?

Глава 1

§ С О Ц И О Л О Г И Я -Ф О Р М У Л И Р А Н Е Т О
НА П РО БЛ ЕМ А ОТ КО Н Т

Н езави си м о от това, дали см е социолози или не, ние се

гаваме от едно гол ям о м исловно наследство, ако подходим
П ред уб еж ден и я к ъ м творчеството на онези велики м ъж е, к о ­
йто през X IX век са раб оти ли върху разви ти ето на една наука
ггй общ еството. Заслуж ава си да се опитам е да и зтъ кн ем онези
аспекти на техния м исловен труд, които м огат да послуж ат за
8?£нова при опита за научен анализ на общ еството и да ги от
р&Лим о т онези, които са били сам о израз на свързани с епоха
идеали. А ко днес п ред ставата за наследството на М аркс
върде ч есто се и зопачава поради ом раза или възхвала, О п о ст
1онт (1798-1857), който изрично създава думата „социология“ ,
Йда об озн ачи една нова наука, стои по-рядко в ц ен тъ ра на
||Ш а н и е т о .1 П р ед ставата за наследството на К онт, която ви-
из антологиите, създ ава вп еч атл ен и ето за п отъ н ал в прах
|^ зеен експонат. Е дна зн ач и тел н а ч аст от това, което е напи-
I’ м ож е спокойно да се остави да потъ ва в прах. К о н т е пи-
й твърде м ного. С ти л ъ т му м ного ч есто е пом позен. Той е
ЩЙйал н атрапчиви идеи, к а то тази , че всички важ ни нещ а се
||ь С т о я т о т три части, и е бил м ал к о странен. Н о ако въпреки
Й йчки чудатости и приумици си направим труда да поиздуха-
1дук-там праха, щ е се н а тъ к н е м на идеи в творчеството на
1Йнт, кои то са направо нови, но кои то са отчасти забравени
погреш но схванати, и които от гледна точ ка на по-ната-
ю то и зграж дане на социологията не отстъ п ват по знаме­
на идеите на М аркс, ако и той да би се разтреперал при
тта им ето му да бъде спом енато заедно с това на Конт.
Щ би тряб вало обаче да се разкол ебавам е от различията мсж-
•
36 Норберт ЕЛИАС ЩО Е СОЦИОЛОГИЯ
ду техните политически нагласи и идеали. Н е за тях става ду
ма тук. Ако трябва д а бъдем категорични , и К о н т е бил велиК:
човек, а разм и н аван ето м еж ду п роблем ите, к о и то са го зан и ­
м авали, и идеите, в които обикновено го обвиняват, е в пове
чето случаи твърде учудващо. Н е винаги е лесно да се обясни
това разм инаване, а и не това тряб ва да ни зан и м ав а тук. За
развитието на социологията К онт е направил м н ого п овече от
тона да й даде име. К ато всеки друг м ислител той е продълж ил
да работи, опирайки се върху онова, което другите преди него
са постигнали. М ож ем да си спестим зан и м ан и ята с излиш -
пия дебат за това, коя идея К он т е заел от Турго, коя - о т Сен-
С им он и т.н. и кои от идеите му са „съвсем ори ги н ал н и “ . З а­
щ ото никой не започва отначало, всеки човек сам о п родълж а
ва постигнатото преди него. К он т е поставил редица пробле
ми по-ясно от всеки друг преди него. М ного от тях е поставил
в нова светлина. Н якои о т тях са почти забравени, въ п реки
са от голям о значение за науката. Т е м о гат да служ ат като
прим ер за това, че научният прогрес е всичко друго, но не и
праволинеен.
К онт се счита не сам о за бащ а на социологията, но и за
основател на ф илософ ския позити визъм . Н еговото първо r o i
л ям о произведение, ко ето се появява м еж ду 1830 и 1842 годи­
на в ш ест том а, се к а зв а всъщ ност „Cours de Philosophie Posi-
tive“ . К он т употребява дум ата „позитивен“ най-общ о к а то си­
ноним на „научен“ и р азб и р а под това придобиване на знания
с пом ощ та на теории и ем пирични наблю дения. С тан ал о е об
щ оприето К он т да бъде наричан „позитивист“. П од това обик­
новено се разбира застъ п н и к на епи стем о л оги ч еската идея, че
в научната работа или в позн авател н и я ак т изобщ о би м огло
да се тръ гне от наблю дения, въз основа на които впоследствие
да се конструират теории. Едно от най-необясним ите изкривят
вания, отнасящ и се до К онт, е представата, че е бил „позити-,
вист“ в този см исъл на дум ата. П он як ога се н ад см и вам е над
тази наивна представа на „плоския п о зи ти ви зъ м “. Въпросъ ]
с, как изобщ о да си представим , че е въ зм ож н о па се няблтопя.
па, без да се предпостави теория, която определя подбора нг
н аблю денията и ф ормулирането на въпросите, на които се тър
си отговор чрез тях. И все п ак никой не е подчертал по-ясно и
но-последователно от сам ия К онт взаи м н ата зависим ост меж:
ду наблю дение и теория като ядро на научната работа:
^Гл. I Социологии форму щ ш мчпа по проблема от Конт_____ 37
„Защ от о, а ко от п)ни ст рана всяка п озит ивн а т еория по *
н еобходи м ост трмОча да се опира върху наблю дения, т о от |
p., друга ст рана не п о-м алко внрно е, че наш ият р а зу м се нуждае
от една или друга теория, за да наблю давам е. А к о при наблю- \
дениет о на определени меления т е не бъдат пост авени не­
посредст вено о от нош ение с някакви принципи, ние не сам о '
не бихм е м о г л и да свърж ем т ези изоли рани наблю дения по- 1
меж ду и м ... ние изобщ о не бихме били в съст ояние да си спом - t
ним ф акт ит е и д о го л я м а степен не бихм е ги възприели. ' 2
fer П остоян н ата съотнесеност на тези две м исловни опера-
ЗДии една къ м друга - на теоретичната, която е оЬоОщ аващ а, и
Ща ем п и ри чн ата, която е насочена к ъ м единичното -~Е~една от
^основните тези на К онт. Той е бил всичко друго, но не и пози-
ти ви ст в днеш ния см исъл на думата, защ ото не е вярвал, че в
(р-аучната р аб о та м ож е да се подхожда чисто индуктивно, г.е.
да се изхож да от наблю дението на отделни ф акти и въз основа
тези единични наблю дения да се конструират като нещ о
;-вторично об ощ аващ и теории. К он т е отхвърлял тази предста­
в а със съ щ ата реш ителност, с която се е противопоставял и на
асхващ ането, че при едно научно изследване би м огло да се из-
Ьсоди от чисти теории или хипотези, които биват конструира­
ни независим о о т отделните наблю даем и ем пирични ф акти,
р \е. първо чисто спекулативно и произволно, и едва след това
[биват свъ рзани с проверката на единичните ф акти. И м а сери­
о з н и причини - за които ще говорим п о -н ататъ к - за това, че
,'Конт с та к а в а реш и тел н ост е скъсал с ф илософ ската тради­
ция, в р а м к и те на която е им ало н епрекъснато нови и нови
опити да се д окаж е, че една от тези м исловни операции им а
''предимство пред другата, и в която в продълж ение на векове
Ж едукционисти и индукцйонисти, рационалисти и емпирици
сти, априористи и позитивисти - все едно к а к са били нарича-
гйи - са привеж дали с нестихващ а упоритост и едностранчи-
;'вост противополож ни аргументи. Един от водещ ите мотиви
^Йа К онтовата еп и стем о ло гия е бил, че научната работа почи-
~&це
ва върху неразривната връзка между обелцение и единично наб-
; людение, м еж ду ф орм улиране на теория и емпирия. Това, че
* той непрекъснато е подчертавал позит ивния, което ще рече на­
учен, характер на всяка изследователска работа, се обяснява с
факта, че като ш колуван в науката ф илософ К онт с ц ялата си
^реш ителност се е противопоставял на ф илософ ията от мина-
 38 Норберт ЕЛИАС ЩО Е СОЦИОЛОГиящ£л- 1 Социология - форм улиранет о пи проблеми от Кошп 39

лите векове, и особено на тази от X V III век, ч и и то п р е д с т а в и - Ш у п р а в л я в а щ и . П оради то в а е било нео >ходимо раз <
тели са можели да си позволят да изказват твърдения, без даЦмисловни инструменти, чрез коии> нрьзкш е между
ги п од креп ят чрез систем атична в р ъ зк а с о тд ел н и те наблю де-; ,ята? постепенно разп озн аван и все по-ясно като относително
ния. В м н ого случаи тези твърд ен и я са били освен то в а така, [безлични, да б ъ д ат схванати и теорети ч н о като такива. Е дин­
ф орм улирани, че просто не е било в ъ зм о ж н о те д а б ъ д ат про­ ствен и те модели, категори и и понятия, които на първо време
верени с п ом ощ та на ем пирични наблю дения. Т ова, че К о н т ^ са били на разполож ение за тази цел, са произхож дали от ф и­
н арекъл своята философия „п ози ти вн а“, е било израз на съз-1' зическите и биологическите естествени науки. Е то защ о не са-
нателния му о тк аз от една ф илософ ия, к о я т о не е с въ р зан а с | о м ного о т м исловните средства, разви ти при реш аване на
научната р а б о та и не подхожда научно и к о я т о е спекулиращ а] изически и б иологически проблем и, са били използвани из-
X ----------------------- 1 - Т я
философия. И зоп ач ен ата представа за К о н т к а т о „зак л ет по-Щ вестно врем е б езкри ти ч н о и при ан али за на социалните проб-
зитивист ви то
зитивист" тпчи
зи гмтлг-ип
см исъл ио г> т ,^
на дум п к о й то „е д-------------------------“
ата, и ам етр ал н о про-; й е м и _ това се случва впрочем и днес. О свен това обаче хората
тивополож ен н а действителните м у схващ ания, п р е д с т а в л я в а л и ^ е са били в състояние ясно да р азгр ан и ч ат „п ри род ата“ - в
н есъзн ател н о о тм ъщ ен и е на ф илософ ите, п р од ъ л ж и л и да р а ­ |м и с ъ л а на по-старите естествени науки - от постепенно р а з­
ботят в стар ата традиция. М акар п р ед ло ж ен и ята на К о н т за криващата се нова в р ъ зк а м еж ду събитията, която днес нари­
реш аване на проблем ите не винаги да са сполучливи, м ак ар х м е „общ ество“ . В то в а отнош ение К о н т е направил реш ава­
н еговата постоянна борба със старите ези кови средства в и м е­ лата стъ п ка. К ато студент, а след това и като е кзам и н ато р и
то на новото често да затруднява р а зб и р ан е то на това ново репетитор в прочутото Ecole Polytechnique*, той е придобил мно-
при един ретроспективен поглед, м а к а р освен то в а неразбира- ijrp n o -задъ лбочен а ш к о л о вк а в естествените науки и м а т е м а ­
щи и неум ели преводи да хвъ рлят д о п ъ л н и тел н о було върху тиката в сравнение с п овеч ето свои съврем енници, които са се
неговите идеи, начинът, по който то й ф орм ул и ра проблем а, заним авали с тео р ети ч н и те проблем и на общ еството. Той е
изп ъ к ва неподправено и зад ъ л ж аващ о о т н его во то епистем о- успял да разбере по-добре от всички свои предш ественици, че
логично творчество. fH ây4H O T O изследване н а об щ еството не м ож е да се практикува
Т ри о т п р о б л е м и те , к о и т о К о н т е п о с т а в и л в с в о я т а Просто като естествено-научно, като един вид ф изика. Често
„Philosophie Positive“, и чието реш ение е тъ р с ел , са от особено се спом енава, че К о н т е изнам ерил им ето „социология“ за ед­
значение за едно въведение в социологията. К о н т се е опитал на нова наука.3 Н о т о й е и знам ерил едно ново име, защ от о е
Г азбрал, че науката за общ ест вот о е нов вид наука, която не
1. да р азви е една социологическа тео р и я за науката и м и с­
гм ож е да употребява п он яти ята на ф и зи ката или биологията.
ленето;
■Реш аващ ата стъ п ка, к о я т о е направил К он т, се състои в осъ з­
2. да определи отнош ението м еж ду тр и т е най-важ ни - от наването на отн оси тел н ата автон ом н ост на науката за общ е­
неговата перспектива - групи науки: ф изическите, биологичес­ ството по отнош ение на по-старите природни науки. Това, че е
ките и социологическите и: 1дал на н овата наука и ново им е, е било сам о израз на р еш и тел ­
3. да обоснове в рам ки те,н а та зи си стем а на науките о тн о ­ ността, с която то й е за с тъ п в а л епистем ологически я възглед
си телн ата автон ом н ост на соц и ол оги ята по отнош ение на ф и­ ; é,a нейната относителна автон ом н ост по отнош ение на по-ста­
зи ката и биологията, съобразявайки се стр и ктн о с природата рите науки.
на разл и чн и те предм етни сфери, и да определи присъщ ите на Г лавн ата зад ач а на н овата наука е била според К онт раз-
социологията методи. , криването на закон ом ерн ости те на общ ественото развитие.
В сички тези въпроси са тясно свъ рзан и с ф ун дам ен талн а­ i : К акто за м ного други м ислители през XIX век, та к а и за него,
та идея на м ного мислещ и хора от онова врем е, че общ естве­ основният проблем се е поставял във връ зка с н еотлож нос тта
ните пром ени не биха м огли да се обяснят просто чрез н ам ере­
нията и изявите на отделни личности, и особено на князе и * Ecole Polytechnique (фр.) - политехническо училище (б. rip.)
40 Норберт ЕЛИАС ЩО Е СОЦИОЛОГИщт Та . I ( 'оцшшпиш - формулирането на проблема от Конт 41

на въпроса, който сам и ят ход на общ ественото разви ти е и пс дЧ.лъг социален процес н а р азви ти е на м и слен ето и знанието.
л ож ението на възхож дащ ите класи на б урж оазията и раб отш I’Йреходът от философска към социологическа т еория на поз-
ците в това развитие са задавали н а и н тел ектуал н и те елитиЛ1 Ьпаниепю и науката, койт о К онт е осъщ сст вил, се състои на
Н акъде вървим ? В к а к в а посока върви р азви ти ето н а човече? ^пЪрво м я ст о п това, че т ой е полож ил кат о „субект на поз-
ството? Върви ли то в „правилната п осока“, т.е. в п о со ката на ^йапиет о не о т д елния човек, а човеш кото общество. Д ори и
м оите идеали и ж елания? В начина, по който К о н т е подхож;-} ^а поставя в центъра на социологическата п роблем атика проб­
дал к ъ м този въпрос, се проявява един стар п роб лем на фило! л е м и т е на м исленето, той социологизира в същ ото врем е са-
софите. Те се л еги ти м и р ат пред сам ите себе си и пред другите! Мк&та представа за субекта на м ислене.5
чрез това, че са специализирани в м исленето. Т а к а например
техните идеи се въ ртят м ного често около м и словната дейност,!
около духа, около разум а на хората к а то кл ю ч к ъ м всички дру-| От ненаучно към научно познание
ги аспекти на човеш кото същ ествуване. П одобно н а Х егел
във всеки случай без м етаф и зи ч н ата обвивка — и К о н т е раз-- В класическата европейска философия „рационалното“ мис­
глеж дал развитието н а м исленето п онякога к ато единст вения,1 л е н е , ко ето н ам и ра своя най-яръ к израз в естествените науки,
понякога като сам о един клю чов проблем в разви ти ето на чо-1 се предс тавя к а т о н орм ал н и я тип м ислене на всички хора. То­
вечеството.4 рб а, че този тип м ислене се появява едва на един по-късен етап
Едва М аркс скъсва абсолю тно категори ч н о с та зи тради-| Г о т развитието на човечеството, че в продълж ение на д ъ л ъ г пе­
ция. В това отнош ение К он т все ощ е е стоял изцяло в традици-] р и о д от това разви ти е хората са подхож дали ненаучно в сво­
ята на философията. А ко разгледам е обаче по-внимателно проб 1 е т о м ислене и стр ем еж а си к ъ м познание, не се взем а под вни-
л ем а, ще видим, че той е скъ сал в три основни п ункта с класи-! рлан и е в кл аси чески те теории на науката и познанието. То се
ч еската ф илософ ска традиция. Т ози р азрив е и м ал последици,! отхЬърля к ато нерелевантно за една теори я н а науката и поз-
които и днес все ощ е не са нап ълн о осъзнати, защ ото сам ият! | нанието. За К онт от нош ениет о на ненаучнит е към научните
К он т сам о ги загатва Н акратко, при то в а с м ал к о старом оден! фдрми на познание се превръща в цент рален проблем . Това, че
език. Н о тези наченки са от огром но значение за р азви ти ето! ой не разгл еж да донанаучното м ислене п ърво според н егова­
на социологията и тео р и ята на науката. та валидност, а просто го взем а под вним ание като социален
Г факт, е отговаряло н а неговата социологическа нагласа. Той е
|'Т в ъ р д ял , че това, че всички научни познания прои зл и зат от
От философска |.нбнаучни м исли и познания, е подлеж ащ н а наблю дение факт.
към социологическа теория на познанието 'И това наблю дение той ф ормулира като закон ом ерн ост на об-
^Лцественото развитие, „ф о р м и р ан ето на всяко от наш ите ос-
К ласи ческата теори я на п ознанието и н ауката изследва ; новни понятия, на всеки клон на наш ето знание прем инава
ка к субектът, т.е. отделният човек подхож да в научната раб о­ '/последователно през три различни стадия: теологичния или фик-
та, в м исленето и познанието. К о н т с късва с тази традиция. За |;*Тйвен стадий, м етаф изичния или абстрактен стадий, научния
него тя е била н есъ вм ести м а с ем пиричните ф акти. М ислов­ . или позитивен стадий. С други думи, при изучаването на света
н ата и и зследователска дейност на хората е по-скоро един не-? мисленето на хората си служи с три различни м етода ... теоло­
прекъснат процес, който обхващ а повече поколения. Н ачинът, гичния, м етаф изичния и позитивния“:6
по който отделният човек подхожда в п р ак ти к ата на м ислене А ко за ан али ти чн а р ам к а на човеш кото м ислене и позна-
и познание и в научната. работа, се опира на този на предход­ й ние взем ем не отделните хора, всеки от които, та к а да се каже,
ните поколения. За да се разбере и обясни как хората подхож ­ ■ със собствени сили, без да се опира на н якакв а предварителна
дат в тези дейности, трябва да се изследва следователно този работа, разбира природата като един м еханично, сляпо, без­
42 Норберт EJIИ АС ЩО Е СОЦИОЛОГМЯ?Щ;Г.а. I Социология - формулирането на проблема от Копт 43

целно и безполезно, но законом ерно ф ункциониращ м ехани­ лява с това да п окаж е вр ъ зк ата на донаучните идеи, на иде-
зъм , а схванем това познание, както прави К он т, по-скоро к а ­ о д о ги и те, със соц и алн и те структури. Затворен и ят кръг, в кой­
то р езул тат от един процес на развитие, об хващ ащ стотици и то се попада винаги, когато изясняването на зависим остите
дори хиляди поколения, тогава не м ож ем д а и зб егн ем въпроса '»между идеите и специф ичната социална ситуация на техните
как научният стр ем еж к ъ м познание се о тн ася к ъ м донауч- §ррсители се свъ рж е с идеята за рел ати ви ран ето и обезценява­
ния. К он т е предприел опит за кл асиф ициращ а ти п ол оги я на ; н е т о на тези идеи к а то елем ентарни „идеологии“, м ож е да се
тези стадии на човеш кото развитие. Той п осочва, че в начало ,-избегне, ако се постави въ п росъ т за ц ялостните социални про­
то м исленето на хората за неодуш евената, след това за одуше л е н и , в чийто ход донаучните опити за познание се превръ­
вен ата природа и накрая за об щ ествата п оч и ва винаги върху. щ а т в научни.8 З а к о н ъ т на К он т за трите стадия насочва вни-
спекулации, върху търсенето на абсолю тни, окончателни и дог-1 Ш ацието м еж ду другото и къ м въ зм о ж н о стта развитието на
м атични отговори на всички въпроси, к а к т о и върху стрем еж а |ядеите и ф орм ите на м ислене да се видят като зависим и от
обяснението на вси ч ки събития, които и м а т аф екти вн о значе |РО.-общите социални процеси, без да се отхвърлят просто като
ние 'за питащ ите, д а се нам ери в действията, ц ели те и нам ере щ огреш ни, донаучни идеологии. С ам и ят К о н т по-скоро сам о е
н и ята на определени, м ислени к ато лица п ричинители. П рез З а га тн а л , без да даде отговор на целия то зи к р ъ г от въпроси.
м етаф изическия стадий тези обяснения п осредством конкрет- ДЗо той ясно е п осочи л един аспект на отнош ението меж ду н а­
ни причинители се за м е н ят с обяснения в ъ в ф о р м ата на пер- ^учни и донаучни ф орм и на познанието, кой то е от огром но
сонифицирани абстракции. Тук К он т е и м а л предвид главно .значение за разб и ран е разви ти ето на м и слен ето и нещ о пове-
ф илософ ите от X V III век, кои то са о б ясн явал и м ного събития Йие: за р азб и р ан ето на всички наш и понятия и не на последно
с п ом ощ та на персониф ицирани абстракции к а то „природата“ „място - на ези ка изобщ о. Той е п оказал , че без това, което
или „разум а“. К о гато в даден клон на зн ан и ето хората д ости ­ ! сам ият то й н ари ча теологичен - днес бихме го обозначили мо
га т най-накрая позити вния или научен стадий на своето м и с­ нже би просто к а т о религиозен - тип познание, възникването
лене, те п р естават да тъ р сят онези аб сол ю тн и н ач ал а и цели, |р а научния тип познание е просто нем ислим о. О бяснението,
които емоционално действително са от гол ям о значение за тях, •.което К о н т п ред лага, п оказва отново, че той съвсем не е бил
но не м о гат да бъд ат подкрепени чрез н и к а к в и наблю дения. |*,лозитивист“ . Х ората е трябвало да правят наблю дения - обяс­
С ега тяхната п озн авател н а цел се н асочва к ъ м то в а да р азб е­ н я в а той - за да м о гат да конструират теории. О т друга стра-
р а т как ем пиричните събития са свъ рзан и пом еж ду си. К а за ­ щ а обаче, те са се нуж даели от теории, за да м огат да наблю да­
но на днеш ния ни език, теориите са м одел и на ем пиричните в а т . „М исленето на прим итивните хора е било затворено сле­
зависим ости. С ам и ят К он т е говорел все ощ е - с оглед на със- д о в а т е л н о в един Circulus vitiosus*. Той н икога не би м огъл да
тоянието на знанието по неговото врем е - за „зако н и “ на за- рзъде преодолян, ако "чрез развитието на теологични концеп-
--------------
висимост. тт...Н ие ^бихме
-----^ ----------------------------------------------------
говорили по-скоро за закон ом ерн ости , ™ §щ и не беш е се н ам ер и л за щ астие един естествен изход от
структури или ф ункционални зависим ости. ,трудността.“9 С то в а К о н т насочва вн и м ан и ето къ м един фун­
За п о-н ататъ ш н ата р аб о та е от зн ачен и е об аче не то л ко в а д а м е н т а л е н асп ек т на човеш кото развитие.
реш ението, к ол кото п роб лем ът, който К о н т е поставил. Една , | й ; Н ека да се п рен есем в една епоха, в която общ ественият
социологическа теори я на науката и п озн ан и ето не м ож е да .запас о т знания е бил м ного по-м алък, о тк о л к о то е днес. За да
избегне въпроса по к ак ъ в начин и във в р ъ зк а с какви ц ял ост­ ^се'ори ен ти рат, хората се нуж даят от обобщ аващ а картина, от
ни социални пром ени донаучните типове м и сл ен е и познание „един вид географ ска карта, която им п о казва как са свързани
прем и н ават в научни. Ч рез този начин на ф орм улиране на ^помежду си отд елн и те ф еномени, които те възприем ат. Днес
проблем а се п реодолява както огран и чен и ето на д осегаш ната ...част от наш ия опит е сам ото знание за това, че теориите, ко-
социология на знанието, т а к а и на ф и лософ ската теория на
познанието.7 К л аси ч еската социология на зн ан и ето се задово­ Circulus vitiosus (лат). - порочен кръг (б. пр.)
44 Норберт ЕЛИАС ЩО Е СОЦИОЛОГИЯ.
ито показват к а к отделните събития са свъ рзан и пом еж ду с]
допринасят най-голям а полза за о р и е н ти р а н е то 'н а хората *
за ш анса им да кон троли рат хода на с ъ б и ти ята едва тогава:
когато биват развивани в непрекъсната в р ъ зк а с единични ем'|
пирични наблю дения. Н о хората от м и н ал и те епохи все ощ
не са разп ол агал и с онзи опит, кой то е в осн овата на разбира’
нето, че чрез систем ати чни ем пирични наблю д ен и я м ож е д ‘
се умножи знанието за зависим остите м еж ду събитията. С ой
лед на това те са конструирали онези м о д ел и на зависимости^
те между събитията, без които ори ен тац и ята на хората в свет
е абсолю тно невъ зм ож н а, т.е. това, к о е то ние днес наричам
теории, въз основа на спонтанната ч о веш к а способност, както
се изразява К онт, с пом ощ та на въ о б р аж ен и ето , на ф ан тази ­
ята да се съ зд ават представи за тези зависим ости. Т ова обяс­
нение на см ян ата на ф орм ите на п ознание, което К он т пред­
лага в закона за трите стадия, п о д ч ер тав а отново плодотвор-
ността на една обвъ рзана с процесите н а разви ти е социологи­
ческа теория на знанието. То е сам о н а ч а л о и в този см исъл с
нуждае от по-прецизна проверка, но м и словн и ят м одел, скицй
ран тук, заслуж ава със сигурност п о-голям о вним ание от това,
което действително му е обръщ ано досега.
Научното изследване на науките
ф и л о со ф ск ата традиция на тео р и ята за познанието и зн а­
нието почива върху една хипотеза за отн ош ен и ето м еж ду ф ор­
м а и съдърж ание на м исленето или - по друг начин казано -
между категории и съдърж ания на знанието, м еж ду предм ет и
м етод на науката, една хипотеза, к о я т о се предава като нещо
саморазбиращ о се от поколение на поколение. Х ипотезата гла­
си, че „ф орм ата“ на човеш кото м ислене е вечн а и непром енли­
ва, колкото и да се изм енят съдърж анията. Т ова допускане м и ­
нава като червена ниш ка през м ного ан али зи на ф илософ ско­
то наукоучение. П ри ето е, че една наука се леги ти м и ра чре
употребата на определен метод, н езависим о от-специфични
характер на нейната предм етна област. Въз основа на своят а
ориентирана към процесит е на р а зви т и е социологическа наг-
теи Конт с 1р 1 лат а си реш ит елност се прот ивопост авя на
ниша разделяне между форма и съдържание, между предм ет и
ж ! Социология - формулиранет о на проблема от Конт 45
'mod на науката, между м ислене и знание. Те м огат да се
о г р а н и ч а в а т , к а к т о гласи им плици тното му схващане, но не
ftp се разделят. „В своята употреба, пиш е той, м етодъ т тряб-
фиДабъде то л к о в а гъвкав, той трябва да м ож е да се модифи-
ра така всеобхватно съобразно специфичната природа и слож-
> г т а на ф еном ените във всеки отделен случай, че за м етода
^1р.такъв всички общ и понятия биха били твърде неопреде-
’“Вд с оглед на употребата му. Н ие не сме разделяли м етод и
йорня и в по-елем ентарните клонове на науките; ощ е по-мал-
‘ ©им ам е нам ерение да ги разделям е при изучаването на слож ­
ете, явления на общ ествения ж и вот ... Зато в а и не се опитах
'^ п р ед став ям л о ги к а та на м етода н а социалната физика, пре-
щ да съм се зан и м ав ал с представянето на науката като така-
-
IfeTyK К он т е посочил един проблем , който оттогава почти
аиълно е забравен, а им енно п роб лем а за отнош ението меж-
знание и ф орм а на м исленето, ф а к т ъ т , че знанието на чове-
“стцото се пром еня в хода на неговото развитие, че то се ум-
~жав,а и обхващ а по-адекватно все повече сфери на света, се
рцвърждава очевидно от нарастващ ия и все по-обхватен кон-
рол, който хората са в състояние да упраж няват върху зави ­
симостите м еж ду съб и ти ята в света. Д нес е обичайно да се
бамята, че зн ан и ето е пром енливо и м ож е да се ум нож ава, в
,ъщо,то врем е обаче - че сам ата м исловна дейност на човека
еедодчинява на вечни и непром енливи закони. Т ова м ислов-
;, 0 разделяне м еж ду една вечна форма на м и слен ето и негови­
те, см енящ и се съдържания не почива обаче върху изследване
а действителното състояние на нещ ата, а се дълж и на човеш -
ата п отребност от сигурност, която се проявява в това, зад
сичко пром енливо да се търси абсолю тно непром енливото.
д|Ьгого от навиците н а м ислене и п он яти ята, д ълб око зал егн а­
л а , европейските езици, подхранват впечатлението, че мис-
■дрзната редукция на всичко пром енливо и подвиж но до едно
абсолю тно неизм енно състояние е н ай -естествената, най-не­
обходим ата и най-плодотворната м исловна операция, с която
бихме м огли да си служ им, когато м ислим върху проблеми, и
д ай-вече върху научни проблем и. П о-вн и м ател н ото наблю де-
»ри.е показва, че тенденцията да се тъ рси нещ о непроменливо,
ргато се м исли върху това, което се пром еня, е свързана с
една непроверена оценка, която К он т би диагностицирал като
46 Норберт ЕЛИ А С ЩО Е СОЦИОЛОГИЯ?
сим птом на теологичното мислене. Б езк р и ти ч н о се прием а, че
нещ о н еп ром енливо, което м ож е да се о тк р и е в или зад всяка
пром яна, им а по-висока стойност от с а м а т а пром яна. Във ф и ­
лософ ската теори я на науката и п озн ан и ето тази оценъчна н а ­
гласа н ам и ра меж ду другото израз в п ред ставата, че и м а в е ч ­
ни и неизм енни ф орм и на м и сл ен ето - и зказан и н ап ри м ер в
„категори и те“ или правилата на това, к о ето н ари чам е „л о ги ­
к а “ - които са в основата на устно или писм ено споделените
мисли на хората от всички епохи.
Но к а к т о м ного други представи, т а к а и пред ставата, че
м ислените к а т о неизм енни закон и на л о ги к а т а са д е й ств и тел ­
но поддаващ и се на наблю дение зак о н о м ер н о сти на м и сл ен е­
то на всички хора, почива върху н ер а зп о зн ат о то см есване на
идеал и действителност, А ристотел, к о й то е ф орм ирал д о м и ­
н иращ ото значение на понятието за л о ги к а, е разб и рал под
това по същ ество правила на аргум ен ти ран ето и указания за
това к а к да се конструират аргум енти във ф илософ ския д и с­
пут и как да се д о к аж ат греш ките н а п роти вн и ка. П р е д с та в а ­
та, че „ л о ги к а та “ се отнася до устан овяван ето на н якакви в е ч ­
ни закон и на м и сленето, по всяка вер о ятн о ст е била свъ рзан а
с наследството на А ристотел едва през къ сн о то С ред н овеко­
вие или ощ е по-късно. П ри с ъ в р ем ен н ата употреба на дум ата
„логичен“ едното твърдение, че закон и те на л о ги к ата са вечни
и общ овалидни, ч есто се подменя с другото, а им енно че става
дума за закони, които са в основата на д ей стви телн о устано-
вим ото м ислене на хората от всички об щ ества и всички епохи.
С ъщ ото важ и и за твърдението,-че и м а един единствен научен
м етод. И в то зи случай един образец или и д еал се представя за
ф акт. П реход ът от философ ска к ъ м соц и ологи ческа теори я на
н ауката и познанието, който К о н т е зап очн ал , се е основавал |
меж ду другото и на това, че той вече не е п оставял като цент- ’
рален въ п роса к а к тряб ва да оперира една наука, а се е опит-]
вал да разб ере кои са действително о тл и ч и тел н и те х а р а к т е р
ристики на научния подход, а им ен н о онези характеристики,
които о тл и ч а в а т научното от д онаучното м ислене. Е два въ з |
основа на та к о в а „позитивно“, т.е. научно изследване н а о н о - 1
ва, което науките действително правят, на едно изследване, в ;
което обекти на научно изучаване са сам и те науки, м ож е да се
изгради научна теория за науката. А ко се подходи по този н а ­
чин, то гав а и представата, че определен научен м етод - обик-
Гл. I Социология - формулирането па проблема от Конт 47
'новено този на ф и зи ката - би м о гъ л да се налож и като абсо-
тпотно валиден м одел във всички останали науки, бързо се р а з­
познава като израз на един специф ичен идеал. В този случай
.^философите си приписват р о л ята на съдии, които определят
. кой подход е научен и кой - не. Т ова см есване на идеал и дейс­
т в и т е л н о с т от философ ите, въ звел и ч ав ан ето на м етода на ед-
;$га отд ел н а наука, а им енно то зи на кл аси ческата ф изика, до
единствено валидния научен м етод, спъва и до днес автоном -
Ното разви ти е на социологията, к а к т о ощ е К он т е загатнал.
Ш ': Т радиционната философ ска постановка на проблем а е его-
^ н т р и ч н а , защ ото се огран и чава върху въпроса к ак отд елн и ­
я т човек придобива научни познания. О тд ел н и ят човек обаче
I; придобил ощ е в хода на социализационните процеси опреде-
р и „ф орм и на м ислене“ , специф ични категории, особени н а­
мини да свъ рзва единичните си в ъ зп р и я ти я .11 А ко „н еи зм ен ­
ните закон и На м и сл ен ето“ - к а к т о те се п оявяват м ногократ-
<в в к л аси ч еск ата ф илософ ия - се схванат к ато наследство от
‘■Дйн етап на общ ествено разви ти е на м исленето и знанието,
род ъ л ж и л хилядолетия, тряб ва да си поставим въпроса, дали
бйчайното разделяне м еж ду м и сл ен и те като неизм енни фор-
4 на м и сл ен ето и п ром ен л и ви те съд ърж ан и я на знанието
^Общ о и м а н якакво действително оправдание. Заслугата на
бнт се състои без съм нение в това, че той се е отказал от
зи наивен егоц ен три зъм на о р и ен ти р ан ата къ м естествено-
З^учното м ислене ф илософ ска традиция и е схванал донаучно-
.) м ислене, при което хората св ъ р зв ат по друг начин отделни-
й-Ьъбития, като необходимо условие, к а то ф орма на м ислене-
'^ к о я т о по необходим ост предш ества научното мислене. Той
“?йче е оти ш ъ л твърде далеч в допускането, че според закона
& трите стадия донаучните ф орм и на м ислене по необходи­
мост тр яб в а да се п ревъ рн ат в научни. Т ова зависи по-скоро
зВЬосоката на разви ти е на общ еството като цяло. Н о К он т
сигурност не е отиш ъл твърде далеч, когато е установил, че
;ички научни ф орм и на м ислене са м огли да въ зн и кн ат сам о
рт донаучните, че първите, които той е нарекъл теологични
Здй м етаф изични, са първичните, по-спонтанните, м акар и по-
'•Ййко обективни и реалистични ф орми на мислене. С това се
,1%ртава нов „коперникански поврат“ . Това, че подобни идеи
Ц -останали в продълж ение на повече от сто години почти без
ЙКакъв отзвук, че не са били възприети, продължени, и като
 НорГшрт г.лилс що i: (оциоло! н н Л D*,./ ( оции т. пи формулирането па проблема от Конт 49

ч аст о т с о ц и о л о г и ч е с к о т о з н а н и е не са Пили н а п р а в е и и | Ш)ха е предетанил като „закон “ , м ож е би ще се разбере по-

достояние на по-ш ироки общ сстцени кръгове, п оказва какии| jotipr, ако се представи като насочено в определена посока раз-
трудности е срещ ало и все ощ е срещ а осъщ ествяван ето на т о ­ дгис на сч рук гурите на м ислене, коет о от своя ст рана пред-
чи поорат. !• Шаплява аспект от развит иет о на социалнит е структури.
11якога хората са въ зп ри ем ал и като нещ о сам о р азб и р ащ й р и т е осъ зн авал тази зависим ост: той свъ рзва наприм ер пре-
со, че Чсмята стои неподвиж но и неизм енно в центъ ра на все*| |,З а д а в а н е то на м и ти ко-м аги ч ески те м исловни ф орм и с гос-
лемата. Днес за много хора изглеж да сам оразбиращ о се, ч е т е х Л гоДството на военното и свещ енническо съсловие, дом инира-
ин п С1 )(и тис!Iи камини на м ислене са н епром енливите начи-,| ро на научните ф орми н а м ислене - с господството на ин-
ии на м ислене на целия ч овеш ки род. Т ази тяхна пред става се)| ^СТриалните слоеве. О т врем ето на К он т ф ондът от знания
подхранва ностоянно от опита, че те зи научни, „рац и он алн и “ ^процесите на развитие на човеш кото общ ество се е увели-
форми на м ислене се п о тв ъ р ж д ават отново и отново к а к т о в| ttt Дотолкова, че не би трябвало да е трудно да се овладеят по-
ем пиричната и зследователска р аб о та, т а к а и при практичес-1 |б р е диференцирането и слож ността на подобни зависимости.
кого им прилагане в техн и ката на всекидневния ж ивот. Т е из-1
глеж дат толкова непосредствено „правилните“ начини на мис-4
лене, че отделните индивиди ги въ зп р и ем ат к ато дадени и м | Поциологията като относително автономна наука
от природата във ф орм ата на техен „р азсъ д ъ к “ или „разум
абсолю тно независим о от со б ствен ата им социализация в д а -| Й# К он т е п оказал , че, а о тч асти и защ о, пред м етната об л аст
дено общ ество, абсолю тно н езави си м о и от разви ти ето на то-1 |а' Социологията е една об л аст sui generis*, ко ято не м ож е да
ва общ ество. Те не биха м огли да си спом нят, а и не научават,Г |Ьде разб р ан а чрез редукция до биологичните или - ка к т о той
к олко трудно е било в пределите н а собственото им общ ество! йизразява - до ф изиологичните структурни особености на хо-
научните начини на м ислене да се р а зв и ят от донаучните и д а | рТй: Тъкм о разбиранет о за от носит елнат а авт оном ност на
стан ат дом иниращ и във всички слоеве. Т ъй като обаче о б и к-| редм ет нат а област на „ социологият а “е било решаваща стъп-
новено не се знае кой специфичен процес на развитие на ц ял о -| ‘р за конст ит уиранет о на социологият а кат о от носит елно
то общ ество в европейските страни - при условие, че и с ъ зд а­ Ь т оном на наука. П р о б л ем ъ т и днес не е загубил своята акту-
деното в м ного други общ ества на човечеството м исловно йюст. Д нес все ощ е се срещ ат опити структурата на социал-
понятийно богатство е поето от то в а развитие - е създал усло-1 ите процеси да се редуцира до биологически или психологи-
вия за осъщ ествяването на пробива к ъ м научно м ислене - п ъ р -| |бски структури. Затова си заслуж ава да видим к ак човек като
во по отнош ение на природните зависим ости - всеки е въз^ й » се е противопоставил н а тази представа преди повече от
прием ал спонтанно своето „рац и он алн о“ м ислене и поведение! 130 години.
по отнош ение на природните зави си м ости като естествен дар! gj»4f У*
на собствената си природа. И ако в своето поведение к ъ м при-! ,Във всички социологически феномени забелязваме първо вли-
■ янието на физиологичните закономерности на индивида,
родните сили хората в другите общ ества са изглеж дали все още
,' след това обаче и нещо, което модифицира влиянието на
в м ного по-голям а степен п овлияни от донаучните, м а г и к о | ' V1физиологичните дадености, а именно влиянието на индиви-
м итически представи, това неволно се см ятало за п ризнак н§ р дите един върху друг: при човешкия род то е усложнено по
слабост и недоразвитост.12 '^[ 'своеобразен начин чрез влиянието на всяко поколение върху
Ф орм ули ровки те на К он т м ож е би затрудняват възпол-3 следващото. Ясно е следователно, че, за да се изследват аде-
зването от пробива, който той се е опитал да направи в с т е н и ! fej; кватно социалните феномени, трябва да се започне със со-
те на стар ата крепост на ф илософ ските учения, за да се съ б о а
рят о кон ч ател н о тези стени. П оред и ц ата от типове м и сл е н е !
която той - в съответствие с м исловните навици на своята^ М ’ Sui generis (лат.) от особен род (б. пр.)
50 Норберт ЕЛИАС ЩО Е СОЦИОЛОГИЯ?
лидно познание на закономерностите, които се отнасят до
живота на отделния човек. От друга страна обаче, тази зави­
симост между двете изследвания изобщо не означава, че тряб­
ва да разглеждаме социологията като прост придатък на
физиологията, както ни убеждават някои известни физи-
олози....Би било невъзможно колективното изучаване на ро­
да да се изведе просто от изучаването на индивида, тъй като
трябва да се вземат под внимание и условията на социален
живот, които модифицират влиянието на физиологични­
те закономерности. Без да се отрича вниманието, което
трябва да се обърне на тясното - по необходимост - отноше­
ние между социологията и физиологията, социологията
трябва да се изгради върху фундамент от непосредствени
наблюдения, които са характерни за самата нея. “,3
М ного от изразите, кои то К о н т е уп отребявал, и м ат днес
друго значение. И зр а зъ т „човеш ки род “ днес им а определен
биологически привкус. К он т го е употребявал без подобна кон^
кретизация, като синоним на „човечество“, а човечество за н е­
го е било равнозначно на общ ество.
М исловната трудност, с ко ято то й се е борел, се д ъ л ж и н
това, че той се е опитвал да подчертае тясн ата об въ р зан о ст н
изучаването на човеш ките общ ества с изучаването на б и ол о­
гичните структури на ч овека и в същ ото врем е - относителна^
та автон ом н ост на п ървото по отнош ение на второто. С оп и :
т а и с м исловните инструм енти, с кои то ние днес р азп о л ага
ме, е по-лесно да се концептуализира тази връ зка. О т извести
врем е в сам ата биология се н а л ага все по-убедително схващ а
нето, че и м а типове организация, при к о и то дадена йерархи
от взаи м н о зави си м и 'степ ен и на координация и и нтеграци
ф ункционира по так ъ в начин, че вр ъ зк и те на съ о тв е тн а та по-
висока степен на координация и и нтеграция и м ат относителг
на автон ом н ост по отнош ение на по-ниската. П о своята субс;
тан ц и я по-високите нива на коорд инация не са нищ о друго
освен синтези, т.е. конф игурации от по-ниските нива на и н т е г
рация, които до известна степен се регул и рат от първите. Но
н ач и н ъ т на функциониране на по-високото ниво на интегра
ция притеж ава относителна автон ом н ост по отнош ение на от
делиите елем енти: „А ктивността на по-ниското ниво се опре­
деля винаги от акти вн остта на по-високото, но координаци
ята на всяко ниво е относително автоном на... И м ен н о тоз
принцип на относителна автон ом н ост на отделните степен
:Гл. I С о ц и о л о ги я - ф о р м у л и р а н е т о и а п р о б л е м а от К он т SI
№ *---------------------------------------------------------------------------------— —
на координация и интеграция в тази йерархична схема се рад-
1 а в последно врем е на особено вним ание.“ 14
Т ака, как то тук е представено, това схващ ане се отнася
^само до структурата на организм и. Но като м исловен модел
/то м ож е да им а огром на п олза за разбиране на отнош ението
' меж ду предм етните области на отделните науки, ф и зи ч н и те,
{биологичните и социологическите науки се за н и м ав ат с р аз­
лични интегрални нива на вселената. И тук на всяко ниво се
ерещ ат типове зависим ости, структури и закон ом ерн ости , к о ­
пито не м о гат да се об яснят и разб ерат сам о чрез тези на пред-
одното ниво на интеграция. Т а к а наприм ер ф ункциониране­
т о на един човеш ки орган и зъ м не м ож е да се разбере и обясни
;амо с ф изико-хим ичните свойства на съставящ ите го атом и,
акто ф ункционирането на една държ ава, на една ф абрика или
а едно сем ейство не м ож е да се разбере и обясни просто с
;биологично-ф изиологичните кач ества на съставящ и те ги ин­
дивиди. К он т съвсем ясно е схванал отн оси тел н ата ав т о н о м ­
, ност на отделните групи науки в рам к и те на целокупната сис­
т е м а на науките. Той е дал израз на това схващ ане, без да го
отвърди с п ом ощ та на ем пирични изследвания и теоретични
одели. П ри него то все ощ е е им ало интуитивен характер. 11о
р о б л ем ъ т е бил поставен. З ад ач ата сега се състои в то в а той
"а бъде разреш ен по-убедително. К акто ще видим, р азр еш ав а­
нето н а тази задача играе зн ач и тел н а роля в по-н ататъш н ото
Изложение. С тава дума за то в а да се покаж е как и защ о пре­
п л и та н е то на зависим и едни от други индивиди образува т а ­
к о в а ниво на интеграция, чи и то взаи м овръ зки , чиито процеси
!й структури не м о гат да бъд ат изведени от биологичните или
ф изиологичните особености на образуващ ите го индивиди.
*
Проблемът за специализирането на науките
,.-. Н ека накрая да спом енем още едно схващане, с което Конт
: ё предусетил два от н ай-актуалните проблем и на н аш ата епо-
"ха. М оже би е м ал ко неочаквано, че ощ е в началото на X IX век
един човек вече е бил загриж ен за последиците от н арастващ о­
т о специализиране на науките и е разсъж давал върху това к а к ­
ви стъпки биха м огли да се предприем ат, за да се п ред отвра­
т я т трудностите, свързани с нарастващ ото специализиране пи
52 Норберт ЕЛИАС ЩО Е СОЦИОЛОГИЯI
науките. 15 Не е случайност, че пионери на со ц и ол оги ята като
К онт и Спенсър са се заним авали с епистем ологичен проблем ,
иа който във ф илософ ската теория на науката се е обръщ ало
сравнително м ал ко вним ание. Т ази особена н агл аса се д ъ л ж и
в крайна см етка им енно на това, че една соци ол оги ческа т е ­
ория на науката изследва науките к а то социални ф акти, дока-^'
то във ф илософ ската теория на н ауката п ред ставата за ф ак ти ­
те непрекъснато се слива с н якакв а и д еал н а к ар ти н а. И тук сй£
заслуж ава да се п рочете схващ ането на К он т по въпроса; то
почти не е загубило своята актуалност:
В примитивното състояние на нашето знание не същест­
вува истинско разделение на интелектуалния труд. Цялото
знание се разработва едновременно от едни и същи хора. На
първо време този метод на организация за търсене на зна­
ния е неизбежен и дори абсолютно необходим...; но той се'
променя в степента, в която се развиват различни видове
представи. По силата на закономерност, чиято необходи­
мост е очевидна, всеки клон на научната система се отделя
постепенно от ствола тогава, когато се е развил до такава
степен, че да се нуждае от отделно разработване, т.е. когато
е достигнал стадии, на които той може да служи като спе­
циално занимание на определени лица. Очевидно тъклю на
това разпределяне на различните типове изследване лгежду
различни групи учени дължим развитието, което всеки спе­
цифичен клас На човешкото знание е достигнал в наше вре­
ме. Но това разделение не позволява вече на един модерен
учен да се занимава едновременно с всички науки - занима­
ние, което в древността е било лесно и напълно обичайно. Но
дори и да признаваме невероятно важните резултати, ко­
ито дължим на това разделение на труда, дори и да осъзнава­
ме, че това е сега истинската основа на общата организация
на научния свят, от друга страна е невъзможно да не сме
загрижени за големите неприятности, които то ни създава
в днешно време въз основа на прекалено голямото специали­
зиране на идеите, които в изключително висока степен за­
нимават дадена личност. Без съмнение този злополучен ре­
зултат е до известна степен неизбежен, тъй като се дължи
на основния принцип на разделението на труда. Можем да
правим каквото си щем, но в това отношение никога няма
да сме в състояние да се сраняваме с хората от древността,
тъй като тяхното превъзходство е почивало върху по-ниска­
та степен на развитие на знанието.
л. I Социология - формулирането на проблема от Конт 53
, Въпреки това вярвам, че има пътища и средства за предот-
У, вратяване на най-нежеланите въздействия на едно преко-
' , мерно специализиране, без да се нанасят щети на плодо-
творното влияние на разделението на труда в изследо-
. 11 вателскатаработа. ...Всеки ще се съгласи с това, черазделе-
нието между различните клонове на естествените науки
* ....е в крайна сметка изкуствено. Макар това да е прието,
■ не бива да се забравя, че броят на учените, които се занима­
е х ват комплексно с една отделна наука, е вече незначителен,
въпреки че от своя страна една такава наука отново е само
част от по-голямо цяло. Повечето учени вече се огранича­
ват почти изцяло до изолираното изследване на по-голям
или по-малък сектор на една отделна наука, без да се гри­
жат особено за отношението между тяхната специална
област и общата систелш на позитивните науки. Не бива
да се губи време и трябва да се противодейства на това зло,
преди вредата да е станала по-голяма. Нека се погрижим за
Я това, човешкият интелект да не загуби накрая своя път в ,
една камара от подробности (подч. от Н.Е.) Нека да не кри­
ем от себе си, че това е слабата страна на нашата научна
1 '• система и че това е пунктът, в който привържениците на
, теологичната и лгетафизична философия все още могат да
оспорят с известна надежда за успех познавателната рабо-
. 5 та на позитивните науки.
ф л
О чевидно връ щ ан ето к ъ м античната недиф еренцираност
е е най-подходящ ото средство за предотвратяване на отрица-
лните еф екти от п рекал ен о гол ям ата специализация на ин-
йвидуалната изследователска работа, които зап л аш в ат инте-
ектуалното бъдещ е на хората. С това само бихме върнали ча-
овника назад, а и та к ъ в регрес сега за щ астие е вече невъзмо-
“н. П одходящ ото средство е - точно обратното - усъвърш ен-
ване на сам ото разделение на труда. Всичко, което е необхо-
мо за тази цел, е съ зд аван ето на ощ е един специален клон
а науката, посветен н а изучаването на научните теории. Не-
~ходим ни е нов кл ас о т специално подготвени учени, които
есто на специализираното изучаване на определен клон на
ествените науки да се п осветят на изучаването на различ­
ните позитивни науки в тяхното актуално състояние. Тяхната
функция би била да оп ред елят точно особеностите на всяка
отделна наука, да о тк р и ват отнош енията и взаи м овръ зки те й
е другите науки....В същ ото време останалите учени биха могли
54 Норберт ЕЛИАС ЩО Е СОЦИОЛОГИЯ?

да изучат в известн а степен общ ите принципи н а п ози ти вн и те

науки, преди да се посветят на изучаването на съ о тветн ата
специална дисциплина. П о този начин те щ е са в съ стоян и е да
използват в своята специализирана раб ота въ згл ед и те на спе­
циалистите, които се зан и м ав ат с общ ото и зучаване на н ауки­
те, и в същ ото врем е да кори ги рат техните изсл ед ователски
резултати чрез своите. Т ова е полож ението на н ещ ата, до к о ­
ето учените в наш и дни се приближ ават с всеки изм инал ден.“ 16