АНАЛИЗ И СИНТЕЗ

НА ЛОГИЧЕСКИ СХЕМИ
(БАКАЛАВРИ)

1
 Лекция 1

Основни понятия от Булевата

алгебра. Задаване на логически
функции

2
1. Булева алгебра – основни понятия.
- логически константи.
- логически променливи.
a,b,c,d,……..
x1 , x2 x3 ,.........
0
лог. променлива =
1
- набор от логически променливи.
Съвкупност от конкретни стойности на логическите
променливи.
Набори на променливите x1 , x2 , x3 са 000, 001, 010 и т.н.
Брой на наборите на n променливи N  2 n
- логически функции
f  f x1 , x2 ,........ xn 
Логическата функция приема стойност само 0 или 1.
- брой на логическите функции. N 2n
M 2 2 3
 - видове логически функции.
- пълноопределени логически функции.
- непълноопределени логически функции.

x
1

x
2

f
КЛС i 1 КЛС i КЛС i 1

x n

Множество от набори на пълноопределена

и непълноопределена логически функция.

0 0

1 Н
1
4
2. Задаване на набори и логически функции.
2.1. Символно задаване
- задаване чрез обозначението на променливите

x x x3 f
1 2 1

x1 x2 x 03

x1 x2 x 03

x1 x x 1
2 3

x1 x x 1
2 3

x x2 x 0
1 3

x x2 x 1
1 3

x x x 0
1 2 3

x x x 1
1 2 3

5
- задаване чрез константите 0 и 1.

x x x3 f
1 2 2

0 0 0 1
0 0 1 1
0 1 0 0
0 1 1 1
1 0 0 0
1 0 1 0
1 1 0 1
1 1 1 0

6
- задаване чрез номерата на наборите.
- пълноопределени логически функции.
f 1  К (0,1,2,4,5,7,9,10,12,13,15)
1
n 4

- непълноопределени логически функции.

1
f 2
  K 1,3,4,5,7,10 n  4
1

н
f 2
1
  K (2,6,12,13,14,15) n  4

x 3

- задаване чрез номер на логическа функция

x x 1 2
f 2 0 0 1 0 f 2( n2)
0 0 0
0 1 0
2
1 0 1
1 1 0 7
2.2. Графично задаване.
- линейно графично задаване.

f
1 3

0
0 1 2 3 4 5 6 7 Номер на набор

- равнинно (карти на Вейч).

- Картата е квадрат или правоъгълник.
- Ако променливите са “n”, то клетките в
n
картата са N  2
- Всяка променлива разделя картата на
две еднакви части.
- Има съответствие между клетка от
картата и номер на набора.

8
Карта на една променлива.
x x
1 1

1 0

Карта на две променливи.

x
1

x 2
3 1

2 0

Карта на три променливи.

x
1

x 2
6 7 3 2

4 5 1 0

x 3 9
 Карта на четири променливи.
x
1 x
1

12 14 6 4 н н н 1
x 2
x 2
13 15 7 5 н н 1 1
9 11 3 1 x 4 x 4
1 1 1
8 10 2 0
н
x 3 x 3

Карти на от четири до осем променливи.

Процедура:
1. От броя на променливите се изважда 4.
2. Строи се карта на толкова променливи,
колкото е остатъка.
3. Картата се означава с най-старшите променливи.
4. Във всяка клетка на тази карта се строи карта
на 4 променливи.
5. Всяка подкарта на 4 променливи се означава
с останалите променливи по един и същ начин. 10
 x 1

x 3 x 3

60 62 54 52 28 30 22 20

x 4 61 63 55 53 29 31 23 21
x 2 x 6
57 59 51 49 25 27 19 17

56 58 50 48 24 26 18 16

44 46 38 36 12 14 6 4

x 4
45 47 39 37 13 15 7 5

41 43 35 33 9 11 3 1
x 6

40 42 34 32 8 10 2 0

x 5 x 5

11
- обемно (кубично) задаване.

x 3

1
001 101

011 111
000 100
0 1 x
1

010
1 110
x 2

12
 Лекция 2

Логически сигнали, елементи и

схеми

13
 - Логически сигнали.

U 1

Реален
U 0
сигнал

Логическо t
Ниво 1
U праг
Идеализиран
сигнал
0
Логическо
Ниво 1 t
Идеален
0
сигнал

14
 - Логически елементи.

x 1 Вх1 Изх1 f 1 f  f ( x , x ,.......... x )

x 1 1 1 2 n
2 Вх2 Изх2 f
f  f ( x , x ,.......... x )
2

2 2 1 2 n

ЛЕ .............................................

x n вхN ИзхM f m f m
 f ( x , x ,.......... x )
m 1 2 n

x
Входни
сигнали

f t
Изходни
Сигнали
(със закъснение)
f  t
Изходни
Сигнали
(без закъснение)

t
15
 - логически схеми

Лог. схема
без обратни
връзки Разрешено
Стъпалност 3 свързване

Стъпалност 2

Оценка на схемата: Забранено

Стъпалност Брой лог. елем. – 6 свързване
На схемата 3 Брой входове - 11
Стъпалност -3

- Оценка на логически схеми.

- брой елементи
- брой входове
- стъпалност
Лог. схема - път
с обратна - стъпалност на пътя
връзка - стъпалност на схема
16
4. Елементарни логически функции.
- елементарни логически функции на една променлива.

x f 0
f 1
f 2
f 3

0 0 0 1 1
1 0 1 0 1
f 0 Функция – константа нула
f  1 x Функция съвпадаща с променливата
f 2
 x Функция – инверсия на променливата

Логически елемент - x f 2

f 3 Функция – константа единица

17
 - елементарни логически функции на две променливи.

x x 1 2
f 0
f 1
f 2
f 3
f 4
f 5
f 6
f 7 f 8 f 9
f 10
f 11
f 12
f 13
f 14
f 15

0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 1 1 1 1 1 1 1 1
0 1 0 0 0 0 1 1 1 1 0 0 0 0 1 1 1 1
1 0 0 0 1 1 0 0 1 1 0 0 1 1 0 0 1 1
1 1 0 1 0 1 0 1 0 1 0 1 0 1 0 1 0 1
Брой променл. 0 2 2 1 2 1 2 2 2 2 1 2 1 2 2 0

f - функция “конюнкция” (И).

1

f  x1  x2  x1 & x2  x1 . x2  x1 x2
1

x 1
Логически елемент f
x 2
1

f 7 - функция “дизюнкция” (ИЛИ).

f  x1  x2  x1  x2
7

x 1
Логически елемент x f 7
2

18
f 6
- функция “сума по модул 2”

f  x1  x2
6
x 1

Логически елемент x
f 6
2

f 8 - Функция на “Пирс”
f  x1 x2  x1  x2
8
x
f
2

Логически елемент x 1 6

f 9 - функция “логическа равнозначност”

f  x1  x2
9
x 2
f
Логически елемент x1 6

f 14 - функция на “Шефер” (И-НЕ)

f 14
 x x  x .x
1 2 1 2

x 2
f
Логически елемент
x1
6
19
 5. Свойства на логическите функции И, ИЛИ, НЕ.

x.1  x x0 x
x.0  x x 1  x
x.x  x x x  x
X X
xx 1 2
 x x 2 1 x x
1 2
 x 2
 x 1

( x1 x2) x3 
x (x x ) 1 2 3 x  (x
1 2
 x )  (x  x )  x
3 1 2 3

x (x  x )  x x  x x
1 2 3 1 2 1 3 x x x
1 2 3
 xx 1 2
 xx
1 3

xx 1 2
 xx 1 2
 x
1
( x1  x )( x  x )  x
2 1 2 1

x x x x
1 1 2 1 x (x 1 1
 x)x2 1

x x x x
1 2 1 2 xx 1 2
 x x1 2
20
6. Канонични форми на логически функции.
6.1. Конституент на единицата.

x1 x2 x K K K K
1 1 1 1
3 2 4 5 7
1
0 0 0 0 0 0 0 K 2
 xxx
1 2 3

0 0 1 0 0 0 0 1

0 1 0 1 0 0 0 K 4
 x x .x
1 2 3

0 1 1 0 0 0 0 1

1 0 0 0 1 0 0
K 5
 xxx
1 2 3

1 0 1 0 0 1 0 1
K 7
 xxx
1 2 3
1 1 0 0 0 0 0
1 1 1 0 0 0 1

21
6.2. Конституент на нулата.

x1 x2 x K K K K
0 0 0 0
0
3 2 4 5 7
К 2
 ( x1  x2  x3)
0 0 0 1 1 1 1
0 0 1 1 1 1 1
0
0 1 0 0 1 1 1 K 4
 ( x1  x2  x3)
0 1 1 1 1 1 1
1 0 0 1 0 1 1 0
K 5
 ( x1  x2  x3)
1 0 1 1 1 0 1
1 1 0 1 1 1 1 0
K 7
 ( x1  x2  x3)
1 1 1 1 1 1 0

22
6.3. Съвършенна дизюнктивна нормална форма (СДНФ).
(Канонична И-ИЛИ форма)

x1 x2 x K K K K f
1 1 1 1
3 2 4 5 7 1

0 0 0 0 0 0 0 0
0 0 1 0 0 0 0 0
0 1 0 1 0 0 0 1
0 1 1 0 0 0 0 0
1 0 0 0 1 0 0 1
1 0 1 0 0 1 0 1
1 1 0 0 0 0 0 0
1 1 1 0 0 0 1 1

f 1
 K
1
2
1 1 1
 K4  K5  K7 

 x x x  x x x  x x x  x x23x
1 2 3 1 2 3 1 2 3 1 2 3
 f 
1 x x x x x x x x x x x x
1 2 3 1 2 3 1 2 3 1 2 3

f 1

1 1 1 1
K 2 K 4 K 5 K 7

x 1

x 2

x 3

24
6.4. Съвършенна конюнктивна нормална форма (СКНФ).
(Канонична ИЛИ-И форма)

x1 x2 x K K K K f
0 0 0 0
3 2 4 5 7 2

0 0 0 1 1 1 1 1
0 0 1 1 1 1 1 1
0 1 0 0 1 1 1 0
0 1 1 1 1 1 1 1
1 0 0 1 0 1 1 0
1 0 1 1 1 0 1 0
1 1 0 1 1 1 1 1 f  К 02 К К К 
2
0
4
0
5
0
7

1 1 1 1 1 1 0 0

 ( x1  x2  x3)( x1  x2  x3)( x1  x2  x3)( x1  x2  x3)

25
 f  ( x1  x2  x3)( x1  x2  x3)( x1  x2  x3)( x1  x2  x3)
2

0
К 2

x
1

f
0
К 4 2
x 2
0
К 5

x 3

0
К 7

26
6.5. Преминаване от една в друга канонична форма.
- Преминаване от канонична ИЛИ-И форма в
канонична ИЛИ-НЕ - ИЛИ-НЕ форма.

f  ( x1  x2  x3)( x1  x2  x3)( x1  x2  x3)( x1  x2  x3) 

2

 ( x1  x2  x3)  ( x1  x2  x3)  ( x1  x2  x3)  ( x1  x2  x3) 

 ( x1  x2  x3)  ( x1  x2  x3)  ( x1  x2  x3)  ( x1  x2  x3)

- Преминаване от канонична И-ИЛИ форма в
канонична И-НЕ - И-НЕ форма.

f  1 x x x x x x x x x x x x
1 2 3 1 2 3 1 2 3 1 2 3 

 ( x1. x2 . x3).( x1.x2. x3).( x1 . x2 .x3).( x1 . x2 .x3) 

 ( x1 x x ) (x x x ) (x x x ) (x x x )
2 3 1 2 3 1 2 3 1 2 3

27
7. Минимизация на логически функции.
7.1. Импликанти и прости импликанти.

 е импликанта на функцията f ако f  f 

x 1

 x x x
1 2 3 4 Импликанта
x 2
1 1 1
1 1 1 1
  x .x
2 2 4 Не е импликанта
1 1
x 4

1
 3
 xx 1 2 Не
е 3импликанта
е проста
Импликанта
импликанта
x 3

7.2. Минимизация чрез прилагане на закона за слепване.

f  1
x x x x x x x x x x x x 
1 2 3 1 2 3 1 2 3 1 2 3

 xx 1 2
 x1 x3  x1 x2 x3
28
7.3. Метод на Куайн-Мак Класки.
Процедура:
Стъпка 1: Записват се в колона наборите, за които функцията
има стойност 1.
Стъпка 2: Наборите от предната колона се подреждат в групи
според броя на единиците в тях.
Стъпка 3: Всеки набор от дадена група се сравнява с всички
набори от съседната група. Ако се слепват се записва
резултата от слепването. Слепилите се набори
се отбелязват.
Стъпка 4: Отстраняват се повтарящите се И-членове.
Стъпка 5: И-членовете от предната колона се подреждат в групи
според липсващата променлива и в подгрупи според
броя на единиците в тях.
Стъпка 6: Всеки И-член от дадена подгрупа се сравнява с всички
от съседната подгрупа, но само в рамките на групата.
Ако се слепват се записва резултата от слепването.
Слепилите се набори се отбелязват.
Стъпка 7: Ако могат да се извършат още слепвания, премини
към “Стъпка 4”, ако не “Край”.
29
f
1
  k (0,1,2,3,4,7,8,9,13,14,15)
1 n4

0000 0000 * 000- -000 -00-

0001 0001 * 00-0 -001 00--
0010 0010 * 0-00 -111 00--
0011 0100 * -000 0-00 -00-
0100 1000 * 00-1 0-11
0111 0011 * -001 1-01
1000 1001 * 001- 00-0
1001 0111 * 100- 00-1
1101 1101 * 0-11 11-1
1110 1110 * 1-01 000-
1111 1111 * -111 001-
11-1 100-
111- 111-

30
 Намерените прости импликанти са:

x .x ; x .x ; x x x ; x .x .x ; x . x . x ; x .x . x ; x x x ; x x x
2 3 1 2 2 3 4 1 3 4 1 3 4 1 3 4 1 2 4 1 2 3

7.4. Покрития на логическата функция.

- несъкратима форма на логическа функция.
- минимална форма на логическа функция.
7.5. Таблица на покритията.
7.6. Евристична процедура за намиране на минимална
форма на логическа функция.

Процедура:
Стъпка 1: Намират се всички колони, в които има само една звездичка.
Стъпка 2: Определят се задължителните прости импликанти.
Зачеркват се колоните, които те покриват.
Стъпка 3: Съкращава се останалата част от таблицата:
колони, които поглъщат други колони се премахват;
редове, които се поглъщат от други редове се премахват.
Стъпка 4: Определя се минимален брой прости импликанти, които
покриват всички останали колони.

31
 единици 0000 0001 0010 0011 0100 0111 1000 1001 1101 1110 1111
Пр. Импл.
зад -00- * * * * A
зад 00-- * * * * B
-111 * * C
зад 0-00 * * D
0-11 * * E
1-01 * * F
11-1 * * G
зад 111- * * H

F= (AVB VD) (AVB)(B)(BVE)(D)(CVE)(A)(AVF)(FVG)(H)(CVGVH)=

=BDAH(CVE)(FVG)=
=ABCDFH V ABCDGH V ABDEFH V ABDEGH
f 1
 x .x
2 3
 x .x1 2
 x .x .x
2 3 4
 x .x .x
1 3 4
 x .x x
1 3 4
 x .x .x
1 2 3
32
 Построяване на логическата схема:
f 1
 x .x
2 3
 x .x
1 2
 x .x .x
2 3 4
 x .x .x
1 3 4
 x .x x
1 3 4
 x .x .x
1 2 3

A B C D F H
f 1

A B C D F H

x 1

x 2

x 3

x 4

33
7.8. Минимизация на логически функции с карти на Вейч.
Процедура:
Стъпка 1: Търсят се единици, които могат да се слепят по единствен
начин. Те определят задължителни прости импликанти.
Стъпка 2: Останалите единици се покриват с минимален брой,
максимални по размер групи от съседни единици.

x
1
f 1

1 1
x 2
1 1 1
x 4
1 1 1
1 1 1

x 3

f 1
 x x  x3 x 4  x x  x . x . x
1 2 1 4 1 2 3 34
 x
1

x 2 x 2

1 1
x 3
1 1 1 1 1 1 1 1
x 5
1 1 1 1 1
1 1 1 1
x 4 x 4

f 2
 x x  x . x  x x .x  x . x .x  x x x
3 5 2 5 2 3 5 1 2 4 2 3 4

35
7.9. Минимизация на непълно определени логически функции.
- Минимизация по метода на Куайн-Мак Класки
и таблица на покритията.
При намиране на простите импликанти, неопределените
Стойности се доопределят като 1.
0000 0000 * 000- -000 * --00
1
0001
0011
0001
0100
*
*
0-00
-000
-100
-011
*
*
-1-0
--11
f 1
1
  K (0,1,3,7,8,12,14) n  4
н
0100
0110
1000
0011
*
*
00-1
01-0
-110
-111
*
*
--00
--11
f 1
1
  K (4,6,11,13,15) n  4
0111 0110 * -100 0-00 * -1-0
1000 1100 * 1-00 1-00 * 11--
1011 0111 * 0-11 0-11 * 11--
1100 1011 * -011 1-11 *
1101 1101 * 011- 00-1
1110 1110 * -110 01-0 *
1111 1111 * 110- 11-0 *
11-0 11-1 *
-111 000-
1-11 011- *
11-1 110- *
111- 111- * 36
 Ед.
П.и. 0000 0001 0011 0111 1000 1100 1110
зад 000- * *
00-1 *
зад --00 * * *
-1-0 * *
зад --11 * *
11-- * *

x
1 f 1
x
1 f 1

1 1 H H 1 1 1 f
x 2 x 2 1
 x .x .x  x .x  x . x  x x
1 2 3 3 4 3 4 1 2

H H 1 1 1
x x 4
H 1 1
4
1 1 1
1 1 1 1
x 3 x 3
37
 - Минимизация на непълно определена логическа
функция с карта на Вейч.

x
1

x 2 x 2 f 2

1 H 1 H
x 3
H H 1 H 1 H 1 H
x 5
H 1 1 1 1 1
1 H H 1 1 H
x 4 x 4

f 2
 x . x  x .x .x  x . x .x  x . x .x
2 5 2 3 5 1 2 4 2 3 4 38
 x
1

x 2 x 2
f 2

1 H 1 H
x 3
1 1 1 1 H 1 1
x 5
H 1 1 1 1 1
1 1 H 1 1 H
x 4 x 4

39
 Лекция 7

Минимизация на
системи логически функции

40
 7.10. Минимизация на системи логически функции.
7.10.1 Система от логически функции.

x 1 f 1 f  f ( x , x ,.......... x )
x 2 f 1 1 1 2 n

f  f ( x , x ,.......... x )
2

2 2 1 2 n
КЛС
.............................................

x n
f m f m
 f ( x , x ,.......... x )
m 1 2 n

- цел на минимизацията.
7.10.2. Независима минимизация на функциите в системата.
Процедура:
Стъпка 1: Минимизира се всяка функция от системата
сама за себе си.
Стъпка 2: Определят се общи за няколко функции
прости импликанти.
Стъпка 3: Съставя се логическа схема, като общите
прости импликанти за няколко функции се
реализират само веднъж.

41
 x 1
f x 1
f x
1
f
x
1 2 3
1 1 1 1 1 1
x 2
2

1 1 1 1
x 2
1 1 1 1
1 1
x 4
1 1
x 4
1
x 4

1 1 1 1
x 3 x 3 x 3

f 1
 x . x . x  x . x x  x .x .x  x .x .x
1 2 3 1 3 4 1 2 3 2 3 4

f 2
 x .x  x.x  x .x .x
2 4 1 4 1 2 3

f  x x  x .x  x . x . x Оценка на схемата:
2 3 3 4 1 3 4
3
Брой елементи – 11
f 1 f f 2 3
Брой входове – 30
Стъпалност – 2

42
7.10.3. Минимизация на система логически функции чрез
обща подфункция.
x 1

x 2
Прости
импл.

x n

Прости
импл.
*
f 1
f 1

Прости
импл.
*
f 2
f 2

Прости
импл. f 3
*
f 3
43
 Процедура:
Стъпка 1: Определя се функция  , която има стойност 1 за
наборите, за които всички функции имат стойност 1.
Стъпка 2: Минимизира се функцията  . *
Стъпка 3: Определят се допълващи функции f i , които имат
стойност 1 за наборите, за които функцията  има
стойност 0, а функцията f i има стойност 1.
*
Стъпка 4: Минимизират се функциите f i .
Стъпка 5: Записва се функцията, като: f i  f i  
*

Стъпка 5: Построява се логическата схема.

44
 x
1
f x
1
f x 1
f
x
1 2 3
1 1 1 1 1 1
x 2
2

1 1 1 1
x 2
1 1 1 1
1 1
x 4
1 1
x 4
1
x 4

1 1 1 1
x 3 x 3 x 3

x 1    x x x  x.x x
1 2 3 1 3 4

1 *
x 2 f  x .x .x  x .x .x
1 1 2 3 2 3 4
1 1
1
x 4
*
f  x x  x.x
2 2 4 1 4
*

x 3
f 3
 x .x  x x
3 4 2 3

x x x
* *
1 f
*

1
1 f 2 1 f 3

x 2
H x 2 H
x 1 H 2
1 1
H H 1 H H 1 H H
H 1
x 4
H 1
x 4
H
x 4

1 1 1 1
x 3 x 3 x 3 45
 f 1 f 2
f 3

Оценка на схемата:
Брой елементи – 11
Брой входове – 32
 Стъпалност – 2

f 1
f 2
f 3

Оценка на схемата:
Брой елементи – 12

Брой входове – 31
Стъпалност – 3

46
 7.10.4. Систематичен подход за минимизация на система от
логически функции.
- Намиране на общите прости импликанти на
системата логически функции
(метод на Куайн-Мак Класки).
Процедура:
Стъпка 1: Записват се в колона всички набори, за които поне една
от функциите в системата има стойност 1.
Стъпка 2: До всеки набор се записва признакова част състояща се от
стойностите на функциите от системата за този набор.
Стъпка 3: Прилага се метода на Куайн - Мак Класки, както това се
прави за една единствена функция със следните
допълнения:
- ако два И-члена се слепят, резултатът получава
признакова част, която е поразрядна конюнкция
от признаковите части на слепилите се И-членове.
- отметка получават И-членовете, които са се слепили
и които имат признакова част, съвпадаща с
новополучената.
Стъпка 4: За прости импликанти на системата логически функции се
определят И-членовете, които не са отбелязани.
47
0000 101 0000 * 101 000- 100 -000 101 --00 001
0001 110 0001 * 110 0-00 001 -100 * 001 -10- 000
0011 111 0100 * 001 -000 101 -101 * 010 -1-0 001
0100 001 1000 * 101 00-1 110 -110 * 001 -1-1 010
0101 010 0011 * 111 0-01 010 -111 111 -11- 001
0110 001 0101 * 010 010- 000 0-00 * 001 0-0- 000
0111 111 0110 * 001 01-0 001 0-01 * 010 --00 001
1000 101 1100 * 001 -100 001 1-00 * 001 0—1 010
1100 001 0111 * 111 1-00 001 0-11 111 0—1 010
1101 010 1101 * 010 0-11 111 00-1 110 01-- 000
1110 111 1110 * 111 01-1 010 01-0 001 -1-1 010
1111 111 1111 * 111 -101 010 01-1 * 010 -11- 001
011- 001 11-1 * 010 11-- 000
-110 001 11-0 * 001 -1-0 001
110- 000 000- 100
-111 111 011- * 001
11-1 010 111- 111
111- 111
11-0 001
48
 - Намиране на минималното покритие на
системата логически функции.

Процедура:
Стъпка 1: Строи се таблица на покритията. Таблицата има толкова
колони, колкото са наборите за които поне една функция
има стойност 1. Броя на редовете е равен на броя на
намерените прости импликанти на системата логически
функции.
Стъпка 2: Всяка колона се разделя на толкова подколони, колкото
единици има в признаковата част на съответния набор.
Всяка подколона се отбелязва с номера на функцията,
която има стойност 1 за съответния набор.
Стъпка 3: Попълва се таблицата, като отметка се поставя, ако
простата импликанта покрива единицата и при съвпадение
на признаковите части на простата импликанта и колоната.
Стъпка 4: Намира се минималното покритие на системата логически
функции както това се прави с таблицата за една функция.

49
 0000 0001 0011 0100 0101 0110 0111 1000 1100 1101 1110 1111
1 3 1 2 1 2 3 3 2 3 1 2 3 1 3 3 2 1 2 3 1 2 3
-000 101 * * * * A

-111 111 * * * * * *
0-11 111 * * * * * * B

00-1 110 * * * * C

01-0 001 * *
000- 100 * *
111- 111 * * * * * * D

--00 001 * * * *
-1-0 001 * * * * E
-1-1 010 * * * * F
-11- 001 * * * *
0- -1 010 * * * *

50
 - Намиране на минималното покритие на
всяка от функциите в системата логически функции.

Процедура:
Стъпка 1: Строи се таблица на покритията за всяка една от
функциите в системата. Всяка от таблиците има колони за
единиците на съответната функция и редове за простите
импликанти принадлежащи на съответната функция и на
покритието на системата.
Стъпка 2: Намира се минималното покритие за всяка една от
функциите.

51
 0000 0001 0011 0111 1000 1110 1111
-000 * * A

f 1
0-11 * * B
C
00-1 * *
111- * * D

0001 0011 0101 0111 1101 1110 1111

0-11 * * B

f 2
00-1 * * C
D
111- * *
-1-1 * * * * F

0000 0011 0100 0110 0111 1000 1100 1110 1111

A
-000 * *
f 3
0-11 * * B

111- * * D
E
-1-0 * * * *

52
 - построяване на логическата схема.

f 1 f 2
f 3

Оценка на схемата:
Брой елементи – 9
Брой входове – 26
Стъпалност – 2

A B C D E F

53
7.10.5. Минимизация на система от логически функции чрез
базова функция.
x1

x2 КЛС f i

xn
КЛС f 1

КЛС
f i 1

КЛС
f i 1

КЛС
f m

54
Процедура:
Стъпка 1: Една от функциите в системата от логически функции
се избира за базова.
Стъпка 2: Минимизира се базовата функция.
Стъпка 3: Всички останали функции без базовата стават функции на
n+1 променливи: това са променливите x1 , x2 ,....... xn f баз .
Съставят се таблиците на истинност на тези функции.
Стъпка 4: Всички функции без базовата се минимизират като система
от логически функции на n+1 променливи.
Стъпка 5: Построява се логическата схема.

55
s i p a b pi 1 si p
a s
i i i i
i
0 0 0 0 0 i

b 1 1

i
0 0 1 1 0 i

1 1
0 1 0 1 0
0 1 1 0 1 p
a i
i 1
p
a bp 1 0 0 1 0 i
i i i 1
1 0 1 0 1 b
i 1 1 1
1
1 1 0 0 1
1 1 1 1 1 p i 1

s  a .b . p  a .b . p  a b . p  ab p i 1
i i i i 1 i i i 1 i i i 1 ii
s i p i
p  a b a p b p
i i i i i 1 i i 1

Оценка на схемата:
Брой елементи – 9
Брой входове – 25
Стъпалност – 2

56
a b pi1 si p
i i i a b pi 1 p
i i i s i
a i
s i
0 0 0 0 0 0 0 0 0 0
H H H 1
0 0 1 1 0 0 0 0 1 H b i
1 H
0 1 0 1 0
0 0 1 0 1 p i
H H H
0 0 1 1 H
0 1 1 0 1 1 H 1
0 1 0 0 1
1 0 0 1 0
0 1 0 1 H p i 1
1 0 1 0 1 0 1 1 0 H
1 1 0 0 1 0 1 1 1 0
s  a p b p  p p a b p
i i i i i i 1 i i i i 1

1 1 1 1 1 1 0 0 0 1
1 0 0 1 H  (a  b  p ) p  a b p
i i i i
i 1 i i 1
1 0 1 0 H
1 0 1 1 0 s i p i

1 1 0 0 H
1 1 0 1 0
1 1 1 0 H
1 1 1 1 1

Оценка на схемата:
Брой елементи – 8
Брой входове – 19
57
Стъпалност – 3
 Лекция 8

Декомпозиция на логически
функции

58
8. Декомпозиция на логически функции.
8.1 . Проста разделителна декомпозиция.

f  f ( ( x1 , x 2 ,...... x k ), x k 1 , x k  2 ,........ x n )

x 1
x 2 
КЛС
x к

x к 1 f
xk  2 КЛС

x n

59
Процедура:
Стъпка 1. Функцията се нанася в карта на Вейч.
Стъпка 2. Избират се свободни променливи. Съставят се подкарти
за всеки набор на свободните променливи.
Стъпка 3. Проверяват се подкартите дали отговарят на следните
изисквания: в подкартата се съдържа константа 0;
в подкартата се съдържа константа 1; в подкартата се
съдържа функция  ; в подкартата се съдържа функция  .
Ако са изпълнени горните изисквания премини към
стъпка 4, в противен случай – към стъпка 2.
Стъпка 4. Записва се получената декомпозиционна форма.
Стъпка 5. Минимизира се получената функция.

60
 x
1
f 1
1 1
x 2
1 1
1 1 1
x 4
Избират се x 3 и x 4 за свободни променливи.
1
x 3

x
1 x3 .x 4 x 1 x3 .x 4 x 1 x3 .x 4 x 1 x3 .x 4
x 2 x 2 x 2 1 1 x 2 1 1
1 1 1 1

  x1 x 2 

f 1   x3 .x 4   .x 3 x 4  x3 x 4
x 3 1 1 1
f 1   .x 4   .x3 1
x 4
61
 Лекция 9

Синтез на логически схеми с

използването на стандартни
елементи и възли

62
9. Стандартни комбинационни елементи и възли.
9.1. Стандартни елементи.

- използване на логически елементи с

ограничена товароспособност
1 1
N p
2 1
2
N p

1
p
N N p

63
 1
1 1
Np
2 1
2
Np

1
p
N
Np

- използване на логически елементи с ограничен брой входове.

64
9.2. Стандартни възли.
9.2.1. Дешифратори.
- входове и изходи.
y y
0 1 y m

n
ДШ m  2 1

xx
1 2 x n

- функция – При подаване на набор с определен номер, на

изхода със същия номер се появява активно ниво.
- видове дешифратори в зависимост от броя на
входовете и изходите.
- пълни дешифратори.
m  2n  1
- частични дешифратори.
m  2n  1

65
 - логическо описание на дешифратор.
- пълен дешифратор.
y 0
 x1.x2..........xn 1.xn y0  x1  x2  ........  xn1  xn
y  x .x ..........x . x
1 1 2 n 1 n
y x x
1 1 2
 ........  xn 1  xn
....................................... ....................................................

y 2 n 1
 x x ...... x x
1 2 n 1 n
y 2 n 1
 x x
1 2
 ....  xn 1  xn

- частичен дешифратор.
- без минимизация на функциите.
- с минимизация на функциите.
x 1 y y 0  x1 x 2 x3 x 4 y 5  x 2 x3 x 4
Н Н 6 4
x 2
Н Н 7 5
y1  x1 x 2 x3 x 4 y 6  x 2 x3 x 4
9 Н 3 1
x 4
y 2  x 2 x3 x 4 y 7  x 2 x3 x 4
8 Н 2 0
y 3  x 2 x3 x 4 y8  x1 x 4
x 3
y 4  x 2 x3 x 4 y 9  x1 x 4
66
 - дешифратори в интегрално изпълнение.

0 1 2 3 0 1 2 3 4 5 6 7
ДШ ДШ
А B & CS1 CS2 А B C CS

0 1 2 3 4 5 6 7 8 9
ДШ
А B C D

67
 - каскадни схеми с дешифратори.

0 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15

0 1 2 3 0 1 2 3 0 1 2 3 0 1 2 3
ДШ0 ДШ1 ДШ2 ДШ3
А B & CS1 CS2 А B & CS1 CS2 А B & CS1 CS2 А B & CS1 CS2

x x
1 2
Избран 0 1 2 3
0 0 ДШ0 ДШ
А B & CS1 CS2
0 1 ДШ1
1 0 ДШ2
1 1 ДШ3

x x3 x2 x1
4 CS 68
0
1 1
0 1
0 1
0 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15

0 1 2 3 4 5 6 7 8 9 0 1 2 3 4 5 6 7 8 9
ДШ ДШ
А B C D А B C D

01

x x3 x2 x1
4

0 0 0 01

69
 - използване на дешифратори.
- използване на основната функция.
- използване за реализация на логически функции.

x x x3 f f 1
1 2 1

0 0 0 1
0 0 1 0
0 1 0 1
0 1 1 1
1 0 0 1
1 0 1 0
0 1 2 3 4 5 6 7
1 1 0 1 ДШ
1 1 1 0 А B C CS

x x x
3 2 1 1
f 1
1 1
 K0  K2  K3 K4  K6 
1 1 1

1 1 1 1 1
 K0  K2  K3 K4  K6 
1 1 1 1 1
 K 0.K 2.K 3.K 4.K 6 70
9.2.2. Мултиплексори.
- входове и изходи.
W

мултиплексор

d d
0 1 d 2 n 1 x x
1 2 x n

Входове за данни управляващи

входове

- Функция – При подаване на управляващите входове

на набор с номер i , то входа за данни d i се свързва
с изхода W .
- Логическо описание.
1 1 1
W  d 0 . K 0  d 1 . K 1  .................  d 2 n 1 . K 2 n 1

71
 1 1 1
W  d 0 . K 0  d 1 . K 1  .......... .......  d 2n 1 . K 2n 1 
1 1 1
 d 0 . K 0.d 1 . K 1.........d 2n 1 . K 2n 1

d 0

d 1
W

d 2 n 1

0 1 2n  1

ДШ

xx 1 2 x n

72
 - каскадни схеми с мултиплексори.

x x
1 2
Включен

0 0 М0 W
M 41
0 1 М1 d d d d AB
0 1 2 3

1 0 М2
1 1 М3
xx
2 1

00 01

W W W W
M0 41 M1 41 M2 41 M3 41
d d d
0 1 2 d 3 AB d d d
0 1 2 d 3 AB d d d
0 1 2 d 3 AB d d d
0 1 2 d 3 AB

0 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15

xx
4 3
00 10
73
 - използване на мултиплексори.
- за превключване на магистрали.

xx
1 2 Предаване E
0 0 AE
0 1 BE
8
1 0 CE
1 1 DE W
8XM 41
d d d d AB
0 1 2 3
x
1 1
x 2 0
1

8 8 8 8

A B C D

74
 - за реализация на логически функции.

x x x3
1 2 f 2 f 2

0 0 0 1
W
0 0 1 1 M
0 1 0 0 d d d
0 1 2 d 3 AB

0 1 1 0 1
1 0 0 1 0 xx
2 1

1 0 1 0
x 3

1 1 0 0
1 1 1 1

75
 9.2.3. Постоянни памети
- входове, изходи и структура.
0
d d d 1
1 2 m
A 1

A 2
ПП
ДШ i

A A 1 2 A
n
A n

2n  1

- логическо описание.
1 1 1 dd
1 2 d
m
d 1  a1,0 . K 01  a1,1. K 1  ..............  a1,2n 1. K 2n 1
1 1 1
d 2  a2,0 . K 01  a2,1. K 1  .............  a2, 2n 1. K 2n 1
......................................................................................
1 1 1
d 2  am,0 . K 01  am,1. K 1  ............  am,2n 1. K 2n 1 76
 - каскадни схеми с постоянни памети.

d 1

d 2
d 3

d 4

dddd1 2 3 4 ddd d
1 2 3 4 dddd
1 2 3 4 ddd d
1 2 3 4

ПП0 ПП1 ПП2 ПП3

AAAA1 2 3 4 CS AAAA
1 2 3 4 CS AAAA
1 2 3 4 CS AAAA
1 2 3 4 CS

0 1 2 3
ДШ
А B & CS1 CS2

А А А А
6 5 4 3 А А 2 1 0 1

77
 d 1

d 2

d 3

d 4

d 5

d 6

d 7

d 8

ddd d
1 2 3 4 dd dd
1 2 3 4

AAAA1 2 3 4 CS AAAA
1 2 3 4 CS

А А А А
6 5 4 3 CS
78
 9.2.4. Програмируеми логически матрици.
- входове, изходи и структура.

x x
1 2 xi x n

p xx 1 2 x n
1

p 2

p &
i

1 ПЛМ
p k

yy 1 2
y m
yy
1 2
y i
y m

79
- логическо описание.
y  a p  a p  .......  a p
1 1,1 1 1, 2 2 1, k k

y  a p  a p  .......  a p
2 2 ,1 1 2, 2 2 2, k k

...............................................................
y m
 a m,1 p  am , 2
1
p 2
 .......  am,k p k

- използване на ПЛМ при ограничение в броя на изходите.

xx 1 2 x n

& &

1 ПЛМ1 1 ПЛМ2

yy 1 2
y m
y m 1
y m2
y 2m

80
- използване на ПЛМ при ограничение в броя на
произведенията.
xx 1 2 x n

& &

1 ПЛМ1 1 ПЛМ2

yy 1 2
y m
- използване на ПЛМ при ограничение в броя на
произведенията.
f  f ( ( x1 , x 2 ,...... x k ), x k 1 , x k  2 ,........ x n )
x1 x2 x кxк 1xк  2 x n

& &

1 ПЛМ2 1 ПЛМ1

81
yy 1 2
y m
- използване на ПЛМ.
f 1
 x . x . x  x . x x  x .x .x  x .x .x
1 2 3 1 3 4 1 2 3 2 3 4

f 2
 x .x  x.x  x .x .x
2 4 1 4 1 2 3

f 3
 x x  x .x  x . x . x
2 3 3 4 1 3 4

x x x x
1 2 3 4

x .x .x
1 2 3

x1. x3 x4
x1.x2.x3
x2.x3.x4
x2 . x4
x1. x4
x 2 x3
x3.x4

y 1
y y 2 3

f 1
f 2
f 3
82
9.2.5. Компаратори.
- входове и изходи.

f A B f A  B f A  B f A  B f A  B

КОМПАРАТОР

а1 а 2 ..........а n b1b2 .........bn

- логическо описание.
Пример: Компаратор за сравнение на две
двуразрядни двоични числа А и В.
f A B f A  B f A  B

КОМПАРАТОР

a1 a 2 b1b2
83
 a1
f A B
A B
1
a1
aa 21 aa12 b1 b2 f A  B f A  B f A  B a2 a2 a2
1 f A B
0 0 0 0 0 1 0 b2
1 1 1 Н 1 1 1 1 1
0 0 0 1 1 0 0
1 b1
0 0 1 0 1 0 0 Н Н Н Н Н Н Н
0 0 1 1 1 0 0 b1 f A B
Н Н Н
0 1 0 0 0 0 1 a1
f A B Н Н Н Н Н 1
0 1 0 1 0 1 0
0 1 1 0 1 0 0 a2
1 1
b2 b2 b2
0 1 1 1 1 0 0
1 0 0 0 0 0 1
1 1
1 0 0 1 0 0 1
1 0 1 0 0 1 0 b1
1 0 1 1 1 0 0 a1 f AB  a1 b1  a1a2 b2  a2 b1 b2
f A B
1
1
1
1
0
0
0
1
0
0
0
0
1
1
a2
1 1 1
f AB  f AB  f AB
1
b2
1 1 1 0 0 0 1 1 f A B  a1b1  a 2 b2 f A B
1 1 1 1 0 1 0
1

b1
84
 f AB  a1 b1  a1a2 b2  a2 b1 b2
f AB  f AB  f AB
a1
f A B  a1b1  a 2 b2 f A B

a2 f A B

f A B
b1

f A B
b2

85
- компаратори в интегрално изпълнение.

f A B f A  B f A  B
КОМПАРАТОР
А1 А2 А3 А4 B1 B2 B3 B4 f A B f A B f A B

ВХОДОВЕ ИЗХОДИ

f A B f A B f A B f A B f A B f A B
1 0 0 1 0 0
ЗАВИСЯТ ОТ РЕЗУЛТАТА ОТ
0 1 0
СРАВНЕНИЕТО НА “А” И “В”

0 0 1 0 0 1

86
 - каскадни схеми с компаратори.

f A B f A  B f A  B
КОМПАРАТОР n/4
А1 А2 А3 А4 B1 B2 B3 B 4 f A B f A B f
A B

а n 3 а n  2 а n 1 а n bn 3 bn  2 bn 1bn

f A B f A B f A B
КОМПАРАТОР 2
А1 А2 А3 А4 B1 B2 B3 B4 f A B f A B f
A B

а 5 а 6 а 7 а8 b5 b6 b7 b8

f A B f A  B f A  B
КОМПАРАТОР 1
А1 А2 А3 А4 B1 B2 B3 B 4 f A B f A B f
A B

а1 а 2 а 3 а 4 b1b2 b3 b4 0 1 0 87
9.2.6. Суматори.
- входове и изходи.

s1 s 2 ...........s n
p0

СУМАТОР

p n 1
а1 а 2 ..........а n b1b2 .........bn
- логическо описание.
Пример: Суматор за сумиране на две
едноразрядни двоични числа.
s i p i


i

a b pi 1
i i
88
a b pi 1 si p
a s
i i i
i
0 0 0 0 0 i

0 0 1 1 0 b
i 1 1
1 1
0 1 0 1 0
0 1 1 0 1 p
1 0 0 1 0
a i
i 1
p i

1 0 1 0 1 b
i 1 1 1
1
1 1 0 0 1
1 1 1 1 1 p i 1

s  a .b . p  a .b . p  a b . p
i i i i i i i
 a b p i 1
i 1 i 1 i 1

s i p i
p  a b a p b p
i i i i i 1 i i 1

Оценка на схемата:
Брой елементи – 9
Брой входове – 25
Стъпалност – 2

89
a b pi1 si p
i i i a b pi 1 p
i i i s i
a i
s i
0 0 0 0 0 0 0 0 0 0
H H H 1
0 0 1 1 0 0 0 0 1 H b i
1 H
0 1 0 1 0
0 0 1 0 1 p i
H H H
0 0 1 1 H
0 1 1 0 1 1 H 1
0 1 0 0 1
1 0 0 1 0
0 1 0 1 H p i 1
1 0 1 0 1 0 1 1 0 H
1 1 0 0 1 0 1 1 1 0
s  a p b p  p p a b p
i i i i i i 1 i i i i 1

1 1 1 1 1 1 0 0 0 1
1 0 0 1 H  (a  b  p ) p  a b p
i i i i
i 1 i i 1
1
1
0
0
1
1
0
1
H
0
s i
p i

1 1 0 0 H
1 1 0 1 0
1 1 1 0 H
1 1 1 1 1

Оценка на схемата:
Брой елементи – 8
Брой входове – 19
90
Стъпалност – 3
 - едноразряден суматор с полусуматори.

a b
i i s i p
p
i

0 0 0 0 si  ai  bi ai
i

0 1 1 0
pi  ai bi bi
s i
1 0 1 0
1 1 0 1
S i'' Pi '' Pi
a b p
i i i 1
S i' Pi ' S i'' Pi '' Pi
0 0 0 0 0 0 0 0 1 ''
0 0 1 0 0 1 0 0 2 
0 1 0 1 0 1 0 0
S i' Pi '
0 1 1 1 0 0 1 1
1 0 0 1 0 1 0 0
1 0 1 1 0 0 1 1 1
1 1 0 0 1 0 0 1 2 '
1 1 1 0 1 1 0 1
a i b i p i 1
91
 - многоразрядни суматори.
- последователен пренос.

p i 1 s i 1
p i s i p i 1 s i 1

 i 1 i  i 1

a b
i 1 i 1 a b
i i a b
i 1 i 1

- текущ (страничен) пренос.

s i

pi  ai bi  pi 1 a i  pi 1bi 
Ci Ti
 ai bi  pi 1 (ai  bi )
Ti  ai  bi i
C i  ai bi
a b i i
92
 s i 1 s i s i 1

C i 1 Ti 1 Ci Ti C i 1 Ti 1

i i i
p i 1
p i
p i 1 p i2

a b i 1 i 1 a b
i i a b i 1 i 1

93
 10. Анализ на комбинационни логически схеми.
10.1. Статичен анализ.

x 1 d
c b
e f 1

x 2

x 3
а

x 4

f1  a  b  e 
x
1
f
 x 2 x 4 x1  c x3  x1 x 2  1

1
x
 x 2 x 4 x1  x1 x 2  (d  e) x3 
2
1 1
1 1
x 4

 x 2 x 4 x1  x1 x 2  ( x1 x 2  x1 x 2 ) x3  1 1

 x 2 x 4 x1  x1 x 2  x1 x 2 x3  x1 x 2 x3  x 3

 x1 x 2 x 4  x1 x 2  x1 x 2 x3 94
 10.2. Динамичен анализ.
x
1 а
f
x 2 c
b
x 3

x1

x 2
t
x 1 1 1 1 1

x3 t x 2 0 0 0 0

а t x3 1 1 1 1
а 1 0 0 0
t
b b 0 0 1 1
c t c 0 1 1 1
f t f 1 1 0 1
t
 л.е.
95
11. Състезания на сигналите.
11.1. Причини за състезанията на сигналите.

x 1
Стъпалност 2
f
x 2

x 3
Стъпалност 3

Стъпалност 2
11.2. Видове състезания на сигналите.
- статични.

1-статично 0-статично

- динамични.

1-0-динамично 0-1-динамично

- позиционност на състезанията. 96
 11.3. Откриване на състезания на сигналите.
- чрез динамичен анализ.
- чрез анализ на реализацията на логическата схема.

x1 x 2 И ИЛИ
0 0 0 0
0 0-1 0 0-1
0 1-0 0 1-0
0 1 0 1
0-1 0 0-1 0-1 1
0-1 0-1 0-1 0-1
0-1 1-0 0-1-0 1-0-1
0-1 1 0-1 1
1-0 0 0 1-0
1-0 0-1 0-1-0 1-0-1
1-0 1-0 1-0 1-0
1-0 1 1-0 1
1 0 0 1
1 0-1 0-1 1
1 1-0 1-0 1
0
97
1 1 1 1
 0
x
1 f
x
1 1 f
2
1 1
1 1
x 4

1 0
x 3
Състояния за набор 0111
следван от 1111
0

x
1 f
1 '
1 1 f
x 2
1 1
1 1
x 4
1

1 0

x 3 0
Състояния за набор 0111 98
следван от 1111
11.4. Отстраняване на състезания.
11.4.1. Отстраняване на причините за състезанията.
- изравняване на пътищата в логическата схема.

x 1

f
x 2

x 3

x 1

f
x 2

x 3 99
 - отстраняване на неправилните изходни
реакции в резултат на състезания на сигналите.
- използване на синхронизиращ сигнал.

x 1

f
x 2

x 3

x 1

f f'
x 2

x 3
C
100
 x 1

f
x 2

x 3

x 1

f f'
x 2

x 3
C
101