Вещно право (Въпроси 17-20)

1. Обща характеристика.
Възникване и развитие на вещното право:
• Основно значение за възникване на вещното право като
самостоятелен правен отрасъл има развитието на института на
собствеността
- институтът на собствеността е един от най-трайните
институти на правото
- институтът на собствеността се развива - възникват частната
собственост, държавната и общинската собственост, интелектуалната
собственост
• Вещното право се развива въз основа на разбирането за вещните
права като част от основните икономически права на гражданите
• Вещното право се развива и под влияняието на концепцията за
държавата на благоденствието, често наричана социална държава
като част от модерната конституционна държава – държавната и
общинската собственост формират общото благо
Терминологични бележки и основни понятия:
- Съвременното право използва термина “вещно право” в
различен смисъл, подобно на посоченото за гражданското право –
обща част и облигационното право:
а) обективно вещно право – съвкупност от правни норми;
б) субективно вещно право – предвидено в обективното възможно
поведение във връзка с участието икономическите отношения и
упражняване на вземане
- Българското вещно право принадлежи към пандектната система
на гражданското право, т.е.:
 а) Вещното право се основава на гражданското право обща част –
всички общи въпроси на гражданското (частното) право, като
например субекти, правосубектност, правни сделки, погасителна
давност и други, се отнасят и за вещното право.
б) Вещното право урежда отношения по повод упражняване на
права относно вещи и следователно е свързано с разменни
отношения. То е в много тясна връзка с облигационното право.
Договорите освен облигационно действие могат да имат и вещно
действие.
Обективното вещното право - правен отрасъл:
• Вещното право представлява система от правни норми,
обединени въз основа на общ предмет и единен подход на
правно регулиране
- Предмет на вещното право като отрасъл са обществените
отношения, чрез които се упражняват на вещните права
- Диспозитивен метод на правно регулиране – определяща е
волята на носителят на субективно вещно право

Вещното право регулира отношенията между гражданскоправни

субекти по повод упражняването на вещни права. Освен с
облигационното право, вещното право е в много тясна връзка с
наследственото и търговското право.
Обективното вещното право - източници:
• Конституцията на Република България – чл. 17, чл. 18 и други

• Закон за собствеността, Закон за държавната собственост,

Закон за общинската собественост и други нормативни
актове, уреждащи упражняването на вещни права
• Субсидиарни източници на вещното право: съдебна
практика, правен обичай, правна доктрина и други
Субективни вещни права:
• Вещните права са вид субективни права, които са насочени
към упражняването на собствеността върху вещи и
недвижими имоти
• Упражняването на вещните права се основава на
правосубектността в гражданското право
• Разглеждането на вещните права изисква изясняване на
следните въпроси
- вещи и видове вещи
- собственост и видове собственост
- вещни права и видове вещни права
- способи за упражняване на вещни права
. Субективни вещни права:
• Вещните права са вид субективни права, които са насочени
към упражняването на собствеността върху вещи и
недвижими имоти
• Упражняването на вещните права се основава на
правосубектността в гражданското право
• Разглеждането на вещните права изисква изясняване на
следните въпроси
- вещи и видове вещи
- собственост и видове собственост
- вещни права и видове вещни права
- способи за упражняване на вещни права
Понятие за вещ
• Няма легална дефиниция
 • Вещта притежава следните основни характеристики
1. Материалност(телесност): всяка вещ има свой материален
субстрат с изключение на енергията – чл. 110 от ЗС);
2. Самостоятелност и цялост (обособеност) - вещта е
отделена от останалите вещи. Течности, газообразни субстанции в
свободно състояние не са вещи(газ; нефт). Те се превръщат във вещи,
когато се поставят в съд;
3. Правните норми установяват върху кои вещи човекът може
да упражнява фактическа власт – т.е. да бъдат предмет на вещни
правоотношения
• Значение на вещите за правото
- вещите са обект на граждански правоотношения
- възникват вещни, облигационни и наследствени
правоотношения
Видове вещи
Чл. 110 от ЗЗД
“ Недвижими вещи са: земята, растенията, сградите и другите
постройки и въобще всичко, което по естествен начин или от действието
на човека е прикрепено трайно към земята или към постройката.
Всички други вещи, включително и енергията, са движими вещи.”
В съвременния юридически език е придобил гражданственост
терминът “недвижим имот” в смисъл на недвижима вещ.
• Значание на класификацията:
- Различна форма за действителност на правните действия при
упражняване на вещни права. При упражняване на вещни права върху
недвижим имот формата за действителност е нотариален акт. В общия
случай упражняването на вещни права върху движими вещи е
неформално
 - Различно обезпечение – при недвижимите имоти се използва
ипотека, при движимите вещи – залог
- Различна придобивна давност
Видове вещи
• Потребими и непотребими вещи
- Потребимите вещи при обикновена употреба губят своята
субстанция(храни, напитки, горива);
- Непотребимите не губят своята субстанция(недвижими
имоти, МПС);
Значение: вещно право на ползване може да се учреди само върху
непоребими вещи; договор за наем се сключва само за непотребими
вещи – след прекратяване на договора и др.
• Делими и неделими вещи
- Неделимите не могат да се делят на две или повече вещи, без да
загубят своето
предназначение или стойност. Съществуват неделими вещи по
закон – в установени граници
- Делимите вещи се делят, без това да влияе върху тяхната
стойност или
предназначение
• Индивидуални и родовоопределени вещи
- Индивидуално определени вещи са определени по своите
конкретни признаци: например всички недвижими имоти
-Родовоопределените вещи са определени по своите родови
признаци:
Значение: момент на нстъпване на транслативното действие –
вещно-облигационен ефект на сделката и други
 • Заместими и незаместими вещи
-Заместимите имат други равностойни употреби в гражданския оборот
- Незаместимите нямат еквивалент – имат една употреба в гражданския
оборот
• Главни вещи и принадлежности
- главните вещи съществуват самостоятелно
- принадлежностите имат за цел да обслужат една главна вещ
• Прости и сложни вещи
- простите вещи са състоят от една съставна част
- сложните вещи се състоят от две или повече съставни части
Вещни права
1. Право на собственост
- Неприкосновенна часна собственост
- Съсобственост
- Етажна собственост
- Държавна собственост
- Общинска собственост
2. Право на ползване
3. Владение и държане
4. Право на строеж
Правото на собственост – чл. 17 от КРБ
• Чл. 17. (1) Правото на собственост и на наследяване се гарантира и
защитава от закона.
(2) Собствеността е частна и публична.
 (3) Частната собственост е неприкосновена.
(4) Режимът на обектите на държавната и общинската
собственост се определя със закон.
(5) Принудително отчуждаване на собственост за държавни и
общински нужди може да става само въз основа на закон, при условие
че тези нужди не могат да бъдат задоволени по друг начин и след
предварително и равностойно обезщетение.
Съдържание на правото на собственост
• Правомощия
- владение – фактическа власт върху веща
- право на ползване
- право на разпореждане
• Всяко едно от провамощията може да се упражнява
самостоятелно, например правото на ползване може да се
упражни чрез склучване на договор за наем
Частна собственост
• Чл. 28 от ЗС
Собственост на физически и юридически лица могат да бъдат
всички вещи с изключение на тези, които съгласно Конституцията на
Република България са изключителна държавна собственост или по
силата на закона са публична държавна или общинска собственост.
Със закон може да се забрани притежаването от физически
или юридически лица на имоти и вещи, свързани с дейности, за които е
установен държавен монопол
Частна собственост на чужденци
• Чл. 29 от ЗС
 Чужденци или чуждестранни юридически лица могат да
придобиват право на собственост върху земя при условията на
международен договор, ратифициран по реда на чл. 22, ал. 2 от
Конституцията на Република България, обнародван и влязъл в сила, а
чужденците - и при наследяване по закон.
Граждани на държавите - членки на Европейския съюз, или
на държавите - страни по Споразумението за Европейското
икономическо пространство, могат да придобиват право на собственост
върху земя при спазване на изискванията, установени със закон, в
съответствие с условията на Договора за присъединяване на Република
България към Европейския съюз.
Съсобственост – чл. 30-36 от ЗС
• Правото на собственост може да принадлежи и общо на две или
повече лица - държавата, общините и други юридически или
физически лица
• Частите на съсобствениците се считат равни до доказване на
противното.
• Всеки съсобственик участвува в ползите и тежестите на общата
вещ съразмерно с частта си
• Всеки съсобственик може да си служи с общата вещ съобразно
нейното предназначение и по начин да не пречи на другите
съсобственици да си служат с нея според правата им
• Общата вещ се използува и управлява съгласно решението на
съсобствениците, притежаващи повече от половината от общата
вещ
Етажна собственост
• Чл. 37 от ЗС
Етажи или части от етажи, заедно с придадените към тях
помещения в тавана или зимника, могат да принадлежат на отделни
собственици - държавата, общините и други юридически или физически
лица
• Чл. 38 от ЗС
При сгради, в които етажи или части от етажи принадлежат
на различни собственици, общи на всички собственици са земята, върху
която е построена сградата, дворът, основите, външните стени,
вътрешните разделителни стени между отделните части, вътрешните
носещи стени, колоните, трегерите, плочите, гредоредите, стълбите,
площадките, покривите, стените между таванските и избените
помещения на отделните собственици, комините, външните входни
врати на сградата и вратите към общи тавански и избени помещения,
главните линии на всички видове инсталации и централните им уредби,
асансьорите, водосточните тръби, жилището на портиера и всичко
друго, което по естеството си или по предназначение служи за общо
ползуване.
• Общите части не може да се делят.
Държавна и общинска собственост
• Чл. 18 от Конституцията на РБ
Подземните богатства, крайбрежната плажна ивица,
републиканските пътища, както и водите, горите и парковете с
национално значение, природните и археологическите резервати,
определени със закон, са изключителна държавна собственост.
Държавата осъществява суверенни права върху
континенталния шелф и в изключителната икономическа зона за
проучване, разработване, използване, опазване и стопанисване на
биологичните, минералните и енергийните ресурси на тези морски
пространства.
Държавата осъществява суверенни права върху
радиочестотния спектър и позициите на геостационарната орбита,
определени за Република България с международни споразумения.
 Със закон може да се установява държавен монопол върху
железопътния транспорт, националните пощенски и
далекосъобщителни мрежи, използването на ядрена енергия,
производството на радиоактивни продукти, оръжие, взривни и
биологично силно действащи вещества.
Условията и редът, при които държавата предоставя
концесии за обектите и разрешения за дейностите по предходните
алинеи, се уреждат със закон.
Държавните имоти се стопанисват и управляват в интерес на
гражданите и на обществото.
• Чл. 7 от ЗС - Режимът на обектите на държавната и на общинската
собственост се определя с отделни закони
Владение
Чл. 68 от ЗС “Владението е упражняване на фактическа власт върху вещ,
която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя.”
• Фактическа власт върху една вещ, която една вещ упражнява
лично или чрез другиму с намерение да я свои- чл. 68 ЗС
• 2 белега на понятието:
- corpus – самата фактическа власт, която лицето упражнява
- animus – намерение за своене, лицето упражнява властта за
себе си; при отпадане на един от елементите, отпада владението
• Владението означава фактическа власт, от която лицето може да
се възползва във всеки момент.
• Animus – лицето има съзнание, че е собственик/ липса на
съзнание, че я държи за друг
• Владението има и други белези: владението трябва да еявно, т.е
да е манифестирано
• владението трябва да е непрекъснато - да не се изгубва
 • за срок по-голям от 6 месеца, в противен случай се счита, че е
прекъснато – чл.81 ЗС, също чл. 75 ЗС;
• владението трябва да е спокойно – има действия, които могат да
го прекъснат - напр. собственикът на вещта може да предяви
ревандикационен иск срещу владелеца.
• Собственикът не е владелец. Владелецът не е титуляр на
ограничено вещно право, няма субективно право върху една вещ,
но упражнява фактическа власт с намерение да свои вещта
• Владението трябва да се отличава от държането – фактическа
власт върху вещта
Добросъвестно владение
• Чл. 70 от ЗС
Владелецът е добросъвестен, когато владее вещта на правно
основание, годно да го направи собственик, без да знае, че
праводателят му не е собственик или че предписаната от закона форма
е била опорочена. Достатъчно е добросъвестността да е съществувала
при възникване на правното основание.
Чл. 71 от ЗС
Добросъвестният владелец се ползува от вещта и получава
добивите, които тя е дала, до предявяването на иска за връщането ѝ.
Недобросъвестно владение
• Чл. 73 от ЗС
- Недобросъвестният владелец дължи на собственика
добивите, които е получил и които е могъл да получи, както и
обезщетение за ползите, от които го е лишил, като се приспаднат
направените за това разноски.
 - Недобросъвестният владелец може да иска да му се
заплатят и направените от него необходими за запазването на вещта
разноски.
•  При недобросъвестното владение владелецът знае, че няма
основание да държи вещта
Значение на видовете владение
• Чл. 77 от ЗС
Правото на собственост се придобива чрез правна сделка, по
давност или по други начини, определени в закона
• Придобивна давност
- Правото на собственост по давност върху недвижим имот се
придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години.
- Ако владението е добросъвестно, правото на собственост се
придобива с непрекъснато владение в продължение на 5 години.
- Движима вещ се придобива по давност с непрекъснато
владение в продължение на 5 години.
- Който придобие владението на движима вещ чрез
престъпление, не може да придобие собствеността ѝ по давност.
Приращения
• Чл. 92 от ЗС
Собственикът на земята е собственик и на постройките и
насажденията върху нея, освен ако е установено друго.
• Чл. 93 от ЗС
Добивът от вещта, като плодове, прираст от добитък, наем и
други такива, принадлежи на собственика ѝ.
Вписвания
 • Съгласно чл. 112 от ЗС се вписват:
- всички актове, с които се прехвърля правото на собственост
или се учредява, прехвърля, изменя или прекратява друго вещно право
върху недвижими имоти, както и актове, с които се признават такива
права;
- договорите, с които се прехвърля наследство, в което има
недвижими имоти;
- актовете за отказване от вещни права върху недвижими
имоти;
- договорите за делба на недвижими имоти, както и съдебно
разпределителни протоколи относно такива имоти;
- молбите на кредиторите на наследодателя или на
заветниците за отделяне на недвижимите имоти на наследодателя
- договорите за наем на недвижим имот за срок по-дълъг от
една година;
- спогодбите по спорове относно актове, които подлежат на
вписване, и
- влезлите в законна сила съдебни решения, които заместват
актовете по буква "а", както и решенията, с които се констатира
съществуването на подлежащи на вписване актове по предходните
букви;
- преписи от обявените завещания с предмет недвижим имот
и права върху недвижим имот;
- молбите за отмяна на съдебни решения, подлежащи на
вписване.
 Значание на вписванията
• Внасят сигурност в гражданския оборот
• Чрез вписването се дава гласност на издаването на актовете
 • Служат като годно доказателствено средство.
! Съгласно чл. 113 от ЗС актовете, подлежащи на дписване не могат
да се противопоставят на трети лица, които по-рано са придобили от
същия собственик и вписали вещни права върху недвижимия имот.

Първият по време е първи по право