Карти и изследователи

Трансдисциплинарна тема
Къде сме ние – място и време?
„Едно изследване в ориентирането по място и време; персонални
истории; домове и пътувания; открития, изследователи и пътувания
на човечеството; връзките между и взаимната свързаност на
индивиди и цивилизации, от локална до глобална перспектива.“

Какво ще учим
• Великите изследователи в историята
• Техните пътувания и местата, които са посетили
• Тяхното влияние върху тяхното собствено общество и върху местата, които са
„открили“
• Ориентиране в природата
• Употребата на карти и линии на времето, за да представят информация

Главни идеи на юнита

• Картите се използват, за да представят и интерпретират информация
• Изследователите оказват влияние на всички, които са включени
• В човешката природа е да се изследва и открива

Централната идея
• Идеите, действия и пътешествията на хората оказват влияние върху
обществата. Човечеството постоянно изследва нови граници
• Картите помагат да се разбере информация

Таск за оценяване
Постер – децата избират откривател и правят собствен постер за неговия живот и
откритията. На постера трябва да има:
• Имиджи
• Поне една карта
• Кратка биография
• Изводи за откритията – кратки собствени текстове

Постерът ще бъде представен пред класа и изложен. Ще получите две оценки едната ще бъде
върху това как изглежда, а другата върху това какво съдържа като информация.
Какво искаме да научим?
Ключови понятия
Чрез този юнит ще научим за причинността и промяната, докато проучваме
защо изследователите изследват и промените, които настъпват в техния
живот и в живота на другите, които следват след техните открития.

• Къде са пътували изследователите?

• Как картите представят характеристика на света?

• Какво мотивира хората да изследват? Какво е

влиянието на изследователите?

• Как откритията/изследванията променят живота на

изследователите, техните общества и обществата, с
които се срещат?

• Как откритията/изследванията свързват различните

региони на света?

• Какви са убежденията, целите и емоциите на хората,

които са повлияни от изследователите?

• Как трябва да действаме към хората при различни

обстоятелства?

• Как да използваме историческите доказателства?

Възможни линии на изследване
• Какво е изследовател?
• Какво мотивира хората да изследват?
• Как хората изследват?
• Как ние използваме картите, за да представим информация?
• Опитът на изследователите преди, по време и след експедициите
• Пътешествието за откритието
• Влиянието на откритието върху живота на изследователите, техните
общества, обществата, с които се срещат и наследството им за света на
хората днес.

Въпроси
• Какво мотивира хората да изследват?
• Кои са откривателите?
• Къде и как са пътували изследователите?
• Кои са нещата които откриват?
• Как картите представят географска информация?
• Какво е мащаб?
• Какво е градусна мрежа, паралели и меридиани?
• Как откритията са оказали влияние на живота на изследователите, на
техните общества и на обществата, с които са се срещнали?
• Как ние изследваме и как откриваме нови места, неща и идеи?
• Защо има повече мъже откриватели отколкото жени?
• Има ли неоткрити, непроучени места по Света, защо?

Вашите въпроси?
Ключови думи / Географски речник
ГЕОГРАФСКА КАРТА – мащабно намалено и обобщено изображение на земната повърхност
(или част от нея) върху плоскост с помощта на условни знаци.
АТЛАС – печатно издание, представляващо сбирка от карти, изготвени по обща програма и
пояснителен текст, издадени заедно във вид на книга.
ГЛОБУС – мащабно умалено кълбовидно изображение на Земята. Характерно за него са
наличието на ос на въртене, меридиани и паралели, условни знаци и надписи.
КОМПАС – прибор, посочващ географския или магнитния меридиан. Създаден е на основата
на свойството на магнитната стрелка да е ориентирана в посока север-юг. Единият край на
стрелката посочва Северния, а другият – Южния полюс.
МАЩАБ – условна математическа мярка, показваща степента на намаление на действител-
ните разстояния по земната повърхност при нанасянето им върху географска карта, географс-
ки глобус и план на местност. Мащабът показва колко пъти изображението е по-малко от
действителните размери.
ХОРИЗОНТ – Видимата от наблюдателя на открито място с невъоръжено око част от земната
повърхност (видим хоризонт), линията, в която ни се струва, че небето се слива със земната
повърхност.
ГЕОГРАФСКА ШИРИНА – един от географските координати, определящи положението на ня-
каква точка от земната повърхност спрямо Екватора. Тя е северна (между Екватора и Север-
ния полюс) и южна (между Екватора и Южния полюс). Измерва се по меридиана в градуси и
минути. На Екватора географската ширина е 0ο, на Северния и на Южния полюс е 90ο.
ГЕОГРАФСКА ДЪЛЖИНА – един от географските координати, определящ положението на ня-
каква точка от земната повърхност спрямо Нулевия (Гринуички) меридиан, отдалечеността от
него измерена по дъгата на паралела до дадена точка от земната повърхност. В зависимост от
посоката на измерване е източна (от 0 до 180ο) и западна (от 0 до 180ο). Измерва в градуси,
минути и секунди.
ГРАДУС – Мерна единица за измерване на географските координати, равна на една 360 част
от кръга. Поделя се на 60 минути и на 3600 секунди.
ГРАДУСНА МРЕЖА – система от меридиани и паралели по географските глобуси и карти. С
нейна помощ сферичната повърхност на Земята се изобразява върху плоскост. Служи за опре-
деляне на географските координати – ширина и дължина. Всички точки, разположени на един
меридиан, имат еднаква географска дължина, а всички точки, от един паралел, са с една и
съща географска ширина.
Откритие е получаването на непознато дотогава знание или осъзнаването на истината за
позната тема, за която е имало други предположения.
СЕВЕРЕН ПОЛЮС – точката, в която въображаемата ос на въртене на Земята пресича нейната
повърхност в Северното полукълбо. Всяка друга точка от земната повърхност спрямо Север-
ния полюс се на мира в посока юг.
ЮЖЕН ПОЛЮС – точка, в която въображаемата ос на въртене на Земята пресича нейната по-
върхност в Южното полукълбо. По отношение на Южния полюс всяка друга точка от земната
повърхност се намира винаги на север.
ПАРАЛЕЛ – мислено прекарана по земната повърхност линия, която съединява точки с еднаква
географска ширина. Всеки паралел е успореден на Екватора. Плоскостта на паралела пресича зем-
ната ос под прав ъгъл. Между Екватора и полюсите (Северен или Южен) има по 90 паралела, пре-
карани през един градус. По паралела се измерва географската дължина. Всички точки на един
паралел имат еднаква географска ширина. Най-дългият паралел е Екватора. На север и на юг
дължината на паралелите намалява, а на полюсите достига нула. Главни паралели са Екваторът,
Северната и Южната тропична окръжност, Северната и Южната полярна окръжност.
МЕРИДИАН – Географски меридиан. Мислена равнина, която минава през оста на въртене
на Земята и пресича земната повърхност във вид на линия, съединяваща Северния и Южния
полюс и пресичаща Екватора под прав ъгъл. Положението на всеки меридиан се определя
спрямо Нулевия меридиан. Той и 180-ият разделят земното кълбо на две – Източно и Запад-
но полукълбо. По меридиана всички точки на земната повърхност имат едно и също местно
време и еднаква географска дължина. По меридианите се отчита географската дължина на
точките по земната повърхност – източна или западна, спрямо Гринуич
ЕКВАТОР – голям мислен кръг на земното кълбо, всички точки на който отстоят на 90ο от по-
люсите на Земята. Линията на пресичане на земната повърхност лежи в плоскостта, перпен-
дикулярна на оста на въртене на Земята и преминаваща през нейния център. Екваторът дели
Земята на Северно и Южно полукълбо. От него на север се измерва северна ширина /с. ш./
(до 90ο с. ш.), а на юг – южна ширина /ю. ш./ (до 90ο ю. ш.).
ГРИНУИЧКИ МЕРИДИАН, Нулев меридиан – меридиана, който преминава през лондонското
предградие Гринуич и по точно през старата обсерваторията, която се намира в него. Той
служи като начало за определяне на географската дължина на изток и на запад.
ТРОПИЧНА ОКРЪЖНОСТ– Мислените кръгове, разположени на 23 градуса и 27 минути на
север и на юг от Екватора се наричат тропици или тропични окръжности. Те са две - Северна
тропична окръжност (Тропик на Рака) и Южна тропична окръжност (Тропик на Козирога).
ПОЛЯРНА ОКРЪЖНОСТ – въображаема линия на повърхността на планета, паралел, над
чиято ширина се наблюдават полярен ден и полярна нощ. Намира се на 66 градуса и 33
минути на север и на юг от Екватора.
Дейности за ЮНИТА:
1. Капитански дневник
Разделихме се на групи, всяка група има капитан, боцман, рулеви и моряци.
Качваме се на корабите и тръгваме на пътешествие. Моята група е,…
 2. Планиране на маршрут по карта
Разделихме се по двойки и получихме карта на ,…
Нашата карта е,…. Трябва да
съставим маршрут с начална точка междинна точка и крайна точка.
Изчислихме разстоянието по мащаба с помощта на конец и линия.
 3. Световен координационен център при бедствия
Нашата работа е да локализираме „горещите точки“ по Земята, където се
случват бедствия, с помощта на градусната мрежа и да дадем точни
географски координати на спасителните екипи, по най-бързия начин.
Карти и изследователи
Какво знам? Какво искам да Какво научих?
знам?
Организатор на изследването

Откривателят, който проучвам е:

Историята на живота на откривателя /биография/

Неговите основни пътешествия

Влиянието, което откритието има

Причини и последствия
Последствие от Позитивни Негативни Интересно,…
откритието е .....
Къде съм бил, с какви места съм свързан?
Пътешествия, които Къде съм бил Как намерих това
съм правил място на карта/ атлас

Хората, които Откъде са Как намерих това

познавам място на карта/ атлас

Неща, които Откъде са Как намерих това

използвам място на карта/ атлас
Други полезни ресурси

Бележки: