ГРАНИЦИ НА ФУНКЦИИ

Определения
Граници на променлива
Казваме, че променливата x клони към a, ако при своето изменение от
известно място нататък приема стойности толкова близки до а, че
xa  
където   0 е произволно избрано число, колкото и малко да е то.
Записваме: xa

В тази дефиниция се предполага, че а е число.

Ако променливата x приема стойности, които растат по модул

неограничено, то казваме, че x клони към безкрайност и записваме x  
Ако стойностите на x са положителни, то пишем x  
Ако стойностите на x са отрицателни, то пишем x  
 Граници на функция
Нека е дадена функцията у = f (x) - дефинирана в околност на точката а.
Казваме, че числото А е граница на функцията у= f (х) при х клонящо
към а, ако f ( x)  A когато x  a.
Записваме lim f ( x)  A
xa

Ако стойностите на функцията f (х) са неограничени при x  a

то пишем
lim f ( x)  
xa

Ако съществува границата на f (х) при x  a със стойности по-малки от а,

то казваме, че функцията има лява граница и пишем
lim f ( x)  lim f ( x)  f (a  0)
x a x a 0
xa

Ако съществува границата на f (х) при x  a със стойности по-големи от а,

то казваме, че функцията има дясна граница и пишем
lim f ( x)  lim f ( x)  f (a  0)
x a x a  0
x a
Лявата и дясната граници не винаги са равни.
Ако те са равни, то функцията има обща граница, записана във вида

lim f ( x)  A
xa
Ако лявата и дясната граници на функцията не са равни, то функцията
няма граница при x  a

Ако lim f ( x)  0, то f (х) се нарича безкрайно малка величина

xa
(безкрайно малка функция) в т. x  a
Ако lim f ( x)  , то f (х) се нарича безкрайно голяма величина
xa
(безкрайно голяма функция) в т. x  a

Ако функцията не е безкрайно голяма величина в т. x  a,

то тя се нарича ограничена величина в околността на точката а.
Тогава съществува константа М така, че f ( x)  M за всяко x от
околността на а.
 При действия с безкрайно малки величини се използват следните
свойства:
• произведение на число и безкрайно малка величина е безкрайно
малка величина;
• сбор, разлика и произведение на безкрайно малки величини е също
безкрайно малка величина;
• произведение на безкрайно малка величина и ограничена величина
е безкрайно малка величина;
• ако  ( x ) е безкрайно малка величина в точката x  a, то
1
е безкрайно голяма величина и обратно.
 ( x)
Нека u(х) и v(х) са безкрайно малки величини в т. х = а и
u( x )
lim k
x a v( x )

Ако k  1 u( x ) и v( x ) се наричат еквивалентни безкрайно малки

функции в т. x  a
Ако k  0 u( x ) се нарича безкрайно малка функция от по-висок ред
спрямо v( x ) в т. x  a
 Основни теореми за граници
1) Ако  lim f ( x ), то за всяка константа С  lim  C. f ( x ) и
x a xa

lim  C. f ( x)  C.lim f ( x)  -съществува

xa xa

2) Ако  lim f ( x ) и lim g ( x ), то  lim(

x a
f ( x)  g ( x)) и
x a x a

lim( f ( x)  g ( x))  lim f ( x)  lim g( x)

xa xa xa

3) Ако  lim f ( x ) и lim g ( x ), то  lim( f ( x).g ( x)) и

x a x a x a

lim( f ( x).g ( x))  lim f ( x).lim g( x)

xa xa xa
f ( x)
4) Ако  lim f ( x ) и lim g ( x ) и lim g ( x )  0, то  lim
x a g ( x )
и
x a x a xa

f ( x ) lim f ( x)
lim  x a
x a g ( x ) lim g ( x )
x a
 5) Ако функциите u( x), f ( x) и v( x ) удовлетворяват за  x

в околност на точката а неравенствата

u( x)  f ( x)  v( x)
и lim u( x )  A, lim v( x )  A, то и lim f ( x)  A
xa x a xa

Ако функцията f ( x ) при x  a има граница lim f ( x )  A,

xa

то величината  ( x)  f ( x)  A е безкрайно малка величина при x  a

и следователно функцията се представя във вида

f ( x)  A   ( x)
за всяко x в околност на т. а.

Като се използва това представяне, то горните теореми могат да

бъдат доказани.
 Примери: Да се намерят границите
x2  3 x  2 x2  3 x  2 x2  3 x  2
а) lim б) lim в) lim
x 1 x2  4 x 2 x2  4 x x2  4
x3  3 x  2 x2  3 x  2 x
г) lim д) lim е) lim
x 0 1  x  1
x x2  4 x x3  4
x2  3 x  2 0
Решение. а) lim  0
x 1 x 4
2
3
x2  3 x  2 0 ( x  2)( x  1) x 1 2 1 1
б) lim   lim  lim  
x 2 x 4
2
0 x 2 ( x  2)( x  2) x 2 x2 22 4
3 2 0
x (1   2 ) 1
2

x  3x  2 
2
  lim x x  1
в) lim 4
x x2  4  x 
x (1  2 )
2 1
x 0
3 2 3 2
x (1  3  3 )
3
(1  3  3 )
x3  3 x  2   lim x x  lim x.lim x x 1
г) lim  4 4  . 
x x 4
2
 x 
x (1  2 )
2 x  x 
(1  2 ) 1
x x
 3 2 0
x (1   2 )
2
x2  3 x  2  x x  lim 1 .1 1
д) lim   lim  0
x x 4
3
 x  4
x3 (1  3 )
x  x 
x 0

x 0 x 1 x  1 x( 1  x  1)
е) lim   lim .  lim 
x 0 1  x  1 1 x  1 ( 1 x )  1
x 0 1 x  1 0 x 0 2 2

(a  b).(a  b)  a 2  b2

x( 1  x  1) x( 1  x  1)  lim( 1  x  1)  1  0  1  2
 lim  lim
x 0 1 x  1 x 0 x x0
 Основни граници
sin f ( x)
lim
sin x
1 Ако lim f ( x)  0, то lim 1
x 0 x a x a f ( x)
x

x
 1 e  2,71828... - неперово число
lim  1   e
x   x

Показателната функция y  e x се нарича експоненциална функция

Функцията y  log e x се означава y  ln x и се нарича
натурален логаритъм
f ( x)
 1 
Ако lim f ( x)  , то lim  1  e
x a x a
 f ( x ) 

1 1 1 0 a  a
lim  0  0,  , при a  0,    0,  ,  ,  0
x  x  0 a 0 a 
Примери:
sin f ( x )
sin3 x 0 3.sin3 x sin3 x lim 1
f ( x )0
lim   lim  3.lim  3.1  3 f ( x)
x 0 x 0 x 0 3.x x 0 3x

sin( x  3) 0 sin( x  3) 1 sin( x  3) 1 1

lim   lim  lim . lim  .1  
x 3 x2  9 0 x3 ( x  3).( x  3) x3 ( x  3) x3 ( x  3) 6 6

k x
 1
k .x
 1  x   1
lim  1   lim  1    ek lim  1   e
x   x   x
x  x  x  

k
x
 x
 f ( x)
 1 
.k
  k
   k

x
 1   lim  1   e
 k 1
 lim  1    ek  
x a f ( x )
lim  1   lim  1 
x   x  x  x x   x 
  k  
 lim f ( x)  ,
 k   x a

x
3 x2
 x  1  1
3x
 1
2
 k
  1    e3 .1  e3 lim  1   ek
lim   lim  1  .lim  x   x
x 
 x  x 
 x  x  x
 Непрекъснатост на функция
y  f ( x), x  D се нарича непрекъсната в точката x  x0 , ако:

1. x0  D
2.  xlim f ( x) т.е. f ( x0  0)  f ( x0  0)  f ( x0 )
x 0

3. lim f ( x)  f ( x0 )
x x0

Ако f ( x0  0)  f ( x0 ), то функцията се нарича непрекъсната отляво в т. x0

Ако f ( x0  0)  f ( x0 ), то функцията е непрекъсната отдясно в т. x0
Ще разгледаме още едно определение за непрекъснатост на функция в точка.
Нарастване на аргумента х наричаме разликата между две стойности
на този аргумент и се означава с x  x  x0

Нарастване на функцията y  f ( x) в дадена точка x0 y  f ( x  x0 )  f ( x0 )

Тогава : функцията се нарича непрекъсната в дадена точка x0 , ако

lim y  lim [ f ( x0  x)  f ( x0 )]  0

x 0 x0

Двете определения за непрекъснатост на функция в точка са еквивалентни.

 y  f ( x) - непрекъсната в интервала (а,b),
ако е непрекъсната във всяка точка на този интервал.

y  f ( x) - непрекъсната в затворения интервал [а,b],

ако е непрекъсната в интервала (а,b),
в т. а е непрекъсната отдясно и в т. b е непрекъсната отляво.

Пример: Да се докаже, че функцията y  x 2 е непрекъсната за всяко x0

Решение: y  ( x0  x)2  x02  x02  2 x0 .x  (x)2  x02  x.(2 x0  x)

 lim y  lim x.(2 x0  x)  0

x0 x0

т.е. функцията е непрекъсната за произволно x0

 Свойства на непрекъснатите функции
а) Сума, разлика и произведение от краен брой непрекъснати функции
е непрекъсната функция.

б) Частното на две непрекъснати функции е непрекъсната функция,

ако знаменателят не се анулира.

в) Всяка сложна функция, съставена от непрекъснати функции,

е непрекъсната функция.
г) Ако функцията е непрекъсната в затворения интервал [а, b],
то в този интервал тя е ограничена и достига най-малката си и
най-голяма стойност поне по веднъж и всички стойности между
най-малката и най-голямата поне по веднъж .

д) Ако функцията е непрекъсната в интервала [а, b] и

има в краищата на интервала различни знаци,
то в този интервал съществува поне една точка,
в която функцията се анулира.
 Точки на прекъсване
Точки, в които се нарушава условието за непрекъснатост на функция,
се наричат точки на прекъсване.

отстранима точка на прекъсване - функцията не е дефинирана в точката,

но има граница в тази точка

sin x
Пример. Функцията y  при х = 0 има отстранима точка на прекъсване,
x
защото границата на функцията отляво и отдясно при x  0 е равна на 1,
но при x  0 стойността на функцията не съществува понеже не е дефинирана.

 sinx sin x
 y x , x0 1
1
lim
x 0 x
1 , x0
 0  x
Точка на прекъсване от I род -  f ( x0  0), f ( x0  0) но
f ( x0  0)  f ( x0  0)
или lim f ( x)  f ( x0 )
x x0

Пример . y
x
x
x   x, x  0
 x, x  0


x x
y   1, ако x  0
x  lim  1, lim 1
x 1, ако x  0 x 0
x 0
x x 0
x 0
x

Следователно лявата и дясната й граница не са равни при х = 0

 функцията има точка на прекъсване от I род при x  0

y
1

x
1
Точка на прекъсване от II род е такава точка, за която поне една от
двете граници - лявата или дясната - не съществува или е безкрайност.

2x  1
Пример. f ( x) 
x 1
2x  1 3
lim f ( x )  lim  
x 1 x 1 x  1 0

 функцията има точка на прекъсване от втори род при x 1

y

x
-5 -4 -3 -2 -1 1 2 3 4 5

-2

-4

-6