Тема 1

Предмет на сравнителното конституционно право. Еволюция на обекта на

конституциите и на предмета на конституционното и сравнителното
конституционно право. Секторни конституции. Конституционализация и
деконституционализация
Какво са Конституцията, конституционализацията и Конституционализмът?
Тези понятия са тясно логически, съдържателно, технологично и телеологично свързани. Имат
сходен произход, причини и сходни функции.
Конституционализмът е комплексен феномен и за него не може да се говори в единствено число.
Има различни проявления в различните епохи и сектори на управлението.
1. Кои са причините и факторите за възникването на Конституцията и
Конституционализмът? Защо те са изначално западен модерен феномен?
Конституционализмът възниква като модерен западен феномен. Той възниква като феномен,
базиран на две основополагащи нормативни идеологии – рационализъм и хуманизъм. Той е
комплексен феномен, който има освен много аспекти, направления, и множество измерения, т.е. той
не може да бъде сведен само до позитивно-правното му измерение или валидното право. Безспорно
е, че в ядрото на Конституцията стои писаното право, но конституционализмът има и емпиричност,
социоправно битие – факти от действия и бездействия на авторитетни играчи в системата =
титулярите на държавните институции. Конституционализмът е съвкупност от революции и
еволюции. Той има и др. измерения, едно, от които е неговото теоретично измерение, т.е.
конституционализмът е и теория.
 Конституционализмът е позитивно право, практика, история, факти, но и теория, която има
определящо значение за начина, по който ние разбираме света.
Конституционализмът бива наложен като революционен проект на революционния елит в
определени държави. Той е и вид измислена традиция. Символиката на мрак и светлина е от
фундаментално значение за конституционната история - светлината на античното просвещение и
мрака на калните дъждовни средни векове.  Конституционализмът е исторически артефакт,
основава се на невидими мостове към миналото.
Конституционализмът е една съвкупност от революции, еволюции и договорена конституционна
промяна. В повечето случаи старите елити не отстъпват политическата власт доброволно, освен тези,
които осъзнават, че са загубили властта и отстъпват, за да останат.
Кога се появява първата европейска Конституция в света? – тя е на Полша, но не влиза в сила,
защото Полша се разединява. Има две конституции, които са приети на 3 май 1791г. – на Полша и на
Франция, която обаче също не влиза в сила. И още много др. … В Римската империя е имало актове
на императорите, които са се наричали императорски конституции, но те наистина ли са
конституции? Тук именно възниква въпросът: „Какво наричаме Конституция?“.
Конституцията е първо рационален проект – продукт за освещаване на тъмните на социалните
отношения. Тя е силно вдъхновена от нечовешкия възход на природните науки. Индустриалната
революция е произвела чисто нова класа, която е огромна и мощна – индустриалните капиталисти.
Конституционната индустриализация се свързва с парламентаризма и с представителната
демокрация. Това е и причината за появата на Конституцията точно във Франция. След това тя бива
експортирана на вълни, които в Европа са през Париж, защото има ключови събития – 1830г., 1848г.
и т.н. (либерални, пролетарски и др.). Има и втори клас, който се поражда от индустриалната
революция – работниците, но тя придобива значение, когато се появява демокрацията (края на XIXв.
– началото на XXв.). Конституционализмът е договорен проект – продукт на сблъсък между началата
буржоазия и аристокрацията и необходимостта да се постигне договорена промяна.
Конституционната индустриализация нямаше да се появи, ако не беше буржоазията и поради факта,
че Просвещението – идеята за писан разум, за рационалност е буржоазна ценност. Именно поради
това, че буржоазията е основана на такива ценности, че тя е продължител на идеи, които имат своите
коренни в Античността и Просвещението, и поради това, че има насрещен отпор от страна на
аристокрацията, а в някои държави обратното, води от една страна до това, че Конституциите са
наложени, са продукт на волята на суверена към даден момент, но от др. страна – понякога този
суверен трябва да се съобразява с др. социополитически фактори, поради което Конституцията
получава една по-представителна и по-обхватна репрезентативна за цялото общество същност.
2. Типологии на конституционализма.
Поставят се въпросителни относно модерния конституционализъм и постмодерния
конституционализъм. За модерния е така, защото можем да му открием прототипи на права,
конституции, на институции, на актове, подобаващи конституции от Античността и
Средновековието, но реално те не са конституции. За постмодерния е така пък, защото много автори
оспорват самата идея за постмодерност.
3. Основни елементи на конституционализма.
Има две основни нормативни идеологии на съвременния конституционализъм – хуманизъм и
рационализъм. Хуманизмът оказва влияние основно на антропоцентризма върху съвременните
конституции. От своя страна той се състои в това, че човекът е поставен в центъра на
конституционната система. Конституциите са веднъж предопределено антропоцентрични, тъй като
човекът е необходимият двигател на конституционната система, но и втори път ценностно
антропоцентрични, тъй като има стремеж за създаване на целенасочеността на човека, давайки му
защита от или права за различни неща. Идеята за човешкия образ на конституцията е много важна и
тя традиционно е хуманистична. Рационализмът от своя страна е много комплексна идеология. Тя е
продукция, свързана с Просвещението и с идеята за рацио скрипта. Рационализмът е свързан с
кодификационното движение, а самата конституция е част от кодификационното движение. В този
смисъл конституцията е и реформистки проект. Обичайно хуманизмът се появява след големи
трагедии, които стимулират дискурса на права на човека.
В една система имаме конституционализъм, когато имаме:
 върховенство на конституцията - е първият типичен елемент. Голото върховенство не
означава нищо, трябва да има гаранции, които са пълноправни и реално съществуващи и
практикуващи. /Например: общо правосъдие, специализирани съдилища, административно
правосъдие, конституционно правосъдие и т.н./
 примат на наднационалното право - може да означава много неща. в последните
десетилетия конституционните системи се отварят в правен и в социоправен смисъл. В
правен смисъл основен инструмент за отваряне е това, което Ханк нарича правила за
отваряне – разпоредби, норми в конституцията или норми, приети от съдилища.  Някой
трябва да каже във валидното право, че даден наднационален източник на правото е валиден
в националната правна система. Тук се появяват два на пръв поглед антиподни, но всъщност
взаимносвързани процеса – конституционализацията на международното право
(европейското право и др.) И интернационализацията на националната правна система.
Европейското право е различно от националното и международното. То е и примат над
националното право, но относителен, т.е. по принцип правото на ЕС има примат над националното
право с изключение на тези части от националните конституционни системи, които са част от
националната конституционна идентичност. Националната конституционна идентичност е
измислена от неолиберализма, за да бъде пазител на суверенитета и е използвана от
неоконсерватизма като меч за посичане на примата на европейското право. В България няма никакво
произнасяне на КС за конституционната идентичност за момента, следователно тя или не
съществува, или обхваща цялата конституция.

Има най-различни теории, които казват, че правният ред трябва да е формално валиден. Ако са
спазени определени форми, процедури и компетентности, имаме формална правова държава. Не
винаги легалното съвпада с легитимното. Легалност означава правомерност, съответствие с
валидното право. Легитимност означава оправдание, което може да бъде от различни източници/
насоки. Имаме входяща и изходяща легитимност. При входящата нещо е легитимно, защото ние
можем да му повлияем. Изходящата е легитимност чрез ефекта, която е характерна за просветената
монархия. Още имаме рационална, харизматична и традиционна легитимност. Традиционната
легитимност е силно неприложима. Съвременните конституционни системи трябва да почиват на
т.нар. рационална легитимност. При нея имаме напълно рационални процедури, форми, институции
и дизайн. Това води до криза на легитимността обаче, защото причината, поради която ние се
доверяваме на институцията, е че първо ние я избираме, второ те са рационални и трето ние сме
рационални.