Бизнес и морална отговорност.

Моралът в индивидуалното развитие и

в развитието на организациите.
Морални конфликти.
Бизнес и социална отговорност
 Етичните проблеми в мениджмънта са своебразни
управленски дилеми, защото изразяват конфликта
между приходите, разходите и печалбата на
фирмата и нейната социална отговорност.
 Ако една фирма например произвежда бисквити и
има на склад брашно, чийто срок на годност е
изтекъл, пита се какво трябва да направят
ръководителите? Да изпълнят социалното си
задължение към потребителите, които винаги са
харесвали и купували техните бисквити и да
бракуват брашното, с което ще претърпят загуби?
Или “да затворят очи” и да пуснат брашното в
производство, за да не загубят собствениците от
брака на брашното с изтекъл срок на годност?
 “етика” - подразбираме областта на знания.
 “морал” – разбираме реалната практика, поведението на
хората.
 “нравственост” - подразбираме емоционалните
индивидуално-етичните личностни страни на моралното.
 Често пъти взаимно ги заменяме, например “етично
поведение” и “морално поведение”.
 Етичното е качеството на отношенията на съгласие
между моралните представи и поведение на двама души
(две страни). Етичното, било то стандарт, или поведение
се договаря между двете страни и те се съгласяват, че
това е едно приемливо за тях нещо.
 Това е една сравнително нова тенденция в съвременното
общество, съгласно която не е разумно да се търси
единно мнение за това, кое е правилно и кое не е
правилно, кое е добро и кое не е добро. Има много видове
морал, тъй като има много видове субекти, които го
изповядват. Общият диалог и съгласие определят кои
норми, стандарти, поведение биха могли да бъдат етични.
Етика, без морал – основателно
ли е?
Този начин на мислене води до създаване на
една нетрадиционна идея, че “съществува
етика, без морал”. По друг начин казано,
човешкият морал е неприкосновен избор на
всеки. Обществото може и трябва да търси
приемливите за всички етични норми.
Тази сравнително нова тенденция за “етиката
без морал” е съвсем различна от класическата
тенденция, съгласно която моралът е в
основата на етиката.
моралните съждения.
нормативни съждения.
науката, която ги изучава
Етични стандарти

Етичните стандарти включват:

◦ Морални норми – това са етичните
стандарти, които изискват, забраняват,
повеляват, поощряват поведението.
Например “не лъжи”, “не кради”,
“уважавай другия”.
◦ Етични принципи – това са тази част от
етичните сатндарти, която служи за
моралното оправдание при вземане на
съответните решения.
Моралността като човешко качество
 “Повечето от нещата, които искам са или незаконни, или
неморални или от тях се напълнява” = има разлика
между “искам”, “трябва” и “мога”
 Много теории твърдят, че човекът е “морален субект”
◦ Какво значи
 Дебатът за човешката природа
◦ Песимистична позиция – (Фройд, Адам Смит, Макс Вебер)
◦ Оптимистична позиция – (Русо, Джон Лок)
Подходи за разбиране на моралните качества
и етичното поведение

 ДЕТЕРМИНАЦИЯ

 САМОДЕТЕРМИНАЦИЯ

 СВРЪХДЕТЕРМИНАЦИЯ
Развитие на индивидуалните способности за морално
съждение (Кьолберг)– Първо равнище (Доконвенционални
стадии)
 Първи стадий – Ориентация към наказание и
послушание:
 Физическите последствия от постъпката изцяло определят
нейната “доброта” или “лошота”
 Избягване на наказание – основание да се постъпва добре;
интересите на другите нямат значение
 Втори стадий – Ориентация към съотнасяне с другите
 Правилните действия са тези, които задоволяват
собствените потребности или потребностите на тези, които
обича; зачита, отстъпва пред потребностите на другите;
правилното = равностойна размяна
 Има известно признаване на интересите и на другите
Развитие на индивидуалните способности за морално
съждение (Кьолберг)– Второ равнище (Конвенционални
стадии)
 Индивидът е способен да отговаря на групови
очаквания (семейство, нация) и това се приема
като съответстващо на собствения му интерес,
поради положителните последствия.
 Приема лоялност към групата и нейните норми.
Може да види ситуацията от гледна точка на
групата.
 Мотивация да се приспособи към груповите
норми, да нагоди потребностите си към тези на
групата.
 Конформистки тип морално поведение.
Развитие на индивидуалните способности за морално
съждение (Кьолберг)– Второ равнище (Конвенционални
стадии)
 Трети стадий – Ориентация към междуличностно съгласие
 Добро поведение е да съответстваш на очакванията на тези, към които
изпитваш вярност, привързаност, доверие (семейство и приятели)
 Правилно поведение – това, което по принцип се очаква от добър син, брат,
приятел
 Мотивация за добра постъпка – да си добра личност в собствените си очи и
според другите в групата.
 Усвоява се лоялност, ролеви морал, нагласа “постави се на мястото на другия”.
 Четвърти стадий – Ориентация към закона и реда
 Правилното поведение се определя от лоялност към по-широки групи – народ,
закони в държавата
 Може да види другите хора като част от социална система и да различава
социални роли и задължения.
 Различава нормите, произтичащи от системата от своите междуличностни
отношения и мотиви.
 Потребност да подпомагаш общността, от която си част.
Развитие на индивидуалните способности за морално
съждение (Кьолберг) – Трето равнище (Автономни стадии)

 Личността не приема безкритично ценностите и

нормите на групата, към която принадлежи;
 Оценява от позиции, които частично да имат
предвид интересите на всички;
 Поставя под въпрос приетите закони и ценности,
способен е да ги преформулира според
самостоятелно избрани морални принципи, които
според него са справедливи;
 Приемливи закони и ценности са тези, от които
може да се мотивира всеки разумен човек,
независимо от мястото, което заема в
обществото.
Развитие на индивидуалните способности за морално
съждение (Кьолберг) – Трето равнище (Автономни стадии)
 Пети стадий – Ориентация на личността към социалния договор
 Осъзнава, че хората се придържат към различни и конфликтнивъзгледи;
 Нужни са справедливи начини за консенсус чрез договор и съгласие;
 Всички ценности и норми са относителни, но еднакво допустими, разумно
договаряне;
 Моралният избор се опира на ”търсене на най-доброто за възможно най-много
хора”;
 Моралната и правната позиция могат да са в противоречие – морална
критичност
 Шести стадий – Ориентация към универсални етични принципи
 Правилното поведение се определя от универсални морални принципи, които
са всеобхватни, разумни, ясни, цялостни
 Не са конкретни като 10-те Божи заповеди, а са абстрактни императиви –
справедливост, обществено благо, равенство на правата, всяка личност е цел
сама за себе си (Кант)
 Основание за морално поведение – да съответстваш на тези принципи
 Приети и следвани доброволно; ръководство на съвестта на развитата личност
Обобщение на теорията на Кьолберг
 Предлага отговор на въпроса – как личността
възприема себе си като морален субект
◦ На Първо равнище – извън всякаква група
◦ На Второ равнище – в и чрез групата
◦ На Трето равнище – над групата.
 Посока на промяната в мотивацията за морално
поведение – от дисциплина и послушание към
самостоятелност и принципност
 Значение – обяснява как личността развива своите
морални способности чрез интериоризация на
етичните стандарти, преобладаващи в общностите, в
които живее и как постепенно се научава да бъде
критична и независима от тях.
Критики към теорията
Не е ли твърде рационализиран модел; не се
ли пренебрегват емоционалните фактори за
етичност в поведението; в изходното
разбиране на морала не се ли набляга
прекалено върху права, автономност,
справедливост и почти не се споменават
симпатии и антипатии, настроения, човешки
отношения?
Валидна ли е схемата за различни етноси,
култури и нации или примерът е западно-
европейския човек?
Има ли разлика между женско и мъжко
морално развитие?
Има ли женска и мъжка етика? –
Изследвания (Гилигън)
Морална зрелост на организацията (на база на теорията на
Кьолберг)
 Първи етап на морално израстване на
организацията – легализъм – етичните проблеми
са латентни, не се разпознават или се потулват,
“това не е наша работа” – позиция на
служителите.
 Втори етап – правила за предпазване от етични
проблеми (етични кодекси) – “ бихме искали, но
не можем (да сме етични)”
 Трети етап
◦ формулират се етични стандарти,
◦ влиза се в мрежи за общи стандарти в бранша
◦ Организационната етика става стратегия, която се
институционализира
◦ Моралната перспектива може да се изрази чрез
съжденията “не можем по друг начин”, “пречи ни на
развитието”.
Равнища на етичност в бизнеса (Кьолберг) (Разполагаме ли с примери?)

Бизнесът е борба за оцеляване. Регулира

се предимно силово, защото действа
законът на джунглата.
В бизнеса има едно правило – Печалба на
всяка цена!
В бизнеса е морално това, което е в
рамките на закона.
Етиката може да се окаже пе1еливша за
бизнеса в дългосрочен план
Бизнесът е социално отговорна
институция и има важна мисия в
съвременното общество.