Курс: ВИСША МАТЕМАТИКА

Специалност: Фармация
Образователна степен: Магистър, срок на обучение – 5 г.
Семестър: I; Тип: Задължителен
Хорариум (акад. часа): лекции – 30 ч.; упражнения – 45 ч.
Лектор: акад. проф. дфн Петър А. Кралчевски

Анотация
Целта на курса е да запознае студентите с основите на висшата метематика
(математически анализ и линейна алгебра) и да им даде начални умения да извършват
аналитични и компютърни изчисления. Курсът запознава студентите с елементарните
функции; редици и редове; производна на функция; максимум и минимум на функция;
неопределен и определен интеграл; дефиниция на комплексни числа; системи линейни
алгебрични уравнения; обикновени диференциални уравнения: на химична реакция от
първи порядък и на хармоничен осцилатор.

Програма на курса
по Висша математика за специалност Фармация
1. Обобщение на понятието число. Числови редици. Рекурентни формули – редица на
Фибоначи. Ограничена редица. Граница на безкрайна числова редица. Числото на Непер
като граница на редица.
2-а. Крайни суми. Крайна геометрична прогресия доказване на формулата за сумата й по
метода на пълната математическа индукция. Нютонов бином; формула за биномиалните
коефициенти; триъгълник на Паскал.
2-б. Числов ред (безкрайна сума). Редица на парциалните суми и сходимост. Сума на
безкрайно-намаляващата геометрична прогресия. Признаци (критерии) на Даламбер и Коши
за сходимост на редове. Примери.
3. Степенни, показателни и логаритмични функции и графиките им: Дефиниция на функция.
Степенна функция. Показателна и логаритмична функция. Логаритми с различна основа.
Случаи когато основата е равна на 10 или на неперовото число е.
4. Tригонометрични функции. Синус, косинус и обратните им функции. Тангенс, котангенс
и обратните им функции.
5. Хиперболични функции. Хиперболичен синус и хиперболичен косинус. Обратни функции
на хиперболичния синус и на хиперболичния косинус. Хиперболичен тангенс, котангенс и
обратните им функции.
6. Граница на функция и непрекъснатост. Граница на функция. Граница на функцията у =
(sin x)/x. Лява и дясна граница на функция. Непрекъснатост на функция. Класификация на
особените точки.
7. Производна на функция. Нарастване на аргумента и на функцията. Геометричен смисъл
на производната. Физически смисъл на производната. Правила за диференциране на сбор,
разлика, произведение и частно. Правило за диференциране на обратна функция. Правило за
диференциране на функция от функция.

i
8. Производни на логаритмичната, показателната и степенната функции. Производна на
логаритмичната функция, у = log a x. Производна на показателната функция, у = ax.
Производна на степенната функция, у = хn, при n − цяло положително число. Производна на
степенната функция, у = хa, при произволен реален показтел а.
9-а. Производни на тригонометричните функции. Производни на функциите sin x, cos x и на
обратните им функции. Производни на функциите tg x, ctg x и на обратните им функции.
9-б. Производни на хиперболичните функции. Производни на функциите sh x, ch x и на
обратните им функции. Производни на функциите th x, cth x и на обратните им функции.
10-а. Производни oт по-висок порядък. Формула на Лайбниц за производна от n-ти порядък
на произведение на две функции; п-ти производни на фуинкциите у(х) = ха, ах, sin(x), cos(x),
ln(1−x) и ln(1+x).
10-б. Развитие на функция в ред на Тейлър. Развитие на функциите ех, sin(x), cos(x), sh(x),
ch(x), ln(1−x), ln(1+x) и Arth(x) в ред на Тейлър.
11-a. Оценка на остатъчния член в реда на Тейлър. Символи за порядък на Ландау. Теорема
на Пеано за остатъчния член в реда на Тейлър.
11-б. Правило на Лопитал за разкриване на неопределености. Пресмятане на границите
1 − cos x
lim ; lim ( x ln x) ; lim ( x ln x) ; lim ( x n e − x ) и lim x x . Диференциал на
x →0 2 x →0 + x →0 + x →+∞ x →0+
x
функция.
12-а. Изследване графиките на функции: Кривина на крива в равнината. Примери.
12-б. Общи дефиниции за локален максимум и минимум. Необходими и достатъчни условия
за локален максимум и локален минимум на гладка функция. Глобален максимум и
минимум. Пример за изследване на поведението на функция: y ( x) = x 3 + ax 2 + bx + c .
12-в. Изследване на поведението на функции: Екстремум и инфлексни точки на функцията
y ( x) = e − x . Кривина на кривата y = ± R 2 − x 2 (окръжност).
2

13-а. Неопределен интеграл. Интегрирането като обратна операция на диференцирането.

Таблични интеграли. Интегриране чрез смяна на променливата (субституция). Примери.
13-б. Интегриране чрез разлагане на прости дроби. Интегриране по части. Примери.
14-a. Oпределен интеграл. Интегрални суми. Свойства на определения интеграл. Формула за
средната стойност.
14-б. Диференциране на интеграл с променлива горна граница. Формула на Нютон-Лайбниц
(основна формула на интегралното смятане). Примери за приложение.
15-a. Пресмятане на определени интеграли. Смяна на променливата под знака на определен
интеграл. Несобствени интеграли. Формула за интегриране по части. Приближено
пресмятане на суми чрез определени интеграли. Формула на Стърлинг.
15-б. Гама функция. Интегрална експонента, интегрален логаритъм, интегрален синус и
косинус; интеграли на Френел. Функция на грешките и допълнителна функция на грешките.
16-a. Комплексни числа и действията между тях. Алгебрична и тригонометрична форма на
комплексните числа. Операцията комплексно спрягане.
16-б. Уравнение на Ойлер. Показателна форма на комплексното число. Приложение на
показателната форма при умножение, деление, степенуване и коренуване. Основна теорема
на алгебрата.

ii
17-a. Функции на две и повече променливи. Функция на две променливи: дефиниция,
непрекъснатост, производни. Диференциране на определен интеграл с прoменливи граници.
Производни от по-висок порядък. Диференциал на функция на две променливи и пфафова
форма. Обобщение на понятията за производна и диференциал при функции на n
променливи.
17-б. Радиус-вектор в равнината и пространството. Повърхнинен интеграл по област в
равнината. Свеждане на повърхнинния интеграл до повторен. Поасонов интеграл.
18-a. Обикновени диференциални уравнения. Дефиниция и видове. Уравнение от първи ред
с разделящи се променливи. Линейно уравнение от първи ред. Примери.
18-б. Уравнение с пълен диференциал. Интегриращ множител. Примери.
18-в. Линейни обикновени диференциални уравнения от втори ред; общо решение на
хомогенното и нехомогенното уравнение; детерминанта на Вронски.
18-г. Хомогенни линейни уравнения от втори ред с постоянни коефициенти – решения в
термините на синуси, косинуси и показателни функции.
19-а. Системи линейни уравнения. Матрици. Решение на система от две линейни уравнения
с две неизвестни. Правило на Крамер; детерминанта. Нетривиално решение на хомогенна
система.
19-б. Символ на Леви-Чивита. Обобщение на понятието детерминанта за случай на матрици
n × n. Детерминанта от произведението на две матрици. Обобщение на правилото на Крамер
за системи от n линейни уравнения c n неизвестни.
20. Вектори в тримерното пространство. Единични базисни вектори. Скаларно и векторно
произведение на два вектора.

В електронна форма лекциите от курса може да се намерят на следния адрес:

http://www.lcpe.uni-sofia.bg/shares/pk (Mathematics-for-Pharmacy-BG)

Налична литература в книжарницата във ФМИ

1. Дойчин Дойчинов, Математически анализ, Софтех, София, 2002.

2. П. Джаков, Р. Леви, Р. Малеев, С. Троянски, Диференциално и интегрално
смятане: Функции на една променлива, ФМИ, СУ “Св. Кл. Охридски”, София,
2004.
3. Е. Любенова, П. Недевски, К. Николов, Л., Николова, В. Попов, Ръководство по
математически анализ, Втора част, Университетско издателство “Св. Кл.
Охридски”, София, 1998.
4. Б. Александров, А. Каспарян, Д. Левченко, Сборник по линейна алгебра и
аналитична геометрия, Софтех, София, 2002.

Препоръчан справочник

Г. Корн, Т. Корн, Справочник по математике (для научных работников и инженеров),

Наука, Москва (в антикварните книжарници; кое да е от шестте издания).

iii
Правила за допускане до изпит по Висша математика (ВМ):

1. Студентът да е положил входното ниво по математика с оценка 3.50

или по-висока.
2. Ако студентът е изкарал на входното ниво оценка по-ниска от 3.50,
се допуска до изпит по ВМ, ако е положил успешно изпита по Базова
математика.
3. Студентите с оценки от входно ниво под 3.50, които не са положили
изпита по Базова математика, НЕ се допускат до изпит по ВМ. Тези
студенти могат да се явят на изпит по ВМ най-рано по време на първата
поправителна сесия.
4. За допускане до изпит по Базова математика е необходимо
студентът да е подал писмена молба за записване в курса по Базова
математика при Инспектор „студенти“ в Деканата на ФХФ.

За справки:
Лектор на курса по Базова математика: доц. д-р Кръстанка Маринова
тел. 02-8161-612; имейл: km@lcpe.uni-sofia.bg

iv
 Лекция № 1: Числа и числови редици

1.1. Обобщение на понятието число

Без дефиниция, като понятие достатъчно ясно от опита, се въвежда понятието

натурално (естествено) число, или естественият ред на числата:

1, 2, 3, 4, ....

За натуралните числа (целите положителни числа) се дефинират действията събиране,

унможение и степенуване, които не извеждат извън множеството на натуралните числа:

z = x + y (събиране)

z = x.y (умножение)

z = xy (степенуване)

(Ако x и y са натурални числа, то и z e натурално число)

Обаче, обратните действия, изваждане, деление, коренуване и логаритмуване извеждат

извън множеството на натуралните числа, което е наложило обобщаването на понятието
число.

Ако z = x + y, то y = z − x и x = z − y (изваждане)

Обобщаването на натуралните числа по отношение на действието изваждане е

довело до целите числа, които включват нулата и отрицателните числа: 0, −1, −2, −3, ...

Обобщаването на натуралните числа по отношение на действието деление е

довело до рационалните числа, които представляват дроби, чийто числители и
знаменатели са цели числа:

Ако z = x.y, то y = z/x и x = z/y (деление)

Действието деление не извежда извън множеството на рационалните числа. Особен

случай е делението на нула, което дава безкрайно голяма (положителна или
отрицателна) величина, за която се въвежда специален символ:

x y
= +∞ ( x > 0); = −∞ ( y < 0);
0 0

Коренуването на рационални числа не винаги дава рационални числа. Например,

4 / 9 = 2 / 3 е рационално число, обаче 2 = 1.41421... е ирационално число, което не
може да се престави като несъкратима дроб на две цели числа. (Това е било доказано от

1
древногъцкия математик Хипазос по метода на допускане на противоположното).
Обобщаването на рационалните числа по отношение на действието коренуване е довело
до алгебричните числа, които включват рационалните и ирационалните числа:

Ако z = xn, то x = z1/n = n

z (коренуване)

Понеже действието степенуване не е комутативно (xy ≠ yx), то има още едно обратно
действие освен коренуването, а именно, логаритмуването:

Ако z = xy, то y = log x z (логаритмуване; x,z >0)

Логаритмите от алгебрични числа, които не са алгебрични числа, се наричат

трансцендентни числа. Съвкупността от алгебричните и трансцендентните числа дава
множеството на реалните числа, в което всички основни алгебрични действия
(събиране, умножение и степенуване), както и техните обратни действия (изваждане,
деление, коренуване и логаритмуване) са затворени, с изключение на четен корен от
отрицателно число и логаритъм от отрицателно число. За да се дефинират и последните
две операции, се въвеждат имагинерните числа, които заедно с реалните числа
образуват класа на комплексните числа (последните ще бъдат разгледани по-подробно
по нататък в курса). И така, обобщаването на понятието число може да се представи със
следната схема:
(обобщение относно действието)
натурални числа 
 = цели числа (изваждане)
+ нула и отрицателничисла 

цели числа 
 = рационални числа (деление)
+ дробни числа 

рационални числа 
 = алгебрични числа (коренуване)
+ ирац. алгебр. числа 

алгебрични числа 
 = реални числа (логаритмуване)
+ трансцендентни числа 

реални числа 
 = комплексни числа (решаване на алгебрични уравнения)
+ имагинерни числа 

Има и други обобщения на понятието число (напр. трансфинитните числа на Г. Кантор),

но от тях практическо приложение са намерили само многокомпонентините величини, с
които се занимава векторното смятане и линейната алгебра.

2
 1.2. Числови редици

Дефиниция: Ако на всяко число n от натуралия ред съпоставим по определен

закон едно реално число, x n , то множеството от номерирани числа,

x 1 , х 2 , х 3 , ..., х n , …

ще наричаме числова редица. Крайна и безкрайна редица ще означаваме още със

символите:

{xn }nN=1 (1 ≤ n ≤ N ; крайна редица )

{xn }∞n=1 (n ≥ 1; безкрайна редица )

Редицата може да се зададе чрез формула за общия й член. Например, формулата

x n = x n (n = 1,2,3,...) (1.1)

задава геометрична прогресия с частно х:

x, x 2 , x 3 ,..., x n ,... (1.2)

Редицата може да се зададе чрез рекурентна формула, т.е. формула която свързва общия
член на редицата с един или повече предходни члена. Например, рекурентната формула

x n = x n −1 + x n −2 ; x1 = 0, x 2 = 1 (1.3)

задава редицата на Фибоначи:

0, 1, 1, 2, 3, 5, 8, 13, 21, 34, 55, 89, .... (1.4)

Редицата на Фибоначи е пример за неограничено растяща редица, понеже при n→∞

общият й член расте неограничено: x n →∞. Друга неограничено-растяща редица е x n = n!
(“n факториел”; x n = nx n−1 , x 1 = 1):

1, 2, 6, 24, 120, 720, 5040,..., n!,... (1.5)

където

n
n !≡ 1.2.3.4...(n − 1)n = ∏ k (1.6)
k =1

Освен това, по дефиниция се приема, че 0! = 1.

Редицата е ограничена, когато при достатъчно голям номер, N, е изпълнено

съотношението

3
 x n ≤ M за n > N (1.7)

където М е едно крайно положително число.

Ще казваме, че а е границата на безкрайната числова редица {x n }∞n =1 , когато

|x n − a|→0 при n→∞. Ще използваме още означението:

lim x n = a (1.8)
n →∞

Пример: Да разгледаме редицата

1 1 1 1
1, , , ,..., 2 , ... (1.9)
4 9 16 n

Нейната граница е нула:

1
lim =0 (1.10)
n →∞ n 2

Ако една безкрайна редица не е ограничена, могат да се използват означенията:

lim x n = +∞ или lim x n = −∞ (1.11)

n →∞ n →∞

Ако искаме да намерим границата на една редица, може да използваме следните удобни
съотношения:

Нека lim x n = a и lim y n = b . Тогава имаме:

n →∞ n →∞

lim ( x n ± y n ) = lim x n ± lim y n = a ± b (1.12)

n →∞ n →∞ n →∞

lim ( x n y n ) = ( lim x n )( lim y n ) = ab (1.13)

n →∞ n →∞ n →∞

lim ( x n / y n ) = ( lim x n ) /( lim y n ) = a / b (b ≠ 0) (1.14)

n →∞ n →∞ n →∞

Пример 1:

n 3 − 2n + 3 1 − 2 / n 2 + 3 / n 3 nlim (1 − 2 / n 2 + 3 / n 3 ) 1
lim = lim = →∞ =
n →∞ 3n − 1
3 n → ∞ 3−9/n 3
lim (3 − 9 / n 3 ) 3
n →∞

В някои особени случаи възникват неопределености, например, когато a.b = 0.∞, или а/b
= 0/0, или а/b = ∞/∞. Въпреки това, в тези случаи може да съществува крайна граница на

4
редицата. За да се установи това се използва правилото на Лопитал (L’Hopital), което ще
разгледаме в бъдеща лекция.

Пример 2: Да се докаже, че за редицата на Фибоначи е изпълнено съотношението:

an 1
lim = (1 + 5 ) = 1.61803... (златното сечение) (1.15)
n →∞ a 2
n −1

Доказателство: Нека да означим:

an a
x ≡ lim = lim n+1 (1.16)
n→∞ a n −1 n →∞ a n

За редицата на Фибоначи имаме: а n+1 = а n + а n-1 . Като разделим последното равенство на

а n и отчетем ур. 1.16, получаваме:

a n+1 a n →∞ 1
= 1 + n−1 → x = 1+ (1.17)
an an x

Така, за х получаваме следното квадратно уравнение:

x2 − x −1 = 0 (1.18)

чийто положителен корен се дава от ур. 1.15. Напомняме, че общата формула за двата
корена на квадратното уравнение ax2 + bx + c = 0 има вида:

x1,2 =
1
2a
[
− b ± (b 2 − 4ac)1 / 2 ] (1.19)

1.3. Числото на Непер, е, като граница на редица

Да разгледаме числовата редица с общ член

n
 1
x n = 1 +  (x 1 = 2; x 2 = 2.25; x 3 = 2.37…; x 4 = 2.44…) (1.20)
 n

Оказва се, че тази редица е сходяща. Нейната граница се означава с “е”, т. нар. число на
Непер (J. Napier):

n
 1
lim x n = lim 1 +  = e = 2.7 18 28 18 28 45 90 4523 5360... (1.21)
n →∞ n →∞  n

Числото е служи за основа на натуралните логаритми, които ще бъдат разгледани в

следваща лекция.

5
 Лекция № 2: Крайни суми и числови редове
2.1. Крайни суми. Сумата от членовете на дадена крайна редица, x 1 , х 2 , х 3 , ..., х n ,
се бележи за краткост със символа:
n
∑ xk ≡ x1 + x2 + x3 + ... + xn (2.1)
k =1

(А) Пример: Ако редицата представлява геометрична прогресия, имаме x k = а 0 qk

(k = 0,1,2,…,n), където величината q се нарича частно на геометричната прогресия
(x k+1 /x k = q). Може да се докаже, че за сумата на една геометрична прогресия е в сила
изразът:
n
1 − q n +1
∑ a0 q ≡ a0 (1 + q + q + ... + q ) = a0 1 − q
k 2 n
(2.2)
k =0

Доказателството може да се извърши по метода на пълната математическа индукция.

Той се сътои от три стъпки:
(1) Проверяваме дали ур. 2.2 е изпълнено за n = 1:
? 1− q2 (1 − q )(1 + q )
a 0 (1 + q ) = a 0 = a0 (2.3)
1− q 1− q

Очевидно, ур. 2.3 е изпълнено тъждествено.

(2) Допускаме, че ур. 2.2 е изпълнено при една произволно избрана стойност
n = m, т.е.

m
1 − q m+1
∑ a0 q = a0 1 − q
k
(2.2а)
k =0

(3) Проверяваме дали ур. 2.2 е изпълнено и за n = m + 1; т.е. трябва да докажем, че

m +1 ? 1 − q m+ 2
∑ a0 q k ≡ a0 (1 + q + q 2 + ... + q m + q m+1 ) = a0 1− q
(2.4)
k =0

Заместването на ур 2.2a в лявата страна на ур. 2.4 дава:

m +1 m
1 − q m+1
∑ a0 q k
≡ ∑ a0 q k
+ a0 q m +1
= a0
1− q
+ a0 q m+1
k =0 k =0
(2.5)
m +1
1− q + q m+1 − q m+ 2 1 − q m+ 2
= a0 = a0
1− q 1− q

И така, доказахме че, ако ур. 2.2 е изпълнено при n = m, то е изпълнено и при n = m + 1, с
което доказателството по метода на пълната математическа индукция е завършено.

6
 (Б) Друг пример за крайна сума представлява формулата за развитие на
нютоновия бином:

n
n!
(1 + x) n = ∑ xk (2.6)
k =0 ( n − k )! k!

Валидността на горната формула също би могла да се докаже по метода на пълната

математическа индукция. За биномиалните коефициенти често се използват
означенията:

n n! n(n − 1)...(n − k + 1)

C nk ≡   ≡ = , ( k = 0,1,2,..., n) (2.7)
 k  (n − k )!k! k!

При последната стъпка, отчетохме факта, че n! = n(n − 1)…(n – k + 1)(n – k)!. Частни
случаи на ур. 2.6 са добре известните равенства:

(1 + x) 2 = 1 + 2 x + x 2
(1 + x) 3 = 1 + 3 x + 3 x 2 + x 3 (2.8)
.......................................

Уравнение 2.7 показва, че за биномиалните коефициенти е изпълнено съотношението,

C n k = C n n−k, което води до симетрия на тези коефициенти::

C n0 = C nn = 1; C n1 = C nn −1 = n ; ... (2.9)

Биномиалните коефициенти могат да се подредят в триъгълника на Паскал, който също

илюстрира тяхната симетрия:

1
1 2 1
1 3 3 1
1 4 6 4 1
1 5 10 10 5 1
1 6 15 20 15 6 1
..............................

Развитието на Нютоновия бином (1 − у)n можем да получим, като в горните уравнения

положим х = −у. Така например, ур. 2.6 добива вида:

n
n!
(1 − y ) n = ∑ (−1) k y k (2.6а)
k =0 ( n − k )! k !

7
 2.2. Числов ред (безкрайна сума)
Да разгледаме безкрайната числова редица x 1 , х 2 , х 3 , ..., х n ,... и формално да
образуваме от членовете й израз от вида:
∞
∑ xk ≡ x1 + x2 + x3 + ... + xn + ... (2.10)
k =1

Изразът в ур. 2.10 е прието да се нарича числов ред, или просто ред. Отделните
събираеми в ур. (2.10), x n , се наричат членове на реда. Сумата от първите n члена на
даден ред,
n
S n = ∑ xk (2.11)
k =1

се нарича негова n-та парциална (частична) сума.

Ако съществува границата, S, на редицата от парциалните суми, {S 1 , S 2 , …, S n ,..},
то казваме, че редът е сходящ и има сума S:
∞ n
∑ xk ≡ lim ∑ xk = lim S n = S
n →∞ n →∞
(2.12)
k =1 k =1

Ако границата в ур. 2.12 не съществува (например, S = ±∞), тогава казваме, че редът е
разходящ.
Пример 1: Да разгледаме реда:
∞
1 − 1 + 1 − 1 + ... = ∑ (−1) k −1 (2.13)
k =1

Неговата редица от парциални суми, S 1 = 1, S 2 = 0, S 3 = 1, … S 2n−1 = 1, S 2n = 0,… няма

граница, и следователно редът в ур. 2.13 е разходящ.
Пример 2: да разгледаме ред, който се състои от членове на геометрична
прогресия:
∞
1 + q + q + ... + q + ... =
2 k
∑ qk (2.14)
k =0

Предвид ур. 2.2, n-тата парциална сума на този ред е:

1 − q n+1 1 q n+1
S n = 1 + q + q 2 + ... + q n = = − (2.15)
1− q 1− q 1− q

Тогава, при |q| < 1, редът 2.14 е сходящ и неговата сума е:

∞  1 q n+1  1
∑ q k
= lim
n →∞
S n = lim  − =
n →∞  1 − q 1 − q  1 − q
(2.16)
k =0  

8
Този ред е известен под името сума на безкрайно намаляваща геометрична прогресия.
Уравнение 2.16 може да се разглежда и като представяне (развитие) на функцията f(q) ≡
(1 − q)−1 в безкраен ред при |q| < 1:
∞
1
f (q) ≡ = ∑ q k = 1 + q + q 2 + ... + q k + ... (2.17)
1 − q k =0

Развитието в ред на функцията g(q) ≡ (1 + q)−1 в безкраен ред при |q| < 1 се получава чрез
замяната на q c −q в ур. 2.17:
∞
1
g (q) ≡ = ∑ (−1) k q k = 1 − q + q 2 − ... + q 2 k − q 2 k +1 + ... (2.18)
1 + q k =0

Както ще видим по-нататък в курса, повечето функции с които ще работим могат да се

представят във формата на редове, които могат да се използват за изчисляване на
техните стойности с от напред зададена точност и играят много полезна роля при
решаването на теоретични задачи.
Трябва да отбележим още, че при |q| ≥ 1, редът 2.14 е разходящ.
2.3. Признак (критерий) на Даламбер (Jean-Baptist d’Alembert, 1717–1783):
Ако съществува границата
x k +1
lim =L (2.19)
k →∞ x
k

∞
то редът ∑ xk е сходящ при L < 1, и разходящ при L > 1.
k =1

По-долу следват два примера за приложение на този признак (критерий).

∞
zk
Пример 1: Да разгледаме реда ∑ k! където z e положително число. Да
k =1

приложим граничната форма на признака на Даламбер, ур. 2.19:

z k +1 k! z
lim = lim = 0 <1 (2.20)
k →∞ ( k + 1)! z k k →∞ k + 1

Следователно разглежданият ред е сходящ за всяка крайна стойност на z.

∞
k!
Пример 2: Да разгледаме реда ∑ zk . Този ред е разходящ, понеже вместо ур.
k =1

2.20, сега имаме:

(k + 1)! z k k +1
lim = lim = +∞ > 1 (2.21)
k →∞ z k +1 k! k →∞ z

9
 Забележка 1: При L = 1, граничната форма на признака на Даламбер (виж
ур. 2.19) не дава определени изводи за сходимостта на реда. В този специален случай
някои редове са сходящи а други са разходящи. Например, имаме L = 1 за редовете:
∞ ∞
1 1
∑
k =1 k
2
и ∑
k =1 k
(2.22)

Първият от тях е сходящ със сума π2/6 ≈ 1.645, докато вторият е разходящ.

2.4 Признак (критерий) на Коши (Augustin-Louis Cauchy, 1789–1857): Ако

съществува границата

lim k x k = L (2.23)
k →∞

∞
то редът ∑ xk е сходящ при L < 1, и разходящ при L > 1.
k =1

Пример: Да разгледаме реда

∞ k
 k −1
∑  2k  (2.24)
k =1

В съответствие с ур. 2.23, намираме:

 k −1  1 − 1/ k  1
lim   = lim  = (2.25)
k →∞  2 k  k →∞  2  2

Следователно, редът 2.24 е сходящ по признака на Коши.

Забележка 2: При L = 1, граничната форма на признака на Коши, ур. 2.23 (също
както и граничната форма на признака на Даламбер, виж Забележка 1), не дава
определени изводи за сходимостта на реда. Освен това, може да се докаже, че признакът
на Коши е по-силен от този на Даламбер: За всички редове, за които действува
признакът на Даламбер, действува и признакът на Коши. Обаче, има и редове, за които
действува признакът на Коши, но не действува признакът на Даламбер; такъв е редът:
∞
(−1) k + 3
∑ 2 k +1 (2.26)
k =1

За горния ред границата в ур. 2.23 е равна на 0.5, докато границата в ур. 2.19 не
съществува.

10