ЧИСЛОТО

Числото „пи” е не само един от най-важните фундаменти на математиката, но е и

най-известната и основополагаща константа в тази точна наука. Представлява
отношението между дължината на дадена окръжност и нейния диаметър.
Символът, изписващ това магическо число, е гръцката буква π.

π е познато още като Лудолфово число. А също и като „Архимедовата константа“

поради това, че древногръцкият математик и физик Архимед първо теоретически е
измерил числото, слагайки му стойност между 3 10/71 и 3 1/7, или 223/71
 ИСТОРИЯ НА ЧИСЛОТО
Числото π има близо четири хиляди години Математиците обаче считат за негови истински
история, като за негови откриватели могат да откриватели вавилонските магове, използвали го
се считат още жителите на Месопотамия, при строежа на легендарната Вавилонска кула –
които забелязват, плетейки кошници, че за да начинание, претърпяло пълен крах заради липсата
ги направят с точния диаметър, е нужно на достатъчно точни изчисления.
материалът им да е с три пъти по-голяма
дължина.
 ИСТОРИЯ НА ЧИСЛОТО
Когато десетичните дроби все още не били известни,
великият Архимед (287 пр.н.е. – 212 пр.н.е.) намерил
стойността на π с точност от 99,9%. Той открива метод,
който става основа за много последващи изчисления.
Архимед използва окръжност, като сравнява обиколката на
вписания в нея многоъгълник с 96 страни и обиколката на
описания около окръжноста многоъгълник.
В резултат на това Архимед изчислява стойността на π като
съотношение 22/7 ≈ 3,142857142857143.

В Китай математикът и придворен астроном Зу Чонгджи

през 5 век пр.н.е д. обозначил по-точна стойност на π, като
я изчислил до седем цифри след десетичната запетая и
определил нейната стойност между числата 3, 1415926 и
3,1415927.
 ИСТОРИЯ НА ЧИСЛОТО

Едва през XVIII век обаче името "Пи" започва

да се използва, за да означи конкретно число.
С други думи, гръцката буква, която
символизира числото, на практика не е
избрана от древните гърци. През 1706 г.
английският математик Уилям Джоунс
използва за пръв път наименованието.
Обозначението е станало общоприето в
средата на XVIII век благодарение на работата
на Леонард Ойлер, който го използва в своите
писания по тригонометрия през 1737 г. Той
решава, че гръцката буква Pi прилича много на
английската P, използвана за означаване на
периметъра на кръга и затова счита, че
именно тя е най-добрият символ, с който би
могло да се отбележи числото 3,14.
 ИСТОРИЯ НА ЧИСЛОТО
π най-бързо и лесно може да бъде получено
като разделим обикновената дроб 22/7. То
приблизително е равно на 3,14, както го
познаваме и от учебниците по математика.
Характеристиката му на „нерационално число”
означава, че точната му стойност е
практически непознаваема. Компютърни
програми са изчислили милиарди цифри след
запетайката от π, които започват с
3.14159265358979323…, но тъй като няма
разпознаваем модел в последователността на
цифрите, изчисляването му може да
продължи хилядолетия цифра по цифра и
никога няма да знаем коя цифра ще се появи
след това. Оставени, цифрите на Пи ще
продължат своята последователност до
вечността.
 СТОЙНОСТТА НА

Съвременните учени продължават да работят

върху допълнителни изчисления на
стойностите на π. За това вече се използват
суперкомпютри.

През 2019 Ема Харуко Ивао изчисли

стойността на числото "пи" до 31 трлн. знака
след десетичната точка. За изчисленията са
били необходими 20 терабайта памет, 25
виртуални машини и 121 дни.
 ДЕНЯТ
Денят Пи е предложен от Лари Шоу през 1988 г., който е
физик в музея Експлораториум в Сан Франциско.

Той използва американския модел за запис на календарната

дата – първо месеца и после деня 14 март – 3/14 в 1:59 часа,
което съвпада с първите разреди на числото пи π = 3,14159...
 ВСЕВАЛИДНОСТТА НА

Но всевалидността на π не свършва с
математиката. Числото присъства навсякъде в
природата. Разбира се, навсякъде, където има
окръжности като слънчевия диск или двойната
спирала на ДНК, зеницата на около и
концентричните кръгове, които се образуват
във водата. Но π се открива и във вълните, в
движението на светлината и звука, дори
участва в уравнението, определящо колко
точно можем да научим за Вселената, познато
като универсалния принцип на Хайзенберг.
ВСЕВАЛИДНОСТТА НА

Освен това π се появява и във

формата на реките. Ветровитостта
на една река се изчислява по
нейния „криволичещ коефициент",
т.е. отношението между реалната
дължина на една река и
разстоянието от извора до устието
й, измерено по въздух. Реките,
които текат направо от извора до
устието, имат слаб криволичещ
коефициент, а тези, които се
извиват много по пътя, имат голям.
Всъщност средният коефициент на
реките доближава, както се
досещате, π.
 ВСЕВАЛИДНОСТТА НА
Алберт Айнщайн е първият, опитал се да
обясни този пленителен факт. Той използвал
динамиката на течностите и теорията на хаоса,
за да покаже, че реките се извиват на вълни. И
най-малкото завойче в река ще генерира по-
силни течения от другата страна на завоя,
което ще предизвика ерозия и по-остър бряг.

Този процес ще стеснява завоя, докато хаосът не накара

реката да завие наобратно, което ще я накара да оформи
завой в друга посока.
Тъй като дължината на почти окръжния завой е като
обиколка, а праволинейната дължина от единия завой до
другия е като диаметър, излиза, че отношението на тези
дължини е кратно на пи.
 КАК ЗВУЧИ ЧИСЛОТО
Дейвид Макдоналд, феноменален музикант, е създал
Божествената мелодия, чрез която по звучен начин е изобразил
едно от най-мистериозните и магически числа – π.
ЧИСЛОТО

НЯМА КРАЙ