ВАРНЕНСКИ СВОБОДЕН УНИВЕРСИТЕТ

“ЧЕРНОРИЗЕЦ ХРАБЪР”

ЮРИДИЧЕСКИ ФАКУЛТЕТ

СПЕЦИАЛНОСТ : „ПРАВО”

КУРСОВ РАБОТА
ПО ОБЩА ТЕОРИЯ НА ПРАВОТО

ТЕМА: “ТЪЛКУВАНЕ В ПРАВОТО”

Изготвил:Деница Иванова Проверител:

Първи курс по”Право”, I-ва група проф.д-р Д Милкова
Фак: №:09061018

2010г.

Съдържание:
Този учебен материал е публикуван от потребител в www.referati.org
 1/ Увод
2/ Възникване на тълкуването
3/ Понятие
4/ Необходимост от тълкуване в правото
5/ Видове тълкуване според субекта на тълкувателната
дейност
6/ Същина на тълкуването
7/ Начин на тълкуване
8/ Тълкуване на обема на правния акт
9/ Ограничаване на тълкуването от т.нар „критика на
закона”.
10/ Заключение

Литература:
Милкова, Димитрина -Обща теория на правото, С., 2001
Милкова, Димитрина- Юридическа техника С., 2002
http://www.legaltheory.org
Ганев, В.- Учебник по обща теория на правото, т. ІІ, С.
Торбов, Цеков -История и теория на правото – София, 1992г.
Андреев, Михаил –Римско частно право – София, 1999г.
Василев, Любен Гражданско право- обща част Варна, 1993

1/ Човешките отношения като отношения между разумни

същества са възможни единствено при състояние на диалог
между субектите.Естественият проводник при осъществяване
на комуникация между субектите е – езикът. Той може да
изразява мисълта между хората само дотолкова, доколкото

Този учебен материал е публикуван от потребител в www.referati.org

предава мислите точно и ясно, доколкото не позволява
двусмислия при употребата на тези белези.
Ние знаем,че не само в обикновения говор , но и в езика на
учените не винаги се постига необходимата точност и
яснота, която прави невъзможно различни тълкувания на
смисъла на един и същ израз.Същите процеси на
неразбиране между страните намират израз между
отделните институции в държавата, чийто език при
осъществяване на комуникация е установеното
законодателство.Проблемите свързани с осъществяването на
държавната дейност като продукт и необходимост на
обществото несъмнено намира естественото разрешение в
тълкуването.

2/Юридическото тълкуване води своето начало от времето

на римското право. Принципите на тълкуването в римската
юриспруденция са били доразвити през средните векове и
по-късно, за да стигнат до нас като основни положения на
цялата съвременна теория и практика на тълкуване в
областта на юриспруденцията. По-рано юридическото
тълкуване не е могло да се развие ,обществено-правният
живот е имал примитивна форма.По време на класическата
римска юриспруденция ,тълкуването започва да се развило,
защото е трябвало е трябвало да отговори на нуждите на
един усложнен живот на държавата и правото и, защото
геният на римските юристи не е могъл да се задоволи със
старите правни отношения.Целяло се е да се свържат
традициите на старото римско право от закона на XII-те
таблици с нуждите на времето.
До наши дни са достигнали някои от принципите на
юридическото тълкуване, които намират израз думите на
едни от най-видните юристи на това време-Павел: Si de
interpretation legis quaeratur inprimis inspiciendum estm quo uire
retro in eiusmodi casibus usa fuisset; optima legum interpres
consuetude.Или Minime sunt mutanda ,quae imterpretati onem
certum sempler habuerent(1.23 eod.tit).
Смята се, че в римското право наложилото се certa
interpretation е създавало правни норми със силата на закон,

Този учебен материал е публикуван от потребител в www.referati.org

а consuetude бил най- верният и най-добрият тълкувател на
законите.
В историята на правната наука можем да открием ярки
образци на поява на различни правни школи и движения,
които имат своя принос в развитието на юридическото
тълкуване.Нека да не забравяме прочутите школи на
гласоторите и постгласоторите и по-късно доминиращата
школа на естественото право , която приобщава теорията и
практиката на правото.Непрекъснатите противоречия между
историческата школа и рационализмът на класическата
теория относно същината на тълкуването, раждат
познаването ни на този сложен юридико-логически процес
днес.(Според историческата теория, юридическото тълкуване
има за цел не само да установи волята на закона и на
правната сделка , а и да допринесе за нагаждането на
старите закони и институции към нуждите на новото време,
и да подпомогне самото развитие на правото.Докато
рационализмът на класическата теория на естественото
право спира развитието на учените за юридическото
тълкуване , защото привържениците на тази теория
смятат ,че със своя кодекс на правота дават вечни и
неизменни правила на правото).

3/Под понятието тълкуване,днес разбираме сложната и

познавателно-творческа дейност,която се извършва с цел
установяване на действителният смисъл и съдържание на
правния акт.
По своята природа най-често тълкуването има два основни
елемента, които се изразяват в изясняване на правният акт
за самия субект и разясняването им,както и за други правни
субекти.Значението на тълкувателната дейност се проявяват
напълно във вторият елемент- разясняване на
тълкувателният акт за други правни субекти. Най-често
разясняването се осъществява от компетентен държавен
орган, а резултата от тълкувателната дейност се реализира
в т.нар тълкувателни юридически актове.
Предмет на тълкуването - външното битие, външната
форма на юридическия акт, на правните разпоредби. Най-
Този учебен материал е публикуван от потребител в www.referati.org
често тази форма е писмена, като текст. Но е възможна и
друга форма - устна и на конклудентни действия. Те също
подлежат на тълкуване.
Tълкуването има за задача да доведе до разкриване и
опознаване на истинския смисъл и на точното съдържание на
правната норма като цяло. Тълкуването не може да доведе
до изменение или до отменяне на правната норма, до влагане
на различен или противоположен смисъл в нейния текст.
Тълкуването изменение или обезсилване на правните норми
противоречи на самата същност и задача на тълкувателната
дейност. С едни или други съображения на обществената
целесъобразност не може да се измени смисълът и
съдържанието на правната норма в процеса на нейното
осъществяване, при нейното приложение от съда, арбитажа
или администрацията. Тълкователното изменение или
обезсилване на правна норма е втрешно противоречие.
Изменение или отменяване на правна норма може да стане
само по надлежния ред, от надлежния държавен орган
( Народно събрание, Министерски съвет или министър).
По начало тълкуването на правни норми не води до
създаване на нови правила за поведение. И способите и
изправителното, ограничителното и разширителното
тълкуване, и аналогията на закона и на правото водят до
прилагане на правни норми и на правната система , а не до
тяхното изменение или допълване с нови правни норми.
Според нашата правна система тълкуването и
правоприлагането не е нормотворчески процес. Когато се
говори за творческа работа на тълкователите на правни
норми, били те автори на научни съчинения по право или
органи на съда и, има се предвид не сътворяване на правни
норми, а научно издържано разкриване и опознаване на
техния смисъл , правилно прилагане.
4/Необходимостта от тълкуване в правото, най-общо се
предопределя от специфичното външно битие на правото, а
именно правните актове.За да се разбере действителния
смисъл и съдържание на правните актове,трябва да се
проникне в тази специфична форма на правото.Да не
забравяме,че тълкуването в правото като всеки отделен
процес има своите основания.Те се съдържат в специфичната
Този учебен материал е публикуван от потребител в www.referati.org
нормативна организация на правнорелевантната воля в
правния акт, който изисква и дълбоко познаване на
същността на правото, на основните негови принципи и
конструкции.
Друго основание за тълкуване в правото е специфичният
език на правото, който освен общо-употребимият език
съществува специална терминология ,която трябва добре да
познава ,ако искаме да достигнем дълбокия смисъл и
съдържания на правния акт.
Освен посочените естествени основания тълкуването в
правото се предопределя често и от присъщия за правните
норми перманентен характер на действието, което понякога
се проявява в изтичането на твърде значителен период от
време след издаването на акта.
На последно място тълкуването в правото е обусловено от
несъвършенствата на тълкувания акт–неясното,
двусмисленост и т.н.
5/Няколко са видовете на тълкуване според субектите на
тълкувателната дейност. Поради факта,че правото е
задължително за всички, всеки субект може да тълкува
правните актове.В зависимост от субекта на тълкуването то
бива два основни вида: официално и неофициално. Под
неофициално тълкуване се разбира тълкуването ,което
извършва всеки правен субект.Тоест то се прави за
собствените нужди на субекта и няма задължителна
юридическа сила.
Съответните компетентни държавни органи извършват
официално тълкуване, което от своя страна има
задължителна юридическа сила и за други правни субекти.То
съдържа винаги момента на разясняването и резултатите на
тълкувателната дейност се обективизират в т.нар.
тълкувателни юридически актове.
Официалното тълкуване се дели на няколко вида.
- Първият вид е Автентично тълкуване (Тълкуване от органа,
който е издал правната норма). Произтича от логическият
принцип на аргумента на по-силното основание. Този които
има правомощия по -голямото право да създава нормативен
акт на основата на този логически принцип, има и по-малкото
правомощие да издава тълкувателен акт относно същият
Този учебен материал е публикуван от потребител в www.referati.org
нормативен акт. Това се осъществява при констатиране на
противоречиво тълкуване на неговия акт. При него субекта
на тълкувателния тълкувания акт е един и същ.Това се
дължи на факта,че автора на тълкувания акт най-добре би
могъл да разясни какъв е точният смисъл и съдържание на
този акт. Следователно автентичното тълкуване се извършва
от всички субекти,когато тълкуват свой собствен юридически
акт.
- Легалното (законово, нормативно) тълкуване се извършва
от държавен орган, който има нужната компетентност и
правомощия да тълкува определени правни актове(напр.
тълкуването,което прави Конституционният съд въз основа
на чл.149,т.1 от Конституцията). Законовото тълуване се
основава, установено в съответни правни норми в
правомощия. Върховните съдилища издават решения на
общите събрания на наказателната и гражданската колегия.
Освен това тълкувателни решения издава и пленума на
върховния касационен съд, които включва съдии и от
наказателната и от гражданската колегия по общи въпроси.
- Съдебното тълкуване се извършва главно в два момента.
При първият правораздавателния орган трябва сам да
приложи даден правен акт и в тази връзка най-напред да го
изтълкува. Вторият момент визира случаите, когато
оправомощените правораздавателни органи издават
правораздавателни актове с оглед на установяване на
единство в съдебната практика –нейното уеднаквяване.
Пример за това са тълкувателните решения на ВКС и ВАС.
- Административното тълкуване се осъществява
изпълнително - разпоредителните органи в рамките на
осъществяваната от тях ежедневна административна
дейност по прилагане на различни правни актове. Също като
съдебното тълкуване, административното бива два вида:
- ad hoc- за конкретни случай
- за общи случай. Най-често се правят от висшестоящи
административни органи чрез издаване на тълкувателни
правила,обективизирани в специален тълкувателен акт,
който има значение за повече правни субекти, а не само за
конкретни случай.

Този учебен материал е публикуван от потребител в www.referati.org

 Не маловажен вид тълкуване е т.нар доктринно(научно)
тълкуване. Някои учени смятат, че истинско тълкуване може
да има само при научното тълкуване , тъй като при
автентичното тълкуване дейността на законодателя
очевидно ще се състои в създаването на ново право, макар
това ново право да се определя като съдържание на стар
закон.
По своята природа доктринното тълкуване е неофициално и
няма юридическа сила. Но тъй като се извършва от учени-
специалисти в съответната област на правната материя има
сила авторитета.
6/Същината на тълкуването.
Макар да определя понятието на юридическото тълкуване,
науката за правото все пак не може да посочи всички
подробности, които са от значение за неговото упражняване
отделни случаи на живота. Тя не може да даде всички
средства, правникът би могъл да си послужи при
тълкуването на еди закон, нито да посочи всички места в
закона, които би следвало да бъдат тълкувани, за да се
установи истинското съдържание на неговите правни норми.
Някои правници като Виндшайд твърдят,че тълкуването не е
наука, която може да се изложи в систематична форма и да
се сведе до последни основания, а изкуството, на което
можем да се научим и може да получи от науката единствено
ръководни принципи, но не и завършена теория. По –близко
до действителността е друго схващане, според което
юридическото тълкуване е колкото наука, толкова и изкуство.
Според Регелсберг тълкуването е като политиката,тъй като
и при него не е достатъчно да знаем в какво се състои
неговата същина, за да може да тълкуваме един закон.
На тълкуване подлежи цялото съдържание на правната
норма, всички нейни части. Правната норма трябва да се
изтълкува правилно преди всичко с оглед на нейния
хипотезис, за да се установи кога, при какви условия, в какво
приложно поле следва да настъпят предвидените от от нея
права и задължения. От тълкуване се нуждае и диспозицията
на правната норма, за да се разбере именно какви права и
задължения при даден фактически състав възникват, какво е
съдържаниято им. Тълкуването е необходимо и оглед на
Този учебен материал е публикуван от потребител в www.referati.org
санкцията на правната норма, за да се установи естеството
обсегът на санкционните последици при неспазване на
нейната диспозиция.
7/ При тълкуването мисълта на интерпретатора върви от
анализа на буквалния, т.е. езиково-логическия текст, към
изследване на специално юридическото съдържание на
нормативния акт. В известен смисъл тълкуването на
юридическите норми е процес, който е обратен на процеса,
осъществяван от законодателя при приемане на закона.
Когато тълкуваме юридическа норма, ние вървим от
граматическия анализ на текста на закона към анализа,
основан върху логиката на човешкото мислене, а от него –
към анализа на онези условия от икономически и
политически характер, които са обусловили издаването на
действието на съответния закон. Тълкуването е такава
дейност, при която интерпретаторът разкрива това, което е
юридически изразено и изложено в текста на нормативния
акт.
От гледна точка как се тълкува, различаваме няколко
начина на тълкувателна дейност:
-Езиковото тълкуване- Езикът е средство за изразяване на
мислите и съжденията, с помоща на които са формолирани
хипотезит, повелите и запретите в правните норми. За да се
изясни действителното съдържание на правния акт, трябва
да се установи смисловото съдържание на отделни думи при
езиковото тълкуване не винаги протича лесно. Това се дължи
на реципирането на юридически термини от международното
законодателство.
- Граматическото тълкуване–по своята природа
граматическото тълкуване не е достатъчно, за да се
установи напълно смисъла и съдържанието на правните
норми на закона. Думи с много значения трябва да се
схващат в онова от тях, което съответства на материята,
предмета на нормировката. При погрешните или неясните
изрази с повече от един смисъл, каквито случай не са рядко
явление при законите, тълкуването не може да се задоволи
само с правилата на езика, за да стигне до задоволителни
резултати. По-скоро трябва да прибегне и до правилата на
логиката, за да се стигне до истинския смисъл на законите.
Този учебен материал е публикуван от потребител в www.referati.org
 -Логическото тълкуване – при този способ се използват
правилата на логиката. Това се обуславя от обстоятелствата,
че да се изрази един правен текст, се използват различни
логически понятия и конструкции – правни понятия,
логически съждения, правно-логически конструкции като
презумпциите и фикциите в правото посредством, които
организира правната материя. Прийомите използвани в
логическото тълкуване са per argumentum a fortiori (за по-
силното), а contrario (с аргумент за противното), а pari(за
равенство), ad absurdum(поради безсмислие).
-Систематическо тълкуване –това тълкуване налага да се
съобразяваме с връзката, която предписанието, което ни
интересува при тълкуването има останалите части на закона,
а след това с близките закони и цялото действащо право на
страната. Системата от правни норми, които съставят
съдържанието на даден правен ред, поставят тези правни
норми в логическо единство, така че, когато искаме да си
изясним по-добре съдържанието на дадена правна норма
трябва да я разгледаме с оглед целта на целият закон, в
която тя влиза като отделна съставна част, на близките
закони и на цялото законодателство.Тоест логиката на
отделната правна норма може да се достигне само в
контекста на целият нормативен акт, на логиката на отрасла
като в цяло, на логиката на правото като цяло.
Интересна е историята на логическото тълкуване. Негови
основатели са германските панденктисти от втората
половина на XIX век. За панденктната школа логическото
тълкуване се свежда до използването на аргументите на
формалната логика. Впоследствие към аргументите,
произтичащи от формалната логика, се прибавят и други
“неформални” техники. Общото за естеството на логическото
тълкуване се състои в това, че то цели “... да се открие в
закона смисъл, който не произтича изрично от неговите
термини”.
-Историческото тълкуване –повечето правни норми нямат
съвършено ново съдържание. Това позволява установеното
на меродавното съдържание на дадена правна норма, като
проследим отделните етапи на нейното развитие. Тези етапи

Този учебен материал е публикуван от потребител в www.referati.org

могат да се установят в законодателството на страната, те
могат обаче да ни отведат и до някое чуждо право, когато
това право по някакъв начин е служило като образец при
създаването на въпросната правна норма. Освен това
историята на един закон може да се проследи и от
предварителните работи по неговото изработване, от
мотивите към законопроектите, както и от материалите на
законодателните-датателните комисии и протоколите по
разискванията на законодателните тела, които са взели по
някакъв начин участие в неговото изработване като
законопроект и приемането му като закон.

8/Съобразно това дали поправяме смисъла на един израз,

който е казал повече или по малко от онова, което
законодателят е искал да вложи в този израз, различаваме
разширително тълкуване( interpretatio extensia),
ограничително тълкуване( pretatio restrictiva) и буквално
тълкуване.
При буквалното тълкуване в процеса на тълкувателната
дейност достигаме до извода,че действителния обем на
правния акт е същия, който следва непосредствено от
буквалния негов текст.
Разширителното или екстензивното тълкуване има за цел да
установи пълната мисъл за законодателя, когато тази мисъл
не е изразена изцяло в съответния текст на закона(когато
изразът е останал зад мисълта). Казано с други думи
действителния обем на правния акт е по-широк от този, който
следва непосредствено от буквалния текст на акта.
Екстензивното тълкуване се прилага най-често в частното
право.
Ограничителното или рестриктивното тълкуване- цели да
установи ограничената мисъл за законодателят,когато тази
мисъл е била изразена в съответния текст на закон по-обща,
когато изразът и надхвърлил мисълта. При това тълкуване се
стеснява кръга на приложение на закона.
Правната уредба, която характериза основанията на
тълкуването на Република България се съдържа в чл.46 от
Закона за нормативните актове до чл.51.Важно е да се
знае,че наказателната, административната и
Този учебен материал е публикуван от потребител в www.referati.org
дисциплинарната отговорност не могат да се обосноват по
пътя на разширителното тълкуване.
В съвременното право са се утвърдили някои правила,
които придобиват статута на постулати:
-изключителните закони подлежат на стеснително
тълкуване.
-закони, установяващи смекчаване на отговорността, се
прилагат разширително
-всяко съмнение при тълкуването на закона следва да бъде
в полза на обвиняемия –„in dubeo proseo”.
-закони, установяващи засилване на отговорността, се
тълкуват стеснително.

9/ В процеса на прилагането на правните норми, преди да се

стигне до въпроса за точния разум, т.е преди да се извърши
тълкуването като научнопознавателнта дейност. Необходимо
е да се установи съществуването на действителниятт текст и
задължителната сила на правните нормми, по инерция
процесът на това установяване се нарича ”критика на
закона”. Критиката на закона установява автентичността и
валидността на тълкувания юридически акт. Тя предхожда
тълкуването като мисловен и логически процес.
Установяването, дали и доколко една или друга правна
норма съществува и какъв е нейният истински текст, не
поражда у нас особени трудности. Законите се обнародват и
правоприлагащият държавен орган е в състояние лесно да
констатира съществуването на правни норми по поставения
пред него въпрос и какъв е техническия текст.В случай на
съмнение, дали обнародвания текст съдържа отклонение от
текста на нормативния акт , тъй като той е гласуван от
Народното събрание или одобрен от Министерски съвет,
съдът е властен да направи необходимото сверяване.
Органите на съда са длъжни служебно да знаят, а при нужда
и да установят съществуването и автентичния текст на
правните норми, които предстой да изтълкуват и приложат.
В редица случай установяването на задължителна сила на
даден нормативен акт налага извършването на тълкувателни
операции .Това са случайте на мълчелива отмяна на правни
норми. Когато последващ закон или нормативен акт отменя
Този учебен материал е публикуван от потребител в www.referati.org
предходната правна норма, без да го казва това изрично,
трябва да се установи дали новият текст се отнася до същия
въпрос, уреден от предходния, и дали установява нова
уредба, различна от досегащата. В тези случай трябва да се
тълкуват и двата текста.
Влизане в сила и загубване на сила на тълкуването. Този
проблем е от значение само при официалното, обвързващото
тълкуване на нормативни актове. Съгласно чл. 50 от ЗНА
тълкуването влиза в сила от деня, когато е влязъл в сила,
актът, който се тълкува. То загубва своята сила заедно с
загубването на юридическа сила на акта, който се тълкува,
или пък ако бъде направено ново официално тълкуване,
заменящо старото.
Обнародване на тълкуването. Това се отнася само до
официалното - автентично или легално - тълкуване на
нормативни актове. Съгласно чл. 51, ал. 2 от ЗНА обявяването
на тълкуването се извършва по реда, по който е обнародван
или разгласен тълкувания акт.
10/Тълкуването ба нормативните актове завършва процеса
на регламентиране на обществените отношения, в резултат
на това нормативните юридически предписания са готови за
реализация, за практическо осъществяване. Тълкуването
спомага за премахването и смекчаването на недостатъците в
тяхната форма.Неправилното или непълното използване на
средствата и похватите на юридическата техника ,
недостатъците на стила на правните актове могат да бъдат
преодолени чрез тълкуване. Под определен зрителен ъгъл
тълкуването може да се разглежда като своеобразно
продължение на юридическата техника, насочено към
постигане същите задачи - да се осигури пълнота и точност
на изразяване на съдържащата се в актовете воля, нейното
пълно разкриване и надлежна ефективна реализация.
Като се имат в предвид всички методи за тълкуване се
разбира значението му за цялото общество и в частност за
отделния човек. Той би могъл да се запознае с отделна
правна норма или дори с целия нормативен акт, но не би
могъл да го разтълкува и правилно да го приложи към своя
случай. Тук е значението и ролята на органа, който ще даде
точно и ясно разтълкуване на нормата и ще я приложи за
Този учебен материал е публикуван от потребител в www.referati.org
конкретния случай, тъй като последното е в неговата
възможност, а не във възможността на отделния човек.
Затова тълкуването има голямо значени в
правоприложението.

Този учебен материал е публикуван от потребител в www.referati.org