ФРИДРИХ НИЦШЕ

1. Биографични данни
 Фридрих Вилхелм Ницше е класически
филолог, философ и писател. Роден е на 15
октомври 1844 година в Рьокен, село близо
до град Лютцен, Прусия. Син е на
лутерански пастор и бивш учител
Рьокен, родното място на Ницше
 Получава изключително добро образование
и подготовка по литература, философия и
история
 Учи теология и класическа филология в
Бонския университет.
 След първия семестър прекъсва обучението
си по теология и се отказва от религията.
Смята се, че това може да е резултат от
прочетената от него книга „Животът на
Исус“ от Давид Щраус.
 Ницше се запознава в детайл с труда на
Артур Шопенхауер и това оказва особено
влияние върху развитието на философията
му.
 След като завършва образованието си става
професор по класическа филология в
Базелския университет.
 През 1870 и 1871 участва във Френско-
пруската война като медицински санитар и
преживява много, става свидетел на
травматичните ефекти на битката. През
това време заболява сериозно и това го
съпътства до края на живота му.
 „Раждането на трагедията“ – първата
публикувана книга на Ницше
 Ницше се отдалечава от класическия
филологически метод за сметка на по-
спекулативен.
 С напредналото състояние на болестта си,
Ницше започва да търси по-благоприятен
климат за здравето си и пътува често. Живее
в много градове и работи като независим
автор. Това е и най-продуктивният му
период.
 През тези години той се усамотява, остава
почти без приятели и се дистанцира
философски от Шопенхауер.
 От 1889 до 1900 страда тежко от
здравословните си проблеми, както и
развива сериозно психическо заболяване.
 Спира да публикува, а от 1898 до смъртта си
е напълно парализиран след 2 мозъчни
удара.
 2. Философия

 Работата на Ницше остава спорна поради

многото различни интерпретации и погрешни
тълкувания.
 Концепцията на Ницше, че „Бог е мъртъв“ се
отнася до юдейско-християнската вяра, а не до
всички вероизповедания.
 Според него християнската вяра не е
правилното представяне на учението на
Иисус. Християнството кара хората да вярват в
учението на Иисус, но не и да следват примера
му.
 2.1. Етика

 В автобиографията си „Ecce Homo“ Ницше

нарича създаването на морални системи,
основани на дихотомията на доброто и
злото, „пагубна грешка“.
 Съпоставя различните
„жизнеутвърждаващи“ и „отричащи
живота“ качества в сравнението между
господарския и робския морал
 Робският морал – реакция на господарския
морал; източник на нихилизма
 Ценностите произтичат от контраста между
доброто и злото – добро се асоциира с
нематериалност, благотворителност,
благочестие, сдържаност, кротост и
покорност; зло се разглежда като светско,
жестоко, егоистично, богато, и агресивно.
 2.2 Бог е мъртъв, нихилизъм,
перспективизъм
 Твърдението на Ницше, че „Бог е мъртъв “
се среща в някои от произведенията му се е
превърнало в един от най-известните му
коментари. Повечето коментатори смятат
Ницше за атеист, а други предполагат, че
това показва неговото по-сложно разбиране
на божествеността.
 Ницше смята, че последните развития в
съвременната наука и нарастващата
секуларизация на европейското общество са
„убили“ Бог
 От друга страна, смъртта на Бог може да
доведе отвъд голия перспективизъм до
категоричния нихилизъм – вярата, че нищо
няма вродено значение и че животът няма
цел. Единственият изход на човека без Бог е
самоубийството.
 2.3 Воля за власт
 Основен елемент във философските перспективи на
Ницше е „воля за власт“, която осигурява основата
за разбирането на човешкото поведение. С други
думи волята за власт е по-важен елемент от подтика
към приспособяване или оцеляване.
 Според Ницше само в ограничен брой ситуации
тласъкът за опазване прецедентно надделява над
волята за власт. Естественото състояние на живот
според него е изобилието. Концепцията на Ницше в
по-късните си форми за волята на властта се отнася
към всички живи същества, което предполага, че
адаптацията и борбата за оцеляване са вторични
сили в еволюцията на животните, по-маловажни от
желанието за увеличаване на силата.
 2.4 Ницше и състраданието

 Ницше застава напълно против

съчувствието. Той го нарича „нужда на
нещастните“, защото чрез състраданието в
края на краищата се показва единствено
собственото превъзходство над нуждаещия
се от състрадание. Според Ницше
състраданието поражда желанието да си
винаги по-слаб и да имаш възможност да
показваш своята болка.
 За него състраданието е по-скоро
егоистично, отколкото алтруистично
чувство.
 Творчество
 Фридрих Ницше оставя богато писмено
наследство, част от което е публикувано
посмъртно под ръководството на сестра му,
която, особено в началото на 30-те години,
го редактира и се смята, че е
фалшифицирано в национал-
социалистически дух.
 „Раждането на трагедията от духа на музиката “ (1872)
 „За истината и лъжата в извънморален смисъл“ (1873)
 „Несвоевременни размишления“ (1876)
 Давид Щраус – изповедникът и писателят (1873)
 За ползата и вредата от историята за живота (1874)
 Шопенхауер като възпитател (1874)
 Рихард Вагнер в Байройт (1876)
 „Човешко, твърде човешко. Една книга за свободни духове" (1878-1880)
 „Странникът и неговата сянка“ (1880)
 „Зазоряване“ (1881)
 „Веселата наука “ (1882),
 „Тъй рече Заратустра “(1883-1885)
 „Отвъд доброто и злото. Прелюдия към една философия на бъдещето“ (1886)
 „Генеалогия на морала “ (1887)
 „Случаят Вагнер. Проблемът на един музикант“ (1888)
 " Ecce Homo" (1888)
 „Антихрист. Проклятие към християнството “ (1888)
 „Ницше contra Вагнер“ (1889)
 „Залезът на кумирите“ (1889)
 „Воля за власт “ (Der Wille zur Macht), непубликувани записки на Ницше от
различни периоди на философската му дейност, събрани, групирани и
издадени от сестра му след неговата смърт.
 „Философия в трагичната епоха на гърците“ (1873; посмъртно издадена в 1923)
Благодаря за вниманието!