Съдържание

УВОД ........................................................................................... 1
ПЪРВА ЧАСТ. ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ПЛОЩИ НА
РАВНИННИ ФИГУРИ – НАЧИНИ И ТОЧНОСТ ............. 4
1. Кратки исторически сведения за възникването и развитието
на геодезията и определянето на площи в античността ........... 4
2. Общи сведения за определянето на площи ......................... 14
2.1. Начини за определяне на площи .............................. 14
2.2. Оценка на точността при аналитичното определяне
на площи на равнинни фигури ........................................ 19
ВТОРА ЧАСТ. АНАЛИТИЧНО ОПРЕДЕЛЯНЕ НА
ПЛОЩИ НА ПРОСТРАНСТВЕНИ ФИГУРИ .................. 60
3. Основни сведения от линейната и векторната алгебра,
свързани с аналитичното представяне на площи .................... 60
3.1. Линейна алгебра ........................................................ 60
3.2. Векторна алгебра ....................................................... 64
4. Аналитично представяне на площта на пространствен
триъгълник .................................................................................. 68
5. Аналитично представяне на площта на пространствен
многоъгълник ............................................................................. 73
6. Анализи, изводи и препоръки .............................................. 85
6.1. Анализи на формулите за аналитично определяне на
площи на пространствени фигури ................................. 85
6.2. Изводи и препоръки ................................................. 93
7. Оценка на точността при аналитичното определяне на
площи на пространствени фигури ............................................ 96
7.1. Оценка на точността на аналитично определена
площ на пространствен триъгълник .............................. 96
7.2. Оценка на точността на аналитично определена
площ на пространствен многоъгълник .......................... 98
ЗАКЛЮЧЕНИЕ ...................................................................... 101
 УВОД
Задачата за определянето на площта на произволен
многоъгълник от координатите на върховете му е известна
под наименованието „числено определяне на площи” или
„определяне на площи по координати”. В учебниците по
обща геодезия [2], [8], [11], [12] и в други геодезически
литературни източници се излагат оскъдни сведения,
свързани основно с двете известни формули:
n n
1 1
P xi ( y i 1
yi 1
); P y i ( xi 1
xi 1
),
2 i 1 2 i 1

Освен тези формули в цитираните източници се дават и някои

допълнителни елементарни обяснения към тях, напр.
извеждат се горните формули чрез площите на трапеците,
които се получават при проектирането на върховете на
многоъгълника върху едната или другата ос на координатната
система, обяснява се, че номерацията на върховете, т.е.
подредбата на индексите i трябва да бъде по посока на
часовниковата стрелка, в противен случай стойността на
площта се получава отрицателна, цитират се известните от
евклидовата геометрия формули за определяне на площи на
геометрични фигури (триъгълник, квадрат, правоъгълник,
трапец) и т.н. Съображенията на автора за написването на
тази монография са следните:

 Във всички литературни източници изрично се уточнява,

че се определят площи на равнинни фигури от плановите
координати x i ,y i на върховете на даден многоъгълник, т.е
определя се площта на проекцията на пространствена
геометрична фигура (пространствен многоъгълник) върху
1
координатната равнина OXY . Никъде в геодезическата
литература не се разглежда въпросът за определянето на
площта на самата пространствена геометрична фигура
(пространствения многоъгълник), т.е. реалната площ на тази
фигура върху физическата земна повърхнина чрез
пространствените координати x i ,y i , z i на върховете.
 В учебниците по геодезия, теория на математическата
обработка на геодезическите измервания, в ръководствата за
упражнения по тези дисциплини и въобще в
специализираната геодезическа литература никъде не се
разглежда въпросът за оценка на точността на определената
площ на равнинна фигура по координати съгласно
изложените по-горе две формули. Единствено се споменава,
че точността на определената от координатите на върховете
на многоъгълника площ зависи от точността, с която са
определени самите координати, но как средната квадратна
грешка на координатите на върховете влияе върху точността
на определената площ не е изяснено в никой от известните на
автора литературни източници.
 Цитираните по-горе формули са почти единственият начин
за изчисляване на площта на равнинна фигура
(многоъгълник) от
плановите координати
x i ,y i на нейните върхове.
Изключение, което се
среща в някои сайтове и
електронни учебници по
аналитична геометрия е
определянето на площта
на равнинен триъгълник чрез детерминанта, както е показано
на съседната фигура [24], [29]. В този случай площта на
2
произволен равнинен многоъгълник може да се представи
като сума от площите на съставящите го триъгълници, но
липсва начин за директно математическо представяне на
площта на произволна пространствена фигура (произволен
многоъгълник), както и за оценка на точността на неговата
площ, определена чрез пространствените координати x i ,y i , z i
на върховете на многоъгълника.

Тъй като определянето на площи е една от основните задачи

на геодезията, тези въпроси трябва да се изяснят, като се
използват средствата на теорията на вероятностите, теорията
на грешките, линейната алгебра, аналитичната геометрия и
векторната алгебра.

3
 ПЪРВА ЧАСТ
ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ПЛОЩИ НА РАВНИННИ
ФИГУРИ – НАЧИНИ И ТОЧНОСТ

1.Кратки исторически сведения за възникването

и развитието на геодезията и определянето на
площи в античността

Геодезията е една от най-древните науки, възникнали в зората

на развитието на човечеството. Думата „геодезия” е гръцка
(γεωδαισία – geodaisia) и означава в буквален превод
„земеразделяне”. Това наименование се свързва с една от най-
старите задачи, които тя е решавала – определянето и
деленето на площи. Геодезията се е зародила по поречията на
големите реки Тигър, Ефрат, Нил, Инд, Ганг, Хуанхъ, Янцзъ
и др. – люлки на древните човешки цивилизации. Основен
поминък на населението е било селското стопанство.
Постоянната необходимост да се регулират приижданията на
големите реки, да се пресушават наводнените райони, да се
поливат обработваемите площи довежда до създаването на
големи и сложни системи от диги, отводнителни и
напоителни канали и шлюзове, изкуствени водоеми и др.
Заедно с необходимостта да се измерват и възстановяват
границите на поземлените имоти и да се разпределят земни
площи това е довело до създаването и развитието на
геодезията, до натрупването и прилагането на геодезически
знания и технологии. Допълнителен стимул за развитието на
геодезията дават търговията, корабоплаването, общественото
устройство, които довеждат до строителството на пътища,
плавателни канали, укрепления и различни обществени и
култови сгради (дворци, храмове, пирамиди и др.). Воденето
на военни действия и далечните търговски мисии по суша и
море обуславят развитието на картографията и изработването
на карти на определени територии [28].
4
Месопотамия (от гръцки: Μεσοποταμία - "междуречие", също
"двуречие") се наричат земите, разположени между реките
Тигър и Ефрат на територията на днешен Ирак. В тези земи
благодарение на разливите на Тигър и особено на Ефрат,
подобно на тези на Нил в Египет, след IV-тото хилядолетие
пр. Хр. възникват едни от най-древните цивилизации -
Шумер и Акад, по-късно Асирия, а в началото на II-то
хилядолетие пр. Хр. започнало обединение на почти цялата
област около град Вавилон и възниква древната Вавилонска
цивилизация.

Математиката и точните науки в Месопотамия са на базата на

шестдесетична (с основа 60) бройна система. Тя е източника
на съвременните 60-минутен час, 24-часов ден и 360-градусов
кръг, като 10 60 ', 1' 60 '' . Шумерският календар се основава
на седемдневна седмица. Тази форма на математическа
бройна система се използва при шумерската картография.
Вавилонците също така извеждат теореми за определяне на
площта на някои геометрични фигури и обеми на тела. Те
определят дължината на окръжността като три пъти
диаметъра и площта на кръга като една дванадесета част на
квадрата на обиколката, която би било вярно, ако π е точно 3.
Неотдавна е открита глинена плочка, в които се използва
π=25/8 (3,125 вместо 3,14159 ~).

Във връзка с търговията с различни стоки, съхранението на

хранителни продукти и др. се извеждат формули за
определяне на обеми. Обемът на цилиндър е точно определен
като произведение от площта на основата по височината, но
обемите на пресечен конус и на пресечена квадратна
пирамида са неправилно изведени като произведение на
височината по половината от сумата на площите на основите.
Също така, вавилонците са известни с вавилонската миля
като мярка за разстояние, равна на около седем съвременни
мили (≈11 km). Тази мярка за разстояние се използва за

5
измерване на пътя на Слънцето и в крайна сметка за
извеждане на мярка за време [19].

В историческите архиви се съхраняват сведения за възникнал

поземлен спор между Намахани, управител на шумерския
град Лагащ и Ур-Наму, управител на Ур - друг шумерски
град. Спорът бил за границата между двата града и дотолкова
се изострил, че се наложила намесата на Утухенгал, цар на
град Урук и на целия Шумер. През седмата година на своето
царуване (ок. 2105 г. пр. Хр.) владетелят Утухенгал изпратил
държавен чиновник (земемер) да трасира и документира
границата между двата града, в резултат на което решил
спора в полза на град Лагаш.

Един от най-старите писмени източници за описването и

регистрирането на поземлена собственост е поземленият
регистър на Ур-Наму (2114 г. - 2096 г. пр. Хр.), цар на Шумер
и основател на третата династия на Ур, който поел властта
над Шумер след смъртта на Утухенгал. Този регистър описва
четири провинции северно от древния шумерски град Нипур,
като дава точни граници на поземлените имоти, което
предполага извършването на геодезически измервания за
заснемането на тези граници. Документът притежава
юридическа сила, тъй като всяко описание на поземлен имот
завършва с изявлението „Цар Ур-Наму потвърди”.

Древен Египет е антична цивилизация в източната част на

Северна Африка, по долното течение на река Нил на
територията на днешната държава Египет. Името Египет
произлиза от гръцки (Αίγυπτος, произнася се Египтос) и се
среща още през Омировата епоха, но вероятно се е появило
през още по-ранен период. Египетската цивилизация
възниква около 3150 година пр. Хр. с политическото
обединение на Горен и Долен Египет от първия фараон
Менес (Нармер). Сред множеството постижения на древните
египтяни са минни, геодезически и строителни технологии,
6
които позволяват изграждането на монументални пирамиди,
храмове, дворци и обелиски, селскостопански технологии и
много други забележителни достижения [14].

Египтяните са използвали десетичната бройна система. Те са

записали в папирусите си много геометрични задачи, които се
отнасят предимно до измерване на площи, намиране обем на
селскостопански постройки и други геометрични тела. Най-
големият математически текст, запазен до наши дни, е т.нар.
папирус на Райнд (с размери 5,25м на 0,33м), който съдържа
84 задачи. Малко по-малък папирус се съхранява в Москва и
се нарича Московски папирус. И двата папируса се отнасят
приблизително към един и същи период от време - времето на
Средното царство, характерно с висока култура. Носители на
научните знания са били жреците и т.нар. писари.

Споменатите папируси са били съставени за учебни цели.

Съдържанието им показва, че знанията са предимно с
емпиричен характер, липсват обобщения, теореми и
доказателства. Основно внимание в текстовете е отделено не
на методите за решаване на задачите, а на самите
пресмятания. Класификацията на задачите в папируса на
Райнд е по теми - задачи за обеми на хамбари и съдове,
задачи за определяне на площи и т.н. Всяка задача се решава
отделно и без обяснения, но при решаването ú изчислителят
използва изведени общи закономерности.

Все пак, независимо от посочените по-горе недостатъци на

подхода и методологията за решаване на различни
математически задачи, в Египет в продължение на двадесет
века пр. Хр. се натрупали значителни математически знания,
които в по-късни времена са способствали за развитие на
математиката. В тази древна страна, за която архитектурата,
монументалното строителство, геодезията и кадастърът са
били задължителни, за да се възвеличат египетските богове,
фараоните и жреците, за да се възстановят границите на
7
имотите след периодичните разливи на р.Нил и да се събират
данъци от населението, за да се картографират териториите
на империята, се извършвали прецизни астрономични
наблюдения за ориентиране на пирамидите, за предсказване
на разливите на р.Нил, времето за различните земеделски
дейности, слънчевите и лунните затъмнения.

Използваните формули и начини за пресмятане, макар и

получени чрез налучкване, били достатъчно точни. Площта
на триъгълник намирали като половината от произведението
на основата и височината. Използвани са точни правила за
определяне на площите на квадрат, правоъгълник и трапец, а
за лице на произволен четириъгълник са използвали
a c b d
приблизителната формула P . Формулата за обем
2 2
h
на пресечена квадратна пирамида V (a
2
ab
2
b ) (a и b
3
са страните на квадратните основи), която през XVII век след
Хр. все още е убягва на европейските математици, е позната
на учените от древен Египет. [6], [22], [27]

Древните египтяни са приемали, че площта на кръга е равна

8
на площта на квадрат със страна d , където d е диаметъра
9
на кръга. От това правило следва формулата:

2 2 2
8 8 16 2
P d 2r r (1.1)
9 9 9

След съпоставка с известната от съвременната математика

формула за площ на кръг P πr 2 се установява, че
египетските учени са използвали (макар и непряко),
2
16
стойността π 3.1605 , която се различава от
9
8
известната в наши дни стойност π 3 .1 4 1 5 9 едва с 0.6% .
Няма сведения как египетските учени са достигнали до
правилото за определяне на площта на
кръг, изразено с формула (1.1), но
съществува хипотеза, че те са
приравнявали площта на кръга на
площта на описания около него квадрат,
като от последната площ са изваждали
площите на малките квадратчета със
d d
Ф и г.1
страни и , показани на фиг.1 [27].
6 9
Тогава се получава:

2 2 2
2 d d 8
P d 4 8 d (1.2)
6 9 9

Съществуват доказателства, че в древния Египет се е

извършвало документиране на земята за целите на данъчно
облагане и други вземания в полза на държавата. Почти 3000
г. пр. Хр. се споменава за регистри на поземлени имоти,
пазени в царската регистратура. Регистрите частично са се
основавали на геодезически измервания на имотните
граници. В някои гробници са открити стенописи,
изобразяващи земемери по време на работа. Освен за данъчни
цели, измерванията на поземлените имоти са били използвани
за възстановяване на техните граници след всяко периодично
разливане на река Нил [18].

Древна Гърция (Елада) е общото наименование на всички

области от античното Средиземноморие, обитавани от
население, говорещо старогръцки език и наричащо себе си
елини в периода от третото хилядолетие пр. Хр. до II век след
Хр., когато тези земи са завладени от римляните. Древните
елини обитавали не само територията на днешната държава
Гърция, но също така и Малоазийското крайбрежие на
9
Егейско море (в днешна Турция), Кипър, Сицилия и южните
части на Апенинския полуостров, както и колонии по
бреговете на Средиземно и Черно море. Древна Гърция се
разглежда от мнозинството историци като основополагаща
култура на европейската цивилизация, родина на
демокрацията, западната философия, основните принципи на
архитектурата, скулптурата, математиката, поезията и
Олимпийските игри.

В древните гръцки градове-държави (полиси) през

класическия и елинистичния период значително развитие
получават математиката, астрономията, архитектурата,
строителството и геодезията. При математическите
пресмятания гърците използват
десетична непозиционна бройна
система. В областта на
геометрията работят редица
d
видни учени - Евдокс от Книдос
(408 – 355 г. пр. Хр) доказва, че
пирамидата и конусът имат обем,
a
който е една трета от обема на
Ф и г.2 призма и цилиндър със същата
основа и същата височина. Талес
от Милет (635-543 пр. Хр.), наречен един от седемте
мъдреци на Елада, определя разстоянието от брега до кораб в
морето, като измерва дължината на основата и двата ъгъла на
показания на фиг.2 триъгълник. За разстоянието от брега до
кораба в морето Талес извежда формулата:
a
d (1.3)
1 1
tg α tg β

През класическия и елинистичния период работят и творят

някои от най-големите учени-математици на древна Елада –
Евклид (365 – 300 г. пр. Хр.) и Питагор (582 – ок.496 г. пр.

10
Хр.), допринесли със своите научни трудове за развитието на
геодезическата наука.

Едно от най-забележителните технически достижения на

елинската цивилизация през класическия период се намира на
остров Самос до брега на Мала Азия срещу съвременния
турски курорт Кушадасъ. Там между 535 и 522 г. пр. Хр. по
заповед на самоския тиран Поликрат е прокопан в скалите на
острова тунел с дължина над 1000 м, който е използван като
водоснабдително съоръжение за столицата на острова.
Строителството е ръководено от елинския инженер
Евпалинос от Мегара. Тунелът минава под връх Кастро и е
прокопан едновременно от двете страни на върха, като при
срещата на двете галерии несбойката е била 60 cm. Използван
е над 1000 години и е запазен до наши дни. Ориентацията при
прокопаването е извършена с египетския инструмент
„диоптър” (описан от Херон Александрийски, предшественик
на теодолита), като са използвани вертикални шахти,
прокопани на равни разстояния по дължината на трасето,
което тунелът е следвал. Всъщност това е един от
съвременните методи за ориентация на тунели, описан от
Херон в неговото съчинение „Диоптрика” [25].

Значителен интерес за възникването и развитието на

геодезията представлява т.нар. Александрийска научна
школа, възникнала след основаването на град Александрия от
Александър Македонски през 332 г. пр. Хр. В Александрия се
създава най-голямата библиотека в древността – над 700 хил.
свитъка. Основан е музей, създадена е астрономическа
обсерватория, ботаническа и зоологическа градина.
Александрийския музей става световен научен център в тази
епоха. В него работят много учени. Правят се редица научни
открития, развива се литературата, философията и
изкуството. В Александрия през IV-III в. пр. Хр. работят
Архимед и Евклид. През I в. в Александрийския музей работи
известният математик, физик и изобретател Херон. Той е
11
написал забележителни научни трудове в различни области
на човешкото познание. Неговата книга „Метрика” е сборник
с правила и формули за определяне на площите на равнинни
фигури, площите на околните повърхнини и обемите на
геометрични тела, разделяне на площи на равнинни фигури
на части в определено съотношение. В тази книга е дадена и
известната Хероновата формула за изчисляване на площта на
триъгълник по дължините на неговите страни, както и
итеративни методи за изчисляване на квадратен корен [17].

В друго свое забележително съчинение по практическа

геометрия „Диоптрика” Херон описва устройството на
геодезически инструмент „диоптър”, който измерва ъгли,
разстояния, превишения и е предшественик на съвременния
теодолит, устройството на наклономер за измерване на
наклони и одометър за измерване на изминатия път
(разстояние). Изложени са древноегипетските земемерни
технически предписания и норми, като в някои случаи те са
заменени с по-точни. Написаните от Херон формули и
инструкции са се ползвали в течение на много векове. В
съчинението са дадени различни видове задачи от
приложната геометрия – измерване на разстоянието между
недостъпни точки, измерване на височината на недостъпна
точка, заснемане на неправилна фигура и др. [2].

В Древния Рим геодезията намира широко приложение в

различните сфери на обществения живот. В Северна Италия е
открит топографски план с дължина около 4 м, гравиран
върху повърхността на скала. На него с линии са изобразени
реки, пътища, напоителни канали, с окръжности с точка в
средата са изобразени кладенци, с други линии са очертани
граници на земеделски имоти. Този топографски план се
датира между 1600 г. и 1400 г. пр. Хр. – това е времето на
древните етруски, предшественици на римската цивилизация.

12
От етруските римляните възприели уменията да изграждат
сгради, да отводняват и да създават напоителни системи.
Също така те наследили знанията и постиженията на Древен
Египет и Елада и умело ги приложили при уредбата на
римската държава. Били разработвани и прилагани от
земемери устройствени планове на различни територии,
включително и градоустройствени планове за столицата Рим
и другите големи градове. Били трасирани и построени
хиляди километри пътища, върху които се крепяла мощта на
империята, великолепни храмове, обществени сгради, терми,
укрепления, хиподруми и акведукти. Това мащабно
строителство се обезпечавало от римските земемери, които
отначало били частни лица, но по времето на император Гай
Октавиан Август станали държавни чиновници, подбирани с
изпит и заплащани по специален щат. След големите
завоевания и териториално разширение на империята
завладените територии били разделяни на отделни поземлени
имоти от земемерите и били раздавани на победителите [2].

Римските земемери познавали някои от известните в наши

дни снимачни методи – геодезическо заснемане чрез
триъгълници и чрез ортогонални координати (ортогонален
метод). През определени периоди се извършвало заснемане и
картографиране на границите на Римската империя и
вътрешните територии. Така напр. около 30 г. по времето на
император Тиберий били поканени четирима александрийски
земемери за измерване и картографиране на границите на
империята. Измерванията били извършени за 5 години [2].

Въвеждането на кадастъра в древния Рим се свързва със

Сервий Тулий (578-534 г. пр. Хр.), шестият от седемте
римски царе преди републиканския период. При този цар се
извършвало преброяване на римските граждани на всеки 5
години. При всяко преброяване се изготвял публичен
регистър, в който се описвали недвижимите имоти на
гражданите за целите на данъчното облагане. По-късно, при
13
Гай Юлий Цезар (100-44 г. пр. Хр.) и император Октавиан
Август (63 г. пр. Хр.-14 г. сл. Хр.) кадастърът се
усъвършенствал. Границите на поземлените имоти се
измервали и документирани от агримензори - държавни
земемери. Земеделските имоти са оценявани според
качествата на почвата и плодородието ú, като на базата на
тази оценка се определял съответния данък. При император
Диоклециан (284-305 г.) е извършено систематично
измерване и регистриране на земеделските имоти, направена
е оценка (бонитация) на базата на сравнение с типови
парцели [18].

2. Общи сведения за определянето на площи

Определянето на площи се разглежда във всички издадени

учебници по обща геодезия [11], [12], [3], [8] и др., но в
останалата специализираната геодезическа литература много
рядко се дават сведения по този въпрос.

2.1. Начини за определяне на площи

В цитираните по-горе учебници начините за определяне на

площи са класифицирани като аналитичен (числен), графичен
и механичен в зависимост от данните, които се използват. В
тях не се дават сведения за съвременните методи за
определяне на площи, базирани на компютърни пресмятания
и алгоритми и интегрирани в програмни системи за създаване
и използване на цифрови модели на територията. Разбира се,
тези издания са сравнително стари – последен е издаден
учебникът [3] през 1991 г. С оглед на пълнотата на
изложението ще бъдат дадени кратки сведения за изброените
три начина за определяне на площи, като следва изрично да
се отбележи, че и при трите начина се разглежда
определянето на площите на равнинни фигури в
координатната равнина OXY .

14
Графичното определяне на площи – при този начин
данните се отчитат графично от план, изчертан върху хартиен
носител, като всяка по-сложна фигура се разделя на
елементарни геометрични фигури – триъгълници, квадрати,
правоъгълници. Отчитането на графичните данни се
извършва с помощта на мащабна линия, триъгълник (за
издигане на перпендикуляри), пергел и други помощни
средства. По този начин напр. площта на един деветоъгълник
се представя като сума от площите на седемте триъгълника,
на които той може да бъде разделен.

За да се ускори и улесни работата са разработени помощни

средства, с които се цели да отпадне подготовката и
изчисленията. Такива средства са квадратният планиметър,
показан на фиг.3а и нишковият планиметър, показан на
фиг.3б.

a б
Ф и г.3

Квадратният планиметър представлява квадратна мрежа,

нанесена върху прозрачно фолио, стъкло или пластмаса. Той
се поставя върху фигурата, чиято площ се определя и се
преброяват най-напред целите квадратчета, които попадат
във фигурата, а след това на око се преценяват частите от
непълните квадратчета.

15
Нишковият планиметър е по-точен от квадратния и
представлява изчертани върху прозрачно фолио, стъкло или
пластмаса успоредни линии през кръгло число милиметри.
Поставен върху планиметрираната фигура, той я разделя на
дълги, тесни ивици. Като се съберат дължините на отделните
ивици, се получава общата дължина, която се умножава по
разстоянието между успоредните линии и се определя
площта.

Графичния начин за определяне на площи принадлежи на

миналото и на съвременния етап от развитието на геодезията
не се използва. Дадените сведения следва да се разглеждат
като исторически.

Механично определяне на площи – извършва се със

специален уред, наречен полярен планиметър. Полярните
планиметри биват механични и електронн. Освен това
съществуват и линейни (ролкови) механични и електронни
планиметри, които имат само едно обходно рамо. В лявата
част на фиг.4 е показан електронен полярен планиметър
KP80N на фирмата TOPCON, а в дясната част – електронен
линеен (ролков) планиметър, произведен от фирмата
SOKKIA.

Фиг.4

Същността на работата с полярния и линейния (ролковия)

планиметър се състои в обхождане на границите на
планиметрираната фигура, като това обхождане завършва в
граничната точка, от която е започнало. За проследяване на
границата се използва бодец или визирно средство (лупа с
16
гравирано върху нея малко кръгче) върху края на обходното
рамо на планиметъра. Изчисляването на площта при
механичния полярен и линеен планиметър се извършва, като
разликата между крайния и началния отчет се умножи по
константата на планиметъра, а при електронния планиметър
тя директно се изписва на екрана.

За механичния полярен и линеен планиметър е писано много

във всеки от изброените по-горе учебници. Доста подробно са
разгледани въпросите за устройството, теорията на полярния
и линейния планиметър, проверка и поправка, начин на
работа и точност. Точността на полярния планиметър се дава
с емпиричната формула m P 0.0015 P 0.0267 P [3].

Следва да се отбележи, че подобно на графичния начин

механичното определяне на площи намира съвсем
ограничено приложение на съвременния етап от развитието
на геодезията, поради което всички тези въпроси няма да се
разглеждат в настоящата монография.

Числено (аналитично) определяне на площи – използват се

числени данни, получени като резултати от преки
геодезически измервания или изчислени от такива
измервания. Тези числени данни могат да бъдат дължини на
страни и ъгли на елементарни геометрични фигури
(триъгълници, квадрати, правоъгълници, трапеци) или
координати на граничните точки на фигурата, чиято площ се
определя. Точността на този метод зависи изключително от
точността на данните, използвани при изчисленията.

В геодезическата практика обикновено се търсят площите на

неправилни фигури. При геодезическото заснемане и
определянето на площи неправилните фигури се
апроксимират с неправилни многоъгълници. Един от
начините да се определи площта на неправилен
многоъгълник е той да се раздели на прости геометрични
17
фигури (триъгълници, трапеци и т.н.) и както е посочено по-
горе, чрез преки геодезически измервания или чрез
изчисления, извършени на базата на преки измервания да се
определят достатъчно елементи (ъгли и дължини) на простите
геометрични фигури така, че да могат да се изчислят техните
площи. Чрез сумиране на тези площи се получава площта на
целия многоъгълник.

Въпросът за изчисляване на площите на елементарните

фигури, които са съставни части на произволен
многоъгълник е тривиален. Използват се известните от
геометрията формули за лице на триъгълник, квадрат,
правоъгълник, успоредник, трапец и др. Тези формули няма
да бъдат разглеждани в настоящата монография.

Другият начин за числено определяне на площта на

произволен многоъгълник е чрез използване на координатите
на неговите върхове. Координатите на върховете на
многоъгълника обикновено се определят чрез геодезическо
заснемане, но могат да бъдат определени и по друг начин –
чрез засечки, полигонови ходове и т.н. Площта се определя
по една от следните формули:

n n
1 1
P xi ( y i 1
yi 1
); P y i ( xi 1
xi 1
), (2.1)
2 i 1 2 i 1

където при i n индексът i 1 приема стойност 1 и при i 1

индексът i 1 приема стойност n . Извеждането на формули
(2.1) е показано във всеки от цитираните по-горе учебници,
поради което няма да бъде разглеждано. Номерацията на
точките трябва да бъде по посока на часовниковата стрелка –
тогава за площта се получава положителна стойност. Тези две
известни от общата геодезия и широко използвани в
геодезическата практика формули всъщност са формули от
аналитичната геометрия. В подкрепа на това твърдение ще

18
бъде дадена дефиниция на понятието „аналитична
геометрия”.

Аналитичната геометрия е дял от математиката, който с

помощта на средствата на алгебрата изследва геометричните
обекти чрез въведени координати и дефинирани координатни
системи. Тя дава възможността на всеки геометричен обект
(точка, права, крива, равнина, повърхнина) да се съпоставят
числа (координати), които еднозначно го идентифицират и
отличават от други подобни еднотипни обекти. Основите на
този дял от математиката са поставени от Рене Декарт (1596-
1650 г.) и Пиер дьо Ферма (1601-1665 г.), а задълбоченото му
развитие е дело на Леонард Ойлер (1707-1783 г.). Терминът
„аналитична“ е въведен от Исак Нютон (1643-1727 г.) в негов
труд от 1671 г., издаден посмъртно през 1736 г. [13].

Въз основа на дадените сведения за аналитичната геометрия

може да се направи твърдението, че правилното
наименование на т.нар. „числено определяне на площи по
координати” е „аналитично определяне на площи”, докато за
другия изложен начин за определяне на площта на
произволен многоъгълник като сума от площите на
елементарни геометрични фигури следва да запази
наименованието „числено определяне на площи”. В по-
нататъшното изложение ще бъде използван терминът
„аналитично определяне на площи”.

2.2. Оценка на точността при аналитичното определяне на

площи на равнинни фигури

Въпросът за средната квадратна грешка на аналитично

определена площ на дадена геометрична фигура не се
разглежда в никой от цитираните литературни източници или
в други известни на автора източници. За да се определи
средната квадратна грешка на функцията

19
 y f ( x 1 , x 2 , x 3 ... x n ) (2.2)

при условие, че аргументите x 1 , x 2 , x 3 ... x n са некорелирани

случайни величини със средни квадратни грешки
m 1 ,m 2 ,m 3 ...m n , се използва законът на Гаус за средна
квадратна грешка на функция от некорелирани аргументи:

2 2 2
2 f 2 f 2 f 2
m y
m 1
m 2
... mn (2.3)
x1 x2 xn

Тази формула е известна още като закон за предаване на

f
грешките. Величините са частните производни на
xi
функцията, изчислени със стойностите на аргументите, с
които е изчислена самата функция. Стойностите на
аргументите се измерват или се получават от други
геодезически измервания.

Ако аргументите x 1 , x 2 , x 3 ... x n са корелирани, т.е.

коефициентите на корелация ri j между тях са различни от
нула (или поне някои от тях), средната квадратна грешка на
функцията (2.2) се определя по формулата:

2 2 2
2 f 2 f 2 f 2
m y
m 1
m 2
... mn
x1 x2 xn

f f f f
2 r12 m 1 m 2 2 r13 m 1 m 3 ... (2.4)
x1 x2 x1 x3

f f
... 2 rn 1 ,n
mn 1 mn
xn 1
xn

20
Формули (2.3) и (2.4) са точни само при линейни функции.
При нелинейни функции те са приблизителни, но могат да се
прилагат, ако в областта на практически възможните
стойности на аргументите (при изменения на аргументите от
порядъка на средните им квадратни грешки), функцията е
почти линейна и стойностите на частните производни остават
практически същите, т.е. запазват първите си 3-4 значещи
цифри [1]. Причината да се постави изискването точно три
или четири значещи цифри да запазят значенията си е
обстоятелството, че средната квадратна грешка се изчислява с
две, максимум три значещи цифри [1]

2 3 Изчислението на средната
X = 200 X = 200 квадратна грешка на
Y = 100 Y = 200 аналитично определена
площ може да стане по
различни начини. За да се
P = 10 000 кв.м
илюстрират възможните
1 4
подходи, ще бъде разгледан
X = 100 X = 100 един квадрат с дължина на
Y = 100 a= 100 м Y = 200 страната 100 м и изчислени

Ф и г.5
локални координати на
върховете, показан на
фиг.5. Приема се, че локалните координатите на върховете на
квадрата са определени със средна квадратна грешка
m x m y m 0 .0 2 м и са некорелирани.

 Първи начин - площта на квадрата се определя по

формулата:
2
P a (2.5)

Получава се P 10 000 м 2 . Средната квадратна грешка на

изчислената площ се определя по формула (2.3) за средна
квадратна грешка на функция от некорелирани аргументи, а
частната производна на функцията е:
21
 P
2a (2.6)
a
Средната квадратна грешка се определя по следния начин:
2
2 P 2 2 2 2
m P
ma ; mP 4 a ma
a (2.7)
mP 2a ma

Дължината на страната на квадрата се изчислява от

координатите на върховете, напр. a x 2 x 1 или a y 4 y 1 и
т.н. Тогава нейната средна квадратна грешка е:

2 2 2 2
ma m x2 m x1 2m
(2.8)
ma m 2

Ако страните на квадрата не са ориентирани успоредно на

координатните оси на локалната правоъгълна геодезическа
координатна система, дължината на страната на квадрата се
изчислява напр. по формулата:

2 2
a ( x2 x1 ) ( y2 y1 ) (2.9)

Тогава средната квадратна грешка на дължината на страната

на квадрата a се определя съгласно закона на Гаус за
предаване на грешките:

2 2
2 2( x 2 x1 ) 2 2( x 2 x1 ) 2
ma m x1 m x2
2a 2a
2 2
(2.10)
2( y 2 y1 ) 2 2( y 2 y1 ) 2
m y1 m y2
2a 2a

22
Като се вземе предвид, че m x1 m x2 m y1 m y2 m , за
средната квадратна грешка m a се получава същият резултат,
както при втората от формули (2.8):

2 2 2 2 2 2 2 2
ma 2 cos α 1 ,4 m 2 sin α 1 ,4 m 2 m (cos α 1 ,4 sin α 1 ,4 )
(2.11)
ma m 2

След като във третата от формули (2.7) средната квадратна

грешка на страната на квадрата m a се замени с определената
от (2.8) или (2.11) стойност, за средната квадратна грешка на
аналитично определената площ на квадрата се получава:

mP 2 2 am

mP 2 2m (2.12)
P a

С конкретните числови данни за разглеждания пример се

получава:

2
P 10 000 м ma 0.028 м

2 mP 1 (2.13)
mP 5.7 м 0.06%
P 1800
Когато се определя средната квадратна грешка на площта на
правилна геометрична фигура чрез определяне на елементи
от тази фигура (дължини на страни, ъгли и др.) посредством
координатите на върховете има значение кои елементи
участват във формулата за площта и как са определени тези
елементи. При разгледания начин за изчисление на средната
квадратна грешка на площта на квадрата е използвана една
случайна величина, напр. страната a между върховете 1 и 2 .

23
Тази случайна величина е определена от координатите x 1 и
x2 по формулата a x2 x1 . Получени са резултатите (2.13).

Възможен е и друг подход за извеждане на средната

квадратна грешка на площта на разглеждания квадрат –
площта се представя като произведение на две случайни
величини a 1 и a 2 , т.е. P a 1 a 2 , като тези две случайни
величини са дължините на две различни страни от квадрата,
напр. a 1 е дължината на страната между точките 1 и 2 , а a 2
е дължината на страната между точките 1 и 4 . Ако двете
случайни величини a 1 и a 2 се определят от различни
координати, напр. a1 x2 x1 и a2 y4 y1 , те са
некорелирани, защото всички координати x i , y i по условие са
некорелирани. В такъв случай оценката на точността следва
да се извърши по формулата m P 2 a ma 2 a m , като за
величината a в тази формула може да се използва стойността
на a 1 или a 2 , т.е. a 100 м . Получава се m P 4 м 2 .
Всъщност за показания на фиг.5 квадрат с ориентация на
страните успоредно на осите на координатната система може
да се направи заключението, че както и да се определят
стойностите на които и да са два елемента a 1 и a 2 (страни на
квадрата), те винаги ще бъдат некорелирани, т.е.
коефициентът на корелация между тях ще бъде равен на нула
и ще се получат резултатите (2.13).

Ако страните на квадрата са произволно завъртени спрямо

осите на координатната система, възможно е да възникнат
случаи, при които двете случайни величини a 1 и a 2 са
корелирани. Например, ако се избере a 1 да е дължината на
24
страната между точките 1 и 2 , а a 2 да е дължината на
страната между точките 1 и 4 и стойностите на двете
x2 x1
случайни величини се определят по формулите a 1 и
cos α 12
x4 x1
a2 , между двете случайни величини възниква
cos α 14
корелация. Ако се приеме, че cos α 12 и cos α 14 не са случайни
величини, т.е. че те са константи при промяна на аргументите
x 1 , y 1 , x 2 , y 2 и x 4 , y 4 в рамките на обхвата на възможните им
стойности, за коефициента на корелация между случайните
1
величини a 1 и a 2 се получава ra 1 a2
.
2

В този случай корелацията възниква поради наличието на

една и съща случайна величина x 1 в изразите за определяне
на стойностите и на двете случайни величини a 1 и a 2 .
Корелацията е положителна, което означава, че при
тенденция за нарастване на едната случайна величина, напр.
a 1 чрез тенденция за намаляване на стойността на x 1 е
налице тенденция за нарастване на стойностите на другата
случайна величина a 2 .

Ако се промени начинът за определяне на стойностите на

двете случайни величини, в общия случай се променя и
коефициентът на корелация между тях, като е възможно той
да стане равен на нула, т.е. двете величини да станат
некорелирани. Например, ако стойностите на двете
разглеждани случайни величини се определят по формулите

25
 x1 x2 x4 x1
a1 и a2 , за коефициента на корелация
cos α 21 cos α 14
1
между тях се получава ra 1 a2
. В този случай корелацията
2
е отрицателна, което означава, че при тенденция за
нарастване на случайната величина a 1 чрез тенденция за
нарастване на стойностите на x 1 е налице тенденция за
намаляване на стойностите на другата случайна величина a 2 .

Ще бъде направена оценка на точността на площта на

квадрата, показан на фиг.5 при условия, че площта се
определя по формулата P a 1 a 2 , случайните величини a 1 и
x1 x2 x4 x1
a2 се определят по формулите a 1 и a2 и
cos α 21 cos α 14
1
коефициентът на корелация между тях е ra 1 a2
. В този
2
случай съгласно формула (2.4) се получава:
2 2
2 P 2 P 2 P P
m P
m a1
m a2 2 ra 1 a 2 m a 1 m a 2
a1 a2 a1 a2

P P
a; m a1 m a2 ma m 2
a1 a1 a
a2 a2 a

2 2 2 2 2 1
mP a ma a ma 2 a a( )m a m a (2.14)
2
2 2 2 2 2
mP a ma 2a m ; mP am 2

2 mP 1
mP 2.8 м 0.03%
P 3500

26
Ако се използват двата диагонала на квадрата (некорелирани)
1
и площта се изчисли по формулата P d
2
, за нейната
2
средна квадратна грешка се получава m P 4 .0 м
2

Извод: При оценката на точността на площта на квадрата от

фиг.5 по описания първи начин не може да се стигне до
еднозначно решение на задачата. Стойността на средната
квадратна грешка зависи от това, кои елементи се използват
за изчисляване на площта и по какъв начин те са определени
посредством координатите на върховете.

 Втори начин – площта на квадрата от фиг. 5 се изчислява

по първата от формули (2.1). Естествено, получава се същия
резултат, както при първия начин - P 10 000 м 2 . Приема се,
че координатите x i , y i на върховете на квадрата са
некорелирани. Средната квадратна грешка на аналитично
определената площ се получава при следните
преобразувания:

n
1
P ( xi y i 1
xi y i 1
)
2 i 1
n
(2.15)
2 1 2 2 2 2 2 2 2 2
m P
(y i 1
m xi
x m
i yi 1
y i 1
m xi
x m
i yi 1
)
4 i 1

След като се замести m y i 1

m yi 1
m xi m се получава:

n
2 1 2 2 2 2
mP m [ 2 xi ( yi 1
yi 1
)]
4 i 1
n n
(2.16)
2 1 2 2 1 2 2
m P
m x i
(y i 1
y i 1
)
2 i 1 4 i 1

27
Като се вземе предвид, че

n n
1 2 2 1 2
( yi 1
yi 1
) 2 yi (2.17)
4 i 1 4 i 1

се получават следните формули за средната квадратна грешка

на аналитично определената площ на произволен
многоъгълник:

n
2 1 2 2 2
mP m ( xi yi )
2 i 1
(2.18)
n
m 2 2
mP (x i
y ) i
2 i 1

С конкретните числови данни за разглеждания пример се

получава:

2 2 mP 1
P 10 000 м mP 6 .3 м 0 .0 6 % (2.19)
P 1600

Прави впечатление, че полученият по втората от формули

(2.18) резултат за средната квадратна грешка на аналитично
определената площ не съвпада с резултатите от (2.13) и
особено от (2.14). Освен това, от формули (2.18) се вижда, че
средната квадратна грешка на площта зависи от корен
квадратен от сумата на квадратите на координатите x i , y i на
върховете на многоъгълника. Всъщност тази формула може
да бъде изразена с дължините на радиус-векторите на
върховете (граничните точки) по следния начин:

n
m 2
mP ri (2.20)
2 i 1

28
Следователно стойността на средната квадратна грешка на
аналитично определената по (2.18), респ. по (2.20) площ
зависи от избора на координатна система. Когато
координатите на върховете нарастват, но самият квадрат не
променя своята геометрична форма и размери, средната
квадратна грешка също нараства. Ако координатите на
върховете са в държавна координатна система, получава се
средна квадратна грешка, която многократно надвишава
самата определяна площ. Но средната квадратна грешка m P в
качеството си на критерий за оценка на точността трябва да
бъде еднозначно определена и инвариантна по отношение на
координатната система. Това означава, че независимо от
избора на координатна система, за средната квадратна грешка
m P на аналитично определената площ трябва да се получава
една и съща стойност.

Извод: Получените формули (2.18) са неприложими, ако

координатите на върховете на многоъгълника са определени в
произволна координатна система. В този случай изчислената
от същите формули стойност на средната квадратна грешка
m P е некоректна.

За да се анализира направеният извод, трябва да се изследва

приложението на формули (2.3) и (2.4) за средна квадратна
грешка на функция от некорелирани и корелирани аргументи.
На стр. 21 се казва, че „формули (2.3) и (2.4) са точни само
при линейни функции. При нелинейни функции те са
приблизителни, но могат да се прилагат, ако в областта на
практически възможните стойности на аргументите (при
изменения на аргументите от порядъка на средните им
квадратни грешки), функцията е почти линейна и
стойностите на частните производни остават
практически същите, т.е. запазват първите си 3-4 значещи
цифри” [1].

29
Отначало ще бъде разгледано твърдението, че формула (2.3) е
точна само при линейни функции. Ако функцията (2.2) е
линейна, тогава всички нейни частни производни от първи
ред спрямо отделните аргументи са константи. Например за
линейната функция

y f ( x1 , x 2 , x 3 ) 8 x1 2.5 x 2 5 x3 (2.21)

частните производни имат следните значения:

f f f
8; 2.5 ; 5 (2.22)
x1 x2 x3

Тогава, какъвто и обхват да имат стойностите на аргументите

x 1 , x 2 , x 3 , частните производни остават неизменни (константи)
и формула (2.3) е точна. Ако аргументите x1 , x 2 , x 3 са
некорелирани, се получава:

2 2 2 2 2 2 2
my 8 m x1 2.5 m x2 ( 5 ) m x3 (2.23)

При прилагането на закона на Гаус за предаване на грешките

върху нелинейни функции формули (2.3) и (2.4) действително
са приблизителни. Въпросът е кога могат да се
прилагат за нелинейни функции? Какво
b
означава „…областта на практически
възможните стойности на аргументите (при
a изменения от порядъка на средните им
Ф и г.6 квадратни грешки)…” ? Ще бъде разгледан
показаният на фиг.6 триъгълник, при който
многократно са измерени страните a , b и ъгъла γ . Получени
са средноаритметични стойности a 185.65 м със средна
квадратна грешка ma 0.03 м , b 235.11 м със средна
30
квадратна грешка m b 0.02 м и γ 6 4 .0 8 5 6
g
със средна
квадратна грешка m γ 30 . За да се установи областта на
cc

практически възможните стойности на случайните

величини a , b и γ , получени от преки геодезически
измервания се използва функцията на Лаплас
2
t t
1
Φ( t ) e 2
dt (2.24)
2π t

Функцията на Лаплас показва вероятността една случайна

величина да попадне в интервал, симетричен спрямо
математическото очакване. От друга страна, с помощта на
функцията на Лаплас може да се определи интервала, в който
попадат стойностите на случайната величина при приета
доверителна вероятност β . В случая математическите
очаквания на случайните величини a , b и γ не са известни, но
вместо тях могат да бъдат използвани емпиричните
средноаритметични стойности a , b и γ , които се явяват
оценки на теоретичните стойности – математическите
очаквания M ( a ), M ( b ) и M ( γ ) , дефинирани в теорията на
вероятностите. В случай, че са използвани достатъчен брой
измервания за получаване на средноаритметичните стойности
и грешките на тези измервания са само случайни, те
представляват състоятелни, неизместени и ефективни оценки
на съответните математически очаквания. Вместо
емпиричните стандарти се използват средните квадратни
грешки, които се изчисляват по същите формули, по които се
определят самите стандартните отклонения.

Приема се доверителна вероятност β 0.997 и от приложение

3 на [1] за стойностите на функцията Φ( t ) , чрез обратна
31
интерполация се определя t 3 . Построяват се доверителните
интервали на трите случайни величини:

Ja (a t ma ,a t ma ) (a 3 ma ,a 3 ma ) ( 185.56 ,185.74 )
Jb (b t m b ,b t mb ) (b 3 m b ,b 3 mb ) ( 235.05 , 235.17 )
Jγ (γ t mγ ,γ t mγ ) (γ 3 mγ ,γ 3 mγ ) ( 64.0766 ,64.0946 )
(2.25)
Така построените интервали определят обхвата на
практически възможните стойности на трите случайни
величини a ,b и γ , които се получават като резултати от
геодезически измервания. Дефинираните интервали са
коректни, ако резултатите от измерванията съдържат само
случайни грешки. Тогава може да се каже, че с вероятност
β 0.997 стойностите на съответните случайни величини
(резултатите от измерванията) ще попаднат в тези интервали.

Остава една много малка вероятност β 1 β 0.003 някой

от резултатите да излезе извън доверителния интервал, но
това е практически недостоверно събитие. Все пак именно
поради тази нищожна вероятност β се казва „…областта на
практически възможните стойности …”.

Площта на триъгълника се определя като функция на

некорелираните случайни величини a ,b и γ :

1
P f ( a ,b ,γ ) a b sin γ (2.26)
2
Средната квадратна грешка на площта на триъгълника се
определя съгласно закона на Гаус за предаване на грешките
по следния начин:

32
 2 2 2 2
2 f 2 f 2 f mγ
m P
m a
m b 2
(2.27)
a b γ ρ
където частните производни на функцията спрямо
аргументите a ,b и γ се определят по формулите:

f 1 f 1 f 1
b sin γ ; a sin γ ; ab cos γ (2.28)
a 2 b 2 γ 2
Определят се конкретни числови стойности на частните
производни за граничните стойности на аргументите спрямо
дефинираните доверителни интервали – използва се лявата и
дясната гранична стойност:

f f
99.3396
a a лява гр . a a дясна гр .

f f
78.4415 (2.29)
b b лявa гр .
b bдясна гр .

f f
11671.7 ; 11666.5
γ γ лява гр .
γ γ дясна гр .

Вижда се, че частните производни на функцията (2.26)

спрямо аргументите a и b остават константи при промяна на
тези аргументи в областта на практически възможните им
стойности. Частната производна на същата функция спрямо
аргумента γ остава неизменна в рамките на първите 4
значещи цифри при промяна на същия аргумент в областта на
практически възможните му стойности. Следователно за
площта на произволен триъгълника функцията (2.26) е почти
линейна и за нея може да се приложи закона на Гаус за
предаване на грешките.

33
 При първия разгледан
начин за оценка на
точността на площта на
квадрата на фиг. 5 се
използва функцията
P a
2
Това е
уравнение на парабола,
чиято графика е
показана на фиг.7.
Обхватът на
възможните стойности
на аргумента a е от
до . Средната квадратна грешка на площта се определя по
формули (2.12), като единствената частна производна се
изчислява по формула (2.6). От същата формула се вижда, че
частната производна запазва стойността си в рамките на
първите 3-4 значещи цифри при дължина на страната a от
порядъка на десетки, стотици и хиляди метри и при промяна
на същата дължина от порядъка на 3ma 3 2m 9 см .
Единствено промяна може да настъпи в третата значеща
цифра при малки дължини от порядъка на десетки метри, ако
координатите на върховете са определени с точност до
сантиметър и съответно изчислителната точност на
дължината на страната е също до сантиметър, но това не е
сигурно и практически няма да се отрази на стойността на
средната квадратна грешка m P , която е от порядъка на
няколко квадратни метра – виж таблица 1.

До същия извод може да се достигне, като се разгледа

графиката на параболата, показана на фиг.7. Най-бързо се
променя стойността на функцията P a 2 при малки
34
стойности на аргумента a около нулата на координатната
система. С нарастването на стойностите на a кривината на
параболата намалява и функцията става „почти линейна”.

см
=5
m [м 2 ]

m
P

30

м
20 2с
m=

см
10 m =1
5
a [м ]
50 100 200 300
Ф и г.8

Средната квадратна грешка на функцията P a 2 се определя

по първата от двете формули (2.12). Вижда се, че при
определена средна квадратна грешка m на координатите на
върховете на квадрата средната квадратна грешка на неговата
площ се явява линейна функция на дължината на страната a ,
както е показано на фиг.8.

От направения анализ на първия начин за определяне на

площта на разглеждания квадрат се стига до извода, че макар
функцията за площта да е нелинейна (парабола), законът на
Гаус за предаване на грешките може да се прилага върху нея,
тъй като стойността на производната спрямо аргумента a е
практически неизменна. За съжаление този начин за оценка

35
на точността не може да се прилага при масовия случай на
аналитично определяне на площта на произволен
многоъгълник.

При втория разгледан начин за оценка на точността на

площта на квадрата, показан на фиг. 5 се използва едната от
двете формули (2.1). Ако в първата от формули (2.1) се
разкрият скобите, се получава:
4

P ( xi y i 1
xi y i 1
)
i 1
(2.30)
1
( x1 y 2 x1 y 4 x2 y3 x2 y1 x3 y 4 x3 y 2 x4 y1 x4 y 3 )
2
т.е. площта P се явява сума от функции от вида:

z f ( x, y ) xy (2.31)
Функцията (2.31) се
явява уравнение на
повърхнина, наречена
„хиперболичен
параболоид”, която
има характерна
седловидна форма
[26]. Графиката на
хиперболичния
параболоид е
показана на фиг.9.

След като функцията

за площта P се явява
сума на функции от
вида (2.31), самата тя
ще бъде от същия вид, т.е. и тя ще бъде хиперболичен
36
параболоид. Функция няма нито един локален минимум или
локален максимум, а има само една стационарна точка с
координати x 0 0 и y 0 0 , за която:

f f
0 (2.32)
x x x0 y x x0
y y0 y y0

Стационарна точка, в която функцията няма екстремум, се

нарича седлова точка или точка на „мини-макс” [23].
Областта на практически възможните стойности на
координатите x i , y i на върховете на дадена геометрична
фигура (многоъгълник) с точно определена площ е от
до в зависимост от избора на координатна система. При
изменения на аргументите x i , y i в диапазона от до
частните производни на функцията P спрямо аргументите
x i , y i не могат да останат неизменни в рамките на първите 3-4
значещи цифри.

Както вече бе отбелязано, за средната квадратна грешка m P

на аналитично изчислената площ на квадрата, определена по
втората от формули (2.18) се получават различни стойности в
зависимост от стойностите на координатите на върховете, т.е.
в зависимост от избора на координатна система. Средната
квадратна грешка m P съгласно посочената формула зависи от
корен квадратен от сумата на квадратите на координатите
x i , y i на върховете на многоъгълника. Графиката на
функцията:

2 2
z x y (2.33)

37
е показана на фиг.10 – това е уравнение на конична
повърхнина. Същия вид има и графиката на функцията m P от
втората формула на (2.18), като естествено мащабирането по
оста z ще бъде по-различно. Следователно всички изводи за
функцията (2.33) са валидни и за средната квадратна грешка
m P , определена по втората от формули (2.18).

Фиг.10

Вижда се, че функцията (2.33), а следователно и средната

квадратна грешка m P имат локален минимум в точка с
координати x 0 0 и y0 0 . Това означава, че при по-малки
по абсолютна стойност координати x i , y i на върховете на
многоъгълника (квадрата) се получава по-малка стойност за
средната квадратна грешка m P на аналитично изчислената

38
площ при определена средна квадратна грешка m на
координатите x i , y i . При неограничено нарастване на
координатите xi , y i по абсолютна стойност средната
квадратна грешка m P също расте неограничено. Направените
разсъждения дават основание да се направи още едно
изследване на точността на аналитично определената площ на
квадрата от фиг.5.

 Трети начин - началото на правоъгълната координатната

система се премества в центъра на тежестта на квадрата
(пресечната точка на
2 3 диагоналите). Така
X = 50 X = 50 координатите на
Y = -50 Y = 50
върховете се редуцират
X=0
Y =0
спрямо координатите на
центъра на тежестта,
като някои от тях
1 4 приемат отрицателни
X = -50 X = -50 стойности, както е
Y = -50 a= 100 м Y = 50
показано на фиг.11.
Ф и г.11 Площта на квадрата се
изчислява по първата от формули (2.1) - независимо от
наличието на отрицателни координати формули (2.1) са
точни. Средната квадратна грешка на аналитично
определената площ се определя по втората от формули (2.18).
Получават се следните резултати:

2 2 mP 1
P 10 000 м mP 2 .0 м 0 .0 2 % (2.34)
P 5000
При този избор на координатна система стойностите на
координатите x i , y i на върховете не могат да се променят

39
произволно в диапазона от до , както е при втория
разгледан начин за оценка на точността, защото тогава в
общия случай ще се получи друга фигура (многоъгълник) с
друга геометрична форма и размери и с друга площ. Обхватът
на възможните стойности може да бъде определен с
построяване на доверителни интервали спрямо
математическите очаквания. Ако се приеме, че написаните на
фиг.11 стойности на координатите са техните математически
очаквания M ( X i ) и M ( Yi ) (или средноаритметичните
стойности x i и y i , получени от достатъчен брой изпитвания),
доверителният интервал напр. за стойностите на случайната
величина x i спрямо математическото очакване x i при приета
доверителна вероятност β 0.997 ще бъде
J xi (x 3m , x 3m ) . С вероятност β 0.997 стойностите на
xi попадат в диапазона 3m 6 см спрямо x i , т.е. лявата и
дясната граница на доверителния интервал дефинират
обхвата на практически възможните стойности на x i . Това
означава, че при стойности на координатите x i и y i в
диапазона от до частните производни на функцията
P от формули (2.1) остават неизменни в рамките на първите
си 3-4 значещи цифри.

Извод: Формули (2.18) са точни, ако координатите на

върховете са определени в координатна система с начало в
центъра на тежестта на многоъгълника. В този случай
изчислената по същите формули стойност на средната
квадратна грешка m P е коректна.

За да се установи дали последният извод е правилен ще бъде

направена оценка на точността на аналитично определените
40
площи на правилни осмоъгълници с дължини на страните
a 50 ,100 ,200 ,300 ,500 и 1000 м . Оценката на точността се
извършва по два начина – първо, чрез определяне на средната
квадратна грешка на цялата площ на осмоъгълниците
посредством средните квадратни грешки на площите на
съставящите ги триъгълници при отчитане на корелацията
между елементите им и прилагане на формула (2.4) и второ,
чрез изчисляване на средните квадратни грешки на площите
на осмоъгълниците по втората от формули (2.18). Получените
резултати ще бъдат сравнени и ще бъдат направени изводи за
приложимостта на изведените формули (2.18).

На фиг.12 е
x= 65.33
y= 0.00 показан
x= 46.19 правилен
y= -46.19 x= 46.19
b3 осмоъгълник с
b2 y= 46.19
дължина на
b4
2 3 страната
x= 0.00 b1 1 4 x= 0.00 a 50 м .
y= -65.33 b5 y= 65.33
8 5
Елементите на
b8 7 6
b6 осмоъгълника,
x= -46.19 b7
показани на
y= -46.19 a x= -46.19
y= 46.19
фиг.12 не се
x= -65.33
измерват, а се
y= 0.00
изчисляват от
Ф и г.12
координатите
на върховете. Началото на координатната система е
установено в центъра на тежестта на осмоъгълника, т.е.
координатите на върховете са редуцирани с координатите на
центъра на тежестта. При това положение, както се вижда от
фиг.12, се получават отрицателни координати за някои от
точките.
41
От чисто геометрична гледна точка въвеждането на отделни
означения b1 ,b2 ,...,b8 за полудиагоналите и γ1 ,γ 2 ,... ,γ 8 за
централните ъгли е безсмислено, но то е оправдано от гледна
точка на теорията на вероятностите и теорията на грешките,
тъй като полудиагоналите b i и централните ъгли γ i се явяват
случайни величини, чиито стойности се определят по
различни начини от стойностите на други случайни величини
– координатите x i , y i на върховете.

От анализа на елементите на осмоъгълника се установява, че

някои от тях са корелирани. По-точно, корелирани са
двойките случайни величини b1 и b 5 , b2 и b6 , b 3 и b7 , b4 и
b8 , както и всеки два съседни ъгъла γ i , γ i 1 . Корелацията
между съседните ъгли възниква поради обстоятелството, че
тези ъгли имат общо рамо, а корелацията между отделните
двойки полудиагонали, образуващи целия диагонал възниква
от обстоятелството, че се използват едни и същи координати
на едни и същи върхове за определянето на стойностите на b1
и b 5 , b2 и b6 и т.н. Ще бъде показано определянето на
коефициентите на корелация между съответните случайни
величини.

 Коефициент на корелация между полудиагоналите – ще

бъде изведен коефициентът на корелация напр. между
величините b2 и b6 . Коефициентът на корелация между
останалите посочени двойки случайни величини ще бъде
същия по стойност. Стойностите на b2 и b6 се определят по
формулите:

42
 1 1
b2 S 26 ; b6 S 26 (2.35)
2 2
Стойността на диагонала S 26 се изчислява от координатите на
двата върха, които се явяват негови крайни точки, а средната
му квадратна грешка се определя по втората от формули
(2.11). Получава се:

m S 26 m 2 (2.36)
където m е средната квадратна грешка на координатите x i , y i .
Дефинират се следните матрици:

1
b2 2
B ; A ; S S 26 (2.37)
( 2 ,1 ) b6 ( 2 ,1 ) 1 ( 1 ,1 )

2
и уравнения (2.35) се представят в матричен вид:

B A S (2.38)
( 2 ,1 ) ( 2 ,1 ) ( 1 ,1 )

За да се определи коефициентът на корелация между

случайните величини b2 и b6 е необходимо върху
матричното равенство (2.38) да се приложи обобщената
теорема на Гаус за предаване на грешките и да се получи
корелационната матрица на системата от две случайни
величини b2 и b6 .

Корелационната матрица на една система от случайни

величини x1 , x 2 , x 3 ,... , x n се представя в обобщен вид по
следния начин:

43
 2
m1 r1 2 m 1 m 2 r1 3 m 1 m 3 ... r1 n m 1 m n
2
r1 2 m 1 m 2 m 2
r2 3 m 2 m 3 ... r2 n m 2 m n
2
K X r1 3 m 1 m 3 r2 3 m 2 m 3 m 3
... r3 n m 3 m n (2.39)
( n ,n )
...
2
r1 n m 1 m n r2 n m 2 m n r3 n m 3 m n ... mn
където m 1 , m 2 , m 3 ,... , m n са средните квадратни грешки, с
които се определят стойностите на случайните величини от
системата, а ri j са коефициентите на корелация между тях.
Корелационната матрица винаги е квадратна и има
размерност ( n ,n ) , където n е броят на случайните величини
в системата. Ако тези случайни величини са некорелирани,
т.е. ако коефициентите на корелация ri j са равни на нула,
всички елементи извън главния диагонал стават равни на
нула и корелационната матрица (2.39) се превръща в
диагонална.

Обобщената теорема на Гаус за предаване на грешките при

измерванията се отнася за система от функции на случайни
величини. Разглежда се линейната система от функции
z 1 , z 2 , z 3 ,... , z m на случайните величини x 1 , x 2 , x 3 ,... , x n

z1 c1 a 11 x 1 a 12 x 2 ... a 1 n x n
z2 c2 a 21 x 1 a 22 x 2 ... a 2 n x n
(2.40)
...
zm cm a m 1 x1 am 2 x2 ... a m n x n
Ако функциите z i не са в линеен вид, те се линеаризират чрез
развитие в Тейлоров ред, като се запазват само членовете с
частни производни от първи ред. Дефинират се матриците:

44
 z1 x1 c1
z2 x2 c2
Z X C
( m ,1 ) ... ( n ,1 ) ... ( m ,1 ) ...
zm xn cm
(2.41)
a11 a12 ... a1n
a 21 a 22 ... a2n
A
( m ,n ) ...
a m ,1 a m ,2 ... a m ,n
и системата линейни функции се записва в матричен вид:

Z C A X (2.42)
( m ,1 ) ( m ,1 ) ( m ,n ) ( n ,1 )

Ако е известна корелационната матрица K X на системата

( n ,n )

случайни величини x1 , x 2 , x 3 ,... , x n , корелационната матрица

K Z
на системата случайни величини z 1 , z 2 , z 3 ,... , z m от (2.42)
( m ,m )

се определя по формулата:
T
KZ A KX A (2.43)
( m ,n ) ( n ,m )
( m ,m ) ( n ,n )

където A T е транспонираната матрица на матрицата A .

( n ,m ) ( m ,n )

Коефициентът на корелация ri j между случайните величини

zi и z j се определя, като елементът с индекс ( i , j ) от K Z се
( m ,m )

раздели на корен квадратен от диагоналните елементи на

неговия ред и неговия стълб, които имат индекси съответно
( i ,i ) и ( j , j ) :

45
 Z
Ki j
ri j (2.44)
Z Z
K ii K j j

Корелационната матрица на системата от две случайни

величини b2 и b6 се получава съгласно (2.43):

T
KB A KS A (2.45)
( 2 ,1 ) ( 1 ,2 )
( 2 ,2 ) ( 1 ,1 )

Корелационната матрица K S на случайната величина S 26

( 1 ,1 )

съдържа един елемент – това е квадратът на средната

квадратна грешка на диагонала S 26 . Получава се:

2 T
KB m S 26 A A (2.46)
( 2 ,1 ) ( 1 ,2 )
( 2 ,2 )

След като се извърши умножението от дясната страна на

формула (2.46), за корелационната матрица на случайните
величини b2 и b6 се получава:

2 2
1 1 m S 26 m S 26
2 4 4 4 4
KB m S 26
2 2
(2.47)
( 2 ,2 ) 1 1 m S 26
m S 26
4 4 4 4
За коефициентът на корелация между двете случайни
величини съгласно формула (2.44) се получава:
2
m S 26

rb2 b6 4 1 (2.48)
2 2
m S 26
m S 26
4 4

46
По същия начин могат да бъдат изведени коефициентите на
корелация между останалите три двойки случайни величини
b1 и b 5 , b 3 и b7 , b4 и b8 . Получава се:

rb1 b5 rb3 b7(2.49) rb4 b8 1

Получаването на коефициенти на корелация, равни на
единица означава, че зависимостта между всяка от
посочените двойки случайни величини е строго
функционална (линейна зависимост). Това се вижда и от
формули (2.35) и обяснява защо изведената корелационна
матрица (2.47) е изродена. Всички останали коефициенти на
корелация извън посочените са равни на нула.

Средната квадратна грешка на полудиагоналите bi се

определя от формула (2.36). Като се вземе пред вид, че
1
bi Sij , получава се:
2

2
2 1 2 1 2 m
mb mS 2m
4 4 2
(2.50)
m
mb
2
 Коефициент на корелация между съседните ъгли γ i и
γi 1
в осмоъгълника от фиг.12. Централните ъгли γ i и γ i 1
се
изчисляват като разлика от посочните ъгли на съответните
направления (диагонали):

γi αi αi 1 ; γi 1
αi 1
αi (2.51)

Първо ще бъде определена средната квадратна грешка на

посочните ъгли, изчислени от координатите на върховете на
осмоъгълника. Приема се, че всички координати x i , y i са
47
некорелирани помежду си и са определени със средна
квадратна грешка m . Посочните ъгли α i се изчисляват по
формулата:
yk yj
αi ρ arc tg (2.52)
xk xj
и следователно те също са некорелирани помежду си.
Частните производни на функцията α спрямо аргументите
x j , y j , x k и y k са т.нар. „посочни коефициенти”:

α sin α j k α cos α j k
ρ ; ρ
xj S jk yj S jk
(2.53)
α sin α j k α cos α j k
ρ ; ρ
xk S jk yk S jk
Средната квадратна грешка m α се определя по формула (2.3)
независимо от това, че функцията α е нелинейна – може да се
докаже, че в областта на практически възможните стойности
на аргументите същата функция е „почти линейна” и първите
3-4 значещи цифри на частните производни остават
неизменни. Получава се:
2 2 2

2
sin α j k 2
co s α j k 2
sin α j k 2
m α
ρ m ρ m ρ m
S jk S jk S jk
2
co s α j k 2ρ m
2 2
2 2 2ρ m
2 2

ρ 2
(sin α j k co s α j k ) 2
S jk S jk S jk
(2.54)
или
ρm
mα 2 (2.55)
S jk

48
Тъй като частните производни се изчисляват с 3-4 значещи
цифри, случайната величина S jk във формула (2.54) се заменя
с една обобщена теоретично изчислена стойност S или за
такава може да се използва коя да е изчислена от
координатите на върховете стойност. Тогава формула (2.54)
добива вида:

ρm
mα 2 (2.56)
S
Средната квадратна грешка на ъгъла γ i , получен по формули
(2.51) като разлика на посочни ъгли на съответните диагонали
се определя съгласно закона на Гаус за предаване на
грешките при некорелирани аргументи:
2 2 2 2
mγ mα mα 2mα
2 ρm (2.57)
mγ
S
Ако се замени S 2 b , за средната квадратна грешка на
произволен централен ъгъл γ i от фиг.12 окончателно се
получава:

ρm
mγ (2.58)
b
Дефинират се матриците

αi 1
γi 1 1 0
α αi ; γ ; A (2.59)
( 3 ,1 ) ( 2 ,1 ) γi 1
( 2 ,3 ) 0 1 1
αi 1

и за уравнения (2.51) се получава следният матричен запис:

γ A α (2.60)
( 2 ,1 ) ( 2 ,3 ) ( 3 ,1 )

49
Тогава за корелационната матрица на системата от две
случайни величини γ i и γ i 1 се съгласно (2.43) получава:

T
Kγ A Kα A (2.61)
( 2 ,3 ) ( 3 ,2 )
( 2 ,2 ) ( 3 ,3 )

Посочните ъгли α i 1 ,α i и α i 1
са некорелирани и тяхната
корелационна матрица е диагонална, като всички елементи
извън главния диагонал са нули. По главния диагонал са
разположени квадратите на средните квадратни грешки на
посочните ъгли, определени по формула (2.56):
2
mα 0 0 1 0 0
2 2 2
Kα 0 m α
0 m α
0 1 0 mα E (2.62)
( 3 ,3 )
( 3 ,3 ) 2
0 0 m α
0 0 1

където E е единична матрица. Матричното равенство (2.61)

( 3 ,3 )

добива вида:
2 T 2 T
Kγ mα A E A mα A A (2.63)
( 2 ,3 ) ( 3 ,3 ) ( 3 ,2 ) ( 2 ,3 ) ( 3 ,2 )
( 2 ,2 )

Произведението A A T се определя по формулата:

( 2 ,3 ) ( 3 ,2 )

1 0
T
1 1 0 2 1
A A 1 1 (2.64)
( 2 ,3 ) ( 3 ,2 ) 0 1 1 1 2
0 1
Окончателно за корелационната матрица на двата съседни
централни ъгъла γ i и γ i 1 се получава:

2 2
2 mα mα
Kγ 2 2
(2.65)
( 2 ,2 ) mα 2 mα

50
Коефициентът на корелация между ъглите γ i и γ i 1
се
изчислява, като елементът с индекс ( 1,2 ) се раздели на корен
квадратен от диагоналния елемент на неговия ред - елемента
с индекс ( 1,1 ) и на корен квадратен от диагоналния елемент
на неговия стълб – елемента с индекс ( 2 ,2 ) . Получава се:

2
mα 1
rγi γi 1
rγi 1 γi
(2.66)
2 2
2m 2m 2
α α

Всъщност може направо да се напише матрицата на

коефициентите на корелация:

1
1
2
R (2.67)
( 2 ,2 ) 1
1
2
Изведената стойност на коефициента на корелация между γ i
и γi 1
е отрицателна. Това означава, че при намаляване на
стойността на единия ъгъл тенденцията за стойността на
другия ъгъл ще бъде да се увеличава и обратно. И наистина,
ако общото рамо между двата ъгъла се премести към единия
ъгъл, т.е. този ъгъл намалява, съседния ъгъл ще се увеличава
и обратно. Всички коефициенти на корелация между
несъседните ъгли са равни на нула, т.е. несъседните ъгли са
некорелирани.

След като са определени средните квадратни грешки m b на

полудиагоналите b i , средните квадратни грешки m γ на
централните ъгли γ i , коефициентите на корелация rγ γ i i 1

между съседните централни ъгли и коефициентите на

51
корелация rb b между полудиагоналите, образуващи общ
i j

диагонал, може да се изведе средната квадратна грешка на

площта на целия осмоъгълник. Ще бъдат изложени три
различни начина за определяне на средната квадратна грешка
m P на площта на осмоъгълника в зависимост от това, кои
елементи се използват за определянето на тази площ и по
какъв начин те са определени от координатите на върховете.

 Първи начин за оценка на точността на аналитично

определената площ на осмоъгълника – площта се представя
по следния начин:
8
1 2
P f ( b1 ,b 2 ,... ,b8 , γ1 , γ 2 , ... , γ 8 ) bi sin γ i (2.68)
2 i 1

Средната квадратна грешка на площта на осмоъгълника се

определя по формула (2.4) за средна квадратна грешка на
функция от корелирани аргументи:
2 2 2 2 2 2
2 f 2 f mγ f 2 f mγ
m P
m b 2
m b 2
b1 γ1 ρ b2 γ2 ρ
2 2 2 2 2 2
f 2 f mγ f 2 f mγ
m b 2
... m b 2
b3 γ3 ρ b8 γ8 ρ
(2.69)
f f f f
2 rb1 b5 m b m b 2 rb2 b6 m b m b ...
b1 b5 b2 b6

f f mγ mγ f f mγ mγ
2 rγ1 γ 2 ... 2 rγ 8 γ1
γ1 γ2 ρ ρ γ8 γ1 ρ ρ
Частните производни в последната формула се определят по
следния начин:

52
 f 1 2
2 b sin γ b sin 4 5 b
bi 2 2
(2.70)
f 1 2 1 2 2 2
b co s γ b co s 4 5 b
γi 2 2 4
където за стойността на b се приема която и да е от
стойностите на величините b i , а за γ се приема стойност 4 5 .
Тогава формула (2.69) се преобразува по следния начин:
2 2 2
8 8
2 f 2 f mγ
m P
m b 2
i 1 bi i 1 γi ρ
2 2
i 4 8
f f f mγ
2 rbi b j m b m b 2 rγi γi 2
i 1 bi bj i 1 γi 1
ρ
j i 4

2 2 2 2 2
m P
8 b mb 8 b b mbmb (2.71)
2 2 2
2
2
2 2
mγ 2 2 2 2 1 mγ mγ
8 b 2
16 b b
4 ρ 4 4 2 ρ ρ
2

2 2 2 2 2
m P
16 b mb 8 b mb
2
m
Като се вземе предвид, че съгласно формула (2.50) m b ,
2
окончателно се получава:
2 2 2
mP (2.72) 4b m ; mP 2bm
 Втори начин оценка на точността на аналитично
определената площ на осмоъгълника – тъй като началото на
координатната система е установено в центъра на тежестта на

53
осмоъгълника от фиг.12, стойностите на случайните
величини b i се определят по формулата:

2 2
(2.73) bi xi yi
При този начин на изчисление на стойностите на случайните
величини b i , всички те са некорелирани, т.е. rb b 0 . i j

Средната квадратна грешка m b се изчислява по следния

начин:

2 2
2 b 2 b 2
m b
m m (2.74)
x y
Частните производни се определят по формулите:

bi xi bi yi
cos α 0.i ; sin α 0 ,i (2.75)
xi b yi b
За средната квадратна грешка m b се получава:

2 2 2 2 2 2
mb cos α 0 ,i m sin α 0 ,i m m
(2.76)
mb m
Площта на осмоъгълника се определя по формула (2.68), а
средната квадратна грешка m P на тази площ – по формулата:

2 2 2 2 2 2
2 f 2 f mγ f 2 f mγ
m P
m b 2
m b 2
b1 γ1 ρ b2 γ2 ρ
2 2 2 2 2 2
f 2 f mγ f 2 f mγ
m b 2
... m b 2
(2.77)
b3 γ3 ρ b8 γ8 ρ

f f mγ mγ f f mγ mγ
2 rγ1 γ 2 ... 2 rγ 8 γ1
γ1 γ2 ρ ρ γ8 γ1 ρ ρ

54
Частните производни в (2.77) се определят по формули (2.70),
като след заместването им се получава:
2 2 2 2 2
8 8 8
2 f 2 f mγ f mγ
m P
m b 2
2 rγi γi 2
i 1 bi i 1 γi ρ i 1 γi 1
ρ
2 2
2
2 2 2 2 2
mγ
m P
8 b m b
8 b 2
2 4 ρ
(2.78)
2 2 2 2 1 mγ mγ
16 b b
4 4 2 ρ ρ
2

2 2 2 2 2
m P
8 b mb 4 b mb
2
След като се замеси m b m съгласно (2.76) се получава
резултата от формули (2.72).

 Трети начин за оценка на точността на аналитично

определената площ на осмоъгълника – площта се определя
по формулата:
8
1
P f ( b1 ,b 2 ,... ,b8 , γ 1 ,γ 2 , ... ,γ 8 ) bi bi 1
sin γ i (2.79)
2 i 1

където за i 8 индексът i 1 приема стойност 1 .

Стойностите на случайните величини b i се определят по
формула (2.73), като съгласно изложените по-горе
съображения тези стойности са некорелирани, т.е. rb b 0 . i j

Средната квадратна грешка m b се изчислява по втората от

формули (2.76).

Вижда се, че всяка стойност на b i участва при определянето

на площите на два съседни триъгълника и съответно на
55
средните квадратни грешки на същите триъгълници. Ако
стойността на b i във формулата за площта на първия от двата
разглеждани триъгълника се означи с bi' , а стойността на b i
във формулата за площта на втория триъгълник се означи с
bi , между тези две случайни величини има строго
''

функционална зависимост bi' bi

''
с коефициент на корелация
rb' b'' 1 . Площите на двата триъгълника се определят по

формулите:

1 ' 1 ''
Pi 1
bi 1 bi sin γ i 1 ; Pi bi bi 1
sin γ i (2.80)
2 2
Средната квадратна грешка на сумарната площ P Pi 1
Pi
се определя по формулата:
2 2 2 2
2 Pi 1 2 Pi 1 2 Pi 1
mγ
m P
m b '
m b 2
bi 1
bi γi 1
ρ
2 2 2 2
Pi 2 Pi 2 Pi mγ
''
m b
m b 2
(2.81)
bi bi 1
γi ρ

Pi 1
Pi Pi 1
Pi mγ mγ
2 ' ''
rb' b'' m b m b 2 rγi 1 γi
b i
b i
γi 1
γi ρ ρ
Цялата площ на правилния осмоъгълник се представя по
следния начин:
8
1 ' ''
P P1 P2 ... P8 bi bi 1
sin γ i
2 i 1 (2.82)
' '' ' '' ' ''
P f ( b1 ,b1 ,b 2 ,b 2 ,...,b 8 ,b 8 , γ1 , γ 2 ,..., γ 8 )
Тогава за средната квадратна грешка на цялата площ на
правилния осмоъгълник се получава:

56
 2 2 2 2
8 8 8
2 P 2 P 2 P mγ
m P '
m b ''
m b 2
i 1 bi i 1 bi i 1 γi ρ
(2.83)
8 8
P P P P mγ mγ
2 ' ''
rb' b'' m b m b 2 rγi γi
i 1 bi bi i 1 γi γi 1
1
ρ ρ
Частните производни се определят по следните формули:

P P 1 1 2
' ''
b sin γ b sin 45 b;
b i
b i
2 2 4
(2.84)
P 1 2 1 2 2 2
b cos γ b cos 45 b
γ 2 2 4
За средната квадратна грешка на цялата площ на
осмоъгълника се получава изразът:
2
mρ
2 2

2 2 2 2 2 4 b
mP 16 b m 8 b 2
4 4 ρ
2
mρ
2 2 2 2 2 2 2 1 b
16 b bm 16 b b 2
4 4 4 4 2 ρ
(2.85)
или окончателно:
2 2 2 2 2 2 2 2 2 2 2
mP 2b m b m 2b m b m 4b m
(2.86)
mP 2bm
Вижда се, че полученият по формули (2.86) резултат напълно
се съгласува с резултатите от първия и втория начин за
оценка на точността на площта на правилния осмоъгълник.

Остава да бъде проверена верността на изведената формула

(2.18) за средна квадратна грешка на аналитично
57
определената площ на произволен многоъгълник. За целта се
сравняват двукратно изчислените площи на правилни
осмоъгълници с дължини на страните съответно
a 50 ,100 ,200 ,300 ,500 и 1000 м . Резултатите са дадени в
таблица 1.

Табл. 1

Дължина Дължина P, mP 2bm mP 2

mP , [ м ]
на на 2
,%
страната страната [м ] 2
[м ] P по форм. (2.18)
трети начин
a ,[ м ] b ,[ м ]
за квадрата
1 2 3 4 5 6
50 65.33 12071.3 2.61 0.053 2.61
100 130.66 48285.1 5.23 0.027 5.23
200 261.31 193140.5 10.45 0.013 10.45
300 391.97 434566.2 15.68 0.009 15.68
500 653.29 1207128.4 26.13 0.005 26.13
1000 1306.56 4828426.8 52.26 0.003 52.26

В първата колона на същата таблица са дадени дължините на

страните на отделните осмоъгълници. Във втората колона са
изчислени дължините на полудиагоналите b . В третата
колона са определени площите P на съответните правилни
осмоъгълници по първата от формули (2.1). В четвъртата
колона са изчислени средните квадратни грешки на
правилните осмоъгълници по втората от формули (2.86). В
петата колона са дадени относителните грешки на площите в
проценти. В шестата колона са записани средните квадратни
грешки на площите на съответните правилни осмоъгълници,
определени по втората от формули (2.18) с начало на
координатната система в центъра на тежестта на
осмоъгълниците, както е показано на фиг.12.

58
Вижда се, че има пълно съответствие между определените по
двата начина средни квадратни грешки, което доказва
верността на изведените формули (2.18). Освен това, прави
впечатление, че зависимостта на средните квадратни грешки
от дължините на страните a i , респ. от дължините на
полудиагоналите b i на съответните многоъгълници е строго
линейна. Това означава, че стойността на средната квадратна
грешка m P се „движи” по някоя от образувателните на
коничната повърхнина, показана на фиг. 10 (образувателните
са пространствени прави линии).

Извод: Изчислената по втората от формули (2.18) средна

квадратна грешка на аналитично определената площ на
произволен многоъгълник представлява строга оценка на
точността на получения резултат при условие, че
координатите на върховете са определени в координатна
система с начало в центъра на тежестта на многоъгълника.

59
 ВТОРА ЧАСТ
АНАЛИТИЧНО ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ПЛОЩИ НА
ПРОСТРАНСТВЕНИ ФИГУРИ

3. Основни сведения от линейната и векторната

алгебра, свързани с аналитичното представяне на
площи
3.1. Линейна алгебра

Линейната алгебра е дял от математиката, занимаващ се с

изследвания на линейните пространства, обикновено с краен
или изброим брой измерения. Първоначално основната задача
на линейната алгебра е била решаването на системи линейни
уравнения, като за целта се разглеждат теоретичните въпроси
за матрици и детерминанти, чрез които се представят и
решават системите линейни уравнения. Впоследствие, през
XIX и XX в. линейната алгебра заема централно място както
в теоретичната, така и в приложната математика и се
интегрира с редица други математически дисциплини и науки
– абстрактна алгебра, функционален анализ, математически
анализ, аналитична геометрия, физика и други природни
науки, метод на най-малките квадрати, геодезия и т.н.

Във връзка с разглеждания въпрос за аналитично представяне

на площите на пространствени фигури (многоъгълници) ще
бъдат изложени някои теоретични сведения за
детерминантите.

Понятието детерминанта (определител) е свързано с

понятието матрица. Матрицата представлява таблица,
съдържаща m n на брой числа, подредени в m реда и n
стълба, като при m n матрицата е квадратна. От елементите
60
на една квадратна матрица може по определени правила да се
състави алгебричен израз, който се нарича детерминанта
(определител) на тази квадратна матрица. Числовата стойност
на този израз е стойността на детерминантата. Размерността
n на квадратната матрица, от която се получава
детерминантата се нарича ред на детерминантата. Една
детерминанта от n -ти ред на квадратна матрица A се
( n ,n )

представя по следния начин:

a 11 a 12 ... a1 j ... a1n

a 21 a 22 ... a2 j ... a2n
... ... ... ... ... ...
A det ( A ) (3.1)
( n ,n ) ( n ,n ) ai1 ai 2 ... ai j ... a in
... ... ... ... ... ...
an1 an2 ... an j ... ann

Детерминантите притежават следните свойства:

 Детерминантата на триъгълна матрица е равна на
произведението на елементите по главния диагонал.
 Детерминантата не се променя, ако умножим един
ред по някакво число, различно от нула и го прибавим към
друг ред.
 Детерминантата не променя стойността си, ако
заменим всеки ред със съответния стълб със същия номер.
 Детерминантата променя своя знак, ако разменим
местата на два реда.
 Следствие: Детерминанта с два еднакви реда е
равна на нула.
 Ако елементите на един ред имат общ множител, той
може да бъде изнесен пред знака на детерминантата.
 Следствие: Ако един ред съдържа само нули,
детерминантата е равна на нула.
 Следствие: Ако един ред е пропорционален на
друг ред, детерминантата е равна на нула.
61
Изброените свойства се отнасят и за стълбовете. На фиг.13 е
показано изчисляването на детерминанта от втори ред.

На фиг.14 е показано изчисляването на детерминанта от трети

ред:

Изчисляването на произволна детерминанта от n -ти ред е

свързано с понятието „адюнгирано количество”. За
изясняване на това понятие се дават следните две
определения:

62
Определение 1: Поддетерминанта (минор) на елемента a i j ,
принадлежащ на детерминантата от n -ти ред, показана на
формула (3.1) се нарича детерминантата Δ i j от ( n 1 ) -ви
ред, която се получава от дадената детерминанта чрез
премахване на i −тия ред и j −тия стълб, съдържащи
елемента a i j .

Определение 2: Адюнгирано количество на елемента a i j на

дадена детерминанта се нарича числото

i j
Ai j ( 1) Δi j (3.2)

Произволна детерминанта от n -ти ред се определя съгласно

следната теорема:

Теорема на разложението: Детерминантата е равна на

сумата от произведенията на всички елементи на произволен
неин ред (стълб) със съответните им адюнгирани количества.
n

A a i j Ai j (3.3)
j 1

Ще бъде показан един по-обобщен начин за изчисляване на

детерминанта. В детерминантата A , показана във формула
(3.1), са маркирани произволно k на брой реда и k на брой
стълба. Общите елементи за маркираните редове и стълбове
образуват поддетерминанта (минор) Δ от k -ти ред.
Останалите елементи, които не участват в маркираните
редове и стълбове образуват втора поддетерминанта (минор)
M от ( n k ) -ти ред. Поддетерминантите Δ и M се наричат
взаимно допълващи се. Детерминантата

( α1 α 2 ... α k ) ( β 1 β2 ... β k )
A ( 1) Δ (3.4)

63
от k -ти ред се нарича алгебрично допълнение на минора M
от ( n k ) -ти ред. За да се изчисли детерминантата A от
формула (3.1) се прилага следната

Теорема на Лаплас: Детерминантата A е равна на сумата от

произведенията на всички минори от k –ти ред, които могат
да се образуват от произволно маркирани k на брой редове
(стълбове) с техните алгебрични допълнения.

A Ak M n k
(3.5)

3.2. Векторна алгебра

Векторната алгебра разглежда въпросите за линейни и

метрични действия с вектори, функции с векторни аргументи,
векторни функции със скаларни аргументи и др., т.е.
векторната алгебра се занимава с векторни изчисления. Ще
бъдат формулирани някои основни понятия и сведения от
векторната алгебра, свързани с аналитичното представяне на
площите на пространствени фигури.

Правоъгълни координати или компоненти a x , a y ,a z на

вектора a се наричат проекциите на същия вектор върху
координатните оси X ,Y , Z . Векторът a може да се представи
чрез своите координати по следния начин:

a axi ay j azk (3.6)

където векторите i , j и k са насочени съответно по

направление на осите X ,Y , Z на координатната система и
образуват т.нар. ортонормиран базис, т.е. те са

64
взаимноперпендикулярни и имат дължина 1. Дължината на
вектора a се определя по формулата

2 2 2
a ax ay az (3.7)

Ако са известни координатите x0 , y 0 , z 0 на началото на

вектора и x 1 , y 1 , z 1 на неговия връх, компонентите на вектора
се изчисляват по формулите:

ax x1 x0 ; ay y1 y0 ; az z1 z0 (3.8)

Скаларно (вътрешно) произведения на два вектора a и b е

скаларна величина, която е равна на произведението от
дължините на двата вектора, умножено по косинус от ъгъла
между тях.

ab a b cos ( a ,b ) (3.9)

Скаларното произведение притежава следните свойства:

ab ba
(3.10)
ab a xbx a yby a zbz

За ортонормираните вектори i , j , k е изпълнено:

i i 1; i j 0; i k 0;

j j 1; j i 0; jk 0; (3.11)
k k 1; k j 0; k i 0;

65
Векторно (външно) произведение на два вектора a и b се
нарича векторът c с дължина, равна на площта на
успоредника, построен от векторите a и b , перпендикулярен
на равнината, дефинирана от a и b и насочен в такава
посока, че завъртането от a към b около получения вектор c
по най-краткия път да се извършва в същата посока, както
завъртането на оста X към оста Y около оста Z на
координатната система по
най-краткия път.
Z X лява коорд.
Ако координатната система е
си стем а
Y лява, т.е. завъртането на оста
b
x

X към оста Y около оста Z

c= a

a
на координатната система по
най-краткия път е по посока
b на часовниковата стрелка
b

(гледано срещу оста Z ),

x

X
c= a

както е показано в горната

дясн а коорд. част на фиг.15, резултатът от
Y
Z
си стем а векторното умножение е
горният от двата вектора c ,
показани на същата фигура. Той е ориентиран в такава
посока, че като се гледа срещу него, векторът a да се пада
отляво на вектора b и да се завърта към него по най-краткия
път по посока на часовниковата стрелка, както е показано на
фигурата. Трите вектора a , b и c образуват т.нар. лява
тройка.

Ако координатната система е дясна, т.е. завъртането на оста

X към оста Y около оста Z на координатната система по
най-краткия път е по посока, обратна на часовниковата
стрелка (гледано срещу оста Z ), както е показано в долната
част на фиг.15, резултатът от векторното умножение е

66
долният от двата вектора c , показани на същата фигура. Той
е ориентиран в такава посока, че като се гледа срещу него,
векторът a да се пада отдясно на вектора b и да се завърта
към него по най-краткия път по посока, обратна на
часовниковата стрелка, както е показано на фигурата. Трите
вектора a , b и c образуват т.нар. дясна тройка.

Векторното произведение на двата вектора a и b се

означава по следния начин:

c a b (3.12)

Дължината на вектора c се определя по формулата:

c a b sin ( a ,b ) (3.13)

Векторното произведение притежава следните свойства:

 При разместване на множителите векторното

произведение сменя знака си, т.е. a b b a.
 Векторното произведение притежава свойството
дистрибутивност, т.е. a ( b c ) a b a c .
 Векторното произведение е равно на нула, т.е. a b 0 ,
ако a 0 или b 0 или a || b .

 a a 0 .
 m a nb m n( a b ).

 Ако с ( a b )x ,( a b )y и ( a b )z се означат проекциите на

векторното произведение върху трите оси на координатната
система, в сила са формулите:

67
 (a b )x ya zb z a yb

(a b )y z a xb xa zb (3.14)
(a b )z xa yb y a xb
n m n m

 Валидно е следното равенство: ai bj ( ai bj )

i 1 j 1 i 1 j 1

където x a , y a , z a , x b , y b , z b са координатите на векторите a и b

в координатна система с начало, което съвпада с общото
начало на същите вектори. Векторното произведение на a и
b може да бъде представено чрез трите единични вектора
i , j и k , които образуват ортонормиран базис в тримерното
Евклидово пространство:

c a b (a b )x i (a b )y j (a b )z k
(3.15)
( ya zb z a yb ) i ( z a xb xa zb ) j ( xa yb y a xb ) k

Формула (3.15) се представя чрез детерминанта, както следва:

i j k
c a b xa ya za (3.16)
xb yb zb

4. Аналитично представяне на площта на

пространствен триъгълник

Върховете на пространствения Δ 123 са зададени със своите

радиус-вектори r1 , r2 и r3 , както е показано на фиг.16.
Определят се векторите a и b по формулите:

68
 a r2 r1
1 a (4.1)
2 b r3 r1
b

r2
r1

При дефинирането на понятието

„векторно произведение” в 3.2 е
r
3 3 представена геометричната
1'
2' интерпретация на това понятие.
X Съгласно дадената дефиниция
Z
3'
големината на вектора a b е
равна на площта на успоредника,
Y Ф и г.1 6
построен от векторите a и b ,
който е показан на фиг.15. Въвежда се означението

1
P (a b ) (4.2)
2

Площта на пространствения Δ 123 е равна на големината на

вектора P , а самият вектор P ще се нарича вектор,
представящ площта на разглеждания триъгълник. Като се
вземат предвид двете формули (4.1), формула (4.2) добива
вида:

P ( r2 r1 ) ( r3 r1 ) (4.3)

В съответствие с последното от изложените свойства на

векторното произведение се получава:

1
P ( r2 r3 r1 r3 r2 r1 r1 r1 ) (4.4)
2

Като се вземат предвид първото и четвъртото свойство на

векторното произведение се получава:

69
 1
P ( r1 r2 r2 r3 r3 r1 ) (4.5)
2

В съответствие с формула (3.16) трите векторни

произведения в последната формула се представят по следния
начин:

i j k i j k
r1 r2 x1 y1 z1 ; r2 r3 x2 y2 z2
x2 y2 z2 x3 y3 z3

(4.6)
i j k i j k
r3 r1 x3 y3 z3 ( 1 ) x1 y1 z1
x1 y1 z1 x3 y3 z3

Преобразуванието на третата формула от (4.6) се извършва в

съответствие с четвъртото свойство на детерминантите от 3.1.
Стойностите x1 , y 1 , z 1 , x 2 , y 2 , z 2 , x 3 , y 3 , z 3 се явяват координати
на радиус-векторите r1 , r2 и r3 , а следователно и на върховете
на триъгълника в дефинираната координатна система O XYZ ,
показана на фиг.16.

След това в трите детерминанти всеки ред се заменя със

съответния стълб със същия номер. Съгласно третото от
изложените в 3.1 свойства детерминантите не променят
стойността си. В първия стълб на получените детерминанти
са ортонормираните вектори i , j , k . Първият и третият стълб
разменят местата си. Съгласно четвъртото свойство всяка от
трите детерминанти променя знака си. Следва размяна на
местата на първия и втория стълб – детерминантите отново
променят знака си и първоначалните стойности се
възстановяват. Получава се:
70
 x1 x2 i x2 x3 i x1 x3 i
r1 r2 y1 y2 j ; r2 r3 y2 y3 j ; r3 r1 ( 1 ) y1 y3 j

z1 z2 k z2 z3 k z1 z3 k
(4.7)

Като се вземе предвид формула (3.3) за адюнгираните

количества, сумата на трите детерминанти от трети ред,
записани в последната формула може да се представи чрез
една детерминанта от четвърти ред. Така формула (4.7) за
вектора, представящ площта на пространствения триъгълник
добива вида:

1 1 1 0

1 x1 x2 x3 i
P (4.8)
2 y1 y2 y3 j

z1 z2 z3 k

Ако детерминантата от последното уравнение се определи

като сума от произведенията на елементите от последния
стълб с техните адюнгирани количества съгласно формула
(3.3), за вектора, представящ площта на пространствения
триъгълник се получава следният математически израз:

1 1 1 1 1 1
1 (2 4) (3 4)
P ( 1) y1 y2 y3 i ( 1) x1 x2 x3 j
2
z1 z2 z3 z1 z2 z3

(4.9)
1 1 1
(4 4)
( 1) x1 x2 x3 k
y1 y2 y3

71
 1 1 1 1 1 1 1 1 1
1 1 1
P y1 y2 y3 i x1 x2 x3 j x1 x2 x3 k
2 2 2
z1 z2 z3 z1 z2 z3 y1 y2 y3

Въвеждат се означенията:

1 1 1 1 1 1 1 1 1
1 1 1
Pyz y1 y2 y 3 ; Pxz x1 x2 x 3 ; Pxy x1 x2 x3
2 2 2
z1 z2 z3 z1 z2 z3 y1 y2 y3
(4.10)

Векторите Pyz i , Pxz j и Pxy k представят площите на

проекциите на пространствения Δ 123 съответно върху
координатните равнини O YZ ,O X Z и O XY . Детерминантите
от трети ред Pyz , Pxz и Px y от формули (4.10) са равни на
самите площи на проекциите. Те се изчисляват от следните
алгебрични изрази, получени по правилото на Сарус (фиг.14):

1
Pyz ( y2 z3 y3 z1 y1 z 2 y 2 z1 y3 z2 y1 z 3 )
2
1
Pxz ( x2 z3 x3 z1 x1 z 2 x2 z1 x1 z 3 x3 z 2 ) (4.11)
2
1
Pxy ( x2 y3 x3 y1 x1 y 2 x2 y1 x1 y 3 x3 y 2 )
2

След преработване на тези формули се получава:

1
Pyz [ y1 ( z 2 z3 ) y2 ( z3 z1 ) y3 ( z1 z 2 )]
2
(4.12)
1
Pxz [ z1 ( x2 x3 ) z 2 ( x3 x1 ) z 3 ( x1 x 2 )]
2
72
 1
Pxy [ x1 ( y 2 y3 ) x2 ( y3 y1 ) x3 ( y1 y 2 )]
2

Това са всъщност формули (2.1) за аналитично определяне на

площи на равнинни фигури, приложени за триъгълник, т.е.
при n 3 . Например, чрез третата от тези формули се
изчислява площта на равнинния Δ 1' 2 ' 3' върху
координатната равнина OXY , показан на фиг.16. За вектора,
представящ площта на пространствения Δ 123 се получава:

P Pyz i Pxz j Pxy k

[ y1 ( z 2 z3 ) y2 ( z3 z1 ) y3 ( z1 z 2 )] i
1 (4.13)
P [ z1 ( x2 x3 ) z 2 ( x3 x1 ) z 3 ( x1 x 2 )] j
2
[ x1 ( y 2 y3 ) x2 ( y3 y1 ) x3 ( y1 y 2 )] k

За площта на пространствения Δ 123 се получава:

2 2 2
P Pyz Pxz Pxy
2
[ y1 ( z 2 z3 ) y2 ( z3 z1 ) y3 ( z1 z 2 )]
(4.14)
1 2
P [ z1 ( x2 x3 ) z 2 ( x3 x1 ) z 3 ( x1 x 2 )]
2
2
[ x1 ( y 2 y3 ) x2 ( y3 y1 ) x3 ( y1 y 2 )]

5. Аналитично представяне на площта на

пространствен многоъгълник
Площта на показания на фиг.17 пространствен
четириъгълник 1 2 3 4 може да бъде изчислена като сума от
площите на Δ 124 и Δ 234 , които имат обща страна –
диагоналът 2 4 или като сума от Δ 123 и Δ 134 с обща страна

73
13 . Изборът се определя изцяло от практически съображения
– кой от двата варианта по-добре апроксимира физическата
земна повърхнина, т.е. кой от двата диагонала има в по-
2 3
голяма степен характер на „скелетна линия” на
релефа. От математическа гледна точка няма
значение кой от двата варианта се избира, но
получените два резултата за площта в общия
случай ще се различават. При първия от двата
1 Ф и г.17 4 варианта може да се изчисли векторът P като
сума от векторите PΔ 1 2 4 и PΔ 2 3 4 , но този вектор
ще представя площта на 1234 само ако векторите PΔ 1 2 4 и
PΔ 2 3 4 са колинеарни, т.е. двата пространствени триъгълника
лежат в една равнина. В общия случай векторът P не
представя площта на пространствения 1 2 3 4 , т.е. неговата
дължина няма да е равна на площта на четириъгълника
поради различната посока на двата вектора PΔ 1 2 4 и PΔ 2 3 4 .

1 1 1 0 1 1 1 0

1 x1 x2 x4 i 1 x2 x3 x4 i
P P 124
P 234
(5.1)
2 y1 y2 y4 j 2 y2 y3 y4 j

z1 z2 z4 k z2 z3 z4 k

Формула (5.1) може да бъде представена по следния начин:

1 0 1 0 0
1 1 1 1 0

1 x x2 x3 x4 i
P 1 (5.2)
2
y1 y2 y3 y4 j

z1 z2 z3 z4 k

74
При втория вариант за изчисляване на площта на 1 2 3 4 като
сума от площите на Δ 123 и Δ 134 се стига до подобен
математически израз, като разликата е в елементите на
първия ред на детерминантата, участваща в израза:

0 1 0 1 0
1 1 1 1 0

1 x x2 x3 x4 i
P 1 (5.3)
2
y1 y2 y3 y4 j

z1 z2 z3 z4 k

За доказателство, представянето на детерминантата от пети

ред от уравнение (5.2) като сума от произведенията на
елементите от първия ред с техните адюнгирани количества
съгласно формула (3.3) е показано на фиг.18.

Физическият смисъл на вектора P е, че той представя сумата

от векторите на площите на двата пространствени
триъгълника. Площта на пространствения 1 2 3 4 се определя
по формулата

P 1 23 4
PΔ12 4 PΔ 234

75
 2
[ y1( z2 z4 ) y2 ( z4 z1 ) y4 ( z1 z 2 )]
2
P 1234
[ z1( x2 x4 ) z2 ( x4 x1 ) z 4 ( x1 x 2 )]
2
[ x1 ( y 2 y4 ) x2 ( y4 y1 ) x4 ( y1 y 2 )] (5.4)
2
[ y2 ( z3 z4 ) y3 ( z4 z2 ) y4 ( z2 z 3 )]
2
[ z 2 ( x3 x4 ) z3 ( x4 x2 ) z4 ( x2 x 3 )]
2
[ x2 ( y3 y4 ) x3 ( y 4 y2 ) x4 ( y 2 y 3 )]

Площта на пространствения петоъгълник D 1 2 3 4 5 , показан

на фиг.19, се изчислява като сума от площите на три
непокриваши се триъгълника – напр. Δ 123 , Δ 134 и Δ 145 .
Възможните комбинации са 5, като при всяка от тях трите
непокриващи се триъгълника имат по
2 една обща точка (връх на
петоъгълника). Броят на
3 триъгълниците, които могат да бъдат

1 образувани в пространствения
петоъгълник се дава с формулата за
4 изчисляване на комбинация от n
n!
елемента k -ти клас C nk .
5 Ф и г.1 9 k!(n k )!
5!
Получава се C 53 10 Изборът на комбинация от три
3! 2!
непокриващи се триъгълника, чиито площи да представят
общата площ на пространствения петоъгълник се определя
изцяло от практически съображения – избраната комбинация
трябва най-добре да апроксимира физическата земна
повърхнина, т.е. вътрешните за петоъгълника страни на
триъгълниците да представляват скелетни линии на релефа. В
общия случай резултатите за площта на пространствения
петоъгълник, получени от различните комбинации на три
непокриващи се триъгълника се различават.
76
Може да се напише следния израз за вектора P , който
представя сумата от трите вектора на площите на трите
пространствени триъгълника от фиг.19, образуващи D 1 2 3 4 5 :

0 i j i 0 0
0 0 i j i 0
1 1 1 1 1 1 0
P (5.5)
2 x1 x2 x3 x4 x5 i
y1 y2 y3 y4 y5 j

z1 z2 z3 z4 z5 k

Формула (5.5) е изведена емпирично от автора, но следва да

се подчертае, че това не е единствената детерминанта, чрез
която може да се изрази векторът, представящ площта на
пространствения D 1 2 3 4 5 . Могат да се получат други подобни
детерминанти чрез промяна на елементите на първите два
реда. За да се реши детерминантата от дясната част на
формула (5.5) се използва теоремата на Лаплас, изложена в
3.1. Маркират се първите два реда на детерминантата (5.5) и
от тях се образуват всички възможни поддетерминанти
6!
(минори) от втори ред, чиито брой е C 62 15 . Тези
2!4!
минори са следните:

0 i 0 j 0 i 0 0
Δ1 2 0 ; Δ1 3 0 ; Δ1 4 0 ; Δ1 5 0;
0 0 0 i 0 j 0 i

0 0 i j i i i 0
Δ1 6 0 ; Δ2 3 1; Δ2 4 0 ; Δ2 5 1;
0 0 0 i 0 j 0 i

i 0 j i j 0 j 0
Δ2 6 0 ; Δ3 4 0 ; Δ3 5 0 ; Δ3 6 0;
0 0 i j i i i 0
(5.6)
77
 i 0 i 0 0 0
Δ45 1; Δ46 0 ; Δ56 0;
j i j 0 i 0

където индексите m ,n показват номерата на стълбовете, от

които е получен минорът Δ m n . Вижда се, че от петнадесетте
поддетерминанти (минори), които могат да бъдат образувани
от първите два реда на детерминантата (5.5), само три са
различни от нула - Δ23 , Δ25 и Δ45 . Техните допълващи
поддетерминанти (минори) са съответно векторите P145 , P134 и
P1 2 3 , определени по формулите:

1 1 1 0 1 1 1 0

1 x1 x2 x3 i 1 x1 x3 x4 i
P 123
; P 134
(5.7)
2 y1 y2 y3 j 2 y1 y3 y4 j

z1 z2 z3 k z1 z3 z4 k

1 1 1 0

1 x1 x4 x5 i
P 145
2 y1 y4 y5 j

z1 z4 z5 k

Вижда се, че съгласно формула (4.8) минорите от формули

(5.7) са равни на векторите, представящи площите на
Δ 123 , Δ 134 и Δ 145 от пространствения D 1 2 3 4 5 .
Алгебричните допълнения на тези минори са:

(1 2 2 3)
A23 ( 1) Δ23 1
(1 2 2 5 )
A25 ( 1) Δ25 1 (5.8)
(1 2 4 5 )
A45 ( 1) Δ45 1

78
В съответствие с теоремата на Лаплас детерминантата (5.5), а
следователно и векторът P , който представлява сума от
векторите PΔ123 , PΔ134 и PΔ 1 4 5 се определя от следния израз:

P A45 P 123
A25 P 134
A23 P 145
(5.9)
P P 123
P 134
P 145

Площта на пространствения D 1 2 3 4 5 се определя по

формулата:

P12345 P 123
P 134
P 145
(5.10)

Площите на пространствените P145 , P134 и P1 2 3 се изчисляват

по формула (4.14). Алгебричния израз, подобен на този във
формула (5.4) няма да бъде представен поради прекалената
му дължина.

3 Площта на пространствения
2 шестоъгълник W 123456 , показан на
4 фиг.19 се получава като сума от
площите на четири непокриващи се
триъгълници, напр. Δ 126 , Δ 236 , Δ346 и
1 5 Δ4 5 6 . Броят на триъгълниците, които
могат да бъдат образувани в
6 пространствения W 123456 се дава с
Ф и г.20 6!
формулата C 64 20 . Възможните
3! 3!
комбинации са много, като вече не е задължително
непокриващите се триъгълници, които формират
пространствения шестоъгълник да имат общ връх. Относно
избора на комбинация от четири непокриващи се
триъгълника, които да представят пространствения W 123456
са валидни съображенията, изказани за пространствения
79
петоъгълник – избраната комбинация трябва най-добре да
апроксимира физическата земна повърхнина, т.е. вътрешните
за шестоъгълника страни на триъгълниците да представляват
скелетни линии на релефа. В общия случай резултатите за
площта на пространствения шестоъгълник, получени от
различните комбинации на четири непокриващи се
триъгълника се различават.

Векторът P , който представлява сума от четирите вектора на

площите на пространствените триъгълници Δ 126 , Δ 236 , Δ346
и Δ4 5 6 от фиг.19 се представя по следния начин:

0 i j i 0 0 0
0 0 i j i 0 0
1 0 1 0 1 0 0
1
P 1 1 1 1 1 1 0 (5.11)
2
x1 x2 x3 x4 x5 x6 i
y1 y2 y3 y4 y5 y6 j

z1 z2 z3 z4 z5 z6 k

Изчисляването на детерминантата от седми ред от формула

(5.11) се извършва, както се използва теоремата на Лаплас.
Маркират се първите три реда на детерминантата и от тях се
образуват всички възможни поддетерминанти (минори) от
7!
трети ред. Техният брой е C 73 35 . От тях само
3! 4!
четири са различни от нула:

0 i j 0 i j
Δ123 0 0 i 1; Δ125 0 0 i 1; (5.12)
1 0 1 1 0 1

80
 0 i 0 j i 0
Δ145 0 j i 1; Δ345 i j i 1;
1 0 1 1 0 1

където m , n и r са номерата на стълбовете, от които е

получен минорът Δm n r . Техните допълващи минори са
съответно векторите P456 , P346 , P236 и P1 2 6 , представящи
площите на пространствените Δ456 , Δ346 , Δ236 и Δ126 .

1 1 1 0 1 1 1 0

1 x4 x5 x6 i 1 x3 x4 x6 i
P456 ; P346 ;
2 y4 y5 y6 j 2 y3 y4 y6 j

z4 z5 z6 k z3 z4 z6 k
(5.13)
1 1 1 0 1 1 1 0

1 x2 x3 x6 i 1 x1 x2 x6 i
P236 ; P126
2 y2 y3 y6 j 2 y1 y2 y6 j

z2 z3 z6 k z1 z2 z6 k

Алгебричните допълнения на минорите от формула (5.13) са:

(1 2 3) (1 2 3)
A123 ( 1) Δ123 1
(1 2 3) (1 2 5 )
A125 ( 1) Δ125 1
(1 2 3) (1 4 5 )
(5.14)
A145 ( 1) Δ145 1
(1 2 3) (3 4 5 )
A345 ( 1) Δ345 1

В съответствие с теоремата на Лаплас детерминантата (5.11),

а следователно и векторът P се определят от следния израз:

81
 P A345 P126 A145 P236 A125 P346 A123 P456
(5.15)
P P126 P236 P346 P456

Площта на пространствения W 123456 се определя по

формулата:

P123456 P126 P236 P346 P456 (5.16)

От тази формула може да се получи конкретен алгебричен

израз, подобен на този от формула (5.4), като се изразят
площите на четирите съставящи триъгълника по формула
(4.14). Поради голямата му дължина този алгебричен израз
няма да бъде представен в настоящето изложение.

Векторът P , представящ сумата от векторите на площта на

пет триъгълника, формиращи пространствения
седмоъгълник 1 2 3 4 5 6 7 се изразява по следния начин:

0 i j i 0 0 0 0
0 0 i j i 0 0 0
0 1 0 1 0 1 0 0
1 1 0 1 0 1 0 1 0
P (5.17)
2 1 1 1 1 1 1 1 0
x1 x2 x3 x4 x5 x6 x7 i
y1 y2 y3 y4 y5 y6 y7 j

z1 z2 z3 z4 z5 z6 z7 k

В тази детерминанта от осми ред се маркират първите четири

реда и се образуват всички възможни минори. Те са
8!
C8
3
70 на брой, но само пет от тях са различни от
4! 4!

82
нула. Това са минорите Δ4567 , Δ2567 , Δ2367 , Δ2347 и Δ2345 . Техните
допълващи минори са векторите P123 , P134 , P145 , P156 и P1 5 7 ,
представящи площите на пространствените
Δ123, Δ134 , Δ145 , Δ156 и Δ1 6 7 . Алгебричните допълнения са
равни на 1. Определянето на площта на седмоъгълника се
извършва по начина, описан по-горе, т.е. като сума от
площите на изброените пространствени триъгълници.

Вижда се, че се явява закономерност при образуването на

детерминантите, участващи в изразите за вектора P - сумата
от векторите, представящи площите на пространствени
триъгълници от четириъгълника, петоъгълника и т.н. Тези
детерминанти са представени във формули (5.2), (5.5), (5.11)
и (5.17). Последните три реда съдържат координатите x i , y i , z i
на върховете на многоъгълника. Горната част на
детерминантите съдържа редове с единици и нули, както и
ортонормираните вектори i и j . Детерминантата на
шестоъгълника се получава от тази на петоъгълника чрез
добавяне на един ред с единици и нули и един стълб с
единици, нули и
координатите на
шестия връх –
сравни формули
(5.5) и (5.11). От
сравнението на
формули (5.11) и
(5.17) се вижда, че
детерминантата на
седмоъгълника се
получава по
подобен начин от
детерминантата на
шестоъгълника.
Логично е да се

83
очаква и детерминантите, представящи площите на
осмоъгълник, деветоъгълник и т.н. да се получават по същия
начин, т.е. детерминантата, представяща вектора P на
произволен n -ъгълник да се получава от детерминантата на
( n 1 ) -ъгълник чрез добавяне на един ред и един стълб,
както е показано на фиг.21.

Това предположение е невярно. Още при детерминантата на

осмоъгълника, образувана по описания начин се получават
два еднакви реда с нули и единици, което съгласно
четвъртото от разгледаните свойства на детерминантите
означава, че тази детерминанта е равна на нула. Същото се
отнася и за детерминантите на деветоъгълник, десетоъгълник
и т.н. – получават се еднакви редове.

Независимо от невъзможността от чисто математическа

гледна точка да се представи векторът P , представящ сумата
от векторите на площта на пространствените триъгълници,
образуващи произволен n -ъгълник чрез детерминанта от
( n 1 ) -ви ред, площта на тази пространствена фигура може
да се определи по формулата:

2
[ ym ( zm zm ) ym ( zm zm ) ym ( zm z m )]
1 2 3 2 3 1 3 1 2
N
2
P [ zm ( xm xm ) zm ( xm xm ) zm ( xm x m )]
1 2 3 2 3 1 3 1 2
m 1
2
[ xm ( ym ym ) xm ( ym ym ) xm ( ym y m )]
1 2 3 2 3 1 3 1 2

(5.18)

където N е броят на триъгълниците, чрез които може да се

представи пространственият многоъгълник, а x m , y m , z m са i i i

координатите на i -тия връх на m -тия триъгълник. Тази

формула може да бъде представена в съкратен вид:

84
 N
2 2 2
yz xz xy
P Pm Pm Pm (5.19)
m 1

където величините Pmyz , Pmxz и Pmx y са проекциите на m -тия

пространствен триъгълник върху трите координатни равнини и се
изчисляват по формули (4.12).

6. Анализи, изводи и препоръки

6.1. Анализи на формулите за аналитично определяне на

площи на пространствени фигури

 Анализ на общата форма на представяне на вектора P

чрез детерминанта – във формула (4.8) се показва векторът
на площта на пространствен триъгълник. Във формули (5.2),
(5.5), (5.11) и (5.17) е дадено аналитично изражение на
вектора P , който е равен на сумата от векторите,
представящи площите пространствени триъгълници,
формиращи пространствен четириъгълник, петоъгълник,
шестоъгълник и седмоъгълник чрез детерминанти, като броят
на върховете на многоъгълника е n 4 , 5 , 6 и 7 , а редът на
съответните детерминанти е 5 , 6 ,7 и 8 . Забелязва се
определена закономерност при изразяването на
детерминантата на вектора P на шестоъгълника чрез
детерминантата на петоъгълника, след това на седмоъгълника
чрез детерминантата на шестоъгълника. Тази закономерност
се изразява в добавянето на ред с единици и нули, респ. с
нули и единици под първите два реда на детерминантата,
както е показано на фиг.21, респ. формули (5.5), (5.11) и
(5.17) и добавянето на стълб с координатите на последния
връх. Ако по същото правило се формира детерминанта за
вектора, представящ площта на осмоъгълник, деветоъгълник
и т.н., установява се, че тези детерминанти са равни на нула

85
поради наличието на еднакви, повтарящи се редове съгласно
четвъртото свойство на детерминантите от 3.1.

По мнение на автора възможно е да има обобщено

представяне на сумата от векторите на площите на
триъгълниците, формиращи произволен пространствен n -
ъгълник при n 7 чрез детерминанта от ( n 1 ) -ви ред. Това
представяне би следвало да се получи чрез избор на
подходящи стойности на елементите на детерминантата от
първите ( n 2 ) реда, но поради големият възможен брой
комбинации на този етап от изследването не се стигна до
точно решение. Формулираният въпрос ще бъде предмет на
едно бъдещо изследване.

 Анализ на мрежата от непокриващи се триъгълници,

формиращи пространствения многоъгълник

Вече бе изказано съображението, че площта на

пространствената фигура ще бъде най-добре представена чрез
пространствен многоъгълник, за който мрежата от
образуващите го непокриващи се триъгълници най-добре
апроксимира физическата земна повърхнина, т.е. страните на
триъгълниците да имат характер на „скелетни линии” на
релефа. Така формулираната задача всъщност представлява
създаване на нерегулярен цифров модел на релефа за
територията, ограничена от страните на пространствения n
ъгълник и излиза извън обхвата на разглежданите в
настоящата монография въпроси. Все пак ще бъдат изложени
някои общи съображения относно мрежата от непокриващи
се триъгълници, които образуват пространствения
многоъгълник.

Броят на непокриващите се триъгълници от една мрежа

(комбинация) винаги е равен на ( n 2 ) , където n е броят на
върховете на многоъгълника. Броят на комбинациите е

86
различен. При пространствения четириъгълник възможните
комбинации от два непокриващи се триъгълника са две и са
показани на фиг.17. Формули (5.2) и (5.3) показват векторът
P като сума от векторите, представящи площите на двата
пространствени триъгълника от едната и от другата
комбинация. Стойностите на площта, изчислени от едната
или от другата
комбинация от два
триъгълника в общия
случай ще се
различават, както се
вижда от фиг.22а и
фиг.22б. Те ще
съвпадат само ако
четирите върха лежат в
една равнина.

При петоъгълника
броят на
непокриващите се
триъгълници от една
комбинация (мрежа) е
равен на три, като и
трите триъгълника
имат общ връх. Броят
на възможните мрежи
(комбинации) е равен
на пет, колкото е броят
на върховете. Една от
тези комбинации е показана на фиг.19, а векторът P като
сума от векторите на площите на триъгълниците от тази
мрежа е изразен чрез детерминанта във формула (5.5). От
петте комбинации могат да се изчислят пет стойности на
площта, които в общия случай ще се различават и ще
съвпадат само ако петте върха лежат в една равнина.
Детерминантата за всяка от петте комбинации от три
87
непокриващи се триъгълника могат да се получат от формула
(5.5) чрез различно подреждане на координатите на върховете
от последните три реда.

При шестоъгълника и седмоъгълника възможните

комбинации от непокриващи се триъгълници нарастват и
трябва да се използва специализиран софтуер за създаване на
цифров модел на релефа с въвеждане на информация за
„скелетните линии”. При шестоъгълника и седмоъгълника
определена комбинация се получава чрез подходяща
подредба на координатите на върховете в последните три
реда на детерминантите от формули (5.11) и (5.17). Тези
въпроси ще бъдат предмет на едно бъдещо изследване.

 Анализ на представянето на алгебричния израз за

площта на пространствения многоъгълник

Възможно е да се потърси някакво по-рационално алгебрично

представяне на формула (5.18) за площта на пространствен
многоъгълник. То може да се получи, ако формула (5.18) се
преобразува чрез повдигане на квадрат, разкриване на
скобите и съкращения. Ще бъде разгледан показаният на
фиг.22а пространствен четириъгълник, представен съгласно
формула (5.3). Ако детерминантата от формула (5.3) се
изчисли по формула (3.3) чрез елементите на първия ред и
техните адюнгирани количества, след някои преобразувания
се получава следния алгебричен израз за вектора P .

P Pyz i Pxz j Pxy k

[ y1 ( z 2 z4 ) y2 ( z3 z1 ) y3 ( z4 z2 ) y4 ( z1 z 3 )] i
1
P [ z1 ( x2 x4 ) z 2 ( x3 x1 ) z3 ( x4 x2 ) z 4 ( x1 x 3 )] j
2
[ x1 ( y 2 y4 ) x2 ( y3 y1 ) x3 ( y 4 y2 ) x4 ( y1 y 3 )] k
(6.1)

88
където Pyz , Pxz и Px y са проекциите на показания на фиг.22а
пространствен четириъгълник върху координатните равнини
O YZ ,O X Z и O XY . Тогава площта на пространствения 1 2 3 4
се определя по формулите:

2 2 2
P Pyz Pxz Pxy
2
[ y1 ( z 2 z4 ) y2 ( z3 z1 ) y3 ( z4 z2 ) y 4 ( z1 z 3 )]
1 2
P [ z1 ( x2 x4 ) z 2 ( x3 x1 ) z3 ( x4 x2 ) z 4 ( x1 x 3 )]
2
2
[ x1 ( y 2 y4 ) x2 ( y3 y1 ) x3 ( y4 y2 ) x4 ( y1 y 3 )]
(6.2)

Тези формули са маркирани като

грешни. Всъщност те са валидни
само за частния случай, когато
проекциите на Δ1 2 3 и Δ1 3 4 върху
всяка от трите координатни
равнини не се припокриват. Тъй
като триъгълниците апроксимират
физическата земна повърхнина и
върховете са номерирани по
посока на часовниковата стрелка,
техните проекции върху
координатната равнина OXY не се
припокриват, освен в някои много
специфични частни случаи –
подземна пещера, висок
планински водопад и т.н. Тогава се
получават застъпващи се
триъгълници на различни нива и
площта на многоъгълника се
изчислява като сума от площите на
тези различни нива. Изчислените стойности на площите на
сумираните триъгълници са положителни.
89
На фиг.23 са показани проекциите на 1 2 3 4 върху другите
две координатни равнини O XZ и O YZ , гледани срещу
положителната посока на третата координатна ос Y , респ. X .
Вижда се, че и при двата случая проекциите се припокриват.
Освен това индексите на точките на единия проектиран
триъгълник нарастват по посока на часовниковата стрелка, а
на другия – обратно на нея и в двата случая на проектиране
върху O XZ и O YZ . Ще бъде анализиран случаят с
проектирането на 1 2 3 4 върху координатната равнина O YZ ,
показан отдясно на фиг.23.

Координатната система O YZ е лява, защото въртенето на

оста Y към оста Z по най-краткия път се извършва по посока
на часовниковата стрелка, гледано срещу положителната
посока на оста X . Векторът, представящ площта на Δ1' 3 ' 4 '
се определи по формулата за векторно произведение
1
PΔ 1' 3' 4 ' 1' 3 ' 1' 4 ' , като двата вектора 1' 3' и 1' 4 ' са
2
подредени във векторното произведение по възходящ ред на
индексите на крайните им точки. Трите вектора PΔ1' 3' 4 ' ,1' 3' и
1' 4 ' образуват лява тройка и векторът PΔ 1' 3' 4 ' е насочен по
положителната посока на третата ос X , без да е колинеарен
със същата ос, съгласно дадените обясненията към фиг15.
Като се вземе предвид, че в този случай същият вектор се
представя по следния начин:

yz
PΔ1' 3' 4 ' PΔ1' 3' 4 ' i 0j 0k (6.3)

за единствената компонента на вектора PΔ 1' 3' 4 ' , която е

различна от нула, а именно площта на равнинния Δ1' 3 ' 4 ' е
изпълнено PΔyz1' 3' 4 ' 0 , т.е. изчислената стойност на площта е

90
положителна. Това произтича от формула (3.8) за
изчисляване на компонентите на произволен вектор и от
указаната по-горе ориентация на PΔ 1' 3' 4 ' . Площта на
равнинния Δ1' 3 ' 4 ' се определя от известния израз:

yz 1
PΔ 1' 3' 4 ' [ y1 ( z 3 z4 ) y3 ( z4 z1 ) y4 ( z1 z 3 )] (6.4)
2

Получава се PΔyz1' 3' 4 ' 25 000 м 2 . При Δ1' 2 ' 3 ' индексите на
върховете нарастват в посока, обратна на часовниковата
стрелка. Векторът, представящ площта на този триъгълник се
1
изразява като PΔ 1' 2 ' 3' 1' 2 ' 1' 3 ' , като подредбата на
2
векторите във векторното произведение отново е по възходящ
ред на индексите на крайните им точки. Ако векторът PΔ 1' 2 ' 3 ' е
насочен по положителната посока на оста X , посоката на
въртене на 1' 2 ' към 1' 3' е обратна на посоката на
часовниковата стрелка и трите вектора PΔ1' 2' 3' ,1' 2 ' и 1' 3'
образуват дясна тройка. Но съгласно правилата за получаване
на векторното произведение, изложени в 3 .2 , в лявата
координатна система те трябва да образуват лява тройка,
както е показано на фиг.15. Следователно посоката на
вектора, представящ площта на равнинния триъгълник
Δ1' 2 ' 3 ' съвпада с отрицателната посока на оста X - тогава
трите вектора образуват лява тройка. Векторът PΔ 1' 2 ' 3 ' се
определя с формулата:

yz
PΔ1' 2' 3' PΔ1' 2' 3' i 0j 0k (6.5)

Единствената ненулева компонента PΔyz1' 2 ' 3' на вектора PΔ 1' 2 ' 3 ' е
отрицателна съгласно формула (3.8) за изчисляване на
компонентите (координатите) на всеки вектор като разлика от
91
координатите на крайната и началната точка. Това е
всъщност площта на равнинния Δ1' 2 ' 3 ' , която се определя
по известната формула за площ на равнинен триъгълник:

yz 1
PΔ 1' 2 ' 3' [ y1 ( z 2 z3 ) y2 ( z3 z1 ) y3 ( z1 z 2 )] (6.6)
2

Получава се PΔyz1' 2 ' 3' 45 000 м . Нека сега да се съберат двете

2

формули (6.4) и (6.6), като се разкрият скобите и се извършат

умноженията. След някои съкращения се получава:

yz
P 1234
y1 ( z 2 z4 ) y2 ( z3 z1 ) y3 ( z4 z2 ) y4 ( z1 z 3 )] (6.7)

Този израз присъства във втората от формули

(6.1) като множител пред ортонормирания
вектор i , т.е. Py z се явява компонента на
вектора P от формули (6.1). От формула (6.7)
се изчислява Pyz 20 000 м . Вижда се, че по
2

тази формула се изчислява алгебричната сума

от площите на проекциите на двата
триъгълника върху координатната равнина
O YZ . Всъщност при изчисленията,
извършени по формула (6.7) при ред на
изброяване на точките 1' 2 ' 3 ' 4 '
(възходящ ред на индексите) се изчислява
сумата от площите на двата защриховани
триъгълника на фиг.24. Направените
изчисления по формули (6.4), (6.6) и (6.7) и
получените резултати са проверени чрез
моделиране на четириъгълника от фиг.22а и
неговите проекции от фиг.23 в средата на
AutoCAD Civil 3D 2012 и определяне на
съответните площи с командата AREA .

92
Получени са следните резултати:

yz 2 xz 2 xy 2
PΔ 1' 2 ' 3' 45 000 м PΔ 1' 2 ' 3' 40 000 м PΔ 1' 2 ' 3' 5 000 м
yz 2 xz 2 xy 2
PΔ 1' 3' 4 ' 25 000 м PΔ 1' 3' 4 ' 30 000 м PΔ 1' 3' 4 ' 5 000 м
2 2 2
PΔ 123 60415.23 м PΔ 134 39370.04 м P 1234
99 785.27 м
(6.8)

Всички площи, определени с посочения софтуер са

положителни по стойност. Същите по абсолютна стойност
резултати се получават при извършване на изчисленията по
формули (5.18), респ. (5.19).

При проверка на площите на двата триъгълника от фиг.24

(всъщност това е един „усукан” четириъгълник) в средата на
AutoCAD Civil 3D 2012 се установява, че площта на по-
големия триъгълник е 28 928.57 м 2 , а площта на по-малкия
триъгълник е 8 928.57 м 2 , т.е. при изчислението по формула
(6.7) площта на по-малкия триъгълник се получава
положителна, а площта на по-големия триъгълник се
получава отрицателна и така се стига до написания по-горе
резултат Pyz 2
20 000 м .

Ясно е, че аналитичното определяне на площта на

пространствения многоъгълник не може да се извърши чрез
подхода, илюстриран с формули (6.1) и (6.2) за
пространствения 1 2 3 4 . Площта на същия следва да се
определи по указания с формули (5.4) начин като сума от
площите на двата пространствени триъгълника.

6.2. Изводи и препоръки

Предложеният начин за определяне на площта на

пространствен триъгълник има важно теоретично и

93
практическо значение. На него е базиран възприетия и
препоръчван подход площта на произволен пространствен
многоъгълник да се изчислява като сума от площите на
подходящо подбрани непокриващи се пространствени
триъгълници, представящи самия многоъгълник. Площите на
съставящите пространствени триъгълници следва да се
определят по втората от формули (4.14), като в крайна сметка
при сумирането им в процеса на изчисленията се стига до
формула (5.18) и (5.19).

Изведените формули за изразяване на векторите P , които

представляват сума от векторите, представящи площите на
отделните пространствени триъгълници, образуващи
пространствен четириъгълник, петоъгълник, шестоъгълник и
седмоъгълник чрез детерминанти може би имат известно
значение от теоретична гледна точка, т.е. от гледна точка на
аналитичната геометрия, но нямат практическо значение. Те
илюстрират един подход за компактен запис в детерминанти
на величините, необходими за изчисляването на площите на
посочените многоъгълници. Тези детерминанти се представят
по теоремата на Лаплас като суми от други детерминанти,
представящи площите на съставящите триъгълници. Точно в
този момент трябва да се спре развитието на съответните
изрази, да се изчислят площите на пространствените
триъгълници, да се сумират и в крайна сметка да се реализира
изчислението по формули (5.18), респ. (5.19). Ако се
продължи с алгебричното развитие на съответните изрази, в
общия случай се стига до съкращения и до формули, подобни
на (6.1) и (6.2), които са грешни. Единствено в частния
случай, когато проекциите на съставящите пространствени
триъгълници върху трите координатни равнини не се
припокриват, изведените крайни изрази от началните
формули (5.2), (5.5), (5.11) и (5.17) са коректни и площите на
четириъгълника, петоъгълника, шестоъгълника и
седмоъгълника се определят вярно.

94
Следва да се отчете, че дори и при извеждането на някаква
обща формула за представяне на площта на произволен
пространствен n -ъгълник чрез детерминанта от ( n 1 ) -ви
ред, изчисляването на детерминанти от по-висок ред е
изключително трудоемък процес от изчислителна гледна
точка и очевидно много по-бързо и ефективно ще бъде
директното използване на формула (5.18).

Координатите на върховете на пространствения

многоъгълник могат да бъдат определени в произволна
правоъгълна пространствена координатна система, например
свързана с избран референтен елипсоид или с начало в
центъра на тежестта на пространствената фигура. За
сравнително ограничени земни участъци с размери до
20 / 20 км и площ до 400 км могат да се използват
2

плановите координати на граничните точки в координатна

система 1970 г , 1950 г или в локална координатна система, а
за трета координата могат да се използват надморските
височини на върховете. За по-големи участъци и площи
трябва да се извърши трансформация, напр. x , y , H X ,Y , Z
или B , L , H X ,Y ,Z .

Аналитичното определяне на площи е интегрирано във всяка

съвременна програмна система за създаване и използване на
цифров модел на територията под формата на системна
функция. Обръщението към тази функция се извършва със
средствата на графичния диалог – чрез избор на елемент от
падащо меню, написване на команда на командния ред,
натискане на бутон и т.н., в резултат на което се активира
определен програмен модул или част от такъв. Следва
указване на обекта (пространствената фигура), чиято площ
трябва да се определи. Това указване обикновено се извършва
с устройство за позициониране – мишка.Могат да се посочат
гранични точки на фигурата (те трябва да са зададени с
пространствени координати x , y и z ), вътрешна точка (ако
95
границите са затворени) или цялата фигура, ако е дефинирана
като отделен обект в смисъла на обектно-ориентираното
програмиране. Накрая по подходящ начин се извежда
резултата – изчислената площ.

В никой литературен източник (статии, страници в Internet,

помощна информация за съответните програмни системи) не
може да се намери информация за формулите и алгоритъма,
върху които е базирана системната функция за определяне на
площи на дадена програмна система, тъй като конкретната
реализация на фирмените продукти се явява фирмена тайна
(know-how). Все пак могат да се изкажат известни
съображения, свързани най-вече с продуктите на Autodesk.

Изчисляването на площи при различните програмни системи

се извършва аналитично, като софтуерът винаги връща към
потребителя положителна стойност на определяната площ,
независимо от вида на координатната система и посоката на
изброяване на граничните точки. При съвременните версии
на продуктите на Autodesk се следи за реда на посочване на
точките. Невъзможно е да се избере „усукания”
многоъгълник от фиг.24, като се посочат върховете му в
последователност 1' 2 ' 3 ' 4 ' .

7. Оценка на точността при аналитично

определяне на площи на пространствени фигури

7.1. Оценка на точността на аналитично определена площ

на пространствен триъгълник

Първо се определят средните квадратни грешки на площите

на проекциите на пространствения Δ1 2 3 върху трите
координатни равнини. Началото на пространствената
координатна система е в центъра на тежестта на
пространствения Δ1 2 3 . Съгласно форм. (2.18) се получава:

96
 3 3
m 2 2 m 2 2
m P yz ( yi zi ) ; m P xz ( xi zi );
Δ 123 Δ 123
2 i 1 2 i 1
(7.1)
3
m 2 2
m P xy ( xi yi )
Δ 123
2 i 1

Тъй като съгласно първата от формули (4.14)

2 2 2
yz xz xy
PΔ 123 PΔ 123 PΔ 123 PΔ 123 (7.2)

за средната квадратна грешка на площта на пространствения

Δ1 2 3 се получава:

2 2
yz xz
2 1 PΔ 123 2
3
2 2 1 PΔ 123 2
3
2 2
m PΔ 123 2
m ( yi zi ) 2
m ( xi zi )
2 P i 1 2 P i 1
Δ 123 Δ 123

2
xy
1 PΔ 123 2
3
2 2
2
m ( xi yi )
2 P i 1
Δ 123

2
yz xz
PΔ 123 3
2 2
PΔ 123 3
2 2
2
(y i
z )i 2
( xi zi )
m PΔ 123 i 1 PΔ 123 i 1

m PΔ 123
2
(7.3)
2 P
xy
3
Δ 123 2 2
2
( xi yi )
PΔ 123 i 1

Тъй като площите на проекциите на пространствения Δ1 2 3

участват в последната формула повдигнати на квадрат, няма
значение знакът на техните стойности, т.е. подредбата на
индексите на върховете на проекциите. Въвеждат се
означенията
97
 yz xz xy
PΔ 123 PΔ 123 PΔ 123
cos φ x ; cos φ y ; cos φ z (7.4)
PΔ 123 PΔ 123 PΔ 123

където величините cos φ x , cos φ y и co s φ z са посочните

косинуси (косинус директори) на вектора PΔ 1 2 3 , а величините
φ i са ъглите между този вектор и координатните оси, т.е.:

φx ( PΔ123 , X ); φy ( PΔ123 ,Y ); φz ( PΔ123 , Z ) (7.5)

Тогава формула (7.3) приема следния вид:

3 3
2 2 2 2 2 2
cos φ x ( yi zi ) cos φ y ( xi zi )
m i 1 i 1
m PΔ 123
3
(7.6)
2 2 2 2
cos φ z (x i
y )
i
i 1

Площите на трите проекции се определят по формули (4.12),

а самата площ на пространствения триъгълник – по втората
от формули (4.14). Координатите x i , y i , z i са редуцирани
спрямо центъра на тежестта на триъгълника, а m е тяхната
средна квадратна грешка.

7.2. Оценка на точността на аналитично определена площ

на пространствен многоъгълник

Съгласно формули (5.18) и (5.19) площта на пространствения

многоъгълник се изчислява като сума от площите на
съставящите го пространствени триъгълници:

N N
2 2 2
yz xz xy
P Pm Pm Pm Pm (7.7)
m 1 m 1

98
Средната квадратна грешка на аналитично изчислената площ
на пространствения многоъгълник се определя чрез
прилагане на формула (2.3) за средна квадратна грешка на
функция от некорелирани аргументи:

2
yz
PΔ m 1 m 2 m 3 3
2 2
2
y mi z mi
PΔ m 1 m 2 m 3 i 1

2
xz
N
m
2 N PΔ m 1 m 2 m 3 3
2 2 2 2
mP m Pm 2
x mi z mi (7.8)
m 1 2 m 1 PΔ m 1 m 2 m 3 i 1

2
xy
PΔ m 1 m 2 m 3 3
2 2
2
x mi y mi
PΔ m 1 m 2 m 3 i 1

където N е броят на триъгълниците, съставящи

многоъгълника, Pm е площта на m -тия триъгълник, а
yz
Pm , Pmи Pmx y са площите на проекциите на този триъгълник
xz

върху трите координатни равнини. За самата грешка m P се

получава:

2
yz
PΔ m 1 m 2 m 3 3
2 2
2
y mi z mi
PΔ m 1 m 2 m 3 i 1

2
xz
N
m N PΔ m 1 m 2 m 3 3
2 2 2
mP m Pm 2
x mi z mi (7.9)
m 1 2 m 1 PΔ m 1 m 2 m 3 i 1

2
xy
PΔ m 1 m 2 m 3 3
2 2
2
x mi y mi
PΔ m 1 m 2 m 3 i 1

99
Като се вземат предвид формули (7.4) се стига до следния
израз:

3
2 2 2
cos φ x y mi z mi
i 1
N N 3
2 m 2 2 2
mP m Pm cos φ y x mi z mi (7.10)
m 1 2 m 1 i 1
3
2 2 2
cos φ z x mi y mi
i 1

където x m , y m
i i
и zm ( i
i
1, 2 ,3 ) са координатите на i -тата
точка от m -тия триъгълник.

При извеждането на последната формула се приема, че

площите на отделните пространствени триъгълници са
некорелирани. В действителност това не е така. Площите на
някои двойки пространствени триъгълници от многоъгълника
са корелирани поради наличието на една или две общи за
двата триъгълника точки и използването на техните
координати за изчисляване на площите. Тази корелация няма
как да бъде определена, тъй като не се познава законът, по
който се генерира мрежата от непокриващи се триъгълници
за отделен многоъгълник. Поради тази причина формула
(7.10) не е точна. За конкретен многоъгълник може да бъде
изведена точна формула за средната квадратна грешка на
площта му чрез изчисляване на коефициентите на корелация
между площите на всеки два съседни триъгълника и
прилагане на формула (2.4) за средна квадратна грешка на
функция от корелирани аргументи.

100
 ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Аналитичното определяне на площи на произволни
пространствени фигури, апроксимирани с пространствени
многоъгълници е важна задача, която се налага да се
изпълнява при много стопански и други дейности. В
настоящата монография са потърсени отговори на въпросите,
формулирани в увода и някои други интересни от теоретична
и изчислителна гледна точка въпроси, а именно:

 Направен е анализ на оценката на точността при

определянето на площта на правилна равнинна геометрична
фигура (квадрат), като площта се изчислява от страната на
квадрата. Направено е разграничението – от гледна точка на
геометрията квадратът има една страна, но при използване на
координатите на върховете за намиране на неговите страни,
от гледна точка на теорията на вероятностите и теорията на
грешките той има четири страни, разглеждани като отделни
случайни величини. Показано е, че средната квадратна
грешка на площта не може да се определи еднозначно и
нейната стойност зависи от това, кои елементи са използвани
за изчисляването на площта и как те самите са определени.
 Направен е анализ на оценката на точността при
аналитичното определяне на площта на произволна равнинна
фигура, апроксимирана с равнинен многоъгълник по
известните от геодезията формули (2.1). Изведени са формули
(2.18) за средната квадратна грешка на площта при известна
средна квадратна грешка m на координатите x i , y i на
върховете на многоъгълника и при условие, че всички
координати са некорелирани. Изследвана е коректността на
изведената формула и е доказано, че тя представлява строга
оценка на точността на площта само ако величините x i , y i ,
които участват в нея са определени в равнинна правоъгълна
координатна система с начало в центъра на тежестта на
многоъгълника. Доказателството на това твърдение е
101
извършено чрез двукратно определяне на средната квадратна
грешка на площта на правилни осмоъгълници с дължина на
страната 50 ,100 ,200 ,300 ,500 и 1000 м - първия път чрез
прилагането на изведената формула (2.18) и втория път чрез
прилагане на формулата (2.4) за средна квадратна грешка на
функция от корелирани аргументи, като функцията е
показана във формула (2.68). Отчетени са корелационните
зависимости между аргументите на функцията. Резултатите
от изчисленията са дадени в табл.1. Вижда се, че се получава
пълно съответствие между изчислените по двата начина
средни квадратни грешки на площите на осмоъгълниците.
 Направен е опит за представяне на площите на
пространствени фигури (многоъгълници) със средствата на
линейната и векторната алгебра. Изведени са изрази за
векторите, представящи площите на пространствен
триъгълник, четириъгълник, … , седмоъгълник, като в тези
изрази има компактен запис на координатите на върховете
чрез детерминанти. Показан е начинът за определяне на
самите площи. При брой на върховете на многоъгълника
n 7 детерминантите са равни на нула и не може да се
направи такова компактно представяне на вектора на площта
или поне то не е изведено от автора. Независимо от това са
дадени формули (5.18) и (5.19), които са алгебрични изрази за
изчисляване на площта на пространствен многоъгълник като
сума от площите на съставящите го пространствени
триъгълници и именно този подход е препоръчан от автора.
 Направени са анализи, изводи и препоръки относно
разглежданата материя за аналитично определяне на площи
на пространствени фигури и предложените формули.
Частично са маркирани проблемите за бъдещи изследвания в
тази област, по-специално създаване на подходяща мрежа от
триъгълници, която най-добре да апроксимира физическата
земна повърхнина.
 Разгледан е въпросът за оценката на точността на
аналитично определените площи на пространствени фигури и
са изведени съответните формули.
102
 Използвана литература

1. Атанасов, С. Теория на математическата обработка на

геодезическите измервания. С., Техника, 1988.
2. Атанасов, С., Л. Тодоров, П. Хинчева. Геодезия, ч. I. С.,
Техника, 1990.
3. Атанасов, С., Л. Тодоров. Геодезия, ч. II. С., Техника, 1991.
4. Бакалов, П., Р. Янева, Д. Тонков, С. Бакъшева, Е.
Кръстанов. Ръководство за упражнения по геодезия. С.,
Издателски център на УИК при УАСГ, 2002.
5. Гурский, Е. Основы линейной алгебры и аналитической
геометрии. Минск, Издательство „Вышэйшая школа”, 1982.
6. Жилбер Лафорг, История на света., том 2 Древни
цивилизации., Издателска къща ICON и Университетско
издателство „Св. Климент Охридски” – съвместно издание,
С., 2007.
7. Кочин, Н. Векторное исчисление и начала тензорного
исчисления, 9-ое изд., М., Издательство „Наука”, 1965.
8. Маслов, А., Е. Гладилина, В. Костык. Геодезия, М., Недра,
1986.
9. Окунев, А. Высшая алгебра. М., Государственное
издательство технико-теоретической литературы, 1949.
10. Стойчев, Д., В. Куртев, С. Атанасов. Геодезия, ч. I. С.,
Техника, 1977.
11. Стойчев, Д., В. Куртев, Ст. Атанасов. Геодезия, част II. С.,
Техника, 1982.
12. Стойчев, Д., П. Монев. Геодезия, ч. II. С., Техника, 1973.
13. http://bg.wikipedia.org/wiki/Аналитична_геометрия
14. http://bg.wikipedia.org/wiki/Древен_Египет
15. http://bg.wikipedia.org/wiki/Древен_Рим
16. http://bg.wikipedia.org/wiki/Древна_Гърция
17. http://bg.wikipedia.org/wiki/Херон
18. http://bg.wikipedia.org/wiki/Кадастър
19. http://bg.wikipedia.org/wiki/Месопотамия
20. http://docs.autodesk.com/CIV3D/2012/ENU/landing.html
21. http://geometria.hit.bg/2.html
103
22. http://math-history.netne.net/egipet.html
23. http://stancho.roncho.net/HighMath2/MultiVars/Extr/Extr/
Proof/Proof.html
24. http://
25. http://www.manager.bg/news/parviyat-tunel-v-sveta-iz-kniga-
na-nachalata
26. http://www.math.montana.edu/frankw/ccp/multiworld/
twothree/gradient/learn.htm
27. http://www.math10.com/bg/matematika/drevnost.html
28. http://www.raboti.com/
29. http://www.rosoft.org/MitakaLectures/LAAG/

104