„Хората сега, както и в миналото, са започвали да философстват

(астрология).”

Още от древни времена човека проявява интерес към заобикалящия

го свят. В природата на човешкото същество е жаждата за знанието, която
го кара да опoзнава всичко което е около него и самия себе си. Именно
тази жажда движи и самото човечество и го води по неговия духовен и
технически прогрес.
В зората на съществуването си хората водели сръвнително по-прост
начин на живот, но с течение на времето те започнали да се възползват от
природните им дадености и да се приспособяват към съответните условия
на живот. Отглеждането на растения и добитък обаче съвсем не се оказали
достатъчни. Освен чисто материалното, нужно за оцеляване, те започнали
да се опитват да разбират природните стихии и феномени. На всичко – от
дъжда до земетресения и гръмотевици се придавала божествена намеса. В
стремежа си да разберат всичко за живота и върховните сили хората се
обърнали към небето и небесните тела. С времето се развили науки като
философия, астрологията и астрономията. Всеки човек има определена
представа за нея като наука. Желае или не, човекът постоянно се сблъсква
с проблеми, които се обсъждат във философията: Как е установен светът?
Или вечните търсения на отговори на „Яйцето ли е първо или кокошката?“
и в още по-голяма степен човек се интересува от проблемите, отнасящи се
до неговото място в света: Кои се ние?, На къде отиваме?, Какво е душата?
Безсмъртна ли е душата?
Аристотел, който е гръцки учен посветил се на множество области на
знанието, особено на философията, област, в която той се откроява като
един от най-изявените представители на целия Запад, твърди че
„философията започва с учудването“. В началото хората са се учудвали на
всичко което не могат да си обяснят, но постепенно са се заинтересували и
от по-важните и значителни за живота събития.
Опитвайки се да си отговорят на въпросите, хора започват да вървят
по пътя на познанието. В началото хората са уповавали на своите
инстинкти и сетива. Философията изучава света не сам по себе си, а от
гледище на значението му за човека, от гледище на интересите и
потребностите на човека. Тъкмо поради това, във философията
теоретическото и практическото отношение на човека към света са слети,
те са в органическо единство, което прави възможно превръщането на
философията в метод. Метод, който заедно с астрологията предоставя
възможността да разбираме Вселената като съвкупност от природата, в
която самият човек заема своето място. Когато говорим за нея по този
начин, често губим главната идея, за която става дума. Говорим за
Вселената и имаме предвид звездите, планетите, животните, Небето,
Земята, снега… и забравяме смисъла и значението на думата Вселена. А то
е много просто Вселена означава онова, което е насочено в една
единствена посока. Онова, което трябва да открием, е това там, накъдето
върви Вселената. Може би това е било изначалното схващане на
Човечеството. Всички древни цивилизации, посредством своите религии,
своята метафизика, своите философии и познания за небесните тела и
тяхната връзка с живота на хората, си задавали въпроси, касаещи това,
накъде отива и защо съществува Вселената. Тогава човек започва да
анализира характеристиките на Вселената – нейния размер, форма и тегло.
Човекът казва, че познава Вселената, защото е дал имена на звездите,
защото е измерил разстоянието от Земята до Луната, защото познава
отношенията между химическите елементи, характеристиките на
физическите сили… По този начин, притежавайки толкова точно и
задълбочено познание за всяка една от областите, тези области са се
отделили една от друга. И сега е актуален въпросът защо хората
продължават да търсят отговорите на всички тези въпроси датиращи от
древността до сега именно във философията и астрологията. Тези две
течения в човешкия свят все още съумяват да интригуват и държат
съзнанието на човека будно и в близост до истинската си същност в
близост до природата и вселената. От древността до сега философия и
астрология вървят ръка за ръка в търсене на отговор на вечните въпроси и
остават важни звена за човешкия свят и съществуване, за да получат
знанието за живота и да достигнат до познанието за вселената такава
каквато е – семпла и съвършена.