Алгоритъм за изследване на графика на функция

1. Определяне на дефиниционното множество.

2. Специфики:
a. Четност: f ( x )=f (−x )
b. Нечетност: f ( x )=−f ( x )
3. Основни граници:
a. Поведение около недефинирани точки;
b. Поведение при x → ± ∞
4. Асимптоти:
a. Вертикални асимптота – правата x=a е вертикална асимптота
за графиката на функцията f ( x), ако поне една от границите:
lim ¿
−¿
x a f (x)¿ или x lim +¿
a f ( x)¿
¿
→ →

е равна ± ∞
b. Наклонена асимптота – f (x)=kx +b е наклонена асимптота за
графиката на функцията f ( x) при x → ± ∞, ако двете граници:
f (x) lim ( f ( x )−kx)=b
lim ,
x→ ±∞ x x→ ±∞

съществуват и са крайни.
5. Локални екстремуми:
dy
a. Решенията, които зануляват dx
f (x) са потенциални кандидати
за локални екстремуми.
b. Определят се интервалите на монотонност (↑/↓).
6. Инфлексни точки:
2
d y ( )
a. Решенията, които зануляват f x са потенциални
d x2
кандидати за инфлексни точки.
b. Определят се интермалите на изпъкналост и вдлъбнатост.
7. Начертава се графиката на функцията.