„Хората сега, както и в миналото, са започвали да философстват
(астрология).”
Още от древни времена човека проявява интерес към заобикалящия
го свят. В природата на човешкото същество е жаждата за знанието, която го кара да опoзнава всичко което е около него и самия себе си. Именно тази жажда движи и самото човечество и го води по неговия духовен и технически прогрес. В зората на съществуването си хората водели сръвнително по-прост начин на живот, но с течение на времето те започнали да се възползват от природните им дадености и да се приспособяват към съответните условия на живот. Отглеждането на растения и добитък обаче съвсем не се оказали достатъчни. Освен чисто материалното, нужно за оцеляване, те започнали да се опитват да разбират природните стихии и феномени. На всичко – от дъжда до земетресения и гръмотевици се придавала божествена намеса. В стремежа си да разберат всичко за живота и върховните сили хората се обърнали към небето и небесните тела. С времето се развили науки като философия, астрологията и астрономията. Всеки човек има определена представа за нея като наука. Желае или не, човекът постоянно се сблъсква с проблеми, които се обсъждат във философията: Как е установен светът? Или вечните търсения на отговори на „Яйцето ли е първо или кокошката?“ и в още по-голяма степен човек се интересува от проблемите, отнасящи се до неговото място в света: Кои се ние?, На къде отиваме?, Какво е душата? Безсмъртна ли е душата? Аристотел, който е гръцки учен посветил се на множество области на знанието, особено на философията, област, в която той се откроява като един от най-изявените представители на целия Запад, твърди че „философията започва с учудването“. В началото хората са се учудвали на всичко което не могат да си обяснят, но постепенно са се заинтересували и от по-важните и значителни за живота събития. Опитвайки се да си отговорят на въпросите, хора започват да вървят по пътя на познанието. В началото хората са уповавали на своите инстинкти и сетива. Философията изучава света не сам по себе си, а от гледище на значението му за човека, от гледище на интересите и потребностите на човека. Тъкмо поради това, във философията теоретическото и практическото отношение на човека към света са слети, те са в органическо единство, което прави възможно превръщането на философията в метод. Метод, който заедно с астрологията предоставя възможността да разбираме Вселената като съвкупност от природата, в която самият човек заема своето място. Когато говорим за нея по този начин, често губим главната идея, за която става дума. Говорим за Вселената и имаме предвид звездите, планетите, животните, Небето, Земята, снега… и забравяме смисъла и значението на думата Вселена. А то е много просто Вселена означава онова, което е насочено в една единствена посока. Онова, което трябва да открием, е това там, накъдето върви Вселената. Може би това е било изначалното схващане на Човечеството. Всички древни цивилизации, посредством своите религии, своята метафизика, своите философии и познания за небесните тела и тяхната връзка с живота на хората, си задавали въпроси, касаещи това, накъде отива и защо съществува Вселената. Тогава човек започва да анализира характеристиките на Вселената – нейния размер, форма и тегло. Човекът казва, че познава Вселената, защото е дал имена на звездите, защото е измерил разстоянието от Земята до Луната, защото познава отношенията между химическите елементи, характеристиките на физическите сили… По този начин, притежавайки толкова точно и задълбочено познание за всяка една от областите, тези области са се отделили една от друга. И сега е актуален въпросът защо хората продължават да търсят отговорите на всички тези въпроси датиращи от древността до сега именно във философията и астрологията. Тези две течения в човешкия свят все още съумяват да интригуват и държат съзнанието на човека будно и в близост до истинската си същност в близост до природата и вселената. От древността до сега философия и астрология вървят ръка за ръка в търсене на отговор на вечните въпроси и остават важни звена за човешкия свят и съществуване, за да получат знанието за живота и да достигнат до познанието за вселената такава каквато е – семпла и съвършена.