УНИВЕРСИТЕТ ПО АРХИТЕКТУРА, СТРОИТЕЛСТВО И

ГЕОДЕЗИЯ

ГЕОДЕЗИЧЕСКИ ФАКУЛТЕТ

ДИПЛОМНА РАБОТА
ТЕМА:

КООРДИНАТНИ ТРАНСФОРМАЦИИ В
ГЕОДЕЗИЯТА
COORDINATE TRANSFORMATION IN GEODESY

ДИПЛОМАНТ : ВИКТОР ГРИГОРОВ

ДИПЛОМЕН РЪКОВОДИТЕЛ: ДОЦ. Д-Р ИНЖ. К. КОСТАДИНОВ

5
1. Геодезически координатни системи

1.1. Математически основи

Задачите появили се в практиката през вековете човешка цивилазия са

станали предпоставка за въвеждането на координатни системи.
Дефинирането на тези координатни системи изисква операционно
пространство, в което могат да се задават математическите модели на
решаваните проблеми. В така зададеното пространство се дефинира
координатната система, чрез начална точка O и три независими вектора
a, b и c образуващи базата на Е3. Това позволява всяка точка да се представя
чрез числа, които представляват координати X , Y и Z (Фиг.1.1).
P  E3

P
c

b Y
a O

X P'
Фиг.1.1

В така дефинираната координатна система { О(a, b, c) }, ако се въведе

правило между множеството от точки и множеството от вектори, при което
на всеки две точки се съпоставя точно един вектор, то тогава въведената
координатна система е афинна.

u  OP (1.1)

Ако в така зададеното афинно пространство, на всеки вектор се

съпостави число, то може да се въведат мярка за дължина на отсечка и мярка
за ъглите между отсечките. Тогава координатната система може да се нарече
нормирана.

(uv)  u v cos  (1.2)

6
 Дефинирането на скаларното произведение на два вектора, като
произведението на техните дължини по косинуса на ъгъла заключен между тях
дава възможност да се определят:

- дължина на отсечката от центъра на координатната система до т.P

OP  OP.OP  X P2  YP2  Z P2 (1.3)

- ъгли между отсечки

(uv)
  arccos (1.4)
u v

За да бъдат изпълнени горните две условия е необходимо базисните

вектори да са взаимно перпендикулярни, което прави координатната система
ортонормирана.
Пример за ортонормирана афинна система с еднаква дължина на
базисните вектори е декартовата координатна система.
Математически модели, могат да се дефинират в пространства с
различни размерности, от едномерно до n-мерно. В геодезията най-често се
използват едномерните (нивелация), двумерни (класически измервания) и
тримерни (спътникови измервания) простанства.

1.2. Земен елипсоид

Физическата земна повърхност и геоида са нерегулярни повърхости, за

разлика от земния елипсоид , който е математическа повърхнина, която може
да се изрази с прости математически формули.

Фиг.1.2

Земния елипсоид трябва да отговаря на следните условия:

 Геометричния център на елипсоида да съвпада с масовия център на

Земята;
 Геометричната ротационна ос на елипсоида да съвпада със средната
физическа ротационна ос на Земята;

7
  Сумата от квадратите на височините на геоида спрямо елипсоида да
бъде минимална;

В геодезията, слабо сплеснатият ротационен елипсоид се използва като

предпочитана референтна повърхина, доближаваща се до земната повърхност.
Поради отностително простата си геометрична форма, земния елипсоид
може да бъде представен само с два независими параметъра. Може да се
използват следните двойки параметри :

- голяма полуос „а“ и малка полуос „b” ;

- голяма полуос „а“ и сплеснатост „α“ ;
- голяма полуос „а“ и ексцентрицитет „е“;

O a

Фиг.1.3 Елипса

Използват се следните формули за аналитична връзка между различните

параметри с които се дефинира земния елипсоид :
a b
 (1.5)
a
a 2  b2
e (1.6)
a2
При завъртане на елипсата около малката и полуос се получава
ротационния елипсоид. Така получения ротационен елипсоид по геометричен
път, има същите полуоси като елипсата от която е производен.

1.3. Референтен елипсоид

O
O

Фиг.1.4 Отместване на референтния спрямо земния елипсоид

8
 Въвеждането като понятие на референтния елипсоид се обусловило от
невъзможността да се определи положението на масовия център на Земята
достатъчно точно. Референтния елипсоид е изместен успоредно на земния
елипсоид (фиг.1.4). През годините всяка държава при определянето на своята
триангулачна мрежа е използвала подходящ международен референтен
елипсоид. С навлизането на спътниковите и космически методи са
определени надеждно и с висока точност, редица параметри свързани със
Земята, като получения референтен елипсоид е с параметри съответстващи
на реалната Земя. Високоточното дефинииране на референтния елипсоид и
прецизните измервания, които се извършват в днешно време, води до
възможността да се определят освен координати, а и скоростите на точките
с които се реализира една референтна система. Тези точки са избрани на
относително стабилни части от тектонските плочи, за да могат да се
избегнат времеви локални вариации. Така референтната система и нейната
реализация са отнесени за дадена епоха.

1.4. Видове координатни системи

Различни видове координати се използват за определянето на обекти в

двумерното или тримерното пространство. Пространствените координати
се използват за определянето местоположението на обекти върху
физическата земна повърхност. Конкретни примери за такива координати са
геодезически географски координати (B,L,H) и пространствени правоъгълни
декартови координати (X,Y,Z). Равнинните координати от друга страна се
използват за намиране на обекти върху равнина в двумерното пространство.
Такива са проекционните координати (x,y).

1.4.1. Геодезически (елипсоидни) географски координати

P
N H

P'

O B
L

Фиг.1.5
Под геодезически (елипсоидни) географски координати на една точка се
разбира геодезическа географска ширина B , геодезическа географска дължина
L и геодезическата височина H (фиг.1.5).

9
 -геодезическа географска ширина B - ъгълът, който сключва нормалата към
елипсоида през точката с екваторната равнина. Геодезическата географска
ширина приема стойности в интервала [-90○;90○], като стойностите са
положителни за точките намиращи се на север от екватора и отрицателни за
точките лежащи на юг от екватора;
-геодезическа географска дължина L - ъгълът, който сключва меридианната
полуравнина, минаваща през точката с началната меридианна полуравнина.
Геодезическата географска дължина приема стойности в интервала [0 ○;360 ○],
като нараства в източна посока. Когато дължината се определя спрямо друга
точка, която е приета за начална дължина L  L0 , то географската дължина се
намира по следния начин l  L  L0 и се мени от [0○;180○] на изток и от [-180 ○;0 ○]
на запад.
- геодезическа височина H – нарича се още наделипсоидна височина. Мери се
по нормалата от точката намираща се на физическата земна повърхност до
повърхността на елипсоида.
Когато е изпусната третата координата H , местоположението на
точките се определя върху елипсоида.

1.4.2. Пространствени правоъгълни декартови координати

1.4.2.1. Геоцеинтрична (квазигеоцентрична) координатна система

Алтернативен метод за определянето на пространственото положение

върху повърхността на Земята е с помощта на геоцентричните координати
( X , Y , Z ) , известни също като пространствени правоъгълни декартови
координати. Началото на координатната система е в масовия център на
Земята. Осите X и Y са в равнината на екватора. Ос X минава през
Гринуичкия меридиан, а ос Y е завъртяна на 90 ○ на изток от нея (фиг.1.6). Ос Z
съвпада със средната физическа ротационна ос на Земята. Трите координатни
оси са взаимно перпендикулярни. Ако началото на координатната система е в
центъра на референтен елипсоид, то тогава координатната система се
нарича квазигеоцентрична.
Z

O
Y

X G'

Фиг.1.6

10
 1.4.2.2. Топоцентрична координатна система
Z
x z
y
P

O Y

Фиг.1.7

Топоцентричната координатна система е пространствена правоъгълна

декартова коордитна система с начало избрана точка върху физическата
земна повърхност (фиг.1.7). Ос x сочи на север, ос y на изток, а ос z съвпада с
нормалата към елипсоида, и е с положителна посока зенита на точката

1.4.3. Проекционни координати

Проекционни координатна система се дефинира при изобразяването на

част от референтния елипсоид върху избрана проекционна или образна
повърхнина, по определен математически закон. В проекционната равнина се
използва равнинна координатна система. Координатната ос x е с положителна
посока нагоре и най-често е проекция на централния меридиан, координатната
ос y е с положителна посока надясно (фиг.1.8).
x

O y
Фиг.1.8

Върху избраната равнина се изчертават планове и карти, на които

математически се изобразяват точки от Земята върху проекциионната
повърхност. Невъзможността за разгъването на елипсоида (сфера) до равнина
е довело до използването на проекционни повърхностите, които лесно могат
да се развият до равнина. Използват се три проекционни повърхнини - равнина,
конус и цилиндър.

11
- Равнинна проекционна повърхнина

Полярна азимутална Наклонена азимутална Екваториална азимутална

Фиг.1.9.1 Фиг.1.9.2 Фиг.1.9.3

- Конична проекционна повърхнина

Нормална конична
Екваториална конична
Наклонена конична

Фиг.1.10.1 Фиг.1.10.2 Фиг.1.10.3

- Цилиндрична проекционна повърхнина

Екваториална цилиндрична
Наклонена цилиндрична
Нормална цилиндрична

Фиг.1.11.1 Фиг.1.11.2 Фиг.1.11.3

Проекционните геодезически координати в съответната геодезическа

проекция се получават по математически закон, като функции на
геодезическите географски координати на точките от елипсоида.

12
 x  F ( B, L )
y  F ( B, L )
Поради голямата разнообразност от проекции и невъзможността да
бъдат споменати всички, са описани само две проекции, ламбертова конична
комформна проекция и напречна цилиндрична конформна проекция. Те са
иэбрани, поради голямото им приложение в геодезическата практика.

1.4.3.1 Ламбертова конична конформна проекция

При Ламбертова конична проекция за проекционна повърхнина се използа

конус. При нея ъглите се запазват, което я прави подходяща да бъде
използване в геодезическото производство. Ламбертовата конична проекция
може да бъде с един или с два стандартни паралела. При проекция с един
стандартен парелел конуса тангира елипсоидния модел на Земята. При избор
на проекция с два стандартни паралела конуса пресича референтния елипсоид
в геодезическите географски ширини на стандартните паралели.
Ламбертовата конична конформна проекция е подходяща за България, поради
разположението на страната, а именно по протежение на паралелите.
Ламбертова конична проекция е използвана за изчисляването и на проекционни
координати в действащата в България Координатна система 1970г.

1.4.3.2 Гаусова проекция (Напречна меркаторова проекция UTM)

Гаусовата проекция е напречна,цилиндрична и конформна. Тя е подходяща

за изобразяването на големи държави, континенти и на цялата Земя. При нея
всички координатни системи получени эа всяка ивица, са еднакви по-между си,
като трансформационните формули са приложими за всички. Ширината на
обхват на ивиците оказва влияние само върху големината на деформациите.
Гаусова проекция и UTM се различават само по мащаба по основния меридиан.
UTM проекция е използвана за военни цели от членките на НАТО, с мащаб по
основния меридиан 0.9996.

13
2. Преглед на Координатните системи в България

2.1. Триангулачна мрежа на България 1877г. -1879г.

Първите дейности по извършването на геодезически работи от руските

войски започва още от средата на 1877г. успоредно с военните действия по
време на освободителната война. До края на 1979г. в свободните български
територии е налице и геодезическа основа. Геодезическата мрежа се състои
от 22 главни вериги и съдържа общо 1274 триангулачни точки от които :
- 609 пирамиди;
- 250 църки и минарета;
- 105 местни предмети (под местни предмети се има впредвид отделни
върхове, дървета, могили и други );
- 40 водочетни лати определящи водното ниво на реките и моретата;
- 34 градски кули;

Начина на стабилизиране на триангулачните точки, а именно с поставени

вертикално с дъното нагоре стъклени бутилки на дълбочина около 0.90 м, е
било предпоставка, точките да не се запазят за дълго време.
Мащабът на мрежата е определен като са измерени 6 бази. Получена е
дециметрова точност при измерването на базите. Базите са разпределени по
три в северния и три в южната част на триангулачната мрежа. Определени
са бази край съответните градове :
- Град Видин;
- Град Турну Мъгурели (понастоящем се намира в Румъния);
- Град Кюстенджа ( днешна Констанца, Румъния);
- Град Кюстендил;
- Град Пловдив;
- Град Бургас;

За референтен елипсоид на геодезическата референта система е избран

елипсоида на Валбек, който се дефинира със съответните параметри
а=6376896 [m] и 1/f = 302.78. За изходната точка е прието минарето на
джамията в гр. Констанца, а изходния азимут е определен между източната и
западната точка на базата определена при гр. Констанца.
Височинно мрежата е измерена чрез тригонометрична нивелация, като за
изходно е използвано нивото на Черно море. Съществено тук е, че нивата на
Черно, Мраморно и Егейско море са приети за еднакви.
Като получени крайни резултати координатите на точките са
определени с дециметрова, а височините с метрова точност.
В по-голямата част от геодезическата литература, така наречената
„Руска триангулация“ е определяна като важна за страната само поради

14
историческото си значения, но не и като геодезическа основа заемаща основна
дейност в геодезическото производство в бъдещето на страната. Тази
харектеристика се обуславя поради липсата на връзка със следващите
координатни системи използвани на територията на България.

2.2. Българска геодезическа система 1930г.

2.2.1.Триангулачна мрежа

Изграждането на изходна триангулачна мрежа започва през 1920 г.

Триангулачната мрежа се състои от три класа – I, II и III ред.
Първокласната мрежа се състои от 75 триангулачни точки, изградена
като мрежа от триъгълници. За изходна точка е използвана тт 16 (Черни
връх), а за изходен азимут измерения от тт16(Черни връх) към тт11(Мечи
камък). При измерванията са извършени астрономични наблюдения на 9 точки
от мрежата. Мащабът на мрежата е определен чрез 4 базисни фигури
намиращи в съответните райони на страната, а именно Софийска, Русенска,
Ямболска и Ломска. Средната дължина на страните в триъгълиците е била
около 40 км. Измерванията на дължините в базисните страни се е
осъществявало с помощта на инварни жици, като измерените бази са били от
порядъка на 9-12 км.
Държавните триангулачни мрежи втори и трети ред са се явявали
сгъстяващи на съответния им горен глас. Те са се състояли от 230
триангулчни точки.
2.2.2. Нивелачна мрежа

Държавната нивелачна мрежа се състои от 4 порядъка.

Първокласната държавна нивелачна мрежа се състои от 18 полигона,
които се състоят от 53 нивелачни хода. Като изходен репер е използван
варненския пегел.
Второкласната мрежа се явява сгъстяваща на основния първи клас.
Третокласна и четвъртокласна мрежа са изграждани само при
необходимост от техническа нивелация в съответния район.

2.2.3. Гравиметрична мрежа

През 30-те години на XX век се дава начало на гравиметричните работи

на територията на страната. Първата точка е изградена в София през 30 –та
година, а в средата на десетилетието се изгражда и първата гравиметрична
мрежа, състояща се от 23 точки.

2.2.4. Геодезическа референта система 1930 г.

За референтен елипсоид е избран елипсоидът на Хейфорд върху който са

приведени и обработени измерванията, извършени на основния клас от

15
държавната триангулация. Използвани са следните стойности на изходната
тт16 („Черни връх“) и изходния азимут към тт11 („Мечи камък“) [Йовев,2003] :

B16  42o33’ 54”.5526

L16  23o16’51”.9603 (2.1)
1611  309 55'21".7520
0

Гаусовите координати са предпочетени за проекционни на съответната

референтна система. Използвани са триградусови ивици. Територията на
страната попада в две зони с основни меридиани с геодезическа географска
дължина, съответно 24 и 27 . Мащабното число по основния меридиан е
0.9999, а зоната на застъпване между двете ивици е заключена между
меридиани със следните дължини 2515' и 2545' . До началото на 40-те години,
координатите по абсцисата са се отчитали от паралела с ширина 41 . От
1941г. началото на абсцисната ос е преместено на екватора, като се прибави
дъгата по основния меридиан до използваното начало в първичния вид на
системата (паралел с ширина 41 ). При определянето на дъгата по основния
меридиан е взето впредвид намаляването на дължината вследствие на мащаба
0.9999 . Към координатите по оста x е добавена следната стойност -
4 540 198.355 [m] [Даскалова, Здравчев,2005]. С цел да се получат координатите
по оста y с положителни стойности, към тях е прибавяна следната
константа - y0  106 * n  5*105 [m] , където n е номера на ивицата, в която се
попада .

2.3. Българска геодезическа система 1950 г.

Въведена е през 1951г. от Министерски съвет, като за референтен

елипсоид е избран елипсоида на Красовски. Изходна точка е тт16 („Черни
връх”), а за изходен азимут от същата точка към тт11 („Мечи камък”)
[Йовев,2003] :

B16  42o33’51”.1286
L16  23o16’48”.3083 (2.2)
1611  309 55'21".7520
0

За преминаването от елипсоида на Хейфорд към елипсоида на Красовски

са използвани научните трудове на академик Владимир Христов и по точно
изведените в тях диференциални формули. Използвани са следните параметри
при трансформацията [Даскалова, Здравчев, 2005] :

a  ak  ax  143 [m]
(2.3)
   k   x  (1/ f ) k (1/ f ) x  1.46735.105

16
   k   x  3.4240 [sec]
  k  x  3.6520 [sec]
(2.3)
1611  165011  163011  0.0000 [sec]
S1611  S165011  S163011  0 [m]

За проекционна координатна система е избрана гаусова проекция.

Основната разлика в новите проекционни координати с тези при координатна
система 1930г . е приемането на мащаба по основния меридиан за единица. За
граждански цели са използвани триградусовите зони с основни меридиани с
геодезическа географска дължина 24 и 27 . Тези проекциионни координати са
използвани за кадастралните планове и едромащабните топографски карти в
М 1 :10 000 и М 1 :5000. Използвани са и шестградусови зони с основни
меридиани L  21 и L  27 , като тяхното предназначение е било за военни цели.
В началото на 60-те години се извършват нови измервания и мрежата се
преизравнява, което е предпоставка за въвеждането на нова координатна
система. Тя е обозначена като „Координатна система 1950г. – нова”. На
практика, тя използва същата гаусова проекция със същите параметри, а
единствената разлика са новите координатни регистри на точките. Все пак
обновените проекциионни координати не се приемат от гражданските
организации, като Координатна система 1950г. – нова, остава неизползваема.

2.4. Геодезическа референтна система 1942 г. и система 1942г.-

1983г.

Това е съветска геодезическа система. Създаването и е с конкретна цел,

а именно получаването на единна астрономо-геодезическа мрежа на страните
от бившия социалистически блок. За референтен е използван елипсоида на
Красовски със следните геометрични параметри:

a  6378245 m. - екваториален радиус

(2.4)
 =298.3 - геометрична сплеснатост

Изходна точка с нейните геодезически географски координати е

обсерваторията в Пулково. Изходен азимут за ориентиране на мрежата е от
точката в Пулково към „специално стабилизиран сигнал” [Йовев,2003] :

B0  59o 46’15”.359  геодезическа географска ширина

L0  30o19’28”.318  геодезическа географска дължина (2.5)
 0  120 06 '42".305  геодезически азимут
0

През 1962г. в Букурещ се взема решение за създаването на нова

референтна система за територията на социалистическия блок. Нейното

17
наименование е „ Геодезическа референтна система 1942-1983г” , като 1983г. е
индекс, отговарящ на годината през която приключват изравненията на
системата. Създаването на системата представлява подобряване на
единната астрономо-геодезическа мрежа, като се направени нови измервания и
преизравнение на мрежата.
За проекционни координати и за двете референтни системи са избрани
гаусовите координати с тяхната проекциионна равнина.

2.5. Координатна система 1970г.

Координатна система 1970г. като същност не е нова референтна

система, но е системата намерила най-голямо приложение през годините в
геодезическата практика. Тя е третата проекциионна координатна система
на геодезическата референта система 1950 г. Въведена е на 22 юли 1969г. с
разпореждане на Държавния комитет за отбрана. Дефинирането на нова
координатна система за граждански цели е дало възможност за
засекретяването на единната координатна система използвана от
Българската армия. Едно от изискванията при въвеждането на
Координатната система 1970г. е било в различните райони на страната да се
използва различна координатна система. Това води до разделяне на страната
на четири части, въпреки сравнително малките й размери. Четирите зони са :
- Северозападна – К–3
- Североизточна – К–7
- Югоизточна – К–5
- Югозападна – К–9
Върху територията на страната зоните са разпределени във вида
показан на фиг.2.1:

K-3 K-7

K-9
K-5

Фиг.2.1

18
 Застъпването между зоните е 10 км. Във всяка една от зоните
привеждането към проекционни координати се е извършило с Ламбертова
конична проекция с един стандартен паралел. След като референтната
координатната система е приведена към проекциионна, на всяка една от
координатните системи осите са завъртяни спрямо картния север, на
достатъчно малък ъгъл, който да не наруши конформността на
изображението. Към така получените координати на точките са прибавени
различни константи за всяка зона, което ги прави като стойности близки до
гаусовите координати.
За всяка зона са изчислени различни коефициенти на трансформация
между гаусовите проекционни координати от координатна система 1950г. в
ламбертовите координати в координатна система 1970г.

2.6. Българска геодезическа система 2000

Старта на изграждането на нова кадастрална карта и имотен регистър,

води до въвеждането на нова референтна система в страната. А именно в
Закона за кадастъра и имотния регистър е упоменато, че кадастралната
карта трябва да се създаде и поддържа в единна координатна система за
цялата страна. Използваната до момента координатна система 1970г., както
бе споменато, е разделена на 4 зони, в които са обособени 4 координатни
системи с неизвестни за граждански цели дефиниционни параметри. Така
съгласно Постановление N0140 на Министерски съвет е въведена Българска
геодезическа система 2000. За изясняване на дефиницията на системата се
цитира постановлението :

Чл. 1. (1) Определя геодезическа система за територията на Република България под

наименованието "Българска геодезическа система 2000" (БГС 2000).
1. (2) Българската геодезическа система 2000 включва:
2. фундаментални геодезически параметри, определени в Геодезическата
референтна система 1980 (GRS 80);
3. геодезическата координатна система ETRF-89, реализирана чрез Европейската
геодезическа мрежа EUREF;
4. височинна система, реализирана чрез нивелачните репери от Държавната
нивелация, определени във връзка с Единната европейска нивелационна мрежа (UELN), с
помощта на данни за силата на тежестта в унифицирана гравиметрична система;
5. системата от равнинни координати, базирана на ETRF-89, и конформната конична
проекция (Ламбертова проекция) с два стандартни паралела и един централен меридиан, която се
използва за всички граждански приложения;

19
 5. международната система за разграфка и номенклатура на картните листове до мащаб
1:2000;
Чл. 2. Българската геодезическа система 2000 се материализира с мрежа от геодезически
точки.
Чл. 3. Кадастралната карта на страната се създава и поддържа въз основа на Българската
геодезическа система 2000.
Според инструкцията за въвеждане на БГС 2000, параметрите на
използваната Ламбертова конична проекция с два стандартни паралела са
[Даскалова, Здравчев, 2005]:
Bs  41o15’  най-южен паралел
BN  44o10’  най-северен паралел
B1  41051'11".2153  географска ширина на южния стандартен паралел
(2.6)
B2  430 28'35".8786  географска ширина на северния стандартен паралел
Bm  420 40 '00" географска ширина на средния паралел
L0  25030 '00" географска дължина на централния меридиан
2.7. Височинни системи използвани в България

2.7.1. Черноморска височинна система

Въвежда се през 1929 г. Използва се системата на ортометрични

височини. Под ортометрични височини се има впредвид разстоянието мерено
по отвесната линия на точка от физическата земна повърхност до геоида.

ФЗП
P

o отвесна линия
HP W0 геоид
Po
U0 елипсоид
N
Pe

фиг.2.2
За определянето на начална точка са използвани двете пегелни станции
изградени през 1926 г. при Варна и Бургас. Данните получени от варненския

20
пегел са окачествени, като по-стабилни и така той е избран за нулева точка
на височинната система в страната.

2.7.2. Балтийска височинна система

Въведена е през 1952г. Използва се въведената в теорията на Молоденски

система на нормалните височини.Под нормална височина се разбира
геодезическата височина на онази точка от нормалата (т.N), за която е
изпълнено равенството:

W0  WP  U 0  U N ,
където :
W0  WP е реалната геопотенциална кота; (2.7)

U 0  U N е нормалната геопотенциална кота;

H PN  H NГ

фиг.2.3

За изходна точка е използван Кронщадският пегел, като мрежата се

реализира като първокласната нивелачна мрежа на България и се свързва с
тази на Румъния, а от там с тази на Съветския съюз. Разликите между двете
височинни системи използващи орометрични и нормални варират от 13-14 см
до 28 – 29см [Йовев,2003].

21
 В Табл.2.1 са обобщени геодезическите координатните системи в
България:

Референтни координатни Референтен Проекционни Височинна

системи елипсоид координати система
Координатна система 1877г.-1879г. ("Руската
Елипсод на Валбек - -
триангулация")

Черноморска
Координатна система 1930г. Елипсод на Хейфорд Гаусови координати ( 30)
(ортометрични височини)

Гаусови координати Черноморска

Координатна система 1950г. Елипсод на Красовски
( 30 и 60) (ортометрични височини)

Гаусови координати Балтийска

Координатна система 1942г. Елипсод на Красовски
( 30 и 60) (нормални височини)

Гаусови координати Балтийска

Координатна система 1942г.-1983г. Елипсод на Красовски
( 30 и 60) (нормални височини)

Балтийска
Координатна система 1970г. Елипсод на Красовски Ламбертови
(нормални височини)

UTM( 60 ) и Ламбертови (за Амстердамска

Българска геодезическа система 2000г. GRS 80 ( ETRF 89)
кадастрални карти) (нормални височини)

Амстердамска
Българска геодезическа система 2005г. GRS 80 ( ETRF 89) UTM( 60 )
(нормални височини)

Табл.2.1

22
3. Координатна система БГС 2005

Нуждата от свързване на геодезическите дейности извършвани в нашата

страна с европейскaтa референта система и съответно световната такава,
е предпоставка за въвеждането на нова координатна система, подоходяща за
ефективното използване на GNSS технологиите. С въвеждането на
Постановление № 153 от 29 юли 2010 г. се въвежда Българска геодезическа
система 2005 и същевременно се отменя Постановление № 140 от 04 юни 2001
г., с което се дефинира Българска геодезическа система 2000. Индекса „2005”,
използван в наименованието на геодезическата система е годината, в която
са определени координатите на точките от държавната GPS мрежа, с които
се материализира нововъведената референтна система. Годината на
определяне не е свързанa с епохата към която са отнесени координатите на
точките, материализиращи системата.
За дефинирането на Българска геодезическа система 2005 се използват
фундаменталните геодезически параметри определени в Геодезическата
референтна система 1980 ( GRS 80), която е приета от Международния съюз
по геодезия и геофизика (МСГГ). Основните параметри са:
 а = 6 378 137 [m] – екваториален радиус на Земята ;
 GM = 3 986 005 х 10-8 [m3s-2] – геоцентрична гравитационна константа на
Земята ;
 J2 = 108 263 х 10-8 – динамичен фактор на фигурата на Земята;
 w=7 295 115 х 10-11 [rad.sec-1 ]- ъглова скорост на въртене на Земята.
Координатите на точките са определени в епоха „1989.0”, като за
референтна система е приета Европейска земна референтна система (ETRS
89), която е фиксирана към стабилната част на Евроазиатската тектонска
плоча. ETRS89 се материализира чрез Европейската перманентна мрежа (EPN)
и за да бъде постигната необходимата точност е допълнена с геодезически
точки, на които периодично се извършват GPS измервания. Тази мрежа от
точки е известна още като EUREF. На територията на страната
въвеждането на ETRF89 започва през 1992г. с извършването на GPS
измервания на 7 точки (фиг. 3.1) на територията на страната и на няколко
изходни станции в съседни страни. Едната точка разположена до София (SOFI)
е перманентна станция и е част от европейската перманентна мрежа EPN.

Видин
Каварна

Габрово

София Бургас

Харманли

Петрич

фиг.3.1

23
 Чрез държавната GPS мрежа се въвежда координатна система ETRS 89,
епоха 1989.0, която е основна компонента на Българска геодезическа система

Чрез точките от държавната нивелачна мрежа се реализира височинната

система. Нивелачните репери са включени в Обединената европейска
нивелачна мрежа (UELN) и определени в Европейската вертикална референтна
система (EVRS) с помощта на данни за силата на тежестта в унифицирана
гравиметрична система (IGSN 1971).

За система на проекционните координати е приета системата

правоъгълни равнинни координати на Универсалната цилиндрична меркаторова
проекция (UTM). Въведената координатна система чрез геодезическата
проекция се означава като „Координатна система 2005”. UTM се прилага за 6°-
ви ивици, при които територията на България попада в две зони с номера 34 и
35. За основни меридиани на съответните зони са както следва, зона N°34 –
основен меридиан с географска дължина 21 и зона N°35 – основен меридиан с
географска дължина 27 . Мащабът на основния меридиан е m0  0.9996 .

Разграфката и номенклатурата на картните листове в M 1: 1 000 000 до

М 1: 2000 :

Рамери
Мащаб ширина дължина Дефиниция Номенклатура
Съгласно Международна карта в М 1:1 000
1:1 000 000 4° 6° 000 К-34,35
1:500 000 2° 3° 1/4 от картния лист в М 1:1 000 000 К-35-А,Б,В,Г
1:200 000 40' 60' 1/36 от картния лист в М 1:1 000 000 К-35-I,II,…..,XXXVI
1:100 000 20' 30' 1/144 от картния лист в М 1:1 000 000 К-35-1,2,…..,144
1:50 000 10' 15' 1/4 от картния лист в М 1:100 000 К-35-53-А,Б,В,Г
1:25 000 5' 7,5' 1/4 от картния лист в М 1:50 000 К-35-53-А-а,б,в,г
1:10 000 2'30" 3'45" 1/4 от картния лист в М 1:25 000 К-35-53-А-б-1,2,3,4
1:5000 1'15" 1'52,5" 1/256 от картния лист в М 1:100 000 К-35-53-(1,2,....,256)
1:2000 25" 37,5" 1/9 от картния лист в М 1:5000 К-35-53-(199)-а,б,...,и

При картни листове в мащаби по едри от М 1:2000 се използва свободна

разграфка, а номерацията се извършва с арабски цифри от запад на изток и от
север на юг по редове. Върху всеки картен лист се надписва:

 номер на листа;
 номенклатура;
 мащаб.

24
4. Аналитични връзки между координатните системи

4.1 Връзки между пространствени правоъгълни декартови координати

и геодезически географски координати
Z
P
H

bN

O B Y
a
L
X

фиг.4.1

Съвпадането на центъра на избрания ротационен елипсоид с началото на

декартовата пространствена координатна система(фиг.4.1) дава възможност
една точка да бъде зададена, както с геодезически географски координати,
така и с пространствени координати, и лесно чрез аналитични връзки да се
преминава от единия тип в другия тип координати. Аналитичните връэки са
описани в т.4.1.1 и т.4.1.2.

4.1.1.Изчисляване на пространствени геоцентрични

координати от геодезически географски координати
( B, L, H )  ( X , Y , Z )

X  ( N  H ) cos B cos L ; (4.1)

Y  ( N  H ) cos B sin L ; (4.2)
Z  ( N  H  e2 N )sin B ; (4.3)
където
a
N e радиус на кривина в първи вертикал;
1  e2 sin 2 B
a 2  b2
e2  e първи ексцентрицитет;
a2
a - голяма полуос на елипсоида;
b - малка полуос на елипсоида;

25
 4.1.2.Изчисляване на геодезически географски координати от
пространствени геоцентрични координати ( X , Y , Z )  ( B, L, H )

При използването на спътниковите измервания в геодезическата

практика, координатите на точките, получени от тези наблюдения са в
геоцентрична координатна система. Тези резултати най-често се налага да
бъдат трансформирани в геодезически географски координати и от там в
проекционни. Тук ще бъде предложени формули по които може да се осъществи
връзката за преминаване от геоцентрични в елипсоидни координати.
Първо се изчислва дължината L в следния ред
X  ( N  H ) cos B cos L; (4.4)
Y  ( N  H ) cos B sin L; (4.5)
Ако се раздели уравнение (4.5) на уравнение (4.4), се получава
Y
L  arctan ; (4.6)
X
За изчисляване на ширината В се извършват следните преобразувания
p  X 2  Y 2  ( N  H ) cos B; (4.7)
От (4.4) се получава
p
H  N; (4.8)
cos B
Z  ( N  H  e2 N )sin B ; (4.9)
Уравнение (4.9) може да се представи в следния вид
N
Z  ( N  H )(1  e2 )sin B ; (4.10)
NH
Ако се раздели уравнение (4.10) на уравнение (4.7), се получава
Z N
 (1  e2 ) tan B ; (4.11)
p NH
От където може да се получи израза
Z N 1
tan B  (1  e2 ) ; (4.12)
p NH
За да може да се реши уравнение е необходимо да се приложи итеративен
способ в следния ред:

26
p  X 2 Y 2 ;
Z
 B(0)  arctan[ (1  e 2 ) 1 ];
P
a
 N (0)  ;
1  e sin 2 B(0)
2

p
H   N (0) ;
cos B(0)
Z N (0)
 B(1)  arctan[ (1  e 2 ) 1 ];
P N (0)  H (0)
Итерациите се извършват докато се удовлетвори следното
неравенство | B(i )  B(i 1) |  , където  е достатъчно малко положително
число, отговарящо на необходимата точност.
За да се трансформират координатите без да се прилага
итеративен способ, може да се използват следните затворени
формули:
A
H ( A  a), (4.13)
N'
където
А2  X 2  Y 2  Z 2 (1  e '2 ); (4.14)
N '  X  Y  Z (1  e ' ) ;
2 2 2 2 2 2
(4.15)
Z
tan B '  (1  e '2 ); (4.16)
p
a 2  b2
e '2  ; (4.17)
b2
B  arctan(k.tan B '), (4.18)
където
1
к ; (4.19)
H 2
1 e'
N'

4.2 Връзки между геоцентрична и топоцентрична координатна

система

27
 Z

x z T T

P y T

O B Y
0

L 0

фиг.4.2

4.2.1.Изчисляване на топоцентрични координати от геоцентрични

пространстврени координати ( X , Y , Z )  ( x , y , z )
T T T

Връзката между двете тройки координати се дава във следния вид :

 xT   X  X0 
 T   
 y   Ry * Rx [( 2  B0 )]* Rz [(  L0 )]*  Y  Y0  ,
 zT   Z Z 
   0 

където
1 0 0
 
Ry   0 1 0 
0 1
 0 
X 0 , Y0 , Z 0  координати на топоцентъра в геоцентричната координатна система
B0 , L0  елипсоидни географски координати на топоцентъра
Ry  ротационна матрица за преминаване от дясна в лява координатна система
След като се извършат нужните преобразувания формулата
придобива вида :
 xT  X X 0
 T  
 y   A*  Y  Y 0  ,
 zT   Z Z 
   0 

  sin B0 cos L0  sin B0 sin L0 cos B0 

 
където А=   sin L0 cos L0 0 
 cos B cos L sin B0 
 0 0 cos B0 sin L0

28
 За получаването на трансформационната матрица А могат да се
използват и следните връзки:

(1) A  Rx * Ry (  B0 ) * Rz  L0  ,
2
 1 0 0 
 
където Rx   0 1 0 
 0 0 1
 

(2) A  Rz * Ry [(  B0 )]* Rz  L0  ,
2
1 0 0 
 
където Rz   0 1 0 
 0 0 1
 

4.2.2. Изчисляване на геоцентрични пространствени координати от

топоцентрични координати ( x , y , z )  ( X , Y , Z )
T T T

Аналогично обратната връзка може да се получи:

 X   X0   xT 
    1  T 
Y 
    Y0  A *  y  , но тъй като A1  AТ 
Z Z   zT 
   0  

 X   X0   xT 
     
  Y    Y0   AТ *  yT 
Z Z   zT 
   0  

4.3 Връзки между геодезически географски координати и проекционни

координати

4.3.1. Връзки между геодезически географски координати и

гаусови координати

29
 фиг.4.3

4.3.1.1 Изчисляване на гаусови координати от геодезически

географски координати ( B, L)  ( x, y)
Стойностите на гаусовите координати ( x, y) са функции на
геодезическите географски координати ( B, L) и параметрите с които е
дефиниран референтния елипсоид. Проекционните координати на точките се
представят като развитие в редове
tN cos 2 Bl 2 tN cos4 Bl 4
x  x0   (5  t 2  9 2  4 4 ) 
2 24 (4.20)
6 6 8 8
tN cos Bl tN cos Bl
 (61  58t 2  4t 4  270 2  330t 2 2 )  (1385  3111t 2  543t 4  t 6 )  .....;
720 40320
N cos3 Bl 3
y  N cos Bl  (1  t 2   2 ) 
6
5 5
(4.21)
N cos Bl N cos7 Bl 7
 (5  18t  t  14  58t  ) 
2 4 2 2 2
(61  479t  179t  t )  ....;
2 4 6

120 5040

където

x0 е дължина на дъгата по меридиана

a
N e радиус на кривина в първи вертикал
1  e sin 2 B
2

a 2  b2
e'2  е втори ексцентрицитет
b2
a-голяма полуос на елипсоида
b-малка полуос на елипсоида
t=tanB - спомагателна величина
l  L  L0 ;
L0 -дължина по основния меридиан

За да се изчисли дължината по меридиана x0 от екватора до точката се

използва развитие в ред

x0  1 ( B   2 sin 2B  3 sin 4B   4 sin 6B  5 sin8B  .....); (4.22)

където

30
 ab 1 1
1  (1  n 2  n 4  ......);
2 4 64
3 9 3
 2   n  n3  n5  ......;
2 16 32
15 2 15 4
 3  n  n  ......; (4.23)
16 32
35 3 105 5
4   n  n  ......;
48 256
315 4
5  n  ......;
512

a b
n ;
ab
(4.24)

4.3.1.2 Изчисляване на геодезически географски координати

от гаусови координати ( x, y)  ( B, L)

Обратбото преобразувание отново се дава в развитие в редове

t y2 t y4
B  B0  0 2 (1  n02 )  0 4 (5  3t02  602  6t0202  304  9t0204 ) 
2 N0 24 N 0
t0 y 6
 6
(61  90t02  45t04  10702  162t0202  45t0402 )  (4.25)
720 N 0
t0 y 8
 (1385  3633t02  4095t04  1575t06 )  ......;
40320 N 06
y y3
L  L0   3
(1  2t02  02 ) 
N 0 cos B0 6 N 0 cos B0
y5
 (5  28t02  24t04  602  8t0202 )  (4.26)
120 N 05 cos B0
y7
 7
(61  662t02  1320t04  720t06 )  .......;
5040 N 0 cos B0

Коефициентите с долен индекс “0” се изчисляват с базовата ширина B0,

която се изчислява в развитие в ред по следния начин

B0  x   2 sin 2 x  3 sin 4 x   4 sin 6 x  5 sin 8x  ......; (4.27)

x
x ; (4.28)
1

31
 ab 1 1
1  (1  n 2  n 4  ......);
2 4 64
3 27 219 5
 2  n  n3  n  ......;
2 32 512
21 55
 3  n 2  n 4  ......; (4.29)
16 32
151 3 417 5
4  n  n  ......;
96 128
1097 4
5  n  ......;
512

4.3.2. Връзки между геодезически географски координати и

конични ламбертови координати

фиг.4.4

4.3.2.1 Изчисляване на конични ламбертови координати от

геодезически географски координати ( B, L)  ( xL , yL )
xL  X 0  r0  m0 . p.cos  ;
(4.30)
yL  Y0  m0 . p.sin  ; (4.31)
където
m0  мащаб по стандартния паралел
   .l; (4.32)
l  L  L0 ;   sin B0 ; (4.33)
p  ro *exp( *(q  q0 )); (4.34)
N *cos B0
r0  0 (4.35)
sin B0

32
 a
N0  ; (4.36)
1  e2 *sin 2 B0
1 1  sin B0 1 1  e *sin B0
q0  *log  * e *log ; (4.37)
2 1  sin B0 2 1  e *sin B0
1 1  sin B 1 1  e *sin B
q0  *log  * e *log ; (4.38)
2 1  sin B 2 1  e *sin B

4.3.2.2 Изчисляване на геодезически географски координати

от конични ламбертови координати ( xL , yL )  ( B, L)
x  X 0  xL  m0 . p.cos  ; (4.39)
y  Y0  yL  m0 . p.sin  ; (4.40)
m0  мащаб по стандартния паралел
1 1  sin B0 1 1  e *sin B0
q0  *log  * e *log ; (4.41)
2 1  sin B0 2 1  e *sin B0
log p0  log p
q  ; (4.42)

N 0 *cos B0
p0  ; (4.43)
sin B0
x2  y 2
p (4.44)
m0
y
tan   ; (4.45)
x

L  L0  ; (4.46)

Географската ширина B се получава по итеративен начин
ln q  q0  q; (4.47)
q  exp(ln q); (4.48)
1  e.sin B0 2e 
B (0)  2arctg[q *( ) ] ; (4.49)
1  e.sin B0 2
1  e.sin B(0) 2e 
B(1)  2arctg[q *( ) ] ; (4.50)
1  e.sin B(0) 2
.........................................................
1  e.sin B ( n 1) e

B ( n )  2arctg[q *( )2 ]  ; (4.51)
1  e.sin B0 2

Броят на итерациите зависи от необходимата точност, т.е. да се

удовлетворява нераванството |B( n ) -B( n1) |< , където  е достатъчно малко
положително число.

33
5.Координатни трансформации при смяна на елипсоида

5.1. Видове Координатни трансформации в зависимост от изходните

данни

Съществуват различни трансформацинни модели при използването на

идентични точки. Накратко са разгледани следните видове трансформации:

a. Между две пространствени правоъгълни декартови координатни

системи О1(X1,Y1,Z1) и О2(X2,Y2,Z2).
b. Между две геодезически географски координатни системи и техните
наделипсоидни височини О1(B1,L1,H1) и О2(B2,L2,H2).
c. Между две геодезически географски координатни системи О 1(B1,L1) и
О2(B2,L2).
d. Между две геодезически проекционни координатни системи О1(x1,y1) и
О2(x2,y2).
e. Между наделипсоидни височини HГ и ортометрични(нормални)
височини HO(HN).

Първите две трансформации се прилагат само в случаите, когато са

известни наделипсоидните височини на идентичните точки.Тъй като има
точни аналитични връзки между пространствените правоъгълни декартови
координати и геодезическите географски координати, ще бъдат предложени
формули само за първия трансформационен модел (случай а.), който е по-лесен
за използване и по-приложим. Случаите c.,d. и е. се използват, когато се
използват ортометрични или нормални височини за представяне на
територията във височинно отношение и не са известни превишенията
елипсоид-геоид(квазигеоид), или не са известни никакви височини.

5.2. Трансформация между две пространствени правоъгълни

декартови координатни системи О1(X1,Y1,Z1) и О2(X2,Y2,Z2)

Този трансформационнен модел е известен като Хелмертова или седем-

параметрова трансформация. Седемте параметъра представляват три
транслации, три ротации и един мащабен фактор. Има три вида
трансформационни модели:

5.2.1. Трансформационнен модел на Бурша – Волф

Моделa е с начална точка в геоцентъра на координатната система и с

координатни оси съвпадащи с осите на геоцентричната координатна система.

34
 Z2
RZ
Z1

O2
RX RY
X2 Y2
T Z Y1
O1
X
Y
X1

фиг.5.1

r2  T  (1  m) Rr 1 , (5.1)
където

r1  [ X 1 Y1 Z1 ]T -координати на трансформационните точки в първата координатна система;

r2  [ X 2 Y2 Z 2 ]T -координати на трансформационните точки в втората координатна система;
T  [X Y Z ]T - транслационнен вектор;
R  R3 ( RZ ) R2 ( RY ) R1 ( RX )-ротационна матрица;

 0 RZ  RY 
 
R    RZ 0 RX  , (5.2)
 R  RX 0 
 Y

където

1 0 0   cos Y 0  sin Y   cos Z sin Z 0

     
RX ( X )   0 cos  X sin  X  ; RY (Y )   0 1 0  ; RZ (Z )    sin Z cos Z 0 ;
 0  sin  cos  X   sin  0 cos Y   0 1 
 X  Y  0
m - мащабен фактор;

Този трансформационен модел е подходящ за свързване на територии с

глобален обхват или на територии с континентален обхват.

35
 5.2.2. Трансформационнен модел на Молоденски
Z2
Om (Xm ,Ym ,Z m)
Z1 RZ
RX
Om
RY
O2

X2 Z Y2
T Y1
O1
X
Y
X1
фиг.5.2

При трансформациионния модел на Молоденски, транслационните

параметри се определят отново спрямо точка О2, но ротационните ъгли и
мащабния фактор се определят спрямо подходяшо избрана точка, която най-
често се явява центъра на тежестта на обхващащата територия.
1 n 1 n 1 n
X m   X i ; Ym   Yi ; Z m   Zi ; (5.3)
n i 1 n i 1 n i 1
r2  T  rm  mR(r 1 rm ), (5.4)
където
rm  [ X m Ym Zm ]T -координати на централната точка;

5.2.3. Трансформационнен модел на Вейс

Ако ротациионните оси при трансформациионния модел на Молоденски

съвпаднат със топоцентричната координатна система в централната точка
с координати ( X m , Ym , Z m ) , то ще се получи друга разновидност на Хелмертова
трансформация – трансформационен модел на Вейс.
В практиката все по-често се използват и трансформационни модели с 14
параметъра, включващи скоростите на транслационните параметри, на
ъглите на ротация и скоростта на изменение на мащаба. В дипломната
работа този вид трансформация не е обект на разглеждане. Няма да се
разглеждат и съкратени трансформационни модели, които са непълни,
тяхното прилагане е компромисно и зависи от много фактори.

5.3. Полиномиална трансформация

Прилага се при трансформация между две геодезически проекции в

случаите, когато координатната система на изходните данни е неизвестна.

36
Полиномиалните трансформации не са определени геометрично, като в общ
вид се представят по следния начин.
m 1
x2   am 1 x1mi y1i  a0 ;
i 0
m 1
(5.5)
y2   b x m i i
m 1 1 y  b0 ;
1
i 0
Ако полинома е от 3-та степен, то уравненията имат вида:

x2  a30 x13  a21 x12 y1  a12 x1 y12  a03 y13  a20 x12  a11x1 y1  a02 y12  a10 x1  a01 y1  a0 ;
(5.6)
y2  b30 x13  b21 x12 y1  b12 x1 y12  b03 y13  b20 x12  b11 x1 y1  b02 y12  b10 x1  b01 y1  b0 ;

Координатите на x1 и y1 могат да се заменят със x и y , които се

получават в следния ред:
x  x1  x0 ;
(5.7)
y  y1  y0 ;
1 n
x0   x1i ;
n i 1
(5.8)
1 n i
y0   y1 ;
n i 1

За решаването на полином от 3-та степен са необходими минимум 10

идентични точки в двете координатни системи. Използването на повече от
необходимия брой точки позволява да се приложи МНМК.

5.4. Полиномиална трансформация с условие за конформност

В геодезията най-често използваните проекции са конформни(подобни).

При трансформация между две конформни проекции със степенни редове се
въвеждат условия, а именно да бъдат изпълнени Коши-Римановите частни
диференциални уравнения.

x  y x y
 ;  ; (5.9)
x y y x
От където между коефициентите при полиномна трансформация (5.6)
съществуват следните връзки:

a10  b01 ; a01  b10 ;

b11 a11
a20  a02  ; b20  b02   ; (5.10)
2 2
b b a a
a30  a03  12   21 ; b30  b03   12  21 ;
2 2 2 2

37
 С въвежадането на тези условия трансформационните формули
придобиват вида:

x  iy  k01  ik02  (k11  ik12 )(x  iy)  (k21  ik22 )(x  iy)2  (k31  ik32 )(x  iy)3  ..; (5.11)

Първия индекс на коефициентите k показва порядъка на производната, а

втория индекс към коя част на производната се причислява (1-реална част; 2-
имагинерна част).
При представянето на полинома от 6-та степен се получава следния
израз представен в матричен вид

W  K , (5.12)
където
x
W   ; (5.13)
  y 
k k11 k12 k21 k22 k31 k32 k41 k42 k51 k52 k61 k62 
K   01
k61 
(5.14)
 k02 k12 k11 k22 k21 k32 k31 k42 k41 k52 k51 k62

 1 
 x 
 
 y 
 
 x  y
2 2

 2xy 
 
 x  3xy
3 2

  3x y  y
2 3  (5.15)
 
 x 4  6x 2 y 2  y 4 
 4x y  4xy
3 3 
 
 x5  10x3y 2  5xy 4 
 
 y  5x y  10x y
5 4 2 3

 x 6  15x 4 y 2  15x 2 y 4  y 6 
 
 6x y  20x y  6xy 
5 3 3 5

В случаите, когато се търсят коефициентите на трансформация се

прилага изравнение по метода на най-малките квадрати, като се използват
идентични точки, които като брой трябва да бъдат повече от необходимите
за получаване на еднозначно решение. При избор на степента на полинома
трябва да се взема впредвид, че при всяко повишаванена на степента с
единица, коефициентите се увеличават с два.

38
 5.5. Афинна трансформация

Ако полиномиалната трансформация се ограничи до полином от първа

степен, получените формули са за афинна трансформация между две
координатни системи (x1,y1) и (x2,y2).

x2  a10 x1  a01 y1  a00 ;

(5.16)
y2  b10 x1  b01 y1  b00 ;

Мащабите по двете оси ъглите на завъртане се намират по следните

формули:
mx22  a102  b102 ;
m y22  a01
2
 b012 ;
b10
tgcx  ; (5.17)
a10
a01
tgc y  ;
b01

x2 x1

P
cx

x 20 cy
O1
y1
O2 y 20 y2
фиг.5.3

На фиг.5.3 е представена геометрично, афинната трансформация.

Геометричното решение може да се представи в следния матричен вид:

 x2   x20   cos cx  sin c y   mx2 0   x1 

    0    sin c 
cos c y   0
  (5.18)
 y2   y2   x mx2   y1 

Могат да се дадат следните връзки между коефициентите използвани при

двата способа:

39
 a00  x20 ; a10  mx2 cos cx ; a01  my2 sin c y ;
(5.19)
b00  y20 ; b10  mx2 sin cx ; b01  my2 cos c y ;

5.6. Хелмертова трансформация

При избор на първа степен при полиномиална трансформация с условие за

конформност, получените формули имат вида:

 x  k01  k11x  k12 y;

(5.20)
 y  k02  k12 x  k11y;

Изведените формули са известни като Хелмертова трансформация в

равнината или още подобна трансформация. Мащабът на полученото
изображение и ъгълът на завъртане се пресмятат от коефициентите на
трансформация по следните формули:

m2  mx2  my2  k112  k122 ;

k12 (5.21)
tgc  tgcx  tgc y 
;
k11
за коефициентите на трансформация се получава:

k11  m cos c;
(5.22)
k12  m sin c;

40
6. Разработване на софтуер за координатни трансформации. Извеждане
на коефициентите на трансформация между БГС 2005 и действащите
координатни системи в България

6.1 Tрансформации между БГС 2005 и действащите координатни

системи в България

С въвеждането на новата геодезическа координатна система БГС 2005,

възниква въпроса как да се осъществят трансформационните връзки между
нея и действащите координатни системи. В последните над 40 години на
територията на страната действаща е Координатна система 1970. Тя е само
проекционна координатна система, като са използвани точките от
държавната астрономо-геодезическа мрежа получени за координатна система
1950г. с техните геодезически географски координати върху елипсоида на
Красовски. Двете координатни системи са дефинирани като са използвани
различни референтни елипсоиди. Както беше споменато при Координатна
система 1970г. се използва за референтен, елипсоида на Красовски, а при БГС
2005, се използват фундаменталните геодезически параметри определени в
Световната Геодезическа Система 1984 (WGS 84).
При извеждането на параметрите на трансформация между две
референтни системи, се използва метода на идентичните точки. Под
идентични точки се има впредвид точки с известни координатите и в двете
координатни системи. На фиг.6.1 са показани, част от въэможните
аналитичните връзки между координатните системи използвани в геодезията
и съответните трансформационните връзки.

(1)
XYZ XYZ
(2)
a,e
a,e

BL BL
(3)
a,e

a,e

BLH BLH
(4)
xy xy
фиг.6.1

На фиг.6.1 се виждат многото възможности, както за преминаването от

един вид координати към друг чрез аналитични връзки върху един референтен
елипсоид, така и за извеждането на трансформационни връзки между
координатни системи дефинирани върху различни елипсоиди. Разгледани са
четири случая при които може да се търсят трансформационни параметри
между две координатни системи.

41
 Случаи (1) и (3) водят до еднакви резултати, като по често се използва
първият поради по-лесното му приложение. При него се използва
пространствена трансформация известна като Хелмертова трансформация,
или още наречена седем-параметрична трансформация. В зависимост от
територията която обхващат идентични точки се избира подходяща
разновидност на Хелмертовата трансформация, а именно между обосновките
на Бурша-Волф, Молоденски или Вейс, които по-подробно са обяснени в т.5.2.
Във височинно отношение много държави представят своята територия
като не използват наделипсоидни (геодезически) височини, а ортометрични
или нормални. Нормалните (ортометричните) височини се определят спрямо
избран подходящ локален квазигеоид (геоид). Ондулациите на тези локални
геоид и квазигеоиди, а именно превишенията над елипсоида не са известни с
достатъчно точност. Когато са неизвестни наделипсоидните височини върху
единия референтен елипсоид, може да се използват транформационните
връзки обозначени с (2) и (4). От двата варианта по-приложим е случай (4),
където се търсят връзките между проекционни координати. Параметрите на
трансформация между две проекционни координатни системи могат да се
изведат, като се използва полиномиална (степенни редове) трансформация и
нейните рановидности. При представянето на полиномите при
трансформация със степенни редове до първа степен, се получават
формулите за афинна трансформация. В геодезията най-често за
геодезически проекции се използват такива при които е изпълнено условието
изображението да бъде конформно. При трансформация между две такива
проекции се използва полиномиална транформация със условие за
конформност. Ако получените полиноми при нея са от първа степен, то ще се
получат формулите, които се използват при хелмертова равнинна
трансформация.
В България действащите координатни системи или по конкретно
държавната триангулачна мрежа, с която е материализирана системата
върху референтния елипсоид на Красовски е определена в ситуационното
положение чрез геодезическа географска ширина и дължина на точките или
проекционни координати в Координатна система 1970, а във височинно чрез
нормални височини. С навлизането на космическата и спътниковата геодезия
координатните системи се материализират с точки на които с много голяма
точност е определена и наделипсоидната височина. Ортометричните и
нормалните височини зависят от силата на тежестта, докато
наделипсоидните височини са разстояние по нормалата и не са обвързани с
нормалното гравитационно поле. Невъзможността да се определи точно
превишението елипсоид-квазигеоид върху елипсоида на Красовски, води до
проблеми при определянето на трансформационните парамаметри между
двете координатни системи.
За извеждането на трансформационните параметри между действащите
координатни системи и нововъведената БГС 2005 са използвани
трансформационните връзки показани на фиг.6.2. За целта се разполага
пространствени правоъгълни декартови координати ( X Y Z ) в координатна
система БГС 2005 и геодезическите географски координати ( B L ) на
идентичните точки въру елипсоида на Красовски. Известни са и координатите

42
на същите точки в Координатна система 1970. Схема на идентичните точки е
показана на Чертеж 1.
Както подробно е описано в т.2.1.5 не са известни в геодезическото
гражданско производство параметрите за получаване на проекционните
координати в Координатна система 1970 от геодезическите географски
координати върху елипсоида на Красовски.
a ,e
K K

a ,e a ,e
2005 2005

XYZ K K

BL
a ,eK
K

0
H=
XYZ (2)

(6)
(1)
XYZ XYZ
BLH
2005

K
H=0

H=0
a ,e
a ,e

K
2005

(5)
BL BL
2005

K
a ,e
a ,e

K
2005

(3) (4)
xy xy xy
изходни координати
xy проекционни координати 1970
BL геодезически географски координати-система 1950
BLH геодезически географски координати-БГС2005
аналитичнa връзкa
трансформация по идентични точки
а-голяма полуос на референтния елипсоид;
е-екцентрицитет на референтния елиспоид;
фиг.6.2. Схема на аналитичните връзки и трансформациите

6.2 Разработване на софтуер за координатни трансформации

За осъществяване на трансформациите по идентични точки (фиг.6.2) е

разработен софтуер на основата на Microsoft Visual C++ 6.0. Написани са
програмни функции, чрез които се осъществява аналитична връзка между
различните координатни системи. Използвани са формулите описани подробно
в т.4. Изработения софтуер позволява преминаването от:
 Геодезически географски координати т.P[B,L,H] в пространствени
правоъгълни декартови координати т.P[X,Y,Z] (Приложение 1);
 Пространствени правоъгълни декартови координати т.P[X,Y,Z] в
геодезически географски координати т.P[B,L,H] (Приложение 2);
 Геодезически географски координати т.P[B,L] в гаусови координати
т.P[xg , yg ] (Приложение 3);
 Гаусови координати т.P[xg , yg ] в геодезически географски
координати т.P[B,L] (Приложение 4);

43
  Геодезически географски координати т.P[B,L] в конични конформни
ламбертови координати с един стандартен паралел т.P[xс , yс ]
(Приложение 5);
 Конични конформни ламбертови координати с един стандартен
паралел т.P[xс , yс ] в геодезически географски координати т.P[B,L]
(Приложение 6);
Написани са програмни кодове позволяващи следните видове координатни
трансформации:
 Хелмертова (седем-параметрична) пространствена
трансформация (Приложение 7);
 Полиномиална трансформация с възможност за избор на степента
на развитие на полиномите (от 1-ва до 3-та) (Приложение 8);
 Полиномиална трансформация с условие за конформност (условие
на Коши-Риман) с възможност за избор на степента на полиномите (от 1-
ва
до 6-та включително) (Приложение 9);

6.2.1 Изчисляване на параметрите на трансформация между две

пространствени правоъгълни декартови координатни системи чрез
Хелмертова (седем-параметрична) трансформация

Разработения софтуер позволява извеждането на седемте параметъра за

трансформирането на координати на точки от една пространствена
правоъгълна декартова координатна система в друга. При използването на
програмата се изчисляват следните стойности:

 транслация по оста X- TX ;
 транслация по оста Y- TY ;
 транслация по оста Z- TZ ;
 линеен мащаб m;
 ротация по оста X- RX ;
 ротация по оста Y- RY;
 ротация по оста Z- RZ ;

За решаването на задачата се прилага параметрично изравнение по

метода на най-малките квадрати. Неизвестни са търсените параметри на
трансформация. Матрично уравненията на измерванията за една точка може
да се представят в следния вид:
 X 2   X 0   X1 
 Y    Y   R3  R 2  R1   Y  .m
 2  0  3  2   1 1  (6.1)
 Z 2   Z 0   Z1 
1 0 0  cos 2 0  sin 2   cos 3 sin 3 0
R  0 cos 1 sin 1  ;R   0
1   2
1 0  ;R    sin 3 cos 3 0  (6.2)
 3

0  sin 1 cos 1   sin 2 0 cos 2   0 0 1 

44
 Поради малките стойности на ъглите на завъртане около осите α1, α2 и α3
се приема:
cos 1  cos 2  cos 3  1;
sin 1  1;sin 2  2 ;sin 3  3 ; (6.3)
12  13  23  0;
При въвеждането на тези условия ротационната матрица R придобива
следния вид:
 1 3 2 
2 1 
R  R .R .R   3
3
1 1  (6.4)
 2 1 1 
Уравненията на измерванията за 1 точка са записват:

X 2  X 0  X 1m  3Y1  2 Z1
Y2  Y0  3 X 1  Y1m  1Z1 (6.5)
X 2  Z 0  2 X 1  1Y1  Z1m
При идентични точки:
__ __
X  X ' c0  Ap
A  конфигурационна матрица
р  вектор на параметрите
c0  приблизителен вектор на преместване (6.6)
_
р   X 0 , Y0 , Z 0 , m, 1 , 2 , 3 
при 1 идентична точка :
1 0 0 X 1' 0  Z1' Y1' 
 
A  0 1 0 Y1' Z1' 0  X 1' 
0 0 1 Z1' Y '
X 1' 0 
 1

а.) Трансформация между X2005 Y2005 Z2005 (Hел=0)  X50 Y50 Z50(Hел=0) (фиг.6.3)
Z Z

P P
b84 b K

O a 84
Y O a k
Y

X X

фиг.6.3
(1)
XYZ XYZ

45
  Извеждане на трансформационните параметри между
пространствени правоъгълни декартови координати ( X Y Z ) за
цялата територия на България

фиг.6.4

С разработения софтуер са изведени параметрите на трансформация (1)

показана на фиг.6.2. Намерени са коефициентите на трансформация между
пространствени правоъгълни декартови координати определени в
координатна система БГС 2005 и пространствени правоъгълни декартови
координати определени в координатна система 1950 г., като използваните
идентични точки са върху повърхността на съответния референтен елипсоид
(Hел=0). При параметричното изравнение са използвани 246 идентични точки
от триангулачната мрежа на България, където разположението им върху
територията на страната е показано на фиг.6.4. Получени са следните
разултати:
 X 2005Y2005 Z2005  X 50Y50 Z50

X 50  X 0  X 2005 m  3Y2005  2 Z 2005

Y50  Y0  3 X 2005  Y2005 m  1Z 2005 (6.7)
X 50  Z 0  2 X 2005  1Y2005  Z 2005 m
където

X 0  88.983 [m]; Y0  42.201 [m]; Z0  94.690 [m];

m  0.999995690811 ;
1  0.000000099872;2  0.000006779410;3  0.000022081089;
Коефициентите на трансформация са получени със средна квадратна
грешка m=0.280 [m]. Подробно резултатите са показани в Приложение 10.

 X 50Y50 Z50  X 2005Y2005 Z2005

X 2005  X 0  X 50 m  3Y50  2 Z50
Y2005  Y0  3 X 50  Y1m  1Z50 (6.8)
X 2005  Z 0  2 X 50  1Y50  Z50 m

46
 където
X 0  88.986 [m]; Y0  42.201 [m]; Z0  94.688 [m];
m  1.000004308759 ;
1  0.000000099722 ;2  0.000006779627;3  0.000022081230;

Коефициентите на трансформация са получени със средна квадратна

грешка m=0.280 [m]. Подробно получените резултатите при извеждането на
трансформационните параметри са показани в Приложение 11.

 Извеждане на трансформационните параметри между

пространствени правоъгълни декартови координати ( X Y Z ) по
зоните използвани в Координатна система 1970г.

Направените изследвания в дипломната работа показват, че при

търсенето на трансформационни параметри между пространствените
правоъгълни декартови координатни системи за всяка една от зоните
дефинирани в Координатна система 1970г, получените резултати са в пъти
(от 3 до 5 пъти) по-добри от тези получени за цялата територия на България.
Това се дължи на нехемогенността на държавната триангулачната мрежа,
която не е изравнявнена съвместно,а на отделни групи. Поради този факт ще
бъдат предложени трансформационните параметри изведени са всяка една
зона. За всяка една от зоните важат следните формули за координатна
трансформация:

X i  X 0  Xm  3Y  2 Z
Y i  Y0  3 X  Y1m  1Z (6.9)
X  Z 0  2 X  1Y  Zm
i

където търсените параметри са изведени за всяка зона.

- Параметри на трансформация между пространствени

правоъгълни декартови координати X Y Z за 9 зона (фиг.6.5).

фиг.6.5

47
 За извежаденто на трансформационните параметри са използвани 45
идентични точки на територията на югозападна България (фиг.6.5).
Резултатите са постигнати със средна квадратна грешка m=0.052 [m].

 X 2005
9 9
Y2005 9
Z2005  X 50
9
Y509 Z50
9
(Приложение 12)

X 0  112.426 [m]; Y0  49.756 [m]; Z0  114.355 [m];

m  0.999990767043 ;
1  0.000000397517 ;2  0.000006895281;3  0.000023055809;

 X 50
9
Y509 Z50
9
 X 2005
9 9
Y2005 9
Z2005 (Приложение 13)

X 0  112.431 [m]; Y0  49.756 [m]; Z0  114.353 [m];

m  1.000009232624 ;
1  0.000000397734 ;2  0.000006895612;3  0.000023056203;

- Параметри на трансформация между пространствени

правоъгълни декартови координати X Y Z за 7 зона.

фиг.6.6

За извеждането на трансформационните параметри са използвани 92

идентични точки на територията на североизточна България (фиг.6.6).
Резултатите са постигнати със средна квадратна грешка m=0.083 [m].

 X 2005
7 7
Y2005 7
Z2005  X 507 Y507 Z507 (Приложение 14)

X 0  66.189 [m]; Y0  33.615 [m]; Z0  73.615 [m];

m  1.000000728511 ;
1  0.000000549992 ;2  0.000006808148;3  0.000021142574;

 X 507 Y507 Z507  X 2005

7 7
Y2005 7
Z2005 (Приложение 15)

48
 X 0  66.191 [m]; Y0  33.616 [m]; Z0  73.613 [m];
m  0.999999271064 ;
1  0.000000549827 ;2  0.000006808320;3  0.000021142511;

- Параметри на трансформация между пространствени

правоъгълни декартови координати X Y Z за 5 зона.

фиг.6.7

За извеждането на трансформационните параметри са използвани 74

идентични точки на територията на югоизточна България (фиг.6.7).
Резултатите са постигнати със средна квадратна грешка m=0.098 [m].

 X 2005
5 5
Y2005 5
Z2005  X 50
5
Y505 Z50
5
(Приложение 16)

X 0  87.892 [m]; Y0  44.050 [m]; Z0  92.374 [m];

m  0.999995951051;
1  0.000002387061 ;2  0.000008184448;3  0.000019161691;

 X 50
5
Y505 Z50
5
 X 2005
5 5
Y2005 5
Z2005 (Приложение 17)

X 0  87.895 [m]; Y0  44.050 [m]; Z0  92.372 [m];

m  1.000004048608 ;
1  0.000002386936 ;2  0.000008184696;3  0.000019161772;

- Параметри на трансформация между пространствени

правоъгълни декартови координати X Y Z за 3 зона.

49
 фиг.6.8
За извеждането на трансформационните параметри са използвани 35
идентични точки на територията на северозападна България (фиг.6.8).
Резултатите са постигнати със средна квадратна грешка m=0.063 [m].

 X 2005
3 3
Y2005 3
Z2005  X 50
3
Y503 Z50
3
(Приложение 18)

X 0  99.374 [m]; Y0  43.951 [m]; Z0  106.199 [m];

m  0.999993285562 ;
1  0.000002768776 ;2  0.000005194215;3  0.000025688203;

 X 50
3
Y503 Z50
3
 X 2005
3 3
Y2005 3
Z2005 (Приложение 19)

X 0  99.378 [m]; Y0  43.951 [m]; Z0  106.195 [m];

m  1.000006713939 ;
1  0.000002769101;2  0.000005194477;3  0.000025688555;

б.) Трансформация между XК2005 YК2005 ZК2005 (Hел=0,аК,еК)  X50 Y50 Z50 (Hел=0)
Z Z

P P
b K b K

O a k
Y O a k
Y

X X

фиг.6.9
(2)
XYZ XYZ
Изведени са коефициентите на трансформация (2) показана на фиг.6.2.
Получените резултати са дадени в Приложение 20 (БГС 2005Координатна
система 1950) за цялата територия на България. При определянето на
трансформационните параматри пространствените правоъгълни декартови
координати на идентичните точки в координатна система БГС 2005 са

50
получени от географските, като не са използвани геометричните параметри
определени в Световна геодезическа система 1984 (WGS 84), a геометричните
параметри (голяма полуос a и ексцентрицитет e ) с които се дефинира
елипсоида на Красовски (фиг.6.9).
От резултатите получени в т. а.) и т. б.) за пространствена
трансформация за цялата територия на България могат да се направят
следните изводи :
1. Коефициентите на трансформация получени в т. а.) чрез използването
на геометричните параметри с които е дефинирана координатната система
са получени с по-голяма точност от коефициентите получени в т. б.).
2. Въпреки некоректността на изчисленията използвани в б.), получените
резултати са получени с точност доближаваща се до точността в т. а.).
3. За страна като България с територия несъизмеримо малка спрямо
реалната Земя, избора на геометрични параметри (геометрия на
референтния елипсоид - голяма полуос a и ексцентрицитет e ), с които да се
изчисляват координатите на точките чрез аналитични връзки, се оказва с
пренебрежимо малко влияние върху точността на резултатите.
Направените изводи важат и за геодезическите географски координати и
проекционните координати, поради аналитичните връзки между тях и
пространствените правоъгълни декартови кординати. При извеждането на
параметрите между координатните системи ще бъдат използвани
координати в БГС 2005 получени със геометричните параметри на
референтния елипсоид WGS 84.

6.2.2. Изчисляване на параметрите на трансформация между две

геодезически проекции

 чрез полиномиална трансформация

Разработен е софтуер, с който се извеждат параметрите на

трансформация със степенни редове. Създадения софтуер позволява избор на
степента на полиномите, с които да се извърши параметрично изравнение по
метода на най-малките квадрати. Позволява се избор от първа до трета
степен включително. При избор на полином от първа степен минимални брой
идентични точки е 3. Ако се избере полином от втора степен, необходимия
брой идентични точки е 6, а при трета степен – девет точки. При избор на
първа степен се извеждат параметри получени за афинна трансформация.
Преди да започне образуването на уравненията на измерванията,
координатите на точките се редуцират със координатите на центъра на
тежестта на територията за която се извършва трансформацията. При
съставянето на алгоритъма изравнението по оста x и оста y става
независимо едно от друго. Използва се една и съща нормална система за
изчисляване на коефициентите, като разликата се появява само в свободните
членове.

51
 m 1
x2   am 1 x1mi y1i  a0 ;
i 0
m 1
(6.10)
y2   b x m i i
m 1 1 y  b0 ;
1
i 0
Представени уравненията чрез полином от 3-та степен имат вида:

x2  a30 x13  a21 x12 y1  a12 x1 y12  a03 y13  a20 x12  a11x1 y1  a02 y12  a10 x1  a01 y1  a0 ;
(6.11)
y2  b30 x13  b21 x12 y1  b12 x1 y12  b03 y13  b20 x12  b11 x1 y1  b02 y12  b10 x1  b01 y1  b0 ;

Координатите на x1 и y1 са заменени със Δx и Δy, които се получени по

следния начин:
x  x1  x0 ;
(6.12)
y  y1  y0 ;
където
1 n
x0   x1i ;
n i 1
(6.13)
1 n i
y0   y1 ;
n i 1
Фунцкията на който е базиран разработения софтуер е дадена в
Приложение 8.

 чрез полиномиална трансформация с условие за конформност

(Условие на Коши-Риман)

Разработеният софтуер позволява пресмятането на

трансформационните параметри между две проекционни координатни
системи, като е въведено условието изображението да бъде конформно.
Програмата позволява да се избира степента на развитие на полиномите.
Възможно е да се търсят трансформационните параметри със степени на
полинома от първа до шеста включително. При избор на първа степен на
полинома се получават резултати за Хелмертова трансформация в
равнината. Самият алгоритъм представлява параметрично изравнение по
метода на най-малките квадрати. При повишаването на степента на полинома
с единица, броя на търсените коефициенти се увеличава с два. При самото
изравнение за разлика от полиномната трансформация, тук се получава една
обща система нормални уравнения. Функцията е дадена в Приложение 9. При
разработването са използвани следните формули :

W  K , (6.14)
където
x
W   ; (6.15)
  y 

52
 k k11 k12 k21 k22 k31 k32 k41 k42 k51 k52 k61 k62 
K   01 (6.16)
 k02 k12 k11 k22 k21 k32 k31 k42 k41 k52 k51 k62 k61 

 1 
 x 
 
 y 
 
 x  y
2 2

 2xy 
 
 x 3  3xy 2 
  3x y  y
2 3  (6.17)
 
 x 4  6x 2 y 2  y 4 
 4x y  4xy
3 3 
 
 x5  10x3y 2  5xy 4 
 
 y  5x y  10x y
5 4 2 3

 x 6  15x 4 y 2  15x 2 y 4  y 6 
 
 6x y  20x y  6xy 
5 3 3 5

където коефициентите на матрицата Δ са разделени на s m :

[s ]
s i ; (6.19)
n
si  xi2  yi2 ; (6.20)
n е броя идентични точки;
xi  xi  x0 ; yi  yi  y0 ; (6.21)
1 n i 1 n i
 1 0 n
n i 1
x ; y 
i 1
y1 ;x0  (6.22)

m е степента на която се повдига s , като тя зависи от степента на

коефициентите на параметрите;
Пример:
1 се дели на s0 ;
x се дели на s1 ;
................................
x 2  y 2 се дели на s 2 ;
.............................................
y 5  5x 4 y  10x 2 y 3 се дели на s5 ;
и т.н.

53
 Използването на помощния параметър s , е необходимо за да се избегнат
изчислителни операции с числа които са от много различен порядък. В случая
коефициентите се нормират, като съответно са разделени на подходяща
степен на s .

 Сравняване на резултатите получени при полиномиална

трансформация и полиномиална трансформация с условие за
конформност (Условие на Коши-Риман). Избор на вида и степента на
трансформацията за намиране на трансформационните параметри
между проекционните координати в БГС 2005 и Координатна
система 1970г.

При направения сравнителен анализ, броят на трансформационните

параметри е еднакъв и при двата метода на трансформация. При
полиномилната трансформация е извършена при 2 -ра степен на полиномите,
където броя на трансформационните параметри е 12. Същия брой 12, на
параметрите на трансформация при полиномиална трансформация с условие
за конформност се получават, когато степента на полиномите е 5-та.
За извършването на анализа са намерени трансформационните
параметри по двата метода с използването на едни и същи иденетични точки
в двете координатни системи. Търсени са параметрите на трансформация от
UTM координати с основен меридиан 24° в проекционните координати за 9 зона
в Координатна система 1970г.. Използвани са 45 идентични точки в
югозападната част на България. Резултатите получени в Приложение 21 и
Приложение 22 показват, че избора на полиномиална трансформация с условие
за конформност е по-удачен при трансформация между геодезически
проекционни координатни системи.
Геодезическите проекции са проекции запазващи ъглите и въвеждането на
условието на конформност при полиномиална трансформация води до по-добри
и по-коректни резултати при осъществяването на връзките между две
координатни системи. И световната практика показва с избора си
необходимостта от въвеждането на условието на Коши-Риман - в Холандия
полином от четвърта степен и Белгия полином от трета степен, при
определянето на коефициентите на трансформация между Europeаn Datum
1950 и UTM. При изчисляване на трансформационните връзки между
проекционните координатни системи за територията на България,
избирането на степен по-голяма от 4-та не води до рязка промяна в
резултатите.
Степента на развитие на полиномите зависи и от това дали
проекционните повърхнини са от един тип или са различни, където за търсене
на трансформационни параметри на координатни системи получени при
проекционни повърхнини от един тип (конус-конус и др.), е необходима по-ниска
степен на полиномите от координатни системи получени при проекционни
повърхнини от различен тип (конус-цилиндър и др.) . Този извод е направен на
базата на направените изследвания. За целта са изчислени параметрите на
трансформация за 45 идентични точки попадащи в зона 9 с полиномилна
трансформация с условие за конформност между UTM координати за БГС 2005

54
и коничните координати в Координатна система 1970г ( 2-ра степен -
Приложение 23 и 5-та степен - Приложение 24), както и между ламбертови
конични координати за БГС 2005 и коничните координати в Координатна
система 1970г.(2-ра степен - Приложение 25). Като заключение се
потвърждава извода направен за влиянието на вида на проекционните
повърхнини върху степента на полиномите.
В случая при търсенето на трансформационните параметри между
проекционите координатни системи в БГС 2005 и Координатна система 1970г.
ще бъде използван полиномиална трансформация с условие за консформност
от 6-та. Избора на висока степен е възможен благодарение на възможността
за използване на съвременните технологии, при които броя на изчислителните
операции не е от голямо значение.

6.2.2.1. Изчисляване на параметрите на трансформация между

криволинейните координатни системи ( B ; L ) на БГС 2005 и
Координатна система 1950г. чрез трансформационни формули за
проекционни координатни системи

(5)
BL BL
Z Z

P P
b 84 b K

B a Y B a Y
O 84
O k

L L
X X

фиг.6.10

Изведени са параметрите на трансформация със същите 246 идентични

точки (фиг.6.11) използвани и при търсенето на трансформационни параметри
между пространствените правоъгълните декартови координати.

фиг.6.11

Извършена е трансформация между криволинейните координати за

преминаване от БГС 2005 в Координатна система 1950г. с полиномиална

55
трансформация с условие за конформност от 6-та степен. Получените
резултати са показани в Приложение 26. Резултати показват, че за малки
територии с каквато се характеризира и нашата страна, може да се търсят
параметрите на трансформация между криволинейни координати с методи
използвани при проекционните координатни системи. Въпреки надеждните
резултати метода е некоректен и се препоръчва да се използват пареметри
на трансформация получени със трансформационни формули изведени за
криволинейна координатна система. При извеждането на
трансформационните параметри на криволинейните координати, средните
квадратни грешки ще се разглеждат поотделно по двете оси, заради
различната размерност по дължина и ширина. По ширина средната квадратна
грешка е m  0.012" , пресметнато в дължинна мярка m  0.012"  36см ,където
1"  30m . По дължина получената средна квадратна грешка е m  0.006" . За
територията на България, при условие за средна стойност на дължина по
паралела да се вземе 1  80км , то можем да изчислим 1"  22м и
m  0.006"  14см . Получените резултати са аналогични на тези получени при
трансформация между пространствени правоъгълни декартови координати.
За осъществяване на връзката B2005 L2005  B50 L50 са изведени следните формули
и параметри:
B L B 2  L 2 2Bi Li Bi 3  3Bi Li 2
B50  k1  k3 i  k4 i  k5 i 2 i  k6  k 7 
s s s s2 s3
3Bi 2 Li  Li 3 Bi 4  6Bi 2 Li 2  Li 4 4Bi 3Li  4Bi Li 4
k8  k 9  k 10 
s3 s4 s4
(6.23)
Bi 5  10Bi 3Li 2  5Bi Li 4 Li 5  5Bi 4 Li  10Bi 2 Li 3
 k11  k12 
s5 s5
B 6  15Bi 4 Li 2  15Bi 2 Li 4  Li 6 6 Bi 5 Li  20Bi 3Li 3  6Bi Li 5
 k13 i  k14  B500 ;
s6 s6

Bi L B 2  L 2 2Bi Li Bi 3  3Bi Li 2

L50  k1  k4  k3 i  k 6 i 2 i  k 5  k8 
s s s s2 s3
3Bi 2 Li  Li 3 Bi 4  6Bi 2 Li 2  Li 4 4Bi 3Li  4Bi Li 4
 k7  k 10  k 9 
s3 s4 s4
(6.24)
Bi 5  10Bi 3Li 2  5Bi Li 4 Li 5  5Bi 4 Li  10Bi 2 Li 3
 k12  k11 
s5 s5
B 6  15Bi 4 Li 2  15Bi 2 Li 4  Li 6 6 Bi 5 Li  20Bi 3Li 3  6Bi Li 5
 k14 i  k13  L050 ;
s6 s6
Bi  B2005  B2005
0
; Li  L2005  L02005 ; (6.25)

0
B2005  154504.46291 ["] ; L02005  92944.53673 ["] ;
B500  154505.70324 ["] ; L050  92949.63702 ["] ;
s  5416.86759 ["] ;

56
 k1  6.424298230897e-003;
k3  5.416782642875e+003;
k5  1.111476154747e-002;
k7  -6.643963584518e-004;
k9  1.079408205633e-003;
k11  -7.752744182690e-004;
k13  4.782700630335e-004;
k2  -9.402965631857e-003;
k4  2.678442600673e-002;
k6  -8.052442167544e-003;
k8  3.125871506970e-003;
k10  6.480213763176e-005;
k12  1.246149581316e-003;
k14  1.030943433270e-004;

6.2.2.2. Изчисляване на параметрите на трансформация между

проекционните координатни системи ( x ; y ) на БГС 2005 и
Координатна система 1970г.

При търсенето на връзките между двете референтни системи е

използвана полиномиална трансформация от 6-та степен. Търсени са
трансформационните параметри между Координатна система 1970г. и
следните видове проекционни координати на БГС 2005

 Гаусови координати за 3° ивици със мащаб по основния меридиан 1

( L  24 и L  27 );
 Ламбертови конични координати с един стандартен паралел със
следните дефиниционни параметри:

Зона B L X0 [m] Y0 [m]

K3 43° 32' 00" 26° 14' 00" 4500000 9500000
K5 42° 16' 00" 23° 25' 00" 4500000 9500000
K7 43° 32' 00" 26° 13' 00" 4500000 9500000
K9 42° 16' 00" 23° 25' 00" 4500000 9500000

Изхождайки от черите зони въведени в Координатна система 1970г.

трябва да бъдат търсени трансформационните връзки с БГС 2005 за всяка
една от зоните независимо една от друга.

 Изчисляване на параметрите на трансформация между

Координатна система 1970г. и БГС 2005 за 9 зона (югозападна
България)

При търсенето на трансформационните параметри са използвани 45

идентични (фиг.6.12).

57
 фиг.6.12

- Параметри на трансформация за пресмятане на проекционни

координати в 9 зона Координатна система 1970г от БГС 2005.

Формулите на трансформационните връзки имат вида:

x y x 2  y 2 2xi yi xi 3  3xi yi 2
9
x70  k1  k3 i  k4 i  k5 i 2 i  k6  k 7 
s s s s2 s3
3xi 2 yi  yi 3 xi 4  6xi 2 yi 2  yi 4 4xi 3yi  4xi yi 4
k8  k 9  k 10 
s3 s4 s4
(6.26)
xi 5  10xi 3yi 2  5xi yi 4 yi 5  5xi 4 yi  10xi 2 yi 3
 k11  k12 
s5 s5
x 6  15xi 4 yi 2  15xi 2 yi 4  yi 6 6 xi 5 yi  20xi 3yi 3  6xi yi 5
 k13 i  k 14  x70
0
;
s6 s6
x y x 2  y 2 2xi yi xi 3  3xi yi 2
9
y70  k1  k4 i  k3 i  k6 i 2 i  k5  k 8 
s s s s2 s3
3xi 2 yi  yi 3 xi 4  6xi 2 yi 2  yi 4 4xi 3yi  4xi yi 4
 k7  k 10  k 9 
s3 s4 s4
(6.27)
xi 5  10xi 3yi 2  5xi yi 4 yi 5  5xi 4 yi  10xi 2 yi 3
 k12  k11 
s5 s5
x 6  15xi 4 yi 2  15xi 2 yi 4  yi 6 6 xi 5 yi  20xi 3yi 3  6xi yi 5
 k14 i 6
 k13 6
 y70
0
;
s s
xi  x2005  x2005
0
; yi  y2005  y2005 0
; (6.28)

o Изчисляване на параметрите на трансформация за

преминаване от гаусови проекционни координати (основен
меридиан 24° и мащаб по основния меридиан 1) БГС 2005 в
Координатна система 1970г. 9 зона (Приложение 27)

0
x2005  4681659.696 [m] ; y2005
0
 488847.760 [m] ;
0
x70  4556209.938 [m] ; y70
0
 8543208.476 [m] ;

58
 s  73770.143 [m] ;
k1  -8.759122558206e-002; k2  -8.688688145230e-003;
k3  7.376779298245e+004; k4  -5.035630832217e+002;
k5  -1.462224173886e-001; k6  -7.934216560711e-001;
k7  1.702006808423e+000; k8  -1.561029132684e-002;
k9  -2.004560358513e-002; k10  -3.880341491040e-003;
k11  1.344610373641e-002; k12  3.908806759442e-003;
k13  -5.573272804042e-003; k14  3.957863615635e-003;

o Изчисляване на параметрите на трансформация за

преминаване от конични проекционни координати
(Ламбертова конична проекция с един стандартен паралел)
БГС 2005 в Координатна система 1970г 9 зона (Приложение
28)

0
x2005  4497510.482 [m] ; y2005
0
 9536987.965 [m] ;
0
x70  4556209.938 [m] ; y70
0
 8543208.476 [m] ;
s  73800.704 [m] ;
k1  -4.181288717402e-003; k2  1.366659430390e-002;
k3  7.376876888196e+004; k4  1.786347686217e+000;
k5  3.257194895387e-002; k6  -4.801293646164e-002;
k7  5.687807834881e-002; k8  -5.940703517760e-004;
k9  -2.413108865330e-002; k10  -4.452161667936e-003;
k11  1.324315397038e-002; k12  4.390632581018e-003;
k13  -5.707750456414e-003; k14  3.751123346508e-003;

- Параметри на трансформация за пресмятане на проекционни

координати в БГС 2005 от Координатна система 1970г 9 зона.

Формулите на трансформационните връзки имат вида:

x y x 2  y 2 2xi yi xi 3  3xi yi 2
x2005  k1  k3 i  k4 i  k5 i 2 i  k6  k 7 
s s s s2 s3
3xi 2 yi  yi 3 xi 4  6xi 2 yi 2  yi 4 4xi 3yi  4xi yi 4
k8  k9  k10 
s3 s4 s4
(6.29)
xi 5  10xi 3yi 2  5xi yi 4 yi 5  5xi 4 yi  10xi 2 yi 3
 k11  k12 
s5 s5
xi 6  15xi 4 yi 2  15xi 2 yi 4  yi 6 6 xi 5 yi  20xi 3yi 3  6xi yi 5
 k13  k14  x2005 ;
s6 s6

59
 xi y x 2  y 2 2xi yi xi 3  3xi yi 2
y2005  k1  k4  k3 i  k 6 i 2 i  k 5  k 8 
s s s s2 s3
3xi 2 yi  yi 3 xi 4  6xi 2 yi 2  yi 4 4xi 3yi  4xi yi 4
 k7  k 10  k 9 
s3 s4 s4
(6.30)
xi 5  10xi 3yi 2  5xi yi 4 yi 5  5xi 4 yi  10xi 2 yi 3
 k12  k11 
s5 s5
x 6  15xi 4 yi 2  15xi 2 yi 4  yi 6 6 xi 5 yi  20xi 3yi 3  6xi yi 5
 k14 i 6
 k13 6
 y2005
0
;
s s
xi  x970  x700
; yi  y70 9
 y70
0
; (6.31)

o Изчисляване на параметрите на трансформация за

преминаване от 9 зона Координатна система 1970г в
гаусови проекционни координати (с основен меридиан 24° и
мащаб по основния меридиан 1) БГС 2005 (Приложение 29)

0
x70  4556209.938 [m] ; y70
0
 8543208.476 [m] ;
0
x2005  4681659.696 [m] ; y2005
0
 488847.760 [m] ;
s  73768.724 [m] ;
k1  8.753524915372e-002; k2  8.753524915372e-002 ;
k3  7.376763599052e+004; k4  5.035620092457e+002;
k5  1.299448082841e-001; k6  7.962370913686e-001;
k7  -1.701783639525e+000; k8  -3.085067781327e-002;
k9  1.988483713068e-002; k10  4.472257110465e-003;
k11  -1.316131235579e-002; k12  -4.451128145984e-003;
k13  5.752003594237e-003; k14  -3.686173712942e-003;

o Изчисляване на параметрите на трансформация за

преминаване от 9 зона Координатна система 1970г в
конична проекционни координати (Ламбертова конична
проекция с един стандартен паралел) БГС 2005 (Приложение
30)

0
x70  4556209.938 [m] ; y70
0
 8543208.476 [m] ;
0
x2005  4497510.482 [m] ; y2005
0
 9536987.965 [m] ;
s  73768.724 [m] ;
k1  4.182911318160e-003; k2  -1.367252602976e-002;
k3  7.380065849068e+004; k4  -1.787120046897e+000;
k5  -3.258196979198e-002; k6  4.803614728429e-002;

60
 k7  -5.690314533778e-002; k8  5.998983684186e-004;
k9  2.414224773650e-002; k10  4.450923141320e-003;
k11  -1.324967822843e-002; k12  -4.390497650384e-003;
k13  5.709496149740e-003; k14  -3.753710917048e-003;

 Изчисляване на параметрите на трансформация между

Координатна система 1970г. и БГС 2005 за 7 зона (североизточна
България)

При търсенето на трансформационните параметри са използвани 92

идентични точки (фиг.6.13).

фиг.6.13

- Параметри на трансформация за пресмятане на проекционни

координати в 7 зона Координатна система 1970г от БГС 2005.

Формулите на трансформационните връзки имат вида:

x y x 2  y 2 2xi yi xi 3  3xi yi 2
7
x70  k1  k3 i  k4 i  k5 i 2 i  k6  k 7 
s s s s2 s3
3xi 2 yi  yi 3 xi 4  6xi 2 yi 2  yi 4 4xi 3yi  4xi yi 4
k8  k9  k10 
s3 s4 s4
(6.32)
xi 5  10xi 3yi 2  5xi yi 4 yi 5  5xi 4 yi  10xi 2 yi 3
 k11  k12 
s5 s5
xi 6  15xi 4 yi 2  15xi 2 yi 4  yi 6 6 xi 5 yi  20xi 3yi 3  6xi yi 5
 k13 6
 k14 6
 x70
0
;
s s

61
 xi y x 2  y 2 2xi yi xi 3  3xi yi 2
7
y70  k1  k4  k3 i  k 6 i 2 i  k 5  k 8 
s s s s2 s3
3xi 2 yi  yi 3 xi 4  6xi 2 yi 2  yi 4 4xi 3yi  4xi yi 4
 k7  k 10  k 9 
s3 s4 s4
(6.33)
xi 5  10xi 3yi 2  5xi yi 4 yi 5  5xi 4 yi  10xi 2 yi 3
 k12  k11 
s5 s5
x 6  15xi 4 yi 2  15xi 2 yi 4  yi 6 6 xi 5 yi  20xi 3yi 3  6xi yi 5
 k14 i 6
 k13 6
 y70
0
;
s s
xi  x2005  x2005
0
; yi  y2005  y2005 0
; (6.34)

o Изчисляване на параметрите на трансформация за

преминаване от гаусови проекционни координати (основен
меридиан 27° и мащаб по основния меридиан 1) БГС 2005 в
Координатна система 1970г. 7 зона (Приложение 31)

0
x2005  4822568.358 [m] ; y2005
0
 489132.138 [m] ;
0
x70  4721398.411 [m] ; y70
0
 9554960.001 [m] ;
s  70735.761 [m] ;
k1  -5.783663068782e-001; k2  -3.815093490037e-001;
k3  7.073274621495e+004; k4  -6.545174776811e+002;
k5  -1.034101216604e-001; k6  -7.759573097824e-001;
k7  1.459678860166e+000; k8  -2.251593845726e-002;
k9  -3.006037293851e-003; k10  -8.028816860003e-003;
k11  1.003614080829e-003; k12  -2.631308953813e-003;
k13  -3.605963486681e-004; k14  -1.725445870738e-003;

o Изчисляване на параметрите на трансформация за

преминаване от конични проекционни координати
(Ламбертова конична проекция с един стандартен паралел)
БГС 2005 в Координатна система 1970г 7 зона (Приложение
32)

0
x2005  4500792.464 [m] ; y2005
0
 9552444.955 [m] ;
0
x70  4721398.411 [m] ; y70
0
 9554960.001 [m] ;
s  70734.146 [m] ;
k1  -1.172698994313e-001; k2  -3.537574220788e-002;
k3  7.073426063377e+004; k4  1.158703815336e+001;
k5  -1.313391531061e-001; k6  -1.095001279693e-001;

62
 k7  9.339662397965e-003; k8  -6.522759246198e-003;
k9  -6.414131833498e-003; k10  -8.176000743350e-003;
k11  1.073481820223e-003; k12  -2.565952510482e-003;
k13  -2.549226046191e-004; k14  -1.739285051836e-003;

- Параметри на трансформация за пресмятане на проекционни

координати в БГС 2005 от Координатна система 1970г 7 зона.

Формулите на трансформационните връзки имат вида:

x y x 2  y 2 2xi yi xi 3  3xi yi 2
x2005  k1  k3 i  k4 i  k5 i 2 i  k6  k 7 
s s s s2 s3
3xi 2 yi  yi 3 xi 4  6xi 2 yi 2  yi 4 4xi 3yi  4xi yi 4
k8  k9  k10 
s3 s4 s4
(6.35)
xi 5  10xi 3yi 2  5xi yi 4 yi 5  5xi 4 yi  10xi 2 yi 3
 k11  k12 
s5 s5
xi 6  15xi 4 yi 2  15xi 2 yi 4  yi 6 6 xi 5 yi  20xi 3yi 3  6xi yi 5
 k13  k14  x2005 ;
s6 s6
xi yi xi 2  yi 2 2xi yi xi 3  3xi yi 2
y2005  k1  k4  k3  k6  k5  k8 
s s s2 s2 s3
3xi 2 yi  yi 3 xi 4  6xi 2 yi 2  yi 4 4xi 3yi  4xi yi 4
 k7  k 10  k 9 
s3 s4 s4
(6.36)
xi 5  10xi 3yi 2  5xi yi 4 yi 5  5xi 4 yi  10xi 2 yi 3
 k12  k11 
s5 s5
x 6  15xi 4 yi 2  15xi 2 yi 4  yi 6 6 xi 5 yi  20xi 3yi 3  6xi yi 5
 k14 i  k13  y2005
0
;
s6 s6
xi  x707  x700
; yi  y70 7
 y70 0
; (6.37)

o Изчисляване на параметрите на трансформация за

преминаване от 7 зона Координатна система 1970г в
гаусови проекционни координати (с основен меридиан 27° и
мащаб по основния меридиан 1) БГС 2005 (Приложение 33)

0
x70  4721398.411 [m] ; y70
0
 9554960.001 [m] ;
0
x2005  4822568.358 [m] ; y2005
0
 489132.138 [m] ;
s  70734.251 [m] ;
k1  5.748121803175e-001; k2  3.868437262621e-001;
k3  7.073120916189e+004; k4  6.545032664265e+002;
k5  8.179642464538e-002; k6  7.784704764549e-001;

63
 k7  -1.459433462127e+000; k8  -3.150533009140e-002;
k9  2.627609823953e-003; k10  8.079231912257e-003;
k11  -1.057906199065e-003; k12  2.576504823542e-003;
k13  2.490991220691e-004; k14  1.745199940378e-003;

o Изчисляване на параметрите на трансформация за

преминаване от 7 зона Координатна система 1970г в
конична проекционни координати (Ламбертова конична
проекция с един стандартен паралел) БГС 2005 (Приложение
34)

0
x70  4721398.411 [m] ; y70
0
 9554960.001 [m] ;
0
x2005  4500792.464 [m] ; y2005
0
 9552444.955 [m] ;
s  70734.251 [m] ;
k1  1.172753848920e-001; k2  3.535656688173e-002;
k3  7.073413379290e+004; k4  -1.158701695199e+001;
k5  1.313925690563e-001; k6  1.094353626270e-001;
k7  -9.335187120963e-003; k8  6.529601573099e-003;
k9  6.420695180474e-003; k10  8.170611388330e-003;
k11  -1.070934282285e-003; k12  2.567015440037e-003;
k13  2.569063194669e-004; k14  1.738968523394e-003;

 Изчисляване на параметрите на трансформация между

Координатна система 1970г. и БГС 2005 за 5 зона (югоизточна
България)

При търсенето на трансформационните параметри са използвани 74

идентични точки (фиг.6.14).

фиг.6.14

- Параметри на трансформация за пресмятане на проекционни

координати в 5 зона Координатна система 1970г от БГС 2005.

64
Формулите на трансформационните връзки имат вида:
x y x 2  y 2 2xi yi xi 3  3xi yi 2
5
x70  k1  k3 i  k4 i  k5 i 2 i  k6  k 7 
s s s s2 s3
3xi 2 yi  yi 3 xi 4  6xi 2 yi 2  yi 4 4xi 3yi  4xi yi 4
k8  k 9  k 10 
s3 s4 s4
(6.38)
xi 5  10xi 3yi 2  5xi yi 4 yi 5  5xi 4 yi  10xi 2 yi 3
 k11  k12 
s5 s5
x 6  15xi 4 yi 2  15xi 2 yi 4  yi 6 6 xi 5 yi  20xi 3yi 3  6xi yi 5
 k13 i 6
 k 14 6
 x70
0
;
s s
x y x 2  y 2 2xi yi xi 3  3xi yi 2
5
y70  k1  k4 i  k3 i  k6 i 2 i  k5  k 8 
s s s s2 s3
3xi 2 yi  yi 3 xi 4  6xi 2 yi 2  yi 4 4xi 3yi  4xi yi 4
 k7  k 10  k 9 
s3 s4 s4
(6.39)
xi 5  10xi 3yi 2  5xi yi 4 yi 5  5xi 4 yi  10xi 2 yi 3
 k12  k11 
s5 s5
x 6  15xi 4 yi 2  15xi 2 yi 4  yi 6 6 xi 5 yi  20xi 3yi 3  6xi yi 5
 k14 i 6
 k13 6
 y70
0
;
s s
xi  x2005  x2005
0
; yi  y2005  y2005 0
; (6.40)

o Изчисляване на параметрите на трансформация за

преминаване от гаусови проекционни координати (основен
меридиан 27° и мащаб по основния меридиан 1) БГС 2005 в
Координатна система 1970г. 5 зона (Приложение 35)

0
x2005  4685736.597 [m] ; y2005
0
 459930.162 [m] ;
0
x70  4619789.056 [m] ; y70
0
 9507349.831 [m] ;
s  71082.970 [m] ;
k1  -1.524897628241e+000; k2  -3.350492998158e-002;
k3  7.107980276747e+004; k4  -5.103576816211e+002;
k5  -1.143910831871e+000; k6  -2.627731316383e+000;
k7  1.483703626583e+000; k8  2.309235097467e-002;
k9  -3.768971776044e-003; k10  -2.475442262951e-002;
k11  -7.024612702721e-003; k12  6.982590715051e-003;
k13  4.350357792841e-003; k14  -8.477132155481e-003;

o Изчисляване на параметрите на трансформация за

преминаване от конични проекционни координати
(Ламбертова конична проекция с един стандартен паралел)
БГС 2005 в Координатна система 1970г 5 зона (Приложение
36)

65
 0
x2005  4509008.268 [m] ; y2005
0
 9755330.035 [m] ;
0
x70  4619789.056 [m] ; y70
0
 9507349.831 [m] ;
s  71080.619 [m] ;
k1  -6.808157159892e-001; k2  5.661613568961e-001;
k3  7.103741547287e+004; k4  2.479385688602e+003;
k5  -1.381212134053e+000; k6  -2.512702011060e-001;
k7  5.301912450738e-003; k8  4.281213677809e-002;
k9  -3.235295075540e-003; k10  -2.540752125157e-002;
k11  -8.369478654866e-003; k12  5.360390495228e-003;
k13  6.313117886596e-003; k14  -7.110327498700e-003;

- Параметри на трансформация за пресмятане на проекционни

координати в БГС 2005 от Координатна система 1970г 5 зона.

Формулите на трансформационните връзки имат вида:

x y x 2  y 2 2xi yi xi 3  3xi yi 2
x2005  k1  k3 i  k4 i  k5 i 2 i  k6  k 7 
s s s s2 s3
3xi 2 yi  yi 3 xi 4  6xi 2 yi 2  yi 4 4xi 3yi  4xi yi 4
k8  k9  k10 
s3 s4 s4
(6.41)
xi 5  10xi 3yi 2  5xi yi 4 yi 5  5xi 4 yi  10xi 2 yi 3
 k11  k12 
s5 s5
xi 6  15xi 4 yi 2  15xi 2 yi 4  yi 6 6 xi 5 yi  20xi 3yi 3  6xi yi 5
 k13  k14  x2005 ;
s6 s6
xi yi xi 2  yi 2 2xi yi xi 3  3xi yi 2
y2005  k1  k4  k3  k6  k5  k8 
s s s2 s2 s3
3xi 2 yi  yi 3 xi 4  6xi 2 yi 2  yi 4 4xi 3yi  4xi yi 4
 k7  k 10  k 9 
s3 s4 s4
(6.42)
xi 5  10xi 3yi 2  5xi yi 4 yi 5  5xi 4 yi  10xi 2 yi 3
 k12  k11 
s5 s5
x 6  15xi 4 yi 2  15xi 2 yi 4  yi 6 6 xi 5 yi  20xi 3yi 3  6xi yi 5
 k14 i  k13  y2005
0
;
s6 s6
xi  x570  x700
; yi  y70 5
 y70
0
; (6.43)

o Изчисляване на параметрите на трансформация за

преминаване от 5 зона Координатна система 1970г в
гаусови проекционни координати (с основен меридиан 27° и
мащаб по основния меридиан 1) БГС 2005 (Приложение 37)

66
 0
x70  4619789.056 [m] ; y70
0
 9507349.831 [m] ;
0
x2005  4685736.597 [m] ; y2005
0
 459930.162 [m] ;
s  71080.692 [m] ;
k1  1.524657401134e+000; k2  4.444189542285e-002;
k3  7.108019476032e+004; k4  5.103606136554e+002;
k5  1.087003543606e+000; k6  2.651728119408e+000;
k7  -1.482570667677e+000; k8  -6.553651630748e-002;
k9  2.804129102085e-003; k10  2.460703624691e-002;
k11  7.410463023333e-003; k12  -6.675680393125e-003;
k13  -4.761478738027e-003; k14  8.254486046378e-003;

o Изчисляване на параметрите на трансформация за

преминаване от 5 зона Координатна система 1970г в
конична проекционни координати (Ламбертова конична
проекция с един стандартен паралел) БГС 2005 (Приложение
38)
0
x70  4619789.056 [m] ; y70
0
 9507349.831 [m] ;
0
x2005  4509008.268 [m] ; y2005
0
 9755330.035 [m] ;
s  71080.692 [m] ;
k1  6.606541697467e-001; k2  -5.895667580413e-001;
k3  7.103738486374e+004; k4  -2.479384635848e+003;
k5  1.399912850114e+000; k6  1.055886153278e-001;
k7  -1.115390799624e-002; k8  -4.165247319626e-002;
k9  7.600748885810e-003; k10  2.445578318572e-002;
k11  7.073040076379e-003; k12  -6.983204353447e-003;
k13  -4.404593053169e-003; k14  8.425247800961e-003;

 Изчисляване на параметрите на трансформация между

Координатна система 1970г. и БГС 2005 за 3 зона (северозападна
България)

При търсенето на трансформационните параметри са използвани 35

идентични точки (фиг.6.15).

67
 фиг.6.15

- Параметри на трансформация за пресмятане на проекционни

координати в 3 зона Координатна система 1970г от БГС 2005.

Формулите на трансформационните връзки имат вида:

x y x 2  y 2 2xi yi xi 3  3xi yi 2
3
x70  k1  k3 i  k4 i  k5 i 2 i  k6  k 7 
s s s s2 s3
3xi 2 yi  yi 3 xi 4  6xi 2 yi 2  yi 4 4xi 3yi  4xi yi 4
k8  k 9  k 10 
s3 s4 s4
(6.44)
xi 5  10xi 3yi 2  5xi yi 4 yi 5  5xi 4 yi  10xi 2 yi 3
 k11  k12 
s5 s5
x 6  15xi 4 yi 2  15xi 2 yi 4  yi 6 6 xi 5 yi  20xi 3yi 3  6xi yi 5
 k13 i  k14  x70
0
;
s6 s6
x y x 2  y 2 2xi yi xi 3  3xi yi 2
3
y70  k1  k4 i  k3 i  k6 i 2 i  k5  k 8 
s s s s2 s3
3xi 2 yi  yi 3 xi 4  6xi 2 yi 2  yi 4 4xi 3yi  4xi yi 4
 k7  k 10  k 9 
s3 s4 s4
(6.45)
xi 5  10xi 3yi 2  5xi yi 4 yi 5  5xi 4 yi  10xi 2 yi 3
 k12  k11 
s5 s5
x 6  15xi 4 yi 2  15xi 2 yi 4  yi 6 6 xi 5 yi  20xi 3yi 3  6xi yi 5
 k14 i 6
 k13 6
 y700
;
s s
xi  x2005  x2005
0
; yi  y2005  y2005 0
; (6.46)

o Изчисляване на параметрите на трансформация за

преминаване от гаусови проекционни координати (основен
меридиан 24° и мащаб по основния меридиан 1) БГС 2005 в
Координатна система 1970г. 3 зона (Приложение 39)

0
x2005  4810840.477 [m] ; y2005
0
 508055.692 [m] ;
0
x70  4722247.144 [m] ; y70
0
 8569909.849 [m] ;
s  69851.328 [m] ;

68
 k1  4.206413350105e-001;
k3  6.984762300908e+004;
k5  -9.100909019053e-002;
k7  1.446417937018e+000;
k9  1.174692927790e-002;
k11  1.381643471839e-002;
k13  -3.434720506068e-003;
k2  2.880767782813e-002;
k4  -6.741774779598e+002;
k6  4.924999011444e-001;
k8  1.192847889443e-002;
k10  6.258739085844e-003;
k12  -8.356234811618e-003;
k14  -7.586728026655e-004;

o Изчисляване на параметрите на трансформация за

преминаване от конични проекционни координати
(Ламбертова конична проекция с един стандартен паралел)
БГС 2005 в Координатна система 1970г 3 зона (Приложение
40)

0
x2005  4491079.314 [m] ; y2005
0
 9327250.785 [m] ;
0
x70  4722247.144 [m] ; y70
0
 8569909.849 [m] ;
s  69850.132 [m] ;
k1  4.120186666257e-001; k2  3.355269488931e-001;
k3  6.980311294003e+004; k4  -2.548767219549e+003;
k5  5.712959894834e-001; k6  -2.736319616565e-002;
k7  5.383427729458e-002; k8  1.955918071505e-002;
k9  8.818359815883e-003; k10  5.217164821725e-003;
k11  1.255159202249e-002; k12  -1.018240638633e-002;
k13  -3.550424828625e-003; k14  -1.995282028966e-004;

- Параметри на трансформация за пресмятане на проекционни

координати в БГС 2005 от Координатна система 1970г 3 зона.

Формулите на трансформационните връзки имат вида:

x y x 2  y 2 2xi yi xi 3  3xi yi 2
x2005  k1  k3 i  k4 i  k5 i 2 i  k6  k 7 
s s s s2 s3
3xi 2 yi  yi 3 xi 4  6xi 2 yi 2  yi 4 4xi 3yi  4xi yi 4
k8  k9  k10 
s3 s4 s4
(6.47)
xi 5  10xi 3yi 2  5xi yi 4 yi 5  5xi 4 yi  10xi 2 yi 3
 k11  k12 
s5 s5
xi 6  15xi 4 yi 2  15xi 2 yi 4  yi 6 6 xi 5 yi  20xi 3yi 3  6xi yi 5
 k13  k14  x2005 ;
s6 s6

69
 xi y x 2  y 2 2xi yi xi 3  3xi yi 2
y2005  k1  k4  k3 i  k 6 i 2 i  k 5  k 8 
s s s s2 s3
3xi 2 yi  yi 3 xi 4  6xi 2 yi 2  yi 4 4xi 3yi  4xi yi 4
 k7  k 10  k 9 
s3 s4 s4
(6.48)
xi 5  10xi 3yi 2  5xi yi 4 yi 5  5xi 4 yi  10xi 2 yi 3
 k12  k11 
s5 s5
x 6  15xi 4 yi 2  15xi 2 yi 4  yi 6 6 xi 5 yi  20xi 3yi 3  6xi yi 5
 k14 i 6
 k13 6
 y2005
0
;
s s
xi  x370  x700
; yi  y70 3
 y70
0
; (6.49)

o Изчисляване на параметрите на трансформация за

преминаване от 5 зона Координатна система 1970г в
гаусови проекционни координати (с основен меридиан 24° и
мащаб по основния меридиан 1) БГС 2005 (Приложение 41)

0
x70  4722247.144 [m] ; y70
0
 8569909.849 [m] ;
0
x2005  4810840.477 [m] ; y2005
0
 508055.692 [m] ;
s  69849.662 [m] ;
k1  -4.203490909322e-001; k2  -3.286505379369e-002;
k3  6.984686018137e+004; k4  6.741701130626e+002;
k5  1.052475249403e-001; k6  -4.896432671112e-001;
k7  -1.444824827878e+000; k8  -6.776016905650e-002;
k9  -1.144393418877e-002; k10  -6.766603238924e-003;
k11  -1.419545918117e-002; k12  7.546238081909e-003;
k13  3.377973518207e-003; k14  9.907616865793e-004;

o Изчисляване на параметрите на трансформация за

преминаване от 3 зона Координатна система 1970г в
конична проекционни координати (Ламбертова конична
проекция с един стандартен паралел) БГС 2005 (Приложение
42)
0
x70  4722247.144 [m] ; y70
0
 8569909.849 [m] ;
0
x2005  4491079.314 [m] ; y2005
0
 9327250.785 [m] ;
s  69849.662 [m] ;
k1  -3.995045064298e-001; k2  -3.503407342152e-001;
k3  6.980364699786e+004; k4  2.548786725292e+003;
k5  -5.708709383779e-001; k6  -3.522778649302e-002;

70
 k7  -5.040867425036e-002; k8  -2.718163564271e-002;
k9  -7.724266712075e-003; k10  -6.729085178609e-003;
k11  -1.446407305030e-002; k12  7.213383036647e-003;
k13  3.385407755533e-003; k14  1.090542199802e-003;

 Изчисляване на трансформационните връзки между Координатна

система 1970г и UTM координати (34 и 35 зона) за БГС 2005.

В постановлението, с което се въвежда БГС 2005 за проекционни

координати са въведени UTM координати. България попада в 2 зони на 6° ивици,
съответно 34 (21°- основен меридиан) и 35 зона (27°- основен меридиан). По
зоните на които е разделена територията на България в Координатна
система 1970г. може да се търсят следните трансформационни връзки:
 7 зона в Координатна система 1970г със UTM 35 зона;
 5 зона в Координатна система 1970г със UTM 35 зона;
 9 зона в Координатна система 1970г със UTM 35 зона и 34 зона;
 3 зона в Координатна система 1970г със UTM 35 зона и 34 зона;

- Изчисляване параметрите на трансформация между UTM

координати в БГС 2005 и 9 зона Координатна система 1970г.

o Изчисляване на параметрите на трансформация за

преминаване от 9 зона Координатна система 1970г в UTM
координати 34 зона за БГС 2005 (Приложение 43)

0
x70  4562511.248 [m] ; y70
0
 8487020.927 [m] ;
0
x2005  4688456.988 [m] ; y2005
0
 679904.070 [m] ;
s  53008.422 [m] ;
k1  -1.217294259425e+000; k2  4.692946536263e+000;
k3  5.298737098053e+004; k4  -1.506874075512e+003;
k5  -5.377301665784e-001; k6  -6.139177540797e+000;
k7  -5.828712691161e-001; k8  6.384927987552e-002;
k9  -3.592954281941e-002; k10  -6.735801023283e-003;
k11  -7.287792682705e-003; k12  -1.692257730270e-002;
k13  8.926827385767e-003; k14  -1.030079291032e-004;

o Изчисляване на параметрите на трансформация за

преминаване от 9 зона Координатна система 1970г в UTM
координати 35 зона за БГС 2005 (Приложение 44)

0
x70  4549622.205 [m] ; y70
0
 8601950.004 [m] ;

71
 0
x2005  4675487.219 [m] ; y2005
0
 299869.763 [m] ;
s  42522.756 [m] ;
k1  -1.317475280140e+000; k2  -1.248557347901e+000;
k3  4.248946206732e+004; k4  1.786501609034e+003;
k5  -1.551210374636e-001; k6  4.442182187046e+000;
k7  -3.302055202360e-001; k8  1.685095258970e-002;
k9  -1.432851244060e-002; k10  -9.873917744660e-003;
k11  1.105585850765e-003; k12  -3.415064113295e-003;
k13  -2.153482377843e-003; k14  1.400756438706e-004;

o Изчисляване на параметрите на трансформация за

преминаване от UTM координати 34 зона БГС 2005 в
Координатна система 1970г. 9 зона (Приложение 45)

0
x2005  4688456.988 [m] ; y2005
0
 679904.070 [m] ;
0
x70  4562511.248 [m] ; y70
0
 8487020.927 [m] ;
s  53008.030 [m] ;
k1  1.350188833203e+000; k2  -4.656402572195e+000;
k3  5.298623791336e+004; k4  1.506842093659e+003;
k5  1.280632737442e-002; k6  6.162256364054e+000;
k7  5.848879654064e-001; k8  2.764550630182e-003;
k9  3.466706323992e-002; k10  1.210743146051e-002;
k11  4.327619924355e-003; k12  1.792945564023e-002;
k13  -8.791818117396e-003; k14  -1.650703489480e-003;

o Изчисляване на параметрите на трансформация за

преминаване от UTM координати 35 зона БГС 2005 в
Координатна система 1970г. 9 зона (Приложение 46)

0
x2005  4675487.219 [m] ; y2005
0
 299869.763 [m] ;
0
x70  4549622.205 [m] ; y70
0
 8601950.004 [m] ;
s  42526.396 [m] ;
k1  1.368617848367e+000; k2  1.192000250112e+000;
k3  4.248461261065e+004; k4  -1.786297999366e+003;
k5  -4.045438726897e-001; k6  -4.425834515510e+000;

72
 k7  3.217687403847e-001; k8  -7.171482994580e-002;
k9  1.602962707820e-002; k10  6.499334721563e-003;
k11  -2.110006342395e-004; k12  3.571257281733e-003;
k13  2.022736326203e-003; k14  -7.558326924826e-004;

- Изчисляване параметрите на трансформация между UTM

координати в БГС 2005 и 3 зона Координатна система 1970г.

o Изчисляване на параметрите на трансформация за

преминаване от 3 зона Координатна система 1970г в UTM
координати 34 зона за БГС 2005 (Приложение 47)

0
x70  4744784.758 [m] ; y70
0
 8498542.521 [m] ;
0
x2005  4834224.635 [m] ; y2005
0
 678910.495 [m] ;
s  39906.823 [m] ;
k1  1.925018285714e+000; k2  -1.070594531997e+000;
k3  3.989266259082e+004; k4  -1.055622534744e+003;
k5  -6.267411483587e-001; k6  -3.479120013532e+000;
k7  -2.512924596237e-001; k8  1.577411552241e-002;
k9  -1.499773301255e-002; k10  1.495872429768e-002;
k11  -2.715311717726e-003; k12  -4.551651456768e-003;
k13  3.005141691058e-003; k14  3.574285897215e-003;

o Изчисляване на параметрите на трансформация за

преминаване от 3 зона Координатна система 1970г в UTM
координати 35 зона за БГС 2005 (Приложение 48)

0
x70  4705343.933 [m] ; y70
0
 8623435.345 [m] ;
0
x2005  4793668.859 [m] ; y2005
0
 317953.284 [m] ;
s  34245.380 [m] ;
k1  -2.513856948826e-001; k2  -6.904500906722e-001;
k3  3.421014096585e+004; k4  1.560398456863e+003;
k5  4.642017516197e-002; k6  2.649055994466e+000;
k7  -1.649815006508e-001; k8  1.486460404690e-002;
k9  -7.927894762974e-003; k10  9.877227483148e-003;
k11  7.235041279036e-003; k12  -6.023297368108e-003;
k13  -2.948568403901e-003; k14  -7.684486566331e-003;

73
 o Изчисляване на параметрите на трансформация за
преминаване от UTM координати 34 зона БГС 2005 в
Координатна система 1970г. 3 зона (Приложение 49)

0
x2005  4834224.635 [m] ; y2005
0
 678910.495 [m] ;
0
x70  4744784.758 [m] ; y70
0
 8498542.521 [m] ;
s  39906.141 [m] ;
k1  -1.952669291980e+000; k2  1.019297572364e+000;
k3  3.989237232658e+004; k4  1.055614536981e+003;
k5  3.488916327472e-001; k6  3.517794785169e+000;
k7  2.509362612323e-001; k8  1.098622380538e-002;
k9  1.684517620262e-002; k10  -1.274558529808e-002;
k11  1.970376193726e-003; k12  4.925315151616e-003;
k13  -2.300021102291e-003; k14  -4.067018640810e-003;

o Изчисляване на параметрите на трансформация за

преминаване от UTM координати 35 зона БГС 2005 в
Координатна система 1970г. 3 зона (Приложение 50)

0
x2005  4793668.859 [m] ; y2005
0
 317953.284 [m] ;
0
x70  4705343.933 [m] ; y70
0
 8623435.345 [m] ;
s  34245.825 [m] ;
k1  2.825785505484e-001; k2  6.782661683717e-001;
k3  3.420992846156e+004; k4  -1.560388826573e+003;
k5  -4.070969067594e-001; k6  -2.617999325624e+000;
k7  1.645507363711e-001; k8  -1.517746037257e-002;
k9  -9.966821026474e-003; k10  -7.882204567443e-003;
k11  -5.334235411313e-003; k12  7.747280090475e-003;
k13  5.210114025024e-003; k14  6.369981181031e-003;

- Изчисляване параметрите на трансформация между UTM

координати в БГС 2005 и 7 зона Координатна система 1970г.

o Изчисляване на параметрите на трансформация за

преминаване от 7 зона Координатна система 1970г в UTM
координати 35 зона за БГС 2005 (Приложение 51)

0
x70  4721398.411 [m] ; y70
0
 9554960.001 [m] ;
0
x2005  4820639.330 [m] ; y2005
0
 489136.485 [m] ;
s  70734.251 [m] ;

74
 k1  5.745815719623e-001;
k3  7.070291668590e+004;
k5  8.174858582604e-002;
k7  -1.458820126075e+000;
k9  2.609896876409e-003;
k11  -1.045108120047e-003;
k13  2.425364428245e-004;
k2  3.866690252102e-001;
k4  6.542415633477e+002;
k6  7.781665202073e-001;
k8  -3.143313471243e-002;
k10  8.106432340432e-003;
k12  2.593655216085e-003;
k14  1.753133027570e-003;

o Изчисляване на параметрите на трансформация за

преминаване от UTM координати 35 зона БГС 2005 в
Координатна система 1970г. 7 зона (Приложение 52)

0
x2005  4820639.330 [m] ; y2005
0
 489136.485 [m] ;
0
x70  4721398.411 [m] ; y70
0
 9554960.001 [m] ;
s  70707.467 [m] ;
k1  -5.783654433644e-001; k2  -3.814893851004e-001;
k3  7.073274617839e+004; k4  -6.545175755359e+002;
k5  -1.033952203382e-001; k6  -7.759651540910e-001;
k7  1.459647117936e+000; k8  -2.257442301569e-002;
k9  -2.990796746479e-003; k10  -8.059987700405e-003;
k11  9.902532195865e-004; k12  -2.648781943128e-003;
k13  -3.547028440948e-004; k14  -1.734475477684e-003;

- Изчисляване параметрите на трансформация между UTM

координати в БГС 2005 и 5 зона Координатна система 1970г.

o Изчисляване на параметрите на трансформация за

преминаване от 5 зона Координатна система 1970г в UTM
координати 35 зона за БГС 2005 (Приложение 53)

0
x70  4619789.056 [m] ; y70
0
 9507349.831 [m] ;
0
x2005  4683862.303 [m] ; y2005
0
 459946.189 [m] ;
s  71080.692 [m] ;
k1  1.524073015980e+000; k2  4.439896344486e-002;
k3  7.105176267420e+004; k4  5.101564775567e+002;
k5  1.086578451252e+000; k6  2.650644774190e+000;

75
k7  -1.481953582791e+000; k8  -6.551897579441e-002;
k9  2.835153292279e-003; k10  2.459353064971e-002;
k11  7.409454773706e-003; k12  -6.663950442174e-003;
k13  -4.763956469277e-003; k14  8.250730743116e-003;

o Изчисляване на параметрите на трансформация за

преминаване от UTM координати 35 зона БГС 2005 в
Координатна система 1970г. 5 зона (Приложение 54)

0
x2005  4683862.303 [m] ; y2005
0
 459946.189 [m] ;
0
x70  4619789.056 [m] ; y70
0
 9507349.831 [m] ;
s  71054.537 [m] ;
k1  -1.524922928724e+000; k2  -3.347957107024e-002;
k3  7.107980275245e+004; k4  -5.103576897330e+002;
k5  -1.143920060316e+000; k6  -2.627708419729e+000;
k7  1.483679838882e+000; k8  2.310171208624e-002;
k9  -3.800986893801e-003; k10  -2.474958417380e-002;
k11  -7.026949351479e-003; k12  6.973631614875e-003;
k13  4.354748306961e-003; k14  -8.476894399680e-003;

76
7. Статистически анализ на грешките при трансформациите по
идентични точки

 Анализ на грешките между координати получени чрез локална

трансформация по идентични точки и чрез трансформация с
изведените параметри в дипломната работа.

След извеждането на коефициентите за връзка между референтните

координатни системи, за анализирането на грешките при трансформация по
идентични точки ще бъде направено вероятностно-статистическа обработка.
За целта са взети 30 геодезически точки в райна на град Кюстендил показани
на Чертеж 2, за които са известни пространствените правоъгълни декартови
координати X Y Z в координатна система БГС 2005 и проекционните им
координати в Координатна система 1970г, които са изчислени чрез локална
трансформация по идентични точки. Постановката на задачата се състои в
това да се изчислят нормални конични координати. От тях се изчисляват
координатите на точките в Координатна система 1970г. 9 зона, като се
използват изведените трансформционни параметри за съответната връзка в
т.6. Чрез изчислените стойности на координатите и тези получени чрез
локална трансфорамация (дадените координати) са намерени грешките.
Постановката на задачата е показана на фиг.7.1.

XYZ BL
xc yc

= x70 y70 - x70 y70

изходни координати
аналитичнa връзкa
трансформация
грешки при трансформацията
фиг.7.1

Получените грешки по двете оси се изчислени по следните формули:

 ix  xi'  xi ;
 iy  yi'  yi ; (7.1)
i  1,........., n;
n е броя на идентичните точки;
xi' , y i' - изчислени координати на точките в Координатна система 1970г.;
xi , yi - дадени координати (изчислени чрез локална трансформация) на точките
в Координатна система 1970г;
Резултатите показват, че всички стойности на грешките по оста x са с
отрицателен знак, а тези по оста y са положителни ( с изключение на тт987).

77
Това показва, че върху тях влияние оказва и систематична грешка. Оказва се,
че координатните системи са изместени една спрямо друга (фиг.7.2).
x
x

O y
O y

фиг.7.2

За премахване влиянието на систематичната грешка е изчислено

средното аритметично на грешките по двете оси по следни форумли:
n

 i
x

sx  i 1
 0.064 [m]; (7.2)
n
n

 i
y

sy  i 1
 0.049 [m]; (7.3)
n
След това стойностите на грешките са редуцирани със изчисленото
средното аритметично :
 ix   ix  s x ;
(7.4)
 iy   iy  s y ;

Получените резултати са с отстранени систематични грешки,

доколкото те могат да бъдат разграничени от случайните грешки. За оценка
на точността е изчислена средните квадратни грешки по двете оси:
n

 i
x

mx  i 1
 0.024 [m]; (7.5)
n
n

 i
y

my   0.013 [m];
i 1
(7.6)
n
Резултатите и предхождащите ги изчислителни операции са дадени в
Приложение 55.
Изводът, който може да бъде направен от извършения анализ е, че
независимо дали се използват координати получени чрез локална
трансформация или такива получени чрез трансформационни параметри за
цялата зона, то взаимното положение на точките е много добро и отговаря на
точността на GPS измерванията. Точността, която е гарантирана от GPS
измерванията (около 2 см) не е изгубена при трансформацията.

78
Систематичната грешка, която се получава в разликите между координатите
получени по двата начина се дължи на локални влияния в геодезическите мрежи.
Има локални грешки. Тези влияния са вследствия на това, че държавната
мрежа е изравнявана на групи, като същото важи и за геодезическите мрежи с
местно предназначение, които са изравнявани независимо една от друга.

 Анализ на разликите в получените криволинейните координати

изчислени по способите на фиг.7.3.

XYZ XYZ
BL
= ' '
BL - " "
BL
изходни координати
аналитичнa връзкa
трансформация
изчислени разлики

фиг.7.3

При изичсляването на разликите са използвани изведените

трансформационни параметри в дипломната работа. От изследването което
е направено може да се каже, че двата начина за получаване на криволинейните
координати водят до еднакви резултати. Получените разлики са съпоставими
с точността, с която са изведени трансформационните параметри за
пространствените правоъгълни декартови координати и криволинейните
координати и имат следните квадратни грешки съответно по географска
дължина и ширина:
n

 i
B

mB  i 1
 0.01195" (7.7)
n

 i
L

mL  i 1
 0.00624" (7.8)
n

i  1,........., n
n е броя на идентичните точки;
 iB  Bi'  Bi" ;
(7.9)
 iL  L'i  L" ; i

Подробно резултатите са дадени в Приложение 56.

79
Обобщени изводи от анализа на различните трансформации:

1. Изведени са параметри за трансформация между :

o пространствени правоъгълни декартови координати –

референтна система EUREF и референтна система дефинирана с
елипсоида на Красовски.

o проекционни координати - БГС 2005 и Координатна система 1970г

 гаусови ( 3° ивици ) и Координатна система 1970г по зони.
 ламбертови конични координати с един стандартен
паралел и Координатна система 1970г по зони.
 UTM координати и Координатна система 1970г по зони.

2. Направени са следните изводи :

o Координатна трансформация по зони(K3,K5,K7 и К9) на

пространствените правоъгълни декартови координати между
двете системи, води до в пъти по-добри резултати (от 3 до 5
пъти по-малки средни квадратни грешки) от трансформация за
цялата територия на България. Причината за това съгласно
анализа е нехомогенност на държавната триангулачна мрежа.

o Използването на полиномиална трансформация с условие за

конформност при търсенето на параметри на трансформация
между геодезически проекции, води до по-добри и коректни
резултати (запазва се подобието) от полиномиалната
трансформация.

o Използването на полиномиална трансформация с условие за

конформност за криволинейни координати води до добри
резултати за малки територии като България. Постигнатите
резултати и изводи са аналогични на тези при пространствени
правоъгълни декартови координати, т.е. също водят до извода за
нехомогенност на държавната триангулация.

o При трансформация между две проекции от един тип (конична -

конична и др.) е необходима по-ниска степен на полинома за разлика
от трансформация между две проекции от различен тип
(цилиндрична - конична и др.).

o Независимо дали се използват координати получени чрез локална

трансформация или такива получени чрез трансформационни
параметри за цялата зона, то взимното положение на точките е
много добро и се запазва точността получена при GPS измервания.

80
 o Направените изследвания показват,че държавната триангулачна
мрежа е нехомогенна. Възможна причина за това е изравняването и
на групи, което води до наличието на локални влияния. Същият
извод може да се направи и за относително малки територии,т.е.
за геодезическите мрежи с местно предназначение, които също са
изравнявани на групи по населени места.

Направените изводи и получените разултати са на основата на

използваните координати на точки, които не са официални.

Резултатите от транформациите(от Приложение 10 до Приложение 56

включително) цитирани в дипломната работа са дадени в отделна книга.

81