2012 списание математика

брой
2012 г.
година
LI
ОДОБРЕНО ОТ МОН КАТО УЧЕБНО ПОМАГАЛО

с протокол 9/10.08.2000 г.
НОСИТЕЛ НА ОРДЕН КИРИЛ И МЕТОДИЙ“ — първа степен
”
РЕДАКЦИОННА КОЛЕГИЯ
Доц. Руси Русев – главен редактор
Акад. дмн Стефан Додунеков
Чл. кор. дмн Генчо Скордев
Доц. Емил Колев
Доц. Иван Тонов
Доц. Марин Маринов
Александър Иванов
Проф. дмн Николай Николов
Пенка Кирилова — коректор
Проф. дмн Петър Бойваленков — изпълнителен директор
Не се допуска препечатване и заимстване на текстове, условия

на задачи, решения и пр. без разрешение на редакцията.
c Издание на Списание Математика“ ЕООД ISSN 0204-6881
”
НОВИНИ
X ОТ 15 ДО 21 ЯНУАРИ в гр. Девети клас. Емилиян Рогачев

Алмати (Казахстан) се проведе (СМГ), Любен Личев (МГ, Плевен),
8. Жаутиковска олимпиада по ма- Александър Тенев (СМГ), Цветомир
тематика, информатика и физика. Михайлов (СМГ)), Грегориан Пирин-
България се представи с три отбо- дев (СМГ);
ра (СМГ, ОМГ – Пловдив и МГ – Десети клас. Нгуен Чи Зунг (СМГ),
Варна). Виктор Радивчев (МГ Варна), Йор-
В състезанието по математика дан Йорданов (МГ, Варна), Станис-
златни медали спечелиха Рафаел лав Чобанов (МГ, Варна), Павлена
Рафаилов (СМГ) и Богдан Станков Ненова (СМГ);
(СМГ), със сребърни медали са
Единадесети клас. Ивайло Хартар-
Мартин Минчев (СМГ), Йордан
ски (СМГ), Радослав Комитов (МГ,
Йорданов (МГ, Варна), Виктор
Ямбол), Тодор Марков (ПМГ, Бур-
Радивчев (МГ, Варна) и Николай
гас), Мартин Минчев (СМГ), Крис-
Каракехайов (ОМГ, Пловдив), а
тиян Митов (ПМГ, Видин);
Милена Великова (МГ, Варна) ос-
тана с бронзов медал. Дванадесети клас. Рафаел Рафаи-
Това е най-успешното предста- лов (СМГ), Богдан Станков (СМГ),
вяне от досегашните участия на на- Николай Каракехайов (ОМГ, Плов-
ши отбори в тази олимпиада. див), Станислав Атанасов (ОМГ,
Пловдив), Радослав Кафов (СМГ).
X РЕЗУЛТАТИ, имената на по- Всички рейтинги може да на-
бедителите и задачите от Есенния мерите на сайта на националните
турнир по математика, който се про- отбори www.math.bas.bg/nt.
веде на 5.11.2011 г., можете да на-
мерите в статия в този брой. X ЗИМНАТА СЕСИЯ на Уче-
ническия Институт по Математика
X НАЦИОНАЛНИЯТ матема- и Информатика се проведе на 20-
тически турнир Атанас Радев“ се 22 януари 2012 г. в Габрово. Повече
” информация може да намерите на
проведе на 27-29.01.2012 в Ямбол.
Очаквайте повече информация в сайта на УчИМИ
следващия брой. http://www.math.bas.bg/hssi/.
X ПЪРВИТЕ по рейтинг след

НМТ Атанас Радев“ са:
”
Осми клас. Даниел Атанасов (СМГ),
Деница Маркова (СМГ), Данчо Ата-
насов (СМГ), Румен Василев (СМГ);
ПРИМЕРНИ ТЕМИ
ТЕМА 1: СОФИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ
СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ“
”
проф. Керопе Чакърян
Задача 1. Да се реши уравнението 32x + 8.3x−1 = 1.
Задача 2. Даден е успоредникът ABCD със страни AB = 9, AD = 7

и диагонал AC = 14. Да се намерят дължината на диагонала BD и лицето
на успоредника.
Задача 3. За аритметична прогресия {a n } е дадено, че a1 a2 = 4

и a1 + a3 = 8. Да се намери най-малкото естествено число n, за което
a1 + a2 + · · · + an > 100.
Задача 4. Около окръжност с радиус r = 3 е описан равнобедреният

триъгълник ABC с основа AB = 12. Да се намери дължината на бедрото
на триъгълника.
Задача 5. Да се hнамерят всички решения на уравнението

3 1 πi
sin x cos x = в интервала 0, .
4 4
Задача 6. Да се намерят стойностите на реалния параметър a, за кои-
то всяко число от интервала [0, 1] е решение на неравенството
x2 + 2ax + 3a − 2 < 0.
Задача 7. В триъгълната пирамида ABCD околните стени ABD,

ACD и BCD сключват с основата ABC ъгли с големини съответно 90 ◦ , 45◦
и 45◦ , а околните ръбове AD, BD и CD имат дължина 3. Да се пресметне
обемът на пирамидата.
π
Задача 8. Да се докаже, че за всяко число x от интервала 0, е
2
2
изпълнено неравенството tg x > x .
Математика 1/2012 г. 3
ТЕМА 2: ТЕХНИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ – СОФИЯ
доц. д-р М. Маринов
Първа част
√ √
3 + 13 15 − 3 13 √
1. Ако a = √ + + 3 13, то:
3 − 13 2
√ √
А) a = 13 Б) a = 2 3 В) a = 1 Г) a = 2 Д) a = 3
2. Ако a = log3 b, b = 10lg 27 , то:

1 1
А) a = − Б) a = 1 В) a = 2 Г) a = 3 Д) a =
2 2
3. Равенството x1 +x2 = 3 е изпълнено за корените x1 и x2 на квадратното
уравнение:
А) x2 + 3x + 10 = 0 Б) x2 − 3x − 10 = 0 В) x2 − 3x + 10 = 0
Г) x2 + 3x − 20 = 0 Д) x2 + 3x = 0
4. Ако x1 и x2 са корените на квадратното уравнение x 2 − 4x − 5 = 0, то

стойността на израза x31 + x22 е:
А) 124 Б) 125 В) 200 Г) 115 Д) 97
5. Решенията на неравенството (x2 − 1)(x2 − x + 3) < 0 са числата от
интервала:
А) (−∞; −1) Б) (3; 4) В) [2; 3] Г) (1; 2) Д) (−1; 1)
√ √
6. Стойността на израза log 2 16 + log 4 64 − log 5 1 е:
11 5
А) 11 Б) В) 5 Г) Д) 1
2 2
2
7. Ако за аритметична прогресия с общ член a n е известно, че a4 − a2 =
5
и сборът на първите шест нейни члена е равен на 9, то първият член на
прогресията е равен на:
4 1 1
А) 2 Б) В) Г) 1 Д)
3 3 5
8. Не е вероятност на случайно събитие числото:
25 4.5 3!
А) 1 Б) 0 В) Г) Д)
4! 5! 3! + 2!
9. От числата 1, 2, 3, 4, 5 по случаен начин се избират три. Вероятността,
избраните числа да са дължини на страни на триъгълник, е равна на:
4
2 2 1 1 1
А) Б) В) Г) Д)
3 5 5 10 2
√
10. Дефиниционната област на функцията x x + 3 + lg(−x) е:
А) (−∞; −3) Б) [−3; 0) В) (0; 1) Г) [0; 1) Д) (1; +∞)
1 πx
11. Стойността на производната на функцията f (x) = sin при x = 4
π 24
е:
√
π 1 1 1 3
А) Б) В) Г) Д)
48 24π 48 24 24
4 π α
12. Ако sin α = и 0 < α < , то за a = tg е вярно, че:
5 2 2
√
1 3 1 3 5
А) a = Б) a = В) a = Г) a = Д) a =
2 3 3 5 4
cos2 10◦ − cos2 100◦
13. Стойността на израза е:
cos 20◦
1 3 1
А) Б) 1 В) Г) 2 Д) −
2 2 2
14. Модата на статистическия ред 3, 3, 4, 4, 4, 5, 5, 7 е:
А) 3 Б) 4 В) 5 Г) 6 Д) 7
15. Ако периметърът на правоъгълен триъгълник е 24 cm, а лицето му е

24 cm2 , то дължината на хипотенузата му е:
А) 5 cm Б) 16 cm В) 8 cm Г) 19 cm Д) 10 cm
16. Ако страната на ромб е 8 cm, а радиусът на вписаната в него окръж-

ност е 2 cm, то големината на острия ъгъл на ромба в градуси е:
А) 45 Б) 30 В) 60 Г) 75 Д) 80
√
17. В равностранен триъгълник е вписан квадрат със страна 3 cm.
Дължината на страните на триъгълника е:
√ √
А) 3 cm Б) 2√cm В) (2 + 3) cm
√ 3
Г) 2 3 cm Д) cm
2
18. Две от страните на триъгълник са 4 cm и 8 cm. Височината към по-
голямата от тези две страни е 3 cm. Височината към по-малката от двете
страни е:
√ √
А) 2 3 cm Б) 5 cm В) 4 cm Г) 5 cm Д) 6 cm
19. Даден е правоъгълен паралелепипед със страни на основата 2 cm, 3
cm и телесен диагонал 7 cm. Обемът на паралелепипеда е:
А) 36 cm3 Б) 40 cm3 В) 49 cm3 Г) 50 cm3
Д) 30 cm3
√
20. Дадена е правилна четириъгълна пирамида с основен ръб 14 cm и
височина 3 cm. Дължината на околните ръбове на пирамидата е:
А) 8 cm Б) 9 cm В) 4 cm Г) 5 cm Д) 6 cm
Втора част
21. Да се реши уравнението (x2 − x − 1)(x2 − x) = 30.

22. Да се намери най-голямото отрицателно цяло число, което е решение
на неравенството:
x2 − x − 12
> 0.
x2 + 2x − 15
hπ i
23. Да се намерят числата α от интервала ; π , за които 3 sin α =
2
2 cos2 α.
24. Да се намери първият член на геометрична прогресия с общ член a n ,
за която a3 − a1 = 16 и a5 − a3 = 144.
25. Да се реши неравенството:
lg(7 − x)
> 0.
3−x
26. Да се намери по колко различни начина от 5 бели рози и 6 червени

рози може да се състави букет от 3 бели рози и 2 червени рози.
27. Даден е равнобедрен триъгълник с ъгъл при основата α и радиус на
вписаната окръжност r. Да се намери радиусът на описаната окръжност.
28. В правоъгълен триъгълник ъглополовящата на правия ъгъл разделя
хипотенузата на отсечки с дължини 15 cm и 20 cm. Да се намери лицето
на триъгълника.
3
29. Да се намери най-голямата стойност на функцията f (x) = x 3 + в
x
затворения интервал [−2; −1].
30. Дадена е правилна триъгълна пирамида с основен ръб 10 cm и голе-
мина 30◦ на двустенния ъгъл между околна стена и основата. Да се намери
обемът на пирамидата.
6
ТЕМА 3: УНИВЕРСИТЕТ ПО АРХИТЕКТУРА
СТРОИТЕЛСТВО И ГЕОДЕЗИЯ — СОФИЯ
Вл. Самодивкин, П. Стоев – УАСГ
Задача 1. Дадено е уравнението
3 sin2 x + (a − 1) sin x cos x + a cos 2 x = 2,
където a е параметър.
π
а) За коя стойност на a уравнението има решение x 0 ∈ , π , за което
2
3
sin x0 = ?
5
б) Да се реши уравнението за a = 2.
hπ πi
в) За кой стойности на a уравнението има решение в интервала
, ?
4 2
Задача 2. В окръжност с радиус
h π π i R е вписан трапецът ABCD (AB k
CD), за който <) BAD = α, α ∈ , и е с най-голямо лице.
4 2
а) Да се докаже, че лицето на трапеца е S = 2R 2 sin2 α.
б) Да се докаже, че редите на страните на ABCD са върхове на квад-
рат.
в) Ако O е центърът на описаната около ABCD окръжност, да се
докаже, че <) ABO =<) DBC.
Задача 3. В правилната четириъгълна пирамида ABCDF с връх F

височината има дължина h, а ъгълът между два съседни околни ръба е ϕ.
sin ϕ2
а) Да се докаже, че основният ръб е равен на 2h √ .
cos ϕ
б) Да се докаже, че радиусът на описаната около пирамидата сфера е
h
.
2 cos ϕ
в) Нека O е центърът на описаната сфера, а M и N — средите съответ-
но на BC и CD. Да се докаже, че AO ⊥ M N и да се намери разстоянието
π
между тези прави при ϕ > .
3
Забележка. Оценката е линейна функция f (p) на броя на получените
точки p, като f (3) = 3 и f (20) = 6. При p < 3 се счита, че оценката е слаб
(2).
Можете ли да изчислите оценката си?
ТЕМА 4: ПЛОВДИВСКИ УНИВЕРСИТЕТ
П. ХИЛЕНДАРСКИ“
”
доц. П. Рангелова
Първа част
Зачертайте с × буквата на единствения верен отговор на задачите
от 1 до 12. За всеки верен отговор се получава 1 точка, в останалите
случаи — 0 точки.
1. Ако 6x + 13 = 37, то изразът 6x + 25 е равно на:

А) 47 Б) 49 В) 40 Г) 50
2. Решение на уравнението 3.2x+1 + 5.2x − 2x+2 = 21 е числото:
А) log2 3 Б) log3 2 В) 3 Г) 0
3. Сборът на третия и петия член на аритметична прогресия е 8. Сумата
от първите седем члена на прогресията е:
А) 32 Б) 20
В) 28 Г) не може да се определи
√
4. Корените на уравнението x + 4 = x + 2 са:
А) 0 и 3 Б) −3 В) −3 и 0 Г) 0
1
5. Решенията на неравенството lg(x + 4) = −2 lg са:
2−x
А) x ∈ [0; 2] Б) x ∈ [0; 2) В) x ∈ (−4; 5] Г) x ∈ [0; 5]
6. Решение на уравнението log x−1 3 = 2 е:
√ √
А) 0 Б) 2 В) 1 − 3 Г) 1 + 3
7. Около остроъгълния
√ триъгълник ABC е описана окръжност с център
5 3
O и радиус . Ако BC = 5, големината на <) BOC е:
3
А) 150◦ Б) 120◦ В) 135◦ Г) 90◦
8. Даден е равнобедрен триъгълник с основа 6. Центърът на вписаната
в триъгълника окръжност разделя височината към основата в отношение
7 : 3, считано от върха на триъгълника. Дължината на бедрото на триъ-
гълника е:
9
А) 14 Б) 6 В) 7 Г)
7
8
9. Ако хордите AB и CB в дадената окръжност оп-

ределят ъгъл с големина 51◦ , то допирателните в точ- C
D
ките A и C към тази окръжност сключват ъгъл с го-
лемина:
А) 78◦ Б) 72◦ 51◦
В) 88◦ Г) 98◦ B

10. Точката P е на разстояние 7 cm от центъра O на

окръжност с радиус 11 cm. През точката P е построена A
хорда AB с дължина 18 cm. Дължините на отсечките O
AP и P B са: P
А) 5 cm и 13 cm
В) 11 cm и 6 cm
Б) 6 cm и 12 cm
Г) 7 cm и 8 cm B

11. Даден е равнобедрен трапец с дължина на височината m и взаимно
перпендикулярни диагонали. Лицето на трапеца е:
m2 3m2
А) Б) 2m2 В) Г) m2
2 2
12. Основата на правата призма ABCA1 B1 C1 е правогълният триъгълник
ABC с <) C = 90◦ и <) B = 2 <) A. Ако AB = 4 и околният ръб е с дължина,
равна на диаметъра на описаната около основата окръжност, то обемът на
призмата е:
√ √
8 3 √ √ 4 3
А) Б) 4 3 В) 8 3 Г)
3 3
Част втора
Попълнете в съответните празни рамки отговорите на задачите. За

всеки верен отговор се получават 2 точки, за неверен — 0 точки.
1 1
13. Решенията на неравенството > са:
|x − 1| |x + 1|
14. Да се опрости изразът

√ √
1−a a √ 1+a a √

√ + a √ − a
1− a 1+ a
и да се намери стойността му при a = 15.
1 3
15. Да се реши уравнението f 0 (x) = g 0 (x), където f (x) = x +4 и
3
x2
g(x) = 2x − .
2
16. За правоъгълния триъгълник ABC (<) A = 90 ◦ ) са дадени AB = 1 и

BC = 3. Точката K е от страната AC и KC : KA = 9 : 7. Да се сравнят
дължините на отсечките AC и BK.
17. За трапеца ABCD с голяма основа AB е известно, че AC = BC,

CD = 6, <) CAB = 30◦ и диагоналът AC е ъглополовяща на <) BAD.
Дължината на основата AB е:
Част трета
Разпишете подробно и обосновете решенията на задачите. Макси-
малният брой точки за всяка задача е 6.
18. Да се реши уравнението

√
(x + 1) 16x + 17 = (x + 1)(8x − 23).
log2 (x2 + y 2 ) = 5
19. Да се реши системата
2 log 4 x + log 2 y = 4.
20. За равнобедрения триъгълник ABC с основа AC е известно, че

AB = 6. С диаметър AB е построена окръжност, която пресича страна-
та BC в точката D така, че DC : DB = 1 : 2. Да се намери дължината на
страната AC.
10
ПЕТИ ЕСЕНЕН МАТЕМАТИЧЕСКИ ТУРНИР
Емил Колев, Петър Бойваленков
На 4 — 6.11.2011 г. в София се проведе петото издание на Есенния

Математически Турнир (ЕМТ), организиран със съдействието на Амери-
канска Фондация за България (АФБ) и секция БАН-СУ на СМБ. Резулта-
тите от ЕМТ са валидни за определяне на разширения национален отбор
за Балканиадата по математика.
ЕМТ се проведе в 125 СОУ “Проф. Боян Пенев“, София, и в него взеха
участие над 450 ученика. АФБ финансира работата на организационния
комитет и на журито, както и част от таксите за правоучастие. Резултатите
на всички участници са на сайта на турнира
http://sites.google.com/site/esenenmt/rezultati.
Състезанието беше закрито на 6.11.2011 г. в Института по математика
и информатика на БАН. Председателят на Научния съвет на ИМИ-БАН
чл.-кор. Веселин Дренски и програмният директор на АФБ Алексей Хрис-
тов връчиха грамоти, купи, медали и книги на победителите. Ето и имената
на наградените:
Осми клас: Даниел Атанасов (СМГ) и Деница Маркова (СМГ) – първа
награда, Румен Василев (СМГ) – втора награда, Александър Чергански
(СМГ) и Станислав Славов (СМГ) – трета награда; отборно СМГ, Варна,
НПМГ и др.
Девети клас: Любен Личев (МГ, Плевен) – първа награда, Емилиян
Рогачев (СМГ) – втора награда, Александър Тенев (СМГ) – трета награда;
отборно – СМГ, НПМГ, Варна и др.
Десети клас: Нгуен Чи Зунг (СМГ) – първа награда, Павлена Ненова
(СМГ) и Йордан Йорданов (МГ, Варна) – втора награда, Виктор Радивчев
(МГ, Варна) – трета награда; отборно – СМГ, Варна, Бургас и др.
Единадесети клас: Радослав Комитов, (МГ, Ямбол) – първа награда,
Ивайло Хартарски (СМГ) и Мартин Минчев (СМГ) – втора награда, Тодор
Марков (ПМГ, Бургас) – трета награда; отборно – СМГ, Бургас, Видин и
др.
Дванадесети клас: Богдан Станков (СМГ) – първа награда, Рафаел
Рафаилов (СМГ) – втора награда, Иван Мечков (НПМГ) – трета награда;
отборно – СМГ, НПМГ, Пловдив и др.
Подреждането в комплексното отборно класиране е: СМГ, Варна,
НПМГ, Бургас, Пловдив, Плевен, Враца, Благоевград, АК, Видин, Ямбол,
Русе, Монтана, Кюстендил, Габрово, Стара Загора и др.
Отговори и кратки решения на задачите
Задача 8.1. Да се намерят стойностите на параметъра p, при които

уравненията p2 x + p = 25x − 5 и |2x + 3| = |5 − 2x| са еквивалентни.
Отговор. p = 3.
Задача 8.2. В остроъгълния триъгълник ABC с <) ACB = 45 ◦ си-
метралите на страните AB и AC се пресичат в точката O. Височината AH
пресича отсечката BO в точката L. Правата AO пресича страната BC в
точката K. Ако AL = 2CK, да се намери <) ABC.
Решение. От свойството на симетралите имаме BO = AO = CO. Да
означим <) OAB =<) OBA = x, <) OCB =<) OBC = y. Тогава <) OAC =
<) OCA = 45◦ − y. От сбора на ъглите в 4ABC получаваме 2x = 90 ◦ , така
че x = 45◦ и <) AOB = 90◦ . Сега <) OBK = 90◦ − <) OKB =<) LAO, така
че 4AOL ∼ = 4BOK по втори признак и значи BK = AL = 2CK.
Нека M е средата на BK. Имаме BM = M K = KC и BO = OC,
така че 4BOM ∼ = 4COK по първи признак. Значи OK = OM = M K =
BM ; следователно 4KOM е равностранен, <) BM O = 120 ◦ , <) M OB =
<) M BO = 30◦ и <) ABC = 45◦ + 30◦ = 75◦ .
Задача 8.3. Да се намерят всички прости числа p такива, че число-
то p(p + 1)(p + 3) се представя като произведение на две последователни
естествени числа.
Решение. Нека p(p + 1)(p + 3) = n(n + 1). Тъй като p е просто, то p
ще дели n или n + 1.
Нека p дели n, т.е. n = pq, където q = 2. Тогава
(p + 1)(p + 3) = q(pq + 1),
откъдето p2 +(4−q 2 )p+3−q = 0. Оттук p|q −3, т.е. q = pk +3, k = 0 е цяло.

След заместване и съкращаване на p получаваме p = p 2 k 2 + 6pk + 5 + k,
което е възможно само при k = 0 и съответно p = 5, откъдето n = 15.
Нека сега p дели n + 1, т.е. n + 1 = pq, където q = 2. Тогава
(p + 1)(p + 3) = q(pq − 1),
откъдето p2 + (4 − q 2 )p + 3 + q = 0. Сега имаме p|q + 3, т.е. q = pk − 3, k = 1

е цяло и достигаме до p = p2 k 2 − 6pk + 5 − k = k(p2 k − 6p − 1) + 5. Тъй
като p2 k − 6p − 1 > p при k = 4, имаме 1 5 k 5 3. Директна проверка дава
решенията p = 2, n = 5 и p = 3, n = 8.
Забележка. Уравненията p2 +(4−q 2 )p+3−q = 0 и p2 +(4−q 2 )p+3+q =
0 могат да се решат и с анализ на дискриминантата (заключване между
два точни квадрата).
12
Задача 8.4. Някои от полетата на квадратна мрежа n × n (n = 2) са
минирани, като във всеки квадрат 2 × 2 има поне едно минирано поле. Във
всяко поле е записан броят на минираните полета сред полетата, имащи
общи точки с него (това са самото поле и неговите съседни по страна или
връх). Нека M е най-голямото от записаните числа. Да се намери най-
малката възможна стойност на M (отговорът може да зависи от n).
Решение. Да номерираме редовете и стълбовете, така че позицията
на всяко поле да се задава с двойка естествени числа (x; y). Ако n = 2 или
n = 3, достатъчно е да се минира само поле (2; 2) и тъй като със сигурност
има поне едно минирано поле, то най-малката стойност е M = 1.
Нека сега n = 4. Ако минираме полетата, за които x+y се дели на 3, то
във всеки квадрат 2 × 2 има поне едно минирано поле, а във всеки квадрат
3 × 3 има три минирани полета (по едно на всеки ред), така че M = 3.
Да допуснем, че е възможно M 5 2. Тогава във всички клетки числата са
не по-големи от 2. Да разгледаме произволен квадрат 4 × 4. В централния
му квадрат 2 × 2, който ще означим с К, има неминирано поле П. Понеже
в квадратите 2 × 2, съдържащи П, има поне по едно минирано поле, а
числото в П е не по-голямо от 2, то П се намира между две минирани
полета, съседни по страна с него, а останалите съседни полета на П не са
минирани. В К съществува поле С, съседно по страна на П, което не е
минирано. Да разгледаме квадрата 3 × 3 с център в С. В него има поне три
минирани полета: двете съседни на П и поне още едно в квадрата 2 × 2,
съдържащ С и несъдържащ П. Така в С трябва да бъде записано поне 3,
което противоречи на допускането M 5 2. И така, най-малката възможна
стойност на M е 3.
Окончателно отговорът е 1 при n 5 3 и 3 при n = 4.
Задача 9.1. Да се намерят всички функции f (x) = ax + b, за които
f (f (x)) = (|a| + |b| + 2)x + b2 − 6b.

√ √
Отговор. (a, b) = (±2, 0), (−3, 4) и (1 + 10, 8 + 10).
Задача 9.2. В окръжност k е вписан остроъгълен 4ABC с ортоцен-
тър H. Окръжността, описана около 4ACH, има радиус 1 и центърът и́
лежи върху k. Да се намерят:
а) големината на <) ABC;
б) дължината на отсечката BH.
Решение. а) Нека <) ABC = β и N ∈ k е центърът на описаната
около 4ACH окръжност. Тогава <) AN C = 360 ◦ − 2 <) AHC. Лесно се
вижда, че <) AHC = 180◦ − β и следователно <) AN C = 2β. От друга
страна, четириъгълникът ABCN е вписан в k и следователно β+2β = 180 ◦ ,
откъдето β = 60◦ .
б) Да означим с O центъра на k, с C
M средата на AB и с A1 петата на висо-
чината от върха A. Тъй като OA = ON
и <) AON = 60◦ (понеже N е среда на

_
дъгата AC), то 4AON е равностранен
N O
и тогава OA = N A = 1. От правоъгъл-
AB A1
ния 4ABA1 имаме BA1 = = AM
2

като катет срещу ъгъл от 30 . Освен то-
◦
ва <) A1 BH = 90◦ − <) ACB =<) OAM . H

Следователно 4BA1 H ∼ = 4AM O и от- B
A M
тук BH = OA = 1.
Задача 9.3. В клетките на таблица 100 × 100 са записани 100 2 − 1

плюса и един минус (по един знак в клетка). Разрешено е за един ход да
се сменят всички знаци в даден ред или стълб. Възможно ли е след краен
брой ходове да се достигне до таблица, в която има точно 2011 минуса?
Решение. Отговор – не! Нека x (съответно y) е броят на редовете
(съответно стълбовете), с които са направени нечетен брой ходове. Да заб-
равим за момент за минуса и да го считаме за плюс. Тогава в края минусите
са x(100 − y) + y(100 − x), което е четно число. Следователно 2011 минуса
могат да се получат само ако горното число е 2010 или 2012 и отчитането
на минуса доведе съответно до увеличение или намаление с 1. Ще докажем,
че равенствата x(100 − y) + y(100 − x) = 2010 и 2012 са невъзможни.
Ако x(100 − y) + y(100 − x) = 2010, имаме (x − 50)(y − 50) = 1495.
Тъй като 0 5 x, y 5 100, множителите отляво не надминават 50 по абсо-
лютна стойност. Но 1495 = 5.13.23 не може да се представи като такова
произведение.
Аналогично, от x(100 − y) + y(100 − x) = 2012 получаваме равенството
(x − 50)(y − 50) = 1494 = 2.9.83 и остава да отбележим, че няма как да
получим отляво множител 83.
Задача 9.4. Нека a е фиксирано естествено число. Да се докаже, че
за всяко просто число p съществуват безбройно много естествени числа n,
за които:
а) an + n се дели на p;
б) an + n се дели на p2 .
Решение. Очевидно а) следва от б), но ще дадем доказателства и
на двете. Ако p|a, работа върши всяко n, което се дели на p 2 . Затова ще
считаме, че (a, p) = 1.
а) Малката теорема на Ферма подсказва идеята да търсим n така, че
да са в сила сравненията n ≡ 0 (mod p − 1) (защото тогава a n ≡ 1 (mod p))
14
и n ≡ −1 (mod p). Безбройно много такива n съществуват съгласно ки-
тайската теорема за остатъците. В явен вид имаме n = s(p − 1) от първото
сравнение и тогава s ≡ 1 (mod p), т.е. s = kp + 1 от второто. Следователно
n = (p − 1)(kp + 1), k = 0 е цяло число.
б) За намерените в а) стойности на n имаме
an + n = akp(p−1) ap−1 + kp2 − kp + p − 1 ≡ ap−1 − kp + p − 1 (mod p2 ).

2)
(използвахме теоремата на Ойлер за a ϕ(p ≡ 1 (mod p2 ), ϕ(p2 ) = p(p − 1)).
ap−1 − 1
Следователно е достатъчно да изберем k така, че k ≡ + 1 (mod p),
p
за да получим an + n ≡ 0 (mod p2 ).
Задача 10.1. Да се намерят стойностите на параметъра a, за които
p
уравнението 8x2 + (8a − 6)x + 2(2a2 − 3a + 1) = 3x + a − 1 има два раз-
лични положителни корена.

2 1
Отговор. a ∈ ,1 \ .
5 2
Задача 10.2. Даден е 4ABC с <) ACB 6= 90 ◦ . Правите през върха C,
перпендикулярни на страните AC и BC, пресичат съответно правите през
върховете A и B, перпендикулярни на страните BC и AC, в точките P и
Q. Ако M е средата на страната AB, то да се докаже, че правите P Q и
CM са перпендикулярни.

Решение. Нека H е ортоцентърът на

4ABC. Тъй като CP k QH (⊥ AC) и CQ k P H C

(⊥ BC), то HP CQ е успоредник и в частност P Q P
разполовява CH. От друга страна, CH ⊥ AB, Q
HP ⊥ BC, CP ⊥ AC и следователно 4CHP ∼

ABC. Така получаваме, че P Q и CM са съответ- H
ни медиани в подобни триъгълници с перпенди-
кулярни страни и следователно те също са пер- A M B
пендикулярни.
Забележка: Задачата може да се реши и метрично, като се използва
неколкократно критерия за перпендикулярност на диагоналите в четири-
ъгълник, формулата за медиана в триъгълник и Питагоровата теорема.
Задача 10.3. Дадено е просто число p. Да се докаже, че числото
(2p−2 − 1)p (2p − 1) − 2p(p−2) + 1 се дели на p3 .
Решение. Да означим A(p) = (2p−2 − 1)p (2p − 1) − 2p(p−2) + 1. Тъй

като A(2) = 0, то A(2) се дели на 23 = 8. Нека p > 3 е просто число. Ще
докажем, че 2p A(p) се дели на p3 , което ще означава, че A(p) се дели на
p3 . От теоремата на Ферма имаме 2p−1 ≡ 1 (mod p), което означава, че
2p−1 = pk + 1 за някое k ∈ N. Тогава
2p A(p) = (2p−1 − 2)p (2p − 1) − 2p(p−1) + 2p = (pk − 1)p (2pk + 1) − (pk + 1)p + 2p .

p p p
Като използваме развитието на (pk − 1) и (pk + 1) и това, че се дели
2
на p, намираме
2p A(p) ≡ (p2 k − 1)(2pk + 1) − (p2 k + 1) + 2p ≡
≡ p2 k − 2pk − 1 − p2 k − 1 + 2p = 2p − 2pk − 2 = 0 (mod p3 ),
с което доказателството е завършено.

Задача 10.4. Някои от градовете в една държава са свързани с пъ-
тища. Два града са съседни, ако са свързани с път, неминаващ през други
градове. От всеки град излиза поне
h n i един път. Да се докаже, че е възможно
да бъдат построени болници в града така, че всеки град да има бол-
2
ница или да е съседен на град с болница. (С [x] означаваме най-голямото
цяло число не надминаващо x.)
Решение. Дефинираме граф G, в който всеки град е връх и два върха
са свързани с ребро, ако между съответните градове има директен път. По
условие минималната степен на връх от G е 1. Трябва да докажем, че
можем да изберем множество T от (не повече от) bn/2c върха, така че
всеки връх да е в T или да е съседен на връх от T .
Нека M е максимална антиклика в G, а N е множеството от останалите
върхове в G. Тогава всеки връх от N е свързан с поне един връх от M и,
обратно, всеки връх от M е свързан с поне един връх от M . Следователно
за всяко от множествата M и N е вярно, че ако построим болници в това
множество, то във всеки град има болница или този град е съседен на град
с болница.
hni Очевидно поне едно от множествата M и N съдържа не повече
от върха.
2
Задача 11.1. Дадена е безкрайна аритметична прогресия с първи член
a1 и разлика d, всички членове на която са положителни и числата a 1 , a2011
и S2010 + S2011 са последователни членове на геометрична прогресия. (С S k
означаваме сбора на първите k члена на аритметичната прогресия.)
a1
а) Да се намери частното .
d
б) Да се докаже, че за произволно естествено число n числата a 1 , an и
Sn−1 + Sn са последователни членове на геометрична прогресия.
a1
Отговор. а) = 1.
d
16
Задача 11.2. Върху диагонала BD на трапеца ABCD, AB k CD е
избрана произволна точка M . Да се докаже, че разстоянието между цент-
ровете на описаните окръжности на 4ABM и 4CDM не зависи от избора
на точката M .
Решение. Нека O1 и O2 са центровете на описаните окръжности съ-
ответно около 4ABM и 4CDM .
(I начин) Да означим ϕ =<) ABM =<) CDM . Тогава
1
<) O1 M A = 90◦ − <) AO1 M = 90◦ − ϕ
2
и аналогично <) O2 M C = 90◦ − ϕ. Тогава <) O1 M O2 =<) AM C.
O2

От синусовата теорема получаваме
AM 2O1 M sin ϕ O1 M D C

= = .
CM 2O2 M sin ϕ O2 M
Следователно 4AM C ∼ 4O1 M O2 с ко-
ефициент на подобие 2 sin ϕ. Оттук по- A
лучаваме AC = 2O1 O2 sin <) ABD, т.е.
M
B
AC

O1 O2 =
2 sin ϕ
O1
не зависи от избора на точката M .
(II начин) Нека N е пресечната точка на описаната около 4ABM ок-
ръжност с AC. Тогава <) M DC =<) ABM =<) M N C, което означава, че
точките N , M , C и D лежат на една окръжнност. Следователно M N е
общата хорда на двете окръжности, откъдето O 1 O2 ⊥ M N .
При движение на точка M правата M N сключва постоянен ъгъл (ра-
вен на <) ABD) с правата AC, т.е. M N се движи успоредно на себе си. Тъй
като O1 O2 ⊥ M N , правата O1 O2 също остава успоредна на себе си. Остава
да забележим, че точките O1 и O2 се движат по симетралите съответно на
AB и CD. Това означава, че отсечката O 1 O2 е равна на частта от права,
която се движи успоредно на себе си, заключена между две постоянни ус-
поредни прави. Следователно дължината на O 1 O2 не зависи от избора на
точката M .
Задача 11.3. Виж зад. 10.3.
Задача 11.4. Две подмножества X и Y на множеството A = {1,2,. . . ,2n},
n ∈ N се наричат съседни, ако |X ∩ Y | = 1 и X ∪ Y = A. Да се докаже, че
могат да бъдат избрани най-много
2n

22n−1 + n
−1
2
подмножества на A, между които няма съседни.
Решение. Да забележим, че ако X и Y са съседни и |X| = k, (k =
1, 2, . . . , n), то |Y | = 2n + 1 − k. Ще докажем, че за всяко k = 1, 2, . . .
, n от

2n
всички множества с k и 2n + 1 − k могат да бъдат избрани най-много
k
множества, между които няма съседни.
Нека p и q са съответно броят на множествата с k и 2n+1−k елемента.
Тъй като всяко множество с k елемента има точно k съседни множества с
2n + 1 − k (и следователно забранява“ тези множества) елемента и всяко
”
множество с 2n + 1 − k елемента има точно 2n + 1 − k съседни множества
с k елемента (и следователно може да бъде забранено от всяко от тези
множества), то
kp 2n
+q 5 .
2n + 1 − k 2n − k + 1

(2n + 1 − k)q 2n
Аналогично +p 5 .
k k
2n
Ако допуснем, че < p + q след събиране на последните три не-
k
равенства, намираме

kp (2n + 1 − k)q 2n
+ 5 .
2n + 1 − k k 2n − k + 1
Последното неравенство е невъзможно поради

2n kp (2n + 1 − k)q
= + =
2n − k + 1 2n + 1 − k k

k 2n + 1 − k k
= (p + q) +q − >
2n + 1 − k k 2n + 1 − k

2n k 2n
> =
k 2n + 1 − k 2n − k + 1
(използвахме, че 2n + k − 1 > k и p + q > 2n k ).

2n
Следователно p + q 5 . Сумираме полученото за k = 1, 2, . . . , n и
k
получаваме, че множествата могат да бъдат най-много

2n 2n 2n
+ + ··· + =
1 2 n
2n 2n 2n

2n 2n 2n n n 2n−1 n
= + + ··· + + + −1=2 + − 1.
0 1 n−1 2 2 2
18
Задача 12.1. Да се намерят стойностите на реалния параметър a, за
които уравнението sin(sin
p x) = cos(a cos x) има решение.
Отговор. |a| = π 2 /4 − 1.
Задача 12.2. Права през центъра на вписаната в триъгълник окръж-
ност го разделя на две части така, че отношението на техните лица е равно
на отношението на периметрите им. Да се докаже, че това отношение е рав-
но на 1.
Решение. Можем да считаме, че правата пресича страните AC и BC
на 4ABC в точките D и E. Имаме, че
CD + CE
SCDE = SCDI + SCEI = rABC
2
и следователно SCDE : SABC = (CD + CE) : PABC . Тогава
PCDE : PABED = SCDE : SABED = (PCDE − DE) : (PABED − DE),
откъдето PCDE = PABED .

Забележка. Може да се докаже, че за права l и 4ABC всеки две от
следните условия водят до третото: (1) l разполовява лицето на 4ABC;
(2) l разполовява периметъра на 4ABC; (3) l минава през центъра на
вписаната в 4ABC окръжност.
Задача 12.3. Дадени са естествени числа M и n = 3. Двама играчи A
и B (като първи е A) последователно заменят числото M с едно от числата
M −1, M −2 или M −n. Този играч, който пръв получи отрицателно число,
губи играта.
а) Да се намери най-голямото естествено число k, за което съществува
n и k последователни стойности на M , за всяка от които печели A.
б) Да се намери броят на числата 3 5 n 5 2011, за които се достига
стойността от а).
Решение. а) Ще докажем, че k = 3. Да допуснем, че съществува n, за
което има 4 последователни стойности на M (нека това са t, t+1, t+2, t+3),
за всяка от които печели A. Това означава, че при M = t+2 играч A трябва
да замени M с M − n (защото в противен случай числото ще стане t или
t + 1 и ще спечели B), като при M − n = t + 2 − n печели играчът, който
не е на ход. Аналогично, за да спечели A, когато M = t + 3, той трябва да
замени M с M − n, като при M − n = t + 3 − n печели играчът, който не е
на ход. Получихме две последователни стойности t + 2 − n и t + 3 − n, за
които печели играчът, който не е на ход. Но това е невъзможно тъй като
при t + 3 − n играчът, който е на ход, може да замени числото с t + 2 − n
(като извади 1) и да спечели. Полученото противоречие показва, че k 5 3.
Остава да забележим, че при n = 3 стойностите M = 1, 2, 3 са печеливши
за A.
б) Ще докажем, че търсените стойности са онези n, които се делят на
3. Лесно се вижда, че при игра, в която е разрешено изваждане само на 1
и 2, първият печели, когато M не се дели на три, и губи, когато M се дели
на три.
Ако n се дели на 3, то M = n − 2, M = n − 1 и M = n са печеливши
за A (M = n − 2, M = n − 1 са печеливши за A, тъй като там можем да
вадим само 1 или 2).
Ако n не се дели на 3, ще покажем, че когато M се дели на 3, печели
вторият играч. Наистина, нека M = 3t е най-малкото M , за което печели
A. Тогава 3t − n трябва да е печелившо за играча, който не е на ход, което
не е вярно, защото 3t − n не се дели на 3.
2011
Следователно търсеният брой е = 670.
3
Задача 12.4. Да се намерят всички функции f : R → R такива, че
6f (x) = f 4 (x + 1) + f 2 (x − 1) + 4 за произволно x.
2
Решение. Да отбележим, че за m = inf f = имаме
3
0 = g(m) = m4 + m2 + 4 − 6m = (m − 1)2 (m2 + 2m + 4),
откъдето m = 1. С (двустранна) индукция по n ∈ Z следва, че

√
6f (x) > f (x + n). Да допуснем, че f 2 (x + 1) − f 2 (x) = ax > 0 за ня-
кое x. Toгава
f 2 (x) − f 2 (x − 1) = g(f (x)) + 2ax f 2 (x) + a2x > 2ax
и по индукция 36f 2 (x) − 1 > f 2 (x − n + 1) − f 2(x − n) > 2n ax за всяко n ∈ N,

което е противоречие. И така, f (x + 1) 5 f (x) за всяко x, откъдето
6f (x) = f 4 (x + 1) + f 2 (x + 1) + 4.
√
Тогава за Mx = supn∈Z f (x+n) 5 6f (x) следва, че 0 = g(Mx ), т.е. Mx = 1.
Понеже и m = 1, то f (x) = 1 за всяко x.
Задачите са предложени както следва: Иван Тонов – 8.1, 8.3; Ивайло
Кортезов – 8.2, 8.4; Петър Бойваленков – 9.1, 9.3; Керопе Чакърян – 9.2,
9.4; Иван Ланджев – 10.1, 10.4; Стоян Боев – 10.2; Емил Колев – 11.1, 12.3;
Александър Иванов – 11.2, 11.3 (10.3); Александър Макелов и Емил Колев
– 11.4; Николай Николов – 12.1, 12.2, 12.4.
20
КОЛЕДНО МАТЕМАТИЧЕСКО СЪСТЕЗАНИЕ
Димитър Димитров
На 10.12.2011 г. в София, Плевен, Варна, Русе, Пловдив, Гоце Дел-

чев, Сандански, Кюстендил, Монтана, Ловеч, Ботевград, Разград, Ям-
бол, Бургас, Велико Търново, Димитровград и Горна Оряховица се прове-
де поредното Коледно математическо състезание, организирано от секция
Изток“ към СМБ.
”
Два месеца преди състезанието се състоя работна среща с експерти
и изтъкнати учители от съответните райони, на която бяха обсъдени и
редактирани състезателните теми.
Регламент на задачите от 4. до 6. клас. Всяка задача от 1 до 9
има само един верен отговор. Друг отговор“ се приема за решение само
”
при отбелязан верен резултат. Задачите от 1 до 3 се оценяват с по 3 точки,
задачите от 4 до 6 — с по 5 точки, задачите от 7 до 9 — с по 7 точки. Задача
10 се решава подробно и се оценява с 15 точки.
Времето за решаване е 120 минути.
Ето и задачите от 4. до 7. клас.
4. клас
1. Сборът на най-малкото четирицифрено число, записано с различни

цифри, и най-голямото четно трицифрено число, записано с различни циф-
ри е:
А) 2221 Б) 2220 В) 2009 Г) друг отговор
2. Ако 4.x = 9005 − 8585, 505 : y = 5, z : 6 = 2000 − 1982, то най-малкото
от числата x, y и z е:
3. Числата 21, 22, 23, . . . , 31, 32 са написани в три колонки. Във всяка ко-
лонка има по четири числа и сборът на числата във всяка колонка е един
и същ. На колко е равен този сбор във всяка колонка?
4. В три чувала на Дядо Коледа имало общо 60 подаръка. След като от
първия чувал преместили 8 подаръка във втория, а след това от втория в
третия — 6 подаръка и накрая от третия в първия — 2 подаръка, се оказало,
че във всеки чувал има по равен брой подаръци. По колко подаръка имало
първоначално във всеки от чувалите на Дядо Коледа?
А) 26, 18, 16 Б) 20, 20, 20 В) 15, 17, 28 Г) друг отговор
5. В един клас има 26 ученика. От тях 16 могат да управляват скейборд,
13 могат да плуват, а 5 могат и двете неща. Колко са учениците от този
клас, които не могат нито да управляват скейборд, нито да плуват?
6. На скамейка трябва да седнат учениците Георги, Ирина, Деница, Петя
и Симеон от четвърти клас. По колко начина могат да седнат те така, че
да е спазена винаги наредбата: между две момичета да има точно едно
момче?
7. Една мишка родила 8 мишлета, като женските били с 2 повече от
мъжките. След 3 месеца всяко женско мишле родило по 8 мишлета. Колко
са всички мишки в семейството?
8. Ограденият двор на едно училище с форма на правоъгълник има оби-
колка 280 м и дължина 100 м. Вътре е построена площадка с форма на
правоъгълник, която е отделена от оградата на двора с ивица, широка 5 м.
Колко метра телена мрежа е необходима за ограждането на площадката?
9. От една книга изпаднала част, на първата страница на която е написано
числото 143, а на последната — число, записано със същите цифри, но в
друг ред. Колко листа са паднали от тази книга?
10. За подаръци за Коледа майката на Ани купила 14 шоколада и 9
шоколадови яйца и платила 33 лв. 15 ст., а майката на Таня — 8 шоколада
и 6 шоколадови яйца от същия вид за 20 лв. 10 ст. Да се намерят цените
на един шоколад и на едно шоколадово яйце.
5. клас
1. Стойността на израза 1, 111.100 − 1, 1 : 0, 01 е равна на:

А) 1,1 Б) 100 В) 100,1 Г) друг отговор
2. Едното събираемо е съставено от четните едноцифрени числа, като
се започне от най-голямото и се свърши с най-малкото и след втората
цифра има десетична запетая. Другото събираемо е съставено от нечетните
едноцифрени числа и е образувано по същото правило. Сборът на цифрите
на стотиците и хилядните в получения сбор е:
22
3. Ако към едно число се прибави 1,02 и полученият сбор се намали 0,3
пъти, ще се получи 5. Първоначалното числе е:
А) 1,48 Б) 1,2 В) 3,68 Г) друг отговор
4. Правоъгълник е разделен на 5 правоъгъл- D C

ника с три отсечки, кактo е показано на черте- I II
жа. За правоъгълниците I и IV се дадени изра-
2.1, 5 + 2.4, 2
зи за обиколките им, а на петия правоъгълник
широчината е с 0,5 см по-малка от сбора на ши- III IV
рочините на правоъгълници I и III. Лицето на 2.2 + 2.4, 4
правоъгълника ABCD е: V
А) 36,8 кв.см Б) 47,3 кв.см
A B
В) 55,9 кв.см Г) друг отговор
5. Изразът (0, 6 + 0, 2.(10 − 2, 4 : (0, 7 + 1, 68 : 1, 4 − 1, 5))) − 0, 8 е равен на:

А) 0,4 Б) 0,6 В) 0,8 Г) друг отговор
6. Половин торта струва с 5 лв. и 50 ст. повече от четвърт торта. Колко
струват две торти и половина?
7. На мястото на звездичките поставете цифри.
Сборът от цифрите на десетиците и стотиците ? 1 2 5 9 ? : 33 = 3 ? ? ?
на частното при делението е: ??
А) 7 Б) 3 ?3?
В) 5 Г) друг отговор ???
3?
8. Моят баща е три пъти по-възрастен от мен, а
??
преди пет години беше четири пъти по-възрастен
6?
от мен. Баща ми преди 5 години е бил на:
66
А) 30 Б) 35 0
В) 45 Г) друг отговор
9. Две деца обикалят около квадратна градинка със D C
страна 30 м. Едното тръгва от точка A по посока на
точка B със скорост 5 м/сек,а другото от точка C по
посока на точка D със скорост 3 м/сек. Колко пъти
първото дете ще изпревари второто в продължение на
10 минути? A B
10. Със седем квадрата може да съставим буква П, с 11 квадрата може
да съставим две букви П (с една обща страна, като втората е обърната).
Да се изпише последователно буквата П по този начин, като се подредят
2011 квадрата. Да се намери лицето и обиколката на получената фигура,
ако страната на един квадрат е 3 см.
6. клас
3
1. Стойността на израза 112 − 129−2 .7 + 9 е:
А) 9 Б) −68 В) −74 Г) друг отговор
2. Върху числовата ос с точки P и M са изобразени съответно числата
3
− и −0, 5. Отсечката P M е разделена на три равни части от точките A
4
и B отляво на дясно. Кое число е изобразено с точката B?
7 5
А) −0, 25 Б) − В) − Г) друг отговор
12 6
3. Стойността на израза −3, 4 − 0, 6.| − 5 − 3.2| − 5.3, 4 е:
А) −27 Б) −9, 4 В) −11, 6 Г) друг отговор
4. Сборът на числителя и знаменателя на една дроб е равен на 1012.
5
След съкращаване на дробта се получава . Кой е бил числителят на
17
първоначалната дроб?
5. Даден е трапец ABCD и точка M от AB, такава че AM CD е успоредник
с лице 15 кв.см. Ако AM е 3 см и е 25% от AB, то лицето на трапеца ABCD
е:
А) 37,5 кв.см Б) 60 кв.см В) 75 кв.см Г) друг отговор
6. Точките, получени на ВМС от Ния, са 64% от точките на Ани, получени
на същото състезание. Колко процента са точките на Ани от точките на
Ния?
А) 36% Б) 156,25% В) 277% Г) друг отговор
7. Измежду трицифрените числа 32b, b32 и 3b2 няма равни и точно едно
се дели на 4. Коя е цифрата b?
b
8. Ако от смесеното число a се извади дробната му част, то ще се получи
c
число, което е 64% от смесеното число. Дробната част на числото е:
9 16 5
А) Б) В) Г) друг отговор
25 25 8
24
65 .213 − 49 .81 22010 + 22011 + 22012
9. Ако A = и B = , то A + B е:
−92 .165 9.22010 − 4.22009
А) 0,5 Б) 1,5 В) −60, 5 Г) друг отговор
10. В 10 часа от А и В тръгват един срещу друг пешеходец и велосипедист.
След 1 час пешеходецът е по средата между велосипедиста и А, а след още
1 час и двамата са на равни разстояния от А.
а) Колко пъти велосипедистът е по-бърз от пешеходеца?
б) В колко часа́ велосипедистът е преминал през т. А?
в) В колко часа́ са се срещнали?
7. клас
Регламент. Всяка задача от 1 до 20 има само един верен отговор
от четири възможни. За задачи 21, 22 и 23 трябва да се запишат само
отговорите, а задачи 24 и 25 трябва подробно да се решат. Задачите от 1
до 5 се оценяват с по 1 точка, задачи от 6 до 15 – с по 2 точки, задачи от
16 до 20 – с по 3 точки, задачи 21, 22 и 23 – с по 5 точки, задачи 24 и 25 –
с по 10 точки. Неправилните решения и задачите без отговор се оценяват
с по 0 точки.
Времето за решаване е 120 минути.
1. Числената стойност на израза | − 3 − | − 5|| − 2 3 е:
А) 10 Б) 0 В) −16 Г) 16
2. Успоредник има страни 6 см и 8 см и височина 7 см. Лицето на успо-
редника е равно на:
А) 36 кв.см Б) 42 кв.см В) 56 кв.см Г) 72 кв.см
3. Да се приведе в нормален вид изразът
(x + y)x − (x2 y + xy 2 ) : (−x) − 2xy:
А) x2 − y 2 Б) (x + y)2 x
В) (x − y)2 Г) x2 + y2 α
3x
4. На чертежа ъгъл α е равен на: 60◦
А) 30◦ Б) 60◦
В) 90◦ Г) 120◦
3a − 2
5. Ако при x = 1 стойността на израза − 4x е 5, да се определи
3
стойността му при x = 5.
А) −11 Б) 7 В) 13 Г) 27
(25 )3 .275
6. Да се намерят решенията на уравнението x 10 = .
96.816
2 2 2 2
А) Б) 1 В) − Г) и −
3 3 3 3
7. При коя стойност на k нормалният многочлен, тъждествен на израза
(x2 + x − 1)(x − k) не съдържа x2 ?
А) 0 Б) 2 В) 1 Г) −1
8. Ако в 4ABC <) A = 2x, <) B = 3x − 20◦ и <) C = x + 50◦ , най-големият
ъгъл е равен на:
А) 75◦ Б) 80◦ В) 85◦ Г) 90◦
9. Числото 32008 + 32009 + 32010 + 32011 НЕ СЕ ДЕЛИ на:
А) 90 Б) 10 В) 9 Г) 70
10. Ако x > 2, да се опрости изразът |2 − x| − |x − 1|.
А) 1 Б) 2 В) 0 Г) −1
11. Ъглополовящата на ъгъл при основата на равнобедрен триъгълник е
равна на основата. Да се намери ъгълът срещу основата на триъгълника.
А) 24◦ Б) 36◦ В) 54◦ Г) 72◦
3, 143 − 2, 143
12. Стойността на израза е:
3, 142 + 3, 14.2, 14 + 2, 142
А) 3,14 Б) 2,14 В) 1 Г) 2
13. Произведението (x2 − 2x − 3)(1 − x) е равно на:
А) x3 − 3x2 + x − 3 Б) −x3 + 3x2 + x − 3
В) −x3 − 3x2 + x + 3 Г) −x3 − 3x2 + x − 3
14. Дължината на страните на правоъгълник са цели числа, а лицето
му е 20 кв.см. Каква е най-голямата възможна стойност на обиколката на
правоъгълника?
А) 24 Б) 42 В) 18 Г) 32
15. В тъждеството 54a2 b3 − X = Y (9b2 − 5a2 ) X и Y са неизвестни едно-
члени. X е равен на:
А) 30a4 b Б) 150a2 b2 В) 12a4 b4 Г) 30a2 b
16. Даден е ъгъл, равен на 120◦ . През вътрешна точка на ъгъла са пос-
троени две прави: едната е перпендикулярна на едното рамо на ъгъла, а
втората е успоредна на другото рамо. Да се намери по-малкият от ъглите,
образувани при пресичането на двете прави.
А) 20◦ Б) 30◦ В) 50◦ Г) 60◦
17. Корените на уравнението (x2 − 1)2 − (x − 1)2 = 0 са:
А) −1 и 1 Б) −1 и 0 В) −2, 0 и 1 Г) −1, 0 и 1
26
18. Два от ъглите на триъгълник са 65◦ и 87◦ . Да се намери ъгълът между
ъглополовящата и височината, построени през третия връх.
А) 8◦ Б) 10◦ В) 11◦ Г) 15◦
19. Има ли при разлагането на многочлена a3 + a − 10 множител a − 2?
А) не Б) да, на първа степен
В) да, на втора степен Г) не може да се определи
C "
20. Лицето на триъгълника P QR е 7 кв.см, като P е
среда на AQ, Q е среда на CR и R е среда на BP . Да
Q #
%
се намери лицето на триъгълника ABC.
А) 35 кв.см
В) 42 кв.см
Б) 49 кв.см
Г) 56 кв.см
P
$ !
R
A B
21. Да се разложи на множители многочленyt (a + 3b) 2 − 9(b − c)2 .
22. Дължината на правоъгълник е 3 пъти по-голяма от ширината му.
Ако се намалят страните с по 5 см, лицето на новия правоъгълник ще
бъде със 175 кв.см по-малко от лицето на първоначалния. Да се намери
периметърът на първоначалния правоъгълник.
1 1 1
23. Нека x, y и z са такива числа, че x : y : (z + 1) = : : и x + y = z.
2 3 6
Да се намерят числата.
24. Да се докаже, ако m и n са рационални числа с еднакви знаци, то
числото C = (m3 +m2 n−mn2 −n3 )2 −(m3 −m2 n−mn2 +n3 )2 е неотрицателно.
25. Страните на триъгълник се отнасят както 3 : 5 : 6 и най-малката стра-
на е по-малка от средната с 6 см. Да се намерят страните на триъгълника
и отношението на височините му.
Отговори за 4. клас 1. В; 2. Б; 3. Г (106); 4. А; 5. Г (2); 6. В; 7. Б; 8.
Г (240); 9. А; 10. един шоколад 1,50 лв., едно шоколадово яйце 1,35 лв.
Отговори за 5. клас. 1. А; 2. В; 3. Г (0,48); 4. В; 5. Б; 6. Г (55 лв.); 7.
В; 8. Г (40 г.); 9. А; 10. лице 18099 кв. см, обиколка 12072 см.
Отговори за 6. клас. 1. В; 2. Б; 3. А; 4. Г (230); 5. А; 6. Б; 7. Г (6); 8.
9
Г ( ); 9. А; 10. а) 4 пъти; б) 11 ч. 30 мин.; в) 11 ч. 12 мин.
16
Отговори за 7. клас. 1. Б; 2. Б; 3. Г; 4. В; 5. А; 6. Г; 7. В; 8. А; 9.
Г; 10. Г; 11. Б; 12. В; 13. Б; 14. Б; 15. А; 16. Б; 17. В; 18. В; 19. Б; 20.
3 1 5
Б; 21. (a + 3c)(a − 3c + 6b); 22. 80 cm; 23. x = − , y = − , z = − ; 25.
4 2 4
a = 9, b = 15, c = 18, ha : hb : hc = 10 : 6 : 5.
ЗАД КУЛИСИТЕ
или логически апарат в помощ на създаването
на динамични конструкции и учебни среди
Тони Чехларова
Да направим виртуален танграм — игра, в ко-

ято участват 7 специфични геометрични фигури
(танове), които могат да образуват квадрат [1].
Тановете са квадрат, равнобедрени правоъгълни
триъгълници и успоредник. Целта на играта е да
се получават реалистични фигури като показа-
ната вдясно. Удобно е движението да се постигне
с динамичния софтуер Geogebra [2].
За квадрата и триъгълниците е достатъчно да се преместват и завър-
тат, но успоредникът няма ос на симетрия, затова трябва да се осигури
възможност за обръщането“ му. Дори да не познавате Geogebra, лесно
”
бихте построили тановете. За да осигурите движението обаче, се иска мал-
ко повече. Обръщането“ на успоредника в танграм може да се реализира
”
чрез полето за отметка за скриване/показване на обект. В условието за
показване на успоредника поставяме името на полето за отметка o, а на
огледалния му образ съответно ¬o:
о ∨о
Условия за да покажете обекта Условия за да покажете обекта

¬o o
(Липсата на запетайка в надписа е свързана с точно възпроизвеждане на

текущия превод на софтуера.)
А ако погледнем в настройките на o, ето стойностите в двата случая:
28
Име: o Име: o
Стойност: false Стойност: true
Друг начин за осигуряване на обръщане“ е чрез плъзгач с интервал от 1

”
до 2 и стъпка 1. Така плъзгачът може да има само две стойности и при
едната ще се показва успоредникът, а при другата — огледалният му образ.
&
обърни
)
Условия за да покажете обекта Условия за да покажете обекта
? ?
обърни = 1 обърни = 2
За обръщането“ на успоредника мо-

”
же да се използва и командата If :
? Четириъгълник успоредник
If [ o = true, poly7, poly7’] ?
If [ o = true, poly7, poly7’]
Тук о е отметка, poly7 и poly7’ са
успоредник и огледалният му образ.
По-общо, при създаване на динамични конструкции и на учебни среди
с тях на основата на динамичен софтуер Geogebra се използват релации и
?
операции като =, 6= (за числа, точки, прави, конични сечения); >, <, 5, =
(за числа); ||, ⊥ (за прави), ¬, ∧, ∨ (за булеви величини) [3]. Чрез танграм
и други примери представяме някои идеи за построяване на динамични
конструкции, в които сме използвали и:
• двата формата на условната команда:
If [условие, обект]
Ако е изпълнено условието, т.е. стойността на условие е true (исти-
на), то на име (ако не е зададено, автоматично се генерира) се прис-
воява обект. Ако условието не е изпълнено, обектът не се присвоява.
If[условие, обект a, обект b]
Ако е изпълнено условието, т.е. стойността на условие е true (исти-
на), то на име се присвоява обект a, иначе се присвоява обект b.
• бутона — поле за отметка за скриване/показване на обект
• възможността за поставяне на условие за показване на обект в
настройки.
Пример 1. За √ получаване
√ √ √на от-
'
n=7
сечки с дължини 2, 3, 4, 5, . . . 1 1
използваме правоъгълни триъгълни- 1
1 2 √
ци. Как да покажем последователно √
5 3
получаването им? В конструкцията √
1 √ 21
по-долу плъзгачът има стъпка 1 и се 6
изменя в интервал от 1 до 8. Появата √ 1
на k-ти триъгълник се осъществява 7
1 √
при условие n = k. 8
Да разгледаме сега ситуация, в която трябва да покажем обект само
при едновременното изпълнение на (поне) две условия (конюнкция).
(
Пример 2. В един аплет сме
включили няколко задачи, като с задача = 2 разделяне
плъзгач (със стъпка 1) посочваме но-
мера на задачата. В задача 2 от ап- - * ∨ опаковане +
)
лет със задачи за лице на четириъ-
гълник една от предложените идеи за
решаване е чрез опаковане“ на даде-
. , /
”
ния четириъгълник с правоъгълник.
За показване на опаковащия“ пра-
”
воъгълник използваме конюнкция на
двете условия — да сме на задача 2 Условия за да покажете обекта
(т.е. плъзгачът да има стойност 2) и ?
q∧ задача = 2
да е избран съответният вариант за
решаване (поле за отметка q).
А сега един пример на конюнкция от логически условия, чието опре-
деляне е по-трудно.
Пример 3. В модел за илюстриране на обикновени дроби, на които
числителят и знаменателят не са по-големи от 20, поставяме ограничение
да се появяват най-много 10 фигури на ред. Причината е, че извеждането
на фигурите на един ред няма да позволи видимостта им на екрана (или
ще наложи намаляване на големината им).
19
2
190 1 2
30
При тези ограничения повече от 10 окръжности ще се изобразят при дроб,
20 10
по-голяма от = . Така вторият ред ще се появи само в случай на
2 1
знаменател 1 и числител, по-голям от 10, откъдето идва и условието за
показване на обекта (втората редица):
?
chislitel > 10 ∧ zn = 1,
където chislitel и zn са имената на плъзгачите.

16 2
16 3 1
1
Условия за да покажете обекта

?
chislitel > 10 ∧ zn = 1
За разлика от статичните чертежи, при динамичните конструкции

трябва да се предвидят и осигурят всички възможни ситуации. Ето ня-
колко примера.
Пример 4. За преоткриване на формула за лице на триъгълник чрез
допълването му до правоъгълник сме разработили модел, в който се из-
ползват правоъгълните триъгълници, на които височина разделя дадения
триъгълник. Построяваме височината CD
на триъгълник ABC, образите на
триъгълниците ADC и BDC при ро-
тация съответно с центрове средите C 4
K и L на страните AC и BC и ъгъл
180◦ . Всъщност за ротацията използ- 7 L :
6 8 9 5
ваме ъгъл, който се променя в интер- K
вал [0◦ , 180◦ ], което позволява да се
наблюдава плъзгането на двата три- A H D B
ъгълника.
Когато триъгълникът е остроъгълен или правоъгълен (тъпоъгълен)
с прав (тъп) ъгъл при върха C, тази конструкция е подходяща. Но ако
тъпият ъгъл е при върха B или A, трябва да използваме триъгълниците,
получени при разрязване по височините през тези върхове. Така, ако ъгъ-
лът при върха B е тъп, построяваме образите на триъгълниците BN C и
BN A при ротация съответно с центрове средите L и H на страните BC и
BA. А условието за показване на тези триъгълници е β > 90 ◦ .
;
C
K
> A N
L @
A = ? H < Условия за да покажете обекта
β > 90◦
B
Аналогично при тъп ъгъл при върха A условието за показване на триъ-

гълниците е α > 90◦ .
Пример 5. Модел за разпознаване на вида на триъгълник според
страните и според ъглите.
B
a=4 тъпоъгълен G
C
C
4
E
b=4 4
D
A
c=7
според страните
7 F B
∨ според ъглите
Условия за да покажете обекта

(α > 90◦ ∨ β > 90◦ ∨ γ > 90◦ ) ∧ k ∧ w
Тук логическото условие съдържа две дизюнкции и две конюнкции, k е

името на отметката за показване на текста, а w e условието за съществу-
ване на триъгълник
a<b+c∧b<a+c∧c<a+b
A ето условието за равнобедрен триъгълник, който не е равностранен,
като j е името на отметката за показване на текста.
? ? ?
(a = b ∧ (b 6= c) ∨ b = c ∧ (b 6= a) ∨ c = a ∧ (b 6= c)) ∧ j ∧ w
За удобство на потребителя можем да осигурим свободен избор за по-
казване на свързани помежду си обекти, например при работа с графики
на функции.
Пример 6. Подходящо е да се наблюдават графики на функция, на
съответните уравнения и неравенства в един и същи файл. Представяме
32
модел, свързан с квадратен тричлен, в който се посочва коя (кои) графики
да се покажат.
H
3
a = −0.7 f (x) < 0
I
b = −1.1
J
2
c = 1.8 ∨ f (x) > 0
L
1
−0.7x2 − 1.1x + 1.8

K
A B
∨ f (x) = 0
−6 −5 −4 −3 −2 −1 1 f (x) [m, n]
M
2
a = −0.7 ∨ f (x) < 0
N
b = −1.1
O
1
c = 1.8
P
A Q B
f (x) > 0
−4 −3 −2 −1 1 2 ∨ f (x) = 0
−1
f (x) [m, n]
−0.7x2 − 1.1x + 1.8 −2
−3
3
n = 0.8 S
R
2
m = −3.4 f (x) < 0
1
f (x) > 0
−7 −6 −5 −4 −3 −2 −1 1 f (x) = 0
−1
∨ f (x) [m, n]
−0.7x2 − 1.1x + 1.8 −2
За показване на графиката на функцията в интервал може да се из-

ползва
If [ x > m ∧ x < n, f(x) ],
например дефинираме функция p: If[x > m ∧ x < n, f (x)], или
Function [ f(x), m, n ],
например дефинираме функция p1 : Function f (x) on interval [m, n]. Общият
вид на втората команда е :
Function [ функция, число a, число b ]
Чрез нея на име се присвоява функцията в интервал [a, b] при условие, че
е дефинирана в него.
Примерите са от материали, които можете да намерите на адрес [4], а
обясненията са някои детайли от работата зад кулисите, която осигурява
сцената, т.е. представяне на планираното.
Опитайте и Вие да създадете Geogebra файл, в който:

• Ако права има обща(и) точка(и) с окръжност, се появява валентинка.
• При избор на дата 14.02 да се появи подходящо съобщение и фигура.
• Изработвате вашата валентинка. Две идеи за изобразяване на сър-
це са чрез графика на функция (кардиоида) и чрез обединяване на
квадрат и два полукръга.
Мoжете предварително да подготвите снимка, която да вмъкнете така:
Очакваме решенията ви на адрес tchehlarova@mail.bg, най-вълнуващите от

тях ще бъдат публикувани на сайта на проекта [4].
Литература
1. Гарднер, М., Математически развлечения. т.3, Наука и изкуство,
София, 1980.
2. http://www.geogebra.org/cms/
3. http://wiki.geogebra.org/en/Manual:Main_Page
4. http://www.math.bas.bg/omi/Fibonacci/archive.htm
34
ПРЕБРОЯВАНЕ ВЪРХУ ТРИЪГЪЛНА
РЕШЕТКА
Иван Герганов, СОУ П. Р. Славейков“, Кърджали
”
Една задача от Зимните математически състезания предизвика серия

от въпроси, на които дава отговор тази статия. Тя е посветена на преб-
рояването на различни геометрични фигури върху триъгълна решетка в
равнината. Тук са разгледани триъгълници, ромбове, успоредници и тра-
пеци, чиито върхове са възли на решетката.
Изведени са формули за броя на раз-
_[ V a `
лични фигури в триъгълна решетка. В
C
хода на решенията са изведени няколко
биномни тъждества, които авторът не е
срещал в литературата – Лема 1 и Лема
2. Триъгълна решетка n × n ще нарича-
YW ^ bn
ме равностранен триъгълник със стра-
Z\ ] dc
T m fhg X l ikj e U
на n, разделен на n2 малки равностран-
ни триъгълници чрез линии, успоредни
на страните на триъгълника. Пресечни-
те точки на линиите на решетката ще A B
наричаме възли
на решетката. Броят на
n
възлите е . Фиг. 1
2
Задача 1. Равностранен триъгълник със страна n е разделен на n 2
еднакви равностранни триъгълника със страна 1 от линии, успоредни на
страните на триъгълника. Колко са ромбовете, съставени от два малки
триъгълника?
Решение. Броим ромбовете с остър ъгъл към един от трите върха на
триъгълника. Например за върха A това са ромбовете, един от върховете
(n − 1)n
на които е във възлите на ABC. Те са 1 + 2 + · · · + (n − 1) = на
2
(n − 1)n
брой. После умножаваме по 3 за всеки връх – d(n) = 3. .
2
Задача 2. (Авторска) Равностранен триъгълник със страна n е раз-
делен на n2 еднакви равностранни триъгълника със страна 1 от линии,
успоредни на страните на триъгълника. Колко са успоредниците от вида
1 × k (k = 2) със страни по линиите на решетката и върхове във възлите
на решетката?
Решение. Броят на търсените едноетажни“ успоредници p(n) се по-
”
лучава, като към броя на ромбовете d(n) прибавим успоредниците
1 × k, където (k = 2). Ще преброим успоредниците 1 × k (k = 2). Нека
n = 10. Тогава на най-долния ред AB имаме две ориентации на такива успо-
редници (общо за триъгълника са 6 ориентации). За едната ориентация на
най-долната ивица откъм AB търсените успоредници са 8 + 7 + · · · + 1 = 36,
на следващата
са7
+ 6 + ·· · + 1 = 28 и т.н. За решетка n × n ще имаме
n−1 n−2 2
съответно , ,..., . Тяхната сума е
2 2 2

n−1 n−2 2 n
+ + ··· + = .
2 2 2 3

n
Умножаваме по 6 за всяка ориентация и получаваме 6 . Сега намираме
3

n n n(n − 1)(2n − 1)
p(n) = 3 +6 = .
3 3 2
Задача 3. (Олимпиада на Канада, 1991) Равностранен триъгълник

със страна n е разделен на n2 еднакви равностранни триъгълника със стра-
на 1 от линии, успоредни на страните на триъгълника. Колко успоредника
могат да се формират от малките триъгълници? (Например, ако n = 3,
имаме 15 успоредника, от които 9 успоредника, образувани от 2 триъгъл-
ника, и 6 успоредника, образувани от 4 триъгълника).
q
Решение. (Авторско) Разглеждаме
възлите, които са долен ляв ъгъл на ус- C
поредника с остър ъгъл към върха A.
Броят на срещуположните върхове оп-
C1 r
ределя броя на успоредниците. За вър-
ха A те са всички възли натриъгъл-

n
ника A1 B1 C1 (фиг. 2), общо
2
ят на успоредниците, на които възли-
. Бро-
A1
o t s pB1
те от страната
са ляв долен, е съот-
A B
n−1 n−2 2
ветно , ,..., . Сума-
2 2 2 Фиг. 2
та им е

n n−1 n−2 2 n+1
+ + + ··· + = .
2 2 2 2 3
За следващия
редвъзли като
доленляв
връх броят на успоредниците е
n−1 n−2 2 n
+ + ··· + = и т.н. Получаваме, че броят на
2 2 2 3
36
успоредниците към върха A е

n+1 n n−1 3 n+2
+ + + ··· + = .
3 3 3 3 4

n+2
Накрая умножаваме по 3 и получаваме окончателно P (n) = 3 .
4
делен на n2 еднакви равностранни триъгълника със страна 1 с линии, ус-
поредни на страните на триъгълника. Колко са всички ромбове с върхове,
които са възли на така получената решетка и страни по линиите на решет-
ката?
Решение. Разглеждаме ромбовете с ориентация на остър ъгъл към
един от ъглите на тригълника ABC (фиг. 1). Доказахме, че малките ром-
n
бове с остър ъгъл към единия от върховете на триъгълника са . Дву-
2
етажните ромбове са

n−2
(n − 3) + (n − 2) + · · · + 1 = .
2

n−4
Триетажните са (n − 5) + (n − 6) + · · · + 1 = и т.н. Следователно
2
всички ромбове са

n n−2
D(n) = + + · · · + 1.
2 2
За да намерим техния брой, разглеждаме два случая – когато n = 2k и
n = 2k + 1. Ще изведем формула за D(n) чрез помощно твърдение.
Лема 1. (Авторска) За всяко естествено число k са в сила равенствата:

2k 2k − 2 4 2 1 2k + 1 2
+ + ··· + + = +k ;
2 2 2 2 2 3

2k − 1 2k − 3 3 1 2k + 1 2
+ +··· + = −k .
2 2 2 2 3

2k 2k − 2 2
Доказателство. Да означим f (2k) = + + ··· + ,
2 2 2
2k − 1 2k − 3 3
f (2k − 1) = + +···+ . Сега събираме и изваждаме
2 2 2
двата израза почленно. Тяхната сума е

2k 2k − 1 2 2k + 1
(1) f (2k) + f (2k − 1) = + +··· + = .
2 2 2 3
Изваждаме ги почленно. Имаме

2k 2k − 1 2k(2k − 1) (2k − 1)(2k − 2)
− = − = 2k − 1
2 2 1.2 1.2

2k − 2 2k − 3 (2k − 2)(2k − 3) (2k − 3)(2k − 4)
− = − = 2k − 3
2 2 1.2 1.2
и т.н. Следователно
(2) f (2k) − f (2k − 1) = (2k − 1) + (2k − 3) + · · · + (2k − (2k − 1)) = k 2 .
Сега от равенствата (1) и (2) намираме:

1 2k + 1 2 1 2k + 1 2
f (2k) = + k ; f (2k − 1) = −k .
2 3 2 3
Прилагаме лемата и получаваме, че броят на ромбовете е
k(k + 1)(4k − 1)
D(2k) = 3f (2k) = и
2
k(k − 1)(4k + 1)
D(2k − 1) = 3f (2k − 1) = .
2
делен на n2 еднакви равностранни триъгълника със страна 1 с линии, ус-
поредни на страните на триъгълника. Колко са триъгълниците с върхове
във възлите на получената решетка и страни по линиите на решетката?
Решение. Забелязваме, че триъгълниците са два типа. Едните ще
наричаме прави, а другите – обърнати (при обърнатите върхът е между
основата и страна на дадения триъгълник). Да изброим двата типа три-
ъгълници поотделно. Първо правите. Започваме от върха C. Той е връх
на n прави триъгълника. Следват два възела върхове по на n − 1 прави
триъгълника и т. н. Сумираме и получаваме

n+2
M (n) = n + 2(n − 1) + 3(n − 2) + · · · + n.1 = .
3
Сега да изброим обърнатите триъгълници. Забелязваме, че всеки обърнат

триъгълник е половинка на три ромба с върхове във възлите на дадената
триъгълна мрежа и страни по линиите на мрежата. Броят на ромбовете бе
намерен в задача 2.4. Той е
k(k + 1)(4k − 1) k(k − 1)(4k + 1)

3f (2k) = и 3f (2k − 1) = .
2 2
38
Оттук намираме общия брой на триъгълниците при четно и нечетно n

2k + 2 k(k + 1)(4k − 1) k(k + 1)(4k + 1)
A(2k) = M (2k) + f (2k) = + = ;
3 6 2

2k + 1 k(k − 1)(4k + 1)
A(2k − 1) = M (2k − 1) + f (2k − 1) = + =
3 6
k(4k 2 − k − 1)
= .
2
Задача 6. (Зимни математически състезания, 2008) Равностранен

триъгълник ABC е разделен на 100 еднакви равностранни триъгълници
с дължина на страната 1 чрез прави, успоредни на страните на ABC. Да
се намери броят на всички равнобедрени трапеци, получени при разделя-
нето на ABC, с основи, успоредни на една от страните на ABC, и бедра,
успоредни на другите две страни.
Задача 7. (Авторска, обобщение на задачата от ЗМС) Равностранен
триъгълник ABC е разделен на n2 еднакви равностранни триъгълници с
дължина на страната 1 чрез прави, успоредни на страните на ABC. Да
се намери броят на всички равнобедрени трапеци, получени при разделя-
нето на ABC, с основи, успоредни на една от страните на ABC, и бедра,
успоредни на другите две страни.
Решение. Ще преброим първо трапеците от първи вид – с голяма ос-
нова между малката основа и страна на триъгълник. Да означим техния
брой с F1 (n). Разглеждаме възлите, които са ляв долен връх на трапец
спрямо страната AB на триъгълника. Техният брой с ляв долен връх в
точка A е n2 , срещуположният връх е един от възлите, определени от

триъгълника A1 B1 C1 . Следващите точки са n−1 и т.н. Сумираме и по-

2
лучаваме, че трапеците с ляв долен връх, който е възел от страната AB,
са
n n−1 n − (n − 2) n+1
+ + ··· + = .
2 2 2 3
Аналогично за следващия ред намираме

n−1 n−2 n − (n − 2) n
+ + ··· + =
2 2 2 3
и т.н. Сега сумираме и намираме, че общият брой на всички правилни
трапеци е

n+1 n n − (n − 3) n+2
+ + ··· + = .
3 3 3 4
Остава да умножим по 3. Следователно F 1 (n) = 3 n+2 4 . Сега броим обър-

натите трапеци.

n−1 n−2 n − (n − 2) n
Едноетажните са + + ··· + = .
2 2 2 3

n−3 n−4 n − (n − 2) n−2
Двуетажните са + + ··· + = .
2 2 2 3

n−5 n−6 n − (n − 2) n−4
Триетажните са + +···+ = и т.н.
2 2 2 3
Всички обърнати трапеци са

n n−2 n − (n − 4) n
F2 (n) = 3 + + ··· + = .
3 3 3 3
За да намерим техния брой, разглеждаме два случая – когато n = 2k и
n = 2k + 1. Ще изведем формула за F2 (n) чрез помощно твърдение.
Лема 2. За всяко естествено число k са в сила равенствата:
k 2 (k + 1)(k − 1)

2k 2k − 2 4
+ + ··· + = ;
3 3 3 3
k(k − 1)(2k 2 − 2k − 1)

2k − 1 2k − 3 3
+ + ··· + = .
3 3 3 6
Доказателство. Да означим

2k 2k − 2 4
g(2k) = + + ··· +
3 3 3

2k − 1 2k − 3 3
g(2k − 1) = + + ··· + .
3 3 3
Събираме и изваждаме двата израза почленно. Тяхната сума е

2k 2k − 1 2k − 2 3 2k + 1
g(2k) + g(2k − 1) = + + + ··· + = .
3 3 3 3 4
Изваждаме ги почленно. Имаме

2k 2k − 1 2k − 1 2k − 2 2k − 3 2k − 3
− = , − =
3 3 2 3 3 2
и т.н. Съгласно лема 1 имаме

2k − 1 2k − 3 3
g(2k) − g(2k − 1) = + + ··· + =
2 2 2
k(4k 2 − 1 − 3k)

1 2k + 1 2
= −k = .
2 3 6
40

2k + 1
g(2k) + g(2k − 1) =
Получаваме системата 4 Събира-
1 2k + 1
g(2k) − g(2k − 1) = − k2 .
2 3
ме почленно

2k + 1 1 2k + 1 2 4k(k − 1)k(k + 1)
2g(2k) = + −k = ,
4 2 3 6
k 2 (k + 1)(k − 1)
откъдето g(2k) = . Изваждаме ги почленно
3
k(2k 3 − 4k 2 + k + 1)

2k + 1 1 2k + 1 2
2g(2k − 1) = − −k = ,
4 2 3 3
k(k − 1)(2k 2 − 2k − 1)
откъдето g(2k − 1) = . Умножаваме по 3 за всяка
6
ориентация и получаваме
k(k − 1)(2k 2 − 2k − 1)
3g(2k) = k 2 (k + 1)(k − 1), 3g(2k − 1) = .
2
Прилагаме лема 2. Намираме, че броят на обърнатите трапеци за четно и
нечетно n е съответно
F2 (2k) = 3g(2k) = k 2 (k + 1)(k − 1),
k(k − 1)(2k 2 − 2k − 1)
F2 (2k − 1) = 3g(2k − 1) = .
2
За да намерим броя на всички трапеци, събираме

2k + 2
F (2k) = F1 (2k) + F2 (2k) = 3 + k 2 (k + 1)(k − 1) =
4
k(k + 1)(6k 2 − 2k − 1)
=
2
F (2k − 1) = F1 (2k − 1) + F2 (2k − 1) =
k(k − 1)(2k 2 − 2k − 1)

2k − 1 + 2
= 3 + =
4 2
= k(k − 1)(3k 2 − k − 1).
Конкурсът за ученици от V до VII клас се провежда в два кръга. В първия
(задочен) кръг класирането се извършва въз основа на изпратените в срок
решения на конкурсните задачи, публикувани в бр. 5 и 6 от 2011 г. и бр. 1,
2 от 2012 г. Победителите от задочния кръг ще бъдат поканени да участват
във втория (очен) кръг през юни 2012 г. При равен брой точки от очния
кръг за крайното класиране се вземат и резултатите от задочния кръг.
Условията са следните:
1. Участието е индивидуално за ученици от V до VII клас.
2. Във всеки брой се предлагат три задачи – съответно за V, VI и VII
клас. Седмокласниците се класират въз основа на трите задачи, шесто-
класниците – на първите две. Учениците от V и VI клас могат да изпра-
щат решения и за по-горните класове. Като се отчитат всички изпратени
решения, се извършва класиране отделно за всеки клас.
3. На първия лист на всяко писмо пишете четливо трите си имена,
класа, училището и точния си адрес. Решенията изпращайте на адрес:
ст. н. с. Емил Колев (за конкурса на списание Математика“)
”
Институт по математика и информатика – БАН
ул. Акад. Г. Бончев“, бл. 8, 1113 София
”
или на e-mail: math_competition@abv.bg (във формат jpg или pdf).
∗ ∗ ∗
Задача 1. Дадено е множеството A = {1, 2, 3, . . . , 100}, състоящо

се от първите 100 естествени числа. Да се намери броят на подмно-
жествата на A, сборът на елементите на които е 5035.
Задача 2. Сборът на три различни естествени числа е 2012. Като
разделили най-голямото на най-малкото от тях, се получило частно 2
и остатък 3. Разликата на двете по-малки числа е 3. Кои са числата?
Задача 3. Намерете всички тройки естествени числа (x, y, z),
такива че
x2 5 y + z, y 2 5 z + x, z 2 5 x + y.
Срокът за представяне на решенията е 15.03.2012 г.
42
Решения на конкурсните задачи за по-малките от
бр. 5/2011 г.
Задача 1. Да се намери най-голямата и най-малката възможна стойност

на сбора TWO от ребуса ONE +ONE = TWO.
Решение. Сборът на единиците E + E = 2.E е четно число и
завършва на O. Следователно O е четна цифра.
От друга страна, сборът е трицифрено число. Следователно ONE
е по-малко от 500 (защото 500 + 500 = 1000 е четирицифрено число).
Следователно O е най-много 4. Следователно O е 2 или 4.
Най-малката стойност на сбора се получава при O = 2. Сборът
на единиците E + E е 2 или 12, т.е. E = 1 или 6.
При E = 1 буквата N е най-малко 0, но тогава и W става 0. Тъй
като цифрите 1 и 2 са вече заети, следващата стойност на N е 3 и
получаваме решението 231 + 231 = 462.
При E = 6 буквата N е най-малко 0 и получаваме решението
206 + 206 = 412. Така най-малката стойност на TWO е 412.
Най-голямата стойност на сбора се получава при O = 4. Сборът
на единиците E + E е 4 или 14, т.е. E = 2 или 7.
При E = 2 буквата N е най-много 9, но тогава и T става 9. След-
ващата стойност на N е 8 и получаваме решението 482 + 482 = 964.
При E = 7 буквата N е най-много 9, но тогава и T става 9. След-
ващата стойност на N е 8, но тогава W става 7. Следващата стойност
на N е 6 и получаваме решението 467 + 467 = 934.
Така най-голямата стойност на TWO е 964.
Задача 2. Пламен намислил четири различни естествени числа, никои две
от които не са взаимнопрости. Най-малкото общо кратно на четирите числа е 30, а
произведението им не е точен квадрат и се дели на 24. Да се намерят намислените
от Пламен числа.
Решение. Тъй като най-малкото общо кратно на четирите числа
е 30 = 2.3.5, в разлагането на всяко от тях има най-много една 2. Про-
изведението на четирите числа се дели на 24 = 2.2.2.3. Следователно
поне три числа се делят на 2.
Ако всички числа се делят на 2, числата са 2, 2.3, 2.5, 2.3.5 и про-
изведението им 24 .32 .52 е точен квадрат.
Ако точно три числа се делят на 2 и никои две не са взаимноп-
рости, числата са 2.3, 2.5, , 3.5, 2.3.5. Произведението им не е точен
квадрат и това са търсените числа: 6, 10, 15 и 30.
Задача 3. Нека d е естествено число, различно от 2, 5 и 13. Да се докаже,
че от множеството {2, 5, 13, d} могат да се изберат две различни числа a и b така,
че a.b − 1 да не е точен квадрат.
Решение. Ще докажем, че за всяко естествено число d поне едно
от числата 2.d − 1, 5.d − 1 и 13.d − 1 не е точен квадрат.
Ще използваме остатъците на точните квадрати при деление на
16. От таблицата виждаме, че точните квадрати дават остатък 0, 1,
4 или 9 при деление на 16.
остатък на n 0 ±1 ±2 ±3 ±4 ±5 ±6 ±7 8
остатък на n2 0 1 4 9 0 9 4 1 0
(За по-кратко записване, остатък 15 сме заменили с остатък −1, 14 с
−2 и т.н.)
Да допуснем, че за някое естествено число d и трите числа 2.d−1,
5.d − 1 и 13.d − 1 са точни квадрати. Число 2d − 1 е точен квадрат и е
нечетно, следователно 2d − 1 дава остатък 1 или 9 при деление на 16.
Това означава, че d дава остатък 1, 5, 9 или 13 при деление на 16. В
тези случаи да разгледаме съответните остатъци на 5d − 1 и 13d − 1
при деление на 16.
остатък на d 1 5 9 13
остатък на 5d − 1 4 8 12 4
остатък на 13d − 1 12 4 4 8
Виждаме, че в нито един от четирите случая не е възможно 5d − 1
и 13d − 1 едновременно да са точни квадрати, т.е. едновременно да
дават остатък 0, 1, 4 или 9 при деление на 16.
Полученото противоречие означава, че поне едно от числата 2.d−
1, 5.d − 1 и 13.d − 1 не е точен квадрат.
44
Уважаеми читатели,
За учебната 2011/2012 г. сп. Математика“ отново обявява големи наг-
”
ради за победителите в конкурса: за I място 800 лв., за II място 500 лв.
и за III място 200 лв. Наградите са предоставени от фирма Мехатрони-
”
ка“ – Габрово. За тези награди могат да се състезават само абонати на
списанието.
Конкурсът се провежда при следните условия:
Участват всички ученици, които изпратят в посочения срок решения на за-
дачите. Класирането се отчита за една учебна година, т.е. от бр. 5 до бр. 4 на
следващата година. На първия лист на всяко писмо пишете четливо трите си
имена, класа, училището и точния си адрес. Решенията изпращайте на
адрес:
доц. Емил Колев (за конкурса на списание Математика“)
”
Институт по математика и информатика – БАН
ул. Акад. Г. Бончев“, бл. 8, 1113 София
”
или на e-mail: math_competition@abv.bg във формат pdf.
∗ ∗ ∗
Задача 1. За нечетно просто число p дефинираме двоен факториел

на p с p!! = 1.3.5 . . . p. Oсвен това дефинираме 2!! = 2. Да се докаже, че
всяко положително рационално число може да се представи като частно
на произведения от двойни факториели на прости числа.
Задача 2. Нека k е фиксирано естествено число. Разглеждаме реал-

ните числа 0 = a0 < a1 < · · · < an = 1, където n е естествено число. Да се
докаже неравенството:
n n
X X 1
1= ak+1
i − ai−1 aki <
k+1
i=1 i=1
Задача 3. Две перпендикулярни прави разрязват един квадрат на

четири изпъкнали многоъгълника. Известно е, че три от тези многоъгъл-
ници имат равни лица. Да се докаже, че двете прави се пресичат в центъра
на квадрата.
Срокът за представяне на решенията е 15.03.2012 г.
Решения на конкурсните задачи от бр. 5/2011 г.
Задача 1. Иван и Петър играят следната игра. На масата са подредени в

редица 2012 карти, върху всяка от които е записано по едно число. Играчите се
редуват, като този, който е на ход, взима една от двете крайни карти. Печели
играчът с по-голям сбор от числата на неговите карти. Ако Иван е първи, може
ли Петър да спечели?
Решение. Ще покажем, че Петър не може да спечели. Да забеле-

жим, че Иван може да вземе всички карти с нечетни номера, т.е. карти
1, 3, 5, . . . , 2011. За целта е достатъчно с първия си ход да вземе карта но-
мер 1. След това Петър ще вземе карта номер 2 или карта номер 2012. И в
двата случая Иван може отново да вземе карта с нечетен номер, като двете
крайни карти отново се оказват с четен номер. Играейки по този начин,
Иван ще вземе всички карти с нечетни номера.
Аналогично, като вземе първо картата с номер 2012, той оставя на
Петър две карти с нечетни номера, след което отново може да вземе карта
с четен номер и т.н. докато вземе всички карти с четни номера.
Иван ще спечели, ако сборовете от числата върху четните карти и не-
четните карти са различни, а в противен случай Петър не може да спечели.
Задача 2. Точките A и D лежат на окръжност k. Допирателните към k в A
и D се пресичат в точката S. Точките B и C лежат на по-малката дъга AD. Ако
AC и BD се пресичат в P и AB и CD се пресичат в Q, да се докаже, че точките
P , Q и S лежат на една права.
Решение. Ще докажем, че <) DSP =<) DSQ, като използваме триго-
нометричния вид на Теремата на Чева.
x
D
Cw y
Q
z v P
{ S
B
u A
За триъгълника ASD и точката P имаме

sin <) ASP sin <) SDP sin <) DAP
(1) · · =1
sin <) P SA sin <) ADP sin <) SAP
46
и аналогично за точката Q
sin <) ASQ sin <) SDQ sin <) DAQ

(2) · · = 1.
sin <) QSA sin <) ADQ sin <) SAQ
Но <) DAP =<) SDQ, <) SDP =<) DAQ, <) SAP =<) DAQ, <) ADP =<) SAQ
и от (1) и (2) следва
sin <) ASP sin <) ASQ

(3) = .
sin <) DSP sin <) DSQ
Да означим <) ASD = ϕ, <) DSP = α и <) DSQ = β. Сега от (3) намираме
sin(ϕ − α) sin(ϕ − β)
= ,
sin α sin β
което означава, че cotg α = cotg β. Тъй като cotg x е монотонна функция
в интервала 0, π2 , намираме, че α = β. Следователно <) DSP =<) DSQ,
т.е. S, P и Q лежат на една права.
Забележка. Задачата може да се реши и като се използват свойствата
на полярата. (Да припомним, че когато през произволна точка P , неле-
жаща на окръжност k, построим всевъзможните двойки секущи, които
пресичат окръжността съответно в A, A 1 и B, B1 , геометричното място на
пресечните точки X = AB ∩ A1 B1 и Y = AB1 ∩ A1 B е права. Тя се нарича
поляра на точката P спрямо октъжността k. Основно свойство на полярите
е, че ако точката X лежи на полярата на Y спрямо k, то и точката Y лежи
на полярата на X спрямо k.)
Да построим пресечната
точка R на AD и BC.
Правата AD е поляра на
R
точката S спрямо окръжност
k. Тъй като R лежи на поля-

рата на S, то точката S лежи
на полярата на R. D
От друга страна, правите
AD и BC са секущи на k през ~
|
C
R. Тогава пресечните точки P
BD ∩ AC = P и AB ∩ CD = Q Q
}
лежат на полярата на R. B
Така получихме, че трите
точки S, P и Q лежат на една S A
права — полярата на точката
R спрямо k.
Задача 3. Да се намерят всички функции f : R → R, за които
(x − 2)f (y) + f (y + 2f (x)) = f (x + yf (x))
за всички x, y ∈ R.
Решение. Да допуснем, че съществува x 0 , за което f (x0 ) = 0. Тогава
при x = x0 уравнението става
(1) (x0 − 1)f (y) = 0.
Ако x0 6= 1, то f (y) = 0 за всяко y и следователно f е тъждествено равна

на нула.
Да допуснем, че f не е нулевата функция. Уравнение (1) дава x 0 = 1.
Следователно, ако съществува x0 , за което f (x0 ) = 0, то x0 = 1.
Да разгледаме равенството
y + 2f (x) = x + yf (x),
т.е.
(2) y(f (x) − 1) = 2f (x) − x.
Ако f (x) = 1 за някое x, то от (2) следва x = 2. Следователно за x 6= 2

имаме f (x) 6= 1 и можем да положим
2f (x) − x
(3) y= .
f (x) − 1
Уравнението става
(x − 2)f (y) = 0
и тъй като x 6= 2, намираме f (y) = 0. Според направените по-горе разсъж-
дения, това е възможно само при y = 1. Сега (3) дава
f (x) − 1 = 2f (x) − x,
т.е. f (x) = x − 1.
Директна проверка показва, че тази функция е решение на уравнени-
ето. Следователно имаме две решения f (x) = 0 и f (x) = x − 1.
48
УЧЕБНО-ИЗПИТНА ПРОГРАМА ПО МАТЕМАТИКА
ЗА ПРИЕМАНЕ НА УЧЕНИЦИ СЛЕД ЗАВЪРШЕН 7. КЛАС
ЗА УЧЕБНАТА 2012/2013 ГОДИНА
I. Вид и времетраене
Приемният изпит е писмен.
Равнището на компетентностите на седмокласниците се проверява с
тест в два модула с време за работа:
• по модула за национално външно оценяване (НВО) — 60 минути;
• по допълнителния модул — 90 минути.
II. Формат на теста
Модулът за национално външно оценяване съдържа 20 задачи.
• 16 задачи, които са структурирани с четири възможности за отговор,
от които само един е правилен;
• 4 задачи със свободен отговор (кратък числов, символичен или сло-
весен).
Максимален брой точки — 65.
Допълнителният модул се състои от 4 задачи с отворен отговор,
от които:
• 2 задачи с кратък отговор по формата PISA — от учениците се изис-
ква да напишат кратки свободни отговори (числови, символни или
словесни), без да привеждат своето решение;
• 2 задачи с разширен отговор — учениците трябва да опишат и аргу-
ментират изпълнението на определена дидактическа задача с анали-
тико-синтетичен характер.
Максимален брой точки —35.
Общ брой точки за двата модула — 100.
Оценката от приемния изпит се формира въз основа на резултатите от
двата модула, взети заедно.
III. Учебно съдържание

Системата от задачи по математика в модула за национално външно
оценяване се определя от задължителното учебно съдържание, включено
в учебната програма за VII клас, като се прилагат знанията и уменията,
придобити в обучението до VII клас включително.
Числа. Алгебра
• Рационални числа, Действия с рационални числа. Свойства на чис-

лови равенства и неравенства;
• Цели изрази. Тъждествени изрази. Формули за съкратено умноже-
ние;
• Разлагане на многочлени на множители;
• Линейни уравнения с едно неизвестно ax + b = c и уравнения, свеж-
дащи се до линейно чрез еквивалентни преобразувания;
• Модулно линейно уравнение от вида |ax + b| = c;
• Линейни неравенства с едно неизвестно ax + b 5 c, ax + b = c,
ax + b < c, ax + b < c и неравенства, свеждащи се към тях чрез
еквивалентни преобразувания.
Фигури и тела. Измерване
• Съседни и противоположни ъгли. Перпендикулярни прави;

• Успоредни прави — признаци и свойства;
• Триъгълник. Сбор от ъглите в триъгълник. Външен ъгъл на триъ-
гълник;
• Еднакви триъгълници;
• Симетрала на отсечка и ъглополовяща на ъгъл;
• Равнобедрен триъгълник. Равностранен триъгълник;
• Правоъгълен триъгълник. Медиана към хипотенузата в правоъгълен
триъгълник. Правоъгълен триъгълник с ъгъл 30 ◦ ;
• Неравенства между страни и ъгли в триъгълника. Неравенство на
триъгълника;
• Успоредник. Видове успоредници — правоъгълник, ромб.
Логически знания. Моделиране
• Моделиране с изрази, формули, линейни уравнения и неравенства.
Задачите във втория модул измерват знанията и уменията на ученици-

те по математика до VII клас включително. Освен съдържанието, описано
в модула за външно оценяване, този модул включва още:
Числа. Алгебра
• Естествени числа. Кратни и делители на число. Прости и съставни

числа. Признаци за делимост;
• Действия с рационални числа;
• Уравнения от вида (ax + b)(cx + d) = 0, ax 2 + bx = 0, x2 − a2 = 0;
• Линейно параметрично уравнение с едно неизвестно;
50
• Линейно параметрично неравенство с едно неизвестно.
Фигури и тела. Измерване
• Лице и периметър на равнинни фигури;

• Сбор от ъгли (вътрешни и външни) в многоъгълник;
• Правоъгълна координатна система. Разстояние от точка до права;
• Елементи и свойства на ръбести тела.
Логически знания. Моделиране
• Отношения и пропорции;
• Средноаритметично на две и повече числа;
• Принципи за събиране и умножение на възможности при преброяване
в конкретна ситуация;
• Най-малка и най-голяма стойност на израз.
IV. Оценяване на компетенции (знания, умения и отношения)
• Знае и прилага основните алгоритми за действия с числа;

• Умее да намира числена стойност на израз;
• Знае и умее да използва свойствата на числовите равенства и нера-
венства и да ги прилага при намирането на най-голяма (най-малка)
стойност на някои изрази;
• Умее да намира делителите на естествено число и броя им;
• Знае признаците за делимост и умее да открива възможности за при-
ложението им;
• Умее да описва и изчерпва всички възможности и да определя брой
на възможности при преброяване в конкретна ситуация;
• Умее да пресмята част (процент) от дадено число, число по дадена
част ( процент) от него и да представя отношение на две числа в
проценти.
• Умее да намира средноаритметично на две и повече числа;
• Умее да разчита и интерпретира информация, зададе графично или
таблично;
• Умее да прилага знания за пропорции;
• Умее да степенува с показател цяло число и да извършва основни
действия със степени;
• Умее да намира абсолютна стойност (модул) на число;
• Знае и прилага правилата за пресмятане от основните мерни единици
към техните кратни или подразделения и умее да работи с тях;
• Умее да извършва действия с едночлени и опростява изрази, съдър-
жащи едночлени;
• Знае и прилага правилата за събиране (изваждане) на многочлени и
за умножаване на многочлен с едночлен или с многочлен;
• Знае и прилага формулите за съкратено умножение при тъждествени
преобразувания на изрази;
• Умее да разлага многочлени на множители чрез изнасяне на общ мно-
жител пред скоби, формулите за съкратено умножение, групиране и
комбинирано използване на различни методи;
• Умее на решава линейни уравнения и неравенства с едно неизвестно
и свеждащи се към тях;
• Умее да решава модулни линейни уравнения;
• Умее да решава линейни параметрични уравнения и неравенства с
едно неизвестно;
• Умее да моделира с израз (формула) и да оценява получения резул-
тат;
• Умее да моделира приложни задачи с линейно уравнение или нера-
венство и да интерпретира получения резултат;
• Умее да моделира геометрична ситуация (да параметризира) с ли-
нейно уравнение или неравенство;
• Умее да построява точка по дадени координати и да намира коорди-
нати на точка спрямо Декартовата координатна система;
• Умее да намира разстояние между две точки и разстояние от точка
до права;
• Умее да сравнява отсечки и ъгли;
• Разпознава и класифицира видовете ъгли, триъгълници и четири-
ъгълници;
• Знае и прилага формулите за намиране на периметър и лице на три-
ъгълник, успоредник, трапец и правилен многоъгълник;
• Знае и прилага формулите за намиране дължина на окръжност и
лице на кръг;
• Знае и умее да прилага свойствата на съседни и противоположни
ъгли;
• Знае и умее да прилага формулите за сбор от ъглите в триъгълник и
за външен ъгъл на триъгълник;
• Знае и умее да прилага свойствата и признаците за успоредни прави;
• Знае да открива еднакви триъгълници и да определя техните съот-
ветни елементи;
• Знае и умее да прилага принципите за еднаквост на триъгълници;
• Знае и умее да прилага свойства и принципи на симетрала на отсечка
и на ъглополовяща на ъгъл;
• Знае и умее да прилага свойства на равнобедрен триъгълник, меди-
ана към хипотенуза в правоъгълен триъгълник, правоъгълен триъ-
гълник с ъгъл 30◦ ;
52
• Знае и умее да прилага неравенствата между страни и ъгли в триъ-
гълника;
• Знае и умее да прилага неравенството на триъгълника;
• Знае и умее да прилага свойствата и признаците за успоредник, ви-
дове успоредници — правоъгълник и ромб;
• Знае елементите и развивките и умее да прилага свойствата на куб,
правоъгълен паралелепипед, права призма и правилна пирамида;
• Умее да конструира чертеж по дадени условия;
• Умее да разчита и съпоставя данни, представени по различен начини;
• Умее да преценява и доказва вярност на конкретно твърдение;
• Умее да подбира, комбинира и описва подходящи методи и средства
за решаване на задачи;
• Умее да анализира (нестандартна) ситуация и да търси решение в
нея;
• Умее да формулира хипотеза и да я проверява чрез логически свър-
зани аналитико-синтетични разсъждения;
• Умее да образува отрицание на твърдение и да използва косвен метод
за доказателство;
• Знае и умее да прилага на конкретно ниво смисъла на логическите
съюзи и и или и умее да образува отрицанието на твърдение, съдър-
жащо тези съюзи.
ТЕСТ
ЗА ПОДГОТОВКА ЗА ВЪНШНО ОЦЕНЯВАНЕ
И ПРИЕМНИ ИЗПИТИ СЛЕД 7. КЛАС
ПЪРВИ МОДУЛ
ЗАДАЧИ С ИЗБИРАЕМ ОТГОВОР
1. Ако a + b = 20, то стойността на израза 3a + 3b + 3 е:

А) 60 Б) 63 В) 65 Г) 70
2. Изразът 12ax2 − 6ax + 6a2 x е тъждествено равен на:

А) 6ax(2x − 1 + a) Б) 6ax(2x + a)
В) 6ax(2x − 1) Г) 6ax(2x + 1 + a)
3. Коренът на уравнението 7(3 + x) − 2(4x + 9) = 2 е:

А) −1 Б) 1 В) 2 Г) −2
4. Решенията на неравенството −3x + 4 > 0 са представят се интервала:

3
А) x ∈ , ∞ Б) x ∈ (−1, ∞)
2
1 1
В) x ∈ −∞, 1 Г) x ∈ 1 , ∞

3 3
5. На чертежа отсечките AB и CD се пресичат в C
точката O и AO = OB. За да бъдат еднакви триъгъл-
ниците AOC и BOD трябва: O
B

А) CO = OD Б) AC = BD A
В) CO = OB Г) OD = AO D
6. С колко процента трябва да се увеличи числото 64, за да се получи чис-
лото 80?
А) 20% Б) 22% В) 24% Г) 25%
7. Сборът на четири числа е 2x2 . Първото от тях е 2x. Второто — 3x, а
третото — 4x. Четвъртото число, изразено чрез x, е:
А) 5x Б) 9x В) 2x2 − 5x Г) 2x2 − 9x
8. Корените на уравнението 2|x − 2| − 8 = 0 са:
А) x = 6 и x = 2 Б) x = 6 и x = −2
В) x = −6 и x = −2 Г) x = −6 и x = 2
9. Изразът 4x + 12b − x2 + 9b2 е тъждествено равен на:
А) (x + 3b)(4 − x + 3b) Б) (x − 3b)(4 − x + 3b)
В) (x + 3b)(4 + x + 3b) Г) (x + 3b)(4 + x − 3b)
2x + 3
10. Коренът на уравнението + 9x2 = (1 + 3x)2 е
4
1 1 1
А) −7 Б) − В) Г)
22 22 11
11. В теоремата за заместване на изрази в неравенства са пропуснати три
думи.
Ако израз в неравенство се (.....) с тъждествен на него (....), се получава
(....), еквивалентно на даденото.
Думите, които трябва да се запишат на празните места в същия ред
са:
А) замести, израз, неравенство
Б) замести, израз, уравнение
В) умножи, израз, неравенство
Г) раздели, израз, неравенство
54

12. На чертежа CD и CM са съответно ви-
сочина и медиана в триъгълника ABC. Ако C
<) BAM =<) DCB = 15◦ и CD = 3 cm, то дъл- 15◦
жината на AB е:
А) 6 cm Б) 8 cm
A
15◦
M D B
В) 12 cm Г) 15 cm
C
13. В равнобедрения триъгълник ABC е построена
симетралата M K (M ∈ AC и K лежи на правата AB)

на бедрото AC, която пресича BC в точката F . Ако
<) AKM = 25◦ , то <) M F C е равен на: M
А) 30◦ Б) 35◦

F
25◦
В) 40◦ Г) 45◦
A B K
14. Медианата към бедрото на равнобедрен триъгъл-

C
ник дели периметъра му в отношение 3 : 2. Ако пери-
метърът на триъгълника е 30 cm, то основата му има M
дължина:
А) 12 cm или 6 cm Б) 6 cm или 14 cm
A B

30
В) 14 cm или cm Г) 7 cm или 10 cm
11
15. Ъгъл α е равен на една трета от съседния си ъгъл. Уравнението, което
изразява тази зависимост, е:
1
А) α = α Б) 3α = 180◦ + α
3
1
В) 3α = 180◦ − α Г) α − α = 180◦
3
брой ученици
16. На състезание по информационни 4x
технологии в Стара Загора участвали 65 3x
ученици от 5 училища. На диаграмата е 2x
показано разпределението на ученици- x
те по училища. Броят на учениците от
(V ) училище, участвали на състезание- (I) (II) (III) (IV) (V)
училище
то, са:
А) 12 Б) 15 В) 19 Г) 20
ЗАДАЧИ СЪС СВОБОДЕН ОТГОВОР
17. Дадени са изразите
(А) (2x + 1)2 (1) 4x2 + 8x + 4
(Б) 4(x − 1)(x + 1) (2) x3 − 8
2
(В) (x − 2)(x + 2x + 4) (3) 4x2 + 4x + 1
(Г) (x − 2) 3 (4) 4x2 − 4
(Д) (2x + 2)2 (5) x3 − 6x2 + 12x − 8
В таблицата срещу буквата на израза в първата колонка запишете
номера на израза от колонката в дясно така, че полученото равенство да е
тъждество
(А) (Б) (В) (Г) (Д)
18. На чертежа точките M (M ∈ AB), N (N ∈

C
AC) и P (P ∈ BC) са такива, че M N ||BC и

M N = P C. P
В следващия текст пропуснатите данни са озна-
чени с цифрите от (1) до (6). Като използвате ин-
формацията от чертежа, запишете срещу всяка
N
3α

от цифрите пропуснат буквен или числов текст 5α
така, че получените твърдения да са верни. α
A M B
Отсечката N C е перпендикулярна на отсечката ... (1) ... и е успоредна
на отсечката ... (2) ... . Ъгъл N M B е външен за триъгълника ...(3) ... .
Четириъгълникът M P CN е ... (4) ... с остър ъгъл, равен на ... (5) ... ◦ .
Мярката на най-малкия остър ъгъл в триъгълника M P B е ...(6) ... ◦
19. Павлин има шест пръчици с дължини 2 cm, 4 cm, 6 cm, 8 cm, 10 cm
и 12 cm. Ако от тях избере пръчиците с дължини 8 cm, 10 cm и 12 cm,
той може да построи триъгълник, като използва по една пръчица за всяка
страна.
Напишете ОЩЕ ТРИ различни възможности за избор на пръчици, с
които Павлин може да построи триъгълник, като използва по една пръчица
за всяка страна.
20. Дадено е уравнението 6(kx − 6) + 24 = 5kx, където k е параметър.
Препишете номерата на твърденията и срещу всеки от тях запишете
ДА, ако твърдението е вярно, или НЕ, ако твърдението НЕ Е вярно.
Твърдение Вярно ли е
1
1 При k = −9 уравнението има корен 1 ДА/НЕ
3
2 При k < 0 стойностите на x са положителни. ДА/НЕ
3 При k = 3 коренът на урав. е естествено число ДА/НЕ
56

ВТОРИ МОДУЛ
A
21. Една от най-известните мелници в България
се намира в Несебър. Тя има 12 дървени перки

с общ център, разположени на равни разстояния
една от друга.
Чертежът представя как са разположени
нейните перки.
А) Колко градуса сключват две съседни пер-
ки на мелницата в Несебър?
Б) Дължината на една перка е 4 m. Колко метра изминава върхът на
една перка (например точката A на един оборот?
Тук използвайте приближението π = 3,14. Напишете изчисленията си
и закръглете отговора си с точност до цяло число метри.
22. На кръговата диаграма е представено раз-
пределението на разходите на фирма Ореол за Данъци
един месец.
65◦
А) Колко е отношението на разходите на сек- Реклама
тор Данъци към разходите на сектор Заплати Заплати 26◦
за този месец?
87◦
Б) Директорът на отдел Инвестиции комен-
Други
тира диаграмата по следния начин:
Диаграмата показва, че разходите за рекла-
”
ма надхвърлят предвидените 10% разходи.“
Смятате ли, че директорът интерпретира правилно диаграмата? Под-
крепете отговора си с обяснение.
В) За този месец разходите на фирмата за реклама са с 6000 лв. по-
малко от тези за данъци. Колко лева са разходите за данъци?
На задачите 23. и 24. трябва да запишете решението с необ-

ходимите обосновки.
23. В 10 часа́ от град A към град B отпътувал търговски пътник. Ако се

движи със средна скорост 80 km/h, ще закъснее с 15 min за уговорената
среща, а ако средната му скорост е 90 km/h, той ще пристигне в B 20 min
преди срещата. Да се намери за колко часа́ е уговорена срещата.
24. В правоъгълния триъгълник ABC със страни AB = 13 cm, BC = 5

cm и AC = 12 cm е построена височината CH. Ако CM и CN са ъглопо-
ловящи съответно в триъгълниците ACH и BCH, да се намерят <) M CN
и дължината на отсечката M N .
ОТГОВОРИ. 1. Б; 2. А; 3. Б; 4. В; 5. А; 6. Г; 7. Г; 8. Б; 9. А; 10. Б; 11. А;
12. В; 13. В; 14. Б; 15. В; 16. Г; 17. Отговор. (А) – 3; (Б) – 4; (В) – 2; (Г) –
5; (Д) – 1; 18. Отговор. (1) – AM (AB или BM ); (2) – P M ; (3) – AM N ; (4)
– успоредник; (5) – 54; (6) – 36; 19. Отговор. Три от следните възможности
— 4, 6, 8; 4, 8, 10; 4, 10, 12; 6, 8, 10; 6, 10, 12; 6, 8, 12; 20. Отговор. 1 – НЕ, 2
– НЕ, 3 – ДА; 21. Отговор. А) 30◦ ; Б) 2πr ≈ 8.3, 14 = 25, 12; 22. Отговор.
5
А) ; Б) Не, защото 10%.360◦ = 36◦ > 26◦ ; В) 10000.
14
РЕШЕНИЯ
23. Нека времето от тръгването до срещата е x ч. Пътникът може да изми-

45
не разстоянието от A до B със скорост 80 km/h за x + h или със скорост
60
20 1 1
90 km/h за x − h. Получаваме уравнението 80 x + = 90 x − ,
60 4 3
откъдето x = 5 h, т. е. срещата е в 15 часа́.
24. Да означим <) A = α. Изразяваме <) B = 90 ◦ −
α
α, <) BCH = α, <) BCN = , <) ACN = 90◦ − .
2
α
2
C ¡
α
¤ £ ¢
Освен това <) AN C =<) BCN + <) B = 90◦− . От
2
равенството <) AN C =<) ACN следва, че 4ACN α
е равнобедрен и AN = 12 cm. A M HNB
<) B α
Аналогично BM = 5 cm и <) ACM = = 45◦ − . Тогава M N =
2 2
(AN + BN ) − AB = 4 cm, а <) M CN = 90◦ − (<) ACM + <) BCN ) = 45◦ .
Ðóñè Ðóñåâ
ÏÐÈÌÅÐÍÈ ÒÅÑÒÎÂÅ
Учениците, които се ÏÎ ÌÀÒÅÌÀÒÈÊÀ
подготвят за изпита за
ÒÀ
външно оценяване и за Í ÎÂÀ À
ÏÎ ÃÐÀÌ
приемни изпити след 7. ÏÐÎ
клас ще намерят подоб-
ни тестове в книгата на ÇÀ ÂÚÍØÍÎ ÎÖÅÍßÂÀÍÅ
доц. Руси Русев, чиято È ÇÀ ÏÐÈÅÌÍÈ ÈÇÏÈÒÈ
корица показваме. ÑËÅÄ 7. ÊËÀÑ
“Êàìåÿ äèçàéí” ÎÎÄ
58
На задачите от 1 до 20 включително посочете верния отговор.
3 2 2
2 .3
1. Числото е от интервала:
64
А) (−∞, 04) Б) (3, ∞) В) (6, ∞) Г) (−3, 3)
2. Кое от следните числа е с най-голям модул:
5 √
А) −2 Б)В) − 10 Г) 2,5
2
3. Равенството x1 + x2 = 4 е изпълнено за уравнението:
А) x2 − 5x + 3 = 0 Б) 3x2 + x − 1 = 0
В) −x2 + 4x + 1 = 0 Г) x2 + 4x − 1 = 0
4. Кое от следните уравнения има корени с еднакви знаци
А) x2 − 5x + 2 = 0 Б) 2x2 + x − 2 = 0
В) x2 + 4x + 5 = 0 Г) x2 − 3x − 1 = 0
x2 + 2x + 3
5. Решенията на неравенството > 0 са:
1 − x2
А) x ∈ (−∞, −1) Б) x ∈ (1, ∞)
В) x ∈ (−∞, 1) Г) x ∈ (−1, 1)
x2
6. Дефиниционната област на израза √ е:
2 x−1

1 1 1 1
А) 0, ∪ , ∞ Б) 0, ∪ , ∞
4 4 4 4
1
В) (0, ∞) Г) , ∞
4
7. Параболата от чертежа е графика на функ- 3

цията:
А) y = −3x2 + x − 1 2
Б) y = x2 +x+1
1
В) y = 2x2 + 3x + 1
Г) y = x2 + x + 2
−2 −1 1
8. Стойността на израза
cos 60◦ cos 15◦ − sin 60◦ sin(−15◦ )
е:
2 sin 15◦ . cos(−15◦ )
√ √ √
А) 1 Б) − 2 В) 2 Г) 3
9. Разликата d на аритметичната прогресия {a n }, за която a2 = 4 и

a12 = 20, е:
А) 1 Б) 2 В) 3 Г) 4
√
10. Общият член на числова редица е an = n2 − 6n + 9 + 11, n ∈ N.
Номерът n, за който an приема най-малка стойност, е:
А) 2 Б) 3 В) 4 Г) 5
11. От точката A вън от окръжността k са построени допирателна AB = 8
cm и секуща, която пресича k в точките C и D. Ако AC = 4 cm, то отсечката
CD има дължина:
А) 10 cm Б) 11 cm В) 12 cm Г) 14 cm
12. Даден е триъгълникът ABC (AC > BC) с височина CH и медиа-
на CM = 5 cm. Ако <) ACH =<) BCM , то радиусът на описаната около
триъгълника ABC окръжност е:
§
√
А) 5 cm Б) 4 cm C
√
В) 3 2 cm Г) 5 cm
13. На чертежа CH е височина към хипотенузата AB
на правоъгълния триъгълник ABC. Ако BC = 10 cm,
а BH = 8 cm, то cotg α е равен на:
А)
4
3
4
Б)
3
4
3 A
α ¥ H B
¨ ¦
В) Г)
5 5
14. Равнобедрен триъгълник с ъгъл при основата 30 ◦ е вписан в окръж-
ност с радиус 6 cm. Периметърът на триъгълника е равен на:
√ √ √ √
А) 12 + 6 3 cm Б) 6 + 3 cm В) 12 + 6 2 cm Г) 12 − 3 2 cm
15. Медианата на статистическия ред 3, 3, 3, 4, 4, 8, 8, 7 е:
А) 3 Б) 4 В) 8 Г) 7
5
16. Ако sin α = и 0◦ < α < 90◦ , то cotg α е равен на:
13
12 12
А) 3 Б) 6 В) Г)
13 5
60
17. Кое от числата може да бъде вероятност на случайно събитие?
7
А) − Б) log6 7 В) cos 125◦ Г) sin 125◦
8
18. По колко начина четири задачи могат да се разпределят по една
задача на трима ученици?
«
А) 10 Б) 27 В) 81 Г) 162
C
19. Четириъгълникът ABCD е вписан в окръжност, D
като <) ABC = 75 и <) DAC = 50 . Ъгълът ADC е
◦ ◦ ¬
равен на:
А) 75◦
В) 100◦
Б) 95◦
Г) 105◦
A
© ª
B
20. В равнобедрен трапец с лице 64 cm2 диагоналите му са взаимно пер-
пендикулярни. Височината на трапеца е равна на:
√
А) 6 cm Б) 7 cm В) 8 cm Г) 6 2 cm
На задачите от 21 до 25 включително запишете само верния отговор.

1
21. Да се реши уравнението x2 − 8 + 2 = 2.
x −8
22. Даден е правоъгълният триъгълник ABC (<) C = 90 ◦ ) с лице
45 cm2 . Височината към хипотенузата я дели в отношение 1 : 4. Да се
намери дължината на големия катет.
23. По колко различни начина от 7 човека могат да се изберат две коми-
сии, съответно от по 2 и 3 човека?
24. Да се намери първият член a1 и разликата d на аритметична прогре-
сия, за която сумата на първите и́ 16 члена S 16 = 80, а шестнадесетият и́
член a16 = 80.
25. Да се намерят стойностите на x, за които е изпълнено равенството
1
log 1 =− .
16 2
На задачите от 26 до 28 включително напишете пълните решения с
необходимите обосновки.
26. В кръг с радиус R е вписан правоъгълник, лицето на който е два пъти
по-малко от лицето на кръга. Да се намерят страните на правоъгълника.
27. Равнобедреният триъгълник ABC има основа AB = a и бедро AC = b.
Да се намери в какво отношение центърът на вписаната окръжност дели
ъглополовящата на ъгъл BAC.
28. С помощта на чифрите 1, 2, 6 и 9 са записани всички трицифрени
числа с различни цифри и по случаен начин е избрано едно от тях. Каква
е вероятността това число да се дели на 3?
ОТГОВОРИ
1. Г; 2. В; 3. В; 4. А; 5. Г; 6. Б; 7. Г; 8. В; 9. Б; 10. Б; 11. В; 12. Г; 13.
√
Б; 14. А; 15. А; 16. Г; 17. Г; 18. В; 19. Г; 20. В; 21. √ 22. 6 5
√ x 1,2 = ±3;
R π+4±R 4−π
cm; 23. 210; 24. a1 = −70, d = 10; 25. x = 4; 26. ; 27.
2
a+b
; 28. 0, 5.
b
РЕШЕНИЯ НА ЗАДАЧИТЕ ОТ 26 ДО 28
26. Означаваме страните
√ на правоъгълника с a и b. Тогава диагоналът на
2 2 2 2
правоъгълника е a2 + b2 , т. е. a +b = 4R . Лицето на кръга е πR = 2ab.
Получаваме системата
a2 + b2 = 4R2
πR2 = 2ab.
Решаваме тази система и получаваме
√ √ √ √
R π+4±R 4−π R π+4∓R 4−π
b= , a= .
2 2
√ √
R π+4±R 4−π
Следователно страните на правоъгълника са .
¯
2
27. Означаваме с O центъра на вписаната окръж- C
ност и с AM (M ∈ BC) ъглополовящата на <) BAC.
Понеже CO е ъглополовяща на <) ACM в 4AM C, то
AO
=
AC
=
BC
=
CM + BM
=
°
±
OM CM CM CM M
O
®
BM AB a a+b
1+ =1+ =1+ = .
CM AC b b
A B
28. Броят на трицифрените числа, образувани от четирите цифри, е V 43 =
4.3.2 = 24. Трицифрените числа, образувани с тези цифри, се делят на 3,
само ако сборът от цифрите им се дели на 3. Възможностите са две —
числата, образувани от цифрите 1, 2, 6 или от цифрите 1, 2, 9. Броят
на трицифрените числа, образувани от цифрите 1, 2 и 6, е P = 3! = 6.
Аналогично намираме, че броят на трицифрените числа, образувани от
цифрите 1, 2 и 9, е 6. Общият брой на благоприятните случай е 6 + 6 = 12.
12 1
Тогава търсената вероятност е P = = .
24 2
62
ИЗБРАНИ ЗАДАЧИ ОТ МАТЕМАТИЧЕСКИЯ ТУРНИР
ИВАН САЛАБАШЕВ “
”
4. клас
1. Пет деца рисували самостоятелно и нарисували общо 75 картини,
но никое не нарисувало повече от 18. Всеки две деца нарисували раз-
личен брой картини. Колко картини най-малко може да е нарисувало
някое дете?
2. Молив и гума струват общо 18 ст. Три молива и пет гуми струват
общо 68 ст. Колко стотинки трябва да ми върнат, ако купя пет молива
и три гуми и дам един лев?
3. От цифрите 0, 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9 са съставени две петцифрени
числа. Каква е най-малката възможна разлика на тези две числа?
4. Хърмаяни се явила на математическо състезание с 13 въпроса, при
което за верен отговор се печелят по 7 точки, за непопълнен отговор
по 3 точки, а за грешен отговор 0 точки. Хърмаяни спечелила 53
точки. Колко грешни отговора е дала тя?
5. клас
5. Ако 40 деца посаждат 160 дръвчета за 1 година, колко дръвчета
ще посадят 60 деца за 5 години?
6. В едно от полетата на фигурата е поста-
вен пул . На всеки ход пулът се премества
на поле от по-долен ред, имащо обща стра-
на или връх с полето, в което се намира. По
колко различни пътя може да стигне пулът
до полето, отбелязано с ∗? ∗
7. Правоъгълник и равнобедрен триъгълник имат равни обиколки.
Широчината на правоъгълника е 6,9 дм, а дължината му е по-голяма
със 170 мм. На колко сантиметра е равно бедрото на триъгълника,
ако е два пъти по-дълго от основата му?
8. Колко са трицифрените числа, по-големи от 777, в които не се
срещат цифрите 0, 1, 2, 3 и 4?
6. клас
9. По права линия са засадени три дървета,
като разстоянията между тях са 121 и 44 м.
Най-малко колко още дървета трябва да се ♣ ² 121 м
♣
44 м
♣ ´ ³
засадят, така че разстоянията между всеки
две съседни дървета да станат равни?
10. Върху страната BC на триъгълника ABC с
·
¸
лице 1 см2 е избрана точката P , а върху отсечката C
AP е избрана точката Q. Ако P
µA ¹
CP AQ 1
PB
=
QP
= ,
3
Q
B
¶
да се намери лицето на триъгълника ABQ.
¾ ÁC
11. Правоъгълникът ABCD е разрязан на три
еднакви правоъгълника, както е показано на фи- D
½ S¿ À P
гурата. Периметърът на ABCD е 600 см. На колко
е равен сборът на отсечките P Q и RS?
Q
12. В турнир по футбол участвали 5 отбора, като
всеки изиграл срещу всеки по една среща. Пър-
вите два отбора в класирането събрали общо 20
точки, а последните два отбора събрали общо 2
точки. Колко точки има третият отбор? A R
¼ » º
B
(Във футбола при победа се получават 3 точки, при равен се
получава 1 точка и при загуба се получават 0 точки.)
7. клас
13. В един ред в киносалон има 30 стола. Когато Иван пристигнал,
се оказало, че няма как да седне така, че и двата съседни стола да са
празни. Какъв е най-малкият възможен брой заети столове?
14. В 4ABC с лице 980 cm2 точките M и N са среди съответно
на отсечките AB и CM , а точките P и Q са вътрешни съответно за
отсечките AN и BN и ги делят в отношение 1 : 6, считано от N . Да
се намери лицето на четириъгълника P M QN .
15. За някакви числа a и b съпоставяме на всяко число x числото
ax + b. Да се намери сумата на числата a и b, ако е известно, че за
всяко x на числото ax + b се съпоставя числото (a2 − a + 2)x + 2013.
64
на задачите от бр. 6/2011
76. Нека a = 100 − (7.3 + 9.7) и b = 144 : 3 − 2.9. Кое число трябва да се
прибави към a, за да се получи b?
Решение. Намираме a = 16 и b = 30. Търсеното число е 30−16 =
14.
77. Ако купя 8 вафли, ще ми останат 4 стотинки. Не ми достигат 5 сто-
тинки, за да купя девета вафла. Колко стотинки имам сега?
Решение. Една вафла струва 4 + 5 = 9 ст. Притежаваната сума
е 8.9 + 4 = 76 ст.
78. В едно училище купили 15 книги с общо 550 страници. Някои от
книгите съдържат 30 страници, а други с 10 страници повече. Колко са
книгите с по 30 страници?
Решение. Тъй като 15 книги по 30 страници съдържат общо
15.30 = 450 страници, разликата 550 − 450 = 100 страници се дължи
на 100 : 10 = 10 по-обемни книги. Така книгите с по 40 страници са
10, а останалите 5 книги са с по 30 страници.
79. В квадратчетата са разположени числата 1,2,3 и
4 така, че на един ред, един стълб и по диагоналите, 3 4
състоящи се от 4 квадратчета, не може да има две 2
еднакви числа. Кое е числото a? a
Решение. Липсващите числа на втория ред са 1 и 2, като 2 не
е във втория стълб. Значи във втория ред са записани числата 2,
1, 3 и 4 в този ред. На първия ред 2 не може да е първа, втора и
четвърта цифра, иначе се получава стълб или диагонал с две двойки.
Следователно на първия ред 2 е третата цифра. Тогава на четвъртия
ред 2 може да е само четвърта цифра, т.е. a = 2.
80. Правоъгълник с обиколка 56 см е съставен от
шест еднакви правоъгълника, както е показано на чер-
тежа. Колко квадратни сантиметра е лицето на даде-
ния правоъгълник?
Решение. Ако означим малката страна на един от шестте пра-
воъгълника с x, другата страна е 2.x. Тогава страните на големия
правоъгълник са 3.x и 4.x. От обиколката 14.x = 56 намираме x = 4.
Лицето на правоъгълника е 12.16 = 192 кв.см.
81. Лента е оцветена по следния начин — първият сантиметър от нея е
в зелено, вторият е в оранжево, третият е в жълто, четвъртият е в синьо,
петият е в червено, шестият е черно и отново зелено, оранжево и т.н. В
какъв цвят е краят на лентата, ако тя е дълга 20 метра?
Решение. Тъй като 20 м = 2000 см и 2000 : 6 = 333 ост. 2, то
краят на лентата е оцветен във втория цвят, т.е. в оранжево.
82. По една автобусна линия се движат два автобуса и минават през
интервал от 21 минути. През какъв интервал ще минават автобусите, ако
се пусне още един автобус по линията?
Решение. Ако по линията се движи само един автобус, той ще
минава на 2.21 = 42 минути. Ако автобусите са три, те ще минават
на 42 : 3 = 14 минути.
83. Един правоъгълен двор има ширина, която е 2 пъти по-малка от
дължината му. Оградата му е дълга 162 м.
а) Колко квадратни метра е площта му?
б) Майстор Тричко трябва да направи ограда на двора. Ще може ли
навсякъде да сложи коловете за оградата през 2 м? А през 3 м? Ако може,
колко кола ще са му нужни?
в) На колко квадратни участъка със страна 3 м може да се раздели
този двор?
Решение. а) Широчината на двора е 162 : 6 = 27 м, а дължината
му е 2.27 = 54 м. Площта на двора е 27.54 = 1458 кв.м.
б) Тъй като широчината на двора е 27 м, а 27 не се дели на 2, не
е възможно да се сложат коловете за оградата през 2 м (във всеки
ъгъл трябва да има кол). Коловете могат да се сложат през 3 м, като
ще са необходими 162 : 3 = 54 кола.
в) Дворът може да се раздели на (27 : 3).(54 : 3) = 162 квадратни
участъка със страна 3 м.
84. Да се намери броят на различните прости делители на числото 36270.
Решение. Тъй като 36270 = 2.32 .5.13.31, търсеният брой е 5.
85. Колко минути има в 1,1 часа?
Решение. В 1,1 часа има 1, 1.60 = 66 минути.
86. Коя цифра е на стотното място след десетичната запетая в периодич-
ната дроб 2, 8(937541)?
Решение. Тъй като (100 − 1) : 6 = 16 ост. 3, стотната цифра след
десетичната запетая е третата цифра от периода, т.е. 7.
87. В 10 часа сутринта от гара А тръгнал влак за гара В, а 1 час и 15
минути по-късно от гара В по същия път тръгнал друг влак за гара А.
66
2
Скоростта на втория влак е 66 % от скоростта на първия. Първият влак
3
пристигнал в гара В точно в полунощ. В колко часа двата влака са се
срещнали?
Решение. Нека скоростта на първия влак е x. Първият влак
е пътувал 24 − 10 = 14 часа, следователно разстоянието AB е 14x.
2
Скоростта на втория влак е x. Разстоянието между двата влака в
3
11:15 е 14x − 1, 25x = 12, 75x. Тъй като скоростта, с която влакове-
2 5
те се приближават един към друг, е x + x = x, то те се срещат
3 3
5 13
12, 75 : = 7 ч след тръгването на втория влак, т.е. в 18 ч. 54 мин.
3 20
88. Кое от числата 231 , 415 , 811 , 168 е най-голямо?
Решение. Тъй като 415 = 230 , 811 = 233 , 168 = 232 , най-голямото
от числата е 811 .
89. В правоъгълна координатна система са дадени точките A(−2; −3),
B(1; −3), C(1; 1), D(−1; 1), E(−2; 3). Да се намери отношението на лицата
SCDE : SABCD .
1 1
Решение. Намираме SCDE = .2.2 = 2, SABCD = (2 + 3).4 = 10.
2 2
Тогава SCDE : SABCD = 1 : 5.
90. Да се намери лицето на фигурата
на чертежа.
Решение. Ако фигурата се раз-
3 cm 3 cm
реже по пунктирната линия, от полу- 3 cm 3 cm
чените четири части може да се сгло-
би кръг с радиус 3 см. Затова лицето
на фигурата е 9π кв.см.
91. Пътник, пътуващ с трамвай, забелязал познат, които се движи покрай
трамвайната линия в посока, обратна на движението на трамвая. След 10
секунди пътникът слязъл и тръгнал да догони своя познат. След колко се-
кунди е успял да го догони, ако се е движил два пъти по-бързо от познатия
си и пет пъти по-бавно от трамвая?
Решение. Да означим скоростта на познатия A с x. Тогава догон-
ващият приятел B се движи със скорост 2x, а скоростта на трамвая
е 10x. За 10 секунди двамата познати са се отдалечили на разстояние
10(x + 10x) = 110x. Когато B тръгва след A, той намалява разстоя-
нието помежду им със скорост 2x − x = x. Следователно ще настигне
познатия си след 110x : x = 110 секунди.
8. клас
1. Маратонците Иванов и Петров участвали в състезание. Първата по-

ловина от пътя Иванов бягал със скорост два пъти по-голяма от тази на
Петров. След това той си навехнал крака и останалата половина от пътя
бягал със скорост два пъти по-малка от тази на Петров. Петров през ця-
лото време бягал с постоянна скорост и пробягал разстоянието за 4 часа.
Колко време е необходимо на Иванов, за да достигне до финала?
2. Четири села A, B, C и D имат общо 2009 жители и броят на жителите

на тези села са в следните отношения A : B = 2 : 3, B : C = 4 : 5 и
C : D = 5 : 2. Да се намери броят на жителите в селото D.
3. Даден е трапецът ABCD (AB||CD, AB > CD). Окръжност с диаметър

малката основа на трапеца пресича диагоналите AC и BD съответно в
средите им точките M и N . Правите DM и CN се пресичат в точката P , а
диагоналите AC и BD — в точката H. Да се докаже, че трапецът ABCD
е равнобедрен и че правата HP е перпендикулярна на AB и CD.
9. клас
4. Да се намерят стойностите на параметъра a, за които уравнението

√
ax + 4 = x − 2
има решение.
5. В правоъгълния трапец ABCD (AB||CD, AB > CD) е вписана окръж-

ност с радиус r. Да се намерят страните на трапеца, ако по-малката основа
4r
CD е равна на .
3
3
6. За равнобедрения трапец ABCD (AD = BC) е известно, че AB = DC.
2
1
Върху основата DC е взета точката K така, че DK = KC. Правите AK
2
и BC се пресичат в точката F , а правите BK и AD в точката E. Да се
намери големината на отношението DE : CF .
68
10. клас
7. Сумата на първите три члена на геометрична прогресия е равна на 91.
Ако към членовете на прогресията прибавим съответно 25, 27 и 1, се полу-
чава аритметична прогресия. Да се намери седмият член на геометричната
прогресия.
8. Да се реши уравнението
√
3
√
x − 3 + x + 5 = 4.
9. Да се намери лицето на триъгълника ABC, ако е известно, че <) ABC =

π
, BC = 5, 2.AC > BC и медианата CD (D ∈ AB) образува със страната
12
5π
AC на триъгълника ъгъл с големина .
12
11. клас
x
10. Да се реши уравнението 2 cos 2 (1 − sin x) + cos2 x = 0.
2
11. Да се реши неравенството
1 + logx−2 (−x2 + 7x − 10)
5 2.
2 − log5−x (x2 − 4x + 4)
12. Около кръг с радиус R са описани квадрат и равностранен триъгълник

при това една от страните на квадрата лежи на страната на триъгълника.
Да се намери лицето на общите части на триъгълника и квадрата.
12. клас
13. В аритметична прогресия първият член е отрицателен и е равен на
−405, а разликата е равна на 18. Сумата от абсолютните стойности на
първите n члена на тази прогресия е равна на 5661. Да се намери n.
14. Да се реши неравенството
p
9x − 3x+2 > 3x − 9.
15. В правилна пресечена четириъгълна пирамида страните на основите

са равни на a и b, а околната повърхнина е равна на половината от пълната
повърхнина. Да се намери обемът на пирамидата.
на задачите от бр. 6/2011 г.
a−b √
76. Да се пресметне стойността на израза A = (2ab − a2 − b2 ) : при a = 6
√ a+b
иb= 7.
Решение. Преобразуваме израза A и получаваме
a−b −(a − b)2
A = −(a − b)2 : = (a + b) = (b − a)(b + a) = b2 − a2 .
a+b a−b
√ √ √ 2 √ 2
Заместваме a = 6 и b = 7 в A и получаваме A = 7 − 6 = 1.
77. Да се реши уравнението 2x − |5x + 2| + 5 = 0.
2
Решение. Ако 5x+2 = 0, т.е. x = − , то |5x+2| = 5x+2 и уравнението
5
приема вида 2x − (5x + 2) + 5 = 0 ⇐⇒ −3x + 3 = 0, откъдето x = 1.
2
Ако 5x+2 < 0, т.е. x < − , то (5x+2) = −(5x+2) и даденото уравнение
5
приема вида 2x + 5x + 2 + 5 = 0, откъдето x = −1.
Следователно решенията на уравнението са x = 1 и x = −1.
78. В триъгълника ABC ъгълът ACB = 60◦ и ъглополовящите AM (M ∈ BC)
и BK (K ∈ AC) се пресичат в точката L. Да се докаже, че LM = LK.
Решение. Построяваме LL1 ⊥ BC (L1 ∈ BC) и LL2 ⊥ AC (L2 ∈ AC).
Тогава <) L2 LL1 = 120◦ . Но и <) KLM = 120◦ .Понеже
<) KLL2 =<) L2 LL1 − <) KLL1 = 120◦ − <) KLL1 и

Ä C
ÆÉ
L2
Ç ÅÈ
<) L1 LM =<) KLM − <) KLL1 = 120◦ − <) KLL1 , K
M
L L1
то <) KLL2 =<) L1 LM . Като вземем предвид, че
LL2 = LL1 и <) KL2 L =<) M L1 L = 90◦ , зак-
лючаваме, че 4KL2 L ∼ = 4M L1 L. Следователно Â
A
Ã
B
KL = LM .
√ √
x+6+ x−1 2x + 5
79. Да се реши уравнението √ √ = .
x+6+ x−1 7
Решение. Уравнението има смисъл при x = 1. Рационализираме зна-
менателя в лявата страна на уравнението и получаваме
√
x + 6 + x − 1 − 2 x2 + 5x − 6 2x + 5 p
= ⇐⇒ x2 + 5x − 6 = 0,
x+6−x+1 7
70
откъдето намираме x1 = 1 и x2 = −6. Но x2 = −6 не е решение. Следова-
телно решението на даденото уравнение е x = 1.
80. Дадено е уравнението kx2 − (k 2 + 1)x + k = 0, където k 6= 0 е реален
параметър. Да се пресметне най-малката стойност на функцията
√ √
x1 x 1 x2 x 2
f (k) = √ + √ .
x2 x1
Решение. Като използваме формулите на Виет, получаваме x 1 + x2 =

k2 + 1
и x1 .x2 = 1. Тогава за функцията f (k) имаме
k
√ √
x1 x1 x2 x 2 x2 + x22 (x1 + x2 )2 − 2x1 x2
f (k) = √ + √ = √1 = √ =
x2 x1 x1 .x2 x 1 x2
r
2 1 1
k + 2 = 2. k 2 . 2 = 2.
k k
Следователно най-малката стойност на f (k) е 2.
√
81. В равнобедрения трапец ABCD (AB||CD) страната AB = 2+ 3 и <) DAB =
60◦ . Ъглополовящата на <) DAB и височината от върха C към AB се пресичат
в точката M , която лежи на диагонала BD. Да се намери малката основа CD и
радиусът на описаната около трапеца окръжност.
Решение. Построяваме CH ⊥ AB (H ∈ AB) и DP ⊥ AB (P ∈ AB).
Означаваме DC = x и пресечната точка на BD и CH с M .
Тогава √ D Î
C Ì
AP = BH =
2+ 3−x
2
.
Í
Ê Ï Ð Ë
От правоъгълния 4HBC с <) HCB = √ 30◦ на- M
мираме CB = 2BH ⇐⇒ CB √ = 2 + 3 − x.
Следователно AD = BC = 2 + 3 − x. A P H B
HB BM
От подобните триъгълници HM B и CM D намираме = . Ка-
CD DM
то вземем предвид, че AM е ъглополовяща на <) BAD, записваме
BM AB
= . От последните две равенства получаваме
DM AD
√
2+ 3−x √
HB AB 2 2+ 3
= ⇐⇒ = √ ,
CD AD x 2+ 3−x
откъдето намираме
√ √
x2 − 4x(2 + 3) + (2 + 3)2 = 0.
√
Корените на това√уравнение са x1 = (2 + 3)2 и x2 = 1. Но x1 не е решение,
защото x1 > 2 + 3. Следователно CD = 1.
Прилагаме косинусовата теорема за 4ABD и получаваме
BD = AD 2 + AB 2 − 2AD.AB cos 60◦ , т.е.
2
2
√ 2
√ 2 √ √
BD = 2 + 3 + 1 + 3 − 2 2 + 3 1 + 3 . cos 60◦ ,
√
откъдето BD 2 = 6 + 3 3. Тогава радиусът на описаната около трапеца
окръжност е
q √
BD 3(2 + 3) q
√
R= = √ , т.е. R = 2 + 3.
2 sin 60 ◦
3
82. Да се реши неравенството 22x+1 − 6x − 9x < 0.

Решение. Записваме даденото неравенство във вида
2. (2x )2 − 2x .3x − (3x )2 < 0.
Разделяме двете му страни на (3x )2 > 0 и получаваме еквивалентното

неравенство
x 2 x
2 2
2 − − 1 < 0.
3 3
x
2
Полагаме = t и достигаме до неравенството 2t2 −t−1 < 0. Решенията
3 x
1 1 2
му са t ∈ − , 1 . Тогава имаме − < < 1.
2 2 3
x x
2 1 2
Неравенството > − е изпълнено за всяко x (понеже >0
3 2 3
2 x
за всяко x), а неравенството < 1 е равносилно с x > 0 (понеже
3
2
< 1). Следователно решенията на даденото неравенство са x ∈ (0, ∞).
3
83. В остроъгълния триъгълник ABC точката D е петата на височината през
върха A, H е ортоцентърът на триъгълника, а точката N е среда на отсечката
CH. Да се намери DN , ако AB = 4 и <
) ACB = 30◦ .
Решение. Нека <) ABC = β, <) ACB = γ. От правоъгълния 4HDC
1
имаме <) N DH =<) N HD = β и DN = CH.
2
72
От правоъгълните триъгълници DCH и ACD после-
дователно получаваме Ó C
1 CD AC cos γ
.
Ö
DN = CH = =
2 2 sin β 2 sin β
N
×Õ Ô Ò
AC AB
От синусовата теорема за 4ABC имаме = ,
sin β sin γ
Ñ
откъдето H D
1 1 √
DN = ABcotg γ = .4.cotg 30◦ = 2 3. A B
2 2
84. Даден е триъгълникът ABC със страни AC = 10, BC = 14 и радиус на
14
описаната окръжност R = √ . Да се намери дължината на страната AB.
3
Решение. Означаваме AB =√c и <) BAC = α. От синусовата теорема
BC 3
за 4ABC имаме sin α = = . Следователно α = 60◦ или α = 120◦ .
2R 2
1
Нека α = 60◦ . От косинусовата теорема получаваме 14 2 = 102 +c2 −2.10.c.
2
или c2 − 10c − 96 = 0. Оттук намираме c = 16. Нека α = 120 . Отново
◦

2 2 2 1
от косинусовата теорема получаваме 14 = 10 + c − 2.10.c − или
2
c2 + 10c − 96 = 0. Оттук намираме c = 6. Окончателно получаваме, че
AB = 8 или AB = 3.
1 log 1 (x3 − 4x2 + 6x)
85. Да се реши уравнението √ = (3x − 2) 16 .
3x − 2
Решение. Множеството от допустимите стойности на уравнението се
определя от неравенствата 3x − 2 > 0 и x 3 − 4x2 + 6x > 0, откъдето по-
2
лучаваме x > . Това е така, защото неравенството x(x 2 − 4x + 6) > 0 е
3
изпълнено за x > 0, тъй като x2 − 4x + 6 > 0 е вярно за всяко x.
1
Решенията се получават при 3x − 2 = 1 и log 1 (x3 − 4x2 + 6x) = − .
16 2
От първото уравнение получаваме решението x 1 = 1, а второто, след ос-
вобождаване от логаритъма, се привежда във вида x 3 − 4x2 + 6x − 4 = 0.
Последното равенство може да бъде записано и така
(x − 2)(x2 − 2x + 2) = 0,
откъдето получаваме второ решение на уравнението x 2 = 2. Уравнението

x2 −2x+2 = 0 няма реални корени. Така решенията на даденото уравнение
са x1 = 1 и x2 = 2.
" 1
#√ 2
√ √ x−1
2 x
86. Да се реши уравнението 2 2 x+3 = 4.
Решение. Дефиниционното множество на x е D = (0, 1)∪(1, ∞). Въз
основа на правилата за умножаване и степенуване на степени получаваме
√x+3 √ 2 √ √ 2
√ x−1
1+ 2x+3
√ x−1
2 2 2 x = 4 ⇐⇒ 2 x = 4 ⇐⇒
√ √
x+3 2

√2
x+3
1+ 2
= 2 , откъдето
√
2 2 x x−1 1+ √ √ = 2 ⇐⇒
2 x x−1
1
4x2 − 37x + 9 = 0, откъдето x1 = 9 ∈ D, x2 = 6∈ D. Следователно x = 9 е
4
единственото решение на уравнението.
87. Основата на пирамидата ABCDM е квадратът ABCD, а околният ръб
DM е перпендикулярен на равнината на основата. През точката D е прекарана
равнина, която е успоредна на AC и пресича ръба BM в средната му точка N .
Да се определи видът на сечението на равнината с пирамидата.
Решение. Нека равнината на сечението е λ. Тъй като D ∈ λ и λ||AC,
то λ ∩ ABCD = l, D ∈ l и l||AC; l ∩ BC → = Y и l ∩ AB = X. Точките X
и N са общи за равнината на сечението и равнината ABM . Следователно
λ ∩ ABM = XN , XN ∩ AM = P . Аналогично λ ∩ BCM = N Y , N Y ∩ CM =
Q. Сечението е четириъгълникът DQN P . Триъгълниците XBN и Y BN
са еднакви, защото BX = BY = 2a, BN — обща и <) ABM =<) M BC.
Следователно <) AXD =<) BY D и
(1) XN = Y N .
Þ M
От 4XAP ∼
Ý
= 4Y CQ следва
ß á
N Q Y
(2) XP = Y Q и
P à Û Ú C
Ü Ø Ù
D
(3) AP = CQ.
X A B
От (1) и (2) следва, че XN − XP = Y N − Y Q, т. е.
(4) P N = N Q.
От (3) и AM = CM следва P M = QM и тъй като <) AM D =<) DM C и

DM — обща, получаваме, че 4P DM ∼
= 4QDM , следователно
(5) P D = QD.
От (4) и (5) заключаваме, че сечението DQN P е делтоид.
74
88. Да се намери най-голямата и най-малката стойност на функцията
f (x) = 9sin x+1 − 3sin x + 1.
Решение. Полагаме 3sin x = t, получаваме функцията
2
g(t) = 9t −t+1.
1
Понеже −1 5 sin x 5 1, то 3−1 5 2sin x 5 31 , т. е. t ∈ , 3 . Следователно
3
търсим най-малката
и най-голямата стойност на функцията g(t) в интер-
1 1
вала , 3 . Понеже върхът на параболата е в t = , функцията g(t) е
3 18
1 1 5
монотонно растяща в интервала , 3 . Следователно gmin = g =
3 3 3
и gmax = g(3) = 79.
89. Даден е прав кръгов цилиндър. Сфера с диаметър, чиито краища са цен-
тровете на основите на цилиндъра, го пресича, така че всяка образувателна на
цилиндъра се разделя на три равни части. Да се намери ъгълът между диагона-
лите на осното сечение на цилиндъра.
Решение. Нека ABCD е едно осно сечение на цилиндъра. Точката N
1
е среда на DC, точката M ∈ BC и е такава, че CM = BC. Означаваме с
3
O центъра на сферата. Построяваме M P ⊥ ON (P ∈ ON ). Означаваме с
R радиуса на сферата, а с h — височината на цилиндъра, h = 2R.
å æ ä
h h
Тогава OM = ON = R = , N P = CM = , OP =
2 3 D N C
h h h
ON −N P = − = . От правоъгълния 4OP M имаме
êè é
2 3 6
√
P
r
p
2 2
h 1 h 2 M
P M = OM − OP = 1− = = N C.
2 9 3 O
Означаваме с α търсения ъгъл между диагоналите на

осното сечение на цилиндъра. Тогава√от правоъгълния
4CN O получаваме tg =
α NC
=
2 2
. Следователно A
â ç ã B
√ 2 ON 3
tg α = 12 2.
90. Да се реши уравнението tg (120◦ + 3x) − tg (140◦ − x) = 2 sin(80◦ + 2x).
Решение. Записваме уравнението във вида
tg 3(x + 40◦ ) − tg [180◦ − (x + 40◦ )] = 2 sin 2(40◦ + x) ⇐⇒
tg 3(x + 40◦ ) + tg (x + 40◦ ) = 2 sin 2(x + 40◦ ).
sin(α + β)
Като използваме формулата tg α+tg β = и означим x+40◦ = y,
cos α cos β
получаваме
sin 4y sin 4y − 2 sin 2y cos 3y. cos y
− 2 sin 2y = 0 ⇐⇒ = 0 ⇐⇒
cos 3y. cos y cos 3y. cos y
2 sin 2y. cos 2y − 2 sin 2y cos 3y cos y
= 0 ⇐⇒
cos 3y cos y
sin 2y(2 cos 2y − 2 cos 3y cos y)
= 0 ⇐⇒
cos 3y cos y
2 sin y cos y(2 cos 2y − 2 cos 3y cos y)
= 0, (cos y 6= 0).
cos 3y cos y
sin y(2 cos 2y − 2 cos 3y cos y)
Следователно = 0.
cos 2y
1
Тъй като cos α cos β = [cos(α − β) + cos(α + β)], то
2
sin y(2 cos 2y − cos 2y − cos 4y) sin y(cos 2y − cos 4y)
= 0 ⇐⇒ = 0.
cos 3y cos 3y
α+β α−β
Съгласно формулата cos α − cos β = −2 sin sin получаваме
2 2
2 sin y sin 3y sin y sin2 y sin 3y
= 0 ⇐⇒ = 0,
cos 3y cos 3y
откъдето sin y = 0 или sin 3y = 0 (cos 3y 6= 0).

Решенията на уравнението sin y = 0 се съдържат в решенията на урав-
нението sin 3y = 0, откъдето 3y = 180◦ .k, т. е. y = 60◦ .k, k ∈ Z. Тогава
x + 40◦ = 60◦ .k, т. е. x = −40◦ + 60◦ .k, k ∈ Z.
76
СЪДЪРЖАНИЕ
НОВИНИ . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 2
ТЕМИ ЗА КАНДИДАТСТУДЕНТСКИ ИЗПИТИ . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 3
ПЕТИ ЕСЕНЕН МАТЕМАТИЧЕСКИ ТУРНИР,
Е. Колев, П. Бойваленков . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 11
КОЛЕДНО МАТЕМАТИЧЕСКО СЪСТЕЗАНИЕ, Д. Димитров . . . . . . .21
ЗАД КУЛИСИТЕ или логически апарат в помощ на създаването
на динамични конструкции и учебни среди, Т. Чехларова . . . . . . . . . . . . . . 28
ПРЕБРОЯВАНЕ ВЪРХУ ТРИЪГЪЛНА РЕШЕТКА,
И. Герганов . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 35
КОНКУРСНИ ЗАДАЧИ ЗА ПО-МАЛКИТЕ . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 42
КОНКУРСНИ ЗАДАЧИ . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 45
ТЕСТ ЗА ПОДГОТОВКА ЗА ВЪНШНО ОЦЕНЯВАНЕ
И ПРИЕМЕН ИЗПИТ СЛЕД 7. КЛАС . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 49
ТЕСТ ЗА ПОДГОТОВКА ЗА ДЪРЖАВЕН
ЗРЕЛОСТЕН ИЗПИТ, Р. Русев . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 59
ЗАДАЧИ ЗА МАЛКИТЕ . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 63
РЕШЕНИЯ НА ЗАДАЧИТЕ ЗА ПО-МАЛКИТЕ . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 65
ЗАДАЧИ . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 68
РЕШЕНИЯ . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 70
АДРЕС НА РЕДАКЦИЯТА: Формат 70х100/16. Печатни коли 5.

1113 София, ул. Акад. Г. Бончев“ Дадена за печат на 10.02.2012 г.
”
бл. 8, ст. 230, тел. (02) 873-84-04 Печат Деметра“ ЕООД
”
Ръкописи не се връщат. Цена на отделен брой 5,00 лв.

2012 списание математика

Uploaded by

Document Information

Copyright

Available Formats

Share this document

Share or Embed Document

Sharing Options

Did you find this document useful?

Is this content inappropriate?

Copyright:

Available Formats

2012 списание математика

Uploaded by

Copyright:

Available Formats

брой

ОДОБРЕНО ОТ МОН КАТО УЧЕБНО ПОМАГАЛО

Не се допуска препечатване и заимстване на текстове, условия

X ОТ 15 ДО 21 ЯНУАРИ в гр. Девети клас. Емилиян Рогачев

X ПЪРВИТЕ по рейтинг след

проф. Керопе Чакърян

Задача 1. Да се реши уравнението 32x + 8.3x−1 = 1.

Задача 2. Даден е успоредникът ABCD със страни AB = 9, AD = 7

Задача 3. За аритметична прогресия {a n } е дадено, че a1 a2 = 4

Задача 4. Около окръжност с радиус r = 3 е описан равнобедреният

Задача 5. Да се hнамерят всички решения на уравнението

Задача 7. В триъгълната пирамида ABCD околните стени ABD,

доц. д-р М. Маринов

2. Ако a = log3 b, b = 10lg 27 , то:

4. Ако x1 и x2 са корените на квадратното уравнение x 2 − 4x − 5 = 0, то

15. Ако периметърът на правоъгълен триъгълник е 24 cm, а лицето му е

16. Ако страната на ромб е 8 cm, а радиусът на вписаната в него окръж-

21. Да се реши уравнението (x2 − x − 1)(x2 − x) = 30.

26. Да се намери по колко различни начина от 5 бели рози и 6 червени

Вл. Самодивкин, П. Стоев – УАСГ

Задача 1. Дадено е уравнението

3 sin2 x + (a − 1) sin x cos x + a cos 2 x = 2,

Задача 3. В правилната четириъгълна пирамида ABCDF с връх F

1. Ако 6x + 13 = 37, то изразът 6x + 25 е равно на:

Попълнете в съответните празни рамки отговорите на задачите. За

14. Да се опрости изразът

и да се намери стойността му при a = 15.

16. За правоъгълния триъгълник ABC (<) A = 90 ◦ ) са дадени AB = 1 и

17. За трапеца ABCD с голяма основа AB е известно, че AC = BC,

18. Да се реши уравнението

20. За равнобедрения триъгълник ABC с основа AC е известно, че

На 4 — 6.11.2011 г. в София се проведе петото издание на Есенния

Задача 8.1. Да се намерят стойностите на параметъра p, при които

(p + 1)(p + 3) = q(pq + 1),

откъдето p2 +(4−q 2 )p+3−q = 0. Оттук p|q −3, т.е. q = pk +3, k = 0 е цяло.

(p + 1)(p + 3) = q(pq − 1),

откъдето p2 + (4 − q 2 )p + 3 + q = 0. Сега имаме p|q + 3, т.е. q = pk − 3, k = 1

f (f (x)) = (|a| + |b| + 2)x + b2 − 6b.

ва <) A1 BH = 90◦ − <) ACB =<) OAM . H

Задача 9.3. В клетките на таблица 100 × 100 са записани 100 2 − 1

an + n = akp(p−1) ap−1 + kp2 − kp + p − 1 ≡ ap−1 − kp + p − 1 (mod p2 ).

(2p−2 − 1)p (2p − 1) − 2p(p−2) + 1 се дели на p3 .

Решение. Да означим A(p) = (2p−2 − 1)p (2p − 1) − 2p(p−2) + 1. Тъй

2p A(p) ≡ (p2 k − 1)(2pk + 1) − (p2 k + 1) + 2p ≡

≡ p2 k − 2pk − 1 − p2 k − 1 + 2p = 2p − 2pk − 2 = 0 (mod p3 ),

с което доказателството е завършено.

Последното неравенство е невъзможно поради

(използвахме, че 2n + k − 1 > k и p + q > 2n k ).

PCDE : PABED = SCDE : SABED = (PCDE − DE) : (PABED − DE),

откъдето PCDE = PABED .

откъдето m = 1. С (двустранна) индукция по n ∈ Z следва, че

f 2 (x) − f 2 (x − 1) = g(f (x)) + 2ax f 2 (x) + a2x > 2ax

и по индукция 36f 2 (x) − 1 > f 2 (x − n + 1) − f 2(x − n) > 2n ax за всяко n ∈ N,

На 10.12.2011 г. в София, Плевен, Варна, Русе, Пловдив, Гоце Дел-

1. Сборът на най-малкото четирицифрено число, записано с различни

1. Стойността на израза 1, 111.100 − 1, 1 : 0, 01 е равна на:

4. Правоъгълник е разделен на 5 правоъгъл- D C

5. Изразът (0, 6 + 0, 2.(10 − 2, 4 : (0, 7 + 1, 68 : 1, 4 − 1, 5))) − 0, 8 е равен на:

Да направим виртуален танграм — игра, в ко-

Условия за да покажете обекта Условия за да покажете обекта

(Липсата на запетайка в надписа е свързана с точно възпроизвеждане на

Друг начин за осигуряване на обръщане“ е чрез плъзгач с интервал от 1

За обръщането“ на успоредника мо-

където chislitel и zn са имената на плъзгачите.