СЪДЪРЖАНИЕ

I. ВЕКТОРНА ФУНКЦИЯ НА РЕАЛЕН АРГУМЕНТ 1

1. ДЕКАРТОВА КООРДИНАТНА СИСТЕМА 1
2. ВЕКТОРИ. ОПЕРАЦИИ С ВЕКТОРИ 4
3. ВЕКТОРНА ФУНКЦИЯ 12
ДЕФИНИЦИЯ, ДЕФИНИЦИОННА ОБЛАСТ, ГРАФИКА 12
ГРАНИЦА НА ВЕКТОРНА ФУНКЦИЯ 19
ДИФЕРЕНЦИРАНЕ И ИНТЕГРИРАНЕ НА ВЕКТОРНИ ФУНКЦИИ 23
4. ПРИЛОЖЕНИЯ НА ВЕКТОРНИ ФУНКЦИИ 32

II. ФУНКЦИИ НА ДВЕ И ПОВЕЧЕ ПРОМЕНЛИВИ 50

1. ДЕФИНИЦИЯ, ДЕФИНИЦИОННА ОБЛАСТ, ГРАФИКА. ЛИНИИ ПО НИВА 50
2. ЧАСТНИ ПРОИЗВОДНИ 64
3. ЛОКАЛНИ ЕКСТРЕМУМИ 90
4. ГЛОБАЛНИ ЕКСТРЕМУМИ НА ФУНКЦИИ НА ДВЕ ПРОМЕНЛИВИ 106
5. УСЛОВНИ ЕКСТРЕМУМИ 116
6. ДВОЙНИ ИНТЕГРАЛИ В ДЕКАРТОВА КООРДИНАТНА СИСТЕМА 124
7. ДВОЙНИ ИНТЕГРАЛИ В ПОЛЯРНА КООРДИНАТНА СИСТЕМА 148
8. ПРИЛОЖЕНИЯ НА ДВОЙНИ ИНТЕГРАЛИ 161

____________0____________
 I. ВЕКТОРНА ФУНКЦИЯ НА РЕАЛЕН АРГУМЕНТ

1. ДЕКАРТОВА КООРДИНАТНА СИСТЕМА

Едномерна декартова координатна система

Нека върху произволна права е фиксирана точката O ,
определена е положителна посока и е избрана мерна единица.
Тогава е дадена декартова координатна система Ox с начало
точката O .

Фиксираната координатна система определя взаимно

еднозначно съответствие между точките от правата и реалните числа.

Реалното число x P , равно на алгебричната мярка на отсечката

OP се нарича декартова координата на точката P и се записва:
P x P  .

Двумерна декартова координатна система

Нека в равнината са фиксирани две взаимно перпендикулярни
числови оси с общо начало O .

____________1____________
 Тогава е дадена декартова координатна система Oxy с абсцисна
ос Ox , ординатна ос Oy и начало точката O .

Нека правите
l и g минават през фиксирана точка P , като
l Oy и g Ox ; l пресича Ox в точката x P и g пресича Oy в
точката y P . Тогава наредената двойка реални числа  x P ; y P 
определя еднозначно точката P и xP и y P се наричат декартови
координати на точката P (съответно абсциса и ордината), което се
записва по следния начин:
P xP ; y P 

Фиксираната координатна система определя взаимно

еднозначно съответствие между точките от равнината и наредените

двойки реални числа x; y R2.
Тримерна декартова координатна система
Нека в пространството са фиксирани три взаимно
перпендикулярни числови оси с общо начало O .
Тогава е дадена декартова координатна система Oxyz с
абсцисна ос Ox , ординатна ос Oy , апликатна ос Oz и начало точката
O.

____________2____________
 Нека точката P * е ортогонална проекция на точката P върху
*
координатната равнина Oxy ; правите l и g минават през P , като
l Oy , g Ox , l пресича Ox в точката x P и g пресича Oy в
точката y P и правата p през P * , успоредна на координатната
равнина Oxy , пресича Oz в z P .

Тогава наредената тройка реални числа xP ; y P ; z P  се нарича

декартови координати на точката P и се записва по следния начин:

P xP ; y P ; z P .
Фиксираната координатна система определя взаимно
еднозначно съответствие между точките от равнината и наредените
 
тройки реални числа x ; y ; z  R3.

____________3____________
 2. ВЕКТОРИ. ОПЕРАЦИИ С ВЕКТОРИ

Отсечка, за която единият край е определен за първи, а другият

– за втори се нарича насочена отсечка. Множеството от всички равни
помежду си насочени отсечки се нарича свободен вектор. Всеки
свободен вектор се определя от произволен негов представител.
Нека p е свободен вектор и OP  p . Тогава координатите на
точката P са равни на координатите на вектора p:
 
p   x P   x P .i в едномерния случай;
  
p   x P ; y P   x P .i  y P . j в двумерния случай;
   
p   x P ; y P ; z P   x P .i  y P . j  z P .k в тримерния
случай1.

ОПЕРАЦИИ С ВЕКТОРИ
 
Некаa   a1 ; a 2 ; a3  и b   b1 ; b2 ; b3  са два произволни
вектора и   R. Тогава са в сила следните равенства:

 
(1) a  b   a1  b1 ; a 2  b2 ; a3  b3  (събиране);
 
(2) a  b   a1  b1 ; a 2  b2 ; a3  b3  (изваждане);

(3) .a   .a1 ; .a 2 ; .a 3  (умножение на вектор с число);

(4) a.b  a1 .b1  a 2 .b2  a3 .b3 (скаларно произведение);

  
1 Векторите i, j и k са единичните вектори съответно по осите Ox , Oy и
Oz .
____________4____________
 
(5) a  a12  a 22  a32 (дължина на вектор);
  
i j k
 
(6) a  b  a1 a 2 a 3 (векторно произведение).
b1 b2 b3

ПРИМЕРИ

1. Да се пресметне дължината на вектора x.



1.1. x  2,  2, 2, 2 . 
Решение. Като се приложи формула (5), за дължината на вектора се
получава:

x  2 2   2  2 2  2 2 
2

 4  4  4  4  16  4.

MatLab
.m Резултат
x=[2 -2 2 2] x = 2 -2 2 2
n=norm(x) n= 4


1.2. x  1; t ; t .
2

Решение.
Прилага се формула (5), откъдето:
x  1 t 2  t 4 .

____________5____________
  
1.3. x  1 ; 2 ; 3 ;...; n .
Решение.
От формула (5) се получава
x  12  2 2  32  ...  n 2
.
Но за сумата на квадратите на първите n естествени числа е в сила
следната формула:
12  2 2  32  ...  n 2  1  4  9  ...  n 2 

 n.n  1(2n  1) ,
1
6
откъдето за дължината на вектора се получава:

n.n  1(2n  1) .
1
x  12  2 2  32  ...  n 2 
6

2. Да се пресметне скаларното произведение  

a.b  a, b .

2.1. a   1; 2  , b    2 ; 1 .
Решение.
От формула (4) се получава
a.b  a, b  1.(2)  2.1  0 ,
което показва, че двата вектора са перпендикулярни.

 1
2.2. a  1;1;  , b  0;2;4 . Да се пресметне и векторното
 2
произведение на векторите.
Решение.
Пресмятането на скаларното произведение е аналогично:

 
a.b  a, b  1.0   1.2 
1
2
4  0.
За намиране на векторното произведение се използва формула (6):

____________6____________
  
i kj
1
a b  1  1 
2
0 2 4
 1   1 
 i . 1.4  j . .0  k .1.2  k . 1.0  i . .2  j .1.4 
2 2
  
 5i  4 j  2k

MatLab
.m Резултат
a=[ 1 -1 1/2] a = 1.0000 -1.0000 0.5000
b=[0 2 4] b= 0 2 4
d =dot(a,b) d= 0
c=cross(a,b) c = -5 -4 2


3. Да се намерят координатите на вектор c , равен на линейната
p  3q , където s  3;5;2 , p  2 ; 4 ; 8  и
1
комбинация c  s 
2
 1 
q    ; 0 ; 2 .
 3 
Решение.

Координатите на вектор c са съответно
 1  1
c1  3      2  3      1
 2  3
 1
c 2  5      4  3.0  3
 2
 1
c 3  2      8  3.2  4
 2
____________7____________
Окончателно

p  3q   1 ; 3 ; 4  .
1
c  s
2

MatLab
.m Резултат
s=[3 5 2] s= 3 5 2
p=[2 4 8] p= 2 4 8
q=[-1/3 0 2] q = -0.3333 0 2.0000
c=s-1/2*p+3*q c= 1 3 4

ЗАДАЧИ

Да се пресметнат дължината на вектора x , скаларното

  
произведение a.b  a, b и координатите на вектор c , равен на
съответната линейна комбинация.

 1 1 1 
1. x  1;; 2 ;...; n 1 
 2 2 2 
  
2. x  5 ;  4 ; 1  ; a  3 ; 1 ; 2  , b   1 ; 1 ; 1  ; да се намери и
  1  
векторното произведение a b ; c  2 s  p  4q за
2
  
s   3 ; 1 ;  1  , p   10 ; 2 ; 2  , q  0,5 ; 2 ;  3  .
      
3. x  3 ;  4 ; 0  ; a  e ;   , b    ; e  ; c  s  3 p  4q за
  
s   3 ; 1 ;  1  , p   1 ; 2 ; 2  , q  5 ; 2 ;  1  .

____________8____________
4.



  


 
x  3 ;  3 ; 2 ;  3 ; a  2 ;  3 ; 1;  2  , b   ; 3 ; 8 ;   ;

c  4s  2 p  0,5q за s   6 ; 2 ;  1  , p   1 ; 25 ; 2 ,

q  1 ; 2 ; 3  .

  1 1 1 

2 2 2

5.

 
x  1 ; t ; t 2 ; ; t 99 ; a  1 ;   ;   ; ;    ,
  2  3
  n  
 1 2 3 n     
b   ; ; ; ; ; c  s  0,3 p  4q за
2 3 4 n 1 
 
s   3 ; 10 ;  2  , p  2 ;  4 ; 8  , q  1 ; 2 ;  3  .

ОТГОВОРИ

1  4n
1. x  3 n 1 ;
4

2. x  42 , a.b  0 , c  1 ; 9 ;  15 

3. x  5 , a.b  0 , a b   1;5; 4 ; c  20 ; 3 ;  11 

4. x  5 , a.b  1 , c    21,5 ;  41 ;  6,5 

1  t 200 
, c   0,4 ;  19,2 ;  16,4  .
n
5. x  , a.b 
1 t 2
n 1

____________9____________
 ДОПЪЛНИТЕЛНИ ЗАДАЧИ

Да се изследва за сходимост редицата x . Да се пресметне

k

lim x k , ако съществува.

k 

1 1
1. x k   ; 
k k
Решение.
1 1  1
lim x k  lim  ;    lim ; lim   0;0
1
k 

k  k k
  k  k k  k

и следователно редицата е сходяща с граница вектора 0;0 .

 k 2  2k  1 1  2k 7 
2. x k   2 ; 
7 
 k  k  1 10  3k 
Решение.
 k 2  2k  1 1  2k 7 
lim x k  lim  2 ; 
k  k   k  k  1 10  3k 7 
 
 k  2k  1
2
1  2k   2 
7
  lim 2 ; lim   1; 
k  k  k  1 k  10  3k 7 
   3
 2
и следователно редицата е сходяща с граница вектора 1; .
 3

____________10____________
  1 k 1 
3. x k   k . cos ; 
 k k  2

Решение.
 1 k 1 
lim x k  lim  k. cos ; 
k  k 
 k k  2
 1 k 1 
  lim k. cos ; lim 
 k  k k   k  2
  1  1 
  lim  k . cos ; lim 1     ;1
 k   k  k   k  
и следователно редицата е разходяща.

  1   1k 
4. x k   sin   ; e 
 k 2 
 
Решение.
  1   1k 
lim x k  lim  sin   ; e  
k   
 k 2 
k 

 1  
1
    
  lim sin   ; lim e k    sin   ; e 0    1;1


k 
 k 2  k     2  
и следователно редицата е сходяща с граница вектора  1;1 .

____________11____________
 3. ВЕКТОРНА ФУНКЦИЯ

ДЕФИНИЦИЯ, ДЕФИНИЦИОННА ОБЛАСТ, ГРАФИКА

Нека t  R, xt  и yt  са реални функции, а i и j са единични

вектори в декартовата координатна система Oxy . Тогава
 
r t   xt .i  yt . j
се нарича векторна функция на реален аргумент и задава изображение
 
R2  R. Функциите x t и y t се наричат координатни функции.

Векторната функция r t  може да бъде записана и по следния начин:

r t   xt ; yt  .


Дефиниционната област на векторната функция r t е сечение
на дефиниционните области на координатните функции, т.е.
Dr  Dx  D y .

Графиката на r t  е линия в двумерната равнина. В случай, че

x, y  са координати на точка и t е изменението на времето, тази
линия е траекторията на движението на тази точка в зависимост от
времето.

ПРИМЕРИ

1. Да се определи Dr за векторната функция и да се изобрази

графиката й.
   
 

1.1. r t  t  2t .i  t  1 . j
2

Решение.
Тъй като Dx : t   ; и D y : t   ;  , то

____________12____________
 Dr : t   ;.
Графиката на дадената векторна функция е парабола.

MatLab
.m Резултат

t=-8:.1:10
x=t.^2-2*t;
y=t+1;
plot(x,y)
grid on

 

1.2. r t  sin t.i  cos t. j .
Решение.
Аналогично Dx : t   ; и D y : t   ; и
 
следователно Dr : t   ; . Дадената векторна функция има за
графика окръжност с център началото на координатната система и
радиус 1.
MatLab
.m Резултат

t=-8:.1:8
x=sin(t);
y= cos(t);
plot(x,y)
t=-8:.1:8
x=2*cos(t);
y=sin(t);
plot(x,y)
grid on

____________13____________
  
1.3. r t  2 cos t; sin t . 
Решение.
Отново Dx : t   ; и D y : t   ; и
Dr : t   ;. Дадената векторна функция задава елипса с
полуоси 2 и 1.

MatLab
.m Резултат

t t=-8:.1:8
x=2*cos(t);
y=sin(t);
plot(x,y)
grid on

Аналогично се дефинира изображение R3  R. В този случай

векторната функция
  
r t   xt .i  yt . j  zt .k  xt ; yt ; zt 
има дефиниционна област
Dr  Dx  D y  Dz ,
а графиката й е линия в тримерното пространство. 2.

2. Да се определи Dr за векторната функция и да се изобрази

графиката й.
  
2.1. r t   cos t.i  sin t. j  t.k

2 Напълно аналогично можe да бъде дефинирано изображение Rn  R, но

разбира се в случая n  3 не се опитваме да построяваме графика.
____________14____________
Решение.
Тъй като Dx : t   ; , D y : t   ; и
   
Dz : t   ; то Dr : t   ; . Графиката на тази векторна
функция се нарича винтова линия (Helix).

MatLab
.m Резултат

t=-15:.05:15
x=cos(t);
y=sin(t);
z=t;
plot3(x,y,z)
xlabel('x')
ylabel('y')
zlabel('z')
grid on
axis square

  
2.2. r t   sin t.i  t. j  cos t.k .

Решение.
Отново Dr : t   ;.

____________15____________
 MatLab
.m Резултат

t=-10:.05:10
x=sin(t);
y=t;
z=cos(t);
plot3(x,y,z)
xlabel('x')
ylabel('y')
zlabel('z')
grid on
axis square

  
2.3. r t  t; t ; cos t .
Решение.
Отново Dx : t   ; и D y : t   ; и
Dr : t   ;. Графиката на дадената векторна функция е елипса
с полуоси 2 и 1.

MatLab
.m Резултат

t=-10:.05:10
x=t;
y=t;
z=cos(t);
plot3(x,y,z)
xlabel('x')
ylabel('y')
zlabel('z')
grid on
axis square

____________16____________
 ЗАДАЧИ

1. Да се определи Dr за векторната функция и да се

изобрази графиката й.

 
1.1. r t  sin t; sin t
2

1.2. Траекторията на фиксирана точка от окръжност с радиус r , която
равномерно се търкаля по оста Ox се нарича циклоида и се задава с
 
векторната функция r t   r t  sin t .i  r 1  cos t . j Да се изобрази
циклоидата при r  1 , r  2 и r  3 .
 t 
1.3. r t   e .i  e . j
t

 
1.4. r t   2  cos t .i  3  sin t . j
 
1.5. r t   cos t.i  sin t. j (АСТРОИДА)
3 3

 
1.6. r t   cos t  t. sin t .i  sin t  t. cos t . j

1.7. r t   t.sin t; t . cos t; t 

1.8. 
r t   e0,15t .cos 2t; e0,15t . sin 2t; e0,15t 

ОТГОВОРИ

1.1. ; 1.2. ;

____________17____________
1.3. ; 1.4. ;

1.5. ; 1.6. ;

1.7. ; 1.8. .

____________18____________
 ГРАНИЦА НА ВЕКТОРНА ФУНКЦИЯ

Границата на векторната функция r t  при t  t0 е вектор,

чийто координати са равни на границите на координатните й
функции при t  t0 :

lim r t    lim xt ; lim yt  в двумерния случай и

t t0  t t0 t t0 
lim r t    lim xt ; lim yt ; lim z t  в тримерния случай.
t t0  t t0 t t0 t t0 

ПРИМЕРИ

Да се пресметне границата на векторната функция r t  при

t  t0 , ако съществува.

 t 2  t  2 t 3 1 t 2  t  2 3 t 1
1. r t    2 ; 2 ; 2 ;  за t0  1

 t  1 t  1 t  3 t  2 t  1 
Решение.
 t2  t  2  11 2
Тъй като lim  2    1 ;
t 1
 t 1  11
 t 3 1 
lim  2   lim
  
t  1. t 2  t  1 1  1  1 3
  ;
t 1 t  1
  t 1 t  1 . t  1 11 2
 t 2  t  2  Л. 2t  1 3
lim  2   lim   3 3 и
t 1 t  3t  2
  t 1 2t  3  1

3
При пресмятане на границата е използвана Теоремата на Лопитал, което е
означено с Л .
____________19____________
 1
 t 1 Л.
3 3 2
lim    lim 3 t  ,
 t 1 1
 t 1
t 1 3
2 t
 2
то lim r t     1; ;3;  .
3
t 1
 2 3

MatLab
.m Резултат
syms x y z u t
x=(t^2-t-2)/(t^2+1) x =-(- t^2 + t + 2)/(t^2 + 1)
y=(t^3-1)/(t^2-1) y =(t^3 - 1)/(t^2 - 1)
z=(t^2+t-2)/(t^2-3*t+2) z =(t^2 + t - 2)/(t^2 - 3*t + 2)
u=(t^(1/3)-1)/(t^(1/2)-1) u =(t^(1/3) - 1)/(t^(1/2) - 1)
a=limit(x,t, 1) a =-1
b=limit(y,t, 1) b =3/2
c=limit(z,t, 1) c =-3
d=limit(u,t, 1) d =2/3
limr=[a b c d] limr =[ -1, 3/2, -3, 2/3]

 sin t tg t 1  cos t t 
2. qt    ; ; ; 1  t   при t0  0
 t t t 
Решение.
 sin t 
lim    1;
t 0
 t 
 tg t  sin t 1 1
lim    lim  lim  1   1;
t 0
 t  t  0 t t 0 cos t 1

____________20____________
 t t
2 sin 2 sin
 1  cos t  2  lim 2  sin t  1  0  0;
lim    lim
t 0
 t  t 0 t t 0 t 2
2
lim 1  t   1  0  1;
t 0
t 0

 lim qt   1;1;0;1

t 0

  1
3. s t    sin ; 3 t ; arcsin  при t0  2
 t t
Решение.
  
lim  sin   sin  1;

t 2 t 2
 
lim 3 t  3  2 ;
t 2

 1 1 
lim  arcsin   arcsin  ;
t 2
 t 2 6
 
 lim s t     1; 3  2 ; 
t 2
 6

 t 2  3 t sin t 
4. pt    2 ;e ;  при t  
 7t  2 t 
Решение.
 2 3
 t 1  2  
 t 3 
2
  lim  
t  1
lim  2  ;
t  7t  2
  t  t 2  7  2   7
  t2  

____________21____________
 lim e t   0;
t 

 sin t 
lim    0;
t 
 t 
1 
 lim p t    ;0;0 
t 
7 

ЗАДАЧИ
Да се пресметнат границите на векторните функции в
съответните точки.
 1

 sin t e3t  1 1  cos t  1  t 
1. r t    ; ; ; 1  t   при t0  0 .
 t tg t t2  2  
 
  1
2. r t    cos ; log 2 t ; arccos  при t0  2 .
 t t
 t 2  t  2 t 3  1 t 2  4t  4 3 4t  2 
3. r t    2 ; 2 ; ;  при t0  2 .
 t  41 t  1 8  t 2t  2 
3

4.  
r t   arctg t ; arccotg t ; tet при t0   .

ОТГОВОРИ

 1    
1. 1 ; 3 ;
; e  ; 2.  0 ; 1 ;  (x=cos(pi/t); y=log2(t); z=acos(1/t));
 2   3
3 7    
3.  ; ; 0;1  ; 4.   ;0 ; 0  (x=atan(t); y=atan(1/t); z=t*exp(t); t0=-inf;
 4 3   2 
a=limit(x,t, t0);b=limit(y,t, t0);c=limit(z,t, t0); limr=[a b c]).

____________22____________
 ДИФЕРЕНЦИРАНЕ И ИНТЕГРИРАНЕ НА ВЕКТОРНИ ФУНКЦИИ

Диференцируемостта и интегруемостта на дадена векторна

функция директно следва от диференцируемостта и интегруемостта
на нейните координатните функции, като действията отново се
извършват покоординатно.

(1) Производната на векторната функция е векторна функция,

като
в двумерния случай
 
r ' t   xt ; y t   xt .i  y t . j

и в тримерния случай
  
r ' t   xt ; y t ; z t   xt .i  y t . j  zt .k .

(2) Определеният интеграл на векторната функция е вектор, като

в двумерния случай
b
b b
 b  b 
a r t dt  
 x t dt ; a y t dt  
  x t dt .i  a y t dt . j
a  a

и в тримерния случай
b
b b b

a r t dt  
 x t dt ;  y t dt ;  z t dt 

a a a 
b
 b
 b 
  xt dt.i   yt dt. j   z t dt.k .
a a a

ПРИМЕРИ

____________23____________
 1. Да се пресметне производната r' t  на векторната функция
r t   cos t; sin t; 1 .
Решение.

Тъй като xt   cos t И x t   cos t    sin t ;

yt    sin t И y t    sin t    cos t ;

zt   1 И z t   1  0 ,
то r ' t    sin t; cos t; 0 .

MatLab
.m Резултат
syms x y z t
x=cos(t) x = cos(t)
y=-sin(t) y = -sin(t)
z=1 z= 1

dx=diff(x,t) dx = -sin(t)
dy=diff(y,t) dy = -cos(t)
dz=diff(z,t) dz = 0

r_prim=[dx dy dz] r_prim = [ -sin(t), -cos(t), 0]

b
2. Да се пресметне интегралът  qt dt
a
на векторната функция

qt  .

 
2.1. q t  t; t ; t
2 3

Решение.
Тъй като координатните функции имат таблични интеграли,
то интегрирането може да бъде осъществено едновременно:

____________24____________
 b
b b b

a q t    
 tdt ; t 2
dt; t 3 dt  
a a a 
 t2 t3 t4 
b b b

 ; ; 
2 3 4 
 a a a

 b2  a 2 b3  a3 b4  a4 
  ; ; 
 2 3 4 

MatLab
.m Резултат
syms x y z t a b
x=t x=t
y=t^2 y =t^2
z=t^3 z =t^3

i_x=int(x,a,b) i_x =b^2/2 - a^2/2

i_y=int(y,a,b) i_y =b^3/3 - a^3/3
i_z=int(z,a,b) i_z =b^4/4 - a^4/4

int_q=[i_x i_y i_z] int_q =[ b^2/2 - a^2/2, b^3/3 - a^3/3, b^4/4 - a^4/4]


2.2. qt   sin 2t; cos 2t; t. sin t  за a  0 и b  .
4
Решение.
В този случай е добре интегралът
4 
π π π
b 4 4

a q t dt   sin 2tdt; cos 2tdt; t.sin tdt 

 0 0 
0 
да бъде пресметнат покоординатно. При интегриране на първите две
координатни функции се умножава под знака на диференциала с
константата 2, а при интегриране на третата координатна функция се
прилага интегриране по части:
____________25____________
  
4 4 
 1
0   1
0 sin 2tdt   2 cos 2t
1 1
4
x t dt    cos  cos 0 
0 2 2 2 2
 
4 4 
 1
0   1
0 cos 2tdt  2 sin 2t
1 1
4
y t dt   sin  sin 0 
0 2 2 2 2
   
4 4 4  4

 zt dt   t. sin tdt    td cos t  t. cos t   cos t.dt 

4

0 0 0 0 0

   2  

 4

   cos  0. cos 0   sin t  .   sin  sin 0  
4 4  0 4 2  4 
 2 2 2 4   
  
8 2 8
Окончателно
b
 1 1 2 4    
a q t dt   ; ;
2 2


 8 

MatLab
.m Резултат
syms x y z t
x=sin(2*t) x =sin(2*t)
y=cos(2*t) y =cos(2*t)
z=t*sin(t) z =t*sin(t)

a=0 a= 0
b=pi/4 b = 0.7854

i_x=int(x,a,b) i_x =1/2

i_y=int(y,a,b) i_y =1/2
i_z=int(z,a,b) i_z =-(2^(1/2)*(pi - 4))/8
int_q=[i_x i_y i_z] int_q =[ 1/2, 1/2, -(2^(1/2)*(pi - 4))/8]

____________26____________
   1 
2.3. qt   t .i  t.e t . j  2 .k за a  1 и b  4 .
t
Решение.
Интегрирането отново се извършва покоординатно:
4 4

 xt dt   t 2 dt 
22 3 4 2 3 2 3 16 2 14
 4  1    ;
1
t
1 1
3 1 3 3 3 3 3

 
4 4

 yt dt   t.e dt   t.d e   t.e  e 

4 4
t t t t

1 1 1 1 1

 4.e  4  e 1  e  4  e 1  5.e  4  2.e 1

4 4
  1 3
4

1 1
2 1
z t dt  t dt   t   1  .
1 4 4
14 
 
4

 q t dt 
3
Следователно .i   5.e 4  2.e 1 . j  .k .
1
3 4

MatLab
.m Резултат
syms x y z t

x=t^(1/2) x =t^(1/2)
y=t*exp(-t) y =t/exp(t)
z=t^(-2) z =1/t^2

q=[x y z] q =[ t^(1/2), t/exp(t), 1/t^2]

a=1 a= 1
b=4 b= 4

int_q=int(q,t,a,b) int_q = [ 14/3, 2/exp(1) - 5/exp(4), 3/4]

____________27____________
 2.4.

qt    ln t;
1
2

; t  1  за a  1 и b  2 .
 
3 4
t
Решение.
В този случай интегралът е:
2
 

2 2 2

1 qt dt   1 ln t.dt ; 1 t dt; 1 t  2 t  1 dt 

43

2 2

 xt dt   ln t.dt  t. ln t  t  2 ln 2  ln 1  2  1  2. ln 2  1

2 2

1 1 1 1
2 2

 yt dt   t 3 .dt   3

 3 2 3 3
3 3  3 3
4

1 1 t 1 2 2
2 2 2 2
t2
 zt dt   tdt  2 t 2 dt   dt 
2 42 3 2 2
 t t 
1

1 1 1 1
2 1 3 1 1

4 1 8 2 4 23  16 2
      2  1 
2 2  3 3 6
  3  23  16 2
4
Окончателно  q t dt  2. ln 2  1.i   3  . j  .k .
1  3
2 6
MatLab
.m Резултат
syms x y z t
x=log(t) x =log(t)
y=t^(-4/3) y =1/t^(4/3)
z=(t^(1/2)-1)^2 z =(t^(1/2) - 1)^2

q=[x y z] q =[ log(t), 1/t^(4/3), (t^(1/2) - 1)^2]

a=1 a= 1
b=2 b= 2

int_q=int(q,t,a,b) int_q =[ log(4) - 1, 3 - (3*2^(2/3))/2, 23/6 - 8*2^(1/2))/3]

____________28____________
 ЗАДАЧИ

1. Да се пресметне производната на векторната функция

r t  .

1.1. r (t ) 
 t ;  t . 
1.2. r (t )  3 ; e .
 t sin t

  t2 
1.3. r (t )   3 ; sin t  ,
t 5 


1.4. r (t )  t ; 5 tg t .
5 3 4

1.5. 
r t   tg t; cotg t; t . 
1.6. 
r t   e ;2 ; t  1 .
t t 3 2

1.7. r t   ln t; arcsin t; arctg t  .
1.8. 
r t   cos 2 t;2 2t ; ln t . 
 
r t    log 2 t;
1
1.9. ; t 2  1  .
 
5 3
t
 
1.10. r t    log 3 t;
1 .
 ; t 6
 1 
 
3 2
t

2. Да се пресметне интегралът на векторната функция qt  в

съответните граници на интегриране.

  1 1 
2.1. q t    ; 2 
, a  0 , b  1;
 4  t 1 t 
2

____________29____________
   1 
2.2. q t    sin 2t ; , a  0, b  ;
 t  3

2.3.

 
q t   tg t; cos 2 t , a  0 , b  ;
4

2.4.

 
q t   cos 3 t; sin 2 t , a  0 , b  ;
2
  cosln t  1 1
q t   
1
2.5. ; ; 2 . 1   , a  1 , b  e ;
 t 1  2t t t
2.6.

 
q t   ln t ; ln t  ; t 5 , a  1 , b  e 2 ;
2

2.7.

 
q t   t. ln t ; sin t  ; t 3 , a  1 , b  e ;
2


2.8.

  
q t   sin 3 t; cos 2 t; t. cos t 2 , a  0 , b  .
3

ОТГОВОРИ

1.1.  .t ;  . ln t  ;
 1 t

1.2. 3 . ln 3; e . cos t ;
t sin t

  t 4  10t cos t 
1.3.  ; ;
 
 t3  5 2 2 t 

 3 20 tg 3 t 
1.4.  ; ;
 5,.5 t 2 cos 2 t 
 
 1 1 1 
1.5.  2
; 2 ;  ;
 cos t sin t 2 t 
 
 t t 2t 
1.6. e ;2 ln 2;
  ;
 3.3 t 2  1
2
  
____________30____________
 1 
1.7.  ; 1 ; 1 2 ;
t 
 1 t 2 1 t 
 1 
1.8.   sin t ; 2.2 . ln 2;  ;
2t

 2.t. ln t 
 1 3 t 
1.9.  
 t. ln 2 ; ; ;
 5.t.5 t 3 t 2  1 
 1 2 3.t 5 
1.10.  
 t. ln 3 ; ; .
 3.t.3 t 2 t 6  1 

  
2.1.  ; ;
6 4
  
2.2.  0 ; ln  1  ;
  3 
 ln 2   2 
2.3.  ; ;
 2 8 
2  
2.4.  ;  ;
3 4
  
 sin 1; 1 ln 1  2e ;  2 . 1  1   2 3   ;
3

2.5.
    
2 3 3   e
  

 
2.6. q t   ln t ; ln t  ; t ; опитай MatLab
2 5


 
2.7. q t   t. ln t ; sin t  ; t ; опитай MatLab
2 3

 5   2 
2.8.  ;  3 ; 1 . sin     .
 24 6 8 2  9 
  

____________31____________
 4. ПРИЛОЖЕНИЯ НА ВЕКТОРНИ ФУНКЦИИ

Скорост

Нека r t  задава траектория на движение. Тогава векторът

r' t  (ако съществува) е допирателен към траекторията и напълно
характеризира направлението, посоката и големината на скоростта на
движение във всеки момент t :
vt   r ' t  .

Дължината на вектора на скоростта е равна на моментната

скорост на движение в момента t  t 0 :

vt 0   v м t 0  .

ПРИМЕРИ
Да се намери векторът на скоростта, ако е даден законът за
движение r t  .

1.

 
r t   1  2t;1  t  t 2 ;1  t  t 2  t 3 за t 0  0 .
Решение.
Първо се пресмята производната на векторната функция
 
vt   r 't   2 ; 1  2t ;  1  2t  3t 2 ,
което е векторът на скоростта в произволна стойност на t .

____________32____________
След заместване на t с t 0  0 се получава векторът на скоростта в
момента t0 :
v0  2;1;1 .

MatLab
.m Резултат
syms x y z t

x=1+2*t x =2*t + 1
y=1-2*t y =1 - 2*t
z=-1+2*t-3*t^2 z =- 3*t^2 + 2*t - 1

dx=diff(x,t) dx =2
dy=diff(y,t) dy =-2
dz=diff(z,t) dz =2 - 6*t
r_prim=[dx dy dz]
r_prim =[ 2, -2, 2 - 6*t]
t0=1
v1=subs(dx,t,t0) t0 = 1
v2=subs(dy,t,t0) v1 = 2
v3=subs(dz,t,t0) v2 = -2
v3 = -4
v=[v1 v2 v3] v= 2 -2 -4


 
2. r t   t ; t ; 3 t за t0  1 .
Решение.
Аналогично:
 1 
vt   r 't   1;  и след заместване v1  1; ;  .
1 1 1
; 
 2 t 3 t
3 2
  2 3

____________33____________
 MatLab
.m Резултат

syms x y z t

x=t x =t
y=t^(1/2) y = t^(1/2)
z=t^(1/3) z = t^(1/3)

r=[x y z] r [ t, t^(1/2), t^(1/3)]

t0=1 t0 = 1

dr=diff(r) dr [ 1, 1/(2*t^(1/2)), 1/(3*t^(2/3))]

v=subs(dr,t,t0) v = 1.0000 0.5000 0.3333

3.  
r t   sin  t; t ; cos  t за t 0  1 .

Решение.
Отново:
 
vt   r 't     . cos  t ;
1
; . sin  t  , откъдето
 2 t 
   1 
v1    . cos  ; ; . sin       ; ;0  .
1
 2   2 

____________34____________
 Ускорение

Нека r t  задава траектория на движение. Тогава векторът


r ' ' t (ако съществува) напълно характерисзира направлението,
посоката и големината на ускорението на движение във всеки момент
t:

at   v' t   r ' ' t  .
Дължината на вектора на ускорение е равна на моментното
ускорение в момента t  t 0 :

at 0   a м t 0  .

ПРИМЕРИ
1. Да се намери векторът на ускорение, ако е даден законът
за движение r t  .

1.1.

 
r t   1  2t ; 1  t  t 2 ; 1  t  t 2  t 3 за t 0  0 .

Решение.
Първо се пресмята първата производна на векторната функция:

vt   r 't   2 ; 1  2t ;  1  2t  3t 2 . 
След повторно диференциране се получава векторът на ускорение:
at   v't   r ' 't   0 ;  2 ; 2  6t  .

След заместване на t с t 0  0 се получава векторът на скоростта в

момента t0 :
a0  0;2;2 .

____________35____________
 MatLab
.m Резултат
syms x y z t

x=1+2*t x =2*t + 1
y=1+t-t^2 y =- t^2 + t + 1
z=1-t+t^2-t^3 z =- t^3 + t^2 - t + 1
r=[x y z] r =[ 2*t + 1, - t^2 + t + 1, - t^3 + t^2 - t + 1]

ddr=diff(r,2) ddr =[ 0, -2, 2 - 6*t]

t0=0 t0 = 0

a=subs(ddr,t,t0) a= 0 -2 2


 
1.2. r t   t ; t ; 3 t за t0  1 .
Решение.
Аналогично:
 1 1 
vt   r 't   1; ; ;
3 2 
 2 t 3 t 
 2 
at   v't   r ' ' t    0;
1
; и след заместване
3 5 
 
2 3
4 t 9 t

 1 2
a 1   0; ;  .
 4 9

1.3.  
r t   sin  t; t ; cos  t за t 0  1 .
Решение.
 
vt   r 't     . cos  t ;
1
; . sin  t  ,
 2 t 
____________36____________
откъдето
 
at   v't   r ' ' t      2 . sin  t;
1
; 2 . cos  t 
 42 t 3 
и
   
a1     2 . sin  ; ; 2 . cos     0; ;  2  .
1 1
 4   4 

2. Да се намерят големината на моментната скорост и

големината на моментното ускорение в момента t 0 , ако е даден

законът за движение r t  .

2.1.

 
r t   1  2t ; 1  t  t 2 ; 1  t  t 2  t 3 за t 0  0 .

Решение.
Тъй като

vt   2 ; 1  2t ;  1  2t  3t 2 , 
Откъдето се получава
v0  2;1;1 .

Тогава моментната скорост е:

v м 0  v0  2 2  12   1  6 .
2

Векторът на ускорение е
at   0;2;2  6t  и a0  0;2;2 .

Тогава
a м 0  a0  0 2   2  2 2  8  2 2 .
2

____________37____________
 MatLab
.m Резултат
syms x y z t

x=1+2*t x =2*t + 1
y=1+t-t^2 y =- t^2 + t + 1
z=1-t+t^2-t^3 z =- t^3 + t^2 - t + 1

r=[x y z] r =[ 2*t + 1, - t^2 + t + 1, - t^3 + t^2 - t + 1]

dr=diff(r) dr =[ 2, 1 - 2*t, - 3*t^2 + 2*t - 1]

ddr=diff(r,2) ddr =[ 0, -2, 2 - 6*t]

t0=1 t0 = 1

v=subs(dr,t,t0) v = 2 -1 -2
vm=norm(v) vm = 3

a=subs(ddr,t,t0) a = 0 -2 -4
am=norm(a) am = 4.4721
am_s=sym(am) am_s =2*5^(1/2)

2.2.  
r t   t; 2. cos t; 2. sin t за t 0 

4
.

Решение.
Последователно се пресмятат

vt   r 't   1; 2. sin t; 2. cos t 
   2 2
  1;1;1 ;
v   1; 2. ; 2.
4  2 2 
v м 0  v0  12   1  12  3 и
2


at   v't   r ' ' t   0; 2. cos t; 2. sin t ; 
____________38____________
    2 2
  0;1;1 ;
a    0; 2. ; 2.
4  2 2 
   
a м    a   0 2   1   1  2 .
2 2

4 4

 t 
2.3. r t    t  sin t ;1  cos t ;4 sin  за t 0  .
 2 2
Решение.
 t
vt   r 't   1  cos t ; sin t ; 2. cos  ;
 2
 
  
v   1; 1 ; 2 и v м    12  12  2  4  2 ;
2

2 2
 t
at   v't   r ' 't    sin t ; cos t ; sin  ;
 2
2
   2  
 и а м     12  0 2    2   6  6 .
a   1;0;   
2  2  2  2  4 2

ЗАДАЧИ
Да се намерят векторите на скоростта и ускорението, ако е
зададен закон за движение r t  .
1. 
r t   arctg( t 2 ); e t ; cos 2 t .
2

2. 
r t   sin 3t;32t 1 ; ln t . 
3. 
r t   tg t; log 2 t; 5 t 3 . 
4. r t   t.e ;
t
1 t2 ; ln t  1 t2 . 
____________39____________
 ОТГОВОРИ

 2t 
1. vt    ;2t.e t ; sin 2t  ;
2

t 1 
4

 1  6t 4 
at     
; 4t 2  2 .e t ;2 cos 2t  .
2

 
 t4 1  2 

 1
2. vt    3 cos 3t ; 2.3 . ln 3;  ;
2 t 1

 t
 1
at     9 cos 3t ; 4.3 2t 1. ln 2 3; 2 
 t 
 1 3 
3. vt   
1
; ; ;
 cos 2 t t. ln 2 5 2 
 5. t 
 2 sin t 6 
at   
1
; ;  .
3 2 5 7 
 cos t t . ln 2 25. t 
 t 1 
4. vt    t  1.e ;
t
; ;
 2 
 1 t 2
1 t 
 1  t 
at    t  1.e t ; ; .
 3 3 
 1 t 2
1 t 2

____________40____________
 Намиране на траектория по дадено ускорение и начални
условия

Нека са дадени векторът на ускорение a t  и началните
условия r t 0  и vt 0  . Намирането на траекторията на движение става
с две последователни интегрирания:
t
vt    au du  vt 0 
t0
и
t
r t    vu du  vt 0  .
t0

ПРИМЕРИ

Да се намери траекторията на движение r t  , започващо от

начална точка Pxt 0 ; yt 0   r t 0  с начална скорост vt 0  и

ускорение a t  .


1. at   2 sin t ; 2 cos t  за t 0  0 , P0;0 и v0  0;0 .

Решение.
t
t t

vt    au du  vt 0     2 sin udu;  2 cos udu   0;0 

t0 0 0 
 
   2 cos u ; 2 sin u    2 cos t  2; 2 sin t 
t t

 0 0
и

____________41____________
 t
t t

r t    vu du  r t0      2 cos u  2du;  2 sin udu   0;0 
t0 0 0 
 
   2 sin u  2u  ;2 cos u    2 sin t  2t;2 cos t  2
t t

 0 0

MatLab
.m Резултат
syms t

a=[2*sin(t) 2*cos(t)] a =[ 2*sin(t), 2*cos(t)]

t0=0; P0=[0 0];

v0=[0 0];

v=int(a,t,t0,t) v =[ 2 - 2*cos(t), 2*sin(t)]

r =[ 2*t - 2*sin(t), 2 - 2*cos(t)]
r=int(v,t,t0,t)+P0

% графика на r(t)
t=-8:.1:10
x=subs(r(1),t);
y=subs(r(2),t);
plot(x,y)
grid on

2.

 
a t    cos t; e t ;2 за t 0  0 , P1;1;1 и v0  0;1;0 .

Решение.

____________42____________
 t
t t t

vt    au du  vt0      cos udu;  eu du;  2du   0;1;0 
t0 0 0 0 
 
  sin u ; eu ;2u   0;1;0 
t t t

 0 0 0

 sin t; e  1;2t   0;1;0 

t


 sin t  0; e t  1  1;2t  0  
 sin t; e ;2t 
t

и
t
t t t

r t    vu du  r t0     sin udu;  eu du;  2udu   1;1;1 
t0 0 0 0 
 u  2 t
  1;1;1 
t t
  cos u ; eu ;2
 0 0 2 0 
 cos t  cos 0; et  e0 ; t 2  02   1;1;1 
 cos t  1  1; et  1  1; t 2  1 
 cos t; et ; t 2  1

MatLab
.m Резултат
syms t
a=[-sin(t) exp(t) 2]
t0=0; P0=[1 1 1]; a =[ -cos(t), exp(t), 2]
v0=[0 1 0];

v=int(a,t,t0,t)+v0 v =[ -sin(t), exp(t), 2*t]

r=int(v,t,t0,t)+P0 r =[ cos(t), exp(t), t^2 + 1]

% графика на r(t)
t a=[-sin(t) exp(t) 2]
____________43____________
t0=0; P0=[1 1 1];
v0=[0 1 0];

v=int(a,t,t0,t)+v0
r=int(v,t,t0,t)+P0

ЗАДАЧИ

Да се намери траекторията на движение r t  , започващо от

начална точка Pxt 0 ; yt 0   r t 0  с начална скорост vt 0  и

ускорение a t  .

  2   2
1. a t   1;  за t 0  0 , P 0;  и v0  0;1 .
 2t  1   3
  1 
2. a t     2 sin t  t. cos t ;23t  1 3 ;  за t 0  0 , P0;1;0 и
5


 1 t2 
v0  1;1;0.

____________44____________
 ОТГОВОРИ

1.
 t2 
r t     1;
2 3
2t  1  t  .
2 3 

 
2. r t    t. cos t ; 3 3t  1; t. arctg t 
1
 
. ln 1  t 2  .
 2 

____________45____________
 Дължина на дъга

Нека кривата  е графика на векторната функция r  r t . 

Дължината на дъгата от тази крива, получена при изменението на
 
аргумента t в затворения интервал a; b се получава по формулата:
b
 
   v t dt , където v t   r ' t  .
a

ПРИМЕРИ

Да се пресметне дължината на дъгата от кривата  : r  r t  за

t  a; b.
1. r t   2t; 3 sin t; 3 cos t  за t  0;2 .

Решение.
vt   r 't   2;3 cos t;3 sin t 
vt   4  9 cos 2 t  9 sin 2 t  13
2 2
   13dt  13.t  2. 13  0. 13  2 13
0 0

MatLab
.m Резултат
syms x y z t

x=2*t;
y=3*sin(t); z=3*cos(t);
r=[x y z]; a=0; b=2;

____________46____________
v=diff(r) v =[ 2, 3*cos(t), -3*sin(t)]
vm=sqrt(sum(v.*v)) vm =13^(1/2)
l=int(vm,t,a,b) l =2*13^(1/2)

% графика
t=a:.1:b;
x1=subs(x,t);
y1=subs(y,t);
z1=subs(z,t);
plot3(x1,y1,z1,'LineWi
dth',5)
hold on

t=b:.1:b+9;
x2=subs(x,t);
y2=subs(y,t);
z2=subs(z,t);
plot3(x2,y2,z2,'--
','LineWidth',2)

t=a-9:.1:a;
x3=subs(x,t);
y3=subs(y,t);
z3=subs(z,t);
plot3(x3,y3,z3,'--
','LineWidth',2)
grid on

2.  
r t   e t ; e t sin t; e t cos t за t 0;2  .

Решение.
 
vt   r 't   e t ; e t . sin t  e t . cos t; e t . cos t  e t . sin t
vt   e   e .sin t  e . cos t   e . cos t  e .sin t  
t 2 t t 2 t t 2

____________47____________
 
 e 2t . 1  2 sin 2 t  2 cos 2 t  
  
 e 2t . 1  2 sin 2 t  cos 2 t  e 2t .3
2
 
2
   e t 3dt  3.e t  3.e 2  3.e 0  3 e 2  1
0 0


3. r t  t  2

;2t; ln t за t  1; e .
Решение.
 1
vt   r 't    2t ; 2 ; 
 t
2

vt   2t 2  22   1   4t 2  4 

1

t  t2
1 2t 2  1
 4t  4t  1 
4 2

t t
2t  1
e 2 e e
dt e e
  dt   2tdt    t 2  ln t 
1
t 1 1
t 1 1

 e 2  1  ln e  ln 1  e 2  1  1  e 2

  
4. r t   2 cos t;2 sin t;2 ln cos t  за t  0; 
 4
Решение.
2

v t    2 sin t   2 cos t     2 sin t  
2 2

 cos t 

4sin 2 t  cos 2 t   4
sin 2 t 2
2

cos t cos t
____________48____________
    
4 4 4 4

d sin t  
2dt cos t dt cos t 1
L 2  2  dt  2 
0
cos t 0
cos t cos t 0
2
cos t 0
1  sin 2 t
 
4 4

d sin t   2  d sin t  
1 1
 2
0
1  sin t 0
1  sin t
 
4 4

d 1  sin t   2  d 1  sin t  
1 1
 2
0
1  sin t 0
1  sin t
2
1
1  sin t 2  2. ln 1  0  2 ln( 3  2 ) .

4
 2 ln  2. ln
1  sin t 0 2 1 0
1
2

ЗАДАЧИ

Да се пресметне дължината на дъгата от кривата  : r  r t  за

t  a; b.

  3 
1.  : r (t )  a cos t;  2a ln sin t  за t   ;  .
2 2 
 
2.  : r (t )  a cos t; a sin t  за t  0;  .

3 3

 2
 : r (t )  ln( 1  t 2 ); arctg t  2t  за t  0; 1.

3.
  2 3 t2 4 3 t2 t3 
4.  : r (t )   t  ;  t  ;  t 2  за t  0; 1.
3 2 3 2 3 

ОТГОВОРИ

1.   a. ; 2.   2.a ; 3.   1 

4
; 4.  
13
14

. 27  2 2 .
____________49____________
 II. ФУНКЦИИ НА ДВЕ И ПОВЕЧЕ ПРОМЕНЛИВИ

1. ДЕФИНИЦИЯ, ДЕФИНИЦИОННА ОБЛАСТ, ГРАФИКА. ЛИНИИ ПО НИВА

Нека x и y са независими реални променливи и на всяка

наредена двойка x; y  по правило f е съпоставено единствено
реално число z . Тогава е дадена реална функция на две променливи:
z  f x; y  ,
която е изображение R  R.
2

Дефиниционната област D f на функцията z  f x; y  е

област в двумерната равнина.
Графиката на функцията z  f x; y  
е повърхнина в
тримерното пространство.
 
Графиките на функциите f x; y  c  const. се наричат линии
по нива.

Аналогично се дефинира изображение R3  R. В този случай е

зададена реална функция на три променливи:

u  f x; y; z . 
Дефиниционната област D f на функцията u  f x; y; z  е
област в тримерното пространство.

Графиката на функцията u  f x; y; z е повърхнина в 
четиримерното пространство.
 
Повърхнините f x; y; z  c  const. се наричат повърхнини
по нива. 4

4
Аналогично се дефинира изображение Rn  R, което дефинира
функция на n променливи.
____________50____________
 ПРИМЕРИ

1. Да се определят дефиниционните области Df на

дадените функции.

1.1. z  1  x  y .
2

Решение.
Величината под знака на квадратния корен трябва да е
неотрицателна, следователно:
1 x  y2  0
 x  1 y2 .
Дефиниционната област на функцията е неограничената
област в Oxy , която има за контур параболата x  1  y и съдържа
2

началото на координатната система, включително и контурната

парабола.
y

1 x

1.2. z  4  x 2 y 2 .
Решение.
Аналогично: 4  x2  y2  0
 x2  y2  4 .

____________51____________
 В този случай дефиниционната област на функцията се състои
от точките от кръга с център началото на координатната система и
радиус 2, включително и контурната окръжност.
y
2

-2 2
x
-2

 
1.3. z  ln xy .
Решение.
 
За да е съществува реалната функция z  ln xy , под знака на
логаритъма трябва да има положително число, следователно:
xy  0 , откъдето

x0 x0
 или
y0 y0
y

Обединението от решенията на двете системи са координатите

на всички точки в І и ІІI квадранти, но без осите Ox и Oy .

1.4. z  xy  ln 2x  y  1 .
Решение.
____________52____________
 В този случай:
2x  y  1  0
 y  2x 1 .

Дефиниционната област на функцията се състои от всички

точки от полуравнината, определена от правата с уравнение
y  2 x  1 , но без точките от тази права.

y
y=
-2
x
-1


1.5. f x; y   ln 2  x 2  y 2 .
Решение.
2  x2  y2  0
 x2  y2  2 .
Дефиниционната област на функцията се състои от всички
точки от кръга с център началото на координатната система и радиус
2 , но без точките от контурната окръжност.
y

2 2
x
2

____________53____________
 x2 y2
 1
f x; y  
1.6.
9 4 .
x  y 1
Решение.
В случая за дефиниционната област се налагат две ограничения:
x2 y2
 1  0
9 4
x  y 1  0
x2 y2
 9  4 1
x  1 y
Дефиниционната област на функцията включва всички точки
извън елипсата с полуоси съответно 3 и 2, включително и точките от
елипсата, които не лежат на правата с уравнение x  1  y .
y
x
=

2
1-
y

-3 3
1 x
-2

1.7. u  x2  y2  z2  R2 .
Решение.
В случая е зададена функция на три променливи. Условието за
наредените тройки реални числа е:
x2  y2  z 2  R2  0
 x2  y2  z 2  R2 .
____________54____________
 Дефиниционната област на функцията включва всички точки
извън кълбото с център началото на координатната система и радиус
R , включително и точките от елипсата, както и точките от
контурната сфера.
z

y
x

x2  2 y 1
2. За функцията F x; y   да се пресметнат
3x  y
функционалните стойности F 3;1 , F 3;2 , F  1;1 , F a;a  ,
F t;1 и F c; c .

Решение.
32  2.1  1 6
F 3;1  
3.3  1 5

F  1;1 
 12  2.1  1  4  2
3. 1  1 2

a 2  2a  1 a  1
2
F a;a    , a0
3a  (a) 2a
____________55____________
 t 2  2.1  1 t 2  3
F t;1 
1
 , t
3t  1 3t  1 3

F c; c   

c 2  2c  1 c 2  1
,
 c0
3c  c 4c

3. Да се изобрази графиката на функцията z  f  x; y  .

3.1. z  4x 2  y 2 .

Решение
Дефиниционната област на дадената функция на две
променливи съвпада с равнината Oxy . Графиката на функцията е
елиптичен параболоид.

MatLab
.m Резултат

x = -2 : 0.1 : 2;
y = -2 : 0.1 : 2;

[X,Y] = meshgrid(x,y);
Z =4* X.^2+Y.^2;
mesh(X,Y,Z);
xlabel('x');
ylabel('y');
zlabel('z');

____________56____________
 z  x. y.e  x  y2
2
3.2. .

Решение.
Дефиниционната област на дадената функция на две
променливи съвпада с равнината Oxy .

MatLab
.m Резултат
x = -3 : .1 : 3; y = -3 : .1 : 3;
[X,Y] = meshgrid(x,y);

Z =X.*Y.*exp(-X.^2-Y.^2)

surf(X,Y,Z,'FaceColor','interp',
'EdgeColor','none',
'FaceLighting','phong')

xlabel('x');
ylabel('y');
zlabel('z');

4. Да се определят и изобразят линиите по нива за дадените

функции.

4.1. z  y  2x .
2

Решение.
След полагането z  c се получават квадратните функции
y  2x2  c  y  2x 2  c .
Линиите по нива са параболи, получени след транслации на
параболата y  2x 2 с вектор на транслация успореден на оста Oy .
____________57____________
 MatLab
.m Резултат

x = -6 : 0.1 : 6;
y = -20 : 0.1 : 20;
[X,Y] = meshgrid(x,y);

Z =Y-2*X.^2;
surfc(X,Y,Z,'FaceColor','interp',
'EdgeColor','none',
'FaceLighting','phong')

xlabel('x');
ylabel('y');
zlabel('z');

4.2. z  x  y .
2 2

Решение.
В този случай линиите по нива са концентричните окръжности
x2  y2  c
с център началото на координатната система и радиус c.
MatLab
.m Резултат

[x,y]=meshgrid(linspace(-10,
10, 50));
z=x.^2+y.^2;
contour(x,y,z)

____________58____________
4.3. f ( x; y )  x2  y2 .
Решение.
От x y c 2 2

се получават уравнения на хиперболи:

x2 y2
2
 2
 1,
c c
които са линиите по нива за дадената функция.

x2 y2
4.4. f ( x; y )   .
16 9
Решение.
x2 y2
Аналогично от  c
16 9
следва
x2 y2
  1.
4 c  3 c 
2 2

Линиите по нива са елипси с полуоси 4 c и3 c.

4.5. u  x  y  z2 .
2 2

Решение.
В случая
x2  y2  z 2  c
са уравнения на сфери с център началото на координатната система и
радиус c . Тези сфери се наричат повърхнини по нива.

4.6. u  x  y  z .
2 2

Решение.
В този случай повърхнините по нива
x2  y2  z  c
са уравнения на елиптични параболоиди.
____________59____________
4.7. u  x  y  z .
2 2 2

Решение.
В този случай повърхнините по нива
x2  y2  z 2  c
са уравнения на кръгови конуси.

x2 y2
4.8. u   z.
9 4
Решение.
В този случай повърхнините по нива
x2 y2
  zс
9 4
са уравнения на хиперболични параболоиди.

5. Да се докаже, че за функцията

F  x; y   x 4  5 y 4  2 x 3 y
е изпълнено равенството
F tx; ty  t 2 .F x; y  .

Решение.
След заместване на x и y съответно с tx и ty се получава
F tx; ty   t 4 x 4  5t 4 y 4  2t 3 x 3 .ty  t 2 x 4  5 y 4  2 x 3 y .
Тъй като
t 2 .F x; y   t 2 x 4  5 y 4  2 x 3 y ,
Следва че равенството
F tx; ty  t 2 .F x; y 
е изпълнено.

____________60____________
 ЗАДАЧИ

1. Да се определят дефиниционните области Df на

дадените функции.

1.1. f x; y   arcsin

x
.
x y
1.2. z  5  x2  y 2  x  y  1 .
 x2 y2 
1.3. z  arccos   .
 25 9 
4x  3y  5
1.4. z  4 .
3 y  4 x  13
2 x  x2  y  2
1.5. z  log 2 .
3x  y  8

2. Да се определят и изобразят съответните линии

(повърхнини) по нива за дадените функции.

y
2.1. f x, y  за c   1; 0;1; 2.
x2
2.2. f x; y   x  y c   1; 0;1; 2.
2 2
за
2.3. f x, y   4 x  9 y .2 2

2.4. f x, y   y  x .
3

x2 y2
2.5. f  x; y; z    z.
9 4

____________61____________
 ОТГОВОРИ

1.1. ; 1.2.
;

1.3. ;

1.4. ;

____________62____________
1.5. .

2.1. ; 2.2. ;

2.3. ; 2.4. ;

2.5. .

____________63____________
 2. ЧАСТНИ ПРОИЗВОДНИ

(1) Нека е зададена функцията на две променливи

z  f x; y . 
За намиране на първата частна производна на z
z 
z x    f x; y 
x x
спрямо променливата x , правилата за диференциране се прилагат
спрямо x , а променливата y се приема за константа.

За намиране на първата частна производна на z

z 
z y    f x; y 
y y
спрямо променливата y , правилата за диференциране се прилагат
спрямо y , а променливата x се счита за константа.

(2) След диференциране на z x спрямо променливата x , като y

се приема за константа, се получава повторна частна производна
2z 
z xx   z x  .
x 2 x

След диференциране на z x спрямо променливата y , като x се

приема за константа, се получава смесена частна производна
2 z 
z xy   z x  .
xy y

След диференциране на z y спрямо променливата x , като y се

приема за константа, се получава смесена частна производна

____________64____________
 2 z 
z yx   z y  .
yx x

След диференциране на z y спрямо променливата x , като y се

приема за константа се получава повторна частна производна
2 z 
z yy   z y  .
y 2 y

(3) Пълният първи диференциал на функцията z  f x; y  се

получава по формулата
z z
dz  .dx  .dy .
x y

(4) Векторът на градиента на функцията z  f x; y  се

получава по формулата
  z z   
z   ;   z x .i  z y . j .
 x y 

(5) Производната на функцията z  f x; y  по направление на


вектора e  e1 ;e2  е получава по формулата
z  
  z.e .
e
(6) Нека е зададена реалната функция u  f x1 ; x2 ; ; xn  на
n променливи.
За намиране на първата частна производна на u
u 
u x j    f x1 ; x2 ;; xn 
x j x j
спрямо променливата x j , правилата за диференциране се прилагат
спрямо x j , а променливите xi за i  j се приемат за константа.
____________65____________
 След диференциране на u x j спрямо променливата xi се
получава втората частна производна

u xj yi 
2z


u x .
x j xi xi j
 
Пълният първи диференциал се получава по формулата
n
u
du   .dxi .
i 1 xi

(7) Нека е зададена функцията съставна функция на n

променливи, всяка от които е функция на m променливи:
u  f x1 ; x2 ;; xn  , където
xi  xt1 ; t 2 ;; t m  .
Тогава първите частни производни на функцията u се
пресмятат по формулата:
u n
u xi
 . за j  1,2,, m .
t j i 1 xi ti

(8) Нека u е неявно зададена функция на n променливи

F u ; x1 ; x2 ;; xn   0 , където
u  ux1 ; x2 ;; xn  .
Тогава първите частни производни на функцията u се
пресмятат по формулата:
F
u x
  i за i  1,2,, n .
xi F
u

____________66____________
 ПРИМЕРИ

1. Да се пресметнат частните производни от първи ред на

дадените функции.

1.1. z  x y  6 xy  2 x  4 y  3 .
2 3

Решение.
За намиране на първата частна производна на z спрямо
променливата x , правилата за диференциране се прилагат спрямо x ,
а променливата y се приема за константа:
z  2

x x

x y  6 xy3  2 x  4 y  3  
   
   
 x 2 y x  6 xy3 x  2 x x  4 y x  3x 

 y.x 2 x  6 y 3 .x x  2.x x  0  0 

  

 2 xy  6 y 3  2

Обратно, за намиране на първата частна производна на z

спрямо променливата y , правилата за диференциране се прилагат
спрямо y , а променливата x се приема за константа:
z  2

y y

x y  6 xy3  2 x  4 y  3  
   
   
 x 2 y y  6 xy3 y  2 x  y  4 y  y  3 y 


   
 x 2 . y  y  6 x. y 3 y  0  4. y  y  0 
 x 2  18xy2  4

____________67____________
 MatLab
.m Резултат
syms x y z
z=x^2*y-6*x*y^3+2*x-4*y+3 z =x^2*y - 6*x*y^3 + 2*x - 4*y + 3

dzx=diff(z,x) dzx =- 6*y^3 + 2*x*y + 2

dzy=diff(z,y) dzy =x^2 - 18*x*y^2 - 4

1.2. z  x .e .
3 sin y

Решение.
В случая
zx  x 3 .esin y x  esin y .x 3 x  3x 2 .esin y
 

 
  

zy  x 3 .esin y y  x 3 . esin y y  x 3 .esin y . cos y .


1.3. z  ln x  y
2 2
.
Решение.
В случая

z x 
1
x y 2

x2  y2 x  2
2
1
x y
2

2 x  0  2 2 x 2
x y
z y  2
1
x y 2

x2  y2 y  2
1
x y 2
 
0  2 y   2 2 y 2 y .
x y

y
1.4. z  arctg .
x

Решение.
z 1  y  1  y y
   
2 
.  2 2
2 
x x  y2
1  2  x 1  2 
y x y x 
x x

____________68____________
 z 1  y  1 1 x
      2 .
y y2  x y 1 y x x  y
2 2
1 2
x x2
 xy
1.5. z  x.e .

Решение.

z x  x.e  xy    x  .e
x x
 xy
 x. e  xy    x


 e  xy  x.e  xy  xyx 
 e  xy  x.e  xy y


z y  x.e  xy    x  .e
y y
 xy
 
 x. e  xy y


 0.e  xy  x.e  xy  xy y 
  x 2 .e  xy


1.6. z  ln x  x2  y2 . 
Решение.
z

1
x x  x  y
2 2

. x  x2  y2 x   
1 x2  y2  x
  
x  x2  y2 x2  y2
1

x  y2
2

____________69____________
 z

1
y x  x 2  y 2
 
. x  x2  y2 y  
 
. 0  
1 2y

2  
x x  y 
2
2 x2  y2 
y

x  
x2  y2 . x2  y2 
2. Да се докаже, че равенството

u u
2 x.  t. 0
x t
x

е изпълнено за функцията ue . t2

Решение.
Първо се пресмятат първите частни производни на функцията:
u  t 2  
x x
1
 e  et . 2 и
2

x   t
x

u  t 2   2  x.2t
x x x
2 2x
 e  e t . 4  e t . 3 ,

y    t t
y
откъдето след заместване се получава
x x

u u 2 x.e t2
2 x.t.e t2
2 x.  t.  2  0.
x t t t3

____________70____________
 3. Да се пресметнат първият диференциал df и градиентът

 f за функцията f .

3.1. f x; y  
y x
 .
x y
Решение.
Първо се пресмятат първите частни производни на f :
f y 1 f 1 x
 2  и   .
x x y y x y 2
Тогава първият пълен диференциал е равен на
 y 1 1 x 
df    2  dx    2 dy ,
 x y x y 
а градиентът е
   y 1 1 x  
f     2   ;   2   .
  x y x y  

 
3.2. f x; y; z  x .
yz

Решение.
Отново се пресмятат първите частни производни на f . Когато
се пресмята производната спрямо променливата x , другите две
променливи ( в случая y и z ) се считат за константи:
f
x
  
 x y x  y z .x y 1 .
z z

Аналогично при пресмятане на производната спрямо

променливата y , другите две променливи x и z се считат за
константи:

____________71____________
 f
y

  
 
 x y y  x y . ln x. y z y  zy z 1 x y ln x .
z z z

За пресмятане на производната спрямо променливата z като

константи се разглеждат променливите x и y :
f
x
 
 
 
 x y z  x y ln x. y z z  x y ln x. y z . ln y .
z z z

Тогава
    
df  y z .x y 1 dx  zy z1 x y ln x dy  x y ln x. y z . ln y dz и
z z z



f  y z .x y 1 ; zy z1 x y ln x ; x y ln x. y z . ln y .
z z z

f
4. Да се пресметнат градиентът f и производната  по
e

направление на вектора e   1;  1  в точката P0 1; 1  за
функцията
1
 x3  x  y 2
f x; y   e 3
.
Решение.
За намиране на градиента отново първо се пресмятат частните
производни:
f   3 x3  x y 2    x3  x  y 2  
1 1
1
 e   e 3
.  x 3  x  y 2  
x  z  3 x

 
1
 x3  x  y 2
  x 2  1 .e 3

f   3 x3  x y 2    x3  x  y 2 
2 
1 1
1 3
 e   e 3
.  x  x  y  
y  y  3 y
1
 x3  x  y 2
 2 y.e 3

____________72____________
 Тогава градиентът в произволна точка Px; y  е
   x3  x  y 2 
 
1 1
 x3  x  y 2
f    x 2  1 .e 3 ;2 y.e 3 .

 
За получаване на градиента в точката P0  1; 1  се заместват
x 1 и y  1
  2  13 112    
 
1 1 1
 13 112
f    1  1 .e 3
;2.1.e 3    0 ;  2.e 3 
  
   
P0

Тогава производната на функцията по направление на вектора


e е равна на
f     
1
  
1

1

  f .e   0 ;  2.e .1 ;  1   0.1    2.e . 1  2.e 3 .

 3   3 
e P0    

MatLab
.m Резултат
e=[1 -1]; Po=[1 1];

syms x y f

f=exp(-1/3*x^3+x-y^2) f =1/exp(x^3/3 - x + y^2)

dfx=diff(f,x); dfy=diff(f,y);

gradf=[dfx dfy] gradf =[ -(x^2 - 1)/exp(x^3/3 - x + y^2),

-(2*y)/exp(x^3/3 - x + y^2)]

gradfPo1=subs(gradf,x,Po(1)) gradfPo1 =[ 0, -2*y*exp(2/3 - y^2)]

gradfPo=subs(gradfPo1,y,Po(2)) gradfPo = 0 -1.4331
dfde=gradfPo*e' dfde = 1.4331

____________73____________
 5. Да се пресметнат първите производни на съставните
функции.

5.1. u  x 1  y , където
2
x  t.e 2t , y  et .

Решение.
В случая функцията u е функция на две променливи x и y
( n  2 ), всяка от които е функция на една променлива t ( m  1 ).
Тогава функцията u има една първа производна и тя е
u u
u'  .x' . y ' 
x y

 
  
 x. 1  y 2 x .t.e 2t   x. 1  y 2 y e t  

 

 1  y 2 . e 2t  2t.e 2t   xy
 et
1 y 2

5.2. u  x 2  y 2  z 2 , където x  s.t, y  s.cos t , z  s.sin t .

Решение.
Функцията u е функция на три променливи x , y и z ( n  3 ),
всяка от които е функция на две променливи t и s ( m  2 ). Тогава
функцията u има две първи частни производни:
u u x u y u z
 .  .  . 
s x s y s z s
 
 
 
 x 2  y 2  z 2 x .s.t s  x 2  y 2  z 2 y .s. cos t s  
 x 2
 y2  z2  .s. sin t   
z s

x y z
t   cos t   sin t
x y z
2 2 2
x y z
2 2 2
x  y2  z2
2

____________74____________
 u u x u y u z
 .  .  . 
t x t y t z t
 
 
  
 x 2  y 2  z 2 x .s.t t  x 2  y 2  z 2 y .s. cos t t  
 x 2
 y2  z2  .s. sin t   
z t

x y z
s .s. sin t  .s. cos t
x2  y2  z 2 x2  y2  z2 x2  y2  z2

x
5.3. u  , където x  r.e , y  r.s.et .
st

Решение.
Функцията u е функция на две променливи x и y ( n  2 ),
всяка от които е функция на три променлива r , t и s ( m  3 ). Тогава
функцията u има три първи частни производни:

u u x u y
 .  . 
r x r y r
x   x 
  
   . r.e st r    . r.s.e t r   
 x
y  y
y
1 st x
  e  2  se t
y y

____________75____________
 u u x u y
 .  . 
s x s y s
x   x 
   
   . r.e st s    . r.s.e t s  
 y x  y y
1 x
  r.e st .t  2  r.e t
y y

u u x u y
 .  . 
t x t y t
x   x 
   
   . r.e st t    . r.s.e t t  
 x
y  y
y
1 x
  r.e st .s  2  r.s.e t
y y

5.4. u  cosx  y  , където x  r.s 2 .t 3 . sin  , y  r 2 .s.t. cos .

Решение.
Функцията u е функция на две променливи x и y ( n  2 ),
всяка от които е функция на четири променлива r , t , s и  ( m  4 ).
Функцията u има четири първи частни производни:
u u x u y
 .  . 
r x r y r
 cosx  y x .r.s 2 .t 3 sin  r  cosx  y  y .r 2 .s.t cos  r 
   

  sin x  y   s 2 .t 3 sin   sin x  y   2r.s.t. cos 

____________76____________
 u u x u y
 .  . 
s x s y s

 
 
  
 cosx  y x . r.s 2 .t 3 sin  s  cosx  y  y . r 2 .s.t cos  s 
  sin x  y   2s.r.t 3 sin   sin x  y   r 2 .t. cos 

u u x u y
 .  . 
t x t y t

 
 
  
 cosx  y x . r.s 2 .t 3 sin  t  cosx  y y . r 2 .s.t cos  t 
  sin x  y   r.s 2 .3t 2 sin   sin x  y   r 2 .s. cos 

u u x u y
 .  . 
 x  y 

 
 
  
 cosx  y x . r.s 2 .t 3 sin    cosx  y y . r 2 .s.t cos   
  sin x  y   r.s 2 .t 3 cos   sin x  y   r 2 .s.t. sin 

MatLab
.m Резултат
syms r s t theta x y u

x=r*s^2*t*3*sin(theta) x =3*r*s^2*t*sin(theta)
y=r^2*s*t*cos(theta) y =r^2*s*t*cos(theta)
u=cos(x-y) u =cos(3*r*s^2*t*sin(theta) -
r^2*s*t*cos(theta))

dur=diff(u,r) dur =-sin(3*r*s^2*t*sin(theta) -

dus=diff(u,s) r^2*s*t*cos(theta))*
dut=diff(u,t) (3*s^2*t*sin(theta) - 2*r*s*t*cos(theta))
dutheta=diff(u,theta)

____________77____________
 dus =sin(3*r*s^2*t*sin(theta) -
r^2*s*t*cos(theta))*
(r^2*t*cos(theta) - 6*r*s*t*sin(theta))

dut =sin(3*r*s^2*t*sin(theta) -
r^2*s*t*cos(theta))*
(r^2*s*cos(theta)-3*r*s^2*sin(theta))

dutheta =-sin(3*r*s^2*t*sin(theta) -
r^2*s*t*cos(theta))*
(t*sin(theta)*r^2*s+3*t*cos(theta)*r*s^2)

6. Да се пресметнат първите производни на неявно

зададените функции.

6.1. x  y
2 2
 10 y , където y  yx .
Решение.
От x  y  10 y следва, че неявно зададената функция може
2 2

да бъде записана по следния начин:

F x; y   x 2  y 2  10 y  0 .
F F
Тъй като  2x и  2 y  10 , то
x y
dF
2x x
y '   dx    .
dF 2 y  10 y 5
dy
6.2. x  y  3x
3 3 2
y  21y 2  3x  5  0 , където y  yx .
Решение.
В случая
F x; y   x 3  y 3  3x 2 y  21y 2  3x  5  0
Тогава
____________78____________
 F
 3x 2  6 xy  3 и
x
F
 3 y 2  3x 2  4 , откъдето
y
dF
3x 2  6 xy  3 x 2  2 xy  1
y '   dx   2   .
dF 3 y  3x 2  42 y y 2  x 2  14 y
dy


6.3. x y. ln z  xy  1 , където z  z x; y .
2 2

Решение.
Неявно зададената функция може да бъде записана по
следния начин:
F x; y; z   x 2 y. ln z  xy2  1  0 .
Нейните частни производни са съответно
F
 2 x. y. ln z  y 2 ,
x
F
 x 2 . ln z  2 xy ,
y
F x 2 y
 .
z z
Следователно
z 2 xy. ln z  y 2 2 xyz. ln z  y 2 z
   и
x x2 y x2 y
z
z x . ln z  2 xy
2
x 2 z. ln z  2 xyz
  .
y x2 y x2 y
z

____________79____________
 2
6.4. y .z.e
x y
 
 sin xyz , където z  z x; y .  
Решение.
Неявно зададената функция може да бъде записана:
F x; y; z   y 2 .z.e x  y  sin xyz ,
с частни производни са съответно
F
 y 2 .z.e x  y  cosxyz. yz ,
x
F
 2 y.z.e x y  cosxyz.xz ,
y
F
 y 2 .e x y  cos xyz.xy .
z
Следователно
z y 2 .z.e x y  cosxyz. yz y.z.e x y  cosxyz.z
  2 x y  и
x y .e  cosxyz.xy y.e x y  cosxyz.x
z 2 y.z.e x y  cosxyz.xz
  2 x y .
y y .e  cosxyz.xy

MatLab
.m Резултат
syms x y z F

F=y^2*z*exp(x+y)- F =y^2*z*exp(x + y) - sin(x*y*z)

sin(x*y*z)

dzdx=- dzdx =-(y^2*z*exp(x + y) - y*z*cos(x*y*z))/

diff(F,x)/diff(F,z) (y^2*exp(x + y) - x*y*cos(x*y*z))

dzdy=- dzdy =-(2*y*z*exp(x + y) + y^2*z*exp(x

diff(F,y)/diff(F,z) + y) - x*z*cos(x*y*z))/
(y^2*exp(x + y) - x*y*cos(x*y*z))

____________80____________
 7. Да се пресметнат всички първи и втори частни
производни на дадените функции.

7.1. z  x
y
.

Решение.
Първите частни производни на функцията z са
z
 y.x y 1 и
x
z
 x y . ln x .
y
z
След диференциране на спрямо x се получава
x
 2 z   z 
x 2
 

    y.x y1 x  y. y  1.x y2 .
x  x 
z
Отново след диференциране на , но спрямо y се получава
x
2 z   z 
 

    y.x y1 y  x y1  yx y1. ln x .
xy y  x 

За намиране на другите две втори частни производни се диференцира

z
първо спрямо x :
y
2 z
yx
 

 x y . ln x x  y.x y 1. ln x 
xy
x
 x y 1 1  y. ln x  ,
а след това спрямо y :
2z
 x y . ln x y  x y . ln 2 x .

y 2

____________81____________
 z
 y
7.2. u    .
x
Решение.
Първите частни производни на функцията u са
u
  y z zx  z 1 ,
x
u
 z. y z 1.x  z и
y
u  y 
z
 y
   . ln   .
z  x  x
u
След диференциране на съответно спрямо x , y и z се получават
x
 2u
 z z  1 y z x  z 2 ,
x 2

 2u
  z 2 y z 1 x  z 1 и
xy
 2u   y 
  y z x  z 1. z. ln    1 .
xz  x 
u
След диференциране на съответно спрямо x , y и z се получават
y
 2u
  z 2 y z 1 x  z 1 ,
yx
 2u
 z z  1y z 2 x  z и
y 2

 2u   y 
  y z 1 x  z . z. ln    1 .
yz  x 

____________82____________
 u
След диференциране на съответно спрямо x , y и z се получават
z
 2u   y 
  y z x  z 1 . z. ln    1 ,
zx  x 
 2u   y 
  y z 1 x  z . z. ln    1 и
zy  x 
 2u  y 
z
 y
   . ln 2   .
z 2
x x

MatLab
.m Резултат
syms x y z u

u=(y/x)^z u =(y/x)^z

dux=diff(u,x) dux =-(y*z*(y/x)^(z - 1))/x^2

duy=diff(u,y) duy =(z*(y/x)^(z - 1))/x
duz=diff(u,z) duz =log(y/x)*(y/x)^z

d2udx2=diff(u,x,2) d2udx2 =(2*y*z*(y/x)^(z - 1))/x^3 +

(y^2*z*(y/x)^(z - 2)*(z - 1))/x^4

d2udy2=diff(u,y,2) d2udy2 =(z*(y/x)^(z - 2)*(z - 1))/x^2

d2udz2=diff(u,z,2) d2udz2 =log(y/x)^2*(y/x)^z

d2udxdy=diff(dux,y) d2udxdy =- (z*(y/x)^(z - 1))/x^2 -

d2udxdz=diff(dux,z) (y*z*(y/x)^(z - 2)*(z - 1))/x^3

d2udydz=diff(duy,z) d2udxdz =- (y*(y/x)^(z - 1))/x^2 -

(y*z*log(y/x)*(y/x)^(z - 1))/x^2
d2udydz =(y/x)^(z - 1)/x +
(z*log(y/x)*(y/x)^(z - 1))/x

____________83____________
 ЗАДАЧИ

1. Да се пресметнат частните производни от първи ред на

дадените функции.
1.1. f ( x; y)  cos( x 2  5 y) .
f ( x; y)  e x  y .
2 2
1.2.
1.3. f ( x; y)  ln( x  y ) .
2

1.4. f ( x; y )  3x 2  4 y .
1.5. f ( x; y)  sin( x 4  5xy) .
1.6. f ( x; y)  ln( x  xy ) .
3 2

1.7. f ( x; y)  ln( 1  x  y ) .
2 2

1.8. f ( x; y; z )  x.e y  y.e z  z.e x .

y
1.9. u  z. sin .
xz
1.10. u  x. y .z .t .
2 3 4

2.1 Да се докаже, че за функцията u  x

y
е изпълнено
x u 1 u
равенството     2u .
y x ln x y
x
2.2. Да се докаже, че за функцията ze y
е изпълнено
z z
равенството x   y  0.
x y

3. Да се пресметнат първият пълен диференциал df и

градиентът  f за дадените функции.

3.1. f ( x; y; z )  xyz  y z  z .
2 3

____________84____________
3.2. f ( x; y)  x  y .e xy .
3.3. f  sin( xy  z ) .
3.4. z  ln( 1  x  y ) .
2 2

3.5. f  x; y; z   x2  y2  z 2 .

f
4. Да се пресметнат градиентът  f и производната  по
e

направление на вектора e в точката P0 на дадените функции.
 3 4 
4.1. f  x  y 2 , e   ;  в точката P0 1;  1  .
5 5 
  3 3 3
4.2. f  x 2  y 2  z 2 , e   ; ;  в точката P0 1; 0 ; 1  .
 3 3 3 
  1 4 9
4.3. f  x 2  y 2  z 2 , e    ; ;  в точката P0  1; 1; 1  .
 6 3 2

5. Да се пресметнат първите частни производни на съставните

функции.
5.1. z  e
2 x 3 y
за  
x  tg t  s 2 и y  t 2  s .
5.2. z  x за x  ln s  2t  и y  sin st  .
y

5.3. z  u .v  v .u за u  x. sin y и v  y. cos x .

2 2

y
5.4. z  u . ln v за u  иvx y .
2 2 2

6. Да се пресметнат първите производни на неявно

зададените функции.

6.1. x 2  y 2  z 2  3 , където z  zx; y  .

____________85____________
6.2. x sin z  z 2 y  1 , където z  zx; y  .
6.3. xy  yz  xz  0 , където z  zx; y  .
z
 ln    1 , където z  zx; y  .
x
6.4.
z  y

7. Да се пресметнат всички частни производни от първи и

втори ред за функциите.

7.1. 
z  ln x 2  y 2 . 
y
7.2. z .
x2  y2

7.3. u  x2  y2  z2 .

7.4. u  xy2 z 3t 4  3x  4 y  2 z  5t  1 .

ОТГОВОРИ

1.1. f x  2 x sin( x 2  5 y ) , f y  5 sin( x 2  5 y) ;

f x  2 xex  y2
, f y  2 ye
x2  y2
2
1.2. ;
1  2y
1.3. fx  , fy  ;
x y 2
x  y2
3x 2
1.4. f x  , fx   ;
3x 2  4 y 3x 2  4 y
1.5. f x  4 x 3 cos( x 4  5 xy) , f y  5x cos( x 4  5xy) ;

____________86____________
 3x 2  y 2 1
1.6. f x  , fy  2 ;
x  xy
3 2
x  y2
2x 2x
1.7. f x  , fx  ;
1 x  y
2 2
1 x2  y2
1.8. f x  e y  z.e x , f y  x.e y  e z , f z  y.e z  e x ;
yz y z y
1.9. u x   . cos , u y  . cos ,
x  z  2
xz x y xz
y yz y
u x  sin  . cos ;
x  z x  z  2
xz
1.10. u x  y 2 .z 3 .t 4 , u y  2 x. y.z 3 .t 4 , u z  3x. y 2 .z 2 .t 4 ,
u t  4 x. y 2 .z 3 .t 3
3.1.


df  yzdx  xz  2 yz dy  xy  y 2  z 3 dz , 

f  yz; xz  2 yz; xy  y 2  z 3 ; 
3.2.

   
df  1  xy  y 2 e xy dx  1  xy  x 2 e xy dy ,
  
f  1  xy  y 2 e xy ; 1  xy  x 2 e xy ;  
3.3. df  y. cos( xy  z )dx  x. cos( xy  z )dy  cos( xy  z )dz ,

f   y. cos( xy  z ); x. cos( xy  z ); cos( xy  z )  ;
2 xdx  2 ydy   2x 2y 
3.4.. df  , f   ; 
2 
1 x  y
2 2
1 x  y 1 x  y 
2 2 2

xdx  ydy  zdz

3.5. df  ,
x2  y2  z2
  
f   ;
x y z
; ;
 x y z
2 2 2
x y z
2 2 2
x  y2  z2
2 
 

____________87____________
  f  f 4 3
4.1. f  1;2 ,   1 ; 4.2. f  1;0;2 ,   ;
P0 e P0
P0 e P0 3
  3 3 3  f
4.3. f    ; ; ,    3 .

 3 3 3  e P0
P0

z  1  z  4s 
 2e 2 x3 y   3t  ,  e 2 x 3 y   3  ;
 cos t  s   cos t  s  
5.1.
t 2 2
 s
2 2

z  2 x ln x  z  x ln x 
5.2.  x y 1   y.s. cosst  ,  x y 1   y.t. cosst  ;
t  s  2t  s  s  2t 
 
5.3. z x  2.u.v  v . sin y  2.u.v  u . y. sin x ,
2 2
 
  
z y  2.u.v  v 2 .x. cos y  u 2  2.u.v . cos x ;
z 2u 2 x u  yv ln v  z 2uv ln v  2u xy
3 2
5.4.  ,  .
x x 2v y x 2v
z x z y z sin x z z2
6.1.  ,  ; 6.2.  ,  ;
x z y z x 2 yz  x cos z y x cos z  2 yz
z y  z z x  z z z z z2
6.3.  ,  ; 6.4.  ,  ;
x y  x y y  x x x  z x yx  z 

7.1.
z
 2
2x
,
z

2y
,
2 z 2 y2  x2
 ,
 
x x  y 2 y x 2  y 2 x 2 
x y
2

2 2

 z
2
 z  4 xy 2
 z 2x  y  2 2 2
 ,  ;
xy yx x  y  y 2
x  y  2 2 2 2 2 2

z
  xyx  y  ,
z
 x  y   y x  y 
3 1 3
2 2 2 2 2 2 2
7.2.
2 2 2
,
x y
2z
x 2

  y x2  y2 3
2

 3xy x 2  y 2 
5
2
,

____________88____________
2 z 2 z
   
5
3 2
   x x 2  y 2 2  3xy2 x 2  y 2 ,
xy yx
2z
   
5
3 2
 3 y x 2
 y 2 2
 3 y 3
x 2
 y 2
;
y 2

   
1 1
 
7.3. u x  x x  y  z , u y  y x  y  z
2 2 2 2 2 2
2 2 ,

    
1 3
 
u z  z x 2  y 2  z 2 2 , uxx  y 2  z 2 x 2  y 2  z 2 2 ,

   
3 3
 
u xy  u yx   xy x 2  y 2  z 2 2 , u xz  u zx   xz x 2  y 2  z 2 2,

    
3 3
 
u xx  x 2  z 2 x 2  y 2  z 2 2, u yz  u zy   yz x 2  y 2  z 2 2 ,

  
3

u zz  x 2  y 2 x 2  y 2  z 2 2 ;

7.4. u x  y 2 z 3t 4  3 , uy  2 xyz3t 4  4 , u z  3xy2 z 2 t 4  2 ,

ut  4 xy 2 z 3t 3  5 , u xx  0 , uxy  uyx  2 yz 3t 4 ,

u xz  u zx  3 y 2 z 2 t 4 , u xt  u tx  4 y 2 z 3t 3 , u yy  2 xz3t 4 ,

uyz  uzy  6xyz2t 4 , u yt  uty  8xyz3t 3 , u zz  6 xy2 zt 4 ,

u zt  u tz  12 xy 2 z 2 t 3 , u tt  12 xy 2 z 3t 2 .

____________89____________
 3. ЛОКАЛНИ ЕКСТРЕМУМИ

Нека u е функция на n променливи:

u  ux1 ; x2 ;; xn  ,
за която първият диференциал е означен с du , а вторият
диференциал – с d u  d du  .
2

Необходимо условие (НУ) за съществуване на локален

екстремум

Ако функцията u  ux1 ; x2 ;; xn  има локален екстремум в

точката M 0 , то duM 0   0 . Точката M 0 се нарича критична точка.

Достатъчно условие (ДУ) за съществуване на локален

екстремум

Нека точката M0 е критична точка на функцията

u  ux1 ; x2 ;; xn  .
Тогава
1) ако d 2 u M 0  е положително определен, то функцията
u има локален минимум в M 0 ;
2) ако d 2 u M 0  е отрицателно определен, то функцията
u има локален максимум в M 0 ;
3) ако d 2 u M 0  не е нито положително нито отрицателно
определен, то функцията u има седловидна точка M 0 ;

____________90____________
 4) ако d 2 u M 0   0 , то ДУ не може да се приложи.

НУ и ДУ за съществуване на локален екстремум на функция

на две променливи

z  f x; y 
z x  0
НУ  M 0  x0 ; y 0 
z y  0
  z xx .z yy  z xy 
2
ДУ

x0 ; y0   0 и z xx x0 ; y0   0 , то z има локален

1) Ако
минимум в M 0 x0 ; y0  ;
2) Ако x0 ; y0   0 и z xx  x0 ; y0   0 , то z има локален
максимум в M 0 x0 ; y0  ;
3) Ако x0 ; y0   0 , то z има седловидна точка M 0 x0 ; y0  ;
4) Ако x0 ; y0   0 , то ДУ не може да се приложи в M 0 x0 ; y0  .

ПРИМЕРИ

Да се намерят локалните екстремуми на дадените функции.

1. z  3x  6 y  x 2  xy  y 2 .

Решение.
Първо се пресмятат първите частни производни на дадената
функция:
____________91____________
 z x'  3  2 x  y и z 'y  6  x  2 y .

След това от НУ:

z x  0 3  2x  y  0 3y  9 y3
  
z y  0 6  x  2y  0 x  6  2y x0
 M 0 0;3 е критичната точка на дадената функция.

За прилагането на ДУ се пресмятат вторите производни:

z xx''  2
z 'yy'  2
z xy''  1
и се намира величината :
  z xx .z yy  z xy    2
.  2   1  3 .
2 2

Тъй като  3  0 и z xx''  2  0 , то функцията достига локален

максимум в точката M 0 0;3 .
Пресмята се стойността на този локален максимум:

z max  3.0  6.3  0 2  0.3  32  9 .

2. z  2 x  xy  5 x  y .
3 2 2 2

Решение.
Първите частни производни на дадената функция са:
z x'  6 x 2  y 2  10 x и z 'y  2 xy  2 y .
От НУ:
z x  0 6 x 2  y 2  10 x  0 6 x 2  y 2  10 x  0
  
z y  0  2 xy  2 y  0  2 yx  1  0

____________92____________
 y0 x 1
 или .
6 x  y  10 x  0
2 2
6 x  y 2  10 x  0
2

 5 
 критичните точки на дадената функция са M1 0;0 , M 2   ;0  ,
 3 
M 3 1;4 и M 4 1;4 .

За прилагането на ДУ се пресмятат вторите производни:

z xx''  12 x  10
z 'yy'  2 x  2
z xy''  2 y
и се намира величината  за всяка от критичните точки:
1 0;0  z xx .z yy  z xy   10.2  0 2  20  0 и z xx'' 0;0   10  0 ,
2

следователно функцията достига локален минимум в точката

M1 0;0 и z min  2.03  0.0 2  5.0 2  0 2  0 ;

 2   ;0   z xx .z yy  z xy   10.  0 2  

 5  16 160
0 и
2

 3  3 3
 5 
следователно функцията има седловидна точка M 2   ;0  ;
 3 

 3 1;4  z xx .z yy  z xy   22.0   8  64  0 и следователно

2 2

функцията има седловидна точка M 3 1;4 ;

 4 1;4  z xx .z yy  z xy   22.0   8  64  0 и следователно

2 2

функцията има седловидна точка M 4 1;4 .

____________93____________
3. z  x  y  2 ln x  18 ln y .
2 2

Решение.
Във функционалния закон на дадената функция има
натурални логаритми и в този случай се налагат ограничения върху
Df :
x0
Df :
y0

След това отново се пресмятат първите частни производни на

функцията:
2 18
z x'  2 x  и zy  2y 
'
.
x y
От НУ:
18
z x  0 2x   0 x  1
x x2  1
  2 
z y  0 18
2y   0 y 9 y  3
y

 M 1 1;3 , M 2 1;3 , M 3  1;3 и M 4  1;3 са точките, в които

се нулират първите частни производни. Но M 1 1;3  D f ,
M 2 1;3  D f , M 3  1;3  D f , M 4  1;3  D f и следователно
функцията има само една критична точка и това е M 1 1;3 .

Тъй като

2 18
z xx  2  2
, z yy
  2  2 и z xy  0 ,
x y
то

____________94____________
  2  18 
1 1;3   2  2 . 2  2   0 2  16  0 и
 1  3 
z xx 1;3  2  2  4  0 .
2
1

От ДУ следва, че функцията достига локален минимум в точката

 
M 1 1;3 и
z min  12  32  2 ln 1  18 ln 3  10  18 ln 3 .

4.  
z  2x 2  y 2 .e x
2
 y2 .

Решение.
Отново първо се пресмятат първите частни производни:

z x'  4 x.e  x
2
 y2   e  x 2
 y2 . 2 x .2 x 2  y 2  

 e  x
2
 y2  4 x  4 x 3  2 xy2 

z 'y  2 y.e  x
2
 y2   e  x 2
 y2 . 2 y .2 x 2  y 2  

 e  x
2
 y2  2 y  2 x 2 y  2 y 3 

От НУ:
zx  0 e  x  y  4 x  4 x 3  2 xy 2  0
  x 2  y 2 
2 2


 
zy  0 e 2 y  2x 2 y  2 y 3  0  
4 x  4 x 3  2 xy 2  0 x2  2 x 2  y 2  0

2 y  2x 2 y  2 y 3  0 y1  x 2  y 2  0

____________95____________
 x0 2  2x 2  y 2  0

y 1  x 2  y 2  0
или .
y 1  x 2  y 2  0

x0 2  2x 2  y 2  0 2  2x 2  y 2  0


y 1 y2  0 
или
y 0
или
1 x2  y2  0

След решаване на първата от получените системи се получават три

   
критични точки M1 0;0 , M 2 0;1 , M 3 0;1 . От втората система се  
получават още две критични точки M 4 1;0 и M 5  1;0 . Решения на
третата система са отново точките M 4 1;0 и M 5  1;0 .

Така функцията има пет критични точки:

M1 0;0 , M 2 0;1 , M 3 0;1 , M 4 1;0 и M 5  1;0 .

Вторите производни на дадената функция са:


z xx  e  x  y   20 x 2  8x 4  2 y 2  4 x 2 y 2  4 ,
2 2

z   e  x  y   10 y 2  8 x 2 y 2  4 y 4  4 x 2  2 и
2 2

yy

z xy  e  x
2
 y2  8 x 3 y  4 xy3  12 xy .

Тогава след заместване на съответните координати в съответните

втори производни се получава

за точката M1 0;0 :
z xx  4 , z yy  2 , z xy  0 ,  1  8  0 и z xx  4  0 и
следователно функцията достига локален минимум, равен на

 
z min  2.0 2  0 2 .e 0 0   0 ;
2 2

____________96____________
 за точката M 2 0;1 :
2 4 8
z xx  , z yy   , z xy  0 ,   2   2  0 и следователно
e e e
функцията има седловидна точка M 2 0;1 ;

за точката M 3 0;1 :
2 4 8
z xx  , z yy   , z xy  0 ,   3   2  0 и следователно
e e e
функцията има седловидна точка M 3 0;1 ;

за точката M 4 1;0 :
8 2 16 8
z xx   , z yy   , z xy  0 ,   4  2 и z xx    0 и
e e e e
следователно функцията достига локален максимум, равен на

 
z max  2.12  0 2 .e 1  0   ;
2 2 2
e

за точката M 5  1;0
8 2 16
z xx   , z yy   , z xy  0 ,  5  и следователно
e e e2
функцията достига локален максимум, равен на

 2

z max  2. 1  0 2 .e 1  0   .
2 2 2
e

____________97____________
 MatLab
.m Резултат
syms x y u
u=(2*x^2+y^2)*exp(-(x^2+y^2)) u =(2*x^2 + y^2)/exp(x^2 + y^2)
dux=diff(u,x); duy=diff(u,y);

a=solve(dux,duy);
aa=[a.x a.y] aa =[ 0, 0]
[ 1, 0]
[m,n]=size(aa); [ 0, 1]
d2uxx=diff(dux,x); d2uyy=diff(duy,y); [ 0, -1]
d2uxy=diff(dux,y); [ -1, 0]

delta= d2uxx*d2uyy-(d2uxy)^2;

for i=1:m

delta1=subs(delta,x,aa(i,1));
delta2=subs(delta1,y,aa(i,2));
del(i)=double(delta2);
end

for i=1:m
if del(i)>0
D2uxx1=subs(d2uxx,x,aa(i,1));
D2uxx2=double(subs(D2uxx1,y,aa(i,2)));
I

if D2uxx2>0 i= 1
umin1=subs(u,x,aa(i,1)); umin2 =0
umin2=subs(umin1,y,aa(i,2))
i= 2
elseif D2uxx2<0 umax2 =2/exp(1)
umax1=subs(u,x,aa(i,1));
umax2=subs(umax1,y,aa(i,2)) i= 5
end umax2 =2/exp(1)
end
end
____________98____________
5. z  x 3  axy  y 3 , където a  0 е реален параметър.

Решение.
Първите частни производни на дадената функция са:

z x'  3x 2  ay и z x'  3 y 2  ax .

Решава се системата:
3x 2
3x 2 y
z x  0 3x 2  ay  0 y a
  a  2
z y  0 3 y 2  ax  0  3x 2 
3 y  ax  0
2
3   ax  0
 a 
3x 2
y 3x 2 3x 2
y y
 a  a  a
 
4
27 x
2
 ax  0 27 x 4
 a 3
x  0 x 27 x 3
 a3  0
a
3
a
x0 x   3

 3x 2 или 3 .
y 3x 2
a y
a
a
x0 x
 или 3.
y 0 y
a
3
a a
Тогава критичните точки са M1 0;0 и M 2  ;  .
3 3

____________99____________
 Вторите производни на функцията са:

z xx  6 x , z yy  6 y , z xy  a ,

   36 xy  a 2 .

За точката M1 0;0 се получава   a 2  0 за a  0 и

следователно функцията има седловидна точка M1 0;0 .
a a
За точката M 2  ;  се получава   3a  0 за a  0 и
2

3 3
z xx  2a , следователно са възможни два случая:
1) a  0  z xx   2a  0 и функцията и достига локален
минимум, равен на
3 3
a a a a a3
z min     a. .      ;
3 3 3 3 27
1) a  0  z xx  2a  0 и функцията и достига локален
максимум, отново равен на
3 3
a a a a a3
z max     a. .      .
3 3 3 3 27

1
6. z  x2  y2  .
x .y 2
2

Решение.
Във функционалния закон на дадената функция има деление и
се налагат ограничения върху D f :
x0
Df :
y0
Първите частни производни на дадената функция са:
____________100____________
 2 2
z x'  2 x  3 2
и z x'  2 y  3 2 .
x y y x
От НУ:
2
2x  3 2  0 1
z x  0 x y x 4 y 2 1  0 y 2
  2 4  x 
z y  0 2
2y  3 2  0 x y 1  0 x y 1  0
2 4

y x
1 1
y y 1
x2
 x 2  y   2  y  1
 1 
4 x
1
   x  1
x2  2  1 0 1 x 1
x 
6
x
 критичните точки на функцията са M1 1;1 , M 2 1;1 , M 3  1;1
и M 4  1;1 .

Вторите производни на функцията са:

6 6 4
z xx  2  4 2
  2  2 4 и z xy  3 3 .
, z yy
x y x y x y
Тогава
M1 1;1 M 2 1;1 M 3  1;1 M 4  1;1
z xx 8 8 8 8
z yy 8 8 8 8
z xy 4 -4 -4 4
 48 48 48 48
локален локален локален локален
минимум минимум минимум минимум

z min  z  1;1   1   1 
1
 3.
2 2

 1 . 12
2

____________101____________
7. u  x  2 x  y  z  2 xy  xz  yz  3z .
3 2 2 2

Решение.
Първите частни производни на дадената функция са:

u x'  3x 2  4 x  2 y  z , u 'y  2 y  2 x  z и u z'  2 z  x  y  3 .

От НУ:
u x  0 3x 2  4 x  2 y  z  0 3x 2  4 x  2 y  z  0
u y  0  2 y  2x  z  0  z  2 y  2x 
u z  0 2z  x  y  3  0 4 y  4x  x  y  3  0

3x 2  4 x  2 y  z  0 3x 2  4 x  2 y  z  0
z  2 y  2x  z  2 y  2x 
 3x  3 y  3  0 y  x 1

3x 2  4 x  2 y  z  0 3x 2  4 x  2 y  z  0
z  2x  2  2x  z  2 
y  x 1 y  x 1

3x 2  4 x  2 x  2  2  0 3x 2  6 x  0 x1  0 x2  2
z  2  z  2  y1  1 и y1  1 .
y  x 1 y  x 1 z1  2 z1  2

 критичните точки на функцията са M 1 0;1;2 и M 2 2;1;2 .

Проверява се дали ДУ е изпълнено.

Тъй като вторите производни на функцията са:
u xx  6 x  4 , u xy  2 , u xz  1 ,
____________102____________
 u yx  2 , u yy  2 , u xz  1 ,
u zx  1 , u zy  1 , u zz  2 ,

то матрицата, съдържаща първите частни производни е:

 6x  4  2 1 
 
H  2 2  1
 1  1 2 
 .

Главните минори на матрицата сасъответно:

1  6 x  4  6 x  4 ;

6x  4  2
2   12 x  12 ;
2 2

6x  4  2 1
3   2 2  1  18 x  18 .
1 1 2

Прилага се ДУ за точката M 1 0;1;2 . След заместване в

минорите се получава, че 1  4  0 и  2  12  0 , следователно
d 2 uM 1  не е нито положително, нито отрицателно определен и
функцията има седловидна точка.

____________103____________
 Аналогично се заместват координатите на точкатаM 2 2;1;2
в минорите и тъй като 1  8  0 ,  2  12  0 и  3  18  0 , то
d 2 u M 2  е положително определен и следователно функцията има
локален минимум:
u min  u 2;1;2 
 2 3  2.2 2  12   2  2.2.1  2. 2  1. 2  3. 2 
2

 7

ЗАДАЧИ

Да се намерят локалните екстремуми на дадените функции.

1. z  x 2  y 2  4x  6 y .
2. f ( x; y)  x  2 xy  y  2 x  6 y .
2 2

3. u  2 x  y  2 xy  2 x  2 y .
2 2

4. f ( x, y )  x  xy  y  3x  6 y .
2 2

5. f ( x, y)  x  3x  y .
3 2

6. z  xy  2 x  y .
7. f ( x, y )  x  y  3xy .
3 3

8. u   x  y  36 xy .
3 2

9. f ( x; y)  x 4  y 4  2 x 2 .
10. f ( x, y)  2 x  xy  216 x .
3 2

11. f ( x, y)  x  4 xy  y  2 x  2 y .
4 4 2 2

z  xy.e  x  y .
2 2
12.
13. f ( x; y )  x  y  4 sin x. sin y .
14. u  x  2 y  z  2 x  4 y  6 z  1 .
2 2 2

15. u  2 x  xy  2 xz  y  y  z .
2 3 2

____________104____________
 ОТГОВОРИ

 
1. zmin  z  2;3  13 ;
2. Няма локални екстремуми;
 
3. z max  z 2;3  5 ;
4. z min  z0;3  9 ;
5. z max  z  1;0  2 , z min  z1;0  2 ;
6. Седловидна точка z 1;2  2 ;
7. z min  z1;1  1 , седловидна точка z0;0  0 ;
8. z max  z 12;12  1728 , седловидна точка z0;0  0 ;
9. zmin  z 1;0  z1;0  1 , седловидна точка z0;0  0 ;
10. zmin  z6;0  864 , z max  z  6;0  864 ,

седловидни точки   
z 0;6 6  0 и z 0;6 6  0 ;
11.   
zmin  z0;0  0 , z max  z 2; 2  z  2; 2  8 ;
 1 1   1 1  1
12. z max  z ;   z  ;  ,
 2 2  2 2  2e
 1 1   1 1  1
z min  z  ;   z ;  ,
 2 2  2 2 2e
седловидна точка z0;0  0 .
   
13. Критични точки M k    k ;  p  ;
 12 12 
14. umin  u1;1;3  11;
1 2 1 17  1 1 1
15. u min  u  ; ;    , седловидна точка u  ; ;   6 .
3 3 3 27  4 2 4

____________105____________
 4. ГЛОБАЛНИ ЕКСТРЕМУМИ НА ФУНКЦИИ НА ДВЕ ПРОМЕНЛИВИ

Нека z  f x; y  е реална функция на две променливи и

G  D f е затворена и ограничена област в равнината Oxy .

Глобалните екстремуми на функцията се намират по следната

процедура:
1) пресмятат се локалните екстремуми на функцията
(ако съществуват) в точки, вътрешни за областта G ;
2) намират се глобалните екстремуми на функцията
по контурните линии;
3) най-големият екстремум, получен в 1) и 2) е
глобален максимум на функцията, а най-малкият – глобален
минимум.

ПРИМЕРИ

Да се намерят глобалните екстремуми на дадените функции.

1. z  5  3x  4 y , зададена върху областта G , която е триъгълника

OAB с върхове O 0 ; 0  , A 4 ; 0  и B 4 ; 5  .
y

5x B
5 y
4
x4

A
O y0 4 x

____________106____________
Решение.

(1) За намиране на локалните екстремуми на функцията се

пресмятат първите частни производни:
z x'  3 и z 'y  4 .
Тъй като в случая системата
z x  0
z y  0
няма решение, то функцията няма локални екстремуми.

(2) За намиране на глобалните екстремуми на функцията по

контурните линии е подходящо контурът да се разгледа в три случая,
всеки от които е за една от страните на OAB .

(2.1) Отсечката
OA се задава по следния начин:
y  0 , където x  0;4.
След заместване на y  0 в z  5  3x  4 y се получава
функция само на една променлива:
zx  5  3x  4.0  5  3x ,
чиято първа производна z   3  0 и следователно няма локални
екстремуми. За намиране на глобалните екстремуми се пресмятат
функционалните стойности в краищата на интервала:
z0  5  3.0  5 ,
z4  5  3.4  8 .
Тогава
max z  x   z  0   5 и min z x   z  4   8 .
OA OA

(2.2) Отсечката AB се задава с уравнението:

 
x  4 , където y  0;5 .
След заместване на x  4 в z  5  3x  4 y и в този случай се
получава функция само на една променлива:

____________107____________
 z y   5  3.4  4. y  8  4 y ,
чиято първа производна z   4  0 и следователно отново няма
локални екстремуми. За намиране на глобалните екстремуми се
пресмятат функционалните стойности в краищата на интервала:
z0  8  4.0  8 ,
z5  8  4.5  12 .
Тогава
max z  y   z 5  12 и min z  y   z 0  8 .
AB AB

(2.3) За намиране на уравнението на OB може да бъде

използвана формула за уравнение на права през две точки:
x4 y 5
 ,
04 05
откъдето отсечката OB се задава по следния начин:
, където x  0;4.
5x
y
4

5x
След заместване на y  в z  5  3x  4 y и тук се получава
4
функция само на една променлива:

z x   5  3x 
4.5 x
 5  2x ,
4
чиято първа производна z   2  0 и следователно отново няма
локални екстремуми. За намиране на глобалните екстремуми се
пресмятат функционалните стойности в краищата на интервала:
z0  5  2.0  5 ,
z4  5  2.4  12 .
Тогава
max z x   z 4  12 и min z x   z 0   5 .
OB OB

____________108____________
 (3) След сравняване на стойностите, получени в (1) и (2) се
намират глобалният максимум и глобалният минимум на дадената
функция:
max z x; y   z 4 ; 5  12 и min z x; y   z 4 ; 0  8 .
G G

2. z  x 2  2 xy  3 y 2 , зададена върху областта G , която е

триъгълника ABC с върхове A 1;1 , B2;1 и C  1;2 .

Решение.
(1) За намиране на локалните екстремуми на функцията се
пресмятат първите частни производни:
z x'  2 x  2 y и z 'y  6 y  2 x .
От системата
z x  0 2x  2 y  0
  x  y  0.
z y  0 6 y  2x  0
Критичната точка M 0 0;0  O е вътрешна за областта G и от ДУ за
съществуване на локален екстремум на функция за две променливи:

z xx  2 , z yy  6 и z xy  2 ,

0;0  2.6  2 2  8  0 и z xx 0;0  2  0 ,

следва, че функцията достига локален минимум в точката M 0 0;0 и

z min  z0;0  0 2  2.0.0  0 2  0 .

(2) За намиране на глобалните екстремуми на функцията по

контурните линии контурът се разделя на отсечки, всяка от които е
страна на ABC .

____________109____________
 y

A 1 y 1 B

1 2

x  1
O y  x 1 x
C 2

(2.1) Страната AB се задава по следния начин:

y  1 за x   1;2 .  
След заместване на y  1 в z  x 2  2 xy  3 y 2 се получава
функция само на x :
z x   x 2  2 x  3 .
Първата производна на така получената функция е z   2 x  2 и е
равна на 0 за x  1 . Тази стойност на аргумента не е вътрешна
 
точка за интервала  1;2 и следователно функцията няма локални
екстремуми. За намиране на глобалните екстремуми се пресмятат
функционалните стойности в краищата на интервала:
z 1  2 ,
z2  11 .
Тогава
max z x   z  2   11 и min z x   z   1   2 .
AB AB

(2.2) Страната AC се задава по следния начин:

x  1 за y   2;1 .

Замества се x  1 в z  x 2  2 xy  3 y 2 и се получава функция

само на y :
____________110____________
 z y   3 y 2  2 y  1 .
1
Първата производна в случая е z   6 y  2 и се нулира за y 
. Тази
3
стойност на аргумента е вътрешна точка за интервала  2;1 и тъй
като z  6  0 , то функцията има локален минимум:
2
1 1 1 1 2 2
z min  z    3.   2.  1  3.   1 
 3  3 3 9 3 3
Пресмятат се функционалните стойности в краищата на интервала:
z 2  17 ,
z1  2 .
Тогава
1 2
max z  x   z   2   17 и min z  x   z    .
AC AC
3 3
(2.3) Уравнението на BC може да бъде получено от формулата
за уравнение на права през две точки:
x2 y 1
 ,
1 2  2 1
откъдето страната BC се задава по следния начин:
y  x  1 за x   1;2 .
Тогава след заместване на y  x  1 в z  x  2 xy  3 y се
2 2

получава функция само на x :

z x   6 x 2  8 x  3 ,
2
чиято първа производна е z  12x  8 и се нулира за x  . Така
3
получената стойност на аргумента е вътрешна точка за интервала
 
 1;2 и тъй като z  12  0 , то функцията има локален минимум:
2
2 2 2 4 16 1
z min  z    6.   8.  3  6.   3  .
3 3 3 9 3 3

____________111____________
 Пресмятат се функционалните стойности в краищата на
интервала:
z 1  17 ,
z2  11 .
Тогава
2 1
max z  x   z   1   17 и min z  x   z    .
BC AC
3 3

(3) След сравняване на стойностите, получени в (1) и (2) се

намират глобалният максимум и глобалният минимум на дадената
функция:
max z x; y   z  1;  2  17 и min z  x; y   z 0 ; 0  0 .
G G

3. z  1  xy  x  y , зададена върху затворената област G ,

определена от графиките на функциите y  x и y  4 .
2

Решение.
(1) Първите частни производни на функцията са съответно:
z x'  y  1 и z 'y  x 1 .
От системата
z x  0 y 1  0
  x  y  1.
z y  0 x 1  0
Критичната точка M 0 1;1 не е вътрешна за областта G и
следователно функцията няма локален екстремум.

(2) Контурът се състои от две части – отсечка и част от

парабола.

____________112____________
 y
A 4 B
y4
y  x2

1
M 0 1;1

2 1 O 1 2 x

(2.1) Отсечката AB , където A  2 ; 4  и B 2 ; 4  . се задава по

следния начин:
y  4 при x   2;2.

След заместване на y  4 в z  1  xy  x  y се получава

функция само на x :
z  x   3x  3 .

Първата производна на така получената функция е z   3  0 и

следователно функцията няма локални екстремуми. Пресмятат се
функционалните стойности в краищата на интервала:
z 2  9 ,
z2  3 .
Тогава
max z  x   z  2   3 и min z x   z   2   9 .
AB AB

(2.2) Частта от параболата  между точките A  2 ; 4  и

B 2 ; 4  се задава по следния начин:
y  x 2 при x   2;2.
____________113____________
 Замества се y  x 2 в z  1  xy  x  y и отново се получава
функция само на x :
z x   x 3  x 2  x  1 .

Първата производна е z   3 x  2 x  1 и има два реални корена

2

x1  1 и x 2   . Втората производна е z  6x  2 . От z1  4  0

1
3
следва, че функцията има локален минимум в x1  1 и от
 1
z     4  0 следва, че функцията има локален максимум в
 3
1
x 2   , като
3
z min  z1  0 и
3 2
 1  1  1  1
z max  z                1 
 3  3  3  3
1 1 1 32
    1  .
27 9 3 27

Пресмятат се функционалните стойности в краищата на интервала:

z 2  9 ,
z2  3 .
Тогава
max zx   z 2   3 и min zx   z  2   9 .
 
(3) След сравняване на стойностите, получени в (1) и (2) се
намират глобалният максимум и глобалният минимум на дадената
функция:
max z x; y   z 2 ; 4  3 и min z x; y   z  2 ; 4  9 .
G G

____________114____________
 ЗАДАЧИ

Да се намерят глобалните екстремуми на дадените функции

върху съответните области.

1. z  x 2  2 xy  2 y върху правоъгълника G , определен от

неравенствата 0  x  3 и 0  y  2 .
2. z  x  y  x y  4 върху квадрата G , определен от
2 2 2

неравенствата x  1 и y  1 .

3. z  2 x 3  y 4 върху затворената област, определена от

неравенството x  y  1 .
2 2

4. f x; y   x  4 y върху затворената област, определена от

2 2

графиките на функциите x   y  1  4 , y  1 и y  x  1 .
2 2

5. z  x 2  y 2  6 x  6 y върху затворената област, определена от

неравенството x  y  2 .
2 2

ОТГОВОРИ

1. max z  z 3;0   9 , min z  z 0;0   z 2;2   0 ;

G G

2. max z  z 0;1  z  x;1  5 за x   1;1 , min z  z 0;0   4 ;

G G

3. max z  z 1;0   2 , min z  z  1;0   2 ;

G G

4. max f  f  
2 ; 2  4  12 2 ,
 
G

min f  f  2 ; 2  4  12 2 ;
G

5. max z  z 2;1  8 , min z  z 0;0   0 .

G G

____________115____________
 5. УСЛОВНИ ЕКСТРЕМУМИ

Функцията на две променливи z  f x, y  има условни

екстремуми при условие  x, y   0 тогава и само тогава, когато
функцията F x, y,    f x, y   . x, y  има локални екстремуми.

Функцията F x, y,   се нарича функция на Лагранж, а  -

множител на Лагранж.
Ако M 0*  x0 , y 0 , 0  е точка на локален екстремум на
F x, y,   , то M 0 x0 , y0  е точка на условен екстремум на
z  f x, y  при условие  x, y   0 .

ПРИМЕРИ
Да се намерят условните екстремуми на дадените функции.

1. z  x 2  y 2  xy  x  y  4 при условие x  y  3  0 .

Решение.
Първо се конструира функцията на Лагранж
F x, y,    x 2  y 2  xy  x  y  4   x  y  3
и се пресмятат нейните първи частни производни:
Fx  2 x  y  1   , Fy  2 y  x  1   , F  x  y  3

За намиране на критичните точки на F x, y,   се решава системата:

____________116____________
 Fx  0 2x  y  1    0 2x  y  1    0
Fy  0  2 y  x  1    0  2 y  x  1    0 
F  0 x y3 0 x  y  3
1

 3y  5    0 2  1 2
3y  4    0  3y  4    0  3 
3y  
x  y  3 x  y  3 2
x  y  3

3 3 1
x , y ,  .
2 2 2
* 
Тогава M 0   , ,  е критична точка на F x, y,   и
3 3 1
 2 2 2
 3 3
следователно M 0   ;  е точка на условен екстремум на
 2 2
z  f x, y  .

____________117____________
 Един възможен подход за определяне на вида на условния
екстремум е да се пресметне функционалната стойност в точката M 0 :
2 2
 3 3  3  3  3 3  3  3 5
z   ;             .            4  
 2 2  2  2  2 2  2  2 2
и в произволна друга точка, за която е изпълнено допълнителното

условие, например в точката A  3;0 : 
 3
z  3;0   3  0 2   3.0      0  4  5 .
2

 2

Тъй като стойността в M 0 е по-малка, то функцията има

5
условен минимум със стойност  .
2

2. z  xy2 при условие x  2 y  1 .

Решение.
Конструира се функцията на Лагранж
F x, y,    xy 2   x  2 y  1 ,
за която:
Fx  y 2   , Fy  2 xy  2 , F  x  2 y  1 .
За намиране на критичните точки на F x, y,   се решава системата:
Fx  0 y2    0   y2
Fy  0  2 xy  2  0  xy    0 
F  0 x  2y 1  0 x  1 2y
  y2   y2
1  2 y  y  y 2  0  y1  3 y   0 
x  1 2y x  1 2y
____________118____________
 1
y1  0 , y2 
3
1
1  0 ,  2 
9
1
x1  1, x 2 
3

Тогава критичните точки на F x, y,   са M 1* 1,0,0 и

1 1 1 1 1
M 2*  , ,  . Следователно M 1 1;0 и M 2  ;  са точки на
3 3 9 3 3
условни екстремуми на z  f x, y  .

1 1 1
Тъй като z1;0  0 и z  ;   , то условният минимум се
 3 3  27
1 1
достига в M 1 1;0, а условният максимум в M 2  ;  .
3 3

____________119____________
3. z  2 x  y  4 при условие x 2  y 2  1.

Решение.
Конструира се се функцията на Лагранж
 
F x, y,    2 x  y  4   x 2  y 2  1 .

Пресмятат се неймоте частните производни:

Fx  2  2x , Fy  1  2y , F  x 2  y 2  1.

Решава се системата:
1

Fx  0 2  2x  0 x
Fy  0  1  2y  0  x  2 y
F  0 x2  y2 1  0 5y2  1

1 1
y1  , y2  
5 5
2 2
 x1   , x2 
5 5
5 5
1  , 2  
2 2
 2 1 5
Критичните точки на F x, y,   са M 1   и
*
 , , 
 5 5 2 

____________120____________
  2 1 5
M 2*  , ,  . Тогава точките на условни екстремуми на
 5 5 2 
 2 1   2 1 
z  f x, y  са M 1   ,  и M 2  ,  .
 5 5  5 5

 2 1  3  2 1  3
Тъй като z  ,   4 и z  ,   4  ,
 5 5 5  5 5 5
3 3  2 1 
а 4  4  (защо?), то M 1   ,  е точка на условен
5 5  5 5
 2 1 
максимум и M 2  ,  е точка на условен минимум.
 5 5

____________121____________
4. u  x  2 y при условия x  y  z  1 и y2  z2  4 .

Решение.
В случая допълнителните условия са две и във функцията на
Лагранж се налага добавянето на две събираеми със съответните
неизвестни коефициенти:
 
F x, y, z,  ,    x  2 y   x  y  z  1   y 2  z 2  4 .

Частните производни са:

Fx  1   , Fy  2    2y , Fz    2z ,
F  x  y  z  1 , F  y  z 2  4 .
2

Решава се системата:
Fx 0 1   0   1
1
Fy 0 2    2 y  0 
2y
Fz  0    2 z  0  y   z 
F 0 x  y  z 1  0 x 1
F 0 y z 40
2 2
z 2
x1  1, x 2  1
y1  2 , y2   2
z1   2 , z 2  2
1  1, 2  1
1 1
1   , 2 
2 2 2 2
Критичните точки на помощната функция F x, y, z, ,   са
 1   1 
M 1* 1, 2 , 2 ,1,  и M 2* 1, 2 , 2 ,1,  , а точките на
 2 2  2 2

____________122____________
условни екстремуми на z  f x, y  са 
M 1 1, 2 , 2  и

M 2 1, 2 , 2 . 
Стойностите на тези условни екстремуми са съответно:
 
u 1, 2 , 2  1  2 2 - условен максимум и
u 1, 2, 2 1 2 2 - условен минимум.

ЗАДАЧИ
Да се намерят условните екстремуми на дадените функции
при съответните условия.
1. u  x 2  y 2 при условие x  y  1 .
2. u  x 2  y 2 при условие x 2  y 2  1 .
3. u  x 2  2y 2 при условие x 2  2 x  2 y 2  4 y  1
4. u  x 3  y 2  z 3  5 при условие x  y  z  0 .
5. u  x  y  z 2 при условия z  x  1 и y  xz  1 .

ОТГОВОРИ

1 1 1
1. u  ,   е условен минимум;
2 2 2
2. u1,0  1 и u 1,0  1 са условни максимуми и u0,1  1 и
u0,1  1 са условни минимуми;
3. u2,2  12 e условен максимум и u0,0  0 e условен минимум;
 4 8 4
e условен максимум и u0,0,0  5 e условен
10
4. u  , ,   7
 3 3 3 27
минимум;

5. u 1,1,0  0 e условен минимум.

____________123____________
 6. ДВОЙНИ ИНТЕГРАЛИ В ДЕКАРТОВА КООРДИНАТНА СИСТЕМА

Определен интеграл на функция на две променливи се

пресмята, като правилата за интегриране се прилагат спрямо
интеграционната променлива, а другата променлива се смята за
константна величина.

Двоен интеграл на функция на две променливи върху двумерна

област D , зададена в декартова координатна система, се пресмята
чрез свеждането му до повторен интеграл по една от следните две
формули:

b  x
   a xb
1)  f x; y dxdy     f x; y dy dx , ако D :  ;
D a   x  
   x   y    x 

y
y   x 

x
xa O
xb
y   x 

____________124____________
 d   y     y   x    y 
2)  f x; y dxdy     f x; y dxdy , ако D :  .
D c   y  
  c  y  d
3)
y
yd

x   y  x   y 

O x
yc

ПРИМЕРИ
1. Да се пресметнат определените интеграли на функциите
на две променливи.

x
2
1.1. y 3 dx .
0
Решение.
Pод знака на диференциала е променливата x , следователно
правилата за интегриране трябва да бъдат приложени спрямо x , а
променливата y се приема за константа, която като множител може
да бъде изнесена пред интеграла:

1  1
1 1
x3 1

 x y dx  y  x dx  y .  y3   0  y3 .
2 3 3 2 3

0 0
3 0 3  3

____________125____________
 Важно е да се отбележи, че резултатът от интегриране на
функция на две променливи f x; y спрямо променливата x е 
функция на другата променлива – в случая функция на y .

 xe
x y
1.2. dy .
0
Решение.
Сега интеграционната променлива е y и правилата за
интегриране се прилагат спрямо нея, а променливата x се приема за
константа:
2 2
dy  x  e x  y d  y  x   x.e x  y 
2

 xe
x y

0 0 0


 x.e x  2  x.e x  x.e x e 2  1 . 
Резултатът от интегрирането е функция на променливата x.

1
1.3.  xy  2dx .
0
Решение.
Интегрирането се извършва спрямо променливата x:
1 1 1

 xy  2dx  y  xdx  2 dx 

0 0 0
2 1
x 1 y
 y.  2x  2.
2 0 0 2
Резултатът от интегрирането е функция на променливата y .

____________126____________
 2. Да се изобрази областта на интегриране D и да се
пресметнат повторните интеграли на функциите на две
променливи.

4
2 
2.1. 0 0 x y dxdy .
Решение.
Вътрешният интеграл е спрямо променливата x с долна
граница на интегриране 0 и горна граница на интегриране 2 .
Следователно променливата x се изменя в интервала 0;2, т.е.
0  x  2. Външният интеграл е спрямо променливата y с долна
граница на интегриране 0 и горна граница на интегриране 4 . Тогава
променливата y се изменя в интервала 0;4, т.е. 0  y  4 .
Областта на интегриране D се описва със следните двойни
неравенства:
0  x  2
D:
0  y  4

Първо се изобразяват контурните линии на областта, които са

правите с уравнения x  0 , x  2 , y  0 и y  4 .
За да се определи коя част от равнината съдържа точки,
удовлетворяващи двойните неравенства, се избира подходяща точка
(нележаща върху контура), чийто координати се заместват в
неравенствата. В случая такава точка е например A 1;1 , чиито  
координати удовлетворяват и двете двойни неравенства ( 0  1  2 и
0  1  4 ) и следователно A1;1 D .

Областта D е защрихованият правоъгълник в първи квадрант.

____________127____________
 y
4 y4

x0
A x2
1
1
O y0 2 x

При пресмятането на повторния интеграл, първо се решава

вътрешният интеграл:
2 2
x2 2 4
I1   x y dx  y  xdx  y  y .  y .0  2 y .
0 0
2 0 2
След това се пресмята определеният интеграл на функция на
една променлива (в случая това е функцията 2 y , получена като
резултат от пресмятането на вътрешния интеграл):
2.2 3 4  4  32
4 4
I 2   2 y dy  2 y 2 dy  y    64  0   .
1

0 0
3 0 3  3
Резултатът от пресмятането на повторния интеграл е число:
4
2  32
0 0 x ydxdy  3 .

2 
 
2

2.2.    sin  x  y dy  dx .

00 
Решение.
Областта на интегриране D се описва с двойните неравенства:
____________128____________
  
0  x  2
D:

0  y 
 2
Контурните линии на областта са правите с уравнения x  0,
 
x , y0 и y .
2 2
Областта D е защрихованият квадрат.

y

y
2
x0 
x
2
O y0 x

Първо се решава вътрешният интеграл с интеграционна

променлива y :
 
2 2

I 1   sin x  y dy   sin x  y d  y  x  

0 0

 
 cosx  y    cos x    cos x
2

0  2

След това се пресмята определеният интеграл на получената

функция на променливата x :

2
   
I 2    cos x  cos x   dx 
0  2 

____________129____________
  
2
    2

  cos xdx   cos x  d  x   

0 0  2  2

2
  2


 sin x  sin  x   
0  2 0
         
  sin  sin 0    sin     sin  0     .
 2   2 2  2 
 11  2

Окончателно:
2 
 
2

0  0 sin x  y dy  dx  2
 

MatLab
.m Резултат
syms x y

f=sin(x+y) f =sin(x + y)

i_1=int(f,y,0,pi/2) i_1 =cos(x) + sin(x)

i_2=int(i_1,0,pi/2) i_2 =2

Забележка. За сравняване на резултатите, получени за I1 , може да се приложи

 
формулата cos x     sin x .
 2

____________130____________
 1
y 
2.3.   sin y 2 dx dy .
00 

Решение.
Областта на интегриране D се описва по следния начин:
0  x  y
D:
0  y  1
Контурните линии на областта са правите с уравнения x  0,
x  y , y  0 и y  1 . Областта D е защрихованият триъгълник,
разположен в първи квадрант.

1 y 1

x0 x y

O y0 1 x

Вътрешният интеграл се пресмята спрямо променливата x:

y y
I1   sin y 2 dx  sin y 2 .x  y. sin y 2  0  y. sin y 2 .
0 0

Получената функция на променливата

y се интегрира в
съответните граници:

____________131____________
 1 1
1 cos y 2 1
I 2   y. sin y dy   sin y 2 dy 2  
2

0
20 2 0
cos1 cos 0 1  cos1
  
2 2 2

Следователно:
1
y  1  cos1
0 0 sin y dxdy  2 .
2

 

1  x 
2.4. 0  2 2 xydy dx .
x 

Решение.
Областта на интегриране D е:
 0  x 1
D: 2
x  y  x
Контурните линии на областта са правите с уравнения x0 и
x  1, параболата с уравнение yx 2
и разположената в първи
квадрант част от парабола с уравнение y  x.

____________132____________
 y y  x2

1
y x

x0 x 1

O 1 x

Повторният интеграл може да бъде решен и без да се разделя на

два последователни интеграла, но отново първо се пресмята
вътрешният интеграл:
1  x  1  x  1
 y2 x 
0  2 2 xydy dx  0 2 x 2 ydy  dx  0 2 x 2  dx 
x2 
x   x 

 x   x   
1 1
   x  dx  x x  x 4 dx 
0
2 2 2
  
0

 
1
x3 1 x6 1 1 1 1
  x 2  x5 dx     
0
3 0 6 0 3 6 6

MatLab
.m Резултат

syms x y

f=2*x*y f =2*x*y

i_1=int(f,y,x^2,sqrt(x)) i_1 =x^2 - x^5

i_2=int(i_1,x,0,1) i_2 =1/6

____________133____________
 3. Да се изобрази областта на интегриране D и да се
пресметнат двойните интеграли.

 x  y  2dxdy , където правоъгълната област

3
3.1. D е зададена с
D

0  x  2
двойните неравенства D: .
0  y  1

Решение.
Както е посочени в условието, областта е правоъгълна.
Контурът се състои от четири прави, две от които са успоредни на
ординатната ос ( x  0 , x  2 ) и две – успоредни на абсцисната ос
( y  0 , y  1 ).

y 1

x0 x2

O y0 x

В случай, че областта D е правоъгълна, редът на интегриране

няма значение, т.е. могат да бъдат приложени и двете формули.

I начин. Ако се използва формулата

b  x
 
D f  x; y dxdy  a  x 
 f  x; y dy dx ,
 
границите на интегриране са съответно a  0 , b  2 ,  x   0 и
 x   1 .
____________134____________
Тогава
2
1 3  2
 31 
D x  y  2dxdy  0 0 x  y  2dy dx  0  x 0  y  2dy dx 
3

2
 1 1
 2
  y2 1 1 
   x 3   ydy  2 dy dx    x 3   2 y dx 
0 0 0  0  2 0 0 

 1 
2 2
3 3 x4 2 3 24
   x 3   2 dx    x 3 dx   .   .  6
0 2  20 2 4 0 2 4

II начин. Ако се използва формулата

d   y  
 f x; y dxdy     f x; y dx dy ,
D c 
  y  

границите на интегриране са съответно c  0 , d  1 ,   y  0 и

 y  2 .
Тогава
1
2 3  1
 2

D x3
 y  2 dxdy  0 0
 x  y  2 dx dy  0 
 y  2 0 dy 
x 3
dx

1
 x4 2
1
 24 
   y  2. dy    y  2 . dy 
0  0 
4 0 4
1
1 1
  y2 1
 4  y  2dy  4  ydy  2 dy   4
1
 2 y  
0 0 0   2 0 0

1   3
 4.  2   4.    6
2   2

____________135____________
 III начин. За конкретния интеграл може да бъде използвана
следната теорема:
Т. Ако областта на интегриране е правоъгълна и
подинтегралната функция може да се представи като
произведение на две интегруеми функции на една променлива,
то двойният интеграл е равен на произведение от
определените интеграли на всяка от функциите в
съответните граници.

a  x  b b d
Ако D: , то  f x .g  y dxdy   f x dx. g  y dy .
c  y  d D a c

За даденият интеграл условията на теоремата са изпълнени и

следователно:

x4 2  
2 1 1 1

D   0 0  
4 0  0 0  
x 3
y  2 dxdy  x 3
dx . y  2 dy  . ydy  2 dy

24  y 2 1 1
1   3
 .  2 y   4.  2   4.    6
4  2 0 0 2   2

 x 
 2 xy dxdy , където областта D е зададена с двойните
2
3.2.
D

 0  x 1

неравенства D: 2 .
  y  2 x
 2
Решение.
Контурът на областта D се състои от четири прави с уравнения

____________136____________
 2
съответно x  0 , x  1 (успоредни на оста Oy ), y  (успоредна
2
на оста Ox ) и y  2  x .
Тъй като променливата x се изменя между две константи, може
да бъде използвана първата формула с граници на интегриране
a  0 , b  1 ,  x   2 и x  2  x . Тогава
 
2 x 2 
    
1
x  2 xy dxdy     x  2 xy dy dx .
2

D 0  2 
2 
y
2 y  2 x
x0 2
1 y
2

O
1 2 x
x 1

Полученият повторен интеграл може да бъде решен чрез

последователно интегриране, като първо се пресмята вътрешния
интеграл:

2 x 2 x 2 x 2 x 2 x
I1   x 
 2 xy dy   x dy  2  xydy  x  dy  2 x  ydy 
2 2 2

2 2 2 2 2
2 2 2 2 2

2    2  
2
2 x
y2 2 x 
 x y  2 x.  x  2  x    x 2  x    
 2  
2 2 2

2 2  
2 2      
2 2

____________137____________
 2 2  1
 2 x 2  x3  . x  x 4  4 x  x 2   
2  2
2 2 7
 2 x 2  x3  .x  x  4 x 2  x 3 
2 2
 2
 2 x 3   6  x

 2 

След това се пресмята външния интеграл:

1
  2  2 7 
I 2    2 x 3   6   x  x dx 
0

 2  2 
1
 2 2
1
7
1
 2 x 3 dx   6    x dx   xdx 
0  2  0 20
2x 4 1  2  x3 1 7x 2 1
   6    
4 0  2  3 0 4 0
1 12  2 7 1 2
    
2 6 4 4 6

Окончателно:

 x  1 2
2
 2 xy dxdy    .
D
4 6
MatLab
.m Резултат

syms x y f =x^2 - 2*x*y

f=x^2-2*x*y
i_1 =(x*(2*x + 2^(1/2) - 4)*(2^(1/2)
i_1=int(f,y,sqrt(2)/2,2-x) – 4*x + 4))/4

i_2=int(i_1,x,0,1) i_2 =- 2^(1/2)/6 - 1/4

____________138____________
  x 
 xy dxdy , където областта D е ограничена от
2
3.3.
D

графиките на функциите y  x2 и x  y2 .

Решение.
Контурът на областта D се състои от две параболи с уравнения

съответно y  x и
2 x  y2
. За да се определят границите на
интегриране е подходящо първо областта да се изобрази и да се
забележи, че тя може изцяло да бъде ограничена от две прави линии,
успоредни на оста Oy , което е условие за използване на първата
формула за двойни интеграли. За точното намиране на уравненията на
тези прави се решава системата, образувана от уравненията на
контурните линии:
y  x2 y  x2 y  x2 y  x2
   
x  y2 x  x2
2
 
x  x4  0 x 1  x3  0  
x0 x3  1
или
y  x2 y  x2

x1  0 x2  1
 решения на системата са и .
y1  0 y 2  1

Областта D се задава с двойни неравенства по следния начин:

 0  x 1
D: 2
x  y  x

____________139____________
 y y  x2

1
x  y2

x0 x 1

O 1 x

Сега се прилага първата формула за свеждане на двоен интеграл

до повторен интеграл:
 x 2 
    
1
x  xy dxdy     x  xy dy dx .
2

D 0 x2 
Пресмята се вътрешният интеграл:

 x 
x x x
I1   xy dy   x dy   xydy 
2 2

x2 x2 x2
x xy 2 x x2 x5
 x2 y   x2 x  x4   
x2 2 x2 2 2
x 2 x5
 x 2  x4  
5

2 2
След това се интегрира получената функция на променливата
x , т.е. се пресмята вътрешният интеграл:
1 1 1 1
1 1
I 2   x dx   x dx   x 2 dx   x 5 dx 
5 4
2

0 0
20 20
7
2x 2 1 x5 1 2 1 1 1 x3 71
1 x6 1
  
     
7 0 0 50 0 6
7 5 6 12 420 12
Окончателно  x  xydxdy 
2 71
.
D
420
____________140____________
 3.4.  sin( x  y)dxdy ,
D
където областта D е ограничена от


графиките на функциите y  0 , y  x и x  y  .
2

Решение.
Контурът на областта D се състои от три прави линии. След
изобразяването им в двумерната координатна система, се вижда, че
областта на интегриране е триъгълник, изцяло разположен в първи
квадрант. Сега трябва да се прецени дали областта да се ограничи
между две прави успоредни на остта Oy (първа формула) или между
две прави успоредни на остта Ox (втора формула).

y
 yx
2

y
 
4 x y 
2
O y0  x
2

Ако D бъде ограничена между две прави, успоредни на Oy (в


случая правите с уравнения x0 и x ), то при определяне на
2
горното ограничение на променливата y възниква трудност, защото
има две линии, които са горни граници на областта - правите y  x и

x y  .
2
Тази трудност може да бъде преодоляна с разделяне на областта
на два триъгълника и пресмятане на два двойни интеграла върху

____________141____________
всеки от тях. Даденият двоен интеграл ще е равен на сборът от така
получените вда резултата.

Тoва разделяне на областта може да бъде избегнато, ако D бъде

ограничена между две прави, успоредни на Ox и това са правите с

уравнения y  0 и y  , като уравнението на втората права се
4
yx
получава след решаване на системата  . Сега се определят
x y 
2
границите на изменение на променливата x . Областта е ограничена

отляво от правата с уравнение y  x , а от дясно - x  y  и за
2
записване на двойните неравенства тези уравнения се променят така,
че променливата x да е изразена като функция на променливата y :

x  y и x  y  .
2

Следователно областта D се задава по следния начин:

 
y  x  y  2
D:

 0 y
 4

След прилагане на втората формула за свеждане на двоен

интеграл до повторен интеграл, вътрешният интеграл е по
променливата x , а външният – по y :

 y  2 
4
 
D sin( x  y)dxdy  0  y sin( x  y)dxdy .
 
 

____________142____________
 Пресмята се вътрешният интеграл:
 
 y  y
2 2
I1   sin( x  y)dx 
y
 sin( x  y)d x  y  
y

 y
2   
  cos( x  y)   cos( y   y)  cos( y  y)  
y  2 

 cos 2 y  cos  cos 2 y
2

След това се интегрира получената функция на променливата

y:
 
4
1 4
I 2   cos 2 ydy   cos 2 ydy 
0
2 0

1 4 1   1  1
 sin 2 y   sin 2.  sin 0   sin 
2 0 2 4  2 2 2
1
Окончателно  sin( x  y)dxdy  2 .
D

3.5.  xydxdy, където областта

D
D е ограничена от графиките

на функциите x2  2y и x  y  4.

Решение.
В случая контурът на областта D се състои от парабола с
уравнение x  2 y и права с уравнение x  y  4 . След
2

изобразяването на тези две линии се преценя, че областта на

____________143____________
интегриране може да бъде ограничена между две прави успоредни на
остта Oy .

y y 
1
x
2

4
x y 4

O 4 x
x  4 x2

За намиране на координатите на пресечните точки се решава

системата:
x2  2y x  4 y
 
x y 4 4  y 2  2 y
x  4 y x  4 y
 
16  8 y  y 2  2 y  0 y 2  10 y  16  0

x  4 y x  4 y
 или
y1  2 y2  8

x1  2 x 2  4
 решения на системата са и .
y1  2 y2  8

____________144____________
 Тогава областта D се задава по следния начин:

 4 x  2

D : 1 2
 x  y  4 x
2
Прилага се първата формула:
 4 x 
 
2

D xydxdy  4 1 xydydx 

 2 x2 
 
 1 2
2

    x  
 4  x   2 
4 x 4 x

2 2
 
2 2
y2
   x  ydy dx   dx   x.  dx 
2 1 x2 4 
2 2
4  1 2   4 
 2 x
 2  
 
2
 16  8 x  x 2 x 4  2
 x3 x5 
    dx    8 x  4 x 2   dx 
 4
2 8   4
2 8 

2 2 2 2
1 1
 8  xdx  4  x 2 dx   x 3 dx   x 5 dx 
4 4
2 4 8 4

2 2 2 2
x2 x3 1 x4 1 x6
8 4   
2 4 3 4 2 4 4 8 6 4

  
2

3
3 1
8
 
 8 2 2   4  2 3   4  2 4   4 
4 4 1 6
48
2   4 
6
  
 90 .

Окончателно  xydxdy  90 .

D

____________145____________
 ЗАДАЧИ
1. Да се изобрази областта на интегриране D и да се
пресметнат повторните интеграли на функциите на две
променливи.
 y 1 
4
 
1.1.    xydx dy .
2  y 2 
 2 3 
1  2 y  6 
1.2.    xydx dy .
3 
 2 y 6 
2 x 3 
x
1.3.    2 dy dx .
 x x y
2
0 
2. Да се изобрази областта на интегриране D и да се
пресметнат двойните интеграли.
0  x  2
 e x 
 x  1 dxdy , където D : 
y 2
2.1. .
D 0  y  1
 0  x  2
2.2. D  x  2 y dxdy , където D : 0  y  1 .
 2
1  x  3
D y x  9dxdy , където D : 1  y  e .
1 2
2.3.

0  x  1
2.4. D x  y dxdy , където D : 1  y  2 .
0  x  1
2.5. D x y 1dxdy , където D : 1  y  2 .
 1  x  0
2.6.  
D y x  9 dxdy , където D :  0  y  1 .
2

____________146____________
  1 x  3
2.7.  x  2 y dxdy , където D : 
D 1  x  y  2 x
.

y  x  y3
x

D 
y
2.8. e dxdy , където D : .
 1 y  2
2.9.  ( x  y)dxdy , където D е ограничена от графиките на
D
функциите y  0 , y  x и x  y  2 .

 ( x  y 2 )dxdy , където D е ограничена от графиките на

2
2.10.
D
функциите y  0 , y  x и x  1.
2.11.  xydxdy , където D
D
е ограничена от графиките на функциите

y  x2 и x  y2 .
 y 
 x dxdy , където D е ограничена от графиките на
2
2.12.
D

функциите x  y2 и x  3  2y2 .
 x.e dxdy , където D е триъгълника с върхове О0,0 , A6,0
x
2.13.
D
и B2,4 .

ОТГОВОРИ

1.1. 36 ; 1.2. 0 ; 1.3. .
6
2.1.
20
e  1 ; 2.2. 1 ; 2.3. 26 1 ; 2.4.  1 ; 2.5. 5 2
; 2.6. 22 ; 2.7.  10 ;
3 2 3 4 3
ee  4 
3
2 1 1 3 15e 4  99
2.8. ; 2.9. ; 2.10. ; 2.11. ; 2.12. 5 ; 2.13. .
2 3 6 12 5 4

____________147____________
 7. ДВОЙНИ ИНТЕГРАЛИ В ПОЛЯРНА КООРДИНАТНА СИСТЕМА

Нека в двумерната равнина е зададена декартова координатна

система Oxy и P е фиксирана точка в тази равнина.

Точката P е определена еднозначно от декартовите си


координати, т.е. наредената реални числа x P ; y P . 

Нека  P  OP и 
 P   Ox  ; OP . Тогава наредената двойка
реални числа   P ; P  , наричани полярни координати, също
определят точката P еднозначно. Всъщност полярната координатна
система се състои от полярна полуос О  , която в случая съвпада с

положителната абсцисна полуос Ox .

Полярните координати на произволна точка удовлетворяват

следните ограничителни условия:
  0,
     .

____________148____________
Забележка. За граници на изменение на  може да бъде използван всеки друг
интервал с дължина 2 .

Връзката между декартовите и полярните координати на

произволна точка се задава със следните равенства:
x   . cos  ,
y   . sin  .


Ако y  f x е декартовото уравнение на кривата  , то след
заместване на x и y по горните формули, се получава полярното
уравнение на същата крива  (записано в неявен вид):
 : .sin   f .cos  , като      .

При смяна на координатата система от декартова в полярна се

прилага следната формула:
x x
 
dxdy  J .dd , където J    е детерминантата на
y y
 
матрицата на смяната на координатните системи (Якобиан).

____________149____________
 Нека областта D е зададена в декартова координатна система и
нека е извършена полярна смяна, при която същата област се описва
със следните двойни неравенства:

 1     2
D* : 
1       2  

Тогава

 f x; y dxdy   f . cos ; .sin  ..dd 

D D*
 2  2  
 
    f  . cos  ;  . sin  . .d d
 1  
1  

ПРИМЕРИ
1. Да се намерят полярните уравнения на дадените линии.

1.1. Окръжност с център началото на координатната система и радиус

R.

Решение.
Декартовото уравнение на окръжност с център началото на
координатната система и радиус R е
x2  y2  R2 .
В това уравнение се замества по формулите за полярна смяна
x   . cos  и y   . sin  ,
и следователно:
 . cos  2   . sin  2  R 2
 2 . cos 2    2 . sin 2   R 2
 2 .cos 2   sin 2    R 2
____________150____________
  2  R2 .
Но  0 и тогава полярното уравнение на окръжност с център
началото на координатната система и радиус R е:
  R.

1.2. x 2  2x  y 2  0 .

Решение.
В случая е зададена окръжност с център точката C1;0 и
радиус 1 . За намиране на полярното уравнение на тази окръжност
отново се замества по формулите за полярна смяна
x   . cos  и y   . sin  ,
и последователно:
 . cos  2  2 . cos   . sin  2  0
 2 . cos 2   2. cos   2 . sin 2   0
 2 .cos 2   sin 2    2. cos  0
 2  2 . cos   0
   2 cos   0
____________151____________
   0 или   2 cos   0
  0 или   2 cos  .

Второто от двете уравнения съдържа първото, тъй като при

 
 от   2 cos 0 и окончателно полярното уравнение на
2 2
дадената окръжност е:
  2 cos  .

1.3. x 2
 y2 
2

 2x x 2  3 y 2 . 
Решение.
Аналогично в даденото уравнение се замества и се извършват
преобразования:
. cos  2
 . sin   
2 2

 2. cos . cos   3. sin  
2 2

 2
. cos    . sin 
2 2 2
2

 2. cos   . cos   3 . sin 
2 2 2 2

 .cos
2 2
  sin 2    2 3 . cos  cos 2   3 sin 2  
2

 4  2 3 . cos cos 2   31  cos 2    0

 4  2 3 . cos cos 2   3  3 cos 2    0
 3 .  2. cos 4 cos 2   3  0
  0 или   2 cos 4 cos 2   3  0
  0 или   8 cos 3   3 cos 

____________152____________
 Тук отново първото уравнение се получава от второто при

 и следователно полярното уравнение на дадената линия е:
2
  2 cos  .

2. Да се изобрази областта на интегриране D и да се

пресметнат двойните интеграли чрез полярна смяна.

 e
x2  y2
2.1. dxdy , където D е множество от точки в равнината, за
D

чиито координати е изпълнено неравенството x2  y2  4 .

Решение.
Контурът на областта D е окръжността с декартово уравнение
x 2  y 2  4 . Вътрешните точки за тази окръжност удовлетворяват
даденото неравенство x  y  4 , следователно областта на
2 2

интегриране D е кръгът с център началото на координатната система

и радиус 2 .

____________153____________
 За свеждане на двойния интеграл до повторен е подходящо да се
използва полярна смяна:
x   . cos  ,
y   . sin  .
Областта D съдържа точки от четирите квадранта на
координатната равнина и следователно
     .
Полярното уравнение на окръжността е   2 . Тогава
границите на изменение на променливата  са
0   2.

Следователно дадената област D : x  y 2  4 се описва в

2

полярна координатна система по следния начин:

     
D* : 
 0 2

От изведената формула за Якобиана при полярна смяна е в сила

равенството:
dxdy   .dd .

Тогава след полярната смяна за двойния интеграл се получава:

____________154____________
  2
 
 e
dxdy    e  ..d d 
x 2
 y2 2

D   0 
 2  
1  2  1  2  2
1 
   e .d d     d   4d  2
2

2   0  2   0  2  

 2.  2.    4

 e dxdy  4 .
x2  y2
Окончателно
D

 sin x 
 y 2 dxdy , където D е област, чийто контур се състои
2
2.2.
D

от линиите с уравнения x 2  y 2   2 и x 2  y 2  4 2 .

Решение.
Контурът на областта D се състои от две окръжности с радиуси
съответно  и 2 .

Сега областта D се описва в полярна координатна система така:

____________155____________
      
D* : 
    2

От формулата за Якобиана при полярна смяна отново е в сила:

dxdy   .dd .

След извършване на полярната смяна се получава:


2 
D sin x 2
y 2
dxdy   sin  2
. .d  
d 
   
 2  2
1   1  
2
 
    sin  .d d   
2
 cos  2
d   
  
2     2 


1
  
   cos 4 2  cos  2 d 
2 
 

cos 4 2  cos  2    

2 1.d 



 
cos  2  cos 4 2 
. 
 
2 


2
 
cos   cos 4 2
.2 
 
2
  
  cos  2  cos 4 2  

Окончателно  e
x 2
 y2
  
dxdy   cos  2  cos 4 2 . 
D

____________156____________
2.3.  x.
D
x 2  y 2 dxdy , където D е област, оградена от графиките на

x  y 2  1 , x 2  y 2  2 y  0 , y  3.x и x  0 и е разположена в I-
2

ви квадрант.

Решение.
Контурът на областта D се състои от две окръжности и две
прави.

Окръжността с уравнение x 2  y 2  1 е с център началото на

координатната система О0;0 и е с радиус 1 .
Тъй като
x2  y2  2y  0  x2  y2  2y 1  1 
 x 2   y  1  1 ,
2

то окръжността с уравнение x 2  y 2  2 y  0 е с център точката

A0;1 и с радиус 1 .

____________157____________
 Правата с уравнение y  3.x минава през началото на

координатната система и сключва ъгъл с мярка с положителната
3
пососка на абсцисната ос.
Правата с уравнение x  0 съвпада с ординатната ос.

Oбластта на интегриране D се описва в полярна координатна

система така:
  
 *  
D : 3 2
1    2 sin 

От формулата за Якобиана при полярна смяна отново е в сила:

dxdy   .dd .

След извършване на полярната смяна се получава:


2 2 sin
 
D     1 . cos .  ..d d 
2 2 2
x. x y dxdy
3
 
2
2 sin  12  2 sin 
  cos  .   3 .d d   cos  .  4 d 
  1  4   1 
3 3



12

4
 
cos  . 16 sin 4   1 d 
3



12
4 
 
16 sin 4   1 d sin  
3
____________158____________
  
4
16 14
4  4 
 sin 4
 d sin   d sin  
3 3

 
2
16 12
4  4 
 sin 4
 d sin   d sin  
3 3


sin 5 
2
1 2
4  sin  
5  4 
3 3

4 5    1  
  sin  sin 5    sin  sin  
5 2 3  4 2 3

4   3   1 
5
3
 1     1 
 

5  2   4 2 
 

4 32  81 3 2  3
 .  
5 32 8
11  38 3

20

11  38 3
Окончателно  x.
D
x 2  y 2 dxdy 
20
.

____________159____________
 ЗАДАЧИ

Да се изобрази областта на интегриране D и да се пресметнат

двойните интеграли.
1. 
D
x 2  y 2 dxdy , където D : x 2  y 2  a 2 .

x 2  y 2  9

2.  1  x 2  y 2 dxdy , където D :  x  0 .
D y  0

3.  8xydxdy , където
D
D е областта, оградена от концентричните

окръжности с център началото на координатната система и радиуси

съответно 2 и 5 и е разположена във II -ри квадрант.

4. D cos x2
 y 2

dxdy , където D :
0  x  1  y 2
 .

 0  y  1
5.  x  y dxdy , където D : x  y  2 x .
2 2 2 2

ОТГОВОРИ

2a 3 5 10  3
1. ; 2. ; 3. 609 ; 4. sin 1 ; 5. .
3 3 4 4

____________160____________
 8. ПРИЛОЖЕНИЯ НА ДВОЙНИ ИНТЕГРАЛИ

Лице на равнинна фигура

Лицето на фигура D , зададена в двумерната равнина е равно на

 
двоен интеграл от функцията f x; y  1 върху тази област:
S D   1.dxdy .
D

ПРИМЕРИ
1. Да се пресметнат лицата на дадените фигури.

4
1.1. Фигурата D е определена от графиките на функциите y  ,
x
x4 и y  x.

Решение.

____________161____________
 За намиране на границите на интегриране се изобразяват
контурните линии.

Тогава
 2  x  4
D : 4
 yx
 x
и
x 
 4 
S D   1.dxdy     dy dx .
D 24 
x 
x x
4
I 1   dy  y 4  x 
4 x
x
x

 4
4 4 4
1
I 2    x  dx   xdx  4 dx 
2
x 2 2
x
4
x2 4
  4 ln x  8  2  4ln 4  ln 2 
2 2
2

 6  4 ln 2 .

Окончателно S D  6  4 ln 2 .

1.2. Фигурата D е определена от графиките на функциите y  x2 ,

y  4 и 4y  x2 .

Решение.
За намиране на границите на интегриране се изобразяват
контурните линии.
____________162____________
 Тъй като фигурата D се състои от две еднакви и следователно
равнолицеви фигури, то нейното лице е 2 пъти по-голямо от лицето на
коя да е от тези фигури, например фигурата D1 , разположената в I-ви
квадрант. Тази фигура се описва със следните двойни неравенства:

 y x2 y
D1 : 
 0 y4

Тогава
4 2 y 
S D  2.S D1  2  1.dxdy   2.   dx dy

0 y

D1 
2 y 2 y
I1   dx  x y
2 y  y  y
y

____________163____________
 4
3
4 4 1 2 3
y 2 16
I2   y dy   y dy 
2
 .4 2 
0 0
3 3 3
2 0
16 32
Тогава S D  2.  .
3 3

1.3. Фигурата D * се състои от всички вътрешни точки за

  3  2 sin  , които са външни точки за   2 .

Решение.
Двете контурни линии са зададени с полярните си уравнения. Те
са кардиоида с уравнение   3  2 sin  и окръжност с уравнение
  2 . Тези линии се изобразяват в координатната равнина.

____________164____________
 За да бъдат намерени границите на интегриране се решава
системата:
  3  2 sin  3  2 sin   2 1
sin   
  2 
 2  2  2

1  k    2k
sin     6 .
2 7
n   2n
6

Тогава областта на интегриране се описва по следния начин::

  7
   
*
D : 6 6
2    3  2 sin 
От формулата за Якобиана при полярна смяна отново е в сила:
dxdy   .dd .

Лицето на фигурата е равно на двойния интеграл:

7
6
3 2 sin 
S D*    .dd    2 .d d 
D* 
6
7 7
3 2 sin
6
2 6
 3  2 sin  2 2 2 
  2
d    2
 d 
2 
 2 
6 6
7 7
 3  2 sin   
 
6 2 2 6
2 1
   2

2
d   5  12 sin   4 sin 2  d 

 2 
 
6 6

____________165____________
 7 7 7
6 6 6
5
2 
 1.d  6  sin  d  2  sin 2  d 
 
  
6 6 6
7 7 7

5 6 6 6
1  cos 2
   6 cos  2 d 
2 


  2

6 6 6
7 7
5  7      7    6 1 6
        6 cos  cos       sin 2 
2  6  6   6  6  
 2 

6 6

10  3 3  7    1   7     
  6   
       sin    sin    
3  2 2  6  6  2  3   3 
10 4 1  3 3
 6 3     
3 3 2 2 2 
14
 6 3
3

____________166____________
 Обем на тримерно тяло

Нека D е област в двумерната равнина с контур  x; y   0 и

нека f x; y  е функция на две променливи, такава че
f x; y   0 за всяка точка x; y   D .

Обемът на тримерното тяло определено от повърхнините с

   
уравнеиния z  f x; y , z  0 и  x; y  0 е равен на двоен
интеграл от функцията f x; y  върху областта D :
V   f x; y .dxdy .
D

ПРИМЕРИ

2. Да се пресметнат обемите на телата, определени от

съответните повърхнини.

2.1. Тялото е определено от повърхнините z  x2  y 2 , y  x2 , y  1

и z  0.
____________167____________
Решение.
1 2 
 
1
V  2   x  y 2 dy dx
0x2 

 x 
1 1 1
I1  2
 y dy   x dy   y 2 dy 
2 2

x2 x2 x2
1 y3 1 1 x6
 x2 y   x2  x4  
x2 3 x2 3 3
1 1 1 1
1 1
I 2   x dx   x dx   dx   x 6 dx 
2 4

0 0
30 30
x3 1 x5 1 x 1 x7 1 1 1 1 1 44
        
3 0 5 0 3 0 21 0 3 5 3 21 105

1 2 
 
1
88
Тогава V  2   x  y 2 dy dx  .
0x2  105

2.2. Тялото е определено от повърхнините z  3x 2  y 2 , y  x ,

x  y2  y и z  0.

Решение.

 y 2 
 
2
V     3x  y 2 dxdy
0 y2  y 

 3x 
y y y
I1  2
 y 2 dx  x 3  y2x 
y2  y y2  y y2  y

____________168____________
  3
 
 y 3  y 2  y  y 3  y 2 y 2  y  4 y 3  y 6  3y 5  4 y 4

 
2
I 2   4 y 3  y 6  3 y 5  4 y 4 dy 
0
2 2 2 2
 4 y dy   y dy  3 y dy 4 y 4 dy 
3 6 5

0 0 0 0
7 2 6 2 5 2
2 y y 4y
 y4    
0 7 0 2 0 5 0
128 128 144
 16   32  
7 5 35

 y 2 
 
2
144
Тогава V     3x  y dx dy 
2
.
0 
y y
2
 35

2.3. Тялото е определено от повърхнините z  x2  y 2 , x2  y2  9

и z  0.
Решение.

2 3
 

V      2 cos 2    2 sin 2  .d d  
0 0 

2 3
 2  
    2  cos
  2
sin .d d 
0 
0  1  
2 3
 
    3d d 
0 0 
2
3
4 3 2 81 81
   3 d.  1d  .  .2 
0 0
4 0 0 4 2
____________169____________
 ЗАДАЧИ
1. Да се пресметнат лицата на дадените фигури.
1.1. Фигурата D е определена от графиките на функциите
ay  x 2  2ax и y  x .

1.2. Фигурата D е определена от графиките на функциите

y  ln x ,
x  y  1 и y  1 .
1.3. Фигурата D е определена от графиките на функциите
y  sin x ,
 
x  0; 
y  cos x и  4.

2. Да се пресметнат обемите на телата, определени от съответните

повърхнини.

2.1. Тялото е определено от повърхнините z  9  x2  y2 и z  0.

2.2. Тялото е определено от повърхнините z  4  x2  y2 и z  0.
z  x 2  y 2 и z  16 .
2.3. Тялото е определено от повърхнините
2.4. Тялото е определено от повърхнините x  y  z  9 ,
2 2 2

x2  y2  5 и z  0.
2.5. Тялото е определено от повърхнините x  y  z  6 и
2 2 2

z  x2  y2.

ОТГОВОРИ

9a 2 1 1
1.1. ; 1.2.  e ; 1.3. 2  1 .
2 2

2.1.
81
; 2.2.
64
; 2.3. 128 ; 2.4.
38
; 2.5.

16 3 2  5
.

2 3 3 15
____________170____________