Упражнение № 3: Обратна матрица.

Матрични уравнения

Обратна матрица

Матрицата А се нарича неособена, ако detA ≠ 0 .

ОБРАТНА МАТРИЦА А-1 на неособената матрица А се
нарича матрицата, за която
А.А-1 = А-1.А = Е .
Всяка неособена матрица А има единствена обратна
матрица А-1, която може да се намери по формулата
А11 А 21 … А n 1

A−1 =
1
detA
( A)T =
1
detA
( А 12 А 22 ⋯ А n 2
… … ……
А1 m А2 m … А nn
) ,

където елементите Aij са адюнгираните количества на

елементите aij на detA .
Втори начин намиране на обратна матрица, чрез метод на
Гаус-Жордан. Образува се разширена матрица ( А|Е ), която се
преобразува чрез краен брой елементарни преобразувания,
извършени само по редове, така че на мястото на А да се
получи Е. Тогава на мястото на Е, ще се получи А -1 т.е. ( А|Е )~
⋯ ( Е │ A ¿¿−1)¿

Матрични уравнения

Уравнения от вида
А.Х = С ; Х.В = С ; А. Х. В = С ,
кьдето А, В и С са дадени матрици, а Х е неизвестна матрица
Решенията са сьответно :
Х = А-1С ; Х = СВ-1 ; Х = А-1СВ-1
Зад. 1: Намерете обратната матрица на:

(1 2 )
А= 3 4 ,

1. Дет: 4-6 = -2 – има обр. М-ца

2. Аij = (-1) i+j . Δij , A11 = (-1) 1+1 .4 = 4

Δ = -2 , следователно А-1 съществува. Пресмятаме адюнгираните

количества на елементите на А

А11 = (-1)1+1.4 = 4, А12 = (-1)1+2.3 = - 3, А21 = (-1)2+1.2 = - 2, А22 = (-1)2+2.1=1

Тогава, за обратната матрица имаме:

−1 4 −2
А-1 = 2 −3( 1 )
Зад. 2: Намерете обратната матрица на:

a b
‖ ‖ ≠
А= c d , матрицата А е обратима, понеже Δ = ad – bc 0

1
A-1 = ad−bc −c‖d −b
‖
a , пресмятаме

A11 = (−1)1+1.d = d, A21 = (−1)1+2.b = −b,

A12 = (−1)2+1.c = −c, A22 = (−1)2+2.a = a.

−1
А-1 = ad−bc −c(d −b
a )

Зад. 3: Решете матричните уравнения:

(1 2 )
а) А.X = В , където А = 1 0 , В = 1 , (1 )
Решение: X = A-1 . B
 1 1 А 11 А 21
A−1 = detA
( A)T =
detA ( А 12 А 22 )
А11 = (-1)1+1.0 = 0, А12 = (-1)1+2.1 = - 1, А21 = (-1)2+1.2 = - 2, А22 = (-1)2+2.1=1

0 1
1 0 −2
ΔА = - 2 ≠ 0, A = - 2 −1 1 = 1
2
-1
( ) ( ) −1
2

0 1
1 1
X = A-1 . B = 1 −1 1 = 0
( )( ) ( )
2 2

б) В . Х . F = P, където В = 3 2 , F = 1 1 , P = 1 ( 2 1) (1 0 ) (−2 43)

1
X = В-1.P.F-1 , намираме, F-1 = 1 −1 1 ( 1 0)
F11 = (-1)1+1.1 =1, F12 = (-1)1+2. =, F21 = (-1)2+1. =, F22 = (-1)2+2. =

В-1 = −3 (2 −1 -1
)1 0 -1 2 −1 −2 4
(
2 , F = −1 1 и В .P = −3 2 )
1 3 = ( )( )
((2.−3(−2) . ()−2+(−1) +2.1) .1 2.4 + (−1 ) .3
(−3 ) .4 +2.3 ) −5
=(8
5
−6 )
5 1 0 −10 5
В-1.P . F-1 = 8 (−5 )(
−6 −1 1 = 14 −6 ) ( )
5
Следователно X = В-1.P.F-1 = 8 (−5 −6 ) (−11 01 )=(−10 5
14 −6)

Зад. 4: Намерете обратната матрица , чрез метода на Гаус – Жордан

−1 1 0
‖ 1 −1 −3 ‖
А= 1 0 1

(A|E) =(|) .(-1) първи ред, за да получим а 11 =1 ~ (|) ,

следва да анулираме всички елементи под главния диагонал на А, а
по главния диагонал да получим само единици.Умножаваме първи ред
с (-1) и го прибавяме последователно към втори и трети ред на (A|E).
(|) .(-1)

(|) , забелязваме че ел. във втори ред/ втори стълб не е 1, а 0. Затова

разместваме втори и трети ред на (A|E).

1 −1 0 −1 0 0
0 1 1 1 0 1
( 0 0 −3 │ 1 1 0 ), елементът в трети ред и трети стълб също
1
трябва да бъде 1-ца. Затова умножаваме целия трети ред с ( - 3 )

(|) ,
сега всички елементи под главния диагонал на А са нули, а по
главния диагонал имаме само единици. За да превърнем А в Е, следва
да нулираме всички ел. над главния диагонал на А. За целта
умножаваме трети ред с (-1) и го прибавяме към втория.

(|) .(-1) (|)

Остава елемент а12, за целта
използваме единицата под него, като прибавяме втория ред към
първия.

(|) ↑+¿ (|)

Сега в ляво получихме единична матрица, а в дясно от нея обратната

матрица А-1

Зад. 5: Да се намери обратната на квадратната матрицата А, чрез

адюнгирани количества и по метода на Гаус-Жордан

2 2 3
‖ 1 −1 0 ‖
А= −1 2 1
1. Дет: Ako е различна от нула – има обр. М-ца

2. Търсим адюнгираните количества Аij

1 −4 −3
3. A −1
=
1
detA
( A)T =
(1 −5 −3
−1 6 4 )
Решение: Образува се разширена матрица от А и Е. Работи се чрез
елементарни преобразувания над редовете.

2 2 31 0 0 1 -1 0 0 1 0
‖ 1 -1 0 |0 1 0‖ ‖ 2 2 3 |1 0 0‖
‖А|Е‖ = -1 2 1 0 0 1 , -1 2 1 0 0 1
Разменяме местата на първите два реда, след което първия ред, умножен
последователно с -2 и 1, прибавяме съответно към втория и
третия.Получаваме

1 -1 0 0 1 0
‖0 4 3 |1 -2 0 ‖
0 1 10 1 1
Умножаваме третия ред с -3 и го прибавяме към втория. Намираме

1 -1 0 0 1 0 1 -1 0 0 1 0 1 0 0 1 −4 −3
‖0 1 0 |1 -5 -3‖ ‖0 1 0 |1 -5 -3‖ ‖0 1 0 | 1 -5 -3 ‖
0 1 10 1 1 = 0 1 10 1 1 = 0 0 1 -1 6 4

Сега от третия ред изваждаме втория, а втория ред прибавяме към

първия и получаваме

1 0 0 1 -4 -3
‖0 1 0 | 1 -5 -3‖
0 0 1 -1 6 4 Лявата матрица е Е, а дясната е А-1
Зад. 6 : Намерете обратната матрица , чрез метода на Гаус – Жордан

1 −1 0 1 -1 0 1 0 0 1 -1 0 1 0 0
‖2 1 1 ‖ ‖2 1 1 |0 1 0 ‖ ‖0 3 1 |−2 1 0 ‖
А= 3 1 2 , 3 1 20 0 1 = 0 4 2 −3 0 1 ,

1 -1 0 1 0 0
‖0 1 1 |−1 −1 1 ‖
0 4 2 −3 0 1 ,

1 -1 0 1 0 0 1 -1 0 1 0 0 1 -1 0 1 0 0
‖0 1 1 |−1 −1 1 ‖ ‖0 1 1 |−1 −1 1 ‖ ‖0 1 1 | −1 −1 1 ‖
0 4 2 −3 0 1 -4, 0 0 −2 1 4 −3 , 0 0 1 −1/2 −2 3/2 -1

1 -1 0 1 0 0
‖0 1 0 |−1/2 1 −1/2‖
0 0 1 −1/2 −2 3/2 добавя се втори ред към първи=

1 0 0 1/2 1 -1/2
‖0 1 0 |−1/2 1 −1/2‖
0 0 1 −1/2 −2 3/2