(Лекция 14, β -version)

§14. Линейни диференциални уравнения от n -ти ред

1. Определения и основни свойства. Детерминанта на Вронски. Линейно
диференциално уравнение (ЛДУ) от n -ти ред (n ∈ N) се нарича уравнението
(14.1) an ( x ) y (n ) + an−1 ( x ) y (n−1) + L + a1 ( x ) y ′ + a0 ( x ) y = f ( x ) ,
където коефициентите an ( x ) , an −1 ( x ) , ..., a1 ( x ) , a0 ( x ) и функцията f ( x ) се предполагат
непрекъснати в отворения интервал ∆ . Освен това винаги ще предполагаме, че
старшият коефициент an ( x ) навсякъде е различен от нула, an ( x ) ≠ 0 , x ∈ ∆ . При тези
предположения уравнението (14.1) е от ред n във всяка точка на интервала ∆ . Когато
функцията f ( x ) е тъждествено нула, f ( x ) ≡ 0 , уравнението (14.1) се нарича линейно
хомогенно диференциално уравнение (ЛХДУ) от n -ти ред
(14.2) an ( x ) y (n ) + an −1 ( x ) y (n −1) + L + a1 ( x ) y′ + a0 ( x ) y = 0 .
Нека x0 е някаква точка от ∆ . Тогава за уравнението (14.1) може да се постави
следната начална задача (задача на Коши)
an ( x ) y (n ) + an −1 ( x ) y (n −1) + L + a1 ( x ) y′ + a0 ( x ) y = f ( x )
y ( x0 ) = y00
(14.3) y′( x0 ) = y01
L
y (n −1) ( x0 ) = y0n −1
която се състои от самото уравнение и n на брой начални условия. Началните условия
са стойностите на търсената функция и на нейните производни до ред n − 1 в
началната точка x0 . Валидна е следната
Теорема 14.1 (за съществуване и единственост). При направените
предположения, началната задача (14.3) има, при това единствено решение. Това
решение е определено в целия интервал ∆ . ■
От тази теорема следва верността на
Твърдение 14.1. Началната задача за хомогенно уравнение с нулеви начални
условия
an ( x ) y (n ) + an −1 ( x ) y (n −1) + L + a1 ( x ) y′ + a0 ( x ) y = 0
y (x0 ) = 0
(14.4) y′( x0 ) = 0
L
y (n −1) ( x0 ) = 0
има единствено решение y ( x ) ≡ 0 . ■
Доказателство. Функцията y ( x ) ≡ 0 очевидно е решение на началната задача
(14.4). От клаузата за единственост на теорема 14.1 следва, че други решения няма. ■
Твърдение 14.1 ще бъде използвано по-нататък при доказване основните
резултати от темата.
Решенията на ЛХДУ (14.2) образуват линейно пространство.
Твърдение 14.2. Нека y1 , y2 , ..., ym са решения на ЛХДУ (14.2). Тогава всяка
тяхна линейна комбинация y = λ1 y1 + λ 2 y 2 + L + λ m y m също е решения на (14.2).

1
 Доказателство. Доказателството на това твърдение се получава лесно от факта,
че диференцирането е линейна операция. По условие
an ( x ) y1 + an −1 ( x ) y1 + L + a1 ( x ) y1′ + a0 ( x ) y1 = 0 ,
(n ) ( n −1)

an ( x ) y2 + an −1 ( x ) y2 + L + a1 ( x ) y′2 + a0 ( x ) y2 = 0 ,
(n ) ( n −1)

...
an ( x ) ym + an −1 (x ) ym + L + a1 ( x ) ym′ + a0 ( x ) ym = 0 .
(n ) ( n −1)

Като умножим всяко от горните равенства λ1 , λ 2 , ..., λ m и съберем, получаваме,

че линейната комбинация удовлетворява ЛХДУ (14.2), понеже
y (k ) = [λ1 y1 + λ 2 y2 + L + λ m ym ] = λ1 y1(k ) + λ 2 y2(k ) + L + λ m ym(k ) , k = 0,1,K , n . ■
(k )

Твърдение 14.3. Нека y1 и y2 са решения на ЛДУ (14.1). Тогава тяхната разлика

y = y1 − y2 е решение на ЛХДУ (14.2).
Доказателство. По условие
an ( x ) y1 + an −1 ( x ) y1 + L + a1 ( x ) y1′ + a0 ( x ) y1 = 0 ,
(n ) ( n −1)

an ( x ) y2 + an −1 ( x ) y2 + L + a1 ( x ) y′2 + a0 ( x ) y2 = 0 .
(n ) ( n −1)

Като извадим почленно двете равенства и се възползваме от факта, че диференцирането

е линейна операция, получаваме верността на твърдението, понеже
y (k ) = [ y1 − y2 ] = y1(k ) − y2(k ) , k = 0,1,K , n . ■
(k )

Функциите y1 , y2 , ..., ym се наричат линейно независими в интервала ∆ , ако

равенството λ1 y1 + λ 2 y2 + L + λ m ym = 0 , за всяко x ∈ ∆ , е възможно единствено когато
λ1 = λ 2 = L = λ m = 0 и линейно зависими в противен случай. Функциите y1 , y2 , ..., ym
са линейно зависими в интервала ∆ тогава и само тогава, когато могат да се намерят
константи λ1 , λ 2 , ..., λ m , поне една от които е различна от нула, за които линейната
комбинация λ1 y1 + λ 2 y2 + L + λ m ym = 0 тъждествено нула в целия интервал ∆ .
Определение 14.1. Казва се, че решенията на ЛХДУ (14.2) y1 , y2 , ..., yn
образуват фундаментална система, когато са линейно независими в интервала ∆ .
Детерминанта на Вронски W ( x ) на функциите y1 , y2 , ..., yn се нарича
следната детерминанта от n -ти ред
y1 ( x ) y2 ( x ) L yn ( x )
y′ ( x ) y2′ ( x ) L y′n ( x )
W (x ) = 1 .
L L L L
y1(n −1) ( x ) y2(n −1) ( x ) L yn(n −1) ( x )
Основната теорема в този раздел е
Теорема 14.2. Нека y1 , y2 , ..., yn са решения на ЛХДУ (14.2). Тогава следните
условия са еквивалентни.
1) y1 , y2 , ..., yn са линейно независими и образуват фундаментална система.
2) W (x0 ) ≠ 0 , за някое x0 ∈ ∆ .
3) W ( x ) ≠ 0 , за всяко x ∈ ∆ .
Доказателство. Доказателството ще проведем по кръговата схема
T1 ⇒ T2 ⇒ T3 ⇒ T1 , след като преобразуваме теоремата в еквивалентна форма. Ще
докажем, че следните условия са еквивалентни.
T1 ) y1 , y2 , ..., yn са линейно зависими.

2
T2 ) W ( x ) = 0 , за всяко x ∈ ∆ .
T3 ) W (x0 ) = 0 , за някое x0 ∈ ∆ .
Тук на мястото на всяко от условията на теорема 14.2 е взето неговото логическо
отрицание. От законите на логиката знаем, че дадени твърдения са еквивалентни тогава
и само тогава, когато са еквивалентни техните отрицания.
1) T1 ⇒ T2 . Нека решенията y1 , y2 , ..., yn са линейно зависими. Тогава
съществува тяхна линейна комбинация, с поне един различен от нула коефициент,
която е тъждествено нула в интервала ∆ ,
λ1 y1 ( x ) + λ 2 y2 ( x ) + L + λ n yn (x ) = 0 , x ∈ ∆ .
Диференцирайки последователно последното равенство, получаваме
λ1 y1′ ( x ) + λ 2 y′2 ( x ) + L + λ n yn′ (x ) = 0 , x ∈ ∆ ,
...
λ1 y1(n −1) ( x ) + λ 2 y2(n −1) ( x ) + L + λ n yn(n −1) ( x ) = 0 , x ∈ ∆ ,
което означава, че стълбовете в детерминантата на Вронски са линейно зависими и
W ( x ) = 0 , за всяко x ∈ ∆ .
2) Твърдението T2 ⇒ T3 е очевидно.
3) T3 ⇒ T1 . Да предположим сега, че за някое x0 ∈ ∆ е налице W (x0 ) = 0 .
Равенството на нула на една детерминанта означава, че нейните стълбове (както и
нейните редове са линейно зависими). Нека константите λ1 , λ 2 , ..., λ n , поне една от
които е различна от нула, са такива, че като умножим с тях съответните стълбове на
W ( x0 ) и съберем се получава нулевия стълб. Да положим
(14.5) y* ( x ) = λ1 y1 ( x ) + λ 2 y2 ( x ) + L + λ n yn (x ) .
Съгласно избора на константите, за функцията y* ( x ) е изпълнено
y* ( x0 ) = y*′ ( x0 ) = L = y*(n −1) (x0 ) = 0 ,
следователно y* е решение на хомогенната начална задача (14.4) с нулеви начални
условия и съгласно твърдение 14.1, y* ( x ) ≡ 0 .
По този начин (14.5) се оказа една нетривиална линейна комбинация на
решенията y1 , y2 , ..., yn , която е тъждествено нула в ∆ , а това по определение
означава, че те са линейно зависими. ■
Теорема 14.2 показва, че ако y1 , y2 , ..., yn са решения на ЛХДУ (14.2), то
W ( x ) = 0 , за всяко x ∈ ∆ , или W ( x ) ≠ 0 , за всяко x ∈ ∆ .
2. Структура на решенията. Отначало ще се убедим, че наистина съществуват
фундаментални системи от решения на (14.2). Да изберем едно x0 ∈ ∆ . Нека функцията
y1 е решение на началната задача (14.3) с начални условия y1 (x0 ) = 1 , y1′ ( x0 ) = 0 , ...,
y1(n −1) ( x0 ) = 0 . Аналогично нека y2 е решение на началната задача (14.3) с начални
условия y2 ( x0 ) = 0 , y2′ (x0 ) = 1 , ..., y2(n −1) ( x0 ) = 0 и т.н. нека yn е решение на началната
задача (14.3) с начални условия yn (x0 ) = 0 , yn′ (x0 ) = 0 , ..., yn(n −1) ( x0 ) = 1 . Тогава тяхната
детерминанта на Вронски
1 0 L 0
0 1 K 0
W ( x0 ) = =1≠ 0
L L L L
0 0 L 1

3
което според теорема 14.2 означава, че y1 , y2 , ..., yn образуват фундаментална система
от решения за ЛХДУ (14.2). От направеното разсъждение се вижда, че съществуват
различни фундаментални системи и всяка от тях се получава като изберем някаква
n × n матрица A с различна от нула детерминанта и колоните на тази матрица обявим
за начални данни на функциите, които образуват фундаменталната система.
Нека y1 , y2 , ..., yn е една (коя да е) фундаментална система за ЛХДУ (14.2) и
нека y* е някакво решение на това хомогенно уравнение. Да изберем една точка x0 ∈ ∆
и да образуваме линейната комбинация
ϕ( x ) = λ1 y1 ( x ) + λ 2 y2 ( x ) + L + λ n yn ( x ) − y* (x ) .
Функцията ϕ( x ) е решение на ЛХДУ (14.2) понеже е линейна комбинация на такива
решения. Да изберем константите λ1 , λ 2 , ..., λ n от условието
ϕ( x0 ) = ϕ′( x0 ) = L = ϕ(n −1) ( x0 ) = 0 ,
което е еквивалентно на следната линейна система относно λ1 , λ 2 , ..., λ n ,
λ1 y1 ( x0 ) + λ 2 y2 ( x0 ) + L + λ n yn ( x0 ) = y* (x0 ) ,
λ1 y1′ ( x0 ) + λ 2 y2′ ( x0 ) + L + λ n y′n ( x0 ) = y*′ (x0 )
...
λ1 y1(n −1) ( x0 ) + λ 2 y2(n −1) ( x0 ) + L + λ n yn(n −1) (x0 ) = y*(n −1) ( x0 ) ,
чиято детерминанта е точно W ( x0 ) и съгласно теорема 14.2 е различна от нула понеже
системата от решения се предполага фундаментална. Функцията ϕ( x ) се оказа решение
на хомогенната начална задача с нулеви начални условия (14.4) и следователно
ϕ( x ) ≡ 0 , откъдето за решението y* намираме следното представяне
y* ( x ) = λ1 y1 ( x ) + λ 2 y2 ( x ) + L + λ n yn (x ) , x ∈ ∆ .
По този начин доказахме
Теорема 14.3. Всичките решения на ЛХДУ (14.2) се получават по формулата
(14.6) y = C1 y1 + C2 y2 + L + Cn yn ,
където y1 , y2 , ..., yn е една (коя да е) фундаментална система, а C1 , C2 , ..., Cn са
произволни константи. ■
Формулата (14.6) задава общото решение на ЛХДУ (14.2). Във вида на това
общо решение участват n на брой произволни константи, което съответства на реда на
уравнението.
Например да разгледаме уравнението
(14.7) y′′ + y = 0 .
Лесно се проверява, че функциите y1 = sin x и y2 = cos x са решения. Освен това за
тяхната детерминанта на Вронски имаме
y y2 sin x cos x
W (x ) = 1 = = −1 ≠ 0 ,
y1′ y2′ cos x − sin x
следователно y1 и y2 образуват фундаментална система. Сега съгласно теорема 14.3,
общото решение на уравнението (14.7) се получава по формулата
y = C1 sin x + C2 cos x .
За да получим вида на общото решение за ЛДУ (14.1) е необходимо да
познаваме едно частно решение y0 .
Теорема 14.4. Всичките решения на ЛДУ (14.1) се получават по формулата
(14.8) y = y0 + C1 y1 + C2 y2 + L + Cn yn ,

4
където y0 е едно (кое да е) частно решение, y1 , y2 , ..., yn е една (коя да е)
фундаментална система на съответното хомогенно уравнение (14.2), а C1 , C2 , ..., Cn са
произволни константи.
Доказателство. Да разгледаме едно решение y на ЛДУ (14.1). Съгласно
твърдение 14.3, разликата y − y0 е решение на ЛХДУ (14.2) и според теорема 14.3,
y − y0 = C1 y1 + C2 y2 + L + Cn yn ,
което доказва теоремата. ■
Формулата (14.8) задава общото решение на ЛДУ (14.1).
Например да разгледаме уравнението
(14.9) y′′ + y = x .
Съответното хомогенно уравнение е (14.7), за което вече установихме, че
функциите y1 = sin x и y2 = cos x образуват фундаментална система. Лесно се вижда, че
функцията y0 = x е едно частно решение. Сега по формулата (14.8) за общото решение
на (14.9) намираме
y = x + C1 sin x + C2 cos x .
Теорема 14.4 може да се схваща като непосредствено обобщение на теорема
14.3, понеже хомогенното уравнение има едно очевидно частно решение y0 ≡ 0 .