Търговско право – част първа

(проф. Герджиков)

Този семестър основно аз ще ви водя лекциите по ТП. Следващия няма да съм аз. Това
е 25-тата година от възкресеното ТП в България, тъй като ТП е имало до 47-ма година, когато
става национализацията, което на практика отсича корените на ТП и макар то да е
съществувало теоретично все още до 51-ва, когато се отменят всички НА от Царство България,
на практика до 47-ма няма такова. И така 91-ва се приема ТЗ (1 юли влиза в сила). Сега учите
първа част, втората част (търговските сделки) ще учите пети курс. С ТП са свързани много
сериозни имена от българските юристи от миналия век. Интересно ми е колко от тях сте
чували напр. Йосиф Фаренхехт (?), Любен Диков, Петър Джидов, Любен Василев (преди да се
занимава с ГП се е занимавал с ТП). След това друго голямо име – Венелин Ганев. Толкова по
тоя въпрос. Сега преминавам вече по първите въпроси на конспекта, които вие много не ги
обичате. Но някои от тях са полезни за обща култура.

1. Понятие за ТП

За да изградим понятието за ТП, трябва да намерим неговото място в правната система,

а за това трябва да изходим от едно много старо класическо деление на правото – на публично
и частно. Знаете ли кой е направил това деление? Помните ли Римското право? Улпиян! Един
от петимата големи римски юристи. “Публично право е това, което се отнася до положението
на Римската държава, а частното – до ползата на отделните лица”. Това деление без да се
абсолютизира има значение до ден днешен. В основата му стои интереса и характерно за ПП
знаете, че отношенията са на власт и подчинение, докато в ЧП отношенията са по
хоризонталата – там никой никому не може да нарежда, никой никому не дължи подчинение.
Въпросът е къде е в тази координатна система ТП?

Като се постави такъв теоретичен въпрос се стига до “колкото глави, толкова мнения”.
Има 4 разбирания за това къде да го търсим ТП и какво да виждаме в него. Първото е това, че
няма единно ТП. Има две търговски права – частно и публично търговско право. Няма да се
втурвам в отделните мнения и аргументации. Следващото – да, има ТП, което е самостоятелен
комплексен правен отрасъл – събира и ЧП и ПП елементи в едно единно неделимо цяло. Трето
разбиране по въпроса е, че ТП е самостоятелен клон на ЧП. И едно четвърто разбиране (което
на мен ми е най-симпатично), забравих името на Константин Кацаров, който е радетел на това
разбиране - че ТП е специално ГП и по-точно – ГП на търговците. ТП възприема много от
институтите на ГП такива, каквито са, наготово – договорите, лицата и т.н., други институти са
модификация на ГП институти, а има и типични само ТП институти, които са непознати на ГП.
В крайна сметка между ГП и ТП има една неразривна връзка. Тя е генетична, защото ТП
произлиза от ГП, и функционална, защото взаимно си влияят. И затова, когато има празнини в
ТП, субсидиарно приложение намират гражданските закони. Иначе винаги, когато се говори за
такова съотношение на общо към специално важи правилото, че специалния закон дерогира
приложението на общия. Търговският е специален по отношение на гражданския, който се
прилага само при празноти субсидиарно и съответно.
 Не всички правни системи на света познават делението на частното право на
гражданско и на търговско. И в развити капиталистически държави няма самостоятелно ТП, то
е в рамките на общо частно право. Така е в Швейцария (от 1911г.), така е и в родината на ТП
(Италия). 1942г. италианците се отказват от дуализма на частноправното регулиране – тоест от
делението на ГП и ТП и го включват в единно частно право. По същия начин и в Холандия –
единно ЧП. Където са отделно, говорим за дуализъм на ЧП (или понякога дуализъм на ГП) – и
у нас е така след 1991г.

Какво представлява ТП като отрасъл на правото? Понеже стана ясно, че това е ГП на

търговците, то трябва да кажем, че ТП урежда отношенията в кръгооборота на стоки и
капитали, което е характерно именно за търговците. Всъщност ТП урежда два кръга въпроси –
веднъж правното положение на търговците и на второ място отношенията между тях в процеса
на усъществяване на тяхната търговска дейност или иначе казано – правоотношенията в
търговията. И понеже стана дума за търговия, да видим какво се разбира под това. Основното й
значение – това е икономическо понятие, на политическата икономия. Това е най-общо казано
процеса на преминаване на стоките от сферата на производството в сферата на потреблението.
Юридически инструмент за това е покупко-продажбата – най-разпространения договор в света.
Ежеминутно се сключват хиляди такива договори по цял свят. Очевидно е, че ТП няма как да
се задоволи само с покупко-продажбата, защото една стока като се произведе, то се извършват
редица други дейности (напр. стоката трябва да се превози, трябва да се застрахова, трябва да
се складира, трябва да се плати) и така се натрупва нуждата от редица други договори –
застрахователни, спедиционни, банкови и т.н. Така че юридическото значение на търговия е
много по-широко от икономическото разбиране, тъй като се включват много съпътстващи
дейности, които трябва да се осъществят и затова търговията тук се възприема като една
предприемаческа дейност – активност на търговците по осъществяване на тяхната дейност и
затова са се правили опити ТП да се именува Предприемаческо право, което обаче никъде по
света го няма, и затова се е наложило ТП.

Сега да видим кое е особеното на ТП в сравнение със своя родител – ГП (едновременно

баща и майка на търговското). Типичната разлика между двете е, че ТП се характеризира с
бързина, опростеност (на формата) и сигурност (в оборота). Как се изразява това нормативно?
На първо място търговците са публични – вписват се в нарочен регистър (ТР) и там се вписват
основните данни за търговеца. На следващо място – правните форми, в които се осъществява
търговската дейност са изчерпателно изброени и уредени. Търговска дейност могат да
извършват само изчерпателно изброените видове търговци. Характерно за ТП още е
повишената строгост и завишените санкции при търговците. Защото те се считат за
професионалисти – носители на специални знания и умения. По отношение на тях няма
снизхождение. Едно доказателство за това е, че в ТП няма крайна нужда като основание за
унищожаемост. И още една особеност на ГП – в ТП тука срока три години, една година, много
важно…

На следващо място – отговорност и санкции. В ГП е забранена така наречената сложна

лихва (анатоцизъм) – лихва върху лихва. В ТП сложната лихва е възможна, стига да бъде
изрично уговорена. В ГП ако неустойката е прекомерно голяма в сранвение с претърпените
вреди, съдът може да я намали. В ТП (чл. 309 ТЗ) – неустойката не може да бъде намалявана и
понеже имаше злоупотреби се наложи едно ТР на върховния съд, но за това – по-нататък. На
следващо място докато солидарността в ГП е изключение (само ако е изрично уговорена или
непосредствено следва от закона), в ТП е обратно – когато два или повече търговци поемат
едно задължение се предполага, че отговарят солидарно. По-нататък особеност на ТП е по-
големият брой императивни правни норми в сравнение с ГП. Един пример (давам го на
държавен изпит) – чл. 66 ЗЗД, да кажете дали е императивна или диспозитивна. Диспозитивна
е. Друга, понеже се възбудих от собствения си пример – чл. 64 ЗЗД. Императивна е чл. 18 ЗЗД
– това не можем да кажем “дай по-евтино без нотариален акт”.

Следваща особеност. В ГП обичаят е загубил своята особеност като източник на

правото, докато в ТП обичаят изрично е посочен като източник на правото. И тук има една
особеност, която трябваше да ви кажа следващия час. Даже са два. Айде, като му дойде
времето. По-нататък – в ГП има безвъзмездни актове – дарение, опрощаване. ТП не познава
такива актове, всичко е “давам, за да дадеш”, “давам, за да направиш”. Някои се подвеждат и
казват, че спонсорството е безвъзмезден търговски договор. Но там няма дарствено намерение,
а средствата се предоставят срещу определен вид реклама. Следователно и той е възмезден
договор. По-нататък характерно в ТП е много широката унификация на ТП нормите, защото то
не обича националните граници. Голямо влияние има ПЕС.

2-3. Обхват и система на ТП. Принципи. История

ТП е изключително обширен отрасъл. В него на първо място ще видим уредба на

търговците и техния бизнес (това са техните предприятия). Търговците, това са субектите на
ТП, които както стана ясно са numerus clausus и от които най-голямо значение имат
търговските дружества. Затова в много правни системи търговските дружества са обособени
като самостоятелен отрасъл на правото (напр. в Германия). България не го е направила на този
етап, но след години не се изключва това да стане. Сега е самостоятелен бих казал подотрасъл.

Следващата материя, която е обхваната от ТП, това са търговските сделки. Най-

популярната е търговската покупко-продажбата и там се говори условно за относително
обособено продажно право. А на основата на превозните договори – превозно или транспортно
право. На основата на договорите за застраховка – застрахователно право. На основата на
борсите и борсовите сделки – Борсовото право. На банковите сделки – Банковото право. На
ценните книги – Правото на ценни книги (не казвам ценни книжа). За съжаление у нас се
използват и двете, а само ценни книги е правилното. За разлика от други езици нашият няма
отделен термин за ценната книга, а една акция, една облигация, един чек, един запис на
заповед е ценна книга. На следващо място се разглеждат условията на свръхзадълженост и там
влиза материята за търговската несъстоятелност. И може би накрая да сложим Морското ТП –
то е специфично на Превозното (превозни договори с много особености. С него няма да се
занимаваме изобщо.

Отграничението на ТП от сродни правни отрасли. От ГП стана ясно че връзката е

генетична и функционална (влияят си едно на друго, пък и ГП намира субсидиарно
приложение по отношение на ТП). Следващото – с МЧП. МЧП включва както
Международното гражданско, така и международното търговско право. Тук няма нищо
особено. Следващо – с дружественото право. У нас то е имплементирано в ТП. Следващо –
между ТП и гражданския процес. Същото е както и ГП и гражданския процес. В основата е
материалното право, а при спор се стига до процесуалната защита в процесуалното право,
където отношенията са на власт и подчинение. Още едно разграничение – в страните от
немския правен кръг има едно право на предприятието. У нас няма такова чудо. То е някаква
особена смесица между дружествено право и трудово право. Акцентът е между собственика на
капитала и наетия персонал. Много популярна смесица за Германия. И стигаме до най-
интересното. Съотношението между ТП и Стопанско право. В началото на 1989г. – Указ 56 –
първият НА, който се опита да въведе малко капитализъм, да разчупи тесните рамки на
социалистическата икономика. Започна да се работи от есента на 1988г. Аз участвах в
работната група по изработването му. Аз бях единственият, който нямаше началник. И
когато започнаха да си измислят някакви фигури като фирми на граждани и аз не се стърпях
и викам “добре бе, що не ги наречем с истинските им имена – събирателно дружество,
ООД”. Те викат – “това са капиталистически форми”. У нас имаше изключително оскъдна
информация и много малко се знаеше за туй търговско и стопанско право. Настоявах един
чужд ръководител на катедра да изнесе лекция на тема – предмет гражданско, търговско и
стопанско право. Той започна с това, че не може точно да каже какво е стопанско право. И
аз се успокоих. И до ден днешен и аз съм така. Това не е пречка да си съществува. Всъщност
за него има няколко разбирания. Първо, че стопанско право всъщност няма. Второто –
напротив, има, и това е един комплексен правен отрасъл, който има елементи, както на
частноправно, така и на публичноправно регулиране. Трети – не това е отрасъл на публичното
търговско право. Питаме се има ли стопански правоотношения? Те са или по хоризонтала
(между частноправните субекти), или по вертикала (държавноправното регулиране на
стопанската дейност).

Преминавам към малко история. Повече за обща култура. Най-старият закон –

Законника на Хамураби (18в. преди Новата Ера). Черен базалтов стълб от всички страни
разписан с клинопис. Има там и търговско право. Разчетен е 1901г. (не е важно). Там не е
имало разделяне на правото на правни отрасли (партикуляризация). Същинската история на
ТП е много по-късно – Великото преселение на народите – 9ти, 10ти век – там в Италианските
градове-държави се е зародило то като съсловно право. Там търговците в своите гилдии са
започнали да развиват своите отношения в условията на сформирани обичаи. Обичайни норми,
които са били повлияни от римското частно право, но са се отклонявали от него, защото е било
твърде сложно и формализирано. А ТП се нуждае от опростеност и бързина. Първата обаче
държавна кодификация на ТП е много по-късно. Това става 17-ти век (1681г. – може и да си я
измислям). Тогава във Франция се приемат два ордонанса. Характерното за тях е, че
разпростирата нормите на ТП върху територията на цялата френска държава. Всъщност
френският търговски кодекс се основава на тях и е приет 1807г. ФГК (Code civille) е в основата
му – от 1804г. Най-интересното – когато Наполеон е на заточение на о. Св. Елена казва “Моите
победи ще бъдат замъглени от фиаското при Ватерлоу, но това, което ще ме направи истински
безсмъртен е моят Code civille”. Та три години по-късно е приет ФТК, който по-късно беше
приет в нова модификация с инкорпориране на всички търговски закони. Как се развива
законодателството в Германия? Още преди политическото обединение – 1871г. Девет години
по-рано (1862г.) се изработва първият немски търговски кодекс. Интересен за нас е, защото
първият ни ТЗ се основава на него. А по време на изработването на нашия първи закон, те си
правят нов. Тоест, ние сме прихванали стария немски. Обаче това сме направили чрез
унгарския търговски закон (1875г. – не знам защо ги знам тези години). Какво става в англо-
саксонския свят. Във Великобритания търговското право започва малко като обичайно право
(law merchant). Не след дълго то се обхваща от common law и вече гражданските съдилища
започнали да прилагат търговското право. Там и до ден днешен няма търговски кодекс. В
САЩ нещата наподобяват Великобритания. Характерно за тях е, че те приемат серия
унифицирани търговски кодекси, като всеки може да си избере към коя редакция да базира
отношенията си.

Кои са съвременните тенденции в развитието на ТП? Първо, ТП е една функция на

икономическите процеси, които се развиват. Когато настъпва периода на криза, тогава идва на
мода т.н. дирижизъм – по-голяма намеса на държавата в търговските отношения. 1829-1833г. –
при кризата се наблюдава такова нещо. Обратно, в периоди на възход надделява позицията на
либерализма. И 1980г. по времето на Желязната лейди, Маргарет Тачър – мека на
денационализацията. Характерното е, че постоянно се разширява приложното поле на ТП,
което стеснява приложното поле на ГП. Също така характерни са интеграционните процеси.
Има една интернационализация, която намира най-силно проявление в рамките на ЕС, където
се сформира т.н. Европейско дружествено право. Когато България беше приемана, едно от
условията беше хармонизацията на правото ни с това на ЕС. Дружественото ни право в
периода 2001 - 2005г. доста се измени. Характерно за това ЕДП е стандартизацията на уредбата
на търговските дружества. И затова понастоящем така, както е уредено ООД или акционерните
дружества, приблизително така са уредени и в другите страни-членки на ЕС.

Преминавам към основни принципи на ТП. Това са основните ръководни начала, които
лягат и образуват фундамента на съответния правен отрасъл. Някои от тях имат непосредствен
израз, а друга (немалка) се извеждат по тълкувателен път. Какво е значението им? Те ни дават
упора, както при тълкуването, така и при преодоляването на празнините в правото. Затова са
много важни. Понеже нашият законодател не е посмял да формулира изрично повечето
принципи, то по отношение на тях има огромен разнобой в теорията. Какви са, как са, колко са,
защо са. Аз се опитвам да бъда максимално изчистен, за да ви кажа, първо, че що се отнася до
основните принципи на ТП голяма част от тях са принципи на ЧП – важат и за ГП. Такива са
принципът за правната самостоятелност на субектите – всеки от тях, за да бъде самостоятелен,
трябва да има свое имущество, за да участва с него в оборота и да носи отговорност за
задълженията, свързани с него. Следващ такъв общ принцип – принципът за автономия на
волята, който слиза в основата на чл. 9 ЗЗД. Всеки е свободен да реши дали да встъпи в
договорни отношения и какво да бъде съдържанието на договора. Следващ много важен
принцип, въведен като метод на регулиране – на равнопоставеността. В ЧП никой никому не
може да нарежда и никой никому не дължи подчинение. Следващ такъв е забраната за
злоупотреба с право. Само че ще видите догодина, че има нюанс – в ТП има един animus
nocendi (намерение за увреждане). По-нататък – неоснователното обогатяване. Чл. 55-59 ЗЗД.
Извън тези принципи, които са общи за гражданското и за търговското, има един основен
принцип, който е характерен вече за ТП, конституционно закрепен. Това е свободата на
стопанска инициатива. Прокламирана е в чл. 19 К. Участниците в търговския оборот сами
избират правно-организационната форма, под която да извършват своята търговска дейност.
След това – принцип на ТП са бързина, сигурност и опростеност. Търговията изисква точно
това. Друг принцип безусловната възмездност в ТП. И още един, повече няма да ви казвам –
свобода на конкуренцията и неговия огледален образ – забрана за нелоялна конкуренция.

Няколко думи за т.н. търговски правоотношения. Търговското правоотношение носи

родовите белези на правоотношението, което значи, че на основата на една правна норма,
когато се породи юридическият факт, визиран в нейната хипотеза, тогава се формира
правоотношението, чието съдържание са правата и задълженията. Какво е специфичното за
търговското правоотношение? Че възниква от търговска правна норма. ЮФ може да бъде
различен (може и да не е на ТП). Съдържанието на това правоотношение са субективни права и
правни задължения на ТП. Стана дума, че определихме ТП като едно ЧП, като едно ГП на
търговците. Трябва да кажем, че ТП не е едно чисто частно право. В него има и
публичноправни елементи. В него има и отношения на власт и подчинение. Такива например
са типични за търговския регистър (всеки търговец трябва да бъде вписан там, където няма
свобода – власт и подчинение). След това – воденето на търговските книги, на търговско
счетоводство. На следващо място – материята на търговската несъстоятелност. Защо тогава не
казваме, че ТП е комплексен отрасъл, а казваме, че е частно право? Защото публичноправните
елементи в него има подчинено значение, те трябва да дадат основа на равнопоставените
отношения между търговците помежду си и между търговци и нетърговци. Така че това е
водещото в ТП.

Какво е характерно за правата и задълженията в ТП? Много от тях се припокриват с

тези на ГП. Но има и особености – напр. при покупко-продажбата. И при двете това е едно
прехвърляне на вещ срещу цена. Само че в ТП има някои допълнителни нюанси.
Допълнителни права и задължения, които ги няма в ГП. Основата е същата, но с малко сол и
пипер в ТП. Също така има и типични само за ТП – задълженията, свързани с вписване в ТР.
Има и право на вето в персоналните търговски дружества и т.н.

И така стигнахме до източниците на ТП. Модерно е да се говори, че това са

нормативни факти. Но на първо място това са НА, които се делят на две групи – законови и
подзаконови. Освен тях източници на ТП са търговските обичаи и на трето място бих сложил
една сборна група – други източници. Започваме с НА, които са с най-голямо значение като
източници. На първо място – К. В основния ни закон има няколко текста, които имат
отношение към ТП. Чл. 12 К – свободата на сдружаване. Чл. 17 К – видовете право на
собственост. В чл. 19 К – свободата на стопанска инициатива (един от основополагащите
принципи на ТП). Толкова за К. Следват законите. Това на първо място е ТЗ. За него по-
подробно след малко. Той е първичното нормативно ядро, около което се наслояват серия
други закони на ТП. Следват подзаконовите актове на ТП, които слава богу не са много. След
това следва субсидиарното приложение на гражданските закони. Най-вече това е ЗЗД.

Следват търговските обичаи. Това е такова правило за поведение, което с течение на

времето се е наложило. То най-вече има значение за морското търговско право. Обичаите
обикновено се събират в сборници. Обичаите имат две особеност. Първата е, че за разлика от
чуждите законодателства, където търговският обичай е ситуиран преди гражданските закони
като субсидиарен източник на правото, у нас като се правеше ТЗ някакси се уплашихме да го
вдигнем толкова високо и го сложихме след гражданските закони като субсидиарен източник.
И Втората особеност (по-важната) е, че съдът е длъжен да знае законите. Следователно
страните в един процес няма какво да доказват съществуването на един или друг закон. При
обичаите не е така. Съдът не е длъжен да ги знае. Страната, която се позовава на такъв, трябва
да докаже съществуването му.

Другите източници. Такива са тълкувателните решения на върховните съдилища. Нас

ни интересува ВКС. Трябва да се прави разлика със съдебната практика – тя не може да бъде
източник на правото. Не че няма отношение, но не може да се твърди у нас, че е източник (за
разлика от англо-саксонското). У нас за източник може да се считат само т.н. общи актове на
върховните съдилища, които имат директно действие по отношение на другите органи и
съдилищата и така индиректно действие до участниците в оборота. По този начин, макар и
индиректно, тези решения са източник на правото. Подобен източник на правото са и
решенията на КС, в случаите, когато въпросът има отношение към ТП. Сигурно сте учили, че
източник на правото са и моралните норми. Аз имам малко резерва. Защо? Защото моралът има
отношение в два случая – веднъж при тълкуването на нормите и преодоляването на празнотите
в правото (критерий за тълкуване) и втори път моралът е предвиден в хипотезиса на правна
норма, както е в чл. 26, ал. 1 ЗЗД (“договори, които противоречат на добрите нрави”). Моралът
е ЮФ, който е предвиден в хипотезата на правна норма. По-нататък е справедливостта. Тя
може да се приеме, че е източник на правото, макар и в много ограничен брой случаи. Тя е
имплементирана в правните норми, правото се основава на нея. В чл. 52 ЗЗД е казано, че
неимуществените вреди се обезщетяват по справедливост. Подобно ще намерите в чл. 307 ТЗ –
стопанска непоносимост.

Няколко думи повече за ТЗ, който е основополагащият за ТП закон. Приема се 15 май и

влиза в сила 1 юли 1991г. Това доведе до един ступор до всички занимаващи се с право
институции. Това беше нещо ново, непознато. Не се прави така. В Германия приемат BGB
1896г. а влиза в сила 1900г. В по-ново време 1994г. по съвпадение и у нас и там се приема част
четвърта (по отношение на несъстоятелността). У нас влиза в сила 3 дни след обнародването.
Плюс това беше огромна уредба. А при тях – чак през 1999г. Ние сме по бързата работа. Та
през 1991г. се приеха само първите две части на ТЗ – общите положения и видовете търговци.
1994г. се прие частта за несъстоятелността (четвърта част). Защо остава дупка? Ами трета
част? Търговските сделки. Беше приета 1996г. Оттам последваха множество изменения и
допълнения. Трябваше да хармонизираме нашето право с европейското. Има някъде около 50
изменения. Това е нищо в сравнение с Кодекса за социално осигуряване (от 2000г.). Той е
променян 108 пъти. Това е абсолютен световен рекорд. Такова нещо другаде в света едва ли
има.

Основните положения в ТЗ. В част първа са общите положения. Това е общата част.
Ние сега не изучаваме обща част – това е само ¼ от цялото. Ние учим ТП първа част, която
включва първа, втора и четвърта част от ТЗ. Там има уредба на търговското представителство.
След това следват видовете търговски дружества, които са изчерпателно изброени – други не
може да има. След това са уредени обединенията на търговците. Следват търговските сделки и
накрая завършва с търговската несъстоятелност. Освен ТЗ обаче има още една серия закони на
ТП. Голяма част от тях ще срещнем по време на курса – Закона за кооперациите, Закона за
концесиите, Кодекс за застраховането, Закона за защита на конкуренцията, Закона за особените
залози, З за ипотечните облигации, З за кредитните институции, ЗТР, З за счетоводството. Не
трябва да забравяме и Кодекса н търговското корабоплаване, ЗЖТ, З автомобилния транспорт,
за приватизацията, за публичното предлагане на ценни книжа, за стоковите борси и
тържищата, Закона за насърчаване на инвестициите, за електронната търговия, ЗЕДЕП, за
дружествата с инвестиционна и специална цел. Вижте какво огромно море е ТП. Ще ви кажа
само два подзаконови НА. Те и иначе са много малко. Наредба за водене, съхранение и достъп
до ТР. Другият е един правилник, който винаги се страхувам, че няма да мога да го кажа. Той
звучи така. ЗРУПДТДДУК. Това е Закон за реда за упражняване на правата на държавата в ТД
с държавно участие в капитала.

И на самия финал за днеска – няколко думи за т.н. Европейско дружествено право. Да

припомня, че основно значение в тази материя имат директивите и регламентите на ЕС.
Разликата беше, че регламентите имат директно действие, докато директивите имат по-меко
действие. Имаме възможност да се отклоняваме и да не я прилагаме едно към едно. Има три
регламента, които има отношение към ТП. Регламентът за създаване на Европейско
обединение по икономически интереси. Това е първият такъв регламент. Вторият подобен е
Регламент за статута на европейското дружество. И последният – Регламент за статута на
кооперативното дружество. За днес толкова. Желая ви един хубав ден!

Търговско представителство или посредничество. Като се прие ТЗ в ал. 1 на чл. 1 беше

се приело търговска дейност. Но по-късно стана ясно, че дейност не е юридически термин, а
икономически, а сделката е това, с което се осъществява дейността. Това изброяване, което е в
ал. 1 на чл. 1 не е изчерпателно и това личи от формулировка, та на т.14 или т.13, там ли беше,
където се казва “и др.”. Още две неща, които не са съвсем коректни в ал. 1. Посочват се за
търговски и менителницата, записа на заповед и чека. Това са т.н. менителнични ефекти, които
обичам, защото са твърде сложни. Та, който по занятие извършва такива сделки. Но,
прощавайте, никой не сключва такива сделки по занятие. И финала на ал. 1 посочва лизинга
като търговска сделка. Догодина няма да ви преподавам търговски сделки, затова много ме
сърби да ви кажа две думи за лизинга. Масова практика е да се рекламира, че се продава нещо
на лизинг. Чрез лизинг ни се продава, ни се купува. Лизингът е наем, само че един особен
наем. Защото в него се съдържа една възможност, едно потестативно право за
лизингополучателя. Ако реши може да го упражни, тоест да купи вещта чрез покупко-
продажба.

Няколко думи за съотношението търговска дейност – търговски сделки. Търговска

дейност е понятие икономическо. Как се отнася търговска дейност към стопанска дейност. В
работен порядък те могат да се приравнят, но по-коректното е да се знае, че стопанска дейност
е по-широкото понятие. Търговската дейност е вид стопанска дейност. Откъде идва тази
разлика? Ако прочетете чл. 2 ТЗ, ще видите, че там са посочени няколко дейности, които са
стопански, напр. селскостопанската дейност или занаятите, които изрично са изключени като
търговска дейност. Търговската дейност като метаюридическо понятие, това са
стоковопаричните отношения в обществото. Как стои въпросът с търговските сделки. Това
беше юридически инструмент за осъществяване на търговската дейност. Търговската сделка е
вид сделка. Тя обладава всички родови белези на сделката. Ако си послужим с икономическия
критерий, ще кажем, че търговската сделка е тази, която обслужва обръщението на стоките и
услугите. Нас обаче ни интересуват юридическите критерии, когато ще дефинираме
юридически понятия (каквото е “търговска сделка”). Търговските сделки биват няколко вида.
Първо, това са т.н. абсолютни търговски сделки. Понякога се означават като обективни
търговски сделки. Това са тези сделки, които изрично са посочени в ТЗ като такива. При това
са същите, за които стана дума по чл. 1, ал. 1. Те са абсолютни (или обективни) търговски
сделки. На второ място идват субективните (или относителни) търговски сделки. Това са
сделките, които извършва търговецът при осъществяване на своята дейност. Независимо дали
попадат в ал. 1 на чл. 1. В някои случаи обаче можем да си зададем въпроса: “Добре, това са
сделките, които търговецът осъществява по време на дейността си. А може ли да извършва и
други сделки?” Разбира се, че може. Например един търговец взема под наем някакво
помещение. Каква е сделката? Зависи за какво го взема под наем. Ако е за офис – сделката е
търговска. Но ако е за жилищни цели – няма да е търговска. Затова се въвежда още едно
понятие “презумптивни търговски сделки”. Презюмира се, че сделката, сключена от търговец,
е търговска. Но тази презумпция е оборима, следователно може да се установи, че сделката е
гражданскоправна. А има значение дали е търговска или гражданскоправна, тъй като
търговските и гражданскоправните сделки са подложени на различен режим. Има разлики в
правния режим. И още едно изречение за ТЗ, едно деление, което може да създаде проблеми.
Те още се делят на едностранни и двустранни. Тук особен знак на внимание, защото досега сте
учили едностранни и двустранни сделки (договори), има обаче и едностранни и двустранни
договори. Тук вече класификационният критерий е броят права и задължения. А при
търговските делението е опряно на това дали само една от двете страни е търговец или и двете
страни са търговци (двустранна). По правило едностранните търговски сделки са подчинени на
общия режим на търговските сделки (важат и за нетърговеца), но в интерес на нетърговеца има
изключения.

Връщаме се на търговеца. Какви са правните признаци на търговеца съгласно

легалното определение, за което стана дума по чл. 1, ал. 1. Казва се всяко ФЛ или ЮЛ, а те са
субекти на гражданското право. Следователно търговецът на първо място по смисъла на ал. 1 е
гражданскоправен субект. Като такъв той по необходимост има правоспособност, но понеже
ще трябва да извършва търговски сделки, той трябва да е и дееспособен. Следователно, докато
за субекта на ГП е достатъчно да бъде само правоспособен, за да е субект, в ТП то
дееспособността се включва в търговската правоспособност, за да бъде лицето търговец. На
второ място вторият признак на търговеца – той трябва да извършва търговски сделки по
занятие. Това означава системен характер на извършваните сделки, не епизодично. Във всеки
момент някой може да бъде комисионер например. Но това не го прави търговец. Трябва по
занятие - постоянно, с намерение да се печели. Системно. Няма изискване единственото
занятие да е това.

С това, обаче, не се изчерпват търговците. Те не са само тези по ал. 1 на чл. 1. В ал. 2 е

посочено, че търговци са и ТД и кооперациите без ЖСК. Какво означава това? Това означава,
че тези ТД и кооперации са търговци по своята правноорганизационна форма. Не питаме дали
извършват или не извършват по занятие търговски сделки. Щом са учредени като ТД, респ.
кооперации, те са търговци. Напр. операта в Хамбург е ООД. Колкото и да изглежда странно.
Следователно е търговец. Защо без ЖСК? Защото тя е една особена кооперация с временен
характер. Няма да влиза в оборота, а само да построи сграда от съкооператорите. Учили сте го
и следователно го знаете по-добре от мен.

На следващо място следват една трета категория търговци. Те са по ал. 3 на чл. 1. Там е
казано приблизително следното – търговец е и всяко лице, образувало предприятие, чиито
предмет и обем на работата предполагат да се водят по търговски начин, дори дейността му да
не попада в чл. 1, ал. 1. Какво означава това? За да разберем какво означава това, трябва да
отидем към чл. 2 от ТЗ, където е казано кои не са търговци. Там на първо място е казано, че не
са търговци селските стопани. След това занаятчиите. И тези, които упражняват свободна
професия. Тяхната дейност съвсем спокойно би могло да се окачестви като търговска. Те
правят това с цел печалба. Защо са извадени от категорията на търговците? Защото по
отношение на търговците има по-високи изисквания. На тях се гледа като на професионалисти.
Затова и законът е по-строг по отношение на тях. А един селски стопанин, който произвежда
зеле, моркови, домати и краставици, да го караме да води търговско счетоводство, да се вписва
в търговски регистри и т.н. малко множко идва. Именно затова са изключени. Но ако такъв
селски стопанин или занаятчия, разшири своето производство до такава степен, че да не може
със собствени или с на домакинството си сили да извършва дейността, а се налага да наема
персонал, тогава неговата дейност ще изисква, както казва ал. 3, да се води по търговски начин.
Например наема работници, наема превозвачи, счетоводители, продавачи и т.н. Следователно
всички, които са изключени от чл. 2, могат да формират предприятие и да действат по
търговски начин.

Кои още не са търговци освен тези по чл. 2? Държавата е ли търговец? Тя в някои

случаи наистина се намесва в стопанския живот и затова има известен спор в европейската
литература дали държавата трябва или не трябва да се третира като търговец. Няма да се
спираме какво мислят немците и французите, но е добре да знаете, че по българското право
държавата не е търговец, защото участва в търговския живот опосредено, тоест чрез
правноорганизационната форма на ТД, защото има търговски дружества с един-единствен
участник, който може да е държавата. Но не държавата е търговецът, търговец е дружеството,
независимо че единственият му участник е държавата. По същият начин стои въпросът за
общините. Те също не са търговци, но участват опосредено чрез ТД. По-нататък. Как стои
въпросът за участниците в едно ТД? Те също не са търговци. Търговец е дружеството.
Участниците в дружеството нямат качеството търговец. Толкова по въпроса за понятието
търговец.

Търговско предприятие

Предприятието е преди всичко икономическо понятие от новите, явява се някъде

средата на 19-ти век. Правната уредба се съдържа в глава четвърта, която е относително
лаконична. Спомням си, когато се приемаше ТЗ (първите две части 91-ва година). Тогава
председател беше Александър Геров. Той чете от трибуната текстовете на закона, общо взето
скука. И стига до чл. 15 (Предприятие). Това беше ВНС. И казва докога с тия архаизми: “Вече
модерното е търговски фонд”. След това се оказа, че изобщо не е юрист. В следващия момент
се досетих откъде идва цялата работа, защото на френски понятието се нарича фонд дю
комерс. И той се е досетил, че понятието трябва да бъде търговски фонд. Тогава той се стъписа
и след това каза “нека се доверим на тези, които са го казали” и остана предприятие.

Като се каже предприятие първо пак изниква неговата икономическа същност. Това е
организацията за производство на стоки и услуги на пазара. Нас, обаче, ни интересува
юридическия аспект на предприятието. И той може да се извлече от първата алинея на чл. 15
ТЗ, където е казано, че предприятието е съвкупност от права, задължения и фактически
отношения. На пръв поглед звучи малко странно едно такова определение. Всъщност
търговецът, когато извършва ТС, влиза в правоотношения, а съдържанието на всяко правно
отношение беше права и задължения. Следователно, влизайки в такова правоотношение, той
придобива права и задължения. След това законодателят добавя т.н. фактически отношения.
Както става ясно от по-нататъшната уредба на предприятието, то може да бъде предмет на
сделка – да се продава, да се залага, може лизинг, да се апортира, да се внесе в ТД.
Следователно това, което урежда глава четвърта на ТЗ очертава предприятието не като правен
субект, а по скоро като обект на правото. Този подход на глава четвърта не е навсякъде така по
този начин. Дори в самия ТЗ в чл. 61 предприятието се разглежда като субект. В КТ и на други
места също се разглежда като субект. Затова когато говорим за предприятие трябва да кажем
по смисъла на какво. Ако трябва да сме още по-точни обект не е съвсем точно, защото има
хетерогенен характер и е по-добре да се говори за параобект.
 Най-картинно можете да си представите предприятието като бизнеса на търговеца.
Малко по-юридически то съчетава в себе си universitas iuri и universitats facti (юридическа и
фактическа съвкупност). Това е един нехомогенен състав от права, задължения и фактически
отношения. Какви права може да има в едно предприятие. На първо място нормално е да има
право на собственост. Също така може да има права върху чужда вещ – право на строеж, на
ползване, сервитути, пристрояване, надстрояване и т.н. Може да има облигационни права,
интелектуални права (марки, лицензии), неимуществени права (право на търговска фирма, за
което малко по-нататък). Има и задължения – облигационни, трудови. И стигаме до
фактическите отношения. Това пък какво е? Под фактически отношения се разбира много
неща. На първо място дадената търговска организация, след това клиентелата, доброто име,
пазарите за реализиране на продукцията. Включително и владението и държането. Всичко това
има много сериозна стойност при остойностяване на предприятието. По времето на социализма
имаше едни мегаломански настроения. И беше решено да се изгради край Радомир в Червена
могила един огромен завод за нестандартно оборудване. За целта бяха внесени свръхмодерни
машини от Япония, за които трябваше да се направят специални пътища. В крайна сметка
заводът се построи и нищо не стана от него. Оказа се че няма пазар за неговата продукция.
Големи активи на пръв поглед, но няма нищо. В имуществото влизат много скъпи машини, но
няма пазар, няма клиенти. Фактически отношения нула. Следователно неговата стойност се
снижава катастрофално, заради никаквите фактически отношения.

Стана ясно, че трябва да разглеждаме предприятието по глава четвърта като обект,

параобект, като предмет на сделки или завещание. Какви сделки? На практика почти всички,
които са ви известни. На първо място покупко-продажбата. Продажбата на едно предприятие
наподобява нещо, което сте учили – продажбата на наследство (чл. 212 ЗЗД). Съвкупност, в
която влиза всичко. Продажбата може да бъде на цялото предприятие, може да е на част, която
може да е реална или идеална. Всичко зависи от волята на страните. Има си особености за
различните дружества. Но формата за продажба на предприятие е писмена с нотариална
заверка на подписите, независимо че в състава на предприятието могат да влизат недвижими
имоти. Сега ви казвам. В ТП няма нотариални актове. Малко под условие, но догодина по-
подробно. В крайна сметка предприятието, когато се продава като такова, е достатъчна
писмена форма с нотариална заверка на подписите. И понеже споменах, че заради този
нехомогенен състав на предприятието се налага отделни елементи от него да бъдат
прехвърлени по особените способи за тяното прехвърляне. Например ако става дума за
интелектуални права, патенти, изисква се лицензионен договор, който трябва да се сключи
отделно. Ако в състава на предприятието влизат ценни книги, те се прехвърлят различно в
зависимост от вида си. Ако са ценни книги на преносител – с предаване. Ако са поименни – с
цесия. А заповедните, те вече се джиросват (индосамент – от ин досо (на гърба)). Следователно
това е един комплексен договор, който включва такива най-различни елементи. Така
извършената продажба трябва да се впише в ТР. Ще говорим следващия час за това.

Кои са страните по една такава продажба на предприятие? Продавачът е титулярят.

Собственика на предприятието, търговец. Купувачът, според съдебната практика, също трябва
да е търговец. Според мен не е необходимо да е търговец, но веднъж придобил предприятието
в седмодневен срок трябва да се впише като търговец. Но за съдебната практика, изглежда е
по-лесно да каже, че и двамата трябва да са търговци. При приодажбата на предприятие има
специфики по отношение на задълженията. Ако не е уговорено друго, то се поражда една
пасивна солидарна отговорност между прехвърлителя и преобретателя. Те отговарят
солидарно по отношение на третите лица, като тук има една особеност. Помните едно деление
на задълженията на носими и търсими. По принцип задълженията са търсими. Тоест трябва да
бъдат изпълнени по местожителството на длъжника. Носимите задължения обратно –
местоизпълнението им е това на кредитора. Например паричните задължения са едни носими
задължения, защото лесно се носят. Когато става дума за търсими задължения, тогава
кредиторът трябва да се обърне първо към прехвърлителя на предприятието и след това към
преобретателя.

На следващо място е въпросът за защитата на кредиторите, което е озаглавено

“Обезпечение на кредиторите”. Сега, защо се налага тази защита? Един търговец продавач си
има едно предприятие, което ще продава на друг търговец купувач. Който също си има
предприятие. И двете предприятие могат да имат различно имущество като стойност. В едното
може да има много повече активи и по-малко пасиви, а в другото – обратно. Когато купувачът
придобие и това предприятие, за да влезе в състава на неговото, изведнъж се оказва, че
кредиторите, които са имали сериозни обезпечения по първото предприятие, влизайки в
патримониума във второто могат да се окажат в по-неблагоприятно положение, защото
второто предприятие е бедно. Това ще го видите и при преобразуването на ТД. Именно заради
това законът предвижда в шестмесечен срок от продажбата да трябва двете предприятия да се
управляват отделно, макар и в едни ръце. Тоест да се води отделно тяхното счетоводство, за да
не се влошава положението на кредиторите. Това важи за необезпечените кредитори, те в
шестмесечен срок могат да поискат обезпечение. Ако преобретателят не изпълни това
задължение, то тогава управителите му ще носят лична отговорност.

Други сделки. Едно предприятие може да бъде залагано. Това става по реда на ЗОЗ.
Сега е замислена една сериозна промяна в този закон, но чак догодина. Повече няма да ви
казвам. Едно предприятие също може да бъде отдадено на лизинг. Възможни са и разни други
сделки с търговското предприятие. Толкова по този въпрос.

Търговска фирма и седалище

Търговската фирма е основният правноиндивидуализиращ белег на търговеца.

Понякога се казва, и не е особена грешка, “фирма на предприятието”. Не е грешка, но по-
коректното е “фирма на търговеца”. Това е наименованието, под което търговецът упражнява
своята дейност. Приблизително така гласи чл. 7 ТЗ. Понякога с фирма се означава правно
организационната форма на търговеца – ООД, АД и т.н. Това не е особена грешка, защото е
широко разпространено и не само у нас. Като синоним на търговеца. Какви са изискванията по
отношение на търговската фирма. Тя трябва да има задължително съдържание. То е
определено от ТЗ. Което по отношение на търговските дружества се изисква във фирмата да се
включва вида търговско дружество – ООД, АД. Ако е събирателно дружество може да бъде
изписано или съкратено (СД) и да включва името и фамилията на поне един от съдружниците.
Така или иначе трябва да личи каква е правноорганизационната форма на търговеца. Ако е
едноличен търговец, не е абсолютно задължително да има ЕТ. Достатъчно е името на
едноличния търговец. Но най-често се използва ЕТ. След това може да има свободно избрана
добавка от търговеца – най-често насочва към предмета на дейност на търговеца. По
отношение на търговската фирма има изискване тя да отговаря на истината, да не въвежда в
заблуждение и да не накърнява обществения ред и морала. Важно е да се знае да отговаря на
истината, защото не много рядко се среща някои еднолични търговци за по-голяма тежест да
си приписват, че са ТД. А те не са. Напоследък по не съм срещал такива неща.

Изисква се по отношение на търговската фирма тя да е уникална и то в национален

мащаб. Затова се прави справка в търговския регистър дали няма вече регистрирана такава.
Дори може да се заяви да се запази търговска фирма (в шестемесечен срок най-много). На
следващо място задължително е и изискването фирмата да бъде на български език, с
българската азбука. Това нещо, за съжаление, твърде често се нарушава. Латиницата ни се
струва много по-престижна от кирилицата. Такива случаи възникнаха немалко. Аз почти всеки
ден покрай централната кооперативна банка край раковски и дондуков. У нас банките
задължително трябва да бъдат АД. В много страни по света е така. Когато се изписва ЦКБ, тя
се изписва и на английски, като е посочено обаче АД на български, а на латински ltd (limited).
Но limited никога и никъде не означава АД. Това е ООД. Това е класиката. Може и да е
командитно дружество в Америка.

Търговската фирма веднъж може да я разглеждаме като едно субективно право, което
възниква от момента на регистрацията на търговеца в ТР. Това субективно право е едно
абсолютно право. То е изключително право, защото използването на чужда търговска фирма е
нелоялна конкуренция и подлежи на санкциониране по ЗЗК. Затова има защита на фирмата. Тя
бива три вида. Публичноправна, частноправна и международноправна. Публичноправната е
свързана с това, че в ТР се следи служебно, за да няма дублиране. Още при самото вписване.
Частноправната се състои във възможността да предявите установителен или осъдителен иск
срещу този, който ползва вашата фирма без право на това. Международноправната на основата
на една Парижка конвенция е предвидена защита, както на чуждите фирми в България, така и
на българските в чужбина. Търговската фирма не може сама да се прехвърля, а само с
търговското предприятие. Върви заедно с него. В някои случаи се налага промяна в
търговската фирма, когато се прехвърля търговското предприятие. В някои случаи има
допълнителни изисквания за добавки. Например, когато е в ликвидация – тогава се добавя
задължително “в ликвидация”. Така и в производство по несъстоятелност “(в
несъстоятелност)”. А при фирмата на клон задължително се добавя, че това е клон на
търговеца.

Трябва да се прави разлика между търговска фирма и марка. Те много често могат да
съвпадат. Но това не е задължително, защото са различни права (различен е правопораждащия
факт и режимите са различни). Марката е някакъв знак, със срочен характер. Десетгодишен
срок. С лицензия може да се отстъпи и т.н.

Стана ясно, че търговската фирма е субективно право на търговеца, но във връзка с нея
се поражда и едно задължение към търговеца да използва фирмата. Във всички случаи, когато
участва в оборота, искови молби, бланки и т.н. Толкова за фирмата.

Следващият правноиндивидуализиращ белег на търговеца е седалището. Това е

мястото, където е управлението на търговеца. Един търговец има едно главно седалище. От
едно място се управлява. Възможно е, както ще видим по-нататък, търговецът да има клонова
структура. Тоест наред с главното предприятие да има и клонове. В такъв случай говорим за
множество на седалищата. Защото всеки клон има свое седалище. Но главното управление е
едно. Какво е значението на седалището? На първо място то е с оглед на това къде да бъде
вписан в ТР този търговец. По седалището. Съответното звено на агеницята по вписванията по
седалището на търговеца. Ако бъде отказано вписване, тогава той ще може да атакува отказа
пред съответния съд по седалището. По същия начин ако търговецът влезе в спор и се възбуди
исков процес, тогава подсъдността се определя по правило по седалището на ответника. Освен
това седалището има значение и за местоизпълнението на задължението. Общият принцип е, че
е по седалището на длъжника. Изключения – дал Господ. Вижте колко значение има
седалището.

Седалището трябва да се разграничи от адреса. Той е конкретизация на седалището.

Седалището е населеното място – София, Пловдив, Враза, а адресът е конкретно – къде в
София, коя улица, кой номер и т.н. Както може да има множество на седалищата, така може да
има и множество адреси (адрес за призоваване, адрес за кореспонденция). Всичко това
подлежи на вписване в ТР.

Клонове

Предприятието на търговеца може да е едно единствено, но може да има и клонова

структура. Това е една обособена част от дейността на търговеца. Следователно той е част от
предприятието на търговеца. Той е едно несамостоятелно предприятие, подчинено на главното.
В закона се казва, че всеки търговец може да открие клон извън населеното място, където е
неговото седалище. Следователно по дефиниция клоновете трябва да са в друго населено
място. Това обаче се видя твърде неудобно за два вида търговци. Това бяха търговските банки,
а известно време след това и застрахователните дружества. Те си извоюваха привилегията да
откриват клонове в същото наслеено място, където е главното предприятие. Затова в София
може да видите ОББ, Райфайзен банк на няколко места. По същия начин стои въпроса и за
застрахователните дружества. За останалите обаче важи общото изискване.

Клонът има относително самостоятелно управление. Той трябва да се впише в ТР като

клон. Търговската фирма на клона трябва да кореспондира с тази на главното предприятие с
добавката клон. По правило клонът има същия предмет на дейност. Възможно е обаче клонът
да има по-различен предмет на дейност. Най-често свързан обслужващ основния предмет на
предприятието (на централата), но не е задължително да съвпадат по предмет. Клонът има и
своето седалище и свой адрес. Води търговски книги (търговско счетоводство) без да прави
самостоятелен баланс. Това е подробност.

Какъв е правният режим на клона. Той е подчинен на главното предприятие, но във

вътрешните отношения. Затова се отчита клона пред главното предприятие. Поначало
продажбата на предприятието води и до продажба на клоновете, освен ако не е предвидено
друго в договора. Ако по отношение на главното предприятие се открие производство по
несъстоятелност, то автоматично обхваща и всичките му клонове. Най-важното по въпроса за
клоновете е следното. Клонът не е юридическо лице. Не е персонифициран. Понякога се казва,
че е квази ЮЛ, полу, защото участва в оборота, но всъщност участва от името на главното. Но
иначе изглежда като самостоятелен участник в оборота.
 От клона трябва да се разграничат т.н. поделения. Това са едни звена, които нямат
никаква самостоятелност. Те са помощни звена. Като ателиета, работилници, складове и т.н. Те
нямат характеристиката на клонове, не се вписват в ТР и затова нямат никакво юридическо
значение. Спорен е въпросът дали един търговец може да има повече от едно независими
предприятия. Аз съм склонен да смятам, че това е възможно, когато става дума за съвършено
различен предмет на дейност. Някъде се твърди, че във всички случаи един търговец трябва да
има едно предприятие. Все ми се струва твърде изкуствено едно такова твърдение.

Няколко думи за клоновете на чуждестранни лица. Те бяха уредени по-късно, когато

България влезе в ЕС. Наложи се изрично да се регламентират. Става дума за търговци със
седалище извън България, които да могат да откриват клонове в България. Чл. 17а ТЗ посочва
много неща. При вписването на клон на чуждестранно лице в нашия ТР се изискват някои
допълнителни данни извън тези при вписването на клонове на местни предприятия. А именно
– вписват се данни относно предприятието-майка (главния търговец), за да се добие представа
този клон всъщност клон на какъв търговец е (от Германия, Австрия и т.н.). Така най-накратко
трябва да се каже. Повече не е необходимо.

Припомних си една мисъл на проф. Кожухаров. Той беше голям юрист, въпреки че
беше дребничък. Той беше казал – лекцията не е като салам да го отрежеш, където си искаш.
Но ще пробва сега да отрежа на подходящо място търговските книги.

Търговски книги

Какво значи търговски книги. Това е търговското счетоводство, което всеки търговец
трябва да води. Какво е значението на търговското счетоводство? То се крие в необходимостта
търговското предприятие да се държи в известност, защото чрез счетоводството се установява
дейността на търговеца и неговото имуществено състояние. Както ще видим по-нататък,
търговските книги имат важно доказателствено значение. Те обслужват двоен, даже троен
интерес. Веднъж, интересите на държавата (фискалните й интереси). Знаете защо – да събира
данъците, корпоративните и там, които следват. След това, за самия търговец. Да знае какво му
е имущественото състояние. А на последно място и третите лица, които влизат в отношения с
този търговец. Всеки търговец е длъжен да води търговско счетоводство. И ЕТ и ТД и
кооперациите. От кой момент? От първия ден на създаването. До кога? До юридическата смърт
на търговеца. Какво подлежи на осчетоводяване? Цялата дейност. Както на главното
предприятие, така и на клоновете. Търговските книги отразяват движението на имуществото на
търговското предприятие, като е важно да се знае, че се осчетоводяват не сделките като такива,
а резултатите от сделките. Чрез търговското счетоводство, чрез вписванията в търговските
книги, се отразяват промените, както в актива на имуществото, така и в неговия пасив. Всяка
търговска операция се отразява в отделно имуществено перо.

Воденето на счетоводството бива два вида – просто счетоводство, или едностранни

счетоводни записвания, и двойно счетоводство (но не в ония смисъл, а като двустранни
счетоводни записвания). Поначало двойното счетоводство е правилото. Но най-малките форми
на търговци (ЕТ или такива с малък обем на дейност) имат право да избират едностранно,
просто счетоводство. Докато всички останали са длъжни да изпозлват двустранните
счетоводни записвания. При простото счетоводство всяка отделна операция сама по себе си се
отразява, но се губи поглед върху цялото. Докато при двустранното се изчислява кредит и
дебит и във всеки момент се добави цялостната картина на имущественото състоянеие на
търговеца. Накрая на всяка финансова година всеки търговец е длъжен да приключи годината с
годишен финансов отчет. Такъв се съставя и още към началото и в края на всяка година. По
правило този годишен финансов отчет се изработва на основата на международните
счетоводни стандарти. По изключение малките форми (ЕТ и други с малък обем на дейност)
могат да изберат националните счетоводни стандарти. Обикновено такива търговци, които не
излизат навън, нямат международна търговия.

Това, което най-много ни вълнува нас, това е доказателственото значение на

записванията в търговските книги. Редовно водените търговски книги служат като
доказателство между търговците. Но все пак забележете търговските книги са частни
документи, защото някъде съм срещал, че били официални, което е груба юридическа грешка.
Тези записвания в търговските книги могат да ползват търговеца включително и в негова
полза. Тук е много важно да ви изясня какво означава това. В гражданския процес в материята
на доказването важи един много важен принцип. А той е “написаното за този, който го е
написал, нищо не доказва, освен ако е срещу него самия”. Тоест, аз сега ако напиша, че
колегата ми дължи 1000 лева и се подпиша. Това нещо доказва ли го? Нищо не доказва, мога
да си напиша каквото си искам. Но ако напиша, че аз му дължа хиляда лева, вече е по-
различно. Това вече има доказателствена стойност. Тук обаче в материята на ТП, търговското
счетоводство, търговските книги, този принцип не важи. Тоест търговецът може да се позовава
на вписванията в търговските книги, дори когато е в негов интерес, но трябва тези търговски
книги да са редовно водени и на второ място съдът не е длъжен да се съобрази с това
доказателство. Той ще го прецени наред с всички останали доказателства по делото. Ако са
нередовно водени търговските книги, търговецът не може да се позовава на тях, но може трето
лице да го направи, щом е в негова полза. Да ги е водил редовно търговецът.

Има едни правила, свързани с последиците на непредставяне на търговските книги. Ако

в един спор решаващият орган (съдът или арбитърът) поиска от търговеца да установи
твърдяното от него обстоятелство чрез търговските книги и той не го направи, тогава
решаващият орган спокойно може да приеме, че такова обстоятелство не съществува. И още
нещо. Ако някоя от страните търговци пречи на съответното вещо лице да направи справка по
неговите счетоводни записвания, тогава съдът може да приеме неблагоприятен ефект за този,
който пречи, че твърдяното задължение съществува например. Следователно тези
доказателствени постулати са много важни. Ще ги учите по процес. Това са основните неща.

Още няколко думи за търговските книги. Те не са публични. Те спадат към търговската

тайна. Но тя не е абсолютна. Първо, няма тайна при спор. Тогава тази част от записванията в
търговските книги, която е спорна, не може повече да бъде тайна. Също така записванията в
търговските книги не може да бъде тайна за държавата с оглед на нейния фискален итнерес,
иначе ще бъде много жестоко лъгана за данъците. Не че не се случва успешно и сега. По-
нататък, не може да има тайна в случаите на наследяване, когато даден съдружник или
акционер напуска дружеството, може да има достъп до книгите. По същия начин и при
наследяване на починал съдружник. За днеска толкова.
 Търговски регистър

Идеята е да се упражнява закон за законосъобразност при придобиването на търговско

качество и при промяна на правното положение на търговците. Също така третите лица трябва
да бъдат осведомявани за действия на търговеца. Също така ТР брани интересите и на
търговеца, и на третите лица, защото вписаните обстоятелства са противопоставими на третите
лица. Правната уредба се съдържа в ЗТР. Тя е съобразена с правилата на директива 2009/101,
която замести първата директива на дружественото право. Правната уредба на ТР се съдържа и
в Наредба №1 на министерството на правосъдието. Има правна уредба и в още една наредба.
Понятието ТР – дефиницията е в чл. 2, ал. 1 ЗТР. Той е електронна база данни, съдържащата
вписаните обстоятелства и клоновете на чуждестранни търговци. Базата данни е съвкупност от
структурирани и/или неструктурирани данни, като в конкретния случай с измененията на ЗТР
той обхваща само структурирани данни. Тя е електронна база данни – данните са в цифров вид
(позволява автоматична обработка). Базата данни е единна и централизирана. Не включва
лични данни, с изключение на тази информация, която се изисква да е обявена. Агенцията по
вписването има качеството на администратор на лични данни. За всеки търговец се води
отделно дело в електронна форма. Терминът електронно дело не е прецизен, защото доколкото
информацията се съдържа в цифров вид, не може да се направи аналогия тя да се намира на
едно и също място. Направена е аналогия с писмените дела, когато се е водило дело за всеки
отделен търговец. Сега търговското дело не е част от търговския регистър. Въвеждането на
информацията в регистъра става само след вписване по искане на външно лице. То е
удостоверяване на факти, което се извършва от длъжностно лице в кръга на службата му. По
смисъла на гражданското право то е официален документ. Фактите, които са установени с
официалния документ, се ползват с мат док сила, т.е. ако се оспорват, трябва да се докаже.

Самият ТР представлява съвкупност от официални документи, които се ползват с

материална доказателствена сила. В ЗТР са уредени няколко принципа – чл. 2а. В ал. 1 е уреден
т.н. принцип на публичността. Регистърът има публичен характер – тоест всяко лице следва да
има достъп до регистъра. След това има още един принцип, който въобще не е правило за
поведение и може би не е принцип – насърчаване на електронния документ и електронния
подпис. За някои видове търговци заявленията се подават само по електронен път. Има още
един принцип – чл. 2а, т. 3. Това не е специфично за ТЗ, а за правовата държава. И друг – за
бързина и икономия. Действително има такава идея закона – сроковете ще видим. И да се
наруши даден срок нищо няма да стане. Бързината и процесуалната икономия не са самоцел.
ТР е публичен – абсолютно всяко лице има право на безплатен достъп. Агенцията по
вписванията е длъжна да осигурява този достъп по два начина. От една страна всяко лице
трябва да има отдалечен достъп. Също така на всяко лице трябва да е осигурен достъп до всяко
териториално звено на ТР. Достъпът осигурява възможността да се извършват справки в базата
данни и да се издават удостоверения. Могат да се извършват 4 вида справки – по партида на
търговеца, за извършените вписвания, заличавания в хронологичен ред и справка за
уникалност на фирмата. Агенцията по вписванията е длъжна да издава удостоверения. Няма
разлика между справката и удостоверението относно тяхното съдържание. Обаче
удостоверенията са официални документи – издават се от длъжностното лице. Справките са
неподписани документи. Могат и да са устни (те пък въобще не са документи). Справката
може да бъде в устна, писмена или електронна форма. Удостоверенията могат да бъдат
електронен документ, който трябва да бъде подписан с електронен подпис. И разбира се
удостоверенията се издават за определена такса. Електронното дело не е публично. За него се
осигурява регистриран достъп. Това е достъп, който се осигурява само на лице с електронен
подпис. Чл. 11, ал. 3?

Какви са подлежащите на вписване обстоятелства и обявявани актове? Има два типа

регистри. Едните регистри са на факти, а другите – на актове. Няма кой знае каква разлика
между двата вида, защото когато регистърът е за актове, в него пак се съдържат факти относно
даден акт, а когато е за факти – такива, които законодателят е преценил, че трябва да бъдат
вписвани. Например за актове – имотен регистър. Подлежащите на вписване обстоятелства в
ТР са и факти, и актове. Самите подлежащи на вписване обстоятелства се определят с НА от
ранга на закон. ЗТР не описва кои актове подлежат на вписване. Това прави ТЗ. Важното е, че
ако се впише обстоятелство, което не подлежи на вписване, това вписване е нищожно. Тъй
като основната цел на регистъра е да уведоми третите лица, на вписване подлежат само
действителни, настоящи обстоятелства, а не минали или бъдещи състояния. Освен че се
вписват обстоятелства, обявяват се и актове. Законодателят пак определя кои. Пак е нищожно,
ако не подлежат на обявяване. Самите подлежащи на обявяване актове трябва да се различават
от документи. Напр. се вписва размера на капитала при едно капиталово дружество, защото е
увеличен от 50 на 100 хил. лева. Това се установява на база на някакви документи. Този
документ се представя, но не се обявява. Обявява се годишния финансов отчет.

Задължение за представяне и обявяване на актове. В чл. 6 ЗТР са уредени две

задължения – за вписване на подлежащи на вписване обстоятелства и за обявяване на
подлежащи на обявяване актове. Това поначало лежи върху търговеца. Понеже е
административноправно това задължение, то важи и за органите на ЮЛ. Това задължение се
поражда с възникване на самото обстоятелство. Неизпълнението му се наказва по
административноправен ред. Извършва се чрез уведомяване на лице по вписване. Начало на
производството по обявяване е това задължение. Това задължение е всъщност за
процесуалноправно задължение – непрехвърлимо е. То се погасява с изпълнение или ако
самите обстоятелства се погасят. Задължението за заявяване не се отнася до всички подлежащи
на вписване обстоятелства. Има вписвания, които са елемент от фактическия състав. Например
вписването на обстоятелството за възникване на ТД. Там няма задължение за вписване. Ако не
го впишат, просто няма да има дружество. Не съществува задължение за вписване и когато то е
задължение на съда, прокурора и др. Напр. съдебни решения по действителността на
дружество. Няма задължение и когато законът изрично урежда вписването като право. Напр.
законът позволява на съвет на АД, ако дадено лице не желае да бъде повече член на съвета, то
може само да поиска да бъде заличено. Няма задължението да се заличи. Подобно е и
задължението за обявяване на актове. То е самостоятелно. Това задължение трябва да бъде
изпълнено в 7-дневен срок от възникването му. Това е стимул. По отношение на годишните
финансови отчети срокът е по-дълъг – до 30ти юни на следващата календарна година. Този 7-
дневен срок не е преклузивен. Но има една неблагоприятна последица – административна
санкция. Задължение за представяне на подписи – представянето на образец от подписа дава
възможност да се установи дали подписа на документа е легитимен. Това задължение е лично,
но няма отговорност за неизпълнението му.

С влизане в сила на ЗТР преди 8 години се въведоха известни изменения в

същестуващия режим на вписванията, като най-напред търговската регистрация престана да
бъде съдебна, тъй като ТР се ръководи от Агенцията по вписванията към министъра на
правосъдието. Самата регистърна проверка се извършва от длъжностно лице по регистрацията.
Производството е охранително. Актовете, с което приключва, не са ИАА – трайна съдебна
практика. Те са удостоверителни актове и не съдържат властническо изявление, с което да се
осъществява държавно управление. Втората особеност е, че законът създаде единен ТР. Преди
бяха около 30 регистъра.

Кои са легитимирани лица? Заявител е самият търговец. Когато е ЮЛ, разбира се,
действа чрез органите си. Въпреки това заявител е ЮЛ. Законът приема, че заявители могат да
бъдат и други лица освен самия търговец. Например такива са някои пълномощници на
търговеца, адвокат, прокурист, годишни финансови отчети се обявяват и от съставителите
(счетоводителите). При АД и ООД лице от свое име може да иска заличаването си от ТР при
напускането на органа в него. Който не е заявител – нотариална заверка на подписа.

Заявлението е или на хартиен носител или в електронна форма. Тъй като ТР е

електронна база данни, заявленията трябва да са в структуриран вид, така че да позволява
обрботката по електронен начин и затова заялвнието е по образец, а не в свободна форма. Към
заявлението се подават документите за вписване – нотариалнозаверен или заверен от страната
препис. Актовете се представят в заверен препис. Когато заявлението е на хартиен носител, то
може да се подаде в което и да е звено. Приемането на заявлението се проверява
самоличността на заявителя или пълномощника, но тъй като регистърът е електронен,
агенцията е длъжна да сканира всеки документ независимо дали съдържа изявление, изпратено
до нея или чрез нея или е приложен самия документ. Идентичността на самите документи на
хартиен носител се удостоверява за всяка страница. Сканирания документ трябва да е
идентичен. Има презумпция. Презумпцията е оборима. Могат да се подават в електронна
форма – електронен подпис удостоверява. Могат да се представят на всеки от официалните
езици на ЕС заедно със заверен препис на български. В случаите, предвидени със закон,
актовете се изпращат служебно на агенцията на вписване без необходимо заявление.

Самото производство по вписване включва три последователни дейности от

длъжностното лице по регистрацията. Разглеждане, произнасяне по заявлението, пренасяне и
извършване на самото вписване. Заявленията и служебно изпратените актове се разглеждат от
длъжностно лице по регистрацията по реда на постъпването, като са уредени инструктивни
срокове за произнасяне, които са различни. Принципът е, че длъжностното лице трябва да се
поризнесе по заявлението незабавно до три дни. Заявлението за вписване на първоначална
регистрация – до края на следващия работен ден да има произнасяне от постъпване в ТР.
Когато става дума за служебно постъпили актове там произнасянето трябва да бъде незабавно,
защото длъжностното лице не може да направи преценка дали да го направи или не. Отделно
има срокове, що се отнася до обявяването, съгласно чл. 14 ЗТР. Разглеждането се извършва
незабавно по реда на постъпването, обаче произнасянето не зависи от реда на постъпването. За
произнасянето има инструктивни срокове, които могат и да не се спазват. Зависи от характера
на самото вписване. То се извършва по реда на произнасяне, а не по реда на постъпване. А за
произнасянето има инструктивен срок, и затова може да се окаже така, че едно заявление да
постъпи преди друго, но да се впише след него.

Може да с раздели на две проверката – на допустимостта и на материалноправната

законосъобразност. На допустимостта включва няколко действия. Ако е подадено на хартиен
носител, тогава длъжностното лице проверява дали е подадено по съответния образец, освен
това дали формулярът е попълнен надлежно. Чл. 13 ЗТР – дали са заявени всички
обстоятелства и обявени всички актове. Когато е с електронна форма – интерфейсът гарантира
спазването на тези изисквания. На следващо място – ако е на хартиен носител, длъжностното
лице проверява дали са редовни от външна страна, дали са направени задрасквания или
поправки, дали са четливи и годни за снемане на електронен образ. Едва след като извърши
тези проверки длъжностното лице проверява кои обстоятелства и кои актове подлежат на
вписване. Проверява дали е нищожно обявяването. Освен това проверява за кой търговец, дали
е от оправомощено лице и надлежно ли е удостоверена представителната власт. Ако е от
неоправомощено лице, вписването е недопустимо. Проверката – длъжностното лице проверява
съществува ли заявеното обстоятелство, съответно приет ли съставения акт. Проверката е
ограничена само до представените документи – не се събират други доказателства. При
първоначално вписване или промяна на фирмата, се проверява дали друго лице няма права
върху фирмата и дали отговаря на чл. 7, ал. 2 ЗТР. Ако всички тези условия са спазени (и двете
проверки), тогава се извършва самото вписване.

Вписването е пренасяне на данните от обстоятелството в ТР. Те са в електронна форма.

Законът урежда и термина заличаване. Вписването може да касае както вписване на самия
търговец, така и всякакви промени. Самото заличаване не е изтриване на информацията, която
се съдържа в ТР. Заличаването също е вторично вписване, то е пренасяне на данните за
заличеното обстоятелство и неговото вписване. Заличаването може да означава вписване на
изменение или заличаване на факт. Освен това заличаване е налице и когато с влязло в сила
съдебно решение се заличават вписвания от регистъра. Това е същинско заличаване, но няма
никаква разлика поначало в самите последици. И накрая третия вид удостоверителна дейност е
обявяване на актове. Самото обявяване е пренасяне на словесното съдържание на обявения акт
и данните, които го индивидуализират. Самите действия по вписване, заличаване и обявяване
са охранителни актове. Самото производство приключва със самото пренасяне на данните в
регистъра. Няма никакъв отделен акт, както е било преди.

Кога може да се отказва вписване? Ако към заявлението не са приложени всички

изисквания по закон или ако не е платена дължимата държавна такса. Тогава длъжностното
лице дава указания със срок за отстраняване на нередовността. Те се обявяват на електронната
партида и то не по-късно от следващия работен ден. Заявителят може да изпълни дадените
указания или да плати чрез заявление по образец, което е уредено в тази Наредба №1. Чл. 19,
ал. 2 – тридневния срок. Ако не отстрани недостатъците – се постановява отказ. Самият отказ
също е охранителен акт, но за разлика от самото вписване, той трябва да е писмен и
мотивиран. Уредено е изискването в мотивите на отказа да се посочат изчерпателно всички
пречки за това, като ЗТР не урежда мълчалив отказ или мълчаливо съгласие. Отказът трябва да
се връчи по реда по ГПК веднага след постановяването му. Самият той подлежи на обжалване,
като легитимиран за това е заявителят. Жалбата може да се подаде във всяко от 28-те
териториални звена на агенцията, ако е хартиена, в 7-дневен срок от връчване на отказа.
Възможно е жалбата да е на електронен носител, но в момента няма технологична възможност
съдът да я приема по електронен път. Компетентен за разглеждане на жалбата е само окръжния
съд – по седалище на търговеца. Ако уважи жалбата, указания на агенцията да извърши
съответното вписване. При отказ за извършване на вписване, заявителят може да подаде ново
заявление за вписване. Няма сила на пресъдено нещо. Предвидена е възможност за спиране на
регистърното производство, като то се извършва въз основа на акт на съда по чл. 365 ГПК (?).
Компетентен да се произнесе е само съдът по молбата за спиране. Тя се разглежда в отделно
охранително производство. Това определение подлежи на обжалване по реда на ГПК. Има
трайна практика на ВКС, че е недопустима обезпечителна мярка спиране на вписването. Има
ТР №1/2002г., което установи това. Спиране може само по 536 ГПК – само по охранително
производство. Това е проблем, но е така. Няма друг начин.
 Възможно е вписванията да са грешни, непълноти да се допуснат. Ако са от самия
заявител, се отстраняват с подаване на ново заявление, като то е по образец. Ако е от
длъжностното лице, то може служебно или по искане на заинтересовано лице да отстрани
грешката. В чл. 29 ЗТР е уредена защитата от вписвания. В регистъра може да се впишат
несъществуващи обстоятелства и тогава се нарушава сигурността на оборота. Има три вида
пороци – първият е т.н. нищожни вписвания. Когато е вписано неподлежащо на вписване
обстоятелство (или обявено). На второ място, вписване, което не е извършено от длъжностно
лице (а от хакер). Недопустимо е вписването, което е поискано от нелегитимирано лице.
Когато е вписано несъществуващо обстоятелство. Вписванията могат да се оспорват с
отрицателни установителни искове, като легитимирано за това е всяко лице с интерес.
Разглежда се от окръжния съд по седалище на търговеца. Ако постановяването на порока на
вписването зависи от действителността на актовете, въз основа на които са извършени
съответните вписвания, тогава по принцип трябва да се води иск за оспорване на самия акт, а
не за оспорване на самото вписване. Искът за установяване на порок във вписване е
субсидиарен на иска за установяване на порок във вписания акт. Главният иск е искът за
отмяна на акта. Ако съдът отмени решение за избор на управителя, той служебно изпраща
решението си на длъжностното лице, което да впише това. Решението по отрицателния
установителен иск действа за в бъдеще. Няма иск за заличаване на обстоятелство – трайна
практика на ВКС.

Последици. Като начало – винаги са били такива (бяха така по ГПК) и сега са същите.
Има няколко групи последици. Най-напред първото действие е т.н. оповестително действие –
уредено е в изр. 1, ал. 1 на чл. 7 ЗТР. Вписаното обстоятелство се смята, че е станало известно
на третите добросъвестни лица от момента на вписването. Тази презумпция е необорима. Ако
трето лице е знаело преди вписването се счита, че е знаел от момента на узнаването. И
обратното е вярно – невписаните обстоятелства – смята се че не са известни на третите лица.
Трети лица са тези, които трябва да търпят да им бъдат противопоставени неизвестните или
невписани обстоятелства. Лицата, които са страни по вписаните правоотношения не са трети
лица. Членовете на ТД поначало са трети лица, тайния съдружник също. Кой може да се позове
на тази противопоставимост? Поначало заинтересованите лица от вписването и това е самият
търговец. Могат и лицата, които по силата на закон са от свое име заявители – членовете на
орган на дружество, когато искат заличаването си. Оповестителното действие не важи за
отношения между третите лица помежду им. Какви правоотношения касае това действие? Това
са отношения, свързани с гражданския оборот – от правни сделки, които е сключил търговецът
и правоотношения, свързани с гражданския процес – когато предмет на спора е възникнал от
правни сделки. ООД се представлява от едноличен управителен орган. Ако се впише, че ООД
има колективен орган, това вписване няма да важи. Чл. 7, ал. 1, изр. второ смекчава
презумпцията за вписването – до изтичане на 15 дни от вписването, то не може да се
противопостави на трети лица, които докажат, че им е било невъзможно да го узнаят.
Доказателствената тежест е вече на третото лице. Оборването на тази презумпция е трудно,
защото е необходимо да се докаже, че третото лице не е имало достъп до интернет и му е било
невъзможно да си осигури достъп до интернет. Не виждам как ще се докаже това. Има още
едно правило, което касае това действие – чл. 7, ал. 2 ЗТР. То също е транспонирано от
Директива 2009/101. Могат да се позовават на неконститутивно вписване, макар и още да не е
възникнало, а да е възникнало само обстоятелството.

Конститутивното действие настъпва само ако е предвидено в закон. Това е втората

последица на вписването. Такива са уредени в чл. 67 напр. Уредени са и при определени
решения на ООД и АД. Преди да има вписване няма обстоятелство. За да настъпи това
действие, трябва да са налице следните предпоставки – такъв факт, чиято правна важимост да е
обусловена от вписването. Освен оповестителното и конститутивното действие, вписването
има и доказателствено действие.

Материална доказателствена сила, която важи за всички, включително и съда. Оборима

презумпция, че вписаните актове са такива. Оборването се извършва с всякакви
доказателствени средства. Удостоверенията, които се издават, също са с материална
доказателствена сила. Доказателствената сила на удостоверението е вторична по отношение на
тази на самите вписвания. Верни са данните в регистъра, а не в удостоверението.

Една трета последица – чл. 10, това е т.н. обществено доверие. То се изразява в това, че
за третите добросъвестни лица вписаното обстоятелство се смята за съществуващо, дори да не
съществува. Тоест, уредена е една фикция. За да възникне такова действие обаче, трябва
вписването да е валидно, а не нищожно. Спорно е относно недопустимите вписвания. Аз
мисля, че пак се ползва с такова доверие, ако е недопустимо. Ако несъществуването на
обстоятелство не личи, то се смята, че съществува. То касае фактите относно представлява.

Чл. 10, ал. 2 ЗТР е уреден друг аспект на оповестителното действие. Невписаните
обстоятелства се смятат за несъществуващи. Давността на някои искове започва да тече от
вписването. Заличаването е вторично вписване и има същите последици. По отношение на
обявяването на актове, обявяването е пренасяне на съдържанието. Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗТР то
осигурява публичност – информационно значение. То има и още една последица – чл. 9, ал. 2
ЗТР – обявените актове се смятат, че са станали известни на третите добросъвестни лица. Тази
необорима презумпция за знание е за съдържанието на актове. Обявяването може да има и
конститутивно действие. Напр. обявяването на договор или план за образуване или доклад на
управителните органи. В чл. 10, ал. 1 ЗТР се урежда обществено доверие и на обявяването.

Търговско представителство

По принцип представителството е явление на ГП, терминът е легален и под

представителство в ГП, този термин се използва с различно значение. Да речем, когато
говорим за пряко представителство се има предвид правоотношението, в чието съдържание се
включва т.н. представителна власт. Освен това с този термин се означава (проф. Таджер и
проф. Павлова) цялата съвкупност от правоотношения. Самото ГП представителство може да е
разграничавано от различни класификационни критерии. Законово и договорно
представителство. Има и трети вид представителство – при ЮЛ, но е по-особено. Органите не
са правосубектни и затова няма правоотношение. Като термина представителство се ползва в
ГП с други означения. С косвено представителство се визират комплекс от правоотношения
при договор за поръчка.

Терминът е легален – глава шеста в ТЗ. Използва се за описване на прякото

представителство. С него обаче се означават и други явления. Когато говоримз а търговско
представителство, то включва т.н. прокура и обикновено търговско пълномощие. Те са
упълномощителни сделки с упълномощител търговец. Т.н. търговско пълномощие се изпозлва
за означаване на прокурата. Освен това законодателят е уредил и т.н. търговска помощ – чл. 30
и 31. Търговският помощник не е представител въобще – извършва фактически, а не правни
действия. Търговски агент – 32 до 47 – самостоятелен търговец, който може да е пряк, косвен
представител и посредник. Чл. 49-51 търговски посредник – не е представител. Той подпомага
търговците, но не е никакъв представител. Така че най-общо могат да се направят следните
изводи – във всички случаи на търговско представителство се извършват действия в полза на
търговец, който се нарича още принципал, като търговското представителство може да е само
доброволно. Включва както случаите на пряко представителство, така и други правни явления
– косвено представителство, и посредничество.

Пак Герджиков. Въпросът за действието на вписването в ТР е доста важен за изпита.

Вписването има две задължителни и две факултативни действия. Задължителните са
декларативно (или оповестително) и доказателствено. Тези действия същите ги има и
обявяването на актове. Освен това има две факултативни действия (вече става дума само за
вписването). Такова е конститутивното действия (не всички вписвания имат конститутивно
действие – трябва законът да го предвижда по изключение) и най-рядкото, но най-могъщото –
правосъздаващото действие. По две думи за всяко от тях.

Декларативното или оповестително действие е първото задължително. Изразява се в

една необорима презумпция за знание. Вписаното обстоятелство се счита за известно. Никой
не може да казва “Да, ама аз не знам”. Щом е вписано, значи го знаеш. Това декларативно
действие се отлага във времето – в 15-дневен срок от вписването е възможно да установите, че
не сте могли да узнаете. Извън тези 15 дни тази презумпция е неомолимо необорима. Вторият
вид задължително действие – доказателственото. Също създава презумпция. Само че тя е
оборима. Презумпцията за истинност. Може да се окаже, че вписаното не е истинно. Може да
се установи по съответния съдебен ред, че това, което е вписано не отговаря на истината.
Създаден е фалшив протокол за избор на управител.

Следващото действие е вече възможно – конститутивното. От момента на вписването

се счита настъпила съответната правна последица. Вписването е елемент от фактическия
състав. Няма ли вписване, още не е станало това, което искаме. Типичен класически пример –
чл. 67 ТЗ. Дружеството възниква от момента на вписването му в регистъра. Така има още 6-7
такива действия, може и повече. И накрая – правосъздаващото действие на вписването. Какво
означава това? В чл. 70 ТЗ са посочени шест основания за недействителност на дружеството –
някакви пороци в учредяването, всеки от които има за последица недействителност. Нека да
предположим, че и ние както сме се събрали тук решаваме да създадем едно дружество. Какво
да бъде? Събирателно. Събираме се и го правим. Обаче много майсторски съумяваме да
допуснем всички възможни пороци по чл. 70. Даже ако измислите още някой, и него можете да
направите. Обаче аз, понеже имам връзки в ТР, съумявам да го впиша. Има ли дружество?
Има! Това е правосъздаващото действие. Вписването го е създало дружеството. С оглед на
правната сигурност, с оглед на доверието на вписването в регистъра е възникнало това
дружество. И не само, ами ако не бъде атакувано в едногодишен срок, то си остава до век и
веков като порочно. Забелязал съм, че винаги ми е странно колко рядко се дава точен отговор
по тези въпроси. На изпит има достатъчно обърквания. Толкова по това, което искам да ви
кажа. Сега – това, което не искам. Е, пак искам.
 Сега започваме всяка от петте фигури, наречени търговски представители.
Терминологична недостатъчност. Под търговски представител в закона влиза една родова
категория – прокурист, търговски помощник, търговски пълномощник, търговски
представител (в тесния смисъл), посредник. Това е по раздел втори на глава шеста – чл. 32 и
следващите.

Сега започваме от прокуриста (търговски управител). Всеки казва прокурист, а не

търговски управител. В чл. 22, ал. 1 е дадено легалното определение на прокуриста и там е
казано, че това е ФЛ, натоварено и упълномощено от търговец да управлява предприятието му
срещу възнаграждение. От това определение става ясно, че на първо място се касае за
физическо лице. Само то може да бъде прокурист. В закона има известни забрани кой не може
да бъде прокурист – посочени са. Хубаво, не могат. По-важното е, че това ФЛ е упълномощено
и натоварено. Да е упълномощено означава, че е снабдено с представителна власт. Едно
непритезателно субективно право – да се действа с последици за представлявания. Ама той не
е длъжен упълномощения. Но търговецът иска да го задължи да го прави. Затова това става с
договор. Който е двустранен – и задължението на прокуриста е именно да управлява
предприятието на този търговец и по този начин да ангажира правната сфера на търговеца. Да
е задължен и натоварен. Този договор много често е един трудов договор. Може да е
граждански – за поръчка, мандат (рядко се среща). По правило – трудов договор. В него се
имплантира упълномощителната клауза. Няма пречка и да е с отделен акт. В ТЗ в чл. 21 е
казано, че трябва да бъдат нотариално заверени подписи в упълномощаването. Защо подписи?
Един трябва да е подписа – на упълномощителя. Но тъй като на практика клаузата се
имплантира в трудовия договор става това объркване. Прокурата задължително подлежи на
вписване в ТР.

Един от най-интересните въпроси е свързан с обема на представителната власт на

прокуриста. Нормално е да си представим, че тъй като става реч за доброволно
представителство. Не за законно представителство – родители на малолетните си деца. Груба
грешка дори на държавни изпити. До 14г. Та тука обема на представителната власт е
предопределен от закона. Прокуристът има почти пределно широка представителна власт.
Затова често се казва, че прокуристът е alter ego. Другото “аз” на търговеца. Каквото може
търговецът, такова може и прокуристът. Разбира се, не трябва да се стига до крайности. Не
може прокуристът да се ожени от името на търговеца. Освен това са изключени още една
категория сделки – да кажем – разпореждането и обременяването (ипотекира) на недвижими
имоти. Възникна ми едно нещо, което на времето ми направи впечатление, вие не го знаете,
защото не сте имали намерението да се раждате. Художествения метод беше социалистическия
реализъм. Навремето имаше телевизионен театър от Лозан Стелков. Впечатли ме сцената, в
която една отива да се жени за един партизанин, осъден на смърт. Но той е в затвора. И отива и
вика “Ама, имаме пълномощно”. Никога не е било възможно в българското право брак чрез
пълномощно.

Та, ако все пак вземе, че търговецът ограничи представителната власт на прокуриста и
му каже тези и тези работи няма да можеш да ги правиш. И въпреки това ако прокуристът
извърши изрично забранените му действия. Последицата? Извършеното е действително.
Търговецът не може валидно да ограничава представителната власт на прокуриста. Това нещо
в ГП го няма. Но тука го има с оглед на правната сигурност. В ТП важи един много важен
принцип - фаворизиране на сигурността. Законът много често с оглед на сигурността се
фаворизира сигурността. Относително правните състояния. Във вътрешните отношения
прокуристът ще може да претърпи съответните неблагоприятни последици, но навън
действието ще е действително.

Кой може да бъде прокурист и кой може да назначава прокурист? Прокурист може да е
ФЛ, стига да не е налице някое от ограниченията. Кой може да назначава прокурист? Всеки
търговец. И ЕТ, и всяко ТД, без ограничение. Какво е правното положение на прокуриста? Или
иначе казано “Е ли прокуристът търговец?”. Прокуристът не е търговец. Той е служител на
търговеца. Не знам дали проф. Калайджиев е направил тази класификация. Много хубав
въпрос е кои от петте фигури търговски представители са търговци. Прокуристът,
пълномощникът и помощникът (по раздел първи) не са търговци. Докато тези по раздел втори
и раздел трети – представителя в тесния смисъл и посредник – те самите имате търговско
качество – чл. 1, ал. 1, т. 4. Въпросът е обаче могат ли въпреки това ако много им се прииска да
извършват търговски сделки за себе си. Ако го прави той може да е в едно двойно качество.
Може ли? Отговорът е – не може освен с изричното разрешение на търговеца. Какво ще стане
ако напук на тази забрана, прокуристът вземе, че извърши търговска сделка за себе си или за
някой друг. Има две възможности – да иска обезщетение за вредите, които претърпява от това,
че прокуристът извършва търговски сделки и по този начин е нарушил договора. Но
търговецът има и втора възможност – вместо да търси обезщетение за претърпените вреди, да
обяви, че настъпилите последици от така сключената сделка, са за него. Все едно, че
прокуристът е действал в рамките на прокурата с последици за търговеца. Това е интересна
опция. Има разбира се един срок, в който може това да бъде направено. Това са подробности –
може да ги погледнете. Важното е, че има тази възможност да заяви, че така извършената
сделка ще породи последици за него.

Колективна прокура. Зад това наименование се крие възможността прокуристът да не

бъде един, а няколко лица – двама или теоретично – повече. Тези двама или повече трябва
едновременно да предприемат правните действия. Това подлежи изрично на вписване, че е
колективна прокура. Че двамата подписват едновременно. Много е важно да се различава тази
колективна прокура от множество прокуристи (всеки сам да може да ангажира правната сфера
на търговеца). Когато са повече от един е важно дали действат заедно (тоест само
едновременно) или могат и поотделно. И ми е смешно как се натрупа практиката. В ТР много
често можете да срещнете – заедно и поотделно. Ми мога да си действам поотделно. Щом
могат поотделно, нищо не пречи да могат и заедно.

Прекратяване на прокурата. Дадено е много лаконично в чл. 25 ТЗ, където е казано, че

прокурата се прекратява с оттегляне на упълномощаването и след това се казва, че тя не се
прекратява със смъртта или поставянето под запрещение на търговеца. Този чл. 25 дава много
богата храна за юридически разсъждения. Първо, дали единственото прекратително основание
е оттеглянето на упълномощаването. И второ, като как така една от страните по
упълномощителното правоотношение да е починала, вече да я няма, и да продължава да
съществува упълномощаването, и оттам прокурата. Изглежда твърде странно. Но вижте колко
умно измислено. Прокуристът е търговски управител. Собственикът на предприятието,
търговецът, умира. Изведнъж ще се окаже, че предприятието увисва във въздуха. Какво ще
стане с него? Ще се търсят наследници. Има една неизвестност, която може да трае дълго
време. Трябва ли предприятието да затвори кепенца? Не бива. Стигаме до една фикция, че
въпреки една от страните по правоотношението, то продължава този прокурист да
“представлява” търговеца, който го няма. Но пък нищо не е казано, няма как да е иначе, ако
самият прокурист почине. Тогава няма как да има прокура. Тогава се прекратява, макар и да не
е казано изрично – тогава се прилага чл. 41 ЗЗД. На общо основание прекратителните
основания по ГП ще важат и тук. Но иначе отказа или оттеглянето на прокуриста. И друго –
обявяването в несъстоятелност. Ако е в несъстоятелност търговецът, вече няма място за
прокурист. Търговецът вече не може да извършва никаква търговска дейност. Предприятието е
замразено. И последното изречение – прекратяването на прокурата трябва да се впише в ТР.

Следващата фигура – пак се нарича търговски пълномощник. Затова понякога се

нарича обикновен търговски пълномощник. Това е това упълномощено от търговеца лице да
извършва посочените в пълномощието действия. Горе-долу така казва чл. 26 ТЗ. Това е едно
пълномощие при или по повод упражняване на търговията. Търговският пълномощник черпи
представителната си власт от упълномощителната сделка. И тук, както при прокуриста,
упълномощителната сделка поражда само правото да действа от името на пълномощника, но
трябва да бъде и задължен. Затова се налага едно второ правоотношение по същия начин, което
е вече по един двустранен договор, който в 98 на 100 от случаите е трудов договор. По силата
му пълномощникът е задължен да извършва действията, за които е упълномощен. Обемът на
представителната власт се определя от пълномощника. Това е една от разликите. После ще
подчертая всичките разлики от прокуриста. Като тук също се изисква нотариална заверка на
подписа без обаче за разлика от прокурата да има вписване в ТР.

Варианти на упълномощаването. На първо място и най-често пълномощникът е

упълномощен с т.н. генерално пълномощно. И тук знак за внимание – генерално пълномощно в
гражданското означава едно, в търговското – друго. В ГП – че може да извършва всички
правни действия от името на упълномощителя. Но ако в практиката напишете генерално
пълномощно, пълномощникът нищо няма да може да направи. Защото чиновникът не е
свикнал така да прави. Свикнал е всичко да му е написано, банковата сметка да е написана и
т.н. Докато тук при търговското представителство генералното упълномощаване означава, че
той е упълномощен за всички действия, свързани с предмета на дейност на търговеца.
Пълномощникът с генерално пълномощно може всичко свързано с реалната продукция.
Законът и тук изключва от обема на представителната власт разпореждането и обременяването
на недвижими имоти, но също така още ограничения като поемането на менителнични
задължения (пораждат се от т.н. менителнични ефекти – менителницата, записът на заповед и
чекът), не могат и също така да се отпускат заеми от името на търговеца. Това е извън обема на
представителната власт на пълномощник. Вторият вариант е т.н. изрично упълномощаване. То
предполага наличието на генерално пълномощно. Изричното означава, че тези неща, които не
може, не влизат в обема на генералното, да може. Например генерално упълномощения не
може да се разпорежда или обременява недвижими имоти, не може да поема менителнични
задължения, освен ако изрично не е овластен.

Следващата модификация е специалното упълномощаване. При него вече няма

генерално. При него пълномощникът е тясно специализиран в определена област. Например да
застрахова продукцията, която се произвежда. Или да сключва превозните и спедиционните
договори. Или да движи кредитирането, погасяването на заеми и т.н. отношения с търговските
банки. Тоест, той е специализиран пълномощник в определена област.

Какво е правното положение на търговския пълномощник? Той по същия начин – също

като прокуриста. Той не е търговец, а е служител на търговеца. И понеже сам не е търговец по
същия начин той не може да сключва сделки за себе си или за другиго извън този, с когото е в
договорни правоотношение. И по същия начин, ако сключи сделка за себе си без изричното
съгласие на търговеца, този търговец има същата опция – или да иска обезщетение или да
заяви, че счита последиците от сделката за себе си. И тук важи правилото, че този, комуто е
възложено нещо, не може да го възлага на друго лице. Това не означава, че и прокуристът, и
пълномощника не могат за отделни действия да упълномощят другиго. А не всичките си
правомощия.

Кой може да назначава и кой може да бъде търговски пълномощник? Докато

прокуристът можеше да бъде назначен само и единствено от търговеца, то пълномощникът
може да бъде назначен както от търговеца, така и от прокуриста. Освен това за разлика от
прокурата кой може да бъде пълномощник? Може да бъде както физическо лице, така и
юридическо лице. Разбира се, когато е ЮЛ, ще бъде натоварен съответен субект, ФЛ, който да
върши задълженията, но пълномощник ще е ЮЛ.

Как се прекратява търговското пълномощие? Тук ТЗ директно препраща към

гражданското законодателство. А това е споменатият вече чл. 41 ЗЗД, където са посочени
прекратителните основания. Как става самото оттегляне – с връщането на документа като
такъв. А ако не може да се открие – публично известяване, че пълномощното е оттеглено. И
интересното тук е съпоставката между прокуриста и пълномощника.

Кое е общото и различното между прокуриста и търговския пълномощник? И двамата

имат представителна власт. И при двамата отношенията им се уреждат с договор, който по
правило е трудов договор. В обема на представителната власт не влиза отчуждаването и
обременяването на недвижими имоти. И двамата не могат да делегират изцяло пълномощията
си. И за двамата важи правилото, че не могат да сключват сделки за себе си без изричното
съгласие на търговеца. И при двамата важи правото на търговеца да иска обезщетение или да
счита сделката за себе си. И при двамата пълномощията са с нотариална заверка на подписите.

Какви са различията? Първото е в обема на представителната власт. При прокуриста тя

е предопределена от закона и търговецът не може валидно да я ограничава с действие по
отношение на третите лица. При пълномощното не е така. Обемът на представителната власт
се определя от пълномощното. На следващо място пълномощникът има едни допълнителни
ограничения – освен да се разпорежда и обременява недвижими имоти, още и да тегли заеми,
да поема менителни задължения. По-нататък, прокурата се учредява единствено от търговеца,
докато търговското пълномощие може и от прокуриста. Прокурата се вписва в ТР, докато
обикновеното търговско пълномощие не подлежи на вписване. Прокурата не се прекратява със
смъртта или поставянето под запрещение на търговеца. При обикновеният търговски
пълномощник важат общите правила по ЗЗД – със смъртта на която и да е от страните, се
прекратява. И последното – прокурист може да е само ФЛ, търговски пълномощник може да е
както ФЛ, така и ЮЛ. Толкова за търговския пълномощник.

Преминаваме към последната фигура от раздел първи – търговски помощник.

Интересно, че това не е универсална фигура в търговските законодателства. Много
законодателства не я познават. Характерна е за законодателствата от немския правен кръг.
Нашият ТЗ е опрян в голяма степен на немското законодателство и затова е възприета тази
фигура. Това е лице, което подпомага търговеца във фактическото изпълнение на търговската
дейност. Което само по себе си означава, че търговският помощник не е снабден с
представителна власт. Той не извършва правни действия. Той извършва фактически действия,
с които подпомага дейността на търговеца. От тази изходна позиция обаче има едно важно
изключение. Има една презумирана представителна власт, според която, ако помощникът
работи в общодостъпно място за търговия (най-общо казано – магазин, продавачи, касиери),
тогава се предполага, че този помощник е овластен да извършва сделките, които се
осъществяват в това общо достъпно място за търговия. Защото ако влезете в мола и в някой от
магазините няма да питате продавачът дали е упълномощен. Той много ще се чуди. И за да не
се чудите той и вие, затова се предполага, че може да продава стоката, която се продава.
Предполага се, че е упълномощен да извършва тези сделки, които се вършат в това
общодостъпно място за търговия.

Правата и задълженията на търговския пълномощник. Той работи на трудов договор,

няма представителна власт, защото осъществява само фактически действия. Може ли да
сключва сделки за себе си или за другиго? И тук има забрана да сключва сделки за себе си, но
тук не е казано търговецът да има обезщетение или да счете последиците от сделката за себе
си. Тук няма тази опцията да обяви, че счита сделката сключена за него. Помощникът не
заслужава повече да му се обръща внимание.

Търговски представител. Тази фигура е относително нова в сравнително правен аспект.

За първи път тя е въведена от немския HGB в сила от 1 януари 2000г. Нашият ТЗ не я
възприема и доста по-късно е допълнително уредена и намира приложение. Уредена е в раздел
втори на глава шеста. Това е лице, което самостоятелно и по занятие сътрудничи на друг
търговец при извършване на търговската му дейност. От това определение, извлечено от чл. 32
ТЗ, могат да се изведат следните правни признаци на търговския представител. Щом законът
използва родовата категория “лице”, то може да е както ФЛ, така и ЮЛ. На второ място,
законът казва, че подпомага дейността на друг търговец. Само оттук може да се направи
извода, че представителя сам по себе си е търговец. С особен предмет на дейност, а именно да
сътрудничи на друг търговец при осъществяване на неговата търговска дейност. Търговският
представител е самостоятелен и затова независим. Следователно търговският представител в
никакъв случай не може да бъде такъв по трудов договор, защото в никаква степен не може да
бъде в служебна зависимост от търговеца-принципал. Сътрудничеството, което осъществява
представителя, има траен характер. Отношенията между двамата са продължителни по
замисъл. Кои са възможните форми на сътрудничество? Те са три. Първо, търговският
представител може да посредничи. Тоест, да търси и да намира клиенти на търговеца, с които
търговецът да сключва съответните търговски сделки. Търси клиентела. На второ място,
търговският представител сътрудничеството може да се изрази в това, че той да може да
действа от свое име, но за сметка на търговеца. Тоест да действа като косвен представител. И
на трето място, третата възможна форма на сътрудничество – търговският представител да
може да действа директно от името на търговеца, бидейки снабден с представителна власт.
Това са трите възможни форми на сътрудничество. По-нататък ще видим в какво съотношение
могат да бъдат.

Как ще различим търговският представител от представителя по ГП? Същинското

представитело по ГП е “действа от чуждо име”. Това е квинтесенцията на представителство. Е,
можем да кажем и косвено представителство, но там последиците възникват за косвения
представител. Това е в ГП. В ТП представителството включва не само същинското
представителство, включва и косвеното представителство, включва и извършването на
фактически действия. Което в ГП няма нищо общо с понятието представителство. Тук се стига
и до фактическите действия. Освен това в ТП се включва и т.н. посредничество. Свързването
на страните, за да могат те да сключат съответната сделка, съответния договор. Какви са
разликите между търговския представител (в тесния смисъл на думата) и тези по раздел първи.
Разликата е основно много важна. Една е. Че търговските пълномощници по раздел първи са
служители на търговеца. Те самите не са търговци. Докато търговският представител сам е
търговец. Той не е служител и не може да бъде служител на търговеца. Затова не е и не може
да бъде в трудово правоотношение с търговеца. Каква е разликата между търговския
представител в тесен смисъл и търговския посредник няма как да ви кажа, защото още не съм
говорил за търговския посредник.

Едно следващо разграничение се налага за една фигура, която е много разпространена

по света, която обаче няма позитивноправна регламентация. Интересно е, че в много развити
страни също я няма. Става дума за фигурата на дистрибутора – само в Белгия, Чехия, Словакия
и май другаде няма. Това е един търговец с изключителните права да продава. Едно лице,
което встъпва веднъж като купувач в отношенията с производителя и, втори път, като продавач
по отношение на третите лице. Понеже, както стана ясно, няма правна уредба у нас за това има
различни нюанси, но има и наложили се от практиката неща. Разликата на дистрибутора е, че
той е в едни трайни отношения с производителя на стоките, по силата на които той трябва
първо да брани интересите на производителя, да спазва неговите указания относно срокове,
гаранции, рекламации и т.н. Освен това трябва да информира производителя за пазара. Тоест в
тази връзка той не само да купи стоката, а тези отношения продължават трайно. По-важното е
каква е разликата между дистрибутора и търговския представител. Основната разлика е, че
дистрибуторът във всички случаи дължи цената независимо дали е получил от третото лице.
Тоест, той носи рискът. Докато търговският представител не носи рискът. Освен това
възнаграждението на дистрибутора се формира на основата на разликата в цените (това, на
което е придобил и това, на което ще продаде; т.н. марджин). Докато при търговския
представител не е така – има други правила, за които ще говорим после.

Видове търговски представители. Те се подразделят на видове съобразно различни

класификационни критерии. Първият критерий е според обема на правата. Тук търговските
представители биват такива с пълен обем и такива с непълен обем. Търговски представител с
пълен обем означава, че може освен да посредничи (да свързва страните), той може също така
да действа от свое име, но за сметка на другия търговец, както и да бъде овластен да действа
директно от името на търговеца. Тоест – може всичко, и да посредничи, и да действа от свое
име и да сключва от чуждо име договорите. Такъв представител е представител с пълен обем
на правомощията. Другият вариант е нещо от тези неща да му липсва. Възможно е да не е
снажден с представителна власт. Търговският представител, ако се нарича представител, никак
не е задължително да има представителна власт. Това е само една възможност. И тук пак ще
направя малко връщане към началото. Един от приятните за питане въпроси. Кои от
търговските представители в широкия смисъл на думата и кои нямат представителна власт?
Отговорът е, че представителна власт имат прокуриста и пълномощника. Задължително.
Помощникът няма, като се изключи презумираната представителна власт. Търговският
представител в тесен смисъл също поначало няма представителна власт, но може да бъде
овластен. А последната фигура, посредникът (за който още не сме говорили), той няма. Той
свързва страните да сключват сделки.

Следващата разновидност на търговския представител е т.н. търговски представител

делкредере. Поначало търговският представител не отговаря за задълженията на третото лице,
с което се сключва сделката. Не носи риск от това. Това е правилото. Възможно е обаче
търговският представител изрично да поеме едно такова задължение да обезпечи изпълнението
на задължението на третото лице. Да играе ролята подобно на ролята на един поръчител.
Каквото дължи главния длъжник, такова и толкова дължи поръчителя. Такъв търговски
представител, който е поел такова задължение, е именно търговският представител делкредере.

Следваща разновидност е изключителен търговски представител. Той има правото да

сключва определена категория сделки в определен район или с определени клиенти. Той има
изключителното право той да сключва сделките в този район, респективно с тези клиенти. Това
значи, че ако търговецът разбере кои са клиентите, с които неговия търговски представител
сключва сделките и си реши да го шонтира и директно да сключва договорите, за да не плаща
възнаграждение на представителя. Този изключителният има право само той да ги сключва.
Заобиколят ли го, той има право във всички случаи на възнаграждение, щом е изключителен
търговски представител.

Договор за търговско представителство. Търговецът и търговския представител

сключват договор за търговско представителство, който се нарича още и агентски договор.
Много ми е смешно, когато гледам предмета на дейност на търговци и между многото неща
включват и сключването на договори за търговско представителство и агентство. А то е едно и
също.

Какъв е този договор? Той няма аналог в гражданското законодателстов, но най-много

се доближава до договора за поръчка (чл. 280 и сл. ЗЗД). На първо място това е един формален
договор, защото се изисква съответната писмена форма. Също така този договор е двустранен.
И като всеки двустранен договор той е и възмезден. А дали е възможно едностранен договор
да е възмезден? Заем с лихва. Също така е консенсуален. Каузален договор. Какъв е предметът
на този договор? Урежда грубите правомощия. Това, което ще може и трябва да прави
търговския представител и съответно урежда възнаграждението, което му се полага. Този
договор урежда вътрешните отношения между представлявания търговец и търговския
представител. Стана ясно, че този агентски договор може да включва в себе си и
упълномощителна клауза или пък да няма такава. И въпросът се поставя какво ще стане ако
търговският представител няма представителна власт, но сключи договор от името на
търговеца без представителна власт. Или пък превиши пределите на представителната власт
(excesus mandati). Този въпрос има три отговора. Първият отговор ни го дава ГП (чл. 42, ал. 2
ЗЗД). Висяща недействителност. Как е в ТП? Сключената сделка поражда последици със
самото сключване, но те могат да бъдат отхвърлени, ако търговецът ги отхвърли при узнаване.
А има и трето решение – при менителничните ефекти. Когато някой, който няма
представителна власт, издаде менителничен документ от чуждо име, така издаденият
менителничен ефект поражда последици, само че за мнимия представител (а не за мнимо
представлявания).

Как стои въпросът с прокуриста и обикновения търговски пълномощник? Те ако

действат без представителна власт. Въпросът е много дискуционен в теорията. Правят се едни
съпоставки с чл. 331 ТЗ. Аз лично смятам, че по същия начин важи както е при търговския
представител, но това са неща от висшата математика, така че можете да ги забравите на
секундата.

Прекратяване на договор за търговско представителство. Поначало това като един

договор, който е с продължително действие, за него трябва да важат всички общи положения,
свързани с прекратяване на договор с продължително действие. На първо място, винаги чрез
съгласие. Или пък ако е предвидено някакво прекратително условие или срок, с настъпването
им. Ако договорът е със срок обаче и страните след изтичането на срока продължават да
“изпълняват” задълженията си по него без отсрещната страна да се противопостави, договорът
се счита мълчаливо продължен. Типичен пример – наем. Разбира се, смъртта на една от
страните също. Поставянето под запрещение също. Общите правила си важат тука на общо
основание. Много е важно да се прави разлика между прекратяване и разваляне на един
договор. И двете водят до едно и също, но основанията са много различни. Разваляне има само
когато има неизпълнение на двустранен договор. И развалянето по правило има обратно
действие. Прекратяването има действие занапред.

Наред с тези общи основания има едни специфични ТП основания за прекратяване на

договора за търговско представителство. Те са изгубването на търговското качество на някоя
от двете страни. Защото и двете са търговци. Ако някой загуби това си качество, той няма как
да бъде страна по този договор. Или бъде обявен в несъстоятелност. Не може повече да
извършва търговската дейност. Няма как, договорът се прекратява. Една особеност при
прекратяването на договора за търговско представителство, който е безсрочен. Това, че е
безсрочен, не означава, че страните по него докато са живи, трябва да са обвързани от това
правоотношение. Може да е прекратен с предизвестие, чийто срок е в зависимост от
продължителността на сключването на договора. Ако е до 1 година – едномесечно
предизвестие. Ако е продължил до 2 години – двумесечно и т.н. Може ли срочния договор да
бъде предсрочно прекратен с предизвестие. Само че в този случай другата страна има право на
обезщетение.

Права и задължения на търговски представител. Лекцията не може да я отрежеш със

салам, затова няма да започвам с тази тема. Желая ви един много хубав и приятен ден.

Основни, производни и договорни. Основните – да сътрудничи на търговеца, да

извършва сделки било от свое име, но за сметка на търговеца (косвен представител), било
директно от името на търговеца, ако е упълномощен за това. На следващо място, търговският
представител е длъжен да изпълнява указанията на търговеца и освен това дължи да
информира търговеца за всички извършени сделки. Няколко думи повече за всяко от тези
основни задължения. Да сътрудничи на търговеца означава да намира клиенти и да свързва
търговеца с тях, да подготвя договорите за сключване. Тук влизат още и едни задължения за
фактически действия ако се налага например да ангажира хотели, да осигурява пътувания,
мостри, доказателства и т.н. Що се отнася до това да полага грижата на добрия търговец, да
действа в интерес на търговеца, това по-конкретно означава да проучва пазарите, да проучва
тенденциите на пазара, да проучва платежоспособността на клиентите и такива разни работи.
Това са неговите основни задължения.

Втората група, това са производните задължения. Едно такова производно от това да се

грижи за интересите на търговеца е да не развива конкурентна дейност. Той може да е
представител на няколко търговци, но само в случай, че те нямат един и същ предмет на
дейност, защото това би било една нелоялна конкуренция. Едно следващо производно
задължение е да пази търговската тайна. Това задължение е не само на търговския
представител в тесния смисъл на думата, а на всички представители по глава шеста. Затова за
търговската тайна – после, като завъшрвам тази тема.
 И накрая са договорните задължения. По силата на договора страните могат да
уговарят и други задължения. Като например задължението на търговския представител да
бъде представител само на този търговец. За да може да концентрира всичките си усилия.
Може да поеме допълнително задължение да достигне определен стокооборот (месечно или на
тримесечие или както решат). Следващо възможно – да поеме задължението да отговаря за
задължението на третото лице, с което сключва договор (такъв представител се наричаше
делкредере). И още едно последно възможно задължение договорно е да не развива
конкурентна дейност не само по време на действието на срока за търговско представителство,
но и след прекратяване на договора за търговско представителство, защото се предполага, че
той знае всички производствени търговски тайни и би могъл да ги използва срещу този
търговец. Това ограничение, разбира се, не може да бъде безкрайна. Законът го допуска до две
години.

Следващото – това са правата на търговския представител. Кои са неговите права?

Можем да ги разделим също на три групи – право на възнаграждение, право на обезщетение и
право на необходимите сведения. Правото на възнаграждение е основното право на търговския
представител, което право обаче включва няколко пера, ако мога така да кажа. На първо място
– възнаграждение за всички сделки, извършени от него. Било действайки, като косвен
представител от свое име, но за сметка на търговеца, било действайки като пряк представител.
На следващо място, право на възнаграждение за всички сделки, които търговецът е сключил,
но със сътрудничеството на представителя (когато е намерил клиентите и ги е свързал с
търговеца, за да сключат договора). На трето място, възнаграждение в случаите, когато е
подготвил сключването на договор, макар той да не е бил сключен, освен ако търговецът няма
вина заради сключването на договора (обективни предпоставки, които не позволяват
сключването). Следващото право на възнаграждение е в случаите, когато търговският
представител събере вземания на търговеца. Поначало търговският представител няма такова
задължение да събира вземанията по сключените сделки. Но ако го направи, има право на
допълнително възнаграждение като in caso provision (събрал сумите). На следващо място той
има право на възнаграждение и в случаите, когато няма никакво участие за нищо, ако той е
изключителен търговски представител. В този случай, ако търговецът е решил да икономиса с
надеждата да плати по-малко пари, няма да му се получи, защото всички сделки в определен
район или с определени клиенти, му носят възнаграждение. И последната възможност е и след
прекратяване на договора за търговско представителство, ако се сключат сделки, които са били
вече подготвени от представителя, макар и сключването им да е след прекратяване на
договора.

Какъв е размерът на основното възнаграждение? Ако в договора не е казано нищо за

размера, дължи се обичайния размер. Ако има съмнение, съдът го определя по справедливост –
съдът се явява като източник на правото. Кога се дължи възнаграждението? Ежемесечно. Все
едно е заплата. Накрая на месеца се вижда за колко сделки е съдействал, колко сам е сключил и
така се определя колко ще получи за работата за месеца.

Втората група права е правото на обезщетение за търговския представител. Това е

случаят, когато след прекратяване на договора, търговският представител продължава да има
облаги, било защото е разработен пазар вече, било поради друга причина. Един такъв има
право на обезщетение за това. Това право е ограничено в срок, най-много до една година след
прекратяване на договора, или при определени хипотези с прекратяване на договора, но няма
да влизам в подробности. Друго право на обезщетение – за обичайните разходи – пощенски,
телефонни услуги, освобождаване на стоки от митницата, пътувания и т.н.

И последно – право на необходимите сведения от търговеца за сделките, които ще

сключва. За целта трябва да бъде уведомяван, да получава необходимите рекламни материали,
проспекти, ценоразписи. Така или иначе – да бъде информиран. Търговският представител има
правото на това, за да не бъде обвиняван после, че не е сключил изгодна сделка.

Фигурата на търговския посредник. Няма легално определение. Не стига, че няма

легално определение, но и уредбата е много скромна (чл. 49 – 51). Търговският посредник по
подобие на търговския представител също сам по себе си е търговец. И той може да бъде
всякакъв вид търговец – ЕТ, ТД, кооперация, няма пречка. Най-често търговският посредник е
ЕТ, но това никак не е задължително. Предметът на дейност на търговския посредник, както
личи от името, е да посредничи. Да посредничи означава да свързва страните – да намира
бъдещите договарящи, които да сключат договора. Това го прави на основата на договор ad
hoc, за всеки конкретен случай. Най-често договорът е от една от страните по бъдещата сделка,
но по правило възнаграждение по този договор дължат и двете страни. Нормата обаче е
диспозитивна. Няма пречка и да не е така. Страните, които биват свързани няма значение дали
са търговци. Няма ограничения. В последния случай той може да е с т.н. пасивна
представителна власт, да играе ролята на нунцио – да приема волеизявлението на едната
страна и да я пренася до другата.

Разлики с търговския представител в тесен смисъл. Общото между представителя в

тесния смисъл и посредника са сами по себе си търговци. Различното на първо място между
двамата е, че представителя освен, че свързва страните (играе ролята на посредник), може и
сам да сключва договори. Докато посредникът не го прави, само свързва страните.
Представителят е трайно правоотношение. Договорът е продължителен. Докато посредникът
сключва договор за всеки отделен конкретен случай. И оттук насетне има още много други
разлики в правата и задълженията, но тези са основните, които трябва да се знаят.

Когато се говори за търговски посредник, трябва да се има предвид, че в правната

действителност има още много фигури, които наподобяват повече или по-малко посредника.
Те са пръснати в различни законодателни актове, на тях не винаги се придава еднакво значение
и често се получава много сериозен разнобой, едни сериозни разминавания относно
различните правни фигури, които наподобяват търговския посредник. Това не трябва да се знае
непременно. На първо място – фигурата на търговския маклер. Много рядко се среща. Това е
всъщност от немския търговски кодекс. Хандлерсмаклер. Има я фигурата на маклера и в ГП –
това е посредника в ГП. У нас тази фигура я няма изрично, както в немския граждански
законник. Фигурата на брокера. Брокерът има различни функции в различните закони – в
закона за стоковите борси и тържищата, в К за търговско корабоплаване. Той може да
изпълнява функциите да сключва договори. В материята на застраховането има брокери –
търсят клиенти на застрахователя. Следващата фигура – дилъра. Дилърът има различни
значения – на първо място членовете на фондовата борса, които купуват ценни книги от свое
име и за своя сметка. На следващо място под дилър се разбира специализиран банков
служител, където вече може да извършва съответни банкови операции. У нас дилърът често се
натоварва и с други функции – не само с банките и борсите, а всеки търговец, който предлага
ценни книги. Следващата фигура е една комбинация между последните две – брокер-дилър и
маркетмейкър (почти едни и същи; рядко се среща). Следва – инвестиционния посредник –
банка или определено ТД. Имате специален въпрос в конспекта за него. Във Франция са
известни едни фигури, които не ви трябват. Има и една фигура на джобъра, който също трябва
да забравите. Вече и тях ги няма. Дотук ви давах само информация някаква.

Това, което е важно вече е, че когато посредничеството се извършва за морски превози,

за застраховки, и за борсови сделки, независимо че това може да се извършва от търговски
посредник по ТЗ или не, се прилагат специалните разпоредби по морското, застрахователното
и борсовото право. Това е важното. И ако трябва да дадем някакво определение за търговски
посредник, това е особен търговец, който извършва посредничество по сделки по силата на
възмезден договор за всеки отделен случай. Този договор се означаваше навремето, като
договор за миситлик.

Още за търговския посредник. Нещо важно, че търговският посредник има право на

възнаграждение само при сключен договор. Не му се признават никакви усилия, ако не се
сключи договор. Това е една от разликите му с търговския представител. Характерното за
търговския посредник е, че те са специализирани, не са пенкилер. Има такива, които се
занимават с черни метали, занимават се в съответни райни и т.н. 93г. или 95г. бях във Ханбург
и се запознах с такъв хандлерсмахер търговски посредник и ме заведе на пристанището и ме
качи на огромен кораб, пълен с различни сортове кафе. И ми обяснява кое за какво е. Така де,
специалист човекът. Как да разбера аз това кафе, което пристига, дали е качественото кафе и
дали не се е развалило по време на пътя. И изважда една метална тръба като спринцовка и боде
чувала с кафе.

Още – посредникът трябва да пази неутралитет. Не трябва да предпочете интересите на

едната пред интересите на другата страна по сделката. Всички останали представители по
глава шеста, трябва да се грижат за интересите на търговеца. Търговският посредник
независимо, че сключва договора само с една от страните по правило, трябва да е неутрален и
да действа обективно в интерес и на двете страни, като специалист. Има едно специфично
задължение – да води дневник за всички сделки, които са сключени с негово посредничество,
където се записват основни параметри на договорите. Този дневник се пази с търговска тайна.
Достъп до него имат само страните по съответно сключената сделка. Ами толкова за
търговския посредник.

И на финала на този раздел, посветен на търговското представителство – няколко думи

за търговската тайна. Всички фигури, обединени под наименованието търговски
представители, дължат търговска тайна за своята дейност, за сделките, които се сключват,
тяхното съдържание. И тази търговска тайна не е само тяхно задължение, а и на техните
служители, доколкото имат такива. Всичките търговски представители без посредника дължат
освен това да действат в интерес на търговците, с които са в съответното правоотношение.
Докато посредникът трябва да пази неутралитет. Тази търговска тайна трябва да се пази, както
по време на действието на договора, така и до две години след прекратяване (този извод се
прави по аналогия, но така е прието). Какво е съдържанието на търговската тайна? Това са
производствените и търговските данни, които се включват в работата на всеки търговец, и
чието разпространяване би довело до нелоялна конкуренция. Също така тук влиза и търговския
престиж на търговците, с които са в правоотношение.

Видове търговци. Тук много бързо ще свършим работата, защото още в понятието за
търговец се показаха видовете. Тук накратко само ще ги припомня. Надявам се да ви звучи
познато и да не сте ги забравили за един месец. На първо място, това са търговците по чл. 1, ал.
1 – по занятие извършват следните сделки. На второ място – по своята правноорганизационна
форма – ТД и кооперациите без ЖСК. Третата група са по ал. 3 на чл. 1 – когато се изисква
предприятието да се води по търговски начин – не само със собствени сили, а наема персонал.
И още една четвърта категория – това са т.н. публични търговци, по чл. 61 ТЗ. Когато
държавата, респективно общината, било във формата на ТД, било чрез държавно или общинско
предприятие участва в търговския живот.

Следващо деление на търговците е според вида правен субект. И тук можем да ги

разделим на две – търговци ФЛ и търговци ЮЛ. Всички търговци са ЮЛ без ЕТ. Поставя се
въпросът можем ли да кажем, че държавата, респективно общините, са търговци. Интересно е,
че френската и немската доктрина е разделена. Въпреки, че аз съм привърженик на немската,
нещо тук ми харесва повече френското разбиране, че държавата не може да се възприеме като
търговец, въпреки че имат участие (само че опосредено). Дори като единствен участник в ТД.
Търговец е дружеството, а не държавата. Някои особени случаи. Как стои въпросът с ЮЛНЦ?
В изпълнение на своите идеални нестопански цели те неминуемо повече или по-малко влизат в
търговски отношения. Само че те не го правят по занятие, защото това не им е позволено по
закон, а тяхната тази дейност е спомагателна на основната им идеална дейност. Затова тази
дейност няма водещо значение и не можем да кажем, че тези лица са търговци. На следващо
място - са ли търговци гражданските дружества (някъде чл. 356 ЗЗД)? Гражданските дружества
извършват стопанска дейност. Възможно е да извършват и търговска дейност. Следователно би
трябвало също да е търговец. Да, ама не. При българското право, за разлика от френската и
някои други правни системи, гражданското дружество не е персонифицирано. То не е субект
на правото. У нас това дружество е един договор. Страните в едно гражданско съучастие
осъществяват дейността. Друг е въпросът, че от гледна точка на фискалните интереси на
държавата гражданското дружество е приравнено на ТД.

Едноличен търговец. Това е вид търговец, следователно носи родовите белези на

търговеца. Специфичното му е, че ЕТ е ФЛ. Трябва да притежава правоспособност, но трябва
да е и дееспособно, за да може да осъществява търговската дейност. Едно следващо
специфично изискване за ЕТ (чл. 56) е, че той трябва да има местожителство в страната. Без
значение е гражданството на това лице. Следователно български гражданин, който има
местожителство в чужбина не може да бъде вписан като ЕТ у нас. Тук отварям една голяма
скоба. Местожителството е едно понятие, което имаше легално определение до 1999-2000г.,
когато ЗГР отмени членът, който определяше местожителството. Но много закони си служеха с
местожителството. Това е едно разминаване между законите. Но сега на това място влиза
понятието постоянен адрес.

Кой е ЕТ? По две линии. На първо място лице по чл. 1, ал. 1 и втората – по ал. 3. Откога
възниква качеството търговец? Теорията е разделена на две. Според едни автори едноличният
търговец възниква като такъв от момента на вписването в ТР. Тоест вписването има
конститутивно действие, смятат те. На мен това ми е трудно да го приема. Смятам, че другото
решение е коректното, а именно, че вписването има декларативно действие. Най-важният
въпрос е какво е правното положение на ЕТ. И по-точно това, че с възникването на ЕТ не
възниква нов правен субект. Следователно в рамките на собствения си персоналитет едно ФЛ
придобива търговско качество, с което той разширява своята правоспособност (проф.
Калайджиев трудно преглъща това, че му се разширява правоспособността) и това става в
рамките на собствената му правосубектност. Това е изключително важно, защото в първите
години след влизане в сила на ТЗ какво се получи. Имаше някакви данъчни облекчения за
автомобили на търговците и Иван Стоянов, който се вписва като ЕТ и си има автомибила. И
данъчният му казва – аа, автомобилът трябва да е на ЕТ, не на Иван Стоянов. И Иван Стоянов
отиваше при нотариусът и продаваше автомобила на себе си. И нотариусите го допускаха това.
Това чудо наскоро отшумя. Отворих закона за данъците – чл. 27, където се казва ФЛ,
собственик на ЕТ (собственик на ФЛ). Ми това си е робовладение. Ми те ако я научат тая
работа, ще ни изключат от ООН. Ал. 5 на същия чл. 27 – ако вещ от едноличен търговец
премине към ФЛ се смята, че ФЛ, собствени на ЕТ, извършва продажба на тази вещ по пазарни
цени. Ето това е съвременният данъчен законодател. Как я прилагат тази норма не знам. Но го
пише черно на бяло. Отделен въпрос е, ако ФЛ, което е ЕТ, учреди еднолично ТД. Тогава вече
настъпва това юридическо раздвояване. Тогава е напълно нормално Иван Стоянов да сключва
сделки с това ТД, в което е единственият участник. По българското право няма ограничение
едно лице да учредява колкото си иска ТД. Това дава доста добри възможности за хора, които
имат, така, комбинативно мислене.

Какви са правните белези на ЕТ? Той трябва да има своята търговска фирма, където
наред с общите изисквания за фирмата, има и специфичното изискване фирмата да включва
собственото и фамилното име, или бащиното, ако така е известен сред обществото. Може ли
тази фирма на ЕТ да се прехвърли? Може само заедно с търговското предприятие. Само по
себе си правото на търговска фирма е непрехвърлимо. Как стои въпросът със седалището на
ЕТ? Тук няма изискване седалището на ЕТ да съвпада с местожителството или постоянния
адрес на ФЛ. Седалището е мястото на управление на дейността. Няма пречка да са на
различни места.

Кой може да бъде вписан като ЕТ и кой не може? В чл. 57 ТЗ са посочени

ограниченията. Не може да бъде вписан този, който е в производство по несъстоятелност. Тук
едно малко разяснение – несъстоятелността ще я учим чак накрая на учебната година. С
откриване на производството по несъстоятелност, той не губи още своето търговско качество.
Той продължава да е ЕТ. Следователно за ЕТ това няма как да важи. Това ограничение се крие
в т.н. неограничено отговорни съдружници. Когато за ТД-то им се открива производство по
несъстоятелност, то ще се открие и за тях. Не могат да искат да се впишат като търговци.
Много набързо го казах, но няма как да ви разкажа цялата материя. На следващо място -
невъзстановен в правата си несъстоятелен. Обявеният в несъстоятелност губи по дефиниция
търговското си качество, защото на него му е забранено да извършва търговска дейност.
Десезиране. И такъв, който е обявен в несъстоятелност, в рамките на две години, не може да се
впише като ЕТ. Като един вид санкция. Възможно е обаче да поиска да бъде възстановен в
правата и да се впише по-рано. По-нататък – осъденият за банкрут. Не сте стигнали до
банкрута? Ще стигнете. Осъденият за банкрут не може да бъде вписан като ЕТ. По-нататък –
който е бил управител или член на орган на ТД или кооперация, които са били обявени в
несъстоятелност, в рамките на две години от тази работа, също не може да бъде вписан като
ЕТ. И накрая, една, която много ме дразни – що са решили за такъв казуистичен начин. Явно е
за някакъв конкретен случай това и са направили цял закон за това. Как се установява дали
едно лице има някои от пречките, за които говорехме досега? Установява се с декларация от
негова страна, че няма такава пречка. И ако попълни декларация с невярно съдържание, чл. 313
НК това чака.

Как стои въпросът с ЕТ и СИО? Често се слуша нещо дълбоко грешно – семейна
имуществена общност няма. Само съпружеска имуществена общност. От 2009г. има едно ТР,
по силата на което търговското предприятие, схванато като права, задължения и фактически
отношения, този комплекс е лична собственост и не влиза в състава на СИО. Друг е въпросът,
че в случай на развод, другият съпруг може да докаже принос в това имущество, формиращо
търговското предприятие и съответно да претендира за някаква част, доколкото съумее да
докаже някакъв принос. Как отговаря ЕТ за своите задължения? На първо място с
имуществения комплекс, обхванат от търговското предприятие. Но също така на второ място –
с половината от СИО. Тя е неделима, но когато се стигне до отговорност, на нея може да се
посегне по такъв начин. Как стои въпросът с наследяването ще ви обадя след почивката.

Търговското му предприятие при наследяване, схванато като съвкупност, влиза в

наследствената маса. Вариантите са основно казано два. Някой от наследниците да реши да
продължи дейността, в който случай наследява предприятието в качеството на наследник и
това ще се отрази на наименованието на предприятието. Възможно е обаче никой от
наследниците да няма желанието да продължи дейността. В този случай се разпределя като
имущество на общо основание. Ако един се заеме с предприятието ще възмезди останалите –
въпрос на вътрешни отношения между наследниците. Заявлението се прави от наследниците.
Още две хипотези на заличаване на ЕТ. Ако той прекрати дейността си, вече не му се играе на
тази игра, тогава той лично го заявява в ТР, за да бъде заличен. Или пък ако смени своето
местожителство извън България. Тогава също се налага заличаването му, като той е длъжен да
го заяви, в противен случай подлежи на административна санкция.

С това приключва материята за ЕТ, за да захвана материята за дружественото право –

сдружаванията в ТП. Необходимостта от сдружаване започва още от незапомнени времена. В
материята на сдружаване със стопански цели са известни три основни форми на сдружаване.
Най-старата – римското гражданско дружество (социетас). Аз лично спомени оттагава нямам.
Приблизително 9 века по-късно идва следващата форма – търговските дружества в първите си
разновидности. И още 9 века по-късно (всичко става през девет века) идва третата форма – това
е кооперацията. ЮЛНЦ не ни засягат – те са друга бира.

За ТД – в Италианските градове-държави. Там се появяват т.н. коменди. Те поначало

били за единични търговски операции, а впоследствие придобиват постоянен характер. Един
търговец иска да пренесе своята стока. Италианските градове-държави са оперирали почти
всички на морето. И този търговец, наречен комендатор, се уговаря с трактатора (превозвача)
да превози стоката, но не срещу възнаграждание, а срещу участие в печалбата, за да може и той
да носи риска от случайното погиване. Били са разпространени разбойниците, които са
нападали търговски кервани и т.н. Приблизително по същото време възниква и втората
разновидност на сдружаване – когато един търговец почине и трябва да бъде наследен от
повечко наследници. Те се сдружават, за да продължат неговата дейност. И у нас ги е имало –
т.н. славянски задруги. По този начин възниква събирателното дружество. При тези две –
командитно и събирателното отговорността е лична. По-късно започва да се усеща потребност
не толкова обединение на лични усилия, а и на капитали. Тогава се поставя основата на
капиталовите дружества и по-точно на акционерното дружество. Няма да ви говоря за
историята му. През 1694 – английската банка за пръв път започва да емитира акции. Доста по-
късно през края на 19ти век идва последната форма на сдружаване в ТП – ООД. Немско
изобретение. Кабинетен продукт. Знаете, че правото има основно отразителна функция. В
някои случаи обаче има една такава функция. Казват си немските юристи, че действащите сега
дружества си имат недостатъци. АД е много тромаво, въпреки че избягва личната отговорност.
Затова измислят нещо, което да съчетава предимствата на едното и на другото. Много се
гордеят с творението си и то наистина много се разпространява. В началото на 19ти век пък
възникват по-рано кооперациите – 1828г. Защо го казвам и аз не знам, но се увлякох и го казах.
Важното е, че в световната история няма по-ефективна форма за извършване на стопанска
дейност от търговското дружество. Особено капиталовите ТД – акционерното и ООД.

Понятие за ТД. Двузначен е терминът. Като се каже ТД се разбират две неща. На първо
място, учредителния акт, договорът или уставът, които сдружават участниците в дружеството.
И на второ място (основното, по-важното) това е правноорганизационната форма за
осъществяването на търговската дейност. В чл. 63 има един опит за легално определение на
ТД. Най-общо казано – форма за обединение на лица с общи усилия и средства да преследват
стопански цели. Участници в едно ТД могат да бъдат както ФЛ, така и ЮЛ, както български,
така и чуждестранни, както държавата, така и общините. Изобщо, всички. Това е форма на
доброволно обединение. Трябва да има воля за постигане на общи стопански цели – стоки и
услуги за пазара, на основата на общи усилия и общи средства.

Видове ТД. ТД навсякъде по света са изчерпателно изброени и уредени. Извън тях

няма и не може да има други. От тази гледна точка няма свобода на сдружаването. Калъпите са
няколко, избирате си един от тях. На първо място стои законовата класификация.
Събирателното дружество (в английския свят – Kolektivgesendschaft, partnership).
Командитното (Komanditgesendschaft, limited partnership). ООД (в англия и америка е малко по-
усложнено, заради модификациите – в Англия едната възможност е private company, другото –
limited liability company, а в САЩ – closed corporation). АД (Aktiengesendschaft, company limited
by shares или public limited company, а в САЩ – само corporation). Комаднитно дружество с
акции (Komanditgesendschaft mit Aktien, САЩ и Англия не ги познават). Има и други, които са
на основата на европейски директиви. Това е европейското дружество и европейското
кооперативно дружество. Доколкото ми е известно у нас няма нито едно от двете регистрирано
досега. Не мога да съм сигурен.

Освен тази законова класификация, можем да ги разделим и на различни

класификационни критерии. Можем да ги разделим според учредителния акт на договорни и
на уставни. Договорните се учредяват на основата на договор, който може да се нарече
учредителен или дружествен. Практически това е едно и също. Устав – приет на учредително
събрание. Единствено командитното дружество с акции иска и договор, и устав. Не се
задоволява само с едното. Следователно договорните са събирателното, командитното и ООД.
АД е уставно. А командитното с акции е ненаситно – и с устав и с договор. Следваща
класификация, която е много условна – дружества с ограничена и с неограничена отговорност.
Какво означава това? С ограничена отговорност означава, че участниците в дружеството не
отговорят за задълженията на дружеството. Така стои въпросът при ООД и АД. Как стои
въпросът при останалите? Отговорност се носи и с личното имущество на участниците в него.
Така е при събирателното дружество. А при двата вида командитни дружества има два вида
съдружници. Едните от тях са неограничено отговорни – те отговарят с личното си имущество
за задълженията на дружеството. А останалата категория от участниците не отговаря за
задълженията на дружеството. Най-важното деление обаче е делението на персонални и
капиталови. Персоналните са още дружества на личността – събирателното и командитното.
Останалите – ООД, акционерното и командитното с акции са капиталови, защото
задължително формират капитал. Това деление е важно на първо място, защото и самия закон
го е въвел. Появи се и едно подразделение на това деление – псевдокапиталово. ООД е такова,
заради безумието на законодателя да измени от 5000 лева начален капитал на 2 лева. Това го
направи поради неграмотност. Казаха си, че в Европа има дружества с по едно евро. И едно
евро е два лева. Тези дружества са различни. С много други рестрикции, които рестриктират
това, че капиталът е едно евро. Аз трудно мога да простя на законодателят. Но за това – при
ООД. При персоналните дружества акцент е личното участие – личните усилия на
съдружниците. Докато при капиталовите – не се изискват такива лични усилия. Първото от
капиталовите дружества, ООД, има елементи и малко на персонално в себе си. Защото и там в
някаква степен се изисква лично участие. Следващото различие между двете – при
персоналните дружества членството е непрехвърлимо. Нещо повече – прекратяването на
членството поради напускане или смърт, по правило води до прекратяване на дружеството.
Както брака. Възможно е обаче да се вземе решение дружеството да продължи и без
напусналия. При капиталовите не е така. При ООД има една специфика, която ще я учим по-
нататък. Отговорността – при персоналните има лична отговорност на съдружнциите, при
капиталовите – няма такава. Освен това деление дотука мога да ви дам други деления –
първични и вторични. Вторични са, когато сами дружества се сдружават. Може да е във
формата на консорциум, на холдинг. Това са производни сдружавания. След това може да
разделим дружествата още на едночленни и многолични. Едночленни може да е само при
капиталовите – ЕООД и ЕАД. Може да ги разделим – с чуждестранно участие и без, с участие
на държавата, респективно община.

И за финал – една съпоставка между гражданско и търговско дружество. Откъм гледна

точка на дейност няма разлика. Еднакво могат да извършват каквато си искат търговска
дейност. По българското право гражданското дружество (по ЗЗД) не е персонифицирано, не е
признато за субект на правото. Оттук като последица е, че това, което се внася от
сдружителите се смята за внесено за общо ползване. Освен ако не се касае за заместими и
потребими вещи, а и придобитото по време на дейността (става обща собственост). Къде
трябва да търсим още различие – от гледна точка на учредяването. Гражданският договор не се
вписва никъде, докато ТД освен договор или устав, или и двете при командитното с акции,
трябва и вписване в ТР. Управлението е различно – в ТД има органи на управление, при някои
от тях самите съдружници играят роля на такива. При гражданското отговорността е лична и
неограничена, но не е солидарна. В ТД там, където има лична и неограничена отговорност, тя е
солидарна, но с една особеност- при персоналните когато се стигне до принудително
изпълнение, идва характеристиката субсидиарност. Първо се посяга към имуществото на
самото дружество и ако има още неудовлетворени кредитори, идва личното имущество на
съдружниците. Различия има и в материята на несъстоятелността – само за ТД. В гражданските
дружества няма такова животно. Различни са и основанията на недействителност. За
гражданското – чл. 26 и сл. ЗЗД. Докато за ТД – чл. 70 ТЗ. Много сериозни различия има
между двата режима. И последното, което няма днеска да ви го кажа, е т.н. дружество със
съучастие. То малко наподобява на гражданско дружество, няма изрична правна уредба, но по
силата на свободата на договаряне, го има.

Пак сте станали много рано. Направо ви се чудя на акъла. Да ме карате и аз да

ставам. Стигнахме до едно дружество, което никъде няма да го намерите в законите и
всъщност дали и доколко го има никой не знае, не се вписват никъде. Става дума за едно
дружество, което се нарича по различен начин “дружество със съучастие”, “тайно дружество”,
Stillegesendschaft. В някои правни системи има уредба, както е във Франция, в други – няма. У
нас също няма. Всичко това е въпрос на договор, който не се афишира, а по силата на
свободата на договаряне няма пречка да има такива дружества. Исторически всъщност те
навярно са едни от най-първите дружества по света. Какво представлява това дружество?
 Това е едно дружество, при което търговията се извършва от името на търговец,
собственик на търговско предприятие, а другият съдружник участва само с някаква вноска без
да се афишира. За пред третите лица изобщо няма дружество. Участието на този друг човек е
скрито. Затова немците го наричат Innergesendschaft – вътрешно дружество. Явният търговец
може да бъде всякакъв. Може да бъде ЕТ, може да бъде ТД, може да бъде кооперация. Няма
ограничения. Скритият съдружник също може да бъде всякакъв – ФЛ, ЮЛ, да има или да няма
търговско качество. Но той не се афишира като търговец в това дружество, макар и да има
качество търговец. Има два вида съучастие – външно (отношенията между търговеца и третите
лица, с които влиза в правоотношения). И едно вътрешно – отношения между явния и скрития
съдружник. Това вътрешно отношение има облигационен характер. Договор, по силата на
който скритият съдружник се е задължил и е предоставил парични средства или някакво друго
имущество за нуждите на търговията. Прилича малко на един договор за заем, но разликата е
съществена. Защото при договора за заем има задължение единствено заемателят да върне
парите (главницата) и евентуално лихва. Докато тук при дружеството със съучастие скритият
съдружник носи риска от търговската дейност, която осъществява явният съдружник. Тъй като
той участва имуществено и при неблагополучия съответно ще понесе неблагоприятни
имуществени последици. Ще загуби всичко или част от това, което е инвестирал. А съответно
при успешни търговски операции, той участва в печалбата според условията на сключения
договор между явния и скрития съдружник. Може да се направи също така съпоставка между
това дружество със съучастие и командитното дружество, но за него все още нищо не знаете.
Всъщност може и да знаете, но аз не знам, че знаете. Ще стигнем до него.

Това дружество може да се яви в две разновидности – първо като едно специално
сдружаване, което е сдружаване за конкретния случай, за определена сделка. Един търговец
решава, че има много хляб в дадена търговска операция, но има нужда от финансова подкрепа,
обръща се към друг и му казва “така и така, по тази сделка може много да се спечели, но не ми
достига финансовия ресурс. Инвестирай и ще делим по еди-какъв си начин” След извършване
на сделката дружеството се прекратява. По-често е такова дружество да е с траен характер. Те
действат с оглед извършване на търговията в перспектива.

Как се прекратява? Ами при прекратяване на някоя от страните (смърт), или по взаимно
съгласие. Може да бъде образувано срочно – за една, две години, или условно. Всичко това е
въпрос на договорна свобода, няма нищо особено. След прекратяването тук няма ликвидация,
защото няма общо имущество между явния и тайния съдружник. Толкова за това дружество
със съучастие, за което стана ясно, че не е известно дали и доколко го има у нас.

И сега преминавам нататък – учредяване на търговско дружество. Учредяването на ТД

е смесен фактически състав. Много ви моля, не казвайте сложен фактически състав. Това се
среща дори в писания, книги, учебници, но е некоректно. Няма сложен ФС, има сложен ЮФ.
Тоест няколко ЮФ, които образуват ФС, които могат да бъдат хомогенни или еднородни, или
хетерогенни или смесени. И е смесен тук, защото включва в себе си гражданскоправен елемент
(на частното право) и административноправен акт (на публичното право). Това е минимално
необходимото съдържание, това са универсалните елементи от фактическия състав, които са
необходими за всички видове ТД. Частноправният акт може да бъде в два вариант – договор,
наречен учредителен или дружествен. Нашият законодател използва и двата термина. Има
причина за това – повлиян е от различният подход на държавите, от които законодателят е
черпил идеи. Едно такова деление някакси губи значение, но тогава не осъзнавахме какво
точно правим, като се приемаше законът. Та, първият елемент е договор или устав, а едно
дружество не се задоволява само с договор или устав, което се нуждае и от договор, и от устав.
Това е дружеството с най-малко значение, а с най-големи претенции. И вторият универсален
задължителен елемент от смесения ФС, това е вписването в Търговския регистър. Освен тези
задължителни универсални елементи, в някои видове дружества, и по-точно там, където има
институционализирани органи (ООД, командитното дружество с акции и АД), се изисква избор
на тези органи. Ако не на всички, то на някои от тях, както е при АД, когато стигнем до т.н.
двустепенна система на управление. Но се избират от учредителното събрание само надзорния
съвет, и той на свой ред избира управителния. В събирателното и командитното дружество
няма такива институционализирани органи. Следващият елемент от ФС, който също не е
универсален, това е учредително събрание. Учредително събрание има там, където има акции.
Хубаво е да го запомните, защото е много приятно да се пита на изпит. Кога има учредително
събрание и кога няма при учредяването на ТД. И една от честите грешки е да се казва, че при
ООД има учредително събрание. Няма. Има правни системи, в които има, но в българското
право няма. В някои случаи с оглед на предмета на дейност може да има още един елемент от
ФС. Това са случаите, когато ТД се създава по разрешителната система. Както например са
търговските банки. Те са във формата на АД. Обаче, за да бъде учредена търговска банка, се
изисква освен всичко останало и лицензия от БНБ, в лицето на нейния управителен състав. По
същия начин застрахователните дружества. При тях също има разрешение от съответния
държавен орган. И някои други случаи. И накрая един факултативен елемент, който на
практика доколкото знам се среща твърде рядко. Това е т.н. подготвителен договор. Неговото
приложно поле на практика е при АД, тъй като това е най-сложното, най-тежкото, най-
трудното за учредяване като процес. Рядко се сключва един подготвителен договор, с който
поемат задължения по подготовката на учредяването. Как ще се набират акционерите, къде ще
се проведе учредително събрание.

Къде е правната уредба на учредяването? На първо място, разбира се, това е самият ТЗ
в неговата обща част. След това уредба се намира в Наредбата за вписванията (тя има по-дълго
заглавие, но е така известна). Освен това може да има специална уредба за отделни видове ТД,
като ЗКИ (за банки), КЗ (застрахователно), ЗППЦК (публично предлагане на ценни книжа –
публични дружества, инвестиционни дружества) и т.н.

Кои могат да бъдат учредители в едно ТД? Могат да бъдат както ФЛ (дееспособни),
така и ЮЛ, така и държавата, така и общини, така и други ТД. От тази гледна точка има
свобода.

Могат ли ЮЛНЦ да бъдат учредители и участници в ТД? Това е деликатен въпрос.

Знаете, че те имат идеална цел, а ТД нямат такава. Отговорът трябва да е следният. Че такива
дружества с нестопанска цел не би могло да бъдат участници в такива ТД, където се изисква
участие на съдружниците в дейността – събирателното и командитното. Неограничено
отговорните съдружници в него участват с лични усилия и няма как ЮЛНЦ да бъдат такива
участници. Не би трябвало да има пречка обаче от едно чисто капиталово участие на такива
ЮЛ. Тоест ЮЛ да придобие акции в АД. ЮЛ не осъществява търговска дейност. Тя се
осъществява от дружеството. ЮЛНЦ няма никакви права и задължения, свързани с тази
дейност. То само е вложило определени средства и се надява на съответна печалба, дивидент.
За мен не би трябвало да има пречка в едно чисто капиталово участие.
 Може ли гражданско дружество да бъде участник в ТД? Самото гражданско дружество,
понеже му липсва персонификация, няма как да го обявим за съдружник, ако трябва да сме
коректни, но няма пречка всички страни да са съдружници в ТД.

Кои не могат да участват при учредяването на ТД? Ограниченията са малки. Те са

свързани с това, ако е бил обявен в несъстоятелност някой. Той не може да бъде учредител, ако
не е възстановен в правата си.

Брой на участниците в учредяването на ТД. Правилото е, че минималният брой е две

лица. Горна граница няма. Има някои правни системи, които слагат горна граница при някои
видове ТД. У нас няма. Правилото за две лица има изключения в две насоки. Има възможност
за създаването на еднолично ООД и еднолично АД. Има и обратна насока – при командитното
дружество с акции. При него минималният състав при учредяването е колкото и странно да ви
звучи – 4 лица. Защо точно 4? За да могат да правят каре белот едва ли. Това е обусловено от
особеното управление на тези командитни дружества с акции. Общо събрание няма как да е от
едно лице. И от две някакси не върви. Затова трябва да бъдат трима неограничено отговорни
съдружници и поне един ограничено отговорен. Така де, като стигнем до него ще говорим.

Стигаме до първия задължителен елемент от ФС. Това е дружественият договор, респ.

устава. За да се сдружат лицата в дружество, трябва да има намерение за сдружаване, което
намира своя материален израз именно в дружествения договор. Чрез този дружествен договор
те се обединяват да извършват сделки с общи усилия и средства, като формата на този
дружествен договор не е решена еднозначно в закона, няма я в общите положения, а е
разписана при отделните видове дружества. Принципът все пак, който може да бъде изведен, е
писмена форма с нотариална заверка на подписите. От този принцип има едно съвършено
неоправдано изключение при ООД. Като стигнем материята на ООД ще ви кажа как се получи,
мистерия. Но нека остане за по-нататък. В ТЗ е очертано минимално необходимото
съдържание на дружествения договор. Там са посочени по кои въпроси трябва страните да
постигнат съгласие, за да имаме дружествен договор. Извън това минимално необходимо
съдържание участниците в дружеството са свободни да сключват клаузи каквито и колкото
намерят за добре. Няма да забравя преди няколко години, когато влизаше в сила ТЗ, няколко
млади студенти афишираха готовността си да правят такива дружествени договори, тъй като
търговците, бизнесмените, се чувстваха неуверени, а младите юристи – уверени. Всъщност се
преписваше това, което го пишеше в закона и един договор беше страница и половина, което е
смехотворно, тъй като един дружествен договор трябва да е най-малко многостраничен (10-15
страници), така е по света.

В дружественият договор има два вида отношения, които трябва да се уредят. Едните
са вътрешни отношения – това са отношенията вътре между участниците в дружеството. Тези
отношения се уреждат с диспозитивни правни норми. Вторият кръг отношения са външните
отношения – представителството, отношения с третите лица, отговорността. Там принципът е
обратен – императивни правни норми, тъй като става дума за правна сигурност.
Дружественият договор трябва да се тълкува така, както са правилата за тълкуване на всеки
договор – чл. 20 ЗЗД – съобразно волята на страните, целта на договор. Сключеният
дружествен договор може да се променя, като в общия случай изменението на дружествения
договор става с единодушие, но има случаи, в които (така стои въпроса при капиталовите ТД,
конкретно при ООД) договорът може да се промени с квалифицирано мнозинство. Това е едно
отклонение в принципа на договорите, където мнозинството може да наложи волята си над
малцинството. Каква е правната природа на този дружествен договор. Той е многостранна
сделка, тъй като е множество волеизявления, насочени към постигане на определена цел, а
именно създаването на нов правен субект. Той има организационен характер, понякога образно
се казва, че това е конституцията на дружеството, но въпреки това вътрешните отношения
имат облигационен характер. Там, където има акции, има и устав. Следователно АД се създава
вместо с договор, на основата на устав. Това е учредителният акт. И КДА също има устав, но
там има и договор. Следователно приложното поле на устава е АД и КДА.

Какво представлява уставът? Това е вътрешният устройствен акт на дружеството. Има

спор относно правната природа на устава. Има общо две теории – нормативна и договорна.
Според нормативната теория това е един вътрешен НА на самото дружество. Други казват, че
това всъщност е един особен вид договор между участниците в дружеството. Така или иначе в
устава има много по-голям брой императивни разпоредби и много по-малко диспозитивни. В
крайна сметка това е един многостранен организационен договор с нормативно съдържание за
участниците в това дружество. Има особености на приемането на устава. Той се приема със
сделка-решение, която е на учредителното събрание и трябва да бъде приет уставът
единодушно. Има ли някой несъгласен, той просто не става част от дружеството. Участници в
АД стават само тези, които са приели устава. При устава е силно стеснена договорната
свобода, тъй като господстват императивни норми относно съдържанието му. Изменението на
устава става с квалифицирано мнозинство. И особен случай е когато се създава еднолично ТД.
Тогава има едностранен учредителен акт, който замества договора, респективно приемането на
устава става с едностранен акт.

Стана ясно, че първият универсален задължителен елемент е договора, респ. устава или
едностранния акт. Вторият елемент вече е публичноправният – вписването в ТР, което е
административноправен ЮФ. Беше до 2008г. различно, но това е история. Въпросът е от кой
момент се счита дружеството за възникнало. Чл. 67 казва, че дружеството се счита за
възникнало от момента на вписването му в ТР. Това е конститутивно действие на вписването,
което е изключение. Въпросът, който се поставя, е как стои въпроса с едно дружество, което е
направило всичко необходимо, но още не е вписано. Може ли да участва в оборота? ТЗ казва
“да”. То може да сключва търговски сделки, само че задължително трябва да указва, че е в
процес на учредяване, което означава, че още няма вписване. Разликата между заявяване за
вписване и самото вписване не е голяма, но може да се забавят нещата и в този период да се
сключват сделки. Обаче права и задълженията в този период не могат да възникнат за
дружеството, защото такова няма. Затова правата и задълженията възникват за учредителите и
те ще са солидарно отговорни за задълженията по така сключените сделки. От момента, в
който дружеството бъде вписано, по силата на закона и по право, без да се прави нищо, се
счита, че правата и задълженията преминават върху нововъзникналото дружество. С това
приключих по този въпрос. Преминавам към следващия.

Недействителност на търговското дружество. Това означава или порок в учредителния

акт, или порок в учредителния процес. Наличието на някакъв такъв порок води до т.н.
недействителност на дружеството. Знаете още от втори курс за недействителността на
сделките. Недействителността на сделките бива два основни вида – нищожни и унищожаеми –
при унищожаемите е налице някакъв вътрешен порок – във волята и волеобразуването. Така
или иначе има някакъв порок във волята. Тогава е унищожаема. Когато има някакво
противоречие със закона, сделката е нищожна и тя е такава, когато още има непълен
фактически състав – чл. 26, ал. 2 – липсва съгласие, предмет и т.н. Как стои въпросът при ТД?
Много, много, много различно. Така че има само някои сходства, но и много различия.

Правната уредба се съдържа в чл. 70 ТЗ и там са посочени шест основания за

недействителност и изброяването е изчерпателно, което означава, че други основания извън
тях няма и не може да има. Общите правила на недействителността по ЗЗД не важат. Едно от
основните различия между недействителността по ЗЗД и тази недействителност е в действието.
В недействителността по ЗЗД има обратно действие. Нищожната сделка си е нищожна от
момента на сключването, независимо кога ще е прогласена нищожността. При унищожаемите
сделки – сделката е породила последици, но може с конститутивен иск или възражение
сделката да бъде унищожена и то пак с обратна сила. С изключение на крайната нужда. В
дружественото право, колеги, няма обратно действие на недействителността. Настъпва
занапред. И затова има характеристиката на прекратяване. Всичко това е направено с оглед на
правната сигурност. Кои са основанията за недействителност, посочени в чл. 70 ТЗ. На първо
място първото основание е свързано с учредителния договор. Ако липсва такъв или пък не е
спазена неговата форма за действителност, тогава дружеството е недействително. Второто
основание, посочено в чл. 70 ТЗ е, когато не са спазени изискванията в учредяването – чл. 159
до 163 и те засягат случаите, когато има учредително събрание. А него го има там, където има
акции. Следователно, когато се учредява АД или КДА и не са спазени изискванията за
провеждането на това учредително събрание, дружеството е недействително. На следващо
място, ако предметът на дейност противоречи на закона или на добрите нрави. Предметът на
дейност трябва да бъде посочен в дружествения договор, респ. в устава. Кога предметът на
дейност противоречи със закона. Естествено, никъде няма да пише търговия с бели робини.
Това ще е например, когато едно ООД има за предмет на дейност извършване на банкови
сделки, които могат да се извършват от дружество с лицензионен режим и само във формата на
АД. Или пък дейност с оръжие, боеприпаси. Това основание за недействителност му обръщам
внимание, защото в един учебник пише (няма да казвам на кого), че ако такива сделки се
извършват, дружеството е недействително, което няма как да е вярно. Отделната сделка ще е
обявена за нищожна. Има разлика между посоченият предмет на дейност и конкретната сделка,
която противоречи на закона. Следващото основание за недействителност – ако договорът или
уставът не съдържат минималното договорно съдържание, което се изисква за правната
индивидуализация на дружеството – липсва предмет на дейност, липсва наименование, липсва
капитал при капиталовите. Ако липсва такъв есенциален елемент в дружествения договор или
устава, това също прави дружеството недействително. Следващо – ако внесеният капитал към
момента на учредяването е под минимално изискуемия за съответния вид дружество. При АД
минимално изискуемия капитал по общия режим е 50 000 лева, но може към момента на
учредяване да бъде внесен 25% от него и в рамките на две години да се довнесе. При ООД ми е
неудобно да говоря, тъй като там е 2 лева, но като стигнем до ООД, там ще си излея гнева. И на
последно място – ако броят на учредителите е под минимално необходимия минимум – две
дееспособни лица. А при КДА – 4.

Една особеност при недействителността на ТД е, че основанията за недействителност

трябва да са неотстранени. Те могат да бъдат и отстраними. Но не всички основания могат да
се отстранят. Например, ако липсва някой от реквизитите на дружествения договор,
респективно устава, или пък не е внесен необходимият минимум от капитала, или пък
предметът на дейност противоречи на зкаона или добрите нрави, тези основания могат да се
отстранят и съдът е длъжен да даде срок за отстранението, ако се стигне до съда. Има обаче и
неотстраними основания – това са, ако липсва договор или не е спазена формата. Но може да
се спази формата впоследствие. Тогава всъщност не е налице отстраняване на недостатъка, а е
налице ново учредяване. Както и ако липсват лица за учредяването. Ако не се проведе
учредително събрание или има някакъв порок в него, ще се проведе ново учредително
събрание. Недействителността трябва да бъде обявена от съда. Става дума за едно
конститутивно съдебно решение, тъй като настъпва промяна. Тъй като дружеството създадено
със всички възможни пороци, то щом е вписано, си поражда последиците, има дружество, но
може в едногодишен срок да бъде атакувано поради наличието на някакъв порок от чл. 70 ТЗ.

Кой може да иска обявяването на дружеството за недействително. На първо място

всеки участник в дружеството – членовете на органите за управление, акционерите,
съдружниците, кредиторите, които има интерес, ако дружеството е в ликвидация – може
ликвидатор. И в крайна сметка и прокурорът може да поиска обявяването на дружеството за
недействително. Извън годината никой нищо не може да направи. Изтече ли годината и най-
порочното дружество се валидира завинаги. И още веднъж, съдът като реши, че е налице някое
от основанията за недействителност, с действие занапред обявява дружеството за
недействително и то все едно се прекратява и влиза в т.н. ликвидационно производство.
Толкова по недействителността на ТД.

Дружествено имущество и вноски на учредителите. ТД като всяко ЮЛ е немислимо да

съществува без имущество. На тази основа то участва в оборота и съответно отговаря за
задълженията си. Терминът “имущество” е многозначен. Има четири значения. Основното
значение е съвкупността от парично оценимите права и задължения. И понеже са парично
оценими, се означават като имуществени права и задължения. Това е първото основно
значение на понятието имущество. В един втори смисъл терминът имущество се съдържа в чл.
133 ЗЗД, където е казано “цялото имущество на длъжника служи за общо обезпечение на
неговите кредитори”. Тук очевидно няма как задълженията да служат за обезпечение,
следователно в този втори смисъл имуществото е съвкупността само от парично оценимите
имуществени права. Това е активът на имуществото, докато задълженията са пасива на
имуществото. Следователно по-тясното значение е съвкупността от парично оценимите права.
Има и едно имущество, което се среща само в застрахователното право, тъй като там има
имуществени застраховки и там под имущество се разбират отделните обекти, за които има
застраховка – жилище, автомобил и т.н. По-добре го забравете, отколкото да смятате, че това е
имущество в същинския смисъл на думата. И едно последно имущество в дружественото
право. И то може да бъде изведено от чл. 247а ТЗ. Това значение на имуществото е разликата
между актива и пасива на имуществото. Тоест разликата между парично оценимите права и
парично оценимите задължения в стойностен израз. Това имущество се означава още като
чисто имущество. Разликата между актива и пасива. И нещо много, много важно. Имуществото
има две измерения – едното е стойностно, а второто е веществено. Стойностното измерение
означава оценката на това имущество в лева – за сто лева, за 100000, за пет милиона. Вторият,
обаче, ракурс е вещественият. Ето тази маса е имущество на университета, всичко тук, което
можем да пипнем е имущество на ЮЛ “Софийски университет”. Следващото – че то е една
променлива величина. ТД влиза в правоотношения, упражнява права, изпълнява правни
задължения. Това означава, че непрекъснато настъпват промени в имуществения състав, както
във вещественото измерение, така и в стойностното измерение, защото печели, губи, плаща
суровини. Всичко това прави непрекъснати изменения в имуществото. Това са основните
характеристики на имуществото, които са много важни.
 Тъй като има едно следващо понятие, което наподобява това на имуществото, но и се
различава от него, това е понятието капитал. Понятието капитал ни интересува при
капиталовите ТД. Това са ООД, АД и КДА. Те задължително формират капитал. По въпроса за
капитала има максимум неясноти, обърквания във всички равнища, но за това ще си говорим
специално, като стигнем в тази материя. Но сега малко ще загатна като антре. Капиталът има
множество прилагателни, които се наслагват върху него, основната част от които са все
синомими. Уставен, основен, номинален, учредителен, дружествен, регистриран, вписан
капитал. Всичко това е едно и също. Има някои обаче, които имат различно значение.
Например едно е внесен капитал, друго е записан капитал. Говори се за собствен и
допълнителен капитал. Тук само ви ги нахвърлям, за да ви объркам, а като стигнем до
капиталовите дружества, ще подредя нещата. Важно е да знаете тук, че капиталът е константна
величина. Той не се влияе от това какво става в оборота, участието на дружеството в него. Той
е това, което е вписано в ТР – 2 лева, 50 000 лева, пет милиона, десет милиона. Това е
капиталът. Той има гаранционна функция. Но тя е опосредена. Какво означава това? За
съжаление през първите години след влизане в сила на ТЗ се появиха, включително в
учебници, разсъждения, че дружеството отговаряло с капитала си. Абсолютна порнография.
Няма такова нещо. Отговаря с имуществото си, не с капитала. А защо капиталът има
гаранционна функция? Тя е опосредена. Като видите, че пише 1 милион капитал за едно
дружество, това означава, че то има чисто имущество поне 1 милион. Но ще отговаря с
имуществото, а не с капитала. Това, че ще има поне 1 милион, не означава, че винаги е така.
Защото има т.н. декапитализиране – падането на чистото имущество под капитала. Ако се
стигне под някакво равнище при ООД например веднага управителят трябва да свика
събрание, но не за танцова забава, а да се вземе решение. Има и прекратителни основания. В
много норми законът се стреми да не допусне декапитализирането, но не може да се гарантира,
че няма да се стигне до него. Не всички правни системи са така. В Американското право не е
така. Но то е друга бира. Не знам защо започнах да ви говоря това, това е материя на
капиталовите дружества, но така отвътре ми дойде.

Всяко ТД, ЮЛ трябва да… какво трябва да, трябва да отидем в почивка. Стана ясно,
че ТД, като ЮЛ, трябва да има свое имущество, с което да отговаря за задълженията си.
Откъде идва това имущество? Първоначално, то идва от вноските на учредителите. А после от
самата дейност, която извършва. Но първоначалното имущество няма как другояче да бъде,
освен самите участници да направят вноски, за да може то да започне дейността си. Вноските
биват два вида – парични и непарични. Паричните вноски по правило се правят в набирателна
сметка, която се открива в съответната банка и там участниците в дружеството правят своите
вноски съобразно дружествения договор. Теоретично няма пречка парични вноски да бъдат
правени на ръка в самото дружество при учредяването. Но класическото е по банкова сметка.
Вторият вид вноски са непаричните вноски. Те се означават още с термина “апорт”. Когато се
каже апорт, се разбират няколко неща. На първо място непарична вноска. На второ място това
е едно имуществено право, което участникът в дружеството трябва да прехвърли върху
дружеството. На трето място под апорт се разбира понякога задължението на съдружника да
направи такава непарична вноска. Това по-рядко се използва това значение. И последното
значение на апорт, това е самата сделка, по силата на която това имуществено право преминава
от вносителя (понякога означаван като апортьор) към дружеството. Можем да кажем, ако
използваме едно от значенията на апорт, че апорт е учредяване или прехвърляне на
имуществено право в полза на търговското дружество. Каква може да бъде непаричната
вноска? На първо място това може да е едно вещно право. И най-на първо място – право на
собственост върху движими или недвижими вещи. Може да бъде разбира се и ограничено
вещно право като правото на строеж, правото на сервитут, правото на надстрояване и
пристрояване. Въпросът е може ли за апорт да служи правото ползване? Винаги, когато
говорим за право на ползване, трябва да имаме предвид двете му значения. Правото на
ползване веднъж е облигационно право (на наемателя), но под право на ползване се разбира и
едно ограничено вещно право (чл. 56 и сл. ЗС). Що се отнася до облигационното право на
ползване може ли участник в дружеството да каже “моята вноска е правото на дружеството
върху моя апартамент, който да бъде офис на дружеството”. Може или не може? Отговорът е
“зависи”. Зависи дали става дума за персонално или за капиталово дружество. Ако става дума
за персонално няма никаква пречка това облигационно право на ползване да бъде апортирано.
То си има парична оценка. Обаче ако става дума за капиталово ТД, не може. Защо? Миналият
час стана дума, че капиталът има гаранционна функция. Облигационното право на ползване е
неотчуждимо, то няма как да служи за гаранция. И за това няма как да бъде предмет на апорт в
едно капиталово ТД. На следващо място – може ли вещното право на ползване да е предмет на
апорт. То е неотчуждимо, надявам се, че знаете. Следователно няма как да го апортирам. Но не
би ли могло аз, който имам право на собственост върху един имот, да учредя вещно право на
ползване върху този имот в капитала на ТД. Един деликатен на пръв поглед въпрос. Добре, ама
като го учредиш и се стигне до принудително изпълнение, то нали е неотчуждимо. Да, но като
се стигне до принудително изпълнение, то може да бъде предмет на принудително изпълнение
и за целта има едно ТР от 1985г., което стои в основата, че стигне ли се до принудително
изпълнение, има си ред, по който може да бъде оценено. Така че не може да бъде прехвърлено
право на ползване като непарична вноска, но може да бъде учредено в полза на търговското
дружество.

На следващо място предмет могат да бъдат права върху интелектуалната собственост –

авторски, патентни, включително и know how (производствена или търговска тайна).
Единственият проблем при последното е, че апортът трябва да бъде оценен в пари. А за да се
оцени, трябва да се разкрие тайната му. Затова вещите лица трябва да пазят тази търговска
тайна, когато правят тази преценка. По-нататък може да се апортира право на вземане. Става
чрез цесия. Само че тук има особености в оценката, тъй като правото на вземане не трябва да
бъде оценявано по номинала. Например длъжникът е неплатежоспособен и няма никакъв шанс
да върне 5 000 лева. Затова това право на вземане трябва също да бъде оценено от вещи лица,
които да преценят реално каква е стойността на това вземане. По-нататък предмет на апорта
могат да са ценни книги – три основни вида. На приносител (предават се), поименни (цедират
се), на заповед (джиросват се). По-нататък може да се апортира търговското предприятие
съгласно чл. 15, ал. 1, като една съвкупност от права, задължения и фактически отношения.
Така че този имуществен комплекс също може да е апорт в дружеството. Може по-нататък да
се апортира и наследстрвения дял. Както може да се продава наследство по чл. 212, така може
да се апортира. Също трябва да се оцени, за да се знае аджеба дали няма да се окаже
отрицателна величина.

Правен режим на апорта. На първо място можем да го разделим на два вида –

учредителен и последващ апорт. Учредителният, както личи от наименованието, е към момента
на учредяване на дружеството, а последващият е, когато дружеството вече е съществуващо.
Основната разлика между двете е страните по сделката. При учредителния апорт още няма
дружество. Следователно апортьорът сключва сделка с учредителите. Тази сделка всъщност е
под условие, че възникне дружеството. Учредителите действат от името на бъдещото
дружество. Нещо като действие на трето лице, но под условие, защото третото лице още не се е
родило, но се очаква да се роди. Докато при последващия отношението е между апортьора и
самото дружество.

Особени правила за апорт. Изисква се пълно описание на вноската. Вид и какви са

правно индивидуализиращите белези. Изисква се легитимация на вносителя – основанието, на
което е титуляр на апортираното право. На следващо място се изисква парична оценка на
направената вноска. Кой и как се прави тази парична оценка отговорът е пак “зависи”. Зависи
дали тази непарична вноска се прави в персонално дружество или в капиталово дружество. В
персонално дружество оценката на непарична вноска е в ръцете на участниците в дружеството.
Няма никакви ограничения, няма никакви притеснения. Не е така при капиталовите търговски
дружества. При тях оценката трябва да бъде направена от три независими вещи лица, посочени
от Агенцията по вписванията, като посочат метода, по който правят оценката и разни други
изисквания. Въпросът е защо оценката би могла да бъде определена свободно от участниците в
дружеството, а в капиталовото да трябва вещи лица по определена методика да я правят.
Отговорът се крие в гаранционната функция на капитала. Например правим си ние с вас едно
АД. И казваме “аз ще направя непарична вноска”, да видим какво имам подходящо – ей тази
химикалка. И се споразумяваме с вас да я оценим за 2000 лева. Тя струва, тя е хубава де, но да
кажем, че струва 50 лева. Колегата прави непарична вноска една кутийка кламери – 1000 лева.
Колегата отзад – едно топче листа А4, оценява ги за 2000 лева. И така всъщност правим 50 000
лева капитал, а зад него стоят 1000 лева. Именно, за да не се допусне това, се изисква оценка на
направената непарична вноска. А при персоналните няма никаква пречка тази химикалка да я
пишем 100000 лева. Това е във вътрешните отношения. Там всеки отговаря с личното си
имущество. Обвързването с направената оценка от вещите лица е еднопосочна. Ако оценката е
направена за 5000 лева, няма никаква пречка да се впише в устава за 200 лева. Ако не съм
съгласен с оценката на непаричната вноска, имам две възможности – или да заменя
непаричната вноска с парична или да се откажа от участие в дружеството без никакви
санкционни последици от това. Каква е функцията на апорта? Ако се апортира вещно право
върху недвижим имот, ако следваме каноните на ЗЗД, трябва да кажем, че това трябва да стане
във формата на нотариален акт. Но в ТП си спомняте от първата лекция, че най-тежката форма
е писмена с нотариална заверка на подписите. Та и тук се изисква писмена с нотариална
заверка на подписите. Понеже по правило учредителните актове се правят в писмена форма с
нотариална заверка на подписите, за това не е достатъчно нищо друго, когато се прави апорт на
вещни права върху недвижими имоти, това да стане в самия дружествен договор.
Следователно не се изисква отделен акт, а се вписва апорта в дружествен договор. А той така
или иначе е с нотариална заверка на подписите. Но това е по правило така. А по едно
недомислено изключение, при ООД не е така. При него е обикновена писмена форма. Което
наложи законодателна промяна преди няколко години. Оказа се, че при това ООД, ако няма
нотариална заверка на подписите, тогава това става с изричен допълнителен писмен акт с
нотариална заверка. Същото важи и за АД. Защото там непаричните вноски фигурират в устава
на дружеството, а уставът не се подписва, камо ли да се заверява нотариално. Защото уставът
се приема, че е сделка-решение на учредителното събрание. Затова при АД, когато се прави
непарична вноска, се изисква отделно писмено съгласие на апортьора. И вече на него се налага
нотариална заверка на подписа. Ако апорт се прави от държавата или от община, там е
достатъчна обикновената писмена форма независимо, че се апортират вещни права върху
недвижими имоти. Разбира се, когато се прави такъв апорт, се апортира частна държавна или
общинска собственост, тъй като публичната не може да е предмет на транслативни сделки.
Разбира се в тези случаи се налага и вписване в ИР. Когато става дума за апорт на други права,
използва се общия ред например за ценните книги, ако са на заповед – с джиро.
 Неизпълнение на задължението за вноска. Ако става дума за парични вноски и
участникът в дружеството не изпълнява поетото задължение за вноска, то в негова тежест ляга
задължението за мораторна лихва (основният лихвен процент + 10 пункта). А сега основният
лихвен процент от няколко месеца е нула. Когато аз бях студент, защото и аз бях студент, беше
5 и нещо. До преди няколко години беше 2 и нещо. Отпреди няколко месеца беше 0 и нещо. А
сега е 0. Ако става дума за неизпълнение на непарична вноска, там няма лихва, и тогава се
изчислява обезщетение по общия ред. Ако неизпълнението за вноска е по отношение на
участник в капиталово ТД, това е основание за изключване на такъв съдружник или акционер.
Какви са имущественоправните последици от това изключване ще говорим после. Може ли да
се опрощава и прихваща задължението за вноска. В закона се съдържа забрана за опрощаване и
прихващане на задължението за вноска. Има едно малко вътрешно противоречие, но няма да се
спирам на него, прекалено дълбоко ще стане. С едно единствено изключение не може – ако
към момента на учредяването не е изпълнено изцяло задължението за вноска, а само негова
част, това е възможно изрично да бъде посочено в дружествения договор или устава. Тогава
може да се отложи изпълнението до две години от учредяването. Ако обаче дружеството вземе
решение за намаляване на капитала, тогава няма никаква пречка да се стигне до опрощаване на
тази вноска, която не е направена. Задължил съм се да внеса 1000 лева, внесъл съм 500, остават
ми още 500. След взимане на решение за намаляване на капитала, моите 500 могат да бъдат
опростени. Има забрана за поставяне под условие. Не може да бъде направена вноска срещу
обещание тя да се върне, което беше характерно в първите години. Правим АД с по 10 000 лева
всеки, вписваме го и си ги взимаме на следващия ден. Не може да се прави вноска, за вземане,
в което дружеството е поръчител, гарант. Тук мисля да не захващам едно красиво нещо, което
се нарича скрита непарична вноска. Трябват ми шест минути, а имам само пет. Желая ви
един хубав ден!

Не знам защо ви харесва толкова рано да ставате. На мен не ми харесва. Стигнахме

до скрита непарична вноска. Тя е валидна само при АД, но е ситуирана в общата част на ТЗ.
Чл. 73б. Не става много ясно защо е цялата тази история. Защо първите две години след
учредяване на дружеството ако се сключи сделка между някой от учредителите и дружеството,
по силата на която дружеството придобива някакъв актив срещу цена, и ако тази цена е над
10/100 от капитала, за това се иска решение на ОС, на първо място, и на второ място се иска
активът, който се внася, да бъде оценен по реда на чл. 72, ал. 2, което значи - от три
независими вещи лица. Защо е цялата тази история? Практиката го е показала. Когато няколко
души решат да учредят АД. Те са инициаторите. Нищо чудно някой от тях да реши, че
моментът е много подходящ (още в началото през първите две години) да предложи на така
учреденото дружество своя автомобил, своя компютърна система, някакво складово
помещение. Тоест да се извърши сделка между него и дружеството, в която той е продавач, а
дружеството – купувач. Тогава има опасност цената, ако се определя безконтролно, да се окаже
твърде завишена. Един автомобил, който е на стойност 5 000 лева, да бъде купен за 15 000 или
20 000 лева. Тоест още в самото начало има опасност от декапитализация – чистото имущество
на дружеството да спадне под размера на записания капитал. Това уврежда интересите на
третите лица. Именно за това практиката е установила, че за това се иска общо събрание и по-
важното – този актив да е оценен от вещи лица, както се прави с една непарична вноска. Затова
се нарича скрита непарична вноска, защото всъщност е една покупко-продажба.

Един следващ мини под-въпрос е плащания на съдружници или акционери при залог
или запор. Чл. 73в. Съдружниците или акционерите, които имат вземания от дружеството, най-
често под формата на дивидент, то тези вземания не могат да конкурират кредитори на
дружеството, които са наложили запор или в тяхна полза има възбрана. Какво ни казва чл. 73в
с този текст? Той казва следното – че при конкуренцията между участниците в дружеството,
които имат вземане от него и други кредитори, предимство имат другите кредитори. Те са
наложили съответно запор или в тяхна полза е учреден залог и за да могат тези обезпечителни
мерки да изиграят докрай своята функция, не трябва участниците в дружеството да имат
възможността да получат каквото им се следва от дружеството.

23. Защита срещу решения на дружеството

Сега една от важните материи – искът по чл. 74 ТЗ. Първо, като се каже решение на
дружеството, какво трябва да се разбира. Трябва да се разбира решение на ОС на търговското
дружество. Както ще стане ясно по-нататък, далеч не всички дружества имат общо събрание.
Събирателното и командитното нямат. Имат общо събрание капиталовите ТД. Следователно
трябва да се концентрираме върху решенията на общите събрания – това са значи
капиталовите дружества. Този текст на чл. 74 не се отнася за решения на учредително
събрание. Само ОС. Решенията на ОС представляват един особен вид сделки – сделка-
решение. Кога могат тези сделки-решения да бъдат атакувани – две са основанията. Първото е,
ако решението на ОС е противозаконно. Тоест нарушава императивна правна норма.
Противоречие със закона. И тук много голям знак на внимание. Свикнали сме, когато става
дума за сделка, която противоречи на закона, сделката да е нищожна – чл. 26 ЗЗД. Тук обаче
въпреки, че ще се нарушава императивна правна норма, тази сделка-решение поражда правни
последици. Второто основание, на което може да се атакува решение на ОС е ако то
противоречи на устава, респективно – на дружествения договор. Само тези две основания, само
те и никакво друго, не може да доведе до възможността решението да бъде атакувано.
Забележете, то не е нищожно, а е оспоримо. И може да бъде оспорено в едни много кратки
срокове, и ако това не бъде направено, на общо основание, това решение, колкото и да
нарушава закона, поражда правни последици. Извън тези основания никакви други не могат да
попречат на това решение – нецелесъобразно, несправедливо, глупаво, безумно.

Когато говорим за противоречие със закона, на първо място противоречието трябва да е

с материалноправна норма и на второ място – противоречие с процедурните правила. Искам да
ви обърна внимание на една елегантна тънкост. Казвам процедурните правила, а не
процесуалните правила. В едно решение на ОС не могат да бъдат нарушавани процесуални
норми. Тях ги има само в процесите – тоест, само когато се развива съдебно производство. А
тук в случая, когато става дума за решение на ОС, не може да има процесуални правила. Има
процедурни правила. Това са правила например по свикване на ОС. Как всеки съдружник
трябва да е осведомен предварително при свикване на ОС, за да си прецени дали да участва.

Кои са процесуални легитимирани да атакуват такова решение – това е всеки

съдружник или акционер, независимо от това как е гласувал за вземане на съответното
решение. Дори да е гласувал “за”, това не му отнема възможността да иска отмяна на така
взетото решение на ОС. Всеки може да се присъедини по този иск. Ответник по него е самото
дружество. Времето, в което може да се атакува такова решение на ОС, е 14 дена от момента, в
който е проведено ОС, за тези които са присъствали или са били редовно поканени,
респективно 14 дни от узнаването, че се е провело такова събрание, но не по-късно от 3 месеца
от провеждане на събранието. Следователно само в рамките на тези кратки срокове всеки
съдружник или акционер може да предяви иск за отмяна на решението на общото събрание.
Този срок е преклузивен. Искът ще е конститутивен. Защото се упражнява едно потестативно
право – да бъде отменено взетото решение.

Компетентният съд е окръжният съд по седалище на дружеството. Решението може да

бъде обжалвано по общия ред. Какво може да бъде решението на съда, когато бъде сезиран с
такъв иск? Вариантите са два. Първият, съдът констатира, че решението си е много хубаво – не
е нарушен законът, не са нарушени процедурните правила. Може обаче на второ място съдът
да констатира, че има порок в решението на общото събрание и да го отмени. След като го
отмени, съдът не може да постанови решение вместо дружеството. Не му е работа. В
зависимост обаче от порока на решението на ОС последиците са различни. Ако са нарушени
процедурни правила, най-често по свикване на общото събрание, тогава съдебното решение
няма преюдициращ ефект. Какво значи това? Това означава, че дружеството, в лицето на ОС,
може да приеме същото решение само че при спазване на процедурните правила. Съвсем
различен е случаят, ако съдът констатира, че са нарушени императивни разпоредби на закона
или на устава, респективно – договора. Тогава съдебното решение има вече преюдициращ
ефект. Не може ОС да вземе същото решение, защото решението на съда по тълкуването и
прилагането на законите е задължително и дружеството е обвързано със съдебното решение.
Ако обаче дружеството се окаже, че е много своенравно и напук на съдебното решение,
повторно вземе същото по съдържание решение, което както стана ясно, е в противоречие със
закона и устава, респективно – дговора, така взетото решение вече е нищожно. Не поражда
последици от самото си начало. И следователно това нищожно решение винаги може да му се
иска релевиране на нищожността. Няма срок. Както всяка нищожна сделка по ЗЗД. Та,
противоречащото със закона решение не е нищожно, а отменимо или оспоримо. Само решение,
което е взето повторно въпреки решението на съда.

Оказва се обаче, че има случаи, изрично не обхванати от закона, в които едно решение
няма как да признаем, че не поражда последици. Това наложи ВКС да излезе с едно ТР, не ме
питайте откога беше, с което всъщност доразви закона, доколко е коректно това да направи
върховният съд, но е разумно, и каза, че има и други хипотези на нищожност, освен това
повторно взето решение. А именно – когато изобщо не е вземано такова решение, обаче има
съставен протокол, представен и този, който има правния интерес иска да черпи правни
последици от уж взетото решение. Защото или не е проведено изобщо ОС, за да се вземе
решение, или пък е имало ОС, но не е имало изискуемия кворум. Или пък е имало кворум, но
тази въпрос не е събрал необходимото мнозинство. Това прилича на процедурни правила, но е
същината. Не смятайте процедурата в толкова широки граници – има или няма решение, това
не е процедура. Понеже българското право не познава несъществуващ акт (при Френското
право), който не е със завършен фактически състав, ние казваме, че е нищожно. И още един
такъв случай, казва ВС, ако решението е извън компетентността на дружеството. Сега, не може
дружеството да вземе решение да обяви война на Сирия. Някак си не му е това работата.

Защита на членството. Този въпрос е уреден в чл. 71 ТЗ. Там приблизително е казано,
че всеки член на ТД може с иск пред окръжния съд да защити членството си и отделни
членствени права, когато бъдат нарушени от органи на дружеството. Още не сме учили какви
членствени права може да има, но ще ви дам няколко примера. Например в едно АД всеки,
който придобие поименни акции, следва да бъде вписан в книгата на акционерите. Това
вписване има значение, за да може да упражнява правата си като акционер в ОС на самото АД.
Някой придобива акции, купува акции, отива да бъде вписан в книгата на акционерите, но му
отказват вписване. Ей тъй – не искат да го впишат. Нарушават се негови членствени права. Или
пък при увеличаване на капитала в едно дружеството, участниците имат право да участва в
увеличението на капитала. Обаче това ваше право е нарушено. Или в едни други дружества
имате право да се информирате по дружествените дела, търговските книги, но неоснователно
не ви се дава достъп до тази информация. При всички тези случаи идва чл. 71. Но тук става
нещо интересно. По този начин могат да се защитят не само отделни членствени права, а и
самото членство – ако бъдете изключен от дружеството и вие смятате, че това изключване е
неправомерно. На пръв поглед изглежда, като че ли да можете да се защитите именно по чл.
71. Но изключването ви става по решение на ОС. Ако това изключване е неправомерно, защото
нарушава правните норми или устава, респ. – дружествения договор, то е оспоримо. Изпуснете
ли кратките срокове за атакуване на решението, не може да се позовавате на чл. 71. Тоест при
конкуренция при чл. 71 и чл. 74, се прилага правилото, че специалният закон изключва
действието на общия. Общият е чл. 71. Щом става дума за решение на ОС, приложим е чл. 74.
Във всички останали случаи на нарушаване на членствени права, тогава можем да приложим
текста на чл. 71.

Сега започваме едно по едно ТД. Започва се със събирателното дружество. То е най-
яркият представител на персоналните дружества. В чл. 76 е дадено легалното определение на
събирателно дружество, което, трябва да се признае, е леко нескопосано. Събирателното
дружество е търговец по своята правно-организационна форма. Изобщо не го питаме дали
извършва търговски сделки по занятие или не. До последно се чудехме дали да приемем
немското разрешение или френското разрешение. При немското събирателните не са
персонифицирани. Но решихме, че ще е по-добре всички ТД да са ЮЛ и се получи едно
вътрешно противоречие, което не ни прави чест, но така е. И другото нескопосано – под обща
фирма.

Кои са правните признаци на събирателното дружество. Това е един вид персионално

дружества, което като всяко дружество, е корпоративно ЮЛ. Има членски състав. Така че той е
ЮЛ, което се учредява с договор, наречен учредителен договор. Участници в този учредителен
договор трябва да са две или повече всякакви, ФЛ или ЮЛ, включително може и ЕТ, стига,
разбира се, да няма покриване на предмета на дейност. На времето ВС не знам защо реши, че
ЕТ не може. Ама ЕТ са си ФЛ. Как стои въпроса с чуждестранните ФЛ? Би следвало да
изтълкуваме, че тези без постоянно местожителство в страната, да не могат, както не може и
едно ФЛ да е ЕТ. Съдружниците отговарят лично и ако живеят навън ще се затрудни
събирането на задължения. Изрично е казано, че не могат търговски банки, не могат
застрахователни дружества, не могат и ЮЛНЦ. Събирателното дружество има своя търговска
фирма. Има едно специфично изискване освен общите. Във фирмата трябва да фигурира
фамилното име или търговската фирма на поне един от съдружниците и с указание, че е
събирателно дружество, СД, съдружие или с-ие. Отговорността на дружеството. Още в чл. 76
накрая, където е дадено определението, е казано, че в събирателното дружеството
съдружниците отговарят солидарно и неограничено. Освен тези две характеристики,
събирателното дружество има още три характеристики. И две и три прави колко – пет!
Съдружниците отговарят лично, неограничено, солидарно, субсидиарно и ретроактивно. Какво
означава всичко това. Отговарят лично, тоест отговарят с личното си имущество. Това е един
пробив в идеята за ЮЛ. Дълбокият смисъл на ЮЛ е сепарация на ЮЛ от участниците в него.
Но тук това не е доведено до край, а е предвидена отговорност и на самите съдружници.
Цялото, ама не съвсем цялото, защото има т.н. несеквестируемо имущество. На следващо
място отговорността е солидарна. Знаете какво е пасивна солидарност. След това идва едно
нещо, което на пръв поглед се кара със солидарността. Субсидиарна е отговорността на
съдружниците. Това значи да идва на второ място. Тоест, първо трябва да се посегне на
имуществото на самото събирателно дружество и ако останат неодовлетворени кредитори,
тогава вече идва солидарната отговорност на съдружниците. И още по-точно – отговорността в
събирателното дружество е солидарна до момента на принудителното изпълнение. Стигне ли
се до принудително изпълнение, тогава трябва първо да се посегне на дружественото
имущество и останат ли неудовлетворени кредитори, на второ място стигаме до тази солидарна
отговорност на съдружниците. И последната характеристика – ретроактивността. Това
означава, че съдружните ще отговарят и за стари задължения на дружеството. Тоест, ако днес
някой ви покани да станете съдружник в събирателно дружество, което съществува от 5
години, силно се замислете, защото вие днес ще станете съдружник, а утре ще отговаряте за
всички задължения на дружеството през петте му години. Докога се носи тази отговорност –
отговорността надживява дружеството. В рамките на давностния срок ще продължавате да
носите своята лична отговорност като съдружници.

Учредяване. Събирателното дружество се учредява с един дружествен договор, наречен

учредителен, който трябва да бъде в писмена форма с нотариална заверка на подписите.
Съдържанието на този договор е посочено в закона. Най-общо казано на първо място е
правната индивидуализация на самото дружество, неговата търговска фирма, седалище, адрес,
предмет на дейност, както и индивидуализацията на участниците в дружеството – имената на
съдружниците, съответно ЕИК (единен идентификационен код) за търговци, вноските,
начините на разпределение на печалбите и загубите, как се управлява и представлява. За да
завърши ФС на учредяването, то трябва да бъде вписано в ТР, като заявлението трябва да бъде
подадено от всички съдружници, и трябва да бъде приложен дружествения договор.
Вписването тук има конститутивно действие. Дружеството се счита за възникнало от деня на
вписването.

Права и задължения на съдружниците в събирателното дружество. Това са вътрешните

отношения в дружеството. В основата им стоят членствените отношение, а това е отношението
между всеки съдружник и дружеството. Съдържанието на членственото правоотношение са
членствените права и задължения. Тези вътрешни отношения в дружеството са уредени с
диспозитивни правни норми. Тоест, няма пречка в самия учредителен договор да има
отклонение от законовите предписания досежно вътрешните отношения. Друг е въпросът при
външните отношения – с третите лица. Там правилото е обратното – нормите са императивни.
Така сключеният договор може да бъде изменян по правило единодушно, ако в самия договор
не е предвидено нещо друго. Какви са правата на съдружниците в едно събирателно
дружество. Можем да ги разделим на две групи – имуществени и неимуществени.
Имуществените. На първо място правото на част от печалбата. Понякога това право се
означава като право на дивидент, което не е съвсем коректно, защото за дивидент се говори
при капиталовите ТД. Това право всъщност е едно условно право и даже бих казал, че това е
елемент от членствената правоспособност. Защото това е една абстрактна възможност, която
може никога да не се реализира. Ще се реализира само при определени предпоставки – да има
печалба. На второ място – правото на обезщетение. Когато съдружникът извършва
дружествени дела и във връзка с тях прави разходи или пък когато претърпи вреди при или по
повод осъществяване на дружествената дейност. В тези два случая съдружникът има право на
обезщетение за направените разходи, съответно претърпените вреди, стига да има причинна
връзка. Следващо – правото на лихва при забава на това обезщетение. И последното – правото
на ликвидационен дял, което право също е условно и също бих казал, че е елемент от
членствената правоспособност, защото такова право може да възникне само и единствено след
прекратяване на дружеството. Възможно е докато се жив никога да не се прекрати.

Следват неимуществените права. На първо място, това е правото на управление. Всеки

съдружник има правото да участва в управлението на събирателното дружество. И следващото
право донякъде слага в рамка първото – всеки съдружник има право да контролира действията
на другите съдружници в управлението. И като най-ярката еманация на това право на контрол
е правото на вето. То се изразява в правото да се спират управленските решения и действия на
останалите съдружници. Откъде в закона се извлича това право на вето? То действа само във
вътрешните отношения, вътре в дружеството. Ако в резултат на такова управленско решение,
върху което е наложено вето, но бъдат извършени действия, това е един от примерите за
относителното правно състояние. Много е характерно за ТП. И един друг принцип, който го
няма в ГП – фаворизиране на валидността. С оглед на правната сигурност, която е толкова
ценна в един търговски оборот. Във външните отношения е перфектно, във вътрешните ще си
понесе последиците. Това право на вето произлиза от чл. 105. Затова е красиво правото. От
изненадващо място може да излезе. От следващата глава, посветена на командитното
дружество, където от аргумент за противното неограничено отговорните могат да спират
решенията на останалите. В събирателните всички са неограничено отговорни, следователно
всички имат право на вето. Това е голямото умение на юриста – да изтълкува закона.

Управление на събирателното дружество. Събирателното дружество няма

институционализирани органи. Затова няма и общо събрание. Защото в събирателното
дружество всички управляват. Всеки съдружник има еднаквото право да управлява и даже това
му е вменено в задължение. В някои случаи може да се окаже нерационално всички да могат да
управляват, особено ако са повече. Затова е възможно управлението да бъде възложено на един
или неколцина от съдружниците. Дори е възможно да бъде натоварено трето лице, прокурист,
който има управленски опит. Но при събирателните дружества това не е често явление – да се
натоварва трето лице. Въпреки възлагането на управлението, това не означава, че останалите
съдружници губят изцяло възможността да влияят на вземането на решения. Защото
възлагането на управлението означава възлагане на управлението за обикновената дейност. И в
закона има посочени една категория сделки и действия, за които трябва да са произнесат и
останалите съдружници. Те са три категории сделки и действия, няма да ги споменавам. Когато
става дума за права върху недвижими имоти, или назначаване на управител или даване на заем
в голям размер. Отмяната на управлението става само по съдебен ред. Възлагането става по
волята на самите съдружници, но отмяната – по съдебен ред ит окръжния съд по седалището
на дружеството.

Задълженията на съдружниците. Те също могат да бъдат разделени на две групи –

имуществени и неимуществени. Имуществените – задължението за вноски. Съдружниците са
свободни да определят какво да бъде задължението за вноски. Не може обаче вноската да бъде
бъдещ труд и услуги. Следващо задължение може да бъде задължението за лихва, ако
съдружникът не изпълни своевременно задължението си за вноска. Ако става дума за
непарична вноска, тогава става дума за обезщетение за забава.

Неимуществени задължения. На първо място, въздържане от конкурентна дейност.

Тоест, не може съдружникът сам да осъществява за себе си търговски сделки или като
участник в друго дружество със същия предмет на дейност. Той може да сключва сделки само
със съгласието на дружеството. Въпросът е, ако въпреки това изискване, съдружникът извърши
такава сделка, какво става? Става същото, каквото ставаше, ако си спомняте, при прокурата и
търговското пълномощие. Или право на обезщетение или да се счита, че извършеното е за
самото дружество. Лични усилия и грижи трябва да полага всеки съдружник. И едно последно
задължение, което няма изрична формулировка, но може да се извлече от контекста на
разпоредбите на ТД. Това е задължението за лоялност. Това задължение е толкова по-ясно
изразено, колкото по-ясно е изразен персоналния характер на дружеството. Какво означава
това? Това означава със своите действия и постъпки да се съобразява с интересите на
дружеството, с интересите на отделните съдружници, да пази доброто му име, това е все в едно
неизрично прогласено всеобщо задължение на всички съдружници и останалите участници в
ТД.

Външни отношения на събирателното дружество. Заглавието на раздел трети има една

реминисценция от това, че беше замислено събирателното дружество да не е ЮЛ, затова и
заглавието говори за правоотношение на съдружниците. Правилото обаче е отношенията на
дружеството с третите лица. Какви въпроси попадат в тези външни отношения на
събирателното дружество. Първо, те, за разлика от вътрешните отношения, са уредени с
императивни правни норми, тъй като става дума за правна сигурност. Кои са тези външни
отношения? На първо място това е представителството. На второ място – отговорността,
съответно на дружеството и на съдружниците. На трето място – правата на третите лица по
отношение както на дружеството, така и на съдружниците. И на последно място –
съдружникът като трето лице. Възможността съдружникът да влиза в правоотношение с
дружеството, в което участва.

Започвам с представителството. По правило представителстовто и управлението вървят

ръка за ръка. Който управлява, той представлява. Това нещо е безусловно във Френското
право. Затова там не правят разлика. Те са иманентно свързани. Немското право обаче прави
разлика и ние сме възприели немския модел, независимо, че в огромния брой случаи те пак са
свързани. Представители са лицата, които формират и изявяват волята на събирателното
дружество като юридическо лице. Кои са тези? Тези същите, които управляват. Следователно
това са по правило всички. Всички управляват и всички представляват. Но понеже това може
да създаде трудности при едно многочелнно дружество, представителството се възлага на един
или неколцина. Като казвам неколцина имам предвид двама. Повече от двама, много рядко.
Това обстоятелство трябва да бъде вписано в ТР. Така, както е възложено представителството,
така може да бъде отнето, но както при управлението, възлагането е извънсъдебно, а
отнемането става по съдебен ред и съответно вписване в ТР. Следващият въпрос свързан с
външните отношения, е въпросът за отговорността, който изтеглих в началото. Сега ще го
допълня малко. Всеки съдружник в събирателното дружество може да прави освен
възраженията, които принадлежат на дружеството като правен субект, може да прави и свои
лични възражения. И нещо повече – може всеки съдружник да прави компенсационни
изявления със свои лични вземания срещу кредиторите на дружеството. Става дума за
възражението за прихващане. Способ за погасяване на две насрещни задължения до по-
малкото. Необходими са шест предпоставки, една от които беше идентитет – кредиторът и
насрещната страна да съвпадат. От това правило, ако помните, имаше изключения. Когато
някой съдружник има вземане към кредитор на дружеството, може със собственото си вземане
да компенсира. Дали обратното също не е вярно. Дружеството да отговаря за личните
задължения на съдружниците. Откъде накъде? Има една хипотеза, която много силно се
доближава именно до това. Не е директно, но се стига до резултат, който силно наподобява
подобна отговорност. В чл. 96 е казано приблизително следното – ако кредитор на съдружник
не може да се удовлетвори в шестмесечен срок от движимото имущество на този съдружник,
той може да наложи запор върху неговия ликвидационен дял и да поиска прекратяване на
дружеството. Защото едва след прекратяване на дружестовто, съдружникът-длъжник ще има
ликвидационен дял от който неговият кредитор да може да се удовлетвори. В този случай
дружеството, за да се спаси от прекратяване, може да изпълни задължението на своя участник.
И така може да се стигне до този ефект – да отговаря за задълженията на своите съдружници.
Разбира се това може да направи и друг съдружник. Вижте колко красиво се получава, ако
изобщо виждате някаква красота в тези работи. Защо само върху движимото имущество? Ами
защото така е написано в закона, не знам и аз защо го направихме така. Вероятно така е
пишело в немския закон.

Съдружниците като трето лице. Съдружникът може да отдаде на дружеството своя

имот под наем или да му предостави заем. Няма лошо да влиза в облигационни отношения с
него. Обаче тук могат да се получат усложнения, защото съдружникът хем е трето лице, хем
отговаря за задълженията на дружеството. Изведнъж може да се окаже, че по едно
облигационно отношение съдружникът може да се окаже и кредитор, и длъжник. Едно от
основанията за погасяване на отношението, ако помните, беше сливането. Това ви го пускам
само за размисъл, защото в правото има много подробности. В практиката ще ги видите.

Стигаме до прекратяване на събирателното дружество. Не знам какво разбирате под

прекратяване на дружеството, но не е това. Наистина ви го казвам, не е това. Първо, под
прекратяване на дружеството се разбират две неща. Първото, основното, значение на
прекратяване на дружеството е преустановяване на неговата дейност. Следователно, след
прекратяването дружеството продължава да съществува като субект на правото само че е
влязло в нов етап от своето съществуване. Етапът на т.н. ликвидация. Ликвидацията служи, за
да се изпълнят всички задължения към трети лица. Накрая на ликвидационното производство
се стига до заличаване на дружеството от ТР, което е равно на неговата юридическа смърт. И
това е второто значение на прекратяване. Тоест, вече прекратяване на самото ЮЛ като субект
на правото. Затова винаги трябва да имате предвид двете значения на прекратяване. Основното
е преустановяване на търговската дейност, а второто – прекратяване на правния субект. Затова
в материята на преобразуването, за която ще учим по-нататък, при три от формите на
преобразуване има прекратяване без ликвидация (смърт на ЮЛ).

Кои са основанията за прекратяване на събирателното дружество? Първо, може да е

създадено като срочно – с изтичане на срока, или под прекратително условие. Може след това
– по взаимно съгласие. По-нататък – когато се обяви в несъстоятелност (тогава още е живо
като ЮЛ, но влиза във фаза на осребряване на имуществото му). След това до прекратяване се
стига по правило и със смъртта на някой от съдружниците. Както брака. Само че тук не е
толкова непоправимо, останалите съдружници могат да решат да продължат дейността. Така е
и с поставянето под пълно запрещение. Прекратяване на съдружник ЮЛ – по същия начин.
Когато се открие производство по несъстоятелност на съдружник, тогава синдикът може да
поиска прекратяване на дружеството, за да се стигне до ликвидационен дял, който да влезе в
масата на несъстоятелността. Може да се стигне до прекратяване, както стана ясно, по чл. 96 –
иск на частен съдружник. След това… това са подробности. Може и без тях.

Стигаме до прекратяване на членството. Основанията са смърт (нали, не може да

членуваш като си умрял), поставняето под пълно запрещение, прекратяване на съдружник –
ЮЛ, обявяването на съдружник в несъстоятелност също прекратява членството. Може
съдружник да отправи предизвестие за прекратяване на дружеството. Възможно е дружеството
да продължи. Възможно е по решение на съда да бъде прекратено членството на съдружник. И
тук, много е приятно за питане, как може да бъде изключен съдружник от събирателно
дружество? Само по съдебен ред. А в какви случаи се стига до прекратяване на членството –
когато съдружникът виновно не изпълнява задълженията си като такъв или е в обективна
невъзможност да го прави. Когато бъде прекратено членството, тогава този съдружник има
право на припадащата му се част от имуществото на дружеството. Независимо от основанието
за прекратяване на членството. Дори и при умишлени действия, той пак ще получи
припадащата му се част. Не е така решен въпросът при капиталовите дружества, но за тях ще
си говорим, като му дойде времето. И последният мини-въпрос е уреден в чл. 98 ТЗ – искове
срещу съдружници се погасяват с петгодишна давност, ако не е по-кратка и по-важното –
давностният срок започва да тече от деня, в който прекратяването е вписано в ТР.
Отговорността на съдружниците е остатъчна – и когато е заличено дружеството, в рамките на
давностния срок. Уважаеми колеги, с това прилючих, може би с вас ще имаме още две лекции
до Нова година и една на 10 януари. Довиждане, хубав ден!

Добро утро! Вас нищо не ви спира. Ни снегове, ни студове. На ваше мясот не бих
дошъл в този сняг!

Приключихме със събирателното дружество. Започваме следващото, което също е

персонално. Това е командитното дружество. Има легално определение в чл. 99, което леко е
сбъркано. Ал. 1 казва, че се образува с договор между две или повече лица за извършване на
обща дейност под обща фирма. Звучи нелепо под обща фирма (тя си е фирма на дружеството).
Стана ясно откъде идва този проблем миналия път – като при командитното. От определението
става ясно, че спецификата на това дружество е, че има два вида съдружници. Единият вид са
неограничено отговорните. Както са всички съдружници в едно събирателно дружество. Но
има и втора категория – ограничено отговорни. Първите се означават в теорията и практиката
като комплементари. А ограничено отговорните – като командитисти. На пръв поглед
изглежда твърде странно как така в едно дружество едните ще отговарят неограничено, а
другите, видите ли, ограничено. Как се стига до сдружаване на тези два вида? Например аз
провиждам, че изключително може да се спечели от производството на нещо си. Обаче ми
трябват парични средства. Затова се обръщам към вас и ви искам да влезете в дружеството
само с пари. Нищо няма да правите и ще разчитате да получите част от печалбата. Докато аз
освен името съм си заложил и къщата, и кучето, и жената. Всъщност жената не върши много в
случая. И така се получава командитното дружество. Кои могат да бъдат в командитното
дружество? За неограничено отговорните съдружници би трябвало да важи същото
ограничение – трябва да имат постоянен адрес според ЗГР в България, не могат да са търговски
банки, застрахователни дружества, за да не рискуват с неограничена отговорност. За
командитното дружество намират съответно приложение правилата за събирателното.
Особеностите при него са само при втората категория съдружници – ограничено отговорните.
Как се учредява? С учредителен договор – минимално необходимото съдържание е посочено в
закона. Търговската фирма, седалището и адреса, предмета на дейност, имената на
неограничено отговорните съдружници, как се управлява и как се представлява – чл. 102. Не е
нещо особено. Формата на дружествения договор е писмена с нотариална заверка на
подписите, както е при събирателното дружество. За да възникне, трябва да се впише в ТР – чл.
67. Вписването има конститутивно действие. Кой трябва да заяви за вписване? Неограничено
отговорните съдружници.
 Правоотношения между съдружниците. В ТЗ изрично се казва, че при тези отношения
предимство има договорът. С това иска да каже, че нормите в закона, които се отнасят до тези
вътрешни отношения са диспозитивни, следователно страните са свободни да уредят
отношенията си както намерят за добре. Какви са правата и задълженията на участниците в
командитното дружество. Те са различни в зависимост от това дали става дума за
неограничено отговорните, тоест комплементарите, или за ограничено отговорните
съдружници, командитистите. Правата на комплементарите са абсолютно същите както при
събирателното дружество – право на част от печалбата, правото на обезщетение за всичко,
което е похарчено във връзка и по повод дружествените дела или вреди във връзка с
дружествените дела, и право на ликвидационен дял. И тук трябва да се направи същата
уговорка, че правото на част от печалбата е условно право. Затова е по-коректно да се говори
за елемент от членствената правоспособност. Същото е и с правото на ликвидационен дял.

Съвършено различно стоят нещата при командитистите, ограничено отговорните

съдружници. Те имат право на част от печалбата, като по правило тя трябва да е по-малка от
тази на комплементарите, тъй като командитистите участват само имуществено, докато
комплементарите освен имуществено, участват и с лични усилия и грижи. Затова е важно как
ще се разпределя печалбата – в учредителния договор. Те имат право на ликвидационен дял
при прекратяване на дружеството. Що се отнася до неимуществените права и задължения. Тук
също има разлика между комплементарите и командитистите. Комплементарите имат право на
управление, имат право на вето (чл. 105). Правото на вето е най-засилената форма на контрол.
Ограничено отговорните нито имат право да управляват, нито право на вето, само право на
контрол в много тесни граници – да искат да контролират записванията в счетоводните книги,
за да са наясно как се развива дружеството и дали и доколко могат да разчитат на печалба.
Други неимуществени права нямат. Задълженията. Също са различни при двата вида
съдружници. Задълженията на комплементарите да направят съответната вноска според
договора плюс лихва в случай на забава. Освен това имат и неимуществени задължения – да
полагат лични усилия и грижа. Освен това, комплементарите са длъжни да се въздържат от
конкурентна дейност. И накрая дължат лоялност, за която стана дума и миналия път при
събирателното дружеството. Прави се извода, че всички участници в ТД дължат лоялност. Що
се отнася до задълженията на командитистите. Те имат едно единствено задължение –
имущественото задължение за вноска със съответно лихва за забава. Командитистите нямат
неимуществени задължения.

Разпределението на печалбата и загуба става на основа счетоводния баланс, както и

сметка печалби и загуби. В дружествения договор трябва да е предвидено, че неограничено
отговорните съдружници трябва да получават по-голяма част от ограничено отговорните.
Защото имат повече задължения и носят лична отговорност. Който носи по-големия риск,
трябва да има и по-голямата печалба. Ако командитист е получил печалба и с нея не се
покриват последващи загуби, претърпени загуби се покриват и от командитисти и
комплементари, докато не се излезе на печалба. Нормално е докато не се излезе на печалба
никой да не я претендира. Вторите отношения са външните отношения. За разлика от
вътрешните, те са уредени с императивни правни норми, тъй като засягат правната сигурност.
В основата им стои представителството. Тук нещата стоят аналогично както при
събирателното дружество. Понеже неограничено отговорните съдружници управляват, те и
представляват. Разбира се, възможни са модификации. Когато участниците в дружество са
повече, нормално е управлението, както и представителството да бъдат възложени на един или
неколцина от ограничено отговорните съдружници. Няма никаква пречка управлението да бъде
възложено и на трето лице – прокурист, ако съдружниците не виждат в себе си достатъчно
управленски умения. Но това, доколкото знам, се среща сравнително рядко.

При командитното дружество намира приложение чл. 96, който е ситуиран при
събирателното дружество. Когато кредитор на неограничено отговорен съдружник не може да
бъде удовлетворен в 6-месечн срок от движимото му имущество, той може да наложи запор
върху неговия ликвидационен дял и да поиска прекратяване на дружеството. И за да се спаси
дружеството, самото то може да изпълни задължението на своя участник. Респективно това и
командитист може да го направи и след това ще може да встъпи в правата на удовлетворения
кредитор, което се нарича суброгация.

Как стои въпросът с отговорността? Много хубав въпрос. За задълженията на

дружеството отговаря самото то със своето имущество. Но наред с тази отговорност идва
отговорността на неограничено отговорните съдружници. И какви бяха характеристиките –
лична, неограничена, солидарна, субсидиарна и ретроактивна. Едно нещо, което не е наред в
определението, се повтаря и в чл. 111. Съюзът “и” обърква нещата. Ограничено отговорните
съдружници изобщо не отговарят за задълженията на дружеството, щом като те са изпълнили
задължението си за вноска. Тъй като командитистите не влизат в никакви отношения с
кредиторите на дружеството. В правоотношение е самото дружество и за задълженията му
отговаря самото то и неограничено отговорните съдружници с личното си имущество.
Командитистът има задължение само към дружеството за вноската. Той просто рискува
направената вноска. Чл. 111 иска да каже, че ако командитист не е изпълнил своето
задължение за вноска, тогава кредиторите на дружеството могат да насочат изпълнение и към
командитиста за невнесеното. Само тогава може да се говори за отговорност на
командитистите. Не, както казва чл. 111, “и когато”, а именно когато не е изпълнил
задължението си към дружеството.

Има хипотези обаче, при които командитистът ще отговаря като неограничено

отговорен съдружник. Кои са тези хипотези? Това е много приятен въпрос за питане на изпит.
Има три случая. Първият, когато поради щеславие или поради друга причина командитистът
поиска неговото име да бъде включено в търговската фирма на дружеството. Забравих да ви
кажа за търговската фирма, че трябва да съдържа “командитно дружество” и името на поне
един неограничено отговорен. Ако обаче влезе името на ограничено отговорен, третите лица
ще се заблудят, защото е много богат. Следваща хипотеза – ако дружеството започне дейността
преди вписването (тоест в процес на учредяване), тогава така поетите задължения лягат върху
всички съдружници, защото няма вписване, за да е ясно кой е комплементар и кой –
командитист. И третата възможност – когато командитистът извърши правни сделки от името
на дружеството без да е овластен за това. Ще му се търси и неговата отговорност.

Прекратяване на командитното дружество и на членството. Тук нещата стоят почти по

същия начин както при събирателното дружество – изтичане на срока, сбъдване на
прекратително условия, по взаимно съгласие, при обявяване в несъстоятелност, при откриване
на производство по несъстоятелност по отношение на неограничено отговорен съдружник,
смърт или поставяне под пълно запрещение на неограничено отговорен съдружник (като пак
може останалите да решат да продължат дружеството и без този, чието членство е прекратено).
Що се отнася до прекратяването на членството, тук важат същите основания, както при
събирателното с едно важно изключение. По отношение на ограничено отговорния съдружник
има само едно единствено основание за прекратяване на членството (освен смърт), когато не
изпълни задължението си за вноска. Тогава може да бъде изключен. На никакви други
основания не може да му бъде прекратено членството. Когато бъде прекратено членство –
този, на когото е прекратено, става кредитор на дружеството по отношение на припадащата му
се част от дружеството. Толкова за командитното дружество.

Преминаваме към най-разпространеното дружество в планетарен мащаб – дружеството

с ограничена отговорност. Това дружество е и голямата гордост на немските юристи, тъй като
то е техен продукт. Учили сте още от ОТП, че основната функция на правото е отразителната
функция. Идва да се нагоди към обществените отношения и да им даде регулация. Понякога
има изпреварваща функция. Именно ООД е един такъв пример. В края на 19-ти век немските
юристи решават, че известните дотогава търговски дружества имат недостатъци. И през 1892г.
приемат Закон за дружествата с ограничена отговорност. България го прави през 1924г. Една
година преди Франция. Тука ги преварваме с една година. Това дружество, в Япония например
има над 1 милион. Така де, милион и половина са в Япония. Един юрист казва, че ООД във
вътрешните си отношения е събирателно, а във външните – като акционерно. Приложното поле
на това дружество е дребният и средния капитал. Има само ограничения в някои държави,
включително в България, не може да е търговска банка. Почти навсякъде по света е така с
малки изключения. Защо дружество с ограничено отговорност? То си отговаря напълно и нищо
не му е ограничено, но така си върви. Легално определение – чл. 113 ТЗ. Това определение има
два критерия – броя на лицата. Спокойно можеше да го няма в определението. И вторият
критерий е отговорността. Като законът казва, че за задълженията на дружеството
съдружниците отговаряли до размера на цялата си вноска в капитала. Нещо, което
методологически е сбъркано. Аз си позволявам да правя самопризнание пред минали студенти.
И пред вас ще го направя. Когато се обсъждаше тази дефиниция аз се възпротивих и тогава д-р
Мишо Вълчев каза да напиша коментар що не е така. И аз взех, че го послушах. Та,
съдружниците имат задължение по отношение на дружеството за вноска. Те не влизат в
правоотношение с третите лица – кредитори. Следователно няма как да отговарят за
задълженията на дружеството към третите лица. И тук за разлика от командитното дружество
не могат да насочат пряк иск срещу съдружник, който не е направил дяловата си вноска. Тази
нелепост става още по-ясна, когато се сравни с легалното определение за АД – чл. 158. Затова
ще ви предложа едно определение, простичко и като че ли по-точно. ООД е ТД, образувано с
договор, чийто капитал е разделен на дялове. От това определение става ясно, че ООД е вид ТД
и кое го разграничава от другите. От това, че е образувано с договор прилича на събирателното
и командитното. Но пък има и капитал – така наподобява акционерното дружество. Само че
при АД капиталът е разделен на акции, а тук е разделен на дялове. Как се учредява ООД?
Фактическият състав е смесен и включва в себе си един учредителен акт, който е дружествен
договор, освен ако не става дума за еднолично ООД (ЕООД), където има едностранен
учредителен акт. Ако единственият съдружник в това ЕООД е държавата или община, тогава
този учредителен акт е ИАА. На следващо място, за да се учреди дружество, трябва да се
запише капитал и да се внесе към момента на учредяването било изцяло, ако става дума за
законовия минимум, или ако е по-голям от законовия минимум, поне 70% от него, в който
случай се предвижда срок, в който трябва да бъде довнесен този капитал. На следващо място,
трябва да бъде назначен управител и именно този управител трябва да впише дружеството в
ТР. И от този момент дружеството се счита за възникнало както всички ТД. Често се бърка,
при учредяването на ООД няма учредително събрание. Има правни системи, при които има. По
българското право няма.
 Дружественият договор има две функции. Веднъж представлява съгласието на
съдружниците и втори път, представлява статут на това дружество. Броят на лицата е
неограничен – едно или повече. Могат да са всякакви лица – ФЛ, ЮЛ, Държава, общини,
чуждестранни. Въпреки, че трябва да формира капитал, това дружество съдържа елементи на
персоналните дружества, тъй като се иска по правило лично участие на съдружниците, както е
при персоналните дружества. Освен това няма свободно прехвърляне на членството. То става
със съгласие на дружеството. Какво е съдържанието на дружествения договор – чл. 115
посочва – търговска фирма, седалището, адреса, предмета на дейност, съдружниците, дяловете
им, управлението, какъв е размерът на капитала, на какви дялове се разделя. Има го в закона,
не е толкова важно. Освен това абсолютно необходимо минимално съдържание, има и
факултативно. Съдружниците могат да си определят каквото си искат.

Как стои въпросът с формата на това дружество? Предвидена е обикновена писмена

форма абсолютно напук на всякакъв разум. Загадката идва оттам, че в първоначалния проект в
чл. 114 се съдържаха 3 алинеи. По неясни за мен причини в пленарна зала влезе само 1 алинея.
И това е сегашната ал. 2. И си правихме извода, че щом е нотариална заверка на подписа на
пълномощното, самият договор за учредяване на ООД трябва да е нотариална заверка на
подписите. Само че после се добавят и другите алинеи с модификации. Не знам защо някой е
решил да е писмена форма – ал. 1. При АД при непарична вноска се иска отделно съгласие с
нотариална заверка на подписа. Случаят с ООД се приравни с АД – когато се прави апорт се
изисква отделно съгласие с нотариална заверка на подписите, както при АД. При учредяване
на дружеството всеки съдружник трябва да направи своята дялова вноска, срещу която
придобива дял от капитала на дружеството. Чл. 120 – още една неточност. Съдружникът не
внася дела си. Той прави вноска, капиталът срещу който получава дял. А тук се говори да
изплати или внесе дела си. А той изплаща или внася своята дялова вноска, срещу която
получава дял в капитала. Следващият елемент – да се назначи управител, като тук вариантите
са два. Самият управител да фигурира в самия дружествен договор или да се сключи с него
договор за управление, мениджърски договор. Вариантите тук са два – да има един управител.
Но мое и да има повече от един. И има два варианта – множество управители или колективно
управление. Множество управители означава, че всеки от тях може да действа
самостоятелност. Но може изрично да е предвидено и така да е записано в ТР, че управлението
е колективно, което означава, че трябва да действа съвместно. Много често в практиката се
назовава управител и заместник-управител, без това да се изисква от закона. За да се стигне до
вписване в ТР, трябва да е сключен договора, да е записан целият капитал и да е внесен или
целия, или поне 70% от него.

Видове ООД. Има няколко деления – обикновено или многочленно. На него

противостои едноличното – ЕООД. На свой ред тези, които са еднолични могат да са с ФЛ или
ЮЛ, единствен съдружник, или държавата или общината. На следващо място – т.н. паритетно
ООД. Това означава дружество от двама участници с равни права. Кошмар в практиката.
Защото много често, както в едно семейство, може да възникне противоречие. Както може да
се стигне до развод в едно семейство, така и да се скарат съдружниците. Цуг-цванг – няма
полезен ход. Затова е добре в дружествения договор да запишете как се решават тези въпрос.
След това можем да говорим за ООД с едностранно участие. Не е важно. Можем да говорим за
първични и сродни. Когато няколко дружества се обединяват. Може да е пак във формата на
ООД. Така стои въпросът с консорциумите и холдингите.
 И сега стигаме до най-важните и най-сбъркани проблеми – въпросът с капитала и
имуществото на ООД. Аз имах повод да кажа различните значения на капитала – съвкупността
от парично оценимите права и задължения, второто – стеснено – съвкупността от парично
оценимите права. Чл. 133 ЗЗД – цялото имущество на длъжника. В чл. 247а ТЗ – т.н. чисто
имущество. Това е разликата между актива и пасива. И в застрахователното право има едно
значение, но не ви интересува. Тези неща са важни, казвал съм ги и пак ще ги казвам, защото
много се бъркат. Имуществото, първо, е една динамична величина. И освен то има две
измерения – чисто стойностно. Може да се изчисли в пари. И, на второ място, имуществото
има веществен състав. Може да се пипне. Ето това е имущество на университета – всичко,
което виждаме е имущество на университета. Това го казвам, защото другото понятие, което се
доближава до имущество, но е много различно, е капитал. Капиталът може да е различен.
Внесен капитал, собствен капитал, допълнителен капитал, резервен капитал, привлечен
капитал, рисков капитал. За тези особености – по-нататък. Сега само ги споменавам, за да ви
възбудя любопитството. Но трябва да знаете що е то капитал. Капиталът е стойност. Той е
число, което изразява стойност в лева. Следователно капиталът е само идеален образ.
Капиталът не може да се пипне. Стойност. Абстрактна величина, изразена в лева. Освен това
капиталът е константна величина. Той не може да намалява и спада сам по себе си. Той е
такъв, какъвто е вписан в ТР. И може да се изменя само по определен ред. Нито намалява, нито
се увеличава сам по себе си.

Първо, малко от проблемите, свързани с имуществото. Трябва да знаете, че един от

принципите на ГП е правната самостоятелност на субектите. Всеки трябва да си има
самостоятелно имущество, за да отговаря с него за задълженията си. Но това не попречи на
нашия законодател след промените през 1991г., бе приет Закон за образуване на еднолични ТД
с държавно имущество. На пръв поглед човек си казва “Аха, сигурно ще да става дума как
Държавата има свое имущество и отделя част от него, за да образува едно такова ТД”. Да, ама
не. Чл. 1, ал. 3 от този закон – и до ден, днешен е в сила. Управлението на ЕТД с държавно
имущество се възлага с договор за управление. Няма как дружеството да е държавно
имущество. Държавните предприятия дори в комунизма не бяха така. Вярно, че собствеността
беше държавна, но предприятията си имаха собствено имущество. Чак 2009г. ВС се осмисли и
някак се съвзе, че няма как едно ТД да има държавно имущество. Не знам как е станало това
зомбиране.

Още по-сериозно е положението с капитала. Капиталът стана ясно, че е константна

величина и представлява стойност в лева. Има две функции – основа за стопанската дейност и
гаранционна функция. Тази гаранционна функция обаче е опосредена. Не е директна. Защото,
уважаеми колеги, много ви моля, да нямате никакво съмнение, защото има книги, в които
пише друго, дружеството отгаваря за своите задължения не с капитала си, а с имуществото си.
А откъде идва гаранционната функция на капитала? Тя идва от това, че ТЗ в десетина свои
разпоредби се стреми да осигури във всеки един момент дружеството да има имущество поне
равно на записания капитал. Следователно капиталът е една индикация какво е минималното
имущество на дружеството към всеки един момент. Само че няма гаранция, защото понякога
се стига до т.н. декапитализиране – спадане на имуществото под размера на записания капитал.
Чл. 138, ал. 2 или 3 казва, че ако имуществото спадне под размера на записания капитал,
управителят трябва да свика общо събрание. Ако в продължение на една година чистия размер
е под записания капитал, дружеството се прекратява. Имуществото трябва да е поне равно на
записания капитал. И това е гаранционната функция на капитала. А както ще се възмутя
следващия час – този капитал е 2 лева. Ще отговаря за всичките си задължения с 2 лева.
Просто ми иде да си тръгна веднага.

Откъде дойдоха тия 2 лева. Когато се приемаше ТЗ, минималният капитал за ООД беше
5000 лева. Съобразихме нашето да е по-ниско от германското. Дойде 40-то НС. Взе да се
говори за стимул на бизнеса. И една от пречките била това изискване за ООД и АД. Затова
капиталът трябвало да е рязко намален. За ООД имаше 2 проекта – на МС предвиждаше 100
лева, а Мартин Димитров от СДС – 500 лева. А за АД забравих – пак рязко намалено. Първо,
има Директива №1 на ЕС, която предвижда за АД минимум 25 000 евро. Само че ние това не го
гледахме изобщо. За ООД беше по-голяма битка, защото там няма директива. Преборихме се и
нещата останаха 5 000 лева. Едно от първите неща, които направи 41-вото НС е да намали
капитала на ООД на 2 лева. Аргументите – административна пречка. Нямало никаква пречка.
Това е все едно да махнем светофарите, защото хората минавали и на червено. По света имало
дружества с по един долар. Едно е в Америка, друго е в континентална Европа. Америка
никаква гаранционна функция не придава на капитала. Там е друг правен свят. В Европа се
придава гаранционна функция на капитала. Но през 2003г. във Франция и през 2008г. в
Германия се въведоха дружества с 1 евро. И това беше основният аргумент – 1 евро е 2 лева.
Само че при Франция и Германия поставят запетайка след 1-то евро. А нашият законодател не
може да чете след запетайката. За задълженията на дружеството отговарят и учредителите, и
управителите. При нас 2-та лева никой нищо не отговаря. След това, Германия. Те го кръщават
по друг начин. Там е предвидено, че докато дружеството не достигне размер в минималния
капитал за Германия – 25 000 евро, не може да се раздава печалба. Къде отива гаранционната
функция на капитала? И колко смешно става. Ако 3 лева капитал, тогава можете да внесете
70%. Тоест 2 лева и 20 стотинки. Останалите 80 стотинки можете да ги довнесете след това до
две години.

Капиталът се отразява в баланса на едно ТД в неговия пасив. Веднага да кажа, че

счетоводния баланс не отговаря на актив и пасив на имуществото. Записвам 10 000 лева като
пасив, че ме е срам да напиша 2. Като актив – налични пари 3000 лева, вземания 2000 лева и
трябва да бъде изравнен пасива. Срещу този капитал трябва да има имущество за толкова лева.
По-нататък ще усложним баланса.

Сега, какви са проблемите, свързани с капитала? Още при самото създаване на ТЗ

поради недостатъчната избистреност от тези, които са го създавали, бяха допуснати някои
грешки – чл. 102, т. 5 за командитно дружество, че трябвало да има и капитал в дружествения
договор. Няколко години по-късно се осъзнахме и капиталът падна. За АД беше записано
“когато капиталът спадне до еди-колко-си” – капиталът няма как да спадне. Имуществото
може да спадне под размера на записания капитал. Още самият ТЗ създаде предпоставки за
обърквания, свързани с капитала. Това нещо се мултиплицира и започнаха да се правят много
подобни грешки в други закони. МС си представяше капитала като щайга с ябълки, от която
могат да извадят две ябълки. Вече ви стана ясно, че капиталът не може да се пипа. Хареса ми
столичния общински народен съвет през 2008-2009г. какво направи. Чували сте за дружество
“Егида” ЕАД – охранителна фирма, чийто собственик на акциите е общината. И това решение
гласеше “от капитала на “Егида” ЕАД изважда 6 коня”. Значи според тях капиталът е една
конюшня. И значи, ако ти умре конят, намалява ли ти капитала? Или ако ти се роди жребче, ще
се увеличи? Някой ще каже, че няма значение за практиката. Наистина е важно. Защото се
стига до обвинение на управителите на търговска банка “Токуда”, защото видите ли взели че
продали две сгради, които били апортирани в капитала на ТБ “Токуда”, следователно може да
се стигне до декапитализация на дружеството, третите лица ще пострадат, дрън-дрън та пляс.
Уважаеми колеги, няма никаква пречка, това, което е внесено в капитала на едно дружество,
след това дружеството да разполага с него както намери за добре. Единствено трябва да се
следи чистото имущество да не спадне под размера на записания капитал. Това са различни
неща. Някои учени измислиха научния термин “деапортиране”. Като вадя вноската -
деапортиране. Ох.

Нещата, които искам да запомните. Много се запалих, ама така е. Моля ви за тези неща
да нямате колебание – имуществото има две измерения - стойностно и веществено, и е
променлива величина. Второ, няма и не може да има ТД с държавно или общинско имущество.
Имуществото е винаги на дружеството. Трето, ТД отговарят с имуществото си, а не с капитала
си. Не четете сбъркани учебници! Капиталът само дава индикация за размера на имуществото.
Няма правна фигура изваждане от капитала – деапортиране. Такова животно баш няма. И
последно, няма пречка за разпореждане с внесеното в едно ТД. Тези шест аксиоми, не са
аксиоми, не знам защо ми дойде думата аксиоми, тези шест положения, ако ги знаете, ще съм
доволен. И не става дума за изпита, става дума като юристи. Желая ви един хубав снежен ден!

Aз на времето не бях толкова редовен! Започнахме с ООД. Казахме какво е капитал на

дружество. Макар че според сегашния законодател се получава едно псевдокапиталово. Та,
капиалът на ООД е разделен на дялове. И сега говорим за дяловете. Те биват два вида. Когато
казваме, че капиталът е разделен на дялове, тези дялове се означават още като основни дялове.
Те са част от капитала на дружеството. Следователно делът е мярка за участие в капитала. Не
знам при вас как е, но аз капитала винаги си го представям кръгъл. /Чертае окръжност/ Ето
капитала на едно дружество. Единият дял е 2, другият – 3, а третият – 5 хил. лева. При нас по
българското право не е задължително точно по този начин да е разделен капиталът на
дружеството. Може да бъде разделен например на 10 равни части – 10 по хиляда. Но първият
съдружник има 2 основни дяла, вторият има 3, а третият – 5. Важното е, че стойността на
капитала трябва да е кратна на единица. Не знам дали някой може да си представи число, което
не е кратно на едно. Затова в чл. 117, ал. 1 се казва – да е кратно на едно. В предишната
редакция беше да е кратно на десет. И понеже като се редуцира цялата работа на 2 лева,
нямаше как да е на 10. Всъщност законодателят е искал да каже, че трябва да е цяло число, а не
лев и двадесет. В чл. 120 – всеки съдружник е длъжен да изплати или внесе дела си. Делът не
се внася или изплаща. Внася се или изплаща дяловата вноска. Следователно срещу
направената вноска от 2000, първият съдружник получава дял от капитала. Понякога се
означава като основен дял, за да се отграничи от следващия, който наричаме дружествен дял.
Възможно е един дял да бъде поет от повече от едно лице. Съсобственост върху дял. Толкова
за основния дял като мярка за участие на съдружника в капитала на ООД.

Когато започне да функционира едно такова дружество, нормално е то да започне да

печели. Когато печели, дружеството започва да трупа имущество, което започва да надвишава
числото на записания капитал. Искам пак да обърна внимание, че в дружественото право
основното значение на имущество е т.н. чисто имущество. А чистото имущество, съгласно чл.
247а, е разликата между активите и пасивите. Разликата между съвкупността от парично
оценимите права и парично оценимите задължения. И ето какво се получава. /чертае
окръжност около първата/ Получава се една втора окръжност, която представлява
имуществото, което по правило е над числото на записания капитал. И тук дойде времето да ви
кажа още някои значения на капитал със съответните прилагателни. Споменах понятието
собствен капитал. Това понятие се използва най-вече във финансовата и банковата практика.
Има го и в някои подзаконови НА в тази област. Под собствен капитал се разбира именно ето
тази по-голяма окръжност. Следващо значение на капитала се придава с прилагателното
“допълнителен”. Допълнителен капитал е разликата между капитала и собствения капитал.
Има едно понятие, използвано само от банкерите – привлечен капитал. Нищо общо няма с
капитала по ТЗ. Привлеченият капитал са всъщност паричните средства, които банката събира
от вложителите. Има следващо понятие, използвано пак от тези среди – рисков капитал. Пак
нищо общо с наща материя – банково понятие. Показва каква част от отпуснатите кредити са
трудно събираеми и си има формули за капиталова адекватност. Това, което трябва да правим
разлика, е между записан и внесен капитал. Записаният капитал не е задължително да бъде
внесен изцяло към момента на регистрацията на дружеството. Когато е над законовия
минимум, трябва към момента на учредяване да бъде внесен 70%. Имаме 10 хил. записан
капитал, но сме внесли 7 хил. Внесеният капитал ни е 7 хил. Има 2-годишен срок, в който
трябва да се довнесе записаният капитал. С

Следва понятието дружествен дял. Той има две значения. В широкия смисъл на думата
дружественият дял е синоним на членство. От тази гледна точка можем да кажем за всички
видове участници във всички видове ТД, че имат съответния дружествен дял, участници са в
съответното ТД. В тесния смисъл на думата обаче под дружествен дял се разбира парчето от
по-голямата торта. Тази част от имуществото на дружеството, която съответства на основния
дял. Ако в нашия случай основният капитал е 10000 и основния дял на първия е 2000 и чистото
имуществото е на двойно по-голяма стойност от основния капитал, в този случай основния дял
ще е 4000 лева, за следващия ще е 6000, а на третият – 10000 (5 хил. по 2). Миналият път ви
обърнах внимание как изглежда един баланс. Актив, пасив. В пасива фигурира капитал от
10000 лева. В актива разни неща, които винаги трябва да се изравнят по стойност с пасива. Има
съвършено голяма разлика между понятието актив и пасив по смисъла на правото и в
счетоводния смисъл. Тук освен този капитал има и резервен фонд, който при ООД не е
задължителен, докато при АД е задължителен. И освен това в пасива да кажем ще се включи и
ако дружеството е взело кредит. Тук ще се включат 5000 лева кредит. В който случай в актива
се пренасят съответните счетоводни записвания така, че да се получи същото. Как ще
изчислим какъв е дружественият дял на всеки от нашите съдружници? Като извадим от актива
(вече по смисъла на правото) пасива. На изпит няма да ви карат да изчислявате някакви дялове.

Съотношение на пропорционалност между основния дял и дружествения дял. Нормата,

която предвижда тази пропорционалност е диспозитивна. В дружествения договор може да се
предвиди нещо различно. Например аз съм съдружник в едно такова дружество и съм с най-
малкия дял – 2000. Но понеже разбирам от дружествено право, съдружниците ми дават по-
голям дружествен дял. Моят глас ще тежи повече на ОС и ще имам по-голямо участие при
разпределяне на печалбата. Не съм го срещал никъде на практика. Но е възможно. Един
съдружник може да има един или няколко основни дяла, но винаги само един дружествен дял.
Независимо как е разделен капитала и дали съдружникът има един или няколко основни дяла,
то той винаги има един-единствен дружествен дял.

Увеличение на капитала. Това значи допълнително образуване на капитал. Или иначе

казано – случай на набиране на допълнителен капитал. Първоначалното формиране на
капитала става от учредителите-съдружници, докато увеличаването на капитала
(допълнителното образуване на капитала) може да бъде поето или от съдружниците, което е
принципът, или от трети лица, които по този начин биват приети за нови съдружници. Кои са
предпоставките за увеличаването на капитала? Фактически и юридически предпоставки.
Фактическите са най-често необходимостта от нови средства. Което ще се наложи заради
необходимостта от разширяване на стопанската дейност. Трябва да се купят нови машини и
съоръжения и съдружниците трябва да увеличат капитала. Може, разбира се, мотивът да е
чисто имиджов. Защото като влезете в ТР и видите дружество с капитал 2 лева, но друго е да
видите дружество със 100 хил., 500 хил. След като се знае, че принципът е, че това дружество
има имущество, равно поне на записания капитал. Другояче изглеждат юридическите
предпоставки за увеличение на капитала. На първо място необходимо е решение на ОС. Само
общото събрание е органът, който може да вземе решение за увеличение на капитала. На второ
място това решение само по себе си не увеличава капитала, затова то трябва да се проведе.
Това увеличение да се реализира. И на последно място последният елемент от ФС на
увеличението на капитала е вписването в ТР, което има конститутивно значение.

Видове увеличение на капитала. Това, че увеличаваме капитала на едно дружество не

означава задължително, че в дружеството влизат нови средства. Защото увеличението може да
бъде номинално. Следователно като говорим за увеличение на кпитал, трябва да знаем, че има
два вида увеличение – номинално и ефективно. При номиналното увеличение на капитала не
постъпват нови средства, защото то става за сметка на разликата в плюс между чистото
имущество и записания капитал. В този случай увеличението на капитала ще има преди всичко
имиджов ефект. В нашия случай решават съдружниците от капитал 10 хил. да го направят 15
хил. Тоест да усвоят част от разликата, която банкерите наричат допълнителен капитал.
Всъщност в ТП няма такова понятие. В тези случаи се говори най-често за капитализиране на
печалбата. Образно казано това, което е над записания капитал е печалба. Затова след 1 година
дружестовто решава не цялата печалба да раздаде на съдружниците, а част от печалбата да я
капитализира. Това е номиналното увеличение на капитала. Нови вноски не се правят. Вторият
случай на увеличение на капитала е ефективното увеличение на капитала. При него вече има
нови постъпления. Правят се нови вноски. По правило в ефективното увеличение на капитала
участват съдуржниците. Няма пречка те да решат увеличението на капитала да бъде поето от
трети лица. Да бъдат поканени за нови съдружници. Но това трябва да стане по решение на
ОС, няма кой друг да реши. Когато ефективното увеличение се поема от съдружниците,
принципът е, че те участват в увеличението съразмерно на своето досегашно участие в
капитала. Следователно ако общото събрание реши удвояване на капитала, тогава първият
съдружник, който има основен дял 2 хил., ще трябва да внесе още 2 хил. и делът му в капитала
ще е 4 хил. Това е принципът. Няма пречка съдружниците да решат друго – да участват, да
речем, по равно. Тогава ще има преизчисление на основните дялове на всеки съдружник. Но
принципът е, че имат право да участват съразмерно на досегашното си участие. Когато се
приемат нови съдружници винаги става дума за ефективно увеличение на капитала, тъй като те
правят вноски. Решението за увеличение на капитала се взема единодушно и ОС е
единственият орган, който може да го реши, за разлика от АД, където има и други варианти.
Това решение на ОС още не означава увеличение на капитала. В решението трябва да се
съдържат вида и начина на увеличението, а начинът е технически дали ще бъдат увеличени
дяловете или ще бъдат записани нови дялове или приемане на нови съдружници, които ще
придобият вече записани дялове. Освен това трябва да се запише размер на увеличението,
включително дали това увеличение е под условие. Възможно е това условие е в случай, че се
намерят трети лица, които да участват в увеличението. Възможно е увеличението да се
изразява в непарични вноски. Това решение за увеличение на капитала поражда задължението
на съдружниците да поемат увеличението, да направят дължимите вноски, за да се реализира
увеличението. И едва след като бъде проведено решението, тоест след като се направят тези
допълнителни вноски, тогава вече чак се стига до вписване на увеличението в ТР. Когато
увеличението се поема от трето лице, то трябва заедно с това да подаде и молба за членство, с
която декларира, че приема всички условия по дружествения договор и тази молба за членство
трябва да бъде приета от ОС. Да приемем, че в нашия случай ще увеличим капитала с 2 хил.
лева. Да речем, че приемаме един съдружник. Каква вноска трябва да плати новия съдружник?
Голяма грешка ще е да плати само 2 хил. лева, когато чистото имущество ни е 20 хил. Срещу 2
хил. лева ще получи двойно по-голям дял. Става титуляр на 4 хил. лева. Затова от цената, която
плаща, 2 хил. отиват в капитала и 2 хил. – в чистото имущество. При губещо дружество той
обаче не може да плати по-малко от 2 хил. Плаща 2 хил. за да има всъщност 1 500.

Намаление на капитала. Намалението на капитала е фигура, огледална на

увеличението. И както при увеличаването на капитала говорехме за ефективно и номинално, и
тук, макар че звучи по-странно, също можем да говорим за ефективно и номинално намаление
на капитала. Кога се пристъпва до намалението на капитала. Фактическите причини могат да
бъдат две. Или желанието на съдружниците, образно казано, да освободят имущество, или да
нагодят капитала към загубите. Единият от случаите е, когато чистото имущество е много
малко над записания капитал – в нашия случай – 11 хил. Затова решават да свият капитала и се
освобождава имущество. Това е т.н. счетоводна печалба. По-честата причина обаче за
намаляване на капитала е в случай на загуби. Когато се стига до т.н. декапитализиране,
известно още като отрицателен баланс. Това е случаят, когато чистото имущество спадне под
размера на записания капитал. Записан е капитал 10 хил. и се оказва, че към определен момент
чистото имущество се е свило, да кажем, на 5 хил. лева. В този случай, казва чл. 138,
управителят на ООД е длъжен незабавно да свика ОС. Именно с оглед на тази ситуация да се
реши какво трябва да се направи. Едно от нещата, които могат да се направят е именно
намалението на капитала, което също се представя в два варианта – номинално и ефективно.
Номиналното означава капиталът да бъде намален до стойността на чистото имущество. Бил е
10 хил., чистото имущество е спаднало на 5, капиталът се намалява на 5 хил. лева. Това не е
много изгодно, защото съдружниците са изправени пред опасността да няма какво да
разпределят, тъй като печалба в този случай няма. Затова по-често се стига до ефективно
намаляване на капитала, което означава неговото число да слезе под числото на чистото
имущество. Тоест, чистото имущество е спаднало на 5 и съдружниците решават да намалят
капитала на 2 хил. лева, с което пак получават една счетоводна печалба от 3 хил. лева. Това
ефективно намаление е за препоръчване, за да има тази положителна разлика между
имущество и капитал. Разбира се, не може да се намали капитала под изискуемия минимум, но
понеже в нашето право е твърде смешен, едва ли някой може да си представи намаляване на
капитала под 2 лева.

Кои са юридическите предпоставки за намалението на капитала? Намалението на

капитала е прерогатив единствено на ОС. Следователно решение на ОС за намаление. След
това – обявяване на решението в ТР. На трето място, удовлетворяване или обезпечаване на
кредиторите, които не са съгласни с намалението. И накрая, вписване в ТР.

Първо, решението на ОС. Стана ясно, единственият орган който го прави. Прави го
единодушно. Не може да слезе под изискуемия минимум. В решението трябва да се посочи
целта, размера и начинът по който става намалението. И тук принципът е съразмерност на
намаляване на дяловете. Друг вариант за намаление на капитала. Връщане на дела на
прекратилия участието си съдружник. Ако съдружник почине или пък реши да напусне
дружеството, тогава един от вариантите е капиталът да бъде намален с този дял, който е имал
прекратилият участието си съдружник. И ако не бъде наследен, разбира се. Възможно е също
така технически да се стигне до намаляване на капитала, като се освободят съдружниците от
задължението да довнесат до размера на записания капитал, когато към момента на вписването
капиталът не е бил внесен изцяло. При записан капитал 10 хил., ефективно са внесени 7 хил. В
2-годишен срок трябва да се довнесат. По едни или други причини, дружеството решава да
намали до реално внесените 7 хил. капитала. Това е единственият случай, в който може да се
освободят от задължението за вноска съдружниците. За разлика от увеличението на капитала,
при което кредиторите не могат да имат нищо против, защото капиталът има гаранционна
функция. И колкото повече се увеличават, си казват “ние сме бетон”. При намалението на
капитала е точно обратното. Интересите на кредиторите на дружеството са застрашени. Тук
искам още веднъж да повторя още нещо – дружеството не отговаря с капитала си, то отговаря с
имуществото си, но нашето законодателство, което е по континенталната правна система,
предвижда гаранционна функция на капитала, която е опосредена. Прави така, че да се
поддържа имущество, което е поне равно на записания капитал. Няма гаранция, че това става,
но това е стремежът. Намалението на капитала заплашва интересите на кредиторите, за това те
трябва да бъдат предизвестени с оглед на тяхната защита. Затова, когато се вземе решение за
намаляване на капитала, още преди да е проведено намалението, се вписва в ТР, в което се
съдържа покана към кредиторите на дружеството да изразят отношението си към
проектираното намаляване (защото още намаляване няма, има само решение за намаляване,
което не е проведено). Кредиторите имат 3-месечен срок да кажат съгласни ли са или не. Ако
не реагират, са съгласни. Но ако реагират, тоест кажат “не сме съгласни”, тогава по отношение
на несъгласните с намалението кредитори има две опции в зависимост от падежа на техните
вземания. Ако в рамките на тези три месеца настъпи падежът на нечие вземане, такъв кредитор
трябва да бъде удовлетворен. Но тези кредитори, чийто падеж не е настъпил и няма да настъпи
в рамките на тези три месеца, такъв кредитор трябва да бъде обезпечен с някоя от известните
обезпечителни мерки – залог, ипотека, поръчителство, банкова гаранция. Затова управителят,
който вписва намалението, декларира или че няма несъгласни с намалението, или че тези,
които са били падежирани, са получили изпълнение, респективно тези, чиито падежи не са
настъпили, са обезпечени. Ако подаде декларация с невярно съдържание, ще отговаря с
личното си имущество за задълженията на дружеството. Ако в крайна сметка се получи така че
кредитор, който е изразил несъгласие с намалението и не е бил обезпечен освен всичко в
негова полза се поражда по силата на закона правото на запор (върху движими вещи),
респективно възбрана (върху недвижими вещи) срещу имуществото на дружеството. По новия
ГПК е 452 може би. Старият ГПК ми е в главата от 30 години, новият не го знам. Ако
съдружници имат вземане по отношение на дружеството, което е възможно, то те ще бъдат
удовлетворени след кредиторите на дружеството. Така че между конкуренцията между
външните и вътрешните кредитори, предимство имат външните. Толкова по въпроса за
намалението на капитала.

Стигаме до въпрос, свързан с намалението на капитала, който звучи твърде

шизофренично. Това е едновременно увеличение и намаление на капитала. Има го. И е
френско понятие, известно като операция акордеон. За какво става дума? Става дума за
дружество, което изпада в тежко положение. Тоест неговото имущество спада под размера на
записания капитал. Търпи загуби. Вариантите са няколко - да се намали капитала. Но трябват
инвестиции. Тогава ще кажете, че може да се увеличи капитала. Имаме 10 хил. лева капитал.
Дружеството търпи загуби и чистото имущество е 5 хил. Вижда се, перспективите са лоши за
дружеството. Може да се вземе кредит от банка. Обаче това увеличава задълженията, защото
не знам що кредитите банките ги искат обратно, че и с лихви. И тогава се взема точно това
гениално френско решение, което е предвидено в нашия ТЗ, капиталът да се свие под размера
на чистото имущество (да кажем – на 2 хил. лева) и едновременно с това се търсят външни
лица, които да инвестират в дружеството за увеличение на капитала. Първо свиват капитала
под размера на чистото имущество, след което го раздуват, да кажем с 20 хил. лева, което
увеличава капитала, но и имуществото. Пак ще се получи плюс между записания капитал и
чистото имущество. Тогава вече ще е в положителната конфигурация – капитал по-малък от
имуществото. Могат двете решения за намаление и увеличение едновременно да се впишат в
ТР.

Членство в ООД. Под членство се разбират няколко неща. На първо място може да се
разбере юридическият факт, който поражда членственото правоотношение. На второ място,
членството може да се определи като членствено правоотношение. А то какво
представляваше? Отношение между всеки съдружник и дружеството. Какво е съдържанието на
членственото правоотношение? Като на всяко правоотношение – правата и задълженията.
Членствените права и задължения на съдружника, които ще бъдат предмет на следващата
лекция. Сега дотам няма да я докараме. Помните, че членството има за синоним дружествен
дял (в широк смисъл). Всеки участник в дружеството получава удостоверение за участие, тоест
удостоверение за членство, което обаче не е ценна книга. За разлика от акцията при АД, тук
това удостоверение за членство не е ценна книга, има само доказателствено значение,
легитимационна функция. Как се придобива членството? Може да се придобие по два основни
начина – първично, което има два варианта – първоначално (тоест чрез участие в
учредяването) и възникване на членствено правоотношение въз основата на правоприемство
(приемането на нов съдружник). Тук вариантите са два – частно правоприемство и
универсално правоприемство. Универсално ще е налице в случаите на наследяване или пък в
някои от случаите на преобразуване (една хубава сложна материя, която се учи втория
семестър, глава 16 от ТЗ – четирите случая по ГП се утрояват – стават 12 случая на
преобразуване). Що се отнася до приемането на нов съдружник? Това става с писмена молба, в
която се декларира, че се приемат условията на дружествения договор и тя става неразделна
част от този дружествен договор. След това на основата на тази молба трябва да се вземе
решение на ОС за приемането на новия съдружник. Това решение се вписва в ТР. Последиците
от приемането на новия съдружник е, че се приема основен дял от капитала, което води
неминуемо до увеличението на капитала. Стана ясно, че цената на това приемане не е
задължително да е равна на цената на основния дял. При печелившо дружество новият
съдружник трябва да плати цена, която е приблизително равна на дружествения дял, който ще
придобие в дружеството. То малко е и въпрос на пазарлък колко ще струва участието.
Следващото членуване става чрез придобиване на членство чрез правоприемство. Тук става
дума или за прехвърлително правоприемство – когато се стига до продаване на дела на
съдружник върху трето лице, когато се наследява и третият вариант е при преобразуване. Не е
нужен договор между съдружника и дружеството, защото ООД макар и да е капиталово
дружество, има и елементи с оглед на личността и затова прехвърлянето на членството върху
трето лице изисква съгласие на самото дружество в лицето на ОС. Ако членството се
прехвърля от съдружник на съдружник, тогава няма нужда от такова решение, тъй като не
настъпва такава промяна в състава на дружеството от трето лице. Но ако се предава дела на
трето лице, тогава се иска. При всички случаи самото прехвърляне става с договор в писмена
форма за нотариална заверка на подписите като форма за действителност. И накрая – вписване
в ТР. Какви са последици от това прехвърляне на членството? Правоприемникът става
солидарно отговорен с праводателя по отношение на задълженията за вноски в капитала.
Възможно е и частично прехвърляне. Тоест, да се прехвърли не целият дял, а част (било
идеална или реална част).
 Залог на дружествен дял. Въпросът е уреден в ЗОЗ. Тази материя ще я учите по-
подробно догодина при търговските сделки. Целта на залога на дружествения дял е като на
всеки залог – тоест обезпечение в полза на заложния кредитор. Формата на този залог е
писмена с нотариална заверка. И този залог се вписва в един нарочен регистър, който се води
към Министерство на правосъдието и се казва Централен регистър за особените залози. Знаете
още от ОП, че залогът следва вещта. И тук макар дружественият дял да не е вещ, то в случаи на
прехвърляне на дружествения дял, залогът си следва вещта. Следователно този, който ще
придобива дружествен дял, тоест членство в ООД, трябва да е съобразителен да направи
справка именно в този Централен регистър за особените залози дали случайно няма вписан
особен залог върху този дружествен дял. Дотука е много ясно и нататък почти няма да отидем,
защото има известни проблеми, свързани с реализацията на този особен залог. Няколко думи
повече за правоприемството на дружествен дял при преобразуване. Стана ясно, че основните
форми на преобразуване ги знаете, като при някои от тях настъпва универсално
правоприемство, а при други форми на преобразуване има частно правоприемство. Тоест
прави се разделителен протокол и там кои права и задължения преминават към едното, кои -
към другото. Във всички случаи това правоприемство настъпва по силата на закона.

Прекратяване на членството. Това означава прекратяване на участието в ООД-то, което

е равно на погасяване на членственото правоотношение. Прекратителните основания можем да
разделим на две групи – законови и тези, които не са изрично предвидени в закона. Първото, и
най-елементарно, прекратително основание е смъртта на съдружник, а в случай, че
съдружникът е ЮЛ, това е прекратяването му с ликвидация. Прекратяването без ликвидация –
там става една от формите на универсално или частно правоприемство. По пътя на
правоприемството се получава нещо друго. Втората категория основания за прекратяване на
членството са промени в статута на съдружника – поставянето му под пълно запрещение.
Следващото основание, свързано с промяна на статута на съдружника, е обявяването на
съдружника в несъстоятелност. Следващата група прекратителни основания са все ГП сделки.
На първо място такова може да бъде решение на ОС за изключване на съдружник. Друга ГП
сделка, която води до прекратяване на членството е едностранното волеизявление за
напускане. И последното такова прекратително основание с ГП сделка е прехвърляне на
дружествения дял, което изисква волята на съдружника-продавач на дела, праводател, и ако
правоприемникът е трето лице, се изисква и решение на самото дружество. Няколко думи
повече за изключването на съдружника. То става на няколко вида основания. На първо място е
неизпълнение на основното имуществено задължение – за вноска. Предизвестие с даване на
срок за изпълнение, след това съдружникът се счита изключен. Изключване е възможно и при
друго евентуално имуществено задължение – за допълнителна парична вноска в някои от
случаите следва изключване. Има случаи, в които няма изключване. По-нататък ще се говори
подробно, тука само го споменавам. Следващите случаи на изключване на съдружника са
свързани с неговото бездействие – дезинтересирал се е от дружествените дела. Той може да
бъде изключен. Появява се още веднъж този характер на дружеството, че то не е чисто
капиталово, а има и лични елементи. При АД акционерът, който си е направил вноската, няма
никакви задължения. Ама никакви. На изпита питам за задълженията на акционера и започват
едни фантазии, а той няма никакви. И последното основание за изключване – ако действа
против интересите на дружеството. Вече не бездействие, а активни действия. И тук само ще
спомена имущественоправните последици от изключването. Ако не е изпълнил основното си
задължение, задължението за вноска, той губи всички – и частично направената вноска,
доколото е направил такава и всички свързани с нея права. При неизпълнение на задължението
за допълнителна парична вноска има случаи, в които губи, и такива, в които – не губи. След
изключването той има право на припадащата му се част от имуществото. Това, което е равно
на евентуалния му ликвидационен дял. В края на месеца по счетоводен баланс – това не го
помнете, защото е много неприятно. Предизвестие. То трябва да е в писмена форма и най-
малко с 3-месечен срок. След което трябва делът да бъде поет от другите съдружници,
неговият дял от капитала. Или ако те решат да не го правят, тогава капиталът трябва да бъде
намален.

И накрая на днешния ден – наследяване на дружествения дял. Законът казва много

лаконично в чл. 129, че дружественият дял може да се наследи. И тук се поражда един
проблем. Почива съдружник. Идва наследник или наследици. Длъжно ли е дружеството да
приеме наследника или наследниците на мястото на починалия съдружник. Законът мълчи.
Испанският закон за ООД в чл. 3 казва, че доверието на съдружника се прехвърля на мястото
на наследниците му. Звучи логично дружеството да може да реши дали да приеме. Да, обаче,
ако отворим чл. 97, ал. 2 (главата за събирателното дружество). Събирателното дружество е
най-яркият представител на персоналните дружества. Оттука би следвало да се направи
аргумента, че щом при събирателното дружество зависи само от наследниците, колкото и да
звучи нелогично във връзка с това, което си говорехме за прехвърляне на дружествен дял,
трябва да приемем, че тук зависи само от волята на наследниците. Ако наследниците обаче са
недееспособни. Било поради възрастова причина (малолетни), било поради поставяне под
пълно запрещение. Няма как да бъде. Но непълнолетните и ограничено запретените биха могли
да бъдат. Желая ви хубав Никулден!

Права и задължения на съдружниците в ООД

Направо ви се чудя как ви се става толкова рано. Продължаваме с ООД. Днес

започваме с правата и задълженията.

Правата и задълженията, знаете, че са в съдържанието на членственото

правоотношение. Те могат да бъдат извлечени на първо място от ТЗ, където са нормирани, но
също така права и задължения могат да се съдържат в дружествения договор. Има един
принцип в Дружественото право, че правата и задълженията са съразмерни на дяловото
участие в капитала на дружеството.

Почваме с правата. Можем да ги разделим на две групи – имуществени и

неимуществени. Имуществените права са две. Правото на част от печалбата, което тук се
означава без никакво колебание – право на дивидент, и правото на ликвидационен дял. И двете
права са условни права. И нещо повече, аз дори ги наричам като елементи от членствената
правоспособност, тъй като може един съдружник изобщо никога да не получи какъвто и да е
дивидент, също така никога да не получи ликвидационен дял. Това е една абстрактна
възможност, която се реализира при наличието на определени предпоставки. Кои са
предпоставките, за да възникне едно конкретно, изискуемо и ликвидно право на дивидент? Те
са три. Първата е да е завършила финансовата година. По българското право, за разлика от
американското, финансовата година съвпада с календарната. След това – да е направен
финансов отчет, който да е приет от Общото събрание и който финансов отчет да съдържа
наличие на печалба. Следователно вторият елемент е наличието на печалба, което се
установява от финансовия отчет. И на трето място – решение на ОС за разпределяне на
печалбата, или на цялата, или на част от печалбата, като дивидент. Едва при наличието на тези
предпоставки може да казваме, че има право на дивидент за участниците в дружеството.
Възможни са и предварителни плащания, ако на основата на междинния баланс се прогнозира,
че ще има печалба. Поначало правото на дивидент не е зависимо от това дали съдружникът е
изпълнил изцяло своето задължение за вноска, освен ако в самия дружествен договор не е
предвидена вноската като предпоставка. Горе-долу същото важи и за ликвидационния дял от
гл. т. на това, че е елемент от членствената правоспособност. И възниква при прекратяване на
дружеството и след като се изпълнят задълженията с трети лица, остатъкът се разпределя
според участието на съдружниците в капитала.

Втората група права са неимуществените права. Тях можем условно да разделим на три
групи. Различни автори по различни начини ги класифицират, определят, няма абсолютно
заковано деление. Аз предлагам делението на управителни, контролни и защитни.
Управителните. Това са организационни права. На първо място идва правото на участие в
Общото събрание. На второ място – правото на глас. Което право може да го упражните лично,
може да го упражните и чрез представител, като за целта същият трябва да е изрично овластен
за това. Поради което много ми се иска да изтълкуваме чл. 137, ал. 4. Какви законни
представители тук, като в дружеството не може да има недееспособни. Това личи в
прекратяването на членството – чл. 125, т. 1. Правото на глас зависи от дяловото участие.
Освен ако някой не се е решило да има по-голям глас, заради тази диспозитивна норма, за
която говорехме миналия път. Следващото право е правото да избира и да бъде избиран в
органите на управление на дружеството – пасивно и активно право на избор.

Втората група неимуществени права са контролните права. Това всъщност

представлява правото на всеки съдружник да бъде информиран относно дейността на
дружеството, възможността да преглежда търговското счетоводство. Това са контролни и
право на информация за дружествените дела.

И на трето място идват защитните права. Това е правото да се иска отмяна на решения
и разпореждания на управителя на дружеството и това право се упражнява пред ОС, защото
ОС има властта да отмени едно или друго решение на управителя. Като разбира се обръщам
внимание, че това право се простира само във вътрешните отношения в дружеството. Не могат
да се отменят такива, които са произвели ефект навън. Това е неимислимо. На следващо място
– право да се иска отмяна на решение на общото събрание, ако то противоречи на императивни
правни норми на закона или на дружествения договор (чл. 74 ТЗ). За това нещо сме говорели.
На следващо място идват т.н. малцинствени права. Това са права на съдружниците, които
притежават определена част от капитала на дружеството. По замисъл това са колективни
права, н няма пречка и само един съдружник да е носител на такова малцинствено право. Така
например тези съдружници, които притежават 1/10 от капитала (ако е 2 лева капитала – 20
стотинки), могат да искат свикване на Общото събрание. По-нататък, тези, които притежават
1/5 от капитала, могат да искат прекратяване на дружеството, ако важни причини налагат това.
Това е възможност, която законът урежда. Да искат от съда да се прекрати дружеството, не го
правят сами. Ако има причини, със съдебно решение дружеството ще бъде прекратено. На
следващо място, тези, които притежават 1/10 от капитала, могат да искат назначаване или
смяна на ликвидатора, когато дружеството е прекратено. Ликвидатор по правило е управителят
на дружеството. Това са тези малцинствени права, които по замисъл са колективни. Толкова за
правата.
 Минавам към задълженията. Тях също за по-лесно можем да ги разделим на тези две
основни групи – имуществени и неимуществени задължения. Основното имуществено
задължение е задължението за дялова вноска. Всеки съдружник трябва да направи вноска
съобразно дружествения договор. Тази вноска по правило не може да се прихваща, с нея не
може да се опрощава. Може да има опрощаване, само ако се вземе решение за намаляване на
капитала. Следващото възможно имуществено задължение е задължението за допълнителна
парична вноска. Малко по-късно ще се спра на това задължение. На трето място, може в
дружествения договор да бъдат предвидени и някои други задължения с имуществен характер.
Например, задължението в случай на необходимост съдружниците да кредитират дружеството.
Да дадат заем. Лични средства да вложат за преодоляване на финансови затруднения. Няма
никаква пречка. След това, могат самите съдружници да си вменят първите няколко години
печалбата да отива за натрупвания, примерно формират фонд “Резервен”. Или пък самите
съдружници да се явят гаранти по договор, да станат поръчители на дружеството. Не съм
срещал, но това не значи, че няма. Възможно е да се поемат задължения от съдружниците да
доставят необходимите суровини и материали. Всичко това е пълна свобода в дружествения
договор.

Няколко думи за т.н. допълнителна парична вноска. Това е изрично предвидено в

закона само по отношение на ООД. Тази парична вноска е задължително само парична и, което
е много важно, тя не се отразява на капитала. Допълнителната парична вноска не влиза в
капитала на дружеството. Кои са предпоставките, за да може да се реши (защото това става с
нарочно решение на ОС) това. Предпоставките са две – алтернативни. Или дружеството да е
понесло загуби, или да има временна необходимост от парични средства. При наличие на
някои от тези две предпоставки общото събрание може да вземе решение за допълнителни
парични вноски, които са съразмерни с участието в капитала. Тоест вноската ще бъде толкова
по-голяма за този съдружник, който има по-голямото участие в капитала. Нормата обаче е
диспозитивна – няма пречка ОС да реши да е поравно – всеки да трябва да даде по 1000 лева.
Иначе правилото е съразмерно с участието в капитала. Тази допълнителна парична вноска
подлежи на връщане. Това всъщност е един вътрешен заем, който съдружниците дават на
дружеството. И в решението на ОС се посочва кога и при какви условия ще се върне този заем,
ще има ли или няма да има лихва върху него. По какво се различава този заем от заема по ЗЗД?
Различава се най-вече от правопораждащия ЮФ. По ЗЗД става дума за един договор, който
беше едностранен, реален, нали така беше? Докато тук източникът е решение на ОС. И то се
взема с определено мнозинство.

Стигнахме до неимуществените задължения. На първо място съдружниците в ООД

имат задължението да участват в управлението. Значи те от една страна имат правото да
участват в работата на ОС, а от друга са длъжни да полагат усилия в тази насока и имат
задължението да съдействат на дружеството с лични усилия и грижа. Което задължение
доближава ООД до персоналните дружества, защото там неограничено отговорните
съдружници дължат такова съдействие. Затова понякога се казва, че ООД е междинна форма
между персонални и капиталови, но то си е капиталово, защото формира капитал. На следващо
място – да изпълняват решения на ОС. Да са подчинени на ОС. И конкретен израз на това е
когато ОС вземе решение за допълнителни парични вноски. И накрая, последното всеобщо
задължение е задължението за лоялност. Тоест, да преследва интересите и целите на
дружеството, да се въздържа от действия, които нарушават тези интереси, да пазят престижа на
дружеството, интересите на другите съдружници и т.н. Тоест това е една обща рамка на
поведение на съдружниците.
 Последици от неизпълнението на задълженията. Когато съдружникът не изпълнява
своите задължения, това е свързано с неблагоприятни за него последици. Например когато той
своевременно не изпълни задължението си вноска, в негова тежест възниква задължението за
мораторна лихва. Ако става дума за непарична вноска – лихва не може да има, тогава е
обезщетение. Най-тежка последица е възможността съдружникът да бъде изключен от
дружеството. Основанията за изключване са на първо място законово установени и на второ
място, могат да бъдат договорно установени. Законо установените основания – при
неизпълнение на имуществените задължение (тоест основното задължение за вноска,
респективно неизпълнение на задължението за допълнителна парична вноска). Като тук има
една особеност, след малко ще стане ясно каква е тя. Що се отнася до неизпълнение на
неимуществените задължения, там също може да се стигне до изключване. Като разбира се при
всички случаи, когато ще се стига до изключване, трябва да има даден предупредителен срок,
минимум 1 месец и след изтичането му, съдружникът се счита изключен. При изключване на
съдружника се казва, че неговият дял се кадоцира. Този термин кадоциране се използва повече
в Акционерното право. Това кадоциране на основния дял поражда задължението (не много
коректно) да се предложи кадоцирания дял на трети лица, ако не стане – тогава съдружниците
трябва да го поемат и в краен случай, ако и това не стане, ще се стигне до намаляване на
капитала, но ако не може да бъде намален, защото е минимален, тогава се стига до
прекратяване на дружеството.

Какво става след изключването на съдружника. Какви са имуществено правните

последици от изключването. Отговорът е зависи. Зависи от основанието, на което съдружникът
е изключен. Ако съдружникът е изключен поради това, че не е изпълнил своето основно
имуществено задължение (за вноска), тогава той губи всичко. Освен членствените си права,
губи и това, което е внесъл в капитала. Тук се получава една известна малка несправедливост,
защото ще загуби този, който не изпълни една малка част. Един внася много и малко недовнася
и губи много. Друг внася малко или нищо и губи малко или нищо, но така е законът. Не е така,
когато изключването е на основание неизпълнение на неимуществени задължения – не оказва
системно съдействие, действа против интересите на дружеството, той бива предупреден, бива
изключен. Но има право да получи припадащата му се част от имуществото. Големият проблем
е какво става, ако съдружник не е изпълнил задължението си за допълнителна парична вноска.
ОС е взело решение за допълнителна парична вноска – съдружник не изпълнява, може да бъде
изключен. Ако съдружникът е гласувал против, има право да прекрати членството си
доброволно, в който случай имуществените последици, съгласно чл. 125, ал. 3, се уреждат
съобразно счетоводен баланс към края на месеца – припадащата му се част. По аргумент на
противното, за тези, които са гласували “за”, но не изпълняват, за тях ще се приложи другия
вариант. Това е красотата на правото.

Управление на ООД. Ще ви дам една дефиниция. Вие обичате дефинициите.

Управлението е правно уредена дейност по формиране и изявяване волята на дружеството и
организиране на нейното изпълнение. За разлика от персоналните дружества тук има органова
система, която е институционализирана. Докато при персоналните дружества тази функция се
изпълнява от неограничено отговорните съдружници без да се формират такива органи на
управление изрично. Кои са органите на управление на едно ООД? Те биват два вида –
задължителни и един факултативен. Задължителните органи са два – ОС и управител.
Управителят може да бъде едноличен. Може обаче да има и няколко управители, като… айде
като стигна до управителя, ще го кажа по-подробно. Така, факултативен орган, това е
контрольор. По правило е един, но може и да не е. Той не е задължителен – ако е предвиден в
дружествения договор.

Почвам с ОС. ОС може да е определено като един волеобразуващ орган, защото

формира волята на юридическото лице. Какъв е съставът на ОС? На първо място – всички
съдружници. Не може да бъде иначе. Освен съдружниците обаче в работата на ОС участва и
управителя, независимо от това дали са съдружници или не. Същото важи и за контрольора.
Само че за разлика от съдружниците, тези участват със съвещателен глас, ако не са
съдружници. И още едно лице участва в ОС. В случаите, в които дружеството има нает
персонал, които са над 50, тогава те излъчват свой представител в ОС, който участва в работата
на общото събрание, но също няма решаващ глас, а само съвещателен глас. Участва в
дискусиите, но не гласува. ОС действа присъствено, което е най-често. Но може да вземе
решение и неприсъствено. Т.н. решения на подпис. Видове ОС. Редовно и извънредни ОС.
Редовното ОС се провежда един-единствен път в годината. След приключване на годината то е
длъжно да се свика, за да отчете изтеклата година на основата на годишния финансов отчет и
други задължителни въпроси трябва да решава. Всички останали събрания са извънредни. Те
могат да бъдат свиквани било от управителя (понякога даже е длъжен да свика ОС – чл. 138),
било то тези, които притежават 1/10 от капитала. Твърди се ОС е върховен орган. Може да се
приеме, макар и леко условно. Върховен орган е, защото решава най-важните въпроси и освен
това избира останалите органи. Но това не означава, че е всекомпетентен орган, тъй като има
правомощия, които са вменени на управителя. В чл. 137, ал. 1 са изброени правомощията на
ОС по какви въпроси то взема решенията. Това изброяване обаче се оказва неизчерпателно,
защото има въпроси, които няма как да бъдат вземани от ОС. Например за освобождаване от
отговорност на контрольора. Принципът е, че ОС не може да делегира своите правомощия на
другите органи. По силата на правилото, че този, на когото е възложено нещо, не може да го
възлага другиму. Това правило има много, много, много изключения. Стигнахме до
управителя. Той е задължителен орган още за конституирането на дружеството. Без да има
избран управител, дружеството не може да се впише в ТР и самият управител прави
вписването. В закона пише кои не могат да бъдат управители. Има ограничения. Какви са
правомощията на управителя? Управителят организира и ръководи дейността на дружеството
на първо място и на второ място – представлява дружеството както извънсъдебно, така и
съдебно. Управителят е волеизявяващият орган (докато ОС е волеобразуващият). Чрез
действята на управителя дружеството участва в правния живот. Характерът на дейността е
изпълнителна дейност. Той е подчинен на решенията на ОС на дружеството, но тази
подчиненост е само във вътрешните отношения. Това следва непосредствено от разпоредбата
на чл. 141, ал. 2. Това е много, много важен текст. Много важен текст, защото той дава отговор
на един много спорен въпрос и по който се вдигна голяма олелия преди 3 години. Става дума
за ТР 3/2013г. на ОСГТК. Ще ви кажа малко повече за него, защото е важно. В чл. 137, ал. 1, т.
7 е казано, че за разпореждане с недвижими имоти ОС взема решение. Въпросът е какво става
със сделката, ако управителят без да има решение на ОС вземе че извърши такава сделка с
недвижим имот. Практиката на съдилищата в огромната си част беше – една такава сделка не
поражда действие, тъй като нормата по всичко изглежда императивна, следователно липсва
съгласие (основание за нищожност по чл. 26, ал. 2 ЗЗД), други казват – няма пречка, защото
ОС може да вземе решение впоследствие – висяща недействителност. Много бяха тези, които
решаваха обратното – а именно, че сделката е действителна. На мен се падна задачата да кажа,
че това е правилното решение. Аргументът е чл. 141, ал. 2, изр. второ. Този принцип съм ви го
казвал – фаворизиране на валидността. Управителят всъщност формира волята навънка. Няма
как третите лица да знаят дали има решение на ОС. Всъщност такава сделка е действителна.
Действителна е и на още едно основание – немското разрешение ще е точно така. При
акционерното дружество – чл. 236 има една ал. 2, която показва за кои сделки се иска решение
ОС. Но в ал. 4 се казва, че сделките са действителни дори да няма такова решение. Това ТР се
взе с 23 особени мнения. Не беше лесно да променя мнението на върховните съдии.

Управителят малко наподобява на прокуриста. Разликата е тази, че той е органен

представител, докато прокуристът е договорен представител. Разновидности на управителя.
Може да бъде едноличен, може да е множество управители или колективно управление. Каква
е разликата? Множество представители означава, че всеки от тях може да действа поотделно и
да ангажира дружеството със своите действия. Докато при колективното трябва да действат
съвместно. Колективното е изключение и трябва изрично да е предвидено да действа
съвместно. И чл. 141, ал. 2 има предвид само това ограничение на представителната власт.
Независимо колко са управителите или как действат то те не формират управителен съвет.
ООД няма управителен съвет, има управител независимо, че може да е множествен орган.
Управителят е ФЛ, бил той съдружник или не съдружник. Трябва да е дееспособен. Освен това
има ограничения – не може да е прокурор, съдия, кмет, не знам си какъв. Изброени са там кои
са. Чл. 141, ал. 5 – нещо интересно. Как се стигна до тази норма? 2001г. се формира 39-то НС и
Соломон Паси е предложен за министър на външните работи. Той идва при мен и ми казва, че
е член на борда на някакво АД и знае, че е несъвместимо да е министър и член. Искал е да бъде
освободен, но те нещо си мърдали ушите и не знаеше какво да прави. Стигна се до лекс
Соломон Паси. Текст, обслужващ конкретния казус. Впоследствие беше преместено и при
ООД. Когато тези, които трябва да поискат заличаването от органа на управление, самият
заинтересован да направи вписването. Вижте как един конкретен случай може да доведе до
законодателна промяна. Управителят няма право да развива конкурентна дейност. Какви са
неговите права и задължения? Има право на възнаграждение, а може да има право и на
тантиеми. Чували ли сте тази дума? Използва се само в множествено число. Тантиеми означава
част от печалбата. В много случаи се предвижда при управление на ТД, за да бъдат
стимулирани тези, които управляват, да получават част от печалбата на основание на това, че
като управляващи, се довели до печалба. Така че управителят независимо дали е съдружник,
ще получи определен процент от печалбата, който се начислява преди дивидентите на
съдружниците. Като се приспаднат 3% за управителя, се разпределят дивидентите. На
следващо място управителят има право на социално осигуряване по КТ, макар и да не е по
трудово правоотношение. Какви са задълженията на управителя? Длъжен е да управлява
дружеството с грижата на добрия търговец, дължи лоялност, която има конкретно измерение, и
по-точно, не може да извършва конкурентна дейност. По отношение на редовите съдружници
няма такова задължение, за това много често се вписва такова задължение и за съдружниците,
защото имат достъп до търговска информация. За тях не е изрично.

Преминавам към един важен въпрос, а именно – отговорността на управителя, когато

със своите действия или бездействия причини вреди на дружеството. Тогава се поставя
въпросът за неговата отговорност – имуществена. Предпоставките са да има вреда от
поведението и тази вреда да е причинена виновно. А вината кой трябва да я установи? Тя се
предполага. Диаметрално противоположно на НП. Вината се предполага винаги. Има известен
спор в литературата, но господстващото становище е, че това е договорна отговорност, а не
деликтна, защото управителят е в договорни отношения с дружеството. Една от задачите на
всяко редовно ОС е да се постави въпросът за отговорността на управителя и евентуално да
бъде освободен от отговорност. Тук вариантите са два. Първият вариант – констатира се, че по
време на управлението през годината няма никакви вреди, които дружеството е претърпяло
вследствие на управлението. Не е точно да се каже “освобождаване от отговорност” защото
отговорност няма как да има без да има вреди. Второто – да се констатира, че действително по
време на управлението е имало вреди за дружеството, които управителят със своите действия
или бездействия е причинил или допринесъл. Може ли в такъв случай да е освободен от
отговорност? Пак може. ОС решава, че тези вреди не са толкова големи, стопанската
обстановка била неблагоприятна или в крайна сметка решава – освобождава от отговорност
управителя. Което прилича на едно от основанията за погасяване на облигационно отношение
– опрощаване. Но забележете, дали това би означавало, че отделен съдружник не би могъл да
предяви претенции за вреди, защото в резултат на лошото управление той няма да получи
дивидента, на който се е надявал, защото дружеството е претърпяло загуби. Може ли
дружеството да каже “да, драги, но ОС е взело решение управителят да е освободен”? Има
един много важен принцип – този акт на общото събрание нито ползва, нито вреди на другите
лица. Тоест той важи само за ОС, за дружеството. Дружеството няма да може да претендира
вредите след като има решение за освобождаване от отговорност. Но всеки отделен съдружник
не е обвързан от това решение. Следователно всеки отделен съдружник ако може да установи,
че в резултат на действия или безйдествия на управителя са причинени вреди, може да
претендира на собствено основание обезщетение. Дружеството няма да може да търси
отговорност, но всеки отделен съдружник ще може. Трябва да може. Той не може да иска
всички вреди – само в съответствие с дяловото участие. Въпреки че е гласувал би трябвало
също да може на собствено основание да иска вреди. Тук е дискусионен въпросът. Склонен
съм да мисля, че няма значение.

И следващият възможен орган е контрольорът, който може да го има, може да го няма.

Функции – да следи за спазването на дружествения договор и за опазването на дружественото
имущество. Като периодично се отчита пред ОС, той прави доклад, в който се отчита доколко е
свършил тази работа. Контрольорът е специализиран орган на ОС. Което означава, че ако няма
контрольор, то ОС е това, което трябва да осъществи контролните функции. Но понеже на едно
ОС е малко по-трудно за това, често се назначава такъв контрольор. Кой е обектът на
контрола? Първо, действията на управителя, но контрольорът не може да спира действия на
управителя, насочени навън. С оглед на правната сигурност. Той може само да информира
общото събрание за това, че управителят действа противоправно, но не може да спре сделките.
Също така той следи за работата на персонала. Кои не могат да бъдат контрольори е посочено.
Не им обръщам особено внимание.

И накрая на управлението трябва да се кажат няколко думи за регистрираните одитори.

Те са проверители, които ежегодно на ОС имат важната функция официално да удостоверят
годишния финансов отчет, че отговаря на изискванията и съответства на изискванията на
Закона за счетоводството и дружествения договор. Но въпреки, че са в главата за управлението
на дружеството, те не са орган на дружеството. Те са извън дружеството. Това е външен
контрол.

Прекратяване на ООД. Основното значение на прекратяване какво беше –

преустановяване на дейността. Оттам започва ликвидация и при нейното приключване –
прекратяване на юридическото лице. Освен ако става дума за преобразуване – прекратяване
без ликвидация.

Кои са основанията за прекратяване? Основната част са посочени в закона. В

дружественият договор могат да се посочат и други прекратителни основания. Може
дружеството да е образувано с прекратителен срок (рядка) или прекратително условие (още по-
рядка хипотеза). Може по решение на ОС. Изисква се квалифицирано мнозинство ¾. Това е
сериозно нещо. Прекратяване може да стане по пътя на преобразуването – сливане, вливане,
разделяне. Също така прекратяване има и при обявяването в несъстоятелност. По-нататък
прекратяване може да стане със съдебно решение. В кои случаи? Първо, когато се упражнява
малцинственото право на притежателите на 1/5 от капитала, те могат да се обърнат към съда и
да искат прекратяване на дружеството, ако важни причини налагат това. Съдът ще реши дали е
основателно искането за прекратяване, тоест – дали има важни причини за прекратяване. На
следващо място, прекратяване може да бъде поискано от прокурора. Тогава, когато
дружеството преследва забранени от закона цели. Или когато в продължение на повече от 3
месеца няма управител. Случая Соломон Паси например. Вспива оттеглянето на управлението,
в продължение на 3 месеца никой не е вписан като управител. Кои са последиците?
Дружеството влиза във фазата на ликвидацията. За нея – втория семестър. С това приключих с
най-разпространеното дружество в световен мащаб – ООД.

За да започна със следващото дружество, което е с най-голямо стопанско значение в

света. Сещате се за кое става дума – това е Акционерното дружество. Когато акционерното
дружество се появява в правния мир, мнозина толкова са се вдъхновили, че това е по-ценно от
парата и електричеството. Най-големите икономически начинания, най-големите
трансконтинентални железопътни линии, Суетския канал, огромните летища и пристанища по
света, всички те са на основата на Акционерни дружества. Няма сфера на икономиката, където
АД да нямат водеща роля. Единственото изключение – земеделското стопанство. В САЩ се
твърди че има много над 2 милиона АД. Всеки пети американец е акционер. Към 45 милиона са
акционери. В Англия - над 1 милион АД. Те са 65 милиона души. Началото е 1602г. – две
източноиндийски компании с участието на Англия и Холандия. Твърди се, че въз основа на тях
се образува Пътят на коприната. По-късно – Пътя на наркотиците. Още по-начало има
твърдения за акционерни дружества, но са много далеч от истината. Същинското навлизане на
АД е към края на 17ти век – Английската народна банка емитира акции. Но разцвета на АД ссе
свързва с промишлената революция през 19ти век, нали, след 1800г.

Какви са предимствата на АД? Първо, че се споделя риска по правило между много

лица, като няма никакво изискване за никакви лични усилия от тези лица. Освен това едно
друго предимство – няма никаква пречка да участвате в колкото си искате такива дружества и
никой не може да ви обвини в конкурентна дейност. Следващо предимство – участието в
акционерното дружество може да остане в тайна. Затова много АД включват анонимността в
заглавието си. Акциите на приносител са като банкнота – никъде не пише на кого е акцията.
Днес я имате в себе си, утре може да я традирате на другиго. Това е възможност за скриване на
доходи, затова съвременните държави се опитват да вкарат някакъв контрол. При банки и
застрахователни дружества акциите задължително са поименни, за да няма т.н. пране на пари,
черни каси и т.н. Така че има напрежение ако едно дружество ако много печели, а акциите са
на приносител и данъчните проверяват дали няма наркотици. Следващото голямо предимство
на АД, че се дава възможност да играете на борсата и всъщност големият стимул на
акционерите се оказва не толкова дивидентът, а възможността да се спечели на борсата. И
действително на борсата могат да се получат големи печалби. Може да спечелите много и
много да загубите. Затова при сриването на фондовите борси има самоубийства на много
богати хора. По-нататък – чрез акционерните дружества може да се стигне до
интернационализация на капитала. По пътя на акционерното дружество се извършва най-
успешната денационализация. АД е най-подходящо за приватизационните процеси.
 За у нас – 1951г. с указ бяха отменени всички закони по времето на Царство България и
падна уредбата на акционерното дружество. Но тогава нашият законодател е направил нещо
умно и се вижда, че не е възможно да има международна търговия, ако няма АД. По времето на
социализма още от първите години са създадени Булстат, които са АД през 1960г. Булбанк
също – което сега е Уникредит Булбанк. И после дойде ТЗ, който довърши нещата в
положителен смисъл. Толкова за историята.

Понятие. Има едно легално определение – чл. 158 ТЗ. Там е казано, че АД е такова,
чиито капитал е разделен на акции, на равни части. И второто изречение казва, че дружеството
отговаря за задълженията с имуществото си. Според мен е излишно, но показва колко е зле
определението за ООД, което казва, че съдружниците отговарят до размера на дяловите си
вноски. Това дружество е капиталово, като минималният размер на капитала на АД е 50 хил.
лева, като в отделни случаи може да се предвиди по-висок капитал. Застрахователните и
търговските банки (10 милиона) имат по-високи. АД е уставно дружество. То се учредява на
основата на устав. Няма дружествен договор. Когато се правеше масовата приватизация, тогава
много мощно се рекламираше хората да станат истински юридически собственици. Има
разлика между икономическото понятие за собственост и юридическото понятие за
собственост. От юридическа гледна точка собственик на АД е нонсенс. Той е собственик на
акции.

Видове АД. Не е много важно. Според броя на акционерите – еднолично или

многочленно. Според вида на акционерите – дружества с държавно/общинско участие и без
държавно/общинско участие. Според начина на учредяване биват АД по нормативно-
контролната система (масовия случай – по съгласие на учредителите), но има и такива, които
са по разрешителната система (търговските банки – лиценз от БНБ; застрахователните
дружества – комисия за финансов надзор), има и по разпоредителната система (когато с акт на
МС или министър се образува АД, в което единственият акционер е държавата). След това
според начина на възникването на дружеството можем да говорим за такива, които възникват
по т.н. симултанна система и такива по т.н. сукцесивна система. Т.н. сукцесивна система почти
няма приложение. Симултанната – без да се прави публична подписка. Тоест на самото
учредително събрание се записват акции. Докато при публична подписка се прави една оферта
(който иска да запише акции и т.н. и т.н.). По ТЗ е без публична. Според степените на
управление – едностепенна и двустепенна система на управление.

И за финал – съотношение между АД и ООД. По какво си приличат, по какво се

различавват? И двете са ТД, и двете са капиталови ТД, и двете отговарят по един и същ начин
със своето имущество. И при АД, и при ООД основните имуществени права съвпадат като
цяло. Това са право на дивидент и ликвидационен дял. Оттука започват различията. Срещу
вноските съдружниците в ООД получават дялове. Срещу вноските акционерите получават
акции. Каква е разликата между акциите и дяловете? Първо, акциите задължително са равни. С
еднаква номинална стойност. Дяловете могат да бъдат всякакви – могат да са равни, различни,
дробни числа, както ви харесва. По-нататък, акциите са ценни книги (не книжа), дяловете не са
ценни книги. Акциите са неделими, дяловете могат да се делят. Акциите могат по правило
свободно да се прехвърлят (има изключение, ще говорим), при ООД не е така – може да
прехвърлите участието си в дружеството със съгласието на дружеството, освен ако не е по
отношение на друг съдружник. Участието в дружеството – при ООД стана ясно, че имат много
задължения. Нищо от това го няма при АД, уважаеми колеги. Единственото задължение на
акционера, запомнете го, много е важно да го знаете, е да направи вноската в капитала. И ако
го направи още на учредителното събрание, то всъщност никакви задължения няма този
акционер. Може да не стъпва на ОС, да не му дреме за решенията на ОС, нищо да не го
интересува, нищо да не прави, само накрая да си получи съответния дивидент, съответно да си
играе на борсата. Стига ви толкова, желая ви един хубав ден. Довиждане.

Учредяване на АД

Калайджиев. АД, както и останалите ТД се учредява по нормативно-контролната (или

само нормативната) система. Като учредяването на някои видове АД, когато има специални
правила за това, 174, ал. 3 ТЗ, се извършва по разрешителната система – застрахователи, банки,
инвестиционни посредници и т.н. В този случай елемент от фактическия състав на учредяване
е влизането в сила на административен акт, няма да се занимаваме с тези. Говори се, че АД
може да се учредява и по т.н. вторичен способ или начин – при преобразуване на други
дружесства. Ще се занимаваме отделно с преобразуване, така че сега разглеждаме само ФС на
учредяването, при който не е съществувало друго дружество, на което акционерното да е
правоприемник. Така че уредяването е смесен ФС, който включва повече елементи от
персоналните и ООД.

Има две системи на учредяване – сукцесивна. При нея се учредява чрез подписка. След
изменението на ТЗ не познаваме сукцесивни системи. ЗППЦК – чл. 110, ал. 1 – АД може да
издаде акции при условията на първично публично предлагане – чрез подписка. Тоест АД
може да се учреди чрез подписка при публично предлагане на ценни книжа. Потвърждава се от
комисията за финансов надзор. Според мен доколкото липсват други правила за учредяване на
АД чрез подписка извън 110, ал. 1 и не е ясно дали в тези случаи ще се провежда учредително
събрание. Вероятно да. Няма никакви други правила извън това общо правило. Тази сситема е
неприложима към момента и АД се учредяват само чрез втората система.

Втората – симултанна система. Уредена е в ТЗ. Няма подписка. А се провежда

учредително събрание. Акциите се записват на самото учредително събрание. Докато при
сукцесивната акциите се записват преди провеждане на учредителното събрание. Преди време
такъв беше редът. АД е единственото дружество, чието учредяване задължително изисква
провеждане на учредително събрание. Понякога при ООД се провежда такова събрание, но не
е задължително. При АД е задължителен елемент, което е свързано с това, че ДА е типично
капиталово дружество, има голям брой учредители, необходимоте да се запишат акциите,
необходимо е да се конститутират органите, тъй като АД, бидейки типичен случай на
капиталово дружество, има най-сложната сситема на органи. Тези органи се конститутират,
или на учредително събрание или част от тях – на учредитлено събрание. В литературата –
елемент от ФС на учредяването бил договор за учредяване (многостранна сделка). Няма
проблем да се сключи такава сделка, но това не е задължителен елемент. Законът допуска
подготвителни договори. Липсата на подписка е основание законодателят да не прави
разграничение между акционерите и учредителите. Учредителите бяха тези, които организират
подписката, докато акционерите са тези, които записват акции, но доколкото не се провежда
подписка, законодателят не ги разграничава. Записващите акции са учредители и първите
акционери. Трябва да са дееспособни лица – чл. 65, ал. 1. Може да не са търговци. Ад изисква
учредяването да се извърши най-малко от двама учредители. Може и от един – тогава не се
провежда учредително събрание. Няма ограничение за максималния брой на учредителите по
нашето право. Законът съдържа едно допълнително разграничение за учредителите – чл. 160 –
да не са обявени в несъстоятелност. Това би могло да бъде подкрепено по отношение на ЮЛ,
защото ако са обявени в несъстоятелност, техният по-нататъшен живот е кратък. Трябва само
да се извърши осребряване на имуществото им, за да се заличи дружеството от ТР. Ако
учредителите са ЕТ в несъстоятелност, според мен това е безсмислено. Участието на
акционерите се разглежда като някаква инвестиция и не е важно кой е акционер, а кой
управлява дружеството. Акционерите по дефиниция не управляват дружеството, а органите на
дружеството. Има ограничения, свързани с несъстоятелността, за участие органите. За това има
оправдание, но за учредителите няма. Това ограничение се доказва с декларации.

Учредителите освен, че записват акции, стават първите акционери, те подготвят и

свикват самото УС, могат да запазят за себе си някакви преимущества – да определят състава
на някои органи, да заемат определени длъжности. Те носят и отговорността по чл. 69. Самото
учредително събрание се различава от ОС на акционерите. ОС на акционерите е орган на АД.
УС е орган на неправосубектната общност на учредителите. Компетентностите им се
различават. И решенията на УС не могат да се атакуват по чл. 74 ТЗ. МОгат да се оборват
единствено по чл. 70 – оспорват се не решенията, а действителността на дружеството. На УС
трябва да присъсстват всички лица, които записват акции. Дружеството ще е недействително,
ако решенията се приемат и от лица, които не са записали акции, както и лица, които не са
присъствали на УС, а са записали акции. Чл. 70, ал. 1, т. 2 – редът. Учредителите могат да
бъдат и представлявани. Ако са ЮЛ – от лицата, които ги представляват. Учредителите могат
да бъдат представлявани и от пълномощник, независимо дали са ФЛ или ЮЛ, но трябва да е с
изрично пълномощно с нотариална заверка на подписите – форма за действителност. Трябва в
него да се посочи, че учредява представителна власт за участие в УС. Няма ограничение в броя
на учредителите, които един пълномощник може да представлява. При някои дружества има
ограничения. При публичното дружество например. В закона няма правила за свикването и
провеждането на УС. Има правило, че правилата за ОС на акционерите се прилагат
субсидиарно към УС. На ОСА присиъстват всички учредители. Би трябвало да се създаде
ръководство – председател, секретар и ръководители. Може да се изнесе доклад на
учредителите. Няма правила.

Законът задължително урежда решенията, които трябва да приеме УС – четири са

задължителни. Особеното при УС е, че решенията всъщност са сделки-решения. Не се
различават по своята същност от решенията на ОСА. Тези решения се приемат от орган на
неправосубектна общност. Ако се приеме едно решение то става задължително за лицата,
които са гласували против него. При многостранните сделки не е така. Какви са тези решения?
Те са организационни. Не се размества имущество. Първото е решение за учредяване на
дружеството. АД е функция от волята на учредителите, както всяко ТД. Идеята е, че това
решение трябва да се приеме с единодушие, защото никой не може да бъде принуден да
участва в дружество против неговата воля. Ако някой не иска той няма да бъде учредител,
примерно. Друго решение е решениеот за приемане на устава. Има различни виждания по
въпроса какво представлява Устава. Някои казват, че е многостранна сделка, че е НА (не е
разбира се). Не е и многостранна сделка. Уставът всъщност е съдържанието на решението.
Според мен Уставът е сделка-решение. Той се и изменя със сделка-решение, само че не на УС,
а на ОСА. Законодателят урежда Устава с по-голям брой императивни разпоредби, отколкото
останалите. Уставът обаче не става нещо друго освен сделка-решение. Съдържанието на устава
както всяка друга сделка обхваща няколко групи елементи. Това са тези елементи, които
отличават Устава от всички останали сделки-решения. Това е основната сделка, въз основа на
която се формира дружеството. Уставът трябва да съдържа от тази гледна точка –
индивидуализиращите белези – търговска фирма, предмет на дейност, представителство. Освен
ако не се касае за търговец, чийто предмет на дейност е функция от някакъв разрешителен АА,
като например при банките, застрахователите и инвестиционните посредници. Както и
останалите – има обща правоспособност. Имаше един текст навремето, че всяка сделка извън
предмета на дейност е нищожна. Сега го няма и търговецът си има обща правосубектност.
Трябва да се посочи и размера на капитала. Законодателят разбира, че не всички пари могат да
се дадат в момента на учредяването. Има един период, който се определя от Устава, не по-
малък от две години, в който да се довнесат вноските. Броя на акциите, вида акции и т.н.
трябва да се уговорят. Друг задължителен елемнет – органите на управление – брой на
членове, мандатът им (няма значение всъщност той, защото и да се посочи, не се ограничават
правата на членовете на даден орган; има само ориентировачно значение). Всички органи са
колективни всъщност. Има две алтернативни системи на управление. Трябва да се опише в
Устава коя система. В Устава могат да се включат и най-различни несъществени уговорки.
Може да има срок на дружеството. Поначало не се учредяват ТД със срок, но такъв може да
бъде предвиден. Факултативна уговорка може да са някакви специални условия за прехвърляне
на акциите. Ако има непарични вноски – трябва да се посочат. Може да има най-различни
уговорки – за обратно изкупуване на акциите и т.н. Законодателят изрично посочва това и чл.
165, т. 10 – други уговорки. Но трябва да се отклоняват от диспозитивна правна уредба. Ако се
отклоняват от императивната, няма да произведат действие. Уставът може да съдържа т.н.
естествено съдържание. Правила, предвидени в закона. Които са императивни и се прилагат по
силата на самия закон дори да не са включени в устава – правила за увеличение на капитала,
начин на представляване на управителния орган и т.н. Уставът поражда действие както за
самото дружество, така и за самите акционери. В Устава се уреждат и членствените
правоотношения на акционерите – правилата и правата около акциите. Уставът по принцип
няма действие към трети лица. Но има обстоятелства, които се вписват в ТР – фирма,
седалище, адрес на управление, представляващи лица (не се записват обикновено в Устава).
Вписването има и оповестително действие и действие на обществено доверие. В този смисъл
може да се каже, че има някакво действие спрямо трети лица. Но иначе това е сделка, която
поражда действие между акционерите и дружеството. Има въпрос дали Уставът е формална
сделка. Освен че се приема, трябва да се представи в ТР като единен акт и затова се поставя
въпросът дали писмената форма, в която трябва да се състави е форма задействителност или
форма за доказване. По мое мнение е форма за действителност, а не за доказване, тъй като
протокола от УС препраща към него и освен това – в чл. 70, ал. 1, т. 2 ТЗ. Едно от правилата е
съставняето на този устав в писмена форма. Затова нарушаването на формата ще доведе до
недействителност. Членствените правоотношения се уреждат в устава и никой не може да бъде
задължен да е акционер в дружество и да му се налагат членствени права, които не желае.
Затова трябва да се приеме с единодушеие. Друго решение на УС – първите органи на
дружеството. Ако системата за управление е едностепенна, трябва да се избере Съвета на
директорите. Ако е двустепенна – два органа – надзорен съвет и управителен съвет. На УС се
избира надзорен съвет. За учредяване трябва да се приложи и решение на надзорен съвет за
избор на членове на управителен съвет.

И последно решение – относно разноски за учредяването. Предпоставки – чл. 69, ал. 2.

Възможно е да не ги одобри или само част от тях. Ако са задължения, поети към трети лица,
тогава дружеството пак ще ги дължи към тях, но да речем ще може да ги търси от
учредителите. Мнозинства няма определени за избор на органи и за разноските за
учредяването. Затова може да се приеме, че тези решения се приемат с обикновено мнозинство
на записаните акции. Мнозинствата се формират въз основа на броя на акциите, а не въз основа
на броя на акционерите. УС може да приеме и други решения. Трябва да се обективират в
протокол – чл. 232 ТЗ. Самият протокол е частен свидетелстващ документ. Неговото значение
е чисто доказателствено с изключение на решението за приемане на устава. Освен приемането
на тези четири задължителни решения, е необходимо на самото УС да се запишат всички
акции. Записването е едностранна сделка на всеки учредител, с която се задължава да
придобие определен брой акции след издаването им и да заплати тяхната емисионна стойност.
Тази сделка е неформална и се доказва със списъка на лицата, записали акции, който се
удостоверява от управителния орган на дружеството. Правилата на чл. 163 ТЗ са императивни
и нарушаването им е основание за недействителност.

Та първият елемент на учредяването е провеждането на УС. Тъй като е капиталово

дружество, вторият елемент е извършването на вноски срещу записаните акции. Вноските
трябва да се извършат след УС. Не по-малко от 25 на 100 от емисионната стойност на всяка
акция да се внесе преди учредяването на дружеството. Няма проблем и трето лице да извърши
вноската. Но трябва да посочи, че прави вноска за Иван, Драган и Петкан, а не за себе си. И ще
има регресно вземане срещу лицата, ан които е платил вноската. Ако вноската е непарична,
трябва да се извърши съобразно правилата на чл. 72 и чл. 73. Няма специални правила.

И последният елемент от ФС е вписването. Този елемент е публичноправен. Въз основа

на заявление, което се подписва от лицата, които представляват дружеството. По закон всички
членове на управителния орган заедно представляват дружеството. Затова законът е предвидил
възможност при която членовете на управителния орган излъчват лица, които представляват
дружеството. Заявления за целта се предвиждат, които са елемент от учредяването. Чл. 67
казва, че дружеството се вписва в ТР. Дружество не се вписва в ТР. Вписват се факти
(обстоятелства). Другото, което се вписва, са актове. Тук са факти – чл. 174 ТЗ. Самият устав
не се вписва, той се обявява. Промяна на вписано обстоятелство – пак се вписва. Ако се измени
устава – пак се обявява. С вписването на тези факти, дружеството се смята за учредено и се
завършва фактическият състав на учредяването.

Както всеки правен субект, АД има имущество – всички оценими в пари права,
задължения и фактически отношения. Имуществото е по-тясно от понятието търговско
предприятие (съдържа неимуществени елементи, напр. право на търговска фирма). Състои се
от вноски на вносителите. Имуществото е различно от имуществото на акционерите. Поради
това те не могат да изтеглят някакви активи. Именно понеже имуществото на дружеството е
различно от имуществото на акционерите. Кредиторите на акционерите нямат повече права от
самите акционери. Стойността на правата и задълженията съгласно баланса. Чл. 247а, ал. 2. Чл.
262ф, ал. 2 ТЗ – ще говорим за това значение на чиста стойност на имуществото – не съгласно
баланса, а съгласно справедливата цена (може да се определи съгласно баланса). Все едно.
Няма дефиниция на капитал в закона. Капиталът е цифрова величина, която изразява
стойността на вноските при учредяването. Но е възможно стойността на вноските да е по-
голяма. Капиталът представлява сума. Той е едно число, което се формира от сумата на
номиналната стойност на всички акции. Вноските трябва да са най-малко равни на
емисионната стойност на акциите. Ако има разлика, капиталът се формира само на основа на
номиналната стойност на акциите. Възможно е капиталът да е по-ниска стойност от стойността
на акциите. Законът забранява емисионната стойност да е по-ниска от номиналната стойност
на акциите. Вписва се в ТР капитала като изменението му става по специален ред. От
счетоводна гл. т. капиталът е пасив. Защо? Защото идеята е, че изразява задължението на
дружеството да върне вноските на учредителите. Затова е пасив по баланс. Във всеки момент
от съществуването си дружеството трябва да има активи, които да покриват този пасив. При
персоналните дружества няма такива проблеми. Тук във всеки момент дружеството трябва да
притежава достатъчно активи, които да покриват този пасив. От счетоводна гледна точка при
учредяването на дружестовто има само един пасив, който е капитала и съответно ако има
разлика маежду емисионна и номинална стойност се формира фонд резервен. И от друга
страна са вноските. И разликата между двете трябва да е нула. Впоследствие дружеството
придобива права, активи и пасиви. Но винаги капитала плюс задълженията на дружеството
стоят от пасивната стрнаа, а от другата – права, вещи, пари и т.н. Ако дружеството няма
достатъчно активи, които да покриват капитала, в продължение на 1 година, това е основание
за прекратяване на дружеството. Чиста стойност на имуществото – чл. 252, ал. 1, т. 5.

Функции на капитала. Едната е, че капиталът формира материалната основа за

търговска дейност на дружеството. Дружеството трябва да има активи, които да съответстват
на капитала и пасивите. Другата идея е, че капиталът служи като гаранция на кредиторите. Тъй
като ТР е публичен, уставът се обявява в ТР, самият капитал се вписва като отделен факт. Така
че третите лица разчитат, че дружеството наистина има такива активи. Затова се говори, че има
и гаранционна функция. Но това е условно, защото може счетоводството да не се води
редовно. На европейско ниво има една нова директива, която замести директива втора, която
позволява акциите да нямат номинална стойност. И включва друго понятие за капитал. Има
специални правила за т.н. набиране на капитал. Идеята е да има някакви гаранции, че наистина
се извършват вноски, въз основа на които в дружеството реално се внася и поддържа
имущество, така че то да е достатъчно за покриване на капитала. Тези правила са много.
Например ако щете самия режим на паричните и непаричните вноски. Паричните се извършват
при специална набирателна сметка. Трябва едни пари да висят по една банкова сметка в
момента на учредяването. Освен това правила, които да гарантират активите е правилото на чл.
161, ал. 4, което важи и при увеличаване на капитала. За самото дружество съществува забрана
да записва собствените си акции. При учредяване на дружеството трябва да се внесат вноски,
покриващи 25 на сто от капитала. Има и краен срок за довнасяне, който да не е по-дълъг от 2
години. Това са общо взето тези правила. Има и общи правила. Такова правило например е
правилото на чл. 73а, което касае и ООД, и АД. Забранява опрощаване на задължението за
вноска освен при намаляване на капитала. Забранява се и прихващане с насрещно задължение
на дружеството.

Трябва да се занимаваме с акции, но аз мисля да се занимава с увеличаване и

намаляване на капитала и след това акциите. Най-напред увеличаването. Понеже капиталът е
една константна величина, в закона има специални правила за увеличаването и намаляването
му. Поначало са императивни, защото гарантират защита и на акционерите, и на кредиторите.
От правна гледна точка увеличаването на капитала причините са ирелевантни. Най-често е
заради внасянето на някакво ново имущество. Може да е и по други причини – ако е
номинално, причината може да е преструктуриране на пасивите на самото дружество. Също
така увеличаването може да е свързано не само с това да се внесе ново имущество, но и да
служи за успокоение на кредиторите. От правна страна увеличаването е един смесен ФС, чиято
последица е повишаване на стойността на числото, което представлява капиталът. И се вписва
в ТР. Увеличаването на капитала е свързано с промяна или на броя на акциите или с тяхната
номинална стойност. Може да се направи по всяко време. Самата правна уредба е разпръсната
в различни разпоредби. Самото увеличаване на капитала може да бъде разграничавано, като
може би най-ясното разграничаване е на номинално и активно. При номиналното не се внасят
повече средства. Извършва се за сметка на налични парични средства в дружеството, които са
натрупани след облагане на положителния финансов резултат с данъци. Те могат да са
неразпределена печалба. Възможно е тези свободни пари да идват от фонд резервен. Той има
по принцип същия режим като капитала, но неговата функция е да покрива загуби. Загубите
първо се покриват от фонд резервен и след това - от капитала. Идеята е, че загубите трябва да
се носят от вноските на акционерите. Фонд резервен има един максимум в закона. /???/ Има и
един друг фонд, който се формира. По едно време през 90-те беше временно позволено да се
увеличава при преоценка на активите. Това в момента не е позволено. По редица причини.
Първо, оценката може да не е вярна. Освен това и обезценката може да не е вярна. Така че това
създава рискове да има кух капитал.

Вторият способ за увеличаване на капитала е т.н. ефективно увеличаване. Внасят се

нови вноски – парични или непарични. По същия ред както при учредяването. Ще говорим за
едни облигации (конвертируеми облигации), които могат да се превърнат в акции.
Облигационерите са кредитори на дружеството. Според мен това е по-скоро ефективно
увеличение на капитал. Няма пречка капиталът да се увеличава едновременно и номинално, и
ефективно.

Чл. 192, ал. 1 ТЗ урежда три начина за увеличаване на капитал. Всъщност се различават
по техниката на увеличаване на капитала – издаване на нови акции, увеличаване на
номиналната сотйност на вече издадените акции и превръщането на конвертируеми облигации
в акции. По нашето право всички акции (може би е консервативен подход) трябва да имат една
и съща стойност. Ако номиналната стойност на една акция се увеличи от един на две лева.
Така че капиталът ще се увеличи от 50 хил. на 100 хил. лева. Вторият способ е чрез издаване на
нови акции. Издава още 50 хил. акции на стойност 1 лев – 100 хил лева. Третият начин – този
способ всъщност е разновидност на втория, защото при него всъщност се издават нови акции.
Реално всъщност технически има два начина за увеличаване на капитала – увеличаване на
номиналната стойност на акциите и издаването на нови акции. Вторият обаче е по-
разпространеният способ. За това има редица причини. Основната причина за това е следната,
изхождайки от капиталовия характер на дружеството. Колкото по-високата е стойността на
една акция, толкова по-трудно може тя да се продаде. При издаването на нови акции е
възможно неравномерно разпределение на акциите. Има правила за равно третиране на
акционерите, всеки има право да запише толкова нови акции, колкото има пропорционално до
увеличаване. Но може да се приеме решение, съгласно което това право на акционерите да
отпадне. Ще говорим за това. Има много повече възможности издаването на нови акции.
Възможно е някой да не иска нови акции и те да се запишат от друг. Това не може да стане по
първия способ. Задължително изискване за увеличаването на капитала е вноските, въз основа
на които се формира първоначалният капитал, да бъдат изцяло внесени. При учредяването на
дружеството трябва да се внесат 25% от капитала. Ако не се довнесат вноските, това може да е
основание за изключване на акционера. Но ако всички не си довнесат вноските, нищо няма да
стане. Кредиторите не могат да ги принудят. Самото увеличаване на капитал – това е смесен
ФС, който се състои от повече от един елементи. Има много особености. Първият ЮФ е
приемането на решение на ОСА. Задължително е предвидено това решение да се приеме при
кворум ½ от капитала, като в устава може да се предвиди по-голям кворум. Акционерите могат
да не ходят на ОС. Затова мнозинствата поначало се формират на основата на присъстващите
акции, а не на всички акции. Само в някои случаи е предвиден кворум. Като един такъв случай
е при увеличаване на капитала. Но дори и тогава има правила за спадащ кворум – насрочва се
ново събрание след не по-малко от 14 дни, като то няма кворум. Решението се взима с
квалифицирано мнозинство от 2/3 от представените акции. Чл. 197 – ¾ от представените
акции. Идеята е, че акционерите нямат интерес да увеличават капитала, а да получават
дивиденти. В устава може да се предвиди по-високо мнозинство, но не по-ниско. Ако
увеличаването на капитала се извършва чрез подписка (по сукцесивната система), то става след
ОСА. В решението трябва да се посочи срок за записване на акциите. Когато в АД има
издадени повече от един клас акции, тогава всеки клас акции трябва да вземе отделно решение
със съответното мнозинство, защото иначе може да стане така, че увеличаването на капитала
да засегне някой клас акции. Възможно е да има привилегировани акции. Ще говорим за това,
когато разглеждаме акциите. По принцип, когато се увеличава капитала, трябва да се измени и
устава. Но решението за изменение на устава е различно от решението за увеличаване на
капитала. Така че на практика трудно ще се впише в ТР увеличения капитал, ако едновременно
не се представи и решение за изменение на устава. Но на практика това може да стане. Може
длъжностното лице по регистрацията да пропусне това. Няма да е недействително или
опорочено увеличаването на капитала. Защото третите лица, когато влизат в ТР и когато
проверяват вписаните обстоятелства, там пише капитала. Това за тях е достатъчно. Не четат
устава. Затова законодателят защитава третите лица. УЧЕБНА ЕВАКУАЦИЯ!!!

Чл. 193, ал. 1. При увеличаване на капитала с непарични вноски – само срещу издаване
на нови акции. Когато се увеличава чрез непарични вноски решението се обявява в ТР. Чл. 193,
ал. 2. Според мен излишно. Самата непарична вноска се оценя от три вещи лица, като
заключението трябва да е преди вписването. За да могат третите лица да видят каква всъщност
е стойността на непаричната вноска. Възможно е в чл. 195 ТЗ капиталът да се увеличи под
условие, че акциите се запишат от определени лица, както и срещу облигации на дружеството.
В този случай първо увеличаването на капитал може да стане само срещу издаването на нови
акции. Това е невъзможно, защото увеличаването на капитала касае само някои акции, а не
всички. Недопустимо е под други условия да се увеличава капитала. Ако се увеличава под
условие, че акциите се закупят от лицата, трябва да се запишат лицата и емисионната стойност
в решението, като вноската в този случай само парична. Режимът за непаричната вноска е друг
– чл. 196 ТЗ. Увеличението е условно в смисъл, че се извършва само ако лицата запишат
акциите. Ако акциите се запишат срещу облигации на дружеството. Не е ясно тук дали става
дума за конвертируеми облигации. Не става дума за увеличаване на капитала чрез
конвертируеми облигации. Става дума за увеличаване на капитала за сметка на облигации
които се апортират като непарични вноски. Това увеличение е условно – само и доколкото
облигациите се внесат като непарични вноски. Трябва да се приеме отделно решение. Има една
друга особеност за една друга хипотеза. Когато се приема решение за увеличаване на капитал
при превръщане на част от печалбата в капитал (казахме, че мнозинството е ¾). В този случай
основното изискване е, че решението трябва да се приеме в срок до 3 месеца след излизането
на годишния финансов отчет за последната година. Защото получават акции, а не дивиденти.
Когато увеличаването на капитала е номинално за сметка на неразпределена печалба, не може
да бъде нарушено правото на акционерите да придобият такава част от новите акции, която
съответства на съотношението на номиналната стойност. Акционерите не могат при никакви
условия да бъдат лишени от право на дивидент. Решение, което изключи това право, ще бъде
нищожно. Чл. 196, ал. 1 ТЗ. Тъй като увеличаването на капитала е въпрос от кръга на ОС.
Управителният орган може да прави това само ако е овластен от страна на ОС. И според мен
това трябва да е предвидено в устава. Това е изискването на закона. Съвета на директорите или
управителния съвет може повече от един път да увеличава капитала. Правило в устава, което
да увластява тези органи да увеличават капитала, може да се приеме както с учредяване на
дружеството, така и впоследствие с изменение на устава. В този случай трябва да се приеме
решение за изменение на устава от ОСА. Но понеже компетентността на управителния съвет е
производна на ОС, затова тази компетентност е ограничена – и във времето. Петгодишният
срок е максимален. Може и по-кратък срок. Има едно ТР от 1996г., че управителния орган
може да е овластен само за веднъж. Според мен е възможно да може отново ОС да овластява с
ново решение за нови пет години. Не виждам причина да не може да стане това. В
американското право правилото е, че съветът на директорите увеличава капитала. Когато обаче
увеличаването на капитала става чрез управителен орган, става само чрез издаване на нови
акции. Управителният орган може да увеличи капитала не само в общия случай, но може да е
овластен да увеличава капитала с непарична вноска, а може и под условие да го увеличава.
Общите ограничения остават – до пет години може да е овластен. Ако става с издаване на нови
акции, тези нови акции трябва да се запишат. Тоест акционерите трябва да поемат задължение
за придобиване на новите акции и да заплатят тяхната стойност. Капиталът може да се увеличи
за всички акции, за които е взето решение. Възможно е капиталът да се увеличи и само със
записаните акции. Но това е възможно само ако в решението на ОС е предвидена такава
възможност. Няма някакви специални изисквания. Акциите могат да се запишат на самото ОС.
И това е по-лесно. Самото решение ще е за толкова акции, колкото са записани. За да се
запишат всички акции, всички акционери трябва да присъстат на събранието, за да запишат
акциите. Ако отпада тяхното право, това не е необходимо. Възможно е записването да не стане
на самото ОС, а след това. В този случай ОС определя преклузивен срок – най-малко 1 месец
след обявяване в ТР на поканата за записване на акциите. Самото дружество независимо от
това по какъв начин става записването на акциите, не може да записва собствените си акции.
Но при нарушение на това изискване акциите са действтиелни. В този случай обаче членовете
на управителния орган отговарят солидарно за задълженията за вноски. Освен това ако едно
лице запише акции от свое име, но за сметка на дружеството, законът изрично предвижда, че
акциите са записани за сметка на това лице. Ако все пак дружеството е записало свои акции, те
не се разглеждат като активи. Освен това възниква задължение за дружеството незабавно да ги
прехвърли. Чл. 200, т. 2. Вторият елемент беше записването на акциите.

Третият е извършването на вноските. Ако е номинално увеличението, вноски не се

извършват. Както при учредяването, всеки трябва да внесе най-малко 25% от емисионната
стойност на записаните акции. Тук важат правилата при учредяването – не може да се
прихваща или опрощава. Непаричните вноски не могат да бъдат частични, винаги за цялата
стойност. Това правило за 25% важи само за парични вноски. Забравих да ви го кажа при
учредяването, моля да ме извините.

Последният елемент от ФС на увеличаване на капитала е вписването в ТР. Вписването

има конститутивно действие, както при учредяването. От този момент капиталът е увеличен.
Ще продължим следващия път, тоест след празниците. Весели празници!

Пропусната лекция – 03.01.2017г.

Герджиков
 Права и задължения на акционерите. Акционерите са в членсветно правоотношение и
съдържанието му са членствените права и задължения. Мисля, че съм имал възможност да
спомена за задълженията в АД, но пак ще припомня. В АД акционерите имат само едно
задължение – да направят съответната вноска в капитала на дружеството. На изпит си измислят
вашите колеги разни други задължения. Няма такива. За вноска е единственото. Като това
задължение по правило се изпълнява още преди учредителите да станат акционери.
Антиципирано – предварително. Предварително изпълнено задължение. Разбира се, може да не
бъде изпълнено изцяло, но трябва да се изпълни поне 25% от дължимата вноска. Правилото е,
че вноската е парична, а непаричната вноска вече е по съгласие между този, който ще я прави,
и останалите учредители. Така че никой не може да наложи да участва с непарична вноска.
Стана ясно, че може частично да бъде направена вноската към момента на учредяването, но
тогава в устава на дружеството трябва да се посочи срок за допълване на вноската, като този
срок не може да бъде по-дълъг от 2 години. Това основно задължение за вноска може да бъде
малко така обогатено, защото ако не бъде изпълнено своевременно, тогава ще се дължи
съответната мораторна лихва. Може да се изиска и обезпечение от акционерите, че ще
изпълнят задължението си за вноска. Въпрос на договорни отношения между съдружниците.
Ако е поето задължение за непарична вноска, тогава в случай на забава лихва няма, а ще се
дължи обезщетение за тази забава. По отношение на задължението за вноска не може да има
обективна невъзможност за изпълнение. Защо? Защото по правило е парична. При паричните
задължения няма обективна невъзможна. Родът не погива.

Стана ясно, че едно-единствено е задължението на акционера. Антиципирано

изпълнение. Но все пак би могло да се мисли в някаква степен и за това всеобщо задължение,
за което сме си говорили, характерно за дружественото право, което не е записано никъде, но
може да бъде извлечено от духа на дружественото право. Става дума за задължението за
лоялност. В едно многочленно дружество такова задължение не може да се забележи. Защото в
едно такова дружество акционерите са стотици и хиляди. Но ако става дума за едно дружество
с малък състав – двама, трима, пет. В Швейцария често става дума за т.н. семейни АД –
пекарна, близки, роднини, комшии. У нас няма такава изрична регламентация. Така че в един
по-малък състав на акционери би могло да се мисли за лоялност. Да не се пречи на другите
акционери.

Как се изпълнява задължението за вноска? Не може със средства на дружеството, не

може дружеството да е гарант, не може да е опрощавано или прихващано. Всичко това е
замислено, за да осигури събирането на капитала на акционерното дружество. Възможно е,
говорили сме при ООД, да се опрости задължението частично, в случай че капиталът се
намали, стига да не падне под минимума 50 000 лева (в общия случай).

Какви са последиците от неизпълнението на задължението за вноска. Ако такъв

акционер е в неизпълнение, тогава може да му се отправи писмено предизвестие с
предупреждение, че ако не бъде изпълнено задължението, то този акционер ще бъде изключен.
При изключването му неговите акции се кадоцират. Използва се и друг термин –
мортификация (от мортус – смърт). Унищожават се. И на тяхно място се издават нови акции,
които се поемат от други акционери, ако няма – търсят се трети лица, ако и там няма мераклии
– намаля се капитала стига да не е под капиталовия минимум. Това кадоциране на акции има и
още един термин – обезсилване на акциите. Това трябва да бъде обявено в книгата на
акционерите. Какво е значението на вписването в книгата на акционерите? Докато не е вписано
в книгата, лицето е акционер, но не може да упражнява правата си по отношение на
дружеството. Свършихме със задълженията.

Срещу едно единствено задължение акционерът има горе-долу една дузина права.
Можем да ги разделим на две групи – имуществени и неимуществени. Имуществените са две.
Правото на дивидент и правото на ликвидационен дял. По същия начин, както и при ООД.
Правото на дивидент е едно общо право и по-точно елемент от членствената правоспособност
и никога може да не се превърне в едно конкретно изискуемо право на вземане, защото за да се
превърне в такова, са необходими редица предпоставки. Така че трябва да го разглеждаме в
двата аспекта – като елемент от членствената правоспособност и като едно конкретно
изискуемо право, установено по основание и размер (тоест ликвидно), и въпросът е кога
правото на дивидент става такова конкретно право на вземане. Предпоставките са следните. На
първо място, трябва да е приключила финансовата година. По българското право тя съвпада с
календарната. След това, трябва да е проведено редовното Общо събрание на акционерите, в
което да се установи, че дружеството е на печалба. Това става на основата на годишния
финансов отчет, заверен от дипломиран счетоводител, от който става ясно за печалбата. Но
това също не е достатъчно. Защото е в правомощията на ОС да реши какво да прави с тази
печалба. То никак не е задължено да разпредели печалбата между акционерите, а може да
реши да я капитализира. Тоест с нея да увеличи капитала. Или пък с една част да увеличи
капитала, а с друга – да увеличи своя фонд резервен. Казано ви е предполагам за фонд
резервен. Поне 10%. При всички случаи обаче трябва да се отчете такава печалба, която не да
покрива предишни загуби, а ако има предходни загуби от предходна година, трябва да са
покрити и оттам-нататък вече да се трупа печалба. Съответно става дума за чиста печалба, а не
за съответната година. Така че правото на дивидент настъпва едва след настъпване на всички
тези предпоставки взети заедно. То е отменимо право за разлика от правото на правото на
дивидент като елемент от членствената правоспособност. В АД, за разлика от ООД, не може
предварително да се раздават дивиденти въз основа на междинни баланси. Трябва след края на
годината. Тогава.

Следващото основно имуществено право е правото на ликвидационен дял, което също

може да се разглежда в същите два аспекта – акто елемент на членствената правоспособност,
като една абстрактна възможност, която ще се превърне в конкретно изискуемо право на
вземане при следните условия. А те са – прекратяване на дружеството и когато накрая на
ликвидационното производство остане имущество, след като се изпълнят всички задължения,
тогава това остатъчно имущество се разпределя между акционерите съобразно тяхното участие
в капитала. Тук вече това право на ликвидационна квота не може да бъде отменено. То е
неотменимо.

И още едно възможно имуществено право. Това е правото на лихва върху направените
вноски. То обаче ще се прояви само при следните предпоставки. Първо, трябва да е изрично
предвидено в устава. На следващо място – в два случая може да се предвиди такова право на
лихва. Първият, ако по обективни причини се отлага започването на дейността. Например днес
се учредява АД-то, правят се вноските, но то кандидатства за концесия за добив на руди,
изкопаеми, минерална вода, квото искате. За това една тежка процедура – една година. И
докато започне дейността парите стоят по сметка. И е нормално акционерите да предвидят
лихва върху тези вноски. Втората възможност за това право е когато акционерите са направили
различни вноски. Някои са платили 25%, а други – 100%. И някакси е несправедливо да стоят
така. Справедливо е тези със 100% да получават право на лихва. Но не трябва да се стига до
намаляване на капитала. Трябва да са предвидени буфери. А това се постига, когато акциите са
по емисионна стойност над капитала.

Следващата група права, това са неимуществените права. Те са твърде много. На първо

място това е правото на управление. Това е правото да участва в работата на ОС и освен това
да има право на глас в него. Като този глас е предопределен от капиталовото участие. Всяка
акция дава един глас. Това е правилото. Аз имам 10 акции, имам 10 гласа, колегата има 50
акции, има 50 гласа. Освен ако не става дума за безгласни акции. Тогава само участвате в ОС с
т.н. съвещателен глас. Възможна е и другата хипотеза – т.н. многогласни акции. Тези
многогласни акции всъщност много често се използват, за да може държавата да има
блокираща квота в АД, в които тя има своето участие в капитала. И тогава често се казва –
златна акция. Няма нищо златно по нея, просто е с повече гласове, за да се блокира вземането
на най-важните решения. Тъй като те се взимат с квалифицирано мнозинство – най-често ¾.
Правото на глас се упражнява било лично, било чрез пълномощно. Пълномощното трябва да
бъде изрично.

Втората категория права можем да ги наречем основно информационни права.

Акционерите имат право на информация, която обаче е с твърде тесен обхват. Акционерите
нямат достъп до търговските тайни на дружеството. Защото ако имаха достъп до тях, нямаше
да могат да развиват конкурентна дейност. За това не трябва да имат достъп до търговските
тайни на дружеството, а имат много ограничени такива.

Следващата категория права са защитните права. На първо място това е правото да се

обжалват решения на ОС по 74, когато противоречат на закона или устава. Знаете – в твърде
кратки срокове. Има една серия малцинствени права – които имат 5% от капитала могат да
искат свикване на извънредно ОС. Освен това същите тези 5% (не го приемайте буквално)
могат да искат включване на допълнителни точки по дневния ред, невключени от тези, които
съставят дневния ред. Едно следващо малцинствено право е дадено в чл. 240а, което е известно
като деривативен иск. За какво става дума? Ако в резултат на недобро управление, на лошо
управление, дружеството започва да търпи вреди и това се дължи именно на лошото
управление, тогава по правило би могло Общото събрание да вземе решение с мнозинство
повече от половината от капитала (обикновено) да се търси отговорност на съответните
членове на органите на управление. Но установило се е, че това е твърде трудно – повече от
половината да решат такова нещо, защото е възможно тези членове и те да са акционери и да
имат даже по-голям брой акции, така че да блокират решението да им се търси отговорност. За
това е измислен този деривативен иск (американско изобретение). Тези, които притежават 10%
от капитала могат да предявят иск срещу членовете на органите на управление срещу вредите,
които са причинили. И сега много ми се иска да се сетите на какъв иск от ОП прилича.
Прилича на косвения иск по чл. 134 ЗЗД. Тук по същия начин – тези 10% упражняват правото
на дружеството, но те имат интерес от това.

Продължаваме нататък. Още права има. Акционерите имат право да искат замяната на
поименни акции с акции на приносител и обратно. Но за това трябва да е предвидена тази
възможност в устава на дружеството. На следващо място акционерите могат да имат особени
права, свързани с т.н. привилегировани акции. Привилегиите могат да бъдат различни –
например правото на по-висок дивидент. Може на следващо място правото на гарантиран
дивидент. Правото на гарантиран дивидент не е толкова гарантирано, колкото изглежда. То ще
е толкова гарантирано, доколкото има печалба. Ако няма печалба, няма как да е гарантиран.
Ако дружеството реши да капитализира печалбата, тези с гарантиран дивидент ще си получат
дивидента. Знаете, че може да има по-голям ликвидационен дял.

По-нататък – правото да се придобият нови акции при увеличаване на капитала. Това е

т.н. предимствено право. При увеличение на капитала акционерите имат право да участват в
това увеличение съразмерно с дяловото си участие. Аз имам две акции, капиталът се увеличава
двойно, следователно имам право на още две акции. Това предимствено право не е абсолютно.
То може да бъде отнето или ограничено по решение на общото събрание. Има случаи обаче,
при които това предимствено право не може да бъде отнемано или ограничавано. Така е при
капитализиране на печалбата. Това беше случай на номинално увеличение на капитала. То е за
сметка на свободното имущество, на печалбата. И ако по този начин се увеличава капитала,
тогава акционерите имат неотменимото право да участват в това увеличение съразмерно на
своето участие в капитала. Има и обратните случаи, в които предимственото право отпада по
дефиниция. Така е, когато капиталът се увеличава под условие, че увеличението ще бъде поето
от определени субекти. Например решаваме да поканим в нашето ТД някоя търговска банка.
Вземаме решение тя да участва със съответна вноска и срещу нея ще получи конкретни акции.
И на второ място нямаме предимствено право, когато капиталът се увеличава с непарична
вноска. Тогава новите акции са за този, който прави непаричната вноска, не може да е за
никого другиго. Толкова по отношение на правата и задълженията в АД.

Управление на АД

Бях ви дал една дефиниця за управление на ООД, същото може да се изпозлва и тука.
Способ за формиране и изявяване волята на дружеството. АД е ЮЛ, което има
институционализирани органи на управление. Така, както и ООД. В света са познати три
системи на управление на АД. Първата е немската система, която се означава като двустепенна
система и тя познава три органа, като между тях има две степени. Задължителният орган е
Общото събрание. Освен него има още Управителен съвет и Надзорен съвет. Втората е англо-
американската. Тя се нарича едностепенна система на управление, защото има само два органа
и между тях една степен. Освен ОС има още Съвет на директорите (който още се означава като
Борд на директорите). На основата на тези две основни системи има още една, френска,
система, която се нарича опционна система на управление. При нея акционерите са свободни
да изберат едностепенна или двустепенна система на управление. Българският законодател
възприе точно този френски модел. Опционната система. Всяко дружество може да реши коя
система на управление ще припознае. При всички случаи и в двете системи в основата стои
ОСА. Приели сме, че ОС е върховният орган на всяко ЮЛ. Това тук само донякъде е така. По-
скоро имаме разпределение на компетенциите. То не е всекомпетентен орган. Така че не е
много правилно да казваме, че е върховен орган. Чрез него акционерите упражняват своите
права.

Какъв е съставът на ОСА? Влизат всички акционери с право на глас. На второ място
влизат и тези акционери, които нямат право на глас, но участват съвещателно. Това са на първо
място тези акционери, които имат безгласни акции. Тези акции се компенсират с гарантиран
дивидент или повишен дивидент. Участват и съответните управителните органи – съвет на
директорите. Ако не са акционери – само със съвещателен глас. На следващо място в ОС влиза
и представител на облигационерите, ако дружеството е емитирало облигации. Както ще видите
на следващата лекция, облигационерите са кредитори на дружеството и имат интерес, свързан
с живота на дружеството. И на следващо място в работата на ОС участва и представител на
работниците на дружеството, ако са повече от 50. Пак, разбира се, със съвещателен глас. Не
могат да участват акционери, които не са вписани в книгата на акционерите.

Каква е компетентността на ОС? В чл. 221 са посочени 15-тина правомощия. Най-общо

казано това са най-важните въпроси от живота на дружеството. Важното е, че освен в чл. 221,
също в чл. 236, ал. 2 е посочено едно допълнително правомощие на ОС. По-нататък ще си
поговорим малко за него. Всъщност нека да е сега. Той е важен член. Само по решение на ОС
могат да се сключват следните сделки. И са посочени три сделки, които са от значение на
живота на дружеството. Какво ще стане ако липсва такова съгласие на ОС? Тук законодателят,
за разлика от материята при ООД, е много по-услужлив и изрично е дал решение на въпроса. И
то се съдържа в ал. 4, където се казва, че сделка, сключена в нарушение на това правило, е
действителна, като разбира се този, който е сключил тази сделка отговаря пред дружеството за
причинените вреди. Пак проява на принципа валидизиране на сигурността.

Видове ОС. Два вида. Редовно и извънредно. Редовното ОС е само едно. Често се
срещат грешки на практика. То трябва да се проведе след приключване на годината. За да се
отчетат резултатите от изтеклата година. Всички останали, които биха могли да бъдат свикани,
са все извънредни. Но те няма да са редовни. В практиката се среща често – “Свиква редовно
Общо събрание на 5-ти септември”. Извънредно ОС задължително се свиква, когато загубите
надхвърлят записания капитал. Кой свиква ОС? По правило, при едностепенната система на
управление – от съвета на директорите. При двустепенната – от управителния съвет. Ако
управителният съвет, който трябва да свика ОС, не го направи, идва Надзорния съвет, който
може да направи това. Обаче ако и той не го направи, тогава идват акционерите с
малцинственото право (5% от капитала). Ако обаче и такива не се намерят, тогава всеки
акционер може да се обърне към окръжния съд по седалище на дружеството и да поиска съдът
да направи това, като съдът може да овласти същия акционер да го направи или самият съд да
разпореди свикване на Общото събрание. Вижте колко варианти има.

Как става свикването? По правилото става чрез обява в ТР. Възможно е обаче, ако това
изрично е предвидено в устава, да бъде само с писмени покани. Тогава, когато няма акции на
приносител, защото не знаете иначе на кого да отправите поканата. Трябва 30 дни по-рано да
се свика ОС с посочване на дневния ред, за да може други да поискат включване на
допълнителни точки в дневния ред. Къде се свиква ОС? Свиква се по седалището на
дружеството или на друго място, ако такава възможност е предвидена в устава, но само на
територията на Република България. Тази норма е интересна, беше въведена допълнително,
защото потребността наложи да се въведе това ограничение. Защо? Защото в първите години
след влизане в сила на ТЗ чевръсти хора с комбинативен ум и не много чисти намерения
решиха да овладеят страната, като учредят няколко мощни АД и набираха акционери. И за да
не им се прекарат нещата – свикват ОС на остров Аруба! Ако искаш си взимай самолетен
билет, спи на хотели, плати повече отколкото може да спечелиш следващите 10 години от
акционерното дружество. Всеки акционер може лично да участва или чрез представител, който
не може да е член на орган на управление. По-важно е, че кворумът при ОСА не е
задължителен. Въпрос на устав е как ще бъде уреден. Но само по някои от най-важните
въпроси се изисква да има кворум. Какво става, ако не може да се събере кворум. Тогава влиза
в сила правилото за спадащия кворум. Провежда се без кворум. Гласуването става след като се
изплати вноската и става по класове акции. И за всеки от класовете трябва да има съответния
кворум, ако не се е стигнало до спадащ кворум. Конфликт на интереси – има ли конфликт на
интереси, губите право на глас. Решенията, които взима, имат характера на сделки-решения.
По правило се взимат с обикновено мнозинство. По изключение могат да се взимат с
квалифицирано мнозинство. По правило влизат в сила веднага освен в случаите на решение с
конститутивно значение. Тоест, когато вписването в ТР е задължително и има конститутивно
действие – когато се изменя устава, когато се увеличава или намалява капитала и др. Във
връзка с мнозинството ми се ще да ви обърна внимание на чл. 230, да ми дадете малко акъл, че
аз все не мога да разбера какво ми казват и разчитам на вас. В ал. 1 – мнозинство от
представени акции. В ал. 2 – мнозинство от представения капитал. Това е едно и също. Ако
искаше законодателят да говори за многогласните акции, щеше да го каже изрично. Решенията
на ОС ако противоречат на закона или устава, могат да бъдат обжалвани по чл. 74. Толкова за
Общото събрание.

Преминаваме към другите органи на управление при двустепенната система –

Управителен съвет и Надзорен съвет. Кой избира УС и НС? Отговорът, който се дава в 90% от
случаите, е Общото събрание. А този отговор не е верен. ОС избира само НС. А НС на свой
ред избира УС. Много често се бърка!

Почваме с УС. Той управлява и представлява дружеството. Има мандат до пет години с
възможност за преизбиране без ограничение. В състава на УС трябва да влизат дееспособни
ФЛ, но ако в устава изрично е предвидено, член на управителния съвет може да бъде и ЮЛ. В
чл. 234, ал. 2 са посочени ограничения кой не може да бъде член на управителен съвет. Няма да
се спираме, това са подробности. Вписват се в ТР. Съставът е от 3 до 9 лица. Членовете на УС
управляват колективно, освен ако в устава е предвидено нещо различно. Понеже ако е особено
по-голям брой, е твърде неефективно всички да извършват тези действия, много често може да
се стигне до овластяване на неколцина от тях, особено щом се отнася до представителната
власт. Затова един или двама ще вършат тази работа. В чл. 236, ал. 1 е казано, че уставът може
да предвиди определени сделки да се сключват след предварително решение на НС. И тук
обаче влиза в сила същото, което говорехме преди малко. И в този случай в името на
стабилността на оборота, въпреки че ще липсва такова съгласие, то извършените сделки ще
бъдат действителни.

Какви са правата и задълженията на членовете на управителния съвет? Еднакви са.

Трябва да полагат грижата на добрия търговец – трябва да участват в интерес на дружеството и
в интерес на акционерите. По правило тези интереси съвпадат. Членовете на управителния
съвет трябва да заявят за участие в други ТД. Нямат право да извършват сделки било от свое,
било от чуждо име с предмет, който съвпада с предмета на дейност. Те не могат да участват в
ТД с конкурентна дейност, освен ако няма изрично съгласие. Дължат също така да пазят
търговска тайна. В чл. 240б сме изправени пред още един случай на относително правно
състояние, фаворизиране на валидността. Длъжни са писмено да уведомят УС, когато те или
техни представители сключват договори, които излизат извън обичайната им дейност или се
отклоняват съществено от пазарните условия.

Кворум и мнозинство. Нормално е решенията да се вземат с обикновено мнозинство,

освен ако в устава е предвидено нещо различно. Предвидено е по-нататък, че могат да се
вземат и неприсъствени решения и е важно да знаете за тях – това е принцип, който важи за
всички корпоративни лица. Тогава винаги се изисква единодушие. Защо е така? Защото, когато
се взема присъствено решение, там има възможност да се дебатира. Докато при
неприсъственото решение няма дебат. И именно липсата на дебат води до това да се изисква
единодушие. Членовете на УС отговарят солидарно и още при встъпването си в длъжност
трябва да дадат гаранция за своето управление в размер минимум на три брутни
възнаграждения като гаранция. Членовете на УС работят въз основа на договор за възлагане на
управлението, който не е трудов договор. Има облигационен характер, мандат. В писмена
форма задължително. В този договор наред със задълженията, за които стана дума, членовете
на УС се посочва какви са техните права и основното тяхно право е правото на
възнаграждение, като може да се предвиди и право на тантиеми – правото да участват в
печалбата. Получават част от нея и чак след това се разпределя на акционерите като дивидент.
Толкова по въпроса за УС.

Следващият орган при двустепенната система на управление е Надзорния съвет. Има

една формулировка, която дава доста добра представа за това какво представлява УС и какво
НС. Не трябва да се приема буквално, но съдържа много истина. Тя гласи следното: УС е орган
на дружеството, а НС е орган на акционерите. Не трябва да се възприема буквално. Но това
казва, че УС идва да управлява дружеството като ЮЛ. НС изпълнява надзорна функция над УС
именно в защита на интересите на самите акционери. Затова се казва по този начин, че е орган
на акционерите. По подобие на УС и тук мандатът е 5 години с възможност за преизбиране. И
тук са дееспособни ФЛ, може и ЮЛ, ако е уговорено в устава. Вписват се в ТР. Избират се от
ОС, за разлика от УС. НС няма управителни и представителни функции по правило, но това не
е доведено докрай. В някои случаи НС има подобни функции. Когато УС бездейства и не
свиква ОС, а то трябва да бъде свикано, тогава идва НС да го свика. Ето една такава функция.
След това за най-важните решения в чл. 236 се иска съгласие на НС, за да може УС да ги
сключи. И тук сме изправени хипотезата за относителното правно състояние. Основната
функция на НС е надзорната функция. За това на всеки 3 месеца УС е длъжен да се отчита на
НС, а пък НС по всяко време може да иска сведения, доклади и каквото е необходимо с оглед
на надзорната функция, която изпълнява. Въпреки че НС упражнява надзорна функция не
означава, че може да спира УС или да му нарежда какво да прави. Толкова по въпроса за НС и
управлението по двустепенната система.

При АД по едностепенната система на управление има само един такъв орган и това е
Съвета на директорите. По същия начин, по отношение на мандата, на състава, на
необходимостта от вписване в ТР важи същото. Избират се членовете от ОС, няма от кого
другиго. Между 3 и 9 лица е съставът. СД управлява и представлява дружеството. Въпреки, че
СД е един орган, съставът му не е хомогенен. Защото в него има два вида членове. Едните
законът нарича изпълнителни членове. За втората категория не ги означава какви са, но аз съм
ги означил условно като надзорни членове. И ТЗ установява, че надзорните членове трябва да
са повече от изпълнителните. Всъщност един СД е една особена проекция на УС и НС, но
събрани в едно. Затова има тези два вида членове – изпълнителни и, както съм ги нарекъл,
надзорни. Членовете на СД работят по същия начин – въз основа на договор за възлагане на
управлението. Няма други важни особености.

И накрая последните няколко думи са свързани с освобождаването от отговорност на

съответните органи на дружеството, което се прави на всяко редовно ОС. Имах възможност да
ви спомена това при ООД по отношение на управителя. Една от задължителните точки на
всяко редовно ОС е за освобождаване от отговорност на съответните членове на съветите. Като
вариантите са два – първият е да се констатира, че няма никакви вреди, които са причинени от
съответните органи. Тогава се използва терминът “освобождаване от отговорност”. То какво да
му се освобождава, като въобще няма за какво да има отговорност. Но така си върви по
традиция терминът. Вторият вариант е да се констатира, че има причинени вреди от
съответните членове на съответните органи. Тогава няма пречка ОС пак да реши да освободи
от отговорност. Но едно такова решение на ОС не препятства отделен акционер, стига да може
да установи, че той лично търпи вреди от лошото управление. И тук, разбира се, последно да
припомня – деривативния иск, който последните години взе да има приложение. И на няколко
пъти съм срещал такъв иск да бъде предявяван. С това приключих с моите лекции пред вас.
Другия семестър друг ще ви води. Пожелавам ви на добър час!

Втори семестър
/проф. дюн Ангел Калайджиев/

Чл. 204-214. Законът няма дефиниция. Тя представлява ценна книга, видно от

правилото на чл. 204, ал. 5. Правото, което материализира облигацията е задължение на
дружеството за определена парична сума, която дружеството е получило от облигационера.
Ако е налична, тя както всяка друга ценна книга е част от диспозитивен документ, който може
да се прехвърли или залага, като наличната може да бъде поименна (чл. 205) и на приносител.
Деленията са същите, както при наличната акция. Поименните – джиро, а приносител –
прехвърлителна сделка. Безналичната облигация не е ценна книга – право или съвкупност от
права е. По реда на безналичните акции, с изключение на чл. 185, ал. 2, 184, ал. 2. Поначало
извършването се извършва с договор, извършва се вписване при централен депозитар, като то
има конститутивно действие. При издаването има вторично вписване, при извършването има
вторично вписване. Основното право което материализира е вземане за парична сума,
възможно е обаче да материализира и допълнителни – най-често материализира и вземане на
лихва. От една страна лихвоносни, краткосрочни облигации. Поначало ако една облигация
падежът й е до 1 година, тя е краткосрочна. Те се издават срещу отбив от номиналната
стойност. Макар че разбира се и краткосрочните могат да бъдат лихвоносни. Материализират
най-различни права, които могат да бъдат част от печалбата, твърд доход и т.н. Могат да
материализират и някакви други привилегии. Особените облигации са т.н. конвертируеми
облигации – право за превръщането й в акция от дружеството.

С оглед вида на правата могат да са обезпечение и необезпечени, като по отношение на

обезепеченията няма особености, когато вземането е обезпечено лично (поръчителство) , няма
проблем трето лице извън сделката да гарантира. Когато обаче става дума за реално
обезпечение, тогава има проблеми (залог и ипотека). Разбира се, чисто теоретично е възможно
да кажем, че може да се учреди ипотека с един договор за ипотека в полза на всички
облигационери, но те трябва да се знаят, тъй като поначало ЗЗД изисква опотекарния кредитор
на аб бъде индивидуализиран. Той не може да ъде принсоител. При всяко джиросване на
облигацията трябва да се извършва отбелязване по силата на впсиванията по силата на чл. 181
ЗЗД. Очевидно е, че класическият начин за учредяване на реални обезпечения не е удачен –
много страници. Особеното е, че възникват много на брой вземания с една и съща номинална
стойност – облигациите не се издават поединично поначало. Издават се с емисии?
Облигационерите са кредитори. Те не участват в дейността на дружеството и техният доход не
се формира от резултатите, той е твърд доход, те са кредитори. При тази особеност законът
осигурява две възможности за издаване на обезпечени облигациии. Едната е предвидена в З за
ипотечните облигации, като там издател може да бъде само банка. Не може да е друго АД. При
тях особеното е, че ипотечните облигации се обезпечават с вземания на банката, които са
обезпечени с ипотека, т.е. с ипотечни кредити (на банката). Това е т.н. основно покритие на
ипотечната облигация. Как става това. Как е възможно кредитите, които са обезпечени с
ипотека да служат като обезпечение на итпоенчите облигации – като се учреди залог върху
тези кредити. Има един заложен кредитор, който има залог върху ипотекните кредити, върху
главните вземания. Когато заложния кредитор има залог върху твземането, може да се
удовлетвори от ипотеките, с които е обезпечено. Кой е заложен кредитор обаче е рпбоелмът.,
защото ако трябва това да са сички облигационери, тоева означава, че в централния регисътр
на ОЗ може да са много, хиляди. Защото при всяко прехвърляне трябва да се извършва
вториочно вписване и да се посочва нов заложен кредитор. Да не говорим, че по ЗОЗ не могат
да се залагат налични ценни книги – само безналични ценни книги. Всъщност за ипотеките има
как, но много трудно. Затова законът говори, че е създаден фиктирвен заложен кредитори.
АСАмата емисия е фингирана като заложен кредитор. Няма такъв правен субект, но залогът се
вписва в полза на емисията облигации. Основното покритие на облигациите са именно такива
ипотечни кредити. Има правила за оценяване на имотите, които могат да се ипотекират. Залог
върху различни вземания – в брой, по сметка в БНБ към търговски банки, към РБ, към чужди
търговско банки. Особеното, че заместващото покритие е допустимо да се изпозлва за
заместване на напълно или частично изплатени задължения по основното покритие. Тоест
когато кредитирпо основното пооокритие са изплатени основно или частично, тогава се
допуска да се обезпечат със залози с едномесечно покритие. Освено това заместващотоо
покритие по дадена емисия не може да надвишава 30 на 100 от главниците и лихвите от
съотвентата емисия. Като има едно изискване по отношение на това покритие – това е сумата
от основнтоо и заместавщото опокритие – определя се по специални правила, не може да е по-
малко от задължението по главниците на облигациите, които са издадени и не се намират в
банката издател. Залогът се вписва. Залогът запазва действието си до пълното погасяване.

Как се упражнява този залог? Има един единствен начин – ако банката е обявена в
несъстоятелност, ако издаде ипотечни облигации и не може да си погасява задълженията,
тогава се отива в несъстоятелност. За разлика от общите правила на производството по
несъстоятелността, активите, вписани към датата на обявяване на несъстоятелността, не влизат
в масата на несъстоятелността. Тези обезпечения и залози не влизат в масата. Предвиден е
спеециален ред за упражняване на правата по тези ипотечни облигации. Най-напред се
назначава от съда по несъстоятелността довереник на облигационерите. За него има
изисквания да не се намира с някой от облигационерите в отношения, даващи съменние за
безпристрастността му. Той има правомощията на синдик по отношение на издадените
ипотечни облигации. Управлява отделно облигациите по издадени емисии. Той ги продава по
реда на публичната продан – това са ипотечни кредити, той продава вземанията по реда на
ГПК, не самите ипотеки. Парите, които се получават от продажбата на ипотечните кредити, се
отнасят в особена сметка – ТБ, определена от БНБ. Облигационерите могат с решение на ОС
да задължат довереника да продаде кредити на посочен от тях купувач. Средствата от
осребряването се разпределят от довереника между облигационерите от съответната емисия,
съобразно с притежаваните от тях облигации. Всеки от тях получава няккава част от сумата.
Като това разпределение се извършва от довереника. Ако останат – включват се в масата на
несъст. Облигациите се считат за погасени, когато сумата на подадените кредити се изравни с
общата стойност на главниците и лихвите към момента преди на започване на продажбите.
 Има втори способ, предивден за издаване на ипотечни облигации. Използва се пак т.н.
фигура на т.н. довереник на облигационерите. По закона за предлагане на ценни книжа. Не
могат да бъдат издадени обезпечени облигации, било обезпечени със залог или ипотека, ако не
е определен довереник на облигационерите. Какво представлява той, ще видим по-нататък,
когато разглеждаме органите и правата на облгиационерите. Довереникът обаче, тук е
особеното, че съгласно правилата на чл. 205, ал. 4 ТЗ – ако ОСА реши, правилата за издаване
на обезпечени облигации могат да се прилагат и за непублични емисии облигации (след малко
за тях). Довереникът действа от свое име за сметка на емитента (АД, което издава
облигациите). Ако има издадени ипотечни или заложни облигации, всички обезпечения се
учредяват в полза на довереника. Той упражнява обезпеченията. АКо има ипотеки, залози, те
не се учредяват в полза на всеки облигационер, а на него. Той упражнява правата по
обезпеченията, той реализира тези обезпечения, продава съответните имоти и вещи и извършва
разпределение между облигационерите. Така че това са общо взето двата способа за издаване
на облигации, обезпечени с реални обезпечения. Първият е по З за ипотечните облгиации, но
той е приложим само за банка, не за други АД. Вторият начин е чрез довереник – приложим за
всички видове АД и всички видове емисии облигации – частни или публични.

Ако разглеждаме видовете облигации, от една страна могат да се различават с оглед на

това дали са налични или безналични. Ако са налични – поименни, преносител. Има
конвертируеми, обезпечени облигации. Лихвоносни? Има едно правило – с оглед падежа на
вземането – краткосрочни (до 1 година), средносрочни (до 5 години) дългосрочни (над 5
години падеж на главното вземане), но това няма практическо значение. Но има значение за
видовете финансови инструменти – краткосрочните се разглеждат като инструменти на
паричния пазар. Но няма кой знае каква разлика. Толкова за видовете облигации.

Облигации могат да се издават от ралзични лица. Тук се занимаваме с облигациите от

ТД и АД е единственото ТД, което може да издава облигации. Сега за КДА немога да кажа със
сигурност, за него се прилагат правилата. Вероятно и то може да издава, но се използва много
рядко. Има и други правни субекти, които могат да издават облигации. Например общините –
те са ЮЛ. Държавата също. Тя също е правен субект. Не се различават много от другите
облигации техните.

Друго – ЮФ на издаването на облигациите. Традиционно се говори в литературата, че

се сключва т.н. облигационен заем. И действително има някаква прилика между договора за
заем и правоотношенията, които възникват между облигационерите и АД. Паричните вземания
могат да са лихвоносни, могат да бъдат обезпечени, има близост. Но според мен това е условно
да се говори за договор за паричен заем. Не се сключва договор по чл. 13, 14 ЗЗД. Става дума
за един сложен ЮФ, който включва няколко елемента. Няма оферта и приемане. Става дума за
поредица от едностранни сделки, които пораждат в крайна сметка едно или повече задължения
в полза на облигационерите и задължения за дружеството-емитент. Как се издават облигации
точно? Има два основни способа – единият се извършва публично предлагане. Когато се
извършва, тогава има специален ред, който не е предвиден в ТЗ и няма да се знаимаваме с него.
Той там ЮФ е подробно описан (елементите му) в ЗППЦК и една наредба от комисията за
финансов надзор. Особеното е, че се издава т.н. проспект, който разкрива подробна
информация, тоя акт на дружеството, за самото дружество, има и предложение за подписка, но
важното е, че той включва – трябва да бъде одобрен от комисията за финансов надзор.
Терминът е “потвърден”. Става дума за разрешителен АА. Тоест в ЮФ на облигацията се
включва и един АА. Тоест ФС е смесен там. Няма такова нещо при издаването на непублични
емисии и ТЗ описва реда, по който се издават. На това ще отделим внимание. Въпреки че има
няколко правила за емисиите по публично предлагане, които са в ТЗ (допустимо е ако са
изтекли две години от вписването на АД в ТР и ако има два вписани годишни отчета – отпадат
тези изисквания, ако се касае за облигации на държавата или банки). Особеното при
публичното предлагане е, че там има дефиниция – това е разкриване на информация за
емисията и за емитента, тоест за дружеството, което издава ценните книжа, която информация
е толкова подробна, че дава възможност на публиката да може да вземе решение дали да
придобие дадените ценни книжа или не. Така че то не е оферта по смисъла на ЗЗД, то е само
предоставяне на такава информация. Но е публично, защото се извършва или до неопределен
кръг лица или до 100 и повече лица. Този закон важи, когато не се извършва публично
предлагане. Трябва да са по-малко от 100 и определени, за да се прилага ТЗ, а не ЗППЦК.

Кои са елементите на ЮФ на издаването на облигации, когато не се извършва

публично предлагане? Най-напред – решение на ОС на акционерите, като в закона няма
изисквания за кворум и мнозинство, така че важат общите правила. Но в устава могат да се
предвидят специални кворум и мнозинство. В това решение трябва да се опишат всички
съществени особености на облигациите и на условията и реда за тяхното издаване. Описани са
в т.н. предложение за подписка. Решението трябва да има по същество същото съдържание на
рпедложението за подписка. ОСА може да овласти управителя да вземе решение за издаване на
облигации по реда на чл. 206. Ограниченията в 196 според мен важат. Облигации до някакъв
максимален размер и краен срок, който не може да е по-дълъг от 5 години. Има едно решение
май от 2006г. на ВКС, че това овластяване може да се дава само един път. Аз не виждам
разумна причина за това. В някои случаи освен приемането на решение е необходимо да
настъпят и допълнителни ЮФ. Най-напред, ако се издава нова емисия облигации с
привилегирован режим на изплащане. Трябва да има няколко емисии облигации, които се
удовлетворяват преди други. Накърняват се правата на облигационерите от предходната
емисия. Необходимо е облигационерите от предходната да се съгласят с решение. Липсата на
такова решение води до нищожност на решението на ОС за издаване на облигации. Втората
хипотеза е конвертируеми облигации – също трябва съгласие и би трябвало, макар и да не е
предвидено, решението на облигационерите за втората емисия да е нищожно. Има още едно
ограничение по отношение на решението за издаване на облигациите. Когато е издадена една
емисия облигации, не може с последващо решение на ОСА да се променят условията, при
които облигациите са записани. Тоест аз съм си записал облигация с определена главница и на
4 падеж на лихва ми се изплаща и главницата. Вземат решение, че падежите ще ги разсрочат
след 5 години. Такова решение е нищожно (изрично е записано в ТЗ). Така или иначе
облигационерите са изявили воля, когаот се придобили облигациите. Законът забранява
длъжникът едностранно да променя задълженията си. Той може да приеме каквито си иска
действия, които нямат действие за кредитора.

Решението на ОСА не е елемент от ЮФ на издаване на облигация, тъй като то е

вътрешен акт, неизвестно е на трети лица, не се вписва в ТР. Вън от това единственият орган,
който може да задължава дружеството е съответно управителния орган. Чл. 235, ал. 4 ТЗ – това
правило е императивно. Чл. 236, ал. 4 – друго правило – дори да няма такова решение на ОСА,
сделката е действителна, а отговарят управителните органи за вреди към дружеството. ТР
3/2013 – има едно правило при ООД (чл. 137, ал. 1, т. 7) – според него и да няма решение на ОС
в ООД, сделката на разпореждане с недвижим имот е действителна, защото решението е
вътрешен акт. Не виждам причина да се третира по различен начин и решението на ОСА за
издаване на облигации да се третира по различен начин.
 ЮФ на самото издаване на облигациите включва следните елементи – изготвя се първо
т.н. предложение за подписка – едностранно изявление на самото дружество. Макар това
изрично да не е предвидено, то трябва да се извърши от лицата, които представляват
дружеството. Съдържанието особеното е, че това предложение не е оферта по смисъла на чл.
13 ЗЗД. Защото то освен, че е отправено до повече от едно лица, то трябва да е до по-малко от
100 определени лица, защото иначе редът ще е по ЗППЦК. В него не се съдържа брой на
облигациите. Има предварително действие, но не е оферта, защото по смисъла на ЗЗД офертата
трябва да съдържа всички съществени елементи на бъдещия договор. То не е и публично
предложение по реда на чл. 291, защото не се отправя до неопределен кръг лица, не е и общи
условия и т.н. Трябва да отговаря на общите условия за действителност и съдържанието –
трябва да се опише съдържанието на решението на ОСА или управителния орган. Освен това в
предложението за подписка трябва да се опише вида на облигациите, номиналната стойност на
всяка облигация, особеното е, че облигациите от една и съща емисия могат да имат различна
номинална стойност, за разлика от акциите. Освен това наведнъж, начасти, срока на падеж на
главницата, схемата на отделните вноски, ако има, размера на лихвата, гратисен период,
перидичността и т.н. Ако облигацията осигурява друга форма на доход (премия над
главницата), това трябва да бъде описано, като се опише начинът на образуването му. Ако има
обезпечения – размера и вида им. Ако има ограничения – също. Трябва да има информация и
за самата емисия. Облигациите винаги се издават на емисии – по много, не поединично. Трябва
да има информация за общата емисионна стойност на облигациите. Трябва да има информация
и за записване на облигациите. Според мен записването е вторият елемент от ФС. Реда за
записване, условията, минимален брой, ред за заплащане и т.н.

Вторият елемент се състои от т.н. записване на облигациите. Записването е

едностранна сделка на всеки отделен облигационер, с която той поема задължение за
придобиване на някакви облигации срещу заплащане на тяхната емисионна стойност. Има
дефиниция параграф първи, т. 11 от допълнителните разпоредби на ЗППЦК. Поема се
задължение да се добият определен брой облигации. Записването е неотменяемо, безусловно.
Уредено е от закона като едностранна сделка. То не е приемане на предложение. Конкретизира
броя облигации, които бъдещият облигационер желае да придобие. Не поражда за него права
или задължения, защото дружеството може въпреки това да не издаде облигации и да се
завърши ФС. Ако това е неоснователно, дружеството носи отговорност.

Следващия елемент на издаването на облигациите – заплащането на емисионната

стойност на облигациите. Има краен срок за внасянето по принцип. Особеното е, че трябва да
бъде внесена емисионната стойност на всички записани облигации. Не е достатъчно един
облигационер да си внесе емисионната стойност. Е, може и да не са всички. Има много
особености, защото отделните правоотношения са свързани помежду си, не са независими.
Трябва да възникне минимален брой отношения по отношение на други облигации с други
облигационери. Освен това цялата емисионна стойност трябва да бъде заплатена. Ако даден
облигационер не заплати цялата емисионна стойност по отношение на него няма да възникне
това правоотношение – неговите облигации няма да се считат за издадени. Плащането се
извършва чрез банка, а не на каса на дружеството. Това е гаранция, защото тези суми не могат
да се използват преди обявяване на съобщението за т.н. сключен облигационен заем. Това е
гаранция, че дружеството няма да използва парите преди да има издадени облигации. Най-
често сметката е на името на дружеството, но може и от инвестиционен посредник.
 Тези елементи не са достатъчни. Трябва да се спазят условията в предложението за
подписка – крайна и начална дата за записване, минимален и максимален размер на вноските.
Ако не са спазени, няма да е завършен ФС. Понеже това не е уредено, възможно е да се
запишат повече облигации и да се внесат по-големи суми от максималния брой облигации.
Очевидно е, че няма всички да получат облигации, ако не е уредено в предложението, според
мен трябва да има предимство първия записал и внесъл. Ако е достигнат максималния брой
облигации, тогава би следвало да се счита ЮФ на издаването за завършен, независимо, че
крайният срок не е настъпил.

Пораждат се две частноправни задължения за дружествтоо към облигационерите.

Сключването на договор с банка за реда на плащане на парите на облигационерите. Само чрез
банка – това е в интерес на облигационерите. Този договор се сключва в 14-дневен срок. Не е
преклузивен, ако не се спази – договорна отговорност за вреди. На второ място дружеството
има задължение да иска да се обяви в ТР съобщение за приключване на емисията облигации.
Крайният срок – 1 месец след крайната дата на записване на облигациите. Неспазването му пак
не опорочава самите облигации – договорна отговорност е единствената последица.
Съобщението трябва да казва каква е номиналната стойност, размера на емисиите, падежите по
главници, по лихви, банката чрез която се извършват плащанията. Освен това има съобщение
за мястото, датата и часа на първото ОС на облигационерите. Датата не може да е по-късно от
30 дни след обявяване на съобщението в ТР. Мястото на провеждане на първото ОС е
седалището на дуржеството.

Ако срокът изтече без да се изпълнят предвидените условия в подписката, набраните

суми трябва да се върнат заедно с начислената лихва – чл. 206, ал. 5.

Наличните – легитимационно разпоредителни ценни книги. Акциите също са такива. С

това приключваме ФС на издаването на облигациите.

Какви са правата на облигационерите. Има два вида. Едните са индивидуални. Това са

правата, които всяка облигация материализира. По същия начин като акциите. Тук правата
обаче са групирани към документ, ако е налична, или вземане. Няма общо вземане на сумата от
5 облигации, а 5 отделни вземания за главници и отделно 5 акцесорни вземания.
Облигационерите обаче притежават и колективни права. Те са една неправосубектна общност,
но въпреки това имат свои органи. Това е известно на правото. Например етажната
собственост, която също си има органи. Кредиторите в производството по несъсотятелност
също са така. И тук е така. Органите на облигационерите са три.

Най-напред те формират т.н. ОС на облигационерите. Като то се формира въз основа на

всяка емисия – облигационерите от всяка емисия облигации имат ОС. За ОС на
облигационерите се прилагат съответно правилата за ОСА. Има правила за първото ОСО. Дата
му е не по-късно от 30 дни от съобщението в ТР, че подписката е приключена. Провежда се по
населено място по седалищоето на дуржеството. Събранието се свиква от органите на
дружеството, а не от самите облигационери. Има предвиден кворум – ½ от записания заем.
Това са правилата за първото ОСО. Основното му предназначение е да избере представители.
Извън това първо ОСО по всяко време може да се свиква ОСО, като вече се свиква от
представители. Самите представители могат сами да решат да свикат ОС. Освен това са
длъжни да свикат по искане на 1/10 от облигационерите. Освен това по искане на
ликвидаторите, ако дружеството е в ликвидация. Освен това – от органите на дружеството (ако
има предложение за преобразуване на дружеството, издаване на нова емисия привилегировани
облигации и др.), тъй като в тези случаи могат да се засегнат правата на облигационерите.
Поканата за свикване на ОСО се обявява в ТР. Тук няма предвидена възможност за писмени
покани. Най малко 10 дни преди датата на събранието. Ако се издава нова емисия
конвертируеми или привилегировани облигации – решение за съгласие. Освен това може и да е
решение за изменение на условията. Това е ОСО.

Представители. Не могат да са повече от три лица. Чл. 209. Те са органи. Какви са

техните права? Първо, могат да извършват действия за защита на интересите на
облигационерите съобразно решенията на ОСО. Тоест ОСО има правото да ги овласти с
някакви правомощия, които то реши. Могат да са най-различни. Може да ги овласти да искат
информация от дружеството за финансовото му състояние. В закона е предвидено, че
дружеството е длъжно да уведомява представителите за изменения в търговската си дейност,
които имат отношение по издадените облигации. Могат да са овластени за най-различни
действия – да направят задълженията на дружеството по облигациите изискуеми, да водят
искове за удовлетворяване и така, такива действия. На следващо място представителите на
облигационерите могат да участват на ОСА на дружеството. Но те нямат право на глас, защото
не са акционери. Те имат само право на информация, като акционерите. Имат право на достъп
и безплатни копия от документите, които се предоставят на акциоерите за предстоящите ОС.
Не могат и даже да се изказват. Когато обаче ОСА приеме решение, което накърнява
интересите на облигационерите, тогава могат да кажат становището си. Имат право на
възнаграждение, което се определя от дружеството и е за негова сметка. Ако не вземе – от
ОСО. Ако реши, че са много пари, възнаграждението се определя от съда в охранително
производство. Не решава правен спор. 10000 лева на месец, живи и здрави, това е.

Друг орган, който е предвиден в ЗППЦК, е довереникът на облигационерите. В закона

има по-специални изисквания към него отколкото на представителите. Не е свързано лице и
лице с конфликт на интересите (представителите). Довереникът обаче трябва да бъде и банка.
Не може да е кой да е. Не може да е банка, която е поемател на емисията на облигации
(договор за поемане – догодина). Когато се издават облигации (или акции) поемателят е
инвестиционен посредник. Сключват с АД т.н. договор за поемане. Действат или от името на
дружеството, или от свое име. Те са преки представители на дружеството при издаването на
акции или облигации, или от свое – придобиват ги и ги прехвърлят на публиката. Така че ако
банката е поемател на друга емисия или е довереник по облигации на същото АД по друга
емисия, не може да е довереник по последваща емисия. Ако емитентът я контролира или тя
контролира емитента, също не може да е довереник.

Довереникът се определя поначало не от облигационерите, а от емитента

(дружеството). И то въз основа на договор. В ЗППЦК е предвидено, че може да се предвиди
ОСО да го определи. Но поначало се избира от емитента с договор. Даже ЗППЦК се иска този
договор да се приложи към предложението за подписка. Довереникът от една страна има
задължение към облигационерите, а от друга – има права спрямо емитента. Много особена
фигура. Той действа от свое име за сметка на АД. И възнаграждението му е за сметка на АД.
Той действа в интерес на облигационерите. Има специално правило, което предвижда, че са
недействителни уговорките, с коите се ограничава отговорността му към облигационерите.
Уговорка за изключване на небрежност като отговорност е нищожна тук. Длъжен е да възложи
извършването на оценка от експерти. Има задължение периодично веднъж на година да
проверява състоянието на обезпечението и евентуално да иска допълнително, ако настоящото е
обезценено. Дори да има неизпълнение, довереникът е длъжен да анализира финансовото
състояние на дружеството. Ако открие влошаване, длъжен е да изисква информацията и
мерките, които се прилагат за подобряването на финансовото състояние. Освен това на всеки 3
месеца е длъжен да предоставя на комисията за финансов надзор (само при облигации,
търгувани на регулирани пазари – само при публични емисии), да следи изпълнението на
задълженията, да отговаря на въпросите на облигационерите, свързани с емисията и да следи за
навременните плащания. Ако е налице неизпълнение на дружеството по облигациите, тогава
той е длъжен да публикува в бюлетина на регулирания пазар (у нас единственият е Българксата
фондова борса) и уведомление за неизпълнение на задълженията, и действията, които
довереникът предприема във връзка с това неизпълнение. Освен това е длъжен да предприеме
действия за защита на правата на облигационерите – може да поиска представяне на
допълнително обезпечение. Може да направи задълженията предсрочно изискуеми. Ако
обезпечението е по ЗОЗ, може да започне извънсъдебно изпълнение, може да предявява искове
и молба за производство по несъстоятелност. Довереникът на свой ред има и права към АД,
издало облигациите. АД е длъжно да информира периодично довереникът за финансовото си
състояние. На всяко тримесечие трябва да представя един отчет на довереника за изпълнение
на задълженията по облигациите. Има задължение за еднократно уведомление по отношение
на определени обстоятелства. Най-късно до края на следващия работен ден. Промени в
обезпечението, влошаване на финансовото състояние и всяко друго обстоятелство, което има
значение за емисията. Има и право на възнаграждение, което се дължи от дружеството. С това
приключваме с органите на облигационерите, тоест техните колективни права.

Последният въпрос за облигациите – т.н. конвертируеми облигации. Правната уредба е

много лаконична. Включена е в чл. 215-218 ТЗ. Като само дружества, в които участието на
държавата е равно или по-малко от 50 на 100 от капитала. Само такива АД могат да издават
конвертируеми облигации – тоест ако държавата е акционер с повече от 50 на 100 от
номиналната стойност на акциите, не може. Издаването на такива е З за приватизация и
следприватизационен контрол. Държавата продава акции по които е акционер. Ако се издадат
такива облигации – правото да се превърне облигация в акция. Защото облигационерът може
да стане акционер без съответния ред по този специален закон – ЗПСК. Това не се прилага ако
акциите са общински. Издаването на конвертируеми облигации става по общия ред за издаване
на облигации. Не е предвидено управителят да е овластен от ОС. Аз обаче мисля, че може,
въпреки че не е изрично предвидено. Що да не може, какъв е проблемът толкова сериозен?
Трябва да се приеме такова решение, да се издаде предложение за подписка, да се запишат
облигациите, да се внесат сумите и да се спазят условията.

Има обаче едно общо изискване за конвертируемите облигации, за да не се допусне

декапитализиране на дружеството. Това правило е императивно, защото е в интерес на
кредиторите на дружеството. Емисионната стойност на облигациите не може да е по-ниска от
номиналната стойност на акциите, които облигационерите биха придобили срещу тях. Тоест
парите, които ще дадат за облигациите не могат да са по-малко от номиналната стойност на
акциите. Номиналната стойност на акциите винаги е равна или по-малка от емисионната
стойност. При останалите облигации няма такова изискване. Ако има положителна разлика
между емисионната и номиналната стойност, тя отива във фонд “резервен”, това е изрично
предвидено в ТЗ.

Възможно е една емисия облигации, които са издадени като неконвертируеми,

впоследствие да се превърнат в конвертируеми. Тоест това право на облигационерите може да
се придобие впоследствие. Тази възможност е предвидена в чл. 215, ал. 3 ТЗ. Според мен
трябва да стане по същия ред, по който става издаването на нова емисия облигации – решение,
предложение към облигациите, записване, но няма плащане на пари. Не се изисква внасяне,
защото е достатъчно съгласието им старото вземане да стане ново вземане. Особеността е, че
не се извършват вноски. Освен това, за да се издадат такива конвертируеми облигации ОСО от
предходната емисия трябва да дадат съгласие за издаване на следваща емисия, и ако не го
дадат – издаването е нищожно. Акционерите от дружеството имат право да записват
конвертируеми облигации с предимство, при условията при които записват акции от нови
емисии. Акционерите имат т.н. предимствено право. То е право, когато се увеличава капитала
да запишат такава част от новите акции, която е пропорционална на тяхното участие в
капитала до увеличаването. Чл. 194, ал. 4 и чл. 195 – това предимствено право на акционерите
може да отпадне – с решение с квалифицирано мнозинство 2/3. Няма проблем и тук да се
приеме такова решение от ОСА.

Какво представлява това право и как се упражнява? Приема се, че правото е

преобразуващо. Тоест с едностранно изявление съответния облигационер превръща
облигацията си в акция. Облигационерът става акционер. Законът не предвижда никакви
конкретни правила за упражняването на това преобразуващо право. Това значи, че всички
зависи от самото дружество. Може срещу една облигация да получава 1 акция, а може и да са
10 акции. Законът не конкретизира нищо и предоставя всичко това на волята на дружеството.
Има обаче още едно правило – чл. 215, ал. 5. Самият обем на това право и начинът на
упражняването му се определя от дружеството. Но чл. 215, ал. 5 казва, че ако капиталът се
намали от 100 000 лева до 50 000 лева, тогава правата на облигационерите ще се намалят със
100%. Това правило е установено в интерес на акционерите. Ако правата се запазваха
ненакърнени, те могат да завладеят дружеството, упражнявайки си правата. Могат да
придобият толкова много акции, че да станат мажоритарни акционери. Правата трябва да са
съобразени с капитала на дружеството към момента на емисията. Тези правила се прилагат
само ако капиталът се намали поради загуби на дружеството. Не други причини. Това правило
е диспозитивно – те могат да приемат нещо обратно против интереса си. По принцип
облигационерите са кредитори на дружеството и не носят последици от загубите на
дружеството, затова няма проблем това правило да се дерогира с решение на ОСА. Как се
упражняват правата зависи от самото дружество – какви условия, в какъв обем и т.н. Това
право обаче във всички случаи е доста ограничено като възможности за упражняване, защото
за да може да се упражни трябва да се приеме решение не дружеството за увеличаване на
капитала. Ако дружеството не приеме решение, дори в противоречие с това, което е
предвидило в предложението за подписка, облигационерите не могат да принудят дружеството
да увеличи капитала си. Само ОСА може да направи това. Ако не го направя само ще отговаря
за вреди. Така че това преобразуващо право може да се упражни само ако се приеме решение
за увеличение на капитала. Капиталът не е увеличен, има само реение. Управителят определя
срок, който не може да е по-дълъг от 3 месеца. Целта е да няма дълго време несигурност.
Когато се определи този срок, облигационерите упражняват своите права. Те не са длъжни да
превърнат вземанията си в членствени права. Някои могат да си упражнят правата, други – не.
Възможно е да имат интерес да го направят, възможно е и да нямат. И накрая трябва да се
извърши вписване на увеличението на капитала в ТР. Второ ОСА не се провежда. Ако
половината права на преобразуване се упражнят, тогава капиталът ще се увеличи само толкова.
Останалите си остават кредитори. Това увеличение трябва да се впише. От този момент
настъпват членствените правоотношения и се погасяват задълженията на дружеството. Това не
е даване вместо изпълнение по смисъла на чл. 65 ЗЗД. Това е особен ФС – има
правопораждащо и правопогасяващо действие.

Следващият въпрос е последният въпрос на АД – годишно приключване и

разпределение на печалбата. Всеки търговец трябва да съставя годишен финансов отчет.
Трябва да се съставя до 31 март на следващата година. Финансовата година съответства
календарната година. Отчетът представлява финасова снимка на дружеството до 31 декември
на предходната година. Отчетът трябва да се заяви за обявяване в ТР. Там срокът е по-дълъг.
Поначало е до 30 юни на следващата година.

Включва баланс – отчет за приходите и разходите и приложения. Заедно с годишния

финаснов отчет управителния орган трябва да състави т.н. годишен доклад за дейността. Той
се нарича в чл. 247 отчет за дейността, все тая е как се нарича. В този годишен доклад се
описва дейността на дружеството през предходната финансова година, състоянието на
дуржеството и се разяснява годишния финансов отчет. Като някои от елементите на този
доклад са описани в чл. 247, ал. 2. Освен това в този доклад се описва и каква стопанска
политика се предвижда през следващата година – инвестиции, доход и т.н. ГФО по принцип се
съставя от самото дружество, технически от счетоводителя на дружеството. Подписва се освен
от такова лице, така и е представителите на дружеството. Също така се проверява от одитор.
По смисъла на Закона за счетоводството всяко предприятие съставя ГФО. Адвокатските
дружества също. Но АД е единственото ТД, чийто ГФО се проверява от одитори. Или от
одиторски фирми. Без проверка на регистриран одитор не може. Проверява дали са спазени
изискванията на ЗСч. Одиторът е външно лице на дружеството. Работи на базата на договор.
По същество е разновидност на договор за изработка – чисто фактически действия, неправни.
Този договор се сключва с решение на ОСА. Изискването е регистриран одитор за
предстоящата година да се избере от предходната година. Тоест на редовните годишни ОСА се
избира нов одитор за следващия ГФО.

Регистрираните одитори проверяват доколко законосъобразно е съставен ГФО. Длъжни

са да сторят това добросъвестно и безпристрастно. Отговарят за вреди, ако не положат
дължимата грижа. Длъжни са да пазят тайните на дружеството. Могат да носят и наказателна
отговорност. Самата проверка завършва с доклад, който съставят и със заверка на ГФО.
Заверката се изразява с едни подписи – имат едни елипсовидни печати, които слагат. След тази
проверка ГФО трябва да бъде одобрен от ОСА. Редът при едностепенна система на управление
ОСА одобрява само ГФО. Другите документи са само за сведение. След това обикновено взима
решение за освобождаване на управителите от отговорност. При двустепенна система на
управление – внасят всички документи в надзорния съвет, който трябва да ги одобри. И ако е
одобрен накрая се внася за обявяване в ТР – до 30 юни. Ако не се направи това – наказателна
отговорност се носи. Добре, ще продължим следващия път. Приятен ден!

Продължаваме с годишен финансов отчет. 10/100 от капитала имат право да поискат от

ОС да бъде назначен контрольор за годишния финансов отчет. Това е искане, което отправят
до ОС. Това е така, защото ОС е компетентният орган да избира регистрираните одитори,
затова очевидно, че само то трябва да назначи такъв контрольор. Ако ОС не приеме такова
решение, акционерите могат да поискат назначаването му от длъжностното лице по
регистрацията, но те не могат директно – първо трябва да поискат и след това. Но няма
нарочни срокове, така че би трябвало да е един разумен срок. На ОС се представя един
информационен доклад от контрольора, който не се приема, а просто е информационен.
Докладът може да съдържа констатации и да даде възможност за управителния орган да вземе
мерки.

Разпределение на печалби. Има специално правило, което го урежда. Това правило е

уредено само при АД. Идеята на тези правила за разпределение на дивиденти е, че не бива да
се разпределят дивиденти, ако няма достатъчно парични средства, които да съответстват на
капитала, на фонд резервен или някакви други фондове. Трябва да са точно определени
източниците на дивидентите, а не от продажба на активи или други източници. Идеята е да не
се накърнява капитала. Има две правила основно, които го уреждат и те са императивни.
Първото е, че дивиденти и лихви могат да се разпределят само според приетия финансов отчет
на съответната година чистата стойност на имуществото не е по-малка от капитала, фонд
резервен и други фондове (ако е образувало дружеството) (чл. 247а, ал. 1). Фондовете са пари,
целеви парични средства, които дружеството формира. Формулировката в ал. 2 не е много
точна. Не става дума за стойността на правата и задълженията, а за разликата между активите и
пасивите, което не е същото, защото активите (да, те са права, но не винаги), а пък пасивите не
са само задължения. Балансът стъпва изцяло на счетоводството, а за съжаление ние не учим
счетоводство. Това са счетоводни понятия. Капиталът и фонд резервен също са пасив.
Разглеждат се като задължения на дружеството да върне вноските. По същата причина фонд
резервен (неразпределена печалба). Не могат да се разпределят дивиденти и лихви, ако няма
достатъчно пера по активната част от баланса. Само то може да се разпределя. Ал. 3 –
дивиденти и лихви се изплащат само на свободна парична сметка. Допустимо е дивидентите да
се изплащат само за сметка на печалба след облагане с данък. Фонд резервен има максимум –
10% от капитала. Възможно е дружеството да е разпределило повече пари от предвиденото
минимално по закон или устав. Може ако има горница във фонд резервен да се разпредели
като дивиденти. Това правило го има само за АД. Тези правила са императивни, защото
неспазването им накърнява интересите на трети лица. Ако бъдат нарушени, има последици,
уредени в чл. 252, ал. 1, т. 5. Тоест, ако чистата стойност на имуществото (разликата между
активи и пасиви) спадне под размера на капитала и не се вземе решение за намаляване на
капитала или прекратяване на дружеството, прокурорът може да иска прекратяване. Аз такива
искове не съм виждал в живота, но чисто хипотетично те съществуват. Така че има някаква
санкция. Освен това, ако акционерите си разпределят дивиденти в противоречие с тези
правила, дружеството може хипотетично да си иска сумите, получени в нарушение. Това на
практика е малко вероятно да стане. Дружеството също е управителния орган, а той се
контролира от мажоритарните акционери. Малко вероятно е, но е предвиден такъв иск
(например ако се смени контролът върху дружеството). Тежестта на доказване върху
дружеството е да докаже, че са знаели или ако не са знаели, то се дължи на собствената им
небрежност. Още едно правило – срокът за изплащане на дивидентите. Чл. 247, ал. 5. Не е
много точно. Този тримесечен срок може да е по-дълъг, ако уставът го предвижда. ОС не би
трябвало да може да го удължава. ОС обаче може да предвиди по-къс срок, няма проблем. Ако
приеме по-дълъг срок, акционерът може да предяви иск след 3 месеца. Това е гаранция за
акционерите, че няма добезкрай да се точи. Ако го нямаше това правило, тогава вземането за
дивидент би ставало изискуемо по общите правила. Щеше да е безсрочно вземане и щеше да
може веднага да се иска плащането му.

Няколко думи за фонд резервен – чл. 246. Това са пари, които дружеството е длъжно да
трупа, като служи за покриване на загуби от съответната година и предходни години. Уредени
са различни източници за фонд резервен. 1/10 от печалбите трябва да се отделя, докато не
стигне горната граница, която е 1/10 от капитала (или по-висока). Ако емисионната стойност
на акциите или облигациите е по-висока от номиналната това отива във фонд резервен.
Особеното при фонд резервен е, че ако дружеството няма загуби и е натрупало фонд резервен
над минимума, тези пари в повече освен, че с тях могат да се разпределят дивиденти, с тях
може да се увеличава капитала. Би трябвало да се прилагат същите правила при увеличаване на
капитала за сметка на печалба – чл. 197 ЗЗД. Не е предвидено изрично.

И накрая, за да приключим с АД – прекратяване. Има едно единствено правило – чл.

252 ТЗ. Урежда неизчерпателно основанията за прекратяване. Имаме предвид прекратяване на
дейността, след което се извършва ликвидация. Дружеството се прекратява, извършва се
ликвидация, осребрява се цялото имущество, удовлетворяват се кредиторите и се разпределят
ликвидационните дялове на акционерите. Дружеството се прекратява и в случай на
преобразуване. Тук не се занимаваме с несъстоятелност и преобразуване. Това, че се
прекратява, когато е в несъстоятелност е ясно, но не е изчерпателно. Не е изчерпателно
изброени основанията. Става с решение на ОС. Не е нужно единодушие, а 2/3 квалифицирано
мнозинство от акциите. Друга хипотеза – ако е учредено с краен срок. Имаше едно дружество с
краен срок, чиято цел бе да участва в приватизацията. Можеше след това да се трансформира в
обикновено АД. Това на практика имаше такива случаи. В самия устав акционерите могат да
включат основания, които си преценят. Възможно е и прекратяване по исков ред с
конститутивен иск – регитимиран ищец е и прокурорът. Има три хипотези, в които може да се
меси на частни дружества (дори да няма престъпление). Едната – ако дружеството преследва
забранени от закона цели. Това е изцяло политически въпрос. Например престъпна дейност –
ОПГ под формата на АД. Освен това втората хипотеза – ако активите не са достатъчни за
покриване на капитала. И още една хипотеза – членовете на управителните органи могат сами
по своя воля да преустановят участието си в тези управителни органи. Те могат да направят
това като направят едно искане. Защото иначе трябва ОС, а то е веднъж в годината.
Управителят може да уведоми сам дружеството, че прекратява участието си. Дружеството
обаче може да възрази – “няма да свикваме ОС само заради тебе”. Тогава може съответния
член сам да поиска заличаването си от ТР и ТР е длъжен да го заличи. В такъв случай може да
стане така, че броя на членовете на съвета на директорите и управителния съвет да спадне под
предвидения минимум, три лица. Ако са по-малко от 3 лица (в ТР) повече от 6 месеца, тогава
прокурорът предявява конститутивен иск за прекратяване на дружеството. Има измамници.
Виждал съм случаи. Когато има много задължения едно дружество, то не си избира органи и
остава без органи и няма начин да се комуникира с него и ако трябва да се води иск срещу
него, тогава съдът му назначава особен представител. Както и да е.

49. Публично дружество

51 въпрос отпада.

Публичното дружество е АД, но особеното при него е, че акциите му са предложени

публично или на регулиран пазар на ценни книжа. Само АД може да бъде публично
дружество. Публично предлагане на ценни книжа – няма да се занимаваме с това. По смисъла
на закона това е представяне на информация за ценни книжа, които се предлагат. Тази
информация се предлага на 100 или повече лица или неопределен кръг лица. Тази информация
е достатъчно подробна както за самите ценни книжа, така и за самите условия на предлагане
(как ще се запишат). Тази информация трябва да е достатъчна, така че ако някой иска да
придобие ценни книжа, тази информация да е достатъчна. Това не е оферта. Това е
предварително информационно действие, което дава възможност на публиката да направи
предложение (даже и това не е точно). Да запише акции по-скоро. Това не е договор, а
поредица от едностранни сделки. Всъщност това публично предлагане осигурява достатъчно
информация. Това публично предлагане може да се извърши чрез инвестиционен посредник,
като това е една от сделките, които може да извършва. Публичното дружество е АД, чиито
акции се предлагат публично. Изисква и голям брой акционери, но това не винаги е така.
Второто изискване е неговите акции да бъдат търгувани на регулиран пазар на ценни книжа.
Иначе публичното дружество има голям брой акционери. Ако в последния ден на две
календарни години едно АД има повече от 10 000 акционери, може да стане публично. И
трябва да има по-голямо имущество, защото има определен праг. Емитент – лице, което издава
ценни книжа. Емитент може и да е общината (която издава облигации). Но публично
дружество може да е само АД. Ако издава облигации, ще е емитент, а не публично дружество.
Публично предприятие – еднолично ООД, чиито собственик е държавата или община – нищо
общо с публично дружество.

Как може едно дружество да стане публично? Ако е издало акции при условията на
първичното публично предлагане. Може да е първично и вторично. Първичното е такъв вид
публично предлагане, при който акциите се предлагат за записване от емитента или от
овластен емисионен посредник. Тоест акциите не са били притежание преди това на други
акционери. Най-често се използват инвестиционни посредници (които сключват договор за
поемане – придобива ценните книжа). По-рядко действа като пълномощник. Обикновено
действа от свое име. Ако нещо не може да продаде, си остава за него. Поема част от риска да
не се запишат ценните книжа. Когато има публично предлагане, трябва да има проспект (нещо
като предложение за подписка – информация за дружеството, за акциите, а условията за
записване на акциите, има регламент за съдържанието на проспектите (от три части се състои и
т.н.), освен това този проспект трябва да бъде потвърден от заместник-председателя на
комисията за финансов надзор, което е разрешителен АА (контрол за целесъобразност)). Има
един проблем. ЗППЦК казва, че публичното предлагане на акции може да стане и при
учредяването на дружеството. Това означава, че всъщност АД може да се учредява по реда на
т.н. сукцесивна система (няма правила за нея в ТЗ – там има само симултанна система). Според
мен обаче това не е така. Това е мое мнение. Не знам дали има такива дружества по ЗППЦК.
Проспектът не е достатъчен да се учреди дружеството. Подписката не е достатъчна, а такива
други правила по ЗППЦК няма. През 2001г. бяха отменени тези правила. Дружеството става
публично от момента на вписването на увеличението на капитала в търговския регистър.

Втората хиптоеза – ако дадена емисия акции бъде вписана, че ще бъде записана,
публичното дружество придобива това си качество от решението на комисията за вписване на
емисията акции. Третата хиптоеза, при която дружеството придобива публично качество е, ако
в последния ден на две календарни години дружеството има повече от 10 000 акционери по
право. Освен това може да придобие публично качество в резултат на преобразуване – ако в
закона е предвидено, че участва в преобразуването едно публично дружество, тогава
правоприемниците става публични дружество (публично дружество се влее или публично и
непублично дружество се слеят). Публичността е качество, което подлежи на вписване в ТР
(обстоятелство е). Това е също така особеност, която се отразява в устава на дружеството,
макар че вече няма такава особеност. Придобиването на публично качество се прилагат
правилата на ЗППЦК. Едно от правилата е, че след като дружеството стане публично, то не
може повече да издава акции, които да не се търгуват на регулиран пазар. Стане ли публично,
всички акции се търгуват на фондовата борса (регулиран пазар).

Кога може да се загуби публичното качество? Първо, ако се приеме решение на ОСА за
отписване от регистъра на публичните дружества (специален регистър само с информативно
значение без правно действие). Всяко ОС (редовно, извънредно) може да го преиеме с
квалифицирано мнозинство – 2/3. Най-малко 14 дни и последния ден на две предходни години
е броят на акционерите да е спаднал под 300 лица. Също така счетоводния баланс, съгласно
отчетите да е под 300 000 лева.

Другото – акционерите взимат единодушно решение. Тогава губи публичния си

характер. Влизане в сила на акта на заместник-председателя на комисията по финансов надзор.
Търгово предлагане – по една специална директива (способ за завладяване на дружеството от
един акционер – придобива акциите на останалите акционери). Има три случая, при които
дружеството губи публичния си характер. Ако е било осъществено търгово предлагане и е
прието от акционерите, които притежават най-малко ½ от общия брой на търговото
предложение. Ако след провеждане на търгово предлагане е взето решение от ОС за затваряне
на дружеството, но особеното е, че това решение се приема с обикновено мнозинство
(половината от представените на събранието акции, които не са приели търговото
предложение). Тук особеното е, че това мнозинство се формира, като се изключват от него
акциите, които предложителят е имал преди търговото предложение. И третата хипотеза е –
ако акционерът е придобил повече от 95/100 (или свързани с него лица), тогава има право да
направи търгово предложение и ако ги е изкупил, тогава може да затвори дружеството.

Последиците от изгубването на публичното качество са, че неговите акции не могат да

се търгуват на регулиран пазар. Специални правила, които касаят публичното дружество.
Правила в ТЗ, но има и в други закони. Целят защита на мнозинството. Тези правила са ГП,
има и АП и така. Тези специални правила ще разгледаме по съответните въпроси, които касаят
всяко АД. Най-напред правила за увеличаването на капитала. Първо, капиталът не може да
бъде увеличаван чрез увеличаване на номиналната стойност на акциите. При публичните
дружества това е забранено. Това е така, защото при увеличаване на номиналната стойност на
акциите всички акционери задължително трябва да направят вноска, която да съответства на
разликата между стария и новия капитал. Ако не направят вноската, могат да бъдат изключени.
Има случаи, когато в публични дружества мнозинството увеличаваше капитала чрез
увеличаване на номиналната стойност. Мажоритарният придобиваше пълен контрол. Именно
по тази причина беше въведено това ограничение. Освен това капиталът не може да се
увеличава с непарични вноски, включително с неконвертируеми облигации (на практика пак
непарични вноски). Освен това чл. 195. Накърнява се правото на акционерите да запишат
предимствена част от акциите. Трябва да се вземе решение по чл. 194 за отпадане на правото
на предимство на акционерите. Чл. 196, ал. 1 също не може. Има изключения обаче от тези
правила. Първото е, когато за АД, които са участници във финансови пазари. Има
публичноправно задължение да увеличат капитала си по програма в съответствие с дадени
изисквания. БНБ задължава ТБ да си увеличи капитала например. Втората хипотеза, при която
тази забрана не се предлага, е ако увеличаването на капитала е необходимо за вливане. Или ако
са издадени конвертируеми облигации – предимственото право да станат акционери очевидно
ще бъде засегнато. Има и още една хипотеза при търгово предлагане – замяна на акции.
 Основният способ е чрез издаването на нови акции. Това е най-елегантният начин.
Който иска ги записва. Тук има специални правила за увеличаване на капитала. Задължително
това предимствено право да се запишат нови акции в конкретния случай е уредено като ценна
книга, която се търгува на регулиран пазар (същия, на който се търгуват акциите). Срещу всяка
акция всеки акционер има право да придобие предимствено право, наречено право. То е
безналична ценна книга, това право. Срещу една акция едно право. Но колко акции могат да се
запишат с едно право зависи от увеличението на капитала. Може да е една, може да са пет.
Пазарът трябва да се съобрази с тези права. Идеята е, че това право може да се продаде. Тоест,
ако не искам да запиша акции, продавам си предимственото право да ги запиша на
регулирания пазар. Регулираният пазар дава най-голяма възможност за справедлива цена. Това
е идеята. Затова увеличаването на капитала става чрез тези права. Капиталът винаги се
увеличава чрез подписка. Не може да се увеличи като акциите бъдат записани на ОС. Освен
това ако се извършва публично предлагане трябва да се изготви проспект, който да се
потвърди от Комисията по финансов надзор. Поставя се въпросът кои ще са тези акционери,
които да имат право да запишат нови акции. Законът има едно императивно правило, което
определя тези акционери. Ако го нямаше това правило, трябваше да са акционерите към деня
на провеждане на ОС. Но законът казва “абе не точно”. Право да запишат нови акции имат
акционерите, придобили акции най-късно 14 дни след провеждане на ОС. Всъщност списъкът
на акционерите се установява от централния депозитар. Книгата на акционерите се води от
централния депозитар на всички публични дружества. Самото решение на ОС за увеличаване
на капитала се съобщава на регулирания пазар, на централния депозитра, на комсията по
финансов надзор. Регулираният пазар обявява последна дата за сключването на сделки с
акциите. Това е предпоставка да се определи идентичността на акционерите. Възможно е 1000
пъти да продадете една акция на регулирания пазар в рамките на един ден. Именно затова
регулираният пазар обявява последен ден, който трябва да предхожда този 14-дневен срок.
Освен това регулираният пазар може да прилага особени правила за ценови ограничения за
подадените котировки. Цените на акциите се качват. Затова, когато се обяви увеличаването на
капитала, може да се спекулира с това увеличаване на цената на акциите. Затова регулираният
пазар може да приложи специални мерки за облекчаване на цените. Освен това самият
централен депозитар, който води книга на акционерите, понеже самите права са безналични
ценни книги, което значи, че не съществуват физически, но по смисъла на дефиницията в
ЗППЦК, ценните книги се регистрират при централния депозитар (регистър – вписва се
издаването и всяка сделка – емитенти, емисии (регистър на емисии има)). Вън от това ЦД води
книгата на акционерите. Открива на всеки акционер сметка за неговите права, защото могат да
се прехвърлят. Може да се закрие сметката на прехвърлителя и да се октире сметката на
получателя. Не може да е по-дълъг срок от 30 дни за прехвърлянето. Възможно е и този, който
не иска да участва да си продаде правото. Има срок за записване на акциите, който се определя
от съобщението за свикване на ОС. Този срок е най-малко 30 дни, а краят му е най-малко 15
дни след изитчането на срока за прехвърлятеот на правата. 15 работни дни! Самото
прехвърляне на правата се извършва на регулиран пазар. Възможно е да останат права. Все пак
дребни инвеститори не се занимават с купуването на права. Тогава самото дружество е длъжно
да организира явен търг на 5-тия работен ден след изтичането на срока на правата за
продажбата на тези права. Всички суми от продажбата на права се получават по специална
сметка на централния депозитар. Възможно е да не се наберат достатъчно средства и идеята е,
ако не се увеличи капиталът да се върнат парите. Няма правна уредба за още едно нещо –
казваме, че публичното дружество може да издава и права върху записани акции. Това са
някакви деривативни инструменти, които да осигуряват доход в този междинен период между
приключването на подписката и издавнаето на акции. Това е само една възможност.
 За да се отстрани опасността от декапитализиране на публичното дружество е въведено
правило, съгласно което пълната емисионна стойност трябва да се увеличи преди увеличаване
на капитала. Това са специалните правила за увеличаване на капитала.

За намаляване на капитала – забранено е да се намалява при намаляване стойността на

акции. Възможността за принудително обезсилване на акции може да накърни акционери,
затова е забранено.

Има специални правила и за придобиване на собствени акции. При намаляване на

капитала и при обратно изкупуване. Общият режим на ТЗ се прилага, когато се придобиват
акциите до 3/100 от акциите през календарната година. Иначе трябва да се спазва търговото
предлагане. Броят на акционерите, които са приели търговото предложение, превишава
количеството акции в търговото предложение, тогава дружеството е длъжно да изкупи акциите
съразмерно.

Накрая на 14 ден след провеждане на ОС за годишен финансов отчет, тези лица имат
право на дивидент, а не останалите. Дружеството уведомява централния депозитар за
разпределението на дивиденти. Възможно е да се доведе до отделяне на правото на дивидента
от самата акция. Акцията може да се прехвърли след изтичане на 14-тия ден. Дружеството е
длъжно да осигури изплащането на дивидента в тримесечен срок. Особеното тук е, че
изплащането на дивидентите става със съдействието на централния депозитар. Той изчислява
размера на дължимия дивидент за всеки акционер. Дружеството превежда по сметка на
централния депозитор цялата сума, който превежда парите по сметките на акционерите. По
отношение на правото на ликвидационен дял има специално правило при публичното
дружество, че не може да се уговаря допълнителен ликвидационен дял. Специални правила
има и по отношение на правото на глас. То възниква с изплаането на емисионната стойнсот на
акцията. Такова правило има и в ТЗ, но там в устава може да се предвиди друго. При
публичните дружества друго не може да се предвижда. Ако не се внесе цялата емисионна
стойност, право на глас не възниква. Има специално правило пак, което определя кръга на
акционерите, които имат право на глас. Законът казва, че право на глас на предстоящото ОС
имат онези лица, които са придобили акции най-късно 14 дни преди деня на ОС. В края на 14-
тия ден преди ОС се прави списък на лицата, които могат да гласуват. Отново, за да се
ограничи възможността за търгуване на акции регулираният пазар незабавно след получаване
на поканата за свикване оповестява последна дата на сделките с акциите. Следващото
специално правило за правото на глас при публичните дружества е, че то не може да издава
акции с повече от един глас. АД по ТЗ може. Освен това правото на глас може да се прехвърля
отделно от акцията. Принципно акцията е неделима – дивидент, ликвидационен дял и право на
глас. Но възможно е правото на глас да се прехвърля, като по ТЗ това е уредено за случаите,
когато акцията се залага. Правото на глас може да се упражнява от заложния кредитор, който
го упражнява от свое име, а не като пълномощник. Ако е предвидено обаче в договора за залог.
Тук също тази възможност я има, но има още три хипотези, когато може да се упражнява от
неакционер. Временно прехвърляне на право на глас. Втората – може да се прехвърли право на
глас на лице, в което е депозирана акцията (това е общо правило, а не за публичните
дружества, защото техните акции не могат да бъдат депозирани). Неприложима е тази
възможност. По нашето право третата хипотеза също е неприложимо. Ако акция е прехвърлена
на лице с право на ползване. При нас няма такова право на ползване върху акцията. Така че
всъщност за публичните дружества това прехвърляне на право на глас е възможно в тези
ситуации – писмено споразумение за временно прехвърляне и договор за залог. Другите
хипотези са за чуждестранни емитенти (ЗППЦК). Принципът е, че правото на глас може да се
прехвърли само временно. Поначало в писмено споразумение. Договорът за залог също е
писмен. Други специални правила, под влияние на една Директива (Shareholders’ rights
directive), не си спомням номера, тя касае само публичните дружества във всички ДЧ.
Възможно е правото на глас да се упражнява чрез кореспонденция – писма, електронна поща
или др. Начин. Но за да се упражни, трябва изявлението на акционера да се получи в АД до
деня предхождащ деня на ОС. Ако акционерът присъства лично, ако си мълчи, важи
изявлението, което е направил чрез кореспонденция. Но ако гласува по различен начин от този,
когото е посочил в кореспонденцията, важи неговия глас, а не полученият чрез
кореспонденцията. Има специални правила при публичното дружество за информационните
права на акционерите. По ТЗ акционерите имат две информационни права – всички материали
за дружеството. Другото е да имат достъп до материалите от минали ОСА. Публичното
дружество е длъжно да създаде и поддържа собствена страница в интернет. Освен това по
закон акционерите нямат право на достъп до книгата на акционерите (по ТЗ), освен ако в
устава не е предвидено друго. При публичното дружество имат право на достъп, но само за
информация, свързана с притежаваните от тях акции. Така че имат някакъв достъп все пак.
Освен това акционерите имат едно информационно право, на което съответства задължение на
управителните органи, на ОС да отговарят на въпроси, които касаят икономическото и
финансовото състояние на дружеството, освен обстоятелства, които са свързани с вътрешна
информация. Дори да не са в дневния ред. Такова задължение на управителните органи
поначало нямат – само по въпроси в дневния ред. А тук е по-широко правото. Освен това
публичното дружество може (от Директивата) да използва електронни средства за
предоставяне на информация на акционерите, ако ОС вземе решение за това и ако това
информиране отговаря на известни условия за равнопоставеност (получаването на такава
информация да не зависи от адреса на акционерите и сериозни мерки за идентифициране на
акционерите – да не се праща информация на случайни лица; освен това акционерите трябва
изрично да са изявили воля да получават информация; освен това разходите (ако акционерите
заплащат нещо за тази информация) не трябва да накърняват принципът на равнопоставеност
(всички акционери да плащат поравно).

Акционерите имат и колективни права. Тук има някои други права, някои особености.
Имат два косвени иска. Те са колективни права, не са свързани с всяка акция, а в повечето
случаи – с определен минимален брой акции, който е при всички тези малцинствени права
5/100 от капитала. Тоест, ако един акционер или няколко, които притежават 5/100 от капитала
разполагат с тези права. Най-напред право на иск в два случая. Особеното е, че по отношение
на тези права на иск се защитават нематериални права на самите акционери. Такъв иск има и
по ТЗ, който е подобен, но този при публичните дружества дава по-широки възможности на
акционерите. Особеното е, че тези искове се упражняват само по съдебен ред. Те всъщност
наподобяват косвения иск по чл. 134 ЗЗД. Те обаче не са кредитори, а акционери. Имат само
право на иск, не материално право и упражняването му не лишава дружеството да участва в
процеса. Всъщност малцинството е процесуален субституент и дружеството става съищец и
решението е едно и също, не може да е различно за акционерите и за дружеството. Има две
такива колективни права. Едното е, че малцинството може да упражнява права на дружеството.
Ситуацията е подобна на косвения иск. Могат да упражняват само имуществени материални
права на дружеството без чисто личните права, като изискването е малцинството да има
интерес. Интересът (не е казано никъде) се определя по същия начин като при косвения иск –
когато дружеството бездейства и неупражняването на правата застрашава интересите на
дружеството. При косвения иск има практика на ВС, която казва, че всъщност интересът не се
доказва от ищеца, а доказателствената тежест за липса на итнерес е върху ответника. Много е
трудно да доказва какво имущество има длъжника и е трудно да докаже, че неупражняването
на това право ще го накърни. Този иск е уреден в чл. 118, ал. 1 ЗППЦК.

Вторият иск е обичайният деривативен иск, който го има и в ТЗ. Това е иск за вреди,
причинени на дружеството. 5/100 от акционерите могат да водят иск срещу управителния
орган на дружеството за причинени вреди. По ТЗ прагът е 10% от акционерите. Причиняването
на вреди на дружеството води до вреди на самия акционер. Причинната връзка обаче се
усложнява. Трябва акционерът да докаже, че са причинени вреди на дружество и след това да
докаже, че тези вреди са рефлектирали в неговия патримониум. Това е много трудно. Затова са
уредени тези косвени искове. Не е измислено от България това. Вредите могат да се причинят
по всякакъв начин – дали от сделки, деликти, имуществени, неимуществени и т.н. Самото
производство наподобява производството по иска по чл. 134. Съищец е самото дружество като
необходим другар. Ответници по иска са или длъжниците на дружеството или членовете на
управителните органи. Подведомствеността е по общите правила. Тук няма привилегия за
разноските на упражняващите правото на косвен иск, както по ЗЗД.

Право да се провери документация. Тук правото е по-широко от това по ТЗ, защото

правото е да се провери цялата счетоводна документация на дружеството, а не само ГФО. Тук
малцинството може директно да иска от съда назначаването на контрольор за сметка на
дружеството, който да провери цялата документация. По ТЗ не е така.

Още едно колективно право, подобно на чл. 233, ал. 2 ТЗ за свикване на ОС. По ТЗ 10%
от акциите могат да искат свикване на ОС. Тук това право принадлежи на акционери, които
притежават 5% от акциите. Тук може да се обърнат директно към съда. По ТЗ трябва първо да
искат да се свика ОС. Тук съдът може или директно да удовлетвори искането и да нареди
свикване на ОС. Това са особените правила относно правилата на акционерите. И още нещо
само – има два вида привилегировани акции, които са забранени (повече от един глас и
допълнителен ликвидационен дял). Акциите не могат да бъдат инкорирани.

Има специални правила за сделките, които сключва публичното дружество. Няма да се

спра на всички, но са много важни. Има много подробности. За определни сделки е
необходимо да се приеме решение на ОСА, а за други – решение на управителния орган на
дружеството. По ТЗ по чл. 236 също има такива правила. Само че разликата между режима по
ТЗ и ЗППЦК е, че по ТЗ ако се извърши сделка в нарушение на чл. 236, сделката е
действителна, а лицата, извършили я отговарят за вреди към дружеството. По ЗППЦК не е
така. Има изрично правило, че сделки извършени в нарушение на тези правила са нищожни!

И сега какви са тези сделки. Само най-авжното от тях. Най-напред има една категория
сделки, които изискват провеждане на ОСА и вземане на решение от него за сключването.
Отделно се сключва от управителния орган, но трябва да има решение на ОС. Не може без
овластяване от ОСА да се склчват сделки, с които дружеството придобива, продава, предоставя
за ползване или обезпечение активи. Залози, ипотеки и т.н. Както материални, така и
нематериални активи. Но не всяка сделка за разпореждане изисква решение на ОС. Трябва
сделката да е на стойност 1/3 от стойността на активите. Тази стойност на активите може да се
определя по два начина – по-ниската стойност от тези два начина важи (1/3 от по-ниската
стойност на активите). Последният изготвен счетоводен баланс определя активът. Прагът е 2%,
ако участват заинтересовани лица. Има специални правила за оценяване на активите, но няма
да се спираме на тях.

Втори вид сделки, за които също важат тези 1/3 и 2%. Те са за поемане на задължения.
Оценяват се по номинал.

Трети вид сделки – когато придобива вземания. Пак важат тези проценти. Вземанията
пак се оценяват по номинал. Освен това е забранено сключването на повече от една сделки,
които обаче са под праговете, но заедно надхвърлят тези прагове (3 календарни години).

Самите заинтересовани лица са дефинирани в закона и са три групи. Най-напред това

са членовете на управителните и контролни органи (тоест сключват сделки със себе си).
Представителите на ЮЛ, които са членове на управителните и контролни органи също.
Прокуристът също. И всеки, който управлява като цяло. Освен това ако тези членове на
управителни органи са контролиращи акционери или член на управителен или контролен орган
на дружество, което е насрещна страна по сделката. Всички тези лица са заинтересовани лица.
Те имат задължение за разкриване на информация за своята заинтересованост.

Има няколко изключения от тези ограничения. Първото от тях е, ако сделката е

извършена при осъществяване на обичайна търговска сделка на дружеството, включително
банков кредит, и представяне на обезпечения. Обичайна дейност е дейността, която е
съобразно предмета на дейност и обичайната търговска практика без сделките и действията,
произтичащи от извънредни обстоятелства. Има и други ограничения там, които не са толкова
важни. Освен това не се изисква решение на ОС за предоставяне на кредит от холдингово
дружество на дъщерните си дружества. Идеята е да могат да разпределят парични потоци на
групата. Това не е забранено. За депозити от дъщерните дружества обаче няма изключение.
Също така при наличие на договор за съвместно предприятие, тези ограничения не се прилагат
(ще говорим по-нататък).

17.03

Добро утро, продължаваме по-нататък. Какъв е редът? Управителят трябва да

представи доклад на ОС. ОС трябва да приеме решение с мнозинство 34 от представения на
събранието капитал, когато се разпорежда с дълготрайни активи, в останалите случаи –
обикновено мнозинство. Самият закон въвежда и задължителния реквизит на решението. Има
едно второ ограничение, което касае, че всички сделки със свързани лица (по смисъла на
ЗППЦК) подлежат на одобрение от управителния орган без значение предмета на сделката.
Има ограничения за дъщерното дружество, но няма да се задълбаваме за тези подробности.
Освен това има още една група сделки – които имат за предмет предоставяне за ползване под
каквато и да е форма на дълготрайни активи. Когато страна по сделката е публично дружество.
Но изискванията са първо насрещна страна по сделката да е друго дружество, което
контролира публичните дружества или е свързана с публичното дружество. Освен това тази
сделка трябва да има за предмет т.н. основна дейност на дружеството. След малко ще го
разглеждаме този въпрос за основната дейност. Тогава сделката се сключва под формата на
договор за съвместно предприятие.

Договор за съвместно предприятие. Чл. 126 – 126з ТЗ. Характеристиките са описани в

ЗППЦК. Най-напред страните по тази сделка – от една страна публичното дружество, а от
друга – дружеството, което контролира публичното дружество – притежава пряко или непряко
25% от публичното дружество, контролира или (нещо друго) публичното дружество. Втората
особеност е предеметът на сделката – основната дейност на дружеството или част от нея (чл.
126). Критерият за основна дейност е количествен, а не функционален – сборът от правни
сделки, които формират не по-малко от 25% от приходите. По същество това са всякакви
възмездни сделки, които дружеството извършва. Така че това са най-важните особености на
тази сделка – страните и предмета. Освен това законът изисква да се извършва в общ интерес –
сделката е многостранна, защото страните не поемат насрещни задължения. Те имат
задължение за вноска и съдействие. Има способи за управление на тази дейност. Особеното е,
че това обединение не е правосубектно. Дейността може да се управлява по три начина –
съвместно управителните органи на участниците, или от единия, ако управлението е поверено
на него, или пък някакви лица, които са определени от управителните органи на участниците.
Печалбите и загубите се разпределят в съответствие с приноса - вноската и съействитето на
всеки от участниците. Особеното е, че при неизпълнение, тази сделка може да бъде разваляна –
за в бъдеще.

Ако се направи сравнение с други правни фигури, тази сделка е разновидност, но не

съвсем, на гражданското дружество по ЗЗД. Има известни различия от общия режим на
гражданското дружество. По ЗЗД всеки от съдружниците има право да управлява – чл. 360, ал.
2 ЗЗД, но това е диспозитивно и страните могат да уговорят друго. Освен това по ЗЗД
правилото е, че всеки от съдружниците участва в печалбите и загубите на дружеството, но това
правило също е диспозитивно и там може да се уговарят различни степени на участие в
печалбите и загубите. Тук при съвместното предприятие правилото е императивно, според мен
– участниците не могат да уговарят различно участие в печалбите и загубите, ако не е в
интерес на публичното дружество. Освен това тази сделка може да бъде разваляна. А по ЗЗД
гражданското дружество не може да бъде разваляно. Може само да се прекрати с прекратяване
или с напускане на един съдружник.

Какво води до сключването на тази сделка за съвместно предприятие. Трябва

управителният орган на всяка от страните да изготви писмен доклад, който да описва правната
и икономическа обосновка на съвместното предприятие, който да бъде прегледан от експерти,
одобрени от заместник-председателя на КФН (който одобрява и проекта за договора – само по
законосъобразност). След това трябва да се приемат от ОС – мнозинство ¾ от представения
капитал. След това се вписва от управителните органи в ТР. ЮФ приключва тогава. След това
се описва по партидите на дружествата, но това не е елемент от ФС.

Основната дейност вече не се извършва от публичното дружество, а се извършва

съвместно с друго лице. Приходите не отиват изцяло за публичното дружество. Тоест и
контролът е общ. Поради това законът дава възможност на акционерите, които са гласували
против сключване на сделката, те имат право на изкупуване, с което да искат дружеството да
придобие техните акции, като съответно им заплати цена, а минималната цена е тази, която е
посочена от одобрения от заместник-председателя на КФН доклад на управителния орган, и
съответно в този 30-дневен период за одобрение, управителният орган трябва да даде
минимална цена в доклад, на която да изкупи. След това в нов 30-дневен срок публичното
дружество трябва да заплати цената на акциите. След това трябва да ги прехвърли (няма срок)
на предприятието. Има едно алтернативно право на изкупуване, като то възниква само при
положение, че това е предвидено в т.н. договор за съвместно предприятие. Тогава акционерът
може вместо да иска да му бъдат изкупени акциите, да му бъдат заменени с акции и дялове на
другото дружество, което участва в договора. Механизмът е същият. Идеята на тези две права
е, че тези дружества са инвеститори. Едно лице е станало акционер в публичното дружество.

Преминаваме към органите на публичното дружество. Те са същите, като АД, но има

особени правила. ОСА може да се провежда само по седалището на ПД, а не на друго населено
място. Това правило беше впоследствие въведено. Исторически, ПД възникнаха в процеса на
масовата приватизация. На всеки му бяха предоставени ваучери, с които безплатно
придобиваше акции от дружества по списък. Започнаха да се извършват злоупотреби и
започнаха да се свикват ОС в чужбина на най-големите акционери. Затова се въведе това
ограничение – все пак има много акционери. Защита на дребните акционери. Има подробен
допълнителен списък на реквизите в поканата извън тези по чл. 223 ТЗ. Няма да се спираме на
тях. Освен това законът изисква поканата задължително да бъде обявена в ТЗ. По ТЗ, когато не
са издадени акции на приносител (а ПД не може да има такива) може и без. Поканата трябва да
се обяви и на интернет страницата, която ПД е длъжно да поддържа. Освен това трябва да се
осигурят образци за гласуване чрез пълномощно и образци за гласуване с кореспонденция (ако
тази възможност е предвидена в устава на дружествотото). На самото ОС членовете на
управителния орган трябва да отговарят на въпросите относно икономическото и финансово
състояние на дружеството, дори да не са свързани с дневния ред. По ТЗ са длъжни само ако е в
дневния ред. Изпраща се протокол (?) на КФН. Ако устави нарушение в провеждането на ОС,
КФН може да води иск по чл. 74 ТЗ. Това е уникално. Има и една Директива за провеждане на
събранието по електронен път. Това трябва да е предвидено в устава на ПД. Формите са
няколко – участие в реално време, другата – краткосрочни съобщения, третата – механизъм за
гласуване преди или по време на решенията на ОС. Трябва да се отбележи и в протокола това
нещо.

Една друга група правила по провеждането касаят представляването. Има ограничения.

Членовете на управителния орган не могат да са представители на акционерите (това е и при
АД). Едно лице не може да е пълномощник на различни акционери. Не може да гласува по
различен начин от всеки от упълномощителите. Правилото е, че самата сделка за
упълномощаване трябва да е в писмена форма за действителност. Освен това се предвиждат
реквизити за пълномощното. Възможно е акционерът да посочи по всеки въпрос от дневния
ред как да гласува пълномощникът. Ако не го направи, трябва да напише, че пълномощникът
има право по своя преценка дали и как да гласува. Освен това трябва да се позволи
използването на електронни средства. Трябва да се оповести редът за упълномощаване чрез
електронни средства. При поискване това пълномощно се намира в дружеството и при
поискване всеки акционер може да го получи безплатно. Изрично е предвидено, че ако
пълномощното не е вписано и не отговаря на всички предвидени в закона реквизити, то е
нищожно.

Има една друга хипотеза, която съществува при всяко АД, но тука има специални
правила за това. Гласуването от пълномощник е един от способите за завладяване (първият
начин е търговото предлагане – придобива се контролен пакет акции). Тук, при този втори
начин, контролът е временен. Затова в закон е предвидено, че ако някой иска, той може да
направи предложение с повече от 5% от гласовете на ОС да го упълномощят да гласува на ОС.
Ако е за повече от 5% трябва да изпрати до всекидневник това предложение за
упълномощаване (?). Това може и да е полезно за дружеството. Не всяко завладяване на
контрола е вредно за дружеството. Пълномощните трябва да са представени в самото
дружество преди деня на ОС. Но за да не се ограничава събирането на пълномощни, не може
да му се предоставят пълномощни след 2 дни преди ОС. Пълномощното може да се оттегли и
дружеството трябва да даде писмено одобрение за оттеглянето. Акционерът може да гласува
лично – взима се тогава неговия глас под внимание. Ако има няколко пълномощни –
действително е най-късното.

Има допълнителни изисквания към членовете. Не могат да бъдат членове на

контролните и урпавтеилни органи лица, които са осъдени с влязла в сила присъда против
собствеността, стопанството, паричната система и т.н. Ясно е защо е така. Има и друго
изискване, което е по-важно – законът предвижда в съвета на директорите (при едностепенната
система) и контролния съвет (в двустепенната) да участват т.н. независими лица, като
изискването е най-малко 1/3 от членовете на съвета на директорите или надзорния съвет да са
независими лица (да са професионалисти). В законът няма изискване за участие в
управителния съвет на такива лица (при двустепенната система). Описани са две категории,
лица, които не са зависими – чл. 116а, ал. 2. Зависими са служителите на дружеството –
очевидно в трудовоправни отношения с дружеството. Освен това зависимо лице е акционерът,
който притежава най-малко 25% от гласовете на ОС или е свързано с такова лице. Освен това,
това са лицата в трайни търговски отношения с ПД. Зависими лица са членовете на
управителните, контролните, прокуристите.

Има и специални правила относно правилата, задълженията и отговорността на

членовете на управителните и контролни органи на дружеството. Всички възнаграждения се
определят от ОСА, както и срокът, в който се дължат. По ТЗ ОСА определя възнаграждение за
съвета на директорите и контролния съвет, но не и на управителния съвет. Тук за всички.
Задължението за управление. Има изрично предвидено в ЗППЦК задължение за упражняване
на текущ контрол. Включително в дъщерното дружество. Що се касае до задължението за
лоялност, то включва различни задължения в съдържанието си. Най-напред изрично е
предвидено в ЗППЦК, че членовете на органите не могат да действат във свой интерес, а само
в интерес на ПД. Това го има и в ТЗ, но тук е по-добре описано. Освен това имат задължение
да пазат тайна. Тук е с по-широк обхват – не само търговска тайна, а всяка информация, която
не е публично достъпна. Има и други задължения и други неща, но това са най-важните.

Отговорността – правилото по ТЗ е, че членовете на управителния съвет и контролният

съвет и съвета на директорите отговарят солидарно за вреди. Стандартът им за дължима грижа
е ясен – грижата на добрия мениджър. Същото е и тук, но законодателят е описал
съдържанието на тази дължима грижа. Но това не е много точно. Това е обективен стандарт,
който е изцяло фактически въпрос. В закона има специално правило в чл. 116б, ал. 1, т. 1. Има
смесване със задължението за лоялност. Дали обосновано считат, няма значение тяхната
собствена преценка. Важен е обективният стандарт. Според мен е ирелевантна тяхната
преценка. Има и специални правила във връзка с освобождаването от отговорност. Могат да
бъдат освободени от отговорност само на редовно годишно ОС, което приема ГФО. Това
правило е императивно. Нищожно е предварително освобождаване от отговорност.
Прокуристите отговарят по същия начин като членовете на управителните органи. Гаранции
също трябва да дават – в размер на 3 брутни възнаграждения. Гаранцията е само в пари тук, за
разлика от ТЗ. В български лева – по банкова сметка. Невнасянето на пълния размер е пречка
лицето да получава възнаграждение. Тази сметка стои блокирана до момента, в който лицето
се освобождава от отговорност (и от длъжност). Гаранцията му се връща. Ако отговаря –
гаранцията се използва като обезщетение за вреди.
 Особена фигура в повечето ПД – директор за връзки с инвеститорите. Той е
относително независим от управителните органи на дружеството. Терминът директор е
условен, защото това лцие не може да е член на управителен орган или прокурист. Освен това
се назначава от управителния роган, но е относително неизависим, защото се отчита на
годишното ОСА, като могат да му задават въпроси. Изискването е това лице да има подходяща
квалификация и опит. Той работи на трудов договор, но не може да е съден за престъпления
против собствеността, стопанството и тн.. Чл. 116г, ал. 3. Той трябва да осъществява връзка
между управителния орган на дружеството и неговите акционери, аккто и лицата, които искат
да станат акционери (потенциалните инвеситтрри). Той е длъжен да им предоставя
информация за текущото финансово състоянеи на дружеството, аккто и друга информация,
която имат право по закон. Освен това е длъжен да изпраща материалите за свикване на ОС.
Изпраща уведомления до КФН. Също така води регистър на всички материали до акционерите,
централния депозитар и др. Правилата за дължима грижа и лоялност важат и за него – чл. 116,
ал. 6.

Командитно дружество с акции

То е уредено в чл. 253-260 ТЗ. Прилага се режимът на акционерното дружество с

едностепенна система. Това е капиталово ТД. Особеното при него е, че има две категории
ограничено отговорни акционери, които трябва да са най-малко три лица. Има и неограничено
отговорни съдружници (можем условно да ги наречем комплементари – няма легален термин).
Изискване за търговската фирма – изразът “КДА” или “командитно дружество с акции”. На
практика рядко се среща това дружество. Възникнало е като междинна форма между АД и
персоналните. Но след възникването на ООД, това дружество на практика почти не се прилага.
В България знам за 1-2. Причината да са малко е, че от една страна има неограничено
отговорни съдружници, а от друга – правата на акционерите са ограничени. Да видим
особеностите.

Дружеството се учредява от неограничено отговорните – те свикват събрание, изготвят

устава, избират и акционерите, които ще участват на УС (това е особеното). Уставът се приема
не само от акционерите, а и от комплементарите. Изискванията за капитал са същите като АД,
изискванията за вноски са същите. Минималният капитал е същият – 50 000 лева. Органите са
следните – ОСА (включва акционерите, като неограничено отговорните също могат да
записват акции и да бъдат акционери, но нямат право на глас). Право на глас имат само
акционерите, които не са и комплементари. Комплементарите, ако са акционери могат да
участват само с т.н. право на завещателен глас. Компетентността съвпада с тази на ОСА при
АД, но има особености. Уставът се изменя със съгласието на комплементарите. Изменение,
прекратяване, преобразуване на дружеството изисква съгласие на комплементарите.
Нотариална заверка на подписа и решение с квалифицирано мнозинство. ОСА може да приема
решения по искане на акционерите за проверка на дейността на дружеството, като тук няма
ограничения като при АД. Тук цялата дейност може да се проверява за сметка на дружеството.
Няма никакви специални изисквания за това.

Вторият орган на дружеството е Съветът на директорите. Съставът му е нормативно

уреден и членовете му не се избират от ОСА. Задължително в него влизат всички неограничено
отговорни съдружници. Приема се, че може да има и само един неограничено отговорен
съдружник. Тогава ще е директор, няма да има съвет на директорите. Цялото управление и
представителство на дружеството се извършва от Съвета на директорите. Акционерите не
могат да влияят на състава му. По отношение на прекратяване казах – с единодушно съгласие
на комплементарите и квалифицирано мнозинство 2/3 от ОСА. Особеност е, че смъртта или
обявяването в несъстоятелност на акционер, не прекратява дружеството. Това правило е
диспозитивно, в устава може да бъде предвидено друго. От това правило се предвижда
противоположното – според мен трябва да се извежда другото – че смъртта или обявяването в
несъстоятелност на комплементар трябва да води до прекратяване. Всички друго по КДА е
като АД.

Едноличните ТД

Правната уредба е оскъдна. Няма дефиниция. Това са ООД или АД. Всички дялове и
акции принадлежат на едно лице. Едноличното дружество не е някаква нова правно-
организационна форма. Те са или ООД или АД. Правната уредба е лаколична, като съответно
извън специалните правила се прилагат общите правила за ООД или за АД.

Има различни разграничения. Те са само два вида – ЕООД и ЕАД. Само тези двете
могат да са. КДА също е капиталово дружество, но там трябва най-малко трима акционери и
има комплементари (поне 1?). Едноличното дружество е иманенто свързано с ограничаването
на отговорността. Броят на съдружниците не е от значение при капиталовите – тъй като така
или иначе важен е капиталът. Има случаи, в които едноличен собственик на капитала е
държавата или общината. Наричат се публични предприятия, ще им отделим внимание. Има и
такива дружества, които са частни – нямат такъв специален едноличен собственик на капитала.

Как възникват едноличните дружества? По два или три начина. Първият е, ако
изначално се учредят като еднолични дружества. Освен това може дружеството да стане
еднолично, ако всички дялове или акции принадлежат на едно лице. Освен това при
преобразуване чрез промяна на правната форма, може едно еднолично АД да се преобразува в
еднолично ООД. Прекратява се първото и възниква новото. Може и чрез отделяне или
разделяне да се образува еднолично дружество. Има една форма на преобразуване, при която
от едно дружество се отделя еднолично дружество, на което едноличен собственик на капитала
е дружеството (условно казано) майка.

Характерна особеност е, че има само един съдружник или акционер. Нарича се

едноличен собственик на капитала. Какъв собственик, аккъв капитал – това е терминът. Няма
ограничение за това колко еднолични дружества може да учреди едно лице. Може да учреди
1000, няма проблем. Може да направи вертикална верига от еднолични дружества – всяко
учредява следващото. За преобразуването ще говорим по-нататък. Иначе общите правила са
доста оскъдни.

Най-напред ЕООД. Ако се учредява като еднолично, трябва да се състави учредителен

акт в писмена форма за действителност (замества дружествения договор). Трябва да отговаря
на всички изисквания. Това е едностранна сделка. Дружественият договор се смята за
многостранна сделка. След това трябва да извърши вноските и трябва да избере управител (ако
иска и контрольор). При ООД може да се проведе учредително събрание и то да приеме
решения (тук той си приема каквито си иска решения). Може в учредителния акт да спомене
кой е управител, а може и с решение на учредително събрание да го избере (?). Фирмата –
“ЕООД” или “еднолично ООД”. Задължителен реквизит. Изискванията за капитала са същите.
Капиталът може да се дели да дялове. Органите на ООД – няма ОС. Има едноличен собственик
на капитала. Няма правила за свикване, кворум и мнозинство. Той приема решения, за които
трябва да съставя протокол в писмена форма. Друг задължителен орган е управителят. Може и
да са повече от един. На същите изисквания трябва да отговаря. Трябва да е ФЛ (макар и да
няма правило при ООД, така се смята). Особеното тук е, че ако едноличен собственик на
капитала е ФЛ, той самият може да се конституира като управител. Има изискване на 12-та
директива, че ако сключва договор със себе си (ако сключи договор като ФЛ с дружеството),
трябва да е в писмена форма (за действителност). Ако едноличния собственик на капитала е
ЮЛ, възможно е представителят на ЮЛ да е управител. Може и който и да е друг. Управител
може да е и всяко друго лице, за което едноличния собственик на капитала реши. Между
управителя и едноличния собственик на капитала може да се сключи договор за управление,
който е в писмена форма за действителност. Сключването на такъв мениджърски договор не е
задължително. В ТР не го изискват. Добре е да има такъв договор (който не е трудов договор).
ЕООД може да има и контрольор. Трябва да отговаря на общите изисквания.

Има и специални правила относно прекратяването на ЕООД. Ако едноличният

собственик на капитала е ФЛ, тогава дружеството се прекратява с неговата смърт. Но това
правило е диспозитивно. Възможно е в учредителния акт да е предвидено друго. Освен това
дори да не е предвидено друго наследниците могат да продължат дейността. Проблемът с
наследяването на дружествени дялове обаче не е решен. Изобщо не е решен и при ООД. Това е
общ проблем, не е свързан само с ЕООД. Наследниците могат да продължат дейността, освен
това дружествените дялове могат да са предмет на делба. По принцип ООД е с оглед на
личността – наследниците не могат чрез наследяване да придобият дружествени дялове, но
могат да станат съдружници със съгласие на останалите. Правилото е, че който от
наследниците изяви желание, става съдружник. Например един наследодател оставя съпруга и
две деца. Всеки от тях наследява по 1/3 идеална част. Могат или да извършат делба или да си
прехвърлят идеалните части от дяла. Това са начините. Иначе наследниците не придобиват
реални дялове, а идеални, съответстващи на частта от наследствената маса, която придобиват.

По отношение на ЮЛ. Ако едноличен собственик на капитала е ЮЛ, понеже то няма

наследници, законът предвижда, че с прекратяването на ЮЛ, се прекратява и ЕООД. Въпросът
не е решен. Трябва да се предвиди в учредителния акт какво става с това имущество.

ЕАД. Учредява се по симултанната система, както всяко АД. Не се провежда УС, а се

състав учредителен акт – писмена форма (за действителност). Четирите решения (при
учредяване на АД) трябва да се включат в този акт. С учредителния акт трябва да назначи
първия надзорен съвет или съвет на директорите. След това, ако е двустепенна, надзорен съвет
трябва да избере управителен съвет. Трябва да се извършат вноските. И след това да се
извърши вписване в ТР. Има особеност при едноличното дружество. Едноличният собственик
на капитала се вписва в ТР – неговото име или търговската му фирма. Това е изискване на 11-
та директива (мисля, не си спомням). Иначе поначало акционерите не се вписват в ТР (като
съдружниците). Затова поначало АД се наричат анонимни дружества. Тук понеже е един, той
се разкрива. Една директива ще забрани акциите на приносител, защото акционерите могат да
се скрият по този начин напълно. Има изискване за фирма – “целият израз” или “ЕАД”.
Изискване за капитала – 50 000 лева. Същите изисквания има за акциите.

По отношение на органите – няма ОСА. Едноличният собственик решава всички

въпроси от компетентността на ОСА. Правилата за мнозинства и форми се прилагат. Неговите
решения се удостоверяват с протокол. Останалите изисквания са същите. Възможно е
едноличният собственик на капитала да е член ан управителния съвет или съвета на
директорите, като даже може да се впише като лице, което управлява дружеството. И тук важи
изискването на 12-та директива, когато сключва договори от свое име с представляваното от
него дружество – писмена форма за действителност. Тук дори ЮЛ може да представлява
дружеството (за разлика от ЕООД). Има правило за сключване на мениджърските договори
(които не са задължителни) – за надзорен съвет или съвета на директорите. Те са в писмена
форма и се подписват от едноличния собственик на капитала или упълномощено от него лице.

По отношение на прекратяването – има специално правило, което казва, че ЕАД не се

прекратява със смъртта или прекратяването на едноличния собственик на капитала, за разлика
от ООД. Може да се предвиди и друго в учредителния акт, разбира се. С това приключваме с
едноличните дружества.

Търговец публично предприятие

Търговците публично предприятие (правно-технически термин) са уредени в част втора

на ТЗ. Държавни общински предприятия. По смисъла на чл. 61, 62, ал. 2, търговец публично
предприятие може да бъде еднолично ТД с участие на държавата или община или търговец
ЮЛ, което е съзфаадено със специален закон. Което поначало е ЮЛ от учредяването. Не е
корпоративно ЮЛ, няма членове. Всъщност от тези правила на чл. 61 и чл. 62 може да се
направи извода, че ТПП е ЮЛ, търговец, учредяват се на основата на държавно или общинско
имущество и държавата или общината участва пряко или непряко в тяхното управление. Но
ТПП са само едноличните дружества, които са с участие на държавата или общината. Не са
ТПП, ако не е едноличен собственик на капитала държавата или общината, дори да има 99% от
имущество или акциите. Дъщерните на ТПП не са ТПП.

Исторически бележки за тези ТПП. Правната уредба на чл. 61 и 62 беше приета след ТЗ
(1991г.). До 1989г. цялата стопанска дейност се осъществяваше от държавни ЮЛ от типа на
учрежденията. Не бяха корпоративни. Е, имаше няколко корпоративни. Особеното беше, че
тези държавни ЮЛ нямаха право на собственост върху имуществото, с което работеха. Те
имаха особено право, което все още го има по отношение на държавните, ако нямат право на
собственост – право на стопанисване или право на управление, нещо такова. Проф. Таджер
беше измислил адекватна теория, приложима и сега за тези случаи, че всъщност това е право
да се упражнява държавната собственост от свое име за чужда сметка. През 1989г. се прие един
Указ №56 за стопанската дейност, когато се учредиха т.н. фирми. Тогава не беше търговска
фирма. Така се наричаха ЮЛ, които извършваха стопанска дейност. Имаше 3 вида фирми –
държавните, общинските и на ЮЛ от типа на учрежденията. Не бяха дружества, не бяха
корпоративни. Те бяха грамадното мнозинство. Извън тях имаше уредена и т.н. акционерна
фирма, фирма с ограничена отговорност и фирма с неограничена отговорност (нещо като КД).
Тези бяха корпоративни ЮЛ. Но държавните ЮЛ бяха държавни фирми, които не бяха
корпоративни ЮЛ. ТЗ, когато беше приет 1991г., той уреди тези ТПП. Каза, че търговци може
да са както тези ЮЛ, така и еднолични ТД. Но трябваше тези некорпоративни ЮЛ да се
преобразуват в ЕТД. Прилагаше се един закон от първи юли – закона за образуване на ЮЛ в
държавно имущество. Закон за приватизация на държавни дружества. Закон за приватизация и
следприватизационен контрол – съдържа много лаконични правила. Държавните ЕООД и ЕАД
се уреждат от подзаконови НА. Параграграф 13 – ЗПСК (приватизация и следприв. контрол) –
правилник за държавно участие в капитала. Уредбата на държавните ООД се съдържа в този
правилник. Закона за общинската собственост – за общини. Но имаше правила и в ЗМСМА.
Всяка община има право да урежда режима на общинското участие с наредба.

Що се касае до втората група ТПП, които не са ТД, те се въвеждат със специални

закони – чл. 62, ал. 3 и те са само държавни. Те нямат обща правна уредба. Тоест те са всяка
коза за своя крак. Има уредени едни общински предприятия, но преобладава мнението, че те не
са ЮЛ. Няма да се занимаваме с тях. Това са някакви звена в самата община като ЮЛ, чрез
които самата община извършва стопанска дейност.

Да преминем към ЕТД с държавно участие в капитала. Те са два вида, акто всички
еднолични дружества – ЕАД и ЕООД. Те могат да възникнат по два начина – образуване и
преобразуване. Образуването е смесен ФС, при който правният субект възниква без
правоприемство. Както всяко ТД, едно държавно ЕАД или ЕООД възниква по нормативно-
контролната система (или нормативната, все едно). При вписването се извършва само контрол
за законосъобразност. Съгласно този правилник, чл. 3, ал. 1, (с дългото име – за реда на
упражняване правата на предприятията), едноличните държавни дружества се образуват от
МС. Това право на МС е следствие от чл. 106 К, който овластява МС с възможността да
организира стопанисването на държавното имущество. В правилника не е казано изрично, че
МС може да възложи образуването на ЕТД на друг орган – министър. Но това се прави на
практика и не е забранено от закона, така че няма проблем. Това даже е по-честият случай. С
акт на отрасловия министър, а не с акт на МС. ЮФ, при който се образува едно ЕТД – приема
се акт от отрасловия министър или МС, който изпълнява ролята на акт за учредяване на
дружеството (като при всяко еднолично дружество), конституират се органите, след това да се
извършат вноските и се вписва в регистъра. Става с разпореждане – ако е министър – заповед
на министъра. Дали обаче това са АА? Не са съвсем ясни нещата. Спорно е. Според мен не са.
Защото ако са АА, те могат да бъдат обжалвани по реда на АПК. Кой ще има интерес да ги
обжалва е друг въпрос, де. Според мен не са, защото е възможно АО да приемат и актове,
които не са АА. Това е безспорно положение в АП. Според мен този учредителен акт е
гражданскоправна сделка, а не АА. И всъщност държавата е учредител на съответното ЕООД
или ЕАД. Това, че сделката се издава от министъра или МС, според мен това означава, че
лицата действат в качеството си на пълномощници на държавата, а не като АО.

Характерното за тези еднолични дружества е, че ако при учредяването им е извършена

непарична вноска, самото дружество придобива вещни права. Тоест държавата губи правото си
на собственост за сметка на дружеството. Държавта пък придобива членствени права. Това е
при образуване, така и при преобразуване. Втори способ за учредяване, и в тази връзка –
когато се извършват непарични вноски, не се извършва оценка от 3 вещи лица. Оценяват се по
Закона за държавната собственост по специален ред. Не е по общия ред.

Вторият начин за възникване на държавно еднолично дружество е т.н. преобразуване.

Това е смесен ФС, при който едно ЮЛ от типа на учрежденията се прекратява без ликвидация,
на негово място възниква еднолично ТД (със едноличен собественик на капитала държавата).
Трябва да има акт или на МС или на отрасловия министър, като в ЗПСК (ал. 10 (?) от
преходните и заключителните разпоредби) е изрично предвидена тази възможност. По
същество според мен пак са гражданскоправни сделки. Трябва да има такъв акт, да се
конституират органите и да се извърши вписване. Вноски не се извършват, а дружеството
възниква въз основа на имуществото, което е имало държавното ЮЛ, което е било от типа на
учреждение. Правни последици – прекратява се едно държавно ЮЛ от типа на учреждение
(най-често държавни фирми бяха) и на негово място възниква еднолично ТД с едноличен
собственик на капитала – държавата. Цялото имущество преминава при условията на общо
правоприемство. Това е основната разлика между двата способа. При образуването няма друго
ЮЛ, което да е съществувало и няма правоприемство по отношение на имуществото. Но пак
имаме една бележка, че тези държавни ЮЛ от типа на учреждения не са титуляри на право на
собственост, че да го прехвърлят. Още едно – членствените права. Държавата не е била член.
Новоучреденото ТД е корпоративно ЮЛ и едноличен собственик на капитала е държавата.
Държавата може да си запази право на собственост, но поначало новоучреденото става
собственик на активите. Този ред за учредяване се прилага и в случаите на преобразуване и
прекратяване. Приема се акт на МС или отраслов министър с гражданскоправно значение. Има
и още едно правило, което предвижда, че в случаите, когато се прекратява еднолично
държавно дружество трябва още един акт от Агенцията за приватизация и
следприватизационен контрол.

Органите са същите, като на капиталовите дружества. При държавните ООД –

управителя. При държавните АД – двете системи на управление със съответните органи. Най-
напред едноличния собственик на капитала – особеното е, че това е държавата. Това е някаква
фикция, държавата материално не съществува. Затова правата на държавата се упражняват от
МС или от съответен министър съобразно отрасловата му компетентност. Представителната
им власт произтича от самия правилник (от НА). Едноличният собственик на капитала и при
държавните ЕООД, и при държавните ЕАД имат по-широки компетенции от тези по ТЗ.
Идеята е да се защитят държавните интереси. Та в този правилник за едноличния собственик
на капитала е предвидено, че той приема решения за редица сделки, които поначало не
изискват решение на ОС (по ТЗ). Например разрешение за дълготрайни активи в чужбина,
договори в полза на трети лица и т.н. Имайте предвид, че съгласно ТР 3/2013 времето на
решение на ОС за вещни права е вътрешен корпоративен акт. Липсата на такова решение не
опорочава сделката. Идентично е положението при едноличните АД с държавно участие. Има
допълнителни права държавата. Има много описани сделки, като в някои случаи – откриване и
закриване на клонове. Актовете на едноличния собственик на капитала имат характера на
едностранни сделки.

По отношение на останалите органи – ще ги разгледаме поотделно. Най-напред при

държавно ЕООД. Управител и контрольор – само ФЛ. Изрично правило е това. Едно лице
може да участва само в един орган на едно държавно дружество. Не може в десет и да
получава възнаграждения. Има и допълнителни ограничения – целта на тези правила е
осигуряването на независимост и професионализъм. Не могат да са управители ФЛ, които
извършват търговски сделки, съдружници са на други дружества и т.н. Тези забрани важат
само ако се упражнява конкурентна дейност. Има втора група ограничения, които касаят
добросъвестността на тези лица. Лица лишени с присъда да заемат материално-отчетническа
длъжност. Има и трети забранителен списък, който е много дълъг, чието предназначение е да
осигури липсата на конфликт на интереси (с оглед публичната им функция, а не с оглед
управителите). Не могат да са министри, народни представители, кметове, заместник-кметове
и т.н. За контрольорите има подобни изисквания. Предвидено е в правилника да се сключи
договор за управление. Този договор има смесен характер (трябва да сте говорили за него).
Има елементи на договора за поръчка (правни действия) и договора за изработка (материални
действия). Уреден е максимален 3-годишен срок. Задълженията на ФЛ-управител, са горе-долу
същите като при частното ООД – да управлява, да представлява, но има и допълнителни. От
една страна изрично е предвидено, че поема задължение да постигне на свой риск определен
стопански резултат. Освен това има изрично задължение за периодично отчитане, което
позволява на едноличния собственик на капитала да контролира дейността на управителя. На
всяко тримесечие трябва да представя писмен отчет за работата си. Освен това – специални
правила за определяне на възнаграждаението на управителите и контрольорите. Това
възнаграждение се определя на основата на т.н. балова оценка, която се образува от
резултатите от отчетено тримесечие по нормативно установени показатели. Управителите
получават възнаграждение на стойност една бална единица в сравнение с минималната работна
заплата. На контрольора – в сравнение с 40% от минималната работна заплата.
Възнаграждението не може да превишава 12-кратния размер на минималната работна заплата.
На контрольора – 4-кратния размер. Освен това особеното е, че възнаграждението му се
определя на база на прогнозна бална оценка, а след това възнаграждението се определя
окончателно след изтичане на финансовата година.

Правилата за прекратяване не са толкова важни, но интересното е, че договорите с

управителите могат да се прекратят предсрочно от едноличния собственик на капитала без
предизвестие – при неизпълнение на икономическите показатели, при нарушаване на закона
или при извършване на действия, довели до вреди на дружеството. При контрольорите има
подобни правила. Ликвидаторите имат същия режим както управителите.

Органи на държавно ЕАД – членовете могат да са ФЛ или ЮЛ. Има изискване пак, че
едно лице не може да е член на орган на повече от едно дружество. Освен това е предвидено,
че колективен орган не може да има повече от пет лица като членове. Има изисквания към
членовете на тези органи, които са много подобни при тези с управителите – конкурентна
дейност, осъждани и да не са народни представители. По отношение на мениджърските
договори – задължителен компонент е определянето на бизнес програма за целия срок на
догвора за управление. Бизнес програмата трябва да съдържа конкретни икономически
показатели. Гаранция – връща се след прекратяване на договора за управление.
Възнаграждението също се определя въз основа на бална оценка, като по отношение на
членовете на органите една бална единица е равна на 50% от минималната работна заплата.
Изпълнителните органи те имат право и на възнаграждение, което е определено като бална
единица, равна на минималната работна заплата. Общият размер на възнагражденията не може
да надхвърля петкратния размер на МРЗ. А представителите – 12-кратния размер на МРЗ,
установена за съответния месец. Ще продължим следващия път.

Компетентният орган за преобразуване е Общинският съвет. Кметът не може. Не се

съдържат в закона, а трябва да са включени в наредба на общинския съвет, съгласно чл. 51а
Закона за общинската собственост. Има една особеност, която я има и при държавните
еднолични дружества. Непаричните вноски. По ЗДС непаричните вноски не се оценяват по чл.
73 ТЗ, а по Правилника за прилагане на ЗДС. Едноличните общински дружества – при тях
непаричните вноски се оценяват по реда на тази наредба на общинския съвет. А има и още
една особеност. Правилото е, че капиталът и на държавните, и на общинските еднолични
дружества може да се намалява със стойността на имоти и вещни права, които са внесени като
непарична вноска в съответното дружество. По принцип по ТЗ такива правила няма. Когато се
намалява капитала на едно ТД, може да става по различни причини, но ако се намалява за
покриване на загуби при ООД е възможно, тъй като капиталът е пасив, ако има свободни
парични средства, които съответстват по баланса на капитала, който е пасив. При АД няма
забрана за същото нещо. При това положение те имат право да получат пари. Това наподобява
на ликвидационен дял. Прилича и на дивидент. Това е възможно. Но тези вземания са парични,
не са непарични. Ако са непарични е даване вместо изпълнение – трябва да е изрично
уговорено. В ЗДС е предвидено, ако се извади имущество, внесено като непарична вноска от
дружеството, то може да се вземе от съдружника, който я е направил, и така се намалява
капитала. Когато се внесе една непарична вноска, капиталът е стойност. При всички случаи
вземанията са парични. По отношение на органите на общинските еднолични дружества, те са
същите – едноличен собственик на капитала, управител и контрольор (при ООД), съвет на
директорите или управителен съвет. Упражняването на правата на Управителният съвет става
от общинския съвет. По отношение на постоянно действащите органи, техните отношения с
дружествата се определят поначало също с тези наредба и съотношението между
компетенциите на различните органи. Така че тук няма какво толкова да се каже.

И вторият вид публични предприятия – държавни дружества, които не са търговски

дружества – чл. 62, ал. 3 ТЗ. Могат да се учредяват само със закон. Те са търговци, те са ЮЛ,
но не е казано какъв вид ЮЛ. Те не са ЕТД с държавно участие (това е друг вид). Те са ЮЛ,
уредени от съответния закон. Те нямат членствени правоотношения, няма членове. Нямат общ
режим, нямат общи правила. Някои от тях нямат и право на собственост върху предоставените
им активи. Това зависи от конкретния НА, който ги урежда. Поначало те възникват с влизане в
сила на съответния НА. Закон за гражданското въздухоплаване – чл. 53 и сл. – ЮЛ, което
ръководи движението на полетите на самолетите на територията на нашата страна. По правило
тези търговци придобиват търговско качество също по силата на закона. Имаше едно
предприятия ЖП инфраструктура, но после се превърна в АД. Имаше и една Главно
управление на строителни вноски, но това нещо се превърна по един специален закон в
началото на 2000-2001г. пак в такова държавно предприятия, но сега мисля, че е АД.
Създадени са с отделни закони.

А, и няколко думи. В чл. 52-55 ЗОС са създадени т.н. общински предприятия – те са

звена на самата община, чрез които тя извършва стопанска дейност. Те не са ЮЛ и не са
съответно търговци – публични предприятия.

54.Преобразуване

Правният режим е включен в глава 16 на ТЗ. Правилата са израз на хармонизирането на

нашето право с трета и шеста Директива (сливания и отливания; разделяния и отделяния).
Шеста не е задължителна, но сме я транспонирали. Трета е заместена от друга директива, която
не промени нищо. Директива 2011/35 (тази отмени трета директива). Особеното е, че
правилата за преобразуването се прилагат само за ТД. Закона за кооперациите има правила за
преобразуването и по тях се преобразуват кооперациите. Режимът в ТЗ не се прилага за други
правни субекти и други търговци, само ТД (макар че има едно изключение от това). Законът
съдържа специални правила за преобразуването на ТД в ликвидация. Преобразуването е
допустимо, но при определени предпоставки. Зависи на какво основание е прекратено.
Услвовие е да не е започнало разпределение на имуществото.

В закона липсва дефиниция за преобразуването. Това е един смесен фактически състав,

при който имущество на едно или повече ТД, които по правило се прекратяват без ликвидация,
преминава към едно или повече ТД. А прекратените придобиват дялове и акции от приемащите
или новоучредените дружества. Терминологични уточнения. Дружествата, които са
праводатели, се наричат преобразуващи се дружества, а дружествата, които са съществували
преди преобразуването и които са правоприемници (приемащи дружества). Може да има и
новоучредени дружества. Този смесен ФС при преобразуването е едновременно
правопораждащ и правопрекратяващ. Смисълът на преобразуването е да се избегне
ликвидацията. Какви са тези три групи правни последици. Правосубектността. В повечето
случаи преобразуващите се дружества се прекратяват и на тяхно място възникват
новоучредени дружества. Ако две дружества се сливат, те се прекратяват, а на тяхно място
възниква едно новоучредено дружество. Или разделянето – ако едно дружество се раздели на
две, то се прекратява и на негово място възникват две нови дружества. Не винаги има такъв
правопрекратителен и правопораждащ ефект. Например при отделянето. Преобразуващото се
дружество се запазва, а се отделя някакво имущество към някакво новоучредено дружество. Не
винаги правоприемниципите са новоучредени. Вливането, а и при разделянето и отделянето е
възможно приемащите дружества да не са новоучредени.

Втората правна последица е свързана с имуществото – цялото или част от него

преминава в патримониума на дружествата-правоприемници. Правоприемството може да е
общо или частно. Винаги е общо в случаите на сливане и вливане. При разделяне и отделяне то
по правило е частно. Ако се раздели на две едно дружество – част от правата отиват в едното,
друга част – в другото. Ако едно дружество се раздели на две, тогава правоприемника ще
придобие идеална част от всяко нещо, което е делимо – това ако е общо правоприемство. Това
е много неудобно, така че поначало винаги е частно тук.

Третата група правни последици е свързана с членствени права. Понеже преминава

някакво имущество от едно дружество към друго, членствените права се прекратяват и
възникват членствени права на съдружниците или акционерите на преобразуващото дружество
в дружествата-правоприемници. Това не винаги е така. Зависи от формата на преобразуването.
При отделянето дружеството-майка продължава да съществува, тогава може само част от
членовете да минат в дружеството-правоприемник. Тук по отношене на членствените права
няма правоприемство. И тук има изключение. Има една особена форма на отделяне, когато от
едно дружество се отделя едно ЕТД, но едноличен собственик на капитала на това дружество
не е съдружник или акционер в преобразуващо дружество, а е самото преобразуващо се
дружество. Така че тук няма такъв ефект по отношение на членствените права. Има и особени
форми – една, която наподобява вливане. При нея настъпват само част от последиците. Не е
уредена в тези директиви. Директивите се прилагат само за АД, ние сме ги разпрострели към
всички ТД. Та, при тази – едноличен собственик на капитала на едно ЕТД е ФЛ ЕТ. Получава
цялото имущество на ЕТД и той си остава едноличен търговец.

Четири класически форми – вливане, сливане, отделяне, разделяне. Има една особеност
– по-рано правоприемниците винаги бяха новоучредени дружества. С промените – вече могат
да са съществуващи дружества. Това важи за отделяне и разделяне. Освен това има и една
форма, която прилича на отделянето, само че по отношение на членствените права се
различава, защото едноличен собственик на капитала не е някой от акционерите или
съдружниците на преобразуващото се дружество, а е самото преобразуващо се дружество. Има
и още една форма, която казахме – цялото имущество на ЕТД се прехвърля на едноличния
собственик на капитала, който е ФЛ – ЕТ. Ако не е ЕТ, няма как да се извърши вписване, което
е задължителен елемент от ЮФ на преобразуването. Има още една форма на преобразуване,
която е т.н. промяна на правната форма. Прекратява се едно ТД и на негово място при
условията на универсално правоприемство се образува нов вид ТД. Например ООД в АД. Би
трябвало правата да са в същото съотношение. Няма ограничения по отношение на формите на
дружествата. Всяко дружество може да се преобразува във всяко.

Какви са принципите на преобразуването? Първо, нашият законодател е приел

положението, че няма значение какъв е видът на ТД. Тоест, при всички форми на
преобразуване преобразуващите се, приемащите и новоучредените дружества могат да са от
различен вид. Две сливащи се събирателни дружества могат да се слеят в едно АД, например.
Преди по стария ТЗ е имало ограничения. Имало е правна уредба само на ООД и на АД.
Персонални не е можело в капиталови. Друг принцип на преобразуването е, че
преобразуването не трябва да засяга интересите на кредиторите. Защото се прекратява и може
да изчезнат дълговете. Кредиторите имат право на последваща защита. Те не могат да осуетят
преобразуването – да го спрат или атакуват по някакъв начин. Имат последващи права. Докато
акционерите или съдружниците могат. Кредиторите – не. Има различни правила за защита на
кредиторите при различните форми на преобразуване. Основната група правила касае
обезпечените кредитори, като има защитни правила, които са установени в интерес както в
кредиторите на самите дружества, така и в необезпечените кредитори на акционерите или
съдружниците. Става дума за реалното обезпечение, а не за персоналното. Ако има реално
обезпечение от едно преобразуващо се дружество, то не се променя при преобразуването. То
не се погасява. Залог или ипотека. Има специални правила за залог на търговско предприятие.
Сега имаше изменения в ЗОЗ. Самото ТД за свое задължение е учредило залог на търговско
предприятие. Ако се прекрати дружеството, изчезва и залогът, щот няма дружество. Но ЗОЗ
предвижда друго – в случаите, когато правоприемниците са новоучредени дружества (при
сливане или разделяне или промяна на правната форма). Залогът преминава изцяло върху
предприятията на правоприемниците. Трябва да се направи вписване в ТЗ по отношение на
особения залог. Залогът се запазва и интересът на заложния кредитор не се накърнява. За всяка
форма на преобразуване е нужно съгласие на заложния кредитор, което се вписва в съответния
регистър. Съгласието на заложния кредитор на търговско предприятие се вписва в ТР. Ако
няма съгласие, преобразуването е непротивопоставимо на заложния кредитор. Ако
правоприемниците имат друго имущество, да кажем при вливане или при разделяне чрез
придобиване, отделяне чрез придобиване и т.н., залогът се запазва само при съвкупността,
която е злаожена преди преобразуването. Но дружеството-правоприемник е длъжно да
управляява отделно предприятието. Двете имущества трябва да се управляват отделно. Идеята
е да са счетоводно обособени и да се знае кое е заложено и кое не е. Това трябва да се извърши
в 6-месечен срок от преобразуването. Кредиторът може да иска в този срок или изпълнение
или допълнително обезпечение. Ако искането му е удовлетворено, проблеми няма. Ако му се
откаже, или ако правоприемникът мълчи в 1-месечен срок от получаване на искането, тогава
правоприемникът може да се удовлетвори от имуществото под залог, като го продаде. Иначе
залогът се погасява, ако не е започнало принудително изпълнение върху имуществото. Има
много специални правила. Ще говорим за различните форми как е.
 Третият основен принцип е, че преобразуването не трябва да засяга интересите на
съдружниците и акционерите. Има различни способи, но основното правило е, че
съдружниците и акционерите на преобразуващите се дружества придобиват дялове или акции
в новоучредените или приемащите дружества след преобразуването, които трябва да са на
стойност, равна на справедливата цена на притежаваните от тях дялове или акции. Не могат да
получат същите дялове и акции. Важното е стойността да е равна. Как се определя
справедливата цена и какво значи това? Това е основният проблем. Разделя се цялото на броя
на дяловете или акциите и така се получава цената на всяка акция. Ако става дума за ТД, чиито
акции се търгуват на регулиран пазар, цената се определя лесно. Счита се, че цената на
търгуване на акциите най-точно съответства на стойността на имуществото. Освен това се
смята, че борсата е достатъчно прозрачен пазар. Справедливата цена е счетоводно понятие –
информиран продавач продава на информиран купувач, като волята на страните е свободна.
Ако акциите се продават, това е пазарната цена. Това е текущата цена, цената за последната
сделка, средна цена за период и т.н. По-трудно е за дружества, чиито акции не се търгуват на
борсата. Има групи методи – методи за оценка на база на очакваните приходи. Преценява се
едно предприятие какви приходи ще има в рамките на 10 години на базата на това се оценява.
Много проста формула. Разбира се, това е спекулация. Дали ще носи тези приходи или не,
божа работа. Лесно е, ако има облигации. Другият метод е оценка на базата на нетната
стойност на активите. Има различни методи – може да е балансовата стойност на активите,
възстановителна стойност, ликвидационан стойност. Различават се. Ако едно действащо
предприятие се продава, тогава му е по-висока стойността отколкото ако се продават само
отделните му съоръжения. Третата група най-широко използваните методи е т.н. пазарна
оценка на дружества налози. Гледа се търгуването на подобни дружества. При определяне на
тази справедлива цена трябва да се прецени кой е най-подходящия метод или група от методи.
Справедливата цена трябва да се определи към една и съща дата. Като се определи
справедлива цена, тя се разделя на броя на дяловете и акциите и се вижда каква е стойността на
една акция и един дял. Идеята е, че ако един има акции и дялове на стойност 25 лева, трябва да
получи дялове или акции на стойност 25 лева в приемащото дружество. Ако получава по-
малко, има право да получи парично плащане. Например ако едно в едно АД има 10 акции 50
лева, но получава 5 дяла по 90 лева, ще получи остатъкът от 50 лева в парично плащане. Има
едно правило в чл. 261б, което е реципирано от Директиви 3 и 6, което предвижда, че общият
размер на всички парични плащания за постигане на еквивалентно съотношение на замяна, не
може да е по-голямо от 10% от (нещо). Идеята е да не се прави това плащане във вреда на
кредиторите на дружеството-праводател. Идеята е да не излизат пари от дружеството – трябва
първо при кредиторите да отиват и след това към съдружниците. Израз на тази забрана има и в
други правила, в които се предвижда, че членовете на управителните органи отговарят за вреди
към съдружниците и акционерите на дружеството. Отговарят солидарно. Това не е кой-знае-
каква утеха, но пак е нещо. Има и искове, с които могат да се защитават съдружниците и
акционерите и т.н.

55.ФС на преобразуване.

Най-напред ще разгледаме тези четири форми – вливане, сливане, отделяне, разделяне.

Те са уредени общо, а след това ще разгледаме преобразуването чрез промяна на правната
форма. Има една уредба на вливане или сливане на дружества в ЕС. Вливане – смесен ФС, при
който цялото имущество на едно или пвоече ТД преминава към едно съществуващо дружество,
което става общ правоприемник. Прекратява се без ликвидация преобразуващото се дружество.
Има ограничение за промяна на вида на приемащото дружество – не може да стане от ООД на
АД приемащото. Членствените права на членовете се погасяват и придобиват членствени права
в приемащото. Сливане. Разделяне. Приемащите могат да бъдат новоучредени или приемащи.
По отношение на имуществото членствените права на членовете се погасяват и възникват
членствени права за правоприемниците. Също е забранено да се промени правната форма на
приемащото дружество, ако има такова. Отделянето – имуществото на едно ТД преминава
върху едно или няколко дружества, които стават негови правоприемници, като
преобразуващото се дружество не се прекратява. И последната форма прилича всъщност на
учредяване на дъщерно дружество чрез непарична вноска. Последиците са същите, но ЮФ е
различен. Част от имуществото преминава в едно или повече ЕООД-та или ЕАД-та, като
преобразуващото се става едноличен собственик на капитала. Прилгат се правилата за
отделянето.

Кои са елементите на този ЮФ на преобразуването? Много са. Даже са прекалено

много. Има тенденция към опростяване. Най-напред трябва да се сключи договор за
преобразуване между участващите дружества, ако са повече от едно. Този договор може да се
сключи преди или след приемането на решението. Ако е преди – проект за договор. Ако
преобразуващото се дружество е само едно, съставя се план за преобразуване. Тези договори,
съответно планове, са формални с нот. Заверка на подписите. Волеизявленията се извършват от
лицата, които представляват дружествата. Съдържанието на договора е описано в чл. 262ж. Аз
няма да се спирам и не виждам смисъл да се учат даже тези неща. Който иска да си
преобразува, да си ги чете от закона. Трябва да се учат последиците, това е безсмислено. По
отношение на този договор има някои специални правила, понеже ФС е смесен. Проектът за
договор не е достатъчен. Касае членствените права. Така че този договор има действие от
момента на сключването му. Но той трябва да бъде одобрен от съдружниците или акционерите.
Ако не бъде одобрен, той се прекратява и не се носи отговорност за вреди. Преди приемането
на решение от съответния орган, договорът може да бъде прекратен и от управителния орган
ан дружеството, но тогава може би ще се носи отоговрност за вреди по чл. 12 ЗЗД. А след
решение – с мнозинство от съдружниците или акционерите, с което се сключва договора.

Вторият елемент на ФС е доклад на управителния орган. При персоналните дружества

няма управителен орган (изготвя се от съдружниците с рпаво на управление). Този доклад
трябва да е писмен и да съдържа подробна правна и икономическа обосновка. Трябва да
обясни как се определя справедливата цена на дружествата, които участват в преобразуването
и да се знае съответния акционер или съдружник колко акции или дялове може да придобие в
преобразуването. Освен това трябва да посочва критерият. При разделяне и отделяне, може да
има общо правоприемство. Възможно е да станат разни неща. Докладът трябва да обясни какъв
е критерият на разделянето на акциите и дяловете. Освен това, ще говорим за капитал. Когато
правоприемникът е капиталово дружество, в този доклад трябва да се впише какво имущество
преминава към правоприемника. Този договор или план трябва да бъдат обявени в ТР по
партидите на всички дружества, които участват в преобразуването. Това още преди да приемат
решение. Трябва да са информирани възможно най-кратко. При капиталовите дружества
проекто-договорът и докладът трябва да са приети най-малко 30 дни преди датата на
решението. При персоналните го няма това изискване, защото решението за преобразуване се
взима с единодушие. Всеки съдружник може да каже “докато не ми дадете 1, 2, 3, 4, 5, 6, аз ще
гласувам против”. Освен това е предвидено, че договорът или планът трябва да бъде проверен
от проверител, който трябва да е различен за всяко дружество, назначава се от управителния
орган или съдружниците. Управителните органи правят молба към длъжностно лице по
регистрацията по ТР, което да назначи общ проверител, който да е регистриран като одитор.
Не може да е проверител, който през последните 2 години е бил одитор на дружество. След
преобразуването не може 2 години да бъде одитор или оценяващ непарични вноски на
участващите в преобразвуането дружество. Защо одитор? В двете директиви е предвидено да е
одитор. Той съставя доклад (отделни за всяко или един общ), като особеното е, че трябва да се
определи съотношението на замяна. Това е най-важното. Какви методи, съотношение на
методите, дали са подходящи. Той съставя доклад. Отговаря за вреди. Той извършва
оценителска дейност, а не одиторска. Защото одиторът проверява ГФО. Такъв доклад може да
не се съставя, ако всички съдружници или акционери на всички дружества са изразили
писмено съгласие за това. На следващо място, съдружниците и акционерите трябва да могат да
вземат информирано решение. И затова те имат право да получат редица документи, които са
описани в чл. 262, ал. 1. Могат да искат докладите, ГФО, счетоводен баланс към последното
число на месеца и т.н. Могат да искат проектите за договор и измененията в дружествените
договори и уставите на приемащите дружества. При капиталовите дружества трябва да са на
разположение в срок от 30 дни преди датата на решение. Сега има в ал. 2 изключения кога не е
необходимо да се предоставят тези документи. Кога може да не бъде спазен 30-дневният срок.
Това са подробности, които не мисля, че са важни. Има едно уредно задължение за
управителените органи на всяко дружество, когато се вземе решение за преобразуване да
информират собствените си съдружници и акционери за всяка промяна във всички дружества –
между изготвянето на договора или плана и датата на ОС. Има предвидени хипотези, при
които това задължение може да отпадне. Ако всички съдружници и акционери се съгласят
писмено за това.

С решението се одобрява договора или плана. Това е решението. Особеното е, че с него

не може да се променя договора или плана. Може да е одобрено или не. Договорът е съгласие
между управителните органи. Ако се внесе изменение, няма да има съгласие, другите няма да
знаят за това и може да не са се съгласили. Ако е само проект за договор, понеже е едно и
също, управителният орган трябва да сключи договор, ако това е предвидено в решението за
одобряване на проекта. Всъщност са няколко решения – трябва да се одобрят и всички
промени. След малко ще обърна внимание на това. Предвидено е мнозинство за приемане на
този договор или план за преобразуването. При персоналните дружества е необходимо
единодушно решение, съгласие на всички в квалифицирана форма – писмена с нотариална
заверка на подписите. При АД – ¾ от акциите с право на глас, представени на ОСА. При КДА
– комплементарите трябва да дадат съгласие с нотариална заверка на подписите, а акционерите
– ¾ от представените акции с право на глас. В резултат на преобразуването е възможно един
ограничено отгооврен съдружник да стане неограничено отговорен съдружник. Затова е
предвидено, че е необходимо изричното съгласие на този. Това изрично съгласие трябва да е с
нотариална заверка на подписите. Ако е присъствал на събранието, гласувал е “за”, се счита, че
е дал това съгласие, но на това събрание присъства нотариус, който да удостовери това. Когато
се учредява ново дружество, всеки участник трябва да приеме дружествения договор или устав
на новоучреденото дружество. Трябва да му изберат и органите. Ако правоприемникът е
приемащо дружество, тогава може да се наложи да се промени дружествения договор и да се
направят нови органи. Може да се уговори представители на преобразуващото се дружество да
искат да са управители в приемащото дружество. Ако се изменя дружествен договор или устав
на приемащото дружество, всички дружества, които участват, трябва да приемат решение за
променята.

И накрая трябва да се извърши вписване. Това е последният елемент от смесения ФС.

Вписването се извършва едновременно по партидата на всички. Преди беше трудна работа,
когато регистърът не беше електронен. Заявлението се подава от управителния орган или
съдружниците, които имат право на управление. Но има правила кой точно подава – кой
управителен орган ан кое дружество. Идеята е следната – при сливане и вливане – от
управителния орган на новоучреденото или приемащото дружество. Защото е само един. При
разделяне или отделяне – от управителния орган на преобразуващото дружество, защото то е
само едно. За да не става каша, ако всички тръгнат да подават. В закона е предвидено, че
самото заявление за вписване трябва да се подаде така, че вписването да се извърши не по-
късно от 8 месеца от деня, в който е определено съотношението на замяна, доколкото
имуществото се променя. Ако законът изисква разрешителен АА, тогава заявлeнието се подава
в 8-месечен срок, а разрешението се представя след това. По принцип вписването се извършва
едновременно по партидите на всички участващи дружества. Има един 14-дневен срок от
заявяването за вписване. Чака се 14 дена след подаване на заявлението. Всичко това става
едновременно – вписванията по партидите на всяко дружество.

Преобразуването поражда действие от момента на вписването. В закона е предвидено,

че в договора или плана за преобразуване може да е предвидена по-ранна дата. Тя има
значение само с оглед на счетоводни нужди. Тази дата не може да предхожда с повече от шест
месеца датата на договра или плана за преобразуване. Освен това всяко преобразуващо се
дружество, което се прекратява, съставя заключителен баланс, а всяко новоучредено –
встъпителен баланс. Заключителните и встъпителните клаузи се съставят към тази дата. Има
специални правила, предвидени в Закона за капитала. Капитала на новоучреденото и капитала
на приемащите (ако са капиталови). Преди нямаше уредени правила какъв трябва да е
капитала. В Закона е предвидено, че капиталът не може да е по-голям от чистата стойност на
имуществото, което преминава към дружеството правоприемник. Чистата стойност се
определя с оглед на справедливата цена на тези дружества. Това се извършва, за да се
придобият дялове или акции от тези съдружници, чиито членствени правоотношения се
прекратяват в преобразуващото се дружество. В някои случаи може да не се увеличава
капитала. Изброяването не е изчерпателно. Една от тях е, ако приемащото дружество
притежава собствени акции. Идеята тук е, че ако приемащото е АД, то притежава собствени
акции. То може тези акции да ги прехвърли на лицата, които имат право да придобият акции, и
затова няма нужда да се издават нови акции. Също така може да не се увеличава капитала, ако
преобразуващото дружество притежава акции в приемащото дружество. Тогава тези акции,
които то е притежавало, може да се прехвърлят на съдружниците или акционерите на
преобразуващото дружество. Само че това е допустимо ако вноските са направени изцяло.
Може да не се увеличава капитала, ако едно ООД се влива в друго ООД. Всяко от тях има по
2ма съдружници, притежаващи 50% от дяловете. Едно като се влее в другото, новоприемащото
дружество ще бъде същото – 50 на 50. Съотношението се запазва и няма нужда. Има забрани
обаче, които са свързани преди всичко – идеята е да не се декапитализира приемащото
дружество и да не се стига до придобиване на собствени акции. Чл. 174а (?) – при универсално
правоприемство освен при преобразуване. Основният проблем е, че мажоритарните акционери
придобиват допълнителна тежест. Една от забраните е, че капиталът на приемащото не може
да се увеличава, ако то притежава акции в преобразуващото се дружество. Проблемът е, че в
такъв случай няма кой да придобие новите акции. Това означава приемащото дружество да
добие акции за самото себе си в себе си. Това е именно хиптоеза на придобиване на собствени
акции. Освен това забранено е капиталът да се увеличава, ако преобразуващото се дружество
притежава собствени акции. Акционер в себе си е. Няма кой да запише тези нови акции,
защото то изчезва. Преобразуващото се дружество, което се прекратява, няма кой да ги
придобие тези акции. Освен това е забранено и увеличаване на капитала, когато
преобразуващото се дружество притежава акции в приемащото дружество, но те не са
изплатени изцяло. Чл. 262у, ал. 2 и 3 – това са тези забрани. Има и общо правило, което е
включено при съотношението на замяна. Чл. 261б, ал. 3. То е израз на същите правила в чл.
262у, ал. 3. Особеното в ал. 3 е, че става дума за новоучредено дружество. Съображенията са
същите.

Когато при преобразуването се увеличава капитал на капиталово дружество, законът

изисква да се извърши проверка на този капитал. В този случай проверителите извършват и
отделен доклад за това дали капиталът на новоучреденото и увеличеният капитал на
приемащото дружество съответства на преминаващото имущество. Предвидено е също така, че
капиталът може да бъде и намаляван. Например може да бъде намаляван при отделяне. Защото
ако от едно дружество се отдели друго, се намалява имуществото. Намалява активната част на
баланса. Възможно е да няма достатъчно активи, които да покриват капитала, който е пасив.
Затова може да се извършва намаляване на капитала. Но в този случай, това е последица от
самия ЮФ при преобразуването. Не се спазват изискванията на чл. 151-152, защото тук има
отделни правила за защита на кредиторите. В законът изрично е предвидено, че тези правила за
намаляване на капитала не се прилагат тук. Освен това е предвидено, че при намаляване на
капитала не може да се извършват плащания на съдружници и акционери, защото така се
накърняват интересите на кредиторите.

Има правила за притежателите на ценни книги, които не са акции. Например

привилегировани облигации. При преобразуването техните права могат да бъдат накърнени.
Затова на тях трябва да им бъдат предоставени равностойни права в правоприемнциите, като
това не е необходимо, ако събранието на облигационерите гласува, че не е нужно, или ако
всеки притежател поотделно се съгласи и ако той има право на обратно изкупуване. Има
специални правила, които касаят предаването на акциите. Всъщност особеното е, че тогава
трябва да бъде определен един депозитар, който е ФЛ или ЮЛ, което включва договор за
поръчка с всяко от преобразуващите се дружества. На този депозитар се предават всички
удостоверения и акции от новоучредените или приемащите дружества, котио след това трябва
да бъдат раздадени в съответните дружества – правоприемници. Този депозитар сключва
договор с прекратяващите се дружества, а получава временни удостоверения от приемащите
дружества. Има задължение да ги предаде на акционерите на новообразуващото или
приемащото дружество. Депозитарят трябва да бъде посочен в доклада на управителния орган.
Аз лично съм бил депозитар при едно сливане. Ако акциите са безналични на правоприемника,
тогава няма какво да се предава. Тогава управителният орган заявява откриването на сметки за
лицата, които ще станат акционери. Има специални правила за замяна на акции на приносител.
Лице, което е акционер в прекратяващо се дружество и има акция наприносител. То при
преобразуването ще получи дялове, акции в дружеството правоприемник. Проблемът е, че не
се знае кое е това лице. Затова има специални правила в чл. 262ш, които са предвидени.
Съставя се списък. Само че по него само се посочват класа и номерата на притежаваните
акции. Акциите на приносител могат да се депозират с вписвания в книги.

Последици от преобразуването. Има специални правила. Когато става дума за сливане,

с вписването двете дружества се прекратяват и се заличават от ТР, възниква новоучреденото
дружество, цялото имущество преминава към него, а съответно съдружниците и акционерите
на преобразуващите придобиват членствени права. При вливането последиците са подобни, но
там нямаме новоучредено дружество и се заличават само тези дружества, които се
преобразуват. И в двете хипотези правоприемството е общо. При разделянето особеното е, че
правата и задълженията на прекратяващото се дружество преминават върху правоприемниците
в съответствие с плана за преобразуване. Това обикновено е в условията на частно
правоприемство. Възможно е, ако дадено право не е разпределено, не е казано нищо в плана
или договора, тогава то преминава към всички правоприемници пропорционално на частта им
от чистата стойност на имуществото. При отделянето също имуществото се разпределя
съобразно с плана и договора. Едно имущество остава при преобразуващото се дружество,
друго – при новоучреденото или приемащото. Ако в плана обаче или в договора не е
предвидено нищо за даден актив, тогава той не преминава в правоприемниците, остава си в
преобразуващото се дружество. Не е изрично предвидено в закона, но това е правилото.

Има специални права за вещните права върху недвижимите имоти. За вписванията.

Законът предвижда, че се извършва вписване в книгите за вписванията. Такова вписване е
необходимо, когато има частно правоприемство. Смисълът на вписването е, че то няма
конститутивно действие. То е нужно, за да направи непротивопоставимо последваща сделка
относно същия имот. Важи за частно правоприемство. При универсалните има един
правоприемник. При наследяване не се извършва вписване в книгите, например. Тук е
предвидено такова вписване, което няма друго значение освен информирането на третите лица.
Има значение само при частното правоприемство. Един имот може да премине в приемащото
дружество, но може и да бъде продаден по същото време.

Има и правила за висящите дела – само за отделяне и разделяне. При вливане и сливане
новоуреденото или приемащото дружество е универсален правоприемник на вливащите и
сливащите се дружества. Универсалният правоприемник става страна в процеса – ГПК. Трябва
да се конституира като страна, разбира се. Ако осъдят умрял, решението няма да има правно
действие. Тук е същото. При разделяне и отделяне нещата са малко по-други. Делото
продължава в лицето на правоприемника според договора или плана за преобразуване. Ако
дружеството е ответник, тогава съдът служебно привлича всички дружества, които отговарят
солидарно с него.

Освен това има и още едно правило, което е субсидиарно – всякакви правиал,
произтичащи от АА (разрешения, лицензии, концесии), законът казва, че при прекратяване на
преобразуващото се дружество, преминават върху правоприемника. Това е така ако няма
предвидено специално правило в съответния специален закон. Обикновено такива правила
има. Например в Закона за концесиите е предвидено, че преминава ако отговаря на специални
правила. Не става така по право. Има допълнителни изисквания.

57 .Правилата, които защитават кредиторите.

Има едно общо правило, което защитава и кредиторите на съдружниците и

акционерите. Забравих да го кажа по-нагоре. Може да са учредили залог върху дяла или
акциите си. Залозите и запорите преминават по правило върху акциите и дяловете, които
съдружникът или акционерът придобива в дружеството правоприемник. Какви са общите
правила? Първото касае хипотезите, при които един неограничено отговорен съдружник става
акционер или ограничено отговорен съдружник или обратно. В първия случай например едно
СД става ООД или АД. По отношение на старите дългове, за които е отговарял неограничено,
се запазват. Възможно е обратното. Един ограничено отговорен съдружник да стане
неограничено отговорен. Има правило при преобразуването, което се отличава от общите
правила за събирателното дружество. Правилото е, че ако едно лице стане неограничено
отговорен съдружник в СД, то отговаря и за старите дългове (от момента на възникване на
съответното задължение), а не само новите дългове, които са поети след като е станал
съдружник. Тук правилото не е така. Отговаря само за новите дългове, а не и за старите. Датата
е датата на вписване. Правилото е също така, че задълженията за вноска се запазват (при
разделяне и отделяне – в което дружество отиде).

Има специални правила за закрила на кредиторите при вливане и сливане от една

страна и от друга – при разделяне и отделяне. При вливане и сливане основният проблем е, че
могат да се обединят две или повече имущества, като в едното може да има повече дългове.
Това касае необезпечените кредитори. Обезпечените не се засягат от преобразуването.
Например дружеството ми длъжник е супер, но се слива с едно страшно закъсало дружество.
Решението е горе-долу идентично. При вливане и сливане трябва отделните имуществени
комплекси да се управляват отделно (отделно счетоводно отчитане) за срок от 6 месеца. Този
срок тече от вписването на преобразуването. В този срок всеки кредитор на отделния
имуществен комплекс може да иска изпълнение или обезпечение от съответния имуществен
комплекс. Ако не се удовлетвори, той има право на обща привилегия върху този имуществен
комплекс пред кредиторите на другия имуществен комплекс. Той се удовлетворява преди
кредиторите на другото имущество. Това е преинципът. И друго правило – при вливане и
сливане членовете науправителния орган отговарят солидарно за това отделно управление.
При разделянето и отделянето проблемът е друг – едни дългове ще отидат в едно дружество, а
други – в друго. Всички задължения може да отидат в едното, а всички права – в другото. И
тогава кредиторите ще пият студена вода. Важи само за старите дългове (преди
преобразуването). За тях отговарят солидарно всички участващи в преобразуването дружества,
освен прекратените. Обаче отговорността е до размера на получените права от съответното
дружество, а в пълен размер отговаря само онова дружество, от което съобразно договора или
плана е взето съответното задължение. Възможно е при разделяне едно задължение да не е
разпределено. Ако не е разпределено – всички отговарят солидарно в пълен размер, а помежду
си отговарят проприционално на чистата стойност на имуществото, което преминава в тях.
При отделяне, ако имущество не е разпределено, то остава в преобразуващото се дружество.
Тогава само то отговаря си отговаря, а не приемащите и новоучредените дружества.

Продължаваме със защитата на кредиторите. Има още две хипотези при отделяне и
разделяне. Създават се правила за отделно управление като при вливането и сливането. Има
още едно право, което не е много ясно – касае хипотезата на отделяне и разделяне чрез
учредяване. Правоприемниците са новоучредени дружества. Ако преобразуващото дружество е
капиталово и ако размерът на капитала на преобразуващото дружество е по-голям от
капиталите на новообразуваните дружества, тогава старите кредитори могат да искат
обезпечение до разликата в капитала. Идеята е, че когато капиталът на правоприемниците е по-
малък от праводателя, това означава, че кредиторите ще разполагат с по-малко активи, с които
да се удовлетворят. Ако правоприемниците са персонално дружество. Тогава отговарят изцяло.
Ако някои са капиталови, други персонални – вади се капитала на капиталовите и се търси
останалото. Това са защитните средства на кредиторите.

Съдружниците и акционерите могат да оспорват преобразуването. Те имат 4 средства

за защита. Най-напред всеки съдружник или акционер, който участва в дружеството, което
участва в преобразуването, както и във всяко от участващите в преобразуването дружество,
може да оспорва преобразуването. Отрицателен установителен иск за оспорване на
преобразуването. Освен това е предвидено, че всеки съдружник или акционер може да встъпи
в производството като главна страна и може да поддържа иска, дори първоначалният ищец да
се оттегли. В закона са посочени основанията за този иск. Първото – някаква липса в договора
за преобразуване – липсва план или договор или те са нищожни. Второ – ако не саспазени
изискванията при извършване на преобразуването. Трето – решението за преобразуване
противоречи на императивна норма или устава на дружеството. Това основание е еквивалентно
на чл. 74, но искът не е в съотношение на замяна – има си друг иск. В 14-дневен срок трябва да
се предяви този отрицателен установителен иск. Той трябва да се предяви преди вписването.
Предявяването на иска спира вписването и въз основа на влязлото в сила решение съдът
отказва вписване. Този иск се води по реда на производството по търговски спорове в ГПК.
Искът за отмяна на решенията за преобразуване (по чл. 74) е недопустим.

Вторият способ за защита е иск, който може да се предявява само след вписване на
преобразуването. Той е иск за обявяване на недействителност на новоучредено дружество.
Искът е конститутивен. Ищец е всеки съдружник или акционер в учреденото дружество.
Основанията не са изрично посочении в закона. В този случай с е прилагат правилата на чл. 70
ТЗ. Повечето основания там са приложими, но не всички. Ответник е новоучреденото
дружество. Искът е конститутивен. Подсъден е на Окръжния съд по седалище на дружеството.
Искът може да се предявява и когато ОС не е било свикано по предвидения в закона или устава
ред. Ако искът на съдружник или акционер е бил отхвърлен, недопустим е от същия
съдружник или акционер нов иск.

Една следваща възможност е т.н. иск за парично уравнение. Ищец е всеки съдружник
или акционер. Този иск се води срещу тези дружества. Компетентен е окръжният съд. Това е
осъдителен иск. Установен е един 3-месечен преклузивен срок за предявяването на този иск,
който тече от вписването в ТР. Разликата е парично уравнение. Получил е дял за 500 лева, а е
имал акции за 1000 лева. Не се прилага правилото да не е повече от 10%, защото тук имаме
нарушени права.

Последният способ за защита е правото на напускане на съдружник или акционер.

Може пред дружество, което участва в преобразуването, да напусне. Трябва да е гласувал
против преобразуването и да има право. По принцип това право е възможно само при
капиталовите дружества. При персоналните се приема с единодушие. Там не е възможно да е
гласувал против. Не е ясно какво означава правното му положение да се променя. Дори само да
се промени процентното му правоотношение. Имал е 20% в преобразуващо се дружество, а
след преобразуването има 10%. Очевидно е, че има по-малко. Това преобразуващо право се
упражнява формално – псимено с нотариална заверка на подписа. Законът предвижда
осъдителен иск за тази справедлива цена, който да се заведе в 3-месечен срок от прекратяване
на членственото правоотношение. Последиците са ясни.

Ако в пеобразуването участват само персонални дружества, не се съставя доклад за

преобразуване, не се извършва проверка на договора. Ако участват само перосонални, всеки
съдрубжник или акционер може да блокира, като откаже да гласува “за” при приемането на
решение за преобразуването. Всъщност от длъжностното лице по регистрацията може да бъде
назначен проверител (?). Едноличният собственик на капитала приема едно решение.
Вертикално вливане – когато приемащото притежава 90% от акциите на вливащото се
дружество. Тогава не се създава доклад на управителния орган. Съдружниците от вливащото
се дружество имат право да напуснат дружеството. Освен това не е необходимо да се взема
решение от ОС на приемащото дружество. Няма никакъв смисъл от още едно решение. Има
едно специално правило, което касае отделяне на ЕООД. Учредява се ЕООД при условията на
частно правоприемство, но едноличен собственик на капитала става самото преобразуващо се
дружество, а не неговите акционери или съдружници.

58 .Преобразуване с промяна на правната форма – дружество се прекратява и на негово

място – друго. Универсално правоприемство. Акционерите в проебразуващото придобиват
членствени права в новоучреденото. Не могат да се приемат нови съдружници или акционери.
Въпрос на законодателна уредба е дали този ФС ще е преобразуване или не. На практика нищо
не се променя освен правната форма. Било е ООД, става АД например. Затова в някои
законодателства се смята, че това е същият правен субект. При нас не е така, при нас се
прекратява дружеството и на негово място възниква друго. Тук ФС е опростен. Планът трябва
да се представи не по-късно от 30 дни преди датата на решението. Когато е капиталово, планът
се проверява от проверител, който проверява съотношението на замяна с доклад. Предвидена е
възможност вън от това да се назначи проверител от длъжностно лице по регистрацията към
Агенцията по вписванията. За да може да приемат информирано решение, трябва да им е
предоставена достатъчно информация, така че да решат дали да гласува “за” или “против”. С
това решение може да се измени плана за преобразуване.

Изтървано нататък 31.03

Изтървана лекция на 07.04

61.Продължаваме с кооперации.

В България винаги са били отделно уредени от ТД. Първият закон е през 1907г. – за
корпоративните сдружавания. Имаше един за кооперациите от 91-ва, а сега законът за
кооперациите е от 99-та. Кооперацията е обединение на дребни производители и търговци. В
чл. 1 ЗК – определение. Кооперацията е ЮЛ, обявена е от чл. 1 ЗК за търговец. Въпреки че е
корпоративно ЮЛ тя се различава от останалите ТД, тъй като търговските сделки, които
сключва, има по-малко спекулативен характер. Целта не е само печалба (израз на
спекулативната/търговската дейност), но тази печалба да е насочена към задоволяване на
интереси на членовете – преди всичко икономически (но и социални и културни). Също така
идеята при кооперацията е, че тази търговска дейност е свързана с взаимопомощ и
сътрудничество между кооперацията и нейните членове.

Първата отлика между ТД и Кооперациите е тази не толкова силно изразена

спекулативна дейност – освен взаимопомощ и сътрудничество и задоволяване на лични
интереси. Има членски състав и капитал. Няма капитал като капиталово ТД. Капитал е
счетоводно понятие и всички корпоративни ЮЛ имат капитал. Но не са капиталови дружества.
Няма изискване за минимален капитал, не е константна величина. Капиталът се променя в
зависимост от стопанските резултати на дружеството. Когато едно капиталово ТД има загуби,
те се покриват с фонд резервен и после се покриват за сметка на капитала.

Променлив членски състав има. Ами и капиталовите ТД го имат – членовете не се

вписват. Но има особености. Само ФЛ могат да бъдат членове на кооперацията. Кооперацията
е правна форма, която служи за обединяване на дейността на ФЛ, които са някакви
производители. При това не само че членовете са ФЛ, а и членовете на постоянно действащите
органи на кооперацията са членове на кооперацията. Не могат да бъдат други, не могат да
бъдат външни лица. Целта е членовете активно да участват в дейността на кооперацията. Всеки
член има право на 1 глас независимо от вноската, която е направил. Характерно за
кооперациите е, че много често между кооперацията и членовете й възникват трудови
правоотношения. Нещо, което при ТД поначало не се предполага. Не че не е възможно. Това са
главните отлики между кооперациите и ТД. И понеже кооперацията се разглежда като форма
на взаимопомощ и сътрудничество има облекчения – освобождава се от такси във връзка с
учредяването й, преустройство и ликвидация. Има и по-благоприятен режим при самите
членствени права, защото в закона се вписва, че дяловата вноска на кооперацията не подлежи
на запор или удовлетворение по принудителен ред. Това всъщност е паричното вземане на
член-кооператора при разпределение на печалба или ликвидационен дял. Тези вземания са
несеквестируеми. Правната форма на кооперациите е една и съща. Няма различни видове
кооперации. Могат да имат само различен предмет на дейност – потребителни, трудови-
производителни, земеделски. Има едни особени кооперации – взаимоспомагателни каси, които
целят да осигуряват кредити на своите членове. Има и едни други кооперации, уредени в
Кодекса на застраховането – взаимозастрахователни кооперации. С тези последните ще се
занимаваме догодина. Има и жилищностроителни кооперации (ЗЖСК) – те не са търговци и
имат за цел придобиване на право на собственост върху жилищни имоти от членовете им.

Как се учредяват? По нормативно-контролната или нормативната система (за мен е

едно и също). На учредително събрание се взима решение за учредяване на кооперацията,
приема се устава и се избират органите й. Вписва се в ТР (конститутивно действие). От този
момент кооперацията се счита за учредена. Длъжностните лица в агенцията по вписванията
упражняват контрол по законосъобразност. Има една необяснима строгост на законодателя –
ако не започне дейност в рамките от 1 година от вписването си, прокурорът е активно
легитимиран да заведе иск за прекратяване на кооперацията. Такова правило няма за ТД и не
виждам защо трябва да го има за кооперациите. Нямам информация дали наистина се прилага
това.

62.Имущество на кооперацията

Нищо особено няма по отношение на имуществото. Няма ограничения относно това

какви имуществени права могат да бъдат притежавани. По едно време имаше забрана да бъдат
собственик на земеделски земи. Това беше вид реминисценция срещу ТКЗС-та. Това нещо
беше една безсмислена крайност и тя отпадна. Като всяко ЮЛ имуществото й е отделно от
нейните членове.

Вноските на членовете – няколко вида. Това са т.н. встъпителни вноски – за покриване

на разходите по учредяването. Най-важната вноска е дяловата вноска. Тя е основа за
формиране на т.н. дялов капитал – сумата от вноските към момента на учредяването. Дяловите
вноски служат за имуществена основа на кооперациите, с която започват да извършват
дейност. Минималният и максималният размер могат да се установят в устава. Няма правила в
закона за това. Редът за извършване на вноските също се урежда в устава. Могат да са парични
и непарични. Непаричните се оценяват от три вещи лица, назначени от управителния съвет. Не
се прилага чл. 73 ТЗ. Може да има допълнителни и целеви вноски – които по същество са
заеми, които дават членове на кооперациите. Може и да не са само заеми. Източници на
имуществото може да са заеми на трети лица, собствената дейност на кооперацията.
Задълженията също се отразяват на имуществото. Задълженията на кооперацията са
самостоятелни и отделни от задълженията на нейните членове. Тя отговаря със собственото си
имущество. Всъщност членовете не носят имуществена отговорност за задълженията на
кооперацията. Обаче в устава на кооперацията може да се предвиди, че членовете отговарят за
задълженията до определена сума над размера на дяловата вноска. Може да предвидят и
неограничена отговорност, според мен.

Във връзка със земеделските земи. Няма проблем членове да апортират ЗЗ. Може ЗЗ да
се предоставя за съвместно ползване. Има три опции в тази насока. Може на член на
кооперацията, може член на кооперацяита сам да ползва земеделската си земя и да ползва само
услуги на кооперацията. Може да отдава под аренда и под наем земята на кооперацията.

Кооперацията води счетоводство. Съставя ГФО. Предвидено е, освен това, че всеки

член на кооперацията има право за своя сметка да иска извършване на независим финансов
одит, като в този случай ръководството на кооперацията е длъжно да му оказва съдействие. Но
е за негова сметка. В ЗК е предвидено в чл. 63, ал. 7, че ако се установи при одита, че са
причинени вреди от трети лица на кооперацията, всеки член може да заведе иск.

Освен това кооперацията задължително формира фонд резервен – не може да е по-

нисък от 20% от дяловия капитал, който се променя всяка година. Фонд инвестиции – не може
да е по-малък от 10% от дяловия капитал. Това е за имуществото на кооперацията.

Членствено правоотношение. Само ФЛ. И понеже е обединение на дребни и бедни

лица, това е идеята, затова трябва да са много и да съберат пари и да могат общо да извършват
някаква дейност. Затова има минимален брой на членовете – 7 лица. Членовете могат да са
дееспособни лица. Не трябва да са поставени под пълни запрещение. Непълнолетни също
могат.

Едно лице може да е прието за член и след нейното учредяване. Редът за приемане на
едно лице за член на кооперацията е доста особен. Различава се от този за ТД. Трябва да се
подаде молба, по която се произнася най-напред управителния съвет на кооперацията, като тя
трябва да се разгледа на първото заседание. Ако управиелния съвет вземе положително
решение, членственото правоотношение възниква от момента на решението. Това решение
обаче трябва да се потвърди от ОС на кооперацията впоследствие. Ако го отмени решението,
тогава се прекратява. Ако управителният съвет откаже да приеме лицето, то може да иска
отмяна на решението от ОС в 14-дневен срок. Ако бъде отменено от ОС, то възниква от
момента на взимане на решение от ОС. Нова молба може да се подаде най-рано след 1 година.

Съдържание на членственото правоотношение. Права и задължения – имуществени и

неимуществени. Правната уредба на правата и задълженията е доста лаконична и несъвършена.
Посочено е само, че имат право на дивидент. Това парично вземане се погасява с три годишна
давност. За да възникне, трябва да има печалба към момента на изтичане на финансовата
година и да има решение за разпределяне на дивиденти. Членовете имат право и на
ликвидационен дял. Законът говори, че имат право на дяловата си вноска. Това не е много
точно. Съобразно променливия капитал стойността на техния ликвидационен дял също е
променлива. Давността за това вземане за ликвидационен дял е 5 години. Имат и вземане при
прекратяване на членственото правоотношение, когато кооперацията не се прекратява. Пак не
е точно равно на дяловата му вноска – пропорционално на капитала и броя на членовете. Имат
право на социално и здравно осигуряване.

Неимуществените права са управителни и контролни. Типичното за кооперацията е, че

членовете имат право да участват в дейността на кооперацията и да се ползват от нея. Това е
израз на идеята, че кооперацията е правна форма, която е обединение на ФЛ и т.н. При
трудово-производителните кооперации членовете имат право да сключват трудови договори.
Това не е субективно право в гражданскоправен смисъл, а някакво общо право (като правото
на труд в К). Имат и право да участват в ОС. Имат и контролни права – най-напред право на
достъп до книгата на регистрацията на членовете на кооперацията. Има само доказателствено
значение вписването в тази книга. Имат и право да искат информация от органите на
кооперацията за изпълнение на приетите решения и да искат отговори на въпроси, които
засягат интересите на кооперацията и нейните членове. На практика по всякакъв въпрос може
да се иска информация. Членовете имат и преобразуващо право, което се упражнява по
съдебен ред, да искат отмяна на решенията и действията на органите на кооперацията (подобно
на чл. 74 ТЗ). Имат и друг иск за защита на членствените си права (подобно на чл. 71 ТЗ).

Има и права, които не са члествени. Те касаят хипотезата, когато член предоставя земя
за ползване на земеделска кооперация, той си запазва собствеността и получава арендно
възнаграждение, наем в пари или в натура даже.

Задълженията? Имуществени са от една страна – за вноска. Ограничено дееспособните

членове на кооперацията правят вноските със съгласие на родител или попечител. Има и
неимуществени задължения – да спазват устава и решенията на органите, както и да
съдействат за постигане на целите на кооперациите. При неизпълнение на задълженията има
специфични неблагоприятни последици. Може един член да е изключен (като в ТЗ), това е
ясно. Но има и санкции, които според мен са безсмислени. Може да се прави забележка, както
и предупреждение за изключване. Тези неща нямат правни последици и са по-скоро морални
санкции. Налагат се от управителния съвет.

Как се прекратява членственото правоотношение. Има неизчерпателен списък в закона.

Разбира се – при смърт. Членственото правоотношение има строго личен характер, не може да
се прехвърля или наследява. Прекратява се и при прекратяване на кооперацията. Може и с
напускане – с едностранно волеизявление на член. Трябва да е в писмена форма и с
едномесечно предизвестие. Що се касае до изключването – основание за изключване са
нарушения на закона, устава и решенията на органите на кооперацията. Компетентен орган да
вземе решение за изключване е само ОС на членовете. Но до приемането на такова решение
управителният ъсвет може да отстрани даден член по условия и ред, определени в устава.
Когато се приема решение за изключване на член е предвидена процедура, която е, че
решението се обсъжда най-напред (първата точка в дневния ред). Дава се възможност на члена
да се изкаже преди да се вземе решение.

Всеки член има право да получи паричната равностойност за членственото си

правоотношение. Каквато и да е причината за прекратяването. Това вземане възниква не в
момента на прекратяване на членственото правоотношение, а трябва да изтече финансовата
година, да се приеме ГФО и кооперацията е длъжна да му изплати този негов дял при
положение, че той няма задължение към кооперацията (иначе тя може да прихване). Това
вземане се погасява с 5-годишна давност. Ако има и други вноски – може да ги получи и тях.

63.Органите.

Най-напред Общо събрание на членовете. По право в него участват всички членове.

Ако е над 200 членове, тогава е общо събрание на пълномощниците. Те трябва да са не по-
малко от 70 и се избират с тайно гласуване от членовете. Чл. 15 – въпросите, по които е
компетентно. Но ако нещо не е изброено там и не е уредено в устава, ОС пак може да вземе
решение по този въпрос. Преустройство, прекратяване, изключване на членове, вноските на
членовете (допълнителни, целеви), избира и освобождава всички останали органи. Освен това
ОС може да отменя решенията на останалите органи. Това е нещо, което е специфично за
кооперацията и което всъщност потвърждава, че то е върховен орган. Защото при ТД ОС няма
такова правомощие. ОС е колегиален орган, функционира чрез заседания, не е предвидена
възможност за взимане на неприсъствено решение. Органът, който го свиква е управителният
съвет (УС). Поначало УС може да свика ОС по свое желание. Има редовни и извънредни пак.
Редовното ОС трябва да се проведе до края на месец април. Може по искане на председателя
на кооперацията (специфичен орган за кооперациите). Може и председателя на контролния
съвет, както и 1/3 от пълномощниците. Може и управителния съвет на кооперативния съюз, в
който кооперацията членува – териториален или национален. Управителният съвет е длъжен да
свика ОС в 14-дневен срок от получаване на съобщението от тези лица. Ако не спази срокът,
членовете свикват сами без намесата на съда. Самото свикване става с писмена покана,
разгласена по реда на устава. Може да взима решения по въпроси, които не са включени в
дневния ред, но само ако всички присъстват и са съгласни. Тук има отлика от АД – там трябва
всички членове да не възразят. А тук трябва да се изрази съгласие. УС е длъжен да осигури
достъп на всички членове до ОС. С право да присъстват (съвещателен глас) са представители
на кооперативните съюзи, в които участва кооперацията. Предвиден е кворум – повече от
половината членове. А за някои най-важни въпроси, като например изменение и допълнение на
устава, избор на органи, ликвидация, придобиване на вещни права върху недвижими имоти
кворумът е 2/3. Но е възприет принципът на спадащия кворум. Изчаква се един час и
събранието е редовно колкото и членове да присъстват. Решенията се вземат с обикновено
мнозинство, като уставът може да предвиди и по-високо. Законът предвижда квалифицирано за
важни въпроси – изменение и допълнение на устава, преустройство и прекратяване, избор на
органи, целеви вноски, разпореждане с вещни права върху недвижими имоти и т.н. Изборът на
председател – 2/3 от присъстващите. Но ако няма мнозинство, който от кандидатите има най-
много гласове, той става председател. Гласуването е явно, но може да се реши да е тайно.
Всеки член има право на един глас. Членовете могат да присъстват лично или да са
представлявани с писмено пълномощно, като едно лице не може да е представител на повече
от 3 члена.

Друг постоянно действащ орган на кооперацията е УС. Членове на УС могат да са само

членове на кооперацията. Избират се за срок от 4 години, като в устава трябва да се посочи
броя на членовете. Както и броя мандати, които може да има един член. Има ограничения кой
не може да бъде. Чл. 28б – ограничения за извършване на конкурентна дйеност, които могат да
бъдат преодолени със съгласие на ОС. Предвидена е възможност да бъдат избрани и т.н.
подгласници. Резервни членове на УС, които се избират за същия мандат. УС, както посочва
самото наименование на органа, управлява дружеството като изпълнява решенията на ОС.
Това управление е свързано с определени сделки, които са посочени в чл. 21, ал. 2. Те изискват
предвариттелно съгласие на УС. Самият УС обаче не представлява кооперацията.
Председателят всъщност представлява кооперацията пред третите лица. УС също е колегиален
орган. Той работи на заседания. Свиква се от председателя на УС, който е председателя на
кооперацията (самостоятелен орган). Той е компетентен да свиква заседанията (най-малко
веднъж месечно). По искане на 1/3 от членовете или от контролния съвет също може да се
свика заседанието на УС се дава 14-дневен срок, който ако не бъде спазен те могат да го
свикат. Уреден е кворум 2/3 от членовете на УС. Гласуването е явно и с обикновено
(абсолютно?!?) мнозинство от всички членове. Чл. 28б – членовете на УС дават гаранция,
която се определя в устава, която не може да бъде по-малко от 3 месечно брутно трудово
възнаграждение, която служи за обезпечение на вредите, които причиняват. При разногласие
превес има председателят.

Председателят също се избира от ОС. Той е самостоятелен орган. Не само е член

(председател) на УС. Този председател също се избира за срок от 4 години. Може да е само
член на кооперацията. Неговите правомощия са, че той представлява кооперацията (няма друг
представителен орган), освен това организира изпълнението на решенията на УС, прекратява
трудовите договори. Сделките, които извършва, когато става дума за сделки с разпореждане на
права върху недвижими имоти – трябва решение на УС. Но в светлината на ТР 3/2013г., което
верно е по повод ООД, предполагам, че това е тенденцията – липсата на такива решения няма
да се отрази според мен на действителността на сделката. Тези решения още повече, не се
вписват, неизвестни са на трети лица. УС може да спира изпълнението на решения или
действия на председателя. Като в такъв случай последният е длъжен да свика ОС в
едномесечен срок, което решава спора. Председателят дава същата гаранция, която има по
отношение на членовете на УС. Но това не значи, че плаща две гаранции (и като член на УС).
Изискванията към него са същите като за членовете на УС.

Чл. 26а – ОС не може когато си иска да освободи председателя от длъжност. Само при
наличие на тези основания.

Преобразуване. Правилата за преобразуване на ТД не се прилагат – нито субсидиарно,

нито по аналогия. Прилага се редът по ЗК. Преобразуването обхваща само тези четири
класически форми на преобразуване (защото няма видове кооперации). Не може при отделяне
и разделяне да се правоприема от съществуващо дружество (както по ТЗ). За сливане и вливане
трябва да има договор и да се приеме решение от ОС на членовете и трябва да се извърши
вписване. Последиците при сливане и вливане са общо взето идентични като при ТД.
Прекратяват се вливащите и сливащите кооперации. Универсално правоприемство. Освен това
при сливане и вливане има лаконични правила за защита на кредиторите. Решението трябва да
се съобщи писмено от УС на новообразуваната кооперация или на приемащата кооперация на
старите кредитори. В 6-месечен срок от получаване на съобщението кредиторите могат да
искат изпълнение или обезпечение. Предвидено е отделно управление на имуществените
комплекси, но то е в 9-месечен срок от приемането на решение за преобразуването (не от
вписването). Това отделно управление има смисъл само ако кредиторите имат обща
привилегия по отношение на кредиторите на другия имуществен комплекс. УС отговаря за
вреди на правоприемника, ако не е уведомен или не се управлява отделно имуществото. По
отношение на членствените права и задължения е предвидено, че лице по прекратена
кооперация придобива членствени права в новоучредената. Кредиторите тук са по-добре
защитени (от ТЗ). При отделяне и разделяне възниква солидарна отговорност между
кооперациите, която е неограничена.

Прекратяване. Може да се извърши или по решение на ОС за прекратяване, или по

решение на окръжния съд, който приема това решение при предявен конститутивен иск.
Прокурорът или кооперативният съюз е активно легитимиран, ако кооперацията извършва или
преследва забранена със закон цели или дейност. Ако членовете е под установения брой
минимум членове в продължение на 6 месеца също. Решението за прекратяване се вписва в ТР.
Прекратяването има сила от момента на вписване на решението в ТР. Компетентният орган
трябва да назначи ликвидатор или ликвидационна комисия (от 3 лица). Това са двете опции. И
да определи срок за ликвидацията. Ликвидаторът може да е лице, което не е член на
кооперацията. По отношение на ликвидаторите важат забраните за членовете на УС (чл. 20, ал.
2). Органът, който ги е избрал, може да ги сменя по всяко време. Имат права и задължения на
УС и на председателя. Ако е ликвидационна комисия, един ликвидатор се определя за
председател. Ликвидаторите отговарят солидарно. Плащат им се възнаграждения, които се
изплащат преди всички други вземания. Действия – довършват се текущите работи, осребрява
се имуществото, събират се вземанията и се плащат задълженията. Трябва да се уведоми
териториалната дирекция на НАП в срок от решението. Има механизъм за удовлетворяване на
кредиторите – двумесечен срок от вписване на решението, кредиторите трябва да си поискат
вземанията. Кооператорите са длъжни да уведомят кредиторите си с писмо с обратна разписка
(ако знаят кои са). Вземанията могат да са оспорени (дори от друг кредитор). В такъв случай
ликвидаторът трябва да уведоми съответния кредитор, че вземането му е оспорено, и тогава
той трябва да предяви установителен иск в 1-месечен срок. Ликвидация се провежда само при
положение, че кооперацията е платежоспособна. Затова не се съставя сметка, в която да се
подредят вземанията съобразно привилегиите (като при несъстоятелността). Ако няма
достатъчно средства, трябва да се иска откриване на производство по несъстоятелност. След
като се удовлетворят кредиторите, тогава възникват вземанията за ликвидационни дялове на
членовете на кооперацията. Освен това членовете на кооперацията имат право да получат и
другите свои вземания, които не са получили (като неполучени дивиденти, целеви вноски,
допълнителни вноски). Членовете на кооперацията могат да са и кредитори. След
окончателното разпределение на имуществото – отчет на ликвидаторите и искат в 1-дневен
срок заличаване.

Хипотеза за възстановяване на дейността на кооперацията – чл. 79 (или 49?). ОС може

да реши до приключване на ликвидацията да възстанови дейността. Това може да стане по
всяко време до заличаването (а не както е по ТЗ – само до започване на разпределение на
имуществото).

64.Кооперативни предприятия. Това е едно ЕТД. За да се учреди такова дружество,

трябва да се вземе решение от ОС на кооперацията, в което да се реши какъв да е капиталът и
да се упълномощи УС. Що се касае за междукооперативното предприятие – ООД или АД, със
съдружници кооперации. Пак трябва да се вземе задължително решение на ОС. Има едно
ограничение за участието на кооперацията в други дружества. Забранено е на кооперацията да
участва като неограничено отговорен съдружник в събирателно или командитно дружество.

Кооперативните съюзи. Не са търговци. Субсидиарно за тях се прилага режимът за

кооперацията. Има национални, териториални и др. съюзи. Провежда се учредително
събрание, на което участват представители на кооперации, които искат да станат членове.
Изисква се най-малко 7 кооперации за създаването на кооперативни съюзи. Самите
териториални съюзи могат да учредяват национални кооперативни съюзи. Целите са
представителство и защита на членовете ан участващите кооперации. Органите са същите като
кооперациите – ОС, УС, КС и председател. ОС е от пълномощници, избрани от ОС на
участващите кооперации. УС, КС и председателя на кооперативния съюз – срок от 4 години.
Може УС да избере друг орган – изпълнителен комитет, като определи правомощията му.
Кооперативните съюзи могат да образуват фондове за взаимно подпомагане на кооперациите
за образование, квалификация и т.н.

И последно за кооперациите – съдебния надзор. Решения и действия на всички органи,

които противоречат на закона или устава, могат да се отменят по исков ред с конститутивен
иск, като искът е родово подсъден на РС и местно подсъден по седалище на кооперацията.
Искът може да се води от прокурор, от кооперативен съюз, в който кооперацията членува,
както и контролния съвет на кооперацията. Като главна страна могат да се присъединяват и
другите членове на кооперацията. Контролният съвет също може да се присъедини. Уредени са
преклузивни срокове за воденето на тези искове, като те започват да текат в различен момент.
Ако става дума за член на кооперация – двуседмичен срок от приемане на решението (или от
деня на уведомяването за решението). Контролния съвет – двуседмичен срок от приемане на
решението или действието. Но има при всички случаи 3-месечен преклузивен срок от взимане
на решението или извършването на действието. Решението на съда подлежи на обжалване.
Съдът може да спре атакуваното действие или решение. Това е особено. Това противоречи на
това какво може да се спира с решение на съда. По принцип могат да се спират само
производства. Гражданскоправни сделки не могат да се спират. Но тук може. Този иск много
прилича на чл. 74, но има по-широко приложение. Не само решения на ОС, а и на останалите
органи, а може и да се отменят действия, а не само решения. Има и разлика с оглед на
легитимираните лица, както и компетентния съд (по 74 ТЗ е окръжният съд). Също така този
иск е по чл. 58 ЗК. Има иск по чл. 60 ЗК – за защита на правата на член-кооператор, ако са
накърнени от органи на кооперацията (подобен на чл. 71). Този иск е субсидиарен на иска по
чл. 58. Ако съответният член разполага с иска по чл. 58, той не може да води иск по чл. 60.
Искът по чл. 60 е безсрочен (само 5-годишна давност). Това означава, че ако изпусне срока по
чл. 58 не може да води по 60. Може евентуално да се съединява с иска по чл. 58.

65.Европейско кооперативно дружество.

Правната уредба е в регламента. Има йерархия на източници, подобна на европейското

дружество. Ако регламентът изрично разрешава това, приложим е уставът, след това се
прилагат нормите на съответната ДЧ по отношение на европейското кооперативно дружество
(ако има) и след това се прилагат правилата за кооперациите в националното право.
Европейското кооперативно дружество е ЮЛ. То е вид кооперация според националното право
на съответната ДЧ. Все пак значи има друг вид кооперация от ЗК, но е много по-различен от
кооперацията.

Целта е задоволяване или развитие на дейността на членовете, като това става чрез
сключване на споразумения с оглед извършване на работа или пък осигуряване на стоки в
рамките на дейността, която развива дружеството. Особеното е, че дружеството развива
договори. Или предоставя стоки и услуги на членовете си или получава стоки и услуги от тях.
Броят на членовете е променлив. Нещо много особено – това дружество има капитал. Тази
правна уредба наподобява тази на капиталовите ТД, но с някои особености. Членовете на ЕКД
не отговарят за задълженията на самото дружество (записано е, че отговарят за записания
капитал, което означава, че не отговарят).

Как се учредява? По няколко способа, но винаги трябва да има трансграничен елемент,

като европейското дружество. Може да се учреди най-малко от 5 ФЛ, установени най-малко в
5 ДЧ или от 5 ЮЛ, учредени съгласно законодателството на ДЧ, но са установени в различни
ДЧ или са уредени от законодателството на най-малко две ДЧ. Дейността не е чисто
спекулативна. Забранено е ЮЛНЦ все пак да са членове. Могат да се учредят чрез сливане и
вливане на кооперации, като най-малко две от тези кооперации са по различни законодателства
на ДЧ. Може и ако кооперация има най-малко две години дъщерно дружество или клон в друга
ДЧ.

Учредителите трябва да изготвят устав в писмена форма и трябва да се извърши

вписване в ТР. Не е задължително да се проведе учредително събрание. Извършва се обявяване
(с информативно значение) в ОВЕС. Извън тези правила за учредяването поначало за
учредяването се прилага националното право по седалището на ЕКД за кооперациите.

На следващо място може да се учреди чрез преобразуване – сливане или вливане.

Принципът е, че поначало се прилага правото за сливане и вливане за кооперациите на ДЧ на
съответната ДЧ. А при липса на такова правило се прилага субсидиарно правилото за сливане
и вливане на АД за съответната ДЧ. При нас има общо правило – ако кооперация притежава
земя на наша територия, тогава тя не може да участва в такова сливане или вливане.
Управителните органи на всяка кооперация изготвят писмен доклад за плана и съотношението
на замяна. Този план се обявява в ТР (по нашето право). Всеки член има право най-малко
месец преди датата на ОС да получи безплатно редица документи. Освен това всяка
кооперация трябва да изисква от независим експерт за изготви доклад, който да съдържа
оценка за плана за сливане или вливане. ОС на всяка кооперация приема плана за
преобразуване. Вън от това, кооперациите, които участват в преобразуването, но които са от
държави, различни от държавата по седалище на новоучредената или приемащата кооперация,
трябва да представят удостоверение за законосъобразност на съответния орган (у нас –
длъжностно лице по регистрацията). И накрая – вписване по приемащата кооперация.
Предвидено е, че ЕКД не може да е обявено за недействително, ако вече е вписано в регистъра.
Но ако е било вписано при липса на проверка за законосъобразност, това е основание за
прекратяване на ЕКД.

И последният способ за учредяване е чрез преобразуване на съществуваща кооперация

в ЕКД. Тук няма промяна в правосубектността. Следва се същият фактически състав.

Правноиндивидуализиращите белези на ЕКД. За фирма – трябва да има израза “ЕКД” в

нея. А ако е с ограничена отговорност трябва да се включи израза “с ограничена отговорност”.
Седалище – последната дейност. Може да се променя в друга държава. Тогава трябва план,
който се обявява в ТР, доклад от управителния орган. Членовете не ЕКД, както и кредиторите
имат право по седалището на ЕКД да се запознаят с материалите и да получат копие от плана и
доклада. В случай на преместването на седалището всеки член, който е гласувал против
преместването, може да се оттегли с едностранно волеизявление. В този случай
правоотношението му се прекратява в края на съответната финансова година. Удостоверение
за законосъобразност. Решението от ОС не може да се приеме по-рано от 2 месеца. Също се
извършва вписване. Новото седалище може да се противопостави на третите лица, само след
вписване в регистъра по старото седалище. Третото лице трябва да е добросъвестно, за да не
му е противопоставимо преместването. Преместването на седалището не променя
подсъдността. Има забрана за преместването – ако е започнало производство по ликвидация
или несъстоятелност, седалището не може да се премести.

Има изискване за минимален капитал. Той е 30 000 евро. Може и да е в различна

валута. Но може и да е евро, ако съответните ДЧ не са приели еврото. Този капитал се вписва в
ТР. Измененията в капитала не се вписват. Хем има капитал, хем няма. Но по-скоро режимът
наподобява този на капиталовите ТД. Предвидено е, че капиталът може да се увеличава.
Състои се от дялове. Няма изискване да имат една и съща номинална стойност. Могат на
съответните дялове да съответстват членствени правооношения с различни права. Казано е
вноски на членовете или с приемането на нови членове. Може да се увеличава номиналната
стойност на дяловете и може да се издават нови дялове. Увеличаването може и да е номинално,
а не само ефективно. Капиталът може да бъде и намаляван, включително чрез намаляване на
броя на дяловете. Може да бъде намаляван и чрез намаляване на номиналната стойност на
дяловете. Намаляването и увеличаването се извършва по решение на ОС на членовете.
Капиталът е разделен на дялове, които са поименни, като дяловете могат да имат различна
номинална стойност, но номиналната стойност на дяловете, на които съответства съответна
категория членствени правоотношения, трябва да е една и съща. Привилегированите дялове
трябва да са с една и съща стойност. По класове е, тоест.

Вноските – правилата са подобни на АД. Трябва да са внесени поне 25%. Крайният

срок е 5 години. Ако се дават дялове за непарични вноски, не могат да са частични. Както е в
нашето право. По отношение на апорта – за оценка се прилага националното право, приложимо
към АД. За членствените правоотношения – регулирани са. Придобиването на членствени
права подлежи на одобрение от управителния орган на ЕКД. А решенията за отказ могат да се
оспорват пред ОС на ЕКД. Поначало членствените права и задължения могат да се прехвърлят
на трети лица по условия, предвидени в устава. Но със съгласие или на ОС, или на
управителния орган (административен орган го нарича Регламентът). Забранено е на ЕКД да
придобива собствени дялове. Но може да използва собствени дялове за обезпечение пред
кредитни институции.

По отношение на членовете, възможно е в ЕКД да участват и членове, които не се

ползват от дейността на дружеството. Тоест, които не сключват договори с него и не
предоставят или не получават стоки или услуги. Това са т.н. членове-инвеститори или членове-
непотребители. По отношение на прехвърлянето на членствени права поначало се вписва в
книга. Освен доказателствено, това вписване в тази книга е и за противопоставимост. В
Регламента са предвидени и основанията за прекратяване на членствено правоотношение. Едно
от тях е оттегляне (с едностранно волеизявление на съответния член) с предизвестие – в края
на финансовата година. В регламента е предвидено всеки член, който се противопостави на
устава, с което се поемат съществени задължения или се увеличават съществено
съществуващи, може да се оттегли в срок от 2 масеца от решение на ОС. Друга хипотеза за
оттегляне – с преместване на седалището. Друга хипотеза – изключване. Основание за това е
когато сериозно наруши задължението си и действа в противоречие с интересите на ЕКД.
Изключването се извършва от управителния орган. ЕКД има структура като АД. Може да има
едностепенна или двустепенна система на управление (като европейското дружество).
Последиците от прекратяване на членственото правоотношение са, че съответният член има
право да получи паричната равностойност на правоотношението. Ще продължим следващия
път.

Изтървано 10-тина минути от 28.04.2017г.

В регламента е предведно, че всеки член на дружеството по време на заседание на ОС

има право да направи искане за сведения за дейността на дружеството по точките от дневния
ред, ако засягат нарушение на задължение за тайна или накърняват дружеството.

Правилата за кворум и мнозинство се предвиждат в устава на ЕКД. Има едно изискване

обаче, което касае изменението и допълнението на устава. Когато се прави това, поначало
кворумът е половината от общия брой гласове, но е въведен принципът за спадащия кворум.
Няма значение колко членове присъстват. Решението се взима с квалифицирано мнозинство
2/3 от представените на заседанието гласове. Предвидени са и правила за провеждане на т.н.
браншови или секторни събрания. Няма да се занимаваме с тях.

Има общи правила за постоянно действащите органи – и за едностепенната и

двустепенната система. Много са подобни на европейското дружество (АД). Мандатът не може
да надхвърля 6 години, но могат да бъдат преизбирани много пъти. Има ограничение, че не
могат да бъдат членове на постоянно действащите органи ЮЛ, които съгласно правилата на
съответната ДЧ (където е седалището) нямат право да участват в орган на кооперацията или
нямат право по силата на АА от тази ДЧ. Ако представляването на дружеството по отношение
на третите лица е предоставено на повече от един от членовете на постоянно действащите
органи има правило, че поначало представляването е колективно, освен ако ДЧ, където е
седалището, не предвижда друго. Има и специални правила, свързани с обема на
представителната власт, които са различни от нашето вътрешно право за кооперациите.
Органите за управление ангажират ЕКД и по въпроси, които са извън предмета на дейност,
освен ако не ангажират дружеството по такива въпроси, за които има забрана по закон или акт
на съответната ДЧ. Ако се извърши сделка извън предмета на дейност, вписан в ТР, ДЧ може
да реши, че тази сделка не ангажира дружеството, освен ако то не каже, че третото лице е
знаело или е трябвало да знае, че публикуването на устава само по себе си не е доказателство
за това, че тази сделка е такава. Предвидени са и сделки с разрешителен режим. В устава може
да се предвидят сделки, при които в двустепенната система е необходимо решение на орган, а
при едностепенна – предварително решение на ОС. Също е задължение на органите да пазят
тайните на дружеството. При равен брой гласове председателят има решаващ глас. Членовете
на постоянно действащите органи отговарят за вреди съобразно правилата за кооперациите в
ДЧ.

Има правила за едностепенната и двустепенната система на управление. При

двустепенната управителния орган управлява и представлява ЕКД, като е възможно
изпълнителен директор да прави това (но в нашето право няма такава опция). Няма правила за
броя на членовете на управителния орган. Може да е едноличен. Членовете му се назначават от
надзорния орган. Може от ДЧ да се предвиди, че членовете се назначават от ОС. Нашата
държава нищо не е предвидила. Освен това предвидено е, че нито едно лице не може да бъде
член и на надзорен и на управителен орган. Ако управителният орган е колегиален, избира
председател с чисто административни функции. Свиква заседание (може и по искане на член
на управителния орган). Самият той не може да упражнява управителни функции и не може да
представлява ЕКД пред трети лица – само от управителния орган.
 Членовете на надзорния съвет се назначават от ОС, като има изискване, че не повече от
¼ могат да са потребители. Броят на членовете се определя в устава на дружеството.
Контролът много наподобява като при нашето АД. Управителния орган трябва да информира
ОС незабавно за всякаква информация. Надзорния орган може да изисква сведения от
управителния орган от всякакъв вид. Надзорният орган има право да прави проверки на
дейността на управителния орган. Надзорният орган избира председател, който свиква
заседанията сам или по искане на поне 1/3 от членовете на надзорния орган или по искане на
управителния орган.

При едностепенната система има един орган, наречен административен орган. Броят на
членовете се определя от устава на дружеството. ДЧ могат да предвидят правила за минимален
и максимален брой на членовете, но ние не сме. Не повече от ¼ могат да бъдат членове, които
не са потребители. Членовете на административния орган се назначават от ОС. На първия
орган могат да бъдат предвидени в устава. Възможно е в устава да се предвиди, че членовете
имат заместници. Заседава веднъж на три месеца най-малко, като всеки му член има право да
се запознае с всички документи. Административният орган избира председател с
административни функции – длъжен да свиква заседанията съобразно устава, може служебно
или по искане на поне 1/3 от членовете. Административният орган управлява и представлява
дружеството. Отново може да се предвиди изпълнителен директор, който да прави това, но
нашата ДЧ не го е предвидила.

Може да се издават ценни книжа, които не са акции или облигации, а материализират

някакви особени права, привилегии. Притежателите им нямат право на глас. Предвидено е
също, че ЕКД е длъжно да формира фонд резервен, като размерът му не е предвиден в самия
регламент и следователно трябва да се прилагат правилата за кооперацията. До постигане на
минимума трябва да се отделят 15% от печалбата след облагане с данъци. По отношение на
ГФО – като кооперациите. Той подлежи на независим финансов одит и се обявява в ТР.
Поначало се прилагат правилата за кооперацията по седалище на ЕКД. Предвидена е и
възможност да се иска прекратяване на дружеството с иск пред окръжния съд по седалището
на дружеството в определени случаи. По специално, когато е нарушен чл. 2 (изискванията за
учредяване на дружеството, по отношение на броя на членовете). Другото основание за
прекратяване е ако капиталът спадне под минимума (30 хил. евро). Освен това, ако в случая на
учредяване на ЕКД чрез вливане и сливане е нарушено законодателството на някоя от ДЧ за
сливане и вливане. Освен това е възможно също така да се иска прекратяване на дружеството,
ако са нарушени изискванията на ДЧ.

Може ЕКД да се преобразува в кооперация по режима на ДЧ, където се намира

седалището му. Но трябва да са изминали 2 години и да бъдат приети първите два ГФО. Това
преобразуване няма последица за правосубектността. Защото ЕКД се разглежда като вид
кооперация. Правната форма уж се запазва. Въпреки че по нашето вътрешно право е различна
правна форма. Изготвя се план за преобразуване (обявява се в ТР най-малко 1 месец преди
свикване на заседание на ОС), доклад. Планът се проверява от един или повече независими
експерти, назначени от съдебен или административен орган (по нашето право – длъжностното
лице по регистрацията). След това се извършва вписване в ТР (по нашето право).

66.Несъстоятелност
 У нас е имало правен режим от стария ТЗ от 1898г. След това нямаше. През 1994г.
беше приета част четвърта на ТЗ, която включва текстовете от чл. 607 до 760. Тази правна
уредба претърпя поне три големи изменения и може да се каже, че все още има текстове, които
се нуждаят от усъвършенстване.

Несъстоятелността, като съквупност от правни норми, е процесуалноправен институт.

Има и материалноправни норми. Разглеждането като производство (динамичен ФС),
особеностто е, че несъстоятелността първо е хетерогенно производство (съдържа различни
производства). Има две или три фази или етапи, като те са различни по своята същност. Едната
фаза е фазата на откриване, а втората – същинската. Първата фаза е едно особено
производство, което по същество се разглежда като исково производство, което ако трябва да
бъдем точни не е исково, а квазиисково. Втората фаза – различни производства, най-общо
казано е едно производство по принудително изпълнение. Но в двете фази могат да се развият
и други производства – обезпечителни производства. Може във второто да се приеме
оздравителен план, при което не се извършва осребряване. Така че може най-различни
производства. Ако трябва да се даде най-обща характеристика (която не е точна), но
разглеждайки все пак сърцевината на това производство, това е едно съдебно производство по
универсално принудително изпълнение на един търговец, който е неплатежоспособен или
свръхзадължен. Характерно за несъстоятелността (за втората фаза) е универсално
принудително изпълнение. Универсално, защото имат право да участват всички кредитори. То
е съдебно, защото се развива под надзора на съда, включително и във втората фаза, когато се
извършва осребряването. Има един орган, който се нарича синдик, който извършва действия
по осребряването, но те трябва да бъдат одобрявани от съда. Характерно за нашето право по
отношение на персоналното действие е, че адресати на това производство могат да са само
търговци. Има изключение – ЮЛНЦ. Изрично е предвидено в ЗЮЛНЦ. Но не може да се
провежда по отношение на ФЛ (дори ЕТ?). Производството по индивидуално принудително
изпълнение е цели удовлетворяване на един кредитор. Там може всеки кредитор да се
присъединява по своя воля или по право (за публичноправни вземания). Така че не е съвсем
индивидуално. Има разлики – тук може и по молба на длъжника. Там трябва изпълнителен
лист. А тук няма нужда от такъв изпълнителен лист. Различни са фазите и т.н.

Ще кажа няколко думи за масата на несъстоятелността, въпреки че това е следващият

въпрос. Обект на изпълнение на това универсално принудително изпълненеие е масата на
несъстоятелността – всички имуществени права на длъжника, както настоящи, така и бъдещи.
По отношение на длъжника ЕТ, там се включват и личните му имуществени права, а и вещите
СИО, ако са секвестируеми, както и неограничено отговорен съдружник на ТД. Кои кредитори
участват? Масата служи за удовлетворяване на всички кредитори. Няма значение кой е ЮФ,
породил вземането. Но това е за втората фаза. В първата фаза не участват всички кредитори.
Има кредитори по чл. 616, ал. 2, които се удовлетворяват накрая. Има обезпечени,
необезпечени кредитори, но това е от значение за реда на удовлетворяване. Но тези по чл. 616,
ал. 2 се удовлетворяват накрая. Важен е проблемът за т.н. нови кредитори. Те са тези, чиито
вземания са възникнали след откриване на производството по несъстоятелност. Те би трябвало
да се третират по-благоприятно поначало. Дали са нещо на един длъжник, който е закъсал. Те
се третират малко по-благоприятно, но не много. При разпределението новите кредитори са
поставени преди старите хирографарни кредитори. Това е за кредиторите.

Продължаваме с първата фаза. Кои са материалноправните предпоставки за откриване

на производство по несъстоятелност? Първата е, че това производство може да се открива само
по отношение на длъжник, който е търговец. Има търговци, по отношение на които не може да
се открива производство по несъстоятелност. На първо място – дружество, които упражнява
държавен монопол (вече няма такива – преди бяха НЕК, БТК, БДЖ) или създадени с особен
закон (въздушно движение). По отношение на банки и застраховтели, инвестиционни
посредници и др. не се прилага общия режим. По отношение на тези лица се прилага
производство по несъстоятелност има отделни правила. За банките има Закон за банковата
несъстоятелност. Има и отделни правила в отделни закони, че не може да се открива
производство по несъстоятелност – напр. фондовата борса, централния депозитар (и двете са
АД). От друга страна възможно е да бъде открито производство по несъстоятелност и по
отношение на лице, което не е търговец – ЮЛНЦ. Освен това откриването на производство по
несъстоятелност на дружество се открива успоредно такова за неограничено отговорния
съдружник. Освен това се открива производство по несъстоятелност и по отношение на таен
съдружник. Има един явен съдружник, който е търговец и върши цялата търговска дейност, и
един таен съдружник, който прави само вноски в предприятието и получава доходи (съобразно
договор). Това е договор, който наподобява гражданското дружество, но тук всъщност цялата
дейност е извършвана от явния съдружник. Така че това е предвидено тук – независимо дали
тайният е търговец или не. Същото и за неограничено отговорните съдружници – независимо
дали са търговци или не. Това е т.н. скрито съучастие. Тайният съдружник въобще не извършва
търговска дейност. Предвидено е също така, че при смърт или заличаване на ЕТ или
неограничено отговорен съдружник, може да бъде открито производство по несъстоятелност в
едногодишен срок от смъртта или заличаването при положение, че е имало основание за
откриване на производство по несъстоятелност преди смъртта или заличаването (за кого?).

Материалноправна предпоставка е неплатежоспособност. Понятието се променя през

годините. Неплатежоспособност е налице, ако е налице невъзможност за изпълнение на
изискуемо парично задължение. Трябва да е изискуемо. Не е необходимо задължението да е
ликвидно (безспорно). Но не кое да е. Не всяко изискуемо парично задължение е основание за
неплатежоспособност. Трябва да е свързано с търговска сделка. Ще учите търговските сделки.
Търговската сделка може да е недействителна, развалена, унищожена, прекратена. Това
задължение може да произлиза от всички тези ЮФ. Защото преди имаше спор в практиката,
защото законът беше (само от търговска сделка). Изискуемо парично публичноправно
задължение, свързано с търговска дейност (данък, мито, а не някаква глоба за ПТП). Освен
това задължение за частно държавно вземане (не общинско). Това са основанията.

Тази дефиниция обаче не казва всичко. Трябва да е налице обективно и трайно

състояние на невъзможност за изпълнение. Не е просто неизпълнение. Защото аз имам спор и
не изпълнявам задължението си, а трябва да не мога да го изпълня, а не просто да не желая.
Важна е обективната невъзможност. На практика неплатежоспособността се установява с
експертиза, която проверява цялостното финансово състояние на длъжника и има различни
икономически показатели, въз основа на които се извежда извода за неплатежоспособност.
Това е само едно доказателство, което в крайна сметка се решава от съда. Основните
показатели са т.н. показатели за ликвидност – съотношение между ликвидните активи (които
могат да се осребрят) на длъжника и неговите задължения. Има и показатели за т.н.
задлъжнялост – по други показатели. Така на практика се установява неплатежоспособността.
Но неизпълнение на едно задължение въобще не означава, че е налице неплатежоспособност.

Винаги е имало оборими презумпции за неплатежоспособност. С последните

изменения се създадоха две нови оборими презумпции. Ако търговецът не е заявил за
обявяване ГФО за две години – чл. 608, ал. 2. Има административни санкции за необявяане на
ГФО в ТР, но все пак има някои, които не обявяват. Има презумпция за неплатежоспособност,
ако е спрял плащанията. Според мен това е едно излишно понятие. Включено е покрай стария
ТЗ, където не е имало неплатежоспособност. В момента съдебната практика го разбира, когато
от обективна страна търговецът не си плаща задълженията. Тогава не прилагат тези показатели
за установяване на неплатежоспособността. Гледа се от външна страна, като в закона е
предвидено, че оборима презумпция е налице и когато плаща някои, но не плаща други
задължения. Това е чисто фактически въпрос – съдът преценява дали има спиране на
плащанията. Това е оборима презумпция. Сега се въведе още една презумпция – чл. 608, ал. 4.
Ако по отношение на кредитора, който е подал молбата за откриване на производство по
несъстоятелност, е имало индивидуално принудително изпълнение (заповед за изпълнение
може да е) и то е останало неудовлетворено в някаква част в рамките на 6 месеца след
получаване на покана за доброволно изпълнение. Това представлява неплатежоспособността.

Второто основание е свръхзадълженост – чл. 742. Прилага се само при капиталовите

ТД. Пак обективно състояние, при което имуществото не е достатъчно да покрие паричните
задължения. Тук пак практиката наложи един критерий, че поначало не се изследват всички
активи, а само ликвидните активи. Неликвидните активи не се взимат под внимание. Но пак се
изготвя експертиза, която проверява това.

Кой е активно легитимиран да иска образуване на производство по несъстоятелност.

Може да е кредитор по търговска сделка, може да е НАП и общините за публичноправните
общински вземания. Освен това самият длъжник може да иска откриване на производство по
несъстоятелност. Нещо повече – той е административноправно задължен в 30-дневен срок от
откриване на неплатежоспособността или свръхзадължеността да иска откриване на
производство по несъстоятелност. По отношение на неограничено отговорния съдружник също
има такова задължение. При починалия ЕТ такова задължение имат наследниците му. Носи се
и наказателна отговорност (има състав в престъпленията против кредиторите), ако не поиска в
30-дневен срок. Повечето от текстовете са неприложими, защото са написани от хора, които
въобще нямат представа. Но специално този текст е приложим и има практика по него. Но
съдът по нашето право не може сам служебно да открива производство по несъстоятелност.
Самото производство се образува въз основа на писмена молба. Има реквизити. Трябва да се
приложат доказателства. Но основното доказателство е заключение на вещо лице. Освен това
има изисквания да се представят допълнителни документи, когато длъжникът иска
производство по несъстоятелност. Правната уредба на първата фаза е много лаконична – чл.
629. Целта е максимална бързина, но всъщност на практика производствата не се развиват
толкова бързо в тази първа фаза. 14-дневният срок от подаването на молбата е инструктивен.
Изобщо на практика не става така. На практика се прилагаше, че съдът може да открие
производство без открито заседание. Сега вече правилата са, че в 14-дневен срок се свиква
открито заседание и в 3-месечен срок – решение. На практика не се спазват тези срокове. В
молбата трябва да се посочи началната дата на неплатежоспособност или свръхзадълженост.
Длъжникът си измисляше такава начална дата, която е толкова назад във времето, че
подготвителният период (нелегален термин) да е много дълъг. Защото в този период могат да
се оспорват сделки. Законодателят взе мерки. Когато е по молба на длъжника – охранително
производство (не участваха други лица), а при молба на кредитор – спорно производство. Сега
се предвиди, че ако длъжникът сам подаде молба, тя се регистрира по партидата му. Ако след
подаването на молбата кредитор поиска откриване на производство, тогата това по молбата на
длъжника се спира и ако се уважи второто, първото се прекратява. До първото заседание по
молба на кредитора могат да се присъединяват и други кредитори. По отношение на тази първа
фаза има три виждания и сега има едно тълкувателно дело на ВКС, което е висящо. При
исковите производства има размяна на книжа – искова молба и отговор. При търговските
спорове е двойна тази размяна – искова молба, отговор, допълнителна искова молба и пак
отговор. Дали се прилага само ТЗ или се прилага размяна на книжа по общия ред? Според мен
не се прилага общия ред, защото в ГПК има преклузивни срокове. Ответникът прави всички
фактически възражения в отговора на исковата молба. Може и процесуални, де – прихващане,
погасяване по давност и т.н., но фактическите са по-важни. Така че в гражданския процес
производството е свързано с преклузивни срокове, докато в производството по
несъстоятелност няма такива срокове.

Какви са възможностите на съда? Може да постанови решение за откирване на

производство по несъстоятелност, ако длъжникът е неплатежоспсобен или свръхзадължен. Ако
открива производството – с решение. Обявява неплатежоспособността и схвръхзадължеността
и решението има сила на пресъдено нещо (съдебната практика смята така). Това прилича на
исково производство. Освен това със същото решение открива производството по
несъстоятелност – с това решение се дава началото на втората фаза. Може да допусне налагане
на обезпечение, определя дата на първото събрание на кредиторите (до 30 дни след решението)
и назначава т.н. временен синдик. Обезпечителните мерки са обикновени. Само тези по ГПК –
възбрана на имот, запор на движима вещ или вземане. А после може да има друго решение,
където се налага задължително възбрана и запор върху всички активи на длъжника. По
отношение на датата на първо събрание и временния синдик това е един охранителен акт.

Възможно е съдът да прецени, че продължаването на дейността на длъжника може да

увреди масата. Тогава съдът може още с откриването на производството по несъстоятелност да
обяви длъжника в несъстоятелност. В такъв случай оздравяване не може да се провежда. Съдът
може да постанови такова решение и по-късно, преди обаче да е изтекъл срока за представяне
на оздравителен план. На следващо място възможно е длъжникът да има толкова малко
имущество, че то да не е достатъчно за покриване на първоначалните разноски. Защото
производството е свързано с много разходи – синдик, различни дела, адвокатски
възнаграждения, счетоводители и т.н. Ако няма имущество, което да открива първоначалните
разноски, те могат да бъдат предплатени. Съдът може да задължи кредиторите да внесат
някакви пари. Ако те не направят това, съдът с решението си обявява неплатежоспособността,
определя началната й дата, обявява несъстоятелността и спира производството за една година.
Производството може да бъде възобновено в този срок по молба на длъжник или кредитор, но
молителят трябва да удостовери, че е налице достатъчно имущество или да внесе (предплати)
първоначалните разноски. Тогава производството се възобновява. Ако обаче в тази 1 година
никой не внесе тези разноски, производството се прекратява. Възможно е съдът да отхвърли
молбата. Основанията за това са в чл. 631. Ако затрудненията на длъжника са временни или
ако той разполага с имущество, което е достатъчно за покриване на задълженията без опасност
за интересите на кредиторите. Важно е обективното състояние. Невъзможността трябва да е
трайна и обективна. Може да докаже, че ще получи големи активи в бъдеще. Може да докаже и
ликвидност на имуществото си.

Решенията подлежат на съдебен контрол. Триинстанционно производство. Но

решенията имат действие спрямо всички. Не само кредиторите, участвали в производството, но
и останалите, които не са участвали. Нещо, което е по-важно – решенията подлежат на
незабавно изпълнение. Дори да се обжалва решението (сега малко удължиха сроковете – текат
от момента на обявяване в регистъра), производството по несъстоятелност си тече. Много
рядко горна инстанция отменя решението за откриване. Може да бъде отменено решението и
вече да е осребрена част от имуществото. Идеята е бързина. Има една особеност при
обжалването – решенията, с които се открива производството по несъстоятелност във всичките
му варианти (открива, открива и обявява, открива, обявява и спира). Всички твърдят, че имат
интерес да обжалват. В гражданския процес трети лица не могат да обжалват решение по
производство, по което не са участвали. Но това производство по несъстоятелност е особено –
може от някои трети лица – кредитори, които са установени с влязло в сила съдебно решение,
може НАП (с влязъл в сила АА, установяващ публичноправно вземане) и може заложни или
ипотекарни кредитори с вписани залози и ипотеки преди решението също да се присъединяват.

Последици. За фирмата на длъжника да се включат думите “в обявено производство по

несъстоятелност”. Има и други подробности. Система на десезиране – лишава се възможността
на длъжника да се разпорежда с имуществото си. Десезирането е частично поначало. Може с
предварително съгласие надзорен синдик да сключва сделки. Възможно е обаче и да е налице
пълно десезиране. Възможно е, ако съдът прецени, че с действията си длъжникът застрашава
интересите на кредиторите, той може да лиши длъжника от правото да се разпорежда с
имуществото си и да предостави това право на синдика. Това го прави изцяло десезиран.
Откриването на производство по несъстоятелност не прекратява търговската дейност на
длъжника, а я слага под контрола на синдика. Възможно е да бъде оздравен и производството
да бъде прекратено. Търговската дейност се прекратява само ако едновременно с откирване на
производството по несъстоятелност длъжникът се обяви в несъстоятелност. Има и задължение
за съдействие на длъжника. Това не е толкова важно.

По отношение на третите лица какви са последиците на решението. Най-напред

непаричните задължения се преобразуват в парични към датата на решението за откриване на
производството по несъстоятелност по пазарната им стойност. Това е така, защото в
производството по несъстоятелност се удовлетворяват само кредитори с парични вземания.
Извършва се публична продан, извършва се разпределение. В ГПК има и изпълнение в полза
на кредитори с непарични вземания – глоби за задължения за действия. Друг е въпросът как се
определя пазарната стойност. Не винаги това е ясно. На следващо място задълженията на
третите лица към длъжника (длъжниците на длъжника) са длъжни да изпълняват не на
длъжника, а на синдика своите задължения. Все пак изпълнението, направено на длъжника
след датата на решението, но преди вписването му в ТР е действително, ако длъжникът на
длъжника не е знаел за откриване на производството или ако дори да е знаел даденото е влязло
в масата на несъстоятелността. В противен случай той плаща лошо и трябва да изпълни втори
път. Няма по-различни правила за давността по производството по несъстоятелност. В ЗЗД се
предвижда кога се прекъсва давността. Прекъсва ли давността обявяването на производството
по несъстоятелност. Имаше различна съдебна практика – първоначално се казваше, че не се
прекъсва давността. Затова бяха предвидени специални правила, които целяха да се запълни
празнотата в чл. 116. Подаването на молбата от кредитор прекъсва и спира давността за
вземането му докато трае производството. За присъединяването важи същото. Това не е
производство по отношение на самото вземане. Не е производство по установяване на
вземането. Предмет на спора е дали длъжникът е платежоспособен. Действието на
прекъсването отпада при отхвърляне на молбата, но действието на спирането се запазва. Това е
идеята.
 Производствата срещу длъжника се спират. Всички кредитори извършват т.н.
предявяване на вземането си. Това установяване може да се развива само в рамките на
производството по несъстоятелността. Другите кредитори могат да правят възражения,
длъжникът може и т.н. Всички производства, започнали преди откриване на производството по
несъстоятелността, се спират. Има производства, които не се спират – трудовите спорове.
Освен това не се спират вещните искове. Това е нормално, защото в производството по
несъстоятелност се предявяват само вземания. Спора за това дали една вещ принадлежи в
масата на несъстоятелността е отделен спор, не за предявяване на вземането. Не се спират и
дела срещу длъжника за парични вземания, които са обезпечени с имуществото на трето лице.
Длъжникът е обезпечил задължението си със залог или ипотека на трето лице. Тук
съображенията са това, че поначало това имущество не е част от масата, а на трето лице.
Разбира се кредиторът пак трябва да си предяви вземането. Но той може да си извади заповед
за изпълнение срещу ипотекирания имот. Това е извън производството по несъстоятелност и
затова тези производства не се спират. Не е предвидено изрично, но мисля, че има трайна
практика, че не се спират производства с предмет преобразуващо право. Това лице не е
кредитор – например иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД. Защо ще се спира това производство? Ако си е
вписал исковата молба преди да се впише запор или възбрана по отношение на същия имот,
този купувач по предварителен договор ще има предимство. Също така няма и при разваляне,
унищожаване и т.н. Освен това не се спират производства, ако към датата на откриване на
производството, длъжникът е завел насрещен иск или е направил възражение за прихващане.
Спират се само производствата, по които длъжникът е ответник, а не тези, по които е ищец.
Например длъжникът може да събира вземане срещу свой длъжник. Затова това производство
не се спира. Тези спрени производства, съдбата им е следната. Те се спират. Кредиторите са
длъжни да си предявят вземанията. Ако вземането бъде прието (от синдика и от съда), тогава
производството им се прекратява. Това означава, че кредиторът има вземане. Затова исковото
производство се прекратява. Възможно е вземането да не бъде прието. Тогава спряното
производство се възобновява. Самото производство по предявяване на вземането не е исково.
Много е сложно, нямаме време в дълбочина да го разгледаме. Само общи неща си говорим.
Пак има висящо тълкувателно дело какви доказателства могат да се събират в това
производство. Масова практика е да се появява кредитор, който твърди, че има вземане,
синдикът го приема, но останалите кредитори оспорват като казват, че това е симулиран
кредитор, който играе с длъжника. Съдът с определение приема вземането. Няма сила на
пресъдено нещо. Не се провежда главно и пълно доказване като в един исков процес. Затова
спряното производство се възобновява с участието на кредитора, длъжника и на синдика. Защо
участва и синдика? За да има действие решението и за останалите кредитори. Възможно е
вземането да е прието, обаче друг кредитор да го оспори. Това е първата последица.

След откриване на производството по несъстоятелност нови искови производства с

ответник длъжника не могат да се започват. Могат да се водят нови искове, ако се касаят
имущества на трети лица (обезпечено вземане с имущество на трето лице). Могат и
ревандикационни искове и преобразуващи права. За тях няма проблем.

Друга последица касае изпълнителните производства. Досега говорехме за исковите.

Индивидуалните изпълнителни производства също се спират. Освен производствата по ОПК
(?). Кредиторите не могат да се удовлетворяват приндуително извън несъстоятелността. Освен
това може някое изпълнително производство да не бъде спряно. По принцип трябва да става по
право, но не става по право – става с акт. Някой съдебен изпълнител може да не разбере, да
продаде нещо и след откриване на производството по несъстоятелност. Ако след датата на
вписване на решението за откриване на несъстоятелност, ако някой взискател е получил
плащане, той трябва да го върне за масата на несъстоятелността. Изключение, че
изпълнителните производства се спират. Ако обезпечен кредитор е предприел действие по
предявяване на обезпечението си, съдът може да разреши производството по индивидуалното
изпълнение да продължи извън несъстоятелността. Обезпечените кредитори са първи по ред
кредитори. Те се удовлетворяват най-напред и в производството по индивидуалното
изпълнение. Но могат да се увредят интересите. Ако цените на имотите падат, тогава
интересите на кредитора ще се увредят, защото синдикът може след 5 години да го продаде.
Ако в хода на индивидуалното изпълнение се получат повече пари, тогава съдебният
изпълнител ги превежда по сметката на синдика. Освен това ако вземането бъде прието, тогава
спряното изпълнително производство се прекратява. Ако не бъде прието няма правила какво
става. Остава спряно до приключването на производството по несъстоятелност. То има като
ефект това, че всички непредявени и неизпълнени задължения се погасяват. Така че пак ще
изчезне. Длъжникът изчезва (освен ако не е ЕТ :Д). Запори и възбрани са непротивопоставими
на кредиторите в производството по несъстоятелност.

Има отделни правила сега в ЗОЗ. Там изпълнението на кредиторите е частно, а не

публично. Няма съдебен изпълнител там. Кредиторът всъщност сам продава имуществото. Но
в ЗОЗ изрично е предвидено, че тези производства продължават извън несъстоятелността.
Съображението е същото – пак е първи по ред и много бързо ще си получи нещо, което иска.
Има и практика по този въпрос, така че нещата са съвсем ясни.

По отношение на кредиторите още една последица – наложените обезпечения не се

засягат от откриването на производството по несъстоятелност и не променя тяхната поредност
и те запазват привилегията си.

Само още един въпрос – уредена е отговорност за вреди за кредитор, чието искане е
отхвърлено – чл. 631а. Това правило е израз на общия принцип в чл. 57, ал. 2 К, който
забранява злоупотребата с право. Какъв е ЮФ за това вземане? Трябва молбата за откриване на
производство по несъстоятелност да е отхвърлена с влязло в сила съдебно решение (по
същество). Кредиторът трябва да е действал умишлено или с груба небрежност. Сега,
кредиторът трябва да злоупотребява. Той не действа противоправно, а извършва злоупотреба с
правото си. Това не е противоправно поведение. Злоупотребата с процесуални права по ГПК
също се санкционира с вреди. Има такива луди хора, които водят искове наред срещу кого ли
не. Терминът умисъл и груба небрежност е вина. Вина има само при противопоравност. Не
може да има вина, когато имаме злоупотреба с право. Така че тук имаме съзнателно поведение
или несъзнателно, когато е нарушение на обективния стандарт в оборота (небрежността).
Третият елемент на ЮФ е длъжникът да е претърпял вреди – имуществени или
неимуществени. Те трябва да се докажат от длъжника. Дали ЮЛ могат да претърпят
неимуществени вреди? Тука могат – по чл. 631а, въпреки че нямат собствена психическа
дейност. Освен това трябва да имат пряка причинна връзка. Възможно е кредитор и
впоследствие да се е присъединил – пак отговаря при същите условия. Може длъжникът да е
съпричинил вредите, тогава отговорността на кредитора се намалява. Ако няколко кредитори
са участвали, те отговарят солидарно, включително за вредите, причинени впоследствие.

67.Запазване и поддържане на масата

 От една страна проблемът със запазването на масата е свързан с налагането на
обезпечителни мерки. Те могат да бъдат наложени още преди да се открие производството по
несъстоятелност. Те се налагат с решение на съда за откирване на производството по
несъстоятелност. А иначе трябва да се наложи възбрана и залог по отношение на цялото
имущество на длъжника (?).

Вън от това обаче, най-важните мерки за запазване и попълване на масата са три

категории искове, уредени в ТЗ. Първата е уредена в чл. 646, ал. 1, втората – в ал. 2, а третата –
в чл. 647. Има и една отделна категория за прихващане в чл. 645.

По отношение на първата – това са установителни искове, с които се иска по силата на

закона са обявени за нищожни определени сделки. Те са описани в ал. 1. Няма кой знае какво.
Т. 1 – изпълнение на старо задължение не по предвидения в производството ред. Учредяване
на залог или ипотека върху имущество от масата. След като се открие производството по
несъстоятелност поначало длъжникът не може да изпълнява старите си дългове. Те се
изпълняват само в хода на самото производство. Ако длъжникът плати стар дълг, плащането е
нищожно. Също – учредяване на залог или ипотека след като се открие производството. Не
може защото така ще се създаде привилегия. Новите кредитори могат да са само необезпечени.
Затова са в съседния ред до хирографарните. Затова такива уговорки за залог и ипотека са
нищожни. Сделка с право или вещ от масата на несъстоятелността поначало е нищожна.
Имуществото се разпродава от синдика, а не длъжникът да си продава някакви имущества.
Става дума само за сделки, които са извършени не по предвидения в производството ред.
Иначе синдикът може да функционира. Касае за установителни искове за нищожност, но с тази
особеност, че тази нищожност не е баш тази по ЗЗД. Защото тази нищожност е само по
отношение на кредиторите и масата.