Тема XII.

ДЕФОРМАЦИОННО СЪСТОЯНИЕ В
ОКОЛНОСТТА НА ТОЧКА
I. Дефиниции за линейна, обемна и ъглова деформация
1. Общи сведения
Всяко тяло при деформирането си променя своята форма и размери.
Деформирането на тялото можем да изучим, ако си представим, че то се
състои от безброй много елементарни паралелепипеди с дължина на
страните dx ,dy ,dz , които се деформират по следния начин:
а) променят се дължините на ръбовете им, като от dx, dy, dz
преди деформирането, стават dx  ,dy  ,dz  след деформирането;
б) променят се правите ъгли между техните ръбове;
2. Линейни деформации
Съгласно дефиницията в т. IV от тема V след
деформирането дължините на ръбовете са:
dx  = dx + dx
dy  = dy + dy
dz  = dz + dz
и за относителните деформации може да
се запише
dx  dy  dz
x = , y = , z =
dx dy dz
Понеже дължините на ръбовете са безкрайно малки, последните
отношения са точно линейните деформации по направление на осите x, y и
z съгласно дефиницията в тема V.
3. Обемна деформация
Дължините на ръбовете след деформирането,
изразени чрез линейните деформации са:
dx  = dx + dx = dx (1 +  x )

(
dy  = dy + dy = dy 1 +  y )
dz  = dz + dz = dz (1 +  z )
Обемът на паралелепипеда преди
деформирането е dV = dx dy dz , а след това -
( )
dV  = dx dy dz  = dx dy dz (1 +  x ) 1 +  y (1 +  z )
Абсолютната промяна на обема след деформирането е
( )
dV = dV  − dV = dx dy dz (1 +  x ) 1 +  y (1 +  z ) − 1 
Под обемна деформация в точка ще разбираме относителната промяна на
обема на елементарния паралелепипед, изрязан от околност на точката:
dV
=
dV
( )
= (1 +  x ) 1 +  y (1 +  z ) − 1
Ако разкрием скобите и пренебрегнем безкрайно малките от висок ред
( )
 =  x +  y +  z = 3 ср , където  ср = 1  x +  y +  z е средната деформация.
3
 4. Ъглови деформации
За да приложим дефиницията от т. IV на тема V ще
разгледама поотделно промяната на правите ъгли в
трите координатни равнини. За равнина x-y
промяната на правия ъгъл може да е станало чрез
завъртане на оста x към оста y (  xy ) или чрез
завъртане на y към x (  yx ). Очевидно, промяната на
правия ъгъл в двата случая е еднаква и
следователно
 xy =  yx = AOB − AIOB I
Това равенство изразява закона за реципрочност на ъгловите деформации.
Аналогично за другите две координатни равнини  yz =  zy ,  zx =  xz .
II. Изследване на деформационното състояние в точка
1. Определяне на деформационното състояние. Аналогия с
напрегнатото състояние
Ако в дадена точка са зададени линейните и ъгловите деформации по три
взаимно перпендикулярни направления, прекарани през точката, може да
се определят деформациите по произволни направления. Аналогично на
тензора на напреженията се дефинира и тензор на деформациите,
съдържащ линейните и ъгловите деформации по трите направления.
Съществува пълна аналогия между двата тензора и между всички
зависимости за изследване на напрегнато и деформационно състояние.
Тензорът на деформациите и зависимостите изследване на
деформационно състояние се получават от тези за напрегнато състояние

като се заменят  с  и  с при запазване на индексите. Тензорът на
деформациите има вида: 2   yx  zx 
 x 
  x  yx  zx   2 2 
  
 xy  zy 
T =   xy  y  zy  → T =  y 
  2 2
 
 xz  yz  z    xz  
 2
yz
 z 
 2 
Линейната деформация по произволно направление се определя така:
 n =  2  x +  2 y +  2 z +    xy +   yz +    zx
( n =  2 x +  2 y +  2 z + 2   xy + 2   yz + 2   zx )
2. Главни деформации и главни направления на деформационното
състояние
Във всяка точка от деформируемо тяло съществуват три взаимно
перпендикулярни направления, правите ъгли между които не се променят
(ъгловите деформации са равни на нула). Тези направления се наричат
главни направления на деформационното състояние. Линейните
деформации по трите главни направления се наричат главни деформации
и се бележат с  1   2   3 . Те се получават от кубичното уравнение на
деформационното състояние
 n3 − a n2 + b n − c = 0 ,
където
a = x + y + z

b =  x  y +  y  z +  z x −
4
(
1 2
 xy +  yz
2
+  zx
2
)
 yx  zx
x
2 2
 xy  zy
c= y
2 2
 xz  yz
z
2 2
 3. Екстремни стойности на ъгловите деформации
Нека в точка са зададени главните деформации и главните направления.
Може да се докаже, че в семействата оси, перпендикулярни на трите главни
направления съществуват три двойки взаимно перпендикулярни оси,
ъгловите деформации между които имат екстремни стойности. Тези оси
сключват ъгли 45 o с главните направления. Екстремните стойности на
ъгловите деформации и линейните деформации по техните направления
се получават със зависимостите

 12   12  1
 =  (1 −  2 )  = ( +  )
 21   21  2 1 2
 23   23  1
 =  ( 2 −  3 )  = ( +  3 )
 32   32  2 2
 31   31  1
 =  ( 3 − 1 )  = ( +  )
 13   13  2 3 1

От трите двойки екстремни стойности на тъгловите деформации най-

голяма е
 13 = (  1 −  3 )
4. Изследване на деформационно състояние в равнина, перпендикулярна
на главно направление
Нека в дадена точка е зададено деформационното състояние така, че оста z
е главно направление на деформационното състояние, т.е. n  z ,  =  z ,
III III

и  xz =  zx =  yz =  zy = 0 .
Линейните и ъгловата деформация по
направленията n и n + 90 се получават със
зависимостите

x + y x − y  xy
 = + cos 2 + sin 2
2 2 2
x + y x − y  xy
  + 90 = − cos 2 − sin 2
2 2 2
x − y  xy
  , + 90 = − sin 2 + cos 2
2 2
  yx 
 x 0
 2 
  xy 
T =  y 0
2
 
 0 0 z 
 
 
Главните деформации в равнината, перпендикулярна на изестното главно
направление на деформационното състояние (оста z )се определят със
зависимостта
 I  x + y   x −  y    xy 
2 2

=    + 
 
II
2  2   2 

Главните направления се определят с ъглите

спрямо оста x

2 ( I −  x ) 2 (  II −  x )
tg = I
, tg = II

 xy  xy

Екстремните стойности на ъгловите

деформации се поучават между взаимно
перпендикулярните направления, сключващи
ъгли 45о с главните направления

при  I ,II =  I − 45 o →  I ,II =  I −  II  I +  II

 I ,II
= II ,I
=
при  II ,I
=  + 45
I o
→  II ,I
= − ( −  I II
) 2