Строителна механика за спец. Архитектура Геометрични характеристики...

1/4

Геометрични характеристики на равнинни фигури

При анализа на напрегнатото и деформирано състояние на дисковете на строителните
конструкции се използват геометрични характеристики на равнина фигура.
Площ За пълнота се припомня, че пло щта на една
y равнинна фигура се получава като се съберат площите на
всички безкрайно малки правоъгълници, които може да се
x dA впишат във фигурата. Математически това сумиране се
r записва по следния начин:
y A = ∫∫ dA
O x
Площта на една фигура е винаги положителна
величина и не зависи от координатната система, която се
Фиг. П.1
използва при нейното изчисляване.

Статичен момент на безкрайно малката площ dA спрямо ос от равнината на

фигурата по дефиниция е произведението на площта по разстоянието от нея до оста.
Например статичният момент на безкрайно малката площ dA спрямо оста x на
координатната система от фигура П.1 е произведението
dSx= y dA
Статичният момент на цялата фигура спрямо оста x се получава като съберем
статичните моменти на всички малки площи. Математически това се записва по следния
начин:
S x = ∫∫ ydA
Аналогично статичният момент на цялата фигура спрямо оста y е
S y = ∫∫ xdA
Тъй като y, респективно x, имат както положителни така и отрицателни знаци,
статичните моменти на цялата фигура може да са положителни, отрицателни или равни
на нула. Техните стойности зависят от разположението на координатната система
спрямо фигурата.
Ако оста x е ос на симетрия на фигурата, то статичният момент Sx е равен на нула.
Също така ако оста y е ос на симетрия на фигурата, то статичният момент Sy е равен на нула.
Дименсията на статичните моменти е [m3].

Инерционен момент на безкрайно малката площ dA спрямо ос от равнината на

фигурата по дефиниция е произведението на площта dA по квадрата на разстоянието от
нея до оста.
Инерционен момент на безкрайно малката площ dA спрямо оста x на координатната
система от фигура П.1 е произведението
dIx= y2 dA
Инерционният момент на цялата фигура спрямо оста x се получава като съберем
инерционните моменти на всички малки площи
I x = ∫∫ y 2 dA
Аналогично инерционният момент на цялата фигура спрямо оста y е равен на
I y = ∫∫ x 2 dA
По дефиниция полярен инерционен момент на безкрайно малката площ dA спрямо
точка О, наречена полюс, е произведението на площта dA по квадрата на разстоянието от
нея до полюса.
Полярният инерционен момент на безкрайно малката площ dA спрямо точка О -
началото на координатната система от фигура П.1, е
dI O = r 2 dA
Строителна механика за спец. Архитектура Геометрични характеристики... 2/4
Полярният инерционен момент на цялата фигура спрямо началото на
координатната система е
I O = ∫∫ r 2 dA
Инерционните моменти спрямо ос и полярният инерционен момент са винаги
положителни величини. Дименсията им е [m4].
От питагоровата теорема следва
IO = ∫∫ ( x + y )dA =
∫∫ r dA = Ix + I y
2 2 2

Полярният инерционен момент на цялата фигура спрямо началото на

координатната система е равен на сумата от нейните инерционни моменти спрямо
двете оси.
Под центробежен инерционен момент на фигурата спрямо осите на
координатната система се разбира
I xy = ∫∫ xydA
Центробежният инерционен момент на фигурата спрямо осите на координатната
система може да е положителен, отрицателен или равен на нула.
Ако една от осите x или y е ос на симетрия на фигурата центробежният инерционен
момент Ixy е равен на нула.
Ако равнинната фигура, чиито геометрични характеристики трябва да се изчислят,
може да се представи като изградена от няколко други фигури, то търсените геометрични
характеристики на цялата фигура се получават като сума от съответните геометрични
характеристики на изграждащите я фигури.

С изключение на площта на фигурата всички останали нейни геометрични

характеристики зависят от разположението и спрямо използваната координатна система. За
да се определи най-удобната за работа координатна система се определя връзката между
стойностите на геометричните характеристики на една равнинна фигура, изчислени спрямо
различни координатни системи.
На фигура П.2 е показана равнинната фигура и две
v координатни системи с успоредни оси.
y Координатната система xy се приема за изходна и
dA се предполага, че площта A и геометричните
характеристики Sx, Sy, Ix, Iy и Ixy, на фигурата спрямо
v u
y C нейните оси са известни.
yC O Геометричните характеристики Su, Sv, Iu, Iv и Iuv, на
x фигурата спрямо осите u и v се изчисляват съгласно
xC u дефиниционните равенства като в тях координатите u и v
x на малката площ dA се изразят чрез x и y
Фиг. П.2 u= x – xc v = y – yc

Su =∫∫ vdA =∫∫ ( y − yC )dA =∫∫ ydA − yC A

Получи се следната връзка между стойностите на статичните моменти Sx и Su :
S=
u S x − yC A
Аналогично се получава
S=
v S y − xC A
Посредством тези зависимости може да се изчислят Su и Sv ако се знаят Sx, Sy и
разстоянията между осите.
Строителна механика за спец. Архитектура Геометрични характеристики... 3/4
От горните формули следва, че има две такива оси u и v, успоредни на x и y, за които
статичните моменти на фигурата Su и Sv са равни на нула. Тези оси отстоят на разстояния
S S
xC = y и yC = x
A A
от осите на изходната координатна система. Такива оси се наричат централни координатни
оси, а образуваната от тях координатна система се нарича централна координатна
система на фигурата. Пресечната им точка (началото на централната координатна система)
е център на тежестта на фигурата. Всяка права, която преминава през центъра на
тежестта на фигурата е централна ос.
За всяка равнинна фигура центърът на тежестта е еднозначно определяща се
характерна точка.
Ако фигурата има ос на симетрия, то на тази ос лежи нейният център на тежестта.
Ако фигурата има две оси на симетрия тяхната пресечна точка е центърът на тежестта
на фигурата.
За повечето фигури, които се използват при строителните конструкции,
разположението на центъра на тежестта им и инерционните им моменти спрямо избрана
централна координатна система са определени и се намират в помощни таблици. Затова от
тук нататък се приема, че се знаят геометричните характеристики Ix, Iy и Ixy на фигурата
спрямо централна координатна система x и y и ще изразим чрез тях геометричните
характеристики Su, Sv, Iu, Iv и Iuv на фигурата спрямо друга координатна система u и v (фиг.
П.3), чиито оси са успоредни на централните оси x и y.
Статичният момент на равнината фигура
y спрямо коя да е ос от равнината е равен на произведе-
v
нието на площта на фигурата по разстоянието от
dA
нейния център на тежестта до оста.
y x За осите на координатната система u и v
v C
yC O Su = yC A S v = xC A
u За инерционния момент Iu се получава

∫∫ v dA =∫∫ ( y + yC ) dA =I x + 2 yC S x + yC A =I x + yC A
xC x Iu = 2
2
2 2

u
Фиг. П.3 Окончателно
I=
u I x + yC2 A
Аналогично се изразяват и останалите два инерционни момента.
I=
v I y + xC2 A
I=
uv I xy + xC yC A
За всяка фигура може да се дефинират безброй много централни инерционни
координатни системи. Всички те имат общо начало в центъра на тежестта на фигурата. На
фигура П..4 са показани две такива централни координатни системи. Ако са известни
геометричните характеристики Ix, Iy и Ixy на фигурата спрямо централната координатна
система x и y може да се изразят чрез тях геометричните характеристики Sξ, Sη, Iξ, Iη и Iξη на
фигурата спрямо друга координатна система ξ и η,
η y чиито оси сключват ъгъл α със съответните оси x и y.
Изразяването се извършва като в
dA ξ дефиниционните равенства за Sξ, Sη, Iξ, Iη и Iξη
y α координатите ξ и η на елементарната площ dA се
C
x изразят чрез нейните координати x и y по формулите:
η = ξ x cos α + y sin α
ξ η= − x sin α + y cos α
x Горните зависимости следват директно от фигура
Фиг. П.4 П.4.
Строителна механика за спец. Архитектура Геометрични характеристики... 4/4
Получават се следните равенства:
Sξ =∫∫η dA =∫∫ ( − x sin α + y cos α )dA =
− S y sin α + S x cos α =
= 0
=Sη ∫∫=
ξ dA 0
Статичните моменти на фигурата спрямо всички централни оси са равни на
нула.
∫∫ ( − x sin α + y cos α ) dA =
∫∫η dA = I y sin 2 α + I x cos 2 α − 2 I xy sin α cos α
2
Iξ = 2

Iη = ∫∫ ξ 2 dA = ∫∫ ( x cos α + y sin α ) dA = I y cos 2 α + I x sin α + 2 I xy sin α cos α

2

Iξη = ∫∫ ξη dA= ∫∫ ( x cos α + y sin α )( − x sin α + y cos α )dA=

( I x − I y ) sin α cos α + I xy cos 2 α − sin2 α
= ( )
Горните равенства се записват в следния вид:
Iξ = I x cos 2 α + I y sin 2 α − I xy sin 2α
=Iη I x sin α + I y cos 2 α + I xy sin 2α

Iξη =
1
2
( I x − I y ) sin 2α + I xy cos 2α
Вижда се, че големините на инерционните моменти зависят от ориентацията на
координатната система.
Сумата на инерционните моменти спрямо осите на двете координатни системи са
равни, понеже и двете суми по отделно са равни на полярния инерционен момент на
фигурата спрямо общото начало на двете координатни системи.
I x + I y = Iξ + Iη
Из между всички централни координатни системи има една, спрямо осите на която
инерционните моменти на фигурата са с екстремни стойности – инерционният момент
спрямо едната ос има максимална стойност, а инерционният момент спрямо другата ос има
минимална стойност. От условието за екстремум на инерционния момент Iξ се получава, че
осите на тази координатна система са ортогонални и сключват с осите на изходната
координатна система ъгъл α, който трябва да удовлетворява равенството:
2 I xy
tg 2α =
I y − Ix
При такава стойност на ъгъла центробежният инерционен момент Iξη е равен на нула.
Тези оси се наричат главни инерционни оси, а съответните им инерционни моменти
Iξ и Iη се наричат главни инерционни моменти. Ориентацията на осите на тази
координатна система не зависи от ориентацията на осите на изходната координатна
система.
Ако една фигура има ос на симетрия, то тази ос е една от двете главни инерционни
оси.
Ако фигурата има две оси на симетрия, то осите на симетрия са главните
инерционни оси.