Криминалистика

(проф. Евгения Коцева)

Препоръчвам учебника по Криминалистика на проф. Цеко Цеков, но препоръчвам и да

обърнете внимание и на лекциите. Ние ще се спрем общата част, но може и нещо по
специалната – тактиката на разследване. Конспектите – в сайта. Ще поотпаднат по няколко
въпроса. После ще уточним какъв ще е изпитът.

1. Възникване и развитие на Криминалистиката. Обща характеристика и връзка с други

науки

Възниква през 19-ти век. Нейното възникване е свързано с необичайното нарастване на

престъпността в Америка и Европа. Налице са и редица предпоставки, свързани с обновяване
на наказателното производство в Европа, включително и в България, а именно използване на
постиженията на естествените и техническите науки в правораздавателната дейност и по-
конкретно изследване на веществените доказателства. Също и появяването на редица
криминалистични изследвания в областта на трасологията (наука за следите). Също така
идентификация на човек по признаците на външността, съдебната балистика и прочие.
Възникването и развитието на Криминалистиката в България датира също от 19-ти век,
подобно на останалите европейски страни. Затова допринасят освен посочените предпоставки
също и някои условия от по-специфичен характер, като например най-напред това е
възникналата необходимост от криминалистични знания в прокурорско-следствената и
съдебната практика, а също така и силното влияние на чуждестранната Криминалистика,
свързана на практика с превеждането на едни от най-известните трудове в тази област, като
например тези на основоположника на Криминалистиката, австрийският следовател Ханс Грос,
автор на Криминалистика за следователите и Криминална психология, проф. Райс от
Швейцария, Лукар от Франция, Путаков, Громов, Лепедев – едни руски криминалисти. Както в
много други страни, така и в България криминалистичните знания са свързани с развитието на
съдебната медицина. Особено голяма заслуга за това има проф. д-р Анастасович, който през
1883г. издава т.н. Правилник за освидетелстване на лекари при оглед на мъртви тела. В този
труд всъщност се съдържат и някои криминалистични способи и препоръки за откриване и
изземване на доказателствата.

След приемането през 1896г. на наказателния закон се прави опит работата на

полицията и съда да се организира по подобие на тази в Европа, като в приетия след една
година закон за углавното съдопроизводство вече ясно са разграничени някои действия по
събиране на доказателствата и привличане на вещи лица за тяхното изследване и оценяване.
Всъщност можем да кажем, че началото на прилагането на специфични криминалистични
методи у нас се поставя реално през 1907г. През същата тази година е приет новият закон за
столичната полиция, към която се изгражда Бюро за идентификация. Така се откриват
лаборатории по фотография, антропология и дактелоскопия (снемане на пръстови отпечатъци).
По-нататък, през т.н. втори етап на развитие, редица българи се отдават на Криминалистиката,
като междувременно идват Хайделберг и прословутият дактелоскоп Ницш. През 1926г. се
осъвършенства системата на наказателната регистрация и се създава централна адресна
служба. В този период започват да се развиват и криминалистичните експертизи. България
даже става член на Интерпол. Както е известно, това е международна организация за
сътрудничество в борбата с криминалната престъпност, за предотвратяването на тази
престъпност и за издирване и задържане на т.н. международни престъпници. Сега в тази връзка
искам да отбележа и това, че през 1951г. нашата страна преустановява членството си в тази
организация и то е възстановено през ноември 1989г., където както е известно членуваме и
досега. Това, което е характерно за този втори етап на развитие на Криминалистиката в
България е, че тя носи белезите на Западноевропейската криминалистика. Това ще рече, че не
се концентрира върху тактиката и методиката на разследване. Говорейки за Криминалистиката,
не можем да не отбележим и нейното въвеждане като дисциплина в ЮФ на СУ. Първите
лекции започват да се водят от проф. Никола Саранов. Също така следва да отбележим
големите заслуги на проф. Иван Вакарелски, проф. Цеко Цеков. И двамата са покойници, за
съжаление, но оставиха голямо литературно наследство именно в областта на
Криминалистиката. Не можем да не споменем и това, че най-голямото криминалистично
учреждение у нас в последните десетки години е Институтът по криминалистика и
криминология към МВР (1968-1969г.). Също така и Полицейската академия на МВР, където се
осигурява много добра подготовка и преподготовка на голяма част от кадрите на МВР.

Да изясним понятието Криминалистика. Това е специална наказателноправна наука,

която изучава обществените отношения, свързани с разкриване и разследване на
престъпленията, респективно в определени граници и тяхното предотвратяване.
Криминалистиката се характеризира и с някои особености. Първата е, че тя не е нормативна
наука и не разполага със собствена нормативна база, а почива на НПК. Второ, използва знания
на Наказателния процес и НП, Криминологията, Съдебната медицина, Съдебната психология,
естествените, техническите и др. науки. Тоест тя има подчертано интердисциплинарен
характер. Трето, съдейства за усъвършенстване на наказателно правната нормативна уредба. И
четвърто, създава предпоставки за практическото използване по теченията на
криминалистичния процес правораздавателната и криминалистична дейност. Знанията, които
се изработват в Крииналистиката намират отнопие, както в наказателното производство.

Криминлисти, както и някои принципи. Това са тези на законност, обективност,

изчерпателност. Съгласно принципа на законност – дейността, свързана с разкриване,
разследване и предотвратяване на престъпленията, следва да бъде съобразена да почива на
закона (НПК и НК) и да не е в противоречие с него. Съгласно принципа на обективност е
необходимо да се извършва едно паралелно изследване на фактите и обстоятелствата, които
имат отношение към разследването с помощта на повече методи, независими един от друг.
Трябва да се даде отговор на всички задачи, да се разгледат всички версии (предположения),
като се изследва цялото отражение на събитието на престъплението в обективната среда преди
повреждането и унищожаването на доказателствата и се положат съответните усилия за
пълното установяване на обективната истина по делото, независимо от съществуващите
трудности.

Още в самото начало казахме, че тази наука се намира във връзка с други науки и по
този повод бих казала, че тези връзки са твърде разнообразни по обхват и твърде динамични по
своя характер, но в една или друга степен безспорно всичките са свързани в борбата срещу
престъпността. Сега ще разгледаме някои по-типични от тях. Най-тесни са връзките с другите
НП науки и главно с Наказателния процес. Освен по въпросите за същността на доказването и
доказателствата, предмета на доказването и относимостта на доказателствения материал,
наказателният процес и Криминалистиката се намират във връзка и относно способите на
доказване, които ще разгледаме обстойно по-нататък. Даже искам да подчертая, че това е най-
важната връзка между тях. Наказателното право. То и нормите на НК представляват на свой
ред една теоретическа и практическа основа при изграждането на версиите, тяхната проверка,
при планиране на досъдебното производство и съдебното следствие, за индивидуалното
приложение на криминалистичната техника и тактика при разследването на отделните видове
престъпления. Връзките с Криминологията също така се проявяват непосредствено при
установяване на причините и условията, съдействали за извършване на престъплението и при
определяне на способите и средствата за предотвратяването на други престъпления.

Още нещо да разясня. Пропуснах в самото начало. Вашите семинарни занятия ще се

провеждат в лабораторията по Криминалистика. Постарали сме се да е оборудвана с
прилична техника. Ще ви се прожектират филми от местопроизшествия. Бих искала и да ви
запозная с екипа, който ще ви води семинарните занятия. Гл. ас. Златка Кръстева (от 1
ноември ще дойде), ас. Искра Владова (бивш дознател), ас. Арабаджиев (заместник главен
секретар на МВР), ас. Пиронова, ас. Татяна Грозданова.

Данните на психологията и логиката също така дават възможност да се разработят

редица въпроси от тактиката на извършване на отделните следствени действия. В какво се
изразява това по-конкретно? Ще започна с разпита. Независимо от процесуалното положение
на разпитваното лице много важно е в самото начало на разпита (подготовката му) да се
проучи личността на разпитваното лице. Тук говорим за съставянето на т.н. психологически
контакт с това лице. По тези въпроси ще говорим по-обширно. Предразполагането на това лице
да предаде колкото се може повече информация. Тук веднага искам да поясня, че този
първоначален психологически контакт трябва да отговаря на изискванията на професионалната
етика – да не се проявяват грубости, заплахи и т.н. Същото се отнася и до очната ставка. Това е
друго процесуално следствено действие, при което две или повече лица се поставят при
условия да дадат информация по определен кръг обстоятелства, край които са възникнали
непреодолими противоречия. Същото се отнася и за едно друго следствено действие –
разпознаването на живи лица и трупове. При разпознаването на живи лица и тук
предварителния разпит има голямо значение, събирането на информацията, въз основа на
която ще се реши дали по същество ще се извърши разпознаването или не. Що се касае до
трупове, там нещата са малко по-различни. Не винаги може да се намери лице, което да даде
информация за трупа (как е изглеждал приживе, отличителни белези и т.н.). Методите на
анализа, синтеза на дедукция, индукция. Всички те намират доста конкретно приложимо място
именно при изграждането и на следствените и на съдебните версии. Логиката намира
приложение и в един друг процес – става въпрос за планирането на разследването на
престъпленията. По същество това е един типично мисловно-логичен процес, който, както
казва някои автори, буквално пронизва цялото разследване. От началото до края на
производството трябва да се планират всички следствени действия – първоначални и
последващи. И това е не само в досъдебната фаза. В съдебната също.

Криминалистиката е тясно свързана и със Съдебната медицина и Съдебната

психиатрия. Например, както е известно, при оглед на труп, който се явява най-
първоначалното и неотложно следствено действие (предвидено положение и в НПК),
задължително следва да присъства и съдебен лекар. Защо? Ами всъщност на практика, когато е
открит труп и пристигне следствено-оперативната група на място, съдебният лекар е първият,
който има контакт с трупа. Той трябва да установи дали е настъпила смъртта на лицето.
Понякога е възможно пострадалият всъщност да е жив. Ако се окаже пострадало, длъжен е да
даде и първа медицинска помощ. Освен това има и едно друго положение – този медицински
експерт по-нататък извършва и аутопсия (вътрешен оглед). А когато е открит труп,
задължително се назначава съдебно-медицинска експертиза и нейното място е в системата на
най-първоначалните неотложни следствени действия – веднага след огледа на трупа и
местопроизшествието. Съдебният лекар изземва следи от биологичен характер. Това са най-
вече следи от кръв, от пот, слюнка, семенна течност, косми и т.н. Съдебната психиатрия. Това
определено се намира във връзка с тактиката на разпита на обвиняеми, свидетели, пострадали
от престъплението относно правилната оценка на дадените от тях обяснения, респективно
показания. Изобщо съдебно-психиатричната експертиза е задължителна. Съдебната
психиатрия има отношение и при отчитането на някои патологични фактори, които влияят
върху почерка. Някои психични заболявания рефлектират върху стила и почерка – общите и
частните идентификационни признаци на почерците. Естествените и техническите науки. Те
намират приложение по отношение на техническите способи и средства за откриване,
фиксиране, изземване и запасване на веществените доказателства (например при
криминалистичните експертизи) и прочие.

Предмет на Криминалистиката. Тя може да се определи като наука за разкриване и

разследване на престъпленията и в определена степен – тяхното предотвратяване. Предвид
това тя изучава процесите и закономерностите на отразяване събитието на престъплението в
обективната среда и възникването на материални и т.н. “идеални” следи и други веществени
доказателства, както и процесите и закономерностите за тяхното изменение и изчезване под
неблагоприятното въздействие на някои външни и вътрешни фактори. Второ, способите и
средствата, правилата и препоръките за откриване, фиксиране, изземване и изследване на
материалните следи и другите веществени доказателства. Трето, тактическата организация на
разследването. Четвърто, методиката на разследване на отделните видове престъпления и
криминалистическите способи и средства за тяхното предотвратяване. Когато говорим за
предмет на Криминалистиката, трябва да имаме предвид, че той се разширява непрекъснато и
това се обуславя от три основни фактора. Първият е интеграцията на Криминалистиката с
другите НП и частни науки. Вторият - социалната потребност от криминалистични знания.
Третият – необходимостта от съответствие, равнището на тези знания със съответната степен
на престъпността.

Сега накратко ще разгледаме и методите на Криминалистиката. Те могат да се

класифицират в няколко групи – общонаучни, криминалистични и методи на други частни
науки. Първата група, общонаучните. Тук се отнася наблюдението, описание, измерване,
сравнение, експеримент, моделиране, системен метод и др., като те намират много голямо
приложение. Освен това със съдействието на тези методи е възможно да се извършат
изчерпателно редица следствени действия при разследването. Напр. огледа на
местопроизшествие, претърсване и изземване, следствен експеримент, разпознаване и прочие.
От тези методи искам да отбележа, че може би най-голямо значение има наблюдението, което
по същество се свързва с установяването на факти във връзка с разследваното престъпление и
ефективността му в голяма степен зависи всъщност от способите и средствата, които ще се
използват. Към криминалистичните методи за наблюдение, напр., може да се посочат
наблюдение на обектите при специални условия на осветление, при промяна на обикновения
ъгъл на гледане, чрез светофилтри, по ориентири и прочие. Известно е, че се използват
различни методи за разширяване зоната на наблюдението – оптически приспособления и
прибори, прибори за нощно виждане и прочие. Описанието предполага посочване на
признаците на обекта, както съществените, така и несъществените, с цел да се получи една
пълна представа за него. Обектът на имзерване всъщност са свойства на предмети, количество,
тегло, температура, а също и скоростта на движение на хора, транспортни средства при
съответните условия. Сравнението се изразява на свой ред в едновременното изследване и
оценка на свойствата и признаците, които са общи за два или повече обекта. Прилагането на
сравнителния метод има своето значение при изследвания, но винаги предполага два или
повече обекта. Ще обърнем внимание и на следствения експеримент. Това означава буквално
“опит”, практиците го наричат възпроизвеждане. По същество се изразява в извършването на
опитни действия при системно изменящи се условия с цел да се установи произхода на дадени
явления и процеси. Можем да кажем, че общо целта на експеримента е да се открие естеството
на обекта и неговата същност. Те могат да се направят от ръководителя на следственото
действие. Може и върху обвиняемия, но ако той откаже, не можем да го принудим, защото ще
нарушим правото му на защита. Има още и съдебен и експертен експеримент. Следственият е
за досъдебното производство, съдебният – в съдебното. А експертния – съставянето на
експертиза – може да се проведе и в двете фази. Ще говорим по-обстойно за другите различия.

Моделирането. Определено то заема също така важно място при съставянето на т.н.
логически модели в процеса на разследването. Когато информацията е непълна. Все повече и
повече расте ролята на системния метод. Изключително важно е обектите на
местопроизшествието да не се изследват изолирано, а като части от определена система, в
която се намират структурни и функционални връзки. По-нататък ще видите, че използваме не
понятието местопрестъпление, а местопроизшествие. Местопроизшествието е по-широко от
местопрестъплението. Под местопроизшествие трябва да разбираме пространствените граници
на мястото, където се е осъществило изпълнителното деяние и е настъпил престъпният
резултат, респективно мястото, където са се образували следите от извършеното престъпление.
Втората група, криминалистичните методи. Те определено заемат ключово място в цялата
дейност по откриване, фиксиране, запазване, изследване и изземване на доказателствата. Тук
се смесват двете форми на познанието – сетивната и логическата. И третата група са методите
на частните науки – химия, физика, биология, математика. Всичките намират голямо
приложение, обусловено от сложния и разностранен характер на престъплението и неговото
отражение в материалната среда. Тези методи също са подчинени на принципа на законност,
пряко са свързани със задачите на наказателния процес и тактическите и методическите
правила и изисквания. Микроскопията, дифузно-контактния метод, луминисцентният анализ,
молекулярната структура, рентгено-структурния анализ, хоматографията и прочие. Има
стремеж да се стига до индивидуална идентификация от биологичните следи.

Система на Криминалистиката. В това отношение можем да кажем, че най-

разпространеното становище за системата е, че тя се състои от три части – криминалистическа
техника, тактика и методика на разследване на отделните видове престъпление. Няколко
уточнения – научно-техническия прогрес, развитието на наказателноправните науки се
отразяват до разширяването на системата. Модерната система какво обхваща? На първо място
това е обща теория на Криминалистиката. Второ, криминалистическа техника (за откриване,
фиксиране, изземване, запазване, изследване на доказателствата). Трето, трасология (наука за
следите). Четвърто, криминалистически експертизи. Пето, криминалистическа тактика. Шесто
методика на разследване на отделните видове престъпления. Седмо, криминалистическа
профилактика. Предлаганата система се основава на функционалния и предметния принцип.
 Идентификация на човек по признаците на външността му или така наречения словесен
портрет

При извършени престъпления като убийства, грабежи, измами и др. за целите на

разследването, свързани с извършителите на престъпленията при издирването и
установяването на лица с неустановена самоличност, напр. пострадали, обвиняеми и други,
трупове и части от трупове, се използват теоретичните разработки на идентификацията. Всеки
човек притежава външни признаци, които в своята съвкупност са характерни само за него. Те
са строго индивидуални и благодарение на тях той може да бъде отъждествяван. Признаците
на външността са били използвани за първи път в наказателната практика от известния
френски криминалист Алфонс Бертио в края на 19-ти век. Само да допълня, че той е един от
създателите на Криминалистиката. Той е предложил методика за описание на признаците на
външността на човека, наречена от него словесен портрет. В основата на тази методика лежи
система от правила за подреждане и описание на най-характерните и най-устойчивите
признаци с помощта на специални термини. Разработената от Бертион методика е била
използвана от него за регистрация на престъпниците. В началото на 20-ти век проф. Айс от
университета в Лузана разработва своя собствена методика за разпознаване за идентификация
на човека. По-късно тя е осъвършенствана и от други криминалисти, като по настоящем е
запазила своето голямо издирвателно и идентификационно значение.

Признаците на човека се разделят на четири основни групи, а именно физически,

анатомични, функционални и съпътстващи. Общите физически признаци характеризират пола,
възрастта, телосложението и антропологичните черти на външността на човека. Анатомичните
признаци са свързани с костно-хрущялната конструкция и характеризират размерите, формата,
контура и положението на отделните части на тялото. Функционалните признаци
характеризират привичните, изразяващи се в неговата осанка, походка, жестиколация, мимики
и др. Общите физически анатомични и функционални признаци са присъщи на самия човек и
се наричат собствени признаци. Четвъртата група признаци, наречени още съпътстващи, са
признаците на неговите дрехи и предмети, които той носи или с които си служи. Към групата
на общите физически анатомични и функционални признаци се отнасят и т.н. особени белези.
Те представляват съществени отклонения от нормалния строеж или привичните движения на
тялото и се срещат по-рядко в човека. Те са придобити по рождение или по-късно.
Възможността едно лице да бъде издирено и идентифицирано по признаците на външността му
се обуславя от обстоятелството, че съвкупността от тези признаци е строго индивидуална,
неповторима и присъща за всеки човек на даден етап от неговото развитие, като не се повтаря
при другите хора. За индивидуализацията на човека спомага и относителната устойчивост на
признаците на външността, тоест тяхната неизменяемост в границите на определен трясък от
време. Най-устойчиви са анатомичните признаци, а сравнително неизменяеми за
продължителен период от време са например размерите и формата на раменете, гърдите,
крайниците. По-малко устойчиви са анатомичните признаци, които имат за основа меките
тъкани, като например размерите, формата и положението на очите, устните, брадичката и др.
И относително устойчиви са функционалните признаци. Съвкупността им често пъти е
напълно достатъчна за идентификацията на човека, но следва да се има предвид и факта, че те
лесно се поддават на умишлени изменения и тяхната идентификационна стойност е по-малка
от тази на общофизическите и анатомичните признаци. Значението на всеки признак на
външността за идентификацията на човека зависи обаче не само от неговата устойчивост, но и
от честотата на повтаряемостта му в различните хора. Колкото по-рядко се среща даден
признак, толкова по-голямо е неговото значение за индивидуализацията на човека и толкова
по-малко признаци са необходими за образуването на индивидуалната, неповторимата
съвкупност. В тази връзка именно голямото идентификационно значение имат и вече
споменатите белези като например различните аномалии в строежа на отделните части на
човешкото тяло. Съпътстващите признаци указват на свой ред съществена помощ при
установяването на техния владетел, тъй като по тях могат да се направят изводи за пола и
възрастта на неизвестното лице, за размерите на отделните части на тялото му, неговите
привички и пр. Общите физически, анатомични и функционални признаци на външността се
описват с помощта на специална терминология. Въвеждането на единна терминология при
описанието на едноименните признаци улеснява оперативните, следствените и експертните
работници по един и същи начин да разбират описаните признаци и успешно да си съдействат
при издирването и идентификацията на извършителите на престъпления.

Описанието на признаците на външността трябва да отговаря на изискванията за

пълнота и последователност. Изискванията за пълнота практически се изразява това изискване
в подробно описание на всички възприети признаци. Това изискване намира най-голямо
приложение при издирването на неизвестни извършители на престъпления, при
идентификацията на трупове с неустановена самоличност, тъй като в момента на описанието
все още не се знае точно кои признаци имат решаващо издирвателно или идентификационно
значение. В останалите случаи обемът на признаците, включени в описанието, зависи от
целите, за които се съставя това описание, както и от това дали са налице и други нагледни
средства – напр. фотоснимка. Що се касае до изискването на последователност на описанието,
то задължава да се опишат общите физически, а след това анатомичните и функционалните
признаци, особените белези или аномалиите и накрая – съпътстващите признаци. В
оперативната, процесуалната и експертната практика признаците на външността и
възможностите им в съвкупност да индивидуализират човека твърде успешно се използват
преди всичко за издирване на лица, избягали от местопроизшествието, лица, укрили се от
следствие и съд, лица, избягали от местата за лишаване от свобода, безследно изчезнали лица,
както и за идентификацията на лица по признаците, характеризиращи външният им облик.

В какво конкретно се състои описанието на признаците на външността. Най-напред ще

започнем с общите физически признаци. Те характеризират човека като цяло. Към тях се
отнасят пол, възраст, телосложение и антрапологични черти на външността. Тук трябва да
допълним, че антропологичните черти на външността са характерни за хората от различни
раси, в смисъл различаваме европеиден тип, негроиден, монголоиден и т.н. Анатомичните
признаци характеризират размерите, формата, контура, положението, симетрията и цвета на
отделните части на тялото (главата и лицето, шията и раменете, гърдите, гърба и крайниците).
Всъщност, изброявайки ги, следва да подчертаем, че главата съдържа най-много и с най-
голямо идентификационно значение анатомични признаци. Към признаците на главата като
цяло се отнасят размерите и формата на главата. Що се отнася до признаците на отделните
части на лицето – това са чело, вежди, нос, очи, уста, устни, зъби, брада, ухо и кожа на лицето.
В криминалистиката има още едно деление на всички тези елементи. Всеки се подразделя на
още, но не мисля да ви представям тези подробности.

Характеристиката на тялото, корпуса и крайниците обхваща описанието на шията,

раменете и останалите части на тялото, формата на крайниците, относителната големина и пр.
Кое е важното за функционалните и динамичните признаци? Това, че те са тясно свързани с
анатомичните и се намират в пряка зависимост от тях. Междувременно обаче те са израз на
основните състояния на човек, а именно социалното му положение и психическото състояние.
Те характеризират и особеностите на условно-рефлескния апарат. Под характерни можем да
посочим следните видове. Най-напред започваме с осанка. Тя означава определени навици на
човека, обусловена от анатомични фактори и волеви действия. Тя представлява привично
положение на корпуса и на главата. Следва походката. Тя представлява начин на движение на
определено лице, която съдържа определени признаци и, бих казала, е строго индивидуална.
При описанието на походката следва да се обърне внимание на разположението на ръцете по
време на движение да се опишат някои забелязани аномалии в резултат на патологични
явления в стъпалата, глезените, таза и пр. Жестикулацията. Определено тя е свързана с
човешката реч и представлява несъзнателни, безусловни движения на крайниците по време на
разговор. Психофизиологичната основа на жестикулацията е изграденият в човека динамичен
стереотип. По-конкретно това е една индивидуална и сравнително устойчива система от
привични движения на ръцете, а също и на главата, шията, корпуса, раменете. С
жестикулацията се подсилва изразеността на човешката реч, мислите и чувствата. Особено
голямо значение имат повтарящите се движения на ръцете, главата и краката. Мимиката. Тук
можем да кажем, че тя представлява изразително несъзнателно движение на мускулите на
лицето по време на разговор. Между другото интерес представляват някои патологични
мимики, т.н. тикове, или става въпрос за движение на някои мускули на лицето. Следва гласът.
Той съдържа специфични за определено лице фонетични признаци, които способстват за
идентификацията на човека. В тази връзка следва да се изтъкне например голямото значение на
фоноскопната експертиза, чиито задачи се свеждат до изследването на гласа и речта, отразени
на магнетофонни и видеомагнетофонни записи. В тази връзка искам да допълня, че най-
големият понастоящем център за фоноскопни експертизи се намира в Ню Джърси, САЩ, като
експертизата се извършва със специален спектограф, с точност 98%. Използва се и в института
по Криминалистика към МВР.

Следва говора или речта. Тя определено съдържа много характерни признаци. Би могла
да се опише като бърза, обикновена и прочие. Особено внимание трябва да се обърне на
диалекта, физиологически особености, акцента и т.н. Съпътстващите признаци както казахме
са дрехи, шапка, обувки, очила, украшения, бижута и др. За разлика от характеристиката на
анатомичните и функционалните признаци, те са много променливи и зависят от много
фактори като сезон, мода, социално положение, материално състояние на лицето,
професионална дейност и пр. Особени признаци. Тази група е характерна, че те възникват под
въздействието на различни фактори като болестни изменения, анатомични дефекти, заекване,
нарушаване координацията на крайниците, татуировки и др. Те се характеризират с
индивидуалност и устойчивост, поради което при възприемането им следва да се прояви по-
голяма съсредоточеност на вниманието. Кои са източниците на информация за признаците на
човека. При разследването се използват едновременно или поотделно следните видове
източници на информация за признаците. Това са преди всичко показанията на свидетелите,
обяснения на обвиняеми, пострадали, фото-, видео- и киноснимки, различни видове следи
(напр. от ръка, крака, от човешки зъби), картотеки на криминалистичната регистрация или от
медицински заведения. Особено голямо значение имат фото-, видео- и киноснимките, както и
картотеката на криминалистичната регистрация. Практиката сочи, че трябва да се използват
повече източници, които да дават данни за признаците на извършителя на престъплението.
Голямо приложение относно източниците на информация имат също така вероятностния метод
и методът на мисловната реконструкция. Така вероятностният метод предполага изграждането
на система от версии за лицата, които са могли или които е трябвало да видят извършителя. С
помощта на втория метод, мисловната реконструкция, се възстановява разследваното
престъпление и като се реализира механизма на протичането му се очертава възможното
отразяване на събитието на престъплението в обективната среда. Изводите, които са направени
на тази основа, заедно с изградените версии улесняват в голяма степен събирането на
необходимите данни.

И сега ще се спрем на методиката на описанието на признаците на човека. Както

отбелязахме, словесният портрет е от Алфонс Бертио. Според тази методика признаците на
външния вид на човека не се описват произволно, а в една определена система, което
предполага всяка част на главата и всяка особеност на лицето да се фиксира с точни, буквени
обозначения, от които се съставя формулата на външността на лицето. Използването на метода
налага употребата на общи наименования по едноименните признаци, спазване на определена
последователност (общи, частни признаци, пол, възраст, национални принадлежности и др.)
при съответната изчерпателност и конкретност.

Сега ще се спрем на методите, техническите средства за съставяне на портрет на

извършителя. Най-напред ще започна с класическата форма рисуван портрет. Характерното за
него е, че се съставя от художник-портретист, който присъства по време на разпита на
въпросното лице и слушайки показанията напр. на свидетел очевидец или пострадал от
престъплението по време на разпита прави една обща щрихова скица въз основа на
първоначалните данни за образа на лицето, извършило престъплението. При положение, че
така нарисуваният образ съвпада със запаметения, се счита, че той е напълно годен за
издирване на престъпника. В тази връзка веднага бих искала да направя съпоставката като най-
съвременната форма именно за съставянето на портрет по описание, която не отстъпва на
използваните в редица западноевропейски страни и САЩ, така наречената компюскеч. За тази
цел у нас институтът по Криминалистика към МВР разполага с компютърна система за
съставяне на портрет по описание, като по този начин могат да се съставят портрети на лица от
двата пола от всички раси и антропологични типове. В паметта на компютъра се съхраняват
около 50 хил. елемента на човешкото лице. Създателите на тази програма, те са специалисти от
една известна американска фирма, дори твърдят, че няма лице, което да не може да бъде
изобразено чрез тази система. Освен това нейното предимство е, че тя е много бързо
действаща. В смисъл, ако на художникът-портретист са му необходими час-час и половина за
съставяне на портрет, то прогрмата може да състави компюскеч само за около 5-6 минути.
Подобна на компюскеч е и бързата рисунка, известна като куикскеч. Тя се създава, чрез
отговарянето на въпроси на оператора. Тя се наблюдава непрекъснато в процес на изработка и
съответно подлежи на корекция. Друг метод е фотороботът. Той има големи предимства пред
портретното моделиране. Негов автор е французинът Пиер Шабо. Той основателно посочва, че
често пъти на свидетеля например му е трудно да даде аналитично описание на човешкото
лице, чиито признаци само е видял без да има възможност да ги изучава. При фоторобота
селекцията на признаците, включени в синтетичния образ, не се прави от художник, а
например от свидетеля, пострадалия или обвиняемия. По представените снимки на три
основни области на човешката глава (челото и косата, очите и веждите, устните и брадата).
Изграждането на синтетичния образ преминава през няколко стадия. Най-напред снимките се
показват и се отделят избраните от свидетеля, пострадалия или обвиняемия. След това те се
монтират на подвижни скали с обща основа. Може да се извършат и нови корекции на
фоторобота. Той обаче има два основни недостатъка. Първо, не може да осигури достатъчно
варианти на образа и второ, не е лишен от известен субективизъм, да кажем в случаите,
произтичащи от ретуширането на портрета от художник. Това се случва, когато има някакви
допълнителни данни, дадени от разпитваното лице. Друг метод, това е методът айденти кит. Не
знам защо у нас не се използва в полицейската практика. А е много популярен. Всъщност този
метод е разработен на основата на 40 хил. фотографии на различни лица от всички части на
земното кълбо. От тях е създаден обект от схематични изображения върху 525 диапозитива.
Всеки един съдържа или изображението на общата форма на лицето, на неговите отделни
части, или отделни характерни особености. Диапозитивите имат свой буквен и цифров шифър.
Всеки служител на полицията, както казват в много страни, има в себе си такъв комплект. При
необходимост от центъра се предават кодовите обозначения в необходимия ред и всеки
полицай може да състави портрета на издирваното лице само за няколко минути. Айдентикит
като система за откриване идентификацията на лица и трупове е разработен въз основа на
фоторобота, но има много по-големи предимства от него.

И последният метод – това е т.н. фотофит. Той е създаден от Жак Пенрие. Основава се
на принципа на фоторобота, но се използват снимки с високо качество на различни характерни
части на главата, като това са 169 типа чела, 81 вида очи, 86 типа устни и др. Но в крайна
сметка трябва да отбележим, че при тяхната комбинация могат да се получат 5 млн.
синтетични образи. И накрая, колеги, искам да се спра накратко на криминалистическата
експертиза за идентификация на личността по признаците на външността. Тази експертиза се
основава на положенията на теорията на идентификацията на данните на анатомията,
антропологията, общата и съдебната медицина, фотографията, математическата статистика и
други науки. Към този вид експертизи за идентификация по признаците на външността се
отнасят на първо място идентификация на признаците на външността по фотоснимки (т.н.
експресна експертиза). Второ, идентификация на външността по фотоснимки и череп. И трето,
чрез изготвяне на скулптура по портрет на череп. Портретната експертиза най-често се
извършва, когато се издирват лица, укриващи се от следствие или съд, избягали от местата за
лишаване от свобода, безследно изчезнали. Когато в хода на издирването се установи и
задържи лице, чиято физиономия е сходна с тази на издирвания, когато се установи
самоличността на труп, чиито анатомични признаци са се запазили до степен, която позволява
да се извърши идентификация, когато се появи съмнение, че на снимката в документа е
изобразено лицето, което е предявило документа. В основата на тази експертиза стои
сравнителното изследване на съвкупностите от признаците н външността, отразени на две, три
и повече снимки. Сравнението се осъществява с помощта на съпоставяне, съвместяване и
налагане. Използват се различни способи за подобряване на условията, при които се сравняват
фотоизображенията на подлежащото на идентификация лице. Методите на портретната
експертиза се усъвършенстват чрез методите за подобряване на математическите изчисления
на данните, съдържащи се във фотоизображенията на лицето. За целта се отделят
анатомичните точки от лицето на човека, които са специфични, стабилни и служат като
изходни за построяването на различни геометрични фигури. Взаимното разположение на тези
точки се измерва. Измерените разстояния и ъгли могат да се преобразуват и представят във вид
на математически модели, които подлежат на сравнение. А що се отнася до идентификацията
на лицето по неговия череп, то тя се извършва чрез сравнение на фотоснимките на черепа с
приживе направените фотоснимки на подлежащото за идентификация лице. Предварително се
изготвят диапозитиви по специална методика в един и същи мащаб, при който на черепа се
придава положение, напълно съответстващо на положението на главата от снимките. След това
се извършва съвместяване на контурите на черепа и главата по определени опознавателни,
анатомни, топографски точки. И още нещо в заключение да добавя, че идентификацията на
лицето, неговия череп, може да се извърши чрез изготвяне на скулптурна реконструкция на
портрета на черепа. За целта с помощта на отливъчни материали като восък и други, доколкото
са ми известни съвременните постижения – това са силиконовите пасти, се моделира кожата на
главата, лицето и по този начин се изготвя обем на външния облик на човек. Така изготвения
скулптурен портрет се сравнява с приживе направените снимки на лицето, което сравнение
може да даде основание само за извода, че съществува сходство между тях. Приятна вечер!