Модул I.

Геометрия – РЕШЕНИЯ

2. Аналитична геометрия в равнината – решения на

задачите

2.1. Уравнение на права

2. б) p (− B, A) = p (1, 3)  A = 3 , B = −1  g : 3 x − y + C = 0 .
M (1, 3) ∈ g  C = 0  g : 3 x − y = 0 .

в) p (− B, A) = p (2,1)  A = 1 , B = −2  g : x − 2 y + C = 0 .
M (1,1) ∈ g  C = 1  g : x − 2 y + 1 = 0 .

г) p (− B, A) = p (3, 0)  A = 0 , B = −3  g : − 3 y + C = 0 .
M (2,1) ∈ g  C = 3  g : − 3 y + 3 = 0 или y = 1 .

д) p (− B, A) = p (0, 2)  А = 2 , B = 0  g : 2 x + C = 0 .
M (3,1) ∈ g  C = −6  g : 2 x − 6 = 0 или g : x = 3 .

6. а) p ( − 3, 2)  A = 2 , B = 3  g : 2 x + 3 y + C = 0
M (1, 0) ∈ g  C = −2 , g : 2 x + 3 y − 2 = 0 .

б) p (3, 1 )  A = 1 , B = −3 , g : 1 x − 3 y + C = 0 .
2 2 2
M (1, 2) ∈ g  C = 11 , g : 1 x − 3 y + 11 = 0 или g : x − 6 y + 11 = 0 .
2 2 2

в) p (4, 0) ,  A = 0 , B = −4  g : − 4 y + C = 0 .
M (3, 2) ∈ g  C = 8  g : − 4 y + 8 = 0 , или g : y = 2

г) p (0, 2) ,  A = 2 , B = 0  g : 2 x + C = 0 .
M (−1,1) ∈ g  C = 2  g : 2 x + 2 = 0 , или g : x = −1

д) p(− 1 , − 1 ) ,  A = − 1 , B = 1 , g : − 1 x + 1 y + C = 0 .
2 4 4 2 4 2
M (2,1) ∈ g  C = 0 , g : − 1 x + 1 y = 0 или g : x − 2 y = 0 .
4 2

е) p (2, − 5) ,  А = −5 , B = −2  g : − 5 x − 2 y + C = 0 .
M (−2,5) ∈ g  C = 0 , g : 5 x + 2 y = 0 .

1
Модул I. Геометрия – РЕШЕНИЯ

y+4
7. а) g : x −3 = , g : 3x + y − 5 = 0 .
1− 3 2 + 4

y −1
б) g: x+2 = , г : 2x − 5 y + 9 = 0
3 + 2 3 −1

в) Абсцисите на двете точки са равни x1 = x2 = −4  g : x = −4 .

г) Ординатите на двете точки са равни y1 = y2 = 3  g : y = 3

y−0
д) g : x −5 = , g : 2 x + 5 y − 10 = 0 .
0−5 2−0

y+3
е) g : x−0 = , g : x − y −3 = 0.
3−0 0+3

8. а) k = −3  y = −3 x + b . От условието, че токата A(1, 2) лежи на правата, намираме b = 5

 y = −3 x + 5 .

б) k =
1  y = 1 x + b , От условието, че токата A(0, 2) лежи на правата, намираме b = 2
2 2
 .y=
1 x+2.
2

в) k = −
2 y = − 2 x + b . От условието, че токата A(3, 2) лежи на правата, намираме
3 3
b = 4  y = − 2 x+4.
3

г) k = 5  y = 5 x + b От условието, че токата A(3,3) лежи на правата, намираме b = −12

 y = 5 x − 12 .

д) k = −4  y = −4 x + b . От условието, че токата A(−1, −1) лежи на правата, намираме

b = −5  y = −4 x − 5 ..

9. а) ϕ = 30° , k = tg30° =
3  y = 3 x + b . От условието, че токата A( 3, −2) лежи на
3 3

правата, намираме b = −3  y = 3 x − 3 , общото уравнение на правата е

3
3x − 3 y − 9 = 0 .

б) ϕ = 45° , k = tg45° = 1  y = x + b . От условието, че токата A(1, −2) лежи на правата,

намираме b = −3  общото уравнение на правата е x − y − 3 = 0 .
2
 Модул I. Геометрия – РЕШЕНИЯ

в) ϕ = 60° , k = tg60° = 3  y = 3 x + b . От условието, че токата A(−3,1) лежи на

правата, намираме b = 1 + 3 3  общото уравнение на правата е 3x − y + 3 3 + 1 = 0 .

г) ϕ = 120° , k = tg120° = − 3  y = − 3 x + b . От условието, че токата A(2, 2) лежи на

правата, намираме b = 2+2 3  общото уравнение на правата е

3 x + y − 2(1 + 3) = 0 .

д) ϕ = 135° , h = tg135° = −1  y = − x + b . От условието, че токата A(−2,1) лежи на

правата, намираме b = −1  общото уравнение на правата е x + y + 1 = 0 .

е) ϕ = 150° , k = tg150° = −
3  y = − 3 x + b . От условието, че токата A(1,1) лежи на
3 3

правата, намираме b = 1 +
3 ,  общото уравнение на правата е 3x + 3 y − 3 − 3 = 0 .
3

ж) ϕ = 0° , k = tg 0° = 0  y = b . От условието, че токата A(3, −3) лежи на правата,

намираме b = −3  общото уравнение на правата е y = −3 .

10. Декартовото уравнение на праваta е y =

5 x − 1 , В.
8 4

11. Общото уравнение на тази права е 3 x − y − 1 = 0 , Б.

12. Уравнението на правата е

x − 2 = y + 3 , А.
4−2 5+3

13. Уравнението на правата е

x − 5 = y − 1 , 2 x − y − 9 = 0 , Г.
6 − 5 3 −1

17. Нека B е пресечната точка на правите и проекцията ѝ върху Ox е точка

A. Нека правите p и q пресичат Ox съответно в точките М и N и
сключват с положителната посока на абсцисната ос съответно ъгли α и

β . От чертежа имаме АМ < АN  BA > BA  tg α > tg β 

AM AN
a > c . А.

19. Декартовото равнение на правата е

x − 3 = y − 10 , y = x + 7  tgϕ = 1 , ϕ = 45° . Б.
−5 − 3 2 − 10
20. Само правата BC сключва тъп ъгъл с положителната посока на Ox  нейният ъглов
коефициент е най-малък. Ъгловите коефициенти на правите CD и AC сравняваме, както в
задача 17. Б.
21. Само ъгловият коефициент на правата от В) е положителен  само тази права сключва остър
ъгъл с положителната посока на Ox.

3
Модул I. Геометрия – РЕШЕНИЯ

2.2. Взаимно положение на две прави

2x − y + 7 = 0
4. а) Решаваме системата и получаваме, че правите се пресичат в точката
4x + y +1 = 0

( − 43 , 133 ) . За ъгъла ϕ между правите получаваме cos ϕ = 8 −1

4 + 1 16 + 1
= 7 85 .
85

6x + 3y −1 = 0
б) Решаваме системата и получаваме, че правите се пресичат в точката
x = 2y

(152 , 151 ) . За ъгъла ϕ между правите получаваме cos ϕ = 6−6

36 + 9 1 + 4
= 0  правите са

перпендикулярни.
Перпендикулярността на правите може да установим и с ъгловите им коефициенти: k1 = −2 ,

k2 = 1  k1.k2 = −1  правите са перпендикулярни.

2

2 x − 3 y = 17
в) Образуваме системата , k1 = k 2 =
2  правите са успоредни.
2
y = x +1 3
3

4x + y −1 = 0 4x + y −1 = 0
г) Решаваме системата 4 ⇔ и получаваме, че правите се
y = x +1 4x − 3y + 3 = 0
3
пресичат в точката (0,1) . За ъгъла ϕ между правите получаваме

cos ϕ = 16 − 3 = 13 17 .
16 + 1 16 + 9 85

5. а) g1 : 2 x − 3 y + 1 = 0 , k1 = 2 . Правата g е перпендикулярна на g1  k k1 = −1 , k = − 3 
3 2
g : y = − 3 x + b . От условието g да минава през точка A(2,1) намираме b = 4 
2
g : y = − 3 x + 4 или 3 x + 2 y − 8 = 0 .
2

б) g1 : x − y + 3 = 0 , k1 = 1 . Правата g е перпендикулярна на g1  k k1 = −1 , k = −1 
g : y = − x + b . От условието g да минава през точка A(1,3) намираме b = 4 
g : y = − x + 4 или x + y − 4 = 0 .

4
 Модул I. Геометрия – РЕШЕНИЯ

− 4 x + 5 y + 10 = 0 , k1 = 4 . Правата g е перпендикулярна на g1  k k1 = −1 , k = − 5
в) g1 :
5 4
5
 g : y = − x + b . От условието g да минава през точка A ,
4 5 4( )
1 1 намираме b = 1 
2

g : y = − 5 x + 1 или 5 x + 4 y − 2 = 0 .
4 2

= 1 . Правата g е перпендикулярна на g1  k k1 = −1 , k = −4 
г) g1 : x − 4 y + 11 = 0 , k1
4

( )
g : y = −4 x + b . От условието g да минава през точка A 1 ,3 намираме b = 5 
2
g : y = −4 x + 5 или 4 x + y − 5 = 0 .

= −2 . Правата g е перпендикулярна на g1  k k1 = −1 , k = 1 
д) g1 : 2 x + y − 2 = 0 , k1
2
g : y = 1 x + b . От условието g да минава през точка A(−3, −2) намираме b = − 1 
2 2
g : y = 1 x − 1 или x − 2 y − 1 = 0 .
2 2

6. а) g1 : 3 x + 4 y − 5 = 0 . Правите са успоредни  коефициентите им пред x и y са

пропорционални числа  g : 3 x + 4 y + C = 0 . От условието g да минава през точка A(1,1)

намираме C = −7  g : 3 x + 4 y − 7 = 0 .

б) g1 : − 2 x + y + 3 = 0 . Правите са успоредни  коефициентите им пред x и y са

пропорционални числа  g : − 2 x + y + C = 0 . От условието g да минава през точка

( )
A 1, 1 намираме C = 3  g : − 2 x + y + 3 = 0 , −4 x + 2 y + 3 = 0 .
2 2 2

1 y + 2 = 0 . Правите са успоредни  коефициентите им пред x и y са

в) g1 : 2 x −
2
пропорционални числа  g : 4 x − y + C = 0 . От условието g да минава през точка A(1, 2)
намираме C = −2  g : 4 x − y − 2 = 0 .

5
Модул I. Геометрия – РЕШЕНИЯ

7. Да означим с g1 правата, която е перпендикулярна на g и минава през А, а точката, в която g

и g1 се пресичат – с B.
а) g : x − 3 y + 2 = 0  g1 : 3 x + y + C = 0 . От условието g1 да минава през точка A(1, 2)
намираме C = −5 или g1 : 3 x + y − 5 = 0 .

x − 3y + 2 = 0
Координатите на точка B са решенията на системата  B (1,3; 1,1) .
3x + y − 5 = 0

Търсеното разстояние е AB = (1,3 − 1) 2 + (1,1 − 2) 2 = 3 10 .

10

б) g : 2x − 2 y + 1 = 0  g1 : 2 x + 2 y + C = 0 . От условието g1 да минава през точка

A(−1,1) намираме C = 0 или g1 : 2 x + 2 y = 0 .

2x − 2 y +1 = 0
Координатите на точка B са решенията на системата  B(− 1 ; 1 ) .
2x + 2 y = 0 4 4

Търсеното разстояние е AB = (− 1 + 1) 2 + ( 1 − 1)2 = 3 2 .

4 4 4

в) g : x + 3 y − 2 = 0 , g1 : − 3 x + y + C = 0 . От условието g1 да минава през точка A(2,3)

намираме C = 3 или g1 : 3 x − y − 3 = 0 .
x + 3y − 2 = 0
Координатите на точка B са решенията на системата  B (1,1; 0, 3) .
3x − y − 3 = 0

Търсеното разстояние е AB = (1,1 − 2) 2 + (0,3 − 3)2 = 9 10 .

10

8. За дадените прави съответно намираме: ka = 2 , kb = −2 , kc = − 1 , kd = − 1 . Сравнявайки

2 2
ъгловите коефициенти намираме kc = k d  c || d ; k a kc = −1  a ⊥ c , k a k d = −1 
a ⊥ d . Отговор Б.

9 Нека A∈ q , q ⊥ p и q ∩ p = B .
а) p : 4 x − 3 y + 15 = 0  q : 3 x + 4 y + C = 0 . От условието A ∈ q и A (1; − 2 ) намираме
C = 5  q : 3x + 4 y + 5 = 0 .
4 x − 3 y + 15 = 0
Решаваме системата и намираме B (−3,1) .
3x + 4 y + 5 = 0

Разстоянието е AB = (−3 − 1) 2 + (1 + 2)2 = 5

6
 Модул I. Геометрия – РЕШЕНИЯ

б) p : 9 x + 3 y − 30 = 0 , p : 3 x + y − 10 = 0  q : − x + 3 y + C = 0 . От условието A ∈ q и
A ( −2; − 4 ) намираме C = 10  q : x − 3 y − 10 = 0 .
3 x + y − 10 = 0
Решаваме системата и намираме B (4, −2) .
x − 3 y − 10 = 0

Разстоянието е AB = (4 + 2) 2 + (−2 + 4) 2 = 2 10 .

11. Да означим с a дадената права и с b правата, която минава през точка A(−1, 5; 2) и е
успоредна на a.

а) 5 x − 6 y + 7 = 0 . Правите a и b имат съответно пропорционални коефициенти пред x и y 

b : 5x − 6 y + C = 0 и от учловието, че b минава през A намираме C = 39 

2
b : 5 x − 6 y + 39 = 0 , b : 10 x − 12 y + 39 = 0 .
2

б) 3 x − 2 y + 2 = 0 . Правите a и b имат съответно пропорционални коефициенти пред x и y 

b : 3x − 2 y + C = 0 и от учловието, че b минава през A намираме C = 17 

2
b : 6 x − 4 y + 17 = 0 .

12. Намираме пресечната точка A на правите 3 x + 3 y − 5 = 0 и 2 x − 3 y − 25 = 0 , като решим

3x + 3 y − 5 = 0
системата .  А(6, − 13 )
2 x − 3 y − 25 = 0 3
а) Нека правата p минава през точката A и е успоредна на правата 7x − 5y − 2 = 0 

p : 7x − 5y + C = 0 . Тъй като p минава през точка A, то C = − 191 

3
p : 21x − 15 y − 191 = 0

б) Уравнението на оста Ox е y = 0  уравнението на правата е y + C = 0 . Тъй като

А(6, − 13 ) лежи на правата, то C = 13  правата е y = − 13 или 3 y + 13 = 0 .

3 3 3

в) Уравнението на оста Oy е x = 0  уравнението на правата е x + C = 0 . Тъй като

А(6, − 13 ) лежи на правата, то C = −6  правата е x = 6 или x − 6 = 0 .

3

7
Модул I. Геометрия – РЕШЕНИЯ

2.3. Приложение на векторите и аналитичната геометрия за решаване

на триъгълник

2. а) ( 3 3 ) ( )
G 2 + 8 + 5 , 1 + 1 + 2 , G 5, 4 .
3

б) M ( 8 + 5 , 1 + 2 ) M ( 13 , 3 )
a , a ;
2 2 2 2

M ( 2 + 5 ,1+ 2 ) M ( 7 , 3 )
b , b ;
2 2 2 2

M ( 2 + 8 , 1 + 1 ) M (5,1)
c , c .
2 2

y −1
в) a = BC : x − 8 = , x + 3 y − 11 = 0 ;
5 − 8 2 −1
y −1
b = AC : x − 2 = , x − 3y +1 = 0 ;
5 − 2 2 −1
c = AB, y1 = y2  c : y = 1 .

y −1
г) ma : x − 2 = , x −9y + 7 = 0 ;
13 − 2 3 − 1
2 2
y −1
mb : x − 8 = , x + 9 y − 17 = 0 ;
7 − 8 3 −1
2 2
mc : x = 5 .

д) ha : − 3 x + y + C = 0 и минава през точка A(2;1)  C = 5  ha : 3 x − y − 5 = 0 .

hb : 3 x + y + C = 0 и минава през точка B (8;1)  C = −25  hb : 3 x + y − 25 = 0 .
hc : − x + C = 0 и минава през точка C (5; 2)  hc : x = 5

x + 3 y − 11 = 0
е) H a :
3x − y − 5 = 0
, Ha (135 , 145 ) ;

x − 3y +1 = 0
Hb : , H ( 37 , 14 )
b ;
3 x + y − 25 = 0 5 5
y =1
Hc : , H c (5,1) .
x=5

ж) AB = (8 − 2) 2 + (1 − 1) 2 = 6 ,

BC = (8 − 5) 2 + (1 − 2)2 = 10 ,

AC = (5 − 2) 2 + (2 − 1) 2 = 10 .  PABC = 6 + 2 10 .
c hc 6.1
з) C (5; 2) и H c (5,1)  | hc |=| CH c |= 1  S ABC = = =3.
2 2
8
 Модул I. Геометрия – РЕШЕНИЯ

3. Нека успоредникът е ABCD. Тъй като ка = − 8 ≠ kb = −2 , то дадените прави не са успоредни и

3
нека AB : 8 x + 3 y + 1 = 0 , AD : 2 x + y − 1 = 0 и d : 3 x + 2 y + 3 = 0 .
8x + 3 y + 1 = 0
Координатите на точка A намираме, като решения на системата , А( −2,5) .
2x + y −1 = 0
Координатите на A не удовлетворяват уравнението на диагонала d  A ∉ d  d = BD .
AB : 8 x + 3 y + 1 = 0 AD : 2 x + y − 1 = 0
Тогава B : , B (1, −3) и D : , D (5, −9) .
d : 3x + 2 y + 3 = 0 d : 3x + 2 y + 3 = 0
Нека O е пресечната точка на диагоналите на успоредника. Координатите на C ще намерим,

като използваме, че O е средата на отсечката BD: O (1 +2 5 , −32− 9 ) , O (3, −6) .

Точка O е средата и на отсечката AC и нека C ( x, y ) 

x − 2 = 3 , x = 8 и y + 5 = −6 ,
2 2
y = −17  C (8, −17) .

4. Нека успоредникът е ABCD. Тъй като ка = 1 ≠ kb = 1 , то дадените прави не са успоредни и

2
нека AB : x − 2 y + 8 = 0 и AD : x + y − 7 = 0 . Координатите на точка A намираме, като решения

x − 2y +8 = 0
на системата , А(2,5) .
x+ y−7 = 0
Нека C ( x, y ) и тъй като F ( −2, 6) е средата на AC, намираме C ( −6, 7) .
BC || AD  BC : x + y + m = 0 и от условието, че BC минава през точка C (−6, 7) намираме
m = −1  BC : x + y − 1 = 0 .
По същия намираме уравнението на DC: DC || AB и минава през точка C 
DC : x − 2 y + 20 = 0 .

9
Модул I. Геометрия – РЕШЕНИЯ

5. Нека ромбът е ABCD и нека d = AC : y = x − 4 и AB : 3 y − x − 6 = 0 . Тогава координатите на

3y − x − 6 = 0
точка A са решенията на системата  A(9,5) .
y = x−4
Нека C ( x, y ) и тъй като M (5,1) е средата на AC намираме C (1, −3) .
Уравнението на диагонала BD намираме, като използваме, че е перпендикулярен на
AC : x − y − 4 = 0 и минава през точка M  BD : x + y + m = 0 , m = −6  BD : x + y − 6 = 0 .
3y − x − 6 = 0
B = AB ∩ BD : , B (3,3) .
x+ y−6 = 0
Нека D ( x, y ) и тъй като M (5,1) е средата на BD намираме D (7, −1) .

6. Нека ромбът е ABCD и O е пресечната точка на диагоналите му.

Дадените прави са успоредни и нека AB : 5 x − 2 y + 1 = 0 , CD : 5 x − 2 y + 34 = 0 ,
AC : 3 x + y − 6 = 0 .
Намираме координатите на точките A и C и уравнението на AC:
5x − 2 y + 1 = 0 5 x − 2 y + 34 = 0
А: , A(1,3) ; C : , C (−2,12)  AC : 3 x + y − 6 = 0 .
3x + y − 6 = 0 3x + y − 6 = 0

Координатите на средата О на AC са (
O − 1 , 15 .
2 2 )
Правата BD е перпендикулярна на AC и минава през точка O  BD : x − 3 y + 23 = 0 .
За координатите на върховете B и D последователно намираме:
5x − 2 y + 1 = 0
B = AB ∩ BD :
x − 3 y + 23 = 0
, B
13 13 (
43 , 114 ,
)
5 x − 2 y + 34 = 0
D = CD ∩ BD :
x − 3 y + 23 = 0
, D −
13 13 (
56 , 81 .
)

7. Нека M ( xM , yM ) е средата на дадената отсечка  xM = −2 . От условието M ∈ p намираме

yM = 3  M (−2,3) .
Нека търсената права е q, т.е. q ⊥ p и M ∈ q  q : 13 x − 5 y + 41 = 0 .
Върховете на триъгълника, образуван от координатните оси правата q имат координати (0,0),

( − 1341 , 0) ( 0, 415 )
и  S = 1681 .
130

10
 Модул I. Геометрия – РЕШЕНИЯ

8. Правата CD е успоредна на AB и минава през точка M  CD : 4 x − 3 y + 13 = 0 .

Нека M 1 е средата на AB. Тогава MM 1 ⊥ AB и минава през M (3,5;9)  уравнението ѝ е
MM 1 : 6 x + 8 y − 93 = 0 .
По условие правата AB има общо уравнение 4 x − 3 y − 12 = 0 .
4 x − 3 y − 12 = 0
M 1 = AB ∩ MM 1  M 1 :
6 x + 8 y − 93 = 0
 M1
2 ( )
15 , 6 .

Нека A( x, y ) . Координатите на A намираме от условията | AM 1 |= 5 и A ∈ AB :

2
2

A: 2( )
15 − x + (6 − y ) 2 = 5
2 . От второто уравнение y =
4 x − 4 , заместваме в първото и след
3
4 x − 3 y − 12 = 0

преобразувания получаваме (10 x − 75)2 = 15 или |10 x − 75 |= 15 .

Корените на последното уравнение са 6 и 9 и съответните стойности за y са 4 и 8.
 А(6, 4) и B (9,8) , защото | AM 1 |=| BM 1 | .
Сега намираме уравнението на AD : 3 x + 4 y − 34 = 0 и BC : 3 x + 4 y − 59 = 0 .

9. Дадените прави са успоредни, т.е. търсим разстоянието между две успоредни прави. Ще
постъпим по следния начин: избираме произволна точка A от a и намираме разстоянието от A
до b.
Избираме A(0, 3) ∈ a . Нека B ∈ b и AB ⊥ b  AB : x − y + 3 = 0 .
x+ y+5= 0
B = b ∩ AB : , B ( −4, −1) .
x− y+3= 0
 AB = 4 2

11
Модул I. Геометрия – РЕШЕНИЯ

2.4. Нормално уравнение на окръжност

3. Нека търсената окръжност има уравнение ( x − α)2 + ( y − β) 2 = R 2 , където C (α, β) и R са
съответно центърът и радиусът на окръжността.
а) Заместваме координатите на дадените точки в уравнението на окръжността и получаваме
системата:
(−1 − α) 2 + (−2 − β)2 = R 2
(−2 − α) 2 + (−1 − β)2 = R 2 .
(−2 − α) 2 + (−2 − β)2 = R 2

Решенията на системата са α = − 3 , β = − 3 , R2 = 1 .
2 2 2
2 2
Уравнението на окръжността е (2 x + 3) + (2 y + 3) = 2 .

б) Заместваме координатите на дадените точки в уравнението на окръжността и получаваме

системата:
(−2 − α) 2 + (−3 − β) 2 = R 2
(−3 − α) 2 + (−3 − β) 2 = R 2 .
(−2 − α) 2 + (−1 − β)2 = R 2

Решенията на системата са α = − 5 , β = −2 , R 2 = 5 .
2 4
2 2
Уравнението на окръжността е (2 x + 5) + (2 y + 4) = 5 .

в) Заместваме координатите на дадените точки в уравнението на окръжността и получаваме

системата:
(2 − α) 2 + (−2 − β) 2 = R 2
(−2 − α) 2 + (2 − β) 2 = R 2 .
2 2 2
(−2 − α) + (−2 − β) = R
Решенията на системата са α = 0 , β = 0 , R2 = 8 .
Уравнението на окръжността е x2 + y 2 = 8 .

2 2
5. Нека търсената окръжност има уравнение ( x − α ) + ( y − β) = R 2 , където C (α, β) и R са
съответно центърът и радиусът на окръжността.
Заместваме координатите на дадените точки в уравнението на окръжността и получаваме
системата:
(1 − α)2 + (2 − β) 2 = R 2
α 2 + (1 − β) 2 = R 2 .
2 2 2
(1 − α) + β = R
Решенията на системата са α = 1 , β = 1 , R2 = 1 .
2 2
Уравнението на окръжността е ( x − 1) + ( y − 1) = 1 .

12
 Модул I. Геометрия – РЕШЕНИЯ

( x − 1) 2 + ( y − 1)2 = 1
б) Решаваме системата , която има единствено решение (0,1).
x=0
Следователно окръжността и оста Oy имат единствена обща точка и Oy е допирателна към
окръжността..
Аналогично намираме, че окръжността и оста Ox имат единствена обща точка (1,0).

Геометрично решение. Задачата е: Дадена е окръжност с център C(1,1) и радиус R = 1 . Да се

намери взаимното положение на координатните оси и окръжността.
Нека CA ⊥ Ox , A ∈ Ox и CB ⊥ Oy , B ∈ Oy . Тъй като C(1,1), то ОА = ОB = AC = BC = 1 
AC = 1 = R  A лежи на окръжността. Получихме, че Ox е перпендикулярна на радиуса AC в
точката A  Ox е допирателна към окръжността в точка A и A е единствената има обща точка.
Аналогично Oy е допирателна към окръжността в точката B.

6. В уравнението на окръжността отделяме точен квадрат за x и y:

x 2 + 2 x + 1 + y 2 − 3 y + 9 − 1 − 9 − 7 = 0 ⇔ ( x + 1) 2 + ( y − 3 ) 2 = 41  координатите на
4 4 2 4

центъра са (−1, 3 ) и дължината на радиуса е 41 .

2 2

7. Нека търсената окръжност има уравнение ( x − α)2 + ( y − β) 2 = R 2 , където C (α, β) и R са

съответно центърът и радиусът на окръжността.
(2 − α) 2 + (2 − β) 2 = R 2
Решаваме системата (−5 − α) 2 + (−5 − β) 2 = R 2 , α = −2 , β = −1 , R 2 = 25 .
(1 − α)2 + (−5 − β)2 = R 2
Уравнението на окръжността е ( x + 2) 2 + ( y + 1) 2 = 25 .

8. Нека k е търсената окръжност. Тя е концентрична с дадената, следователно имат един и същ

център (3,−2)  уравнението е k : ( x − 3) 2 + ( y + 2) 2 = R 2 .
Радиуса намираме от условието, че A(4; − 1) лежи на k, R 2 = 2 .
 k : ( x − 3) 2 + ( y + 2) 2 = 2 .

13
Модул I. Геометрия – РЕШЕНИЯ

9. Записваме нормалното уравнение на дадената окръжност, като отделим точни квадрати за xи

за y: ( x + 3 )2 + ( y − 2) 2 = 29
2 4
Дадената окръжност и k са концентрични, следователно имат един и същ център 

k : ( x + 3 )2 + ( y − 2) 2 = R 2 .
2
2
Радиуса намираме от условието k да минава през точка A( −3; 4) : R =
25 .
4
3 2
 k : ( x + ) + ( y − 2) =
2 25 .
2 4

б) Уравнението на оста Oy е x = 0 .

При x = 0 уравнението (0 + 3 )2 + ( y − 2) 2 = 25 има два корена y1 = 0 и y2 = 4 .

2 4
Координатите на точките N и P са (0,0) и (0,4).

14
 Модул I. Геометрия – РЕШЕНИЯ

Проект № 1
Разлагане на вектор като
линейна комбинация на векторите от базата
Решение.
1) Нека AB = a и AD = b .
За база в равнината избираме векторите a и b . Очевидно това е
една ортогонална база.
2) AC = AB + BC = a + b .

DQ = −b + a = a − b .
2 2
3) AP = x AC = xa + xb . (1)
y
4) DP = yDQ = a − yb .
2
y y
5) AP = AD + DP = b + a − yb = a + (1 − y )b . (2)
2 2
y
6) От (1) и (2) получаваме системата
x = , откъдето y =
2 и x=1.
2 3 3
x = 1− y

Тогава AP = 1 a + 1 b .
3 3
Проект № 2
Приложение на скаларното произведение
Решение.
1) Нека AB = a и AD = b .
За база в равнината избираме векторите a и b . Очевидно това е
една ортогонална база.
Според условието | a|= 4 и | b|= 2 .
2 2
Имаме а = 16 , b = 4 и ab = 0 .
1 1
2) AM = AD + DM = b + ( −b + a ) = ( a + 3b) .
4 4
BN = BA + AN = −a + 3 (a + b) = 1 (− a + 3b) .
4 4
2
3) | AM | = (1 (a + 3b)
4 ) = 14 a + 6ab + 9b 2 = 1 (16 + 9.4) = 1 4.13 = 13 .
2

4 4 2

| BN | = ( 14 (−a + 3b)) = 14 a − 6ab + 9b = 1 (16 + 9.4) = 1 4.13 = 13 .

2 2

4 4 2

AM BN = 1 (a + 3b). 1 (− a + 3b) = 1 (9b − a ) = 1 (36 − 16) = 5 .

2 2
4)
4 4 16 16 4
5
cos ∠( AM , BN ) = 4 = 5.
13 . 13 13
2 2
15
Модул I. Геометрия – РЕШЕНИЯ

Проект № 3
Уравнение на права
Решение.
1)
y
g1 : x + =1
3 −2
y
g2 : x + = 1
2 2
y
g3 : x + = 1
−4 3

2)

3)
x + y =1
−3 4
4)
x + y = 1 (5,0) и (0,6)
5 6
x + y = 1 (7,0) и (0,−7)
7 −7
x + y = 1 (−3,0) и (0,−2)
−3 −2
2 x + 3 y = 1 ( 1 , 0) и (0, 1 )
2 3

Проект № 5
Приложение на векторите в аналитичната геометрия

Нека A(0, 0) , B (0, 4) и D (0, 2)  C (4, 2) , Q (2, 0)

Намираме уравненията на правите AC и DQ:
AC : x = 2 y
DQ : x + y − 2 = 0
x = 2y 4 2
Решаваме системата: и намираме координатите на точка P ( , ) .
x+ y−2=0 3 3

 AP( 4 , 2 ) и DP( 4 , − 4 )
3 3 3 3

| AP |= 16 + 4 = 2 5 ; | DP |= 4 2 ; AP DP = 16 − 8 = 8 .
9 9 3 3 9 9 9

 cos( AP, DP) = APDP = 10 .

| AP | | DP | 10
16