Обща теория на

правото
ЧАСТ ПЪРВА. ПРАВОТО – 
ФЕНОМЕНОЛОГИЯ, СИСТЕМА, ИЗТОЧНИЦИ,
СУБЕКТИ
Въведение в лекционния курс
по дисциплината
"Обща теория на правото"

Октомври 2021 г.
 • Учение за развитието на съзнанието,
което описва и обяснявана явленията

• Phenomenom – проявяващо се,

Феноменология съществуващо, което може да бъде
осъзнато 
Феноменология
на духа
•logos  -  слово, смисъл,
понятие, знание, основане, дискурс
 • Подход при изучавене на правото като
явление

• Изучаване на различните проявления на

правото
Феноменология
на правото • Описание на правната действителност -
правото в неговата цялост и различни
проявления, система от правни явления
Юридическото
мислене • Изясняване на смисъла на правото,
специфичен начин на мислене, съзнаване на
правото и отношението към правото
 Човекът, за разлика от всички останали живи същества, осъзнава
собствените си граници, т.е. крайността на човешкото
съществуване

Философията и религията търсят отговор на въпроса за смисъла

на живота - "Как трябва да се живее?" 

Религията предлага решение чрез вярата в обективно

необозримото, като възприема, че човекът не може да опознае

Научният действителността

Философията е обяснение на света въз основа на разума

подход (мъдростта), като приема, че човекът е способен да опознае

закономерностите на природата

Науката е философско познание за особеностите на

явленията, които позволяват тяхното относително
самостоятелно изучаване чрез използването на единен подход 
 Философията, а и всяка наука, обхваща

1. Теория – описание и обяснение на

съществуващото (действителността). Когато
теорията се основава на основни идеи, тя се
превръща в учение за идеалното състояние на
изучаваното явление. 

Философската 2. Стремежът към справедливост (етиката) –

основа на науката практическа философия, която дава отговор на
въпроса "Как е правилно да се постъпва, за да се
живее в общество?"

3. Търсенето на решение (мъдростта) –

предложенията за развитие, което науката нарича
еволюция
Раздел първи. Право и
общество.
• 1. Природни и социални закони. Фактическо и
дължимо. Феноменът право. 
• 2. Правна институционализация – специфика и
развитие. 
• 3. Право и морал – граници и съотношение. 
• 4. Право и религия. 
• 5. Право и държава. Защита на правото. 
• 6. Право и политика. 
• 7. Право и икономика. 
• 8. Езикът в правото.
Въпрос № 1. Природни и социални закони.
Фактическо и дължимо. Феноменът право.
 Природните и социалните
науки
• Обособяването на науките на природни и социални науки

• Техническият прогрес и развитието на научното знание през Просвещението формират

убеждение и увереност у човека, че той може сам да опознае природната и социалната
действителност и да оказва въздействие върху природните и социалните явления

• Природните науки изучават природните закономерност, които не зависят от човешката

воля и не подлежат на оценки за правилност и неправилност

• Социалните науки изучават социалните явления и имат претенциите да откриват

социалните закономерности, на които се основава развитието на обществото, за да
приемливото поведение на човека. Социалните науки съдържат оценка на поведението на
човека чрез съзнанието.
 Природни и социални закони

• Природните закони - закономерности на природните явления и

процеси, които съществуват и протичат независимо от човешката воля

• Социалните закони - закономерности в развитието на обществото като

съжителство

 Нормативен и регулативен характер 

 Направляват човешкото поведение въз основа на идеи, принципи,
правила
Съществената роля на съзнанието и волята на човека
 Фактическо и дължимо
• Правото като дейност и като идея

• Правните явления и правните понятия

• Правото като факт и като нормативност

 • Правото е социално явление

• Направлява поведението на човека в обществото
• Съществува в определена социална среда
• Правото е елемент в структурата на обществото
• Взаимодейства с други социални явления - взаимно
 влияние
                     
• Правото има нормативна природа - направлява човешкото
поведение въз основа на оценка за правилно и неправилно

Феноменът • Правото има специфична институционална природа, която

право му придава общозадължителност и официален характер чрез
публичната санкция на държавата 
Въпрос № 2.
Правна
институциона
лизация -
специфика и
развитие.
 Институционализация
• Институционализацията е процес по създаване на правилата и нормите, които направляват
човешкото поведение

• „Институционализацията позволява да се видят в единство нормата като духовен модел и

социалната общност, в която и чрез която този модел действа“
                                                                                                                                   Янаки Стоилов

• Институционализацията обхваща отделната социална група или държавно организираното

обществото. Тя протича на различни нива: 1) създаване на норми и правила; 2) осъществяване на
контрол за спазването на нормите; 3) промяна на съществуващата нормативност.

• „Установяването на норма предполага затвърждаване на масовото, типичното сред случайното

многообразие от волевите актове...“   
                                                                                                                                  Янаки Стоилов
 Процес на
институционализация -
етапи
• Първият етап е свързан с обособяването на обществените отношения
като предмет на регулиране. Това става по пътя на повторяемост на
определено поведение или чрез оценка от страна на определена общност за
необходимостта от институционализация. 

• Вторият етап се нарича обективиране на правилото за поведение. Това е

неговото външно изразяване като правило чрез оценка от страна на лицата.
То е свързано с приемането му от общността и от отделните субекти.
Продължава формирането на правилото за поведение, което постепенно
придобива нормативен характер. Вторият етап е свързан и с формирането на
съзнание за правилност и задължителност на нормите и правилата
 Институционализация -
етапи
• Третият етап обхваща институционализирането на структурата на
правилата за поведение (интернализиране) – установяването на контрол за
спазването на правилата. С този етап завършва формирането на нормативността
на социалните правила и на тяхната задължителност. Съществена част от него е
институционализирането на принуда.

• В рамките на правната институционализация се формира общозадължителният

характер на правните норми чрез средствата на държавната принуда. Тя обхваща
и интерпретацията на създадените вече правни норми. Една от причините да
разглеждаме правото като уникален социален регулатор е способността му да
регулира отношенията по общозадължителен начин чрез цялостна
институционализация на социалния ред. То разполага със специфични правни
средства, основно значение след които имат санкциите в правото.
 Функции на правната
институционализация

• Формира правото като елемент на социалния ред

• Отразява и придава институционалност на общите ценности
• Конструира правната нормативност
• Допринася за изграждане на системността на правото
• Отразява юридическата практика като елемент на правния ред
• Адаптира правото към социалните условия.
 Същност на правната
институционализацията
• Правната институционализация показва способността на правото да бъде
социален регулатор

• От една страна, правото надгражда институционалността на останалите регулатори

и институти, като отразява други социални норми, когато те нямат достатъчна
регулативна способност

• От друга страна, правото институционализира собственото си създаване и

функциониране

• Правната институционализация е налице, когато определена интерпретация на

ценностите е наложена със санкции
 Същност на правната
институционализацията
• Правната институционализация е процес на създаване, адаптиране и
развитие на правото като част от социалното

• Правото съществува и си взаимодейства с други нормативни системи

• Правните норми се определят като институционализирани социални норми

• Наличието на различни социални регулатори и тяхното едновременно

съществуване означава, че правната институционализация предполага
плурализъм на нормативните системи, който се нарича „правен плурализъм“
 Форми на правната
институционализация
• Правополагането означава, че създателят на правото (законодателят) действа в
определени институционални и социални условия, което поставя темата за границите
(контекстът) на воля на законодателя

• Процес по установяване на правните последици от законодателя - формиране на

правна нормативност и общозадължителният характер на правото. Правото дава оценка
на съществуващата нормативност въз основа на свои собствени критерии и оказва
„обратно“ въздействие върху общественото развитие.

• Правна промяна - институционализацията е процес на непрекъснато развитие на

правото. В модерната конституционна държава промените в правото са „монопол“ на
законодателя. Правната промяна е еволюцията на правото.
Въпрос № 3. Право и морал - граници
и съотношения. 
 МОРАЛ И ПРАВО

• Нравствеността е ценностна нормативна система, която обхваща

морални и етични принципи и норми
• Моралните принципи и норми възлагат отрицателни задължения - забраняват
определено поведение като противоречащо на ценности и оценка за добро и
зло
• Моралните норми възникват с формирането на съзнанието - възприемане и
оценка на действителността въз основа на ценности
• Моралните норми по правило се отразяват в правото и придобиват
характера на правни норми
• Връзката между правните норми и моралните норми е генетична -
моралните норми се отразяват като готови норми в правото
 МОРАЛ И ПРАВО

• Правото не може да решава морални дилеми - евтаназия, смъртно

наказание
• Правото решава правни спорове, които възникват въз основа на морални
дилеми
• Моралът оказва влияние върху развитието на правото в следните аспекти
 Служи като модел за формиране на съдържанието на правните
норми
 Използва се като средство за решаване на сложни дела
 Използва се при тълкуване на правните норми
 Използва се при прилагане на аналогията на правото 
БЛАГОДАРЯ ЗА
ВНИМАНИЕТО!
Доц. д-р Бойка Чернева