1.

Значение на логиката
Всеки ден сме изправени пред множество задачи, чието решение изисква способността ни да мис-
лим логично. От Логиката, като способност да мислим и разсъждаваме последователно, се нуждаем в
много жизнени ситуации, като започнем с решаването на сложни технически и бизнес проблеми, за-
вършвайки с убеждаване на събеседници и покупки в магазина. Но въпреки голямата нужда от това
умение, ние често правим логически грешки, без да знаем това. И причината е в ниската логическа
култура, - масово явление за съжаление. Надявам се че това би се подобрила от един курс по логика.
Доколкото Логиката не се интересува от свойствата на предметите а се интересува се интересува
от законите на самата истинност тя е формална наука, наука ,която изследва неемпиричния преход
от едни мисли към други, от някакви приети предпоставки към съответни заключения. Логиката е на-
ука за правилните и коректни човешки разсъждения, за изключително сложните перипетии, които из-
минаваме в търсене на истината. В този смисъл тя е еманация на самото понятие за рационалност.
Но Логиката съвсем не е само кабинетна и умозрителна наука. Тя е има много приложения в почти
всички сфери на човешката практическа дейност. Логиката класифицира схемите на коректните раз-
съждения, търси тяхната реализация в развитието на науките, в практиката на аргументацията и взе-
мането на решения, дори в дискусиите по всякакви научни практически, философски проблеми. Без
да е в състояние да ни даде универсални средства за откриване на истината, притежаването на съв-
ременна логическа култура дава огромни предимства по този път.
Началото на изследванията и дискусиите по тази толкова стара философска дисциплина е положено
от Аристотел преди около двадесет и четири век и неговите работи дълго време са били основа за
обучението по логика. И едва през изминалия XX век, когато логиката включва активно в своя арсе-
нал математически средства тя надгражда съществено аристотеловите постановки и неимоверно
разширява своя предмет. Но тези въпроси, както и много други, са извън този курс, той се концент-
рира само върху утвърдени от времето въпроси. Но който се интересува ще му давам информация.
Днес Логиката се връща към първоначалните си функции на канон (от гр. “правило”) и според Арис-
тотел - органон (от гр. “оръдие”) на познанието. Тя се занимава и с вече поучени резултати на позна-
нието и с начините за генериране на нови знания. Тя е философска наука, защото се занимава с Ис-
тината и защото предлага най-общ анализ и критика на знанието в структурно-формален аспект.
Логиката е най-висша изява на човешката свобода. Чрез нейните формални средства и методи чо-
век може да впрегне огромни ресурси за решаването на важни практически и теоретични задачи. И
макар в определен аспект да е формална, Тя не надява окови на човешкото мислене, не го поставя в
калъп, а ни помага да узнаем повече за него, да прилагаме най-ефективно тази способност. Логиката
ни снабдява и с далекобойни оръжия за критическо отстраняване на всяка съмнителна теза.
1.1. Естеството на курса ни по „Логика“
Усвояването на учебния материал не изисква някакви предварителни логически знания, нито уме-
ния за работа с формален апарат и изчисления. Но наличието на здрав смисъл би облекчило не-
щата. Курсът дава необходима основа за формиране на задължителната за всеки образован човек
днес логическа култура. По време на курса ще се запознаете с методите за развитието на логичес-
кото мислене, с основните категории, принципи, особености и закони на логиката, както и ще има и
примери и упражнения за прилагане на придобитите знания и умения. Изложението е ориентирано
преди всичко към студенти по философия история и психология но и за студентите по други хумани-
тарни специалности. И включва темите ( повечето с по няколко под теми)
1.Значение на логиката
2.Коректни и некоректни РАЗСЪЖДЕНИЯ. Логическо следване и логическа форма.
3.Съждителна логика.
4.Таблици за истинност. Закони на логиката
5.Основни понятия на Традиционната логика
6.Традиционна (аристотелева) логика. Субект, предикат. Силогизми; диаграми на Вен
7.Логика и познание
8.Логически Парадокси. Софизъм, Апории
9.Критическо мислене. Теория на Аргументацията. Манипулации и заблуди
10. Предмет на логиката. Кратка история на логиката
Често курсът ще е спираловиден - отначало запознаване с тема, впоследствие – задълбочаване.
По интересни теми ще предлаган на желаещи да направи реферат и да го дискутира с колегите
 1.2. Мислене и логика. Логическо мислене?
В “логическо мислене”, има две части: мислене и логика. Ще ги разгледаме накратко.
Човешкото мислене е умствен процес на обработка на информация и установяване на връзки
между обекти, техните свойства или явления на света. Мисленето позволява на човека да открие
връзки между явленията на реалността, мисленето трябва да бъде обективно - връзките да отразя-
ват истинското състояние на нещата и правилно т.е. логично - подчинено на законите на логиката.
Логиката, има няколко значения: "науката за правилното мислене", "изкуството на разсъжденията",
"речта", "разсъжденията" и дори "мисълта". За начало ще изхождаме от най-популярната дефиниция
на логиката като нормативна наука за формите, методите и законите на човешката интелектуална
когнитивна дейност. Логиката изследва начините за постигане на истината в процеса на познанието
непряко, не от сетивното преживяване, а от познанията, придобити по-рано, затова може да се опре-
дели и като наука за това как да се получи знание от друго знание. Една от основните задачи на логи-
ката е да се определи как да се стигне до заключение от съществуващите предпоставки и да се по-
лучи истинско знание за обекта на размисъл, за да се получи по-дълбоко разбиране на нюансите на
изследвания обект на мисълта и неговите връзки с други аспекти на разглеждания феномен.
В друга лекция ще разгледаме по-подробно темата за Предмет на логиката.
Сега можем да определим начален вариант за логичното мислене. Логическото мислене е мисло-
вен процес, при който човек използва логически понятия и конструкции, които се характеризират с до-
казателство, разум целта на който е да се получи разумно заключение от наличните предпоставки. С
развитието на курса ще уплътняваме тези моменти.
Съществуват няколко вида логическо мислене, изброяваме ги, като се започне с най-простите:
Визуално-образно мислене - различни мисловни процеси на така нареченото "фигуративно" реша-
ване на проблеми, което включва визуално представяне на ситуацията и работа с изображения на
съставните му обекти. Визуалното и образното мислене по същество е синоним на думата „въобра-
жение“, което ни позволява да пресъздадем най-ясно и ясно разнообразието от различни действи-
телни характеристики на даден обект или феномен. Този тип човешка умствена дейност се формира
в детска възраст, започвайки от около 1,5 години.
Абстрактно логическо мислене е извършване на мисловния процес чрез използване на категории,
които не се срещат в природата (абстракции). Абстрактното мислене помага на човека да моделира
взаимоотношенията не само между реални обекти, но и между абстрактни и въображаеми представи,
които мисленето е създало. Абстрактно-логическото мислене има няколко форми: понятие, съжде-
ние, умозаключение, за които ще научите повече в лекциите.
Вербално-логическо мислене е един от видовете логическо мислене, характеризиращо се с из-
ползването на езикови средства и речеви конструкции. Този тип мислене включва не само умелото
използване на мисловните процеси, но и компетентното познаване на тяхната реч. Нуждаем се от
вербално и логическо мислене за публично говорене, писане на текстове, водене на спорове и в
други ситуации, в които трябва да изразим мислите си с език.
Съществува мнение, че е възможно да се мисли правилно въз основа на житейския опит и така
наречения здрав разум, без да се използват законите и специалните техники на "формалната логика".
За да осъществите прости логически операции, за елементарни и прости изводи, здравият разум може
и стига. Но ако трябва да знаете или обясните нещо по-сложно, здравият разум често ни води до
грешки. В следваща лекция при темата Когнитивен дисонанс и логика ще посоча примери.
Причините за тези погрешни схващания са в принципите на развитие и формирането на основите на
логическото мислене на хората, които са заложени в детството. Преподаването на логическо мислене
не се провежда целенасочено, а се идентифицира с уроците по математика (за деца в училище или
за студенти в университета), както и с решаване и преминаване на различни игри, тестове, задачи и
пъзели. Но такива действия допринасят за развитието на само малка част от процесите на логичес-
кото мислене. В допълнение, доста примитивно ни обясняват принципите за намиране на решения на
задачи. Що се отнася до развитието на вербално-логическото мислене, способността да се изпълня-
ват правилно умствените операции, последователно да се правят изводи, не винаги сме научени на
това. Затова нивото на развитие на логическото мислене на хората не е достатъчно високо. Истината
е, че логическото мислене на човека и неговата способност за учене трябва да се развиват система-
тично и въз основа на специален терминологичен апарат и логически инструменти.
 Способността да мисли логично съчетава множество умения в използването на различни мисловни
действия и включва следните Компоненти на логическото мислене:
1. Познаване на теоретичните основи на логиката.
2. Способност за правилно изпълнение на такива умствени операции като: класификация, специфика-
ция, обобщение, сравнение, аналогия и др.
3. Уверено използване на ключови форми на мислене като: понятие, съждение, умозаключение….
4. Способност да аргументирате тезите си в съответствие със законите на логиката.
5. Умение бързо и ефективно решаване на сложни логически проблеми (образователни и приложни).
Наистина, такива мисловни логически операции като дефиниране, класификация и категориза-
ция, доказателство, опровержение, заключение, извод и други се използват от всеки човек в сво-
ята умствена дейност. Но се използват несъзнателно и често с неточности, без ясна представа за
дълбочината и сложността на тези умствени действия, от които се състои дори най-елементарният
акт на мислене. И ако искате вашето логическо мислене да бъде наистина правилно и строго, то
трябва да бъде специално изучено и целенасочено класифицирано т.е. да се направи логическо-поз-
навателната операция АНАЛИЗ допълнена с друга такава СИНТЕЗ! За които
Да спомена че при обосноваването на логическата необходимост в логиката има две школи:
 Психологизъм – логиката изучава човешката мисловна дейност.
 Антипсихологизъм – логиката няма нищо общо с мисленето и субективността, а изучава законите
на истинността. (Г. Фреге)
За мое съжаление тази тема както и други интересни са извън този камерен курс.
1.3. Приложение на логиката и цели на курса
Мисленето, с използване на инструментите на логиката, е необходимо в почти всяка област на чо-
вешката дейност, включително в областта на точните и хуманитарните науки, икономиката и бизнеса,
реториката и публичното говорене, в творческия процес и изобретателността. В някои случаи се из-
ползва строга и формална логика, например в математиката, и инженерството. В други случаи логи-
ката само дава на човека полезни техники за получаване на разумно заключение, например в иконо-
миката, историята или просто в обикновените "житейски" ситуации.
Както вече споменахме, често се опитваме да мислим логично на интуитивно ниво. Някой се справя
добре, някой е по-зле.
Като резултат на курса се надявам че:
• Знаейки по-добре кои ментални методи можем да използваме, ще можете да подберете нужния ме-
тод, който ще позволи да се стигне до правилното заключение.
• Ще мислете по-бързо и по-добре
• По-добре ще изразявате мислите си;
• Ще избягвате самозаблуда и логически заблуди, опити да ви манипулират.
• Ще можете да Идентифицирате и отстранявате грешки в разсъжденията и заключенията на други
хора, справяне със софистиката и демагогията;
• Ще можете да прилагате на необходимите аргументи за убеждаване на събеседниците.
Логическа култура
Логическата култура e елемент от интелектуализацията. Светът навлиза в стадии на постмодерно
общество. Световни информационни мрежи стават глобални фактори. Компютри и ИИ навлизат във
всички сфери на живота. навсякъде започна да се осъзнава значението на развитието на високите
технологии. Без добра логическа култура нито усвояването на компютърните знания, нито високите
технологии ще бъдат успешни. Логиката е важен елемент на обучение в модерните технологии.
Логическата култура е необходимост, особено за едно демократизиращо се общество каквото е българско-
то. За разлика от общества, в което мнението на несвързан с властта индивид има малко значение, в едно
демократично общество мнението на всеки човек е от значение, дори само заради това, че е избирател.
Културата в областта на аргументацията е важен елемент на логическата култура. Човек с ниска логическа
култура е лесно податлив на внушения, демагогия и манипулации. Има много примери от практиката за
изказвания, които само имитират логическа аргументираност, но фактически не са логически коректни. Към
популярното “Всеки има право на мнение” добавям “Особено когато е аргументирано”! и става “Всеки
има право на мнение, но ако държи да го наложи публично трябва да го аргументира и да е готов да
получи аргументирана критика”. И ако аргументите срещу тезата му са убедителни да го признае!