ТОРСИОННИТЕ ПОЛЕТА

Генадий Шипов
ТОРСИОННИТЕ ПОЛЕТА
ТЕОРИЯ НА ФИЗИЧНИЯ ВАКУУМ

популярно изложение
Варна 2005
ДАНГРАФИК
ВСИЧКИ ПРАВА ЗАПАЗЕНИ. Никаква част от тази книга не може да се
възпроизвежда в каквато и да е форма и по какъвто и да е начин - електронен
или механичен, включително фотокопиране, аудиозаписване или използване
на каквито и да било системи за съхранение или извличане на данни, без
предварителното писмено съгласие на издателя, с изключение на кратки цитати
в критични статии, книги и рецензии.
© Шипов, Г.И. Теория физического вакуума. Москва, 2002.

Превод от руски език:
Павлина Тодорова, д-р по физика
Редактор: Даниела Василева
© Издател: “Данграфик” ЕООД - Варна
e-mail: dangrafik@abv.bg
Предпечат и печат: “Етикет-принт” ООД - Варна
ISBN: 954-9418-03-0
Към българския читател
Моята книга излиза на

български език в една знаме-
нателна година - 2005 е обяве-
на от ЮНЕСКО за Световна
година на физиката.
Навършват се 100
години от деня, когато
Алберт Айнщайн завършва
Специалната теория на
относителността (1905 г.),
която представлява първото
обобщение на механиката
на Нютон. Впоследствие такова обобщаване на механиката на
Нютон има още два пъти: при създаването на Общата теория
на относителността (1915 г.) и на Квантовата механика (1928
г.). Във всички тези научни събития Алберт Айнщайн взема най-
активно участие.
Книгата, която се предлага на вашето внимание, представ-
лява по-нататъшно развитие на идеите на Айнщайн, свързани
със създаването на Единна Теория на Полето. Надявам се, че
читателите се досещат, колко е сложен този проблем. Затова
всички трудности, свързани с неразбиране на някои части от
предложения текст, отнесете към не достатъчно ясното му
представяне от моя страна.
Февруари, 2005 От автора

5
Увод
През лятото на 1930 г. във вилата на Айнщайн край Берлин

се срещат Айнщайн и Рабиндранат Тагор. Те водят разговор за
Реалността и за съотношението между материята и човешкото
съзнание.
Като представител на западната наука Айнщайн твърди,
че Реалността (материята, според представите на западната
наука) съществува независимо от опита и съзнанието на човека.
Материята е първична, а съзнанието е продукт на високоразвитата
материя.
Рабиндранат Тагор изразява несъгласието си, отстоявайки
гледната точка на древноизточните философи. Той говори за
Универсалния Човек, в когото е заложена разумна хармония между
субективния и обективния аспект на реалността. Единствено
Универсалният Човек може да опознае Реалността като Абсолютна
истина, каквато се явява и самият той. Материята, която западната
наука изучава, е относителна и илюзорна.
Минава повече от половин век след тази знаменателна среща

и като резултат от развитието на идеите на Айнщайн се появява нова
теория – теорията на физичния вакуум, която не само че включва
съзнанието в картината на света, но и показва определящата роля
на една Висша реалност за раждането на грубата материя от
6 Г. Шипов Теория на физичния вакуум
нищото. Редица изследователи разглеждат Висшата реалност като

Свръхсъзнание, Свръхразум или Бог (Универсален Човек).
Трябва да се отбележи, че теорията на физичния вакуум по
смислово съдържание не е “нова теория”, тъй като още преди хиляди
години на Изток е било известно, че всички материални неща са се
появили от “Великата Пустота” – физичния вакуум, както биха се
изразили съвременните физици. Разликата между древните знания
на Изтока и съвременната наука е в изследователския подход.
Западната наука използва главно индуктивния подход, който
предполага експериментално изследване на отделните явления
и след това изграждане на обща теория, която да ги свърже.
За източния начин на мислене е присъщ дедуктивният подход,
при който явлението се изследва като цяло, без предварително
разглеждане на отделните му части. Тези два различни подхода
формират различен мироглед и съответно - различни цивилизации.
Виждаме, че западният индуктивен подход по начало ограничава
представата ни за реалността, а развитието му създаде западната
технологична цивилизация с всичките й достойнства и недостатъци.
Основа на дедуктивния подход е самоусъвършенстването, насочено
към развитие на индивидуалното съзнание на човека. Крайната цел
на това развитие е постигане съзнанието на Универсалния Човек
(Свръхсъзнанието). Цивилизация, основана на ценностите, приети
в едно човешко общество с високо съзнание, се развива в хармония
с Природата и най-общо казано, не се нуждае от ценностите,
провъзгласени от т.н. “развити западни страни”.
Разликата между Запада и Изтока при изучаването на
Реалността се отразява и върху методите на изследване. Докато на
Запад науката за законите на природата използва като инструмент
физиката и математиката, на Изток основният инструмент е
човешкото тяло, неговите нервни центрове и канали и неговото
съзнание. Западните изследователи наричат себе си учени, докато
изследователите от Изтока се представят като “търсещи”.
Живеем в твърде необикновено и интересно време, когато
става смяна на вековете и хилядолетията. Много хора интуитивно
Увод 7
очакват големи промени във всички области от живота и такива

действително стават. В тази книга ми се иска да запозная широк
кръг читатели с една нова физична теория – теорията на физичния
вакуум, която се появи в резултат от развитието на идеите на
Айнщайн.
Теорията на физичния вакуум променя значително
представата ни за света. Тази промяна засяга преди всичко един
от главните проблеми на естествознанието: отношението материя
- съзнание. До сега физиката изучаваше явленията, без да взема
предвид влиянието на съзнанието върху процесите, протичащи в
природата, считайки че човешкото съзнание играе второстепенна
роля по отношение на материята. Материята е първична, а
съзнанието вторично – това е основната теза на материалистичната
наука. Но в последно време по страниците на печата и в
телевизионни предавания все по-често се появяват съобщения,
в които се представят удивителни прояви на въздействие на
човешкото съзнание върху околния свят, които поставят науката
в неудобно положение, поради невъзможността да ги обясни в
рамките на съвременната научна парадигма. Например, в град
Пенза в Русия живее Анатолий Антипов, чието тяло притежава
удивителната способност да привлича различни предмети.
Анатолий може да залепи към тялото си три метални плочи с общо
тегло 160 килограма! Управлявайки процеса чрез съзнанието си,
той кара плоча с тегло 60 килограма да се мести по тялото му!
Нито теорията на гравитацията на Нютон (или на Айнщайн),
нито електродинамиката, нито коя да е друга физична теория на
съвременната наука не е в състояние да обясни това повтарящо се
според желанието на А. Антипов явление.
Когато един физик види подобна проява на човешкото
съзнание, първоначално се опитва да представи всичко като фокус.
Обаче в този случай всеки честен човек (още повече изследовател)
ще трябва да признае ограничеността на съществуващата научна
парадигма.
Забележително постижение на новата теория е научното
предвиждане за съществуването на свят на фината материя и свят

на Висшата реалност, играещи съществена роля в еволюцията на
материята и човека.
Предлагаме един съвършено прост начин на разсъждение,
който ще ни доведе до мисълта, че в основата на света лежи
Великата Пустота – физичният вакуум. Представете си, че седите
до масата и я разглеждате. Виждате пред себе си твърда материална
повърхност. Да предположим, че имате микроскоп с достатъчно
увеличение, за да можете да разгледате молекулите, от които е
съставено веществото на масата. Гледайки през микроскопа, ще
видите празно пространство, в което молекулите са разположени
по определен начин. Насочвате микроскопа към една молекула,
променяте увеличението и виждате, че молекулата е съставена от
атоми, а между атомите - пустота. Насочвайки микроскопа към
отделен атом, може да се види, че в центъра на атома има ядро, около
което се въртят електрони, подобно на планетите около Слънцето,
а между електроните и ядрото - отново пустота. Следващият етап
на увеличението ще покаже, че ядрото е съставено от елементарни
частици – протони и неутрони, между които отново се вижда
пустота. Ако сега се взрем в една елементарна частица, например
електрон, то той (съгласно теорията на Дирак) е съставен от
пустота, тъй като представлява “възбудено състояние на физичния
вакуум” – особено състояние на пустотата.
Можем да си зададем въпроса: по какво се отличава пустотата
в мястото, където се намира електронът, от пустотата, където
няма електрон? За да си отговорим, трябва да дадем дефиниция
за абсолютна пустота. Във физиката този обект се разглежда
като празно, без какъвто и да е вид материя (неизкривено)
пространство-време. Затова там, където съществува абсолютна
пустота, няма електрон, а там, където пространството е изкривено
(макар и незначително), наблюдаваме електрон. Английският
математик Р. Клифорд пръв изказва предположението, че материята
представлява само “сгъстявания на пустотата” – своеобразни
хълмове и падини на фона на плоското пространство.
Увод 9
Учудващ е фактът, че още преди пет хиляди години

индийските философи са знаели, че цялата материя е родена от
пустотата. Те си представят абсолютната пустота като гладката
повърхност на езеро в безветрен ден. Възникването на материални
частици от пустотата съответства на появата на дребни вълнички
върху гладката повърхност на езерото под въздействие на вятъра.
В Индийските Веди процесът на раждане на материята от
вакуума и връщането й обратно във вакуума се описва в диалога
между ученика и учителя: “Кой е източникът на този свят?”
– “Пространството, - отговаря той. – Наистина, всички същества
се появяват от пространството и се връщат в пространството, тъй
като пространството е по-голямо от тях, пространството е тяхното
последно убежище.”
Откъде ли “търсещите истината” в древността са узнали
онова, което съвременната наука постигна като резултат от
над тристагодишното си развитие? Мнозина учени считат, че
съществуват два подхода за изучаване на реалността – индуктивен
и дедуктивен.
Индуктивният метод на познание (развитие на знанието от
частното към общото) характеризира западната наука, която още от
времето на Нютон при изучаването на дадено явление се занимава
с натрупването на опитни данни, последващото им обобщение
и създаване на съответните физични теории. При този метод на
познание е необходима колосална колективна работа. Резултатите
от нея, след записването им на универсалния и най-устойчив език
– езика на математиката, могат да бъдат използвани от обществото
за едни или други цели.
Дедуктивният метод (развитие на знанието от общото към
частното) е присъщ на източния подход за изучаване на реалността.
Неговата същност се състои във “включване на съзнанието” на
изследователя към базата данни (или към свръхсъзнанието),
съществуваща в този свят като част от реалността. Това включване
става в състояние на медитация, когато мислите на човека, играещи
ролята на шум в канала за връзка с базата данни, изчезват съвсем
(състояние на безмислие).
Оказва се, че човек е способен да получава сведения от базата
данни “направо” и то именно онези, които го интересуват.
Изследвайки процеса на създаване на нови постижения в
науката, известният английски математик Р. Пенроуз стига до
извода, че получаването на новите научни истини от изтъкнати
учени не става в резултат на логическа умствена дейност, а
посредством пряко включване към определен източник на знания.
Това именно е актът на вдъхновение, съпровождащ творческата
работа във всяка човешка дейност.
Гледната точка на Р. Пенроуз напълно се потвърждава от
изводите на теорията на физичния вакуум, тъй като тя предполага,
че в природата съществуват първични торсионни полета - идеален
носител на информация. Освен това, богатият опитен материал,
натрупан от източните “търсещи истината” в резултат от работата
с нервните центрове (чакри) и нервните канали на човека, дава
основание на честния учен да признае съществуването на света на
висшата реалност и света на фината материя, чийто представител
се явява първичното Свръхсъзнание.
И така, има достатъчно силно основание да се счита, че
торсионните полета от теорията на физичния вакуум съответстват
на различни нива на фино-материалния свят. Тези нива, отдавна
описани в религиозните трактати и езотеричната литература,
са тясно свързани със съзнанието на човека. От друга страна,
съчетанието на индуктивните и дедуктивните методи за познание
на реалността може да доведе до синтез на точната наука с
религиозната мъдрост. Настъпва времето за синтез на науката
и религията, при което науката, използваща знанията за
физичния вакуум, протяга ръка на религията, ориентирайки
се към създаване в бъдеще на метанаука, която да обедини в
себе си науката, изкуството и религията.
За какво му е на съвременния човек науката? Тя му е нужна,
защото:
а) отговаря на въпроса за устройството на заобикалящия ни
Увод 11
свят;
б) способна е да измени живота на човека към по-добро.
Тези две свойства на науката са свързани помежду си. Когато
не можем да си представим устройството на света като цяло,
възможно е да се окажем в положение, когато дори съществените
научни знания, получени в различни области в резултат на упорит
труд, не могат да ни помогнат да променим живота си към по-
добро. Припомняйки си мъдрите думи на юдейския цар Соломон
“Който трупа знания, трупа печал”, трябва да осъзнаем, че науката,
както и всяка пръчка, има два края – тя може да се използва както
за доброто на човечеството, така и за зло. Достатъчно е да си
спомним откриването на спонтанното делене на урана, довело до
създаването на ядрената бомба.
Авторът е срещал много хора, които твърдят, че
съществуващите земни беди са породени от науката. Във връзка
с това някои представители на религиозни общности изказват
мнението, че науката е дело на дявола и трябва да се прекрати по-
нататъшното й развитие. Разбира се, това радикално предложение
не спомага за еволюцията на човека. Еволюцията е неизбежна,
както смяната на деня и нощта. Изходът е един – трябва да
променим съзнанието си така, че никакви научни достижения да
не могат да се използват против човечеството. Това не са просто
благопожелания на автора, а повеля на времето и знания, основани
на теорията на физичния вакуум. Затова научната представа за света
на новото хилядолетие трябва да отразява реалността по-пълно,
включвайки съзнанието на човека, за да помогне за възпитанието
на мисленето на хората по такъв начин, че прилагането на новите
знания против човечеството да стане просто невъзможно.
Тази книга е написана по молба на моите приятели и
съратници. В основата й лежат многобройните популярни лекции,
четени пред аудитории с различна степен на научна подготовка.
При излагането на материала съм се е опитал в максимална степен
да обединя двата взаимно изключващи се подхода – простота на
изложението и научна строгост. За професионално запознаване с
теорията читателят може да се обърне към трите книги на автора

(двете са издадени на руски език, а третата – на английски език)
със заглавие “Теория на физичния вакуум”.
Благодаря на приятелите си за моралната подкрепа по
трънливия път към истината.
Възползувам се от случая да благодаря на Евгени Чижиков
за подбора и анализа на необходимата за работата езотерична
литература.
13
Глава първа
ФИЗИКАТА КАТО ТЕОРИЯ НА ОТНОСИТЕЛНОСТТА
Пространство на събитията
Западният метод за изучаване на природата започва с
избирането на своеобразна “гледна точка” на изследователя
– система за наблюдение или отправна система. В тримерното
пространство на Нютоновата механика отправната система
представлява три взаимноперпендикулярни насочени отсечки
с общо начало О (Фиг.1). Изучавайки например траекторията
на камък, хвърлен успоредно на земята, наблюдателят измерва
разстоянието от началото О до летящият камък М в различни
моменти от времето. В резултат от експеримента наблюдателят
получава набор от разстояния r във всеки момент от времето.
Фиг. 1. Траекторията на камък, хвърлен хоризонтално на повърхността на

Земята. Наблюдателят измерва разстоянието r до камъка в различни моменти от
времето t. Полученото множество от относителни координати на двете отправни
системи съдържа цялата информация за движението на камъка.
Анализирайки получените данни, той открива, че
траекторията на камъка в дадената система се описва с уравнение
на парабола.
Всяка реална отправна система е свързана с отправно

тяло, което може да бъде произволен физически обект – твърдо
тяло, елементарна частица, светлинна вълна и т.н. Често
отправната система са стените на лабораторията, в която протича
експериментът. В нашия конкретен случай едната отправна система
е свързана с повърхността на Земята, а втората – с хвърления
камък. Затова наблюдателните данни представляват множество
от относителните координати на двете отправни системи. Това е
всичко, което имаме в един физичен експеримент!
Измервайки положението на планетите при движението им
около Слънцето в различни моменти от времето, Йохан Кеплер
открива, че те се движат по елипси. Той работи с множеството
от относителни координати на две отправни системи, едната от
които е свързана със Слънцето, а другата – с планетата. Оказва
се, че множеството от относителни координати съдържа цялата
информация за гравитационното взаимодействие между планетата
и Слънцето.
Исак Нютон се досеща (може би в момента, когато ябълката
пада на главата му), че Земята привлича масивните предмети със
сила, чийто вид може да се определи от анализа на множеството
от относителни координати на падащия предмет в отправна
система, свързана със Земята. Отначало обаче И. Нютон изследва
движението на планетите, Луната и спътниците на Юпитер и
установява, че движението им става под действието на сила,
чиято големина е пропорционална на произведението от масите на
планетите и е обратно пропорционална на квадрата на разстоянието
между тях.
Да предположим, че изследваме движението на заредена
частица в електромагнитно поле. Отново въвеждаме две отправни
системи, едната от които е свързана с лабораторията, а другата
– със заредената частица. Измервайки относителните координати
на тези две отправни системи в различни моменти от време,
получаваме множество от относителни координати, съдържащи
цялата информация за електромагнитното взаимодействие между
Глава първа. Физиката като теория на относителността 15
полето и частицата. Физиците наричат множествата от относителни

координати, получени в различните опити, пространство на
събитията, тъй като всяка точка от това пространство описва
някакво елементарно събитие. По такъв начин, изучавайки
гравитационните, електромагнитните, ядрените или други физични
взаимодействия, в основата си имаме работа с пространството на
събитията на изучаваното явление. От направените разсъждения
следват поне два извода:
1. Всеки физически експеримент пряко или косвено се
свежда до измерване на относителните координати на различни
отправни системи.
2. Физиката е теория на относителността, изучаваща
природата посредством анализ на пространството на
събитията.
При изследването на пространството на събитията на
произволно явление, за създаване на теория на явлението физикът
може да използува два подхода:
а) да се опита да отгатне уравненията, описващи явлението
чрез анализ на пространството на събитията, както е направил
Нютон при създаването на своята теория на гравитацията
(индуктивен подход);
б) да анализира общите геометрични свойства на
пространството на събитията и да получи физичните уравнения
от този анализ, както е постъпил Айнщайн при създаването на
общата теория на относителността (дедуктивен подход).
Уравненията на теорията на физичния вакуум са получени
чрез дедуктивен подход. За него бе избран най-общия клас
отправни системи, известни днес във физиката, а след това са
изследвани геометричните свойства на съответното пространство
на събитията.
Днес физиката познава пет класа отправни системи:
1) инерциални - движещи се с постоянна скорост една спрямо
друга, без въртене;
2) ускоряващи се, локално-инерциални от първи род - движещи
се ускорително една спрямо друга, без въртене, но локално с нищо

не се отличават от инерциалните системи (например отправна
система, свързана със свободно падащ асансьор);
3) ускоряващи се, локално-инерциални от втори род –
движещи се ускорително една спрямо друга, с въртене, но локално
с нищо не се отличават от инерциалните системи (например
отправна система, свързана с центъра на масата на еднороден
въртящ се диск);
4) ускоряващи се, локално-неинерциални (например
отправна система, свързана с ракета, ускоряваща се от ракетните
двигатели);
5) ускоряващи се, конформни (такива системи са свързани с
физически обекти, изменящи физичните си характеристики – маса,
заряд и т.н. с течение на времето).
За всеки клас отправни системи съществува собствено,
присъщо единствено на този клас пространство на събитията.
Ако познаваме геометричните свойства на пространството на
събитията, можем да намерим уравнението на движението на
една отправна система спрямо друга. Тъй като отправната система
обикновено е свързана с някакво физическо тяло, то веднага
получаваме уравнението на движението на това тяло. Ясно е, че
ускорителното движение на отправната система се предизвиква от
физическото взаимодействие на отправното тяло с полето, в което
тялото се движи. Затова анализът на пространството на събитията
в този случай позволява да се намери не само уравнението на
движението на отправното тяло, а и уравненията на полето, под
действието на което то се движи.
Относителност на енергията при равномерно

движение
Какво се разбира под абсолютна и относителна величина
във физиката? Казваме, че една физична величина е относителна,
когато тя може да стане нула (поне локално) с помощта на някакви
преобразувания, имащи физичен смисъл. Съответно, ако това не
може да се направи, физичната величина е абсолютна. Нарпример,

наблюдавайки как Слънцето изгрява на изток и залязва на запад,
Аристотел и Птолемей стигат до извода, че Земята се намира в
абсолютен покой, а Слънцето се движи спрямо звездите. Оказва
се, че в природата не съществуват отправни системи в абсолютен
покой. Всичко се намира в относително движение.
Фиг. 2. Отправната
система S е свързана с тяло с
маса m. Отправната система
S* е свързана с тяло с маса
m*. Масата m* се движи
спрямо масата m с постоянна
скорост v.
Да изберем две отправни системи: едната S, свързана с

тяло с маса m, а другата S* - с тяло с маса m*. Предполагаме, че
физикът се намира в отправната система S и измерва координатите
до системата S*. Нека отправната система S* се движи спрямо
системата S с постоянна скорост v, без въртене. По дефиниция
такава отправна система е инерциална. Ясно е, че скоростта на
отправното тяло m*, с което е свързана системата S*, също е
постоянна и равна на v. В резултат от измерването, физикът ще
получи множество от относителни координати на отправните
системи S и S*. Изследвайки това множество, той ще открие, че:
а) тримерната геометрия на това множество е евклидова;
б) траекториите на отправните тела са прави линии;
в) кинетичната енергия на отправните тела е относителна
величина.
Наистина, кинетичната енергия на тялото m* в системата S
е равна на половината от произведението на масата му и квадрата
на скоростта v. Сега да преминем от системата S към системата S*,
където тялото m* е в покой (v = 0). В Нютоновата механика такъв
преход се извършва чрез координатни преобразувания (метод на
Галилей-Нютон). В резултат на това изследователят открива, че

кинетичната енергия на тялото m* в системата S* е равна на нула.
Този резултат доказва, че кинетичната енергия на инерциално
движещи се тела е относителна.
В геометрията съществува понятието геодезична линия. Тази
линия съответства на най-късото разстояние между две точки в
дадена геометрия. В Евклидовата геометрия геодезичната линия
е права линия. Затова уравненията на движение на отправните
тела трябва да се запишат в такъв вид, че решението им да води до
праволинейни траектории. От Нютоновата механика е известно,
че уравненията на движение в този случай се записват във вида:
произведението от масата и ускорението на тялото е равно на
нула. Това е уравнението на движението на свободно тяло. Но
такова в природата не съществува! Всички отправни тела имат
маса и следователно, изпитват гравитационно взаимодействие.
Разбира се, това взаимодействие е много слабо и в повечето
случаи може да се пренебрегне (обикновено физиците постъпват
така). Следователно, понятието инерциална отправна система
е идеализирано. Изследвайки пространството на събитията на
тези системи, ще получим тривиални уравнения на движение,
но няма да получим уравненията на полето. В този смисъл
плоското Евклидово пространство, образувано от множеството
от относителните координати на инерциалните отправни системи,
съответства на “абсолютната пустота”, когато масата (и другите
физични характеристики) на отправните тела клонят към нула.
Четиримерното пространство на събитията и

относителността на времето
Пространството на събитията на инерциалните отправни
системи в Нютоновата механика е тримерно и използва три
пространствени координати х, у и z. При движението на
отправната система тези координати зависят от времето t, което
в Нютоновата механика е абсолютна величина. Представата за
тримерно пространство се запазва във физиката до началото на
експериментите, свързани с разпространението на светлината.

Бе установено, че светлината се разпространява със скорост
с = 300 000 км/сек.
При такива скорости на материята (или близки, но по-
малки от с) пространството на събитията става четиримерно, при
което времето, умножено по скоростта на светлината с, съставя
четвъртата координата Х0 = ct, допълваща трите координати
х, у и z. В резултат на това Нютоновата механика се заменя с
по-съвършена - релативистката механика на Айнщайн-Лоренц.
Геометрията на пространството на събитията в тази механика има
структура с псевдоевклидова геометрия. Това е плоска геометрия,
чиито геодезични линии са четиримерни прави линии. По тези
линии се движат отправните тела на четиримерните инерциални
системи. Името псевдоевклидова геометрия е свързано с
факта, че четвъртата координата Х0 = ct е имагинерна спрямо
пространствените координати х, у и z. Ясно е, че четиримерната
инерциална отправна система е също такава идеализация, както
и тримерната, тъй като всички отправни тела в някаква степен
взаимодействат помежду си.
Анализът на уравненията на релативистката механика
(механика на големите скорости) има интересни следствия:
Първо, когато отправното тяло е в покой, то притежава
енергия на покой, равна на произведението от масата на покой m и
квадрата на скоростта на светлината: Е = mc2 .
Второ, масата на тялото зависи от скоростта на движението
му и расте до безкрайност, когато скоростта на тялото приближава
скоростта на светлината.
Трето, всяко ускорително постъпателно движение в
четиримерното пространство изглежда като въртене в равнините,
образувани от оста на времето ct и координатните оси х, у и z.
На Фиг.3 е показана една от тях, равнината ct - х. В тази равнина
правите, минаващи под ъгъл към осите х и ct представляват
образуващите на светлинния конус, по който се движи светлината,
естествено със скоростта на светлината. Всички отправни тела,
чиято маса на покой mo е различна от нула, се движат вътре в

светлинния конус, т.е. вътре в сектора, където е разположена
хиперболичната крива.
Фиг. 3. Равнината ct-x, в
която са показани образуващите
на светлинния конус на бъдещето
(t>0). Нерелативистката
скорост на движение по оста
Х се пресмята от правоъгълния
триъгълник чрез котангенса на
ъгъла по формулата
v = x/t = ctgα с.
От фигурата се вижда, че скоростта на движение v = x/t

по оста х се определя от тангенса на ъгъла α, а изменението на
скоростта се свежда до въртене в равнината ct - х.
Четвърто, дължината L0 на произволен обект зависи от
скоростта му и намалява с увеличаване на скоростта му. При
скорост v = с дължината в посока на движението става нула.
Например наблюдател, който следи движещ се с голяма скорост
балон, вместо кръгло кълбо, ще види сплеснат в посока на
движението диск.
Пето, времето в четиримерното пространство става
относителна величина и тече различно, в зависимост от скоростта
на движение на отправната система. Ако астронавти в космически
кораб при полет към далечните звезди се движат със скорост
близка до скоростта на светлината, то времето за тях ще тече по-
бавно, отколкото на Земята.
Този странен от житейска гледна точка извод нееднократно
е проверяван експериментално. Измерени са времената на живот
на неустойчиви (разпадащи се на части) елементарни частици в
зависимост от скоростта на движение. Оказва се, че колкото е по-
близка скоростта на частицата до скоростта на светлината, толкова
по-дълго живее. Подобно на плоската Евклидова геометрия,
псевдоевклидовата геометрия води до тривиални уравнения на
движение на отправните тела (напомняме, че това са уравнения

на свободни тела) и съответно, до отсъствие на каквито и да е
уравнения на полето. Може да се каже, че псевдоевклидовата
геометрия представлява четиримерен модел на “абсолютния
вакуум”. Този модел съответства на реалността в граничния
случай, когато масата на отправното тяло клони към нула.
Относителност на силите и полетата в теорията

на гравитацията на Айнщайн
Досега разглеждахме пространството на събитията на
инерциални отправни системи. Отначало това бяха инерциалните
системи на Нютоновата механика, които се движат праволинейно
и равномерно, без въртене една спрямо друга. Пространството
на събитията за такива системи е тримерно с Евклидова
геометрия. След това разгледахме пространството на събитията
за инерциални отправни системи, които се движат със скорости,
близки до скоростта на светлината. В този случай геометрията
на пространството на събитията се оказа четиримерна,
псевдоевклидова. И двете геометрии описват пустотата или
абсолютния вакуум, в който няма никаква материя.
Сега да преминем към описание на ускоряващи се отправни
системи, в частност към локално-инерциалните системи без
въртене. Какви са те?
Да си представим космически кораб, движещ се около Земята
по стационарна орбита, без собствено въртене. Космонавтът в
кораба се намира в състояние на безтегловност (Фиг.4). Всички сме
виждали това в телевизионни предавания от борда на космически
кораб. Наблюдателят А се намира на Земята и измервайки
координатите на космонавта в своята отправна система открива,
че той се движи под действие на гравитационната сила Fg. Ако
масата на космонавта е m, то уравнението му на движение за
наблюдателя А се записва: ma = Fg , където a е ускорението на
космонавта спрямо наблюдателя А. С една дума, наблюдателят
вижда, че космонавтът се движи ускорително (заедно с кораба)
под действието на гравитационната сила.
Фиг. 4. Ускоряващата се отправна система В е свързана с космическия

кораб. Корабът извършва свободен полет на геостационарна орбита, без
собствено въртене. Отправната система А се намира на Земята. Наблюдателите
А и В измерват координатите на космонавта, като всеки се намира в своята
координатна система и съответно получават различни уравнения за движението
му.
Сега да предположим, че на кораба се намира наблюдателят
В, който измерва координатите на космонавта спрямо отправна
система, свързана с космическия кораб. Той ще забележи, че вътре
в кораба космонавтът или е в покой спрямо стените на кораба, или
се движи праволинейно и равномерно, като че никакви сили не му
действат. Всъщност върху космонавта действат две сили, които
взаимно се компенсират. Едната от тях е гравитационната сила Fg,
а другата е Fi – инерциалната сила. (Фиг.4)
Физиците знаят, че в ускоряващите се отправни системи
действат инерциални сили. Например, когато се люлеете на люлка
ви действа центробежна инерциална сила, която се опитва да
ви изхвърли от люлката. Въртенето представлява ускорително
движение.
Сега вече е ясно как се дефинира ускоряваща се локално-
инерциална отправна система от първи род. Това е система,
движеща се с ускорение, в която външната сила, действаща
върху тялото, е компенсирана от инерциалната сила. В нашия
случай външната сила е гравитационната сила Fg. Именно такива
отправни системи използва Айнщайн при създаването на теорията
на гравитационното поле.
И така, показахме, че в Айнщайновата теория
гравитационните полета и сили имат относителен характер,
тъй като могат да бъдат нулирани (наистина, само локално) чрез
преход към ускоряваща се локално-инерциална отправна система.
По-нататък А. Айнщайн успява да установи, че относителните
координати на ускоряващите се локално-инерциални системи
образуват пространство на събитията с Риманова геометрия.
За разлика от плоската Евклидова геометрия (или плоската
псевдоевклидова геометрия), тази геометрия притежава кривина.
Оказва се, че кривината на Римановата геометрия съдържа
цялата необходима информация за гравитационните полета и
взаимодействия. Да си спомним изказването на Клифорд, че
в света не става нищо друго, освен изменение на кривината
на пространството. Айнщайн успява да покаже това за
гравитационните взаимодействия!
Фиг. 5. Отклонение на светлинен лъч близо до повърхността на

Слънцето.
Използвайки математическите знания за различни
геометрични обекти в геометрията на Риман, може да се предскаже
резултата от произволен гравитацонен експеримент. Например в
теорията на гравитацията на Айнщайн, уравненията на движение
на отправно тяло, с което е свързана ускоряваща се локално-
инерциална система, се записват чрез уравненията на геодезични
линии. Тези уравнения са били известни на математиците много
преди създаването на теорията на Айнщайн. Великият учен е
използвал тези уравнения в теоретичните изчисления, знаейки
предварително, че теоретичните изводи ще бъдат потвърдени от
експеримента. Той предсказва, че светлинен лъч от далечна звезда,
минавайки близо до Слънцето, ще се изкриви под въздействие на
гравитационното му поле. (Фиг.5)
Последвалите астрономически експерименти потвърдиха

количествено ъгъла на отклонение на лъча, предсказано от
А. Айнщайн. Съществуват и други предсказания на теорията,
потвърдени количествено в различни опити.
Вакуум на Айнщайн
В резултат на многогодишни търсения и след една дискусия
с немския математик Д. Хилберт, през 1915 г. А. Айнщайн открива
знаменитите “уравнения на Айнщайн”, описващи гравитационните
полета чрез кривината на пространството на събитията. Съгласно
тези уравнения, всяко масивно тяло изкривява пространство-
времето около себе си. В неговата теория има две реалности:
пространство-време и материя. Материята се проявява на фона
на пространство-времето, като го изкривява. Ако премахнем
материята, пространството става плоско (псевдоевклидово).
По такъв начин пространство-времето придобива еластични
свойства, които се проявяват чрез изкривяване на геометрията
му. Физическият модел на отклонението на светлинен лъч,
показан на Фиг.5, може да се моделира нагледно по следния
начин. Да си представим област от тримерното пространство,
запълнена с прозрачна еднородна гумена материя. Пропускайки
светлинен лъч в различни посоки вътре в гумата ще видим, че
той се разпространява по права линия. Това е модел на плоско
пространство или “абсолютен вакуум”.
Да сложим сега вътре в гумената материя топче от някакъв
твърд материал. В резултат на това, близо до повърхността на
топчето ще възникнат нееднородости в плътността, понеже то
изтласква част от обема на гумената материя. Ако сега пуснем
светлинен лъч близо до повърхността на топчето, той ще се
разпространи по някаква крива, поради нееднаквата плътност близо
до повърхността. В този случай нееднородният къс прозрачна гума
моделира изкривено пространство или възбуден вакуум.
Може да се каже, че съгласно теорията на Айнщайн,
физичният вакуум е празно (без материя) пространство-време,
притежаващо еластични свойства. Тези свойства се проявяват

тогава, когато в празното пространство се постави някакво
тяло. Осен това, теорията съдържа т.н. вакуумни уравнения на
Айнщайн, които описват гравитационните полета извън материята,
т.е. еластичните свойства на празното пространство-време в чист
вид. Вакуумните уравнения на Айнщайн са чисто геометрични и
не съдържат никакви физични константи. Така и трябва да бъде,
тъй като вакуумът не може да се характеризира с нищо конкретно.
Ако надарим вакуума с някакви конкретни физични константи, то
това вече ще бъде нещо, родено от вакуума.
Вакуум на Дирак
Да обърнем внимание на един много важен момент. При
създаването на теорията на гравитацията А. Айнщайн не е мислел
за експерименти. Съществената част от теорията е свързана
с геометричните свойства на пространството на събитията от
относителни координати на ускоряващи се локално-инерциални
отправни системи от първи род. Достатъчно е да се знае, че
пространството на събитията на такива системи има структура
с Риманова геометрия и от този факт вече следват уравненията
на движение на масите в произволно гравитационно поле
– уравненията на геодезичните линии! Теориите от този клас може
да се нарекат дедуктивни.
Повечето физични теории се създават на базата на
обобщаване на експериментални данни от частен характер.
Такива теории се отнасят към класа на индуктивните. Примери
за индуктивна теория са Нютоновата механика, термодинамиката,
електродинамиката, квантовата механика и най-развитата й част
– квантовата електродинамика. Днес квантовата електродинамика,
чийто основател по право се смята П. Дирак, е пример за най-
добре разработена физична теория. Теоретичните изводи,
следващи от нейните уравнения, съвпадат с опитните резултати с
висока степен на точност (от порядъка на 10-7). Все пак, опитът не
е самата истина. Той е само критерий за истинност. Въпросът е в
това, че анализът на уравненията на квантовата електродинамика

позволява да бъдат изяснени редица трудности. Те водят до
противоречиви изводи и показват незавършеността на уравненията
на квантовата електродинамика. П. Дирак разбира прекрасно това
и с тъга отбелязва: “правилният извод е, че основните уравнения са
неверни”. Ако това бе казал не П. Дирак, а някой друг, дори много
известен теоретик, всички физици биха го помислили за луд.
Откритите от Дирак уравнения показват, че в природата
съществуват частици с положителна енергия (електрони) и
античастици (позитрони), чиято енергия е отрицателна. Те се
раждат от физичния вакуум по двойки, електрон-позитрон. Самият
вакуум представлява латентно (скрито) състояние на електроните
и позитроните. Като правило физичният вакуум не притежава
нито маса, нито заряд, нито каквито и да било други физични
характеристики. Обаче в малки области от пространството (от
порядъка на 10-33 m) стойностите на физичните характеристики на
вакуума може да станат различни от нула – на малки разстояния
вакуумът спонтанно флуктуира. В него постоянно протичат
процеси на раждане и унищожение на частици и античастици
от различен вид. Образно казано, в малки пространствено-
времеви области вакуумът прилича на “кипящ бульон”, съставен
от елементарни частици. Така в квантовата теория възниква
представата за физичния вакуум като за “квантова течност”,
намираща се във вечно движение. Такава течност се описва от
уравненията на квантовата хидродинамика и естествено притежава
еластични свойства, подобно на вакуума на Айнщайн. За физиците
се оказва важен въпросът, как да се обединят уравненията,
описващи вакуума на Айнщайн и вакуума на Дирак, за получаване
на по-правилна представа за него. По този въпрос мненията на
физиците рязко се разделят.
Завещанието на Айнщайн към бъдещата физика

Трябва да отбележим със съжаление, че през последните
четиридесет години протича демократизация на физиката в
лошия смисъл на думата. При вземането на важни решения за

развитието на физиката участват големи колективи от хора или
такива, които са далеч от стратегическо мислене. Съществува
обществено мнение по всички основни въпроси на развитието и
то виси като тежка верига върху всяка оригинална мисъл. Дори
Айнщайн - учен с огромен принос в развитието на три съвременни
теории - Квантовата теория, Специалната и Общата Теория на
относителността, приживе е подлаган на обструкция. Неговата
гледна точка върху физичното съдържание на съвременната
квантова механика не е приемана от повечето негови съвременници.
Още Декарт е отбелязал, че при решаването на много сложни
въпроси болшинството обикновено греши.
С това бихме могли да се примирим, ако не бяха огромните
материални загуби, понесени от обществото поради неправилните
решения на учените. Към подобни решения можем да причислим
проблема за управляемата термоядрена реакция в отсъствието
на фундаментална теория на ядрените сили, строителството на
свръхускорители и планирането на експерименти в отсъствието на
теория на елементарните частици и пр. В тези условия е безценно
значението на стратегическите разработки, които могат да бъдат
оценени от ограничен кръг учени.
Можем да разделим в три големи групи изследователите,
занимаващи се с теоретична физика: стратези, тактици и
оперативни работници.
Стратезите създават фундаменталните теории, определящи
развитието на физиката за десетки, дори стотици години напред.
Фундаменталните теории са свързани с откриването на принципно
нови физични уравнения. Тези уравнения са основани на нови
физични принципи от общ характер (Нютонова механика,
Специална и Общата Теория на относителността на Айнщайн).
Теоретичните предсказания на фундаменталните теории
абсолютно точно се потвърждават от експериментите в онази
област, за която уравненията и принципите на теорията са валидни.
Към теоретиците-стратези можем да причислим само двама учени
– Исак Нютон и Алберт Айнщайн.

Тактиците разработват детайлно отделни фрагменти от
стратегията. Сред тях са учени, които са в състояние да оценят
още непризнатата от научното общество стратегическа разработка.
Към теоретиците-тактици се отнасят изследователи като Дж.
Максуел, М. Планк, Е. Шрьодингер, П. Дирак, В. Паули и много
други известни учени.
Повечето известни физици-теоретици се занимават
с оперативна работа. Това е преди всичко създаването на
феноменологични (описателни) теории с ограничена прогностична
сила. Към тези теории се отнасят теорията на силните и
слабите взаимодействия и различни супер и гранд-теории. Към
оперативните трудове се отнася и решението на конкретни задачи,
поставени от стратегическата или тактическата физика. Към
оперативната работа се отнася също така разработването на нови
математически методи за решаване на известните фундаментални
уравнения. Онези теоретици-оперативници, които имат добри
организаторски способности, създават собствени научни школи и
пишат учебници по теоретична физика. Към известните теоретици
- оперативни работници можем да отнесем А. Зомерфелд, Л.
Ландау, Д. Швингер, М. Гел-Ман, А. Салам, С. Вайнберг, С.
Глешоу и др. По правило оперативните работници прекрасно
владеят математическия апарат и имат енциклопедични знания в
областта на физиката. Те бързо завоюват признанието на научното
общество и именно те определят “общественото мнение” по един
или друг сложен физичен въпрос, свеждайки го до математически
проблеми.
В стратегическата физика не е имало и няма математически
проблеми. Има единствено физични проблеми. А. Айнщайн добре
е разбирал това.
След завършване на работата по създаването на теорията на
гравитацията, в която гравитационните полета имат относителна
природа, А. Айнщайн пристъпва към търсене на уравненията на
единната теория на полето. Той предполага, че физиката трябва
да бъде единна и че съществуват уравнения, описващи всички

наблюдаеми природни явления.
Програмата за създаването на Единна Теория на Полето е
стратегически проблем за физиката. А. Айнщайн я разделя на две
части:
а) програма минимум, предполагаща откриването на
уравнения на електродинамиката, които да доведат до геометрично
описание на електромагнитните взаимодействия, подобно на
теорията на гравитацията на Айнщайн;
б) програма максимум, предполагаща откриването на
уравнения на геометризираната квантова теория чрез по-нататъшно
усъвършенстване на Теорията на Относителността.
По-нататък ще бъде показано, че именно развитието на тези
програми ни довежда до теорията на физичния вакуум, новия
мироглед и новите технологии.
Относителност на електромагнитното поле в

геометризираната електродинамика
Науката познава две теории на гравитационното поле
– на Нютон и на Айнщайн. Нютоновата теория е построена по
индуктивен път на базата на анализ на голям брой експериментални
данни. Обратно, теорията на гравитацията на Айнщайн не се опира
на експериментални данни и е построена на базата на дедукция. За
Айнщайн предположението, че пространството от относителни
координати на ускоряващи се локално-инерциални отправни
системи от първи род (свободно падащ асансьор) има Риманова
геометрия е достатъчно и от този факт се получават уравненията
на движение, а след това и уравненията на полетата в теорията му.
Нищо не забранява да направим същото при геометризацията
на уравненията на електромагнитното поле, реализирайки
айнщайновата програма-минимум за построяване на единна
теория на полето. Затова ще направим предположението, че
в електродинамиката съществуват ускоряващи се локално-
инерциални отправни системи от първи род, свързани със
заредени частици. Това означава, че при електромагнитните

явления съществуват ситуации, при които зарядът се движи
ускорително, но така, че локално във всяка точка от траекторията
му външната електромагнитна сила напълно се компенсира от
инерциалната сила. Като резултат, такъв заряд локално (във всяка
точка от криволинейната траектория) ще се движи инерциално,
т.е. равномерно и праволинейно, без въртене. Освен това, поради
инерциалността на движението във всяка точка на траекторията,
зарядът няма да излъчва електромагнитни вълни както локално,
така и по цялата криволинейна траектория, въпреки че движението
му е ускорително!
Фиг. 6. Преход на електрон от стационарно ниво 1 към стационарно ниво

2. На нивата 1 и 2 електромагнитната сила Fe е компенсирана от инерциалната
сила Fi. Електромагнитно излъчване се появява, когато [Fe] > [Fi].
Този на пръв поглед парадоксален извод има експериментално
потвърждение. Действително, от анализа на атомните спектри
следва, че при движението на електрона около ядрото съществуват
устойчиви орбити, по които електронът се движи ускорително,
без да излъчва. При построяването на квантовата теория на
атома Н. Бор издига в ранг на физически принцип наблюдаваната
устойчивост на атомните електронни орбити. Под натиска
на експерименталните данни ученият въвежда постулата за
стационарността на електронните орбити в атома. Постулатът

става излишен, когато свържем с електрона в атома ускоряваща се
локално-инерциална отправна система от първи род. (Фиг.6)
Също както в теорията на гравитацията на Айнщайн, в новата
електродинамика пространството на събитията от относителните
координати на ускоряващи се отправни системи, свързани със
зарядите, има структура с Риманова геометрия. Затова уравненията
на движение на заряд в геометризираната електродинамика
съвпадат с уравненията на геодезичните линии в пространството
на Риман. В тези уравнения влизат електромагнитните полета,
които можем да сведем до нула локално - чрез координатни
преобразувания. С други думи, електромагнитното поле в
геометризираната електродинамика е относително. Тъй като
електромагнитните сили са породени от електромагнитни полета,
то те също са относителни. На Фиг.7 е показан схематично начинът,
по който координатните преобразувания правят относителни
електромагнитните сили в геометризираната електродинамика.
Фиг. 7. Електронът -е се движи по стационарна орбита около ядрото

на атом със заряд +е. На лявата фигура наблюдателят вижда движението
на електрона под въздействие на външната сила Fе. На дясната фигура
наблюдателят ще открие, че в локално-инерциална система електронът се
движи праволинейно равномерно.
На Фиг.7а наблюдателят се намира в инерциална
отправна система, свързана с атомното ядро, което има заряд

+е. Измервайки в своята отправна система относителните
координати на ускоряващата се система, свързана с електрона -
е с маса m, той вижда, че електронът се движи с ускорение под
действие на силата Fe. Тя е породена от електромагнитното поле
на ядрото. Чрез координатно преобразувание наблюдателят може
да се премести в ускоряваща се отправна система (Фиг.7б). На
Фиг.7б той се намира в ускоряващата се локално-инерциална
отправна система, близо до електрона. В тази отправна система
той вижда, че локално електронът е или в покой, или се движи
праволинейно и равномерно, без въртене, тъй като външната сила
Fe е компенсирана локално от инерциалната сила Fi. От гледна
точка на локалния наблюдател на електрона не въздейства никакво
поле, което показва относителността на електромагнитното поле.
От нашите разсъждения може да се стигне до извода, че
в геометризираната електродинамика е възможно ускорително
движение по “инерция”. За това е достатъчно заредената частица
да се движи съгласно уравненията на геодезичните линии на
пространството на Риман. При това пространството е образувано
от множеството от относителни координати на ускоряващи се
локално-инерциални отправни системи, свързани със зарядите.
Така в геометризираната електродинамика съществуването на
стационарни орбити за електроните в полето на ядрото (квантовия
принцип на Бор) е следствие от ускорителното движение на
зарядите по инерция.
Този извод потвърждава догадката на Айнщайн за
възможността да се намери по-съвършена квантова теория
чрез разширяване на принципа за относителност. Всъщност
появата на стационарни орбити за електрона в геометризираната
електродинамика се обезпечава от разширяването на специалния
принцип на относителността на електродинамиката на Максуел-
Лоренц-Айнщайн до общ принцип на относителността.
Относителност на въртенето и ъгловите

координати
В ежедневния живот наблюдаваме два типа движения на
телата – постъпателни и въртеливи. Например, постъпателно е
движението на автомобил по хоризонтална повърхност. Въртеливо
е движението на колелата на автомобила спрямо корпуса му. Във
физиката постъпателното движение на телата се описва чрез
линейните координати х, у и z. За описание на въртеливото
движение се използват ъгловите координати φ1, φ2, φ3 (те могат да
бъдат Ойлеровите ъгли).
Нютоновата механика, електродинамиката на Максуел-
Лоренц-Айнщайн, теорията на гравитацията на Айнщайн
и геометризираната електродинамика са построени така,
че използваните в тези теории отправни системи образуват
множество от относителни линейни координати (Таблица 1). В
таблицата са изброени също относителните физични величини,
като при това всяка по-сложна теория включва в себе си всички
предидущи относителни величини и добавя своите. Например в
електродинамиката на Максуел-Лоренц-Айнщайн, която използва
четиримерни инерциални отправни системи, кинетичната
енергия при равномерно движение на зарядите е относителна,
също както и в Нютоновата механика. Но в нея се оказват
относителни още дължината на обекта и времето му на живот.
В теорията на гравитацията на Айнщайн и геометризираната
електродинамика е относително всичко онова, което е относително
и в електродинамиката на Максуел-Лоренц-Айнщайн, плюс
гравитационните и електромагнитните полета.
Таблица 1.
Теория Отправна Отно- Геометрия на Относителна
система сителни многообразието физична
коорди- от относителни величина
нати координати
Нютонова тримерна x, y, z тримерна, кинетична
механика инерциална Евклидова енергия при
равномерно
движение
Електродинамика тетиримерна x, y, z, ct четиримерна, дължина и
на Максуел- инерциална псевдоевклидова време
Лоренц-Айнщайн
Теория на ускоряваща x, y, z, ct четиримерна, гравитаци-
гравитацията на се, локално- Риманова онно поле
Айнщайн инерциална
от първи род
Геометризирана ускоряваща x, y, z, ct четиримерна, електромаг-
електродинамика се, локално- Риманова нитно поле
инерциална
от първи род
Лесно се вижда, че в тази таблица не влизат ъгловите

координати φ1, φ2, φ3 . Това е разбираемо, тъй като по дефиниция
всички изброени в таблицата отправни системи не се въртят.
Затова можем да кажем, че досега теорията на относителността се
е развивала като теория на относителността при постъпателно
движение.
Следващата крачка в развитието на теорията на
относителността изисква въвеждане на многообразие от
относителни координати на ускоряващи се отправни системи,
които се въртят при движението си. Такива отправни системи
се движат не само в транслационни координати, но също и
в ъглови. Теория, в която се използуват ъглови координати,
изисква увеличаване на размерността на пространството на
събитията. Например, ако разглеждаме тримерни въртящи се
отправни системи с транслационни координати х, у и z, те ще се
описват от три допълнителни ъглови координати. В този случай
пространството на събитията е шестмерно. Ако разглеждаме

четиримерни въртящи се отправни системи, пространството
на събитията ще бъде десетмерно, тъй като в четиримерното
пространство на транслационните координати х, у, z, ct има шест
ъглови координати: три пространствени ъгъла φ1, φ2, φ3 и три
псевдоевклидови ъгъла θ1, θ2, θ3.
Транслационните и ъгловите координати се отличават
съществено по свойствата си. Транслационните координати се
отнасят към класа на холономните (интегрируеми). За движението
в холономни координати е характерно, че не зависи от посоката на
преместването в една и съща точка от пространството.
Фиг. 8. Резултатът от движението в холономните координати х, у и z не

зависи от последователността на преместването при движението.
Нагледно това свойство е изобразено на Фиг. 8, където

е показано движението в холономните координати х, у и z от
началото на координатната система О до точката Р по отсечките
1, 2 и 3 по осите Ох, Оу и Oz. Ha Фиг. 8а движението започва по
оста Ох по отсечка с големина 1, после по оста Оу по отсечка с
големина 2 и накрая по оста Oz по отсечка с големина 3. В резултат
стигаме до точка Р. На Фиг. 8б редът на движение е променен:
отначало движението става по оста Оу по отсечка с големина 2,
после по оста Ох по отсечка с големина 1 и накрая по оста Oz по
отсечка с големина 3. И отново идваме в точка Р. Същия резултат
ще получим, ако започнем движението по оста Oz, както е показано
на Фиг. 8в.
За разлика от холономните координати х, у и z, при движение
в нехолономни координати φ1, φ2, φ3 резултатът от две завъртания

на крайни ъгли зависи от последователността на тези завъртания. За
илюстрация на това твърдение ще разгледаме две последователни
завъртания около осите х и z под ъгъл 90° (Фиг. 9 и 10).
Фиг. 9. Две после-
дователни завъртания
под ъгъл 180°: а) завър-
тане на 90° по часов-
никовата стрелка около
оста z; б) същото, около
оста у; в) резултатът от
двете последователни
завъртания.
Фиг. 10. Смяна на

реда на последователните
завъртания под ъгъл
180°: а) завъртане на
90° по часовниковата
стрелка около оста;
б) същото, около оста
z; в) резултатът от
двете последователни
завъртания.
От чертежите се вижда, че резултатът от две крайни

завъртания около осите у и z зависи от последователността им
(положенията на квадрата със звездичка на Фиг.9 в и Фиг. 10 в не
съвпадат).
Торсионните полета
и относителността при въртене
Най-простият пример за въртеливо движение е въртящ се
диск.
Фиг. 11. Върху
центъра на масите
на еднороден въртящ
се диск действат във
всички посоки ком-
пенсирани центро-
бежни инерциални
сили. По дефиниция
такава система пред-
ставлява ускоряваща
се, локално-инерци-
ална отправна система
от втори род.
На Фиг.11 е изобразен еднороден диск, въртящ се с

постоянна честота ω около ос, минаваща през центъра на масите
му О. Веднага отбелязваме, че ако поставим въртящия се диск в
идеални условия, когато липсват външни въздействия, той ще се
върти произволно дълго (по инерция). Имаме нагледен случай на
ускорително движение по инерция. Действително, всеки малък
участък от диска с маса Δm се движи по кръгова орбита, т.е.
ускорително.
Преди това разгледахме ускоряващи се локално-инерциални
отправни системи от първи род, в които върху тялото действа
локално външна сила, компенсирана от инерциалната сила (Фиг.4).
Показахме, че в този случай отправното тяло, въпреки че се движи
ускорително, се движи по инерция, съгласно уравненията на
геодезичните линии на римановото пространство. Свободното
въртеливо движение на диска ни демонстрира друг пример за
ускорително движение по инерция. Но в този случай имаме
работа с друг клас ускоряващи се отправни системи, а именно
– ускоряващи се локално-инерциални отправни системи от втори

род.
Такива системи възникват, когато върху центъра на масите
на отправното тяло действат компенсирани инерциални сили.
На Фиг.11 е даден пример за ускоряваща се локално-
инерциална отправна система от втори род. Единичните вектори
е1, е2, е3 на системата В са твърдо свързани с въртящия се диск. В
системата В върху центъра на масите на диска действат симетрично
във всички посоки в равнината на диска компенсирани центробежни
инерциални сили. В резултат от това центърът на масите на диска
или е в покой, или се движи равномерно и праволинейно (но вече с
въртене) спрямо друга такава система А (Фиг.11).
Нека сега предположим, че системата А не се върти, а
се движи праволинейно и равномерно, т.е. тя е инерциална.
Наблюдателят в системата А вижда, че дискът се върти спрямо
неговата отправна система с ъглова скорост ω. Той вижда също,
че началото О на отправната система В (само една точка) е в покой
или се движи спрямо него праволинейно и равномерно, макар че
отправната система В е ускоряваща се! Освен това, наблюдателят
А вижда, че въртящият се диск е подложен на въздействието на
инерциални сили, които действат на всеки малък елемент от диска.
Ако дискът беше абсолютно твърдо тяло (разстоянието между две
произволни точки от такова тяло не се изменя, независимо от това
какви сили му действат), то формата му би останала неизменна.
Обаче при въртенето на реален диск формата му се мени поради
действието на инерциалните сили (Фиг.12).
Фиг. 12. Върху

гумен диск е нанесена
мрежа: а) дискът не
се върти; б) дискът се
върти с ъглова скорост
ω. В резултат от
въртенето се увеличава
(d < D) диаметъра на
гумения диск и неговата
вътрешна геометрия се
променя.
Тъй като инерциалните сили действат върху всички точки

от въртящия се диск, може да се говори за поле на инерциалните
сили. На свой ред, инерциалните сили се пораждат от торсионно
поле, което възниква тогава, когато има въртене на някакви обекти.
Думата торсионно произлиза от английската дума torsion, която
означава усукване. За пръв път в науката усукването е свързано
с въртенето от френския математик Ж. Френе, който свързва
ъгловата скорост ω с усукването χ чрез формулата:
ω = χv ,
където v е линейната скорост. При въртенето на диска, във всяка
негова точка възниква поле на усукване χ , което предизвиква поле
на инерциалните сили. Когато ъгловата скорост на въртене на
диска ω е постоянна (ω = const), усукването приема вида:
χ = 1/r ,
където r е разстоянието от някоя точка на диска до оста на въртене.
От формулата на Френе получаваме известната от механиката
формула за въртеливо движение
ω = v/r
На Фиг.12 е изобразен въртящ се гумен диск, който се
деформира и изменя вътрешната си геометрия поради появата
на торсионно поле (поле на усукване) в него. Остава само
да се установи геометрията на пространството на събитията
и съответните уравнения на геодезичните линии, описващи
движението на ускоряващата се локално-инерциална отправна

система от втори род.
Направените изследвания показват, че вътрешната геометрия
на диск с усукване χ съответства на геометрията, въведена от
немския математик Р. Вайценбек. За разлика от римановата
геометрия, в геометрията на Вайценбек има не само кривина на
пространството, но и усукване.
От формулата ω = χv се вижда, че усукването става нула, когато
ъгловата скорост на въртене ω е равна на нула. Чрез преобразуване
на транслационните координати х, у и z е невъзможно ъгловата
скорост да се направи равна на нула. Затова е необходимо да се
използва преобразувание на нехолономните ъглови координати
φ1, φ2, φ3. С помощта на тези преобразувания може да се премине
в отправна система, въртяща се в същата посока и със същата
ъглова скорост, както системата В и с начало съвпадащо с началото
на системата В. В тази система ω = 0 и следователно, ъгловата
скорост се оказва относителна величина. Отбелязваме, че в този
случай координатното пространство на събитията трябва да бъде
поне шестмерно.
Относителност на силите
и полетата на инерцията
Най-загадъчните сили в природата – инерциалните сили,
озадачават физиците още от времето на Нютон. Те се проявяват
в ускоряващите се отправни системи. Преди повече от триста
години Нютон поставя пред учените въпроса: защо повърхността
на водата в кофа се изкривява, ако започнем да въртим кофата над
главата си, държейки я за дръжката. Причината за изкривяването е
центробежната инерциална сила
Fi = - mrω2 ,
действаща върху масата на водата в кофата. В тази формула m
е масата на водата, ω - ъгловата скорост на въртене на кофата,
r - радиусът на въртене. Същата сила действа във въртящия се
барабан на пералнята върху водата в мокрото пране и води до
бързото му изцеждане при въртенето на барабана.

За обяснение на природата на инерциалните сили Исак
Нютон въвежда в механиката понятието за ненаблюдаемо опитно
абсолютно пространство. Според представите на учения
инерциалните сили възникват именно при ускорително движение
спрямо ненаблюдаемото абсолютно пространство. Фактически за
обяснение на инерциалните сили Нютон пръв въвежда понятието
абсолютен вакуум, за което говорихме по-рано.
Физиците трудно оперират с обект, ненаблюдаем
непосредствено в експеримента. Освен това въвеждането на
абсолютно пространство е еквивалентно на твърдението, че в
природата съществува клас обособени абсолютни отправни
системи, свързани с абсолютното пространство.
Тези представи задържат развитието на теорията на
относителността. Затова в началото на двадесети век Ернст Мах
предлага на физиците да се откажат от абсолютното пространство и
предлага друго обяснение на причината за появата на инерциалните
сили. Той предполага, че инерциалните сили възникват всеки
път, когато започва ускорително движение спрямо отдалечените
звездни маси, разпръснати във Вселената.
От позициите на здравия смисъл, принципът на Мах също
страда от съществен недостатък, тъй като предполага, че източникът
на инерциални сили е нелокален и е отдалечен на огромно
разстояние от нас. В същото време знаем, че инерциалните сили
започват да се проявяват веднага със започването на ускорително
движение. Следователно, признаването на принципа на Мах
предполага свръхсветлинно разпространение на взаимодействията,
в които участват инерциални сили.
Новата гледна точка върху природата на инерциалните сили
предполага, че тези сили имат локален произход и са породени
от усукването на пространството, интерпретирано в механиката
като инерциално поле. Физиците познават само четири типа
инерциални сили и всички те са породени от инерциални полета
(полета на усукване). Напомняме, че в теорията на гравитацията
е известна една сила – нютоновата сила на гравитационно

привличане. В теорията на електромагнитното поле различаваме
две сили – електрична и магнитна. А инерциалните сили са четири
и всички те възникват при въртене на материята, като именно
въртенето на материята предизвиква появата на торсионните
полета (инерциални полета).
Да изброим другите три инерциални сили:
Кориолисовата сила
F2 = - 2mωv;
силата, възникваща при ускорително въртене
F3 = - mεr ,
където ε е ъгловото ускорение;
и накрая, инерциалната сила при постъпателно движение:
F4 = - mW,
където W е ускорението при постъпателно движение.
Инерциалната сила при постъпателно движение възниква
при ускорително постъпателно движение. Например, седите в
самолета и той се засилва за излитане. Чувствате как някаква сила
ви притиска към седалката. Това е действието на инерциалната
сила при постъпателно движение. Питаме се, какво общо с
въртенето има инерциалната сила при постъпателно движение,
след като тя възниква при ускорително постъпателно движение?
От гледна точка на четиримерното пространство на събитията,
ускорението при постъпателно движение също е въртене, но
въртене в пространствено-времеви равнини (Фиг.3).
Физиците са установили експериментално, че инерциалните
сили действат единствено в ускоряващи се отправни системи.
Чрез координатни преобразувания, съответстващи на преход от
ускоряваща се отправна система към инерциална, инерциалните
сили се нулират. Следователно инерциалните сили имат
относителна природа. Това тяхно свойство кара някои
изследователи да ги смятат за нереални. Стига се дори до куриози.
Случва се в някой технологичен университет студентите да слушат
лекция по теоретична механика и да чуят, че инерциалните сили
са фиктивни, тъй като можем да ги нулираме чрез координатни

преобразувания. Удобно е да ги използуваме в ускоряващи се
отправни системи за решаване на някои задачи. След време
студентите слушат лекция по машинни детайли, в която се
разглежда устройството на турбината на реактивен двигател,
въртяща се с голяма ъглова скорост. Тогава им се казва, че ако не
отчетем възникващите при въртенето на турбината инерциални
сили, при недостатъчна якост на метала те могат да разкъсат
перките й. Горките студенти! Те въобще не могат да разберат
как фиктивни сили биха могли да разкъсат металните детайли на
турбината.
Безусловно, инерциалните сили трябва да се разглеждат като
реални. Но тези сили са породени от особени полета – инерциални
полета. Тези полета можем да разглеждаме като проява на
торсионните полета в нашия ежедневен живот.
Ако в инерциална отправна система инерциалните сили
станат нула, то се оказва, че пораждащите ги полета на инерцията
в инерциални отправни системи са различни от нула. Това
се среща за пръв път във физиката. Обикновено нулирането,
например на гравитационните сили, означава че гравитационното
поле, пораждащо тези сили, е равно на нула. Това правило е в сила
и за другите физични полета. Инерциалните полета представляват
разновидност на торсионното поле и за тях нулирането на
породените от тях сили не означава, че самото поле е равно на
нула.
Инерциалното поле може да бъде нулирано с помощта на
преобразувание на ъгловите координати. Това се вижда ясно от
формулата на Френе ω = χv, която дава връзката между ъгловата
честота на въртене ω и усукването χ (една от компонентите на
торсионното поле). Като изберем ъгловите координати така,
че ω = 0, ние нулираме усукването χ (т.е. инерциалното поле).
Следователно, инерциалното поле е относително, тъй като винаги
можем да намерим отправна система, в която то да се окаже равно
на нула.
Трите вида пространства на Вайценбек

Въвеждането на относителност на въртенето във физиката
позволи да се открият нови физични полета, наречени торсионни.
Тези полета се наблюдават във въртящи се отправни системи. Както
отбелязахме по-рано, структурата на пространството на събитията
от относителните координати на въртящи се отправни системи
(ускоряващи се локално-инерциални отправни системи от втори
род) има геометрия на Вайценбек. В общия случай пространството
на Вайценбек има различна от нула риманова кривина и усукване,
въведено за пръв път от италианския математик Ричи. Една от
компонентите на усукването на Ричи е разгледаното от нас усукване
на Френе χ. Пространството на Вайценбек (в математиката то се
нарича понякога пространство на абсолютния паралелизъм) е
построено така, че в общия случай усукването на пространството
се проявява като източник на риманова кривина (Фиг.13в).
Най-простото пространство на абсолютен паралелизъм
е тримерното Евклидовото пространство или четиримерното
псевдоевклидово пространство. Усукването и кривината на тези
пространства са равни на нула, тъй като те описват абсолютния
вакуум (Фиг.13а).
Напомняме, че пространството на събитията от относителни
координати на инерциалните отправни системи е Евклидово
(в тримерния случай) или псевдоевклидово (в четиримерния
случай).
Фиг. 13. Различни видове пространства на абсолютен паралелизъм:

а) плоско пространство (римановата кривина R и усукването на Ричи Т са равни
на нула); б) пространство с нулева риманова кривина R и различно от нула
усукване на Ричи Т; в) пространство с различна от нула риманова кривина R и
ненулево усукване Т.
Тези пространства представляват най-простия вид геометрия

на абсолютен паралелизъм и не носят някаква съществена физична
информация.
Сега нека разгледаме ситуация, в която отсъстват всякакви
други полета, освен инерциалните полета. Може да разгледаме
например пространството на събитията от относителните
координати на ускоряващите се локално-инерциални отправни
системи от втори род (Фиг.11). Разбира се, разглеждаме идеалния
случай, когато може да се пренебрегнат гравитационните,
електромагнитните и другите полета на отправното тяло (в нашия
случай диска). Тогава римановата кривина на пространството на
събитията се оказва равна на нула. В резултат на това получаваме,
че структурата на пространството на събитията има геометрия на
абсолютен паралелизъм, с усукване на Ричи различно от нула, а
риманова кривина равна на нула (Фиг.13б).
За разлика от безсъдържателната плоска геометрия,
съответстваща на абсолютен вакуум, тази геометрия притежава
структура, описваща едни първоначални вихри (или първоначално
възбуден вакуум). Сега имаме съдържателни уравнения, на които се
подчиняват първичните торсионни полета, не създаващи риманово
изкривяване на пространството, но водещи до усукването му.
Изкривяването на пространството е свързано с появата на силови
полета, т.е. полета, пораждащи сили, създаващи кривина на
траекторията на частиците в инерциалните отправни системи.
Първичните торсионни полета въздействат върху частиците така,
че траекториите им не се изкривяват, а се изменят въртеливите
свойства на материята. Например, взаимодействието на спинираща
частица с първично торсионно поле може да доведе до изменение
на собствената й честота на въртене или на посоката на въртене.
На най-общия случай на геометрията на Вайценбек
съответства пространството на събитията от относителни
координати на ускоряващи се локално-инерциални отправни
системи от първи и втори род, т.е. фактически произволно
ускоряващи се системи. В този случай както римановата кривина,
така и усукването на Ричи са различни от нула (Фиг.13 в).

Да изброим някои важни свойства на пространството на
Вайценбек:
а) за случая на четиримерни отправни системи размерността
на пространството е десет;
б) в пространството съществуват две метрики – метрика на
Риман, описваща безкрайно малко разстояние между две точки,
и метрика на Килинг-Картан, представляваща завъртане на
безкрайно малък ъгъл. Тази метрика изчезва, когато усукването на
Ричи на пространството стане нула;
в) има десет уравнения на движение (уравнения на геодезични
линии) – четири линейни и шест ъглови;
г) от шестте структурни уравнения на геометрията на
Вайценбек следват уравненията на Айнщайн с геометризиран
тензор на енергията и импулса на материята, чиято роля играят
торсионните полета.
Относителност на вакуумните възбуждания

В теорията на гравитацията на Айнщайн и в общата
релативистка електродинамика съществуват две качествено
различни категории: пространство-време и материя. Материята се
проявява на фона на пространство-времето, като го изкривява. И
двете теории използват Римановото пространство, и в двете теории
гравитационните и електромагнитните полета имат относителен
характер.
Изпълнението на програмата-минимум за създаване на Единна
Теория на Полето (геометризация на електромагнитното поле)
изисква разширяване на специалния принцип на относителността,
на който се основава електродинамиката на Максуел-Лоренц, до
общ принцип на относителността.
От друга страна, изпълнението на програмата-максимум
(геометризация на материалните полета) се оказва възможно
благодарение на въведената в теорията относителност на въртенето,
която показа важната роля на торсионните полета в природните
явления. В механиката тези полета се проявяват като инерциални

полета, предизвикващи инерциални сили в ускоряващите се
отправни системи. Пространството на събитията, отчитащо
относителността на въртенето, има структура с геометрия на
абсолютен паралелизъм, с различни от нула кривина и усукване.
Роля на материални източници в новата теория играят все същите
торсионни полета.
В теорията, построена с отчитане на относителността на
въртенето, няма две категории (пространство-време и материални
източници), а само усукано и изкривено десетмерно пространство
на Вайценбек. Следвайки Клифорд, сега можем да кажем, че в
света не става нищо друго, освен изменение на кривината и
усукването на пространството, тъй като материалните източници
са сведени до усукване на Ричи.
Като полеви уравнения в чисто полевата теория, наречена
теория на физичния вакуум, са избрани не десет уравнения от типа
на уравненията на Айнщайн с геометризиран тензор на енергията
и импулса на материята, а четиридесет и четири уравнения,
определящи структура с геометрия на Вайценбек (абсолютен
паралелизъм). Тези уравнения описват пространствените хълмове
и вихри, които ние възприемаме като възбудени състояния на
физичния вакуум, а приборите ги регистрират като елементарни
материални частици.
По-рано показахме относителната природа на
гравитационните, електромагнитните и торсионните полета при
различни координатни преобразувания, включително въртеливите.
Единственото поле, което се държи като някаква абсолютна
величина по отношение на координатните преобразувания, както
линейните, така и ъгловите, се оказва римановата кривина на
пространството. Опитите за раждане на частици от физичния
вакуум показват, че техните маси, заряди, спинове или които и
да било други физични характеристики са относителни, т.е.
появяват се и изчезват в процесите на раждане от вакуума и
връщане във вакуума.
В теорията на физичния вакуум тези характеристики се

определят чрез римановата кривина на пространството, затова бе
необходимо въвеждането в теорията на клас отправни системи, в
които полето на римановата кривина има поведение на относителна
величина.
Фиг. 14. Конформната

отправна система променя
дължината на базисните си
вектори по закона Е = Ω(x)e,
където Ω(х) е мащабен
фактор.
Това изискване се удовлетворява от конформните

отправни системи, в които базисните вектори имат променлива
големина (Фиг.14), т.е. могат да се променят от точка в точка,
а също и в различни моменти от време. В пространството на
събитията, образувано от множеството относителни координати
на конформните отправни системи, римановата кривина става
относителна величина, поради което се оказват относителни
масата, заряда, спина и другите характеристики на вакуумните
възбуждания. С помощта на конформни координатни
преобразувания може да се опишат процесите на раждане и
унищожение на елементарните частици или техните взаимни
трансформации. Например, масата на покой на частица m0 = const
при конформно преобразуване на координатите става променлива
и се мени по закона m(x) = m0/Ω(х), където Ω(х) е мащабен фактор
на конформното преобразувание.
Таблица 2.
Принцип на Относителна физична Геометрия на
относителността величина пространството на
събитията
на Галилей-Нютон кинетична енергия на Евклидово
равномерното движение
специален принцип на време, дължина на Минковски
относителността
общ принцип на гравитационни и Риманово
относителността електромагнитни полета
общ принцип на материални полета - на Вайценбек
относителността торсионни полета
+
относителност на
въртенето
всеобща относителност маси, заряди, спинове на Вайценбек-Вейл
и други топологични
характеристики на
елементарните частици
Конформната геометрия за пръв път е предложена от

немския математик Г. Вейл. Затова най-подходящото за описание
на структурата на физичния вакуум е най-богатото на свойства
пространство на събития с геометрия на Вайценбек, допълнено с
конформни свойства (пространство на Вайценбек-Вейл).
В Таблица 2 е представено нагледно развитието на
принципа на относителността в рамките на дедуктивния подход.
Разглеждайки таблицата стигаме до извода, че всичко в този свят е
относително. Развитието на теорията на относителността изисква
въвеждането на нов физичен принцип – принципа на всеобща
относителност, който твърди, че всички физични полета имат
относителна природа. Задачата на теоретика е да намери такива
физични уравнения, в които всички полета да са относителни.
Оказа се, че това изискване (засега) се удовлетворява в максимална
степен от уравненията на физичния вакуум, създадени на базата на
структурните уравнения на геометрията на Вайценбек-Вейл.
Глава втора
НОВАТА ПРЕДСТАВА ЗА СВЕТА
Светът на висшата реалност

Уравненията на теорията на физичния вакуум позволяват
да се обособят три свята, от които е съставена нашата реалност:
свят на грубата материя, свят на фината материя и свят на висшата
реалност. На свой ред светът на висшата реалност се разделя на
три нива: Абсолютно “Нищо”, първичен вакуум и вакуум.
Фиг. 15. Основните нива на реалността в теорията на физичния вакуум.
Абсолютното «Нищо» се описва чрез тъждество от вида:

0=0
От гледна точка на съвременната наука (в рамките на двоичната
логика “да” и “не”) това тъждество е безсъдържателно, тъй като не
позволява да се каже нищо конкретно за Абсолютното “Нищо”.
Въпреки това, именно това ниво на реалността поражда нивата
Глава втора. Новата представа за света 51
на първичния вакуум и вакуума. До това заключение стигаме, тъй

като нивото на Абсолютното “Нищо” притежава максимална
устойчивост. Нивото на вакуума се описва от система уравнения,
които преминават в уравнения на първичния вакуум, когато
римановата кривина се нулира (Фиг.13б). Този преход позволява
да се направят конформни преобразувания на координатите,
изменящи римановата кривина на пространството. На свой ред
уравненията, описващи първичния вакуум също с помощта на
конформни преобразувания, се свеждат до тъждеството 0 = 0, т.е.
до Абсолютното “Нищо”. В рамките на формалната логика това е
максимално устойчивото състояние.
Обратното преобразуване от тъждеството към нивото
на първичния вакуум изисква допълнителни предположения
за възможностите на Абсолютното “Нищо”. Единственото
възможно обяснение на обратното преобразувание могат да бъдат
такива качества на Абсолютното “Нищо”, като Свръхсъзнание с
Безкрайни Творчески Способности. Абсолютното “Нищо” създава
плана на първичния вакуум и вакуума.
Планът на първичния вакуум представлява първичната
матрица, по която се създава първичното торсионно поле.
Първичното торсионно поле се отличава по свойствата си от
обикновената материя с това, че не изкривява пространството,
т.е. не участва в силовите взаимодействия. Затова роденото от
първичния вакуум първично торсионно поле образува света на
фината материя.
Нивото на вакуума съдържа информация, чрез която ще
бъде построена родената от вакуума груба материя, участваща
в силовите взаимодействия. Тази информация се съдържа в
уравненията на вакуума във вид на физически закони, установяващи
отношенията между грубо-материалните обекти. Уравненията на
вакуума и първичният вакуум са съставени така, че не съдържат
никакви конкретни физични константи. Пустотата не може да бъде
характеризирана с нищо конкретно. Дори самите уравнения имат
характер на тъждества, тъй като удовлетворяват произволен набор
от търсените променливи. Допустими са произволни видове фина

и груба материя.
Светът на фината материя

След създаването на плановете на първичния вакуум и
вакуума от Абсолютното “Нищо” - Твореца, от първичния вакуум
се ражда финият материален свят, представен от първичните
торсионни полета. Анализът на уравненията на първичните
торсионни полета показва, че тензорът на енергията и импулса
на тези полета е равен на нула, въпреки че самите полета са
различни от нула. Полета с нулев тензор на енергията и импулса
не изкривяват пространството и носят информация единствено
за въртеливите свойства на фината материя. В общия случай
информацията за въртенето може да изменя големината и посоката
на собствения момент на импулса на материалните обекти, без да
изменя траекторията на движение на центъра на масите им.
Въз основа на анализа на експерименталните данни, А.
Акимов предлага фитонен модел на първичния физичен вакуум.
Фитоните представляват компенсирани дясно-леви първични
вихри, запълващи целия първичен вакуум. Спонтанно или под
външно въздействие, фитоните могат да се разпадат на дясно и
ляво ориентирани първични спинове, предизвиквайки спинова
поляризация на вакуума. Решенията на уравненията на първичния
вакуум показват, че в природата съществуват обекти, които не
притежават нито маса, нито заряд, а единствено спин. Поради
отсъствието на потенциална енергия на взаимодействие между
тези обекти, проникващата им способност се оказва значителна.
Съвременната физика познава елементарната частица
неутрино, която (теоретично) подобно на първичното торсионно
поле, притежава единствено спин. Високата й проникваща
способност е установена експериментално. Известно е, че
неутриното може да премине през Земята без взаимодействие.
Разликата между неутриното и първичното торсионно поле е, че
неутриното е разновидност на вторичното торсионно поле, което
се създава от грубата материя, която притежава маса, заряд и т.н.

Счита се, че неутриното пренася енергия, макар че не е определено
еднозначно каква е тази енергия - реална или имагинерна.
Ако предположим, че енергията на неутриното е имагинерна
(съществуват експерименти, сочещи това), то тогава скоростта
на разпространението му ще трябва да превишава скоростта на
светлината. При това, колкото по-ниска е имагинерната енергия
на неутриното, толкова по-висока е скоростта му. В граничния
случай, когато имагинерната енергия клони към нула (а импулсът
му е различен от нула), скоростта на неутриното трябва да клони
към безкрайност.
Енергията и импулсът на първичното торсионно поле са
равни на нула от самото начало, затова няма смисъл да се говори
за скорост на разпространение на това поле. Ако такова поле се
появи, то изведнъж изпълва цялото пространство. Сякаш го има
изведнъж навсякъде и завинаги.
Експериментално е открита способността на геометричната
повърхност (в първо приближение независимо от материала, от
който е направена) да поляризира вакуума по спин. Например,
достатъчно е да поставим конус във вакуума, за да го поляризира
по показания на Фиг.17 начин.
Фиг. 16. Спинова поляризация

на първичния вакуум, създадена
от конус. С пунктираните линии е
означена диаграмата на насоченост на
статичните торсионни полета.
Отгоре, над върха на конуса, се образува дясно статично

торсионно поле SR, а вътре в конуса и под основата му – ляво поле
SL. В точките а и б, делящи височината на конуса на три равни
части, се наблюдава повишаване на интензитета на полето.
Свойството на геометричните повърхности да предизвикват
торсионна поляризация на вакуума е наречено ефект на формата.

Явно този ефект представлява една от проявите на финия
материален свят. Той е широко известен на заинтересованите
изследователи. В редица страни са създадени и патентовани
различни устройства и методи, използващи ефекта на формата.
Светът на грубата материя

Присъствието на първични торсионни полета в
пространството води до неустойчивост в структурата на физичния
вакуум, предизвиквайки раждане на елементарни частици от него
– най-простите представители на грубо-материалния свят. Този
свят е образуван от всички видове материя, притежаващи енергия.
Тук можем да обособим четири нива на реалността: твърдо тяло,
течност, газ и елементарни частици (Фиг.15).
Съвременната физика изследва света на грубата материя.
В училище, в института или университета, общата физика
обикновено започва с Нютоновата механика, която описва законите
на движение на твърдите тела. След това се изучават течностите,
газовете и накрая елементарните частици. Счита се, че теорията
на елементарните частици е на предната линия на съвременната
физика. За изграждането й са насочени колосални материални и
ментални ресурси. Само че и до сега теорията на елементарните
частици е незавършена. Има само различни предварителни модели,
които се усъвършенстват с натрупването на експериментални
данни.
Може да се намери огромно количество научно-популярни
издания, посветени на описанието на грубо-материалния свят.
Затова ние няма да ги преразказваме, а ще преминем към излагане
на основните следствия от новата теория.
Пространството на събитията
в теорията на физичния вакуум
Отначало да разгледаме пространството на събитията в
теорията на физичния вакуум, със структура геометрията на
Вайценбек. Това пространство е образувано от множеството
относителни координати на произволно ускоряващи се (с отчитане
на въртенето) отправни системи и използването му във физиката
води до обединяване на принципа на относителността на въртенето
с принципа на общата относителност.
Пространството има десет измерения, образувани от четирите
транслационни координати х, у, z, x0 = ct и шестте ъглови φ1, φ2, φ3,
θ1, θ2, θ3. Защо десет? Отговорът е лесен: произволна ускоряваща
се отправна система, образувана от четири ортогонални вектора,
има десет степени на свобода и следователно трябва да се описва
от десет координати.
Пространството на събитията в теорията на физичния
вакуум не само е изкривено, но и усукано. Какво е кривина на
пространството? Да си представим половин окръжност и да
прекараме през краищата й ос на въртене. Да я завъртим (Фиг.17).
Тогава кривата ще обрисува двумерна повърхност, образуваща
сфера. Повърхността на сферата представлява двумерно изкривено
пространство. Ако прекараме върху повърхността на сферата
успоредни линии-меридиани, те ще се пресекат на полюсите.
Припомняме, че в плоските геометрии, например в Евклидовата,
успоредните прави не се пресичат, колкото и да ги продължаваме.
Фиг. 17. При въртене на

полуокръжност около ос,
минаваща през диаметъра
й, в пространството се
описва двумерна сфера.
Повърхността на сферата
представлява двумерно
изкривено пространство.
Фиг. 18. Превита

хартиена лента в
граничния случай, когато
ширината й клони към
нула, се превръща в
усукана линия.
А как да си представим усукано пространство? Да вземем хартиена
лента (Фиг.18). Нека закрепим единия край на лентата, а другия
да завъртим. В резултат ще получим усукана линия. Единичният
вектор в коя да е точка от линията ще се върти с преместването му по
дължината на линията. Ако сега вземем завъртяната полуокръжност
от Фиг.17 и започнем да я въртим около диаметъра й, получаваме
сфера, чиято повърхност не само е изкривена, но и усукана.
Траекторията на частиците от тази повърхност ще съответстват
на движение в някакво силово поле с отчитане на въртенето около
собствената ос (т.е. с отчитане на “класическия” спин). Това беше
пример на двумерно по транслационни координати изкривено
и усукано пространство, докато пространството в теорията на
физичния вакуум е четиримерно по транслационни координати.
Ако разглеждаме единствено транслационните координати,
то в Специалната Теория на относителността, в теорията на
Айнщайн и общата релативистка електродинамика достъпното
за наблюдение пространство на събитията се намира вътре и на
повърхността на светлинния конус на бъдещето (Фиг.19).
След създаването на модела на електрон-позитронния
вакуум, Дирак предлага позитрона да се разглежда като електрон,
който се движи обратно във времето, т.е. в миналото. Впоследствие
започнаха да разглеждат всички античастици като съответните им
частици, движещи се обратно във времето. Затова в квантовата
теория на полето, на микрониво, пространството на събитията
включва в себе си (в допълнение към конуса на бъдещето) конус
на миналото.
В теорията на физичния вакуум се оказват допустими всички
области на пространството на събитията (Фиг. 19). Този извод
произтича от две следствия на новата теория.
Фиг. 19. Различни области

от пространството на събитията:
I - пространство на Специалната и
Общата Теории на относителността,
I + II – същото, за квантовата теория
на полето; I + II + III – за теорията
на физичния вакуум.
Фиг. 20. Триплетен характер

на решенията на уравненията на
физичния вакуум. Решения за
скоростите на: v1 - брадионния,
с - луксонния; v2 - тахионния.
Първо, решенията на уравненията на вакуума имат триплетен

характер. Всяко решение описва един и същ обект, но този обект
може да се прояви или като брадион – частица, движеща се със
скорост по-ниска от скоростта на светлината, или като луксон –
частица, движеща се със скоростта на светлината, или като тахион
– частица, движеща се със свръхсветлинна скорост (Фиг. 20).
От Специалната Теория на относителността се знае, че
тахионите имат имагинерна енергия и следователно, имагинерна
маса: m = iЕc2. Известна е теорема, съгласно която системи,
съставени от съвкупности от положителни и имагинерни маси,
могат да имат отрицателна маса.
Второ, законът за запазване на енергията при появата на
положителни маси от вакуума изисква едновременната поява и
на отрицателни маси. Отрицателните маси пораждат отрицателни

енергии: Е = -mс2, а отрицателните енергии съответстват на
частици, движещи се назад във времето (вътре и на повърхността
на конуса на миналото).
Сега нека разгледаме свойствата на пространството на
Вайценбек-Вейл, чиято структура е съставена от множеството
относителни координати на конформните отправни системи
(Фиг.14). Това пространство има 15 координати. Петте
допълнителни координати включват: а) четири специални
конформни координати, описващи композиция от инверсия,
транслация и повторна инверсия; б) петата координата съответства
на конформно разтягане.
Забележително свойство на пространството на Вайценбек-
Вейл е равноправието между която и да е безкрайно отдалечена
точка и всяка друга точка от пространството. Оттук следва важен
извод за физиката – раждането на произволни обекти от вакуума
е съществено нелокален процес, тъй като в него участват безкрайно
отдалечени точки от пространството.
Какво се ражда от физичния вакуум?

На този въпрос съвременната физика отговаря по следния
начин. От вакуума се раждат двойки частици, при което всяка
двойка се състои от частица и античастица, например електрон
и позитрон. В теорията на физичния вакуум раждането на
фината материя започва на нивото на първичния вакуум. Започва
разслояване на първичния вакуум по спин (Фиг.16), в резултат на
което се появяват десни и леви първични торсионни полета. Тези
полета изпълват цялото пространство и действат като катализатори,
предизвиквайки раждането на грубата материя на ниво вакуум. Тъй
като първоначалната енергия на вакуума е равна на нула, то става
едновременно раждане на дясна материя с положителна маса m+ и
лява материя с отрицателна маса m-. Затова законът за запазване на
масата е изпълнен глобално:
m+ + m- = 0.
Пълният спектър от частици в теорията на вакуума е показан

на Фиг.21.
Фиг. 21. Класове частици, които

се раждат от физичния вакуум: а) с
положителна маса на покой m + ; б)
с отрицателна маса на покой m -; в)
с положителна маса на движение
m + 0 ; г) с отрицателна маса на
движение m - 0 ; д) с имагинерна
маса iμ+ ; е) с имагинерна маса iμ−.
В равнината Е/с - р (енергия-импулс), приета в Специалната

Теория на относителността, са показани шестте класа частици,
които се раждат от физичния вакуум.
1. Частици с положителна маса на покой и положителна
енергия (дясна материя)
m+> 0, E > 0.
Пример за такива частици са електроните, протоните,
неутроните и т.н.
2. Частици с отрицателна маса на покой и отрицателна
енергия (лява материя)
m -< 0, E < 0.
Към лявата материя отнасяме античастиците – позитрони,
антипротони и т.н.
3. Частици с нулева маса на покой и положителна енергия
(дясна материя)
m+= 0, E > 0.
Такава частица е фотонът.
4. Частици с нулева маса на покой и отрицателна енергия
(лява материя)
m -= 0, E < 0.
Тази частица трябва да се ражда от вакуума заедно с фотона.

5. Частици с имагинерна маса на покой и имагинерна енергия,
с положителен знак пред имагинерната единица (дясна материя)
m+= iμ, E = iε.
Един от видовете торсионно поле – тахион.
6. Частици с имагинерна маса на покой и имагинерна енергия,
с отрицателен знак пред имагинерната единица (лява материя)
m -= -iμ, E = -iε.
Торсионно поле, което се появява едновременно с раждането
на тахиона (частица №5) от вакуума – антитахион.
Руският физик Я.П.Терлецкий предлага частиците с
положителна маса и положителна енергия да се наричат
позитони, а ако тези величини са отрицателни – негатони. Тъй
като първоначалните енергия, импулс, маса, заряд, спин и други
физични характеристики на вакуума са равни на нула, законите
за запазване изискват частиците да се раждат от вакуума не по
двойки, а по четворки (квадриги на Терлецкий). Например при
раждането от вакуума на такива основни частици като протоните и
електроните (ще ги означим с +1p+ и е-), едновременно с тях трябва
да се раждат и негатонните протон-електронни двойки (-1p- и е+ ),
или
0 = +1p+ и е- + -1p- и е+
В такива процеси на раждане са спазени едновременно
шестте закона за запазване: на масата, заряда, спина, барионното
число (долу вляво до буквата), лептонното число (не са въведени
означения) и четността.
Фактът, че не наблюдаваме скупчване на отрицателни маси
във Вселената се обяснява с това, че отрицателните маси взаимно
се отблъскват, образувайки равномерен фон с плътност
р- = -10-30 г/см3.
Тази плътност е толкова нищожна, че почти не влияе
върху лабораторните експерименти. Затова пък в мащабите на
галактиките влиянието й може да бъде значително.
Уравнения на физичния вакуум

Като уравнения на физичния вакуум в теорията са използвани
структурните уравнения на Картан в геометрията на Вайценбек
или Вайценбек-Вейл, в зависимост от разглежданата физична
ситуация. От самото название се разбира, че структурните
уравнения описват структурата на геометрията, т.е. нейните
основни геометрични свойства. В случая, за пространството на
Вайценбек имаме:
24 уравнения (А) и 20 уравнения (В).
Уравненията (А) представляват дефиниция на усукването на

Ричи в геометрията на Вайценбек, а уравненията (В) дават връзката
между римановата кривина и усукването на Ричи (помните ли, че
в света не става нищо друго, освен изменение на кривината и
усукването на пространството).
Ако в уравненията (А) и (В) изберем четири транслационни
координати х, у, z, x0 = ct и шест ъглови φ1, φ2, φ3 , θ1, θ2, θ3, то
уравненията на вакуума ще представляват система от 44 нелинейни
диференциални уравнения от първи ред за 24-те независими
компоненти на усукването на Ричи и 20-те независими компоненти
на тензора на Риман.
Тъй като уравненията (А) и (В) имат геометрична природа,
то те първоначално не съдържат никакви физични константи (това
са структурни уравнения). Подобни свойства имат вакуумните
уравнения на Айнщайн, описващи гравитационното поле на
частици извън масата. Това свойство на вакуумните уравнения
се обяснява с факта, че вакуумът не може да се характеризира с
някакви конкретни физични параметри.
Уравненията на вакуума (А) и (В) може да се запишат в
спинорен вид, т.е. да се заменят влизащите в тях векторни и
тензорни величини със спинори от различен ранг.
Тогава уравненията на вакуума се разпадат на система
уравнения (Фиг.22), в която влизат:
- геометризираните уравнения на Хайзенберг (А);

- геометризираните уравнения на Айнщайн (включително
тензора на енергията и импулса) (В.1);
- геометризираните уравнения на Янг-Милс (В.2).
Уравненията на Хайзенберг са предложени в средата на
петдесетте години от Вернер Хайзенберг за описване на структурата
на елементарните частици. Използвайки нелинейни спинорни
уравнения с кубична нелинейност, Хайзенберг и сътрудниците му
описват частично спектъра на масите на елементарните частици.
Геометризираните уравнения на Айнщайн решават програмата
максимум (геометризация на материалните полета) за създаването
на Единна Теория на Полето. В граничния случай, когато чисто
полевият източник става стационарен, с точково разпределение
на плътността, те преминават в уравненията на Айнщайн или в
уравненията на общата релативистка електродинамика.
Уравненията на Янг-Милс са предложени от Янг и Милс
за описване на вътрешната структура на елементарните частици.
За тази цел освен четиримерното пространство с транслационни
координати х, у, z, x0 = ct се появява необходимост от въвеждането
на някакво допълнително вътрешно пространство. В уравненията
на физичния вакуум ролята на такова вътрешно пространство (слой)
играе шестмерното множество от ъглови координати φ1, φ2, φ3 , θ1,
θ2, θ3, зададено във всяка точка на четиримерното пространство
на транслационните координати х, у, z, x0 = ct (базиси). Полетата,
които се проявяват в подобно разслоено пространство, се наричат
калибровъчни полета. В уравненията на вакуума (В.2) торсионните
полета се проявяват като потенциали на калибровъчно поле, а
римановата кривина - като самото калибровъчно поле.
В математическата физика съществуват методи, позволяващи
намирането на едни или други конкретни решения на уравненията
(А) и (В). Всяко такова решение съдържа произволна интеграционна
константа (или функция), на която след прилагане на принципа на
съответствието, се приписва физическа стойност.
Намереното решение описва конкретно изкривено и засукано
пространство, интерпретирано като вакуумно възбуждане

(или частица). Естествено е, че всяко решение удовлетворява
едновременно съвкупността от уравнения (А), (В.1) и (В.2), т.е.
геометризираните уравнения на Хайзенберг, Айнщайн и Янг-
Милс.
Фиг. 22. Разделяне

на уравненията на
вакуума на система
от познати физични
уравнения.
Глава трета
ОСНОВНИ ТЕОРЕТИЧНИ РЕЗУЛТАТИ
Единната Теория на Полето - Теория на

физичния вакуум
Дедуктивният метод за създаване на физични теории
позволи на автора отначало да геометризира уравненията на
електродинамиката (да реши програмата минимум), а след това да
геометризира материалните полета и по такъв начин да завърши
Айнщайновата програма максимум за създаване на Единна Теория
на Полето. Оказа се, че окончателното завършване на програмата за
Единна Теория на Полето е създаването на Теорията на физичния
вакуум.
Първото, което се иска от Единната Теория на Полето е:
а) геометричен подход към проблема за обединение
на гравитационните, електромагнитните, силните и слабите
взаимодействия на базата на точни решения на уравненията
(уравнения на вакуума);
б) предсказване на нови видове взаимодействия;
в) обединяване на Теорията на относителността и квантовата
теория, т.е. създаване на съвършена (по мнението на Айнщайн)
квантова теория.
Ще покажем накратко, как теорията на физичния вакуум
удовлетворява тези изисквания.
Обединяване на електро-гравитационните
взаимодействия
Да допуснем, че трябва да създадем физична теория,
описваща една елементарна частица, например протона. Тази
частица има маса, електричен заряд, ядрен заряд, спин и други
физични характеристики. Това означава, че протонът притежава
супервзаимодействие и за теоретичното му описание се изисква
Глава трета. Основни теоретични резултати 65
суперобединение на взаимодействията.
Под суперобединение на взаимодействията физиците
разбират обединение на гравитационните, електромагнитните,
силните и слабите взаимодействия. Върху този проблем днес се
работи на базата на индуктивния подход, при който теорията се
изгражда чрез описание на голям брой експериментални данни.
Независимо от значителните разходи на материални и ментални
ресурси, решаването му е далеч от завършека си. От гледна точка на
Айнщайн, индуктивният подход е безперспективен за създаването
на сложни физични теории, тъй като такива теории се оказват
“безсъдържателни”, описващи огромно количество разхвърляни
експериментални данни.
Освен това, теории като електродинамиката на Максуел-
Дирак или Теорията на гравитацията на Айнщайн се отнасят към
класа на фундаменталните. Решението на уравненията на полето
в тези теории води до фундаментален потенциал от кулоново-
нютонов вид:
φ = α / r.
В областта, където тези теории са верни, потенциалите на
Кулон и Нютон абсолютно точно описват електромагнитните
и гравитационните явления. За разлика от теориите на
електромагнетизма и гравитацията обаче, силните и слабите
взаимодействия се описват на основата на феноменологични
теории. В такива теории потенциалите на взаимодействие
не се намират чрез решаване на уравнения, а се въвеждат от
създателите на теорията “ръчно”. Например, за описване на
ядреното взаимодействие между протоните и неутроните с ядрата
на различни елементи (желязо, мед, злато и т.н.) в съвременната
научна литература съществуват десетина “ръчно” въведени ядрени
потенциали.
Всеки изследовател със здрав разум разбира, че да се
обединява фундаментална теория с феноменологична, е все
едно да кръстосваш крава с мотоциклет! Затова преди всичко
трябва да се създаде фундаментална теория на силните и слабите
взаимодействия и едва след това ще се появи възможност за

тяхното формално обединяване.
Но дори в случая, когато съществуват две фундаментални
теории - класическата електродинамика на Максуел-Лоренц
и теорията на гравитацията на Айнщайн, неформалното им
обединение е невъзможно. В действителност, теорията на Максуел-
Лоренц разглежда електромагнитното поле на фона на плоско
пространство, докато в теорията на Айнщайн гравитационното
поле има геометрична природа и се разглежда като изкривяване
на пространството. За да се обединят тези две теории, трябва
или да се разглеждат и двете полета като зададени на фона на
плоско пространство (подобно на електромагнитното поле в
електродинамиката на Максуел-Лоренц), или и двете полета да се
сведат до кривина на пространството (подобно на гравитационното
поле в теорията на гравитацията на Айнщайн).
От уравненията на физичния вакуум следват напълно
геометризираните уравнения на Айнщайн (В.1), които
по неформален начин обединяват гравитационните и
електромагнитните взаимодействия, тъй като в тези уравнения
както гравитационните, така и електромагнитните полета са
геометризирани. Точното решение на тези уравнения води
до обединен електро-гравитационен потенциал, описващ
по неформален начин обединените електро-гравитационни
взаимодействия.
Решението, описващо сферично симетрично вакуумно
възбуждане с маса М и заряд Ze (т.е. частица с такива
характеристики), съдържа две константи: гравитационен радиус rg
и електромагнитен радиус re. Тези радиуси определят усукването
на Ричи и кривината на Риман, породени от масата и заряда на
частицата. Ако масата и зарядът се нулират (частицата се връща във
вакуума), то и двата радиуса изчезват. В този случай усукването и
кривината на пространството на Вайценбек също стават нули, т.е.
пространството на събитията става плоско (абсолютен вакуум).
Гравитационният rg и електромагнитният re радиуси
образуват тримерни сфери, от които започват гравитационното

и електромагнитното поле на частицата (Фиг.23). За всички
елементарни частици електромагнитният радиус е много по-голям
от гравитационния. Например, за електрона rg = 9,84xl0-56 см, а
re = 5,6х10-13 см. Макар че тези радиуси имат крайна големина,
плътностите на гравитационната и електромагнитната материя
на частицата (това следва от точното решение на уравненията на
вакуума) са съсредоточени в точка. Затова в повечето експерименти
електронът се държи като точкова частица.
Фиг. 23. Родената от вакуума

сферично симетрична частица с
маса и заряд се състои от две сфери
с радиуси rg и re. С буквите G и Е
са означени съответно статичните
гравитационно и електромагнитно
полета.
Обединяване на гравитационните,
електромагнитните и силните взаимодействия
Голямото достижение на теорията на физичния вакуум е
цяла редица от нови потенциали на взаимодействие, получени от
решението на уравненията на вакуума (А) и (В). Тези потенциали
се появяват като допълнение към кулоново-нютоновото
взаимодействие. Един от тези потенциали намалява с разстоянието
по-бързо от 1/r, т.е. породените от него сили действат (подобно
на ядрените) на малки разстояния. Освен това, този потенциал е
различен от нула дори когато зарядът на частицата е равен на нула
(Фиг.24). Подобно свойство – зарядова независимост на ядрените
сили, отдавна е открито експериментално.
Фиг. 24. Потенциалната

енергия на ядреното взаимодей-
ствие, намерена от решението
на уравненията на вакуума. Съ-
отношението между ядрения
и електромагнитния радиуси е
rN = |re|/2,8.
Фиг. 25. Теоретичните изчис-

ления, получени от решенията на
уравненията на вакуума (плътната
крива), достатъчно добре се по-
твърждават от експериментите по
електро-ядрено взаимодействие
между протони и медни ядра.
На Фиг.24 е представена потенциалната енергия на

взаимодействие на неутрон (зарядът на неутрона е равен на нула)
и протон с ядро на Cu. За сравнение е приведена кулоновата
потенциална енергия на отблъскване между протона и ядрото. От

фигурата се вижда, че на малки разстояния от ядрото кулоновото
отблъскване се сменя с ядрено привличане, което се описва от
нова константа rN – радиус на ядрото. От експериментални данни
е установено, че големината на тази константа е от порядъка на
10-14 см. Съответно силите, породени от новата константа и новия
потенциал, започват да действат на разстояния rя от центъра на
ядрото. Точно на тези разстояния започват да действат ядрените
сили.
rя = (100 - 200)rN = 10-12 см.
На Фиг.24 ядреният радиус се дефинира от отношението
rN = |re|/2,8, където изчислената стойност на модула на
електромагнитния радиус за взаимодействието между протона и
ядрото на Сu е равен на |re| = 8,9х10-15 см. На Фиг.25 е показана
експерименталната крива, описваща разсейването на протони с
енергия 17 МеV върху ядра на мед. С плътна линия е означена
теоретичната крива, получена като решение на уравненията на
вакуума. Доброто съвпадение между кривите говори, че намереният
от решението на вакуумните уравнения близкодействащ потенциал
на взаимодействие съответства на ядрен радиус rN = 10-15 см. Тук
нищо не е казано за гравитационните взаимодействия, тъй като
за елементарните частици те са много по-слаби от ядрените и
електромагнитните.
Преимуществото на вакуумния подход за обединеното
описание на гравитационните, електромагнитните и ядрените
взаимодействия пред възприетите днес се състои в това, че нашият
подход е фундаментален и не изисква “ръчно” въвеждане на
ядрени потенциали.
Връзката между слабите и торсионните

взаимодействия
Под слаби взаимодействия обикновено се подразбират
процеси с участието на една от най-загадъчните елементарни
частици – неутриното. Неутриното няма маса и заряд, а има
единствено спин – собствено въртене. Тази частица не пренася

нищо друго, освен въртене. По такъв начин неутриното
представлява една от разновидностите на динамичното торсионно
поле в чист вид.
Най-простият от процесите, в които се проявява слабото
взаимодействие, е разпадът на неутрона (неутронът е неустойчив
и има средно време на живот 12 мин.) по схемата:
n 12
мин
→ p + + e− + ν ,
където p+ е протон, e- - електрон, ν - антинеутрино. Съвременната
наука счита, че електронът и протонът взаимодействат помежду си
по закона на Кулон като частици с противоположни заряди. Те не
могат да образуват дълго живееща неутрална частица - неутрон с
размери от порядъка на 10-13 см, тъй като електронът под действие на
силите на привличане трябва мигновено “да падне върху протона”.
Освен това, дори ако можеше да се предположи, че неутронът се
състои от противоположно заредени частици, то при разпада му
трябва да се наблюдава електромагнитно излъчване, което би довело
до нарушаване на закона за запазване на спина. Работата е там, че
неутронът, протонът и електронът имат спинове +1/2 или -1/2 всеки.
Да предположим, че началният спин на неутрона е бил равен
на -1/2. Тогава сумарният спин на електрона, протона и фотона
трябва да бъде равен на -1/2. Но сумарният спин на електрона и
протона може да има стойности -1, 0, +1, а спинът на фотона може
да бъде –1 или 1. Следователно, спинът на системата електрон-
протон-фотон може да има стойност 0, 1 или 2, но не и -1/2.
Решението на уравненията на вакуума за частици със спин
показват, че за тях съществува нова константа rs – спинов радиус,
която описва торсионното поле на въртяща се частица. Това
поле поражда торсионни взаимодействия на къси разстояния и
позволява да се подходи по нов начин към проблема за образуване
на неутрон от протон, електрон и антинеутрино.
На Фиг.27 са показани графики на потенциалната енергия
на взаимодействие между протон, който има спин, електрон и
позитрон, получени от решението на вакуумните уравнения. От
графиката се вижда, че на разстояния от порядъка на

rs = |re|/3 = 1,9x10-13 см
от центъра на протона съществува “торсионна яма”, в която
електронът може да остане достатъчно дълго време, когато заедно
с протона образува неутрон. Електронът не може да падне върху
въртящия се протон, тъй като торсионната сила на отблъскване на
малки разстояния превишава кулоновата сила на привличане. От
друга страна, торсионната добавка към кулоновата потенциална
енергия има аксиална (осова) симетрия и зависи много силно от
ориентацията на спина на протона. Тази ориентация се задава с
ъгъла θ между посоката на спина на протона и радиус-вектора от
точката на наблюдение.
На Фиг.26 ориентацията на спина на протона е избрана така,
че ъгълът θ да е равен на нула. При ъгъл θ = 90° торсионната
добавка става нула и в равнината, перпендикулярна на посоката
на спина на протона, електронът и протонът си взаимодействат по
закона на Кулон.
Съществуването на торсионно поле на въртящия се протон
и торсионна яма при взаимодействието на протона с електрона
позволява да се предположи, че при “разпадането” на неутрона на
протон и електрон става излъчване на торсионно поле, без заряд и
маса и пренасящо само спин. Именно такова свойство притежава
антинеутриното (или неутриното).
От анализа на потенциалната енергия, показана на Фиг.26
следва, че когато липсва електромагнитно взаимодействие в
нея (re = 0), а остане само торсионно взаимодействие (rs ≠ 0),
потенциалната енергия става равна на нула. Това означава, че
свободното торсионно излъчване, пренасящо единствено спин, не
взаимодейства (или взаимодейства слабо) с обикновената материя.
Явно именно с това се обяснява наблюдаваната висока проникваща
способност на торсионното излъчване – неутриното.
Фиг. 26. Потенциалната енергия на взаимодействие на спиниращ протон,

получена от решението на вакуумните уравнения: а) електрон и протон при |
re|/rs; б) същото, но с позитрон.
Когато електронът се намира в торсионната яма близо
до протона, неговата енергия е отрицателна. За да се разпадне
неутрона на протон и електрон е необходимо неутронът да погълне
положителна торсионна енергия, т.е. неутрино, съгласно схемата
v + n → p+ + e- .
Тази схема е напълно аналогична на процеса на йонизация на
атом под въздействие на външно електромагнитно излъчване γ
γ + α → α+ + e- ,
където α+ е йонизираният атом, а e- - електрон. Разликата е в
това, че електронът в атома се намира в кулонова яма, а електронът
в неутрона се удържа от торсионния потенциал.
По такъв начин се вижда, че в теорията на вакуума
съществува дълбока връзка между торсионното поле и слабите
Кризата в спиновата физика и

възможният изход от нея
Съвременната теория на елементарните частици се отнася
към класа на индуктивните. Нейна база са експерименталните
данни, получени с помощта на ускорители. Индуктивните теории
по природа са описателни и всеки път с постъпването на нови
данни трябва да се коригират.
Например, преди около 50 години в Рочестърския университет
започват експерименти по разсейване на поляризирани по спин
протони върху поляризирани мишени, съставени от протони.
Впоследствие това направление в теорията на елементарните
частици е наречено спинова физика.
Фиг. 27. Експериментални данни от торсионно взаимодействие между

поляризирани нуклони в зависимост от взаимната ориентация на спиновете.
Хоризонталните стрелки показват посоката и големината (дебелината на
стрелката) на торсионното взаимодействие. Вертикалната стрелка показва
посоката на орбиталния момент на разсейваната частица.
Основният резултат, получен от спиновата физика е, че
при взаимодействия на къси разстояния (от порядъка на 10-12 см)

спинът на частиците започва да играе съществена роля. Установено
е, че торсионните (или спин-спиновите) взаимодействия
определят големината и характера на силите, действащи между
поляризираните частици (Фиг.27).
Фиг. 28. Суперпотенциалната енергия, получена от решението на

уравненията на вакуума. Показана е зависимостта от ориентацията на спина на
мишената: а) взаимодействие между протони и поляризирани ядра при re/rN = -2,
rN/rs = 1,5; б) същото, но за неутрони при re/rN = 0, rN/rs = 1,5. Ъгълът θ се отчита
от спина на ядрото до радиус-вектора, прекаран от точката на наблюдение.
Характерът на експериментално откритите торсионни
взаимодействия между нуклоните се оказва толкова сложен, че
поправките внесени в теорията я направиха безсъдържателна.
Работата стигна дотам, че на теоретиците не им достигат идеи за
описание на новите експериментални данни. Менталната криза в
теорията се задълбочава и от това, че цената на експеримента в
спиновата физика расте с усложняването му и в днешно време се
приближава до цената на ускорител, което доведе до материална
криза. Следствие от това положение на нещата е замразяването
на финансирането на строителството на нови ускорители в някои
страни.
Изходът от ситуацията може да бъде само един – построяване
на дедуктивна теория на елементарните частици. Именно

тази възможност ни е дадена от теорията на физичния вакуум.
Решенията на уравненията й водят до потенциал на взаимодействие
– суперпотенциал, включващ :
rg - гравитационен радиус, re - електромагнитен радиус, rN
- ядрен радиус и rs - спинов радиус, отговорни за гравитационните
(rg), електромагнитните (re), ядрените (rN) и спин-торсионните (rs)
На Фиг. 28 са показани графики на суперпотенциалната
енергия, получени от решения на уравненията на вакуума. От
графиката се вижда силната зависимост на взаимодействието
на частиците от ориентацията на спиновете, наблюдавана в
експериментите на спиновата физика. Разбира се, окончателният
отговор ще бъде даден, когато се проведат прецизни изследвания,
основани на решенията на вакуумните уравнения.
Скаларно електромагнитно поле и предаване на

електромагнитна енергия по един проводник
Уравненията на вакуума, както се полага на уравнения на
Единната Теория на Полето, преминават в известни физични
уравнения в различните частни случаи. Ако се ограничим с
разглеждането на слаби електромагнитни полета и движението на
зарядите с не много високи скорости, от уравненията на вакуума
(В.1) следват уравнения, подобни на тези в електродинамиката
на Максуел. Под слаби полета в дадения случай разбираме
електромагнитни полета, чийто интензитет удовлетворява
неравенството Е, Н << 10-16 ед. СГСЕ. Толкова слаби
електромагнитни полета се срещат на разстояния от порядъка
на r>>10-13 см от елементарните частици, т.е. на разстояния,
където действието на ядрените и слабите взаимодействия става
незначително. Може да се приеме, че в ежедневието имаме
работа само със слаби електромагнитни полета. От друга страна,
движението на частиците с не много високи скорости означава, че
енергиите на заредените частици не са много големи и те не влизат
в ядрени реакции например.

Ако се ограничим със случая, в който зарядите на частиците
са постоянни (е = const), то слабите електромагнитни полета
в теорията на вакуума ще се описват от векторен потенциал
(също както и в електродинамиката на Максуел), чрез който се
определят шест независими компонента на електромагнитното
поле: три компонента на електричното поле Е и три компонента на
магнитното поле Н.
В общия случай потенциалът на електромагнитното поле
във вакуумната електродинамика се оказва симетричен тензор
от втори ранг, който поражда допълнителни компоненти за
електромагнитното поле. Точното решение на уравненията
на вакуумната електродинамика за заряди, за които е ≠ const
предвижда съществуването на ново скаларно електромагнитно
поле от вида:
S = - de(t) / rc dt
където r е разстоянието от заряда до точката на наблюдение, с
– скоростта на светлината, e(t) - променливият заряд.
В обикновената електродинамика такова скаларно поле
липсва, тъй като потенциалът в нея е вектор. Ако заредената частица
е се движи със скорост V и попадне в скаларно електромагнитно
поле S , то върху нея ще действа сила FS:
FS = eSV = - е [de(t) / rc dt] V
Тъй като движението на зарядите представлява електрически
ток, скаларното поле и породената от него сила трябва да се
открият в експерименти с токове.
Приведените по-горе формули са получени при
предположение, че зарядите на частиците се променят с времето.
Формулите като че нямат отношение към реалните явления, тъй
като зарядите на елементарните частици са постоянни. Въпреки
това, те са напълно приложими към система, съставена от голям
брой постоянни заряди, когато броят на тези заряди се изменя
с времето. Подобни експерименти провежда Никола Тесла в
началото на 20-ти век. За изследване на електродинамични системи
с променлив заряд Тесла използва заредена сфера (Фиг.28а). При

разреждането на сферата през земята, около сферата възниква
скаларно поле S. Освен това, протича ток I по един проводник,
без да се подчинява на законите на Кирхоф, тъй като веригата не
е затворена. Едновременно върху проводника действа сила FS,
насочена по дължината на проводника (за разлика от обикновените
магнитни сили, действащи перпендикулярно на тока).
Съществуването на сили, действащи върху проводник с
ток и насочени по проводника е открито още от А.М.Ампер.
Впоследствие надлъжните сили са потвърдени експериментално
от множество изследователи, например в опитите на Р. Сигалов,
Г. Николаев и др.
Фиг. 28 а. В електродинамиката с променлив заряд токът тече по един

проводник.
Освен това, в изследванията на Г. Николаев за пръв път е
установена връзката между скаларното електромагнитно поле
и действието на надлъжните сили. Но Г. Николаев никога не е
свързвал скаларното поле с променливия заряд.
Предаването на електрическа енергия по един проводник
е развито в изследванията на С.В.Авраменко. Вместо заредена
сфера, Авраменко предлага да се използва трансформатора на

Тесла, чиято вторична намотка на изхода от трансформатора има
само един край. Вторият край просто се изолира и остава вътре в
трансформатора. Ако на първичната намотка подадем променливо
напрежение с честота няколкостотин Херца, то във вторичната
намотка възниква променлив заряд, пораждащ скаларно поле и
надлъжна сила FS . Авраменко поставя върху единия проводник,
изходящ от трансформатора, специално устройство – вилка на
Авраменко, което прави от единия проводник два. Ако сега към
двата проводника се включи обикновен товар, например лампа или
електромотор, то лампата светва, а моторът започва да се върти за
сметка на електроенергията, предавана по проводника. Подобно
устройство, предаващо 1 kW мощност по един проводник, е
разработено и патентовано в Общоруския научно-изследователски
институт по електрификация на народното стопанство. Там се
работи по създаването на еднопроводна линия с мощност 5 и
повече kW.
Торсионното излъчване в електродинамиката

Вече отбелязахме, че неутриното представлява торсионно
излъчване, което както следва от решението на уравненията на
вакуума, съпровожда излизането на електрона от торсионната
яма при разпада на неутрона. Във връзка с това веднага
възниква въпросът: дали не съществува торсионно излъчване
при ускорителното движение на електрона, породено от неговия
спин?
Теорията на вакуума отговаря утвърдително на този въпрос.
Работата е там, че излъченото от ускорително движещия се
електрон поле е свързано с третата производна на координатите по
времето. Теорията на вакуума позволява да се отчете собственото
въртене на електрона – неговият спин в класическите уравнения
на движение - и да покаже, че полето на излъчването се състои от
три части
Еrad = Ee + Tet + Tt .
Първата част на излъчването на електрона Ee е породена от

заряда му, т.е. има чисто електромагнитна природа. Тази част е
достатъчно добре изучена в съвременната физика. Втората част
Tet има смесена електро-торсионна природа, тъй като е породена
както от заряда на електрона, така и от неговия спин. Накрая,
третата част на излъчването Tt е създадена само от спина на
електрона. За последната част може да се каже, че електронът по
време на ускорителното си движение излъчва неутрино, но с много
ниски енергии!
Преди няколко години в Русия бяха създадени и патентовани
прибори, потвърждаващи теоретичните предвиждания на
теорията на вакуума за съществуването на торсионно излъчване в
електродинамиката, породено от спина на електрона. Тези прибори
бяха наречени торсионни генератори.
На Фиг.29 е показана принципната схема на патентования
торсионен генератор на Акимов. Той е съставен от цилиндричен
кондензатор 3, на вътрешната плоча на който от източник на
постоянно напрежение 2 се подава отрицателно напрежение, а
на външната – положително. Вътре в кондензатора е поставен
магнит, който е източник не само на статично магнитно поле, но
и на статично торсионно поле. Това поле е породено (също както
и магнитното) от сумарния спин на електроните. Освен това,
между плочите на кондензатора протича чисто спинова (статична
неутринна) поляризация на вакуума, създадена от разликата в
потенциалите. За създаването на торсионно излъчване с дадена
честота, на плочите на кондензатора се подава променливо
електромагнитно поле (управляващ сигнал)1. Под действието
на променливото електромагнитно поле 1 със зададена честота,
се изменя (със същата честота) ориентацията на спиновете на
електроните вътре в магнита и поляризираните спинове между
плочите на кондензатора. Като резултат възниква динамично
торсионно излъчване с висока проникваща способност.
Фиг. 29. Принципна схема на торсионния генератор на Акимов.
Фиг. 30. Торсионен генератор на Акимов.

На Фиг.30 е представено вътрешното устройство на
генератора на Акимов. От гледна точка на електромагнетизма
устройството на торсионния генератор изглежда парадоксално,
тъй като неговата елементна база е построена на съвършено други

принципи. Например, торсионния сигнал може да се предава по
един метален проводник.
Торсионните генератори от типа на изобразения на Фиг.30
се използват широко в Русия в различни експерименти и дори
технологии, за които ще стане дума по-надолу.
Създадена е квантовата теория,

за която мечтаеше Айнщайн
Съвременната квантова теория на материята също се отнася
към класа на индуктивните. Според нобеловия лауреат, създателят
на теорията на кварките М. Гел-Ман, квантовата теория е наука,
която ние умеем да използваме, но не разбираме напълно. Към
подобно мнение се придържа и А. Айнщайн, считайки я за
непълна. Според Айнщайн, “съвършената квантова теория”
ще бъде намерена чрез усъвършенстване на общата теория на
относителността, т.е. при изграждането на дедуктивна теория.
Именно такава квантова теория следва от уравненията на физичния
вакуум.
Основните разлики между квантовата теория и класическата
се състоят в следното:
а) теорията съдържа нова константа h – константата на
Планк;
б) съществуват стационарни състояния и квантов характер на
движение на частиците;
в) за описание на квантовите явления се използва универсална
физична величина - комплексна вълнова функция, удовлетворяваща
уравнението на Шрьодингер и имаща вероятностно тълкуване;
г) съществува корпускулярно-вълнов дуализъм и оптико-
механична аналогия;
д) изпълнен е принципът на неопределеност на Хайзенберг;
е) възниква хилбертово пространство на състоянията.
Всички тези свойства (с изключение на конкретната стойност
на константата на Планк) се появяват в теорията на физичния
вакуум при изследване на проблема за движение на материята в

напълно геометризираните уравнения на Айнщайн (В.1).
Решението на уравненията (В.1), описващо стабилна
сферично симетрична масивна (заредена или не) частица,
води едновременно до две представи за разпределението на
плътността на материята й: а) като плътност на материална точка
и б) като полево кълбо, образувано от комплексно торсионно поле
(инерциално поле).
Дуализмът поле-частица, възникващ в теорията на
вакуума, е съвършено аналогичен на дуализма в съвременната
квантова теория. Все пак съществува разлика във физичната
интерпретация на вълновата функция в теорията на вакуума.
Първо, тя удовлетворява уравнението на Шрьодингер само в
линейно приближение, при това с произволна квантова константа
(обобщен аналог на константата на Планк). Второ, в теорията на
вакуума вълновата функция се дефинира чрез реално физично
поле – инерциално поле, но тъй като е нормирана до единица,
получава вероятностно тълкувание, подобно на вълновата функция
в съвременната квантова теория.
Стационарните състояния на частиците в теорията на
вакуума са следствия от разширено тълкуване на принципа за
инерцията при използване на локално-инерциални отправни
системи. Както по-рано отбелязахме (Фиг. 6), в общата
релативистка електродинамика електронът в атома може да се
движи ускорително в кулоновото поле на ядрото, без да излъчва,
ако свързаната с него отправна система е локално-инерциална.
Квантуването на стационарните състояния в теорията на
вакуума се обяснява с това, че в нея частицата представлява чисто
полево образование с крайни размери. Когато такъв обект се
намира в ограничено пространство, физичните му характеристики
като енергия, импулс и т.н. приемат дискретни стойности. Ако
частицата е свободна, спектърът на физичните й характеристики
става непрекъснат.
Главните трудности пред съвременната квантова теория
възникват поради неразбирането на физичната природа на

вълновата функция и опита да се представи обект с крайни размери
като материална точка или като плоска вълна. Чрез материална
точка в класическата теория на полето се описва пробна частица
без собствено поле. Затова квантовата теория, която следва от
теорията на вакуума, трябва да се разглежда като начин за описване
на движението на частицата с отчитане на собственото й поле. В
старата квантова теория това не бе възможно да се направи поради
простата причина, че плътността на материята на частицата и
плътността на полето, създавано от нея, имат различна природа. Не
съществуваше универсална физична характеристика за еднотипно
описание на двете плътности. Сега такава физична характеристика
се появи в лицето на инерциалното поле – торсионното поле, което
се оказва действително универсално, тъй като всички видове
материя са подвластни на явлението инерция.
На Фиг.31 е показано как инерциалното поле определя
плътността на материята на частицата с отчитане на собственото
й поле.
Фиг. 31. Вакуумната квантова механика се отказва от понятието пробна

частица и описва частицата с отчитане на собственото й поле, използвайки
универсално физично поле – инерциално поле.
Конкретната стойност на константата на Планк явно трябва да

се разглежда като емпиричен факт, характеризиращ геометричните
размери на водородния атом.
Интересно е обстоятелството, че вакуумната квантова теория
допуска и вероятностна трактовка, удовлетворявайки принципа
на съответствие със старата теория. Вероятностната трактовка на
движението на обект с крайни размери възниква във физиката за
пръв път в класическата механика на Лиувил. В тази механика при
разглеждане на движението на капка течност като едно цяло, се
обособява една точка в нея – център на масите. При изменение на
формата на капката се мени и положението на центъра на масите.
Ако плътността на капката е променлива, центърът на масите й
най-вероятно се намира в областта, където плътността на капката е
максимална. Затова плътността на веществото на капката се оказва
пропорционална на плътността на вероятността да се намери
центъра на масите в една или друга точка на пространството вътре
в капката.
В квантовата теория вместо капка течност имаме полево
уплътнение, образувано от инерциалното поле на частицата. Също
като капката, това полево уплътнение може да мени формата си,
което на свой ред води до изменение на положението на центъра
на масите вътре в него. Описвайки движението на полевото
уплътнение като едно цяло чрез центъра на масите му, неизбежно
идваме до вероятностно описание на движението.
Полевата капка с крайни размери може да се разглежда
като набор от материални точки, всяка от които се характеризира
с три координати х, у, z и импулс с три компоненти рx, рy, рz. В
механиката на Лиувил координатите на точките вътре в капката
образуват конфигурационно пространство (най-общо казано,
безкрайномерно). Ако допълнително свържем с всяка точка от
конфигурационното пространство импулс, ще получим фазово
пространство. В механиката на Лиувил е доказана теоремата
за запазване на фазовия обем, от която следва съотношение на
неопределеност от вида:
ΔpΔx = const.
Тук Δx се разглежда като неопределеност в координатите на
точката вътре в капката, а Δp - като неопределеност в съответните
импулси. Да допуснем, че капката приема формата на нишка
(разтегля се в линия). Тогава нейният импулс ще е строго
определен, тъй като неопределеността му Δp = 0. Но тъй като
всички точки от линията са равноправни, координатите на капката
стават неопределени поради отношението Δx = ∞, което следва от
теоремата за запазване на фазовия обем на капката.
В теорията на полето за полево уплътнение, състоящо се от
група плоски вълни, теоремата за запазване на фазовия обем се
записва във вида
ΔpΔx = π ,
където Δx е неопределеността в координатите на полевото
уплътнение, а Δp – неопределеността на вълновите вектори на
плоските вълни, които го съставят. Ако умножим двете части
на равенството с h и въведем означението р = h k, ще получим
известното съотношение на неопределеност на Хайзенберг
ΔxΔp ≥ h/2π
Това съотношение се изпълнява и за полево уплътнение,
съставено от група плоски вълни на инерциалното поле в
квантовата теория, която следва от теорията на физичния вакуум.
Квантуването в Слънчевата система

Новата квантова теория ни позволява да разширим
представите си за областта на действие на квантовите явления.
Днес се приема, че квантовата теория е приложима единствено
за описване на явленията в микросвета. За описването на
макроявления като движението на планетите около Слънцето все
още се използва представата за планетата като пробна частица, без
собствено поле. По-точното описание на движението на планетите
се постига, когато се отчита собственото им поле. Именно
тази възможност ни е предоставена от новата квантова теория,
използваща като вълнова функция в уравненията на Шрьодингер
инерциално поле.
Таблица 3.
Планета или Теоретично експериментални
астероиден n Δr
пояс изчислен r данни за r
Меркурий 1 0,43 0,39 -0,04
Венера 2 0,71 0,72 +0,01
Земя 3 1,00 1,00 0,00
1А 4 1,28 1,28 0,00
Марс 5 1,56 1,52 -0,04
1Б 6 1,85 1,89 +0,04
1 8 2,42 2,40 -0,02
2 9 2,71 2,68 -0,03
3 10 2,99 3,02 +0,03
Юпитер 18 5,27 5,20 -0,07
Хидалго 20 5,84 5,82 -0,02
Сатурн 33 9,55 9,54 -0,01
Уран 67 19,24 19,19 -0,05
Нептун 105 30,08 30,07 -0,01
Плутон 138 39,49 39,52 +0,03
Най-простото квазикласическо разглеждане на задачата за
движение на планетите около Слънцето с отчитане на собственото
им поле води до формула за квантуване на средните разстояния от
Слънцето до планетите (и астероидния пояс) по формулата:
r = r0(n + 1/2),
n = 1, 2, 3 ...
Тук r0 = 0,2851 а.е. = const е новата “планетарна константа”.
Припомняме, че разстоянието от Слънцето до Земята е равно на
1 а.е. = 150 000 000 км.
В табл. 3 са сравнени теоретично пресметнатите разстояния,
получени по горната формула, с резултатите от експеримента.
Както се вижда от таблицата, веществото в Слънчевата
система образува система от дискретни нива, които се описват
достатъчно добре с формула, в която е взета предвид новата
представа за природата на вълновата функция в квантовата
теория.
87
Глава четвърта
ЕКСПЕРИМЕНТАЛНИ ПРОЯВИ
НА ТОРСИОННИТЕ ПОЛЕТА
Ефект на формата
Още в древни времена е забелязано, че формата на предмета
оказва силно въздействие върху неговото възприемане. Този факт е
отнесен към проявите на една от страните на изкуството в живота
ни, придавайки му смисъл на субективно естетично виждане на
реалността. Оказва се обаче, че всеки предмет създава около себе
си “торсионен портрет”, представляващ статично (или динамично)
торсионно поле. Например, на Фиг.16 е изобразено статичното
торсионно поле на конус, поставен във вакуум. Това поле се
създава от формата на конуса.
За да се убедим в съществуването на торсионното поле,
създавано от конуса, проведохме експеримента, показан на Фиг.32.
В него, над върха на конуса в чашка на Петри бе поставен гъст
разтвор на сол КСl. Едновременно с това също такъв разтвор се
намираше във втора, контролна чашка, която не бе подложена на
въздействието на торсионното поле.
Фиг. 32. Статичното торсионно поле на конуса въздейства върху процеса

на кристализация на солта KCl
На Фиг.33 са представени резултатите от експеримента.

Кристалите на солта в контролния образец са едри и с различна
големина. В средата на облъчения образец, където попада
торсионното излъчване, кристалите са по-дребни и по-еднородни.
Фиг. 33. Резултатът от въздействието на торсионното поле върху процеса

на кристализация на солта KCL: а) контролен образец; б) образец, облъчен с
торсионно поле.
Наскоро руският учен В.Т.Шкатов създаде прибор за
измерване на статични торсионни полета на равнинни изображения
на геометрични фигури, букви, думи и текстове, а също така и на
снимки на хора. На Фиг.34 са показани резултатите от измерванията
на статичните торсионни полета на някои равнинни геометрични
фигури, получени с помощта на торсиометъра на Шкатов.
Фиг. 34. Резултати от измерването на торсионния контраст (ТК) на

равнинни геометрични фигури: равностранен триъгълник, обратна свастика,
петолъчна звезда, квадрат, квадрат с примки, правоъгълник със златно сечение
между страните (отношението на страните е равно на D=1,618), кръст със златно
сечение, шестолъчна звезда, кръст с фрактали (т.е. с части, подобни на цялото),
права свастика и окръжност.
Разработена бе специална методика, позволяваща да се
определи интензитета и знака (ляво или дясно) на торсионното поле
Глава четвърта. Експериментални прояви на торсионните полета 89
на всяка фигура. На Фиг.34 в долния ред са приведени стойностите

на измерения торсионен контраст, който характеризира големината
и знака на торсионното поле на съответната фигура спрямо фон, за
който е избрано торсионното поле на бял лист хартия. Фигурите
5, 7, 8, 9, 10 и 11 създават десни торсионни полета, а 1, 2, 3 и 4
– леви.
Фиг. 35. Измерените с помощта на торсиометъра на Шкатов стойности на

торсионния контраст на буквите от руската азбука.
На Фиг.35 са представени измерванията на торсионните
полета на буквите от руската азбука. От тях се вижда, че
буквите С и О, които повече от всички приличат на окръжност,
създават максимален десен торсионен контраст, а буквите А и Ф
– максимален ляв. Приборът на Шкатов позволява да се измери
торсионния контраст на отделни думи, при това ТК на думата
като правило е равен на сумата от ТК на съставящите го букви,
но това твърдение се потвърждава с точност 10-20%. Например,
използвайки данните, представени на Фиг.35, може лесно да се
изчисли, че ТК на думата Христос е равен на +19.
Изменение на структурата на металите под

въздействие на торсионно излъчване
След откритието, че торсионните полета могат да изменят
структурата на кристалите (Фиг.33), са проведени експерименти
за изменение на кристалната структура на метали. Тези резултати
са получени за пръв път от украинския учен В.П.Майборода чрез
въздействие с динамичния генератор на Акимов върху стопен
метал, разтопен в пещ на Таман.
Схемата на експерименталната установка е представена на
Фиг.36.
Фиг. 36. Установка за изменение на кристалната структура на метали

чрез въздействие с торсионно поле върху стопилката .
Пещта на Таман представлява вертикален цилиндър 1 от
изключително трудно топима сплав. Отгоре и отдолу цилиндърът
е затворен с капаци, охлаждани с вода. Металният корпус на
цилиндъра е с дебелина 16.5 см и е заземен, поради което вътре
в него не проникват никакви електромагнитни полета. Вътре в
пещта, в тигела 3 се полага метала 4 и се разтопява с помощта
на нагревателния елемент 5 (графитова тръба). След като металът
се разтопи, нагревателният елемент 5 се изключва и се включва
торсионният генератор 2, разположен на 40 см от оста на цилиндъра.
Торсионният генератор облъчва цилиндъра в течение на 30 минути,
като изразходва за това 30 mW. За 30 минути металът се охлажда

от 14000С до 8000С, след което се изважда от пещта, охлажда се на
открито, отливката се разрязва и се прави физикохимичен анализ.
Резултатите от анализа показват, че в облъчения с торсионно поле
метал се изменя периодът на кристалната решетка или металът
придобива аморфна структура в целия обем на отливката.
Фиг. 37. Изменение на структурата на оловото (увеличение 6000 пъти):

а) контролен образец, б) облъчен с торсионно поле.
На Фиг.37 е представен образец от олово, който в разтопено

състояние е подлаган на торсионно облъчване.
Важно е да се отбележи, че торсионното излъчване на
генератора е преминало през заземената метална стена с дебелина
1.5 см и е въздействало върху разтопения метал. Това не е възможно
да се получи с никакви електромагнитни полета.
Фиг. 38. Микроструктура на лята мед (увеличение 100 пъти): а) контролен

образец; б) след облъчване с торсионно поле.
На Фиг.38 е показано изменението на структурата на медта
под въздействие на торсионното излъчване.
Таблица 4.
Характеристика Пластич-
Якост (Я) (ΔЯ. х 100%)/ (ΔПл. х
на състоянието ност (Пл.)
кг/мм 2 Я. 100%)/Пл.
на метала кг/мм 2
Контролна сплав 7,1 - 7,3 12 - 14 132 - 13,4 21 - 22
Сплав, обработена
6,6 - 7,4 21 - 24 15,6 - 16,7 27 - 31
с торсионно поле
Въздействието на торсионното излъчване върху медна
стопилка повишава якостта и пластичността на метала. В Табл. 4
са показани сравнителни данни от изследването на пластичността
и якостта на медта след торсионно въздействие.
Въздействие на торсионните полета върху

водата и растенията
Един от източниците на статично торсионно поле е
постоянният магнит. Сумарното магнитно и торсионно поле на
магнита се поражда от собственото въртене на електроните в
намагнитен феромагнетик (Фиг.40).
Фиг. 39. Торсионни полета, създавани от: а) отделен електрон; б)

постоянен магнит.
Връзката между магнитния и механичния момент на
феромагнетика е открита от американския физик С. Барнет през
1909 г. Разсъжденията на Барнет са много прости. Електронът
е зареден, следователно неговото собствено механично въртене
създава кръгов ток. Този ток поражда магнитно поле, създаващо
магнитния момент на електрона (Фиг.39а). Изменението на
механичното въртене на електрона трябва да доведе до промяна
на магнитния му момент. Ако вземем ненамагнитен феромагнетик,
спиновете на електроните в него ще бъдат хаотично ориентирани
в пространството. Механичното въртене на парче феромагнетик
ще причини ориентиране на спиновете на електроните по оста на
въртене. В резултат на тази ориентация, магнитните моменти на
отделните електрони се сумират и феромагнетикът става магнит.
Опитите на Барнет с механично въртене на феромагнитна
пръчка потвърждават правилността на направените по-
горе разсъждения и показват, че в резултат от въртенето на
феромагнетика в него възниква магнитно поле.
Може да се направи обратния опит – да се измени сумарният
магнитен момент на електроните във феромагнетика, в резултат на
което феромагнетикът ще се завърти. Този опит е проведен с успех

от Айнщайн и де Гааз през 1915 г.
Тъй като механичното въртене на електрона поражда
торсионното му поле, то всеки магнит представлява източник на
статично торсионно поле (Фиг.39б). Това твърдение може да се
провери чрез въздействие с магнит върху вода. Водата е диелектрик,
затова магнитното поле на магнита не оказва въздействие върху
нея. Торсионното поле е друго нещо. Ако насочим северния
полюс на магнита към чаша с вода така, че върху нея да действа
дясно торсионно поле, то след известно време водата получава
“торсионен заряд” и става дясна. Ако с тази вода полеем растенията,
растежът им се ускорява. Открито е също (дори има патент), че се
увеличава кълняемостта, ако семената преди посев са обработени
с торсионно поле от магнит. Обратният ефект се предизвиква от
действие на ляво торсионно поле. Кълняемостта на семената след
неговото въздействие намалява в сравнение с контролната група.
По-нататъшните експерименти показват, че десните статични
торсионни полета оказват благоприятно въздействие върху
биологичните обекти, а левите полета действат потискащо.
През 1984-85 г. в Русия са проведени експерименти за
изучаване на въздействието от излъчването на торсионен
генератор върху стъбла и корени на различни растения – памук,
лупина, пшеница, пипер и др. В тези експерименти торсионният
генератор се поставя на разстояние 5 м от растението. Диаграмата
на насоченост на излъчването обхваща едновременно стъблата
и корените на растението. На Фиг.40 са показани резултатите
от експериментите за измерване на относителната дисперсна
проводимост (ОДП) на растителни тъкани – стъбла и корени
на памук в честотния диапазон на генератора от 1 до 512 kHz.
Резултатите от експериментите показват, че под въздействие на
торсионното излъчване се изменя проводимостта на растителните
тъкани, различно за стъблата и корените. Във всички случаи
въздействието е с дясно торсионно поле.
Фиг. 40. Резултати от измерването на ОДП на памук в честотен диапазон

1-512 kHz. Временният интервал между кривите е 2 мин. Нулевата стойност на
ОДП съответства на отсъствие на въздействие с торсионно излъчване.
Проява на торсионните взаимодействия в

механиката
В раздела “Относителност на силите и полетата на инерцията”
показахме, че торсионните полета в механиката се проявяват чрез
инерциалните сили. От времето на Нютон и до сега инерциалните
сили остават загадка за физиците. Въпросът е там, че за разлика от

всички други сили наблюдавани в механиката, инерциалните сили
а) не удовлетворяват третия закон на Нютоновата механика
(закона за действие и противодействие), тъй като не е известно от
страна на кои тела са приложени;
б) едновременно са външни и вътрешни спрямо някаква
изолирана механична система (Фиг. 41);
в) и четирите инерциални сили са породени от въртенето на
материята;
г) в общия случай последователността на описание на
инерциалните сили изисква въвеждане на десетмерно пространство
на събитията с геометрия на Вайценбек.
Фиг. 41. Инерциалните сили се проявяват едновременно като вътрешни

и външни спрямо изолирана (в механичен смисъл) система: а) две махала с
дължина на нишката L, закрепени от външната и от вътрешната страна на
кутия; б) при движението на кутията с постоянно ускорение W двете махала се
отклоняват под еднакъв ъгъл α.
Изброените свойства на инерциалните сили ги извеждат
извън рамките на Нютоновата механика и някои доказани в тази
механика теореми се оказват неприложими към системи, в които
действат инерциални сили. Да припомним, че инерциалните сили

се пораждат от инерциалните полета, които се описват аналитично
чрез усукване на пространството на Вайценбек, т.е. явяват се
торсионни полета. Свойствата на инерциалните сили и тяхното
необичайно проявление е свързано с торсионната им природа.
Затова торсионните взаимодействия може да се дефинират като
процеси, в които решаваща роля играят инерциалните сили.
Най-ярък пример за проява на торсионните взаимодействия в
механиката е обобщението на закона за запазване на импулса:
m1V1 + m2V2 = const,
който е изпълнен в Нютоновата механика при еластичен удар
на две невъртящи се маси m1 и m2, движещи се със скорости,
съответно V1 и V2 . От гледна точка на теорията на физичния
вакуум изменението на скоростта на телата след удара е свързано
с ускорение, което в десетмерното пространство на събитията с
геометрия на Вайценбек се описва като въртене в пространствено-
времевите равнини (Фиг.3). Затова законът за запазване на импулса
се оказва ограничен, тъй като във въртенето участват само три
псевдоевклидови ъгъла.
Фиг. 42. Кос удар без плъзгане между две въртящи се кълба. Векторите
на ъгловите скорости на тримерното въртене са перпендикулярни на равнината
на чертежа.
Най-общият закон за запазване на импулса следва от

модела на шестмерно въртене. Реална ситуация, демонстрираща
шестмерно въртене при удар на въртящи се тела, е изобразена на
Фиг.42. На нея е представен кос удар между две кълба с маси m1 и
m2, радиуси r1 и r2 и ъглови скорости ω1 и ω2. При удара на телата
става обмен не само на линейни, но и на ъглови скорости. Ако
насочим оста х по линията, съединяваща центровете на удрящите
се тела, обобщеният закон за запазване ще изглежда по следния
начин:
m1Vx1 + m2Vx2 = const
J1ω1 + m1Vy1R + J2ω2 + m2Vy2R = const
В частния случай, когато ударът е пряк, компонентите Vy се

нулират и от второто равенство получаваме известния закон за
запазване на момента на импулса
J1ω1 + J2ω2 = const
В общия случай компонентите Vy са различни от нула, което

води до обмен между импулса и момента на импулса на системата,
т.е. до нарушение на закона за запазване на импулса в Нютоновата
механика.
Експериментите, свидетелстващи за нарушаването на закона
за запазване на импулса са проведени от руския учен Н.В.Филатов.
В един от тях е изследвано сблъскване между два въртящи се в
различна посока жироскопа, закрепени на количка, с масивно тяло
(Фиг.43).
Фиг. 43. Схема на опита на Филатов: сблъскване на два жироскопа с

масивно тяло: а) изглед отстрани; б) изглед отгоре.
За да няма приплъзване при удара, на рамките на жироскопите
са закрепени къси пръчки, върху които се удря масивното тяло.
Освен това жироскопите имат карданово окачване и могат да
прецесират.
В многобройни експерименти Филатов успява да установи, че
когато след удара жироскопите започват да прецесират, импулсът
на системата не се запазва. Става обмен между (вътрешния)
момента на импулса и (външния) импулса на системата, което
води до промяна на скоростта на центъра на масите на системата
след удара.
Четиримерно въртене и четиримерен жироскоп

Изучаването на свойствата на торсионните полета и
поражданите от тях инерциални сили е невъзможно без използване
на десетмерно пространство на събитията, чиято структура има
геометрия на Вайценбек. Да припомним, че в четиримерното
многообразие на транслационните координати съществуват шест
степени на свобода на въртене. Затова терминът “четиримерно
въртене” означава въртене в три пространствени ъгъла и три
пространствено-времеви. Съответно, терминът “четиримерен
жироскоп” се прилага към устройство, което се върти едновременно
в пространствени и пространствено-времеви ъгли.
Разглеждаме ускоряваща се локално-инерциална отправна
система от втори род, свързана с центъра на масите на еднороден
въртящ се диск (Фиг.11). Да предположим, че в един момент от
диска се изхвърля маса Δm (Фиг. 44) със скорост V, насочена
успоредно на оста на диска. В момента, когато масата Δm напуска
въртящия се диск по симетричен начин, инерциалните сили,
действащи върху центъра на масите, се оказват некомпенсирани
и той е принуден да измени линейната си скорост спрямо
инерциалната отправна система.
Симетричното изхвърляне на маса в този мислен експеримент
може да стане в резултат на действието на някакви вътрешни
сили (например, еластичните сили, възникващи в пружина). От
позициите на Нютоновата механика този експеримент демонстрира
нарушаване на закона за запазване на импулса в изолирана
механична система в резултат от действието на некомпенсирани
инерциални сили.
Фиг. 44. От еднороден, въртящ се жироскоп се изхвърля маса Δm, в

резултат на което инерциалните сили, действащи върху центъра на масата, се
оказват неуравновесени.
Въртящият се еднороден диск представлява тримерен
жироскоп, тъй като въртенето става в пространствени ъгли (в
дадения случй се използва един ъгъл). За да се премести центъра
на масата на тримерен жироскоп за сметка на действието на
вътрешните сили, е необходимо всеки път да се изхвърля маса и
по такъв начин да се създават некомпенсирани инерциални сили,
действащи на центъра на масите му. Това напомня разновидност
на реактивното движение, но по-нерационално, отколкото
съществуващото.
Има възможност за получаване на същия резултат без
изхвърляне на маса, ако се използва устройство, представляващо
четиримерен жироскоп.
На Фиг.45 е представена схемата на четиримерен жироскоп,
чието въртене става по един пространствен ъгъл φ и един
пространствено-времеви ъгъл θ. Той е съставен от централна маса
М, върху която е закрепена ос О1. Около оста, на пръчка с дължина

r се въртят масите m. Въртенето на масите става синхронно, т.е.
ако едната маса се завърти под ъгъл φ обратно на часовниковата
стрелка, другата се завърта под също такъв ъгъл по часовниковата
стрелка. Ако тежестите се въртят около ос О1, тялото М се движи
възвратно-постъпателно по оста Х. Пресмятанията показват, че
върху центъра на масите на системата действат две сили:
а) постъпателна инерциална сила:
F1 = (М + 2m)х̈;
б) проекцията на двойката инерциални сили на въртене върху

оста Х
F2 = - 2mrω2cosφ - 2mrω̇ sinφ.
Фиг. 45. Принципна схема на четиримерен жироскоп.
Сумата от тези сили е равна на нула, затова центърът на

масите на четиримерния жироскоп или е в покой, или се движи
равномерно праволинейно, а ускоряващата се отправна система,
свързана с него, се оказва локално-инерциална система от втори

род.
Скоростта на центъра на масите на четиримерния жироскоп
може да се измени по два начина:
1) като въздействаме върху тялото М с външна сила, което
ще доведе до изменение на силата F1 и ще наруши баланса на
инерциалните сили;
2) да изменим ъгловата скорост на въртене ω, което ще
доведе до изменение на силата F2 и също ще наруши баланса на
инерциалните сили.
Инерцоид на Толчин
На практика изменението на скоростта на центъра на масите
на четиримерния жироскоп може да се осъществи, като върху
тялото М се монтира устройство мотор-спирачка, което да изменя
ъгловата скорост на въртене на тежестите в нужния ъглов сектор.
Управлявайки с помощта на мотора-спирачка инерциалните сили
вътре в четиримерния жироскоп, местим центъра на масите му.
В Русия подобно устройство е конструирано от
инж. В.Н. Толчин.
Фиг. 46. Инерцоид на Толчин.

Фиг. 47. Графика на некомпенсираната инерциална сила, действаща

върху центъра на масите на четиримерен жироскоп.
Фиг. 48. Демонстрация на резултата от работата на мотора-спирачка.

Некомпенсираната инерциална сила Fс , създадена от мотора-спирачка, действа
върху центъра на масите на инерцоида.
Изчисленията показват, че некомпенсираната инерциална

сила действа най-ефективно върху центъра на масите на инерцоида
близо до ъгли на завъртане 0° и 180° (Фиг. 47).
Обикновено движението на инерцоида започва от състояние
на покой на центъра на масите му и с ъгъл на завъртане в сектора

180° - 330°. Когато въртящите се тежести приближават ъгъл на
завъртане 330°, моторът-спирачка започва да ускорява въртенето
им (Фиг.48). Ускоряването става при ъгли 330° - 360°. В същото
време, което за реалния модел показан на Фиг.46 е едва 1/16 сек,
спирачният лост действа чрез пружината върху оста на въртене на
тежестите, натискайки спирачната гърбица, неподвижно закрепена
на оста (Фиг.48). В ъгловия сектор 330° - 360° инерциалната
сила при въртене F2 = - 2mrω2cosφ - 2mrω’sinφ превишава
инерциалната сила при постъпателно движение F1 = (M + 2m) х̈ и
центърът на масите се задвижва под действие на некомпенсираната
инерциална сила Fс. По-нататък, в ъгловия сектор 0° - 150°
моторът-спирачка прекратява действието си и инерциалните сили
стават уравновесени. В това време - около 0.2 сек, центърът на
масите на инерцоида се движи с постоянна скорост от порядъка на
10 см/сек.
Когато ъгълът на завъртане стане 1500, спирачната гърбица
попада върху спирачния лост. В резултат на това започва процес
на забавяне на въртенето на тежестите в ъгловия сектор 150° -
180°, което води до нарушаване на баланса на инерциалните сили
и появата на некомпенсирана инерциална сила - Fс. Тази сила
намалява скоростта на движение на центъра на масите от 10 м/сек
до нула. Започвайки от ъгъл 1800, моторът-спирачка престава да
работи, затова при въртене на тежестите в ъгловия сектор 1800
– 3300 инерциалните сили, действащи върху центъра на масите са
уравновесени и той остава в покой.
Фиг. 49. Експериментална графика на движението на центъра на масите

на инерцоида на Толчин.
Започвайки от ъгъл 3300, моторът-спирачка отново ускорява

въртенето на тежестите и целият цикъл се повтаря. На Фиг.49 е
представена типична графика на движението на центъра на масите
на инерцоида на Толчин под действието на мотора-спирачка. От
графиката се вижда, че скоростта на центъра на масите се изменя
по време на работата на мотора-спирачка и остава постоянна
(средно), когато тежестите се въртят свободно. Този факт не може
да се обясни чрез действие на силите на триене между колелата
и повърхността на подложката, тъй като силите на триене са
пасивни и тяхнага посока на действие е еднаква с посоката на
движение на колелата и на центъра на масите на апарата, които са
еднакви. Експериментите показват, че в участъка 2 има област, в
която центърът на масите се движи напред, а колелата и корпусът
на инерцоида се движат назад. Това доказва, че силите на триене
нямат никакво отношение към движението на центъра на масите
на инерцоида.
“Летяща чиния” от земен произход

Работата на Толчин е продължена от мен, въз основа на научен
анализ на механичните свойства на четиримерния жироскоп и
инерцоида, построен на базата на жироскопа. За това е създаден
специален стенд (Фиг.50), на който са проведени изследвания
на абсолютно еластичен удар между корпуса на четиримерния
жироскоп и стена.
Фиг. 50. Експериментален стенд за изследване на абсолютно еластичен

удар между корпуса на четиримерен жироскоп и стена: 1 – четиримерен
жироскоп; 2 – ударна плоча; 3 - измервателна апаратура; 4 - компютър за
обработка на резултатите; 5 – съединителна лента
В резултат от изследването се вижда, че при абсолютно

еластичен удар на четиримерния жироскоп в стената, законът за
запазване на импулса на центъра на масите се обобщава. Законът за
запазване на импулса при абсолютно еластичен удар в Нютоновата
механика се изразява с равенството P’c = - Pc, където Pc е импулсът
на центъра на масите преди удара, а P’c – импулсът на центъра на
масите след удара. Новият закон за запазване гласи:
P′c = - Pc(1- 2k2sin2φ) + 2К(1- k2sin2φ).
Тук К е моментът на импулса на въртящите се тежести,

φ е ъгълът на завъртането им, а k – масата на жироскопа. Тази
формула е интересна, понеже показва преобразуването на импулса
в момент на импулса и обратно, което на практика се осъществява
в инерцоида.
На Фиг.51 е показан инерцоид, който преобразува
електрическата енергия на сервомотор в механична енергия на
въртене на тежести, а тя на свой ред се преобразува в енергия на
постъпателното движение на центъра на масите на инерцоида.
Законът за движение на центъра на масите на инерцоида се
определя от програма, зададена от компютър. Общото тегло на
инерцоида е 2.1 кг, масата на въртящите се тежести – 0.35 кг,
изменението на ъгловата скорост на въртене на тежестите е от
3 рад/сек до 13 рад/сек, средната скорост на центъра на масите е
0.3 м/сек (Фиг.52), средното ускорение на центъра на масите – 0.01g
(g е ускорението при свободно падане). Средната тяга, създадена
за сметка на преобразуване на енергията на въртене в енергия на
постъпателно движение е от порядъка на 0.196 N. За сравнение,
реактивните двигатели на ускорителните блокове, използвани за
корекция на орбитата на космическите спътници, създават тяга
едва около 0.045N.
Фиг. 51. Инерцоид, чието движение се управлява от компютър.
Фиг. 52. Експериментални графики на движението на инерцоид,

управляван чрез компютър.
На Фиг.52 са представени експериментални графики,

получени при управлението на движението на инерцоида с помощта
на компютър. На тези графики: хс е координатата на центъра на
масите; хb – координата на корпуса на инерцоида; Vс – скоростта на
центъра на масите; Vb – скоростта на корпуса; ω - ъгловата скорост
на въртене на малките тежести. От тези графики се вижда ясно,
че причината за движението на центъра на масите на инерцоида е
изменението на ъгловата честота на въртене на малките тежести.
Трябва да се отбележи, че както се вижда и от графиката, корпусът
на инерцоида се движи само напред, без да спира. Това означава,
че силите на триене не са причина за неговото движение, тъй като
в този случай те винаги действат в посока обратна на движението
и могат само да препятстват движението на инерцоида.
Инерцоидът представлява двигател от принципно нов тип,
движещ се за сметка на управлението на инерциалните сили в
изолирана (в механичен смисъл) система. Такъв двигател в бъдеще
ще позволи да се създаде “летяща чиния” от земен произход.
Отличителна особеност на транспорта с торсионен двигател е
възможността за движение без външна опора и без реактивния
ефект на изхвърляната маса, както това става при работата на
реактивния двигател. Затова земната “летяща чиния” няма да
има криле, перки, ракетни двигатели, винтове или някакви други
приспособления, които осъществяват движението на познатите
транспортни средства. Като резултат възниква уникалната
възможност за придвижване по твърда повърхност, по вода,
под вода, във въздуха, в космическото пространство, без вредно
въздействие върху околната среда.
Транспортното средство с торсионен двигател ще може да
виси над Земята на произволна височина, свободно да се рее,
почти мигновено да изменя посоката на движението си.
От 1999 г. в държавния космически научно-производствен
център “М.В.Хруничев” се работи по създаването на космически
двигатели от ново поколение, основани на принципите на
торсионната механика. Моделът на един от тези двигатели
(моделът на С.М.Поляков) е представен на Фиг.53.
Фиг. 53. Торсионен двигател на Поляков.
Като работно тяло, създаващо въртеливо движение, в корпуса

на двигателя на Поляков се използва живак, който под действието
на помпа се движи по спираловиден тръбопровод. При включване
на помпата живакът започва да се върти, при което възниква тяга,
намаляваща теглото на двигателя. При общо тегло на двигателя
на Поляков от порядъка на 40 кг, той създава постоянна сила на
тягата от порядъка на 0.490-0.784 N. В нестационарен режим,
когато движението на живака става ускорително, загубата на тегло
достига до 4 кг.
Подобни разработки се провеждат и в други научни центрове.
Например в Саров е създаден инерцоид (Фиг.54), създаващ
импулсна тяга от порядъка на 49 N.
Фиг. 54. Мощен инерцоид с импулсна тяга 5 кг.
Подобни изследвания се провеждат в много страни.

Американският изобретател Р. Кук предлага инерционен двигател,
в който се използват жироскопични ефекти, предизвикани от
принудената прецесия на система от тримерни жироскопи.
Изследванията на Р. Кук се провеждат с подкрепата на
американската компания “Боинг”. Според заявлението на самия
Кук, неговият модел при собствено тегло 100 кг създава тяга от
порядъка на 9.8 N. Теоретично описание на действието на модела
на Кук няма.
Канадският изобретател Д. Торнсон е разработил инерционен
двигател, който се движи за сметка на създаваните в него
некомпенсирани инерциални сили.
Торнсон е поставил двигателя си с мощност 60 W на
лодка с тегло 250 кг. Захранването на мотора се осъществява
от акумулаторна батерия. В резултат от работата на двигателя,
поставен в корпуса на лодката, тя се движи със скорост 1 възел
(1 миля в час). Лодката няма никакви приспособления от типа на
весла или винтове.
В настоящия момент в целия свят са предложени и
патентовани около стотина различни вида инерциални двигатели.

Обаче повечето от тях или са въобще неработоспособни, или
ниско ефективни. Общият недостатък на всички предложения е
отсъствието на теоретична обосновка на наблюдаемия ефект на
реактивно движение без изхвърляне на маса. Тази е основната
причина за бавното развитие на това направление в техниката.
115
Глава пета
СЪЗНАНИЕТО И ТОРСИОННИТЕ ПОЛЕТА

НА ЧОВЕКА
Торсионната природа на аурата на човека

Повечето физични обекти са съставени от елементарни
частици със спин (собствено въртене). По-горе бе отбелязано, че
въртенето на грубата материя е източник на вторични торсионни
полета. Затова всички предмети върху масата, всички неживи и
живи системи имат свой собствен “торсионен портрет”, създаден
от въртенето на частиците, от които е съставен. Торсионните полета
на живите системи имат много по-сложен строеж, отколкото на
неживите. Особено сложни са торсионните полета, които създава
човешкото тяло.
Фиг. 55. Седемте тела на човека.

В езотеричната литература аурата на човека е описана
достатъчно подробно. На Фиг.55 е изобразена схематично
човешката аура, както е описана в книгата на Елена Блаватска
“Из пещерите и дебрите на Индостан”. От рисунката се вижда, че

аурата се състои от шест “фини тела” около физическото тяло на
човека. В нормално състояние аурата има форма на пашкул. Този
пашкул може да променя формата си, да се изтегля нагоре или
настрани, в зависимост от психическото състояние на човека.
Като се опрем на схемата на физическата реалност и
използваме фактите от езотеричната литература, може условно да
свържем телата на човека с различните светове: света на грубата
материя, света на фината материя и света на висшата реалност
(Фиг.55).
Към грубо-материалния свят се отнасят физическото и
етерното тяло, при това както ще бъде показано по-долу, етерното
тяло се проявява (главно) чрез вторични торсионни полета,
породени от въртенето на частиците, съставящи физическото
тяло.
Към фино-материалния свят се отнасят менталното,
астралното и призрачното тела. Тези тела се пораждат главно от
първични торсионни полета, свързани с мислите и чувствата на
човека.
Накрая, към света на висшата реалност се отнасят телата
на духа и душата, определящи същността на човека и съхраняващи
най-ценната информация за него от гледна точка на еволюцията.
Разбира се, всяко от телата отговаря за едно или друго проявление
в различните светове.
Наблюдение на аурата
От древността е известно, че около главите, а понякога и
около цялото тяло на религиозните водачи и светците се наблюдава
странно сияние. Върху древноруските икони това явление е
изобразено символично като ореоли около главите на светците.
Разумно е да се предположи, че аурата на светците понякога е
била видима с невъоръжено око. В наше време съществуват много
снимки, свидетелстващи за съществуване на аура у хора с извисено
съзнание или у група хора в състояние на дълбока медитация.
Глава пета. Съзнанието и торсионните полета на човека 117
Фиг. 56
На снимката е изобразена Шри Матаджи – основателка на
Сахаджа Йога. Виждаме нейната аура с излъчване на ярка светлина
в областта на слънчевия сплит.
По-нататък можете да видите шест последователни снимки,
показващи развитието на аурата при колективна медитация на
Сахаджа йоги.
Сн. I
Сн. II
Сн. III
Сн. IV
Сн. V
Сн. VI
Снимките са направени с обикновен фотоапарат от

обикновен човек. На първата се вижда началото на медитацията.
Отляво на пейката виждаме Шри Матаджи. Две-три минути
след началото на медитацията над главите на медитиращите се
появяват малки ореоли (Сн.II), които се възприемат от фотоапарата
като разфокусирано изображение. Добре се вижда, че пейката на
снимката остава фокусирана.
След още две минути аурите на медитиращите хора започват
да се изтеглят нагоре (Сн.III), а пейката променя мащабите си,
макар че фотоапаратът не е изменял положението си. На Сн. IV, V и
VI виждаме постепенното изтегляне на аурите нагоре и сливане на
аурите на отделните хора в единна колективна аура, чийто център
се определя от аурата на Шри Матаджи.
За да се убедя лично в обективността на това явление,
помолих един от руските Сахаджа йоги да ме снима на фона
на медитиращите в зала (Фиг.57). Това стана на 27 декември
1998 г. в Индия по време на Пуджа, посветена на католическото
Рождество. На снимката зад гърба ми е залата, в която медитират
едновременно около 5000 човека под ръководството на Шри
Матаджи. На снимката ясно се вижда, че пламъчетата на фенерите
и лампичките над медитиращите в залата сякаш вибрират. Именно
така протича оптичното въздействие на обединените аури на голям
брой медитиращи хора.
Фиг. 57.
В много страни са направени снимки, на които се вижда
аурата на молещи се или медитиращи хора. В Международния
институт по теоретична и приложна физика към РАЕН, оглавяван
от акад. А.Е.Акимов, има повече от двеста снимки, подобни на
Фиг.58.
Фиг. 58
След анализ на условията на получаване на снимките с

изображения на аурата се забелязва, че у силните екстрасенси
аурата се проявява върху снимките без каквото и да е въздействие
върху фотолентата. При обикновените хора аурата се фиксира от
фотоапарата при условие, че върху лентата по време на снимането
въздейства аура на екстрасенс. Дори става фиксиране на невидими
с просто око торсионни полета, създавани например от работещ
електродвигател.
Технически средства за откриване на аурата

Преди няколко години в Русия са създадени и патентовани
прибори, потвърждаващи теоретичните предсказания на теорията
на вакуума за съществуването на торсионно излъчване в
електродинамиката, породено от спина на електрона. Тези прибори
са наречени торсионни генератори.
Фиг.59. Торсионните генератори на Акимов.
На Фиг.59 са представени два торсионни генератора: отляво

– личният генератор на Акимов, който се използва например за
торсионна обработка на вода, отдясно – генератор, използван
в различни експерименти. Това са най-простите генератори,
разработени в началните етапи на изследване на торсионните
полета.
По-късно, с развитието на торсионните експерименти (дори
и технологии), са създадени по-съвършени торсионни генератори.
На Фиг.60 отляво е представен многофункционалният генератор
на Акимов, използван за получаване на материали с нови физични

свойства, а отдясно - генераторът на Смирнов, предназначен за
изследване на въздействието на торсионното излъчване върху
биологични системи.
Фиг.60. Торсионните генератори на Акимов (отляво) и на Смирнов

(отдясно).
За да се уверим, че торсионните генератори излъчват именно

торсионни полета, в Русия бяха създадени приемници на торсионно
излъчване. На Фиг.61 е представена приемно-предавателна система
на торсионен сигнал. На тази фигура торсионният генератор на
Акимов създава торсионно поле, излъчвано от конусообразна
антена. Срещу конуса е разположено приемното устройство на
Смирнов, което регистрира торсионния сигнал и го преобразува
в електрически. След съответната обработка приетият торсионен
сигнал може да бъде представен на екрана на компютъра във вид
на амплитудно-честотен спектър. (Фиг.62).
Фиг. 61. Торсионен приемо-предавателен канал на стенд.
Фиг. 62 Амплитудно-честотна характеристика на приетия торсионен

сигнал върху екрана на компютъра.
Изследването на торсионните полета с различни прибори

показва, че всички тела притежават торсионна аура: минерали,
растения, животни и разбира се, човекът. На Фиг.63 е показан
процесът на измерване на амплитудно-честотната торсионна
аура на човек. Изследваният въздейства със своето торсионно
поле върху датчик, разположен на масата. Торсионният сигнал
от датчика постъпва в специална електронна система и след
обработка се появява на екрана на компютъра.
Фиг.63. Измерване на амплитудно-честотната характеристика на аурата

на човек.
Ефектът на Кирлиан и влияние на молитвата

върху аурата
Един от методите за наблюдение на аурата е ефектът на
Кирлиан – своеобразно сияние, възникващо близо до повърхността
на тялото на човека. Невидимо за обикновеното око, това сияние
може да бъде фиксирано от специална апаратура. Днес в целия свят
съществуват голям брой устройства от различен род, използващи
ефекта на Кирлиан за изследване на човешката аура. Един такъв
прибор е кирлиановата фотокамера, представляваща непроницаем

за светлината ръкав, в който е поставен фотоапарат. Човекът пъха
ръката си в ръкава и се прави снимка на кирлиановото сияние,
възникващо около пръстите му. Нашата съотечественичка – лекар,
целител и търсещ истината – София Бланк, живееща понастоящем
в Ню Йорк, повече от шест години се занимава с изследване
на влиянието на молитвата на различни конфесии (медитации,
мануална терапия, точков масаж, лечение с различни кристали
и пр.) върху аурата, възникваща около пръстите на човека. Тя е
получила огромно количество снимки и е събрала убедителна
статистика, показваща лечебното въздействие на молитвите и
другите “нетрадиционни” методи за лечение на пациенти .
Фиг. 64. Сиянието около пръстите на човека се променя след молитва или
носене на вещи, върху които е четена молитва.
На снимка № 1 от Фиг.64 са представени три кадъра. Кадър І

(отляво на снимката) показва първоначалното излъчване на пръста
на пациентката София (54 г.). На кадър ІІ (отдясно) редом с пръста
на София върху обектива се намира шишенце с масло за кандило,
донесено от Петербург. Преди това маслото е било в кандило под
иконата на Ксения Петербургска. Вижда се, че сиянието на аурата
е станало по-интензивно, намаляло е тъмното петно в средата, а
наоколо се наблюдава слабо сияние от шишенцето. На кадър ІІІ
(също отдясно), шишенцето е върху обектива. Вижда се светенето
на контура на дъното му. Сиянието на пръста е станало цялостно.
На снимка № 2 в кадър І (отляво) е първоначалното излъчване
на пръста на ръката на пациентката Рита (31 г.). Сиянието е
разкъсано, с нисък интензитет. Кадър ІІ показва сиянието, след като
тя е сложила на врата си медальон, над който са четени молитви.
Вижда се как излъчването на пръста е станало по-интензивно.
Около него по-ясно се проявяват четири “светещи опашчици”.
Значително увеличаване на интензитета на сиянието на аурата се
получава при носене на осветен в църква кръст.
На снимка № 3 са показани четири кадъра, направени
през интервал от няколко минути. На кадър І е изобразена
първоначалната аура на американка (атеистка) на име Сюзи (28
г.). На кадър ІІ е снимана аурата, след като Сюзи за пръв път
чете текста на католическата молитва на Франциск Асизки,
представляваща проникновено обръщение към Господ. Вижда
се, че излъчването на аурата се разширява. Кадър ІІІ е снет, след
като молитвата е прочетена три пъти, а кадър ІV е получен след
седемкратно прочитане на същата молитва. Освен че на кадър
ІV излъчването има максимален интензитет, в него се е появило
“енергийно сгъстяване” (София нарича такива образувания
“ангели”). Аналогични светлинни структури, приличащи на птици,
цветя, звездички, лъчисти кълба и кръгове често се появяват на
кирлиановите фотографии.
Друго направление в работата на София Бланк е изследването
на кирлианови фотографии на болни от рак хора. На базата на голям
статистически материал е установено, че на снимките на болните

хора се появяват химерни структури във вид на различни чудовища,
змии (много кобри), двуглави чудовища, гротескни лица. В аурата
на хора, на които е направена черна магия се наблюдават чужди
лица. В аурата на хора болни от рак се наблюдават образувания,
напомнящи щипки на рак, пипала на октопод.
Важно е да се отбележи, че четенето на молитви е в състояние
да измени аурата на болния човек дотолкова, че химерните
структури или променят вида си или изчезват напълно, когато
човек оздравява.
Сахаджа Йога като метод за управляване на

аурата
По-горе отбелязахме, че аурата на човека се създава
от неговите тела, свързващи го с висшите, фините и грубо-
материалните светове. На всяко от тези тела съответства сложна
система от торсионни полета, различаващи се по амплитуда и
честота.
Фиг. 65. Система на енергийните центрове и канали на човека, с които

работят Сахаджа йогите.
Колкото е по-висока честотата на торсионното поле, толкова

по-фина структура има образуваното от тях тяло. Може да се
каже, че човек представлява сложно “приемно-предавателно
устройство”, способно да създава статични и динамични
торсионни полета в широк амплитудно-честотен диапазон. За
управлението на тази сложна система човекът от древни времена
използва своите енергийни центрове и канали (Фиг.65). Съгласно
учението на Сахаджа Йога, в организма на човека, в основата на
гръбначния стълб се намира източник на неизчерпаема “психическа
енергия” - Кундалини. Обикновено в хората Кундалини е в “спящо
състояние”, но по време на медитация Кундалини се активира
и започва да се издига по централния енергиен канал нагоре,
преминавайки последователно през енергийните центрове - чакри,
като ги запълва. На всяка чакра съответства “торсионно тяло”,
създаващо аурата на човека. Затова, активирайки енергийните
центрове, Кундалини едновременно активира аурата. Колкото по-
високо се издига Кундалини, толкова по-високочестотен спектър
на торсионната аура влиза в състояние на повишена активност.
Смята се, че колкото по-висока е активността на човека, свързана
с фините и висшите светове, толкова по-високо е Съзнанието му.
Може (условно) да разделим Съзнанието на подсъзнание, съзнание
и свръхсъзнание.
Обикновено Съзнанието на човека се свързва с мисловния
процес, който протича в главата му. Това означава, че Съзнанието
на човека е локализирано в главата му и изчезва след смъртта.
Обаче по-широко разпространена е представата, че Съзнанието на
реалните системи въобще и по-сложното устройство на човека в
частност свидетелстват, че тук не всичко е толкова просто.
Според много хора, преживели клинична смърт и върнали се
към живота, висшата част на тяхното Съзнание се е отделила от
физическото тяло и отстрани е наблюдавала протичащите събития.
Виждали са например как лекарите се опитват да върнат към
живота физическото тяло, а роднините скърбят за случилото се.
Тези данни свидетелстват, че Съзнанието не е локално и е свързано
със структурата на полевите тела на човека.
Фиг. 66. Структура на човешкото Съзнание.

Свръхсъзнанието включва в себе си тялото на духа и тялото
на душата. Това е божествената част от Съзнанието на човека,
която отговаря за творчеството и за връзката с Твореца. Човек,
който има развито свръхсъзнание става светец, адепт, т.е. висша
духовна същност. Свръхсъзнанието решава стратегическите
задачи, поставени пред човека.
Съзнанието е присъщо в една или друга степен на всеки
човек. То включва менталното, астралното и призрачното тела.
Съзнанието определя личността на човека и положението му
в обществото. Хора с развито съзнание стават известни учени,
знаменити артисти, влиятелни военни и политици. Съзнанието
е насочено към решаване на тактически и оперативни задачи.
Повечето хора имат развито оперативно съзнание, което им
позволява да оцелеят в обществото.
Подсъзнанието в голяма степен доближава човека до
животните, тъй като включва в себе си физическото и етерното
тела. В подсъзнанието се отлага опитът, натрупан от предишните
поколения. По своята природа подсъзнанието е свръхоперативно,
проявява се преди да започнат да работят съзнанието и

свръхсъзнанието на човека. Целта на подсъзнанието е управлението
на различните функции на физическото тяло за неговото оцеляване
в агресивните външни условия.
След смъртта на физическото тяло на човека Съзнанието
постепенно се разпада, започвайки от нивото на подсъзнанието. По
думите на хора, преживели състояние на клинична смърт, тяхното
съзнание е пътешествало през нещо подобно на пространствена
фуния или тунел, в края на който се вижда светлина или тъмнина.
В нормално състояние входът на Съзнанието към този тунел е
затворен с някаква бариера.
Съзнанието успява да преодолее тази бариера по различни
начини. Висшите духовни същности имат висока духовност
– свръхсъзнание и висока виталност. Благодарение на своята
святост и висок нравствен потенциал, апостолите и пророците от
различни религии са способни без особени усилия да преодоляват
бариерата, отделяща Съзнанието им от фино-материалния свят и
света на висшата реалност. Реални висши духовни същности са
основателите на световните религии – Христос, Буда и Мохамед.
Съзнанието на обикновените хора, които не са работили
особено за духовното си израстване, но и не са натрупали
много “черни дела”, могат да преодолеят бариерата с помощта
на наркотични вещества, чрез трансцендентална медитация,
хипнотични сеанси, чрез стресова ситуация и т.н. Ниските Съзнания
с малък духовен потенциал се нуждаят от силното въздействие
на “тъмните сили” (силна наркомания, магьосничество и др.) за
преодоляване на бариерата.
Този модел за преодоляване на бариерата от Съзнанието
показва, че светът на грубата материя представлява за човека
своеобразна школа за духовност, в която той усъвършенства
духовните си качества чрез любов, красота, съвест, доброта,
истина, изкуство и наука. На това ни учат всички световни религии.
Това ни учи и Сахаджа Йога, която използва практически методи
за управление на аурата или на Съзнанието на човека.
Основна цел на Сахаджа Йога е изкачването по степените на

Съзнанието. Твърди се, че с развитието на Съзнанието човек се
избавя най-напред от болестите на физическото тяло, а след това и
от “болестите” на висшите тела. В резултат на това Съзнанието на
човека се слива със Свръхсъзнанието на Твореца и човек получава
възможност да твори Реалността наравно с Боговете.
По време на медитация йогата получава възможност да
се намеси в причинно-следствените връзки, които действат във
фините и висшите светове. За обикновените хора последствията
от такова вмешателство изглеждат като чудо. То не винаги се
одобрява, но когато бях в Индия, аз реших да проверя лично
действеността на един обред, приет в Сахаджа Йога. Този обред се
нарича “шубит” и се извършва колективно от Сахаджа йогите с цел
защита или с цел да се направи добро на други хора.
Моят експеримент се състоеше в следното. Занесох в Индия
книгата си “Теория на физичния вакуум”, преведена на английски
език. Три екземпляра от тази книга бяха изложени за продажба,
но цената им за Индия бе висока – 80 долара. Книгите стояха на
рафта около седмица, без да се намери купувач, макар че много
хора искаха да си купят. Без всякаква надежда за успех и само от
любопитство, преди обяд аз сам направих “шубит” на брега на
Индийския океан с користна цел – да продам поне една книга.
Какво бе удивлението ми, когато отивайки на обяд след няколко
минути узнах от продавачката, че са купили една от книгите и са
отишли за още пари, за да купят и останалите.
Биоинтроскопия на Родионов
В езотеричната литература много често се говори за
отваряне на “третото око” у някои хора, след което те получават
способността да “виждат” през плътна материя, например през
тъканите на човешкото тяло.
А.Г.Родионов е лекар и изследовател, който в течение на
40 години се занимава с проучването на това явление и стига до
извода, че по принцип всеки човек може да се научи да “вижда”.
Консултирайки Олимпийския отбор по гимнастика, Родионов

провежда експерименти по биоинтроскопия (така е наречено
новото направление в биологичните изследвания), обучавайки
младите момичета на вътрешно виждане. На Фиг.67 е представена
схема на процедурата по биоинтроскопия на аурата, енергийните
центрове (чакри) и каналите на човека.
Фиг. 67. Структура на енергийните центрове и канали на човека,

наблюдавани с метода биоинтроскопия.
При сравнението на Фиг. 65 и Фиг. 67 се виждат много

общи неща между знанията на древните и на съвременните
изследователи.
Методът на биоинтроскопия се използва за откриване
на травми у спортистите (Фиг.68), като за независим контрол
на вътрешното зрение се използват рентгенови снимки на
травмираните органи.
Фиг. 68. Биоинтроскопия на травма на стъпалото на О.Ш., 11 год.

(04.09.1995 г.): 1 – енергийният център е леко изместен встрани; 2 - разкъсване
на ахилесовото сухожилие в мястото на закрепване към костта на петата; 3
– участък от фрагментацията на зоната на растежа; 4 – стар вътрешен хематом
(капсулиран) на костта на петата; 5 – междуставен хематом; 6 - разкъсване на
сухожилната връзка между петата и тънката кост на подбедрицата.
А.Г.Родионов е автор на книгата “Експериментална

биоинтроскопия” (Фиг.67 и Фиг.68 са взети от нея), в която той
нарича електромагнитните полета носители на информацията в
явлението вътрешно виждане. След запознаване с изследванията
на свойствата на торсионните полета обаче, той стига до извода, че
значителна част от получаваната от изследователите информация
се пренася от торсионните полета.
Биоинтроскопията позволява да се “види” торсионната аура
не само на хора, но също така на животни и растения. Дори може
да се “видят” торсионните полета на различни битови прибори,
например телевизорите.
Фиг. 69. Изследване чрез биоинтроскопия на спектъра на излъчване на

екрана на работещ телевизор: а) с черно-бял екран; б) с цветен екран.
Проява на етерното тяло на човека

Етерното тяло на човека е чисто полево продължение на
физическото му тяло. Това тяло се образува от познати физични
полета (електромагнитно, гравитационно и др.). Особена роля
в състава на етерното тяло играе вторичното торсионно поле,
предизвикващо такива “аномални” явления като телекинеза
(преместване на предмети, без да се докосват), “биогравитация”
(привличане на различни предмети към физическото тяло) и
левитация (частична или пълна загуба на теглото на физическото
тяло).
В Русия в края на шейсетте години явлението телекинеза
редовно демонстрира Нинел Кулагина. Във физическия факултет
на Московския университет Кулагина показва способностите си в
присъствието на 10 академици, специалисти в различни области на
физиката. Експериментът протича по следния начин. Под стъклен
похлупак се поставят дребни предмети: писалки, кибритени
клечки, цигари и т.н. За да се изключи влиянието на аеродинамични
сили върху движението на предметите, въздухът под похлупака е
изтеглен. Кулагина сяда на 1-1.5 метра от стъкления похлупак и

започва съсредоточено да прави пасове с ръце към предметите.
Предметите под похлупака започват да се движат в посоката, в
която желае Кулагина.
През 1997 г. в програма “Бумеранг” по телевизията показаха
демонстрация на телекинеза с помощта на колелото на Егел.
Фиг. 70. Колелото на Егел за демонстрация на телекинеза.
Основната част на този прибор е тънък метален диск с

диаметър 10 см, поставен върху острието на игла в центъра му.
Когато приближите дланта си на 1-2 см от края на диска (Фиг.71),
можете с усилие на волята да накарате диска да се завърти по
посока на изпънатите ви пръсти. Например, ако приближите
към диска дясната си ръка, дискът започва да се върти в посока,
обратна на часовниковата стрелка. Въздействието върху диска се
увеличава, когато се използват и двете ръце. За това трябва да се
насочат изпънатите пръсти на двете ръце в една посока (Фиг.71).
Трябва да отбележим, че въртенето на диска става само тогава,
когато операторът напряга ръка и се старае с усилие на волята да
застави колелото да се завърти.
Фиг. 71. Разполагане на ръцете при демонстрация на телекинеза.
Как можем да обясним въртенето на диска, опирайки се на

новите знания за торсионните полета? Вече казахме, че вторичните
торсионни полета около физическото тяло на човека се създават от
въртенето на елементарните частици, от които то е съставено. Това
колективно поле се управлява от подсъзнанието и съзнанието на
човека. Съзнателното управление на торсионните полета може да
доведе до изменение на вида и формата на етерното тяло на човека,
а също така и до “фокусирането” му върху различни предмети.
Такова “фокусиране” на вторичните торсионни полета води до
промяна на въртенето на частиците вътре в предмета. В резултат
от промяната на въртенето се нарушава баланса на сумарните
инерциални сили (виж раздела “Летяща чиния от земен произход”),
породени от въртенето на материята и действащи върху центъра на
масите в предмета. Под действие на некомпенсираните инерциални
сили става движението на предмета, което страничният наблюдател
вижда .
Фиг. 72. Торсионното поле на етерното тяло създава вътре в предмета

некомпенсирана инерциална сила, която заставя предмета да се задвижи.
Друга разновидност на въздействието на етерното тяло на

човека върху предметите е привличането на монети, вилици,
лъжици (метални и дървени), порцеланови чинии и т.н. Сред
множеството подобни факти особено изпъква демонстрираната
от Анатолий Антипов способност да привлича към тялото си
метални плочи с общо тегло 160 кг. Гол до кръста, А. Антипов
застава прав и към гърдите му прилепва метална плоча с тегло 60
кг. Дебелината на плочата е около 40 мм. След това към първата
плоча долепят втора, с тегло 40 кг, която също се привлича. Това
показва, че първата плоча не екранира полето, предизвикващо
привличането на втората плоча. Накрая, към двете плочи се окачва
още една, с тегло 60 кг. Антипов може по желание да изменя
силата на привличане на плочите, което предизвиква движение
на плочите по тялото му под действие на силата на тежестта. Тук
имаме случай, когато съзнанието управлява закона на привличане,
определяйки една или друга физическа ситуация.
От позициите на теорията на физичния вакуум телекинезата
на Кулагина и “биогравитацията”, демонстрирана от Антипов,
имат една и съща природа. И в единия, и в другия случай се
използва етерното тяло на човека, с чиято помощ се нарушава
баланса на инерциалните сили в предметите, върху които той
въздейства. Възникващата при това некомпенсирана инерциална

сила не се екранира и действа подобно на гравитационната сила.
Ако насочим некомпенсирана инерциална сила, възникнала в
тялото на самия човек срещу силата на гравитацията, то човек
може частично да намали теглото си или напълно да го загуби. В
този случай се наблюдава явлението левитация.
Прояви на менталното, астралното и

призрачното тела на човека
Предполага се, че тези три тела са породени от фино-
материалния свят, чиято физическа основа са първичните
торсионни полета. Припомняме, че първичните торсионни полета
имат висока проникваща способност и лесно преминават през
грубата материя. Скоростта на разпространението им е мигновена.
Освен това те пренасят информация, без да пренасят енергия,
каквато притежава грубата материя.
Призрачното тяло на човека дублира физическото му тяло
в света на фината материя. Засега във физиката не съществуват
методи, позволяващи научното изследване на това тяло, но има
убедителни свидетелства за реалното му съществуване. Преди
всичко имаме предвид медицинските методи за ранна диагностика,
основани на “виждане” на призрачното тяло на ниво вътрешни
органи. Според екстрасенсите всеки вътрешен орган има свой
“торсионен портрет”. Портретът на здравия орган има определена
полева структура. Заболяването на органа започва с изменение на
полевата структура и едва след известно време стават изменения
във физическото тяло. Лечението на такива заболявания протича в
обратен ред. Отначало човекът, който “вижда”, коригира полевата
структура на болния орган, което води след известно време до
оздравяването му на физическо ниво.
Знаем, че физическото тяло на човека има пет сетивни органа:
зрение, обоняние, осезание, вкус и слух. Всички тези органи ни
позволяват да възприемаме явленията от грубо-материалния свят.
Точно по същия начин другите тела на човека имат “допълнителни
органи на чувствата”, позволяващи му да възприема явленията

от фино-материалния свят и от света на висшата реалност. При
различните хора тези допълнителни сетивни органи са развити
в различна степен, но у повечето хора те са почти неразвити.
Това обстоятелство обяснява не само неразбирането, но и
преследването от страна на болшинството на “странните” хора,
които имат способност за по-пълно възприемане на околната
реалност. Обикновено ги наричат магьосници, вещици, знахари,
йоги и вълшебници.
Един от вълшебниците, с които се срещнах, е Вячеслав
Бронников. Този човек обучава слепи по рождение деца да
четат обикновени книги! Когато посетих ръководената от него
организация “Познай себе си”, ми показаха способностите на
хора с развити допълнителни сетивни органи. Например синът
на В. Бронников, ученик в девети клас, със завързани очи с
лекота прочете книгата ми “Теория на физичния вакуум”, която
предварително беше обърната наопаки. Когато го запитах как го
прави, той отговори, че при затворени очи в областта на “третото
му око” се появява нещо като компютърен екран, върху който
се появява текста. Именно този текст, който в дадения момент
е пред неговите завързани очи. Това явление може да се обясни
по следния начин. Поради ефекта на формата (виж раздела ”Свят
на фината материя”) всяка буква от текста създава статично
първично торсионно поле, отнасящо се към фино-материалния
свят. Именно в този свят действат допълнителните сетивни органи,
принадлежащи на призрачното тяло. Възприемайки торсионните
образи на буквите, призрачното тяло вербализира приетата
информация във физически образи чрез физическото тяло.
Още по-фино възприема реалността астралното тяло на
човека. Понякога го наричат “чувствено тяло”. Астралното
тяло се отличава с по-високочестотни (в смисъл, честота на
въртене на неговите източници) характеристики, затова научното
му изследване е много по-сложно, отколкото на призрачното
тяло. Хората, способни да управляват астралното си тяло, в
езотеричната литература се наричат медиуми. Елена Рьорих в том

3 на книгата си “Писма до Америка” описва основните свойства
на астралното тяло. Преди всичко, астралното тяло е посредник
между физическия свят и света на Висшата реалност. В човека
астралното тяло играе ролята на посредник между физическото,
етерното, призрачното и “висшите тела”, към които отнасяме
менталното тяло и телата на душата и духа (Фиг.66). Астралното
тяло притежава свои специфични “сетивни органи”, освен това
медиумът умее да създава свой “астрален двойник”, който се отделя
от неговото физическо тяло и пътешества във фино-материалния
свят. Такъв астрален двойник притежава астрално зрение и слух.
Той може мигновено (според понятията на грубо-материалния
свят) да се премества в пространството и времето, запазвайки при
това “осъзнаването” на действията си.
Астралното тяло е основа за развитието на менталното тяло
на човека, наречено още мисловно тяло. Това тяло е образувано
от структури, чиито носители са първичните торсионни полета.
Продукт от дейността на менталното тяло са мислите – своеобразни
устойчиви форми от първични торсионни полета. Може да се каже,
че менталното тяло представлява “генератор” и “приемник” на
първични торсионни полета, носещи информация за устройството
на реалността. Честотният диапазон на първичните торсионни
полета, използван за образуване на менталното тяло е по-висок,
отколкото на астралното. Менталното тяло има свои собствени
фини “сетивни органи”. Човек, който може да използва менталните
сетивни органи, има способността да чете мислите на другите хора
или да осъществява телепатия – мигновено предаване на мисли на
големи разстояния. Елена Рьорих отбелязва тясната връзка между
астралното и менталното тела, при което се различават висши и
низши прояви на астралното тяло. Менталното тяло на човека
се развива на базата на висшите прояви на астралното. Низшите
прояви на астралното тяло са насочени към удовлетворяване
на потребностите на низшите тела – физическото, етерното и
призрачното.
Телата на духа и душата

Духът и душата се отнасят към света на висшата реалност.
Това е светът на идеите и законите, на които се подчиняват
грубият и финият материални светове, при което светът на
висшата реалност съществува преди появата на другите. Оттук
следва важен извод: телата на духа и душата на човека могат да
“съществуват” в информационен вид (във вид на потенциална
възможност), без всичките други тела. Тези тела нямат какъвто
и да е материален носител, ако под материя разбираме обекти от
света на грубата и на фината материя. Известният английски учен
Р. Пенроуз в книгата си “Новият разум на Царя” отбелязва, че
новото в науката не се извежда по логически път от старото, а се
появява в главата на учения изведнъж, в готов вид. Това може да
се обясни с факта, че решението на дадена задача, един физически
закон или постановката и доказателството на теорема съществуват
преди още човек да започне да мисли върху тях. Така Р. Пенроуз
стига до извода, че в природата съществува база от данни, в
която се пази информация за всички явления и законите, които ги
описват. Индийският философ и физик Махариши Махеш Йоги
твърди, че в природата съществува Поле на Съзнанието, което
съдържа в потенциален вид цялата информация за реалността. В
други източници това поле се нарича Свръхсъзнание.
Засега може само да се предположи (поради липсата на
достатъчно достоверни данни), че телата на духа и душата на
човека са съставна част от Свръхсъзнанието, което е синоним на
Твореца в религията.
В сравнение с другите тела, телата на духа и душата на човека
са най-устойчивите образувания. След неговата клинична смърт
физическото и етерното тела се разпадат доста бързо. Смята се, че
при естествена смърт на човека етерното тяло напуска физическия
носител след 3 дни, призрачното - след 9, а астралното – след 40
дни. В случай на насилствена смърт или при смърт на човек, който
приживе е бил насочен към задоволяване на низшите потребности,
тези срокове могат да се променят в една или друга посока.
Съзнание и виталност на различните системи

За Съзнанието в научната литература има множество
дефиниции. Обикновено под съзнание се разбира способността на
човека към разумни действия, но такава представа се оказва твърде
ограничена в светлината на последните знания за устройството на
света.
Под съзнание ние ще разбираме способността на една
система към целенасочено самодействие или взаимодействие с
други системи. Такава обща дефиниция за съзнанието позволява
да приемем за съзнателна всяка физична система, започвайки
от елементарната частица, чак до Твореца (система със
Свръхсъзнание). Това позволява да изградим скала на съзнанието,
в която човекът не заема най-високото стъпало.
Съзнанието (С) на произволна система се оказва
пропорционално на един друг неин параметър – виталността
(V), С~V. Енергоинформационният подход към изучаването
на различни природни системи, предложен от руския учен В.
Волченко, позволи да се дефинира виталността на една система
като отношение на информативността на системата І към нейната
енергийност Е, или
C ~ V = I/E.
Изследванията на различни системи показват, че за неживите
системи са характерни големи стойности на енергийността и
ниски стойности на информативността. Например, елементарната
частица има относително висока енергийност Е (относителна
енергия) и относително ниска информативност І (относителна
информация). Отношението на тези величини е малко, затова
виталността и съзнанието на елементарната частица не са големи.
По-сложни образувания, като минералите например, за сметка на
вътрешните връзки образуват системи с по-висока относителна
информативност и ниска относителна енергийност. Съответно
виталността и съзнанието при минералите са по-високи, отколкото
при елементарните частици. Сложните образувания от минерали
водят до появата на живи системи, например растения, които имат
ниска в сравнение с минералите енергийност Е и висока степен на

информативност І. Затова виталността и съзнанието на растенията
са по-високи, отколкото при минералите.
Фиг. 73. Виталността (жизнеността) на реални системи разделя всички

системи на живи и неживи.
На Фиг.73 са представени графики на зависимостта

на виталността V на системите от енергийността Е и
информативността І. Съществува някаква прагова стойност на
виталността Vп, отделяща живите системи от неживите.
Придвижвайки се нагоре по скалата на виталността и
съзнанието, ние преминаваме постепенно животинския свят,
човека, висшите духовни същности и стигаме до Твореца - система,
притежаваща безкрайна виталност и безкрайно съзнание (Фиг.74).
Може да се предположи, че висшите духовни същности са живи
системи с много висока информативност и ниска енергийност,
които съществуват във финия свят и не се нуждаят от плътна
материална обвивка – физическо и етерно тела. Единствено
Творецът е система с безкрайна виталност и безкрайно съзнание,
която не се нуждае от никакво тяло.
Фиг. 74. Скала на съзнанието и виталността на реални системи.
По такъв начин виталността и съзнанието се явяват формални

характеристики на духовността, позволяващи да се даде научна
обосновка на йерархията на духовните същности в езотеричната
картина на света.
Космическата еволюция на човека

Различните нива на Съзнанието имат различно “време
на живот”. След смъртта на човека, неговата виталност първа
напуска подсъзнанието след около 3 дни (Фиг.66) . Друга част от
съзнанието – виталността, представена от призрачното, астралното
и менталните тела изчезва (средно) след 40 дни. Свръхсъзнанието
на човека е най-устойчивата част от Съзнанието му. По данни
от езотеричната литература, тялото на душата “живее” няколко
години. Колкото до тялото на духа, то въобще е безсмъртно, тъй
като се явява част от Свръхсъзнанието на Твореца.
По такъв начин, теорията на физичния вакуум ни заставя
да преразгледаме съотношението между материята и съзнанието,
отдавайки приоритет на съзнанието като творческо начало на

всеки реален процес. Абсолютното “Нищо” започва сътворяването
на световете и на веществото, от които те са съставени, от
потенциалното състояние на материята – физичния вакуум, без
първоначално проявена материя (Фиг.75). Броят на възможните
светове в този случай е безкраен, затова в процеса на творчество
Свръхсъзнанието – Творец се нуждае от доброволни помощници
– хората, които той сам създава на нивото на проявената материя
“по свой образ и подобие”. Целта на тези помощници е постоянно
самоусъвършенстване и еволюция.
Еволюционната стълбица е построена в съответствие със
системата от нива на реалността, възникваща в теорията на
физичния вакуум. Еволюцията на човека означава придвижване
нагоре по стълбата на съзнанието от грубо-материалното
проявление към фините светове и световете на висшата реалност,
в съответствие с Кръга на Сансара. Човекът е този, който в процеса
на своите прераждания спомага за еволюцията на цялата Реалност.
Тази цел обединява помощниците, макар те да се намират на
различни нива на еволюционната стълба. Колкото по-високо е
нивото, на което се намира помощникът, толкова той е по-близо
до Абсолютното “Нищо” - Твореца по своите информационни и
творчески възможности. Напредналите помощници имат такива
колосални възможности, че са способни да създават в проявен вид
звездни системи и подобни на нас разумни същества. Възможно
е човекът на нашата планета да е създаден от помощници-творци
(или от Творец) от високо ниво и нашето предназначение, както и
на всичко в света, помага на Абсолютното “Нищо” в творческата
му работа. Който преуспява в това, в хода на тази работа се изкачва
нагоре по еволюционната стълба, ставайки свободен и получавайки
все повече и повече възможности за творческа дейност. В това се
състои целта на космическата еволюция на човека и еволюцията на
Природата в най-широк смисъл.
Фиг. 75. Кръгът на Сансара в теорията на физичния вакуум.

ȼɦɟɫɬɨɡɚɤɥɸɱɟɧɢɟ

ɈɌɄɊɂɌɈɉɂɋɆɈɇȺȺɄȺȾȽɂɒɂɉɈȼɈɌɊɍɋɄȺɌȺ
ȺɄȺȾȿɆɂəɁȺȿɋɌȿɋɌȼȿɇɂɇȺɍɄɂ
ȾɈɊɍɋɄɂɌȿɎɂɁɂɐɂ

ɍɜɚɠɚɟɦɢɤɨɥɟɝɢ
ɉɪɟɡ ɩɨɫɥɟɞɧɢɬɟ ɝɨɞɢɧɢ ɜ ɪɚɡɥɢɱɧɢ ɫɪɟɞɫɬɜɚ ɡɚ ɦɚɫɨɜɚ
ɢɧɮɨɪɦɚɰɢɹɫɟɩɨɹɜɢɯɚɦɧɨɝɨɫɬɚɬɢɢ ɞɨɪɢɤɧɢɝɚ >@ɜɤɨɢɬɨ
ɦɨɹɬɚɧɚɭɱɧɚɪɚɛɨɬɚɫɟɨɛɹɜɹɜɚɨɬɧɹɤɨɢɭɱɟɧɢ ɨɬɂɧɫɬɢɬɭɬɚɩɨ
ɨɛɳɚ ɮɢɡɢɤɚ ɢ ɚɫɬɪɨɧɨɦɢɹ ɤɴɦ ɊȺɇ ɤɚɬɨ ɩɫɟɜɞɨɧɚɭɤɚ ɚ ɚɡ
ɫɚɦɢɹɬɫɴɦɩɪɟɞɫɬɚɜɟɧɤɚɬɨɦɨɲɟɧɢɤɢɮɚɥɲɢɮɢɤɚɬɨɪ
Ɇɧɨɝɨ ɝɨɞɢɧɢ ɧɟ ɨɛɪɴɳɚɯ ɨɫɨɛɟɧɨ ɜɧɢɦɚɧɢɟ ɧɚ ɬɟɡɢ
ɧɚɩɚɞɤɢɧɨɞɨɣɞɟɜɪɟɦɟɞɚɪɚɡɤɚɠɚɡɚɦɨɢɬɟɧɚɭɱɧɢɬɴɪɫɟɧɢɹɨɬ
ɩɴɪɜɨ ɥɢɰɟ ɡɚɳɨɬɨ ɤɨɣ ɚɤɨ ɧɟ ɚɜɬɨɪɴɬ ɦɨɠɟ ɞɚ ɩɪɟɞɫɬɚɜɢ
ɫɜɨɹɬɚɪɚɛɨɬɚ
Ɉɫɧɨɜɧɚɬɚ ɤɪɢɬɢɤɚ ɧɚ ɦɨɢɬɟ ɨɩɨɧɟɧɬɢ ɟ ɧɚɫɨɱɟɧɚ ɤɴɦ
ɩɪɨɜɟɠɞɚɧɢɬɟɨɬɦɟɧɬɟɨɪɟɬɢɱɧɢɢɟɤɫɩɟɪɢɦɟɧɬɚɥɧɢɢɡɫɥɟɞɜɚɧɢɹ
ɧɚ ɬɨɪɫɢɨɧɧɢɬɟ ɩɨɥɟɬɚ Ⱦɧɟɫ ɜ ɧɚɭɤɚɬɚ ɫɚ ɢɡɜɟɫɬɧɢ ɞɜɚ ɬɢɩɚ
ɬɨɪɫɢɨɧɧɢɩɨɥɟɬɚɬɨɜɚɫɚɬɨɪɫɢɨɧɧɢɬɟɩɨɥɟɬɚɧɚɊɢɱɢ ɝ
>@ɢɬɨɪɫɢɨɧɧɢɬɟɩɨɥɟɬɚɧɚɄɚɪɬɚɧ ɝ >@Ɇɟɠɞɭɬɟɡɢɞɜɚ
ɬɢɩɚɬɨɪɫɢɨɧɧɢɩɨɥɟɬɚɢɦɚɨɝɪɨɦɧɚɪɚɡɥɢɤɚɤɨɹɬɨɩɨɪɚɞɢɫɜɨɟɬɨ
ɧɟɜɟɠɟɫɬɜɨ ɦɨɢɬɟ ɨɩɨɧɟɧɬɢ ɧɟ ɡɚɛɟɥɹɡɜɚɬ Ɍɟ ɦɟ ɤɪɢɬɢɤɭɜɚɬ ɡɚ
ɢɡɩɨɥɡɜɚɧɟɧɚɩɨɥɟɬɚɬɚɧɚɄɚɪɬɚɧ ɜɰɹɥɫɜɹɬɫɧɟɝɨɜɚɬɚɬɟɨɪɢɹɫɟ
ɡɚɧɢɦɚɜɚɬ ɝɨɥɹɦ ɛɪɨɣ ɭɱɟɧɢ ɚ ɩɭɛɥɢɤɚɰɢɢɬɟ ɫɚ ɯɢɥɹɞɢ ɚ ɚɡ
ɢɡɫɥɟɞɜɚɦ ɬɨɪɫɢɨɧɧɢɬɟ ɩɨɥɟɬɚ ɧɚ Ɋɢɱɢ Ɍɟɡɢ ɩɨɥɟɬɚ ɨɩɪɟɞɟɥɹɬ
ɧɟɫɢɦɟɬɪɢɱɧɚɬɚ ɩɨ ɨɬɧɨɲɟɧɢɟ ɧɚ ɞɨɥɧɢɬɟ ɢɧɞɟɤɫɢ ɱɚɫɬ ɧɚ
ɫɜɴɪɡɚɧɨɫɬɬɚ ɧɚ ɝɟɨɦɟɬɪɢɹɬɚ ɧɚ ɚɛɫɨɥɸɬɧɢɹ ɩɚɪɚɥɟɥɢɡɴɦ
ɩɪɨɫɬɪɚɧɫɬɜɨ ɱɢɹɬɨ ɩɴɥɧɚ ɤɪɢɜɢɧɚ ɟ ɪɚɜɧɚ ɧɚ ɧɭɥɚ ɢ
ɚɧɚɥɢɬɢɱɟɫɤɢɫɟɨɩɪɟɞɟɥɹɤɚɬɨ
L D
: MNL HDL H>DN M @ HD HN M HDM N L M N D E F

ɁɚɩɴɪɜɢɩɴɬɬɨɪɫɢɨɧɧɢɬɟɩɨɥɟɬɚɧɚɊɢɱɢɫɚɢɡɩɨɥɡɜɚɧɢɨɬ
Ⱥɥɛɟɪɬ Ⱥɣɧɳɚɣɧ ɜ ɫɬɚɬɢɢɬɟ ɦɭ ɩɨɫɜɟɬɟɧɢ ɧɚ ɭɪɚɜɧɟɧɢɹɬɚ
ɫɜɴɪɡɚɧɢ ɫ ȿɞɢɧɧɚɬɚ Ɍɟɨɪɢɹ ɧɚ ɉɨɥɟɬɨ ɝ >@
Вместо заключение. Открито писмо 151
Ⱥɣɧɳɚɣɧ ɟ ɩɭɛɥɢɤɭɜɚɥ ɨɛɳɨ ɫɬɚɬɢɢ ɞɜɟ ɨɬ ɬɹɯ ɫɴɜɦɟɫɬɧɨ ɫ

ɢɡɜɟɫɬɧɢɹ ɦɚɬɟɦɚɬɢɤ ȼɆɚɣɟɪ ɤɴɞɟɬɨ ɢɡɩɨɥɡɜɚ ɬɨɪɫɢɨɧɧɢɬɟ
ɩɨɥɟɬɚɧɚɊɢɱɢ
Ɍɨɪɫɢɨɧɧɢɬɟ ɩɨɥɟɬɚ ɧɚ Ɋɢɱɢ ɫɚ ɢɡɭɱɚɜɚɧɢ ɨɬ ɬɚɤɢɜɚ
ɢɡɜɟɫɬɧɢ ɦɚɬɟɦɚɬɢɰɢ ɤɚɬɨ ȿɄɚɪɬɚɧ ɢ əɋɯɨɭɬɟɧ ȼ ɩɢɫɦɨ ɞɨ
Ⱥɣɧɳɚɣɧɜɤɨɟɬɨɨɛɫɴɠɞɚɬɟɨɪɢɹɬɚɧɚɚɛɫɨɥɸɬɧɢɹɩɚɪɚɥɟɥɢɡɴɦ
ȿɄɚɪɬɚɧ ɩɢɲɟ ³ȼ ɦɨɹɬɚ ɬɟɪɦɢɧɨɥɨɝɢɹ ɩɪɨɫɬɪɚɧɫɬɜɚɬɚ ɫ
ɟɜɤɥɢɞɨɜɚ ɫɜɴɪɡɚɧɨɫɬ ɞɨɩɭɫɤɚɬ ɢɡɤɪɢɜɹɜɚɧɟ ɢ ɭɫɭɤɜɚɧɟ ɜ
ɩɪɨɫɬɪɚɧɫɬɜɚɬɚɤɴɞɟɬɨɩɚɪɚɥɟɥɢɡɦɴɬɟɨɩɪɟɞɟɥɟɧɩɨɫɦɢɫɴɥɚɧɚ
Ʌɟɜɢɑɢɜɢɬɚ ɭɫɭɤɜɚɧɟɬɨ ɟ ɪɚɜɧɨ ɧɚ ɧɭɥɚ ɜ ɩɪɨɫɬɪɚɧɫɬɜɚɬɚ
ɤɴɞɟɬɨ ɩɚɪɚɥɟɥɢɡɦɴɬ ɟ ɚɛɫɨɥɸɬɟɧ ɞɚɥɟɱɟɧ ɩɚɪɚɥɟɥɢɡɴɦ
ɢɡɤɪɢɜɹɜɚɧɟɬɨɟɪɚɜɧɨɧɚɧɭɥɚɬɚɤɚɱɟɫɴɳɟɫɬɜɭɜɚɬɩɪɨɫɬɪɚɧɫɬɜɚ
ɛɟɡɢɡɤɪɢɜɹɜɚɧɟɧɨɫɭɫɭɤɜɚɧɟ´>@
ȼ ɨɫɧɨɜɧɚɬɚ ɫɬɚɬɢɹ ɧɚ ȿɄɚɪɬɚɧ >@ ɰɢɬɢɪɚɧɚ ɨɬ ɪɭɫɤɢ ɢ
ɱɭɠɞɟɫɬɪɚɧɧɢɬɟɨɪɟɬɢɰɢɧɹɦɚɮɨɪɦɭɥɢɇɨɨɬɬɟɤɫɬɚɫɥɟɞɜɚɱɟ
Ʉɚɪɬɚɧ ɝɨɜɨɪɢ ɡɚ ɭɫɭɤɜɚɧɟ ɧɚ Ɋɢɱɢ Ɉɫɜɟɧ ɬɨɜɚ ɫɚɦɚɬɚ ɫɬɚɬɢɹ ɟ
ɧɚɩɢɫɚɧɚ ɩɪɟɡ ɝ >@ ɚ ɭɫɭɤɜɚɧɟɬɨ ɧɚ Ʉɚɪɬɚɧ ɟ ɜɴɜɟɞɟɧɨ ɨɬ
ɧɟɝɨɩɪɟɡɝ>@
ɉɪɢɬɚɤɨɜɚ ɧɢɫɤɨ ɧɢɜɨɧɚɡɧɚɧɢɹɬɚɡɚɬɨɪɫɢɨɧɧɢɬɟɩɨɥɟɬɚ
ɤɪɢɬɢɤɚɬɚ ɧɚ ɚɤɚɞɟɦɢɰɢɬɟ ɨɬ ɊȺɇ ɤɴɦ ɦɨɹɬɚ ɪɚɛɨɬɚ ɧɟ ɭɥɭɱɜɚ
ɰɟɥɬɚ ɍ ɦɟɧ ɢɡɜɢɤɜɚ ɧɟɞɨɭɦɟɧɢɟ ɨɛɪɴɳɟɧɢɟɬɨ ɧɚ ɚɤɚɞɟɦɢɰɢɬɟ
ɨɬ ɊȺɇ ɤɴɦ ɩɪɟɦɢɟɪɦɢɧɢɫɬɴɪɚ ȿɉɪɢɦɚɤɨɜ ɝ ɢ ɤɴɦ
ɉɪɟɡɢɞɟɧɬɚ ɉɭɬɢɧ ɫ ɢɫɤɚɧɟ ɞɚ ɫɟ ɪɚɡɪɟɲɢ " ɊȺɇ ɞɚ ɩɪɨɜɟɞɟ
ɧɚɭɱɧɚɟɤɫɩɟɪɬɢɡɚɧɚɦɨɢɬɟɢɡɫɥɟɞɜɚɧɢɹɫɜɴɪɡɚɧɢɫɬɨɪɫɢɨɧɧɢɬɟ
ɩɨɥɟɬɚ Ɍɨɜɚ ɦɨɠɟɲɟ ɞɚ ɛɴɞɟ ɧɚɩɪɚɜɟɧɨ ɨɬɞɚɜɧɚ ɛɟɡ ɞɚ ɫɟ
ɛɟɡɩɨɤɨɢ ɉɪɟɡɢɞɟɧɬɚ Ɉɳɟ ɩɨɜɟɱɟ ɱɟ ɜɫɢɱɤɢ ɧɟɨɛɯɨɞɢɦɢ ɡɚ
ɟɤɫɩɟɪɬɢɡɚɬɚɦɚɬɟɪɢɚɥɢɫɚɩɭɛɥɢɤɭɜɚɧɢɜɦɨɧɨɝɪɚɮɢɢ
ɍɜɚɠɚɟɦɢ ɤɨɥɟɝɢ Ⱥɡ ɫɟ ɫɴɦɧɹɜɚɦ ɜ ɢɫɤɪɟɧɨɫɬɬɚ ɧɚ
ɧɚɦɟɪɟɧɢɹɬɚɧɚɚɤɚɞɟɦɢɰɢɬɟɨɬɊȺɇɞɚɧɚɩɪɚɜɹɬɛɟɡɩɪɢɫɬɪɚɫɬɧɚ
ɧɚɭɱɧɚ ɟɤɫɩɟɪɬɢɡɚ ɧɚ ɪɚɡɪɚɛɨɬɤɢɬɟ ɫɜɴɪɡɚɧɢ ɫ ɬɨɪɫɢɨɧɧɢɬɟ
ɩɨɥɟɬɚ Ʉɚɬɨ ɚɥɬɟɪɧɚɬɢɜɚ ɚɡ ɩɪɢɡɨɜɚɜɚɦ ɮɢɡɢɰɢɬɟ ɜ Ɋɭɫɢɹ ɢ
ɜɫɢɱɤɢ ɧɚ ɤɨɢɬɨ ɧɟ ɟ ɛɟɡɪɚɡɥɢɱɧɚ ɫɴɞɛɚɬɚ ɧɚ ɪɭɫɤɚɬɚ ɧɚɭɤɚ ɞɚ
ɨɛɴɪɧɚɬɜɧɢɦɚɧɢɟɧɚɧɨɜɢɬɟɢɡɫɥɟɞɜɚɧɢɹɫɜɴɪɡɚɧɢɫɬɟɨɪɢɹɬɚɧɚ
ɮɢɡɢɱɧɢɹ ɜɚɤɭɭɦ ɢ ɬɨɪɫɢɨɧɧɢɬɟ ɩɨɥɟɬɚ Ɇɨɠɟɬɟ ɞɚ ɩɨɥɭɱɢɬɟ
ɩɴɥɧɚɤɚɪɬɢɧɚɧɚɫɥɭɱɜɚɳɨɬɨɫɟɜɬɨɪɫɢɨɧɧɚɬɚɮɢɡɢɤɚɫɥɟɞɤɚɬɨ
ɩɪɨɱɟɬɟɬɟ ɧɚɩɢɫɚɧɨɬɨ ɬɭɤ ȼ ɤɪɚɹ ɧɚ ɩɢɫɦɨɬɨ ɫɚ ɰɢɬɢɪɚɧɢ

ɩɴɪɜɨɢɡɬɨɱɧɢɰɢɬɟɡɚɞɚɧɟɛɴɞɚɬɝɨɥɨɫɥɨɜɧɢɦɨɢɬɟɬɜɴɪɞɟɧɢɹ

Ɇɨɹɬɚɩɴɪɜɚɧɚɭɱɧɚɪɚɛɨɬɚ
ɉɪɟɡɝɩɨɫɬɴɩɢɯɜɩɴɪɜɢɤɭɪɫɧɚɮɢɡɢɱɟɫɤɢɹɮɚɤɭɥɬɟɬ
ɧɚ ɆȽɍ ɫɥɟɞ ɤɚɬɨ ɢɦɚɯ ɜɟɱɟ ɞɜɟ ɨɬɥɢɱɧɢ ɞɢɩɥɨɦɢ ɩɨɥɭɱɟɧɢ
ɫɥɟɞ ɡɚɜɴɪɲɜɚɧɟ ɧɚ Ɇɨɪɫɤɨɬɨ ɭɱɢɥɢɳɟ ɜ Ȼɚɤɭ ɟɞɧɨɜɪɟɦɟɧɧɨ ɩɨ
ɞɜɟɫɩɟɰɢɚɥɧɨɫɬɢɳɭɪɦɚɧɢɟɥɟɤɬɪɨɦɟɯɚɧɢɤ
ȼ ɭɧɢɜɟɪɫɢɬɟɬɚ ɦɨɣ ɩɪɴɜ ɧɚɭɱɟɧ ɪɴɤɨɜɨɞɢɬɟɥ ɛɟɲɟ ɚɤɚɞ
Ɋȼ ɏɨɯɥɨɜ ɨɬ Ⱥɇ ɋɋɋɊ ɩɨ ɬɨɜɚ ɜɪɟɦɟ ɪɴɤɨɜɨɞɢɬɟɥ ɧɚ
ɤɚɬɟɞɪɚɬɚ ɩɨ ɧɟɥɢɧɟɣɧɚ ɨɩɬɢɤɚ ɢ ɜɴɥɧɨɜɢ ɩɪɨɰɟɫɢ Ʉɨɝɚɬɨ ɩɪɟɡ
ɝ ɞɨɣɞɟ ɦɥɚɞɢɹɬ ɞɨɤɬɨɪ ɧɚ ɧɚɭɤɢɬɟ ɅȼɄɟɥɞɢɲ
Ɋȼɏɨɯɥɨɜɦɢɩɪɟɞɥɨɠɢɞɚɧɚɩɪɚɜɹɞɢɩɥɨɦɧɚɪɚɛɨɬɚɩɨɞɧɟɝɨɜɨ
ɪɴɤɨɜɨɞɫɬɜɨ
ɉɪɟɞɢ ɝɨɞɢɧɢ ɧɚɭɱɟɧ ɪɴɤɨɜɨɞɢɬɟɥ ɧɚ Ʉɟɥɞɢɲ ɛɢɥ ɟɞɢɧ ɨɬ
ɨɫɧɨɜɚɬɟɥɢɬɟ ɧɚ ɤɨɦɢɫɢɹɬɚ ɩɨ ɛɨɪɛɚɬɚ ɫ ɩɫɟɜɞɨɧɚɭɤɚɬɚ
ȼɅȽɢɧɡɛɭɪɝ ɤɨɣɬɨ ɩɪɢɥɚɝɚɥ ɤɴɦ ɫɜɨɢɬɟ ɭɱɟɧɢɰɢ ɦɟɬɨɞɚ
³ɯɜɴɪɥɹɧɟ ɜ ɦɨɪɟɬɨ ɧɚ ɧɚɭɤɚɬɚ´ Ɍɨɣ ɞɚɜɚɥ ɧɚ ɛɴɞɟɳɢɹ ɭɱɟɧ
ɡɚɝɥɚɜɢɟɬɨ ɧɚ ɬɟɦɚɬɚ ɧɚ ɧɚɭɱɧɚɬɚ ɦɭ ɪɚɛɨɬɚ ɚ ɜɫɢɱɤɨ ɨɫɬɚɧɚɥɨ
ɩɪɟɬɟɧɞɟɧɬɴɬ ɡɚ ɡɜɚɧɢɟ ³ɭɱɟɧ´ ɩɪɚɜɟɥ ɫɚɦ Ⱥɤɨ ɫɥɟɞ ɢɡɜɟɫɬɧɨ
ɜɪɟɦɟ ɭɱɟɧɢɤɴɬ ɩɨɥɭɱɟɥ ɡɧɚɱɢɦ ɪɟɡɭɥɬɚɬ ɬɨ ɬɨɣ ³ɢɡɩɥɭɜɚɥ´ ɨɬ
ɦɨɪɟɬɨ ɧɚ ɧɚɭɤɚɬɚ ɬɟ ɭɫɩɹɜɚɥ ɞɚ ɫɬɚɧɟ ɭɱɟɧ Ⱥɤɨ ɧɹɦɚɥɨ
ɪɟɡɭɥɬɚɬɭɱɟɧɢɤɴɬ³ɩɨɬɴɜɚɥ´ɫɥɟɞɨɜɚɬɟɥɧɨɡɚɧɟɝɨɧɹɦɚɥɨɦɹɫɬɨ
ɜɪɟɞɢɰɢɬɟɧɚɭɱɟɧɢɬɟ
Ɍɨɱɧɨ ɬɚɤɚ ɩɨɫɬɴɩɢ ɫ ɦɟɧ ɅȼɄɟɥɞɢɲ Ɍɨɣ ɨɩɪɟɞɟɥɢ
ɬɟɦɚɬɚ ɧɚ ɦɨɹɬɚ ɞɢɩɥɨɦɧɚ ɪɚɛɨɬɚ ³Ⱦɢɫɩɟɪɫɢɨɧɧɢ ɨɬɧɨɲɟɧɢɹ
ɩɪɢɦɧɨɝɨɮɨɬɨɧɧɢɩɪɨɰɟɫɢ´ɢɦɢɩɪɟɞɥɨɠɢɞɚɫɟɹɜɹɫɥɟɞɲɟɫɬ
ɦɟɫɟɰɚ ɫ ɝɨɬɨɜɢ ɡɚ ɞɢɩɥɨɦɧɚ ɡɚɳɢɬɚ ɪɟɡɭɥɬɚɬɢ ɑɟɫɬɧɨ ɤɚɡɚɧɨ
ɬɨɜɚɦɧɨɝɨɦɢɯɚɪɟɫɚ
Ɉɫɧɨɜɧɚ ɡɚɞɚɱɚ ɧɚ ɤɚɬɟɞɪɚɬɚ ɩɨ ɧɟɥɢɧɟɣɧɚ ɨɩɬɢɤɚ ɢ
ɜɴɥɧɨɜɢɩɪɨɰɟɫɢɛɟɩɪɨɛɥɟɦɴɬɡɚɢɡɭɱɚɜɚɧɟɧɚɜɡɚɢɦɨɞɟɣɫɬɜɢɟɬɨ
ɧɚɫɢɥɧɨɬɨɟɥɟɤɬɪɨɦɚɝɧɢɬɧɨɢɡɥɴɱɜɚɧɟɫɜɟɳɟɫɬɜɚɬɚɌɟɨɪɢɹɬɚɢ
ɟɤɫɩɟɪɢɦɟɧɬɢɬɟ ɜ ɬɚɡɢ ɨɛɥɚɫɬ ɩɨɤɚɡɜɚɯɚ ɱɟ ɜ ɫɢɥɧɢɬɟ
ɟɥɟɤɬɪɨɦɚɝɧɢɬɧɢ ɩɨɥɟɬɚ ( + | ɟɞ ɋȽɋȿ ɜɴɡɧɢɤɜɚɳɚɬɚ ɜɴɜ
ɜɟɳɟɫɬɜɨɬɨ ɩɨɥɹɪɢɡɚɰɢɹ 3D ɫɟ ɪɚɡɜɢɜɚ ɜ ɪɟɞ ɩɨ ɫɬɟɩɟɧɢɬɟ ɧɚ

ɢɧɬɟɧɡɢɬɟɬɚ>@
3D ; DE ( E ; DEJ ( E ( J D E J
ɤɴɞɟɬɨ ( E ɟ ɢɧɬɟɧɡɢɬɟɬɴɬ ɧɚ ɟɥɟɤɬɪɢɱɧɨɬɨ ɩɨɥɟ
; DE Z ; DEJ Z Z ɬɟɧɡɨɪɴɬ ɧɚ ɟɥɟɤɬɪɨɦɚɝɧɢɬɧɚɬɚ
ɜɴɡɩɪɢɟɦɱɢɜɨɫɬ ɪɚɡɝɥɟɠɞɚɧɢ ɤɚɬɨ ɚɧɚɥɢɬɢɱɧɢ ɮɭɧɤɰɢɢ ɧɚ
ɤɨɦɩɥɟɤɫɧɢɬɟɱɟɫɬɨɬɢɉɨɬɨɜɚɜɪɟɦɟɜɭɱɟɛɧɢɰɢɬɟɛɹɯɚɢɡɜɟɫɬɧɢ
ɞɢɫɩɟɪɫɢɨɧɧɢɬɟ ɨɬɧɨɲɟɧɢɹ ɧɚ ɄɪɚɦɟɪɫɄɪɨɧɢɧɝ ɡɚ ɥɢɧɟɣɧɚɬɚ
ɜɴɡɩɪɢɟɦɱɢɜɨɫɬ ; DJ Z Ʉɚɤɬɨ ɟ ɢɡɜɟɫɬɧɨ ɬɟɡɢ ɨɬɧɨɲɟɧɢɹ
ɢɡɪɚɡɹɜɚɬ ɢɧɬɟɝɪɚɥɧɚɬɚ ɜɪɴɡɤɚ ɦɟɠɞɭ ɪɟɚɥɧɚɬɚ ɢ ɢɦɚɝɢɧɟɪɧɚɬɚ
ɱɚɫɬɧɚɞɢɟɥɟɤɬɪɢɱɧɚɬɚɩɪɨɧɢɰɚɟɦɨɫɬɌɴɣɤɚɬɨɪɟɚɥɧɚɬɚɱɚɫɬɧɚ
ɩɪɨɧɢɰɚɟɦɨɫɬɬɚɨɩɪɟɞɟɥɹɤɨɟɮɢɰɢɟɧɬɚɧɚɩɪɟɱɭɩɜɚɧɟɧɚɫɪɟɞɚɬɚ
ɚ ɢɦɚɝɢɧɟɪɧɚɬɚ ɩɨɝɥɴɳɚɧɟɬɨ ɧɚ ɫɜɟɬɥɢɧɚɬɚ ɜ ɧɟɹ ɬɨ
ɢɡɦɟɪɜɚɣɤɢ ɩɨɝɥɴɳɚɧɟɬɨ ɧɚ ɫɜɟɬɥɢɧɚɬɚ ɜ ɫɪɟɞɚɬɚ ɦɨɠɟ ɞɚ ɫɟ
ɨɩɪɟɞɟɥɢ ɱɪɟɡɨɬɧɨɲɟɧɢɟɬɨɧɚɄɪɚɦɟɪɫɄɪɨɧɢɧɝ ɩɨɤɚɡɚɬɟɥɹɧɚ
ɩɪɟɱɭɩɜɚɧɟɧɚɫɪɟɞɚɬɚɢɨɛɪɚɬɧɨɂɟɬɨɱɟɅȼɄɟɥɞɢɲɩɪɟɞɥɚɝɚ
ɧɚ ɛɢɜɲɢɹ ɫɬɭɞɟɧɬ ɜ ɞɢɩɥɨɦɧɚɬɚ ɫɢ ɪɚɛɨɬɚ ɞɚ ɧɚɦɟɪɢ
ɨɛɨɛɳɟɧɢɟ ɧɚ ɨɬɧɨɲɟɧɢɹɬɚ ɧɚ ɄɪɚɦɟɪɫɄɪɨɧɢɧɝ ɜ ɫɥɭɱɚɣ ɧɚ
ɦɧɨɝɨɱɟɫɬɨɬɢ
ɋɥɟɞɲɟɫɬɦɟɫɟɰɚɚɡɫɟɫɪɟɳɧɚɯɫɅȼɄɟɥɞɢɲɢɦɭɩɨɤɚɡɚɯ
ɪɟɡɭɥɬɚɬɚ ɤɨɣɬɨ ɫɟ ɫɴɫɬɨɟɲɟ ɜ ɧɚɦɟɪɟɧɢɬɟ ɞɢɫɩɟɪɫɢɨɧɧɢ
ɨɬɧɨɲɟɧɢɹ ɡɚ ɧɟɥɢɧɟɣɧɢɬɟ ɜɴɡɩɪɢɟɦɱɢɜɨɫɬɢ ɧɚ ɫɪɟɞɚɬɚ
; DE Z Z Q ɡɚɜɢɫɟɳɢɨɬQɱɟɫɬɨɬɢ Q t
Ɉɤɚɡɜɚɫɟɱɟɡɚɧɟɥɢɧɟɣɧɢɬɟɜɴɡɩɪɢɟɦɱɢɜɨɫɬɢɡɚɜɢɫɟɳɢɨɬ
ɧɟɱɟɬɟɧ ɛɪɨɣ ɱɟɫɬɨɬɢ ɪɟɚɥɧɚɬɚ ɱɚɫɬ ɧɚ ɜɴɡɩɪɢɟɦɱɢɜɨɫɬɬɚ ɫɟ
ɢɡɪɚɡɹɜɚɱɪɟɡɢɦɚɝɢɧɟɪɧɚɬɚɩɨɫɥɟɞɧɢɹɧɚɱɢɧ>@
f
3 ,P ; ] ] Q
Q ³
5H ; Z Z Q G] G] Q
S f ] Z ] Q Z Q
Q N N
ɚɡɚɧɟɥɢɧɟɣɧɢɬɟɜɴɡɩɪɢɟɦɱɢɜɨɫɬɢɡɚɜɢɫɟɳɢɨɬɱɟɬɟɧɛɪɨɣ
ɩɪɨɦɟɧɥɢɜɢɪɟɚɥɧɚɬɚɱɚɫɬɫɟɢɡɪɚɡɹɜɚɱɪɟɡɪɟɚɥɧɚɬɚ
f
3 5H ; ] ] Q
5H ; Z Z Q
S Q ³
f
] Z ] Q Z Q
G] G] Q

Q N N
Ɂɧɚɤɴɬ Ɋ ɩɪɟɞ ɢɧɬɟɝɪɚɥɚ ɩɨɤɚɡɜɚ ɱɟ ɡɚ ɪɟɲɟɧɢɟ ɧɚ
ɢɧɬɟɝɪɚɥɚ ɫɟ ɜɡɟɦɚ ɝɥɚɜɧɚɬɚ ɫɬɨɣɧɨɫɬ ɉɪɢ ɬɪɢ ɱɟɫɬɨɬɢ
ɞɢɫɩɟɪɫɢɨɧɧɢɬɟ ɨɬɧɨɲɟɧɢɹ ɡɚ ɤɭɛɢɱɧɚɬɚ ɜɴɡɩɪɢɟɦɱɢɜɨɫɬ ɧɚ
ɫɪɟɞɚɬɚ ɫɚ ɩɨɞɨɛɧɢ ɧɚ ɨɬɧɨɲɟɧɢɹɬɚ ɧɚ ɄɪɚɦɟɪɫɄɪɨɧɢɧɝ ɜ
ɫɦɢɫɴɥɱɟɫɜɴɪɡɜɚɬɪɟɚɥɧɚɬɚɢɢɦɚɝɢɧɟɪɧɚɬɚɱɚɫɬ
Ɉɫɧɨɜɧɢɬɟɢɡɜɨɞɢɨɬɬɨɜɚɢɡɫɥɟɞɜɚɧɟɫɚɫɥɟɞɧɢɬɟ
Ɍɴɣ ɤɚɬɨ ɢɦɚɝɢɧɟɪɧɚɬɚ ɱɚɫɬ ɧɚ ɜɴɡɩɪɢɟɦɱɢɜɨɫɬɬɚ
ɨɩɪɟɞɟɥɹ ɩɨɝɥɴɳɚɧɟɬɨ ɧɚ ɩɨɥɟɬɨ ɜ ɫɪɟɞɚɬɚ ɦɨɠɟ ɞɚ ɫɟ
ɩɪɟɞɩɨɥɨɠɢ ɱɟ ɧɟɥɢɧɟɣɧɢɬɟ ɩɪɨɰɟɫɢ ɩɪɢ ɧɟɱɟɬɟɧ ɛɪɨɣ ɧɚ
ɜɡɚɢɦɨɞɟɣɫɬɜɚɳɢɬɟ ɱɟɫɬɨɬɢ ɩɪɨɬɢɱɚɬ ɫ ɩɨɝɥɴɳɚɧɟ ɧɚ ɩɨɥɟɬɨ ɜ
ɫɪɟɞɚɬɚ
ɉɪɨɰɟɫɢɬɟ ɜ ɤɨɢɬɨ ɭɱɚɫɬɜɚɬ ɱɟɬɟɧ ɛɪɨɣ ɱɟɫɬɨɬɢ
ɩɪɨɬɢɱɚɬɛɟɡɩɨɝɥɴɳɚɧɟɧɚ
ɩɨɥɟɬɨ ɜ ɫɪɟɞɚɬɚ ɋ ɞɪɭɝɢ ɞɭɦɢ ɧɟɥɢɧɟɣɧɢɬɟ ɩɪɨɰɟɫɢ ɫ
ɭɱɚɫɬɢɟɬɨɧɚɱɟɬɟɧɛɪɨɣɱɟɫɬɨɬɢɦɨɝɚɬɞɚɩɪɨɬɢɱɚɬɜɚɛɫɨɥɸɬɧɨ
ɩɪɨɡɪɚɱɧɚɚɧɢɡɨɬɪɨɩɧɚɫɪɟɞɚ
ȼ ɫɥɭɱɚɣ ɧɚ ɧɟɱɟɬɟɧ ɛɪɨɣ ɱɟɫɬɨɬɢ ɩɨɡɧɚɜɚɣɤɢ ɫɚɦɨ
ɢɦɚɝɢɧɟɪɧɚɬɚ ɢɥɢ ɪɟɚɥɧɚɬɚ ɱɚɫɬ ɧɚ ɜɴɡɩɪɢɟɦɱɢɜɨɫɬɬɚ ɦɨɠɟ ɞɚ
ɫɟ ɜɴɡɫɬɚɧɨɜɢ ɢɡɰɹɥɨ ɜɴɡɩɪɢɟɦɱɢɜɨɫɬɬɚ ɤɚɬɨ ɤɨɦɩɥɟɤɫɧɚ
ɮɭɧɤɰɢɹ
Ɂɚɜɴɡɩɪɢɟɦɱɢɜɨɫɬɬɚɡɚɜɢɫɟɳɚɨɬɱɟɬɟɧɛɪɨɣɱɟɫɬɨɬɢ
ɬɪɹɛɜɚ ɞɚ ɫɟ ɩɨɡɧɚɜɚ ɤɚɤɬɨ ɪɟɚɥɧɚɬɚ ɬɚɤɚ ɢ ɢɦɚɝɢɧɟɪɧɚɬɚ ɱɚɫɬ
ɋɚɦɨ ɜ ɬɚɤɴɜ ɫɥɭɱɚɣ ɜɴɡɩɪɢɟɦɱɢɜɨɫɬɬɚ ɦɨɠɟ ɞɚ ɛɴɞɟ ɧɚɩɴɥɧɨ
ɜɴɡɫɬɚɧɨɜɟɧɚ
ɋɥɟɞ ɧɟɡɧɚɱɢɬɟɥɧɚ ɪɟɞɚɤɰɢɹ ɨɬ ɫɬɪɚɧɚ ɧɚ Ʉɟɥɞɢɲ
ɞɢɩɥɨɦɧɚɬɚ ɪɚɛɨɬɚ ɛɟɲɟ ɩɪɟɞɫɬɚɜɟɧɚ ɢ ɡɚɳɢɬɟɧɚ ɫ ɨɰɟɧɤɚ
³ɨɬɥɢɱɟɧ´ Ɂɚ ɧɟɹ ɞɨɪɢ ɛɟɲɟ ɩɭɛɥɢɤɭɜɚɧɚ ɫɬɚɬɢɹ ɜɴɜ
ɮɚɤɭɥɬɟɬɫɤɢɹ ɜɟɫɬɧɢɤ ³ɋɨɜɟɬɫɤɢɣ ɮɢɡɢɤ´ ɜ ɤɨɹɬɨ ɛɟɲɟ
ɨɬɛɟɥɹɡɚɧɚɧɚɭɱɧɚɬɚɡɧɚɱɢɦɨɫɬɧɚɩɨɥɭɱɟɧɢɹɪɟɡɭɥɬɚɬ
ɉɢɲɚɜɫɢɱɤɨɬɨɜɚɡɚɞɚɩɨɤɚɠɚɱɟɡɚɨɪɬɨɞɨɤɫɚɥɧɚɬɚɧɚɭɤɚ
ɚɡ ɧɟ ɫɴɦ ɱɨɜɟɤ ɨɬ ɭɥɢɰɚɬɚ ɢ ɱɟ ɦɨɟɬɨ ɧɚɭɱɧɨ ɪɨɞɨɫɥɨɜɢɟ ɫɬɢɝɚ
ɞɨ ȼɅȽɢɧɡɛɭɪɝ ɢ ȼɅɄɟɥɞɢɲ ɩɪɢ ɬɨɜɚ Ƚɢɧɡɛɭɪɝ ɦɢ ɫɟ ɩɚɞɚ

ɧɟɳɨɤɚɬɨ³ɞɹɞɨ´ɩɨɧɚɭɱɧɚɥɢɧɢɹ
ɋɥɭɱɢ ɫɟ ɬɚɤɚ ɱɟ ɤɨɝɚɬɨ ɛɹɯ ɝɨɞɢɲɟɧ ɩɪɨɱɟɬɨɯ
ɮɢɥɨɫɨɮɫɤɢɹ ɬɪɭɞ ɧɚ ȼɅɟɧɢɧ ©Ɇɚɬɟɪɢɚɥɢɡɦ ɢ
ɷɦɩɢɪɢɨɤɪɢɬɢɰɢɡɦª ɤɴɞɟɬɨ ɫɟ ɪɚɡɝɥɟɠɞɚɬ ɧɹɤɨɢ ɮɢɥɨɫɨɮɫɤɢ
ɜɴɩɪɨɫɢ ɧɚ ɟɫɬɟɫɬɜɨɡɧɚɧɢɟɬɨ ɨɬ ɩɨɡɢɰɢɢɬɟ ɧɚ ɞɢɚɥɟɤɬɢɱɟɫɤɢɹ
ɦɚɬɟɪɢɚɥɢɡɴɦ ȼ ɬɚɡɢ ɤɧɢɝɚ Ʌɟɧɢɧ ɫɩɨɦɟɧɚɜɚ ɬɪɭɞɨɜɟɬɟ ɧɚ
Ⱥɣɧɳɚɣɧ ɩɨ ɫɩɟɰɢɚɥɧɚɬɚ ɬɟɨɪɢɹ ɧɚ ɨɬɧɨɫɢɬɟɥɧɨɫɬɬɚ ɢ ɧɟɣɧɢɬɟ
ɢɡɜɨɞɢ ɡɚ ɡɚɜɢɫɢɦɨɫɬɬɚ ɧɚ ɦɚɫɚɬɚ ɧɚ ɬɟɥɚɬɚ ɨɬ ɫɤɨɪɨɫɬɬɚ ɧɚ
ɞɜɢɠɟɧɢɟɌɨɡɢɮɚɤɬɬɨɥɤɨɜɚɫɢɥɧɨɩɨɪɚɡɢɦɨɟɬɨɨɳɟɩɨɥɭɞɟɬɫɤɨ
ɜɴɨɛɪɚɠɟɧɢɟɱɟɨɬɬɨɝɚɜɚɪɟɲɢɯɞɚɫɟɡɚɧɢɦɚɜɚɦɫɮɢɡɢɤɚ
ɉɨ ɨɧɨɜɚ ɜɪɟɦɟ ɜ ɩɨɩɭɥɹɪɧɚɬɚ ɥɢɬɟɪɚɬɭɪɚ ɱɟɫɬɨ ɫɟ
ɫɩɨɦɟɧɚɜɚɲɟ ɧɟɥɢɧɟɣɧɚɬɚ ɫɩɢɧɨɪɧɚ ɬɟɨɪɢɹ ɧɚ ɟɥɟɦɟɧɬɚɪɧɢɬɟ
ɱɚɫɬɢɰɢɪɚɡɜɢɬɚ ɨɬ ɏɚɣɡɟɧɛɟɪɝ Ⱥɡ ɱɟɬɹɯɜɫɢɱɤɨ ɤɨɟɬɨɧɚɦɟɪɟɯ
ɡɚ ɬɚɡɢ ɬɟɨɪɢɹ ɢ ɜɟɞɧɴɠ ɫɥɭɱɚɣɧɨ ɫɪɟɳɧɚɯ ɜɴɜ ɜɥɚɤɚ ɟɞɢɧ
ɚɫɩɢɪɚɧɬ ɜɴɜ ɮɢɡɢɱɟɫɤɢɹ ɮɚɤɭɥɬɟɬ ɧɚ ɆȽɍ ɡɚ ɫɴɠɚɥɟɧɢɟ ɧɟ
ɩɨɦɧɹ ɧɟɝɨɜɨɬɨ ɢɦɟ ɤɨɣɬɨ ɛɟɲɟ ɭɞɢɜɟɧ ɨɬ ɦɨɢɬɟ ɩɨɡɧɚɧɢɹ ɡɚ
ɪɚɛɨɬɢɬɟ ɧɚ ɏɚɣɡɟɧɛɟɪɝ Ɍɨɝɚɜɚ ɚɫɩɢɪɚɧɬɴɬ ɦɟ ɩɨɫɴɜɟɬɜɚ ɞɚ
ɤɚɧɞɢɞɚɬɫɬɜɚɦ ɜɴɜ ɮɢɡɢɱɟɫɤɢɹ ɮɚɤɭɥɬɟɬ ɧɚ ɆȽɍ ɤɨɟɬɨ ɚɡ ɢ
ɧɚɩɪɚɜɢɯ
Ɉɬ ɬɪɟɬɢ ɤɭɪɫ ɹɧɭɚɪɢ ɝ ɡɚɩɨɱɧɚɯ ɞɚ ɩɨɫɟɳɚɜɚɦ
ɫɟɦɢɧɚɪɢ ɩɨ ɬɟɨɪɢɹ ɧɚ ɟɥɟɦɟɧɬɚɪɧɢɬɟ ɱɚɫɬɢɰɢ ɨɛɳɚ ɬɟɨɪɢɹ ɧɚ
ɨɬɧɨɫɢɬɟɥɧɨɫɬɬɚ ɢ ɝɪɚɜɢɬɚɰɢɹɬɚ ɪɴɤɨɜɨɞɟɧɢ ɨɬ ɢɡɜɟɫɬɧɢɹ
ɬɟɨɪɟɬɢɤȾȾɂɜɚɧɟɧɤɨɉɨɬɨɜɚɜɪɟɦɟɦɨɹɧɚɫɬɨɥɧɚɤɧɢɝɚɛɟɲɟ
³Ɋɢɦɚɧɨɜɚ ɝɟɨɦɟɬɪɢɹ ɢ ɬɟɧɡɨɪɧɵɣ ɚɧɚɥɢɡ´ ɧɚ ɉɄɊɚɲɟɜɫɤɢ
Ɂɚɬɨɜɚ ɤɨɝɚɬɨ ɡɚɩɨɱɧɚɯ ɞɚ ɩɢɲɚ ɞɢɩɥɨɦɧɚɬɚ ɫɢ ɪɚɛɨɬɚ ɚɡ ɜɟɱɟ
ɢɦɚɯ ɢɡɜɟɫɬɟɧ ɨɩɢɬ ɜ ɬɟɨɪɟɬɢɱɧɚɬɚ ɮɢɡɢɤɚ Ɉɫɜɟɧ ɬɨɜɚ
ɅȼɄɟɥɞɢɲ ɦɢ ɩɪɟɩɨɪɴɱɚ ɞɚ ɢɡɭɱɚ ɬɟɯɧɢɤɚɬɚ ɧɚ Ɏɚɣɧɦɚɧɨɜɢɬɟ
ɞɢɚɝɪɚɦɢ ɤɨɹɬɨ ɫɟ ɩɪɢɥɚɝɚ ɜ ɤɜɚɧɬɨɜɚɬɚ ɟɥɟɤɬɪɨɞɢɧɚɦɢɤɚ ɧɚ
ɫɢɥɧɢɬɟɩɨɥɟɬɚ
ɉɨɜɪɟɦɟɧɚɫɚɦɨɫɬɨɹɬɟɥɧɚɬɚɦɢɪɚɛɨɬɚɩɨɞɢɩɥɨɦɧɚɬɚɬɟɦɚ
ɫɟ ɧɚɥɨɠɢ ɞɚ ɩɪɨɭɱɚ ɦɧɨɝɨ ɤɧɢɝɢ ɢ ɫɬɚɬɢɢ ɫɜɴɪɡɚɧɢ ɫ
ɟɥɟɤɬɪɨɞɢɧɚɦɢɤɚɬɚ ɧɚ ɫɢɥɧɢɬɟ ɩɨɥɟɬɚ Ɋɚɡɛɪɚɯ ɱɟ ɦɧɨɡɢɧɚ
ɜɨɞɟɳɢ ɮɢɡɢɰɢ ɬɟɨɪɟɬɢɰɢ ɨɬɛɟɥɹɡɜɚɬ ɨɝɪɚɧɢɱɟɧɨɫɬɬɚ ɧɚ
ɭɪɚɜɧɟɧɢɹɬɚɧɚɟɥɟɤɬɪɨɞɢɧɚɦɢɤɚɬɚɜɨɛɥɚɫɬɬɚɧɚɫɢɥɧɢɬɟɩɨɥɟɬɚ
ɢɥɢ ɤɨɟɬɨ ɟ ɟɞɧɨ ɢ ɫɴɳɨ ɩɪɢ ɝɨɥɟɦɢ ɭɫɤɨɪɟɧɢɹ ɧɚ ɡɚɪɟɞɟɧɢɬɟ

ɱɚɫɬɢɰɢ Ɉɫɧɨɜɧɚ ɩɪɢɱɢɧɚ ɡɚ ɢɡɜɟɫɬɧɢɬɟ ɬɪɭɞɧɨɫɬɢ ɜ
ɟɥɟɤɬɪɨɞɢɧɚɦɢɤɚɬɚɟɬɨɱɤɨɜɚɬɚɫɬɪɭɤɬɭɪɚɧɚɡɚɪɹɞɢɬɟɜɧɟɹ
ɂɧɬɭɢɰɢɹɬɚ ɦɢ ɩɨɞɫɤɚɡɚ ɱɟ ɬɪɭɞɧɨɫɬɢɬɟ ɧɚ
ɟɥɟɤɬɪɨɞɢɧɚɦɢɤɚɬɚ ɫɚ ɫɜɴɪɡɚɧɢ ɫ Ⱥɣɧɳɚɣɧɨɜɚɬɚ ɩɪɨɝɪɚɦɚ ɡɚ
ȿɞɢɧɧɚ Ɍɟɨɪɢɹ ɧɚ ɉɨɥɟɬɨ Ɂɚɬɨɜɚ ɫɥɟɞ ɡɚɳɢɬɚɬɚ ɧɚ ɞɢɩɥɨɦɧɚɬɚ
ɪɚɛɨɬɚ ɩɪɢ ɫɥɟɞɜɚɳɚɬɚ ɫɢ ɫɪɟɳɚ ɫ Ʉɟɥɞɢɲ ɚɡ ɦɭ ɤɚɡɚɯ ɱɟ
ɡɚɩɨɱɜɚɦ ɞɚ ɫɟ ɡɚɧɢɦɚɜɚɦ ɫ ɪɚɡɪɚɛɨɬɜɚɧɟ ɧɚ ɩɪɨɝɪɚɦɚɬɚ ɡɚ
ȿɞɢɧɧɚ Ɍɟɨɪɢɹ ɧɚ ɉɨɥɟɬɨ ɩɪɟɞɥɨɠɟɧɚ ɨɬ Ⱥɣɧɳɚɣɧ Ɍɨɝɚɜɚ
Ʌɟɨɧɢɞȼɟɧɢɹɦɢɧɨɜɢɱɜɧɢɦɚɬɟɥɧɨɦɟɩɨɝɥɟɞɧɚɢɨɬɝɨɜɨɪɢɱɟɩɨ
ɬɨɡɢ ɩɴɬ ɦɨɠɟ ɞɚ ɫɟ ɧɚɩɪɚɜɢ ɧɚɭɱɧɨ ɨɬɤɪɢɬɢɟ ɫɚɦɨ ɱɟ ɧɢɤɨɣ
ɧɹɦɚɞɚɦɟɱɭɟ
ɋɥɟɞ ɦɧɨɝɨ ɝɨɞɢɧɢ ɪɚɡɛɪɚɯ ɱɟ ɬɨɜɚ ɧɟ ɛɟɲɟ ɲɟɝɚ ɚ
ɨɛɢɤɧɨɜɟɧɚɬɚ ɪɟɚɥɧɨɫɬ ɫ ɤɨɹɬɨ ɫɟ ɫɛɥɴɫɤɜɚ ɜɫɟɤɢ ɭɱɟɧ ɤɨɣɬɨ
ɢɡɥɟɡɟɢɡɜɴɧɪɚɦɤɢɬɟɧɚɫɴɳɟɫɬɜɭɜɚɳɢɬɟɧɚɭɱɧɢɩɪɟɞɫɬɚɜɢ

Ɂɚɮɭɧɞɚɦɟɧɬɚɥɧɚɬɚɮɢɡɢɤɚ
ɋɴɜɪɟɦɟɧɧɚɬɚɮɢɡɢɤɚɩɪɟɞɫɬɚɜɥɹɜɚɫɥɨɠɧɚɫɢɫɬɟɦɚɫɦɧɨɝɨ
ɧɢɜɚ ɢ ɫ ɬɹɫɧɚ ɫɩɟɰɢɚɥɢɡɚɰɢɹ ɧɚ ɭɱɟɧɢɬɟ ɋɦɹɬɚ ɫɟ ɱɟ ɧɚɱɟɥɨ ɜ
ɧɚɭɤɚɬɚɡɚɦɢɤɪɨɫɜɟɬɚɫɬɨɢɮɢɡɢɤɚɬɚɧɚɟɥɟɦɟɧɬɚɪɧɢɬɟɱɚɫɬɢɰɢɚ
ɜ ɦɚɤɪɨɫɜɟɬɚ ɚɫɬɪɨɮɢɡɢɤɚɬɚ Ɂɚɬɨɜɚ ɫɪɟɞ ɮɢɡɢɰɢɬɟ ɫɟ ɟ
ɧɚɥɨɠɢɥɨɦɧɟɧɢɟɬɨɱɟɜɫɢɱɤɨɮɭɧɞɚɦɟɧɬɚɥɧɨɧɨɜɨɜɴɜɮɢɡɢɤɚɬɚ
ɳɟ ɛɴɞɟ ɩɨɥɭɱɟɧɨ ɜ ɪɟɡɭɥɬɚɬ ɨɬ ɪɚɡɜɢɬɢɟɬɨ ɧɚ ɬɟɡɢ ɞɜɟ
ɧɚɩɪɚɜɥɟɧɢɹ
Ɉɬ ɦɨɹ ɝɥɟɞɧɚ ɬɨɱɤɚ ɧɢɬɨ ɮɢɡɢɤɚɬɚ ɧɚ ɟɥɟɦɟɧɬɚɪɧɢɬɟ
ɱɚɫɬɢɰɢɨɳɟɩɨɦɚɥɤɨɚɫɬɪɨɮɢɡɢɤɚɬɚɦɨɠɟɞɚɫɥɭɠɢɡɚɨɫɧɨɜɚɡɚ
ɩɨɧɚɬɚɬɴɲɧɨɬɨɪɚɡɜɢɬɢɟɧɚɮɭɧɞɚɦɟɧɬɚɥɧɚɬɚɮɢɡɢɤɚȼɞɧɟɲɧɨ
ɜɪɟɦɟɬɟɡɢɪɚɡɞɟɥɢɧɚɮɢɡɢɤɚɬɚɩɪɟɠɢɜɹɜɚɬɦɚɬɟɪɢɚɥɧɚ ɨɝɪɨɦɧɢ
ɪɚɡɯɨɞɢ ɡɚ ɫɬɪɨɢɬɟɥɫɬɜɨ ɧɚ ɭɫɤɨɪɢɬɟɥɢ ɢ ɬɟɥɟɫɤɨɩɢ ɢ ɦɟɧɬɚɥɧɚ
ɥɢɩɫɚ ɧɚ ɤɨɧɫɬɪɭɤɬɢɜɧɢ ɢɞɟɢ ɤɪɢɡɚ Ɏɢɡɢɰɢɬɟ ɤɨɢɬɨ ɫɟ
ɡɚɧɢɦɚɜɚɬ ɫ ɬɟɨɪɢɹɬɚ ɧɚ ɟɥɟɦɟɧɬɚɪɧɢɬɟ ɱɚɫɬɢɰɢ ɩɪɢɥɢɱɚɬ ɧɚ
ɛɨɬɚɧɢɰɢ ɤɨɢɬɨ ɫ ɩɨɦɨɳɬɚ ɧɚ ɨɝɪɨɦɟɧ ɫɚɤ ɭɫɤɨɪɢɬɟɥɹɬ ɧɚ
ɟɥɟɦɟɧɬɚɪɧɢ ɱɚɫɬɢɰɢ ɫɟ ɨɩɢɬɜɚɬ ɞɚ ɭɥɨɜɹɬ ɞɪɟɛɧɢ ɧɚɫɟɤɨɦɢ
ɟɥɟɦɟɧɬɚɪɧɢɱɚɫɬɢɰɢ ɢɞɚɝɢɫɢɫɬɟɦɚɬɢɡɢɪɚɬ ɥɟɩɬɨɧɢɚɞɪɨɧɢ
ɛɨɡɨɧɢ ɮɟɪɦɢɨɧɢ ɢ ɬɧ Ɉɬ ɞɴɥɝɢ ɝɨɞɢɧɢ ɫɟ ɢɡɜɴɪɲɜɚ
ɧɚɬɪɭɩɜɚɧɟ ɧɚ ɪɚɡɧɨɩɨɫɨɱɧɢ ɟɤɫɩɟɪɢɦɟɧɬɚɥɧɢ ɞɚɧɧɢ ɢ ɡɚ ɞɚ ɫɟ

ɢɡɛɟɝɧɟ ɛɴɪɤɨɬɢɹɬɚ ɜ ɬɚɡɢ ɛɨɬɚɧɢɤɚ ɭɱɟɧɢɬɟ ɫɚ ɩɪɢɧɭɞɟɧɢ ɞɚ
ɫɴɫɬɚɜɹɬɫɩɟɰɢɚɥɧɢɪɟɱɧɢɰɢ
ɉɪɢɜɴɪɠɟɧɢɰɢɬɟ ɧɚ ɬɨɡɢ ɫɤɴɩ ɫɩɨɫɨɛ ɡɚ ɢɡɫɥɟɞɜɚɧɟ ɧɚ
ɮɢɡɢɱɧɢɬɟ ɹɜɥɟɧɢɹ ɧɚɥɚɝɚɬ ɜ ɨɛɳɟɫɬɜɨɬɨ ɢɞɟɹɬɚ ɱɟ ɧɚ
ɫɴɜɪɟɦɟɧɧɢɹ ɟɬɚɩ ɧɚɭɤɚɬɚ ɫɟ ɩɪɚɜɢ ɨɬ ɝɨɥɟɦɢ ɤɨɥɟɤɬɢɜɢ ɢ ɱɟ
ɜɪɟɦɟɬɨ ɧɚ ɫɚɦɨɬɧɢɬɟ ɢɡɫɥɟɞɨɜɚɬɟɥɢ ɬɚɤɢɜɚ ɤɚɬɨ ɇɸɬɨɧ ɢ
Ⱥɣɧɳɚɣɧ ɟɨɬɦɢɧɚɥɨȾɨɤɨɥɤɨɬɨɤɨɥɟɤɬɢɜɴɬɨɬɭɱɟɧɢɬɪɹɛɜɚɞɚ
ɢɦɚ ɪɴɤɨɜɨɞɫɬɜɨ ɬɨ ɰɹɥɚɬɚ ɧɚɭɱɧɚ ɩɨɥɢɬɢɤɚ ɜ ɬɚɡɢ ɫɢɬɭɚɰɢɹ ɫɟ
ɨɩɪɟɞɟɥɹ ɨɬ ɪɴɤɨɜɨɞɢɬɟɥɢɬɟ ɧɚ ɧɚɭɱɧɢɬɟ ɤɨɥɟɤɬɢɜɢ Ⱥ ɤɨɣ
ɪɴɤɨɜɨɞɢ ɧɚɭɱɧɢɬɟ ɤɨɥɟɤɬɢɜɢ" ɇɚɣɱɟɫɬɨ ɨɧɟɡɢ ɱɢɢɬɨ ɥɢɱɧɢ
ɩɨɫɬɢɠɟɧɢɹɜɧɚɭɤɚɬɚɫɚɬɜɴɪɞɟɫɤɪɨɦɧɢɚɥɢɱɧɢɬɟɢɦɚɦɛɢɰɢɢ
ɫɚɝɨɥɟɦɢɌɨɜɚɞɚɜɚɜɴɡɦɨɠɧɨɫɬɞɚɫɟɩɪɢɫɜɨɹɜɚɬɪɟɡɭɥɬɚɬɢɬɟɨɬ
ɪɚɛɨɬɚɬɚ ɧɚ ɞɪɭɝɢɬɟ ɭɱɟɧɢ ɢ ɞɚ ɫɟ ɩɨɥɭɱɚɜɚɬ ɡɚ ɬɨɜɚ ɪɚɡɥɢɱɧɢ
ɨɛɥɚɝɢ Ɂɚ ɬɚɤɢɜɚ ɯɨɪɚ ɬɚɥɚɧɬɥɢɜɢɹɬ ɭɱɟɧ ɟ ɫɚɦɨ ɫɪɟɞɫɬɜɨ ɡɚ
ɩɨɫɬɢɝɚɧɟ ɧɚ ɰɟɥɬɚ Ɉɧɟɡɢ ɤɨɢɬɨ ɧɟ ɫɟ ɩɨɞɞɚɜɚɬ ɧɚ ɤɨɧɬɪɨɥ
ɛɢɜɚɬ ɢɡɯɜɴɪɥɟɧɢ ɢɡɜɴɧ ɪɚɦɤɢɬɟ ɧɚ ɧɚɭɱɧɨɬɨ ɨɛɳɟɫɬɜɨ ɥɟɩɜɚɬ
ɢɦ ɫɟ ɟɬɢɤɟɬɢ ³ɮɚɥɲɢɮɢɤɚɬɨɪ ɦɨɲɟɧɢɤ ɩɫɟɜɞɨɭɱɟɧ ɥɭɞ´
ȼɫɢɱɤɨ ɬɨɜɚ ɟ ɞɚɥɟɱ ɨɬ ɬɴɪɫɟɧɟɬɨ ɧɚ ɧɚɭɱɧɚɬɚ ɢɫɬɢɧɚ ɢ
ɩɪɟɞɫɬɚɜɥɹɜɚɯɪɚɧɢɬɟɥɧɚ ɫɪɟɞɚ ɡɚ ɛɭɪɧɢɹɪɚɡɰɜɟɬ ɧɚɤɨɪɭɩɰɢɹɬɚ
ɜ ɧɚɭɤɚɬɚ ȼɴɡɧɢɤɜɚ ɫɢɬɭɚɰɢɹ ɤɨɝɚɬɨ ɟɞɧɚ ɢɥɢ ɧɹɤɨɥɤɨ ɝɪɭɩɢ
ɱɢɧɨɜɧɢɰɢ ɜ ɧɚɭɤɚɬɚ ɨɫɴɳɟɫɬɜɹɜɚɬ ɫɬɪɨɝ ɤɨɧɬɪɨɥ ɧɚɞ ɜɫɢɱɤɨ
ɤɨɟɬɨɫɟɫɥɭɱɜɚɜɧɟɹɌɟɡɢɝɪɭɩɢɜɛɭɤɜɚɥɧɢɹɫɦɢɫɴɥɩɪɟɜɡɟɦɚɬ
ɪɟɞɚɤɰɢɢɬɟ ɧɚ ɜɨɞɟɳɢɬɟ ɧɚɭɱɧɢ ɫɩɢɫɚɧɢɹ ɧɚ ɢɡɞɚɬɟɥɫɬɜɚ
ɨɩɪɟɞɟɥɹɬ ɩɨɥɢɬɢɤɚɬɚ ɡɚ ɩɪɢɫɴɠɞɚɧɟ ɧɚ ɧɚɭɱɧɢ ɫɬɟɩɟɧɢ
ɨɪɝɚɧɢɡɢɪɚɬɧɚɭɱɧɢɫɟɦɢɧɚɪɢɧɚɤɨɢɬɨɞɨɩɭɫɤɚɬɫɚɦɨɫɜɨɢɯɨɪɚ
ɪɚɡɩɪɟɞɟɥɹɬɩɪɟɫɬɢɠɧɢɬɟɧɚɭɱɧɢɩɪɟɦɢɢɫɪɟɞɫɜɨɢɬɟɢɬɧ
ɍɜɚɠɚɟɦɢɤɨɥɟɝɢɚɡɩɢɲɚɡɚɩɪɨɛɥɟɦɢɬɟɫɤɨɢɬɨɬɚɤɚɢɥɢ
ɢɧɚɱɟ ɫɟ ɟ ɫɛɥɴɫɤɜɚɥ ɜɫɟɤɢ ɨɬ ɜɚɫ ɧɨ ɦɢ ɫɟ ɢɫɤɚ ɞɚ ɩɪɟɞɭɩɪɟɞɹ
ɧɚɱɢɧɚɟɳɢɬɟ ɮɢɡɢɰɢɋɴɨɛɪɚɡɹɜɚɣɤɢ ɫɟ ɫ ɨɛɳɟɫɬɜɟɧɨɬɨ ɦɧɟɧɢɟ
ɛɨɥɲɢɧɫɬɜɨɬɨ ɬɚɥɚɧɬɥɢɜɢ ɦɥɚɞɢ ɮɢɡɢɰɢ ɢɡɛɢɪɚɬ ɡɚ ɩɪɟɞɦɟɬ ɧɚ
ɫɜɨɢɬɟ ɢɡɫɥɟɞɜɚɧɢɹ ɬɟɨɪɢɹɬɚ ɧɚ ɟɥɟɦɟɧɬɚɪɧɢɬɟ ɱɚɫɬɢɰɢ ɢɥɢ
ɚɫɬɪɨɮɢɡɢɤɚɬɚɢɨɛɢɤɧɨɜɟɧɨɝɢɨɱɚɤɜɚɪɚɡɨɱɚɪɨɜɚɧɢɟ
ȼ ɡɧɚɦɟɧɢɬɚɬɚ ɫɢ ɪɚɛɨɬɚ ³ɉɪɚɜɢɥɚ ɞɥɹ ɪɭɤɨɜɨɞɫɬɜɚ ɭɦɚ´
Ɋɟɧɟ Ⱦɟɤɚɪɬ ɩɪɟɞɭɩɪɟɠɞɚɜɚ ɱɟ ɩɪɢ ɨɛɫɴɠɞɚɧɟ ɧɚ ɫɥɨɠɧɢ
ɩɪɨɛɥɟɦɢ ɦɧɟɧɢɟɬɨ ɧɚ ɛɨɥɲɢɧɫɬɜɨɬɨ ɦɨɠɟ ɞɚ ɛɴɞɟ ɩɨɝɪɟɲɧɨ

Ɍɨɣ ɩɢɲɟ ³ɇɚɩɴɥɧɨ ɛɟɡɩɨɥɟɡɧɨ ɟ ɜ ɬɚɤɴɜ ɫɥɭɱɚɣ ɞɚ ɫɟ ɛɪɨɹɬ
ɝɥɚɫɨɜɟɬɟɡɚɞɚɫɟɫɥɟɞɜɚɦɧɟɧɢɟɬɨɩɨɞɤɪɟɩɟɧɨɨɬɛɨɥɲɢɧɫɬɜɨɬɨ
ɚɜɬɨɪɢɡɚɳɨɬɨɚɤɨɫɬɚɜɚɞɭɦɚɡɚɫɥɨɠɟɧɜɴɩɪɨɫɬɨɩɨɜɟɪɨɹɬɧɨ
ɟɱɟɢɫɬɢɧɚɬɚɟɧɚɫɬɪɚɧɚɬɚɧɚɦɚɥɰɢɧɫɬɜɨɬɨ´>@
ɄɴɦɬɚɡɢɝɥɟɞɧɚɬɨɱɤɚɫɟɩɪɢɞɴɪɠɚɢȺɣɧɳɚɣɧɌɨɣɫɱɢɬɚ
ɱɟ ɫɥɨɠɧɢɬɟ ɮɢɡɢɱɧɢ ɬɟɨɪɢɢ ɧɟ ɦɨɝɚɬ ɞɚ ɛɴɞɚɬ ɫɴɡɞɚɞɟɧɢ
ɟɞɢɧɫɬɜɟɧɨ ɜɴɡ ɨɫɧɨɜɚ ɧɚ ɟɤɫɩɟɪɢɦɟɧɬɚɥɧɢ ɞɚɧɧɢ ɉɨɫɤɨɪɨ
ɨɛɪɚɬɧɨɬɨ ɧɟɨɛɯɨɞɢɦɨɟ ɧɨɜɚɬɚ ɮɭɧɞɚɦɟɧɬɚɥɧɚɬɟɨɪɢɹɞɚɛɴɞɟ
ɢɡɝɪɚɞɟɧɚ ɢ ɮɨɪɦɭɥɢɪɚɧɚ ɪɴɤɨɜɨɞɟɣɤɢ ɫɟ ɟɞɢɧɫɬɜɟɧɨ ɨɬ ɧɚɣ
ɨɛɳɢ ɩɪɢɧɰɢɩɢ ɢ ɟɞɜɚ ɬɨɝɚɜɚ ɞɚ ɛɴɞɟ ɩɪɨɜɟɪɟɧɚ
ɟɤɫɩɟɪɢɦɟɧɬɚɥɧɨ
ɋ ɬɴɪɫɟɧɟɬɨ ɧɚ ɧɨɜɢ ɮɢɡɢɱɧɢ ɬɟɨɪɢɢ ɫɟ ɡɚɧɢɦɚɜɚ
ɫɬɪɚɬɟɝɢɱɟɫɤɚɬɚ ɮɢɡɢɤɚ ɜ ɤɨɹɬɨ ɪɚɡɥɢɱɚɜɚɦɟ ɬɪɢ ɬɢɩɚ ɬɟɨɪɢɢ
ɮɭɧɞɚɦɟɧɬɚɥɧɚɮɭɧɞɚɦɟɧɬɚɥɧɨɤɨɧɫɬɪɭɤɬɢɜɧɚɢɤɨɧɫɬɪɭɤɬɢɜɧɚ

Ɏɢɝ Ɍɪɢɬɟ ɨɫɧɨɜɧɢ ɬɢɩɚ ɮɢɡɢɱɧɢ ɬɟɨɪɢɢ ɧɚ ɫɬɪɚɬɟɝɢɱɟɫɤɨ
ɧɢɜɨ

ɇɚɣɝɨɥɹɦɚ ɰɟɧɧɨɫɬ ɡɚ ɮɢɡɢɤɚɬɚ ɩɪɟɞɫɬɚɜɥɹɜɚɬ

ɮɭɧɞɚɦɟɧɬɚɥɧɢɬɟ ɬɟɨɪɢɢ ɫɴɫ ɫɬɪɚɬɟɝɢɱɟɫɤɢ ɯɚɪɚɤɬɟɪ Ɍɟ ɫɟ
ɩɨɹɜɹɜɚɬɜɧɚɭɤɚɬɚɪɹɞɤɨɢɬɟɯɧɢɬɟɫɴɡɞɚɬɟɥɢɫɟɛɪɨɹɬɧɚɩɪɴɫɬɢ
Ɇɧɨɝɨ ɩɨɱɟɫɬɨ ɮɢɡɢɰɢɬɟ ɫɴɡɞɚɜɚɬ ɮɭɧɞɚɦɟɧɬɚɥɧɨ
ɤɨɧɫɬɪɭɤɬɢɜɧɢ ɬɟɨɪɢɢ ɤɨɢɬɨ ɜɴɡɧɢɤɜɚɬ ɜ ɫɥɭɱɚɢɬɟ ɤɨɝɚɬɨ ɩɨɞ
ɧɚɬɢɫɤɚ ɧɚ ɟɤɫɩɟɪɢɦɟɧɬɚɥɧɢɬɟ ɞɚɧɧɢ ɜɴɜ ɮɭɧɞɚɦɟɧɬɚɥɧɚɬɚ
ɬɟɨɪɢɹ ɫɟ ɜɴɜɟɠɞɚɬ ɧɹɤɨɢ ɞɨɩɴɥɧɢɬɟɥɧɢ ɤɨɧɫɬɪɭɤɰɢɢ Ɍɚɤɚɜɚ
ɟɞɧɚɬɟɨɪɢɹɫɟɫɴɡɞɚɜɚɨɬɞɟɫɟɬɢɧɚɢɩɨɜɟɱɟɢɡɫɥɟɞɨɜɚɬɟɥɢ
Ȼɨɥɲɢɧɫɬɜɨɬɨ ɨɬ ɫɴɳɟɫɬɜɭɜɚɳɢɬɟ ɬɟɨɪɢɢ ɧɚɩɪɢɦɟɪ
ɬɟɨɪɢɹɬɚ ɧɚ ɟɥɟɦɟɧɬɚɪɧɢɬɟ ɱɚɫɬɢɰɢ ɫɚ ɤɨɧɫɬɪɭɤɬɢɜɧɢ Ɉɫɧɨɜɧɨ
ɬɟɡɢ ɬɟɨɪɢɢ ɫɟ ɡɚɧɢɦɚɜɚɬ ɫɴɫ ɫɢɫɬɟɦɚɬɢɡɢɪɚɧɟ ɧɚ
ɟɤɫɩɟɪɢɦɟɧɬɚɥɧɢɬɟɞɚɧɧɢȼɧɚɭɤɚɬɚɬɟɢɦɚɬɜɪɟɦɟɧɟɧɯɚɪɚɤɬɟɪɢ
ɫɬɟɱɟɧɢɟɧɚɜɪɟɦɟɬɨɛɢɜɚɬɡɚɦɟɧɟɧɢɨɬɮɭɧɞɚɦɟɧɬɚɥɧɢɬɟ

,Ɏɭɧɞɚɦɟɧɬɚɥɧɢɬɟɨɪɢɢ
Ʉɨɝɚɬɨ ɫɥɭɲɚɲ ɢɡɤɚɡɜɚɧɢɹ ɧɚ ɭɱɟɧɢ ɨɬɝɨɜɚɪɹɳɢ ɡɚ
ɪɚɡɜɢɬɢɟɬɨɧɚɧɚɭɤɚɬɚɩɨɫɬɨɹɧɧɨɱɭɜɚɲɱɟɞɴɪɠɚɜɚɬɚɬɪɹɛɜɚɞɚ
ɩɨɞɩɨɦɚɝɚ ɢɡɫɥɟɞɜɚɧɢɹɬɚ ɜɴɜ ɮɭɧɞɚɦɟɧɬɚɥɧɚɬɚ ɮɢɡɢɤɚ Ⱦɭɦɢɬɟ
³ɮɭɧɞɚɦɟɧɬɚɥɧɚ ɮɢɡɢɤɚ´ ɫɚ ɬɨɥɤɨɜɚ ɢɡɯɚɛɟɧɢ ɱɟ ɤɴɦ ɬɨɜɚ
ɩɨɧɹɬɢɟ ɨɬɧɚɫɹɬ ɜɫɢɱɤɨ ɤɨɟɬɨ ɩɪɚɜɢ ɮɭɧɞɚɦɟɧɬɚɥɧɚɬɚ
ɮɭɧɞɚɦɟɧɬɚɥɧɨɤɨɧɫɬɪɭɤɬɢɜɧɚɬɚ ɤɨɧɫɬɪɭɤɬɢɜɧɚɬɚ ɮɢɡɢɤɚ ɞɨɪɢ
ɢɩɪɢɥɨɠɧɚɬɚ
Ɉɫɧɨɜɟɧɩɪɢɡɧɚɤɧɚɮɭɧɞɚɦɟɧɬɚɥɧɚɬɚɬɟɨɪɢɹɟɚɛɫɨɥɸɬɧɚɬɚ
ɩɪɟɞɫɤɚɡɚɬɟɥɧɚɫɢɥɚɧɚɧɟɣɧɢɬɟɭɪɚɜɧɟɧɢɹɜɬɚɡɢɨɛɥɚɫɬɤɴɞɟɬɨ
ɭɪɚɜɧɟɧɢɹɬɚɫɚɜɚɥɢɞɧɢɇɚɩɪɢɦɟɪɭɪɚɜɧɟɧɢɹɬɚɜɦɟɯɚɧɢɤɚɬɚɧɚ
ɇɸɬɨɧ ɨɩɢɫɜɚɳɢ ɞɜɢɠɟɧɢɟɬɨ ɧɚ ɦɚɤɪɨɨɛɟɤɬɢ ɫɚ ɜɚɥɢɞɧɢ ɩɪɢ
ɫɤɨɪɨɫɬɢ ɦɧɨɝɨ ɩɨɦɚɥɤɢ ɨɬ ɫɤɨɪɨɫɬɬɚ ɧɚ ɫɜɟɬɥɢɧɚɬɚ ȼ ɬɚɡɢ
ɨɛɥɚɫɬɧɚɮɢɡɢɤɚɬɚ ɬɟ ɚɛɫɨɥɸɬɧɨɬɨɱɧɨɩɪɟɞɫɤɚɡɜɚɬ ɪɟɡɭɥɬɚɬɢɬɟ
ɨɬɟɞɢɧɛɴɞɟɳɟɤɫɩɟɪɢɦɟɧɬɤɨɟɬɨɩɨɡɜɨɥɹɜɚɞɚɛɴɞɚɬɢɡɩɨɥɡɜɚɧɢ
ɩɪɢ ɤɨɧɫɬɪɭɢɪɚɧɟɬɨ ɧɚ ɪɚɡɥɢɱɧɢ ɦɟɯɚɧɢɡɦɢ ɚɜɬɨɦɨɛɢɥɢ
ɫɚɦɨɥɟɬɢ ɢ ɬɧ ɫ ɦɢɧɢɦɚɥɧɢ ɦɚɬɟɪɢɚɥɧɢ ɡɚɝɭɛɢ
Ɏɭɧɞɚɦɟɧɬɚɥɧɢɬɟ ɬɟɨɪɢɢ ɫɚ ɬɟɯɧɨɥɨɝɢɱɧɚɬɚ ɨɫɧɨɜɚ ɧɚ
ɫɴɜɪɟɦɟɧɧɨɬɨ ɢɧɞɭɫɬɪɢɚɥɧɨ ɨɛɳɟɫɬɜɨ ɢ ɛɥɚɝɨɞɚɪɟɧɢɟ ɧɚ ɬɹɯ
ɩɨɥɢɬɢɰɢɬɟɫɟɪɟɲɚɜɚɬɞɚɮɢɧɚɧɫɢɪɚɬɞɪɭɝɢɞɹɥɨɜɟɧɚɧɚɭɱɧɢɬɟ
ɢɡɫɥɟɞɜɚɧɢɹ
ȼ ɭɪɚɜɧɟɧɢɹɬɚ ɧɚ ɮɭɧɞɚɦɟɧɬɚɥɧɚɬɚ ɬɟɨɪɢɹ ɜɥɢɡɚɬ ɫɚɦɨ

ɮɭɧɞɚɦɟɧɬɚɥɧɢɤɨɧɫɬɚɧɬɢɤɚɬɨɦɚɫɚɬɚɢɡɚɪɹɞɚɧɚɱɚɫɬɢɰɢɬɟ Pɢ
Hɫɤɨɪɨɫɬɬɚɧɚɫɜɟɬɥɢɧɚɬɚ Fɝɪɚɜɢɬɚɰɢɨɧɧɚɬɚɤɨɧɫɬɚɧɬɚ *ɢɬɧ
Ɍɟ ɧɟ ɫɴɞɴɪɠɚɬ ɩɪɢɝɨɞɟɧɢ ɤɨɧɫɬɚɧɬɢ ɡɚɬɨɜɚ ɪɟɲɟɧɢɹɬɚ ɧɚ
ɭɪɚɜɧɟɧɢɹɬɚ ɜɴɜ ɮɭɧɞɚɦɟɧɬɚɥɧɢɬɟ ɬɟɨɪɢɢ ɧɚ ɩɨɥɟɬɨ ɬɟɨɪɢɹ ɧɚ
ɝɪɚɜɢɬɚɰɢɹɬɚ ɢɥɢ ɧɚ ɟɥɟɤɬɪɨɦɚɝɧɟɬɢɡɦɚ ɜɨɞɹɬ ɤɴɦ
ɮɭɧɞɚɦɟɧɬɚɥɧɢɬɟɩɨɬɟɧɰɢɚɥɢɧɚɜɡɚɢɦɨɞɟɣɫɬɜɢɟɩɨɬɟɧɰɢɚɥɚɧɚ
ɇɸɬɨɧ M J P* U ɢɩɨɬɟɧɰɢɚɥɚɧɚɄɭɥɨɧ M H H U
Ɉɫɧɨɜɧɚ ɡɚɞɚɱɚ ɧɚ ɬɟɨɪɟɬɢɱɧɚɬɚ ɮɢɡɢɤɚ ɟ ɫɴɡɞɚɜɚɧɟɬɨ ɧɚ
ɮɭɧɞɚɦɟɧɬɚɥɧɚɬɟɨɪɢɹɤɨɹɬɨ
Ⱥ ɞɚɜɚɧɨɜɢɩɪɟɞɫɬɚɜɢɡɚɭɫɬɪɨɣɫɬɜɨɬɨɧɚɫɜɟɬɚ
Ȼ ɩɨɡɜɨɥɹɜɚ ɞɚ ɫɟ ɢɡɩɨɥɡɜɚɬ ɧɨɜɢɬɟ ɡɧɚɧɢɹ ɜ ɩɨɥɡɚ ɧɚ
ɨɛɳɟɫɬɜɨɬɨ
ɇɟ ɟ ɱɭɞɧɨ ɱɟ ɧɚɣɝɨɥɹɦ ɢɧɬɟɪɟɫ ɜ ɧɚɭɱɧɨɬɨ ɨɛɳɟɫɬɜɨ
ɩɪɟɞɢɡɜɢɤɜɚɬ ɢɡɫɥɟɞɜɚɧɢɹɬɚ ɧɚɫɨɱɟɧɢ ɤɴɦ ɪɚɡɜɢɬɢɟ ɧɚ
ɫɬɪɚɬɟɝɢɱɟɫɤɨɬɨ ɧɢɜɨ ɧɚ ɮɭɧɞɚɦɟɧɬɚɥɧɚɬɚ ɮɢɡɢɤɚ ɬɟ ɤɴɦ
ɩɨɥɭɱɚɜɚɧɟ ɧɚ ɧɨɜɢ ɮɭɧɞɚɦɟɧɬɚɥɧɢ ɭɪɚɜɧɟɧɢɹ ɤɚɤɬɨ ɛɟɲɟ ɫ
ɬɟɨɪɢɹɬɚɧɚɝɪɚɜɢɬɚɰɢɹɬɚɧɚȺɣɧɳɚɣɧ
ȼ ɡɚɤɥɸɱɟɧɢɟ ɦɨɠɟɦ ɞɚ ɨɩɪɟɞɟɥɢɦ ɩɪɢɡɧɚɰɢɬɟ ɧɚ
ɮɭɧɞɚɦɟɧɬɚɥɧɚɬɚɬɟɨɪɢɹ
Ɏɭɧɞɚɦɟɧɬɚɥɧɢɬɟ ɬɟɨɪɢɢ ɚɛɫɨɥɸɬɧɨ ɬɨɱɧɨ ɩɪɟɞɫɤɚɡɜɚɬ
ɪɟɡɭɥɬɚɬɢɬɟ ɨɬ ɛɴɞɟɳɢɬɟ ɟɤɫɩɟɪɢɦɟɧɬɢ ɢ ɜɫɹɤɚ ɧɨɜɚ
ɮɭɧɞɚɦɟɧɬɚɥɧɚɬɟɨɪɢɹɨɛɨɛɳɚɜɚɮɢɡɢɤɚɬɚ³ɩɨɜɟɪɬɢɤɚɥɚ´
ɍɪɚɜɧɟɧɢɹɬɚ ɧɚ ɮɭɧɞɚɦɟɧɬɚɥɧɚɬɚ ɬɟɨɪɢɹ ɫɴɞɴɪɠɚɬ ɫɚɦɨ
ɮɭɧɞɚɦɟɧɬɚɥɧɢɮɢɡɢɱɧɢɤɨɧɫɬɚɧɬɢ
ȼ ɭɪɚɜɧɟɧɢɹɬɚ ɧɚ ɮɭɧɞɚɦɟɧɬɚɥɧɚɬɚ ɬɟɨɪɢɹ ɫɟ ɜɤɥɸɱɜɚɬ
ɮɢɡɢɱɧɢ ɩɨɥɟɬɚ ɢ ɨɛɟɤɬɢ ɤɨɢɬɨ ɦɨɝɚɬ ɞɚ ɛɴɞɚɬ ɧɟɩɨɫɪɟɞɫɬɜɟɧɨ
ɢɡɦɟɪɟɧɢɜɨɩɢɬɚ
ɉɪɢɥɚɝɚɣɤɢ ɬɟɡɢ ɤɪɢɬɟɪɢɢ ɤɴɦ ɫɴɳɟɫɬɜɭɜɚɳɢɬɟ ɮɢɡɢɱɧɢ
ɬɟɨɪɢɢ ɫɬɢɝɚɦɟ ɞɨ ɢɡɜɨɞɚ ɱɟ ɜ ɬɨɡɢ ɫɦɢɫɴɥ ɮɭɧɞɚɦɟɧɬɚɥɧɢ
ɬɟɨɪɢɢ ɫɚ ɦɟɯɚɧɢɤɚɬɚ ɢ ɬɟɨɪɢɹɬɚ ɡɚ ɝɪɚɜɢɬɚɰɢɹɬɚ ɧɚ ɇɸɬɨɧ
ɤɥɚɫɢɱɟɫɤɚɬɚ ɟɥɟɤɬɪɨɞɢɧɚɦɢɤɚ ɧɚ ɆɚɤɫɭɟɥɅɨɪɟɧɰ ɢ ɨɛɳɚɬɚ
ɪɟɥɚɬɢɜɢɫɬɤɚɬɟɨɪɢɹɡɚɝɪɚɜɢɬɚɰɢɹɬɚɧɚȺɣɧɳɚɣɧ

,,Ʉɨɧɫɬɪɭɤɬɢɜɧɢɬɟɨɪɢɢ
Ƚɨɥɹɦɚ ɱɚɫɬ ɨɬ ɫɬɪɚɬɟɝɢɱɟɫɤɢɬɟ ɬɟɨɪɟɬɢɱɧɢɢɡɫɥɟɞɜɚɧɢɹ ɫɚ
ɬɚɤɚ ɧɚɪɟɱɟɧɢɬɟ ɤɨɧɫɬɪɭɤɬɢɜɧɢ ɬɟɨɪɢɢ ɤɨɢɬɨ ɩɪɟɞɫɬɚɜɥɹɜɚɬ
ɩɪɟɞɜɚɪɢɬɟɥɧɢ ɡɧɚɧɢɹ ɡɚ ɧɟɩɨɡɧɚɬɨ ɧɚ ɬɨɡɢ ɟɬɚɩ ɮɢɡɢɱɧɨ
ɹɜɥɟɧɢɟ ɍɪɚɜɧɟɧɢɹɬɚ ɧɚ ɤɨɧɫɬɪɭɤɬɢɜɧɢɬɟ ɬɟɨɪɢɢ ɫɴɞɴɪɠɚɬ
ɟɦɩɢɪɢɱɧɢ ɤɨɧɫɬɚɧɬɢ ɚ ɬɹɯɧɨɬɨ ɪɟɲɟɧɢɟ ɜɨɞɢ ɤɴɦ ɩɨɬɟɧɰɢɚɥɢ
ɧɚɜɡɚɢɦɨɞɟɣɫɬɜɢɟɤɨɢɬɨɫɴɞɴɪɠɚɬɬɟɡɢɤɨɧɫɬɚɧɬɢ
ɇɚɩɪɢɦɟɪ ɤɨɧɫɬɪɭɤɬɢɜɧɚɬɚ ɬɟɨɪɢɹ ɡɚ ɹɞɪɟɧɢɬɟ
ɜɡɚɢɦɨɞɟɣɫɬɜɢɹ ɜɴɡɧɢɤɜɚ ɫɥɟɞ ɤɚɬɨ ȿ Ɋɴɞɴɪɮɨɪɞ ɩɪɟɡ ɝ
ɨɬɤɪɢɜɚ ɟɤɫɩɟɪɢɦɟɧɬɚɥɧɨ ɩɪɢ ɪɚɡɫɟɣɜɚɧɟ ɧɚ ɡɚɪɟɞɟɧɢ ɱɚɫɬɢɰɢ
D ɱɚɫɬɢɰɢ ɜɴɪɯɭ ɹɞɪɚɬɚ ɧɚ ɡɥɚɬɨɬɨ ɨɬɤɥɨɧɟɧɢɟ ɨɬ
ɮɭɧɞɚɦɟɧɬɚɥɧɨɬɨ ɤɭɥɨɧɨɜɨ ɜɡɚɢɦɨɞɟɣɫɬɜɢɟ ɩɪɢ ɪɚɡɫɬɨɹɧɢɹ ɨɬ
ɩɨɪɹɞɴɤɚ ɧɚ ɫɦ ɦɟɠɞɭ ɱɚɫɬɢɰɢɬɟ Ɍɨɝɚɜɚ ɟ ɧɹɦɚɥɨ
ɮɭɧɞɚɦɟɧɬɚɥɧɢ ɭɪɚɜɧɟɧɢɹ ɡɚ ɨɩɢɫɚɧɢɟ ɧɚ ɹɞɪɟɧɢɬɟ
ɜɡɚɢɦɨɞɟɣɫɬɜɢɹ ɡɚɬɨɜɚ ɜ ɬɟɨɪɢɹɬɚ ɫɚ ɛɢɥɢ ɜɴɜɟɞɟɧɢ
ɤɨɧɫɬɪɭɤɬɢɜɧɢɩɨɬɟɧɰɢɚɥɢɫɴɞɴɪɠɚɳɢɟɞɧɚɞɜɟɚɩɨɧɹɤɨɝɚɬɪɢ
ɟɦɩɢɪɢɱɧɢ ɤɨɧɫɬɚɧɬɢ ȼɟɱɟ ɨɤɨɥɨ ɝɨɞɢɧɢ ɮɢɡɢɰɢɬɟ
ɩɪɨɞɴɥɠɚɜɚɬ ɞɚ ɢɡɩɨɥɡɜɚɬ ɤɨɧɫɬɪɭɤɬɢɜɧɚɬɚ ɬɟɨɪɢɹ ɧɚ ɹɞɪɟɧɢɬɟ
ɫɢɥɢ ɱɢɢɬɨ ɭɪɚɜɧɟɧɢɹ ɢ ɩɨɬɟɧɰɢɚɥɢ ɧɚ ɜɡɚɢɦɨɞɟɣɫɬɜɢɟ ɜ
ɧɚɭɱɧɚɬɚ ɥɢɬɟɪɚɬɭɪɚ ɬɟ ɫɚ ɧɹɤɨɥɤɨ ɢɦɚɬ ɬɜɴɪɞɟ ɨɝɪɚɧɢɱɟɧɢ
ɩɪɟɞɫɤɚɡɚɬɟɥɧɢ ɜɴɡɦɨɠɧɨɫɬɢ ɬɟɨɪɟɬɢɰɢɬɟ ɤɚɡɜɚɬ ɡɚ
ɤɨɧɫɬɪɭɤɬɢɜɧɚɬɚ ɬɟɨɪɢɹ ɱɟ ɬɹ ɩɪɟɞɫɤɚɡɜɚ ©ɧɚ ɟɞɧɚ ɪɴɤɚ
ɪɚɡɫɬɨɹɧɢɟª
ɇɟ ɟ ɱɭɞɧɨ ɱɟ ɩɨɜɟɱɟ ɨɬ ɩɨɥɨɜɢɧ ɜɟɤ ɜɴɩɪɟɤɢ ɡɞɪɚɜɢɹ
ɫɦɢɫɴɥ ɜ ɦɧɨɝɨ ɫɬɪɚɧɢ ɧɚ ɫɜɟɬɚ ɫɟ ɜɥɚɝɚɬ ɨɝɪɨɦɧɢ ɦɚɬɟɪɢɚɥɧɢ
ɫɪɟɞɫɬɜɚ ɡɚ ɫɴɡɞɚɜɚɧɟ ɧɚ ɭɫɬɚɧɨɜɤɢ ɡɚ ɭɩɪɚɜɥɹɜɚɧɢ ɬɟɪɦɨɹɞɪɟɧɢ
ɪɟɚɤɰɢɢ ɛɟɡ ɧɢɤɚɤɴɜ ɩɪɚɤɬɢɱɟɫɤɢ ɡɧɚɱɢɦ ɪɟɡɭɥɬɚɬ Ɍɨɜɚ ɟ ɜɫɟ
ɟɞɧɨ ɞɚ ɫɟ ɨɩɢɬɚɲ ɞɚ ɤɨɧɫɬɪɭɢɪɚɲ ɬɟɥɟɜɢɡɨɪ ɛɟɡ ɞɚ ɡɧɚɟɲ
ɭɪɚɜɧɟɧɢɹɬɚɧɚɆɚɤɫɭɟɥɅɨɪɟɧɰ
Ʉɴɦ ɤɨɧɫɬɪɭɤɬɢɜɧɢɬɟ ɬɟɨɪɢɢ ɫɟ ɨɬɧɚɫɹ ɬɟɨɪɢɹɬɚ ɧɚ
ɟɥɟɤɬɪɨɦɚɝɧɢɬɧɢɬɟ ɮɨɪɦɮɚɤɬɨɪɢ ɧɚ ɫɥɚɛɢɬɟ ɜɡɚɢɦɨɞɟɣɫɬɜɢɹ
ɬɟɨɪɢɹɬɚ ɧɚ ɤɜɚɪɤɢɬɟ ɢ ɪɚɡɥɢɱɧɢɬɟ ɨɛɟɞɢɧɢɬɟɥɧɢ ɬɟɨɪɢɢ ɤɚɬɨ
ɬɟɨɪɢɹɬɚɧɚɟɥɟɤɬɪɨɫɥɚɛɢɬɟɜɡɚɢɦɨɞɟɣɫɬɜɢɹɧɚɫɭɩɟɪɨɛɟɞɢɧɟɧɢɹ
ɢɬɧɄɚɬɨɰɹɥɨɜɫɢɱɤɢɬɟɡɢɢɡɫɥɟɞɜɚɧɢɹɬɪɹɛɜɚɞɚɫɟɪɚɡɝɥɟɠɞɚɬ
ɤɚɬɨ ɩɪɟɞɜɚɪɢɬɟɥɧɢ ɩɨɞɯɨɞɢ ɤɴɦ ɪɟɲɚɜɚɧɟɬɨ ɧɚ ɫɬɨɹɳɢɹ ɩɪɟɞ
ɫɬɪɚɬɟɝɢɱɟɫɤɚɬɚ ɮɢɡɢɤɚ ɩɪɨɛɥɟɦ ɫɴɡɞɚɜɚɧɟ ɧɚ ɮɭɧɞɚɦɟɧɬɚɥɧɚ

ɬɟɨɪɢɹɧɚɟɥɟɦɟɧɬɚɪɧɢɬɟɱɚɫɬɢɰɢɤɚɤɜɚɬɨɜɦɨɦɟɧɬɚɧɹɦɚ
Ⱦɚ ɩɪɟɞɩɨɥɨɠɢɦ ɱɟ ɟ ɧɟɨɛɯɨɞɢɦɨ ɞɚ ɫɴɡɞɚɞɟɦ ɬɟɨɪɢɹ ɧɚ
ɩɪɨɬɨɧɚɨɬɱɢɬɚɣɤɢɜɫɢɱɤɢɜɡɚɢɦɨɞɟɣɫɬɜɢɹɫɜɴɪɡɚɧɢɫɧɟɝɨ

Ɏɢɝ Ɍɟɨɪɟɬɢɱɧɨɬɨ ɨɩɢɫɚɧɢɟ ɧɚ ɩɪɨɬɨɧɚ ɢɡɢɫɤɜɚ ɨɛɟɞɢɧɹɜɚɧɟ
ɧɚɜɫɢɱɤɢɢɡɜɟɫɬɧɢɮɢɡɢɱɧɢɜɡɚɢɦɨɞɟɣɫɬɜɢɹ
ɓɟ ɨɬɤɪɢɟɦ ɱɟ ɨɬ ɩɟɬɬɟ ɫɜɴɪɡɚɧɢ ɫ ɩɪɨɬɨɧɚ
ɜɡɚɢɦɨɞɟɣɫɬɜɢɹ ɫɚɦɨ ɞɜɟ ɫɟ ɨɩɢɫɜɚɬ ɨɬ ɮɭɧɞɚɦɟɧɬɚɥɧɢ
ɭɪɚɜɧɟɧɢɹ ɚ ɨɫɬɚɧɚɥɢɬɟ ɬɪɢ ɨɬ ɤɨɧɫɬɪɭɤɬɢɜɧɢ Ɂɚ ɞɚ ɫɟ ɫɴɡɞɚɞɟ
ɮɭɧɞɚɦɟɧɬɚɥɧɚ ɬɟɨɪɢɹ ɧɚ ɩɪɨɬɨɧɚ ɟ ɧɟɨɛɯɨɞɢɦɨ ɞɚ ɫɟ ɨɛɟɞɢɧɹɬ
ɜɫɢɱɤɢɬɟ ɩɟɬ ɜɢɞɚ ɜɡɚɢɦɨɞɟɣɫɬɜɢɹ ɢ ɬɨ ɩɨ ɬɚɤɴɜ ɧɚɱɢɧ ɱɟ
ɜɫɢɱɤɢɬɟ ɩɨ ɨɬɞɟɥɧɨ ɞɚ ɫɟ ɫɴɞɴɪɠɚɬ ɜ ɟɞɢɧɧɚ ɫɢɫɬɟɦɚ ɨɬ
ɭɪɚɜɧɟɧɢɹ ɋɴɳɟɫɬɜɭɜɚɳɢɬɟ ɞɧɟɫ ɬɟɨɪɢɢ ɧɢ ɩɪɟɞɥɚɝɚɬ ɱɢɫɬɨ
ɦɟɯɚɧɢɱɧɨ ɨɛɟɞɢɧɟɧɢɟ ɧɚ ɞɜɟ ɮɭɧɞɚɦɟɧɬɚɥɧɢ ɬɟɨɪɢɢ ɫ ɬɪɢ
ɤɨɧɫɬɪɭɤɬɢɜɧɢɤɨɟɬɨɩɨɩɪɢɧɰɢɩɟɧɟɜɴɡɦɨɠɧɨ
Ⱦɜɢɠɟɳɚɫɢɥɚɧɚɤɨɧɫɬɪɭɤɬɢɜɧɚɬɚɬɟɨɪɢɹɟɧɚɬɪɭɩɜɚɧɟɬɨɧɚ
ɟɤɫɩɟɪɢɦɟɧɬɚɥɧɢ ɞɚɧɧɢ ɤɴɦ ɤɨɢɬɨ ɬɟɨɪɢɹɬɚ ɟ ɩɪɢɧɭɞɟɧɚ
ɩɨɫɬɨɹɧɧɨ ɞɚ ɫɟ ɩɪɢɫɩɨɫɨɛɹɜɚ Ⱥɣɧɳɚɣɧ ɧɢɤɨɝɚ ɧɟ ɫɟ ɟ
ɡɚɧɢɦɚɜɚɥɫɤɨɧɫɬɪɭɤɬɢɜɧɢɬɟɨɪɢɢɌɨɣɨɬɛɟɥɹɡɜɚɱɟ³ɬɟɨɪɢɢɬɟ
ɤɨɢɬɨ ɩɨɫɬɟɩɟɧɧɨ ɫɟ ɩɪɢɫɩɨɫɨɛɹɜɚɬ ɤɴɦ ɧɚɛɥɸɞɚɜɚɧɢɬɟ ɞɚɧɧɢ
ɜɨɞɹɬɞɨɫɬɪɚɲɧɨɧɚɬɪɭɩɜɚɧɟɧɚɪɚɡɧɨɩɨɫɨɱɧɢɬɜɴɪɞɟɧɢɹ´>@
Ɉɫɧɨɜɧɢɬɟ ɢɧɫɬɪɭɦɟɧɬɢ ɩɨɫɪɟɞɫɬɜɨɦ ɤɨɢɬɨ ɩɨɥɭɱɚɜɚɦɟ

ɟɤɫɩɟɪɢɦɟɧɬɚɥɧɢ ɞɚɧɧɢ ɡɚ ɫɴɡɞɚɜɚɧɟɬɨ ɧɚ ɫɴɜɪɟɦɟɧɧɢ
ɤɨɧɫɬɪɭɤɬɢɜɧɢɬɟɨɪɢɢɫɚɭɫɤɨɪɢɬɟɥɢɬɟɧɚɟɥɟɦɟɧɬɚɪɧɢɱɚɫɬɢɰɢ
Ɉɛɢɤɧɨɜɟɧɨ ɬɨɜɚ ɫɚ ɨɝɪɨɦɧɢ ɫɴɨɪɴɠɟɧɢɹ ɢɡɢɫɤɜɚɳɢ ɦɢɥɢɚɪɞɢ
ɡɚ ɬɹɯɧɨɬɨ ɫɬɪɨɢɬɟɥɫɬɜɨ ɢ ɩɨɞɞɪɴɠɤɚ ȿɞɢɧ ɬɚɤɴɜ ɩɪɢɛɨɪ ɫɟ
ɨɛɫɥɭɠɜɚ ɨɬ ɨɤɨɥɨ ɯɢɥɹɞɚ ɜɢɫɨɤɨ ɤɜɚɥɢɮɢɰɢɪɚɧɢ ɧɚɭɱɧɢ
ɪɚɛɨɬɧɢɰɢ ȼɴɩɪɟɤɢ ɢɡɪɚɡɯɨɞɜɚɧɟɬɨ ɧɚ ɨɝɪɨɦɧɢ ɦɚɬɟɪɢɚɥɧɢ ɢ
ɢɧɬɟɥɟɤɬɭɚɥɧɢ ɪɟɫɭɪɫɢ ɪɟɡɭɥɬɚɬɢɬɟ ɫɟ ɨɤɚɡɜɚɬ ɬɜɴɪɞɟ ɫɤɪɨɦɧɢ
ɍɱɟɧɢɬɟ ɤɨɢɬɨ ɩɨɞɝɨɬɜɹɬ ɟɤɫɩɟɪɢɦɟɧɬɢ ɫ ɭɫɤɨɪɢɬɟɥɢ ɞɟɣɫɬɜɚɬ
ɞɨɫɬɚɩɪɢɦɢɬɢɜɧɨɬɟɩɪɨɫɬɨɭɜɟɥɢɱɚɜɚɬɟɧɟɪɝɢɹɬɚɧɚɭɫɤɨɪɟɧɢɬɟ
ɱɚɫɬɢɰɢɤɨɟɬɨɫɴɜɫɟɦɧɟɟɛɟɡɨɩɚɫɧɨ
ɋɟɝɚ ɜ ɪɴɤɨɜɨɞɫɬɜɨɬɨ ɧɚ ɧɚɭɱɧɢɬɟ ɹɞɪɟɧɢ ɩɪɨɟɤɬɢ ɫɟ
ɩɨɹɜɢɯɚ ɦɧɨɠɟɫɬɜɨ ɛɟɡɨɬɝɨɜɨɪɧɢ ɭɱɟɧɢ ɤɨɢɬɨ ɩɪɟɜɢɲɚɜɚɬ
ɪɨɥɹɬɚ ɢ ɦɹɫɬɨɬɨ ɧɚ ɤɨɧɫɬɪɭɤɬɢɜɧɢɬɟ ɬɟɨɪɢɢ ɜ ɫɴɜɪɟɦɟɧɧɚɬɚ
ɮɢɡɢɤɚɄɚɬɨɩɪɚɜɢɥɨɬɟɡɢɯɨɪɚɢɡɩɨɥɡɜɚɬɫɥɨɠɧɨɫɬɬɚɧɚɜɴɩɪɨɫɚ
ɢ ɨɛɳɟɫɬɜɟɧɨɬɨ ɜɧɢɦɚɧɢɟ ɤɴɦ ɩɪɨɛɥɟɦɢɬɟ ɧɚ ɟɧɟɪɝɟɬɢɤɚɬɚ
ɨɬɫɬɨɹɜɚɬ ɫɜɨɢ ɥɢɱɧɢ ɢɥɢ ɤɨɪɩɨɪɚɬɢɜɧɢ ɢɧɬɟɪɟɫɢ ɤɚɬɨ ɫɤɪɢɜɚɬ
ɛɟɡɩɟɪɫɩɟɤɬɢɜɧɨɫɬɬɚ ɧɚ ɢɡɫɥɟɞɜɚɧɢɹɬɚ ɇɨ ɡɚ ɨɛɳɟɫɬɜɨɬɨ ɟ
ɬɜɴɪɞɟ ɧɟɢɡɝɨɞɧɨ ɞɚ ɮɢɧɚɧɫɢɪɚ ɧɚɭɱɧɨɬɟɯɧɢɱɟɫɤɢ ɩɪɨɟɤɬɢ
ɨɫɧɨɜɚɧɢɧɚɢɡɜɨɞɢɬɟɧɚɤɨɧɫɬɪɭɤɬɢɜɧɚɬɚɬɟɨɪɢɹ

,,,Ɏɭɧɞɚɦɟɧɬɚɥɧɨɤɨɧɫɬɪɭɤɬɢɜɧɢɬɟɨɪɢɢ
Ɍɨɡɢ ɬɢɩ ɬɟɨɪɢɢ ɜɴɡɧɢɤɜɚ ɜ ɧɚɱɚɥɨɬɨ ɧɚ ɦɢɧɚɥɢɹ ɜɟɤ ɜɴɜ
ɜɪɴɡɤɚ ɫ ɨɬɤɪɢɜɚɧɟɬɨ ɧɚ ɤɜɚɧɬɨɜɢɬɟ ɫɜɨɣɫɬɜɚ ɧɚ ɜɟɳɟɫɬɜɨɬɨ Ɉɬ
ɝɥɟɞɧɚ ɬɨɱɤɚ ɧɚ ɮɭɧɞɚɦɟɧɬɚɥɧɚɬɚ ɬɟɨɪɢɹ ɨɫɧɨɜɧɚɬɚ ɪɚɡɥɢɤɚ ɧɚ
ɤɜɚɧɬɨɜɚɬɚ ɬɟɨɪɢɹ ɨɬ ɤɥɚɫɢɱɟɫɤɚɬɚ ɫɟ ɫɴɫɬɨɢ ɜ ɬɨɜɚ ɱɟ
ɩɥɴɬɧɨɫɬɬɚ ɧɚ ɦɚɫɚɬɚ U J ɢɥɢ ɧɚ ɡɚɪɹɞɚ U ɟ ɫɟ ɢɡɪɚɡɹɜɚɬ ɱɪɟɡ
ɤɨɦɩɥɟɤɫɧɨɬɨ ɩɨɥɟ \ ɧɚɪɟɱɟɧɨ ɨɬ ɒɪɶɨɞɢɧɝɟɪ ɦɚɬɟɪɢɚɥɧɨ
ɩɨɥɟɨɩɪɟɞɟɥɟɧɨɨɬɮɨɪɦɭɥɢɬɟ

U J P\ \ ɢ U ɟ ɟ\ \

ɋɚɦɨɬɨ ɩɨɥɟ \ ɧɚ ɫɜɨɛɨɞɧɚ ɱɚɫɬɢɰɚ ɭɞɨɜɥɟɬɜɨɪɹɜɚ
ɜɴɥɧɨɜɨɬɨɭɪɚɜɧɟɧɢɟɧɚɒɪɶɨɞɢɧɝɟɪ
w\ ! P
L! '\
wW
ɡɚɦɟɧɹɳɨ ɭɪɚɜɧɟɧɢɹɬɚ ɧɚ ɇɸɬɨɧ ɜ ɤɥɚɫɢɱɟɫɤɚɬɚ ɦɟɯɚɧɢɤɚ Ɍɨɜɚ
ɩɨɥɟ ɧɟ ɫɟ ɢɡɦɟɪɜɚ ɧɟɩɨɫɪɟɞɫɬɜɟɧɨ ɜ ɟɤɫɩɟɪɢɦɟɧɬɢɬɟ
Ɉɬɧɨɲɟɧɢɹɬɚ ɧɟ ɫɥɟɞɜɚɬ ɨɬ ɧɹɤɚɤɜɚ ɬɟɨɪɟɬɢɱɧɚ ɫɯɟɦɚ ɚ ɫɚ
ɩɪɢɟɬɢ ɨɬ ɬɟɨɪɟɬɢɰɢɬɟ ɤɚɬɨ ɞɚɞɟɧɨɫɬ ȼ ɪɟɡɭɥɬɚɬ ɧɚ ɬɨɜɚ ɫɪɟɞ
ɜɨɞɟɳɢɬɟ ɬɟɨɪɟɬɢɰɢ ɨɬ ɧɚɱɚɥɨɬɨ ɧɚ ɦɢɧɚɥɢɹ ɜɟɤ ɧɚɫɬɴɩɜɚ
ɪɚɡɞɟɥɹɧɟ ɧɚ ɞɜɟ ɝɪɭɩɢ ɜɴɡɝɥɚɜɹɜɚɧɢ ɨɬ Ⱥɣɧɳɚɣɧ ɢ ɇȻɨɪ
ɉɪɢɜɴɪɠɟɧɢɰɢɬɟ ɧɚ Ⱥɣɧɳɚɣɧ Ɇɉɥɚɧɤ ɅȾɟ Ȼɪɨɣɥ
ɒɪɶɨɞɢɧɝɟɪɢɞɪ ɬɜɴɪɞɹɬɱɟ
ȼɴɩɪɟɤɢ ɱɟ ɜɫɢɱɤɢ ɤɨɧɫɬɚɧɬɢ ɜɤɥɸɱɜɚɣɤɢ ɧɨɜɚ
ɤɨɧɫɬɚɧɬɚ ! ɤɨɧɫɬɚɧɬɚɬɚ ɧɚ ɉɥɚɧɤ ɜɥɢɡɚɳɢ ɜ ɭɪɚɜɧɟɧɢɹɬɚ ɧɚ
ɒɪɶɨɞɢɧɝɟɪ ɫɚ ɮɭɧɞɚɦɟɧɬɚɥɧɢ ɧɢɤɚɤɜɚ ɮɨɪɦɚɥɧɚ ɫɯɟɦɚ ɧɚ
ɤɜɚɧɬɭɜɚɧɟɧɚɤɥɚɫɢɱɟɫɤɢɬɟɭɪɚɜɧɟɧɢɹɧɟɦɨɠɟɞɚɛɴɞɟɩɪɢɡɧɚɬɚ
ɡɚ ɮɭɧɞɚɦɟɧɬɚɥɧɚ ɞɨɤɚɬɨ ɭɪɚɜɧɟɧɢɹɬɚ ɧɚ ɒɪɶɨɞɢɧɝɟɪ ɧɟ ɛɴɞɚɬ
ɩɨɥɭɱɟɧɢ ɤɚɬɨ ɫɥɟɞɫɬɜɢɟ ɨɬ ɩɨɨɛɳɚ ɮɭɧɞɚɦɟɧɬɚɥɧɚ ɮɢɡɢɱɧɚ
ɬɟɨɪɢɹɩɪɢɬɨɜɚɜɴɥɧɨɜɚɬɚɮɭɧɤɰɢɹ \ ɬɪɹɛɜɚɞɚɛɴɞɟɫɜɴɪɡɚɧɚɫ
ɧɟɢɡɜɟɫɬɧɨɡɚɫɟɝɚɮɢɡɢɱɧɨɩɨɥɟ
ɇɨɜɚɬɚɮɭɧɞɚɦɟɧɬɚɥɧɚɮɢɡɢɱɧɚɬɟɨɪɢɹɳɟɛɴɞɟɧɚɦɟɪɟɧɚ
ɩɨ ɩɴɬɹ ɧɚ ɪɚɡɜɢɬɢɟɬɨ ɧɚ ɤɥɚɫɢɱɟɫɤɚɬɚ ɮɢɡɢɤɚ ɚ ɧɟ ɩɨ ɩɴɬɹ ɧɚ
ɭɫɴɜɴɪɲɟɧɫɬɜɚɧɟɧɚɤɜɚɧɬɨɜɚɬɚɬɟɨɪɢɹ
ɉɨɤɴɫɧɨ ɤɴɦ ɬɚɡɢ ɝɥɟɞɧɚ ɬɨɱɤɚ ɫɟ ɩɪɢɫɴɟɞɢɧɹɜɚɬ ɬɚɤɢɜɚ
ɩɪɢɜɴɪɠɟɧɢɰɢ ɧɚ ɇȻɨɪ ɤɚɬɨ ɏɚɣɡɟɧɛɟɪɝ ɢ Ⱦɢɪɚɤ ɤɨɢɬɨ ɨɬ
ɧɚɱɚɥɨɫɦɹɬɚɬɱɟɜɨɫɧɨɜɚɬɚɧɚɛɴɞɟɳɚɬɚɮɢɡɢɤɚɬɪɹɛɜɚɞɚɛɴɞɟ
ɩɨɥɨɠɟɧɚɫɴɳɟɫɬɜɭɜɚɳɚɬɚɤɜɚɧɬɨɜɚɬɟɨɪɢɹȼɟɞɧɚɨɬɩɨɫɥɟɞɧɢɬɟ
ɫɢɪɚɛɨɬɢȺɣɧɳɚɣɧɩɢɲɟ>@³Ɇɨɢɬɟɭɫɢɥɢɹɞɚɩɨɩɴɥɧɹɨɛɳɚɬɚ
ɬɟɨɪɢɹɧɚɨɬɧɨɫɢɬɟɥɧɨɫɬɬɚɩɨɩɴɬɹɧɚɨɛɨɛɳɟɧɢɟɧɚɭɪɚɜɧɟɧɢɹɬɚ
ɡɚ ɝɪɚɜɢɬɚɰɢɹɬɚ ɛɹɯɚ ɩɪɟɞɩɪɢɟɬɢ ɞɨɧɹɤɴɞɟ ɜɴɜ ɜɪɴɡɤɚ ɫ
ɩɪɟɞɩɨɥɨɠɟɧɢɟɬɨɱɟɟɞɧɚɪɚɡɭɦɧɚɨɛɳɚɪɟɥɚɬɢɜɢɫɬɤɚɬɟɨɪɢɹɛɢ
ɦɨɝɥɚ ɞɚ ɞɚɞɟ ɤɥɸɱ ɤɴɦ ɩɨɫɴɜɴɪɲɟɧɚ ɤɜɚɧɬɨɜɚ ɬɟɨɪɢɹ´ ȿɞɜɚ
ɞɜɚɣɫɟɬ ɝɨɞɢɧɢ ɩɨɤɴɫɧɨ Ⱦɢɪɚɤ ɩɪɢɡɧɚɜɚ ³Ⱥɣɧɳɚɣɧ ɛɟɲɟ ɩɪɚɜ
ɞɨɤɨɥɤɨɬɨ ɫɴɳɟɫɬɜɭɜɚɳɚɬɚ ɮɨɪɦɚ ɧɚ ɤɜɚɧɬɨɜɚɬɚ ɦɟɯɚɧɢɤɚ ɧɟ ɟ
ɨɤɨɧɱɚɬɟɥɧɚ´>@
ɉɨɜɟɱɟɬɨ ɫɴɜɪɟɦɟɧɧɢ ɜɨɞɟɳɢ ɬɟɨɪɟɬɢɰɢ ɡɚɬɜɚɪɹɬ ɨɱɢɬɟ ɫɢ
ɩɪɟɞ ɩɪɨɛɥɟɦɢɬɟ ɫɜɴɪɡɚɧɢ ɫ ɮɚɤɬɚ ɱɟ ɤɜɚɧɬɨɜɚɬɚ ɬɟɨɪɢɹ ɧɟ ɟ
ɡɚɜɴɪɲɟɧɚ Ɍɟ ɩɪɨɞɴɥɠɚɜɚɬɞɚ ɪɚɡɪɚɛɨɬɜɚɬ ɪɚɡɥɢɱɧɢ ɬɟɨɪɟɬɢɱɧɢ

ɦɨɞɟɥɢ ɧɚ ɨɫɧɨɜɚɬɚ ɧɚ ɮɭɧɞɚɦɟɧɬɚɥɧɨ ɤɨɧɫɬɪɭɤɬɢɜɧɚɬɚ ɬɟɨɪɢɹ
ɤɨɟɬɨ ɨɬ ɝɥɟɞɧɚ ɬɨɱɤɚ ɧɚ ɮɭɧɞɚɦɟɧɬɚɥɧɚɬɚ ɬɟɨɪɢɹ ɨɡɧɚɱɚɜɚ
ɬɴɩɱɟɧɟɧɚɦɹɫɬɨ
Ɉɬ ɞɪɭɝɚ ɫɬɪɚɧɚ ɨɳɟ ɩɪɟɞɢ ɝɨɞɢɧɢ ɫ ɩɨɦɨɳɬɚ ɧɚ
ɢɡɜɟɫɬɧɢɹ ɬɟɨɪɟɬɢɤ ȾȾɂɜɚɧɟɧɤɨ ɜ ɟɞɧɨ ɚɜɬɨɪɢɬɟɬɧɨ ɧɚɭɱɧɨ
ɫɩɢɫɚɧɢɟ >@ ɛɟɲɟ ɩɭɛɥɢɤɭɜɚɧɚ ɦɨɹ ɫɬɚɬɢɹ ɜ ɤɨɹɬɨ
ɫɴɨɬɧɨɲɟɧɢɹɬɚ ɛɹɯɚ ɩɨɥɭɱɟɧɢ ɤɚɬɨ ɫɥɟɞɫɬɜɢɟ ɨɬ ɧɨɜɢ
ɮɭɧɞɚɦɟɧɬɚɥɧɢ ɭɪɚɜɧɟɧɢɹ ɩɪɢɧɰɢɩɧɨ ɪɟɲɚɜɚɳɢ ɩɪɨɛɥɟɦɚ ɧɚ
ȿɞɢɧɧɚɬɚɌɟɨɪɢɹɧɚɉɨɥɟɬɨȼɴɩɪɟɤɢɱɟɧɚɬɚɡɢɩɭɛɥɢɤɚɰɢɹɛɟɲɟ
ɨɛɴɪɧɚɬɨ ɜɧɢɦɚɧɢɟ ɨɬ ɦɟɠɞɭɧɚɪɨɞɧɚɬɚ ɤɨɦɢɫɢɹ ɩɨ ɨɛɳɚ ɬɟɨɪɢɹ
ɧɚ ɨɬɧɨɫɢɬɟɥɧɨɫɬɬɚ ɢ ɝɪɚɜɢɬɚɰɢɹɬɚ ɢ ɞɨɫɟɝɚ ɬɨɡɢ ɪɟɡɭɥɬɚɬ
ɩɪɟɞɢɡɜɢɤɜɚɪɚɡɞɪɚɡɧɟɧɢɟɭɧɹɤɨɢɜɥɢɹɬɟɥɧɢɪɭɫɤɢɱɢɧɨɜɧɢɰɢɜ
ɧɚɭɤɚɬɚ>@

ɉɪɢɧɰɢɩɧɨ ɪɟɲɟɧɢɟ ɧɚ ɩɪɨɛɥɟɦɚ ɧɚ ȿɞɢɧɧɚɬɚ
Ɍɟɨɪɢɹ ɧɚ ɉɨɥɟɬɨ ɩɪɟɞɥɨɠɟɧɚ ɨɬ Ⱥ Ⱥɣɧɳɚɣɧ

Ɋɚɡɜɢɬɢɟɬɨ ɧɚ ɮɭɧɞɚɦɟɧɬɚɥɧɚɬɚ ɬɟɨɪɢɹ ɜɴɪɜɢ ɜ ɞɜɟ
ɧɚɩɪɚɜɥɟɧɢɹ ɩɨ ɯɨɪɢɡɨɧɬɚɥɚɬɚ ɤɨɝɚɬɨ ɫɟ ɭɫɴɜɴɪɲɟɧɫɬɜɚɬ
ɬɚɤɬɢɱɟɫɤɢɬɟ ɢ ɨɩɟɪɚɬɢɜɧɢɬɟ ɧɢɜɚ ɧɚ ɬɟɨɪɢɹɬɚ ɪɚɡɪɚɛɨɬɜɚ ɫɟ
ɦɚɬɟɦɚɬɢɱɟɫɤɢɹ ɚɩɚɪɚɬ ɧɚɦɢɪɚɬ ɫɟ ɧɨɜɢ ɪɟɲɟɧɢɹ ɧɚ
ɭɪɚɜɧɟɧɢɹɬɚɢɡɜɴɪɲɜɚɫɟɟɤɫɩɟɪɢɦɟɧɬɚɥɧɚɩɪɨɜɟɪɤɚɧɚɢɡɜɨɞɢɬɟ
ɢ ɬɧ ɢ ɩɨ ɜɟɪɬɢɤɚɥɚ ɤɨɝɚɬɨ ɫɟ ɜɴɜɟɠɞɚɬ ɧɨɜɢ ɩɪɢɧɰɢɩɢ ɢ
ɭɪɚɜɧɟɧɢɹ
Ȼɨɥɲɢɧɫɬɜɨɬɨ ɬɟɨɪɟɬɢɰɢ ɫɟ ɡɚɧɢɦɚɜɚɬ ɫ ɪɚɡɜɢɬɢɟɬɨ ɧɚ
ɮɭɧɞɚɦɟɧɬɚɥɧɢɬɟ ɬɟɨɪɢɢ ɩɨ ɯɨɪɢɡɨɧɬɚɥɚ ɢ ɜ ɢɡɜɟɫɬɟɧ ɫɦɢɫɴɥ
ɬɚɡɢ ɪɚɛɨɬɚ ɟ ɪɭɬɢɧɧɚ ɜ ɧɚɭɤɚɬɚ Ɍɹ ɧɟ ɩɪɟɞɢɡɜɢɤɜɚ ɨɫɨɛɟɧɚ
ɤɪɢɬɢɤɚ ɨɬ ɫɬɪɚɧɚ ɧɚ ɤɨɥɟɝɢɬɟ ɚɤɨ ɧɟ ɢɡɥɢɡɚɬ ɢɡɜɴɧ ɪɚɦɤɢɬɟ ɧɚ
ɧɨɪɦɚɥɧɚɬɚɥɨɝɢɤɚ
ɋ ɪɚɡɜɢɬɢɟɬɨ ɧɚ ɮɭɧɞɚɦɟɧɬɚɥɧɚɬɚ ɧɚɭɤɚ ɩɨ ɜɟɪɬɢɤɚɥɚ ɫɟ
ɡɚɧɢɦɚɜɚɬ ɟɞɢɧɢɰɢ Ʉɚɬɨ ɩɪɚɜɢɥɨ ɦɧɨɝɨ ɞɴɥɝɨ ɜɪɟɦɟ ɞɟɫɟɬɤɢ
ɝɨɞɢɧɢ ɬɚɤɢɜɚ ɪɚɡɪɚɛɨɬɤɢ ɧɟ ɫɟ ɩɪɢɟɦɚɬ ɨɬ ɧɚɭɱɧɨɬɨ ɨɛɳɟɫɬɜɨ
ɞɨɪɢɩɪɢɭɫɥɨɜɢɟɱɟɚɜɬɨɪɴɬɟɩɪɚɜȾɨɪɢɞɧɟɫɫɟɧɚɦɢɪɚɬ
ɧɟɜɟɠɢ ɤɨɢɬɨ ɨɩɪɨɜɟɪɝɚɜɚɬ ɦɟɯɚɧɢɤɚɬɚ ɧɚ ɇɸɬɨɧ ɢ ɩɪɟɞɥɚɝɚɬ
ɜɦɟɫɬɨ ɧɟɹ ɦɟɯɚɧɢɤɚɬɚ ɧɚ Ⱥɪɢɫɬɨɬɟɥ ȼ ɢɫɬɨɪɢɹɬɚ ɧɚ ɮɢɡɢɤɚɬɚ

ɢɦɚɦɧɨɝɨɩɪɢɦɟɪɢɤɨɝɚɬɨɩɪɨɬɢɜɧɨɜɚɬɚɮɭɧɞɚɦɟɧɬɚɥɧɚɬɟɨɪɢɹ
ɫɟ ɢɡɤɚɡɜɚɬ ɢɡɜɟɫɬɧɢ ɮɢɡɢɰɢ ɜɤɥɸɱɢɬɟɥɧɨ ɇɨɛɟɥɨɜɢ ɥɚɭɪɟɚɬɢ
Ɍɨɜɚɫɟɨɛɹɫɧɹɜɚɫɮɚɤɬɚɱɟɩɪɢɫɴɡɞɚɜɚɧɟɬɨɧɚɩɪɢɧɰɢɩɧɨɧɨɜɚ
ɬɟɨɪɢɹɚɜɬɨɪɴɬɩɴɪɜɨɧɚɱɚɥɧɨɢɡɩɨɥɡɜɚɢɧɬɭɢɰɢɹɬɚɫɢ Ⱥɣɧɳɚɣɧ
ɩɨɫɬɨɹɧɧɨ ɧɚɩɨɦɧɹ ɡɚ ɬɨɜɚ ɚ ɧɟ ɮɨɪɦɚɥɧɚɬɚ ɥɨɝɢɤɚ Ɍɨɜɚ
ɨɛɫɬɨɹɬɟɥɫɬɜɨɩɪɢɨɰɟɧɤɚɬɚɧɚɧɨɜɚɬɚɬɟɨɪɢɹɩɨɫɬɚɜɹɇɨɛɟɥɨɜɢɹ
ɥɚɭɪɟɚɬ ɢ ɫɬɭɞɟɧɬɚ ɧɚ ɟɞɧɨ ɧɢɜɨ ɫ ɟɞɢɧɫɬɜɟɧɚɬɚ ɪɚɡɥɢɤɚ ɱɟ
ɫɬɭɞɟɧɬɴɬɟɫɩɨɫɨɛɟɧɩɨɛɴɪɡɨɞɚɭɫɜɨɢɧɨɜɚɬɚɢɫɬɢɧɚ

ɉɴɪɜɢɟɬɚɩ
ȼɟɞɧɚɝɚɫɥɟɞɡɚɜɴɪɲɜɚɧɟɧɚɮɢɡɢɱɟɫɤɢɹ ɮɚɤɭɥɬɟɬɧɚɆȽɍ
ɚɡ ɩɪɢɫɬɴɩɢɯ ɤɴɦ ɫɴɡɞɚɜɚɧɟ ɧɚ ȿɞɢɧɧɚ Ɍɟɨɪɢɹ ɧɚ ɉɨɥɟɬɨ
ɪɴɤɨɜɨɞɟɣɤɢ ɫɟ ɨɬ ɧɚɭɱɧɨɬɨ ɧɚɫɥɟɞɫɬɜɨ ɧɚ Ⱥɣɧɳɚɣɧ ɋɩɨɪɟɞ
Ⱥɣɧɳɚɣɧ ɧɚ ɩɴɪɜɢɹ ɟɬɚɩ ɬɪɹɛɜɚɲɟ ɞɚ ɫɟ ɝɟɨɦɟɬɪɢɡɢɪɚɬ
ɭɪɚɜɧɟɧɢɹɬɚ ɧɚ ɟɥɟɤɬɪɨɞɢɧɚɦɢɤɚɬɚ ɧɚ ɆɚɤɫɭɟɥɅɨɪɟɧɰ ɚ ɫɥɟɞ
ɬɨɜɚɞɚɫɟɩɪɢɫɬɴɩɢɤɴɦɝɟɨɦɟɬɪɢɡɚɰɢɹɧɚɦɚɬɟɪɢɚɥɧɢɬɟɩɨɥɟɬɚ
ɫɴɫɬɚɜɹɳɢ ɬɟɧɡɨɪɚ ɧɚ ɟɧɟɪɝɢɹɬɚ ɢ ɢɦɩɭɥɫɚ 7LN ɜ ɞɹɫɧɚɬɚ ɱɚɫɬ ɧɚ
ɭɪɚɜɧɟɧɢɹɬɚɧɚȺɣɧɳɚɣɧ
S*
5LN J LN 5 7LN
F
L N

Ⱥɧɚɥɢɡɴɬ ɧɚ ɪɚɡɪɚɛɨɬɤɢɬɟ ɜ ɬɨɜɚ ɧɚɩɪɚɜɥɟɧɢɟ
ɜɤɥɸɱɢɬɟɥɧɨ ɢ ɬɟɡɢ ɧɚ Ⱥɣɧɳɚɣɧ ɦɟ ɭɛɟɞɢɯɚ ɱɟ ɬɟɯɧɢɬɟ ɚɜɬɨɪɢ
ɫɚ ɞɟɣɫɬɜɚɥɢ ɬɜɴɪɞɟ ɮɨɪɦɚɥɧɨ ɉɪɢ ɬɴɪɫɟɧɟɬɨ ɧɚ ɧɨɜɢɬɟ
ɭɪɚɜɧɟɧɢɹ ɬɟ ɢɥɢ ɢɡɩɨɥɡɜɚɬ ɤɥɚɫɢɱɟɫɤɢ ɝɟɨɦɟɬɪɢɢ ɪɚɡɥɢɱɧɢ ɨɬ
ɪɢɦɚɧɨɜɚɬɚɢɥɢɭɜɟɥɢɱɚɜɚɬɪɚɡɦɟɪɧɨɫɬɬɚɧɚɩɪɨɫɬɪɚɧɫɬɜɚɬɚ
Ɇɨɹɬɩɨɞɯɨɞɫɟɨɬɥɢɱɚɜɚɫɬɨɜɚɱɟɚɡɡɚɩɨɱɧɚɯɫɢɡɭɱɚɜɚɧɟ
ɧɚ ɬɪɭɞɧɨɫɬɢɬɟ ɢ ɧɟɪɟɲɟɧɢɬɟ ɩɪɨɛɥɟɦɢ ɧɚ ɤɥɚɫɢɱɟɫɤɚɬɚ
ɟɥɟɤɬɪɨɞɢɧɚɦɢɤɚ ɧɚ ɆɚɤɫɭɟɥɅɨɪɟɧɰ >@ ɧɚɦɟɪɢɯ ɨɫɧɨɜɧɚɬɚ
ɩɪɢɱɢɧɚɡɚɬɟɡɢɬɪɭɞɧɨɫɬɢɚɩɨɫɥɟɢɡɛɪɚɯɝɟɨɦɟɬɪɢɹɤɨɹɬɨɦɨɠɟ
ɞɚ ɝɢ ɨɬɫɬɪɚɧɢ Ɉɫɧɨɜɧɢɬɟ ɪɟɡɭɥɬɚɬɢ ɨɬ ɬɟɡɢ ɢɡɫɥɟɞɜɚɧɢɹ ɫɚ
ɩɭɛɥɢɤɭɜɚɧɢ ɜ ɩɨɫɨɱɟɧɢɬɟ ɢɡɬɨɱɧɢɰɢ >@>@ ɢ ɫɟ ɫɴɫɬɨɹɬ ɜ

ɫɥɟɞɧɨɬɨ
ɌɪɭɞɧɨɫɬɢɬɟɜɟɥɟɤɬɪɨɞɢɧɚɦɢɤɚɬɚɧɚɆɚɤɫɭɟɥɅɨɪɟɧɰɫɚ
ɩɨɪɨɞɟɧɢ ɨɬ ɨɝɪɚɧɢɱɟɧɨɫɬɬɚ ɧɚ ɫɩɟɰɢɚɥɧɢɹ ɩɪɢɧɰɢɩ ɧɚ
ɨɬɧɨɫɢɬɟɥɧɨɫɬɬɚ ɧɚ ɤɨɣɬɨ ɬɹ ɫɟ ɛɚɡɢɪɚ ɜ ɨɛɥɚɫɬɢ ɧɚ ɫɢɥɧɢɬɟ
ɩɨɥɟɬɚ ( + | ɟɞ ɋȽɋȿ
Ɍɟɡɢ ɬɪɭɞɧɨɫɬɢ ɫɟ ɩɪɟɨɞɨɥɹɜɚɬ ɤɚɬɨ ɜ ɨɫɧɨɜɚɬɚ ɧɚ
ɟɥɟɤɬɪɨɞɢɧɚɦɢɤɚɬɚ ɫɟ ɩɨɥɨɠɢ ɧɟ ɫɩɟɰɢɚɥɧɢɹ ɚ ɨɛɳɢɹ ɩɪɢɧɰɢɩ
ɧɚ ɨɬɧɨɫɢɬɟɥɧɨɫɬɬɚ Ɍɚɤɨɜɚ ɩɪɢɧɰɢɩɧɨ ɢɡɥɢɡɚɧɟ ɢɡɜɴɧ ɪɚɦɤɢɬɟ
ɧɚ ɤɥɚɫɢɱɟɫɤɚɬɚ ɟɥɟɤɬɪɨɞɢɧɚɦɢɤɚ ɢɡɢɫɤɜɚɲɟ ɜɴɜɟɠɞɚɧɟ ɜ
ɟɥɟɤɬɪɨɞɢɧɚɦɢɤɚɬɚ ɧɚ ɭɫɤɨɪɹɜɚɳɢ ɫɟ ɥɨɤɚɥɧɨɥɨɪɟɧɰɨɜɢ
ɨɬɩɪɚɜɧɢ ɫɢɫɬɟɦɢ ɫɜɴɪɡɚɧɢ ɫɴɫ ɡɚɪɹɞɢɬɟ ɢ ɩɚɪɚɦɟɬɪɢɱɧɚɬɚ
ɝɟɨɦɟɬɪɢɹ ɧɚ Ɋɢɦɚɧ ɜ ɤɨɹɬɨ ɦɟɬɪɢɤɚɬɚ ɡɚɜɢɫɢ ɨɬ ɨɬɧɨɫɢɬɟɥɧɢɹ
ɡɚɪɹɞɧɚɩɪɨɛɧɚɬɚɱɚɫɬɢɰɚɤɚɬɨɩɚɪɚɦɟɬɴɪ
ɍɪɚɜɧɟɧɢɟɬɨ ɧɚ ɩɨɥɟɬɨ ɧɚ ɝɟɨɦɟɬɪɢɡɢɪɚɧɚɬɚ
ɟɥɟɤɬɪɨɞɢɧɚɦɢɤɚ
SH H
5LN J LN 5 7LN
PF
L N
ɜɴɧɲɧɨ ɧɚɩɨɦɧɹɬ ɭɪɚɜɧɟɧɢɹɬɚ ɧɚ Ⱥɣɧɳɚɣɧ ȼ ɭɪɚɜɧɟɧɢɹɬɚ
ɩɨɬɟɧɰɢɚɥɴɬɧɚɟɥɟɤɬɪɨɦɚɝɧɢɬɧɨɬɨɩɨɥɟɟɫɢɦɟɬɪɢɱɟɧɬɟɧɡɨɪ
ɨɬɜɬɨɪɢɪɚɧɝɌɟɩɪɟɦɢɧɚɜɚɬɜɭɪɚɜɧɟɧɢɹɧɚɟɥɟɤɬɪɨɞɢɧɚɦɢɤɚɬɚ
ɧɚ ɆɚɤɫɭɟɥɅɨɪɟɧɰ ɩɪɢ ɢɧɬɟɧɡɢɬɟɬɢ ( + ɟɞ ɋȽɋȿ ɤɚɬɨ
ɩɪɢɬɨɜɚɧɹɤɨɥɤɨɨɬɤɨɦɩɨɧɟɧɬɢɬɟɧɚɬɟɧɡɨɪɧɢɹɩɨɬɟɧɰɢɚɥɫɬɚɜɚɬ
ɧɟɡɧɚɱɢɬɟɥɧɢɢɬɨɣɫɟɩɪɟɜɪɴɳɚɜɴɜɜɟɤɬɨɪɟɧ
ɍɪɚɜɧɟɧɢɹɬɚ ɧɚ ɝɟɨɦɟɬɪɢɡɢɪɚɧɚɬɚ ɟɥɟɤɬɪɨɞɢɧɚɦɢɤɚ
ɩɪɢɧɰɢɩɧɨɫɟɪɚɡɥɢɱɚɜɚɬɨɬɭɪɚɜɧɟɧɢɹɬɚɜɟɥɟɤɬɪɨɞɢɧɚɦɢɤɚɬɚɧɚ
ɆɚɤɫɭɟɥɫɴɳɨɤɚɤɬɨɭɪɚɜɧɟɧɢɹɬɚɧɚȺɣɧɳɚɣɧ ɫɚɩɪɢɧɰɢɩɧɨ
ɪɚɡɥɢɱɧɢɨɬɭɪɚɜɧɟɧɢɹɬɚɜɬɟɨɪɢɹɬɚɧɚɝɪɚɜɢɬɚɰɢɹɬɚɧɚɇɸɬɨɧɚ
ɢɦɟɧɧɨ ɟɥɟɤɬɪɨɦɚɝɧɢɬɧɢɬɟ ɩɨɥɟɬɚ ɫɟ ɧɭɥɢɪɚɬ ɚɤɨ ɪɢɦɚɧɨɜɚɬɚ
ɤɪɢɜɢɧɚɧɚɢɡɯɨɞɧɨɬɨɩɪɨɫɬɪɚɧɫɬɜɨɧɚɫɴɛɢɬɢɹɬɚɟɪɚɜɧɚɧɚɧɭɥɚ
ɜɬɟɨɪɢɹɬɚɧɚȺɣɧɳɚɣɧɫɟɧɭɥɢɪɚɝɪɚɜɢɬɚɰɢɨɧɧɨɬɨɩɨɥɟ
ȼɚɤɭɭɦɧɢɬɟ ɭɪɚɜɧɟɧɢɹ ɧɚ ɨɛɳɚɬɚ ɪɟɥɚɬɢɜɢɫɬɤɚ
ɟɥɟɤɬɪɨɞɢɧɚɦɢɤɚ ɭɪɚɜɧɟɧɢɹɬɚ ɢɡɜɴɧ ɢɡɬɨɱɧɢɰɢɬɟ ɧɚ
ɟɥɟɤɬɪɨɦɚɝɧɢɬɧɨɬɨ ɩɨɥɟ ɫɴɜɩɚɞɚɬ ɫ ɜɚɤɭɭɦɧɢɬɟ ɭɪɚɜɧɟɧɢɹ ɜ

ɬɟɨɪɢɹɬɚ ɧɚ ɝɪɚɜɢɬɚɰɢɹɬɚ ɧɚ Ⱥɣɧɳɚɣɧ 5LN Ɋɟɲɟɧɢɹɬɚ ɧɚ
ɜɚɤɭɭɦɧɢɬɟ ɭɪɚɜɧɟɧɢɹ ɧɚ ɝɟɨɦɟɬɪɢɡɢɪɚɧɚɬɚ ɟɥɟɤɬɪɨɞɢɧɚɦɢɤɚ
ɩɨɡɜɨɥɢɯɚ ɞɚ ɫɟ ɩɨɥɭɱɚɬ ɧɨɜɢ ɩɨɬɟɧɰɢɚɥɢ ɧɚ ɜɡɚɢɦɨɞɟɣɫɬɜɢɟ
ɨɛɨɛɳɚɜɚɳɢ ɤɭɥɨɧɨɜɢɹ ɩɨɬɟɧɰɢɚɥ >@ ɂɡɩɨɥɡɜɚɣɤɢ ɩɨɥɭɱɟɧɢɹ
ɩɨ ɬɚɤɴɜ ɧɚɱɢɧ ɩɨɬɟɧɰɢɚɥ ɞɟɣɫɬɜɚɳ ɧɚ ɤɴɫɢ ɪɚɡɫɬɨɹɧɢɹ ɤɚɬɨ
ɞɨɛɚɜɤɚ ɤɴɦ ɤɭɥɨɧɨɜɢɹ ɦɨɢɬɟ ɩɨɫɥɟɞɨɜɚɬɟɥɢ ȿȽɭɛɚɪɟɜ ɢ
Ⱥɋɢɞɨɪɨɜɭɫɩɹɯɚɞɚɨɛɹɫɧɹɬɨɩɢɬɢɬɟɩɨɟɥɚɫɬɢɱɧɨɪɚɡɫɟɣɜɚɧɟɧɚ
ɩɪɨɬɨɧɢ ɢ ɧɟɭɬɪɨɧɢ ɜɴɪɯɭ ɹɞɪɚɬɚ ɛɟɡ ɞɚ ɩɪɢɛɹɝɜɚɬ ɞɨ
ɤɨɧɫɬɪɭɤɬɢɜɧɚɬɚ ɬɟɨɪɢɹ ɧɚ ɹɞɪɟɧɢɬɟ ɫɢɥɢ >@>@ ɬɟ
ɧɚɩɪɚɜɢɯɚ ɩɴɪɜɚɬɚ ɤɪɚɱɤɚ ɤɴɦ ɫɴɡɞɚɜɚɧɟ ɧɚ ɮɭɧɞɚɦɟɧɬɚɥɧɚ
ɬɟɨɪɢɹɡɚɹɞɪɟɧɢɬɟɜɡɚɢɦɨɞɟɣɫɬɜɢɹ
ɉɪɨɛɧɢɬɟɡɚɪɹɞɢɜɝɟɨɦɟɬɪɢɡɢɪɚɧɚɬɚɟɥɟɤɬɪɨɞɢɧɚɦɢɤɚɫ
ɤɨɢɬɨɫɚɫɜɴɪɡɚɧɢɭɫɤɨɪɹɜɚɳɢɬɟɫɟɥɨɤɚɥɧɨɥɨɪɟɧɰɨɜɢɨɬɩɪɚɜɧɢ
ɫɢɫɬɟɦɢɫɟɞɜɢɠɚɬɩɨɝɟɨɞɟɡɢɱɧɢɬɟɥɢɧɢɢɧɚɤɨɧɮɢɝɭɪɚɰɢɨɧɧɨɬɨ
ɪɢɦɚɧɨɜɨɩɪɨɫɬɪɚɧɫɬɜɨɉɪɟɯɨɞɴɬɤɴɦɫɚɦɚɬɚɥɨɤɚɥɧɨɥɨɪɟɧɰɨɜɚ
ɨɬɩɪɚɜɧɚ ɫɢɫɬɟɦɚ ɧɭɥɢɪɚ ɜɴɧɲɧɢɬɟ ɟɥɟɤɬɪɨɦɚɝɧɢɬɧɢ ɫɢɥɢ ɜ
ɬɟɨɪɢɹɬɚ ɧɚ ɝɪɚɜɢɬɚɰɢɹɬɚ ɧɚ Ⱥɣɧɳɚɣɧ ɥɨɤɚɥɧɨ ɫɟ ɧɭɥɢɪɚɬ
ɝɪɚɜɢɬɚɰɢɨɧɧɢɬɟɫɢɥɢ Ɍɨɜɚɨɫɢɝɭɪɹɜɚ³ɛɟɡɫɢɥɨɜɨɞɜɢɠɟɧɢɟ´ɩɨ
ɰɹɥɚɬɚ ɬɪɚɟɤɬɨɪɢɹ ɤɨɟɬɨ ɩɨɡɜɨɥɹɜɚ ɞɚ ɫɟ ɨɩɢɲɟ ɜ
ɟɥɟɤɬɪɨɞɢɧɚɦɢɤɚɬɚ ɭɫɤɨɪɢɬɟɥɧɨɬɨ ɞɜɢɠɟɧɢɟ ɧɚ ɡɚɪɹɞɢɬɟ ɛɟɡ
ɢɡɥɴɱɜɚɧɟ Ɂɚ ɩɨɫɬɪɨɹɜɚɧɟ ɧɚ ɦɨɞɟɥɚ ɧɚ ɚɬɨɦɚ ɧɚ Ȼɨɪ ɜ ɬɚɤɚɜɚ
ɟɥɟɤɬɪɨɞɢɧɚɦɢɤɚ ɧɟ ɟ ɧɭɠɧɨ ɞɚ ɫɟ ɜɴɜɟɠɞɚ ɞɨɩɴɥɧɢɬɟɥɧɢɹ
ɩɨɫɬɭɥɚɬɡɚɫɴɳɟɫɬɜɭɜɚɧɟɧɚɫɬɚɰɢɨɧɚɪɧɢɨɪɛɢɬɢɌɨɡɢɩɪɢɧɰɢɩ
ɫɟɹɜɹɜɚɫɥɟɞɫɬɜɢɟɨɬɫɚɦɚɬɚɬɟɨɪɢɹ
ȼ ɧɚɲɟɬɨ ɜɪɟɦɟ ɧɚ ɜɢɫɨɤɢ ɢɧɮɨɪɦɚɰɢɨɧɧɢ ɬɟɯɧɨɥɨɝɢɢ ɟ
ɬɪɭɞɧɨ ɞɚ ɫɟ ɩɨɜɹɪɜɚ ɱɟ ɩɪɢɧɰɢɩɧɨɬɨ ɪɟɲɟɧɢɟ ɧɟ ɩɴɥɧɚɬɚ
ɪɚɡɪɚɛɨɬɤɚ ɧɚ ɩɪɨɝɪɚɦɚɬɚ ɦɢɧɢɦɭɦ ɧɚ Ⱥɣɧɳɚɣɧɨɜɚɬɚ ȿɞɢɧɧɚ
Ɍɟɨɪɢɹ ɧɚ ɉɨɥɟɬɨ ɝɟɨɦɟɬɪɢɡɚɰɢɹ ɧɚ ɟɥɟɤɬɪɨɦɚɝɧɟɬɢɡɦɚ ɟ
ɧɚɦɟɪɟɧɨ ɩɪɟɞɢ ɝɨɞɢɧɢ Ɂɚ ɢɡɦɢɧɚɥɢɬɟ ɝɨɞɢɧɢ ɨɬ ɞɚɥɟɱɧɚɬɚ
ɚɡ ɢ ɦɨɢɬɟ ɩɨɫɥɟɞɨɜɚɬɟɥɢ ɢɡɧɟɫɨɯɦɟ ɦɧɨɠɟɫɬɜɨ ɞɨɤɥɚɞɢ
ɜɴɜɮɢɡɢɱɟɫɤɢɹɮɚɤɭɥɬɟɬɧɚɆȽɍɜɇɂɂəɎɆȽɍɧɚɧɹɤɨɥɤɨ
ɤɨɧɮɟɪɟɧɰɢɢ ɜ Ⱦɭɛɧɚ >@>@ ɢ ɜ ɦɧɨɝɨ ɞɪɭɝɢ ɧɚɭɱɧɢ
ɭɱɪɟɠɞɟɧɢɹ ɧɨ ɞɨ ɞɧɟɫ ɟɥɚɫɬɢɱɧɨɬɨ ɪɚɡɫɟɣɜɚɧɟ ɜ ɭɫɤɨɪɢɬɟɥɢɬɟ
ɫɟɢɡɫɥɟɞɜɚ ɜɪɚɦɤɢɬɟɧɚɫɬɴɤɦɟɧɚɬɚ ɤɨɧɫɬɪɭɤɬɢɜɧɚɬɟɨɪɢɹɚɧɟ

ɧɚɛɚɡɚɬɚɧɚɮɭɧɞɚɦɟɧɬɚɥɧɢɭɪɚɜɧɟɧɢɹ

ȼɬɨɪɢɟɬɚɩ
³Ⱦɚ ɪɚɛɨɬɢɲ ɡɧɚɱɢ ɞɚ ɦɢɫɥɢɲ´ ɤɚɡɜɚ Ⱥɣɧɳɚɣɧ Ɍɪɢ
ɝɨɞɢɧɢ ɨɬ ɦɨɹ ɠɢɜɨɬ ɨɬɢɞɨɯɚ ɡɚ ɪɚɡɦɢɲɥɟɧɢɹ ɧɚɞ ɬɨɜɚ ɤɚɤ ɞɚ
ɝɟɨɦɟɬɪɢɡɢɪɚɦ ɦɚɬɟɪɢɚɥɧɢɬɟ ɩɨɥɟɬɚ ɬɟ ɩɨɥɟɬɚɬɚ ɫ ɤɨɢɬɨ
ɪɚɛɨɬɢ ɤɜɚɧɬɨɜɚɬɚ ɬɟɨɪɢɹ Ⱥɡ ɪɚɡɛɢɪɚɯ ɱɟ ɫɚɦɚɬɚ ɤɜɚɧɬɨɜɚ
ɬɟɨɪɢɹ ɧɟ ɦɨɠɟ ɞɚ ɛɴɞɟ ɫɬɚɪɬɨɜɚ ɩɥɨɳɚɞɤɚ ɬɴɣ ɤɚɬɨ ɟ
ɮɭɧɞɚɦɟɧɬɚɥɧɨɤɨɧɫɬɪɭɤɬɢɜɧɚ ɢ ɬɪɹɛɜɚɲɟ ɧɟɣɧɚɬɚ
ɤɨɧɫɬɪɭɤɬɢɜɧɚ ɱɚɫɬ ɞɚ ɛɴɞɟ ɩɨɥɭɱɟɧɚ ɩɨ ɮɭɧɞɚɦɟɧɬɚɥɟɧ ɩɴɬ ɜ
ɱɚɫɬɧɨɫɬ ɞɚ ɫɟ ɩɨɥɭɱɚɬ ɮɨɪɦɭɥɢɬɟ ɤɚɬɨ ɫɥɟɞɫɬɜɢɟ ɨɬ ɧɨɜɢ
ɮɭɧɞɚɦɟɧɬɚɥɧɢ ɭɪɚɜɧɟɧɢɹ Ɍɴɣ ɤɚɬɨ ɮɨɪɦɭɥɢɬɟ ɝɨɜɨɪɹɬ ɡɚ
ɩɨɥɟɜɚ ɫɬɪɭɤɬɭɪɚ ɧɚ ɱɚɫɬɢɰɢɬɟ ɬɪɹɛɜɚɲɟ ɞɚ ɫɟ ɧɚɦɟɪɢ ɬɚɤɚɜɚ
ɝɟɨɦɟɬɪɢɹɨɬɤɨɹɬɨ
ɚ ɞɚ ɫɥɟɞɜɚɬ ɤɚɬɨ ɪɚɡɥɢɱɧɢ ɱɚɫɬɧɢ ɫɥɭɱɚɢ ɭɪɚɜɧɟɧɢɹɬɚ ɧɚ
Ⱥɣɧɳɚɣɧ ɢɥɢ ɭɪɚɜɧɟɧɢɹɬɚ ɧɚ ɝɟɨɦɟɬɪɢɡɢɪɚɧɚɬɚ
ɟɥɟɤɬɪɨɞɢɧɚɦɢɤɚ
ɛ ɜ ɩɨɥɭɱɟɧɢɬɟ ɭɪɚɜɧɟɧɢɹ ɩɪɢɧɰɢɩɧɨ ɪɚɡɥɢɱɧɢ ɨɬ
ɭɪɚɜɧɟɧɢɹɬɚ ɧɚ Ⱥɣɧɳɚɣɧ ɢ ɭɪɚɜɧɟɧɢɹɬɚ ɧɚ ɝɟɨɦɟɬɪɢɡɢɪɚɧɚɬɚ
ɟɥɟɤɬɪɨɞɢɧɚɦɢɤɚ ɬɟɧɡɨɪɴɬ ɧɚ ɟɧɟɪɝɢɹɬɚ ɢ ɢɦɩɭɥɫɚ ɬɪɹɛɜɚ ɞɚ ɫɟ
ɢɡɪɚɡɹɜɚ ɱɪɟɡ ɩɨɥɟ ɤɨɟɬɨ ɨɬ ɟɞɧɚ ɫɬɪɚɧɚ ɜɟɱɟ ɟ ɢɡɜɟɫɬɧɨ ɜ
ɤɥɚɫɢɱɟɫɤɚɬɚɮɢɡɢɤɚɚɨɬɞɪɭɝɚɬɪɹɛɜɚɞɚɭɞɨɜɥɟɬɜɨɪɹɜɚɜɴɥɧɨɜɢ
ɭɪɚɜɧɟɧɢɹ ɩɨɞɨɛɧɢ ɧɚ ɭɪɚɜɧɟɧɢɹɬɚ ɧɚ ɤɜɚɧɬɨɜɚɬɚ ɬɟɨɪɢɹ
ɭɪɚɜɧɟɧɢɹɬɚɧɚɒɪɶɨɞɢɧɝɟɪɢȾɢɪɚɤ
Ɂɚ ɪɟɲɚɜɚɧɟɬɨ ɧɚ ɬɚɡɢ ɡɚɞɚɱɚ ɩɪɢɥɨɠɢɯ ɦɟɬɨɞɚ ɤɨɣɬɨ ɛɹɯ
ɢɡɩɨɥɡɜɚɥ ɜ ɩɴɪɜɢɹ ɟɬɚɩ ɚ ɢɦɟɧɧɨ ɛɹɯɚ ɩɪɨɚɧɚɥɢɡɢɪɚɧɢ
ɬɪɭɞɧɨɫɬɢɬɟɢɧɟɪɟɲɟɧɢɬɟɩɪɨɛɥɟɦɢɜɬɟɨɪɢɹɬɚɧɚɝɪɚɜɢɬɚɰɢɹɬɚ
ɧɚȺɣɧɳɚɣɧɢɝɟɨɦɟɬɪɢɡɢɪɚɧɚɬɚɟɥɟɤɬɪɨɞɢɧɚɦɢɤɚ
ɋɥɟɞɜɚɣɤɢɬɟɡɢɢɞɟɢɚɡɩɨɥɭɱɢɯɫɥɟɞɧɢɬɟɪɟɡɭɥɬɚɬɢ
Ƚɟɨɦɟɬɪɢɡɢɪɚɧɟ ɧɚ ɞɹɫɧɚɬɚ ɱɚɫɬ ɧɚ ɭɪɚɜɧɟɧɢɹɬɚ ɧɚ
Ⱥɣɧɳɚɣɧ ɢ ɭɪɚɜɧɟɧɢɹɬɚ ɧɚ ɝɟɨɦɟɬɪɢɡɢɪɚɧɚɬɚ
ɟɥɟɤɬɪɨɞɢɧɚɦɢɤɚɟɜɴɡɦɨɠɧɨɚɤɨɫɟɢɡɩɨɥɡɜɚɤɚɬɨɩɪɨɫɬɪɚɧɫɬɜɨ
ɧɚ ɫɴɛɢɬɢɹɬɚ ɝɟɨɦɟɬɪɢɹɬɚ ɧɚ ɚɛɫɨɥɸɬɧɢɹ ɩɚɪɚɥɟɥɢɡɴɦ ɤɨɹɬɨ
ɩɨɡɜɨɥɹɜɚ ɞɚ ɫɟ ɨɩɢɲɚɬ ɤɚɤɬɨ ɩɪɨɢɡɜɨɥɧɢ ɬɪɚɧɫɥɚɰɢɢ ɬɚɤɚ ɢ

ɩɪɨɢɡɜɨɥɧɢɪɨɬɚɰɢɢɧɚɮɢɡɢɱɟɫɤɢɬɟɨɬɩɪɚɜɧɢɫɢɫɬɟɦɢ
ȼ ɪɚɦɤɢɬɟ ɧɚ ɬɚɡɢ ɝɟɨɦɟɬɪɢɹ ɜɦɟɫɬɨ ɭɪɚɜɧɟɧɢɹɬɚ ɧɚ
Ⱥɣɧɳɚɣɧ ɢ ɭɪɚɜɧɟɧɢɹɬɚ ɧɚ ɝɟɨɦɟɬɪɢɡɢɪɚɧɚɬɚ ɟɥɟɤɬɪɨɞɢɧɚɦɢɤɚ
ɛɹɯɚɩɨɥɭɱɟɧɢɩɪɢɧɰɢɩɧɨɧɨɜɢɭɪɚɜɧɟɧɢɹɧɚɩɨɥɟɬɨ>@

5 MP J MP 5 Q7 MP

ɫɝɟɨɦɟɬɪɢɡɢɪɚɧɬɟɧɡɨɪɧɚɟɧɟɪɝɢɹɬɚɢɢɦɩɭɥɫɚ
½
7 MP ® > L 7 LM P @ 7VL> L 7 VM P @ J MP J SQ >L 7 LS Q @ 7VL>L 7 SV Q @ ¾ 7> MP @
Q¯ ¿

ɨɛɪɚɡɭɜɚɧɢɨɬɩɨɥɟɬɨ
7 MNL : LNL J LP J MV : PNV J NV : PMV
ɤɴɞɟɬɨ
L D
: LNL HDL H>DN M @
HD HN M HDM N D E F

ɟ ɭɫɭɤɜɚɧɟɬɨ ɧɚ Ɋɢɱɢ ɉɨɥɟɬɨ 7 MNL ɡɚɟɞɧɨ ɫɴɫ ɫɢɦɜɨɥɢɬɟ ɧɚ
Ʉɪɢɫɬɨɮɟɥ Ƚ LMN ɨɛɪɚɡɭɜɚɬ ɫɜɴɪɡɚɧɨɫɬɬɚ ɧɚ ɩɪɨɫɬɪɚɧɫɬɜɨɬɨ ɧɚ
ɚɛɫɨɥɸɬɧɢɹɩɚɪɚɥɟɥɢɡɴɦ

'L MN Ƚ LMN 7 MNL HDL HDM N
L M N D E F

ɚ ɧɟɯɨɥɨɧɨɦɧɚɬɚ ɬɟɬɪɚɞɚ HLD « ɢɝɪɚɟ ɪɨɥɹɬɚ ɧɚ ɴɝɥɨɜɢ
ɩɪɨɦɟɧɥɢɜɢ Ɋɚɡɦɟɪɴɬ ɧɚ ɩɪɨɫɬɪɚɧɫɬɜɨɬɨ ɧɚ ɫɴɛɢɬɢɹɬɚ ɜ ɧɨɜɚɬɚ
ɬɟɨɪɢɹɟɪɚɜɟɧɧɚɤɴɦɱɟɬɢɪɢɬɟɬɪɚɧɫɥɚɰɢɨɧɧɢɤɨɨɪɞɢɧɚɬɢ [L
ɫɟ ɞɨɛɚɜɹɬ ɲɟɫɬ ɧɟɯɨɥɨɧɨɦɧɢ ɴɝɥɨɜɢ ɤɨɨɪɞɢɧɚɬɢ ɬɪɢ
ɩɪɨɫɬɪɚɧɫɬɜɟɧɢ ɴɝɴɥɚ ɧɚɩɪɢɦɟɪ ɴɝɥɢ ɧɚ Ɉɣɥɟɪ ɢ ɬɪɢ
ɩɫɟɜɞɨɟɜɤɥɢɞɨɜɢ ɴɝɴɥɚ ɨɛɪɚɡɭɜɚɳɢ ɜɴɜ ɜɫɹɤɚ ɬɨɱɤɚ ɜɴɬɪɟɲɧɨ
ɩɪɨɫɬɪɚɧɫɬɜɨ ɢɥɢɫɥɨɣ
ȼɴɡ ɨɫɧɨɜɚ ɧɚ ɩɪɢɧɰɢɩɚ ɡɚ ɫɴɨɬɜɟɬɫɬɜɢɟɬɨ ɧɚ
ɭɪɚɜɧɟɧɢɹɬɚ ɧɚ ɝɟɨɞɟɡɢɱɧɢɬɟ ɥɢɧɢɢ ɜ ɧɨɜɚɬɚ ɬɟɨɪɢɹ ɫ
ɭɪɚɜɧɟɧɢɹɬɚ ɧɚ ɞɜɢɠɟɧɢɟ ɜ ɭɫɤɨɪɹɜɚɳɢ ɫɟ ɨɬɩɪɚɜɧɢ ɫɢɫɬɟɦɢ

ɛɟɲɟ ɭɫɬɚɧɨɜɟɧɨ ɱɟ ɩɨɥɟɬɨ 7 MNL ɩɨɪɚɠɞɚ ɢɧɟɪɰɢɚɥɧɢ ɫɢɥɢ >@
ɬɟɩɪɟɞɫɬɚɜɥɹɜɚɢɧɟɪɰɢɚɥɧɨɩɨɥɟ
ȼ ɞɨɩɴɥɧɟɧɢɟ ɤɴɦ ɬɪɚɧɫɥɚɰɢɨɧɧɚɬɚ ɦɟɬɪɢɤɚ ɧɚ Ɋɢɦɚɧ
GV ɬɨɪɫɢɨɧɧɢɬɟɩɨɥɟɬɚ 7 MNL ɨɩɪɟɞɟɥɹɬɪɨɬɚɰɢɨɧɧɚɬɚɦɟɬɪɢɤɚ

GW 7ELD 7DME G[ L G[ M
ɤɨɹɬɨɫɟɩɨɹɜɹɜɚɜɬɟɨɪɢɹɬɚɧɚɨɬɧɨɫɢɬɟɥɧɨɫɬɬɚɜɫɥɭɱɚɢɬɟ
ɤɨɝɚɬɨ ɤɴɦ ɨɛɢɤɧɨɜɟɧɢɬɟ ɬɪɚɧɫɥɚɰɢɨɧɧɢ ɩɪɟɨɛɪɚɡɭɜɚɧɢɹ ɧɚ
ɤɨɨɪɞɢɧɚɬɢɬɟ ɧɚɩɪɢɦɟɪ ɩɪɟɨɛɪɚɡɭɜɚɧɢɹɬɚ ɧɚ Ƚɚɥɢɥɟɣ Ʌɨɪɟɧɰ
Ⱥɣɧɳɚɣɧ ɫɟɞɨɛɚɜɹɬɩɪɟɨɛɪɚɡɭɜɚɧɢɹɧɚɴɝɥɨɜɢɬɟɤɨɨɪɞɢɧɚɬɢ
ȼ ɫɩɢɧɨɪɧɢɹ ɛɚɡɢɫ ɢ ɜ ɧɟɪɟɥɚɬɢɜɢɫɬɤɢɬɟ ɢɧɟɪɰɢɚɥɧɢ
ɨɬɩɪɚɜɧɢ ɫɢɫɬɟɦɢ ɩɥɴɬɧɨɫɬɬɚ ɧɚ ɦɚɬɟɪɢɚɥɧɢɬɟ ɩɨɥɟɬɚ U ɤɨɹɬɨ
ɫɥɟɞɜɚ ɨɬ ɬɟɧɡɨɪɚ ɧɚ ɟɧɟɪɝɢɹɬɚ ɢ ɢɦɩɭɥɫɚ ɫɟ ɢɡɪɚɡɹɜɚ ɱɪɟɡ
ɫɩɢɧɨɪɧɢɬɟɦɚɬɪɢɰɢɧɚȾɢɪɚɤɩɨɞɨɛɧɨɧɚɨɬɧɨɲɟɧɢɹɬɚ >@
Ɂɚɬɨɜɚ ɨɬ ɩɨɡɢɰɢɹɬɚ ɧɚ ɧɨɜɢɬɟ ɮɭɧɞɚɦɟɧɬɚɥɧɢ ɭɪɚɜɧɟɧɢɹ
ɤɜɚɧɬɨɜɚɬɚ ɦɟɯɚɧɢɤɚ ɟ ɧɚɭɤɚ ɤɨɹɬɨ ɩɨ ɧɚɣɩɪɨɫɬ ɧɚɱɢɧ ɨɩɢɫɜɚ
ɞɢɧɚɦɢɤɚɬɚ ɧɚ ɢɧɟɪɰɢɚɥɧɢɬɟ ɩɨɥɟɬɚ ɬɨɪɫɢɨɧɧɢɬɟ ɩɨɥɟɬɚ
ɫɜɴɪɡɚɧɢ ɫ ɜɴɬɪɟɲɧɚɬɚ ɫɬɪɭɤɬɭɪɚ ɧɚ ɜɫɟɤɢ ɮɢɡɢɱɟɧ ɨɛɟɤɬ ɚ
ɧɟɭɬɪɢɧɨɬɨ ɟ ɩɪɢɦɟɪ ɡɚ ɫɜɨɛɨɞɧɨ ɢɧɟɪɰɢɚɥɧɨ ɩɨɥɟ ɬɨɪɫɢɨɧɧɨ
ɩɨɥɟɡɚɩɴɪɜɢɩɴɬɨɬɤɪɢɬɨɨɬɧɚɭɤɚɬɚ>@
Ɍɪɹɛɜɚ ɞɚ ɫɟ ɨɬɛɟɥɟɠɢ ɱɟ ɢɡɛɪɨɟɧɢɬɟ ɩɨɝɨɪɟ ɪɟɡɭɥɬɚɬɢ
ɬɨɱɧɨ ɫɴɨɬɜɟɬɫɬɜɚɬ ɧɚ ɩɪɨɝɧɨɡɢɬɟ ɧɚ Ⱥɣɧɳɚɣɧ Ɍɟ ɧɟ ɫɚɦɨ ɫɚ
ɩɭɛɥɢɤɭɜɚɧɢɜ ɞɨɫɬɴɩɧɢɬɟ ɡɚ ɦɟɧ ɧɚɭɱɧɢ ɩɟɱɚɬɧɢ ɢɡɞɚɧɢɹ ɧɨ ɢ
ɧɟ ɜɟɞɧɴɠ ɫɚ ɞɨɤɥɚɞɜɚɧɢ ɧɚ ɬɟɨɪɟɬɢɱɧɢ ɫɟɦɢɧɚɪɢ ɜ ɆȽɍ
ȾȾɂɜɚɧɟɧɤɨɝɢɟɩɪɟɞɫɬɚɜɹɥɡɚɩɟɱɚɬɜɫɩɢɫɚɧɢɟ³ɂɡɜɟɫɬɢɹɧɚ
ȼɍɁ Ɏɢɡɢɤɚ´ ɤɨɟɬɨ ɟ ɨɬɛɟɥɹɡɚɧɨ ɜ ɫɚɦɢɬɟ ɩɭɛɥɢɤɚɰɢɢ ɢ ɧɚ
ɞɪɭɝɢ ɧɚɭɱɧɢ ɫɟɦɢɧɚɪɢ Ɉɫɜɟɧ ɬɨɜɚ ɩɨ ɬɟɡɢ ɪɚɡɪɚɛɨɬɤɢ ɩɪɟɡ
ɛɹɯɚ ɱɟɬɟɧɢ ɥɟɤɰɢɢ ɩɪɟɞ ɫɬɭɞɟɧɬɢ ɢ ɫɥɭɲɚɬɟɥɢ ɨɬ
ȼɉɄ ɜɴɜ ɮɢɡɢɱɟɫɤɢɹ ɮɚɤɭɥɬɟɬ ɧɚ ɆȽɍ ɮɚɤɭɥɬɟɬɚ ɩɨ
ɢɡɱɢɫɥɢɬɟɥɧɚ ɦɚɬɟɦɚɬɢɤɚ ɢ ɤɢɛɟɪɧɟɬɢɤɚ ɜ ɆȽɍ ɯɢɦɢɱɟɫɤɢɹ
ɮɚɤɭɥɬɟɬɧɚɆȽɍɢɜɂɧɫɬɢɬɭɬɚɩɨɩɪɨɛɥɟɦɢɬɟɧɚɧɟɮɬɚɢɝɚɡɬɚ
³ɆɂȽɭɛɤɢɧ´ɇɚɩɨɦɧɹɦɱɟɬɟɡɢɪɟɡɭɥɬɚɬɢɛɹɯɚɩɨɥɭɱɟɧɢɩɪɟɞɢ
ɝɨɞɢɧɢɧɨɩɨɜɟɱɟɬɨɨɬɪɭɫɤɢɬɟɬɟɨɪɟɬɢɰɢɧɟɫɚɦɨɧɟɡɧɚɹɬɡɚ
ɬɹɯɧɨɹɜɧɨɢɧɟɢɫɤɚɬɞɚɡɧɚɹɬ ɢɧɬɟɪɟɫɧɨɩɨɤɚɤɜɢɩɪɢɱɢɧɢ"
ɍɪɚɜɧɟɧɢɹɡɚɩɨɥɟɬɨɧɚɢɧɟɪɰɢɹɬɚ
Ɉɬ ɧɨɜɢɬɟ ɭɪɚɜɧɟɧɢɹ ɧɚ ɩɨɥɟɬɨ ɫɥɟɞɜɚ ɱɟ ɜɴɜ
ɮɭɧɞɚɦɟɧɬɚɥɧɚɬɚ ɮɢɡɢɤɚ ɜ ɧɟɪɟɥɚɬɢɜɢɫɬɤɨɬɨ ɩɪɢɛɥɢɠɟɧɢɟ ɢ ɜ
ɫɥɚɛɢɬɟ ɩɨɥɟɬɚ ɨɫɧɨɜɧɚ ɪɨɥɹ ɢɦɚɬ ɬɪɢ ɮɢɡɢɱɧɢ ɩɨɥɟɬɚ
ɝɪɚɜɢɬɚɰɢɨɧɧɨ ɟɥɟɤɬɪɨɦɚɝɧɢɬɧɨ ɢ ɢɧɟɪɰɢɚɥɧɨ ɩɨɥɟ Ɂɚ ɪɚɡɥɢɤɚ
ɨɬɩɴɪɜɢɬɟɞɜɟɢɧɟɪɰɢɚɥɧɨɬɨɩɨɥɟɨɩɢɫɜɚɩɨɥɟɜɚɬɚɫɬɪɭɤɬɭɪɚɧɚ
ɢɡɬɨɱɧɢɰɢɬɟ ɧɚ ɝɪɚɜɢɬɚɰɢɨɧɧɢɬɟ ɢ ɟɥɟɤɬɪɨɦɚɝɧɢɬɧɢɬɟ ɩɨɥɟɬɚ ɢ
ɭɞɨɜɥɟɬɜɨɪɹɜɚ ɜɴɥɧɨɜɢ ɭɪɚɜɧɟɧɢɹ ɩɨɞɨɛɧɢ ɧɚ ɭɪɚɜɧɟɧɢɹɬɚ ɧɚ
ɤɜɚɧɬɨɜɚɬɚ ɬɟɨɪɢɹ Ɍɨ ɫɟɩɪɟɜɪɴɳɚ ɜ ɧɭɥɚ ɤɨɝɚɬɨɭɫɭɤɜɚɧɟɬɨ ɧɚ
ɩɪɨɫɬɪɚɧɫɬɜɨɬɨɟɪɚɜɧɨɧɚɧɭɥɚɂɧɟɪɰɢɚɥɧɨɬɨɩɨɥɟɫɴɩɪɨɜɨɠɞɚ
ɤɚɬɨ ɫɹɧɤɚ ɜɫɢɱɤɢ ɞɪɭɝɢ ɮɢɡɢɱɧɢ ɩɨɥɟɬɚ ɂɦɟɧɧɨ ɬɨɜɚ ɩɨɥɟ
ɨɛɟɞɢɧɹɜɚ ɜɫɢɱɤɢ ɞɪɭɝɢ ɩɨɥɟɬɚ ɢ ɜɡɚɢɦɨɞɟɣɫɬɜɢɹ ɜɤɥɸɱɢɬɟɥɧɨ
ɫɢɥɧɢɬɟ ɢ ɫɥɚɛɢɬɟ ɩɨ ɮɭɧɞɚɦɟɧɬɚɥɟɧ ɧɚɱɢɧ Ɂɚɬɨɜɚ ɩɪɟɞ ɦɟɧ
ɫɬɨɟɲɟɡɚɞɚɱɚɬɚɞɚɧɚɦɟɪɹɭɪɚɜɧɟɧɢɹɡɚɢɧɟɪɰɢɚɥɧɢɬɟɩɨɥɟɬɚɨɬ
ɧɚɣɨɛɳɜɢɞɜɤɥɸɱɢɬɟɥɧɨɫɢɥɧɢɬɟɩɨɥɟɬɚɢɪɟɥɚɬɢɜɢɡɦɚ
ȼ ɪɟɡɭɥɬɚɬ ɧɚ ɬɟɡɢ ɬɴɪɫɟɧɢɹ ɛɹɯɚ ɧɚɦɟɪɟɧɢ ɢ ɩɭɛɥɢɤɭɜɚɧɢ
ɩɪɟɡɝɭɪɚɜɧɟɧɢɹɬɚɡɚɢɧɟɪɰɢɚɥɧɨɬɨɩɨɥɟ 7 MNL ɜɫɥɟɞɧɢɹɜɢɞ
>@
D
> N H M @ > N HDM @ 7> LNM @HLD
6 LMNP 5 LMNP > N 7 M P @ 7VL> N 7 VM P @
L
> N 3MN @P
L M N D E F
ɤɴɞɟɬɨ 6 LMNP H ɬɟɧɡɨɪɴɬ ɧɚ ɤɪɢɜɢɧɚɬɚ ɧɚ ɩɪɨɫɬɪɚɧɫɬɜɨɬɨ ɧɚ
ɚɛɫɨɥɸɬɧɢɹɩɚɪɚɥɟɥɢɡɴɦ
N ɤɨɜɚɪɢɚɧɬɧɚɬɚ ɩɪɨɢɡɜɨɞɧɚ ɩɨ ɫɜɴɪɡɚɧɨɫɬɬɚ ɧɚ ɚɛɫɨɥɸɬɧɢɹ

ɩɚɪɚɥɟɥɢɡɴɦ
'L MN Ƚ LMN 7 MNL
N ɤɨɜɚɪɢɚɧɬɧɚɬɚ ɩɪɨɢɡɜɨɞɧɚ ɩɨ ɫɜɴɪɡɚɧɨɫɬɬɚ Ƚ LMN ɢ
L
3MNP > N 7 LM P 7VL> N 7 VM P
ɍɪɚɜɧɟɧɢɹɬɚ ɩɪɢɬɟɠɚɜɚɬ ɪɟɞɢɰɚ ɢɧɬɟɪɟɫɧɢ

ɫɜɨɣɫɬɜɚ
ɉɪɟɡɝ ɬɨɝɚɜɚɛɹɯɫɬɭɞɟɧɬɜɴɜɜɬɨɪɢɤɭɪɫ ȿɇɸɦɟɧ
ɢ Ɋɉɟɧɪɨɭɡ >@ ɢɡɩɨɥɡɜɚɯɚ ɬɚɡɢ ɫɢɫɬɟɦɚ ɡɚ ɭɪɚɜɧɟɧɢɹ ɡɚ
ɩɨɥɭɱɚɜɚɧɟɧɚɧɨɜɢɪɟɲɟɧɢɹɧɚɭɪɚɜɧɟɧɢɹɬɚɧɚȺɣɧɳɚɣɧ
Ɉɬ ɭɪɚɜɧɟɧɢɹɬɚ ɫɥɟɞɜɚɬ ɭɪɚɜɧɟɧɢɹɬɚ ɫ
ɝɟɨɦɟɬɪɢɡɢɪɚɧɬɟɧɡɨɪɧɚɟɧɟɪɝɢɹɬɚɢɢɦɩɭɥɫɚ
Ɍɟ ɞɨɩɭɫɤɚɬ ɫɩɢɧɨɪɧɚ ɮɨɪɦɭɥɢɪɨɜɤɚ ɩɨɞɨɛɧɚ ɧɚ
ɢɡɩɨɥɡɜɚɧɚɬɚ ɜɴɜ ɮɨɪɦɚɥɢɡɦɚ ɧɚ ɇɸɦɟɧɉɟɧɪɨɭɡ ɩɪɢ ɤɨɟɬɨ ɬɟ
ɦɨɝɚɬɞɚɛɴɞɚɬɩɪɟɞɫɬɚɜɟɧɢɜɴɜɜɢɞɚ6/ & ɨɬɤɚɥɢɛɪɨɜɴɱɧɚɬɚ
ɬɟɨɪɢɹɧɚəɧɝɆɢɥɫ
Ɇɨɠɟ ɞɚ ɫɟ ɡɚɩɢɲɟ ɥɚɝɪɚɧɠɢɚɧɚ ɨɬ ɤɨɣɬɨ ɱɪɟɡ
ɜɚɪɢɚɰɢɨɧɧɢɹɩɪɢɧɰɢɩɫɟɢɡɜɟɠɞɚɬɬɟɡɢɭɪɚɜɧɟɧɢɹ
Ɋɟɲɟɧɢɹɬɚ ɧɚ ɬɟɡɢ ɭɪɚɜɧɟɧɢɹ ɟ ɜɴɡɦɨɠɧɨ ɞɚ ɫɟ ɧɚɦɟɪɹɬ
ɩɨɬɨɱɧɨ ɞɚ ɫɟ ɤɨɧɫɬɪɭɢɪɚɬ ɩɨ ɦɟɬɨɞɚ ɧɚ ɫɩɢɧɨɜɢɬɟ
ɤɨɟɮɢɰɢɟɧɬɢɧɚɇɸɦɟɧɉɟɧɪɨɭɡ>@ɢɥɢɩɨɦɟɬɨɞɚɧɚɜɴɧɲɧɢɬɟ
ɞɢɮɟɪɟɧɰɢɚɥɧɢɮɨɪɦɢɧɚȾɟɛɧɟɣɄɟɪɒɢɥɞ>@
ȼɫɹɤɨɪɟɲɟɧɢɟɧɚɬɟɡɢɭɪɚɜɧɟɧɢɹɨɩɢɫɜɚɩɪɨɫɬɪɚɧɫɬɜɟɧɨ
ɜɪɟɦɟɜɨ ɨɛɪɚɡɭɜɚɧɢɟ ɢɧɟɪɰɢɨɧ ȼɴɬɪɟɲɧɚɬɚ ɫɬɪɭɤɬɭɪɚ ɧɚ
ɢɧɟɪɰɢɨɧɚ ɫɟ ɨɩɪɟɞɟɥɹ ɨɬ ɧɚɦɟɪɟɧɨɬɨ ɨɬ ɪɟɲɟɧɢɟɬɨ ɢɧɟɪɰɢɚɥɧɨ
ɩɨɥɟ 7 MNL ɤɨɟɬɨ ɜ ɫɜɴɪɡɚɧɨ ɫɴɫɬɨɹɧɢɟ ɫ ɦɚɬɟɪɢɹɬɚ ɨɩɪɟɞɟɥɹ
ɤɜɚɧɬɨɜɢɬɟ ɫɜɨɣɫɬɜɚ ɧɚ ɩɨɥɟɬɚɬɚ ɋɴɳɨɬɨ ɬɨɜɚ ɩɨɥɟ ɭɱɚɫɬɜɚ ɜ
ɫɥɚɛɢ ɜɡɚɢɦɨɞɟɣɫɬɜɢɹ ɩɪɢ ɤɨɟɬɨ ɧɟɭɬɪɢɧɨɬɨ ɩɪɟɞɫɬɚɜɥɹɜɚ
ɫɜɨɛɨɞɧɨ ɬɨɪɫɢɨɧɧɨ ɩɨɥɟ ȼɴɧɲɧɢɬɟ ɩɨɥɟɬɚ ɨɩɪɟɞɟɥɹɧɢ ɱɪɟɡ
ɪɢɦɚɧɨɜɚɬɚ ɤɪɢɜɢɧɚ 5LMNP ɨɬɝɨɜɚɪɹɬ ɡɚ ɝɪɚɜɢɬɚɰɢɨɧɧɢɬɟ
ɟɥɟɤɬɪɨɦɚɝɧɢɬɧɢɬɟɫɢɥɧɢɬɟɢɤɜɚɪɤɨɜɢɬɟɜɡɚɢɦɨɞɟɣɫɬɜɢɹ
Ɍɨɜɚ ɟ ɦɨɞɟɥɴɬ ɧɚ ɟɥɟɦɟɧɬɚɪɧɚɬɚ ɱɚɫɬɢɰɚ ɜ ɬɟɨɪɢɹɬɚ
ɨɫɧɨɜɚɧɚɧɚɭɪɚɜɧɟɧɢɹɬɚ

Ɇɟɯɚɧɢɤɚɧɚɨɪɢɟɧɬɢɪɭɟɦɚɬɚɬɨɱɤɚ
ɂɧɟɪɰɢɚɥɧɨɬɨ ɩɨɥɟ ɱɢɢɬɨ ɭɪɚɜɧɟɧɢɹ ɛɹɯɚ ɩɭɛɥɢɤɭɜɚɧɢ ɜ
ɢɡɫɥɟɞɜɚɧɟɬɨ >@ ɩɨɪɚɠɞɚ ɜ ɦɟɯɚɧɢɤɚɬɚ ɢɧɟɪɰɢɚɥɧɢ ɫɢɥɢ
ɂɡɜɟɫɬɧɢ ɫɚ ɱɟɬɢɪɢ ɬɢɩɚ ɢɧɟɪɰɢɚɥɧɢ ɫɢɥɢ ɤɚɬɨ ɜ ɪɚɦɤɢɬɟ ɧɚ
ɫɚɦɚɬɚ ɤɥɚɫɢɱɟɫɤɚ ɦɟɯɚɧɢɤɚ ɬɟɡɢ ɫɢɥɢ ɢɦɚɬ ɧɟɟɞɧɨɡɧɚɱɧɚ
ɬɪɚɤɬɨɜɤɚ ɉɪɟɡ ɝ ɩɭɛɥɢɤɭɜɚɯ ɦɨɟ ɢɡɫɥɟɞɜɚɧɟ ɜɴɪɯɭ

ɦɟɯɚɧɢɤɚɬɚ ɧɚ ɨɪɢɟɧɬɢɪɭɟɦɚɬɚ ɬɨɱɤɚ >@ ɜ ɤɨɟɬɨ ɨɬɫɴɫɬɜɚɲɟ
ɩɨɧɹɬɢɟɬɨ ɢɧɟɪɰɢɚɥɧɚ ɨɬɩɪɚɜɧɚ ɫɢɫɬɟɦɚ ɢ ɜɫɢɱɤɢ ɭɫɤɨɪɢɬɟɥɧɢ
ɞɜɢɠɟɧɢɹ ɫɟ ɫɜɟɠɞɚɯɚ ɞɨ ɪɨɬɚɰɢɹ Ȼɟɲɟ ɩɨɤɚɡɚɧɨ ɱɟ
ɢɧɟɪɰɢɚɥɧɢɬɟ ɫɢɥɢ ɢɦɚɬ ɥɨɤɚɥɧɚ ɩɪɢɪɨɞɚ ɢ ɫɚ ɩɨɪɨɞɟɧɢ ɨɬ
ɭɫɭɤɜɚɧɟɬɨ ɧɚ ɩɪɨɫɬɪɚɧɫɬɜɨɬɨ ɧɚ ɚɛɫɨɥɸɬɧɢɹ ɩɚɪɚɥɟɥɢɡɴɦ ɨɬ
ɬɨɪɫɢɨɧɧɢɬɟ ɩɨɥɟɬɚ ȿɥɟɦɟɧɬɚɪɟɧ ɨɛɟɤɬ ɜ ɧɨɜɚɬɚ ɦɟɯɚɧɢɤɚ ɫɟ
ɨɤɚɡɚɨɪɢɟɧɬɢɪɭɟɦɚɬɚɦɚɬɟɪɢɚɥɧɚɬɨɱɤɚ
ɑɟɬɢɪɢɦɟɪɧɚɬɚ ɨɪɢɟɧɬɢɪɭɟɦɚ ɬɨɱɤɚ ɫɟ ɨɩɢɫɜɚ ɨɬ ɱɟɬɢɪɢ
ɬɪɚɧɫɥɚɰɢɨɧɧɢɯɨɥɨɧɨɦɧɢɤɨɨɪɞɢɧɚɬɢ [L L ɢɨɬɲɟɫɬ
ɧɟɯɨɥɨɧɨɦɧɢ ɴɝɥɨɜɢ ɤɨɨɪɞɢɧɚɬɢ ɬɪɢ ɩɪɨɫɬɪɚɧɫɬɜɟɧɢ M M M
ɢ ɬɪɢ ɩɪɨɫɬɪɚɧɫɬɜɟɧɨɜɪɟɦɟɜɢ ɴɝɴɥɚ T T T « ɔɝɥɢɬɟ ɡɚɞɚɜɚɬ
ɜɡɚɢɦɧɚɬɚ ɨɪɢɟɧɬɚɰɢɹ ɧɚ ɱɟɬɢɪɢɬɟ ɟɞɢɧɢɱɧɢ ɛɚɡɢɫɧɢ ɜɟɤɬɨɪɚ
HLD D ɨɩɪɟɞɟɥɟɧɢ ɜɴɜ ɜɫɹɤɚ ɬɨɱɤɚ ɧɚ ɩɪɨɫɬɪɚɧɫɬɜɨɬɨ
ɧɚ ɫɴɛɢɬɢɹɬɚ ȼ ɬɨɡɢ ɫɥɭɱɚɣ ɪɚɡɦɟɪɧɨɫɬɬɚ ɧɚ ɩɪɨɫɬɪɚɧɫɬɜɨɬɨ ɧɚ
ɫɴɛɢɬɢɹɬɚ ɟ ɪɚɜɧɚ ɧɚ ɬɴɣ ɤɚɬɨ ɱɟɬɢɪɢɦɟɪɧɚɬɚ ɨɪɢɟɧɬɢɪɭɟɦɚ
ɬɨɱɤɚ ɢɦɚ ɫɬɟɩɟɧɢ ɧɚ ɫɜɨɛɨɞɚ ɢ ɡɚ ɨɩɢɫɜɚɧɟ ɧɚ ɧɟɣɧɨɬɨ
ɞɜɢɠɟɧɢɟɫɟɢɡɩɨɥɡɜɚɬɭɪɚɜɧɟɧɢɹɨɬɤɨɢɬɨɱɟɬɢɪɢɭɪɚɜɧɟɧɢɹ
ɨɩɢɫɜɚɬɧɟɣɧɨɬɨɩɨɫɬɴɩɚɬɟɥɧɨɞɜɢɠɟɧɢɟɢɲɟɫɬɭɪɚɜɧɟɧɢɹ
GHDL G[ N G[ N
Ƚ LMN HDM 7 MNL HDM
GV GV GV
ɨɩɢɫɜɚɬ ɢɡɦɟɧɟɧɢɹɬɚ ɧɚ ɧɟɣɧɚɬɚ ɨɪɢɟɧɬɚɰɢɹ ɫɩɪɹɦɨ ɞɪɭɝɢɬɟ
ɨɪɢɟɧɬɢɪɭɟɦɢ ɬɨɱɤɢ Ɍɟɡɢ ɲɟɫɬ ɭɪɚɜɧɟɧɢɹ ɩɪɟɞɫɬɚɜɥɹɜɚɬ
ɭɪɚɜɧɟɧɢɹɬɚ ɧɚ Ɏɪɟɧɟ ɡɚ ɩɪɨɢɡɜɨɥɧɚ ɤɪɢɜɚ ɜ ɪɢɦɚɧɨɜɨɬɨ
ɩɪɨɫɬɪɚɧɫɬɜɨ ɚ ɫɚɦɚɬɚ ɨɪɢɟɧɬɢɪɭɟɦɚ ɬɨɱɤɚ ɫɟ ɹɜɹɜɚ
ɦɚɬɟɦɚɬɢɱɟɫɤɢ ɨɛɪɚɡ ɧɚ ɱɟɬɢɪɢɦɟɪɧɚɬɚ ɩɪɨɢɡɜɨɥɧɨ ɭɫɤɨɪɹɜɚɳɚ
ɫɟɨɬɩɪɚɜɧɚɫɢɫɬɟɦɚ
ɇɟɩɪɟɤɴɫɧɚɬɚ ɫɪɟɞɚ ɫɴɫɬɨɹɳɚ ɫɟ ɨɬ ɦɧɨɠɟɫɬɜɨ
ɨɪɢɟɧɬɢɪɚɧɢ ɬɨɱɤɢ ɫɟ ɨɩɢɫɜɚ ɨɬ ɭɪɚɜɧɟɧɢɹ ɧɚ ɩɨɥɟɬɨ ɨɬ ɜɢɞɚ
>@
> N HDM @ 7> LNM @ HLD
5 LMNP > N 7 LM P @ 7VL> N 7 VM P @
5>L MNP @

> S 5 MNL@P
ɜ ɤɨɢɬɨ ɭɪɚɜɧɟɧɢɹɬɚ ɢ ɩɪɟɞɫɬɚɜɥɹɜɚɬ ɫɬɪɭɤɬɭɪɧɢ
ɭɪɚɜɧɟɧɢɹɧɚɄɚɪɬɚɧɜɝɟɨɦɟɬɪɢɹɬɚɧɚɚɛɫɨɥɸɬɧɢɹɩɚɪɚɥɟɥɢɡɴɦ
ɚ ɭɪɚɜɧɟɧɢɹɬɚ ɢ ɩɴɪɜɨɬɨ ɢ ɜɬɨɪɨɬɨ ɬɴɠɞɟɫɬɜɚ ɧɚ
Ȼɢɚɧɤɢ ɡɚ ɬɚɡɢ ɝɟɨɦɟɬɪɢɹ Ɍɟɡɢ ɬɴɠɞɟɫɬɜɚ ɫɚ ɫɥɟɞɫɬɜɢɹ ɨɬ
ɭɪɚɜɧɟɧɢɹɬɚ ɢ ɧɟ ɞɚɜɚɬ ɧɢɤɚɤɜɚ ɧɨɜɚ ɢɧɮɨɪɦɚɰɢɹ ɧɨ
ɦɨɝɚɬ ɞɚ ɛɴɞɚɬ ɢɡɩɨɥɡɜɚɧɢ ɩɪɢ ɤɨɧɫɬɪɭɢɪɚɧɟ ɧɚ ɪɟɲɟɧɢɹɬɚ ɧɚ
ɭɪɚɜɧɟɧɢɹɬɚ >@
Ɇɟɯɚɧɢɤɚɬɚ ɧɚ ɨɪɢɟɧɬɢɪɭɟɦɚɬɚ ɬɨɱɤɚ ɫɟ ɨɤɚɡɚ ɱɟɬɜɴɪɬɨɬɨ
ɨɛɨɛɳɟɧɢɟ ɧɚ ɦɟɯɚɧɢɤɚɬɚ ɧɚ ɇɸɬɨɧ ɇɚɩɨɦɧɹɦ ɩɴɪɜɢɬɟ ɬɪɢ
ɨɛɨɛɳɟɧɢɹ
ɋɩɟɰɢɚɥɧɚɬɚ ɪɟɥɚɬɢɜɢɫɬɤɚ ɦɟɯɚɧɢɤɚ ɧɚ ɬɨɱɤɚ ɝ
ɨɛɨɛɳɚɜɚɦɟɯɚɧɢɤɚɬɚɧɚɇɸɬɨɧɡɚɫɥɭɱɚɢɬɟɧɚɝɨɥɟɦɢɫɤɨɪɨɫɬɢ
ɛɥɢɡɤɢɞɨɫɤɨɪɨɫɬɬɚɧɚɫɜɟɬɥɢɧɚɬɚ
Ɉɛɳɚɬɚ ɪɟɥɚɬɢɜɢɫɬɤɚ ɦɟɯɚɧɢɤɚ ɧɚ Ⱥɣɧɳɚɣɧ ɝ
ɨɛɨɛɳɚɜɚɦɟɯɚɧɢɤɚɬɚɧɚɇɸɬɨɧɡɚɫɥɭɱɚɢɬɟɧɚɝɨɥɟɦɢɫɤɨɪɨɫɬɢɢ
ɝɨɥɟɦɢ ɭɫɤɨɪɟɧɢɹ ɤɨɝɚɬɨ ɫɬɚɜɚ ɫɴɳɟɫɬɜɟɧɚ ɤɪɢɜɢɧɚɬɚ ɧɚ
ɩɪɨɫɬɪɚɧɫɬɜɨɬɨɧɚɫɴɛɢɬɢɹɬɚ
Ʉɜɚɧɬɨɜɚɬɚɦɟɯɚɧɢɤɚ ɝ ɨɛɨɛɳɚɜɚɦɟɯɚɧɢɤɚɬɚɧɚ
ɇɸɬɨɧɜɫɥɭɱɚɹɤɨɝɚɬɨɩɨɧɚɣɩɪɨɫɬɧɚɱɢɧɫɟɩɪɨɹɜɹɜɚɩɨɥɟɜɚɬɚ
ɫɬɪɭɤɬɭɪɚɧɚɱɚɫɬɢɰɢɬɟɜɫɴɨɬɜɟɬɫɬɜɢɟɫɮɨɪɦɭɥɢɬɟ
ɑɟɬɜɴɪɬɨɬɨ ɨɛɨɛɳɟɧɢɟ ɧɚ ɦɟɯɚɧɢɤɚɬɚ ɧɚ ɇɸɬɨɧ
ɫɴɨɬɜɟɬɫɬɜɚɧɚɮɢɡɢɱɧɚɬɚɫɢɬɭɚɰɢɹɤɨɝɚɬɨɢɦɚɦɟ
xɝɨɥɟɦɢɫɤɨɪɨɫɬɢ
xɝɨɥɟɦɢɭɫɤɨɪɟɧɢɹ
xɜɴɬɪɟɲɧɚɬɚ ɫɬɪɭɤɬɭɪɚ ɧɚ ɱɚɫɬɢɰɢɬɟ ɫɟ ɨɩɪɟɞɟɥɹ ɩɨ
ɮɭɧɞɚɦɟɧɬɚɥɟɧ ɩɴɬ ɱɪɟɡ ɬɨɪɫɢɨɧɧɢɬɟ ɩɨɥɟɬɚ ɢɧɟɪɰɢɚɥɧɢ
ɩɨɥɟɬɚɩɪɢɤɨɟɬɨɩɪɨɫɬɪɚɧɫɬɜɨɬɨɧɚɫɴɛɢɬɢɹɬɚɫɟɨɤɚɡɜɚɧɟɫɚɦɨ
ɢɡɤɪɢɜɟɧɨɧɨɢɭɫɭɤɚɧɨ
Ɍɪɢɬɟ ɩɪɟɞɢɲɧɢ ɨɛɨɛɳɟɧɢɹ ɧɚ ɦɟɯɚɧɢɤɚɬɚ ɧɚ ɇɸɬɨɧ
ɩɪɨɢɡɬɢɱɚɬ ɨɬ ɱɟɬɜɴɪɬɨɬɨ ɨɛɨɛɳɟɧɢɟ ɤɚɬɨ ɪɚɡɥɢɱɧɢ ɱɚɫɬɧɢ
ɫɥɭɱɚɢ

ȼɫɟɨɛɳɚɬɚ ɨɬɧɨɫɢɬɟɥɧɨɫɬ ɢ ɬɟɨɪɢɹɬɚ ɧɚ ɮɢɡɢɱɧɢɹ

ɜɚɤɭɭɦɝ
ȼ ɩɪɨɰɟɫɚ ɧɚ ɩɨɧɚɬɚɬɴɲɧɨɬɨ ɪɚɡɜɢɬɢɟ ɧɚ Ⱥɣɧɳɚɣɧɨɜɚɬɚ
ɩɪɨɝɪɚɦɚɡɚȿɞɢɧɧɚɬɚɌɟɨɪɢɹɧɚɉɨɥɟɬɨɩɪɟɡɩɟɪɢɨɞɚ
ɝɛɹɯɚɞɟɩɨɧɢɪɚɧɢɬɪɢɦɨɢɦɨɧɨɝɪɚɮɢɢ>@ɢɢɡɧɟɫɟɧɞɨɤɥɚɞ
ɧɚ ɫɟɞɦɚɬɚ ɨɛɳɨɧɚɰɢɨɧɚɥɧɚ ɤɨɧɮɟɪɟɧɰɢɹ ³Ɍɟɨɪɟɬɢɱɧɢ ɢ
ɟɤɫɩɟɪɢɦɟɧɬɚɥɧɢ ɩɪɨɛɥɟɦɢ ɜ Ɍɟɨɪɢɹɬɚ ɧɚ ɨɬɧɨɫɢɬɟɥɧɨɫɬɬɚ ɢ
ɝɪɚɜɢɬɚɰɢɹɬɚ´ɤɴɞɟɬɨɛɟɲɟɮɨɪɦɭɥɢɪɚɧɚɧɨɜɚɧɚɭɱɧɚɩɪɨɝɪɚɦɚ
ɩɪɨɝɪɚɦɚ ɡɚ ȼɫɟɨɛɳɚɬɚ ɨɬɧɨɫɢɬɟɥɧɨɫɬ ɢ ɬɟɨɪɢɹɬɚ ɧɚ ɮɢɡɢɱɧɢɹ
ɜɚɤɭɭɦ>@
ȼ ɬɟɡɢ ɬɪɭɞɨɜɟ ɛɟɲɟ ɢɡɞɢɝɧɚɬ ɧɨɜ ɮɢɡɢɱɟɧ ɩɪɢɧɰɢɩ
ɩɪɢɧɰɢɩɴɬ ɧɚ ȼɫɟɨɛɳɚɬɚ ɨɬɧɨɫɢɬɟɥɧɨɫɬ ɨɩɪɟɞɟɥɹɳ
ɨɬɧɨɫɢɬɟɥɧɨɫɬɬɚ ɧɚ ɜɫɢɱɤɢ ɮɢɡɢɱɧɢ ɩɨɥɟɬɚ ɢ ɜɡɚɢɦɨɞɟɣɫɬɜɢɹ
Ɏɚɤɬɢɱɟɫɤɢ ɬɨɣ ɩɪɟɞɫɬɚɜɥɹɜɚ ɮɢɡɢɱɧɚ ɪɟɚɥɢɡɚɰɢɹ ɧɚ ɢɡɜɟɫɬɧɢɹ
ɮɢɥɨɫɨɮɫɤɢ ɩɪɢɧɰɢɩ ³ȼɫɢɱɤɨ ɜ ɫɜɟɬɚ ɟ ɨɬɧɨɫɢɬɟɥɧɨ´
ɉɪɢɧɰɢɩɴɬ ɡɚ ȼɫɟɨɛɳɚɬɚ ɨɬɧɨɫɢɬɟɥɧɨɫɬ ɥɟɠɢ ɜ ɨɫɧɨɜɚɬɚ ɧɚ
ɭɪɚɜɧɟɧɢɹɬɚ ɧɚ ɮɢɡɢɱɧɢɹ ɜɚɤɭɭɦ ɨɛɨɛɳɚɜɚɳɢ ɜɚɤɭɭɦɧɢɬɟ
ɭɪɚɜɧɟɧɢɹ ɧɚ Ⱥɣɧɳɚɣɧ 5LM ɇɨɜɢɬɟ ɜɚɤɭɭɦɧɢ ɭɪɚɜɧɟɧɢɹ
ɦɨɝɚɬɞɚɛɴɞɚɬɡɚɩɢɫɚɧɢɜɪɚɡɥɢɱɧɚɮɨɪɦɚȼɴɜɜɟɤɬɨɪɧɢɹɛɚɡɢɫ
ɬɟɫɟɡɚɩɢɫɜɚɬɤɚɬɨ>@
> N HPD @ H>EN 7 ED P Ⱥ
D
5ENP > N 7 ED P @ 7FD> N 7 EF P @ ȼ
Ɏɨɪɦɚɥɧɨ ɭɪɚɜɧɟɧɢɹɬɚ Ⱥ ɢ ȼ ɦɨɝɚɬ ɞɚ ɫɟ ɩɪɟɞɫɬɚɜɹɬ
ɤɚɬɨɪɚɡɲɢɪɟɧɚɫɢɫɬɟɦɚɨɬɭɪɚɜɧɟɧɢɹɧɚȺɣɧɳɚɣɧəɧɝɆɢɥɫ
> N HDM @ 7> LNM @ HLD Ⱥ

5 MP J MP 5 Q7 MP ȼ

& LMNP > N 7 L M P @ 7VL> N 7 VM P @ Q- LMNP ȼ
ɫɝɟɨɦɟɬɪɢɡɢɪɚɧɬɟɧɡɨɪɧɚɟɧɟɪɝɢɹɬɚɢɢɦɩɭɥɫɚ
½
7 MP ® >L 7 LM P 7VL>L 7 VM P @ J MP J SQ >L 7 LS Q @ 7VL>L 7 SV Q @ ¾
Q¯ ¿

ɢɝɟɨɦɟɬɪɢɡɢɪɚɧɬɟɧɡɨɪɧɚɬɨɤɚ

- LMNP J>N L7 M
7J L> P J N @ M
P@

ȼ ɫɩɢɧɨɪɧɢɹ ɛɚɡɢɫ ɧɚ ɩɪɨɢɡɜɨɥɧɨ ɭɫɤɨɪɹɜɚɳɢɬɟ ɫɟ
ɨɬɩɪɚɜɧɢ ɫɢɫɬɟɦɢ ɜɚɤɭɭɦɧɢɬɟ ɭɪɚɜɧɟɧɢɹ ɫɟ ɩɪɟɞɫɬɚɜɹɬ ɜɴɜ ɜɢɞ
ɧɚɨɛɨɛɳɟɧɢɭɪɚɜɧɟɧɢɹɧɚɏɚɣɡɟɧɛɟɪɝȺɣɧɳɚɣɧəɧɝɆɢɥɫ>@
ɚ ɝɟɨɦɟɬɪɢɡɢɪɚɧɢɭɪɚɜɧɟɧɢɹɧɚɏɚɣɡɟɧɛɟɪɝ
EF RD JRD RE RF DRD REL F ERDL E RF HRDL E RF WLD RER F

ULDR EL F VLDL ER F NLDL EL F V
$

EFLD QRD RE RF ORD REL F PRDL E RF SRDL E RF JLD RER F

DLDR EL F ELDL ER F HLDL EL F V
$

D E F P
ɛ ɝɟɨɦɟɬɪɢɡɢɪɚɧɢɫɩɢɧɨɪɧɢɭɪɚɜɧɟɧɢɹɧɚȺɣɧɳɚɣɧ

) $%&' /H $% H &' Q7 $&%' % V
ɜ ɝɟɨɦɟɬɪɢɡɢɪɚɧɢɫɩɢɧɨɪɧɢɭɪɚɜɧɟɧɢɹɧɚəɧɝɢɆɢɥɫ
) )
& $% &' w &' 7 $% w $% 7&' 7&' $
7)% 7'& %
7 $)
7&) >7 $% 7&' @ Q- $% &'

) )
7 $% &
7)' 7%$ '

$ & % ' % V

ɩɥɸɫ ɫɩɢɧɨɪɧɢɬɟ ɭɪɚɜɧɟɧɢɹ ɡɚ ɥɹɜɚ ɦɚɬɟɪɢɹ $ 6 % 6 ɢ ɡɚ
6 6
ɞɹɫɧɚɢɥɹɜɚɚɧɬɢɦɚɬɟɪɢɹ $ 6 % 6 $ %

Ɉɫɧɨɜɧɢ ɪɟɡɭɥɬɚɬɢ ɨɬ ɧɨɜɚɬɚ ɮɭɧɞɚɦɟɧɬɚɥɧɚ

ɬɟɨɪɢɹɝ
ɂɡɦɢɧɚɯɚ ɝɨɞɢɧɢ ɫɥɟɞ ɤɚɬɨ ɛɟɲɟ ɩɪɟɞɥɨɠɟɧɚ
ɩɪɨɝɪɚɦɚɬɚ ɡɚ ȼɫɟɨɛɳɚ ɨɬɧɨɫɢɬɟɥɧɨɫɬ ɢ ɬɟɨɪɢɹɬɚ ɧɚ ɮɢɡɢɱɧɢɹ
ɜɚɤɭɭɦɉɪɟɡ ɬɨɜɚ ɜɪɟɦɟ ɛɹɯɚ ɩɨɥɭɱɟɧɢ ɜɩɟɱɚɬɥɹɜɚɳɢɪɟɡɭɥɬɚɬɢ
ɨɬ ɬɟɨɪɟɬɢɱɟɧ ɟɤɫɩɟɪɢɦɟɧɬɚɥɟɧ ɢ ɞɨɪɢ ɬɟɯɧɨɥɨɝɢɱɟɧ ɯɚɪɚɤɬɟɪ
Ɂɧɚɱɢɬɟɥɧɚɱɚɫɬɨɬɬɟɡɢɪɟɡɭɥɬɚɬɢɫɚɩɭɛɥɢɤɭɜɚɧɢɜɤɧɢɝɚɬɚ>@
ɩɪɟɞɢ ɫɟɞɟɦ ɝɨɞɢɧɢ ɋɱɢɬɚɦ ɡɚ ɧɟɨɛɯɨɞɢɦɨ ɞɚ ɨɛɴɪɧɚ ɨɳɟ
ɜɟɞɧɴɠɜɧɢɦɚɧɢɟɬɨɧɚɦɨɢɬɟɤɨɥɟɝɢɮɢɡɢɰɢɤɴɦɬɟɡɢɪɟɡɭɥɬɚɬɢ
ɤɨɢɬɨɝɨɜɨɪɹɬɫɚɦɢɡɚɫɟɛɟɫɢ

Ɍɟɨɪɟɬɢɱɧɢɪɟɡɭɥɬɚɬɢɧɚɫɬɪɚɬɟɝɢɱɟɫɤɨɧɢɜɨ
ɍɪɚɜɧɟɧɢɹɬɚɧɚɜɚɤɭɭɦɚ Ⱥ ɢ ȼ ɢȼɫɟɨɛɳɢɹɬɩɪɢɧɰɢɩ
ɧɚɨɬɧɨɫɢɬɟɥɧɨɫɬɬɚɡɚɜɴɪɲɢɯɚɢɡɝɪɚɠɞɚɧɟɬɨɧɚȿɞɢɧɧɚɬɚɌɟɨɪɢɹ
ɧɚɉɨɥɟɬɨɢɩɪɟɞɫɬɚɜɥɹɜɚɬɩɪɢɧɰɢɩɧɨɪɟɲɟɧɢɟɧɚɩɪɟɞɥɨɠɟɧɚɬɚ
ɨɬȺɣɧɳɚɣɧɩɪɨɝɪɚɦɚ
ɉɨɹɜɢɫɟɧɨɜɚɤɚɪɬɢɧɚɧɚɫɜɟɬɚ>@ɜɤɨɹɬɨɦɨɝɚɬɞɚɫɟ
ɜɢɞɹɬ ɨɫɟɦ ɧɢɜɚ ɧɚ ɪɟɚɥɧɨɫɬɬɚ Ɏɢɝ ɜ ɤɧɢɝɚɬɚ ɨɛɪɚɡɭɜɚɳɢ
ɋɜɟɬɚɧɚȼɢɫɲɚɬɚɊɟɚɥɧɨɫɬɋɜɟɬɚɧɚɮɢɧɚɬɚɦɚɬɟɪɢɹɢɋɜɟɬɚɧɚ
ɝɪɭɛɚɬɚɦɚɬɟɪɢɹ
ɉɪɨɫɬɪɚɧɫɬɜɨɬɨ ɧɚ ɫɴɛɢɬɢɹɬɚ ɜ ɧɨɜɚɬɚ ɮɭɧɞɚɦɟɧɬɚɥɧɚ
ɬɟɨɪɢɹ ɫɟ ɛɚɡɢɪɚ ɧɚ ɤɨɨɪɞɢɧɚɬɢ ɱɟɬɢɪɢɬɟ ɬɪɚɧɫɥɚɰɢɨɧɧɢ
ɤɨɨɪɞɢɧɚɬɢ [L L ɨɛɪɚɡɭɜɚɳɢ ɜɴɧɲɧɨɬɨ
ɩɪɨɫɬɪɚɧɫɬɜɨɜɪɟɦɟ ɢ ɴɝɥɨɜɢ ɨɛɪɚɡɭɜɚɳɢ ɜɴɜ ɜɫɹɤɚ ɬɨɱɤɚ [L
ɜɴɬɪɟɲɧɨɩɪɨɫɬɪɚɧɫɬɜɨ
Ɋɟɲɟɧɢɹɬɚɧɚɭɪɚɜɧɟɧɢɹɬɚɧɚɜɚɤɭɭɦɚ Ⱥ ɢ ȼ ɩɨɤɪɢɜɚɬ
ɜɫɢɱɤɢ ɨɛɥɚɫɬɢ ɧɚ ɩɪɨɫɬɪɚɧɫɬɜɨɬɨ ɞɨɫɜɟɬɥɢɧɧɢ ɫɜɟɬɥɢɧɧɢ
ɫɜɪɴɯɫɜɟɬɥɢɧɧɢɚɫɴɳɨɬɚɤɚɨɛɥɚɫɬɢɬɟɧɚɨɬɪɢɰɚɬɟɥɧɢɟɧɟɪɝɢɢ
Ⱦɨ ɞɧɟɫ ɮɢɡɢɤɚɬɚ ɫɟ ɡɚɧɢɦɚɜɚɲɟ ɫ ɢɡɭɱɚɜɚɧɟ ɧɚ
ɟɥɟɦɟɧɬɢɬɟ ɜ ɫɜɟɬɚ ɧɚ ɝɪɭɛɚɬɚɦɚɬɟɪɢɹ ɤɨɣɬɨ ɜɤɥɸɱɜɚ ɬɜɴɪɞɢɬɟ
ɬɟɥɚɬɟɱɧɨɫɬɢɬɟɝɚɡɨɜɟɬɟɢɟɥɟɦɟɧɬɚɪɧɢɬɟɱɚɫɬɢɰɢȼɫɢɱɤɢɬɟɡɢ
ɟɥɟɦɟɧɬɢ ɩɪɟɞɫɬɚɜɥɹɜɚɬ ɜɴɡɛɭɞɟɧɢ ɫɴɫɬɨɹɧɢɹ ɧɚ ɮɢɡɢɱɧɢɹ
ɜɚɤɭɭɦ ɱɢɢɬɨ ɭɪɚɜɧɟɧɢɹ Ⱥ ɢ ȼ ɦɨɝɚɬ ɞɚ ɫɟ ɪɚɡɝɥɟɠɞɚɬ ɤɚɬɨ
ɨɛɨɛɳɟɧɢɟɧɚɡɚɤɨɧɢɬɟɢɥɢɤɚɬɨɦɚɬɪɢɰɚɧɚɜɴɡɦɨɠɧɨɬɨ
ȿɞɢɧɫɬɜɨɬɨ ɧɚ ɜɫɢɱɤɢ ɪɚɡɞɟɥɢ ɧɚ ɮɭɧɞɚɦɟɧɬɚɥɧɚɬɚ

ɮɢɡɢɤɚ ɦɟɯɚɧɢɤɚɬɚ ɢɧɟɪɰɢɚɥɧɨɬɨ ɩɨɥɟɬɨ ɤɜɚɧɬɨɜɨɬɨ ɩɨɥɟ
ɬɟɨɪɢɹɬɚ ɧɚ ɟɥɟɤɬɪɨɦɚɝɧɢɬɧɢɬɟ ɝɪɚɜɢɬɚɰɢɨɧɧɢ ɹɞɪɟɧɢ ɢ ɬɧ
ɩɨɥɟɬɚɟɢɡɪɚɡɟɧɨɜɭɪɚɜɧɟɧɢɹɬɚɧɚɜɚɤɭɭɦɚ Ⱥ ɢ ȼ ɨɬɤɨɢɬɨɬɟ
ɫɥɟɞɜɚɬɤɚɬɨɱɚɫɬɧɢɫɥɭɱɚɢ

Ɍɟɨɪɟɬɢɱɧɢɪɟɡɭɥɬɚɬɢɧɚɬɚɤɬɢɱɟɫɤɨɢɨɩɟɪɚɬɢɜɧɨɧɢɜɨ
ɋɴɡɞɚɞɟɧɚ ɟ ɬɨɪɫɢɨɧɧɚɬɚ ɦɟɯɚɧɢɤɚ ɦɟɯɚɧɢɤɚɬɚ ɧɚ
ɨɪɢɟɧɬɢɪɭɟɦɚɬɚ ɬɨɱɤɚ ɜ ɤɨɹɬɨ ɢɡɧɚɱɚɥɧɨ ɧɹɦɚ ɩɨɧɹɬɢɟ ɡɚ
ɢɧɟɪɰɢɚɥɧɚ ɨɬɩɪɚɜɧɚ ɫɢɫɬɟɦɚ ɢ ɜ ɤɨɹɬɨ ɨɫɧɨɜɧɚ ɪɨɥɹ ɢɝɪɚɹɬ
ɭɪɚɜɧɟɧɢɹɬɚ ɡɚ ɞɜɢɠɟɧɢɟɬɨ ɧɚ Ɏɪɟɧɟ ɚ ɧɟ ɭɪɚɜɧɟɧɢɹɬɚ ɧɚ
ɇɸɬɨɧ
ɋɴɡɞɚɞɟɧɚ ɟ ɞɟɬɟɪɦɢɧɢɪɚɧɚ ɤɜɚɧɬɨɜɚ ɦɟɯɚɧɢɤɚ ɜ ɤɨɹɬɨ
ɜɴɥɧɨɜɚɬɚ ɮɭɧɤɰɢɹ ɩɪɟɞɫɬɚɜɥɹɜɚ ɪɟɚɥɧɨ ɮɢɡɢɱɧɨ ɩɨɥɟ
ɢɧɟɪɰɢɚɥɧɨɩɨɥɟɱɪɟɡɤɨɟɬɨɦɨɠɟɞɚɫɟɨɩɢɲɟɞɢɧɚɦɢɤɚɬɚɤɚɤɬɨ
ɧɚɦɢɤɪɨɬɚɤɚɢɧɚɦɚɤɪɨɨɛɟɤɬɢ
ȼɴɡɨɫɧɨɜɚɧɚɪɟɲɟɧɢɹɬɚɧɚɭɪɚɜɧɟɧɢɹɬɚɧɚɜɚɤɭɭɦɚ Ⱥ ɢ
ȼ ɫɚ ɧɚɦɟɪɟɧɢ ɞɟɣɫɬɜɚɳɢ ɧɚ ɤɴɫɢ ɪɚɡɫɬɨɹɧɢɹ ɹɞɪɟɧɢ
ɩɨɬɟɧɰɢɚɥɢɨɩɢɫɜɚɳɢɹɞɪɟɧɢɬɟɜɡɚɢɦɨɞɟɣɫɬɜɢɹ
ɉɪɟɞɫɤɚɡɚɧɨ ɟ ɫɴɳɟɫɬɜɭɜɚɧɟɬɨ ɧɚ ɟɥɟɤɬɪɨɬɨɪɫɢɨɧɧɨɬɨ
ɢɡɥɴɱɜɚɧɟ ɩɪɢ ɭɫɤɨɪɢɬɟɥɧɨ ɞɜɢɠɟɧɢɟ ɧɚ ɡɚɪɟɞɟɧɢ ɱɚɫɬɢɰɢ
ɩɪɢɬɟɠɚɜɚɳɢɫɩɢɧ
Ⱦɚɞɟɧ ɟ ɬɟɨɪɟɬɢɱɟɧ ɚɧɚɥɢɡ ɧɚ ɦɟɯɚɧɢɱɧɚɬɚ ɫɢɫɬɟɦɚ
ɱɟɬɢɪɢɦɟɪɟɧɠɢɪɨɫɤɨɩɤɨɣɬɨɫɟɞɜɢɠɢɫɴɝɥɚɫɧɨɭɪɚɜɧɟɧɢɹɬɚɧɚ
Ɏɪɟɧɟ Ɍɟɨɪɟɬɢɱɧɨ ɟ ɪɚɡɪɚɛɨɬɟɧɨ ɬɪɚɧɫɩɨɪɬɧɨ ɫɪɟɞɫɬɜɨ ɨɬ
ɩɪɢɧɰɢɩɧɨ ɧɨɜ ɬɢɩ ɤɨɟɬɨ ɦɨɠɟ ɞɚ ɩɴɬɭɜɚ ɜ ɤɨɫɦɢɱɟɫɤɨɬɨ
ɩɪɨɫɬɪɚɧɫɬɜɨ ɛɟɡ ɞɚ ɫɟ ɢɡɯɜɴɪɥɹ ɦɚɫɚ ɤɚɤɬɨ ɩɪɢ ɪɟɚɤɬɢɜɧɢɬɟ
ɞɜɢɝɚɬɟɥɢ

ȿɤɫɩɟɪɢɦɟɧɬɚɥɧɢɪɟɡɭɥɬɚɬɢ
ɉɨɫɬɪɨɟɧ ɢ ɟɤɫɩɟɪɢɦɟɧɬɚɥɧɨ ɟ ɢɡɫɥɟɞɜɚɧ ɱɟɬɢɪɢɦɟɪɟɧ
ɠɢɪɨɫɤɨɩ ɩɨɞɱɢɧɹɜɚɳ ɫɟ ɧɚ ɭɪɚɜɧɟɧɢɹɬɚ ɧɚ Ɏɪɟɧɟ
ȿɤɫɩɟɪɢɦɟɧɬɚɥɧɨ ɟ ɞɨɤɚɡɚɧɚ ɩɪɚɜɢɥɧɨɫɬɬɚ ɧɚ ɭɪɚɜɧɟɧɢɹɬɚ ɧɚ
ɦɟɯɚɧɢɤɚɬɚ ɧɚ ɨɪɢɟɧɬɢɪɭɟɦɚɬɚ ɬɨɱɤɚ ɢ ɜɴɡɦɨɠɧɨɫɬɬɚ ɡɚ
ɩɨɫɬɪɨɹɜɚɧɟɬɨɧɚɪɟɚɤɬɢɜɟɧɞɜɢɝɚɬɟɥɛɟɡɢɡɯɜɴɪɥɹɧɟɧɚɦɚɫɚ
ȼɴɡ ɨɫɧɨɜɚ ɧɚ ɟɤɫɩɟɪɢɦɟɧɬɚɥɧɢ ɞɚɧɧɢ ɡɚ ɤɜɚɧɬɨɜɨɬɨ

ɪɚɡɩɪɟɞɟɥɟɧɢɟ ɧɚ ɦɚɬɟɪɢɹɬɚ ɜ ɋɥɴɧɱɟɜɚɬɚ ɫɢɫɬɟɦɚ ɟ ɩɨɬɜɴɪɞɟɧɚ
ɜɟɪɧɨɫɬɬɚ ɧɚ ɦɚɤɪɨɤɜɚɧɬɨɜɢɬɟ ɭɪɚɜɧɟɧɢɹ ɜ ɤɨɢɬɨ ɜɴɥɧɨɜɚɬɚ
ɮɭɧɤɰɢɹ ɟ ɫɜɴɪɡɚɧɚ ɫ ɢɧɟɪɰɢɚɥɧɢɬɟ ɩɨɥɟɬɚ ɫɥɟɞɜɚɳɢ ɨɬ
ɦɟɯɚɧɢɤɚɬɚɧɚɨɪɢɟɧɬɢɪɭɟɦɚɬɚɬɨɱɤɚ
ɉɨɫɬɪɨɟɧ ɢ ɟɤɫɩɟɪɢɦɟɧɬɚɥɧɨ ɟ ɢɡɫɥɟɞɜɚɧ ɝɟɧɟɪɚɬɨɪ
ɢɡɥɴɱɜɚɳ ɟɥɟɤɬɪɨɬɨɪɫɢɨɧɧɢ ɩɨɥɟɬɚ ɩɚɬɟɧɬɨɜɚɧ ɨɬ Ⱥ Ⱥɤɢɦɨɜ
ɤɨɣɬɨ ɩɨɬɜɴɪɠɞɚɜɚ ɫɴɳɟɫɬɜɭɜɚɧɟɬɨ ɧɚ ɟɥɟɤɬɪɨɬɨɪɫɢɨɧɧɨɬɨ
ɢɡɥɴɱɜɚɧɟ
ɋɪɚɜɧɟɧɢɟɬɨɧɚɬɟɨɪɟɬɢɱɧɢɬɟɩɪɟɫɦɹɬɚɧɢɹ ɤɥɚɫɢɱɟɫɤɢɢ
ɤɜɚɧɬɨɜɢ ɧɚ ɟɥɚɫɬɢɱɧɨɬɨ ɪɚɡɫɟɣɜɚɧɟ ɧɚ ɡɚɪɟɞɟɧɢ ɢ ɧɟɭɬɪɚɥɧɢ
ɱɚɫɬɢɰɢ ɜɴɪɯɭ ɹɞɪɚ ɫ ɟɤɫɩɟɪɢɦɟɧɬɚɥɧɢɬɟ ɞɚɧɧɢ ɞɨɤɚɡɜɚ ɱɟ
ɧɚɦɟɪɟɧɢɬɟɱɪɟɡɪɟɲɟɧɢɹɬɚɧɚɭɪɚɜɧɟɧɢɹɬɚɧɚɜɚɤɭɭɦɚ Ⱥ ɢ ȼ
ɮɭɧɞɚɦɟɧɬɚɥɧɢ ɹɞɪɟɧɢ ɩɨɬɟɧɰɢɚɥɢ ɩɨɡɜɨɥɹɜɚɬ ɞɚ ɫɟ ɢɡɫɥɟɞɜɚɬ
ɹɞɪɟɧɢɬɟɹɜɥɟɧɢɹɩɨɫɦɢɫɥɟɧɧɚɱɢɧ

Ɍɨɪɫɢɨɧɧɢɬɟɯɧɨɥɨɝɢɢ
ɋɬɚɧɚ ɬɚɤɚ ɱɟ ɬɨɪɫɢɨɧɧɢɬɟ ɝɟɧɟɪɚɬɨɪɢ ɫɟ ɩɨɹɜɢɯɚ ɜ Ɋɭɫɢɹ
ɩɪɟɡ ɬɟ ɝɨɞɢɧɢ ɧɚ ɦɢɧɚɥɢɹ ɜɟɤ ɛɟɡ ɞɚ ɫɚ ɫɜɴɪɡɚɧɢ ɫ ɦɨɢɬɟ
ɬɟɨɪɟɬɢɱɧɢ ɢɡɫɥɟɞɜɚɧɢɹ ɉɪɟɡ ɝ ɫɟ ɫɪɟɳɧɚɯ ɫ Ⱥɧɚɬɨɥɢɣ
Ⱥɤɢɦɨɜ ɤɨɣɬɨ ɦɢ ɪɚɡɤɚɡɚ ɡɚ ɬɨɪɫɢɨɧɧɢɬɟ ɝɟɧɟɪɚɬɨɪɢ ɢ
ɦɧɨɝɨɛɪɨɣɧɢɬɟɟɤɫɩɟɪɢɦɟɧɬɢɫɬɹɯɉɨɬɨɪɫɢɨɧɧɚɬɚɩɪɨɝɪɚɦɚɡɚ
ɢɡɫɥɟɞɜɚɧɢɹ ɫɟ ɪɚɛɨɬɟɲɟ ɜ ɪɟɞɢɰɚ ɧɚɭɱɧɢ ɭɱɪɟɠɞɟɧɢɹ ɧɚ
ɫɬɪɚɧɚɬɚ ɜɤɥɸɱɢɬɟɥɧɨ ɢ ɜ ɧɹɤɨɢ ɨɬ ɢɧɫɬɢɬɭɬɢɬɟ ɧɚ ɊȺɇ ȼ
ɪɟɡɭɥɬɚɬ ɧɚ ɬɨɜɚ ɛɹɯɚ ɡɚɩɨɱɧɚɥɢ ɩɪɨɭɱɜɚɧɢɹ ɩɨ ɪɚɡɜɢɬɢɟ ɧɚ
ɬɨɪɫɢɨɧɧɢɬɟ ɬɟɯɧɨɥɨɝɢɢ ɤɨɢɬɨ ɞɧɟɫ ɫɟ ɧɚɦɢɪɚɬ ɧɚ ɪɚɡɥɢɱɧɢ
ɫɬɚɞɢɢɚɢɦɟɧɧɨ
ɬɨɪɫɢɨɧɧɨ ɦɚɬɟɪɢɚɥɨɡɧɚɧɢɟ ɧɹɤɨɢ ɨɬ ɬɟɯɧɨɥɨɝɢɢɬɟ ɫɚ
ɩɚɬɟɧɬɨɜɚɧɢɢɫɟɩɪɨɞɚɜɚɬ
ɬɨɪɫɢɨɧɟɧɬɪɚɧɫɩɨɪɬɢɦɚɩɚɬɟɧɬɢɢɫɟɩɪɚɜɢɬɴɪɝɨɜɫɤɚ
ɪɚɡɪɚɛɨɬɤɚɧɚɩɪɢɧɰɢɩɧɨɧɨɜɞɜɢɝɚɬɟɥ
ɬɨɪɫɢɨɧɧɚ ɟɧɟɪɝɟɬɢɤɚ ɢɦɚ ɩɚɬɟɧɬɢ ɢ ɫɚ ɩɨɞɝɨɬɜɟɧɢ ɡɚ
ɩɪɨɞɚɠɛɚɟɮɟɤɬɢɜɧɢɟɧɟɪɝɟɬɢɱɟɫɤɢɭɪɟɞɢ
ɬɨɪɫɢɨɧɧɚ ɤɨɦɭɧɢɤɚɰɢɹ ɢɦɚ ɢɡɤɥɸɱɢɬɟɥɧɨ ɩɪɨɫɬɢ

ɢɡɥɴɱɜɚɬɟɥɢ ɢ ɩɪɢɟɦɧɢɰɢ ɧɚ ɦɨɞɭɥɢɪɚɧɢ ɬɨɪɫɢɨɧɧɢ ɩɨɥɟɬɚ
ɤɨɢɬɨɫɟɩɨɞɝɨɬɜɹɬɡɚɩɚɡɚɪɚ
ɬɨɪɫɢɨɧɧɚɦɟɞɢɰɢɧɚɩɚɬɟɧɬɨɜɚɧɢɫɚɦɟɞɢɰɢɧɫɤɢɚɩɚɪɚɬɢ
ɫ ɪɚɡɥɢɱɧɨ ɩɪɟɞɧɚɡɧɚɱɟɧɢɟ ɢ ɟ ɩɨɞɝɨɬɜɟɧɨ ɩɭɫɤɚɧɟɬɨ ɢɦ ɜ
ɩɪɨɞɚɠɛɚ
ɬɨɪɫɢɨɧɧɢ ɫɟɥɫɤɨɫɬɨɩɚɧɫɤɢ ɬɟɯɧɨɥɨɝɢɢ ɩɚɬɟɧɬɨɜɚɧɢ ɫɚ
ɦɟɬɨɞɢ ɡɚ ɫɴɯɪɚɧɟɧɢɟ ɧɚ ɩɪɨɞɭɤɬɢ ɡɚ ɩɨɜɢɲɚɜɚɧɟ ɧɚ ɞɨɛɢɜɚ ɨɬ
ɧɹɤɨɢɫɟɥɫɤɨɫɬɨɩɚɧɫɤɢɪɚɫɬɟɧɢɹɡɚɭɜɟɥɢɱɚɜɚɧɟɧɚɩɪɢɪɚɫɬɚɩɪɢ
ɫɟɥɫɤɨɫɬɨɩɚɧɫɤɢɬɟɠɢɜɨɬɧɢɢɬɧ
Ⱦɨ ɪɚɡɩɚɞɚɧɟɬɨ ɧɚ ɋɋɋɊ ɬɟɡɢ ɪɚɡɪɚɛɨɬɤɢ ɫɟ ɪɴɤɨɜɨɞɟɯɚ
ɰɟɧɬɪɚɥɢɡɢɪɚɧɨ ɱɪɟɡ ɫɩɟɰɢɚɥɟɧ Ɇɟɠɞɭɨɬɪɚɫɥɨɜ ɧɚɭɱɧɨ
ɬɟɯɧɢɱɟɫɤɢ ɰɟɧɬɴɪ ɆɇɌɐ ȼȿɇɌ ɫɴɡɞɚɞɟɧ ɩɨ ɪɟɲɟɧɢɟ ɧɚ
Ⱦɴɪɠɚɜɧɢɹ Ʉɨɦɢɬɟɬ ɡɚ ɧɚɭɤɚ ɢ ɬɟɯɧɢɤɚ Ⱦɧɟɫ ɢɡɫɥɟɞɜɚɧɢɹɬɚ
ɩɪɨɞɴɥɠɚɜɚɬɞɚɫɟɪɚɡɜɢɜɚɬɫɬɢɯɢɣɧɨɜɧɹɤɨɢɧɚɭɱɧɢɭɱɪɟɠɞɟɧɢɹ
ɜɊɭɫɢɹɢɍɤɪɚɣɧɚ
Ȼɢ ɫɥɟɞɜɚɥɨ ɧɚɫɥɟɞɧɢɰɚɬɚ ɧɚ Ⱥɤɚɞɟɦɢɹɬɚ ɧɚ ɧɚɭɤɢɬɟ ɧɚ
ɋɋɋɊɊɭɫɤɚɬɚɚɤɚɞɟɦɢɹɧɚɧɚɭɤɢɬɟɞɚɩɪɨɹɜɢɩɪɨɮɟɫɢɨɧɚɥɟɧ
ɢɧɬɟɪɟɫ ɤɴɦ ɧɨɜɨɬɨ ɧɚɩɪɚɜɥɟɧɢɟ ɜ ɧɚɭɤɚɬɚ ɇɨ ɜɦɟɫɬɨ ɬɨɜɚ
ɚɤɚɞɟɦɢɰɢ ɨɬ ɊȺɇ ɩɢɲɚɬ ɩɢɫɦɨ ɧɚ ɉɪɟɡɢɞɟɧɬɚ ɢ ɧɚɫɬɨɹɜɚɬ
ȼɉɭɬɢɧɞɚɝɢɡɚɳɢɬɢɨɬɬɨɪɫɢɨɧɧɚɬɚɧɚɭɤɚ"
ɉɪɟɞɢ ɜɫɢɱɤɨ ɛɥɚɝɨɞɚɪɹ ɧɚ ɚɤɚɞɟɦɢɰɢɬɟ ɨɬ ɊȺɇ ɡɚ
ɱɭɞɟɫɧɢɹ ɩɢɚɪ Ⱥɤɨ ɬɪɹɛɜɚ ɞɚ ɫɦɟ ɫɟɪɢɨɡɧɢ ɬɨ ɨɬ ɩɢɫɦɨɬɨ ɧɚ
ɚɤɚɞɟɦɢɰɢɬɟɢɡɥɢɡɚɱɟɫɟɜɨɞɢɛɨɪɛɚɫɦɨɢɬɟɬɪɭɞɨɜɟɜɤɨɢɬɨɫɚ
ɪɟɲɟɧɢ ɩɪɨɛɥɟɦɢɬɟ ɩɨɫɬɚɜɟɧɢ ɩɪɟɞ ɮɢɡɢɤɚɬɚ ɨɬ ȺȺɣɧɳɚɣɧ ɢ
ɧɚɞ ɤɨɢɬɨ ɫɚɦɢɹɬ Ⱥɣɧɳɚɣɧ ɟ ɪɚɛɨɬɢɥ ɛɟɡ ɭɫɩɟɯ ɝɨɞɢɧɢ ɨɬ
ɫɜɨɹ ɠɢɜɨɬ ȼɫɢɱɤɢ ɫɦɟ ɫɥɭɲɚɥɢ ɩɪɟɞɢɡɛɨɪɧɚɬɚ ɪɟɱ ɧɚ
ɉɪɟɡɢɞɟɧɬɚ ɜ ɤɨɹɬɨ ɬɨɣ ɧɢ ɩɪɢɡɨɜɚɜɚ ɞɚ ɛɴɞɟɦ
ɤɨɧɤɭɪɟɧɬɧɨɫɩɨɫɨɛɧɢ ɧɚ ɞɪɭɝɢɬɟ ɫɬɪɚɧɢ ɜɴɜ ɜɫɢɱɤɢ ɨɛɥɚɫɬɢ ɧɚ
ɨɛɳɟɫɬɜɟɧɢɹɠɢɜɨɬɜɤɥɸɱɢɬɟɥɧɨɢɮɭɧɞɚɦɟɧɬɚɥɧɚɬɚɧɚɭɤɚɄɚɤ
ɦɨɠɟɦ ɞɚɫɟɤɨɧɤɭɪɢɪɚɦɟɤɨɝɚɬɨɧɚɱɟɥɨ ɧɚɪɭɫɤɚɬɚ ɧɚɭɤɚ ɫɬɨɹɬ
ɬɨɥɤɨɜɚ ɫɬɚɪɱɟɫɤɢ ɧɟɦɨɳɧɢ ɯɨɪɚ ɱɟ ɫɚ ɩɪɢɧɭɞɟɧɢ ɞɚ ɬɴɪɫɹɬ
ɩɨɦɨɳ ɨɬ ɉɪɟɡɢɞɟɧɬɚ ɡɚ ɞɚ ɫɟ ɪɚɡɛɟɪɟ ɞɚɥɢ ɪɭɫɤɢɬɟ ɭɱɟɧɢ ɫɚ
ɨɬɤɪɢɥɢ ɭɪɚɜɧɟɧɢɹɬɚ ɧɚ ȿɞɢɧɧɚɬɚ Ɍɟɨɪɢɹ ɧɚ ɉɨɥɟɬɨ ɢɥɢ ɧɟ
Ƚɨɫɩɨɞɚ ɩɪɟɞɢ ɞɚ ɩɢɲɟɬɟ ɠɚɥɛɚ ɞɨ ɉɪɟɡɢɞɟɧɬɚ ɞɚ ɧɢ ɛɹɯɬɟ
ɩɨɤɚɧɢɥɢ ɞɜɚɦɚɬɚ ɫ ȺȺɤɢɦɨɜ ɢ ɞɚ ɛɹɯɬɟ ɧɚɩɪɚɜɢɥɢ ɬɨɜɚ ɡɚ

ɤɨɟɬɨ ɦɨɥɢɬɟ ɉɪɟɡɢɞɟɧɬɚ ɞɚ ɩɪɨɜɟɞɟɬɟ ɫ ɩɨɦɨɳɬɚ ɧɚ ɊȺɇ
ɟɤɫɩɟɪɬɢɡɚ ɧɚ ɬɪɭɞɨɜɟɬɟ ɩɨ ɬɟɨɪɢɹ ɧɚ ɮɢɡɢɱɧɢɹ ɜɚɤɭɭɦ ɢ
ɬɨɪɫɢɨɧɧɢɬɟɟɤɫɩɟɪɢɦɟɧɬɢ
ɋɪɟɞ ɚɤɚɞɟɦɢɰɢɬɟ ɩɨɞɩɢɫɚɥɢ ɩɢɫɦɨɬɨ ɧɹɦɚ ɧɢɬɨ ɟɞɢɧ
ɫɩɟɰɢɚɥɢɫɬɜɨɛɥɚɫɬɬɚɧɚɮɭɧɞɚɦɟɧɬɚɥɧɚɬɚɮɢɡɢɤɚɜɫɦɢɫɴɥɚɡɚ
ɤɨɣɬɨ ɝɨɜɨɪɢɯ Ɍɪɭɞɨɜɟɬɟ ɧɚ ɧɚɣɤɜɚɥɢɮɢɰɢɪɚɧɢɹ ɨɬ ɬɹɯ ȼ
Ƚɢɧɡɛɭɪɝ ɟɞɜɚ ɞɨɫɬɢɝɚɬ ɬɚɤɬɢɱɟɫɤɨɬɨ ɧɢɜɨ ɧɚ ɮɭɧɞɚɦɟɧɬɚɥɧɨ
ɤɨɧɫɬɪɭɤɬɢɜɧɚɬɚ ɮɢɡɢɤɚ ɋ ɬɨɡɢ ɭɱɟɧ ɚɡ ɢɦɚɦ ɧɹɤɨɥɤɨ ɥɢɱɧɢ
ɫɪɟɳɢɊɚɛɨɬɚɬɚɟɬɚɦɱɟȼȽɢɧɡɛɭɪɝɨɮɢɰɢɚɥɧɨɫɟɹɜɹɜɚɝɥɚɜɟɧ
ɮɢɡɢɤɬɟɨɪɟɬɢɤ ɧɚ Ɋɭɫɢɹ ɡɚɟɦɚɣɤɢ ɞɥɴɠɧɨɫɬɬɚ ɡɚɜɟɠɞɚɳ ɨɬɞɟɥ
ɩɨ ɬɟɨɪɟɬɢɱɧɚ ɮɢɡɢɤɚ ɧɚ Ɏɢɡɢɱɟɫɤɢɹ ɢɧɫɬɢɬɭɬ ɤɴɦ Ɋɭɫɤɚɬɚ
ɚɤɚɞɟɦɢɹɧɚɧɚɭɤɢɬɟ
ɉɴɪɜɚɬɚɧɢɫɪɟɳɚɛɟɲɟɩɪɟɞɚɜɝɭɫɬɝɈɬɪɟɞɚɤɰɢɹɬɚ
ɧɚ³ɂɡɜɟɫɬɢɹɧɚȼɍɁ´ɦɢɢɡɩɪɚɬɢɯɚɤɨɪɟɤɬɭɪɢɧɚɦɨɹɬɚɫɬɚɬɢɹɜ
ɤɨɹɬɨ ɫɟ ɞɚɜɚ ɩɪɢɧɰɢɩɧɨ ɪɟɲɟɧɢɟ ɧɚ ɩɴɪɜɢɹ ɟɬɚɩ ɨɬ
Ⱥɣɧɳɚɣɧɨɜɚɬɚɩɪɨɝɪɚɦɚ>@ɉɨɤɚɡɚɯɦɭɫɬɚɬɢɹɬɚɢɝɨɩɨɦɨɥɢɯ
ɞɚ ɢɡɤɚɠɟ ɦɧɟɧɢɟɬɨ ɫɢ ȼȽɢɧɡɛɭɪɝ ɦɢ ɨɬɝɨɜɨɪɢ ɱɟ ɧɟ ɟ
ɫɩɟɰɢɚɥɢɫɬɜɟɥɟɤɬɪɨɞɢɧɚɦɢɤɚɬɚɧɚɫɢɥɧɢɬɟɩɨɥɟɬɚɢɦɟɨɬɩɪɚɬɢ
ɩɪɢ ȼ Ɋɢɬɭɫ ɤɨɣɬɨ ɫɟ ɨɬɤɚɡɚ ɨɬ ɤɨɦɟɧɬɚɪɢ ɬɴɣ ɤɚɬɨ ɧɟ ɛɢɥ
ɫɩɟɰɢɚɥɢɫɬɩɨɈɛɳɚɬɚɬɟɨɪɢɹɧɚɨɬɧɨɫɢɬɟɥɧɨɫɬɬɚ
ɉɪɢɜɬɨɪɚɬɚɧɢɫɪɟɳɚɩɪɟɡɮɟɜɪɭɚɪɢɝɜɤɚɛɢɧɟɬɚɧɚ
ȼȽɢɧɡɛɭɪɝ ɜ ɂɧɫɬɢɬɭɬɚ ɩɨ ɮɢɡɢɤɚ ɚɡ ɦɭ ɞɚɞɨɯ ɦɨɹɬɚ ɩɴɪɜɚ
ɦɨɧɨɝɪɚɮɢɹ>@ɢɡɞɚɞɟɧɚɨɬɆȽɍɜɤɨɹɬɨɟɞɚɞɟɧɨɩɪɢɧɰɢɩɧɨ
ɪɟɲɟɧɢɟɧɚɜɬɨɪɢɹɟɬɚɩɧɚȺɣɧɳɚɣɧɨɜɚɬɚɩɪɨɝɪɚɦɚɂɧɬɟɪɟɫɧɨɟ
ɞɚ ɫɟ ɨɬɛɟɥɟɠɢ ɱɟ ɚɤɚɞɟɦɢɤɴɬ ɜɡɟ ɦɨɧɨɝɪɚɮɢɹɬɚ ɨɛɴɪɧɚ ɹ ɞɚ
ɩɨɝɥɟɞɧɟɢɦɚɥɢɩɨɫɨɱɟɧɚɰɟɧɚ ɰɟɧɚɢɦɚɲɟ ɫɥɟɞɤɨɟɬɨɦɢɤɚɡɚ
ɞɚ ɨɬɢɞɚ ɫɥɟɞ ɦɟɫɟɰ ɋɥɟɞ ɨɤɨɥɨ ɦɟɫɟɰ ɚɡ ɨɬɢɞɨɯ ɧɚ ɫɪɟɳɚ ɩɪɢ
ɧɟɝɨɡɚɞɚɪɚɡɛɟɪɚɤɚɤɜɨɟɦɧɟɧɢɟɬɨɦɭɡɚɦɨɹɬɚɪɚɛɨɬɚɄɨɝɚɬɨ
ɦɟɜɢɞɹɚɤɚɞȽɢɧɡɛɭɪɝɤɚɡɚɱɟɟɡɚɝɭɛɢɥɦɨɹɬɚɤɧɢɝɚɬɴɣɤɚɬɨ
ɩɪɢɧɟɝɨɢɦɚɦɧɨɝɨɦɚɬɟɪɢɚɥɢɚɧɹɦɚɫɟɤɪɟɬɚɪɤɚ
ɇɚ ɬɪɟɬɚɬɚ ɫɪɟɳɚ ɫ ȼȽɢɧɡɛɭɪɝ ɩɪɟɡ ɝ ɨɬɢɞɨɯ
ɡɚɟɞɧɨ ɫ ɞɢɪɟɤɬɨɪɚ ɩɨ ɧɟɝɨ ɜɪɟɦɟ ɧɚ ɂɧɫɬɢɬɭɬɚ ɩɨ ɮɢɡɢɤɚ
ɅɄɟɥɞɢɲ ɦɨɹɬ ɧɚɭɱɟɧ ɪɴɤɨɜɨɞɢɬɟɥ ɧɚ ɞɢɩɥɨɦɧɚɬɚ ɪɚɛɨɬɚ
ɉɨɦɨɥɢɯ Ʉɟɥɞɢɲ ɞɚ ɩɪɟɞɚɞɟ ɧɚ Ƚɢɧɡɛɭɪɝ ɞɟɩɨɧɢɪɚɧɚɬɚ ɨɬ ɦɟɧ
ɜɴɜȼɂɇɂɌɂɦɨɧɨɝɪɚɮɢɹ>@ɜɤɨɹɬɨɩɪɟɞɥɚɝɚɦɩɪɨɝɪɚɦɚɬɚɡɚ
ȼɫɟɨɛɳɚɬɚ ɨɬɧɨɫɢɬɟɥɧɨɫɬ ɢ ɭɪɚɜɧɟɧɢɹɬɚ ɡɚ ɮɢɡɢɱɧɢɹ ɜɚɤɭɭɦ ɫ
ɦɨɥɛɚ ɞɚ ɛɴɞɚɬ ɨɛɫɴɞɟɧɢ ɩɨɥɭɱɟɧɢɬɟ ɪɟɡɭɥɬɚɬɢ Ƚɢɧɡɛɭɪɝ ɜɡɟ
ɢɡɫɥɟɞɜɚɧɟɬɨ ɦɢ ɢ ɜ ɩɪɢɫɴɫɬɜɢɟɬɨ ɧɚ ɫɜɨɹ ɧɚɱɚɥɧɢɤ ɨɛɟɳɚ ɞɚ
ɞɚɞɟɨɬɝɨɜɨɪɫɥɟɞɦɟɫɟɰɍɜɢɢɫɬɨɪɢɹɬɚɫɟɩɨɜɬɨɪɢɋɥɟɞɦɟɫɟɰ
ȼȽɢɧɡɛɭɪɝɦɢɤɚɡɚɱɟɟɢɡɝɭɛɢɥɪɚɛɨɬɚɬɚɦɢ
ɉɪɟɡ ɝ ɫɥɟɞ ɩɭɛɥɢɤɭɜɚɧɟɬɨ ɧɚ ɩɴɪɜɚɬɚ ɦɢ ɤɧɢɝɚ
ɭɱɚɫɬɜɚɯɜɬɟɥɟɜɢɡɢɨɧɧɚɬɚɩɪɨɝɪɚɦɚ³ȼɪɟɦɹ´ɤɴɞɟɬɨɪɚɡɤɚɡɚɯɡɚ
ɧɨɜɚɬɚ ɤɚɪɬɢɧɚ ɧɚ ɫɜɟɬɚ ɫɩɨɪɟɞ ɬɟɨɪɢɹɬɚ ɧɚ ɮɢɡɢɱɧɢɹ ɜɚɤɭɭɦ
ɉɪɟɞɚɜɚɧɟɬɨ ɟ ɛɢɥɨ ɝɥɟɞɚɧɨ ɨɬ ɦɢɥɢɨɧɢ ɡɪɢɬɟɥɢ ɫɪɟɞ ɤɨɢɬɨ ɢ
ɠɭɪɧɚɥɢɫɬɴɬ əȽɨɥɨɜɚɧɨɜ ɤɨɣɬɨ ɩɢɲɟ ɡɚ ɧɨɜɨɫɬɢɬɟ ɜ ɧɚɭɤɚɬɚ
ɋɥɟɞ ɩɪɟɞɚɜɚɧɟɬɨ əȽɨɥɨɜɚɧɨɜ ɩɨɡɜɴɧɢɥ ɧɚ ȼȽɢɧɡɛɭɪɝ ɢ ɝɨ
ɩɨɩɢɬɚɥ ɤɨɣ ɟ Ƚɒɢɩɨɜ ɢ ɤɚɤɜɨ ɟ ɧɚɩɪɚɜɢɥ ɤɚɬɨ ɮɢɡɢɤ
Ⱥɤɚɞɟɦɢɤɴɬɨɬɝɨɜɨɪɢɥɱɟɧɟɩɨɡɧɚɜɚɬɚɤɴɜɢɱɟɜɟɪɨɹɬɧɨɬɨɜɚɟ
ɩɨɪɟɞɧɢɹɬ ɥɭɞ ɋɥɟɞ ɬɨɡɢ ɪɚɡɝɨɜɨɪ ȼȽɢɧɡɛɭɪɝ ɩɨɡɜɴɧɢɥ ɜ
ɬɟɥɟɜɢɡɢɹɬɚ ɢ ɬɚɤɚ ³ɩɪɢɬɢɫɧɚɥ´ ɬɟɥɟɜɢɡɢɨɧɧɢɬɟ ɧɚɱɚɥɧɢɰɢ ɱɟ
ɚɜɬɨɪɢɬɟɧɚɩɪɟɞɚɜɚɧɟɬɨɢɦɚɥɢɩɨɫɥɟɝɨɥɟɦɢɧɟɩɪɢɹɬɧɨɫɬɢ
Ɉɫɬɚɜɹɦɬɟɡɢɮɚɤɬɢɛɟɡɤɨɦɟɧɬɚɪɇɟɤɚɱɢɬɚɬɟɥɢɬɟɫɚɦɢɫɢ
ɧɚɩɪɚɜɹɬɢɡɜɨɞɢɬɟȺɡɫɢɦɟɱɬɚɹɞɚɧɚɩɢɲɚɞɨɉɪɟɡɢɞɟɧɬɚɩɢɫɦɨ
ɫ ɦɨɥɛɚ ɞɚ ɛɴɞɟ ɧɚɩɪɚɜɟɧɚ ɫ ɩɨɦɨɳɬɚ ɧɚ ɊȺɇ ɟɤɫɩɟɪɬɢɡɚ ɧɚ
ɪɟɡɭɥɬɚɬɢɬɟɨɬɦɨɹɬɚɪɚɛɨɬɚɈɩɚɫɹɜɚɦɫɟɱɟɚɤɨɧɟɧɚɩɪɚɜɹɬɨɜɚ
ɫɨɛɫɬɜɟɧɚɬɚɦɨɥɛɚɧɚɚɤɚɞɟɦɢɰɢɬɟɨɬɊȺɇɞɨɉɪɟɡɢɞɟɧɬɚɧɢɤɨɝɚ
ɧɹɦɚɞɚɛɴɞɟɢɡɩɴɥɧɟɧɚ

Ƚɟɧɚɞɢɣɒɢɩɨɜ

ɐɢɬɢɪɚɧɚɥɢɬɟɪɚɬɭɪɚ

5LFFL*0HP$FF/LQF9RO6HUS
ɗɣɧɲɬɟɣɧȺɋɨɛɪɧɚɭɱɬɪɆɇɚɭɤɚɌɫ
&DUWDQ(/HWWHUVRQ$EVROXWH3DUDOOHOLVP3ULQFHWRQ
8QLYHUVLW\3UHVVS
&DUWDQ(&RPSW5HQG9ROS
&DUWDQ(6FKRXWHQ-3URF.QNO1HGHUO$NDG9RO
S
ɗɣɧɲɬɟɣɧȺɋɨɛɪɧɚɭɱɬɪɆɇɚɭɤɚɌɫ
ɗɣɧɲɬɟɣɧȺɌɚɦɠɟɌɫ
ȾɢɪɚɤɉȺɆɉɭɬɢɮɢɡɢɤɢɆɗɧɟɪɝɚɬɨɦɢɡɞɚɬ
ɒɢɩɨɜȽɂɂɡɜȼɭɡɨɜɎɢɡɢɤɚʋɫ
ɋɦ*HQ5HODW$QG*UDYLW9ROʋɪ
Ʉɪɭɝɥɹɤɨɜ ɗɉ ³ɍɱɟɧɵɟ´ ɫ ɛɨɥɶɲɨɣ ɞɨɪɨɝɢ Ɇ ɇɚɭɤɚ
ɫ
ɒɢɩɨɜȽɂɈɩɪɢɦɟɧɢɦɨɫɬɢɤɥɚɫɫɢɱɟɫɤɨɣɷɥɟɤɬɪɨɞɢɧɚɦɢɤɢ
ɜɨɛɥɚɫɬɢɫɢɥɶɧɵɯɩɨɥɟɣȼɋɛɧɚɭɱɧɵɯɪɚɛɨɬɚɫɩɢɪɚɧɬɨɜ
ɢɡɞɆɚɬɟɦɚɬɢɤɚɦɟɯɚɧɢɤɚɮɢɡɢɤɚɍȾɇɆɫ
ɒɢɩɨɜ Ƚɂ Ɉ ɩɪɨɬɢɜɨɪɟɱɢɹɯ ɷɥɟɤɬɪɨɞɢɧɚɦɢɤɢ Ɇɚɤɫɜɟɥɚ ɜ
ɫɢɥɶɧɵɯ ɩɨɥɹɯ ȼ Ɍɟɡɢɫɵ ɧɚɭɱ ɤɨɧɮ ɮɢɡɦɚɬ
ɮɚɤɭɥɶɬɟɬɚɍȾɇɆɫ
ɒɢɩɨɜ Ƚɂ Ɉ ɷɥɟɤɬɪɨɞɢɧɚɦɢɱɟɫɤɨɣ ɩɪɢɪɨɞɟ ɫɢɥɶɧɵɯ
ɜɡɚɢɦɨɞɟɣɫɬɜɢɣ ȼ ɋɛ ɇɚɭɱɧɵɯ ɪɚɛɨɬ ɚɫɩɢɪɚɧɬɨɜ ɢɡɞ
ɆɚɬɟɦɚɬɢɤɚɦɟɯɚɧɢɤɚɮɢɡɢɤɚɍȾɇɆɫ
ɒɢɩɨɜȽɂɈɛɳɟɤɨɜɚɪɢɚɧɬɧɚɹɧɟɥɢɧɟɣɧɚɹɷɥɟɤɬɪɨɞɢɧɚɦɢɤɚ
ɫ ɬɟɧɡɨɪɧɵɦ ɩɨɬɟɧɰɢɚɥɨɦ ȼ Ɋɟɮɟɪɚɬɵ ɤɨɧɮ ɮɢɡ ɦɚɬ
ɮɚɤɭɥɶɬɟɬɚɍȾɇɆɫ
ɒɢɩɨɜ Ƚɂ Ɋɚɫɫɟɹɧɢɟ ɡɚɪɹɠɟɧɧɵɯ ɱɚɫɬɢɰ ɜ
ɨɛɳɟɪɟɥɹɬɢɜɢɫɬɤɨɣɷɥɟɤɬɪɨɞɢɧɚɦɢɤɟɌɚɦɠɟɫ
ɒɢɩɨɜȽɂɌɟɨɪɢɹɮɢɡɢɱɟɫɤɨɝɨɜɚɤɭɭɦɚɇɨɜɚɹɩɚɪɚɞɢɝɦɚ
ɆɇɌɐɟɧɬɪɫ
ȽɭɛɚɪɟɜȿȺȺɇɋɢɞɨɪɨɜȽɪɚɜɢɬɚɰɢɹɢɮɭɧɞɚɦɟɧɬɚɥɶɧɵɟ
ɜɡɚɢɦɨɞɟɣɫɬɜɢɹɆɍȾɇɫ
Ƚɭɛɚɪɟɜ ȿȺ Ⱥɇ ɋɢɞɨɪɨɜ ɢ Ƚɂɒɢɩɨɜ Ⱥɤɬɭɚɥɶɧɵɟ

ɩɪɨɛɥɟɦɵ ɮɭɧɞɚɦɟɧɬɚɥɶɧɵɯ ɧɚɭɤ Ɇ ɆȽɌɍ ɫ

ȽɭɛɚɪɟɜȿȺȺɇɋɢɞɨɪɨɜɢȽɂɒɢɩɨɜɎɭɧɞɚɦɟɧɬɚɥɶɧɵɟ
ɦɨɞɟɥɢ ɷɥɟɦɟɧɬɚɪɧɵɯ ɜɡɚɢɦɨɞɟɣɫɬɜɢɣ ɢ ɬɟɨɪɢɹ ɮɢɡɢɱɟɫɤɨɝɨ
ɜɚɤɭɭɦɚɆɆɇɌɐȼȿɇɌɫ
Ƚɭɛɚɪɟɜ ȿȺ Ⱥɇ ɋɢɞɨɪɨɜ Ɍɟɡ ɞɨɤɥ ɏɏ9,,, ɧɚɭɱ ɤɨɧɮ
ɮɚɤ ɮɢɡɦɚɬ ɢ ɟɫɬɭɫɬɜ ɇɚɭɤ ɍɧɬɚ ɞɪɭɠɛɵ ɧɚɪɨɞɨɜ Ɇ
Ⱦɨɩɜɵɩɫ
Ƚɭɛɚɪɟɜ ȿȺ Ⱥɇ ɋɢɞɨɪɨɜ Ɍɟɡ ɞɨɤɥ 9,,, Ɋɨɫ ɝɪɚɜɢɬɚɰ
ɤɨɧɮ ³Ɍɟɨɪɟɬɢɱɟɫɤɢɟ ɢ ɷɤɫɩɟɪɢɦɟɧɬɚɥɶɧɵɟ ɩɪɨɛɥɟɦɵ
ɝɪɚɜɢɬɚɰɢɢ´ɆɊɨɫɝɪɚɜɢɬɚɰɚɫɨɰɫ
Ƚɭɛɚɪɟɜ ȿȺ Ⱥɇ ɋɢɞɨɪɨɜ ɢ Ƚɂɒɢɩɨɜ Ɍɪ 9 ɫɟɦɢɧɚɪɚ
³Ƚɪɚɜɢɬɚɰɢɨɧɧɚɹ ɷɧɟɪɝɢɹ ɢ ɝɪɚɜɢɬɚɰɢɨɧɧɵɟ ɜɨɥɧɵ´ Ⱦɭɛɧɚ
ɫ
ɒɢɩɨɜ Ƚɂ Ɍɪ 9, ɫɟɦɢɧɚɪɚ ³Ƚɪɚɜɢɬɚɰɢɨɧɧɚɹ ɷɧɟɪɝɢɹ ɢ
ɝɪɚɜɢɬɚɰɢɨɧɧɵɟɜɨɥɧɵ´Ⱦɭɛɧɚɫ
Ƚɭɛɚɪɟɜ ȿȺ Ⱥɇ ɋɢɞɨɪɨɜ Ɍɪ 9, ɫɟɦɢɧɚɪɚ
³Ƚɪɚɜɢɬɚɰɢɨɧɧɚɹ ɷɧɟɪɝɢɹ ɢ ɝɪɚɜɢɬɚɰɢɨɧɧɵɟ ɜɨɥɧɵ´ Ⱦɭɛɧɚ
ɫ
ɒɢɩɨɜ Ƚɂ ɉɪɨɛɥɟɦɵ ɮɢɡɢɤɢ ɷɥɟɦɟɧɬɚɪɧɵɯ
ɜɡɚɢɦɨɞɟɣɫɬɜɢɣɆɆȽɍɫ
1HZPHQ(53HQURVH-0DWK3K\V9ROʋɪ

'HEQH\ * 5 .HUU - 6FKLOG - 0DWK 3K\V 9RO S
ɆɆɢɪɫ
ɒɢɩɨɜȽɂɆɨɧɨɝɪɚɮɢɹɉɪɨɛɥɟɦɵɫɨɜɪɟɦɟɧɧɨɣɮɢɡɢɤɢɢ
ɬɟɨɪɢɹɜɚɤɭɭɦɚȼɂɇɂɌɂʋɎɆɫ
ɒɢɩɨɜ Ƚɂ Ɇɨɧɨɝɪɚɮɢɹ Ɇɚɬɟɦɚɬɢɱɟɫɤɢɟ ɨɫɧɨɜɵ
ɤɚɥɢɛɪɨɜɨɱɧɨɣ ɦɨɞɟɥɢ ɮɢɡɢɱɟɫɤɨɝɨ ɜɚɤɭɭɦɚ ȼɂɇɂɌɂ ʋ
ɎɆɫ
ɒɢɩɨɜ Ƚɂ Ɇɨɧɨɝɪɚɮɢɹ ɉɪɨɝɪɚɦɦɚ ɜɫɟɨɛɳɟɣ

ɨɬɧɨɫɢɬɟɥɶɧɨɫɬɢ ɢ ɬɟɨɪɢɹ ɜɚɤɭɭɦɚ ȼɂɇɂɌɂ ʋ Ɏ
Ɇɫ
ɒɢɩɨɜ Ƚɂ ɉɪɨɝɪɚɦɦɚ ɜɫɟɨɛɳɟɣ ɨɬɧɨɫɢɬɟɥɶɧɨɫɬɢ ɢ
ɝɟɨɦɟɬɪɢɹ ɚɛɫɨɥɸɬɧɨɝɨ ɩɚɪɚɥɥɟɥɢɡɦɚ ȼ Ɇɚɬɟɪɢɚɥɵ ɨɣ
ȼɫɟɫɨɸɡɧɨɣ ɤɨɧɮɟɪɟɧɰɢɢ ³Ɍɟɨɪɟɬɢɱɟɫɤɢɟ ɢ
ɷɤɫɩɟɪɢɦɟɧɬɚɥɶɧɵɟ ɩɪɨɛɥɟɦɵ ɬɟɨɪɢɢ ɨɬɧɨɫɢɬɟɥɶɧɨɫɬɢ ɢ
ɝɪɚɜɢɬɚɰɢɢ´ɂɡɞȿȽɍɫ
ɒɢɩɨɜȽɂɌɟɨɪɢɹɮɢɡɢɱɟɫɤɨɝɨɜɚɤɭɭɦɚɇɨɜɚɹɩɚɪɚɞɢɝɦɚ
ɆɇɌɐɟɧɬɪɫ
ɒɢɩɨɜ Ƚɂ Ɍɟɨɪɢɹ ɮɢɡɢɱɟɫɤɨɝɨ ɜɚɤɭɭɦɚ Ɍɟɨɪɢɹ
ɷɤɫɩɟɪɢɦɟɧɬɵɢɬɟɯɧɨɥɨɝɢɢɆɇɚɭɤɚɫ
ȺɯɦɚɧɨɜɋȺɢɊȼ ɏɨɯɥɨɜɉɪɨɛɥɟɦɵ ɧɟɥɢɧɟɣɧɨɣɨɩɬɢɤɢ
ȺɇɋɋɋɊɂɧɫɬɇɚɭɱɧɨɣɢɧɮɨɪɦ
ɒɢɩɨɜȽɂɈɜɡɚɢɦɨɞɟɣɫɬɜɢɢɫɢɥɶɧɨɝɨɷɥɟɤɬɪɨɦɚɝɧɢɬɧɨɝɨ
ɢɡɥɭɱɟɧɢɹ ɫ ɜɟɳɟɫɬɜɨɦ ȼ ɋɛ ³Ɋɚɞɢɨɮɢɡɢɤɚ ɢ
ɪɚɫɩɪɨɫɬɪɚɧɟɧɢɟ ɷɥɟɤɬɪɨɦɚɝɧɢɬɧɵɯ ɜɨɥɧ Ɇ ɍȾɇ ɫ

ȾɟɤɚɪɬɂɡɛɪɚɧɧɵɟɩɪɨɢɡɜɟɞɟɧɢɹɆȽɨɫɩɨɥɢɬɢɡɞɚɬɫ

187
СЪДЪРЖАНИЕ
Към българските читатели / 3
Увод / 5
Глава първа
Физиката като теория на относителността / 13
Глава втора
Новата представа за света / 50
Глава трета
Основни теоретични резултати / 64
Глава четвърта
Експериментални прояви на торсионните полета / 87
Глава пета
Съзнанието и торсионните полета на човека / 115
Вместо заключение
Открито писмо на акад. Г.И.Шипов от Руската Академия за
естествени науки до руските физици / 150
© Шипов, Г.И. Теория физического вакуума. Москва, 2002.
Превод от руски език:
Павлина Тодорова, д-р по физика
Редактор: Даниела Василева
© Издател: “Данграфик” ЕООД - Варна
e-mail: dangrafik@abv.bg
Предпечат и печат: “Етикет-принт” ООД - Варна
ISBN: 954-9418-03-0

ТОРСИОННИТЕ ПОЛЕТА

Uploaded by

Document Information

Copyright

Available Formats

Share this document

Share or Embed Document

Sharing Options

Did you find this document useful?

Is this content inappropriate?

Copyright:

Available Formats

ТОРСИОННИТЕ ПОЛЕТА

Uploaded by

Copyright:

Available Formats

Генадий Шипов

ТЕОРИЯ НА ФИЗИЧНИЯ ВАКУУМ

© Шипов, Г.И. Теория физического вакуума. Москва, 2002.

Моята книга излиза на

Февруари, 2005 От автора

През лятото на 1930 г. във вилата на Айнщайн край Берлин

Минава повече от половин век след тази знаменателна среща

нищото. Редица изследователи разглеждат Висшата реалност като

очакват големи промени във всички области от живота и такива

предвиждане за съществуването на свят на фината материя и свят

Учудващ е фактът, че още преди пет хиляди години

теорията читателят може да се обърне към трите книги на автора

ФИЗИКАТА КАТО ТЕОРИЯ НА ОТНОСИТЕЛНОСТТА

Фиг. 1. Траекторията на камък, хвърлен хоризонтално на повърхността на

Всяка реална отправна система е свързана с отправно

полето и частицата. Физиците наричат множествата от относителни

се ускорително една спрямо друга, без въртене, но локално с нищо

Относителност на енергията при равномерно

може да се направи, физичната величина е абсолютна. Нарпример,

Да изберем две отправни системи: едната S, свързана с

Галилей-Нютон). В резултат на това изследователят открива, че

Четиримерното пространство на събитията и

експериментите, свързани с разпространението на светлината.

чиято маса на покой mo е различна от нула, се движат вътре в

От фигурата се вижда, че скоростта на движение v = x/t

движение на отправните тела (напомняме, че това са уравнения

Относителност на силите и полетата в теорията

под действието на гравитационната сила.

Фиг. 4. Ускоряващата се отправна система В е свързана с космическия

Фиг. 5. Отклонение на светлинен лъч близо до повърхността на

Последвалите астрономически експерименти потвърдиха

притежаващо еластични свойства. Тези свойства се проявяват

това, че анализът на уравненията на квантовата електродинамика

Завещанието на Айнщайн към бъдещата физика

лошия смисъл на думата. При вземането на важни решения за

– Исак Нютон и Алберт Айнщайн.

да бъде единна и че съществуват уравнения, описващи всички

Относителност на електромагнитното поле в

заредени частици. Това означава, че при електромагнитните

Фиг. 6. Преход на електрон от стационарно ниво 1 към стационарно ниво

стационарността на електронните орбити в атома. Постулатът

Фиг. 7. Електронът -е се движи по стационарна орбита около ядрото

отправна система, свързана с атомното ядро, което има заряд

Относителност на въртенето и ъгловите

Лесно се вижда, че в тази таблица не влизат ъгловите

пространството на събитията е шестмерно. Ако разглеждаме

Фиг. 8. Резултатът от движението в холономните координати х, у и z не

Нагледно това свойство е изобразено на Фиг. 8, където

в нехолономни координати φ1, φ2, φ3 резултатът от две завъртания

Фиг. 10. Смяна на

От чертежите се вижда, че резултатът от две крайни

На Фиг.11 е изобразен еднороден диск, въртящ се с

– ускоряващи се локално-инерциални отправни системи от втори

Фиг. 12. Върху

Тъй като инерциалните сили действат върху всички точки

движението на ускоряващата се локално-инерциална отправна

бързото му изцеждане при въртенето на барабана.

е известна една сила – нютоновата сила на гравитационно

са фиктивни, тъй като можем да ги нулираме чрез координатни

Трите вида пространства на Вайценбек

Фиг. 13. Различни видове пространства на абсолютен паралелизъм:

Тези пространства представляват най-простия вид геометрия

така и усукването на Ричи са различни от нула (Фиг.13 в).

Относителност на вакуумните възбуждания