Учебен център “СОЛЕМА”

обучение по математика, физика, български и английски език, компютър

адрес: гр.София, ж.к. Люлин-3, бл. 348 : 0888 91 99 54 вечер, г-н Станев; Web страница: solemabg.com ; E-mail: solema@gbg.bg
=======================================================================================================================
Системи уравнения и Редици
Теорема 2:
Системи уравнения Ако едното уравнение в дадена система S е еквивалентно на две
уравнения, то дадената система S е еквивалентна на две систе-
I. Системи уравнения от първа степен с две неизвестни ми S1 и S2, във всяка от които едното уравнение е заменено с
едното еквивалентно уравнение, а другото остава същото.
Решават се чрез:
1. Заместване – Решават се по следния начин:
x 3 + y 3 = 3(x + y )
Например : 2 ⇔
( )
(x + y ) x 2 − xy + y 2 − 3(x + y ) = 0
⇔
a) от едното уравнение се изразява едното неизвестно; x + y2 = 7 x2 + y2 = 7
b) заместваме в другото уравнение и го решаваме;
(x + y )(x 2 − xy + y 2 − 3) = 0
c) намерената стойност на неизвестното се замества в израза от а). ⇔
2. Събиране – Решават се по следния начин: x2 + y2 = 7
a) умножаваме едното уравнение (или двете уравнения) с подходя- x+ y=0
що число така, че след събирането им едното неизвестно да се съкрати (най-често Тази система се разделя на две системи: (1)
това са коефициентите пред неизвестното, което искаме да съкратим, но с обратен x2 + y2 = 7
знак); x 2 − xy + y 2 − 3 = 0
b) събираме двете уравнения и решаваме полученото уравнение; и (2)
c) полученото неизвестно се замества в едно от уравненията на сис- x2 + y2 = 7
темата. Те се решават по описаните по-долу начини.
Например: В математиката универсален начин за решаване на системи от този вид не са
2 x − y = 1 | .(− 3) − 6 x + 3 y = −3 1 1 9 познати. Възможно е да се използват подходящи методи за решаване на определени
⇔ +  17 y = 1 ⇔ y = ; 2 x − = 1 ⇔ x = групи системи. Тези групи са следните:
3 x + 7 y = 2 | .2 6 x + 14 y = 4  17 17 17
♦ Ако едното уравнение в системата е от първа степен, а другото е от втора
Решението е двойката числа:  9 ; 1  степен – От уравнението от първа степен изразяваме едното неизвестно и
 17 17  го заместваме във второто уравнение. След решаването му намираме
стойностите на второто неизвестно. Система от този тип е системата (1):
II. Системи уравнение от втора степен с две неизвестни x + y = 0  x = − y 
  (− y ) + y = 7 ⇔ 2 y = 7 ⇔ y 1 2 = ± ; x 12 = ∓
2 2 2 7 7
x + y =7
2 2
 2 2
Теорема 1:
♦ Ако неизвестните в системата участват чрез едни и същи симетрични из-
При замяна на кое да е уравнение от една система с еквивалентно 2 1
рази. Най-често тези изрази са: x + y; x.y; x – y; x – y ; ; 1 и т.н. Те-
2
уравнение се получава еквивалентна система.
x y
зи изрази се полагат като нови неизвестни и най-напред се решава полу-
Например: x − y = 1 | .(− 1) ⇔ − x + y = −1 чената за тях система.
2x2 − y = 4 2x2 − y = 4 2 2 2 2
Зад. 1: Да се реши системата уравнения: x +y +x+y=14 и x +y +xy=7

Тема: “Системи уравнения и Редици” 1 стр.

 Учебен център “СОЛЕМА”
обучение по математика, физика, български и английски език, компютър
адрес: гр.София, ж.к. Люлин-3, бл. 348 : 0888 91 99 54 вечер, г-н Станев; Web страница: solemabg.com ; E-mail: solema@gbg.bg
=======================================================================================================================
Решение: Тази система се решава, като в лявата страна на първото уравнение
прибавим и извадим едно и също число 2xy, а във второто уравнение – прибавим и Определение 1:
извадим число xy:
Степен на едночлен се намира като съберем степените на неизвестните.
x 2 + 2 xy + y 2 − 2 xy + x + y = 14 (x + y )2 − 2 xy + (x + y ) = 14 2
Например: Едночлена 3xy е от втора степен, а едночлена x y е от трета степен
⇔
x 2 + 2 xy + y 2 − xy = 7 (x + y )2 − xy = 7
Определение 2:
x+ y =u u 2 + u − 2v = 14 
Полагаме :
x. y = v
 Тогава : 2 2 2
( )
  u + u − 2 u − 7 = 14 ⇔ u (1 − u ) = 0 Многочлен, в който всички едночлени са от една и съща сте-
u − v = 7  v = u − 7
2
пен, се нарича хомогенен многочлен (хомогенна функция).
Оттук следва, че u1 = 0 и u2 = 1. и съответно v1 = – 7 и v2 = – 6. Разглеж-
даме следните два случая: 2 2
Например: Функцията x +xy+y е хомогенна, защото всички едночлени са от
x + y = 0  x = − y 3 2 3
втора степен. Функцията x +2x y+y е хомогенна, защото всички едночлени са от
  − y. y = −7 ⇔ y = 7 ⇔ y 1 2 = ± 7 ; x 12 = ∓ 7
2
A)
x. y = −7  трета степен.
x + y = 1  x = 1 − y  y1 = −2  x1 = 3
  y (1 − y ) = −6 ⇔ y − y − 6 = 0 ⇔ ∩ Определение 3:
2
B) 
x. y = −6   y2 = 3  x2 = −2
Окончателните решения на дадената система са двойката числа: Уравнение, лявата страна на което е хомогенна функция, а
( )
± 7 ;∓ 7 ; (− 2;3); (3;−2 )
дясната е равна на нула, се нарича хомогенно уравнение.

♦ Ако неизвестните участващи в уравненията са само от втора степен: Чрез 2 2

подходящи преобразувания от двете уравнения получаваме уравнение от Например: Уравнението x –2xy+3y =0 е хомогенно от втора степен, а урав-
3 2 2 3 2
първа степен, което заедно с едното уравнение на дадената система обра- нението x –3x y–3xy –y =0 е хомогенно от трета степен, но уравнението x –
зуват еквивалентна система. 2xy+3y=0 не е хомогенно, защото третият едночлен не е от втора степен.
Нека да имаме системата ax + bxy + cy = 0
2 2
2 2 2 2 (3)
Зад. 2: Да се реши системата уравнения: 2x –4y –1,5x+y=0 и 3x –6y –
f ( x, y ) = 0
2x+2y=0,5
Решение: Тази система се преобразува, като първото уравнение се умножи с 3, където a≠0, b≠0, c≠0, са произволни числа, а f(x,y) е произволна функция. Тя се
а второто – с (–2) и получаваме: решава по следния алгоритъм:
6 x 2 − 12 y 2 − 4,5 x + 3 y = 0  1 . Така полученото уравнение
+  − x − y = −1 ⇔ x + 2 y = 2
− 6 x 2 + 12 y 2 + 4 x − 4 y = −1 2
заедно с второто уравнение от дадената система образуват нова система:
x + 2y = 2 . Решаваме я чрез заместване и получаваме следните решения
3x 2 − 6 y 2 − 2 x + 2 y = 0,5
за дадената система: 1; 1 ;  − 3; 5 
 2  2
♦ Системи, в които едното уравнение е хомогенно, а другото е произволна
функция.

Тема: “Системи уравнения и Редици” 2 стр.

 Учебен център “СОЛЕМА”
обучение по математика, физика, български и английски език, компютър
адрес: гр.София, ж.к. Люлин-3, бл. 348 : 0888 91 99 54 вечер, г-н Станев; Web страница: solemabg.com ; E-mail: solema@gbg.bg
=======================================================================================================================
Следват избрани задачи от
Правило 1:
1. Пресмятаме f(0,0), т.е. допускаме, че y=0, заместваме във второто уравнение Основни типове задачи:
и ако получим, че и x=0, то x=0 и y=0 са решения на дадената система. Ако
Зад. 5: Да се реши системата уравнения: 3 2y 4x
получим, че x≠0, то x и y не може едновременно да са нули т.е x≠0 или y≠0. + = 1 и x2 + y2 + = 22
2 2 x2 + y2 − 1 x y
2. Разделяме хомогенното уравнение на y (или x ) и получаваме:
Решение: В дадената система участват симетрични изрази, затова полагаме
x2 x x
a + b + c = 0 . Полагаме = z и получаваме квадратно уравнение спрямо z x2 + y2 = u 3 2
y2 y y и получаваме системата + = 1 . От второто уравнение изразяваме u
x u −1 v
2
т.е. az +bz+c=0. Нека z1 и z2 са корените му. Тогава система (3) се разпада =v
y u + 4v = 22
x x
на следните две системи: = z1 и = z2 . Решенията им са решения и и го заместваме в първото уравнение:
y y
v1 = 3 u1 = 10 . Разглеж-
f ( x, y ) = 0 f ( x, y ) = 0
3 2
+ = 1 ⇔ 3v + 42 − 8v = 21v − 4v 2 ⇔ 2v 2 − 13v + 21 = 0 ⇔  
21 − 4v v v2 = 3,5 u2 = 8
на дадената система.
даме следните два случая:
x 2 + y 2 = 10
. Решението и е двойката числа: (3; 1) и (–1; –3).
♦ Системи уравнения, при които и в двете уравнения левите страни са хомо- A) x
=3
генни функции, а десните има числа са различни от нула, се решават, като y
въведем ново неизвестно, което е равно на отношението между двете не-
x2 + y 2 = 8
известни в системата. Например: . Решението и е двойката числа: 14 2 ;4 2  и  − 14 2 ;−4 2  .
B) x    
2 2 2 2 = 3,5  53 53   53 53 
Зад. 4: Да се реши системата уравнения: 3x –2xy+y =36 и 5x –4xy+y =20 y
Решение: Полагаме y=t.x и получаваме системата 3x − 2tx + t x = 36 . Делим
2 2 2 2
Решенията на дадената система са двойките числа от А) и В).
5 x 2 − 4tx 2 + t 2 x 2 = 20 2y+5 y–1
Зад. 9: Да се реши системата уравнения: x =27 и 9x =1
двете уравнения и получаваме: Решение: Коренуваме двете страни на второто уравнение:
3 x 2 − 2tx 2 + t 2 x 2 9
= ⇔ 2
(
x 2 3 − 2t + t 2 )
9
( ) ( )
= ⇔ 5 3 − 2t + t 2 = 9 5 − 4t + t 2 ⇔ 2t 2 − 13t + 15 = 0 . Ре- 1
⇔ 3 = x 1− y и заместваме във първото:
5 x − 4tx + t x
2 2 2 2
5 (
x 5 − 4t + t 2 )
5
9 . x y −1 = 1 ⇔ 3 =
x y −1

( x ) =x
шенията му са: t1=5 и t2=1,5. Разглеждаме следните две системи: 3
3(1− y )
3 − 3y
y = 5x x 2 y + 5 = 33 ⇔ x 2 y + 5 = 1− y 2
⇔ 2y + 5 = ⇔ y = −1  3 = x1+1 ⇔ x = 3 . Решени-
A). . Решаваме я чрез заместване. Решенията и са наредената двойка 2
5 x 2 − 4 xy + y 2 = 20 ята на дадената система е наредената двойка числа (3; –1).
числа ( ) (
2 ;5 2 и − 2 ;−5 2 . ) Зад. 10: Дадена е системата уравнения: y–x=a(1+xy) и 2xy+x+y+1=0. За кои
3x
y= . Решаваме я чрез заместване. Решенията и са наредената двойка стойности на параметъра a системата има само едно решение? (УНСС, 1992)
B). 2
Решение: Преобразуваме системата по следния начин:
5 x − 4 xy + y = 20
2 2

числа (4; 6) и (–4; –6).

Решенията на А) и В) са решения и на дадената система.
Тема: “Системи уравнения и Редици” 3 стр.
 Учебен център “СОЛЕМА”
обучение по математика, физика, български и английски език, компютър
адрес: гр.София, ж.к. Люлин-3, бл. 348 : 0888 91 99 54 вечер, г-н Станев; Web страница: solemabg.com ; E-mail: solema@gbg.bg
=======================================================================================================================
y − x = a + axy | . 2 − 2axy + 2 y − 2 x = 2a 
+ ⇔ (2 + a ) y + (a − 2 )x = a
⇔ . Това уравнение за-
2 xy + x + y = −1 | .a 2axy + ay + ax = − a  Определение 1:
едно с второто уравнение от дадената система образуват нова система, която е екви-
Множеството от числа (или отсечки или др.) съпоставено по някакво
валентна на дадената: (2 + a )y + (a − 2)x = a (6) правило на естествените числа 1, 2, …, n, се нарича числова редица.
2 xy + x + y + 1 = 0 Членовете на редицата се отбелязват по следния начин: първият член с a1,
Тази система ще има единствено решение в следните три случая: вторият член – a2 и т.н. до nтият член – an. Числото аn се нарича общ (n –ти ) член на ре-
А) Когато коефициентът пред едното неизвестно е нула, т.е. a+2=0⇔a=–2, тогава дицата. В горния пример общия член е зададен с помощта на формулата an = 3n.
от първото уравнение получаваме x = − 1 и заместваме във второто уравнение, за да Ако една редица е зададена с формулата за общия си член, може да запишем редица-
2 та {an } или в горния пример {3n} .
получим другото неизвестно: y = − 3
4
I. Видове редици:
В) Когато коефициентът пред другото неизвестно е нула, т.е. a–2=0⇔a=2, тогава
от първото уравнение получаваме y = 1 и заместваме във второто уравнение, за да ♦ Крайни: когато се знае последният им член;
2 ♦ Безкрайни: редица, за която не се знае последният член.
получим другото неизвестно: x = − 3
4 II. Начини за задаване на редици:
С) В случаите, когато коефициентите пред неизвестните в първото уравнение на сис-
тема (6) са различни от нула, можем да решим системата чрез заместване. От първо- ♦ Чрез формулата на общия член (аналитично) – Например: Ако имаме
то уравнение изразяваме x и заместим във второто: n + 1 , редицата е 3 4 n +1 ;
a = 2; ; ;...;
2 ya − 2 y 2 (2 + a ) a − (2 + a ) y
n
n 2 3 n
+ + y + 1 = 0 ⇔ (a + 2) y 2 − (a − 2 ) y − (a − 1) = 0 . Това уравнение ♦ Словесно (описателно) – Например: на естествените числа съпоставяме
a−2 a−2
2 2 простите числа 2, 3, 5, …;
има само едно решение когато D=0: D=(a–2) +4(a+2)(a–1)=5a –4=0 ⇔ a = ± 2
♦ С рекурентна зависимост – Задава се първият член a1 и връзката между
5
два съседни члена на редицата (т.е. задава се първият член и правилото за
От А), В) и С) следва, че при a = ±2 ∩ a = ± 2 дадената система има само едно получаване на всеки следващ). Например: Ако a1 = 1 и an = an–1 + n, реди-
5 цата е 1, 3, 6, 10, ….
решение.
III. Монотонност:
Редици
♦ Растяща редица:
Нека да имаме естествените числа 1, 2, …, n и на всяко от тях да съпоставим
произведението му с числото 3. Така получаваме следната редица от числа 3, 6, 9, Определение 2:
1 2 3 4 n
…, 3n. т.е. ↓ ↓ ↓ ↓
… ↓
. Една редица е растяща (строго растяща), когато всеки неин член
3 6 9 12 3n след първия е по-голям или равен на предходния, т.е. an+1≥an.
↓ ↓ ↓ ↓ ↓ (за строго растяща редица имаме an+1>an).
f (1) f ( 2 ) f ( 3 ) f ( 4 ) f (n)

♦ Намаляваща редица:

Тема: “Системи уравнения и Редици” 4 стр.

 Учебен център “СОЛЕМА”
обучение по математика, физика, български и английски език, компютър
адрес: гр.София, ж.к. Люлин-3, бл. 348 : 0888 91 99 54 вечер, г-н Станев; Web страница: solemabg.com ; E-mail: solema@gbg.bg
=======================================================================================================================

Определение 3: Теореми:
Една редица е намаляваща (строго намаляваща), когато всеки Теорема 1 (за общия член): Ако имаме аритметична прогресия с първи
неин член след първия е по-малък или равен на предходния, т.е. член a1 и разлика d, то за всеки член е в сила равенството: an = a1 + (n–1)d.
an+1≤an. (за строго намаляваща редица имаме an+1<an).
Теорема 2 (за сумата на първите n члена): Нека да имаме аритметич-
Всяка растяща или намаляваща редица се нарича монотонна. ната прогресия a1, a2, …, an, с разлика d, то сумата Sn на членовете и е
От горните определения следва, че за да се докаже монотонността на редица a + a n или 2a + (n − 1)d .
S = 1 .n S = 1 .n
достатъчно е да се изследва знака на разликата an–1 – an. Ако тя е положителна – ре- n
2
n
2
дицата е растяща, ако е отрицателна – редицата е намаляваща. В някои случаи е по-
удобно да определим монотонност на редица като делим два съседни члена, т.е. об- Свойства:
разуваме частното an −1 и ако то е по-голямо от 1, редицата е растяща, ако е по- Свойство 1: За три последователни члена на аритметичната прогре-
an сия е в сила равенството: a = ak −1 + ak +1 , т.е. всеки член без първия е средно
k
малко от 1 редицата е намаляваща. 2
аритметично на съседните му два члена.
IV. Ограничена редица: Свойство 2: За коя да е аритметична прогресия са в сила равенствата:
a1 + an = a2 + an – 1 = … = ak + an – k+1, т.е. сумата на два члена, равноотда-
Определение 4: лечени от крайните й членове, е равно на сумата на двата крайни члена.
Редицата е ограничена отгоре, ако съществува число ε, за кое-
то имаме изпълнено an≤ε, за всяко n.
Редицата е ограничена отдолу, ако съществува число ε, за кое- II. Геометрична прогресия:
то имаме изпълнено an≥ε за всяко n.
Определение:
Числова редица, на която всеки член след първия се получава като пред-
Прогресии ходният му се умножи с едно и също число q (което число се нарича част-
bn +1
I. Аритметична прогресия: но на геометричната прогресия), т.е. bn +1 = bn .q  q = , ако b n ≠ 0.
bn
Определение:
От определението следва, че при q > 1 геометричната прогресия е растяща,
Числова редица, в която всеки член след първия се получава като към
при 0 < q < 1 – намаляваща, а при q < 0 – нито растяща нито намаляваща. Ако q = 1
предходния му се прибавя едно и също число d (което число се нарича
– всички членове са равни, ако q = 0 и a1 ≠ 0 – всички членове след първия са равни
разлика на аритметичната прогресия), т.е. an+1=an+d ⇔ d=an+1–an.
на нула (например: 4, 0, 0, …,) ако q = – 1 – прогресията се състои от една двойка
противоположни числа (например: –2, 2, –2, 2, …,). Геометрични прогресии с q = 0
От определението следва, че при d > 0 аритметичната прогресия е растяща, а и q = ± 1 не представляват интерес и затова полагаме, че q ≠ 0 и q ≠ ± 1.
при d < 0 – намаляваща. Прието е геометричната прогресия да се означава със знака •• •• .
Прието е аритметичната прогресия да се означава със знака •• .

Тема: “Системи уравнения и Редици” 5 стр.

 Учебен център “СОЛЕМА”
обучение по математика, физика, български и английски език, компютър
адрес: гр.София, ж.к. Люлин-3, бл. 348 : 0888 91 99 54 вечер, г-н Станев; Web страница: solemabg.com ; E-mail: solema@gbg.bg
=======================================================================================================================
Решение:
I начин:
Теореми:
Нека трите числа на аритметичната прогресия да означим с x–y, x, x+y, тогава,
Теорема 1 (за общия член): Ако имаме геометрична прогресия с първи член имайки предвид условието (че от първото число на •• трябва да извадим 2, а към
n–1
a1 и разлика q, то за всеки член е в сила равенството: b n = b 1.q . третото – да прибавим 8), търсените числа са •• x–y–2, x, x+y+8. За тази прогресия
••
Теорема 2 (за сумата на първите n члена): Нека да имаме •• b1, b2, …, bn, с
••
отчитаме условието и Свойство 1 и получаваме системата:
частно q ≠ 1, то сумата Sn на членовете и е S = b q − 1 = b 1 − q или
n n (x − y − 2) + x + (x + y + 8) = 42  x = 12
  12 = (10 − y )(20 + y ) ⇔ y + 10 y − 56 = 0 ⇔
2 2
n 1
q −1
1
1− q x 2 = ( x − y − 2 )(x + y + 8) 
bn q − b1 b1 − bn q . БЕЛЕЖКА: При q > 1 е удобно да се използват първите  y1 = 4
Sn = = ⇔
q −1 1− q  y2 = −14
части от горните формули, а при q < 1 – вторите части. Получихме следните две прогресии: •• 6, 12, 24 и •• 24, 12, 6. От определе-
•• ••

Теорема 3 (за произведението на първите n члена): ): Нека да имаме •• b1, нието за първата от тях намираме частно q=2>1, а за втората – q=0,5<1. По условие,
••
n ( n −1) частното трябва да е по-голямо от единица, следователно търсените числа са 6, 12,
24.
b2, …, bn, с частно q ≠ 1, то произведението Пn на членовете и е П n = b1n .q 2
.
II начин:
Теорема 4 (сума на безкрайно малка намаляваща •• ): Нека да имаме безк-
•• Използвайки Следствие 1 за членовете на търсената геометрична прогресия, получа-
2
райно малката намаляващата •• b1, b2, …, bn … , с частно |q| < 1, тогава S = b1 . ваме: •••• b1, b1q, b1q ., при ограничение за частното q>1. По условие за тези числа
••
1− q 2
имаме b1+b1q+b1q =42 (2). Също по условие за аритметичната прогресия имаме:
2 2
• b +2, b q, b q –8. За тази прогресия прилагаме Свойство 1: 2b q= (b +2) +(b q –
Свойства: •
1 1 1 1 1 1
2
8)⇔b1q –2b1q+b1=6. Това уравнение и уравнение (2) образуват система:
Свойство 1: За три последователни члена на геометрична прогресия е в
2
сила равенството: bk =bk+1.bk–1, т.е. всеки член без първия е средно геомет- ( )
b1 1 + q + q 2 = 42
⇔
( )
b1 1 + q + q 2
= 7  6q 2 − 15q + 6 = 0 ⇔
q1 = 2 > 1
 . Търсените
1 ; b1 = 6
рично на съседните му два члена. b (q
1
2
)
− 2q + 1 = 6 ( )
b1 q 2 − 2q + 1

q =
 2 2 < 1
Свойство 2: За коя да е геометрична прогресия са в сила равенствата: числа са: 6, 12, 24.
b1.bn=b2.bn – 1=…=bk.bn – k+1, т.е. произведението на два члена, равноотдалече-
ни от крайните й членове, е равно на произведението на двата крайни члена. Зад. 6: От четири числа първите три образуват аритметична прогресия, а пос-
ледните три – геометрична прогресия. Намерете числата, ако сборът на двете средни
числа е 10, а сборът на двете крайни е 11.
Следват избрани задачи от Решение: Нека първото число е x, а второто число – y. Тогава търсените числа
са: x, y, 10–y, 11–x. За членовете на прогресиите имаме:
1) •• x, y, 10–y. От Теорема 1 следва: 2y=x+10–y⇔x=3y–10.
Основни типове задачи: 2 2
2) •• y, 10–y, 11–x. От Теорема 1 следва: (10 – y) =y(11–x)⇔y –31y+yx+100=0.
••
2
Зад. 4: Три числа, сборът на които е 42, образуват геометрична прогресия с Заместваме x от (1) и след преобразуване уравнението добива вида 4y –41y+100=0.
частно, по-голямо от 1. Ако към първото прибавим 2, а от третото извадим 8, ще по- Решенията му са y = 4 и y = 25 .
1 2
лучим аритметична прогресия. Намерете числата. 4

Тема: “Системи уравнения и Редици” 6 стр.

 Учебен център “СОЛЕМА”
обучение по математика, физика, български и английски език, компютър
адрес: гр.София, ж.к. Люлин-3, бл. 348 : 0888 91 99 54 вечер, г-н Станев; Web страница: solemabg.com ; E-mail: solema@gbg.bg
=======================================================================================================================
Заместваме в (1) и получаваме стойностите на другото неизвестно:
35 . Тогава търсените числа са следните две редици от числа:
x1 = 2 и x2 = Бележки:
4
35 25 15 9 . 1. Ако в редицата имаме циклично сменящи се знаци, започвайки с плюс, то
2, 4, 6, 9; и , , , n+1
4 4 4 4 във формулата за общия член трябва да има множител (– 1) .
2. Ограничена редица от четни числа има общ член an = 2n, а от нечетни чис-
Бележка: ла – an = 2n – 1.
За намиране сумата от квадратите на първите n члена на геометрична прогресия

може да използваме формулата S n = a1

2 (q )
n 2
−1
(8) Задачи за упражнение:
q −1
2

Следват задачи групирани по сложност. Част от тях са давани на

Зад. 10: Да се намери за кои стойности на x числата lg 6 , lg(2 x + 1), lg 2 x + 1  , конкурсни изпити или на матури.
 6
За съжаление те са авторски и не се разпространяват свободно.
взети в този ред са последователни членове на аритметична прогресия.
Решение: Използвайки Свойство 1 на аритметичната прогресия, записваме: Използват се за подготовка на кандидатстуденти с учител от Учебен
 1 център „СОЛЕМА”.
lg 6 + lg 2 x + 
(
lg 2 + 1 =
x
)  6
( )  1
⇔ 2 lg 2 x + 1 = lg 6 2 x +  ; Д .М . : ∀x и 2 x > 0 . Учебен център „СОЛЕМА” подготвя ученици за кандидатстване
2  6
във всички университети, а така също и за кандидатстване след 7 клас.
( )
2
( ) ( )
2
( )
lg 2 x + 1 = lg 6.2 x + 1 ⇔ 2 x + 1 = 6.2 x + 1 ⇔ 2 2 x − 4.2 x = 0 ⇔ 2 x 2 x − 4 = 0
1) 2 = 0  Н .Р.
x За цените и всичко свързано с подготовката на кандидатстуден-
2) 2 x − 4 = 0 ⇔ 2 x = 4  x = 2
тите и учениците кандидатстващи след 7 клас по математика и физика,
От 1) и 2) следва, че x=2 е решение на задачата.
виж www.solemabg.com раздел „За нас”.

Зад. 15: Намерете общия член на редица − 1 , 3 , − 5 , 7 , ⋯ .

2 8 26 80
Решение: За да съставим формула за дадената редица, удобно е да разсъжда-
ваме по следният начин:
• Знаците се сменят циклично започвайки с минус, затова в an трябва да има
n
множител (– 1) .
• В числител имаме нечетни числа, подредени във възходящ ред като в числител
на втората дроб имаме корен, т.е. 2n − 1 .
• Знаменателите изпълняват връзката 3 – 1.
n

В крайна сметка получихме a = (− 1)n 2n − 1 .

3 −1
n n

Тема: “Системи уравнения и Редици” 7 стр.