Мотивация за трудова дейност

Мъри – неговата теория не отделя потребностите от мотивите.

Неговата теория е обхватно систематизиране на човешките потребности.
Втората основна теория е на Е. Маслоу (1.базови; 2.сигурност; 3.принадлежност;
4.самоактуализация)
Дейвид Маклиланд – мотивация за постижение. Основни видове мотивация са:
потребност от постижение, власт, афилации(общуване). Изготвя списък от 20
потребности на база на Мъри. Първото:
- Потребност от постижения – индивидът да се справи по-ефективно с дадена
дейност, отколкото преди. Счита, че хората с тази потребност за по-рискувачи.
Изпитват удовлетвореност от успеха, т.е. успехът им е функция на личните им
действия. Нуждаят се от бърза оценка на техния труд. Важна характеристика
при тях е поемането на отговорност. Отрицателна черта – не са много
подходящи за мениджъри, защото желаят сами всичко да изпълняват, не
делегират права и задължения.
- Афилации – бщуване, което носи удовлетвореност за двете страни, нещо като
емпатия, жестовете да срещат одобрението на другия. От една страна са хората,
които търсят сътрудничество с другите
- Потребност от власт – нужда от контрол над ситуацията. Ситуацията включва
финансови, морално и социално влияние, но Маклиланд разглежда този вид като
потребност индивидът да се чувства силен и да покаже могъщество. Т.е.
функция на статуса им. Желаят да имат влияние и престиж, отколкото да
разрешават социални потребности. Разделя нуждата от влас на два вида: 1.за
лични цели; 2.институционална власт (организационните цели)
Друга теория, в чиято основа стоят ценностите е тази на Рокич. Разделя ценностите на
два вида:
- Терминални – приятелство, мир, любов,
- Инструментални – по какъв начин, с какви инструменти се постигат целите –
труд, връзки, заплащане
Теория на хер Хофстебе – дефинира 5 вида ценности, диаметрално противоположни:
- Индивидуализъм – колективизъм
- Мъжественост-женственост
- Дистанция от властта :ниска-висока
- Ориентация към бъдещето : близк-далечна
- Избягване на несигурност-търсене на сигурност
Достига до извода, че индивидуалистите желая повече престиж и признание в
обществото, но желаят и по-високо заплащане, а колективистите не се стремят към
височки постижения, а е важно да са включени в екипите.
Съществува връзка между мотивите и устойчивите личностни характеристики, т.е.
наличието на дадена определена способност (общи и специални)
Теория на Д. Ротър – разделя индивидите на екстернали и интернали. Екстерналите
търсят успеха, причините за успеха в екстерна, външно, а интерналите – вътре.
Теория на Деси и Райън – разглеждат екстернали и интернали в самата трудова
дейност. Доразвиват Ротър.
Разглеждат всяка област като източник на мотиви, които могат да обхващат следните
области:
- Организация на работа – заплащане, организация на труда, контрол, планиране
- Физически условия на работа – шум, вибрации, микроклимат, лъчения,
безопасност на труда
- взаимоотношения – общуване със структурни връзки
- съотношения между задачите на работата, характеристиката на трудовата
дейност и възможностите на изпълнителя й. Изискванията трябва да са
съобразени.
Деление на мотивационните теории:
До тук бяха изброени съдържателните теории.
1. Процесуални теории:
1.1. Адъмс и Джейкъбсън – Теория на справедливостта – ако служителите
считат, че с тях се отнасят справедливо, техните действия ще са по-активни,
по-мотивирани, по-постоянни ще са и обратно. Според количеството и
качеството на вложената работа следва те да получат по-добро заплащане и
да са по-оценени, да получат повече социални придобивки.
Недостатък на тази теории – трудно се постига консенсус за понятието
„справедливост”. Това са индивидуални социални перцепции. Затова се оценява
персонала и се атестира. Липсата на мотивация е причинена от 2 несправедливости:
ниско заплащане и високо заплащане.
1.2. Теория на Врум за очакванията (теория на валентността) – фокусира се върху
конкретни неща, които касаят пряко заплащането, но и до фактори
(позитивни и негативни), които са резултат от поведението на индивида.
1.3. Теория на целеполагането – поставят се различни видове цели като
детерминанти на поведението( Едуин Лок). Има дискусия, при кой тип
поведение трябва да се поставят близки цели.
1.4. Хайдлер и Кели – атрибуционна (обяснява причините за дадено поведение) –
считат, че това са вътрешни и външни сили
- Вътрешни – способности, умения, посихични състояния, психични процеси
- Външни – организационни правила, начин на работа, структура на ръководство,
контрол.
Свързано е с локуса на контрола. Има следните видове локус:
- Отличителност
- Съгласие
- Същност
1.5. Теория за подкреплението (Скинър) – вътрешни и външни стимули за
подкрепяне постигането на даден резултат. Свързват резултата с
положителни или отрицателни последици, т.е. положителните са
допълнителна мотивация, а отрицателните могат да доведат до бягство от
задълженията.