Свят.

Античен космос

Всеки философ има своя представа за света, в която се опитва да ни убеди. Тези
представи за света /светогледи/, нямаше да имат никакво значение, ако не бяха
оставили своя отпечатък върху човешката култура.

1. Свят и мит

Най-древният възглед за света е изразен в митологията.

Митовете са разкази, които обясняват нещата чрез тяхното появяване в човешкия свят.

В митовете:

 Миналото властва над настоящето;

 Природата и нещата са одушевени;
 Светът се възприема и обяснява чрез фантастичното и вълшебното. В
Съвремието този свят е останал във филмите и приказките.

МЕТАМОРФОЗАТА е основен принцип на митологичното мислене, където нещо

се превръща в друго като променя своята форма.

Пример: Какво е огънят? … се представя чрез мита за Прометей, който откраднал

огъня от боговете и го дал на хората.

Нарцис се превръща в цвете, Зевс- в бик и отвлича богинята Европа.

2. Светът като Космос

Древните гърци определяли света с думата Космос, която означава „съвършен ред“,
противоположен на хаоса. Космосът не е просто всичко съществуващо, а се свързва
и с отношенията между нещата в съществуващото.

За Космоса са характерни:

 Ред;
 Хармония;
 Красота;
 Закономерност.

Древните гърци разглеждали Космоса като жив организъм, способен на промяна и

движение. Те не разбирали как нещо неживо е способно на движение и стигнали до
извода, че в „душата“ е основата на всяко движение т.е. щом Космосът е в
непрекъснато движение, значи има душа и душата е в основата на света.

3. Демиург и Космос

В своя диалог „Тимей“ Платон обяснява как е създаден Космосът. За Платон:

 ИДЕИТЕ са вечни образци;

1
 Свят.Античен космос

 ДЕМИУРГ /творецът, създателят на света/ ги съзерцава и съобразно тях от

хаоса /материята/ създава Космоса;
 За Платон материята е „възприемница“, „кърмилница“;
 Пространството е най-безформената, неуловима материя;
 Демиург е благ, т.е. НЕ може да завижда, затова създава Космоса като
хармоничен и красив;
 При създаването на Космоса Демиург използва геометрични елементи –
триъгълници и съвършени геометрични тела, които имат еднакви стени;
 4-те стихии се състоят от правилни тела:
 Огън – пирамида / 4 еднакви стени/;
 Земя – куб /6 еднакви стени/;
 Вода – икосаедър /20 еднакви стени/;
 Въздух – октаедър /8 еднакви стени/.

4. Космосът на Аристотел

Според Аристоел в основата на природното многообразие лежат:

- 4-те елемента;
- Няколко основни противоположности, главните от които са „топло“ -„хладно“
и „сухо“ – „влажно“.

Чрез разреждане или сгъстяване елементите:

 преминават едни в други;

 свързват се, …., за да образуват комбинации от осезаемите тела.

„Онова, от което се състоят нещата“ Аристотел нарича материя и

форма /ХИЛЕМОРФИЗЪМ/.

Можем да разберем нещо, като приложим „УЧЕНИЕТО ЗА 4-ТЕ ПРИЧИНИ:

 Материална – от какво е направено;

 Формална – какво го определя;
 Действаща – кое го предизвиква, поражда;
 Целева – към какво се стреми.

Пример: Обяснение на къща чрез 4-те причини:

 Материална – направена е от тухли/дърво;

 Формална – има покрив и 4 стени;
 Действаща – направена е от майстори, ръководени от архитект;
 Целева – стреми се да служи на някое семейство.

5. Новото време

2
 Свят.Античен космос

2 000 г. след като древните гърци смятали, че Космосът е нещо живо, науката и
механиката се развили достатъчно, за да дадат по-рационални обяснения на
съществуващото. Космосът започнал да се разбира като ГОЛЯМ
МЕХАНИЗЪМ, подобен на ВЕЧЕН ЧАСОВНИК, който непрекъснато
тиктака.Този Космос е подчинен на безлични, бездушни природни и физични
закони.

Исак Нютон има най-голям принос във формирането на тази представа за света,
както и за откриването на тези закони.

6. „Какво е в основата на Вселената?“ – основен метафизичен въпрос

Гръцките философи обясняват света:

 Чрез елементи, които можем да възпремем чрез сетивата /въздух, вода, огън,
земя/;
 Създават и абстрактни понятия като Битие.

БИТИЕ:

- най-общо понятие за СЪЩЕСТВУВАЩО;

- то е “АРХЕ“ /първоосновата, първопричината/ на всичко съществуващо.
- Понятието е въведено от ПАРМЕНИД.

Архе – първопричина за нещата.

Натурфилософия – философски възглед, според който светът е веществено цяло и

всичко в него има единна природа, произтичаща от ПЪРВОНАЧАЛОТО.

Битието:

Не е дадено на сетивата, а само на мисълта;

Не е родено, а е вечно;
Не може нито да намалява, нито да се увеличава;
Е неподвижно и неизменно;
Със своите идеи Парменид напуска физическият/сетивен свят и и достига до
онова, което по-късно е наречено „метафизика“.

Метафизика – философска дисциплина, изучаваща структурата на

съществуващото, т.е на БИТИЕТО. Класическата метафизика от 18 в. има 4
части:

 Онтология
 Космология
 Психология
 Теология.

3
 Свят.Античен космос

Още Древногръцките философи преди Сократ търсили отговор на въпроса „ Кой

елемент е в основта на света?“

Някои философи избират един елемент за основа на света:

 Анаксимен - въздух
 Талес - вода
 Хераклит – огън
 Анаксимандър – апейрон/ безпределното/. Според Анаксимандър „ от каквото
възникват всички неща, в същото се превръщат по силата на
необходимостта…и в реда на времето.“

Много гръцки философи приемат 4-те елемента /въздух, вода, огън, земя/ за
основни.

Пръв Емпедокъл приема и 4-те елемента и ги нарича „корени на нещата“. Според

него елементите са съединявани и разделяни от 2 върховни космически сили –
Любовта и Враждата.