ПЛАТО

Н
Πλάτων
И…
как той повлиява на
съвременната
философия
 В гръцка Атина, в година 428/427
пр.н.е., се пажда Аристокъл. По-късно е
наречен ПЛАТОН (Широкият), заради
широките си рамене, челото си, раменете
си.
Като ученик на Сократ Платон се
изгражда като личност и мислител. Днес
съвременните хора знаят, че той е един
от първите и най-известни
древногръцки философи, променили света
с мисленето си.
Като учител на Аристотел, посява
зрънцето на знанията и дава на света
следващия гениален философ, «Бащата на
науката».
Основател е на Академията/387г./-
философска школа, която го е надживяла,
просъществувала е през цялата
Античност и днес е считана за прародител
на съвременните университети.
Платон е приветстван като един от
основоположниците на западната
философия, наука и религия, а неговите
творби поддържат актуалност близо две и
Детайл от известната стенопис на Рафаел „Училището на Атина“,
половина хилядолети я. в средата на който доминират Платон и Аристотел
 „Както тялото, така и всичко, което се отнася до него, е пречка за

стремежа към Мъдростта, което е единственото занимание на философа,

тъй като сетивата не показват нещата в техния чист вид, тъй както те са

сами по себе си и онова, което е истинно се познава чрез отделянето на

душата от тялото. Защото справедливостта, красотата, доброто и други

подобни на тях са единственото, което е истинското съществуващо,

онова, на което е чужда всяка измяна и гибел. И те се съзерцават не чрез

тялото, а единствено в душата.»

П л а т о н/от Диалога „Федон“/

 Мисленето на Платон е променило света и
продължава да го променя.
Днес съвременните философи изграждат своите
широки и разнообразни концепции и идеали върху
основата на Платоновите теории…
 Теория на Платон за реда и справедливостта
В «Държавата» , сократически диалог, който основно проучва концепцията за справедливост,
е най-известната творба на Платон и се счита сред световните най-влиятелни трудове по
философия и политика. Чрез писмен разговор между шестима мъже Платон се опитва да
установи във философски смисъл идеална държава ( Република ), която да служи като шаблон за
всички съществуващи и нововъзникващи общества. Той казва, че добра общност е тази, която се
придържа към четирите кардинални добродетели: мъдрост, смелост, умереност и
справедливост. Сред тях, според Платон, справедливостта е най-важна.
Трактатът започва с въпроса „Какво е справедливост?“ И след това се пристъпва към
изследване на примери за действията на мъже и как справедливостта може да бъде осигурена
чрез политика. Платон теоретизира, че хората са справедливи, ако изпълняват зададените им от
природата задължения, без да се намесват в нечия дейност. За целта той разделя обществото на
три класа: продуктивен (работници), защитен (воини или пазители) и управляващ (владетели
или философски царе). Платон казва, че само чрез специализация в едно от тези задължения
може да се заличи разединението между хората и да се създаде справедлива държава.
В книгата „Държавата“откриваме свидетелство за задълбочените познания на
Платон - неговата т. нар. „алегория за пещерата“…някои хора се оказват
закътани в пещера. Те не виждат нищо от външния свят. Какво ли ще стане, ако
излязат от пещерата!?
 Теория на Платон за формите/идеите/
Платон, чрез диалог на Сократ, оспорва представата за това какво е
реално и кое не. В теорията на формите философът убеждава, че
материалният свят, както се оказва, е само един образ или копие на
"истинския" свят.
В съчиненията на Платон Сократ твърди, че „истинската реалност“ не
се наблюдава от онези, които възприемат света чрез основните си сетива
и вярват, че съществуват само осезаеми обекти. Като решение на тази
дилема Платон постулира, че нефизическите, но съществени форми (или
идеи) са най-точното представяне на реалността. Този Платонов
реализъм разпознава два свята: единият е привидният свят, който
постоянно е в поток, а другият - твърд и невиждан свят на формите, който
може да е отговорен за промените във видимия свят.
Отново в «Държавата» Платон развива Теория за формите, като
предполага, че светът на идеите е единствената константа и
възприеманият свят чрез сетивата ни е измамен и променлив.
 Платоническа епистемология
Епистемологията, теорията на знанието, е една от най-важните теми на
философията, а твърдението на Платон, че „Знанието е обоснована истинска вяра“
поражда почти всички бъдещи развития в тази област.
Платон вярвал, че мнението произлиза от ефервесцентния свят/бурен, шумен/ на
сетивно възприятие и следователно никога не може да се счита за сигурно, докато
истинското знание е извлечено от света на вечните форми.
Въз основа на теорията на формите, Платон твърдял, че истинското знание
присъства в душата на човек и е обвито от възприемането му на реалността. В своята
много обсъждана „Доктрина за припомняне“ Платон заявява, че някога душата е
живяла в истинска реалност, където е притежавала цялото знание, но го е забравила,
след като е заела човешко тяло. По този начин Платон казва, че „изучаването“ на нови
форми (идеи) е просто спомен от онова, което някога сме знаели.
 Теория на Платон за образованието
Платон признава образованието като най-важното за създаването на идеална
държава след справедливостта. Той теоретизира, че само като се образова човек
може да осъзнае своята функция в обществото и да допринесе за добре
функциониращо общество.
Изхождайки от своята теория за гносеологията/учение за познанието/, Платон
заявява, че основната цел на образованието е да разкрие истините, които лежат в
съня, в душите ни.
Той е привърженик на контролираното от държавата задължително
образование и силно възпрепятства насилственото обучение.
В «Държавата», Платон пише: „Това трябва да бъде образованието - изкуството
за ориентация. Преподавателите трябва да измислят най-простите и ефективни
методи за обръщане на умовете. Това не трябва да бъде изкуството да се
имплантира зрение в органа, а трябва да се изхожда от разбирането, че органът
вече има капацитета, но е неправилно подравнен и не е обърнат по правилния
начин. "
 Защо вече близо 25 века философите
не престават да тълкуват Платон?

Платон аргументира своите тези от нивото на най-високата етика.

Идеалите му са почти неосъществими в реалността, а всеки опит за

тяхното прилагане е предизвикателство за всеки. Може би това е една от

многото причини текстовете му да продължават да будят интереса на

съвременните философи.
„Животът е само един миг между две вечности.”, казва Платон,
а аз казвам, че той ще остане толкова вечен, колкото са идеите му.
Пресиян Петков, XI б клас