Глава 1

Комплексни числа. Полета.

Уравнението x2 +1 = 0 няма решение в реални числа, както и всички квадратни

тричлени с реални коефициенти и отрицателна дискриминанта.

√
Определение 1.1. Имагинерната единица i = −1 е един от коре-
ните на уравнението x2 + 1 = 0.

Другият корен на x2 + 1 = 0 е −i. Непосредствено пресмятаме, че

i2 = −1, i3 = i2 .i = −i, i4 = (i2 )2 = (−1)2 = 1.
Следователно, за произволно естествено число k е в сила
i4k = (i4 )k = 1k = 1, i4k+1 = i4k .i = i, i4k+2 = i4k .i2 = −1, i4k+3 = i4k .i3 = −i.
С други думи, всички мономи на имагинерната единица i се изчерпват от ±i
и ±1. Произволен полином на i с реални коефициенти има вида
a0 + a1 i + a2 i2 + a3 i3 + a4 i4 + a5 i5 + a6 i6 + a7 i7 + a8 i8 + . . . + an in =
= a0 + a1 i − a2 − a3 i + a4 + a5 i − a6 − a7 i + a8 + . . . + an in =
= (a0 − a2 + . . . + a4k − a4k+2 + . . .) + i(a1 − a3 + . . . + a4k+1 − a4k+3 + . . .)
и се представя като полином на i от степен, ненадминаваща 1. Например,
5i6 + 3i5 − 2i3 + 3i2 − 4i + 1 = −5 + 3i + 2i − 3 − 4i + 1 = −7 + i.

Определение 1.2. Множеството

C := {a + bi | a, b ∈ R}
на полиномите на имагинерната единица i с реални коефициенти се
нарича множество на комплексните числа.

Означението X := Y се използва, когато определяме математически обект X

като известен преди това обект Y . В случая, определяме множеството C на
комплексните числа като полиномите на i с реални коефициенти.
Навсякъде по-нататък ще бележим с
N⊂Z⊂Q⊂R
множествата на естествените, целите, рационалните и реалните числа. Ако ня-
какво свойство е изпълнено за всички елементи x ∈ M на множество M, за-
писваме съкратено ∀x ∈ M. Когато съществува xo ∈ M с някакво свойство,
пишем ∃xo ∈ M.
Ако z = a + bi ∈ C е комплексно число, представено като полином на има-
гинерната единица i от степен ≤ 1, то свободният член Re(z) := a се нарича
реална част на z, а коефициентът Im(z) := b на i се нарича имагинерна част
на z. Например, Re(2 − i) = 2, Im(2 − i) = −1.
1
2 1. КОМПЛЕКСНИ ЧИСЛА. ПОЛЕТА.

Ако a1 + ib1 = a2 + ib2 с a1 , b1 , a2 , b2 ∈ R са равни комплексни числа, то

i(b1 − b2 ) = a2 − a1 .
Допускането b1 6= b2 води до
a2 − a1
i= ∈ R,
b1 − b2
което е противоречие. Следователно b1 = b2 , откъдето 0 = a2 − a1 и a1 = a2 . С
това доказахме, че комплексните числа a1 +ib1 и a2 +ib2 са равни тогава и само
тогава, когато реалните им части a1 = a2 и имагинерните им части b1 = b2 са
равни.
Оттук следва, че комплексните числа z = a + ib ∈ C са във взаимно еднозначно
съответствие с точките от равнината R2 с координати (a, b). Реалната част a на
z = a+ib е абсцисата на съответната точка, а имагинерната част b на z = a+ib е
ординатата на съответната точка. Затова казваме, че абсцисната ос е реалната
ос на комплексната равнина, а ординатната ос е имагинерната ос.

Определение 1.3. Ако z = a+ib е комплексно число, то комплексното

число z := a − ib със същата реална част a като z и противоположна
имагинерна част −b се нарича комплексно спрегнато на z.

Точката (a, −b) ∈ R, отговаряща на z е симетрична на съответната точка (a, b)

на z = a + ib относно абсцисната или реалната ос. Комплексно число z = z
съвпада с комплексно спрегнатото си точно когато z = a ∈ R е реално.
Да означим с R≥0 множеството на неотрицателните реални числа, а с R>0 -
множеството на положителните реални числа. Произведението
zz = (a + ib)(a − ib) = a2 − i2 b2 = a2 + b2 ∈ R≥0
на комплексно число z и неговото комплексно спрегнато z e неотрицателно
реално число, което се анулира тогава и само тогава, когато a = b = 0 и z = 0
е началото на комплексната равнина.

Определение 1.4. Неотрицателният корен квадратен

√ p
|z| := zz = a2 + b2 ∈ R≥0
от произведението на z и z се нарича модул на z.

Геометрично, модулът |z| на комплексно число z ∈ C е разстоянието от нача-

лото 0 на комплексната равнина до точката, която отговаря на комплексното
число z.
Аритметичните действия на комплексни числа z1 = a1 + ib1 и z2 = a2 + ib2 са
като на полиноми на имагинерната единица i. По-точно, събирането
z1 + z2 = (a1 + ib1 ) + (a2 + ib2 ) = (a1 + a2 ) + i(b1 + b2 )
и изваждането
z1 − z2 = (a1 + ib1 ) − (a2 + ib2 ) = (a1 − a2 ) + i(b1 − b2 )
на комплексни числа се свежда до събиране, съответно, изваждане на техните
реални и имагинерни части. Умножението на комплексни числа
z1 z2 = (a1 + ib1 )(a2 + ib2 ) =
2
= (a1 a2 + i b1 b2 ) + i(a1 b2 + a2 b1 ) = (a1 a2 − b1 b2 ) + i(a1 b2 + a2 b1 )
 1. КОМПЛЕКСНИ ЧИСЛА. ПОЛЕТА. 3

е като умножение на полиноми на i със свойството i2 = −1. За да разделим

комплексно число z1 = a1 + ib1 на ненулево комплексно число z2 = a2 + ib2
различно от 0, умножаваме дробта zz21 с 1 = zz22 и получаваме
   
z1 z1 z1 z2 (a1 + ib1 )(a2 − ib2 ) a1 a2 + b1 b2 b1 a2 − a1 b2
= .1 = = = + i ,
z2 z2 z2 z2 (a2 + ib2 )(a2 − ib2 ) a22 + b22 a22 + b22
използвайки че делението с положителното реално число z2 z2 = a22 + b22 е рав-
носилно на умножение на полинома z1 z2 = (a1 a2 + b1 b2 ) + i(b1 a2 − a1 b2 ) на i с
1 >0
положителното реално число a2 +b 2 ∈ R . Например,
2 2

(1 − 2i)(3 + i) 3 − 2i2 − 6i + i 5 − 5i
= = =
(1 − i)(2 + i) 2 − i2 − 2i + i 3−i
5(1 − i) 3 + i 5(3 − i2 − 3i + i) 5(4 − 2i)
= . = = = 2 − i.
3−i 3+i 9 − i2 10

Твърдение 1.5. Комплексното спрягане е съгласувано с аритметич-

ните операции с комплексни числа, т.е. за произволни комплексни чис-
ла z1 , z2 ∈ C е в сила
z1 + z2 = z1 + z2 , z1 − z2 = z1 − z2 ;
 
z1 z1
z1 z2 = z1 z2 и = в случая на z2 6= 0.
z2 z2

Доказателство. Ако zj = aj + ibj за 1 ≤ j ≤ 2 и aj , bj ∈ R, то

z1 + z2 = (a1 + a2 ) + i(b1 + b2 ) = (a1 + a2 ) − i(b1 + b2 ) =
= (a1 − ib1 ) + (a2 − ib2 ) = z1 + z2 .
Действието изваждане е обратно на събирането, така че прилагайки съгла-
суваността на събирането на комплексни числа с комплексното спрягане към
z1 = (z1 − z2 ) + z2 получаваме, че
z1 = (z1 − z2 ) + z2 = z1 − z2 + z2 ,
откъдето
z1 − z2 = z1 − z2 .
Пресмятаме непосредствено, че
z1 z2 = (a1 a2 − b1 b2 ) + i(a1 b2 + a2 b1 ) =
= (a1 a2 − b1 b2 ) − i(a1 b2 + a2 b1 ) = (a1 − ib1 )(a2 − ib2 ) = z1 z2
съгласно (−i)2 = i2 = −1. Прилагаме доказаното тъждество към произведени-
ето на zz12 с z2 и получаваме
   
z1 z1
z1 = z2 = z2 ,
z2 z2
откъдето
 
z1 z1
= .
z2 z2

√
Нека z = a+ib ∈ C\{0} e ненулево комплексно число. Тогава |z| = a2 + b2 6= 0
z
и t := |z| ∈ C. Комплексното число
z a b
t := =√ + i√
|z| 2
a +b 2 a + b2
2
4 1. КОМПЛЕКСНИ ЧИСЛА. ПОЛЕТА.

има квадрат на модула

  
a b a b
|t|2 = tt = √ + i√ √ − i√ =
a 2 + b2 a2 + b2 a2 + b2 a2 + b2
 2  2
a b
= √ + √ =1
a2 + b2 a2 + b2
и t принадлежи на единичната окръжност S 1 := {t ∈ C | |t| = 1} в комплексната
равнина C. Ако радиус-векторът на точката от комплексната равнина, която
отговаря на t сключва ъгъл ϕ с положителната посока на реалната ос, то тази
точка е (cos ϕ, sin ϕ) и
t = cos ϕ + i sin ϕ.
Това дава представянето
z = |z|(cos ϕ + i sin ϕ) (1.1)
на комплексното число z. Казваме, че z има аргумент ϕ. Да забележим, че
аргументът на ненулево комплексно число е определен с точност до целочис-
лено кратно на 2π, защото тригонометричните функции sin x и cos x са 2π-
периодични. Представянето (1.1) на z ∈ C се нарича тригонометричен вид на
комплексното число z.
Тригонометричният вид на комплексно число е удобен при извършване на
действията умножение и деление, както се вижда от следното

Твърдение 1.6. Нека z1 = r1 (cos ϕ1 + i sin ϕ1 ), z2 = r2 (cos ϕ2 + i sin ϕ2 )

са ненулеви комплексни числа в тригонометричен вид с модули r1 , r2 ∈
R>0 и аргументи ϕ1 , ϕ2 ∈ R и n ∈ Z е цяло число. Тогава
z1 z2 = r1 r2 [cos(ϕ1 + ϕ2 ) + i sin(ϕ1 + ϕ2 )], (1.2)
z1n = r1n [cos(nϕ1 ) + i sin(nϕ1 )] и (1.3)
z1 r1
= [cos(ϕ1 − ϕ2 ) + i sin(ϕ1 − ϕ2 )]. (1.4)
z2 r2

Доказателство. Пресмятаме непосредствено, че

(cos ϕ1 + i sin ϕ1 )(cos ϕ2 + i sin ϕ2 ) =
= (cos ϕ1 cos ϕ2 − sin ϕ1 sin ϕ2 ) + i(sin ϕ1 cos ϕ2 + cos ϕ1 sin ϕ2 ) =
= cos(ϕ1 + ϕ2 ) + i(sin(ϕ1 + ϕ2 )),
използвайки тригонометричните формули
sin(ϕ1 + ϕ2 ) = sin ϕ1 cos ϕ2 + sin ϕ2 cos ϕ1
и
cos(ϕ1 + ϕ2 ) = cos ϕ1 cos ϕ2 − sin ϕ1 sin ϕ2 .
Оттук,
z1 z2 = |z1 |(cos ϕ1 +i sin ϕ1 )|z2 |(cos ϕ2 +i sin ϕ2 ) = |z1 ||z2 |[cos(ϕ1 +ϕ2 )+i sin(ϕ1 +ϕ2 )]
доказва (1.2).
За да установим верността на (1.4), използваме че
(cos ϕ2 +i sin ϕ2 )[cos(−ϕ2 )+i sin(−ϕ2 )] = cos(ϕ2 −ϕ2 )+i sin(ϕ2 −ϕ2 ) = cos 0+i sin 0 = 1,
откъдето
1
= cos(−ϕ2 ) + i sin(−ϕ2 ) и
cos ϕ2 + i sin ϕ2
 1. КОМПЛЕКСНИ ЧИСЛА. ПОЛЕТА. 5

z1 |z1 |(cos ϕ1 + i sin ϕ1 ) |z1 | 1

= = (cos ϕ1 + i sin ϕ1 ) =
z2 |z2 |(cos ϕ2 + i sin ϕ2 ) |z2 | cos ϕ2 + i sin ϕ2
|z1 | |z1 |
= (cos ϕ1 + i sin ϕ1 )[cos(−ϕ2 ) + i sin(−ϕ2 )] = [cos(ϕ1 − ϕ2 ) + i sin(ϕ1 − ϕ2 )].
|z2 | |z2 |
С това проверихме (1.4).
Ако n ∈ N е естествено число, то за
z1
t1 := = cos ϕ1 + i sin ϕ1
|z1 |
е в сила
tn1 = t1 . . . t1 = (cos ϕ1 + i sin ϕ1 ) . . . (cos ϕ1 + i sin ϕ1 ) = cos(nϕ1 ) + i sin(nϕ1 ),
| {z } | {z }
n n
съгласно правилото за умножение на комплексни числа в тригонометричен
вид. За n = 0 имаме z10 = 1. В случая на отрицателно цяло n, пресмятаме че
 −n
(−1)(−n) −1 −n 1
n
t1 = t1 = (t1 ) = = [cos(−ϕ1 ) + i sin(−ϕ1 )]−n =
t1
= cos((−n)(−ϕ1 )) + i sin((−n)(−ϕ1 )) = cos(nϕ1 ) + i sin(nϕ1 ),
използвайки 1 = cos(0) + i sin(0), правилото за деление на комплексни числа в
тригонометричен вид и правилото за повдигане на комплексно число в естест-
вена степен. Това доказва (1.3) и завършва доказателството на твърдението.


Лема 1.7. Нека z1 = r1 (cos ϕ1 + i sin ϕ1 ) и z2 = r2 (cos ϕ2 + i sin ϕ2 ) са

ненулеви комплексни числа в тригонометричен вид. В такъв случай,
z1 и z2 са равни тогава и само тогава, когато модулите им r1 = r2 са
равни и аргументите им ϕ2 − ϕ1 = 2kπ, k ∈ Z се различават с цяло
кратно на 2π.

Доказателство. Ако r1 = r2 и ϕ2 = ϕ1 + 2kπ, то

z2 = r2 (cos ϕ2 + i sin ϕ2 ) = r1 [cos(ϕ1 + 2kπ) + i sin(ϕ1 + 2kπ)] =
= r1 (cos ϕ1 + i sin ϕ1 ) = z1
поради 2π-периодичността на cos x и sin x.
Да допуснем, че комплексните числа a1 + ib1 = z1 = z2 = a2 + ib2 са равни.
Тогава a1 = a2 , b1 = b2 , откъдето
q >0 q >0
|z1 | = r1 = a21 + b21 = a22 + b22 = r2 = |z2 |
и точките
z1 z2
cosϕ1 + i sin ϕ1 = = = cosϕ2 + i sin ϕ2 ∈ S 1 = {t ∈ C | |t| = 1}
|z1 | |z2 |
от единичната окръжност съвпадат. Оттук, реалните и имагинерните части на
тези комплексни числа са равни и
ϕ2 − ϕ1 ϕ2 + ϕ1
cos ϕ2 − cos ϕ1 = −2 sin sin = 0,
2 2
ϕ2 − ϕ1 ϕ2 + ϕ1
sin ϕ2 − sin ϕ1 = 2 sin cos = 0.
2 2
ϕ2 −ϕ1 ϕ2 +ϕ1 ϕ2 +ϕ1
Ако допуснем, че sin 2 6= 0, то sin 2 = 0 = cos 2 противоречи на
ϕ2 +ϕ1 2 ϕ2 +ϕ1 2 ϕ2 −ϕ1



cos 2 + sin 2 = 1. Следователно sin 2 = 0, откъдето
ϕ2 − ϕ1
= kπ
2
6 1. КОМПЛЕКСНИ ЧИСЛА. ПОЛЕТА.

за някакво цяло число k ∈ Z и ϕ2 − ϕ1 = 2kπ ∈ 2πZ.



Теорема 1. (Формула на Моавър:) Aкo z = r(cos ϕ + isinϕ) ∈ C \ {0} е

ненулево
√ комплексно число в тригонометричен вид, то множеството
n
z на n-тите корени на z съвпада с множеството
√
      
>0 ϕ + 2kπ ϕ + 2kπ
M= n
r cos + i sin 0≤k ≤n−1
n n
√ >0
и се състои от n ненулеви комплексни числа. (С n r означаваме по-
ложителния реален n-ти корен от r ∈ R>0 .)

Доказателство. Нека
√ >0
      
ϕ + 2mπ ϕ + 2mπ
M 0 := n r cos + i sin m∈Z .
n n
Ще проверим, че
√
M0 ⊆ n z ⊆ M0 ⊆ M
и ще комбинираме
√ с тривиалното включване M ⊆ M 0 , за да получим, че M =
0
M = z. След това ще докажем, че множеството M се състои от n различни
n

комплексни числа.
За всяко
√
    
>0 ϕ + 2mπ ϕ + 2mπ
y= r n
cos + i sin ∈ M0
n n
е в сила
y n = r(cos ϕ + i sin ϕ) = z,
√
съгласно 2π-периодичността√на cos x и sin x. Това доказва M 0 ⊆ n z.
Ако x = s(cos ψ + i sin ψ) ∈ n z, то по определение
r(cos ϕ + isinϕ) = z = xn = sn [cos(nψ) + i sin(nψ)].
Съгласно Лема 1.7, оттук следва √ sn = r за r, s ∈ R>0 и √nψ − ϕ = 2mπ за
някое m ∈ Z. Следователно s = r, ψ = ϕ+2mπ
n
, x ∈ M 0 и n z ⊆ M 0 , откъдето
√ n
n
z = M 0.
Включването M ⊆ M 0 е ясно. За обратното включване M 0 ⊆ M делим произ-
волно цяло число m ∈ Z на n с частно q ∈ Z и остатък k ∈ Z, 0 ≤ k ≤ n − 1,
така че m = nq + k, Тогава
ϕ + 2mπ ϕ + 2nqπ + 2kπ ϕ + 2kπ
= = + 2qπ,
n n n
откъдето
√
    
n >0 ϕ + 2mπ ϕ + 2mπ
r cos + i sin =
n n
√ >0
    
ϕ + 2kπ ϕ + 2kπ
= nr cos + i sin ∈ M,
n n
съгласно 2π-периодичността
√ на cos x и sin x. Това доказва включването M 0 ⊆ M
0
и съвпадението z = M = M .
n

Ако допуснем, че
√
    
n >0 ϕ + 2kπ ϕ + 2kπ
r cos + i sin =
n n
√ >0
    
ϕ + 2lπ ϕ + 2lπ
= nr cos + i sin
n n
 1. КОМПЛЕКСНИ ЧИСЛА. ПОЛЕТА. 7

за 0 ≤ k, l ≤ n − 1, то от Лема 1.7 получаваме, че

   
ϕ + 2lπ ϕ + 2kπ 2(l − k)π
− = = 2sπ
n n n
за някое s ∈ Z. Следователно l − k = ns и n дели l − k. Съгласно
−(n − 1) = 0 − (n − 1) ≤ l − k ≤ (n − 1) − 0 = n − 1,
√
оттук следва l − k = 0. С това установихме, че n z се състои от n различни
комплексни числа и завършихме доказателството на теоремата.


Определение 1.8. Непразно множество F е поле, ако в него са опре-

делени две операции, събиране
F × F −→ F, (a, b) 7→ a + b
и умножение
F × F −→ F, (a, b) 7→ ab,
изпълняващи следните свойства:
(i) асоциативност на събирането: (a + b) + c = a + (b + c) за произволни
a, b, c ∈ F ;
(ii) комутативност на събирането: a + b = b + a за произволни a, b ∈ F ;
(iii) съществуване на нула 0 ∈ F , така че a + 0 = a за всяко a ∈ F ;
(iv) всеки елемент a ∈ F има противоположен −a ∈ F , така че
a + (−a) = 0;
(v) асоциативност на умножението: (ab)c = a(bc) за произволни
a, b, c ∈ F ;
(vi) комутативност на умножението: ab = ba за произволни a, b ∈ F ;
(vii) съществуване на единица 1 ∈ F , така че 1.a = a за всяко a ∈ F ;
(viii) всеки ненулев елемент a ∈ F \ {0} има обратен a−1 ∈ F \ {0},
така че aa−1 = 1;
(ix) дистрибутивни закони за събиране и умножение: (a + b)c = ac + bc
и a(b + c) = ab + ac за произволни a, b, c ∈ F .

Определение 1.9. Подмножество F ⊆ C с поне два елемента е чис-

лово поле, ако за произволни a, b ∈ F , b 6= 0 е в сила
a
a + b, a − b, ab, ∈ F.
b

Твърдение 1.10. (i) Всяко числово поле F е поле. В частност, мно-

жеството C на комплексните числа е поле.
(ii) Множеството Q на рационалните числа е минималното числово
поле, т.е. Q е числово поле, което се съдържа във всяко числово поле
F.
(iii) Естествените числа N и целите числа Z не образуват числови
полета.

Доказателство. (i) Събирането и умножението на комплексни числа се

ограничава до събиране и умножение във F , защото F е затворено относно
тези операции, съгласно Определение 1.9 за числово поле. Остава да проверим
аксиомите (i)-(ix) за поле. Наистина, за произволни комплексни числа
a = a0 + ia1 , b = b0 + ib1 , c = c0 + ic1 ∈ C
8 1. КОМПЛЕКСНИ ЧИСЛА. ПОЛЕТА.

с a0 , a1 , b0 , b1 , c0 , c1 ∈ R е в сила асоциативният закон за събиране

(a + b) + c = [(a0 + b0 ) + i(a1 + b1 )] + (c0 + ic1 ) =
= [(a0 + b0 ) + c0 ] + i[(a1 + b1 ) + c1 ] = [a0 + (b0 + c0 )] + i[a1 + (b1 + c1 )] =
= (a0 + ia1 ) + [(b0 + c0 ) + i(b1 + c1 )] = a + (b + c),
съгласно асоциативността на събирането на реални числа и правилото за съби-
ране на комплексни числа. В частност, събирането на a, b, c ∈ F е асоциативно.
Комутативността на събирането
a + b = (a0 + ia1 ) + (b0 + ib1 ) = (a0 + b0 ) + i(a1 + b1 ) =
= (b0 + a0 ) + i(b1 + a1 ) = (b0 + ib1 ) + (a0 + ia1 ) = b + a
на комплексни числа (а оттам и на числа от F ) е следствие от комутативността
на събирането на реални числа и правилото за събиране на комплексни числа.
За произволен елемент a ∈ F имаме 0 = a − a ∈ F . Числото 0 изпълнява
равенствата a + 0 = a за всяко a ∈ C, откъдето и за всяко a ∈ F . Всяко
a ∈ F има противоположно −a = 0 − a ∈ F , така че a + (−a) = 0. В сила е
асоциативност на умножението на комплексни числа
(ab)c = [(a0 + ia1 )(b0 + ib1 )]c = [(a0 b0 − a1 b1 ) + i(a0 b1 + a1 b0 )](c0 + ic1 ) =
= [(a0 b0 − a1 b1 )c0 − (a0 b1 + a1 b0 )c1 ] + i[(a0 b0 − a1 b1 )c1 + (a0 b1 + a1 b0 )c0 ] =
= [a0 (b0 c0 − b1 c1 ) − a1 (b0 c1 + b1 c0 )] + i[a0 (b0 c1 + b1 c0 ) + a1 (b0 c0 − b1 c1 )] =
= (a0 + ia1 )[(b0 c0 − b1 c1 ) + i(b0 c1 + b1 c0 )] = a[(b0 + ib1 )(c0 + ic1 )] = a(bc),
благодарение на асоциативността на умножението на реални числа, комута-
тивността на събирането на реални числа, дистрибутивността на събирането и
умножението на реални числа, дистрибутивността на изваждането и умноже-
нието на реални числа, както и правилото за умножение на комплексни числа.
Умножението на комплексни числа, а оттам и на елементи на F е комутативно,
т.е.
ab = (a0 + ia1 )(b0 + ib1 ) = (a0 b0 − a1 b1 ) + i(a0 b1 + a1 b0 ) =
= (b0 a0 − b1 a1 ) + i(b0 a1 + b1 a0 ) = (b0 + ib1 )(a0 + ia1 ) = ba,
вземайнки предвид комутативността на умножението на реални числа и пра-
вилото за умножение на комплексни числа. Ако a ∈ F \ {0} е ненулев елемент
на F , то 1 = aa ∈ F. Числото 1 изпълнява равенствата 1.a = a за всяко a ∈ F.
Освен това, всяко a ∈ F \ {0} има обратен относно умножението елемент a1 ∈ F,
така че a. a1 = 1. В сила са и дистрибутивни закони за събиране и умножение.
По-точно,
(a + b)c = [(a0 + ia1 ) + (b0 + ib1 )]c = [(a0 + b0 ) + i(a1 + b1 )](c0 + ic1 ) =
= [(a0 + b0 )c0 − (a1 + b1 )c1 ] + i[(a0 + b0 )c1 + (a1 + b1 )co ] =
= (a0 c0 + b0 c0 − a1 c1 − b1 c1 ) + i(a0 c1 + b0 c1 + a1 c0 + b1 c0 ) =
= [(a0 c0 − a1 c1 ) + i(a0 c1 + a1 c0 )] + [(b0 c0 − b1 c1 ) + i(b0 c1 + b1 c0 )] =
= (a0 + ia1 )(c0 + ic1 ) + (b0 + ib1 )(c0 + ic1 ) = ac + bc,
съгласно дистрибутивните закони за събиране и умножение на реални числа,
комутативността на събирането на реални числа, както и правилата за съ-
биране и умноженине на комплексни числа. Комбинирайки с изведената вече
комутативност на умножението на комплексни числа, получаваме и другия
дистрибутивен закон
a(b + c) = (b + c)a = ba + ca = ab + ac, ∀a, b, c ∈ C.
 1. КОМПЛЕКСНИ ЧИСЛА. ПОЛЕТА. 9

(ii) Да забележим, че множеството Q на рационалните числа е числово поле,

защото съществуват поне две различни рационални числа и сума, разлика,
произведение и частно на рационални числа е рационално число
Ако F е числово поле, то за произволен елемент a ∈ F е в сила
0 = a − a ∈ F.
По определение, F има поне два елемента, така че F има ненулев елемент
a ∈ F \ {0}. Следователно
a
1 = ∈ F.
a
Оттук, за всяко естествено n е изпълнено
n = 1 + ... + 1 ∈ F
| {z }
n
и множеството N на естествените числа се съдържа в F . За всяко естествено n
е в сила
−n = 0 − n ∈ F,
така че и отрицателните цели числа се съдържат в F . С това установихме,
че множеството Z на целите числа се съдържа във всяко числово поле F . За
произволни a, b ∈ Z ⊂ F , b 6= 0 имаме
a
= a : b ∈ F,
b
откъдето Q ⊆ F за полето Q на рационалните числа.
(iii) Множеството N на естествените числа е затворено относно събиране и
умножение, но не и спрямо изваждане и деление. Например, 1, 2 ∈ N, но 1−2 =
−1 6∈ N и 12 6∈ N.
Множеството Z на целите числа е затворено относно събиране, изваждане и
умножение, но не и спрямо деление. Например, за 1, 2 ∈ Z е в сила 12 6∈ Z.


Пример 1.11. За произволно просто число p, множеството Zp =

{0, 1, . . . , p − 1} на остатъците при деление на p е нечислово поле от-
носно събирането
+ : Zp × Zp −→ Zp , a + b := a + b, ∀a, b ∈ Z
и умножението
. : Zp × Zp −→ Zp , a.b := a.b, ∀a, b ∈ Z.

Доказателство. Първо ще проверим коректността на събирането и ум-

ножението в Zp , т.е. независимостта на тези операции от избора на целочислени
представители на съответните остатъци. За целта да забележим, че x = y за
x, y ∈ Z тогава и само тогава, когато x и y имат един и същи остатък при
деление на p. Причина за това е, че ако x = pq1 + r1 и y = pq2 + r2 са деленията
на x, y ∈ Z на p с частни q1 , q2 ∈ Z и остатъци r1 , r2 ∈ Z, 0 ≤ r1 , r2 ≤ p − 1,
то x − y = p(q1 − q2 ) + (r1 − r2 ) има нулев остатък при деление на p точно
когато съществува цяло число s ∈ Z, така че r1 − r2 = ps. Вземайки предвид
−(p − 1) = 0 − (p − 1) ≤ r1 − r2 ≤ (p − 1) − 0 = p − 1, стигаме до извода, че
r1 − r2 = 9 и r1 = r2 . Ако a = a1 и b = b1 , то a1 − a, b1 − b ∈ pZ, откъдето
(a1 + b1 ) − (a + b) = (a1 − a) + (b1 − b) ∈ pZ и
a1 b1 − ab = (a1 b1 − a1 b) + (a1 b − ab) = a1 (b1 − b) + (a1 − a)b ∈ pZ.
Следователно a1 + b1 = a + b, a1 b1 = ab и действията събиране и умножение
на остатъци не зависят от избора на целочислени представители.
10 1. КОМПЛЕКСНИ ЧИСЛА. ПОЛЕТА.

Асоциативността и комутативността на събирането и умножението на остатъ-

ци, както и дистрибутивните закони за тези операции следват от свойствата
на съответните операции с цели числа. По-точно,
(a + b) + c = a + b + c = (a + b) + c = a + (b + c) = a + b + c = a + (b + c)
за произволни a, b, c ∈ Z, съгласно определението за събиране на остатъци и
асоциативността на събирането на цели числа. Аналогично,
a + b = a + b = b + a = b + a, ∀a, b ∈ Zp
въз основа на определението за събиране на остатъци и комутативността на
събирането на цели числа. Определението за умножение на остатъци и асоци-
ативността на умножението на цели числа дават
(a.b).c = ab.c = (ab)c = a(bc) = a.bc = a(b.c)
за всички a, b, c ∈ Zp . От комутативността на умножението на цели числа и
определението за умножение на остатъци получаваме
a.b = ab = ba = b.a за всички a, b, c ∈ Zp .
Левият дистрибутивен закон за събиране и умножение на цели числа, както и
определенията за събиране и умножение на остатъци дават
(a + b)c = a + b.c = (a + b)c = ac + bc = ac + bc = ac + b.c
за всички a, b, c ∈ Zp . Комбинирайки с вече доказаната комутативност на ум-
ножението на остатъци, получаваме десния дистрибутивен закон за събиране
и умножени
a(b + c) = (b + c)a = b.a + ca = a.b + a.c
за произволни a, b, c ∈ Zp . За 0, 1 ∈ Z и всеки остатък a ∈ Zp е изпълнено 0+a =
a и 1.a = a. Произволен остатък a ∈ Zp има противоположен (−a) ∈ Zp , така
че a + (−a) = a + (−a) = 0. Ако a ∈ Zp \ {0} е ненулев остатък, то произволен
представител a ∈ Z е взаимно прост с p и съществуват цели числа u, v ∈ Z,
изпълняващи тъждеството на Безу au + pv = 1. Остатъкът (a)−1 := u ∈ Zp е
обратен на a относно умножението, съгласно
1 = au + pv = au + pv = a.u + p.v = a.u + 0.v = a.u + 0 = a.u.
Следователно множеството Zp на остатъците при деление на просто число p е
поле.
Полето Zp не е числово. В противен случай, от Твърдение 1.10 (ii) следва, че
полето Zp с p елемента съдържа безкрайното поле Q на рационалните числа,
което не е възможно.


√ √
Пример 1.12. Множеството Q( 2) = {a + b 2 | a, b ∈ Q} е числово
поле.
√
Доказателство. Множеството Q( 2) съдържа поне √ две √различни√ком-
плексни числа, например 0 и 1. За произволни a + b 2, c + d 2 ∈ Q( 2) е
изпълнено
√ √ √ √
(a + b 2) ± (c + d 2) = (a ± c) + (b ± d) 2 ∈ Q( 2),
√ √ √ √
(a + b 2)(c + d 2) = (ac + 2bd) + (ad + bc) 2 ∈ Q( 2).
 1. КОМПЛЕКСНИ ЧИСЛА. ПОЛЕТА. 11

√
Ако c + d 2 6= 0, то
√ √ √
a+b 2 a+b 2 c−d 2 ac − 2bd bc − ad √ √
√ = √ . √ = 2 2
+ 2 2
2 ∈ Q( 2),
c+d 2 c+d 2 c−d 2 c − 2d c − 2d
2 2
защото c 6= 2d за c, d ∈ Q, (c, d) 6= (0, 0). По-точно, ако разложим числителите
и знаменателите на c и d в прости множители и извършим съкращение, то
целият степенен показател на 2 в дясната страна на c2 = 2d2 e нечетен, докато
степенният показател на 2 в √ c2 е четен. Това доказва c2 6= 2d2 за c, d ∈ Q.
След като проверихме, че Q( 2) е затворено относно действията събиране, √
изваждане, умножение и деление с ненулев елемент, получаваме, че Q( 2) е
числово поле.