15.

ВЯРА И РАЗУМ
15.1. ФИЛОСОФСКИТЕ ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИТЕ В
РЕЛИГИЯТА
Религията предлага отговори на основни въпроси за
света и мястото на човека в него, като се позовава на
божествения авторитет. Тя оказва силно влияние през
Средните векове (V – ХV в.). През тази епоха философията
попада под силното влияние на религията и се
съсредоточава върху изследването на въпросите на
християнската вяра, преобразувайки в християнски дух
ученията на Платон и Аристотел. Аврелий Августин през
V в. например християнизира философското учение на
Платон.

Аврелий Августин

Тома от Аквино през ХІІІ в. преобразува

Аристотеловата философия в християнски дух.
 Тома от Аквино

Така философията се превръща в „слугиня на

богословието”.

15.2. ПЪТИЩА ЗА ПОЗНАНИЕ НА БОГА

Бог е безкраен, всемогъщ и всеблаг, а човекът е негово
творение, което стои по-ниско от своя създател. Затова
религията смята, че можем да познаем Бога само, ако той
самият ни помогне. Себеразкриването на Бог пред човека
се нарича откровение. Това кара християнската философия
да тълкува текстовете от Бибилията. Основната цел на това
тълкуване е разчитането на вече съобщената и записана в
Свещеното писание истина.
 От друга страна пълното познание на Бога от човека е
невъзможно, защото човек е ограничено, а Бог –
неограничено същество. Затова една от стратегиите на
философите за богопознание са свързани с придаването на
Бог на отрицателни характеристики – за Бог се отричат
всички характеристики, които са свойствени за
сътворените неща, т.е. Бог е нематериален, не е смъртен,
не е ограничен в пространството и времето и т.н.

15.3. ОТНОШЕНИЕТО ВЯРА – РАЗУМ

Сериозен въпрос пред християнските философи и
теолози е този за отношението между вярата и разума.
Един от ранните християнски философи Тертулиан смята,
че вярата няма нужда от разума, т.е. на вярващия не му е
необходимо рационално изследване. Нещо повече, той
заявява: „Вярвам, защото е абсурдно”.

Тертулиан
 Голяма част от философите през Средните векове обаче
смятат, че познанието за Бог, света и човека се осъществя-
ва чрез съчетаването на разум и вяра. Затова изходна точка
на философското изследване е вярата, но в него се
използват рационални философски методи, които са
познати от Античността.
Към края на Средните векове във философията се
допуска наличието на две истини – едната на
откровението, а другата на разума, които могат и да си
противоречат. Тогава започва и разделянето между
познанието, което се основава на вярата и това – на разума.
 ПЛАН

15. ВЯРА И РАЗУМ

15.1. ФИЛОСОФСКИТЕ ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИТЕ В
РЕЛИГИЯТА
А) влиянието на религията върху философията през
Средните векове(V – ХV в.)
Б) философията се концентрира върху изследване
влиянието на християнската вяра
В) християнизиране на античните философи
- Августин преобразува учението на Платон
- Тома от Аквино християнизира учението на
Аристотел
Г) философията се превръща в „слугиня на
богословието”

15.2. ПЪТИЩА ЗА ПОЗНАНИЕ НА БОГА

А) познанието на Бога
- възможно е само, ако Бог ни помогне
- себеразкриване на Бога пред човека – откровение
- тълкуване на текстовете от Библията
- цел на тълкуването – разчитане на истината
Б) пълното познание на Бога е невъзможно
- човек е ограничено, а Бог – неограничено същество
- придаване на Бог на отрицателни характеристики
- нематериален
- не е смъртен
- не е ограничен в пространството
- не е ограничен във времето

15.3. ОТНОШЕНИЕТО ВЯРА – РАЗУМ

А) възгледът на Тертулиан
 - вярата няма нужда от разума
- „Вярвам, защото е абсурдно”
Б) възгледът за съчетаването на вяра и разум
В) теорията за двете истини
- истината на откровението
- истината на разума
- разделянето на познанието, което произтича от
вярата и това от разума