ТЕМА 1

ПРЕДМЕТ НА ЛОГИКАТА

1. Логиката – формална наука за мисленето

Мисленето намира относително най-адекватен и интерсубективен израз
в езика. В него мислите се превръщат в изречения, твърдения и разсъждения.
Логиката не се интересува от тяхното конкретно фактическо съдържание, а
от основанията ни по неемпиричен път да осъществяваме преход от
признаването на дадени твърдения в качеството им на предпоставки към
получаването на заключение от тях, следвайки определени правила, за
обосноваваме едни твърдения чрез други.
2. Обосноваване и разсъждение
Обосноваването е мисловна процедура, която се състои в оправдаване
приемането на дадено следствие по силата на съответни основания. То може
да бъде непосредствено (чрез позоваване на сетивен опит, авторитет,
интуиция, озарение) и опосредствано. Опосредстваното обосноваване на
мислите се осъществява по умозаключителен път – чрез разсъждения, които
се опират на формални зависимости между техните предпоставки и
заключение. Типовете разсъждения от гледище на тяхната структура,
правилата и методите на умозаключаване в различни области са собственият
предмет на логическо изследване. Зависимостите между предпоставки и
заключение имат характер на принуда и норма: ако сме признали
предпоставките, трябва да изведем от тях и съответното заключение. В
противен случай нарушаваме правилото и преставаме да бъдем рационални.
Ядрото на тези зависимости е логическата необходимост.
3. Концепции за същността на логическата необходимост:
А) Вербалистична – езиков характер на логическите зависимости;
Б) Идеалистична – 1) асоциативни зависимости между мислите, 2)
идеални образци;
В) Материалистична – отражение на най-общи обективни отношения
между нещата.
4. Психологизъм и антипсихологизъм
Проблем за еманципацията на логиката и отделяне на логическото от
психологическото – края на XIX и началото на XX век.
Психологизъм – логиката изучава човешката мисловна дейност.
Антипсихологизъм – логиката няма нищо общо с мисленето и
субективността, а изучава законите на самата истинност.
5. Логическите схеми на правилни разсъждения
 Определени обосноваващи структури притежават валидност – при
истинни основания (доводи) гарантират истинността на обоснованото чрез
тях твърдение.
Логическите схеми на правилни разсъждения са такива инвариантни
структури (форми) на построяване и връзка между твърденията, които,
независимо от фактическото съдържание, винаги водят до валиден резултат,
съхраняват истинността от предпоставките към заключението.
Основната задача на логиката е експлицирането и класифицирането на
логическите схеми на правилни разсъждения. Тя е формална наука, която
изучава зависимостите между езиково формулираните мисли. Сърцевината
на нейния предмет са необходимите зависимости по истинност, които по
неемпиричен път ни принуждават да приемем едни твърдения за истинни на
основата на други истинни твърдения. Г. Фреге разглежда логиката като
наука за законите на самата истинност. Но нейният предмет е по-широк и се
разпростира върху всякакъв вид формални зависимости – вероятностни,
модални (виж гл.2.18) и др.
6. Примери за логически схеми на правилни разсъждения
! Ако предпоставките са истинни, заключението не може да не бъде
истинно.
А) Ако1, то 2. Ако вали дъжд, то е мокро. Не вали. Не е мокро.
Не е вярно 2.
Не е вярно 1.

Б) Ако 1, то 2. Ако уча, то вземам изпитите. Уча. Вземам изпитите.

Вярно е 1.
След. 2.

В) 1 или 2.
Не е вярно 1. Дайте подходящи примери по тази схема!
След. 2

Г) Всички А са В. Всички хора са смъртни.

Всички С са А. Всички гърци са хора.
Всички С са В. Всички гърци са смъртни.
Дайте и други примери за валидни умозаключения по всички схеми!
Помислете защо можем да твърдим, че логическите схеми на правилни
разсъждения са безкрайно много?
7. Логически схеми на невалидни разсъждения:
А) Ако 1, то 2. Ако Х бъде застрелян, той ще умре. (и)
Вярно е 2 . Х е умрял. (и)
 Вярно е 1. Х е бил застрелян. (и) или (н)

Б) Всички А са В. Всички хора са живи същества. (и)

Всички С са В. Всички кучета са живи същества. (и)
Всички С са А. Всички кучета са хора. (н)
Дайте други примери за умозаключения по тези схеми, които от
истинни предпоставки могат да доведат и до неистинни заключения!
8.Анализирайте следното определение на предмета на логиката:
“Ние установяваме, че разсъждаваме като извеждаме заключения от данните, с
които разполагаме; забелязваме, че понякога тези заключения са коректни, а понякога не;
и че понякога тези грешки се обясняват с факта, че някои от изходните ни данни са
погрешни, но не винаги и постепенно осъзнаваме, че на разсъжденията, провеждани в
съответствие с определени норми, може да се разчита, ако изходните данни са коректни.
Изучаването на тези норми или принципи на правилното разсъждение винаги е било
разглеждано като дял от философията”.
Хаскел Къри “Основания на математическата логика”, 1963
9. Отговорете на следните въпроси:
А) Ако не сме учили логика, можем ли да мислим правилно
(логически)?
Б) Каква е връзката между логическата правилност и фактическата
истинност? (Валидна ли е схемата в 6Г, ако А означава “маймуни”, В –
“красиви”, С – “политици”?)
В) Философска наука ли е логиката? (Виж 10!)
10. Логиката и познанието
Съвременната логика се връща към първоначалните си функции на
канон (от гр. “правило”) и органон (гр. “оръдие”) на познанието. Тя се
занимава със структурата на готовите резултати на познанието и на процеса
на генериране на нови знания. Логиката е философска наука, защото
предлага най-общ анализ и критика на знанието в структурно-формален
аспект.
! Като наука логиката е създадена от Аристотел в рамките на
философията и се е смятала за задължителна пропедевтика към заниманията
с научно знание. Неговото наследство се нарича традиционна логика.
11. Кое определение на логиката бихте приели за най-изчерпателно:
А) Наука за законите на правилното мислене;
Б) Наука за необходимите зависимости по истинност между мислите;
В) Формална наука за структурата на мисленето;
Г) Нещо като математика;
Д) Най-точната част от философията;
Е) Обща наука за истината.
 ! Математическата логика изследва структурата на математическите
разсъждения (доказателства). Модерната логика възниква на основата на
математическата при търсенето на възможности за обосноваване на
непротиворечивостта на математиката чрез свеждането й до логиката в
началото на ХХ век. Тя е съвкупност от нови аксиоматични логически
теории, които широко използват математически средства. Създатели: Г.
Фреге, Дж. Пеано, Б. Ръсел, А. Н. Уайтхед, Д. Хилберт.
Философска логика и философски логики
Философската логика е област от приложната логика. Няма елементи
на формалната логика, които да не може да имат философска релевантност.
Философски логики – логически системи с интересни и плодотворни
от методологично гледище и в съдържателен план приложения във
философските, социалните и хуманитарните изследвания. Те експлицират
техния специфичен тип рационалност.