НЯКОИ ПРОБЛЕМИ НА СЪДЕБНАТА ПРАКТИКА ВЪРХУ

ОСНОВНИТЕ СЪСТАВИ НА ПОДКУПА

доц. д-р Ива Пушкарова, СУ ,,Св. Кл. Охридски“, ЮФ, КНПН

Резюме:
След като през 2002 г. основните състави на подкупа по чл. 301/304 от НК са
допълнени с нови форми на изпълнителното деяние, практиката разгръща
противоречия по почти всички съществени правоприложни въпроси:
разграничение на формалните форми на деянието помежду им и спрямо
резултатната, съотношение между трите форми, връзка с приготовлението,
довършеност на съставите, предмет на престъплението и правила за
опрделянето и отнемането му, относимост на гражданскоправни конструкции
към наказателноправната квалификация и пр. Настоящата статия изяснява
същността и произхода на различните тълкувателни подходи, като обосновава
разрешения в рамките на действащия закон, както и предложения за неговото
изменение.

Наказателноправният режим на същинските корупционни престъпления, обособени в

Раздел IV ,,Подкуп“ на Глава Осма на Особената част от НК, е сложен, обемен и високопроменлив.
Това се дължи едновременно на криминологичните особености на този вид престъпност и нейната
дълбока вграденост в българското общество 1, но и на ниската компетентност на законодателното
1
Това се дължи преди всичко на продължителен период на държавна толерантност към тях,
традиции на вграждането им в държавни политики и политическа култура и използването им за блокиране на
правосъдния отговор (особено преди 1989 г.). Вж. секретен доклад ,,Бакшишите и подкупите в нашето
общество – характер, разпространение, последици“, ЦДА, ф. 1Б, оп. 55, а.е.527, с.1-46. ИСЦ на ЦК на
БКП, секретни анализи на Съвета по криминологични изследвания при Главната прокуратура на НРБ
за 1978-1980 г., Панев, Б., Обществената оценка за бакшиша и подкупа като прояви на корупция. В: сп.
Социологически проблеми бр.6/1982 г., цит. по Еленков, И., Орбити на социалистическото ежедневие, С.,
2018 г., с.243 и сл.: Корупцията през 1980-те е ,,повсеместно явление в почти всички сектори на
обслужването, обществения живот и всички слоеве на населението“. Практиките нарушават ,,границата
между благодарност и корист, доброволност и принуда“ и ,,се израждат в насилие“. Само за 5 години се
отчита разширяване и ускоряване на явлението и интегрирането му в обществото - ,,от поколение към
поколение последователно се повишава толерантността..., разширява се и се задълбочава примиренческото
отношение“, ,,младите хора се отнасят с по-малко отрицателни емоции и критична активност, ... по-масово и
охотно се включват в тази практика“, над 60% от тях смятат явлението ,,за неизкоренимо“, макар ,,по
убеждение те ги отричат, ...участват в тяхното поддържане и разпространение“. Налице е ,,масова обстановка
за корупция“. Като най-заразени сектори изследванията цитират (по посока на криминално заразяване):
търговия, обществено хранене, автосервизи; доставка на строителни материали, товарен и таксиметров
транспорт, текущи жилищни ремонти, снабдяване и поправки на битова техника, обзавеждане, фризьорски,
козметични, шивашки, обущарски услуги; здравеопазване (за болните се полагат ,,крайно незадоволителни
1
Сборник доклади от Национална научно-практическа конференция: Системно-структурни подходи за
подобряване на противодействието срещу корупционни престъпления в Република България, ЮЗУ, 11-12.11.2019 г.,
Благоевград (под печат)
му изграждане, нарушени връзки със състави на несъщински корупционни престъпления, вкл.
длъжностни, присвоителни, стопански, финансови, измама, изнудване и др., и дефицити в
правоприлагането. Практиката е противоречива по почти всички въпроси, вкл. довършеност на
престъплението и квалификация при множество на формите на изпълнителното деяние, предмет,
причинна връзка със служебните задължения на длъжностното лице и др. Тя често е затруднена да
квалифицира флагрантни схеми със специфичен сценарий на предаване на дара, когато
престъпният механизъм е насочен и към легализацията на дохода. Масово не се разпознават
съвкупности, макар пасивният подкуп често да се осъществява в съвкупност с длъжностно
престъпление, а активният – с акцесорно съучастие в такова престъпление или форми на
противоправно мотивиране на длъжностното лице към нарушения по служба. Наказателната
уредба, следователно, не е ефективна и подлежи на цялостна ревизия.
Настоящата статия обаче си поставя за основна цел да изследва правосъдния отговор на
основните състави на активния и пасивния подкуп с оглед тълкуването на изпълнителните деяния,
поради което законодателните постижения, грешки и пропуски ще бъдат обсъждани в тази връзка 2.
Актуалната формулировка на обективните състави на същинския подкуп по чл. 301 и чл.
304 от НК е въведена през 2002 г., когато формите на изпълнителните деяния са обогатени с по два
нови вида - ,,приеме предложение“ / ,,обещание“ (чл. 301), съответно ,,предложи“/,,обещае“ (чл.
грижи“, поради което ,,става масова практика“ на медицинския персонал да се заплаща за ,,най-елементарни
задължения“); ,,образование от всички степени“, административното обслужване, адвокатските услуги;
гражданските ритуали. За първи път в средата на 80-те корупцията е установена като ,,норма в отношенията
сред съдийската колегия“. В този период корупцията прескача към функционирането на предприятия и
държавни служби - ,,от взаимоотношения между граждани и обслужващи във взаимоотношение между
длъжностни лица на социалистическите организации“. Анализите очертават общо споделено убеждение в
обществото, че решаването дори на елементарни житейски проблеми изисква корупционен подход. След
средата на 80-те г-ни корупцията интегрира практики на изнудване и измама.
2
Извън анализа остават например нормативните празноти относно разпространени корупционни
прояви, сред които клиентелизъм и непотизъм, при които неправомерната облага се изразява в придобиване
и укрепване на власт, кариерен растеж, професионални и други предимства (особено във
висококвалифицираните сектори на правосъдието, здравеопазването, науката и пр.). Безпредметно е отново
да се обсъжда извършеното в практиката (Р № 235/2003 г. по НД №79/2003 г. на III НО на ВКС) стесняване
на родовия обект на Глава Осма само до поведение на длъжностни лица в публичния сектор, довело до
декодификация на същинските корупциони престъпления и разкъсване на материята между Раздел ,,Подкуп“
и състави на стопански престъпления - чл. 224, чл. 225б и чл. 225в, ползвани в практиката за компенсаторно
запълване на празнотата. Те са частично приложими само към много специфични хипотези от периферията
на широкото понятие за корупция. Разпоредбата на чл. 224 е насочена към стопанския шпионаж и има
субсидиарен характер, т.е. не е основен носител на наказателна защита. Остарелият чл. 225б принадлежи към
основните разпоредби за защита на плановата икономика от пазарноикономически явления. По-близка до
същинския подкуп е нормата на чл. 225в, но тя е дълбоко несъгласувана с подходите и понятията на
Раздел ,,Подкуп“. Вж. подробности у Пушкарова, И. Корупцията по високите етажи на властта. Анализ на
наказателни производства по дела с висок обществен интерес. - В: Антикорупционни институции: тенденции
и практики, С., АКФ, май 2019, с. 8-24; Пушкарова, И. Обхват, цели, материалноправни и
процесуалноправни аспекти на финансовото профилиране, Ръководство, С., ВСС, 2015 г.; Пушкарова, И.
Схеми на финансова и стопанска престъпност в Европа: българска съдебна практика - В: Сб. ,,Европейски
перспективи за развитие на наказателното законодателство”, С., УИ ,,Св. Кл. Охридски”, 2014 г.
2
Сборник доклади от Национална научно-практическа конференция: Системно-структурни подходи за
подобряване на противодействието срещу корупционни престъпления в Република България, ЮЗУ, 11-12.11.2019 г.,
Благоевград (под печат)
304), а предметът е разширен да обхваща и нематериални парично оценими облаги. В оскъдните
мотиви към законовото изменение основанията му са формално свързани с международни
задължения на законодателя по повод влизането в сила на конвенционални стандарти на ООН и СЕ
против корупцията, без да се изяснява същността нито на тези задължения, нито на избрания
подход за изпълнението им3. В последвалите близо 20 години съдебната практика отговаря с
противоречиво квалифициране на изпълнителното деяние при тълкувателна безпомощност и
неразговорливост в правната наука, която също е затруднена да осмисли нововъведенията.
1. Значение на гражданскоправните квалификации
Безспорно е, че активният и пасивният подкуп са самостоятелни видове
престъпления, различаващи се по субект, обективен състав и основания за наказателна
отговорност, които могат да се извършат независимо едно от друго, тъй като поведението на
едната страна не е необходимо и описано в състава условие за съставомерността на поведението на
другата. Съставите на активния и пасивния подкуп не са юридически свързани и не обуславят
необходимо съучастие на субектите. Макар в действителността да могат да се отнасят и до
поведение на насрещно договарящи страни по повод един и същ предмет, наказателната
отговорност на всеки от субектите се определя от неговото поведение, а не от (и) това на
съдоговорителя по корупционната сделка.
Тази всеизвестна особеност на подкупа, който от гражданскоправна гледна точка може да
бъде разглеждан и като сделка, създава рискове от нахлуване на неотносими гражданскоправни
концепции в наказателното правораздаване. Гражданскоправната квалификация на
корупционното договаряне като договор или друг вид сделка, нейната действителност, съответно
основанието за третирането ѝ като нищожна (противоречие със закона, с добрите нрави или и с
двете), прехвърлителни ефекти, интерпретация на власт върху имущества и пр., е без значение за
съставомерността. Обвързването на наказателноправната квалификация с тези въпроси може само
да предизвика объркване. Така например, доколкото двустранната сделка предполага постигнато
съгласие между страните, а то може да е налице при всяка от формите на изпълнителното деяние
на подкупите, сключването ѝ не е критерий за разграничаване на отделните форми. Моментът на
сключването ѝ не непременно съвпада с довършеността на някоя от формите на изпълнителното
деяние, нито маркира проява на субективната страна, а транслативните ефекти на сделката и
вещноправните понятия за владение и държане не винаги са относими към прехърлянето и
упражняването на фактическата власт върху предмета на престъплението в наказателноправен

3
Гражданска конвенция на СЕ за корупцията, 1999 г., Наказателна конвенция на СЕ относно
корупцията, 2000 г., Конвенцията за борба с подкупването на чужди длъжностни лица в международните
търговски сделки, 1997 г.
3
Сборник доклади от Национална научно-практическа конференция: Системно-структурни подходи за
подобряване на противодействието срещу корупционни престъпления в Република България, ЮЗУ, 11-12.11.2019 г.,
Благоевград (под печат)
смисъл4. Оттук, редица проблеми в наказателното правораздаване могат изцяло да се избегнат
просто като не се допуска смесване на наказателноправна с гражданскоправна
квалификация на фактите.
2. Съотношение на изпълнителните деяния
В практиката най-травматично е разграничението на формите ,,обещае / предложи“,
съответно ,,приеме обещание / предложение“ помежду им и съотнасянето им към ,,даде / приеме“
дар или облага.
Приликите преобладават до степен да се подозира законова колизия, проявена в
наблюдаваното в практиката хаотично квалифициране с разнопосочни аргументи и при отсъствие
на преобладаваща теза. И при двете двойки изпълнителни деяния съответният вид подкуп е
формално престъпление, външно проявено в действие по обективиране на воля (намерение,
желание, готовност) за бъдещо предаване / приемане на облага, която не напуска фактическата или
разпоредителна власт на предоставящия я, нито преминава у длъжностното лице. И двете форми са
довършени в момента, в който насрещната страна, адресат на изявлението, възприеме
предложението / обещанието, съответно узнае за тяхното приемане. Това следва от използваното
минало свършено глаголно време на изпълнителните деяния. Съгласието на адресата има значение
само за неговата отговорност и не влияе на довършеността или съставомерността на поведението
на предлагащия / обещаващия, съответно на приемащото длъжностно лице. Многократното
безуспешно отправяне на съставомерното изявление, без то да достигне до адресата, технически би
очертало продължаван недовършен опит към подкуп, но обсъждането на хипотезата няма особена
практическа стойност5.

4
Така например, даването по чл. 301 от НК е довършено с извеждане на облагата от фактическата
или разпоредителната власт на дееца (според вида на облагата и стратегията на даващия я) с оглед 1)
поставянето ѝ в положение тази власт да бъде приета от длъжностното лице или 2) прякото ѝ предоставяне в
такава власт независимо от субективното отношение и обективно поведение на длъжностното лице (напр.
чрез банков превод). Нейното приемане няма значение за съставомерността или довършеността на даването,
тъй като е поведение на трето лице. Тази ясна наказателноправна квалификация би се разстроила
съществено, ако за целите ѝ се ползват гражданскоправни институти. Ако например облагата е оставена в
кабинета или в автомобила на длъжностното лице без неговото знание и съгласие, в наказателноправен
смисъл тя е напуснала фактическата власт на този, който я е оставил, и той ще отговаря за довършено даване
на подкуп. Във вещноправен смисъл обаче простото ѝ оставяне не винаги преустановява държането за този,
който я оставя. Заимстването на цивилистичната обяснителна схема в обсъждания пример може да наведе
наказателния съд до екзотични и напълно погрешни изводи, че оставянето на облагата е довършен опит към
даване, тъй като довършеността на състава ще зависи от поведението на длъжностното лице по приемане или
отказ на облагата, или че описаното деяние е съставомерно предлагане / обещаване, а не даване, тъй като
деецът продължава да държи вещта.
5
Решение № 379/12.04.1961 г. по НД № 233/1961 г., I НО на ВС: За да има завършено престъпление
по чл. 261 от НК‘1951 г., е необходимо предложението или обещанието да се даде дар да стигне до знанието
на длъжностното лице, чието подкупване се цели. В противен случай може да има само опит за подкуп.

4
Сборник доклади от Национална научно-практическа конференция: Системно-структурни подходи за
подобряване на противодействието срещу корупционни престъпления в Република България, ЮЗУ, 11-12.11.2019 г.,
Благоевград (под печат)
 И двете форми принадлежат към преддоговорния преговорен етап на корупционното
договаряне, като всяка от тях може да постави началото му и да се прояви в края му и да се
изпълни продължавано. Този етап се развива до момента, в който страните постигнат съгласие
относно конкретната облага и обстоятелствата по нейното предоставяне или се пристъпи към
даване при липсата на заявена воля от длъжностното лице. Обсъжданите форми на изпълнителното
деяние по чл. 301/304 са предварителни спрямо резултатните форми ,,даде“ / ,,приеме“, очертаващи
същинския увреждащ стадий на корупционното поведение. Когато деецът е изпълнил
както ,,предлагане / обещаване“ (съответно ,,приемане на предложение / обещание“), така
и ,,даване“ (съответно ,,приемане“), всяка от първите хронологично предшества третата и в този
смисъл я подготвя.
Те обаче не са форми на приготовление към резултатния подкуп, въздигнати в
самостоятелни форми на изпълнителното деяние по основните състави, тъй като описват
поведение на просто извършване, а приготовлението е резултатна дейност (арг. от чл. 17 от НК).
При липса на изричен състав за наказуемо приготовление към подкуп може да се разсъждава дали
не е налице нормативна празнота. Така например действията по набавяне на облагата и подготовка
на предаването ѝ преди то да започне е резултатна дейност по приготовление към даване, а не по
обещаване или предлагане. От друга страна постигането на съгласие на страните относно вида и
размера на облагата е несъставомерен резултат, който не е относим към никоя от формалните
форми на деянието, но бележи края на преддоговорния етап. След него страните преминават към
даване и приемане.
Законодателното решение за въвеждане на формалните форми на изпълнителното
деяние редом с резултатната в основните състави на подкупа с основание се критикува. В
негова полза може да се изтъкне единствено произтичащото от конвенциите задължение
националният закон да осигурява наказателно преследване на всички етапи на корупционно
договаряне, вкл. на ранните му фази, които конвенциите формулират като отправяне и приемане на
обещаване и предлагане. Самите първоизточници не определят тези понятия. Оттам следва, че по
отношение на тях националните състави не са бланкетни, а подлежат на съдържателно
тълкуване по общите правила. Поради това самите конвенции не могат да помогнат за целите на
правоприлагането, тъй като нито поясняват обсъжданите понятия, нито дават преки указания как
законодателят да изгради наказателноправната защита. Решението да бъдат интегрирани като
форми на деянието именно по основните състави при бувално придържане към конвенционалните
формулировки и без да бъдат взети мерки за законовото им определяне или поне изясняване в

5
Сборник доклади от Национална научно-практическа конференция: Системно-структурни подходи за
подобряване на противодействието срещу корупционни престъпления в Република България, ЮЗУ, 11-12.11.2019 г.,
Благоевград (под печат)
мотивите към законопроекта е изцяло национално и именно то е източник на проблемите в
практиката.
От една страна е вярно, че всяка от формите на изпълнителното деяние може да се
осъществи самостоятелно и не предполага предходното или последващо изпълнение на
други. В този смисъл даване е възможно и без предхождащо го обещаване или предлагане и
обратното. При множество на формите е възможно даването да следва както обещаването, така и
предлагането. Несъмнено е единствено това, че формите не могат да се изпълнят едновременно, а
само последователно, като обещаването и предлагането предшестват даването / приемането 6.
Когато деецът осъществи множество на формите, би следвало да отговаря за всяка от тях и
квалификацията на деянието да бъде съответно съобразена. Подходът на законодателя не се
разичава съществено от използвания при очертаване на формите на изпълнителното деяние по чл.
159а, ал. 1 или чл. 354а, ал. 1 от НК, които несъмнено могат да се натрупват за целите на
квалификацията.
От друга страна е вярно, че когато конкретният обект на подкупа – конкретно обществено
отношение, възникнало по повод конкретни задължения на длъжностното лице, което се засяга от
конкретно корупционно въздействие – е засегнат последователно от повече от една форми на
изпълнителното деяние, те представляват стадии на развитие на едно корупционно договаряне
между едни и същи страни по повод едно и също служебно поведение на длъжностното лице.
Квалификацията следва да е ограничена само до една от формите, а именно последната по време,
тъй като предходните са се ,,погълнали“ и следва да се имат предвид само при
индивидуализацията. Това поглъщане е обективно, следва от естеството на самата престъпна
дейност и не може да бъде пренебрегвано с формални законови аргументи, извличани от
техническия подход на изграждане на съставите. Напротив, съставите подлежат на тълкуване,
което държи сметка за действителността. Нейното пренебрегване би претоварило дееца с
неоправдано завишена наказателна отговорност, би породило значителни доказателствени
трудности в по-сложни случаи и би създало хаос в определянето на предмета на престъплението.
Той може да разкрива съществени разлики по вид и размер в хода на преддоговорните преговори
между страните и спрямо облагата, за която е постигнато съгласие. Ако например е предложена /
обещана облага в големи размери, а реално е дадена значително по-скромна и отговорност се носи
и за предлагането/обещаването, и за даването, това би имало драматично отражение върху
правната квалификация, както и върху имуществото на извършителите. Би било допустимо от тях

6
Ако длъжностното лице приеме облага и веднага поиска втора или
допълнителна, с това се поставя началото на нови преговори.
6
Сборник доклади от Национална научно-практическа конференция: Системно-структурни подходи за
подобряване на противодействието срещу корупционни престъпления в Република България, ЮЗУ, 11-12.11.2019 г.,
Благоевград (под печат)
да се отнемат множество предмети по чл. 307а от НК, чиято обща стойност е крайно несъразмерна
и с опасността на извършеното, и с обхванатото от съгласието на страните 7.
Аргументите на двете становища на практика водят към извод, че съотношението между
формите на изпълнителното деяние и оттам правната квалификация на извършеното и
отговорността на дееца ще зависи от връзките между тези форми. Доколкото всяка форма може да
бъде осъществена самостоятелно, деецът ще отговаря за всичките, ако между тях липсва връзка,
т.е. всяка е етап от отделно корупционно договаряне по повод различно поведение на
длъжностното лице и с оглед различна облага. Ако са изпълнени и другите условия на чл. 26,
цялата престъпна дейност ще се накаже като едно престъпление с един съвкупен предмет.
Когато субектът по чл. 301 / 304 изпълнява множество на формите на изпълнителното
деяние в рамките на едно корупционно отношение, той действа на основата на едно решение, което
обхваща всички форми. Това е решението да облагодетелства (чл. 304), съответно да се
облагодетелства (чл. 301) по повод конкретно служебно поведение. При неговото вземане това
решение няма степента на определеност на вида и размера на облагата, на условията, времето и
начина на нейното предоставяне / получаване и пр., характерни за даването / приемането, когато се
изпълняват като единствена форма на изпълнителното деяние. При множество на формите
деецът действа с пряк умисъл, който е условен и неопределен по отношение на конкретните
параметрите на облагата, времето, начина и обстановката на нейното предоставяне и пр. Именно
конкретизацията на тези въпроси в преддоговорните преговори между страните очертава
множеството на формите на деянието, но всичките са подчинени на едно престъпно решение. От
тази гледна точка изменението през 2002 г. всъщност е довело и до промени в субективната
страна на състава, като е внесло неопределеност и условност в прекия умисъл при множество на
изпълнените форми на деянието, която се извършват по повод една и съща служебна престация на
длъжностното лице.
В обсъжданата хипотеза, ако са осъществени и формалните, и резултатната форма на
изпълнителното деяние, отговорност следва да се носи само за последната. Извършването на

7
От подобни съображения се е ръководила старата съдебна практика по тълкуване и прилагане на
чл. 259 и чл. 261 от НК‘1951 г., формулирани аналогично на чл. 301 / 304 по отношение на формите на
деянието. Текстовете са наследени от НЗ‘1896 г. и изоставени едва с действащия НК‘1968 г., като през целия
период практиката приема формалните форми предварителни спрямо резултатната и подлежащи на
наказване доколкото тя не е осъществена. Аргументите за отказ от формите на деянието, свързани с
обещаване и предлагане, са оскъдното правоприлагане по тях, трудностите в доказването им и съмненията в
оправдаността да се търси отговорност за формално изразено мисловно намерение. Вж. подр. у Михайлов,
Д. Нови положения в Особената част на НК, С., Сиела, 2003 г., с.196-197. Вж. още Р № 1305/1955 г. на II
НО на ВС: ,,предлагането и след това даването на обещания дар не представляват две отделни деяния, а
едно, което не следва да се разделя и да се определят две наказания; друго е положението, ако обещанието и
даването на дара стават по различни поводи.“
7
Сборник доклади от Национална научно-практическа конференция: Системно-структурни подходи за
подобряване на противодействието срещу корупционни престъпления в Република България, ЮЗУ, 11-12.11.2019 г.,
Благоевград (под печат)
предходните, общото им времетраене, броят отделни действия, в които са обективирани, и пр. се
преценяват при определяне на наказанието. Тяхното наказателноправно значение е при
индивидуализацията, тъй като несъмнено не е е оправдано да се третират еднакво случаи на даване
/ приемане, което е предхождано от обещаване / предлагане, спрямо случаи без преддоговорни
преговори.
Тогава предметът на подкупа би се определил от уговореното между страните, тъй
като те разменят това, за което са постигнали съгласие. Когато корупционното договаряне е
достигнало увреждащия стадий (даване / приемане на облага), предметът ще бъде реално даденото
на, съответно приетото от длъжностното лице. Ако даденото / приетото представлява само част от
това, което страните са се съгласили да си разменят, частичното даване / приемане ще обуслови
отговорност за недовършен опит към даване / приемане. Критерият, според който предметът на
подкупа се определя от постигнатото съгласие между страните, работи по същия начин и при
преддоговорните форми на деянието, като се преценяват волите на страните към момента, до който
е достигнало корупционното договаряне. Този момент ще се определя от последното по време
отправено / прието предложение / обещание. В тази хипотеза, ако взаимното съгласие не е
оформено, е възможно предложението / обещанието да имат един предмет, а искането – друг. Това
може да обуслови значителни разлики в квалификацията на извършеното от всяка от страните.
Всъщност, законодателният подход по чл. 301/304 е различен от този по чл. 159а, ал. 1 или
чл. 354а, ал. 1 от НК. При трафика на хора отделните изпълнителни деяния са съдържателно
различни и обективно не могат да се поглъщат, нито помежду им има задължителна хронологична
връзка.
При престъплението по чл. 354а отношението между придобие / държи с цел
разпространение и разпространи е различно от това между формите на деянието при подкупите.
Първо, когато са изпълнени и придобиване / държане, и разпространение, предметът и на двете е
ясно определен, а не се променя по вид, размер и пр., докато облагата при подкупа е променлива.
Второ, когато от обективна страна придобиване/държане и разпространение са изпълнени по
отношение на един предмет, техният субект може да бъде различен, докато страните по
корупционната сделка не се променят. Когато са изпълнени множество форми на подкупа по един
и същ корупционен повод, между тях е налице субектно единство (деецът е общ). Казано иначе,
обещаващият / предлагащият подкуп е същият, който при по-нататъшното развитие на
корупционното отношение би бил и даващ, докато държателят може да държи (с цел
разпространение) наркотик, който впоследствие да бъде разпространяван от другиго. Естественото
развитие при подкупа е преминавне към даване, докато разпространението не следва естествено от

8
Сборник доклади от Национална научно-практическа конференция: Системно-структурни подходи за
подобряване на противодействието срещу корупционни престъпления в Република България, ЮЗУ, 11-12.11.2019 г.,
Благоевград (под печат)
държането / придобиването, тъй като тяхната цел може да се промени. Оттук държането /
придобиването обективно не са предварителни етапи към разпространение. Връзката им с него в
качеството им на форми на изпълнителното деяние идва от специалната им цел, а не от
обективните им признаци. Обратното е при подкупа. Трето, държането, придобиването и
разпространението засягат различни конкретни обекти на защита, докато
обещаването/предлагането и даването на подкуп засягат само едно (отношението по повод
конкретно поведение на длъжностното лице).
С оглед това следва да се приеме, че законодателната техника по очертаване на
изпълнителното деяние по чл. 301 и чл. 304 няма аналог в НК.
Така се достига до следващия важен въпрос, засягащ разликата между обещаването и
предлагането. Между тези две форми липсва хронологичната последователност, каквато е налице
между всяка от тях и даването / приемането на облагата, а очертаните по-горе прилики повишават
значението на критерия за прецизното им разграничение. То може да бъде търсено в следните
насоки.
Първо, в степента на конкретност на съставомерното изявление. Според едната
теза ,,предложи“ е по-неконкретно от ,,обещае“ по аргумент от формалното им подреждане в
състава на чл. 304, а според друга вярно е обратното по аргумент от подреждането им в
конвенционалния първоизточник. И двете изхождат от предположението, че подреждането на
формите от по-ранни и формални (обещае/ предложи) към съдържателна и резултатна (даде)
следва ескалация на обществената им опасност в посока към увреждане на засегнатите обществени
отношения. Въпреки логичността си, това разбиране не се подкрепя от закона. Отделните форми на
изпълнителните деяния са очертани като равностойни в съставите на чл. 301 и чл. 304 и с еднаква
наказуемост, като в чл. 301 резултатната предхожда формалните.
Според друго тълкуване на същия критерий ,,предложението“ е по-конкретното по
аргумент от словесната близост с офертата (отправяне на предложение за сключване на договор)
като институт на облигационното и търговското право. Предлагащият заявява готовност за
предаване на конкретно определен дар или облага, докато обещаващият се ангажира с
ориентировъчно определен дар или облага, чиито окончателни параметри подлежат на
доуточняване. Оттук, ако длъжностното лице приеме предложението, е налице постигнато
съгласие на страните. Ако то приеме обещанието, преговорите продължават до постигане на
съгласие или преминаване към директно искане / даване на облага от някоя от страните.
Тълкувателен подход, който обяснява разликите между ,,предложение“ и ,,обещание“ през
тяхната конкретност, е силно рисков и с основание непопулярен в практиката. Първо, при всички

9
Сборник доклади от Национална научно-практическа конференция: Системно-структурни подходи за
подобряване на противодействието срещу корупционни престъпления в Република България, ЮЗУ, 11-12.11.2019 г.,
Благоевград (под печат)
форми на изпълнителното деяние предметът на подкупа трябва да бъде конкретизиран по вид и
размер в достатъчна степен, която позволява очертаване на съставомерност по конкретен състав,
вкл. преценка за маловажност, за големи и особено големи размери, за особено тежък случай и пр.
Второ, въвеждането на количествен критерий за качествено разграничение между различни по вид
форми на деянието поставя въпроса колко ,,по-конкретно“ е едното и колко ,,по-неконкретно“ е
другото, особено ако деецът е осъществил само едното. Липсата на обективен сравнител не просто
би създала неразрешими гранични случаи, а и би направила съставите на подкупа
закононеустановени по смисъла на чл. 7 от ЕКПЧ и чл. 5, ал. 3 от Конституцията относно две от
формите на деянието и следователно негодни за прилагане.
Този извод не зависи съществено от това дали тестът за конкретност засяга само вида и
размера на облагата или още и условията, времето, начина и другите обстоятелства по нейното
предоставяне.
Второ, обещаването и предлагането се различават по заявената от дееца готовност да
престира облагата по време и условия. Предлагащият заявява такава готовност във всеки момент
и независимо от настъпването на бъдещи несигурни събития, докато обещаващият се задължава за
по-късен момент, вкл. след като и при условие че длъжностното лице е изпълнило поведението, по
повод на което се подкупва, съответно е доставило корупционния резултат. Проблемите тук, макар
и не толкова остри, са сходни с тези при теста за конкретност, особено при сложни уговорки за
частични плащания към различни моменти на облага, която се набавя на части или чието набавяне
е причинно свързано с корупционното поведение на длъжностното лице. Критерият би работил в
прости случаи, но при фактически усложнения и съвкупност на подкупа с други престъпления
прилагането му е трудно предсказуемо, тъй като той изисква прецизно установяване на фактически
подробности и прави квалификацията зависима от дискретни нюанси в корупционното поведение
на страните. Това по-скоро засилва казуистичността на закона и би могло допълнително да
затрудни практиката по случаи с фактическа и правна сложност.
Проблемът би се облекчил донякъде, ако критерият бъде доведен до крайност. Тогава би се
приело, че предложението винаги изразява готовност за предварително плащане, а обещанието
винаги се отнася до плащане след като длъжностното лице осъществи исканото поведение. Такова
тълкуване би вградило предлагането и обещаването в различни мотивационни механизми – с
предлагането длъжностното лице би било мотивирано към корупционно поведение по служба, а с
обещаването би било възнаградено за вече осъществено такова поведение или доставен резултат.
За квалификацията няма да има значение как нещата са се развили впоследствие, тъй като
преминаването към реална размяна на дара ще обективира встъпване в даване / приемане като

10
Сборник доклади от Национална научно-практическа конференция: Системно-структурни подходи за
подобряване на противодействието срещу корупционни престъпления в Република България, ЮЗУ, 11-12.11.2019 г.,
Благоевград (под печат)
друга форма на изпълнителното деяние и то ще управлява квалификацията (ще погълне и
обещаването, и предлагането).
Трето, разликата между предлагане и обещаване може да се търси в субекта на
инициативата за корупционното отношение. При предлагането инициатор е предлагащият, като
длъжностното лице отговаря с приемане на предложението. При обещаването инициатор е
длъжностното лице, което е отправило искане за дар или облага. В отговор на искането субектът на
активния подкуп отговаря с обещаване, на което длъжностното лице отговаря с приемане на
обещанието. Във всеки момент от това развитие, разбира се, може да се премине направо към
резултатната форма. Този критерий може да бъде изведен от съдържанието на предлагането и
обещаването в българския език, когато са елементи от двустранна комуникация. Този критерий е
най-сигурен, с предсказуемо приложение и в най-голяма степен би съдействал за преодоляване на
противоречията в практиката, но – както и останалите – се нуждае от официална тълкувателна
санкция, за да бъде възприет.
3. Предложения за изменение на НК
Описаните дотук проблеми могат да бъдат лесно избегнати с изменение на закона, което
избягва поместване на трите форми на изпълнителното деяние в едни и същи състави като
равностойни. Например, обещаването / предлагането, съответно тяхното приемане могат да бъдат
обособени в отделни състави, които може да бъдат в отношение на привилегирован към основен
или на основен към квалифициран със сегашните чл. 301, ал. 1 и чл. 304, ал.1. Първият вариант е
по-консерватвен, тъй като съхранява традиционните основни състави на двата вида подкуп, и
поради това вероятно е по-подходящ. И в двата случая изискванията на конвенциите са
удовлетворени, но изцяло се избягват проблемите, свързани със съотношението на формите на
изпълнителното деяние.
Ако формалните форми бъдат изведени в привилегирован състав, би било уместно редом с
тях да бъде вписано и приготовлението към даване / приемане по основния състав. В противен
случай, както бе споменато по-горе, резултатните действия по подготовка на даването / приемането
на дара, извършени след като страните са постигнали съгласие и са довършили обещаването /
предлагането, съотв. приемането на обещание / предложение, би било несъставомерно. В същото
време тази дейност застрашава обекта на посегателство и нейната обществена опасност не е явно
по-ниска или незначителна спрямо тази на формалните форми на деянието. Ненаказването ѝ
създава рискове от неравнопоставено третиране на лица, които само обещават / предлагат,
съответно приемат обещание / предложение, спрямо лица, предприели действия, пряко подготвящи
даването / приемането на облагата.

11
Сборник доклади от Национална научно-практическа конференция: Системно-структурни подходи за
подобряване на противодействието срещу корупционни престъпления в Република България, ЮЗУ, 11-12.11.2019 г.,
Благоевград (под печат)
 При тази законодателна техника би било по-лесно да се прецизира и режимът за отнемане
на предмета на престъплението. Актуалното положение по чл. 307а, вр.с чл. 53 от НК е източник
на крайно разнопосочна практика, тъй като формално позволява отнемане на имущества, по повод
на които страните само са си давали или приемали обещания и предложения. При това, законът
позволява обещаното / предложеното да бъде отнето едновременно и от тои, който го е обещал /
предложил, и от този, които е приел обещанието / предложението. Тъй като отговорността за
активния и пасивния подкуп е самостоятелна, няма формална пречка имуществото да се отнеме два
пъти – от всяка от страните. От друга страна, ако подкупът е реално даден / приет, той ще бъде
отнет само веднъж - от страната, у която се намира. Драстичната несправедливост, до която
формалното приложение на чл. 307а може да достигне, е мотивирала част от практиката да търси
да отказва приложението му, когато липсва реално предаване на подкупа. Такова решение, което е
трудно защитимо по действащия закон, отваря други рискове от неравнопоставено третиране –
между току-що далия подкупа и този, който изцяло се е приготвил да го даде, но по независещи от
него причини не е успял.
Извеждането на формалните форми на изпълнителното деяние в отделен състав би
позволило и въвеждането на допълнителни привилегии при самоволен последващ отказ от
довършено престъпление.
В заключение трябва отново да се отбележи, че трайно противоречивото правоприлагане по
обсъжданите въпроси далеч не изчерпва проблемите, които некомпетентно изграденият
наказателноправен режим на същинските корупционни престъпления поражда в практиката. Най-
същественият резултат е предпочитането на алтернативни квалификации и по-конкретно на
класическите състави на длъжностни, присвоителни, стопански и документни престъпления вместо
съставите на подкупа. Особено неблагоприятно е впечатлението за небалансиран правосъден
отговор на корупционните явления, който включва както подходи на прекомерно репресиране на
дееца, така и подходи, обективно достигащи до омаловажаване на тежестта на извършеното

12
Сборник доклади от Национална научно-практическа конференция: Системно-структурни подходи за
подобряване на противодействието срещу корупционни престъпления в Република България, ЮЗУ, 11-12.11.2019 г.,
Благоевград (под печат)