА 1 (Устно) Кои от дадените изрази са цели и кои – дробни

(x и y са променливи, a и b – параметри)?
а) ; б) (b ≠ 0); в) 3 + (y ≠ 0); г) (x ≠ -1).
Отг. Изразите а) и б) са цели, в) и г) – дробни.

Числена стойност на цял израз
Aко в един рационален израз заместим променливите с дадени рационал-
ни числа, то получаваме числена стойност на този израз.
Пример: А = 2 . х2 . у - 1.
За х = -1, у = 2 числената стойност на израза А е А = 2 . (-1)2 . 2 - 1 = 4 - 1 = 3.
Ако в рационалния израз има променливи и параметри, в числената стой-
ност на израза могат да участват и параметри.
Пример: А = 2 . х2 . у - а. За х = -1, у = 2 А = 4 - а.
По изключение не само x, y и z, но и параметрите a, b, c, m, ... могат да се
разглеждат като променливи и да се търси числената стойност на израз от ви-
да А = 2 . х - а . b.
Пример: A = 2 . x - a . b. За x = 3, a = 1, b = -2 A = 2 . 3 - 1 . (-2) = 8.
О Допустими стойности (ДС) на рационален израз

Стойностите, които могат да приемат означените с букви величини в един израз,
се наричат допустими стойности (ДС) за този израз.
Допустими стойности на променливите в един цял рационален израз са

всички рационални числа. Ако един цял рационален израз има параметър
в знаменател, допустими стойности на параметъра са тези, при които
знаменателят е различен от нула.
ЗАДАЧА 2 Баща е с 30 години по-възрастен от сина си.

а) Съставете израз A за годините на бащата, ако синът е на x години.
б) На колко години е бил бащата, когато синът е бил на 10, 15, 18 години?
16
Решение:
а) Рационалният израз е A = x + 30.
б) За x = 10 A = 10 + 30 = 40. Бащата е бил на 40 години.
За x = 15 A = 15 + 30 = 45. Бащата е бил на 45 години.
За x = 18 A = 18 + 30 = 48. Бащата е бил на 48 години.
Изразът A = x + 30 е свързан с конкретна текстова задача и в него
променливата x означава годините на сина. Тази задача има смисъл само
тогава, когато x е положително цяло число и изразът (x + 30) не надвишава
възможната продължителност на човешкия живот.
ЗАДАЧА 3 Намерете числената стойност на изразите
A = (x + 1)2 и B = x2 + 2 . x + 1 за x = 2; −1; 3.
Решение:
За x = 2 A = (2 + 1)2 = 9, B = 22 + 2 . 2 + 1 = 9.
За x = −1 A = (−1 + 1)2 = 0, B = (−1)2 + 2 . (−1) + 1 = 0.
За x = 3 A = (3 + 1)2 = 16, B = 32 + 2 . 3 + 1 = 16.
Забелязваме, че изразите А и В (Задача 3) за дадените стойности на х
получават равни числени стойности.
О Тъждествено равни цели изрази

Два цели рационални израза се наричат тъждествено равни, ако за произвол-
ни стойности на променливите, допустими и за двата израза, съответните числе-
ни стойности на двата израза са равни.
В Задача 3 целите изрази А и В са тъждествено равни. Тогава можем да ги свържем
със знак за равенство независимо от това, че в тях има променлива:
A = B, т.е. (x + 1)2 = x2 + 2 . x + 1.
ЗАДАЧИ Кои от рационалните 3

Пресметнете числената стойност на целия
изрази в задачи 1 и 2 са израз:
цели (x, y са променливи, а) A = 3 . x – 2 за x = 0,1; −1;
а е параметър)? б) B = 2 . x3 – x2 + x – 1 за x = 1; −1;
1. а) 2 . a . x – 1;
в) C = . x . y − за x = 8; y = 3;
б) . x . y + . a;
г) D = 3 . (1 – 3 . x) за x = 0,5; 1,4.
в) . x2 − . x2 + 1;
4
Начертайте таблицата в тетрадките си и я
г) . попълнете.
2 а) (a + 1) . ; x 1 −1 1 2 −2 9
y 1 1 −1 2 −2 10
б) ; A = x2 – y2 ? ? ? ? ? ?
в) ; B = (x + y) . (x – y) ? ? ? ? ? ?
Можем ли да твърдим, че изразите А и В са
г) .5.a. тъждествено равни?
17
5. ЕДНОЧЛЕН. НОРМАЛЕН ВИД НА ЕДНОЧЛЕН
Едночлен. Определение
О Всеки цял рационален израз, който е произведение от постоянни и променливи
величини, се нарича едночлен на тези променливи или само едночлен.
Примери: 3xy е едночлен на променливите х и y;

7ax е едночлен на променливата х.
Едночлен е и всякa константа, параметър или променлива.
Примери: 3 е едночлен, защото 3 = 3. x 0; a е едночлен, защото a = a. x 0;
x е едночлен, защото x = 1. x1.
Прието е при записа на едночлен да се изпуска знакът за умножение “.”.
ЗАДАЧА 1 (Устно) Кои от целите изрази A, B, C, D са едночлени, ако:

A = 2x2y; B = 3x2 + yy; C = 8a2xy; D = 1 – xy?
Отг. Едночлени са изразите А и С.
Нормален вид на едночлен
Едночленът 3ay2xzx е едночлен на променливите x, y, z.
Ако • разместим множителите (разместително свойство) 3.2axxyz,
• представим произведенията от равни множители като степени
• и запишем едночлена във вида 6ax2yz,
казваме, че сме записали едночлена в нормален вид.
О Нормален вид на едночлен се нарича такова представяне на едночлена, в което:

• има само един числов множител, записан пред другите множители;
• произведението от еднакви букви е записано като степен.
Прието е редът на буквите, които са параметри или променливи, да

следва реда им в латинската азбука.
Пример: 4 y8ay2x = 4 . 8axyy2 = 32axy3, където а е параметър; x, y са
променливи;
32 е числов множител; a, x, y са буквени множители.
При представяне на един едночлен в нормален вид се използва знак за
равенство, защото се получават тъждествено равни изрази.
В следващото изложение в учебника под “равни изрази”ще разбираме “тъж-
дествено равни изрази”.
Когато един рационален израз се преобразува в тъждествено равен на него
израз, се казва, че се извършва тъждествено преобразуване.
ЗАДАЧА 2 Представете в нормален вид едночлените:

A = 3 xx2yzy; B = 4x3xy2(−2)z; C = axayz.
Решение: A = 3 xx2yzy = 3x3y2z, B = −8x4y2z, C = a2xyz
18
О Коефициент на едночлен
Числовият множител, в който може да има и параметър, в нормалния вид на ед-
ночлен се нарича негов коефициент.
Прието е коефициентът на едночлена да се записва като пръв множител.
Примери: 7x има коефициент 7; x2y има коефициент 1;
3,5xy има коефициент 3,5; −xyz има коефициент −1.
Коефициентът на едночлен може да се запише и с буква (константа или параметър).
Примери: −5mx2 има коефициент −5m; 2abx има коефициент 2ab.
Едночленът има коефициент и е едночлен на променливите x и y.
O Степен на едночлен
Сборът от степенните показатели на променливите, които участват
в едночлена, се нарича степен на този едночлен.
Примери:
Едночленът x5 е от 5-а степен.
Едночленът 2 x2y е от 3-та степен,
защото 2 + 1 = 3.
Едночленът 3ax2y5z8 е от 15-та степен.
Едночленът 5 може да се представи
като 5x0 и е от нулева степен.
ЗАДАЧА 3 Намерете нормалния вид, коефициента и степента на едночлените:

а) A = 2x33x2; б) B = −3x2y5xy3; в) C = (−2ax)33y4z.
Решение:
а) A = 2x33x2 б) B = −3x2y5xy3 в) C = (−2ax)33y4z
A = 6x5 B = −15x3y4 С = −24a3x3y4z
коефициент: 6 коефициент: –15
коефициент: −24a3
степен: 5 степен: 7 степен: 8
ЗАДАЧИ 1 Кои от следните рационални изра- 4

Определете степените на всеки от
зи са едночлени: едночлените, където a е параметър:
а) kx; 2a + x; x; a5; 2x3(−y); а) 2x2y; 3x3; x; 2xyx;
б) 1; a; x2y3(−1); xyz; 4 + x?
2 Представете в нормален вид едно- б) −1,2ax3y2; ax2y4; −22x2(−x)(−y)2.
члените:
а) 9x3xy2; 3xyzy2x; x2y3zx2z; 5 Представете в нормален вид едно
члените и намерете числената им
б) 3 x(−2)y2x; x2yx(−1); (−1)x3(−3)z.
стойност:
3 Определете коефициентите на едноч-
а) A = 3x2x2 за x = 1, x = −1, x = 2;
лените, ако x, y са променливи, a е
параметър: б) B = − ax3x2 за a = −4, x = − 3 ;
а) 7xy; x2y; −xy3; xyz; 2
в) C = xy(−x )y за x = −1, y = 0,5.
2
б) ; ; ; y.
3
19
6. СЪБИРАНЕ И ИЗВАЖДАНЕ НА ЕДНОЧЛЕНИ.
ПОДОБНИ ЕДНОЧЛЕНИ
Събиране и изваждане на едночлени
Дадени са едночлените u = 2x2 , v = −3xy.
За да съберем или извадим два едночлена, записваме ги един след друг и между
тях поставяме съответния знак: u + v = 2x2 + (−3xy), u − v = 2x2 − (−3xy).
Тъй като с буквената част на едночлените (x2 ; xy) се означават числа, записани
с букви, то при едночлените ще са в сила основните свойства на числата и
правилата за разкриване на скоби.
Тогава u + v = 2x2 + (−3xy) = 2x2 −3xy, u − v = 2x2 − (−3xy) = 2x2 + 3xy.
Изрази от вида 2x2 −3xy; 5x + xy − x + 2xy − 1 са алгебричен сбор на едночлени.
Събиране и изваждане на подобни едночлени

Едночлени от вида 2x и 3х ; 0,6xy2 и −xy2 и т.н. имат една и съща буквена
част, съдържаща променливи.
О Подобни едночлени
Два едночлена с едни и същи променливи са подобни, ако нормалният им
вид е един и същ или се различават само по коефициентите си.
Примери: 2xy и −3xy; 2ax 2yz и 4x 2yz; ...

Едночлените 6xyz и 6xyz са равни, защото са подобни и имат равни коефициенти.
Ако коефициентите на два подобни едночлена са противоположни числа,
едночлените се наричат противоположни.
Примери: 5x2 и −5x2; ax и – ax; 0,6xy2z и –0,6xy2z.
По-нататък ще предполагаме, че едночлените са записани в нормален вид.
Ще съберем и извадим два подобни едночлена, на които
коефициентите са положителни числа.
5x2 + 2x2 = ?
Ще разгледаме следната схема ►
Taзи идея ни води до резултата
5x2 + 2x2 = 7x2 .
От това равенство става ясно, че при събиране на два подобни
едночлена използваме дистрибутивното свойство на числата.
Получаваме 5x2 + 2x2 = (5 + 2) x2 = 7x2.
5x2 − 2x2 = ?
Ще разгледаме следната схема ►
Taзи идея ни води до резултата
5x2 − 2x2 = 3x2 .
От това равенство става ясно, че и при изваждане на два подобни
едночлена използваме дистрибутивното свойство на числата.
Получаваме 5x2 − 2x2 = (5 − 2) x2 = 3x2.
20 Към съдържанието
ЗАДАЧА 1 Извършете действията:
а) 7x + 2x; б) 3,6x2 + x2; в) 4x3 − x3; г) 9,5xy − 3xy.
Решение:
а) 7x + 2x = 9x б) 3,6x2 + x2 = 4,6x2 в) 4x3 − x3 = 3x3 г) 9,5xy − 3xy = 6,5xy
Ще съберем и извадим два подобни едночлена, на които

коефициентите са произволни рационални числа.
3x2 + (−5x2) = ? 3x2 − (−5x2) = ?
Като приложим правилото за разкриване на скоби и дистрибутивното
свойство на рационалните числа, получаваме:
3x2 + (−5x2) = 3x2 − 5x2 = (3 − 5) x2 * = −2x2;
3x2 − (−5x2) = 3x2 + 5x2 = (3 + 5)x2 = 8x2.
! При събиране и изваждане на подобни едночлени се получава

едночлен, подобен на дадените, с коефициент сборът или разликата
на коефициентите им.
ЗАДАЧА 2 Извършете действията u + v и u − v, ако:

а) u = 8x2 , б) u = −3x3, в) u = −2xy,
v = 9x2 ; v = 4x3 ; v = −3xy .
Решение:
а) u + v = 8x2 + 9x2 = б) u + v = −3x3 + 4x3 = в) u + v = −2xy + (−3xy) =
= 17x 2
= x3
= −2xy − 3xy = −5xy
u − v = 8x2 − 9x2 = u − v = −3x3 − 4x3 = u − v = −2xy − (−3xy) =
= −x2 = −7x3 = −2xy + 3xy = xy
Сборът на два противоположни едночлена е равен на 0.
Пример: 5x2 + (−5x2) = 5x2 − 5x2 = (5 − 5)x2 = 0 . x2 = 0.
ЗАДАЧИ Съберете едночлените (u + v): Извадете едночлените (u − v):

1 a) u = 3xz, v = –5xz; 3 a) u = 3x2, v = 3x2;
б) u = 3xz, v = 5xz; б) u = 2x, v = 2x;
в) u = 2x2y, v = −15x2y; в) u = 3ax, v = −4ax;
г) u = 21ax4, v = 9ax4; г) u = −5xy, v = 3xy;
д) u = 5ax, v = 6x.
д) u = 10y3, v = 10y3.
2 a) u = 35mxy, v = −5mxy;
4 а) u = 7ax2, v = 6ax2;
б) u = x y, v = − x y;
2 2
б) u = 100abx, v = 90abx;
в) u = mx, v = nx; в) u = −7axy2, v = 2,3axy2;
г) u = 5ax3y2, v = −7ax3y2; г) u = 5,6ax3z, v = 5ax3z;
д) u = −0,6а2xy3, v = 2,3а2xy3. д) u = −2,3x2y3, v = −4,6x2y3.
* При извършване на действията заградените изрази обикновено се пропускат.

21
7. СЪБИРАНЕ И ИЗВАЖДАНЕ НА ЕДНОЧЛЕНИ.
ПОДОБНИ ЕДНОЧЛЕНИ. УПРАЖНЕНИЕ
ЗАДАЧА 1 Ако u = –3xy и v = 5xy, покажете че u + v = v + u.

Решение:
u + v = –3xy + 5xy = 2xy
Следва, че u + v = v + u.
v + u = 5xy – 3xy = 2xy
ЗАДАЧА 2 Ако u = 6x3, v = −2x3 и w = −5x3, покажете, че (u + v) + w = u + (v + w) .

Решение:
(u + v) + w = (6x3 + (−2x3)) + (−5x3) = (6x3 − 2x3) − 5x3 = 4x3 − 5x3 = −x3
u + (v + w) = 6x3 + (−2x3 + (−5x3)) = 6x3 + (−2x3 − 5x3) = 6x3 − 7x3 = −x3
В Задачи 1 и 2 проверихме верността на комутативното и асоциативното

свойства на събирането:
u + v = v + u, (u + v) + w = u + (v + w),
където u, v, w са подобни едночлени.
ЗАДАЧА 3 Ако u = 3x, v = −2x, w = −4x, намерете:

а) u + v + w; б) u + v – w; в) u − v − w.
Решение:
a) u + v + w = б) u + v − w = в) u – v – w =
= 4xy + 3xy + (−2xy) = = 4xy + 3xy − (−2xy) = = 4xy – 3xy – (−2xy) =
= 4xy + 3xy − 2xy = = 4xy + 3xy + 2xy = = 4xy – 3xy + 2xy =
= (4 + 3 − 2)xy = 5xy = (4 + 3 + 2)xy = 9xy = (4 – 3 + 2)xy = 3xy
Изразите от вида 4xy + 3xy −2xy, 4xy + 3xy + 2xy, 4xy – 3xy + 2xy
представляват алгебричен сбор от подобни едночлени.
Всеки алгебричен сбор от подобни едночлени може да се запише с
едночлен, подобен на дадените, с коефициент, равен на алгебричния сбор на
коефициентите им.
O Приведение на подобни едночлени

Представянето на алгебричен сбор от подобни едночлени като едночлен,
подобен на тях, се нарича приведение.
Пример: 2x2 + 9x2 – 7x2 – x2 = 11x2 – 8x2 = 3x2.

Правила за приведение на подобни едночлени
Даден е числов израз, който е алгебричен сбор от подобни едночлени.
• Ако има едночлени, които не са в нормален вид, ги привеждаме в нормален вид.
• Ако има противоположни едночлени, ги унищожаваме (сборът им е 0).
• За удобство събираме едночлени с един и същи знак на коефициентите им
(можем и да разместим местата им).
• Пресмятаме до получаване на един едночлен, подобен на дадените.
22
ЗАДАЧА 4 Направете приведение:
а) A = 6x2 – 8x2 + 4x2 + x2; б) A = − 2y – 8y + 12y + 2y – 4y;
в) B = – 7xy + 3xy + 10xy − 3xy – 7xy; г) B = x2y + 3xyx – 7yx2 + xxy.
Решение:
a) A = 6x2 – 8x2 + 4x2 + x2 = б) A = −2y – 8y + 12y + 2y – 4y
= 11x2 – 8x2 = = 12y – 8y – 4y =
= 3x2 = 12y – 12y =
=0
в) B = – 7xy + 3xy + 10xy − 3xy – 7xy = г) B = x2y + 3xyx – 7yx2 + xxy =

= – 14xy + 10xy = = x2y + 3x2y – 7x2y + x2y =
= – 4xy = 5x2y – 7x2y =
= −2x2y
ЗАДАЧА 5 Намерете числената стойност на израза

A = 2,3x3 + 3,4x3 – 31x2x – 3,4xx2 + 1,7xxx за x = − .
Решение:
A = 2,3x3 + 3,4x3 – 31x2x – 3,4xx2 + 1,7xxx =
= 2,3x3 + 3,4x3 – 31x3 – 3,4x3 + 1,7x3 =
= 2,3x3 + 1,7x3 – 31x3 = 4x3 – 31x3 = −27x3
A = −27x3
За x = − A = −27 . = −27 . = 1. Отг. A = 1
В Задача 5 първо направихме приведение на подобните едночлени. Записах

ме израза А като едночлен и лесно намерихме числената му стойност.
ЗАДАЧИ 1 Намерете u + v + w, ако: 4 а) 2ax + 3ax + 10ax – 3ax – ax + 6ax;

а) u = 3xy , v = −2xy , w = 9xyy;
2 2
б) 10ax3 – 9ax3 – 10ax3 – ax3 + 5ax3;
б) u = –3x y , v = 2xx y , w = −4x yy.
3 2 2 2 3
в) x2y + x2y − x2y + x2y − x2y;
2 Ако u = 4xy, v = 3xy, w = −2xy,
г) ay + ay – ay + 1 ay + ay.
намерете: 6
а) u + v + w; б) u + v – w;
5
Намерете числената стойност на
в) u − v + w; г) u − v − w. израза:
Направете приведение: а) A = 2x − 8x + 9x − 4x за х = −2,8;
3 а) 3x – 5x + 6x + 5x – x; б) B = 6x2y + x2y + 3x2y − 4x2y − x2y
б) 7x2 + 3x2 – 6x2 – 3x2 – x2 + 6x2; за х = −2, y = 3;
в) – 2y + 7y + y − 4y + 2y − 10y; в) C = 3x32y2 − 5xy22x2 + 8xx2y2
за х = −3, y = −0,5.
г) 3xy – 8xy – xy + 9xy – 2xy + xy.
23
8. УМНОЖЕНИЕ, СТЕПЕНУВАНЕ
И ДЕЛЕНИЕ НА ЕДНОЧЛЕНИ
Умножение на едночлени
Дадени са едночлените u = 3x и v = 5x2. За да ги умножим, записваме едночлените
един след друг и ги свързваме със знака за умножение: u . v = 3x . 5x2.
Полученият едночлен 3x . 5x2 привеждаме в нормален вид и получаваме u . v = 15x3.
! Правило:
Едночлени умножаваме, като ги напишем един след 3x . 5x2 = 15x3
друг и получения едночлен приведем в нормален вид.
Примери: 2x . 7x = 2x 7x = 14x2;
−5x3 . 3xy = −5x33xy = −15x4y.
ЗАДАЧА 1 Намерете u . v, ако:

а) u = 2 xy, v = 3xy2; б) u = −2x5, v = −x2y.
Решение:
а) u . v = 2xy3xy2 = 2 . 3xxyy2 = 6x2y3 б) u . v = −2x5(−x2y) = 2x5x2y = 2x7y
ЗАДАЧА 2 Ако u = −2x, v = 3y, w = 4x2, проверете, че:

а) u . v = v . u; б) (u . v) . w = u . (v . w) = u . v . w.
Решение:
a) u . v = −2x3y = б) (u . v) . w = (−2x3y) . 4x2 =
= −2 . 3 xy = −6xy = (−2 . 3) . 4 x3y = −24x3y
v . u = 3y(−2x) = u . (v . w) = −2x . (3y4x2) =
= 3 . (−2) yx = −6xy = −2 . (3 . 4) x3y = −24x3y
Следва, че u . v = v . u. u . v . w = −2x . 3y . 4x2 =
= −2 . 3 . 4 x3y = −24x3y
Следва, че (u . v) . w = u . (v . w) = u . v . w.
Показахме, че както при числата, разместителното (комутативното) и
съдружителното (асоциативното) свойства на умножението са в сила и при
умножението на едночлени. Следователно можем да умножаваме три и повече
едночлена, независимо от това къде са поставени скобите.
Степенуване на едночлени
Умножението на равни едночлени записваме, както при числата, като степен.
Пример: 5xy3 . 5xy3 = (5xy3)2.
Като приложим правилото за степенуване на произведение, получаваме
(5xy3)2 = 5 2x2(y3)2 = 25x2y6.
! Правило:
Едночлен степенуваме, като степенуваме (5 xy3)2 = 52x2(y3)2
всеки негов множител.
24
ЗАДАЧА 3 Извършете степенуването:
а) (4x3)2; б) (2xy2)3; в) (−ax)5.
Решение:
а) (4x3)2 = 42(x3)2 = 16x6 б) (2xy2)3 = 23x3(y2)3 = 8x3y6 в) (−ax)5 = (−a)5x5 = −a5x5
Деление на едночлени
Нека x ≠ 0 и y ≠ 0. За да разделим два едночлена, свързваме ги със знака за
деление.
Пример: u = 4x3y2, v = 2x2y, u : v = (4x3y2) : (2x2y) или .
Както при числата, разглеждаме действие деление като обратно действие на
умножението.
От u : v = w (v ≠ 0) следва, че w . v = u, т.е. = 2xy, защото 2xy . 2x2y = 4x3y2.
! Правило:
При деление на два едночлена частното има:
коефициент, равен на частното от коефициентите
на делимото и делителя, и буквена част, която
се получава, като се делят степени с равни основи.
Делението е възможно, когато делителят не приема стойност нула.

Частното е едночлен, когато степенните показатели на делителя не
надминават съответните степенни показатели на делимото.
Пример: .
ЗАДАЧА 4 При x ≠ 0, y ≠ 0, извършете делението u : v, ако:

а) u = 3x2yz, v = 0,5xy; б) u = −2x4y3, v = 2xy2.
Решение:
а) б)
ЗАДАЧИ 1 Намерете u . v, ако: 4 Извършете делението u : v, ако:

а) u = 5x , v = 3x;
2
а) u = 6x3y5, v = 2x2y4, x ≠ 0, y ≠ 0;
б) u = −3x3, v = 2x2; б) u = −8ax3z7, v = −4x2z7, x ≠ 0, z ≠ 0.
в) u = 2x2, v = −3y4; 5
Намерете числената стойност на
г) u = 2xy, v = 4xy3.
израза:
2 Намерете u . v . w, ако: а) A = −2x . 5x3 + (−5x2)2 + x5 : x
а) u = 3x2, v = −2x, w = −x3;
за x = −1;
б) u = 2xy, v = −3y, w = 4x2y;
в) u = −2xy2, v = 0,2x2, w = 4y4. б) B = (−3x)2 . 2x + 6x8 : 2x5 − 6x . 2x2
за ;
3 Извършете степенуването:
а) (−3x)2; б) (2x2y)3; в) C = xy . 3x2y3 − 5x3y4 − 4x5y6 : x2y2
в) (−3xy2)3; г) (−2x7y3)4. за x = 2, y = −0,5.
25
9. МНОГОЧЛЕН. НОРМАЛЕН ВИД
НА МНОГОЧЛЕН
ЗАДАЧА 1 Направете приведение:
а) 2x2y – 3x2y – 2x2y – x2y + 6x2y; б) 3xy2 − 3xy + 2xy + 5y.
Решение:
a) 2x2y – 3x2y – 2x2y – x2y + 6x2y = б) 3xy2 − 3xy + 2xy + 5y =
= −4x2y + 6x2y = 2x2y = 3xy2 − xy + 5y
Забелязваме, че:
• в Задача 1 а) събираемите са подобни едночлени и сборът им е 2x2y, т.е. е
едночлен;
• в Задача 1 б) не всички събираеми са подобни едночлени и сборът им не е едночлен.
Изразът 3xy2 − xy + 5y е алгебричен сбор от едночлени и се нарича многочлен.
О Многочлен
Алгебричен сбор на едночлени се нарича многочлен (полином).
Едночленът също е многочлен.
Примери: 2x + 3y;
3x2 + xy + (−1) = 3x2 + xy – 1;
6ax3 + (−5x2) + axy + 4 = 6ax3 – 5x2 + axy + 4.
Едночлените, които образуват многочлена, се наричат членове на многочлена.
Многочленът е едночлен, ако има само един член; двучлен, ако има два члена;
тричлен, ако има три члена.
Нормален вид на многочлен

В Задача 1 б) даденият многочлен 3xy2 − 3xy + 2xy + 5y е четиричлен.
След като направихме приведение на двата му подобни члена (−3xy + 2xy),
получихме тъждествено равен на него тричлен, в който няма подобни едночлени
(3xy2 − xy + 5y). За такъв многочлен казваме, че е в нормален вид.
! Един многочлен е в нормален вид, ако всички едночлени в него

са в нормален вид и няма подобни едночлени.
ЗАДАЧА 2 В нормален вид ли са многочлените:

а) 6x3 – 3x2 + 5x + 4; б) 2x2y – 1 + 6xy2 + xy2; в) 3x3 + 2 – 3x22y?
Решение:
а) Да, защото всички членове са в нормален вид и няма подобни едночлени.
б) Не, защото два от членовете му са подобни едночлени (6xy2, xy2).
в) Не, защото има членове, които не са в нормален вид (– 3x22y).
Прието е многочлен, който съдържа само една променлива и е в

нормален вид, да се подрежда по намаляващите степени на
променливата: x3, x2, x1, x0 (Задача 2-а)).
26
О Коефициенти на многочлен
Коефициентите на членовете на многочлен в нормален вид се наричат
коефициенти на многочлена.
Пример: Многочленът 6x3 – 3x2 + 5x + 4 е сбор от едночлените

6x3 + (– 3x2) + 5x + 4 и има коефициенти 6; −3; 5; 4.
4 е коефициент в едночлена 4x0 = 4 . 1 = 4 и се нарича
свободен член.
ЗАДАЧА 3 Приведете в нормален вид многочлена:

а) u = 4x2 + 5x – 3x2 – 3 – 3x; б) v = 3x2 – 7x + 3 + 5x – 4x2.
Решение:
а) u = 4x2 + 5x – 3x2 – 3 – 3x = x2 + 2x – 3 б) v = 3x2 – 7x + 3 + 5x – 4x2 = −x2 – 2x + 3
Забелязваме, че в Задача 3 многочленът v = −x2 – 2x + 3 е сбор от едночлени,

които са противоположни на членовете на многочлена u = x2 + 2x – 3. Такива
многочлени наричаме противоположни.
Пример: Многочлените 2x – 3y и −2x + 3y са противоположни.
О Степен на многочлен
Най-високата от степените на членовете в нормалния вид на един многочлен се
нарича степен на многочлена.
Примери: x2 + 2x – 3 е от втора степен, защото x2 е членът с най-висока

степен (2).
2x5y – xy + 5 е от шеста степен, защото 2x5y е членът
с най-висока степен (5 + 1 = 6).
3ax8 + 8ax5 + axy −1 е от осма степен (относно x), защото
3ax8 е членът с най-висока степен (8).
ЗАДАЧИ 1 Дадени са многочлените 3 Определете степента на

A = −x5 + 2x4 – 5x3 – x + 1,5; многочлените:
B = 7x6 – 2,5x5 – 2x3 + 4x2 – x – 1. a) 3x4 – x + 5;
За всеки от многочлените А и В б) y – x2y3 + x5y – 1;
отговорете на въпросите:
в) 10x8 – 2x6 + x5y5 – xy + 2;
а) Колко члена има?
г) 5x2y3 − 3xy4 + 5x2y2 − 7.
б) От коя степен е?
в) Кой e коефициентът на члена от 4 Подредете многочлените по нама
втора степен? ляващата степен на променливата
г) Има ли свободен член? и напишете коефициентите на чле-
2 Приведете в нормален вид: новете от втора степен:
а) 3 + 2x – 7 – 21x + x – 3; а) 2x2 – x + 3x4 + 2x3 −1;
б) ax – 3 + 2ax2 – 5 + x + 2x; б) 1,5y6 – y + 0,5y3 – y2 + 8;
в) 2y – x + y – 3x + 1 + x + y; в) 3x7 – 2x + x5 – 2,5x4 + x3 – 1;
г) 5xy – x2 + xy – 5x2 + x2 – xy – 1. г) 2x3 – 5x4 + 4x5 – x3 – 3x2 – 1 + 2x5.
27
10. СЪБИРАНЕ И ИЗВАЖДАНЕ
НА МНОГОЧЛЕНИ
! Многочлени се събират и изваждат по правилата за събиране и изваждане на

едночлени. Прилагаме правилата за разкриване на скоби.
ЗАДАЧА 1 Дадени са многочлените u = 2x2 + x + 1, v = 3x − 1, w = x2 − x.

Намерете:
а) u + v; б) u − v; в) u + v − w.
Решение:
a) u + v = б) u − v = в) u + v − w =
= (2x2 + x + 1) + (3x − 1) = = (2x2 + x + 1) − (3x − 1) = =(2x2 + x + 1) + (3x − 1) − (x2 − x) =

= 2x2 + x + 1 + 3x − 1 = = 2x2 + x + 1 − 3x + 1 = = 2x2 + x + 1 + 3x − 1 − x2 + x =

= 2x2 + 4x = 2x2 − 2x + 2 = x2 + 5x
Разликата на два многочлена се свежда до сбор, след като умалителят се
замени с противоположния му многочлен.
Пример: ( 2x2 + x + 1) − (3x − 1) =

= 2x2 + x + 1 + (− 3x + 1) =
= 2x2 + x + 1 − 3x + 1.
ЗАДАЧА 2 Разкрийте скобите и направете приведение:

а) (2x2 − 4xy − y) − (−x2 + xy) + (3x2 + y);
б) 1 − (15xy − y) − (5 − (2xy − 1) + y).
Решение:
а) (2x2 − 4xy − y) − (−x2 + xy) + (3x2 + y) =
= 2x2 − 4xy − y + x2 − xy + 3x2 + y = 6x2 − 5xy
б) 1 − (15xy − y) − (5 − (2xy − 1) + y) =
= 1 − 15xy + y − (5 − 2xy + 1 + y) =
= 1 − 15xy + y − 5 + 2xy − 1 − y = −13xy − 5
ЗАДАЧА 3 Пресметнете числената стойност на израза:

A = 3x2 − y2 + 5xy − (x2 − 2xy) − (2x2 − 5xy − y2), ако x = − , y = − .
Решение:
Записваме израза като многочлен и правим приведение:
A = 3x2 − y2 + 5xy − x2 + 2xy − 2x2 + 5xy + y2 =
= 3x2 − 3x2 + 12xy = 12xy
A = 12xy.
За x = − , y=− A = 12 . . = 6.
28
ЗАДАЧА 4 Покажете, че стойността на израза
A = 4x2 + y2 − (3x2 + 2xy + 5) − (x2 − 2xy + y2)
не зависи от стойността на променливите в него.
Решение:
A = 4x2 + y2 − (3x2 + 2xy + 5) − (x2 − 2xy + y2) =
= 4x2 + y2 − 3x2 − 2xy − 5 − x2 + 2xy − y2 =
= 4x2 − 4x2 − 5 = −5
За всяка стойност на x и y A = −5.
ЗАДАЧА 5 Покажете, че изразът A = 2x2 − 5x + 3 − (x2 − 5x − 1)

приема положителни стойности за всяка стойност на x.
Решение:
A = 2x2 − 5x + 3 − (x2 − 5x − 1) =
= 2x2 − 5x + 3 − x2 + 5x + 1 =
=x2 + 4
Изразът x2 + 4 > 0 за всяка стойност на x.
ЗАДАЧА 6 Намерете най-малката стойност на израза

A = 4x2 − 5x + 4 − (2x2 − 3x) + (−x2 + 2x − 1).
Решение:
A = 4x2 − 5x + 4 − (2x2 − 3x) + (−x2 + 2x − 1) =
= 4x2 − 5x + 4 − 2x2 + 3x − x2 + 2x − 1 =
=x2 + 3
Най-малката стойност на израза А е 3 и се получава при x = 0.
ЗАДАЧИ 1 Съберете многочлените u и v: б) B = 2x2y − 3x − (2x2y + y) + (−10x + 2y)

a) u = 2x2 − x + 5, v = x − 1; за x = 1 , y = −1 .
б) u = 4x2y − 3x + 4, v = −x2y − x − 3. 3
5 Покажете, че стойността на изра
2 Намерете u − v, ако: за не зависи от стойността на про
а) u = 2x2 − x3 + x, v = x3 + 1 − x; менливите в него:
б) u = 7a2x − ax2 + 1, v = −4a2x + ax2 + 1. а) A = −7xy + 3x − (1 − 7x) + (7xy − 10x − 9);
3 Разкрийте скобите и направете б) B = 3x3 − 5x + 4 − (x3 − 7x) − (2x3 + 2x).
приведение:
6 Намерете най-малката стойност на
а) (2x2 − 3y2) + (x2 − y2 + 1) − (2x2 − 3y2 + 5); израза
б) 9x − (7x − 3x − (x − 1) + (x − 2)).
2 2 2
A = 3y4 − (3y2 + 2y + 1) − (3y4 − 5y2 − 2y).
4 Пресметнете числената стойност на 7 Намерете най-голямата стойност на
израза: израза
а) A = 15x2 + x − (5x2 − 4x) − (6x2 + 5x − 2) A = 9y3 − (2y3 − 3y2 + 5) + (−7y3 − 8y2 − 9).
за x = − ;
29
11. УМНОЖЕНИЕ НА МНОГОЧЛЕН
С ЕДНОЧЛЕН
Умножение на едночлен с двучлен
a (b + c) = ? (b + c) a = ?
Знаем, че разпределителното (дистрибутивното) свойство на рационалните числа е
a . (b + c) = a . b + a . c или (b + c) . a = b . a + c . a.
Ако a, b и c означават едночлени, тези равенства показват как трябва да
умножаваме едночлен с двучлен и двучлен с едночлен.
Примери: 5 . (x + y) = 5 . x + 5 . y (= 5x + 5y); a . (b + c) = a . b + a . c
(x + y) . 5 = x . 5 + y . 5 (= 5x + 5y).
ЗАДАЧА 1 Извършете умножението:

а) 2 . (3x + y); б) x . (2x + 3y);
в) −3 . (2x2 + y2); г) −3xy . (2x2 + 3y2).
Решение:
a) 2 . (3x + y) = 2 . 3x + 2 . y = 6x + 2y
б) x . (2x + 3y) = x . 2x + x . 3y = 2x2 + 3xy
в) −3 . (2x2 + y2) = −3 . 2x2 + (−3) . y2 =
= −3 . 2x2 − 3 . y2 = −6x2 − 3y2
г) −3xy . (2x2 + 3y2) = −3xy . 2x2 − 3xy . 3y2 = −6x3y − 9xy3
• В Задача 1-в) изразът в карето обикновено не се пише
и задачата се решава както условие г).
• Знакът за умножение “.” може да се изпуска.

а) 5x(x2 − y); б) 5x(−x2 + y).
Решение:
а) 5 x(x2 − y) = б) 5x(−x2 + y) =
= 5xx2 − 5xy = 5x3 − 5xy = 5x(−x2) + 5xy = −5x3 + 5xy
• Решението на Задача 2-а) се обосновава с равенството

a(b − c) = a(b + (−c)) = ab + a(−c) = ab − ac.
• В условие б) изразът в карето обикновено не се пише.

а) (x2 + 3x) . 2; б) (x3 − xy) . 3x.
Решение:
а) ( x2 + 3x) . 2 = б) (x3 − xy) . 3x =
= x2 . 2 + 3x . 2 = 2x2 + 6x = 3x . (x3 − xy) = 3x4 − 3x2y
В Задача 3-б) за удобство използвахме комутативното свойство на умножението.
Умножение на едночлен с многочлен
a . (b + c + d) = ? (b + c + d) . a = ?
Като използваме дистрибутивното свойство на рационалните числа, получаваме
a(b + c + d) = a((b + c) + d) = a(b + c) + ad = ab + ac + ad, т.е.
a(b + c + d) = ab + ac + ad.
Ако a, b, c и d са едночлени, това равенство показва правило за умножение на едночлен
с многочлен.

а) 2 (x2 + x + y); б) x (2x3 + x2 − 3x + 1).
Решение:
а) 2 ( x2 + x + y) = б) x (2x3 + x2 − 3x + 1) =
= 2x2 + 2x + 2y = x . 2x3 + x . x2 − x . 3x + x . 1 =
= 2x4 + x3 − 3x2 + x
! Правило за умножение на едночлен с многочлен

Умножаваме едночлен с многочлен, като:
• умножим едночлена с всеки член на многочлена и
• получените едночлени съберем.
Прието е полученият сбор да се приведе в нормален вид.
ЗАДАЧА 5 Приведете в нормален вид изразите:

а) 2x(x2 − 3x + 1) − (x − 6)x2; б) xy(3x + y) − 3y(x2 + xy + y − 2).
Решение:
a) 2 x(x2 − 3x + 1) − (x − 6) x2 = б) xy(3x + y) − 3y(x2 + xy + y − 2) =
= 2x(x2 − 3x + 1) − x2 (x − 6) = = 3x2y + xy2 − 3x2y − 3xy2 − 3y2 + 6y =
= 2x3 − 6x2 + 2x − x3 + 6x2 = = −2xy2 − 3y2 + 6y
= x3 + 2x
ЗАДАЧИ 1 Извършете умножението: б) 70x . ;

а) 6 . (3x − 5y − 4);
2
(2x2 − 3y2 + 1) . 7; в) 2xy2 . (x2y + 2xy − 1);

б) 7 . (2x − 3y + 5z);
г) −3x2y . .
(5a − 4b + c) . 9;
в) (−1) . (x + y);
3 Приведете в нормален вид
изразите:
(x + y) . (−1);
а) 7x(x + 2) − 2(x2 + 3x − 1);
г) −
3 . (2x2 − 3y + 5);
(xy − x2 + y2) . (−2). б) 2x2(x2 + 5x) − 3x(x2 + 2x − 1);
2 Извършете умножението: в) 3xy(x + y − 1) − x(3xy + 2y2 − 5y);
a) −5 . ; г) x2(y2 + x − 1) − y2(x2 + 1).
Към съдържанието 31
12. УМНОЖЕНИЕ НА МНОГОЧЛЕН
С МНОГОЧЛЕН
Умножение на двучлени
(a + b) . (c + d) = ? (a + b) (c
+ d) =
Aко означим с u двучлена c + d, т.е. u = c + d, и u
= (a + b) u = au + bu =
приложим правилото за умножение на едночлен
= a (c + d) + b (c + d) =
с многочлен, получаваме
= ac+ad+bc+bd.
! Правило
(a + b) (c + d) =
Двучлени умножаваме, като всеки член на единия
двучлен умножим с всеки член на другия двучлен и
съберем получените едночлени. = ac+ad+bc+bd

a) (x + 4) (x + 1); б) (x − 2) (x + 3); в) (2x − 3) (x − 4).
Решение:
a) (x + 4) (x + 1) = б) (x − 2) (x + 3) = в) (2x − 3) (x − 4) =
= x (x + 1) + 4 (x + 1) = = x (x + 3) − 2 (x + 3) = = 2x (x − 4) − 3 (x − 4) =
= x2 + x + 4x + 4 = = x2 + 3x − 2x − 6 = = 2x2 − 8x − 3x + 12 =
= x2 + 5x + 4 = x + x − 6
2
= 2x2 − 11x + 12

а) (x2 + 3) (2x − 3); б) (3x3 − 2) (x3 + 1); в) (2x − 3y) (x − y).
Решение:
a) (x2 + 3) (2x − 3) = б) (3x3 − 2) (x3 + 1) = в) (2x − 3y) (x − y) =
= x2 (2x − 3) + 3 (2x − 3) = = 3x3 (x3 + 1) − 2 (x3 + 1) = = 2x (x − y) − 3y (x − y) =
= 2x3 − 3x2 + 6x − 9 = 3x6 + 3x3 − 2x3 − 2 = = 2x2 − 2xy − 3xy + 3y2 =
= 3x6 + x3 − 2 = 2x2 − 5xy + 3y2
В решението на Задачи 1 и 2 редът в оцветената лента е помощен, за да ни

предпазва от грешки, но може и да не се пише.
Умножение на многочлени
(a + b) (m + n + p) = ? (a + b + c) (m + n + p) = ? …
Правилото за умножение на двучлени е в сила и при умножение на многочлени с
повече членове:
(a + b) (m + n + p) = (a + b) u = au + bu =

u = a (m + n + p) + b (m + n + p) =
= am+an+ap+bm+bn+bp.
32
! Правило за умножение на многочлен с многочлен
Многочлени умножаваме, като всеки член на единия многочлен умножим с
всеки член на другия многочлен и съберем получените многочлени.
(a + b) (m + n + p) = a m + a n + a p + b m + b n + b p
При умножаване на многочлени полученото произведение също е

многочлен, който привеждаме в нормален вид.
При прилагане на правилото за умножение на многочлен с многочлен
могат да се избегнат грешки, като запишем умножението на всеки член на
първия многочлен с втория многочлен и сведем решението на задачата до
умножение на едночлен с многочлен.

a) (x − 5) (x2 + x + 1); б) (2x − y − 1) (x − 2y + 1).
Решение:
a) (x − 5) (x2 + x + 1) = б) (2x − y − 1) (x − 2y + 1) =
= x (x2 + x + 1) − 5 (x2 + x + 1) = = 2x (x − 2y + 1) − y (x − 2y + 1) − 1 (x − 2y + 1) =
= x3 + x2 + x − 5x2 − 5x − 5 = = 2x2 − 4xy + 2x − xy + 2y2 − y − x + 2y − 1 =
= x3 − 4x2 − 4x − 5 = 2x2 − 5xy + 2y2 + x + y − 1
ЗАДАЧА 4 Даден е изразът A = (x2 − 3) (x2 + 2x − 5).

а) Извършете умножението и представете получения многочлен в нормален вид.
б) Определете степента на многочлена.
в) Определете коефициента на члена от втора степен и свободния член.
Решение:
a) A = (x2 − 3) (x2 + 2x − 5) =
= x2 (x2 + 2x − 5) − 3 (x2 + 2x − 5) =
= x4 + 2x3 − 5x2 − 3x2 − 6x + 15 = x4 + 2x3 − 8x2 − 6x + 15
б) Многочленът А е от четвърта степен.
в) Коефициентът на члена от втора степен е (−8), а свободният член е 15.
ЗАДАЧИ Извършете умножението: 4 Извършете умножението и намере-

1 а) (3x + 2)(x − 4); б) (2x − 5)(x + 3); те числената стойност на израза:
в) (3y − 2)(y − 6); г) (2y − 7)(3y − 2). а) A = (2x − 3) (4x2 + 6x + 9) за x = − 1 ;
2
2 a) (3x2 − 5) (x + 4);
б) B = (9x − 6x + 4) (3x + 2) за x = − 1 .
2
б) (2x3 − x) (x2 − 3); 3
в) (5x − 2y) (xy + 3); 5 Даден е изразът A = (x3 − 1)(2x3 − 3x + 7).
г) (3x2y − 5y2) (xy − 2x). а) Извършете умножението.
б) Определете степента на много-
3 a) (a − 3) (a2 + 3a + 9); члена.
б) (2a − 5) (a2 − a − 2); в) Определете коефициента на чле-
в) (3a − 2b + 5) (3a + 2b − 5); на от четвърта степен.
г) (a2 − ab + 3) (a2 − ab − 3). г) Определете свободния член.
33
13. УМНОЖЕНИЕ НА МНОГОЧЛЕН С МНОГОЧЛЕН.
УПРАЖНЕНИЕ
ЗАДАЧА 1 Ако u = 2x − 3 и v = x2 − x + 5, намерете:
а) u v ; б) v u.
Решение:
a) u v = (2x − 3) (x2 − x + 5) = б) v u = (x2 − x + 5) (2x − 3) =
= 2x (x2 − x + 5) − 3 (x2 − x + 5) = = x2(2x − 3) − x (2x − 3) + 5(2x − 3) =
= 2x3 − 2x2 + 10x − 3x2 + 3x − 15 = = 2x3 − 3x2 − 2x2 + 3x + 10x − 15 =
= 2x3 − 5x2 + 13x − 15 = 2x3 − 5x2 + 13x − 15
При решаване на Задача 1 показахме, че комутативното свойство
на умножението е в сила и при многочлените.
uv =vu
ЗАДАЧА 2 Ако u = x + 1, v = x − 2, w = x + 3, намерете:

а) u (v w); б) (u v) w.
Решение:
a) u (v w) = б) (u v) w =
= (x + 1) ((x − 2) (x + 3)) = = ((x + 1) (x − 2)) (x + 3) =
= (x + 1) (x (x + 3) − 2 (x + 3)) = = (x (x − 2) + 1 (x − 2)) (x + 3) =
= (x + 1) (x2 + 3x − 2x − 6) = = (x2 − 2x + x − 2) (x + 3) =
= (x + 1) (x2 + x − 6) = = (x2 − x − 2) (x + 3) =
= x (x2 + x − 6) + 1 (x2 + x − 6) = = x2 (x + 3) − x (x + 3) − 2 (x + 3) =
= x3 + x2 − 6x + x2 + x − 6 = = x3 + 3x2 − x2 − 3x − 2x − 6 =
= x3 + 2x2 − 5x − 6 = x3 + 2x2 − 5x − 6
При решаване на Задача 2 показахме, че асоциативното свойство на

умножението е в сила и при многочлените.
u (v w) = (u v) w = u v w
Това свойство ни подсказва правило за умножаване на повече от два многочлена.
ЗАДАЧА 3 Извършете умножението (x + 2) (x2 − x + 1) (x − 2).

Решение:
(x + 2) (x2 − x + 1) (x − 2) = (x
+ 2) (x − 2) (x2 − x + 1) =
= (x2 + 2x − 2x − 4) (x2 − x + 1) =
= (x2 − 4) (x2 − x + 1) =
= x2 (x2 − x + 1) − 4 (x2 − x + 1) =
= x4 − x3 + x2 − 4x2 + 4x − 4 =
= x4 − x3 − 3x2 + 4x − 4
34
ЗАДАЧА 4 Извършете умножението (x2 − 3x + 2) (x2 + 3x + 2).
Решение:
(x2 − 3x + 2) (x2 + 3x + 2) =
= x2 (x2 + 3x + 2) − 3x (x2 + 3x + 2) + 2 (x2 + 3x + 2) =
= x4 + 3x3 + 2x2 − 3x3 − 9x2 − 6x + 2x2 + 6x + 4 =
= x4 − 5x2 + 4

A = (3x − 5) (x + 2) − (x − 3) (x − 4) за x = 1 .
2
Решение:
A = (3x − 5) (x + 2) − (x − 3) (x − 4) =
= 3x (x + 2) − 5 (x + 2) − (x (x − 4) − 3 (x − 4)) =
= 3x2 + 6x − 5x − 10 − (x2 − 4x − 3x + 12) =
= 3x2 + 6x − 5x − 10 − x2 + 4x + 3x − 12 =
= 2x2 + 8x − 22
За x = 1 A = 2 . 1 + 8 . 1 − 22 = 1 + 4 − 22 = 1 − 18 = −17 1 .
2 4 2 2 2 2
ЗАДАЧА 6 Намерете най-малката стойност на израза A и стойността на x, за която тя се

получава, ако A = (x2 − 3) (x4 + 3x2 + 9).
Решение:
A = (x2 − 3) (x4 + 3x2 + 9) =
=x2 (x4 + 3x2 + 9) − 3 (x4 + 3x2 + 9) =
=x 6 + 3x 4 + 9x 2 − 3x 4 − 9x 2 − 27 = x6 − 27, A = x6 − 27
За да приеме изразът x6 − 27 най-малка стойност, трябва x6 да бъде най-малко.
x6 ≥ 0 за всяка стойност на х и най-малката му стойност се получава при x = 0.
Тогава най-малката стойност на А е −27.
ЗАДАЧИ 1 Извършете умножението и намерете б) 2x (x − 2) − (x + 5) (x − 3);

коефициента на члена от втора сте- в) x2 (x2 − 3) − (x + 1) (x3 + 5);
пен в получения многочлен: г) (3x − y) (x − 2) − (x + y) (x − y).
а) (x + 3) (x2 − 5x + 4); 4 Намерете числената стойност на
б) (x2 + 5) (x2 − 3x − 2); изразите:
в) (x + 2) (x2 − x); а) A = (x + 5) (x − 2) − (x + 3) (x − 4) + 4x
г) (x2 − 7x + 2) (3x − 4). за x = − 7 ;
2 Извършете умножението: 8
а) (x + 2) (x − 2) (x2 + 4); б) B = (x + 3) (x2 − 1) − (x − 5) (x3 + 4)
2
б) (2x − 3) (2x + 3) (4x2 + 9); за x = −2.

в) (x2 + 3) (x2 − 3) (x4 + 9); 5 Извършете умножението и намерете
г) (xy − 5) (xy + 5) (x2y2 + 25). най-малката стойност на изразите:
3 Приведете в нормален вид изразите: a) A = (3a − 4) (3a + 4);
а) (x − 2) (x + 1) − (x + 3) (x + 5); б) B = (x2 + 2) (x4 − 2x2 + 4).
35
14. ТЪЖДЕСТВЕНИ ИЗРАЗИ
При действията с многочлени въведохме понятията тъждествено

равни рационални изрази и тъждествено преобразуване. Тези понятия
използвахме при правилата за действия с многочлени и при привеждането
на многочлени в нормален вид.
Примери: 3 xy + 7 xy = 10 xy ; 2 xy . 3 xy = 6 x 2 y 2 .
Изразите (3 xy + 7 xy ) и (10xy ) са тъждествено равни, защото за произволни
стойности на променливите x и y те получават равни числени стойности.
Примери: за x = 1, y = 0 3 xy + 7 xy = 0 и 10xy = 0;
за x = 1, y = 1 3 xy + 7 xy = 10 и 10xy = 10.
О Равенство, двете страни на което са тъждествено равни изрази, се нарича

тъждество.
!
Основни
тъждества: u +v = v+u
(u + v) + w = u + (v + w)
u . v = v .u
(u . v). w = u .(v . w)
u.(v + w) = u.v + u.w
За записване на тъждества ще използваме буквите на латинската азбука.

Уговаряме се буквите a, b, c, ... , x, y, z, u, v, w да означават променливи
величини или многочлени. Когато е дадено равенство, свързващо два израза,
има две възможности: то или е тъждество, или не е тъждество. Има различни
начини да установим коя от тези възможности е изпълнена.
ЗАДАЧА 1 Покажете, че равенството ( x + 2)( x − 3) = x( x − 1) − 6 е тъждество.

Решение:
Изразите u и v имат един и същ
( x + 2)( x − 3) = x( x − 1) − 6
нормален вид x2 - x - 6, от което
u v следва, че за всяка стойност на х
u = ( x + 2)( x − 3) = x 2 + 2 x − 3 x − 6 = x 2 − x − 6 получават равни числени стойности.
Изразите u и v са тъждествено равни
v = x( x − 1) − 6 = x 2 − x − 6
и равенството u = v е тъждество.
ЗАДАЧА 2 Покажете, че равенството ( x − 1)( x 2 − x − 2) = ( x + 2)( x 2 − 1) не е тъждество.

Решение:
I начин: С даване на конкретни стойности на х в равенството.
Заместваме променливата x в лявата и дясната страна с конкретни
стойности и сравняваме получените резултати.
За x = 1 се получава 0 = 0 ; за x = −1 се получава 0 = 0 ; за x = 0 се
получава 2 ≠ -2.
Тъй като при x = 0 лявата и дясната страна имат различни числени стойности,
правим извод, че равенството не е тъждество.
36
II начин: С прилагане на правилата за действия с многочлени.
Привеждаме двете страни на равенството в нормален вид:
,,
..
Получихме, че двете страни на равенството се преобразуват в многочлени, които
имат различен нормален вид. Следва, че равенството не е тъждество.
III начин: С преобразуване разликата на двата израза.
Ако разликата на двата израза се окаже равна на 0, ще следва, че те са
тъждествено равни и равенството е тъждество.
Получихме, че разликата на двата израза не е тъждествено равна на 0.

Следва, че равенството не е тъждество.
Да сравним трите начина. Първия начин използваме само когато искаме
да докажем, че едно равенство не е тъждество. Достатъчно е да намерим само
една стойност на променливата, за която двата израза имат различна числена
стойност, за да твърдим, че даденото равенство не е тъждество. По този начин
не може да се докаже, че равенството е тъждество.
Вторият и третият начин винаги водят до отговор на въпроса тъждество
ли е дадено равенство, или не.
ЗАДАЧА 3 Докажете тъждеството ( x 2 − x)( x + 1) = ( x − 1)( x 2 + x) .

Решение: ( x 2 − x)( x + 1) = ( x − 1)( x 2 + x)

u v
Означаваме изразите от двете страни на равенството с u и v. Преобразуваме всеки от тях.
I начин: II начин:
2 3 2 2 3
u = ( x − x)( x + 1) = x + x − x − x = x − x
v = ( x − 1)( x 2 + x) = x 3 + x 2 − x 2 − x = x3 − x
Получихме, че изразите u и v имат един и същ нормален вид u = v ,
т.е. са тъждествено равни изрази. Следва, че равенството е тъждество.
ЗАДАЧИ Проверете тъждество ли е равенството: 8 x 2 − 3 x − 4 = ( x + 1)( x − 4) ;

1 (a + 5)(a − 1) = a(a − 1) + 5a − 1 ; 9 6 − ( x + 3)( x + 2) = − x( x + 5) ;
2 p( p + 3) − p − 3 = ( p + 3)( p − 1) . 2
10 (2 − y )( y − 2) = 4( y − 1) − y ;
Докажете, че равенството не е тъждество: 11 3 x( x − 5) − ( x − 1) = x(3 x − 1) − 15 x + 1;
3 5( x − 3) − x = 3( x − 5) ; 12 (3x − 1)(1 − x) = 3x(1 − x) − (1 − x) ;
4 ( x + 1)( x − 5) = x 2 − 4( x + 1) ; 13 (b + 5)(b − 1) − b(b + 2) = 2b − 5 ;
5 2( x + 3) − x = x + 4 . 14 (u + v)(u − v) − u (u + 2v) = −v(2u + v);
Докажете тъждествата: 2
15 (a + 5a)(2 − a − a ) =
2
3
6 3 + a = 3(2a + 1) − 5a ; = −a (a + 6) − a (3a − 10) ;
2 2
2
7 ( x − 1)( x − 2) = x − 3x + 2 ; 16 (m + n)(m + n) = m + 2mn + n .
37
15. ТЪЖДЕСТВАТА (a ± b) 2 = a 2 ± 2ab + b 2
ЗАДАЧА 1 Докажете тъждествата:

(1) (a + b) 2 = a 2 + 2ab + b 2 ; (2) (a − b) 2 = a 2 − 2ab + b 2 .
Решение:
(a+ b) 2 = a2 ab
+2 +b2 − b) 2 = a2
( a ab
−2 b2
+
u v u v
2
u = (a + b) = (a + b)(a + b) = u = (a − b) 2 = (a − b)(a − b) =
= a 2 + ab + ab + b 2 = = a 2 − ab − ab + b 2 =
= a 2 + 2ab + b 2 = a 2 − 2ab + b 2
v = a 2 + 2ab + b 2 v = a 2 − 2ab + b 2
Следва, че u = v , т.е. равенството (1) Следва, че u = v , т.е. равенството (2)
е тъждество. е тъждество.
Тъждествата от Задача 1 обосновахме, като използвахме знанията за степени и
действия с многочлени. Тъждествата (1) и (2) са верни за всяка стойност на а и b и
са известни като формули за съкратено умножение.
! Формули за съкратено умножение: (а + b)2 = a2 + 2ab + b2,

(а – b)2 = a2 – 2ab + b2.
ЗАПОМНЕТЕ!
(1) (a + b) 2 = a 2 + 2 a b + b 2 , 2
(2) (a − b) 2 = a − 2 a b + b .
2
I II I I II II I II I I II II
Квадратът на сбор от два израза a и b е Квадратът на разлика от два израза a и b е
равен на квадрата на първия израз плюс равен на квадрата на първия израз минус
удвоеното произведение на I и II израз, удвоеното произведение на I и II израз,
плюс квадрата на втория израз. плюс квадрата на втория израз.
Записваме схематично: Четем:

(I + II)2 = I2 + 2.I.II + II2 (първото + второто)2 =
= първото2 + 2 пъти първото . второто + второто2
(I – II)2 = I2 – 2.I.II + II2 (първото − второто)2 =
= първото2 − 2 пъти първото . второто + второто2

а) ( x + y ) 2 ; ( x − y ) 2 ; б) ( x + 5) 2 ; ( x − 5) 2 .
Решение:
а) ( x + y ) 2 = x 2 + 2 xy + y 2 б)
2 2 2
( x − y ) = x − 2 xy + y
38
а) (1 + 2 x) 2 ; (1 − 2 x) 2 ; б) (3a + 5b) 2 ; (3a − 5b) 2 .
Решение:
а) (1 + 2 x) 2 = 12 + 2 .1. 2 x + (2 x) 2 = 1 + 4 x + 4 x 2
(1 − 2 x) 2 = 12 − 2 .1. 2 x + (2 x) 2 = 1 − 4 x + 4 x 2
б) (3a + 5b) 2 = (3a ) 2 + 2 . 3a . 5b + (5b) 2 = 9a 2 + 30ab + 25b 2
(3a − 5b) 2 = (3a ) 2 − 2 . 3a . 5b + (5b) 2 = 9a 2 − 30ab + 25b 2
ЗАДАЧА 4 Опростете изразите:

а) ( x + 3) 2 − (1 − x) 2 ; б) (2 x + 3) 2 − 2( x − 5) 2 − x(2 x + 7).=
Решение: = (2 x) 2 + 2 . 2 x . 3 + 32 − 2( x 2 − 2 . x . 5 + 5
а) ( x + 3) − (1 − x) = x + 2 . x . 3 + 3 − (1 − 2 .1. x + x ) =
2 2 2 2 2 2
= 4 x 2 + 12 x + 9 − 2 x 2 + 20 x − 50 − 2 x 2
= x2 + 6 x + 9 −1 + 2 x − x2 = 8x + 8
б) (2 x + 3) 2 − 2( x − 5) 2 − x(2 x + 7) =
= (2 x) 2 + 2 . 2 x . 3 + 32 − 2( x 2 − 2 . x . 5 + 52 ) − 2 x 2 − 7 x =
= 4 x 2 + 12 x + 9 − 2 x 2 + 20 x − 50 − 2 x 2 +
- 7 x = 25 x − 41.
Геометричен смисъл на формулата за съкратено умножение

(a + b)2 = a2 + 2ab + b2
Aко a > 0, b > 0, тъждеството (a + b) 2 = a 2 + 2ab + b 2 има следното геометрично
тълкуване:
b
a+b .
a
a+b a b
ЗАДАЧИ Извършете степенуването:

( x(−x (2−x)22−); 22;) 2 ; (28
22 2 22 2 22 2 22
( x1
(−x 1(−)x12 −
); 21;) 2 ; x(1)x2−); 2x;) 2 ;
(1(−1 − (−2(2−(x2a)(x22−+);a25x;+b) 2)5;b;) ; (3m(3+m2+n)2n;) ; (6a(6+a7+c)7c;) ; (2n(2+n7+p7) p;
.
(a2 (+ 2 2 2
a 1(+)a1+); 1;) ; (a(− 2 2 2
a 1(−)a1−); 1;) ; (a(+ a (+ 2 2 2
2a)2+); 2;) ; (a(− 9 ( 5 a ( −
25
a (2−a)2−); 2;) ;a 22− b 22 2
2)2b; ) ; ( 2m ( 2 m
− 3n
− )
3 22 2
n; ) ; ( 7 a
( −
7 a6−c )
6 22 2
c ;) ; (7n(7−n2−p2) 22p. )
Приведете в нормален вид изразите:
(23 x(21+x)12+
(x2 + );21;) 2 ; (2(x2 −x(21−)x12−);21;) 2 ; (1(+1 +2(1x2+)x22);2x;) 2 ; (1(−1 −2(1x2−)x22);2x;)222;
10 ( x( +x +y )y )+ +( x( −x −y )y2);2 ; ( x( +x +y )y2)−2 −( x( −x −y )y2);2 ;
( x4
(+x (+ 2 2 2
ax)a+); a;) ; (b(− b− 2 2 2
(xb)x−); x;) ; (a(+ a (+ 2 2 2
ca)c+); c;) ; (m(m −(− nm)n2−); 2n;) 2 ;
11 (a(−a b−)b2 )+2 (+a(+a b+)b2 ;) 2 ; (a(−a b−)b2 )−2 (−a(+a b+)b2 ;) 2 ;
5
((22xx(+2+xyy+))22;y;) 2 ; ((xx++( x22+yy)2)22;y;) 2 ; ((xx++( x55+
yy)5)22;y;) 2 ; ((5512
xx(+5+2x(yy2x+))(2−2x;y;1)−)21+; )(+x(−x1−) 21;) 2 ; 2( 2x(−x1−) 1−)(−x(−x1−) 21;) 2 ;
(6
2(2mm 33)−2);23;) 2 ; (3(3aa(−3−2a2)−2);22;) 2 ; (5(5−−(353b−b) 2)3;2b;) 2 ; (4(13
(−2−m (74(7na−(n)a−2)7;2−nx;)x22);+2 +2(23(3−−x)x2);2 ; ( x( x++1)12)+2 +2(2x( x++2)22);2 ;
4−−
7
((55++(544a+a))422a;;) 2 ; ((55−−(544a−a))422a;;) 2 ; ((66xx(−6−xyy−
))22;y;) 2 ; ((6614
xx(+6+(xyay(+)a)−22;y−;x))x22);2−−2(23(3−−x)x2);2 ; ( x( x++1)12) 2−−2(2x( x−−2)22).2 .
39
16. ТЪЖДЕСТВАТА (a ± b) 2 = a 2 ± 2ab + b 2 .
Ще разгледаме приложения на формулите
(1) (a + b) 2 = a 2 + 2ab + b 2 , (2) (a − b) 2 = a 2 − 2ab + b 2 .
Ако сравним двете формули за съкратено умножение, забелязваме, че те се
различават само по знака пред удвоеното произведение. Двете формули за
съкратено умножение могат да се запишат заедно: (a ± b) 2 = a 2 ± 2ab + b 2 .
! Формулата (2) за (a – b)2 е следствие от формулата (1) за (a + b)2, когато a – b се

разглежда като сбор a + (–b):
(a – b)2 = (a + (–b))2 = a2 + 2a(–b) + (–b)2 = a2 – 2ab + b2.
ПРИЛОЖЕНИЯ
• При повдигане на квадрат на сбор или разлика на два по–сложни израза

( ) ( )
2 2
б) ax y − 1 z .
2
а) a + b 2 c ;
2 3 4
2 3
Решение:
а)
б)
• При повдигане на тричлен на квадрат
ЗАДАЧА 2 Повдигнете на квадрат:

а) (a + b + c) 2 ; б) (a + b − c) 2 ; в) (a − b − c) 2 .
Решение:
+ b + c) 2 = (a + b) 2 + 2 (a + b) c + c 2 = a 2 + 2ab + b 2 + 2ac + 2bc + c 2 =
а) (a
2
I II I2 I II II
= a 2 + b 2 + c 2 + 2ab + 2ac + 2bc
Получихме формулата (a + b + c) 2 = a 2 + b 2 + c 2 + 2ab + 2ac + 2bc .
б)
в)
Формулата за (a − b − c) 2 например може да се получи, като използваме формулата

(a + b + c) 2 = a 2 + b 2 + c 2 + 2ab + 2ac + 2bc по следния начин:
(a − b − c) 2 = (a + (−b) + (−c)) 2 = a 2 + (−b) 2 + (−c) 2 + 2a (−b) + 2a (−c) + 2(−b)(−c) =
= a 2 + b 2 + c 2 − 2ab − 2ac + 2bc .
40
• За по–бързо пресмятане на квадратите на някои числа
ЗАДАЧА 3 Пресметнете:
а) 512; б) 1022; в) 492.
Решение:
а)
б)
в)
• При опростяване на изрази

2 2
а) (a − 1) 2 + (a + 1) 2 − a (a − 1) ; б) (2 − x) 2 − ( x + 2) 2 ; в) (2 + x) − 2( x + 1) .
Решение:
а) (a − 1) 2 + (a + 1) 2 − a (a − 1) = a 2 − 2a + 1 + a 2 + 2a + 1 − a 2 + a = a 2 + a + 2
б) (2 − x) 2 − ( x + 2) 2 = 22 − 2 . 2 x + x 2 − ( x 2 + 2 x . 2 + 22 ) = 4 − 4 x + x 2 − x 2 − 4 x − 4 = −8 x
в) (2 + x) 2 − 2( x + 1) 2 = 22 + 2 . 2 x + x 2 − 2( x 2 + 2 x + 1) = 4 + 4 x + x 2 − 2 x 2 − 4 x − 2 = − x 2 + 2
ЗАДАЧА 5 Извършете действията:

( )
2
а) 1 a 2 − 1 b 2 ;
2
б) (3 − a + b) .
2 3
Решение:
( ) ( ) ( ) ( ) = a4 − 13 a b + b9
2 2 2 2 2 2 2 2 2 2 4 4
а) 1 a 2 − 1 b 2 = a −b = a − 2⋅ a ⋅ b + b 2 2
2 3 2 3 2 2 3 3
б) (3 − a + b) 2 = 32 + a 2 + b 2 − 2 . 3 . a + 2 . 3 . b − 2 . a . b = 9 + a 2 + b 2 − 6a + 6b − 2ab
ЗАДАЧИ Извършете действията: Като използвате формулата

2 2
1 ( x + 2) ; (5 + y 2 ) 2 ; 2
(x + y ) ; 2 2
(a ± b) 2 = a 2 ± 2ab + b 2 , пресметнете
степените:
2 (a 2b + 1)2 ; (2 + x 2 y ) 2 ; (3x 2 y + z )2 ;
9 422; 532; 10 1032; 10012;
( 3) ( 12 + xy ) ; ( m2 + n2 ) ;
2 2 2
3 a 2 + 1 ; 11 992; 682; 12 1992; 2992;
; x) 2 ;(a(2a+2 0+(,a022,)2+2 ;)02,; 2)(2x;(2x+2 0+(,x032,y3+)y20;),23; y ) 213
; 198 ; 298 .
2 2
(0(,104,+ 1(x+0),x21;)+
2
5 ( x + y + z )2 ; (2 x + y + 1)2 ; Извършете действията:

2
6 (ab − mn) ; ( xy − z 2 ) 2 ; (mn − pq) 2 ; 14 (3 − x) 2 + 2( x − 2) 2 − 9 ;
15 (3a + 7) 2 − a(3 − 7a) 2 ;
7 16 −( x − y ) 2 + 5(1 − x) 2 − 3( y − 1) 2 ;
8 ( x + y − z ) 2 ; ( x − y − z )2 . 17 6( x − 1) 2 − 5( x − 2) 2 + 4( x − 5) .
41
17. ТЪЖДЕСТВАТА

3 3 2 2 3 3 3 2 2 3
а) (a + b) = a + 3a b + 3ab + b ; б) (a − b) = a − 3a b + 3ab − b .
Доказателство:
3 2 3 2
а) u = (a + b) = (a + b) (a + b) = б) u = (a − b) = (a − b) (a − b) =
= (a 2 + 2ab + b 2 )(a + b) = = (a 2 − 2ab + b 2 )(a − b) =
= a 3 + a 2b + 2a 2b + 2ab 2 + ab 2 + b3 = = a 3 − a 2b − 2a 2b + 2ab 2 + ab 2 − b3 =
= a 3 + 3a 2b + 3ab 2 + b3 = v , = a 3 − 3a 2b + 3ab 2 − b3 = v ,
u = v ,⇒
т.е. равенството е тъждество. u = v ,⇒т.е. равенството е тъждество.
Доказахме, че равенствата са верни за произволни стойности на a и b.
Ако разликата (a − b) се представи като сбор (a + (−b)) , то формулата за
(a − b)3 може да се изведе и така:
((a + (–b))3 = a3 + 3a2(–b) + 3a(–b)2 + (–b)3 = a3 – 3a2b + 3ab2 – b3.
Първата формула за съкратено умножение може да се изкаже и така:
Кубът на двучлен е равен на куба на първото събираемо плюс утроеното
произведение на квадрата на първото с второто, плюс утроеното
произведение на квадрата на второто с първото, плюс куба на второто
събираемо.
! Формули за съкратено умножение: (a + b) 3 = a 3 + 3a 2 b + 3ab 2 + b 3 ,

(a − b) 3 = a 3 − 3a 2 b + 3ab 2 − b 3 .
Ако номерираме събираемите с I и II, формулата (a + b)3 = a33 + 3 a22 b + 3 a b 22 + b33

I II I I II I II II
записваме схематично (I + II ) 3 = I 3 + 3 . I 2 . II + 3 . I . II 2 + II 3 и четем
(първото + второто)3 = първото на куб + три пъти първото на квадрат по второто +
три пъти първото по второто на квадрат + второто на куб.
Формулата за (a − b)3 записваме така: (I − II ) 3 = I 3 − 3 . I 2 . II + 3 . I . II 2 − II 3 .

a) (a − 2)3 ; б) (3 + x)3 ; в) ( p −1)3 .
Решение:
а) (a − 2)3 = б) (3 + x)3 = в) ( p − 1)3 =
3 2 2 3
= a 3 − 3 . a 2 . 2 + 3 . a . 22 − 23 = = 3 + 3 . 3 . x + 3 . 3 . x + x = = p − 3 . p .1 + 3 . p.1 − 1 =
3 2 2 3
= a 3 − 6a 2 + 12a − 8 = 27 + 27 x + 9 x 2 + x3 = p3 − 3 p 2 + 3 p − 1
Формулите за повдигане на двучлен на трета степен се използват:
• При повдигане на куб на сбор или разлика на два по–сложни израза

а) (2 x + 3)3 ; б) ( x 2 − 3 y )3 .
Решение:
а) (2 x + 3)3 = б) ( x 2 − 3 y )3 =
= (2 x)3 + 3 .(2 x) 2 . 3 + 3 . 2 x . 32 + 33 = = ( x 2 )3 − 3.( x 2 ) 2 . 3 y + 3. x 2 .(3 y ) 2 − (3 y )3 =
= 8 x3 + 3 . 4 x 2 . 3 + 6 x . 9 + 27 = = x 6 − 3x 4 . 3 y + 3x 2 . 9 y 2 − 27 y 3 =
= 8 x3 + 36 x 2 + 54 x + 27 = x 6 − 9 x 4 y + 27 x 2 y 2 − 27 y 3

3 2
а) ( x + 2) − x( x − 2) ; б) (1 − x 2 )(1 + 8 x) − (1 − 2 x)3 .
Решение:
а) ( x + 2)3 − x( x − 2) 2 = x3 + 3 x 2 . 2 + 3 x . 22 + 23 − x( x 2 − 4 x + 4) =
= x3 + 6 x 2 + 12 x + 8 − x3 + 4 x 2 − 4 x = 10 x 2 + 8 x + 8 ;
б)
• При доказване на тъждества
ЗАДАЧА 5 Докажете тъждеството (

a − b)3 = −(b − a )3 .

Доказателство: u v
3 3 2 3 2
u = (a − b) = a − 3a b + 3ab − b
v = −(b − a )3 = −(b3 − 3b 2 a + 3ba 2 − a 3 ) = −b3 + 3b 2 a − 3ba 2 + a 3 = a 3 − 3a 2b + 3ab 2 − b3
⇒ u=v⇒ , т.е. равенството е тъждество.
Извършете действията:
ЗАДАЧИ
( ) ( ) ( )
3 3 3
1 (m + n)3 ; ( x − y )3 ; ( p + q) ; 3 10 x − 12 ; 1−y ;

3
a+ 2 ;
3
2 (a + 2)3 ; ( 2 − x )3 ; (m + 3)3 ; 11 ( x3 − a)3 ; ( x 3 + a 2 )3 ; ( x − a 2 )3 ;
3
( )
3
3 ( x + 1) ; ( x − 1)3 ; (1 − a )3 ; 2 3
12 ( x − 2a 2 )3 ; ( x 2 + 3 y 2 )3 ; x 2 − a .;
4 (1 − 2 x) ; 3 3
(1 + 3 x) ; (1 − 4a ) ; 3
2
5 (1 + ab) ;
3
(1 + xy )3 ; (1 + ax)3 ; Извършете действията:
6 (2 x − 3)3 ; (3a + 2)3 ; (a + 5b)3 ; 13 ( x − 1)3 − ( x + 1)2 ; ( x + 1) 2 − ( x − 2)3 ;
14 ( x + 1)( x − 1)( x − 2)3 ; 3( x + 1)2 − 2( x − 2)3 ;
7 (3a − 2b)3 ; (2a + 3b)3 ; ( 2 x − 5 y )3 ; 15 ( x − 1)3 − 2( x + 1)2 ;3(− x3−(1x)+ +1)22 (−2 2−(xx)−.2)3 .
2 3
8 ( x 2 − 2) 3 ; (3 − y 2 )3 ; (1 − z 2 )3 ; 16 Докажете тъждеството
2 3
9 ( x − 2a ) ; (3a − y )3 ; (1 − 5 z 2 )3 ; ( − a − b)3 = −( a + b)3 .
18. ТЪЖДЕСТВОТО
ЗАДАЧА 1 Докажете тъждеството ( 2

a + b)(a − b) = a

− b2 .
Решение: u v
u = (a + b)(a − b) = a (a − b) + b(a − b) = a 2 − ab + ab − b 2 = a 2 − b 2 = v
u = v ,⇒
т.е. равенството е тъждество.
Доказахме, че равенството е вярно за произволни стойности на а и b, т.е. е тъждество.
! Формула за съкратено умножение: (a + b)(a − b) = a 2 − b 2,
Произведението на сбора и разликата на два израза е равно на първия

израз на квадрат минус втория израз на квадрат.
Ако номерираме a и b съответно с I и II, (a + b)(a − b) = a22 − b 22

I II I II I II
2 2
записваме схематично (I + II )(I − II ) = I − II и четем
(първото + второто) по (първото – второто) = първото2 – второто2.

а) (u + v)(u − v) ; б) (a − 2)(a + 2) ; в) ( x + 3)( x − 3) .
Решение:
а) (u + v)(u − v) = u 2 − v 2 б) (a − 2)(a + 2) = a 2 − 4 в) ( x + 3)( x − 3) = x 2 − 9
Тъждеството (a + b)(a − b) = a 2 − b 2 се използва:
• При умножаване на сбор и разлика на по–сложни изрази

2 3 5 2 3 5
а) (5 x + 2 y )(5 x − 2 y ) ; б) (3a x − 5ax )(3a x + 5ax ) .
Решение:
а) (5 x + 2 y )(5 x − 2 y ) = (5 x) 2 − (2 y ) 2 = 25 x 2 − 4 y 2
б) (3a 2 x3 − 5ax5 )(3a 2 x3 + 5ax5 ) = (3a 2 x3 ) 2 − (5ax5 ) 2 = 9a 4 x 6 − 25a 2 x10
• При умножаване на някои тричлени

а) (a + b − c)(a + b + c) ; б) (a − b + x)(a − b − x) .
Решение:
а) (a + b − c)(a + b + c) = (a + b) 2 − c 2 = a 2 + 2ab + b 2 − c 2
б) (a − b + x)(a − b − x) = (a − b) 2 − x 2 = a 2 − 2ab + b 2 − x 2
• При пресмятане произведенията на някои числа
ЗАДАЧА 5 Като използвате формулата (a + b)(a − b) = a 2 − b 2 , пресметнете произведенията:
а) 27 . 33; б) 62 . 58.
Решение:
2 2
а) 27 . 33 = (30 − 3)(30 + 3) = 30 − 3 = 900 − 9 = 891
б)
а) ( x − 7 y )( x + 7 y ) ;
Решение:
3( 4 3 )(
б) 2 m + 3 n 2 m − 3 n .
4 )
а) ( x − 7 y )( x + 7 y ) = x 2 − (7 y ) 2 = x 2 − 49 y 2
( )( ) ( ) ( ) = 94 m − 169 n
2 2
б) 2 m + 3 n 2 m − 3 n = 2 m − 3 n 2 2
3 4 3 4 3 4

а) (a + 3)(a − 3)(a 2 + 9) ; б) (a 2 − 1) 2 − (a − 1)(a 2 + 1)(a + 1) .
Решение:
а) (a + 3)(a − 3)(a 2 + 9) = (a 2 − 9)(a 2 + 9) = a 4 − 81
б) (a 2 − 1) 2 − (a − 1)(a 2 + 1)(a + 1) = (a 2 − 1) 2 − (a − 1)(a + 1)(a 2 + 1) =
= a 4 − 2a 2 +11 − (a 2 − 1)(a 2 + 1) = a 4 − 2a 2 + 1 − (a 4 − 1) =
= a 4 − 2a 2 + 1 − a 4 + 1 = −2a 2 + 2
ЗАДАЧА 8 Докажете тъждеството (a 2 − 3)(a 2 + 3) = (a 2 − 1)2 − 2(5 − a 2 ) .
Решение:
u = (a 2 − 3)(a 2 + 3) = a 4 − 9
⇒ u = v , т.е. равенството е тъждество.
ЗАДАЧИ Извършете умножението: 9 ( x + y + 1)( x + y − 1); (a − b + 2)(a − b − 2).

(a + 1)(
1a (−a1+);1)(a − 1); (a + 2)(a(a− +2);
2)(a − 2); 10 Пресметнете рационално:
(a + 32)(a(a−+33);)(a − 3); (2 − x)(2(2+−xx);)(2 + x); а) 22.18; б) 95.105; в) 71.69; г) 59.61.
2
a 2a−2 1+)(1);
(a 3− 1()( a 2 + 1); ( x 2 + 4( x)(2x+2 4−)(4x);2 − 4); Опростете изразите:
(5 4
− 3(x5)(−53+x3)(x5);+ 3 x); (4a −(14)(a4−a1+)(14);a + 1); 11 (3 + a)(3 − a)(9 + a 2 ) ;
5 (2a + 3b)(2a − 3b); (5 x + 2 y )(5 x − 2 y ); 12 ( x + 3)( x − 3)( x − 3)( x + 3) ;
2
6 ( x 2 − y )( x 2 + y ); (2 x 2 − 3 y )(2 x 2 + 3 y ); 13 −(a − 5)(a + 5) − (a − 5) ;.
Докажете тъждествата:
7 (2a 2 + b)(2a 2 − b); ( x 2 + 3 y 2 )( x 2 − 3 y 2 );
14 (a + 1)(a − 1) + 2 = (a − 1)2 + 2a ;
( 3 )( 3 ) ( 2 )( 2 )
8 m + 4 m − 4 ; 1+ n 1− n ; 15 (3 + 4 x)(3 − 4 x) − 3( x 2 − 4) = 21 − 19 x 2.
19. ФОРМУЛИ ЗА СЪКРАТЕНО УМНОЖЕНИЕ.
ЗАДАЧА 1 Опростете изразa ( x − 2)3 − x(3 − x)2 .
Решение:
( x − 2)3 − x(3 − x) 2 = x3 − 3 . x 2 . 2 + 3 . x . 22 − 23 − x(9 − 6 x + x 2 ) =
= x3 − 6 x 2 + 12 x − 8 − 9 x + 6 x 2 − x3 = 3 x − 8 .
ЗАДАЧА 2 Намерете формула за разликата

а правоъгълника ABCD
от лицата н
и квадрата MNPQ.
Решение:
S ABCD − S MNPQ = ( x + 3)( x + 2) − ( x + 1) 2 = x 2 + 3 x + 2 x + 6 − ( x 2 + 2 x + 1) =
= x 2 + 3x + 2 x + 6 − x 2 − 2 x − 1 = 3x + 5
A = (2 x + 1) 2 + ( x − 2) 2 − 5 x( x − 1) за x = 0, 2 .
Решение:
A = (2 x + 1) 2 + ( x − 2) 2 − 5 x( x − 1) =
= 4 x2 + 4 x + 1 + x2 − 4 x + 4 − 5x2 + 5x = 5x + 5
За x = 0, 2 A = 5 . 0, 2 + 5 = 1 + 5 = 6 .
( )( )( )
2
A = x − 1 x + 1 − x +1 за x = 8 .
2 3 2 3 2 9
Решение:
( )( ) ( )
2
A= x−1 x + 1 − x +1 =
A = − x −1 1
2 3 2 3 2 9
= ( x ) − ( 1 ) −  ( x ) + 2 ⋅ x ⋅1 + 1  =
2 2
 2
 2 За x = 8
2 3  2 2  9
2 2 A = − 8 − 1 1 = −2 .
= x − 1 − x − x −1 = − 1 − x −1 = −x −1 1 . 9 9
4 9 4 9 9
ЗАДАЧА 5 Докажете, че стойността на израза

A = (2 x + 1)3 − 2 x(2 x − 3) 2 − 12 x(3 x − 1) е константа.
Решение:
A = (2 x + 1)3 − 2 x(2 x − 3) 2 − 12 x(3 x − 1) =
= (2 x)3 + 3 .(2 x) 2 .1 + 3 . 2 x .12 + 13 − 2 x(4 x 2 − 12 x + 9) − 36 x 2 + 12 x =
= 8 x3 + 12 x 2 + 6 x + 1 − 8 x3 + 24 x 2 − 18 x − 36 x 2 + 12 x = 1
46
ЗАДАЧА 6 Намерете най–голямата стойност на израза
( )( )
A = (0, 5 x + 1) 2 − x + 3 x − 3 − x(1 + 3 x) .
2 2
Решение:
( )( )
2 2
(
A = (0, 5 x + 1) 2 − x + 3 x − 3 − x(1 + 3x) = x + 2 ⋅ x ⋅1 + 12 − x − 9 − x − 3 x 2 =
2 2 4 2 4 )
2 2
= x + x + 1 − x + 9 − x − 3 x 2 = 10 − 3 x 2
4 4
A = 10 − 3 x 2
Най–голямата стойност на разликата 10 − 3 x 2 се получава при най-малката
стойност на умалителя 3х2, т.е. при x = 0 .
Най-голямата стойност на израза А е 10.
ЗАДАЧА 7 Намерете нормалния вид на многочлена, тъждествено равен на израза

A = (2 x − m)(2 x + m) − ( x + m + 3) 2 .
За коя стойност на параметъра m коефициентът на члена от първа степен е 10?
Решение:
Коефициентът на члена от първа степен е −2m − 6 .

–2m – 6 = 10 при m = –8.
ЗАДАЧИ Опростете изразите: 8 A = (2 x − 1)2 − 2 x 2 − ( x + 1)(2 x − 3) + 3x ;

1 (2 x − 5)2 − (3x − 4)(3x − 2) ; 9 B = ( x + 1)3 − x( x 2 + 3x + 3) + 5 .
2 (5 x − 6)2 − (4 x − 9)2 ; Намерете най-малката стойност на из-
3 (2 x + 1)2 − (2 x − 0, 5)2 − 34 ; раза:
10 A = ( x − 2)( x 2 + 2 x + 4) − ( x − 3)3 − 9(1 − 3x) ;
4 3x + ( x − 1) − ( x − 2)( x + 2 x + 4) .
2 3 2
11 C = 5, 5( x − 1)2 − 3 1 ( x − 2)2 − 1 1 ( x + 1)2.
Намерете числената стойност на израза: 3 6
12 Н амерете нормалния вид на много-
5 A = (2 x + 1) − 3x( x + 3) − ( x − 2) за:
2 2
члена, тъждествено равен на израза
1
а) x = −1, 3 ; б) x = −2 ; в) x = −15 ; A = (2m − x) 2 − (2m − 1)( x + 1) 2 − 4m 2 .
7 За коя стойност на параметъра m
6 B = ( x + 2)3 − x( x + 5)( x + 2) − 3x( x + 7) за: коефиц иентът на члена от първа
а) x = −3 ; б) x = −2 ; в) x = − ; 1 степен е 10?
2
( )( ) (
7 C = x − 3 x + 1 − x 2 x + 1 − x + 5 за:
2 3 3 2 ) 13 Намерете нормалния вид на много-
члена, тъждествено равен на израза
B = ( x 2 − m) 2 − ( x − 3)(3mx − 1) − ( x + m) 2.
а) x = − 0, 4 ; б) x = −1, 2 ; в) x = −2, 4 .
За коя стойност на параметъра т
Докажете, че стойността на израза е коефициентът на члена от втора сте-
константа за всяко х: пен е −6?
47
20. ТЪЖДЕСТВАТА

а) (a + b)(a 2 − ab + b 2 ) = a 3 + b3 ; б) (a − b)(a 2 + ab + b 2 ) = a 3 − b3 .
Решение:
а) (a + b)(a 2 − ab + b 2 ) = a
3
+ b3 a − b)(a 2 + ab + b 2 ) = a
б) ( 3
− b3

u v u v
2 2
2
u = (a + b)(a − ab + b ) = 2
u = (a − b)(a + ab + b ) =
= a 3 − a 2b + ab 2 + a 2b − ab 2 + b3 = = a 3 + a 2b + ab 2 − a 2b − ab 2 − b3 =
= a 3 + b3 = v = a 3 − b3 = v
⇒ u = v ,⇒ т.е. равенството е тъждество. ⇒ u = v ,⇒ т.е. равенството е тъждество.
За по–лесно запомняне на тъждествата
(a + b)(a 2 − ab + b 2 ) = a 3 + b3 a 3 + b3 = (a + b)(a 2 − ab + b 2 )
или
(a − b)(a 2 + ab + b 2 ) = a 3 − b3 a 3 − b3 = (a − b)(a 2 + ab + b 2 )
ще имаме предвид следното:
Изразите a 2 + 2ab + b 2 , a 2 − 2ab + b 2 са точен квадрат. Те се различават от изразите
a 2 + ab + b 2 , a 2 − ab + b 2 само по коефициента 2 пред ab.
Прието е всеки от изразите a 2 + ab + b 2 , a 2 − ab + b 2 да се нарича непълен квадрат.
! Формули за съкратено умножение: ,

.

а) ( x − y )( x 2 + xy + y 2 ) ; б) ( x + y )( x 2 − xy + y 2 ) .
Решение:
а) ( x − y )( x 2 + xy + y 2 ) = x3 − y 3 б) ( x + y )( x 2 − xy + y 2 ) = x3 + y 3

2
а) (a + 1)(a − a + 1) ; б) (a − 3)(a 2 + 3a + 9) .
Решение:
а) (a + 1)(a 2 − a + 1) = (a + 1)(a 2 − a .1 + 12 ) = a 3 + 13 = a 3 + 1
2 2 2 3 3 3
б) (a − 3)(a + 3a + 9) = (a − 3)(a + a . 3 + 3 ) = a − 3 = a − 27

2 4 2
а) (3 x + 2)(9 x 2 − 6 x + 4) ; б) ( x − 3)( x + 3 x + 9) .
Решение:
а) (3 x + 2)(9 x 2 − 6 x + 4) = б) ( x 2 − 3)( x 4 + 3 x 2 + 9) =
= (3 x + 2)((3 x) 2 − 3 x . 2 + 22 ) = = ( x 2 − 3)(( x 2 ) 2 + x 2 . 3 + 32 ) =
= (3 x)3 + 23 = 27 x3 + 8 = ( x 2 )3 − 33 = x 6 − 27
48
При произведение на двучлен с тричлен (Задачи 2, 3, 4), за да можем да приложим
формулите, трябва да проверим:
• ако двучленът е u + v , дали тричленът е непълният квадрат u 2 − uv + v 2 ;
• ако двучленът е u − v , дали тричленът е непълният квадрат u 2 + uv + v 2 .
ЗАДАЧА 5 Запишете като произведение на двучлен и тричлен:

а) сбора x3 + 64 ; б) разликата 8 x3 − 125 .
Решение:
а) x3 + 64 = x3 + 43 = б) 8 x3 − 125 = (2 x)3 − 53 =
= ( x + 4)( x 2 − 4 x + 42 ) = = (2 x − 5)(4 x 2 + 10 x + 52 ) =
= ( x + 4)( x 2 − 4 x + 16) = (2 x − 5)(4 x 2 + 10 x + 25)
ЗАДАЧА 6 Намерете едночлените u, v и w, така че равенствата да са тъждества:

а) x3 − 8 = ( x − 2)( x 2 + u + 4) ;
б) 8 x3 + 27 = (2 x + 3)(4 x 2 − v + 9) ;
в) 125 x 6 − 64 y 3 = (5 x 2 − 4 y )( w + 20 x 2 y + 16 y 2 ) .
Решение:
а) x3 − 8 = x3 − 23 = ( x − 2)( x 2 + 2 x + 4) , u = 2 x
б) 8 x3 + 27 = (2 x)3 + 33 = (2 x + 3)(4 x 2 − 6 x + 9) , v = 6 x
в) 125 x 6 − 64 y 3 = (5 x 2 )3 − (4 y )3 = (5 x 2 − 4 y )( 25 x 4 + 20 x 2 y + 16 y 2 ) , w = 25 x 4
ЗАДАЧА 7 (Устно) Проверете могат ли дадените произведения да се запишат като сбор или
разлика от кубовете на два едночлена:
2 2
а) (a − 2)(a 2 + 2a + 4) ; б) (2m + 3)(4m 2 + 6m + 9) ; в) ( x + 2 y )( x − 4 xy + y ) .
Отг. а) да, a3 – 8; б) не; в) не.
Извършете действията:
ЗАДАЧИ
2 2
( )( 1 n 2 − 12 n + 1 ;
1 (m + n)(nm+22− mn + n2 ); 4 )
( p12
1
( 1
)(
1 2 1 1 2
− q )(2px2 −+ 3pqy + q42x) + 6 xy + 9 y . )
(m + n)(m − mn + n ); 2 ( p − q)( p 2 + pq + q 2 ) ; Опростете израза:
3 (a + 1)(a − a + 1);
2
13 ( x − 3)( x + 3) − ( x + 2)( x 2 − 2 x + 4) ;
2 2 2
4 ( x − 1)( x 2 + x + 1) ; 14 ( x − 3) + ( x + 3) − ( x − 3)( x + 3x + 9);
2
5 (1 + m)(1 − m + m ); − n)(a1(+a n+ +2)(
(115 na2 )− 2) − (a − 3)(a 2 + 3a + 9) ;
6 (1 − n)(1 + n + n 2 ) ; 16 (a − 1)3 − 4a(a + 1)(a − 1) + 3(a − 1)(a 2 + a + 1) ;
3 2 3
7 ( x − 2)( x 2 + 2 x + 4); − b)(( x9 + 23b) ++b(22)x + 1)(4 x − 2 x + 1) − 8 x ;
(317
8 (3 − b)(9 + 3b + b 2 ) ; 18 (2 x + 3)3 − (4 x + 3)(16 x 2 − 12 x + 9) + x3 .
2
9 (2a + 3)(4a − 6a + 9); )(9a 2 + 12aизразите
(3a − 4Опростете + 16) и намерете числената
10 (3a − 4)(9a 2 + 12a + 16) ; им стойност:
19 2 x3 + 9 − ( x + 1)( x 2 − x + 1) при x = 1;
( 2 )(
11 n + 1 n 2 − 1 n + 1 ;
2 4 ) 20 −5( x − 1)3 + 10( x + 1)( x 2 − x + 1) при x = 2.
49
21. ФОРМУЛИ ЗА СЪКРАТЕНО УМНОЖЕНИЕ.
ПРИЛОЖЕНИЕ
(a + b) 22 = a 22 + 2ab + b 22 (a − b)(a + b) = a 22 − b 22
! ( a + b)
(a − b) 22
( a − b)
= a + 2ab + b
= a 22 − 2ab + b 22
= a − 2ab + b
(a − b)(a + b) = a − b
(a + b)33 = a 33 + 3a 22b + 3ab 22 + b33 (a + b)(a 2 − ab + b 2 ) = a 3 + b3

(a + b)3 = a3 + 3a2 b + 3ab2 + b3 (a + b)(a 22 − ab + b 22 ) = a 33 + b33
(a − b) = a − 3a b + 3ab − b (a − b)(a + ab + b ) = a − b
(a − b)3 = a 3 − 3a 2b + 3ab 2 − b3 (a − b)(a 2 + ab + b 2 ) = a 3 − b3
ЗАДАЧА 1 Приложете формулите за съкратено умножение и направете съответните изводи
за дадените два израза:
а) ( x + y ) 2 и (− x − y ) 2 ; б) ( x − a ) 2 и (a − x) 2 ; в) ( x + y )3 и (− x − y )3 ;
г) ( x − a )3 и (a − x)3 ; д) (a + b)(a − b) и (−a − b)(−a + b) .
Решение:
а) ( x + y ) 2 = x 2 + 2 xy + y 2 ; (− x − y ) 2 = ?
I начин: (− x − y ) 2 = ((− x) + (− y )) 2 = (− x) 2 + 2(− x)(− y ) + (− y ) 2 = x 2 + 2 xy + y 2 ;
II начин:
( x + y ) 2 = (− x − y ) 2
б) ( x − a ) 2 = x 2 − 2ax + a 2 ;
2 2 2 2 2
(a − x) = a − 2ax + x = x − 2ax + a . ( x − a ) 2 = (a − x ) 2
в) ( x + y )3 = x3 + 3 x 2 y + 3 xy 2 + y 3 ;
(− x − y )3 = (−( x + y ))3 = (−1)3 ( x + y )3 =
= −( x + y )3 = − x3 − 3 x 2 y − 3 xy 2 − y 3 ( − x − y ) 3 = −( x + y ) 3
г) ( x − a )3 = x3 − 3 x 2 a + 3 xa 2 − a 3 ;
(a − x)3 = a 3 − 3a 2 x + 3ax 2 − x3 или
(a − x)3 = (−( x − a ))3 = −( x − a )3 (a − x ) 3 = −( x − a ) 3
д) (a + b)(a − b) = a 2 − b 2
(−a − b)(−a + b) = (−(a + b))(−(a − b)) =
= (−1)(a + b)(−1)(a − b) =
= (−1) 2 (a + b)(a − b) = a 2 − b 2 . (a + b)(a − b) = (−a − b)(−a + b)
Примерите в Задача 1 се решават по-рационално, ако знакът (−) се изнесе пред скоби.
Когато изнасяме знака (−) пред многочлен, който се повдига в степен, записваме
го като множител (−1) и прилагаме правилото за степенуване на произведение.
Ако изнасяме знака (−) пред всеки от множителите на произведение, то също го за-
писваме като степен на множителя (−1) и знакът на резултата се влияе от степента
на този множител.
Примери: ,
2
(a − b)( x − y ) = (−1)(b − a )(−1)( y − x) = (−1) (b − a )( y − x) = (b − a )( y − x) .
50
2 2 2
а) (a + b) 2 − (a − b) 2 = 4ab ; б) x + y = ( x + y ) − 2 xy .
Решение:
a + b) 2 − (a − b) 2 = 4
а) ( ab I начин:

u v u = (a + b) 2 − (a − b) 2 = a 2 + 2ab + b 2 − (a 2 − 2ab + b 2 ) =
= a 2 + 2ab + b 2 − a 2 + 2ab − b 2 = 4ab = v
II начин:
u = (a + b) 2 − (a − b) 2 = (a + b + a − b)(a + b − a + b) =
= 2a . 2b = 4ab = v
И по двата начина получаваме u = v ,⇒
т.е. равенството е тъждество.
x 2 + y 2 = ( x + y ) 2 − 2 xy
б) v = ( x + y ) 2 − 2 xy = x 2 + 2 xy + y 2 − 2 xy = x 2 + y 2 = u

u v u = v ,⇒т.е. равенството е тъждество.
! От
се получава формулата (a + b + c) 2 = a 2 + b 2 + c 2 + 2ab + 2ac + 2bc .

а) A = ( x − 3)( x 2 + 3 x + 9) − ( x − 2)3 ; б) B = ( x + y − 2) 2 − x( x + 2 y ) .
Решение:
а) б)
ЗАДАЧИ Извършете действията: Намерете числената стойност на израза:

1 (3a + b)2 ; (3a − b)2 ; (3x + y )2 ; 2
14 x( x + 3)( x − 3) − ( x + 1)( x − x + 1)
2 (2a − b)(2a + b); (a − 3x)(a + 3x) ; при x = 1 ;
3
3 (−a − b)2 ; (−a + b)2 ; (−2a − b)2 ; 15 a ( a + 2 )( a − 2) − (a − 3)(a 2 + 3a + 9)
4 (− x − y )3 ; (− x + y )3 ; (−2 x − y )3 ; при a = 1 ;
2
5 ((–2x – y)2 – (2x + y)2).xy + 5; 16 3(m − 1)2 + (m + 2)(m2 − 2m + 4) − (m + 1)3
2 2
6 (3x − y + 5) ; (2 x − y + 1) ;
при m = − 1 ;
7 (2a + 3b + 4c)(2a − 3b + 4c) ; 3
17 (a − 1) − 4a(a + 1)(a − 1) + 3(a − 1)(a 2 + a + 1)
3
8 ( x n − 2)2 + x n (1 − x) − x n (1 + x) ;
2 2 при a = −2 .
9 ( x − 3 y )( x + 3xy + 9 y );
10 3((x + y)2 – 2xy) – x2; Докажете тъждествата:
11 3((x – 1)3 – 3(x + 1)(x – 1)) + 9x2; 18 m 2 + n 2 = 2mn + (m − n)2 ;
12 ((a – 2)(a2 + 2a + 4) – (a – 2)3) : 2 + a; 19 ( p − q)2 = (q − p)2 ;
13 ((–2 – a)(–2 + a) + a2) : 4 – (а + 1)2. 20 ( x − 5)2 = (5 − x)2 .
22. РАЗЛАГАНЕ НА МНОГОЧЛЕНИ НА МНОЖИТЕЛИ
ЧРЕЗ ИЗНАСЯНЕ НА ОБЩ МНОЖИТЕЛ
ЗАДАЧА 1 Докажете тъждеството x3 − x 2 − 2 x = x( x + 1)( x − 2) .
3 2
Решение: u = x − x − 2 x
v = x( x + 1)( x − 2) = x( x 2 − 2 x + x − 2) =
= x3 − 2 x 2 + x 2 − 2 x = x3 − x 2 − 2 x
От u = v следва, че равенството е тъждество.
В тъждеството x3 − x 2 − 2 x = x( x + 1)( x − 2) многочленът x3 − x 2 − 2 x е представен
като произведение на три множителя, като всеки от тях е многочлен, който не
може да се представи като произведение на многочлени.
При представянето A = x3 − x 2 − 2 x = x( x + 1)( x − 2) казваме, че многочленът A
e разложен на прости множители. Всеки от тях е делител на А.
Пример: x3 − x 2 − 2 x се дели на x − 2 , защото, ако го запишем в разложен вид
x3 − x 2 − 2 x = x( x + 1)( x − 2) , произведението има множител x − 2 .
! Да разложим един многочлен означава да го представим като

произведение от множители, които повече не могат да се разлагат.
! Ако умножим числото а с тричлена (b + c + d ) ,

получаваме ab + ac + ad . Това равенство ни
дава право да запишем, че a (b + c + d ) = ab + ac + ad
ab + ac + ad = a (b + c + d ) = (b + c + d )a .
Тричленът ab + ac + ad е представен като произведение на два прости
множителя. Това произведение се получава, като се изнася повтарящият
се множител (общият множител) извън скоби. Този начин на разлагане
на многочлени на прости множители е известен като изнасяне на общ
множител извън скоби.
ЗАДАЧА 2 Разложете многочлените:

а) 3a + 3b ; б) bx − by ; в) ax + a .
Решение:
а) 3a + 3b = 3(a + b) б) bx − by = b( x − y ) в) ax + a = ax + a .1 = a ( x + 1)
В решените примери общият множител участва самостоятелно във всеки
член на многочлена, лесно се открива и може да се изнесе извън скоби.

а) 3a + 15 ; б) 12 x − 18 ; в) 4a + 8ab + 12ab 2 .
Решение:
а) 3a + 15 = 3a + 3 . 5 = 3(a + 5)
б) 12 x − 18 = 2 . 2 . 3 . x − 2 . 3 . 3 = 6(2 x − 3)
в) 4a + 8ab + 12ab 2 = 4a .1 + 2 . 4a . b + 3 . 4a . b 2 = 4a (1 + 2b + 3b 2 ).
В решените примери общият множител не се вижда веднага, но лесно се открива
като множител при разлагането на всеки член на дадения многочлен.

а) 2 x + x 2 ; б) a 2 + a 3 ; в) xy − x 2 y 2 + xy 3 .
Решение:
а) 2 x + x 2 = б) a 2 + a 3 = в) xy − x 2 y 2 + xy 3 =
= 2x + x. x = = a2 + a2.a = = xy − x . xy . y + xy . y . y =
= x (2 + x) = a 2 (1 + a ) = xy (1 − xy + y 2 ).
В решените примери общият множител е едночлен и участва в членовете
на дадения многочлен и като степен. Използват се правилата за представяне
на степен като произведение от равни множители и повтарящите се
едночлени се изнасят пред скоби.

2 2 3 3 2
а) a x − ax + a x ; б) 15u 3v 2 + 10u 2 v − 20u 2 v3 .
Решение:
а) a 2 x 2 − ax3 + a 3 x 2 = б)
= ax 2 a − ax 2 x + ax 2 a 2 =
= ax 2 (a − x + a 2 );
В Задача 5 търсим повтарящи се букви и изнасяме пред скоби най-ниската им

степен. При a2, a, a3 изнасяме а; при x2, x3, x2 изнасяме x2.
ЗАДАЧА 6 Разложете на множители:

2 2
а) x( x + y ) − 3( y + x) ; б) 5a (a − b) + b(b − a ) ; в) a ( x − 1) − 3(1 − x) .
Решение:
а) x( x + y ) − 3( y + x) = x( x + y ) − 3( x + y ) = ( x + y )( x − 3) (защото x + y = y + x )
б) 5a (a − b) + b(b − a ) = 5a (a − b) − b(a − b) = (a − b)(5a − b) (защото b − a = −(a − b) )
2 2 2 2
в) a ( x − 1) − 3(1 − x) = a ( x − 1) − 3( x − 1) = (защото (1 − x) 2 = ( x − 1) 2 )
= ( x − 1)(a 2 − 3( x − 1)) = ( x − 1)(a 2 − 3 x + 3)
ЗАДАЧИ Разложете на множители: 8 p( x − y)2 − q( x − y)2 ; 2m( x − 4)2 − n(4 − x)2 ;

1 4m + 8 ; 10m + 35 ; 67am−−221 b ; ; 89xp−212 y ; 30 p − 40 yq ; 325a 2 + 30 3
− 24
9 2 x(a − b) + y (b − a) ; a(b − 5)3 + 2(5 − b)3 ;
3m − 3n + 9 ; 26 3xm− 3−y3n+ +9 z9;; 20
6 xm− +3 y24+n9−z ;2820 p 2m; + 24n − 28 p 2
10 a( x − 1) − b( x − 1) + c( x − 1);
53ax 43ax 5 2
− 8aax
− 10 x −+ 12a 2 xax6 ;3 ; 83xab
4 33
y −+12
6abx 22y−4 18 abx5 y 2 ; 11 x(a − 1) + y (a − 1) − z (a − 1);
− 16
4 − 4 x3 y − 8 x 4 y 3 ; − 3x 4 y 2 + 12 x 2 y 4 − 16 x5 y 2 ; 12 2 x(a − 2) + 3 y (a − 2) − z (2 − a);
5 a( x + y ) + b( x + y ); mx((aa2++51) − ny (a 2++51)); a(13 x 2 +44a)(−x b−( yx )2 + 34b) ( y − x) − 4c( y − x);
6 3a(a3 + 5) + 2b(a3 + 5);x(73py(+x37+) −2)y−(72 +p(3xy3);+ 25)14
n(3 +x(xa) +− b6m
+(1x) − + 3)y (a + b + 1) − 4 z (a + b + 1);
7 x(a − b) + y (b − a); a(m − n) − b(n − m) ; 15 ( x + 2 y)3 − a 2 ( x + 2 y); (a + b)3 + a 2 (a + b)2 .
23. РАЗЛАГАНЕ ЧРЕЗ ФОРМУЛИ
ЗА СЪКРАТЕНО УМНОЖЕНИЕ
Във формулите за съкратено умножение, ако се разменят местата на лявата
и дясната страна на равенствата, се получават формули за представяне на
многочлени като произведение:
2 2
a 3 + 3a 2b + 3ab 2 + b3 = (a + b)3 ;
a − b = (a + b)(a − b) ;
a 3 − 3a 2b + 3ab 2 − b3 = (a − b)3 ;
a 2 + 2ab + b 2 = (a + b) 2 ; a 3 + b3 = (a + b)(a 2 − ab + b 2 );
a 3 − b3 = (a − b)(a 2 + ab + b 2 ).
a 2 − 2ab + b 2 = (a − b) 2 ;
Ще покажем с примери как тези формули се използват в задачи
за разлагане на многочлени.
a 2 − b 2 = (a + b)(a − b)

а) x 2 − 9 ; б) 16a 2 − b 2 ; в) 9m 2 − 4n 2 .
Решение:
а) x 2 − 9 = б) 16a 2 − b 2 = в) 9m 2 − 4n 2 =
= x 2 − 32 = = ( 4a ) 2 − b 2 = = (3m) 2 − (2n) 2 =
= ( x + 3)( x − 3) = (4a + b)(4a − b) = (3m + 2n)(3m − 2n)

2
а) (a + b) 2 − c 2 ; б) (m − n) − 1 ; в) ( x + y ) 2 − 9 x 2 y 2 .
Решение:
а) (a + b) 2 − c 2 = б) (m − n) 2 − 1 = в) ( x + y ) 2 − 9 x 2 y 2 =
= (a + b + c)(a + b − c) = (m − n + 1)(m − n − 1) = ( x + y ) 2 − (3 xy ) 2 =
= ( x + y + 3 xy )( x + y − 3 xy )

2 2
а) a 2 − (b + c) 2 ; б) 1 − ( x − y ) 2 ; в) ( x + y ) − ( x − y ) .
Решение:
а) a2 – (b + c)2 = б) 1 – (x – y)2 = в) (x + y)2 – (x – y)2 =
= (a + (b + c))(a – (b + c)) = = (1 + (x – y))(1 – (x – y)) = = (x + y + (x – y))(x + y – (x – y)) =
= (a + b + c)(a – b – c) = (1 + x – y)(1 – x + y) = (x + y + x – y)(x + y – x + y) =
= 2x.2y = 4xy
Когато разлагаме разлика от квадратите на два израза, вторият от които е
многочлен, препоръчва се да поставим вътрешни скоби, за да избегнем
грешки в определяне знаците на събираемите (примерите от Задача 3).
Ако в скобите се получи сбор, в който има подобни членове, то се прави
приведение (пример в)).
54
a 2 ± 2ab + b 2 = (a ± b) 2
Tова тъждество се използва само при разлагане на тричлен, който отговаря на
следните условия: има два члена, които са точни квадрати на а и b, а третият
член е 2.a .b. Ще разсъждаваме върху конкретен пример:
x2 + 6x + 9 = ( x + 3) 2 .
↓ ↑? ↓
2
( x) 2. x .3 (3) 2
Забелязваме, че в дадения тричлен x 2 + 6 x + 9 събираемите х2 и 9 са квадрати на х
и 3. Тогава проверяваме дали тяхното удвоено произведение е равно на третия
член: 2=. x . 3 2= . 3 . x 6 x . Ако всички тези условия са изпълнени, то записваме
сбора или разликата на основите на степените, повдигнати на квадрат. Знакът
(+ или −) се определя от знака пред удвоеното произведение.
ЗАДАЧА 4 Разложете тричлените:

а) x 2 + 4 x + 4 ; б) 9m 2 + 1 + 6m ; в) a 2 − 20a + 25 .
Решение:
а) x 2 + 4x + 4 = ( x + 2) 2
2
↓x + ↑ ?4 x + ↓ 4 = ( x + 2) 2
( x) 2↓ 2 . x .↑2 ? (2) 2 ↓
2
( x) 2. x .2 (2) 2
б) 9m 2 + 1 + 6m = (3m + 1) 2
↓ ↓ ↑?
(3m) 2 (1) 2 2 . 3m .1
в) a 2 − 20a + 25 – условията не са изпълнени → не се разлага.
↓ ↑? ↓
(a)2 2 . a .5 (5) 2
При записване на разсъжденията основите на степените заграждаме в скоби,
за да отделим изразите, които образуват сбора, повдигнат на втора степен.
В пример б) тричленът не е подреден в обичайната последователност. Това,
разбира се, не променя крайния резултат.
ЗАДАЧИ Разложете на множители: 9 x 2 − (1 − x)2 ; y 2 − ( y − 1)2 ; a 2 − (a − 2)2 ; a 2 − (3 − a)2

1 a 2 − n 2 ; p 2 − a 2 ; m 2 − x 2 ; n 2 − y 2 ; 10 1 − ( x − 1)2 ; 1 − (a + 1)2 ; 1 − ( x − 2)2 ; 1 − (a + 2)2
2 x 2 − 4 ; y 2 − 9 ; 4 − p 2 ; 9 − q 2 ; 11 9 − (a − b)2 ; 4 − ( x + y )2 ; 16 − ( x + 4)2 ; 25 − ( x − 5)2
2 2 2 2
12 a 2 + 2a + 1; a 2 + 4a + 4 ; a 2 − 2a + 1 ;
3 1 − a ; 1 − b ; x − 1; y − 1 ;
13 4a 2 + 12a + 9 ; 9a 2 − 6a + 1; 1 − 4a + 4a 2 ;
4 4 x − y ; 9 x − a ; 16m − n ; 25 p − q14
2 2 2 2 2 2 2 2
4a 2 + 4ab + b 2 ; 9a 2 − 6ac + c 2.; 4c 2 + 4ac + a 2
5 4a 2 − 9b 2 ; 9 x 2 − 25 y 2 ; 100a 2 − p 2 ; 25mОбяснете
2
− 16n 2 защо чрез формулите за
6 (a + 1)2 − b 2 ; (1 − n)2 − p 2 ; (m − n)2 − q 2 ; съкратено
( x + y ) 2 − zумножение
2 не могат да се
разложат многочлените:
7 (3 + a)2 − 9 ; (2 − a)2 − 1; (4 − x)2 − 4 ; (515 − a)2 − 1 ;
8 (a + 1)2 − 9a 2 ; ( x − 1)2 − 4 x 2 ; ( x − 3)2 − 9 x 2 ; 16
(4 − y ) 2 − 4 y 2 .
55
24. РАЗЛАГАНЕ ЧРЕЗ ФОРМУЛИТЕ ЗА СЪКРАТЕНО
УМНОЖЕНИЕ. УПРАЖНЕНИЕ
а) 4a 2 − 1 ; б) ( x − 2) 2 − 4 ; в) x 2 + 14 x + 49 ; г) 4a 2 − 12a + 9 .
Решение:
2 2 2
а) 4a − 1 = (2a ) − 1 = (2a + 1)(2a − 1)
2 2 2
б) ( x − 2) − 4 = ( x − 2) − 2 = ( x − 2 + 2)( x − 2 − 2) = x( x − 4)
в) x 2 + 14 x + 49 = x 2 + 2 . x . 7 + 7 2 = ( x + 7) 2
г) 4a 2 − 12a + 9 = (2a ) 2 − 2 . 2a . 3 + 32 = (2a − 3) 2
a 3 ± 3a 2 b + 3ab 2 ± b 3 = (a ± b) 3
Тези формули се използват при разлагане на четиричлени, които
отговарят на известни условия, определени от израза
a 3 ± 3a 2b + 3ab 2 ± b3 .
Ще разсъждаваме върху конкретен пример:
x3 + 6 x 2 + 12 x + 8 = ( x + 2)3 .
↓ ↑? ↑? ↓
( x )3 3x 2 2 3 x 22 (2)3
Забелязваме, че в дадения четиричлен има два члена, които са кубове
на двата израза а и b. Проверяваме дали другите два члена отговарят
на изискването да са 3а2b и 3ab2. Ако тези условия са изпълнени,
проследяваме знаците пред едночлените и записваме крайния резултат.
ЗАДАЧА 2 Разложете четиричлените:

3 2 2 3
а) x + 3 x y + 3 xy + y ; б) 27 − 27 x + 9 x 2 − x3 ;
в) 8 x3 − 12 x 2 + 6 x − 1 ; г) 27 x3 + 54 x 2 + 36 x + 8 .
Решение:
3 2 2 3 3
а) x + 3 x y + 3 xy + y = ( x + y )
2 3 3 2 2 3 3
б) 27 − 27 x + 9 x − x = 3 − 3. 3 . x + 3. 3. x − x = (3 − x)
в) 8 x3 − 12 x 2 + 6 x − 1 = (2 x)3 − 3. 4 x 2 .1 + 3. 2 x .12 − 13 = (2 x − 1)3
г) 27 x3 + 54 x 2 + 36 x + 8 = (3 x)3 + 3 . 9 x 2 . 2 + 3 . 3 x . 22 + 23 = (3 x + 2)3
ЗАДАЧА 3 Намерете едночлените u и v, така че равенствата да са тъждества:

а) x3 − 15 x 2 + u − 125 = ( x − 5)3 ; б) 27 x3 + v + 9a 2 x + a 3 = (3 x + a )3 .
Решение:
а) От ( x − 5)3 = б) От (3 x + a )3 =
= x3 − 3 . x 2 . 5 + 3 . x .52 − 53 = = (3 x)3 + 3 .(3 x) 2 . a + 3 . 3 x . a 2 + a 3 =
= x3 − 15 x 2 + 75x − 125 = 27 x3 + 27 x 2 a + 9 xa 2 + a 3
следва, че u = 75 x . следва, че v = 27 ax 2 .
56
a 3 ± b 3 = (a ± b)(a 2 ∓ ab + b 2 )
ЗАДАЧА 4 Разложете двучлените:

а) x3 + y 3 ; б) m3 − n3 ; в) 8 x3 + 1 ; г) 27 x3 − 8a 3 .
Решение:
3 3 2 2
а) x + y = ( x + y )( x − xy + y ) б) m3 − n3 = (m − n)(m 2 + mn + n 2 )
I3 + II3 = (I + II)(I 2 − I.II + II 2 ) I3 − II3 = (I − II)(I 2 + I.II + II 2 )
в) 8 x3 + 1 = г) 27 x3 − 8a 3 =
= (2 x)3 + 13 = = (3 x)3 − (2a )3 =
= (2 x + 1)((2 x) 2 − 2 x .1 + 12 ) = = (3 x − 2a )((3 x) 2 + 3 x . 2a + (2a ) 2 ) =
= (2 x + 1)(4 x 2 − 2 x + 1) = (3 x − 2a )((9 x 2 + 6ax + 4a 2 )
ЗАДАЧА 5 При x = −1 13 намерете числената стойност на израза:

а) A = x3 + 3 x 2 + 3 x + 1; б) B = 27 x3 − 27 x 2 + 9 x − 1 .
Решение:
3 2 3 3 2 3 2 2
а) A = x + 3 x + 3 x + 1 = ( x + 1) б) B = 27 x − 27 x + 9 x − 1 = (3 x) − 3 .(3 x) .1 + 3 . 3 x .1 −
A = x3 + 3 x 2 + 3 x + 1 = ( x + 1)3
B = 27 x3 − 27 x 2 + 9 x − 1 = (3 x)3 − 3 .(3 x) 2 .1 + 3 . 3 x .12 − 13 = (3 x − 1)3
За x = −1 1
3 3 За x = −1 1
( ) ( )
3
1 1 1 3
A = −1 + 1 = − =− .
(( ) )
3
3 3 27 B = 3 . −1 1 − 1 = (− 4 − 1)3 = −125 .
3
ЗАДАЧИ Разложете на множители многочлените: 8 Намерете едночлените u и v, така

1 a3 + 3a 2 + 3a + 1; a3 + 6a 2 + 12a + 8 ; че равенствата да са тъждества:
2 8 − 12m + 6m 2 − m3 ; n3 − 9n 2 + 27n − 27 ; 8( )( 2 4 )
а) 8 x3 + 1 = 2 x + 1 u − x + 1 ;
б) x − 27 = ( x − 3) ( x + v + 9 ) .
3 8a3 − 36a 2 + 54a − 27; 27a3 + 27a 2 + 9a + 1 ; 3 2

4 a3 + m3 ; b3 + c3 ; x3 + y 3 ; m3 + n3 ; 8 2 4
9 При x = 2 1 намерете числената
5 a + 8 ; a − 8 ; 8 + a ; 8 − a ;
3 3 3 3 3
стойност на изразите:
6 8a3 + 1; 8a3 − 1; 27a3 − 8 ; 27a3 + 8 ; а) x3 − 6 x 2 + 12 x − 8 ;
2 3
7 8a3b3 + 1; 1 − 8a3b3 ; x3 − 27 y 3 ; x3 y 3 − 1 . б) 27 − 27 x + 9 x − x .
10 Изразът 9 x 2 − ( x + 5) 2 , разложен на множители, има вида:

А) (2 x + 5)(4 x + 5) ; Б) (2 x − 5)(4 x + 5) ; В) (8 x + 5)(2 x − 5) ; Г) (4 x − 5)(2 x − 5) .
Т
Е 11 Изразът 4 x 3 − 9 x е тъждествено равен на:
С А) x(4 x + 3)(4 x − 3) ; Б) x(2 x + 9)(2 x − 9) ; В) x(4 x + 9)(4 x − 9) ; Г) x(2 x + 3)(2 x − 3) .
Т
12 При x = 1 1 стойността на израза A = (3x + 1) 3 − 25(3x + 1) е:
3
А) 4; Б) 3; В) 1; Г) 0.
25. РАЗЛАГАНЕ ЧРЕЗ ГРУПИРАНЕ

а) a ( x + y ) + ( x + y ) ; б) a ( x − y ) + ( x − y ) .
Решение:
а) a ( x + y ) + ( x + y ) = ( x + y )(a +1) б) a ( x − y ) + ( x − y ) = ( x − y )(a +1)

а) a ( x − y ) + x − y ; б) a ( x + y ) − x − y ; в) a ( x − y ) − x + y .
Решение:
a( x − y) + x − y =
a) б) a ( x + y ) − x − y = в) a( x − y ) − x + y =
= a( x − y) + ( x − y) = = a( x + y) − ( x + y) = = a( x − y) − ( x − y) =
= ( x − y )(a +1) = ( x + y )(a −1) = ( x − y )(a −1)
При решаване на Задача 2-б), в), за да получим двучлен, равен на множителя

в първото събираемо, изнасяме (−) пред скоби. За да не сгрешим, веднага
правим проверка, като разкриваме скобите и сравняваме получения израз с
дадения.
ЗАДАЧА 3 Разложете:
а) am + an + b(m + n) ; б) a (m − n) − bm + bn ; в) m(a + b) – na – nb.
Решение:
а) б) в) m(a + b) – na – nb =
= m(a + b) – n(a + b) =
= (a + b)(m – n)
ЗАДАЧА 4 Разложете:
а) ax + ay + bx + by ; б) ax + ay − bx − by .
Решение:
а) ax + ay + bx + by = a ( x + y ) + b( x + y ) = ( x + y )(a + b)
б) ax + ay − bx − by = a ( x + y ) − b( x + y ) = ( x + y )(a − b)
При решаване на пример а) от Задача 4 обединихме членовете на дадения
многочлен в отделни групи – в случая двучлените ax + ay и bx + by , така, че
при разлагането на всеки от тях да се получи един и същ множител ( x + y ) .
След това изнесохме този множител пред скоби и така получихме разложения
вид на дадения израз. Този метод за разлагане на многочлени на множители
се нарича разлагане чрез групиране.
За примерите от Задача 4 може да се приложи и друго групиране на чле-
новете:
а) ax + ay + bx + by = x (a + b) + y (a + b) = (a + b)( x + y ) ;
б) ax + ay − bx − by = x (a − b) + y (a − b) = (a − b)( x + y ) .
5 Разложете на множители A = x 2 + ax − 2 x − 2a .
ЗАДАЧА
Решение:
x 2 + ax − 2
I начин: A = x −2a =
II начин: A = x 2 + ax − 2 x − 2a =
= x( x + a ) − 2( x + a ) = x 2 − 2 x + ax
= − 2a =
= ( x + a )( x − 2) = x( x − 2) + a ( x − 2) =
= ( x − 2)( x + a )
ЗАДАЧА 6 Разложете чрез групиране:

а) 10ax − 5bx + 2ay − by ; б) x 2 y − y + xy 2 − x .
Решение:
а) 10ax − 5bx + 2ay − by = 5 x(2a − b) + y (2a − b) = (2a − b)(5 x + y );
б) x 2 y − y + xy 2 − x = y ( x 2 − 1) + x( y 2 − 1) ?
При това групиране не се получи общ множител в скобите, който да изнесем пред
скоби. Това още не означава, че даденият многочлен е неразложим. Отново търсим
членове, които имат общ множител, за да направим ново групиране:
x 2 y − y + xy 2 − x = xy ( x + y ) − ( x + y ) = ( x + y )( xy − 1) .
Задача 6-б) може да се реши и с друго групиране:

x 2 y − y + xy 2 − x = x( xy − 1) − y (1 − xy ) = x( xy − 1) + y ( xy − 1) = ( xy − 1)( x + y ).
ЗАДАЧА 7 Разложете чрез групиране:

а) x 2 + 3 x + 2 ; б) x 2 − 5 x + 6 ; в) x 2 + 2 x − 3 ; г) x 2 − x − 6 .
Решение:
Дадените многочлени са с три члена и са от втора степен. За да ги разложим
чрез групиране, трябва по подходящ начин да ги преобразуваме от тричлени
в четиричлени.
а) x 2 + 3 x + 2 = x 2 + x + 2 x + 2 = x( x + 1) + 2( x + 1) = ( x + 1)( x + 2);
б) x 2 − 5 x + 6 = x 2 − 2 x − 3 x + 6 = x( x − 2) − 3( x − 2) = ( x − 2)( x − 3);
в) x 2 + 2 x − 3 = x 2 − x + 3 x − 3 = x( x − 1) + 3( x − 1) = ( x − 1)( x + 3);
г) x 2 − x − 6 = x 2 + 2 x − 3 x − 6 = x( x + 2) − 3( x + 2) = ( x + 2)( x − 3).
ЗАДАЧИ Разложете на множители чрез групиране: 11 a 3 + 2a 2 − 2a − 4 ; m3 − 2m 2 + 2 − m ;
1 2( x + y ) + x + y ; 5( x + y ) − x − y ; 12 p 3 + x3 + p 2 x + px 2 ; x3 + x 2 y − x 2 z − xyz ;
2 7a − 7b − m(a − b); xy 2 − xz + 5( y 2 − z ); 13 ax 2 + bx 2 − cx 2 + ax + bx − cx ;
3 ax + a + 3x + 3 ; 7 x + 7 + 10ax + 10a ;

14 an 2 + cn 2 − bn 2 + ap − bp + cp ;
4 ax − bx − a + b ; a 2 − ab − 2a + 2b ;
15 x 2 + 2 x − 15 ; x 2 − 4 x − 5 ;
5 nx + ny + 5 x + 5 y ; ay − by + 3a − 3b ;
16 x 2 − 7 x + 12 ; x 2 − x − 12 ;
6 ;
17 x 2 − 9 x − 10 ; x 2 − 8 x + 15 .
7 mn − m − 3n + 3m ; x − a + 3a − 3ax ; Намерете числената стойност на израза:
2 2 2 2
8 a 2 − ab − 3a + 3b ; p 2 + pq − 6 p − 6q ;
ax + 1 + a + 1 x за a = 1, x = −2 ;
30ay
9 10 ax − 534
bybx+−215 17; b6;by − 15bx − 4ay − 18
axa−+bx 10ax 2 2
19 x 2
y − y + xy 2
− x за x = −2 ; y = − 1 .
10 10a + 21xy − 14ax − 15ay ;
2
2
59
26. РАЗЛАГАНЕ ЧРЕЗ КОМБИНИРАНО ИЗПОЛЗВАНЕ
НА РАЗЛИЧНИ МЕТОДИ
Въведохме и приложихме три метода за разлагане на многочлени на
множители:
• разлагане чрез изнасяне на общ множител извън скоби;
• разлагане чрез групиране;
• разлагане чрез формулите за съкратено умножение.
Умението за комбинирано прилагане на тези методи открива
възможности за разлагане на голям брой многочлени, които на пръв
поглед са неразложими.
Разлагане чрез изнасяне на общ множител и групиране

2 2
а) 7 a ( x + y ) + 7 x + 7 y ; б) a x + a y + abx + aby ; в) 2 x3 − 6 x 2 + 6 x − 18 .
Решение:
а) б) в)
При решаване на Задача 1 забелязваме, че във всеки от многочлените има

повтарящ се множител, който изнасяме пред (зад) скоби. След изнасяне на
общия множител пред скоби изразът в скобите е от познат вид и може да се
разложи чрез групиране.
Разлагане чрез изнасяне на общ множител

и формулите за съкратено умножение

а) 4 x 2 − 16 ; б) 3 − 3( x − y ) 2 ; в) 5 x 2 − 10 x + 5 .
Решение:
а) 4 x 2 − 16 = б) в) 5 x 2 − 10 x + 5 =
2
= 4( x − 4) = = 5( x 2 − 2 x + 1) =
= 4( x − 2)( x + 2) = 5( x − 1) 2
При решаване на Задача 2 след изнасяне на общ множител извън скоби

в скобите остава израз, познат от формулите за съкратено умножение.
Прилагаме съответното тъждество и получаваме разложения вид на дадения
многочлен.
Извод: Ако трябва да разложим даден многочлен на прости множители, първо

„търсим“ общ множител и ако има такъв, изнасяме го извън скоби.
60
Разлагане чрез комбинирано прилагане
на формулите за съкратено умножение

а) a 2 − 2ab + b 2 − c 2 ; б) 4a 2 − x 2 + 6 x − 9 ; в) a 4 − b 4 .
Решение:
а) a 2 − 2ab + b 2 − c 2 = б) 4a 2 − x 2 + 6 x − 9 = 4
в) a − b =
4
= ( a − b) 2 − c 2 = = 4 a 2 − ( x 2 − 6 x + 9) = = (a 2 ) 2 − (b 2 ) 2 =
= (a − b + c)(a − b − c) = (2a ) 2 − ( x − 3) 2 = = (a 2 − b 2 )(a 2 + b 2 ) =
= (2a + x − 3)(2a − x + 3) = (a + b)(a − b)(a 2 + b 2 )
Решените примери в Задача 3 ни убеждават, че познаването на формулите за

съкратено умножение много пъти е ключов момент при решаване на задачи
от разлагане на многочлени.
Извод: При решаване на задачи от разлагане на многочлени на множители
“търсим” израз, който е или може да се преобразува във формула за
съкратено умножение.
ЗАДАЧА 4 Разложете на множители и намерете числената стойност на израза:

а) A = (2 x − 7)3 − (2 x − 7)( x + 5) 2 при x = 2 ;
3
б) B = (5 x − 2)3 + 9 x 2 (2 − 5 x) при x = 0, 25 .
Решение:
а) A = (2 x − 7)3 − (2 x − 7)( x + 5) 2 = б) B = (5 x − 2)3 + 9 x 2 (2 − 5 x) =
= (2 x − 7)((2 x − 7) 2 − ( x + 5) 2 ) = = (5 x − 2)3 − 9 x 2 (5 x − 2) =
= (2 x − 7)(2 x − 7 + x + 5)(2 x − 7 − x − 5) = = (5 x − 2)((5 x − 2) 2 − (3 x) 2 ) =
= (2 x − 7)(3 x − 2)( x − 12) = (5 x − 2)(5 x − 2 + 3 x)(5 x − 2 − 3 x) =
2 A=0. = (5 x − 2)(8 x − 2)(2 x − 2) =
При x =
3 = 4(5 x − 2)(4 x − 1)( x − 1)
При = x 0= , 25 1 B = 0 .
4
ЗАДАЧИ Разложете на множители: a 2 − 2ab + b 2 − a + 11 b ; p 2 + 2 pq + q 2 − p − q ;

2 2 2 2 2 2
1 a − b + a + b ; a − b + a − b ; a − b − a + b 1 − x 2 − 2 xy − y 2 ; 1 − a 2 + 2ab − b 2
12 ;
2 m 2 − n 2 − m − n ; m 2 − n 2 − 2m + 2n ; p 2 − q 2 − ap − aq ; 2
3 ax 2 + axy + bx 2 + bxy ; a 2 x + a 2 y − abx − aby ; 13
2 2 2 2 2
2(a + 1) − 8a ; 5a − 5(a + 1)
Разложете на множители и наме
4 5a 2 + 5ab + 5ac + 5bc ; 3xy 2 − 3x − 3 y + 3x 2 y ; рете числената стойност на израза:
5 ax 2 + ax − ax 4 − ax3 ; 6 xy 2 − 6 x + 6 x 2 y − 6 y ;
14 A = (3x − 1)3 − 4(3x − 1) при x = − 1 ;
6 2 x 2 − 2 y 2 ; ab 2 − ac 2 ; 5 p 2 − 5q 2 ; 6a 2 − 6b 2 ; 3
2 3
2 2 2
7 7a − 7 ; 10b − 10 ; 8 − 8 x ; 9 − 9 y ; 2
15 B = 9 x ( 2 x − 7 ) − ( 2 x − 7 )
8 bx + 2bx + b; 11a – 22a + 11;
2 2 при x = 1,4 ;
2 2 2
9 x − 2 xy + y − 9 ; m − 2mn + n − p ;
2 2
16 C = (3x − 1)3 + 4 x 2 (1 − 3x)
10 a 2 − 2ab + b 2 − a + b ; p 2 + 2 pq + q 2 − p − q при x = 0,2 .
61
27. РАЗЛАГАНЕ ЧРЕЗ КОМБИНИРАНО ИЗПОЛЗВАНЕ
НА РАЗЛИЧНИ МЕТОДИ. УПРАЖНЕНИЕ
Разлагане чрез комбинирано прилагане на изучените методи

а) 4 x 2 − 8 xy + 4 y 2 − 4 z 2 ; б) 1 − a 2 + (1 − a ) 2 ;
в) 16 − a 2 + 2ab − b 2 ; г) 2 x 2 − x − 2 y 2 − y .
Решение:
а) б)
в) г)

а) 2ax 2 + 2bx 2 − 2b 2 x + 2a 2 x ; б) 2m 2 − 6m + 4 .
Решение:
а)
б) 2m 2 − 6m + 4 = 2(m 2 − 3m + 2) = 2(m 2 − m − 2m + 2) =
m − 2)
= 2(m(m − 1) − 2(m − 1)) = 2(m − 1)(m
Уговаряме се да употребяваме израза „търсим формула“, което означава, че
многочленът или част от него може да се разложи чрез формулите за съкратено
умножение.
Няма общи правила за разлагане на многочлени на множители. Ако
проследим обаче разлагането на многочлените в задачите, които решихме,
и най-вече в Задача 2 от този урок, виждаме, че спазваме известен ред при
комбинираното прилагане на различните начини за разлагане.
! Практическо правило
• Търсим общ множител. Ако има такъв, изнасяме го пред скоби.
• Търсим формула за съкратено умножение. Ако има формула (в явен или
неявен вид), прилагаме я и я използваме при разлагането.
• Броим членовете на многочлена.
Ако са четен брой, разлагаме чрез групиране, ако това е възможно.
Ако са нечетен брой, стремим се по подходящ начин да ги направим
повече на брой, така че да можем да групираме.
62
Това практическо правило не е универсално и не може да се приложи в някои
по-специални случаи. При тях ще разчитаме на интуицията и опита си.
! Тричлени от вида ax 2 + bx + c (a ≠ 0) са от втора степен и се наричат

квадратни тричлени.
Квадратни тричлени разложихме чрез метода на групиране (Задача 7 от урок 25).
Не всеки квадратен тричлен може да се разложи, например х2 + 4х – 1.
Има метод, чрез който може да се определи дали един квадратен

тричлен е разложим или е неразложим.
Този метод е известен като „допълване до точен квадрат“.
Примери:
x 2 + 6 x − 7 = x 2 + 2 . x . 3 + 32 − 32 − 7 = Получава се разлика от квадра-

отделяме точен квадрат ти, която разлагаме по формулата
= ( x + 3) 2 − 16 = a 2 − b 2 = (a + b)(a − b) .
Следователно тричленът x 2 + 6 x − 7 = x 2 + 2 . x . 3 +
= ( x + 3) 2 − 42 =
е разложим.
= ( x + 3 + 4)( x + 3 − 4) = = ( x + 3) 2 − 16
= ( x + 7)( x − 1)
= ( x + 3) 2 − 42
2 2 2
x − 8 x + 20 = x − 2 . x . 4 + 4 − 4 + 20 = 2
Получава се сбор, който е нераз-

ложим. Следователно тричленът = ( x + 3 + 4)( x
= ( x − 4) 2 − 16 + 20 = x 2 − 8 x + 20 е= неразложим.
x 2 − 2 . x . 4 + 42 − 42 + 20==( x + 7)( x − 1)

= ( x − 4) 2 + 4
( x − 4) 2 −която
Получава се=разлика, 16 + 20
не=мо-
2 2 2 2
x + 4x −1 = x + 2. x .2 + 2 − 2 −1 =
жем да представим
= ( x − 4) 2като
+ 4 разлика от
2
= ( x + 2) − 5 квадрати. Следователно тричленът
2 2
+ 2 . x . 2 + 22 − 22 − 1 =
x + 4 x − 1 =е xнеразложим.

ЗАДАЧА 3 Намерете най-малката стойност на израза A = x 2 − 10 x + 16 = (.x + 2) 2 − 5
Решение: A = x 2 − 10 x + 16 = x 2 − 2 . x . 5 + 52 − 52 + 16 = ( x − 5) 2 − 9
Най-малката стойност на А се получава при x − 5 = 0 , т.е. при x = 5 и е A = −9 .
ЗАДАЧИ Разложете на множители: 7 2 x 2 + 10 x + 12 ; 3 x13
2
x 2x ++10
− 524 45x − 15 ; x3 + 2 x 2
2 2 2
1 ax2−x 2ay+ 10− xx ++12 2 xy
; −y ; 8a 3x+ 4−a24
2 + 4x −+b45
(a + 2)
5 x;2 + 10 x − 15 ;
2
14 x3 + 2 x 2 − 8 x ;
2 a + 4 a + 4 − b ( a + 2) ; 9 10 x 2 − 90 x − 100 ; 3a 2 − 9a2 + 6
3 15 2 x − 4 x − 30 ; 3x 2 + 9 x
3 p10 +x82 +− 690px2 − 12 p;;
+100 3 2 2
10m3a+2 6−m9an++612; nm2 + 8n
3
2 x − 4 x − 30 ; 16 3 x 2 + 9 x − 12 ;
( )
3 2 2 3
4 m + 6 m n + 12 mn + 8n ;
5 3 2 11 ( x2 − 6)2 − 6 13 x −2 2 (4 + x); x17 5
+ x4 +
4 x +
3
4 x −
2
2 x + x + x +1
15 ; 9 x 2 + 15 x
5 m + m − m − 1; 2 x − 4 xy − 8 + 2 y
( 3 )
) 2 −− 68 +12xy−2 2; (4 + x);
6 2 x(2x −− 46xy 12 x5 + x 4 + x3 +4 x 2 + 4x x+−115 ; ; 18 9 x 2 + 15 x − 14 .
Т 19 Най-малката стойност на израза A = x 2 − 8 x + 30 е:
Е А) 0; Б) 4; В) 14; Г) 16.
С 20 Най-голямата стойност на израза A = 9 + 4 x − x 2 е:
Т А) 2; Б) 9; В) 13; Г) 15.
28. ТЪЖДЕСТВЕНО ПРЕОБРАЗУВАНЕ
НА ИЗРАЗИ. ПРИЛОЖЕНИЯ
ЗАДАЧА 1 Опростете израза (a3 − 8 − (a − 2)3 ) : 6 + (a + 3)(3 − a) .

Решение:

3 3 3
а) (a + b)3 − a 2 (a + 3b) = b 2 (3a + b) ; б) a + b + 3ab(a + b) = (a + b) .
Решение:
а) (a + b)3 − a 2 (a + 3b) = b 2 (3a + b) б) a 3 + b3 + 3ab(a + b) = (a + b)3

u = (a + b)3 − a 2 (a + 3b) = u v
= a 3 + 3a 2b + 3ab 2 + b3 − a 3 − 3a 2b = u = a 3 + b3 + 3ab(a + b) =
= 3ab 2 + b3 = a 3 + b3 + 3a 2b + 3ab 2 = (a + b)3 = v
v = b 2 (3a + b) = 3ab 2 + b3 ⇒ u = v , т.е. равенството е тъждество.
⇒ u = v , т.е. равенството е тъждество.
• При рационално пресмятане на числови изрази
ЗАДАЧА 3 Пресметнете: а) 4788 . 79 – 3788 . 79; б) 71, 232 − 28, 77 2 .

Решение:
а)
б)
• При решаване на практически задачи

ЗАДАЧА 4 Намерете формулата за обема на тръба с дължина h, външен радиус R и вътрешен
радиус r. Изчислете обема, ако R = 4, 5 cm , r ≈ 3, 5 cm , h = 100 cm .
Решение:
Формулата за обем на цилиндър е V = π. R 2 . h . Получаваме
Vтр. = π . R 2 . h − π . r 2 . h = π . h .( R 2 − r 2 )
Vтр. = π .100 .(4, 52 − 3, 52 ) = π .100 .(4, 5 + 3, 5)(4, 5 − 3, 5) ≈ π .100 . 8 .1 = 800π cm3 .
• При доказване, че един многочлен се дели на друг многочлен

Многочленът А се дели на многочлена В, ако може да се представи като
произведение от множители, поне един от които е В.
ЗАДАЧА 5 Докажете, че произведението на две последователни четни числа се дели на 8.
Решение:
А = 2n(2n + 2) = 2n . 2(n + 1) = 4n(n + 1)
Множителят n(n + 1) се дели на две, защото е произведение на две
последователни числа. Следователно А се дели на 4 . 2 = 8.
ЗАДАЧА 6 Да се докаже, че сборът на едно двуцифрено число и числото, записано със

същите цифри, но в обратен ред, се дели на 11.
Решение:
Ако означим цифрата на единиците с х, а цифрата на десетиците с у, то
първото число е 10 y + x , а второто число е 10x + y . Тогава
A = 10 y + x + 10 x + y = 10( x + y ) + ( x + y ) = 11( x + y ) .
Получихме разлагане на многочлена А с множител 11 и естествено число х + у.
Следва, че А се дели на 11.
ЗАДАЧА 7 Да се докаже, че многочленът A = a 2 + 3a + 2 се дели на a + 2 .

Решение:
A = a 2 + 3a + 2 = a 2 + 2a + a + 2 = a (a + 2) + (a + 2) = (a + 2)(a + 1).
Представихме многочлена А като произведение на множители ( a + 2 ) и (а + 1).
Следва, че А се дели на ( a + 2).
• При умножаване и степенуване на числа, близки до единицата
ЗАДАЧА 8 Пресметнете: а) 1,0012; б) 0,9982; в) 1,002 . 0,998.

Решение:
а)
При приближено пресмятане на 1,0012 пренебрегваме числото 0,0012

като много малко и получаваме (1 + a)2 ≈ 1 + 2a, където a е малко число в
сравнение с числото 1. 2
(1 + α) 2 ≈ 1 +(21α+ α) ≈ 1 + 2α
2
б) 1 −(21α− α) ≈ 1 − 2α
(1 − α) 2 ,≈т.е.
в) , т.е. (1 + α)(1 − α)(1≈+1 α)(1 − α) ≈ 1
ЗАДАЧИ Опростете изразите: 6 10,112 − 2 .10,11. 0,11 + 0,112 ;

2
1 A = ( x − 2) − ( x − 4)( x + 4) + 4( x − 1) ; 7 7, 32 .85 + 7, 32 . 93 + 7, 32 . 22 .
2 2
2 B = (2 x − 3) − 3( x − 2) − ( x + 3)( x − 3) . 8 Напишете формула за повърхнината
3 Докажете, че изразът и обема на куб със страна а, ако:
( x − 2)3 − ( x + 3)( x 2 − 3 x + 9) − 6 x(2 − x) а) страната му се увеличи с b cm;
б) страната му се намали с b cm.
не зависи от променливата х.
9 Докажете, че разликата от квадрати-
4 Докажете тъждеството
2 2 2 2 2 2 2 2 2 2 те на едно нечетно число и числото
(a + b ) − (a + b )(a − b ) = 2b (a + b ) . 1 се дели на 8.
Пресметнете: 10 Пресметнете приблизително
5 66 , 8 2
− 33, 2 2
; 1,0022; 1,9972; 1,003 . 0,997.
29. ОБОБЩЕНИЕ НА ТЕМАТА “ЦЕЛИ ИЗРАЗИ”
ЗАПОМНЕТЕ!
(a + b) 22за
Формули
2
+ 2ab + b 2умножение
= aсъкратено Формули за разлагане
(a + b)2 = a 22 + 2ab + b22
(a +− b) = a − + 2ab + b
(a + − b) 22 = a 22 +− 2ab + b 22 a 2 + 2ab + b22 = (a + b)22
(a − b)2 = a2 − 2ab + b2 aa 222 + + 22ab
ab +
+ bb 22 == ((aa + + bb)) 22
((aa − b ) = a − 2 ab
2 + b2
+ b)(a − b) = a 2 − b 2 a 2 +− 2 ab + b 2 = (a + − b )
aa 22 − − 22ab2 +
ab + bb 22 == ((aa −
− bb)) 222
(a + b)(a − b) = a 2 − b 2 a 2 − 2b2ab=+(ab +=b)( (aa−−bb))
(a + b)(a − b) = a2 − b2 aa 223 − bb 22 2= ((aa + bb)(2 aaa b−3b)
((aa +
+ bb)(
)33a=−ab33)+=3aa 22b−+b 3ab 22 + b33
− = + )( −3bb=)) (a + b)3
− 3
a3 + − b3a2=b (+a3+ab)( 2 +
a 3 + 3a 2b + 3ab 2 + b3 = ( a + b)33
aa33 +
(a + b)3 = a3 + 3a2 b + 3ab2 + b3
(a −+ b)3 = a3 − + 3a 2b + 3ab2 − + b3 − 33aa22bb +
+ + 33aaab bb22 +− bb33 =
+ = ((aa + − bb))3
+
(a + − b) 3 = a 3 + − 3a 2b + 3ab 2 + − b3 a
aa33 −3 − 3a 2 b +
33baa33 2=bb (+ 3 ab
33+ab 2 − b 3 =
2 − 2b 3 = ( a − b
( a − b2 ))33
(a − b)3 = a3 − 3a2 b + 3ab2 − b3 +
− +a abb )( a
− 2b − =ab ( +
a −b b)
2
a
aa3 + 3 + b 3 = ( a + b )( a 22 − ab + b 2 )
((aa −
+ bb))(a=2 a− ab− 3+abb2 )+=3ab
a 3 +−bb3
3
− bb3 =
+ 3
= ((aa + − bb)(
+ )(aa2 − + ab
− ab + + bb2 ))
2
(a + b)(a 22 − ab + b 22 ) = a 33 + b33 aa 33 − b
− bb = 3 = ( a − b)( a 2 + ab + b 2 )
= ((aa − − bb)(
(a +− b)(a2 + − ab + b2 ) = a3 + − b3 a − 3
)(aa +2 + abab + + bb 2 ))
(a + − b)(a − + ab + b ) = a + −b
(a − b)(a22 + ab + b22 ) = a33 − b33
(a − b)(a + ab + b ) = a − b
! Да разложим един многочлен означава да го представим като
произведение от прости множители.
Методи на разлагане:
1. Чрез изнасяне на общ множител извън скоби: 2a + 2b = 2(a + b) .
2. Чрез групиране: 2a + 2b + ma + mb = 2(a + b) + m(a + b) = (a + b)(2 + m) .
3. Чрез формулите за съкратено умножение.
4. Чрез комбинирано прилагане на методите от 1 до 3.
ЗАДАЧА 1 Извършете степенуването (a − b + c −1)2 .

Решение:
I начин:
II начин:
ЗАДАЧА 2 Намерете най-малката стойност на израза A = x 2 + y 2 + 4 x − 6 y + 20 .

Решение:
A = x 2 + y 2 + 4 x − 6 y + 20 =
=x 2+4 x+4 + y 2 − 6 y + 9 + 7 =

= ( x + 2) + ( y − 3) 2 + 7
2
Най-малката стойност на израза А е 7 и се получава при x = −2 и y = 3 .

66
ЗАДАЧА 3 Намерете най-голямата стойност на израза B = − x 2 − y 2 + 2 xy − 15 .
Решение:
B = − x 2 − y 2 + 2 xy − 15 =
= −( x 2 + y 2 − 2 xy ) − 15 =
= −( x − y ) 2 − 15 .
Най-голямата стойност на израза В е −15 и се получава при x = y.
ЗАДАЧА 4 В лявата колона на бланката за отговори е написана буквата на

рационалния израз. Срещу нея, в дясната колона, запишете номера на
нормалния му вид.
(1) 4x2 – 6x + 9
(А) (2x – 3)2 – 3x(x + 2)
(2) 4x – 29
(Б) (x + 5)(x – 5) – (x – 2) 2
(3) x2 – 18x + 9
Решение:
(А) (2x – 3)2 – 3x(x + 2) = (Б) (x + 5)(x – 5) – (x – 2)2 =
= 4х2 – 12х + 9 – 3х2 – 6х = = х2 – 25 – (х2 – 4х + 4) =
= х2 – 18х + 9 = х2 – 25 – х2 + 4х – 4 =
= 4х – 29.
Отг.
А 3
Б 2
ЗАДАЧА 5 В лявата колона на бланката за отговори е написана буквата на

рационалния израз. Срещу нея, в дясната колона, запишете номера на
разложения на множители му вид.
(1) 4(2x – 1)(x + 2)(х + 3)

(А) (2x – 1)3 + 25(1 – 2х)
(2) (х + 3)(х – 3)(х – 1)(х – 9)
(Б) (x2 – 5х)2 – (5х – 9)2 (3) 4(2x – 1)(x + 2)(х – 3)
Решение:
(А) (2x – 1)3 + 25(1 – 2х) = (Б) (x2 – 5х)2 – (5х – 9)2 =
= (2х – 1)3 – 25(2х – 1) = = (х2 – 5х + 5х –9)(х2 – 5х –5х + 9) =
= (2х – 1)((2х – 1)2 – 52) =
= (х2 – 9)(х2 – 10х + 9) =
= (2х – 1)(2х – 1 + 5)(2х – 1 – 5) =
= (х + 3)(х – 3)(х2 – х – 9х + 9) =
= (2х – 1)(2х + 4)(2х – 6) =
= (2х – 1).2(х + 2).2(х – 3) = = (х + 3)(х – 3)(х(х – 1) – 9(х – 1)) =
= 4(2х – 1)(х + 2)(х – 3) = (х + 3)(х – 3)(х – 1)(х – 9)
Отг.
А 3
Б 2
ОБЩИ ЗАДАЧИ ВЪРХУ ТЕМАТА “ЦЕЛИ ИЗРАЗИ”
1. Ако а е параметър, намерете нормалния 8. Разложете на множители:

вид, коефициента и степента на едночлените: а) (2 x + 7) 2 − 25 ;
а) −a x y.(−4ax y ) ;
2 3 2
б) 49 − (5 x − 2) 2 ;
б) –2x5.(–3ax)2.7a4x;
в) (–2 a x4 y z2)2; в) 4 x 2 − (3 x + 5) 2 ;
г) (–4 a x3 y z2)3. г) (3 x + 2) 2 − (2 x − 7) 2 .
2. Ако u = −3mx 2 , v = 5mx 2 и w = −2mx 2 , 9. Разложете на множители:
намерете
а) x + 8 x + 16 − 25 a ;
2 2
а) u − v − w ; б) u.v.w ;
в) u 2 − v.w ; г) u.v − w2 . б) 36 a − x − 10 x − 25 ;
2 2
3. Ако A= x − 2 , B = x 2 − 3 x + 4 и в) x − 4 xy + 4 y − 16 ;
2 2
C = − x 2 + 2 x , намерете нормалния вид на г) 25 − 4 x − 4 xy − y .

2 2
многочлена, тъждествено равен на израза:

10. Разложете на множители:
а) A + 3.C − 2. B ; б) A . B − 5. C ;
а) x + 6 x + 8 ;
2
в) A . C − 2. B ; г) A . B − C .
2
б) x − 10 x − 11 ;
2
4. Даден е изразът A = ( x 2 − 2)(3 x 3 − 5 x − 3) .
а) Намерете нормалния вид на многочлена. в) 5 x − 7 x + 2 ;
2
б) Определете степента на многочлена.

г) 3 x − x − 2 .
2
в) Определете коефициента на члена от тре-

та степен. 11. Намерете най-малката стойност на израза:
5. Опростете изразите: а) (3 x − 4)(3 x + 4) ;
а) ( x − 2) 2 − ( x − 3)(2 x − 1) ; б) x + 4 x + 9 ;
2
б) (3 x − 2) 2 − (2 x + 1) 2 + 3 ; в) ( x 2 + 3)( x 4 − 3 x 2 + 9) .
в) ( x + 1)3 − x(2 x − 3)(2 x + 3) ; 12. Намерете най-голямата стойност на из-
г) ( x − 2) − ( x + 2)( x − 2 x + 4) .
3 2 раза:
6. Даден е изразът а) (5 − 4 x )(5 + 4 x ) ;
б) − x + 6 x − 15 ;
2
A = ( x + m)3 − x( x − m)( x + m) − m3 , където m
е параметър. в) (2 − x )( x + 2 x + 4) .
2 4 2
а) Приведете израза в нормален вид.

б) За коя стойност на m коефициентът на чле- 13. Ако m = 5,72 + 6,6 . 5,7 + 3,32 и n = 3,52 – 5,52,
2m
на от втора степен е 9. намерете стойността на израза A = .
|n|
7. При x = −3 намерете числената стойност
на израза: 12,83 + 7, 23
14. Ако x = ,
( ) − − 3 − x ⋅ x −1 ;
12,82 + 7, 22 − 7, 2.12,8
2
а) A= x 3
−2 2 −2 намерете числената стойност на израза
( x + 3) 2 x − 7 x + 1 x3 − 125
б) B= − ⋅ . A= 2 .
8 2 −4 3 x + 15 x + 75
30. ТЕСТ № 1 ВЪРХУ ТЕМАТА “ЦЕЛИ ИЗРАЗИ”
1. Нормалният вид на едночлена 6. Изразът 9а2 – 12а + 4 в разложен вид е:

–а2x3.(–2ax2y) е: А) (3a + 2)(3а – 2);
А) –2а3x5y; Б) (3а – 2)2;
Б) 2а x y;
3 5
В) (3а + 2)2;
В) 2а x y;
2 6
Г) (3а + 4)(3а + 1).
Г) –2а2x6y. 7. Изразът 2x2 – 4xy + 2y2 – 2 в разложен вид е:
2. Многочленът 2xy2 – ax3 – 3xy2 + ax3 + x – 5 е А) 2(x – y + 1)(x – y – 1);
тъждествено равен на: Б) 2(x – y – 1)(x + y – 1);
В) 2(x + y – 1) (x – y + 1);
А) –xy2 + x – 5;
Г) 2(x – y + 1)(x + y – 2).
Б) 5xy2 – 5;
8. Даден е многочленът А = х2 – 6х + 12.
В) –xy2 – 2ax3 + x – 5; а) Да се намери най-малката стойност на
Г) –5xy2 – 5. многочлена А.
б) Да се разложи на множители многочле-
3. Числената стойност на многочлена нът В = А – 4.
A = 2x3 + 7x2 – 0,5xx2 + 1,5x2x – 7xx
9. В лявата колона на бланката за отговори
1
за x = не е: е написана буквата на рационалния израз.
3 Срещу нея, в дясната колона, запишете но-
мера на нормалния му вид.
2
1 1
А) – ; Б) 9; В)   ; Г) 3–2.
9 3 (А) (3х – 2)2 – 3х(х – 4)
4. Ако а е параметър, а х е променлива, (Б) (х + 3)(х – 8) – (х + 4)(х – 4)
многочленът, равен на израза
(ax – 3)(x2 + 2x – 1), има коефициент на (В) (х – 2)3 – (х + 3)2
члена от втора степен 1 при а, равно на: (1) х3 – 7х2 + 18х + 1
А) –2; Б) –1; В) 1; Г) 2. (2) –24х + 4
5. Равенството (3) –5х – 8
1  1 2  x
3 (4) 6х2 + 4
 x − 5  x − u + 25  = − 125
(5) х3 – 7х2 + 6х – 17
2  4  8
е тъждество, ако u e:
10. Приведете израза
A) –5x; А = (x + 3)(3 – x) – (y + 2)(y – 5) – (x + y – 2)(2 – x – y)
Б) 5x; в нормален вид и намерете числената му стой-
В) –2,5х; −8670 (−2)56
ност, ако x = и y = .
Г) 2,5х. (−2) 2012 3211
ТЕСТ № 2 ВЪРХУ ТЕМАТА “ЦЕЛИ ИЗРАЗИ”
1. Степента на многочлена 6. Изразът x2 – (2x – y)2 в разложен вид е:

2x3y – xy3 + x3 – x2 + y – 1 e: А) (y – x)(3x – y);
A) 2; Б) 4; В) 3; Г) 13. Б) (x + y)(3x – y);
В) (y – x)(3x + y);
2. Ако u = –15x6y3z2 и v = 3x2y3z (v ≠ 0), из-
разът u : v е: Г) (x – y)(3x – y).
А) –5x3z; 7. Изразът x2 – 4x + 3 в разложен вид е:

Б) –5x3yz; А) (x + 1)(x + 3);
Б) (x – 1)(x – 3);
В) –5x4уz;
В) 3х2;
Г) –5x4z. Г) –3х2.
3. Нормалният вид на многочлена, тъжде- 8. Даден е многочленът А = х2 + 4х + 8.
ствено равен на израза а) Да се намери най-малката стойност на
3(x3 – 5x2 – 2) – (x – 3)(3x2 + 2), e: многочлена А.
A) 6x2 + 2x; б) Да се разложи на множители многочле-
нът В = А – 20.
Б) 6x2 – 2x;
В) –6x2 – 2x; 9. В лявата колона на бланката за отговори
е написана буквата на рационалния израз.
Г) –6x2 + 2x; Срещу нея, в дясната колона, запишете но-
мера на нормалния му вид.
1
4. При x = ( –2 ) : − числената стойност
2
(А) (2х – 1)2 – х(2х – 5)
3
x( x − 1) x( x + 3) (Б) (х + 2)(х + 4) – (х + 3)(х – 3)
на израза − е:
2 3 (В) (х + 1)3 – х(х + 2)2
А) 6;
Б) 12; (1) –х2 – х + 1
В) 3; (2) 2х2 + х + 1
Г) 18. (3) 6х + 1
(4) 6х + 17
5. Равенството x3 + u + 3x – 1 = (x – 1)3 e тъж-
дество, ако u e: (5) 7х2 + 7х + 1
А) –6х2; 10. Приведете израза
Б) 6х ; 2
А = (x – y – 3)2 – (x – y)(x + y – 1) + (y – 3)(3 – y) + 0,25
В) 3х2; в нормален вид и намерете числената му стой-
Г) –3х2. ност, ако x = (–1)2019 + |–0,5| и y = (–16)–4 : 8–5.

7kl 1 Celi Izrazi

Uploaded by

Document Information

Original Title

Copyright

Available Formats

Share this document

Share or Embed Document

Sharing Options

Did you find this document useful?

Is this content inappropriate?

Copyright:

Available Formats

7kl 1 Celi Izrazi

Uploaded by

Copyright:

Available Formats

ТЕМА 1

В ТАЗИ ТЕМА СЕ ИЗУЧАВАТ:

Променливи и постоянни величини

В случай а) z = 2 + 0,80 . x и в случай б) z = 2 + 0,60 . x величината а = 2 остава

О Постоянна величина (константа)

О Постоянна величина (параметър)

В този учебник е прието:

О Изрази, в които числата са записани с букви или с цифри, свързани със

ЗАДАЧА 2 По шестобална система оценката K на тест се изчислява с формулата K = 2 + p .x,

В Задача 2 x (= 60) e независима променлива, K (= 4,40) е зависима про­мен­

О Цял рационален израз

ЗАДАЧА 1 (Устно) Кои от дадените изрази са цели и кои – дробни

Отг. Изразите а) и б) са цели, в) и г) – дробни.

О Допустими стойности (ДС) на рационален израз

Допустими стойности на променливите в един цял рационален израз са

ЗАДАЧА 2 Баща е с 30 години по-възрастен от сина си.

О Тъждествено равни цели изрази

ЗАДАЧИ Кои от рационалните 3 

Примери: 3xy е едночлен на променливите х и y;

ЗАДАЧА 1 (Устно) Кои от целите изрази A, B, C, D са едночлени, ако:

О Нормален вид на едночлен се нарича такова представяне на едночлена, в което:

Прието е редът на буквите, които са параметри или променливи, да

ЗАДАЧА 2 Представете в нормален вид едночлените:

ЗАДАЧА 3 Намерете нормалния вид, коефициента и степента на едночлените:

ЗАДАЧИ 1 Кои от следните рационални изра- 4 

Събиране и изваждане на подобни едночлени

Примери: 2xy и −3xy; 2ax 2yz и 4x 2yz; ...

Ще съберем и извадим два подобни едночлена, на които

! При събиране и изваждане на подобни едночлени се получава

ЗАДАЧА 2 Извършете действията u + v и u − v, ако:

ЗАДАЧИ Съберете едночлените (u + v): Извадете едночлените (u − v):

* При извършване на действията заградените изрази обикновено се пропускат.

ЗАДАЧА 1 Ако u = –3xy и v = 5xy, покажете че u + v = v + u.

ЗАДАЧА 2 Ако u = 6x3, v = −2x3 и w = −5x3, покажете, че (u + v) + w = u + (v + w) .

В Задачи 1 и 2 проверихме верността на комутативното и асоциативното

ЗАДАЧА 3 Ако u = 3x, v = −2x, w = −4x, намерете:

O Приведение на подобни едночлени

Пример: 2x2 + 9x2 – 7x2 – x2 = 11x2 – 8x2 = 3x2.

в) B = – 7xy + 3xy + 10xy − 3xy – 7xy = г) B = x2y + 3xyx – 7yx2 + xxy =

ЗАДАЧА 5 Намерете числената стойност на израза

В Задача 5 първо направихме приведение на подобните едночлени. Записах­

ЗАДАЧИ 1 Намерете u + v + w, ако: 4 а) 2ax + 3ax + 10ax – 3ax – ax + 6ax;

ЗАДАЧА 1 Намерете u . v, ако:

ЗАДАЧА 2 Ако u = −2x, v = 3y, w = 4x2, проверете, че:

Делението е възможно, когато делителят не приема стойност нула.

ЗАДАЧА 4 При x ≠ 0, y ≠ 0, извършете делението u : v, ако:

ЗАДАЧИ 1 Намерете u . v, ако: 4 Извършете делението u : v, ако:

Нормален вид на многочлен

! Един многочлен е в нормален вид, ако всички едночлени в него

ЗАДАЧА 2 В нормален вид ли са многочлените:

Прието е многочлен, който съдържа само една променлива и е в

Пример: Многочленът 6x3 – 3x2 + 5x + 4 е сбор от едночлените

ЗАДАЧА 3 Приведете в нормален вид многочлена:

Забелязваме, че в Задача 3 многочленът v = −x2 – 2x + 3 е сбор от едночлени,

Примери: x2 + 2x – 3 е от втора степен, защото x2 е членът с най-висока

ЗАДАЧИ 1 Дадени са многочлените 3 Определете степента на

! Многочлени се събират и изваждат по правилата за събиране и изваждане на

ЗАДАЧА 1 Дадени са многочлените u = 2x2 + x + 1, v = 3x − 1, w = x2 − x.

= 2x2 + x + 1 + 3x − 1 = = 2x2 + x + 1 − 3x + 1 = = 2x2 + x + 1 + 3x − 1 − x2 + x =

Пример: ( 2x2 + x + 1) − (3x − 1) =

ЗАДАЧА 2 Разкрийте скобите и направете приведение:

ЗАДАЧА 3 Пресметнете числената стойност на израза:

ЗАДАЧА 5 Покажете, че изразът A = 2x2 − 5x + 3 − (x2 − 5x − 1)

В Задача 2 x (= 60) e независима променлива, K (= 4,40) е зависима промен

ЗАДАЧИ Кои от рационалните 3

ЗАДАЧИ 1 Кои от следните рационални изра- 4

В Задача 5 първо направихме приведение на подобните едночлени. Записах

Примери: x2 + 2x – 3 е от втора степен, защото x2 е членът с най-висока

ЗАДАЧИ 1 Дадени са многочлените 3 Определете степента на

Пример: ( 2x2 + x + 1) − (3x − 1) =

ЗАДАЧИ 1 Извършете умножението и намерете б) 2x (x − 2) − (x + 5) (x − 3);

ЗАДАЧА 5 Докажете тъждеството (

ЗАДАЧА 1 Докажете тъждеството ( 2