Monre

М ОДЕРНА ПСИХОЛОГИЯ
________________________________________________
СЪН
И СЪНИЩА
Биологичният часовник
Похвати за добър сън
Събуждане по поръчка
Да владееш сънищата си
Какво означават сънищата
СИМОН МОНРЕ
СЪН И СЪНИЩА
©1993 И здателство Ж орж Неф

София - Женева - Париж
© 1993 Editions Georges Naef S. A.

Sofia - Genève - Paris
М ОД ЕРНА ПСИХОЛОГИЯ
СЪДЪРЖАНИЕ
ЛАБОРАТОРИИТЕ НА СЪНЯ 9
ИЗМЕРВАНИЯТА И МЕТОДИТЕ 10
Електроенцефалографът 10
Пациентите 12
Биологичните часовници 14
Различните ритми на човешкото тяло 14
Вътрешна и външна настройка на биологичните часовници 15
Цикличната природа на съня 17
Вълните алфа 17
Стадиите на съня 19
Сънят с бързи движения на очите 20
Цикълът сън-будуване 22
Съвпадащи аспекти на бавния сън 23
Сензорнодвигателните функции 23
Вегетативни функции 23
Секрециите 23
Ефектите на парадоксален сън 24
Сънуване и парадоксален сън • 27
Центровете на будуването и съня 28
Активен и пасивен сън 31
Хормоните на будуването, сън и сънищата 33
ПРОИЗХОД И ПРИРОДА НА СЪНЯ 37
ОТ ЖИВОТНОТО ДО ЧОВЕКА 38
Сънят и сънищата при животните 38
Сънува ли животното? 43
Сънят, о т детето до възрастния 44
Опитът от бебешкото кошче 46
Развитие на съня в процеса на израстването 48
О т будуването към съня 51
Дълбочина на съня 51
Виденията на унасянето 56
Ж ивотъ т без сън • 60
Физиологическите'последствия от безсънието 62
Лишаването от сън 65
ФУНКЦИИТЕ НА СЪНЯ 69
7
ПСИХОЛОГИЯ И ФИЗИОЛОГИЯ НА СЪНЯ 70

функциите за адаптиране 70
Съзряване на нервната система 72
Памет и усвояване 73
Функциите за възстановяване 76
Физиологически функции 78
Ролите на сънуването 80
Биология на сънуването и психоанализа 84
ВСИЧКО ЗА ДОБРИЯ СЪН 93
ДОБРИТЕ И ЛОШИТЕ НАВИЦИ 95

Добър или лош спящ 95
Нашият сън е като нас самите 97
Недостигът на сън в ежедневния ж ивот 98
Сън и обществен труд 100
Сън и съвременен живот 102
Материални условия за добрия сън 103
Леглото и спалнята 103
Ние спим заедно 106
Проветряването 106
Температурата 107
Шумът 108
Заобикалящата среда 109
Научете детето си да спи 110
Малките неприятности на съня 114
В ПОМОЩ НА СЪНЯ 117
ЕСТЕСТВЕНИ СРЕДСТВА 118

Случайното безсъние 119
Въображаемото безсъние 121
Болестно състояние на безсъние 123
Билките 126
Храните и храненето 129
Водата и баните 135
Сексуалността 136
Физическите упражнения 137
Йога 137
Хипнозата 145
Електросънят 149
Хомеопатията 149
Акупунктурата 152
Ф арм акотерапия 155
Аптека за сън 157
Растения 157
Хипнотични средства 158
Барбитурати 158
Нови сънотворни лекарства 160
Текуща употреба на приспивателни 163
Токсикомания 164
Самоубийства 167
Сънна терапия 169
ФРОЙД И СЪНИЩАТА 179
ПСИХОАНАЛИЗА И СЪНУВАНЕ 180

Човекът, който сънува 180
Преди Фройд 184
Фройд: структура на съня 189
Сънищата според Юнг 200
Отлики 200
ТЪЛКУВАНЕ НА СЪНИЩАТА 203
ДНЕШНИ СЪНОВНИЦИ 204

Как да се въздейства върху сънищата 207
Какво научаваме о т сънищата 210
Сънища и физически заболявания £12
Сънища и душевни болести 215
Аналитичен подход 217
Методика 218
Символи в сънищата според психоанализата 220
Типови сънища според психоанализата 221
Пример за сън, обяснен о т психоаналитик 223
Символите на съня в нов съновник 226
Творчески подход 227
Дирижиран буден сън 227
Паранормални свойства на сънищата 238
Телепатия 239
Ясновидство 239
Предчувствие 240
ПРИЛОЖЕНИЯ 245
Сънищата В античността 246

Сънят, средство за власт 249
Инкубация 233
СЪНОВНИЦИ 254
Сънищата в литературата 262
Сънят - начин за разбиране ' 267
ч
$ттЩ
' V
съня
1/ Лабораториите на съня
Изследванията
и методите
През 1900 сънуването разпростира върху съня защитна

т а си мантия и неговото изследване сякаш е единстве
ният научен подход към нощния живот.* През 1950 роли ' Виж главата Фройд
и сънищата.
т е се разменят. Сънят заема водещо място в научните
изследвания, а сънуването се превръща в един о т аспек
т и т е на неврофизиологичните прояви на заспалия човек.
В новите експериментални и клинични изследвания, кои
т о коренно ще променят познанията ни за съня, Фройд
изучава спящия индивид единствено чрез разказа на по
следния за сънищата му; през 1950 лекарят вече ще бди
край леглото на спящия. Следователно имаме връщане не
към лабораторните изследвания в психологически план о т
XIX в., а към изследвания с биологични измерения.
ЕЛЕКТРОЕНЦЕФАЛОГРАФЪТ
При първите изследвания на съня се използва единстве
но "актограм", механичен апарат, който обикновено бил
поставян под леглото и позволявал през нощта да се ре
гистрират различните движения на тя л ото на спящия.
По тези данни най-грубо се определяли различните съ
стояние на дълбочината на съня. Новите лаборатории на
съня се характеризират с много по-прецизни апарати,
предназначени да регистрират електрическите промени в
Изследванията и м е то д и те 11
човешкия мозък. Основният сред тя х е електроенцефа-

лографът, машина, която усилва най-недоловимите про
мени на електрическия потенциал на мозъчната кора. За-
щ ото, нашият мозък има естествени електрически пул
сации, които се получаВат при преобразуването на поло
жителните заряди в клетката в отрицателни. Тези раз
личия в потенциала, или електрически колебания, се пре
дават на магнитна лента, която пък е свързана с поре
дица о т писци, а т е се движат нагоре и надолу в зависи
м ост о т това дали зарядът е положителен или отрица
телен. .
Електроенцефалографът
позволява да се уловят
различните състояния на съня.
За този експеримент на главата на пациента се поставя
електроенцефалограф с електроди посредством нещо ка
т о скафандър. Тези електроди имат различен брой и са
разположени на различни места в зависимост о т целта
на изследването. За обикновеното записване на нощния
сън на възрастен човек са нужни три електрода разполо
жени на тем ето, два електрода, които ще о т ч и т а т дви
жението на очите, два допълнителни централни електро
да, разположени на слепоочията, почти зад ушите, и два
електрода предназначени да измерват напрежението на
мускулите на челюстта.
Може да се допусне, че цялата тази муниция смущава съ
ня на спящия. След като свикне през първите ден-два, ко-
га то се появява "лабораторен ефект", дължащ се на стр е
са или определено вълнение, пациентът заспива според
навиците си.
Незнанието кара някои доброволци да мислят, че посред
ством електроенцефалографа в мозъка се пуска електри
чески ток.* Всъщност, тъ км о напротив: електрическата несъвършеноството
Отначало
енергия излъчвана о т мозъка е тази, която ще даде т о уреди

на използваните
понякога
ва разнообразие о т графики. В края на една нощ прекара създавало
незначителни
на в сън се установява, че нашият мозък е изписал пове късинеприятности, ка то
съединения,
че о т ш е стсто ти н метра милиметрова хартия. Тези гра паицтиое нкарали
ко
тъ т да се
фики ще имат форма на церебрални вълни. отказва.
Като всяка елекрическа вълна и церебралните вълни се ха

рактеризират о т една страна о т тяхната амплитуда,
т.е. по-голяма или по-малка височина на колебанията, кое
т о ще позволи да се узнае какъв волтаж излиза о т даде
на част на мозъка, а о т друга страна» о т че сто тата им.
т.е. повече или по-малкото сгъстяване на последовател

ните колебания; т е ще покажат бързината, с която в мо
зъка настъпват различията в потенциала.
Едновременното разчитане на тези следи идващи о т раз
лични части на мозъка ще покаже дали то й излъчва синх
ронно и равномерно, с високи волтажи (което една гра
фика на съня може да характеризира много схематично)
или пък тези излъчвания са разбъркани и неравномерни
(което е характерно за графиката на будното състоя
ние).
Самият електроенцефалограф се намира не в стаята на
спящия, а в съседна стая. Там изследователят наблюдава
развитието на вълните, за да се намеси в случай на нуж
да по време на съня, било за да разбуди пациента си и да
го накара да му каже дали е сънувал или не, било за да из
ползва даден дразнител.
ДРУГИ НАЧИНИ ЗА ИЗУЧАВАНЕ НА СЪНЯ

За изучаването на съня се използват и други апарати, ка
т о камери, с които се наблюдава спящия, магнетофони,
с които се записват сънищата, термизатори, миниатюр
ни апаратчета, които позволяват да се следят промени
т е в неговата температура. Измерват се също така про
мените в дишането, кръвното налягане, пулса, реакции
т е на кожата. Така в края на нощта изследователят има
цялостна представа за промените настъпващи в орга
низма на пациента.
ПАЦИЕНТИТЕ
По-голяма част о т спящите са доброволци, избрани сред
студентите, но често набирането им се прави чрез обя
ви и тогава на спящите се заплаща. По този начин се обх
ващат различни групи хора. Трябва да се отбележи, че ана
лизът на съня в лабораторни условия има и своите неу
добства. Съществува риск да се натъкнем на една група
"професионални" спящи, привлечени о т заплащането.
Освен това е установено, че тъй като обстановката в
лабораторията е различна о т тази във всекидневието,
определен брой прояви на съня са с далеч по-ниска често
та. Ето защо рядко се срещат случаи на енорезис или сом-
набулизъм. Освен това приготовленията за експеримен
т а предизвикват у спящия състояние на о тпусн а тост и
сънливост, поради което понякога то й заспива по-бързо
о т обикновено. Така субективните разкази на събудения

по време на сън човек позволяват да се оцени нашето
познаване на съня и сънищата. Определени типове изслед
вания са трудни, а понякога е дори невъзможно да се осъ
щ ествяват с хора. Ето защо, в тези изследвания широ
ко се използват животни. Сънят на к о т ки т е е един о т
най-изследваните. Например при ж ивотните с упойка мо
га т да бъдат поставени микро-електроди в самия мозък.
Това позволява голяма прецизност на научните данни за
електрическата дейност на различни части на мозъка;
възможно е дори да се изследва акти вно стта на даден
отделен неврон*. По то зи начин м огат да се изследват • нервна клетка
състоянията на бдителност на животни, на кои то пред
варително е била премахната част о т нервната систе
ма; нещо невъзможно при човека освен при случайни ув
реждания.
Лабораториите на съня увеличават

и разнообразяват изследванията си
Поставихме ударението на техниката на електроенцефа-
лографските данни за съня, защ ото именно т я е в%осно
вата на новите открития за циклите на съня. Но днес
лабораториите на съня се превърнаха в многодисципли-
нарни центрове, където заедно работят неврофизиоло-
зи, фармацевти, хистохимици, специалсти по информа
тика, електроници, генетици и разбира се лекари. Едни
изследват действието на лекарствата върху съня и ме
таболизма* на нервните клетки в будно състояние и по промени
” всички химически
извършващи
време на сън; някои се занимават с измененията на съня се в организма
в различните възрасти или видове; други пък проучват
връзките между анормалните графики в електроенцефа-
лограмите и болестите на организма или психическите
заболявания. Ето защо изследването на съня заема все
по-значимо място в човешката и животинската биоло
гия. Понастоящем в САЩ има около дузина лаборатории
на съня, като най-известните сред тя х са на Н. Клейт-
ман и Е.Азерински в Чикаго, на В.С. Демент, А.Рехтшафен
и ф.фулке и на Н. Магун в Лос Анджелес. Във Франция през
1955 М. Жуве създава в Лион голям център за изследва
ния върху съня. Благодарение на нощите, които изследо
вателите са отдали на науката, сега ние знаем малко по
вече за един о т най-важните ритми на живота.
БИОЛОГИЧЕСКИТЕ ЧАСОВНИЦИ.
Констатацията, че 3 природата съществуват ритми не
е нещо ново. Още в древността хората са осъзнавали
колко е важно редуването на деня с нощта за растения
та, влиянието на лунното греене върху приливите. Цикъ
лът сън-будуване е общ цикъл, ко й то съществува почти
навсякъде в природата. Растенията, както и ж иво тн ите
преминават през период на почивка, която им се налага
приблизително на всеки двадесет и четири часа. Този пе
риод о т приблизително двадесет и четири часа Франк
Халберт нарича "двадесет и четиричасов ритъм". Говори
се също така и за "денонощен цикъл". Ц ветята затварят
листенцата си, рибити си лягат на дъното или изплуват
на повърхността на водата. Дълго време се смяташе, че
биологичните ритми се обуславят било о т заобикаляща
т а среда, било о т усвояването им, но днес сме по-склон
ни да приемем, че тези ритми се определят вътре в са
мия организъм. О тта м идва и названието вътрешен ча
совник. дадено на тази способност, която изглежда по-
вечето о т организмите имат сами да регулират основ
ните биологически механизми.
РАЗЛИЧНИТЕ РИТМИ НА ЧОВЕШКОТО ТЯЛО

Съществуват ритми с висока, средна и ниска честота.
Периодът на ритмите с висока честота продължават о т
част о т секундата до няколко минути. Например химич
ните цикли в клетъчните мембрани, цикълът на пулса,
ко й то трае почти секунда или пък цикълът на дишането,
ко й то е няколко секунди. Към средните честоти ка то т е
зи на двадесет и четиричасовите цикли се числят всич
ки ендокринни прояви или секреции на организма. Така на
пример Ф. Халберг, кой то е посветил изследванията си на
биологичните ритми, открил, че определени частици в
кръвта, еоз .гнофилите, се променят на всеки двадесет и
четири часа. През 1950 А. Рейнберг и неговите сътрудни
ци доказват, че съществува "статистически значима, ре
гулярна и предвидима промяна" на изхвърляните с урина
та вода, калий, хлор и натрий.* A.Reinberrg: Des
0 . rythmes biologiques a
гитмите
. .
c ниска честота имат периоди_ достигащи до chronobiolo-дте
1а (Paris.G
няколко дни, т е са с времетраене о т приблизително сед- Authier-vniars. 1974 ).
мица, месец или година... Най-известен е менструалният
цикъл о т двадесет и осем дни. При ж и во тн и те се сре
щ а т и по-дълги цикли ка то зимният сън или миграцията.
■ Според E.Hert-mann
Някои биологични цикли при човека*. in Biologie du reve
(Bruxelles, De-ssart et
Mardaga, 1970)
Цикъл Прибл изителна

продължителност
на цикъла
при възрастния човек
Цикъл на сърдечните
пулсации (Е.К.Г.) 0.9 сек.
Дихателен цикъл 3-4 сек.
Цикъл на сънуване 90 минути
Цикъл на някои психически
заболявания 2, 7, 9, 14 дни
Менструален цикъл 28 дни
ВЪТРЕШНА И ВЪНШНА НАСТРОЙКА

НА БИОЛОГИЧЕСКИТЕ ЧАСОВНИЦИ
Повечето о т двадесет и четиричасовите ритми вари
рат в рамките на цикъла будуване-сън. но като цяло в
определена степен са независими о т премахването на т о
зи цикъл и неговата промяна. Всеки ден човек спи средно
о т шест до девет часа и прави това о т единадесет ча
са вечерта до осем часа сутринта. Ето защо отначало се
смята, че като се преместят или се премахнат напълно
часовете за сън ще се появат промени в двадесет и че
тиричасовите ритми съпровождащи съня. Оказва се, оба
че, че няма стриктна взаимовръзка и че двадесет и чети
ричасовите ритми м огат да протичат нормално, незави
симо дали човек спи или не.
Р и т м и т е на т я л о т о се подчиняват
на въ треш ните закони...
А. Астоф, който изследвайки проблема за адаптирането
на организма към студ, открива съществуването на био
логичните ритми. Провежда в Мюнхен множество опи
ти , показващи независимостта между различните р и т
ми на тялото. Между другото, то й наблюдава промени
т е в аналната температура, времето за свикване със зву
ка или ритъма на автоматичен м отор (става дума за
удряне с молив по метален предмет), т у в съвсем обик
новен ден, през който сънят и будуването се редуват, т у
за период о т двадесет и четири часа без сън. О питите
са правени на всеки тр и часа. Накрая се оказало, че полу-
* J.Aschtoff:"Circadiane
мените криви са еднакви и в двата случая.* Промените в Periodik in W. Baust:
Ermuding. Schlaf und
температурата, акустичната адаптация и двигателното Traum (LUymaapg,
Wissenschaftliche
реагиране явно са били регулирани о т вътрешен механи Verlagsgesellechaft,
1970.
зъм, ко й то не зависи о т съня. Всички изследвания в т а
зи област водят до заключението на А. Рейнберг, че с
редки изключения "биопериодичните явления на вскички ' A.Reinberg: Des
rythmes biologiques a la
равнисца на организация им ат наследствен характер".* Chronobiologie (Paris,
Gauthier-Villars, 1974).
...някои ф актори м о га т да им
влияят, но не и да ги разстро й в ат
Трябва, обаче, веднага да добавим, че определен брой фак
тори о т заобикалящата среда м огат да влияят върху
ритм ите. Асшоф нарича тези фактори "Zeitgeber" (опре-
делители на време), Халберг ще ги нарече "синхронизато-
ри". Редуването на светлината и тъмнината се оказва
един о т най-мощните синхронизатори; но при човека со
циалните фактори несъмнено също заемат много важно
място.* . Виж
Изглежда,че при маймуната или човека светлината дей- ж^°рГбо°Гаеиисъ^!
ства като будилник, а тъмнината пък ще събуди за дей- стр 84
н ост прилепа, мишката, кукумявката или нощната пепе
руда. Но човек поставен само на светло, без тъмнината
на нощта, ще продължи да има последователен ритъм бу-
дуване-сън. Ж ителите на Северна Норвегия, където в пе
риода на л я то то денят е удължен, спят съвсем нормал
но по седем-осем часа.
Не можем безнаказано
да променяме наш и те р и т м и .
Дълго време се смяташе, че е невъзможно или много тр уд
но да се променят двадесет и четиричасовите ритми.
Необходимостта да се знае как биха реагирали организ
мите на космонавтите при липсата на обичайните про
странствено-времеви ориентири, налага извършването
на по-задълбочени изследвания в тази област. Но и мно
го преди това са правени опити да се разбере как се про
менят двадесет и четиричасовите ритми в случаите, ко-
га то сме лишени о т всякакъв ориентир по отношение на
деня и нощта. През 1938 Клейтман слиза със студ ен ти
т е си в пещерата Монгмаус, в Кенптьки*. Там, без елек- ^аке!и|п™з:(стса3аоа
трическа светлина, т е първо о п и тв а т да живеят с дено- рге^Тдзз* ^ 'са9°
нощия о т двадесет и един часа; тази седмица о т осем
дни би трябвало да бъде лесно понесена о т организмите
им. Но когато след това о п и тв а т да преминат към удъл
жени денонощия о т двадесет и осем часа, т о е с т към сед-
мица о т ш ест дни, Клейтман, кой то е по-възрастен о т

своите студенти не успява да се адаптира и остава из
вън цикъла. Той запазва ритъма на храненията, на лягане
и ставане, характерни за двадесет и четиричасовото де
нонощие. В други опити, осъществени по-късно в Норве
гия, в Спицберг, по време на белите нощи, просто разда
ли на студ ентите невярно работещи часовници.* При *P.R.Lewis u
M.C.L'obban: “The
анализа на урината на най-добре адаптиралите се се уста effects of prolonged
periods of life on
abnormal time routines
новява, че секрециите на вещества като натрия или кал upon excretory rhytms
ция са променили ритъма си, а други като калия запази in human subiects", in
Quart. J. Exp.
Physiol.,Nr.42.
ли двадесет и четиричасовия си ритъм. Възможното из
местване на вътрешните ритми поставя проблема за па
тологичните последици, до които би могло да се стигне.
Тези опити извън времето се умножават. През 1962, във
франция спелеологът Мишел Сифр остава петдесет и
осем дни в пропастта Скарасон. Ж. Асшоф пък построя
ва в лабораторията си съвършено изолиран бункер. В поч
т и всички опити се наблюдава, че когато човек е лишен
о т ориентири, за него времето се удължава. О т т у к мо
же да се заключи, че над определени граници и дадени усло
вия гъвкавостта на биологичните ритми не е безкрайна.
Ц И К Л И Ч Н А Т А ПРИРО ДА Н А СЪНЯ
Докъм 1950 не се взима под внимание редуването сън-бу-
дуване. Но изследванията с електроенцефалограф показ
ват наличието на различни периоди вътре в самия сън.
Електроенцефалограмата наричана о т всички Е.Е.Г. запи
сва електрическите прояви на мозъчните клетки. Едно о т
първите открития направени в тази област е на Ханс
Бергер, психиатър о т Бреслау, кой то през 1930 забеле-
лязва, че когато даден субект затваря очи, то й предиз
виква графично изображение о т специфични вълни, раз
лични о т тези в графиката на активно будуване. О тна
чало тези вълни се наричат вълни на Бергер или вълни на
покоя; днес т е са по-известни като вълните алфа.
ВЪЛНИТЕ АЛФА.
Следователно вълните алфа са проява на състоянието на
отпусната бдителност и са противоположни на състоя
нието на внимание или сензорно стимулиране. Тези въл
ни се характеризират с честота о т около 10 цикъла в се
кунда, а границата им обикновено е между 8 и 13 ц/с; т е
се проявяват главно в задната част на главата (тилна-
т а област) и волтажът им е приблизително 30/50 т у

(микроволта), но може да достигне до 150 ту . Ритъмът,
ко й то характериза будуването е много по-бърз: 20 до 30
ц/с и намалена амплитуда. Някои хора почти нямат алфа
вълни.
Онова, което е важно при проявата на ритъм алфа. е не

толкова намаляването на определен и н те н зи те т (на
светлината например), а неговата непроменяемост. Така
например пълната тъмнина предизвиква появата на въл
‘ Adrian se Mat-theus
ни алфа. Адриан и М атюз* доказват през 1934, че съзер- В.М.С. Brain, 1934. '
цаването на кръг о т матово стъкло с еднакво осветя
ване не пречи на произвеждането на вълни алфа. Но ако
на кръга кацне муха вълната алфа изчезва. Ян Осуалд о т
белязва, че когато вълната алфа изчезне, понякога е тр уд
но извън контекста да се каже дали "в то зи момент ин
дивидът е напълно буден или дреме".* * i. Oswald: Le
Sommeil et la Veille
(Paris. P. u F.. 1962)
ПИОНЕРИТЕ НА Е.Е.Г. НА СЪНЯ
Първите значими изследвания на Е.Е.Г. на съня са напра
вени о т Луумис (специалист по електрическите явления
в мозъка), Харви и Хобарт през 1927.* Споменатите ав " A. Loomis, E Ha-vey
et G. Hobart' "Cerebral
тори правят класификация на различните стадии на съ States during sleep as
studied by human brain
ня в зависимост о т нарастващата дълбочина на съня. potenntials" in J Exp
Psychol. nr 21. (1937)
Стадиите са отбелязани с буквите о т А до Д и следова
телно са пет. С тадият А отговаря на състоянието на
унасянето, стадият Б - на това на лекия сън, стадият В
- на средно дълбокия сън, а стадиите Г и Д о тгова ря т на
дълбокия сън.
О т пълният запис на целонощния сън на човек Луумис,
Харви и Хобарт установяват, че сънят не е прогресивен
и че описаните различни стадии се възпроизвеждат опре
делен брой пъти за времетраенето на съня. И наистина
през нощта сънят изведнъж се връща към най-лекото си
състояние. Тази класификация се приема за класическа в
продължение на двадесет години. Тя ще бъде поставена
под съмнение, когато през 1953 Азерински и Клейтман
о ткр и в а т нова фаза на съня. Тази фаза не се вписва в съ
ществуващата класификация и затова скоро започват да
я разглеждат отделно. Но това откр ити е кара В.С. Де-

мент и Н. Клейтман през 1957 да предложат нова класи
фикация на стадиите на съня.* Новата фаза не е част о т * W.C.Dement et
N.KIeitman: "Cyclic
настоящата класификация, но както ще видим, периодич Variations in E.E.G.
during sleep and their
но се появява след последният стадий описан о т а в то relation to eye
movement, body,
рите. m otility and dreaming",
in Electroenceph. Clin.
Neurophysiol.Nr.9
(1959).
СТАДИИТЕ НА СЪНЯ
През 1957 Демент и Клейтман дефинират четири стадия
на нарастваща дълбочина на съня. 1. Първият стадий о т
говаря на стадиите на А и Б на Луумис. Това е период на
унасяне и лек сън. Ритъмът алфа има тенденции да из
чезва и отново да се появява, после постепенно да за ти х
ва.
Стадий 1
2. лекият шум все още може да го събуди и то й може да

си помисли, че въобще не е спал. Напълно е възможно, оба
че, то й да е преспал десет минути.
Стадий 2
3. Няколко минути по-късно се появяват вълните делта

с 0,5 до 3 ц/с. с висок волтаж. Те м огат да достигнат до
200 до 300 т у (ритъм ът алфа на будуването е около 60
т у ). Вретеновидните графики все още се появяват, но са
по-разтегнати. Този т р е т и стадий е преход към дълбо
кия сън.
Стадий 3
4. Това е стадият на дълбокия сън. Преобладават бавни

т е вълни или вълни делта с 0,5 до 1 ц/с, но волтаж ът е
по-висок. Нужен е силен външен дразнител, за да се про
мени Е.Е.Г., не се наблюдава комплекса К.
Стадий 4 (С.Б.В.)
Следователно преминаването о т унасянето към дълбо

кия сън е изцяло под знака на увеличаване на амплитуда
т а на вълните и забавяне на че сто та та им. Графичното
изображение на дълбокия сън е много по-дълго и разтег
нато о т скъсената и бърза графика на състоянието на
будуване. Тези четири стадия са една много практична
класификация. Те не отгова рят на определени реални гра
ници на съня. Днес се знае, че съществуват много по-пре
цизни деления вътре във всеки един о т стадиите. Деле
нията не се различават с просто око и затова се прибяг
ва до магнитни ленти и електронни калкулатори. Може
* Гай Гаър Люс и
би така ще можем да узнаем в каква степен съдържание Джулиюс Сигал
отбелязват, че М.
т о на сънищата променя Е.Е.Г.* Клунс и
съ труд ниците му о т
болницата в Рокланд
С т е й т с можели само
с изследване на Е.Е.Г.
да разберат дали
СЪНЯТ С БЪРЗИ ДВИЖЕНИЯ НА ОЧИТЕ п а ц и е нти те виждали
червена или синя
През 1950 Йожен Азерински е асистент на Н. Клейтман в светлина. Г. Гаър Люс
и Ж. Сигал: Le sommeil
университета в Чикаго. По онова време Азерински изуча (Paris, Fayard, 1969)
ва периодите на спокоен и неспокоен сън при бебетата.
Той установява, че периодите на спокоен сън редовно би
ли следвани о т фази на неспокоен сън. Наблюдавайки впо
следствие възрастни хора Азерински забелязал подобна
последователност в бързите движения на очите по вре
ме на сън. Тези движения на очите били различни о т дви
женията по време на бавен сън. Д окато последните пред
ставляват само обикновено обръщане или бавно върте
не на очната ябълка, т о бързите движения се извършват
о т ляво надясно и отгоре надолу, като понякога двете
очи се движат в противоположни посоки. Тези движения
освен това са бързи, резки и се извършват и о т двете
очи едновременно. Те ще бъдат наречени Б.О.Д. (бързи оч
ни движения).
Г р а ф и к и т е на съня с ъ д ъ р ж а т
и зо б р а ж е н и е схо д но
на с ъ с т о я н и е т о на буд уване
Когато през
Г
1953 заедно с Азерински
_ _ „ _ _
* изследват nepUO”
. .
* E.Aserinsky et N.
Kleitman:“ Regularly
дите на тези Б.О.Д.,устано8яват, че т е имат графиika occuring period of eye
concomitant
П а р а д о кс а л н а ф аза pheno-mena during
sleep“ , in Science, Nr.
118 (Chicago,1953)
сходна c тази на будуването, а Е.Е.Г представя бързи,

асинхронни вълни с нисък волтаж. Освен това специфич
н о то изображение се предхожда о т вълни приличащо на
"зъби на трион" произхождащи о т подкожните райони на
главата. Забелязват, че графиката Б.О.Д. не е еднаква с
тази на лекия сън о т фаза 1. Съвпаденията между двата
вида графики с нисък и н те н зи те т ги кара да приемат, че
след фазата на дълбок сън отново се отива към фаза 1.
Оказва се, че след фаза 4 се появява съвсем нов вид гра
фика.
ДВОЙСТВЕНАТА ПРИРОДА НА СЪНЯ

Изписват се кофи мастило за откриването на графика
на будуването, появяващо се по време на сън. Основният
проблем бил да се разбере дали този стадий трябва да се
разглежда като пета фаза на съня, свързана с дълбокия
сън и отличаваща се о т него само по количество и дали
стадият Б.О.Д. се различава по качество и представлява
различен вид сън, непознат дотогава. Многобройни из
следвания на проявите на организма, съпътстващи
произвеждането на Б.О.Д. и опи тите с животни ги нака
рали да предпочетат в т о р о т о заключение. О ттогава т о
ва второ състояние на съня или т р е т о състояние на на
ш ето съществуване, наред със съня и будуването бива
наричано различно: сън Б.О.Д., сън с бързи вълни (С.Б.В.),
състояние Д о т "десинхронизация" или "dream" /сън/ спо
ред Хартман, тъй като тогава се проявяват сънищата,
или парадоксален сън според М. Жуве; защото, когато
електроенцефалограмата показва проява на будуване във
фаза Б.О.Д е изключително трудно пациентът да бъде
събуден . В сравнение с този бърз сън предишните чети
ри фази ще бъдат наречени сън с бавни вълни (С.Б.В.) или
синхронизиран сън (С).
1/ Л абораториите на съня
ЦИКЪЛЪТ СЪН-БУ ДУ ВАНЕ

Видяхме, че още Луумис и неговите сътрудници о ткр и
ва т в съня циклично връщане към различни фази. О т т о
гава това редуване на бавен с парадоксален сън ще бъде
главния обект при изследването на периодичността на
съня.
У възрастния човек първата фаза на парадоксален сън се
проявява около 90 до 110 мин. след първия стадий на за
спиване. После фазата 5.0.Д. ще се появява на всеки 90
..................... ... . .............................................•.................... ..................................................... 1......... ;
Т И П И Ч Н А НОЩ З А СЪНЯ НА ВЪЗРАСТЕН
0 8
часове
БС = Бавен сън ПС = П арадоксален сън П арадоксален сън
V».-.-....■ • . ..........................: / ......................... .......................................................... : ..........................
минути и т о приблизително чети ри-пет пъти на нощ.

Първата фаза Б.О.Д. обикновено е по-къса, т я трае меж
ду 5 и 6 минути. През цялата нощ т я има тенденция към
удължаване и може да трае о т 20 до 40 минути; фаза 4
на бавния сън, обаче, се появява по принцип в последна
т а тр е т а о т нощта. Нощта често завършва по време
на период Б.О.Д., но това като че ли се случва в 50% о т
случаите. Освен това, по отношение на общ ото време
траене на съня процентът на времето на парадоксалния
сън е 20%.
С Ъ В П А Д А Щ И АСП ЕКТИ Н А БАВНИЯ СЪН

Анри Пиерон различава отслабване на сензорнодвигател-
ните функции на мозъка и промени о т физиологичен ха
рактер, съпровождащи съня, които то й ще нарече "съв
'H.Pieron: Le Problème
падащи" със съня.* Най-общо това са вегетативни функ physiologique du
sommeil (Paris, Masson
ции като дихателния или сърдечния ритъм. Повечето о т et Cie,19l2)
тези функции са с денонощен цикъл и имат нощен мини
мум. Голям брой о т тези прояви са били известни и пре
ди прилагането на Е.Е.Г., а ние ще разгледаме т у к най-важ
ните.
СЕН30РН0ДВИГАТЕЛНИТЕ ФУНКЦИИ.
Бавният сън се характеризила преди всичко о т опреде
лен брой явления, които м огат да се наблюдават, така да
се каже, пряко. Установява се например, че:
1. Движенията на спящия постепенно намаляват.
2. Мускулният тонус има тенденция към понижаване в
сравнение със състоянието му при будуване, въпреки че
не всички мускули са напълно отпуснати. Ето заспалият
на стол, когато е в състояние на бавен сън, може да дър
жи главата си изправена.
3. Рефлексите на сухожилията намаляват или се изменят.
Големият пръст на крака напримерп има тенденция да се
опъва вместо да се сгъва, когато бъде погъделичкано с т ъ
палото на крака.
4. Очните ябълки са отпуснати докато в същото време ‘ Това ce нарича
се наблюдава стискане или свиване на клепача.* До така миозис
ва степен, че при дълбокия сън клепача вече не трепва на

светлина.
ВЕГЕТАТИВНИ ФУНКЦИИ
Областта на основните функции на жизненият метабо ■ виж бележката за
метаболизма, с тр . 13.
лизъм е една о т най-недоловимите.* Така например:
1. Електрокардиограмата сочи чувствително забавяне на
сърдечния ритъм, до 30 - 60 удара в минута.
2. Понижава се и кръвното налягане.
3. Дишането също се забавя, т о е спокойно и равномер
но. Прието е да се смята, че по време на сън дишането е
по-дълбоко. Вероятно се съди о т факта, че в този пе
риод т о е по-шумно. По-силният шум е резултат о т спа
дането на мускулния тонус на горните дигателни пъти
ща. Обикновено хъркането се появява при полудремките
или дълбокия сън. То е резултат о т дишане през устата
и запушване на ноздрите. При спането по гръб, вътре

шната крайна част на езика пада назад и улеснява хърка
нето. Както хъркането, така и сум тенето или простен-
ването м огат да предизвикат на Е.Е.Г. появата на ком
плексите К. Но ако хъркането е продължително комплек
сите К изчезват, защ ото изглежда нашият мозък се при
способява към тях. 4. Знаем, освен това. че температу
рата достига определен минимум и това става между 2
и 5 часа сутринта. Тя ще се повиши сутринта, ще до
стигне максимума си в следобедните часове и отново ще
спаден вечерта. Спадането на температурата през но
щ та се дължи на по-силното изпотяване. Отделяната по
то зи начин вода се изпарява и охлажда тял ото. Б.Освен
това, поемането на кислород ка то че ли остава също
т о , а това ни кара да предполагаме, че мозъкът работи и
по време на сън.
СЕКРЕЦИИТЕ
При бавния сън се променят и секрециите на нашите
основни жлези.
1. Например отделянето на слюнка, на секреции о т носа
и гърлото намаляват. До такава степен, че за разлика о т
хремавите, ние дори не преглъщаме насън.
2. Децата добре знаят, че "търговецът на пясък" минава
преди т е да са заспали. Слъзните секреции намаляват и
очите о става т сухи.
3. Стомашните и жлъчни сокове също намаляват.
4. Повърхностната защитна устойчивост на кожата се
увеличава. Тя зависи о т дейността на п о тн и те жлези и
обикновено се измерва на дланта на ръката. Тази ус то й
чивост рязко намалява при внезапен дразнител или дру
го някакво вълнение. Това явление се нарича психотопли-
нен ефект,
5. По време на сън образуването на урина се забавя.
ЕФЕКТИТЕ НА ПАРАДОКСАЛНИЯ СЪН

През последните години сериозно бяха изследвани харак
те р и сти ки те на парадоксалния сън. Като цяло т е обръ
щ а т посоката или променят съвпадащите ефекти на бав
ния сън. Брук и Бизи, както и Морузи предлагат да се раз
делят еф ектите на парадоксалния сън на тонизиращи и
фазови елементи. Първите са онези, ко и то продължават
през цялата фаза на парадоксалния сън; в то р и те пък са
непоследователни и кратки и се проявяват спорадично.

Ето защо ще ги разглеждаме поотделно, а после ще о т
делим специално място на отношението между сънува
нето и парадоксалния сън.
ТОНИЗИРАЩИ ЕЛЕМЕНТИ. -
Едни о т тонизиращите елементи действат засилващо
на активността, а други намаляват.* Сред тези елемен т■оЩе видим, че днес
в а намаляване се
отдава по-скоро на
т и са: дадено
1. Много по-ясно изразено спадане на мускулния потен затормозяване,
о т ко л ко т о на
циал о ткол кото при бавен сън.* Това специфично явление обикновен
отрицателен
на парадоксалния сън понякога е достатъчно то й да бъ недостиг.
' НаО-напред то з и
ф а кт е наблюдаван
де веднага разпознат, без да е нужна консултация с Е.Е.Г./ при гръбначните
мускули на шията на
В такива случаи обикновено за парадоксалния сън се съди ко т ка т а . В това
състояние т и л ъ т
по издатината на брадичката. няма никакъм тонус.
2. Както видяхме по време на цялата продължителност Тази отпуснатост
на основните
мускули на гърба
на парадоксалното състояние има и графика на несинхро- обяснява защо
всички бозайници в
низираното Е.Е.Г. определен м ом ент
3. С помощта на електроди поставени дълбоко в района са принудени да
легнат, за да спят.
на издатината на страничното мозъчно стомахче на
котката, е о т к р и т ритъм т е т а с 5 до 6 ц/с. Този ритъм
съществува и при човека по време на парадоксалния сън.
ФАЗОВИ ЕЛЕМЕНТИ.
Фазовите елементи, които се проявяват спорадично, са
многобройни.
1. Движенията Б.О.Д., за които вече говорихме, се проя
вяват внезапно. Бързата фаза трае о т 100 до 200 мили
секунди. Те приличат на фиксиращите движения на очите
при будуване и м огат да бъдат отнесени към виденията
на сънуването.
2. Когато т е придружават движенията Б.О.Д. се наблюда
ва и спорадична дейност при цяла група малки мускулче-
та:"свиване на лицето, гримаси, но и контракции на му
скулите на ларинкса, на пръстите, краката или на сред
ното ухо. Смятаме, че в този случай отново съществу
ва връзка със сънуването.
3. Изследванията на сърдечния ритъм във парадоксален
период показват т у учестен ритъм, т у забавяне на ри
тъма в зависимост о т бавния сън. Става ясно, че в т о
зи случай колебанията в сърдечния ритъм о тговарят на
тези при парадоксалния сън. При човека се наблюдават
колебания в порядъка о т 40 до 100 удара в минута. Те се
доближават до наблюдаваните при буден човек, зает с
дейност, която го увлича. При бавния сън колебанията са

само няколко в секунда.
4. Кръвното налягане също се променя в различните пе
риоди.
5. На свой ред и дишането става неравномерно. Досега
тези колебания се отдаваха на случайността. Но след Азе-
рински и Хартман отбелязва, че "нерегулярността на дан
ните извлечени о т автономните действия може да крие
' Е.Hartmann: Bio-logie
определена регулярност".* Например дишането редовно du reve (Bruxelles,
Dessart et
минава през силна фаза по време на бързото движение на Mardaga.1970.
очите, а после и през слаба фаза. Установено е, че във
фаза Б.О.Д.не се хърка.
6. Цялата нервна система е средище на активна дейност.
Температурата на мозъка се повишава, пр и то къ т на кръв
в гръбначния мозък ка кто и консумацията на кислород се
повишават. Всички тези химични промени свидетел
с т в а т за засилен метаболизъм.
7.Около десет години преди о т кр и т и е т о на Азерински и
Клейтман, т о е с т през 1944, Олмейер и Брилмайер* уста ' P.Ohlmeyer et H.
Brilmayer:“ Periodische
новяват наличието на ерекции на пениса по време на сън. Vorgänge im Schaf“, in
Pflüger Arch. Ges.
Първата о т тези ерекции се появява до час, час и поло Psycol.
вина след заспиването, а останалите следват приблизи
телно на всеки деветнадесет минути. Тези ерекции мо
г а т да бъдат с продължителност до половин час. Фишер,
Грос и Цюк продължават тези опити в болницата М о н т
Синай в Ню Йорк. Те доказват, че повечето фази Б.О.Д.
се предхождат о т ерекция, която може да трае през це
лия то зи период* Сънят Б.О.Д. без ерекция изглеждал е ' C. Fischer. J. Gross et
Zuch:“ Cycle of penile
рядкост. Предполага се, че определено дразнене на хипо- erection synchronous
with dreaming (R.E.M.)
таламуса (ко й то контрилора между другото и сексуал sleep”, in Arch.
Gen Psychiat.
н о то поведение) вероятно е причината за тези ерекции. (Chicago), Nr.12
8. Последният важен фазов елемент на парадоксалния сън

е откриването на нервни импулси наречени "spikes" или
"връхни точки", ко и то обикновено предхождат с о т 10 ' Разтоварването о т
до 90 секунди появяването на кривите на парадоксалния т е з и spikes се
проявява
сън на Е.Е.Г.* Връхните точки М.К.О.* са проявления на едновременно на т р и
места в мозъка: на
централните зрителни пътища както това показВат и равнищ ето на
Варолиевие м о ст, в
зоните, където т е се образуВат, докато нито ретина страничните
коленчати тела и в
та, нито очният нерв реагират. Смята се, че тези т о ч о ц ип ита л но то кора
на зрението.
ки играят много важна роля за формирането на различни ’ Наречени така
характерни проявления на парадоксалния сън, а дори и за заради районите
където се появяват
обясняването на взаимоотношението между съня и съ ( моето-колен чато-
оципитални). Виж
нищата. горната бележка
Парадоксалният сън: състояние

обединяващо части
о т дълбокия сън и будуването
Описанието на състоянието на бърз сън може да се изв
лече о т определението на Хартман:" Това състояние на
пръв поглед се характеризира с интензивна спорадична
дейност на автономната нервна система и на някои фи
ни мускули, съчетана с почти пълна тонизация на сома
"Е.Hartmann: Bio-logie
тичната мускулатура".* du reve (Bruxelles,
Следователно парадоксалният сън едновременно е най- Dessart et
Marda9a,1970).
дълбок сън, когато е най-трудно човек да бъде събуден,
и състояние съвсем близко до будуването. В известен
смисъл то й е будуване или вътрешен живот.
СЪНУВАНЕ И ПАРАДОКСАЛЕН СЪН

Азерински и Клейтман. а после и Демент, дълго време смя
т а т , че сънуването е възможно само по време на пара
доксалния сън. Най-лесният начин да се провери тази хи
потеза бил да будят човека в различни фази на съня и да
го карат да разкаже това, което си спомня. Може да прие
мем, че подобно статистическо проучване би трябвало
да даде прост отговор на поставения въпрос. На прак
тика това въобще'не се получило, защото отговорите
давани последователно на различни изследователи обхва
щ ат о т 0,5 до 54% о т сънищата, явяващи се по време на
бавния сън. Двете крайно противоположни позиции са за
щитавани едната о т В.С.Демент, другата о т Фулкс. Из
глежда, че разликите получени при двамата изследовате
ли се дължат на използваната методика. Всъщност про
центите зависят о т избрания човек, о т избраните мо
менти за събуждане по време на бавния сън и о т прие
т и т е критерии за даване на определение какво е сънува
не.
За някои изследователи няма
сънуване извън рам ките на
парадоксалния сън...
За Демент и Клейтман обектъ т на изследване "ще се счи
та за сънуващ само ако т о й може да предаде свързано и
относително подробно съдържанието на съня си. Поло
жителният отговор, без спомен за съдържанието на съ- *w.c Dement et n.
мя или само смътни и разкъсани спомени ще се разглеж- оГ^тоиТуетГ1т'оп
да като отрицателен отговор".* При 191 събуждания във асТм?У,5а1Гоь]ес11уеагп
фаза на парадоксален сън положителните отговори са 152 ofêaminVin jdY
или сънувалите са 80%. Като цяло разказите за тези съ- ^57)sychol:Nr' 53
нища представляват дълги авантюри пълни с подробно

сти , събития и емоции. А при 160 събуждания във фаза
на непарадоксален сън само 11 разказа или 7% отговаря
ли на възприетите критерии. Известен брой о т липсата
на спомен за сънуване по време на бавния сън м огат да пов-долухемата
се дължат на стряскането, предизвикано о т рязко събуж
дане или на спомен за сън сънуван в друг момент. Клейт-
ман и Демент заключат, че сънуването става само във
фаза на парадоксален сън.
...за други бавният сън,

не изключва сънуването.
Например през 1962 фулкс трябва да докаже, че спомени
т е за сънуване се появяват и по време на бавен сън. Оба
че дефиницията, която т о й дава за сънуване е много по-
отворена о т тази на първите изследователи. И наисти
на т я приема за сън "всеки о пи т съдържащ визуални, слу
* кинестезичен
хови и кинестезични образи* "и" всяко явление без обра усещане за движение
на различни части на
зи по време на което индивидът или приема друга само тя л о то .
личност, или усеща, че мисли във физическа атмосфера
' W Foulkes:"Dream
различна о т действително заобикалящата го".‘ По то зи reports from dif-ferent
stages of sleep" in
начин фулкс твърди, че сънуването по време на бавния J.Abn. Soc.Psychol.,
Nr. 65 (1962).
сън може да достигне до 54%.
По-скоро допълващи се, а не

противоположни теории
Всъщност, различните им заключевия не са толкова про
тиворечиви, колкото изглеждат. Фулкс не е съгласен с ра
дикалната теория, която приравнява всяка мозъчна дей
н о ст по време на съня с парадоксалната фаза, а Демент
установява специфичния аспект на съня. Изследванията
им показват, че тъй ка то в последна сметка сънуването
е вид халюцинация и затова има максимални шансове да
се появяви във фазата на бърз сън, докато онова, което
се доближава до абстрактната мисъл или неопределени
т е образи без продължение ще се появи по време на бав
ния сън. По тези причини изследванията йа бързия сън че
с т о ще бъдат наричани "биология на сънуването".
ЦЕНТРОВЕТЕ НА БУДУВАНЕТИ И СЪНЯ

Току що направихме обзор на някои открития, ко и то се
дължат на психофизиологията на съня. Дали, обаче, нев-
рофизиолизите ще потвърдят или ще о тр е ка т хипоте
зите за двойствено състояние на сънуването, и т о на
едно по-скоро активно, а не пасивно сънуване? Затова се

"наречен район на
га ще представим изследванията в областта на онези ча средните свръзки на
мрежовидната
сти на нервната система, които се намесват в механиз субстанция, намиращ
се на средната линия
мите на съня и будуването. Ще видим, че т е са премина на гръбначния мозък.
ли през различни етапи на развитие.
СТРУКТУРИТЕ НА БУДУВАНЕТО.
Първите трудове върху анатомията на съня се о пи тв а т
да открия центрове подобни на центровете на зрение
т о и слуха. Установява се, че дразненето на различни ча
с ти на мозъка може да се предизвика заспиване. Така един
след друг за центрове на съня се приемат: таламуса или
" таламусът е
зрителната кора*, после хипоталамуса и други райони над образуван о т две
сиви симетрични
гръбначия стълб. Скоро обаче се установява, че волта клъбца разположени
В центъра на мозъка.
ж ъ т използван за стимулиране на мозъка има по-силно
въздействие в избраната област. О т друга страна елек
трическото дразнене на много близки райони предизвик
ва и ефекти на хипноза.
Приносът на Бремер
За да отдели стр уктур и те на будуването о т тези на съ
ня фредерик Бремер о т Белгия извършва през 1935 серия
опити с котка. При първия о пи т то й изрязва мозъка на
ко тка та между гръбначния мозък и продълговатия мозък,
т о е с т цялата долна част на мозъка, като по то зи начин
прави "изилоран енцефалон"; забелязва, че така подготве
ното животно продължава да минава последователно
през периоди на будуване и сън. При втория о пи т то й
прави срез в съвсем противоположния край на гръбнач
ния стълб, съвсем високо, между четирихълмията в сред
ния мозък, като сега пък подготвя "изолиран мозък"; т о
гава ж и в о тн о то изпада в състояние на сън и после уми
ра. О тта м Бремер заключава, че будуването се дължи на
преобразуването на сензорни сигнали идващи о т гръбнач
ния мозък, докато сънят се проявява при премахванетот
на тези сензорни дразнители. Следователно будуването
се дължи на известен брой дразнители, докато сънят е
пасивен процес.
<
С х е м а на с р е з о в е т е
на г р ъ б н а ч н и я м о з ъ к
п о з в о л и л и да се
очертаят
с и с т е м и т е на
б у д у в а н е и съ н
А Нисък срез
“ изолиран енцевалон“
със запазване на
будуването и съня
Б Среден срез "на
средном остието" със
постоянно будуВане
В Висок срез със

“изолиран мозък" и
продължителен сън
P P a s s o u a n t et
A. K c c h n i v w s k i :
I l■ S o m m e il,
u n lii-i \ de m ille >•/<■
l P.u is. S t o c k . 1У76 )
Заключенията на Магун и М орузи

механизмите на будуването
През 1949 Магун и Морузи решават да докажат, че сънят
не се дължи на обикновено преобразуване на нервни сиг
нали идващи о т гръбначния мозък към мозъчната кора, а
на активен процес в мозъка. Главният им принос е, че изя
сняват ролята на едно образувание в мозъка, което до
тогава е пренебрегвано, мрежовидното образувание в
гръбначния стълб*. Бремер изрязва едновременно сензор- п06.идоЛухемата
ни фибри идващи и о т гръбначния мозък и о т мрежовид
н о то образувание. Магун и Морузи доказват, че прекъ
сването на основните сензорни пътища е съвместимо
със състоянието на будуване; но е достатъчно да се сре
же мрежовидното образувание, за се стигне до състоя
нието на летаргия, каквато е предизвикал Бремер с "изо
лирания мозък". Тези резултати са потвърдени о т фак
та, че електрическото дразнене на тази мрежовидна зо
на предизвиква будуване. Ето защо будуването се раз
глежда ка то продукт на една постоянна ритмична дей
н ост на мрежовидното образувание, т о е с т т о е резул
т а т о т низходящи ретикуларни сигнали. Още повече, че
тази ретикуларна дейност се засилва о т различни други
дейности ка то тази на сензорните пътища, на състоя-
нието на течностите или химическите вещества, на

нервни структури като хипоталамуса, както и на мозъч
ната кора. Дейността на мозъка, логична при будуване-
то , не е изненадваща, защ ото усилието на волята поз
волява да се будува. Кората на мозъка о т друга страна,
заедно с мрежовидното образуваше поддържа нещо ка
т о регулиране на будуването. Всъщност ретикулът въз
бужда кората на мозъка, който с о тв е тн о действие мо
делира или затоморзява дейността й.
АКТИВЕН И ПАСИВЕН СЪН
Независимо, че е направена крачка напред в откриването

на механизмите на будуването, сънят все още се разглеж
да като пасивно явление, като отслабване на дейността
на мрежовидното образувание. Възприемането на съня
като пасивност го превръща в състояние на натрупана
умора, която прави връзките между невроните все по-
трудни и по-трудни. Считало се, че полека-полека един
район на мозъка заспива, като предава съня на съседни
зони и така нататък. Днес това схващане се оспорва.
'C.Batini,
На Морузи и неговите сътрудници* дължим откриване G. Moru-zzi,A.Palestini,G.
F.Rossi et A. Zanchetti:
т о през 1959 на нова структура в гръбначния мозък, коя "Effects of complete
pontine transection ont
т о предизвиква бавния сън. Морузи забелязва, че правей he sleep-wakefulness
rhytm: the midpontine
ки срез малко по-високо о т Бремер, в района на средно- pre-trigeminal
prepa-ration". in
м остието на гръбначния стълб, ко тка та е в състояние Arch.ltal, Biol., Nr. 97.
на постоянно будуване; а при срез няколко милиметра по-
надолу котка та изпадала в дълбок сън или кома. О т т о
ва заключава, че първият срез е изолирал мозъка о т
стр уктур и те на съня. Тези структури както и с т р у к т у
рите на будуване се намират в мрежовидната субстан
ция, но в по-ниската й част. Установява се, че ограниче
ното разрушаване на този район* премахва съня, докато ' наречен район на
средните свръзки на
неговото дразнене го предизвиква. Внезапността на за мрежовидната
субстанция, намиращ
спиването у детето или у някои болни със смущения в се на средната линия
на гръбначния мозък.
съня, както и ф актът, че сънят може да бъде предизви
кан о т повтарящо се, монотонно сензорно дразнене го
ворят в полза на активния сън. Ето защо се счита, че съ
нят наистина има забавящ ефект върху тонизиращата
дейност на системата на будуване.
ЕДИН ЦЕНТЪР НА ПАРАДОКСАЛНИЯ СЪН

Откриването на парадоксалния сън усложнява тази о т -
носително проста схема на една система на сън. Започ

в а т да се п и т а т кои са стр у кту р и те отговорни ако не
за съня, т о поне за специфичните състояние, ко и то го
съ пъ тстват. Тези изследвания са основни занимания на
екипа на М. ЖуВе. С последователно елиминиране и по ин
дукция. с различни срезове или коагулации на мозъка Жу-
ве и неговите сътрудници успяват да локализират систе
мата на съня. Един о т първите опити е да се изреже мо
зъчната кора на котка. Лишената о т мозъчна кора к о т
ка запазва проявите на парадоксалния сън. П о-нататък
установяват, че различни срезове 8 горната или долна
част на гръбначния мозък нямат последици. Но когато
правят срез на нивото на долната граница на моста, се
получава изчезване на парадоксалния сън, независимо, че
ко тка та запазва редуването на будуване и бавен сън.
С хематично
л о к а л и з и р а н е на
нервните
с т р у к т у р и на
б у д у в а н е т о и съня
В черно с т р и стрелки
е обозначена
ретикуларната
система, ко я то е
възходящият
двигател на
будуването.
Във средната част на
гръбначния мозък са
възлите на
продълговатия мозък,
които им ат
LOCUS отношение към бавния
c o e ru le u s сън
Locus coeruleus и
м реж естата
формация, чието
действие води до
загубване на мускулния
то н ус
По-късните изследвания на Жуве прецизно очертават

един възел на гръбнака нарече "локус кьорелус"* заради * 6ижсхемата по-9олУ
странните му сини точки играещи специфична роля при
бавния сън.* Разрушаването чрез коагулация на то зи въ- . м Jouvetet
зел предизвиква изчезване на отпускането на мускулите, coeru-Ss etsommeii
характерно за парадоксалния сън. Следователно спадане- gf;ad^ a,i ^ fi^ l)oc-
т о на мускулния тонус се дължал на определен активен (1995)-
център. Тук се изяснява, че за тонизиращите и фазови
компоненти на парадоксалния сън отгова рят различни
анатомични зони. Всъщност, докато двустранното уни

щожаване на определени зони на моста премахва бързи
те очни движения, унищожаването на ниската част на ло-
кус кьорелус възстановява възможността за движение на
мускулатурата. Независимо, че някои други изследовате
ли не приемат изцяло тези открития, изглежда, че нев-
ропсихологията на съня съответства на резултатите о т
Е.Е.Г. Следователно наистина има три различни състоя
ния: будуване, бавен сън и бърз сън, командвани о т раз
лични структури. Гръбначният стълб и м остъ т, архаич
ни части на мозъка са отговорни за регулирането на т е
зи тр и ритъма. Но доколкото сърцевините на тези ра
йони са изградени о т неврони имащи разклонения на раз
лични нива в мозъка, днес не говорим за център на съня,
а за системи на съня. Очертаните т у к анатомични си
стеми ще бъдат уточнени чрез изследването на химиче
ски вещества действащи върху механизмите на будува-
нето и съня.
ХОРМОНИТЕ НА БУДУВАНЕТО, СЪНЯ

И СЪНИЩАТА
Търсенето на естествен опиат предизвикващ заспиване,
на хормона на съня или на хипнотоксина датира още о т
началото на века. Опитвали се да о т к р и т я т вещество
образуващо се при умора на мускулите или при енергий
н ото изтощаване на мозъка. През 1913 Пиерин и Лежандр
преливат мозъчна течност о т мозъка на куче страдащо
о т безсъние на куче с нормален сън. Тъй като последно
т о заспива т е приемат, че са открили съществуването
на хипнотоксина. Този опит е повторен отново по-къ
сно, но няма същия успех. Трудно е да се разбере дали и в
каква степен самата инжекция не предизкива заспиване
то . О т друга страна, дори ако мозъчната течност или
кръвта на страдащото о т безсъние животно предизвик
ва заспиване, т о сред множеството съставки на кръвта
трябва да се открие онази, която предизвиква съня.
Каква е ролята на хим ичните

а ге н т и в с и с т е м а т а будуване-сън?
Днес съществува тенденция да се мисли, че върху невро-
химичните механизма на будуването и съня въздейства
не само един, а много хормони или вещества. Повечето
о т направените изследвания са върху определен брой хи
мически посредници, кои то служат за предаване на нерв

"синапс-район на
ния прилив на равнището на синапсите.* За да се разбе к о н т а к т между дбе
нервни кл е тки/.
ре специфичната роля на тези посредници в ритъма на
будуването и съня, селективно се блокира наличието им
в мозъка на котка или пък се вкарват незначителни до
’ Една изключително
пълните дози в един или друг район.* Така се установява, фина техника за
Вкарване на
че с тр у кт у р и те на съня са част о т същата неочертана микротръбички В
мозъка на к о т к а т а
система, коя то едновременно изпраща импулси и към ко позвалява да се
достигне
рата на мозъка и към гръбначния мозък. Следователно прецизност, ко я то
не може да се получи
тази система задейства едновременно възходящите и с обикновено
преливане на
низходящи нервни фибри. Тогава се съсредоточават вър мозъчна те ч н о с т.
ху изучаването на невротрансмисиите свързващи тези
"амините са
фибри и по-точно върху амините на мозъка.* Основните химични съставки
подобни на амоняка,
проучени амини са норадреналинът, серотонинът, допа- съдържащи а з о т и
водород; т е са
минът и триптам инъ т. Наличието на определено коли близки до
аминовите киселини,
чество о т тези амини в мозъка явно е необходимо за бу ко и т о образуват
протеините.
дуването и съня. Р.Ернандес-Пеон в Мексико, и Г.Линг, в
Отава, установяват, че два химически проводника биха
могли да играят ключова роля при будуването и съня. То
ва са адреналинът и ацетилхолинът. Всъщност, когато
в хипоталамуса на ко тка та се вкара ацетилхолин, т я за
спива, докато норадреналина води до будуване.
ТРИТЕ ХИМИЧЕСКИ МРЕЖИ

Днес нещата са малко по-сложни. Установено е съще
ствуването на катехолинергична система на будуване, на
серотонинергична система на съня и смесена система.
7. Катехолинергична система на будуване. "Катехоламин"
е неологизъм с ко й то се обозначават хормоните отде
ляни о т надбъбречните жлези. В нашият случай- норадре
налинът и допаминът. Всяко едно о т тези две вещества
предизвиква определен ти п будуване. Например норадре
налинът командва будуването на кората на мозъка,
т о е с т механизмите ни на внимаване, мислене и възприя-
т и й н о т о разграничаване. Ако се спре подаването на но
радреналина нашата мозъчна кора заспива. Системата на
допамина пък контролира поведенческото будуване. До
такава степен, че ако се премахнат системите съдържа
щи допамин, кората на мозъка остава в състояние на бу Смущенията на
страд ащ ите о т
дуване, но е загубила двигателните си функции.* болестта на
Паркинсон да
извърш ват дадени
движения всъщ ност
2. Серотониненергична система на съня. Ако се спре сек се дължи на
недостига на
ретирането на серотомин се вижда, че ж и в о тн о то оста- допамин.
ва непрекъснато будно. Освен това, когато на котка, на

която преди това е спряна секрецията на серотонин се
' дотолкова,
инжектира 5-НТ предвестник на серотонина* т я възвръ доколкото
се[» то нин а е
ща нормалния си сън. съставен о т
молекули, ко и т о не
Клетките на централната бразда са богати на серото преминават
хемато-енцефалната
нин и това сякаш потвърждава данните на неврофизио- граница (тоО се
произвежда направо
лозите. Серотонин има и в хипоталамуса, в хипокампуса, о т мозъка) се
използва 5-НТ или
а и в нео-кората на мозъка. 5-хидроксит
риптоф ан, коОто
прескача границата
3.Смесената система. Видяхме, че когато се спре серо
тонина се стига до постоянно будуване и следователно
'П рез 1362 двама
няма нито бавен, нито парадоксален сън. О т т у к следва, шведи, Фалк и
Филарпс, създават
че метаболизма на серотонина, а следователно и на бав техник^ на
флуоресценцията,
ния сън трябва да предхождат парадоксалния сън. Но при ко я то позволява с
микроскоп с
чините за това са съвършенно неизяснени. Парадоксал ултравиолетови лъчи
да се различават
ният сън поставя на своя страна две други субстанции: невроните със
серотонин, ко и т о са
ацетилхолинът и норадреналина. Ацетилхолинът опреде оцветени 8 жълто
о т невроните със
лено влияе върху бързия сън. И наистина, Жуве установя катехоламин, ко и то
са зелени.
ва, че инжектирането на антихолинергични съставки сък
ращава бързия сън. Наличието на норадреналин, о т друга
страна, позволява да се разберат приликите между проя
вите на будуването и тези на бързия сън, тъй като то й
участва и в двете. Неврони богати на норадреналин има
и в локус кьорелус.* Жуве приема, че спадането на то н у ' виж фигурата на
с тр . 29/
са на мускулите, което съпътства състоянието на пара
доксален сън би могло да бъде предизвикано о т унищо
жаването на неврони с норадреналин в локус кьорелус.
Имайки за обект милиардите клетки на мозъка, химията

на съня е обещаваща, но все още млада наука. О т една
страна многообразието на влияние на изследваните хи
мически вещества не улеснява о пи тите да им се даде т о ч
но определена роля; това представяне на системите на
съня има малко статичен характер, а и все още недоста
тъчно познаваме специфичната им динамика. О т друга
страна, пътищата на будуване както и на двата вида сън
са близки едни с други и понякога се припокриват, а т о
ва прави много сложен анализът на взаимното им регу
лиране. И накрая трябва да помним, че тези резултати са
получени при ко т ки т е и независимо, че съвпадат с раз
лични изводи, направени при изследването на хора, т е все
пак не са напълно преносими.
2
Произход
и природа на съня
2 / Произход и природа на съня
От животното
до човека
СЪ Н ЯТ И С Ъ Н И Щ А Т А ПРИ Ж И В О Т Н И Т Е
Спят ли животните? Първитне учени, ко и то изслед
ва т съня на ж ивотните, като например Бел през 1962
са склонни да о тр е ка т наличието на сън у някои бо
зайници; т е счи тат, че последните им ат периоди на
почивка, но без сън. Днес вече е доказано, че голяма
част о т гръбначните спят или поне минават през със
тояние еквивалентно на съня. Трудно остава, обаче,
да се определи в кой точно клас на ж ивотинските ви
дове се появява сънят. До сега не са правени елект-
роенцефалограми на риби; но при тя х също се наблю
дават поведенчески прояви на сън: някои риби изплу
ват на повърхността на водата, други почиват из
подмолите на реките или на дъното на аквариума.
Както сред различните бозайници, така и сред риби
т е има видове ко и то спят през деня и други, ко и то
спят през нощта.
При влечугите м ом ентът на съня е трудно опреде
лим; много о т змиите нямат клепки и следователно
не м ога т да затварят очи. Въпреки това змиите
имат сън с ниска честота, ко й то много прилича на
' бавния сън при бозайниците. Жабата не спи в и сти н
ския смисъл на думата; но Хобсън установява у жаба
та-бик дихателен цикъл, ко й то отговаря т у на бър
зи церебрални вълни с нисък волтаж при период на по
чивка,'ту бавни и с висок волтаж при период на ак-
О т ж и в о тн о то до човека 39
тивно ст. Този цикъл е противоположен на цикъла у

бозайниците.
ЛЕГЛОТО НА ЖИВОТНИТЕ.
Преди да започне използването на електроенцефалог-
рафски данни (Е.Е.Г.) сънят на животинските видове
бил различаван според ритуалите и позите, в които
т е заспиват. Защото ж ивотните нито спят къде да
е, нито как да е.
Кучета и котки. Всички сме имали случаи да наблюда

ваме колко трудно кучетата и к о т ки т е привикват с
някое ново място за сън. Малките кученца очертават
м я сто то си за спане с уриниране и т о ще е с т р а т е
гически разположено в някой ъгъл, там т е лягат сви
т и на кълбо и закрили носле с лапичка. Така изграждат
необходимата защитна система за в случай на нуж
да.
К о тки те пък се промъкват в гардероба при чаршафи
т е или се пъхат под кувертюрата; т е също никога не
заспиват в средата на стаята.
Конете. Чарлз Кайзер установява, че за да спят пове-

чето бозайници лягат , но някои м огат да останат и
прави.* Той установява, че о т четиридесет и два ко ■ C.Kayzer:“ Sommeil
et posture" in Le
ня на възраст о т пет до двадесет и три години, о т Sommeil et le Reve
(Paris, P.U.F.,1973).
които двадесет и четири впрегатни коне и осемна
десет ездитни, само три не са си легнали между де
ветнадесет часа вечерта и шест сутринта. Устано
вява също така, че големината на клетката и постил
ката на пода също имат значение за лягането. Конят
обикновено лежи средно два часа и четиридесет и пет
минути; но много рядко остава легнал в продължение
на повече о т час. Конят, както слонът или жирафът
обикновено лежат на една страна, но м огат да спят ' Подобно на
птиците и
и по корем. маймуните с п я т по
дъ рветата. Всяка
нощ, обаче,
Птиците. Правенето на гнездо е доста общо явление ур а н гута н ъ т,
ш им панзето и
съпътстващо съня; странното е, обаче, като цяло, че горилата си
изграж дат ново
птиц ите не спят в гнездата си, а кацнали на някой легло, докато
ги б о н ъ т се
клон.* Така птицата се предпазва о т дебнещите хищ настанява удобно в
ници и е готова да литне при опасност.* П тицата клонака.
■ съ щ ото се отнася
здраво се вкопчва в клона с н о кти те си, но не с уси и за прилепа, ко й т о
виси.
лия на мускулите, а с чисто механични рефлекси, ко-
2/ Произход и природа на съня
и т о с т я га т хватката толкова по-силно, колкото е

по-тежка птицата.* П тицата скрива глава под кри ‘ К о н я т или
магарето, к о и т о
лото си, за да избегне светлинните дразнители и се често с п я т на т р и
крака, също не
свива, за да може да запази телесната си топлина. на то в а р в а т
допълнително
м ускулатурата си,
Делфините. Като интелигентно ж ивотно, делфинът за щ о то 8 т о з и
м о м е нт с т а в а т а на
спи по начин напълно отговарящ на темперамента му поддържащия крак е
блокирана,
на играч- само с едното око. Тъй ка то диша с глава ф лам ингото и
над водата т о й трябва да внимава вълните да не за щ ъркелите също без
усилия с п я т на един
леят носа му. Всяко око спи приблизително о т два до крак.
тр и часа, но на всеки тридесет секунди делфинът
контролира повърхността на водата, за да може да
диша. * ’ Тю ленът пък спи
няколко м ин ути под
водата и едва «лед
Зебрите и биволите. Някои видове се крият на сигур т о в а излиза на
п о в ъ р х н о с тта да
но място, избирайки стратегически места за сън, дру диша.
ги пък предпочитат да се събират заедно. Като зеб
рите и биволите, например, ко и то спят на групи. Не
обходимостта, която слабите животни и зп и т в а т да
защ итават съня си, води до извода, че силните ж и
вотни им ат по-продължителен и понякога по-дълъг
сън о т тях. Изглежда, че о т всички животни най-до
бър сън им ат цейлонската мечка и лъвът.
Въпреки това, ако се съберат всички кратки преспи-
вания на слабите видове, се оказва, че т е не се раз
личават съществено по времетраене о т продължи
телния сън на хищните ж ивотни или пък о т то зи на
домашните животни, ко и то защитавани о т нас, спят
дълго.
Д ейности М е ч к а ,л ъ в А нтилопа
С ън дълбок, дълъг възм ож но е пълно о т

с ъ с тв и е на несъзна
тел но съ стоян ие
П ие не бавна д ей ност бързо; пълни си
сто м а ха
К опулация при м ечката т р а е няколко
т р а е часове секунди
РаЖдане м ечката си няма з а щ и т а
изгражда
леговища " Таблица, съставена
О т глеждане на няколко седмици м а л ки те за п о ч в а т о т Хедигер през
м алкот о в л его ви щ е то на да се д в и ж а т сами 1969 и ц итирана о т
С. Кайзер в le
сигурно м я с т о двадесет м и н у т и Sommeil et le Reve
след раж д ането (Paris, P.U.F.,1973).
О т ж и в о тн о то go човека 41
ПАРАДОКСАЛНИЯТ СЪН
Голяма част о т гръбначните спят, а повечето о т тя х
имат и двата вида сън о ткр и ти при човека и ко тка
та. Правени са много опити с плъх, заек, маймуна, ку
че и овца, за да се установи приблизителното време
на парадоксалния и бавния сън. На този о пи т са под
лагани и други, не така широко разпространени ж и
вотински видове, фредерик Синдер прави наблюдения
върху опусума.’ Опусумът е животно с размерите на ' F.Synder:" Quelques
hypotheses au sujet de
котка, но мозъкът му е три пъти по-малък. О т дру la contribution du
sommeil avec
га страна пък, то й з о т най-старите оцелели видове mouvements rapides
и т о о т тези, които най-малко са се променили; има oculaires a la
survivance des
тенденция, то й да бъде разглеждан като "живо изко mammifères”, in Reve
et consciences (Paris,
паемо". Изучавайки графиката на електроенцефалог- P.U.F., 1968)/.
рамата на съня на опусума Синдер установява, че то й
минава през фази на парадоксален сън с движене на
ушите, очите, мустаците, опашката и други призна
ци характерни за нея. Този сън трае о т тр и до пет
минути и се повтаря на различни интервали. Опусу
м ът спи о т 75 до 95% о т времето в денощието и
при двадесет и четири часов цикъл бързият сън зае
ма 28 до 33% о т обш ото време на сън.
Парадолксалният сън изглежда

съществува много отдавна
Парадоксалният сън съществува в зачатъчно съ сто
яние само при птиците, където заема о т 1 до 5% о т
общата продължителност на съня. При констенурки-
т е и мравояда не е установено наличието му. Синдер
предполага, че парадоксалният сън вероятно се е по
явил с появяването на влечугите, преди диференци
рането между птиц ите и бозайниците, и че се е раз
вил като такъв при най-първите бозайници, доказа-
’ телство за което е опусумът.
Преживните ж ивотни
Д ъ Л го в ре ме;се с м я т а ш е , че, п р е ж и в н Ц т е ::>кй в о Ш §

■ Виж Balch: "Sleep in
ни (к р а в и , к о з и .о в ц и ) н я м а т п а р а д о кса л е н .съ н * ruminants", in Nature
(1955), u F.R. Bell:“
И найстина п р е ж и в я н е т о ф . с - П ъ л The
ногпо :*.**о1тп^бк*ане Т*на*:л:*М;|/с*к*у'Аип^б.'.*;*на **^еди^^|т]1|,ра^ electroencephalogram
of goats during
Д н е с -З н а е м ч е ; ;кра В ата. п рек а | в а: 2 :до ;:3 % ф т : съ - . somnolence and
rumination" in Animal
ня си-В.: парадоксална ф аза, 0 п и т и т е п р а в е н и съ с Behavior (1960)
см ля НЬ сен о ф о ка з в а т ,':че’к оз афе $ р.Зне на.:п о ; т о ~
зи начин има по-продължителен баВен сън; но

запазва, съ щ о то времетраене на парадоксалния
с и с ъ н ;; СледоВателно може да се заключи, че
противно на някои предположения т о й не зави
си о т прежиВяното,
ВРЕМЕТРАЕНЕ НА СЪНЯ И ЖИЗНЕНИ

ЦИКЛИ ПРИ НЯКОИ БОЗАЙНИЦИ.
Различни сравнителни изследвания на бозайници по
казват, че хищниците като че ли им ат по-дълъг бърз
сън о т тревопасните и че всеядните са някъде меж
ду тях.
‘ изразен 8 % о т
Вид Парадоксален сън* врем ето на общия
сън
Опусум 22 - 44%
Плъх 15 - 20%
Заек 1 - 3%
Овца 2 - 3%
Котка 20 - 60%
Маймуна 11 - 25%
Човек 20 - 24% ' E.KartmamrBiologie
du reve
(Bruxelles,Dessart et
Mardaga.1970).
Това сякаш опровергава горното твърдение, че сил

ните ж ивотни им ат по-дълъг сън. Плъхът, ко й то е
хищно животно, има много по-дълъг парадоксален сън
о т беззащитния заек. Една о т характерните прояви
на заека в тази фаза на съня е положението на уши
те , ко и то изправени по време на бавния сън тогава
клюмВат и това позволява една доста смела диагно
за. Независимо о т това, че при ж и в о тн и те общ ото
време прекарано в парадоксален сън най-често е по-
кратко о тко л ко то при хората, при първите се наб
людава много по-голям брой прекъсвания на бавния
сън за една нощ. Така например конят има о т десет
до дванадесет периода.на бърз сън, ко и то обаче са
само 4 до 10% о т общата продължителност на съня
му.
Правено е сравнение между продължителността на
цикъла разделящ връщането към бърз сън при различ-
ните животни. Като цяло наблюденията показват, че

продължителността на цикъла варира според големи
ната и те гл о то на животните.
Вид Средна п р о д ъ л ж и т е л н о с т Средна

на парадоксалния сън продълж .
на цикъла
(м и н .)
Мишка —
3-4
Плъх 4-7 7-13
Заек — 24
Опусум 5 17
Котка 10 20-40
Маймуна 4-10 40-60
Човек 14 80-90
Слон — 120
Съпоставката между цикъла сън-сънуване и различни

органични цикли показват пряка връзка с че сто тата
на пулса, дишането и бременността о т мишката до
слона, като се мине през плъха, заека, ко тка та и чо
века. Подобна връзка може да се наблюдава и вътре
в отделен вид, между младо и старо животно. Така
например Хартман наблюдава цикъл о т 96 минути при
младите слонове и цикъл о т 124 минути при възрас
тн и те . О т друга страна обаче, пак Хартман доказва,
че съществува обратна връзка между цикъла сън-съ
нуване и метаболизма при различните животни.
Мишката, която в сравнение с те гл о то си се нуждае
о т относително висока консумация на кислород, има
много къс цикъл сън-сънуване, докато заекът, чийто
процент на метаболизъм е по-нисък, много по-рядко
се връща към стадия на парадоксалния сън. Ето защо
се налага изводът, че най-вероятно съществува връз
ка между енергията изразходвана о т даден вид за оце
ляване и продължителността на парадоксалния му
сън.
СЪНУВА ЛИ ЖИВОТНОТО?
Изглежда, че различните аспекти на парадоксалния
сън, установени при човека и ко тка та , ка то цяло съ

щ ествуват и при другите видове. Следователно мо
же да се направи заключението, че парадоксалната фа
‘ К а то например
за се характеризира с определена еднаквост, разли ф акта, че р и т ъ м ъ т
чията между видовете о ста в а т второстепенни.* т е т а на хупокампуса
не е предоминиращ
Има, обаче, едно явление, което при ж иво тн и те е дос при човека и
маймуната, но е
т а трудно за доказване: това е сънуването та къ в при гризачите
Още Аристотел, а после и Лукреций твърдят, че спо ■ О т друга страна е
установено, че в
ред те хни те наблюдения на движенията на заспал кон, подобни м о м е нти
невроните на
т о й сънува. Днес вече е установено, че движенията о ц ип ита л на та кора
на бягане и изразителни мимики по лицето на ж и в о т на мозъка проявяват
електрическа
ните по време на сън наистина о тго в а р я т на момен дейност прилична на
т а з и при
т и т е на парадоксалния сън. установени с помощта изключително
а кти в н о будуване.
на електроенцефалограма. *
Сънуването
при ж и в о тн о то :хи п о теза,
ко я то не бива да се
пренебрегва
Един експеримент, извършен о т С. Вог* с маймуна, ■ C. Vaughn: The
навежда на мисълта, че ж ивотните вероятно също of Development and Use
an Operant
сънуват. Вог се стреми да разбере до каква степен Technique to Provide
сензорното изолиране предизвиква халюцинации у Evidence for Visual
Imagery in the Rhesus
Monkey under Sensory
маймуната. За тази цел то й научава маймуните' да Deprivation (These de
натискат един педал, всеки пъ т когато видят ка р ти doctorat, université de
Pittsburg, 1964)
на на екрана поставен пред тях, кога то не го напра
вят, т е получават лек то ко в удар. Показва им пейза
жи, храни и хора. По време на експеримента се у с т а
новява, че маймуните лишени о т външни дразнители
бързо заспивали в звукоизолираните си клетки. Но до
ри и по време на спането т е редовно натискали пе
дала, сякаш виждали образи. Следователно съвсем до
пустимо е някои висши животни да притежават спо
собността да виждат изображения по време на съня
си, а дори и да следват по-сложни сценарии.
СЪНЯТ, ОТ ДЕТЕТО ДО ВЪЗРАСТНИЯ

Възрастните хора прекарват почти една т р е т а о т
съществуването си в сън, а след раждането това вре
ме е две трерпи. Но сънят явно е много по-рано поя
вил се ритъм, ко й то се проявява при плода и съпът
ства развитието му. Още с ембрионалното форми
ране на гръбначната нервна система започва и разви
т и е т о на ритъма на съня. Известно е, че в средата
на бременността плодът вече има всички нервни

клетки, кои то формират нервната системва на въз
растния. Нещо повече дори, много преди това, още
през първата седмица на захващането на яйцеклет
ката за стените на матката, когато плодът е все
още като кълн, нервната система вече започва да се
оформя в един канал на обвивката на този кълн. Та
зи гънка ще се превърне в гръбначен стълб. Гръбнач
ният стълб и задният мозък са сред първите органи,
кои то се отделят о т този нервен канал. Именно зад
ният мозък или ромбенцефал ще бъде в пряка връзка
със съня на зародиша, както по-късно и с парадоксал
ния сън на възрастния.
О т друга страна е установено, че след оплождането
на яйцеклетката сънят на майката се променя. Пред
полага се, че по-голямата нужда о т сън при майката
по време на бременност е необходима за урегулира
не на развитието на съня у детето. Ние все още ни
що не знаем за ритм ите на плода в първите шест
месеца; независимо о т това Стерман, с помощта на
апарати за измерване на движенията и налягането
оказвано о т плода върху корема на майката, устано
вява, че плода има ритъм на почивка и действие. По-
ясно уловим през последните месеци ритъм ът на
действие отговаря на нощта и на парадоксалния сън
на майката.
Плодът има ритъм на дейност

и почивка, но т о й не съвпада с
редуването ден/нощ
При живота си в утробата плодът е защитен еднов
ременно о т външните дразнители и о т влиянието на
светлината. Следователно то й не познава двадесет
и четиричасовия цикъл на деня и нощта, а значи и ре
дуването на сън през нощта с будуване през деня. По
ложението ще остане същото и в първите дни след
раждането. Този двадесет и четиричасов ж и в о т ли
шен о т космически ориентири, днес наричаме "дено
нощен живот". Денонощието започва в три часа с у т
ринта, а не в полунощ, защ ото в то зи час ж и в о тъ т
като цяло преминава през своеобразен спад или деп
ресия. Следователно периодите на дейност и почив
ка на плода, а и на новороденото са разпределени в
рамките на целия денонощен цикъл.
ЕЛЕКТРОЕНЦЕФАЛОГРАМАТА НА НОВОРОДЕНОТО.
Различните наблюдения извършени о т С. Драйфус -
‘ C.Dreyfus-Brissaci
Брисак във Франция* и о т Петре-Кадан, в Белгия, с "L'electroencephalogramme
помощта на електроенцефалограма на новородено, de l'enfant normal de moins
de trois ans, aspect
позволяват у него да се о т кр и я т двата типа сън, при fonctionnel bioelectrique de
la maturation nerveuse", in
същи на живота. Петре-Кадан описва четири стадия Etudes neo-natales, Nr.
7(1958)
в съня на детето*. *O.Petre-Quadens:"Ontogenes
- стадий А на заспиване. Електроенцефалограмата e du reve chez le
nouveau-ne humain", in
показва относително бавни вълни на активен фон, Reve et conscience ) Paris,
P.U.F., 1968):
дишането е спокойно, но неравномерно, сънят се ха
рактеризира с а ктивност на сученето, д е те то се съ
бужда и о т най-лекия дразнител, заплаква или лесно
заспива отново.
- спадият Б и В се характеризират със спокоен сън,
сученето почти изчезва, дишането е равномерно. То
ва е неспокоен сън, кой то понякога започва направо
след будуването, придружава се о т движения на очи
т е и ерекции, ка кто и о т усмивки. Следователно ус
мивката се появява много преди да бъде предизвика
на о т образа на майката и т о специално по време на
парадоксалния сън. Всичките петдесет и две усмивки
наблюдавани о т Петре- Каден при новородени се по
явяват в тази фаза.
Схемата на последователните комбинации на различ
ни стадии между два етапа на будуване сочат, че при
новороденото парадоксалната фаза може да следва
или да бъде следвана о т всеки о т другите стадии.
С ТАДИ И НА СЪНЯ И БУДУВ А Н Е ТО ПРИ НОВОРОДЕНОТО
O.Petre-Quadens:"Ontog
enese du reve chez le
nouveau-ne humain",in
Reve et conscience
(Paris, P.U.F.,1968)
ОПИТЪТ ОТ БЕБЕШКОТО КОШЧЕ

Когато влезе в то зи цикъл на съня малкото дете ще
се буди само за да суче, когато е гладно. Редуването
на сукане и сън ще продължава през цялото деноно-
щие. В същото време т о ще се учи да усеща и възп

риема един нов свят. В това обучение о п и тъ т о т бе
бешкото кошче несъмнено е едно о т първите култур
ни завоевания на детето. "Независимо дали е невръс
тен или е достигнал своята зрелост човек, според
Жанет Бутон, търси закътано място, което в мо
мента на заспиване ще му осигури интим ността и
J.Bouton:
уюта, о т които преди всичко има нужда В това Reapprendre a dormir
(Paris. E.S.F.,1974).
отношение човек не се различават о т ж ивотните.
Той изследва и бележи по свой начин гнездото, което
му е отредено.
Б е б е т а т а и м а т дббр<> обоняние1
.
Ж анет Б утон устанбвШ ,^М е при бебето;.рбр^Щ

,ЛЙяниегпо е вече много силно разбито и тазй р п о Ш |
со б Щ с т.м у позволява да се ;самбразпбзн аВа Н/•/;;:
V да. юпределя.м я с т о т о си,. Именно благодарение
: на нослето, сй кърмачето ще изуча ва: нови т е .ми - . .
::; ризмд/.:различнйте.температурй-:йли материи-;;:£
о т кой т о е НапраВ.енб кошчето му;;В п ^ и /в р ъ з - Ц
. жа Жан БугШон 3.
една.детска: ясла;': Сред майките.: на д ец а та /от
едйа? група:избрахМе .предста Вйтелн.а. ерра^бт/:/:;.:
д вадеее;Гп жени. к р и т а се съгласиха,;.8 прО^Ълже:/:..
/ ние: на двадесет Ц; четири /маса да носят едйии. /
съЩилбедЦ /трика/; След ка то два дни;:триката ,.
: бяха в; допир:с телата;/им : името на всяка 6т
/,;тях -беше/ написано.: на / с ъ о тв е тн о то трика;:;//.
:После :гй /оставихме; на” куп в /стаята;, на. разпо-:
ложениена децата;£които не знаеха да четат:?;.•
. Попитахме ги-:,(Кое тр и ко / пред почитате? Н ас Ч::
тана; Всеобща; но. кратка бъркотия. заЩ ото без :
: /особени/колебания всяко дете.избра и.взе. тр и V :
'• :кото;£крето. беше носила неговата майка';;*;/ " пак там .
Още в утробата на майката д етето се научава да зас

тава така, че да не притиска прешлените на майка
та, когато т я си ляга. Сега д ете то ще се научи да се
сгушва в един ъгъл на кошчето и да си създава успо
кояваща обстановка, подобна на онази отпреди раж
дането му. То ще усеща топлината на ръчичката си.
Влажната си устица, ще издаВа зВуци смучейки пръс

т ч е т о или чаршафчето си. Д е те то , което В продъл
жение на дебет месеца е жиВяло В допир с един изк
лючително защитен В сетиВно отношение сВят, се
страхуВа о т тиш ината и самотата. Ето защо дете
поставено В скута или допряно до корема на майка си
ка то чуе тупкането на сърцето й, дишането й и ней
ния глас, ще се успокои.
Яхнало майка си, носено на гърба или на единия й хъл
бок В културните традиции на много общества, по-
пюляВано В ритъма на ходенето и под Влиянието на
една Възбуждаща генитална милуВка, д е те то ще прес
тане да смуче пръста си. По-късно Вихърът о т кар
тини и музика на Въртележките В известен смисъл
ще замести ритм ичното полюляВане на кошчето и
майчините ръце.
РАЗВИТИЕ НА СЪНЯ В ПРОЦЕСА НА ИЗРАСТВАНЕТО
Кошчето е кратък период и много скоро ж и в о т ъ т ще
наложи на д ете то ноВ многофазоВ ритъм на сън,
т о е с т , с поВече фази на сън и будуВане.
Схема
Къ рм аче Д ете
(1 месец) (3-4 го д .)
12Н 12Н
24Н
М н о го ф а зо В р и т ъ м И згр а ж д а н е на
едно ф а зо В ия р и т ъ м
В ъ зрастен С т а р чо ве к
12Н 12 Н
" Взета о т L.Colonna

et D.Ginestet: les
24 Н Troubles du sommeil et
М о н о ф а зо В р и т ъ м П о в т о р н а проява на leurs traitements {Paris,
Ed. laboratoires
м н о го ф а зо В р и т ъ м Wyeth-Byla, 1974)
Както възрастният човек, така и д ете то заспиват в

различни часове на деня. Но о т д е т с т в о т о до т р е
т а т а възраст се наблюдава едно непрестанно съкра
щаване на ритм ите на съня. В първите месеци о т жи
вота човек спи около шестнадесет часа. На две-три
годишна възраст сънят ще намалее на дванадесет ча
са, за да достигне към петнадесет годишна възраст
обичайните средно осем часа сън при възрастните.
Но след шестдесет години ритъм ът на съня отново
ще започне да намалява, за да достигне и се устано
ви на около ш ест часа при старите хора. Противно
на възприетото мнение способността за будуване в
тази възраст не е намалена.
Успоредно с това развитие на съня изобщо, се про
меня и съотношението между двата вида сън. Обик
новено при ражданията в предвидените срокове па
радоксалният сън достига най-високия си процент
или 50% о т общия обем на съня. Тоест още при раж
дането съществува еквивалент на двата вида сън. Но
изучавайки съня на седмачетата се оказва, че парадок
салният сън при тях е 80% о т общата продължител
ност. Това показва голямата му роля в съня на плода.
В р е м е тр а е н е на Общо в р е м е т р .
парадоксалния сън на парадокс,
И зследвания (в % о т о б щ о т о сън за 24 ч.
в р е м е тр а е н е на (п р и б л и зи
съня) те л н и данни
Н едоносени деца 5 0 -8 0 12.0 ч.

Н о в о р о д е н и (1 -1 5 д н и ) 4 5 -6 5 9.0 ч.
Д еца до 2 години 2 5 -4 0 4.5 ч.
Д еца от 2 до 5 год. 2 0 -3 0 2.6 ч.
Д ец а от 3 д о 13 год. 1 5-20 1.7 ч.
Ю нош и 1 3 -1 8 год. 1 5-20 1.6 ч.
М лади хора 1 8-30 г. 2 0 -2 5 1.6 ч.
" В зета о т
Възраст ни 3 0 -5 0 год. 18-25 1.4 ч. Е.Hartmann in Biologie
М ного възраст ни du reve (Bruxelles
Dessart et Mardag.
5 0 -7 0 години 1 3-18 1.0 ч. 1970).
При новородените цикълът бавен -бърз сън трае са

мо о т четиридесет и пет до шестдесет минути.
Много бързо то й ще достигне цикъла на възрастни
т е о т осемдесет минути и като цяло бавният и бър
зият сън ще имат времетраене о т около два часа.
Съотношението на другите стадии на съня се про

меня в различните периоди о т живота. Така напри
мер след шестдесет години, че тв ъ р ти я т стадий на
" виж стр .1 9
Азерински и Клейтман* е едва 55% о т времетраене
т о на двадесет годишна възраст. Възрастните хора
запазват бавните вълни, но тяхната амплитуда е
много по-малка. Изследванията правени о т Фейнберг
и Карлсон за развитието на видовете сън в зависи
м о с т о т възрастта, доказват съществуването на
два вида криви очертаващи промените на тези видо
ве сън.* Първата крива характеризира бавния сън или ' I. Feinberg et
V.R.Carlson:“ Sleep
стадий 4. Тя рязко пада още в съвсем ранния стадий variables as a function
of age in man“ in Arch.
на ж ивота на детето. В тората крива е на парадок Gen. Psychiat. (1968).
салния сън. Тя намалява както в младостта, така и в Използвани о т Е.
Hartmann dans: les
с т а р о с т т а на индивида. Fonctions du sommeil
(Bruxëloles, Dessart et
Mardaga.1975)
Схема
* Първата крива се
П Р О М Я Н А H A С ТА Д И Й 4 П Р О М Я Н А В П А Р А Д О КС А Л Н И Я нарича хиперболична.
В З А В И С И М О С Т ОТ ВЪ ЗРАС ТТА Този т и п криви
СЪН В З А В И С И М О С Т ОТ ВЪ ЗРАС ТТА характери зират
главните функции на
150 180 - т я л о т о , ка то
например основния
П родължителност на метаболизъм.
В то р а та крива се
парадоксалния сън( мен/24 часа) 150 нарича крива с
100 кубична функция.
Този т и п криви
характеризират
100 ф ункциите
.................... ». специфични за
50 мозъка, ка то
. . . . 50 . например
консумацията на
кислород о т мозъка.
И в двата случая
—Г-----------Т " " ----------1— — I-------- 1-----------1--------- 1---------- 1--------------- съ нят се оказва
0 20 40 60 80 100 0 20 40 60 80 100 Адв
тя с н о свързан с
различните жизнени
функции.
Стадий 4 Е.Е.Г.
(м ин./24 часа)
Въпросът дали д е те то и ж иво тн и те им ат психичес

ки о п и т за съня, остава почти неизяснен. Първите
данни за него са о т петнадесет месечна възраст. Мо
же да се допусне, че кога то д е те то е вече способно
да организира визуалното си възприятие, т о би тр яб
вало да може да възпроизвежда изградени по време на
съня картини. И сега възприятието за сън ще зависи
о т самото определение за него.
ОТ БУДУВАНЕТО КЪМ СЪНЯ.

О т Анри Пиерон през 1912, до днешните изслбдвания
на М. Жуве и В.С. Демент, като се мине през Клейт-
ман, всички следват една линия на изследване на съня,
която о т кр и т о дава предпочитание на неврологични
т е информации’, а не на психическите данни. Ето за
що при тези автори намираме оскъден анализ на ум
ствената дейност предхождаща съня и подчертано
слаб интерес към функциите на вниманието и въоб
ражението по време на съня или предхождащия съня
момент* Днес Ж.-П. Сартр, И.Осуалд в Англия и ■ Д о ка то тр у д о в е те
о т XIX век, к а т о
Х.фишголд във франция, както и школата в Чикаго, т е з и на А. Мори й
Ербе дьо Сен-Дени са
където са Д. фулкс и А. Рехтшафен, отново поста изпълнени с
виха на преден план проявите на полу-съня и на "пре интроспектиВ ен
материал за
делите на реалността". Въображението на
мозъка.
Бдителността
О т будуването към съня обикновено не се преминава
отведнъж, а с качествен преход, който постепенно
снижава способността ни да будуваме. Днес вече
знаем, че будуване не е синоним на съзнание и че жи
в о тн о т о с отстранена мозъчна кора продължава да
има ритми на будуване и сън. След Хед (1923) и
И.Осуалд подхваща тем ата за "бденето", за да опише
особената чувствителност на някои райони на мозъ
‘ т о е с т гръбначния
ка.* мозък и м р е ж естата
ф ормация/,
Въпреки това и спейки без да съзнаваме ние запазва ч у 8 с т8 и те л н о ст,
ме определена бдителност. Освен това в периода о т ко я то
Взаимодейства с
двадесет и четири часа ние имаме повишавания и спа ко р а та на главния
мозък, ако
дове на прага на бдителност. последната не е
предварително
о тс тр а н е н а
ДЪЛБОЧИНА НА СЪНЯ ‘ Всъщ ност, по
време на будуване,
Класификацията на стадиите на съня предложена о т м р е ж е ста та
Демент и Клейтман довежда до спадане на интереса формация увеличава
В ъзприем чивостта
към заспиването. И действително в нея е отделен са на нашата нервна
систем а и на
мо един стадий. Луумис и неговите сътрудници пък мозъчната кора,
подчертава именно този период, като отделят с т а д о ка то по време на
сън т я е намалена.
дий А о т стадий Б. Стадият А регистрира разлики
т е в модулацията на ритъм алфа, докато стадий Б
характеризира отшумяването му. Тоест, когато зас
пиваме, нашият мозък се движи о т А към Б и свик
нал пациент може да долови тези редувания. Те се из
разяват в усещане за потъване и плуване и са прид
ружени с видения, когато алфа о тс тъ с тв а за някол-
ко секунди или се забавя с един два цикъла, после с из

плуване на повърхността и връщане към алфа.
Дълбочината на съня има

низходяща крива
До откриването на парадоксалния сън се счита, че
кривите на дълбочината на съня бързо нарастват в
началото на нощта, а към събуждането прогресивно
спадат. Следователно прагът на чувствителност ве
роятно е много висок в първите часове на съня и дос
ти га минимума си при събуждането. Днес тази линей
на схема се нарушава о т серия цикли и паузата меж
ду две о т фазите на дълбокия сън: тази о т стадий 4
и на бързия сън; именно при последния се достига по-
висок праг на чувствителност. Въпреки това, дълбо
чината на съня ка то цяло има тенденция към намаля
ване о т първия до последния цикъл на нощта.
Предизвиканите потенциали.
По същото време за определяне дълбочината на съня
и за проверяване степента на бдителност се изпол
зва т.н. метод на "предизвиканите потенциали". Ме
т о д ъ т се състои в това за момент да се подразни
даден сетивен орган, било т о о ко то с рязка светли
на или пък ухо то с изщракване и да се запише кр а т
котрайната промяна на електрическия потенциал
произвеждан в то зи момент о т нервната система.
Установява се, че при постоянен дразнител се наблю
дават промени в силата на предизвиканите потанци-
али, а това съвсем ясно свидетелства, че в мозъка съ
щ ествуват вътрешни механизми за регулиране на
пристигащия о т сетивните органи п о то к о т инфор
мация. Така се установява, че по време на парадоксал
ния сън прагът на чувствителност при звука на из-
щракването е много висок. Светлина със сила 150 ва
т а преминала пред отворените очи на спящия може а
да не го събуди, ако това стане в парадоксалната фа
за; освен това то й може да бъде разтърсван или щи
пан без никаКъв резултат.
О т друга страна се установява, че по време на пара
доксален сън, въпросните предизвикани потенциали
приличат много повече на онези при будуване, откол-
к о т о на тези в стадий 4. Допуска се, че дейността
характерна за мозъка в тази фаза допринася за о т в
личането му о т външни дразнители. Това е сродно

явление, което вероятно се извършва и при будно със ‘ Например ко тка , чието
тояние на вниманието.* Електроенцефалографските внимание е привлречено о т
мишка или о т миризма на
опити на Ернандес-Пеон потвърждават, че в състо риба ще бъде много
яние на повишено внимание човек показва по-слаба ре по-слабо възприемчива на
светлинен дразнител, с
акция към дразнители, кои то не го интересуват в мо к о й т о ще се опитвам е да й
въздействаме
мента; тази реакция е аналогична на реакцията по
време на парадоксалния сън. Днес дълбочината на съ
ня се счита за понятие, с което трябва да се борави
деликатно.
Време за реагиране и специфична

дейност по време на съня
Преди да се въведе използването на електрически
мерни единици, дълбочината на съня е оценявана в за
висимост о т времето за което даден заспал човек
реагира на различни дразнители /звуци, светлини/. Ре
зул та ти те потвърждават висок праг на чувствител
ност по време на първия сън. Все пак се оказва, че ре
акциите на пациенти към тези звуци или светлини
по време на сън както и в будно състояние зависят
о т тяхната мотивация.* ' Спящ ите, на к о и т о се
заплаща много по-лесно се
Едно о т свойствените явления за бдителността ка подчиняват на изискванията
на изследователя.
т о цяло е " привикването".* М. Жуве забелязва, че ■привикване, скл о н но стта
звук, който е предизвиквал събуждането на котката, да не се реагира на даден
външен или вътрешен
след известен брой повтаряния вече не води нито до дразнител, за щ о то
о р га н изм ъ т е привикнал
поведенческо пробуждане, нито до промяна в елект- към него.
роенцефарограмата. В замяна на това съвсем незна
чително различен звук е достатъчен привикването да
изчезне и ж и в о тн о то да се събуди.
М озъкът действително
продължава ум с тв ен а та си
дейност и по време на сън
Експериментите за установяване чувствителността
продължават, за да се разбере дали мозъкът на зас
палия човек или животно е способен да извършва раз-
личителна дейност. Класическата техника е да се пус
нат на будния човек група звуци, един о т които се
придружава с лек електрически шок. След това същи
т е звуци се възпроизвеждат по време на съня и се
наблюдава дали явлението привикване към въпросния
звук (който естествено сега не е придружен с елек
трически шок) е по-бавно, о тко л ко то към останали-
2/ Произход-и природа на съня
те. Установява се, че заспалият мозък държи сметка

за болезнените опити извършени в будно състояние.
Това се потвърждава и о т факта, че даденият звук
по-лесно о т другите предизвиква появяването на
‘ виж с т р . 18.
комплексите К върху електроенцефалограмата*
Осуалд прави също така и опити със слухови дразни ‘ I.Oswald: Le sommeil
тели о т говорната реч.* Той записва на магнетофон et la Veille (Paris,
P.U.F.,1966)
на лента "петдесет и ш ест различни собствени име
на, ка то всяко о т тя х се чува поотделно общо осем
пъти, после, на останалата част о т лентата се из
реждат без прекъсване всички имена едно след друго
ка то всяко се повтаряло два пъти (Ален-Ален, Етиен-
Етиен...) ". Този запис бил пускан на пациентите мно
гократно както през деня, така и през нощ та и по
време на различни стадии на съня. Те трябвало да да-
д ат знак с ръка всеки път, когато било произнасяно
тя х н о то име, както и това на предварително опре
делен човек. Имената били произнасяни о т мъжки и
женски гласове. Установява се, че о т страна женски
т е гласове по-лесно о т мъжките предизвикват о т
говор, като това може да се отдаде на различната
височина на тембъра на гласа; о т друга страна се виж
да, че името на пациента води до значително повече
комплекси К или дори до събуждане при произнасяне
■ Други о п и ти с
т о на другите имена.* Собственото име на пациен думи та б у в
т а може дори да го извади о т парадоксалния сън; из о б л а с тта на секса
или пък обиди не
вестно е освен това, че проплакване на детето, не предизвикали трайни
смущения по време
по-силно о т кихване, може да извади майката о т т а на сън.
зи фаза на съня. Следователно мозъкът наистина има
мисловна дейност по време на сън (чиято ефикасност
очевидно е по-малка о тко л ко то в будно състояние)
и извършва определен подбор на дразнителите, на ко-
и те желае да отговори.
РАЗТЪРСВАНИЯТА НА ТЯЛОТО
Унасянето или заспиването е не само специфично със
тояние на бдителността, за което свидетелства
електроенцефалограмата, но и връзка между цяла гру
па прояви на чувствителност на тял ото , на мислов
ни образи или странни мисли. Осуалд им посвещава * I.Oswald: Le Sommeil
et la Veille (Paris,
различни описания.* Често се случва, когато заспива P.U.F., 1966).
ме и по-рядко, когато се събуждаме да бъдем стряс /м ио-клонични: о т
гр ъ ц ко т о мио-мускул
кани о т силно разтърсване на тял ото. Тези разтър иклонос-конвулсияили
размахване
свания наречени "мио-клонични" спазми*, са с различ-
на честота и като че ли нервните хора са изключи

телно податливи към тях. Те вероятно се дължат на
резки промени в електрическото напрежение в мозъ
ка, когато невроните преминават о т едно състояние
на действие на електричество в друго.* Най-често * О т с ъ с тв и е т о на
подобни
тези спазми се появяват по време на фаза Б на Луу- разтърсвания при
к о т к а т а без кора на
мис; понякога изследваният твърди, че до дадения мо главния мозък води
до предположението,
мент въобще не е спал. Всъщност , конвулсиите най- че възбуждането на
често са предизвикани о т стряскане при унасянето и кл е т ки те на
мозъчната кора
се допуска, че са предизвикани именно о т смяната на вероятно участва в
то в а явление.
напрежението. Но едновременността не е непремен
но причинност. Независимо, че е свързан с електри
ческо шок,, спазъмът е съвсем нормален; подобно на
рефлекса на страха, който също предизвиква такъв
шок и въобще не е патологичен.
УСЕЩАНЕТО ЗА ПАДАНЕ И СЕТИВНИТЕ ШОКОВЕ

Оказва се, че много често тези стряскания са свър
зани с усещането за падане. Падане о т стълба, защо-
т о не сме видели някое стъпало, скачане о т ръба на
пропаст. Понякога стряскането сякаш е резултат о т
опита ни да се хванем за нещо, за да не паднем; друг
път пък е последица о т самото падане. Фройд смя
тал, че при жената т о има еротичен смисъл, докато
при мъжа е проява на детинското удоволствие да'па-
даш, за да бъдеш вдигнат о т майка си. Също толко
ва привлекателна е и прастарата идея, посочена о т
И. Осуалд, че сме наследили това усещане о т нашите
прадеди живеещи по дърветата, които спейки по кло
ните, понякога внезапно били обхващани о т страх да
не паднат и затова рязко се вкопчвали в клона, на кой
т о се намирали.
По време на сън и най-лекото

усещане на удар, шум, светлина
действа к а т о алармен сигнал
Други специфични сетивни стресове също м огат да
бъдат почувствани по време на заспиването. Шум о т
счупено стъкло, звънене, пистолетен изстрел, стран
на тиха музика, светлинен лъч, усещането за п роти
чане на електрически то к. Всеки път сценарият е един
и същ. Винаги когато сме неспокойни, нервни, или сме
чели криминален роман преди заспиване ние се събуж
даме с уплашен взор и дебнещ слух, много често до
ри и облети о т студена п о т или с лудо сърцебиене.

Понякога, сякаш стреснат о т извикването на со б ст
веното му име спящият скача и сяда в постелята и
може би изживява отново някое бягство о т час, как-
в и то често е имал ка то ученик. Усещанията за де
формиране на крайнците като ръка, която се удължа
ва, крак, ко й то се подува или уголемяваща се до чудо
вищни размери глава, много по-рядко съпровождат
общ ото натежаване, предхождащо унасянето.
ВИДЕНИЯТА НА УНАСЯНЕТО
XIX век отдава изключително внимание на виденията
и образите на унасянето, но описанията им се тъ л
куват съвсем непправйлно. За асоциационизма обра
з ъ т е само копие на действителността, запечатана
в нашата памет. Днес знаем, че образът е градеж, в
кой то участват различни системи на мозъка и че в
него няма складирани образи. Дори онези, ко и то им ат
способността да възпроизвеждат с почти ф о т о г
рафска то ч н о с т образи на предмети, наречени "енде-
тични" образи, кои то съществуват реално, сами са
изградили тези образи. Ендетичният образ не е неп
ременно точен образ. При събуждането някои хора
помнят подобни образи, ко и то са много ясни, живи и
цветни, но ако ги накараме да ги опишат, ще видим,
че т е ще са доста различни о т предполагаемия ори
’ ф илософът Ален
гинал* карал Всеки, к о й т о
Независимо, че са доста разпространени, поради пос твърдял, че имал
ендетичен образ на
тепенното си изчезване, образите при заспиване или Пантеона, да
преброи то ч н о
унасяне често се помнят по-малко о т сънищата; до колоните му.
ри народното въображение им е отделило незначи
телно място. През 1949 Мори създава термина "хип-
ногонични халюцинации", т о е с т , ко и то въвеждат в
' A. Maury:Le Sommeil
съня.* През 1926 Ж.Льороан ще им посвети "Видени et le Reves (Paris,
ята на унасянето". а Сартр продължавайки френска Didier et Cie, 1861)
т а традиция ще им отдели място във "Въображаемо

' J.Leroy Visions du
то "* demi-sommeil
Тези видения на унасянето обикновено се делят на ( Paris,Alcan, 1933)/; / J . - P
.Sartre: L'imaginaire
следните няколко вида: (Paris,
Gallimmart, T940).
-Ентоптичните светлини се появяват, кога то е т ъ м
но и очите са затворени, тогава ние виждаме не ед
нородна чернота, а по-ярки или по-неярки петна, ко
и т о са доста разпокъсани.
-Фосфените са образи създадени о т определено драз-
нение на ретината и м огат да се получат чрез при

тискане на очните ябълки с пръст, когато очите са
затворени; появяват се неопределени очертария,
звездички, фосфоресциращи линии.
-Последователните или "хипнагонични" изображения.
според терминологията на ф.В.Х. Майер, са образи на
съня или унасянето, които продължават да същест
вуват още известно време малко след събуждането,
дори когато очите са вече отворени. Така например
при събуждане след тревожен или кошмарен сън се за
пазва ка то халюцинация последния видян образ. По
някога това може да бъде човешко присъствие в с т а
ята или пък паяк на възглавницата.
-Хипнагоничните изображения */хипнагоничен: който
•предхожда непосредствено съня или идва веднага след
него/ сами по себе си обхващат о т геометрични изоб
ражения подобни на фигурите характерни за фосфе-
ните до малките сценки близки до съня.
Независимо о т безкрайното многообразие на тези
изображения И.Осуалд*, ги дели на: лица и фигури, а ^■°5^ е|-е 5отте'1
понякога дори и скелети, които гледат спящия; неяс- (рамз.р.и.р.лзбб)
ни и абстрактни форми, например човек вижда как
ходи по някякво острие или е притиснат о т безфор
мени маси, които идват към него; природни картини,
пейзажи, дървета, цветя, ручеи.
Сън и хипнагонични образи

Често се питаме в каква степен хипнагоничното
изображение прилича на съня. Общо взето, мисълта
скача о т един образ на друг, о т един вид към други
видове, без да съществува относителната продължи-
телбност-|ча съня. О т друга страна рядко се срещат
данни за възпроизвеждане на събития о т същия ден.
Следователно тези сцени изглеждат откъснати о т
действителността изживяна о т субекта, кой то ги
сънува. Льороа разказва, обаче, че когато е бил с т у
дент по медицина, често му се случвало през нощта
да сънува изключително ясно препарата, над който е
работил през деня. Може би този ф акт трябва да се
причисли към особения вид образи, които се проявя
ва т вечер след като през деня дадено действие е би
ло изпълнявано многократно и продължително. Все
ки шофьор, който е пътувал дълго, преди да заспи би
бил засипан о т подобни образи на бягащ пред него
пъ т или пък множество коли.
При сънуването с у б е к тъ т
често е актьор,
при хипнагоничния образ т о й е
само зрител
Една о т основните разлики между хипнагоничния об
раз и сънуването е, че при последното спящият мно
го често сам присъства в него; в сънуването на б и т
ка, например, субектъ т често взима участие в дейс
тв и е то . Хипнагоничният образ е значително по-па-
сивно явление и е установено, че спящият в известен
смисъл присъства като страничен наблюдател на т е
зи образи. Неясни, размазани, непоследователни, без
връзка с действителността, хипнагоничните образи
вероятно имат друг принцип на изграждане, различен
о т то зи на съня. Някои автори ка то В.С.Демент, са
установили действителна разлика между сънуването
и хипнагоничните образи.
Други пък, ка то Осуалд и Фишголд, см ятат, че съну
ването не е напълно откъснато о т тези явления и т е
представляват едно постепенно развитие ка кто на
възприемането на будуването и образите на унасяне-
т о така и на тези на съня. Всъщност, хипнагонич
ният образ в определено състояние на понижаване на
бдителността се явява ка то сън и електроенцефа-
лограмата нагледно доказва, че индивидът, на ко й то
т я се прави,-минава през моменти на лек сън о т т и
па на стадий 1 или 5, в зависимост о т класификаци
ята.
ПРОИЗХОД НА ХИПНАГОНИЧНИТЕ ОБРАЗИ

Ако се допусне, че е с те с тв о то на халюцинации на уна-
сянето е различно, и в същото време относително
близко до това на съня, т о тогава би могло да се при
еме, че фосфените са в основата на тези образи.
А.КЛори и А. Бине съвсем определено твърдят, че хип
нагоничните видения са продължение на светлинните
петна, кои то ги предхождат.* Жан-Пол Сартр ще !?»*$’ 5готтеИ
подхване отново тази хипотеза ка то я адаптира. ег е<
Знаменитата теза на Сартр. с която т о й опонира
на Бергсон е, че хипнагоничните образи не са просто
резултат о т отслабването на напрежението по о т
ношение на живота, както твърди последния, а на оп-
Om ж и в о тн о то go човека 59
ределена насоченост на съзнанието. В този момент,

казва Сартр, съзнанието е завладяно и ще превърне
съня в "пленено съзнание". Пленено само о т себе си,
съзнанието може тогава да се остави да бъде*завла
дяно о т хипнагоничния образ. Блестящите точки
ста в а т звезди, звездите се превръщат в черти, т е
пък във форми и после изведнъж се появява хипнаго-
ничният образ. Сартр набляга на факта, че хипнаго-
ничният образ не се изгражда изведнъж, а изниква в
съзнанието. Този вид генезис на градящото образи
съзнание Сартр открива в утайката на кафето или в
кристалната топка:"Нищо определено, нищо точно
няма в тази стъклена топка. Погледът не може да се
спре никъде, никаква форма не го задържа. Когато ви
дението се появи, извикано о т тази постоянна лип
са на равновесие, т о е като образ: ето, ще каже су
бектът, изображението на онова, което трябва да
ми се случи."* J.-P. Sartre:
l'lmaginaire (Paris,
Gallimard, 1940).
Според Сартр, както и според Льороа именно в ре
тината се зараждат фосфените и хипнагоничните
образи. Осуалд пък установява, че зрителните пъ ти
ща не се ограничават с ретината и няма причина т я
да бъде по-засегната о т дадено екелтрическо изпраз
ване, о тко л ко то която и да е друга част на мозъка.
О т друга страна, за Осуалд хипнагоничните образи

м огат да се появяват без връзка с възбуждането на
сетивните органи и следователно не са пряко предиз
виквани о т ретината. Прегледите на болни с увреж-
дание на пътищата свързани със сетивните органи,
които придължават да имат хипнагонични образи, ка
т о че ли потвърждават тази теза.
Бележките за виденията се отнасят и за слуховите

халюцинации при унасянето. Мислите, които се поя
вяват в това състояние на сънливост често не са
много интелигентни и велики, а понякога дори имат
характер на афоризми или са в стихотворна форма.
Ето защо приливите и отливите между съня и буду-
ването сочат, че в тях м огат да се промъкват и оцен
ки на равносметка за изминалия ден, със своите "де-
реистични" мисли (според Бльолер, 1924) то е с т, кои
т о не държат сметка за реалността.
Творенията на унасянето
не м о га т да бъдат причислени
н и т о към будното
съзнание, н и то към съня
Тъй ка то явленията на халюцинация и измислени об
рази при заспиването са по-чести у някои индивиди,
а други сякаш и зп и тв а т удоволствие да ги удължа
ват, учените започват да се п и т а т дали т е не биха
могли в известна степен да зам естят парадоксална
т а фаза у тях. _В своята "Биология
.
на
,
съня"* Харт-
1
'E-HanmanniBioiogie
du reve (Bruxelles,
ман стига до извода, че въпреки всичко т е не м огат Dessart et
да зам естят биологическите компоненти на тази фа- Marda9a-197°)
за. Защото. мимолетните моменти между будуване-
т о и сън запазват физиологическата си специфич
н ост и психологическата си крехкост, по ко и то се
различават едновременно и о т будното съзнание и
о т съня. Ше видим, обаче, че т е все пак се доближа
ва т до някои патологични халюцинации.
ЖИВОТЪТ БЕЗ СЪН

Някои твърдят, че прекрасно биха могли да минат и
без сън, други са чували за хора, ко и то въобще не спят;
учените, изглежда не са се натъквали на такива, а оне
зи, кои то см ятат, че липсата на сън предизвиква
смърт, също не са малко. Известно е, че има ж и в о т
ни умрели о т недостиг на сън. Г.Г. Дюс и Ж. Дегал
разказват, че едно о т най-жестоките изтезания на
Инквизицията е било принудителното будуване.* С и.|е’да|; и>“ оттеп
принудително будуване предизвиквали у жените об- (раг*-раУаг<*.1969)
винени в магьосничество все по-сериозни умствени
смущения, докато см ъртта се превърнела в послед
н о то им спасение. И до днес следствените служби се
о п и тв а т да отслабят съпротивата или да намалят
бдителността на обвиняемия ка то намаляват време
т о му за сън и подлагат нервната му система, и з т о
щена по то зи начин, на силни шумови или визуални
дразнители. Като прибавим към това и внушенията,
то зи сбор о т приоми образува т.н. промиване на мо
зъка.
ТЕХНИКИТЕ НА ЛИШАНВАНЕ ОТ СЪН

Днес м етод ъ т за лишаване о т сън се използва експе
риментално, за да се определи нашата нужда о т сън
и да се у то ч н я т последиците о т неговия недостиг.
Om ж и в о тн о то go човека 61
За целта се прилагат цял куп техники за държане на

човека или ж и в о тн р то в будно състояние. Но след
определена граница будуването се оказва изключител
но трудно. Н. Клейтман, който изпитва върху себе си
лишаването о т сън, е бил принуден непрестанно да
ходи, за да не заспи. Една о т тр уд н о стите при раз
читането на резултатите о т лишаването о т сън е
т о ч н о т о разграничаване на последствията о т при
ложената техника и последствията о т самата липса
на сън.
О п и т ъ т с плъха
Тъй като. Върху човека може да се експеримен

т и р а до :;определбЙр:^
някой чзпзрати з а'държане:наплъха|мли к о т к а в ••
будно състояние. Например плъхът се поста вя Щ
иа движеща се лента, която му нанася еле!дпри-Щ;:
черки шокове, кф а т о т р и ||Ш г й е дф|фая;:и и т о Ш
то зи . начин плъхът е принуден, ак<5 иска да
бегне .шока, непрестанно да се движи. Същест-
ву Ва също та к а и сис тем ата на к олелотд нащжЩI
:терйцата» кое то фавн6 се върти над|6одатаГ .•••г
Умората би трябвало да накара плъха скоро да
паВне ß студената вода. Установено било, оба- . :|.
че, че най-млади те о т тях успяв али да се задър
ж а т над водата дВадесет и седем дни, А по- §|
icmapuime.плъхове. йз държалй -с амо /Някрлкр; д нф |||
Т Ь з и = н е в е р о я ^ н ® з ф ъ > ^ ^ ^ ^ н а ;а д л а ^ ^ п ^ Ь “
хрв е-Мйла ;6б ясне на: по гкъсно, koäärpo :с ’п омрщ~; -
т а .на ::ро-тЪчНи електроенцефалограми еезффа.-J j
новйло, :че:те успявали да з iäcrtu вз т з а §0 -5сеЦ .
кунди, докато изкачвали колелото.:
Модата на сънните маратони

Изследванията върху недоспиването получават из
вестен размах в края на Втората световна война, ко-
га то психиатрите започват да правят опити с вой
ници, страдали о т липса на сън. Те били проведени в • H.L.WinUij|S..?i5Uubin
etJ. J.Goocjriov»:^ Impaired
Изследователския център на американската армия performance .witn
(И н с ти ту т а Уолтър Рийд) под ръководството на acutesleeploss", in
Psychol. Monographs
Х.Л.Уйлямс.* В последствие-юа правени множество (1959).
подобни опити, докато накрая се стига до известни

т е експерименти извършени по американското радио.
През 1959, тридесет и две годишният Питър Трип о т
Ню Йорк, трябвало да остане буден двеста часа, ка
т о непрекъсно говори по радиото. Слушателите за
белязали само лека промяна в говора му. Този рекорд
о т двеста часа по-късно бил надминат о т един се-
демнадесетгодишен младеж, Ренди Гарднър, ко й то из
държал без сън двеста шестдесет и осем часа. Както
видяхме и при мишките, явно възрастта е фактор за
издръжливостта без сън.
Признаци на умора, ко и то
изчезват едва появили се
Еволюцията на тези маратони на съня е ка то че ли
постоянно. С убектът отначало се чувства уморен,
следва период на отслабване на вниманието, и накрая
то й загубва интерес към външния свят. Появяват се
сърбежи или възпаления на очите, има усещането, че
черепът му се стяга. След около петдесет часа се по
явяват смущения във възприятията: предметите се
уголемяват или намаляват, движат се. След осемде
се т часа започват халюцинациите. Тогава поведение
т о на човека лишен о т сън заприличва на това на ши
’ шизофреник:
зофреника.* психически болен
Затова пък ще са достатъчни само дванадесет-три- счоВек, к о й т о живее В
вят о ткъ сн ат о т
надесет часа сън, за да може субектъ т на опита да д е й с тв и т е л н о с т та .
възвърне нормалното си възприятие. Въпреки депре
сивните последици, ко и то м ога т да се яват при т а
къв ритъм на ж ивот, все пак сме. принудени да о тб е
лежим, че няма пряка връзка между времето прекара
но без сън и времето необходимо за възстановяване.
ФИЗИОЛОГИЧЕСКИТЕ ПОСЛЕДСТВИЯ
ОТ БЕЗСЪНИЕТО
Химическите и физиологическите промени дължащи
се на лишаването о т сън все още не са съвсем изяс
нени. След шестия ден температурата се понижава,
намалява и мускулната сила; съкращава се времето на
вълните алфа. Ритъмът алфа ще се появи отново,
ако към субекта се приложи нов дразнител. Електро-
енцефалограмата също се променя в зависимост о т
ситуацията и извършваната работа. Много често су
б е ктъ т изпада в състояние на лек сън и затова се уд-
ря в стената или залита. Наскоро беше о ткр и то , че

при лишаване о т сън субектът произвежда химичес
ко вещество подобно на Л.С.Д. (диеталамин на лизер-
гичната киселина); това откритие може би ще спо
могне да се обяснят възможните връзки ме^кду пси
хозите и липсата на сън.
ПСИХОЛОГИЧЕСКИТЕ ПОСЛЕДСТВИЯ
ОТ БЕЗСЪНИЕТО
Псилохогическите и поведенческите последствия о т
безсънието 'са обект на множество изследвания.
Страдащите о т безсъние са подлагани на серия те с
тове, за да се установят способностите и капаци
т е т ъ т им при изпълнение на трудна задача. Осуалд
разказва за различни опити направени о т Уйлямс и
* 1.0$\ма1с1:1е 5ЬттеМ
Уилкинсън*. В единия о т тях субектите на Уилкин- е1 1а \/еП1е
(Рап$,Р.и.Р.,1966
сън трябвало да наблюдават един екран, на кой то ед
но светлинно петно се появява безразборно шестна
десет пъти между осем определени точки. Субекти
т е имали за задача да предупредят, щом видят п е т
ното. Вниманието на субектите започвало да нама
лява след средно десет последователни минути в*ни-
маване. Установило се, че дори да са с отворени очи
страдащите о т безсъние имат кратки периоди на лек
сън.
След няколко дни лишаване о т сън, обаче, субектът
понякога и в състояние да достигне резултатите на
нормален човек. Това се свръзва с факта, че доброто
или лошото изпълнение на определена задача зависи
о т това-дали субектът е свободен сам да избере мо
мента на отговора или е длъжен да следва указания
та на експериментиращия. В първия случай, субектът,
който разполага с времето си, може да покаже мно
го добри резултати, докато във втория случай греш
ките се дължат на това, че експериментиращият мо
же да го накара да посочва п етн о то в периоди на мик-
роспане. И.Осуалд смята, че тези микроспанета са по-
скоро внезапни и пълни отсъствия на бдителност, а
не положение на периодично отпускане на бдител
н о с тта на мозъка. В низходящата крива на бдител
н о с тта ще има резки скокове или неравномерности
дължаши се на тр уд н о стта на задачата за изпълне
ние или на характерни дразнители о т заобикалящата
среда. В края на всеки период субектът ще се връща
към по-висока бдителност.* Оказва се, че задачите, ! “а'гъи'°гпо мяст°.

ко и то са наи-отегчителни и изискват наи-много вни- следващата
мание и Време и са и най-лошо изпълняваните.* страница.
Липсата на сън сериозно

променя характера
и поведението
Освен грешките или закъсненията предизвикани по
време на те с то в е те за издръжливост, липсата на сън
се характеризира също така и със серия промени в ха
рактера, мисленето или двигателното поведение.
След тр и или четири дни прекарани в безсъние плъ
ховете се бият помежду си до смърт. Ж е с то ко стта
и лош ото настроение са нещо обикновено при липса
т а на сън. О т друга страна, човекът страдащ о т лип
са на сън подобно на пияниците започва да бръщоли-
ви, да мърмори, не слуша другите и не може да кон
тролира думите и движенията.
Р авнищ е на
Тест у с п е в а е м о с т при
безсъние
’ Такива са
Бдителност(брой на приетите 34 последствията при
лишаване о т сън до
сигнали) През целия т е с т 60 часа и при
различни т е с т о в е и
' Бдителност (брой на приетите 4 игри, к а т о всичките
са с времетраене о т
сигнали във вто ра та половина 20 до 30 м инути.
Равнищ ето на
на те ста ) успеваем ост при
безсъние е изразено
Взимане на кодирано решение 45 в п р о ц е н ти за
(грешки) н и в о то на ко нтр о л
на успеВаем остта
Шах 51 след нормален
сън.‘ /W ilkinson, in
Изваждане на карти(грешки) 60 Е.Hartmann: Les
fonctions du sommeil
Изваждане на карти(бързина) 76 (Bruxelles, Dessart et
Mardaga, 1975).
Тенис на маса 100
Вземане на тактическо решение 100
(грешки)
Един о т субектите на Осуалд бил пред масата с елек-

троенцефалографа, когато изведнъж се навел и целу
нал лентата с Е.Е.Г. В то зи момент мислел за прия
телката си; която отказвала да се омъжи за него.
Често се появяват и халюцинации сходни с хипного-

ничните образи предхождащи съня. Нещо като мик-
росън, по време на който един американски войник
например често виждал момичета или жени. Един мъж,
който помилсил, че вижда жена да чака отвън, о т в о
рил вратата на хладилника и обяснил, че не може да
се оставя дама отвън на дъжда. Други пък ста б ат
много приказливи или мислят, че експериментира
щ ият е шпионин, който ще ги предаде. Когато се
стигне до това състояние лекарите обикновено прек
ратяват експеримента. Някои см ятат, че липсата на
сън може да има необратими последици за разруша
ването на нервната система.
ЛИШАВАНЕТО ОТ СЪН
О питите, кои то то ку що разгледахме изключват как-
т о бавния сън, така и,съня, при който се сънува. О т
1960 Демент и психиатърът фишер о т болницата
М о н т Синай в Ню Йорк, се п и т а т дали психоанали
ти ц и т е са прави като см ятат, че сънуването е о т
жизнена важност и, че лишаването о т сън променя
■ .S.Dement:“ Effect of
организма ни. * Наистина ние не можем селективно dream deprivation" in
да елиминираме сънуването, но можем да въздейст Science (1969).
ваме върху всички прояви, които характеризират па
радоксалния сън.
Първите опити с лишаване о т сън се състояли в т о
ва да се събужда спящия всеки път, когато електро-
енцефалограмата му показвала криви на парадоксален
сън. Но този сън не улавял о т 20 до 40% о т сънища Виж cmp. 19
та.
По-късно Демент открива начин да пуска един будил
ник да звъни преди появата на движенията Б.О.Д.* За
да попречи на котка та да навлезе в парадоксална фа ' резерпин:
за изработил система, при която т я била поставяна химическо
извличано о т
ВеидестВо
на тесен камък в средата на водна площ. К о тката мо- растение

индианското
рауолфиа/
жела да спи и седнала, но щом влезела в парадоксална
' Н.Cohen et
фаза мускулите на шията й се отпускали и т я падала W.C.Dement: "Sleep
във водата. По-късно М.Жуве открива, че инжекция changes in threshold to
electroconvulsive shock
резерпин* може да елиминира парадоксалния сън при in rats after deprivation
of paradoxical phase,"
ко тка та за период о т четири-пет дни. * in Science (1965).
След лишаване о т
парадоксален сън се наблюдава
увеличаване на сънищата
О питите направени с хора показват, че колкото по-
дълго време т е са лишени о т парадоксален сън, т о л

кова е по-трудно да се попречи на тази фаза да се по
яви. Докато през първата нощ са достатъчни че ти
ри п е т събуждания, за да се елиминира то й (а това
отговаря на броя на фазите Б.О.Д. при нормалния ци
къл), т о след п е т нощи тези събуждания трябва да
бъдат двадесет или тридесет. Това увеличаване на
сънищата след лишаване о т сън може да се провери,
кога то човек заспи отново нормално. Установява се,
че през първите нощи съществува нещо като оргия
на сънища за наваксване на пропуснатото. И наисти
на тогава бързият сън е 30-40%, докато нормално
то й е 20%. Един контролен опит, при ко й то спящият
се събужда напосоки по време на бавния сън не оказ
ва влияние върху бързия сън.
О пити те правени с хора рядко надвишават десет-
петнадесет дни и обикновено в края на десетия ден
пациентът трябва да бъде подпомаган с анфетамин.
След петнадесет дни при събуждане субектъ т обик
новено веднага отново потъва в парадоксален сън.
Изследване на лишаването о т
парадоксален сън при к о т к а т а
Repris de Е. H artm ann,

in Biologie du rêve
(Bruxelles, Dessart
et Mardaga, 1970).
К о тката става съвършено апатична и не може да

стои изправена. Но при нея може да се достига про
дължителност о т тридесет до шестдесет дни. Тези
опити показват, че фазата за възстановяване на съ
ня с бързи движения на очите на преминава опреде
лен праг (виж таблицата) и след няколко дни ж и в о т
ното вече възстановява около 60% о т загубеното
времетраене на съня.
Лишаването о т сънуване има

същ ите отрицателни
последствия върху
поведението к а т о лишаването
о т сън
Като цяло психическите последствия о т лишаването
о т сънуване се доближават до тези разгледани при
лишаването о т сън: умора, раздразнителност, психи
ческа неустойчивост. При к о т ки т е е наблюдавано
сексуално поведение, каквото т е нямат при нормал
ни условия, като опити за копулация със заспали пар
тньори или партньорки. Освен това, Коен и Демент
забелязали, че дразняемостта на централната нервна
система се увеличава при липсата на парадоксален сън.
Така напримен лек електрически шок в ухото на миш
ката предизвиква конвулсия много по-силна отколко-
т о при нормално състояние. С транното е, че мишки
т е подлагани на подобни елекрически шокове впослед
ствие много по-бързо възстановяват парадоксалния
си сън. Затова т е допускат, че вероятно електрошо-
къ т играе роля сходна с тази на електрическите за
* Трабва да се има
ряди при самия бърз сън. предвид ф акта, че
Следователно организмът ни има нужда о т сънува различните елементи
на парадоксалния сън
нето и т о на определено количество сънища. Но т о не реагират еднакво
по Време на
ва състояние не е, както твърдят някои изследова лишаването о т сън.
тели, единственият необходим за съня елемент. Така например след
няколко дни безсъние
Всъщност, стадий 4 на бавния сън се оказва също ерекциите се
появяват по време
толкова важен и след период на пълно лишаване о т на бавниясън, докато
сън през първата нощ на възстановяване процент на тпри ко тката
о ч к и т е М.К.О не
стадий 4 винаги е много висок, а увеличаването на кизчезват дори
о га т о мускулният
бързия сън става едва през следващите нощи.* т о н у с не се понижава.
'f .
Функциите
на съня
3/ Ф ункциите на съня
Психология
и физиология
на съня
Д о тук ние описвахме преди всичко механизмите на съня;

но подобно на глада сънят също трябва да играе опреде
лена роля за поддържане на ж ивота в организма. В основ
ния си труд върху съня* през 1939 Клейтман не говори за
' N.KIeitmamSIeep and
функциите на съня. По онова време се признава само гло Wakefulness (Chicago,
University of Chicago
балната функция на адаптирането към цикъла сън-буду- Press, 2e edition, 1963)
ване, но не и специфичната функция на съня. Днес вече
съществуват толкова хипотези за функциите на съня,
колкото са и учените занимавали се с то зи проблем. То
ва е така, защ ото всяко равнище на възприемане на съ
ня позволява да се изясни определена, характерна за него
функция. О т друга страна може да се приеме, че има по
не две различни функции на съня, ко и то о тго в а р я т на
двата вида сън известни ни днес, въпреки, че тези фун
кции не са напълно независими една о т друга. Сред всич
ките днешни теории за съня ще открием тр и възможни
функции на съня: функциите за адаптиране, функциите
за възстановяване и психологическите функции.
Ф У Н КЦ И И ТЕ ЗА АДАПТИРАНЕ
Парадоксалният сън е основният обект на хипотезите
отнасящи се до системата за вдигане на тревога и бди
телност на отделния индивид по време на сън. Парадок-
Психология и физиология на съня 71
салният сън е и основата на хипотезите за съзряването

и укрепването на нервната система и функциите за за
паметяване и усвояване.
СИСТЕМАТА НА ДЕБНЕНЕ
През 1966 Ефрон и Карингтън приемат, че бавният сън е ■ изолираност:
състояние, при което
състояние на покой, при което кората на главния мозък дразненията
предавани о т нервите
е в състояние на изолираност* или почти не е търсена; свързани с мозъка са
прекъснати
е то защо е опасно, този сън да продължи много дълго.* ' H.S. Ephron et
Р.Carrington "Rapid eye
Те отреждат на парадоксалния сън епизодичната задача mouvement steep and
critical homeostasis" in
да възвърне на кората на мозъка нужната възбуда, за да Psychology Revue, Nr.
може да се противодейства на последствията о т бавния 73.
' F.Snyder:"Quelques
сън. Изучавайки съня при ж ивотните и в този аспект, ф. hypotheses au sujet de
la contribution du
Снидер изгражда Хипотезата, че междинните събуждания sommeil avec
mouvements rapides
по време ha парадоксалната фаза позволяват на ж и в о т oculaires a la survivance
des mammifères", in
ното да бъде готово бързо да реагира в случай на опас Reve et consciences
(Paris, P.U.F., 1968).
ност.*
При ж и в о тн и те парадоксалният
сън изпълнява функцията на
сигнал за тревога
Ж ивотните, които трябва да се защ итават о т хищни- . 6ижстр 85
ците*, често спят най-много. Този продължителен сън
несъмнено им дава възможност да изразходват по-мал
ко енергия и през по-голямата част о т деня ги избавя о т
враговете им; заспало ж и в о тн о то е като мъртво, и при
тях това често е поведение на защита и опазване. Въп
реки това Синдер смята, че прекалено продължителният
бавен сън би бил о т вреда за тези животни и следова
телно парадоксалният сън им е нужен като част о т сис
темата за дебнене. И наистина, установено е, че след па
радоксалния сън при ж ивотните често следва събуждане.
Синдер подкрепя хипотезата си с констатацията, че при
човека събуждането по време на бавен сън се съпровож
да с известно объркване на мисълта, докато ако то й се
събуди по време на парадоксална фаза съзнанието му е
много по-ясно. Е. Хартман, обаче, посочва, че хипотеза
та на Синдер трудно се съвместява с факта, че в този
случай прагът на външното дразнение е много висок; то й
добавя,,че е далеч по-добре, ако ж и в о тн о то се събуди без
да минава през парадоксалната фаза. Тази функция на сиг
нал за тревога е наистина привлекателна, но е напълно
възможно цикличното повтаряне и променливата про-
3 / Ф ункциите на съня
дължителност на то зи цикъл у различните Видове да о т

говарят на функция пб: всеобхватна о т тази да се дебне
хищ ното животно. Нищо не пречи на хищникът, добър
стр ате г, да нападне.по-слабото ж ивотно между две фа
зи на неговия парадоксален сън.
СЪЗРЯВАНЕ НА НЕРВНАТА СИСТЕМА

През 1966 Рофуарг, Муризо и Демент ка то отбелязват
явното преобладаване на парадоксалния сън при новоро
деното и при плода заключават, че сънят вероятно зави
си о т дразненето на кората на главния мозък.* Тъй ка то
* H.Roffwarg.J.Murizo
плодът и новороденото, което спи много не м огат да et W.C.Dement
:"Ontogenetic
реагират на външни дразнители, т о и двамата ще им ат development of human
нужда о т вътрешни дразнители, ко и то ще им бъдат оси sleep-dream", in
Science, Nr. 152(1966)
гурени о т парадоксалната фаза. Получава се нещо ка то
бомбардиране на кората на главния мозък, което се фор
мира с вътрешни дразнители.
На тази разлика между вътрешно и външно дразнение не
е сигурна; Чарлз Кайзер отбелязва, че когато преждевре
менно роденото достигне възрастта на новороденото,
т.е. девет месеца, т о има не по-кратък парадоксален сън
‘ C.Kayser:Le Sommeil
о т него.* et le Reve
(Paris, P. U. F.. 1973).
Следователно по-голямото количество дразнения, на ко
и т о т о е било обект, не са повлияли на еволюцията на
парадоксалния му сън. Все пак остава предположението,
- че между бързия сън и съзряването на нервната система
вероятно има връзка.
Д. Жуве-Муние, която сравнява обема на парадоксалния
сън при новородени котка, морско свинче и мишка стига
до заключението, че ф акторът на съзряването вероят
но определя след раждането съотношението на парадок
салния сън у новородените бозайници.* И наистина миш ‘ D. Jouvet-Mounier:
Ontogenèse des états
ката недоносче има много по-дълъг- парадоксален сън, а de vigilance chez
quelques mammifères
морското свинче, което се ражда почти доносено - мно (Lyon, Theses,
imprimerie des
го по-кратък. Дениз Жуве-Муние установява също така, Beaux-arts,1968)
че при ж и в о тн о то родено недоносено кърменето води до
намаляване на парадоксалния сън и увеличаване на бавния
сън.
Едно о ткр и ти е на Бергер направено през 1969 отрежда
на парадоксалния сън роля в развитието и; поддържане
' R.J.Berger:
т о на бинокулярното зрение.* Бергер гради хипотезата "Oculomotor control: a
possible finction of
си на факта, че при различните видове може да се о т к R.E.M. "in Psychology
рие корелация между разположението на фибрите на зри- Rev.,Nr.76(1969)
телния нерв и продължителността на парадоксалния сън.

Така например морското свинче, кокошката и гълъбът
имат кратък парадоксален сън и слабо преплетени фиб
ри, докато о т овцдта до опусумът и о т маймуната до
човека това преплитане се увеличава успоредно с увели
чаването на парадоксалния сън. Парадоксалният сън заед
но с бързите очни движения и електрическите шокове в
зрителните пътища допринасят за поддържането на нев
роните на зрението. Хипотезата обаче е доста спорна.
Продължителността на съня влияе

на надеждата за ж и в о т
Независимо, че е трудно да се дефинира определена фун
кция на съня в нервната система, все пак съществува ед
на по обща функция, която засяга продължителността
на живота на видовете. Защото на практика при спане
енергията, изразходвана о т нервната система е по-мал
ко, а освен това е установено, че при почти еднакви раз
мери и тегло ж ивотните, които спят повече живеят по-
дълго. Продължителният сън обикновено се съпровожда
о т понижена телесна температура, като например харак
терната за зимния сън. Прилепът, кой то спи много, ж и
вее повече о т онези птици, които имат много по-голям
разход на енергия за единица тегло. Странно, но сънят
като че ли подпомага видовете, чиято нервна система
вече е пригодена към икономичен режим и само донякъде
компенсира видовете "прахосници на енергия". Същата
странност откриваме и при изследването на психически
т е промени в съня при човека. Сънят помага за съзрява
нето на нервната система, но ние считаме също така, че
динамизъм характерен за всяка отделна нервна система
обуславя продължителността на съня и относителната
пропорционалност между двата вида сън.
ПАМЕТ И УСВОЯВАНЕ
Още през 1932 неврологът Джаксън прави предположени
ето, че сънят има тясна връзка с паметта.* Той счита, ■ХИ. Закзогкве^сЛес!
М /гКтдв о1 Зо1т
че сънят извършва подбор на спомените о т деня, и зтр и НидНпда Закаоп
{(.огкЗгеа, Еск и. Тауюг,
ва онези, които са в повече и са безинтересни, като в съ 1932).
щ о то време подрежда спомените, които трябва да запа
зи.
Тази хипотези, че паметта укрепва по време на сън, чес
т о се използва под различни форми. Като цяло, учените
см ятат, че сънят има своя роля в обработката на ин

формация, че то й е нещо ка то своего рода компютър;
то й едновременно складира вече натрупаната информа
ция и подготвя индивида за получаване на нова информа
ция. Защ ото над определена граница пам етта няма да е
в състояние да възприема нова информация без някакъв
период на отдих, ко й то ще й позволи впоследствие о т
ново да изпълнява ролята си. Ето как спомените със сред
на продължителност вероятно м ога т да попаднат в дъл
госрочните кръгове на паметта. Сънят като че ли е най-
доброто състояние за извършване на тази реорганизация
на спомените, защ ото чувствителността към външни
т е дразнители е слаба, а реакциите на тя л о то са блоки
рани.
Морузи приема, че по време не сън някои синапси* необ- ‘ синап,- -, .гл.юна
_ „ » . _ допир между дВе
ходими за образуването на енграми продължават да ра- нервни клетки
ят
я енграма. следа
б о тя т. Днешните познания за механизмите и ролята на оставена 6 мозъка,
съня дават косвени доказателства в подкрепа на хипоте- фХСРане9на сломен
зата, отнасяща се до функцията на запомняне. Пръв
Гринберг прави връзка между ритъма т е т а на хипокам- мозъкаавзПимащат от
пуса*,
J .
ко й то . понякога се появява по време
1
на. парадок-
^
участие е
запам етяването на
салния сън и факта, че В будно състояние хипокампусът съ б ити ята .
участва в управлението на запаметяването и усвояване- Dreaming (Boston,
* Hartmann, 1970).
Липсата на сън пряко влияе на

способностите за внимаване,
усвояване и запаметяване
По-късно, изследванията върху лишаването о т сън доказ
ват. че точно процесите на внимаване и усвояване са пря
ко засегнати о т липсата на сън. Лишаването о т пара
доксален сън изглежда оказва по-специфично влияние вър
ху индивид, ко й то има да изпълнява нови задачи. Льоконт,
Хеневин и Блок доказват, че мишка лишена о т парадокса
лен сън е неспособна дълго да помни това, което е нау
" P Lecompte,
чила* H.Hennevin et V.
Bloch:"tncrease in
Различни наблюдения на възрастни хора и психически бол paradosical sleep
ни също потвърждават факта, че обемът на парадоксал follow ing learning in the
rat:correlation with level
ния сън зависи о т броя на интелектуалните задачи, кои of conditioning" in Brain
Research, Nr. 42 (1972).
т о даден индивид е трябвало да решава през изминалия
ден. Позовавайки се на кривата на възрастта отбеляз
в а т фрейнберг и Евъртс отбелязват, че с възрастта ед
новременно намаляват както интелектуалните способ
ности така и продължителността на парадоксалния сън.”

О т друга страна Фрейнберг установява, че някои възрас ’ I. Freinberg et
V.R.Carlson: "Sleep
тн и хора с умствена недостатъчност имат по-малък па variables ps a finction of
age in man" in Arch. Gen.
радоксален сън о т другите. Различни трудове посветени Psychfet.Nr. 18(1968).
на децата и възрастните с психически или говорни сму
щения доказват, че парадоксалният им сън се увеличава,
когато състоянието им се подобри. Хартман и сътруд
ниците му наблюдавали това при хронично болни о т бо
лестта на Корсаков, "която води до увреждане на непос ' E.Hartmann: Les
редствената памет и до много ниска способност за но Fonctions du sommeil
(Bruxelles, Dessart et
во усвояване"* Mardaga. 1975).
Един класически, но неубедителен експеримент
Един о т класическите експерименти за изпробване

на. Взаимовръзката между парадоксален сън и усвоя-
$ |||е е да се кара пациентът постоянно да носи й | Ц
ле с лещи, кои то дзВат о б ъ р н ат образ. ТоВа естес-
твено' изискВа много, голямо усилие за: адаптиране
оЖ;страна на носещ ият очила, за да:м ож е да се дви
жи и ориентира.: За съжаление т о зи експеримент не
се оказва убедителен, з а щ о т о някои учени; като.Хар*
тм ан Например, намират положителна Взаимовръз
ка- между д в е т е явленията други не1 1р ||||1111111
Участва ли п а м е т т а в бавния сън?

Въпросът остава неразрешен.
Всички изледователи се позовават на тестове за запа
метяване и усвояване, кои то се о тнасят до способнос
т и т е на индивида като цяло, правени са и много опити
за запаметяване по време на сън. Общите резултати о т
тези опити показват, че паметта работи по време на
лекия и на парадоксалния сън, но не се проявява по време
на бавния сън. Трябва, обаче, да уточним, че други изсле
дователи, като Фоулър например, о три ча т тази връзка
и твъ рдят тъкмо обратното, че не парадоксалният сън.
а стадии 3 и 4 на бавния, играят по-голяма роля за у т
върждаването на спомените.* Тук ние се въздържаме да ' Виж M.J.Fowler et
coll.,in Science, Nr. 179.
вземем страна по този спор.
Можем само да отбележим, че самият сън сякаш дава ед
но о т най-убедителните доказателства, за въздействи-
е то на кръговете на паметта по Време на парадоксалния

сън. Сънуването е единствената видима проява на кръ ' Вероятно по Време
говете за отразяване на информацията натрупана при на сънуването кората
на мозъка се
будуване; през нощ та тази информация се движи между стимулира о т
таламуса; талам усът
различните нива на нашата мозъчна нервна система.* играе Важна роля при
разпределянето на
с е ти в н и те
информации В т о з и
ФУНКЦИИТЕ ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ м о м е нт сам ият
таламус иде бъде
Сънят е израз на подреждането на спомените по време обсаден о т о гр о м н о то
на сънуване, но то й насочва вниманието и върху факта, разнообразие на
8ъозпроизвежданите
че в същото време системата свързваща информации спомени и о т
хипокампуса Тъй к а т о
те, характерни за будуването, не действа. Че сънят има то га в а
сетивнодвигател ните
укрепваща и възстановяваща функция е несъмнено най- кръгове на нервната
систем а са в известен
с та р о то и най-популярно схващане за неговите функции. смисъл ка т о
Съвременната наука не го оспорва, но уточнява, че сънят разглобени, а пък
някои задръжки о т
има задачата и да поправя. предишния ден са
изчезнали, т о то в а
обяснява необичайния
характер на съня.
УМОРАТА
През 1908 Едуард Клапаред счита, че сънят просто пре Според E.XapmMaHiles
Fonctions du Sommeil
махва умората и изтощението. Ала Клапаред не посочва (Bruxellesm Dessart et
други функции на съня. Хартман смята, че трябва да се Mardaga, 1975
Два вида умора изискващи сън

У м ора 1 У м ора 2
Общо названия физическа Психическа
О бикновено се Ден с физически т р у д Ден с емоционално н а то в а р -
появява след с п о р т или смесица о т ване или з а т о р м у м т в е н
физически т р у д и ин т р у д , к о й т о не е пр и я те н
тел ектуал на д ей ност или пък след възбуждзщ а-
без гриж и и притеснения и н т е л е к т . д е й н о ст
Мускули О бикновено о т п у с н а т и Ч е сто о т п у с н а т и
физически Няма Понякога главоболия,болки
признаци в о ч и те , схващания или
усещане за напрежение в
м ускул ите
О б е кти вн и няма или са п р и я тн и неутрални или не пр и ятни
усещания
Заспиване бързо, лесно понякога бавно, т р у д н о
Психически Няма определени Н еудобство, раздразнител-
промени промени н о с т , липса на енергия, не-
с п о с о б н о с т за сдържане,-
загуба на о б щ и т е л н о с т ,з а
губа на с п о с о б н о с т т а за
дългосрочно планиране или
за и з го т в я н е на прецизни
планове
Х и по тетична Представлява "нужда" за сън Представлява "нужда"
връзка със съня с бавни вълни за сън-D
■ Е. Hartmann: les
различават два вида умора: физическа и психическа/ Fonctions du Sommeil
1. Физическата умора се изразява чрез усещането за о т - Mardaga, >975).
гпускане на мускулите на тя л о то и лицето; обикновено
тя е приятна и се свързва с лесно и бързо заспиване.
2. Психическата умора се дължи на интелектуален труд,
грижи или вълненияц; вместо да се отпуснат при нея мус
кулите са стегнати и опънати; т я често е съпътствана
с главоболие и се изразява чрез раздразнителност или аг
ресивно поведение; умореното малко дете не може да
контролира желанията или импулсите си и има сколнност
да се държи по начин, кой то възпитанието не допуска:
удря, рита с крак или непрестанно повтаря едни и същи
думи.
Според Хартман на всеки о т тези видове умора о тго ва
ря определен вид сън. Както може да се допусне стадий
3 и 4 на бавния сън ще възстановяват физическата умо
ра, а парадоксалният сън ще премахва пораженията вър
ху цялостната психика на личността.
Доказано е, че физическите упражнения увеличават бав
ния сън, а силните емоции въздействат върху парадок
' стрес: натиск на
салния сън; при ж ивотните емоционалните стресове* до заобикалящата среда
ри увеличават парадоксалния сън. В нормално състояние върху ж и в о то
същ ество и реакцията
на будуване нашият организъм си е изработил едно дели му на т о з и натиск
катно равновесие, който периодично се поставя в извес

тен смисъл под въпрос, в зависимост о т ситуациите, с
кои то та се сблъсква. Сънят осигурява онова възвръща
не към равновесие, което е необходимо за доброто фун
кциониране на личността.
ХИМИЧЕСКОТО ПОДПОМАГАНЕ.
Днес психологията на умората се допълва о т новите фи
зиологични данни за включените в това възстановяване
мозъчни системи. Фармакологията и химията на съня поз
воляват все по-добре да се определят съ ответните фун
кции на двата вида сън.
За момента не ни е известна химическа реакция, която
да става само по време на сън, или само по време на бу ' виж стр.63
дуване. Установено е, обаче, че някои химически катали ' Това са главно
катехоламините
затори улесняващи провеждането на нервната контрак (норадреналин,
допамин),
ция до нивото на синапсите’ чувствително се променят индолоаминurne
(серотонин) и
в зависимост о т състоянието на будуване или сън/ холинергичния
Катехоламините, например, са главните химически еле механизъм
(ацетилхолин) виж
менти в системата на будуване. Някои о т тя х (норадре- с тр . 31.
налин) са по-специално включени в записването на инфор

мация и в механизмите за усвояване, както и при неза
бавното запаметяване на задачи свързаси с похвали или
наказания. Следователно повишеният процент на кате-
холамините обикновено отговаря на периоди на мании, а
рязкото им спадане характеризира депресиите.
Различни експерименти позволиха да се установи връзка
между парадоксалния сън и катехоламините. Според Хар-
тман физическото или умствено натоварване ще и з т о
щи системата на катехоламините, а парадоксалният сън
ще има за задача да я възстанови. Ако тази хипотеза е
вярна, т о лишаването о т парадоксален сън би трябвало
да засегне функционирането на системата на катехола
мините по време на будуване. Но както видяхме, изглеж
да, че най-засегнати о т липсата на парадоксален сън са
процесите на нервно усвояване и засилено внимание.
Парадоксалният сън следователно би трябвало да има
функцията на възстановител на системата на неврони
те, ко и то контролират паметта, усвояването или емо
ционалното равновесие в будно състояние* ' Това, ко е то се
Възстановява не е
съдържанието на
резервоар с химически
...... ; 7:::’:7 :
V , 7 .:.:;. / 7:.:. \ '•.V 'V !•".У
- Вещества, а кръ гъ т,
ко й т о позволява
Основно психически функции на съня п р о и зв о д с тв о то и
използването на те з и
вещества.
Парадоксален сън Бавей сън
Протичане *а сънищата Възстановяване о т
Възстановяване физическа умора. ^
о т физическа У. ' ' . . .. ’ •
или психи ческа умора Улесняване на лечението

Улесняване на на психически заболявани
механизмите или заздравяване на рани
на пам етта . : :
СъзряВане на нервната Производство на нови
система молекули и :протеини :
Система на дебнене при4 Подготовка за
ж ивотните парадоксален сън.
РазВитце на .
би нокулярното зрение
Докато парадоксалният сън е люлка на всичко онова, ко

е то формира нашето обществено-културно ориентира
не или "направляване" в света, т о бавният сън доприна
ся за възстановяването на нашето физическо състояние.

Тези си функция то й несъмнено изпълнява чрез синтези
рането на макромолекули или протеини. Ние все още не
разполагаме с достатъчно данни за възстановип1елната
роля на бавния сън. Изучаването на съня с бавни вълни у
възрастните хора позволява да смятаме, че т о й наисти
на играе определена роля в биологическото регенериране
на тъканите и за техния растеж. Това се потвърждава
о т различните връзки между болестта и бавния сън. Той
се увеличава при физически заболявания, дори когато т е
са леки, като например хремата.* "И. Осуалд твърди, о т
друга страна, че
О т друга страна поради предхождащото си положение продължителна диета
увеличава бавния сън,
спрямо парадоксалния сън в общия цикъл на съня, бавният докато Спиц, Емде, и
Меткалф през 1970
сън е в специфично отношение с него. В.С. Демент и дру о тк р и в а т, че след
обрязване на
ги изследователи лансират хипотезата, че функцията на новородено о т мъжки
пол също се наблюдава
парадоксалния сън трябВа да бъде да освобождава мозъ значително увеличаване
ка о т токсините ии химическите вещества, кои то се на продължителността
на стадии 4.
натрупват в него по време на бавния сън и будуването. Следователно всяко
посегателство върху
Допуска се, че бавният сън синтезира едно или няколко биофизическата
организация на нашия
вещества, кои то по-късно ще бъдат използвани, мета- организъм ще бъде
взимана под внимание
болизирани о т парадоксалния сън. о т бавния сън.
* Все пак е труд но да
Ако приемем теорията на Е.Хартман можем да се върнем се докаже категорично
към едно унитарно схващане за функциите на съня, за- та зи теория при
липсата на
щ о то функцията на бавния сън да синтезира продължа микроелектронна
техника, ко я то да
ва в тази на метаболизма и възстановяването при пара позволи да се установи
какво то чно става по
доксалния сън.* време на сън с един или
друг неврон носител на
катехоламин.
ФИЗИОЛОГИЧЕСКИ ФУНКЦИИ.
Физиология на съня съществува и спящият я поддържа
посредством качеството и количеството на времето,
през което спи; това е т.н. проблем на добре и лошо спя
щите.* (виж стр. 79). Но о т функционална гледна точка,
о т която т у к разглеждаме проблема, сънуването е основ
ният обект на физиологическите хипотези. Превъзходс
т в о т о на сънуването дори било гарантирано о т невроп-
сихиатрите, които считали, че основната функция на па
радоксалния сън е именно да позволи реализирането на
сънищата. Но ние знаем, че парадоксален сън има дори и
когато не се сънува; Възможно е, обаче, някои о т негови
т е механизми като например шоковете предизвикани в
зрителните пътища, да създават условия за появата на
това, което ние наричаме сънуване.
РОЛЯТА НА СЪНУВАНЕТО
Физиологическите функции, ко и то приписваме на съни
щата са толкова многобройни, колкото и хипотезите за
функциите на съня. Повечето о т тя х водят началото си
о т теорията на Фройд в 'Тълкуване на сънищата". Но ня
кои психоаналитици дисиденти като Юнг или Адлер, лан
‘ виж с т р . 179/
сират други хипотези * т е с та в а т обект на бурна поле ‘ М Fain et С. David
мика още по времето, когато Фройд е жив. В последни "Aspects fonctionnels de
la vie onirique" in Revue
т е години два конгреса на психоаналитици говорещи ези française de
psychanalise, XXVII, Nr.
ци о т романската група направиха някои уточнения за special (Paris, P.U.F.,
1963)/; ;
функциите на сънуването, изразени главно в доклада на ' R. Diatkine:" Reve,
illusion et
М.фен и С. Давид за "Функционалните аспекти на живо conmnaissance in Revue
française de
т а на сънищата"* както и в изказването на Рене Диат- psychanalise, 5-6,
кин през 1974 "Сънуването, илюзия и познание" * и "Съни XXXVIII (Paris,
P.U.F.,1974)
щата ка то единство и продължение на психическия жи "J. Rallo Romero, M.T.
Ruiz de Bascones et C.
во т" о т Ж.Рало Ромеро и неговите сътрудници." Zamora de Pellicer;'1
Rapport au 34e Congres
des psychanalistes de
langue romaine. Madrid
Един принцип на равновесие. 1974”,in Revue française
Фен и Давид очертават тр и основни функционални по de psychanalise, 5-6,
XXXVIII, sept.-dec.
люса на сънуването при Фройд: да се избягват конфлик (Paris, P.U.F.,1974).
т и т е , да се осигури усещане за отпускане чрез символич

на дейност и желание за завръщане към органичното ни
начало. Всички тези вектори са подчинени на фройдовия
принцип, че сънуването е осъществяване на дадено жела
ние и че т о има за задача да защити съня о т несъзнател
ни вълнения или пулсации, ко и то биха могли да го прекъс
нат.
Следователно сънуването има уравновесяваща и хомеос-
татична функция; или както би казал Робер още през XIX
в.,пречистваща функция. По последния проблем мисълта
на Фройд е двусмислена. Той казва, че"сънуването служи
за предпазна клапан за сигурност на духа"*, но отхвърля ■ S.Freud: l'Interprétation
des reves (Paris,
тезите, според ко и то сънуването е средство за разре P.U.F.,1967)
шаване на актуални психически конфликти.
Следвайки Фройд, повечето психоаналитици твърдят, че
както се нуждаем о т сън, така се нуждаем о т сънуване;
и че сънуването е една о т функциите, ко и то трайно се
вписват в продължителността на нашето физическо съ
ществуване. Следователно, според Фен и Давид, сънува
нето е "физическа функция необходима за психическото ' пр о стр а нство на
съня: въображаема
равновесие". сцена, на ко я то се
Съвременните изследователи, ко и то поставят акцента изявяват наш ите
ф антазми, желания,
върху пространството на съня,* си поставят за цел да видения и сънища
разберат дали един или друг индивид създава свое прос

транство на съня; това напомня за децата, ко и то си из
мислят пространство за игра. Често липсата на такова
пространство на съня ще кара пациентът да използва се
ансите при психоаналитика, за да си го създаде.
Следователно, ако психическите функции на сънуването
не се реализират, т е трябва да намерят други места и
моменти, където да м огат да се изразят.
При децата се срещат два типа сънища: сънища свърза
ни с външни предмети, които са обект на желания или
сънища свързани с детските кризи на страх; последните
отразяват трудностите на д етето да възприеме детс
ката сексуалност. В този случай сънуването създава т р е
вогата, за да може да я овладее. По-късно, при сънуване
т о на възрастния, тези детски сънища ще се смесят с
представите за заобикалящи предмети. И наистина, при
възрастния човек сънуването се превръща в компромис
между подсъзнателните желания и овладяния език.
Сън, ко й то си спомняме почти

изцяло винаги е израз
на някакъв конфликт
Сънувайки, ние обикновено съзнаваме, че сънуваме, но ко-
га то се събудим може би ще сме забравили, чу сме съну
вали. Фройд счита, че когато не можем да си спомним,
сънищата, значи т е са изпълнили задачата си. Защото
сън, който е позволил да се осъществи съновидение за
дадено желание, не оставя следа. Така стигаме до пара
докса, че психоанализата се опира на сънищата, кои то не
са постигнали целта си. Защото тези сънища са имали
симптоматичен характер. И наистина, изглежда, че пове-
чето о т съновиденията, които си спомняме, когато не
сме особено загрижени или заинтересовани о т сънища
та, носят конфликтен заряд.
Следователно, сънуването служи на нашето психическо
равновесие, на нашето аз и както казва Фройд най-хуба
вите сънища "са онези, в които символичната промяна се
извършва най-добре".
Една примитивна функциа.

Сънуването носи своя психическа функция, още преди
символичното организиране на света, тогава когато де
т е т о все още не прави разлика между своето "аз" и вън-
шния свят.
Според Фройд, за да може да се извърши възможно най-
бързо функционалното разтоварване, сънуването би
трябвало да върне възбудата към най-примитивния кръг
на визуалното съновидение. Генезисът на съновидението
би трябвало да отговаря на опита за задоволяване нап
равен о т малкото дете. Защото, кога то е гладно, кър
мачето плаче и се върти. Ала в мисълта си т о постепен
но ще свърже храната, която иска с визуалното изобра
жение на тази храна.
С говора и възприемането на действителността, съдър-
жаниято на сънищата ще се реорганизира и нашето же
лание няма да остане на равнището на задоволяване чрез
съновидение.* ’ Но то в а
функциониране остава
Съновидението е просто един палиатив за постигане на на н и в о то на
п сихотичните
задоволяване и разбира се, ако действителността не за състояния, к о и т о не
преминават през
доволява желанието на детето, напрежението отново и зп и та н и е то на
д е й ств и те л н о стта .
ще се появи. В подобен случай "майчините грижи", преко
мерното внимание или пък липсата на внимание са реши
телни за бъдещето на детето.* ‘ У иникъ т, а после и
Д и а ткин доказват, че
Примитивният аспект на процеса на сънуване кара някои майчините грижи
обуславят в
учени да см ятат, че сънуването е състояние на връщане определена и т о
значима степен
към нашия произход и основа. По то зи начин сънят поз начина, по к о й т о
г.о-късно д е т е т о ще
волява да се преоткрие един прастар, изчезнал о п и т или живее, отнош енията
между света на
отново да се изживее о п и т ъ т на едно точно определено сънищата или
възприятие, което предхожда говора. В основата на т е ф а н та зм и те и
д е й ств и те л н о стта .
зи изследвания се промъква понятието за нарцисизъм,
т о е с т за вглъбяване на индивида в самия себе си.
Сънят:връщане към св ета на плода

или на новороденото?
Психоаналитиците често се позовават на известното
сравнение, което Фройд прави през 1915 в увода си към
"Метапсихологическо допълнение към теорията за съну
ването".* Всяка вечер човек сваля дрехите, биж утата и metapsychologique a la
очилата си, НО "по съвсем същия начин т о й съблича и пси- MeSpsJchoIoSe *(Paris,
хиката си, отказвайки се о т повечето психически завое- Gallimard- 1968>
вания така. че (...) довежда до крайност ситуацията, ко
я то е била отправна точка на неговото развитие". Мо
жем да приемем, че така разсъблечен, човек се страхува;
стреснат дълбоко в себе си, то й ще се върне към първи
т е успокоителни усещания, ко и то е изпитал, към неясна
т а чувствителност позната му о т утробата на майка-
т а или към по-късните усещания за майчината гърда

По този повод между 1946 со 1950 година Бертрам Д. Ле-
уин изработва една привлекателна теория, която* прев
ръща майчината гърда в екран, на кой то сънят прожек
* B.D.Lewin:“ Le
тира своите образи.* Първото заспиване, за което си sommeil, la bouche et
l'écran du reve” de la
спомняме е онова, когато като бебета ние заспиваме на Nouvelle Revue de
майчината гърда. В хипнотичното съновидение* на бебе psychanalise, Nr. 5
(1972).
т о св е тъ т се концентрира в бовърхността на една гър * виж cmp.49
да, засмукана с уста. Екранът на съня, бял фон, съпровож

дащ всеки сън и който може при някои оргазми да се по-
яВи като бял сексуален сън без образи е о т същия произ
ход.
Леуин гради хипотезата си върху трудовете на Федерн,
който доказва, че “Ири Сънуване очертанията на тя л о то
изчезват. Д е тско то тяло без очертания ще се превърне
в гигантска уста. "Спящият, казва Леуин, се идентифи
цира с гърдата и е изял и задържа в себе си онези свои
части, които не се явяват като концентрирани или сим
волизирани в самото проявление на съдържанието на съ
ня. Спящият се е самоизял отчасти или изцяло (...). Той
е като лишен о т тя л ото си, което е загубено, потънало
в идентифицирането си с уголемената и сплескана гър * B.D.Lewin:“ Le
да: екранът на съня".* sommeil, la bouche et le
reve" in numéro spécial
Испанският психоаналитик Гарма, кой то изследва съну "L'espace de reve” de la
Nouvelle Revue de
ването 1930 година отива още по-далеч о т Леуин. За не psychanalise, Nr. 5
(1972).*
го сънят е едновременно амалгама о т една чувствител
на вътрешноматочна съставка и нещо сияйно, което най-
вероятно е болезненият спомен о т раждането.*
Никой, обаче, не може да каже дали чувствените впечат
ления о т нашите настоящи сънища са наистина архаич
ни останка о т нашата личност или са собствените ни
фантазми или може би тези на психоаналитика, който
иска да се захване за някакво начало. Фройд се противо
поставя нз О то Ранк, чиято теория за неврозите се ос
новава на травмата о т раждането и според която за да
бъде осъзната една представа е необходимо не само изоб
* A.Garma: “ Genesis y
ражение на нещото, но и език, който му дава название.* contenido primordial de
Понастоящем е трудно да се разбере дали и до каква с т е la alucinacion onirica" in
Revista de Psa, XXVII.
пен сетивните дразнения предхождащи нашата символич ' S.Freud: Inhibition,
symptôme et angoisse
на организация за света остават такива, каквито са или (Paris, P.U,F, 1951).
тъкмо обратното, следват развитието на нашата нер

вна система. Според нас ако при сънуването невербална-
та чувствителност е носител на точно определено зна-
чение, т о тогаВа може би не е нужно да търсим то л ко

ва далеч нейния генезис.
Ако останем в областта на психологията, тогава е тр уд
но и дори безотговорно да искаме да вземем страна в
полза на една или друга функция на сънуването. Но бих
ме могли да видим как новите данни на психологията на
съня о тр и ча т или потвърждават основните твърдения
на психоанализата.
БИОЛОГИЯ НА СЪНУВАНЕТО И ПСИХОАНАЛИЗА.

Дълго време физиологическите изследвания и психоана
лизата се развиват независимо едно о т друго и дори по
някога проявяват взаимна нетърпимост. Подновявайки
мисълта, че психиката не е кост, Юнг пише:" Психическо
т о явление трябва да бъде разглеждано ка то психически,
" C.G.Jung:“ L'homme a
а не ка то органичен и клетъчен процес."*, а по-късно Жу- la decouverte de son
ве в едно интервю каза:" Насилих се да препрочета 'Тъл ame” (Geneve, ed. du
Mont-Blanc, 1973)
куване на сънищата". Какво очаквате тълкуванията на съ
ня за "инжекцията направена на Ирма" да дадат на един
невробиолог! Равносметката о т петдесет годишните
изследвания на сънищата по метода на психоанализата
са разочароващи". * По същото време, обаче, различни ' Виж Psychologie, Nr.
39/avril 1973).
невропсихиатри или физиолози се о п и тв а т да сближат * Сред т я х можем да
цитирам е тр уд о в е те
психоанализа и биология.* В то зи сблъсък не бива да се н.| Фиииер, Фулкс или
Х артман в САЩ,
забравя и предупреждението на А. Бургиньон:" Тези две к а к т о и т е з и на
Бургиньон във
области са непримирими една към друга и затова не би Франция, или онези на
Салзаруло, Чиполи,
ва да се опитваме на всяка цена да ги сближим".* Лери и Решьо събрани
в едно неотдавнашно
издание.
ПСИХИЧЕСКИ И ФИЗИОЛОГИЧНИ ПРИЛИКИ ‘ A.Bourguignon:" Les
fonctions de reve“,in
Една о т заслугите на лабораторните опити е намиране numéro spécial
"L'espace du reve" de la
т о на доказателство, че нашата мисловна дейност про Nouvelle Revue de
psychanalise, Nr.5
дължава по време на целия сън. Психоанализата се опира (1972).
единствено на запомнените сънища. Нощният ни ж и в о т
изглежда е много по-богат о т обикновеното изброяване
на клинични данни. При атомизирането на психическите
функции на нашия сън, за физиолозите несъмнено е било
полезно да м огат да се опрат на определена структура
“ виж cmp. 170.
на сънуването.* Дори ако сънуването, така както Фройд
посочва механизмите му е само един о т психическите
процеси задействане о т съня, т о пак е нужно да се поз
нава логическото функциониране и психическата му ди
намика.
Тъкмр по то зи принцип парадоксалната фаза се сравнява
■ Независимо о т някои
с този особен вид психическа дейност.* Но доколкото па съвпадения м е ж д у .
радоксалният сън е по-обширно явление о т сънуването и д ви ж е н ия та на о ч и т е
в т о з и период и
о т генетична гледна точка вероятно го предхожда сме визуализираната
сцена, к о я т о му
принудени да видоизменим формулата на Фройд, която о т го в а р я , при сънуване
е т р у д н о да», се направи
разглежда съня като пазач на сънищата. Освен това до извод .за п о с т о я н н а т а
връзка между б ъ р зи те
сега лабораторните експерименти не са показали, че драз очни движвния и
съ нуването
нител заплашващ да наруши съня или да събуди спящия,
непременно е свързан със сънуването. Много по-трудно
е спящият да бъде събуден в парадоксална фаза, когато
сънува. Следователно можем дз поправим формулата на
Фройд като кажем, че сънуването е пазач на парадоксал
ния сън, но във взаимодействие с цяла верига о т хими
чески и невробиологически механизми. Не можем, обаче,
да изключим и обратната формула, която би превърналг;
парадоксалния сън в страж на сънуването. Защото имен
но това специфично физиологично състояние трябва да
улесни явлението сънуване.
Сходствата между физиологията и психологията нз съ

ня се отнася не само до движенията на очите, но и дс
целия ансамбъл о т тонизиращи и фазови дейности на па
радоксалния сън:
-съществува хипотеза, че промените в сърдечните и ди
хателни ритми м огат да се свържат с запомнянето на
съня, а според Синдер и фишер и с драматичния аспект
на страха при сънуване.
-през 1960 година Ефрон и Карингтън свързват десинх-
ронизиращият аспект* на дейността на главния мозък, ' виж с т р . 19
изразяваща се чрез графиките на електроенцефалограма-

та, с високия и н те н зи те т на мозъчната дейност,
-същата година фишер свързва ерекцията със сексуално
т о съдържание на сънищата.
-Салзаруло и неговите сътрудници съвсем основателно
отбелязват, че повечето о т корелациите са правени без
да се взима предвид качеството на съня преди събужда " Само много редки
нето и на разказа за сънуваното, нито качеството на изследвания разкриват
връзката между
"скока" предхождащ събуждането. * продължителния сън и
б о га т с т в о т о на
Трябва да се има предвид и факта, че както отбелязват мисловната дейност,
ко я то се развива прео
някои автори:" ако съществува определена корелация т о з и период
■ P.Salzarulo, С. Cipoli,
между дадено физиологично и психическо състояние по C.G. Lairy et М.
време на будуване, например между разсъждението и оп Pecheux:“ Etude
psychologique de
ределена мозъчна дейност, т о този паралел не е валиден l'activité mentale du
sommeil”, in Evolution
и за съня".* psychiatrique I (1973).
3 / ф ункциите на съня
ПСИХОАНАЛИЗАТА СРЕЩУ БИОЛОГИЯТА

Противоречията между психоанализата и съвременните
данни на невробиологията са главно в областта на две
понятия о т фройдоватз теория: първичния и вторичния
' Виж и глава
процес и теорията на пулсациите.* Психоанализа и сънища.
Първичен и вторичен процес.

Фройд счита, че по време на сънуването се проявява глав
но един Зид логическа дейност, която прибягва до съно
виденията и понякога прилича на произведения на изкус
т в о т о . Този вид психическа дейност т о й нарича първи
чен процес, а термина вторичен процес запазва за пред-
съзнателната или съзнателна мисъл, която е по-абстрак
тна и различно структурирана. Днешните психоаналити
ци са единодушни, че и двете форми на логика присъст
в а т по време на сънуване. Някои автори ка то Фиииер
(1965)' или Бургиньон (1968) виждат във физиологически
т е о ткр и ти я потвърждение за двата типа мозъчна дей
ност.
Бургиньон смята, че парадоксалната фаза и наличието на
бързи очни движения потвърждават характера на съно
А. Bourguignon:
виденията по време на сънуване.* Според него удължава “ Neurophisiologia du
нето на състоянието на будуване би трябвало да засили te »е et théorie
lianaiitique",in
Вторичния процес, ко й то ще се насложи върху халюцини f ■'•v-hiatrie de l'enfant. Il
(1968)
ращото желание на кърмачето, за да формира сънуване
т о такова, каквото го познаваме. Други аВтори сравня
в а т вторичния процес с психическата дейност характер
на за бавния сън. Отивайки по-далеч Молинари и фулкс
(1969)* определян! физичните и тонични аспекти* на па ■ [). Foulkes, Moiinari:
"Tonic and phasic events
радоксалния сън ка то съ ответно огпгоВарящ на механиз during sleep’
psychological corralates
м ите на кондензиране и придвижване, регистрирани о т and implications" in
Percept Motor Skills, Nr
Фройд в пърВичния процес.* 29 (1S69)
‘ определение cmp. 23
* Виж cmp. 162, глаВа
Пулсациите Психоанализа и сгнища
В теорията за сънуването Фройд отдава първостепенна

роля на подсъзнателните пулсации. Защото според него
състоянието е м я с то то за интелектуално разтоварва
не. Физиологията наистина доказва, че парадоксалната
фаза се характеризира с елекрически разтоварвания в раз
лични части на мозъка. През 1970 Жуве установява връз
ка между разтоварванията на то ч ки те М.К.О.* и ин те
лектуалните разтоварвания. Лишаването о т то зи вид
прекъсващи разтоварвания показва, че т е м огат да се по- ■ Виж cmp 25
явяват било по време на бавен сън, било в будно състо

яние; тогава т е се свързват с интелектаулните постъп
ки или съновиденията. Примамливо е да се мисли, че т е
биха могли да разтоварват нашето подсъзнание.
Бургиньон посочва няколко елемента, ко и то пдрдоляват
тези разтоварвания да се свържат с пулсациите на са
мосъхранението и със сексуалните пулсации о т първата
" Фройд развива две
фройдова теория.* Първите са свързани основно с глада теории за пулсациите.
и жаждата. Петре-Каден пък установява, че при новоро Първата се отнася до
пулсациите на
деното парадоксалният сън може да бъде предизвикан с самосъхранението и
чувствените пулсации;
глад или чрез етимулиране на у стн и те и успАната кухина в т о р а т а се занимава с
пулсациите на ж ивота
с биберон. Всъщност тези реакции са независими о т и с м ъ р тта .
действителната нужда о т хранене, защ ото се появяват
дори когато кърмачето вече е нахранено. Следователно
с основание можем да говорим, също като Фройд, за орал
на сексуалност. В този момент ерекцията при бебето е
слаба.
Биологията се опитваш е
да потвърди ф ройдистката
хипотеза за връзката между
сънуването -и сексуалната
пулсация
Различните данни като че ли установяват връзка между
сексуалните пулсации и парадоксалната фаза. Въпреки, че
наблюденията на Фишер върху хора потвърждават в оп
ределена степен наличието на сексуални пулсации, все пак
не позволяват да се направи окончателен извод за връз
' C.Fisher, J.C.Gross et
ката между ерекцията и сънищата.* Последните се про J. Zuch:" Cycle of penile
явяват по време на целия период на парадоксалния сън или erection synchronous
with dreaming (R.E.M.)
в бавния сън, ако индивидът няма парадоксален сън. Но sleep",in Arch. Gen.
Psychiat.. Nr. 12 (1965).
Сауър и Каваками доказват, че. при зайката съществува
връзка между хормоните на половите жлези и парадок
сални й сън. * Няколко минути след копулацията, зайката ’ C. Sawyer et
M.Kawakami:
влиза в период на бърз сън. О т друга страна половите “ Characteristics of
хормони вероятно м огат да предизвикват периоди на behavorial and vaginal
stimulation in the female
бърз сън и у заека. В същото време препаратите спира rabbit",in Endocrinology
Nr.65(1965).
щи овулацията съкращават времето на следкопулатив-
ния парадоксален с^н на зайката.
Трябва да отбележим, че заекът е животно, при което
копулацията редовно предизвиква овулация. При бремен
ната жена също се наблюдава увеличаване на парадоксал
ния сън по време на бременността и кърменето. Харт-
ман е изследвал между другото и промените в парадок

' Е.Hartmann: Biologie
салния сън по време на менструалния цикъл.* Като цяло du reve (Bruxelles,
количеството на съня не се променя по време на цикъла, Dessart et Mardaga,
1970).
но това не важи за парадоксалния сън; намален през пър
вите две седмици о т цикъла т о й достига максимума си
в края му. Хартман заключава, че женските хормони (ес-
троген и прогестерон) участват в регулирането на па
радоксалния сън. А мъжкият хормон (те сто сте р о н ) да
ван на по-възрастни хора леко увеличава количеството
на техния парадоксален сън. Всичко това е сериозно п о т
върждение на фройдовата хипотеза за връзка между сек
суалните пулсации и сънуването.
Бургиньон доста по-категорично приравнява фройдови-
т е пулсации на см ъ ртта към съня, а пулсацията на живо ’ A.Bourguignon:"
Neurophisiologie du reve
та към сънуването. Той цитира фразата на Жерар дьо et Theorie
psychanalitique", in
Нервал о т "Орелия":"Сънуването е втори ж и в о т (...), пър Psychiatrie de l'enfant. Il
(1068).
вите моменти на съня са образ на смъртта."*
СЪНЯТ ПРЕЧУПЕН ПРЕЗ ПРИЗМАТА НА СЪНИЩАТА

Повечето невропсихиатри тъ р с я т в биологията потвър
ждение на о т кр и ти я та на психоаналитиците. Дори кога-
т о не може да направи амалгама между двете науки, под
ходът им обикновен се състои в това да осветлят пси
хоанализата с неврофизиологически понятия. Хартман
подхожда по друг начин.* Установявайки, че биологията * E.Hartmann:les
Fonctions du sommeil
на сънуването почти не е променила познанията ни за (Bruxelles, Dessart et
Mardaga, 1975).
стр уктур а та на сънищата, т о й разглежда сънуването ка
т о процес осъществяващ се едновременно със съня и о т
ко й то можем да научим много за последния. При разглеж
дането на съня през призмата на сънуването Хартман се
опира на стр уктур а та на сънуването, такава каквато я е
описал Фройд. Той доказва, че т я чудесно отговаря на
функциите на съня, ко и то то й е формулирал изхождайки
о т химическите и физиологични опити.
Подобно на психоанализата и
биологията установява, че
сънуването има свой език
Фройд поставя ударението върху процеса на натрупване
на образи при сънуване и го нарича кондензация.* Според ' 8ижстр 174
Фройд това концентриране на елементи се дължи главно
на определеното отношение между настоящи и минали
събития. Хартман приема, че то зи процес дава доказа-
телства за Връзката между пътищата за ранно и ско

рошно запаметяване. Много ясните или "свръхопределе-
ни" образи следователно са обозначение за допирната
точка между тези различни връзки. Хартман също като
Фройд твърди, че сънуването не е поредица о т абсурдни
образи без връзка помежду им. Съзнавайки важността на
връзката между странните и причудливи съновидения
то й .заключава, че по време на парадоксалния сън същес
твува специфицна нервна дейност. О т друга страна, на
ред с явлението на придвижване или кондензация трябва
да се установи и значението на линейния аспект на съну
ването. Защото сънят е форма на разказ, но на разпокъ
сан разказ, който скача без предупреждение о т един план
на друг. Този феномен би могъл да бъде обяснен о т две
откр ити я в областта на физиологията на мозъка:
1. През 1954 година Пенфилд с местна упойка прави мо
зъчна операция на пациент, който е останал в съзнание и
установява, че докосвайки определена част о т кората на
мозъка, темпоралният мозък предизвиква у болния орга
низирана последователност на спомените.* Така се у с та ■ W.Penfield et J.Jasper:
Epilepsy and Functional
новява със сигурност, че стимулирането на темпоралния Anatomy of the Human
Brain (Boston. Ed. Little,
мозък може в рамките на няколко секунди да предизвика Brown. 1954).
въображаем сценарий.
2. По-късно Уотсън доказва, че прескачането о т сънови
дение на съновидение има връзка с промените в електри
ческия потенциал на мускулите на очите.* Знаейки, че при ’ R.Watson: Mental
Correlates of
ко тка та тези промени на нивото на очите са свързани PeriobainitaLPhasip
Integrati j Potentials
с по-хаотични електрически заряди идващи о т гръбнач During H.E.M. Sleep
(Thesis;1 hicigo. 1972)
ния стълб и зрителните пътища (М.К.О.) Хартман допус
ка, че разпокъсаността и последователността на разка
за, които характеризират логическата структура на съ
ня, отговарят на биоелектрически механизъм, възбуждащ
онези центрове в мозъка, които отприщ ват спомените.
Кората на мозъка отговаря с разпокъсани образи. След
тях следват или се натрупват отгоре им други образи.
Б о га тс тв о то на будния ни мисловен ж и во т и натрупва
нето във времето на структури и нови допирни точки в
нашия мозък довеждат до това, че всеки ден допълнител
ните и вече сглобените части на съня се различават.
Законите на сънуВането са к а т о
негатив на те з и на будуването
Фройд системно очертава цяла група слабости на съну-
ването по отношение на будната мисъл: липса на свър

заност, на логическа връзка, на причинно-следствена
■ Виж глава 6, с тр . 172.
връзка, на последователност във времето.* Хартман
предлага едно малко по-различно изброяване, което, оба
че, съвпада до известна степен с логическите структури
описани о т Фройд*: ‘ Е. Hartmann les
fonctions du sommeil
- Най-напред при сънуването липсват "функциите на фо- (Bruxelles, Dessart et
Mardaga, 1975).
кализирано внимание". Сънуването всъщност, не може да
се задържи на даден предмет или явление, ка то изключи
намесата на странични явления (Фройд казва, че при съ
нуването няма отрицание); освен това т о не може да
поддържа продължително интереса си към определена т е
ма.
- Освен това сънуването не се нуждае о т действител
н о стта , за да изгради своята мисъл или разказ (според
Фройд сънуването не е в състояние да "оценяване на дейс
тв и те л н о с тта "). Затова често времето и пространст
в о то са неясни и неорганизирани.
- И на последно място емоционалните или чувствени ре
акции към явленията се подчиняват на критерии различ
ни о т тези при будуване. Така се обяснява о тсъ ств и е то
на учудване пред'необичайните неща; а промяната или гра
дацията на емоциите изпитвани по време на сънуването
не о тгова ря т непременно на действителни сцени (това
Фройд нарича "изместване на впечатлението").
Всички тези разминавания между представата и дейст
вителността и между представата и нашата чевстви-
телност водят до извода, че в съня няма възможна цел
или проект, поне в смисъла, в кой то го разбира нашето
западно будно съзнание. Ако приемем, че различните лип
сващи функции на сънуването зависят о т системите на
катехоламините на будуването*, можем да кажем, че съ ' виж cmp 31
н ят потвърждава различните функционални хипотези,
според ко и то в този момент въпросните системи са из
пратени на поправка.
С интетичният подход към биологическите о ткр и ти я и
клиничните познания на психоанализата е все още в за
родиш и затова бихме могли ка то Хартман да приемем,
че "някои психоаналитични схващания изразяват важни
ракурси на сложните мозъчни процеси, ко и то вече можем
‘ E.Hartmann: les
да започнем да специфицираме".* Fonctions du sommeil
О т друга страна заключениятана биолога на съня съвпа Mardaga, 1975)
дат с проекта на психиатрите: трябва да "се разбере да-
ли вербалният израз на случилото се в психиката на су

бекта преди събуждането е различен о т то зи в различ
ните физиологически моменти на съня или по време на
■ P. Salzarulo et
спонтанното събуждане."* Един, по-прецизен анализ на coll.: "Etude
съдържанието на съня в различни периоди на нощта би psychologique de
l'activité mentale du
позволил това да се изясни. Ще видим, обаче, че и много sommeil'in Evolution
psychiatrique, 1 (1973).
други фактори, социокултурният контекст, състояние
т о на здравето ни и т.н. също играят роля в явленията
на съня.
4
Всичко ■*
за добрия сън
4 / Всичко за добрия сън
ШЙ:; Й;:.7 . : ■■■V.. ..Ш Ш ЙЖ Ш Ш ж т :.л Ш Ш 5?
Добрите
и лошите навици
Когато нощта настъпи ние не се отърсваме о т тя л о то

си ка то непотребна обвивка, а движенията, ко и то пра
вим, за да свалим дрехите си им ат пряка връзка с нашия
сън. Сънят ни или смущенията му характеризират също
така ясно личността ни и начина ни на ж ивот, ка кто и
нашите мисли и дейности през деня ни. О т една страна
ние идваме на то зи свят със специфична конфигурация
на съня; о т друга страна нашия социален ж и в о т и кул
тур а та ни пък формират нашия личен навик за спане.
Спането е вродено поведение, но ние се научаваме да
спим по един или друг начин, в едни или други условия.
Когато имаме затруднения със съня, това значи че ще
трябва отново да се научим да спим. За тази цел ще е
необходимо да синхронизираме пространството, къде-
т о спим, да се научим да направляваме доброто функ
циониране на р и тм и те на тя л о то си или пък да прибег
нем към нелекарствени и нехимически средства за уле
сняване на съня.
КАКВ И СПЯЩИ СМЕ НИЕ?

За да се научим или да преоткрием начин за добър сън, най-напред
трябва да знаем към коя категория или група спящи се числим, да
познаваме действителната си нужда о т сън, да знаем лек или не
поклатим е сънят ни, да можем да разпознаваме дали съвпада или
Добрите и лош ите навици 95
не природният ритъм на съня ни с онзи, кой то ни налага нашият

обществен или семеен живот.
Нуждата ни о т сън зависи о т нашата физиология и психика, как-
т о и о т обществените, културните и всекидневните промени,
кои то м огат да повлияят на темперамента ни. Средната продъл
жителност на съня о т седем-осем часа при различните културни
традиции може да варира; не бива да забравяме, че при различни
т е хора е различна нуждата о т сън. Някои изследвания, като т е
зи на Монрое* или на Хартман* позволяват да се очертаят психо ’ Изследвания на
Монрие, психолог
логическите портрети на добре и лошо спящия, както на много и о т Чикаго правени
през 1963 г.
малко спящия човек. ■ Схващанията на
Хартман са
изложени в книгата
му: Les Fonctions du
ДОБРЕ ИЛИ ЛОШО СПЯЩ sommeil (Bruxelles,
Противно на общоприетото схващане, добре спящият не се раз Dessart et Mardaga,
1975)
личава о т лошо спящия по това дали спи повече о т него. Лошо
спящият спи обикновено о т тридесет до четиридесет и пет ми
нути по-малко о т добре спящият.
Монрое установява, че добре спящият има нужда средно о т шест
часа и половина сън, докато лошо спящият спи обикновено пет ча
са и четиридесет и пет минути.
Затова пък качеството на съня им е различно; при лошо спящият
редът на циклите на съня е нарушен, бързият сън е по-кратък, а
като цяло сънят му е лек. На практика лошо спящият ще се съ
бужда в нощта три пъти през седмицата, докато на добре спя
щ ият това ще се случи един пъ т на две седмици; освен това, то й
ще бъде по-чувствителен към заобикалящите го дразнители.
По-продължителното будуване у лошо спящият се проявява и на
психологическо ниво. Ако измерим пулса му, ще видим, че то й е по-
бърз о тко л ко то при добре спящия: около шестдесет удара в ми
нута, вместо петдесет и шест. Освен това температурата му е
леко повиешена. И докато ние се събуждаме обикновено час или два
след като температурата ни е започнала да се покачва (защ ото
температурата преминава през всекидневен минимум, който е
между 2 и 5 часа сутринта), лошо спящият ще се събуди докато
температурата му е все още ниска.
Ето защо безсънието в малките часове на деня се проявява при
физиологични условия различни о т тези на нормалното събужда
не.
НАШИЯТ СЪН Е КАТО НАС САМИТЕ.

А нкетите правени с добре и по-лошо спящи хора и с други, които
спят т у добре, т у лошо, дават възможност да се установи връз
ка между нашата психическа личност и съня ни.
Несъмнено Шелдън* доста произволно определя нашия т и п сън спо ■ Виж т е к с т а 8 рамка
на следващата
ред морфологичния ни вид. А Хартман се опитва доста по-научно страница
да търси психологически и социални константи, ко и то съпът

с т в а т продължителния или краткия сън.* Сега вече знаем, кой спи * E.Hartman: les
Fonctions du sommeil
добре и кой зле и кой т и п спящ кога има нужда о т повече или о т (Bruxelles, Dessart et
Mardagaq 1975).
по-малко сън.
Тримата срйщи на Шелф»»

* H.Sheldon:”Varieties
Можем да разкажем к а т о ан екд от измислената о т Шелдън“ of temperemenf.cite par
G.G. Luce et J.Segai in
класификация. Според него има тр и типа личности и l'Insomnie (Paris,
Fayard.1972)
с ъ о т в е т н о т р и ти п а спящи .
1. "Ендроморфите" са едри хора с добряшки 8ид:, к о и т о обичат
про сти те удоволствия к а т о яденето и спането. Те заспиват
: бързо, във всякакво положение, с п я т дълбоко и нямат жела ние
: да се с ъ б у в а т .
ЗгМезоморфйте'1 пък са спортен т и п едри хора. Те също ;
заспиват бързо, ала спят малко,, сънят им е . неспокоен и се
събуждат разтревожени, но пълни с енергия.
3. ИЕктоморф итен са сухи, изнежени и много нервни.: Те си
лягат рано, страд ат о т безсъния и се излежават, дори кога то
са се събудили рано.
ПОРТРЕТ НА МАЛКО СПЯЩИЯТ ЧОВЕК

Малко спящите хора спят средно по пет часа и тридесет минути
на нощ, но някои о т тя х м огат да им ат нормален ритъм, дори ко
га то спят само тр и часа. Много известни личности са спали мал-
ко-Едисон, Наполеон...* Малко и много спящите им ат почти еднак ■ Но мълВата
разказва, че Наполеон
во количество бавен сън, но малко спящите им ат по-къс парадок поддържал тази
легенда, ка т о оставял
сален сън. свещ ниците В
работния си кабинет
Психическите те стове показват, че онези, ко и то се нуждаят о т запалени цяла нощ, а
си почивал 8 съседния
по-малко сън са с енергичен темперамент, т е са по-големи реали будоар./
с ти и са по-организирани о т дълго спящите. Като цяло т е са и
по-самоуверени. "Приемам ж и в о т ъ т такъв, какъвто е", "Не анга
жирам мисълта си с ненужни неща", "Изтривам проблемите" са мак
сими, ко и то често се срещат в разказите им. Обикновено т е са
конформисти независимо, че са отворени и екстравертни.
ПОРТРЕТ НА МНОГО СПЯЩИЯТ ЧОВЕК.
Много спящите хора спят повече о т осем часа на нощ и прекар
в а т поне девет часа в леглото. Те им ат по-голям обем парадокса
лен сън (средно с т о двадесет и една минути на нощ срещу ше
стдесет и п е т минути при лошо спящия). Много спящите имат
около два пъти повече сън със сънуване и тр и пъти повече дви
жение на очите о т лошо спящите. Ето защо много спящите си
спомнят повече сънища о т малко спящите. Те се събуждат по-че
с т о и са по-неотпочинали о т онези, които спят по-малко.
Излишъкът им о т сън със сънуване е свързан с по-лабилно психи
ческо поведение. Те са неспокойни, притеснителни, понякога са сек
суално затормозени или депресивни. Изречения като "Не зная как
во искам да направя", "И най-малкото нещо ми пречи", "Обичам све
та, но не особено" в техните разкази свидетелстват за нереши
телния им характер и интровертност. Понякога т е са артистич
ни натури.
КОЛЕБАНИЯТА НА НУЖДАТА ОТ СЪН

ПРИ НОРМАЛНИТЕ ХОРА.
Средно
-6 до 8% о т хората спят по-малко о т ;пет; часа;
- 16% между п е т и .ш е с т часа; |:§ |||||щ ||||
-62% между седем и осем ч^са; “
-8 до 13% между деВети д к е т часа, Я |р ||
- само 2% сп я т повече о т десет часа;
Намаляването или увеличаването на съня при нормалните хора се

обуславя о т мотивации подобни на тези, използвани, за да се опре
делят двете крайни групи спящи. Всяко напрежение или тревога
увеличават времето, което прекарваме в сън; във веселите и ща
стливи периоди спим по-малко. Когато трябва да ходим на рабо
т а често ни е много трудно да станем, докато през отпуската не
използваме добре времето, за да си отспим: събуждаме се рано и
отпочинали. Освен това трябва да правим разлика между вътре
шните притеснения и външния труд, който е натоварващ, но ин
тересен. В последния случай мотивацията и интересът обединя
ват усилията си и намаляват съня ни.
Съществуват много случаи, когато трябва да се държи сметка за
допълнителната нужда о т сън, предизвикана о т нашата дейност
или общото ни състояние. Тогава трябва да направим о пи т в рам
ките на възможното да задоволим тази нужда. Желанието непре
менно да я преодолеем под предлог, че обикновено спим по-малко
само ще натрупа дълг към съня ни.
С та ти с ти ки те потвърждават, че нуждата о т сън се увеличава:
-при необичайно физическо натоварване;
4 / Всйчко за добрия сън
натрупва. Този иначе здрав човек трудно понася условия

та. при които работи това го притеснява и той иска
* L.Colonna.P.Ginestet:
от лекаря си нуЖната почивка."* les Troubles du sommeil
et leurs traitements
(Laboratoires
Нормалните физиологически ритми не изчезват по време на но Wyeth-Byla,1956).
щния труд. Така например към 2,3 или 4 часа сутринта работни
къ т ще изпита еф ектите на слабостта и депресията, дължащи се
на спадането на температурата му. Точно в тези малки часове на
нощта обикновено катастроф ират шофьорите на камиони. Ето
защо трябва да бъдем много внимателни, когато наближат "м ърт
вите часове" на дневния ни цикъл.
За разрешаването на тези проблеми бяха предложени графици за
нощна работа с продъжителност петнадесет дни или тр и седми
ци, а не сменящи се всяка седмица. По то зи начин организмът има
възможност да се приспособи. Но за да бъде експериментът убе
дителен би трябвало да няма почивни дни, защ ото т е ще нарушат
новия ритъм.
Преди да започне работа през нощта човек трябва да познава т е
зи рискове. Освен това е нужно да се знае, че с напредване на въз
р а стта организмът ни все по-трудно понася липсата на сън и по-
бавно се приспособява към промените в часовете.
Часовите графици наложени 8 болниците често също са

разстройващ и съня. В ол н и ят;в събуждан рано-рзно за личния
му то а л е т и измерване на температурата, без да се взима
предвид ритъм а му на сън/ Ако т о й успее о т н о в о да заспи,
визитацията на лекаря отново ще прекъсне почивката му.
СЪН И СЪВРЕМЕНЕН ЖИВОТ.

Пътуването със самолет и смяната на часовите пояси са изклю
чително изтощителни за организма. Преди да се появат модерни
т е превозни средства, хората сменяли часовите пояси в продъл
жение на дни и месеци. Днес, за броени часове нашето време за бу-
дуване може да се удължи с доста часове. Така например отивай
ки на запад ние ще трябва да се храним когато ни е време за ля
гане и посред нощ ще се събудим гладни, сякаш е време за закуска.
Адаптацията е по-лесна в посока о т и зто к на запад, о тко л ко то
в посока о т запад на изток. Екипажите на самолети страдагц ед
новременно о т продължителността на някои полети и о т часо
вите разлики. За да преодолеят това пилотъ т или стюардесите
трябва да си наложат строга дисциплина. Да не се разхождат по
време на кацанията, ако в то зи момент във Франция е време за
мейните скандали много често са о т недоспиване. Вместо да се

мъчите на всяка цена да се преборите с умората, по-добрее да се
вгледате внимателно в сигналите на неотстъпващата умора и да
направите свои практически изводи. Повечето о т катастроф ите
се дължат на факта, че не умеем да преценяваме правилно степен
та на умората си. Всеки би трябвало да има код на собствената
си умора и когато например някои грешки се пов тор ят два или
три пъти, да спре заниманието си и да почине.
- Когато нощем, на пътя, много о т идващите насреща коли започ
ват да дават знак с фарове, че сте забравили да превключите на
къси светлини, най-добре е да спрете за малко или да о тс тъ п и те
волана.
-При всяка механична работа, която крие рискове трябва да умее
т е да прилагате индивидуални мерки за сигурност; не разглеждай
т е пропуските и грешките като мотив за санкции, а ка то приз
нак на телесна умора и следователно като сигнал за спиране или
за преминаване към по-малко опасна или изискваща по-малко вни
мание дейност.
-Повечето от спортовете също носят рискове. Един парижанин
на средна възраст винаги прекарвал първия ден в планината в спа
не. Започвал да кара ски едва на втория ден. Това е много добър
навик както при скиорството. така и при ветроходството, алпи
низма и т.н.
- В семейството, често се установява, че липсата на сън ускоря
ва взимането на окончателни решения. През вечерите на голяма
умора, преди да сме се наспали, можем да накажем децата си въо
бражаемо или наистина, да се разделим със съпруга си или с жена
си, често ще се връщаме към мислите и действията си о т деня.
Не у т р о т о е по-мъдро о т вечерта, а липсата на сън е лош съвет
ник. Добре е да избягваме важните разговори, когато сме уморе
ни.
Не подценявайте ролята на съня

за щ о то чудеса няма
При всички тези случаи трябва да се пазим о т "опианението" пре
дизвикано о т недостиване. Защото, борейки се с недостига на сън,
често минаваме през фаза на възбуда, когато всичко ни се струва
възможно. Именно тогава решаваме, че ще можем да издържим как
во ли не и си мислим, "че сме по-силни о т другите".
Трябва също така да знаем, че умората предизвикана о т недоспи
ване не е прогресивна, а хаотична. Нашите разсейвания и невнима
ние се редуват с моменти на внимание и самоконтрол. Ето защо
е трудно да преценим крайната си граница на издръжливост, пък
вали висящи легла. Едно о т висящите легла с форма на люлка би

ло пълно с вода; римлянинът се захласвал в тази своего рода вана
преди да заспи във в т о р о т о легло, люлян о т робите си.
Днес ние използваме легла, ко и то съчетават удобства за почивка
и сън: ' Закрепен към
пруж ините на матрака
-леглата, ко и то осигуряват масаж чрез вибрация; механизъм, подобен на
Вибромасажьорите,
-леглата, на ко и то може да се променя наклона (позволява да се командва об щ ото
повдигнат например краката, а това е чудесно за кръвообращение люлеене на дюшека.
През деня, обаче, сме
т о ); подложени и на
продължителните
-"уотърбедс" или дюшеци с вода, за ко и то се твърди, че създават вибрации на
тр а н с п о р т н и т е
усещането за плуване, което сме изпитвали в майчината утроба; средства и машините.
Затова съществува
за съжаление някои хора ще и зп и т а т единствено симптоми на мор известен риск да се
спи на вибриращо
ската болест; легло, чи й то ритъ м е
-понастоящем се изследва "нещо ка то ковчег о т фибростъкло, еднакъв за всички.
ко й то обгръщайки ни ка то в химическа вана би трябало да ни о т ' Ц итирано о т

късне о т земното притегляне и да намали часовете за сън"*. G.G.Luce rt J.Segal in le
Sommeil
(Paris,Fayard,1929)
Матраците и пружините
Обикновено трябва да внимаваме да не допуснем две грешки: да
купим много лек или прекалено пухкав матрак, защ ото тогава т я
лото е подложено на деформации, ко и то с времето водят до изк
ривявания и схващания; н ито пък много твърд матрак, защ ото
спането на дъска наистина има предимството да изправя к о с т и
те, но води до повишено напрежение в мускулите и ко сти те . За
добра почивка специалистите препоръчват по-скоро твърд, о т -
колкото мек матрак. М атракът и пружината винаги представля
ва т сериозно капиталовложение. Добре е да не прибързвате с из
бора и да не правите икономии о т качеството, защ ото о т тя х
зависи съня!
Сред т р и т е съществуващи на пазара видове матраци: с вълна, с
пружини и с'дунапрен понастоящем матраците с пружини са не
съмнено най-отморяващи, въпреки че пружините бързо м огат да
изкочат и да направят матрака неупотребяем. Традиционно из
ползваните вълнени матраци биха били идеални, ако често се раз
чепкваха и прешиваха. Защото ка то се поизносят малко т е хлът
ва т в средата и ако на него спят двама души неминуемо ще се бу
т а т един в друг. М атраците с дунапрен пък често са много меки,
ако са лошокачествени, или прекалено дебели, бързо се сплескват и
често хората спят почти на пода или пружината. Когато обаче
изберем матрак с високакечествен дунапрен, можем да сме спокой * Необходимо е, обаче,
да вземем една
ни, че т о й няма да се деформира.* предпазна мярка- т е не
бива да се излагат на
Изборът на пружина е също много важен, а за нея важат същите светлина, ко е то с
изисквания ка то за матраците. Трябва да внимаваме пружината и течение на времето
може да ги разложи.
боляване, а разминаване между техния социален ж и в о т и нуждата

им о т сън.
Установено е вече, че ритм ите на съня са отчасти наследствени.
Истинските близнаци, дори когато социалният им ж и во т ги при
нуждава да имат различен график на спане, запазват сходни гра
фики на електроенцефалограмите. Ето защо не бива да смятаме,
че непрестанно можем да подчиняваме съня си на своя начин на ж и
вот
Избягвайте да-разменяте времето

за сън и будуване
Нощният труд,
1 J w "тр
1 и те осем" * също 1
разбиват
1 организацията на 11'пнепрекъснат режим
налййлто
работа,илоаггчл
ко га то алпи
един
съня ни: завод работи
денонощно на тр и
-През деня никога не може да се спи толкова, колкото през нощта; ?мени. к^ито се и
средната продължителност на съня през деня е около ш ест часа. ®зС ратят на 6секи осем
Натрупва се недоспиване. което не винаги се наваксва в края на
седмицата.
-О т друга страна качеството на съня през деня не е същото; бав
ният сън е по-малко, а бързият сън относително повече. Освен
това целият сън е по-лек и лесно нарушим.
Д а й те на организма си време да
- свикне с промените в ритъма
Постоянното променяне на часовете за спане позволява на орга
низма повече или по-малко да се нагоди към тези нови ритми. Но
когато става дума за сменна работа с всекиседмично променяне
на часовия график, както при хората, при кои то часовете за ра
бота са т у през деня, т у през нощта, организмът на практика не
е в състояние да следва тези промени. И н с т и т у т ъ т за социални
изследвания счита, че 70% о т работещите на смени страдат о т
психически смущения.
Г-н Антоан М..., е на тридесет и четири години, сани
тар е. смяната му в болницата започва в 22 часа; свър
шва на следващата сутрин в 6 часа. Пътят до дома му
отнема три четвърти час; той се прибира в къщи в мо
мента. когато жена му приготвя децата за училище,
осведомява се за състоянието на всички, бъбри с тях по
ловин час. Към 8 часа успява да си легне, дневната свет
лина вече прониква през пердетата, които не са доста
тъчно плътни, шумовете от улицата и кооперацията са
достатъчни да му попречат бързо да заспи и към 12 ча
са и 30 минути Антоан М... се събужда уморен и раздраз
нителен. В продължение на седмици недоспиването се
-при голям обем интелектуален труд;

-при смяна на работата или начина на ж ивот;
-в периоди на депресии;
-по време на боледуване;
-при бременност или ментструация.
Клод извършва средно тежка физическа работа, за коя-
то не е нужна особена концентрация и не му причинява
Ш някакви затруднения. По това време той спи около шест
часа и половина. Койато решава да следва, изведнъж
установява, че нуждата му от сън се е увеличила. След
две години получава стипендия и спира да работи. При
интелектуалният труд. напрежението и прекаленото
вълнение, които съп ътстват живота му на студент той
трябва да спи осем часа и половина, ако желае да се спра
ви с новите си задачи.
Елен е чувствителна и симпатична млада жена, която
обикновено спи осем часа в денонощие. Всеки път, кога-
то има малко по-бурен разговор с мъжа си или пък кога-
то просто присъства на караница между свои роднини,
тя изпитва нужда да си легне рано. Сутрин не й се ста
ва. До такава степен, че може да лежи десет-дванаде
сет часа. • ш
НЕДОСТИГЪТ НА СЪН В ЕЖЕДНЕВНИЯ Ж ИВОТ

Нашата личност, начинът ни на ж и в о т определят о тчасти обема
на съня ни. Не бива да забравяме, обаче, че о т друга страна сънят
влияе на нашата личност. Не можем безнаказано да променяме ри
тъма си на спане. Можем наистина, без това да ни пречи да и зт е
глим напред или да отложим времето за лягане с един час. Но не
бихме могли дълго време да намаляваме времето за сън на пет-
ш ест часа, ако по принцип имаме нужда о т осем часа сън. Недо
с т и гъ т на сън ще наруши доброто ни настроение и самоувере
ност, бързо ще станем свръхнервни и подозрителни; работоспо
собността ни ще се понижи.
Недостигът на сън отслабва и нашите рефлекси и памет. Губим
всичко, не си спомняме какво сме искали да направим или какво
търсим. Колкото сме по-уморени, толкова повече са и безмисле-
ните, неточни и безцелни движения; крачим напред-назад, бутаме
се в предметите, забравяме мисълта си.
Не с т а в а й т е ж е р тв а на недостига на сън
Има някои съвети, ко и то просто трябва да се следват. Известно
е, че трудовите злополуки, катастроф ите по пътищ ата или се-
лягане; т о е с т да се о п и т а т да запазят, независимо о т м естното

време, редовен ритъм на почивка и работа.
ПРОБЛЕМЪТ НА СЪБУЖДАНЕТО
Променянето на часовете на лягане или налагането на изкуствен
режим води до страха, че сутринта няма да можем да се събудим
. Колко хора се притесняват, че няма да о ти д а т навреме на рабо
та, ще изпуснат среща или влак, защото няма да м огат да се съ
будят на време.
Тренирайте се да се събуждате
естествено.
Чудеса не ста в а т и онези, които сякаш имат будилник в главата и
м огат да се събудят когато пожелаят и без него, обикновено не
се отнасят към съня така притеснено или тревожно като други
те. С резкия си звън будилникът не води до естествено събужда
не, то й прекъсва съня ни без да се тревожи дали това ни е прият
но или не. Едни не понасят будилниците, други не могат без тях;
някои хора се събуждат винаги преди будилникът да иззвъни. а пък
други въобще не го чуват. Всъщност нашият организъм прекрасно
може да се справи и без будилник. Всеки човек, който има редовен
ритъм на сън може да опита една седмица да не навиВа будилни- „
ка си. Много бързо ще се убеди 8 ненужността на такъв брутален
дразнител. Спейки, ние долавяме много по-леки звукови и светлин
ни промени. Съмва се. птиц ите пеят. градът се събужда, минават
боклуджийските камиони, съседът пуска радиото... Разнообразие
т о о т сигнали, по които можем да сверим естествения си часов
ник, е безкрайно.
МАТЕРИАЛНИТЕ УСЛОВИЯ ЗА ДОБЪР СЪН.

Спалнята и леглото са първите елементи, на които трябва да о т
делим внимание, ако искаме добре да подготвим пространството
на нашия сън* Спомняме си
приказката
"Принцесата и
граховото зърно", 6
СПАЛНЯТА И ЛЕГЛОТО ко я то т я легнала на
Спалнята и леглото са относително модерни изобретения. Наши седем пухени дюшека,
но не мигнала цяла
т е прадеди са спели голи или пък съвсем облечени, на земята или нощ. защ ото под
най-долния имало едно
върху слама. Толкова рядко било някой да си ляга с риза, че когато грахово зърно1'.
го правел го подозирали, че иска да прикрие някой недъг или физи
чески недостатък. Едва между XVI и XVIII век първо благородниче-
с т в о т о , а после и народът ще започнат да създават ритуалите
на съня, които използваме и днес.
Римляните усъвършенствали в известна степен спането: използ-
е и много опасно да се опитваме да я достигнем.
: ; ...
• ' . V/ ;•
Понякога политическите управници се я в я в а т по тел ев и зи я та :

бледи и раздърп^ни да о б Л Й а т вйжни решения или щ сп о р я т
публично по пробл5емито ; йа обшйствопш^ Ц т о г а в а съвсем
справедливо се п и там е до каква сте п е н можем да вярвам е на
преум орените личности Ако бой ната предизвиква безсъние,
дали пък 8 и с т о р и я т а недоспиването не е довеждало ч е с т о ;
f . д о об я вяван ето на война?
... '..... ' •*■!!* ' ' ............... .
СЪН И ОБЩЕСТВЕН ТРУД

Р итм ите на труд наложени о т общ еството не винаги съвпадат
с нашите ритми на сън. Има ранобудни хора и други, ко и то заспи
в а т късно, чучулиги и сови, едни с та в а т рано, друго пък късно. Но
общ еството малко се интересува о т тези различия, всички тр я б
ва да бъдат на работа по едно и също време.
Нашите вътрешни биологически часовници, обаче, са различно на
вити. Можем да установим тези индивидиуални различия ка то си
измерим температурата. Ако сме свикнали да си лягаме в 1,2 или
3 часа след полунощ и да ставаме към 11 часа сутринта, т о т е м
пературата ни ще достигне своя всекидневен максимум привечер
или вечерта. Ако си лягаме рано, към 10-11 часа и ставаме към 6
или 7 нашата температура ще достигне максимума си в ранния
след-обед. Това се отнася и за повечето физиологични ритми.
О п и т а й т е се да н а гл а си те р и тъ м а си
на сън към р и тъ м а си на работа
Една нормална дневна ребота, независимо о т часовите си рамки,
ко и то се с ч и т а т за здравословни, може да не подхожда на цяла ед
на част о т населението. Можем ка то всички да станем рано, но
прага на нашата бдителност остава висок* и работата ни няма п0™и^|Йзани™^
да върви. Отдавайки значение на това явление, можем всекиднев- за даги забележим
но да отбелязваме моментите на деня, когато се чувстваме в о т
лична форма и когато се събуждаме.
При една прекалено голяма разлика в нашите ритми рискуваме
въобще да не се събудим и да спим през целия ден. Всички сме се
сблъсквали с това явление след някой празник или гостуване, про
дължили до късно през нощта. Има хора. ко и то през цялата сед
мица не са във форма и успяват да възвърнат нормалния си ри
тъ м на сън едва през почивните дни или отпуската. Това не е за-
избраният матрак да си подхождат. Не бива да поставяме много

мек матрак върху прекадено стегната пружина (например вълнен
дюшек на дъска), нип^о пък матрак с пружини върху класическа, но
поотпусната пружина. Най-добре е матрака и пружината да се ку
пят едновременно. Но ако имаме вече единият елемент, за пред
почитане е да се посъветваме със специалист, кой то да ни ориен
тира в избора на другия.
Цветът на спалното бельо и стените

Ц ветъ т на чаршафите и стените на спалнята също са важни за
почивката ни. Като например синьото, сивото или розовото, за
" Ще цитираме, без
разлика о т червеното; или бледите и неагресивни цветове;* Сега да се ангажираме,
м е то д ъ т на доктор
е на мода шарбнотб спално бельо. Трябва обаче, много да внима Башард о т САЩ,
ваме с някои геометрични мотиви, които м огат да предизвикат специалист по
цве то ве те , ко й то
зрителна умора. По същата причина е по-добре да не се облепва препоръчва да се
постави виолетов
стаята с шарени тапети или да се боядисва в много ярки цвето квадрат със страна 5
см та м , където
ве. Основното е да се създаде мека, приглушена и отпускаща а т поставяме главата си
на възглавницата. Той
мосфера. твърди, че
виолетовия ц в я т ще
успокои нашия
хипоталамус. Виж А.
Lemaire: les Secrets du
Местоположението на стаята и doeteur (Paris, la Pense
moderne, 1965)
разположението на леглото
При нервните хора спалнята не би трябвало да се използва и за
друго. Изключително важно е т я да бъде считана за спокойно и
изолирано убежище, където човек не може да бъде безпокоен. Освен
това т я не бива да ни напомня грижите и заниманията през деня.
Разположението на леглото в стаята също е много важно. Спо
ред традиционното схващане най-добре е да се спи с главата на
север и краката на юг. по посока на земното магнитно поле. Или с
главата на запад, но никога на юг или изток. Все пак разполагане
т о на леглото си остава въпрос на личен избор: известно е, че все
ки о т нас има свое предпочитание за ориентирането на леглото и
т о не бива напосоки да се разполага на определено място завина
ги.
Добре е също така да разположите леглото си в някой ъгъл или
ниша на стаята, особено ако сте нервни или притеснителни. Ка
т о всички животни и човек заспива по-добре в защитено място,
о тко л ко то в средата на стаята или на място, през което се ми
нава. Ако, обаче, страдате о т клаустрофобия или имате смуще
ния в дишането централното място и доброто проветряване ще
улеснят съня. Някои хора например спят неспокойно само защ ото
са легнали до стена.
НИЕ СПИМ ЗАЕДНО

Много са начините да се спи заедно. Някои хора заспиват прегър
нати, други спят с гръб един към друг и с известно разстояние
помежду си. Някои психолози твърдят, че положението на съпру
зите в леглото е израз на отношенията им. Например ако глава
т а на мъжа е по-високо о т тази на жената, това означавало, че
то й властва над нея. Всъщност нашата чувствително е различна.
Границите на температурата или на възприятието на епидерми
са са различни при различните хора, продължителният к о н т а к т
може да предизвика у някои прекалено затопляне или усещания, кои-
гш да попречат на заспиването.
О т друга страна нашият дъх и дишане м огат да не са приятни на
партньора. В това няма нищо неудобно. Дъхът на пушача може да
пречи на непушача.
Бъдете практични: спете в едно легло,

но на дВа отделни матрака
Трябва да вземем предвид и факта, че всеки о т нас по различен на
чин понася близостта на другия..Във всекидневния ж и в о т забеляз
ваме, че има хора, кои то м огат да ни говорят само о т много близ
ко и други, ко и то пък изпитва нужда да с т о я т по-надалеч; в про
тивен случай извръщат глава или очи. Същото е и в леглото. Из
бутани о т партньора В един ъгъл на леглото, някои хора въобще
не м огат да заспят. Най-практичното решение е да се купят две
легла-близнаци. Днес вече има легла с две пружини и два матрака,
но с o6iii.a рамка, която дава възможност да не спим сами, но ни
спестява трусовете о т бурните движения на неспокойния пратн-
ьор. Препоръчваме то зи вид легла, особено когато единият о т дВа-
мата спящи е неспокоен или болен. За един човек ширината на ма
трака трябва да е най-малко 80 см., а за двама души поне 130 см.*; ■ Класическата норма е
140 см. ширина Но
а дължината на леглото трябва да е най-малко с 15 см повече о т та зи ширина
непрестанно се
ръста на спящия.* Трябва да знаем как да не нарушаваме)-собстве- увеличава и сега при
различните
ните си норми за сън, но и да не притесняваме другия. производители м огат
да се намерят легла с
ширина до 150 и 160 см.
‘ С танд артната
ПРОВЕТРЯВАНЕТО дължина е 190 см. Но
Доброто проветряване на спалнята е необходимо, за да можем да м о га т да се поръчат и
легла с дължина 200 см.
дишаме спокойно и равномерно по време на сън. Дишането ни изи и дори 210 см.
сква определено равновесие между кислорода и въглеродния двуо

кис във въздуха. Ако стаята е лошо проветрена, кислородът в нея
може да не достига. За една нощ ние изгаряме близо 165 литра ки
слород и изхвърляме 130 литра въглероден двуокис. Ц ветята съ
що дишат през нощта и консумират част о т нашия кислород. Ето
защо т е не бива да остават в спалнята през нощта.
Въздухът трябва да съдържа и определено количество влага. Ако

т я не е достатъчна устните, уста та и гърлото пресъхват. И за
това към нервните ни притеснения ще се прибавят щипане и драз
" П р о ц е нтъ т на
нене. Процентът на влажност* трябва да бъде около 50-60% за Влажността може да
стая с температура 20 градуса. Много често, обаче, в преотопле- се измерва с един
много точен и не скъп
ните помещения т я спада до 8-10%. уред-хидрометърът
Можем да увеличим процента на влажност, като поставим на ра
диаторите съд с вода. Този традиционен начин, обаче, не е много
ефикасен. Днес се използват апарати, които пулверизират капчи
ци вода във въздуха или пък специални изпарители.
ТЕМПЕРАТУРАТА.
Бабите и дядовците ни обикновено спели в неотоплени стаи. До
статъчни им били грейките или горещите тухли, с ко и то през зи
мата премахвали влажността на чаршафите. Днес съществува
тенденция да се спи в презатоплени стаи, където температура
та надвишава 25-28 градуса. Тази прекалено висока температура
намалява естествените ни защитни сили срещу болести причине
ни о т микроби, които ще се нахвърлят върху ни по време на съня
(хрема, грип и т.н.)
Най-подходящата температура за спане е 14-15 градуса. Най-удач
ната температура пък варира о т 12 до 20 градуса, в зависимост
о т човека. Във всички случаи за предпочитане е да се спи при т е м
пература по-ниска о т тази, при която сме прекарали деня. Е, наи
стина трябва да се завиваме малко повече. В този случай е необ
ходимо да избягваме много те ж ки те завивки, които биха затруд
нили кръвообращението ни.
За или против възглавницата?

Зависи дали спите по корем
или по гръб.
Доброто кръвообращение изисква краката да са малко по-високо
о т таза. Когато спим п(р корем е по-добре да сме на равно, а ко-
га то спим по гръб с леко повдигната глава. Тази поза улеснява ди
шането. Не е хубаво да слагаме две възглавници, защ ото това во
ди до напрежение в мускулите на врата и гръбначния стълб.
Ето защо най-препоръчваното положение за спане е по гръб, с гла
ва леко отпусната назад. Но в зависимост о т темперамента ни и
някои леки страдания, м огат да бъдат препоръчани и други поло
жения. Ако например ни боли черния дроб или имаме проблеми с
храносмилането, най-добре е да спим на дясната страна. Позата
на с в и т о т о на кравай куче се препоръчва на притеснителните, за
щ о то е символ на мътенето; тя, обаче, не се препоръчва на хора
4 / Всичко зг добрия сън
със смущения в кръвообращението (разширени вени). По корем

трябва да спим. когато'имаме газове, аерофагия или главоболие.
ШУМЪТ
Шумът е един о т основните фактори смущаващи съня. Да го изо
лираме напълно е трудно, особено в града. Но има способи поне да
го намалим.
Шумът се измерва в децибели. Тридесет децибела се равняват на
шепнене или тиктакане на часовник, т о е с т почти на тишина. Дс
четиридесет децибела може да се спи без притеснение, а през де
ня да се почива при шум до петдесет и пет. За съжаление и през
нощта заобикалящата среда често надминава тази граница; шу
м ъ т о т малко по-високо пуснат транзистор, минаващ влак, пре
минаването на коли на някой кръстопът, клаксон се движи в рам
ките о т 60 до 120 децибела. При шум над тази граница, например
о т минаваш, самолет, съществува риск организмът ни да бъде се
риозно разстроен.
Тапичките за уши.
Н ай-простото лекарство против шума са тапичките за уши о т
восък, на ко и то може да бъде придадена формата на нашите ушни
канали. Най-известни са восъчните тапички "Кие", но има най-раз
лични видове, някои о т ко и то са дори о т изкуствена материя.
Най-добрите позволяват да се намали шума с двадесет до триде
се т децибела, което в много случаи е напълно достатъчно.
Тапичките за уши им ат и някои неудобства. Те м огат да се дефор
мират при допира на главата до възглавницата. Ако ги сложим
много бързо, в ушния канал може да остане въздух и тогава ще чу
ваме пулсирането на собствените си артерии. Някои хора м огат
да ус е тя т леко парене или сърбежи. Ето защо тапичките не са чу
додейното решение и няма защо да се учудВате ако и с тя х чува
т е почти нормално нечии говор.
Шумоизолацията
Другите средства за изолиране на шума са в сферата на поправ
ките и уплътняването. Има много начини да се намали силата на
шума.
За да изолираме шумовете о т улицата можем да поставим на про
зорците по-дебели стъкла (поне 5 мм) или да поставим двойни
рамки разстоянието между ко и то е 5-10см, а дебелината на с т ъ к
лата им различна. Слоят въздух между двете рамки спира шума.
По-трудно е с шумовете на съседите, защогпо направата на двой
на стена е нещо много сложно. В то зи случай тъ нката дублираща
преграда не бива да е в к о н т а кт нито с пирони, нито с гипс. Меж

ду стената за изолиране и преградата о т дърво,.оловни плочи или
гипсови елементи трябва да се постави стъклен памук и еластич
ни материали. С тените м огат да се покрият и с коркови плочи,
които ще приглушат шума. Добре направени, изолиращите прегра
ди м огат да спрат о т двадесет до четиридесет децибела.
За да обезшумите тавана си е най-добре да превърнете съседа би
в любител на мокетите... А ако не успеете, винаги можете да на
правите двоен таван. Но шумът може да продължи да се промък
ва през стените и в подобни случаи е най-добре да се изолира ця
лата стая.
Шумовете о т баните и кухните' обикновено се предават по тр ъ
бите. Те м огат да бъдат обвити в стъклена вата.
Известно е, че всеки шум отеква много по-силно в празно поме
щение, о ткол кото в обзаведено. Боите, килимите, та пе ти те . Вра
тичките успешно ще намалят или поемат шума.
ЗАОБИКАЛЯЩАТА СРЕДА
Не само материалната заобикаляща среда, но и географското по
ложение може да влияе на съня ни. Известно е, че на морския бряг
се спи по-малко, а при ж и во т под водата тази продължителност
е още по-малка; докато на планина се спи повече. Това важи поне
за планинските жители, кои то спят средно с двадесет до шестде
се т минути повече о т обитателите на равнините. Това не се о т
нася за отпускарите, чийто сън височината може да направи по-
лек в началото.
РИТУАЛИТЕ НА ЛЯГАНЕТО.
Днес измиването преди сън е придобило голямо значение. Измива
нето на лицето и зъбите, вземането на душ, разгримирването са
жестове, кои то п о д го тв я т заспиването. О т друга страна т е са
нещо като преходен период о т активния ж и во т към нощта, а о т
друга страна понеже ги правим спокойно и уверено, т е ни дават
възможност да отпуснем мускулите на лицето и крайниците си и
ни карат да изпйтваме блаженство, което е предвестник на спо
коен сън.
Каквито и да са моралните начала за носенето на нощница, а днес
и на пижама, за много хора нощното облекло участва в създаване
т о на необходимия конфорт. Като деца обичаме да бъдем обгра
дени, но обичаме също така повече да ни събличат, о тко л ко то да
ни обличат за нощта. Когато като възрастни започнем да повта
ряме тези движения ще се чувстваме подготвени за съня. За по-
вечето о т нас свободата да спиш гол не винаги е нещо естестве-
но. а за да свикнем не се притесняваме е нужно ново обучение в

ритуалите на нощта.
Много често ритуалите ни преди лягане следват определен ред:
затваряме капаците на прозорците, дърпаме пердетата, проверя
ваме дали вратата е заключена, мием си зъбите, отиваме до т о а
летната и после си лягаме. За някои хора е Важно то зи ред да не
се нарушава и всекидневните движения да се повтарят, за да мо
г а т т е да заспят. Други пък ще ста н а т веднага след ка то са си
легнали, защ ото са забравили да направят едно о т нещата пред
хождащи лягането. Не бива да им се пречи. И нтим ните ритуали за
лягане на възрастните са точно толкова необичайни, колкото и
детските и са абсолютно необходими за съня. М олитвата може
да бъде последният ритуал предхождащ заспиването.
НАУЧЕТЕ ДЕТЕТО СИ ДА СПИ

В д е т с т в о т о периодът на усвояване на всички наши поВедения е
решаващ. Сънят не прави изключение. Но по отношение съня на
те хни те деца повечето родители се имат остарели схващания.
Прието е, че бебето спи много, около осемнадесет часа, но не ни
е известно, че някои кърмачета спят само десет часа дневно, и
това е съвсем нормално. Родителите на такова дете ще тъ р ся т
хиляди причини за някаква несъществуваща болест, а по-късно ще
продължават да искат д е те то им да спи колкото тях.
Майка, която принуждава д ете то да си ляга заедно с нея и не му
разрешава да чете в леглото, когато т я вече спи или такава, коя
т о сутрин става да го заведе на училище, а после отново си ляга,
а вечер се оплаква о т безсъние, илюстрира на практика неразбо
рията в собствените си навици за сън и в тези на детето.
В повечето западни семейства ритуалът по лягането на д е те то
поражда напрежение, притеснение или раздразнителност както у
детето, така и у родителите. Д е те то се страхува да заспи, стр а
хува се да остане само, родителите се притесняват, че т о няма
да спи достатъчно, че няма да може да се оправи без тях. На след
ващия ден д е те то ще работи лошо, а вечерта няма да позволи на
родителите си да се забавляват. Така д е те то плаща дан на една
производителна цивилизация, при която е срамно да спиш, когато
не е дошло време за това и в която родителите едва им ат време
да се видят.
Много често часовете за сън на

д е т е т о копират т е з и на родителите
Ние не винаги си даваме сметка за принудите, ко и то налагаме вър
ху съня на детето. То е принудено да следва работния график на
родителите си. Ако майката и бащата работят, т е го будят към

7 часа сутринта, а после поверяват на съседката грижата да го
заведе в яслата или на училище. Ако д ете то е малко, т о има пра
во на следобедна почивка; но ако е по-голямо за него денят е с
продължителността на работния ден на родителите. Още пове
че. че вечерта т о ще иска да остане с тя х да гледа телевизия на
пример.
През седмицата д етето почти не вижда родителите си, но през
почивните дни изведнъж се превръща в обект на особен интерес
за тях. Трябва да ходи на разходки и гости. В неделя вечер превъз-
будено о т изблика на родителска любов, разнообразие и игри т о
или трудно заспива или се строполява о т умора. А в понеделник
сутрин всички учители се изправят пред клас о т уморени или дре
мещи деца.
С т а я т а и леглото трябва да са
съобразени с нуждите на д е т е т о
трябва да държим сметка и за режима, който сме му наложили през
изминалия ден. Много често, обаче, обстановката в стаята също
притеснява детето.
Креватчето-клетка* е символ на сегрегационното ни отношение ’ авс*еЙцТтав рамка
към детето. Това поведение често е несъзнателно и обикновено е страница
плод на един остарял ти п педагогика. Ще дадем няколко примера
за прекалено строго поведение по отношение на лягането и заспи
ването на детето, кои то трябва да се избягват. За да преодолеем
безсънията си като възрастни трябва най-напред да разберем съ
ня на детето.
- Трябва ли да се затваря вратата на детската стая? Всички лам

пи ли да изгасим?
Онези, кои то затварят вратата на стаята за да заспят децата,
твърдят, че това е нужно за тяхната самостоятелност, защото
така т е рано свикват да се отделят. А при лягането повечето о т
децата се страхуват именно о т този момент; полуотворената
врата или запалената лампа м огат единствено да улеснят заспи
ването. Противно на някои схващания разговорите и шума о т мие
нето на чинии не смущават съня на детето; напротив, т о се чув
ства сигурно.
-Трябва ли да им се пречи да си смучат пръста, чаршафа или одеа

лото?
В никакъв случай. Смученето на пръста в повечето случаи спира
о т само себе си, без уста та или зъбите да се деформират, както
4 / Всичко за.добрия сън
плашим децата. Чаршафчето не се замърсява повече, защ ото де

т е т о го смуче и нито една болест не може да започне о т то зи
жест. Освен това, то й има решаваща роля д е те то да се отпусне
в леглото си и лесно да заспи. О т една страна това е монотонно,
ритмично и повтарящо се движение, което улеснява заспиването,
а о т друга страна участва в явлението на изграждане на гнездо:
д е те то разпознава специфичната миризма на чаршафа или одеа
лото. което смуче. Установено е, че някои деца заспиват трудно
в дните, когато са им сменяли спалното бельо. И най-малкото на
рушаване на ритуала на съня може да предизвика безсъние у дете
то.
Заключенията на една известна

педагожка: Мария М онтесори
' Мария Монтесори:

През 1936 година Мария Монтесори* въз става срещу ле д октор по педагогика,
италианка, родена през
глото. в което децата спят: 1870 почива през 1952.
Един о т основните
"За деца, които вече могат да се движат сами детското инициатори за
креватче е истинска ерес. Различно от люлката с нейна акти вно обучение
та красота и уют, различно от леглото на възрастните,

направено така. че човек да може удобно да се изтегне и
да спи това, което наричаме "детско креватче" е първият
затвор, който обществото предлага на съществата бо
рещи се за интелектуалното си самоопределяне. Висока
та клетка с решетки, в която родителите ги пускат ка
то в принудителен дом е едновременно действителност
и символ. Децата са затворници на цивилизация, създаде
на главно за възрастния човек, за доброто на възрастния
и която все повече се самозатваря и оставя на детето
свободата на едно силно ограничено пространство.
Детското креватче е клетка подвигната така. че да мо
же възрастният да обслужва детето без да се затрудня
ва; да може да изостави там малкото същество, което
несъмнено ще плаче, но няма да се удари. Около него за-
тъмняваме. Така. когато денят настъпи то няма да се съ
буди. Една от първите помощи, които дължим на пси

хическия живот на детето е реформата на детското
креватче и навиците свързани с налагането на дълъг сън.
Детето трябва да има правото фа спи когато, пожелае,
да се събужда щом се наспи и да става когато поиска.
Ето защо препоръчваме традиционното детско креват
че да се премахне и да се замени с много нисък дюшек,
покрит с голямо одеало, където детето да може да ля
га и става на воля. Много от трудно разрешимите на
глед подробности могат да намерят решение с простич
ки промени. То е икономично като всяка промяна, която
подпомага психическия живот на детето " ' M.MontessoriirEnfant
(Paris.Gontlier, 1936).
- Трябва ли да считаме за каприз факта, че детето не желае да за

спи без мечето си?
Определени любими предмети на д етето са част о т ритуала за
заспиване: кукли, плюшени животинки, малки автомобилчета че
с т о превръщат д етското креватче в истински магазин за играч
ки. Когато д ете то не иска да замине във ваканция без плюшено
т о си мече или иска да спи с някоя играчка подарък о т баба и дя
до! това не е каприз. Предметите олицетворяват скъпи на дете
т о хора. Играчката фетиш е емоционален ориентир, който поз
волява на д ете то да заспи с нещо свръзващо го с дейността му
през деня. Когато д ете то поставя куклите в леглото си, т о ся
каш иска да е сигурно, че като се събуди утре отново ще види
т а т к о , мама, баба. Както казва Жанет Бутон: "Можем да поемем
риска да заспим извън своите предели (извън дома на родителите
си. например) при условие, че любимите хора са на сигурно мя
сто".*
" J. BoutonrReapprendre
a dromir (Paris,
E.S.F.,1974).
- Трябва ли детето да спи с родителите си?
Да се спи заедно с д етето само по себе си не е нещо лошо. Но ако
родителите (или единият о т тях) страдат о т безсъние или имат
притеснения, по-късно детето може да има труден и неспокоен
сън. Когато д етето служи за изглаждане на определено недоразу
мение между родителите, когато стане свидетел на нощните из
поведи за грижите или огорченията на майката, като порасне за
да заспи т о тиранично ще изисква нечие емоционално присъствие.
Много други поведения, чието влияние ние все още не познаваме
достатъчно, м огат да имат отрицателно влияние върху съня на
детето.
Какво не трябва да правим:

- не трябва да преобличаме или местим д е те то докато спи.
- не трябва да го носим заспало на непознати места; д е те то мо
же да се събуди и да се уплаши.
- не трябва да го будим когато сънува кошмар. Ако не събудим де
т е т о , на следващия ден т о обикновено нищо не си спомня.
Какво трябва да правим:

-по време на съня д е те то може да бъде обхванато о т най-различ
ни обективни усещания: нощни сътресения, парализи в ранните ча
сове на деня... Съчетани с някои страшни приказки, ко и то д е те то
е чуло, т е м огат да доведат до реален страх о т съня. В такъв слу
чай на д е те то трябва спокойно и търпеливо да се обясни, че т е
зи усещания не са страшни.
- д е те то е любопитно, особено за тайните на нощта. Често т о
се опитва да види как спят родителите му. Не му се карайте, а
отговорете на въпросите му и го оставете да ви наблюдава.
Вие трябва да научите д ете то си да спи, така ка кто го учите на
всичко останало. За тази цел сега някои училища отделят някол
ко часа дневно за уроци по сън. Жанет Бутон» която се е нагърби
ла с това преподаване отбелязва, че "детето вярва на това, кое
т о вижда...То' не може да подражава на възрастните за неща, кои
т о са му непознати ка то например заповедта: затвори очи, спи"* adormir
Новата героиня "Дамата, която спи" ще покаже по време на сле- (paris>ESF- 1974)-
добедната почивка в детската градина, че спят не само малките,
а и големите. Тя ще изимитира пред малки и по-големи основни
т е пози за спане. Този групов урок по сън в най-ранна възраст е
още крачка напред в усвояване на личното контролиране на жиз
нените ритми.
МАЛКИТЕ НЕПРИЯТНОСТИ НА СЪНЯ
Сомнамбул изм ът
Около 18% о т децата между пет и дванадесет години и о т 1 до
6% о т възрастните имат пристъпи на сомнамбулизъм. За да раз
берете дали Вашето дете има склонност към сомнамбулизъм опи
т а й т е да го вдигнете по време на фаза на дълбок сън. Ако о с та
не право и започне да се придвижва спейки, т о може би е сомнам
бул. В противен случай ще се строполи на земята.
Сомнамбулизмът не е свързан със

сънуването
Сомнамбулизмът се проявява винаги по време на дълбокия сън при
стадий 4 и никога при сънуване. Противно на схващанията между

сънищата и сонмамбулизма няма пряка връзка. Няма и връзка с епи
лепсията. Хорското въображение е създало една силно преовеличе-
на карикатурна представа за сомнамбула. Последният не е нйто
вдървен ка то автом ат, нито умел като въжеиграч. Следователно
* Все Нак е за
то й трябва да бъде наблюдаван, за да не се нарани.* В същото вре предпочитане да не
ра збуж да те д е т е т о
ме сомнамбулът може да бъде опасен о т невнимание. Преди някол сомнамбул.
ко години една млада англичанка сомнамбул уби майка си и баща си С ъщ ествува риск да
пр ед изви ка те у него
взимайки ги за крадци. Беше оправдана с м отив неволно убийство. с т р е с о т съ буждането
му на необичайно
Ние .можем да предотвратим подобни драми като не оставяме м я с то .
оръжие или опасни предмети около сомнамбулите.

Обикновено сомнамбулът първо рязко сяда в леглото, после с т а
ва. заобикаля предметите, понякога излиза о т стаята и може до
ри да слезе по стълбите. Ако му се говори отговаря единствено с
нечленоразделни звуци или странни думи. Пристъпът може да трае
о т няколко секунди до няколко десетки минути. На сутринта то й
не си спомня нищо. Някои сомнамбули по време на сън крият пред
мети. Случва се да ги намерят едва при друга криза.
Сомнамбулизмът изчезва след пубертета. Но може отново да се
прояви при възрастния по време на емоционални шокове. Днес сом
намбулизмът се лекува с транквилизатори.
Сомнилокия и скърцане със заби.

Сомнилокията (говорене на сън) и скърцането със зъби са явления
много по-разпространени о т самномбулизма. Те се проявяват не
по време на дълбокия, а при лекия сън, понякога и при сънуване. Зву
ците са лошо артикулирани и често неразбираеми, т о н ъ т е предв
зет. В повечето случаи тези инциденти нямат патологични по
следици. Но продължителното скърцане със зъби е сигнал за нерв
но напрежение или физиологични проблеми на спящия.Затова тряб
ва да се потърси лекарски съвет.
Нощното напикаване.
О т 5 до 7% о т децата между тр и и пет години страдат о т но
щно напикаване, неволно изпускане на урина през нощта. Нощно
т о напикаване е по-често при момчетата, о тко л ко то при моми
четата. То е много рядко при възрастните. Нощното незадържа-
не обикновено се появява след излизането о т дълбокия сън. Съни
щата с урина, които м огат да се появат, обикновено следват, а Например:
по-малкото отделяне
не предхождат напикаването. Най-често причините за това са пси на внимание след
раждането на братче,
хически.* С този а кт д ете то изразява съпротивата си срещу на начин за привличане на
внимание към себе си,
ложеното му о т семейството или училището възпитание. Поня начин на съпротива
кога консултацията с психотерапевт е наложителна. Нощното на срещу училището.
пикаване обикновено изчезва о т самосебе си през пубертета. До-

ка то това стане трябва да се избягват всякакви наказания, защо-
т о т е само ще засилят притеснението на детето.
Днес нощ ното напикаване се лекува успешно с таблетки имипра-
мин, ко и то се вземат преди лягане.
Кошмарите и чувството на ужас

по време на сън.
Има разлика между кошмарите, ко и то са сънища за смърт, война
или просто страшни сънища и чув ството на ужас по време на сън,
проявяващо се чрез смразяващ ужас в тялото. Кошмарите обик
новено се сънуват в ранните утринни часове, по време на бързия
сън. Като се събуди д ете то е'в състояние да ги разкаже и връща
нето към действителността обикновено разпръсква притеснение
т о му.
Приспивателните не са лек против

ч у в с тв о то на нощен ужас
Ч увството на ужас се появява по време на дълбок сън при стадий

4, в началото или средата на нощта. Д е т е т о внезапно сяда, пищи,
проявява обща физическа възбуда, сякаш има халюцинации. За из
вестен по-кратък или по-продължителен момент с него не може
да се установи ко н та кт, а ако го накарате да разкаже какво е ви
дяло или усетило, т о ще може да възпроизведе само откъслеци:
нещо ка то ж ивотно или човек, нападащо или хапещо. Тъй ка то но
щ н ото чувство за ужас се появява в момента, когато би трябва
ло да има парадоксален сън, на д ете то не бива да се дават приспи
вателни, к с и т с още повече намаляват съня. За нощ ното чувство
на ужас ка кто и за сомнамбулизма се предписват успокоителни.
Най-често на следващия ден д ете то е забравило страховете си
о т нощта. До такава степен, че родителите ще се окажат по-
уплашени о т него. В то зи случай можем само да ги посъветваме
да избягват рязкото събуждане и ако е необходимо да обяснят на
д е те то разликата между съновиденията и действителността.
В помощ
5/ В помощ на съня
Естествени
средства
Според различни с та ти с ти ки всеки втори или т р е т и французин

страда о т хронично безсъние. Всеки о т нас. поне веднъж е прека
рал безсъннна нощ. Всъщност "безсъние", т о е с т пълна липса на сън
няма, а има само лош сън. Всички сме чували за хора, ко и то запъл
в а т нощите си в какви ли не занимания, но не м игват и през деня.
Досега, обаче, в лабораторни условия не е установена абсолютна
липса н-а сън. Затова бъдете спокойни, никой не прекарва изцяло
нощите си в будуване.
Често сме склонни да смятаме, че безсънието е градско страда
ние, а на селянинът, представител на традиционното общество,
то зи проблем му е чужд. Наистина сегашният ни начин на ж и в о т
не улеснява съня. Но бедни или богати, земеделци или интелектуал
ци, ние всички сме еднакво жертви на безсънието.
Причините и произходът на
безсънието са различни при
различните хора
Сънят не е явление откъснато о т нашия дневен ж и в о т и пона
стоящем безсънието не се разглежда като точно определено за
боляване, което еднакво засяга всички ни. Напротив, съществуват
много разновидности на безсънието, ко и то са отражение на лич
н о стта , грижите, интересите или начина на ж и в о т на всеки един.
Безсънието може да бъде причинено о т нервна депресия, о т въз-
Естествени средства П9
растта. о т заболяване; т о може да има психически, субективни

или физиологични причини. Поради разнообразието о т симптоми
и причини, лекарят трябва да бъде много внимателен при поста
вяне на диагнозата и определяне на лечението. Ще видим, обаче, че
няма универсално лекарство или лекарство чудо.
Когато се оплакваме, че не спим достатъчно, че не ни достига съ
ня или че през деня се чувстваме уморени, първо трябва да разбе
рем към коя категория страдащи о т безсъние се числим. Обикно
вено безсънията се дължат било на усилена дейност на система
т а за будуване, било на лошото функциониране на стр уктур и те
натоварени да предизвикат съня. Първата причина е най-често
срещаната при човека; много по-рядко безсънието е резултат о т
пряко нарушение в дейността на неврофизиологичните механизми
на съня. Сред функционалните безсъния можем да различим случай
но безсъние, въображаемо безсъние и болестно безсъние.
Случайното безсъние,
Случайното безсъние е често срещано и се появява внезапно. И из
чезва също толкова лесно. То може да бъде предизвикано о т опре
делено внезапно явление в заобикалящата среда на спящия: с тр о и
телна площадка, на коята се работи и нощно време, гости у съсе
дите, блъскаща се врата, капеща чешма или пък да бъде послед
ствие, о т прекалено обилна вечеря, болки в кръста или необичайно
физическо пренатоварване в деня предхождащ съня. Тогава крака
та ни те ж а т, чустваме ги надебелели или пък изтръпнали. При с т а
ване и раздвижване усещането ще се разсее, но може отново да се
появи през нощта.
Не е изключено при тези обстоятелства сънят да не дойде и мо
жем само да съжаляваме, ако сме о т категорията на леко спящи
те. В това няма нищо лошо, защ ото да спиш добре не означава,
че си нечувствителен към явленията о т заобикалящата среда. Мо
же дори да се приеме, че липсата на безсъние през дадени трудни
периоди е признак не на здрав сън, а на някакво увреждане в меха
низма му.
Повечето о т случайните безсъния се причиняват о т значими съ
бития във всекидневния ни живот. Изкарване на изпит, уволнение
работа, смърт на любим човек, зараждаща се любов...все ситуации,
които предизвикват в някаква степен временно безсъние. Знаем
също така, че някои колективни събития като Бъдни вечер за де
цата, попълването на данъчните декларации или избирането на нов
президент за възрастните, водят до масово очакване или вълне
ние, отразяващи се на съня. Дори и най-спокойните и не така при
теснителните хора не спят съвсем добре, когато имат семейни
проблеми или например когато дъщеря им за първи пъ т не се при

бере цяла нощ.
Можем химически да обясним тези временни безсъния с увеличава
не на адреналина произведен о т надбъбречните жлези, кога то пре
живяваме силно вълнение или сме изправени през задължения, кои
т о надхвърлят обикновените. Мозъкът ни, поставен в напреже
ние през деня ще остане в това състояние и при настъпването на
нощта.
.Е д и н елементарен о п и т позволява да се проВери Влиянието на ;;

: гриж ите ни:върхусъня^ При стрес у е г о ^ ;•
; .се Громена' наблюдаВзно е например, че п р и .неспокоен сън: .•
; проводим остта В се увеличава.
Как да преодолеем този вид безсъние?

Когато става дума за смущение причинено о т външен дразнител,
ка то шум или други, премахването му би трябвало по принцип да
улесни възвръщането на съня. Ако пък т о е резултат о т психиче
ско напрежение или временна криза, разрешаването на проблема
или отминаването на кризата очевидно ще е най-доброто лекар
ство.
Ала често ние не желаем да разберем каква е истинската причина
за безсънието и обвиняваме самия сън. Така сънят се превръща в
причина за нашите нещастия. И тъ й ка то безсънието не е причи
ната за лошия сън т о тогава т о трябва да се отдава на други
проблеми свързаси с неприятности в работата, наднормено т е
гло, булимия * или пък липса на а петит, агресивнот към антуража ’д^имия: прекомерен
ни. При всяка о т тези неприятности ние сме склонни да сочим съ
ня, ка то единствен виновник. Този низ о т неприятности обикно
вено завършва с друго травмиращо събитие, ако става дума за
траур, или пък с ново влюбване, в случаите на несподелена с т р а с т
или дори с ново предложение за работа, ако проблемът е финан
сов. Докато чакаме, най-добре е да мислим за бъдещето, да си пред
ставяме нови поведения или нови решения на проблемите.
I
Временното безсъние не е драма
Ако внезапното безсъние не отмине бързо, т о може да се превър

не в натрапчива мисъл. Има хора, за ко и то неспането се превръ
ща в такава драма, че т е се стр ем ят да го компенсират предста
вяйки се пред семейството си ка то страдалци. В основата на т о
зи сценарий обикновено седят някои грешки по отношение на есте
Естествени средства 121
с т в о т о на съня. Често се смята, че неспането може да доведе до

сериозни заболявания, или че човек няма да е трудоспособен на
следващия ден. А ние имаме много повече сили и възможности о т
колкото в действителност използваме. Психологическите анкети
сочат, че ако човек е достатъчно мотивиран дори след една зле
прекарана нощ, може да работи както обикновено.
Вместо два пъти да плащаме дан на безсънието: един път през
нощта, а после и през деня, по-добре е като някои деца да използ
ваме този излишък о т време за игри; да обмислим програмата си
за следващия ден или пък да си представяме приятни неща.
ВЪОБРАЖАЕМОТр БЕЗСЪНИЕ
Въображаемото безсъние е нещо съвсем обикновено. Страхът о т
невъзможността да се заспи дори си има специално название: огри-
нофобия или страх о т безсъние (агриния). Обикновено хистерици-
т е или хипохондриците* твърдят, че не са мигнали през цялата ко ‘ хипохондрик: чобек,
и т о непрестанно се
нощ, но това може да се случи на всеки. Този вид безсъние е ре страхува за здравето
си, а то в а често
зул та т о т неспособността^точно да се прецени времето прека рефлектира в бол
рано в сън.
Мнимите страдащи о т безсъние много често дори привеждат до
казателства за това, че не са спали. Те например .твърдят, че в
ранните часове на деня са чували как часовниците отм ерват все
ки час. При лабораторни условия е доказано, че човек може да спи
добре и в същото време да чува ударите на часовника, просто за-,
щ о то в този момент сънят му леко се различава о т качеството
на нормалния сън. В подобни случаи се наблюдава по-често връща-’
не към фази на лек сън близък до будуването. Именно при тези фа
зи се будим с чувството, че въобще не сме спали и че сме чували
песента на кукувичката. Това може да ни помогне по-добре да раз
берем защо много хора, които са съвсем здрави твърдят, че не са
спали о т дни и седмици наред.
Повечето о т добре спящите' имат доста точна преценка за вре
мето нужно им да заспят, т о е с т пет или десет минути. Страда
щи о т въображаемо безсъние твърдят, че са им били нужни часо
ве затова, но в лабораторни условия заспиват след четвъ рт час.
Деформацията на времето, впечатлението, че т о минава много
по-бързо или пък, че се влачи безкрайно бавно са характерни при " Вече говорихме за
състояние на притеснение или грижи през деня. Още повече, че на то в а удължаване на
времето при о п и ти те
тъмно и когато сме сами, часовете ни се стр ув а т много по-дъл спалеолози,
правени о т
преседели
ги.* на дъното на пещери,
където са били
Въображаемото безсъние несъмнено е още по-мъчително когато изолирани о т външно
влияние. /Виж?РФр.’ 15/
околните не вярват, а електроенцефалограмите отчасти го о т р и
чат. Много е лесно да се хванат страдащите о т въображаемо без
съние ка то им се докаже, че не си спомнят една или друга случка

станала по време на съня им.
К о га то се събудят сутрин...
някои сякаш не са спали
Трябва ли безсънието да се отрича и да не се лекува? Разбира се,
че не, защ ото субективното усещане за лош сън само по себе си
също е проблем. Още повече, че като се сравни съня на добре и ло
шо спящите се вижда, че действително съществуват обективни
разлики в последователността и ритъма на качеството на съня
им. Илюзорната страна на тези безсъния и факта, че няма специал
ни лекарства за едно или друго качество на съня означава, че не
бива да се взимат приспивателни. Въображаемото безсъние се ле
кува не като се въздейства върху механизмите на съня, а върху на
ш ето психическо отношение към него.
Трябва да се знае, че нашето усещане за лош сън не е съвсем т о ч
но. Ние всъщност сме само наполовина засегнати: прекарали сме в
сън достатъчно време, но лошо сме се възползвали о т него. Сле
дователно трябва да правим разлика между неспане въобще и ако
може така да се каже, спане с едното око. Осъзнаването на това
нещо може да улесни връщането към нормален сън.
"Бари Г... търговец на недвижими имоти разказва, че е бил

принуден да се пенсионира преждевременно, защото не можел
да спи през нощта и това довело до силна умора през деня.
Твърди, че след като си легне оставал буден един час и повече,
че много често през нощта мъчително се пробуждал и
заспивал отново едва към пет часа сутринта. "Не спях и пет
. часа на нощ", казвал той и жена му разказва как бил обзет
от натрапчивата мисъл, че "трябва да си възвърне нормалния
сън". Хапчетата и психиатрията въобще не могли да облекчат
положението му. Помолихме го да води дневник и на всеки
петнадесет менути да записва усещанията си за съненост и
той потвърди много подробно смущенията си. Но когато
дойде в клиниката да прекара там две цели нощи. за да %
наблюдаваме съня му, тялото му ни разказа нещо съвсем
други. Бари Г... беше нормален спящ. В действителност той ■М.Ми1ег.С.СиШеттаиИ,
^Огет,\ЛР.2агсопе,\ЛЛС.О
заспиваше за десет минути и будуването му не надминаваше е те п ^Т е а иоиЬ1е$ с)и
аоттеП " 1П
двадесет минути на нощ. Спеше по седем часа и тринадесет Р8усЬо1од1е, Мг.74
Ш (тагв 1976)
минути нормален сън. *
Показахме на Бари Г... записите и то й за първи път се сблъска с

доказателствата за въображаемото си безсъние. Обективните
данни промениха субективното му съществуване и след тр и ме
сеца беше принуден да признае, че има нормален сън и че се буди
по-рядко".
Трябва също така да се знае, че не съществува идеално и точно
определено количество необходим сън. Осемте часа сън са норма
идваща о т разделянето на двадесет и четири часовите дейности
на три равни интервала: осемте часа не са задължително, а.сред
но количество сън и затова някои хора се наспиват прекрасно с
четири- пет часа сън, а други не си доспиват независимо, че пре
карват по дванадесет часа в леглото.
Продължителността на съня ни бива

да бъде строго определена, а да
се променя според о б с то я те л с тв а та .
Нещата се променят не само о т един човек до друг, но и при един
и същи човек. Ако някой спи средно по седем часа, т о й може да има
периоди в годината, когато шест часа ще са му напълно доста
тъчни и други, когато ще са му нужни осем часа. Ето защо тр яб
ва да се вслушваме в ритъма на своя сън и да държим сметка за
хилядите фактори о т заобикалящата среда и социалния живот,
които м огат да променят този ритъм. Въображаемото безсъние
обикновено е резултат о т коварното желание да наложим на съ
ня си изкуствен и чужд на самите нас ритъм.
БОЛЕСТНОТО СЪСТОЯНИЕ НА БЕЗСЪНИЕ.

Някои о т болестните безсъния са резултат о т физиологични при
чини, други на анормални психически състояния, т р е т и на прекале-
ната употреба на приспивателните. Сериозните заболявания обик
новено се придружават о т безсъние. В такива случаи е желателно
да се използват успокоителни, но като се държи сметка за про-
тивопоказанията им по отношение на заболяването. Казваме т о
ва като аргумент срещу някои предразсъдици, че болката е изку
пление.
Неврологичните безсъния причинени о т увреждания на мозъка са
изключение. Затова всички, които см ятат, че щом не спят имат
тумор в мозъка, трябва да бъдат спокойни. Обикновено страда
щ ите о т такива сериозни заболявание не се оплакват о т безсъ
ние. ■ •
Безсънието причинето о т психически смущения варира оф състоя
ние близко до нормалното до много сериозни симптоми като бъл
нуванията. Лекото безсъние о т невротичен т и п много прилича на
въображаемото. То е резултат о т свръхактивността на систе

мата на будуване. Нашите натрапчиви мисли, фобии, притеснения
ни нападат в момента на заспиването, ние започваме да мислим
за тя х и не можем да заспим. През деня тем ата за безсънието ще
се превърне в лайтмотив точно както понякога става и с времен
н о то безсъние.
Повечето о т безсънията са безсъния на заспиването и много ряд
ко се появяват по средата на нощта. В тези случаи подсъзнател
ната причина за безсънието е страхъ т о т тъ м н о то и нощта,
свързан с образа на см ъртта. Най-характерното о т оплаквания
т а на страдащите о т безсъние е самотата. През нощта ние сме
сами и съзнанието, че близките не о тгова ря т на повикванията ни
още повече засилва усещането ни за самота. Повръщанията, с т о
машните смущения, главоболията, ко и то тогава сполитат стр а
дащите о т безсъние им служат като повод за установяване на
ко н т а кт със спящите. Д е те то плаче, възрастният не плаче, но е
болен. Агресивността на всички станали сутрин с левия крак всъ
щ ност е израз на ревността им към тези, ко и то спейки са допри
несли за тяхната самота.
Намаляването на часовете за сън

е само даване на отсрочка
С трахът о т нощта, прекаленото удължаване на будуването, за да
можем да работим повече, в ущърб на нуждата о т почивка, може
да доведе до съзнателно безсъние. Не спим, защ ото искаме да свър
шим повече работа, защ ото спането е загубено време, защ ото да
се спи няма смисъл. Рядко обаче можем дълго време да издържим
на такъв ритъм на сън, ако т о й не отговаря на ритъма на нашия
организъм. Деловият човек или онзи, ко й то взима прекалено при
сърце задълженията си може изведнъж да получи нервна депресия.
* т о е с т ще са нужни
|| "Жан И...четиридесет и пет годишен, е заместник- търговски по-силни дразнители.
; за да ги забележим
|| директор, скоро са го повишили и за няколко седмици той
трябва да се запознае с всички проблеми, да се срещне с
|| подчинените си. Непрестанно пътува до различни филиали;
| | изключително съзнателен, не отсъства от нито едно
;| съвещание със сътрудниците си. Нестабилността на пазара
:|; на работната сила и концентрацията на предприятията
създават за този висш служител атмосфера на несигурност.
1| За да се справи с всичките си задължения вечер той изпива
| по няколко силни кафета, заспива в 1.30 часа през нощта.
|| събужда се стреснат в 4 часа: забравил е един много важен
|| раздал в доклада, който вече е представил в генералната
дирекция. Сънят му ще продължи на неравномерни интервали. Ц

които до 7.30 сутринта няма да му осигурят достатъчно Щ
отдих. Той смята, че лесно ще си навакса съня през следващите |
нощи. Но се повтарят същите стряскания и притеснение се Ц
повтарят по едно и също време, започва да преживява стари ||
или бъдещи професионални грещки. Околните забелязват |
някаква промяна в характера му.* изпитват на гърба си ||
неговите неоправдани и внезапни пристъпи на гняв. Очевидно §
продължителното недоспиване е причината за тези промени ||
в поведението у човек, който несъмнено е много взискателен || ' L.Colonna,P.Ginestet:les
към себе си и е перфекционист".' Troubles du sommeil et
leur traitement
(Paris.Laboratoires
Wyeth - Byla, 1974).
Ако на този вид нервни, притеснени и неВротични страдащи о т
безсъние се предпишат приспивателни, т е обикновено привикват
към тях. В този случай трябва да се избягва взимането на барби-
турици. При нужда лекарят може да предпише успокоително. Но в
случай на упорито безсъние удвояването на дозата ще доведе до
ескалиране на процеса и до пристрастяване. Ето защо е по-добре
решението на проблема да се търси на психологическо ниво, къде-
т о то й е всъщност. Днес невротичният човек може да се консул
тира с психоаналитик и да разреши личния проблем, кой то е в осно
вата на безсънието му.
Психичните заболявания като депресията, меланхолията или ма
ниите, както и по-острите психотични разстройства също са
свързани със сериозни безсъния.
! "Лоране П.... тридесет и седем годишна, омъжена, с две деца, |

§ търси помощ срещу безсъние, което се е появило изведйвъж |
| вечерта след смъртта на нейна близка приятелка и колежка. §
|| починала от рак. Сънят й е изпълнен с кошмари: траурно |
i шествие, лицето на мъртвата; самата тя се тревожи за |
здравето си. търси признаци на фаталното заболяване, от |
| което си е отишла приятелката й. Не й се занимава с |
1 домакинство, виковете и игрите на децата я огорчават, сякаш |
: са някаква обида към паметта на любимата приятелка. |
1 Разбиращото отношение на съпруга й не се оказва ефикасно |
| срещу чувството за пустота в живота, нито срещу |
; сериозното физическо и морално отпускане.
Настроението й е мрачно, но Лоранс П.... не говори за f
' L.Colonna,
самоубийство: напротив, тя сякаш се страхува от смъртта. | P.Ginestet:les Troubles du
sommeil et leur traitement
1 и като че ли желае да й се помогне да преодолее този труден | (Paris, Laboratoires
I период на истинска депресия".* Wyeth-Byla, 1974).
Шизофреникът*, ко й то е обхванат о т трескава превъзбуда ще ■ виж с тр . 155
прекара нощ та да става, да обикаля, да говори, да мести предме

ти . Ако му се даде приспивателно, съществува възможност без
сънието и възбудата да нарастнат. По същия начин слуховите и
зрителните халюцинации на бълнуващия само се засилват при упо
требата на хипнотизанти. Тези сериозни разстройства са очевид
ни по време на криза, но са трудно различими между две кризи.
Важното за лекаря е да разбере дали става дума за временно без
съние или с депримиран пациент. В последния случай т о й ще тр я б
ва да предпише дневно лекарство против депресията, а не успо
коително, което да се взима преди лягане. * ’ Виж с тр . 144.
Следователно против безсънието няма универсално лекарство, а

цяла група техники, а в някои случаи дори и лекарства, ко и то тр яб
ва да доведат до подобряване на хигиената на нашия с^н.
Б И Л КИ ТЕ
Лекуването с билки или ф итотерапията о т гръцкото phyton, ра
стение днес е отново на почит, докато прилагането и предписва
нето на химически медикаменти все повече намалява и се нюанси
ра поради страничните ефекти, ко и то дават. Като едно време и
* Виж с тр . 139
сега все по-често посягаме към запарките или към ароматния ми използване на билките
рис на билките, за да лекуваме безсънието си.* 8 медицинската
практика.
При то зи вид лечение рисковете са малко, а самото т о е много
ефикасно при повечето временни безсъния, мигрени и дори при без
сънията причинени о т притеснения или натрапчиви мисли. Изве
с т н и я т лечител о т Жерс Морис Месеге твърди, че е постигнал
успех в 80% о т безсънията, ко и то е лекувал с билки, при 10% има ' M.Messegue: Des
подобрения и при 10% неуспех.* hommes et des plantes
(Paris, Laffont,1970).
Билковите чайове са лекарство, което можем да си предпишем и
сами и което често може да се превърне в семеен ритуал преди
лягане. Билков чай е събирателното название на различни приго
товления о т растения, ко и то ще бъдат приети вътрешно:
-При запарката билката се залива с вряла вода и кисне в нея пет
или десет минути. Запарката се прави настрана о т огъня. Липа
та, например, се запарва. Запарката рядко се пази повече о т два
десет и четири часа.
-Отварата се приготвя направо върху огъня. Билките се поста
в я т в студена вода и врат с нея десет-двадесет минути; така се
получава отвара, в която са извлечени някои о т наш важните ве
щества на билката.
-При кирненето билката се оставя да кисне няколко часа или дни в
те чн о ст (вода, алкохол, оцет), за да се консервира или разтвори.
Въпреки, че билковите аптеки са все по-голяма рядкост, можем да

намерим всички успокояващи и приспиващи билки в аптеките. Сред
най-употребяваните билки, чиито успокояващи и приспиващи ка
чества познаваме отдавна можем да изброим полския мак, липата
и портокаловите листа. По-късно беше о ткр и то , че и водната ли
лия също действа силно успокоително. Една стара рецепта възх
валява лапите о т водна лилия на стъпалата за дълбЪк и пълен с
успокоителни сънища сън.
€ : била:. с ^ н с т в е н и ц я т " пълнеж нЬ Щ

| | . 8ъЗелй8ндаЩ:: . л п р | а ^ ^ т в ^ н и / : са :спели ||§ |||
ШШШШИШВЩ с л а м а Л б сп ан ето на: вШАа.8ница напълнена с ’.|:
листа; о т п ап рат Щ :')<мвА <Дб улесни Щ
|| отпускането на мозъка и заспиването. :|||1 ::;:|:|;|;|:
В зависимост о т избраното растение ще използваме било части

т е му, кои то са под земята (корен, грудка, луковица) или тези,
които са отгоре (листа, цветове, плодове, семки и кори). За вся
ка рецепта ще посочваме частта, която се използва.
Изсушавайте билките, за да ги
съхраните
Повечето о т лечебните билки м огат да се съхраняват дълго при
условие, че са сухи или както се казва изсушени. Отнемайки вода
та о т растението ние предотвратяваме разлагането му. Липата
например се суши на мрежа о т върбови пръчки; листата и цвето
вете изсъхват по-бързо о т корените. Билката е изсушена, когато
лесно се троши.
За изсушаването на билките трябва да изберем сенчесто, прове
триво и с постоянна температура място. Над 40 градуса някои о т
основните вещества на растенията, като мазнините например, се
разграждат.
РЕЦЕПТИ ПРОТИВ БЕЗСЪНИЕ

Трудно е да се каже коя билка подхожда най-много на даден случай.
Едни и същи растения ще приспят някого, но м огат да изнервят
друг. Затова трябва да изпробваме повече рецепти, преди да ре
шим коя предпочитаме.
Често сместта за чай о т много билки се оказва по-ефикасна о т
една единствена билка. Затова можем да намерим готови смески
о т билки с директни успокояващи свойства като валериана, пол
ския мак и липата с билки, които имат по-общи отпускащи свой
ства.
М ентата например, има успокояващ ефект при стомашни смуще

ния ка то спазмите и коликите, соята регулира нервната система
и действа ка то възбудител при състояние на апатия или га с т р и т -
ни страдания. Чаят о т лечебна маточина се използва при смуще
ния в храносмилането, припадъци и сърдечна аритмия.
Тук даваме различни, лесни за изпълнение в домашни условия сме
си:
• Формула 57 за сън: • Запарката о т майорана и ло-

Листа о т портокалово т у с помага при нервно напреже
дърво 30г. ние или сърдечна аритмия. Щип
Маточина, листа 30г. ка майорана (цветове и листа)
Лавандула, цвят 20г. на чаша.
Бодлив глог ц вят 20г.
Валериана, корени 20г. • Може също така да се смесят
Върбинка. растение 10г. по една кафяна лъжичка корени
Мента, листа 10г.‘ валериана, листа маточина и
Съставките се размесват до шишарки о т цветовете на хмел
бре. Две супени лъжици о т сме в равни пропорции за една чаша
ста се заливат с една 1 чаша во запарка. Валерианът има отвра
да. Ври десет минути и се за тителна миризма, която подлу
парва още десет минути. Изпи дява ко тки те , расте на влажни
ва се една чаша вечер преди ля места и коренът се бере през
" R.Mantovairl'Art de se
гане.* есента. guérir soi-meme (Paris,
Amour et Vie, 1966 ).
• Широко се използва запарка
т а о т липа. Цветовете на липа • Може освен това да поръсим
т а им ат силно ухание и се бе с щипка с тр и та на прах дива ко
р ат кога то едва са се разтво прива вечерята си.
рили, около празника на Света
Жана, сушат се на на мрежа о т • И зтисканият сок или смола
върбобви клони. т а о т растенията м огат да се
използват и вътрешно. Сокът
Липата може ^да се смесва и с о т маруля, например, отдавна се
бодлив глог (една шепа цвят), използва против безсъние. Но
полски мак (цветове и с т р и т и о т марулята може да се прави и
плодове, една шепа) и мента тинктура.
* M. Messegue: Des
(листа, една шепа)* hommes et des plantes
(Paris, Laffont, 1970)
•л у Х '.- л 'л
Някои растения, ко и то в малки дози ускоряват заспиването, в по-

големи дози м огат да предизвикат безсъние, какъвто е случаят с
липата и лайката. Освен това е по-добре билковият чай да се пие
хладък, защ ото ако е много горещ може да предизвика разсънване.
Ако билковият чай не е достатъчен, м огат да се направят и бани

с билки на краката или ръцете, а за децата и цели бани. В такива
случаи се използват 500 г. цвят липа за 1 л. вода или пък 5-6 кап
ки борова есенция във ваната.
Билкови тинктури
Билковите тин ктури обикновено се получават като растението
се залее с разреден спирт. Сместа се съхранява осем-десет дни в
добре запушен стъклен съд, който редовно се разклаща.
"Комунигата е дребно полско растение с успокояващи свойства.
Използвано като тинктура т о допълва действието на билковите
чайове. Измиваме ръцете си и натриваме дланите с тинктура о т
комунига; оставяме я да изсъхне без да се бършем"* duAdoTeùre(p«nsSBLaets
С използването на билки при лечение на безсънието се избягват Penseemoderne, ises)
привикването или непоносимостта, предизвиквани о т химически
т е вещества. По тази причина днес различни изследователи, като
например професор Кожол о т Тулуза или професор Герие, о т Мон-
пелие, се о пи тв а т да изяснят принципа на действие на тези про
стички лекове, известни ни о т вечни времена.
ХРАНИТЕ И ХРАНЕНИЯТА.
Някои хранителни продукти също подпомагат съня. Видяхме ефек
т а на билките, но точно толкова отдавна знаем и за отпускащо
т о въздействие на млякото.
МЛЯКОТО
Чаша топло или хладко мляко преди лягане е чудесно средство сре
щу безсъние. Днес знаем, че млякото съдържа триптоф ан, който
всъщност е седатиф.
Можем, както в Англия, към чашата с мляко да прибавим и лъжич
ка житни храни с т р и т и на прах, а тази смес се нарича "horlick". Из
вестно е. че този коктейл води до спокоен сън. Някои хора пред
почитат да изядат чаша кисело мляко. Счита се, че млякото пър
вата храна в нашия живот, ни носи усещането за блаженство и
майчина топлина.
МЕДЪТ
Медът съдържа необходимите за равновесието на нашия органи
зъм минерални соли (фосфор, калций, сол, мед...) и много витами
ни (главно А, Е и К, но също така и С,В,РР). Медът има различни
лечебни свойства, между кои то и това да помага срещу безсъние.
Една супена лъжица мед на вечеря ще улесни заспиването. В зави
симост о т състава си, т о е с т според вида на цветятя, о т кои то
пчелите са го събирали, медът ще може 6 по-голяма или в по-мал

ка степен да се бори с безсънието. Ето защо липовият мед е най-
подходящ за тази цел.
Основни билки при безсъние
С войства u Начин на у п о т р е б а
предназначение
Бодлив гл о г
(Crataegus oxyacantha)
антиспатично Запарка о т ц в е т я и
световъ ртеж , плодове, 1с.л. за
болезнен м ен зис чаша вода, преди
лягане.
Босилек
(O cim um b asilicum )
антиспатично Запарка о т ц в е т о в е
безсъние на 1 д е с е р тн а лъ ж ичка за
нервна почва чаша, преди лягане
Полски м ак
(Papaver rhoeas)
успо кояв а щ о Запарка, 1 щ и пка
отпускащ о ц в е т о в е за чаша,
преди лягане
Хмел
(H u m u lu s lu p u lu s)
съ нотворно Запарка, 1 шепа
успо коян а щ о на 1 л. вода
1 чаша преди вечеря
Маруля
О тпускащ о, о т л и с та ,
съ нотворно 75 г.за 1л.вода,вари
спазм и се 30 м. на т и х огън
1 чаша преди лягане
М айорана
(O riganum majorana)
А нтиспатично Запарка, 1д е с е р тн а
п р о ти в нервност лъ ж ичка за чаша
и м игр ен и преди лягане
М аточина
(M elissa o fficin a lis)
А нтиспатично 1 д е с е р тн а лъжичка
о т п у с ка щ о ,з а за чаша, преди
храносм илане лягане
Го рчив п о р т о к а л
(C itrus vulgaris)
А нтиспатично 1-3 ка пки на бучка
леко с ъ н о т в о р н о захар, преди за с п и
ване.
Г р ад ински мак
(Papaver somniferum)
съ нотворно Не се използва без
б ол ко успо коява щ о лекарско предписание
Л ипа
(T ilia eurpea)
А н т и с п -а т и ч н о Запарка, 1 дес. лъж.
о тпускащ о за чаша преди лягане
Валериан
(Valeriana o fficia lis)
У споко ява щ о 100 г.ко р ен и
п р о т и в нервни на 1л.хладка вода за
см ущ ения 12 часа.Една чаша
ЯБЪЛКОВИЯТ ОЦЕТ
Ако медът се окаже недостатъчен, можем час и четвърт след ве
черя да вземем 1/2 с.л. ябълков оцет, размесен с 2 лъжици мед.
Ябълковият оцет е също толкова богат на фосфор, хлор, натрий
и магнезий.
Кафе, .а л ко х о л ,'т ю т ю н ;Ц\ Г; Z-; ::’:
Чаят; : каЩ ф о,; алкрхолш!;.;. /или т ю т ю н ъ т ' -. -обикновено.

^ з а т р у д й я в а т ' заспи$|йвгпр. Следователно 'Йср; стр ад ам е о т
безсЪйй^ трябвай да, се: откажем, ótri т е з и възбудителиI Но не
;;;; всички хора са. еЗйаЦВо ^ | с т Ш т е Ш 1 към к а ф е т о шЙ ..алкохола,§ ;
Някои хора например, к о и т о се събуж дат посред нощ, пийВат .
:..i legHo кафер -за ;.да. заспят : :стнр8о.: ;В. големи.. :кРлцчестВа::;7 ,
■'алкохолът -
ускорява;деш ан ето •и -сърдечния :puntóM. к о га то .
1 ::/нервнатЯ;Ни си стем а е възбудена е съВсем е с т е с т в е н о ;т р у д н о ^
: • да заспим. .’ ;7 •:;-||| !| | | | 7:/> ".7 Т ’;7 : : 7 ;7::;.;:7Т/тт//;
Кофеинът е съставна.част В различни напитки под форма на
Ì..е кстр а кт ;;ОГП’; -ядкирна ; kòAaJ ::НагфйМер:• Кока-кола. може да/ :
/./•попречи ЙЯ!. бЪня;: то.Вз. найЧесто cmàBa прй;: децата,-; кой то /г
::: понякога.£ изпиBarn:: няколко.. Наши. :КокачКолана следобедна .'•
:.\; закуска. ;Еднз;чаша. Кока -Кола :се :равняВа:на приблизително:1 /3 • ••
чаша кафе.
ВЕЧЕРЯТА
Вечерното хранене често е обект на противоречиви спорове по
отношение на влиянието му върху съня. При едни обилната вече
ря подпомага сънливостта и почивката. При други пък води до
смушения в храносмилането и пречи на заспиването. Ето защо т е
предпочитат лека вечеря и избягват всички тежки или трудносми-
лаеми храни (мазнини, бобови, сладкиши) и всичко по-калорично
(меса).
Но лекото хранене пречи на съня точно толкова, колкото и обил
ното. Съществува опасност в полунощ да се събудим гладни и ако
не хапнем, да си докараме безсъние. Установено е, че страдащите
о т среднощно безсъние имат нужда о т повече протеини, а поня
кога, при притеснение и о т глюкоза. До такава степен, че когато
се събудят през нощта т е започват да се тъ пчат с шунка, месо и
сирене или със сладки неща. При хората с наднормено тегло подо
бен режим ще доведе до още по-сериозно напълняване. Доста е
трудно наистина да се въздържим о т вечеря. Добрият сън е функ
ция о т определена хранителна хигиена, която включва три-чети-
5 / В помощ на съня
ри хранения дневно. Ако обядът е бил богат, тогава вечерята тр я б

ва да е по-лека и обратното. Желателно е, ако е възможно, да се
спазва редовна хранителна хигиена, която всеки ден предлага го-
ре-долу еднаква калорийна сто й н о с т на различните хранения.
Правилното хранене съдържа някои жизнено важни елементи (про
теини, захари, липиди, минерални соли, олиго-елементи. вода, ви
тамини, растителна целулоза) и определено качество на храната.
В нашите страни безсънията са в повечето случаи резултат о т
прекомерно ядене и неуравновесено хранене.
Дневната хранителна дажба зависи

о т в ъ зр а с тта и физическото
напрежение
Ще припомним, че всекидневната хранителна дажба на един малко-
подвижен възрастен човек трябва да съдържа около 2000 калории,
а тази на младежите о т 2400 до 3000 калории, на един работник
извършващ тежък физически труд е о т 4800 до 5000 калории, а на
един възрастен човек 1800 калории.
Освен това възрастният човек трябва да консумира около 500 г.
глюциди или захари (плодове, мед, мляко, зърнени храни, брашна),
60 г. протиди или протеини (мляко, яйца, сирене, месо, риба. зелен
чуци, сухи плодове). Всеки витамин има специфична роля и не мо
же да бъде заменен о т друг. С изключение на витамин С, другите
витамини не се унищожават при варене, както се смяташе доско
ро.
В аптеките можем да намерим табла както на витамините, така
и на калориите и другите хранителни елементи; т е м огат да уле
снят съставянето на уравновесени менюта. В долната таблица
посочваме само храните, ко и то са изключително богати на с ъ о т
ветните витамини:
А Рго А В1 В2 В6 В12
рибено моркови яйца карантия покълнало дроб.

масло спанак мая м естни царевично гов.
дроб портокали орехи изрезки зърно овчи
магданоз портокали мая соя пилеш
картоф и яйца
стриди орехи
зеленчуци
с 0 Е К РР
зелено рибено зехтин пълно бирена

зеле масло брашно ценно мая
касис хайвер покъл. рибено риба
магданоз дроб ж ито брашно
пипер соеВо
лимони масло
домати
Нуждите ни о т витамини варират в зависимост о т сезоните.

През пролетта имаме нужда о т повече витамин А (дроб, морко
ви, спанак) и витамин В; през зимата - о т повече витамин С. Но
прекалено големи дози о т него малко преди лягане м огат да дове
дат до безсъние.
Витамините В и по-специално В6 улесняват съня. Затова в някои
диети за страдащи о т безсъние се препоръчват пшенични кълно
ве, необработен ориз, жълтъци. Млечните продукти и зеленчуци
т е богати на калций също оказват известно влияние върху безсъ
нието, поради отпускащ ото въздействие на калция.
Две менюта за да спим добре:

През зимата: През пролетта:
Доматена супа 1 чиния пресни зеленчуци
100-150 г. телешки дроб 1 филийка шунка
1 порция картоф ено пюре 1 порция необработен ориз
1 ч.кисело мляко и/или 1 1 десерт
портокал
Уравновесеният хранителен режим съдържа обилна закуска, по-ско

ро богат обяд и вечеря, с която няма да прекаляваме. Но ако се
готвим да вечеряме обилно, по-добре е да го направим рано, за да
можем да храносмелем добре преди лягането. Храните се смилат с
различна бързина и по различно време освобождават стомаха ни:
мазнините изискват повече о т четири часа; едно парче шунка, стек,
спанакът или картоф ите - тр и часа; варената или пушена риба,
както и обикновеният хляб или карфиолът - два часа; две рохки
яйца, чаша вино или чиния картофи ще свършат тази работа за
един час.
Тъй като някои напитки и продукти са по-диуретични о т други е
възможно посред нощ да се събудим о т необходимостта да ури

нираме. Такива са праз лукът, аспержите, черешите, пъпешът, ня
кои минерални води. чаят, бялото вино и бирата. Трябва да вни
маваме с консумирането им преди лягане.
е
ПОЧИВКАТА ПРЕЗ ДЕНЯ И

СЛЕДОБЕДНИЯ СЪН
Много о т безсънията се дължат на прекалено интензивна дейност
през деня, на преумората, на факта, че о т сутринта до вечерта
не сме успели да отделим и минута за почивка. Но продължител
ният труд е част о т нашата индустриална цивилизация. Прими
ти в н и те хора често са отдъхвали през деня. Можем дори да ка
жем, че характерът на цели народи се изразява именно чрез о т н о
шението им към почивката, а не към натоварването и работата.
Винаги ни е учудвала неподвижността на йогите в Индия, безгри
ж ието на арабите или спокойната леност на древните гърци.
Забавлявайте се и ще с п и т е добре
В древността работели само няколко дни в седмицата и работа
т а била съпровождана винаги о т периоди на почивка или м олит
ви. Освен това след дните на труд следвали празненства. Така не
приятната умора била измествана о т приятна. Сами ще устано
вите. че заспивате много по-лесно ако в часовете преди лягане се
занимавате с нещо приятно, дори и да е уморително.
Следователно интензивният труд въобще не е естествен за чо
века и както казва Жорж Деверьо "първите, кои то работели уси
лено и продължително били робите в древността: рудокопачите ■ G. Devereux:“
[...] о т Лорион и Египет, безмилостно експлоатирани [...] о т Рим Reflexions
ethnopsychanalitiques sur
и т е умирали"* Често се дават като пример и някои велики мъже, la fatigue névrotique”, in
ко и то намирали начин честичко да почиват или поспиват през де L.Chertok et M. Sapir: la
Fatigue (Toulouse, Privât,
1967 )/.
ня. винаги щом почувствали нужда о т това.
К р а т к и т е следобедни почивки са
най-добри
Друго лекарство е навикът на хората по средиземноморието да

почиват през най-горещите следобедни часове. Въпреки че за съ
жаление днес малко хора си позволяват обедна почивка, у нас ня
кои търговци спазват работно време отговарящо на тази тради
ция: т е затварят магазините си към тринадесет часа и ги о тв а
р ят чак в шестнадесет.
Следобедната почивка наистина отпуска и разтоварва, но не би
ва да бъде много продължителна. Защото е установено, че някои
безсъния се дължат на прекадено дългото спане през деня. Особе

но при възрастните хора. Късата следобедна почивка отморява
точно колкото и дългата. Половин час е напълно достатъчен.
К о га то почивката...се налага
Същото се отнася и за кр а тки те почивки и моменти на отпуска
не по време на работа. Не е необходимо почивките да бъдат дъл
ги, но трябва да съвпадат с нуждите за физическо и мускулно о т
пускане. А графикът на прекъсванията и почивките в предприятия
т а не винаги позволява истинската умомра да съвпадне с "момен
т и т е на спиране на работа. Разминаването ще продължи дори и в
момента на лягане. Лягаме си. защ ото трябва да станем в ш ест
или седем часа сутринта, докато истинската ни умора изисква да
си легнем по-рано или по-късно.
Легналото положение не е задължително най-доброто за почивка;
поне не е единственото. Някои войни в африканските степи по
чиват прави; други народи клечат; т а нали всеки о т нас е виждал
ученик да спи на чина с глава между ръцете. Като последния и ние
не бива повече да се срамуваме да си позволим момент на отдил и
отпускане въпреки за е то с тта си.
Р и тъ м ъ т на почивките трябва да
отговаря на ритъма на работа.
О т друга страна не бива да се забравя, че редовните и повтаря
щи се занимания изискват почивка различна о т необходимата за
нередовни, но изискващи значително усилие работа. Първите се
нуждаят о т чести почивки на малки периоди о т време, например
на всеки два или четири часа.
В то р и те изискват дълъг период на възстановяване о т положено
т о усилие. Вместо непрестанно да обясняваме колко енергия сме
изразходвали и не сме в състояние да се помръднем, по-добре е да
помислим рационално да използваме времето си за почивка, която
ни очаква, независимо дали ще я наречем забавление, мързелуване
или възстановяване.
Много безсъния се дължат на факта, че не можем да използваме
добре свободното си време и не знаем какво да правим с него. У
примитивните народи времето за почивка е било използвано за
възстановяване на силите.
ВОДАТА И БАНИТЕ.
Водата има отпускащи свойства, т я може да регулира кръвообра
щението в мозъка или крайниците ви. В зависимост о т темпера
тур а та им душовете м огат да бъдат отпускащи или тонизиращи.
Вечер, то пл и я т душ ще премахне натрупаната умора о т тя л о то и

ще направи лек масаж на гръбначния ни стълб, ще помогне на му
скулите на гърба да се отпуснат.
Сутрин пък хладкият или бърз студен душ ще ускори кръвообра

щението и ще стегне мускулатурата.
През зимата, на зиморничавите баните на краката и обуването

им с топли чорапи ще позволят да се възстанови кръвообраще
нието им. Краката се пота п я т до коленете в съд с много гореща
вода, в която може да се добави голяма лъжица горчичево брашно.*
/Горещата вода не се препоръчва на хора с разширени вени. Но т е
м огат да правят хладки бани със сода бикарбонат/. Обикновено
четвъ рт час е достатъчен за възстановяване на доброто кръвоо
бращение.
През лятото, ако ни е много горещо, студени бани с продължител

н ост една-две минути ще ни облегчат.
Не увивайте краката с компреси или влажни топли кърпи. В случай
на упорито безсъние на корема и кръста може да се поставят мок
ри кърпи, ко и то се държат о т десет минути до един час преди ля
гане. М етод ъ т за природолечение Кнайп препоръчва в случай на съ
буждане през нощта "хладна баня на седалищните части при т е м
пература на водата 14-18 градуса за 10 секунди. Тя се прави вед
нага след събуждането, а после се ляга.в още то п л о т о легло без
' 5.Кпе1рр:1а МесНсше
избърсване".* па1иге11е (Со1таг, А^аИа,
1965).
Ваната с цветове о т люцерна има отпускащо въздействие подоб
но на липовата вана. В нея се седи петнадесетина минути.
СЕКСУАЛНОСТТА
Между нашата сексуална активност и съня няма пряка връзка. Ор-
газмът не води до заспиване, както жената в много случаи обви
нява мъжа. Напротив, то й често е фактор за енергичност и дей-
ственост.
В замяна на това, обаче, има връзка между начина, по ко й то пси
хически изживяваме сексуалността си и това колко лесно заспива
ме. Някои хора заспиват след ка то са правили любов, за да избег
н ат въпросите и разговорите с партньора си. Други страдат о т
безсъние защ ото са сексуално слаби или фригидни. Тогава безсъ
нието се превръща в сексуален проблем или в проблем на човешки
т е отношения.
Спането заедно може да бъде

възприето к а т о а к т по-интимен,и
о т сексуалния
За много хора и най-вече за жените правенето на любов не е си
ноним на спане заедно с партньора, поне когато не са женени. Спа
нето заедно е по-интимно поведение, което изисква допълнител
на крачка напред в доверието и себеотдаването. И наистина спа
нето заедно не се разбира о т само себе си и сънят на влюбените
понякога изисква доста взаимни компромиси. В лабораторни усло
вия е установено, че веднъж свикнали да спим с някого, ние и зп и т
ваме затруднение да заспиваме сами. Тогава се налага човек о т н о
во да се учи да спи сам, така както се е учил да спи заедно с друг.
Ето защо не бива да превръщаме приятелката или приятеля си в
един о т постоянните и неотменни ритуали на заспиването.
ФИЗИЧЕСКИТЕ УПРАЖНЕНИЯ
физическите упражнения, ако са добре подбрани и не се правят не
посредствено преди лягане, м огат да влияят благотворно върху
съня. Ще спим по-малко, но сънят ни ще бъде по-добър, физически
т е упражнения позволяват в мускулите ни да се натрупа повече
кислород. Складирането му в тя х ще подпомогне метаболизма и
изхвърлянето на токсините натрупани с умората.
Ако, обаче, водим заседнал ж и в о т не бива да смятаме, че о т су
тр и н та до...вечерта физическите упражнения ще улеснят заспива
нето ни. Както при другите помощници на съня, така и при тя х
редовността е най-доброто условие за хигиената на съня. Поня
кога най-обикновена разходка преди лягане може да се окаже до
статъчна. Няколко допълнителни дихателни упражнения сутрин
м ога т да п о д го тв я т добрия сън вечер. Ако се събуждаме рано, вме
с т о да се излежаваме, за предпочитане е времето до закуска да за
пълним с упражнения за зареждане с кислород и за раздвижване.
ЙОГА
За заспиване йогите препоръчват да се заеме поза "драдхасана".
Главата е на север, краката на юг. легнали сме на дясната страна.
Краката са опънати, а не свити, за да се улесни кръвообращение
т о . Лявата ръка е покрай тял ото, а дясната е свита под главата
вместо възглавница. Заспиването на дясната страна улеснява пър
вия период на храносмилане. За втория трябва да се обърнем на
лявата страна.
Дори никога да не сте практикували йога. можете преди лягане ре
довно да правите няколко телесни или дихателни подготовки пре
поръчвани о т йогите. Всяка поза на йога е характерна с отсъствие-
т о на усилие, с неподвижност и пълно раВновесие.
Упражнения за отпускане.
Трябва да легнете на твърда и равна плоскост. Следователно т е
зи упражнения не м огат да се правят в леглото.
•
Четири упражнения за начинаещи.
1. Лягате по гръб, с ръце леко встрани о т тя л о то и длани обър
нати нагоре. Краката са също леко разтворени и обърнати навън.
Брадата е леко прибрана надолу.
Оставяте всичките си мускули да се отпуснат.
Дишате спокойно с корема. Тоест ако поставите едната си ръка
на корема, а другата на гръдния кош, трябва при вдишване да усе
щате как коремът се издига, а при издишване се прибира. Ръката
на гърдите трябва да е неподвижна. Един след друг опъвате кра
ката при вдишване и ги отпускате при издишване.
Е стествени средства '2 9
2. Лягате на дясната си страна в позата за заспиване обяснена по-

горе. Вдишвате дълбоко десетина пъти, после се обръщате на ля
вата страна.
3. Лягате по корем. Главата е обърната надясно със^страна допря

на до плоскостта. Десният крак и дясната ръка са леко свити, ка
т о ръката е под главата. Левият крак и лявата ръка о ста в а т опъ
нати ка то дланта на лявата ръка е обърната нагоре. В тази поза
вдишвате няколко пъти, а после я повтаряте, но на лявата с тр а
на.
4. Лягате по гръб ка то при първото упражнение. Свивате колене

т е при вдишване и ги отпускате при издишване. Оставате за мо
м ент легнали като се опитвате да си внушите, че при вдишване
усещате полюшване и психическо отпускане.
Позата лотус: за напреднали

На онези, ко и то са по-напреднали в позите на йога и кои то без
усилие м огат да заемат позата лотус препоръчваме да я правят
преди лягане или в случай на среднощно безсъние.
Позата лотус се състои в това да се постави левият крак върху
дясното бедро, възможно най-близко до чатала, а след това нак
ланяйки се леко назад да се постави десният крак върху лявото бе
дро. Ръцете лежат на коленете, ко и то се опират в земята, в до
бре уравновесена поза. Изправяме гърба без да се изпъчваме, а ръ
цете и раменете о става т отпуснати.
Притискайки бедрената артерия, позата лотус забавя кръвообра
щението в краката. Ударите на сърцето се забавят. След няколко
вдишвания, може да спрете за момент да дишате. Така кръовоо-
бращението се забавя още повече. След известно време ще се поя
ви усещане за постепенно унасяме.
РЕЛАКСАЦИЯТА.
Пълното отпускане на мускулите на тя л о то не е условие за заспи
ване. По време на бавния сън ние дори запазваме известно напре
жение в мускулите на долната част на тялото. Но релаксацията
ка то метод водещ до отпускане на мускулите улеснява съня. Ня
кои мускули или групи мускули им ат сво йство то да се с т я га т не
волно или автоматично. А тези частични стягания и напрежения
м огат да ни попречат да заспим.
АВТОГЕННИЯТ ТРЕНИНГ НА ШУЛЦ

Още през 1912 година немецът Шулц, идхож^айки о т практиката
на хипнозата, създава метод на релаксация, ко й то човек може да

прилага без чужда помощ. "Автогенен тренинг" буквално означава
"трениране практикувано самостоятелно о т човека" ( о т гръцки
autos: самия себе си и деппап: започвам). Тъй ка то м ето д ъ т цели
да се достигне отпускане на психиката и намаляване на напреже
нието в мускулите, т о й се използва редовно в психотерапията.
Може да бъде прилаган и при много упорити безсъния. Трябва, оба
че, веднага да кажем, че това е бавен метод, ко й то изисква реал
на работа върху себе си. Препоръчва се да бъде използван под ле
карски контрол. О т една страна, защ ото крие известни опасно
с ти за психиката, а о т друга страна к о н т а к т ъ т лекар-пациент
можб да се окаже о т значение за решаването на някои о т психи
ческите съпротиви срещу съня. При то зи метод може да се рабо
т и и в група. Всъщност става дума за една физическа и психиче
ска хигиена.
Е стествени средства 141
Упражнения за автогенен тренинг.

Те са степенувани о т по-лесни към по-трудни. Съдържат отпуска
не на:
1.мускулите
2. кръвоносната система
3. сърцета
4. дишането
б.органите в коремната кухина
б.главата
Тук даваме само упражнения 1,2.3 и 4, ко и то са най-подходящи в
случаите на безсъние.
1. Упражнение за натежаване (отпускане на мускулите).

Легнете по гръб, т и л ъ т е на малка възглавничка, очите са за тв о
рени, ръцете са отпуснати край тял ото , дланите са обърнати на
долу. Пръстите на краката са отпуснати и обърнати навън. Без
да правите движения и без да говорите си повтаряте наум след
ните формули:
а) "Аз съм съвсем спокоен".
б) "Дясната ми ръка (лявата за леворъките) натежава".
В то зи момент трябва да усе тите те ж е с т в лакътя и ръката о т
ки тка та до лакътя.
След около половин до една минута, продължавате с:
а) няколко енергични протягания и свивания на ръката;
б) дълбоко вдишвате и издишвате
в) отваряте очи.
Във формулите на ум тези тр и дейности звучат така:
а) "свивам ръката"
б) "дишам"
в) "отварям очи"
Това упражнение може да се повтаря, но не бива да продължсгдъл-
го. След десет-петнадесет дни можем да преминем към усвояване
на следВащото упражнение.
2. Упражнение за затопляне (отпускане на кръвоносните съдове)

а) "Аз съм съвсем спокоен"
б) "Ръцете и краката ми натежават"
в) "Дясната ми ръка е много топла"
Отпускането на кръвоносните съдове в то зи момент ще предиз
вика усещане за затопляне, което ще доведе до отпускане, унася-
не и разтоварване. Когато започнете бързо и интензивно да усе
щ ате затоплянето и натежаването, можете да преминете към
упражнение 3.
3. Упражнение за регулиране на сърцето

При това упражнение трябва да се научите да усещате сърцето
си. 50% о т хората не го усещат и трябва да го тъ рсят. За целта
лягате по гръб, дясната ръка е на сърцето, а лакятът е леко пов
дигнат. Мислете си: "Сърцето ми бие бавно и спокойно".
Когато се научите да усещате сърцето си бихте могли под лекар
ски контрол да ускорявате или забавяте ритъма му.
4. Упражнение за регулиране на дишането

След ка то сте изпълнили предходните упражнения, концентрирай
т е се върху формулата:
"Дишам спокойно" или "Цялото ми същество диша"
Както се вижда упражненията за автогенен тренинг не изискват
усилия на волята както е при физическите упражнения за двишва-
не и издишване например. Тъкмо напротив, целта е да оставим т я
ло да следва естествения си ритъм.
ПОСТЕПЕННАТА РЕЛАКСАЦИЯ НА ЕДМЪНД ЯКОБСЪН

През 1908 американският физиолог Едмънд Якобсън създава метод
за релаксация основаващ се пряко върху неврофизиологичните
сравнения. Критикуват го, че е пренебрегнал психическия аспект на
релаксирането. Да се научиш да усещаш мускулите си, да овладя
ваш напреженията на тя л о то чрез техниката на Якобсън, обаче, е
много подходяща за заспиване. Както автогенният тренинг, така
и то зи метод изисква лекарски контрол.
Упражнения за постепенна релаксация

1.Легнали в леглото вие се учите да правите разлика между с т е г
н а т и отпусн а т мускул. За целта упражнението се прави последо
вателно с всички мускули о т краката до главата, о т пръ стите до
тила, о т мускулите на челюстта до тези на дланите, за да може
т е да усе ти те и най-лекото напрежение в мускулите. За всеки му
скул се тръгва о т напрегнато състояние към все по-пълно о т п у
скане: стягаме и отпускаме всеки мускул, отначало силно, а след
това все по-слабо.
2.След това усвоявате диференцираната релаксация: това значи,

че някои мускули м огат да бъдат стягани и отпускани, докато дру
ги са в почивка.
3.О питвате се да разберете напрежението в даден мускул на кое

обичайно вълнение о т социални ни ж и в о т отговаря (гняв.сраме-
жливост, страх, ревност и т.н.)
ОБУСЛОВЕНИЯТ СЪН
Руският физиолог Павлов открива, че у кучето може да се предиз
вика слюноотделяне само при извъняването на звънец, ако преди
това при всяко извъняване на кучето е била давана храна/. През
петдесетте години във Франция започва да се прилага система за
безболезнено раждане. Тя се състои в това с помощта на група
упражнения жената да привикне към нови рефлекси, ко и то ще уле
сн ят раждането.
Почти по същото време доктор Скандел предлага метод за обу-
славяне на съня. Благодарение на подбрани упражнения се цели о т
една страна човек да се откъсне о т напрежението и дейностите
си през деня, а о т друга "да подготви заспиването с невромускул-
■ M.Scandel:“ Victoire sur
но отпускане и рефлексни явления.* l'insomnie: la méthode
С някои прояви тя л о то ни информира за нуждата ни о т сън: про- du sommeil
conditionne", in Planete
зявки, протягания, отпускане на мускулите. Между тези автома (1970).
тични реакции и съня ни съществува реакция на условност. Безсъ

нието е нарушаване на връзката на зависимост между тези а в то
матични реакции и съня. ко й то трябва да ги последва. М етодъ т
на обусловения сън с няколко упражнения ще доведе до ново обу-
словяване на съня.
Това повторно обучение изисква всекидневно повторение на пред
писаните упражнения в продължение на пет-десет седмици. Те
трябва да се правят и още петнадесет дни след възстановяване
т о на съня. С то зи метод доктор Скандел постига 76% успех в
случаите на хронично безсъние. Ако човек има действен темпера
м ент неговият сън ще се възстанови по-бързо, о тко л ко то ако е
апатичен.
’ Според M.Scandel:
Упражнение за обуславяне на съня* “ Victoire sur l'insomnie;la'
méthode du sommeil
За да се улесни отпускането т е трябва да се изпълняват всяка ве conditionne, in Planete
чер по гръб в леглото, на тъмно и със затворени очи. Трябва да се (1970).
правят по възможност по едно и също време. Обхващат ш ест дви

жения за отпускане на мускулите и ш ест дихателни движения; пър
вите са правят по четири, а в то р и те по п е т пъти.
Движения за отпускане на мускулите
Упражнение 1
Първо движение: сгънете бавно десния ка то правите минимални
усилия.
Второ движение: оставете кракът да се върне в първоначалното
си положение с естествено отпускане без да се опитвате да го
задържате. При сгъването и при отпускането кракът трябва да
се плъзга по ръба на леглото. П овторете упражнението и с левия

крак.
Направете същото движение с двата крака едновременно. О тп у
снете се напълно, за да може движението да бъде плавно. Упраж
нение 1 и 2 трябва да се изпълняват с ръце край тял ото.
Първо движение: отново с минимални усилия сгънете дясната ръ
ка до лакътя. Така свита ръката се обръща навътре, пръстите са
отпуснати и полусвити, ръката о т ки тка та до лакътя остава о т
пусната.
Второ движение: Оставете ръката о т ки тка та до лакътя с есте
ствено движение сама да се върне в началното си положение. По
време на в т о р о т о движение ча стта о т лакътя до рамото е до-
праня до леглото.
Направете упражнението и с другата ръка.
Направете упражнение 3 с двете ръце едновременно. Едновремен-
н о с тта на движенията допълнително улеснява отпускането.
Първо движение: без да се стя гате и без да се насилвате леко пов
дигнете гръдния кош ка то стегнете коремните мускули. Коремът
се свива, раменете о т и в а т назад, т о р с ъ т се надига.
Второ движение: върнете се в изходното положение и се о т п у
снете.
Първо движение: о т изходната позиция общо протягане с ръце
край тя л о то и обърнати нагоре длани, раменете издигат бюста
нагоре, в р а тъ т се стяга, гърбът се извива, коремът изчезва.
Второ движение: Отпуснете ръцете край тя л о то и разхлабете му
скулите.
Ако изпълнявате упражнението добре трябва да изпитате усеща
нето, че движенията отгова рят на определена инстинктивна нуж
да-
Движения за дишане
С все така затворени очи изправете раменете, приберете плешки-

те, освободете главата, дишането е хармонично и лесно.
Запазвайки естествения ритъм на дишане през носа, внимателно
следете дишането си.
Предишното упражнение с пауза между две издишвания.
Упражнение 1, но с издишване през устата, с почти долепени
устни.
Упражнение 3 с кратка почивка след издишване
Вдишвайте дълбоко с отворена уста. Издуйте корема, после го
приберете и издуйте гърдите. Издишайте през устата, със з а т
ворени устни, ка то същевременно отпуснете гръдния кош.
Прозейте се леко и се протегнете както в последното упражне
ние за мускулите.
ХИПНОЗАТА
Естествено, не можем да имаме на разположение всяка вечер хип
нотизатор у дома; въпреки че един лекар имал навика всяка вечер
да се обажда по телефона на най-страдащите си пациенти, за да
им даде сигнал за лягане. Това, което хипнотизаторъ т може е под
хипноза да ни научи да изпадаме в състояние благоприятстващо
съня и да ни даде дума или сигнал ключ, ко и то да възпроизвежда
ме всяка вечер преди да заспим.
Усвояването на автохипнозата и постхипнотичното внушение са
чисто хипнотични лекарства против безсъние. Трябва да уточним,
че самата хипноза е състояние различно о т съня, но о т състоя
нието на хипноза може лесно да се мине към състояние на сън, как
т о и обратното.
Определен сигнал, ж е ст или дума с помощта, на ко и то пациентът
да изпадне в такова състояние преди заспиване е най-простият
начин за стимулиране на съня. Той е много удачен в случаите на
въображаемо безсъние или при притеснителните хора.
Под хипноза може да ви бъде внушено, например, че "всеки пъ т ко-
га то имате нужда, е достатъчно просто да се о т т е гл и т е В някои

спокойно място, да се отпуснете, тр и пъти да докоснете чело с
дясната ръка и незабавно ще изпаднете в състояние на дълбоко
■ G.-R.Rager: Hypnose,
отпускане, в каквото сте в момента на хипнозата".* sophrologie et medicine
(Paris, Fayard, 1973).
С времето пост-хипнотичното внушение губи силата си. Затова
можете да запишете на магнетофон ритуалите необходими за за
спиване и да си ги пускате вечер преди заспиване. Така мисълта
остава необременена.
Х и п н о ти за то р ъ т ни учи да се
хипнотизираме сами.
Х ипнотизаторъ т може под хипноза да ни внуши техниката за о т
пускане, която да ни позволи сами да се хипнотизираме и така да
ускоряваме заспиването:" Сега вие се чувствате много добре, съ
вършено с те спокоен и напълно отпуснат. Когато отново поже
лаете да бъдете в същото състояние достатъчно е да затвори
т е очи, да отпуснете мускулите на* краката си, оставете ги да се
разпуснат, да омекнат, усещате как с та в а т гъвкави, после о т п у
скате мускулите на ръцете, оставете ги да се о тпусн а т и лека по
лека усещате, че ръцете ви омекват и натежават. След това о т
пускате мускулите на клепачите, оставете ги да се отпуснат, о т
пускате мускулите на лицето си, по-специално тези на челюстта,
така че зъбите ви едва да се докосват". * * пак там
И други класически техники п о с ти га т резултат подобен на то зи
на хипнозата. Като цяло тези техники се съ стоя т в концентри
ране на мисълта или сетивата върху явление, което става перио
дично и на равни интервали. Такъв е мисловният процес с броене
т о на овце или поето с броене. Или пък фиксирането на светли
нен кръг, газова лампа, в която играят синкави петна или успо
кояващата музика, ка то някои азиатски мелодии, например.
Сънят и м узиката
И н с т и т у т ъ т по музикотерапия в Париж е изработил

специфични слухови техники за заспиване. Може да се избира
между плочи със съвети за отпускане, плочи излъчващи
звукови пулсации с честота подходяща за заспиване или
просто с класическа музика. Последните са били обект на
методични проучвания, ко и то позволили музикалните
произведения да се подредят според степента на отпускане
и успокояване, ко и то предизвикват.
О т друга страна музикотератията предлага цяла система за
композиране и програмиране на музика за слушане преди сън.
При тази терапия трябва да се следва определен ред и да се11

купуват не кои да е изпълнения.
Релаксираме
"Ларго" о т операта "Ксеркс" на Хендел;
"Панис АндЖеликус" о т Цезар Франк;
"Лебедово езеро" о т Чайковски
"Копелия" (откъси) о т Лео Делиб
"АдаЖио" о т Албинони
'IЛебедът" о т Камий Сен-Сан
*
Успокояване
"Ариа" от сюита 3 в ре мажор о т Йохан-Себастиан Бах.
"Интермецо" о т Кавалерия рустикана о т Маскани.
"Аве верим" - о т М оцарт
’ Според J.Lyon: 101
"Реквием" о т форе. * trucs pour dormir (Paris,
За да не се прекъсва рязко съня събуждането сутрин също Hachette, 1973).
може да става с музика с помощта на електрически часовник

свързан с електрофон. За този момент се препоръчват плочи
с весела и бодра музика, ка то звукът постепенно може леко
да се усили.
ВЛИЗАНЕТО В СЪСТОЯНИЕ АЛФА

пия трябва да се следва определен ред и да се купуват не кои да е
изпълнения.
Електронни апарати позволяват на

всеки да усети собствения си
ритъм алфа.
В последно време учените се о п и тв а т да ни научат да контроли
раме своя ритъм алфа. За целта се използват електронни апарат-
чета, кои то позволяват непрекъснато да сме информирани какво
става в нашия мозък. Тъй като т е в известна степен са начин за
жизнено регулиране с обратна сила (feedback) цялата гама о т по
добни техники за контролиране на нашите ритми се нарича "bio
feedback".
Усвояването на метода за изпадане в състояние алфа става с по
мощта на електроенцефалограф, ко й то щом мозъкът ни произвел
де вълни алфа, запалва синя лампичка или задейства звънец. Така
много бързо се научаваме да овладяваме собствения си ритъм ал
фа, да го ускоряваме или забавяме.
Техниките на био-фидбак много приличат на някои процеси, кои

т о действат при условните рефлекси.
По времето на вълната на сънните терапии в Русия придружава
ли заспиването на страдащият о т безсъние, на ко го то са дали при
спивателно, с постепенното запалване на синя светлина. Лека-по-
лека между синята светлина и съня се изгражда връзка. Ако впо
следствие приспивателното се замени с пласбо*, синята светли ‘ пласбо: химически
неутрален
на продължава да предизвиква заспиване. м е д и ка м е н т, к о й т о 8
ч и с т о ф изиологически
Био-фидбакът дава възможност за няколко дни да се пости гна т план няма никакво
В ъздействие,
резултати, ко и то с техниките йога и дзен * се проявяват едва безвреден п р о д у к т
' дзен: а зи а тска
след няколко седмици: това е състояние на психическо и физиче т е о р и я за влиянието
на духа върху т я л о т о
ско отпускане, при което се добива усещане за полюшване върху
вода.
Не е задължително очите да са затворени, за да се получи ритъм
алфа. Просто трябва внимателно да наблюдаваме какво наистина
става вътре в нас, когато лампичката светне. Днес в Америка про
дават транзисторни апаратчета, кои то позволяват на всеки сам
у дома да започне постепенното усвояване на състояние благот
ворно за собственото му отпускане.
Учене насън
Може ли да се премине о т владеенето на дневните ни ритми

към владеене и на съня? Може ли сънят да се използва и за
друго, освен за спане? О т 1947 насам много и н с т и т у т и
предлагащ различни апарати, ко и то би трябвало да ни
позволят да учим чужди езици по време на сън, да развият
паметта ни или да ни помогнат да се борим с
тю тю нопуш енето и безсънието. Някои психиатри дори
употребяват тези апарати, за да лекуват пациентите си
докато т е спят.
Все още не е ясно какъв е механизмът на това явление,, н ито
до каква степен т о дава резултати. Изглежда, обаче, че е
свързано със състояния близки до хипнозата. Днес в някои
страни преподават чужди езици по сугестивния метод, т о е с т
при състояние на пълно умствено отпускане. П остигна тите
резултати са много впечатляващи. Следователно напълно е
възможно да можем да учим спейки. Но това никога не се прави
по време на фаза 4 на дълбокия сън. а в стадиите на лек сън в
началото на съня или в края на нощта. Затова, ако се
използват подобни апарати, най-добре е т е да р аб о тят при
заспиване и събуждане, а не през цялата нощ. Освен това при
събуждането може да се почувстваме неотпочинали.
Установено е, че успокояващите внушения направени по време

на хирургически операции под пълна упойка могапгъда ускорят
възстановяването на пациента. Тогава о т всичко казано,
болният запомня само отнасящ ото се до него.
Ученето насън може да се развие при условие, че практикуваме
редовно то зи начин на обучение. Ето защо не бива да се
отчайваме, ако след първия урок ни се струва, че по време на
съня не сме научили нищо. Освен това не всеки се поддава на
то зи начин на обучение.
ЕЛЕКТРОСЪНЯТ
Електросънят или електронаркозата е сън улеснен о т изпращане
т о на електрически т о к в мозъка ни. Около 1950 руснаците изми
слят апарат наречен "Електрозон" използван при лечение на безсъ
ние и за упояване. Днес има и други апарати катд "Солмекс 6".
произведен в Англия, немският "Електродорм" или бразилският "Со-
гютрон" за индивидуално ползване.
Противно на електрошока, тези апарати подават лек електриче
ски т о к със сила няколко деления на милиампера, което не предиз
виква никакви мускулни или нервни контракции. Електронаркозата
не предизвиква незабавно заспиване. Тя действа индиректно и мал
ко по-бавно, но произвежда благотворен ефект в случаите на без
съние на нервна почва, предизвикано о т заболявания ка то астма,
високо кръвно налягане или епилепсия, както и о т мигрени. Изби
рането на точната сила на то ка е много важно за да се предизви
ка у различните хора състояние на физическо и психическо о т п у
скане. О т друга страна това стимулиране на мозъка позволява да
се намали до известна степен нуждата му о т сън.
ХОМЕОПАТИЯТА
О ткр ита още през древността о т великия гръцки лекар Хипократ.
преоткрита през XIX в. о т немският медик Ханеман, дълго време
хомеопатията беше отричана о т официалната медицина. Хомео-
п а ти те бяха причислявани към лечителите шарлатани. Днес т я е
реабилитирана и разходите за неа се поемат о т Социалното оси
гуряване.
Хомеопатията се различава о т официалната медицина по тр и не
ща:
-лекува действителното заболяване ка то създава аналогично, но
не така сериозно страдание;
-за разлика о т класическата медицина т я използва съвсем нищож-
5/ В помощ.на съня
ни дози лекарства;
-това е персонализирана медицина, която взима предвид всички
смущения в организма на пациента, предизвикани о т дадена бо
лест.
Освен това дадено лекарство не действа по един и същи начин,
кога то е в малки и в големи количества и не се отразява еднакво
на здравия и на болния човек. Според традицията си хомеопатия-
т а лекува една болка чрез друга болка.
Хомеопатията се препоръчва най-вече при лечението на смущения
дължащи се на нервно напрежение, предизвикано о т заобикаляща
т а среда и на всички видове стресове. Следователно т я може да
се прилага и при лечението на безсъние. Хомеопатичните лекар
ства се произвеждат както на основата на билки, така и на мине
рални соли и органични или животински вещества. М огат да се из
г о т в я т и на основата на серуми или микробни култури, или пък о т
слюнката, урината или кръвта на самия болен. Тези лекарства имат
предимството, че не са така токсични като класическите лекар
ства.
По време на прегледа лекарят трябва да разпита пациента за ж и
вота му ка то цяло и да вземе предвид и най-странните сим пто
ми придружаващи безсънието му. ка то например че си ляга с вле
денени крака. Като предписва лекарството т о й ще се съобрази със
сезона, климатичните и метеорологичните условия.
Приемането на хомеопатичното лекарство може да се превърне в *
ритуал. Изкачва се разтварянето на таблетките под езика, т е не
бива да се рипат с пръсти, за да не попаднат в тя х микроби, тр я б
ва да се приемат между храненията, да се избягват някои възбуж
дащи вещества и подправки (ка то чай, кафе, алкохол, цигари, че
рен пипер...).
Хом еопатията лекува о б л ас тта ,

ко я то може би предизвиква безсънието
При безсънието, както и при всички други болести, хомеопатия
т а няма точно определено лечение. Тя лекува даден темперамент
или страдащ о т безсъние на основата на цялата му личност. Сле
дователно хомеопатичните лекарства не са н и то сънотворни, ни-
т о приспивателни. Лечението се състои в това отново да се уре-
гурила организмът и основните му функции. Затова резултатите
о т него обикновено са трайни. Ето защо с това лечение сънят мо,-
же да се възвърне много бързо или да отнеме о т тр и до пет сед
мици.
Хомеопатичните лекарства носят винаги латинските си названия.
Така лесно м огат да бъдат намерени, дори в чужбина. О т друга
страна всяко лекарство отговаря на определено лечение, вид хра

нене или на определени космически влияния. До такава степен, че
хомеопатът персонализира лекарствата си. Например:
-на човек, ко й то задремва след хранене, но се събужда малко след
полунощ лекарят ще предпише Nux Vomica. Nux Vomica води засед
нал ж ивот, често прекалява с възбудителите, езикът му е обло
жен в задната част;
-на болен, ко й то не може да заспи, защ ото непрестанно прехвър
ля през ума си несвършеното през деня и прави планове за следва
щия. ще предпише Cofea;
-безсънието предизвикано о т претоварване с работа, прекалено
пушене и свръхнервност ще бъде предписан Gelsemium;
- на жена в критическата, която трудно заспива и се събужда умо
рена ще даде Lachesis.
У Lachesis е Жена минала четиридесетте, която изпада ту в

|| свръхвъзбуда, ту в депресия. Възбудата й се изразява в
|| прекалена словоохотливост, тя говори непрестанно и много
У бързо, като понякога не довършва думите или изреченията си.
У Вечерно време тя е изключително дейна и не моЖе да заспи.
|| Но сутрин, когато се събуди се чувства уморена, тъЖна,
% обезкураЖена, още повече, че през нощта е сънувала кошмари
р: за смърт, за погребение на близък човек или пък своето
i собствено. Освен това без причина тя е безпричинно ревнива.
; ' Р.Michaud:
\ \ подозрителна, недоверчива, честоллюбива. * | l'Homeopathie (Paris,
’ Denoel, 1957).
-Lycopodium е за уморени, раздразнителни хора с неспокоен сън.
: Lycopodium е лесно гневлив човек [...] Вечно уморен, той се

: оплаква, че не помни, че е неспособен да извършва умствена
;р работа [...] Неуверен в себе си, той се страхува да поема
ip отговорности и ги преувеличава. Не обича да говори, изпитва
р: уЖас от хората, но и не му е приятно да бъде сам. Той е много
У подозрителен, изразява се невъздържано и когато е ядосан
р: дори използва груби думи. защото в подобни случаи губи
: контрол над себе си. Сънлив е след хранене и привечер, но сънят пак т а м
У му често е прекъсван от кошмари или чести събуЖдания. *
-А онези, ко и то не м огат да заспят, защ ото се страхуват о т но

щ та и крадците м огат да взимат Маггит Мипайсит.
Natrum Mun&ùcum е висок и слаб. изключително чувствителен ;

юноша, който се разплаква от най-малкото нещо. например ;•
I! когато слуша. музика. По характер той е меланхоличен, а ||
§§ опитите да бъде успокоен го разплакват още повече. ||
Притеснителен, той се бои да бъде сам и ако Живее в самотна ;£
: | къща вечерно време, преди да си легне, лично проверява дали h
§ всички врати са заключени. Толкова е срамеЖлив, че не моЖе |
. ; 9а уринира в присъствието на друг човек*. §§ лактам
Както става ясно чрез характеристиката на човека, ко го то леку

ва хомеопатът потвърждава лекарската дигагноза. А свойствата
на билковите, минералните и животинските екстракти не са съв
сем чужди на дълбоките причини за нашето безсъние.
АКУПУНКТУРАТА
Известна в Китай о т 2000 години преди Христа и акупунктурата
ка то хомеопатията дълго беше пренебрегвана о т Запада. Във
франция прониква едва в началото на века. През последните годи
ни акупунктурата отново е обект на засилен интерес и понякога
успешно може да замести химическата упойка. Съвсем отскоро се
използва в анестезиологията, защ ото дори в Китай се прилага ед
ва о т 1950 година.
Френската асоциация по акупунктура и И н с т и т у т ъ т към центъ
ра по акупунктура във Франция популяризират в страната прин
ципите на тази китайска медицина. Но акупунткурата не е вклю
чена в програмите на медицинските факултети.
Западната медицина е материалистична, т я търси анатомичните
смушения, органичните увреждания, тум орите и внушените стр а
дания. Китайската медицина е медицина на енергията. За нея са
важни не толкова самите симптоми, а енергията, която ги е пре
дизвикала. За китайците здравето на тя л о то зависи о т равнове
сието между две енергии: йън и йянг. Всяка болест е резултат о т
нарушаването на това енергийно равновесие. Акупунктурата
трябва да възстанови равновесието било като накара енергията
да изтече о т местата, където се е натрупала в големи количества,
било ка то подаде енергия там, където т я не достига.
Недостиг на енергия йън или

прекадено много енергии йянг е
безсънието?
Както хомеопатията, така и иглотерапията лекуват областта,
където вероятно се причинява безсънието. Освен това т я се опи
ра на една определена философия или теория за връзките между
Е стеств ен и средства 153
хората, техните болести и заобикалящата ги среда (космосът).

На основата на това схващане се прави и разлика между видове
т е безсъние.
Обикновено сънят отговаря на енергията йън, която олицетворя
ва тъмнината, студ ъ т, обръщането навътре към себе си, концен
трацията; докато будуването пък е енергия йянг, т о е с т светли
на, топлина, обръщане към света и експанзия.
Йянг се ражда в полунощ и расте постепенно до обяд, кога то е
апогеят й; после постепенно намалява до полунощ. Йън лък се раж
да на обяд и започва да налява след полунощ, часът на нейният мак
симум. Ето защо безсънията преди полунощ не приличат на тези
о т след полунощ. Преди полунощ ние имаме смущения в съня и
енергията йън. а след полунощ смущения в будуването и енергия
та йянг.
Часът, в ко й то се появява безсънието ни също може да покаже на
иглотерапевта органът или функциите, ко и то са засегнати. Все
ки орган достига максималната си енергия в определен час. Енер
гията се задържа по два часа във всеки орган. Тя се отлива о т бе
лите дробове в тр и часа сутринта, за да се разлее в пет часа в
дебелото черво, в девет в стомаха, в единадесет на нивото на да
лака и панкреаса, в седемнадесет часа в бъбреците, в деветнаде
се т часа в кръвоносната система, в двадесет и един часа в диха
телните и храносмилателните органи и гениталите, в двадесет и
тр и часа в жлъчния мехур и най-накрая в един часа в черния дроб.
Освен това акупунктурата се съобразява с р и тм и те и сезоните.
През зимата трябва да се става късно и да се ляга рано, дейности
т е да бъдат сведени до минимум, както в природата. През л ято
т о се става по изгрев и се ляга по залез. Всъщност до индустриал
ната революция и откриването на електричеството, тези ритми
на лягане и ставане са били ритми и на нашите прадеди. В някои
страни, с въвеждането на лятно часово време се държи сметка и
за тази промяна.
Два вида енергия и дванадесет

меридиана със сед ем сто ти н точки
за акупунктура!
Енергиите йън и енергията йянг т е к а т в тя л о то ни по дванаде

се т меридиана. Тези меридиани очертават съвсем точни маршру
т и , ко и то преминават по цялата дължина на крайниците и торса
и са свързани с органите и червата. Съществуват меридиани на
белите дробове, на дебелото черво, сърцето...
Всеки меридиан има определен брой точки; т е са повече о т седем
с то ти н . Ако приемем, че меридианите са канали, т о то ч ки те са
шлюзове, чрез ко и то се регулира дебита на изтичане на енергия.
Отварянето и затварянето на тези шлюзове става с помощта на
финни игли, обикновено о т стомана, а понякога о т сребро или зла
т о . Тяхното поставяне се усеща, но е почти безболезнено. Те се
забиват само няколко милиметра навътре и се държат о т десет
до двадесет минути. Понякога иглотерапеВтът може рязко да за
върти иглата.
При безсънията свързани със силни притеснения сеансите по игло-
терапия м ога т да се правят на всеки два-три дни. За временните
или хронични безсъния са достатъчни и по-редки сеанси, например
един на седмица или на петнадесет дни. Колкото по-рано започне
лечението на безсънието, толкова по-бързо т о ще изчезне. Обик
новено ш ест до осем сеанса са достатъчни за възстановяване на
съня. Първият сеанс обаче може както да възвърне съня, така и да
изостри безсънието.
Няма специална точка за лечение безсънието. ИглотерапеВтът мо
же да забожда иглите на места, доста отдалечени о т това, кое
т о се смята за пряка причина за безсънието (например, за мигре
на то й може да забоде иглата в ки тка та ). Акупунктурата е мно
го ефикасна в тр и области, ко и то често се свързват с безсъние
т о . Това са:
-всичкси мускулни болки, невралгии, лумбаго, схващания, ревмати
зъм и ишиас;
-смущения-в храносмилането (повдигания, запек, виене на свят), в
дихателните пътища (сенна хрема, алергии, бучене в ушите), сму
щения в кръвообращението (подуване на краката и ръцете, хеме-
роиди, ускорен пулс), някои кожни заболявания, ко и то предизвик
в а т непрестанни сърбежи и смущения в гениталиите и отделител
ната система (смущения в простата или последици о т критиче
ската възраст);
-смушения на психиката, притеснения, депресивни състояния, нев
рози, мигрени с изключение на случаите на остри психози. Подхо
дяща за всички възрасти, о т бебето до стареца, акупунктурата е
лечение на безсънието, което не крие никакви опасности. Ето за
що трябва да преодолеем леката съпротива срещу иглите и към
това непознато лечение.
V.' х-м*м-м*м у-:':':':':'::;'
ФАРМАКОТЕРАПИЯ
Днес сънотворните средства са истински проблем за соци

алната хигиена. Във Франция хапчета за сън вземат всяка ве
чер около тр и милиона души, а обш ото потребление на съ
нотворни или успокояващи средства нараства всяка година
с 15-20 %. Проучванията на Центъра за изследвания и доку
ментация на потреблението /СКЕРОС/ показват, че 10- 15 %
о т рецептите на общопрактикуващите лекари са за тр а н к
вилизатори или барбитурати против безсъние. Седативите
или приспивателните се нареждат на седмо място сред ле
карствата,които се предписват.Въз основа на оборота на
фармацевтичните предприятия се установяваме през пос
ледните години например Лабораториите Рош са осъщест
вили 36 % о т оборота си благодарение на четири вида тр а н
квилизатори, докато за лабораториите Виет-Била са били
достатъчни само два вида,за да осигурят 55 % о т оборота
им. Опаковките приспивателни или успокояващи средства
съдържат о т 10 до 30 хапчета. Във Франция по данни за
1970г., аптеките са продадали 38 милиона опаковки барби
тур а ти , 15 милиона приспивателни без барбитурати, 28 ми
лиона опаковки транквилизатори, 8 милиона- невролептич-
ни средства, 5 милиона антидепресанти и 10 милиона пси-
хостимулиращи препарати.
В това безмерно потребление Франция не е изключение. В
САЩ през 1968г. потребителите на стимулиращи средства
са били десет милиона, тези на барбитурати - около дваде
сет, а 30 милиона са прибягвали към различни болкоуспоко-
яващи иЛи общоуспокояващи средства. Следователно 20 про-
фармакотерапия 157
цента о т медицинските предписания са били преназначени

за стимулиране или подтискане на будната мозъчна дейност.
Дълго време приспивателните и транквилизаторите бяха
считани за безопасни. Наркоманите бяха онези хора извън за
кона, ко и то се снабдяваха по незаконни пътища с непредпи-
сани о т лекарите 'дроги. Цялата тя ж е с т на общ ественото
порицание падаше върху халюциногените и психотониците
и т е бяха предмет на превантивна политика, докато за прис
пивателните не се говореше. Или , както става най-често,
щом се признае ,че даден седатив е опасен, веднага се о т к
рива нов вид и се възхваляват неговите ненадминати качес
тва .
Добавя се и социално разделение: младежите и числящите се
към маргинални групи се дрогират, а порядъчните възрастни
о т кр и т о приемат всекидневното си хапче. Всъщност грани
цата между интоксикацията с приспивателни или транкви
лизатори и интоксикацията с т.н . големи опиати е много по-
тънка о тко л ко то изглежда. Привикването към първите мо
же да се окаже също толкова трайно и вредно ка кто към в т о
рите.
АГТТЕКА ЗА СЪН
РАСТЕНИЯ
Растителни субстанции са били използвани за добро самочувствие и
за сън о т древни времена. Още Хипократовата медицина прибягвала
към опиума, извличан о т сънотворния мак. В древността изобразява
ли бога на съня Хипнос с букет о т макове в ръце. Египтяни и вавилон-
ци използвали беладоната и буниката. Само няколко о т опасните чер
ни зърна на беладоната са достатъчни, за да ум ъ ртвят дете. Коренът
на растението Кава, разпространено в тихоокеанските острови, е сил
но приспивателно средство.
Седативи о т растителен произход са още валерианата, страничето,
мандрагората. В Индия използват корена на рауволфията, о т ко й то
се извлича днес резерпинът. В продължение на години индийският ко
ноп се е използвал ка то сънотворно средство.
Първите синтетични препарати се създават в началото на миналия
век на основата на растения, чиито сънотворни свойства са били из
вестни. Така са получени производните на опиума като. морфинът, кой
т о представлява 10 % о т те гл о то на опиума, или кодеинът, ко й то се
съдържа в опиума в 0 . 5 - 3 % Тогава се твърдяло, че тези си н те ти ч
ни препарати давали естествен сън, но скоро било установено, че мор
финът и кодеинът водят сигурно до пристрастяване.
О ткр и ти са и производни на беладоната и буниката. О т беладона се

■ ан ти спа зм е н о
получава атропин, използван главно ка то спазмолитично* средство ,
а буниката съдържа освен атропин и скополамин.
Към средата на Х1Хи век са о т кр и т и калиевия и калциевия бромати,ко-
и т о тогава се използвали като приспивателни. Но бром атите се ели
минират лошо и водят до променливо настроение и затова бързо би
ли изоставени. Към 1860-70г. били заменени с хлорал и сулфонал. Сул-
фоналът бил отхвърлен на свой ред ка то вреден за бъбреците. Днес
се среща под формата на хлорал-хидратен сироп само за деца и стар
ци. По-късно се появяват и първите анестезии с етер и хлороформ.
През 1853г. д-р Сиау акуширал с хлороформ английската кралица и с
това предизвикал безброй спорове о т религиозно и морално е с т е с т
во.
Днес дериватите на сънотворните растения като. морфин и лауда-
нум* се използват при тежки заболявания, или при токсикомани, ли ' Освен т о в а
з а п а р ка та о т
шени о т дрога. върбинка, липа или
валериана си оста ва
еф икасно с р е д с тв о
при леко безсъние
ХИПНОТИЧНИ СРЕДСТВА или за всекидневна
пр оф и л актика за
Постепенно се стига до откриване на лекарства със специфично съ сън.Вж с т р . 111
нотворно действие.. Общото им название е хипнотични или седатив-
ни средства, но е неправилно да се употребява за тази цел терм инът
седативи, защ ото е възможно човек, подложен на седативи да не мо
же да спи.
БАРБИТУРАТИ
Първата революция в тази област идва в началото на настоящия век
с откриването на хипнотичното действие на барбитуратите ка то
резултат о т изследванията на Емил Фишер и фон Меринг.След това
броят на тези лекарствени средства нараства много и днес се наб
рояват над 2 500 препарати, о т ко и то само петдесет се продават ,а
дванадесет са широко разпространени.
Изборът на един барбитурат зависи о т бързината на действието му
върху главния мозък и о т необходимото време за елиминирането му.
По то зи принцип барбитуратите се делят на два типа:
Първите барбитурати, създадени по синтетичен пъ т между 1900 и
1930г - барбитал и фенобарбитал-. осигуряваха сън приблизително че
тиридесет минути сЛед приемането им., а действието им продължа
ваше повече о т осем часа. Те обаче се елиминираха много бавно и т о
ва водеше до вторични рискове. Елиминирането можеше да продължи
с дни.
След 1935г. бяха създадени по-бързо елиминиращи се барбитурати. Ня
кои о т тя х ка то секобарбиталът и амобарбиталът осигуряваха сън
след по-малко о т петнадесет минути, но за не повече о т п е т часа.
Фармакотерапия 159
Други, ка то пентобарбиталът приличаха на класическите барбитура-

т и по отношение на времето на действието си »но предимството им
бе по-бързото елиминиране. Те м огат да се използват и венозно и са
подходящи за някои психиатрични лечения, тъ й ка то осигуравят про
дължителен сън и възможност за анализ под тя х н о то въздействие.
Барбитуратите с дълготрайно действие създават затруднения при
събуждането; т е се предписват при среднощно безсъние. Бързодейст-
ващите барбитурати се дават при трудно заспиване.
Б а р б и т у р а т и т е п р е д и зв и кв а т ч е с т о психични
смущ ения и ф изически р а з с т р о й с т в а .
Все по рядко се използват напоследък по следните причини: поради
вредното им въздействие върху страховата и други неврози, о т една
страна,и о т друга- поради вторичните физиологични смущения, кои
т о предизвикват.С предписването на барбитурат има опсаност да се
прикрие истинската причина за безсънието. Освен това, благотвор
ният ефект на барбитуратите се преустановява много бързо и се на
лага увеличаване на дозите.
След 1910г.поради увеличения брой на видовете барбитуратни препа
рати и възможностите за самолечение, опасностите о т отравяния на-
растнаха много. През 1972г. в един доклад за злините о т самолечени-
е то Деникер, Жинесте и Лу показаха м я с то то на барбитуратите в
отравянията на младежи. Като повечето хипнотични средства и бар
б и тур а ти те засилват действието на алкохола.
Б а р б и т у р а т и т е м о г а т да с т и м у л и р а т
т е н д е н ц и я т а към са м о уб и й ств о .
Сред психичните симптоми, предизвикани о т злоупотреба с барбиту
рати м огат да се изредят:дефицит в умествената дейност и в т р у
довата мотивация .по-слаби резултати при различните психологичес
ки тестове, спадане на аф ективността, тенденция към неразличава-
не степента на емоциите, психомоторни смущения, липса на двигател
на координация, и най-после, при силни интоксикации - еуфория .съче
тана с обърканост.близка до алкохолния делириум. Не рядко барбиту
р а ти те са причина за см ъртта на психопати и лица с тенденция към
самоубийство. Когато психическото състояние на такива лица е из
вестно, не бива да се отстъпва пред исканията им, защ ото вместо да
им се помогне да спят, ще им се помогне да се самоубият.
С ъчетани с а нти ко агул и р ащ и ср е д ства
б а р б и т у р а т и т е м о г а т да п р и ч и н я т с м ъ р т при
, някои кръвни заболявания.
физическите разстройства, причинени о т барбитурати са много на
брой. При събуждане често са налице схващане на врата и болки в мус
кулите на раменете. Сънят с барбитурати не е нормален. Фазите на
парадоксален сън са редки и често липсващи. Кръвното налягане е нис

ко. Спира отделянето на стомашен сок, с което естествено смуще
нията в храносмилането се успокояват. Барбитуратите обаче не о т
немат болката/а напротив м огат да я засилят. Освен това, т е дейс
т в а т активизиращо на черния дроб;той произвежда пов.ече ензими * /
биологична субстанция.благоприятстваща различни химични реакции/ и
някои протеини /порфирини/. Страдащите о т кръвното заболяване
порфирия м огат да умрат ако черният им дроб произведе излишък о т
тези протеини..Това ускоряване на химичните реакции в организма в
резултат о т приемането на барбитурати показва, че не бива т е да
се съчетават с други лекарства,напр. антикоагуланти.
нови Съ н о т в о р н и л е к а р с т в а
Барбитуратите са само една категория психотропни медикамен-
ти ,т.е . такива, ко и то действат на психиката. След 1950г. бяха въве
дени ред хипнотични средства .които не са барбитурати и психот
ропни субстанции, не са и хипнотични /т.е . не водят до сън/,но м огат
да се използват за борба с психичните причини за безсънието. По кла
сификацията на Дели и Деникер т е се делят на тр и групи:
1. -подтискащи а кти в н о стта на мозъка /психолептици/ ка то - дроги
за сън /хипнотични/, големи транквилизатори /невролептици/ и ме
ки транквилизатори против страх /анксиолитици/
2. -средства,стимулиращи дейността на мозъка /психоаналептици/ ка
т о : антидепресанти, стимуланти за настроение; амфетамини, с т и
муланти на вниманието; психостимуланти
3. -предизвикващи отклонение на дейността на мозъка./психодислепти-
ци./
За неспециалиста е добре да се опре на таблица ка то горната, за да
не смесва транквилизаторите с антидепресантите и да не смята.че
всички лекарства,които лекарят предписва при оплакване о т безсъние
са все сънотворни. Понастоящем не малък брой субстанции, чиито
свойства на пръв поглед нямат нищо общо със съня се използват за
лечение на бъзсънието.
Големи транквилизатори /невролептични средства/

Около 1950г. се установява, че някои антивъзпалителни или анти-алер-
гични средства имат и седативни свойства. Тези медикаменти спа
д ат към химичната група на фенотиазините.
Успокояващото действие на невролептичните
свредства е доказано при душевно болни.
През 1952г. Дели и Деникер о ткр и в а т свойствата на хлорпромазина
за лечение на душевните болести и така започва ерата на модерната
фармакология.
Хлорпромазинът дотогава бе известен ка то средство което подсил ' Биологът-

ва анестетичното действие.* фармаколог Анри
Лабори /Henri
Едва след 1952г. хлорпромазинът започва да се използва при хронични Laborit/отбелязъл
подсилващото
психози и шизофрении. С то зи транквилизатор се лекуват душевно анестезията действие
на хлорпромазина при
болни, ко и то буйстват, изпадат в делириум или мании. Вместо да бъ ампутиране на ранен
дат затваряни при най-строг режим в психиатричните заведения, т о й на бойното поле.
ги успокоява и канализира агресивността или страха им;

След хлорпромазинът се въвеждат редица други силни транквилиза
тори и хипнотични средства.които не са барбитурати, ка то мекло-
калон и метакалон плюс дифенидрамин.И тези лекарствени средства
им ат своя моден период. В силни дози, или съчетани с алкохол, водят
до халюцинации, поради което се тъ р с я т също ка то 1_.3.0.* ‘ diethylamine de Г
acide lysergique
Отначало големите транквилизатори започват да се използват зара
ди въздействието им върху психофармакологичните средства. Но тъй
ка то предизвикват сънливост и летаргичност през деня, т е въздейс
т в а т благотворно и на съня. При тях, за разлика о т барбитуратите,
те с то в е те по отношение интелектуалните възможности са потизив-
ни. Когато обаче се цели продължително внимание, резултатите при
барбитурите са по-добри. Силните транквилизатори освен това им ат
вторичен ефект върху половите хормони и хормоните на надбъбреч-
ните жлези. Във всеки случай, употребата им при безсъние трябва да
се ограничава.
Меки транквилизатори /анксиолитици/

Както названието им показва, меките транквилизатори им ат по лек
успокояващ или седативен еф ект.Най-старото о т тези средства е
мепробраматът. Дериватите на бензодиазепините дадоха силен тл а
сък на транквилизаторите, наричани вече "хапчета за щастие".
Именно тези транквилизатори, а не невролептиците, са най-широко
известни. Това са хлордиазепоксид, нитразепам и диазепам. Транкви
лизаторите о тне м ат агресивността на някои животни, водят до о т
пускане на мускулатурата, отслабват напрежение, страх, гърчове, раз
миват емоции.
К а т о общо правило тр а н кв и л и зато р и те са з«
предпочитане пред б а р б и ту р а ти те
Доколкото в повечето случаи безсънието се дължи на напрежение о т
дневната активност, на транквилизаторите се пада важна роля при
лечението на различните видове безсъние. Изследванията на Жуве
/Jouvet/ показват, че транквилизаторите по-малко повреждат качес
т в о т о на съня. о тко л ко то барбитуратите. Предимството им освен
това е.че м ога т да се вземат през деня и по то зи начин да се предот
вратява слабото или прекалено силното действие на будилниковия ме
ханизъм, ко й то вечер ни пречи да заспим. И все пак независимо о т пре-
димствата си. транквилизаторите също водят до пристрастяване.

Ако лице. коегро приема голямо количество транквилизатори бъде о т
веднъж лишено о т тях, т о може да изпадне във визуален или слухов
сънен делириум или в епилептична криза, макар че същата опасност е
по-голяма при интоксикация с барбитурати.
Антидепресанти
При безсъния, причинени о т депресивни, меланхолични или летаргични
състояния, м огат да се използват антидепресанти. С възстановява
нето на доброто настроение пациентът заспива по-лесно..По прави
ло антидепресантите стимулират будността у човека и затова не би
ва да се приемат след 16 ч.
Съществуват две категории антидепресанти:
-имипрамини;
-ИМАО / инхибитори на моноаминната оксидаза/.Те пречат на моноа-
минната оксидаза да. разгради основните субстанции на мозъка и по
вишават количеството на разните съставки на разсънването. В за
висимост о т дозировката, за 5-10 дни апатичен пациент може да си
възвърне виталността
С антидепресанти един прекадено депримиран

човек може да с ти гн е до самоубийство
Антидепресантите крият две опасности:
-летаргичното състояние да се замени с прекалена възбуда
-депресивната личност да се самоубие, ако освобождаването е само
физическо, а не душевно. За разлика о т транквилизаторите и невро-
лептиците антидепресантите повече поставят на изпитание човеш
кия организъм. Много о т о п и ти те за самоубийство след вземане на
антидепресанти биват успешни.
Психостимуланти
Антидепресантите са о т кр и т и през 1957г. Преди това за преодоля
ване на безсънна нощ или за бодърстване при важна работа се е при
бягвало към психостимуланти о т рода на амфетамините. Те обаче
им ат парадоксален ефект: о т тя х някои с т а в а т още по-будни,пулсът
им се ускорява и умората частично изчезва, докато при други - и по-
специално при силно възбудими деца- амфетамините им ат успокоява
що действие и дават сън.
Днес амфетамините се използват все по-рядко. След употреба извес
т н о време.те водят до силно натрупване на умората. Чрез т я х се спи,
но с беден парадоксален сън и° м огат да се появят световъртеж, гла
воболие, липса на апетит. При силни дози съществува опасност о т
сърдечно-съдови смущения.
ТЕКУЩА УПОТРЕБА НА ПРИСПИВАТЕЛНИ

Противно на онова,което се твърди в някои рекламни материали, не
съществуват медикаменти, осигуряващи естествен сън, или действа
щи специфично по отношение на физическа или психическа умора. Не е
известен и начин за възстановяване на парадоксалния сън. Обратно,
повечето приспивателни средства вредят на качеството на съня.
В надпреварата на сънотворните препарати барбитуратите бяха дъл
го време първи, но съвременното развитие дава явно превес на небар-
б итур атните хипнотици. През 1973г. във франция барбитуратите са
били само 35 % о т продадените приспивателни. За избягване на т о к
сикоманиите и лековатото прадписване на сънотворни препарати,
някои небарбитуратни хипнотици,които преди са били продавани
срещу обикновена рецепта, сега са предмет на по-строг контрол. Пос
тавени са в категорията на дрогите о т Таблица Б и за предписване
т о им лекарят е длъжен да ползва ограничен брой бланки о т кочан.
До неотдавна и потребителите бяха слабо осведомени за тези лекар
ства. Рекламата на фармацевтичните предприятия служеше за ин
формация едновременно и на лекари и на пациенти. Днес трудове ка
т о то зи на доктор Прадал "Наръчник на най-често използваните ле
карства"* се обявяват против прекомерното увеличаване на лекарст mBdicaments
■ H.Pradal: Guide des
les plus
вените средства и описват най- използваните медикаменти, техни courants, Paris, Le
Seuil, I974
т е индикации и контра-индикации. Информацията, която такива пуб
ликации дават на достъпен език спомага за предотвратяване опаснос
' Интересно е да се
т и т е о т самолечение въз основа на чуто-казано.* напраби сравнение
Тази по-обективна информация разкрива, че марковите названия на за между информацията
даден медикамент
много сънотворни препарати покриват едно и също име. Нерядко се лекарив предназначеното за
издание V1DAL
привлича вниманието върху факта,че като се даде марково име на един и та з и за същия
медикамент в
фармацевтичен препарат, цената му се изменя значително. Рекламни-, достъпния за всички
т е разходи на фармацевтичните лаборатории превишават чувстви наръчник
Прадал.
на д-р
телно изследователските.
Осведомете се! Приспивателните и м а т много
контра-индикации.
Успоредно с контра-индикациите, свързани със специфични фактори
ка то преклонна възраст, алкохолизъм, или психично заболяване има и
редица общи случаи, при ко и то не бива да се ползват психотропни ле
карствени средства. Това са преди всичко заболяванията на дихател
ните пътища и на черния дроб или бъбреците. Освен това едновремен
ната употреба на няколко лекарства трябва да става само с лекарски
съвет. Сънотворните препарати увеличават взаимно действието си,
както и това на аналгетиците. Приемането на алкохолни напитки съ
що развива промени в поставеното под хипнотици съзнание.
Всички тезичастични съвети не м огат да заменят съвета на лекаря.
О т него трябва да се търси липсващата информация. Вместо да се го-
бори за незначителни неща с лекаря и чак преди тръгване с т о н на

безразличие или вина да му се каже " Докторе,можете ли да ми даде
ше и нещо за сън?" по-добре е да се прояви безпокойство по отнош е
ние вторичните ефекти, или опасността о т привикване към предпи
саното приспивателно или успокояващо средство.
Кой лекар ще ви обясни без да го п и та те защо ви предписва транкви
лизатор вместо сънотворен препарат или обратното? И кой лекар,
след ка то му се каже ,че пациентът е опитал всичко против безсъние,
няма да намери някое новоизлюпено творение сред безплатните мос
три, оставени му о т представителя на фармацевтичната лаборато
рия? И кой ще предупреди пациента,че с 10 % по-чести са пъ тните
произшествия при водачи, ко и то са вземали някакво успокояващо сред
ство.
Приемането на транквилизатори не бива
да се прекратява рязко
Нередки са ятрогенните заболявания, резултат о т предписани о т ле
каря лекарства.Както доказва Иван Илич* не само големите транкви-
лизатори,които се използват при психично болни, но и меките тран- se0ii,i975
квилизатори м огат да предизвикат сериозни разстройства при извес
тн а дълготрайна употреба и когато дозировката им не се огранича
ва постепенно.
Безсънието може да продължава поради приемане на витамини в ам
пули малко преди лягане, или антидепресант вместо бързодействащо
приспивателно. Безсъние в началото на нощ та може да се преодолее
посредством приспивателно с бързо и краткотрайно действие. Безсъ
ние в средата на нощ та или в ранно утр о се свързва с депресивни със
тояния и изисква основно лечение.
ТОКСИКОМАНИЯ
Привикването към приспивателните, или токсикоманията, е безспор
но най-важният проблем при борбата с безсънието. В Сащ тридесет
милиона американци са повече или по-малко зависими о т сънотворни
т е препарати и т о все още предимно о т барбитуратите. Изследване
т о на .Ф.Дейвидсън /F.Davidson/ и сътрудници при 2339 ученици и уче
нички на възраст между 15 и -20години показа,че 5% о т момчетата и
10 % о т момичетата във франция са вземали вече приспивателни. Ан
глийският психиатър Роналд Д. Лен ‘ Ronald D.Laing/ отбелязва, че мно
го често прибягването към силни дози приспивателни или транкви-
ланти свидетелства за депресия. Според него силните токсикома
нии,като напр. хероиновата, са о пи т за преодоляване на психични за
болявания. Ролята на меките или силните опияти е да помогнат на
индивида да.се справи с напреженията и конф ликтите, ко и то иначе мо
г а т да го разрушат.
Освен описаните вече умствени спадове и състояния на обърканост

хроничните интоксикации с барбитурати или други хипнотични сред
ства водят до нервно-вегетативни смущения, отслабване и обезвод
няване. При тях,както и при о стр и те интоксикации, причинени о т пре
комерно приемане на хипнотични средства, болният трябва да бъде
хоспитализиран.
Едно приспивателно вечер, един
психостимулант сутрин и порочният кръг
започва.
С вземане на едно хапче за сън вечер човек не е непременно токсико-
ман. И все пак границата лесно се преминава. Онзи, ко й то взема о т
време на време приспивателно, не чувства непременно нужда да взе
ме отново хапче и на другия ден след безсънието. Събужда се сравни
телно леко и с бистра глава. Обратно,привикналият да взема приспи
вателно всяка вечер ще изпитва страх и обърканост без хапчето си.
То често изпълнява ролята на плацебо и нерядко едно съвсем друго
хапче свършва същата работа, стига страдащият о т безсъние да счи
та, че е взел приспивателно. П остоянното вземане на хапчета за сън
се придружава обикновено о т трудно събуждане. И това може да до
веде до другия навик- приемане на стимулиращо средство за компен
сиране на ефекта о т приспивателното.
Постепенно организмът се разстройва и се налага увеличаване на до
зата и на двете лекарства. При хроничната интоксикация вече не са
мо заспиването и събуждането са объркани. Затруднява се координа
цията на движенията, човек е или агресивен или депресивен и изпитва
затруднение да стои прав и да говори. Състоянието му е близко до
коматозно. Някои токсикомани. ко и то не превишават определени
граници с т и га т до 1 - 1.5 гр.барбитурати дневно без наличност на
такива симптоми. При 2-3 гр. т е продължават да живеят в някакъв
свят, о т ко й то връщането към реалността става все по-рядко.
Лечението за дезинрпоксикация е начинание,

ко е то изисква много дълго време
При горните случаи е необходимо лечение за дезинтоксикация. Както е
известно обаче, рязкото спиране не е лечение. То може да предизвика
теж ки физиологични смущения, за преодоляването на ко и то ще са не
обходими месеци. Лечението трябва да започне първо с постепенно о г
раничаване на дните, в ко и то се взема приспивателно и после с нама
ляване на самигйе дневни дози.
Щ "Сандра В...страдала от дискова херния и поради остри болки не Щ

моЛела да спи по цели нощи. Започнала да взема приспивателни,
но когато болките в гърба престанали, безсънието й станало мно-
I! го теЖко. а през деня се придружавало с умора .Това продълЖило

§! повече от десет години. Когато отишла на лекар, всекидневната 1
й доза лекарства била много слоЖна, но въпреки това безсънието ||
Щ й продължавало и се влошавало все повече. Напоследък вечер доба-
:| вяла и грог с 2-4 унции уиски. Толкова голяма била зависимост- Щ
|| та й от лекарствата.че се налоЖило постепенна дезинтоксика-
|§ ция в продълЖение на осемнадесет месеца под внимателно §|
|| медицинско наблюдение, особено при намаляването на дозировка-
|| та. Когато стигнала до последния етап ,освобождаването й от
;| зависимостта все още било нестабилно и първата нощ без хапче ||
|| не могла да спи.На другата вечер спала осем часа неспокоен ;£
|| сън.Следващите три дни заспивала все по-късно с два часа сякаш ;
§| нейното денонощие било от 26 а не 6т 24 часа. Не е известно да- £
|| ли проблемът за денонощния цикъл е бил предизвикан от лекарс- Л
|| твата, от дезинтоксикацията или от естествения ритъм на ор-
|| ганизма й,който не съвпадал с нормалното денонщие. Сандра В.
Щ действително стабилизирала съня си и когато се преценило, че е
Щ вън от опасност, я изписали. "* ' W.I.Dement et col).“
Les troubles du
sommeil" in
Psychologie No 74
Пиер Пасуани разказва за един експеримент 3 Англия, при ко й то група .mars 1976
страдащи о т безсъние приемали приспивателни без ограничение, а
друга група,по съвет на лекарите, прибягвала към приспивателни само
в краен случай. След няколко месеца.първата група продължавала да
взема лекарства докато 60 % о т участниците във вто ра та група се
били отказали. При наличие на достатъчна мотивация следователно е
възможно да се мине без приспивателни.* ‘ P.Passouani:Le
Sommeil,un tiers de
notre vie, Paris,
. . „ _ „ Stock, 1976
Не съществува универсално сънотворно
средство
Всяко лекарствено средство, и още повече ако е хипнотично, зависи
о т индивида, ко й то го приема и о т часа на приемането. Затова е аб
сурдно да се счита, че приспивателно,което някой приятел хвали ще
подейства и на нас непременно. Един о т ф акторите, определящи ко
личеството, което можем да понесем, е собственото тегло. Жените
са по-рецептивни и реагират на по-малки количества в сравнение с
мъжете.
Следователно, самите ние до известна степен сме отговорни за упор
с т в о т о на безсънието си. Трябва да се отървем о т предрасъдъка ,че
има магическо хапче, което действа на всички и по всяко време.Тряб-
ва да се откажем и о т обратното схващане.че колкото повече лекар
ства се приемат толкова по-голям е шансът да се заспи и да се озд
равее. Има хора ко и то вземат по петнадесет лекарства всеки ден и
гъ л та т наведнъж двадесет хапчета. В такива случаи трудно се избяг-
8 а взаимното вредн^ влияние на всички тези лекарства.
САМОУБИЙСТВА
Болш инството самоубийства се дължат на отравяне с приспивател
ни. Това са 40-45 % о т съзнателните самоубийства. Предимно жени
прибягват към приспивателни за самоубийство. Сред тя х на първо мяс
т о са барбитуратите и най-вече онези с бързо действие. Състояни
е то на кома настъпва бързо и често пъти време за намеса няма.
На второ място са транквилизаторите. Те са причина за самоубийст
во в 30-35 % о т случаите. Макар и по-малко токсични о т барбитура
т и т е , при по-силни дози някои транквилизатори водят до асфикция
и до необходимост о т даване на кислород. Антидепресантите в сил
ни дози м огат да причинят сърдечни кризи.
Различни са симптомите, по ко и то може да се познае опита за само
убийство: липса на координация на движенията, повръщане, о т с ъ с т
вие на внимание ка то се започне о т неподвижен поглед ,или просто за
маяност и се стигне до кома. При такива случаи не бива да се забра
вяме пожарникарските служби са специализирани за първа помощ и о т
насяне на самоубийците в токсикологичните центрове: в Париж- бол
ницата Фернан Видал. в Лион болницата Едуар Ерио, в Марсилия- бол
ницата Салватор.
ФАКТОРЪТ ВЪЗРАСТ
Не само злоупотреба или неправилна употреба на приспивателни, а и
някои органични фактори влияят на съня ни и на ефекта о т лекарст
вата, ко и то вземаме за да преодолеем безсънието. Известно е, че всич
ки възрастни хора се оплакват ,че не м огат да спят, макар през деня
да ги виждаме да дремят. Известно, е че броят на часовете нощен сън
намалява с възрастта и спада о т седем-осем на ш ест часа средно. Все
пак тази загуба вероятно се компенсира о т различни дремки през де
ня. Следователно, при старите хора не толкова количеството ,колко-
т о качеството на съня се изменя.
Колкото се остарява толкова по-чести са нощните събуждания. На 50-
годишна възраст нерядко човек се събужда т р и пъти, а на осемдесет
може и седем пъти.С тарите хора се събуждат много рано сутрин, към
5 часа и заспиват отново едва след час.Може да им се случи да не спят
20% о т прекараното време в леглото . А за много възрастните зале
жаването е опасно.
Неотдавна бе установен един чест вид безсъние у възрастните, при
ко й то т е се събуждат в момент на сънуване. Вероятно затова си спом
н я т много повече сънищата о тко л ко то младите хора. В такива мо
менти на събуждане хората о т т р е т а т а възраст с т а в а т и о т и в а т
да се разходят из къщата или на улицата.
Когато една нощ 8 къщата се чул шум и помислили, че са влязли крад

ци, се оказало че бабата е станала посред нощ, яде бисквити и пере.
За да се възвърне съня на с т а р и т е хора

т е трябва да са по-малко сам отни и да бъдат
обградени с повече внимание.
Не бива да се гледа с лекота на безсънието на възрастните ка то се
твърди, че на тяхната възраст е нормално да спят по-малко. Умора,
неспокойствие, смущения в здравето м ога т да бъдат причина за без
съние, напр. заболяване на простатата, артериосклероза, ревматизъм
или промяна на обстановката в която живеят: пенсиониране, тр ево
га за поверените им за гледане внуци и пр...
Ползването на приспивателни е деликатен въпрос. Барбитурати тр яб
ва да се избягват, защ ото м огат да доведат до побъркване, или свър-
възбуда, или да преобърнат ритъма на съня. М огат да се предписват
меки транквилизатори. Най-доброто лекарство обаче е да обградим
възрастните с грижа и внимание, защ ото най-често причината за без
сънието им се крие в самотата.
Безсъние при децата
При малките деца лечението на безсънието е сходно с това при с т а
рите хора. Избягвайте да давате приспивателно на д е те то си, когато
трябва да излезете вечерта. И д ете то като възрастния привиква лес
но към лекарствата и бързо става физически и психологически зави
симо о т т я х . 1
При бременни жени
Обикновено бременните жени спят повече, но е възможно да имат

безсъние през първите седмици на бременността .В такива слу
чаи към лекарства трябва да се пристъпва много внимателно.
През първите десет дни опасността лекарствата да се отразят
на зародиша е извънредно голяма. За съжаление това е преиодът,в
който жената обикновено не знае, че е бременна. За всеки случай
по-добре е да се избягват всякакви лекарства преди и по време на
бременността.Да се избягват по-специално барбитуратите, кои
то преминават през бариерата на плацентата и могат да се от
крият в зародиша: Последиците не са известни напълно тъй ка
то с бременни жени не могат да се правят експерименти.
Проведените в Австралия проучвания при новородени от майки,
приемали барбитурати показват увеличен процент на катаракта.
Ако абсолютно се налага вземане на приспивателно, по-добре е да
се прибегне до познато лекарство, ползвано дълги години без вред
ни последици.
Половите хормони имат въздействие върху съня. Експериментал

но са ползвани като седативи. За съжаление досега не е извест
но да се ползват като такива без вторични явления / менструа
ция/. Установено е също, че бременни жени, които се подготвят
за операция , се нуждаят от по-малки дози анестезия, а също че
приспивателните действат по-бързо при жени, които употребя
ват антиконсептивни средства. * * Не може да се
забрави скандалът с
Талидомида, слабо
хипнотично и
СЪННА ТЕРАПИЯ успокояващо
средство,много
Една о т най-старите терапии на безсънието и свързаните с него сму разпространено през
1957г. Установено
щения е сънната терапия. Тя се използва все още в Европа, но амери бе,че майки вземали
Талидомид раж дат
канските психиатри все по-рядко прибягват към нея. Сънната терапия деца-изроди, Въпреки
се състои в предизвикан сън о т 15-18 часа на ден в продължение тр и че п репаратъ т бил
изпитан при
седмици. Отначало са се използвали само барбитурати, но понастоя бременни ж и во тн и и
не се отразявал на
щем се прави съчетание о т няколко вида приспивателни с и без бар поколението/
битурати и с транквилизатори. Предимно се съчетават бързодейст-
ващи средства с такива ,ко и то им ат продължително действие.
Сънят не е непрекъснат, както понякога се мисли, а се прекъсва с по
чивки, проверка на пулса, температурата и кръвното налягане. След пе
тия ден обикновено продължителността на съня о т само себе си на
малява.
Сънната терапия трябва да се прилага
само при определени случаи...
Беше време кога то сънната терапия се приемаше за панацея. Сега ин-
дикацията за сънна терапия се свежда само до някои подчертани пси- заболяването, ко е то
хически разстройства, тежка меланхолия, остри кризи на скръб no. no- c u l m o i T “ 6"
чинал или на ревност, както и при трайни психосоматични състояния, ^^натамуе
или непоносими болки.* психическа./
...Сънната терапия не бива да продължава
неограничено.
Така или иначе, това лечение не осигурява нормален сън. То излага на
определени рискове, ако не бъде спряно навреме. Възможно е да настъ
пи летаргично състояние, или липса на интерес към живота, или об
ратно, да последва действително безсъние. Всички контра-индикации
на медикаментите за сън са следователно валидни при сънната тера
пия. Заболяванията на черния дроб, на белите дробове, на бърбеците,
или сърцето м огат да се усложнят. Прилагането на сънна терапия изис
ква непрестанно наблюдение и контрол о т страна на лекарите и ме
дицинските сестри.
Медикаментите не са единственото средство за предизвикване на сън.
Известно е,че в Русия във връзка с теориите на Павлов за условните
рефлекси се прилага сънна терапия с поставяне на болния в специална
звукова и светлинна среда. Във Франция са развити методи за релак-
сация или колективна сънна терапия за нормален сън.
КЛИНИКИ ЗА СЪН
Когато страдаме о т безсъние, или сме стигнали дотам.че да вземаме
всеки ден хапчета за юън, не ни минава през ум,че можем да постъпим
в клиника . Все по необходимо е, преди да се предприеме лечение на
безсъние и преди да се предпишат сънотворни лекарства, да се нап
равят някои физиологични и електроцефалографски изследвания. След
1960г. в Щ атите бяха о т кр и т и различни Сънни клиники / Sleep clinics/.
Те им ат главно две цели:от една страна откриване и диагностицира
не на р а зстр о йство то на съня при пациента и о т друга- дезинтокси-
кация на милионите американци, ко и то приемат барбитурати. Като
се сравни съня на болния с то зи на * човек на същата възраст и о т съ
щ о то социално, обкръжение, но със здрав сън, се установява какво е
р а зстр о йство то на съня на пациента. Наблюдава се тр и до пет дни
за да се класира безсънието му.
Посредством записи на съня се правят средни разграничения на болни
те: - - — • — •- -
-болни при ж о и то липсва, или е налице прекалено бавно заспиване
-болни,при ко и то липсва, или е налице прекалено бързо заспиване
-болни,при кои то циклите на сън и сънуване са в безпорядък
-болни,които заспиват много бавно или много бързо
-болни,които се събуждат много често или много рано
-болни,които страд ат о т физиологични смущения /спиране на диша
н е то / или о т психологични смущения / кошмари/
Всички тези възможни причини за смущения в съня не се о ткр и в а т
само с разговор с лекаря. При упорито безсъние се препоръчва и кли
ничен преглед.
Главният виновник за лошия сън може да се
окаже сам ият барбитурат.
Американският учен, В.С Демент в Лос Анжелес и сътрудникът му о т

френски произход, С Гиймино, се о п и т в а т да възстановят синхрона
на цикъла на съня при страдащи о т безсъние, престанали да приемат
барбитурати. На практика 40 % о т пациентите им не са действител
но болни. Те спят 7-8 часа на денонощие, но прекомерната употреба на
барбитурати е нарушила химическите процеси на мозъка им. Демент и
сътрудниците му успяват да покажат,че приемането само на едно
хапче барбцтурат на ден може. да промени стр у кту р а та на съня за
цяла седмица. В клиниката за сън пациентът може да заспи ко га то по
желае и постепенно да приведе съня си към нормална структура. Как-
т о всяко заболяване, за да бъде излекувано безсънието изисква време,
търпение и упоритост,.
ПРЕКАДЕН СъН
Хиперсомния е явление обратно на безсънието и се свежда да прекаде
но много спане. Същите психологически причини, умствено напреже
ние, безпокойство, закъснение по отношение сроковете за предаване
на работа, или любовна мъка, предизвикващи у някои безсъние ,при дру
ги са причина за прекадена сънливост и мечтателност. Дългото спане
не е обаче нещо патологично и някои хора се нуждаят о т повече сън в
сравнение с други -по десет или повече часа. Болестният аспект на хи-
персомнията се изразява във факта, че след дълъг сън човек се събуж
да с усещането, че не е спал достатъчно, че е замаян и има желание да
си легне отново. Състоянието му е близко до това на човек, ко й то се
събужда рязко в средата на нощта и не знае къде е и какво прави. Съ
н ят му е неспокоен, с много сънища и „т о често тревожни.
Както при безсъние, препоръчва се да се потърси социалната, семей
ната или афективна причина за тази болезнена нужда о т сън, вместо
да се предписват витамини или стимуланти за разсънване. Не бива да
се забравя, че затворените, тъмни и тесни пространства, ка кто и
самотата и оттегл я не то о т света увеличават летаргията. Обратно,
ако склонният към прекадено спане човек бъде поканен о т външни за
всекидневието му лица, или за несвойствени за постоянните му зани
мания активности, то й сам ще установи, че желанието му за сън из
чезва. Кой не е забелязал как един о т съпрузите заспива при някое ве
черно събиране, на което другият съпруг се забавлява?
Хиперсом1нията е също к а к т о безсънието

основание за безпокойство.
Ако настъпва отвреме навреме може да е причина за безпокойство, но
рядко поражда дълготрайни смущения. Ако се допусне обаче летаргич
ните състояния да продължат трайно, о т тя х м огат да произлязат
различни невровегетативни смущения / в сърдечния ритъм, в дишане
т о / или смущения в нервната система. По начало безсънието се при
ема по-тревожно о тко л ко то прекаления сън. Съществуват обаче хи-
персомнии, ко и то са като истинска сънна болест с все още слабо из
ве стни ' физиологични причини. Това са нарколепсията, болестта на
Пиквик и болестта на Клайн-Левин. Най теж ката хиперсония е летар
гичния енцефалит, или сънна болест.
Нирколепсия
С наименованието нарколепсия се обхващат някои симптоми, харак
теризиращи не дълготрайния ,а неочаквания сън, в ко й то се изпада в
най-различни моменти и места.
Главните симптоми на нарколепсията са:
-внезапно желание за сън или сънливост през деня;
-Внезапно падане.предизвикано о т мускулна слабост, наречена "ката-

лепсия"
-обща парализа през нощта или на зазоряване;
-страшни визуални или слухови халюцинации преди съня или преди съ
буждането.
Макар и не широко известна на общ ествеността, нарколепсията е по-
честа о тко л ко то се предполага, а именно 1 /1000. Засяга главно мъже
те. Може да настъпи още в пубертета, но някои нейни симптоми напр.
каталептичните пристъпи, м ога т да настъпят късно, след четиридес-
тгодишна възраст.
Нарколепсията е функционално
дерегулиране на парадоксалния сън
.Установено е, че нарколепсията може да бъде наследствена. Наричат
я още "Болестта на Желино",по името на френския лекар беПпеаи, кой
т о пръв описал нейните симптоми през 1880г. Преди него нарколепси
ята и каталепсията се считали за епилептични форми. Сега е извест
но, че внезапните пристъпи на сън нямат нещо общо с епилепсията, а
са прояви на разстройство на парадоксалния сън. При обикновения сън
парадоксалният настъпва едва след период на бавен сън. При нарко
лепсията парадоксалният сън настъпва веднага след заспиването. Мо
же да се предполага, че у страдащия о т нарколепсия парадоксалният
сън нахлува още през деня.
М В продължение на двадесет години Албер В. 44 год.. техник по

Щ професия, не получавал правилна диагноза. През последните осем ■ шизофренията е
заболяване,
години посещавал и психиатър, който окачествил страданието му ? характеризиращо се
със загуба на к о н т а к т
като шизофрения. * Той съвсем не бил психопат, но някои аспекти с реалността и със
смущения В
на поведението му били наистина нестабилни. Страдал от без еф ективните
отнощения
крайна сънливост и пристъпи на сън през деня. При възбуда, или
когато се опитвал да, извърши някакво определено двигателно ‘ за регистриране
т р а с е т а т а на съня /
действие, мускулите му изведнъж отслабвали и падал. Затрудня Данните о т
изследването
вал се да работи и не можел даже муха да убие на стената от показали вид сън,
к о й т о можел да се
' страх да не падне. Разказал,че трудно осъществявал полово сно- ! дължи на
неврологичен дефект.
: шение и действал" като машина" за да успее. Привиждали му се П ациентът
: странни неща и имал страшни кошмари. И тъй като всеки ден преминавал о т
нормално будно
: спял след обед бил подложен на изследване с полиграф по време на състояние 6 кратък
период на мускулна
|| следобедния му сън' атония* / липса на
т о н у с / и след то в а
направо изпадал 6
неспокоен
При такива болни обикновено няма засягане на някои нервен център и парадоксален сън.*
/W.C.Dement et
болестта им може да продължи цял ж ивот, т е са напълно нормални за coll."Les troubles du
всички останали жизнени функции. При всеки човек се забелязва спада som m eifin
Psychologie nO 74
не на вниманието на около два часа.; при нарколепсията това явление /mars 1976 /
стига до крайност. Броят на пристъпите е променлив, о т един до

ш ест ,или повече. Нарколептикът може да бъде сравнен с недоспал чо
век, ко й то заспива винаги т о м започне да прави нещо скучно.
При по-тежки случаи сънят на нарколептика наподобява съня на но
вороденото, тъ й като т о й може да спи по 15-18 часа на ден. Заспива
ка кто върви, или говори, или гледа телевизия.
П ристъ пите са кр атко тр ай н и , но се

п о в та р я т и са напълно неконтролируеми.
Те т р а я т о т п е т да петнадесет минути. Изчезват толкова внезапно
колкото са се появили. При събуждането няма безпаметност, непри
ятно чувство, или неосъзнатост. Болният обаче не знае колко време
е бил в такова състояние. Понякога кризите са периодични и болният
организира времето си съответно. Щом усети настъпването на кри
зата то й се опитва да я предотврати. Един преподавател правел т о
ва ка то се убождал с игла.Но"обикновено е трудно да се спре явлени
ето, което настъпва неочаквано..Най-често силни или внезапни емо
ции ста в а т причина за загубата на мускулния тонус и заспиването.
Умора или дълго неподвижно състояние м огат също да бъдат причи
на.
При каталепсията и при парализите при събуждане болният не губи
съзнание. Той не спи, но не е в сътояние да мръдне тя л д то си- нито
ръка.нито крак. За външния поглед каталепсията е много впечатлява
ща.
Страдащият о т каталепсия е илюстрация на изрази ка то " умирам о т
смях'1, "вцепених се о т страх" или онемях о т гняв". Страданието е т е ж
ко. Понякога е свързано с тактилни халюцинации, чувство на лазене
на мравки, вихрушки. Цели сценарии, подобни на описаните при явле
нията на заспиването м огат да предшестват съня на нарколептика.
Болестта на Желино следователно обхваща една съвкупност о т сму
щения ка то се започне о т необичайно бавно извършване на нещо и се
стигне до пълна неспособност за" действие.
Досега обичайното лечение се свеждаше до предписване на стимулан

т и и амфетамини. Напоследък се правят усилия за компенсиране чрез
сънна терапия на парадоксалния сън, ко й то вероятно"липсва при нар
колептика,, ка то се взема предвид, че някои лекарства приемани непос
редствено преди лягане само засилват тази липса. Използват се и ан-
тидепресанти. Основният проблем при лечението на тези заболявания
е бързото привикване към медикаментите. Някои каталептици взе
м ат до 40 хапчета на ден. Класическото решение е да се смени лекарс
твения препарат, но еф ектът о т смяната е краткотраен.
:| " Един учител, привърженик на класическите методи на обучение

Щ .щом забележел, че някое дете не внимава го удрял по главата с
И дълга триметрова пръчка. Ако детето го е видяло, не се случва-
ло нищо. но ако го изненадал в момент на пакост, детето се сри-
Щ ’ В и де, extraits de
Щ вало пред целия клас и се засрамвало напълно."* conférence,( Paris 1976)
"Една жена се страхувала ужасно да не я блъснат сутрин като из-

■: лиза от метрото на спирката Сен-Марсел. .Ако я блъснели откъм
% гърба, щяла да падне от изненада. Страхувала се още повече, че хо-
Н рата ще се разтревожат като я видят, защото каталепсията й
:1 се засилвала когата тя ставала център на внимание." * ' ' Пак т а м
"Един миньор припадал винаги когато имало избухване в мината.

Щ Той бил и рибар.Като ловел риба всичко било нормално до момен-
та когато тапата скачала във водата. Тогава и той скачал във
водата. Бил страстен играч на белот, но винаги когато имал доб-
ри карти припадал на масата и играта му се разкривала. В болни-
цата при визитация покривал главата си с чаршаф защото щом
У лекарят се спирал до него и го запитвал "Как сме днес", той изпа-
;■ дал в каталепсия.
Болестта на Пиквик
В "Приключенията на господин Пиквик" Дикенс дава живописно описа
ние на един много сънлив сервитьор. Джо е дебело момче, което спи
докато пазарува и хърка шумно ка то сервира. Хиперсомнията дейст
вително се характеризира със съчетание на затлъстяване ,заспалост
и смущения в дишането. Страдащите о т хиперсомния заспиват с хър
кане.Когато са в бездействие задрямват или даже заспиват - в чакал
ня, на червен светофар, в ресторант. Похъркват няколко минути и се
събуждат.
Сънят на страдащ ия о т б о л естта
на Пиквик е см утен о т хъркане и спиране
на дишането
Н ощ е м с ъ н я т м у е не спокоен, с ч е с т и съ буж дания, д в и ж е н и я и п о д с ка -
чания. Често тези симптоми са свързани и със спиране на дишането
за тридесетина секунди.Тази апнея /спиране на дишането/ се получава
при заспиване и лекото задушаване което се последва води до събуж
дане. Хъркането при нормално спящия човек представлява временно
спадане на тонуса на мускулите на фаринкса. Хъркането се благопри
я тс тв а о т рнфекции на горните дихателни пътища, хреми, гърлобол
,спане по гръб с о тм е тн а та назад глава. При заболяването явлението
е подобно, но. спадането на мускулния тонус на фаринкса е преголямо
и езикът, ко й то много дълго остава назад,запушва дихателните пъ ти
ща. / при крайни случаи, за да се избегне пълна асфикция може да се на

ложи трахеотомия / отваряне на трахеята/. Нервните центрове на
дишането са разстроени и излишъкът о т въглероден двуокис вече не
може да задейства механизма на вдишването и издишването.
Като се излекува затлъстяването / чрез терапия за отслабване / и рес
пираторната недостатъчност, хиперсомнията и сънливостта на Пик-
вик постепенно започват да изчезват.
|| " Зидарят Реймон Ж... хъркал толкова силно когато бил войник.че
|| другите войници от стаята му, за да се отърват от шума го из-
|| несли навън както спял. Самият той обяснил, че от две години
|| бил почти непрестанно заспал. Като се добави и голямото му зат-
лъстяване и някои сърдечно- съдови смущения, страданието му
|| се очертало като болестта на Пиквик.. В болницата само за една
| нощ спрял да диша петстотин тридесет и четири пъти.
\ Благодарение на откритието на германския лекар В.Куло и него-
11 вите сътрудници, които установилите при тези понякога смър-
\'\ тоносни апнеи по време на нощен сън има индикация за трахео-
■| томия. пациентът Реймон Ж бил опериран в болницата към
И Станфордския университет, направена му била трахеотомия и в
\ отверстието над ларинкса била поставена тръбичка с канюла. ко-
\ ято болният затварял през деня когато дишал нормално. Шест
месеца след операцията възстановил нормалното си тегло и от-
!§ ново моЖел да работи буден пълноценно."* ‘ W.C.Dement: Les
troubles du sommeil in
Psychologie nO 74
(mars 1976)
И все пак смущенията в съня поради спиране на дишането не са нещо

свойствено само за страдащите о т затлъстяване и хиперсомния. Сре
щ а т се и при хора с нормално тегло, но са свързани с безсъние. Липса
т а на кислород в кръвта макар и за много кратко време може да при
чини при някои хора сърдечна криза. Демент и Гиимино наблюдавали в
Лос Анжелес трим инутни апнеи, ко и то настъпвали триста-четирис-
т о т и н пъти в една нощ.Следва, че при седем часа нормален сън, някои
хора прекарват четири и половина часа в пълна или полу- асфикция.
Нормалният респираторен ритъм може

да се възстанови с операция на сливиците.
При лечението на безсънието е важно да се знае,че повечето приспи-’
вателни средства забавят респираторния ритъм. Силни дози могат,
даже да причинят смърт. При децата понякога се оказва достатъчно
да се извадят сливиците, за да се възстанови ритъма на съня и да се
избегнат сърдечни смущения. Сливиците м огат да запушат дихател
ните пътища и да съдействат за апнея. Днес са известни много слу
чай на смърт на новородени поради респираторни смущения и спиране

на дишането до две минути. Рискове о т то зи род м огат да се избег
нат като новородените не се о ста в я т да спят без наблюдение.
Болестта на Клайн-Левин
Периодична сънливост, свързана с ненормален глад. наречена болест
т а на Клайн-левин е описана за първи пъ т през 1936г. Това заболява
не се среща главно при юноши и много рядко при жени.
Заболяването се изразява в
-нормален, но неудържим сън о т около осемнадесет часа в денонощи
ето, прекъснат о т кратки събуждания, с чувство на замаяност, сънли
в о ст и прозявки. Същеременно прекалеИа нужда о т ядене /ненаситен
глад, хиперфагия/,в резултат на която болният може да напълнее с
петнадесет килограма за две-три седмици.
Много по-рядко като придружаващ симптом се наблюдава пълен о т
каз о т храна. Такива периоди на сън и ненаситен глад м огат да настъ
пят при 15-20 годишни пациенти, да продължат о т няколко дни до
ш ест седмици, да о т с ъ с т в а т няколко месеца и пак да се появят. Обик
новено изчезват към тридесетгодишна възраст. Дълго се е смятало,
че стеснителните и затворени младежи, ко и то страд ат о т това за
боляване са шизофреници. Макар да не са известни то ч н и те причини,
н ито подходящото лечение на това страдание, счита се, че се касае за
смушения В хипоталамуса, ко й то регулира ред жизнени функции и по-
специално съня и глада.
Сънна болест
Летаргичният енцефалит или сънна болест съпътства инфекции, при
чинени о т вирус или паразит. Първите изследвания върху това забо
ляване започнали когато през 1917 и 1923 г. австрийският невролог
Фон Економо * започна да се занимава с разпространилия се в Европа ‘ Von Economo
летаргичен енцефалит. Той е резултат о т нараняване на мозъка след /1876' 1931)
инфекция. Проявява се с зачестяващи и все по- неудържими пристъпи
на сън. Понякога се получава обрат в денонощния цикъл и болният спи
през деня а е възбуден нощем.
М ух ата Це-це е причинител на заболяване,
к о е то може да бъде смъртоносно
Най-известната о т тези инфекциозни сънни болести /трипаносоми-
аза/ се причинява о т паразит, ко й то се предава о т мухата Це-це, сре
щана най-често в тропическа Африка. Противно на широко разпрос
траненото мнение, о т ухапването намухата Це-це човек не изпада не
забавно в сън. Сънната болест може да продължи две-три години и
смущенията в съня да започнат да се проявяват едва след няколко ме
сеца. Няма липса на бърз сън, а има разстройство на бавния сън и на
цикъла на съня. Сънната болест може да бъде смъртоносна .ако не се

вземат мерки незабавно. Първите симптоми са непрестанни пристъ
пи на треска, главоболие и постепенно отслабване. По-късно настъп
в а т неудържимото заспиване, и все по силните слухови и визуални ха
люцинации.
6
6 / Фройд и сънищата
ПСИХОАНАЛИЗА
ИСЬНУВАНЕ
Към 1900 година Зигмунд Фройд открива нов подход

към психологията на човека. За първи пъ т о т Ренесан-
са насам лекар изучава ирационалните явления заради са
м ите тя х Той не ги възприема вече ка то бледи замес
тител и на съзнанието; нещо повече.постепенно т е ще
заемат цялата сцена на взаимоотношенията на лекаря с
психичноболните му пациенти. Психоанализата се раж
да.В това начинание първостепенна роля се отрежда на
сънуването. Фройд счита, че сънищата им ат ключова
позиция за връзката между явленията, ко и то действат
независимо о т нашата воля над ума и поведението ни
ка кто и на осъзнаването.опознаването-им о т нас. Ето
защо както в теорията, така и в практиката си, Фройд
направи о т "тълкуването на сънищата онзи царски път,
ко й то води към откриването на подсъзнателното в ду
' Sigmund Freud: L
шевния живот." * Interpretation des reves
(Paris. P U.F.,1967
ЧОВЕКЪТ, КОЙТО СЪНУВА

За Фройд сънищата нямат само научна сто й н ост. В о т
ношението му към тя х има и субективен елемент. Из
вестен е те о р е ти къ т на сънищата, но любителят на'
сънища обикновено се забравя. А то й записвал още о т
младини собствените си сънища в своите бележници и
явно им отдавал по-голямо значение.отколкото би се
очаквало о т учен.
Известно е,че ".за да се мъчат биографите" през 1885г.
т о й унищожил за съжаление всичките си бележници и
Психоанализа и сънуване 181
писма , * И все пак, писмата на годеницата му Марта в ^ “ 2веavrartha

Берне показват, че още о т 1883г.той й е описвал съни- i895,Bri'efe 1873 -1930 )
щата си. Тези писма дават основание да се предполага,
че първоначалното влечение на Фройд към света на съ
нищата му е било вдъхнато по-скоро о т ста ри те ав
тори, ко и то описвали сънища и о т очарованието на ро
мантиците в и зкуств о то о тко л ко то о т научните съ
ображения на изследователите през 19 век.
Следователно една смесица о т научно лю бопитство и
лично влечение е накарала Фройд да използва сънищата
и техните възможности за изграждането на нова т е о
рия за психологията на човека. Може би т о й е мислил,че
е преодолял най-после,тайката на сънищата, но на свой
ред и т е не са ли получили известен реванш ? Днес ав
то р и те , ко и то се мъчат да очертаят личността на
Фройд и образа на младостта му се обръщат към него
вите сънища. Справедлив обрат на нещата, по думите
на М арт Робер в беседите й по радиото за ж ивота и
делото на Зигмунд Фройд. * Фройд, разкрит благодаре- La
ние на сънищата ,фройд човекът на сънищата, ще О С - psychanalytique.v.l et II
r ö . ' . (Paris,Payot, 1964 )
тане за нас една алегорична фигура с теорията си, коя
т о о т начало до край търси да разбере природата на
човека чрез неговите сънища.
Огромно, но късно
е влиянието на науката
за сънищата.
Първият пълен анализ на сън.който Фройд прави, дати
ра о т 1895г.Това е анализът, наречен " инжекцията на
Ирма". Направен бил в едно кафене в предградията на
Виена и в писмо до приятеля си В.флиис Фройд се пи
тал дали един ден там няма да има възпоменателна пло
ча с надпис " В то зи дом на 24 юли 1894г. пред д-р Фройд
се разкри тайната на сънищата."* М арт Робер устано- w.fL, s/ i2 -6 -i 9ooт
вява, че за събитието липсва възпоменателна плоча, но psycS^l.fpa'rts,
казва: "Успешното развитие на "Науката за сънищ ата"рир1956)
вече повече о т шестдесет години е повече о т памет- . м Robert. La
HUk"* Revolution
psychanalytique.t. I
Всъщност щастливата съдба на основния труд на (paris.payot.i964)
Фройд за сънищата "Die Traumdeutung", преведен най-нап
ред като "Наука за сънищата", после " "Тълкуване на съ
нищата". и най-после " Смисълът на сънищата", се ока
зала неравна. В предговора към в т о р о т о издание на кни
гата си. девет години след първото, излязло през 1899г.,
Фройд констатира.че и и психиатрите и философите
6/ Фройд и сънищата
не са й обърнали особено внимание. През първите ш ест

години били продадени само 350 екземпляра. Не о т нез
нание през 1913г. Пиер Жане не цитира Фройд в новото
издание на своя труд "Психологическият автоматизъм"
Обиден Фройд пише по-късно в книгата си " М оят жи
в о т и психоанализата": "Когато и във Франция психоа
нализата започна да се обсъжда Жане се отнесе лошо,
прояви слаба ком петентно ст и си послужи с не много
добри аргументи". * ■ S.Freud: Ma vie et la
psychanalyse (Paris,
Същото безразличие към фройдистката теория за съ Gallimard, 1949 )
нищата проявява Жан-Пол Сартр в книгата си "Въоб
ражаемото" *, също ка кто Роже Кайоа в "Несигурност • J.P.Sartre: L
Imaginaire, (Paris,
т а о т сънищата"* Gallimard, 1940)
’ R.Caillois: L
"Тълкуването на сънищата" обаче ще претърпи девет Incertitude qui vient des
издания, ще се преведе на много езици и може да се ка reves, (Paris.
Gallimardl956)
же, ще стане основа за новия интерес към сънищата -
ка кто научен,така и психологически- през настоящия
век.
Фройд не се е отнасъл винаги
с един и същ интерес
към сънищата
Когато неговата теория за сънищата започва да се на
лага, самият Фройд вече не изглежда да се интересува
толкова о т нея. Любовно разочарование, младежко ув
лечение , или старческо предателство Фройд престава
да се интересува о т сънищата, може би защ ото се об
ръща към см ъртта В тв о р ч е ств о то му се обособяват
тр и периода, според доклада на Ж.Райо Ромеро, М.Т.Руис
де Басконес и К.Самора пред 34-ия конгрес на романски
т е психоанатилици, 1974г.\ а именно: . ■ J.Rallo Romero,
- о т 1883 до 1900 Фройд разработва на основата на соб etM.T.Ruiz de Bascones
C.Zamora de Pellicer:
"Rapport au 34-eme
ствените си сънища и тези на пациентите си научна congres des
теори за действието на психиката на човека и за на psychanalystes
langue romane,
de
речения о т него психичен апарат" Madrid,1974 in Revue

française de
- о т 1900 до 1917г, сънят продължава да бъде главна ос psychanalyse,5-6,t. XXXVI
II, Le Reve,
на неговата рефлексия и то й успява да направи връз (Paris,P.U.F. sept.-
ката на патологичното с нормалното, както и с худо dec 1974)
ж ественото творчество;
- о т 1917 до см ъртта си, през 1939г., в своите теори-
тични разработки т о й не се занимава повече със съня.
Въпреки заглавието си ,тр уд ъ т му, издаден през 1920г."
Ревизия на на теорията за сънищата" всъщност пов
таря приетите вече теории.. Единствено разсъждени
ята му в"Съня и телепатията" /1922/ изглежда са пос-
ледният полет на неговата мисъл..

А в то р и те на тази класация виждат самокритика в "
укорите на Фройд през 1932 г. че отнош ението на пси
хоаналитиците към сънищата е такова сякаш повече
нищо не може да се каже по то зи въпрос".Предполага се,
че въпросът за сънищата е бил прекалено близък до сър
цето му.
Действително през 1908г. т о й пише:" За мен 'Тълкува
нето на сънищата" има субективно значение, което
схванах едва когато завърших то зи труд. Разбрах,че т о й
представлява част о т моя авто-анализ, моята со б ст
вена реакция при см ъ ртта на баща ми, най-тежката
драма в живота на един мъж. Когато открих това,аз
си дадох сметка, че не съм в състояние да изтрия сле
' S.Freud: L
дите о т това влияние/ Следователно може да се при Interpretation des
reves,(Pari$, P.U.F.1967
еме, че 'Тълкуването на сънищата" спада към литератур
ния жанр на изповедите. За първи п ъ т обаче това не е
разказ за сантиментални приключения чрез езика на съ
нищата, нещо на което са се отдавали много писатели
- о т Русо до романтиците - а представлява о п и т за де
монтиране на механизмите на то зи род психологически
романи. В известен смисъл Фройд е приемал сънищата
буквално и се е старал да разчете буквите им.
О т хипнозата до анализа на сънищата
На първо време Фройд бил силно впечатлен о т използ
ваните във франция методи на хипноза и внушение. През
' J.M.Charcot
1885г. то й учил в Салпетриерата при Шарко*, а през ( 1825 -1893),prof esseur
1890 г. слушал лекциите на Бернхайм в Нанси/ По това d anatomie
pathologique. Il étudia'I
време чрез хипноза предизвиквали, или преодолявали, hypnotisme qu il
considérait comme un
сим птом ите на истерия.която дава парализа на крайни fait pathologique se
rattachant a I hystérie
ците. Посредством сугестия, строги думи, притискане ’ Bernheim (
1837-1919): medecin.il
на челото с ръка, лекарят кара пациента да се подчиня considérait I hypnose
comme normale et en
ва на заповедите му. Но хипнозата сигурно е нямало rapport avec la
да насочи Фройд към психоанализата без случайната за suggestion
бележка на Бройер* относно връзката между органич ' Breuer et S.Freud:

Etudes sur I hystérie
ните симптом и мислите на една негова пациентка. (Paris,P.U.F.,1956 )
Бройер забелязъл, че когато пациентката му може да

изрази с думи " афективните си фантазии" еиПмтоми-
т е изчезвали. Тези резултати, доразвити о т двамата в
труда им "Изследвания върху истерията" показват до
каква степен едно психологично преживяване, едно сан
тиментално или афективно сценарио,които Фройд на
рича " фантазми" /кавичките са на преводача/ м огат да
Въздействат върху душевния ж и в о т и поведението на
пациента, независимо о т волята му. О т т у к само ед

на крачка била необходима, за да се види в сънищата ед
но действително доказателство за съществуването на
фантазмите. Крачката била направена лесно кога то па
циентите на Фройд, подложени на зл а тно то правило на
зараждащата се психоанализа- правилото за свободна
т а асоциация, т.е. да изричат свободно всичко, което
им минава през ума - започнали да разказват сънищата
си. Оставало само да се намери обяснението им.
И така сънищата на Фройд са щяли може би да о ста
н а т само интимни изповеди ако случайността не бе
срещнала научното изследване върху психологическите
причини на истерията с интереса към ненаучните яв
ления като сънища, литература и изкуство.
ПРЕДИ Ф Р О Й Д
Завладян о т психоанализата нашият век свързва нача
лото на психологията на сънищата само с Фройд, като
че ли преди него не е имало нищо. В действителност е
тъкм о обратното. Психоанализата и анализът на съ
нищата видяха бял свят именно защ ото XIX век пре
достави огромен материал за разсъждение върху съни
щ ата на ниво литература, изкуство и наука.
Отношението на Фройд към предшествениците е изоб
що отрицателно. В едно писмо до флис то й прави ед
но метафорично сравнение за изграждането на книгата
си " Най-напред тъмна гора о т автори / ко и то не виж
д ат дърветата/, гора без излаз, в която човек може да
се изгуби, след това една тясна пътека, през която во
дя читателя - пътеката на моите сънища-образци с
техни те особености, подробности, недискретности,
лоша игра на думи. И накрая, върхът, гледката и въпро
' S.Freud: Lettres a
са : Кажецю ми моля ви, къде искате да отидете"* W.FIiess,6-8-1899 in la
Младият учен е амбициозен, но това отрицание о т не Naissance de la
psychanalyse
гова страна не означава пълна липса на интерес защо (Paris.P.U.F. 1956)
т о то й използва заварените теории отча сти ка то во

деща нишка за определяне на източниците и функци
ите на съня. Опитва се да ги включи в своята теория,
или да се издигне над тях. Той пише: "Най-различни и про
тиворечиви резултати о т досегашни изследвания се
подкрепят о т новото в нашата теория като о т една
по-висша единица. Много о т тя х са използвани по на
чин, различен о т онова, което биха могли да мислят ав ’ /S.Freud: L
Interprétation des reves
т о р и т е им,а съвсем малко са напълно отхвърлени.* (Paris, P.U.F. 1967
ФРОЙД И ТРИТЕ ТЕОРИИ ОТ НЕГОВОТО ВРЕМЕ

През втората половина на XIX в. характерно за герман
ската психология по въпроса за съня е експериментал- ,
н о с т т а и пренебрежението към психологическата ак
т и в н о с т на съня. Такова е отнош ението на авторите
по-специално в медицинската литература, философите
и " психолозите аматьори" стояли все пак по-далеч о т
тази наклонена плоскост. И все пак твърдения ка то
тези на Шуберт, че при сънуването ум ът се освобож
дава по отношение на природата, душата разкъсва око
вите на чувстителността , както и други подобни пре
ценки на фихте и други автори, били трудноразбирае-
ми. Всички т е приемали сънищата ка то екзалтация на
умствената дейност " В наши дни- казва Фройд- само
м истиците и прекалено набожните изказват такива
оценки. Навлизането на научната мисъл се отрази вър
ху уважението към сънищата" * Тази мисъл Фройд раз- infestation des
вива във връзка с "психологичните изследвания на Фех- Paris,р u.f. 1967
нер и откриването през 1878г. на лабораторията по ек
спериментална психология на Ф ундт в Лайпциг.
Първа теория:сънуването
е р е з у л т а т на телесна възбуда
Първите билогични изследвания върху сънуването се
правят в тези лаборатории на XIX в.Чрез различни акус
тични или оптични стимулатори се прави о п и т да се
установи до каква степен телесната, соматичната
възбуда може да влияе на сънищата.
Главният Представител на органична теория за съ-

нищата ,А.Мори съобщава в труда си върху съня
за редица експерименти о т то з и род'
*' 1 С перо се гъделичкат у стн и те и върха на носа
на спящия; т о й сънува че го мъчат; изливат му. ;
; лепкава маска на лицето и ка то я снемат му оди-
; р а т кожата; ;
ZTpakam се ножици и пинсети; спящият чува кам
бани, бият на умряло, сънува че е през юни 1848
3>Подлагат под носа му одеколон; сънува,чее В Кай-
: ро, в магазина на Жан-Мари Фарина и сВързва с т о - 'v;-:
ва лудешки Приключения, кои то не са за разказване.
! 4.Доближават гореща ю тия до лицето му;сънува
: че В дома му са влязли бандити и карат всички да
стъ пв а т Върху горещи въглени за да предадат па-
6 / Фройд и сънищата
' рите си. - -

5. На няколко пъ ти го осветяват. съссвещ през
червена.: хартия; сънува буря, горещи на,:орежи 8я8а .
същата буря както Веднъж му се случило прекося*
Зайки Аашнша,
. у . у . у . ; . .• . .*::**:*'**:: •//л,л гл ,/л ,л' • у. .у.у.у .•••.♦.•• •
; ; както се вижда,: В•експеримента се-фдлайаЩ ш :

питание всички сетива и поеледователно се изуча* ■•'
За влиянуетр на осезанието, слуха, обонянието, ■
; топлината и зрението. Заключава се, че външните :
стимули; не само въздействат на съвищата>но че; !
влиянието им зависи.о т тя х н о то качество.
Друг модерен за това време метод за анализиране на

мисълта следва закона за асоциативното мислене.
О т съпоставянето на двете серии изследвания се из
влича една органично- механична теория за формиране
т о на сънищата, която може да се резюмира по следния
начин:-Сетивните стимулатори произхождащи о т
външната заобикаляща среда / звън на будилник, плач на
дете и пр. / или о т вътрешно смущение / лошо хра
носмилане, жажда и пр./ извикват някои картини в ума.
-Тези картини са или халюцинации или илюзии.
-Те се свързват една с друга по законите на асоциатив
н о то мислене
-Асоциациите извикват други картини
-Накрая минималната умствена активност, която про
дължава по време на спането организира всичко до кол-
к о т о е възможно.
ЛИНЕЙНА СТРУКТУРА НА ФОРМИРАНЕТО

НА СЪНИЩАТА
Съзнание
Ч
Състояние на организма • Образи Сън
Тази теория с нищо не обяснява защо изниква една кар

т и н а ^ не друга. Фройд не отрича, че някои елементи на
съня "идват о т стомаха", че външно дразнение може
да се отрази на сънищата на спящия.. Той обаче се про-
тивопоставя на всички теории, ко и то изхождат о т т а

къв принцип на обяснение. Действително често разу
м ъ т не се интересува о т органични усещания; поведе
нието му е ка то на спящия о т анекдота, ко й то ка то го
п и т а т дали спи .отговаря "не", но ка то му казват," дай
п е т пари," веднага се измъква с думите "спя.спя".
...К о га то човек спи, психическата
му дейност е намалена.
Сред преобладаващите теории през XIX в. се среща и
тази органична теория за сънищата.наречена също т е
ория за "частичната будност", защ ото според нея при
сънуването има " спад на психичната дейност, отслаб
ване на връзките, обедняване на използвания материал.* •interpretatiоп
S.Freud: L
des reves
Тя приема и общоразпространеното предубеждение за (Paris,P U F 19S7 )
безполезността на сънищата. Фройд илюстрира това
схващане на представителите на то ч н и те науки с ед
но старо сравнение за човека, ко й то не разбира о т му
зика, но оставя пръстите си да играят по клавишите
на музикалния инструмент. Съгласно въпросното схва
щане сънищата са абсолютно без смисъл. Как би могло
' Пак та м
о т пръстите на невежата да се получи музика?*
Втора теория: по време на сън

психическата а к ти в н о с т
продължава
Други ка то маркиз Ерве дьо Сен-Дьони* считат.че при ■ Hervey de Saint
Denis: Les Reves et les
родата не прави нищо без причина и възразяВат на Мо moyens de les diriger
ри, ко й то твърди.че цялата умствена дейност продъл (Paris.Tchou. 1964 )
жава и по време на сън. С помощта на психиатрични ме
тафори Фройд репликира на привържениците на първа
т а теория,че превръщат сънищата в "нещо ка то дебил-
н о ст или побърканост". а В торите ги смесват с нещо
ка то "параноя*/" Ако се отиде по-далече със сравнения ‘ S.Freud: L
т а на Фройд, може да се каже, че то й самият избира Interpretation des reves
(Paris,P.U.F. 1967 ).
един среден пъ т като прави о т сънищата невроза.
Т р ета теория : сънищата трябва

да се дефинират без да се търси
нещо общо с будното състояние.
При съществуващите тогава теории Фройд клони към
тр е та т а , според която сънищата се характеризират с
присъщи на тя х свойства, ко и то са налице о тча сти са
мо при будното състояние или изобщо липсват..Фройд
придава на сънищата полагаща им се с то й н о с т ка то ги
отличава о т будното състояние.Той дава научна осно

ва на една теория, която преди него беше само литера
турна.
ФИЗИОЛИЧИНИ МЕХАНИЗМИ НА СЪНЯ

Все пак класическите психолози бяха изследвали някои
психологични механизми на съня, като :
-Превръщането на представата в халюцинация.На всич
ки автори бе известно,че сънищата зам естват мисли
т е с картини; т е отбелязаха.че ако човек заспи с пре-
дица о т звукове в ушите, в съня му т е се превръщат в
картини.
-Драматизация или мизансцен. Сънят не се състои са
мо о т представяне на независими една о т друга кар
тини; тр и ги организира, поставя ги на сцената, т о до
такава степен, че спектакълът ни се налага ка то днев
на реалност.
-Липса на волево овладяване. В съня ние сме в едно със
тояние, при което понасяме представленията без д сме
в състояние съзнателно да въздействаме върху тях.
ПСИХОЛОГИЧЕСКИ ИЗТОЧНИЦИ НА СЪН
Учените на Х1Хв. са описали и т р и т е източника на съ

ня, кои то са психологични, не органични.
- Скорошни събития:.Някои автори твърдят, че съни

щата имат явно предпочитание към впечатленията о т
предния ден. Установена била връзка между мисълта
о т предния ден и мисълта в съня.
ИАбонирам се за периодично издание с цена 20 фл.

■ годишно 8 книжарницата Р & А Източник : жена ми
:7:.’’.напом'ни. Че у дължа още ЯО фл. за разноски т е .през
седмицата*. • S.Freud: L
Interpretation des reves,
(Paris P.U.F. 1967)
-Незначителни събития. Други автори отбелязват, че
за разлика о т будното състояние сънищата припомнят
не важните събития , а незначителни и безлични неща.
Тази особена преценка на действителностто води до
мисълта, че има прекъсване между дневния и нощния жи
вот.
“ С м ъртта на един наш близък, ко я то ни разтърси

.отбелязва Хилдебрандт, и под впечатлението за
ко я то заспахме късно през нощта, изчезна о т па-:
м е т т а ни чак до момента косато събуждането
ни я напомни отново с трагична сила. А пък брада
вицата на челото на един приятел к о го т о сме
срещнали ще играе Важна: роля 6 съня ни, мак ар,че
ка т о сме се разделили с него не сме помисляли да
Йея н и то за миг.4-
-Спомени от детството: Отбелязана е извънредната

памет на съня, неговата "хипермнезия",след ка то на сън
човек се връща към спомени о т д е т с т в о т о , ко и то смя
т а за забравени отдавна .
Мори разказва, че когато бил малък, ходел често

о т родния си град Мо в съседното село ТрилпоЩ
където баща му ръководел;: с т р о и т е л с т в о т о на:.:,
един мост. Една нощ то й сънувал.че е в Трилпор и л:-;
играе на улицата. Към него се приближава мъж в
униформа. Нарича се С и е пазачът на моста. Събу-
; ден Мори се съмнява в т о ч н о с т т а на спомена си и
пита старата прислужниЦа,която работи в дома
му о т времето кога то е бил малък дали си спомня
: човек с такова име.’’ Разбира се.-отговаря тя^ то й
\ беше пазач на моста, ко й то баща вй построи." у
ФРОЙД : СТРУКТУРА НА СЪНЯ

В класическите теории различните източници на съня
ста в а т причина за противоречия и конфронтации, но
психологичната природа на съня остава необяснена.
Първата заслуга на теорията на Фройд бе нейната пос
ледователност. Тя позволи да се обяснят разните из
точници на съня без да се изключват взаимно, и все
ки да преразпределя свойствените за него психологич
ни функции.
Д войнственост на съня:
л а т е н т н о и явно съдържание
Фройд прави революция в схващанията за съня ка то го
превръща в нещо двойнствено. Древните народи са
смятали.че сънят има двойник извън сънуващия, у гос
пода или у дявола. Гениално Фройд вмества душата на
съня в самия човек и нарича новия психичен източник на

сънищата "латентно съдържание" или " мислите на съ
ня", а самият сън, за ко й то си спомняме ка то се събу
дим е неговото" яВно съдържание"
"Трябва да се приеме -казва Фройд- че във формиране
т о на сънищата участват два коренно различни психич
ни процеса.Единият създава мислите на съня, ко и то по
всичко приличат на мислите о т предния ден, а другият
се разполага с тя х по странен и напълно ненормален на
■ З.Ргеиа: 1.
чин.* Фройд подчертава, факта,че л а те н тн о то съдър 1тегрге1ахюп Ьез геуев
(Рамз,Р.и.Р.1967
жание е продукт на логична мисловна система. Мисли
т е на съня отразяват стремежите на субекта, изразе
ни ка то фантазми и всякакви повече или по-малко осъз
нати желания. Обратно, явното съдържание въвежда
друг, по-примитивен т и п мисли и о т тя х изхожда и се
развива явният сън с неговата необичайност.
Дефиниция на съня, с ко я то се
разреш ават противоположните
класически схващания
С това разделяне в сънищата са налице едновременно
и сън и бодрост. Интересното о т предния ден намира
продължението си в лагрентното съдържание. То про
карва в сънищата грижите и радостите на деня..На т о
ва равнище обаче се вписват и спомените о т д е т с т в о
т о на сънуващия. В резервоара на подсъзнанието то й
черпи . смислите, фантазиите и желанията, ко и то ще
дадат храна на сънищата му. Фройд казва " Сънищата
са продължение на вълненията и интересите о т живо
т а в будно състояние.Най.общо свидетелство за това
е о т кр и т и е т о за л атентните мисли на сънищата... И
про тивн о то становище има стойност. Сънищата съ
бират безразличните остатъци о т дневния ж и в о т и
се залавят за някой о т важните проблеми на будния
ж и в о т едва когато вече не е предмет на грижите на
предния ден. Това изглежда характерно за съдържание
т о на сънищата.което изразява изкривено мислите на
' сънищата.* Пак там
Следователно, явното съдържание позволява да се раз
бере кога в сънищата се появяват незначителните
спомени и как т е не са несъвместими с най-важните
спомени о т предния ден, кои то живеят в мислите на
сънищата.
И все пак за Фройд няма безразличен, незначителен из-
точник на сънища , н ито "невинни сънища", освен може

би при децата . Защото това, което изглежда без зна
чение на нивото на явното съдържание, е свързано ви
наги чрез редица асоциативни връзки с някакъв еле-
м ент.който носи много емоция или желания и ко й то се
намира на равнището на л а те н тн о то съдържание. С
тълкуването на сънищата се разплита това сложно
кълбо на отношения.* * Техниката за
анализиране на
сънищата се
разглежда В друг
ФАБРИКА ЗА СЪНИЩА раздел
При тълкуването на сънищата видяхме, че освен латен
т н о т о съдържание и явното съдържание на сънищата
се появяват две нови психологически понятия: подсъз
нание и работа на съня. фройдовата теория създава
още две други понятия: желание и цензура. Желанието
и цензурата служат за обяснение на взаимоотношени
е то между подсъзнанието и работата на съня.
За Фройд сънят’е продукт на два фактора. Първият се
представя о т тенденции и импулси в самото сърце на
спящия, съвсем отсам прага на съзнанието. В то р и я т
фактор представлява система за организиране на кар
ти н и те на съня; т я деформира л а те н тн о то съдържание
и произвежда явния сън, ко й то познаваме.
Подсъзнание
Терминът "импулс" изразява идеята за сила, коя то се
подържа някъде в организма или психиката на човека и
която периодчино се стреми да се освободи ка то изб
лик на идеи. Предполага се.че в човека има пристъпи н£
мисъл, както може да има пристъпи на треска. Той е
експлозивна машина, която подтиска някъде маса възп
риятия и разсъждения и после ги изпуска в сънищата.
Импулсите са свързани с л а те н тн о то съдържание и
представляват творческото начало, о т което се раж
дат сънищата.Според Фройд дневните мисли,които мо
га т да подбудят сънищата са нищо без връзката им
с една енергия за импулси или желания ,чието местона
хождение е в подсъзнанието. Фройд прибягва до следно
т о сравнение:" Много възможно е дневните мисли да иг
раят ролята на предприемач на сънищата, но предпри
емачът,който има идея и иска да я осъществи, не мо
же нищо да направи без капитал, трябва да прибегне до
капиталист.който да покрие разноските; капиталис-
т ъ т .к о й т о ангажира необходимия психологически фонд
за лансирането на съня е винаги и непременно, незави

симо каква е дневната мисъл, някакво желание,и дващо
S.Freud: L
о т подсъзнанието.* Interprétation des reves
(Paris, P.U.F. 1967)
Известно е, че о т кр и т и е т о на подсъзнанието предиз
вика революция в психологията. Фройд отпраща съзна
нието на втори план и го превръща в нещо ка то орга
низатор на сетивата, ко й то възприема по-добре или
по-зле данните на подсъзнанието.А т о според него е
основната реалност на човешката психика. Сам призна
ва обаче.че нищо не се знае изобщо за него, какво всъщ
н о ст представлява . " Вътрешната му природа за нас е
толкова непозната, колкото действителността на вън
шния свят, а съзнанието ни осведомява по отношение
на него също толкова непълно колкото органите на се
ти в а та ни информират за външния свят.* И все пак, • S.Freud: L
Interprétation des Reves
фактът.че не е известно биологически какво представ (Paris, P.U.F.1967)
лява подсъзнанието не пречи да се признае съществу

ването му. Ние не знаем също какво точно представля
ва паметта или въображението, но знаем действието
им. Фройд потърси да разбере как действа подсъзнани
е то и откри.че редица прояви на човека ка то сънища
та, каламбурите, някои прояви във всекидневния ж ивот,
или някои патологични поведения са продукт на подсъз
нанието. Следователно в нас има някаква сила или ня
каква биологична организираност ,които независимо
о т волята ни действат върху представите ни за све
та. Сънищата са врата към подсъзнанието.
Цензура и подтискане
Картините, ко и то се явяват в сънищата, не са иден
тични с представите на подсъзнанието. Фройд умело
обяснява тази качествена разлика в представите на съ
ня и на несъзнанието с твърдениетои, че има мисли, ко
и т о съзнателното ни аз не може да приеме. За щастие
сънуването е двойнствено състояние; съзнанието е
достатъчно приспано за да м огат под тиснатите жела
ния да намерят път, но все пак недостатъчно.за да пре
минат т е непроменени. И сънищата трябва да се съоб
разяват с известна цензура. Тя пречи на представи с
преголям емоционален заряд да преминат в сънищата
на спящия и да има опасност да го събудят или, още
по-лошо, да се сблъскат със съзнателните му предра-
съдъци.
Според Фройд, сънищата са пуснати условно на свобо-
да. Цензурата " пазител на психичното ни здраве" не спи

дълбоко," т я затваря вратите на двигателната способ
ност. Импулсите, ко и то идват о т подсъзнанието мо
га т да се проявяват на сцената, оставени са да играят,
но са безопасни, заидото не м огат да задвижат дви
гателния ни апарат. С игурността на крепостта се па
' S.Freud: L
зи о т съня.* Interpretation des reves
(Paris, P.U.F.1967)
Тези думи на Фройд естествено са остаряли и тази
част о т теорията му днес се оспорва, но именно иг
рата между това което се подтиска и това.на което
се разрешава да премине,води Фройд до про чутото му
определение на сънищата: Сънищата са осъществява
не/ замаскирано/ на едно желание / подтиснато, неизя-
• S.Freud : L
вено.* Целта на тълкуването на сънищата е открива Interpretation des reves
(Paris.P.U.F. 1867
не на желаните мисли зад маската.
Д ъ лбоч и н н а структура Съзнание - възприятие
Сънят като осъщестияиане на желание “

Най очевидно доказателство за тезата на Фройд се
получава при анализ на сънища на деца.* Характерно за ■ Фройд предсказва,
че де тската
децата е, че желанието често е изразено пряко на ниво психология ще
направи такива
т о на явното съдържание на съня. услуги на
психологията на
възрастния, ка кви то
“Тригодишната ми. Внучка - разказва Фройд- сънува морфологията и
ембриологията на
веднъж много ясен сън. Предзвикаь бе о т красота * низш ите ж и в о тн и са
направили на
т а на пейзажа на Аусзее, Д е т е т о за първи п ъ т пъ- изучаването на
най-висш ите
туВаще по езеро и разходката му се бе сторила: същества. / L
Interpretation des
много кратка. Не искаше да слезе о т корабчето на reves(Paris,P.U.F.1967)
бристана и плачеше с горещи сълзи. На другия ден /
разказа; Тази нощ се разхождах е лодка по езеро

то ." Дано.разходката и то зи п ъ т е била по-продъл-
: .жипаелна.* ■ Пак та м
Сънищата на възрастните са често по-сложни. На ед

на близка, която сънувала, че има менструация Фройд
казал, че е сънувала това именно защ ото нямала, а всъщ
н ост искала " още известно време да се порадва на сво-
бода преди неприятностите на бременността"* Случ

ва се също сънят да изразява някое желание,което е би- .
ло подтиснато предния ден.
ИНа въпроса на приятелката си какВо мисли за бъ

дещия й годеник една жена, ко я то обичала да се по
диграва,:: о т г о в о р и л а с хвал б и.с ко е то п о д т и с н а л а
и сти н ско то си мнение, а именно,че таки ва ги има
с дузини; С л е д в а щ а та н о щ сънувала, че и се задава
същ ия, въпрос и т я отговаря с обичайния тъ р го в
ски израз :':за допълнителни поръчки се посочва са
мо номера; на артикула'**
Фройд толкова бил убеден,че сънищата отразяват са

мо желание,че успял да докаже че и мъчителните съни
ща и кошмарите са прикрита форма на желание, или
" Преценките му
даже на някакво мазохистко желание.* несъмнено били
повлияни о т
концепцията му за
Гоаматика на сънищата връзката между
сексуалност и неврози
Както видяхме при възрастния човек желанията не са Този въпрос ще
разгледаме
нещо просто.Той т у не смее да каже каквото мисли, т у п о -н а т а тъ к, к о га т о се
спрем на кр и т и к и т е
не мисли онова,което казва , т.е не съзнава какво т о ч на Юнг по отношение
но иска.По отношение механизма на желанията, сънят те о р и я та на Фройд
играе активна роля.Той не само свързва картини случай

но, а създава собствен език, със собствена логика. В опи-
санитео си за работата на съня Фройд дава очертани
ята на синтаксиса на сънищата. Синтаксисът на съни
щата е за психологията на сънищата това,което са
логическите правила за психологията на съзнателна
т а мисъл.
с За Фройд сънят е мезанизъм
с четири колела
Той действително се залавя с новата задача да изслед
ва стр уктур и те , ко и то действат при съня.Правилата
по отношение на граматиката, организацията и предс
тавянето, ко и то то й разработва разкриват съня, т а
къв какъвто е , т.е. представяне на света или на собс
тве ни те мисли, различно о т възприятията на будното
състояние. Но разликата между съзнателната мисъл и
съня според Фройд не е в по-ниско качество или по-сла
ба организираност на съня. " Разликата не е в това, че
работата на съня е по-нехайна, неправилна, по-непълна
в сравнение с будната мисъл, нито ,че при съня повече
неща са забравени. Разликата между тези две форми е
по-същество и затова т е са несравняеми. Работата на

съня не мисли, не пресмята, изобщо не прави преценка,
само преобразява.* Фройд посочва четири начина на пре- S.Freud L
Interpretation des reves
образяването в сънищата: (Paris. P.U.F. 1967)
1.Сгъстяване Сънят трябва ga направи'нещата по ин

тензивни, отколко са в мислите на съня. За целта т о й
събира пръснати мисли в л а те н тн о то съдържание и ги
сбива в една единствена картина. В това се състои бед
н о с тта и едновременно б о га т с т в о т о на съня, сво йст
в о то му да представи много мисли в една само карти-
на.Така всеки елемент на сънй е обогатен и свръхопре-
делен; изхождайки о т него се развиват редица асоциа
тивни връзки, ко и то тр ъ гв а т в различни посоки.
Резултатите о т кондензирането м огат да бъдат оче

видни, напр. във формирането на колективни личности
Личност о т сън може да се яви с черти о т двама или
няколко души. Н ай-изтъкнатите черти на една фигура
в съня принадлежат на няколко души О т там и впе
чатлението за нещо познато и едновременно странно,
което лъха о т тези картини. Получава се също конден
зиране на думи или имена. Такава съставена дума пър
воначално звучи безсмислено, но е отражение на гри
ж ите на сънуващия.
" Един колега ми бе изратил свой научен труд - раз

казва Фройд.В него се говореше за ново о ткр и ти е
8 психологията, което по моему то й надценяваше
и т о с много приповдигнати изрази. Следващата
нрщ сънувах фраза, която явно се отнасяше за не
говия труд: 'Това е стил наистина погекбаГ. М но
го ми беше трудно да разбера как съм съчетал т а
зи дума. Видимо- пародия на суперлативите
.^союззаР и" Ругат)с1аР,: но не можех да се сетя о т
къде накъде..Накрая открих в тази идиотска дума
спомена за две драми о т Ибсан "Нора11и "Еквал'1-Мал
ко преди тази нощ, бях чел във вестник с та ти я за
ИбсеН о т същия автор, ко го то критикувах на сън.* * S.Freud: L
(Paris, P.ü.F.,1967)
Кондензирането е в известен смисъл натоварване на
съня, допълнителнен смисъл с ко й то т о й в една ка р ти
на казва много повече о тко л ко то можем да кажем на
езика на будното състояние. При него всяко нещо се из-
разяЗа с отделен знак.Затова кондензирането се срав

нява със способа на поетичния езиТ- метафората. Ме
таф ората е такова сгъстяване на няколко смисъла в
еднин образ. Тази съпоставка на работата на съня с по
етическия език е дело на Роман Якобсон и се цитира о т
Жак Лакан. * ' R.Jakobson:" Deux
fonctions du langage et
deux types d aphasie" in
Essai de linguistique
2.Разместване. Разместването е хлъзгащо движение, generale
(Paris,M inuit,1963) ;
бягство напред. Сънят оставя винаги след себе си раз J.Lacan: " L instance de
la lettre dans I
ни смиели. Затова го сравняват с метонимията, р и т о inconscient" in Ecrits
(Paris, Le Seuil, 1966)
рична фигура, при която частта се взема за цялото.
Фройд открива разместването като констатира, че

явното съдържание на съня е центрирано по друг на ' Р азм естването ce
явява ка т о
чин, не ка то в л атентните мисли.* допълнение на
сгъ стяването
Често обаче разместването обхваща не само преста-

вите, а и емоциите, ко и то придружават сънищата. В
съня емоциите, афектите, както ги нарича Фройд, се
движат свободно. Това преместване на афективния за
ряд о т предмет,който го е породил към предмет, кой
т о заменя първия е процес,срещан и в реалния ж ивот. "
Напр.нежността на старата мома към ж ивотните,
пристрастяването на стария ерген към колекциите си,
жарта.с която войникът защитава парче шарен плат- S.Freud' L
Interprétation des reves
знамето, безумният гняв на Отело заради една изгубе (Paris.P.U.F . 1967 )
на носна кърпичка."* В сънищата то зи принцип стига до
крайност и сякаш нарочно.за удоволствие, изважда на
преден план ка то важни разни второстепенни събития
и им придава емоционална стойност. И все пак, макар
аф ектите да се разместват в сънищата т е по същес
т в о не претърпяват трансформация. Това ги различа
ва о т представите, ко и то са третирани по друг начин.
* С трикер отбелязва,
Картините в сънищата са странни, но емоциите, кои че к о га т о се сънуват
т о се изразяват в сънищата са подобни на емоциите крадци, т е са
въображаеми, но
в дневния живот.* и з п и тв а н и я т старх е
съвсем истински.
Сред различните начини, по ко и то аф ектите се размес

т в а т можем да посочим по-специално то зи ,при ко й то
не се изживяват емоции там, където в действителния
ж и в о т бихме очаквали емоции, или онзи, при ко й то
аф ектите се превръщат в своята противополож-
ност.Този ефект на ко н тр а ст често се използва в съ
новниците.
/З.Регепсг! (1873-1933)
Шандор Ференци* един о т основателите на-Буда»

Пещенската групана Международната асоциация на
психоаналитиците. Формулирал редица критики
по отношение на,ФройдоВата терапия, с психоана
лиза.без напълно да се отдалечава о т Фройд: Доп
ринесъл много за разпространението на психоана
л иза та/ съобщава следния случай: един Възрастен
мъж е събуден през нощ та о т съпругата си ,ко я то
се разтревожила к а т о го чула да се смее на висок
глас както спи. Той разказал съня си: “Бях си лег
нал 3 леглото. Някой Влезе, някой ко го т о познавам,
исках да светна лампата; но не успях. Опитах о т * ;
ново; но напразно,.Жена ми скочи о т леглото.за да
Мц помогне, но и т я не успя и притеснена, че е съб
лечена пред чужд човек се отказа и си легна пак;
всичко това беше толкова смешно, че не можах да
се въздържа и много .много се смях.“ Жена ми по
пита “Защо се смееш?''.А аз продължих да се Смея
д окзто се събудих. На другия ден човекът бил из
тощ ен и с главоболие.“ Защото се смях толкова
много'^обяснил той. Като се анализира сънят му не
изглежда толкова забавен,В латентните, мисли на
съня п озна тото лице* кое то влиза е см ъртта, ве
ликата: непозната, за ко я то предния ден ста р и я т
човек бил Споменал; Той страдал о т артериоскле
роза и имал то зи ден основание да мисли за см ъ рт
т а . конвулсивният смях каменя плача при Мисълта
за см ъ р тта ,а светли ната,която не можел да з.апа - .
• ли е сВетлината на живота..Тъжната мисъл може
да се свърже и с неотдавнашни безплодни съпру
жески опити, при ко и то помощта на съблечената
му жена се е оказала безполезна. Той разбрал; че си
отива. Работата на съня трансформирала тъ ж на-
: т а мисъл за безсилието и см ъ ртта в комична сце
на и превърнала риданието в смях,* ■ I.
1гиегрге1а1юп с)е$ геуез
(Рап$, Р.и.Р .1967)
3.Изобразяване. Сънят е съставен предимно о т ка р ти

ни и затова е интересно да се види как може да се пре
мине о т една абстрактна мисъл към езика на образите,
или как сънят говори. Преди всичко сънят говори чрез
липси.Той съкращава всичко.което представлява логич
но отношение, или връзка между мислите. И все пак то й
не е безформена лава; има собствен начин да превежда

някои логични операции. Фройд може да го сравни само
по един начин: с работата на художника;,днес би могло
да се намери сходство между изобразителните методи,
използвани в немия филм и начините, ко й то Фройд о т
кри в работата на съня. Ще разгледаме последователно
някои о т тези начини, ко и то са част о т постановката
на съня.
-За изразяване на логични връзки, съществуващи меж
ду мисли, сънят прибягва до симултанност. Той съче
тава всичките елементи в едно цяло - картина или по
редица о т събития.Сънят се представя ка то сценарий,
или откъс; винаги е възможно един откъс да се отдели
о т друг.
-Причинните връзки при два откъса се дават или чрез
предварителен откъс, следван о т главния: сънят-пролог
представя подчиненото изречение, а главният сън -
главното, или в рамките само на един откъс чрез не
посредствено трансформиране на една картина о т съ
ня в друга.
-Сънят не изразява директно алтернатива / или... или/,
а придава една и съща сто й н о с т на различните вари
анти на алтернативата. Представя ги залепени един
след друг, или едновременно.
"През нощ та преди погребението на баща ми - раз

казва Фройд - видях на сън един напечатан афиш,
нещо ка то .'’Пушенето е забранено” в чакалните на
гарите. На него пишеше: " Умолявате се да си 'за т
ворите Очите
или
: У м о л я в а т е се да си з а т в о р и т е о к о т о ,
което аз имам набик да пиша така:
очите
Умолявате се да си за тв о р и те
окото :
Всяка о т тези заръки има свой отделен смисъл и-
насочва по различен начин тълкуването.
-Предполага се, не в сънищата няма отрицание ,опози-

ция или противоречие. Според Фройд примитивните
езици изразяват противоположности с една и съща ду
ма . . П рочутият пример за наречения о т Фройд метод
на "отрицанието" е резултат на цензура. Когато някой
разказва съня си и казва "Не, не беше майка ми ",фройд

коригира: " Значи е била майка му".
-В крайна сметка в съня преобладават преди всичко
връзките на прилика или съгласие. Споменахме вече
кондензирането и съчетаването на разнородни карти-
ни.Трябва да споменем и идентификацията. С тази опе
рация се изразяват някои контрасти. Изобщо, т я дава
основание за следния принцип на интерпретиране: "Ко-
га т о видя на сън да се появявам не аз, а някое друго ли
це, трябва да предполагам, по метода на идентифика • S Freud L
цията, че моето аз се крие в това чуждо лице.* В съни Interpretation des reves
(Paris,P.U.F 1967)
щата ние сме едновременно един и мнозина. Върху чуж
д ото лице проектираме собствените си черти и лич
н о ст и си присвояваме неговите. Идентификацията е
един о т най-общите начини ,по ко и то постъпва под
съзнанието.* Освен към такива структурни операции ■ В по п р и м и ти вн и те
култури се
сънят прибягва и към символи. На тя х ще се спрем в асимилирала силата
на някое ж и в о тн о
раздела за тълкуванегто на сънищата чрез идентификация
на племето с им ето
на т о в а ж ивотно.
4.Вторично изграждане. Описахме съвкупност о т начи
ни на действие, с ко и то се обяснява стр а н н о стта или
абсурдността на сънищата. И все пак като се събудим
често сме с чувството,че сънят ни е бил свързан и смис
лен. Този аспект на съня Фройд нарича вторична елабо-
рация. В нея т о й вижда положителната страна на цен
зурата. Вторичната елаборация добавя, разширява съня
,доизгражда онова,което е чисто несъзнателно. Напри
мер "сигурно е само сън",което се появява насред съня.То
е резултат на работа като при бодрост и по то зи на
чин сънят губи абсурдния си вид и става нещо разби
раемо. Тази последна операция в работата на съня да
ва възможност да се разбере защо някои съдържания
на съня са по-ясни ,а други са по-объркани. По ясни са
тези, при кои то вторичната елаборация е въвела ред.
Вторичната елаборация е била известна още на а в то
рите о т XIX6. Хевлък Елис я описва живо: " Дремещото
съзнание си казва: " Ето че идва господаря - будното
съзнание-което толкова държи на разума, логиката и
пр. Бързо! да подредим всичко преди т о да се появи на
сцената- няма значение какъв ще е редът.* Този случай * S.Freud L
Фройд сравнява с игрите-уловки на някои вестници (Paris,P.U.F. 1967)
‘ Fliegende Blatter/,koumo предлагат на читателите си ня
коя фраза на диалект с възможно най-смешно съдър
жание като я представят уж за латински надпис.
Разбира се в края на изложението на фройдовата т е о

рия е възможно човек да се запита дали не се касае за
някаква нова уловка. Действително неговата психоло
гическа теория за сънищата е обект на много критики,
‘ Разделът “
но все още никоя друга не я е заместила напълно.* Лабораториите на
съня" показва с какво
най-новите
СЪНИЩАТА СПОРЕД ЮНГ откри тия 8
биологията
Фройд енергично се противопоставя на всички теории, по твъ р ж д а ва т или
о т р и ч а т т а з и теория.
представящи сънищата като средство за разрешаване
на проблемите на дневната а кти вно ст и ка то отговор
на задачите на всекидневието. Налага се обаче да се вне
се нюансиране в неговата мисъл. Днес психоаналитици
т е см ятат, че съвременният ни о п и т може да има не
що общо със сънищата също както миналият ни о п и т
о т д е тс т в о т о .
Като последователи на Шандор Ференци, различни ав
тори придават на сънищата функцията на интегра-
тори на травмиращите събития.т.е. когато човек е
преживял нещо мъчително или травмиращо, сънят го
повтаря за да резорбира, да отслаби и контролира
травмиращите сетивни или психични впечатления.
Други автори, като Адлер и Юнг поставят ударението
върху антиципиращата или прогнозираща функция на
сънищата. А Фройд винаги е отхвърлял изеята за адап
тираща и креативна функция на сънищата
ОТЛИКИ
В Швейцария около Юнг се оформи една сепаратистка
психоаналитична школа. Повечето основни отлики на
тази школа по отношение на ортодоксалния фройдизъм
се о тн а ся т до теорията за сънищата. Много рано Юнг
се отделя о т Фройд. .На основата на анализ на съни
щата и фантазиите на една пациентка,той въвежда с
■ C.G.Young:
"Метаморфози и символи на либидото" ,1912г, един пси Métamorphosés et
хоаналитичен метод, чиито принципи се отдалечават symboles de I ame
(Geneve.Librairie de I
о т тези на Фройд.* Université de Geneve)
Според Юнг подсъзнанието не е

бедният роднина на съзнанието
Юнг не приема прекаленото сексуализиране.свойствено

за фройдовото тълкуване на сънищата.На критики о т
то зи род Фройд обикновено отговарял, че поставя уда
рението не върху сексуалното в тесния смисъл на ду-
мата,а върху либидното ка то импулсна сила,която се

противопоставя на деструктивните импулси. Но кри
ти ка та на Юнг отива по-далече, отнася се за Фройдо-
в о то подсъзнание, за детския генезис на съдържанието
на сънищата и за теорията на подтискането. В разго-
7
Интерпретация
на сънищата
7 / Тълкуване на сънищата
Днешни съновници
Всички хора сънуват по час-два на нощ. Ако си спомняхме всички

т е си сънища щеше да ни е необходимо най-малко цял ден, за да
ги опишем подробно с всичките перипетии. Спомняме си обикно
вено само някои фрагменти, а има хора, ко и то изобщо не си спом
н ят нищо.
Всички сънуват независимо о т пола, възрастта, или културата.
Разликата между тези, ко и то си спомнят сънищата и тези, кои
т о не запазват спомен о т тя х не зависи о т количеството на съ
нищата, нито о т съдържанието им, а о т това дали са се събуди
ли веднага след съня. Колкото по-бързо и внезапноТЗе събудим “след
^ш яТполков^е п6~възможно да си го спомним. Обикновено се из
числява, че събуждане над десет минути след съня почти не ос
тавя спомен о т него. Обратно, ако ни събудят веднага след ка
т о сме сънували ще си спомняме съня максимално.
Паметта по отношение на сънищата зависи и о т това в кой мо
м ент на нощта сме се събудили. Ако искаме шансовете ни да си
спомним съня да са най-големи по-добре е да се събудим късно през
' П о-голям ото
нощта, а не в началото.’ За да запомним сънищаата на първия си изобилие на
сън трябва да си ги отбележим, или да ги запишем с предварител сънища В края на
н о щ та се
но подготвен магнетофон. Добре е да се запишат онези сънища, свързва до
известна степен
ко и то искаме да запомним, тъй ка то споменът за т я х бързо се с ф акта, че
измества о т новите сънища на другия или по-другия ден. то га ва
те м п е р а тур а та
По добре си спомняме по-дългите сънища ,както и тези, с голям на т я л о т о ни е
доста по-низка.
сетивен или емоционален инте нзи тет. Това се дължи на факта, че
възбудата на мозъчната кора увеличава количеството и честота
им. При шумове, светлина, преумора или остри психически заболя-
вания си спомняме сънищата по-добре. Това всеки може да про
вери сам.
По начало, най-много се запомнят прекъснатите сънища. Така е
при сънищата с оргазъм, о т кои то следва събуждане. У дома си
Днешни съновници 205
човек сънува по- сексуални и по-агресивни сънища о тко л ко то в ла

боратория. При експериментални условия сънуващият проявява
сякаш свян.
П рост начин да си спомняме повече сънищата е да се интересу

ваме о т тях. Забелязано е. че лице, което се подлага на психоана
лиза установява ,че си спомня повече сънища. Във всекидневието
човек може да започне да си ги записва или да ги разказва веднага.
Като всяка друга психична дейност пам етта за сънищата се нуж
дае о т грижи, за да се развие.
В САЩ се продават електрр-енцефалографи, ко и то м ога т да

събудят спящия В момента когато сънува. Дали това не е на
чало на нов вид интоксикация? След алкохола, т ю т ю н а и опш
атите може би ще има сънома ни. злоупотребяващи със съ
нища. ■
Спомнянето на сънищата В по-малка или по-голяма степен разк

рива личността ни и начина ни на ж ивот. Онези, ко и то добре си
спомнят сънищата ще са хора по-обърнати към собствената си
личност и собствените си психологични проблеми; хората с нес
покоен сън и ко и то се будят през нощта си спомнят повече как
во са сънували.
ОБЩИ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА СЪНИЩАТА
Времетраене
Алфред Мори* сънувал Френската революция. Преживявал разни сънлата
сцени на убийства по време на Терора, след това го съдел револю
ционният трибунал в присъствие на РобесПиер, Марат Фуке-Тен-
вил. След разни перипетии го осъдили и повели към ешафода. Па
лачът го вързал поставил главата му на дръвника и гилотината
паднала; т о й почувствал как главата му се е отделила о т тя л о то
и се събудил рязко о т ужас и страх. Тогава забелязал, че на врата
му бил паднал балдахинът.
Този прочут сън на Мори предизвикал много полемики относно
времетраенето на сънищата. Как е било възможно през кр а т ко т о
времетраене на падането на балдахина на врата му. Мори да съ
нува толкова дълъг сън? Ако сънят му е започнал преди падането,
как се е получило това толкова голямо съвпадение между сън и
действителност?
Мнението на Мори било, че сънуването е миг.
Сънуването не е миг, т о и
времетрае
Днес е известно, че Мори не е бил прав. С електро-енцефалогра-
ми е доказано, че за да протече един сън е необходимо време. Вре-
м ето,което в съня се отделя за всяко събитие, т.е. за всеки о т
къс картини, съ отве тства приблизително на реалното времет
раене на събитието в живота. Средно времетраенето на съня е
о т п е т до десет минути, но може да е и по-кратко.
За да проверим това времетраене, можем да помолим някой да ни
събуди лекичко сутринта и после да ни остави пак да заспим за
п е т минути. Вероятно е в то зи интервал да сънуваме нещо.Ако
сме сънували нещо просто, можем да го изиграем после действи
телно и да проверим дали п е т т е минути с т и г а т за събитията
и действията, ко и то са станали по време на петминутния сън.
С малко тренировка можем понякога да успеем да продължим вре
метраенето на сънищата си или да продължим някой сън след съ
буждането. Най-често обаче втората част взема обрат, разли
чен о т първоначалния, а изобщо приятните сънища ни се виждат
прекалено кратки, или твърде рано прекъснати. Субективното
чувство пречи на истинската оценка на времетраенето на съни
щата.
Цветове
Черно-бели или цветни са сънищата? Дълго време се считаше, че
цветни са само по-впечатляващите сънища или.че само особено
емоционалните и чувствителни хора сънуват в цветове. Всъщ
н ост всеки сънува цветни сънища, но не отделя достатъчно вни
мание на цвета и затова запитаните трудно о тго в а р я т на т о
зи въпрос. За доказателство се приема, че в сравнение с остана
лите, хората на изкуство то по-често разказват за цветни съни
ща..Освен това, при силна емоция сетивата и възприятията се
и зо стр я т и виждаме емоционалните или възбуждащите сънища
в повече цветове.
Според с т а т и с т и ки т е , о т 20 до 75 % о т сънуващите си спом
н ят цветове и 0 % не м огат да тв ъ рд ят със сигурност че съну
ва т в черно и бяло.
Възможно е да развием рецепти в н о с тта си към цветовете на съ
нищата като редовно се стараем да си припомняме цвета на пред
м е ти те или пейзажите в сънищата си. Има шанс в срок о т една
седмица да започнем да осъзнаваме цветовете още по време на
съня.
Усещания
В почти 100 % о т сънищата е налице визуално усещане. Звукове,
говор или други аудио-елементи са значително по-редки. На пос

ледно място идват усещанията о т осезанието и вкуса, макар че
осезателни усещания има по-често в съня о тко л ко то си спомня
ме. Този ф акт се дължи на предимството, което в нашата култу
ра се дава на о ко то и образа, а не на докосването. Забелязано е,че
влюбените или тези, ко и то им ат желания и фантазии за покро
вителстване повече си спомнят впечатления о т ко н та кт. Учас
т и е т о ни в групи за срещи* с цел развитие на та кти л н и те усе ' Неправилно __
название на ви&,
щания ще засили ролята на осезанието ни в нашите сънища. съвременна •*
методика, целяща
р а зц в е т яа . ‘
КАК ДА СЕ ВЪЗДЕЙСТВА НА СЪНИЩАТА л и ч н о стта , вече не
к а к т о при
"Сред всички спрмени-призраци, ко и то се стр ем ят да се оц ветят, психоанализата
между двама насаме,
озвучат и да се материализират, успяват само тези,които ще а в групови
взаимоотнош ения,
погълнат цветния прах.който аз възприемам, шумовете отвън и напр. вербалната
вътре, ко и то чувам и т.н. и ко и то най-вече ще са в хармония с групова динамика /
Kurt Levine / и
общ ото афективно състояние, наложено о т собствените ми ор упражненията за
телесна изява
ганични възприятия. Когато се получи това сливане между спо /W ilheim Reich
мена и усещането ще засънувам.* ’ Н.Bergson “Le reve“
in L Energie
Тези многобройни условия, ко и то Бергсон изброява за да има сън spirituelle,Paris,P.U.F.19
19
- спомени, заобикаляща среда, психологично състояние- са и на-
чини.чрез ко и то отдавна се правят опити за въздействие върху
сънищата. Спящите се подлагат на всякакви влияния по време на
сън и през деня. Какви са заключенията о т такива експерименти?
-Преди всичко о п и ти те със затопляне краката на спящия, убож
дането му и пр. са извършвани неподходящо, в кой да е момент
на спането. Ако искаме най-успешно да повлияем на сънищата на
някой приятел трябва да направим опита си във фазата на пара
доксалния сън,т.е. в първия сън, до деветдесет минути приблизи
телно след заспиването.
-Тогава ще забележим ,че действително някакъв звук или светли
на м ога т да се вмъкнат в съня, но това се случва в 10 до 40 на
с т о о т случаите. Очакваният резултат е много случаен. Можем
да ориентираме съня в някаква обща насока, но не и към опреде
лено съдържание.* Включването на външен елемент в съня обик “ Вж раздела Фройд
и сънищ ата и
новено е свързано с нещо, което е станало предварително; кон бележката за Ерве
дьо Сен Дьони, с тр .
т е к с т ъ т на съня определя как ще се употреби вмъкнатия външен 189
материал. Така се обяснява как падането на балдахина в съня на
Мори се е превърнало в гилотина. “ И все пак много
тр у д н о е да се
-Възможно е ка то се пошепне ти хо на спящия че е горещо, че т о й направи с успех
класическата шега
е жаден, или че му се предлага чаша свежа течност, да му се вну да се то п н е пръста
ш ат сънища, в ко и то жаждата и те чн о сти те ще играят роля. Ще на спящияв чаша
вода с надежда,че
се установи също при събуждането, че ако на сън е утолил жаж т о й ще помисли че е
в т о а л е т н а т а и ще
дата си, то й не е много жаден.* се намокри в
-Най-често приеманите стимули в съня са пръските вода върху леглото.
7/ Тълкуване на сънищата
кожата, след това звуците и накрая визуалните възприятия.

-По "примитивните" личности директно и масивно възприемат
в сънищата си външните дразнители. Интелектуалците ги тр ан
сформират символично. Първите ще сънуват че ги поливат с мар
куч, а в то р и те -че се борят и ка то че ли чак се давят в компли
цирани ситуации
-Самотата или сенсорната изолация увеличава количеството на
Огнищата. В такива случаи се сънуват много хора, тълпи, за ком
" В случай, че чоВек
пенсация на самотата.* предпочита сънищ
- В сънищата м огат да се вграждат и постхипнотични внушени.* пред
д е й ств и те л н о стта
Тяхното количество може чувствително да се повиши чрез хип- може да се лиши о т
неило, к о е т о е част
нозно внушение .То се състои в това да искаме да сънуваме ця о т Всекидневието
ла нощ. за да се появи т о в
съня. Например мо
-В сънищата ни м огат да се появят явления, регистрирани о т мо да се спре пушенет
или да не се вечеря
зъка ни в състояние на бодрост, но ко и то ние не сме осъзнали.* няколко дни подре
Картини, изложени пред погледа ни за една-две с т о т н и о т секун- ‘ В ж .стр. 128
' Явлението е
дата.т.е. под прага на нашето съзнателно възприятие / наречени о т к р и т о о т О то
Пьоцл ( Otto Poetzl
сублиминални картини/ м огат да се появят в съдържанието на съ през 1917г.
нищата ни. С това се обяснява ф а ктъ т, че на сън ползваме ин
формация, за която никога не сме знаели.
- Киното и телевизията влияят на сънищата ни. И все пак не би
ва да се очаква на сън да се п о в то р я т всички перипетии о т ня
кой филм с подробности о т кадър и сценарий.В съня ни се включ
ва преди всичко общ ото впечатление , атмосферата на филма.
Когато сме гледали уестерн сънищата ни ще са картинни и живи,
а някой сериозен филм ще предизвика в нас по- бедни сънища. Лич
н о с тта на спящия ка то цяло решава какво място ще отреди на
някой елемент о т филм и как ще го трасформира. филмът е са
мо откъс о т великия сценарии на нашите сънища.
ЕРВЕ ДЬО СЕН-ДЬОНИ
Hervey de Saint-Denis (1823-1892) бил повече събирач на съни

ща о тко л ко то учен. Ръководител на катедра по китайски и
татарски езици в Колеж дьо Франс през 1874г. т о й придобил
известност не чрез лекциите. Негови колеги даже твърдяли.че
трудовете му били написани о т китайския му секретар. Пред
полага се, че са му завиждали заради б о га т с т в о т о , което по
лучил в наследство.
През 1867г. Ерве дьо Сен-Дьони издал анонимно книгата си
"Как: да насочваме сънищата си".* Тя съдържала откъси о т ' Hervey de Saint-D
: Les Reves et les
дневника на сънищата му и резултатите о т многобройните moyens de les dirige
Paris , Amyot, 1867,
му експерименти върху сънищата. Независимо о т грешките Paris, Tchou, 1964
си по отношение психологията на сънищата, по думите на

Саран Александриан " Ерве дьо Сен-Дьони е единственият
наблюдател с гениалната интуиция установил, че елементи
т е на съня се пораждат в безпорядък, а редът се въвежда в
стадия на предсъзнание при събуждането."
"Ухапва ме комар и сънувам, че на дуел ми е пронизана

ръката със сабя, Но не сънувах как получавам сабления
'удар, н и то някаква подготовка на произшествието. За- ;
почвам да споря сам със себе си :мен ли са ме обидили :
или аз съм провокирал някого.Намесиха се приятелш
Предложи се дуел и т о й бе приет. Уредиха се условията
и приготовленията. Сабите се кръстосаха и едва след
всичко това ми се стори ,че усетих тъ нко острие да * S.AIexandriamle А
Surrealisme et le Reve,
пронизва ръката ми"* Paris, Gallimard, 1974
Сен-Дьони имал обичай да кара приятелите му да го будят

сред нощ за да може да запише сънищата си. Твърдял обаче,
че за да запише съня си можел и сам да го прекъсне "чрез мно
го голямо усилие на волята" .Казвал също, че може да проме
ни насоката на съня си чрез мислите си по време на сънува
нето. Най-убедителните експерименти на Ерве дьо Сен-Дьо
ни се о тн а ся т до начините за въздействие върху сънищата
чрез външни фактори. След като констатирал неефикасност-
т а на еликсири и талисмани, както и безполезността да се
концентрира върху някаква мисъл преди да заспи, т о й измис
лил други методи за насочване на сънищата. Когато отивал
на почивка в Виваре си взел една много силна есенция, с коя
т о се парфюмирал всеки ден. Обратно в Париж изоставил за
няколко месеца парфюмирането с тази есенция. След то зи
срок наредил на прислужника си да капне няколко капки о т ши
шенцето на възглавницата му една сутрин преди т о й да се
е събудил. Точно тази сутрин т о й сънувал планините, кесте-
новите гори и скалите на Виваре, а също и пощальона на се
лото, в което бил отседнал.
нПо Време на балния сезон т о й посещавал редовно един

: о т салоните, и реШил следното: п Иар-напред си изби рам
мислено две дами, за ко и то ми е особено приятно да си
мисля и два Валса с най-оригинална музика. Уговарям се с
диригента /к о й т о не подозира изобщо намеренията;ми •;
/ оркестърът неизменно да свири единия или другия валс .
7/ Тълкуване на сънищата
кбгапю танцувам с едната или другата дама.аазпред-

вйрително мислено Ш б п Ш у :вЯЛс за коя е.ИСдед
гпрва: си поръчал музикална кутия ;с: двата валса; Свър
зал й р. будилник, на който заменил .звънеца о:механизъм
за;;пускана на: единия ;о т валср8ете Според часа: на::ц д -;'
^рблата. Вечер» В за & ш м о ст :рт желанЩто. ш да съ
нува едната или другата дама нагласял:апаратурата си:
грака, че р сВири през нощта ^инйя или/ в алс и -
уверяВал> че почти редоВно успявал да предизвика жела- ;
* 5.А1ехапс1пап; 1е
ното Видение;* т т - - ЗиггеаПзте е< 1е
Яеуе.Рама, СаШ таг
!974.
Много окуражен о т успеха, Сен-Дьони продължил експери

м ен тите си ка то размесил няколко парфюма за да наблюдава
как се смесват спомените, свързани с тях. За съжаление след
известно време употреба парфюмите губели ефикасността
си ,а и когато смесвал повече о т седем-осем парфюма, в съ
нищата му се получавала голямо объркване.
Ерве дьо Сен-Дьони измислял все по- находчиви експеримен
т и . Вдъхвайки един ориенталски опиващ прах, предварител
но пръснат върху китайски албум с фантастични сцени, т о й
след това сънувал някои о т сю ж етите на албума и пейзажи
т е в съня му приличали на графики и акварели.
Тази методика си то й използвал и за предотвратяване на
кошмари. С вярата си, че сънищата са за забавление, т о й ос
т р о се противопоставял на болезнения романтизъм, ко й то
отождествявал съня със см ъртта. Нощните фантазии на
Сен-Дьони |уу донесли признанието на сюрреалистите з а 'т е
хен предвестник.
КАКВО НАУЧАВАМЕ ОТ СЪНИЩАТА

В прочита на сънищата психоаналитиците съсредоточават ин
терпретациите си върху личността на сънуващия и неговите ду
шевни конфликти и върху субективността на нашите представи.
Други изследвания на антрополози показват, че сънищата са с т р о
го определени о т условията на ж и в о т на сънуващия, и по-специ
ално о т социо-културното му равнище, професията му, народ • ■ Фройд
реперсонализира
н о с тта му. както и о т възрастта и пола му.* Най-значителните сънищата - казва
Роже Бастид. -Се
трудове в тази насока са на В.Н.Казаткин о т Ленинград, ко й то налага т е да се
описва 10 240 сънища на 020 души с най-различен етнически про социализират."
изход: руснаци, белоруси, татари, арменци...*, трудовете на С.Хол, ' В.Н.Казаткин

:Теория сновидени
сновател на изследователския и н с т и т у т в Маями, ко й то събрал Ленинград, Медии
около 30 000 съобщения за сънища, 5 000 о т ко и то предимно 1972 /
на нигерийци, мексиканци и перуанци, и накрая, тези на Р.Бастид* ‘ fîogér Bastide :Le

Rsve.la Transe et la
със сънищата на жителите на Сао Паоло, както и хуманистична Folie (Paris,
Flammarion,1972
т а психоанализа на Ерих фром в Мексико показаха.че сънищата
отразяват условията за съществуване на бразилци или мексикан
ци, така ка кто се проявяват в социалната им култура.
За съжаление такова значимо проучване на сънищата на францу

зите няма Принудени сме да ползваме примери о т други култури.
Противно на сънищата на хора о т "примитивни" общества, в на
ш ите " цивилизовани" западни общества откриването на социал
ните стр уктури в съдържанието на сънищата ни изисква извес
т н о усилие .
Сънищата м о га т да бъдат едни

и същи у хора о т различни социални класи,
но с различно осветление.
М ул а ти те 8 Сао Паоло представляват средна класа с неафрикан-
ска култура. ^Пари^теса основното средство за социално издига
не, а липсата^на Ъ1зрй’ захвърля хората о т средната класа в по-
долна. Следователно парите са една о т постоянно присъстващи
т е теми в сънищата на мулатите.
У тя х се появява още страх о т изгубване на социалното положе
ние поради негърския им произход и чувство за вина по отнош е
ние на културата на произхода им, която не успяват да прикрият.
Роже Бастид показва, че стр уктур а та на сънищата се променя при
различните социални класи и че едни и същи теми им ат различна
стойност. Темата пари за негрите о т низшите слоеве в Сао Па
оло, ко и то са приели бразилската култура вече не е демонстра
ция на социален ста тус; обратно, свързана е винаги с потребле
нието; парите са средство за купуване на красиви дрехи, забавле
ния и пр.
Един и същ сънуващ .който променя класата си,променя и сънища

т а си. Казаткин отбелязва също, че сънищата на човека се проме
н я т в течение на ж ивота му в зависимост о т възрастта, сексу
алните му интереси или професиите.които упражнява последова
телно. При децата сънищата отразяват доста директно все
кидневни проблеми.
Казаткин твърди.че само о т прочита на описанието на един сън
може да се познае пола на сънуващия. Момченцата сънуват, че се
бият или воюват, а момиченцата играят на кукли. Разликата меж
ду женските и мъжките символи в сънищата се увеличава с въз
растта. Половите отклонения също намират своето отражение
в сънищата.
Трансесксуалност. Една девойка искала да стане мъж; пос

тъпила в болница с молба да я оперират за целта. Сънува
ла следния сън:след сполучливата операция се е прибрала у
дома и седи на празнична трапеза, заобиколена от цялото
си семейство и познатите от болничната стая. Тя е вече
мъж с мустаци и мъжки дрехи, но се безпокои.че гърдите
|| й са все още женски. В това време се появяват професо
рът и лекуващият лекар и й казват.че е дошъл моментът
да й се направи операция за отстраняване на млечните жле
зи. Връщат я в болницата и я подготвят за операция, кое
то предизвиква в нея чувство на страх. Докато асистен
тите я държат за китките и раменете професорът и асис
тентът му забождат огромни лъскави ножове в двете й
гърди. Обхваната от болка и ужас тя извиква "Майчице.бо-
ли ме" и се събужда по корем с вцепенени гърди и ръце. Съ
седките й по стая й казват, че действително извикала. В
този сън се установява желанието й да стане мъж.но съ
щевременно и мисълта, че пълното превръщане е невъз
можно. Отбелязва се и ролята на външните стимули - на
■ N.Kasatkin:
тиск върху гърдите и ръцете. " * Теория
сновидении,
Ленинград,
Изследванията на Казаткин върху сънищата и културното ниво Медицина,
1972.
съвпадат с тези на Роже Бастид Географската среда и условия
т а на живот определят сънищата ни.- Лица о т различни страни
с една и съща дейност и еднаква трудова обстановка имат сход
ни сънища. Когато о т селата хората се установяват в градове
т е и сънищата им се променят съответно.
Професията заема голямо м ясто

в сънищата
В описаните о т Казаткин сънища професионалната дейност за
ема основно място в сравнение с останалите поведения. При наб
людаваните о т него лица 95,3 % сънували дейността.която уп-
ражняват,като 61,7 % я сънували съвсем точно, а 4,7 % твърдели,
че сънуват дейности, които никога не са упражнявали. И така. ма
кар в нашия обществен живот да не отреждаме важно място на
сънищата, в тях той заема видно място.
СЪНИЩА И ФИЗИЧЕСКИ ЗАБОЛЯВАНИЯ

Неотдавна бе отбелязано.че съдържанието на сънищата може да
се изживее и с тялото. Например ако сънуваме партия тенис пог
ледът ни ще се мести о т ляво надясно; ако сънуваме, че играем
футбол, краката ни могат да се раздвижат като в тази игра. То-
ва явление не се получава винаги кога то сънуваме.но показва, че

тя л о то ни е чувствително към визуалните и тактилни усещания,
* Това
ко и то преживяваме насън. То реагира също така и на емоции.* взаимоотнош ение
; ... : :: Д:|>: .................... _ между сънищ ата и
ф изическите прояви е
: 'При един слепец г!о рождение, ко й то няма визуални предете-: ■ кочевидно при о п и т с
о т к а , на к о я т о по
Ви, няма и движение на о к о т а .Ослепелият вПоследстВие с и ; време на сън е
премахнат центъра,
•запазва доста; дълго визуалните картини и движението на заторомозваиц
очите. Глухонемият пък няма слухови впечатления и сънуВа . амускулната
кти в но ст. К о тка та
жестикуларен разговор. бяга, скача, драска
сякаш не спи, а ловува.
Възможна е също пряка връзка между еротичен сън и възбуда на

гениталиите, но възбуда може да се получи и без еротично съдър
жание на сън. Както в будно състояние, тя л о то не винаги о т г о
варя на интересите на ума.
Връзка между някои болести и спането е била установена отдав
на.. Най-често влошаващите се при сън болести са епилепсията,
сърдечните кризи, пристъпите на астма, стомаш ните язви и
мигрените. ,
Епилепсията с големи припадъци настъпва неочаквано, по време на
бавния или лек сън и се характеризира с гърчове. Епилепсията с
малки припадъци се свежда до загуба на съзнание и може да нас
тъпи по време на бавния сън или на сънуването. Липсата на сън
благоприятства за появата на кризи.
Н аш и те болести влияят върху

съдържанието на сънищата ни
физиологичните колебания при сън със сънуване увеличават риска
о т опасна сърдечна криза или криза о т астма, о т перфорация на
язва нощем. Мигрените се появяват призори в последната фаза
на съня със сънуване. В по: общ план Казаткин доказва наличието
на пряка връзка между съдържанието на сънищата и физически
т е заболявания*. В зависимост о т различни критерии сънищата теВ орНияКснХкдиеН
нии.
м огат да бъдат използвани за предотвратяване на болести: Ленинград
с о/ I О М едицина,1972
- че сто та та на сънищата ни е приблизително 70 % когато сме в
добро здраве, а при болест т я нараства до 85 -100 % ;
- сънищата с т а в а т мъчителни и се превръщат понякога в кошма
ри със сцени на насилие и чуетво на ужас- войни, битки, пожари,
рани в онези части на тя л ото , ко и то са засегнати о т болестта,
видения на кръв, трупове лекари, болници... Такива сънища са мно
го ясни и цветни.
- смущенията в съня .както и специфичното съдържание на съни
щата предхождат първите симптоми на заболяването .Внима
вайки в сънищата си бихме могли по-добре да следим състояни-
е то на тя л о то си.
-сънища, предизвикани о т болест продължават цялата нощ и през
цялото време на болестта, за разлика о т обикновените лоши съ
нища, ко и то са по-кратки и обикновено не се повтарят;
-сънищата се в ъ р тя т около болната част на тя л о то ни. С озд
равяването изчезват и те. Първия предвещаващ сън се явява
обикновено в нощта преди появата на клиничния симптом;
-колкото по- локализирано е заболяването, толкова сънят е по-
типичен.
" Ангина:една здрава до момента лекарка сънува, че има

дифтерит. Вижда ясно гърлото си, обхванато от дифте-
ритния налеп, особено вдясно; сънува, че е заразила сина си.
у когото открива същите симптоми. Събужда се разтре
вожена с болка от дясната страна на гърлото. В течение
на деня развива лакунарна ангина. * * Пак та м
Стомашно-чревните заболявания се представят в сънищата съ

образно степента на сериозността им: с мъчителни картини,
свързани с храненето, храносмилането .изпражненията - когато
са средно тежки; с картини на развалени храни и повръщания-при
леки случаи и с картини на рани, тумори и операции- при те ж ки
т е форми.
Белодробните заболявания се характеризират с картини, свъръ-
зани с гръдния кош и дишането. Човек сънува, че се задушава под
водата, че е зарит в пясъка, че трябва да премине през тясно о т -
върстие. или че дрехите са му тесни.
При сърдечни заболявания се сънуват тревожни сънища, смърт и
събужданията са внезапни.
" Лека сърдечна криза.Една овдовяла отскоро жена сънува,

че е на гробищата, седнала е на гроба на съпруга си. Извед
нъж от гроба излизат две ръце на скелет и я сграбчват-
едната за гърлото, другата в сърдечната област и тя чув
ства как пръстите се впиват в плътта й. Ужасена и за-
|| ' дъхана иска да извика на помощ, но не може. Най накрая ус
пява да извика и се събужда с палпитации. спазми в гърло ■ В.Н. Казаткин
то и болки в сърдечната област. * : Теория
сновидении,
Ленинград,
Медицина, 1972
Гриповете и те ж ки те хреми се характеризират с картини, свър

зани с главата, носа или гърлото. Темите са им отпадъци, мръс
на вода, сурово месо и риба, трупове... Такива сънища се появяват
често един ден преди началото на болестта.
СЪНИЩА И ДУШЕВНИ БОЛЕСТИ

Връзките между сънищата и лудостта м огат да се тъ р с я т далеч
някъде в нашето минало. СпоредД]латон : " Във всеки о т нас, да
же и у тези. ко и то изглеждат най^нормални, има някакво ужас
но, диво, беззаконно желание, и сънищата го показват". * Той ечи- ' Plat0n' la République
тал, че докато човек спи животинската страна на душата му,
преситена о т храна и вино се разтриса и разтърсвайки съня му,
тръгва да търси задоволяване на а п е ти ти те си. Тогава е способ
на на всичко. Не се побоява във въображението си да се слее с май
ка си, или с ко го то и да било - мъж, бог или с к о т , да се омърси с
всякаво убийство и да не се въздържи о т никаква храна. С една ду
ма няма лудост, няма безрасъдство ,на което да не е способна."
Тази традиция не се изгубила през вековете и често се цитира ми
сълта на Кант:"Лудият е буден, ко й то сънува." или на Шопенхауер:
" Сънищата са кратка лудост, а лудостта е продължителен сън"
Съвременните научни изследвания потвърждават о т една стр а
на връзката между сънищата и лудостта: един съвременен психи
атър Хенри Ей (Henri Еу) вижда и в съня и в делириума сходни яв
ления на дезорганизация на съзнателножто ни същество. О т дру
га с т р а н Т Ш Шаз'вал5^сШ1иШгг^^ човека
о т лудостта, защ ото м огат да му се о тне м ат сънищата и то й
да не полудее.
Изследванията върху съня все още не са позволили да се устано
ви определена корелация между дадени електро-енцефалограмни
трасета и някое специфично психично заболяване.Те са донесли
обаче известни уточнения относно връзките между съня със съ
нуване и психичните болести.
Делириум тременс. Харлюцинациите и делириумът на алкохолика

са ка то изпадане в сънуване. Щом заспи алкохоликът изпада в бърз
сън с много движения на очите и много сънища. Ако рязко бъде
лишен о т алкохол делириумът и сънищата му се увеличават още
повече.
Шизофрения. Езикът на шизофреника прилича на то зи на сънища-

та.Той няма к о н т а к т с реалността ; живее в един затворен свят
на фантазии и халюцинации. По тази причина се е считало.че ши
зофреникът сънува буден и че през деня компенсира сънищата.ко-
и т о не е сънувал през нощта. У шизофреника не се наблюдава на
маление или увеличение на съня със сънуване.пряко свързано с днев
ните му халюцинации. И все пак съннят му е много разстроен. Оч
ните движения, характерни за сънуванетор м огат да се появят
по време на бавния сън. Този "междинен сън", ка кто го нарича Кат-
рин Лейри /Catherine Lairy / показва, че при шизофренията е нали-
це дезинтреграция на механизмите на двата вида сън.
Маниакално-депресивна психоза. »Маниакално-депресивните пси

хично болни преминават о т буйните, маниакални свръхвъзбудни
фази в периоди на апатия, отпадналост, депресия. Депресията се
свързва с увеличаване на съня със сънуване, докато маниакалният
период води обратно до намаляването му. Сравнителното на
маляване на съня със сънуване посредством антидепресанти или
електрошокове подобрява депресивните състояния.
В ъ зм о ж н о ли е в ъ з осн ова
на с ъ д ъ р ж а н и е т о на с ъ н и щ а т а да се
о т к р и в а т п с и х и ч н и заболявания?
Според американските учени "съдържанието на сънищата не пре
доставя най-полезното средство за диагностициране на шизоф
ренията. депресията или друго психично заболяване. Според съ
ветските учени, напротив, съществува връзка между съдържа
нието на сънищата .психозите и неврозите. Шизофрениците, ко
и т о с та в а т престъпници убиват ж ертвата си на сън доста по
преди да я убият действително.
"Един тридесетгодишен мъж. който от шест години стра-

Щ да от делириум с халюцинации още от дете имал неспокоен
сън с кошмари / сънувал как се дави.виждал трупове, вещи-
|§ ци ипр. / На 24 годишна възраст се появил делириумът: об
винявал баща си. че го накарал да пие някаква отрова, от |:
която си губел мъжествеността. Купил си нож, изострил
го и цяла година се готвил. През цялото време сънувал че
души баща си и му прерязва гърлото. Година по-късно го
убил в гората. След убийството сънувал баща си все жив
и лош. Както при други подобни случаи в съня си не чувал
гласове ' • в .н .
Казаткин :
Теория
Казаткин определял характеристиките на сънищата на неврас- сновидении,
Ленинград,
тениците и истериците въз основа на описаните о т него 2019 Медицина,
1972
сънищаг на 26 пациенти
Като общо правило невротиците им ат по-чувствителен мозък
към промените в организма си или в заобикалящата ги среда в
сравнение с другите хора. Сънят им е повърхностен и още о т д е т
с тв о богат на сънища, често тревожни. Няколко седмици или ня
колко месеца преди настъпването на неврозата се появяват сму
щения в съня и промени в съдържанието на сънищата. Тези съни
ща -ко и то са по-чести у здравите - винаги им ат нещо мъчител
но в афективно отношение.Зависят о т причината на неврозата
и,както при нормалните сънища, о т културното равнище, про

фесията и условията на ж и в о т на лицето. Но в тя х се срещат
все едни и същи теми: пожари, корабокрушения, изпускане на вла
кове. Често невротикът сънува, че е в чужбина без паспорт или е
на забранена територия, о ткъ д ето не успява да излезе, или няма
пари да се прибере.
Сънищата на неврастениците са цветни, съставени са о т обшир
ни картини и често са подредени по- логично о тко л ко то при
обикновените хора.
" Един неврастеник сънува, че се намира в тайнствена и

обезпокояваща страна. Озовал се е там като е прокопал
дупка под една стена, но е затиснат в гръдния кош. Срещу
себе си вижда две странни същества с кръгла глава. голе
ми червени блестящи очи. дълги червени членести пипала
вместо ръце. Ужасен, той прави отчаяни усилия да се ос
вободи. рови земята с ръце, усеща под ноктите си грапа
вата почва. Корато се събужда се чувства подтиснат, с Щ
болки в ръцете особено на върха на пръстите, налягане в
очите и тяжест в главата. Заспива отново и сънува бур
но море с огромни черни вълни, които връхлетяват върху
него и ще го залеят..събужда се и установява че стъклата
на прозорците в стаята му треперят от силен вятър.
Сънищата на истериците са също многоцветни, както е дейст

вителността, но в тя х има по-малко думи и мисли о тко л ко то при
неврастениците. В замяна на това ролята на сетивата е по-го-
ляма. Често са налице еротични сценарии ка то напр. незавършен
полов акт.
АНАЛИТИЧЕН ПОДХОД
Фройд казва, че както собствените, така и чуждите сънища мо
га т да се тъ лкуват.О т собствените сънища даже се научава по
вече, защ ото процесът на интерпретацията е още по-показате- • в .Р ге и а :
лен.* 1пиос)ис1юл а 1а
Psychanalyse.Paris.Payo
Необходимо е'обаче да се уточни, че самоанализът в смисъла, 1.1961
ко й то Фройд има предвид, е трудно и дълго дело.
Всеки новак в тази сфера започва с период на ентусиазъм, в кой
т о ще му се струва.че лесно дешифрира сънищата си, после пре
минава през депримираща фаза, в която първите му интерпрета
ции ще се размият в множество други възможности, ко и то най-
напред* не е видял. Това Фройд нарича процес на свръхдетермина-
ция. Всеки елемент на съня може да има няколко смисъла.
Бихме могли обаче още отначало да не приемем собствените тъл-
кувания, да считаме, че т е не представляват интерес и да преус

тановим анализа. Такова "съпротивление" често е признак, че в съ
нищата ни има аспекти о т личността ни, ко и то не искаме да
знаем.
Анализът на сънищата ни не е невинен, т о й може да ни промени,
както може да промени отнош ението ни към другите, независи-
мо дали е в рамките на психоанализа или на самоанализ. винаги ние
самите трябва да намерим смисъла на сънищата си.* чи та те л я т ■ По
отношение
| трябва да се върне към предходния раздел. Не бива да се забравя, на
теоритичните
| че на съня трябва да се гледа ка то на ребус и че според фройдо- елементи,
вата теория тълкуването на съня се свежда до намиране на под необходими
за
съзнателния т е к с т на съзнателния ни изказ. анализирането
на сънищата
/ явно
съдържание,
МЕТОДИКА л а те н тн о
Започнете с възможно най- пълно и най- ранно записване на съ съдържание,
работа на
ня, т.е в най-близкия момент до събуждането. След то ва си спом съня /
нете събитията тз ж естовете о т предния ден. Необходимо е да
отделите специално внимание на психологеското си състояние в
момента, на социалното си положение и на личностните взаимо
• Това
отношения.* означава,че
След това преминете към методиката_.на свободната асоциация тряб ва да се
обръща
^ на мисли. Записват се всички идеи, ко и то се пораждат о т даден внимание на
конф ликтитеи
елемент на съня. Може да се започне със систематичния въпрос очакванията,
откъде идват думите .които се произнасят в съна, кое е дадено к о и т о биха
могли да
лице. какво нц спомня някоя сцена, пейзаж, кога са могли да се слу бъдат
включени в
ча т събитията и жестовете, видяни на сън. След това оставе сънищата.
т е мисълта ви да се рее о т детайл на детайл без да я огранича
вате. Асоциациите не се правят случайно. Те са определени о т
множества значими поредици о т връзки. Там където поредиците
се кръстосват се появяват възли и т е са елементите на явния
сън, но на друго ниво пак т е са елементите, ко и то придават сми
съла на съня. Така се стига до най-деликатното действие: анализ
на материала, предоставен о т асоциациите. В началото ще се
видят само съвкупности о т най-общи човешки отношения, сблъ
съци за надмощие, омраза, съперничества, любов... Постепенно
обаче се очертава персоналния начин, по ко й то се изживяват т е
зи съвкупности. По то зи пъ т Фройд е откривал в сънищата на
болните си много специфични сексуални проблеми.
Случва се понякога да сме в невъзможност да направим асоциа
тивна връзка, или просто да не ни д о с ти га т асоциации. В такъв
случай прибягвате към метода на "амплификацията".предложен о т
Юнг.С то зи метод се асоциират символите на съня с подобни ис
торически символи о т фолклора, митологията или приказките на
съ ответната народностна култура.
Тези елементи о т културата ще позволят да се направи връзка

между въпросния сън и културното минало, изковало част о т об
разите, или поведенията ,които откриваме в съня. Последният
етап на анализа на съня е синтезата. Защ ото не е достатъчно да
се разлага съня до безкрайност, трябва о т него да се извлече общ,
макар и временен смисъл.Според Юнг то зи общ смисъл включва в
различна степен тр и нива: интегриране на минали събития , рав
носметка на психическото ни състояние в момента и ориента
ция за бъдещо поведение.
В своя сън сънуващият никога не

о тс ъ с тв а напълно
При всички интерпретации не бива да се забравя, че сънуващият,
макар лично да не е действащо лице в съня, винаги присъства в
него чрез дадено лице. Ако например сънувам свещеника на сели
щ е то Ар, изтъквам желанието си да бъда признат за праведна
личност. Ако сънувам Хитлер, това ще показва обратно, разруши
телната тенденция на личността ми, макар, че трябва да се па
зим о т опростенчество.
Някои автори, ко и то правят екзистенциален анализ на сънищата,
о т и в а т и по-далеч. По повод един сън на Лудвиг Бинсвангер, в
ко й то някакъв човек улавя морето в мрежа, Мишел Фуко писа: "Сю
ж е т ъ т на съня не е лицето,което казва "аз" ,а цялото съдържа
ние на съня. Болният.който сънува е разбира се уплашения човек,
но то й е и морето, и странния човек, ко й то мята смъртоносна
т а си мрежа, и най-вече т о й е целия то зи свят ,най-напред оглу
шителен, после изпаднал в неподвижност и смърт, ко й то накрая
се връща към радостното движение на живота.* Foucault in preface
. . . . . . 0 , . de L.Bins wanger :Le
И така, ако не искаме да сведем съня си до просто актьорско из- Reve et I Existence,
пълнениер трябва да разберем, че географията на съня, неговите 5 roiiw“ « 4de
пейзажи, урбанистика, атмосфера отразяват и нашия личен
опит.
За да се научим да разгадаваме сънищата не е достатъчно да се
задоволим с анализа на един единствен сън. Трябва да се опрем на
редица сънища, или обхванати в кратък период, или разположени
в няколко месеца, или даже години. Нощният ж и в о т има памет,
която никак не е по-долу о т пам етта на дневния ни ж ивот.
Анализът на сънцщата ни може да се улесни о т това, че някои
предмети и теми о т сънищата се срещат при всеки о т нас с по
вече или по-малко променлива честота.
Предлагаме по-долу значенията на някои най-чести символи о т
сънищата, както и кратък анализ на типови сънища. Нека обаче
не се забравя, че то зи мъртъв списък на символи не се равнява
на речник. Почти ка то поезията сънищата се непреводими и ня-
ма заковани символи, ко и то м огат да се пренасят о т индивид на

индивид, а всеки символ се разглежда в динамиката на собстве
ната ни личност.
СИМВОЛИ В СЪНИЩАТА СПОРЕД ПСИХОАНАЛИЗАТА* * S.Freud: I

Interpretation
des reves
(Paris.P.U.F,
Продълговати предмети: пръчка, дънер на дърво, бастун... или оръ 1967);
жие-кинжал, нож. сабя са символи на мъжественост и представ T.Chetwund:
Le Dictionnaire
ляват мъжкия пол. des
reves.Paris.Seghe
rs.1975)
Оръжията м ога т да изразяват също агресивност или желание за
смърт. Ако са ръждясали, или счупени показват загуба на мъжес
тв е н о с тта , или чувство на по-низкопоставеност;
Кухи или съдържащи предмети: кутия, касетка, каса, скрин, печка,

тиган изразяват женското тяло;
Стаята е естествено женски символ; може да означава майчинс

т в о или женитба. Ако се свързва със сексуалността, важно е да
се знае дали вратата на ста ята е отворена или затворена.*/ из
раз на приемане или неприемане на полови отношения/
Пещери, кораби, съдове са по същите- причини знаци .които изра

зяват женския пол. Корабите м огат да значат също и пътувания ,
желание за скъсване с даден начин на ж ивот. Пещерите са подсъз
нанието или връщането към миналото.
Видна личност: президент, крал или кралица- м о га т да предста

в я т родителите на сънуващия, или. да изразяват желание за власт.
Плоски предмети: фасади, край ко и то човек се прокрадва, стени,

по ко и то се катери означават хора. С тените са символ на пси
хично препятствие за преодоляване.
Изкачване или слизане на стръмни пътеки, стълби, стъпала сим

волизират полов акт.
Изкачването може да е символ на растеж, развитие, социално из
дигане; слизането - символ на дегенерация, смърт, трудности в
работата;
Дрехите са символ на социалната роля, отношение, т е са фасада

т а на човека. \
Униформи или дрехи, ко и то сънуващият не може да съблече, по
казват невъзможност за отделяне на вътрешната същност на
човека о т неговата обществена роля;
Вратовръзката символизира често мъжки член
Пейзажите с мостове или залесени планини са понякога предста

ва за гениталии.
Сложни машини и инструменти м огат да се свързват с техни

чески дейности, с човешкото тяло, или с полови желания;
Полов член, деца, екскременти и пари са според Фройд често пъ

т и взаимозаменяеми символи. Първите тр и са елементи, ко и то
влизат или излизат о т тя л о то ни, напр. о т корема, но означават
също така предмети, ко и то се дават или отказват, пазят или
отхвърлят;
Змията е изображение на половия член и сексуалността, но е съ

що така символ на злото;
Огънят представлява с т р а с т и желание.
Водата е жизнен елемент, майчина утроба, символ на пречиства

не.
ТИПОВИ СЪНИЩА СПОРЕД ПСИХОАНАЛИЗАТА* По Ф ройд :1 л

1тегрге1а11оп <3е$ геуев
Явяване на изпит: човек сънува, че пропада на изпит, или че се явя (Р апз.Р.и.Р.1967)/
ва отново на изпити.които вече е взел. Такива сънища се сънуват
обикновено кога то на другия ден предстои трудна задача и съ
ществува страх о т провал; това са сънища за утешение в извес
тен смисъл " Не се тревожи за утре, нали вече си си взел изпити
те , доктората..."
Изпускане на влака: и то зи сън играе утешителна роля. Успокоя

ва ни срещу страха о т см ъртта, защ ото см ъ ртта е заминаване,
пътуване. Влакът е символ на напредък, прогрес, сексуален успех.
Падане на зъби, или изваждане на зъби, счупени зъби означавали

онанизъм или онова, с което плашат деца.които онанират: ка с т
риране или им поте нтно ст; същият смисъл се придава на падане
т о или подстригването на коса.
Загуба на зъби символизира също преминаване о т д е тств о към

зряла възраст и към отговорности след падането на млечните
зъби. Ако жена сънува, че си е глътнала зъбите, това може да оз

начава, че желае дете.
Сънища, в които човек лети. не пада или пада във въздуха, плува.
са свързани с детски спомени за люлки, за люлеене в ръце о т дя
до и баба. Точното им значение е различно в зависимост о т съну
ващия.
.. н Една о т моите болна - разказва Фройд > чабто сънуваше;,

че Виси на известна, височина . 8ъВ въздуха над пътя. и не па- Щ
да, Тя беше много дребна и се ужасяваше о т омърсява не В ре
зу л та т о т отношения с мъже.: Сънят й осъществяваше две-
т е 0 желания: издигаше а над земята и главата й се поставя-
ше на по-високо равнище.. При други жени сънуване на дете- .'fi
; Hé означаваше стремеж уа се превърнат В птичка или ангел;
т е страдаха о т това, че в дневния ж и в о т никой не ги нари-
ча така; Т в ъ ^ е :тясната връзка между летенето и предста-
вата за птица обяснява защо при мъжете същият сън има
обикновено неприлично обяснение. Няма да е за учудВане ако
мъжете,които сънуват това обикновено се хвалят със спо
с о б н о с ти те си В тази област.* • s.Freud : i
: : Interpretation des re vfif
............................................................... ...... ' " ......... ' ' ’‘ ' , ‘ (Paris,P.U.F.1967)
Летенето може да означава и стремеж за бягство или преодоля
ване на конф ликтите на момента. Може да значи също желание
за свободна любов.
Падане на сън може да означава отдаване на еротично изкушение.
Пожар кога то се сънува е спомен о т детско нощно напикаване
Голота. Това са сънища, при ко и то се срамуваме о т гол отата си

сред обикновено безразлични зрители. В тези сънища има спомен
о т детския екзибиционизъм, нещо ка то чув ств о то на Одисеи ко
га то се' появил гол и покрит с кал пред Навзикая и приятелките й.
Голотата на сън може да означава желание за снемане на маски
те, желание човек да се покаже такъв, какъвто е.
Сънува ли се .че'близък човек е умрял обикновено се преживява мъ

чително и тежко. Но според Фройд такъв сън означава желание
то зи близък човек да умре. Желанието не е о т момента на съну
ването, а о т далечното д етство, когато по правило момчето же
лае см ъ ртта на баща си, а момичето-на майка си.
Във връзка с такива сънища Фройд въвежда едиповия комплекс.
" Съвременните хора се •вълнуват о т “Едип-цар“ също толко

ва колкото съвременицигш на Софокъл и т о не поради кон
тр а ста между волята и съдбата на човека/ а поради м ате
риала, с к о й т о се илюстрира то зи контраст... Не е изключе
но всеки о т нас да е почувствал към майка си първия си по
лов импулс и към баща си - първата си омраза; сънищата ни
са свидетелство за това. Едип ко й то убива баща си и се ожен
ва за майка си изпълва едно о т детските, ни желания. Но ние
сме по-щастливи о т него и сме успяло вече, стига да не сме
психопати, да отделим сексуалните си желания о т образа на
майка си и да забравим реВността си към бащата И днес
ка ктб някога/много мъже сънуват, ме им а т сексуални о т н о
шения с майка си, то в а ги възмущава и т е разказват съня си
потресени; Този сън е клюн за трагедията на Софокъл и до- |п1егргеш!оп
пълва съня за см ъ ртта на бащата,* • ' (р«1Гр.и.м9б7)
ПРИМЕР ЗА СЪН, ОБЯСНЕН ОТ ПСИХОАНАЛИТИК

За да се изтълкува един сън не е необходимо да се следва с т р и к
т н о предложения ред. Всъщност тълкуването почива на едно пос
тоянно отиване и връщане о т данните на съня към настоящия и
миналия ни ж и в о т и обратно. Предлагаме интерпретацията на
Ерих Фром /съвременен психоаналитик, живущ в САЩ /за илю ст
рация на и зкуств о то да се тълкуват сънищата.
" Сън на един двадесет и осемгодишен адвокат: сънувах се.

че яздя бял кон и правя преглед на множество войници.
§1 Всички ме поздравяват горещо с ура.
Въпрос на психоаналитика: Какво ви идва на ум?

Явление съпротива
Отговор: нищо, сънят е прост. Знаете, че мразя войната и арми
ята и никога не съм искал да ставам генерал(...) Не бих искал и да
ставам център на внимание и пълни с ласкателство или омраза
погледи на хиляди войници да се съсредоточават върху мен (...).
Нали знаете колко ми е трудно да пледирам в съда кога то всич
ки погледи са се впили в мен.
Асоциации
Въпрос Така е наистина, но това не изменя факта,че сънят е ваш,
интригата вие сте заплели и в нея вие сте си определили роля. Не
зависимо о т всички тези очевидни несвързаности сънят задъл
жително има някакъв смисъл и крие някакво значение.
Да започнем с асоциациите, свързани със съдържанието на съня.
Съсредоточете се върху картината на съня:вие с т е яхнал бял боен

кон и войниците ви поздравяват пламенно; кажете какво ви ид
ва на ума при тази картина.
Отговор: Странно е. сега си спомням една картина, ко я то обичах

много кога то бях на 14-15 години. Тя представляваше Наполеон,
да, наистина на бял кон, прави преглед на войската си. Картината
прилича съвършенно на съня ми, с тази разлика, че в нея войници
т е не поздравяват императора.
Минали неща
Въпрос: Този спомен е наистина интересен. Какво ще ми кажете
още за обичта си към тази картина и за интереса си към Напо
леон?
Отговор: мога да ви направя едно признание, но ми е неудобно.

Вярно ,на 14-15 години аз бях ртеснителен. Не бях много добър по
гимнастика и някак се страхувах о т "шампионите" Сега си спом
ням един инцидент о т това време, за ко й то бях напълно забра
вил. Обичах много един о т шампионите и исках да бъда негов при
ятел. Ние едва бяхме разменили някоя дума, но аз се надявах, че
то й ще ме обикне ако се познаваме по-добре. Един ден - трябва
ло ми е много кураж- аз се приближих до него и го запитах не ис
ка ли да дойде у дома. Казах му, че имам микроскоп и че мога да
му покажа много интересни неща. Той ме погледна за миг и извед
нъж избухна в продължителен смях " Глупаче, защо не поканиш
приятелките на сестрите си?
Отдалечих се дълбоко обиден и с насълзени очи. Това беше време
т о кога то изгълтвах всички книги за Наполеон(...)Нали и т о й е бил
нисък на ръст? Нали и т о й е бил стеснителен момък ка то мен?
Защо един ден да не приличам на него? Действително дълги годи
ни не съм мислил за то зи период о т ж ивота си и изобщо не съм
говорил никому за това. Даже днес ми е малко неудобно да си го
припомням.
Скорошни неща
Въпрос: Но защо всичко това именно се връща миналата нощ?
Какво ви се случи вчера?
О тговор : Абсолютно нищо; денят беше обикновен. Отидох на ра
бота, събирах документация за едно дело, което трябва да защи
тавам, прибрах се вкъщи, вечерях, отидох на кино и после, после
си легнах.Това е'всичко.
Въпрос: С това не се обяснява защо тази нощ с те яздили бял боен
кон... Кажете ми още нещо за работата си в канцеларията.
Отговор: Да, сега си спомням именно... но това няма никаква връз-
Днешни съновници- 225
ка със съня...Добре ще ви разкажа. Когато отивах при директора,

ко й то е най-старшият в компанията и за ко го то бях събрал ця
лата юридическа документация по делото, то й откри, че съм нап
равил грешка. Погледна ме с укор и отбеляза: Изненадан съм, мис-
лех.че ще се справите по-добре.(...) Следобеда вече бях забравил
то зи инцидент.
Въпрос: Какво беше настроението ви тогава? Бяхте ли нервен,
чувствахте ли някаква депресия?
Отговор: Съвсем не. Напротив, чувствах се изморен . почти зас
пал. Беше ми трудно да работя и бях щастлив когато настана
часът да си тръгна.
Въпрос: И така последното ви занимание в то зи ден беше кино
т о . Кажете ми какъв филм гледахте?
Отговор: С удоволствие, филмът се казваше "Хуарес " и ми харе
са много. Даже толкова се вживях в действието, че в един мо
м ент извиках.
Въпрос : В кой момент?
Отговор:Точно след като нещастието и страданието на Хуарес
свършиха. И още когато победи. Не си спомням друг филм да ме
е развълнувал толкова.
Психоаналитикът : И след това си легнахте нали? Заспахте и се
видяхте на бял боен кон с овациите на войниците.* ■ Е .Р го тт: 1е 1_апдаде
оиЬКе,Рап5,Рауо1,1975)
СИНТЕЗ
Очевидно анализът позволи да се извадят на бял свят детските
мечти на адвоката. Стеснително и неуверено момче, то й бяга
о т подигравките на другарите си и се крие в ц арството на въ
ображението. Наполеон става за него успокоителен символ, кой
т о му помага да преодолее детските си тревоги.
С възрастта адвокатът придобива увереност и забравя фанта-
зирането.Но както сънят му показва, т о е останало живо в под
съзнанието му и при една професионална грешка, укор о т страна
на директора, успокояващите картини о т миналото изплуват.
Сигурно не случайно на излизане о т работа е решил да види
филм,който съ ответства на настроението му изплуват..
Тълкуванието на съня показва, че Наполеон не е само всемирен
символ на слава и могъщество, а играе и точно определена роля
в представленията на сънуващия.
В то зи сън се получава съчетание между едно неотдавнашно со
циално събитие - разговора с директора, едно неотдавнашно съ
битие, стимулиращо въображението- филма и едно минало съби
тие в подсъзнанието - м ечтите свързани с Наполеон. Сънят по
казва също.че чув ств о то за неуспех и инфериоритет не е напус
нало адвоката и че т о й му отговаря с потвърждение на желани-
е то си да преодолее това си състояние.

■ G.Dugaston: Les
СИМВОЛИТЕ НА СЪНЯ В НОВ СъНОВНИК* Songes et les Pre'sag
Paris, Albin Michel,
Да видиш пещера на сън - знак за опасност
Да сънуваш стая - знак за придобивка / стая, камера, chambre,

chambre des deputes = камара на д е п ута ти те - знак за клопки и
вражди/
Да сънуваш ножове - знак за раздяла на приятели; поставени на

кръст ножове -знак за смърт; ако човек е ранен - знак за убийст
во
Да видиш на сън зъби - знак за радост и удоволствия за дълго вре

ме, ако зъбите са бели, ако са дълги -нещастие, ако са развалени -
траур, ако сами падат - някой ще умре скоро
Да сънуваш вода: чиста-знак за благополучие, мръсна - скръб, неп

риятности; топла - тежка болест; студена -голяма омраза ; да
разлееш вода - опасност о т пожар;
Да видиш на сън сабя -знак за нещастие; да държиш сабята - ус

пех; да си ранен о т сабя - дразги; да раниш някого със сабя - мъ
чителна раздяла.
Да сънуваш огън :малък - знак за наслада; голям -знак за празник;

бързо разпалващ се - спор; бавно разпалващ се -искрена любов...
Да сънуваш стълбище - знак за печалби; ако падаш о т стълбище

-мъка
Да сънуваш прозорец: много лош знак -свада, нещастие, разорение

и даже смърт / ако стъклата са счупени/
Да видиш на сън море: знак за пътуване; спокойно море- неприят

ности в търговията; бурно море- нещастие.
Да видиш на сън стена ;знак за пречки на някой проект; ако събо

риш стена - успех; ако изградиш стена - безполезен труд;
Да видиш гол човек :знак за предателство; гола жена - излъгани

надежди; гола девойка -незначителен успех; да сънуваш, че бягаш
гол - сугурна предстояща обида.
Да сънуваш умрял:- знак за лоши вести
Да сънуваш зм и я : знак за измяна. Изобщо да се сънува змия е мно

го лошо. Ако човек не е болен, има опасност да се разболее;ако е
болен - да се пази много защ ото болестта може да се влоши."
ТВОРЧЕСКИ ПОДХОД
Сънят не се свежда само до т е к с т или език за дешифриране. Той
е множество картини, форми, цветове, движения. По думите на
Мишел фуко психоанализата изобщо не е успяла да накара кар ти
ната да проговори (...).Фройд е психологизирал съня и му е отнел &
’ M.Foucault.in Preface
предимството да бъде специфичен вид опит.* de L.Binswangèr: le
Сънищата са били о т к а к т о свят светува извор на въображение Reve et I Existence
(Paris Desclee de
за човека.* Предметите на поетичното ни и творческо въобра Brouwer,1954).
жение често са приемали формата на сънища. И зкуство то да се
сънува-мечтае или да се дава свобода на въображението не се
свежда само до областта на изкуството. След четиридесетте го
дини на то зи век някои психоаналитици или психолози-дисиденти
се опитаха вече не да правят класически анализ на сънищата, а
да си послужат с тя х ка то с експеримент за постигане на нова
самоличност.
Те вдъхнаха ж и в о т на сънищата, придадоха им реална личностна
сто й н ост. Вече е въможно в терапевтичния процес да говорим
ка то че ли сънуваме и да изживяваме сънищата си ка то драма
тични артисти, ко и то импровизират на сцената. Следвайки раз
ни методи можем да се научим отново да сънуваме.
ДИРИЖИРАН БУДЕН СЪН

През 1938г. Робер Дезой написа книгата си "Изследване на подсъз ’ R.Desolile: Exploration
нателната дейност по метода на будния сън".* Днес то зи метод de I activité
subconsciente p a rja ,
е признат и се използва в много страни за групова и за индиви méthode du reve eveille
дуална психотерапия. А в то р ъ т е психолог-самоук и на пръв пог (Paris, d Artray, 1938)
лед нищо не го предопределяло за това дело, тъ й ка то бил ин

женер във френската компания за газ и електричество. М етод ъ т
му всъщност е резултат о т една страна на интереса му към хип
нозата и паранормалните явления , и о т друга - на срещата му с
някои университетски преподаватели о т това време, увличащи се
по окултните явления и физиологията на сетивните възприятия
/Шарл Анри, Кастлан /. Дезой съобщава, че първите нормални хо
ра, ко и то слушали беседите му "желаели да развият паранормал
ните си способности".Както е видно, будният сън има широки при
ложения: развиване на въображението, усвояване на различни съз
нателни нива, лечение на неврозите, на разтройствата на само
личността или личността.
Методика
Дирижираният буден сън изисква о т пациента да участва а кти в
но в процеса на собственото си развитие или лечение. Участи
е то му се състои в:
- мускулна релаксация; пациентът е легнал в полутъмна стая, да
леч о т всякакъв шум; ‘ За
улеснение
-психична релаксация: пациентът се подканва да помечтае и да будното
сънуване
опише на глас какви картини се редят пред очите му * някои
Мечтането-сънуване не е свободно, а е дирижирано най-общо. Дез- американски
те рап евти
сой съветва ориентирането да се основава на движение: посока карат
па ци енти те
т а на движението е или нагоре в изкачване, или надолу ,като спус си да слушат
кане. Практически трябва пациентът да си представи сцени о т със слушалки
подходяща
изкачване на планина и слизане към пещери и пропасти. музика/
Будният сън е ллного по-богат

о т нощния
Будните сънища позволяват на вътрешната ни афекти вност да
получи изява чрез неконвенционален , "забравен език", както се из
разява Ерих Фром. Посредством картините и те хни те вариа-
ции.чрез различните ситуации будните сънища разкриват обичай
ни поведения. Подсъзнанието ни се явява на сцената на нашите
будни сънища. Тази терапия е много подходяща за хора, ко и то
не си спомнят сънищата. Будният сън често се оказва по-богат
о т откъслеците нощен сън.
; Приложена при деца тази техника бива малко по-различна.

Д етето се оставя да се движи свободно и му се дава възмож
ност да изрази съня си не само с думи,а и чрез живопис, мо- "
делирзне или дейности о т типа на "направи сам".
Дезсой заема о т Фройд термина "сублимация".* Всеки образ тр я б "отклонябане

на
ва да се издигне над самия него към все по-далечни и възвишени инстин ктиб ни т
е импулси
хоризонти; при конфликт с майката напр. картините ще се изме към
незаинтересов
н ят отдолу нагоре," о т представяне на вещица в бездната - ма ана духовна
гичен регресивен образ - към образа на нормалната жена - на рав .морална или
социална цел,
нище на действителността и след това, все по-нагоре, към обра напр. религия,
и зкуство
за на Богородица - като символ на идеалната жена, докато нак
рая се представя само една светлина, придружена о т усещане за ■ R.Desoille:
присъствие и за всемирна любов.* О т Юнг Дезой взема идеята, че Entretiens sur
le reve eveille
чрез сънищата се подготвя бъдещето; а не се предъвква само ми dirige en
налото. О т Павлов пък приема, че съществуват дефектни дви psychothérapie
(Paris,
гателни механизми, ко и то м огат да бъдат изменяни. И така, из Payot, 1973)
качването е борба срещу земното привличане.
Ако сами опитаме будния сън ще видим действително, че измес-
тв а н е то отдолу нагоре дава множество въображаеми картини и

ситуации. Изгряването на слънцето, неговото изкачване и после
залязването му са белег за наличието на такива противополож
ни сили в природата.
Начин на осъществяване на будния сън

-сеансите продължават около два часа;
-в първата част на сеанса пациентът изпълнява будни сънища
о т предишния сеанс, опирайки на писменото описание, което сам
е направил, а също и на нощните сънища, ко и то е сънувал междув
ременно.
-във вто ра та част т о й изпълнява нов буден сън. За някои един
час буден сън е нещо изтощ ително, докато други ще произведат
за един час много малки картини. В зависимост о т темперамен
т а си някои са по-годни за буден сън сутрин, други -вечер,
-те р а пе втъ т използва същия език ка то пациента: език на въоб
ражението и сънищата;
-ролята на терапевта е ту да следва пациента на собствения му
терен, т у да го предшества и да го води към задълбочаване на ед
на или друга негова картина.
-Доколкото картините м огат да се насочват и афективните със
тояния следват до известна степен картините, не е необходимо
да се анализира всичко.
При дирижирания буден сън ние разширяваме представите си, ве
че не се идентифицираме само с някои определени роли, а привик
ваме да усвояваме цялото пространство на въображението си.
Във всекидневния ж и в о т при аналогични ситуации на преживяни
т е по време на сеансите, ще можем да възпроизведем новите и
заучени поведения или динамични схеми.
-изходната картина може да бъде спонтанна или внушена о т т е
рапевта;
-не трябва изкачването да става бързо и да се тръгва прекалено
бързо към нереални или райски картини;
-Дезой често предлага за изходна картина една сабя- мъжки а три
бут, или ваза -женски атрибут. Символично това е въпрос:Какво
мислите за вашата мъжественост? или Какво мислите за вашата
женственост?
Пациентът трябва в отговор да даде възможно най-много под
робности за картината - форма, цвят, материя или за чувства
та , ко и то му вдъхва тя ; трябва да постави картината в някакъв
декор; след това да се раздвижи в пространството по посока на
някакъв изход, врата, обикновен или широк пъ т след това, посте
пенно, с градация да тръгне по пътя, да се изкачи по планинска
пътека, да стигне облак или да о тл е ти на гърба на птица.
;: £>уден сън :с Ваза./Л иза/ “ ■R.Desoille:£ntretien

sur le reve eveille*
dirige en
psychothérapie
Лиза е много впечатлителна, страда о т страх о т преслед {Paris, Payot.1973)
ване и 8 момента страда о т '• спомена за порцелановата ра
за, която Намерила при посещение на един гроб и я Взела за-•
.: т о т о не:й харесвала; Това й причинило угризения, След това
я върнала на мястото й без да разбира защо. Тя страда със
!• съпруга си о т ^болест на :самотата" .
:•. £то как. сам а разказ Ва буд ния си : сън с вазата:
М.Д. ме накара да.си представя Ваза и аз я виждам, тъмно си -

: ня, наситен цвят, По негово настояване аз напълвам вазата.
Тогава се появяват много красиви червени рози После о т и
вам към прозорец, о т който виждам дърветата на френски
парк, •: ' • ••
М.Д.ми казва да сляза в този парк и аз прекосявам алеите
.. му. На една пейка един мъж се изправя, той държи вестник в
; ръка; изглежда притеснен. Заговорва ме, казва ми,че имам ху-
: : баЗа ваза, краси ви: цветя, аз му давам: една роза, той я зака ;
: ча; на .ревера:си . Познавам че е- Рене,; съп ругът ми, като в на *
: чадото на брака ни, кога т о ;се отнасяше :: към мене нежни ду- :
MU. •• ТТФ Т
След това М.Д. ми казва да потърся планински път и да опи
там да се изкачим с Рено- Към цитаделата, Изкачваме се
; трудно и когато пристигаме мъжът ми Рене изглежда извед
нъж като че ли няма какво да прави с розата и я закрепва на
: един о т зъберите на цита делата (...) Но розата, която той
: закрепя на зъбера на цитаделата започва да расте, расте и
става фантастична. Когато М.Д. ми казВа да извикам към нас
един облак, за да се. издигнем с него, розата подава към нас
ръце-листа. Откъсва се о т цитаделата, разтваря се огром-
на и ние Лягаме в нея, в:листата й като в меко легло,.
В този момент спътникът ми сякаш се променя .Вече не съм
сигурна, че това е мъжът ми(.„)
: Когато поВдигам очи, на прага на небето се появява едно: ог
ромно лице.(,..) Мьжът.който лежи до мен (<,.) ми се усмихва
както когато бях.млада - познавам усмивката на Жан-Габ-
риел. онз и о т чий т о г роб взех порцеланов ата раз a. Но огром
ното лице е Все над нас, гледа ни и това ме плаши,
: Мисля, че лицето, което ме гледа отгоре е на -мъжа мй, То е
над нас, о т устата му излиза вятър, ко й то ни пречи да се из-
: дигнем, т о погълна и листа о т розата, който беше хвръкнал.
Сега о т тази уста излиза червена, странна прозрачна и сол-
на светлина. По настояване на М.Д. аз се опитвам да поглед-

Йа вътре 6 тази уста: виждам зала, цялата червена/също
прозрачна и светяща, мъжът ми е седнал 8 :собствената си
уста; блестящи.червени девойки ка то танцьорки лежат око-
ло него: аз мисля, че това са розите о т вазата (...) превърна-
ли са се 8 червени жени. И ние сЖан-Габриел Влизаме в уста
та, връчваме дарове на мъжа ми т о й е станал господар, вла
детел; аз му подавам чаша с някаква рубинена течност, а Жан-
Гзбриел му дава п а л то то си, и т о е подплатено с червено.
На въпроса на М.Д.“ КакВо чувстВо предизвиква палтото?“ аз
■ отговарям, че Жай-Габриел бете танцьор. Йграеше в “Огне-
Ната птица “ на Стравийски.и даваше на мъжа ми любовта,
на ко я то т р и бил “огнения извор“.
Тогава М.Д. ми казва да сляза на земята и аз бавно заслизах;: :
надолу“
........ : . . . . : * • & & : ................... * :Ш -
Важното в т о з и ’буден сън не е толкова интерпретацията на сим

волите - това напр. че цитаделата представлява затворения и не
достъпен съпруг - а движението на постепенно отваряне на кар
т и н и те и чувствата на Лиза. Преди будния сън т я се идентифи
цирала с порцелановата роза. В нея се е виждала самата тя , вка
менена постепенно о т мъжа си, Рене," мълчалив като гроб".След
съня т я вече може да се опре на картини на любов и на дпомена
за някога обичания мъж за да се справи и може би да победи чув
с т в о т о на самота, което изживява до съпруга си.*
Будният съ£* е понякога нещо к а т о

епичен или приказен разказ
С дирижирания буден сън м огат да се предложат най-различни т е
ми. Например теми за слизане надолу са слизане под морето, в
пещерата на магьосника, за търсене на дракона или на Спящата
красавица.Тези теми придават приказност, чудодейност на дири
жирания буден сън. На друго ниво пък спускането позволява да се
постави ударението върху препятствията или тр уд н о сти те в
живйта. Трябва на пациента да се помогне с картини, в ко и то то й
получава закрила за да слезе, също ка кто му тр яб в а т картини за
опора, при изкачването му в пространството.
ТЕЩАЛТ'-ТЕРАПИЯТА НА ПЪРЛС
фройд казва за сънищата.че т е са “la via regia" -царския п ъ т“ към
подсъзнанието, а аз мисля, че т е са царския п ъ т към интеграция
та. Не знаем какво е подсъзнанието, но знаем, че в крайна см е т " F.Pearls: Reves et
existence en Gestalt
ка сънят е най-спонтанният ни продукт* therapie (Paris, L Epi,
1972)
Думата "Gestalt“ /форма, cmpyìmypa/ означава според Пърлс, че ця-
лото ни същество щялото ни съществуване трябва да се и н те г

рира. Работата върху съня е един о т основните елементи на Ге-
щалт-терапията.
При нея нощните сънища са работния материал. Пърлс счита, че
всяка част о т един сън изразява фрагмент о т нашата личност.
Ако интегрираме личността си ка то едно цяло, ще можем да съ
берем и залепим отделните парченца о т нашия сън.
Методика:
Вземете един сън, или фрагмент о т сън, без значение какъв.
Опишете го и направете списък на всички подробности.
Занимайте се с всяка подробност и се идентифицирайте с нея.
Престанете да мислите , а се превърнете в сетива. " И нтел ектъ т
- казва Пърлс - е п р о с т и т у т ка т а на ума"
Трябва да казвате "аз" и да се идентифицирате с всяко нещо и
с всеки елемент о т съня си. Вместо да кажете " Имам да ви раз
кажа един откъс о т сън" кажете "Аз съм откъс о т сън. "Вместо
:"Сънувах паяк" - "Аз съм паяк" и бъдете паяк.
-После вземете два елемента о т съня и ги срещнете. Съставете
скрипт. Елементите на съня, ко и то отразяват противоположни
страни на личността ще се сборичкат. Ще се получи онова, кое
т о Пърлс нарича "операта на самоизмъчването."
-О т тази въображаема борба на противоположностите посте
пенно ще се стигне до интеграция на вътрешните противоречия
Ц е л та не е да се направи а уто п си я
на съня, а да бъде т о й изж ивян о т н о в о ...
Основните принципи на то зи метод са самопроектирането в кар
т и н и те на собствения сън, в сегашното време - живеем в сегаш
ния момент, а не в миналото или в бъдещето, и идеята,че не би
ва да си измъчваме ума защо сме сънували това или онова, защо
сме направили това или онова. Вместо да анализираме и да аутоп
сираме съня, стараем се да му вдъхнем отново ж ивот, а затова
начинът е да преживеем съня така, сякаш протича в момента.
Вместо да казваме "сънят", сякаш е отминал, приемаме го в мо
мента като част о т нас , за да участваме действително.* -R.pearis: Reves et
existence en Gestalt
thérapie, (Paris.L
Упражненията за сънуване представляват обикновено индивиду- Ери972)
ална терапия пред група. Научаваме повече за себе си когаато раз
бираме какво става при някой друг. В тази игра публиката из
пълнява важна роля. Тя е другите, ко и то ни гледат и до ко и то не
стигаме. Обикновено на сцената на Гещалт-терапия има два с т о -
ла.Сънуващият сменя т у единия т у другия, кога то преминава в
ролята на един или друг герой о т сънищата си.
С ъ н я т на Ме?
М. :В съня си аз седя на естрада с един мъж и може би още ня^

кощ.а, двойка гърмящи змии, Едната е на естрадата и мен ме
е страх. Главата и е повдигната,:но не ми се струва; че ще :
ме стигне. Там е и ме плаши; Другият ми казВа. Не безпокой
те змията и тя няма да Ви закачи." И другата змия е отдо
лу, а има и куме на същото място.
Ф.С.ПърЛс - Какво има там?
Едно куче и другата змия.
1ТьрлС-; Добре.Горе има една змия,а под естрадата -друга змия
и. куче '
Й £ Кучето души, приближава се до змията сякаш иска да иг
рае, и аз искам да го спра,
Пърлс> Кажете му го.
Стой, куче!
Пърлс - По-силно!
М, -Стой!
ПърлсУ' Още по-силно!
М . С т о й ! / - т я в и к а /. Пърлс -П о -с и л н о !
М./крещи/ Стри!
Пърлс - Кучето спря ли се?
М.Гледа Ме. Сега се. връща към змията. Сега, сега, змията се
обви 8з около кучето.което е легнало и изглежда съвсем щас
тливо.
Пърлс- Направете среща между кучето и гърмящата змия
Искате да гиизиграя?
Пърлс -И кучето и змията, разбира се. Сънят е Ваш, Всеки
елемент о т съня е;частица о т вас,
М. -Аз съм кучето /колеблиВо/ Хей, здрасти змио .Много ми
е приятно, че- така си се убила около мен
Пърлс. Погледнете публиката. Кажете на някого това> което
казахте сега.
М. / смее се: тихичко/ Здрасти змио, изглежда ми приятно, че

си се увила около мен.
Пърлс. Затворете очи. Влезте В тялото си.; Какво чувствате
физически? Какво изпитвате?
■ Я.Реаг1в: Ивуех е1
М. Треперя, напрегната съм. ех1$хепсе еп
Се5га11-гЬегар1е,(Рап$,
/Пърлс- Некасеррлучи осВобождаВане. Разрешете си да тре I Ери 1972)/
перите, да овладеете чувствата си (..,)*
МЕХАНИЧНО ПИСАНЕ
Преди сюрреализма процесите на автоматичната мисъл се счита

ха или свойствени за сп и р и ти сти те и медиумите, или ка то низ
ши психични процеси. Андре Брьотон показа, че психичният ав
томатизъм се различава о т чуването на гласове о т отвъдното,
о т патологичните инстинкти на душевно болните хора. Той пре
върна пеханичното писане в общодостъпен метод, ко й то е
творческа игра, но същевременно води до разкриване на личност
т а ни. Подкрепено със сеанси колективен сън в състояние на ав-
тохипноза механичното писане е предвестник на някои съвре
менни групови терапии о т рода на психодрамата и социодрама-
та.
Методика
Тя се ражда о т о т к р и т и е т о на Андре Брьотон. че кога то сме ре
лаксирани през ума ни минават безброй каритини и мисли, ко и то
едва имаме време да схванем.
\
-за да се практикува механичното писане е необходимо да се пи

ше възможно най-бързо, за да се предаде максимално потока о т
картини. Брьотон даже определя различни степени на скорост.
Поради това механичното писане не е подвластно на преценката
и придобива сходство със сънищата.
-Все пак т о не е.както често се мисли, да казваш какво да е ,или

да пишеш странни и безсмислени неща.
- За да стане истински експеримент, механичното писане тр я б
ва да представлява усилие за вслушване в подсъзнанието;
-Тръгва се о т някаква аудио-картина, спонтанна или съзнателно

избрана и записване почва. След това се дава свобода да бликнат
части о т т е к с т т у сврзани, т у объркани. Когато те м п ъ т се за
бави, тв о р ч е с тв о то може да се стимулира с нови внушаващи кар
тини; или ако писането е колективно- да се предаде перото на
следващия.
П рочитъ т на такива те ксто ве предизвиква смях, неудобство или

усещане за поезия.Механичното писане , ка то всеки изказ в със
тояние на засегнато съзнание, доказва преди всичко б о га тс тв о
т о на личността в дълбочина. "Механичното писане - казва Соран
Александриан - не е литературно или духовно упражнение, а ме ’ 5.А1ехап<Змап: 1_е
то д за психическа тренировка, ко й то може да се използва колко- зитеаП вте е11е
Р!еуе,(Рап5,6а1Птаг
т о е необходимо ка то стимулиращо или успокояващо средство".* 75 )
'Кой иде разпръсне тези кошмари, които непрестанно се връг

щат? Разочарованите корени млъкнаха, и най -сигурни я т дру-
еар е .тази купчина камъчета ,които очертават пътя. Не е
възможно вече да се разбере; какво престъпление е йзвършил
този. дълбоко заспал мъж/ приспан о т песента на звездите:
Сънищата са се хванали за ръце; раздра ни.женски дрехи; въз
дишки на умряЛи о т глад птици, крясъии на дървени кораби,
дълбоки подводни бездни. Риба с мръсна коса се изплъзва о т
ръцете на растенията. Подплашена мида поглежда цялата т а
зи вода, в която се къпе и търси спасителя си. Рошавата рш
ба не иска да изпитва жал и не спира да прерязва -корените-
Ш т о се опитВат да я задържат {,..)/* ■ A.Breton et
P.Soupault : les
Champs magnétiques
(Paris, Gallimard,1967)
Публикувани през
1919г."
М а гн е ти чн и те
Сънища и х у д о ж е ств е н о т в о р ч е с т в о полета" са пърВият
пример за механично
писане.
Тъй както в сънищата има остатъци о т преживявани
ята на деня, така и дневната действителност съдържа
остатъци о т нощта, елементи породени о т сънищата
и стремящи се към продължение на сънищата и в будно
състояние.За духовния живот няма по- полезно нещо о т
изкуството да се използват тези остатъци о т нощта.* ‘ Alexandrian : le л
Surrealisme et le Reve
При това разменяне на първостепенните роли изкуст (Paris,Gallimard,1974).
вото става продължител на науката и Андре Брьотон

се явява наследник на Фройд.
В литературата:
Сравнително отскоро нашето общество прибягва към
творческите функции и поетиката на сънищата. Разби
ра се, използването на сънищата в литературата е би
ло известно винаги.Сънят обаче се е схващал само като
средство на реториката, с което се въвеждат фантас
тични пейзажи, нереални или опасни ситуации.
Немските романтици и най-вече Йохан Паул, който в пе
риода 1804-1822 съставил дневник на сънищата си, пър
ви започват да черпят по специфичен начин о т вътреш
ния живот на човека. Във франция Шарл Hogue се вдъх
новява о т сънища за някои свои разкази, Жерар дьо Нер-
вал замисля "Аурелия" като обширен сън, а Вилие дьо
Лил-Адам, както и Едгар По в Америка основават фан
тастичните си разкази на въображаеми и често почти
кошмарни светове. Техните произведения обаче остават
твърде близки, насрещни на действителността, ка кто и

прекадено пропити о т метафизичност.
Сюрреалистът Лотреамон освобождава нощ ното ни въ
ображение.* На сюрреалистите литературата дължи ’ Вж механичното
писане, с т р . 215.
особеният начин на ж и в о т на сънищата. Първенство на
сънищата е накарало философа Гастон Башлар да т ъ р
си в литературата формите и метафорите,
чрез ко и то човек сънува физическите съставки на своя
мир / вода, земя, огън, въздух / По думите му " широ
ки ят друм на сънищата трябва отново да се отвори за
■ S.Bachelard: L Eau
философската мисъл".* les Reves,
Не е възможно да се спрем на м ногото на брой съвре Paris,J.Corti,1942 )
менни поети, ко и то . о т Андре Брьотон до Анри Мишо.

или о т Пол Елюар до Реймон Кьоно отгледаха нощните
цветя, ко и то ние все още берем. Брьотон се опираше на
сънищата не само в произведенията с и \ а и кога то му ' Clair de Terre.publ
1923 contenait cinq
се налагаше да разрешава някои колективни проблеми в
групата на сюрреалистите. През 1937г. .певецът на хип
нотичните сънища на групата, Робер Деснос, правеше
радиопостановки о т сънища, изпратени му о т слушате
ли. Темата за нощ та и съня пронизва цялото т в о р ч е с т
во на Елюар и превръща любовта и взаимното доверие.в
една сплав о т сънища.
"Едно сме ка то спим, едно- като се будим
Споделяме и сънища и ден /* ' P.Eluard: le Phénix
(Paris,G.L. M.1952)
"Сънува т я
Кого сънува?
Мен
В завивките на нейните очи
Тоз сън е чий?На мен.* ' P.Eluard : la Rose
publique
(Paris, Gallimard, 197
О т то зи момент нататъ к поезията сънува и сънят ще

е онази социална връзка.която подплатява революции-
те.Така твърди Анри Мишо:" Именно със сънищата чо
вечеството въпреки всичко е едно цяло, блок.от ко й то
не може да избяга и в ко й то нещата са разбираеми. Как-
в о то и да прави съдията познава себе си в убиеца, мъд
рият в лудия, чиновникът в музиканта, еснафът- в ос
вободения, и т о не защ ото са се наблюдавали един друг,
а защ ото всички спят.* * H.Michaux: Façon
endormi, façons d e
(Paris.Gallimard, 19
В живописта
В живописта навлизането на съня и сънищата се разви-
ва ка то в литературата. Художниците- символисти о т

Х1ХЗ. ка то Одилон Рьодон и Гюстав Моро правят съни
ща о т съжетите на класическата митология. Жените на
Гюстав Моро с "тяхната чудесна инертност" сякаш са
изплували о т дълбочините на съня.*, а при Одилон Рьо "G.Moreau:les Chimères,
1884, Paris, mujee'
дон, очите са или затворени, или безкрайно широко о т Gustave Moreau)
" O.Redon: Fleur avec une
ворени към нощта.* figure d enfant (1885, Art
Institute of Chicago)
В съвременното изксуство сънищата вече не се предс
т а в я т или дават символично чрез поглед отвън. Те са в
самата сцена на картината. "Бързината на съня" на Ив
Танги о т 1949г. със заглавието си анонсира няколко го
дини предварително откриването на бързия сън.
Повечето сюрреалисти развиват пространствното на
картините си ка то в сън; при Салвадор Дали предмети
т е са подложени на всякакви изкривявания, при Макс
Ернст -на безкрайно много. Даже времето попада в ло
гиката на съня и спира, става безвремие в произведени
ята на Кирико и Пол Делво. У Виктор Браунер фантас
т и ч н о т о и подсъзнателното заемат о т сънищата
странност и даже паранормалното си въздействие. Из
вестно е, че Браунер, ко й то придава на о ко то и т о на
единственото око капитално значение в своите карти 'V .Brauner: Reverie( 1964)
ни, ослепява с едното си око при злополука през 1938г. " Потънал В унес пред
добре п о зн а ти
предмети аз се
преобразявам, сънувам.
ПРОЕКТ ЗА СЪНУВАЩ ОБЕКТ Всичко около мен става
С творбата си " Проект за сънуващ обект", 1938г., Брау сън - В друго измерение
,6 друго п р о стр а н ств о и
нер постига ново измерение на онирическото изкуство. на друго м я сто"
В притурка към то зи проект фигурира следната реклам
на пародия:
Шапка-тандем
Не е ли мечта да има един апарат, ко й то автоматично
и икономично да позволява да се мисли без много уси
лие? Този апарат съществува, това е "шапката-тандем"
за мътене на идеята в яйцето -тандем.
Принципът на "Шапката-тандем" почива на затопляне на

идеята в яйцето -тандем о т шапката-тандем, чрез из
ползване на сравнително малко мисловна сила за голямо
мътене на идеи. Шапката крие "тандемична" сила и о т
нея мисълта може да се извади във всеки момент и най-
внимателно да се "тандемифугира" така, че щом завър ■ in V. Brauner, Catalogue
ши периодът на мътенето, идеите се запазват дълго- и du Musee national d Art
Moderne 1972
годни за употреба(...)*
Веднъж отворена вратата на тво р че ство то , творчес

ки я т сън не престава да разширява владенията си. Твор
ците на предмети, на образи /к а кт о в киното, така и в
света на ф антастиката/ едни след други си присвояват
сънищата и специфичния им начин на представяне на не
щата. Като се започне о т "Самата невеста, разголена о т
ергените си" на Марсел Дюшан * и се стигне до "Маши ' Кар ти на та
е съставена
ните" на Жан Тингли - съчетания о т макари, манивели и о т изрязани
и боядисани
разнородни чаркове * художникът се стреми да стигне елементи о т
до човешкото желание в неговите най- нелогични и най станиол,
фиксирани с
подсъзнателни аспекти. лак върху
прозрачна
стъклена
плоча,
представящи
ПАРАНОРМАЛНИ СВОЙСТВА НА СЪНИЩАТА различни
части о т
В древността и при цивилизациите, почитащи преданията, на съ машина
нищата е била придавана сто й н о с т на пророчества и предчувст ■ една о т
най -прочути те
вия.* Вж стр.229 Интересът към сънищата почивал на обществе представлява
ухилена ,но
ните норми, ко и то не правели деление между сън и действител тревож на
баба, качена
ност. Ако някой сънувал, че съседът му краде плодове о т негова на седалка на
т а градина, на другата сутрин отивал да му търси сметка. Изоб трактор и
въ рти педали
що се смятало, че каквото се сънува вече е било, или в скоро вре на м ясто
пред
ме ще бъде.В ХХ-и век парапсихологията отново въвежда на Запад захласнатия
проблема за предсказването чрез сънищата . Още в края на де поглед на
д ете.като
ветнадесетия век Лондонското дружество за психически изслед едновременно
задвижва
вания събира всякакви доказателства във връзка с явленията пре 9РУ*
даване на мисли, предсказване или предчувствие. Макар тези явле елемент.който
реже дърва
ния да се проявяват и в будния ж и в о т във формата на мистични
или окултни халюцинации и трансове, сънищата са тяхно основ
но средство.
През трид есетте години на настоящия век психологията о тб е
лязва научен завой с изследванията на Ж.Б.Райн в Дюк Юнивърси- * И нститут
за
т и . Дърхъм, Северна Каролина. По същото време, в 1931г..Фройд граничните
издава "Сънища и телепатия".А Юнг, ко й то още в началото на области на
психологията
следването си в университета се интересувал о т парапсихология и психичната
хигиена,
, дава през 1957г.аналитично обяснение на явлението летящи чи фрибург ан
нии. И двете насоки укрепват по-нататък благодарение проучва Бризгау.
Лаборатория
нията в много лаборатории на паранормалните аспекти на съни на сънищата,
Малмонидис
щата.* и усилията на психоаналитиците да о т кр и я т личностни Хоспитъл.Ню
т е връзки и мотиви, с ко и то може да се обоснове телепатията. Йорк.
' от
Днес може да се счита доказано съществуването на явления.кои- гръцката
буква, с
т о са над обикновените ни възприятия за света. Затова се гово ко я то
ри за екстрасенсорно възприемане.По-общо паранормалните про започва
думата
яви се наричат явления "пси"* психика
Като "пси"-явления сънищата обхващат т р и категории феноме

ни, признати понастоящем в парапсихологията: телепатия, ясно-
видство, предсказване
ТЕЛЕПАТИЯ
Телепатията е предаване между две лица на послание, което не
преминава през органите на сетивата.
" Една нощ тригодишната ми дъщеря спеше в съседната

стая. Изведнъж викът й ме стресна от кошмарен сън. от
който се събудих цялата разтреперена и в пот. Сънувах че
бягам по пътя към нашата къща .гони ме някакво огромно
неопиЬуемо чудовище. В момента, когато правех последно
отчаяно усилие да стигна до вратата и да се скрия вътре,
викът на детето ме върна към действителността. То пла
чеше " Страх ме е мамо. страх ме е П о п и т а х го "Защо, от
■ L.E. Rhine: les Voix
какво те е страх?". То се поколеба малко и каза : Мисля, secretes de I
че беше м е ч к а * esprit,Paris,Fayard,1970)
В то зи пример предаването на мисълта е станало между две съ

нуващи лица «Предадена е била главно емоцията сгЪрах.
Що се отнася до телепатията, дълго е бил поставян проблемът
дали трябва непременно да има предавател, ко й то волево да изп
раща посланието. При сегашното ниво на познанията се счита, че
волята за комуникация не е основен елемент. Следователно мо
жем на сън да предаваме или получаваме послания, ко и то не са
специално адресирани към нас.
ЯСНОВИДСТВО
Ясновидството е привидно директно виждане о т страна на съ
нуващия на места и предмети, кои то и т о й и другите още не поз
нават.
" Преди няколко години една жена от Западна Вирджиния

преживяла следното: Баща й бил решил да се премести в
щата Юта, където закупил земя, но нито той, нито тя я
били виждали. Тя и съпругът й също решили да заминат на
Щ Запад.
В съня, който сънувала преди да напуснат Западна Вирджи
ния, тя се видяла вече в Юта как гледа от известно разс
тояние най-близкия град до имението на баща си. Видяла
ра: . тлания на равно град надвечер, когато покривите на
къщите блестели от залязващото слънце. Наоколо обаче,
докъдето стигал погледът, всичко било пусто и сиво. Ши-
рела се пустиня с километри, суха и тъжна, олицетворение

на празнота. Като съзерцавала тази картина така се на-
тъжила.че се събудила, но въпреки яснотата осъзнала, че
било само сън. Заминали за Юта. където и тя и съпругът
й били ужасно разочаровани (...) Един ден натоварили всич
кото си имущество на количка и баща им ги завел до най-
близкия град да вземат дилижанса. Трябвало да прекосят
едно високо плато и от там пътят започвал неочаквано да
слиза. Това било мястото на съня. Изгледът бил точно съ
щият. Недалеч се простирал равният град, слънчевите лъ-
|! чи се отразявали на покривите му и над пустинята, коя
то се простирала наоколо. Жената имала чувството.че то
ва й е вече познато: сънят и съвпадал с действителност
* L.E.Rhine:le$ Voix
та. * de I esprit.Paris.Faya
Предполага се, че чув ство то на нещо вече познато "déjà vu", кое
т о имаме понякога откриВайки нов пейзаж се дължи на спомен
о т сън. Често ясновидният сън е забравен и е останало само ед
но смътно чувство за нещо близко.
ПРЕДЧУВСТВИЕ
Сънищата-предчувствия съобщават за бъдещи събития, или

предсказват бъдещето.
" В този много ясен сън майка ми аз спяхме заедно / не

що,което никога не правим. Живеем на около осем кило
метра разстояние една от друга/ Майка ми се събужда сред
нощ от мъркането на бебето и пали цигара. На светлина
та на кибритената клечка вижда че по стената лази дър
веница и извиква " Господи.виж!" като протяга машинално
ръка за да насочи пламъка под гадинката. Пали Втора клеч
ка за да разгледа дюшека и открива още дървеници. За да
не събудим бебето почваме да търсим дървеници с елект
рическо фенерче и всяка намерена поставяме в пепелника,
където догарят клечките. После се приближаваме до люл
ката с фенерчето точно навреме когато едно от живо
тинчетата е тръгнало по бузката на бебето. Ужасени, за
палваме всички светлини и през остатъка на нощта изт
ребваме дървениците
Около тр и месеца по-късно през един уикенд мъжът ми отсъс

тваше, баща ми работеше тази нощ ,и тъ й ка то и двете бяхме
сами, поканих майка ми да прекара вечерта и нощта при мен, не-
що,което никога не бяхме правили. Легнахме си към единадесет ча

са. През нощта ни събуди проплакването на бебето. Майка ми за
почна леко да цъка с уста за да го успокои, запали цигара и по на
т а т ъ к знаете какво последва.
Сънищата, ко и то предсказват не са запазен периметър за изк
лючителни хора, като пророците в древността. Те рядко се о т
насят за национални или политически събития ,а най-често за съ
бития о т личен характер, или ко и то са много специфични, напри
мер дерайлиране на влак.
Такива сънища поставят проблема за предопределението-: пре
допределено ли е нашето бъдеще, или напротив можем да избеге-
нем някоя бъдеща катастроф а умеейки да разпознаваме сънища
та? Много са примерите ,които показват, че прчедсказателен сън,
подобно на което и да е друго предупреждение, може да ни даде
възможност да изменим бъдещето. Така една майка след ка то съ
нувала сън, спасила д е те то си о т падането на полилей над глава
т а му. Полилеят паднал, но т я била отместила люлката о т мяс
т о т о й. Естествено никога няма да се узнае какво е щяло наисти
на да се случи, ако не се бе опитала да овладее съдбата.
За съжаление, информацията, която предсказателният сън предос
тавя е често пъти твърде объркана или непрецизирана, за да поз
воли ефикасно действие. Още повече,че екстрасенсорното ни въз
приятие не посочВа точната дата на опасността и не прави раз
лика между минало, настояще и бъдеще. На сън присъстваме на съ
бития, станали много отдавна, или ко и то ще се случат след на
шата смърт.
Разделението на паранормалните сънища на т р и вида не о тго в а
ря точно на действителността. Много често трудно се прави
разлика между сън на телепатия и сън на ясновидство. Има ли
всъщност доказателство, че картините о т места, ко и то никога
не сме виждали не ни се предават по телепатия О т друга стр а
на, при един лично предсказващ сън има и ясновидство изобщо по
отношение на онова, което ще се случи. Напримеур картина на
разбиващ се самолет, или на смърт на близък човек, може да о т
разява и събитие, което се случва точно в момента на съня, и ня
кое бъдещо събитие.
Как се обясняват паранормалните

явления?
Отдавна съществуват опити за обяснение на тези явления.Ево
люционната теория.възприета и развита о т фройд,ни предоста
вя еднп класическа хипотеза, която не може да се изключи. Според
нея, още преди езика телепатичното познание е играло важна
роля за оцеляването ни.Човек е трябвало да предчувства опас-
7 / Тълкуване па сънищата
н о с тта преди т я да се появи.

По-късно с организирането на възприятията ни, ролята на при
м итивните сигнали се стеснила и ограничила. Но поради своята
независимост о т съзнателните възприятия, сънищата са запа
зили тази познавателна функция.
В лабораторията на Университета Дюк са извършвани опити за
установяване кой т и п личности са no-надарени за такива сънища
и кои събития и ситуации най-подлежат на такава паранормална
информация. Заключенията обхващат най-разнообразни случаи и
видове. Приема се, че между хората с паранормални сънища няма
обща характеристика .* ' L ERhine: les voi
* r secretes de I esprit
Установява се все пак, че при децата броят на паранормалните (paris.Favard.1970)
сънища е по-голям. Той не зависи о т пола. Мъжете им ат също
толкова шанс, колкото жените да сънуват паранормално. На прак
тика обаче налице са по-малко такива сънища.съобщени о т мъ
же. Вероятното обяснение се търси в по-скептичното отнош е
ние на мъжете към то зи род явления. Следователно установена
т а разлика е продукт на културна дискриминация.
Сънища о т то зи вид не се установяват при психично болни. Изк
лючена е и хипотезата,че при душевни разстройства се вярва на
сънища
След ка то подобни сънища м огат да се породят о т предстояща

опасност, или критично събитие, т о биха могли да се предизви
ка т и о т радостни вести, или незначителни събития. Те биха мог
ли да се стимулират чрез убеждение, вяра в предчувствията или
телепатията, някаква силна мотивация, горещо желание. О т т о • При
те л е па ти чн о то
ва следва.че при лечение с психоанализа е много подходящо да се предаване на
“Т а й н ств о то
насърчават телепатични сънища в пациента в посока към лекува на
евхаристията"
щия лекар.
Теории 8 експериментален стадий
В своите най-нови експерименти, д-р М онтаг Улман о т Малмо- о т Салвадор

Дали, спящ ият
нидис хоспитал в Ню Йорк се опитва да предаде телепатични пос пациент
сънувал "група
лания на приспани пациенти. В момента когато енцефалограмата хора, риболовен
на спящия показва.че т о й навлиза в парадоксален сън, човек с т е кораб, чаша
вино и че
лепатични способности, наблюдаващ картини с определено афек- хранел
тъ л пи те“
тивно съдържание му ги предава. След малко събуждат спящия и L.Watson:
Histoires
го карат да разправи съня си за да се разбере с какво телепатич naturelles du
ната картина е повлияла на съдържанието на съня. * surnaturel
(Paris.Albin
Michel, 1974)
Изучаването на екстрасенсорните възможности на сънищата е
още в началото. Трудното събиране на обективни доказателст-
Днешни: съновници
8а за даден случай и липсата на познания за действащата на т о

ва ниВо енерзия са причина трудно да се разчита на сънищата за
осветляване на бъдещето. И Все пак ако се сблъскаме с подобен
опит, днес вече не биВа нито да се плашим о т него, мито да го
игнорираме.
.<ЙЙ. 9
' ■ ft E Щ - W*4■,;j . '•VJr
[ gpnVf ò
I [ *
I p
II i! 3 R f
Приложения
9
ПРИЛОЖЕНИЯ
Векове наред , о т древни времена и при всички цивилизации, съ

нищата са били обект на една обществена практика -онироман-
ция или съногадаене. М ногото писмени паметници, отразяващи
тази практика са свидетелство за един свят, в ко й то сън и дейс
* За илюстрация на
тв и те л н о с т не са били разделени* липсата на такава
За хората в древността сънищата имали позитивна с то й н о с т и граница ки т а й с ки я т
философ Чуанг-дзе
били средство на познанието като съвременната ни наука. По разправял парадокса за
един философ, к о й т о
ради това не само историци,но социолози и етнолози са се въз сънувал, че бил
пеперуда и една
ползвали о т обширната онирическа литература о т миналото, за пеперуда, ко я то
сънувала.че била
да разберат какви са били обществените стр уктури в древните философ.
цивилизации. За съжаление, липсата на те ксто ве и цензурата на
сънищата- има се предвид,че някои общества лишавали о т зна
чение цели категории сънища - са причина в различните страни
наличието на източници да е различно. Освен това сред разните
начини за гадаене / тълкуване на знаменията посредством поле
т а на птиц ите, по черния дроб на ж ивотните, или чрез наблюде
ние на небесните тела / съногадаенето заема по-голямо или по-
малко място.
ЕПОХИ И МЕСТА НА ТЪКУВАНИЯ НА СЪНИЩАТА

Главните древни и средновековни култури, ко и то изучават съни
щата са следните:
-Древният И зток: Египет, западен семитски свя т /Месопотамия
и Анадола/,Елинистичен Ориент;
-Съвременният И зто к на православното християнство, юдаизма
и исляма
-Далечният И зто к и централна Азия /Индия,Китай и Япония/
Нови археологични разкопки в Близкия И зток, в древен Валилон

например, са разкрили редица глинени плочки и надписи Върху над-
Сънищата 6 а н т и ч н о с т т а 247
гробни плочи или В храмове,в ко и то се разказват сънища и се тъ л

куват. Така се установяват следи о т онирически практики о т
т р е т о т о хилядолетие преди Христа при шумерите . а за Вави
лон тълкуванията на сънища д атират о т в т о р о т о хилядолетие
пр.Хр.
Новите археологични данни дадоха нов тласък на изследванията
Върху сънищата с уточнения за взаимовръзките или специфични
т е черти на една или друга древна култура. До преди т я х основ
ни източници бяха гръцките и латинските писмени паметници,
предимно те кс т о в е те на Омир и Виргилий за пределинистичната
култура, и Стария завет- за Израел. Но о т тя х се получава само
частична представа зг отношението към сънищата и тя х н о то
тълкуване. Най-новите изследвания показаха, че някои методи за
тълкуване на сънищата, появили се късно в някои райони, са съ
ществували при други цивилизации в най-дълбока древност.* На- * напр. "инкубацията”
родните тълковници на сънищата, ко и то не се намират обикно - 8 Гърция ВжстР234
вено в официалните паметници, вероятно са били също толкова
разпространени ,ако не и повече о т тези, ко и то днес етнолози
т е наблюдават при днешните, основаващи се предания и тради
ции култури.
В индуската култура сънят е едно

е ч е т и р и т е състояния на човешкия ж и в о т.
В същата степен като египетската и ислямската култури, индус
ката цивилизация е една о т тези, ко и то най- п о ч и та т сънища
т а В литературата о т XV и X в. преди Христа.-книгите на Веди
те, ко и то представляват сборници с химни- се съдържа философ
ска теория за сънищата, която им отрежда специално място сред
четирите състояния на ж ивота : бодрост, сънуване, спане, иден
тифициране с брамина / с безличната цялост/.
ЦАРСТВОТО НА СЪНИЩАТА
Сънуването е за индуса състояние, в което т о й може да получи
предвкус за Абсолютното. Един о т общите знаменатели на съни
щ ата в повечето култури е достъпът до един друг свят, чужд
или превъзхождащ будното състояние. Преминаването в един . s SauneroA; Les
друг свят се обяснява т у като божие посещение при спящия, т у fn°t^ erse'taet-ûrdans,
ка то пътуване на qyiuama отвъд. В езика на древния Египет съ- Egypte ancienne " in Les
n t Songe^ et leur
нувам произлиза о т глагола бдя. interpretation: sources
Понякога нощ ното пътуване е чисто земно. Опенхайм описва как leuSlS 9 )(Pans'U
e
в едно писмо вавилонец пише на сестра си : 11 Каквото и да н а п -. A L .0ppenheim: Le
равите, моите сънища ще ми го съобщят".* В представите на dans 1е
древните хора имало истинско царство на сънищата с ангели и ^ 2h0en° ^ nt (Paris-
дяволи. Според древните гърци с в е тъ т на сънищата бил съсе- FranCe,i 959 )
ден на света на мъртвите. И при египтяните имало такова близ-

копоставяне на нощ та с ц арството на мъртвите.
В своя сън «освободеният о т тя л о то си човек се връщал в несъз-
дадения свят. в хаоса, в света на ф антастичните сили. Честа е
и представата за народ о т сънищата, роден о т нощ та или о т
земните сили. Затова нерядко сънищата имали лоша слава и в
древните култури хората едновременно се страхували о т тя х и
прибягвали до тях. О трицателното в нощта се компенсирало
обаче с обратния м и т «според ко й то сънят давал достъп до ос
трова на блажените , острова на сънищата или до б о га тств а та
на небето.
Порта о т слонова к о с т за лош ите
сънища и порта о т рог за добрите.
Различни царства, различни сънища - добри или лоши, сънища на
истината, или празни сънища и на лъжата Омировият образ на
двете врати на сънищата дълго присъствал и стигнал чак до ев
ропейската ренесансова живопис. В Одисеята се казва например,
че празните сънища идвали през П ортата о т слонова кост, а доб
рите минават през П ортата о т рог. В песен Via на Енеидата о т
Виргилии има едно прочуто описание на лошите сънища. Той ги
поставя в предверието на ада заедно с другите човешки бедст
вия : болести.глад, с т а р о с т ." В средата на предверието един ог
ромен, клонест бук простира вековни ръце и клони, а в тях, по
всички им листа са свили гнездо лошите сънища.* Увиснали ка то * w * Eneide
прилепи, лошите сънища са обкръжени о т митични чудовища, хи
мери, гОргОНи, apnUU.* * митологично
ж и во тн о , лоша жена,
S.np.
Друга символика свързва сънищата с духането. Такъв образ се сре
ща в Библията и у Омир. Бог или сатана , сънят се промъква ка
т о течение през процепите на вратите и влиза в дома на спя
щия.*
А.Л. Опенхайм прави
етимологична връзка
между бога на
Най-ясни те кстове за връзката между сънищата и духането се сънищата в
срещат в индуските те кстове за дихателните техники на таоиз- Месопотамия Zaqipu и
глагола гадщдухам.
ма* и йогизма. Някои та н тр и / религиозни текстоВ е/ о т XII и X ' китайска философия
о т IV или IПв. преди
в. преди Хр. изтъ ква т този аспект. "Когато се разсъждава за де Хр. с предполагаем
основател Лао-Дзеу.
белата и слаба енергия/ на диханието/ /т .е звучна макар и бавна/
в областта на мозъка и ако точно при заспиването се навлезе в
сърцевината й и пак се разсъждава, ще се стигне до овладяване на
сънищата.* И по-точно, там където се срещат вдишването и * A.M.EsnouLLe songe et
son interpretation dans I
издишването йогът ще постигне чистата енергия «която благоп Inde" in les Songes et
leur interpretation
риятства на съновиденията. Ето как , следвайки нишката на епо :sources orientales (Paris,
Le Seuil, 1959
хите, стигаме до "вдъхновението", било т о поетическо или т в о р
ческо.
Сънищата G а н т и ч н о с т т а 249
Със същество-дихание се свързва представата за въздушно съз

дание. В ислямската религия се говори за ангел на сънищата, а
Омир разказва все за крилати същества, ко и то посещават спя
щия.
ПРЕДПАЗВАНЕ ОТ ЛОШИ СЪНИЩА

За предпазване о т лоши сънища- обикновено объркани и неясни,
всички древни цивилизации прибягвали до разни методи. Главният
естествено бил тълкуването на сънищата, защ ото неразтърлку-
ваният сън се считал за лошо предсказание. Д остатъчно било по
някога само да се разкаже съня някому и т о й се очиствал о т зло
то.
Египтяните и мюсюлманите рисували на дървената подпора за
главата,върху която се слагала възглавница, разни м отиви за о т -
пъждане на демоните на нощта. Най-разпространената сцена би
ла дявол или призрак, прободен със сабя или стрели о т бог-зак-
рилник. У китайците се изобразявало митично животно, което на
възглавето имало за задача да разкъса лошите сънища.
Магически формули и различни обряди

за заклинание срещу лоши сънища
При събуждането се прочитала молитва- заклинание на самото
място, където човекът е сънувал. Понякога била достатъчна ня
каква проста фраза, подобна на нашите суеверни формули. Япон
ците казвали " Всеки сън показва обратното", Вавилонците пък
изричали " Сънят ко й то сънувах е добър, много добър пред Син и
Самос" Когато сънищата били много злокобни се извършвали
сложни обряди и жертвоприношения. Във Вавилон правели магии
за освобождаване на сънувалия. За целта натърквали т я л о т о му с
буца глина.Когато злото преминело в глината, хвърляли я във во
дата.
Произнасяли се магически и често неясни думи, свързани с обре
* “Ако някой е
ди за пречистване . придружени със специфични движения за сли сънувал нещо, но не
може да си го
зане о т леглото. Изразът "станал с левия крак" вероятно е о ста спомни, трябва да си
измие ръцете със
тъ к о т тези древни обичаи/ сапун в леглото
преди да постави
краката си на
СЪНЯТ - СРЕДСТВО ЗА ВЛАСТ земята..След то в а
т р и п ъ ти ще изрече
следното заклинание:
"Пръсни, о тс т р а н и
Гадателството е било винаги свързано с властта. Кралските га злото,...
куче!В ятъ ръ т да
датели или тълкувателите на сънища бивали консултирани при отнесе зл о то ми" и
ще му потръгне.
важни държавни дела. /lÂ.Oppenheim:Le
ReVe et son
Interpretation dans le
Да се сънуват исторически сънища обаче било привилегия само Proche Orient
(Paris.Horizons de
на една каста Само кралят или принадлежащите към клира били France, 1959
спохождани о т такива сънища; при човек о т народа това може-

ло да се случи само по изключение.
И все пак в книгата за съдиите в Стария завет четем за един ря

дък алегоричен сън, извън сънищата ко и то тълкува Йосиф. Разп
равя се о т прост войник о т Гедеон преди настъпление: Ето какъв
сън сънувах! търкаля се една ръжена питка в лагера на Мадиан.Спи
ра се до палатката, преобръща я и я събаря; другарят му отвръ-
ща:"Това не е нищо друго освен мечът на Гедеон, ком уто Бог ще
предаде Мадиан и целия му лагер."* Такива сънища за даване кураж * A Cagnot; Le songe et
son interpretation selon
преди битка са били често явление. Някои надписи о т Асурбанщ Canaan et Israel" in les
Songes et leur
пал, последния цар на Асирия, свидетелстват за значението, кое interpretation; les
sources orientales (
т о се отдавало на божествената помощ на сън. Paris, Le Seuil, 1959).
Асурбанипал се опасявал о т нахлуване и се обърнал към богиня

т а Истар. Тя му отговорила чрез свещеник, ко й то на сън присъс
твал на разговор между Истар и царя.
"Богинята Истар, която живее в Арбелес влезе /в с т а я т а /.О т ля
во и о т дясно й висяха.калъфи със стрели. В едната си ръка дър
жеше лък,а в другата изваден за бой меч. Беше се изправила пред
вас и ви говореше ка то майка /... Забави нападението- каза т я - /
за щ ото / навсякъде, където възнамеряваш да отидеш, аз ще реша
вам " А вие й казахте: "Където вие отидете, височайша госпожо
ще отида и аз." Но т я повтори заповедта си " С той т у к /.../ яш,
пий, весели се, почитай ме,а в това време аз ще отида да изпъл
ня задачата и ще направя така, че да се осъщ ествят съкровени
т е т и желания. Тогава лицето т и няма да’е вече бледо, краката
т и няма да треперят /вече/ и няма да има нужда да бършеш /с т у
дена/ п о т в най-големия разгар на боя" С тези думи т я ви обви с
уханния си шал, защитавайки цялото ви тяло. След това блесна
огнена и излезе ка то фурия да разбие неприятелите ви".* * l^.A.Oppenheim: le
Reve et son
Дадената на сън защита о т богиня или о т бог обикновено се осъ interpretation dans le
Proche Orient
ществява във странна или чудотворна форма след събуждането. (Paris,Horizons de
France,1959)
Египетският цар Сетос сънувал, че бог П та го посетил, и го по
ощрявал да тръгне на бой срещу арабите, макар войниците му да
бягали. Сетос отишъл на бойнато поле с дюкянджии и занаят
чии. А през нощ та орда полски плъхове завладяла вражеския ла
гер, изгризала ризници, лъкове и стрели до такава степен, че на
другия ден Сетос без мъка разбил арабската армия.
Можем да се запитаме до каква степен сънища о т то зи род не са

измисляни за да се изтъ кна т заслугите на владетеля. Нерядко съ
нищата изпълнявали ролята на божия заръка. По отношение
встъпването във власт на някой владетел чрез тя х са били о тс -
транявани претенденти. През 754г.,когато майката на втория ха-

лиф о т династията на Абасидите, Ал-Мансур, била бременна "ви
дяла на сън, че ражда лъв, ко й то се свил на земята, биейки опаш
ка с рев.Тогава о т всички страни наизлизали лъвове и се запъти
ли към него. Всички му се поклонили до земята. "* * Toufy Fahd: Le Reve
dans la soci2t2
islamique dt^ Moyen
A g e 'in le Reve et les
Не винаги сънищата са така блестящи. Когато майката на Ал- sociétés humaines
(Paris,Gallimard, 1967)
Амин го раждала / през 790г./ сънувала тр и жени: " Една о т тя х
ми каза " Синът т и ще бъде зеленеещо се дърво, ароматично све
жо растение, цъфнала градина..." В тората продължила: пълново
ден извор, ко й то рано ще пресъхне и бързо ще изчезне", т р е т а т а
завършила :Ще е враг на женитбата, властта му ще е слаба, ско
ро ще го измамят и ще го свалят о т трона."* ’ Пак та м
• Символиката на сънищ ата за съдбата

е ч е сто прозрачна.
Сънища, свързани със съдбата почти винаги придружават изди
гането на някоя важна личност или раждането на герой. Такива съ
нища се явяват в началото на кариерата на Йосиф ка то тълкува
тел в Израел, в митичната епопея на Жилгамеш във Вавилония,
ка кто и в легендата за Буда в -Индия." Йосиф сънувал сън" се раз
казва в Генезиса-и го споделил с братята си, ко и то го намразили
още повече. Той им казал : "Чуйте какъв сън сънувах: Бяхме на ни
вата и вързвахме снопи. М оят сноп се изправи и остана прав, а
вашите го заобиколиха и полегнаха пред него" Б ратята го попи
тали: Наистина ли ще ни станеш цар и ще владееш над нас?" И го
Генезис XXXV1I.5-8
намразили още повече заради съня и думите му.*
Както в съня за лъвовете символиката е прозрачна и те м а та за
издигането е директно изразена чрез противопоставяне на "го
ре" и "долу". Майката на Буда пък сънувала, че носи в утроб ата си
слон" бял ка то сняг, или ка то сребро, по-блестящ о т луната и о т
слънцето, най-добрият слон с красиви крака, правилна стойка, сил
ни стави, ш ест зъба, твърд ка то диамант, великодушен, най-кра
сивият слон се е наместил в утробата ми"" Като помолила бра
мините да изтълкуват съня й, т е отговорили :/.../ Мая ще роди
син: тя л о то му ще носи характерните белези на царски род,
той,великодушният ще е световен владетел; ще напусне своята
столица, ц а рство то си .всичките си желания и своето огнище,
откъснал се о т всичко , о т съчувствие към Трите Свята ,то й ще
се превърне в монаха-скитник /.../ Той ще е Буда./.../
Тези сънища ни носят сведения ка кто за м я с то то на ж и в о тн и те
в традиционата животинска стълбица, така и за ж ивота на прин
цове и герои. Съществува тясна връзка и съ о тв е тств и е между
съдбата на Буда и слона ка то силно животно, самотен скитник.
носител на б о га т с т в о т о на слоновата к о с т .
СЪНИЩА-ПОСЛАНИЯ
Като цяло т.н. исторически или легендарни сънища са сънища-
послания Те ни дават възможност да покажем ролята на съня по
отношение на светската и църковната власт. Тази власт идва о т
факта, че на сън боговете влизат в директна връзка с пророци
или царе. Затова откровението на сън е било признавано винаги
о т всички власти в Д ревността докато просточовешките съни
ща се приемали подозрително. В Стария завет такива сънища са
онези, в ко и то Б огъ т на Израел говори на своя народ.
В Елада, боговете говорят на спящ ите

Според гърците явяването на боговете може да бъде прикрито.
Бог приема образа на дявол или на приятел на спящия. Такива съ
нища се явяват само на мъже, никога на жени. Бог се явява пред
спящия в гигантски или фантастични размери и го вика, за да го
събуди. Обикновено сънят започва с въпрос към спящия: " Спиш
ли?" .Следователно сънищата в библията не са нещо, което тр яб
ва да се тълкува о т специалист, а са лично съобщаване между бог
и пророк.
В Генезиса Яве разговаря с Яков : " Божият пратеник ми каза на
сън:" Яков!" И аз отговорих " Ето ме" " Аз съм бога на Бетел... Се
га стани, махни се о т тази страна и се върни в родината си".* * генезис хххгз и 13
В Стария завет понякога трудно да се прави разлика между съни
ща.
и божествени видения. Разказът, в ко й то бог заповядва на Аврам
да принесе в жертва сина си започва така : " Бог постави Ав
рам на изпитание и му каза : " Аврам!" И т о й отговори : "Ето ме".
Господ каза: "Вземи сина си Исак и дай да го убият. На другия
ден, рано сутринта Аврам натовари магарето и взе със себе си
сина си Исак.
...... В Библията бог говори чрез него...

Когато сънищата в Библията с та н а т по-алегорични или симво
лични .kakmo са сънищата на фараона , пак е налице малка разли
ка в сравнение с традицията на вавилонските или египетските
съногадатели. Йосиф не твърди, че владее науката за сънищата,
а че господ говори чрез у ста та му. Може да се каже, че в юдейс-
ката религия бог сам е изразител на себе си. "фараонът сънувал и
изведнъж се оказал край брега на реката Нил; гледа о т Нил изли
з а т седем хубави дойни крави и пасат сред хората. След т я х из
лизат още седем. Те пък са грозни и мършави и се нареждат око
ло другите край реката. Седемте грозни и мършави крави изяли
хубавите и дойните. Фараонът се събудил. После пак заспал и съ

нувал друг сън. Видял на едно стебло изникнали седем ж итни кла
са, били едри и красиви. Но след т я х никнели седем хиляви и обго
рели о т Вятъра. Хилавите класове погълнали едрите. Фараонът
Генезис, XII.1-7
се събудил. А, било сън!"*
Символиката на тези сънища е много проста. Йосиф ги изтълку
вал на основата на символите на числата и на храната, и т е са
вътъка на преданието : след седем изобилни години ще се изредят
седем гладни.
ИНКУБАЦИЯ
В древността се развил един особен обичай наречен "инкуба-
ция",при ко й то се прибягвало до боговете на сън,.В най-стари вре
мена инкубация практикували Месопотамия и Египет.В Гърция
т я се появила сравнително късно - към VI! в. пр.Хр. При криза 8
личния или политическия ж и в о т владетелят, или главният жрец,
отивал в светилището на бога. Там се молел, плачел. и призовавал
бог на помощ. След това заспивал в подножието на с т а т у я т а му
и богъ т можел да му се яви на сън. В ислямската религия същес
твувал обичаят "истикара",произлязъл о т инкубацията .при кой
т о се произнасяла молитва и се чакал на отговора на сън.
В надписа на египетския сфинск се разказва съня на фараона Т ут-
мозис IV, ко й то заспал пред краката на Сфинкса и бог му се явил.
Появата в този случай е спонтанна.
При инкубацията обратно.стремежът е да се извика божествена
т а поява на сън. Вероятно е за инкубация да са били избирани све
тилища, в ко и то някой бог се е появявал вече спонтанно. В слу
чай на невъзможност лично да се отиде в светилището, та м бил
изпращан приятел.
■ Вода с натрие^
В един египетски папирус се разказва за ритуала на инкубация, карбонат на кристали
ко й то се практикувал в храма Абиддос на бог Бес - безформено
джудже с пера по главата и гримаси на лицето."
" Отиваш в една чиста, тъмна стая и я пречистваш с натроно-
ва вода '.После вземаш една нова бяла лампа, в коя то няма ни- ■ S.Sauneron: “ Les
т о червен пясък ,нито смоляна вода, поставяш чист фитил и я songes.et leur
interprettion dans I
напълваш с истинско масло, ка то предварително на фитила си на Egypte ancienne “ in les
Songes, et leur
писал това име и тези фигурки с миро. Слагаш лампата на една orientales interpretation: sources
(Paris, Le
нова тухла пред себе си, но предварително поръсваш пясък на зе Seuil, 1959)
* редноВековни
мята под нея; произнасяш над лампата тези думи и я гледаш; ко- площади.на ко и т о ce
га то забележиш.че бог е наоколо, просваш се на рогозката и не подвизавали
факири и
всякакби
измамници, Б.пр.
продумваш на никого. Тогава бог ще т и даде отговор на сън.*
М е с т а т а за "инкубация" се
превърнали в "светилища"
Постепенно около светилищата били изграждани лечебници. Са-
наториумът Дендера 3 Египет с местоположението си разкрива

именно тази медицинска функция на "инкубацията". Изборна вода
бликала върху с т а т у я т а на Изиз и изпълнена с чудотворна сила се
изливала в дълъг канал, свързан с малки помещения, в ко и то бол
ните оставали да преспят. По това което сънували, тълкувате
лите давали обяснения и предписвали определен вид лечение.* Бла ■ Пак т а м
го тв о р н о то въздействие на водата и бож еството са атрибути

и на днешните свети места. Макар сънищата вече да не са акту-
ални, виденията все още играят важна роля.
Пациентите в тези места за изцеление трябвало да записват съ
нищата си, или да ги разказват, за да бъдат записани. Ако бол
ният оздравеел, ставал последовател на бож еството и трябвало
да му носи дарове. Храмът на Ескулап в Гърция е бил такова про
чуто "инкубационно" средище за лечение. Там се спазвали много
строги правила. Разказва се. че след ка то веднъж е излекувал бол
ни Ескулап им връщал болестта ако са забравили да му се отбла-
годарят. Понякога проявявал по-голямо великодушие. Когато
предписал на някой си Полемон да не пие вода, т о й му отговорил
"Какво бихте предписали на крава?, а друг.на ко го то препоръчали
да яде свинско.попитал Ескулапа "Какво бихте предписали на някой
евреин? И Ескулап в проява на добро настроение, променял пред *
писанието си.‘ В тези места за лечение не липсвали танци, музи ’ C.A.Meyer: “ Le reve et I
incubation dans I
ка и театрални представления и както заключава Карл Мейер, обяс arjfienne Grece" in le
Reve et les Sociétés
нението за чудотворните резултати получавани в тези "клиники" humaines" (Paris, Gallimard,
1967).
в древността се намира в съчетанието о т вода, змии, дървета,
изкуство, музика, театъ р и култ към божествата о т глъбините ' C.A.Meyer: Le reve et I
на земята или о т ада, достигащо кулминационната си точка но incubation dans I
aripienne Grece " in le
щем в сънищата Съвкупността о т всички тези фактори има оче Reve et les Sociétés
humaines
видно много по-силно въздействие о т онова, което днес се пред (Paris.Gallimard, 1967/
■ ф р е н ски я т град Л ур 9
лага ка то средство за лечение в някоя университетска клиника или е п р о ч у т к а т о ц е н тъ р
за чуд о т в о р н о
в Лурд.* изцеление Б.пр.
СЪНОВНИЦИ
За разлика о т и н ту и ти в н о то и индуктивно гадаене на сънища о т
библейските пророци, във Вавилон или в арабския свят същест
вувало "научно" гадаене.с определена техника. Сюжетите, елемен
т и т е и предметите, ко и то се явявали в сънищата са класирани в
съновници. Посредством определени методологични правила на
така класираните факти се придава едно или друго значение.
Имало е и продължава да има много голямо разнообразие на съ
новници. Сред тези. ко и то ни е завещала древността, м ога т да
се споменат: Асирийската книга на сънищата, о т кр и т а в кралски
т е архиви на Асурбанипал о т 669 до 620 пр.Хр.; някои части о т
египетски сановници, причислени към В т о р о т о хилядолетие пре-
Сънищата в а н т и ч н о с т т а 255
ди Христа; шейсет и осмият т р а к т а т в стихове /Парисиш-

та//,приложение към индийската Атар8а-Веда о т \/в.пр.Хр.,озаг-
лавен Т ра ктат за сънищата"; и най-после, в по-ново време - през
116. в Гърция:"0нейрокритикз" на Артемидор о т Ефес, която обх
ваща около тр и хиляди сънища и дълги години бе единствениягЬ
източник за достъп към онирическото минало на човечеството.
Арабите превеждат Онейрокритика през 873г. и т я има своето
влияние върху ислямската традиция, въпреки че. големите арабс
ки тълкуватели като Ибн ал- Мусайяб /705г./ и Ибн Сирин / 728г./
са живяли преди пояВата на този превод.
МЕТОДИ ЗА ТЪЛКУВАНЕ
Съставянето на подобни ключове за тълкуване на сънищата по

чивало на аналогията между елементите на съня и данните о т
всекидневния живот. Аристотел твърдял Най-умелиягттълку-
вател на сънища е то зи .ко й то може да схване приликите." * Той • Ajistote:_"Desomnoe
сравнявал работата на тълкувателя с отражението на образ в naturalia (Paris, Vrin,
подвижна вода, образ.който трябва да се възстанови о т обез- 19ь1)
формени .пръснати парчета.
...Ако някой сънува че е в т р а у р , т о в а
е добър признак.!
При тази интерпретация чрез символика приликите прескачат ба
риери между природа и култура, пропасти между животинско и
растително царство. Тълкувания о т то зи род се срещат в един
египетски папирус. Съновниците обикновено са съставени о т
кратки изречения, първата част на ко и то е описание на знака, а
втората- на знамението.
Ако някой сънува себе си ,че:
-вижда змия -хубаво е. означава снабдяване с нещо
-уста та му е пълна с пръст -хубаво е, означава, че яде /им ущ ест
в о то на съгражданите си/
-е в траур - хубаво е. означава увеличаване на имущ еството си
-гледа умрял бик- хубаво е, означава.че ще види см ъ ртта на неп
риятели
-е с лице на леопард -хубаво е.значи ще действа ка то водач * S.Sauneron "Les
songes,et leur
-е в лозе и се препича на слънцето- хубаво е, означава удоволст interpretation dans I
Egypte ancienne"in les
вие Songes,et leur
-скача в река- хубаво е, означава опрощаване на всички негови зли- orientales
interpretation; souces
(Paris, Le
ни* Seuil, 1959.
Тълкувателите придавали на сю ж етите в сънищата най-общ сми

съл такъв какъвто змията, леопардът или речната вода имали в
египетските ритуали и по то зи начин тълкуването се вписвало с
митологията.
.Ако някой сънува п т и ц а , т о е знак

за пъ туване
Библейските текстове. Коранът, ка кто и други културни памет
ници често удостоверяват тези асоциативни връзки. А в т о р ъ т
на енциклопедията на сънищата "Таатир" Набулуси / 1641-1731/
препоръчва следните принципи за тълкуване на сънищата:
"Елементите на един сън се свеждат до рода, вида и е сте ств о
т о на нещата. Родът например може да е дърво, кръвожадно ж и
вотно или птица. И т р и т е означават човек. Ако дървото е пал
мово, т о й е арабин, защ ото повечето палмови дървета произхож
д ат о т земята на арабите. Ако птиц ата е паун, човекът не е ара
бин, а ако е щраус, т о й е бедуин. Е сте ств о то на нещата изисква
наблюдение; ка то се наблюдава какво е дървото, определя се ха
рактерът на човека. Ако дървото е орех, заключава се, че се касае
за човек с груби аргументи при спор; ако е палма, счита се, че чо
векът служи на доброто.Но ако героят в съня е птица, знае се,
* G.E.Grunebaum: "La
това е човек, кой то пътува. Наблюдава се природата на птица fonction culturelle du
та: ако е паун -значи е богат и красив владетел, но не арабски. Ако rêve dans I Islam „
classique "in Le Reve et
е орел- -вероятно е цар, но ако е гарван - човекът е грешник, пре les société humaines
(Paris, Gallimard ,1967)
дател и лъжец.*
....... Обяснение на сънища чрез игра на думи
Друг характерен начин за тълкуване на сънищата, ко й то Фройд не
би отрекъл, било прибягването към игра на думи. Не бива да се
забравя, че нерядко съновниците били писани в стихотворна фор
ма и звуковата прилика между две думи пораждала някаква мис
ловно съответствие, с което се обяснявал съня. Следователно да
леч в миналото на човека се срещаме със силата на думата и ези
ка преди самия смисъл, ко й то днес бихме нарекли !е 31'дтАап1= Ка
т о че ли думата, възприета в нейната материалност, дава въз
м ожност за едно плъзгане към друга .фонетично подобна неи ду
ма. Така се ражда смисълът на предсказанието.
Опенхайм твърди, че играта на думи се среща често в египетски
т е книги и у Артемидор, но рядко във вавилонските паметници. ‘ A.L.Oppenheim:Le
И все пак отбелязва следния пример:"Ако сънуваш, че ядеш гарван Rêve et son
interprétation dans le
/арбу/= придобивка / ирбу/. Ако сънуваш, че някой т и дава дър- Proche Orient (Paris,
Horizons de France,
во"михру". няма да имаш съперник /махиру/ * 1959)
............... С ъ нищ ата к а з в а т о б р а т н о т о

на т о в а , к о е т о ще с т а н е
Трети, класически метод за обяснение на сънищата е да се прие
ме обратното на онова, което се сънува: "Ако някой сънува, че се
възнася към небето, дните му /на земята/ ще са кратки.; ако ня
кой ви прави подарък на сън, това означава скарване.* * пак там
Изобщо, ако на сън ви се случва щастие, това означава нещастие
и обратното.. Така индийският съновник на Атарва-Веда гласи:
"Потъналият В скръб - получава щастие и /ако се види умрял/ зна

чи ще е дълголетен;
С отсечена глава, строшена колесница и окървавен - значи е воен-
нокомандващ, дълголетен и с парична печалба;
Отсечени уши - знак за прослава и наука
Отсечена ръка до ки тка та - името му ще остане за бъдните по
коления Отсечена ръка до рамото - богатство; " aA. Brelich:"Le rôle des
reves dans la
Насечен гръден кош - хилядократно увеличаване на шансовете conception religieuse
du njonde en G rece'in
Отсечена гърда или член - знак за върховно щастие* le Reve et les sociétés
humaines (Paris,
В " Онеирокритика" Артемидор се опитва да обясни тълкуване G allim ard,1967)
* A.:.Esnoul: ê songe
т о 6 обратен смисъл. Един болен пита Зевс дали ще оздравее и et son interprétation
dans I ln de "in les
Зевс прави знак, че да, но болният умира. Лъжовен ли е бил съ Songes et leur
нят? Не, защ ото правейки знак за потвърждение бог Зевс навел interpretation:sources
orientales (Paris.Le
глава и погледнал към земята, към ц арството на мъртвите." * S e u il,1959
......С ъ н ищ а та и м а т в е р о я тн о
д в о й н с тв е н смисъл
Действително Артемидор предлага двойнствен прочит на съни
щата и става предвестник на тя х н о то двойно значение.:
"а/ Да имаш на сън магарешки уши е добър знак само за философ,
защ ото магарето не се оставя да го убедят, не отстъ пва лесно.
За останалите хора, това означава робство и мизерия.
б/Да се къпеш : някога човек се къпел след тежък труд и смисъ
лът на съня бил :п о т и сълзи; днес къпането е знак за б о га тс тв о
и лукс, следователно е добро знамение
в/Да спиш в храм означава ако си болен да оздравееш, но ако си
здрав - да се разболееш.
г/З л а т о то по принцип е добър знак, но ако някой сънува, че но
си златна огърлица е на лошо.
ТИПИЧНИ СЪНИЩА
В литературата относно сънищата се предлагат редица съвети
за сънуване на добри или лоши сънища, ка кто и по-нюансирани
класификации на сънища.Ще приведем примери за категории съ
нища .фигуриращи в съновниците. О т тя х проличава учудващо
разнообразие о т теми и се вижда какви неща са витаели в съни
щата на нашите предци.
Сънища на оплождане
Най-честите ониричини мотиви са вързани с оплождането и раж
дането Символиката на раждането често се изразява чрез съ
нуване на животни и на урина. В споменатия по-горе египетски
папирус се чете:
-Ако жена роди на сън котка, ще има много деца;
Ако роди магаре, ще има дете- идиот;

Ако роди крокодил ,ще има голямо потом ство.
Във вавилонските съновници има подобно тълкувание:
■ S.Sauneron "Les
"Ако някой срещне маймуна /или лисица/ ще има много деца.* Songes et leur
В книгата за сънищата на Асурбанипал урината,смятана за нещо interprétation dans I
Egypte ancienne * in les
ка то семенната течност, е обект на редица неочаквани интерп Songe$ et leur
interpretation: sources
ретации. orientales (Paris.le
Seuil, 1959)
"Ако урината му се пръска пред члена му по стената и по улица

т а ,ще има деца;
Ако урината му се пръска пред члена му и ако т о й се поклони до-
земи пред нея, ще има син. ко й то ще стане цар;* * Пак т а м
Изобщо урината е символ на изобилие.
"Ако се напръска с урината си, с та д о то му ще нарастне;
Ако пие урината на жена си. ще живее в изобилие.* ' £ .L .Oppenheim Ip
Reve et son interpetation
Тази символика се среща и в ислямския свят. Според нея "един чо dans le Proche-O rient
(Paris.Horizons de
век след ка то видял на сън халифът Абд ал-Малик да уринира по France, 1959)
посока на джамията на Пророка в Медина и т о четири пъти, ако
сънят му е верен- казал Ибн ал- Мусайя -ще има в п о т о м с т в о т о
си четири халифа един след друг.* ’ T o u fy Fahd: "Le reve
dans la société
islamique du Moyen
A ge’ in le Reve et les
За отбелязване е също.че "инкубационните "сънища са били често sociétés humaines
пъти свързани с проблеми на безплодие и им потентност. (Paris,Gallimard ,1967
Сексуални сънища
Свързаните със сексуалността сънища са също така многоброй-
ни и разнообразни в различните цивилизации. В Египет например
се тълкувало че
"да сънуваш.че правиш
любов с майка си е хубаво: съгражданите т и ще са на твоя стра
на; любов със сестра си: хубаво е, нещо ще т и бъде предадено;
любов с крава : хубаво е, ще прекараш щастлив ден у дома си;
любов със скоклива мишка: лошо е, ще заведат процес срещу теб;
любов с жена: лошо е, означава траур;
любов със свиня: лошо.ще загубиш имота си;
да видиш женски полов орган: лошо е. очаква т е последна степен
на мизерията* ' S.Sauneron: Les
songes et leur
"Ако жена целува мъжа си, означава скръб; interprétation dans I
Egypte ancienne} in les
Ако се съвокупли с кон : ще се отнесе много грубо с мъжа си. Songes et leur
interprétation : sources
Ако се съвокупли с магаре: ще бъде наказана за голяма вина; orientales,Paris,Le
Ако се съвокупли с козел: ще умре скоро; S e u il,1959)
Ако се съвокупли с овен. Фараон ще й направи добрини;

Ако се съвокупли със сириец: ще плаче, защ ото ще се остави да
* Пак т а м
бъде обладана о т роб;*
За отбелязване е, че ако в реалния ж и в о т кръвосмешението е заб

ранено , на сън забраната е вдигната. Нещо повече, за египтяни
на т о е добро знамение.
В Индия да видиш на сън злато, птици да л е тя т или ’ да кацнат
над езеро с лотуси , означава сигурно да се постигне някоя жена;
а когато мъж се види на сън качен на възбуден слон, ще има чуж
да жена; когато се види завързан с вериги, ще се ожени за девс
’ A.M .Esnoul: ’ Le
твеница;* songe et son
interpretation dans I
Inde” in les^Songes et
Сънищата и смъртта. leur interpretation:
sources orientales
Вавилонският ключ на сънищата отделя важно място на пътува- (Paris,Le S eu il,1959)
нията в ада
' M .Leibovici: “ Le
"Ако някой се спусне в Ада: ще умре, но няма да го заровят в зе songe £ t son
interpretation a
мята; Babylone" in les Songes
et le u r,
Ако някой се спусне в Ада и ако види умрелите : 8 скоро време в interpretation;sources
семейството му някой ще умре; orientales
Paris.Le S eu il,1959)
Ако някой се спусне в Ада и ако му се яви умрял: лош дух ще об
хване то зи човек ; боговете са го предупредили на сън;
Ако някой се спусне в Ада и ако друг там го целуне: ще умре;
см ъ ртта му ще бъде причинена о т студ; ’ A.M .Esnoul: "Le
songe et son
Ако някой се спусне в Ада и ако умрял човек го ухапе: ще умре о т interprétation dans I
ln de "in le$, Songes et
падане на греда о т покрив* leur interpretation:
sources
В Индия вярвали.че ако на сън човек убие бяла, жълта, или черве orientales.(Paris,Le
S eu il,1959)
на змия, както и ако отсече главата на змия. ще изгуби сина си./*
Нека добавим към тези тълкувания за смърт и един много хубав

сън о т литературата на шумерите .Бог Тамуз сънувал злокобен
сън и извикал сестра си Жестинана ,за да й го разкаже* "В съня ' Пак т а м
ми, о сестро, която познаваш добре сънищата, за мен изникваха
тръстики, за мен растяха тръстики.а един камъш, израстнал
встрани поклати главица заради мен; о т два други-единият бе
изкоренен; едно голямо дърво само се изкорени за мен! върху чис
т о т о ми сърце поляха вода за мен; чи сти я т съд за биене на мля
к о т о се преобърна, ч и с то то канче, закачено на гвоздея бе и з т
Отразен е
ръгнато, бастунът ми бе о т н е т /.../* Жестинана отговорила на В секи дн е вн и ят ж и б о т
на ш у м е р с ки те
бог Тамуз "Братко, сънят т и не е благоприятен, не може да се за оВчари: сц е н а та на
личи. Тръстики изникнали за теб, тръ стики израстнали за теб оз съня представлява
овчарския лагер след
начават че бандити ще се изправят срещу теб при някакъв набег; преминаване на
разбойници
един самотен камъш поклаща глава за теб- значи майка т и .ко я то ’ В разказа
п о -н а т а т ъ к гл а в н и я т
т е е родила ще си удари главата заради теб; о т двата камъша герой прави о тча я н и
усилия да избегне
единият изкоренен, това сме аз и т и , един о т двама ни ще бъде съ д б а та си ,но накрая
с т и г а до т о в а .к о е т о
изтръ гнат /.../, ч и с то то т и канче, изкъртено о т гвоздея означа- с ъ н я т е предсказал-
ва.че ще паднеш о т скута на майка си. която т е е родила /../.* у б и в а т го разбойници
и пр ед ска за н ие то се
Разказът показва как при тълкуването на сънищата картините на сбъдва
съня се изясняват една по една. Ключът в случая е изтълкуване

т о на тр ъ с т и ки т е ка то разбойници, майката, б р а тъ т и сестра
т а са представени ка то камъши. Тълкуванието почива т у на пре
обърната аналогия /тр ъ с т и ки израстват за теб - тр ъ сти ки се
изправят срещу теб / т у на директна символика /камъшът пок
лаща главица-майката скърби/,камъшът е изкоренен - Тамуз е
уб и т/.
Сънуване на храна
Между см ръ тта и храната връзката е антропофагията В аси-
рийските сънища се срещат човекоядства, както и самоизяждане;
"Ако някой яде собствената си плът: дъщеря му ще умре;
Ако яде месото на крака си: първородният му син ще умре;
Ако яде плътта на члена си, синът му ще умре;
' M .Leibovici:, Le songe
Ако яде члена на приятеля си, ще има сан* et son interpretation a
Вероятно символиката на изяждане плътта на собствения крак Babylone " in les
Songes et leur
отговаря на сегашния израз " да изгубиш бастуна си за старост". interprétation : sources
orientales (Paris,Le
Изрази о т рода на "давам ръката си" или "вземам крака си / озна S eu il,1959)
чаващ вземам удоволствието си -Б.пр./ продължават да носят

такава символика. Не бива да се забравя също, че някога ръката и
кракът са играли много по важна роля както за да се храни чо
век - защ ото се е ядяло с ръце- така и за приготвяне на храната
- тъй ка то зърнените храни са се тъпчели с крака. Тъждеството,
което Фройд изгражда между представата за члена и децата пред
ставлява една о т възможните аналогии между тя л о то на човека
и неговото потом ство.
Естествено тези тълковници са продукт на култура, която е
твърде отдалечена о т днешната .Друго доказателство за това е
и връзката с изпражненията, чиито свойства на т о р явно са би
ли добре познати на хората о т Древността.
В Египет се е смятало:
’ S.Sauneron:,Le songe
Ако някой яде изпражнения на овен, ще придобие нива; * et son interpretation a
И във Вавилон: Babylone“ in Jes Songes
et leur interpretation
"Ако някой яде изпражненията на приятел: ще му върви, ще спече sources orientales,
(P a risje S eu il,1959
ли;
' :.Leibovici ; Le songe
Ако яде изпражнения на диви животни: ще забогатее * et son interpretation a
Babylone"in les Songes
Различните връзки, ко и то се правят в тези съновници с напит et leur interprétation:
sources orientales
ки те и месото са нещо като медицински справочници за храни (Paris.Le Seuil 1959
.отразяващи тамош ните схващания за полезно и вредно.
Във вавилонския съновник четем:
" Ако някой яде кучешко месо: значи бунт; няма да получи това,
което желае;
Ако яде месо о т газела: болест
Ако яде месо о т див бик: ще живее дълго;.
Ако някой му дава да пие вода: ще живее дълго;

Ако някой му дава да пие бира: хората ще му говорят, но т о й ня
ма да си спомня;
Ако някой му дава да пие вино: дните му ще се съ кратят
Ако някой му дава да пие речна вода: ще има значителна придобив
ка;
Ако някой му дава да пие вода о т канавката : скарване
Ако някой му дава да пие вода о т канал: бог Адад ще наводни ре
колтата* * M .Leibovici; Le songe
et son interpretation en
Всяко животно и всеки вид вода имали своите качества в съни Babylone'Mn les
Songes et leur
щата Съновниците предават най- просто сложните аналогии, ко interpretation: sources
orientales (Paris Le
и т о алхимиците през средните векове ще тъ р с я т в елементите. Seuil 1959)
СЪНИЩА И ТЕМПЕРАМЕНТИ
Ще завършим с една теория за сънищата, която е била често при
лагана за отхвърляне на тълкуванията на съногадателите. Лека
рите в Древността обяснявали сънищата с различните темпера
менти на хората. Според Абд ал--Гани ан-Набулуси поражданите
о т настроенията сънища са само една разновидност сред о ста
налите. И в ислямския свят и в Египет сънищата се свързвали с
т р и т е или четири вида темперамент, различавани в разните кул
тури: злъчен, флегматичен, сангвиничен. Ето какво съдържа по въп
роса един т е к с т о т индийската Атарва-Веда:
" Хората със злъчен темперамент, макар да са родени под знака на
Луната, имат пламенен характер; на сън виждат златно-жълти
пейзажи, а в тя х храмове и тълпи с жълтия блясък на жлъчката,
поляни с червени цветя, безплодна земя с нечиста вода, храсти,
лиани ,сухи дървета, голяма гора в пламъци. Виждат също дрипа
ви дрехи и окървавени тела /.../ С традат о т горещина и тъ р ся т
прохлада, т е на сън се къпят, пият, карат се, и зп и тв а т болка. Же
ните ги подиграват, изтощ ават .преследват.
Хората с флегматичен характер са винати гладни и жадни. В съ

нищата си виждат очарователна горичка о т санталови дървета,
напъпила butea frondosa, /на латински в текста,Б.пр. /лотусови го
ри, бистри реки с чисти, прозрачни и свежи води, понякога мъгла
над тях, огромни количества сняг, рогове на изобилието с бисе
ри и скъпоценности .стръкове лотуси. Виждат глигани, птици, би
воли, газели и товарни слонове, а също и лебеди, ко и то сноват
из осеяни със звезди облаци /.../Виждат напарфюмирани .добре об
лечени жени с много украшения, сладки жълти или бели растения
и много често всичко това е в голямо изобилие.
На сън хората със сангвиничен темперамент виждат пейзажи, при

ко и то облаците са пометени о т вятъра, планини, земи и гори, в

ко и то веят бури, множество звезди и затъмнени планети, луна
т а без светлина/.../ ята бездомни птици, неспокойни газели и пас
тири /.../ Или пък облаци, планини, гори и горички.които се дви
ж а т, нанасят удари, т и ч а т и падат о т високо.* ■ M .Esnoul:" J.e songe
et son interpretation dans
I Inde“ in Içs Songes et
leur interpretation :
Сънищата, ко и то зависят о т темперамента не следва да се тъ л sources orientales
(Paris.Le Seuil q1959)
куват и не м огат да съдържат предсказания.
СЪНИЩАТА В ЛИТЕРАТУРАТА
В различните епохи се е сънувало различно.До такова заключение
довело съпоставянето на сънищата на велики френски, англрийс-
ки и немски писатели. ,В своето изследване " Темите в сънища
т а на писателите-романтици / Париж.изд. Дидие.1964г./ Жан Бус-
ке твърди, че сънищата, такива каквито сънуваме понастоящем
датират едва о т 1780г.:
- о т 1780 до 1800 преобладават сънища с небе /приятни сънища/
или с разрушения / лоши/;
- о т 1800 до 1840 преобладават картини на градини /приятни съ
нища/ или на подземия / лоши/;
- о т 1840 до 1870 преобладават картини из природата или града /
границата между приятни и лоши сънища става неясна/;
- о т 1870 до 1900 изцяло преобладават градски картини;
- о т 1900 до 1930 преобладават сюжети на екзистенциализма/ не
известен закон, отчаяно търсене, стремеж.../;
-след 1930 преобладават странни .несвързани картини /сюрреали
зъм.* ' J.Bousquet les Thèmes
du rêve dans la littérature
romantique
СЪНЯТ- М УЗА НА ПИСАТЕЛЯ
Често поеми, разкази и романи биват вдъхновявани о т сънища на
самите автори. Хоръс Уолпъл пише за романа си "Замъкът О т-
рант":
"Да ви призная ли произхода на романа си? Една сутрин през юни
тази година се събудих както сънувах. Спомних си о т съня само,
че се видях в един стар замък / много естествен сън за моята
пълна с готически истории глава/ и о т най-високото перило на
едно стълбище видях гигантска глава в броня. Вечерта седнах и
почнах да пиша без изобщо да зная какво искам да кажа, или да раз
кажа.* ' Lettre du 7 mars 1855
au Rev. W .Cole in
J.Bousquet.idem
ПРИЯТЕЛЯТ НА ПОЕТА
Често е трудно да се отдели действително сънувания сън о т въ
ображението на поета. Но не е ли п о е тъ т именно онзи, ко й то
премахва границата между сън и действителност?
Едгар По : Чудните градини

"Завоите ставаха все по-чести и сложни и сякаш връщаха обрат
но, така че пъ тникъ т отдавна бе изгубил всякакво усещане за
ориентация. Освен това го бе обхванало едно приятно чувство за
нещо странно. Представата за природа все още съществуваше,
но вече някак непълна .подложена на необичайна промяна; т а й н с т
вена и вълнуваща симетрия, вълшебно съвършенство в тези нови
творения. Не се виждаха ни сухи клюнки, ни мъртви листа; никъ
де пръснато камъче, никъде бучка кафява пръст. Кристалната во
да се плъзгаше по гладкия гранит или девствения мъх в строги
очертания, ко и то тревожеха и омагьосваха едновременно окото.* 'Е.Рое :1_е с !о т а т е с)
АгпГ1е1т
(Рап$,6а111таг<1 со11.
"[.а Р1е1ас1е\1934
Жерар дьо Нервал: Любовен сън
" Сънувах, че бях в малка градина с надвиснала асма, натежала о т
големи черни и бяли гроздове; колкото по-напред отиваше жена
та, която ме водеше под и зв и ти те разклонения на лозата, т о л
кова сянката о т кръстосаните пръчки на асмата променяше в
очите ми формите и дрехите й. Тя най-накрая излезе о т пъстра
т а сянка и застанахме в о т к р и т о пространство. Следите о т
предишните алеи, ко и то са го пресичали на кръст се забелязваха
едва. О т дълги години не е било обработвано и т у к -т а м пълзяща
лоза, хмел, храсти орлови нокти, жасмин, бръшлян протягаха меж
ду буйно израслите дървета дългите си пълзящи разклонения. Огъ
налите се до земята клони бяха натежали о т плодове, а сред ку
пищата плевели цъфтяха подивяли градински цветя. По-надале
че се простираха масиви о т тополи, акация и борове, сред ко и то
личаха почерняли о т времето ста туи. Пред себе си видях купчина
обрасли с бръшлян скали,от ко и то бликаше извор жива вода и
хармоничното му клокочене отекваше в застоялите води на един
водоем, полускрит под големите листа на водни лилии.
Жената.подир която вървях, стъпваше с поклащане на стройната
си снага, при което проблясваха гънките роклята й.която менеше
цвета си. Тя грациозно обгърна с голата си ръка дългото стебло
на една роза, която се обля о т слънчев лъч и започна да расте, рас
т е толкова, че постепенно градината започна да придобива ней
ните очертания, лехите с цветя и дърветата се превръщаха в из
вивки и фестони на дрехите й, а лицето и ръцете й оформяха
пурпурните облаци в небето. Колкото повече се променяше я из
губвах о т погледа си .сякаш потъваше в собственото си величие.
" Не бягай, о.природата умира ка то изчезваш т и - провикнах се аз.
Произнасяйки тези думи с мъка си пробивах пъ т сред трънете,
сякаш да уловя разрастналата се сянка, която бягаше о т мен;
сблъсках се с част о т порутена стена ,В основата на която ле

жеше бю ст на жена. Повдигнах го с имах усещането, че беше тя .
Познах скъпите черти и оглеждайки се наоколо установих, че
градината заприлича на гробище..Чуха се гласове:" целият свят по
* G.de Nerval:* Aurélia*
тъна в мрак."*/ in Oeuvres complétés
Жан-Пол : Кошмарът с отсечената ръка (Paris.G allim ard.coll “ La
Pleiade", 1952-1956)
"Виеш о т болка ,ухилен и бесен, лудият се показа внезапно иззад
могилата и скочи в блаженното пространство. В дясната си ръ
ка държеше отсечена, окървавена ръка .която в пристъпа си бе
отрязъл и тръскаше потоци кръв о т раната на лявата си ръка; с
дясната сграбчи лопатата ,за да зарови другата. "* " Les reves de
Johan-Paul Richter q
d it Jean-Paul ( un des
modèles du romantisme
Жан-Пол: Хаос и Творчество allemand, ( 17 63 -182 5),
"Не зная точно вече как и къде започна сънят ми. Като хаосът,
невидимият свя т искаше да роди всичко заедноют формите се
раждаха форми, цветята ставаха дървета, след това колони о т
облаци и на върха им се появяваха лица и цветя. Тогава видях го
лямо празно море . в което плаваше самотно и подхвърляно, ед
но сиво яйчице ,с точици о т всемира. В съня ми някой / не зная
кой/ ми казваше имената на всички неща. После една река, която
носеше трупа на Венера премина през морето; реката спря, а мо
рето продължи да тече покрай нея. В това време започнаха да
валят ярки звезди .небето се изпразни и на м я с то то на обедно
т о слънце изгря утринна червенина ; морето се забиваше под т о
ва място , струпа се там и над него, на хоризонта под формата
на огромни безцветни змийски гънки ,чак до небесния свод.; а до
лу, о т о т безброй бездни в глъбините на морето се надигнаха
хора с тъжни лица ка то мъртъвци. Това беше рождението им. Зад
тя х се простираше плътна тъмнина като в бездна, но ураган се
изсипа върху дима, разпростря го и го превърна в море. То започ
на да се надига и да спада бурно, ка то удряше вълните; но най-
горе, в синьото спокойствие една златна пчела си тананикаше
кротко, прехвърчайки леко към една звезда ; о т нея изсмука сока
на белите цветя , а край хоризонта се заиздигаха невъзмутими
кули с блестящи гръмоотводи докато отново се появиха огром
ните облаци, ко и то разкъсаха небето ка то кръвожадни ж и в о т
ни.* * Пак та м
Артюр Рембо: Интимен сън

" Намирах се в стая без светлина. Дойдоха да ми съобщят, че т я
е у нас; видях я в м оето легло. Само моя в тъм ната стая. Много
бях развълнуван, много защ ото това беше семейният ми дом; и
ме обхвана тревога! Аз бях в дрипи, а т я в официално облекло и
ми се предлагаше; трябваше да си отиде!
Нямаше думи за отчаянието ми! Прегърнах я и я смъкнах о т лег

лото, почти гола; В неописуемата си слабост паднах отгоре й и
се влачих с нея сред килимите в тъмнината. Семейната лампа ос
ветяваше в червено една подир друга съседните стаи. После же
' А.Р|тЬаи<):" Ьев
ната изчезна.* с1еве1Ч5 с1е I а т о и г “ т
Оеиугев (Рапв,
Gallimard.coM. Т а
Р1е1аае",1972)
СЪНЯТ Е СЮРРЕАЛИСТИЧЕН ПО СВОЯТА СЪЩНОСТ
Лотреамон: Първи сюрреалистични сънища

" Той е на шестнадесет години и четири месеца. Красотата му е
ка то свиваемостта на н о кти те на хищните птици, ка то несигур
н о с тта на движението на мускулите при рани в меките части
в задната шийна област, или всъщност ка то онзи вечен капан за
плъхове, ко й то постоянно се опва о т уловеното животно...и най-
вече ка то случайната среща на масата за дисекции между шевна * 1_аи1геатот : О естез
машина и чадър.* сотр^ев
(Рап5,Са11|/пага,со11.
Т а Р1е1ас1е",1970)
Андре Брьотон: Сън в съня

"Една нощ съм с един приятел и сме тръгнали към замък, някъде в
околностите на Лориан. Киша. Скоро водата ще стигне до коле
нете ни. жълтеникава на цвят, със следи о т зеленясало, небезо-
пасна, но въпреки това много приятна..Много лиани и над т я х се
шмугва риба ка то вретено с гребен с пурпурно- огнен метален
блясък. Започвам да я преследвам, но сякаш за да ми се подиграе,
т я забързва още повече и избягва към замъка.Аз се страхувам да
не падна в някоя дупка. Земята става по-суха. Хвърлям камък по
рибата, ко й то не я улучва, или я улучва по челото. Камъкът пада
в краката ми, изплашва ме и ме кара да се откажа о т преследва
нето.
Пристройки към замъка. Трапезария. Били сме дошли всъщност за
"хашиша" И много други хора са дошли за същото-. Но дали с т а
ва въпрос за истински хашиш? Изгълтвам две лъжици о т него /
малко е червеникав, не достатъчно зелен .както го искам/ в две
малки кръгли цепнати хлебчета, ка кто ги дават за закуска в Гер
мания. Не се чувствам горд о т начина, по ко й то съм се снабдил с
него.Сервитьорите наоколо се държат иронично. Хашишът, кой
т о ми предлагат, макар да е по-зелен, пак не е точно с познатия
ми вкус. Вкъщи, на сутринта. С таята прилича на моята, но за
почва да се разраства. Все още е тъмно. О т леглото си различа
вам в левия ъгъл две момиченца на около две и ш ест години .иг
раят. Аз знам, че съм взел хашиш и че присъствието им е чиста
халюцинация.Двете са голички и отдалеч представляват много
хармонична бяла подвижна груг\аЖалко,че съм спал.Ефектът от ха
шиша сигурно скоро ще свърши. Говоря на децата и ги каня да се
качат на леглото ми и т е идват.с Какво чудно чувство за реал

ност! Отбелязвам пред някого ко й то трябва да е Пол Елюар .че
ги докосвам / и наистина усещам, че с ръката си стискам китк-
тите им!, че това не е като на сън, на сън усещането е винаги
някак въздушно, или в него липсва не зная какво неопределимо впе
чатление. което е специфично за реалното усещане, на сън никога
не е същото като да се ощипе човек, или " наистина" се стисне.
Този път обратно, няма разлика. Самата действителност, абсо
лютна действителност. По-малкото момиченце, седнало като на
конче върху мен, ми тежи колкото е преценката ми,че трябва да
тежи. Следователно то съществува.Правейки това заключение аз
имам едно прекрасно усещане / най-силногто, което на сън съм
постигал/. И все пак в сексуално отношение не проявявам ника
къв интерес,към това,което се случва. Едно усещане за топлина и
мокрота вляво ме измъква о т размишленията. Едното дете се е
напикало. И двете изчезвват едновременно.
Влиза баща ми. На пода в стаята са пръснати малки почти изсъх
нали локвички. ко и то още блестят в краищата. Ако ми направят
забележка по то зи въпрос мисля да виня момиченцата Но какъв
смисъл ще има ако те не съществуват или по-точно, ако не мога
да кажа за съществуването им на някой, който не е взел хашиш?
Как да оправдая " действителното" съществуване на локвичките?
Как да направя да ми повярват? Много недоволна, майка ми тв ъ р
ди, че някога в Море, цялата й мебелировка е била така повреде
на по моя вина. Отново съм сам .легнал. Изчезнали са всякакви при
чини за безпокойство. Струва ми се съдбоносно откриването на
то зи замък. Какъв лек срещу скуката! Очарован си мисля колко
учудващо ясни бяха картините преди малко. И е то че момиченца
т а се появяват пак както си беше Ъсичко.Виждам ги с ужасява
ща яснота. Струва ми се,че полудявам Крещя да запалят лампите.
Никой не ме чува".* ■ Reve du 5 avril 1931
Reveil 6h.30 le matin
Notation immediate,in
A.Breton : les Vases
Томц, дьо Кинси: намерената отново любима communicants
" Мислех.че беше една неделна сутрин, през май,неделята на Ве (Paris.Gallimard, 1955
ликден и т о много рано сутринта. Стоях прав, струваше ми се,на

вратата на къщичката си. Пред мен се откриваше точно тази
картина, която може да се види о т т а м , но някак подсилена и по-
тържествена ка кто обикновено е в сънищата. Същите планини и
в подножието им -същата прекрасна долина, но планините се из
дигаха на височина по-голяма о т Алпите и между тя х имаше по-
големи пространства савани и поляни; имаше огради .потънали в
бели рози; не се виждаше жива душа, само добитъкът кр о тко си
почиваше в зелените гробища върху тревясалите гробове и по-
специално край гроба на едно момиче, което някога бях обичал
нежно и т о точно както ги бях Видял 6 действителност малко

преди изгрев през л я тото , когато това момиче умря. Очите ми
се плъзгаха по то зи познат пейзаж и си казвах." Още не е съвсем
съмнало, Великден е. в то зи първи ден на Великден се празнуват
първите чудеса на Възкресението. Ще отида да се разходя; днес
ще забравя старите грижи 11 Обърнах се като да отворя ограда
т а на градината си и веднага видях о т лявата си страна напъл
но различна сцена, която обаче по силата на съня беше напълно в
хармония с останалото. Сцената беше ориенталска; и в нея беше
неделята на Великден, много рано сутринта. В далечината ка то
точка на хоризонта се виждаха куполите и покривите на няка
къв голям град - картина ,или по-точно полу-представа о т някак
ва гравюра на Ерусалим, видяна в д е т с т в о т о ми. И на разстояние
по-малко о т разстоянието на стрела пред мен, на камък под сян
ката на юдейска палма седеше жена; погледнах я; Ан. Беше втрен
чила сериозно очи в мен .И след малко й казах:" значи, най-после
т е намерих" .Зачаках; но т я не пророни и дума. Лицето й беше съ
щ о то и съвсем различно. Преди седемнадесет години кога то
страшната лондонска светлина падаше върху това лице а аз за
последен пъ т целунах у с тн и те й / тези устни, Ан. ко и то за мен
бяха неомърсени/, очите й бяха пълни със сълзи. Сега нямаше съл
зи. На моменти изглеждаше променена ; и все пак,в други момен
т и т я не беше променена, само малко остаряла. Изглеждаше
спокойна , с едно необичайно тържествено изражение и аз я гле
дах сега с известен страх. Неочаквано започна да се вижда неяс
но, обърнах се към планините и видях мъгли да пълзят към нас;из-
веднъж всичко изчезна; сцената потъна в тежък мрак; след миг се
оказах далеч о т планините, вървя пак с Ан под уличните лампи на
Лондон, точно ка кто като деца, преди осемнадесет години вър
■ T. de Quincey:
вяхме край безкрайните тераси на Оксфорд стр и и т." * Confessions d un
Anglais mangeur d
opium (Works of T.de
СЪНЯТ - НАЧИН ЗА РАЗБИРАНЕ; Quincey, Edimbourg:
Gallimard.col!.“ Idées",
1975
СЪН НА ЖЕНА
Тя сънува, че вижда в пустинята тр и лъва. Единият се смее. Тя не
се бои о т него; после все пак избягва о т лъвовете, защ ото се
опитва да се качи на едно дърво. На дървото обаче намира бра-
товчедкат си, която е учителка по френски, и пр.
О т анализа на то зи сън научаваме следните факти: невинният
пре те кст за то зи сън е едно изречение в домашното й по английс
ки " Гривата е украшението на лъва" Баща й имал брада .която ог
раждала лицето му ка то грива на лъв. Учителката й по английски
се казвала Miss Lyons. Един приятел пък й бил изпратил баладите
на ком позиторъ т Loewe / = lion =лъв / Emo откъде идват т р и -
т е лъва. Защо да се страхува ?Чела е разказ.в ко й то негър, при

чинил бунт, бил гонен с ловджийски кучета и за да се спаси, се по
катерил на дърво. Следват, все по-весели, откъслечни спомени: как
се ловят лъвове взема се една пустиня, пресява се и лъвовете ос
т а в а т в с и т о т о , след това един смешен, малко солен анекдот :пи-
тали един чиновник защо не прави малко повече усилия за да спе
чели благоволението на началника си. Той отговорил:"опитах да
се пъхна там, но бившият ми вече беше отгоре."Всичко това ще
ни се изясни кога то научим, че жената била посетена предишния
ден о т началника на съпруга си. Бил много галантен, целунал й ръ
ка и " т я не се страхувала никак макар че бил "лъвът" на общ ест
в о то в града. Лъвът о т съня следователно е подобен на т о зи о т
Сън в лятна нощ /дърводелецът/ и всички сънувани лъвове, кои
"З.Рг§ис1 I 1п1егрге1аИоп
т о не са страшни, са такива."* Ье$ геуе$ (Рапа,
Р.и.Р.1967
СЪН НА МЪЖ
Сънува, че две момчета се бият. Като вижда предметите около
тях, заключава, че са синове на бъчвар. Едното момче удря друго
т о в земята, а т о има обици на ушите си със сини камъни. Съ
нуващият се хвърля с вдигнат бастун към грубияна да го накаже.
Момчето се скрива при една жена, сякаш е майка му; т я е права до
един жив плет.Тя е жена на надничар. С гръб е към сънуващия. Най-
после се обръща и му хвърля ужасен поглед. Той е изплашен и из
бягва. Видял е под очите й набъбналата червена лигавица на дол
ния клепач.
Тълкувание: Този сън изтъква някои обстоятелства о т предния
ден .Наистина е видял на улицата две деца да се бият. Когато се
запътил да ги разтърве, т е избягали. Обяснението, че момчетата
били синове на бъчвар идва о т друг сън, в анализа на ко й то съну
ващият употребил израза " отпушвам канелката". Сини камъни на
обиците носели обикновено п р о с т и т у т ки т е , а една народна пе
сен за две момчета гласяла " другото момче се казваше Мария / т о
било момиче/.Правата жена: след сцената с двете момчета т о й
отишъл да се поразходи край Дунава и използвал, че нямало никой,
за да уринира срещу един жив плет. В съня му жената била права
ка то него когато уринирал, т.е. касаело се за жена, ко я то урини
рала, и о т там ужасеният поглед и червената лигавица .която не
може да е друго освен разтворения полов орган в тази поза. Та
зи картина се появява в спомените му.както я е видял в д е т с т
в о то си , но ка то рана. В съня се съчетават видяните о т него
ка то момче полови органи на момиченца ко га то паднат или кога
т о пишкат; както става ясно о т края на съня. сънуващият си при-
помня.че е бил наказан или заплашен о т баща си за лю бопитство * Пак т а м
т о , което проявил в тези случаи.*
СЪНУВАНЕ НА ГРАД
"Често виждам на сън Париж. Никога такъв, какъвто е . Градът
,който сънувам е непознат, абсурден и т о във всяко отношение.
Обкръжавам го с тясна река вкарана между два реда обикновени
дървета. Червени покриви лъщат сред зеленина. Тежка лятна же
га е с тъмни облаци на кълба ка то в историческите пейзажи и
през тя х се пронизват наситено жълти слънчеви лъчи. Предста
вете си селски пейзаж. И въпреки това, ка то хвърля поглед към
града, на другия бряг има къщи, дворове и общежития.където се
суши пране, надигат се гласове , онези ужасни гипсови къщи на
истинските предградия на Париж, ко и то напомнят на Сент-Уан,
на цялата онази военна рю дю Hop, само по-рядко населена и по-
опасна. Винаги се страхувам в тези райони, там мирише на пос
тоянни нощни и други нападения. Дали това не е някакво неясно
възспоменание о т някакъв призрачен канал Сен Мартен?
Не зная как се влиза в истинския град и съвсем без преход се оказ
вам на тр и последователни площада .все едни и същи, малки, квад
ратни с бели къщи с аркади. На платното и по тр о то а р и те не се
вижда даже котка;някакъв комисионер ко й то ми говори и аз не
зная защо, ми показва табелката на ъгъла на един о т тези пло
щади. Той се смее, намира .че е глупаво, аз не си спомням по ка
къв повод и забравям името на площада,макар да бях прочел т а -
белката.Той ми посочва английското посолство, където о т и
вам.Намира се на един площад в една о т ниските къщи с аркади.
На п о ст сто и един червен гренадир. С големия калпак без нищо
друго - ни пера. ни кокарда нито скъпоценности.Къса туника с бе
ли вензели.черен панталон с тънки червени лампази. Влизам, изкач
вам се по официално стълбище о т бял гранит с висока ръкохват
ка.По стълбите и перилата седят или се търкалят в отпуснати
пози шотландци и шотландки. В нещо ка то мецанин, където во
ди стълбището, сцената се повтаря още по- подчертано. И т о
по какъв странен начин! Нещо ка то караулно помещение: блестя
що оръжие е подредено в един ъгъл и на походните легла и на
плочите по земята. Почти голи мъже и жени, все с някаква харак
терна част о т костюм, малка шапка с орлово перо, къса раирана
пола в зелено и червено, или войнишки обувки, и са така бели, не
порочни, леки! Движат се горди в игри, смели шеги .ритмувани о т
ясен смях и оглушителните им планински песни /.../
Пазар на ветровито, наклонено място.Обширен. Със с то ти н а мес
та. Много голям наплив. Извънредно бързото ни преминаване
прави малко неясни предметите и лицата, а едновременно с т о
ва шумът о т колелата върху релсите заглушава шумове, стъпки
и гласове. Но миризмата ни залива, напредва бързо заедно с нас
.като вихрушка се спуска, блудкавата и блажна миризма на колба-
сарниците на Siege, на предлаганите английски сладкарски и за

харни изделия с формата на розовите или жълти мазни хлебче
та , полуразстопени червени карамелени пръчици, в ко и то стъ р
ча т половинки гранясали бадеми, виолетови купчини неназовани и
неназоваеми желета и желатини, прашни купове French-rocks, tea
and coffee cakes, или развалени muffins.Vßug сладки Б.пр./ се вър
т я т . проточват, изпаряват във весело нарастналото разстоя ' Paul Verlaine: Oeuvres
ние и в мъглявините на съня, ко й то изчезва /.../* completes, Paris,
Gallimard ,coll." La
Pleiade“,1969)

Monre

Uploaded by

Document Information

Copyright

Available Formats

Share this document

Share or Embed Document

Sharing Options

Did you find this document useful?

Is this content inappropriate?

Copyright:

Available Formats

Monre

Uploaded by

Copyright:

Available Formats

М ОДЕРНА ПСИХОЛОГИЯ

©1993 И здателство Ж орж Неф

© 1993 Editions Georges Naef S. A.

ПРОИЗХОД И ПРИРОДА НА СЪНЯ 37

ПСИХОЛОГИЯ И ФИЗИОЛОГИЯ НА СЪНЯ 70

ВСИЧКО ЗА ДОБРИЯ СЪН 93

ДОБРИТЕ И ЛОШИТЕ НАВИЦИ 95

В ПОМОЩ НА СЪНЯ 117

ЕСТЕСТВЕНИ СРЕДСТВА 118

ФРОЙД И СЪНИЩАТА 179

ПСИХОАНАЛИЗА И СЪНУВАНЕ 180

ТЪЛКУВАНЕ НА СЪНИЩАТА 203

ДНЕШНИ СЪНОВНИЦИ 204

Сънищата В античността 246

През 1900 сънуването разпростира върху съня защитна­

човешкия мозък. Основният сред тя х е електроенцефа-

енергия излъчвана о т мозъка е тази, която ще даде т о ­ уреди

Като всяка елекрическа вълна и церебралните вълни се ха­

т.е. повече или по-малкото сгъстяване на последовател­

ДРУГИ НАЧИНИ ЗА ИЗУЧАВАНЕ НА СЪНЯ

о т обикновено. Така субективните разкази на събудения

Лабораториите на съня увеличават

РАЗЛИЧНИТЕ РИТМИ НА ЧОВЕШКОТО ТЯЛО

Цикъл Прибл изителна

ВЪТРЕШНА И ВЪНШНА НАСТРОЙКА

мица о т ш ест дни, Клейтман, кой то е по-възрастен о т

т а област) и волтажът им е приблизително 30/50 т у

Онова, което е важно при проявата на ритъм алфа. е не

я разглеждат отделно. Но това откр ити е кара В.С. Де-

2. лекият шум все още може да го събуди и то й може да

3. Няколко минути по-късно се появяват вълните делта

4. Това е стадият на дълбокия сън. Преобладават бавни­

Следователно преминаването о т унасянето към дълбо­

сходна c тази на будуването, а Е.Е.Г представя бързи,

ДВОЙСТВЕНАТА ПРИРОДА НА СЪНЯ

ЦИКЪЛЪТ СЪН-БУ ДУ ВАНЕ

Т И П И Ч Н А НОЩ З А СЪНЯ НА ВЪЗРАСТЕН

V».-.-....■ • . ..........................: / ......................... .......................................................... : ..........................

минути и т о приблизително чети ри-пет пъти на нощ.

С Ъ В П А Д А Щ И АСП ЕКТИ Н А БАВНИЯ СЪН

ва степен, че при дълбокия сън клепача вече не трепва на

и запушване на ноздрите. При спането по гръб, вътре­

ЕФЕКТИТЕ НА ПАРАДОКСАЛНИЯ СЪН

непоследователни и кратки и се проявяват спорадично.

дейност, която го увлича. При бавния сън колебанията са

8. Последният важен фазов елемент на парадоксалния сън

Парадоксалният сън: състояние

СЪНУВАНЕ И ПАРАДОКСАЛЕН СЪН

нища представляват дълги авантюри пълни с подробно­

...за други бавният сън,

По-скоро допълващи се, а не

ЦЕНТРОВЕТЕ НА БУДУВАНЕТИ И СЪНЯ

едно по-скоро активно, а не пасивно сънуване? Затова се­

В Висок срез със

Заключенията на Магун и М орузи

нието на течностите или химическите вещества, на

АКТИВЕН И ПАСИВЕН СЪН

Независимо, че е направена крачка напред в откриването

ЕДИН ЦЕНТЪР НА ПАРАДОКСАЛНИЯ СЪН

носително проста схема на една система на сън. Започ­

По-късните изследвания на Жуве прецизно очертават

анатомични зони. Всъщност, докато двустранното уни­

ХОРМОНИТЕ НА БУДУВАНЕТО, СЪНЯ

Каква е ролята на хим ичните

През 1900 сънуването разпростира върху съня защитна

енергия излъчвана о т мозъка е тази, която ще даде т о уреди

Като всяка елекрическа вълна и церебралните вълни се ха

т.е. повече или по-малкото сгъстяване на последовател

4. Това е стадият на дълбокия сън. Преобладават бавни

Следователно преминаването о т унасянето към дълбо

и запушване на ноздрите. При спането по гръб, вътре

нища представляват дълги авантюри пълни с подробно

едно по-скоро активно, а не пасивно сънуване? Затова се

носително проста схема на една система на сън. Започ

анатомични зони. Всъщност, докато двустранното уни

мически посредници, кои то служат за предаване на нерв

Кучета и котки. Всички сме имали случаи да наблюда

С ън дълбок, дълъг възм ож но е пълно о т

Това сякаш опровергава горното твърдение, че сил

сън, установени при човека и ко тка та , ка то цяло съ

щие. В същото време т о ще се учи да усеща и възп

Още в утробата на майката д етето се научава да зас

Влажната си устица, ще издаВа зВуци смучейки пръс

При новородените цикълът бавен -бърз сън трае са

Съотношението на другите стадии на съня се про

Въпросът дали д е те то и ж иво тн и те им ат психичес

ко секунди или се забавя с един два цикъла, после с из

на честота и като че ли нервните хора са изключи

т а традиция ще им отдели място във "Въображаемо

нение на ретината и м огат да се получат чрез при

Тъй като. Върху човека може да се експеримен

подобни опити, докато накрая се стига до известни

дълго време т е са лишени о т парадоксален сън, т о л

дължителност на то зи цикъл у различните Видове да о т