Тема №1

Човешкото поведение. Мотивация и поведение. Видове мотиви.

Ефективност и поведение.

Мотивацията е процес на специфичен начин на организиране на психическата

подготовка за действие.
Мотивацията се проявява като устойчиво, личностно образувание, като цялостна
насоченост на личността, под мотивация се разбира съвкупност или система от
психологически моменти (мотиви или отношения на човека към действителността),
които определят цялостното поведение на индивида, в тесен смисъл – мотивация на
конкретни форми на човешкото поведение.
Мотивът е вид вътрешна подбуда за действие, функционираща на съзнателно
равнище. Съдържанието на мотива може да е предмет, ценност, дейност, склонност,
която се изказва с думи. Мотивите обуславят, управляват и опосредстват постъпките.
Мотивът е психологичен феномен, който се трансформира в енергия за определена
дейност - нейна пряка движеща сила.
Съществуват няколко теории за мотивацията ERG – теория на Алдефер, теория на
Маклиланд за мотивация чрез постижения, двуфакторна теория Хърцер и теорията на
Маслоу.
Най-популярната и впечетляваща теория за мотивацията принадлежи на Ейбрахам
Маслоу. През 1954 г. Маслоу дефинира своята пирамида (йерархия) на човешките
потребности, която играе ключова роля за развитието на човешките ресурси и теорията
за мотивацията. Основната й теза е изведена в названието - потребностите на човека
изграждат йерархия, която започва от физиологичните потребности на организма и се
движи към по-висшите социални потребности, за да стигне до най-висшите -
потребностите от себедоказване в обществото.
Според Маслоу човешкото същество никога не е напълно задоволено и
потребностите се подреждат в определена йерархия на доминантност, която е строга
различна при всеки по отделно.
Ейбрахам Маслоу утвърждава пет основни категории човешки потребности, които
подрежда в йерархията (пирамида) по важност като започва от фундаменталните
физиологични нужди и стига до необходимостта от самоусъвършенстване.

1
 На най-ниското ниво се намират физиологичните потребности – потребност от храна,
вода, кислород, сън, физическа активност. Физиологичните потребности спадат към
оцеляването или здравето. Това са първичните нисши потребности, необходими за
оцеляването. Без съмнение те са най-силни в сравнение с другите потребности.
На следващото стъпало в пирамидата на Маслоу е разположена потребността от
безопасност, сигурност, спокойствие, защита. Когато физиологичните потребности са
сравнително добре удовлетворени, се появява нова съвкупност от потребности,
наречени потребности от сигурност.
На трета позиция се намират социалните потребности – потребност от любов,
одобрение, общуване, привързаност, принадлежност. Ако физиологичните потребности
и потребностите от безопасност са относително добре задоволени, ще възникнат
потребностите от любов. Потребността от общуване се разглежда като вид потребност,
наред с нуждата от познание, свобода, самостоятелност, морално изявяване и др.
Мотивацията за одобрение се разглежда като показател за потребността на личността
от общуване.
Под върха на пирамидата е разположена потребността от уважение, самоуважение,
признание, оценка, социален статус - потребност или желание за висока оценка на
самите себе си, от самоуважение или чувство за достойнство и усещане, че са по-ценни
от другите. Задоволяването на потребността от висока самооценка води до чувство на
увереност в себе си, стойност, способност, сила и чувство на полезност.
На върха на пирамидата (най-високото стъпало) се намира потребността от
себеактуализация (самоусъвършенстване) - потребност да развиваш в пълна степен и да
реализираш своите потребности, да постигнеш максимума, на който си способен.
Според Маслоу потребностите от по-ниските нива са по-силни от тези на по-високите
и всяка потребност от по-ниско ниво трябва да бъде сравнително добре задоволена,
преди да се появи потребност от по-високо ниво.
Маслоу разграничава две категории мотиви у човека: дефицитарни и мотиви на ръста.
Мотивацията за задоволяване на потребностите авторът разделя на два подвида:
дефицитна мотивация (Д–мотивация) и мотивация за развитието или битийна
мотивация (Б–мотивация). Д–мотивите най–общо включват първите две равнища от
йерархичната система, а Б-мотивите се отнасят по–скоро до следващите три.
Д–мотивацията е свързана с набавяне на липси, дефицити с основна цел –
възстановяване на хомеостазиса. Б–мотивите са насочени към реализация на
потенциалните възможности на индивида, обогатяване на жизнения опит.

2
 Маслоу стига до извода за два основни начина на живот – дефицитарен начин или Д–
живот и битиен начин на живот или Б–живот. При дефицитния начин на живот водещи
са мотивите, свързани със задоволяване на физиологичните потребности и
потребностите от безопасност. Битийният начин предполага мотивация за развитие, за
реализация на заложените в личността способности.
Едуард Деси разделя мотивите на вътрешни и външни. Вътрешните мотиви разкриват
дейността „от-вътре”, въвличането в дейност е заради самата дейност. Външните
мотиви разкриват дейността „от-вън”, дейността се извършва заради нещо друго –
одобрение, материална придобивка, задължения, избягване на обвинения. Вътрешните
мотиви придават много по-дълбок смисъл на дейността.
Доналд Макклелънд открива, че много от нас изпитват потребност от постижения. Те
са устремени към преследване на целите си, към непрекъснато развитие, към
съвършенство.