Линейна алгебра

9. Смяна на база на векторно пространство

специалности: Математика, Бизнес математика, Приложна

математика, I курс

лектор: Марта Теофилова

Линейна алгебра
9. Смяна на база
Матрица на прехода между две бази
Нека V е n-мерно векторно пространство и e = {e1 , e2 , ..., en } е една
база на V . Нека e0 = {e01 , e02 , ..., e0n } са вектори на V . Следователно
e01 = t11 e1 + t21 e2 + ... + tn1 en ,
e02 = t12 e1 + t22 e2 + ... + tn2 en ,
(1)
.................................................
e0n = t1n e1 + t2n e2 + ... + tnn en .
Матрицата T = (tij ), чиито стълбове са формирани от координатите
на векторите e0i в базата e (i = 1, 2, ..., n), т.е.
 
t11 t12 ... t1n
 t21 t22 ... t2n 
T =  ... ... ... ... 
 (2)
tn1 tn2 ... tnn
се нарича матрица на прехода от базата e към системата от вектори
e0 .
Линейна алгебра
9. Смяна на база
Матрица на прехода между две бази
Нека означим

e0 = e01 e02 ... e0n

e= e1 e2 ... en , .

Тогава с помощта на матрицата на прехода T равенствата (1) приемат

следния еквивалентен матричен запис

e0 = e T. (3)

Системата от вектори e0 = {e01 , e02 , ..., e0n }, определена от (3), е база на

V , точно когато е линейно независима, т.е. точно когато rank(T ) = n.

Твърдение
Нека V е n-мерно векторно пространство и e = {e1 , e2 , ..., en } е база
на V . Системата от вектори e0 = {e01 , e02 , ..., e0n }, определена от (3), е
база на V , точно когато матрицата на прехода от e към e0 е неособена,
т.е. det T 6= 0.
Линейна алгебра
9. Смяна на база
Матрица на прехода между две бази

Ако e = {e1 , e2 , ..., en } и e0 = {e01 , e02 , ..., e0n } са две бази на V и T е

матрицата на прехода от e към e0 , т.е. e0 = e T , то обратната матрица
T −1 е матрицата на прехода от e0 към e, т.е. e = e0 T −1 .
Графично записваме

T T −1
e −→ e0 , e0 −→ e.

Линейна алгебра
9. Смяна на база
Изменение на координатите на вектор при смяна на
базата

Нека e и e0 са две бази на V и e0 = e T . Нека векторът v на V има

съответно координати (x1 , x2 , ..., xn ) и (x01 , x02 , ..., x0n ) в двете бази, т.е.

v = e x, v = e0 x0 , (4)

където

e0 = e01 e02 ... e0n

e= e1 e2 ... en , ,

x01
   
x1
 x2   x02 
x= .. , x0 =  .. .
   
 .   . 
xn x0n

Линейна алгебра
9. Смяна на база
Изменение на координатите на вектор при смяна на
базата

Тогава имаме
v = e0 x0 = e(T x0 ) = e x.
Следователно T x0 = x, откъдето

x0 = T −1 x. (5)

Твърдение
Нека e и e0 са две бази на V и T е матрицата на прехода от e към e0 .
Тогава при смяна на базата e с базата e0 координатите на произволен
вектор на V се преобразуват съгласно формула (5) (x са координатите
на v относно e, x0 са координатите на v относно e0 ).

Линейна алгебра
9. Смяна на база
Смяна на база – пример №1
Нека e = {e1 , e2 }, където e1 = (1, 0) и e2 = (0, 1) и e0 = {e01 , e02 },
където e01 = (2, 3) и e02 = (1, 2), са две бази на R2 . Нека векторът u
има координати u = (5, 6) в базата e (стандартната база). Намерете
координатите на u в базата e0 .
Матрицата T на прехода от e към e0 и обратната ѝ матрица T −1 имат
съответно вида
   
2 1 2 −1
T = , T −1 = . (6)
3 2 −3 2

Тогава координатите на вектора u = (5, 6) в базата e0 са

    
2 −1 5 4
= .
−3 2 6 −3

Проверете, че u = 4e01 − 3e02 = 4(2, 3) − 3(1, 2) = (5, 6).

Линейна алгебра
9. Смяна на база
Смяна на база – пример №2
Дадени са базите a = {a1 , a2 } и b = {b1 , b2 } на R2 , където a1 = (1, 2),
a2 = (1, 1), b1 = (−1, 1) и b2 = (2, −3). Намерете матрицата Q на
прехода от a към b.
Търсим матрица Q такава, че b = aQ. Нека S и T са съответно
матриците на преходите от стандартната база e = {e1 , e2 } на R2 към
базите a и b (e1 = (1, 0), e2 = (0, 1)). Следователно
   
1 1 −1 2
S= , T = .
2 1 1 −3

Изпълнени са: a = e S (т.е. e = a S −1 ) и b = e T , откъдето намираме

b = a(S −1 T ). Следователно търсената матрица Q на прехода от базата
a към базата b е Q = S −1 T , т.е.
    
−1 −1 1 −1 2 2 −5
Q=S T = = .
2 −1 1 −3 −3 7

Линейна алгебра
9. Смяна на база
Изменение на матрицата на линейно преобразувание при
смяна на базата
Нека f : V → V е линейно преобразувание на n-мерното векторно
пространство V , а e и e0 са две бази на V , като T е матрицата на
прехода от e към e0 . Нека A и B са съответно матриците на f в
базите e и e0 (T , A и B са квадратни матрици от n-ти ред). Имаме
e0 = e T, f (e) = e A, f (e0 ) = e0 B.
От горните три равенства получаваме
f (e0 ) = f (e T ) = f (e)T = e(AT ), f (e0 ) = e0 B = e(T B),
откъдето следва, че AT = T B, т.е.
B = T −1 AT, A = T BT −1 . (7)

Твърдение
Матриците A и B на линейно преобразувание в две бази са свързани
с равенствата (7).
Линейна алгебра
9. Смяна на база
Подобни матрици
Квадратната матрица B, за която е изпълнено условието (7), се на-
рича подобна на A (чрез неособената матрица T ).
От (7) се вижда, че ако B е подобна на A чрез T , то A е подобна
на B чрез T −1 (A и B се наричат подобни матрици). Следователно
матриците на едно линейно преобразувание на векторно пространство
в различните му бази са подобни.
Тъй като матриците T и T −1 са неособени, то за подобните матрици
A и B имаме rank(A) = rank(B). Следователно подобните матрици
са еквивалентни.
Тъй като
det(B) = det(T −1 AT ) = det(T −1 ) det(A) det(T )
1
= det(T ) det(A) det(T ) = det(A),

то подобните матрици имат равни детерминанти.

Линейна алгебра
9. Смяна на база
Подобни матрици

За релацията подобие на квадратни матрици са в сила свойствата:

Всяка квадратна матрица A е подобна на себе си (A = E −1 AE,
E – единична квадратна матрица) (рефлексивност).
Ако A е подобна на B, то и B е подобна на A (симетричност).
Ако A е подобна на B и B е подобна на C, то A и C са подобни
(транзитивност).

Всяка релация, за която са изпълнени горните три свойства, се нари-

ча релация на еквивалентност. Следователно релацията подобие на
квадратни матрици е релация на еквивалентност.

Линейна алгебра
9. Смяна на база
Пример
Нека f : R2 → R2 е линейно преобразувание, определено от
f : (x, y) → (x + y, x − y). Нека e = {e1 , e2 }, където e1 = (1, 0) и
e2 = (0, 1) и e0 = {e01 , e02 }, където e01 = (2, 3) и e02 = (1, 2), са две бази
на R2 . Намерете матриците на f в двете бази.
Пресмятаме f (e1 ) = (1, 1) и f (e2 ) = (1, −1). Следователно матрицата
A на f в базата e има вида
 
1 1
A= .
1 −1

Използваме намерената вече матрица T на прехода от e към e0 и

обратната ѝ матрица T −1 от (6). Тогава, съгласно (7), матрицата B
на f в базата e0 има вида
     
−1 2 −1 1 1 2 1 11 7
B = T AT = = .
−3 2 1 −1 3 2 −17 −11

Линейна алгебра
9. Смяна на база
Пример

Проверете, че

f (e01 ) = (5, −1) = 11e01 − 17e02 = 11(2, 3) − 17(1, 2),

f (e02 ) = (3, −1) = 7e01 − 11e02 = 7(2, 3) − 11(1, 2).

Линейна алгебра
9. Смяна на база
Литература
Т. Моллов, Ст. Миховски. Линейна алгебра. Пловдивско универ-
ситетско издателство Паисий Хилендарски, Пловдив, 2008.
П. Балючев, К. Коликов, А. Стоянова. Ръководство за решаване
на задачи по линейна алгебра. Пловдивско университетско изда-
телство Паисий Хилендарски, Пловдив, 1996.
D. C. Lay, S. R. Lay, Judi J. McDonald. Linear algebra and its applications,
5th ed. Pearson, 2016.
G. Strang. Linear algebra and its applications, 4th ed. Nelson Engineering,
2007.
G. Strang, Introduction to linear algebra, 5th ed. Wellesley-Cambridge
Press, 2016, http://math.mit.edu/∼gs/linearalgebra/.
H. Anton, C. Rorres. Elementary linear algebra (applications version),
11th ed. Wiley, 2014.
P. J. Olver, Ch. Shakiban. Applied linear algebra, 2nd ed. Springer,
2018.
T. S. Shores. Applied linear algebra and matrix analysis, 2nd ed.
Springer, 2018.
Линейна алгебра
9. Смяна на база