Конституционно право – упражнение

ас. Петър Илиев

Парламентаризъм

Условно има 3 смисъла. Първо, като идейно, политическо движение, насочено към
установяване и утвърждаване на централното място и роля на парламента в националния
политически живот на повечето европейски държави. Второ, (по-тясно) като парламентарна
форма на управление, при която правителството се излъчва по парламентарен път и носи
политическа отговорност пред парламента. Трето, като парламентарен режим, тоест начинът,
по който функционира парламентарната форма на управление, тоест ролята на партиите, които
по специфичен начин я оцветяват. Сега, тъй като сте 16. Група и сте втори поток,
парламентаризмът има 4 принципа. Първият е публичността (сега ще се занимаем с него).
Вторият е разделение на властите. Третият е политическото представителство (после).
Четвъртият е господство на правото (по ОТП и ОТД).

Публичността. Между гражданското общество и политическия живот има публична

сфера. Около нея циркулира общественото мнение (vox populi, обща воля – стари термини). В
публичната сфера се вихрят партиите, групите за натиск, лобита. Те образуват структурата на
тази сфера. Това е леко въведение. Лека-полека еволюционно основно в Англия, тази сфера се
институционализира чрез парламента – от една страна като представителна институция и от
друга като ДО. Благодарение на парламента публичната сфера допълва към своите критични
функции и публична инициатива (за решаване на проблема). Вече имаме не само критични
функции, но и инициативни функции. Публичната сфера чрез парламента вече започва да
провежда една дискусия, наричана публична дискусия. Основната ѝ сцена е парламента.
Парламентарното управление е управление чрез дискусия (това е максима). Дебатът има за цел
да определи, формулира измеренията на онуй нещо, което нарекохме Общо благо. Той не е
самоцелен. Волята се формира с дискусия за Общото благо. То не е константна величина, а
променлива (с промяната на условията на живот). В публичната дискусия се възпроизвежда
консенсуса за това Общо благо. Ама това е трудно, без консенсус се разпада. При
парламентаризма не силата прави закона, а истината прави закона (още максими). Но тя се
ражда в спора. Трябва да има сблъсък на гледни точки, но не забравяйте, че при
парламентаризма всеки сблъсък на гледни точки, прикриващ сблъсък на интереси (и по-точно
финансови).

Тази публична дискусия има различни форми. Допускането на публика в пленарна зала
е форма на публичност и вие сте участвали в тази форма на публичност. Друга форма е
допускането на журналисти в залите и в коларите (и после да правят дописки в медиите). Друга
е и излъчването на дебатите в радиото и телевизията. Публикуването на стенографски дневник.

Публичността има и важни функции. Публичността имала функция по политическо

възпитание на нацията (аз твърдя, че не се възпитава туй, що не подлежи на възпитаване). На
следващо място, функция по неутрализиране (не изцяло, ами облекчаване) на отчуждението
между избранници и избиратели. Също е и контролен механизъм срещу корупция.

Фазите в развитието на парламентаризма. Условно парламентаризма преминава през

три фази. Ранен (дуалистичен), класически (монистичен) и съвременен (рационализиран).
 Ранният защо се нарича дуалистичен? Нещо е по две. Тя идва поради наличието на два
центъра, които са в антагонизъм – борят се за надмощие. В Англия единият център е
парламентът, другият – короната. Те са в конфликт, съперници са. И тъй като имате два
центъра и те са сравнително политически равностойни. По средата имате свързващо звено –
правителството. То е положено на двоен натиск – от парламента и короната. Трябва му двойно
доверие, за да остане на власт. То носи двойна политическа отговорност. Във всеки един
момент парламентът може да ги бламира или кралят да ги уволни. Функциите по управлението
се поделят между правителството и короната. Това е резултат на много сложни процеси векове
наред. В тази епоха има и трансформации, които текат. Едната група е в законодателния
процес. Парламентът и короната си разменят местата в законодателния процес. В началото
кралят свиквал ранните парламенти, за да получи одобрението им за полагането на основни
данъци. Парламентът първоначално имал финансови функции. Подават се жалби, превръщащи
се в петиции и накрая – законопроекти. Кралят може да казва само да или не. Впоследствие
престава да казва не. Доминира парламентът. Начинът по който се образуват правителствата.
Първоначално кралят си назначава свои доверени лица. Но парламентът засилва позициите си.
То може да направи работата на правителството невъзможна. Министрите са депутати от
парламентарното мнозинство и остават министри докато го има това мнозинство. От славната
революция през 1678г., идват хановерите 1714г., които лека полека така започват да толерират
и правителството и парламента. Поради това правителството се дистанцира и обособява по
отношение на короната и министрите започват да заседателстват без участието на краля. За
последен път парламентът е разпускан от короната през 1834г. При ранният парламентаризъм
се появяват 3 прецедента. Първо, първият е косвен блам (недоволство от ветото). Второ,
инцидентен блам (недоволство от отговора на министър). И двете водят до оставка на
правителството. И трето е първият прецедент на изричен вот на доверие.

Класически (монистичен) парламентаризъм. В него има една епоха (1832 – 1867). Този
период се нарича Златен век на парламентаризма. Наричат го още епоха на независимите
депутати (на собствено основание, а не толкова на партийно) и на парламентарното
красноречие. Парламентът става център, който доминира в политическия живот. Той определя
политиката. Утвърждава се принципът на парламентарният суверенитет (парламентът е
носител на суверенитета в Англия). Парламентът е в състояние да излъчи свое правителство без
да претърпи разпускане. Парламентът се изживява като активна регислатура – има
самочувствие да отхвърля законопроекти на правителството, да внася поправки в
правителствени законопроекти, много депутати внасят те законопроекти. През цялата тази
епоха камарата на общините доминира в законодателната власт, защото камарата на лордовете
се принизява. Ражда се и една максима: „Короната има три реални правомощия – да бъде
консултирана, да предупреждава (ако нещо не ѝ харесва) и да насърчава (ако нещо ѝ харесва).”
Короната остава символ в Англия на постоянството и приемствеността в държавата. През
1867г. обаче свършва с втора избирателна реформа. Депутатите вече биват подчинени на
партиите, а те са подчинени на лидера на партията. Това е краят не епохата на независимите
депутати. Има и малко вътрешнопартийна опозиция (на задните пейки). Центърът, доминиращ
в политическия живот, вече е правителството. А там силният човек е премиерът. Той е лидер на
правителството, на партията и на парламентарната си група. Но не може да направи диктатура,
заради общественото мнение. В междувоенния период (ПСВ, ВСВ) идва криза на
парламентаризма.

Съвременен (рационализиран) парламентаризъм, който има за цел да преодолее

недостатъците на класическия. Основна цел е да стабилизира положението на правителството.
Примери за рационализиран парламентаризъм – преминава се от колективна към лична
инвеститура. В България имаме колективна инвеститура (премиерът трябва да иска
одобрението на парламента за промени в правителството). Това означава, че парламентът
избира премиера, а той си назначава министрите. Още по-важното – когато някой министър
сгафи, премиерът отива към държавната глава и казва: „Смени ми го тоя с тоя.” Не му трябва
одобрение на парламента. Тя има две схеми, два модела – испанска и италианска. В Испания
първо получава доверие и после се назначава премиерът. В Италия е обратното – назначава се и
после се гласува доверие (в 10-дневен срок). В България нашият президент не назначава
министрите. Това е един от недостатъците на българския парламентаризъм. Втори пример е, че
вече се премахват инцидентите и косвените бламове. Единственият начин да се свали
правителство е вотът на недоверие. В някои държави се преминава към конструктивен вот на
недоверие (Германия) – да се назначи нов канцлер преди да се премахне правителството.
Френската резолюция за порицание е моделът за българския вот на недоверие. Освен това в
този парламентаризъм има куп рационализации в законодателния процес (за тях ще ви говоря
друг път). Има 3 вълни – края на 40-те Германия и Италия, втора – 70-те (Португалия, Гърция,
Испания), трета – края на 80-те. Сега. Обсъдихме фазите.

Важни неща за парламентаризма. Парламентарното управление не е управление на

парламента, а управление на правителството, което идва и остава на власт дотогава, докато се
позлва с доверието и подкрепата на парламента. Правителството прокарва своите най-
съществени мерки (законопроектите) през парламента, а парламентът приемайки ги,
легитимира политиката, провеждана от правителството. При парламентаризма между двете
власти (законодателна и изпълнителна) има генетична (органична, образуване и отговорност на
правителството) и функционална (законодателна инициатива на правителството и
парламентарният контрол) връзка. Над 90% от законопроектите се внасят от правителството.
Парламентарен контрол – въпроси (интерогации) и питания (интерпелации). Изпълнителната
власт произлиза от законодателната. Тя има произволен характер. Тя има вторична
легитимност. Правителството изпълнява две функции – политическа и административна.
Политическата е функция по определяне и формиране на политиката. Админситративната е по
изпълнение и осъществяване на политиката. Държавната глава играе ролята на неутрална власт.
Стабилизиращ и интегриращ фактор. Правителството е лидерът на парламентарното
мнозинство. Правителството командва парламентарното мнозинство. Поради това и доминира в
законодателния процес (и законодателната инициатива).

Парламентарното управление е управление чрез дискусия. Визираме публичната

дискусия. То е и партийно управление, немислимо е без партиите. Парламентарното
управление е отзивчиво – държи сметка за социална цена. То е социално чувствително. То е и
отговорно управление, защото това е управление в съответствие с цели и приоритети, получили
подкрепата на парламента. Парламентаризмът не е нищо друго освен политическата
отговорност на правителството, доведена до нейните крайни предели – Есмен (за Близнашки!).

Учредителна власт

Абат Сийес – Теория за учредителната власт на нацията. От едната страна слага

Учредителна власт, от другата – учредени власти – законодателна, изпълнителна и съдебна.
Тази учредителна власт е властта, която създава, а и променя Конституцията. Това е властта,
която полага основите на целия политически и правов ред, която сътворява базовите форми и
принципите на КП. Самият Абат Сийес нарича учредителната власт натура натуранс, тоест
първопричина, един вид първоизточник. Това е нещото, в което се разгръщат всичките форми
на КП. Учредителната власт също пребивава в нещо като естествено състояние. Тя е преди К и
сякаш извън К. Някои смятат затова, че тя има екстраординерен характер. Трудно е нещо извън
К да бъде опитомено, нещо в естествено състояние. Как да рационализираме, озъптим УВ? Тя
сякаш не подлежи на контрол, но ще видите как след ВСВ ѝ се слагат граници. УВ е
неразривно свързана със суверенитета. Тя не е нищо друго освен модалност на суверенитета.
Тоест някакво проявление на суверенитета. Носителя на суверенитета неминуемо се явява и
учредител на властта. Всъщност К във всяка своя част е едно творение на УВ. Спомняте си
може би, когато писахме въпроса за национален и народен суверенитет, кой е носител на
суверенитета. А тук – кой е носителя на УВ? Народът или нацията? Нацията е духовно,
абстрактно единство от минали, настоящи, бъдещи поколения, обединени по силата на
традицията, общия начин на живот и споделени очаквания за бъдещето. Народът е съвкупност
от гражданите тук и сега. През 19ти век има един сблъсък. Доктрината е свързана с обосновката
на цензовете в избирателното право. Доктрината за народния отрича цензовете. Карл Шмид.
Жорж Бюрдо. Карл Шмид казва, че има голяма разлика (20-те на 20-ти век) между израза
„промяна в К” и „промяна на К”. Дали ревизията на К засяга норми извън ядрото или в ядрото.
Когато е промяна в К – промяна извън ядрото, промяна на К – промяна на основните ѝ норми.
Имате някаква учредителна власт, която прави едното и една – която прави другото. Все едно
УВ има две проявления. Тази идея я хваща по-късно Жорж Бюрдо – 50-те години. Той казва, че
има оригинерна УВ (тя извършва „тотална ревизия” – или приемане на нова К, или цялостно
преразглеждане на съществуващата К) и производна (вторична) УВ (тя се занимава с частична
ревизия – преразглеждане само на отделни норми от К и то норми, които са извън нейното
ядро). Всъщност оригинерната и производната УВ са всъщност проявления на едно и също
нещо (производната е едно по-бледо подобие на оригинерната). Това е нещо въплътено и в
нашата българска К. Това е модерна концепция и нашата К я познава и я е отразила. Отваряме
К на глава 9 – изменение и допълнение на К, приемане на нова К. Първичната ни власт е в чл.
157 и сл. К, а производната (НС, но действа като орган на производната УВ, частична
конституанта) – 153 и сл. К. Президентът (критикувано, защото няма законодателна власт) или
¼ от народните представители правят предложение – проект за промяна на К. Предложението с
разглежда от 1 до 3 месеца след предложението. Гласуване – ¾ от всички (почти невъзможно
мнозинство) и то на три гласувания и то в различни дни. Ако предложението получи от 2/3 до
¾ - разглежда се отново от 2 до 5 месеца и се приема с 2/3!!! Конституционните закони се
подписват и обнародват от председателя на НС (а не от президентът, както обикновените
закони). Председателят обаче няма право на вето, задължен е да обнародва. Тук срокът за
промулгация е 7 дни (а не 15 дни). КС може да упражни конституционен контрол върху един
конституционен закон от НС (като орган на вторичната учредителна власт) само по отношение
дали НС е компетентно да решава този въпрос и процедурните правила. Тоест не може да
решава въпроси в компетентността на ВНС или да не спазва правилата по гласуването,
внасянето на законопроекта. Така КС може да обяви законът за противоконституционен (не
може да следи съдържанието на конституционния закон). През 2006г., обаче, КС обявява чл.
129, ал. 4 за противоконституционна по съдържанието ѝ.

Оригинерната УВ – чл. 157 и сл. К. Това е ВНС. То приема нова К, решава

териториални въпроси (нямаме практика засега, дано да е за разширение), променя формите на
държавно устройство и държавно управление, променя чл. 5, ал. 2 и 4 и чл. 53, ал. 1 и 3,
променя глава девета. Инициатива за свикване на ВНС – ½ от народните представители или
президента (пак неясно защо). Избори за ВНС след 2 до 5 месеца. Мандатът на НС се
прекратява. ВНС – мнозинство от 2/3 на всички, пак три гласувания в различни дни. Актовете
се обнародват в срок от 7 дни от председателя на ВНС. Актовете на ВНС не могат да са обект
на Конституционен контрол от КС, освен приетите актове в качеството му на НС. Това са само
гледни точки.

Българският президент притежава доста високи правомощия за една парламентарна

република. Има много широка гама и амплитуда на действие, но това зависи до голяма степен
от него си и съветниците му. Друг път за президента.

Народно събрание

Народното събрание представлява гражданското общество. То е една еманация на

гражданското общество. В него намират политическо представителство всички значими
социални интереси, които имат съществено влияние в гражданското общество. Освен това НС е
законодателният орган на РБ. Като такъв единствено той може да приема нормативните актове
с висша юридическа сила – закони. Парламентът има няколко важни функции – политически и
конституционни. Политическите са функцията по интеграция на силите в обществото. Фактът,
че разнопосочни социалнополитически интереси получават политическо представителство в
една институция, а това ги свързва – интеграция. Друга политическа е по мирното решаване на
конфликтите в гражданското общество. Този конфликт се разрешава чрез диалог. На следващо
място като политическа – на мобилизиране и допълнителна подкрепа за политиката на
правителството а и като цяло на демократичните ценност.

Има и 4 конституционни функции. Най-важна е законодателната. Парламентът приема

законите, които са резултат на общата воля. Действителността е различна :Д. Фунцкията по
образуване и поддържане на правителството. Трета фунцкия – по импулсиране дейността на
правителството. Това значи, че парламентът се произнася по различни въпроси – изразява
становища, позиции, приема декларации, решения и няма как да не влияе на правителството.
Така създава импулси на правителството да действа в определена насока. Контролната
функция. Въпроси и питания – ще имаме отделно упражнение.

Отношения на НС с правителството. Връзката е генетична и функционална. Генетична

означава 2 неща. Правителството се образува от парламента и парламентът може да бламира
правителството (отговорност). Функционалната също значи 2 неща. Законодателната
инициатива на правителството и парламентарния контрол (въпроси и питания на депутатите
спрямо министрите). Има и една взаимна зависимост чрез интеграция. Това е нормално за
парламентаризма. Отношението между тези две институции е меко, гъвкаво разделение на
властите. Парламентарното управление е управление на правителството, докато се ползва с
доверието на парламента.

Отношения на НС с президента. Четвърта фаза на законодателния процес – завеса и

промулгация. Президентът е главно действащо лице тук. Той може да постави едно отлагателно
вето (К не работи с термина вето). НС преодолява ветото с абсолютно мнозинство (повече от
половината от всички депутати – 121). Последните 6 години много го бъркат студентите на
изпита това. В САЩ е с 2/3 (президентска република). При парламентарните републики ветото
не може да се преодолява с 2/3. Президентът също насочва парламентарните избори.

Отношения на НС със съдебната власт. Тука е малко по-тегово, защото няма точни
взаимодействия. Внасят се едни доклади от ВСС към парламента.
 Структура на парламента, състав и мандат. Нашият парламент е еднокамарен (това е
единственото свързващо всичките ни Конституции), никога не е бил двукамарен (либералите
надделяват). В повечето държави се установява принципът на бикамарализма. Горната камара
представлява – във ВБ е организационен израз на привилегированото представителство на
аристокрацията, която има заслуги за държавата (в днешно време е с орязани правомощия).
Имаме наследствени и пожизнени лордове; когато горната камара е организационен израз на
териториално представителство (може това да са субекти на федерацията (федералните
държави обикновено винаги имат горна камара), може да са региони на унитарните държави
(Италия, Франция), може и да са някакви автономни общности пак на унитарните държави
(Испания – по-широка автономия на определени провинции с цел да се смекчи отношението
между Баски и Каталунци)). Горната камара създава едно вътрешно разделение, а оттам и
вътрешен баланс в самата законодателна власт, защото обикновено долната камара е по-
радикална на моменти, а горната – по-умерената и донякъде така е възпираща увлеченията и
крайностите, в които може да изпадне долната камара. САЩ – долната камара е с мандат 2
години (отразява някакви настроения в обществото), а сенатът няма мандат, мандати имат
сенаторите (6-годишен и на всеки 2 години се обновява с 1/3 от сената; принципът на
ротацията). За и против горната камара – вечната дискусия в КП. Аргументите против –
суверенитетът е неделим, а ние го разделяме на две камари. Плюс това се създава някакво
формирование на елит, а така се нарушава принципът на равенството. Аргументите „за” също
са разумни. Законодателната власт е хубаво да има вътрешно разделение, за да се постигне
баланс, симетрия. Радикална долна камара и консервативна горна. Законодателният процес
освен това се усложнява и се изработват по-качествени закони.

Състав на НС. Това означава бройката депутати. В нашата конституционна история

имаме различни правила за определяне на бройката на представителства (ТК – 1 на 10к, после –
1 на 20к, втора соц. К – 1 на 400к). Демократичност (колкото е по-многоброен един парламент,
толкова е по-демократичен) и ефективност (многобройни парламенти се организират трудно).

Срок на пълномощята – мандат или легислатура. Това са три синонима и значат едно и
също. Началото на мандата на НС е денят на изборите (това е типично за народния
суверенитет) и това е решение на КС от 2001г. Има държави и в които началото е денят на
конституирането – първото заседание (националния суверенитет). Кога е краят на мандата?
Вариант 1 – изтичат четири години; изтече ли четвъртата година – хоп, няма парламент. След
това в срок от два месеца се провеждат избори. В България е възможно два месеца да няма
парламент. Когато в един парламент тече законодателен процес, няма приемственост между
парламентите – не са висящи законопроектите от миналия парламент. Вариант 2 – чл. 99 К –
три неуспешни опита за съставяне на правителство, президентът е длъжен да разпусне
парламента, да насрочи в двумесечен срок избори и да назначи служебен парламент. Вариант 3
– свикване на ВНС. В денят на изборите за ВНС се прекратява мандата на парламента – явно
предсрочно. Вариант 4 – чл. 66 К – изборите за парламент да са противоконституционни
(обявени от КС). КС може и да обяви за противоконституционен изборът на определен народен
представител – чл. 149 К (това не касае мандата на НС). Това е една интересна хипотеза, която
изобщо не се дискутира и в учебниците и диктатурата.

Конституиране, организация, ред на дейност, сесии, заседания, кворуми, мнозинства на

НС
 Конституирането на НС е система от действия, насочени към създаването на вътрешна
организация на НС като колективно тяло, за да може то да е в състояние да осъществява своите
функции и правомощия. Как става това в България? Провеждат се избори, новото НС може да
бъде свикано – кой го свиква – президентът на първото му заседание най-късно месец след
избирането на НС. Ако в едномесечният срок президентът не го свика, 1/5 от народните
представители го свикват. Първото заседание се открива от най-възрастния (принцип на
старшинството). Той ръководи заседанието до избирането на председател. Заседателите
подписват клетва на клетвен лист – чл. 156, ал. 2 К. Клетвата не е само един тържествен,
церемониален акт. Ако депутат не я положи, е пречка той да осъществява правомощията си.
Той не си губи мандата, но не може да го действа! Повдигат се кандидатури за председател –
печели този с повече от половината гласове на присъстващите. Ако не се получи – балотаж на
първите двама по гласове и се гласува между тях двамата. Председателят на НС не е
самостоятелен държавен орган, не може да говори от името на държавата, но може да говори от
името на МС. Председателят е пръв между равни. Може да е предсрочно освободен – оставка;
по предложение на 1/3 от депутатите, когато налице е обективна невъзможност за изпълнение
на задълженията или системно надвишаване на правата; писмено предложение на
парламентарната група, която го е предложила; прекратено членството на председателя в
парламентарна група; преустановяване съществуването на парламентарната група.
Председателят разпределя законопроектите и другите предложения между комисиите според
техния предмет; удостоверява съдържанието на приетите от НС актове; осигурява условия за
дейността на комисиите и депутатите; определя правилата за вътрешния ред в сградите на
парламента; организира съставянето, изпълнението и отчитането на бюджета на парламента;
удостоверява с подписа си стенографските дневници на заседанията на НС; контролира ДВ;
определя кой къде е в пленарна зала – местата за народните представители, групите,
министрите, президента и т.н; следи за спазването на правилника; назначава и освобождава
главния секретар на НС; контролира охраната на парламента; назначава квесторите. Той се
подпомага от заместник-председателите и може да им възлага определени задачи, както и
определени дейности, но това става със заповед. Председателят се подпомага и от
председателски съвет от заместник-председателите и председателите на парламентарните
групи. Функции на председателския съвет са консултации по проектите за законодателна
програма (едноседмична или двуседмична) и за дневен ред. Председателски съвет се
информира, както и съдейства за решаването на конфликти между парламентарни групи.
Парламентът си избира и 8 секретари от състава на депутатите. Те информират председателя за
присъствието на депутатите на заседания; следят да няма гласуване с чужди карти; при
гласуване без компютъризирана система или при тайно гласуване (с бюлетини) помагат;
изпълняват различни задачки, които председателят им е възложил.

Ред на дейност на НС. Парламентът ни има три сесии годишно. Как определяме сесията
на парламента? Като поредица от заседания в период от време между две ваканции. Има три
сесии и три ваканции – коледна, великденска и лятна (цял август). Парламентът сам определя
времето, през което не заседава. Съществува концепцията за перманентна сесия.
Привърженици на консерватизма предпочитат по-кратки сесии на парламента, а на
демократицията – по-дълги. Председателят свиква сесиите. Чл. 78 К – може и други да имат
инициативата, но пак председателят свиква заседанията. Редовните парламентарни заседания са
сряда, четвъртък и петък от 9 до 14. Могат и да се удължават. Имаме и извънредни заседания.
Те са извън дните сряда, четвъртък и петък. Заседанията са открити (принцип на публичност,
естествено при режим на достъп). Заседанията могат и да са закрити, когато се обсъждат
документи с класифицирана информация, или когато държавни интереси засягат това.
Обсъжданията и протоколът при закрити заседания са класифицирана информация, но
решенията се обявяват публично. Излъчват се чрез медии – БНР, репортажи по БНТ (но за да се
излъчва директно, трябва да има решение на НС, освен парламентарния контрол), интернет
страницата на НС. Кворум – означава този, който може да заседава. Кворумът е повече от
половината от всички народни представители. Кога се изисква кворум? Към момента на
откриване на заседанието и към момента на приемане на актове. В промеждутъка не е нужен
кворум. Преди 2007г. и тогава се е изисквал кворум и когато е нарушен се прекратявало
заседанието. Мнозинствата – обикновено - повече от половината от присъстващите при
наличие на кворум, абсолютно – за преодоляване на вето, гласуване вот на недоверие на
правителството; квалифицирано – поправки на К, чл. 22, ал. 2 К – ратифициране на МД, чрез
който се разрешава на чужденци да придобият българска земя, чл. 85, ал. 1, т. 9 К – частичния
трансфер на суверенитет (2/3). НС действа с програма за една или две работни седмици.
Ключова роля за изработване на програмата има председателят. Точки могат да се предлагат от
народните представители и парламентарните групи. Има гаранционен механизъм за
опозицията, когато предлага всяка първа сряда точки, които трябва да се включат на дневен
ред. Не се говори без да е дадена думата. По процедурни въпроси думата се дава веднага –
такива са въпросите, с които се възразява срещу нарушаване на реда на заседанието или които
съдържат предложения за изменение на реда на заседанието, вкл. прекратяване, отлагане на
заседанието, прекратяване, отлагане на разискванията и отлагане на гласуването. Всеки
народен представител има право на реплика – кратко възражение на съществото по
приключило изказване (трае максимум 2 минути и може по едно изказване да има максимум 3
реплики). Репликираният има право на дуплика (3 минути). Край. Триплики и квадриплики
няма. Всеки има право и на обяснение за отрицателен вот след гласуване (2 минути, максимум
3-ма). При шум или безредие или при важни причини, председателят може да прекъсне
заседанието. Прекъсване може и да се иска от парламентарна група. Гласуване. Явно гласуване
– чрез компютризираната система за гласуване, вдигане на ръка, ставане от място при
поименно повикване по азбучен ред и отговаряне на гласа, саморъчно подписване, тайно
гласуване с бюлетини. Гласуването се извършва по следния ред – предложения за отхвърляне,
предложения за отлагане на следващо заседание, предложения за заместване, предложения за
редакционни поправки, предложения за допълнения и основното предложение. Когато има
няколко предложения от едно естество, се гласуват по реда на постъпването им. Могат да се
оспорят или процедурата на гласуване или резултата. При такова оспорване, се провежда още
едно гласуване, което е окончателно.

Четвъртък от 11 до 2 – 255 – Законодателен процес

Правен статус

Най-важен е мандатът, имунитета и избираемост и съвместимост, както и права и

задължения на депутатите. Същността на политическото представителство е мандатът. Няма
как да говорим за мандат без да има политическо представителство. Теорията изхожда от
разграничението на управляващ и управляван и тъждеството на тяхната воля. Мандатът пък е
акт на упълномощаване при което едно лице, наречено политически представител, говори и
действа от името на други лица (представляваните), като се предполага, че действията по
представителство се предприемат в интерес на представляваните. Исторически има два вида
мандат – по-старият е императивен мандат (той вече не съществува) и по-новият е свободният
мандат (който се е наложил навсякъде в света, с изключение на социалистическите страни).
Императивният мандат означава, че отделният депутат трябва да изпълнява инструкции,
указания, които му дават външни лица – избиратели, корпоративни тела или пък организации.
Например такъв е имало във Франция преди Великата Френска революция и го откриваме в
институция, наречена Генерални щати – Френското, съсловно, средновековно представително
учреждение, където всеки депутат е носител на императивен мандат, защото получавал от
своите избиратели тетрадка с поръчения. Той се подчинявал на нея. Друго за Генералните щати
– отделният депутат прилича на преносител на чужда воля (все едно е пощенска кутия, легат,
пратеник). Представителство отгоре, пратеничество отдолу. Генералните щати представляват
нацията не като цяло, а като разкъсано множество. Идва Революцията и идва познатият вам
Абат Емануел Жосев Сийес. Депутатът вече веднъж избран, ще представлява нацията като
цяло, а не корпоративните тела, които стоят зад него. Ето я метаморфозата. Абат обосновава
това с разделението на труда – едни управляват (по-умните), други са управлявани (работят).
Така стига до свободния мандат. В Англия също има интересен пример – след Славната
революция 1688г. свободният мандат бавно си пробива път. Едмънт Бърк има една реч от
1774г. пред свои приятели от Бристъл – казва, че отделният депутат дължи на своите
избиратели не само своето послушание и старание, но и своята преценка (много деликатно
вмества свободния мандат).

Две доктрини – националния суверенитет (либерален конституционализъм), народния

суверенитет (по-радикална, демократичен конституционализъм). Кого представлява депутата?
Нацията или народа? Нацията е едно единни, духовно, абстрактно цяло от минали, настоящи и
бъдещи поколения, обединени от общо минало и общи очаквания за бъдещето. Нацията е
политическото единство от народа. Народа идва отдолу, сам се изгражда. Той е тук и сега, няма
поколения. Нацията се изгражда отгоре – политически. Сблъсъкът между тези две доктрини
през 19ти век е жесток.

Свободният мандат също си има императиви – трябва да действат според убежденията

си (идеологията на парламентарната група – желязна дисципилина). Има два вида дисциплина –
автодисциплина (групата в парламента сама си налага) и хетеродисциплина (отвънпартийното
ръководство налага на групата в парламента). Друг императив - теория за очакваните реакции –
стремеж за преизбиране. Депутатът трябва да се хареса на избирателите, да е популист малко
или много. Народът не го интересува каква е преценката на депутата, иска това, което иска да
чуе, а не реално правилното. Трябва да усещаш пулса на обществото.

В Конституцията на Република България свободният мандат е поместен в чл. 67. Това е

почти едно към едно от ТК и нейния чл. 87. В двете соц-конституции мандатът е императивен.
Могат да се отзовават депутатите от избирателите му. Не се е случвало да се отзовава депутат,
защото са слушкали.

Край и начало на мандата на депутата. Началото на мандата на депутата съвпада с

началото на мандата на парламента (деня на изборите) и края му е края на мандата на
парламента (изтичане на срока от четири години). Края обаче може да настъпи и на други общи
основания (чл. 160, чл. 99 и чл. 66 К). Индивидуалните основания са в чл. 72 К и трябва да ги
знаете наизуст. Оставка! Оставка + решение на парламента, защото оставката може да е под
заплаха. Влязла в сила присъда за лишаване от свобода, но НС пак трябва да вземе решение.
Установяване на неизбираемост и несъвместимост – към момента на избирането да не
изтърпява наказание лишаване от свобода или да е под запрещение. Несъвместимостта е с
министерски пост, с дейност, която според закона несъвместима с положението на народен
представител (чл. 68 К) (няма такъв закон). Не могат и да са в управителни и контролни органи
на ТД и кооперации. Никаква държавна служба извън парламента. Смърт. Интересна е
хипотезата на несъвместимост.

Правният статус на депутатите. Имунитета – чл. 69, чл. 70 К. Имунитетът е привилегия,

но необходима привилегия, за да гарантира свободния им мандат. Той има два елемента –
материалноправен (наказателна неотговорност (чл. 69) – абсолютен, защото няма изключения,
при които да бъде снет и постоянен (не само за мандата, а доживот), но и извън стените на
парламента, но само за неща в служебното му действие, а не в частно качество);
процесуалноправен елемент (наказателна неприкосновеност (чл. 70) – относителен, може да е
снет, и непостоянен (блокира задържането му и наказателно преследване срещу него), главният
прокурор може да иска изрично наказателно преследване за престъпление от общ характер (не
може да се оттегли разрешението) и/или задържане (разрешението може да се оттегли) срещу
депутат по конкретен член от НК разрешение от НС; може и с писмено съгласие на депутата).

Права и задължения на депутатите (също част от статуса). Правото на законодателна

инициатива – може да внася законопроекти в НС. Правото на депутата да прави предложения за
изменение и допълнение в законопроект между първо и второ четене (спор в доктрината дали е
форма на законодателната инициатива). Правото на парламентарен контрол с въпроси и
питания към министрите. Право да участва в обсъждания и гласувания. Право да избира и бъде
избиран в органи на парламента. Правото му на възнаграждение. Правото му на допълнителни
парични средства в размер на 2/3 от основното му месечно възнаграждение за сътрудници,
консултанти, експерти (де факто са за охранители, шофьори, приятелки, роднини) – просто им
дават карта да си влиза в парламента; няма контрол тука, оставяме го на съвестта на
депутатите. Право на възстановяване на транспортните разходи, ако пътуват (от Бургас и Варна
и самолетни билети). Могат да искат достъп до документи (освен класифицирани). Длъжни са
да присъстват на заседанията. Длъжни са да се отнасят с уважение към колегите си и
държавните институции. Не могат да заемат друга държавна служба. Не могат да са в органи на
търговски дружества. Не може да са еднолични ръководни органи на висши училища и БАН,
следователно могат да са в колективни ръководни органи в тях. Не може да получава
възнаграждение по трудово правоотношение, но може по гражданско правоотношение. Запазва
си трудовото правоотношение, ако е заемал служба в държавен или общински орган или е бил в
правоотношение с ТД с повече от 50% държавно или общинско участие. Депутатът не може да
прави рекламна дейност с своето положение на депутат. Всяка година подписва декларация за
имущество, доходи и разходи. Може да получава подаръци, но само ако са протоколни
подаръци и да са до 1/10 от месечното му възнаграждение, ако е над – на съхранение в
парламента.

На всеки депутат могат да се налагат дисциплинарни мерки – напомняне, когато се

отклонява от предмета на разискванията; забележка – обърнал се към своя колега с
накърнителни действия; порицание – за нарушаване на реда в заседанието; отнемане на думата
– при вече две мерки на заседанието; наказание – гласува с чужда карта; отстраняване до три
заседания – оскърбява НС, членовете на МС, президента, вицепрезидента или други органи на
държавна власт или приканва към насилие. Ако има три поредни отсъствия или пет за месеца –
отдържат се 2/3 от месечното му възнаграждение. Депутатите получават жилище от фонда на
НС.

Правомощия и актове на парламента

 Основните правомощия на НС са законодателните, контролните и правомощията за
съставяне на правителство. За законодателните говорихме. Контролните – също (въпроси и
питания и т.н.). Правителството после ще го учим. Сега ще се спрем на чл. 84 НС – каталога ни
за правомощията на НС. Например да видим т.2. Приема държавния бюджет! Сега, държавният
бюджет е финансовият план на държавата с посочване на очакваните приходи и разходи. Без
бюджета не можем да говорим за нито една функция на държавата. Той е основата. Той е един
управленски акт, АА. Това е и разбирането на КС. Но този АА се приема под формата на закон.
Но пък този закон е закон във формален смисъл. В Законът за държавния бюджет (всяка
година) имаме само финансов план, нямаме правни норми. Бюджетната година съвпада с
финансовата година, а пък тя съвпада с календарната година. Ще кажете ми много ясно. Има
държави, в които не е така обаче. Във Великобритания, Австралия и САЩ (започва на първи
юли). Законопроектът за този закон може да го внесе само МС. Не и отделния депутат! Също
така само МС може да внесе законопроекта за изменение и допълнение. Законопроектът се
внася от МС в НС поне два месеца преди началото на годината. В Закона за устройство на
държавния бюджет (друг, постоянен закон) се казва, че ако парламентът не приеме Закон за
държавния бюджет предходната година, то тогава приходите се събират в съответствие с
действащите закони, а разходите се извършват като разходите за предходната година. Това
може да продължи 3 месеца. Ако и тогава не е приет Закона за държавния бюджет, парламентът
трябва да вземе решение за бюджет, докато не се приеме Закона за държавния бюджет. НС
определя размера и установява данъците. Има принцип на законоустановеност на данъците
(всички видове данъци се установяват със закон, а не с подзаконов НА). Ставката на
държавните данъци също се определя винаги със закон. Видовете местни данъци също се
определят само със закон, но пък ставката на местните данъци – с наредба на Общински съвет.
Препращам ви към чл. 141, ал. 3 К (нов).

Какви са най-важните особености на данъците. Те и смъртта са двете най-сигурни неща

в живота. Данъкът е парично вземане (не вземане в натура – в миналото). То не е частноправно
вземане, а публичноправно. То има едностранен характер, а не двустранен (не се договаряте с
държавата). Това вземане е безвъзмездно, защото лицето, което плати данък не получава
престация. К въвежда класификацията на имуществени и подоходни данъци в зависимост каква
е базата, на която се начислява. Пример за имуществени данъци е данък – сгради, данък – МПС
(и двете са местни данъци). Подоходни – данък - общ доход, корпоративен данък. Друга
класификация е на държавни и местни данъци. Подоходният е държавен. Местният е данък-
дарение, данък-наследство. Преки и косвени данъци. При преките фактическият и
юридическият платец съвпадат. При косвените фактическият (ние) и юридическият платец
(търговеца) не съвпадат – ДДС. Таксите! Държавните и местните видове такси трябва да се
определят със закон, а размерът на държавните такси може да се определи и с друг акт –
обикновено с тарифа на МС. Размерът на местните такси се определя с акт на Общински съвет,
с наредба най-често, по реда на Закона за местните данъци и такси. Таксата и тя е парично
вземане, и тя е публичноправно вземане, и тя има едностранен характер, но за разлика от
данъка, таксата е възмездно плащане – получаваме престация. Има един много важен принцип
в законодателството по таксите – размерът на таксите не може да включва печалба, а покрива
само разходите на услугата. Има си методология как се изчисляват таксите. Пример за
държавна такса – искаме да разберем за ТД от търговски регистър – плащаме такса. Местни
такси – отиваме в общината и ни трябва удостоверение за наследници – внася се таксичка. Но
получаваме удостоверение. Може да имаме и пропорционални (процент от материален интерес)
и обикновени, прости (твърда сума). Пропорционалните са съдебните такси – има цена на иска
(4% от цената на иска). Имаме и пропорционални местни такси – такса смет (процент
данъчната оценка на жилището). Прости такси – за издаване на документ, виза, удостоверение.
Толкова за данъци и такси.

Какво друго в чл. 84 К е интересно? Конститутивните правомощия – когато НС избира

и освобождава други органи или техни членове. К посочва примерчета за такива – т.8 – избира
и освобождава ръководителите на БНБ и на други институции (ВСС има парламентарна квота
(11), която се избира от НС, също и инспекторатът към ВСС (пак 11- 10 инспектори и 1 главен
инспектор)), определени със закон. Друго правомощие – дава съгласие за сключване на
договори за държавни заеми. То се дава предварително преди сключване на договора –
аргумент на решение № 20 от 1992г. КС. Правомощия в областта на отбраната – т. 10
(обявяване на война и сключване на мир), 11 (разрешава изпращането и използването на
български войски извън страната, както и преминаването (транзитен преход без оставане, освен
някакви кратки почивки, ако се налага там) и пребиваване (по-трайно оставане – то става като
се оповестят срок, условия и ред) на чужди войски (КС казва, че не са български в по-ранната
си практика; след това се извъртя, че всъщност не са чужди войски войските (материален
(оръжието) и персонален (хората) субстрат, който е под командване) на държава, с която
България има военен съюз, както и войските на международна военна организация, с която
България има съюз, или в която България е член, ако в тези три случая тези войски изпълняват
съюзнически задължения) на територията на България) и 12 (военно положение). Военни цели
имаме не само, когато се касае за бойни действия, но и за подготовка на бойни действия. Счита
се, че военни цели има и при т.н. мироопозващи операции (на ООН). Счита се, че военните
учения също са с военни цели. Точка 13 – НС дава амнистия. Каква е разликата между
амнистия и помилване. Запомнете, амнистията се дава със закон (това е актът). Помилването
става с указ на президента. Органът, който дава амнистия е НС, а помилването – президента.
Амнистията дава категория на определени деяния за определен период от време, докато
помилването не променя престъплението, просто отменя наказанието. Помилването е за
определено лице, амнистията – неограничен кръг лица. Декриминализацията пък е отменяне на
наказателната норма, амнистията не е това – просто тези деяния за определен период не се
считат за престъпления.

Чл. 85 – МД, които НС ратифицира. КС дава възможност и за други МД. МД се

ратифицират с формален закон (обикновено мнозинство) – за ратифициране (няма норми). КС
казва още, че ратификационният закон и МД са единно цяло, защото до 1999г. не се смяташе
така. Защо ви го казвам това? Чл. 149, ал. 1, т. 4 К. Представете си, че един МД е сключен и има
време да е ратифициран, КС може да се произнесе преди ратификацията. След ратификацията
се оказа, че този договор не може да се атакува пред КС. КС излезе на мнението, че ако МД не е
атакуван преди ратификацията, може и след това на базата, че е единно цяло с
ратификационния закон, но тази атака ще върви по чл. 149, ал. 1, т. 2 К – атакуване за
противоконституционност на законите. Чл. 5, ал. 4 К – трите условия един МД да има
предимство пред норми от вътрешното законодателство (но не над К - аз не съм съгласен да е
над К), които му противоречат – ратифициран, обнародван и влязъл в сила. В Бенелюкс
(Белгия, Холандия и Люксембург) МД са над К. Законите за ратифициране се гласуват с
обикновено мнозинство, но има и изключения – чл. 22, ал. 2 (2/3) – придобиване на българска
земя от чужди граждани, чл. 85, ал. 1, т. 9, във връзка с ал. 2 (2/3) – правомощия на ЕС. К не
прави разграничение между МД на публично и МД на частното право (също се ратифицират).
Да ама като се ратифицира, обнародва и влезе в сила, има ли приоритет над законите!? Чували
ли сте един частноправен договор да е източник на правото? Ами не е. Договорът за 16 млрд на
България с банките казва, че може да се насочи принудително изпълнение на българската
собственост. Само дето нашите закони казват, че не може да се насочва принудително
изпълнение върху публична държавна собственост. Имаме противоречие. Кое надделява?
Частният договор или вътрешния закон? Би трябвало да е законът. Чл. 85, ал. 4 К – К не търпи
противоречащи ѝ МД.

Актове на НС – юридически и неюридически. Юридически НА – закони. Юридически

ненормативни – решения (изключение – нормативни решения). Един особен източник на КП и
особен акт на НС – правилникът на НС. Всяко НС обикновено си приема правилник. Той е
резултат от вътрешната регламентарно автономия. Някои го наричат малката К на НС.
Свързано е с организацията и реда на дейност на НС – детайлизация, процес на контрол.
Запомнете, че този акт е подконституционен източник на КП. Но това не е подзаконов акт. Не
се увличайте от думата правилник, не правилник на министрите и МС. Дали рангът му е равен
на закон – има спорове. Със сигурност обаче е над подзаконовите НА. Правилникът на НС се
приема по процедурата, по която се приемат решения (1 четене с 1 гласуване и така се изменя),
а не по реда на закон. С това приключихме всички теми за парламента. Остават ни МС,
президент, съдебна власт (2 упражнения) и КС, местна власт също.

Президент

Президент
конспект
1)Обща характеристика
2)Правомощия и актове (вкл контрасигнатура)
3) Политическа неотговорност и основания за прекратяване на пълномощията

1) Обща характеристика:
критерии:
начин на избиране на президента: пряко от нацията, непряко от нацията или от
парламента (включително изборът, включващ депутатите и друг орган).

Пряко-първична демократична леитимност-засилва неговата роля

Ако го избира парламетнът-вторична демократична легитимност-по-малка роля.

По принцип се избира пряко при президентските и полупрезидентските и се избира

непряко при парламентарните републики.

Друг критерий-дали има съвместяване на постовете държавен глава и глава на

правителството или няма такова.

При президентските-и държавен глава, и глава на правителството.

Следващ критерий-ролята на президента при формиране на правителство: Колкото по-

силна е, толкова по-силно той контролира и правителството. При президентската-
формира и контролира правителството, при парламентарната-не го контролира.
Друг критерий:
Има или няма право на разпускане. При класическата президентска република (сащ)
няма право да разпуска конгреса. При хибридните (русия и другите по нейния модел)
има право да разпуска легислатурата.

При парламентарните-обикновено може, но при различни основания.

Друг критерий-дали има право на повече от 1 мандат. Възможността да се кандидатира

повече пъти засилва неговият авторитет.

При полупрезидентските и парламентарните-няма вицепрезидент (освен българия и

индия). При президентските-има.

Вицепрезидента е характерен за президентските републики. Той е пазител на мандата и

може да довърши мандата. Възниква в САЩ, като в началото вицепрезидент е ставал
този, който губи президентските избори. По-късно стават двойки. До ВСВ няма никаква
роля. Мемоарите на Джон Адамс- първият вицепрезидент-“Моята нация с цялата си
мъдрост ми е отредила най-незначителната длъжност в сравнение с длъжностите, които
е родило човешкото въображение.“
Уидро Уилсън-вицепрезидентът му-'задължението ми беше всеки ден сутрин да сеи
нформирам за здравето на президента“.
След това вицепрезидента зпочва да действва като емисар на президента, засилва се
ролята му, вицепрезиденти стават президенти. Де юре вицепрезидентът прецедателства
сената (но по изключение, ако той реши и има важен за президента законопроект. Няма
право да гласува, но ако гласовете в сената са по равно, вицепрезидентът може да
гласува и да наклони везните). Иначе единствената му ценна функция е да бъде пазител
на мандата и да довърши мандата.
На негово място вицепрезидент-може да назначи държавния секретар. После 25
поправка-президентът може да си назначи всеки който иска и от там нататък то
изпълнява функциите, предполага се съгласие на сената.

По времето на Никсън-избран е в тандем с Регню. Никсън подава оставка, Регню подава

оставка, Никсън си назначава Джералд Форд за вицепрезидент. После уотъргейт-
импийчмънт. Джералд Форд става президент, а си назначава Рокфелер за
вицепрезидент. Тандемът не е избран от нацията.

Вицепрезидентът не е характерен за парламентарните републики. Стойчеч-

вицепрезидентът е петото колело.

Има пазител на мандата в България и това внася сигурност в конституционната

система.
В България-вицепрезидентът-възлага му се гражданството, помилване, убежище,
назначаване на определени държавни служители.

Класическата президентска република САЩ:

президент се избира от нацията, но не пряко, защото нацията излъчва електори (гласни),
те образуват тяло (избирателна колегия), което избира американския президент. Щатите
с по-голямо население-повече електори и обратно.
Подобен начин-във Финландия.

Има съвместяване на постовете държавен глава и глава на правителството. Носител е на

изпълнителната власт-на практика по своя преценка назначава и освобождава
министрите (секретари). Като ги назнчава трябва да получи съгласие на сената, може да
ги освобождава.

Има право на преизбиране.

Има пряко разделение на властите. Президентът няма право да разпуска конгреса, но и
сенатът не може да прекрати предсрочно мандата освен при импийчмънт.
Де юре няма право на законодателна инициатива, но де факто упражнява чрез
привличане на конгресмен, който внася неговия законопроект.

Американският президент е силен в юридически и конституционен смисъл, но има и

по-силни-например латиноамериканските президенти. Там в разделението на властите
изпълнителната власт доминира над другите две, т.е. разделението на властите е
свързано с дисбаланс- хипертрофия на изпълнителната власт. Често имат право на
законодателна инициатива де юре, имат право да разпускат парламента, прекалено
често използват армията за политически цели. На практика узурпират властта и
установяват едноличен тоталитарен режим.

Руският президент е по-силен и от латиноамериканските. Избира се от нацията,

формира правителството (включително министър-председателя). Формално му трябва
съгласието на държавната Дума (долната Камара), но след това може да освобождава
министрите, да разпуска думата (с някои изключения), има право на законодателна
инициатива, има право на преизбиране, може да изкара повече от два мандата след
пауза.

Полупрезидентска република
президентът се избира от нацията
класически пример-петата френска република. По неин модел-Ирландия, Португалия,
Полша.
Франция
Има и министър-председател, обаче правителството трябва да има доверието на
парламента. Следователно правителството може да бламира премиерът и да го освободи
от власт.
Президентът ръководи заседанията на правителството, може да налага вето, като то се
преодолява с обикновено мнозинство във Франция, а в други-с абсолютно.
Може да разпуска парламентът при определени условия, няма вицепрезидент, ролята на
президента при формиране на правителството е минимална-парламентът определя
правителството. Президентът само формално назначава министрите.

Де Гол и Митеран-разликата е в това, че ако президентът и парламентарното

мнозинство са едноцветни, то Франция е в президентска фаза-президентът играе ролята
на шеф на изпълнителната власт, а премиерът е в сянката му и изпълнява волята на
президента-президентски режим, де Гол.
Ако са от различни партии- Митеран- президентът играе ролята на модератор, а
премиер-министърът играе ролята на шеф на изпълнителната власт.

При парламентарните републики президентът не се избира от нацията, а от

парламентът или от тяло, в което влизат членовете на парламента+други членове-
Германия-президентът се избира от тяло, в което влизат членовете на
бундестага+съшият брой членове, излъчени от провинциите.
Италия-президентът е избира от тяло, което включва горна и долна камара на
парламента+ по 3ма делегати от всеки регион, излъчвани от легислатурите на
регионите.
При парламентарните републики президентът не го избира нацията.
При парламентарните републики президентът няма решаваща роля при формиране на
правителството. Парламентът дава доверие на правителството и ако то бъде загубено
може да го бламира.
Президентът може да разпуска парламентът и го прави по инициатива на
правителството, т.е. правото на разпускане на парламента при парламентаризма се
разбира като нормално.
Няма право на законодателна инициатива и играе роля на държавен глава и неутрална
власт.

В България президентската институция е ключът към разбиране на българския

конституционен модел. Той играе ролята на политически модератор, политически
посредник, политически арбитър един стабилизиращ, интегриращ и балансиращ фактор
в конституционната система. Осъществява политически арбитраж. Условно е неутрална
власт, която е извън трите класически власти. Идеята за неутралната власт е на
Бенжамен Констан-5 власти, едната от които е неутралната власт. Пише концепцията си
за конституционна монархия-1815.

Той е призван да осигури нормалното функциониране на висшите институции на публ

власт и да ганантира балансът в конституционната система.
Когато има баланс, той е зад политическата сцена. Ако се появи криза, тогава е призван
да излезе на политическата сцена, да установи хармонията и да се оттегли на заден
план.

2) Правомощия и актове
Българският президент има сериозни и релани правомощия, с които да въздейства
върху всяка една от трите власти. Българската конституционна правна наука има 2
виждания:
Близнашки-неутрална власт и над трите власти.
Пламен Киров-“Президентът в българския конституцинен модел)-не е над трите власти,
той е равно отдалечен от трите власти, без да бъде над тях.
Васил Киров

Президентът въздейства върху законодателната власт- промулгация /4та фаза в

законодателния процес/ Преценява 3 неща на закона-конституционосъобразност,
преценка дали съответства на интересите на нацията и държавата (телеологична
преценка-телос-целост) и дали съответства на общото благо.
Обнародването е технически акт, не фаза. Конституцията не използва термина вето-
второ обсъждане. Действа според класическата фраза, че законът е „Разум, освободен от
страсти“.

Ако парламентът държи на първоначалната си воля и иска да преодолее ветото-

преодолява се с абсолютно мнозинство-повече от половината.

Правилниците на българските парламенти-вместо да спре законът->ако ветото не е

преодоляно и ако е на цял закон-връща се на първо четене, иначе ако е отделни
текстове-на второ.
Прескача се законодателната инициатива и по заобиколен начин се приема с
обикновено мнозинство.
В 15те дни, които започват да текат от приемането-уредени в закона за държавния печат
и националото знаме-трябва в тридневен срок да се изпрати на президента, президентът
има 8 дни да прецени. 2 дни на министъра на правосъдието слага печат. Трябва да
нацели и ДВ, който излиза 2 пъти в седмица.

Президент и правителство-зони на съвместна (поделена) компетентност, където

президент и правителство взаимодействат и за да породят правни последици,
волеизявленията трябва да са в една посока.
Външна политика и национална сигурност.
Външна политика-посланниците-правителството ги предлага, президнетът ги
назначава. Трябва да се проведат предварителни преговори.

Право на президента да сключва определени МД.

Законът за МД на РБ-изисква предварително съгласуване с правителството.
Отбрана-правителството предлага, президентът назначава висшия команден състав на
въоръжените сили. Удостояването с висши военни звания-от президента по
предложение на правителството. Също и при мобилизация. Президентът утвърждава
стратегическите планове за действие на армията по предложение на правителството.
Друго взаимодействие-при контрасигнатура-приподписване на президентските укази от
премиера или ресорния министър.

Контрасигнатурат означава 3 неща (КС):

1)съгласие на правителството относно конституционосъобранзост, законосъобразност и
целесъобразност на указа
2) Чрез нея правителството поема политическата отговорност за указа. Президентът не
носи политическа отговорност, но министрите носят.
3) Чрез контрасигнатурата правителството поема задължение за изпълнение на указа.
Не всички укази подлежат на контрасигнатура-това са указите, посочени в чл 102 ал 3:
за служебно правителство, за образуване на правителство, разпускане на нс, обнародва
закони, връща закони, определя органиизация на...;насрочване на референдум.

КС-каталогът в 102 не е изчерпателен.

Критерий-указът няма нужда от конторасигнатура като не се отнася до изпълнителната
власт. Ако се отнася-има нужда.
Например указът, с който помилва, е относим към съдебната власт, не към
изпълнителната.

Президентът има роля при формиране на правителството-чл 99-проучвателен мандат на

първите 2 групи и после на 3та. Президентът действа при обвързана компетентност, не
оперативна самостоятелност.

Със съдебната власт-помилване-опрощава изцяло или от части наложено наказание.

Има комисия по помилванията.
Указът на президентът за помилване не се приподписва. Генезисът е от
средновековието-“висша милост“.
Назначава и освобождава 3мата големи в съдебната власт по предложение на ВСС.
Може да откаже само първият път, ако му се предложи втори път не може да откаже.

Назначаването на 3мата големи-заради авторитета

ехо от абсолютната монархия, когато кралят е бил върховен съдия

Близнашки-това е рудиментарен израз на класическата функция на президента да бъде

гарант за независимостта на съдебната власт.

Назначава 1/3 от КС.

Актове
Укази, обръщения и послания. Само указите са юридически актове. Не всички укази са
норамтивни.
Организацията на президентството, за въоръжените сили-нормативни.

Чрез послания и обръщение той упражнява „морална власт“.

Чл 98-опрощава вземания и т.н.

3) Политическа неотговорност и основания за предстрочно прекратяване-президентът е

политически неотговорен. Президентът разполага с имунитет, не може да бъде
задържан и срещу него не може да има накзателно преследване. Не носи отговорност за
действията, извършени при изпълнение на функциите му, с изключение на държавна
измяна и нарушение на конституцията.
Предсрочно прекратяване на правомощията-оставка пред КС, която се установява с
решение на КС-подаване на оставка+решение на КС за установяване на подаването на
оставка->прекратяване на пълномощията на президента.

2. Трайна невъзможност да изпълнява правомощията си поради тежко заболяване-

установява се от КС решение.

3. Смърт.

Чл 103 от конституцията-при държавна измяна и нарушение на конституцията-

обвинението се повдига по инициатива на ¼ от НС и се поддържа с мнозинство от 2/3.
След това КС разглежда обвинението срещу президента или вицепрезидента в
ендомесечен срок. След това се прекратяват правомощията.

Държавна измяна-понятие на наказателното право-участие в опит за преврат.

Друга трактовка-понятие, което в Конституционното право се различава от
наказателното.

Нарушение на конституцията-всяко нарушение на конституцията или тежко нарушение.

Имунитетът на президента пада заедно с мандата. При депутатите може да се свали

имунитета и да остане мандата.

Чл 103-процедура за политическата отговорност на президента, не наказателната.

Условията за избиране на президент-наизуст:

бг гражданин, само бг гражданство, по рожение, да е навършил 40г., да не е поставен
под запрещение, дан е изтърпява накзание „лишаване от свобда“ и да е живял
последните 5г в страната.

Близнашки:
Колко са фазите на законодателния процес-4 фази (законодателна инициатива,........,
промулгация), С какво мнозинство се преодолява вето-абсолютно, повече от половината
от всички, 121; Вот на недоверие-абсолютно мнозинство. Това са 2та случая на
абсолюто мнизнство. Вот на недоверие-1/5, обикновено опозиция. Кога е гласуването,
обсъждането, с какво мнозинство. В чии интерес е -на правителството.
Вот на доверие-веднага дебати и вот, обикновено мнозинство, рационализиран
парламентаризъм, предстоят тежки реформи, завой в политика.
Посланници и висш състав на въоръжението сили-сфери на взаимодействие на
президент и правителство

Изпит-2 въпроса от 2те части на конспекта;

Правителство

Ролята на парламентарната система. Знаете, че парламентарното управление не е

управление на парламента, а е управление на правителството, което идва и остава на власт,
дотогава докато се ползва с подкрепата на парламента. Правителството прокарва своите най-
съществени мерки през парламента, а той легитимира политиката на правителството. Казвали
сме, че правителството е двигателят, който задвижва всички механизми на парламентарната
система на управление, а самото правителството получава политическа енергия от партиите,
които го подкрепят. Изпълнителната власт има две части – политическа (правителството) и
неполитическа (администрация). Използват се и термините губернатива и администрация.
Правителството се определя като върхът в националния процес по вземане на политически
решения. Ако трябва да гледаме как правителството си взаимодейства с другите институции,
трябва да погледнем отношенията между правителството и парламента (генетична и
функционална връзка). Генетичната има два елемента – правителството се образува по
парламентарен път, както и, че правителството носи политическа отговорност от парламента
(процедура по вот на доверие и процедура по вот на недоверие). Функционалната връзка също
има два елемента – законодателната инициатива (правителството внася над 90% от
законопроектите) и парламентарния контрол (въпроси и питания). Правителството получава и
своите правомощия от парламента (вторична демократична легитимност). Правителството
взаимодейства и с президента – МО и отбрана. При назначаването на висшите дипломатически
представители (посланици – президентът по предложение на правителството). Като цяло
президентът може да откаже. А отбраната? Висшият команден състав на въоръжените сили – от
президента по предложение на МС. Президентът може да сключи МД след съгласуване с
правителството. Това са сфери на споделена, съвместна компетентност. Контрасигнатура –
поемане на политическа отговорност; поемане на задължение за изпълнение на указа. Как
взаимодейства правителството и съдебната власт. Министърът на правосъдието
председателства заседанията на ВСС (не участва в гласуването). Също така Министерство на
правосъдието изготвя законопроекти за съдебната власт.

Някои важни принципи, на които се организира изпълнителната власт. Принципът на

непрекъснатост. България и за миг не може да остане без правителство (може да остане без
парламент). Дори едно правителство да е в оставка, дори да няма пълномощия, то продължава
да е там, до избиране на ново. Принцип на йерархичност. МС може да отменя
незаконосъобразни и неправилни актове на министрите. Принцип на единоство.
Правителството трябва да действа като единен фронт, екипен принцип, а пазителят му е
премиера. Принцип на колегиалност. Правителството действа като колегиален орган. За да
заседава е нужен кворум – МС взима решенията си с общо съгласие и по изключение премиера
може да реши да има гласуване и тогава решението се взима с обикновено мнозинство (но това
рядко). Ресорност – определен кръг обществени отношения (министрите и вицепремиерите
имат ресор).

Процедура по образуване на правителство. Има две фази. Предварителна с важна роля

на президента и парламентарна с важна роля на парламента. Цялата процедура е уредена в чл.
99 К. Предварителната фаза включва първо – президентът прави консултации с
парламентарните групи. Тези консултации нямат срок. Целта им е президентът да се ориентира
със съотношението на политическите сили в парламента и техните намерения. След това
президентът възлага на кандидат за МП, посочен от най-голямата по численост парламентарна
група, да състави правителство (разбирайте да състави листата с министрите, които планира да
има). Той има седем дни да предложи на президента състава на правителството – тази листа.
Ако не успее, то тогава въртележката се завърта и тогава президентът възлага на кандидат за
МП, посочен от втората по численост парламентарна група, който също в седем дневен срок
трябва да предложи състава. Ако и той не успее, въртележката отива към трети опит. Но
запомнете, че при третият опит не е нужно да е третата по численост група. Тоест на третият
опит президентът избира на кой кандидат за МП да предложи да състави правителство. Ако в
някои от тези опити нещата са ОК, тоест кандидатът предложи на президента състава на
правителството. То тогава президентът с указ предлага на парламента да избере съответния
кандидат за МП. Започва втора фаза. Парламента гласува за МП и после гласуват състава на
правителството в цялост (амблог). За да е успешен един мандат трябва – в седем дневен срок да
е предложен на президента листата, кандидата за МП да е избран от парламента и амблога да е
избран от парламента.

Особености на българската процедура. България има колективна инвеститура. Това

означава, че парламента се произнася по целия състав на правителството. Това е леко
старомодно. Защото колективната инвеститура намаля престижа на премиера, който няма и
доминиращо положение, защото не е баш шеф на изпълнителната власт (едноличен). Ръцете са
му вързани, когато иска да прави персонална промяна на министри – трябва да търчи в
парламента и да ги моли. В модерните държави има лична инвеститура – парламента гласува
само за МП, който казва на държавния глава: „назначи ми тия министри” или „смени ми тоя с
тоя” и държавния глава изпълнява. Друга особеност на нашия парламентаризъм е това, че
имате двукратно гласуване. Веднъж парламентът гласува за МП и след това гласува за състава
на правителството. Тоест колективната инвеститура в България е усложнена с второ гласуване.
Трета особеност – МП не назначава и не освобождава министрите. Президентът е лишен от
правото да назначава и освобождава министрите и това затруднява тяхното ефективно
взаимодействие. Когато се образува нашето правителство няма изискване да внесе програмата
си за управление. И затова се затрудняват въпросите и питания. В България или не внасят
програма или я внасят със закъснение (след като се образува правителството).

Структура. Правителството има структура – МС (колегиален орган), министерства.

Министерството е ведомство, оглавявано от министър, което управлява един или повече ресори
обществени отношения. Министерство с един ресор е Министерство на културата, но има и с
повече – Министерство на образованието и науката, Министерство на икономика и енергетика.
Има министри, които може да си нямат министерства (министър без портфейл). Но те имат
конкретни задачи (нямат ресор). Министерството е администрацията, която обслужва
правителството. Политическата отговорност покрива както това, което се случва в
министерството, а и намеренията на министъра. В К нямаме конкретно изброени министерства
(по-гъвкав вариант). Като се образува правителство, се одобрява и структурата му.

Състав. Това са министрите. После ще разгледаме правния им статус. Прекратяване на

пълномощията на МС – чл. 111, 112 К. Например гласуване вот на недоверие (48 (1/5) депутати
от опозицията; поне три дни след това – дебати; изчакват се поне 24 часа след дебатите;
гласуване – абсолютно мнозинство – 121). Цялата процедура е пример за рационализиран
парламентаризъм (няма инцидентни косвени бламове). Вотовете на доверие се искат по
конкретен повод. Вотът на доверие – инициатива на правителството (за да получи подкрепата
на парламента за тежки непопулярни мерки или завой в политиката). Вотът на доверие е нож с
две остриета – мобилизиране и дисциплиниране на парламентарното мнозинство. Внасят се
искането – веднага са дебатите (интерес на правителството); свършват дебатите и на същото
заседание има гласуване – обикновено мнозинство. И в двата случая – парламента бламира
правителството, ако не се постигне нужното мнозинство; правителството е длъжно да подаде
оставка, която не се гласува от парламента. Оставка може да подаде както премиера, така и
цялото МС. Премиерът подаде оставка на правителството и му я приемат – пада МС; може и
лично да се гласува вот на недоверие на премиерът – същото. Също така смъртта на МП –
срутва МС. Пето основание – когато МС подава оставка пред новоизбраното НС, която също не
се гласува.

Функции и правомощия. Две основни функции – чл. 105, ал. 1 К. МС ръководи и

осъществява вътрешната и външна политика. Думичката ръководи е едната функция,
думичката осъществява – другата. Ръководи – функция по политическо ръководство. Това е
функцията по определяне, по формиране на политиката, нейните цели и средства. С тази
политическа функция са свързани цялата група политически правомощия. Другата функция –
осъществява – админстративна. Това е превръщане на политиката в реалност – претворяването
на политиката в практика. Покрай тази административна функция има административни
правомощия. Двете основни функции са свързани с една трета, второстепенна функция –
координационна (извеждане на приоритети, избор на алтернативи и план от последователни
действия). Колкото и цели да си поставим, трябва да знаем, че ресурсите са ограничени. Затова
трябва да изведем приоритети. Избираме си алтернатива и правим план за действие. Всичко
това е координационна функция. Правомощия в политическата функция. Най-важното е
правото на законодателна инициатива (и на изпит много обича да пита – това е политическо
правомощие!!!). Друго – право за внасяне на законопроект за държавен бюджет. Друго – право
да утвърждава и денонсира МД (докато парламента ратифицира и денонсира МД). Друго –
контрасигнатура. Още политически правомощия са правото на правителството да внася
предложения до президента в сферите на международни отношения и отбрана.
Административни правомощия – МС осигурява обществения ред и националната сигурност.
Друго административно правомощие (административна функция – „осъществява”)– МС
осъществява общо ръководство на държавната администрация и на въоръжените сили. Друго –
правителството ръководи изпълнението на държавния бюджет. Друго – то организира
стопанисването на държавното имущество (определя органите, които ще го стопанисват и реда,
по който ще го стопанисват). Друго – сключване на МД (правете разлика – утвърждаване и
денонсиране е политическо правомощие, а сключването е административно!).

Актове на правителството. Постановления, решения и разпореждания. Постановления –

нормативни по предназначение (с които се приемат правилници и наредби) и нормативни по
съдържание (самостоятелни постановления) – имат правни норми, които са първични; уреждат
обществени отношения, които не са уредени от закон (уж подзаконов НА, пък с първични
норми). Затова проф. Близнашки ще ви каже, че тези вторите постановления са
законодателстване в материален смисъл, въпреки че формално това не е никакво
законодателстване. Обикновено с такива не се уреждат отношения, които не са основни и не
подлежат на трайна уредба. Но правителството винаги си прави каквото си иска.

Правен статус на министрите – избираемост и несъвместимост. Условия за избиране на

министър – чл. 65. Да е на 21, без запрещение, българско гражданство и да не изтърпява
наказание лишаване от свобода. Също така НС може да определи допълнителни условия на
несъвместимост за министрите (в сравнение с депутатите). Несъвместимостта между
министерски пост и депутатски мандат е по френски образец. Това помага на правителството да
се дистанцира малко повече от парламента.

Актове на министрите – правилници, наредби, инструкции и заповеди. Заповедите са

ненормативни юридически актове.

Един детайл – правителството има право на законодателна инициатива – може ли да

внася проекти за решения на парламента? По принцип не, но с ето това примерче очевидно
може. Парламентът може да даде съгласие на правителството за държавен заем.
Правителството ще внесе проекторешение.

Служебното правителство. То е делово и временно правителство. Освен това има

ограничени функции. Служебното правителство не може да сключва договори за държавни
заеми, защото не може да получи предварително съгласие на парламента, защото той пък
липсва. Ето как имаме ограничаване на функциите му. Служебното правителство има най-
важната задача – да организира и проведе честни избори. Служебното правителство се
занимава с (не стратегическа) текуща политика и добра администрация. Кога се стига до него?
Чл. 99 – трите опита са неуспешни. К казва президента да назначи служебно правителство, да
разпусне настоящето и да определи дата за избори в един момент. Президентът може да прави
промени в това правителство. По принцип служебното се застоява два месеца до изборите и
около месец до избиране на ново правителство. Може и повече, ако не се избере ново
правителство. Имаме асиметричен модел на парламентарно управление (и хибриден – между
полупрезидентска и парламентарна република; както и динамичен – в България имаме широка
амплитуда на възможности) – парламента може да бламира правителство, но правителството не
може да иска от президента да разпусне парламента.

Не забравяйте, че двигателят е правителството. Той има нужда от гориво и енергия – от

партиите. Това, което ви казах, ако го знаете, сте отличници. Всъщност и половината да знаете
– пак сте отличници, но чуйте и професора какво ще ви каже.

Конституционен съд

Първо, въпроса за конституционния контрол, или контролът за конституционност на

законите. Първо, исторически. В различните времена кой е бил разглеждан за пазител на К.
Най-ранната концепция е, че пазителят е самият народ – Френска К 1791г. Около 30-те години
на 19ти век – друга концепция на Бенжамен Констан. Пазител на К там е държавният глава. По-
късно 20-те години на 20ти век я продължава Карл Шмид. Следваща концепция – съдебната
власт и съдилищата изобщо. Това е американския модел (Марбъри – Медисън; 1803г.).
Четвъртата концепция – пазител на К е парламента. Това се утвърждава през 70-те години на
19-ти век – най-вече във Франция – третата република. Само парламентът може да казва дали
законът съответства или не на К. Тази концепция я имаме във всички минали български К –
Търновската и двете социалистически. Конституционният контрол е конституционният
самоконтрол тук. И стигаме до най-модерната теза – пазител е конституционната юрисдикция.
Най-често тя е КС, но има и други – Конституционен съвет (Франция), конституционен
трибунал (Испания) и т.н. Голямата заслуга, за да има КС, е на Ханс Келзен. Благодарение на
неговата концепция се създава първите – КС на Австрия и Чехословакия – 1921г. И не е
изненадващо, че КС възниква в победени държави; държави в криза. Ханс Келзен действа като
главен докладчик на Австрийски КС от 1920 до 1930г. И вече след това из цяла Европа се
създават. След 1991г. – новите демокрации също си създават КС, вкл. и България. След ВСВ се
наблюдава една промяна за защита на конституцията – това не е само защита на нормите на К
(както е считал някога Ханс Келзен), а и на ценностите, които се установяват и поддържат чрез
нормите на К. За да имате ефективен конституционен контрол в Европа са нужни две условия –
твърда К и пряко действие на нейните норми.

От вас се иска при въпроса за конституционен контрол освен тази история – разликите
между европейски и американския модел. Европейският модел за конституционен контрол е
централизиран и концентриран, защото функцията по юридическа защита на К е съсредоточена
само в една единствена К, и това е конституционната юрисдикция, докато при американският
модел е точно обратното – децентрализиран, деконцентриран, наричан още дифузен или
разпръснат, защото в Америка конституционният контрол се осъществява от всички съдилища
и причината е прецедентът Марбъри срещу Медисън 1803г. Моделът на САЩ се прилага и в
Скандинавските държави (Дания, Швеция, Норвегия), Индия, Мексико и Япония. Следваща
разлика – европейският модел е абстрактен нормативен контрол, защото е без конкретен повод
и извън конкретен случай, докато американският е конкретен, а не абстрактен, наричаме го още
инцидентен, казуален, защото се осъществява по конкретен повод и предполага проучване на
факти и доказателства по конкретен случай – дело. При европейският модел правният ефект от
решението е задължително за всички (erga omnes), докато при американския ефектът е спрямо
страните (erga papes). Но там пък има принцип на прецедента – по-долните съдилища се
съобразяват с практиката на по-горните. Така, ако е по-горен съдът по делото се получава
малко, че решението е задължително за всички.

Следващо нещо за конституционен контрол. В света по принцип конституционният

контрол е последващ. Това значи, че се упражнява след като законът вече е промулгиран –
законодателният процес е свършил. Контролът има репресивен характер – проявяват се
последиците от един вече действащ противоконституционен контрол. По изключение има
държави, където контролът е предварителен. Там той се упражнява преди законът да е
промулгиран. Това е Франция. Затова при тях имаме Конституционен съвет. Минусът е, че
Конституционният съвет се намесва в законодателния процес, а господар на законодателния
процес е парламентът. Плюсът е, че не се допуска да влезе в сила противоконституционен
закон. При повечето КС решенията действат занапред и по изключение има КС, където
решенията действат с обратно действие (но дори и при тях има изключения – не могат да
накажат невинен) – Португалския КС е това изключение в пейзажа.

Правораздаването конституционен контрол ли е? До ден днешен е голям сблъсък на

гледни точки. Проф. Георги Близнашки смята, че конституционният контрол е правораздаване
само в тези държави в Европа, където К допуска института на конституционната жалба, чрез
която граждани могат да сезират КС, когато са засегнати техни конституционни права и
свободи и да искат от него защита, но само при условие, че са извървяли всички инстанции в
съдебната йерархия, изчерпали са всички други процесуални средства за защита и не са я
получили. Такава жалба има в Германия, Испания, но няма в България. Значи в България
конститукционният контрол не е правораздаване. Но той е правораздаване и в САЩ, защото се
осъществява от съдилищата. Това мисли проф. Близнашки. Но проф. Стефан Стойчев мисли
друго – КК няма как да е правораздаване, защото чл. 119 К изрично казва правораздаване от
кои органи се осъществява – районен, окръжен, апелативен и военен съд. Неговото виждане е
най-крайното. Проф. Близнашки е с по-умереното виждане. Третото виждане е, че КК винаги е
правосъдие и правораздаване – има една книга на Пенчо Пенев (бивш конституционен съдия).
Марияна Карагьозова също. Какво е правораздаване? Дейност по решаване на правни спорове.
При правният спор се събират доказателства, анализират се факти и обстоятелства и се
подвеждат норми на закон. Къде ти тука правораздаване? Това е съвсем друга дейност. Това
наподобява повече законодателна дейност. Живко Сталев – основен поддръжник за
конституционното правосъдие. Той има една интересна теза – съдебна власт в тесен (без КС) и
широк смисъл (с КС). Ако се загледате в дейността на КС ще откриете много външни белези на
правораздаване, но са само външни. Имаме сезиране, определяне на страни, събиране на
доказателства, след тайно съвещание произнася решение – правно действие и правна сила.

Конституционен съд. Обща характеристика, състав

 Проф. Близнашки иска да чуе, че КС е политическа юрисдикция – решава политически
спорове с юридически средства. Второ, КС играе ролята на своеобразна неутрална власт, която
поддържа баланса и хармонията в конституционната система чрез юридически арбитраж (като
президента, но чрез политически арбитраж). Трето, КС игра ролята на посредник между
учредителната власт, която всъщност създава К, и трите учредени власти, които действат в
рамките на К! Но при всички случаи КС е извън съдебната власт и това е негово собствено
разбиране – решение 18 (1993г.).

В България КС е всъщност специализираната институция, която е призвана да осигури

върховенството на К. Има ли институция над КС? Евентуално можем да кажем само формално,
че над него е учредителната власт. Но ако трябва да сме честни има нещо над КС, и това е
синьото небе. В нито едно решение на КС няма нито едно изречение, че ПЕС е първично
спрямо К. Айде тука се скараха със Семов. Естествено, че съдът в Страсбург, в Люксембург
искат да са над всичко. Логично е те да си отстояват принципа за върховенството на правото –
примат. Големият спор е дали ще са над К. Традиционният конституционализъм не допуска да
има над К. Бенелюкс решават, че МД са над К.

Състав. Има 12 конституционни съдии. Парламентът избира 4 (1/3). Общо събрание на

ВКС и ВАС – 4. Президентът назначава последните 4. Мандатът им е 9 години и не могат да се
избират повторно. На всеки 3 години се обновява 1/3 от състава на съда. Сред първите кой да
си тръгне след 3 и 6 години се решава чрез жребий. Схемата кой излъчва пак е на ротация, но в
схемата 2:1:1. Коя институция излъчва 2-ма – редуват се.

Правомощия и ред за разглеждане на делата на КС

Правомощията ще ги видите в чл. 149, ал. 1 К. Най-важното е контитуционният

контрол. Всеки КС има това правомощие. Но той е в т. 2, а не в т. 1. КС се произнася по искане
за установяване на противоконституционност на законите, други актове на НС и актовете на
президента. Какво става обаче тогава? Чл. 151 К – актът, обявен за противоконституционен, не
се прилага от влизане на решението в сила. Първата теза (изолирана) е на Стефан Стойчев – не
се прилага означава, че спира действието си, но законът продължава да съществува в правния
мир, защото не е отменен. Другата теза на Сталев – решения 8, 22 и 24. Живко Сталев
разсъждава така – изразът не се прилага означава прекратява действието си – обезсилва се.
Доколкото обезсилването е занапред и завбъдеще, това е равносилно на отмяна. Току що
разбрахте, че КС също отменя законите. Това не го пише в К, но КС си измисля едно
правомощие и готово. Тоест КС се явява негативен законодател, докато НС е и позитивен. В
българското конституционно право като че ли са съгласни всички с тази теза. Но КС не стига
дотук – когато отмени закон, той възстановява действието на някогашния предходен закон,
действал до приемането на новия, който се оказва противоконституционен. КС може да
възкресява. Казва: „Лазаре, стани!”. В случая: „Стари законе, стани!” И нещо се размърдва из
почвата и излиза старият закон. Но с това второ нещо не е съгласен Близнашки. Но Живко си
вярваше в това. Логиката на КС е – по-добре да има някакъв закон, отколкото да останем на
сухо. Нещо интересно има и в тезата на Близнашки: дейността на КС, въобще на КК, е
същинската фаза на законодателния процес, при която се провежда диалог между КС и НС.
Това е продължение на законодателния процес с други средства – същинска заключителна
фаза. Може ли КС да се произнася за противоконституционност на закони, приети преди К?
Първо казваше плахо – не, не можем. После, каза – да. Има две условия обаче – този закон да
има продължително действие и все още да се прилага. КС може да обяви закон за
противоконституционен, ако нарушава и принципи на К.

Следващият вид решения – с обратно действие. Тълкувателни решения на К. Тълкува

се, когато нормата е неясна, когато органът, който го сезира има интерес, когато има спор и
когато има резултат. Живко Сталев – КС дописва К, създава конституционни норми. Тоест
според него имаме второ ВНС. Задължителните тълкувания на К са изключение за КС. Има го в
България, но не навсякъде. КС решава спорове между местната власт и министри (хоризонтал),
президент, НС, МС. Много важно условие е обаче институциите да са се опитали да решат
спора. До момента само Столичния общински съвет сезира КС за спор – 2013г. КС се произнася
и за конституционността на МД. Оказва се, че може и след това, заради ратификацията – 1999г.
КС се произнася за спорове за конституционността на ПП и съдружници. Но КС не ги
прекратява. Ому Илинден – и дейност гледат при нея. ДПС – без дейност. КС се произнася и по
спорове за законност на избора на президент и вицепрезидент, законност на избора за народен
представител, за импийчмънт, за неизбираемост и несъвместимост на депутат, за фактическа
невъзможност на конституционен съдия.

Ред за разглеждане на конституционни дела. Кой може да сезира КС? Това са в чл. 150,
ал. 1 – 1/5 от народните представители, президента, МС, ВКС, ВАС, главния прокурор (най-
много статистически КС е сезиран от 1/5 от депутатите - опозицията), спорове за
компетентност се повдигат и от Общинските съвети, омбудсмана може да сезира КС с искане за
противоконституционност на закон, с който се нарушават права и свободи на граждани. В
искането няма да ви занимавам какво има. Прилагат се докателства, какво се иска, кои
заинтересовани страни могат да се конституират по съответното дело. Оттук-нататък имаме две
големи фази – по допустимост и по същество. Във фазата по допустимост КС решава дали е
сезиран от оправомощен субект, дали е в неговата компетентност и дали този спор вече е
решен. Тази фаза приключва с определение. Фазата по същество – събират се доказателства,
гледа се делото и приключва с решение. Когато КС е сезиран, председателят образува
конституционно дело и определя съдия-докладчик, който изготвя проектите за определение и
решение, както председателят определя и дата за решение на делото. В делото се приемат само
писмени доказателства – документи, писмени справки и информации от органи и лица. Не се
разпитват свидетели, не се събират веществени доказателства. Изключението е импийчмънт –
могат да се събират всякакви доказателства. КС заседава на закрити заседания, без публика и
без участие на страните, но има две изключения въведени в ЗКС, при които КС заседава с
участие на страните – импийчмънт и несъвместимост на народен представител. Освен това КС
винаги може да реши да гледа заседанието с присъствието на страните. Но това е рядко.
Кворумът на КС е 2/3 (8 съдии). За да вземе решение мнозинството е повече от половината от
всички – абсолютно (7 съдии). Съгласно ЗКС отделния депутат при несъвместимост и
президентът по импийчмънт могат да дават сведения по дело. Допуска се ако страна по делото
е ДО или ЮЛ, да си изпратят пълномощник, който да ги представлява, но никъде не се казва за
това когато депутат е в дело по несъвместимост. Случаят беше неясен – 2013г. КС допусна
адвокат в КС. Аз бях адвокат на депутат за несъвместимост. Аз се обосновах с чл. 56 К –
правото на защита. И те ме допуснаха. Делото се реши с 12 на 0 в моя полза. Депутатът не е дал
съгласие, че иска да е депутат, той не може по никакъв начин да е несъвместим.

Актове на КС – решение, определения и разпореждания. С решения КС се произнася по

същество, с определения – процесуални въпроси и с разпореждане – председателят и съдията-
докладчик във връзка с правомощията им. Решенията са най-важните актове – имат правна сила
и правно действие. Правната сила бива формална правна сила и материална правна сила.
Формалната правна сила означава необжалваемост на решението. То не може да се обжалва, да
се оспорва, да се атакува. Материалната правна сила означава – непререшаемост на спора.
Правно действие – 3 проявления. Установително правно действие – решението на КС
установява ново безспорно правно състояние. Регулативно действие – решенията на КС
регулират поведението на органи и лица. Трето – конститутивно действие – решенията на КС
пораждат правна промяна в правната сфера.

Правен статус на конституционния съдия. Условия – само български гражданин, юрист,

високи професионални качества (не знам как се установява), 15 години стаж. Естествено тук
опира до други неща – контакти и да си се доказал където трябва. Бюджет – част от държавния
бюджет – НС. Независимост – най-важна част от правния статус – К, ЗКС и правилника за ЗКС.
Имат имунитет като на народен представител, но главен прокурор може да иска снемане на
имунитета (но с решение на КС); това обаче не му прекратява мандата – пак трябва решение на
КС. Несъвместимост – със всичко, каквото се сетите (чл. 147, ал. 5 К.), освен да си запазят
трудовото правоотношение на преподаватели. Но са в неплатен отпуск. Например проф. Евгени
Танчев – ръководител на нашата катедра. Проф. Пламен Киров, проф. Снежана Начева. Всеки
конституционен съдия има правен статус равен на правния статус на НС. Възнаграждението на
председателят е средно аритметично на президента и председателя на НС. Другите съдии – 90%
от председателя. Могат да се пенсионират с 20 месечни заплати обезщетение. Основания за
прекратяване на мандата – чл. 148 К. Имунитет и несъвместимост гарантират независимост.
Председателят ръководи заседанията на съда, упражнява бюджета, назначава служителите,
разпределя работата между съдиите. Той е пръв между равни. Той е човек с признат авторитет
и другите се съгласяват той да е човекът! Толкоз.

ВКС и ВАС

Кво е ВКС? Това е висшата съдебна инстанция по наказателни и граждански дела с

юрисдикция върху цяла България. Заседава в 3-членен състав по принцип. Има три колегии –
гражданска, търговска и наказателна. Формати на заседаване – 3-членен състав, ОС на колегия
(тълкувателни решения), ОС на търговска и гражданска и плебум (всички съдии – кои съдии в
кои колегии, по предложение на председателя). Председателят на ВКС е единия от тримата
висши магистрати. Той представлява съда. Свиква и ръководи заседанията на ОС на колегиите,
плебума, прави искания за тълкувателни решения, може да председателства състави (това по-
рядко), може да извършва проверки на апелативни съдии (нивото под него), изготвя
информации относно делата към МС и министъра на правосъдието.

ВАС е висша съдебна инстанция в административното правораздаване. Има две

инстанции. ВАС 3-членен състав като първа и 5-членен като втора. Има си колегии, отделения
и състави. Плебумът определя съставите на колегиите, отделенията и съставите. Председателят
прави същото като председателя на ВКС с разликата че проверките са на административните
съдилища.

Тълкувателни решения и постановления. Приемат се при противоречива и неправилна

съдебна практика. От ОС на съответните колегии. Кой прави искане? Председателя на ВКС,
председателят на ВАС, главния прокурор, омбудсман, председателя на Висшия адвокатски
съвет, министъра на правосъдието. Образува се дело. Назначават се съдии-докладчици.
Разглеждат делото, приема се тълкувателен акт. Той е задължителен за съдилищата,
административните органи и местната власт. Косвено засяга и лицата.
 Прокуратура и следствие

Прокуратурата се състои от главен прокурор. Какво друго? Прокуратурата следва

съдилищата. Върховна касационна прокуратура, Върховна административна прокуратура,
Национална следствена служба, апелативни прокуратури, апелативна специализирана
прокуратура, военно-апелативна прокуратура, окръжни прокуратури, специализирана
прокуратура, военно-окръжни прокуратури и районни прокуратури. В Състава на окръжните
прокуратури има окръжни следствени отдели от 2011г. Прокуратурата е единна
специализирана система със строга йерархия. Има административни ръководители в
прокуратурата – Районен прокурор (в районната), Окръжен прокурор. Актовете на
долустоящия прокурор могат да се обжалват пред горестоящата прокуратура. Горният
прокурор може да отменя и спира актове на долустоящия. Горният може да дава нареждания,
задължителни за долния.

Функции на прокуратурата. Ръководи разследването и упражнява надзор за

законосъобразност към провеждането. Може да извършва разследване (по принцип
разследващите органи го правят). Привлича към отговорност лица, извършили престъпления.
Поддържа обвинението по наказателни дела от общ характер. Принудителни и наказателни
мерки. Предприема действие за отмяна на незаконни актове. В някои случаи участва в
граждански и административни дела.

Правомощия на прокурора. Изисква документи, сведения, обяснения и материали.

Лично извършва проверки (ако не го мързи, ако го мързи – възлага на друг орган). Призовава
граждани и те са длъжни да се явят (ако не се явят без уважителни причини – принудително
довеждане). Може да налага превантивни мерки преди да се извърши престъпление. За тези
правомощия издава разпореждания, задължителни за всички – органи и лица. Мерки в затвори
– надзор за законност при изпълнение на наказания и принудителните мерки – посещава без да
иска разрешение където задържат лица, да заговаря насаме със задържаните и ако установи, че
са задържани незаконно, може да ги освободи.

Следствени органи. Национална следствена служба и окръжни следствени отдели в

окръжните прокуратури. Национална следствена служба си има директор – избира се от ВСС.
Той се води заместник главен прокурор по разследването. В НСС има отдели, начело на които
има завеждащи отдели (назначавани от главния прокурор). НСС разследва дела по особена
фактическа и правна сложност, дела за престъпления, извършени в чужбина и по искане на
правна помощ от държава. Директорът на НСС ръководи административно следователите в
НСС, но ръководи и методически следователите от окръжните следствени отдели. Окръжните
следствени отдели се управляват от т.н. завеждащ окръжен следствен отдел. Той ръководи
следователите там административно. Има и други разследващи органи извън съдебната власт.
МВР – разследващи полицаи (преди се наричаха дознатели), разследващи митнически
инспектори (Агенция митници и М на финанси), военни разследващи полицаи (към М на
отбраната).

Правен статут на магистратите

 Елементи. Назначаване и освобождаване. Кой ги назначава? ВСС. Кои са изискванията
освен конкурс. Само български граждани, висшо юридическо образование, юридическа
правоспособност (удостоверение от М на правосъдието след теоретико-практически изпит пред
комисия в министерството, след като мине 6-месечен стаж и събира подписи от различни
институции), да не е осъждано, лишавано от свобода за умишлено престъпление, да не страда
от психическо заболяване, да притежава необходимите нраствени качества и да не е
дисциплинарно освобождавано като член на ВСС. Кои са магистратските длъжности? 5 нива.
Основното – младши ниво, районно, окръжно, апелативно и върховно (НСС също е там). За
тези 5 нива скоковете става с необходим стаж и конкурс. Районно – 3 години, окръжно – 8,
апелативно – 10, върховно – 12. Това, че имаш стаж, не значи че ще скокнеш нагоре. Трябва да
минеш конкурс. Основания за освобождаване – навършване на 65 години, подаване на оставка,
присъда лишаване от свобода за умишлено престъпление, трайна фактическа невъзможност да
изпълнява задълженията си за повече от година и дисциплинарно освобождаване – при тежко
нарушение или системно неизпълнение на служебни задължения или действия, накърняващи
престижа на съдебната власт. Това е без значение дали има статут на сменяем или несменяем.
Несменяемите излиза че също са сменяеми. За конкурса. Има два вида. Единият е за младши
съдии и младши прокурори, другия – първоначално назначаване. За първоначално назначаване
взимат 20% от свободните места чрез жребий (ако имат юридическия стаж). Няма обучаване –
направо влизат в системата. Другия за младши съдии и прокурори – те отиват 9 месеца в
училището за магистрати (Национален институт за магистрати), след тях още един изпит
(издържал/неиздържал). През тези 9 месеца се водят кандидати за младши съдии и младши
прокурори. След това вече ги назначават. Младши съдии – в окръжен съд, младши прокурор –
районен съд. След още 2 години директно стават съдии и прокурори (без конкурс).
Несъвместимост – с представителен мандат (депутат, кмет, общински съветник), длъжност, ДО,
в ЕС, търговска дейност (адвокатът не може само да е изпълнителен директор в ТД), не може да
извършва никаква дейност освен преподавателска, писане на книги, не може да членува в ПП,
не може да членува с синдикат извън съдебната власт. Атестиране – 2 вида – за придобиване
несменяемост това е с 5 годишен стаж като магистрат; периодично е на 4 години (има и
критерии и показатели за атестирането (няма да ви занимавам с тях) – което пък е обективна
оценка на професионалната квалификация). Комплексната оценка – задоволителна, добра и
много добра. Магистратът може да направи възражение в 7-дневен срок. Решението накрая е на
ВСС. Права и задължения. Длъжни са да си решават делата в срок, да изпълняват служебните
си задължения, да пазят служебна тайна, да не дават правни консултации, да не изразяват
предварително становище по възложени дела, не могат да изразяват въобще становище по
чужди дела, право на обезщетение за служебни вреди, осигуровки от бюджета, обезщетение
при напускане. Функционален имунитет (132 К) – при осъществяване на съдебната власт
магистратите не носят отговорност, освен ако е престъпление от общ характер (това е много
окастрено, преди е било като на депутатите). Ранг – 3 – окръжно, апелативно и върховно;
различни са от длъжността. Дисциплинарни наказания – съответния административен
ръководите - забележка и порицание, ВСС – намаляване на възнаграждението с определен
процент за определен срок, понижаване в ранг или длъжност и дисциплинарно освобождаване.
Предложения за дисциплинарни наказания – 1/5 от ВСС, инспекторатът към ВСС, М на
правосъдието, административния ръководител на магистрата и висшестоящия административен
ръководител (образува се 3-членен дисциплинарен състав от ВСС). Решението на ВСС може да
се обжалва пред ВАС-3 и ВАС-5.

ВСС
 Има правомощия и в бюджета на съдебната власт – от министъра на правосъдието го
приема и го връща на МС, който не може да внася корекции и вече в НС може да се променя.
ВСС изслушва годишните доклади на ВКС, ВАС и главния прокурор. ВСС одобрява всички
информационни системи в съдебната власт.

Той е постоянно действащ орган и това се въвежда в нашата К, че тези хора трябва да са
концентрирани само в тази си дейност, а не и с други. Сега обаче започва да се налага друга
идея, че това пречело и трябвало членовете му да си вършат другата работа там. Възниква
въпросът обаче как ще е ефективен човек и в двете дейности – няма отговор. Друг аргумент –
губели практика.

Инспекторат към ВСС – българско народно творение. Няма го другаде по света. С

поправка 3 на К се дава намеса на министъра на правосъдието в съдебната власт, заради което
се създава инспекторат, който да противодейства на него. Състои се от 10 инспектори и 1
главен инспектор. Избират се от ВСС с мнозинство 2/3. Главният инспектор – 2 години, а
другите – 4. Най-важното, което прави инспекторатът е да проверява дейността на органите на
съдебната власт без да засяга независимостта им. Следят дали спазват закона административно.
Инспекторът обаче няма право да каже на съдията как да си решава делото. Основният
инструмент са проверките – планови или по сигнал. Всяка една се извърша от инспектор и
двама експерти (към администрацията на инспектората). Всяка една проверка се инициира със
заповед на главния инспектор, който определя инспектора и кои експерти, кой орган и кой
магистрат ще се проверяват. Проверката приключва с доклад. Запознават магистрата с доклада,
който може да обжалва. Инспекторатът може да започва дисциплинарни производства срещу
магистрата.

Местно самоуправление

То е в контекста на вертикалното разделение на властите. Работна дефиниция.

Местното самоуправление е правото и реалната възможност на гражданите и избраните от тях
органи да решават самостоятелно всички въпроси от местно значение, които законът е
предоставил в тяхна компетентност в сферата на: общинското имущество, общинските
предприятия, общинските финанси, данъци, такси и общинска администрация, устройство и
развитие на територията на общината и населените места в нея, образованието,
здравеопазването, културата, благоустрояване и комунални дейности, социални услуги,
опазване на околната среда, рационално използване на природните ресурси, поддържането на
културните, исторически архитектурни паметници, спорт, отдих и туризъм. Това е местното
самоуправление като сфери. Как се осъществява? Чрез избирани органи, а и чрез форми на
пряка демокрация – местни референдуми или общо събрание на населението. Две виждания за
местна общинска власт. Едното на акад. Петко Стайнов, а другото на проф. Борис Спасов.
Според Стайнов общинската власт е част от държавната власт. Държавната власт е първичната,
от която произтича общинската. Проф. Борис Спасов казва друго – това са две различни неща,
които трябва да се разграничат. Но ако бяха различни неща, как и двете ще произтичат от
народния суверенитет.

Местното самоуправление можем да го сложим до административната публична власт.

КС от 2010г. казва – местното самоуправление е включено в т.н. административна публична
власт. Изпълнителната власт е политическа (КП) и административна (АП).
 Общината има две качества – тя е основна административно-териториална единица и е
ЮЛ. Обаче, това което я отличава от другите ЮЛ е, че органите имат империум – имат
властнически правомощия. Затова Емилия Друмева определят общината като публичноправно
ЮЛ. Това, което отличава правомощията на общинските органи с правомощията на
държавните органи е това, че интензитетът на империума им е по-нисък.

Територията на общината е територията на включените в нея населени места (землища).

Оттам се образуват и границите. Наименованието на общината е наименованието на
админситративния център на населеното място. Населението на общината са гражданите с
постоянен адрес на територията на общината. Има два вида общинска собственост – общинска
публична и общинска частна. Общината има и самостоятелен бюджет, който гарантира нейната
финансова самостоятелност. Тя си има и администрация, която се структурира в дирекции,
отдели и сектори.

Как се създава община? Едното от условията е минимум 6000 жители. Второ – наличие
на населено място, традиционен обединяващ център с изградена инфраструктура. Максимална
транспортна отдалеченост на населените места от центъра не повече от 40 км. Възможност за
финансиране на разходите на новата община с приходи по смисъла на Закона за публичните
финанси. Редът – подписка на поне 25% от населението на територията на бъдещата община до
Общински съвет. Той се произнася с решение и го изпраща на областния управител. Той
проверява законосъобразността на искането и ако счете, че са спазени изискванията, предлага
на Общински съвет да вземе решение за референдум. Референдум – при положителен вот –
Областният управител внася доклад до МС. МС приема решение след становище на
регионалния министър, което се изпраща на президента за утвърждаване.

Общинският съвет е органът на местно самоуправление в общината. Той се избира от

населението за срок от 4 години в контекста на местни избори. При тях знаете има голяма роля
Общинската избирателна комисия на базата на секционните избирателни комисии.
Пропорционална избирателна система – Хеър Ний Майър. Броят на съветниците най-малко е
11. Зависи от населението. Максимумът е 51. За София е по-особено – тук са 61. Най-важните
правомощия на Общински съвет. Той избира и освобождава председателя на Общинския съвет.
Одобрява численост и структура на общинската администрация. Създава постоянни и временни
комисии. Определя трудовите възнаграждения на кметовете (на кметства, на райони). Приема
годишния бюджет на общината. Контролира изпълнението му и приема отчета за изпълнението
му. Определя размера на местните такси. Освен това определя размера на местните данъци, но
в рамките, определени от закона. Казахме, че с последните промени на К се въведе финансова
децентрализация на общините и ОС може да определи конкретната ставка на местния данък но
с долна и горна граница, определена от законодателя – Закона за местни данъци и такси. ОС
приема решения за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество и приема
решения за създаване, преобразуване и прекратяване на ТД с общинско имущество и представя
представители на общината в техните органи. Така се заграби България за 20 години много
успешно. Схемата – общината предоставя акции на ТД за общински имот и понеже няма
капитал, ТД го превзема с капитала си. Дори когато видите, че имот преминава от публична на
частна общинска собственост – няма да го бъде. ОС взема решения и за ползване на банков
кредит и имитиране на дълг чрез общински ценни книжа. ОС одобрява устройствените планове
по реда на ЗУТ, стратегии планове за развитието на общината. Определя изисквания за
дейността на лицата на територията на общината. Създава райони и кметства при условията,
определени със закон – ЗАТУРБ. Прави предложения за административнотериториални
промени. Приема решения за местен референдум и общо събрание на населението и упражнява
контрол върху приетите от него актове. ОС може да избере обществен посредник – общински
омбудсман. Той отговаря за спазване правата на гражданите пред общинските органи.

Председателят на Общински съвет свиква съвета на заседание, ръководи заседанията,

координира работата на комисиите, подпомага съветниците и представлява ОС пред външни
лица. Общинският съветник разполага с представителен мандат. Правомощията му обаче
възникват от деня на полагане на клетвата, а не от деня на изборите. Мандатът му е 4 години,
колкото е на съвета – запрещение, оставка, друг длъжност, фактическа невъзможност повече от
6 месеца или избирането му в органи на ТД с общинско участие. Всеки получава
възнаграждение за заседанията. Има право да бъде избиран в комисиите, да предлага точки в
дневния ред на заседанията, да участва в обсъжданията, да отправя питания към кмета.

Кмет. По К кметът е орган на изпълнителната власт в общината. Той се избира от

населението или от ОС за срок от 4 години. К отваря две възможности. Тук в България са
изпробвани всякакви варианти, но кметът на община винаги се избира от населението.
Пълномощията му също възникват от полагането на клетва, а не от деня на изборите. Кметът се
подчинява на определени изисквания за несъвместимост – търговска дейност, участие в органи
на ТД. Мандатът е 4 години. Предсрочно – оставка, фактическа невъзможност повече от 6
месеца, присъда, извършени административно-териториални промени, избирането му за
длъжност с представителен мандат – депутат, министър и влизане в сила на акт за конфликт на
интереси. Правомощия – ръководи цялата изпълнителна дейност на общината, назначава и
освобождава заместник-кметовете, началниците и служителите в общинската администрация.
Отговаря за опазването на обществения ред, като за осигуряването му издава писмени
заповеди, задължителни за началниците на съответните структури на МВР. Организира
изпълнението на общинския бюджет. Организира изпълнението на актовете на общинския
съвет. Може да възлага свои функции на кметове на кметства и кметове на райони. Поддържа
връзка с ПП и обществените организации. Председателства Съвета по сигурност (всяка община
си има). Възлага или разрешава изработването на устройствени планове и техни изменения.
Може в определени случаи и да ги одобрява. По ЗУТ това е до 3 квартала. Изпълнява
функциите на длъжностно лице по гражданско състояние, но обикновено възлага тази функция
с писмена заповед на кметовете на кметства и длъжностни лица от общинска администрация.
Представлява общината през ФЛ, ЮЛ и съда. Утвърждава устройствения правилник на
общинската администрация. Изпраща на ОС АА, както и договорите в изпълнение на тези АА.
Когато си реализира правомощията, кметът издава заповеди. Има едни сложни връзки на
оспорване на актовете. На кмета се оспорват пред областния управител. От друга страна ОС
може да отменя актове на кмета, които противоречат на актове на Съвета. Освен това ОС може
да оспорва незаконни актове на кмета пред административния съд. Актовете пък на съвета
могат да се оспорят пред административния съд. Все интересно е, че Областният управител
може да върне решение на ОС за ново обсъждане или да го оспори пред административния съд.
По същия начин кметът може да оспори незаконен акт на ОС или да го върне за ново
обсъждане. Върнатият акт на ОС трябва да се разгледа отново (без значение от кого е върнат),
но с абсолютно мнозинство (като общинско вето).

Областният управител. Областта е другата административно-териториална единица,

която не е казано, че е основна. Защо се създават области? За да се упражнява централната
властна политика, но на местно ниво. Наименованието на областта е наименованието на
населеното място на административния център. Територията – населените места. Областният
управител е едноличен орган на изпълнителната власт в областта, който осъществява държавно
управление по места. Той се определя с решение на МС. Той се подпомага от заместник
областни управители, които се назначават пък от министър-председателя директно. Правете
разликата. Областният управител определя ресора и правомощията на заместниците.
Правомощия – провежда държавна политика в областта, координира работата на органите на
изпълнителната власт. Осигурява задоволяването националните и местни интереси и
осъществява взаимодействие с органите на местно самоуправление и администрация. Отговаря
за защита на държавната собственост на територията на областта. Осигурява спазването на
законността и осъществява административен контрол по изпълнение на АА. Упражнява
контрол за законност на актовете на органите на местно самоуправление и местна
администрация. Осъществява връзка с териториалните звена с централните звена на
изпълнителната власт. Координира и контролира териториалните звена на министерствата,
независимо от тяхната йерархична подчиненост. Координира и контролира изпълнението на
актовете на ръководителите на териториалните звена на изпълнителната власт.
Председателства Съвета по сигурност. Когато поиска документ от кмет, ръководител на звено в
областта, те са длъжни да му го предоставят. Издава заповеди. Той е пример за явлението
деконцентрация на държавната власт – не децентрализация (общини). Толкова.