ТЕМА 4. ЛОГИЧЕСКИ ОСНОВИ НА КОМПЮТЪРНИТЕ СИСТЕМИ.

ЛОГИЧЕСКИ ПРОМЕНЛИВИ И ФУНКЦИИ. ЗАКОНИ НА БУЛЕВАТА

АЛГЕБРА.

ИМЕ И ФАМИЛИЯ НА АВТОРА: ГАБРИЕЛА АЛЕКСАНДРОВА; СПЕЦИАЛНОСТ : ИНДУСТРИАЛЕН

МЕНИНДЖМЪНТ , КУРС:

1. БУЛЕВА АЛГЕБРА
В компютърните системи се използват логически схеми и устройства, реализиращи
различни логически операции. Работата им се базира на формален математически апарат,
който се нарича логическа алгебра или булева алгебра. Носи името на ирландския математик
Джордж Бул (1815-1864).
Булевата алгебра се занимава с обекти, наречени логически променливи.

2. ЛОГИЧЕСКИ ПРОМЕНЛИВИ
Логическите променливи могат да приемат две стойности – истина (True) или лъжа
(False), на които в компютрите се съпоставят 0 или 1. Те могат да участват в логически
изрази. За формиране на изразите за използват логически операции, които свързват
логически променливи.
На логическите променливи може да се съпоставят определени съждения. Ако те са
верни, логическите променливи имат стойност „1“, а ако са грешни – стойност „0“.

3. ЛОГИЧЕСКИ ОПЕРАЦИИ
Когато се разглеждат логически отношения подобно на алгебричните операции, може
да се образуват логически изрази.
Всяка аритметична операция между числа записани в двоична бройна система, се
описва чрез операции между техните двоични цифри. Тези операции са двоични функции,
които се изразят чрез функциите И, ИЛИ, и НЕ или с друга пълна система.
Основните логически операции са:

− конюнкция;
− дизюнкция;
− отрицание.
Има и други логически операции, като изключваща дизюнкция или изключваща
конюнкция, равнозначност и др.
 Габриела Александрова, Фак №32210117

Булевите функции се представят чрез изрази от двоични променливи изнаци за

логически операции.
Логическите операции биват едноместни - прости логически операции сучастието на
един аргумент и сложни - многоместни с участието на 𝑛 аргумента.
Логическите функции се задават (дефинират) по няколко начина:

− словесно (чрез текст);

− таблично (чрез таблици на истинност);
− аналитично (чрез формула 𝑌 = 𝑓 ( 𝑥1, 𝑥2, 𝑥2, … 𝑥𝑚 ) );
− графично (чрез m-мерен куб или карти на Вейч (Карно) ).

3.1. КОНЮНКЦИЯ
Ако едно съждение е получено от други две чрез свързването им с логическата връзка
И, тогава се казва, че то е конюнкция на тези две съждения.

Пример: „Аз обичам информатиката и нямам компютър“.

Връзката между две прости съждения е съюзът И, в който се влага определен смисъл.
Отношението И е вярно, когато свързаните чрез него съжденияса едновременно верни.
Ако p и q са две съждения, тяхната конюнкция се означава с p^q и има верностна
стойност истина само ако и двете са съждения са истина. Във всички останали случаи
верностната стойност на конюнкцията е неистина.
Таблица 1

p q p^q
0 0 0

0 1 0

1 0 0
1 1 1

При сравнение на верностната таблица на конюнкцията с таблицата за умножение в

двоичната бройна система, се вижда че те си съответстват и могат да се отъждествяват.
По този начин установяването на верността на една конюнкция се свежда до
умножаване на числа в двоична система.
От две дадени съждения може да се образува ново, с което се утвърждават
едновременно и двете съждения. Тази операция се нарича логическо умножение или
конюнкция (на латински conjunction - означава нещо което е свързано).

2
 Габриела Александрова, Фак №32210117

В програмните среди логическата операция се дефинира с ключовата дума

𝐴𝑁𝐷 или символа &.

𝑋&𝑌 = 𝑚𝑖𝑛(𝑋, 𝑌)

3.2. ДИЗЮНКЦИЯ

Ако едно съждение е получено от други две, чрез свързването им с логическа връзка
ИЛИ, тогава се казва, че то е дизюнкция на тези две съждения.
Пример: „Аз съм родена в Плевен или аз съм родена в Габрово“.
Тук връзката между двете прости съждения е съюзът ИЛИ, в който се влага определен
смисъл. Отношението ИЛИ е вярн,о когато поне едно от двете свързани чрез него съждения е
вярно.
Логическата операция, при която на съжденията p и q се съпоставясъждението „p
или q“, се нарича дизюнкция (от лат. Disjunction- нещо разделено) За две прости съждение
𝑝 или 𝑞, тяхната дизюнкция се означава с 𝑝⋁𝑞.
Съждението „𝑝 ∨ 𝑞“ има стойност истина само ако поне едно от съжденията p или q е
истина. Ако двете са неистина, то и стойността на 𝑝 ∨ 𝑞 е неистина.
Верността на дизюнкцията се определя посредством следната верностна таблица:

Таблица 2

p q p^q

0 0 0
0 1 1

1 0 1
1 1 1

Таблицата съвпада с таблицата за събиране на двоични числа.

В програмните среди логическата операция се представя с ключовата дума OR или
знака "I".

𝑋 + 𝑌 = 𝑚𝑎𝑥(𝑋, 𝑌)

3.3. ОТРИЦАНИЕ

Отрицанието е обратно на дадено съждение. Означава се с ⌐ или ─. Верността на

отрицанието се определя посредством следната верностна таблица:

3
 Габриела Александрова, Фак №32210117
Таблица 3

p ⌐p
0 1
1 0

Всяко съждение има свое противоположно или отрицание - в него се отричатова което
се твърди в първото.
Логическата операция, която се състои в заменянето на едно съждение с неговото
противоположно, се нарича логическо отричане, а самото противоположно съждение -
логическо отрицание на даденото.

4. ЛОГИЧЕСКИ ФУНКЦИИ
Функция - това е променлива величина, на която стойностите зависят от стойностите
на друга променлива величина или това е закон (правило), според когото на всяка стойност
на една независима променлива се съпоставя точно еднастойност на зависимата променлива.
Нека В е множество с 2 елемента, които означаваме с 0 и 1, т.е. В={0.1}.
Елементите на В се наричат булеви константи (логически, двоични) и приемат
стойности само истина или лъжа TRUE или FALSE.
Всяка променлива 𝑥, която има за стойности елементите от В се нарича логическа
променлива.

4.1. ЛОГИЧЕСКИ ФУНКЦИИ НА ЕДНА ПРОМЕНЛИВА

Таблица 4

х f 0 const 0 f 1 идентитет f 2 отрицание f 3 const 1

(съвпадаща) (инверсия)

0 0 0 1 1
1 0 1 0 1

4.2. ЛОГИЧЕСКИ ФУНКЦИИ НА ДВЕ ПРОМЕНЛИВИ

Възможните набори от комбинации за истинност са 2𝑛, където 𝑛 е брой на аргументите
(променливите). При два аргумента броят на наборите (редове) от комбинации е 4. За всеки
набор (ред) функцията може да приеме стойност (𝑚) =0 или 1. От тук произтича, че броят на
двоичните функции ще е равен на 𝑚2 𝑛, т.е.16 функции

4
 Габриела Александрова, Фак №32210117

Таблица 5

x1 x2 f0 f1 f2 f3 f4 f5 f6 f7 f8 f9 f 10 f 11 f 12 f 13 f 14 f 15
0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 1 1 1 1 1 1 1 1
0 1 0 0 0 0 1 1 1 1 0 0 0 0 1 1 1 1
1 0 0 0 1 1 0 0 1 1 0 0 1 1 0 0 1 1
1 1 0 1 0 1 0 1 0 1 0 1 0 1 0 1 0 1
0 2 2 1 2 1 2 2 2 2 1 2 1 2 2 0

𝑓1 - конюнкция (И), логическо произведение, 𝐴𝑁𝐷

𝑓 = 𝑥 1. 𝑥 2

𝑓 = 𝑥 1^𝑥 2
𝑓7 - дизюнкция (ИЛИ) “OR”, логическо събиране
𝑓 = 𝑥1 + 𝑥2

𝑓 = 𝑥1 ∨ 𝑥2

𝑓6 - „сума по модул“, „изключващо ИЛИ“, „XOR”

𝑓 = 𝑥 1⨂𝑥 2

1̅ . 𝑥 2 + 𝑥1 . 𝑥
𝑓=𝑥 ̅2

𝑓 = (𝑥 1 ∨ 𝑥 2)^(𝑥 1 ∨ 𝑥 2)
𝑓8 – функция на „Пирс“, „ИЛИ-НЕ“ „NOR“
𝑓 = 𝑥1 + 𝑥2

𝑓 = 𝑥11 ∨ 𝑥 2
𝑓9 – „логическа равнозначност“, Логическо изключващо „XNOR”

𝑓 = 𝑥1 ⊙ 𝑥2

𝑓 = 𝑥1 ⊕ 𝑥2
𝑓14- функция на „шефер“ (И-НЕ)
𝑓 = 𝑥 1. 𝑥 2

𝑓 = 𝑥 1^𝑥 2

5
 Габриела Александрова, Фак №32210117

От множеството функции, функциите 𝑓1, 𝑓7, (𝑓10 или 𝑓12) образуват класически базис,
чрез който могат да се представят останалите логически функции.
Същите възможности притежават 𝑓8 - "Стрелка на Пирс" или 𝑓14 "Щрих на Шефер".
Функционалната пълна система - "класически базис" могат да се представятс логически
уравнения по определени алгебрични правила:
− комутативен закон:
А + В = В + АА
∗В=В ∗А
− асоциативен закон:
А + (В + С) = А + В + С
А + В ∗ С = (А + В)(А + С)
− дистрибутивен закон
А(В + С) = ((А ∗ В) + (А ∗ С))
А + (В ∗ С) = (А + В) ∗ (А + С)

4.3. ПРИОРИТЕТ НА ОПЕРАЦИИТЕ

Най-висок приоритет има отрицанието, следвано от конюнкцията и дизюнкцията.
Ако операциите имат еднакъв приоритет, то те се изпълняват от дясно наляво.
Приоритет пред всички операции имат операциите, които са в скоби.

ЛИТЕРАТУРА:
УЧЕБНИК ПО ИНФОРМАТИКА