Учението На Грабовой - В Тихоплав Т Тихоплав

ВИТАЛ 1/1Й ТИХОПЛАВ, ТАТЯНА ТИХОПЛАВ
НА ПРАГА НА ФИНИЯ СВЯТ
УЧ ЕНИЕТО
НА ГРАБОВОЙ
ТЕОРИЯ И ПРАКТИКА
ПРЕВОД ОТ РУСКИ
ГЕРГИ РАЧЕВ
НСМ М ЕДИ А
София, 2005
ПРЕДГОВОР
Материалите ми могат да се тиражират
неограничено. В такъв случай се изпълнява
принципът на спасението, според който
колкото повече мои знания се усвояват,
толкова по-бързо се осъществяват практи
ческите принципи на спасението.
Гр. Грабовой
Когато тази книга беше подготвена за издаване, стана извес

тно, че на 5 юни 2004 г. в Москва е проведена конференция на
Гр. Грабовой за възкресението. За съжаление не можахме да при
състваме на нея. Но в сайта на Грабовой (www.grigori-grabovoi.ru),
се появи негово изявление със следното съдържание:
Аз, Григорий Петрович Грабовой, роден на 14 ноември 1963 г.

в селището Кировск, село Богара, Кировски район, Чимкентс-
ка област на Казахстан, заявявам, че аз, Григорий Гоабовой,
съм второто пришествие на Исуса Христа!
Правя това изявление на основата на словото Божие и
със словото Божие, както и на основата на това, че лично
винаги съм бил сигурен в казаното, т.е. знаел съм го по рож
дение. И във връзка с това изявлението ми за мен е доста
тъчно просто - като предразполагащо хората към дейст
вие за спасение, към всеобщо действие за спасение, когато
хората, след като познават изявлението, че съм второто
пришествие на Господ Бог Исус Христос, могат да се спа-
сят, изучавайки знанията, които давам, знанията на моето
6 В. ТИХОПЛАВ, Т. ТИХОПЛАВ
учение, и при това могат да предадат тази блага вест на

всички и веднага!
След като имахме предвид голямата популярност и разпрос-

траненост на книгите ни, сметнахме за необходимо оперативно
да запознаем нашите читатели с тази недостъпна за мнозина ин
формация. В деня обаче след появата й учениците на Г. Грабовой
- Аркадий Наумович Петров и Игор Виталиевич Арепиев - ни
помолиха да публикуваме в нашата книга тяхно изявление за ста
налото събитие.
Изявление
Хората отдавна и с желание говорят за особеното си положе
ние в света, че са деца на Бога и че са създадени по образ и подо
бие на самия Създател. Ето че на 5 юни 2004 г. един от нас пос
редством Интернет на всеослушание заявява: „Аз, Григорий Пет
ровия Грабовой, съм второто пришествие на Христа“.Всички нап
регнато замират, без да знаят как да реагират на това изявление:
на колене ли да падат, за да пълзят към онзи, обявил се във физи
ческото си въплъщение за единствен Бог, или, обратно, да се
опълчат срещу него, както вече се е случило преди две хиляди
години.
Дали обаче станалото е толкова неочаквано? Нима великата
ясновидка Ванга не казва за Григорий Грабовой: „Ти си Бог! Ти
ще спасиш света!“. Нима индийските светци не го приемат като
стоящ над тях. И нима той не лекува хора от рак и СПИН, не
регенерира органи и дори не възкресява отишли си от този свят.
Все пак защо е направено това изказване? И какво трябва да
разберем и да осъзнаем във връзка със случилото се? Получих
ме отговор, че второто пришествие на Христа се е състояло. Но
възниква нов проблем - какво да правим с този отговор?
Когато човек заявява, че е единственият Бог, какво, освен то-
УЧЕНИЕТО НА ГРАБОВОЙ 7
ва, иска да каже на хората? Незабавно да започнат да му изра

ботват най-високия престол в света?
Григорий Петрович е ясновидец. Той по-добре от всеки друг
знае, че престолът не е седалищна поставка, а основната маса на
Небесния отец, на която се пише Книгата на света и от Вечност
та се съзижда Безкрайността. Господ се извисява над света с труда
и деянията си, а не със създадените от хората пирамиди на рабо
лепието, користта или страха. Самият Господ казва: „Небето е
моят престол“.
Очевидно е, че смисълът на случилото се е друг. Всъщност е
обявено постигнатото единение на физическото и духовното тя
ло. Обявено е открито и мъжествено от човек, който дотогава е
живял открито и достойно, спасявайки със знанията и усилията
си хиляди хора. Обявено е, както ни се струва, за да могат и дру
ги хора да придобият увереност и за произхода си, и за предназ
начението си, и за бъдещето си. Григорий Петрович отдавна го
вори, че е настъпило времето на неумирането, на безсмъртието,
ерата на космическото съществуване на човечеството.
Нека да поразсъждаваме над следния факт: ако човек върви
по водата, а останалите го гледат и си мислят: „Той е Бог, а ние
сме хора“, най-вероятно е точно така!
Ако обаче някой на брега изведнъж се реши и тръгне по вода
та след човека, който е Бог, и не потъне, ще го последват всички.
Така всеки ще повярва, че той е човек и че у всеки без изключе
ние има божествено начало.
Тогава всеки, престрашил се да тръгне по водата, няма да
падне. И всеки ще знае от човека, който е Бог, неговите думи:
„Нищо лошо няма да ви се случи“. Ще види прехода: от физичес
кото към духовното, към новия мир и новата светлина, тъй като
най-после е дошъл краят на стария свят. И ще открие пътя под
формата на врата, край която всеки вече стои. Изборът винаги
ще бъде негов - да отвори ли вратата, да участва ли в това, да
върши ли общото дело за спасението на всички, или да прави
друго, като помни, че пътят на Божия син е много тежък, и вече
досещайки се, че човекът, станал свят, е светът, който е човек.
Аркадий Петров, Игор Арепиев
Скъпи читатели, в книгата, която държите, има уникални зна

ния за божествената структура на мирозданието и за Бог, които
академик Грабовой дава на хората. Те са подкрепени с разработ
ки на рационалната наука и с резултати от практически методи,
предлагани от Грабовой за лечението и решаването на всякакви
здравословни проблеми.
Учението на академик Грабовой обхваща такава огромна об
ласт на знанието, че трудно може да бъде осъзната, камо ли да
бъде отразена в една книга. Достатъчно е запознаването с наи
менованията на разделите на неговото учение, за да се разбере
цялата му грандиозност. Това е учение за Бога, за Бога и човека,
за живота, любовта, душата, духа, съзнанието и т.н.
Разнообразни са и методите за лечение, за повишаване рав
нището на развитие на съзнанието на всеки от нас.
Успяхме да осветлим сравнително малка част от учението на
Гр. Грабовой, като я подкрепихме с убедителни научни резулта
ти и само някои практически методи за работа, давайки им съот
ветните обяснения. Освен това поради огромната важност като
приложение добавихме и разработката на Гр. Грабовой „Упраж
нения за всеки ден от месеца за развиване на съзнанието, на съ
битията в живота в благоприятна насока, за придобиване на пъл
ноценно здраве и за установяване на хармония с пулса на Вселе
ната“.
Основание за излагане учението на академик Грабовой в на
шата книга е предложението му за сътрудничество с нас и разре
шението му за използване на неговите материали.
А сега с удоволствие ви предаваме тези уникални знания. Из
ползвайте ги в пълна степен!
НАКРАТКО
ЗА
ВСИЧКО
О сновна тема в учението на Грабовой са тайните на божестве

ното мироздание и по-конкретно - неговите научни аспекти. Прак
тическото му приложение обхваща методите и способите за спа
сението и хармоничното развитие на човечеството.
Нека да отговорим първо на два въпроса: какво е наука и как
во е аспект. Според Руската енциклопедия „науката е област на
човешката дейност, чиято функция е изработването и теоретич
ното систематизиране на обективни знания за реалността“, до-
като аспект е гледната точка за явленията и понятията.
Тоест същността на учението е научната гледна точка за тай
ните на божественото мироздание! Бедата обаче е, че същест
вуват различни науки. Нямаме предвид, че биологията не е гео
логия, а медицината не е физика. Науката, която се занимава с
изследването на един и същ въпрос - например на тайните на
мирозданието, е различна по различно време и в различните на
учни кръгове. Защо е така?
За да стане по-ясна ситуацията, нека чисто условно да изпол
зваме понятието „система за измервания“ по отношение на раз-
»
витието на съзнанието на учените, които творят науката. Напри
мер, ако става въпрос за въженце, достатъчно е да има една ко

ордината за измерване - дължина (едноизмерно измерване), за
равнина - две координати (двуизмерно измерване), а за обем -
три координати (триизмерно измерване). Да си представим, че
съществуват учени с различно равнище на развитие на съзнани
ето им и че творят наука с различна „система за измервания“.
В древността учените абсолютно сериозно, „въоръжени до
зъби“, спорят върху какво точно се крепи нашата плоска Земя:
върху три кита или върху огромна костенурка. С пълно право
тази наука може да се нарече „едноизмерна“. Минава време, хо
рата натрупват знания и в началото на новата ера се осъществя
ва качествен пробив към „двуизмерното измерване“. Големият
древногръцки учен Клавдий Птолемей (90-160 г. сл.Хр.) създа
ва геоцентричната система и разработва математическата тео
рия за движението на планетите около неподвижната Земя. Той
дори успява от кристални сфери да създаде модел на мироздани
ето. Теорията и моделът столетия наред господстват в науката.
Дори и днес в нашия светоглед кой знае откъде изникват нейни
те „уши“: Земята е център на мирозданието, а човекът е венец на
творението. Едва ли не цялата природа е създадена, за да служи
на човека.
Едва в средата на XVI век нов пробив извършва Николай Ко
перник с разработването на хелиоцентричния модел на света:
Слънцето е неподвижно, а Земята и всички други планети се вър
тят около него. Новото винаги се внедрява трудно. Изгарят Джор-
дано Бруно, а Галилео Галилей е принуден да замълчи под смър
тна заплаха. Новото знание обаче продължава да се развива и то
вече може да бъде сравнено с „триизмерно измерение“.
Най-големите световни учени, абсолютно уверени в своята
правота, както и онези, които някога спорят за плоската Земя,
продължават да творят наука от „триизмерното измерение“, ка
то понякога вземат решения, можещи да бъдат обяснени само
със съответното равнище на развитие на съзнанието им. Напри
мер през XVIII френски учени, които поради огромното уваже
ние към тях са наричани „безсмъртни“, на заседание на Френс

ката академия вземат историческо решение: камъни от небето
не могат да падат, тъй като небето не е каменно, а е смес от
газове! Тогава аргументът изглежда основателен, а решението -
напълно обосновано. Затова огромният брой метеорити, съхра
нявани в световните музеи, са изхвърлени на боклука и завинаги
са изгубени за науката.
В края на XIX и началото на XX век класическата наука, за
нимаваща се с изучаване на мирозданието, разглежда четири не
свързани помежду' им елемента: вещество, енергия, време и прос
транство. Макар че и до днес науката не знае какво са вещество
то, енергията, пространството и времето, какво са силата, топ
лината, инерцията, електрическият ток и т.н. Независимо от то
ва Алберт Айнщайн, който, ако се съди по всичко, преодолява
диктата на лявото полукълбо, извършва пробив в бъдещето, ка
то показва в теорията на относителността, че пространството и
времето представляват единен континиум. Той обявява, че ве
ществото и енергията са взаимнообратими и следователно не се
различават помежду си. Срещу тази представа тогава се обявя
ват много учени. Между другото и досега има противници на
подобен подход към мирозданието. И това е така, защото се по
явява четвърта координата, четириизмерното пространство, ко
ето мнозина не могат да разберат и да си го представят.
Неслучайно по този повод Айнщайн пише: „Представете си
напълно сплескана дървеница на повърхността на кълбо. Тя мо
же да бъде надарена с аналитичен ум, може да изучава физика и
дори да пише книги. Нейният свят е двуизмерен. Мислено или
математически тя дори би могла да разбере какво е това трето
измерение, но не може да си го представи нагледно. Човекът е в
същото положение, както тази нещастна дървеница, с единстве
ната разлика, че той е триизмерен. Човекът математически мо
же да изрази четвъртото измерение, но не и да си го представи.
За него то съществува само математически. Разумът
»
му не мо-
же да се справи с четириизмерността“ [1, с. 131].
Въпреки това неразбиране обаче преминаването на науката

към четириизмерното пространство-време не спира.
По такъв начин характерът на създаваната от учения наука
изцяло се определя от равнището на развитие на съзнанието му.
„Едноизмерното равнище“ води до разработването на модела за
плоската Земя, „двуизмерното равнище“ - до геоцентричния мо
дел, „триизмерното равнище“ - до хелиоцентричния модел или
до нашия триизмерен свят, а „четириизмерното равнище“ ни при
нуждава да се изследва по-сложен свят, включващ не само физи
ческия (материалния), но и духовния (информационния) свят.
Днешната наука, която наричаме „ортодоксална“, се занима
ва с обикновено наблюдение и фиксиране на откритите закони
на триизмерния свят. Науката, създала кораби, самолети и ядре
но оръжие, не може обаче да се справи с проблемите на биологи
ята и турбулентността. Например класическата физика модели
ра процеса на създаване на Вселената от първата наносекунда на
Големия взрив до сега, но не може да създаде модел на движени
ето на кръвта, която протича за една секунда през лявата камера
на човешкото сърце.
В най-тежко положение се оказва свързаната с човека нау
ка, на първо място, медицината. Когато медиците говорят за
своите „успехи“, обикновено се подразбират успехите на тех
никата, физиката, химията (фармацевтиката). Но медицината,
както и преди, не умее да лекува рак, СПИН, диабет, епилеп
сия, вируса „Ебола“, а вече и атипичната пневмония. Тя не мо
же да лекува хроничните болести. По-лесно е да се изброи оно
ва, с което се справя.
Цялата беда е в това, че ортодоксалната медицина („трииз
мерната“) изучава човека само като физическо тяло. Тя отхвър
ля самата му същност - неговата душа, дух и съзнание - и се
съсредоточава само върху това, което може да се опипа, поми
рише и близне. За по-добро изучаване лекарите разделят човеш
кото тяло на части и започват да се специализират по направле
ния. След като всеки изчерпателно изучава своята част, те се опит-
ват да съберат всички знания в единно цяло. Така получават тя

лото на човека, но не и самия човек.
За никого не е тайна, че най-големите учени от миналото
(Нютон, Фарадей, Кеплер, Максуел, Айнщайн, Шрьодингер,
Хайзенберг и т.н.) са били дълбоко вярващи. В края на XVII
век обаче английският учен Френсис Бейкън гръмогласно про
възгласява новия научен принцип за експериментална провер
ка на всички теоретични положения. Всичко, което не се подда
ва на експеримент, се отхвърля като ненаучно и несъществува
що. А тъй като по онова време няма уреди, които дават въз
можност да се измерят душата, духът и съзнанието, те без вся
какво замисляне са отхвърлени като несъществуващи и нена-
учни. Отхвърлят и Бога.
В крайна сметка физиката, която заявява с устата на Лаплас,
че повече не се нуждае от хипотезата за съществуването на Бо
га, се превръща в опора и надеждна защитничка на материалис-
тичното, дори нещо повече - на атеистичното мировъзрение. А
след физиката тръгват и другите науки.
Докторът на техническите науки В. Налимов казва: „В света
Бог умря. Не умря изведнъж, не навсякъде, не за всички, но ум
ря. Бог отстъпи място на Материята - изначалната субстанция,
и на Закона - всемогъщия организатор на Материята. Това не се
оказа обикновено прекодиране. В новото кодиране изчезна поня
тието „смисъл“. Смисълът се оказа редуциран към поддаващото
се на изучаване от позитивистки ориентираната наука. Естестве
но е, че този стремеж към редуциране на сложното към нещо
просто засегна и човешкото съзнание. И тогава изучаването на
човека, най-малкото във философски план, загуби всякакъв сми
съл“ [2, с. 67].
След като обявяват за единствена реалност материята, кано
низираните учени волно или неволно стесняват света до видимо
то, свеждат човека до физическото му тяло. Той се обявява за
господар на света. Това е същият геоцентричен модел на Птоле-
мей, но на по-високо равнище и в по-късно време. Тук са корени-
те на хищническото отношение на хората един към друг, както и

към всичко, което ни заобикаля.
Защо се е стигнало до това абсурдно положение? Защото по-
голямата част от човечеството спи. Само в случай на опасност
се пробужда съзнателността и се осъзнава радостта от живота и
отговорността за него, а после повечето отново заспиват. Днес
обаче хората започват да се събуждат. Очите им още са затворе
ни, но вече начеваме да осъзнаваме отговорността си за всичко
ставащо в живота! А точно отговорността пред Бога за става
щото в света е духовност!
Естествено, първи започнаха да се събуждат учените - най-
напредничавите сред тях. С развитието на квантовата механика
светът придоби качеството дуализъм. Всяка елементарна части
ца се оказва и вълна, и корпускула. С проблема за дуализма се
сблъскват за първи път, когато изследват светлината. Излиза, че
тя едновременно има свойства и на частица, и на вълна. Възник
ва логическо противоречие: за обясняването на едни явления е
необходимо светлината да се смята за вълна, а на други - за час
тица. Точно разрешаването на тези противоречия води до поява
та на квантовата механика.
През 1900 г. Макс Планк стига до извода, че светлината не се
изпуска непрекъснато, а дискретно, на порции или кванти. Кван
тът е най-дребната частица от нещо. Започват да наричат кванта
на светлината фотон, а на електрическата енергия - електрон.
По-късно е доказано, че светлината не само се изпуска, но и се
разпространява дискретно. Освен това всички елементарни час
тици едновременно са и вълна, и частица.
При експериментите е открито, че поведението на светлината е
различно - в зависимост от желанието на изследователя. Пред уче
ните възниква въпросът за съзнанието, с който никой и никога не се
е занимавал. И до ден-днешен ортодоксалните учени не желаят да
признаят съществуването му. Искат или не искат обаче, неортодок-
салната наука с пълна сила се занимава с изучаването му.
В средата на XX век големите учени Идлис, Уитроу и Дике
предлагат слабия антропен принцип: „За съществуването на Все

лената е необходимо на определен етап в нея да се появят наб
людатели Трябва да се поясни, че на гръцки avxp07roc; означа
ва „човек“. Този принцип предполага, че всеки квантов обект (а
целият свят се състои от квантови обекти) се намира в позиция
та на възможни състояния и само съзнанието на наблюдателя
кара този обект да премине в по-определено, конкретно състоя
ние. Например съзнанието, като въздейства на светлината, коя
то е енергия с изключително високо равнище на вибрация, може
да я накара да се организира в елементарни частици, а пък те
вече да се обединят в атоми и молекули. Ако пък бъдат накарани
тези молекули по програма да се обединят в някакъв орган, то
точно това е материализацията, която осъществява например ака
демик Грабовой.
Оказва се, че действителната реалност не е във физичния свят,
а в света на съзнанието [3, с. 13].
В края на XX век Джордж Бароу и Франк Типлер (носител на
Нобелова награда) формулират силния антропен принцип, чиято
същност е следната: съзнанието едновременно е цел и причина
за това Вселената да е именно такава, каквато я виждаме.
Тоест ние, хората, със съзнанието си създаваме нашата Вселена.
По този повод Грабовой пише: „Длъжни сме да разбираме, че
всичко, което виждаме около нас, всички процеси, които се извър
шват около нас, всичко това е формирано на основата на колек
тивното съзнание. Колективното съзнание е обединеното съзна
ние на всичко съществуващо и преди всичко - на всички хора. За
що стават точно такива изменения в състава на почвата, защо при
растенията протича точно такъв процес на фотосинтеза, защо точно
така се движат облаците, защо човек има точно такава материал
на форма, защо Слънцето се намира точно там, където е сега - на
тези въпроси съществува един отговор: това са все явления, които
се формират на основата на колективното съзнание“ [4, с. 98].
Днес учените са доказали убедително, че под въздействието
на мислите, емоциите и волята, които са прояви на съзнанието,
се променят ДНК, структурата и химичният състав на течности

те в организма, изменят показанията си прибори, програмира се
поведението на животни.
През април 1999 г. в Москва е проведена международна кон
ференция „Съзнание и физична реалност. Науката за съзнанието
и мозъка на границата на 2000 г.“. С. Репиев, президент на Меж
дународната академия по информатизация, връзки и управление
(МАИСУ), доктор на биологичните науки, изнася доклад „Био
логията - смяна на научната парадигма*“ [5, с. 10].
В доклада се подчертава, че в края на XX век към изследване
то на човека трябва да се подхожда от нови позиции: „Редица
изследвания доказват, че всеки обект, всеки организъм има фи
зическа и енергополева структура. Енергополевата структура има
информационна програма за развитието на организма. На прин
ципа на холографията тя се съдържа в хромозомния апарат на
полево равнище и може да се изкривява под въздействието на
различни фактори - закони, обичаи, знания, мисли.
Изкривяванията, възникващи под въздействието на мислите,
се фиксират на равнището на хромозомния апарат, влияят върху •
човешкия организъм и се предават по наследство. Тоест, какви-
то са мислите на човека, каквото е информационното му прост
ранство, в което живее, такова е състоянието на организма му,
такъв е неговият начин на живот. Такова е и „наследството“, ко
ето той предава на своите потомци“.
Днес учените твърдят, че човекът мутира, че живее в агре
сивна среда, създадена от собствената му отрицателна дейност.
В експертно заключение на МАИСУ се казва: „Ощетеният, не
пълноценен човек не е в състояние да поддържа чистота в жили
щето си, създава агресивна среда на обитаване. Тя предизвиква
не само болести, но и мутация. Човекът мутира, а потомството
му се превръща в агресивно, болно мутантно копие“ [6, с. 29].
* Парадигма - строго научна теория, въплътена в система от понятия, из

разяващи съществени черти от действителността.
Положението може да се промени само чрез преминаване на

ново равнище на съзнанието. Признаването на съзнанието обаче
води до признанието за съществуването на Твореца!
Докато науката не започне да се опира на Твореца в основата
на всички свои изследвания, тя никога няма да се ориентира за
първопричината на явленията. Ще се обърква в последиците и
никога няма да обясни какво е енергията, живота, времето, прос
транството, материята и т.н.!
И така, равнището на развитие на науката зависи от равни
щето на развитие на съзнанието на хората, които създават тази
наука.
Много ни провървя, защото доживяхме времето, когато на
предни позиции излезе новата наука, която е признала и доказала
теоретично и експериментално дуализма на света. Това е наука,
която за първи път започна да интерпретира мирозданието като
физически и информационен (духовен) свят, а от физична гледна
точка - вълнов свят. И най-после, това е наука, която с рационал
ни методи потвърждава редица уникални знания, придобити с ира-
ционални методи и формулирани от академик Грабовой.
А. Акимов, академик от Руската академия по естествени нау
ки (РАЕН), директор на Международния институт по теоретична
и приложна физика, пише: „Съвременната наука през последни
те 20 години постигна съществен прогрес, който даде въЗхМож-
ност от нови научни позиции да сс разгледат проблемите на фи
зическата същност на финия свят, проблемите на физическите
основи на съзнанието и проблемите на взаимовръзката между
духовността, съзнанието и фините тела на човека“ [7, с. 6].
Още през април 1982 г. академик М. Марков докладва пред
Президиухма на Академията на науките на СССР, че цялото зао
бикалящо ни пространство образува информационно поле. Той
казва: „Информационното поле на Вселената е слоесто и струк
турно напомня матрьошка, като всеки слой е свързан йерархич
но с по-високи слоеве чак до Абсолюта и освен информационна
банка е и регулатор в съдбите на хората и човечеството“.
Струва си да се обърне внимание на следното. Първо, това се

случва през 1982 г. Колцина тогава са се замисляли за Бога? А
за Абсолюта вече се говори в Президиума на Академията на на
уките. Второ, академик Марков ясно посочва слоестността на
информационното поле, което наподобява матрьошка. Точно то
ва през цялото време изтъква източната философия - един фин
слой е вкаран в друг. Трето, обърнете внимание на подчертаното
от Марков, че информационното поле на Вселената е не само
пазител на информация, но и регулатор на съдбите на хората и
човечеството.
Ако не беше гласността, никога нямаше да научим за това по
разително съобщение, което не съответстваше на политиката на
атеистичните власти. Независимо от всичко руските учени дават
огромен принос за развитието на новия възглед за мирозданието.
Особено плодотворен се оказва периодът в края на XX век. Веро
ятно като компенсация за разпадането и неразбориите в общест
вото ни Космосът разкрива знанията си пред наши учени с нестан
дартно мислене, с високо равнище на развитие на съзнанието.
ОБОБЩЕНИЯТ ФИЗИЧЕН ВАКУУМ
Ако искате да станете истински физик, а

не висококвалифициран занаят чия, не
трябва да изключвате съществуването на
други форми на реалността, различни от
формата на съществуване на материална
та действителност.
Академик И. Там, носител
на Нобелова награда
Тъй като учението на академик Грабовой „За спасение и хар

монично развитие“ е основано на законите на финия свят, има
смисъл да се запознаем по-отблизо с тази уникална структура,

като използваме съвременните научни постижения на теоретич
ната физика.
В книгата „Физика на вярата“ подробно писахме за физичния
вакуум и торзионните полета. Има смисъл само да припомним,
че точно теорията за физичния вакуум и торзионните полета е
основата, върху която чудесно „лягат“ поразителните сведения
за финия свят, получени от Грабовой. В края на XX век руският
учен академик Г. Шипов успява математически да свърже инер
ционните полета. Благодарение на това Шипов обвързва и реша
ва система от уравнения, представляващи единна теория на по
лето, над чието търсене и разработване през целия XX век рабо
тят най-големи световни учени. Самият Айнщайн посвещава на
решаването на въпроса 35 години от своя живот. Но да го реши
успява руският учен Г. Шипов. Единната теория за полето пре
раства в теория за физичния вакуум [8].
Академик А. Акимов казва следното за теорията за физичния
вакуум: „За нас физичният вакуум е оставащото в пространс
твото, косато от него се отстранят въздуха и всички без изк
лючение елементарни частици. В резултат не се получава пус
тота, а своеобразна материя - прародител на всичко във Все
лената, раждаща елементарни частици, от които после се
формират атоми и молекули “ [9, с. 24].
Физичните свойства на тази среда са такива, че тя е вътреш
но самокомпенсирана. Сумата на положителните заряди е равна
на тази на отрицателните. Лявото въртене се компенсира от дяс
ното. Масата на покой на елементите й е равна на нула. Затова за
нас тази среда сякаш е ненаблюдаема и на пръв поглед тя няма
начини да ни съобщи за съществуването си. Тя е неутрална спря
мо света на физическата материя. В същото време тази среда
има колосална еквивалентна плътност, която 1095 пъти надвиша
ва плътността на водата. „Ние не сме концентрирана материя в
тази среда, а мехури“ [10, с. 10].
Във вакуума се наблюдава явлението зараждане на вещест-
boto. В него „от нищото“ възникват електронно-позитронни двой

ки и това доказва, че съществува първородна среда, пораждаща
материята [11., с. 107]. Още 4000 г. пр.Хр. във ведически източ
ници се твърди, че съществува някаква среда, от която се ражда
всичко и в която се връща всичко. Човечеството е трябвало да
положи колосални интелектуални усилия, за да стигне до удиви
телния извод за „раждането“ на света от „нищото“.
Сега тази среда е известна. Това е физичният вакуум, състо
ящ се от материя, която, както казват физиците, не притежава
маса на покой.
От тези позиции вакуумът престава да бъде неутрален и Ши-
пов успява да състави система от уравнения, характеризиращи сре
дата. При това те я характеризират точно така, както уравненията
на Нютон характеризират движението на физическите тела.
При такъв подход математическият модел на света очертава
система, състояща се от седем равнища на реалността (точно
така е и според Ведите). За всяко от шестте равнища успяват да
съставят, както казват физиците, съдържателни уравнения, чие-
то решаване позволява точно да се определят свойствата на всич
ки тези равнища. Само за седмото уравнение е получена неопре
деленост, която не позволява математически да се опишат свой
ствата на въпросното равнище.
Първите четири равнища на реалността са добре известни -
те образуват грубия физически свят: твърди тела, течност, газ и
плазма. Останалите три образуват онова информационно поле
на Вселената, за което споменава в доклада си академик Марков.
Това са равнищата на физичния вакуум, първичните торзионни
полета и Абсолюта. Те представляват равнищата на субективна
та физика. Голямата руска енциклопедия определя понятието „су
бективно“: характеристика на знание, изразяваща моменти, в ко
ито знанието не напълно точно и всестранно възпроизвежда свой
обект. За равнището на Абсолюта получените уравнения дават
неопределеност, т.е. Бог е математически непознаваем.
Физиката дели материята на вещество - първите четири рав
нища на реалността, и полета - петото, шестото и седмото рав

нище на реалността. От физична гледна точка последните три
равнища са по-широка категория в сравнение с полето. Така фи
зичният вакуум (петото равнище) е самостоятелна категория на
материята, макар и в определени поляризационни състояния да
се проявява като универсални полета - електромагнитно, грави
тационно и торзионно [ 11, с. 109]. В дадения случай се имат пред
вид торзионното поле, свързано с въртенето на веществото, по
раждано от спина на квантово равнище, и първичните торзионни
полета, които са физическата основа на съзнанието, мисленето и
паметта [7, с. 6].
Особен интерес представлява йерархията на равнищата на
реалността на субективната физика. Абсолютното нищо пораж
да първичното торзионно поле и определя физичните закони на
функционирането му. Първичното торзионно поле поражда фи
зичния вакуум и също определя физичните закони, по които фун
кционира този вакуум. На свой ред физичният вакуум поражда
елементарните частици, от които възникват атомите, които са
основата на веществото, и определя законите на плазмата и при
родата на веществото.
„Ако трите равнища на субективната физика: абсолютно
то „нищо“, първичното торзионно поле и физичният вакуум,
се разгледат като обобщено понятие „физичен вакуум и, трябва
да се признае, че в този смисъл обобщеният физичен вакуум е
източникът на всичко “ [7, с. 6]. Изследванията показват, че
свойствата на обобщения физичен вакуум, които вече са опреде
лени, съвпадат със свойствата на финия свят в представите на
адептите от различните религии.
Свойствата на обобщения физичен вакуум позволяват на ака
демик Акимов да ги съпостави с Агни - огнената психична енер
гия, за която пише Елена Рьорих в учението Агни. „Огнената
мощ от физична гледна точка се проявява чрез торзионните по
лета. Съвпадението на свойствата на торзионните полета с те
зи на психичната енергия са още едно доказателство за правил-
ността на идентификацията на Агни (на психичната енергия) с

обобщения физичен вакуум“ [7, с. 9]. Наистина трябва да се
има предвид, че психичната енергия и финият план не се изчер
пват с торзионните полета и физичния вакуум, които днес по
вече или по-малко са изследвани. Не трябва да се забравя за
абсолютното нищо! Съвременната физика засега още не е в
състояние да даде физична интерпретация на всички съставя
щи на абсолютното нищо.
Ние обаче сме в правото си да поставим въпроса, как може
да се съотнася огнената енергия или психичната енергия, или
енергията на финия свят с торзионните полета, които са прено
сители на информация. Нали торзионните взаимодействия се осъ
ществяват без пренос на енергия [11, с. 127]. Следователно ог
неният, финият и психичният план не могат да бъдат енергии и
не могат да притежават енергии. Те обаче се наричат точно така.
Става въпрос за това, че великите учители винаги дават сък
ровените знания на човечеството с терминологията, разбираема
за хората във времето, в което живеят. Как могат да се предадат
нови знания за информационния свят, след като понятието „ин
формация“ не е съществувало? За да бъдат разбрани новите зна
ния, те трябва да са на равнището на научното разбиране, съот
ветстващо на развитието па науката в дадения времеви момент.
Когато в началото на XX век учителите посредством Е. Рьо-
рих дават нови знания, торзионните полета не са известни на на
уката в съвременното им разбиране и затова е нямало смисъл от
тази информация, тъй като не би била разбрана. Възможно е
именно за по-лесното усвояване да е използвано образното „кос
мически магнит“, отразяващо главното свойство: привличането.
„Всеки огън е магнетичен“ - пише Е. Рьорих. Действително
всеки огън, т.е. всяко торзионно поле, притежава качеството по
добното да привлича подобно.
Неслучайно според Е. Рьорих „огненият свят има свое изра
жение под наименованието психична енергия. Така хората по-
лесно ще го разберат... Защо огнената енергия да се нарича пси-
хична? Само за по-добро усвояване от хората... Огнената мощ

временно е наречена енергия“. Според Е. Рьорих понятието „пси
хична енергия“ е въведено „само за по-добро разбиране от хора
та“ и в бъдеще предстои да се разбере физичната същност на
тази „психична“ или „огнена енергия“.
Когато говори за единството на всичко, за единното начало,
от което е възникнала Вселената, Елена Рьорих сочи, че „всички
елементи произхождат от един елемент - огъня“. Но от позици
ята на съвременната физика точно обобщеният физичен вакуум
е източникът, от който е възникнало всичко. Затова е естествено
да се отъждестви огънят (Агни), т.е. психичната или огнената
енергия, с обобщения физичен вакуум [7, с. 7].
Така финият свят днес може достатъчно аргументирано да се
отъждестви с обобщения физичен вакуум. Понятието „фина ма
терия“ отразява квантовите мащаби на различните планове на
тънкия свят. Възможно е всички тези планове да имат мащаби,
по-малки от тези на Планк (по-малко от 10~33 см). А „високото
равнище на вибрацията“ да съответства на торзионните честоти
1020—1040 Хц, където ефективно се проявява действието на тор
зионните полета, включително на равнище съзнание.
След като разбира ограничеността на понятията, които биха
могли да се използват при предаваните на нея уникални знания,
Е. Рьорих пише: „Много понятия трябва да се преразгледат в
съвременното им (за онова време - бел. авт.) разбиране“. И днес
много понятия действително са преразгледани.
По-нататък при обясняването на някои удивителни резулта
ти, получени от рационалната наука, и уникалните сведения за
финия свят, които привежда в учението си Г. Грабовой, неедно
кратно ще се насочваме към свойствата на обобщения физичен
вакуум.
От гледна точка на ортодоксалната наука всяко теоретично
изследване трябва да се провери експериментално.
Реалните обекти - особено такива като мирозданието, са тол
кова сложни, а научните методи - толкова ограничени, че неви-
наги е възможно те да се използват за изучаването им. А и да се

експериментира с мирозданието е твърде сложно и опасно. За
това науката винаги работи с модели. Най-трудното в нея е да се
създаде математически модел на изучавания обект, който по въз
можност най-пълно да отчита неговите особености. Компютър
ното моделиране дава възможност това да се прави (макар и да
не е просто) и позволява въпросните модели да се изследват мно
го по-щателно и широко.
Такъв математически модел на мирозданието е създаден от
руски учени.
През април 1997 г. в Москва на Третата международна кон
ференция „Особени състояния на съзнанието. Експериментални
и теоретични изследвания в парапсихологията“ докторът на тех
ническите науки П. Уляков изнася доклад „Биоиолярони в енер-
гоинформационното пространство“. За първи път са представе
ни резултати от изследвания на модела на мирозданието като
интеграция на информационния (духовния) и материалния свят
[12, с. 47].
Такъв дуалистичен модел се описва чрез комплексния потен-
✓
циал, реалната част от който отговаря на гравитационното поле,
а мнимата - на информационното (духовното) поле. Биополя-
рон е наречен материално-духовният комплекс на човека. Изс
ледванията показват, че в резултат на разпадането на биогюля-
рона - например след клинична смърт, се отделя информацио
нен, духовен комплекс, който по свойства е близък до разбира
нето за душата.
Друг извънредно интересен вид информационни същности
са автономните мисловни структури или т.нар. мислеформи.
„Ако съзнанието се определи като взаимодействие на материята
с информационното поле, мисълта и мислеформите се оказват
продукт на съзнанието“ [13, с. 12]. Тези информационни обекти,
които са продукт на мозъчната и емоционалната дейност на хо
рата, са много устойчиви и заедно с духовния комплекс съставят
духовния свят.
Трябва специално да се подчертае, че ние създаваме мисле-

формите със своите мисли и представи. Нагледали се на телеви
зионни филми на ужасите, наиграли се на терминатори и човеци
паяци, нашите деца с неудържимата си фантазия и бурни емоции
създават тези мислеобрази, които достатъчно дълго съществуват
в духовния свят. Самите ние населяваме с чудовища финия свят.
Професор Чернетски в интервю, наречено „Енергия на пус
тотата“ (в. „Социалистическия индустрия“, 19 окт. 1989 г.), от
белязва: „ Ако се създаде мисловен образ на което и да е място,
например в ъгъла на стая, прибор фиксира „обвивки“ на този
фантом. Ако образът мислено се размие, обвивките изчезват -
приборът няма да покаже нищо“. И тъй като мислите могат да
бъдат доброжелателни и недоброжелателни (торзионните поле
та - десни или леви), и образувалите се фантоми съответстват
на „положителни същности“ и „отрицателни същности“. За да
изчезне подобен фантом, той непременно трябва да се размие
мислено. Това може да направи само онзи, който го е създал.
Става ясно, че физично такива автономни структури (фанто
ми) са солитоните. Солитонът е отделна вълна или вълнова струк
тура. Във финоматериалния свят съзнанието може да се предс
тави във вид на торзионен солитон, който носи голям обем ин
формация. Солитоните се държат подобно на индивидуалните
частици. Движейки се като цяло, солитонът се съпротивлява на
разрушаването, пулсира, „диша“; взаимодейства с околната сре
да; динамиката му до голяма степен напомня поведението на най-
просто живо същество. Колкого по-малък е солитонът, толкова
по-високи са съставящите го честоти и толкова по-голям е ин
формационният му капацитет [14, с. 6].
Чрез компютърните изследвания са проведени много аудио
визуални контакти с духовния свят, в частност при клинична
смърт. Те потвърждават преди всичко наличието на огромен ин
формационен (духовен) свят и геометричното съвместяване с на
шето триизмерно пространство, при което се появява особен вид
паралелен свят. Разгледани са и някои свойства на духовния свят,
условия за продължително съществуване на неговите структури

при мислено стимулиране от нашия свят: молитви, медитации,
представи и т.н.
И така, науката теоретично и експериментално доказва дуа-
лизма на мирозданието и потвърждава съществуването на чо
вешката душа.
Във философска енциклопедия, издадена в СССР през 60-те
години на XX век, има следните разсъждения по повод на ду
шата. Признаването у човека на материално тяло и нематериал
на душа би било отстъпка пред дуализма, каквато науката реши
телно не би могла да направи. Затова тя заменя термина „душа“
с термина „психика“. Вместо безсмъртната същност на човека,
сътворен по образ и подобие на Бога, науката въвежда психика
та като социално обусловена функция на мозъка. В края на XX
век тя най-после признава дуализма на мирозданието. Но трябва
да се отбележи, че и досега не всички учени са съгласни с това, а
и не всички хора, получили образование в онези „научно-атеис
тични“ години.
Не може обаче да бъде спряно развитието на новите изслед
вания. Много убедителни доказателства на всичко казано по-го-
ре са получени от учени под ръководството на академик Ф. Ши-
пунов, един от ръководителите на Института по биосфера на Рус
ката академия на науките [15, с. 16].
Когато го питат има ли научно доказателство за съществува
нето на Бога, на невидимия, на духовния свят, той отговаря: „ Съ
ществува наука, която се нарича квантова механика. Тя изс
ледва частицата като физична структура и едновременно ка
то вълна или енергия. Извън пределите на елементарните час
тици - неутрони, позитрони и други - материален свят няма,
остава само тяхната вълнова съставяща. Излиза, че Вселена
та се състои от някаква субстанция, която не може да се на
рече материална. Това е духовна субстанция с вълнова природа.
Точно тя изгражда физическия свят.
Изследванията показват, че има вълни, които мигновено мо
гат да се разпространяват във всяка точка на Вселената. Благо

дарение на това всяка произнесена дума или станало събитие
моментално се запечатват завинаги във всяка точка на Вселена
та. Затова има висша сила, която вижда целия свят мигновено и
моментално благодарение на тези вълнови функции“.
Съвременната наука теоретично и експериментално е дока
зала, че извън пределите на физическия свят съществува още
по-сложно организиран вълнов свят. За реално потвърждаване
на резултатите са разработени течнокристални датчици, фикси
ращи вълновите същности, които населяват духовния свят. Това
са преди всичко информационните обекти, за които П. Уляков
говори на конференцията.
Както твърди академик Шипунов, всяка вълнова функция е но
сител на същност. Тези същности са организирани по-сложно, от-
колкото нашия физически свят, и затова го управляват. Прибори
отбелязват съществуването на „положително заредени електрон
ни матрици“ (ще ги наричаме „положителни същности“) и „отри
цателно заредени електронни матрици“ („отрицателни същности“).
Доказано е, че положителните същности са в състояние да градят
и творят, а отрицателните - само да разрушават [15, с. 16].
Ред изследователи, констатирали съществуването на подоб
ни същности, стигат до погрешния извод за електромагнитната
им природа. „Нетрадиционните и аномални ефекти, наблюдава
ни при действието на електромагнитните полета (особено широ
ка е феноменологията на действието на свръхслаби магнитни по
лета върху живи организми), са водили и водят изследователите
до погрешния извод за електромагнитната природа на фините
въздействия, тъй като тези изследователи не знаят за съществу
ването на торзионния им компонент. Например фантомът на ге
на не може да има електромагнитна природа, защото не може да
бъде устойчив. Не може да бъде устойчива електромагнитна мат
рица с отрицателен заряд“ [7, с. 8].
Експериментите доказват, че с всяка година ца Земята нараст
ва броят на електронните матрици с отрицателен знак (на отрица-
телните същности). Ако се вземе предвид, че във финия, вълновия

свят действа законът „подобното привлича подобно“, излиза, че с
отрицателните си действия, мисли и дела ги привличаме от цяло
то мироздание. Измервания показват, че съществуват демонични
явления, които Творецът очевидно допуска на Земята.
Академик Шипунов отбелязва: „Дори бяха определени цент
ровете им, траекториите им на полет. Намерена е и „точката“,
където е господарят, който управлява тези разрушителни проце
си“ [15, с. 16].
Интересно е, че например близо до даден човек практически
няма същности с отрицателен знак, а друг просто е облепен с тях.
Шипунов отбелязва: „Има понятие „бездушен човек“. Приборите
фиксират, че около него сякаш се създава вакуум, в който се внед
ряват електронни матрици с отрицателен знак и започват да ръко
водят човека. Преди това е наричано вселяване на дявола, сега го
фиксираме с прибори, но действително е страшно“.
Такива отрицателни същности се фиксират на снимки „Кир-
лиан“, фотографират се в инфрачервения диапазон. Струва си да
се разкаже за изследването на италианския учен Лучано Бокони,
който в продължение на три години, недалеч от Неапол, извърш
ва регистриране на същности, наречени от него критери. На оп
ределена височина той монтира апаратура, която всяка нощ фо
тографира в инфрачервения диапазон всичко, което се случва на
около. Отначало това действително става всяка нощ, а по-късно
започват да я включват едва след лая на кучетата, които, изглеж
да, усещат приближаването им.
На снимките са фиксирани амебоподобни или рибообразни
същества, които летят на височина около и над половин метър.
Оказва се, че не са лишени от любопитство: долитат до апарату
рата и я оглеждат.
Тригодишните изследвания дават възможност да се направи
изводът, че тези същности „обичат“ промишлени предприятия,
особено комини, водосточни тръби, различни канали и прелив
ници, винаги се събират над пожари и което е особено важно за
всички, мигновено, сякаш по сигнал, заобикалят раздразнения,

зъл или намиращ се в депресия човек. Учените заключават, че
тези нискочестотни същности се подхранват с нискочестотните
(отрицателните) енергии на човека. Той става източник на нис-
кочестотна енергия по време на скандал, злоба, псувня, депре
сия. Чувства като завист, злоба, омраза са проява на нискочес-
тотна енергия.
Цялата нискочестотна нечиста сила влиза в резонанс с на
шите отрицателни прояви, колосално се подхранва от тях, а ед
новременно „подхранва“ и нас. Започваме да се дразним още
повече, скандалът се разраства и все повече хора се оказват
вмъкнати в него. А след приключването му човек се чувства
опустошен и буквално няма сили. Напълно естествено е, защо-
то е отдал толкова енергия за „подхранване“ на нечистите си
ли, които летят наоколо.
Науката все още не познава всички възможни прояви на отри
цателните или положителните същности. Нещо повече, засега тя
изобщо не може да ги обясни. Сергей Петрович Кузионов, изсле
довател на аномални явления, кандидат на техническите науки,
заместник-председател на Комисията по аномални явления на Рус
ката географска общност в Руската академия на науките, с обик
новен фотоапарат фиксира поразителни феномени - аномални яв
ления в храмове. В храм „Александър Невски“ в Уст Ижора по
време на богослужение отчетливо се вижда долната половина на
голяма фигура на някаква същност, напомняща човек. Горната й
половина липсва. Може само да се предположи, че ангелска същ
ност по-скоро би изглеждала иначе и не би „криела“ облика си.
Повтаряме обаче, че какво или кой е това, науката засега не знае.
Още повече, че тази същност се проявява само на снимката. Реал
но по време на богослужението в храма никой не я е виждал.
На снимките се проявяват и положителните емоции на хора
та, съпроводени от енергия с висока честота на вибрации. Тези
вибрации, когато преминават нискочестотния слой, се издигат
високо, усилват се и се връщат при нас под формата на светлина,
която ни поддържа и ни помага. Най-висока честота на вибрации

има светлината, а от чувствата - любовта.
Неслучайно казват: „Бог е любов! Бог е светлина!“.
Високи енергийни стойности са засичани и от прибори с теч-
нокристални датчици. Например, когато учени с кола и монтира
ни на нея датчици се приближават до Кирило-Белозерския ма
настир, още на седем километра преди него приборите полудя
ват. Започва да действа пространството, наситено с молитви.
В Елоховския катедрален храм учени измерват излъчването
на куполния кръст при празнуването на Великден. По време на
богослужението излъчването се увеличава с цял порядък: всеки
квадратен сантиметър излъчва няколко киловата в секунда - ко
лосална енергия [15, с. 16]. Известно е, че вертикалната част на
кръста приема космическа енергия, а хоризонталната я препре
дава на Земята.
Можем да си представим как свети куполният кръст на храм
(ясновидците го виждат), ако обикновен надгробен кръст свети
толкова ярко. Оказва се обаче, че кръстът е способен и на пове
че. В църквата на селището Ленински (Ленинградска област)
кръстът кърви. Кръвта се стича по него и капе в подложен съд.
Не по-малко интересен е феноменът с ковчега на Николай Чу
дотворец, от който тече миро.
Така науката, освободила се от ортодоксалните „гащички“,
доказва и теоретично, и експериментално съществуването на ду
ховен, информационен свят и плътно се приближава до изслед
ване на съзнанието. „Първичните торзионни полета са физичес
ката основа на съзнанието, мисленето и паметта!“ [7, с. 6]. Ака
демик А. Акимов, директорът на Международния институт по
теоретична и приложна физика, е кръстен на 55 години. Когато
свещеникът го пита: „Действително ли вярвате, че има Бог?“,
той отговаря: „Не! Абсолютно точно знам, че Го има!“.
Но след като Го има, значи целият ни живот, цялата ни наука
трябва да се градят по друг начин. Това вече ще бъде науката на
третото хилядолетие.
Научен апотеоз е науката, разработена от руския учен с фе

номенални способности Григорий Петрович Грабовой. За нас ис
тински разтърсващо бе запознаването с неговото учение, което
се опира на всемогъществото на Твореца и на изключително важ
ните категории - душа, дух, съзнание и любов.
Макар че антропният принцип е известен отдавна на учени
те, само академик Грабовой точно и разбираемо го обяснява, ка
то казва, че Бог е дал на хората свобода на волята и умение да
творят! Ние сме сътворили Вселената, в която живеем, създали
сме законите, по които живеем. С нашето съзнание сме създали
живота, който имаме днес. Но ако успеем да преминем на по-
високо равнище на развитие на съзнанието и съумеем да създа-
дем по-съвършени закони на мирозданието - например да отх
върлим смъртта, да се откажем от необходимостта от реиикар-
нация, ще решим и проблема с вечния живот във физическото
тяло! Че подобно нещо е възможно, ни убеждават успехите, пос
тигнати вече от човека по пътя му от първобитното съществува
не до съвременната високоразвита цивилизация. Бог ще бъде щас
тлив, когато види колко далеч е стигнал човекът - неговото лю
бимо творение!
Академик Грабовой твърди: „Длъжни сте да правите всички
явления в света хармонични. Това е истинската ви задача. Трябва
да пораждате и да създавате светове, които винаги да бъдат
хармонични. Това е истинската задача на вашето създаване. По
неже Той, Създателят, вече е създал, понеже Той, Създателят,
вече е направил, задачата ви е да вървите по този път, тъй като
по образ и подобие сте създадени така, както е създаден Създа
телят. Създателят се е самосъздал, но Той е създал и вас. Съз
дайте всички други и дайте на всички всеобщо благоденствие,
и ще имате свят, създаден за вас и за всички, и за Създателя.
Създавайте за Създателя, защото Той е създал вас. Създавайте
за Създателя, защото Той е създал всичко. И затова каквото и
да създадете, винаги създавате за Създателя“.
Благодарение на Грабовой за първи път осъзнаваме идеята,
че смъртта не е фатална неизбежност. Никой и никога дори не е

допускал подобна мисъл. Академик Грабовой обяви на смъртта
безкомпромисна война, той първи вдигна ръка срещу нея - тази
беззъба старица с коса, носеща безмерни страдания, мъка и бол
ка. Да, хората с бели престилки са на пътя й, но те само забавят
идването й. А Григорий Петровия на всеослушание заявява: „Чо
вечеството се е развило достатъчно, за да премине на ново рав
нище на съзнанието, да опознае и приложи нови закони за разви
тието на мирозданието, осигуряващи вечен и щастлив живот във
физическото тяло!“. Но най-главното е, че той дава и конкретни
технологии за постигането на тази велика цел.
Това е гръм от ясно небе! Макар че до овладяване процеду
рите на възкресяването да е още далеч и практически всички хо
ра днес на Земята все още да не са способни да живеят вечно,
идеите за вечния живот и възкресяването вече дават кълнове. Хо
рата започват да изучават божествените знания с цел повишава
не равнището на собственото си съзнание. Колкото повече се
стремят, толкова по-близо сме до онази „стотна маймуна“*, ко
ято ще доведе до качествен скок - преминаване на човечеството
У
на нов духовен път на мирозданието, който не е подложен на въз

действието на понятието „време“.
Нашата книга се основава на учението на Григорий Грабовой
и на най-новите постижения на напредничавата рационална нау
ка, които, волно или неволно, потвърждават идеите му. Тя е пос
ветена на най-важните въпроси, засягащи, божествените основи
на мирозданието, на технологията за спасението на конкретния
човек и на цялото човечество.
* Научен експеримент с маймуни от 1958 г. на японския остров Косима. За

подробности вж. книгата на Виталий и Татяна Тихоплав „Кардиналният
поврат“.
Глава
ЗА
ТВОРЕНИЕТО
НА СВЕТА
Без намесата на Бог светът не би могъл да

бъде създаден, а без признаването на Бог
светът не може да бъде разбран.
П реди 300 години науката, без да се замисля, отхвърля всичко,

което не би могло да се пипне, опипа и измери, и се заема да
изследва физическия свят. Докато тя се занимава с решаването
на битовите ни проблеми, създавайки коли, самолети, битова тех
ника, оръжия и т.н., и не се опитва да „надзърне“ в мироздание
то, всичко е добре. Изглежда, че рационалната наука, която се
опира на приборните методи на изследвания и на логичните раз
съждения, знае всичко.
Но ето че идва друго време и науката съзрява за законите на
мирозданието. И когато се опитва да проникне в Космоса, мо
ментално се натъква на проблема за съзнанието, чието същест
вуване преди изобщо не е признавала.
Новите научни резултати през последните 15-20 години са
пълна изненада, при това неприятна, за много представители на

науката. Преди всичко изцяло се трансформират непоклатимите
представи за материята. Атомите, от които се състоят абсолют
но всички тела, са разположени на огромни разстояния един от
друг в сравнение с техните размери.
Миниатюрният атом се състои от централно положително
заредено ядро и движещи се по орбита около него отрицателно
заредени електрони. Ако вземем метално топче с диаметър 1 мм,
диаметърът на атома ще се окаже 100 млн. пъти по-малък от
него, а радиусът на ядрото на атома - 10 000 пъти по-малък,
отколкото радиуса на самия атом.
На практика и самият атом се състои от пустота. Атомното
ядро е една трилионна част от целия атомен обем. Останалата
част е на т.нар. електронно облаче, за чиито носители чисто
условно може да се каже, че заемат някакъв обем. Добра пред
става за атома дава следният пример. Ако в центъра на Исаки-
евската катедрала - най-големият храм в Русия, се разположи
захарна песъчинка, олицетворяваща ядрото, което се върти око
ло собствената си ос, а в най-далечния ъгъл на храма се разпо
ложи прашинка - електрон, която се върти с неимоверна ско
рост по елипсовидна орбита около захарната песъчинка, това
ще бъде приблизителният модел на водородния атом. Ако се
добавят още осем прашинки, въртящи се по своите орбити, то
ва ще бъде приблизителният модел на кислородния атом. То
ест материята представлява само островчета на субстанцията
в океана на „пустотата“.
Академик Юзвишин в книгата си „Основи на информациоло-
гията“ дава следните данни: „Субстрат на Вселената е информа
ционният вакуум (99,999999 %) и само една милионна част от
процента в нея е материята“ [16, с. 7].
Още древните философи твърдят, че материалните обекти
възникват от великата пустота, където постоянно сс осъществя
ват „актове на творене на реалността“. Тези „актове“ се състоят
в това, че от „нищото“ кой знае защо се появяват елементарни
частици и кой знае защо те се обединяват в атоми и молекули, в

резултат на което се появява вещество.
Съществуват няколко хипотези, които обясняват защо и как
се случва това. В ортодоксалната наука е популярна теорията за
Големия взрив, която в последно време все повече е подложена
на справедлива критика или се отхвърля напълно.
ТЕОРИЯТА ЗА ГОЛЕМИЯ ВЗРИВ
Ако дълго чакаш приятел, не вземай удари

те на сърцето си за тропот от копитата
на коня-му.
Китайска пословица
Космогонната теория за Големия взрив е разработена през

1948 г. от Г. Гамов [17, с. 56]. Тя се базира на предположението,
че Универсумът произхожда от сингуларна (отделна, особена)
точка с размер по-малък от маково зърно, в която първоначално
е концентрирано цялото първовещество на бъдещия свят.
Смятаме за уместно да кажем на нашите читатели, че по ре
шение на ЮНЕСКО 2004 е обявена за година на Георгий Гамов -
изтъкнат руски физик и астрофизик, сътрудничил си с А. Айн
щайн, П. Дирак, Л. Ландау, имащ пряко отношение най-малко
към три открития, чиито автори са удостоени с Нобелова награ
да, но самият той не я получава. През 1933 г. Гамов емигрира в
САЩ и в родината му името му е под възбрана до епохата на
гласността. Дори на груповите снимки образът му е заличаван.
Гамов работи в различни области на знанието: атомна и яд
рена физика, астрофизика и космология, молекулярна биология
и история на науката. От 1953 г. е член на Националната акаде
мия на САЩ.
Малко преди смъртта си през 1968 г. Гамов пише писмо, в
което изразява благодарност на академик Я. Зелдович, като че
ли единственият от съветските физици, позовавал се в своите

трудове на търсенията на Гамов, свързани с физичната космоло-
гия. Можете ли да си представите с каква болка е следил изслед
ванията на съветските учени, които в своите разработки никога
не се позовавали на него. Родината не е искала и да го знае!
Понастоящем посмъртно той е възстановен в Руската ака
демия на науките (Санктпетербургские ведомости, 3 юни, 2004,
с. 5).
Гамов създава теорията за Големия взрив в средата на 40-те
години, когато съществуващата представа за елементарните час
тици е като за някаква просто организирана материя. Академик
Б. Астафиев пише: „Истината е, че това далеч не са елементарни
частици, а много сложни формирования... От позицията на тео
рията за Големия взрив те възникват от само себе си и в оптима
лен структурно-функционален вариант, за което са били необхо
дими мизерни частици от секундата. В съответствие с тази тео
рия за възникването на адроните, лептоните и фотоните са били
необходими само КГ"10 секунди (като в приказка!). Според прес
мятанията на физиците „адронният стадий на еволюцията на Уни-
версума... продължава кратко, малко под секунда“. Приблизи
телно за същото време се формират протоните, неутроните, елек
троните, като всички частици функционират хармонично. Всич
ко е удивително просто и... примитивно“ [17, с. 56].
Като се започне обаче от 50-те години на XX век, представи
те на физиците за структурната организация на елементарните
частици започват да се променят. С откриването на нови „еле
ментарни“ частици става все по-очевидно несъответствието меж
ду теорията за Големия взрив и истинската картина за раждането
и еволюцията на света. „Въпреки това тя толкова потиска логи
ката на учените, че дори автори, описали изключително сложна
та организация на елементарните частици, не успяват да проти
востоят на магията на създалите тази теория и поддържащите я
научни авторитети“ [17, с. 57].
Един от тези авторитети е член -кореспондентът на Академи-
ята на науките на СССР И. Шкловски. Като развива теорията за

Големия взрив, в книгата си „Вселена, живот, разум“ (1976, с.
92) той пише: „Приблизително преди 12 млрд. години цялата Все
лена е съсредоточена в много малка област. Много учени смя
тат, че по онова време плътността на Вселената е около 1014-
1015 г/см3, т.е. същата, както при атомното ядро. А още по-рано,
когато възрастта на Вселената се изчислява на нищожни части
от секундата, плътността й е значително по-висока от тази на
ядрото. С други думи, тогава тя представлява гигантска „капка“
със свръхядрена плътност. По неизвестни причини капката сти
га до неустойчиво състояние и се взривява. Последиците от този
взрив наблюдаваме и сега - например разпръскването на галак-
тичната система.
Ако изводът, че преди 12 млрд. години цялата Вселена е пред
ставлявала свръхплътна ядрена капка, е правилен (а това оче
видно е така), всякакви разсъждения за „начало“ и още по-малко
за „сътворение“ на света са ненаучни... там е трябвало да дейст
ват законите на квантовата теория на привличането - на наука,
каквато засега още не е създадена“.
В подобна представа е заложен парадокс. Ако Вселената ня
кога е била капка, тя не е безкрайна и вечна. Ако плътността на
тази капка е била свръхядрена, но не безкрайна, количеството
материя в света също не е безкрайно. Ако материята не е безк
райна, тя не е и вечна. А ако не е вечна, това означава, че тя е
имала начало. Ако е имала начало, значи е била сътворена от
някаква нематериална (отвъдна) сила. Всъщност изобщо не е
ясно защо тази капка дълго не се е взривявала, а после извед
нъж се е взривила! Без всякаква намеса отвън, защото освен
капката нищо друго не е имало.
Освен това съвременната физика твърди, че във Вселената еле
ментарните частици винаги се раждат и умират по двойки и сле
дователно в нея се съдържат еднакво количество вещество и анти-
вещество (частици и античастици). Известният учен В. Ридник пи-
/
ше: „Частицата възниква само в двойка със своята античастица“.

Академик Я. Зелдович пък между другото отбелязва: „В последно

време раждането на двойките частици ме увлича дотолкова, че поч
ти не съм в състояние да се занимавам с нещо друго“.
Веществото и антивеществото са същите противоположнос
ти, както електронът и позитронът, които не могат да съществу
ват един без друг [11, с. 90]. Известно е също, че ако веществото
се срещне с антивещество, те ще се анихилират, т.е. ще изчезнат
и изцяло ще се превърнат в чиста енергия, пепритежавагца ни
какви атрибути на веществото.
Вселената, съсредоточена в капката, е трябвало да съдържа
равно количество вещество и антивещество, които в такъв ма
лък обем не биха могли да избегнат смъртоносната среща. Ос
вен това според теорията на Големия взрив температурата на
частиците в тази сингуларна точка се оценява с фантастичната
величина от 1028 до IO32 К, а плътността на веществото е тряб
вало да надвишава Ю90 г/см3. За сравнение най-високите тем
ператури в звездните недра се оценяват от порядъка на IO8 К, а
най-високите плътности на веществото в недрата на неутрон-
ните звезди достигат 1015 г/см3.
Дори тези фантастични условия обаче не биха позволили да
се осъществи Големият взрив. Академик Зелдович със своите
пресмятания показва, че плътността на материята в сингуларна-
та точка в момента на раждане на Универсума е трябвало да дос
тига 1094 г/см3. Всичко това е малко вероятно. Затова неслучай-
но астрофизикът Л. Мухин сравнява теорията за Големия взрив с
дамоклев меч, надвиснал над космологията. Носителят на Нобе
лова награда X. Алвен пък нарича тази теория „оскърбление на
здравия смисъл“ [17, с. 56].
Освен това самият термин „Голям взрив“ е несполучлив и
предава невярно смисъла на явлението, тъй като наблюдаваният
процес на увеличаване обема на Вселената изобщо не е възмож
но да се представи като следствие от взрив. Разширяването на
света става поразително равномерно и пропорционално на разс
тоянието между двете типични струпвания на галактики. Тоест
колкото по-далеч се намират галактиките една от друга, толкова

по-висока е скоростта на взаимното им отдалечаване. Това е доста
странно свойство за обикновен взрив.
Освен това веществото и излъчването във Вселената в голям
мащаб са разпределени изключително еднородно във всички нап
равления. Но взривът не може да доведе до равномерно разпре
деляне на веществото по обем. Нещо повече, силата, която дейс
тва върху частите от веществото при обикновен взрив, се пре
дизвиква от разликата в наляганията. Вселената обаче е всичко,
което съществува в материалния свят. Извън нейните граници
няма нищо - пито материя, нито пространство, нито време, т.е.
няма я „пустотата“, в която би могло да се осъществява разши
рение. Затова в този случай самото понятие „разлика в наляга
нията“ е неизползваемо.
Като по-добро разбиране на проблема може да служи анало
гията с равномерно надуващ се балон, на чиято повърхност са
отбелязани точки, изобразяващи галактики. Когато балонът се
надува, ризата му се разтяга и разстоянията между точките се
увеличава. Точките на повърхността му обаче остават неподвиж
ни. Така самото пространство между галактиките с разтягането
си ги раздалечава една спрямо друга. Но разширяването на Все
лената изобщо не влияе върху отделните тела. По същия начин в
разпространяващия се облак газ отделните молекули не се раз
ширяват [18].
Освен това Големият взрив е имал напълно определена, раз
четена с невероятна точност сила. Нима такава точност може да
се обясни само със случайност?
За да стане картината по-пълна, трябва да се спомене и за
най-първия по време стадий на разширяването на Вселената, про
дължил само около 10-35 секунди от „заработването“ на светов
ния часовник. За това време обаче изведнъж появилият се от Аб
солютното нищо „зародиш“ на Вселената успява да увеличи раз
мера си Ю100 пъти [20, с. 73].
Освен всичко друго теорията за Големия взрив отваря врати-
те за триумфалното шествие на случайността в мирозданието.

Мисълта обаче за „автоматичната“ (случайната) еволюция, ос
нована на действието на случайни сили, изглежда съмнителна и
противоестествена. Вече е доказано, че е нищожно малка веро
ятността за случайно образуване на вещество във Вселената. Нап
ример, за да се обединят елементарните частици в атоми, трябва
да се спазват определени условия, които се характеризират с пос
тоянни параметри: скорост на светлината, заряд на електрона,
маса на електрона и т.н.
Нека да се опитаме да оценим вероятността за случайно поя
вяване на човека на Земята. Биохимичният човешки генотип ос
новно се определя от белтъчините - ферментите. На свой ред
всяка белтъчина е кодирана с отделен ген. В човешкия органи
зъм те са около 110 000 различни типа. За средния ген, състоящ
се от основа от 1800 нуклеотида, само приблизително 10-20 %
от всички нуклеотидни основи остават неизменни по време на
активността на фермента.
Вероятността за появата на един-единствен ген само веднъж
през цялата история на Земята се оказва пренебрежимо малка
величина, която е между 4,3 х 1(Г109 и 1,8 х КГ217. Следователно
и цялата възраст на Вселената не би стигнала, за да е възможно
да се успее за времето на съществуването й да се прехвърлят
всички възможни комбинации на нуклеотидната основа. Вероят
ността пък за образуване на цяла човешка хромозома с пълен
набор от гени е от КГ12000 000 до КГ24 000 000 [18].
Решихме да направим обобщението с извадка от забележи
телната статия на С. Федосин „Проблеми на фундаменталната
физика и възможни пътища за решаването им“: „Вече има много
факти, които явно не се вписват в предсказанията на теорията за
Големия взрив или й противоречат... Възрастта на най-старите
звезди, кълбовидните струпвания и галактиките е приблизител
но еднаква и попада в диапазона 17-26 млрд. години, което над
вишава времето, отреждано обикновено в теорията за Големия
взрив на еволюцията до ден-днешен - до 13 млрд. години...
Имаме пълното право да кажем, че теорията за Големия взрив

претендира да бъде наречена най-големият мит в историята на
физиката. Поражданите от нея проблеми и задънени врати в те
оретичното мислене са такива, че единственият кардинален спо
соб за избавяне от тях е отказът от самата теория“ [21, с. 42].
БОГ Е СЪЗДАЛ СВЕТА ОТ СВЕТЛИНА? МОЖЕ БИ...
Авторите на книгата са привлечени повече от следната хипо

теза. Да допуснем, че Вселената, в която живеем, първоначално е
била идеална точка, чиито материални атрибути са били равни на
идеална нула. Учените наричат такава идеална точка „бяла косми
ческа дупка“.
Теорията за белите и черните дупки доскоро оставаше непро
верена експериментално. Сравнително неотдавна „по периферия
та на сегашната Вселена са открити квазари, които всъщност са
текуща серия на бели космически дупки“ [23, с. 158]. Първите сним
ки на черна космическа дупка, направени от НАСА в момент на
формирането й, са публикувани през 1992 г.
В бялата космическа дупка няма нищо физично, дори чиста
и безтегловна енергия. Нищо, освен заложените в нея идеални
закони на бъдещето мироздание (план-замисъл на Бога). Съб
рани, тези закони на бъдещото мироздание представляват ге
ниална програма за раждането и колосалното еволюционно раз
витие на Вселената в бъдеще. Такава идеална програма за хар
монично развитие, обмислена и съгласувана до най-малките
подробности, не би могла да възникне самопроизволно, от са
мо себе си. Тя е могла да бъде разработена само от идеалния
(нематериалния) Бог.
Както твърди академик Г. Шипов, „и без каквато и да било
пресиленост на Абсолютното нищо може да се придаде статут
на Творец или Създател, тъй като от Него започва всичко... И
това Нищо твори не материя, а планове-замисли“.
„Бог е абсолютна (а не относителна) реалност, чието съвър

шенство е над всяко друго съвършенство. Абсолютното съвър
шенство на Бога се проявява като недосегаем предел, към който
непрекъснато и вечно се стреми в процеса на развитието си вся
ка друга разумна категория, но никога няма да го достигне“ [22,
с. 116].
Според идеалната програма за развитие Вселената се ражда
и започва да се развива от нулевата точка, от идеалната нула приб
лизително преди 18 млрд. години. От тази идеална точка като
мощен фонтан се раждат гигантски вихри, които след това се
разпадат на елементарни пространствено-времеви вихри с дяс
но и ляво въртене - първични торзионни полета, носещи инфор
мация. Тези полета добре са характеризирани с уравненията на Г.
Шипов. Те се появяват във всички точки на Вселената и мигнове
но я покриват цялата - за гях няма понятия като „разпростране
ние“ или „скорост“.
За тези вихри С. Федосин пише следното: „Ако действител
но е налице разширяване, по време на него трябва да намаляват
началните флуктуации и въртенето на веществото на галактики
те. Обратното екстраполиране във времето води до проблема за
необичайно големите флуктуации и гигантските първични вих
ри с неразбираема природа“ [21, с. 42]. Напълно е възможно те
зи „гигантски първични вихри с неразбираема природа“ да са
Вселенското съзнание, пораждано от Абсолюта. Разпадането пък
на гигантските вихри на първични торзионни полета вече е пре
минаване на съзнанието в информация.
Новородената Вселена представлява чисто информационна
структура и не съдържа никакви галактики, звезди, планети, мо
лекули, атоми, неутрони, протони и т.н. Тя представлява цялост
на и безтегловна непрекъснатост от безформени „фотони“, на
които физичният обем, теглото и масата на покой са равни на
идеалната нула. Идеалната (нематериалната) програма за ево
люционното развитие на материята, създадена от Бога, е коди
рана в новородената Вселена на информационно равнище.
Създава се информационно поле или т.нар. информационен

вакуум, за който пише академик Юзвишин: „Информационният
вакуум представлява първични торзионни полета“ - безкрайна
съвкупност от квантови вихри, всеки от който е по-малък от раз
мера на елементарна частица [16, с. 12]. Тези първични торзион
ни полета, които са носители на информация, имат безкрайно
висока скорост на разпространение.
„Груповата скорост на торзионните полета (излъчвания) е рав
на на безкрайност, т.е. торзионното въздействие не е зависимо
от разстоянието и се осъществява мигновено“ [7, с. 8].
Трябва да се поясни какво са торзионните вълни. Стационар
ният спиниращ обект (въртенето се осъществява с постоянни па
раметри) създава статично торзионно поле. Динамичният спи
ниращ обект (параметрите на въртенето се променят - напри
мер има изменение на ъгловата честота на въртене) създава въл
ново торзионно излъчване.
И така, създава се информационно поле на Вселената или фин
свят, свят на свръхсветлинни скорости, в който носители на ин
формация са торзионните вълни.
И. Соулсен, действителен член на Нюйоркската академия на
науките и президент на Интернационалния научноизследовател
ски център в Бруклин, пише: „Вън и независимо от субективно
то съзнание, вън и независимо от материята и материалния свят
съществува светът на безкрайно големите скорости, т.е. на иде
алните информации и обективните идеи, които не притежават
никакви материални атрибути. Ако безкрайно голямата скорост
на движение е невъзможна категория за материята, тя, както и
всяка крайна скорост, не само че е реална, но и необходима кате
гория за обективната идея. Няма материя без движение, но има
движение без материя“ [23, с. 167].
По-горе неслучайно поставихме думата фотон в кавички. В
обичайното разбиране фотонът е елементарна порция светлинна
енергия с електромагнитна природа. По отношение на информа
ционното поле става дума за „фотони“ с торзионна природа.
Още Е. Рьорих в учението си за Агни по повод на светлината

пише: „Хората са смесили разбиранията си за светлина и осве
теност. Светлината на финия свят няма отношение към земното
разбиране за слънчева светлина“. Възприеманата от очите свет
лина (осветление) има електромагнитна природа, а светлината,
виждана с вътрешното зрение, има торзионна природа. Субек
тивно в човешкия мозък и едното, и другото се отразяват еднак
во - точно затова хората са смесили светлината с осветеността.
Нека да се уговорим, че по-нататък светлината, която има
електромагнитна природа, ще я пишем с малка буква, а Светли
ната, имаща торзионна природа - с главна. Торзиоината природа
на Светлината, възприема от вътрешното зрение, е доказана „ек
спериментално чрез използването на торзионен генератор“. [7,
с. 10].
В правото си сме да предположим, че Бог създава съзнание
то и информационния свят от Светлината, която има торзионна
природа. В съответствие с програмата на Бога е възможно в ре
зултат на забавяне информационните потоци да са започнали да
се превръщат в енергийни. Когато торзионните вълни на Свет
лината, носещи информация, забавят до скорост 299 792 км/сек,
светлината придобива електромагнитна природа (със запазване
на торзионния компонент, чието наличие е установено в Инсти
тута по теоретична и приложна физика).
С подобна скорост могат да се движат само материални еле
менти, чиято маса на покой е равна на нула - например фотони
те. Соулсен казва: „Светлинните скорости принадлежат на света
на полето и чистата енергия“ [23, с. 145].
В резултат нашата Вселена се оказва разделена от скорост
ната бариера на два свята: на досветлинните скорости (свят на
енергиите) и на свръхсветлинните скорости (информационен
свят), които съществуват едновременно и съвместно, но в също
то време нямат съприкосновение. Границата на разделянето им
е третият свят - този на критичните скорости.
Критичната скорост (скоростта на светлината) е толкова мо-
гъща бариера, че непосредственото предаване на веществени сиг

нали между световете на досветлинните и свръхсветлинните ско
рости се оказва невъзможно.
Между тях обаче все пак се осъществява непряка връзка -
чрез посредничеството на безтегловното физично поле. Затова
„светът на критичните скорости не само че е мощна бариера меж
ду световете на досветлинните и свръхсветлинните скорости, но
и единственият „комуникационен мост“ помежду им. Светът на
критичните скорости образно може да се нарече не само скорос
тна бариера, но и междинна (транзитна) станция между светове
те на досветлинните и свръхсветлинните скорости“ [23, с. 167].
И така, в резултат на забавянето на информационните пото
ци до скоростта на светлината информацията преминава в чисто
светлинна енергия, която няма маса на покой. А вече светлинна
та енергия преминава в елементарни частици на веществото -
представители на нашия физичен свят.
Как е ставало всичко това?
Поради преминаването на информацията в енергия „първо
битното пространство в околностите на бялата космическа дуп
ка е претъпкано с фотони, чиито маса, обем и размери са равни
на нула [22, с. 175].
Според данни на И. Новиков (Еволюция на Вселената, с. 113)
температурата на новородената Вселена е значително над 109 К.
Затова в нея се осъществява интензивен процес на превръщане
на фотоните в електронно-позитронни двойки. Съотношението
между процесите на раждане и анихилиране на електронно-по-
зитронните двойки се определят главно от температурата на сре
дата. С повишаването й процесът на раждане на двойките елект
рони и позитрони преобладава над процеса на анихилирането им.
В резултат се образува електрически неутрален неутрон, който
се състои от 1840 електрона и позитрона, комплектувани по двой
ки, и положително зареден протон, в който броят на позитроните
на единица е по-голям от този на електроните. Поради охлажда
нето на средата протонът с най-малка маса става по-устойчив ст
неутрона. Във всички случаи обаче броят на електроните е равен

на този на протоните.
Всяка двойка, която се състои от един протон и един неут
рон, представлява разделен водороден атом. Такъв високо на
грят газ, състоящ се от положително и отрицателно заредени во
дородни йони, се нарича водородна плазма.
„Колкото по-висока е температурата на първобитната среда,
толкова по-бързо чистата енергия се превръща във водородна
плазма, т.е. толкова по-бързо чистата енергия се превръща във
вещество. Частиците на новороденото вещество се привличат
взаимно от гравитационни сили. Центърът на привличането оче
видно е разположен край или дори в бялата дупка. Поради тази
причина първобитният облак от водородна плазма се свива око
ло бялата дупка, като повишава плътността на масата в тази об
ласт. Когато плътността на центъра надвиши КГ33 кг/см3, бяла
та дупка се затваря.
Оказва се, първите фотони вече са се превърнали във вещес
тво и се привличат към центъра, а последните фотони се отдале
чават от центъра със скорост 299 792 км/сек. Но те не могат да
достигнат границата на физическото пространство, която вече е
достатъчно далеч и продължава да се отдалечава със същата свет
линна скорост. Затова веднага след затварянето в центъра на бя
лата дупка по периферията на новородената Вселена се образу
ват огнища с нулева плътност, в които избухват (светват) нови
бели космически дупки“ [22, с. 180].
Когато бялата дупка спре да функционира, поради снижаване
на температурата започва процес на свиване на плазмата. Неза
висимо обаче от свиването, вследствие на превръщането на енер
гията във вещество, температурата на разредения облак водо
родна плазма се понижава много бавно от 1015 до IO4 К. Цент
ралната част на такъв сравнително „студен“ облак водородна
плазма, образувал се на мястото на бялата дупка, се нарича про-
тозвезда. Предварителни изчисления показват, че първата про-
тозвезда се формира в продължение приблизително на 2500 зем-
ни години. Точно от такива части водородна плазма впоследст

вие се образуват звездите.
В резултат на раждането и функционирането на нови бели
дупки се образуват нови протозвезди, а после и звезди. Струпва
нето на протозвезди се нарича протогалактика, а струпването на
звезди образува галактика.
„По периферията на днешната Вселена са открити квазари,
които всъщност са текуща серия бели космически дупки и разто
пени ядра на бъдещи галактики“ [23, с. 259].
„В съответствие с идеалната програма за материално разви
тие на Вселената, начертана от Бога, един от облаците водород
на плазма в нашата галактика се свива така, че от него се отде
лят по-плътни „късове“, от които се образуват планети“ [22, с.
204].
Повтаряме, че засега всичко това е хипотеза.
За съжаление науката все още знае много малко за светлина
та с електромагнитна природа, а да не говорим за Светлината с
торзионна природа. Например доскоро се смяташе, че не е въз
можно да се спре фотон, без той да престане да бъде фотон. Ока
за се обаче, че светлината може да се спре.
През февруари 2001 г. в телевизионното предаване „Вести“
прозвуча сензационното съобщение, че руски учени са успели да
спрат светлината. Малко по-късно във в. „Невское время“ (3 фев
руари 2001 г.) открихме съобщение, препечатано от централен
вестник: „Руски учени физици, работещи в Харвард, са спрели
светлинен лъч. Те са успели не само за една милисекунда да за
пазят в магнитното поле информация за импулса, пуснат от ла
зер, но след това и да я възстановят в пълния й обем. Това откри
тие засега няма практическа ценност, но е важна стъпка към съз
даването на принципно нов тип компютър - квантов“.
Това уникално откритие в бъдеще ще даде възможност да се
разбере как именно е създадена нашата Вселена. Възможно е да
бъде открит механизъм за преминаване на информацията в енер-
/
гия, а на енергията - в елементарни частици на материята.

Според съвременните представи елементарните частици

трябва да се разглежда!' като ефимерни концентрации на енер
гия, които по удивителен начин съчетават в себе си едновре
менно корпускуларни и вълнови свойства [17]. Айнщайн казва:
„По своята природа елементарните частици на материята пред
ставляват концентрации на електромагнитно поле“ [23, с. 247].
Така че посочената хипотеза достатъчно точно интерпретира
процеса на зараждане на Вселената. Само трябва да се признае
съществуването на Бог!
Пак повтаряме, че засега това е само хипотеза, която добре
хармонира и с други изказвания на Айнщайн: „Всички форми на
материята представляват светлинни вълни в движение“, както и
с казаното от великия Гьоте в неговия „Трактат за цветовете“:
„Светлината ръководи физиката, логиката, етиката, висшите не
видими енергии, които могат да мислят“.
Разгледаната хипотеза се съгласува и с религиозната трак
товка за сътворението на света. Например протойерей Стефан
Ляшчевски в статията си „Библията и науката за сътворението
на света“ пише: „Светлината е първоосновата на цялото мироз
дание. Първичната светеща мъглявост, разсеяна в необятната
Вселена, е първоизточникът, до който се простира човешкото
познание за началото на света. Какво е имало преди това и откъ
де се е появила светлината, защо излъчването е било с толкова
висока температура - за това човешкият разум е безмълвен, за-
щото източник на светлината е непостижимият Бог.
При излъчването с температура над 15 000 градуса всички
химически елементи са били в газообразно състояние. Остатъци
от такъв светещ газ още има в газовия пръстен на нашето Слън
це. Тази светлина, разсеяна равномерно из Вселената, е привеж
дана в движение от творческото слово Божие. Тя се сгъстявала в
милиони отделни светила и те започвали да се въртят около сво
ята ос по орбита, като отхвърляли от себе си различни концент
рации, подлагащи се на същите закони за движение. Така били
създадени слънчевите системи, влизащи в състава на Млечния
път. Съвременната астрономия наброява около осемдесет слън

чеви системи, които съществуват като отделни мъглявини (Анд-
ромеда и др.) [24].
Между другото шестте етапа на сътворението на света от Бо
га, известни ни от Библията, също добре се съчетават с разгле
даната хипотеза. Божественото съзнание твори еволюция в шест
етапа: информация, енергия, плазма, вещество (Слънце и плане
ти), растения и животни, човек и интелект.
Ние сме в правото да предположим, че Бог е създал света от
Светлина с торзионна природа. В резултат на забавянето на тор-
зионните вълни на Светлината до критични скорости светлината
придобива електромагнитна природа (със запазване на торзион-
ния компонент).
Светлината с електромагнитна природа е енергия с най-ви
соко равнище на вибрации. Макар и природата на светлината все
още да е непознаваема, да е непознаваем и механизмът на вър
тене на електроните в атома на материята в зависимост от ней
ното физично състояние, днес вече не предизвиква съмнение фак
тът, че енергията е в състояние да преминава в материя.
Във в. „Известия“ (15 ноември 2002 г.), в рубриката „Новос
ти“, е публикувана бележката „Каонът почти не се вижда“. В нея
се казва, че американски учени от лабораторията „Джеферсън“
са изучавали експериментално процеса на раждане на „странни“
елементарни частици - каони - от „нищото“. С помощта на сноп
електрони и течен водород те успяват да получат необичайна час
тица - каон, която съществува достатъчно дълго, за да се изучи
структурата й. „Ние създадохме каона практически от нищото,
като му дадохме енергиен заряд. После измерихме характерис
тиките на полученото“.
Така в лабораторни условия учените успяват да превърнат
енергията в материя. Процесът пък на превръщане на материята
в енергия ни е добре известен: това е деленето на ядрото. Какво
е все пак материята? Според нас материята е,енергия, структу
рирана по особен начин - например във вид на елементарни час
тици, атоми и молекули, под управляващото въздействие на ин

формацията.
Опаковането на енергията в свръхплътно състояние (каон) е
енергоинформационният процес на сътворение на Вселената, а
деленето на ядрото е процес, обратен на сътворението, деструк-
тивен процес на разрушаване.
Например в атома на урана всички електрони „работят“ по
определена програма: не се сблъскват помежду си, не падат вър
ху ядрото, не излитат извън пределите на атома. След като раз
рушават програмата, физиците позволяват на енергията да нав
лезе от свръхплътно в обикновено състояние и така се стига до
импулсно изхвърляне на колосално количество енергия - до яд
рен взрив.
Разгледаната по-горе хипотеза за сътворението на света под
ръководството на Вселенското съзнание за сметка на превръща
не на част от съзнанието в информация, на част от информация
т а - в енергия, а на част от енергията - в материя, за първи път е
формулирана в тази книга.
ЗА СЪЩНОСТТА
НА БОЖЕСТВЕНОТО МИРОЗДАНИЕ
В резултат на щателни изследвания много учени стигат до

извода, че материалната Вселена, пространството, времето, жи
вотът, разумните същества на Земята и на други планети са съз
дадени от Твореца по предварително замислена програма.
„Вселената не се заражда случайно, от само себе си, а е сътво
рена от Абсолютния Бог по предварително набелязана.програма.
Бог твори и развива материята не с вълшебна пръчка и не с мате
риални ръце, защото идеалният Бог не съдържа нищо материал
но. Той твори и усъвършенства материята и материалния свят из
ключително с помощта на абсолютно съвършения си идеачен ин
телект, на който се подчинява всеки вид материя чрез посредни
чеството на сигнално-информационна връзка“ [22, с. 146].

Учени предполагат, че създаването на Вселената се е осъ
ществявало под ръководството на свръхсъзнанието по опреде
лена програма (информация), разработена от Създателя.
Неведнъж философи и физици са заявявали, че светът е енер
гия. Днес много учени и преди всичко академик Грабовой са на
мнение, че първооснова и всеобщо свойство на Вселената е ин
формацията!
Патриархът на американската физика, великият Джон Арчи-
балд Уилър, в своята автобиография пише: „Животът ми във фи
зиката се раздели на три периода. През първия - от началото на
кариерата ми до началото на 50-те години, бях обхванат от иде
ите, че „частиците са всичко“. Търсех способи да построя всички
базови елементи на материята (неутрони, протони, мезони и т.н.)
от най-леките, най-фундаменталните частици - електроните и
фотоните.
Втория период наричам: „Полетата са всичко“. Откакто се
влюбих в общата теория на относителността и гравитацията през
1952 г., се придържах към възгледа, според който онова, което
ни изглежда като частици, в действителност е проява на елект
рическите и магнитните полета, гравитационните полета и са
мото пространство-време.
Сега съм обхванат от нова идея: „Информацията е всичко“.
Колкото повече размишлявам за квантовите тайни и света, в който
живеем, толкова повече виждам фундаменталното значение на
логиката и информацията като основи на физичната теория“
[Компютера, № 20 (544), 25 май 2004, с. 24].
От идеята „Информацията е всичко“ сега са обладани много
учени. Нещо повече, редица от тях смятат, че висшата форма на
развитие на информацията - информация саморазвиваща се,
осъзнаваща себе си - е висшето съзнание, или Свръхсъзнанието
[89, с. 4].
Напълно възможно е при определени условия информация
та да е в състояние да преминава в енергия, а пък енергията - в
материя. Тогава „правомерната верижка“ е: Абсолют - Свръх-

съзнание - информация - енергия - материя [25, с. 137]. Тази
„верижка“ може да се отъждестви с равнищата на реалност на
академик Шипов. Тогава Абсолютът - Свръхсъзнанието се съ-
отнася с абсолютното нищо, информацията - е първичните тор-
зионни полета, енергията - с физичния вакуум, а материята
включва в себе си четирите долни равнища.
Действително, съществува ли още нещо във Вселената, ос
вен изброените категории?
Тази „верижка“ позволява да се обясни гореспоменатата хи
потеза. Бог, Абсолютът, сътворява план-замисъл за създаване
на Вселената. Свръхсъзнанието като управляваща структура,
хлед като забавя безкрайно високата скорост на информацион
ните потоци до скоростта на светлината, привежда информация
та в енергия и при скорости, по-ниски от скоростта на светлина
та, започват да се образуват елементарни частици.
Професорът от Института по теоретична физика от Универ
ситета в Орегон (САЩ) Амит Госвами в книгата си „Вселена,
която осъзнава себе си“ пише: „Съзнанието е основополагащият
принцип, върху който се гради всичко съществуващо, а следова
телно и наблюдаваната от нас Вселена“ [26, с. 13].
Ето и мнението на Е Шипов: „Над вакуума стои първичното
поле - полето на съзнанието. Ако си представим, че съществува
някакъв физичен носител, като такава физична същност ще се
прояви полето на съзнанието, единното поле, което заема най-
високото място в йерархията“ [27, с. 34].
Най-големият физик на съвременността, английският учен
Дейвид Бом пише по повод на съзнанието: „Самосъзнаващата
се Вселена, възприемана от нас като цялостна и взаимносвърза-
на, представлява реалност, наричана поле на съзнанието“ [2, с.
134].
Академик В. Сарчук казва: „Учените стигат до извода, че в
основата на света е съзнанието като единно световно начало. Не
възможно е да се разглежда еволюцията на Вселената без такъв
фактор и понятие като съзнанието, частна проява на което е съз

нанието на човека. При разглеждане природата на съзнанието
посредством специфичната проява на торзионните полета на ма
териалните обекти става очевидно, че съзнанието е метафизич
но явление, каквото притежава всеки обект... От научна гледна
точка съзнанието е особена форма и космическа енергоинфор-
мационна субстанция“ [28, с. 45].
И най-после, Шри Ауробиндо изтъква: „Всичко наоколо е съз
нание, тъй като всичко е битие или дух. Ако макар и една точка
от Вселената е лишена от съзнание, цялата Вселена би била ли
шена от него, защото битието е единно. Формулата на Айнщайн
Е = me2 ни казва, че материята и енергията са взаимнозаменяе-
ми. Материята е концентрирана енергия. Сега трябва да се убе
дим чрез опит, че тази енергия (или сила) е съзнание и че мате
рията също е форма на съзнанието, точно така, както разумът е
форма на съзнанието“ [29, с. 72].
А ето и мнението на директора на Международния институт
по теоретична и приложна физика академик Акимов: „Абсолют
ното нищо е среда, която има програма, матрица на възможното,
а в нея са заложени структурата и свойствата на всички нисши
равнища на реалността. За реализацията на тази матрица, на този
план е необходимо някакво въздействие или, както бихме казали,
воля и съзнание. Освен наличието на самите матрици волята и
съзнанието са двете свойства, които без всякакви уговорки трябва
да притежава това равнище. Ролята им се състои в осъзнатата ре
ализация (въплъщение) на плановете и възможностите, които съ
ществуват потенциално в Абсолютното нищо“ [10, с. 11].
Именно съзнанието на Твореца и волята по Неговия замисъл
кара информационните потоци да преминат в енергия (светли
на), която после се „опакова“ в материя. Тоест в информацията
вече е заложена програма, „разработена“ от Твореца: какво се
създава, в каква област на пространството, какъв е външният об
лик на създаваното материално образувание, каква е вътрешна
та му структура. Под действието на волята и съзнанието на Тво-
реца по дадената програма енергията се превръща в материя.

Ще избързаме, за да кажем, че точно така работи академик
Грабовой, като материализира отстранени по хирургически път
органи или създава ново физическо тяло на възкресявания. Със
съзнанието и волята си той, въздействайки върху светлината, при
нуждава енергията да образува елементарни частици, атоми и
молекули, от които по съществуващата информация в душата
създава органи или физическо тяло.
Опитите на академик Грабовой, както и на египетските жреци
и на всички Посветени убедително свидетелстват, че свързаните с
Бога въпроси се изясняват не с рационалните методи на лабора
торните изследвания и логическото разсъждение, а с ирационални
като яснознанието, ясновидството, телепатията и т.н. Тоест с ме
тодите, които винаги са ползвали религията и езотериката.
Затова неслучайно големият религиозен деец, председател
на отдела по религиозно образование и катехизация па Московс
кия патриархат игумен Йоан (със светско име Игор Економцев)
в доклада си „Православието и науката на прага на третото хи
лядолетие“, изнесен през 1999 г. на Осмите рождественски чете
ния, казва: „Не е нужно да се отказваме от научното познание на
мирозданието, но е необходимо да се помогне на учените да усе
тят всеобхватността на световния процес, да се обърнат към Бо
га - Творец и Създател на света, да се одухотвори науката и да се
„оцърковят“* хората на науката.
Доближила се до съкровените тайни на битието, дц гранич
ните въпроси на мирозданието, сегашната наука, както никога
преди, се нуждае от сериозно философско и богословско осмис
ляне на своите открития и изследвания. Често учените изповяд-
* Под това понятие следва да се разбира не само как да се живее по хрис

тиянски, но и да се мисли по християнски, т.е. ръководно да бъде преди
всичко учението на църквата, а не само да се има предвид науката; да се
преодолее несъответствието между мисълта и чувството, плътта и духа,
знанието и вярата. - Бел. пр.
ват идентични или близки до нас възгледи, но ги изразяват с друг

език. Нерядко терминологичните разминавания предизвикват не
доразумения. Ето защо е толкова важен преводът от научния на
богословски език и обратно. Във всеки случай от страна на пред
ставителите на църквата се изискват благожелателна 'търпимост,
готовност да се разберат събеседника и опонента“.
Оказва се, че уникалните знания, към които току-що се е приб
лижила науката, са били известни още в древността. Защото ця
лата информация за Бога и финия свят, която притежава чове
чеството, е получена от един източник - информационното поле
на Вселената.
Известно е, че и християнската, и мюсюлманската религия
водят началото си от юдейската, която е основана на египетска
та. Сравнителният анализ на останалите древни религии говори,
че всички имат общи корени.
Египетската цивилизация е просъществувала близо 4000 го
дини - почти без да загуби вяра в собствената си религия, което
само по себе си говори за здравината на основите й. По това
време се строят храмове, а религията се изучава в специализи
рани научно-учебни центрове, в които жреците посвещават це
лия си живот на законите на природата, законите на Бога.
В продължение на няколко хилядолетия те разработват раз
лични опити и ги изпробват върху себе си, зазиждат се в гробни
ци и пирамиди, за да изострят съществуващите и да развият до
пълнителни сетива. С тяхна помощ жреците се стремят да полу
чат по-обемна информация за околния свят. Функционално те се
занимават със същото като съвременните учени. Опознават све
та със същите сетива, но по-организирано, с огромно самопо-
жертвование и с тази разлика, че съвременните учени въоръжа
ват сетивата си с технически приспособления. Древните жреци
пък използват специално разработени изнурителни тренировки,
водещи до свръхизостряне на наличните и развиване на нови се
тива.
Кои методи са били по-точни?
Равнището на знанията за Бога, финия свят и човека, достиг

нато някога от египетските жреци, науката не го е достигала ни
кога и не е известно кога ще го достигне. Дори и най-съвремен
ните прибори днес не са приспособени за изследване на слаби и
свръхслаби (информационни) взаимодействия. За съжаление
древните знания до голяма степен са изгубени. Но до нас са стиг
нали отделни разработки на египетския жрец Хермес Трисме-
гист. Материалите поразяват. Още преди 6000 години древните
са знаели за Бога, като са използвали ирационални методи за
изучаване на света.
Оказва се, че финият свят може да се изследва най-пълно имен
но с ирационални методи, като се използват яснознанието, ясно-
видството, телепатията и т.н., т.е. способите на парапсихологията*.
Материалистичната наука, а и религията винаги са се отнася
ли с пренебрежение към парапсихологията. Не са могли в Пепе
ляшка да видят принцесата. Всичко опира до това, че огромното
мнозинство рационално действащи учени, за съжаление, не вла
деят ирационалните методи, не ги разбират и затова не могат да
ги приемат. Академик Грабовой обаче, който владее до съвър
шенство методите на рационалната и ирационалната наука, с ця
лата си научна и практическа дейност доказа убедително, че
сведенията, получени чрез ирационални методи, може да се из
разяват с математически формули, да се реализират в техни
чески устройства, с една дума, могат широко да се използват
врационалистичната наука. Очевидно съществува една наука,
а рационалните или ирационалните подходи са разновидности
на методите на научните изследвания. Просто през последните
300 години човечеството в материалистичните си старания твърде
далеч се отклонява в посока към рационалността.
* Парапсихология - област на изследвания, изучаваща формите на възп

риятие, осъществявано без участието на сетивата, както и формите на въз
действие на живото същество върху физичните явления без посредничест
вото на мускулни усилия (с мисълта, желанието, т.е. със съзнанието).
Буквално съвсем доскоро се смяташе, че съществуването на

Бога не може да бъде доказано нито с научен експеримент, нито
с логическо заключение. Бог може да бъде осмислен само в об
ластта на човешкия опит или определен по математически път,
като нещо непознаваемо.
Независимо от това истинската представа за реалността на
Бога днес е приемлива в науката и е неотделима от надеждата за
запазване на личността след смъртта. Повечето учени вече не се
съмняват в съществуването на Бога. Дори сред компютърните
специалисти има своеобразна надпревара кой по-рано ще го от
крие със 100 % достоверност. Те смятат, че Създателят би мо
гъл да се види (ако, разбира се, това по принцип е възможно)
само чрез свръхтехника. Те, както и преди, разчитат на амери
канския телескоп „Хабъл“, на хавайския телескоп „Кек“, на ев
ропейския ISO и на английския суперкомпютър „Космос“.
Между другото супермощният „Космос“, който е в система
та на космическия консорциум на Великобритания, напрегнато
изчислява моделите на Вселената. В програмното му осигурява
не за безопасността на проекта е заложен специален „код на Съз
дателя“. Същността му е да се защити техниката от повреда в
момента, когато компютърът разбере, че без намесата на Бога
светът не е могъл да бъде създаден, а без признаването на Бога
светът не може да бъде разбран. След като данните, заложени
от човека в компютъра, влязат във взаимно противоречие, ще се
включи защитната програма и във всички формули на мирозда
нието ще бъде въведен божественият компонент.
ЛИЧНОСТ ИЛИ ПОЛЕ?
Един от най-сложните въпроси е за персонификацията на Бо

га. Бог личност ли е или не?
Днес има определена сплав от знания за същността на Бога,
получени по методите на рационалната наука, опираща се на ло
гически разсъждения и лабораторни експерименти, и по методи

те на ирационалната наука, използваща парапсихологическите
способности на изследователите. В първия случай Бог се разг
лежда като поле, а във втория - като личност.
По този въпрос най-ожесточен спор водят помежду си пред
ставителите на християнството и източните религии. Тези на
християнството твърдят, че Бог е личност, а будистите, че е без
граничен и вечен океан от енергия.
Защо възниква подобно противоречие?
Въпросът е един, източникът на знания (информационното
поле на Вселената) също е един, а отговорите са различни. Раз
бира се, отговорите са възприемани от различни хора, с разли
чен манталитет, различно вероизповедание и различно равнище
на развитие на съзнанието. Едва ли някой от посветените умиш
лено изкривява отговора, получен от финия свят. Едва ли можем
да си представим, че когато до християнина е стигала информа
ция за Бога като за поле, той е настоявал на своето и е трактувал
Бога като личност. И обратното. По-скоро може да се предполо
жи, че информацията е била обща: Бог е и личност, и поле! Въз
можно е най-ранните представители на тези религии, след като
получават такава сложна информация и я разбират по определен
начин, започват да я тълкуват по своему. А техните последова
тели отсяват неразбираемата за тях информация, като възприе
мат само онова, което им е изгодно.
Подобна версия е напълно възможна. Когато отправяме мо
литви към Бога, ние се обръщаме към Него като към личност, а
Неговото въздействие върху нас и заобикалящата ни обстановка
възприемаме като въздействие на енергия. Бог е двуизмерен, как-
то и всичко в мирозданието. Нали учените са установили подоб
на закономерност в ДНК. Академик П. Гаряев казва: „ДНК съ
ществува в две форми - пасивна (във вид на ДНК - веществена
част) и активна (електромагнитно поле)“.
Членът на Академията на науките на СССР, великият учен на
XX век Б. Раушенбах, пише: „Всяка епоха има свое разбиране за
света. Краят на миналия век и началото на сегашния са времето

за утвърждаване на материализма. Поредицата големи открития
на физиците обнадеждава: всичко изглежда обяснимо. Но в края
на нашия век става очевидна несъстоятелността на „самодей
ния“ материализъм. Не е ли странно, че до тази мисъл едва ли не
първи стигат представителите на точното знание? Физиците, по
тъвайки в света на елементарните частици и опитвайки се с ана
литични методи да опознаят Вселената, усещат невъзможност
та да я обяснят само от гледна точка на материализма. И затова
допускат съществуването на още нещо освен материята. Така
част от учените стигат до антропния принцип в космогонията.
Хармонията в света влиза в противоречие с представите за
случайността на възникването му. Нищо не е случайно! Нещо
повече: светът е организиран така, сякаш в него е заложена неиз
бежността за възникването на живота. Най-малкото отклонение
в световните константи, макар и с част от процента - и животът
би бил невъзможен. Как например да обясним информацията:
генът - носителят на наследствената информация - е материа
лен, но самата тя не е обяснима от материалистичии позиции.
Кое е по-важно - информацията или нейният носител? Следова
телно не е толкова несъмнено, че материята е първична, а духът
- вторичен. Казват, че тези нови течения са „вежливата форма
на религиозност“ в нашето материалистично общество. Не бих
ги свързвал с религията. В нашия свят обективно съществува
нематериалното. За едни това е Бог. За други е нещо различно.
Според мен най-лоша е едностранчивостта. Когато излизаш из
вън рамките на рационалната наука, променя се и разбирането
ти за света“ [30, с. 64].
Днес мнозина говорят, че Бог е и личност, и поле! Най-нап
ред ще разгледаме това, което характеризира Твореца като поле,
като безграничен океан от енергия!
За съвременните учени, които безусловно признават същест
вуването на Бог, се оказва най-просто да подходят към решаване
то на въпроса за Бога от позицията на рационалната наука, като
разглеждат понятията „енергия“ и „информация“. Наистина нау

ката не знае какво е енергия и какво е информация, а мнозина уче
ни изобщо не признават съществуването на съзнанието. Незави
симо от това академик В. Волченко, доктор на техническите нау
ки, смята: „Абсолютьт е нещо, което не зависи от нищо и не се
свежда към нищо. Първопричината за всичко същностно са све
товната банка от данни, космическият разум, вечността [31, с. 5].
Завеждащият катедрата по обща психология на Хуманитар
ния институт В. Саръ-Гузел смята, че „Богът - Творецът - в из
вестен смисъл е информационен масив, в който се съдържа ця
лата информация за нас, за света ни, за Вселената“ [32, с. 60].
Докторът на физико-математическите науки Р. Мейланов каз
ва: „Богът е и съзнание, и енергия в глобален мащаб“ [33, с. 17].
Докторът на медицинските науки В. Сарчук: „Абсолютът
включва два аспекта: 1. творческо космическо съзнание (абсо
лютно съзнание), формиращо мисълта на Твореца - чистата ин
формация; 2. изначалната пустота на битието (физичният ваку
ум) - потенциалът на всичко същностно“ [28, с. 46].
Пол Тейяр дьо Шарден: „Бог, който всички се опитваме да
напипаме, се открива повсеместно като универсална среда. Бог
е безкрайно дълбок и дискретен. Той е безкрайно близък и раз
пределен навсякъде“ [34, с. 115].
Срещат се обаче и разработки, в които Бог се третира еднов
ременно и като енергийно поле, и като личност. Например още
през XIV век големият християнски богослов Григорий Палама
подчертава специално, че Бог съществува не само като същност,
но и като божествена енергия. Енергията е различна от същност
та, но неотделима от нея. И във всяка нейна проява присъства
целият Бог, единен и неделим.
Палама пише: „Всяка енергия е самият Бог“. И по-натагьк:
„Без да се променя в „същността“, Бог полага извън Себе си
друго битие, тварен свят*, а после, за спасението на този свят,
* Тварен свят (библ.), т.е. сътворен. - Бел. пр.

Той възприема човешката природа, т.е. лично или „ипостасно“,

става такъв, какъвто преди не е бил - човек, оставайки при това
непознаваем и трансцедентен Бог. Благата вест в християнство
то се състои точно в това, че Бог не остава в трансцедентната
област, не се ограничава с небето, а слиза на Земята в човешки
образ, става достъпен за хората, които изначално, от момента на
сътворяването им са предмет на Неговата любов“ [35].
През 1352 г. това учение е признато за официална доктрина
на византийската църква.
Бог като личност и като поле се разглежда и в „Книгата на
Урантия“, появила се в края на XX век в резултат на „ченелинг“,
т.е. на получаване от посветени християни на знания от инфор
мационното поле на Земята. В нея се казва: „Бог е единственото
устойчиво, самодостатъчно и неизменно Същество, нямащо ни
що нито извън себе си, нито освен себе си, нито минало, нито
бъдеще. Бог е целенасочена енергия (творчески дух) и абсолют
на воля, които са самосъщни и всеобхватни“ [36, с. 58].
Или с други думи, стремежът на учените да дадат определе
ние за Бога е опит да се напъха нещо грандиозно, всеобхватно и
безпределно в даден предел. По обема информация, който се
вмества в този предел, изобщо не може да се направи извод как
во е Бог. Затова всички определения, давани за Бога, са само
опити на учените логически да обяснят на самите себе си твърде
приблизителното разбиране за тази велика категория - Бог! Те
зи определения обаче, като забити колчета, за които можеш да
се хванеш и още малко да се придърпаш, все пак ни приближават
до разбирането за Бога.
Достатъчно широко тълкуване на категорията Бог предлага
академикът от РАЕН А. Маркон: „Бог е преди всичко информа
ционно битие - идея, дух, логос. Но Той е и финоматериално
битие - душевни емоции, любов. Той е и физическо битие - ве
щество, Вселена“ [37, с. 17].
При такова разбиране за Бога се натрапва аналогията между
Него и човека. Човекът представлява дух, душа и физическо тя-
ло. Това е вече аксиома, която не се нуждае от доказателства.

Като се изхожда от формулировката на Маркон, Бог също е дух
на Бога, душа на Бога, а по аналогия - и физическо тяло на Бога.
Настъпило е времето подробно да се поговори за най-глав-
ния въпрос - за същността на Твореца, за Твореца като личност!
Кардиналният подход към разглеждането на Бога именно ка
то личност е разработен от академик Грабовой. С владеенето на
всички средства на ирационалната наука той успява да получи
разтърсваща информация за Бога и за финия свят, която излага
в учението си.
Грабовой казва: „В моето учение за Бога разглеждам преди
всичко възприемането Му като личност, вникването в действия
та на физическото тяло на Единния Бог и как се осъществява
взаимодействието Му с човека... и как равнищата на човешкото
съзнание осъществяват ръководството на цялата реалност“.
Глав
УЧЕНИЕТО
ГРАБОВОЙ
ЗА БОГА
Без Бога нацията е тълпа,

обединена от порока.
Тя сляпа е или неумна,
или по-страшното - жестока.
Дори на трона да се възкачи,
говорещ гръмки думи,
тълпата пак си е тълпа,
докато не потърси Бога.
Йеромонах Роман
]У1акар християнството винаги да е твърдяло, че Бог е лич

ност, учените от рационалната наука и досега не могат да се
приближат до тази личност. С технически средства и логически
разсъждения те не успяват да се запознаят с нея. Точно както
при човека.
Техническите средства дават възможност да се измерят па
раметрите на физическото му тяло и да се направят изводи за
неговото състояние. Нито обаче термометърът, нито рентгено

вият апарат, нито дори компютърният томограф позволяват да
се опознае самият човек, да се разбере дали е добър или зъл,
скъперник или щедър, какво обича, за какво мечтае, какви проб
леми го измъчват, какво го вълнува.
Какво представлява човешката личност, може да се разбере
само след като се влезе в контакт с нея, с информационно-енер
гийната структура на човека. За целта трябва да се поживее с
него или, както казват, заедно да се изяде кило сол. Може обаче
и да не се стигне до опознаване на личността, ако тя не го поже
лае. Точно така е и с Бога. Уредите позволяват да се измерят
отделни параметри, характеризиращи Бога като енергийно по
ле, но не го разкриват като личност.
Независимо че „Бог е съвършена личност - Създател, който
може да опознае и да бъде опознат, който е способен да обича и
да бъде обичан, който може да ни стане приятел“ („Книгата на
Урантия“).
Ето че се намери човек, който благодарение на феноменал
ните си способности и възможности, познавайки съвременната
наука, е влязъл в контакт с Бога и на разбираем език ни разказва
за Неговата същност, за действията Му, за контакта на човека с
Бога, т.е. извечното „непроявено“ неочаквано започва да се про
явява в нашето възприятие.
Учението на Грабовой „За спасение и хармонично развитие“
изцяло се опира на знанията за Бога. Когато описва новите научно
проверени основи на мирозданието с определящата роля на Тво
реца, академик Грабовой дава работни методи за практическото
им използване от хората с цел тяхното лечение, за промяна на
жизненото им положение към по-добро и дори за възкресяване. За
да бъде учението достъпно, Григорий Петрович го излага, образ
но казано, „на два езика“. Методологията условно може да бъде
представена в два варианта: методология на работа иосредствОхМ
знания и разбиране, базирана на логиката на съзнанието; методо
логия на работа, базирана на екстрасенсни способности.
Методът на работа посредством знания според академик Гра-

бовой, първо, е много действен; второ, достъпен е почти за всич
ки; трето, безопасен е от гледна точка на информационните въз
действия върху човека. Тъй като знанията или разбирането нико
га и на никого не могат да причинят вреда. Между другото на
езика на мъдростта да се знае означава да се умее, а да се разби
ра значи да се действа.
В книгата си „Унифицирана система на знания“ Грабовой пи
ше: „Има възможност за усъвършенстване на логическото рав
нище и достигане до структурата на знанията. Тоест аз давам
знания и това компенсира ирационалните методи. Давам пътя
към знанието. Знанието е управление... Познаването на законите
и формите на управление също е управление на реалността“ [38,
с. 35].
От методите, базирани на екстрасенсни способности, могат
да се възползват само хора, които притежават такива способнос
ти. Те (методите) в значителна степен са свързани с енергоинфор-
мационните взаимодействия. Към всякакви въздействия във фи
ната област отношението трябва да е много внимателно и зани
манията с него да са само с учител и при съответната подготовка.
Тоест, ако не знаеш къде има брод, не нагазвай във водата!
Специално трябва да се подчертае, че според Грабовой всич
ки методи действат само при наличието на знания за Бога и
при стремеж на човека да синхронизира действията си с дейст
вието на Бога. При изучаването на божественото устройство
на света човек непременно стига в душата си до разбирането за
Бога, за Неговата същност и Неговите действия. А синхрони
зирането на действията на човека с действието на Бога води до
нормално здраве, нормални отношения с хората, изобщо до нор
мален живот.
В учението си за Бога Грабовой казва: „Ако знаем как Бог
действа в света, как взаимодейства с елементите, например с фи
зическата реалност, тогава ще можем да управляваме реалност
та само защото знаем. Тоест знанието синхронизира нашето дейс
твие. Нещо повече, дори разговорите за Бога и особено мислите

за Него са в състояние да променят живота на човека и здравето
му към по-добро.
Академик С. Репиев в доклада си „Биологията - смяна на на
учната парадигма“, за който вече споменахме, подчертава, че
„най-силно въздействие върху информационната програма за раз
витието на човека оказва мисълта му“.
Грабовой дава следното определение: „Мисълта е информа
ция, която е свързващото звено между духа, съзнанието и тяло
то. Мисълта се организира от душата“.
Вече знаем, че каквито са мислите на човека, каквото е ин
формационното пространство, в което живее, такова е състояни
ето на организма му, такъв е начинът му на живот, такова е „ге
нетичното наследство“, което той предава на потомците. Не си
струва да се пише в каква агресивна среда живеем, създадена от
нашите мисли, думи и дела. И без това е ясно. Струва си обаче
още веднъж да се цитират няколко думи от експертното заклю
чение на МАИСУ, подготвено за правителството: „Ощетеният,
непълноценен човек не е в състояние да поддържа чистота в жи
лището си, създава агресивна среда на обитаване. Тя предизвик
ва не само болести, но и мутация. Човекът мутира, а потомство
то му се превръща в агресивно, болно физически или психичес
ки мутантно копие“.
За да се забави процесът на мутация, необходимо е преди всичко
да се намали замърсяването на информационното пространство с
отрицателни дела, думи и мисли. Изследванията показват, че „ин
формационната програма на човека може да бъде коригирана за
сметка на информацията, променяща мировъзрението му“. Така
ва информация са преди всичко знанията за Бога.
Колкото повече се опитваме да разберем Бога, колкото пове
че говорим и мислим за Него, колкото по-чист е животът ни,
толкова по-лесно ще ни бъде да променяме ситуацията около
нас към по-добро, а както твърди академик Грабовой, толкова
по-лесно и бързо ще върви нашето оздравяване. Оздравяване чрез
знания! Неслучайно великият египетски жрец Хермес Трисме-

гист казва: „Единственото спасение на човека е познанието за
Бога“.
Бог е любов, Бог е светлина, проповядва християнската ре
лигия! И светлината, и любовта са вибрации от най-високо рав
нище. Затова е нормално да съвпадат в честотния диапазон.
Бог се изправя пред нас като любяща личност, която никога
и никого не принуждава за нещо, не подчинява насилствено ду
ховната воля на човека.
Преди няколко години в лабораторията по практическа пси
хология на Хуманитарния институт в Москва са проведени инте
ресни опити, дали възможност да се приповдигне завесата как
човек контактува с Бога. Учените се опитват да анализират вли
янието на икона с изображение на Христа, купена от църковен
щанд. Състоянието на оператора преди експеримента се фикси
ра по метода на газоразрядната визуализация, т.е. по специален
способ се фотографира светенето на неговата аура.
Той седи в удобно кресло пред иконата и се настройва спря
мо нея, като й изпраща енергия, а едновременно се опитва да
усети идващото от нея енергийно въздействие. След това мисле
но насочва този енергиен поток обратно към иконата, т.е. подоб
но на лазерен лъч „люлее“ вътрешното свързващо пространство
между иконата и себе си. След 15-20 минути състоянието на опе
ратора отново се фиксира. Резултатите са зашеметяващи. Аура
та му сияе със слънчева светлина. Получава се изравняване на
енергийността, насищане с енергия на човешкия организъм.
В резултат на експериментите с иконата учените стигат до
извода: „Възприятието се състои не е пасивни реакции, а в ак
тивни творчески транзакции Следователно то е активен про
цес. Ето защо Господ помага само на онези, които Го молят за
това! Той никога не действа насилствено и създава само това,
което желае да бъде създадено.
ЗА БОГА И ЧОВЕКА
В такъв случай как стоят нещата със създаването на човека?

Дали и той не е помолил да бъде създаден?
Грабовой заявява, че човекът е помолил Бога за създаване
то си още преди да е бил създаден. Точно тази фундаментална
постановка е заложена в основата на учението му „За Бога и
човека“.
Как човек е помолил Бога, след като още го е нямало? Мол
бата очевидно е изразена само на информационно равнище, в
духовната сфера. Да се обърне към Бога е могла личността на
човека, ако тя вече е съществувала. Важно е да се подчертае, че
проблем на Бога преди създаването на човека е самотата. Бог е
Любов! Но всемогъщият и всесилен Бог, който е любов, е ня
мало кого да обича! Любовта не търпи самота. Необходимо е
било да се намери обект, достоен за Божията любов. Този обект
е трябвало сам, по своя воля, да помоли Бога за собственото си
създаване.
Освен това според плана за развитие на Вселената на Бог му
е бил необходим помощник. До такъв извод стигат учените, съз
дали в края на XX век антропния принцип: на определен етап от
еволюцията на Вселената е трябвало да се появи наблюдател,
определящ пътя на по-нататъшното й развитие. Именно чове
кът, въздействайки със съзнанието си върху квантовите обекти,
ги кара да преминават в едно или друго състояние. А колектив
ното съзнание на човечеството създава Вселената, която същес
твува днес.
Както установява Грабовой, точно човекът със съзнанието
си е способен да въздейства върху всякакви информационни обек
ти и върху връзките помежду им. „Съзнанието на човека се раз
глежда като елемент на света, в който всички елементи са свър
зани взаимно. Изменението на съзнанието на човека е свързано
с промяна на всички други структури в света“ [39, с. 4].
Необходим е бил обект, достоен за Божията любов. Къде оба-
че да се намери обект, който може да помогне на Бога да ръково

ди развитието на Вселената и да бъде достоен за Неговата лю
бов?
Когато Бог поставя пред себе си този въпрос, Той вижда обек
та в самия себе си, в своята личност. Молбата на личността на
човека за създаването му и решението на Бога за това създаване
фактически са едно и също, тъй като личността на човека, нами
раща се в Бога, Го помолва за създаването й в цялостен вид. И
Бог създава по своя образ и подобие боготъждествената лич
ност на човека, след като я отделя от собствената си личност.
Ханс Йонас в книгата си „Религия на гносиса“ пише: „Чове
кът е роден от Бога след сътворяването на Космоса, макар и не в
неговите предели и без каквато и да било друга цел, освен ра
достта на Бога от собственото съвършенство, въплътено в съ
вършения образ на самия себе си, неизкривен от нито един при
мес на нисшия свят“ [40, с. 432].
Грабовой казва, че „човекът е личността, отделена от лич
ността на Бога, която изначално е помолила Бога Той да създаде
човека в цялостен вид, където личността е и душа, и дух, и съз
нание, и физическо тяло, и единение с Бога в рамките на веч
ното развитие“. Тоест Бог просто отразява своята личност в съз
нанието на човека.
Какво означава „отразява“?
Отговор на този въпрос дава теорията за фракталната реал
ност.
ФРАКТАЛНАТА РЕАЛНОСТ
Преди да дадем определение за фрактала, нека да разгледаме

един пример.
Да си представим могъщ дъб. Огромният ствол на дървото
се разклонява на дебели клони, които не са точно копие един на
друг или на ствола, но напомнят ствола и изпълняват същата
функция като него. Те се разклоняват на по-тънки, а те пък от

своя страна се делят на още по-тънки и така до най-тънките пръ
чици. И всяка пръчица, всяко клонче по нещо прилича на ствола
и изпълнява същите функции - доставят храна на листата. Всич
ките тези пръчици, клони, дебели клони представляват фракта-
лите на ствола. Листата също са фрактали и макар че на дървото
всички те са различни, „принципът на действие“ и предназначе
нието им са еднакви.
Оказва се, че и хората са фрактали на реалността.
Класическа формулировка за фрактал дава английският учен
Джон Глейк [41, с. 132]: „Фракталите са фигури, получени е
резултат на раздробяване на части, подобни на цялото, или
при едно и също преобразуване, повтарящо се при намаляващи
мащаби
Нека да разгледаме отделни елементи на човешкото тяло -
например аортата - най-големият по диаметър кръвоносен съд.
Кръвоносната система като че ли напомня дървото. Аортата пре
минава в по-малки по размер съдове, те преминават в още по-
малки и т.н., докато се стигне да най-малките капиляри. Всеки
участък от кръвоносната система е фрактал на аортата, който
точно изпълнява предназначението си и функциите на цялата сис
тема.
Фрактална система са и трахеята, бронхите, белите дробове.
Целият човешки организъм е създаден именно във вид на фрак
тална структура. Бог е конструирал човешкото тяло изключи
телно ефективно, като при това фракталите - разклоняващите се
структури, са много прости. Напълно е възможно тези несложни
преобразования да са заложен в генетичния код на човека. ДНК е
в състояние да програмира за повтаряне процесите на разширя
ване и разклоняване.
Науката вече е признала, че човешкото тяло е фрактално. При
това във фракталната структура е заложен принципът, че една
клетка на живия организъм (която и да е) съдържа информация
за целия организъм.
Човекът обаче не е само физическо тяло.

Какво става със съзнанието му? И то ли е фрактално?
Отговор на този въпрос дава новата BIP теория - за биоин-
формационното програмиране. Тя се появява в края на XX век
благодарение на последните постижения в теоретичната физика,
биологията, генетиката, информатиката и т.н. [42, с. 6]. И разг
лежда човека като многоетажна информационна структура, в чи-
ято основа е Бог. И доказва, че съзнанието на Вселената при
наличието на мотивация фрактално се раздробява (като ствола
на дървото) на конкретни фрактални структури на индивидуал
ните съзнания.
Днес учените смятат, че съзнанието е присъщо както на ма
териалните структури на атомно и молекулно равнище, така и на
висшите организми, планетата, слънчевите системи и Космоса.
Само че „обемната“ интензивност на това съзнание е различна.
Още през 1963 г. носителят на Нобелова награда по физика
Вигнер пише: „Физиците откриха, че не е възможно да се даде
задоволително обяснение на атомните явления без позоваване
на съзнанието“.
Професор Р. Полонников, носител на Държавна награда, док
тор на техническите науки; изтъква: „Съзнанието е универсално
явление, съществуващо навсякъде: и в най-малките, и в най-го-
лемите обекти на Вселената. В атомните и молекулярните нежи
ви системи съзнанието е пасивно (непроявено) не поради липса
та му, а поради микроскопичността на съставящите елементи на
цялото. И поради неспособността ни да го видим в дадена систе
ма в истинската му светлина“ [43, с. 27].
А Григорий Грабовой заявява: „Ако влезем в атома и започ
нем да разглеждаме връзката на Бога и човека, ще попаднем на
определено равнище на преход, където микросистемата преми
нава в макросистема. Това равнище е частта от личността, а имен
но душата, която знае всички отговори на всички въпроси“. То
ест излизането на микроравнището ни отваря пътя към пряк кон
такт с Бога.
И така, Бог фрактално се е разделил, като отделя от себе си

личността на човека. Според академик Грабовой Бог, след като
отделя от себе си личността на човека, й дава и душа, и дух, и
съзнание, и дори физическо тяло. Тъй като личността на човека е
фрактал от личността на Бога, духът на човека е фрактал на Бо
жия дух, съзнанието на човека е фрактал на Божието съзнание.
А физическото тяло на човека?
То също ли е фрактал на физическото тяло на Бога?
Според академик Грабовой това е така. Освен душа, дух и съз
нание Бог притежава и физическо тяло. Това твърдение чудесно
съвпада с даденото по-горе тълкуване на академик А. Маркон.
По повод фракталността на душата Хермес Трисмегист пи
ше: „От единната душа, душата на Вселената излизат всички ду
ши, които се разпространяват по всички части на света“.
И така, личността на човека и конкретно душата, която Бог
сътворява първа, се обръща към Него с молба за създаване на
човека в цялостния му вид. Тоест душата е отражение на са
мия Създател.
Когато при събуждането си някой отваря очи, с физическото
си зрение той възприема всичко, което го заобикаля. Отначало
най-близките предмети, после и останалите. Като използва прин
ципа на аналогиите, академик Грабовой заключава, че душата на
човека, създадена от Бога, първа „отваря очи“ и вижда пред себе
си най-близкото до нея - Създателя. „Първото, което вижда ду
шата, е отражението на собствената си личност, на външността,
защото душата при организацията отначало вижда как е разпо
ложено бъдещето й в разбирането на Бога... Когато тя влиза в
диалог с Бога, ражда се съзнанието... Стигаме принципно до мо
мента, че всеки човек още преди създаването му вече разбира и
определя лично своя път“.
Според Грабовой Бог най-напред създава душата. Досега в
религията се утвърждава приоритетът на духа като отражение
на Създателя. Но Грабовой казва: „...Душата организира духа.
Душата на Бога организира духа. Тоест, ако духът на Бога се
разглежда като проява на физическата реалност, организацията

на вътрешната структура е точно душата и действието на душа
та“. Следователно духът е действие на душата.
В триадата „дух, душа, съзнание“ сменят местата си душата
и духът и тази промяна води до появата на нова парадигма. Но за
душата и духа ще стане дума по-пататък.
В лекцията на академик Грабовой „Методи за стремеж към
тялото на Създателя“ се казва: „Човек представлява душа, дух и
физическо тяло. Душата и духът, макар и да са първични статуси
на реалността, представляват информационна структура. Физи
ческото тяло е материалната част на душата“. Точно душата, ка
то ръководи съзнанието и използва енергията на духа, изгражда
физическото тяло.
Математиката доказва, че фракталите биват линейни (точно
копие) - например сачмите в лагерите, и нелинейни (приблизи
телно подобни) - например листата, дърветата, хората. Човеш
ката личност е нелинеен фрактал и затова хората в духовната им
същност не са точни копия на Бога и един на друг. Както обаче
една клетка знае цялата информация за целия организъм, така и
душата на всеки от нас съдържа цялата информация, която вла
дее личността на Бога. Тоест душата ни знае и умее всичко!
На информационно равнище хората са единни, принципно
всички сме еднакви, всички имаме подобни информационно-енер
гийни структури, всички сме равни. Ето защо казват: „Всички
хора са братя“.
Бог създава човека с любов. Той е продукт на Божията лю
бов! Логиката на Бога е човекът да живее. И му предоставя пъл
на свобода на волята. Дава му всички възможни варианти за раз
витие на света и правото на свободен избор. Защо Той не го изо
лира от грешки, от болести? Защото тогава човекът би станал
зависим от системата, управлявана от Бога. На Бог обаче му е
бил необходим обект на любов, равен на Него, равноправен!
Свободата е шедьовър на Твореца! И свободният Бог нада-
рява със създаденото от Него равното Му същество - човека.
Бог е устойчива, еднозначна система. Казал веднъж „Така да бъ

де!“, Той не променя решенията си.
За съжаление човечеството отдавна не сверява действията си
с еталона на човешката душа. Човекът, отхвърлил Бога, душата,
духа, финия свят и съзнанието, оставил само физическото тяло,
започва да живее точно заради него, жертвайки всичко: и себе
си, и близките си, и всичко наоколо заради удоволствия и при
щевки на ненаситната плът. Затова човекът носи твърде много
огорчения на Бога.
Получил някога свобода на избор от Твореца, той се отдале
чава от него. Винаги е по-лесно да се бяга по надолнище. Бог се
оказва безсилен пред необузданата безпределност на човека. Ка
то просяк с протегната ръка Той стои до всеки от нас и моли за
разбиране. Най-страшното обаче за носителя на беззаветната лю
бов е самотата. И Бог ни прощава всичко! Той все пак ни помага
във всичките ни съзидателни дела.
С какво човек може да отговори на Бога? Само с едно: с лю
бов! Към Бога, мирозданието, Земята, природата, хората, а и към
себе си. Пълноценната връзка на човека с финоматериалното рав
нище, с информационно-енергийната структура, която захранва
с фини енергии духовната ни същност, е възможна само при на
личието на такава любов.
Например храната на човека го осигурява едва 25-30 % с не
обходимата енергия (при това груба, нискочестотна), а остана
лите 70-75 % от нужната му фина енергия получава от информа
ционното поле на Вселената, от Бога. Неслучайно първата запо
вед за любовта в Библията гласи: „Възлюби Господ, Бога твое-
го, с всичкото си сърце, и с всичката си душа, и с всичкия си
разум“. А втората заповед звучи така: „Възлюби ближния си ка
то себе си Но за любовта и влиянието й върху нашето здра
вословно състояние ще поговорим друг път.*
* Цитатите са по: Библия. От Марка свето Евангелие. Глава 12. С., 1992., с.
1249-1250. - Бел. пр.
Създавайки човека. Бог му предава и знания за нормите на

живот, за нормите на здраве. „Физическото тяло на човека е изг
радено от Бога така, че там има абсолютно точна координата на
благоприятното развитие и като физическото тяло на Бога то
също има точна и оптимална характеристика на развитие“.
В „Учение за живота“ академик Грабовой казва, че „физичес
кото тяло е организирано така, че всички компоненти на живота
съществуват вътре във физическото тяло. Компактната система,
която например се отнася към системата за потребление на храна
и вода, е за взаимодействие с външната структура на живота, за да
може външната система да бъде опозната от гледна точка на реа-
гентността на вашия организъм. Обърнете внимание, че в случай
на продължително гладуване е възможно състояние, когато кожа
та започва да всмуква микроелементи, ако например човек се къ
пе в море. Тоест той започва да поглъща външни системи“.
Би било трудно да си го представим, ако не знаехме за съ
ществуването на т.нар. слънцеяди. Например живата легенда
Джасмухин, която вече много години не поема храна. Или Зина-
ида Баранова от Русия, която също се е отказала от храна и вода.
Енергията, която организмът получава от околното пространст
во, се усвоява и асимилира в техните организми на клетъчно рав
нище [44, с. 101].
Давайки на човечеството поразителни знания, Бог е в право
то си да разчита, че човекът ще се възползва от тях и ще бъде
здрав и щастлив. След като не се е случило, това означава, че той
неправилно е използвал свободата си на избор. Разбира се, Бог
не детайлизира знанията, като разчита на прогреса, на еволюци
ята. Той обаче винаги дава коригиращи указания на всеки. Тряб
ва обаче те да бъдат чути, видени и разбрани.
И така, Бог отделя личността на човека по негова молба от
своята личност. При наличието на мотивация (самотността на
Бога и желанието да има помощник) Бог фрактално отразява
себе си, като създава личността на човека по свой образ и подо
бие. Той ни дава всичко, което има.
Тоест личността на човека е фрактал на личността на Бога,

а значи душата на човека е фрактал на душата на Бога, духът
на човека е фрактал на духа на Бога, а съзнанието на човека е
фрактал на съзнанието на Бога. Физическото тяло на човека
пък е фрактал на физическото тяло на Бога. Бог има физическо
тяло.
Подобна информация може би изглежда смущаваща. Какво
да се разбира под физическо тяло на Бога?
ЗА ФИЗИЧЕСКОТО ТЯЛО НА БОГА
Нека да си изясним какво представлява физическото тяло на

Бога. Може би понятието не е толкова абсурдно, колкото би могло
да ни се стори на пръв поглед.
Всички знаем, че съществува проявена и непроявена реал
ност. Проявената или физическата реалност ни е сравнително
позната, защото я възприемаме с петте си сетива - това са Земя
та, Слънцето, планетите, звездите, галактиките. Непроявената
реалност не се фиксира от сетивата ни, но съществува, което е
признато и доказано от науката.
Някога нищо подобно не е имало. А какво е било?
И египетската, и християнската религия смятат, че за проце
са на сътворението се изискват нищо и дух. Привържениците на
източното мировъзрение са на мнение, че всичко е сътворено от
абсолютното нищо. Пак нищото! При това всички в един глас
твърдят, че Бог се е самоорганизирал. В процеса на самооргани-
зацията Той създава всички елементи на света и човека.
В „Учение за живота“ академик Грабовой казва: „Има уни
версална среда, където животът съществува винаги! И ако взе
мем изначално структурата на Бога, Той е живял и преди рожде
нието Си. Живял е, защото е знаел, че ще живее и в момента на
самовъзсъздаването Си веч^ е познавал явлението „живот“.
Ние обаче не знаем и вероятно никога няма да научим как
именно, защо и от какво се е самоорганизирал Бог. А и не е тол

кова важно.
Ето какво пише в древната книга „Дзиан“, създадена 2000
години пр.Хр., за времето, когато е нямало нищо: „Нямаше ни
що. Само тъмнина изпълваше безпределното Всичко. Не същес
твуваше време. Нямаше Вселенски разум, защото нямаше съ
щества, които да го вместват. Нямаше нито безмълвие, нито звук,
тъй като не съществуваше слух, който да ги възприеме. Нямаше
нищо освен нерушимото вечно дихание, непознаващо дори са
мото себе си. Само една форма на съществуване - безпределна,
безкрайна и безпричинна, се простираше в сън, лишен от съни
ща. Животът несъзнателно пулсираше във вселенското прост
ранство“. Това е същата универсална среда - животът, за която
говори Грабовой.
Непознаваема причина подбужда безпределната, безкрайна
и безпричинна форма на съществуване към самоорганизация и
този процес безспорно върви на информационно равнище. Тъй
като Бог представлява душа, дух, съзнание и физическо тяло,
първи са самоорганизирани душата и духът на Бога. Подобно
предположение е напълно правомерно, ако използваме принци
па на аналогиите и си спомним за сътворението на човека. Може
също да се предположи, че едновременно се е създавал и непро-
явеният свят, представляващ финоенергийните тела на Бога. Как-
то науката вече е установила, този непроявен свят е гигантска
енергоинформационна холограма.
Ще избързаме малко, за да отбележим, че например учени под
ръководството на академик В. Казначеев (Новосибирск) [45, с. 8],
както и друга група под ръководството на академик П. Гаряев (Мос
ква) [46, с. 213] стигат до извода, че душата на човека преди вселя-
ването й в оплодената яйцеклетка създава енергоинформационна
холограма. Тази холограма представлява обемен „чертеж“ на фи
зическото тяло на възрастен човек, в който са посочени координа
тите на всеки орган. Това фактически е точният модел на физичес
кото тяло, което детето ще има, след като порасне.
В забележителната книга на доктора на биологичните науки

А. Паничев и доктора на техническите науки А. Гулков „Култът
УРРА“ по този повод е казано следното: „Мислим, че в момента
на оплождането на яйцеклетката без предаване на определена ин
формация (своего рода „заселване“ на инкарниращата субстан
ция, или душата) човекът не може да се реализира като духовна
същност“ [47, с. 130].
В такъв случай защо да не се предположи, че гигантската енер-
гоинформационна холограма на Вселената е моделът на бъде
щото физическо тяло на Бога, който е създал душата Му. Душа
та на Бога обаче може да твори само благодарение на наличието
на Божи дух, който е „действието на душата“. Затова когато хрис
тиянската религия казва, че за процеса на сътворението са необ
ходими нищо и дух, очевидно става дума за душата на Бога и за
духа на Бога. А процесът на сътворение, за който говори религи
ята, очевидно засяга сътворението на физическата реалност, на
проявената, тъй като елементите на непроявената реалност (ду
ша и дух на Бога) вече съществуват.
Действително първите редове на Библията гласят: „Бог сът-
✓
вори небето и земята. А земята беше безводна и пуста; тъмнина

се разстилаше над бездната, и дух Божий се носеше над водата“*.
Следователно, когато започва процесът на сътворяване на фи
зическия свят, непроявеният свят вече съществува, еволюира и
духовни същности се развиват във финия свят. Точно това из
тъкват езотерици като Елена Блаватская.
В потвърждение на казаното могат да се добавят и изказва
ния на съвременни учени. Академик Г. Шипов, автор на теорията
за физичния вакуум, който математически точно доказва същес
твуването на седем равнища на реалността, пише: „Абсолютно
то нищо - най-стабилното и най-устойчивото равнище на финия
свят - не твори материя, а планове, замисли, идеи“. А академик
А. Петров твърди, че „душата създава идея, изпълнена с инфор
* Библия. Първа книга Мойсеева. Битие. Глава 1, С., 1992, с. 1. - Бел. пр.
мация, а духът - условия за съществуването й. Те заедно творят

всичко“.
Душата и духът на Бога създават изначално непроявения фин
свят. Едва след него започва процесът на сътворение на физи
ческия свят. Не знаем с каква цел Бог го е създавал. Може би за
да получат Неговите деца, Неговите финоматериални същнос
ти, или нашите души, целия възможен опит, включително и този
за живот във физическото тяло. А може би и с помощта на чове
ка да познае себе си.
За създаването на вещество отначало Светлината трябва да
се превърне в материя. Грабовой казва: „За да се отдели пред
метната област (материята) от духовния път, Бог въвежда вре
меви параметър на равнище вещество, който определя структу
рата на развитие на материята“.
Това означава, че за отделянето на физическия от духовния
свят Бог въвежда параметъра „време“ за материята, която във
връзка с това придобива способността да се износва и разруша
ва, а биологичната материя - да се състарява и умира. Тоест със
създаването на мирозданието Бог предвижда различни пътища
за развитие на духовния и физическия свят. Пътят на духовното
развитие засяга развитието на съзнанието и духа и представлява
непрекъснато и вечно издигане към Твореца. Колинеарният* му
път на материално развитие е дискретен.
Физическата материя се вмества в периода от раждането до
смъртта на физическото тяло през дадената реинкарнация. При
следващата реинкарнация развитието на физическата материя съ
що дискретно се повтаря.
Очевидно, физическото тяло на човека е необходимо, за да
може чрез него опосредствано да развива духовна структура, обо
гатяваща душата, духа и съзнанието с нова информация. В „Уче
ние за Бога“ Грабовой сочи: „Смисълът на създаването на физи
* Колинеарен - вървящ успоредно или съвпадащ^ лежащ на една права

(Большая Знциклопедия Кирилла и Мефодия, Новая Россия, 2003).
ческо тяло на човека е и в това знанията за Бога да бъдат преда

дени правилно и да се развиват безкрайно, както и физическото
Му тяло“. Що се отнася до душата, в „Учение за духа“ академи
кът казва: „Душата у човека изначално винаги е безкрайно раз
вита“, а в „Учение за душата“ продължава: „Душата е инстру
мент, който развива света, а едновременно и тя се развива в него
от гледна точка на заобикалящото я. Развива се само при външно
наблюдение, а не във възприемането на физическото тяло на Бо
га“. А „съзнанието е полева структура, чрез която душата уп
равлява тялото“ [28, с. 45].
Създавайки физическия свят по гигантска холограма, Бог съз
дава физическото си тяло (пълна аналогия с човека). Така Вселе
ната е тялото на Бога, като проявената й част представлява про
екция на физическото тяло, а непроявената - финогенетична
структура.
Великият египетски жрец Хермес Трисмегист още преди 6000
години пише: „Вселената е живо същество. Светът е първият от
живите същества, човекът е вторият жив и пръв сред смъртните.
Бог съдържа в себе си света, а светът съдържа в себе си човека.
Светът е син на Бога, човекът е издънка на света и, така да се
каже, внук на Бога“.
Днес академик Грабовой уточнява, че светът е тялото на Бо
га, а човекът е Неговото дете, Неговото равноправно творение:
„Физическото тяло на Бога е Божието проявление като физичес
ка реалност. Цялата реалност дава в проекция физическото тяло
на Бога. Всеки елемент от реалността може да бъде съотнесен с
даден вътрешен орган на физическото тяло на Бога“.
Авторът на много книги и известен контактьор О. Асауляк по
този повод пише: „Органи, нерви, тъкани на Твореца са цивили
зациите, звездните системи, галактиките. Всеки орган изпълня
ва особена функция и е свързан с другите в единен организъм. В
човешкия организъм отмират едни клетки и се развива!' нови,
също и във Вселената откриваме угаснали светила и избухване
на свръхнови.
Кръвта Му е поток от непрекъснати енергии. Както човеш

кото сърце изтласква в артерията пречистена кръв, така и Бог в
своя организъм пречиства енергията на цивилизациите, като я
насочва по безкраен кръг. Разумните същества от различните
цивилизации, включително и душите на Земята, са микрострук-
тури на великия организъм, захранващи с енергията си всички
системи на цялото“ [48, с. 91].
Висшите космически цивилизации изпълняват ролята на кос
мически мозък. Земната цивилизация според Асауляк има функ
цията „детеродие“. „Детеродният орган“ в мащабите на Космо
са износва и отглежда душите от момента на първичното им въп-
лъщаване във физическите тела до момента на „пускането“ й,
когато душата, изминала определен път на развитие, може да
напусне завинаги сферата на пространство-времето и да отиде в
по-високите сфери на еволюцията.
В книгата си „Възкресяването на хората и вечният живот -
вече наша реалност“ Грабовой потвърждава подобен подход. Той
дава интересен пример. Нека да си представим, че сме се оказа
ли в някакъв орган на човешкото тяло и сме започнали да запис
ваме наблюденията си за различни неразбираеми за нас обекти,
за всякакви струпвания - например на клетки. И наум не ни идва,
че наблюдаваме отвътре огромен организъм.
В същото положение са учените, които наблюдават през те
лескоп планети и звезди. Те наблюдават отвътре гигантския ор
ганизъм на Бога. Грабовой изтъква, че ако го виждаха отстрани,
биха видели информационния образ на човека“ [4, с. 219]. Той
изрично подчертава, че може да се създадат системи от телеско
пи, чрез които да се вижда пространството от другата страна. В
отдавнашни времена за подобни цели са се използвали криста
ли, като възникващите в тях образи са давали необходимата ин
формация.
На основата на принципа на подобие на Вселената Грабовой
разработва технология за създаване на космически кораби, уп
равлявани чрез оптична система на базата на кристал. Достатъч-
но е към кристала да се изпрати мислен сигнал, като се зададат

само координатите на местоназначението, и той ще задвижи це
лия механизъм. В този случай за преместването на кораба в Кос
моса не са необходими никакви двигатели. Защо е така? Отгово
рът е много прост.
Ако се вземе миниатюрна частица кръв, която например се
намира в крака, след известно време тя ще се окаже в сърцето
без всякакви усилия от нейна страна. Преместването й става, за-
щото тя е в руслото на кръвта, вътре в живия организъм. Нашата
Вселена също е жив организъм. А за осъществяването на косми
чески полет корабът просто трябва да се разположи в руслото на
нужния поток [4, с. 222].
Ясно е, че наричаното днес от нас „пространство“ е непроя-
веното финоматериално тяло на Бога, а проявената физическа
реалност е проекция на физическото тяло на Бога.
Трябва обаче да се помни, че ако се наблюдава нормална здра
ва клетка на кожата някъде по ръката на човек, не бихме могли
да направим извод как изглежда самият човек. Точно по същия
начин, разглеждайки един или друг физически обект, виждаме
само някаква клетка от физическото тяло на Бога, което може да
се види само с духовното зрение. Ако човек успее със съзнание
то си да проникне в духовната сфера на Бога и да види Неговото
физическо тяло, той получава възможността да излекува не са
мо своето физическо тяло, но и да нормира различни социални
ситуации - например да предотвратява катастрофи.
В лекцията си „Методът на стремеж към тялото на Създате
ля“ на 16 април 2003 г. Грабовой казва: „Единният Бог има фи
зическо тяло както при човека. Стремежът на човека да опознае
своята същност (тяло, дух, душа) е стремеж към тялото на един
ния Бог. За да се види физическото тяло на Бога, трябва да се
открият вечните елементи. Например скала на един милион го
дини условно може да се смята за вечна. Ако се докоснем до нея
с ръка (до вечността), може да развием духовното виждане и да
видим Създателя“.
След като се познават законите за развитието на човека, по

аналогия биха могли да се открият и законите за развитието на
Вселената. Великият Сократ казва: „Опознай себе си и ще опоз
наеш света“. За да се използва обаче принципът на подобието,
трябва не само добре да се владее строежът на тялото, но и да се
изучава психиката на човека, способите на общуването му със
себеподобните.
Ще разгледаме тези въпроси с примера за аналогията между
нашия организъм и клетките ни. Ще изясним „психиката“ на те
зи клетки и отношенията помежду им. Разбира се, и въздействи
ето им като цяло върху организма ни. Тогава ще разберем как
психиката и взаимодействието между хората влияят върху фи
зическото тяло на Бога.
НАКРАТКО ЗА КЛЕТКИТЕ
Човекът е част от човечеството. Всеки негов орган е част от

физическото тяло на човека. Всяка клетка е част от орган. Чове
чеството очаква от всеки да се държи така, както е най-изгодно
за цялостното му запазване и развитие. Точно в това е и целта на
Бога: хората трябва да се държат така, че светът да се развива в
съзидателна посока.
Всеки очаква от органите си да работят така, както е най-
изгодно за целия организъм. Органът очаква, че всяка клетка
ще изпълнява работата си така, както е нужно за здравето му.
Нито организмът, нито органът се замислят, че всяка клетка се
ражда, живее и умира, отдавайки живота си за благополучието
на човека.
Всяка клетка си има своя задача. По отношение на нея чове
кът е своеобразен Бог. Той е носителят на клетките, храни ги,
поддържа жизнената им дейност, а някои дори ги лекуват и реге
нерират. Всяка клетка създава около себе си даден тип светене и
човекът може да влияе върху тази система с волево усилие, като
просто премества светлината. По такъв начин той регулира дей

ността им. Също така Бог регулира дейността на хората. Окон
чателното решение обаче човек винаги взема сам. Каквото ре
шение вземе, така въздейства върху своите клетки посредством
информационна програма на равнище хромозоми.
Обикновено всяка система - държава, организъм, орган - спо
койно реагира на изчезването на някоя малка единица. Напри
мер държавата спокойно може да реагира на това, че известен
брой хора имат аномално поведение. Но ако те се увеличават,
държавата е принудена да се защитава. Ако това не помогне, тя
се разпада.
Същото се случва и с организма, когато клетките му демон
стрират аномално поведение. Да вземем например раковите клет
ки. Те не идват отвън като вирусите и бактериите, напротив до
известно време усърдно са служили за благото на организма. Но
информационната програма на хромозомно равнище започва да
им подава сигнали за по-нататъшното им развитие, свързани с
обида, завист, злоба, ненавист и т.н., т.е. с целия негативизъм,
който пораждаме с мислите, думите и делата си.
Докато клетката е част от целия организъм, тя изпълнява скуч
на работа, без дори да получава благодарност за самоотверже
ния си труд. Според академик Грабовой тя има извънредно висо
ко интелектуално равнище, тъй като е пряко свързана с Бога. Тя
може да оцени отношението към себе си от страна на органа и
организма. След като не получава любов и благодарност, до нея
постоянно стига отрицателна информация: лошо, лошо, лошо,
тя се обижда, плюе иа всичко и започва да живее за себе си. „Ми-
ровъзренеието“ на клетката се променя, появяват се нейни „жиз
нени ориентири“. Решава да живее вечно, като се размножава
безкрайно и създава свои опорни пунктове (метастази), използ
вайки останалите клетки за храненето си. Също като бандитски
те групировки в човешкото общество.
Раковите клетки се размножават много бързо и буквално изяж
дат човека, когото използват за храна. Възниква хранителен де
фицит и те загиват, но заедно с тях загива и човекът.

Разбира се, човекът не е радостен, че трябва да жертва живо
та си заради раковата клетка. Но и клетката преди е жертвала
живота си заради човека. Нейните аргументи са също толкова
правомерни, колкото и тези на човека, но те имат различна глед
на точка. Искат да осъществят своите представи за свобода и да
защитят собствените си интереси. И всеки е готов да пожертва
живота на другия.
Същото се случва и с държавата. Тя иска да живее и да осъ
ществява своите интереси. Р1еколцина инакомислещи обаче съ
що искат да живеят и да осъществяват собствените си предста
ви. Държавата се опитва да пожертва бунтарите. Ако не успее,
революционерите принасят държавата в жертва.
Така и човекът оперира, облъчва, трови по химичен начин ра
ковите клетки. Но ако това не помага, жертвата е самият човек.
Той вижда безперспективното поведение на раковите клетки. Но
и той самият се опитва да осигури съществуването си в общест
вото с помощта на същата ракова концепция.
„Имат ли право хората да се оплакват от рака? Нали той е
отражение на нас самите - демонстрира ни нашето поведение,
аргументите ни и... края на пътя. При хората се появява рак, за-
щото и те самите са рак... Ракът търпи фиаско от противопоста
вянето си на съобществото. Той следва единствено принципа „или
- или“ и защитава независимия си живот. Не му достига осъзна
ването на великото всеобхватно единство“.
Неслучайно раковите заболявания са толкова разпростране
ни - белег на нашето време. Твърде често се опитваме да задово
лим интересите, амбициите и целите си, като принудим другите
да ни служат. Когато това не става, обиждаме се. Поведението
ни във физическото тяло на Бога е като на ракови клетки. Един
ственият човешки орган, който практически не е достъпен за ра
ка, е сърцето.
То е символ на любовта. Ако в живота ни имаше повече лю-
/
бов към околния свят, към хората, към себе си, към собствените
ни клетки, рак нямаше да съществува. Ракът не е в състояние да

победи Любовта! Енергията й има прекалено висока честота за
нискочестотния рак - за пораждането на злоба, завист, обида и
т.н. Затова трябва да се живее с любов и радост.
БОГ ВИНАГИ Е НАБЛИЗО
Аз съм до вашето сърце и чукам.

Аз съм Светлината, а вие не Ме виждате.
Аз съм Пътят, а вие не Ме следвате.
Аз съм Истината, а вие не Ми вярвате.
Аз съм Животът, а вие не Ме търсите.
Аз съм Учителят, а вие не Ме слушате.
Аз съм Господ, а вие не Ми се покорявате.
Аз съм най-добрият ви Приятел, а вие не Ме обичате.
Ако вие сте нещастни, не Ме винете.
В лекцията си „За живота“ Грабовой отбелязва: „Когато се

радвате, животът става по-забележим. Радостта е това, което за
белязвате в живота на другите. Чувственото равнище, каквото е
радостта, е диагностика за собствения ви живот. Радостта от жи
вота е вечният живот в локалната система, онази радост, която
изпитвате, виждайки други живи хора. Вътрешната радост се въз
приема и с реалното сърце, и със сърцето, което се намира в
душата. Те се съединяват в радостта. Но радостта трябва да въз
никва естествено“.
Когато двете сърца се свързват в радостта, повишава се жиз
неният тонус и на физическото сърце, и на организма като цяло.
Необходимо е да се учим да живеем радостно.
Много важно е да настроите себе си за добро, радостно възп
риемане на света. Бързайте да правите добро - и не само на сво
ите близки. Иначе можете и да не успеете. Не е случайна древна
та мъдрост: „Помирявай се със съперника си по-бързо, докато
си още на път с него, за да не може той да те даде на съдията, а

съдията - на слугата, и да те хвърлят в тъмницата. Истината ти
казвам: няма да излезеш от там, докато не дадеш и последния си
кодрант*“. Трябва да се настроите към изострено възприемане
на живота, да се радвате на всеки ден, на всеки човек, да благода
рите на Бога за всеки подарен ден, за всяко подарено събитие.
Необходимо е да се живее с усмивка.
Когато сутрин се събуждате, благодарете на Бога, че сте се
наспали, че се чувствате добре, че нищо не ви боли. Ако пък всич
ко ви боли, радвайте се, че още сте жив. Благодарете на Бога, че
ви е дал възможността да видите любимите си хора, да тръгнете
сутринта на робота, да се усещате нужен. Прогонете от живота
си злобата, а и няма как да я има, ако живеете „като за последен
път“. Радвайте се на живота и помнете, че който убива радостта,
убива любовта! А който убива любовта, убива живота!
Любовта е равнището, което изначално тръгва от Бога! Къ-
дето има любов, по принцип не може да има отрицателни съби
тия. „Тъй като мисълта, изградена върху любовта, е мисъл, коя
то води към вечно развитие, към вечен мир. Това означава, че
мислите едновременно с Бога! И когато мислите едновременно
с Бога, усещате тялото си здраво, намиращо се в хармония с
душата и околния свят, с вечното в нашия живот!“.
Затова, ако искате да бъдете здрав, прогонете от живота си
обидата, завистта и злобата. Бог е създал човека с любов и на
тази основа ще постигнем всичко. Казват, че на всички не може
те да угодите. А и не трябва. Угодете на Бога и това ще бъде
достатъчно.
В „Учение за любовта“ Грабовой заявява: „Ако искате да въз
становите или да вкарате някакво събитие в нормата, трябва да
застанете на позицията на любовта. Това е твърдият критерий,
който трябва да следвате, и по този път гаранцията е сто процен
та, че няма да сбъркате. Вие ще решавате задачата за хармонич
* Римски кодрант (парична единица). - Бел.пр.

ното развитие, за вечния живот и най-главното ще решавате за

дачата за собствената си личност. Защото за личността най-глав
ното е любовта!“. За да живее човекът вечно и да не боледува
(еталон, към който се стреми), той трябва да влага във всичко,
което върши, такава любов, че всичките му деяния да водят към
целта на Бога, т.е. към вечното развитие! Тъй като любовта е
вечността, проявена в личността!
Ако човек действа правилно, в контакт с Бога, тогава всичко
при него е хармонично и лесно. С любов той може да създаде
всичко. Още повече, че Бог не поставя пред нас неизпълними
задачи, а дава кръста според силите на всеки! Грабовой разра
ботва методология за лечение чрез любов, за спасяване на пла
нетата и човечеството чрез любов. Обичащият човек действа та
ка, както действа Бог!
В лекцията си за Бога Грабовой формулира следния закон:
„Бог е всепроявена реалност, осъществена във вашето възприя
тие така, че физическото ви тяло го знае винаги, а душата ви го е
знаела и го знае изначално“.
Какво означава „знаела го е изначално“?
Съществува красива легенда, която се потвърждава с факти,
изложени в учението на Грабовой, в отделни постановки на ре
лигията или на Робърт Монро. Робърт Алън Монро, директор и
основател на Института за изследване на разума в САЩ, в про
дължение на 35 години излиза от физическото си тяло и изследва
финия свят. Бил е и на изначалното равнище, където съществу
ват всички знания за миналото, настоящето и бъдещето. Полу
чавал е знания за собствената си душа, която, бидейки там, на
изначалното равнище, за първи път взема решение да тръгне към
въплъщаване на Земята. А дотогава душата на Монро и душата
на негов приятел, който така и не се въплъщава, прекарват весе
ло времето си: играяз\ гонят се, премятат се, с други думи, жи
веят, наслаждавайки се на живота [49, с. 156].
Но да се върнем към легендата. Бог създава хората, които
изцяло разчитат на него. Точно това е изначалното равнище, за
което говори академик Грабовой, онзи рай или онова блаженст

во, за което говори и религията. Това е финият свят, за който
пише Монро. Всяка душа познава и е виждала онова, което тво
ри Отецът. Виждала е каква светлина и любов изхождат от Него
към творението Му. Но самите души не са познавали любовта,
не са разбирали какво е това радост, не са сияели така, както
сияе и излъчва любов всяко Божие творение. Когато те молят
Бога за създаването им в цялостен вид, за да могат да изпитат
любов и радост, Той с радост ги дарява с всичко притежавано от
Него.
И казва Бог: „Деца мои, ако отидете да живеете там, в моето
Творение, ще можете да се върнете при мен, станали същите Твор
ци. По този път ще се научите да се радвате и да обичате, а Аз ще
ви помогна, ще ви подкрепя. Ще ви водя, подавайки ви знаци и
знамения, само трябва да се научите да ги четете и разбирате.
Ще светя във всеки от вас, затова слушайте себе си, душата си -
нали тя е частица от Мен, Аз съм в нея, а вие сте в Мен. Помне
те, че ще ви виждам само чрез вашата вътрешна светлина. Ще
чакам да ми донесете на съд Светлината, Топлината и Любовта.
Ще ви дам всички знания. И когато се научите да се разбирате и
уважавате взаимно, ще разберете знанията Ми. Именно на Зе
мята трябва да станете богочовеци“ [50, с. 53].
Творецът им разказва за пътя, който трябва да извървят на
Земята, за да могат после да блестят и сияят до Твореца, Всяка
душа на изначално равнище получава всички знания за това как
во е било, какво е и какво ще бъде. Подчинявайки се на своя вът
решен глас, който я зове в неизвестното бъдеще, нашата душа се
насочва към прекрасното далечно, за да се научи да обича.
Като предоставя на душите възможност за развитие, Бог им
дарява свобода на избора. Човекът има право да избира от вари
антите за развитие на света. Притежавайки обаче абсолютна сво
бода, той сам прави своя личен избор и затова може да сгреши.
Особено големи изкривявания възникват в него във връзка с не
доволство от себе си, семейството, работата, страната и т.н.
В. Лопатин, действителен член на Международната академия

за духовно единство на народите в света, голям народен лечи
тел, пише: „Всеки човек е съвкупност от създаден положителен
и отрицателен опит както в този живот, така и във всички пре
дишни въплъщения, и има най-добрия днешен живот според съв
купността от своите деяния. Най-добрите родители, най-добра
та страна, най-добрата работа, най-доброто семейство и най-доб
рите възможности за живот според своите деяния“ [28, с. 63].
Трябва да се знае, че душата сама си избира точно това физи
ческо тяло, това семейство и този живот, за да може в максимал
на степен да получи необходимия опит в предстоящия живот.
Съдбата и здравето на човека зависят само от всекидневните му
мисли, чувства и постъпки, от характера и взаимодействието му
с другите хора и природата. При това Творецът постоянно е в
контакт с човека, помага му, сочи му правилния път.
Този контакт на човека с Бога потвърждават и учени, които в
работата си използват различни уреди. Само че го класифицират
като връзка на човека с информационното поле, полето на все
ленското съзнание.
Група учени под ръководството на професор Г. Заднепровски
в един от закритите научноизследователски институти още пре
ди 20 години успява да регистрира с апаратура обвивки на чове
ка, но не може да разбере принципа на формирането им и да оп
редели има ли в тях някаква информация. Те си поставят задача
та да проверят дали човекът не е някакво устройство, предаващо
във Вселената информация за себе си [51, с. 3].
Днес вече картината е по-ясна. Преди всичко е изяснено, че
човекът освен физическото си тяло има и шест фини тела, което
изцяло съответства на източните философски концепции.
П. Госков, доктор на техническите науки, професор в Алтайс
кия държавен университет в гр. Барнаул, дава следната форму
лировка за душата и духа: „Душата формира и определя област
та на емоциите, чувствата и усещанията на човека, т.е. неговата
емоционалност, за осигуряване на хармония вътре в самия него.
Духът формира и определя областта на рационалното мисле

не,т. е. радиото като цяло, за осигуряване на хармония с външ
ния свят“ [52, с. 22]. И добавя, че душевното тяло е разположено
в шестте фини тела и във физическото тяло, а духовното - в чет
въртото (каузалното), петото (будхическото) и шестото (атми-
ческото).
И така, учените изясняват, че всяка обвивка на човека с не
мислима скорост предава информация в пространството. Шест
те информационни пакета действително работят като „предава
тели“. Но след като има предавател, трябва да има и приемник!
Всяка наша мисъл, душевно движение, емоция мигновено ста
ват известни във Вселената. С помощта на обвивките ние се „от
читаме“ за живота си пред Бога.
Една от тях - четвъртата - е най-интересна и загадъчна. Точ
но чрез нея се осъществява обратната връзка на Твореца с чове
ка. В нея се съдържа информацията за събитията на бъдещето.
Периодично тази информация се променя в зависимост от това
дали човекът живее „правилно“ или „неправилно“.
„ Излезли сте от нужния за развитието на Вселената път?
Незабавно нагоре отива информация, която ви кара да се вър
нете към него: през първия етап това са дребни неприятнос
ти, не толкова тежки болести. Като първо предупреждение:
не пречете на развитието на света със злоба, завист и т.н.
Осъзнали сте, че пречите със своите мисли и постъпки на
световната енергийна система? Получавате поощрение под фор
мата на вървене - дребно или голямо, което не променя съдбата
в по-добра посока“.
Ето го фиксирания с уреди контакт на човека с Бога.
Така че Бог постоянно ни сочи нашите грешки, но ние не же
лаем да Го слушаме.
В лекция за Бога Грабовой казва: „Бог не отделя човека от
себе си. Той му дава същите знания, същите възможности за веч
ното, индивидуалното развитие. Човекът има същите равнища
на възприятие като Бога, но Бог може да възприема цялата ре-
92 В. ТИХОПЛАВ, 7. ТИХОПЛАВ
алност, а човекът - само локално да проявява онова, което е да

дено точно на него. В това е уникалността на човека. Бог може
всичко да знае и да създаде веднага, но и развиващият се човек
също може да създава за себе си... В разбирането на Бога е зало
жено, че човекът е неотделима част от света и затова светът тол
кова твърдо е фиксиран върху човека“.
Какво означава „твърдо е фиксиран върху човека“? Че на всяко
животно, растение, на всяка микроструктура и макровселена и
изобщо на всеки елемент в света съответства точна информация
за неговата взаимовръзка с човека [4, с. 297]. Можете да си пред
ставите колко високо е възнесъл Бог човека. Поставил го е до
Себе си! И когато види, че е болен или е в негативна ситуация,
Той дава знания, които идват от Неговото физическо тяло, от
душата и духа му. „Ние имаме разбиране за духа като за преда
ване на знания“. Човек обаче често не забелязва Божията по1
мощ, твърде е зает със себе си.
Когато той извършва някакви действия, а после го измъчва
съвестта или, както още казват, боли го душата, това означава,
че решението му не е съвпаднало с решението на душата му.
Душата винаги е права, защото „винаги вижда всичко, винаги
гледа през изначалното равнище, когато Бог едва е започнал
да създава света
Нали всичките ни беди, всичките ни болести и нещастия са
свързани с това, че сме се отдалечили от Бога. Но Господ нико
га не захвърля своите деца на произвола на съдбата. Той вина
ги е наблизо. Има една известна притча, която искаме да ви
припомним.
Болен, изморен човек се мъкне по брега на океана на своя
живот. Когато той се спъва от умора и пада, неочаквано чува
думите на Господа: „Стани! Върви напред и не се страхувай от
нищо! Каквото и да се случи, винаги ще ти помогна! И в мъка, и
в радост винаги ще бъда до теб!“.
Животът бързо отлита. Стар и болен човек се мъкне по брега
на океана на своя живот. Усещайки края си, той се изкачва на по-
високо място и оглежда изживения си живот. Вижда, че по брега

се точат две следи от стъпки, но едната от тях се прекъсва и
изчезва. Пак се появява и пак изчезва. А в последния участък от
живота му изобщо липсва.
С болка и обида човекът изкрещява: „Господи! Ти си лъжец!
Обеща ми, че винаги ще бъдеш до мен, а в най-трудните момен
ти от живота ми Ти си ме изоставил! Виж! Там са само моите
следи!“.
Господ тихо казал: „Мили мой, грешиш. Това не са твоите, а
моите следи, защото в най-трудните минути от твоя живот Аз те
носех“.
Така че Бог винаги е близо до нас. Винаги ни помага, дава ни
знаци и знамения, които, за съжаление, често не забелязваме. Не
искаме да ги забелязваме, защото не се замисляме, че рано или
късно ще се наложи да отговаряме за собствения си живот.
И за да не се срамуваме от него, за да можем правилно да се
движим по пътя, по който няма следа, тъй като всеки има свой и
само от него неизвървян път, трябва да се знаят ориентирите,
които се оказва, че всеки има в живота си.
Ориентирите в нашия живот са срещите ни с Бога.
Глав
ЗА СРЕЩИТЕ
НА ЧОВЕКА
С БОГА
СРЕЩА В СЪРЦЕТО (В ДУШАТА)
Спомнете си думите на Твореца: „Душата е частица от мен. Аз

съм в нея!“. Божествените закони на нравствеността са записа
ни върху скрижалите на сърцето. Точно там, вътре в личността,
където е средоточието на съвестта, Бог определя среща винаги,
когато на човека му е нужна.
Най-характерният признак за подобна среща е ритъмът на
сърцето. Грабовой казва: „Когато има сърдечен ритъм, човек мо
же да не го възприема конкретно, но разбира, че сърцето му ра
боти. Здравото сърце работи безшумно. Липсата на шум озна
чава, че Бог е близо до вас“.
Академик В. Сарчук, доктор на медицинските науки, в книга
та си „Еволюция на съзнанието“ по повод на сърцето пише: „В
човешкия организъм може да се изолира център, който е резо-
нансен холографски приемник на информация с виеше измере
ние. Този център е сърцето“.
В труда на известния ленинградски учен професор Ю. Серге-
ев, наречен „Етюди на многоизмерния свят“, са разгледани из-
ключително интересни експерименти, които още през 1975 г. убе

дително доказват, че „нашето сърце е приемник на сигнали, въз
никващи в многоизмерното пространство“ [13, с. 17]. Авторът
описва следния експеримент.
Като единичен елемент от многоизмерното пространство мо
же да бъде приета т.нар. дуплекс-сфера, т.е. четириизмерната
сфера, представена под формата на последователност от сфери
с различни радиуси, вложени една в друга. За отбелязване е, че
академик Грабовой при своите методи на работа често използва
образа на сферата. Математическата топология, която се зани
мава с изследването на топологичните свойства на четириизмер-
ното пространство, решава задачата за триизмерното сечение на
четириизмерна сфера и получава израз, характеризиращ в нашия
триизмерен свят тяло във вид на обемна кардиоида*. Следова
телно обемната кардиоида представлява резонатор от холограф
ски тип, като че ли „настроен“ на излъчване, възникващо в чети-
риизмерното пространство.
Сергеев пише: „Природата се е погрижила формата на сър
цето ни да придобие типологията на обемна кардиоида. През 1975
г. проведохме експеримент, свързан с изучаването на генератор
ния ефект на обемен кондензатор, изпълнен във формата на обем
на кардиоида. Вътрешната кухина на този кондензатор беше пок
рита с течнокристален състав с нелинейни диелектрични свойст
ва. Обемен датчик бе включен към електроенцефалограф.
Регистриращото устройство ясно фиксира импулсни сигна
ли, имащи характер на импулсна последователност, съвпадаща
по форма с кардиограма. Така беше създаден електрически мо
дел на сърцето. В момента на влизането на човек в екранирана
камера, където бе разположен обемният датчик, се променяше
честотата на генериране на модела, т.е. като че ли се възпроиз
веждаше изкуствена тахикардия. Облъчването с ултравиолетови
лъчи също водеше до промяна на честотата на генератора. От-
* Крива с форма на сърце (мат.). - Бел. пр.

тук е разбираемо, че нашето сърце е приемник на сигнали, въз

никващи в многоизмерното пространство“.
Възниква въпросът защо контактът е Бога става мигновено.
Ами защото сърцето е тунелът или тръбата, през която душата
ни се слива е душата на Бога.
Авторите на книгата „Култът на УРРА“ може би са прави:
„Последният въпрос, който бихме искали да засегнем тук, е за
мястото на локализация на душата. Тя като съставяща духовно-
полевата структура на човека (може да се каже - духовния му
център) вероятно е локализирана в областта на слънчевия сплит
и долната третина на белите дробове. Точно поради това, когато
се оплакваме от душевни проблеми, изпитваме „глождеща тъ
га“ зад гръдната кост“ [47, е. 132].
На въпроса къде е разположена душата, Грабовой отговаря,
че „първичният достъп до нея е светенето в областта на сърцето.
А когато навлизаш по-навътре, тя се оказва бездънна, безкрайно
дълбока“. И в тази си безкрайност душата ни се слива с тази на
Бога така, както всяко клонче се слива със ствола на дървото на
изначално равнище. Душата ни влиза в диалог е Бога и получава
отговори на всички въпроси.
Така че тя знае всичко.
Когато действаме неправилно и допускаме грешки, тя мо
ментално реагира, а на това й състояние реагира не само духов
ното, но и физическото ни сърце. Ако на някого му е тежко на
душата, боде го и го боли сърцето, означава, че някъде е постъ
пил неправилно, свърнал е от определения му от Бога път. Ако
коригирате грешката си, на душата й става по-леко и по-светло.
Макар че може би това невинаги се харесва на тялото ни. Но
подобен дискомфорт не продължава дълго. Защото, аКо се жи
вее е лекота и светлина в душата, винаги ще се стигне до благо
получие и във физически план.
СРЕЩА В ЛОНОТО НА ПРИРОДАТА
Цялата физическа реалност е физическото тяло на Бога. На

мирайки се в лоното на природата, човекът с цялото си физичес
ко тяло влиза в контакт с физическата реалност, която е проявле
ние на Бога. „Природата е неизчерпаем резервоар на сили, ако
бъде разбирана правилно, защото само разбирането открива дос
тъпа до използването на енергия. Природата не е бездушна и не
е равнодушна“ [53, с. 10].
Академик Грабовой подчертава специално, че всеки може да
възстановява здравето си при контакт с какъвто и да било стати
чен обект. Някои хора, без да са алпинисти, получават силен оз
дравителен ефект от пребиваването си в планините, които може
да се смятат за вечни статични структури. Други ефективно цо-
добряват здравето си на морския бряг. Продължителна жизнена
история имат и ливадите, полянките, покрити с трева, храстите
и цветята, независимо че тази растителност се обновява всяка
година. Изключително благоприятно действа речният бряг, хо
денето по трева, особено по време на роса, съзерцаването на при
родата.
В „Лекция за Бога“ академик Грабовой казва: „Регенерира
нето под въздействието на природата се проявява в това, че чо
век някъде намира пътя към физическото тяло на Бога. Тогава
разбира как е организирано. Точно разбирането е саморегенери-
ране“.
Действително, когато се намираме сред природата, изпитва
ме въздействието на енергоинформационните полета, излъчва
ни от растителния и минерални свят, а ако ни провърви, и от
света на животните: например видели сте величествен лос или
плашлив заек, наблюдавали сте катеричка, скачаща по някое дър
во. Тези излъчвания, това енергоинформационно подхранване в
хармония с цветовата гама, с акустичните вълни, с удивителния
мирис на тревите, цветовете и дърветата, съчетани със слънче
вата светлина, оказват изключително благоприятно въздействие
върху човека. Особено ако ги възприема не само с физическото

си тяло, но и с душата и духа си. Точно тогава той се насочва към
контакт с Бога.
Науката също е наясно, че човек е в състояние да възприема
енергоинформационните въздействия на околната среда. Според
заключението на съвременните учени той е колосален детектор,
разчитащ като елементарен течен кристал цялата холограма на
пространствено-времевите вибрации, съдържащи се в информа
ционно поле, но в зависимост от равнището на интелекта и ду
ховността си и в съответствие със способността си да се наст
ройва за контакт [13, с. 17].
Григорий Грабовой изтъква: „Човекът е кристал - уникална
оптична система, и от степента на чистотата, на прозрачността
(духовното съвършенство) зависят ефективността и резултат
ността на действията му при изменено съзнание“.
Докторът на биологичните науки А. Паничев и докторът на
техническите науки А. Гулков в книгата си „Култът на УРРА“ по
този повод пишат: „В клетките съществува неизвестен засега на
науката материален компонент - носител на холограмна матри
ца. Най-вероятно този компонент е кристална ултрамикрострук-
тура. Логиката на подобни размишления ни доведе до идеята за
кристал в клетка, който трябва да е информационно свързан с
генома. Ако такива кристали съществуват, те трябва да бъдат в
клетка, при това недалеч от ядрото, тъй като между кристала и
генома трябва да съществува информационна връзка“ [47, с. 36].
Искаме да отбележим още един интересен момент.
Хомеопатичните средства, които вкарват в човешкия орга
низъм информация от растителния и минералния свят, са носи
тели на божественото излъчване. Същата тази хомеопатия, отх
върляна от традиционните лекари, е дар Божи за хората. Неслу-
чайно големият английския учен, доктор Едуард Бах казва: „От
незапомнени времена се знае, че на Провидението е било угодно
да разположи средствата за предпазване от болести и за лекува
нето им в божествено осветени треви, растения и дървета. На
тях им е била дадена силата да изцеляват всякакви недъзи и да

намаляват страданията на хората. При лекуването с тези препа
рати природата на самото заболяване няма никакво значение“
[54, с. 250].
Така че ако искаме да бъдем здрави, по-често трябва да сме
сред природата, да съзерцаваме красотата на заобикалящия ни
свят, да благодарим на Бога за всичко прекрасно, което е сътво
рил. С всяка клетница на тялото, душата и духа трябва да се вли
за в контакт с природата. Но на първо място тя трябва да се пази
и обича!
СРЕЩА С БЛИЖНИЯ СИ
В Евангелието от Йоан, любимия ученик на Христа, е каза

но: „Ти трябва да обичаш Бога в хората, защото в хората е обра
зът Божий“. Следователно, когато служим на ближния си, слу
жим на Бога.
В „Лекция за Бога“ академик Грабовой изтъква: „Често мо
жете да не забележите, че вече разговаряте с Бога. Когато виж
даме, че всяка съзидателна проява е действие на Бога, казваме:
„Бог ни помогна!“. В нужната минута някакъв непознат неочак
вано ви подава ръка за помощ и ви измъква от бедата“.
По този начин протяга ръка за помощ и в последната минута
измъква от ледената вода съседските деца (четиригодишния Бог
дан и двегодишната Вероника) лекарят Борис Дроздов, „случай
но“ пристигнал от Петербург за почивните дни при родителите
си, за да им насече дърва. Във вестник „Санктпетербургские ве
домости“ от 24 април 2004 г. е публикувана статията „Игра на
криеница на крайбрежния път“. В нея се говори за станалите през
пролетта събития в Тосно.
Борис цепел дърва, когато чул, че в река Тосна някой се дави.
Сред ледените парчета едва се виждала главата
»
на малчуган. Ко-
гато Борис носел детето към къщи, малкият казал, че в реката е
останала сестричката му. Борис и притичалата на брега майка на

децата се хвърлили в ледената вода и намерили момиченцето, ко
ето не давало никакви признаци на живот. Но Бог изпратил да по
мага на децата точно лекар. Още на брега Дроздов започнал да
прави на момиченцето изкуствено дишане и сърдечен масаж. След
известно време Вероника задишала, макар и неравномерно. След
още няколко минути децата били откарани от „бърза помощ“.
Ето ви случайност! Случайно пристига за почивните дни, слу
чайно се оказва лекар, случайно бил иа двора, случайно чул за
децата, случайно се гмуркал, за да ги открие, съвсем случайно
намерил... Нищо случайно няма! Бог в лицето на Борис протяга
на децата ръка за помощ!
Ще приведем още един потресаващ пример на подобно „слу
чайно“ съвпадение на обстоятелства, за което пишат в началото
на 80-те години всички вестници в Съветския съюз. Става дума
за жителя на Ереван Шаварш Карапетян, световен шампион по '
подводно ориентиране.
В утринта на онзи ден, в най-натовареното време, тролей с
висока скорост и затворени врати рухва от мост в ледените води
на Ереванското водохранилище. Хората в тролея се оказват като
в консервна кутия.
Спасителите пристигат на мястото на аварията, но не могат
да открият машината в мътната затлачена вода. За късмет точно
в този момент, когато вече няма никаква надежда, по моста тича
за сутрешната си тренировка световният шампион... по подвод
но ориентиране Шаварш Карапетян.
Без да се замисли, спортистът се хвърля във водата. На дъл
бочина десет метра той открива тролея, счупва стъклото, нару
шавайки всички физични закони, и като преодолява съпротивле
нието на водата се вмъква вътре. Напипва хората, които са без
жизнени като манекени.
След няколко мига изплува с първия спасен. Той е в безсъз
нание, но в лодката на спасителите бързо идва на себе си. Спор
тистът отново се скрива под водата. Всяка минута е скъпа. Мла-
дежът, изпратеният от Бога спасител, отново и отново се гмур

ка, като продължава да измъква хора. Измъкнал 19 души.
Шаварш разказва: „Изплувах, поемах въздух и пак се гмур
ках. Накрая бях на ръба на припадъка“.
Спасителите измъкват този удивителен човек и го предават
на лекарите. По-късно, в болницата, майката пита изранения Ша
варш: „За какво мислиш, сине?“. Той отговаря: „Ако имах аква
ланг, щях да измъкна всички“.
Най-поразителното е, че в милионния Ереван Шаварш - един
ственият, който е могъл да предотврати трагедията за 19 души,
се оказва в съдбоносния миг на мястото на катастрофата. Бог го
довежда в нужното време на нужното място!
Шаварш боледува дълго. Получил е възпаление на белите дро
бове. След прекарани два месеца в болницата шампионът нами
ра в себе си сили да се върне в големия спорт. На поредния све
товен шампионат печели „златото“. А за подвига със спасяване
то на 19 души дори не го награждават. Властите твърдят, че всич
ки са спасявали пострадалите! [55, с. 19].
Този човек прави онова, което му нарежда Бог. Господ пос
редством него протяга ръка за помощ на тези хора в мътната
ледена вода. А той е имал избор: да продължи по-нататък и да не
забележи злополуката.
Един древен мъдрец казва: „Ако не държа на себе си, кой ще
го стори? Но ако държа само на себе си, за какво съм?“.
Човекът винаги сам избира пътя си! Винаги сам! Когато съв
пада с посочения му от Бога, тогава той лесно и просто решава и
най-сложните проблеми, често без дори да разбира, че Бог му
помага да се чувства нормално във всичко.
СРЕЩА В ХРАМА
Храмове са строени от древни времена на места, където са

усещани значителни потоци космическа енергия. Архитектура-
та и уредбата на храмовете съдействат за възникването на тор-

зионни полета, действащи положително върху човека.
Носителят на Нобелова награда П. Бриджман установява, че
торзионни полета могат да се пораждат не само от собствения
момент на въртене на елементарната частица, наречена спин, но
и да се самогенерират при изкривяването на структурата на фи
зичния вакуум. Например когато някой говори, възникват плът
ности във въздуха, които създават нееднородност в околния фи
зичен вакуум. Така се появява торзионно гюле. Всяко съоръже
ние, изградено на Земята, всяка линия, начертана на хартия, на
писаната дума или буква, дори мисълта, излъчена от нас в прос
транството, нарушават еднородността на физичния вакуум и той
реагира със създаването на торзионно поле.
Ефектите, свързани с действието на формата на различни
обекти, са известни от дълбока древност. На строго научно рав
нище обаче, експериментално, ефектът на формата е установен
едва в началото на 90-те години на XX век. От физична гледна
точка без всякакво съмнение трябва да съществува преносител
на такова действие - някакво поле. При липса на строга теория и
дори на физичен модел това поле получава наименованието „по
ле на формата“.
Като използват модела на физичния вакуум, учените успяват
да създадат модел на ефекта на формата. В резултат на изслед
ванията е открито, че формата (дори за хипотетичен „безмасов“
обект - например мислеформа) създава смущение на физичния
вакуум с геометрична или топологична природа. Около обекта
(около формата му) се появява спинова структура (торзионно
поле) [7, с. 8].
„Според нашата теория това е полева торзионна структура,
чиято физична природа засега не е ясна докрай. Опитът показва,
че активността на подобни структури рязко нараства в т.нар. би
ологично активни зони, към които спадат древните капища, све
тилища и храмове. Един от най-старите християнски храмове е
Софийският, чието строителство е започнато още при Ярослав
Мъдри преди около хиляда години.

Проведохме серия експерименти, включително за фотогра
фиране на различни места от територията на храма. Използвах
ме обикновени фотоапарати, „сапунерки“, но обработени по съ
ответния начин с помощта на торзионен генератор. Изясни се,
че около олтара на храма тези удивителни процеси се активизи
рат, а около саркофага, където се съхраняват светите мощи, дос
тигат поразителна концентрация и придобиват необичайни ха
рактеристики. Това са странни образувания със сложни форми,
светене на пространството. Дифузни образувания с поразителни
конфигурации... Не е възможно всичко това да се обясни от гледна
точка на традиционната физика. Очевидно става въпрос за друг,
не електромагнитен фактор на физични взаимодействия. С дос
татъчна условност наричаме този фактор торзионни полета, или
полета на усукване, но е възможно да съществуват и други поле
та, за които досега нищо не е известно. Торзионната теория за
полето дава възможност ако не за цялостно разшифроване на
тези загадки, поне да се направи съществена крачка в тази насо
ка [56, с. 3].
Торзионните полета, създавани чрез архитектурата на хра
мовете, въздействат благоприятно върху човека. За това способ
стват подредбата на храмовете, фреските по стените, иконите.
Ученият В. Шкатов от Томск създава прибор за определяне
на статистически торзионни полета на геометрични фигури, бук
ви, думи, текстове и снимки [57, с. 40]. По специална методика
се установяват интензивността, посоката (дясно или ляво) и зна
кът (плюс или минус) на торзионното поле на фигурата. Анали
зирани са руската азбука, цифри и някои геометрични фигури.
Тъй като цифрите, буквите и думите са написани на хартия, па
раметрите на създаваното от тях торзионно поле се определят
спрямо торзионното поле на белия лист. Интензивността на тор
зионното поле, създавано от думата „Христос“ спрямо фона, е
плюс 19, което е много голяма величина. Интензивността на пра
вославния кръст например е плюс 5.
Всичко това заедно оказва мощно енергоинформационно въз

действие върху човека, като възбужда в него торзионно поле. А
ако пее и църковен хор, въздействието се усилва многократно.
Той влиза в резонанс с вибрации от високо равнище. Когато за
почва да усеща в тялото си вибрациите, може със силата на въ
ображението да си представи своята душа, устремена към Бога,
и с духовно видение да види Твореца. В подобно състояние от
гърдите му се изтръгва молитва към Бога.
Интересна е процедурата по кръщаването. Точно тогава ста
ва първата среща на младенеца с Бога. Процесът на кръщаване
то е пряко свързан с Исус Христос. Обърнете внимание, че вода
та, добита в деня на кръщаването на Христа от какъвто и да е
източник, се запазва с години, дори ако се държи в закрит съд.
Даже чешмяната вода в такъв ден става „кръстеца“.
Водата е удивителна течност! Както пише американският фи
зик доктор Волфанг Лудвиг, „тя има памет като на слон“. Мно-
гобройни експерименти доказват, че тя като гъба попива в себе
си информация, запазва я, пренася я и я обменя с околната среда.
Ако е заредена с благоприятна информация, оказва оздравител
но въздействие върху човека, както например „светата вода“ и
„кръстената вода“. Откъде и каква информация попада във вода
та, при това веднага и във всички водоизточници?
Според религиозните канони на Богоявление във водата вли
за Свети дух! Той носи божествената информация. Както казва
академик Грабовой, „разбирането за Божия дух е разбиране за
предаването на знания!“.
СРЕЩА ЧРЕЗ РАЗУМА (В ДУХА)
В „Учение за духа“ Грабовой казва: „Бог, след като създава

човека, получава материя, която изначално е духовна, защото
духът на човека е бил изначално у него, защото е дух Божи“.
Духът на човека е фрактал на духа на Бога!
Духът е волята на Създателя, импулсът, който пренася свет

лината на знанието на душата от външното на вътрешното и от
проявеното на непроявеното равнище и обратно. Именно духът
ни дава възможност да добиваме знания, тъй като се асоциира с
разума.
Академик П. Госков формулира разбирането задуха така: „Ду
хът (ratio - лат.) е информационно-енергийна финоматериална,
самостоятелна субстанция, която формира и насочва мисловна
та, логико-менталната, рационалната дейност на човека на рав
нището на подсъзнанието и съзнанието“ [52, с. 22].
По повод на духа Ернст Мулдашев в книгата си „От кого сме
произлезли?“ пише: „Духът, след като създава генетичния апа
рат и с негова помощ задейства процеса на възпроизводство на
човека на Земята, оставя основните мисловни функции за себе
си. Както става ясно от религията, след раждането на детето в
него влита духът, като точно той определя мисловните способ
ности на човека. Тоест ние мислим с помощта на духа, живеещ
във финия свят, чрез енергията на финия свят. Мозъкът, като
използва енергията на физичния свят, е в състояние да усуква
торзиоииите полета на финия свят, във връзка с което помага на
духа в процеса на мисленето“ [58, с. 351].
В този цитат интересно е определена ролята на духа. Ние
мислим с помощта на духа. Тогава защо ни е мозъкът?
Продължителните и усърдни изследвания водят учените до
еднозначен отговор на въпроса за ролята на мозъка.
Още големият учен В. Войно-Ясенецки, известен хирург и
носител на Сталинска награда, впоследствие архиепископ Лука,
пише: „Мозъкът не е орган на мисълта, чувствата и съзнанието,
но той е онова, което приковава съзнанието, чувствата и мисли
те към действителния живот, кара ги да се вслушват в действи
телните нужди и ги прави способни за полезно действие. Мозъ
кът е органът за внимание към живота, за приспособяване към
действителността“.
Архиепископ Лука има удивителна съдба. През 1936 г. написва
учебник по хирургия - настолна книга за много поколения хирур

зи. Точно за тази книга получава Сталинска награда. След прие
мането обаче на духовен сан е изпратен в сталинските лагери.
В началото на войната го изпращат на фронта. Там архие
пископ Лука организира медицински пунктове, обучава млади
хирурзи, оперира! В края на 50-те години на един от официални
те държавни приеми до него се приближава един от членовете на
Политбюро и на висок глас насмешливо му казва: „Наскоро съ
ветски спътници летяха в Космоса, но така и не откриха там Бо
га. Как ще го обясните?“.
Архиепископът отвръща: „Като хирург много пъти съм пра
вил трепанация на черепа, но там също не открих ум“.
Научните изследвания показват, че мозъчната дейност е в съ
ответствие с квантовите закони. Експериментите на академик Н.
Бехтерев свидетелстват, че човешкият мозък е органът, който
поражда вълнови структури. Невропсихологът К. Прибрам и фи
зикът Ф. Уестлейк от САЩ са едни от първите, които установя
ват, че мозъкът е „организиран“ на холографски принцип, както
и цялата Вселена.
За това свидетелства например фактът на моменталното раз
познаване. След като видите познато лице, веднага го разпозна
вате. Ако образът на този човек е записан в някакво местенце от
паметта на мозъка, на други местенца са записани хиляди други
образи. Но човекът разпознава веднага, без да прехвърля всички
„снимки“ на всички местенца. Следователно информацията за
дадения човек е записана на всяко местенце, съществува нався
къде. Точно това е особеността на холографската природа на мо
зъчното устройство.
Веднъж получена, информацията се фиксира завинаги от мо
зъка, тъй като образите не избледняват с времето и могат да бъ
дат възпроизведени след много години, а вълновият принцип на
кодиране на информацията позволява тя моментално да бъде из
вличана от паметта.
Само че възниква въпросът по какъв начин се съхранява ин-
формацията в паметта по време на клинична смърт. Нали физи

ческото тяло (и мозъкът, в частност) не функционира. Разликата
между потенциалите на клетките (включително и на мозъка) е
равна на нула. Информацията, ако тя се съхранява в мозъка, тряб
ва да бъде изтрита. Но това ие се случва и реанимираният, както
и преди, мигновено разпознава роднините и познатите си.
След огромен брой експерименти учените установяват, че ме-
ханизмът на паметта се основава на финоматериална структура:
пазител и носител на информацията не е мозъкът, а биополева
система. По-късно се изяснява, че и материалната структура, по
раждаща мисълта, също е биополева система. Още Хераклит пи
ше: „Силата на мисленето се намира извън мозъка“.
Днес големият изследовател на мозъка И. Шмельов заявява:
„Мозъкът не мисли, защото психичният процес е изнесен извън
пределите на този орган“. Докторът на философските науки А.
Манеев смята, че „мозъкът трябва да се разглежда като блок за
разчитане на информацията, съхранявана в биополевата система“.
И така, мозъкът няма никакво отношение към съзнанието,
мисленето и паметта. Той възприема информация от областта
на духа и съзнанието, прехвърля я към нервните центрове, а те -
върху мускулите на един или друг орган.
С други думи, мозъкът - това четящо устройство, дава въз
можност да се черпи информация от биополевата система на чо
века и информационното поле на Вселената, тя да се превежда
на езика на тялото и да бъде довеждана до всяка клетка. И обрат
но, да се получава информация от всяка клетка, да се преработва
и в необходимия вид да се препраща в биополевата система и
във физичния вакуум на околното пространство. При това в био
полевата ни система информацията се внася от духа. Изключи
телният изследовател-експериментатор академик В. Казначеев
пише: „Полевото вещество - духът, не само е основа на интелек
та, но и ръководи развитието на целия жив организъм“. Акаде
мик Грабовой в „Учение за живота“ казва: „Духът съществува
като пътеводна нишка на самия живот“.
Така че именно духът ни дава възможност да получаваме ис

тински знания от Бога, да общуваме с Него.
В „Учение за Бога“ Грабовой изтъква: „Съзнанието на Бога е
онова, което протича от Бога към човека като непрекъснат поток
от знания... Едва след като разберете как Бог ви е дал знанията,
можете да ги предадете като универсална система. Ако се нами
рате на това равнище на разбиране, когато общувате с хората, вие
предавате универсални знания за Бога. Хората започват да виж
дат максималното ви доближаване до Бога. Тоест те виждат как
на максимално високо равнище взаимодействате с Бога!“.
В тази ситуация Бог формира възприятието на човека така,
че той получава знания чрез разбиране. „Разбирането е онова,
което е акумулирано от Бога под формата на действие на душа
та, духа и физическото Му тяло, на Неговото съзнание. Вашето
разбиране е максимално проявление на Божието съзнание. И ко
гато започвате да разбирате достатъчно точно, сякаш влизате в
контакт на равнище съзнание на Бога. Имайте предвид, че лично
ваши са физическото тяло, душата, духът и съзнанието, всички
външни явления и събития, а само ✓един елемент не е ваш - Бо-
жието съзнание. Следователно Божието съзнание определя ця
лото ни присъствие в този свят. Само един елемент на съзнани
ето! С други думи, човек, който има съзнание, също може да
определя цялата външна реалност, само защото я е осъзнал“.
С помощта на духа влизаме в контакт с Бога на равнището
на Неговото съзнание. В контакт с Божието съзнание на човека е
подвластно всяко съзидателно действие! Именно така академик
Грабовой решава основната си задача за спасението и хармонич
ното развитие на човечеството. Със съзнанието си той влиза в
контакт с Божието съзнание, като отправя към Него молба за
помощ, и всяко негово съзидателно действие се осъществява
стопроцентно. Не може и да бъде по друг начин! Нали Бог му
помага със Своето съзнание. Бог може всичко!
Така човек на основата на съзнанието си може да създава вся
каква материя, защото нашето съзнание е в състояние да осъ
ществи всяка съзидателна идея при условие, че сме я формирали

така, както я формира Създателят. Тогава за нашето съзидател
но творчество се откриват безгранични перспективи.
В една от демонстрациите на учението си академик Грабовой
показва, че може да се създават материали, каквито изобщо ня
ма на Земята. Демонстрира как от един елемент от Таблицата на
Менделеев може да се премине към друг, т.е. на практика може
да се преобразува един елемент в друг. Това преобразуване се
осъществява на духовна основа. По същество преобразуването
на един елемент в друг е частен пример за създаване на материя.
В резултат Грабовой стига до извода, че всичко съзидателно, ко
ето имате в мислите си, можете да получите реално.
Учението на Грабовой дава например съвсем нова техноло
гия за създаване на технически устройства. Например всички еко
логично вредни технологии може да се заменят с екологично бе
зопасни. Може например да не се изработват отделни части на
машина, а тя да се създава изцяло, в завършен вид. Тогава няма
да има заваръчни шевове. Може да се действа по съвсем разли
чен начин: машините на бъдещето да се материализират в нас
тоящето. Много неща Грабовой върши точно по този начин.
Изключително важно е да се има предвид, че след като хора
та овладеят методите на материализацията, може да се създава
всичко, което е необходимо за пълноценния вечен живот. За това
обаче са необходими преди всичко знания - знания от Бога!
Вече знаем, че можем да срещнем Бога: в сърцето, в разума
си (тоест в знанията), сред лоното на природата, в лицето на ближ
ния си и в храмовете.
Да се знае обаче мястото на срещата, все още не означава да
се „срещнете“ с Бога, да почувствате присъствието Му, да Го
помолите за помощ и да получите отговор. Човек често не забе
лязва, че е минал покрай Бога.
За да се срещнете с Бога и за да забележите, че подобна сре
ща се е състояла, трябва предварително да сте подготвен. Тряб
ва да знаете как става!
Например цял ден сте работили в градината, посадили сте

пет чувала картофи, изморен сте, но независимо че часове наред
сте били сред природата, така и не сте могли да срещнете Бога.
Вечерта, когато излизате пред къщата да погледате звездите, сре
щата с Бога би могла да се осъществи. Ако, разбира се, не мис
лите за тора, който трябва да докарат утре, за изгнилата дъска на
пода, която трябва да се смени, и т.н.
Очевидно е, че само пребиваването в лоното на природата
или в храма не е достатъчно за среща с Бога.
Необходимо е още нещо. Какво е то?
Глава
КАК
ДА СЕ ВЛЕЗЕ
В КОНТАКТ
С БОГА?
Антропологът Екълс, носител на Нобелова награда, смята, че

„човешкият мозък е само биокомпютър на съзнанието и прие-
мо-предавател на информация“. Нека засега да оставим настра
на всичко, което се отнася до биокомпютъра на съзнанието, и да
насочим вниманието си към втората част от твърдението на
Екълс.
Човешкият мозък е приемо-предавател на информация! Мо
ментално възниква асоциацията с радиоприемник или радиопре
давател. Дали и мозъкът не се „настройва“ на определена вълна
и така да получава или предава дадена информация? Дали точно
така не се стига до контакт с Бога?
Да, това е така! Действително има способи за настройване на
нашия мозък и за получаване на информация от информацион
ното поле.
Например учени от Международния институт по космическа
антропоекология (МИКА) под ръководството на академик В. Каз-
начеев провеждат, и то твърде успешно ред експерименти за връз
ката с информационното поле, като за целта използват т.нар. „ог
ледала на Козирев“.
Ще разкажем за впечатленията на доктор Ф. Ветвин, който

посещава лаборатория на МИКА. Но ще започнем по-отдалеч.
През април 2003 г. вкъщи неочаквано звънна телефонът и жен
ски глас ни съобщи, че с нас ще говори академик Казначеев. Бях
ме изумени, защото го смятахме за изключителен изследовател
на енергоинформационните явления и нестандартен учен, който,
без да обръща внимание на „събратята си по наука“, от средата
на 60-те години на XX век упорито се занимава с полеви взаимо
действия. Той топло ни благодари за книгите и ни каза думи, ко
ито ни паднаха като балсам на сърцето: „Очаквах, че всеки мо
мент в Русия ще се появи духовен център на нова научна основа.
След като прочетох книгите ви, ми стана ясно, че такъв център
се формира около тях“. Малко по-късно ни изпрати негови кни
ги и адреса на МИКА.
През лятото на 2003 г. доктор Ветвин се подготвяше за ко
мандировка в Новосибирск. Като търсеща личност мечтаеше да
се запознае с „огледалата на Казначеев“ и с дейността на МИКА
отблизо и ние му дадохме адреса с условието, че след връщане
то си ще ни разкаже за впечатленията си. Когато се върна, той
разказа следното.
Огледалото на Козирев, в което успява да бъде три пъти, е
разположено в избено помещение на института, чиито стени са
облицовани с плочки. Самото огледало представлява цилиндър
от алуминий с приблизително 2-2,5 метра в диаметър и със съ
щата височина. Входът към цилиндъра е по спирала и затова,
когато влизаш вътре, се оказваш изолиран напълно от помеще
нието на лабораторията. Има кресло, в което три дена подред,
по около час, „в горда самота“ седи Виктор Владимирович Вет
вин.
„Първите две посещения не ми направиха особено впечатле
ние. Беше леко трансово състояние, малко ми се виеше свят, но
нищо не виждах и не чувах. Макар и да ми бяха показвали сним
ки, направени от някои предишни изследователи, намирали се
по-рано в това кресло. Например на една от снимките сякаш бе
изчезнала част от стеничката на огледалото и ясно се бе очерта

ла стената на лабораторията, покрита с плочки. Но на третия ден
нещо се случи... Седях си кротко и изведнъж точно отпред в тъм
нината се появи огромно око с размери приблизително метър на
метър. То се втренчи в мен. Черната му зеница просто ме всмук
ваше и аз не можех да отклоня погледа си от него. Беше тревож
но и чувствах, че всеки момент ще „влетя“ в тази зеница. Стана
ми толкова страшно, че закрещях: „Запалете светлината!“.
Това са думи на човек, който нееднократно е напускал физи
ческото си тяло, занимавал се е с холотропна терапия, с концен
триране върху дишането, т.е. не е новак в трансперсоналната пси
хология. И въпреки това подобно впечатление!
Тъй като за експериментите на учени от МИКА също е спо
менавано в нашите книги, само ще дадем един пример [59, с.
34].
Професор А. Трофимов, ръководител и непосредствен учас
тник в дадения експеримент, разказва: „Разположихме изследо
вателя в установката. Неочаквано във вътрешността й се получи
избухване на плазмоид. След това преди началото на работата в
„огледалата“ започна да се появява светещ обект във вид на диск.
С прекратяването й той изчезваше. Последваха чудеса... Когато
в момента на подготовката за предаване на мислени образи вка
рахме в „огледалата“ символа на Н. Рьорих „Знаме на мира“,
изпитателят бе отхвърлен от някакво силово поле. Беше страш
но. Не бяхме готови за това и дори нямахме прибори, за да го
измерим.
...Приближаваш се до „огледалото“ и изпитваш животинско
чувство на страх. В два часа след полунощ на 25 декември ( 1999
г. - бел.авт.) един от нас се приближи. Усетихме мирис на озон,
последва още едно избухване и после пространството разкри не
очаквано вътрешно съдържание.
Всички, които влизаха в „огледалата на Козирев“, виждаха
огромен поток от символи - знаци, светещи като неонови рекла
ми. Отначало мислехме, че е някакво послание до нас. След това
стана ясно, че по-голямата част от символите се съотнасят с щу-

мерската култура. Това бе миг от историята, проникнал в нашата
зона“.
Което означава, че под въздействието на излъчвания, възник
ващи в „огледалото на Козирев“, всекй изследовател успява да
настрои мозъка си на определена честота на вибрации и да влезе
в резонанс с подобна честота на някакво информационно поле,
което съхранява информация за цивилизация, съществувала 6000
години пр.Хр.
След като може да се влезе в информационен слой, съдър
жащ информация за миналото, може да се влезе и в слой с ин
формация за бъдещето. Точно това прави академик Грабовой.
Той надниква 200 години напред в бъдещето, вижда апаратура
например за предотвратяване на земетресения, връща се в на
шето време и я създава на основата на съществуващите мате
риали.
С една дума, новото е добре забравено старо! Още Питагор
казва, че всички думи, мисли и постъпки, т.е. цялата информа
ция, която съществува в мирозданието, се запечатва завинаги в
световния магнитен океан-огледало. Човек може да придобие спо
собността да влиза в необходимия слой на океана-огледало и да
извлича нужната му информация. Това може да става и без „ог
ледалата на Козирев“. За да има обаче успешно придвижване в
това направление, трябва преди всичко да се подобри нашето въз
приятие, да се промени състоянието на съзнанието, да се напра
ви по-съвършена дейността на главния мозък.
Академик Шипов казва: „Нашият мозък е прибор, който вза
имодейства с торзионните полета, носещи информация. В струк
турата на тази картина на света съществува информационно по
ле, съдържащо информация за всичко, което може да бъде, било
е и ще бъде. Торзионните полета функционират като посредни
ци, свързват ни с информационното поле, което западната тер
минология нарича поле на съзнанието“ [60, с. 33].
При по-високо състояние на съзнанието е възможно съвсем
различно възприемане на света. Когато се случва да изпитваме

особени състояния - на подем, усещане за пълноценен живот,
изпълване с радост и щастие - точно това са признаците на по-
високо състояние на съзнанието в сравнение с обичайното. По
добно поразително усещане възниква и при контакт с Бога!
Академик Шипов заявява: „Поради едни или други причини
човешкото съзнание, като преодолява определени препятствия,
се добира до банката данни и пряко получава знания, информа
ция и изключително важни сведения за човешкото битие“.
Докторът на медицинските науки Е. Кструбин твърди: „Ня
ма съмнение, че трансовите състояния са входът към информа
ционното поле на Земята“ [61, с. 138]. Трансови състояния мо
гат да възникнат в човека самопроизволно при изморителни пъ-
тувания, след работа и емоционално напрежение, при медитация
и молитва, църковни богослужения, обреди и ритуали. Транс може
да настъпи и „силово“: чрез хипноза, наркотици, алкохол, въз
действие на различни полета и т.н.
Тук ни интересуват обаче само методите на съзнателно дейс
твие на човека за установяване на контакт с Бога. Такива методи
са молитвите, концентрацията, медитацията и съзерцанието!
Ето че стигнахме и до това, на което (във всеки случай за
повечето от нас) никой и никога не ни е учил. А трябва да се
учим. Защото всички методи на работа на академик Грабовой,
свързани с оздравяването, подобряването на ситуацията и дори
с възкресяването, са основани точно на концентрацията и меди
тацията.
Прекият контакт с Бога условно може да се раздели на два
типа. Първият е когато се обръщаме към Него с молба за нещо
или за някого или просто да му благодарим. Такъв контакт се
постига с правилно молене. Вторият е, когато предлагаме себе
си на Бога! Подобен контакт се постига чрез правилна медита
ция. И в единия, и в другия случай инструмент за настройване на
съзнанието ни е собствената концентрация.
ЗА МОЛИТВАТА
Молитвата е частен разговор с Бога.

Светител московски Филарет
Защо човек се моли? Защото се нуждае от Бога.

„Молитвата е нещо интензивно и насочено нагоре. От краи
щата на пръстите на краката до темето цялото ни същество се
моли и праща своя зов към висините. Самата природа на молит
вата е в това да се достигне Бога с възвисяване“ [62, с. 78].
Ако се отчете, че думите и мислите ни са в състояние да усук
ват торзионните полета в положителна посока и така да въздейс
тват върху информационния образ на иконата, пред която се мо
лим, при правилно молене можем да постигнем пряка връзка с
Бога. Защото, променяйки информацията на своето съзнание,
въздействаме върху информацията на материята, информация
та на външния свят и информационните връзки.
Но за да бъде молитвата истинска, трябва да бъде вик на сър
цето, тъй като тя е гласът на душата ни, готова за общуване с
Бога. „Молитвата е непроизволен вик на душата към своя Бог!“
[63, с. 437].
Молитвата е определен числов и звуков код за контакт, който
всеки сам трябва да открие и почувства. От психологична гледна
точка при многократно повтаряне молитвите развиват способ
ността за концентриране на вниманието, а така се привеждат в
ред собствените ни мисли и чувства. Не са обаче чести светлите,
високите моменти, когато душата се устремява към небето, ко-
гато сами изпитваме потребността от молитва; вярата не идва
при никого сама, а и не всеки има знания.
Затова понякога ни се струва, че няма и помен от никакъв
Бог, че светът е студен, жесток и лишен от каквато и да било
светлина. Тогава трябва да се отправи молитва към Бога вашата
душа да придобие вяра. Сурожкият митрополит Антоний казва:
„С душата си трябва да се отнасяте като майка, която носи кап-
ризното си дете и му разказва приказка. Най-напред не й обръща

внимание, но после започва да се заслушва...“ [64, с. 71]. Душата
влиза в контакт с Бога!
В молитвите ни често присъства желанието за нещо: здраве,
защита, богатство, успехи в работата, сполука в нещо конкретно
и т.н. В случая чувстваме, че Бог е високо над нас, докато ние
сме долу. Уповаваме се на Него, умоляваме Го и после чакаме,
но не знаем кога и до каква степен ще осъществи онова, за кое ; с
го молим. Понякога Му предлагаме сделка: „Господи, давам Ти
моята молитва, така че, моля, помогни ми“. Но ако молитвите
имат предимно молителен характер, това говори, че още не е
развита духовната същност на човека. Не е учудващо, че подоб
ни молитви често не достигат делта.
Само човек, който възприема живота си като най-голям по
дарък от Бога, като възможност за духовно усъвършенстване,
като стъпало към божественото, може да постигне успех. За не
го молитвата не е придобиване на земни блага, а хармонизиране
на човешката душа и любов към Твореца. В този случай молит
вата пречиства ума, винаги подложен на съмнение, тревога и без
покойство, постоянно атакуван от лоши мисли и подбуди. Кога-
то се молим, умовете ни се пречистват и чистотата засилва спо
собността ни да възприемаме Бога.
Как да се молим?*
В никакви църковни скрижали няма точни думи и словосъче
тания. Всяка записана молитва в молитвениците е само схема,
която може да се изменя, допълва и усъвършенства. В крайна
сметка действието й се определя от торзионното поле, създава
но от вашите мисли, думи и емоции. Молитвите могат и да не са
църковни; главното е нужните мисли и думи да идват от дълби
ните на сърцето. Но църковните молитви еднозначно предизвик
ват появяване на торзионни полета, които дейс тват положител
но върху нас и външните информационни връзки. Затова, когато
ги ползва, човек не допуска грешки.
„Особено ефективна е молитвата, отправена над свещ. Кога-
то тя се произнася над свещ, звуковите вибрации предизвикват

колебания на плазмата (огъня), създаващи електромагнитни въл
ни (а сега знаем - торзионни - бел. авт.), които се издигат към
Бога. И тогава върху човека се изсипва Божията благодат, която
изцелява душата и тялото“ [65, с. 4].
Правилно прочетената молитва наистина има силно изцеля-
ващо въздействие върху организма и върху промяната на поло
жението наоколо. Значителен ефект има благодарствената мо
литва към Бога. Но дали отправяме често към Него благодар
ностите си?
Ето какво пише за благодарствената молитва Омрам Айва-
нхов: „Най-голямата грешка на хората е тяхната неблагодарност.
Те умеят само да възразяват, да изискват, да крещят и да се въз
мущават. Какво обаче са направили, за да имат правото да изис
кват? Нищо. Ето защо за тях Небето се затваря и ги оставя да се
забъркват в трудностите. Знаете ли колко милиарди и милиарди
същности, елементи и частици участват само за да поддържат
живота във вас? Не! Но винаги сте недоволни, възмутени. Нау
чете се да бъдете признателни! Още утре сутринта, когато се
събудите, благодарете на Небето, че сте в добро здраве - нали
мнозина няма да се събудят или ще се събудят, но никога повече
няма да могат да помръднат. Кажете: „Благодаря, Господи, че
днес пак си ми дал живот и здраве, за да мога да изпълнявам
волята Ти“. Когато Небето забележи подобно рядко явление -
умението да се благодари с повтаряне на „Благодаря, Господи!
Благодаря, Господи!“, - то е поразено, възхитено и изпраща всич
ките си благословения“ [64, с. 72].
Действието на молитвите е изследвано много добре. Мос
ковски изследователи от отделението по теоретични проблеми
на Руската академия на науките под ръководството на академик
П. Гаряев проучват влиянието на молитвите върху растения. За
почват с проклятия. Вземат семена от растението арабидопсис,
което е много добре известно на биолозите. Резултатите от въз
действието на проклятията върху него ги стъписва.
Словесното обработване на арабидопсиса се оказва подобно

на облъчване с доза от 40 000 рентгена. От подобна „доза“ се
прекъсват верижките на ДНК и хромозомите, разсипват се и се
объркват гените. Повечето семена загиват, а при оцелелите за
почват чудовищни мутации. За отбелязване е, че резултатите не
зависят от височината на произнасяне на думите. Изследовате
лите крещят, говорят нормално, шепнат-разрушителният ефект
е един и същ. Не го предизвиква силата на звука, а смисълът на
казаното [66], т.е. възникващите торзионни полета при произна
сяне на проклятията.
За да проверят лечителната сила на молитвите, учените пра
вят и друг опит. Пшенични зърна, получили доза от 10 000 рент
гена, чиито ДНК, хромозоми и гени са разкъсани и объркани, са
подложени на въздействието на благословения и молитви. Те по
кълват и започват нормално да се развиват, макар че в контрол
ната група загиват огромен брой семена.
Пьотър Гаряев заключава: „Стигнахме до извода, че човеш
ките думи могат да бъдат и спасителни. Проклятията увреждат,
а молитвите изцеляват тялото и душата. Думите действат не са-
мо върху онези, за които се отнасят, но и на всички, които в този
момент са наблизо. Затова с какъвто се събереш, такъв ставаш,
т.е. можеш да си докараш или болести, или здраве. Самият ти ще
бъдеш здрав точно толкова, колкото доброто преобладава над
злото в твоите мисли и дела, които са неразривно свързани“ [66].
И това не е за учудване! С думите и мислите си определяме
информационната програма на нашите клетки, като им въздейс
тваме с положителни или отрицателни торзионни полета.
Във в. „Аргументи и факти“ (№ 18,2004 г.) със заглавие „Про
гонващият старостта“ е публикувано интервю с академик Гаря
ев, взето от кореспондента Ю. Тутина. Трябва да се подчертае,
че той е удивителен учен, който независимо от „активната вой
на“ срещу него на колегите му генетици упорито върви напред,
прави нови поразяващи открития, свързани с енергоинформаци-
онните въздействия, и на практика създава днес науката на бъде-
щето. В него между другото се казва: „С група единомишленици

създадох прибор, който дава възможност клетките в организма
да се „учат“ на подмладяване, да се лекуват от много болести,
смятани досега за неизличими - например рак, диабет, инфекци
ите, свързани с вирусите, водещи до имунна недостатъчност...“.
При това той вече десет години експериментира със своя орга
низъм, като въвежда в него информация за младост и здраве. И на
62 години изглежда и се чувства на не повече от 30-35 години. На
въпроса: „Външно изглеждате чудесно, а какво казват лекарите за
здравето ви?“, той отговаря: „Казват, че съм здрав като бик“.
От такъв експеримент като че ли никой от нас не би се отка
зал. Още повече, че създаденият от учения уникален прибор ле
кува най-страшните болести. Научаваш такива удивителни неща
и те обхваща тъга. Къде ли са тези уникални прибори?
В продължение на една година ние веднъж месечно имахме
среща с наши читатели, на която присъстваха около 350 души.
Водеше ги желанието да научат повече за Бога и финия свят, за
успехите на съвременните учени. Почти всеки питаше: „Защо ги
няма приборите на Грабовой, с чиято помощ се лекува рак? За
що липсват приборите на Гаряев, които предават информация за
здравето и подмладяват организма? Защо ги няма, защо хората
мрат като мухи? Защо не се произвеждат?“. Вместо отговори
привеждаме цитат от посочената статия, при четенето на която
ти се иска да завиеш като вълк.
„Никой не остава равнодушен при споменаването на името
на създателя на теорията на вълновата генетика, академика от
Руската академия на медико-техническите науки и член на Ню
йоркската академия на науките Пьотьр Гаряев. Руските му коле
ги генетици водят срещу неговите идеи активна война,'която на
помня сталинските времена, когато тях самите ги преследват апо
логетите на биологичната наука начело с академик Лисенко. Чуж
дестранните специалисти одобряват идеята, но се опитват да от
краднат разработките, да получат патент и да забогатеят“.
Това ли било !
Работи Комисията за борба с лъженауката на Руската акаде

мия на науките! Борбата им обаче все още не е помогнала на
никого да се излекува от рак, диабет или СПИН. За какво се бо
рят тогава? Защо толкова се страхуват от новото? Нека с по
мощта на тези прибори да се излекува едва всеки десети. Но все
пак ще се излекува! А от „борбата“ им всички ще умрат - и десе
тият също. Като се борят за „чистота“ на своите редици, те „за
едно със сапунената вода изхвърлят и детето“.
Скъпи читатели, знаейки за силата на молитвите, ние ви при
зоваваме всеки ден да молите Твореца, Божията майка, Исус
Христос да премахнат препятствията пред широкото внедрява
не в лечебната практика на апаратите на Грабовой и Гаряев - за
благото на всички страдащи! За целта е необходимо да добавите
в молитвата си думите: „Господи, направи така, че апаратурата
на Грабовой и Гаряев, която е в състояние да лекува от рак, СПИН,
диабет и други неизлечими засега болести, да се появи в нашите
болници!“.
В статията „Прогонващият старостта“, за която става дума,
вниманието ни привлякоха думите на академик Гаряев за молит
вата: „Не сте ли се замисляли защо в света нараства броят на
раково болните? Откъде се вземат толкова хора с имунна недос
татъчност? Всичко е от нашата прекомерна цивилизованост. От
постоянното въздействие върху организма чрез техногенните шу
мове и страховитата електромагнитна обстановка около земно
то кълбо. Клетъчни телефони, които създават шумови полета,
внедряващи се в естествените информационни процеси на кора
та на главния мозък... Така водим човечеството към израждане.
И от псуването не можем да се откажем. А то е мутация на
словесни гени Зададен му е въпросът: „Апаратът ви засега не е
достъпен за публиката. Може би ще ни дадете елементарни съ
вети за неутрализиране на всички тези „прелести“ на цивилиза
цията“. Отговорът е: „Науката отдавна е открила прост спо-
зервните механизми, създадени от далечните ни предци

И така, молитвите! Човек може да се моли и на образ, създа

ден в собствените му представи. Не е необходимо това да бъде
непременно в църква. Главното е молитвата да е емоционална,
искрена, с добри думи, усукващи торзионните полета надясно. В
никакъв случай ие бива да се намалява значението на силата на
думите, въздействащи върху човека. Академик Грабовой изтък
ва: „Когато за аудиозаписи произнасям думата „безсмъртие“ или
„възкресение“, от вибрацията се разрушава ракова клетка. Изли
за, че тези думи са положителни“ [39, с. 10].
На световна конференция „Последните постижения на нау
ката за съзнанието“, състояла се в Университета на щата Аризо-
на, са публикувани тезисите на доктора на биологичните науки,
президент на Санктпетербургската асоциация по психопункту-
ра, завеждащ лабораторията на Психоневрологичния институт
„В. Бехтерев“ професор В. Слезин и на кандидата на медицинс
ките науки И. Рибина. В тези тезиси, предизвикали интерес сред
учени от много страни и научни направления, се говори за отк
риването на уникален феномен - особено състояние на човека
по време на молитва.
При един от опитите в лабораторията са записвани електро-
енцефалограмите на седем възпитаници на Духовната академия.
Професор Слезин разказва: „Бяхме потресени от видяното. Наб
людавахме постепенно разреждане на ритъма на мозъчните би
отокове - най-после останаха само бавни делта-ритми (с често
та 2-3 Хц). При възрастен човек такова състояние на съзнанието
има само по време на т.нар. бавен сън, а по време на бодърства-
не - само при младенци до два месеца. Вероятно думите на Хрис
та: „Бъдете като младенци и ще се спасите...“, могат да бъдат
отнесени и към състоянието на мозъка. Картината от електроен-
цефалограмата на най-усърдно молилия се възпитаник на Ду
ховната академия показва пълно изключване на мозъчната кора,
макар и да е бил в съзнание! След молитвата той спокойно казва:
„Е, стига...“, и ритъмът на електрическите импулси на кората на
главния му мозък се връща към обичайните алфа- (8-12 Хц) и
бета-ритми (13-30 Хц)... Разбрахме, че по време на молитва се

появява връзка с нещо, до което, очевидно, не можем да достиг
нем с научни средства. Стигнали сме до границата на познавае
мия свят, по-нататък нютоновското ни пространство свършва“
[67].
В сп. „Русский дом“ (№ 7, 1999 г.) е публикувано интервю с
професор Слезин със заглавие „Молитвата като особено състоя
ние на човека. Сензационни открития на учените от Института
„В. Бехтерев“. Като имаме предвид голямото значение на ин
формацията в интервюто, ние го предлагаме изцяло:
- Валерии Борисович, какво ви насочи към откриването

на този феномен?
- Дълги години при лечение на функционални невротични раз
стройства, т.е. на неврози, се прилага методът на самохипноза
или, както още го наричаме, на медитация. Той според специа
листите дава добри резултати. Решихме в нашата лаборатория
да изследваме какви процеси се осъществяват в кората на глав
ния мозък. Направихме електроенцефалограма и установихме,
че по време на медитация в кората на главния мозък се включват
механизми на възбуждане. В един чудесен момент си зададохме
въпроса какво става с мозъка, когато човек се моли.
- Някои последователи на различни школи твърдят, че
медитацията и молитвата са идентични състояния.
- Това далеч не е така, изяснихме го в нашите изследвания.
За чистота на експеримента поканихме настоятеля на един от
манастирите и записахме неговата електроенцефалограма по вре
ме на молитва. Резултатът ни шокира. Открихме, че при пълно
съзнание в молитвено състояние електроенцефалограмата на пра
вославния свещеник показва цялостно изключване на кората на
главния мозък... Човекът седеше и се молеше, но при него изця
ло липсваше електрически импулс, свидетелстващ за дейност на
кората на главния мозък. Тоест наблюдавахме състояние на пълно
изключване на мозъка при ясно съзнание. Нарекохме този фено
мен четвърто състояние на човека. Преди откритието ни науката

познаваше зри състояния на човешкото съзнание: бодърстване,
бавен и бърз сън, които се различават по характера на електри
ческите импулси в кората. Вече познавахме и друго състояние -
пълно изключване на електрическата активност на кората на глав
ния мозък при пълно съзнание.
- Валерий Борисович, запознах се с една жена, идваща да
се моли в Светотроицкия храм на манастира „Александър
Невски която ми разказа необикновената история на своя
живот. Умирала от рак, лекарите били я отписали, но покой
не ù давала мисълта за съдбата на децата й. Започнала ден и
нощ да отправя молитви към Бога да я излекува заради тях.
И чудото станало - оправила се, оздравяла, възпитала деца
та си и, естествено, непрестанно благодари на Господа... Как
мислите, къде е тайната на лечебните свойства на молит
вата? За вярващия е ясно - Бог го е чул и го е излекувал. А за
учения материалист ?
- Както показват изследванията, електроенцефалограмите
на бодърстването и на бързия сън са идентични. Вече открих-
✓
ме, че става пълно изключване на кората на главния мозък и по
време на сън, и по време на молитва. Излиза, че молитвеното
състояние е също толкова присъщо и необходимо на човешкия
организъм, както и трите известни ни отпреди. В човешкия
живот се наблюдават преминавания от едно състояние на съз
нанието в друго, съществува система на забавяне, на изключ
ване... Когато по волята на човека липсва необходимото му чет
върто физиологично състояние на мозъка, очевидно се извър
шват някакви отрицателни процеси. Обърнете внимание, че ха
рактерна черта за монасите старци е умиротворяването на със
тоянието на душата.
—Да, по време на богослужение свещеникът неведнъж про
изнася „Мир вам!“. Тоест той ни пожелава мирно състоя
ние на душата...
- Явно е, че без въвеждане в практиката на молитвеното със
тояние не може да бъде постигнат този мир в душата. Оттук са и

лечебните свойства на молитвата.
-Д али всяка молитва е съпроводена точно с такова със
тояние на кората на главния мозък? Имали ли сте възмож
ност да изследвате дейността му по време на молитва на
представители на други вероизповедания?
- Записвахме електроенцефалограма на католически свеще
ник. Подобно пълно изключване на кората нямаше, макар и тен
денцията да се запазваше. Той самият призна, че православните
християни са по-силни в молитвите, че само при тях е запазена
практиката на (непрекъснатата) Исусова молитва сред замона-
шилите се. Канихме мюсюлмански свещенослужители, предс
тавители на протестантската църква, но те не се отзоваха.
По време на истинската молитва се извършва отдръпване от
реалността, което води до разрушаване на патологичните връз
ки. С това отдалечаване от света, от патологичните образи човек
спомага за собственото си оздравяване. Четвъртото състояние е
път към хармонията. Нашите изследвания дадоха възможност
да направим още някои открития. Изяснихме, че унинието и рок
. - .I MI . » Г » '> | И , М И М Ц -.Т У Г - » — ■ ■* '■ ■ -• -
музиката отдалечават от състоянието на хармония, като предиз

викват в мозъчната кора и електрически импулси, близки до епи
лептичен припадък’”
- Може ли да се каже, че четвъртото състояние проти
востои на разрушаващата сила на съвременнат а масова кул
тура?
- След като живеем на планетата Земя, където, както изяс
нихме, съществуват четири физиологични състояния на човека,
те всичките трябва да се редуват в живота му. Липсата на едно
от тях нарушава неговото хармонично развитие, води го съм дег
радация и болести. Затова ще се осмеля да заявя, че четвъртото
състояние позволява или помага на човека да си остава човек!
Молитвата въвежда човека в особено състояние, в което той

намира връзка с Твореца. Нещо повече, учените са установили,
че това състояние е също толкова необходимо, както и сънят.

Напълно възможно е умиротвореното състояние на душата да
ни е необходимо, защото в този момент тя общува с Бога. Тя се
намира в своя дом. Както по време на бавния сън, когато тя се
насочва към своя духовен свят. Но за да се осъществи такъв кон
такт, трябва да умеем да се молим!
На Четвъртия международен конгрес „Биоинформатика. Би-
оинформационни и биоенергоинформационни технологии“ (БЕ
НТ 2001), проведен в Алтайския държавен технически универ
ситет „И. Ползунов“ през 2001 г., е представен докладът на А.
Ивашкин „Молитвата - признание в любов към Твореца - път
към духовно здраве и земно дълголетие“. В него са резултати
от двегодишни изследвания на въздействието на молитвите вър
ху човека и отработена методика за молене. Привеждаме изця
ло тази методика [68, с. 91].
„Експериментите показват, че най-добре е молитвите към Бо
га да започват след 30-40-минутно съзерцаване на звездното не
бе. Това успешно откъсва от земните грижи.
Пациентът преди началото на молитвата
У
трябва да премахне
и най-малките претенции, обиди и агресивност към Твореца, да
изпита в сърцето си любов към Него.
Може да се започне с молитвата „Отче наш“, а после текстът
да се усъвършенства. Какво трябва да съдържа молитвата?
Първо, любов към Твореца.
Второ, смирение пред съдбата, дадена от Твореца.
Трето, търпение при приближаването към Твореца. И никак
ви човешки ценности и земни блага. „Защото знае вашият Отец
небесен от какво имате нужда, преди още да Го помолите“. Тво
рецът трябва да се моли да отпадне агресивността на умрелите и
на живите роднини към Него.
Четвърто, пряко обръщане към Твореца с покаяние за сто
рено зло и с признание за любов към Него.
Пето, молитва за деца, внуци и потомци до пето, петнадесе
то и тридесето коляно, в зависимост от това колко ви подсказва
подсъзнанието. Трябва да се моли Творецът да премахне агре

сивността, която идва от бъдещето, да се покаем, че не сме успе
ли да спрем замърсяването с агресивни чувства на бъдещето, да
молим за прошка за агресивните емоции на потомците.
Шесто, молитва за обществото. Премахване на агресивността
към обществото, в което живее молещият се.
Седмо, важно е да се завърши с думите: ,;3а всичко е Божия-
та воля“, да бъде Той възхвален. Главният аспект на ефектив
ността на молитвата като средство за спиране, блокиране на съз
нанието е в следното. Всяко обръщане към Твореца трябва да
става в режим на задържане на дишането. Защото дишането, ус
поредно със секса и яденето, е основното сред човешките цен
ности. Затова ефектът се постига точно с отричането на главно
то мерило на човешките ценности - дишането.
Най-добре е моленето да е сутрин, веднага след събуждане,
и вечер, преди лягане. Към Твореца може и е необходимо да се
обръщаме и през деня.
Посочената методика за усъвършенстване на енергоинфор-
мационните процеси, за привеждането им в хармония с околни
те системи, в резонанс с божествената матрица на бъдещето е
изпробвана с много слушатели в републиканския клуб „Приро
да, човек, здраве“. Отзивите на пациентите са положителни... След
упорита работа над себе си човек забелязва благотворни изме
нения и те се задържат в него много дълго“.
Искаме да насочим вниманието на читателите към процеса
на задържане на дишането. Разбира се, ефективността на въз
действието на този процес върху молитвата може да се обясни и
така, както го прави авторът на методиката. Но физическата същ
ност на подобно въздействие е в следното.
Човекът като част от природата е създаден от елементарни
частици и атоми, които имат спинове. Всяка елементарна части
ца създава собствено торзионно поле, всяка клетка като обеди
нение на елементарни частици, атоми и молекули/
също създава
свое торзионно поле. Съответно всеки орган поотделно и човеш-
кият организъм като цяло създават собствени торзионни полета.

Както е установила съвременната наука, общото торзионно
поле на човека има дясно въртене и само при един на няколко
милиона може да има ляво торзионно поле. Човекът може да вли
яе върху торзионното си поле: да променя посоката на въртене и
неговата интензивност, напрегнатост, а с това да променя външ
ното торзионно поле, което ние излъчваме.
Изменението на ритмиката на дишането е най-силното сред
ство за въздействие върху торзионното поле. Например, проме
няйки ритмиката на дишането при вдишване-издишване (тоест
променяйки съотношението на въглероден двуокис и кислород),
можем да коригираме излъчването на дясното или лявото торзи
онно поле, макар при нормално състояние полето ни да е дясно.
Задържането на дишането при издишване за една минута увели
чава двойно напрегнатостта на това поле, а задържането на ди
шането при вдишване променя знака на полето [69, с. 269].
Това означава, че с промяната на излъчването на нашето тор
зионно поле информационно въздействаме върху информация
та на материята, информацията на съзнанието и информацията
на външния свят. Дори само дихателните упражнения (без мо
литва) имат силен оздравителен ефект, а молитвата пък позво
лява насочено, чрез информацията на външния свят, свързване с
онзи, към когото се обръщаме.
Бихме искали към изложената методика да добавим следна
та препоръка. Преди да кажете молитвата „Отче наш“, поемете
въздух и със задържане на дишането бързо произнесете 20 пъти
„Господи!“. След това бавно издишайте.
Финият свят е около нас и повече не е възможно да не се
съобразяваме с него, да живеем така, както сме живели преди,
без нищо да чуваме и виждаме. Човечеството, цивилизацията мо
гат да бъдат спасени само от духовността, от контакта с финия
свят. Трябва да се живее но Божиите закони!
В телевизионно интервю академик Грабовой казва: „ Ако ня
кой не е запознат с моите методи, материали и видеоматериали,
трябва да знае, че съществува духовна връзка, цяла система за

връзка с всички светни и тяхната реална помощ. Съществува ре
ална система за взаимопомощ между хората, когато един човек
е в състояние да помогне на друг!“.
Правилното молене свързва човека с Твореца. Молитвата за
силва близостта ни с Него. Силата на молитвата и устременост-
та на молещия се могат да доведат човека до среща с Бога!
МЕДИТАЦИЯТА
Преди да започнем разговор за медитацията, нека да изяс

ним по какво се различава тя от молитвата [62, с. 18].
1. Молитвата винаги е заради самите нас, близките ни, живо
та ни. По време на молитвата ние сме индивидуални, отделени
сме от Бога.
При медитацията се сливаме с Бога.
2. Моля се, защото се нуждая от Бога.
Медитирам, защото Бог се нуждае от мен.
3. Когато се моля, Бог е високо над мен.
Когато медитирам, Бог е в сърцето ми.
4. Молитвата казва на Бога: „О възлюбени Всевишни! Ти си
мой. Смятам Те за мой. Подари ми Твоите божествени качества,
за да мога да бъда Твой съвършен инструмент тук, на Земята!“.
При медитация: „О възлюбени Всевишни! Аз съм твой. Мо
жеш да ме използваш по своята добра воля по всяко време на
вечността! Чрез мен въплъти Себе си тук на Земята и там в Не
бесата“.
5. Когато се молим, искаме от Бога онова, което ние желаем.
Когато медитираме, Бог ни дарява всичко, от което се нуж
даем.
Най-висшата молитва е „Да бъде Твоята воля!“. Тя е молит
вата с най-високото равнище. Това е и началото на медитацията.
Какво е „медитация“? Думата означава „мисловно съзерца-
ние“. Широко погледнато, под медитация се разбира всяко ус

тойчиво съсредоточаване и изследване същността на конкретен
или абстрактен предмет. При такъв подход всяко съсредоточено
действие може да се отнесе към медитацията. Например да се
прекопава градината, означава да се медитира, защото това е раз
биране чрез действие.
Например Юрий Андреев, народен лечител, доктор на фило
логическите науки, академик от МАИСУ, описва в книгата си
твърде ефективен метод за енергоинформационно пречистване
на организма с помощта на медитиране на пламък. Той препо
ръчва да се купят от църква 12 от най-тънките свещи. След това
да се вземе капачка от консервна кутия и в средата й да се залепи
вертикално една свещ. След като тя се запали, спокойно да се
легне по гръб и капачката с горящата свещ да се постави в об
ластта на слънчевия сплит. След съсредоточаване (може да се
затворят очите) следва да започне изгонване на цялата черна ин
формация, цялата информационна мръсотия от собствения ор
ганизъм в пламъка на свещта.
„Как да се изгонва тази мръсотия? За мен например е най-
лесно да я виждам като блатни мехури, които се издигат от дъно
то и лумват, щом ги докосне огънят. На някого му е по-лесно да
си представи информационната мръсотия във вид на прах, късове
хартия, конци и друг боклук, който домакинята мете по пода и
старателно хвърля в огъня, за да изгори. Има хора, за които е съв
сем лесно да си представят разтревожено гнездо на черни оси, ко
ито, излитайки от закътано място, яростно летят към огъня, попа
дат в него, изгарят и т.н. Задачата е активно и непрекъснато да си
представяте този процес (точно това е медитацията - бел. aem.) на
изгонване и изгаряне на черната информация“ [70, с. 186].
Този удивителен целител, с огромен опит в лечението на слож
ни заболявания, предлага на хората лесно и просто да избавят
организма си от информационната мръсотия. Щом почувствате,
че не можете да концентрирате мислите си върху този процес,
загасете свещта и спрете. Задачата ви ще бъде ден след ден да
изгорите напълно всичките 12 свещи в процеса на медитацията.

Доколко бързо ще стане това, зависи от способността ви да се
концентрирате. Може обаче да се каже, че способността ви ще се
увеличава с всеки изминал ден. Трябва да се отбележи и инте
ресния факт, че когато активно гоните болестта си в пламъка,
той ще гори още по-ярко и ще бъде по-висок.
Най-обемно формулира същността на медитацията ламата
Анагарик Говинда: „Медитацията означава много неща: насоч
ване (на съзнанието) навътре; спокойно наблюдение, вътрешна
съсредоточеност и осъзнаване на самия себе си; осъзнаване на
съзнанието, превръщане в безпристрастен наблюдател на пото
ка променящи се мисли, усещания, влечения и видения дотога
ва, докато разпознаем природата и източника им“ [71, с. 17].
Много важно е медитацията да се практикува редовно! Най-
-"■ V _ __ ^ _ _________________ ______ ______ _____________ __ _____________________ _________ _________ _____
добре е да се започва след молитва. Да се медитира - не означа

ва да се седи спокойно 5-10 минути. Най-главното и най-трудно
то е по време на медитация да се изолирате от странични мисли.
Това изисква съзнателни усилия. Трябва умът да бъде принуден
да замълчи, но той точно това не желае, не може да бездейства.
Тук много помага умението да се концентрирате. Защото само
да се опитате да успокоите ума си и милиони суетни мисли ще
нахлуят в главата ви. Трябва да се отбележи, че медитацията и
концентрацията са свързани. За концентрацията обаче ще пого
ворим по-нататък.
След молитвата, която непременно трябва да завърши с ду
мите: „Да бъде за всичко волята Ти, Господи! Обичам Те!“, може
да се обърнете към Господа с предложението: „Господи, аз съм
твой! Можеш да ме използваш по Своята добра воля по всяко
време на вечността тук на Земята и там в Небесата!“.
Предлагаме още един малък ритуал, който, както ни се стру
ва, ще облекчи процеса на влизане в медитация. Когато се обръ
щате към душата си, помолете я три пъти: „Душо моя, засвети
със слънчева светлина в моите гърди, за да я видя с вътрешното
си зрение“.
След това се постарайте известно време спокойно и мълчеш

ком да поседите и да почувствате, че тези минути принадлежат
на вътрешната ви същност. Може да се седи на стол с изправен
гръбначен стълб и с ръце на коленете. Добре е да си подложите
възглавничка на гърба. Организмът трябва да е отпуснат, а очи
те да са полузатворени. Може да се медитира и със затворени
очи, но има опасност да изпаднете в дрямка. Постарайте се да
вдишвате спокойно, а да издишвате бавно. Ако можете, няколко
пъти задръжте началото на вдишването. Подобно задържане про
меня знака на нашето въздействие върху информацията на съз
нанието, а следователно и върху информацията на външния свят
и върху информационните връзки. Това състояние с времето ще
се характеризира с леко и много приятно „трептене“ на цялото
тяло. Но ако задържането на дишането е трудно за вас, не го
правете. Впоследствие от само себе си дишането ви при медита
ция ще стане много тихо и бавно.
Когато започвате да медитирате, старайте се да се почувст
вате дете [62, с. 12]. Това „почувстваме“ не става изведнъж, за
това поне си представете, че сте дете. Можете предварително да
си видите детски снимки, на които сте на 5-6-годишна възраст.
Като дете умът още не е развит. Той започва да функционира на
равнището на интелекта - на 12-13-годишна възраст. Дотогава
детето е само сърце. С времето все по-лесно и по-лесно ще си го
представяте и ще дойде момент, когато действително ще го „по
чувствате“.
След това си представете, че се намирате в градина. И че та
зи градина е вашето сърце. Детето с часове може да играе в нея.
То минава от цвете на цвете, но не я напуска, защото се радва на
красотата и аромата на всяко цветче. Разглеждайте всяко венче-
листче, всяко листенце. Можете предварително, когато сте сред
природата, да се насладите на цялата тази красота и да я запом
ните.
Почувствайте, че вътре във вас има градина и можете да ос
тавате в нея колкото поискате. При успешна медитация дори ще
усетите аромата на цветето. Така бихте се научили да медитира

те в сърцето.
Сърцето е много по-чисто от ума. Умът, който използваме за
общуване с хората, за придобиване на информация, за обичайна
земна дейност, не може да ни придвижи дори и на сантиметър
към Бога. Защото умът е сляп и глух.
Ако медитираме в сърцето, правим го там, където се намира
душата. Помнете, че „първичното проявление на душата е све
тенето в областта на сърцето“. Духовното сърце е разположено
точно в средата на гърдите. Ако продължително време медити
рате в сърцето, непременно ще дойде усещането, че вътре в него
се намира божественото сърце, а в него - божествената душа:
самата чистота, светлина, блаженство и божественост! Когато
го почувствате, ще започнете да медитирате с духовното сърце.
За да стигнете до духовното сърце, трябва да почувствате, че
нямате ум, нямате ръце, нямате крака, нямате нищо друго освен
сърце.
За да пречистите ума си, най-добре е да усетите няколко ми
нути, че нямате ум. За целта произнесете бързо няколко пъти:
„Нямам ум, нямам ум, нямам ум... имам сърце. Нямам ум, имам
сърце...“. Ще усетите кога е достатъчно. В главата ви ще възник
нат нови, необичайни усещания.
След известно време също бързо повторете: „Нямам сърце,
нямам сърце... нямам сърце, имам душа, имам душа... душата
съм аз, аз съм душата... Душата е светлина, аз съм светлина, аз
съм светлина...“. Постарайте се с вътрешното зрение (т.е. с „тре
тото око“) да видите слънчевата светлина вътре във вас.
Ако всичко бъде направено правилно, рано или късно ще усе
тите вътре в себе си светлина и ще я видите с вътрешното си
зрение. Усещането е потресаващо. Жълта пухкава светлина про
никва от вашите гърди и свети около тялото ви. Понякога се по
явяват картини: огромно жълто цвете, а в него кой знае защо
гола женска фигура, млада и красива - очевидно
j
вашата душа.
Понякога в цветето се появява слънчево дете, а друг ггьт -
огнено езиче! Доста често обаче нищо не се появява. Разбира се,

това са лични резултати на авторите. Ако се съди по литератур
ни източници, опитните медитиращи са в състояние да виждат
по-значими картини и да имат по-богати усещания. Можете да
се учите да медитирате по различни източници, важно е само
медитацията да ви доведе до среща с Бога.
За вас ще бъде голямо постижение появата на вътрешна свет
лина. Това ще бъде вашата среща с Бога! Получили сте контакт
с Него посредством вашата душа, посредством вашето сърце.
На Него не трябва нищо да му се обяснява, Той не трябва за
нищо да бъде молен, дава ни всичко, включително и онова, което
ни е крайно необходимо, но за което дори не се досещаме.
Когато медитираме, издигаме се от нашето ограничено съз
нание в по-високо състояние. Разширяваме съзнанието си и пос
редством сърцето влизаме в пряк контакт с Бога!
вече наша реалност!“ академик Грабовой пише: „За да се прид
вижваме успешно по пътя на опознаването на света, трябва пре
ди всичко да се подобри нашето възприятие, да се измени състо
янието на организма ни, например трябва да се направи по-съ-
вършена дейността на главния мозък... Възниква кардиналният
въпрос - как да се постигне подобно изменение?
Съществуват много методи, но един от най-простите и в съ
щото време ефективни е медитацията. В резултат на редовни за
нимания с медитация настъпва принципна промяна в дейността
на главния мозък: постепенно все повече и повече участъци от
него започват да действат съгласувано. Това се потвърждава от
проведените научни изследвания с използването на електроен-
цефалограми. Когато човек изцяло усвои практиката на медити-
рането, съгласувано ще започне да действа целият му мозък. Ако
се използва езикът на физиката, може да се каже, че човешкият
мозък е започнал да действа кохерентно“ [4, с. 23].
КОНЦЕНТРАЦИЯТА
При концентрацията трябва да сме наяс

но, че това е силова характеристика. Тя е
основана на определени скрити закони, ко
ито се обективизират.
Трябва специално да се подчертае, че във всички методи на

Грабовой точно концентрацията на вниманието е основният инс
трумент за въздействие върху информацията и информацион
ните връзки. „Концентрацията на вниманието върху материята,
съзнанието или външната среда дава възможност да се управля
ват всички видове информация!“ [72, с. 125].
И точно тук се оказа, че ние не умеем да се концентрираме,
не знаем какво е „концентрация на вниманието“ и колко сериоз
но въздействие има този процес. Именно с неумението за кон
центриране се обяснява слабото въздействие върху някои хора
на цифровите редове, предлагани от академик Грабовой за лече
ние на различни болести. А е необходимо концентриране от една
минута до един час. Но „концентрацията“ ни в продължение на
няколко минути няма особена ефективност, за часова концент-
рация, както винаги, не ни стигат нито силите, нито времето.
Известният индийски духовен учител Шри Чинмой пише: „Не
възможно е дори да си представим какво може да създаде кон
центрацията в нашия живот - устремеността. Концентрацията е
най-сигурният път за постигане на целта, даже ако това просто е
изпълнение на човешки желания. Концентрацията е командирът,
който заповядва на разсеяното съзнание да стане внимателно и
целеустремено“ [62, с. 60].
Трябва да се учим на концентрация, без да жалим нито вре
ме, нито сили. Трудно е дори да си представим колко проблеми
може да избегне всеки, който владее концентрацията, да не гово
рим за лечението от всякакви болести. Нали не жалим пари и
време, за да се научим да управляваме автомобил, макар че той

няма да ни помогне да отпътуваме далеч от болестите, да възк
ресим близък човек.
И все пак какво е концентрацията?
Концентрацията е мисленото съсредоточаване върху няка
къв обект или субект. Концентрацията означава вътрешна бди
телност и зоркост. Както вече беше казано, нашият ум не може
да бездейства и в него проникват различни мисли, страхове и
съмнения. Трудността в усвояването на концентрацията е точно
в това да не се допусне в него да проникват неканени гости. Ако
например се концентрираме върху конкретно венчелистче, ние
се опитваме да почувстваме, че нищо друго не съществува в це
лия свят освен него. Не гледаме нито напред, нито назад, нито
навътре, нито навън, опитваме се само да разберем обекта на
насочената ни в една посока концентрация. Това не се получава
изведнъж. Не е никак лесно да се гледа венчелистчето и да се
мисли 5, 10, 20 минути само за него.
За методите на концентрация са написани много книги. Тук
не си поставяме задачата да обучаваме нашите читатели, но мо
жем да препоръчаме с какво да започне този важен процес. За да
не си губите времето напразно, уважаеми читателю, намерете и
си купете нужната ви книга по концентрация.
Трябва да се започва с достатъчно просто упражнение. Да се
измият със студена вода лицето и очите. След това да се отбеле
жи на стената, на равнището на очите черна точка. Застанете на
разстояние 25-35 см от стената. Концентрирайте се върху точ
ката, като си представяте, че светлината от вашето сърце пос
редством „третото око“ е насочена към точката. След известно
време ще видите, че около нея се появява светъл ореол. Гледайте
само в точката и не мислете за нищо.
След няколко минути се опитайте да почувствате, че дишате
чрез точката. Тоест тя започва да „диша“ заедно с вас. Вашето
дишане идва от точката, а нейното - от вас. След време, когато
концентрацията ви ще бъде достатъчно силна, ще почувствате,
че „влизате“ в точката [62, с. 64]. Едва след това може да преми

нете към следващото упражнение.
Върху лист хартия начертайте окръжност с диаметър 10-15
мм. Поставете в центъра й черна точка. Точно черна , а не синя,
червена или с някакъв друг цвят. Окачете листа така, че окръж
ността да се окаже на равнището на очите ви. Застанете на разс
тояние приблизително един метър от стената и фокусирайте вни
манието си върху кръга. С полузатворени ненапрегнати очи се
постарайте да почувствате, че светлината от вашето сърце през
„третото око“ се пренася върху кръга. Концентрирайте се върху
кръга, а след 3-4 минути напълно отворете очи и се постарайте
да почувствате, че от главата до краката вие сте очи. Само очи.
След това започвайте да смалявате вашия обект на концент
рация и почувствайте, че цялото ви тяло става също толкова малко
като точката на стената. Трябва да се подчертае, че такова усе
щане се появява само в резултат на упорити всекидневни зани
мания.
Почувствайте, че вие и точката сте едно цяло. После „влез
те“ в точката (като в предишното упражнение), преминете през
нея и излезте от другата страна. Там се обърнете и погледнете
собственото си тяло. Какво се е случило? Със силата на концен
трацията си сте изпратили финото си тяло от другата страна на
точката и с духовното си зрение виждате физическото си тяло.
Когато силата на концентрацията успее да ви изнесе от другата
страна на точката, тази концентрация ще стане съвършена.
Може да се концентрирате върху края на пръста си, върху
някоя област от тялото, а може и върху сърцето. След като зат
ворите очи или гледате стената, през цялото време мислете за
сърцето си като за ваш приятел. То непременно ще се отзове.
Дори ще почувствате биенето му. Не се страхувайте, че ще спре
и ще умрете [62, с. 67].
Най-привлекателен и действен ни се струва методът за кон
центрация на свещ. Самият образ на горящата свещ е дълбоко
символичен. Живият пламък, като символ на духовното горене,
винаги привлича към себе си. В Учението Агни Елена Рьорих

сочи: „Всеки огън е магнетичен... На огъня не е присъщо без
действието, енергията поражда енергия“. Или по закона на фи
ния свят подобното привлича подобно. Мистичните качества на
живата светлина (но не на електрическата крушка) е в това, че
горящият огън привлича към себе си и събира около себе си суб
станцията Агни - духовната енергия на високочестотните виб
рации.
За концентрацията над свещ трябва да се седне в удобна по
за, гръбначният стълб да заеме такова положение, че по възмож
ност да е прав и да е на една линия с шията и тила. Запалената
свещ трябва да е равнището на очите ви - приблизително на раз
стояние 50-80 см. Никой не бива да ви пречи и разсейва.
Отпуснете се, прогонете надалеч всяка агресивност, кажете
една молитва. Съсредоточете се върху свещта, концентрирайте
върху нея цялото си внимание. Не трябва да ви тревожат отвли
чащи мисли, нужно е да се мисли само за свещта, за нейните
качества, за възможните трансцендентни качества на свещта.
Умът следва да бъде изпълнен само от свещта. Може да си пос
тавите целта да чуете нейния пламък.
Когато очите се уморят, затворете ги. Но и тогава продължа
вайте да поддържате във въображението си образа на горящата
свещ. После пак отворете очи и повторете целия процес. За на
чало цялата процедура трябва да отнеме 10-15 минути.
Успешният резултат от подобни упражнения ще бъде способ
ността ви по всяко време да създавате във въображението си ясен
образ на горяща свещ. Когато това се случи, можете да се позд
равите: научили сте се да се концентрирате. Вече можете да се
заемете с всякакви методи за лечение, включително и лечението
с цифрови редове, предлагано от академик Грабовой.
Интересно ни се струва лечението с целителната сила на пла
мъка на свещ, която бързо и лесно създавате във въображението
си [71, с. 93].
Вие сте запалили свещта, удобно сте се настанили и сте за-
почнали да работите. Създайте образа на свещ във въображени

ето си и мислено с волево усилие го внесете през точка, малко
над основата на носа, отначало в главата, а после свалете внесе
ния пламък през гръбначния стълб в областта на сърцето и раз
положете в него образа на горящата свещ. Вече сякаш горят две
свещи: едната на масата, а другата - във вашето сърце. По-ната
тък следва процесът на медитация.
Съсредоточавате се върху пламъка в гърдите си и си предс
тавяте как светлинат ва да измества тъмни
ната, невежеството i цялото ви тяло и за
почва да преминава през кожата навън. Болестта, агресивност
та, всички отрицателни качества на тялото и душата се изтласк
ват навън. А факелът в гърдите ви се разгаря. Усещанията са
прекрасни, чувствате се леко и свободно. Цялата немощ (цялата
информация за болестта) се изтласква от този изумителен, це-
лителен огън!
Не забравяйте да разрушите информацията за болестта, коя
то се наслагва около вас. Как да стане това ли? Предварително
трябва да зададете такава програма, т.е. съвсем накратко да я
обмислите.
Когато се намирате в такова приятно състояние, трябва да си
представите как и вие започвате да излъчвате енергия на здраве
то и любовта. Любовта е енергия на изцелението!
Академик Грабовой в „Учение за любовта“ казва: „Любовта
може да лекува! В системата на любовта не съществуват забо-
лявания. Ако за лечението на заболяванията се прилага техноло
гията на любовта, болестта отстъпва! Любовта е равнището, ко
ето изначално тръгва от Бога!“.
Много интересен метод за концентрация предлага в своята
лекция „За душата“ академик А. Петров. Той препоръчва след
ното. Вземете стол и седнете на разстояние от 3 до 5 метра от
стена със светли тапети, желателно е да бъдат със златист рису
нък. Концентрирайте се върху тях и се постарайте мислите ви да
не се отвличат от нищо друго.
140 В. ТИХОПЛАВ, T. ТИХОПЛАВ
Представете си, че между веждите, на малко разстояние от

кожата, сте създали светла сфера с диаметър 2 см. Постарайте
се да видите точка в центъра на сферата. Тази сфера, създадена
от вашето усилие, ще играе ролята на трансформатор на прост
ранството. При това ще я играе реално, като приближава или
отдалечава обекта или субекта на изследването, помагайки да се
преодолее границата на формата, давайки ви възможност да ска
нирате дори вътрешната информация, да откривате патология,
дефекти и да ги поправяте. Пространството е вторично по отно
шение на съзнанието, затова мисълта и волята ви са способни да
предизвикат локални гравитационно-оптични ефекти и да изпол
зват инструмента на вашия дух, с чиято помощ можете да диаг
ностицирате и конструирате всякакви желани събития.
Създаваната от вас сфера е за управление на събитията. За
това предварително трябва да сте готови за положителни преоб
разования в момента, когато успеете да влезете в реалността и
да получите достъп до управлението. Ще ви кажем направо, че
никак не е лесно да се създаде такава сфера на равнището на
„третото око“. Но ако вече сте се научили да създавате във въоб
ражението си пламъка на свещ, ще се научите да създавате и
сфера.
След като сте създали сфера и точка, трябва да се концентри
рате, разглеждайки рисунъка на стената през сферата, като нап
равите така, че да съвпадне точката с центъра на рисунъка. В
началния момент на концентрацията изображението сякаш се раз
двоява. Продължавайте да се концентрирате и ще видите, че ед
но от тези изображения се приближава към вас. Ще го видите
срещу себе си, на около петдесет сантиметра от очите ви. Пър
вото, което ще забележите, са яркостта на изображението и не
говата яснота. По мащаб обаче то ще бъде по-малко, отколкото
рисунъка на стената.
След като разделите и приближите една от съставящите на
обекта, вие като че ли сте разделили обекта на визуално и вирту
ално, на външно и вътрешно. Това е станало благодарение на
гравитационно-оптичната леща (на създадената от вас сфера), с

чиято помощ сте отделили от обекта на изследването неговия
замисъл и плана за създаването му.
Съвсем навреме е да си спомним закона за мирозданието,
формулиран от академик Грабовой: „Излъчването на кристална
та структура на неживото вещество има вибрационна форма на
информация, съпоставима с вибрационната форма на информа
цията на живо същество“ [39, с. 4]. Всъщност става дума за то
ва, че разкодирането на външната информация се извършва в
структурите на ДНК, в невроните на вашия мозък.
Тоест външната информация за сметка на вибрациите си по
някакъв начин се отразява в структурата на вашата ДНК, анали
зира се и постъпва обратно в създадената от съзнанието ви гра
витационно-оптична сфера за управление. На основата на това
привеждане на формата на обекта във вибрация на съдържание
то му, на същността му, се градят и конкретните методи за уп
равление на всички събития.
„В този случай скоростта на светлината е пределният пока
зател, над който материалното тяло губи масата на своето възп
риятие, като то преминава в безмасово свръхсветлинно инфор
мационно-енергийно състояние. Оттук следва, че отдалечавай
ки обекта от себе си, вие го уплътнявате. Когато го приближава
те, разслоявате го на компонентите информация, пространство
и време.
Уплътняването чрез мисълта на светлината или нейното раз
сейване е основата на оптично-гравитационните преобразования
с помощта на собственото съзнание. Скоростта на светлината е
единственият пределен показател, позволяващ на материалното
тяло да се състои от безмасови кванти енергия. Точно това рав-
нише разделя проявения и непроявения свят“.
Насочваме вниманието ви към факта, че точно с такъв метод
в Център „Ноосфера“ буквално вършат чудеса. Реалността на
тези чудеса потвърждава в значителна степен вече разгледаната
хипотеза за сътворението на света чрез забавяне на безкрайно
високата скорост на разпространение на светлината до скорост

та на светлината, т.е. до онзи диапазон, в който микрочастиците
имат маса на покой. Появяват се елементарни частици, които се
обединяват в атоми и молекули, в резултат на което възниква
веществото.
Нека да се върнем към концентрацията. След като се научим
правилно да се концентрираме, ще успеем да се излекуваме от
различни заболявания, да променяме положението към по-доб
ро и дори да възкресяваме.
вече наша реалност!“ академик Грабовой разказва за един от
методите за възкресяване, при който се използва концентрация
върху най-обикновен геометричен обект - върху сфера [4, с.
257]. Той пише: „Представете си отдалечени участъци от съз
нанието във вид на сфера. Разположете я право пред себе си на
разстояние 25 см от повърхността на тялото. Радиусът на сфе
рата трябва да бъде 5 см. Концентрирайте се в центъра на тази
сфера. Съсредоточете се върху образа на човека, когото искате
да възкресите, и върху идеята за възкресението. Така факти
чески създавате предавателен канал. Това е способ за предава
не на информация на душата на човека, когото искате да възк
ресите“.
Информацията може да се управлява с помощта на мисълта,
но и в този случай ще се наложи да се използва концентрация на
вниманието.
Мисълта, с чиято помощ искате да управлявате процеса, тряб
ва да е пределно конкретна. По-нататък тя следва да се „обекти-
визира“, т.е. да се пренесе върху някакъв обект и да се свърже с
него. Грабовой препоръчва за целта да се избере кутрето на дяс
ната ръка. Може да се използва и някакъв плосък предмет.
За да се обективизира мисълта, трябва да се съсредоточите
(да концентрирате вниманието си) върху избран предмет - нап
ример върху кутрето на дясната ръка - и да видите тази мисъл
под формата на конкретен елемент на информацията. Ако ваша-
та мисъл се отнася за някакъв човек, следва в резултат на кон

центрацията да видите образа точно на този човек. Образът трябва
да бъде отчетлив, жив и цветен [4, с. 270].
Например търсите изчезнал човек. В този случай обективи-
зирате мисълта за срещата на лист хартия. Като концентрирате
вниманието си и постоянно мислите за среща с него, трябва да
видите на листа ясния му образ. После следва мислено да прене
сете този лист на мястото, където трябва да се осъществи сре
щата ви с него. Така му предавате информация за срещата. Спо
ред нас най-трудното е да се концентрирате така, че да видите
ясен образ, който и да е цветен. На това трябва да се учите - и то
дотогава, докато се научите. Рано или късно умението ще дойде,
ако, разбира се, е достатъчна силата на волята. На концентрация
можете да се учите от упражненията на Гр. Грабовой, дадени в
приложението на тази книга.
Веднъж телефонът вкъщи иззвъня. Обаждаше се наш чита
тел, за да се оплаче. „Вече два месеца всеки ден се занимавам с
упражненията на Грабовой и не усещам никакъв ефект. А и тек
стът е много сложен...“ и т.н.
Скъпи читатели, въпросът засяга развитието на вашето съз
нание! Нищо обаче не се развива толкова бавно като човешкото
съзнание. Не можете да се занимавате с развитие на съзнанието
си и всеки ден да очаквате чудо. Не бива да се подхожда формал
но към изпълнението на тези удивителни упражнения. Във всяко
упражнение Григорий Петрович говори за концентрация. Следо
вателно трябва да се освободите от всички дела, да се съсредо
точите само върху обекта на концентрация, да се слеете с него,
да изгубите физическото усещане за себе си.
Това не се получава изведнъж. Духовните знания изискват
време и самоотдаване. Например, за да се научи да се отпуска,
на един на авторите на тази книга му бяха необходими година и
половина всекидневни занимания. Затова пък сега отпускането
настъпва практически мигновено, само да бъде пожелано.
Дори ако обадилият се по телефона беше казал: „Вече пет
години всекидневно изпълнявам тези упражнения, но няма

ефект“, това би означавало само едно - той не се концентрира, а
само преседява известно време. Не умее да се концентрира. Точ
но затова включихме в тази книга раздел за концентрацията и
посочихме сравнително прости упражнения за развиване на това
умение.
Що се отнася до текста на упражненията, той е програма. Тя
трябва да се чете и чете, а с времето дори да се научи наизуст.
Този текст създава около нас информационно поле, което влияе
не само върху информационните връзки и информацията на ма
терията, но и върху информацията на вашето съзнание, а това
съдейства за издигане на съзнанието ви на ново равнище.
Главното е да не се захвърля учението, дори и всичко да не се
получи отведнъж, дори изобщо нищо да не става. Излита само
този, който не жали сили! Още повече, че с помощта на концен
трацията може да се излекуват всякакви болести. Само да ви дос
тигне сила на волята!
Някои методи за лечение с помощта на концентрацията ще
разгледаме в раздела „Практически методи за изцеление“.
Глава 6
НАШЕТО
РАЗБИРАНЕ
<ЗА МЕТОДИТЕ
НА РАБОТА
/НА АКАДЕМИК
ГРАБОВОЙ
Задачата на всеобщото развитие е полу

чаването на знания! Стигащите до нас зна
ния са символ на присъствието на Създа
теля!
К ак то вече знаем, всички съществуващи взаимовръзки в ми

розданието се вместват в структурната верижка: абсолют - съз
нание - информация - енергия - материя [25, с. 137].
Абсолютът, след като сътворява света, го управлява с помощ
та на съзнанието, или Вселенското съзнание, което така се прев
ръща в управляваща структура. Тя управлява света, в който бук
вално всичко е обект на информацията.
Академик Юзвишин твърди [16, с. 31]: „Съвременното раз
витие на електромагнетизма, на дуалистичната природа на све
та, на кинетичната теория, на първото и второто начало на тер-
модинамиката, на теорията на относителността, възникването
на квантовата теория и ядрената физика, откриването на елемен

тарните частици, както и на науки като астрономията, биология
та, физико-химията, радиолокацията, астрофизиката и др. дадо
ха възможност да се направи изводът, че информацията е всеоб
що обобщение на всички процеси, свойства и форми на заобика
лящия ни свят и така се проявява навсякъде, във всички обекти,
явления и процеси... Този подход позволи да се формулира идея
та, че енергията, масата и движението са форми на информация
та [16, с. 111].
За възпитания по законите на класическата физика е много
трудно да си представи, че енергията може изобщо да се съотне-
се с информацията. Тъй като науката и досега не знае какво са
енергия и информация, нека да се опитаме заедно да поразсъж-
даваме на тази тема..
Всичко съществуващо във Вселената - планини, растения,
океани, коли, хора и т.н., може да се представи като обект на
информация. Обектът на информация е нещо такова, което зая
вява за себе си чрез всестранна информация и може да бъде опоз
нато: да бъде видяно, чуто, почувствано, отразено в собственото
ни мислене.
Информацията може да бъде статична или динамична. В об
щия случай в мирозданието абсолютно всичко е в движение. За
що всичко е в движение, в промяна? Оказва се, че в природата
съществува енергия, която придава на всичко във Вселената ка
чеството да се изменя (движи).
Опирайки се на божествените закони на мирозданието, мо
жем да предположим, че качеството „да бъдеш в движение“ се
определя от разбирането за духа. Засега не е възможно абсо
лютно точно и абсолютно сигурно да се обясни какво е духът.
Във всички източници обаче, в които става дума за него, се гово
ри за движение. Оттук и изводът, че причината за движението е
духът. Но тогава той може да се отъждестви с понятието „енер
гия“.
В други наши книги, без да претендираме за истина от пое-
ледна инстанция, формулирахме нашите определения за най-

важните категории: вселенско съзнание, информация, енергия
и материя.
Вселенското съзнание е вълнова енергоинформационна суб
станция от вселенски мащаб, която олицетворява Твореца, има
неограничени, безкрайно разнообразни възможности за самораз-
витие и самоосъзнатост и с тези безгранични възможности веч
но твори всичко същностно в мирозданието [73, с. 135].
Информацията е по особен (божествен) начин проявени без
крайно разнообразни качества на вселенското съзнание в мироз
данието - например във вид на спектър.
Енергията е атрибут на вселенското съзнание (и на неговото
сътворение), проявен в мирозданието като обща количествена
мярка на всяка от безкрайно разнообразните форми на движение
(изменение). Атрибутът е необходимо, съществено, неотмени
мо качество на обекта.
Материята е енергия, структурирана по особен начин (нап
ример във вид на елементарни частици, атоми, молекули) под
управляващото въздействие на информацията [73, с. 136].
Между другото, в същите тези книги бяхме формулирали по
нятията „време“ и „пространство“ като качества на вселенското
съзнание [73, с. 167]. Можете ли да си представите радостта ни,
когато в книгата на Григорий Грабовой „Възкресяването на хо
рата и вечният живот - вече наша реалност!“ открихме следната
формулировка: „Пространството, както и времето, е конструк
ция на съзнанието“.
След като разгледахме изключително важните категории все
ленско съзнание, информация и енергия, ние се опитахме да ги
съпоставим с известното в религията триединство: Бог Отец,
Бог Син и Бог Свети дух. И стигнахме до мнението, че по-пра
вилната интерпретация на Великото триедиуство трябва да
бъде: Бог Отец е вселенското съзнание, Бог Син е информация
та, а Бог Свети дух е енергията.
И така, духът може да се отъждестви с енергията!
Може би енергията съществува като самостоятелна субстан

ция? Какво означава „всичко“ се променя? Какво е това „всич
ко“?
Тривиалният ум ще си представи цялото огромно многооб
разие от предмети, явления и процеси, които съществуват и се
извършват в мирозданието. По-острият ум, който е в състояние
да вниква в същността, ще отговори: „Всичко“ в мирозданието
са първоелементите, елементарните частици“. А елементарните
частици по определен начин са структурирана енергия. По опре
делен начин означава по определена програма, по определена ин
формация.
Следователно оказва се, че в цялото мироздание има енер
гия, „опакована“ по определен начин.
Засега не знаем как се съотнасят енергията и информацията.
За съжаление това не е известно на науката. Можем само с вас,
уважаеми читателю, да се опитаме да се ориентираме по въпро
са и да видим до какво ще доведат нашите догадки.
Казаното по-горе дава възможност да се разсъждава по след
ния начин. От една страна, всичко в мирозданието е енергия! От
друга страна, всичко в мирозданието се променя, движи се. То
ест съществува нещо (енергия), което е неразривно свързано с
движението (изменението). Какво означава изменение, движение?
Това, че нещото - енергията, която има свойството непрекъсна
то да се променя, постоянно генерира нови безкрайно разнооб
разни форми, процеси, отношения, картини и т.н. А това вече е
информация!
Тоест в природата съществува нещо, наречено енергия, кое
то има свойствата да се изменя и непрекъснато да генерира ин
формация. Точно по същия начин може да се каже, че в природа
та съществува нещо, наречено информация, която е в състояние
да се движи, изменя, приема различни форми, т.е. точно те са
информацията.
Неслучайно академик Юзвишин изказва идеята, че енергията,
масата и движението са различни форми на информацията [16, с.
111]. От наша гледна точка обаче това не е съвсем така. Мнението

ни е, че информацията и енергията са различни прояви на някаква
фундаментална същност. В света има още нещо, което е единно,
всеобщо, и което е и енергия, и информация, и движение. Тези зри
понятия отразяват различни качества на това нещо: енергията е
способността за промяна; информацията е способността за възп
риемане и отразяване; движението е способността за даване на
нова информация за себе си, т.е. за „изглеждане“ по различен на
чин. Но и трите понятия принадлежат на едното нещо.
Според нашето дълбоко интуитивно усещане това нещо, на
което принадлежат енергията, информацията и движението, е все
ленското съзнание! Ето защо съзнанието твори всичко! То може
да приема всякаква форма, да се движи, да генерира нова инфор
мация.
Съзнанието твори само себе си.
В това е простотата и мъдростта на мирозданието. Формата
на това съзнание може да има различна степен на сложност, на
съвършенство. Съзнанието на атома е едно, на човека - друго, а
на Бога - нещо трето.
С огромна степен на вероятност може да се предположи, че
най-висша форма на съвършенство на безкрайно развиващото
се и безкрайно развито съзнание е Творецът! Творецът е всичко!
Всичко, което съществува в мирозданието.
Че науката и досега не е определила какво е енергия, инфор
мация, съзнание и други важни категории, си го обясняваме точ
но с игнорирането на Твореца. Защото няма самостоятелни ка
тегории „материя“, „енергия“ и „информация“. Те са просто еле
менти нахъднанието, негови свойства.
Творецът е удивителна категория, съзнание на най-високо рав
нище. Дори не можем и да Го осъзнаем. В най-добрия случай
сме свикнали да мислим примитивно: „Някой, някъде високо
там“. А Творецът е всичко и навсякъде! И ние сме част от гран
диозното мироздание, което не може да не бъде обичано, защото
това означава да не обичаме и себе си.
Да не се признава съществуването на Бога, означава да не се

признава и собственото ни съществуване. Защото ние не същес
твуваме извън Бога!
ИНФОРМАЦИОННИТЕ ОБЕКТИ
Всичко в мирозданието представлява информационни обек

ти, а целият свят е сложна информационна система. Информа
цията играе основополагаща роля в живота на всеки. Всички жи
ви същества на Земята, от момента на раждането и до края на
съществуването им, пребивават в информационното поле като
информационни обекти.
Животът на планетата не би бил възможен, ако живите съ
щества не улавят постъпващата от външната среда информация,
не умеят, да я преработват, използват и изпращат на други ин
формационни обекти. „Така научно-техническият прогрес на ця
лата световна общност се базира само на информацията. Инфор
мационните процеси са основата на обмяната на веществата в
У
природата. Работата ни, взаимоотношенията с роднини и близ
ки, с ръководители и подчинени, храненето, сънят и всичко оста
нало са информационни процеси“ [16, с. 101].
Всички обекти в света са свързани чрез информационни връз
ки. С промяната на която и да е връзка може да се изменя цялата
система. Академик Грабовой разработва механизъм за управле
ние на система, чиято същност е във въздействието върху тази
информационна система от страна на човека посредством съз
нанието и възприятието. Той пише: „Изменението на материята
в съзидателен план се обяснява с използването на понятията съз
нание, възприятие, информация, събития на обозначената реал
ност, събития на физическата реалност“ [38, с. 5].
Както е установено от науката, в мирозданието действа не
само добре познатият ни закон за запазване на енергията, но и
законът за запазване на информацията, формулиран така: „Су-
марното количество на информацията и ентропията на z'-ото със

тояние на пространството или на съответната област от него,
възникващо в резултат на какъвто и да било процес, винаги е
постоянно“ [16, с. 101].
Според академик Грабовой общият обем информация се със
тои от информация на материята, информация за съзнанието и
информация за външната среда [72, с. 125]. По закона за запаз
ване на информацията изменението на обема информация в ед
на от тези форми ще предизвика съответното изменение на обе
мите информация в другите форми. При съответните условия
една форма на информация може да премине в друга точно така,
както един вид енергия - в друг.
Например за преминаването на потенциалната енергия на газ
с висока температура в кинетична енергия на реактивна струя се
използва сопло - геометричен канал със сравнително проста кон
фигурация (почти конус). Точно по същия начин за преминава
нето например на информация за болест в информация за здраве
Грабовой предлага да се използват най-обикновени геометрични
фигури.
Оказва се, че на равнището на скритите структури може да се
въздейства върху информацията и тя също да преминава от една
в друга форма, както на физическо равнище можем да въздейст
ваме върху енергията, за да премине тя от един в друг вид. Но да
въздействаме със съзнанието и възприятието.
Такова въздействие върху информацията академик Грабовой
нарича „управление на информацията“. Като разглежда съзна
нието и възприятието като една от структурите на света, той оп
ределя законите за изменението на света в зависимост от изме
нението на възприятието и съзнанието. Създава науката за уп
равление на информацията и разработва практически методи, чи-
ето прилагане дава възможност на човека да се избавя от всякак
ви болести.
Много важно е да се отбележи, че разработената от Грабовой
технология позволява информацията да се управлява, без да се
разрушава светът. „Съзидателността на посочения път на разви

тие е в това, че преобразуването на света, в зависимост от уп
равлението на съзнанието и възприятието, става без разруше
ние. Защото съзнанието и възприятието също са елементи от
преобразуването на света в условията на всеобщите взаимовръз
ки. А елементите на преобразуването на общите връзки, поради
условието за самостоятелно функциониране, не се саморазру-
шават. Затова няма и разрушаване на всеобщите и частните връз
ки“ [38, с. 6].
Грабовой работи с информацията на равнището на мислене
то също толкова лесно и свободно, както ние работим е енерги
ята във физичен план. Това действително е възможно, тъй като
енергията и информацията са същност на едно и също, но на
различни равнища на битието.
Около нас на равнището на скритите системи, които не се
възприемат от физическото зрение на обикновения човек, същес
твува огромен „жив“ информационен свят, живеещ по свои за
кони. Добре познатият ни физически свят представлява същест
вено по-малко по обем и съществено по-просто материално про
явление на всеобхватния информационен свят.
За съжаление, човекът, след като е загубил способността си
за ясновидство и изострена интуиция, забравя за този огромен
свят, чиято рожба е и самият той. Обидно е, че притежавайки
управляващата структура - съзнанието, безценния дар на Бога,
човечеството не може, не умее и в по-голямата си част не иска
да го използва по предназначението му - да управлява информа
цията.
А който управлява информацията, управлява света!
Нали точно в способността на човека да управлява света се
състои сходството му с Бога. В края на краищата съзнанието
присъства и в елементарната частица, и в камъка, и в животното,
но само човекът може със съзнанието си да управлява света. Тряб
ва само да съществува умението как точно се прави това.
В „Учението за Бога“ академик Грабовой отбелязва: „Съзна-
нието на Бога определя цялото ни присъствие на този свят. Са

мо един елемент-съзнанието! Следователно човекът, който има
съзнание, също може да определя цялата външна реалност само
защото е осъзнал тази реалност“.
Как обаче обикновеният човек, който не вижда, не разбира и
дори не си представя какво е информацията, може да се научи
осъзнато да работи с нея и да я управлява? Преди всичко са не
обходими начални знания. Ето защо беше необходима теоретич
ната част на книгата, която обяснява „устройството“ на божест
веното мироздание. Струва си работата с информацията да за
почне, като тя бъде въплътена в някакъв материален образ. Това
също е информационен обект.
Още в древни времена хората, когато молят боговете за по
мощ, създават материални обекти във вид на дървени или ка
менни идоли, давайки им информацията на божество. Когато се
обръщат към такъв идол, те влагат целия си информационен и
енергиен потенциал чрез молитви, молби и заклинания. Така съз
дават същите мисловни структури, или мислеформи, за които
П. Уляков говори на международната конференция през 1997 г.
В тези мислеформи като информационни обекти хората за
лагат положително действаща върху човека информация - пос
редством десните торзионни полета, или отрицателно действа
ща информация - посредством левите торзионни полета (напри
мер маските вуду).
Полетата, създавани от мислите на хората, влияят върху спи-
новата структура на обектите, които придобиват характеристи
ките на даденото поле. След което те могат вече сами да оказват
влияние. От гледна точка на информационните взаимодействия
хората променят информацията на своето съзнание. А по закона
за запазване на информацията се извършва информационно въз
действие и върху информацията на външната среда, и върху ин
формацията на материалния идол.
Божеството придобива качествата на оригинала, на същия,
към който се обръща молителят. Безспорно е, че това е модел на
оригинала и действието му е по-слабо, но все пак го е имало.

Колкото повече хората се молят на това божество, колкото пове
че енергия и емоции влагат в молитвите си, толкова по-силно е
обратното му въздействие върху тях.
Нещо подобно се случва и днес, когато човек се моли пред
икона. Много е трудно, а понякога и невъзможно, да се създаде в
собственото въображение образът на даден светец или на Бога.
Освен това в процеса на молитвата се губи значителна част от
енергоинформационния потенциал за създаване и задържане на
образа в собст веното ви въображение. А и желанието е не да се
възпроизвежда, а да се общува с него. Човекът иска цялата си
любов, енергия, всичките си емоции и чувства да насочва към
Него, иска непрекъснато да вижда образа Му пред себе си, а не
да възпроизвежда информация, съответстваща на точния лик на
Христа.
Много по-лесно е да се купи икона, снимка на икона или реп
родукция, съдържаща информация за нужния образ. Това ще бъ
де информационният обект, в който човекът с въображението си
въплъщава информацията за Бога, за Божията майка, за Хрис
тос. Този информационен обект придобива качествата на ориги
нал. А пък ако над него дълго време са произнасяни молитви,
въздействието му може да бъде много силно. Защо се ценят ста
рите икони? Те имат силна енергийност и оказват огромно ин
формационно въздействие върху човека. В определена степен с
това са свързани и многобройните чудеса, които се случват с
икони: обновяване, появяване на сълзи и т.н.
Когато се има предвид връзката на обектите на информация
с външните информационни потоци, може да се разбере всеобщ
ността на проявяването на тези удивителни феномени. Обърне
те внимание, че в повечето случаи такива чудеса проявяват ико
ни на Исус и Божията майка. Точно те са личностите, към които
най-често и най-емоционално отправят молитвите си милиони
вярващи.
Макар иконите да са модели на информационни образи, ста-
ващите с тях чудеса демонстрират нагледно, че те са пряко свър

зани с оригинала. Защото във финия свят действа законът, че
подобното се привлича от подобно!
ЗА ИКОНИТЕ
Вече знаем, че съзнанието на човека (мислите му) е източник

на торзионни излъчвания. Иконописецът, който създава икона, в
процеса на работата въздейства върху нея с торзионното си по
ле или, с други думи, предава й своята „енергийност“. Породе
ното от мислите на художника торзионно поле предизвиква из
менение на спиновата структура на самия обект (боята, дърво
то, платното и т.н.). Тоест в обекта възниква същата спинова
структура като на въздействалото върху него торзионно поле.
Индуцираните спинови структури сами стават източници на тор
зионно поле - психичното поле.
„Експериментите свидетелстват, че за честоти под 1030 Хц е
възможно както записването на информация върху произволни
носители, така и нейното изтриване. Известна е експериментал
ната феноменология на записването на лекарства във вода по
метода на Фол и по много други методи. За това пише и Елена
Рьорих, когато споменава за „намагнитената вода“, т.е. за вода с
торзионна (спинова) памет“ [7, с. 9].
Представете си какви мощни слоеве психична енергия обви
ват произведенията на изкуството. Творенията на великите майс
тори винаги привличат зрители. Високата духовна енергия (или
по-точно, мощното спиново въздействие), вложена в произведе
ние, което създава в пространството оптимално съчетание на дес
ни и леви торзионни полета, индуцира в човека съответното спи
ново поле, действащо благоприятно върху него.
Или пък неблагоприятно! В Петровската галерия на Ермита-
жа под ръководството на неговия главен научен сътрудник Б. Са-
пунов, член-кореспондент на Петровската академия на науките
и изкуствата, доктор на историческите науки, е проведено изс

ледване за влиянието на няколко икони [75, с. 5, 7]. Анализирани
са свидетелства на музейни работници, данни, получени от два
ма екстрасенси, и сведения, предоставени от изкуствовед.
Например изследването на иконата „Апостолите Петър и Па
вел“ показва следното.
Мнението на екстрасенсите е: „Иконата има тъмен (мину-
сов) енергиен изход. Нарисувана е от „несветъл“ човек с много
пороци и болна душа. Тревожно му е било на душата, когато е
творил ликовете на светите апостоли. Иконата действа отрица
телно върху черния дроб и жлъчния мехур. Тя оказва силно елек
трическо въздействие в радиус до 1,5 метра. Енергийният фан
том има черно напълване“.
Изкуствоведът предоставя данни за обстоятелствата, свър
зани със създаването на иконата. Ето какво е написал самият
автор на задната й страна: „Аз - Митрошка, син на Селиванов,
гласих тая икона с махмурлук след запой. Беше ми речено от
баща ми да нарисувам ликовете на светите Петър и Павел. Тая
икона я рисувах по неволя, щото нямаше с какво да платя пиене
то... За което се разкайвам“. Изкуствоведът съобщава и това, че
иконата е намерена в тавана на Мондинската църква. Очевидно
не е случайно, че свещенослужителите в храма са скрили на та
вана тази незагубила външния си вид икона. Музейните работ
ници също потвърждават, че на посетителите често им прило
шава близо до нея.
Отрицателното й влияние успяват да неутрализират с излъч
ването на висящата срещу нея икона „Свети Никола в житието“.
Нейният фантом се характеризира с яркожълто напълване с ро
зов оттенък.
При иконите обаче подобни неща се срещат рядко. Обикно
вено иконописецът дълбоко вярва в Бога, разбира грандиозност-
та на мисията си и влага в изобразявания образ част от своята
душа. В противен случай изпод четката му няма да излезе икона,
а портрет, картина или нещо като онази „икона“, изхвърлена на
тавана. В процеса на работата си иконописецът общува с икона

та, като я снабдява с информация за образа, който рисува. Той
общува с иконата в мислите и молитвите си. Създава мощно тор-
зионно поле на самата икона, което е много дълготрайно и може
да въздейства върху хората, които в бъдеще ще имат контакти с
нея.
Така иконата се превръща в информационен обект, способен
да разпространява натрупаната информация, като генерира око
ло себе си съответното спиново поле. Но най-интересното е, че
информационният обект - иконата, който се намира в информа
ционното поле, посредством информационните потоци влиза във
връзка с оригинала си, защото по закона на финия свят подобно
то привлича подобно.
Академик Грабовой в телевизионно интервю казва: „Същес
твува духовна връзка, цяла система за връзка с всички светии и
тяхната реална помощ!“.
Потвърждение на това твърдение е статията на Мария Март
„С иконата към победа“ (Аргументи и факти, № 18, 2004 г.), в
която се говори за ролята на иконата на казанската Божия майка
във Великата отечествена война. През 1941 г. немците напират
към Москва, а православните в целия свят се молят за спасение
то на нашата страна. Това прави в Ливан и митрополитът на ли
ванските планини Илия (Карам). След три денонощия бдение му
се явява небесната царица и обявява: „В цяла Русия трябва да
бъдат отворени храмовете, манастирите и духовните академии.
Свещениците да се върнат от фронта и от затворите. Подготвя
се да бъде отстъпен Ленинград - това не бива да се допуска. Не
ка да изнесат чудотворната Казанска икона на Божията майка и с
нея да организират шествие около града. После тя трябва да бъ
де в Сталинград, който също не бива да се дава на врага. Ако
това не бъде изпълнено, Русия ще загине“.
По каналите на Червения кръст митрополит Илия се свързва
със съветското правителство. Месецът е декември на 1941 годи
на. Ленинград се подготвя за продължителна обсада, от него са
изнесени част от ценностите. Такова е положението, когато Ста

лин повиква ленинградския митрополит Алексий (Симан-ски) и
му възлага да изпълни всичко предадено от митрополит Илия.
От Владимирския храм изнасят Казанската икона на Божия
та майка и с нея организират шествие около Ленинград. В десет
те храма на града започват редовни богослужения... Врагът така
и не престъпва линията, очертана около обсадения град от шес
твието.
Местят Казанската икона в Сталинград, където тя е на най-
трудните фронтови участъци. За победата край Сталинград знае
целият свят. Удивителното е, че сред руините на града оцелява
една-единствена сграда - църквата в чест на Казанската икона на
Божията майка.
За творените от нея чудеса са запазени десетки спомени. Най-
интересното се отнася за щурма на Кьонигсберг през 1945 г.
Ето разказа на един офицер: „Нашите войски бяха крайно из
тощени, можехме да претърпим страшно поражение. Неочаква
но пристигнаха командващият фронта, много офицери, а с тях и
свещеници с икона. Мнозина започнаха да се шегуват: „Ето че
докараха и попове, сега ще ни помогнат...“. Командващият оба
че бързо прекрати шегите и заповяда шапките да се свалят. Све
щениците отслужиха молебен и тръгнаха с иконата към предна
та линия - право срещу огъня. От немска страна стрелбата рязко
спря, като че ли по команда. Тогава бе даден сигнал и войските
ни започнаха общ щурм на Кьонигсберг по суша и море. Немци
те с хиляди се предаваха в плен, а после в един глас твърдяха, че
непосредствено преди руския щурм „в небето се появила Мадо
ната, която германската армия виждала, а оръжието на абсолют
но всички отказало“.
През 1947 г. Сталин кани митрополит Илия в Съветския съ
юз. Връчват му Сталинска награда, която той дава за благотво
рителност. Иконата на Казанската Божия майка сега е в Казанс
ката катедрална църква на Санкт Петербург.
Различни феномени се случват с иконите и днес. През нощта
на 14 срещу 15 март 2004 г. в Москва гори Манежът. Епицентъ

рът на пожара е в таванските помещения. Особено са засегнати
помещенията на горния (втория) етаж в едно от крилата на сгра
дата. Вдясно от централния вход на Манежа е клонът на една от
московските банки. Там, в помещението за преговори на втория
етаж, на масичка има икона на Спасителя, която се появява още
през 1999 г., когато офисът току-що е открит и осветен от пра
вославен свещеник.
В понеделник рано сутринта, когато Манежът още дими, слу
жители на банката заедно със следователи и пожарникари вли
зат в помещението и остават поразени... То е изгоряло, големият
полилей на тавана е разтопен и стъклото се е превърнало в „ста
лактити“. Наоколо се въргалят обгорели остатъци от мебели. Ма
сичката, на която е била иконата, е изгоряла, но самата икона не
е пострадала. Ликът на Спасителя е опушен и ъглите са леко
овъглени. Според думите на очевидците те остават с впечатле
нието, че стигналият до иконата огън е спрял и повече не се е
придвижил. Оперативната зала на първия етаж на практика не е
засегната: всички ценни книжа, документи и пари се оказват не
покътнати.
Многото феномени в православната църква се описват в инте
ресната книга на Б. Серафимов „Иконите и здравето“. Например
авторът казва, че иконите притежават душа. Той пише: „Взаимо
действието на човека с иконата (Бога) може да става или мислено,
или на емоционално равнище, с помощта на разума (духа), или на
емоциите (душата), именно така той свързва духа и душата си с
душата на иконата. Че иконата, ако се съди по всичко, е някакво
междинно звено между човека и Бога, очевидно се доказва от слу
чаите на появяване на миро върху нея, на сълзи, на светенето й
или на явяването й в реалността и в сънищата, а какво да кажем за
случаите на изцеление на нелечимо болни“ [72, с. 65].
Многобройните случаи на появяване на миро, сълзи и кръв,
на обновяване на иконостаса, светене на икони и т.н. най-после
подтиква руските учени да се заемат с изследването на тези уди-
вителни феномени. Преди четири години в Москва е създадена

Комисия за описване на чудните знамения, които стават в Руска
та православна църква. В нея влизат хора от Московския държа
вен университет „М. Ломоносов“, физичния институт „П. Лебе-
дев“ на Академията на науките, Университета за нефт и газ „И.
Губкин“ и други научни центрове, както и представители на пра
вославното духовенство.
Съпредседателят на Комисията Павел Флоренски, професор
в Университета за нефт и газ, внук на знаменития отец Павел
Флоренски, в интервю пред кореспондент на в. „Аргументи и
факти“, озаглавено „Чудесата в църквата. Трябва ли да им се вяр
ва?“ [77, с. 12], отбелязва: „Ще разкажа един случай, който стана
пред очите ми. В самото начало на 90-те години музеят „Андрей
Рубльов“ предаваше икона на Пресвета Богородица на една от
московските църкви. Бяха ме поканили на церемонията. Дойдо
ха свещеници, облякоха се, запалиха кандило. Внесоха иконата -
черна дъска, на която едва-едва с очертаваше Богородица. За
почна молебенът. И тогава се случи нещо чудновато - напълно
тъмната икона започна да се преобразява пред очите ни! Свеще-
✓
ниците я вдигнаха и я понесоха, но вече не като дъска, а като

самата Богородица. Иконата оживя! Вървях отзад и неочаквано
долових необичайно благоухание. То не беше нито тамян, нито
розово масло. Обновилата се икона изпускаше миро.
Що се отнася до нашата Комисия, преди всичко трябва да се
подчертае, че ние сме учени. Не са ни необходими нито чудеса,
нито сензации. Не искаме да се прочуем като някакви „правос
лавни парапсихолози“. От друга страна, ясно разбираме, че вся
ко истинско чудо е не само нарушаване на природните закони, а
преди всичко - знамение, знак, изпратен ни за вразумяване.
За наше съжаление и дори за срам много поразителни явле
ния, случващи се в Руската православна църква, досега не са из
вестни не само на нашите съотечественици - например на учи
телите по история, но и на мнозина вярващи“.
Кгтрен Аганбегян, завеждащ лабораторията по разпростра-
пение на радиовълните на Института по радиотехника и елект

роника на Руската академия на науката, носител на Държавна
награда, казва: „Много явления, които сега се разглеждат като
чудеса, всъщност са проява на неизучени природни закономер
ности. Това са стихийни процеси, засега ненамерили рационал
но обяснение. Но дори и най-строгият и придирчив учен няма да
отрича, че е Космоса съществува разумно, творческо, условно
казано, извънпрнродно начало“ [77, с. 12].
В същия вестник в рубриката „Известните знамения“ се изб
рояват някои феноменални явления:
• Слизането на Благодатния огън, което става ежегодно в
йерусалимския храм на Гроба Господен във Великата събота.
© В една от килиите на Световеденския женски манастир в
гр. Иваново тече миро от всички донасяни от хората икони, вклю
чително книжни и картички с изображения на светци.
® От храм в храм пренасят иконата на царя мъченик Нико
лай II - капките благоуханно миро, въпреки действието на си
лата на тежестта, не текат по нея надолу, а нагоре.
В Богородицкия Висоцки мъжки манастир в Серпухов се на
мира чудотворна икона на Божията майка „Неопиващата чаша“,
която лекува от пиянство, пушене и наркомания. Под неопиваща
чаша се подразбира онази благодат, която произлиза от Божията
майка. На иконата тя е изобразена с вдигнати ръце, а на гърдите
й е младенецът в чаша.
В благодарствената книга на манастира има много вълну
ващи текстове. Един от тях гласи: „Пристрастих се към херои
на. Опитах да се лекувам - нищо не помогна. Веднъж се при
готвих да си направя поредната инжекция, но само като хванах
пластмасовата спринцовка с наркотика, тя се разтопи в ръката
ми, което силно ме изплаши. Разказах за това на мама и разб
рах, че е ходила във Висоцкия манастир и се е молила на Прес-
ветата Богородица пред иконата „Неопиващата чаша“.Чудото
се случи. Вече две години не употребявам наркотици. Денис,
ноември 2001 г.“ [78, с. 18].
Твърде много са удивителните феномени, които се случват

днес с икони, с мощи на светци, с разпятия. Например в църква
та „Николай Чудотворец“ в селището Ленински (Ленинградска
област) кърви разпятие. Кръвта се стича по кръста и капе в спе
циално поставен съд.
Макар че иконите представляват модели на информационни
образи, ставащите с тях чудеса демонстрират нагледно, че те са
свързани пряко с оригинала. Защото, както вече неведнъж под
чертахме, във финия свят действа законът, че подобното прив
лича подобно! Човек, който може да създаде и запази във въоб
ражението си образа на Бога (няма значение как изглежда този
образ - може да има физически облик, вид на светеща сфера или
на ярък лъч светлина и т.н.), притежава възможността по всяко
време, при всяка ситуация незабавно да се обърне към него за
помощ. И мигновено да я получи.
Помните ли красивата легенда за Пигмалион и Галатея? Скул
пторът Пигмалион създава статуя на красивата девойка Галатея
и се влюбва в нея. Мощните информационни потоци, които влю
беният скулптор насочва към статуята, създават информацио
нен образ на любимата му. Пигмалион й дава всички качества,
които мечтае да види в нея. Усилията му не са напразни. Той
„оживява“ девойката, т.е. може да общува с нея на информаци
онно равнище. На това равнище информационният образ „отв
ръща“ на чувствата му.
Съвсем не са били глупави хората, които са съчинили леген
дата. Също според легендата Афродита оживява девойката в пъл
ния смисъл на думата. Тоест тя й създава физическо тяло и все-
лява в него нейния информационен образ. Може би пък това е
било реален факт?
Днес вече не изглежда неправдоподобно. Вече е известно, че
Гр. Грабовой възкресява хора, като им създава физическо тяло
по информация, съдържаща се в душата им, т.е. в техния инфор
мационен обект.
Със своето мислене, което е в състояние да изгражда всичко,
човек може да създава всякакви информационни обекти, да ги

дарява с необходимите качества и свойства, да взаимодейства
чрез тях с външното информационно поле. С други думи, да ги
управлява. Трябва да се отбележи, че определено, но неосъзнато
управление на информацията при нас се извършва постоянно.
Точно това управление ни спасява от катастрофи и катаклизми.
.Според нас Бог, след като предвижда възможност при човека
за неосъзнато благоприятно въздействие върху информацион
ните обекти и информационните връзки, ни дава „инструменти
те“ за подобно въздействие. Такива „инструменти“ са Вярата,
Надеждата, Любовта и майка им - София - Мъдростта! Тези из
ключително важни категории са основните атрибути на съзнани
ето на човека, неговите информационни аспекти!
Мъдростта е по-високо равнище на развитие на човешкото
съзнание. То изисква по-големи знания. Обикновено на стари го
дини или се помъдрява, или се оглупява - в зависимост от това
дали сте успели или не сте успели да възприемете насочените от
Твореца към вас знания. Да помъдреете означава да започнете
осъзнато да възприемате живота, правилно да оценявате става
щото наоколо, правилно да разбирате Любовта и Надеждата,
осъзнато да стигате до Вярата.
Неосъзнато обаче „инструментите“ като Вяра, Надежда и Лю
бов действат винаги! Казват „Блажен е, който вярва! Лесно му е
на света!“. Блажен е, защото с вярата си въздейства върху ин
формационния свят около себе си, върху информацията на съз
нанието си и дори върху информацията на материята, т.е. на фи
зическото си тяло. Като вярва и се моли, човек е способен да се
избавя щ ри от болести като рак. Като вярва и _обича^ той е в
състояние да променя обстановката около себе си. Като вярва,
обича и се надява, може да преодолява всякакви прегради. И то
ва не е за учудване!
Човекът е информационен обект, болестта също е информа
ционен обект, а всяка ситуация около нас е съвкупност от ин
формационни обекти и връзки. А Вярата, Надеждата и Любовта
са най-силните средства за благоприятно въздействие върху ин

формацията, включително и върху тази на вашето съзнание. Точ
но затова там, където цари любовта, няма катастрофи, там, къ-
дето живее надеждата, няма отчаяние!
Между другото, да се въздейства върху информацията на соб
ственото ви съзнание може и с помощта на афирмациите. Афир-
мациите са вдъхновяващо утвърждаване, едни от най-лесните
способи за програмиране на съзнанието, често препоръчван на
започващите да работят над развитието на своето съзнание.
Афирмациите са думи, мисли и изказвания, които казват не
що положително за вас. Тези твърдения работят като лични ман-
три и въздействат върху съзнанието ви чрез постоянното повта
ряне и напомняне. Практиката за повтаряне на афирмациите е
съзнателно усилие да се замени саморазрушителната и самоу-
нищожителна насоченост на съзнанието с положителна, творческа
и ободряваща. Това е ефективен способ за преобразуване със соб
ствените възможности и способности на самовъзприятието и от
ношението към самия себе си.
Афирмациите могат да се повтарят наум или гласно, да се
записват или пеят. По принцип всяка фраза, която има положи
телен смисъл, може да се използва като афирмация. Съставете
за себе си бодри, жизнерадостни, кратки и ясни фрази, които да
са утвърждаващи. Повтаряйте ги често. Например:
Всичко ми е наред! Вярвам в себе си!
Мога да постигна всичко! Аз съм силен и здрав! Млад съм,
енергичен и изпълнен с живот!
Кожата ми с всеки изминал ден става по-чиста, по-здрава и
по-привлекателна!
С всяка изминала минута ставам по-млад!
Мили жени, дори когато с тежките чанти вървите от пазара
към ктлци, едва мъкнейки крака, опитайте се мислено в ритъма
на крачките да си повтаряте наум фразата: „Аз съм здрава, мла
да, на тридесет години съм, на тридесет години съм! Здрава съм,
млада съм, само на тридесет години съм!“.
Безспорно е, че числото 30 се отнася за жени, които са по-

възрастни. И колкото сте по-възрастни, толкова по-поразителен
ще бъде ефектът от въздействието на фразата върху вас. Повяр
вайте, че това е много по-добре, отколкото да се мисли за болес
тите, за проблемите на мъжа или децата, за материалните труд
ности. Още повече, че освен до отрицателна програма за орга
низма, мрачните ви мисли няма да доведат до нищо друго: пари
те ви няма да станат повече, проблемите ще си останат същи те,
а болестите ще разцъфтят още повече.
Вашите мисли за болестите също са своеобразни афирма-
ции. Уверяваме ви, че повтаряйки предлаганата фраза, когато се
приближавате с ритмична походка към къщи, ще забележите как
се е подобрило настроението ви. Ако пък я повтаряте достатъч
но често, ще започне да се променя самочувствието ви и обста
новката около вас.
Афирмациите рушат препятствията във вашето съзнание. От
начало те само ще ви дават надежда (ето го инструмента за въз
действие върху информационните връзки). Ще започнете да смя
тате, че може би не си струва да се вярва на отрицателните пре
дубеждения, а после афирмациите изцяло ще ликвидират неуве
реността ви. Имайте предвид обаче, че нищо не се развива и пре
настройва толкова бавно, както съзнанието!
С помощта на афирмациите можете сами да управлявате ин
формацията на създанието си, а посредством нея да влияете и
върху други информационни обекти. А управлението, неосъзна-
вано от нас на логическо равнище, се осъществява от душата ни.
Академик Грабовой пише: „Задачата е в това знанията на ду
шата да се приведат в логическа фаза и те да се използват осъз
нато“. Но за целта са нужни знания, които идват от Бога!
Всички методи за спасение, самовъзстановяване и управле
ние на ситуацията, които академик Грабовой дарява на хората,
са основани на уникалните знания, получени от Твореца. При то
ва тези уникални знания са интерпретирани с термините и попя-
/
тията на съвременната наука. Той обаче не само разработва ме-

тоди за спасение на човечеството. Най-голямата му заслуга е, че

като изследва финия свят, формулира неговите закони. Загцото
финият свят е напълно непознат за учените, а с него може да се
работи, само ако се владее знанието за законите и закономер
ностите му. Ето някои от законите на финия свят.
Първият основополагащ закон е за запазването на информа
цията: сумарното количество на информацията и ентропията на
i-ото състояние на пространството или на съответната област от
него, възникващо в резултат на какъвто и да било процес, винаги
е постоянно [16, с. 101].
Втори закон: общият обем информация се състои от инфор
мация на материята, информация на съзнанието и информация
на външната среда [72, с. 125].
Трети закон: всеки обект на информация, след като има ка
чествата независимост и неразрушимост, е свързан чрез инфор
мационни връзки с други обекти на информация.
Четвърти закон: всеки новосъздаден обект на информация
има локален характер.
Пети закон: всеки новосъздаден информационен обект е от
далечен на равно разстояние от всички други структури.
Шести закон: във всяка информация съществува сегмент на
друга информация [79, с. 24].
„Главното е да се вижда фрагментът на необходимата ин
формация във всеобемащата информация около нас и да се знае
как да се подходи към нея, за да се използва правилно. При спа
сение, заболявания, проблеми от личен характер пациентът
трябва да знае изходната информация, която го е довела до от
рицателната ситуация. Какво я е предшествало. След това аз
обработвам получения материал и работя конкретно по мето
диката за спасение.
Тази методика е предаваема и изисква точност и коректност.
Всеки трябва да усвои системата за спасение индивидуално,
лично за себе си... Във всяка информация съществува сегмент
на друга информация. Само трябва да се разбере как да се под-
ходи към една или друга информация и да се използва правил

но. Когато се владее определена информация, може да се пре
дотвратяват различни аварии. Познаването на концепцията за
неразрушаване на каквито и да било системи дава възможност
да се организират разчети, теоретични системи за наблюдение,
да се конструира сигурността на човека и на други форми на
информация и обекти“ [79, с. 24].
Грабовой смята, че всяка бъдеща ситуация, включително и
всяка болест, представлява информация, която съществува обек
тивно. Трябва само да се умее да се подходи към нея, за да се
промени.
ПРАКТИЧЕСКИ МЕТОДИ ЗА ЛЕЧЕНИЕ
Познаването на законите и формите на уп

равление също е управление на физичната
реалност.
Споменахме, че всички обекти на реалността са информа

ция. Тя се възприема като абстрактна или конкретна величина.
Може да се усети и усещанията да се преобразуват в бъдещи
събития. Наличието на съответните знания може да промени си
туацията в бъдеще. Например, ако има знания по съпротива на
материалите, може предварително да се изчисли конструкцията
за здравина. Познаването на нотите позволява на музиканта да
изсвири всяка мелодия и т.н. Тоест тези знания се оказват годни
за управление на информационната структура.
Като се опира на понятието „информационна структура“, ака
демик Грабовой въвежда понятието „управляваща структура“.
Управляващата структура е нашето възприятие. Например кни
гата може да се възприема визуално, храната - по мирис, вкус,
визуално и т.н.
В разглежданата система е необходимо да се възприема струк

турата на управление само на равнището на първичното позна
ние, където познанието е процес на отражение и възпроизвод
ство на действителността в мисленето. Равнището на пър
вичното познание е това на финия свят, на скритите структури.
Всяко събитие трябва да се направи в мисленето такова, че в
бъдеще да има само подобряване и нормализиране и при никак
ви условия да няма влошаване.
„Давам тази методика, за да може при възстановяването на
ситуацията, при управлението на тази ситуация от вас събити
ето да се възстановява до такова равнище, че в бъдеще да бъде
управляемо. Тогава се появява постоянна устойчивост (незави
сеща от никакви процеси) на получавания резултат“ [39, с. 23].
Затова при работа с управляваща информация, когато ваше
то възприятие, т.е. вашата управляваща структура, взаимодейс
тва с реални физични процеси, извънредно важни са изходната
ви позиция, стартовите ви знания.
Ако отхвърляте възможността за материализиране на тъкан
или орган, за дематериализиране на ракови клетки и т.н., изобщо
не е препоръчително да се захващате за работа с управляваща
информация.
„Не бива да се отрича възможността за възстановяване на
тъканна структура, отстранена по хирургически начин или в ре
зултат на травма. Макар и за ортодоксалната медицина това да
е необичайно, резултатите от възстановяването на по-рано от
странена или разрушена тъкан на организма след мои сеанси
са доказани чрез изследване на пациенти с рентген, компютър
на томография, дори и от проведени в реално време операции,
когато хирурзите наблюдаваха възстановяването на орган по
време на сеанс, като и от заключения на лекари. С практичес
ките си резултати доказах възможността за пълното възстано
вяване на разрушената материя“ [39, с. 7].
В методите, разработени от академик Грабовой, цялата дей
ност е на равнището на мисленето, на скритите структури, на
структурите на финия свят, невидими за физическото зрение. Ос

новен инструмент за работа е вашето възприятие*.
Казано още по-просто, под възприятие обикновено се разби
ра формирането на цялостни осмислени образи в съзнанието.
Основното средство за работа в методите на Гр. Грабовой е
концентрацията. „Преди всичко при концентрацията трябва да
се има предвид, че тя е силова характеристика. Основава се на
определени скрити закони, които се обективизират... Поставя се
проблем, осъществява се концентрация. Желателно е по моите
методи да се работи не по-рядко от веднъж дневно. Може обаче
да го правите колкото искате по-често“ [39, с. 36].
Когато работи съзнанието, т.е. възприятието е активно, то
може да бъде съсредоточено върху събития от миналото, бъде
щето или настоящето. Във всички други моменти (80 % от вре
мето) възникват структури на динамичното съзнание, когато то
е разсеяно и изобщо липсва концентрация.
Решаването на всеки ваш проблем - например излекуване - е
процес на познанието. Трябва да се отбележи, че самият процес
на познанието вече води към възстановяване на здравето, на нор
мата в някакво събитие. Събитието трябва да се направи такова,
че в бъдеще да има само подобряване и нормализиране на със
тоянието. Трябва да ei e наясно откъде да вземате информация и
как да я управлявате.
На всяка информация и възприятие може да се придаде фор
ма. Обемът на притежаваната от вас информация може да се пред
стави като сфера, която в даден момент има например радиус
два метра. В тази информационна сфера се намира цялата ин-
* Възприятието е сложен процес на приемане и преобразуване на инфор

мация, който осигурява на организма отражение на обективната реалности
ориентиране в околния свят. Като форма на чувствено отражение на пред
мета включва откриване на обекта в полето на възприятието, различаване
на отделни признаци в обекта, отделяне в него на информативното съдър
жание, отговарящо на целта на действието, формиране образ на възприя
тието (Советский Знциклопедический Словарь, с. 251).
формация за вас, включително за всички органи и клетки. Но

още в резултат на прочитането на този ред обемът на вашата
информация се е увеличил и радиусът е станал по-голям - нап
ример с 1 милиметър. Тоест вече мислите с други категории.
Следователно методът на познанието не е статична структура.
На всеки етап опознавате нещо ново и задачата ви е скоростта на
процеса на познанието да е по-висока от скоростта на процеса на
болестта или на скоростта на развитие на дадена отрицателна
ситуация. „Трябва да се научим да мислим по-бързо от прогре
сирането на съпътстващата болестите информация“ [39, с. 6].
Формата на информацията не само се променя по обем, но и
се измества, деформира се. Болест, конкретно събитие, каквато
и да било работа и т.н. също са обекти на информацията. Бо
лестта например е външна информация, проникваща в информа
ционната сфера на човека през контактна точка на повърхността
на сферата.
Например контактна точка преди много години е бил десни
ят бъбрек. Информация за болест, след като прониква в инфор
мационната област на десния бъбрек, започва да въздейства върху
s
физическите клетки и след около десет години се появява първа

та променена бъбречна клетка. Тя започва да тушира импулсите
в дясното полукълбо на мозъка и постепенно той губи контрол
над областта, в която възниква онкологичното заболяване.
Изобщо в информационната сфера на човека на равнището
на скритите структури протичат множество процеси, които е не
обходимо да се учим да управляваме. Използването на знания,
насочени към възстановяване на здравето или към решаване на
даден проблем, започва веднага, след като вие започнете да ги
конкретизирате. Затова, ако искаме да сме здрави и щастливи,
трябва по всякакъв начин да се стремим към знания.
Разработената от академик Грабовой технология, която е в
основата на всички методи, е изградена така, че личните пробле
ми и задачи на всеки се решават на основата на решаването на
задачата за спасение на човечеството от възможни глобални ка-
тастрофи, защото „целта на Бога е човекът да живее!“. Когато

работи по методите на Грабовой посредством своето съзнание,
всеки човек най-напред осъществява действия за спасението на
всички и успоредно на тази база стига до решаването на личните
си проблеми.
Ще разгледаме няколко метода на работа с управляваща ин
формация с цел лечение или промяна на дадена ситуация в по-
добра посока.
МАЛКО ЗА ЦВЕТА
Животът е цвят, топлина и светлина, ве

чен стремеж към тях.
Д. Гренфел
Преди всичко цветът е свойство на светлината да предизвик

ва определени зрителни усещания в съответствие със спектрал
ния състав на отразяваното или изпусканото излъчване. Светли
ната (или оптичното излъчване) представлява електромагнитни
вълни, чиято дължина във вакуум е в диапазона от 10 нм до 1 мм
(границата е условна). Повечето читатели познават деленето на
светлинния диапазон на инфрачервено (дължина на вълната от 1
мм до 770 нм), видимо (от 770 до 380 нм) и ултравиолетово (от
380 до 10 нм) излъчване [74, с. 304].
Синият цвят на небето се обяснява с разсейването на светли
ната от въздуха. Ако нямаше разсейване на слънчевата светлина
от атмосферата, небето щеше да изглежда черно. Светлината,
видима и невидима, е определящ фактор в човешкия живот.
С физическото си зрение човекът възприема видимата част
на оптичния спектър, която представлява дъга, състояща се от
седем цвята с различна дължина на вълната и различна честота
на вибрации. „Седемте цвята и съответстващата им честота на
излъчване са отражение на информационно-енергийните струк-
тури на мирозданието (слоеве и полета), с характерната за тях

честота на колебания“ [80, с. 71]. Светлината е единно цяло: цве
товете, на които тя се разпада, са индивидуални и „говорят“ със
собствени гласове.
Всеки цвят на дъгата има различни характеристики на поглъ
щане и отражение, различна дължина на вълната и различна чес
тота на вибрации. Във връзка с това различно влияят и върху
човешкия организъм. Според доктор Гадиалия „човешкият орга
низъм се държи като жива призма и разлагайки светлината на
съставните й компоненти, черпи от тях енергия, необходима за
неговото равновесие“ [80, с. 79]. При това равновесието е устой
чивост на жизнените цикли, енергоинформационен запас на чо
века, осигуряващ устойчиво здраве на човешкия организъм, из
пълване на себе си (и на света) с качествени енергии, които съх
раняват Вселената и човека. Освен това цветът е характеристи
ка, която най-добре съответства на духовния аспект на човека,
тъй като той се възприема като безкрайна величина. Езикът на
цвета е надежден инструмент за самопознание, тъй като в зави
симост от цветовата гама на околната среда се променят пове
дението, състоянието, здравето и настроението ни.
Корените на интереса към цветовете се губят дълбоко във
вековете. Още древните жреци, живописци и философи отбеляз
ват силата на въздействието им върху съзнанието, чувствата, със
тоянието и здравето на човека. Цветовете (също като фините
енергии) помагат на човека да разкрие пълните си възможности,
да приведе в нормално състояние организма си. Според Алберт
Айнщайн „всички форми на материята представляват светлинни
вълни в движение“.
Трите основни цвята (червен - 780 нм, жълт - 500 нм, син -
440 нм) в различни комбинации са в състояние да образуват вся
какви други цветове, а в духовен план представляват същността,
пътя и способа за саморазвитие на човека. Черният и белият цвят
са пределите на това развитие. Триадата на червения, жълтия и
синия цвят намира отражение в трите велики елемента, от които
основно се състои светът: кислород, водород и въглерод.

Основната функция на тези три цвята може да бъде предста
вена със структурата в таблица 1 [80, с. 72].
Таблица 1
ЧЕРВЕН ЖЪЛТ СИН
Цвят на жизне Цвят на вдъхновение Цвят на мъдрост
ната сила то, настройването та, на висшето
израстване
Цвят на яснотата и Цвят на реда, на ума Цвят на убедено
пречистването стта
Възбуждащ Ярък Успокояващ
Топъл Топъл Фин, студен
Светъл Най-светъл Тъмен
Съответства на Съответства на Съответства на
физическото чувственото интелектуално-
равнище равнище духовното равнище
ТЯЛО ДУША ДУХ
Съставните или производните цветове помагат на човека да

се лекува и да се поддържа в равновесие. При взаимодействие на
два от основните цвята се ражда трети - посредник, чиято основ
на функция е да поддържа нормата на отношения на човека със
системите на околния свят.
Основните функции на производните цветове са:
© червен + жълт = оранжев - събуждане на скрити възмож
ности;
® жълт + син = зелен - равновесие, хармония;
© червен + син = виолетов - цвят на великата сила, на све
тостта.
Рем арка
През декември 2003 г. Грабовой провеждаше среща в Мос
ковското представителство в Санкт Петербург, на която при
състваха и авторите на тази книга. Тя беше в голяма зала, в

средата на която имаше дълга маса. Грабовой седеше от тясна
та й страна, а всички останали заемаха местата по дължината
й. Ние бяхме близо до него - на третия и четвъртия стол.
Във връзка с това Татяна си спомня: „Мога да виждам фи
ните тела на хората, но в повечето случаи те светят много сла
бо. Затова моментално обърнах внимание на яркото сияние око
ло главата и раменете на Грабовой. Сиянието над главата му
беше по размер същото като на икони на светци (около десет
сантиметра във височина), но не жълто, а синьо-бяло, като пла
мък на добре регулиран газов котлон. Вниманието ми обаче
привлече нещо друго. Стори ми се, че някакви „сенки“ се отра
зяват по челото и лицето на академика. Когато се загледах и
разбрах какво е това, бях потресена. За първи път в живота си
виждах аура с такъв огромен размер, която като купол бе над
виснала над него.
Разглеждайки я, интензивно подбирах думи, които можеха да
обяснят как изглеждаше. Това бе „купол“, чиито размити краища
се виждаха на разстоянието на протегната ръка. Напомняше коп-
ринен воал (не намерих по-добро сравнение), нещо по-тънко от
шифон, блестящо отвътре, с наситен виолетов цвят, сякаш състо
ящ се от много дребни частици. Когато Грабовой, разговаряйки,
обръщаше глава, финото тяло придобиваше яркорозов отблясък,
а по челото и бузите добре се виждаха същите тези „сенки“.
Аурата на Грабовой е наситена и виолетова, което нагледно
убеждава в огромните му способности и неоспоримо доказва бо
жествеността на знанията, които дава на хората! Виолетовото е
цветът на великата сила, тайната и светостта!
Черният цвят се състои от трите основни цвята, различни
части на червения, жълтия и синия. Сивият цвят е от различни
части на белия и черния. А белият цвят включва пет части чер
вен, три части жълт и осем части син. При това белият цвят
предизвиква в човешкото око усещане, неутрално в цветово от
ношение [80, с. 127].
Човешкият организъм, който е в тясно взаимодействие с

околния свят, представлява единна информационно-обменна
система, състояща се от много фрактални звена, всяко от кои
то реагира на един или друг сигнал посредством собствения си
резонанс. Ако физическите функции на организма взаимодейс
тват правилно, това означава, че съществува хармония между
информационната структура и всички клетки на физическото
тяло. Точно това състояние се нарича здраве.
За да е хармонично подобно взаимодействие, необходимо е
организмът постоянно да се „нагласява и настройва“. Цветът е
едно от средствата за изграждане на хармонични отношения на
човека със себе си и със света, тъй като .на всеки, намиращ се в
нормално състояние орган (или система), ио честота на вибра
циите съответства определен цвят или съчетание на определе
ни цветове. Ако честотата на вибрацията се е отклонила от нор
малното, това означава, че се е появила болест.
Въздействието върху организма с един или друг цвят, т.е. с
вибрация със съответната честота, може да доведе в нормално
състояние един или друг заболял орган, който е в дисхармония.
Установено е, че виолетовият цвят въздейства благоприятно при
нервни и психични разстройства, синият лекува очни болести,
светлосиният - болести на ларинкса и щитовидната жлеза, зе
леният - на сърдечносъдовата система, жълтият - на стомаха,
черния дроб и задстомашната жлеза, оранжевият - на белите
дробове, червеният - на кръвта и при анемии.
Информационното въздействие на цветовете върху човеш
кия организъм може да се осъществява посредством облъчване
на физическото тяло или чрез чакрите, зрението и възприятието.
В първия случай се използва облъчване на тялото с един или друг
цвят, цветови настойки, цветово дишане. Във втория се прилага
компютърно въздействие през очите с цветови сигнали върху
мозъка. В третия се възпроизвежда в собственото възприятие
конкретен, необходим за лечението цвят, като се осъществява
концентриране върху него.
МЕТОДЪТ НА ЦВЕТОВОТО ВЪЗПРИЯТИЕ
Както вече споменахме, основният инструмент при различ

ните методи на работа на академик Грабовой е концентрацията.
Така е и в дадения случай.
След като концентрирате цялото си внимание, представете
си вляво от себе си сребристобял стълб светлина (академик Гра
бовой предлага точно този цвят), отиващ далеч нагоре. Сребрис-
тобелият цвят не е избран случайно. Белият цвят е сложно по
състав излъчване, съдържащо в себе си цялата гама от цветове.
Мислено заложете в този сребристобял стълб информация за уче
нието „За спасение и хармонично развитие на човечеството“. Тъй
като в него вече има задача за спасението на всички, тя не трябва
да се формулира отделно. Фиксирайте във възприятието си този
светлинен стълб, а в мисленето си - посочената информация.
После си представете вдясно от себе си стълб светлина с ка-
къвто и да е цвят и мислено заложете в него точно формулирана
лична задача или проблем - например избавяне от някаква бо
лест или промяна на дадена ситуация. Всеки избран от вас цвят
влиза като съставна част в сребристобелия цвят, а конкретната
ви задача, ако тя не противоречи на целите на Твореца, е състав
на част от задачата за спасението на всички и на всеки.
Концентрирайте се и се постарайте да видите с вътрешното си
зрение как тези два стълба вървят високо нагоре, в безкрайността,
там се сливат и образувалият се общ светлинен поток, съдържащ
двата избрани от вас цвята, се насочва отгоре към вас. „Старайте
се да гледате нагоре, когато светлината, която идва, има като че
ли обединен оттенък, т.е. структура, съдържаща както цвета на
учението, така и вашия собствен цвят. Старайте се да изпълните с
този цвят пространството около себе си, т.е. с решаването на сво
ята задача да решите и задачата на другите. След като визуализи
рате възприемането именно на тази идваща отгоре светлина, вие
сте постегнали целта на управлението за своята частна задача чрез
макроспасението, чрез спасението на всички.“
Едновременно с решаването на задачите за спасение на чове

чеството от глобална катастрофа и някаква частна задача акаде
мик Грабовой предвижда в метода възможността за бързо пре
даване на тази технология на други хора - например на свои близ
ки или ученици. Той препоръчва следното: „След като светлина
та отгоре започва да идва по-бързо, веднага мислете как да пре-
дадете тези знания, т.е. залагайте целево управление в предава
нето и по възможност се контролирайте, Вашето предаване тряб
ва да бъде устойчиво, следва да сте уверени, че сте направили
всичко правилно - например за решаването на своите задачи. Пос
тавете тази задача също вдясно от себе си и ще видите, че прос
транството около вас като че ли не се усеща, вие повече действа
те в системата на мисленето“.
Оказва се, че когато човек обедини интересите си със задача
та за макроспасение на всички, получава се преход от физичес
ките равнища на управление в системата на мисленето. В съот
ветствие с предложената технология самото мислене се превръ
ща в управление. А да се управлява, означава да се променят
събития, да се възстановява собственото или на друг човек здра
ве. „Когато светлината на съзнателното мислене се разпростра
нява върху всички, вие, естествено, получавате целево, конкрет
но и много точно управление.“
Работейки чрез съзнанието си с оптическо светене в своето
възприятие и придавайки на светенето характер на безкрайност,
човек осигурява предаване на информация, без всякакви изкри
вявания, на неограничен брой хора. При това особеността на пре
даването е в това, че отначало възстановявате, т.е. нормирате
обекта, на който предавате информация.
За предаване на технологията мислено отделете в светлин
ния поток, който идва върху вас отгоре, от Създателя, някаква
безкрайна лента, чиято обърната към вас страна има цвета, съ
ответстващ на учението „За спасение и хармонично развитие“, а
другата - цвета, съответстващ на вашата частна задача. Цветът
на частната задача може да се променя.
В това действие Грабовой залага преминаване от равнището

на крайната величина, възприемана от човека посредством безк
райната характеристика на цвета, в системата на мисленето му,
което вече е станало управление. И това управление се осъщес
твява чрез реализацията на задачата за спасението на всички. Та
зи задача се превръща и в негова частна задача.
Мислено от отделената лента изолирайте светлинен лъч и го
насочете към дланта на онзи, на когото искате да предадете тази
технология. Като приема с ръката си тази информация, той доб
роволно поема върху себе си отговорността преди всичко за спа
сението на всички. На първо място трябва да извършва действия
за спасението на всички, а едва после да решава частните си за
дачи. Желателно е процесът на предаване на знания да бъде съп
роводен с думи.
Григорий Грабовой препоръчва на всички, които са усвоили
предложената технология, да провеждат всекидневно от 22 часа
и 25 минути до 22 часа и 30 минути подобно управление на ин
формацията за спасение и хармонично развитие на човечество
то. Колективното въздействие дава възможност да се стигне до
значителен и устойчив резултат за спасението на всички, а сле
дователно и за решаването на частната задача на всеки.
ДИАГНОСТИКА
С ПОМОЩТА НА БЕЛИЯ ЦВЯТ
Според академик Грабовой човекът има информационен цен

тър, който се съотнася с информацията на микро- и макросредата
на клетъчно равнище. Във всяка клетка има микропроцеси, които
се определят от структурата на функциониране на клетката.
Ако елементарната клетка се раздели на милион елемента,
всеки елемент ще взаимодейства с цялата външна среда и с все
ки елемент на организма. Всеки елемент на клетката може още
веднъж да се раздели на милион микроелемента. Възниква усе-
щането за светлинна пустота, т.е. появява се някакъв бял цвят,

отговарящ на разбирането за източника [39, с. 13].
Тъй като това е източникът на всичко, източникът на всякак
ви заболявания (например на туморните процеси), той също е
определен от светлинния спектър. Ако във възприятието си мис
лено разгледаме организъм па фона на структурата на белия цвят,
появата на каквито и да било други цветове характеризира изме
нението на информацията в организма. Това изменение говори
за наличието на болест.
По презумпция при човека няма болест. Неговият организъм
е херметична среда. Цялото тяло, всички органи, всички клетки
се намират в информационна среда. Болестта е външна инфор
мация. Някъде по външната повърхност на информационната
сфера на човека се появява „входна точка“ и информацията на
болестта влиза в тази сфера.
Защо се стига до тази „входна точка“?
Причините са достатъчно много - например нечия отрицател
на мисъл, но в дадения случай те не са предмет на разглеждане.
За постоянната самодиагностика академик Грабовой препо
ръчва следния метод. Преди да легнете да спите, концентри
райте вниманието си върху меката част на дясното ухо и се
настройвайте към възприятие на белия цвят. Всяко отклоне
ние от бялото насън, без излишно изразходване на мисловна
енергия, може да доведе до контрол над здравословното със
тояние [39, с. 13]. Контролът вече е решение на проблема.
КОНЦЕНТРАЦИЯ
ВЪРХУ ПРЕХВЪРЛЯНЕТО НА ЦВЕТОВЕТЕ
След като проведете диагностика с помощта на белия цвят и

откриете нередности в организма си, ще се опитате да се избавите
от болестта. За целта трябва да се концентрирате върху цветовата
гама на дъгата, като последователно прехвърляте цвят след цвят.
Необходимо е да отделите най-устойчивия цвят и върху него да

фокусирате вниманието си в продължение на пет минути.
Цветът, който най-силно привлече взиманието ви, след като
е възникнал във вашето възприятие, ще принуди съответния ор
ган да измени честотата на вибрациите си и ще го върне към
нормалното му състояние. Когато се концентрирате върху опре
делен цвят, създаден във възприятието ви, оказвате информаци
онно въздействие върху заболелия орган и така го лекувате. Тряб
ва да се концентрирате от 22 часа няколко пъти в продълже
ние на един час. Продължителността на лечението по този ме
тод зависи от умението за концентриране.
КООРДИНАТНА СИСТЕМА НА ВРЕМЕТО
Всяка болест има времева структура, тъй като се е формира

ла в някакво време. Например през 1986 г. сте били подложени
на радиоактивно въздействие в Чернобил и в информационната
ви сфера се е внедрила информация на болестта. Днес тази бо
лест е разцъфтяла в пищен цвят. Тоест съществува време на въз
никване на болестта в организма ви и време на развитието й. За
да се избавите от нея, трябва да умеете да работите с времевия
аспект на процеса на формирането й.
Ако е налице някаква жизнена неуреденост, тя също се е съз
давала постепенно. Например преди година сте взели някакво
решение, а днес то е довело до отрицателен резултат. Възможно
е да е било неправилно, а е възможно и вие да сте го осъществя
вали неправилно. Решението обаче е било взето в едно време, а
процесът на осъществяването му е вървял в друго време.
Времето може да се раздели на редица последователни про
цеси. Тоест в едно време е създадена една ситуация, в друго вре
ме - друга, и т.н. След като в света във всеки времеви момент
нещо се създава, всеки участък от процеса има своето време.
Един от вариантите за избавяне от болестта или от дадена
житейска неуреденост е извличането на информация за съответ

ното време от общата форма на събитията, наречени „живот“
[39, с. 8, 16]. С други думи, за да сте в бъдеще здрав или нещата
да се развиват положително, необходимо е от общата форма на
събитието, наречено „живот“, да извлечете времето, когато се е
зародила болестта или сте взели неправилно решение. Оказва
се, че това е напълно възможно.
Ако използваме още по-прости думи, същността на лечение
то е в следното. Нека да си представим, че целият човешки жи
вот е записан на информационен носител - видеокасета, или по-
добре да се изразим - на „лента на събитийния ред“. Цялата ин
формация за дейността на всяка клетка-, на всеки орган и на це
лия организъм е фиксирана върху нея. По всяко време ние мо
жем да я видим. Преглеждайки информационната лента на жи
вота ни на клетъчно равнище, ще открием участъка от живота,
промеждутъка от време, когато в хромозомите ни е била вкара
на информацията на болестга. След това ще „изрежем“ този учас
тък от лентата, т.е. ще „отнемем“ периода от време, който е свър
зан със зараждането на болестта (или с вземането на неправил
ното решение).
Процесът на извличане на този период от време се осъщест
вява чрез преобразувания в положителна структура. „Не да се
взема отнякъде и да се премества някъде, просто се преобразува
в положителна структура на времето“ [39, с. 16].
Този процес на преобразуване е основан на концентрацията
на вниманието върху кутрето на дясната ръка от 22 часа до
22 часа и 3 минути (само три минути). Преди сън предварител
но трябва мислено да заложите информацията, че в близките три
дена ще концентрирате вниманието си с едновременната цел за
решаване на проблема точно върху този пръст и в определеното
време. При това мислено можете да си представите кутрето или
пък да го гледате.
Времето от 22 до 23 часа се характеризира с най-голяма ак
тивност па информационните източници, които съответстват на
човека при обменните процеси с външната среда. Именно това

време се оказва оптимално за управляващите структури. Геог
рафският меридиан, който преминава през общата точка на дос
тигане до информацията, най-активно работи в това време [39,
с. 19].
Може да се използва концентрация на вниманието върху
цялата цветова гама от 22 часа - 1-2 пъти в продължение на
час, като се стараете да си представите най-ясно всички цве
тове.
ЗА ЗВУКА
Звукът трябва да бъде обвит в тишина.

Г. Нейхаус
Звукът представлява еластични вълни, които се разпростра

няват в газове, течности и твърди тела и се възприемат от ухото.
Звуковите вълни, като въздействат върху човешките слухови ор
гани, са в състояние да предизвикат звукови усещания [74, с. 280].
Те въздействат не само върху слуха, но и върху целия ни органи
зъм. Тъй като различните звуци имат различна честота на треп
тене, те ни действат различно.
Заобикалящият ни свят е многогласен и разнообразен. Пос
тоянно се намираме сред звукове и шумове, като реагираме на
тях с промяна в настроението и самочувствието ни. Човек обаче
често не осъзнава тази взаимовръзка, не чува обичайния звуков
фон и не схваща значението му в живота си. Самият човешки
организъм има напълно определен базисен звук, който постоян
но издава, също като телеграфна жица на вятъра.
Всяка клетка в организма ни има точно определена вибрация
и издава звук, съответстващ на определена музикална нота. Ко-
гато застанете до кошер, чувате жуженето на пчелния рояк. Точ
но така жужи „човешкият рояк“ и това може да се чуе при нали-
чието на съответната апаратура. Звуците в природата променят

настроението на човека, хармонизират го, дават му определена
информация, предизвикват разнообразна палитра от чувства:
удивление, възторг, благоговение, душевен комфорт.
Често обаче не обръщаме внимание на гласовете на приро
дата. За съжаление, постоянно ги заглушават по-мощните звуци
на съвременната техника. Разрушително влияние ни оказват ра
диото и телевизията. Благодарение на тях получаваме необхо
димата информация, но нерядко те предизвикват в нас раздраз
нение, безпокойство, дискомфорт и дори болести.
Една от прекрасните прояви на околния свят е музиката, коя
то представлява особен вид хармонични вибрации. Тя е универ
сален език. Структурата й включва система от ритми, тонове и
пропорции, които съществуват в заобикалящия ни свят. Затова
музиката вълнува всички, независимо от вероизповедание, на
ционалност, област на дейност и т.н. Колкото по-извисен и духо
вен е човек, толкова повече му говори музиката, тъй като звуци
те са посредници между Вселената и него. Можете да си предс
тавите цялата Вселена като прекрасна симфония, в която всеки
човек има уникално звучене.
Всъщност човек е особен музикален механизъм, инструмент
с живи струни: в движенията и гласа му има неизменен, присъщ
само на него тон, а ударите на сърцето, пулсирането в тялото
поддържат дадения му от природата ритъм. Ако взаимодействи
ето между хората се разглежда като взаимодействие на звуци,
свързването на вибрациите им създава съзвучия - интервали, ко
ито са или консонансии, или дисонансни. Когато обаче се появя
ва ключова нота - общ интерес, обща цел, звученето се хармо
низира [81, с. 36].
Вибрационното въздействие на музиката влияе изключител
но върху човешкия организъм. Стават изменения на равнища
клетки и органи, чувства и мисли. Силата на музиката е в това,
че промените понякога се осъществяват независимо от желани
ята и намеренията на конкретния човек и изглеждат като чудо.
184 В ТИХОПЛАВ, Т. ТИХОПЛАВ
Когато слуша мелодия, която му харесва, човек обособява

нейната същност, свойствена именно на него, в зависимост от
собственото си настроение, духовно развитие и душевни прежи
вявания. Например не е възможно да се отдели някаква същност
в цвета. А в една и съща мелодия всеки може да изолира своята
същност в аспекта на собствените си преживявания в даден мо
мент от времето. Академик Грабовой казва: „Същността е от Съз
дателя!“. Точно тази същност въздейства върху съзнанието и под
съзнанието, тя и твори чудото, което може да сътвори само му
зиката!
От казаното дотук се налагат следните изводи.
Първо, трябва да се отнасяме много внимателно към звуко
вите вибрации, тъй като въздействието им може да се окаже как-
то хармонизиращо, така и разрушително.
Второ, като се има предвид енергоинформационната приро
да на света, може да се твърди, че музиката е в природата на
човека, защото тя произлиза от вибрациите, а самият човек е виб
рация или съзвучие от вибрациите на мислите, чувствата и стре
межите. „За изграждането на хармонични отношения със самия
✓
себе си и със света е необходимо на първо място всички интим

ни светове на човека да резонират в унисон като струните на
музикален инструмент, да бъдат помежду си в звуково съгласие,
тъй като несъгласуваното звучене води до дисонанс, което се
изразява в недоволство от себе си или от другите и предизвиква
отрицателно състояние“ [81, с. 38].
Хармонизиращото въздействие .на музиката върху човека се
проявява в регулирането на ритъма на всичките му светове.
Таблица 2
Светове на човека
Физически Сензорен Интелектуален Духовен
Съгласуване на Настройване и Настройване и Настройване и
всички системи висота на чув- висота на мисъл- висота, сила на
на организма ствата, сила и та, сила, дълбо духовните стре

според здравни дълбочина на чина и образност межи, равномер
те норми, коор- чувствата, рав на мисленето, ност на духовно
динираност, номерна после регупираност на то движение
ритмичност на дователност на мисленето
действията чувствата и
усещанията
Благодарение на музиката можем да усвоим методите на вза

имодействие със света, които ще ни помогнат да изградим хар
монични отношения с него.
Преди всичко трябва да се вслушваме във всичко заобикаля
що ни и съответно да се настройваме на съгласие. Във всекид
невния живот подложеният на силното разрушително въздейст
вие на дадени ситуации човек е уверен, че причината за вътреш
ната дисхармония е вън. Казваме „разстроен съм“, защото не
умеем да поддържаме вътрешното си съгласие, както и не чува
ме звученето на света на другия човек, не се настройваме на не
говото състояние.
Какво означава да се „настроим“? Означава да приведем в
добро настроение мислите и чувствата си, да им придадем опре
делено звучене, да се приспособим към някого или към нещо, да
накараме организма си да бъде в унисон с външния свят.
При общуване с музиката човек сякаш се просмуква от нейна
та хармония, съзвучия и образи, придобива духовна устременост.
Започва да се вслушва в състоянието на другия до себе си, да се
потапя в природата, да разбира нейния език, да извисява душата
си във високите пространства, където звучи музиката на сферите.
Ние не възприемаме тези звуци, защото сме увлечени от звучене
то на всекидневния живот. Музикантите като посредници прена
сят до нас чудесните вибрации, прекрасните тонове и съзвучия,
съществуващи във висшата реалност, а пък те настройват всеки в
резонанс със света, привеждат го в хармонично състояние.
С развиването на способността да чува звуците на света чо-
век трябва да премине към следващия способ за взаимодействие

с него: вслушване в себе си, във вътрешната си музика, като се
настройва по вътрешния си камертон. За това са ни дадени при
родна честота, индивидуален тон, естествена нота, която е осно
вата на хармонизирането на нашето същество. Ако се научим да
се вслушваме в себе си, ще почувстваме, че в нас постоянно виб
рира звук или по-точно - природен звук, обуславящ честотата на
вибрациите ни.
Познаването на собствения музикален механизъм е вълшеб
ното средство за управление, настройване и контрол на жизне
ната дейност, както и на взаимодействието ни с останалите. То
прави човека независим от външните обстоятелства и му дава
възможност да бъде в постоянно равновесие [81, с. 41].
МЕТОДЪТ НА ЗВУКОВОТО ВЪЗПРИЯТИЕ
Той е аналогичен с цветовото възприятие. Тук също се поста

вя задачата за спасението на всички и на тази основа се решава
всяка частна задача.
За да се осъществи идеята за спасението на всички, трябва да
се влезе в контакт с тази мисъл и да се положат старания тя да се
разпространи до всички, технологията да се приведе в действие.
Звуковата форма дава възможност контактът да се направи под
вижен, гъвкав и усещащ се. Затова методът на звуковото възп
риятие се основава на подвижността, гъвкавостта на взаимното
възприятие, взаимното равнище на управление, където сякаш
държим „юздите“ на управляващата система изначално, като смя
таме, че резултатът вече е постигнат.
Тоест, работейки със звука, поддържаме с управляващата сис
тема стабилна ситуация, която всъщност е нормалната. Напри
мер когато човек слуша музика, която му харесва, тази ситуация
може да се смята за нормална. Дори ако припява или си подсвир
ква, той го прави в рамките на нормалното, тъй като не променя
мелодията. Следователно външното управление (например аран

жирането на мелодията) не изкривява нормалното.
Ако пък реагирате вътрешно на тази мелодия, „разкрива се
светлината на Създателя, светлината, съдържаща мелодията на
Създателя“, т.е истинската мелодия, тази на нашата душа. Вие
вътрешно откликвате на това чудо и често дори неосъзнато осъ
ществявате усещанията си в действие. Но само изглежда, че е
неосъзнато, защото съзнанието има пълен контрол.
Основата на метода за работа със звука са звуковите форми,
като най-напред трябва да се отдели звукът, съответстващ на уче
нието „За спасение и хармонично развитие“, а после - звуковата
форма, съответстваща на частната ви задача. И в единия, и в
другия случай трябва да се вземе такава звукова форма, която да
съответства хармонично на поставената задача.
Обръщаме ви внимание, че при работата със светлината час
тната задача можеше да се боядиса във всякакъв цвят, тъй като
няма лоши цветове, а и всеки от тях е съставна част на белия.
При работата със звуците към избора на мелодията трябва да се
пристъпва много старателно, тъй като тя, за съжаление, поняко
га действа разрушително. Нека да си спомним думите на В. Сле-
зин: „Изяснихме, че унинието и рок музиката отдалечават от със
тоянието на хармония, като предизвикват в мозъчната кора и елек
трически импулси, близки до епилептичния припадък“.
Като звук на учението е желателно да се използва мелодия,
която да е грандиозна, съответстваща на глобалната задача за
спасението на всички, изпълваща най-потайните ъгълчета на на
шата душа, предизвикваща огромното желание да се твори бла
го за хората. Нелепо би било за целта да се избере величествени
ят „Реквием“ на Моцарт. Ние избрахме „Лунната соната“ на Луд-
виг ван Бетховен (първата й част).
Мелодията, която би изразявала частната задача, трябва да
звучи хармонично с „Лунната соната“. Това не е механична смес,
а следва да е хармонично звучене на едната на фона на другата
мелодия. Трябва да звучат като единно цяло. След като се кон-
центрирате, трябва да чуете звученето на двете мелодии като

прекрасно аранжиране на две велики произведения, което не из
кривява същността им. Когато подобно вълнуващо сливане се
осъществи, частната ви задача ще бъде осъществена на фона на
решаването на задачата за спасението на всички.
Като мелодия, олицетворяваща собствената задача, която
трябва да е съзвучна на глобалната задача, авторите избраха ме
лодията „Аве Мария“ на Шуберт.
Мисълта, че задачата трябва да бъде решена изначално с по
мощта на музикални образи, осъществихме именно благодаре
ние на подбора на великите музикални произведения, които във
връзка с глобалната задача за спасението на всички олицетворя
ват прекрасния свят на хармонията, съгласието и всеобщата лю
бов, а във връзка с решаването на частната задача - проникнове
ното обръщане към Дева Мария, Майката Божия.
Звученето на „Лунната соната“ на Бетховен се възприема като
осъществяване на грандиозната божествена задача за спасение
то на Земята и цялото човечество. А чудесната „Аве Мария“ звучи
като душевен порив, като надежда на човека да добие щастие
чрез решаването на свой частен проблем.
Интересно е, че и двете мелодии са в мажорна тоналност,
затова лесно се обединяват, подобно на обединяването на среб
ристо бял лъч с всеки цвят, символизиращ решаването на частна
та задача. Грандиозността на избраните мелодии се възприема
като вечност и точно затова смятаме, че използването им може
да бъде блестящо решение на задачата, поставена от академик
Грабовой.
Целта обаче на метода за работа със звука не е само спасе
нието на всички и решаването на вашата частна задача, но и
предаването на знания, на технология на хората. „Когато сте
на позицията на спасението на всички, старайте се по възмож
ност да осъзнавате как го правите, откъде вземате информа
ция, къде я предавате... След като подберете мелодията, трябва
практически мигновено да усетите, да видите, да разберете точ
но (следва да се прави така, че да се знае) как изобщо може

мелодията да се предаде безкраен брой пъти. Най-простият спо
соб да се направи това е най-напред да се предаде организаци
ята на мелодията, т.е. звукът да се свие в началната точка. То
гава ще имате истинския звук, звука на душата си, отражение,
при което в душата съществува всичко, включително и начало
то, както при Създателя“.
Процесът на предаване на технологията трябва да започва
веднага след избирането на мелодията за задачата за спасение
то. След като знаете мелодията, съответстваща на задачата за
спасението на всички, мислено започвате да я предавате на дру
гите. Когато човек възприема мелодията, той едновременно вза
имодейства с външната информационна среда. Може и да я слу
ша, както той я разбира, като по същество нищо не изкривява в
нея. Така сте постигнали управление на информацията, защото
звукът е елемент на управлението. Тъй като частната ви задача
не противоречи на тази на спасението на всички, вие сте предоп
ределили положителното й решаване.
След като изберете мелодията за частната си задача, също за
почвате мислено да я предавате на другите. Ако се вземат няколко
звукови източника и всеки от тях предава звукови сигнали, окол
ните ще ги чуват всичките едновременно. Затова в посочения ме
тод за предаване на технологията не бива задачата да се диферен
цира твърдо. Самото предаване на знания посредством звук, чрез
мигновена форма на достъп, се осъществява незабавно.
Използването на известни мелодии дава възможност тази
технология да се предава абсолютно точно, без изкривявания,
безкрайно много пъти. „Когато работите със звука, той се чува
от всички и в човешкото съзнание съществува нещо като че ли
звукът колективно обединява... Във всеки момент на организа
ция на мелодията това мога да го разпространя за всички, т.е.
мога и да не чуя самата мелодия веднага, а най-напред да видя,
че тя се е разпространила, а едва после да започна да виждам
мелодията“.
В процеса на това „музикално“ предаване на технологията

получавате удоволствие от чудесната музика, работите вътреш
но спокойно, с висока духовно настройка. Така системата за пре
даване на знания придобива устойчивост. „Устойчивата система
на знания е хармонично, спокойно предаване, основано на струк
турата на вътрешното спокойствие“.
В посочения метод могат да се използват и други мелодии,
отговарящи на вашата духовна настройка и съответстващи на
поставените задачи.
РАБОТА С ГЕОМЕТРИЧНИ ФОРМИ

НА ИНФОРМАЦИЯ
Вече знаем, че на всяка информация може да се придаде фор

ма. „На основата на принципа за привеждане на информацията
във форми може да се градят всякакви конкретни методики за
управление на каквито и да било събития, включително и да се
лекуват заболявания“ [39, с. 5]. В много методи на академик Гра-
бовой като обекти на информация се използват обикновени гео
метрични фигури: сфера, цилиндър, конус, паралелепипед, куб -
преди всичко защото всеки лесно може да си ги представи. Ос
вен това работата с геометрични фигури е доста проста и твърде
ефективна.
МЕТОД ЗА УПРАВЛЕНИЕ
ПОСРЕДСТВОМТРИ СФЕРИ
Решихме този метод да го представим дословно, точно както

е изложен на 18 септември 2002 г. в лекцията на академик Грабо-
вой „Метод за използване на цвят, форма и звук“. Той позволява
проблемите да се решават мигновено.
„Следващият метод се нарича „Метод за управление посред
ством три сфери“ и при това понятието „трета сфера“ съществу-
ва като централно. Изхождаме от това, че вече има трета сфера и

трябва да изграждаме само първа и втора. Основата на метода е,
че имате мислене, имате съзнание и следователно не се налага
да казвате, че трябва да градите съзнание. Има неща, които просто
си ги има!
Затова, когато говорим за този метод на управление, тръгва
ме от факта, че тази сфера я има. Тя може да бъде отделена в
структурата на възприятието. Работата по метода се осъществя
ва посредством форми, а това е най-простата система и тя е много
ефективна. Проста не означава неефективна. Затова методът, за
който говоря, е основан на простотата - едната сфера вече съ
ществува.
Сега изграждаме първата и втората. Във вече съществуваща
сфера е цялата реалност. Оттам отделяме структурата, с която
трябва да работим. Това отделяне е на базата на преобразуване
на сферата, т.е. трябва да знаем, че пред нас е сфера, в която има
всичко. За да се отдели структурата, трябва да я движим, отдале
чавайки я от себе си. Защо отдалечавайки я? Защото тук вече е
вложена системата за предаване на знания, защото трябва да пре-
дадем знания, които да усвоите. И когато ги усвоявате, вие вече
ги предавате. Тоест методът се основава на това, че когато още
усвоявате, вие вече предавате. Основното в случая е да се полу
чи мигновена практика.
Частната задача и формата на учението трябва да се съвмес
тят. Когато започвате да въртите сферата, вземате една нейна
точка, т.е. която и да е вътрешна точка, и извеждате тези две
съвместени равнища. Разклонявайки се, сякаш излизат две сон
ди. От лявата страна, геометрично, излиза сфера, която съответ
ства на моето учение „За спасение и хармонично развитие“, а
вдясно е вашата целева задача. Задачата ви е като в система за
търсене - например компютърни игри или някакви задачи за от
криване. Трябва да „уловите в съзнанието“ вашата сфера.
Когато практикувате подобно управление, задачата е имен
но да се „улови в съзнанието“. Това означава да се изгради та-
кава структура в съзнанието и възприятието, че вие, първо, вед

нага разбирате, че съзнанието работи, второ, в нея има еле
мент на едновременно обучение и на заложено в обучението
знание. Тоест, ако се „улови със съзнанието“, то е управлява
щата величина.
Старайте се да разглеждате методите многофункционално,
многопараметрично или много плътно да насищате структурите
със своята работа, т.е. нужно е да се подразбира множествеиост-
та на смислите, където постигате целите на управлението. Зато
ва когато казах „да се улови“, моментално сте заложили функци
ята за управление, а по-нататък е много просто. След като съз
нанието съдържа обектите, които сте отделили самостоятелно,
можете както да изградите обект, така и да реализирате обект с
цел активиране на съзнанието за реално управление.
Всичко се намира само вътре във вашето съзнание. Не е за
дължително нещо да вършите специално, да изучавате или да ор
ганизирате специални системи, които изискват много време. В мо
ята практика за спасение съществува следният принцип: ако е не
обходимо, трябва да спасите мигновено, без да прилагате някаква
твърде продължителна схема на мислене. Например при екстрем
на ситуация трябва да успеете, първо, тя да не добие отрицателен
аспект, и второ, да го правите често, без да се замисляте.
Точно в работата със сферите се очертава и нейният духовен
аспект: духът е съвършен, насочен към това, което можете да
работите - той ви позволява мигновено да управлявате. Когато
се връщате към това как управлявате посредством структурата
на своя дух, т.е. чрез светенето, трябва по възможност да вижда
те работата на духа. Тоест по оптичен път да възприемате цвета,
да виждате в какво е разликата в цвета на работата посредством
духовния аспект, т.е. при работата на вашия дух, и посредствОхМ
логическата фаза на съзнанието.
Когато казах „да се лови“, имах предвид логическата фаза на
съзнанието, но духовният аспект е основата, опората в логичес
ката фаза на дадената технология. Когато се задълбочите още,
ще видите как работи душата. Това обаче вече е за самостоятел

на работа.
Когато вече работите със сфера, която сте направили изна
чално, погледнете по-внимателно къде се намира тази сфера око
ло вас, на какво място и изобщо какво представлява тя, как сте я
направили, т.е поработете с нея като в тренингова система. Ко
гато вникнете в същността, във вътрешността на сферата, ще
видите, че сте извършили прогнозно действие. Сега показвам тех
нология на работа, когато прогностиката е онова, което се нами
ра край вас, т.е. не ви е необходима продължителна концентра
ция. Някъде четох, че ако се разтвори и изпие захар, тя съдейст
ва за подобряване на мисленето. Ако има такива изследвания,
добре е, че има някакви методи на по-интензивно равнище. Но за
целта трябва да се вземе чаша или най-малкото захар, а задачата
често изисква мигновени действия.
Затова когато работите в система на пряко управление, дейс
твайте така, че сферата, от която изхождате, да бъде онази ваша
същност, която знае всичко, т.е. вие фактически работите със
себе си, самостоятелно, т.е. сами. Когато говорим как да се пре
даде, това е знанието на предаването - виждате сферата, страна
та, която е обърната към вас. Когато сферата се върти, това е
взорът - оптиката, същата тази оптика. В пространственото мис
лене можете да смятате, а това действително е така, че там фрон
товете се разпределят линейно. Ако идващата от сферата свет
лина попада върху вас, вече сте предали знанията - нали в опти
ката светлината, изначалната светлина е много силна предаваща
система. Има понятие като „фантом на мисленето“ и съществу
ва принцип на предаване на информацията. Този принцип е, че
след като имате светене върху себе си, можете да го предавате
така, че чрез него да предавате своите знания или да имате се
гашната технология на знанието и тя да може да бъде предадена.
Насочих ви към това, че съществува много силен аспект на
предаване на вашата информация, условно казано чрез общ „ка
зан“. Тоест, само вземате сферата, която вече сте създали и се
върти пред вас. Вземате я и я поставяте в рамката на своеобраз

но колело. Ако се налива вода, капките отиват и от другата стра
на. Трупайте там задачите си, задачите на залата, задачите за
спасението на всички, а мястото е само едно, сферата пред вас е
една. Когато поставяме задачата за спасението на всички, сфе
рата е една и съща, но тя е индивидуална, а задачата е всеобща
за всички.
Когато обединяваме общата и индивидуалната задача, за да
имат поне еднаква форма, виждаме, че точността на управлени
ето става близка до абсолютната точност. Например в авиаци
онната или космическата практика, когато няма други елементи
на управлението, освен скоростта, или пък например при възмо
жен взрив на ядрен реактор, аз използвам именно такава свръх-
интензивна система за управление. Разбира се, при екстремни
ситуации, когато извеждането на управлението осъществява за
дачи на колективното съзнание, т.е. задачите на всички за спасе
нието - това е общият „казан“, където се хвърлят всички задачи,
при това се хвърлят от всички.
При участието на пилота и на диспечера при гюлета управле
нието се извършва по-бързо, отколкото ако го върши само един.
Да предположим, че пилотът не е в състояние да участва. Случ
вало се е и двамата пилоти едновременно да губят съзнание. Дис
печерът активира задачата и решението става по-интензивно, т.е.
дори може да се проследят скоростните характеристики по рав
нището н’а скоростта на решението. Ако се добави дори само
един човек, скоростта много силно нараства, защото сме напра
вили управлението съвместно. Сами ще се убедите, като поста
вите същите задачи, като работите едновременно заедно, т.е. ка
то работите от един център чрез обща структура за спасение на
всички в това равнище на сферата пред мен, пред всеки от вас.
Отначало поставяме частните си задачи. Ето я сферата пред
мен, тя се върти и аз го правя, а вие имате своя сфера. Тя се
върти, докато я гледам, моите знания вече се предават. Тоест
това е прогнозната фаза, тя насочва към вас знания, а вие ги при-
добивате дори и без казана дума. Аз вече предавам информация,

макар и само да наблюдавам всичко това. Предавам, защото не
просто я въртя, а защото съм го заложил, затова тя се върти,
затова предава, а на мен не ми е необходимо да върша нещо спе
циално.
По-нататък залагаме задачите си, за да бъдат решавани. За
лагаме ги и чакаме кога ще бъдат заложени задачите на залата.
Решавате задачите, като при това аспектът на решението трябва
да е сега. Трябва по възможност да стигнете до мисълта, че сте
решили задачата. В противен случай, ако не я коригираме, мо
жем дълго да въртим сферата и няма да виждаме, че тя е решена
точно сега. Как да сме сигурни, че ядрената централа няма да се
взриви? Аспектът е такъв, че това може да е системно, ядрените
централи са много. Затова се старайте да решавате направо сис
темно.
Вторият елемент е на въвеждане на залата, залавяте се и я
въвеждате, цветът е безкраен, сребристобял. Между другото мо
жете да използвате свой цвят, по възможност в светли тонове.
Работите с цвета и не е задължително да знаете мястото. Това не
е „казан“ с определена вместимост. Цветът ви не пречи на нико
го, фотоните дори и в обичайния вариант в разредена среда не си
пресичат пътя. А дори и да си го пресекат, не си пречат взаимно.
Когато целта е обща - задачата е единна, в този „казан“ може
да се залага каквото искате количество информация. Веднага въз
никва третата задача - за спасението на всички, която между дру
гото тук вече е решена. Обърнете внимание, че е достатъчно да
направите повторение на първото и второто действие, а третото
по някакъв начин вече съществува в решен вариант.
Когато практикувате в прогнозната фаза, старайте се да се
убеждавате в това, което казвам, с вашите диагностични систе
ми, чрез многократно повтаряне по възможност, особено през
първите дни. Аз давам система на управление, която работи ви
наги, т.е. винаги можете да се насочвате към нея, независимо от
времето, което минава след днешния семинар. Отработвайте тех-
никата съвсем конкретно. Ако сте усвоили някакъв метод, а пос

ле сте се запознали с друг и сте започнали да го смятате за по-
ефективен, по-добре е пак да се върнете към първия.
Защото принципът на управление е в това, че за предаването
на знания трябва да умеете да работите с всяка система. Всяка
индивидуална система, т.е. всяка проява за спасението на всич
ки, следва да бъде много активна, много ефективна. Това се от
нася дори и за мисълта за спасението на всички. За целта систе
мата трябва да се изгради така, че да има форма и характеристи
ка - нещо като обичайната методология за управление: първич
ни данни, управление, предаване и т.н.
По принцип давам само идеологическата система и нея въ
веждам в системата на определените очертания, които дават ре
ализацията й. Всичко е изградено върху идеология - спасението
на всички, като идеологията е минималната задача: трябва да се
направи следващата крачка, за да може най-малкото планетата
да не бъде унищожена. Ако се предположи, че политиците по
някакъв начин се споразумеят, че няма да има локални войни,
това може да си остане само предположение, защото реално та
кива войни има. Затова задачата е това управление да е постоян
но и в по-голяма степен самостоятелно.
Ако един човек може да направи така, че да няма макроуни-
щожение, а всъщност всички трябва да го правят, стига се до
това, че напълно ефективно можем да реализираме самостоя
телно такова управление. Достатъчно е един да знае в голяма
степбн съвършенствата на тази технология“.
РАБОТА С ОБИКНОВЕНИ ГЕОМЕТРИЧНИ

ФОРМИ НА ИНФОРМАЦИЯ
Тъй като болестта и здравето са информационни обекти, съ

що може да им бъде придадена някаква форма. Каква обаче? Кой
знае каква форма има например информацията за заболяване на
стомашно-чревния тракт? Или пък каква е формата на информа

цията за здравия?
Без да мъдрува лукаво, академик Грабовой предлага на тази
информация да се придаде формата на най-обикновени геомет
рични фигури. Наистина мъдростта е в простите неща! Нали фи
гури като цилиндър, сфера, конус и куб може всеки да си предс
тави във въображението си.
Нека да създадем във въображението си обект на информа
ция за някаква болест (или за произволна отрицателна ситуация)
във вид на цилиндър с радиус 2 см и височина 2 см. Обектът на
информация за здравето (или за произволна положителна ситуа
ция) се препоръчва да се представя във вид на сфера.
Сферата като обект на информация се използва често в мето
дите на академик Грабовой. Това не е случайно. Тя има една-
единствена координата - радиус, с промяната на която сферата
може без каквито и да било деформации да се събере в точка или
да се разтегли до безкрайност. Тоест тя може да бъде разглежда
на (да се наблюдават събитията) както отдалеч, когато сякаш е
уплътнена, така и отблизо, когато е увеличена в мащаб. При не
обходимост дори може да бъде разглеждана на пластове. С дру
ги думи, сферата е фигура, която има абсолютна координатна
система.
Задачата за излекуване на болест (или за избавяне от някакъв
проблем) е в това да се реконструира информацията за болестта
(или за отрицателната ситуация) и да се изгради информация за
здраве (или за положителна ситуация).
Нека мислено да поставим дъното на цилиндър върху лист
хартия, а отдолу - сфера, така че листът да се окаже център на
симетрия за системата цилиндър-сфера, които се допират в една
точка на равнината. Как при това положение да се трансформира
информацията за болестта в информация за здраве?
Ще се възползваме от следния пример. Да си представим, че
информацията за болестта е цилиндър от ледс радиус R = 2 см и
височина L = 2 см. Обемът му е: Уц = 3,14R2L, а тъй като R = L,
Уц = 3,14R3. Ледът се топи и водата през точката на допир се

влива в сфера с радиус 2 см, която има същия обем като на ци
линдъра (УСф = 3,14R3). Резултатът е, че, първо, ледът се е пре
върнал във вода, и второ, ледът е изчезнал напълно.
И така, снабдихме цилиндъра от лед с информация за наша
та болест, точно както иконата получава информация за свете
ца. А на сферата дадохме информация за нашия здрав орган. В
резултат цялата информация за болестта (ледът) се трансфор
мира в информация за здраве и болестта изчезна.
Ще отбележим, че методът за избягване от болест е прове
рен чрез собствения ни опит. Той е много прост, лесен за из
пълнение и резултатен. Препоръчваме да се използва по след
ния начин.
Седнете спокойно на стол и кажете три цъти молитвата „От
че наш“, затворете очи, съсредоточете се и произнесете наум
или гласно следната фраза: „Аз извеждам информация за болест
та на сърцето (бъбреците, белите дробове и т.н.) от моята ин
формационна сфера навън и формирам от нея цилиндър“. Пос
тарайте се по-ясно и цветисто да си представите този цилиндър
- например като от лед, и дори мислено да разпределите инфор
мацията за болестта по него.
След това произнесете: „Поднасям към дъното на цилиндъра
прозрачна сфера на здравето с равен обем. Информацията за бо
лестта преминава през допирна точка, превръща се в информа
ция за здраве и изпълва сферата на здравето със слънчева субс
танция на здравето“. После си представете как информацията за
болестта „се топи“ и през допирната точка в сферата на здравето
капят (или текат) слънчеви капки на здравето, като изпълват сфе
рата.
След като съпроводите мислено с очи последните „късчета
лед“ на болестта и получите докрай напълнена сфера със слън
чева субстанция на здравето (ярко слънчево топче), вкарайте я
също мислено в информационната си сфера и й дайте възмож
ност равномерно да се разпредели по нея. Постарайте се да забе-
лежите промяната в цвета на информационната ви сфера и си

кажете мислено: „Вкарах информацията за здраве на моето сър
це в организма си. То стана здраво и младо“. Поседете още мал
ко и си представете, че в областта на сърцето ви се появява слън
чево светене.
Ако вашетЬ сърце само го е „прихванало“ нещо или просто
имате бодежи, този метод действа бързо. Ако се отнася за сери
озна болест, процедурата трябва да се повтаря няколко пъти днев
но и по-дълго време.
АКТИВИЗИРАНЕ НА УПРАВЛЯВАЩИТЕ
СКРИТИ СТРУКТУРИ
Установено е, че на информационно равнище, във фините те

ла на човека, съществува еталон на здравето, мислите, чувства
та и деянията, т.нар. архивен двойник, който трябва да се активи
зира и приведе на равнището на реалната структура, на физичес
кото тяло.
Архивният двойник е нашата душа, която съдържа абсолют
но цялата информация за нас в канонична форма. „В каноничен
вид човекът няма болести. Болестта е външна информация. Ня
къде сте я пропуснали вътре в информационния обект, който съ
ответства на вас здравия“ [39, с. 17].
Душата с помощта на съзнанието създава и управлява наше
то физическо тяло. Тя може, след като получи съответния им
пулс, да проведе на клетъчно равнище ефективен лечебен про
цес. За активизиране на нашата душа, на нашия архивен двойник
трябва да се използват положителни емоции и концентрация на
вниманието.
Преди всичко следва да се използва информация, която дейс
тва положително върху човека и ефективно възстановява здра
вето му. Отрицателна информация не бива да възниква дори на
мисловно равнище. „Информация за клетъчни структури, които
не съответстват на вашия здрав организъм, не трябва да възник

ва дори на информационно равнище“ [39, с. 14].
В лекцията си „Методи за прилагане динамиката на взаимо
действие на душата, духа и съзнанието“ Грабовой казва: „Нико
га не бива да се фиксира отрицателна информация. Равнището
на благополучната мечта е избягване на катастрофалността“. Така
че правилно казват: „Не е вредно да се мечтае!“.
В статия за известната лечителка Наталия Иванова, която
успешно работи с раково болни, са дадени нейните думи: „Ра
ково болният живее с постоянното усещане, че дните му са преб
роени. Самата мисъл го убива, отнася го от този свят. Тя като
гробар е изправена до леглото му и казва: „Ти умираш!“ [82, с.
24].“ Болният може да бъде разбран: трудно му е да мисли за
нещо хубаво, да се стреми към нещо, когато в организма му се
подвизава враг. Оказва се обаче, че това е необходимо, ако ис
каш да живееш!
В същата статия е даден конкретен пример. Петима младе
жи, воювали в Афганистан, се срещат в онкологичния диспан
сер. Когато резултатите от изследванията надвисват над тях ка
то дамоклев меч, трима решават да отидат в гората без всякакви
средства за съществуване... Както се казва - или всичко, или ни
що. Те се появяват след три и половина месеца отслабнали, умо
рени, но със светещи очи. Изследванията не откриват в нито един
признаци на рак. А другите двама умират още преди смелите
момчета да излязат от гората. Подобни примери се срещат в жи
вота доста често.
КОНЦЕНТРАЦИЯТА
КАТО СРЕДСТВО ЗА ЛЕКУВАНЕ
След като активизирате вътрешните си ресурси, можете да

започнете да работите с различните техники за управление. Ед
на от тях, която може да се използва не само за лекуване на бо-
лести, но и за решаване на безкрайно много други проблеми, се

състои в следното.
Концентрирайте се върху показалеца на дясната си ръка от
22 часа и 2 минути до 22 часа и 4 минути, т.е. за две минути,
като си представяте резултата, който искате да постигне
те [39, с. 7].
При концентрирането може да гледате пръста, а може и да си
го представяте мислено. Времето (местно, съответстващо на кон
кретната местност) на концентрацията не е избрано случайно.
Грабовой установява, че фундаменталните закони на управлени
ето се разпределят по часове [72, с. 124]:
• от 00.00 до 02.00 - развива се интелектът на вашия разум,
т.е. разумността на битието е първопричината на аспекта на
мисленето;
• от 04.00 до 06.00 - развива се принципът, когато интелек
тът не определя само физическата форма, а по-скоро духов
ната форма на собственото си битие;
« от 6.00 до 12.00 - съществува равнище на разпределяне
във времето на житейските програми, на житейските пробле
ми, когато те се разпределят за следващи срокове;
• от 12.00 до 24.00 —времето, определящо параметрите, ко
ито съответстват на практиката на вашите решения; през то
ва време трябва да решавате проблемите колкото може по-
интензивно.
Този период също се разделя на две равнища. Първото йе
рархично равнище съответства на решението без знания, т.е. на
равнището на реакция на средата, когато е необходимо да се ре
агира бързо и веднага.
Второто йерархично равнище съответства на решението със
знание. Характерно е с това, че реакцията на средата се определя
с познаване на случващото се. Тоест средата не се възприема
като външна субстанция, управляваща човека, а като управляе
ма от него.
Както вече знаем, времето (местното) от 22.00 до 23.00 се
характеризира с най-голяма активност на информационните из

точници, които съответстват на човека при обменните процеси с
външната среда. Точно това време е оптималното за управлява
щите структури [39, с. 19].
В процеса на концентрирането постоянно трябва да се помни
целта, която искате да постигнете. Тя може да е осъществяване
на желано събитие, включително и на избавяне от болест. Целта
може да се изрази във вид на сфера.
Академик Грабовой препоръчва концентрирането да се осъ
ществява по следния начин:
• Създайте цел във вид на сфера.
• Настройте се духовно да създавате необходимите ви съ
бития така, както го прави Създателят.
• По време на концентрирането върху различни обекти кон
тролирайте месторазположението на сферата, която предс
тавлява целта на вашата концентрация. Мислено, с волево
усилие премествайте сферата в областта на вашето възприя
тие, даваща повече светлина в момента на концентрирането
[4, с. 677]. ✓
Например, когато се концентрираме върху пръст, трябва ед

новременно да си представяме необходимия ни резултат. Фор
мираме информацията за здравето във вид на сфера. Тоест, кога
то се концентрираме, можем да си представяме не анатомичния
орган, освободен от болестта, а сферата, информационния обект
на здравето. Ако пък по време на концентрацията почувстваме
(към това трябва да се стремим), че светлината на душата ни
посредством „третото око“ като ярък лъч. осветява обекта на кон
центрацията, ефектът от този процес нараства..
За избавянето от болест концентрирането не бива да бъде
само върху пръстите. Може да се постигне възстановяване на
клетки, тъкани, функции на отделни органи и на целия органи
зъм, като вниманието се концентрира върху определени точки
от организма или върху отделни органи.
При изброените по-долу заболявания вниманието трябва да
се концентрира върху посочените точки за период от няколко

секунди до няколко минути, в зависимост от точността на кон
центрирането и от динамиката на подобряване на състоянието.
Ако огнището на заболяването (болният орган) е определено точ
но, може да се осъществи концентрация върху него. След всяка
концентрация са необходими разсейване и отпускане. Едва пое
не тя може да се повтори. За един ден тази процедура може да се
провежда няколко пъти, няма никакви противопоказани^, тъй ка-
го методът се основава на законите на неразрушаването.
Остра дихателна недостатъчност —последователно кон
центриране върху очите и върху максимално отдалечен пред
мет от външната среда.
Остра сърдечна недостатъчност - върху десния крак, голе
мия пръст на левия крак, дясното ухо.
Травматичен шок, шокови състояния —върху дясното око,
лявото ухо, кутрето на десния крак.
Доброкачествени процеси - върху кожата на ръцете и кра
ката.
Злокачествени процеси - върху повърхността на двете стъ
пала и китката на лявата ръка.
Заразяване на кръвта - върху отдалечени обекти, китката
на дясната ръка.
Болести на дихателните органи - върху десния крак, кут
рето на лявата ръка.
Болести на органите на храносмилателната система - вър
ху устната кухина, дясното ухо.
Болест на бъбреците и пикочопроводите - върху коленната
става на десния крак.
Болести на ендокринната система и обмяната —върху гра
ницата между физическото тяло и външната среда.
Професионални болести - върху слюнката на концентрира

щия се.
Остри отравяния - върху дясното ухо и коленната става
на левия крак.
Инфекциозни болести - върху дясното ухо, миглите на дяс
ното око.
Нервни болести - върху показалеца на дясната ръка.
Кожни и венерически болести —последователно върху ръце
те, краката и дясното око.
Туберкулоза - върху стъпалата, китките на ръцете, отдел
но движещи се обекти.
Болести, за които обикновено е необходима хирургическа,
намеса - върху гръбначния стълб, десния крак, лявото стъ
пало.
Очни болести —върху очите, опашната част на гръбначния
стълб.
✓
Болести на зъбите и устната кухина - върху зъбите, кутре

то на лявата ръка.
КОНЦЕНТРАЦИЯ ВЪРХУ ЧИСЛОВИ РЕДОВЕ
През февруари 2004 г. се запознахме с прибора на Фол за

измерване на електрическите характеристики на акупунктурни-
те точки, т.е. с прибора за EAV-диагностика. В акупунктурните
точки на пръстите на лявата ръка беше измерено електрическо
то съпротивление. Стрелката на прибора показа отклонение на
електрическото съпротивление от нормалното в акупунктурната
точка, свързана с очите.
Доктор Александър Паронко, който ни запознаваше с прибо
ра, ни предложи три пъти да кажем молитвата „Отче наш“. После
измери електрическото съпротивление в същата точка и се оказа,

че стрелката на прибора показва нормалното, но след това бавно
започна да пълзи назад. Въздействието беше твърде кратко.
Написахме на лист числовия ред, който лекува катаракта, и
поставихме листа върху дланта на лявата ръка с цифрите надо
лу. Доктор Паронко още веднъж измери електрическото съпро
тивление в същата акупунктурна точка и резултатът пак се оказа
нормален. Запази се така, докато не махнахме листа с числовия
ред.
Което показва, че числовите редове въздействат върху орга
низма дори без концентриране върху тях. Но при концентриране
на вниманието върху тези числа въздействието значително се
усилва. Колкото по-ясна е концентрацията, толкова по-силно и
бързо числовият ред оказва лечебно въздействие.
Днес на мнозина е известна възможността за лекуване с кон
центрация върху числовите редове. Такъв метод на лечение, на
основата на управление на информацията, създава Григорий Гра-
бовой и го дава на хората. Далеч обаче не при всички „гледане
то“ на цифровите редове води до очаквания ефект. Защо? Защо-
то не умеем да се концентрираме!
В методиката е изложена система за концентриране върху
седемзначни, осемзначни и деветзначни числа, разработена от
академик Грабовой при практическата му дейност за възстано
вяване на здравето. Тъй като методът е достъпен за всички, той
го излага в книга-справочник за лекуване от всякакви болести
„Възстановяване на човешкия организъм чрез концентриране
върху числа“. Дадени са около хиляда наименования на болести
и за всяка има съответен числов ред от седем, осем или девет
цифри.
Всяка болест е отклонение от нормалното в дейността на от
делни клетки или органи, или пък на целия организъм. Излекува
нето означава връщане към нормалното. Цифровите редове оси
гуряват това връщане. С концентриране върху конкретната пос
ледователност на числата, с настройване на даден цифров ред
човек осъществява настройването на организма си на състояни

ето, което е нормално. Какъв е смисълът на този метод?
Преди всичко трябва да се кажат няколко думи за вибрацион
ната структура на числата. Науката за числата е много древна,
за нея има достатъчно литература и затова няма да се спираме
на историята на нумерологията. Ще започнем по същество.
Целият ни живот е пронизан от ритъм и на макро- и на мик-
роравнище. Всяка клетка на организма ни има собствен ритъм.
Съвкупността на клетките също има свой ритъм, макар и друг.
И голямата им съвкупност, т.е. на равнище орган, също има соб
ствен ритъм. Съществува ритъм и на равнище връзка между ор
ганите. Тоест организмът може да се сравнява с оркестър, който
при изпълнение на музикално произведение не бива да свири фал
шиво. Така и звученето на организма трябва да е хармонично.
Ако някакъв орган в дейността си се отклонява от нормалното,
т.е. започва да се държи фалшиво, това означава болест. Задача
та на заболелия човек е да възстанови хармоничното звучене. Да
се доведе организмът до нормалното, означава всяка клетка да
се настрои на определена вибрация, съответстваща на здравото
й състояние. Точно така действат звуковите и цветовите методи.
Така действа и числовият ред.
Зад всяко число стои съответстващата му духовно-енергий
на вибрационна структура. Същото може да се каже и за после
дователността от цифри. Ако те се разположат в правилна пос
ледователност, стоящата зад нея вибрационна структура ще съ
ответства на вибрациите на здравия организъм, т.е на нормално
то.
Концентрирането на вниманието върху тази последовател
ност от цифри ще настрои организма приблизително така, както
по звученето на камертона се настройват музикални инструмен
ти. Наистина за целта трябва да се знае как да се разположат
тези цифри. А и да се вземе предвид „разстроеността“ на нашия
инструмент - физическото тяло, т.е от какво състояние трябва
да се приведе организмът ни към нормалното. Това се оказва
само по силите на Грабовой с феноменалните му възможности и

нестихващо желание да помогне на хората.
Предлаганият метод по нещо е подобен на действието на
афирмациите и възстановяващите настройки на Ситин, които,
ако бъдат правилно съставени само от няколко думи, имат голя
ма активност.
Книгата-справочник на Грабовой, която може да ни помогне
да се излекуваме, се състои от 27 глави, а във всяка от тях се
разглежда съвкупността от определени болести. Двадесет и пет
от тях обхващат на практика всички известни болести, а в дваде
сет и шестата са дадени концентрациите за излекуване от неиз
вестни болести. Двадесет и седмата глава разглежда цифрови
редове, съответстващи на нормалните лабораторни показатели
на различните параметри на нашия организъм.
След наименованието на всяка глава върви възстановяващ
цифров ред, който се отнася едновременно за всички заболява-
ния, поместени в нея. Той винаги може да бъде използван - осо
бено когато не е известна точната диагноза, а само се знае, че
заболяването спада към дадения раздел. Ако диагнозата е извес
тна, се използва цифровият ред, който се намира непосредстве
но след наименованието на конкретното заболяване. Тези конк
ретни заболявания са около хиляда.
Тъй като не е възможно да се дадат цифровите редове на всич
ки заболявания, решихме да посочим тези, които съответстват
на групите заболявания - например инфекциозни, нервни, онко
логични болести и т.н.
Цифровият ред, съответстващ на групата заболявания, се със
тои най-често от седем цифри. При работа с цифровите редове
може да се действа различно.
Да се осъществява концентриране върху всяко число, като
последователно се преминава от едно към друго с еднакво за
държане върху тях по време. Може също на едни числа задържа
нето да е по-дълго, а на други - по-малко. Може да се започне от
крайните цифри и постепенно да се стигне до центъра. Като про-
меняме продължителността на концентрирането върху някое чис

ло, променяме и интензивността на действието му, а следова
телно цифровата последователност действа вече малко ио-рггз-
лично.
Грабовой препоръчва следното: „При практическа работа раз
читайте на интуицията си, макар че възстановителен ефект се
постига при всякаква продължителност на концентрирането“.
Много важно е при концентрирането да осъзнавате себе си,
да усещате организма си, да го виждате абсолютно здрав. На
първо време можете да държите лист хартия пред себе си със
записан ред цифри и да разглеждате всяка цифра, без да се отв
личате със странични мисли.
Когато сте запомнили цифровия ред, трябва със затворени
очи да си представите, че се намирате в огромен куб, а числата
са разположени на някоя от стените му. След като се „аклимати
зирате“ в този куб, можете мислено да движите тези числа, да
променяте положението им така, че да постигнете максимален
ефект.
Ето и цифровите редове, съответстващи на групите заболя-
вания.
Критични състояния (тук спадат остра дихателна и сърдеч
носъдова недостатъчност, спиране на сърцето, шокови със
тояния) 1258912
Туморни заболявалия 8214351
Сепсис 58143212
Синдром на множествено вътресъдово кръвосъсирване (ДИС)
5148142
Болести на органите на кръвообращението 1289435
Ревматични болести 8148888
Болести на дихателните органи 5823214
Болести на храносмилателните органи 5321482
Болести на бъбреците и пикочопроводите 8914254

Ендокринни и болести на обмяната 1823451
Професионални болести 4185481
Остри отравяния 4185412
Инфекциозни болести 5421427
Болести, свързани с авитаминоза 1234895
Детски болести 18543218
Акушерство, гинекологични болести 1489145
Нервни болести 148543293
Психични болести 8345444
Сексуални разстройства 1456891
Кожни и венерични болести 18584321
Хирургични болести 18574321
Болести на ухото, гърлото и носа 1851432
Очни болести 1891014
Болести на зъбите и устната кухина 1488514
Неизвестни болести и състояния 1884321
Нормални лабораторни показатели 1489999
Уважаеми читатели, нека да не ви смущава, че в един случай

цифровият ред е от седем, а в друг - от осем или дори от девет
цифри. Всичко е точно! Ако ви измъчват не една, а няколко бо
лести, необходимо е последователно да се концентрирате върху
всеки цифров ред. Броят на концентрациите и тяхната продъл
жителност можете да изберете самостоятелно.
„При концентриране върху последователност от девет циф
ри си представете, че се намирате в центъра на някаква сфера, а
числата са разположени на вътрешната й повърхност. Информа

цията за целта на концентрацията може да бъде вътре в сферата
под формата на кълбо. Необходимо е да се настроите да открие
те числото, от което излиза повече светлина.
След като получите първата мисъл, че някое число от число
вия ред свети повече от останалите, фиксирайте го. След това
бавно съединете вътрешната сфера, съдържаща целта на концен
трацията, и елемента на възприятието във вид на число“ [4, с.
678]. Тоест направете да съвпаднат кълбото, което е в сферата, с
фиксираното число.
При концентриране върху последователност от седем цифри
Грабовой препоръчва да не си представяте сфера, а куб, върху
една от стените на който са разположени числата. След това да
се действа както при посочения по-горе метод.
Глава
ЕНЕРГОИНФОР-
МАЦИОННИ
ТЕХНОЛОГИИ
В
СЪВРЕМЕННАТА
МЕДИЦИНА
О снова на учението на академик Грабовой е управлението на

информацията. Точно на тази основа са създадени всички извес
тни днес в медицината енергоинформационни технологии. С мно
го усилия, по метода на пробите и грешките, буквално зрънце по
зрънце, под непрекъснатия и често злобен огън на критиката на
свои колеги, медиците, успели да хвърлят поглед напред, създа
ват нетрадиционните способи за лекуване на хора, убеждавайки
се в тяхната резултатност. Известните сега енергоинформаци
онни технологии трябва да се разглеждат като частни случаи на
фундаменталното учение на Грабовой.
След като нямат способността да въздействат със съзнание
то си пряко върху информацията на болестта, лекарите търсят
други подходи, други методи, създават (естествено, с помощта
на физици и инженери) прибори и апарати, които им дават въз
можност да оказват необходимите енергоинформационни въз
действия върху човешкия организъм. И те ги намират!
Съвременната наука убедително доказва активното въздейс
твие на енергоинформационните процеси върху организма.
Основа на биоенергоинформационните процеси на вещест

вено равнище е клетката - универсална, елементарна, структур
но-функционална единица. Клетката, като излъчва собствени
трептения, взаимодейства с постъпващите отвън енергоинфор-
мационни потоци. Това предизвиква изменения не само в самата
нея, но и в заобикалящата я външна среда. Човешкият органи
зъм не е просто съвкупност от органи и тъкани, а „някакъв по
определен начин организиран обем от пространството, в който
са концентрирани енергия и информация, извършващи трепте
ния в няколко резонансни диапазона. При такова разглеждане ма
териалните промени в приемащия външни въздействия органи
зъм са на веществено равнище, за сметка на изменението на ин
формационно-фазовото състояние“ [83, с. 54].
За коригиране функционалното състояние на човека и на окол
ното пространство в медицината са известни следните техноло
гии:
© хомеопатични средства;
© антихомотоксична терапия* ;
® въздействие с есенции от цветя;
© използване на скъпоценни и полускъпоценни камъни, на
метали;
® цветови, музикални и ароматични въздействия;
© фитотерапия;
© електромагнитна резонансна и микровълнова терапия;
© въздействие с торзионни полета;
© биоенерготерапия;
© духовно лечителство и др.
* Антихомотоксичната терапия е създадена от Рекевег в резултат на синтез

на постиженията на съвременната биологична наука, традиционната меди
цина и хомеопатичните подходи в лечението, както и на технологиите за
приготвяне на препаратите. Мястото на тази терапия в днешната медицина
може да се определи като свързващо звено между алопатичната медицина
и хомеопатията. - Бел. tip.
Тези методи (и апаратурата) са необходими на човечеството,

докато лекарите (желателно е и пациентите) усвоят фундамен
талния метод за пряко управление на информацията, предлаган
от академик Грабовой. Като се има предвид обаче как официал
ната медицина възприема учението на Грабовой и как се внедря
ват приборите и апаратите му, може да се направи изводът, че
всички изброени методи, които са частен случай на това учение,
очевидно още дълго ще функционират самостоятелно.
Едва ли някой може по-добре да оцени ефективността на ор
тодоксалната медицина от самите лекари! На 24 април 2004 г. в
Санкт Петербург е проведена научна конференция, посветена на
десетгодишнината на Международната академия „Информация,
връзки и управление на техниката, природата и обществото“. В
доклана на Ю. Галцев буквално като камбанен звън прозвучават
следните думи: „На първия национален конгрес „Интегративна-
та медицина - нова идеология в здравеопазването в Русия“, със
тоял се на 10 декември 2003 г. в Санкт Петербург, открито беше
заявено, че руското здравеопазване е в състояние на „клинична
смърт“ и не може по подобаващ начин да осигури медицинска
помощ на населението на страната.
»
За по-бърза „реанимация“ е предложена нова идеология - ин

тегралната медицина, която представлява синтез от специализи
ран и комплексен модел за медицинска помощ. Авторите на гази
идея планират в периода от 2003 до 2007 г. редица поликлиники
и стационарни отделения в Северозападна Русия да се преориен
тират към интегративната медицина, да се създадат санитарно-
рехабилитационни отделения и центрове за „проблемни“ болни,
както и да се обучат и преподготвят лекари. Предполага се, че
60-90 % от „проблемните“ болни ще оздравяват и подобряват
самочувствието си, и то при намаляване сроковете на лечение и
материалните разходи с 50-60 %. Точно затова концепцията за
интегративна медицина ще се превърне в теоретична обосновка
на реорганизационните мероприятия в здравеопазването на Се
верозападна Русия.
Ами останалите райони на страната? В състояние на „кли

нична смърт“ ли ще бъдат? Медиците обаче добре знаят, че кли
ничната смърт не продължава много. Затова предлагаме по вре
ме на реконструкцията на руското здравеопазване да се използ
ват вече съществуващите средства за „реанимация“ - новите ин
формационни технологии...“ [87, с. 26].
Искаме, драги читатели, да ви разкажем за някои интересни
енергоинформационни методи, чието въздействие сме изпитали
върху себе си.
ЗА МЕТОДА НА АКАДЕМИК САРЧУК
В средата на януари 2004 г. звънна телефонът ни. Мъжки глас

се представи:
- Аз съм Виктор Николаевич Сарчук, лекар от Симферопол.
Повече от двадесет години се занимавам с енергоинформацион-
на медицина. Прочетох книгата ви „Хармонията на хаоса“, а осо
бено внимателно - раздела за енергоинформационната медици
на. Стори ми се, че това е вашият вик за помощ. Прав ли съм?
- Имате проблеми със здравето? Не греша, нали?

- Да, не грешите.
- На 29 януари ще бъда в Москва. Ще изнеса редица доклади
и ще имам семинари. Освен това ме поканиха да полекувам то-
зи-онзи, така че ще нося със себе си всичко необходимо за целта.
Ако пристигнете в Москва, ще мога да ви помогна.
- В момента не сме в състояние да пътуваме.
- Тогава на път от Москва ще се отбия при вас.
Казахме си довиждане и разговорът приключи, но не беше
забравен. Във връзка с излизането на нашите книги получавах
ме и получаваме огромен брой писма, електронни съобщения,
много хора се обаждаха по телефона. Във всички писма имаше
благодарност от читателите, интересни сведения от вестници и
списания. Някои учени ни изпратиха свои материали с предло

жение да ги използваме в следващи книги. Още повече хора мо
леха да им помогнем и да ги свържем с лечителите, за които
споменавахме в книгите си. Позвъняването обаче с предложе
ние за помощ, от която най-много се нуждаехме, бе само едно -
на В. Сарчук.
На 2 февруари отново се разнесе звън. Беше Виктор Сарчук,
но вече от Санкт Петербург. След час бе вкъщи. Запознахме се.
Виктор Сарчук е лекар, старши научен сътрудник в лабора
торията по клинична имунология на Кримския държавен меди
цински университет „С. Георгиевски“, академик от Международ
ната академия за енергоинформационни науки, академик от Меж
дународната академия по компютърни науки и системи, носител
на наградата на името на В. Еаушков и притежател на златен
медал за разработването на нови медицински технологии в лече
нието на болни, инфектирани с вирусите, причиняващи имунна
недостатъчност и вирусен хепатит (патенти на Украйна № 60988А
и № 60989А).
Още при обучението си във Военномедицинската академия в
Ленинград той се увлича от научноизследователска дейност, изу
чава съсирващите и противосъсирващите свойства на кръвта на
летателния състав в.стресови ситуации при полети на свръхнис-
ки височини. При разследването на многобройни катастрофи с
военни самолети от субстрата, който успяват да съберат след
аварията, се изяснява, че при всички пилоти са открити инфарк
ти или инсулти. Сарчук работи със стрелци, радисти, пилоти и
щурмани на самолет Ил-28. В научната дейност на курсанта Сар
чук като червена нишка минава мисълта, че при стресово състо
яние, съпроводено с отделяне на норадреналин, са налице спаз
ми на съдовете на сърцето и главния мозък на фона на бързо
развиваща се атеросклероза, която се развива три-четири пъти
по-интензивно при летателния състав, отколкото при хора с оби
чайни професии. Достатъчно е във въздуха да се изгуби съзна
ние за няколко секунди и катастрофата е неизбежна.
Идеята на Сарчук е потвърдена напълно от практиката. Не

говата работа е класирана на първо място във Военномедицинс
ката академия „С. Киров“. След като я завършва с „отличен“,
получава правото да си избере мястото на службата.
Избира Южната група войски в Унгария, където на граница
та има три наши полка (МиГ-25). Той е лекар на барокамера, стар
ши офицер по предпоставки за летателни произшествия. Съдба
та му отрежда да участва в чехословашките събития, след което
полкът е предислоциран, а той се оказва на афганистанската гра
ница. По-късно завършва 1-ви командно-медицински факултет
на Военномедицинската академия и получава назначение на длъж
ността началник на медицинската служба на дивизия в Чита.
Точно в Чита се запознава с енергоинформационните методи
за лечение. Стар, опитен китаец, който практикува иглотерапия
в окръжната болница на града, дълго наблюдава упорития лекар,
преди да започне да му предава уникалните си знания (1974 г.).
Това е началото на упорито и продължително вникване в тайни
те на източната медицина.
Виктор Николаевич има вече четири специализации по реф-
лексотерапия: в Държавния институт за усъвършенстване на ле
кари в Киев (1984 г.), във Военномедицинската академия в Ле
нинград (1985'г.), в Централния научноизследователски инсти
тут по рефлексотерапия на Министерството на здравеопазване
то на СССР (1985 и 1986 г.).
По време на последната специализация на Сарчук към Инсти
тута в Москва се обръщат специалисти от ФРГ и предлагат мето
дът на Фол да се изпробва в Съветския съюз. Точно Сарчук пръв
се заема с усвояването и усъвършенстването на този метод.
Успяват да изяснят, че за електропунктурна диагностика Фол
използва разработения от инженер Вернер специален прибор,
снабден с електроди с различно предназначение, с възможност
за електропунктурно въздействие с нискочестогни импулси (от
0,8 до 10 Хц), наречен от него „релаксационни трептения“. В онези
години обаче не могат да открият подробни описания на прибо-
ра и методологически принципи на действието му.

Налага се в работата да се включат инженери и през 1987 г.
Сарчук, заедно с инженер В. Калачов, създава апарат за електро-
пунктурна диагностика (ЕПД), даващ възможност да се получа
ва експресна информация за енергийното състояние на здравето
на пациентите, както и за целенасочен подбор на медикаменти за
лекуване на различни заболявания. Особено добър се оказва апа
ратът ЕДА-1.
Именно от този момент започва отброяването на времето за
внедряване в медицинската практика на руския метод за елект-
ропунктурна диагностика и безлекарствена терапия на болните.
Като разработва творчески този проблем, Сарчук пръв в Съвет
ския съюз представя нов безмедикаментозен (информационен)
подход за лекуване на болните.
През 1992 г. на Втората научно-практическа конференция по
електропунктурна диагностика и безмедикаментозни методи на
лечение в Евпатория професор И. Муравов в доклада си „Аку-
пунктурната диагностика и информационното лечение в новата
концепция за здравето“ отбелязва, че след като взема за основа
разработките на немския учен Р. Фол, Сарчук съществено усъ
вършенства диагностицирането на патологичните процеси, из
ползвайки създадените от него диагностични матрици, наречени
микрорезонанени контури (МРК).
Освен диагностичен авторски подход с използване на микро
резонанени контури (информационни матрици) Сарчук за първи
път в Съветския съюз предлага информационен безлекарствен
принцип за лекуване на болни с биологично активна течност
(БАТ), представляваща предварително структурирана вода, в чи-
ято „памет“ е пренесена информацията за лечението. Този под
ход осигурява въвеждането в организма не на материални час
тици медикаменти, а на тяхната полева информация. Целият ме
тод на електропунктурна диагностика и безмедикаментозно ле
чение е информационен. От биологично активните точки (БАТ)
се отчита информацията за заболяванията, а за отстраняването
на съществуващите нарушения в организма се въвежда само ин

формационната характеристика на патологичните фактори, а не
самият фактор.
По-късно обаче академик Сарчук разработва и внедрява в
практиката нов авторски метод за електропунктурна диагности
ка, който включва словесно-информационен тест (СИТ) и мен-
тално-диагностично сканиране (МДС). „Ментално-диагностич-
ното сканиране и словесният информационен тест представля
ват уникален диагностичен метод, разработен от мен на основа
та на родния метод за електропунктурна диагностика“ [85, с. 90].
Предишният метод за електропунктурна диагностика не за
доволява академик Сарчук по следната причина: „Тя не може да
бъде провеждана, ако изходните показатели на енергийния капа
цитет на лявата и дясната част на физическото тяло на човека не
съставлява 50-60 условни единици по прибора при всички тех
нически средства за ЕПД. Практиката пък показва, че около 40-
50 % от пациентите имат понижена изходна енергийност, при
която не е възможно да се провежда ЕПД. Това явление се обяс
нява с внедряването във фините структури на човека на различ
ни аурални същности, с въведени отвън отрицателни за организ
ма енергоинформационни програми; включване към аурата на
човека на вампирски, некротични и други канали от инфернални-
те* и паралелните светове. Механизмите на вредното им въз
действие върху полевите структури на човека са разработени де
тайлно от ясновидци, контактьори от различни поколения и са
представени от Л. Пучко в книгата „Многоизмерната медицина“
[85, с. 16].
Академик Сарчук решава този проблем чрез създаване на спе
циално устройство - синхронизатор на психичната енергия, кой
то представлява изкуствено създадена по специална технология
структура на минерал, получаващ статично торзионно поле е це
ленасочена информационно-енергийна характеристика. При въ-
* Инфернален (лат. - infernus) - долен, адски, демоничен. - Бел. пр.

веждане на синхронизатора в човешкото биополе се осъществя

ва взаимното им индивидуално „донастройване“ на принципа на
енергоинформационния обмен на техните полета.
Ако в момента на изследване на пациента по някакви причи
ни е снижена или липсва функция на енергийните центрове - чак-
рите, които генерират психична енергия, извършва се автома
тична резонансна биокорекция на полетата на синхронизатора и
пациента, в резултат на което функцията им бързо се възстано
вява и прави нормален енергийния капацитет на биообекта.
С една дума, академик Сарчук в процеса на диагностика и
лечение на пациента използва разработени и създадени лично от
него микрорезонанени контури (информационни матрици), сло
весно-информационен тест, синхронизатор на психична енергия,
ментално-диагностичен метод за сканиране на организма и ме
тод за информационно безлекарствено лечебно въздействие. Той
създава огромна банка от информационни матрици (микрорезо
нанени контури), които се използват във всякакви модификации
на прибори за електропунктурна диагностика.
„Микрорезонансният контур (информационната матрица) е
носител на спектрално-вълнови характеристики на тестирани-
те обекти, към които се отнасят микрофлората и нейните ток
сини, здравето и патологичните изменени тъкани на различни
органи и системи, алопатични и хомеопатични лекарствени
средства, фитопрепарати, радионуклеиди, микроелементи, ком
поненти на професионални вредности и екологични фактори и
ДР.“ [85, с. 12].
Информационните матрици са защитени с патент още през
1992 г. За отбелязване е, че академик Сарчук има 15 патента за
изобретения, огромен брой статии, написал е 12 монографии. В
Центъра по нетрадиционни методи за диагностика и лечение (гр.
Евпатория) под негово ръководство са специализирали над 1000
лекари, издаден е учебник за специализация по авторската му ме
тодика („Ръководство по електропунктурна диагностика и енерго-
/
информационна корекция на различни категории болни“ [84]).

Някои специалисти, които очевидно не са наясно с метода на

Сарчук, го приемат за метод на Фол.
Фол никога не използва в практиката си информационни мат
рици. Той прилага ампули, нозоди*, органопрепарати, създадени
на геометричен принцип, и електропунктура. Генераторът, кой
то въздейства върху БАТ с честота от 0,8 до 10 Хц, е честотна
„люлка“ с инверсионен балансиран импулс. Това обаче е физи
ческо равнище на въздействие върху организма. Той дори не дейс
тва на ефирно равнище.
Академик Сарчук пристигна с апаратурата си и предложи да
ни направи пълна диагностика, а след това да проведе енергоин-
формационно лечение. Ние се съгласихме. Цялата диагностика
за един човек отне приблизително около час (без всякакви ана
лизи, рентгени, ултразвукови диагностики, струващи скъпо изс
ледвания, томографи и т.н.). Съвпадането на резултатите от ди
агностиката с известните ни болести беше приблизително 80 %.
За останалите 20 % нищо не знаехме. Диагностичният метод се
състои в следното.
Най-напред Виктор Николаевич с помощта на портативен при
бор провери енергийния капацитет на организма - беше пони
жен. Обикновено енергийният баланс на човешкия организъм се
нарушава поради нарушеното действие на различните чакри. За
това отначало по БАТ провери всичките 12 меридиана: сърце,
бели дробове, тънки черва и т.н. А по дланите - състоянието на
всички чакри. При единия от нас чакрите, с изключение на Ви-
шудхи, бяха затворени. Сарчук държеше махало над дланта на
диагностицирания и започна метафизична диагностика с използ
ване на словесен информационен тест (СИТ) да определя причи
ната за това състояние, като изброяваше възможните отрица
телни варианти: аурална същност, космически вирус на дявола,
* Седем устни ваксини (приемани орално), създадени от Бах и сега наричани

Бахови нозоди. Посрещнати са с голям възторг и от хомеопати, и от
традиционно практикуващи лекари. - Бел.пр.
насочена отвън отрицателна информация, настаняване на души

на умрели, ефирна същност и т.н.
След като изясни причината, той вкара в биополето на диаг
ностицирания специален кристал-синхронизатор на психична
енергия. Разясни ни: „Мислено с лазерен лъч свързвам структу
рата на кристала със слънчевия сплит, върху който се фокусира
чакрата на Манипура, тъй като тя е основният резервоар на жиз
нената ни енергия. Мислено изграждам ромб и очистителна сфе
ра, за да не може цялата енергийна мръсотия, която ще бъде тран
сформирана от вихровия поток на кристала, да замърсява фини
те структури на Майката Земя и да не деформира хармонията на
Космоса“.
Действително, когато след около 15 минути той отстрани
кристала и с прибора провери отново всички меридиани и чакри,
картината се оказа съвсем различна. Чакрите, освен двете горни,
бяха отворени. Според него преди всяко лечение най-напред е
необходимо да се възстановяват генераторите на психична енер
гия - чакрите.
Докато крисгал-синхронизаторът вършеше своето, доктор
Сарчук извърши соматична диагностика, започвайки от ендок
ринната система. „Знаем, че на всяка чакра съответства опреде
лена ендокринна жлеза. Ако не обърнем внимание на структур
ните изменения в нея и не ги отстраним, очистването на чакрата
отвън няма да доведе кой знае до какво. Дори и една чакра да
загуби функционалната си значимост, организмът ще изглежда
като „двигател, работещ без един цилиндър“. Затова ме интере
сува преди всичко има ли структурни нарушения в тях. С Божия
помощ започвам словесно-информационна диагностика, като
действам отначало над дланта с махалото, а после, специално за
вас, дублирам показателите й по БАТ с помощта на прибор“.
В процеса на диагностиката и двамата се убедихме, че пока
занията на махалото и на прибора съвпадат напълно.
Какво представлява диагностиката на доктор Сарчук чрез сло
весно-информационен тест?
Като държеше махалото над дланта, той започна да изброява

най-напред всички структури, които влизат в състава на ендок
ринната система. Ако с дадена структура всичко бе нормално, ма
халото в отговор на словесния въпрос се местеше по посока на
часовниковата стрелка. Ако съществуваха отклонения, махалото
се местеше в посока, обратна на часовниковата стрелка. Дублира
нето с прибора напълно потвърждаваше получената картина.
Между другото, когато доктор Сарчук работеше с втория от
нас, ние го помолихме повече да не си отвлича вниманието с
прибора. Открил отклонение в един или друг орган, той набира
ше на клавиатурата на прибора шифъра на информационната мат
рица, която беше в състояние да извърши енергоинформацион-
на корекция на болния орган. През дългите години на работа той
бе създал банка от памет на информационните матрици, които
можеха да осъществяват енергоинформационна корекция на раз
личните равнища на космическо-планетарната човешка структу
ра [86].
. Вече знаем, че мисълта е материална и е носител на инфор
мация. Думите и фразите също са своеобразни информационни
у
символи. Тъй като мисълта или изречената дума има торзионно-

полева структура, тя представляват полева холограма на струк
турите и формите, за които се отнася.
Мисленото или словесното възпроизвеждане на информаци
онния тест от лекаря формира в пространството на физичния ва
куум, който заобикаля лекаря и пациента, специфични полеви
холограми във вид на мислеобраз или информационни програ
ми. Тези холограми взаимодействат с биополето на пациента на
принципа на резонансно-полевите взаимоотношения. По такъв
начин словесните или мислените ментални холограми също са
полеви информационни матрици, т.е. разновидности на микро-
резонансните контури, създадени от академик Сарчук.
Предимствата на тази диагностика пред традиционната е в
това, че информацията на микрорезонансните контури, които са
в банката на паметта на неговия прибор, не се включва направо
към пасивния електрод на пациента посредством прибора, а се

въвежда в биополето на изследвания във вид на словесна или
мисловна ментална холограма. Думата и дори мисълта лекува!
Изглежда като известна истина, но е било необходимо да бъде
разбрана правилно, за да се стигне до осъществяването й.
Академик Сарчук извърши соматична диагностика на орга
ните на физическото тяло и на всички системи в организма. Нап
ример, след като откри неблагополучия в сърцето на единия от
нас, започна да уточнява какво точно е засегнато: коронарните
съдове, миокардът, перикардът, клапата и т.н. За всички откло
нения от нормалното от банката данни, които бяха в неговия апа
рат, подбираше съответния шифър на лекуващата информация.
После отдалечи лечебния кристал от нашето биополе, показа
ни резултата от неговото действие върху прибора и се залови
със „създаване на ред“ във фините тела, използвайки за това ду
ховни мантри. „Обикновено си ги казвам наум. Но за вас ще ги
произнеса гласно“.
Сарчук ни го демонстрира. Текстът в детайли на тези мантри
е даден в книгата „Психосоматично възстановяване на здравето
чрез информационно поле“ [85]. Всичко продължи около 10 ми
нути. Субективните усещания през това време напомняха тези
по време на духовни занимания: леко трансово състояние, тяло,
обхванато от едва доловими тръпки, розовеещи бузи, иглички в
краката и т.н.
Последва проверка на резултатите с прибора и Сарчук се зах
вана с приготвянето на „информационните“ средства за лекува
не. По записаните шифри той въведе в прибора информацията за
необходимите лекуващи препарати - алопатични и хомеопатич-
ни, провери ги за съвместимост и започна да ни приготвя биоло
гично активна течност (БАТ), т.е. информационно лекарство. На
негово разположение беше миниатюрен прибор - торзионен ге
нератор, подарен му от академик Акимов. В буркан той наля мал
ко преварена вода със стайна температура и я обработи с торзи-
/
онно поле, като променяше посоката му на въртене с превключ-

ване лостчето на генератора. След като разруши предишните ин

формационни връзки, той подготви водата за приемане на нова
лечебна информация по индивидуалната диагностика на всеки
от нас. След това ни предложи да я изпием.
По подобен начин той приготви информационни „таблетки“,
като записа върху разтопен стеарин лечебната информация. Тряб
ваше да вземаме тези таблетки - информационното лекарство -
по една веднъж на три дена в продължение на месец. Таблетката
трябваше да се сложи в устата, да се поеме преварена охладена
вода в устата, да се подържи няколко секунди и да се преглътне
всичко заедно.
Освен това ни подари по един лечебен кристал. Създадените
от автора лечебни кристали, имащи целенасочени спектри и ди
апазони на електромагнитни излъчвания, унищожават различни
бактерии, вируси, едноклетъчни, патогенни гъбички, хелминти,
кърлежи. Те са предназначени за индивидуално носене, като та
лисман, през определен период от време - обикновено 7-10 дена.
Кристалите се подбират индивидуално за всеки пациент при из
следването му по авторовата методика. Практиката показа висо
кия терапевтичен ефект на тази кристалотерапия.
Зададохме му въпроса откъде взема кристалите или от какво
ги прави. Той ни отговори: „Тези кристали ги правим от феро-
магнитни прахове, които съставяме по определена рецепта. Фе-
ромагнитният прах като базова основа на кристала е подбран
поради езотерични съображения: атомно-молекулярните струк
тури на металите, влизащи в праха, имат електромагнитни из
лъчвания, които са идентични с излъчванията на седемте свеще
ни планети от нашата Слънчева система. Например на Слънце
то съответства златото, на Луната - среброто, и т.н.Тези метал
ни прахове се топят в електрическа печка. В момента на топене
то в тиглите се подава необходимата информация“.
Виктор Николаевич ни разказа за сериозните проблеми на
ортодоксалната медицина в лекуването на заболявания, предиз
викани от различни видове вируси, едноклетъчни, патогенни гъ-
бички и хелминти. „Например днес са известни много видове

вируси на хепатита. Това е световен проблем. Тях често ги има
в човешкия организъм в симбиоза с други видове вируси - нап
ример на херпеса, а това вече са онкологични вируси. С тях
няма начин за справяне! Въвеждам в организма на болния по
лева информация на ДНК- и РНК-съдържащи вируси па хепа
тит, които се намират в структурите на лечебните кристали.
Например в биохимичната лаборатория на института беше от
крит геномът на вируса на хепатита. Полевата му информация
бе пренесена върху кристал. Пациентът две седмици носи крис
тала, а след месец повторни биохимични изследвания показаха
липсата на вирус в организма му. Изследванията се провежда
ха в лабораторията на Кримския държавен медицински универ
ситет и са потвърдени документално. Методиката е защитена с
патент.
Това обаче не е всичко. Има сложни биологични макрострук-
тури, като например хелминтите. Това не ти е вирус, с невъоръ
жено око можеш да го видиш. Или патогенните гъбички, както и
едноклетъчните - много сложен проблем. Например трихомо-
ните! Милиони години са оцелявали, приспособили са се към
всичко, създават колонии в различни органи. Трихомонията бива
три вида: устна, висцерална и пикочно-полова. Най-опасна е вис-
цералната, с която никак не е лесно да се справиш. Очевидно тя
генетично е родоначалникът на продължителния еволюционен
процес. Намират присъствие дори в туморите.
Или пък глистите! Много от тях паразитират извън червата.
Ларви и яйца попадат с продуктите в стомашно-чревния тракт,
перфорират лигавицата и проникват в кръвта. Разпръскват се из
целия организъм и се заселват там, където им е удобно: едни в
мозъка, други в черния дроб и т.н. Как се решава сега този проб
лем? Например детето има глисти. Тровят ги с химични средст
ва, но не е лесно да бъдат подбрани правилно. Например шисто-
сомозата непрекъснато дава рецидиви, а стронгилоидозата - до-
/
ри смъртни изходи. Може и химичните средства да са подбрани

правилно, но те убиват живите вегетативни форми, а ларвите и

яйцата след две седмици пак се проявяват. По-скоро ще убиеш
живото човешко тяло, а не глистите.
Благодарение на лечебните кристали този проблем е решен.
С многобройни примери е доказано, че матричните им геномни
структури се анихилират от лечебните кристали и физическата
им структура се унищожава“.
Неслучайно приведохме изцяло този монолог. Макар и да не
сме лекари, но ни се струва, че проблемът, за който говори ака
демик Сарчук, действително е огромен. Хората, а особено лека
рите, трябва да знаят, че има възможност за решаването на този
проблем. Нали сме наясно, че информацията решава всичко!
Такова интересно запознанство имахме с Виктор Николае-
вич Сарчук през февруари 2004 г. На следващия ден той замина
за Киев. А пък ние започнахме да се лекуваме с „информацион
ните таблетки“. Честно искаме да кажем, че има положителен
ефект: от някои проблеми се отървахме напълно (във всеки слу
чай повече не ни тревожат), а други се проявяват с далеч по-
малка сила - твърде съществено намаля задухът, подобри се на
пълването на белите дробове при дишането. И то само при един
курс на лечение.
За този чуден метод на лечение решихме да ви разкажем, скъ
пи читатели, защото знаем колко много хора се мъчат с пробле
мите си и не всички могат все още да се излекуват самостоятел
но, като се занимават по методиките на академик Грабовой, а
ортодоксалната медицина в много случаи е несъстоятелна.
ЖЛЪЧНИЯТ МЕХУР... ИЗРАСНА!
É книгата „Хармонията на хаоса“ посочихме интересен екс

перимент за регенериране на отстранения жлъчен мехур на Та
тяна Тихоплав, проведен от прекрасния екстрасенс Игор Вита-
лиевич Арепиев от Центъра „Ноосфера“ в Москва.
Центърът начело с Аркадий Наумович Петров вече дълги го

дини успешно работи по технологиите на академик Грабовой и
убедително потвърждава тезата на Грабовой, че технологиите
му са предаваеми. Ако работите с методите на Грабовой, дадени
в тази книга, и не всичко ви се удава изведнъж, не се отчайвайте!
Спомнете си за Център „Ноосфера“ и блестящите му резултати.
По указание на Арепиев приблизително веднъж на два месе
ца ми правеха ултразвуково изследване при един и същ лекар.
По този повод се обърнахме към завеждащия отделението по
лъчева диагностика на същото медицинско заведение в Санкт Пе
тербург, в което през декември 2002 г. ми отстраниха жлъчния
мехур. Борис Богданов е опитен лекар, който десетки години се
занимава с лъчева диагностика и, както се казва, „подушва“ всички
вътрешни органи на пациента. Той с голямо удоволствие се зае
да контролира положението с моя жлъчен мехур, или по-точно, с
останалото от него след отстраняването.
Отначало ходех приблизително веднъж на два месеца, когато
от Център „Ноосфера“ идваха съответните указания. Богданов
щателно и което е много важно, твърде доброжелателно, праве
ше изследванията. Той бе запознат с нашите книги, но не откри
ваше никакви наченки на растящ жлъчен мехур.
През септември 2003 г. при среща с Грабовой аз го попитах
дали ми расте жлъчен мехур. Той ми отговори, че информацион
ната структура е напълно готова и се осъществява процес на ма-
териализация. Това ме успокои напълно и реших засега да не
ходя на ултразвуково изследване. Нека жлъчният мехур да се уве
личи повече! Като се започне от декември 2003 г., нееднократно
се обаждаше Аркадий Петров и с укор питаше: „Кога най-после
ще си направите ултразвуково изследване?“.
На 29 март 2004 г. с Виталий Тихоплав отидохме за изслед
ване. Борис Богданов мажеше с нещо корема ми, в пълно мъл
чание дълго и внимателно гледаше монитора, като ме караше да
се обръщам на всички страни, да вдишвам и да издишвам, после
взе разпечатките на предишните изследвания, седна зад бюрото
си и започна да работи: гледаше, сравняваше, нещо записваше.

Ние, без да продумаме и дума, седяхме и чакахме.
Най-после той се обърна към нас и ни предложи да се разпо
ложим до него зад бюрото, върху което бяха всички данни. Той
каза: „На днешната разпечатка на мястото на жлъчния мехур се
вижда нееднородна структура! Ето я, а ето го и отишлия на мяс
тото си холедох. След операция той винаги заема друго положе
ние. Сега е на мястото, на което обикновено е при наличието на
жлъчен мехур и в него няма камъни. Ето тук има материално
образувание - възможно е да е жлъчен мехур. Би било възможно
при желание това да се сметне за образувала се тъкан. На сним
ките обаче, правени -в продължение на седем месеца след опера
цията, няма нищо подобно. Според мен жлъчният мехур все още
продължава да нараства. Извънредно интересно ще ми бъде да
го следя и по-нататък“.
В даденото ми заключение Богданов написа следното:“Т. Ти-
хоплав, оперирана на 21 декември 2002 г. във връзка с остър,
акалкулозен холецистит, жлъчният мехур е отстранен.
Първото изследване по метода на ултразвуковата локация е
проведено четири месеца след оперативната намеса. При улт
развуковото изследване е констатирано, че черният дроб не е уве
личен, а диаметърът на жлъчните канали и на кръвоносните съ
дове е нормален. Жлъчен мехур не се очертава, структурата на
черния дроб е еднородна. При следващите изследвания картина
та остава непроменена.
По време на последното ултразвуково изследване на черния
дроб, на 29 март 2004 г., диаметърът на кръвоносните съдове и
па жлъчните канали остава нормален. В проекцията на разполо
жението на жлъчния мехур се е появила нееднородна структура:
ситнодисперсни, хиперехогенни линейни образувания, които фор
мират „петно“ с размер 19,2 х 52,5 мм с неясни граници. Като се
имат предвид сроковете след операцията, това образувание ня
ма характерните признаци на белег. Възможно е да е „растящ“
жлъчен мехур“.
Следва подпис на лекаря.

От сърце благодарихме на Борис Богданов и, разбира се, съг
ласихме се на периодично наблюдение от страна на този профе
сионалист, който не може да остава равнодушен към чудото в
неговата професия. Той ни каза думи, които струват скъпо: „Из
менихте рязко отношението ми към професията и към живота!“.
Очевидно е обаче, че на нас, свикналите да живеем по други
закони, не ни е лесно веднага и без уговорки да приемем подоб
ни чудеса. След известно време Богданов ни предложи да пре
минем през много интересна цветодиагностика, а ако се наложи
- и през цветотерапия. „Тогава още веднъж ще погледнем какво
се случва с жлъчния ви мехур“.
Как можехме да откажем? Още повече, че точно работехме
върху метода за цветово възприятие на академик Грабовой. Как
во може да е по-убедително от собствения опит?
Гръбначният стълб, благодарение на въздействието на Гра
бовой, не ме боли вече десет месеца, жлъчният мехур нараства!
Макар че и на нас ни е странно да произнасяме тази фраза и дори
да я пишем. Всички сме от съветската епоха. Но дали все пак са
нужни още доказателства за действието на информационните ме
тоди?
ЗА ЦВЕТОДИАГНОСТИКАТА
И ЦВЕТОТЕРАГШЯТА
През април 2004 г. се явихме на цветодиагностика.

Борис Сергеевич ни запозна с кандидата на медицинските на
уки Антон Бичун, сътрудник на Санктпетербургската академия
за следдипломна квалификация, лекар, работещ над докторска
дисертация, чиято тема бе свързана с енергоинформационната
медицина.
Млад, енергичен, той не приличаше изобщо на назадничави
те ортодоксали. Убедени сме, че кръгозорът на лекарите, които
се занимават с енергоинформационна медицина, е неизмеримо

по-широк в сравнение с тези, занимаващи се със „здравеопазва
не“. Той ни направи диагностика, която се оказа много приятна и
кратка, необременяваща и занимателна като игра.
Отвори лаптопа си, включи програмата и ни обясни метода
на работа. На монитора се появява красива цветна картинка -
например пейзаж или импозантен лъв. Гледате я 15 секунди, след
което тя напълно загубва предишния си цвят и става например
розова. На монитора вдясно е цветовата гама, почти цялата дъ
га. Липсва оранжевият цвят. С помощта на курсора трябва да
върнете предишните цветове на картинката. При това в програ
мата се отчита как работите, от кои цветове започвате и колко
време ви е било необходимо.
За пълна диагностика на един пациент са необходими три кар
тинки, на друг - четири, а може би па някого - пет. Друго няма!
Цялата диагностика за двама ни отне приблизително 40 минути.
После информацията се насочва към информационен център,
обработва се и се връща във вид на специални диаграми. В тях
са отразени не само всички диагнози, които са ни известни, но и
скритите процеси, т.е. предболестните състояния. След разшиф-
рирането на получените данни лекарят определя специално под
брано индивидуално цветово лечение.
Резултатите от тази диагностика на практика съвпаднаха с
тази на академик Сарчук. Цветотерапията ясно показа, че при
Татяна Тихоплав протича процес на делене на клетките на чер
ния дроб (жлъчният мехур се формира от тези клетки).
Записаха ни програмата за лечение на дискета, поставихме я
в нашия компютър и лечението започна. То се състои в това, че
известно време (около 20 минути) гледате екрана, където с оп
ределена честота мига определен цвят.
След кратката диагностика продължихме разговора и Антон
Бичун сподели следното (което се оказа твърде подходящо в та
зи книга!).
С цветодиагностика и цветотерапия се занимават от древни
времена. Много методи за въздействие на светлината и по-конк

ретно на слънчевата са открити случайно и са използвани в на
родната медицина, макар и да нямат научно обяснение. Напри
мер по време на войната в Афганистан руски войници забеляз
ват, че афганистанците лекуват рани със слънчева светлина. Под
ложени па слънчевите лъчи, те заздравяват по-бързо.
По-късни изследвания показват, че ултравиолетовото облъч
ване на кръвта действително води до ускоряване заздравяването
на раните. Наистина, не при всички заболявания. Оказва се, че
въздействието на слънчевата светлина задейства механизма на
антиоксидантната защита. Сега се провеждат интензивни проуч
вания на методите за диагностициране и. лекуване със светлина
(или с цвят).
Медицината знае, че всяка болест „има естествена тенден
ция към оздравяване“. Следователно истинската задача на лека
ря е, първо, да не пречи и, второ, да съдейства на този процес,
наречен „саногенеза“*.
Съществуват терапевтични методи, които от самото начало
се опитват да въздействат върху регулативните механизми от
висш порядък, които имат непосредствено отношение към сано-
генезата. Такъв вид терапия е хомеопатията, която въздейства
информационно върху организма. Но като се има предвид, че
получаваме най-големия обем информация визуално, логично е
да се предположи, че зрителното въздействие върху регулатив
ните функции може да се окаже по-действено в сравнение с въз
действието посредством стомашно-чревния тракт.
Съществуват няколко равнища на възприятие на информа
цията, която човек получава визуално. Най-известното равнище
е областта на кората на главния мозък, отговаряща за зрително
то възприятие, зрителния анализатор. Но е известно и това, че
анализираме само от 5 % до 10 % от информацията, която полу-
* Терминът не е общоприет. Според някои учени трва са механизмите на

саморегулиране на организма, нарушено в хода на болестта. - Бел.пр.
чаваме зрително. Останалата зрителна информация я възприе

маме, но не я анализираме.
Къде потъва тя?
Изследователите предполагат, че въздейства върху подсъз
нанието. Получили сме неосъзнато информация и нея някъде я
има. Понякога може да се прояви и тогава „просто знаем и това
си е“. Тоест информацията, която получаваме, въздейства и вър
ху съзнанието, и върху подсъзнанието.
Зрителният тракт от окото до кората преминава през няколко
участъка на мозъка, през т.нар. среден и междинен мозък, къде-
то са разположени таламусът, хипоталамусът и хипофизата, от
говарящи за връзката на нервната и ендокринната система и уп
равляващи всички вегетативни функции. Управлявайки целия ор
ганизъм, тези центрове концентрират в себе си огромен брой
обратни връзки. Организмът е полузатворена саморегулируема
система, в която всяко изменение в едно звено води до промяна
в цялата система.
Освен това кората на главния мозък се появява последна в
процеса на историческото развитие на организма. Най-напред се
появяват зоните на мозъка, през които преминава оптичният
тракт, предавайки информацията от очите в кората. Учените ус
тановяват, че зрителната информация (цветът) има съвсем оп
ределено въздействие върху състоянието на системата хипота-
ламус-хипофиза.
Например установено е, че червеният цвят влияе върху хи-
подинамиката, повишава налягането и ускорява пулса, синият за
бавя пулса и дишането. За отбелязване е, че това не е свързано
със съзнанието. Свързано е с въздействието върху управлява
щите структури на мозъка, които отговарят за регулирането на
съдовата и дихателната система.
Излиза, че с цвят може да се влияе върху управляващите
структури на мозъка. И по този начин да се провежда лечение.
Цветотерапията влияе не само върху определени зони на мо
зъка, но и върху целия организъм. Действието на цвета върху
базовите регулаторни функции се използва в най-неочаквани ус

ловия: например интериорът на ресторантите за бързо хранене е
с цветове (съчетание на жълто, оранжево и червено), които пре
дизвикват повишаване на апетита, независимо от желанието на
посетителите. От гледна точка на диагностиката цветовъзприя-
тието също има огромно значение.
Навремето Макс Люшер разработва един от най-действени-
те тестове - т.нар. цветови тест, който дава възможност по пред
почитаните цветове да се оценява психо-емоционалното състоя
ние, да се определят някои черти на характера, да се прогнозира
професионалната пригодност на конкретен човек.
Изследователите, с които работи Люшер, установяват, че зад
предпочитаните цветове съществува и определена соматична па
тология. Тоест ако човек предпочита определен цвят, при него с
голяма вероятност могат да се появят определени болести. Ста
ва разбираемо, че когато се анализират цветовъзприятието, цве-
тозапомнянего и цветовъзпроизвеждането, може да се прецени
състоянието на базовите регулаторни функции на организма.
За използването на цвета за диагностика и лекуване под ръко
водството на академик Граков е създадена Професионална меди
цинска система „Странник“ (ПМС), която от 2000 г. успешно се
прилага в Русия и в други страни. Сега лекарите и изобретателите
на тази система са обединени в Международно обществено дви
жение „Лекар на обикновения човек“, където всекидневно се включ
ват'все нови и нови лекари, лечители и, естествено, пациенти.
Игор Генадиевич Граков е доктор на медицинските науки, ака
демик от Руската академия за естествени науки, награден е за
създаването на диагностично-лечебната система „Странник“ с
почетния знак на името на В. Татишчев „За полза на Отечество
то“ и със сребърен медал на името на И. Павлов „За развитие на
медицината и здравеопазването“; има международни награди; но
сител е на ордените „Полярна звезда“ и „Звезда на Циолковски“;
на медала на името на С. Корольов „За заслуги пред родната
/
космонавтика“, на почетна грамота на Комисията по спорта на

Експертно-консултативния съвет по проблемите на национална

та сигурност на Държавната дума на Руската федерация.
Основната цел на създаването на ПМС е внедряването в прак
тическата дейност на лекаря на система за диагностика и лече
ние, основана върху анализа на персоналния виртуален биологи
чен модел на пациента, получаван благодарение на разширява
нето на съществуващите диагностични средства. Това същест
вено повишава достоверността на резултатите при диагностици
ране на човешките състояния, съдейства за следенето на диагра
мата на изменение на здравословното състояние след курс на
лечение, както и способства за повишаване пропускателната спо
собност на лечебно-профилактичните заведения“ [87, с. 26].
С други думи, в резултат на цветодиагностиката лекарят по
лучава данни за организма във вида, в който ги възприема мозъ
кът. Не може да се отрече, че мозъкът знае какво се върши в
неговото стопанство! Фактически диагностиката се извършва от
него, а лекарят само отчита тази информация, като добавя и дру
га, която е необходима. Тъй като въздействието върху организ
ма също протича посредством мозъка, той винаги много рацио
нално и правилно разпределя постъпващата информация между
„потребителите“, т.е. всеки получава своето!
Този метод е аналогичен на метода на академик Грабовой,
при който цветово въздействие върху мозъка оказва собствено
то възприятие на човека, който умее да се концентрира върху
привлякъл вниманието му цвят. Който все още не владее метода
на Грабовой, може да се възползва от система „Странник“.
Разработената от Граков програма за цветодиагиостика
„Странник“ е в състояние да определи не само характера и насо
чеността на развитие на патологичните процеси, но и най-нап-
регнато функциониращите органи, които водят до нарушаване
процесите на саногенеза, т.е. на естествения стремеж на орга
низма към оздравяване.
Например хиперфункцията на даден орган води до отслабва
не на други органи, а резултатът е, че те заболяват. Хииерфунк-
цията на щитовидната жлеза е в състояние да предизвика поява

та на цял букет болести. Освен това диагностичната програма
„Странник“ определя състоянието на системите, обединени не
на морфологичен, а на функционален признак - например на сис
темата, поддържаща оптималното ниво на глюкозата в кръвта
[88, с. 23].
Точността на цветодиагиостиката достига 85-90 %. По-ната
тъшното уточняване с помощта на ултразвукови изследвания в
продължение на година показа пълно съвпадение на диагнозите
в 87 % от случаите.
Възможностите за диагностика със системата „Странник“ не
се ограничават само до откриване на соматична патология, риск
за развиване на заболявания и т.н. Тази чудесна медицинска сис
тема позволява да се определят характерът на субекта и степен
та на въздействие на различни черти от характера върху пости
гането на резултатите. Тоест с помощта на системата „Стран
ник“ може да се изясни „защо на моя съсед винаги му върви, а на
мен - не“. Във всеки случай може точно да се определи точно
коя черта ви пречи да постигнете успех в една или друга дейност
и кои черти ви помагат (за да ги развиете по-силно).
„Странник“ не само диагностицира състоянието на регула
торните функции и характерологичните качества на пациента,
но и дава най-оптималния способ за въздействие с цвят за при
веждането им в оптимално състояние. Така цветодиагиостиката
е неразривно свързана с цветотерапията. При това терапията въз
действа не върху болните органи, а оптимизира и при необходи
мост активизира процесите на саногенеза така, че оздравяването
настъпва по естествен път и без всякакви странични ефекти. Ако
на пациента се налага да взема някакви медицински препарати,
цветотерапията, усилвайки действието им, води към намаляване
на дозата.
В поликлиника № 83 на Санкт Петербург, ръководена от док
тора на медицинските науки професор М. Сафронов, е открит
кабинет по цветодиагностика и цветотерапия. Поразителни са
постигнатитерезултати от лекарите. Нормализира се функцията

и се разсейват възлите на щитовидната жлеза, при жените се въз
становява нарушеният им преди месечен цикъл, премахва се деп
ресията и т.н. Дори не е възможно да се сравни например опера
ция на щитовидната жлеза с приятното прекарване пред монито
ра на компютър по 20 минути дневно в продължение на месец-
месец и половина.
Ето какво ни разказа Антон Бичун: „Като всеки „нормален“
доктор проверявам всеки нов вид диагностика и терапия върху
себе си и своите близки. Започнах от себе си. Диагностиката оп
редели, че имам полиартрит, какъвто действително имах, пот
върден с рентген и със съответната симптоматика.
Три седмици след започването на терапията „изведнъж“ си
спомних, че трябваше да ме наболяват ставите на китките, но
такова нещо нямаше! Майка ми, след две седмици цветотера-
пия, разговаряйки по телефона с роднина, научава, че в този ден
е трябвало да се чувства много зле, тъй като е страшно зависима
от времето, а точно тогава в природата е имало някакви катак
лизми.
Ако по самочувствието на мама преди можеха да се предска
жат измененията на магнитните полета и други явления, сега тя
дори не обръща внимание на промяната на времето. Сестра ми
страда от бронхиална астма и в периода на цъфтенето на треви
те е принудена да използва специални инхалатори. Месец след
началото на терапията забелязва, че ги използва два пъти по-
рядко, макар че „лошият“ й период е в разгара си. След пълния
курс на лечение тя изобщо не ползва инхалатори и самочувстви
ето й е отлично.
Баща ми след двуседмична терапия открива, че е престанал
да се изморява в края на работния ден (роден е през 1935 г. и
макар че е пенсионер, продължава да работи като инженер-конс
труктор). На практика всички пациенти след две-триседмична те
рапия отбелязват подобряване на общото си самочувствие и сни
жаване на изморяването. Много сериозен бизнесмен изтъква, че
за първи път през последните пет години е започнал нормално

да спи след втората седмица от началото на терапията“.
Информационната медицина упорито върви към това, което
отдавна декларира ортодоксалната медицина: да не се лекува бо
лестта, а болният. И главно - да се излекува!
Искаме да добавим още една интересна информация. Свет
лината (цветът) не се използва само за нормализиране на болния
орган или болната система. Облъчването със светлина спомага
и за изработването от организма на биологични вещества, необ
ходими за живота.
Преди няколко години Владимир Волков, завеждащ лабора
торията по биоритмична технология на дълголетието на Нацио
налния институт за здравето на човека в Санкт Петербург, па
тентова откритие, наречено „Биологичен часовник на Земята“,
което е свързано със светлинното облъчване на човешкия орга
низъм.
„Открих последователността на облъчване на човека със свет
линни лъчи през календарната година и денонощията и го свър
зах с периодите на човешкия живот. Реда за светлинно облъчва
не на човека нарекох „Биологичен часовник на Земята“. В съот
ветствие с принципа му на действие ние се появяваме на белия
свят, живеем и умираме“.
Става ясно, че в зависимост от вида на цвета и продължител
ността на облъчването с него през различно време от годината
организмът ни синтезира съответните биологични вещества, не
обходими за жизнената дейност. Едно от подобните основни ве
щества е розовият дихателен пигмент. Точно с негова помощ
човек може да поема кислорода от въздуха, който дишаме. Без
достатъчно количество от този пигмент не можем да дишаме.
Протоните на водорода осигуряват създаването му в орга
низма за сметка на фотосинтезата. За произвеждането на прото
ни на водорода способства дишането ни. Но за да се осигури
нормален дихателен процес, ни е необходим розов дихателен пиг
мент. Получава се затворен цикъл.
За производството на протони на водорода се изразходва кле

тъчна вода. Количеството й в организма зависи от възрастта. В
детството тя е 71 %, в зрелостта - 61 %, а към 80-годишна въз
раст - 49,8 %. Разходът на вода отразява процеса на стареене.
Колкото е по-стар човек, толкова по-малко клетъчна вода има в
неговия организъм.
Разходът на клетъчна вода може съществено да се намали. В
резултат на проведените изследвания Волков установява, че за
намаляване разхода на клетъчна вода при осъществяването на
фотосинтезата на розовия дихателен пигмент, човешкият орга
низъм трябва да се облъчва с определена светлина през различ
ните годишни периоди. Само облъчването с пурпурнорозов и зе
лен може да става без ограничение, тъй като те създават пряко
пигмента, необходим за дишането. Облъчването със зелени лъ
чи може да се усили с помощта на растителна храна със зелени
оттенъци. Точно затова Волков настоятелно препоръчва посто
янно да се употребява растителна храна със зелени оттенъци, по
всяко време на годината. Така може да се забави процесът на
стареене на организма.
Скъпи читатели, в тази книга освен задълбочения поглед към
теоретичните въпроси, засягащи божествените основи на мироз
данието, разглеждаме и методиките за лечение, разработени от
академик Грабовой, и посочваме някои методи на енергоинфор-
мационната медицина с надеждата, че за ваше благо ще успеете
да се възползвате от тази информация.
ПРЕПОРЪКИ
НА ГР. ГРАБОВОЙ
Упражнения за всеки ден от месеца за развиване на съзнани

ето, на събитията в живота в благоприятна насока, за придобива
не на пълноценно здраве и за установяване на хармония с пулса
на Вселената
Съветвам ви всеки ден да отделяте време за упражненията,
които са дадени по-долу. За всеки ден от месеца се препоръчват
три упражнения, съответстващи на този ден. В упражненията се
дава управлението на събитията. За целта се прилагат различни
концентрации. В процеса на концентрирането постоянно помне
те конкретната цел, която искате да постигнете. Такава цел може
да бъде осъществяването на желано събитие - например излеку
ване от болест, развиване на механизма за познание на света и
т.н. Главното е винаги да осъществявате регулиране на инфор
мацията за всеобщо спасение и хармонично развитие. Подобно
регулиране може да бъде борбата с разрушаването на информа
ционно равнище, тъй като вие вършите работата на спасители.
На равнището на вашето съзнание концентрирането може да
се осъществява по следния начин:
® мислено определяте целта на концентрирането под фор
мата на някаква геометрична форма - например сфера;
© настройвате се духовно да градите необходимите за вас

събития така, както го прави Създателят;
о контролирайте местоположението на сферата по време
на концентрациите върху различни обекти, върху конкретни
цифри или познания на реалността; с волево усилие прид
вижвайте сферата в областта на вашето възприятие, даваща
повече светлина в момента на концентрациите.
Представих един от вариантите за технология на концентра
цията. Може да се намерят и много други. Твърде ефективни са
способите за управление на събитията, основани на разбирането
на процесите в света чрез концентрации.
При първото упражнение за всеки ден-от месеца изпълнявате
концентрация върху някакъв елемент от външната или вътреш
ната реалност.
При второто упражнение - върху последователност от числа
от седем или девет цифри.
При третото упражнение се разглеждат технологии за управ
ление на събитията в словесна форма.
Насочвам вниманието ви върху следния момент. Необходи
мо е да се знае, че ефективността на провежданата от вас кон
центрация в значителна степен се определя от подхода ви към
нея. Постарайте се да се отворите за този творчески процес.
Вслушвайте се как вашият вътрешен глас ви подсказва практи
чески да изпълнявате тези концентрации.
Както вече посочих, можете например да напишете цифров
ред на хартия и да се концентрирате върху него. Може да постъ
пите и по друг начин.
При концентрация върху последователност от девет цифри
можете да си представите, че се намирате в центъра на някаква
сфера, а числата да са разположени върху вътрешната й повърх
ност. Информацията за цел та на концентрацията може да се на
мира в сферата под формата на кълбо. Необходимо е да се наст
роите за откриване на числото, от което излиза повече светлина.
След като получите първата мисъл, че някое число от число-
вия ред, който се намира на вътрешната повърхност на сферата,

свети повече от останалите, фиксирайте това число. После мис
лено свържете вътрешната сфера, която съдържа целта на кон
центрацията, с елемента на възприемане във вид на число.
При концентрация върху последователност от седем цифри
можете да си представите, че числата са разположени на повър
хността на куб, на някоя от страните му. При това, в съответст
вие с вашето усещане, можете да движите тези числа, като про
меняте положението им така, че да постигнете максимален ефект.
Имате възможност да постъпите и по съвсем различен на
чин. Мислено да свържете всяко число с някакъв елемент от вън
шната или вътрешната среда. В случая изобщо не е задължител
но тези елементи да бъдат еднородни.
Например едно число можете да свържете с някакво дърво, а
друго - с дадено чувство. Решавате сами.
При такъв подход символично приравнявате числата към из
браните от вас елементи от реалността. Както винаги, тези еле
менти могат да са не само физически, но и мислени, т.е. да си ги
представите във вашето съзнание.
Те ви дават допълнителни възможности за управление. Мо
жете да променяте структурата на концентрацията, настройва
нето върху нея, да разнообразите символичното приравняване
на числата към елементите на реалността. В резултат ще напра
вите концентрацията по-ефективна, по-добре да управлявате вре
мето за изпълнение на замисленото, а това е много важно в жи
тейската практика.
Където е необходимо мигновено спасение, концентрацията
ви трябва да даде мигновен резултат. Ако става дума да се оси
гури хармоничност на развитието, факторът време може да не
играе толкова важна роля. Решаващото тук е осигуряването имен
но на хармоничността на вашето развитие, с отчитане на всички
обстоятелства и точно това ще ви дадат вашите концентрации.
Така че при тези упражнения всичко трябва да е индивидуал
но. Всеки сам избира системата за развитието си.
Имайте предвид и следното.

Не е възможно изборът на системата за собствено развитие да
се осъществи само по логически път. Разбира се, вие поставяте
пред себе си цели, стремите се да ги постигнете, но в душата ви
вече има задачи, заложени там в по-ранно време. Затова, когато
осъществявате концентрации, най-напред могат да се реализират
задачите, които са били задачи на душата и са били задачи не само
на вашето развитие, но и на развитието на цялото общество. Кога
то ги изпълнявате, чувствате, че точно това трябва да направите
на първо място, чувствате го на вътрешно равнище, на равнището
на развитие на душата, на равнището на Създателя.
Затова, когато говорим за концентрации, става дума преди
всичко за всеобщата хармония. Трябва да е ясно, че хармонията
винаги предполага като необходим елемент и този на спасение
то, ако ситуацията изисква подобна намеса. Макар че основната
задача на хармонията е осигуряването на такова развитие на съ
битията, при което изобщо да не възникват заплахи. И не бива да
има колебания, че хармоничното развитие трябва да се направи
такова, че да бъде вечно.
Към това водят създадените от мен и вече изпробвани концен
трации за всеки ден от месеца. Когато ги осъществявате, ще полу
чите хармонията, която ще направи пътя ви радостен и непрекъс
нат, вие ще спасявате себе си и другите и ще живеете вечно.
След като имате тези концентрации, при всякакви ситуации
ще можете да предприемате активни управляващи действия, а
не да бъдете в пасивно състояние. Осъзнаването, че използвайки
концентрациите във вашите дела, реално осъществявате проце
са за всеобщо спасение и вечно хармонично развитие, ви разкри
ва дадената ви от Създателя свобода. А това формира всеобщо
то съзидателно развитие заедно с вашето истинско щастие.
Концентрациите са за 31 дена. Ако провеждате заниманията
си например през февруари, който има 28 дена, след изтичането
на последния ден от месеца преминавате към първия ден от март.
Тоест денят на месеца от списъка на упражненията трябва да
съвпада с онзи ден от месеца, който в този момент е посочен в

календара. Можете да осъществявате концентрации по всяко вре
ме на денонощието. Вие определяте самостоятелно броя на кон
центрациите през деня и тяхната продължителност. Целесъоб
разно е концентрации да има систематично и преди важни дела.
Ако първото упражнение за даден ден ви се стори сложно,
можете да го пропуснете и да правите другите две. Резултат ще
има, а с времето все повече упражнения с номер едно ще стават
за вас разбираеми и по-прости.
Сега да преминем към самите упражнения.
1 -ви ден
1. През първия ден от месеца се осъществява концентрация

върху стъпалото на десния крак. Тя ви свързва с опорна точка
във външния свят. Мислено се опирате с крака в Земята. В съз
нанието ви тя е носещата опора.
Управлението в системата на пълното възстановяване се ос
новава на това, че опорната точка е едновременно и точка на опо
ра, и на съзидание. И тъй като е и точка на съзидание, с помощта
на тази концентрация ще можете да развиете и съзнанието. Осъз
навате, че на същия принцип, по който на Земята всичко расте и
се развива, възникват например растенията и дори материята на
собственото ви тяло. На същия принцип ще можете да изградите
всяка външна реалност. Разбирането за това е в основата на да
дената концентрация.
Но по време на концентрацията не мислете за този дълбочи-
нен механизъм. Можете просто да се концентрирате върху стъ
палото на десния крак и да си представяте в съзнанието събити
ето, което ви е нужно. Механизмът за изграждане на реалността,
за който току-що говорих, ще задейства автоматично и вие ще
получите желаното събитие по хармоничен начин. Тъй като да
деното управление едновременно ще осигури хармонизирането
на събитията.
Това упражнение може да се прави по няколко пъти дневно.

2. Концентрация върху седемзначен числов ред: 1845421 ; вър
ху деветзначен числов ред: 845132489.
3. През този ден трябва да се съсредоточите върху света, вър
ху всички предмети в света и да усетите, че всеки предмет е част
от вашата личност. След като го усетите, ще почувствате как
подухването на ветрец от всеки предмет на света ви подсказва
решението. Когато усетите, че всеки предмет има частица от ва
шето съзнание, ще видите хармонията, която ви е изпратил Съз
дателят свише.
2-ри ден
1. През този ден се осъществява концентрация върху кутре

то на дясната ръка. Както и при предишния случай, когато се
концентрирате върху кутрето на дясната ръка, едновременно под
държате в съзнанието си събитието, чието осъществяване иска
те да постигнете.
Това упражнение може да се прави няколко пъти дневно, и то
с интервали, които сметнете за удобни. Новата концентрация мо
же да се започне след 20 секунди, а може и след час. На ден може
да има една-две концентрации, а и повече. Продължителността
на всяка концентрация избирате сами.
Разчитайте на вътрешното си чувство, на интуицията си. Учете
се да чувате вътрешния си глас и онова, което ви казва. Това се
отнася за всички упражнения.
По принцип при изпълнението на упражнението не сте длъж
ни да бъдете неподвижни. Можете с кутрето на дясната си ръка
нещо да пипате, нещо да докосвате. Действайте както ви е удоб
но.
В случая е важно следното. Имате много възприемащи еле
менти. Освен посочения пръст налице са още девет пръста на
ръцете и много други части на тялото. От многото възприемащи
елементи обаче в даден момент трябва да се съсредоточите вър
ху един, върху кутрето на дясната ръка. Това хармонизира уп

равлението и то става хармонично.
2. Седемзначен ред: 1853125; деветзначен ред: 849995120.
3. През втория ден от месеца трябва да видите хармонията на
света във връзка със себе си. Необходимо е да осъществите този
свят така, както Създателят го е осъществил. Погледнете света
и ще видите картината, която е била. Погледнете света и ще ви
дите картината, която ще бъде. Погледнете света и ще видите
кой сте сега в този свят. Това ще бъде светът винаги и вечно.
3-ти ден
1. През третия ден от месеца концентрацията се осъществява

върху растения. Растението може да бъде физическо, т.е. такова,
което съществува във външната реалност. Тогава по време на
концентрацията ще можете да го гледате. Или пък да си предста
вите мислено растението. Тогава се съсредоточавайте върху не
говия образ.
При тази концентрация използвайте метода на отражението.
Същността му е в следното. Когато се концентрирате върху из
браното растение, вие си представяте как в отразена от растени
ето светлина се формира нужното ви събитие. По-добре е дори
да се каже, че не просто си представяте това събитие, но и реал
но го виждате, реално го градите. Изграденото с помощта на та
кова управление събитие се оказва хармонизирано. За това по
мага и фактът, че на този свят растението съществува вече в зна
чителна степен хармонично.
3. Погледнете реалността и ще видите, че има много светове.
Погледнете онзи свят, който ви е нужен, приближете се към него
и го разширете. Ще го видите с взора на очевидец.
Приближете се, сложете ръцете си върху него и ще усетите
топлината, която се разпространява от вашия свят. Придвижете
/
го към себе си и погледнете Създателя. Вижте как Той ви говори

и какво ви съветва. Можете да съпоставите тези знания и да по

лучите вечния свят.
4-ти ден
1. През този ден вие се концентрирате върху кристали или

камъни. Може да вземете и песъчинка. Избрали сте, да речем,
някакъв камък. Когато се концентрирате върху него, представя
те си около него някаква сфера. Това е информационната сфера.
Мислено виждате как в нея се оказват всичките ви нужни съби
тия. Просто вкарвате в тази сфера нужните ви събития. Така се
осъществява управлението при тази концентрация.
3. Имайте ракурса на реалността, който ви дават методите.
Те трябва да са хармонични. Един метод трябва да следва от друг,
подобно на това както вторият месец следва от първия. Когато
вървите по улицата, виждате, че всяка следваща крачка възниква
от предишната. Можете да станете, след като сте седели, и виж
дате, че всяко движение може да бъде разнообразно. То произли
за от предшестващото действие, а от него самото да се получи
следващото предшестващо действие.
Ще получите света така, сякаш той винаги е бил непрекъс
нат, сякаш всяко движение на този свят би засягало само вас
като единна личност. Когато получите монолитността на света,
която ви дава конкретните методи за управление в този свят и на
този свят, вашият свят ще бъде навсякъде и ще отидете при не
го, ще го поемете в ръце и вашите ръце ще бъдат света, който
държи вашия свят.
Ще видите, че се докосвате до вечния свят, до света ца всички
светове, и той ще бъде единственият за всички, и това ще бъде
колективният свят, избран от вас и избран от всеки. Създайте го
такъв, че да бъде идеален за всички и идеален за вас. Идеалност-
та не бива да е разделена. Трябва да виждате идеалността на всич
ки и вас в единния ви свят, както и в единния свят на всички.
5-и ден
1. През петия ден от месеца трябва да се концентрирате вър

ху елементи от реалността, които възникват в резултат на взаи
модействието ви с други елементи на реалността. Ще поясня как
во означава това.
Когато обръщате внимание на някакъв предмет, така, най-
общо казано, концентрирате съзнанието си върху него. Поради
връзката си с вас този предмет, този елемент от реалността, има
определена степен от концентрацията ви и определен обем от
знанията ви. Известна част от получената от вас информация и
нещо от състоянието ви този предмет на свой ред предава на
други елементи от реалността. Точно така например слънчевата
светлина, като пада върху различни предмети, частично се отра
зява от тях и осветява някакви други обекти.
След като сте погледнали дадения предмет, той след това,
т.е. след взаимодействието с вас, вече е предал нещо от себе си
на външната среда. Вашата задача е в това да помислите и да
откриете, че всеки елемент от реалността предава по нещо от
себе си във външната среда. Може, разбира се, да се спрете на
нещо единично. Вие се концентрирате върху него и едновремен
но си представяте нужното ви събитие. Този е методът. Особе
ността му е, че към осъществяване на желаното събитие води
концентрацията върху проявения от вас, така да се каже, втори
чен елемент.
С помощта на логически размишления или ясновидство, или
пък с някакви други духовни методи откривате, че точно избра
ният от вас елемент от реалността предава нещо от себе си във
външната среда след взаимодействието с вас. Като се концент
рирате върху това следствие, върху този вторичен елемент от
реалността и едновременно си представяте желаното събитие,
вие се опитвате да постигнете неговото осъществяване.
3. Когато виждате небето, знаете, че има земя. Когато виж-
дате земята, можете да помислите за небето. Ако се намирате

под земята, небето съществува над нея. Тези прости истини тряб
ва да са източник на вечния свят.
Съединете небето и земята и ще видите, че всичко, което е
под земята, всичко това може да бъде и над земята. Насочете се
към своя дух и намерете възкръсналите там, където ги има. При
ведете безкрайността към истината за света и ще видите, че той
е безкраен.
Когато видите това, ще видите истинския Създател, защото
Той ви е дал това, което имате и вие създавате така, както Той е
създавал. Намира се много близо до вас, приятел ви е, обича ви.
Трябва да протегнете към него ръце и да създавате така, както
Той създава. Вие сте Негово създание и сте творец. Само Създа
телят творец може да създава творци. Трябва да сте в хармония
със своя Създател. Трябва да сте открити за Него и да сте вечни
във всичките си прояви, във всичките си съзидания.
Всичко, което искате да поправите, можете да го поправите
винаги. Всичко, което искате да градите, можете да го правите
на мястото, където се намирате, и тогава, когато пожелаете. За
съвършенството има Вечност. Вечността се умножава от деяни
ята на Създателя. Вие сте онзи, когото Създателят е видял у вас,
когото е създал във вас.
Но вие сте и онзи, който иска Създателят да олицетвори себе
си със своите деяния в безкрайността, в която виждате самия
себе си. Създателят, присъстващ във вас, е онзи Създател, който
се движи заедно с вас във всяко ваше действие. Обръщайте се
към Него и ще имате хармония.
6-и ден
1. През този ден се изпълнява концентрация, чиято същност

може да се формулира като изменение на структурата на съзна
нието по плътност на концентрацията за сметка на възприятието
на отдалечени обекти.
Този способ за концентриране е удобно да се прилага, когато

искате нужното ви събитие да се случи на някое определено мяс
то. Тогава е необходимо да концентрирате съзнанието си точно
в тази област.
Даденият метод може успешно да се използва и когато, об
ратно, не искате на определено място да се осъществи някаква
ситуация, ако тя ви се струва неблагоприятна. В този случай е
необходимо да разформирате отрицателната информация, което
означава да разфокусирате, да разконцентрирате съзнанието на
даденото място. Възникващото така разреждане води до неосъ-
ществяване на неблагоприятната ситуация.
Осъществяване на желано събитие на избрано място може
да се получи за сметка на отдалечени елементи иа вашето съзна
ние. Налага се да се обясни какво са отдалечени участъци на съз
нанието.
Това са участъци от вашето съзнание, свързани с въпроси,
които не сте разбрали или в които не сте вникнали, смятайки, че
ще се заемете с това в бъдеще, или на които просто не отдавате
значение. В рамките на дадения метод те се наричат отдалечени
участъци на съзнанието.
При подобен способ за управление използвате елементите
от съзнанието, които отговарят за възприемането на отдалечени
обекти. Можете да възприемате действителни физически обек
ти, отдалечени в рамките на обичайното ви зрение, или пък да
съзерцавате отдалечени обекти с мисления си взор.
И в единия, и в другия случай използвате отдалечените еле
менти на вашето съзнание. Ако при това фиксирате в съзнание
то си събитие, което желаете да се осъществи на определено мяс
то, то точно там и ще се случи.
Същината на дадения метод е в следното. Колкото в по-отда-
лечени участъци на съзнанието си разполагате информация, тол
кова по-добре тя се обработва и по-пълно се осъществява жела
ното събитие. А и то ще се случи на необходимото място.
По отношение на деструктивните сили може да се прилага
методът на разфокусиране. Като разфокусирате съзнанието си,

можете да превърнете отрицателната информация в толкова раз
редена, че да престане да се възприема, сякаш изобщо не я е
имало.
3. След като видите света като че ли е преобърнат, трябва да
знаете, че всеки преобърнат, всеки разделен или пресован свят
винаги е свят на единство, хармония и благост. Зад всички прео
бърнати и нееднозначни или нехарактерни състояния на света
винаги стои Божията благост и вие можете да имате тази хармо
ния със знаенето на това, че винаги сте били вечни и вечни ще
останете, че никаква структура, никаква информация няма да из
мени волята Божия.
7-и ден
1. През седмия ден от месеца трябва да се концентрирате вър

ху свръхдалечни области на съзнанието. С тях си имаме работа,
когато гледаме отдалечени облаци или далечни предмети, да ре
чем, дървета или пък техните листа.
За материализирането на някакъв обект или за осъществява
нето на някакво събитие трябва да се обработи много информа
ция. Затова колкото по-далечни области на съзнанието използ
вате, толкова по-бързо обработване на информацията можете да
осъществите.
Познаването на тези факти в дадения метод се използва по
следния начин. Гледате облака с обичайното си зрение или го
виждате мислено и едновременно в съзнанието си градите жела
ното събитие именно върху този обект. Или пък върху листенце,
ако гледате отдалечено листенце. Чрез използването в този слу
чай на свръхдалечните участъци на съзнанието можете бързо да
постигнете желания резултат.
При това събитията се осъществяват по хармоничен начин.
Защото облакът не може да разрушава. Също както и листенце-
то. Те не могат да причинят вреда на никого. В резултат нужното

събитие се осъществява хармонично.
3. Виждате, че светът се развива по образа и статуса на ваши
те действия във взаимодействие с Божията воля. Виждате, че
светът е създанието, признато от всички, и когато искате да го
промените в съответствие със своите дела, приведете тези си
дела към всеобща благост и те ще се утвърдят, здравето ви ще
укрепне и ще настъпи обща благост. Общата благост е деяние
на света, което ви води в царството Божие и до това, че получа
вате всеобщ живот и индивидуален живот завинаги и вечно.
8-и ден
1. През този ден се учите да управлявате, като се концентри

рате върху следствията от събитията.
Представете се, че седите край езеро и гледате бясно движещ
се катер. Пред него водата е спокойна, а зад него се образуват
вълни. Те са следствие от движението на катера.
Нека да насочим поглед към растящо листенце на дърво. То
може да се разглежда като следствие от съществуването на дър
вото.
Събират се облаци и на земята падат първите дъждовни кап
ки. Те може да се разглеждат като следствие от съществуването
на облака.
Около нас има неизброими подобни примери. Вземате което
и да е явление и се концентрирате върху едно от неговите следс
твия. При това поддържате в съзнанието си желаното събитие.
И то се случва.
Този метод на управление е много ефективен. С негова по
мощ може да се променят и минали събития.
3. Виждате, че безкрайността на линията на цифрата осем
свързва в себе си световете, които вече сте срещали в предшест-
ващите седем дена. И когато вашият свят се обедини с всички

светове, ще видите, че сте толкова радостен в душата си, колко-
то е разнообразен светьт.
Възприемайки всяка частица на света като всеобща радост,
ще видите, че радостта е вечна, също както е вечно благоденст
вието, и в този статус на обща радост ще вдигнете ръце и ще
видите Божията благодат, която ви зове към Вечността.
Вижте Вечността на мястото, където я има. Вижте Вечност
та там, където я няма. Вижте Вечността там, където винаги е
била, и вие ще бъдете създател на Вечността там, където я няма
от гледна точка на другия.
Когато ще виждате Вечността и ще я създавате, ще бъдете
вечен винаги, във всичко, във всяка вечност и във всеки свят.
Вие сте творец по образ и подобие.
Сътворявайки вечното, ще сътворите самия себе си. Сътво
рявайки самия себе си, творите вечното, също както Вечността
може да твори друга Вселена и както Създателят е създал всич
ки едновременно.
9-и ден
1. През деветия ден от месеца се занимавате с концентрация,

която може да се нарече концентрация върху свръхотдалечени
участъци от съзнанието в максимално приближени точки на ва
шето съзнание. Тоест даденият метод на концентрация се със
тои в това да трансформирате максимално отдалечените учас
тъци от вашето съзнание в максимално близки. Това трябва да
се осъществи така, че възприятието ви да бъде едно и също как
то от максимално отдалечените, така и от максимално прибли
жените участъци от съзнанието.
В този случай ще успеете да получите единен импулс за изг
раждане всеки елемент на света. Щом го постигнете, ще станете
специалист по управлението. Понеже тогава ще ви бъде доста-
тъчио дори просто да сте в състояние на духовна настройка към

това всичко да е нормално, всичко да е добре, достатъчно е само
да имате такова желание - и всичко ще бъде точно така.
Единният импулс, който споменах, развива особено духовно
състояние. То не е съвсем свързано с мисленето, защото мисле
не като цялостен процес в това състояние може и да няма. Може
да има само настройка - например към добро, към съзидание
или към установяване на хармония.
Ето че присъствието в това състояние само на подобна наст
ройка води до благоприятно развитие на събитията.
Ще подчертая, че даденият способ за концентрация изолира
специална форма на възприятие. Възприятието е във вашето съз
нание, то е част от вашето съзнание и вие го структурирате спе
циално така, че в резултат то работи така, както вече казах.
Даденият метод за концентрация засяга дълбочинните въп
роси на управлението на основата на собственото съзнание.
3. След като видите света като много дълбока същност на
мирозданието, ще се убедите, че всичко, което съществува в при
родата, че всеки, който съществува в природата - например рас
тение, човек, животно, всяка молекула или онова, което още не е
създадено или е било създадено преди, всичко има единната ос
нова на Бога, показал механизма за създаването на всичко.
След като видите как се създава всичко, вие ще създавате
всичко. Ще стигнете до това посредством началото на собстве
ното си „аз“. Ще стигнете до това чрез дълбочината на собстве
ното си „аз“ и ще видите как вашето „аз“ се развива заедно с
цялата Вселена, как вашето „аз“ се разраства и се превръща в
свят. Вие сте този свят. Вие сте тази реалност.
Погледнете на това с очите на целия свят, с очите на всеки,
погледнете на това със своите очи и ще видите, че душата ви е
вашите очи.
Погледнете душата и ще видите света такъв, какъвто е, ще
можете да го поправите така, както това трябва да стане, ще ви-
дите света такъв, от какъвто трябва да се ползвате за постигане

то на Вечността. Ще знаете пътя винаги, когато гледате на света
от себе си, вътре от себе си и извън себе си.
1 0-и ден
1. През този ден практикувате концентрация, чиято същност

може да се изрази така: концентрация едновременно върху всич
ки обхващани от вас обекти от външната реалност по време на
един-единствен импулс на възприятие на всичките тези обекти.
Настройвате се на това достъпните за вашето възприятие
обекти да ги възприемете едновременно с един-единствен мо
мент на възприятието. В резултат на това мигновено възприятие
трябва да осъзнаете всички тези външни обекти.
Наистина в началния етап от практиката може да се получи
частично възприятие на информацията за всички обекти. Отне
сете се спокойно към това. В действителност целта иа вашата
работа е максимално пълното възприятие на всички обекти. С
времето ще стигнете до овладяването на такава способност.
Но дори и на началния етап при мигновено възприятие на
околните обекти все пак ще получите някаква информация за все
ки от тях. Например поне за това, че тези обекти някъде ги има,
че те съществуват.
С други думи, за да получите информация за обекта, доста
тъчно ви е да намерите необходимата точка за концентрацията и
да се настроите. Тогава ще успеете да стигнете до всеки обект.
Ще можете да получите достъп във всички сфери на управлени
ето. И тъй като в този метод на концентрация се учите да възп
риемате едновременно много на брой обекти, дадената практика
ще ви даде възможност да управлявате едновременно големи ин
формационни масиви.
Като конкретен пример мога да приведа резултат от тази прак
тика. Да допуснем, че пред вас е компютър. Тогава, само след
като хвърлите поглед върху външния му вид, вече ще знаете как
да го управлявате и какво по принцип можете да получите при

използването му.
Даденият тук вид концентрация ще ви позволи да получавате
информация от всеки обект, тъй като с помощта на тази практи
ка се обучавате да управлявате всеки информационен обект. Дос
тъпът до управлението може да бъде както логически, така и бе
зусловен, т.е. на духовна основа.
И така, за упражнението под номер едно ви дадох концентра
циите за първите десет дена от месеца. По принцип бихте могли
да намерите сами по-нататъшните концентрации до края на ме
сеца. Това би могло да се направи на основата на причинно-след
ствените връзки в информационната област. Онова, което вече
знаете, бихте могли да го развиете по-нататък, като гледате на
цялата работа от позицията на фундаменталното управление. Аз
обаче ще продължа да излагам концентрациите, но вече ще го
правя по-кратко.
3. Единението на двете цифри: на единицата и на новата циф
ра нула доведе до това, че видяхте света изначално такъв, сякаш
нулата вече е присъствала в цифрата едно. Когато гледате еди
ницата и я увеличавате на десет чрез прибавяне към нея на нула,
вие извършвате действие. Вашето действие и вашето деяние спо
ред този принцип трябва да бъдат хармонични. Трябва да вижда
те, че всяко ваше действие може съществено да засили качестве
но и количествено всяко ваше проявление. Вие сте проявление
на света. Хармонизирайте го с това, което виждате.
Следете себе си и мислите си. Трябва да бъдете там, където
ви има, трябва да бъдете там, където ви няма. Трябва да сте нав
сякъде, защото сте творец и създател.
Вашата хармония трябва да води към Вечността. Възкресе
нието е елемент от Вечността. Безсмъртието също е елемент от
Вечността. Следва за себе си да откриете истинската Вечност,
където безсмъртието и възкресението са само частни случаи на
дадената Вечност.
Трябва да бъдете създател на всичко. Трябва да знаете и ясно

да си представяте какво има след възкресението и безсмъртие
то. Истинско безсмъртие ражда следващия статус на Вечността,
следващия статус на света и следващия статус на личността. Тряб
ва да сте готови за това и винаги да знаете, че другите задачи,
задачите на Вечността, които са родени пред вас и които поста
вяте пред себе си, раждат нови светове, които градите в съзнани
ето си, и този свят, също както единицата и нулата образуват
десет, е онова, което ще имате, когато бъдете вечни, и доколкото
вече сте вечни.
Вашето безсмъртие е във вас самите. Вие вече сте вечни и
безсмъртни, достатъчно е само да го осъзнаете. Преминете на
това равнище чрез разумно действие —като съединяването на
единицата с нулата, и ще получите това безсмъртие във всяко
ваше действие, във всяка ваша проява, във всяка стъпка.
11-и ден
1. През единадесетия ден от месеца вие се концентрирате вър

ху явленията, в които се проявява взаимодействието на живот
ните и човека. Например у вас живее куче или котка, или пък
някаква птица, да речем папагал. Помислете какъв е по-дълбо
кият смисъл на това взаимодействие, на тези контакти, на това
общуване? Това е от наша гледна точка. Ами от тяхна гледна
точка?
Осъзнаването на всички процеси на възприятие и мислене на
другите участници във взаимодействието ще ви даде възмож
ност да влезете в структурата за управление на реалността.
3. Също както увеличихте единицата десет пъти, като доба
вихте кръглата цифра нула, вие получавате следващото число,
като добавите към единицата цифрата едно. Числото 11 е оли
цетворение на света, което е вътре във вас и което се вижда от
всички.
Вие сте онази същност, която винаги се вижда от всички, и

всеки може да получи хармоничния ви опит - добития от вас в
своето развитие. Споделяйте опита си и ще получите вечен жи
вот.
12-и ден
1. През този ден се концентрирате върху явления, при които

може да възникне въпрос за създаване на цялото. Например пад
нало е перо на гъска или на лебед. В този случай трябва да се
концентрирате върху това как би могло да се направи така, че то
да се върне на мястото му.
Как би могло да се случи това? Тоест стараете се да разбере
те как би могло да се създаде или да се възсъздаде единното
цяло.
Или да речем друг пример: от дървото е паднало листенце.
Как да се направи така, че то да се върне на мястото му и дърво
то, заедно с него, да се окаже в първоначалния си вид?
Това е концентрация върху събиране на отделни елементи от
реалността в единно цяло, което представлява нормалното им
състояние. Управлението е резултат от практиката за такава кон
центрация.
При тази концентрация, както и при много други като обект
може да разглеждате себе си. Вие можете да възстановите всеки
свой орган. Веднъж ме потърси една жена. По време на опера
ция й отстраняват матката. Разбирате колко важен е този въп
рос. Приложих принципите и методите, които вече знаете и вие,
и сега тя има пълноценна здрава матка.
3. Обединете се със света в неговата обвивка, с това както го
възприемате в своите деяния, и ще видите, че тези деяния са она
зи същност на света, която хармонира с вас навсякъде и винаги.
Ще видите, че, след като е изпратил Божията благодат върху ви,
Господ е искал от вас единение. Трябва да имате единение там,
25 8 В. ТИХОПЛАВ, Т. ТИХОПЛАВ
където Господ има развитие. В развитието е единението с Госпо

да. В божественото, истинско и съзидателно развитие единение
то настъпва във всеки миг от вашето движение. Вие се движите
и развивате в посока към Вечността и това завинаги ще бъде
вашето единение със Създателя във вечното ви развитие. Веч
ността на живота е истинското единение със Създателя.
13-и ден
1. През тринадесетия ден от месеца трябва да се концентри

рате върху дискретни, отделни елементи на някакъв обект от ре
алността.
Да допуснем, че възприемате някакъв обект. Може да бъде
например камион, палма или камък. Няма значение какъв е. Глав
ното е в него съзнателно да отделяте дадени фрагменти, някакви
негови части. Можем да си представим камиона като състоящ се
от много отделни части.
Ще напомня, че така може да се постъпва с всички форми,
които не са форми на човека. С човека не може да се действа по
този начин. Той винаги трябва да се възприема цялостно. Това е
закон.
Ако избраното от вас не е човек, а нещо друго - например
същият онзи камион, можете да си го представите като състоящ
се от отделни части. Вашата задача в случая е да откриете връз
ката, съществуваща между отделните части.
Когато намирате тези връзки и едновременно поддържате в
съзнанието си нужното ви събитие - например изцеляване на
някого или придобиване на способност за ясновидство, постига
те осъществяване на това събитие. Така можете да усъвършенс
твате възможностите си за управление.
3. Ще видите лицата, създавали света преди вас. Ще видите
механизмите, създавали света преди вас. Ще видите света, съ
ществувал преди вас.
Ще усетите, че ви е имало винаги и пренесете това усещане в

тези лица и с това усещане създайте тези механизми. Ще видите,
че всичко около вас, изкуствено възпроизведено или природно
създание, е Създателят. Той ви е олицетворил в това, което виж
дате.
Точно вашето олицетворение е светът, който се създава. Така
можете да откриете всяка технология на духовно, интелектуал
но, техногенно, каквото искате, но непременно съзидателно раз
витие. Гледайте на развитието като на равноправно повсеместно
развитие на всеки елемент от реалността и на всеки информаци
онен обект и ще видите същността, която е вашата душа, вашата
личност и вашият Създател.
Индивидуалността на Създателя и създаването от Него на
всички са в основата на хармонията на света, която е присъща на
всичко, има я винаги и е разбираема навсякъде. Създателят, съз
дал вас индивидуално и само вас, е създал наведнъж всички. Та
ка че и вие създайте света индивидуално и едновременно за всички
и за всички времена и пространства.
14-и ден
1. През този ден от месеца вие се концентрирате върху дви

женето на заобикалящите ви обекти. Наблюдавате ги и си зада
вате въпроса защо се движи облакът. Защо вали сняг? Защо ле
тят птиците? Защо изобщо се случва всичко това? Стараете се
да намерите за себе си информационния смисъл на всяко съби
тие.
Когато се концентрирате така и едновременно поддържате в
съзнанието си нужното ви събитие, получавате неговото осъщес
твяване. Успоредно се усъвършенствате в майсторството да уп
равлявате.
3. В този ден трябва да видите ръцете си като ръце, които
отразяват светлината на живота. В този ден трябва да видите
пръстите си като пръсти, които отразяват светлината на ръцете.

В този ден вижте тялото си, сияещо с ясната светлина на Създа
теля, сияещо с ясната светлина на любовта, добротата и здраве
то за всички, сияещо с ясната светлина на моето учение за веч
ния живот. В този ден можете да усетите това учение за вечния
живот, моето учение, и да се обърнете мислено към мен. Може
те да се обърнете към мен и във всеки друг ден и във всяко друго
състояние. Винаги можете да молите за онова, което искате за
получаването на вечен живот и за всеобщо съзидание. Обърнете
се към мен и ще получите помощ.
Можете да се обърнете също и към себе си и самостоятелно
да научите какво сте получили от мен. Можете да видите тези
знания, да ги приложите, да ги покажете на други. В този ден
можете да хармонирате с мен така, както и във всеки от пред
шестващите дни и във всички последващи дни. VI в дните, когато
времето няма да се измерва с време и пространство, също вина
ги можете да се обърнете към мен и винаги можете да помолите
за помощ, за разговор, за събитие или просто ей така.
Вие сте свободни тдка, както сте били свободни винаги. Взе-
у
мете го като правило, разпространете това правило върху дру
гите и ще получите вечен живот там, където съм аз. И ще полу
чите вечен живот там, където сте вие. И ще получите вечен жи
вот там, където има всичко. И ще получите Вечност там, където
има всичко и има винаги.
Този принцип ще бъде достоверен и истинен за всички и той
вече е истински и достоверен за всички, и вие сте това, което сте
във Вечността, защото вече сте Вечността.
1 5 - 1/1 ден
1. През втория ден от месеца практикувахте концентрация

върху кутрето на дясната ръка. През петнадесетия ден можете за
тази цел да използвате някаква друга част от вашето тяло - нап
ример други пръсти или пък ноктите, или още нещо по ваша пре-
ценка. По-нататък концентрацията се осъществява по същия на

чин, както я обясних за втория ден.
3. През този петнадесети ден от месеца можете да усещате
онази Божия благодат, изпратена от Вселенския разум, който е
благодарен на Господа за създаването си. За създаването на все
ки елемент и за създаването на такъв негов статус, че той може
да възпроизвежда Вселената, понеже Бог присъства навсякъде.
Според този принцип усетете благодарността на растението и
животното спрямо вас, усетете благодарността на друг човек и
усетете тяхната любов.
Ще видите, че ги обичате. В любовта има съзидание, благост
и всепроникновение. Общата любов, постижима от всички и дос
тигаща всички, е Създателят, олицетворил света във вашето про
явление.
Вие сте проявление на любовта на^Създателя, понеже Той е
любовта спрямо вас. Вие сте получили дара на Създателя изна
чално и се явявате Него, вие сте създател, защото сте създаден
от Твореца, вечния всеобхватен Бог, и вървете там, където Го
има, тъй като Той е навсякъде. Вървете там, където Той зове,
защото зове навсякъде. Той е там, където сте вие, Той е навсякъ
де, където сте вие.
Вие сте в движението на Създателя, олицетворение сте на
Неговата Вечност. ВТрвете по грижите на Създателя, Той е сът
ворил вечния свят във всеобщо взаимно развитие и ще видите,
че светът се създава вечен, че той олицетворява вас - вечния.
Вие сте създател, който създава вечното и Създателят ви е съз
дал вечен при сътворението на света.
16-и ден
1. През този ден се концентрирате върху елементи от външ

ната реалност, с които влиза в контакт тялото ви. От детството
си помним фразата: „Слънцето, въздухът и водата са нашите най-
добри приятели“. В тази концентрация се стараете да осъзнава

те взаимодействието с тези наши приятели.
Концентрирате се върху топлината, която ви дават падащите
слънчеви лъчи. Чувствате допира им, усещате топлината им.Чув-
ствате лекия ветрец, неговите подухвания. Може да има и силни
пориви на вятъра. Може да има и напълно неподвижен въздух.
Ако при това е и много горещо и влажно, усещате едновременно
и топлината, и въздуха, и влагата по бузите си.
Можете да изпитвате освежаващото действие на водата, ко-
гато се миете, вземате душ или плувате.
Тези концентрации могат да се осъществяват и при студено
зимно време. Нали лицето ви винаги е открито. А когато време
то е топло, особено през лятото, на плажа, цялото ви тяло може
да се наслаждава на контакта със слънцето, въздуха и водата.
Може да се добави и контактът със земята.
Тези концентрации са .много важни. При тях влизате в осъз
нато взаимодействие със стихиите. С подобна практика можете
да се занимавате и всеки ден.Ако по време на концентрацията
едновременно поддържате в съзнанието си нужното ви събитие,
вие се опитвате да постигнете неговото осъществяване.
3. Усетете хармонията там, където я има, а нея я има нався
къде и винаги. Това е хармонията на Създателя.
Усетете хармонията и там, където я има и ще я има. Това е
хармонията на вашето развитие. Усетете хармонията там, къде
то я има, имало я е и ще я има, както и там, където не я е имало,
няма я и където винаги ще я има. Това е хармонията на измене
нието. Това е хармонията на преображението. Това е преображе
нието във вечен живот.
Стигнете до самия себе си, усетете тази хармония навсякъде
и ще видите как от вашата хармония се разпръсват вълни на ра
дост и любов. Ще видите, че правите света завинаги хармоничен
във вечния му статус на устойчивост. Вие сте борец, по вече във
вечната Божия благодат за вечен живот и вечна вяра.
17-и ден
1. През седемнадесетия ден от месеца се концентрирате вър*
ху елементи от външната реалност, които от ваша гледна точка
ви заобикалят винаги. Това са заобикалящото ви пространство,
Слънцето, Луната, познатите ви съзвездия и изобщо всичко, ко
ето винаги съществува във вашите представи. Вие се концент
рирате върху някой от тези елементи и едновременно, както ви
наги, поддържате в съзнанието си нужното ви събитие за него
вото осъществяване.
3. Погледнете с всевиждащо око възкресението на всички и
всичко. Ще видите, че възстановяването на света е реалността, в
която живеете. Ще усетите, че се намирате във вечния свят.
Придвижете се по тази пътечка напред и ще видите пътя, кой
то ви зове. Вървете по него и ще видите Създателя, който е ве
чен, и ще се насладите на своята вечност. Това наслаждение е
вечността на живота и Създателят е точно онзи, който ви е съз
дал, и любовта Му е безгранична, и простотата Му е доверител
на, и Той е толкова обикновен и прозрачен, както сте си го пред
ставяли, както сте мислили за Него по-рано, и Той е толкова до
бър и конструктивен, както сте знаели преди.
Той е вашият Създател и Той ви определя пътя.
Вървете по Неговия път, защото този път е вашият път.
18-и ден
1. През този ден от месеца се концентрирате върху непод

вижни обекти. Те могат да бъдат сграда, маса или дърво. Избе
рете какво ви харесва. После трябва да откриете индивидуална
та същност на избрания обект, неговия смисъл. Тоест смисълът
е да разберете какво е този обект за вас.
По-нататък при описанието на упражненията вече няма да
добавям, че по време на концентрацията трябва да поддържате в
26 4 В. ТИХОПЛАВ, Т. ТИХОПЛАВ
съзнанието си желаното събитие, за да бъде то управлявано. То

ва ще се подразбира.
3. Вървите натам, където има хора. Вървите натам, където
има събития. Работите там, където има съпротива. И когато я
виждате, тя става прозрачна, силите й отслабват и виждате света
на Вечността, дори и още да има съпротива.
Вървете и ще бъдете навсякъде, където искате. Можете да
бъдете навсякъде. Можете да обхванете целия свят на благоден
ствието и затова се борете със съпротивата за благото на вечния
живот и съпротивата ще рухне, и ще видите вечния живот и ще
го възприемете. Така ще се осъществи завинаги и във всички
времена.
19-1/1 ден
1. През деветнадесетия ден от месеца се концентрирате вър

ху явления от външната реалност, в които нещо, съществувало
първоначално като единно цяло, после се превръща в съвкуп
ност от отделни елементи. Пример за такова явление е, че обла
кът се превръща в дъждовни капки. Друг пример е с короната на
дърво, която се превръща в отделни сипещи се листа.
По време на концентрацията върху подобни явления се ста
раете да намерите закони, на основата на които би могло и да не
се допусне подобно развитие на събитията. Смисълът на тази
концентрация е да се открият точно такива закони.
3. Борбата на духа за истинското му място в света, също как-
то и борбата на вашата душа за олицетворяване на Създателя,
води до това, че интелектът и разумът ви попадат под контрол.
Съзнанието ви става всеобщо и вашата част от съзнанието се
превръща в общо съзнание. Ставате онзи, какъвго сте. Вашата
Вечност се проявява в размислите ви, които стават Вечност, ва
шите мисли правят света вечен и ще бъдете там, където ви има,
и ще бъдете там, където ви няма, и ще бъдете винаги, макар све-

тът да се състои от промеждутъци от време,и там, където ще
бъдете, промеждутък от време ще стане светът и пространство
то ще се обедини с Вечността, и времето ще отстъпи, и вие ще
бъдете в движение, и ще бъдете във вечното време, и ще усетите
вечното време, и това вечно време ще дойде при вас.
Всеки миг от времето ви е вечен. Усетете Вечността във все
ки миг и ще видите, че това вече го имате.
20-и ден
1. През този ден се осъществява концентрация върху отдале

чени области на съзнанието. Вашата задача е помощ на хората.
Представете си, че трябва да обясните нещо на друг човек,
това, което той не знае или не разбира. Вече ни е известно, че в
действителност всеки човек притежава всички знания, в душата
му изначално има всичко. Затова вашата задача е да му помог
нете да осъзнае информацията, която вече владее. Между впро
чем, точно с това, със съзнанието за вече съществуващото в ду
шата знание е свързано истинското разбиране.
Пробуждането на човека към осъзнаване на нужната инфор
мация, която се съхранява в душата му, най-лесно може да се
осъществи посредством отдалечените участъци на неговото съз
нание. А да се стигне до тях е най-лесно чрез отдалечените учас
тъци на собственото съзнание.
Като изпълнявате това упражнение, вече активно участвате в
програмата за спасение. Във връзка с това уточнявам кое трябва
да бъде принципно за вашата концентрация.
Тя трябва да е такава, че полученото от вас управление да
има положителен ефект едновременно за всички, да осигурява
благотворно развитие на събитията за всички. При това незави
симо от местоположението на другите хора. Физически хората
могат да бъдат на голямо разстояние от вас, но въпреки това ще
получат вашата помощ.
В по-кратка форма това упражнение може да се нарече кон

центрация върху всеобщия успех. Има се предвид, че благодаре
ние на вашата работа развитието на конкретните ситуации ще се
извършва за всички в благоприятна посока.
При желание, особено в началото на практикуването, през този
ден може да се добави още едно упражнение.
Концентрирате се върху отдалечени обекти като Слънцето,
планетите, звездите или съзвездията. Можете да не ги виждате с
обичайното зрение. При тази концентрация задачата ви е да се
стараете да осъзнаете какво представляват тези обекти от глед
на точка на информацията.
3. Погледнете на света от най-високата позиция на вашето
съзнание, от най-дълбоката позиция на душата ви и от най-ду-
ховиото пристрастие към всеобщото благоденствие.
Погледнете на света така, сякаш той едва се създава и го съз
дайте такъв, какъвто е сега. Но като го създавате такъв, какъвто
е сега, изменете състоянието на света с неговите пороци в по-
добра посока, към съзиданието и вечния живот. Ще видите, че
пороците изобщо не са такива, а неправилно разбиране на света.
Разберете света правилно, както ни го дава Създателят, и ще
видите, че Той е навсякъде и правилното е навсякъде. Трябва са
мо да се направи една крачка към него, само да не се отрича и да
се стигне до правилното завинаги и вечно.
Тогава ще видите, че светът се е преобразувал. Ще видите, че
Вселената е станала ваша, че Създателят е доволен от вас, че
вие сте създател и можете да създавате винаги и за вечни време
на, че сте помощник на Създателя, че сте помощник на всеки
друг, и вие, както самия Създател, създавате създател и тук сти
гате до точката на единението на всички - точно това е вашата
душа.
Погледнете я и ще видите светлината на живота. Именно та
зи светлина създава вашата душа. Светенето на душата ви е оно
ва, което ви зове във висините, в далечината и в широтата, свете-
нето на вашата душа е светът. Вие виждате света, защото го вижда

душата ви. Вие виждате душата, защото имате очи на душата.
Погледнете се от всички страни и ще видите общото едине
ние с целия свят, който съществува навсякъде и винаги. Вашата
мисъл е мисълта на света. Вашето знание е знанието на света.
Раздайте знанието на живота, разпространете светлината на ду
шата си и ще видите вечния живот в състоянието, в което сте
били в него.
Ще видите, че вечният живот отдавна е с вас, че винаги го
има, че винаги го е имало, че винаги ще го има - Вечният живот
сте вие.
21 -ви ден
1. През двадесет и първия ден от месеца трябва да се концен

трирате върху числови редове, които вървят в обратна последо
вателност. Ето един конкретен пример: 16, 15, 14, 13, 12, 11, 10 и
т.н. Фигуриращите в тази последователност числа трябва да са в
интервала от 1 до 31 (максималният брой на дните в месеца).
Така че на ваше разположение има 31 числа. При съставянето на
последователности от тези числа заложете на вътрешното си чув
ство.
3. Погледнете как планинският поток се спуска от височини
те. Погледнете как се топи снегът.
Насочете мисления си взор към тези картини, ако сте ги зър
нали с очите си. Ще видите, че мислите не се отличават от очите
ви. Ще видите, че съзнанието не се различава от очите ви. Ще
видите как душата гради тялото ви.
Не забравяйте тези знания, пренасяйки ги от секунда в секун
да, предавайки ги на други и като превръщате мигновението във
Вечност, вечно ще се проявявате така, както сякаш, без да пола
гате усилия, сте живели по-раио, и това е вечното проявление,
това е вечният живот.
Изградете около себе си на същия принцип и други обекти,

изградете светове. Създайте радост и засейте пшеница, и съз
дайте хляб, и дайте инструменти, и дайте машини, и направете
така, че машините да са безвредни, неунищожими, и ще видите,
че живеете в този свят, че то ви е пратено на вас и че в машината
са проявени Бог и вашето съзнание.
Спрете машината, ако тя ви заплашва, изградете тялото, ако
то боледува, осъществете възкресението, ако някой си е отишъл,
не допускайте да си замине и някой друг.
Вие сте създател, вие сте творец, залавяйте се, действайте и
вървете напред в хармония с целия свят, в хармония с всичко
създадено, в хармония с всичко, което ще бъде създадено някога
в цялата безкрайност и проявление на света, и в хармония със
самия себе си.
22-ри ден
1. През този ден от месеца трябва да се концентрирате върху

елементи от реалността, които се характеризират с безкрайно
✓
възпроизводство. Конкретен пример - разбиране на Вечността

или на безкрайното пространство.
Ще напомня все пак още веднъж, че размишлявайки, да ре
чем, за Вечността, в същото време трябва да градите нужното
ви събитие.
3. Вашата душа е създадена структура, вашата душа е въз-
създаваема структура. Погледнете как се създава душата ви, пог
леднете как се възсъздава. В акта на възсъздаването е вашата
душа, отворете вашия свят и погледнете къде се е възсъздал Съз
дателят, погледнете механизма на възсъздаването и ще видите
любовта. Любовта е това, което носи светлина на света.
Любовта е това, на което се гради светът. Любовта е това,
което съществува винаги и е било изначално.
Погледнете кой е създал любовта и ще видите самия себе си.
Любовта, която ви принадлежи, сте вие, принадлежащ на любов

та. Градете с любов, градете с благоденствие, градете с великата
радост на всеобщия живот и всеобщото щастие и ще можете да
видите радостта, която виждат всички, които ви заобикалят.
Вижте радостта на хората около вас и сърцето ви ще се из
пълни с щастие. Бъдете в щастието, бъдете в хармонията и това
щастие ще ви донесе Вечността. Погледнете с вечните си очи,
погледнете с вечното си тяло, погледнете с вечния си поглед ва
шите роднини и им дарете Вечност. Погледнете със своята Веч
ност всички хора и им дарете Вечност. Погледнете със своята
Вечност целия свят, цялото си обкръжение и им дарете Вечност.
Светът ще разцъфти и ще има цвете, което цъфти вечно.
То ще бъде вашият свят, който е и свят на всички.
Ще живеете и щастието ви ще бъде безкрайно.
23-ти ден
1. През двадесет и третия ден от месеца трябва да се концен

трирате върху развитието на всички елементи от реалността в
посока към осъществяване задачите на Бога.
3. Погледнете света, какво трябва да се върши в него, пог
леднете битовите си дела, вижте чувствата си и се вгледайте в
тях. Погледнете как са свързани вашите чувства със събитията,
защо гледате напред, защо чувствате, защо нещата ви вървят
така, а не по друг начин. Защо „по друг начин“ не може да при
съства в света, защото светът е един и той е многообразен. Защо
думата „единствен“ означава многообразие.
Усетете цялата природа на явленията в конкретното си дело.
Огледайте го от всички страни. Погледнете организма си и го
възстановете с едно мислено мигновение. Погледнете съзнание
то си и го направете такова, че то да решава всичките ви въпро
си. Погледнете душата си и вижте, че в нея отдавна вече има
всичко.
24-ти ден
1. През този ден от месеца по време на концентрацията тряб

ва от формата на човека да получите всеки друг обект - напри
мер видеокасета, писалка, растение. Трябва да видите от какъв
елемент на формата на човека се ражда, да речем, видеокасета
та. Тоест как трябва да се осъзнае човешкият образ, за да се по
лучи видеокасета.
2. Седемзначен ред: 5184325; деветзначен ред; 189543210.
3. Видяхте реалността, която сте видели. Стигнахте до реал
ността, която сте вие. Погледнете всички дни от първия до два
десет и четвъртия и ще видите, че любовта ви е безкрайна. Пог
леднете света както гледате на любовта, погледнете чувството,
както го градите, погледнете на чувството като на вечно създа
ние и ще стигнете до любовта като до Вечността. Идвате до нея
завинаги и оставате с нея вечно.
Създателят - вашият Бог, ви е създал любящи. Вие сте тво
рение Божие и обичате. Любовта е живот, а животът е любов.
Сейте любов там, където се появявате, сейте любов по местата,
където се появявате, сейте любов по местата, където се опреде
ляте и предопределяте. Любовта може да не е изразена с думи,
да не е изразена с чувства, но вашите действия са любовта - там,
където я съзиждате.
25-и ден
1. През двадесет и петия ден от месеца можете да се концен

трирате върху всякакви предмети по свой избор, но е важно да
са няколко различни концентрации, за да имате някаква съвкуп
ност от тях.
От тази съвкупност, на основата на анализ, обединявате раз
лични обекти за концентрации в групи по някакъв признак. Нап
ример магнетофонът и касетата може да са в една група, защото
се допълват в предназначението си. Магнетофонът и радиото мо-
же да се обединят в една група, ако се разглеждат като стоки,

създадени с използване на електроника.
В една група могат да попаднат еднотипни предмети, да ре
чем, две различни книги. Но ако към тези книги се подходи от
гледна точка на съдържането и тематиката им, те може да се
окажат в различни групи, ако при съставянето на групите е опре
деляща тематиката. Както виждате, имате пълна свобода за твор
чество.
Можете например, докато си седите вкъщи, да се огледате и
за тази концентрация да използвате заобикалящите ви предме
ти.
3. Стигнете до мисълта за себе си в самия себе си. Хващайте
мисълта за себе си като отражение на себе си. Вижте се така,
както виждате всички. Вижте се така, както виждате всеки. Виж
те се така, както виждате клончето на дърво, листенцето на рас
тение, утринната роса или снега на перваза на прозореца.
Ще видите онова, което е вечно пред нас. Ще видите, че сте
вечен.
26-и ден
1. През този ден от месеца се учите да виждате едновремен

но цялото и част от него, общото и частното.
Да допуснем, че пред вас е стадо крави. Виждате цялото ста
до и едновременно можете да се съсредоточите само върху една
крава. Да разберете с какво живее, за какво мисли, как ще се раз
вива. Или пък можете да погледнете мравуняк и едновременно
отделна мравка.
С помощна на тази концентрация трябва да разберете как
практически с един поглед да успеете да видите цялото и част от
него, общото и частното. Дадената концентрация ще ви помогне
да придобиете тази способност. Ще можете мигновено да виж
дате едновременно и общото, и частното.

3. Вие се развивате вечно. Вижте, че вашето развитие е пос
тоянно. Заемете се с това, което е вечно. Защото всяко движение
е вечно и всяка вещ - олицетворение на Вечността, и всяка лич
ност е Вечност, и всяка душа - множество Вечности. Вървете
към многообразните Вечности от единната Вечност и ще види
те, че Вечността е една за всички. Стигнете чрез това до разби
рането на своята душа и ще видите, че сте създател на това, кое
то ви е нужно.
Приложете го към създаването на всяка вещ и ще видите, че
всяка вещ е създадена от вас. Приложете това към създаването
на вашия организъм и ще разберете, че организмът винаги може
да бъде самовъзстановен.
Приложете го към здравето на другите и след като излекува
те друг, ще придобиете опит и за себе си. Излекуването на дру
гите е винаги опит и за себе си. Възстановяването на всичко е
винаги опит за вас.
Правете повече добро, давайте повече радост и щастие и ще
получите Вечността в ръцете си във вид на конкретен техноло
гичен инструмент на съзнанието ви. Разпространете съзнанието
върху твърдите условия на Вечността. Там, където Вечността се
разширява, изпреварете я, изпреварете Вечносгга в безкрайността
и ще се видите като олицетворение на Твореца.
Творите там, където Вечността едва е започнала да се разши
рява, творец сте на Вечността, контролирате Вечността и тя ви
се подчинява винаги.
27-и ден
1. През двадесет и седмия ден трябва да осъществявате съ

щата концентрация, както през деветия ден от месеца, но да до
бавите към нея безкрайното развитие на всеки елемент на кон
центрацията.
3. Окажете помощ на нуждаещия се от нея. Окажете помощ

на онзи, който не се нуждае от нея. Окажете помощ на себе си,
ако се нуждаете от нея. Окажете помощ на себе си, ако не се
нуждаете от нея.
Погледнете на думата „помощ“ в по-широкото й проявление
и погледнете на добротата като олицетворение на помощта. Вие
сте добър и помагате. Вие сте създател и имате помощ. Всеки
акт на вашето създаване ви носи помощ. Всичко създадено от
вас е помощ за вас. Имате безкраен брой помощници, също как-
то и вие помагате на безкраен брой други.
Във всеобщи връзки сте с всички, винаги помагате на всички
и всички ви помагат. Във всеобщи връзки и взаимопомощ дове
дете обществото до благоденствие, дайте щастие на всички и ще
видите себе си във всеобща световна хармония с всички, където
Богът Създател е всичко, създадено около вас, т.е. всичко, съз
дадено от вас, и олицетворение на Бога във всичко, създадено
около вас.
Олицетворението на Бога като ваш Създател ще се прояви
във вашата душа като истинско разбиране за света в саморазви-
тието вече след получаването на безкрайността на живота. Безк
райният живот е безкрайността на живота.
За да бъдете безкрайно живеещ, трябва да бъдете безкрайно
творим, безкрайно сътворяем. За да бъдете безкрайно творим,
не трябва да правите нищо, сътворени сме за вечни времена, за
да бъдем безкрайно сътворяеми.
Можете да направите така, че всяка ваша мисъл, всяко ваше
движение, всяко ваше действие да творят Вечността.
28-и ден
1. През този ден на месеца трябва да осъществявате същата

концентрация, както през осмия ден от месеца, но с една важна
разлика. »
Навярно сте забелязали, че на 27-мия ден при определянето
на вида на концентрацията числата 2 и 7 дават: 2 + 7 = 9. В даде

ния случай ситуацията е друга. Числото 28 се състои от две циф
ри: 2 и 8. Тук числото 28 трябва да се възприема така: две да се
умножи по осем. Не 2 и 8 да се съберат, а именно да се умножат.
Тоест осмицата се удвоява.
Точно затова през този ден се повтаря програмата от осмия
ден. Но това повторение не трябва да бъде буквално, да бъде
точно копие на предишната работа. Нещо трябва да измените. И
на първо място да се промени нещо у вас. Например да се изме
ни нещо във виждането ви за тази концентрация. Осъществявай
ки я по старата схема, трябва да видите в нея нещо ново, да я
погледнете от друга страна.
Вашето разбиране, както и възприятието ви на тези концент
рации трябва постоянно да се разширяват и задълбочават. Това е
творчески процес, който съдейства за развитието ви.
2. Седемзпачен ред: 1854512; деветзначен ред: 195814210.
3. Погледнете на себе си така, както гледате на целия свят.
Погледнете Създателя така, както Той ви гледа и така ще полу
чите разбирането какво иска Създателят от вас. Погледнете Не
говия взор и ще видите взора Му.
Ще видите, че взорът на Създателя е насочен и към далечни
те явления на света и задачата ви е да управлявате явленията на
света.
Вие трябва да правите хармонични всички явления в света.
Това е истинската ви задача. Трябва да пораждате и да създавате
светове, които ще бъдат хармонични винаги.
Това е истинската задача от вашето създаване. Защото Той,
Създателят, вече го е направил и задачата ви е да вървите по
този път, защото по образ и подобие сте създаден, както е създа
ден и Създателят. Създателят се е самовъзсъздал, но Той е съз
дал и вас. Самовъзсъздайте се и създайте другите.
Създайте всички други и дайте на всички всеобщо благоден
ствие и ще имате свят, който е създаден за вас и за всички, и за
Създателя. Създавайте за Създателя, тъй като Той е създал вас.
Създавайте за Създателя, понеже Той е създал всичко. И затова

каквото и да създавате, винаги създавате за Създателя.
29-и ден
1. През двадесет и деветия ден от месеца осъществявате об

ща концентрация. Трябва да прегледате всички концентрации от
месеца, от първо до двадесет и осмо число. Те обаче трябва да се
възприемат в импулс. Това е важно. Изминатия за един месец
път обхващате с един-единствен момент на възприятие.
Необходимо е да направите определен анализ на вашата ра
бота. В този ден сякаш създавате платформа за работа през след
ващите месеци.
Можете всичко, което сте правили, да го представите във вид
на някаква сфера и да я разположите на безкрайна права, чийто
начален участък включва и следващия месец. С това създавате
платформа не само за следващия месец, но и за вашето по-ната
тъшно безкрайно развитие.
3. Погледнете света с очите си.
Погледнете света с всичките си чувства.
Погледнете света 'с всичките си клетки.
Погледнете света с целия си организъм и с всичко, което мо
жете да виждате, с всичко, което сте. Погледнете света и самия
себе си, а и вътре в себе си.
Погледнете света с разбирането за това, че той е около вас и
ви обгръща.
Погледнете реалността, която дава живот. Погледнете реал
ността, която дава Вечността. Ще видите, че където и да гледате,
е налице само реалността, даваща живот и даваща Вечност.
Създател на тази реалност е Бог. Създалият тази реалност
Бог е създал вечния живот и Той ни вижда така, както вие се
виждате, и Той ви вижда така, както не се виждате, и Той е ваши
ят Създател. Той е Бог.
ЗО-1/i ден
1. През този ден осъществявате първа концентрация върху

изградена платформа. Тази концентрация залага основите на ва
шата работа през следващия месец.
Концентрацията трябва да е върху хармонията на света. Тряб
ва да я виждате, да я намирате, да й се радвате, да й се възхища
вате. При това се учудвате как Създателят е могъл да създаде
всичко толкова съвършено. Тоест възхищавате се ог хармония
та на света като следствие от съвършенството на Създателя.
3. Принципът, по който изграждате всички предшестващи дни,
през този ден може да бъде основен, защото през февруари, къ-
дето има 28 или 29 дена, този принцип за тридесетия ден преми
нава върху първия или втория ден. Точно това обединяване по
казва вечния цикъл на живота.
Открийте Вечността във всичките си предшестващи хармо-
низации. Открийте тази Вечност в простия пример, тъй като един
месец има 30 дена, друг месец - февруари - 28 или 29 дена, и
✓
посредством само този месец февруари имаме общи единения

на цифрата 30 с цифрата 1 или 2.
Единението на различни по природа и по произход цифри го
вори за единението и общата природа на всички. Открийте об
щата природа във всичко, във всеки информационен елемент, и
открийте общата природа там, където не се вижда веднага, къде-
то е явна, и я открийте там, където се вижда веднага.
Ще видите, ще осъзнаете, ще почувствате и ще се одухотво
рите.
31 -ви ден
1. През тридесет и първия ден от месеца се концентрирате

върху обособени области на всеки отделен обект.
Нека например на някакъв земен участък расте дърво. Осъз-
навате, че под него има почва, над него и от двете му страни -

въздух. Тези отделни области се обединяват в съзнанието ви с
това, че виждате в тях вечното възпроизводство на живота. Трябва
да осъзнаете това. Помнете го, когато наблюдавате околния свят,
усещате го, разтваряте се в него. И осъзнаването на тази истина
ще стигне до вас: да, животът е вечен!
3. През този ден се концентрирайте върху самия себе си. Вие
сте абсолютно и напълно здрав и всички около вас са здрави. И
светъг е вечен. И всички събития са съзидателни. И виждате ви
наги всичко само в положителна светлина. И всичко наоколо ви
наги е благоприятно.
■к-к■к
Искам да направя още една бележка към дадените упражне

ния. Още веднъж ще повторя, че сами трябва да определяте броя
на концентрациите и продължителността им. Самостоятелно
трябва да решите какъв резултат за вас в дадения момент е най-
важен, към какво трябва да се стремите преди всичко.
Ако искате да получите определен резултат в определено вре
ме, залагайте това време в целевата си постановка и посредст
вом концентрация се стремете да го постигнете.
Помнете, че упражненията са творчески и ви развиват. С та
зи концентрация ще израствате духовно, а това от своя страна
ще ви помогне да осъществявате всичките тези концентрации на
по-високо равнище, което ще ви осигури още по-голямо разви
тие, и т.н. Процесът е безкраен.
Бързо ще откриете, че вашият живот е започнал да се проме
ня към по-добро, макар че ако трябва да съм по-точен, трябва да
кажа, че сами сте започнали да го нравите такъв, че постепенно
започвате да поемате в свои ръце управлението на живота си.
ЛИТЕРАТУРА
1. Зйнш т ейн, А. Сборник научннх трудов. Т. 4. Москва, 1967.

2. Налимов, В. Спонтанность сознания: вероятностная теория смьюлов
и смисловая архитектоника. Москва, 1989.
3. М осковский, А. Сознание в современной научной картине мира. Ма
териала Международной конференции „Биозкстрасенсорика и науч-
нне основи культурн здоровья на рубеже веков“. Москва, 1996, с.
11-16.
4. Грабовой, Г. Воскрешение людей и вечная жизнь - отньше наша реа-
льность! Москва, 2002.
5. Репъев, С., М. Муромцев. Биология - смена научной парадигми. - Па
рапсихология и психофизика, 1999, № 1, с. 10-11.
6. Межакадемический информационннй бюллетснь. Санкт-Петербург,
2002, № 19.
7. Акимов, А. Физические основи фундаментального понятия Учения АГ
НИ. - Поиск истини, Дагестан, 2003, № 9-10, с. 6-10.
8. Шипов, Г. Теория физическото вакуума. Москва, 1993.
9. А к 1шов, А. Физика признает сверхразум. - Чудеса и приключения, 1996,
No 5, с. 24-27.
10. Акимов, А. Облик физики и технологии в начале XXI века. Внступле-
ние на Научно-педагогической конференции „Идеи Живой Зтики и Тай-
ной Доктрини в современной науке и практической педагогике“ в Ека-
теринбурге. Москва, 1998.
11. Тихоплав, В., I Тихоплав. Физика вери. Санкт-Петербург, 2003.
12. Уляков, II. Биополяронь1 в знергоинформационном пространство. -
Парапсихология и психофизика, 1997, № 1, с. 46-47.
13. Сарчук, В. Зволюция сознания. Москва, 1997.
14. Бврезин, А. Концепция вакуумното „сверхмозга“ не противоречит кар
тине мира. - Наука и религия, 1991, № 7-, с. 5-7.
15. Беседа с академиком Ф. Я. Шипуновмм. Почему ошибочна теория от-
носительности А. Зйнштейна. - На грани невозможного, 2001, № 10,
с. 16.
16. Ю звишин, И. Основи информациологии. Москва, 2000.
17. Астафъев, Б. Основи мироздания. Москва, 2002.
18. Петренко, О. Размишления физика о тайне творения Вселенной. Биб

лиотека православното христианина, раздел „Наука и религия“ (Ин
тернет).
19. Девис, П. Суперсила. Москва, 1989.
20. Линда, А. Физика злементарнмх частиц и информационная космоло-
гия. Москва, 1990.
21. Федосин, С. Проблеми фундаментальной физики и возможнме пути
их решения. - Сознание и физическая реальность. Т. 9, № 2, 2004, с.
34-42.
22. Д авидов, И. Сотворение и зволюция. Нью-Йорк, 1997.
23. Соулсон, И. Мирьт Нью-Йорк, 1991.
24. Ляшевский, С. Библия и наука о сотворении мира. Библиотека пра
вославното христианина, раздел „Наука и религия“ (Интернет).
25. Тихоплав, В., Т Тихоплав. Жизнь напрокат. Санкт-Петербург, 2003.
26. Фредериксон, Г. Сознание, которое творит мир. - Новьш мировой им-
пульс, 1996, № 7, с. 32-43.
27. Пацюков, В. Сценарий рождения материи. Беседа с академиком Ши-
повь1м. - Знание - сила, 1995, № 1, с. 12-14.
28. Сарчук, В., В.Лопатин. Психосоматическое восстановление здоровья
информациошшм полем. Симферополь, 2003.
29. Саипрем Шри Ауробиндо или Путешествие сознания. Ленинград, 1989.
30. Полоиников, Р. Феномен злементарнмх частиц и информационная кос-
мология. Москва, 1990.
31. Волченко, В. Неизбежность реального и постижимость тонкого мира.
- Сознание и физическая реальность. Т. 1, № 1-3, 1996, с. 2-12.
32. Сари-Гузелъ, В. Изменение сознания в зеркале НЛП. - Сознание и
физическая реальность. Т. 6, № 1, 2001, с. 50-61.
33. Мейланов, Р. Знергетика человека и современное естествознание. Ма-
хачкала, 1998.
34. Д е Шарден, Т. Божественная среда. Москва, 1994.
35. Петренко, О. Святой Григорий Палама, ero место в предании Деркви
и в современном богословии. Раздел 3. Сущность и знергия Бога. -
Библиотека православното христианина, раздел „Наука и религия“
(Интернет).
36. Книга Урантии. Чикаго, 1997.
37. Маркон, А. Вера и религия. - Сознание и физическая реальность. Т. 5,
№ 2, 2000, с. 14-19.
38. Грабовой, Г. Унифицированная система знаний. Москва, 2001.
39. Грабовой, Г. Прикладнне структури создающей области информации.

Москва, 1998.
40. Йонас, Г. Религия гнозиса. - В: Гермес Трисмегист. К.: PORT-ROYAL,
2003, с. 429-454.
41. Глейк, Д. Хаос. Создание новой науки. Санкт-Петербург, 2001.
42. Праушкии, А. Аналитическое п р о гр ам м и р ован и е информационнь1Х об-
м е н н и х процессов активннх биологических форм. Санкт-Петербург,
2002 .
43. Полонников, Р, А. Хлуновский, Р. Ю супов. Биомедицинская инфор-
мационная система для оценки и прогнозирования динамики возмож-
ного развития процессов в организме и сознании. Биомедицинская ин
форматика и зниология (проблеми, результати, перспективи). Санкт-
Петербург, 1995, с. 12-32.
44. Тихоплав, В., Т. Тихоплав. Гармония Хаоса, или Фрактальная реаль-
ность. Санкт-Петербург, 2003.
45. Казначеев, В. Живие лучи и живое поле. - Чудеса и приключения,
1996, № 5, с. 6-9.
46. Юръев, В. В тонких мирах. Д.: Сталкер, 1998.
47. Flammee, А., А. Гулъков. Культ УРРА. Подход к новой биологии, зколо-
гии и медицине. Москва, 2004.
48. А сауляк . О. Книга огней. Катарсис. Москва, 2001.
49. Моиро, Р. Далекие путешествия. София, 1999.
50. Астрогор, А. Душа и карма. Москва, 2003.
51. Несмелова, А. Всевидящее око Космоса. - Тайная власть, 1995, № 22,
с. 3.
52. Госъков, Г1. Информационно-знергетические основи духовности сов-

ременного человека. Ч. 2. Барнаул, 2001.
53. Из записей Б. Н. Абрамова. - На восходе, 2003, № 12(116).
54. Гербер, Р. Вибрационная медицина. София, 2001.
55. Павлючеико, А. Человек-амфибия. - Новий меридиан, 2003, № 503, с.
19.
56. Лескова, Н. Странное свечение пространства. Интервью с академи-
ком Акимовим. - На грани невозможного, 2002, № 4, с. 3.
57. Каленикин, С. Крестная сила круга. - Наука и религия, 2000, № 1,
с. 40-42.
58. Мулдашев, 3. От кого ми произошли? Москва, 1999.
59. Правдивцев, В. Фокус Архимеда. - Совершенно секретно, 2002, № 6,

с. 34-36.
60. Пацюков, В. Сценарий рождения материи. Беседа с физиком Г. И. Ши-
повьш. - Знание-сила, 1995, № 7, с. 32-43.
61. Каструбин, 3. Трансовьте состояния и „поле смиела“. Москва, 1995.
62. Шри Чинмой. Медитация. Совершенствование в Боге. Москва, 1992.
63. Форд, А. Жизнь после смерти. - В: Восток и Запад о жизни после смер-
ти. Санкт-Петербург, 1993.
64. Бланк, С. Молитви исцеляют. Москва, 2003.
65. Дматрук, М. Телепортация „При дверех есть“. - Чудеса и приключе
ния, 1999, № 3, с. 2-4.
66. Дмитрук, М. Не спешите проклинать. -- Женское здоровье, 1996, № 1.
67. Голубев, Е. Как измерить силу вери. - Аргументи и факти, 2001, № 1.
68. Ивашкии, А. Молитва - признание в любви к Творцу - путь к духовио-
му здоровью и земному долголетию. - В: Биоинформатика. Биоин-
формационние и биознергоинформационнме технологии: Доклади 4-
го Международного конгресса „БЗИТ-2001“. Т. 1. Ч. 2. Барнаул, 2001,
с. 90-98.
69. Поликарпов, В. Феномен „Жизнь после смерти“. Ростов на Дону, 1995.
70. Андреев, Ю. Как помочь человеку восстановить здоровье или конкре-
тная книга целителя. Санкт-Петербург, 2004.
71. Каптен, Ю. Исцеление через медитацию. Санкт-Петербург, 1994.
72. Судаков, В. Спаситель - феномен тисячелетия Григорий Грабовой.
Москва, 2001.
73. Тихоплав, В . , Т. Тихоплав. Начало начал. Санкт-Петербург, 2003.
74. Яврский, Б., А.Дет лаф . Справочник по физике. Москва, 1985.
75. Сапунов, Б. Воздействие икон. - Аномалия, 1996, № 3, с. 6-10.
76. Серафимов, Б. Икони и здоровье. Санкт-Петербург, 2003.
т
77. Тулъская, М. Чудеса в церкви. Нужно ли им верить? - Аргументи и

факти, 2003, №. 5, с; 12.
78. Минаева, О. Богородица исцеляет пьяниц и наркоманов. - Аргументи
и факти, 2003, № 13, с. 18.
79. Ингервью академика Грабового по телевидению. - Духовная миссия,
2002, № 2, с. 24-26.
80. Депсамес, Л. Цвет -• жизнь человека. Саморазвитие человека - гар-
моничное отношение к себе и к миру (исследования, проекти разви-
тия). Нижний Новгород, 2002, с. 67-14.

81. Конкевич, С. Музьжа как средство взаимодействия с собой и с миром.
Саморазвитие человека - гармоничное отношение к себе и к миру (ис
следования, проекти развития). Нижний Новгород, 2002, с. 34-42.
82. Коидаков, В. Главное - захотеть жить. - Чудеса и приключения, 1993,
№ 9-10, с. 22-25.
83. Микеров, А., И. Микерова, А. Дегт ярев. Устройства, воздействующие
на биологические и небиологические объекти - руннне гармониза-
торн и преобразователи. - Сознание и физическая реальность. Т. 9, №
2, 2004, с. 54-60.
84. Сарчук, В. Руководство по злектропунктурной диагностике и знерго-
информационной коррекцииразличннх категории больнмх. Алма-Ата,
1991.
85. Сарчук, В., В.Лопатин. Психосоматическое восстановление здоровья
информационним полем. Симферополь, 2003.
86. Сарчук, В. Космический разум и информационная медицина. Симфе
рополь, 2003.
87. Галъцев, Ю., В. Голъцов, В. Гашинский, Е. Шестакова. Профессио-
нальная медицинская система „Странник“ в международном общест-
венном движении „Врач простого человека“. Тезисн докладов на На-
учной конференции, посвященной 10-летию Международной акаде
мии „Информация, связь, управление в технике, природе, общество“,
состоявшейся 23 апреля 2004 г., Санкт-Петербург, с. 26-27.
88. Бичун, А. Цветодиагностика и цветотерапия в современной клиничес-
кой медицине. Тезисн докладов на Научной конференции, посвящен
ной 10-летию Международной академии „Информация, связь, управ
ление в технике, природе, обществе“, состоявшейся 23 апреля 2004 г.,
Санкт-Петербург, с. 22-23.
В книгата са изпользовани лекции на академик Грабовой, записани на

видеокассети: Учение о Боге, Учение о Боге и человеке, Учение о Душе,
Учение о Духе, Учение о Сознании, Учение о Ж изни, Учение о Любен.
Както и методически указания:
М етод примеиения цвета, ф орм и и звука;
М етод организации душой ст рукт ури духа и сознания;
М етод соот нош еш я Единого Б ога с ф изическим телом;
М етод применения динамики взаимодейст вия души, духа и сознания;
М етод стремления к т елу Создателя.
СЪДЪРЖАНИЕ
П редговор...... ...................................................................................5
Глава 1. Н акратко за в си ч к о ........................................................9
Обобщеният физичен вакуум........................................................ 18
Глава 2. За сътворението на с в е т а ............................................ 33

Теорията за Големия взрив...................... .................................... 35
Бог е създал света от светлина? Може би...................................41
За същността на божественото мироздание...............................50
Личност или поле?..........................................................................57
Глава 3. Учението на Грабовой за Б о г а ...................................63

За Бога и човека..............................................................................68
Фракталната реалност.....................................................................69
За физическото тяло на Б ога......................................................... 76
Накратко за клетките......................................................................83
Бог винаги е наблизо.....................................................................86
Глава 4. За срещите на човека с Б о га ....................................... 94

Среща в сърцето (в душата).......................................................... 94
Среща в лоното на природата.......................................................97
Среща с ближния си ........................................................................99
Среща в храма............................................................................... 101
Среща чрез разума (в духа)......................................................... 104
Глава 5. Как да се влезе в контакт с Б о г а ? ........................... 111

За молитвата...................................................................................116
Медитацията...................................................... 129
Концентрацията............................................................................. 135
Глава 6. Нашето разбиране за методите на работа
на академик Г рабовой........................................................ 145
Информационните обекти........................................................... 150
За иконите.......................................................................................155
Практически методи за лечение.................................................. 167
Малко за цвета............................................................................... 171
Методът на цветовото възприятие.............................................176
Диагностика е помощта на белия цвят...................................... 178
Концентрация върху прехвърлянето на цветовете.................. 179
Координатна система на времето...............................................180
За звука...........................................................................................182
Методът на звуковото възприятие..............................................186
Работа с геометрични форми на информация..........................190
Метод за управление посредством три сфери..........................190
Работа с обикновени геометрични форми на информация... 196
Активизиране на управляващите скрити структури............... 199
Концентрацията като средство за лекуване............................. 200
Концентрация върху числови редове......................................... 204
Глава 7. Енергоинформационни технологии

в съвременната м едицина..................................................211
За метода на академик Сарчук....................................................214
Жлъчният мехур... израсна!.........................................................226
За цветодиагностиката и цветотерапията.................................229
Препоръките на Гр. Г рабовой ................................................ 239
Л и тература................................................................................... 278
В. ТИХОПЛАВ
Т. ТИХОПЛАВ

Учението На Грабовой - В Тихоплав Т Тихоплав

Uploaded by

Document Information

Copyright

Available Formats

Share this document

Share or Embed Document

Sharing Options

Did you find this document useful?

Is this content inappropriate?

Copyright:

Available Formats

Учението На Грабовой - В Тихоплав Т Тихоплав

Uploaded by

Copyright:

Available Formats

ВИТАЛ 1/1Й ТИХОПЛАВ, ТАТЯНА ТИХОПЛАВ

НА ПРАГА НА ФИНИЯ СВЯТ

Когато тази книга беше подготвена за издаване, стана извес­

Аз, Григорий Петрович Грабовой, роден на 14 ноември 1963 г.

учение, и при това могат да предадат тази блага вест на

След като имахме предвид голямата популярност и разпрос-

ва, иска да каже на хората? Незабавно да започнат да му изра­

досещайки се, че човекът, станал свят, е светът, който е човек.

Аркадий Петров, Игор Арепиев

Скъпи читатели, в книгата, която държите, има уникални зна­

О сновна тема в учението на Грабовой са тайните на божестве­

мер, ако става въпрос за въженце, достатъчно е да има една ко­

ние към тях са наричани „безсмъртни“, на заседание на Френс­

Въпреки това неразбиране обаче преминаването на науката

ват да съберат всички знания в единно цяло. Така получават тя­

те на хищническото отношение на хората един към друг, както и

предлагат слабия антропен принцип: „За съществуването на Все­

се променят ДНК, структурата и химичният състав на течности­

* Парадигма - строго научна теория, въплътена в система от понятия, из­

Положението може да се промени само чрез преминаване на

Струва си да се обърне внимание на следното. Първо, това се

ОБОБЩЕНИЯТ ФИЗИЧЕН ВАКУУМ

Ако искате да станете истински физик, а

Тъй като учението на академик Грабовой „За спасение и хар­

смисъл да се запознаем по-отблизо с тази уникална структура,

boto. В него „от нищото“ възникват електронно-позитронни двой­

нища на реалността, и полета - петото, шестото и седмото рав­

ността на идентификацията на Агни (на психичната енергия) с

хична? Само за по-добро усвояване от хората... Огнената мощ

наги е възможно те да се използват за изучаването им. А и да се

Трябва специално да се подчертае, че ние създаваме мисле-

условия за продължително съществуване на неговите структури

гат да се разпространяват във всяка точка на Вселената. Благо­

телните същности). Ако се вземе предвид, че във финия, вълновия

всички, мигновено, сякаш по сигнал, заобикалят раздразнения,

която ни поддържа и ни помага. Най-висока честота на вибрации

Научен апотеоз е науката, разработена от руския учен с фе­

че смъртта не е фатална неизбежност. Никой и никога дори не е

на нов духовен път на мирозданието, който не е подложен на въз­

* Научен експеримент с маймуни от 1958 г. на японския остров Косима. За

Без намесата на Бог светът не би могъл да

П реди 300 години науката, без да се замисля, отхвърля всичко,

пълна изненада, при това неприятна, за много представители на

частици и кой знае защо те се обединяват в атоми и молекули, в

ТЕОРИЯТА ЗА ГОЛЕМИЯ ВЗРИВ

Ако дълго чакаш приятел, не вземай удари­

Космогонната теория за Големия взрив е разработена през

ли единственият от съветските физици, позовавал се в своите

ята на науките на СССР И. Шкловски. Като развива теорията за

ше: „Частицата възниква само в двойка със своята античастица“.

Академик Я. Зелдович пък между другото отбелязва: „В последно

колкото по-далеч се намират галактиките една от друга, толкова

те за триумфалното шествие на случайността в мирозданието.

Имаме пълното право да кажем, че теорията за Големия взрив

БОГ Е СЪЗДАЛ СВЕТА ОТ СВЕТЛИНА? МОЖЕ БИ...

Авторите на книгата са привлечени повече от следната хипо­

„Бог е абсолютна (а не относителна) реалност, чието съвър­

Създава се информационно поле или т.нар. информационен

Още Е. Рьорих в учението си за Агни по повод на светлината

гъща бариера, че непосредственото предаване на веществени сиг­

неутрона. Във всички случаи обаче броят на електроните е равен

ни години. Точно от такива части водородна плазма впоследст­

гия, а на енергията - в елементарни частици на материята.

Според съвременните представи елементарните частици

Когато тази книга беше подготвена за издаване, стана извес

ва, иска да каже на хората? Незабавно да започнат да му изра

Скъпи читатели, в книгата, която държите, има уникални зна

О сновна тема в учението на Грабовой са тайните на божестве

мер, ако става въпрос за въженце, достатъчно е да има една ко

ние към тях са наричани „безсмъртни“, на заседание на Френс

ват да съберат всички знания в единно цяло. Така получават тя

предлагат слабия антропен принцип: „За съществуването на Все

се променят ДНК, структурата и химичният състав на течности

* Парадигма - строго научна теория, въплътена в система от понятия, из

Тъй като учението на академик Грабовой „За спасение и хар

boto. В него „от нищото“ възникват електронно-позитронни двой

нища на реалността, и полета - петото, шестото и седмото рав

гат да се разпространяват във всяка точка на Вселената. Благо

Научен апотеоз е науката, разработена от руския учен с фе

на нов духовен път на мирозданието, който не е подложен на въз

Ако дълго чакаш приятел, не вземай удари

Авторите на книгата са привлечени повече от следната хипо

„Бог е абсолютна (а не относителна) реалност, чието съвър

гъща бариера, че непосредственото предаване на веществени сиг

ни години. Точно от такива части водородна плазма впоследст

път. Съвременната астрономия наброява около осемдесет слън

тици, атоми и молекули, под управляващото въздействие на ин

фактор и понятие като съзнанието, частна проява на което е съз

* Под това понятие следва да се разбира не само как да се живее по хрис

Равнището на знанията за Бога, финия свят и човека, достиг

* Парапсихология - област на изследвания, изучаваща формите на възп

Един от най-сложните въпроси е за персонификацията на Бо

гически разсъждения и лабораторни експерименти, и по методи

разглеждат понятията „енергия“ и „информация“. Наистина нау

]У1акар християнството винаги да е твърдяло, че Бог е лич

неговото състояние. Нито обаче термометърът, нито рентгено

че да се намери обект, който може да помогне на Бога да ръково

Бог е устойчива, еднозначна система. Казал веднъж „Така да бъ

именно, защо и от какво се е самоорганизирал Бог. А и не е тол

ческо тяло на човека е и в това знанията за Бога да бъдат преда

Кръвта Му е поток от непрекъснати енергии. Както човеш

просто премества светлината. По такъв начин той регулира дей

ното развитие, за вечния живот и най-главното ще решавате за

което говори академик Грабовой, онзи рай или онова блаженст

Духът формира и определя областта на рационалното мисле

алност, а човекът - само локално да проявява онова, което е да

ключително интересни експерименти, които още през 1975 г. убе

тук е разбираемо, че нашето сърце е приемник на сигнали, въз

Цялата физическа реалност е физическото тяло на Бога. На