Изготвил: Теодора Севева

Университет „ Проф. Д-р Асен Златаров“, Гр. Бургас

Спец: История и Философия, II курс
Фак.номер: ИФ 35

Семинарни упражнения по Антична и Средновековна

философия

Семинар 1

Въпрос 1 : Как Бохенски определя биващото? –

Отг: Всичко, което по някакъв начин е, тоест пребивава, съществува, се
нарича именно биващо. Така всеки от уважаемите ми читатели е биващ, но
също така и носната му кърпа и даже неговото добро или лошо настроение.
Дори възможността той утре да се смее е едно биващо – защото има такава
възможност, тя е налична, тя е тук.
Всичко, което е, е биващо – извън биващите няма нищо.

Въпрос 2 : Посочете двете причини, поради които Бохенски определя

теоретико-познавателния идеализъм (разбирането, че в частните
науки е казано всичко важно за съответните биващи, поради което е
излишно съществуването на специална наука за биващите).
Отг: Има мнения, според които не може да има учение за биващото.
Такова мнение е застъпвано най-напред от теоретико-познавателния
идеализъм. Той смята, че всичко, което може да бъде казано за биващото,
вече е казано в частните науки – за философията оставала само задачата да
изясни как възниква познанието в частните науки, как то е изобщо
възможно. При това теоретико-познавателните идеалисти настояват, че
биващото е сводимо до мисленето. Онтолозите отговарят на това по два
начина. Те първо казват, че никаква частна наука нито се занимава, нито
може да се занимава с въпроси като този за възможността изобщо, за
категориите и така нататък. И второ, обръщат внимание, че мисленето, до
което искат да свеждат биващото, също е, следователно също е едно
1
биващо; и че цялото занимание има изобщо някакъв смисъл, когато се
приемат два вида биващи, а след това се изследва отношението между тях.
Това обаче е – така казват онтолозите – тъкмо онтология. Те твърдят
следователно, че теоретико-познавателният идеализъм е, принципно
гледано, една онтология, само че примитивна и наивна, защото е
несъзнавана онтология.

Въпрос 3: Защо според Бохенски възможността не е просто приумица

на субективното мислене?
Отг: В науката се говори за възможността. Казва се например, че едно дете
има възможност да стане философ, столът обаче не. Първом би могло да се
помисли, че тази възможност е нещо, мислено само от мен, че в
действителността има единствено такива неща, които вече са. Това обаче
със сигурност не е вярно. Защото фактът, че това дете може или би могло
да стане философ, съвсем не зависи от това какво мисли някой по този
въпрос. Даже да няма никой, който да мисли за това, все още остава
истинно, че детето има тази възможност.

Въпрос 4: Бохенски привежда по един същностен и един несъщностен

белег на човека. Кои са те? Моля, посочете още по един същностен и
несъщностен белег!
Отг: Има два онтологически проблема: проблема за същността и
проблема за вътрешните релации. СЪЩНОСТТА гласи: Дали всяко
биващо е едно, така да се каже, равномерно натрупване на свойства и
отношения, или него може да бъде открита някаква фундаментална
структура, която конституира съответното биващо и от която произтичат
други свойства? С други думи: Има ли, например за човека, същностни
белези? Изглежда, че да. Защото за човека в например същностно, че
има някакъв разум, а е несъщностно, че е, да речем, французин.

Несъщностни, релации: Философи твърдят че, несъществено за човека е

дали седи, или стои – той си остава човек или, иначе казано, той е първо
човек, а едва след това влиза в различни подобни отношения. Този
проблем също има твърде голяма значимост за многобройни области,
преди всичко за социалната философия.

2
 Семинар 2

Въпрос 1: Кой може да философства за любовта според Сократ?

Отг: Той приписва своите размисли на аркадската жрица Диотима. И
казва, че когато се говори за любов, трябва да се помни, че тя е, преди
всичко, някакъв недостиг и, което Аристофан е загатнал – че е желание да
притежаваш нещо вечно. Следователно влюбеният е човек не много
щастлив; той е човек, комуто нещо не достига.

Въпрос 2: Каква е връзката между любовта и потребността?

Отг: Сократ обяснява позовавайки се на примери. Той посочва животните
и в какво необикновено състояние се намират всички животни, когато ги
обхване желание да раждат и сухоземни и хвъркати-те боледуват от това
любовно състояние. Първо да се свържат взаимно след това да отхранят
потомството си и са готови да се бият за него дори и най- слабите с най-
силните, и да загинат, самите те се измъчват от глад , за да отхранят
рожбите си и какво ли друго не правят. При хората би могло да се
помисли, че го правят понеже разсъждават.

Въпрос 3: Има ли йерархия в любовта, свързана с различните степени

на причастност?
Отг: Йерархията или степените в любовта по думите на Сократ започва
още от млади с ходене и опознаване на красиви тела и правилния подход е
опознаването на само едно тяло или индивид. След това с помощта на
красиви и омайни речи ухажва, но тук е мястото на което трябва да
обърнем внимание, защото правилния начин е в това да се обича само едно
тяло и само тогава ще можем да видим истинската красота на любовта.
Сократ казва: „Чрез причастността към това, което е красиво, всички неща
са красиви. И човек, който е разбрал това, вече няма да се занимава с нищо
просто така, поотделно: няма да има интерес към отделни, разхвърляни и
несвързани неща, който всъщност е един робски интерес – били те тела
или души, или отделни знания, или отделни занимания; а ще се интересува
от всичкото. И този човек, който знае за красивото, и че нещата са красиви
точно благодарение на причастността им към него, той, каквото и да прави,
ще бъде красиво. Тъй като няма да следва сенки – отделни неща,

3
несъвършено причастни към красивото - а самото красиво. Поради това
всичко, което прави, ще бъде красиво - тъй като е имал пряка връзка с
истината, а не с нейни отражения и неща, които може донякъде да са й
причастни, но не са самата тя.”

Въпрос 4: Как любовта преобразява?

Отг: любовта е неразумна страст, която води влюбения до неверни
твърдения и вредящи на любимия действия в разрез с доброто. Сократ
счита, че любовта е силен порив, движеща сила, но не и добродетел. Тя
може да ни отведе до най-доброто, но и при най-лошото. От любов човек
може да извърши саможертва, но може и да убие. Любовта сама по себе си
не е качество, нито недостатък. Любовта е универсална сила, тласкаща ни
да търсим нещо, което ни липсва.

Семинар 3

Въпрос 1: Кой е субектът на справедливостта според Платон? А кой е

субектът на справедливото ?
Отг: Субект на справедливостта е отделният човек, а субект на
справедливото е полисът.

Въпрос 2: Как е дефинирана справедливостта в диалога Държавата?

Отг: Платон твърди, че справедливостта се отнася едновременно до
справедливия гражданин и справедливата държава. Справедливостта е
истинско, хармонично отношение между страните – личността и града.

Въпрос 3: Кой въпроси на етиката на справедливостта остават

отворени у Платон?
Отг: За него справедливост е етическо понятие само за личната
добродетелност и за най-важната човешка добродетел.

4
 Семинар 4:
Въпрос 1: Кои категории изброява Аристотел в Раздел Ι, част ΙV на
съчинението Категории?
Отг: За Аристотел всичко съществуващо може да се опише с краен брой
определители на неговите начини на пребиваване в света, на неговите
„ ест-вания“ в „ест-еството му“ : същност, колко, какъв, в какво
отношение, къде, кога, в какво положение, в какво състояние, действие.
Тези общи определители на биващите се наричат категории.

Въпрос 2: Дайте примери за категориите: субстанция (същност),

количество, качество и отношение!
- Субстанция: (основа, същност) философски термин, с който се
обозначава първоосновата на битието, която поражда всичко
останало. Тя се изявява в реалния свят с помощта на своите
атрибути.
- Количество: , формално взаимоотношение между предметите или
техните части, както и свойствата им, връзките: големина, число,
степен на проявяване на едно или друго свойство. „ два лакътя“
- Качество: Аристотел разглежда качеството като една от десет
категории в едноименното произведение „Категории“, което е част
от неговия „Органон“. Според него качеството може да се приписва
или да се притежава от предметите и хората. Има четири вида
качества: навик и предразположение, естествени способности и
неспособности, въздействия, форма.
- Отношение: „ на две“ , „ по- голямо“

Въпрос 3: Какво представлява субстанцията (същността)?

Отг: Същността е първото, на което можем да се позовем с
показателното местоимение- ето това.

Въпрос 4: Каква е разликата между първични и вторични

субстанции (същности)?
Отг: Аристотел разграничава първа и втора същност. Първата е
отделното нещо. Втората същност се проявява в множество биващи,
който отговаря на едно и също същностно определение.

5
 Въпрос 5: Кое от двете твърдения е вярно: a)„Индивидът се
предицира за рода“, б) „Видът се предицира за индивида“?

Отг: а) „Индивидът се предицира за рода“- е вярно

Въпрос 6: Кое от двете твърдения не е вярно: а) „Субстанцията

(същността) няма противоположност“ и б) „Субстанцията
(същността) не приема противоположни свойства“?

Отг: б) не е вярно

Семинар 5

Въпрос 1: Какво представлява държавата-град според

Аристотел?
Отг: Държавата-град е самодостатъчна общност от хора, които
притежават частна и споделят обществена собственост. Тук също
теорията му следва практиката и историята на гръцките полиси –
мащабът на основната човешка политическа общност е градът-
държава.

Въпрос 2: Какво представлява олигархията?

Отг : Олигархия е, в случай че управляват богатите и знатните,

които са малцина.
Въпрос 3: Какво представлява ентелехията?
Отг : Ентелехията се разбира в двояк смисъл – или като знание, или
като съзерцание. Поради това душата е първото осъществяване на
естественото тяло, което притежава живот във възможност. във
философията е тази, която осъзнава или прави действително онова,
което иначе е просто потенциално. Концепцията е тясно свързана с
разграничаването на Аристотел между материя и форма или потенциал
и действително. Той анализира всяко нещо в нещата или елементите, от
които то е съставено, и формата, която го прави това, което е.

6
 Въпрос 4: В какъв смисъл тялото има срединно положения между
вътрешното и външното?
Отг: Необходимо е тялото да е промеждутъчното/междинното между
вътрешното сетиво на допира и докосващите го неща и чрез това
междинно – тялото – се получават множество усещания.

СЕМИНАР 6
1.В какъв смисъл душата на децата не е невинна според св. Августин?
Отг: Невинна е телесната слабост на младенеца, а не душата му, поради
ревността му. Непоносимостта на бебета помежду им и тяхната ревност
към храната и източника им. С напредването на годините изчезват.

2.Какво е вероизповеданието на майката на св. Августин?

Отг: Майката изповядва християнството, като вярва, че сина и е Боже
чедо. С помощта на тази вяра надвива мъжа си, който не е вярващ.

3.Каква представа има детето Августин за християнството?

Отг: Детето вярва в Бог и му се моли, когато се разболява, то знае, че има
Божия сила, която ще го спаси. Трябвало е да бъде кръстен, но след като се
е възстановил кръщението било отложено.
То не обича да чете, но на сила са го карали, за негово добро, но никой по
принуда не върши добро ако това, което върши по принуда е добро.
Според него Господ е използвал в негова изгода грешките на всички, които
го карали да учи и го е наказал, за нежеланието му да учи. Това е неговата
вяра и по този начин му въздейства Бог.

4.С какво младият Августин свързва гръцкия език?

Отг: Той е мразел гръцкия език, за него е бил чужд. Латинския му е носел
повече сигурно знание, а гръцкия с уроците си го карал да забравя
собствените си лутания. Всичко това го отдалечавало от Бог. Ни една
гръцка дума не е знаел - и затова със свирепи заплахи и наказания са го
принуждавали да учи този език.
7
 СЕМИНАР 7

1.Какво представлява йерархията?

Отг: Йерархията е свещен ред, знание и действие, което в мярата на
възможното търси подобие с Богообразното, и съразмерно, чрез
богоподражание, се въвежда към даруваното от Бог осияния.

2. Как йерархията кореспондира с концепцията за образа и

уподобяването?
Отг: Цел на йерархията е да се уподоби, възможно най-много с Бога и да
се съедини с Него, възприемайки Го като наставник на всяко свещено
знание и действие. Неотклонно се взира в пребожественото Му
великолепие и според силите си приема Неговия отпечатък, превръщайки
шестващите в божие изваяние.
Посветените свещенопристойно се взират в него и го изобразяват според
мярата на всеки от тези свещени умове. Следователно, като става дума за
йерархия, се има предвид някакво общо чиноустроение, образ на
богоначалното великолепие, което посредством чиновете и йерархичните
знания извършва свещенодейственото тайнство на своето просветление и
доколкото е позволено стига до уподобяване на своето начало.

3. Как йерархията гарантира причастност с Бога?

Отг: Съвършенстваните се делят от несъвършенството. Те стават
причастни на съвършенстващото знание на свещеноизмеримите светини.

4. Динамична или статична е йерархията? Аргументирайте се!

Отг: Йерархията е статична.Тя е направена като стълбица издигаща се
нагоре, но всяка стълба си стой статично на мястото, по друг начин казано
чин. Всеки член за да пристъпи към следващ чин, трябва да положи много
усилия, това става бавно и период на доста време. Целта им е статична, тя
е една (съвършенството на Бог) и не се изменя от нищо друго. При нея
няма динамика, нито изменения, тя ги обединява към едно.

8
 СЕМИНАР 8

1.Какво означава „първообраз“?

Отг: Първообраз е това, чието подобие се изобразява и на което се прави
изображение на иконата.

2.Кой е първообразът на човека?

Отг: Бог е сътворил човека по Свой образ. Поради какво се покланяме
един на друг (поздравяваме се), ако не поради това, че всички ние сме
създадени по Божий образ?

3.Защо във Ветхия (Стария) завет не се употребяват икони?

Отг: Кой може да изобрази лицето на Бога, невидим, безплътен,
неописуем, неподдаващ се на изобразяване? Безумно безбожие би било
желанието да се изобрази Божеството така, както То съществува Само по
Себе Си. По тази причина във Ветхия Завет не се употребявали икони

4.Кое е основанието за изобразяването на Бог-Слово като човек?

Отг: Когато благият Бог, по Своята милост, устройвайки нашето спасение,
се явил в образ на истински човек, а не като подобие на човешко лице,
както някога се явявал на Авраам и пророците, но явил Себе Си като
истински човек, ходел по земята, живял сред хората, вършел чудеса,
пострадал, разпънал се на кръст, бил погребан, след това възкръснал и се
възнесъл на небесата: - тогава всичко това, което било в действителност,
всичко, което видели хората, но което не сме видели ние, които не сме
живели по това време - всичко това тогава било записано, за наша поука и
напомняне, та ние, без да сме го видели, да го чуем и като повярваме, да
получим (вечното) блаженство.

5.Какъв е смисълът на поклонението пред образите?

Отг: Защото ние често поради страданието си забравяме за Господните
страдания, а като погледнем към изображението на Христовото разпятие,
веднага си спомняме Неговите спасителни страдания и падайки пред

9
иконата, се покланяме не на предмета, а на Този, Чието изображение
виждаме пред себе си, защото ние се покланяме не на материала, от който
е направено Евангелието, но на написаното в него слово Божие, именно по
същия начин се покланяме не на материала, от който е направен кръстът,
но на изобразеното на кръста Разпятие Христово.

СЕМИНАР 9

План конспект на „Тома от Аквино върху проблема за ангелските

природи“

1. Въведение
2. Видове предпоставки
2.1. Първа-Ангелите са чисти форми
2.2. Втора-Невъзможността ангелите да се множат по число
3. Разликата между проста и чиста форма
3.1. Два вида проста форма - ангели и Бог
3.2. Сравнение на чистата форма с всяка друга
4. Интерпретацията на Тома относно тезата на Авероес
4.1. Различие между възможност и действителност
5. Разясняване на въпроси 52 и 53
5.1. Ангелите в ролята на възможност
5.2. Битието в ролята на действителност
5.3. Битийна мяра
6. Множествеността на съставните природи
7. Множествеността на ангелите

10
 СЕМИНАР 10

1.Защо Преображението на Христос е гарант на богопознанието?

Отг: От една страна Бог трябва да слезе при нас някак, а от друга страна,
че ние трябва да се издигнем и така да се осъществи общността на Бог с
хората, като се слива достойнството. Първото се изразява, чрез Христос, а
второто, чрез вярата на хората и тяхната смърт. Палама твърди, че не
енергията се познава от същността, а същността - от енергията. Божията
същност се именува по своите енергии. Според общото мнение на
богословите, на което се позовава Палама, за Бог се знае, че е, не от
същността Му, а от Неговото провидение. Същността е онова, което е, а
енергията проявява, че Бог е. Християнският Бог е жив Бог, който говори
за Себе Си и действа. Бог бива познаван чрез наблюдение на биващото.
Това познание е по природа достъпно за всичко хора, но то е частично и
несъщинско. То не бива да бъде подценявано, но все пак то съответства на
форматите на тварния разум. А Бог е нетварен. Обаче душата ни разполага
с две очи, както е казал св. Исаак Сирин: с едното вижда силата и
мъдростта на Бога чрез творенията, а с другото – славата на Неговата
собствена природа. Той е, Който ни дава да Го познаваме в релация, но в
релация със самия Него, а не с нещо в творението. Същността е
неотносителна, по същност Той е Неотнасящият се. В релация се влиза с
Неговото действие, разбирано в екзистенциален смисъл като присъствие,
но това е релация с Него Самия, а не с нещо тварно, т.е. не опосредена
релация. Това благодатно съзерцание, което бива наричано „знание” в един
по-скоро преносен смисъл, защото то не е само познание, но и обожение на
познаващия.

11